регистрация
вход в сайта
вход с FB
.
2010-03-13 10:58:00
Какво не знаем за Александър Стамболийски?
Какво не знаем за Александър Стамболийски?
Александър Стамболийски е роден на 13 март 1879 година в село Славовица, Пазарджишко. Завършва първоначално училище в родното си село и прогимназията в гр. Ихтиман. След това постъпва в Земеделското училище в Садово, а през 1898 г. завршва Плевенското лозаро-винарско училище.

Там Стамболийски се свързва с Янко Забунов - един от видните ръководители на Българския земеделсни народен съюз.

По-късно Стамболийски следва философия  в гр. Хале и агрономство в Мюнхен, Германия. Не завършва, поради заболяване от туберкулоза.

През 1899 г. Александър Стамболийски е делегат на учредителния конгрес на БЗНС, състоял се в гр. Плевен.  По-късно става основател и дългогодишен главен редактор на в-к "Земеделско знаме".

Републиканец по убеждения, през 1908 година Александър Стамболийски е избран за народен представител на БЗНС.  Като депутат, той   твърдо отстоява политиката на неутралитет на България, особено след началото на войната през 1914 г. За активна антивоенна дейност, Александър Стамболийски е касиран като депутат от 17-тото обикновено Народно събрание, а през 1915 година е осъден на доживотен затвор.

На 25 септември 1918 г. Стамболийски  е освободен от затвора. Заедно с Райко Даскалов и други народни представители е изпратен от правителството да уговаря въстаналите войници по време на Войнишкото въстание  за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, Стамболийски  решава да оглави въстанието. След неговия неуспех се укрива, но през декември 1918 е амнистиран, заедно с повечето участници.

Преди още да е получил амнистия, Александър Стамболийски е включен в правителството на Т. Тодоров. От ноември 1918 до  октомври 1919 г. Стамболийски е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър-председател, министър на войната в коалиционното правителство.

През май 1920 година Стамболийски оглавява самостоятелно правителство на БЗНС, в което е и министър на външните работи, а до юни 1921 г. управлява Министерство на войната.

Като министър-председател Стамболийски е принуден да подпише тежкия за България Ньойски договор. Според него  България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини  - села в Кулско,  областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия , но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция.  Потвърждава се и  румънското  владеене над Южна Добруджа.

Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо , където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав  до Беласица  да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и населението от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско”. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.


Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. областта е преотстъпена на България поради неоспоримото надмощие на българския елемент. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският контрааргумент, че липсва промяна в етническата характеристика на областта.


Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречия между великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената й роля на поемащ буфер спрямо Съветска Русия, определят Румъния да стане първостепен балкански фактор.

Разнообразното население на Балканите става база за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на "независими" чуждестранни представители от Западна Европа.  Именно в този период започват големите фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.

Наред с големите териториални загуби, България е поставена в международна изолация. За да изведе страната от нея и да стабилизира нейното международно пооожение, Александър Стамболийски развива мащабна дипломатическа дейност в редица европейски страни.

Демократичните възгрледи на Стамболийски предизвикват недоволството на буржоазните партии и политически кръгове. На 9 юни 1923 година тайната офицерска организация "Военен съюз" извършва военен преврат. Александър Стамболийски се опитва да организира контрапреврат, но не успява. Независимо от уговорките на своите най-близки съратници, той остава в страната и се укрива в родното си село Славовица.

Заловен е от участниците в преврата и в нощта на 14 срещу 15 юни е изтезаван в собствения си дом. В ранните часове на 15 юни 1923 година, Александър Стамболийски  и неговият брат Васил издъхват. След заравянето, телата им са изровени отново и главите им са отрязани.

Така   трагично  е прекъснат, в разцвета на силите,  жизненият път на един от най-забележителните политици на България.
Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...