Великият фантаст Жул Верн

През 1857 година се жени за 28-годишната вдовица Онорин де Виан, която има две дъщери  и за да издържа семейството си, започва да работи като борсов посредник.

В кариерата си на писател Жул Верн напредва постепенно и през 1862 година  сключва договор с известния издател Пиер Етцел,  според който писателят се задължава да осигурява по два романа годишно за поредицата „Необикновени пътешествия“.  През 1863 година  излиза романът на Жул Верн „Пет седмици с балон“ ,  разказващ за изследователско пътешествие с балон над Африка. Той му носи изключителен успех и Жул Верн от този момент напуска борсата и се отдава изцяло на писателската си дейност. До края на живота си не прекратява договора си с Етцел, който внимателно чете ръкописите му и не се колебае да предлага корекции.

Романите на Жул Верн бързо печелят огромна популярност по цял свят. Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-малките подробности.

Жул Верн  не е пътешествал само във фантазиите си. Той последователно е притежавал 3 яхти, с които пътувал и където пишел. Вярно, не предприемал големи пътешествия, а повече обикалял около британските острови, а най-далечната  точка, до която е стигнал, била Северна Африка. Посетил е и Америка, за да види най-големия по онова време кораб “Great Eastern”.

Писателят продължава да пише.  „Осемдесет дни около света“ се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. В „Пътуване до центъра на Земята“  описва експедиция в кухата вътрешност на Земята и от гледна точка на съвременната геология има редица слабости. Понякога въображението на Жул Верн противоречи с научните факти. Например, в „От Земята до Луната“,   гигантско оръдие изстрелва героите в орбита. Съвременните учени биха казали на Жул Верн, че първоначалното ускорение би убило пътниците в снаряда. В „Двадесет хиляди левги под водата“ Жул Верн представя един предшественик на съвременните супергерои – Капитан Немо. Неговата подводница „Наутилус“, вдъхновява много изобретатели. Първата подводница, задвижвана изцяло с електрическа тяга, е построена през  1886 година  и е кръстена в чест на подводницата на Капитан Немо.

През 1871 година  Жул Верн се установява в Амиен , където остава до края на живота си.  Животът на писателя в Амиен е изключително скромен: всеки ден става в пет часа сутринта и с малки прекъсвания работи до осем вечерта. Сутрин обикновено пише, през деня чете коректури и отговаря на писма от цял свят, както и приема посетители, преглежда вестници, списания и отчети на многобройни научни дружества. Води огромна картотека, в която са отразени всички последни постижения на науката и техниката от неговото време. Този график се нарушава веднъж годишно, когато Жул Верн излиза с яхтата си в открито море.

На 58-годишна възраст, Жул Верн едва не е убит   пред вратата на дома си от  душевно болния си племенник си Гастон. Не е ясна причината на този атентат, защото писателят бил много  близък с брат си Пол, а и племенникът много обичал чичо си. След този нещастен случай,  Жул Верн окуцява за цял живот.

Фантастът  написва най-значителните си творби до 1880 година. В по-късните романи на Жул Верн се отразява авторовия песимизъм. В своята късна повест „Вечният Адам“ , Жул Верн разказва за историк от далечното бъдеще, който открива, че цивилизацията на 20-ти век е унищожена от геологически катаклизъм, а легендата за Адам и Ева става по-истинска и циклично повтаряща се.

Жул Верн пишел по два-три тома годишно.  Темите  са с широк диапазон.  Въпреки,  че описвал  екзотични места, самият Жул Верн не е  пътувал много и единственото му пътуване с балон трае двайсет и четири минути.

Няколко седмици след своя 77-ми рожден ден Жул Верн сериозно заболява. Чекмеджетата на бюрото му се пръскат от завършени ръкописи, осем от които са издадени след смъртта му.

Жул Верн запазва съзнание до самия си край. Умира тихо, в присъствие на семейството си, на 24 март  1905 г. Погребан е близо до дома си в Амиен. На гроба му е поставен паметник, на който е изобразен Жул Верн, излизащ от гроба с протегната към звездите ръка.