"Чак когато изгубиш нещо, разбираш колко ценно е било"
Мисля, че най-сетне осъзнах смисъла на думите „ Чак когато изгубиш нещо, разбираш колко ценно е било „ . Не осъзнавах , колко ценен за мен е той, докато не го изгубих. Вярно , беше кратко , но беше хубаво. Може би най-прекрасните мигове в живо
Мисл
, че най-сетне осъзнах смисъла на думите „ Чак когато изгубиш нещо, разбираш колко ценно е било „ . Не осъзнавах , колко ценен за мен е той, докато не го изгубих. Вярно , беше кратко , но беше хубаво. Може би най-прекрасните мигове в живота ми . Всичко преживяно беше прекрасно . Първата ми целувка беше с него , въобше всичко ми беше за първи път с него . А сега – го няма . Няма го . Единственната ми надежда, единственната ми подкрепа. Той беше всичко за мен !! Сутрин се събуждах с усмивка и вечер лягах с усмивка именно и само заради него . Гушвах си възглавницата и си представях , че гушвам него. А сега- възглавницата стои захвърлена в долния десен ъгъл на леглото и не смея да я гушна , за да не се разплача пак . Но именно там е въпроса- че вече нямам сили , нямам сълзи да плача . Сега сутрин първата ми мисъл отново е за него , но този път не се усмихвам , а плача . Плача, зашото изгубих човека, който беше готов на всичко за мен . Човека , който ме обичаше и аз обичах и продължавам да обичам безумно много !! И мисля , че винаги ще е така ! Но защо , защо остава винаги само БОЛКА?! Болката и нищо друго . Само болка от спомени, болка , която пронизва сърцето ми . Вече са го разбивали толкова много пъти , че не мисля , че има шанс някога отново да бъде цяло ! Сега няма кой да ме гушне , няма с к ой да си говоря до рано сутрин по телефона на терасата, докато пуша цигара след цигара . Сега седя на терасата и пуша . Всяка дръпка ми напомня за него . Всеки път щом се усмихвам , си спомням начина, по който той ме караше да се усмихвам и отново поредната сълза се стича по лицето ми .
Обичах гласа му , когато го будех сутрин , обичах начина по който ми казваше „обичам те „ , обичах всички онези пъти когато ме притискаше силно до себе си .
Не мога да повярвам , че го няма . Че никога повече няма да го видя, няма да усетя дъха му , няма да чуя гласа му , няма да усетя устните му . И това ме убива малко по малко , със всяка изминала секунда аз се отдалечавам все повече от него . Вече нямам сили да се боря , няма и смисъл , той сам го каза . Явно всичко беше до тук , явно не сме един за друг . Аз ще потърся щастието си при друг , той при друга. Но въпреки всичко той ще е винаги в мислите ми . Каквото и да правя, където и да отида . Той е единствения човек , който успяваше да ме накара да се смея по уникален начин . Обичах го , обичам го и ще продължавам да го обичам до края на живота си . Яд ме е ! Яд ме е , че не осъзнах по-рано , какво означава той за мен , Яд ме е, че не можах да му докажа чувствата си , че нямах възможността да го направя.
Всичко свърши там където започна , На онази пейка на автогарата. Онази проклета пейка ! И както се пее в една песен : „ Но всичко свърши там , където свърши нали ? „ Това е . КРАЙ, няма повече . Любовта е като песен да пееш, но няма песен без край , нали така ?!
Сега всичко е някак сиво . Сега потъвам във сивотата на ежедневието. Всеки ден едно и съшо , едни и съши хора с едни и същи безлични лица . Вървя сама по улиците, но сякаш всичко покрай мен е някак безлично . Подминават ме хора , но не виждам лицата им. Само той е в мислите ми , само той и никой друг . И за всички животът продължава, но моя спря още в мига , щом той си тръгна . Тогава всичко изгуби смисъл. Сякаш преминавам през ада, но и на това съм готова, само и само за да го имам до себе си поне още миг, поне само за миг да усетя отново любовта- чувството , което е така далеч от мен в момента. И мисля за него , признавам си . Знам , че не трябва, знам , че не е последния на земята, но за мен е първия и последния, който ще обичам . Понякога любовта боли , това го знам . Но трябва ли да боли чак толкова много ?! Нима любовта е само болка ? Или просто аз познавам само тази страна на любовта.. Не знам. Не знам вече коя съм , не знам защо съм жива, не знам какъв е смисъла на живота ми ...
