Да приемаме вината си с вдигната глава

На всеки му се случва да се провини. Това е съвсем нормално, ако вземем факта, че сме хора. Няма човек, който да прави всичко както трябвяа без да е направил поне една грандиозна грешка в живота си. Това му е хубавото. Ако ги нямаше те, щяхме да живеем напразно. Те са тези, които ни учат да живеем, тези, заради които можем да си кажем, че сме живяли пълноценно. Именно за това трябва да приемаме грешките си с високо вдигната глава, с достойнство. 

Винаги по-доброто репение е да признаем вината си  да обясним случилото се отколкото да крием или да я прехвърляме на гърба нанякой друг. Не е лесно за никого да каже „Да, аз съм виновен.”, но така определено би било много по-добра постъпка. По-добра от гледна точка на това, че няма да ни сочат с пръст а и ние бихме се почувтвали много по-добре. 

Ако набедим някой друг и имаме поне какпка съвест, ще се чувствяме напрегнати и непрекъснао ще мислм за това, което сме направили. По този начин измъчваме себе си и мачкаме дотойнството си. 

За да излезем от тъмната дупка, в която сме паднали, е неободимо да гледаме нагоре, нали. В противен слчай едва ли якога бихме се измъкнали. Ако непрекснато съжаляваме и сме свели главите си от срам при най-малкия инцидент, тогава 20 години по-късно няма да имаме желание и сили даправим каквото и да било. 

Трябва да приемем, че ивотът е еднаигра. Ако днес направиш грешка и изгубиш , то утре ще бъде най-успешния ти ден, който ще омниш дълго. А ако си с тази нагласа, би могл да има много акива дни. Те са изплнени с усмивка и ако ги нямаше, може би нищо няма да бъде същото. Не ги прогонвайте с излишни съжаления.