регистрация
вход в сайта
вход с FB
.
Англия свежда знамена пред генерал Владимир Вазов

През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високиото английск

През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високиото английско благородническо звание. Гнерал Вазов е настанен  в замъка на  лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!"

Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.

Първият щурм на съглашенците започва на 09.08.1916 г. След мощна артилерийска подготовка 3 френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции. Главният удар е насочен срещу  височината Дуб. Нашата артилерия открива бесен преграден огън и сериозно разстройва атакуващите вълни. Оределите френски вериги са помитани от картечните ни роти на стотина метра от  окопите. Когато оглушалите и обезумели от ужас френцузи все пак успяват да се доберат до нашите окопи /само 2-3 пъти за 9 дни/, идва редът на българската пехота и нейния "патент" - "На нож!". На десетия ден 60 процента
 от французите са убити и ранени. Щурмът е прекратен.

На 3.3.1917 г. дойранските позиции са заети от 9-а плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. Използвайки затишието, той изгражда пет паралелни позиции, инженерно оборудвани с бетонни и скални укрития, които да приберат всеки боец при артилерийски обстрел. Близо 35 000 войници и офицери се трудят денонощно, понякога  на 17 метра под земята, ругаейки командира си. След войната, обаче, той всеки ден ще получава  по 2-3 баници от Плевенско, Ловчанско и Троянско - скромен знак за женска признателност, че е опазил мъжете им.

Английският корпус, сменил изложилите се френцузи, започва втори щурм на Дойран с две дивизии на 21 април. За три дни те буквално разорават българските окопи със 150 000  снаряда и тръгват смело в атака - там не би трябвало да е останал жив човек. Укритията на генерал Вазов обаче са свършили работа - българските щети са .. трима ранени. И когато английските вериги са само на няколко метра от "мъртвите" окопи, там ги посреща плътна картечна и пушечна стрелба. На места български роти и полкове се хвърлят и в контраатака на нож. Към 3.00 часа на 25 април атаката на англичаните е отблъсната по целия фронт. На бойното поле те оставят 8000 трупа и стотици пленници.

На  8  май английското командване предприема нов щурм на Дойран, този път с три дивизии. Сега българската артилерия открива огън преди пехотната атака и избива цели роти още в окопите. До 6.00 часа на следващия ден англичаните ще атакуват 6 пъти и 6 пъти ще отстъпват с огромни загуби. Само пред окопите на 34-ти троянски полк  ще бъдат преброени 3300 противникови тела. По английски военни данни трите им дивизии губят от 75 до 90 процента от състава си. 9-та плевенска е непокътната и според английските историци, ако в този момент би тръгнала в контранастъпление към Солун, лесно би превзела главната база на Антантата на Балканите.

През есента на 1918 г. обаче Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната  ни армия в Македония  да попадне в "чувал" и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и извадена от войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия -  до Места и Искър. Планът тръгва успешно - французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, една-единствена българска дивизия ще спаси страната си от смъртна опасност.  34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в цялата й история.

Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили - 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета  плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите,  нашите  се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците  слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата - даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула запчват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите - няма вече закога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на  хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите.  А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.

Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.

На 19-ти септември  генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови  снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
В цялата  тая сеч Девета плевенска  дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли  към незащитения  вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.
Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...