И него ще боли някога така , както мен ме боли сега , защото рано или късно всичко се връша . Но не знам , дали искам да го боли . Единственното което искам е да е щастлив , макар и с друга, макар и да не е с мен , само да е щастлив , това искам ! Не ме интересува с коя . Боли , като знам че е с друга, вярно е ! Боли ме , да зная, че целува нея, така както е целувал мен някога . Защото аз не знам как някога ще целуна друг . Всеки път когато затворя очи , виждам него . Всичко ми напомня на него , всяка сянка, всеки поглед . Още помня изгарящите му очи , как ме гледаха, топлината в погледа му , когато усещах любовта толкова близо до себе си....
И винаги , абсолютно винаги ще запомня ръцете му, толкова нежни . Когато той ме прегърнеше имах чувството , че всичко около нас изчезва и оставахме само аз и той . Чувствах се толкова сигурна , колкото със никой друг. Сигурна бях , че в този голям свят никой няма да ме нарани . Но ето , че именно човека който ми даваше сигурност ме нарани толкова много . Не знам как ще имам вяра вече в някой друг , не знам как ще се доверя, не знам как ще кажа „обичам те” на някой друг и не знам дали ако го кажа ше е искренно . В този свят на лъжи и измама , той беше единственият , на който мислех, че мога да разчитам , единствения на когото бях готова да споделя всичко , единствения за когото давах живота си дори ! Жалко е , че той не повярва в това и си отиде, жалко е съшо , че нямах шанса да му го докажа. Сега, когато е далеч от мен , наистина искам отново всичко да си е както преди . Но едва ли някога ще бъде .
Петък , 10 . 10 . 2008
Моля те , остави ме да те забравя !!! Моля те , спри да ми пишеш ! Така няма да ми стане по – лесно . Единственото , което искам сега е да те забравя по някакъв начин . Това няма да стане по – лесно като ми пишеш !!!
ДА, днес отново ти бепе причината да се събудя с усмивка, като видях , че си ми писал и ДА отново ти беше причината от очите ми пак да почнат да капят сълзите . Сълзи на болката, сълзи на вината . Почвам да мисля , че това заслужавам. Заслужавам ли да ме боли ? Заслужавам ли да съм самотна ? Толкова самотна ... Даже и телевизора не мога да включа без нещо да ми напомни на ТЕБ ! Но това е минало и вярвам , че рано или късно аз ще се науча да обичам отново . До последно си мислех , че ще мога да живея без теб , но явно не е така . Откакто вече не сме заедно небето сякаш стана друго синьо . Едно такова странно сиво – синьо . Небето , което преди толкова ми напомняше за очите ти . Толкова дълбоко и безкрайно .
Но независимо колко е трудно , ще се оправя и без теб ! Постепенно ще се уча да обичам отново , да дишам без теб и да живея без теб ! БЕЗ ТЕБ ... сега, докато пиша тези думи очите ми отново се насълзяват . Казах ти ... не мога и не искам без теб . Но явно такава е била съдбата . Явно така е по – добре за мен , за теб , за нас . Въпреки че сега изобщо не съм добре.. не знам защо съдбата така реши . Яд ме е , като знам , че имах шанса да те спра , но не го направих . Защо ?! Защо ПАК трябваше да се прояви този мой инат .. проклетия ми инат .
Когато ме погледна онзи ден , разбрах , че всичко вече е свършило . Не виждах в очите ти онази топлина, не виждах любовта . Те бяха толкова студени и безчувствени .
„Нали знаеш, че ако си тръгна сега повече няма да се върна...” Тези думи ехтят в главата ми и не ми дават мира . Защо го казах ?! Защо , при положение , че даже и за миг не съм искала всичко да свършва ? Сгреших , признавам си , не трябваше да го казвам, Знам , виновна съм . Но просто исках да кажа нещо , за да те накарам да ми кажеш , че искаш да остана. Но ти не го направи и сега съжалявам. Вярвам , че дори и за миг не можеш да си представиш на мен какво ми е ! Как се чувствам всяка една секунда и всяка глътка въздух , която поема се надявам да е последната ми , защото живот без теб просто не е живот . Всяка една моя усмивка е на сила , колкото да не забравя какво е да се усмихваш , но мисля , че вече забравих какво е щастието . Щастие ... толкова бях щастлива с теб . Най – щастливите мигове в живота ми бяха с теб , даже и за момент не исках да си представям какво би ми било без теб, но ето че сега разбрах , и не ми харесва . Искам всичко да си е както преди . Сега слушам как бият камбаните на църквата и се сещам за онези думи , които ти ми каза , като бяхме заедно , преди една седмица по същото време : „ чуй миличко , камбаните бият за нас” ... А сега .. сега защо бият ? Ето още един знак , че животът без тебе продължава ... за останалия свят , но не и за мен . Как ми се иска да върна времето назад до момента в който ти ме притискаше силно до себе си и така времето да спре. За да може да сме винаги заедно .. ЗАВИНАГИ , помниш ли ?
