Всичко за Исак Нютон

Исак Нютон, най-великият учен живял някога, е роден в  Улсторп, Англия, на Коледа 1642-а, годината, в която умира Галилей. Като малък Исак проявявал значителни наклонности към механиката и бил много сръчен. Макар и умно дете, в училище не правел особено впечатление. Като поотраства, майка му го кара да напусне училище с надеждата да стане преуспяващ фермер. Заложбите му обаче  се крият другаде и на осемнайсет години той постъпва в Кеймбриджкия университет.  Там усвоява бързо тогавашната наука и математика и скоро започва свои самостоятелни изследвания. Между двайсет и първата и двайсет и седмата си година Нютон поставя основите на научни теории,  които по-късно донасят коренни промени в света.

Средата на XVII век  е период на невиждан научен подем. Откритието на телескопа около началото на века е преобразило изцяло астрономическите изследвания.  Астрономическите наблюдения  на Нютон и използването на новоизобретения телескоп внасят коренни промени в астрономията, а експериментите му в механиката довеждат до формулирането на първия Нютонов закон за движението. Макар Коперник и Галилей да са отхвърлили някои от погрешните схващания на древната наука и да са допринесли за по-доброто разбиране на Вселената, все още не са формулирани последователни принципи, които да превърнат този сбор от наглед несвързани помежду си факти в единна теория, която да прави възможни научните предвиждания. Едва Исак Нютон създава тази единна теория и поставя модерната наука на пътя, които тя следва неизменно оттогава насам.

Нютон никога не е имал особено желание да публикува своите резултати и въпреки, че към 1669 г.  вече е формулирал основните идеи на повечето  свои открития, много от теориите му са публикувани доста по-късно.

Първото му откритие видяло бял свят е основоположният му труд за естеството на светлината. След поредица от старателни експерменти, Нютон открива, че обикновената бяла светлина е съчетание от всичките цветове на дъгата. Освен това, той анализира внимателно резултатите от законите за отражението и рефракцията на светлината. Така през 1668. г. създава  и фактически построява първия огледален телескоп, телескопа рефлектор, които и до днес се използва в повечето големи астрономически обсерватории. Двайсет и девет-годишен , Нютон представя пред Британското кралско дружество тези открития заедно с резултатите от много други свои експерименти в оптиката. Но тези негови достижения  са доста по-маловажни от  постиженията му в чистата математика и механиката.
Главният принос на Нютон в математиката е откриването на интегралното смятане, до което е стигнал, когато навярно е бил двайсет и три-четири-годишен. Това най-важно постижение в модерната математика е солиден инструмент, без който последвалият напредък на съвременната наука би бил невъзможен.
Но най-важните Нютонови  успехи са в областта на механиката - науката, която обяснява движението на материалните тела. Галилей е открил първия закон за движението, който обяснява движението на телата под въздействието на външни сили. На практика всички тела изпитват подобно влияние и най-същественият въпрос в  механиката е как  те се движат под въздействието на външни сили.  Този проблем е решен от Нютон  в прочутия му втори закон за движението,  който се смята за основния в класическата физика. Той гласи, че ускорението на едно тяло е равно на силата, действаща върху тялото, разделена на неговата маса. Към тези първи два закона Нютон добавя трети закон за движението, който гласи, че всяко действие има равно противодействие. А най-прочутият му закон е закона за всемирното притегляне.

Нютоновите закони може да се използват и са използвани за широк кръг научни и инженерни проблеми.  Докато е бил жив най-красноречивото им приложение е било в сферата на астрономията.  Нютон е дал сериозен принос в термодинамиката /изучаването на топлината/ и в акустиката, той е формурирал изключително важния   физичен принцип  на запазването  на момента и запазването на ъгловия момент, открил е т. нар. Нютонов бином в математиката  и е дал първото състоятелно обяснение за произхода на звездите.

Исак Нютон е не само най-бляскавият учен, а и най-влиятелната фигура в развитието на научната теория и затова заслужава напълно мястото си на върха  на всяка класация на най-влиятелните личности в света. Той умира  през 1727 г. и е погребан в Уестминстърското абатство. Нютон  е първият  учен , удостоен с  такава чест.