Жена - Блага Димитрова

Как ревожно е да си жена - това казва в своето стихотворение Блага Димитрова. Поетесата твърди, че е отговорност и саможертва да бъдеш жена, но е също така и гордост. Да, вярно е, че в миналото жената не е била уважавана и зачитана като личност, но вече живеем в свят на равнопоставеност между половете. И с право! Жената заслужава да се отнасят с необходимото уважение и любов и основателно бих нарекъл глупак този, който смята, че две жени са равни на един мъж. Тя прави нещо, което никой друг не може – дава начало на нов живот, така нужен, за да съществува човечеството. На нея се пада и отговорността да отгледа, възпита и подготви за суровия и безкомпромисен живот своите деца. Тя често жертва кариерата си, свободното си време, съня си и дори здравето си за доброто на децата си. Но всички това, което тя дава, един ден се възнаграждава и изпълва жената с гордост, когато тя види плодът на своите грижи и любов – току виж сина й станал политик и си дърпа най-нахално от бюджета на хората. Това, разбира се, беше в кръга на шегата. Идеята ми беше, че успехите в живота на децата на една жена я карат да се гордее с тях и да бъде щастлива.

Аз мисля, че жената и мъжът трябва винаги да са напълно равноправни и в обществото, и в семейството, и в работата. В една нормална хетеросексуална връзка жената е тази, която дарява с любов мъжа. От тази гледна точка светът не може да съществува без жената, защото ако няма любов, няма свят.

Светът на жената е сложен, многослоен, необятен, непредсказуем, изпълнен с тревоги, отговорности, но и с емоции. Изумително е колко смела, силна, издръжлива и всеотдайна може да бъде „слаборъката”. Съжалявам, че никога няма да мога да усетя какво е да си „красота и усмивка ... сред всекидневния сив кръговрат” и „да градиш живот от отломки ... просто за да съществува светът.”