Помниш ли как ти ми доказа , че все още има истински хора на този свят ? Помниш ли как аз ти вярвах , помниш ли колко сигурна се чувствах до теб . Всяка една твоя прегръдка или целувка ми даваха надежда. Надежда, че въпреки всичко , въпреки цялото лицемерие и всичките лъжи на този свят , ние ще сме заедно и ... помниш ли как ми каза, че никога нищо няма да ни раздели и никога нищо няма да те спре да ме обичаш ? Тогава какво стана ? Защо спря ? Защо ме раздели от себе си ?
Всичко започна толкова невинно и искрено , като детска игра . „ Всеки хубав филм си има край , но края на този се прецака „ ... отново твои думи ... в онази вечер ... когато всичко свърши , когато ти си тръгна от мен .
Мисля , че в 3 страници успях да събера всичко , което исках да ти кажа... знам, че това никога няма да стигне до теб .... Но просто ми трябваше някъде, където да си излея душата ...
Обичах гласа му , когато го будех сутрин , обичах начина по който ми казваше „обичам те „ , обичах всички онези пъти когато ме притискаше силно до себе си .
Не мога да повярвам , че го няма . Че никога повече няма да го видя, няма да усетя дъха му , няма да чуя гласа му , няма да усетя устните му . И това ме убива малко по малко , със всяка изминала секунда аз се отдалечавам все повече от него . Вече нямам сили да се боря , няма и смисъл , той сам го каза . Явно всичко беше до тук , явно не сме един за друг . Аз ще потърся щастието си при друг , той при друга. Но въпреки всичко той ще е винаги в мислите ми . Каквото и да правя, където и да отида . Той е единствения човек , който успяваше да ме накара да се смея по уникален начин . Обичах го , обичам го и ще продължавам да го обичам до края на живота си . Яд ме е ! Яд ме е , че не осъзнах по-рано , какво означава той за мен , Яд ме е, че не можах да му докажа чувствата си , че нямах възможността да го направя.
Всичко свърши там където започна , На онази пейка на автогарата. Онази проклета пейка ! И както се пее в една песен : „ Но всичко свърши там , където свърши нали ? „ Това е . КРАЙ, няма повече . Любовта е като песен да пееш, но няма песен без край , нали така ?!
Сега всичко е някак сиво . Сега потъвам във сивотата на ежедневието. Всеки ден едно и съшо , едни и съши хора с едни и същи безлични лица . Вървя сама по улиците, но сякаш всичко покрай мен е някак безлично . Подминават ме хора , но не виждам лицата им. Само той е в мислите ми , само той и никой друг . И за всички животът продължава, но моя спря още в мига , щом той си тръгна . Тогава всичко изгуби смисъл. Сякаш преминавам през ада, но и на това съм готова, само и само за да го имам до себе си поне още миг, поне само за миг да усетя отново любовта- чувството , което е така далеч от мен в момента. И мисля за него , признавам си . Знам , че не трябва, знам , че не е последния на земята, но за мен е първия и последния, който ще обичам . Понякога любовта боли , това го знам . Но трябва ли да боли чак толкова много ?! Нима любовта е само болка ? Или просто аз познавам само тази страна на любовта.. Не знам. Не знам вече коя съм , не знам защо съм жива, не знам какъв е смисъла на живота ми ...
И него ще боли някога така , както мен ме боли сега , защото рано или късно всичко се връша . Но не знам , дали искам да го боли . Единственното което искам е да е щастлив , макар и с друга, макар и да не е с мен , само да е щастлив , това искам ! Не ме интересува с коя . Боли , като знам че е с друга, вярно е ! Боли ме , да зная, че целува нея, така както е целувал мен някога . Защото аз не знам как някога ще целуна друг . Всеки път когато затворя очи , виждам него . Всичко ми напомня на него , всяка сянка, всеки поглед . Още помня изгарящите му очи , как ме гледаха, топлината в погледа му , когато усещах любовта толкова близо до себе си....
И винаги , абсолютно винаги ще запомня ръцете му, толкова нежни . Когато той ме прегърнеше имах чувството , че всичко около нас изчезва и оставахме само аз и той . Чувствах се толкова сигурна , колкото със никой друг. Сигурна бях , че в този голям свят никой няма да ме нарани . Но ето , че именно човека който ми даваше сигурност ме нарани толкова много . Не знам как ще имам вяра вече в някой друг , не знам как ще се доверя, не знам как ще кажа „обичам те” на някой друг и не знам дали ако го кажа ше е искренно . В този свят на лъжи и измама , той беше единственият , на който мислех, че мога да разчитам , единствения на когото бях готова да споделя всичко , единствения за когото давах живота си дори ! Жалко е , че той не повярва в това и си отиде, жалко е съшо , че нямах шанса да му го докажа. Сега, когато е далеч от мен , наистина искам отново всичко да си е както преди . Но едва ли някога ще бъде .
