Маската – има ли я? (есе)
Маските на лицемерието не просто прикриват грозното, те унищожават истинското лице на човека. Лицето, от което сам се е отрекъл. Лицемерът се стреми да спечели и да извлече някаква облага от наивните. Но не съзнава, че всъщност губи себе си. Лицемери
Комедията “Тартюф” представя същноста на двуличието и негативното му въздействие върху човешките възгледи за нравственост и почтенност. Класическия еталон на безбожника лицемер – Тартюф - живее в човешкото съзнание, проявява се в поведението на хората. В мрежите на измамника, скрит зад маската на добродетелен човек попада Оргон. Заслепен от подлеца той, както казва Дорина :
“откак дружи със тоя мях надут …………е станал просто луд”.
За него гостът му се е превърнал в изповедник и съветник, по значим от близките му. Успял да омае стопанина на дома, натрапника Тартюф заема ролята на съдник в него ”и съди, и кори и хули тука всички”.
Всеки жест на набожност, щедрост, смирение и скромност е добре премерен коварен ход на двуличника. На показ той излага онова, което бързо впечетлява лековерния Оргон. Привидно Тартюф се отказва от всички земни блага ”връщаше назад всеки мой подарък”. С фалшивото си благоприличие, и самочувствие на божи представител, зад което се крие нахалство, и безочие, опитният интригант Тартюф успява да спечели доверието на Оргон и на госпожа Пернел. Влиянието на наглия измамник е обсебило ума и чувствата на лековерния домакин дотолкова, че той вече не е способен ни най малко на реална преценка.
В образа на Тартюф Молиер пресъздава типа на един особено опасен за обществото лицемер, чието изобличение съвсем не е лесно. Слагайки маската на двуличието, човек всеки път убива част от истинското в себе си. А фалшивото не е реално, то се разпада на хиляди прашинки.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2024 Всички права запазени.