Какво не знаем за Огюст Роден?
Френският скулптор Огюст Роден е един от основоположниците на импресионизма в скулптурата. Той е роден на 12 ноември 1840 година. От 1854 учи в училище за рисуване и математика, а след това - при Антоан Бари. След като Роден по
Той е роден на 12 ноември 1840 година. От 1854 учи в училище за рисуване и математика, а след това - при Антоан Бари. След като Роден получава отказ да изложи първата си работа „Човек със счупен нос“ на Парижкия салон през 1864 и не го приемат в Школата за изящни изкуства, той започва да работи в работилницата на Алберт Кари-Бельоз, където се произвеждали различни елементи за архитектурна украса. Заради безработицата, последвала края на френско-пруската война , той потегля към Брюксел и там през 1877 се изхранва с монументално-декоративна скулптура. В Белгия Роден продължава самообразованието си като изучава основните области на средновековното изкуство и творчеството на Рубенс.
Пътуване до Италия през 1875 година и запознанството му с творбите на Микеланджело вдъхновяват Роден да създаде статуята „Бронзовият век“.
Признание за таланта си Роден получава, когато държавата откупува две негови скулптури — „Йоан Кръстител“ и „Крачещият мъж“ . Следва поръчка за изработката на голям скулптурен портал от френското правителство. На работата си над „Портите към ада” Роден посвещава остатъка от живота си. Той черпи вдъхновение от „Божествена комедия“ на Данте и „Цветята на злото“ на Шарл Бодлер.
Роден започва работа върху Портите през 1880 г., но така и не успява да довърши работата си. Тази работа се оказва повратен момент в творчеството на майстора. Скулптури като „Мислителят“ , „Ева“, „Мимолетна любов“ , „Целувката“ и много други представляват само тренировки по пътя към „Портите към ада”.
Роден има много последователи, а учениците в ателието му правят многобройни копия на работите му. В началото на 20-ти век славата на скулптора се разпространява по целия свят и френското правителство му предоставя цял павилион на Световното Изложение в Париж през 1900.
Личният живот на скулптора бил не по-малко наситен от творческата му дейност. През
1885 година Роден взема като помощничка в работилницата си 19-годишната Камий Клодел. По това време големият скулптор е вече на 40. Все още не е на върха на славата си, но гладните години са вече зад гърба му. Пред Камий Роден спестява похвалите си, но пред колеги споделя, че тя няма какво да учи - под пръстите й глината като че ли оживява.
Роден се слави като прелъстител и ценител на женския пол. Всяка жена, хубава или не, го хвърля в любовна треска. А как изглежда два пъти по-младата Камий? Лъчезарно момиче в разцвета на красотата и таланта - гордо чело, над чудно хубави сини очи, пищни кестеняви коси, падащи до кръста , прямота и жизнерадост, които поразяват право в сърцето. И неизбежното се случва....
Камий обаче не е поредната жена в леглото на Роден - тя, като че ли, е създадена специално за него. И двамата са обзети от един и същ творчески и еротичен плам.
Той не може да се насити да моделира грациозното й тяло и изящното й лице. Именно от тяхната страст се ражда безсмъртната Роденова творба “Целувката”.
През 1893 година Камий Клодел създава прочутата си бронзова скулптура “Валсът”. Но въпреки безспорния й талант, тя остава в сянката на Роден - възприемат я само като негова любовница и ученичка.
Любовта й също е в задънена улица - Роден не може да се ожени за нея, защото в живота му отдавна има друга жена. Това е Роз Бьоре , която е простичка и груба селянка, но тя дели хляб и легло с големия скулптор от ранни младини, била е с него в най-трудните му моменти и това Роден не може да пренебрегне. Тя много добре знае какво се случва в ателието на скулптора, макар и да не се интересува особено от работата му.
И така, Роден в един момент се оказва между два огъня - ревността и все по-честите депресии на Камий и пристъпите на ярост на официалната жена. Той вече е 50-годишен, уморен и няма сили да понася нито собствените си угризения, нито чуждите обвинения.
Роз има сърдечно заболяване, което изисква много грижи, а Камий вече не иска да го дели с никого и заплашва със самоубийсво.
През 1898 година Камий окончателно напуска Роден, а две години по-късно тези, които са смятали младата жена само за негова помощничка и ученичка , са поразени от нейната скулптура “Зрялост”, която изобразява мъж разкъсван между две жени - млада и стара, в които е изваяла себе си и съперницата си Роз.
През 1905 година душевното състояние на Камий се влошава, видът й плаши децата. Роден се опитва да й помага тайно - осигурява й поръчки и й праща пари чрез посредници, които обаче тя не приема. Душевното й разстройство стига дотам, че тя твърди, че Роден се е подписвал под нейни ескизи и скулптури, теза, която някои изследователи поддържат след време.
Накрая майката на Камий я вкарва в психиатрична клиника и последните 30 години от живота си тя прекарва там. Там и умира през 1943 година, на 79-годишна възраст.
Любимият й Роден си е отишъл много по-рано, на 17 ноември 1917 година. А само няколко месеца преди това, дни преди смъртта й, той се венчава за своята Роз.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2024 Всички права запазени.