Петък , 10 . 10 . 2008
Моля те , остави ме да те забравя !!! Моля те , спри да ми пишеш ! Така няма да ми стане по – лесно . Единственото , което искам сега е да те забравя по някакъв начин . Това няма да стане по – лесно като ми пишеш !!!
ДА, днес отново ти бепе причината да се събудя с усмивка, като видях , че си ми писал и ДА отново ти беше причината от очите ми пак да почнат да капят сълзите . Сълзи на болката, сълзи на вината . Почвам да мисля , че това заслужавам. Заслужавам ли да ме боли ? Заслужавам ли да съм самотна ? Толкова самотна ... Даже и телевизора не мога да включа без нещо да ми напомни на ТЕБ ! Но това е минало и вярвам , че рано или късно аз ще се науча да обичам отново . До последно си мислех , че ще мога да живея без теб , но явно не е така . Откакто вече не сме заедно небето сякаш стана друго синьо . Едно такова странно сиво – синьо . Небето , което преди толкова ми напомняше за очите ти . Толкова дълбоко и безкрайно .
Но независимо колко е трудно , ще се оправя и без теб ! Постепенно ще се уча да обичам отново , да дишам без теб и да живея без теб ! БЕЗ ТЕБ ... сега, докато пиша тези думи очите ми отново се насълзяват . Казах ти ... не мога и не искам без теб . Но явно такава е била съдбата . Явно така е по – добре за мен , за теб , за нас . Въпреки че сега изобщо не съм добре.. не знам защо съдбата така реши . Яд ме е , като знам , че имах шанса да те спра , но не го направих . Защо ?! Защо ПАК трябваше да се прояви този мой инат .. проклетия ми инат .
Когато ме погледна онзи ден , разбрах , че всичко вече е свършило . Не виждах в очите ти онази топлина, не виждах любовта . Те бяха толкова студени и безчувствени .
„Нали знаеш, че ако си тръгна сега повече няма да се върна...” Тези думи ехтят в главата ми и не ми дават мира . Защо го казах ?! Защо , при положение , че даже и за миг не съм искала всичко да свършва ? Сгреших , признавам си , не трябваше да го казвам, Знам , виновна съм . Но просто исках да кажа нещо , за да те накарам да ми кажеш , че искаш да остана. Но ти не го направи и сега съжалявам. Вярвам , че дори и за миг не можеш да си представиш на мен какво ми е ! Как се чувствам всяка една секунда и всяка глътка въздух , която поема се надявам да е последната ми , защото живот без теб просто не е живот . Всяка една моя усмивка е на сила , колкото да не забравя какво е да се усмихваш , но мисля , че вече забравих какво е щастието . Щастие ... толкова бях щастлива с теб . Най – щастливите мигове в живота ми бяха с теб , даже и за момент не исках да си представям какво би ми било без теб, но ето че сега разбрах , и не ми харесва . Искам всичко да си е както преди . Сега слушам как бият камбаните на църквата и се сещам за онези думи , които ти ми каза , като бяхме заедно , преди една седмица по същото време : „ чуй миличко , камбаните бият за нас” ... А сега .. сега защо бият ? Ето още един знак , че животът без тебе продължава ... за останалия свят , но не и за мен . Как ми се иска да върна времето назад до момента в който ти ме притискаше силно до себе си и така времето да спре. За да може да сме винаги заедно .. ЗАВИНАГИ , помниш ли ?
Помниш ли как ти ми доказа , че все още има истински хора на този свят ? Помниш ли как аз ти вярвах , помниш ли колко сигурна се чувствах до теб . Всяка една твоя прегръдка или целувка ми даваха надежда. Надежда, че въпреки всичко , въпреки цялото лицемерие и всичките лъжи на този свят , ние ще сме заедно и ... помниш ли как ми каза, че никога нищо няма да ни раздели и никога нищо няма да те спре да ме обичаш ? Тогава какво стана ? Защо спря ? Защо ме раздели от себе си ?
Всичко започна толкова невинно и искрено , като детска игра . „ Всеки хубав филм си има край , но края на този се прецака „ ... отново твои думи ... в онази вечер ... когато всичко свърши , когато ти си тръгна от мен .
Мисля , че в 3 страници успях да събера всичко , което исках да ти кажа... знам, че това никога няма да стигне до теб .... Но просто ми трябваше някъде, където да си излея душата ...
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2024 Всички права запазени.