Баба Съба - майката на Иван Вазов

Майк та на Иван Вазов, баба Съба, е изиграла много важна роля за оформянето му и като личност, и като творец.

Поетът й е бил много благодарен, той й е посветил много свои стихове:

"Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!"

Когато се ражда първото дете   на семейство Съба и Минчо Вазови, в дома им се събират много любопитни съседи и роднини, за да видят дали детето  е родено нормално, защото родителите  били далечни роднини.

Никой обаче не можел да предположи, че се е родил велик творец, който ще прослави България. Вазов бил  висок и красив, наследил от родителите си красноречието, а стремежа си към знание и книги пък наследил от майка си.

След Иван,  Съба Вазова ражда още осем деца - Никола, Киро, Ана, Георги, Михаил, Вълка, Владимир и Борис. Всички те са красиви, умни и стават лични и способни българи. Всички живеят в сговор, мир, взаимопомощ и уважение към родителите. За тези отношения, разбира се, заслугите са на баба Съба.

Съба Хаджиниколова,  стройна хубава девойка, била съседка на Вазови. Едва 14-годишна я сгодяват за снажния красавец Минчо Вазов. Съба не била грамотна, но брат й Георги, който учил в гръцко училище в Пловдив и знаел добре и френски  език, я ограмотил и тя започнала жадно да чете и препрочита книгите, които имали вкъщи. Тази любознателност и страст към четенето й остава за цял живот. Успява да я предаде и на децата си - те всички са интелигентни и образовани.

Дарбите на баба Съба са наследени най-вече от първородния й син. Спомени  за Съба Вазова са писали почти всички от рода, много редове й е посветила и снаха й - Елисавета Консулова-Вазова.

Професор Шишманов разбира, че баба Съба е оставила писмени спомени. Когато се зачита в нейните писания, той е изненадан, защото установява, че тя е надарена с писателски дар, умее да разказва увлекателно и прочувствено.

През 1920 година  спомените на баба Съба са издадени в малка книжка , а през 1993 година са преиздадени.

Тези спомени и днес се четат на един дъх. Интересни са разказите й за годежа и сватбата й с Минчо Вазов, както и спомените й за раждането  и "погачата" на първородния й син.  Най-вълнуващи са преживяванията й от гоненията, жестокостите, кланетата и пожарите в Карлово, Калофер и Сопот през 1877 година.

Добре е тези спомени да бъдат прочетени от всички българи, да бъдат издадени и на чужди езици.

По-късно баба Съба живее заедно с най-големия си син, но връзките й с всички членове на фамилията са здрави и силни. Тя живо участва в съдбата на всеки от големия род, пише им трогателни и напътствени писма. Баба Съба е искала да бъде  винаги в услуга на децата си, да им помага  със съвети и наставления, държала е да бъде здрава спойката  между членовете на многобройната фамилия.

Съба Вазова наистина е била обединяващо звено в рода и нейното влияние и сила са се чувствали от всеки. Кореспонденцията й престанала едва тогава, когато вече всичките й деца и внуци били около нея в София.

А най-младата й снаха - художничката Елисавета Консулова пише за баба Съба, че не познава трапеза, на която  така да се е спазвала патриархалността  на обичаите, както на трапезата на свекърва й.

Съба Вазова е оказала голямо влияние и над снаха си. Тя, също като свекърва си,  по-късно  умее да ръководи и направлява, внимателно и тактично, с уважение и толерантност и  своето семейство.