.

Владислав Граматик - късен представител на Търновската книжовна школа

Българският книжовник Владислав Граматик е  работил през втората половина на 15-ти век в Северна Македония.  Той е считан  за късен представител на Търновската книжовна школа, а  в Сърбия е приеман за един от ранните представ

Владислав Граматик - късен представител на Търновската книжовна школа
id="internal-source-marker_0.41091313991059875" style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;font-variant:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;"> Българският книжовник Владислав Граматик е  работил през втората половина на 15-ти век в Северна Македония.  Той е считан  за късен представител на Търновската книжовна школа, а  в Сърбия е приеман за един от ранните представители на сръбската литература.   Той е преводач, съставител на сборници, преписвач и калиграф. Творчеството му обхваща над 4300 ръкописни страници.

Владислав Граматик е роден  през 15-ти век в Ново Бърдо, днес Косово.  Предполага се, че получава образованието си в школата, създадена от Константини Костенечки. По-голямата част от живота си прекарва в Жеглиговския манстир “Света Богородица”, в подножието на Скопска черна гора.  Пребивавал е и в Рилския манастир и е написал т. нар. ‘Рилска повест’.  Това е единственото известно авторско съчинение на Владислав Граматик. Съчинението спада към жанра на разказите за пренасяне на мощи на светци, популярен в Търновската книжовна школа. Явява се продължение на Житие на Иван Рилски“ от Евтимий Търновски и е поместен непосредствено след него.

В своята повест, Владислав Граматик разказва за съвременно нему събитие -  възставовяването на разрушения от турците Рилски манастир от братята Йоасаф, Давид и Теофан, синове на крупнишкия епископ Яков и пренасянето тук на мощите на Иван Рилски от Търново през 1ч469 година.  Разказът на книжовника е обстоятелствен и реалистичен, за разлика от повечето съчинения от този тип. Разказът съдържа и задължителното за жанра чудо  -  когато процесията наближава манастира, ковчега сам се понася към него, едвам сдържан от носачите си.



Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...