Различните хора

Не са рядкост ситуаиите, в които срещаме хора с различни проблеми, които се подлагат на подигравки или неволни странни погледи и подшушвания. Защо обаче трябва да се случва това? Трябва да приемем, че това са хора също като нас, а някои дори по-мъдри, защото са преминали през значително повече препятствия. Поякога го правим без да искаме и нагрубяваме и натъжаваме различните с поведението си. Тези хора нямат нужда от състрадание.

Срещат го навсякъде и им напоня за проблема, който и без това им е донесъл голям товар, с който да се борт. Когато срещнем човек с увреждане и виждаме, че се затруднява снещо не бива вднага да се впускаме на помощ.

По-удачният вариaнт е да изчакаме, за да видим дали би се справил сам, а след това, ако не успява, да отидем в подходящия момент и да помогнем без да изразяваме преалена загриженост. Хората с увреждания са се пренаситили на погледи, изпълнени със съжаление. 

Когато се разминем с някого и забележим проблем, не бива това да подлъгва любопитството ни. Помислете си как бихте сепочувствали, ако хората ви гледат със странен поглед и се обръщат след вас.  

Точно по този начин се чувстват и тези хора, но те са погложени всеки ден на това наказание. Добре е да говорим нормално с тези хора. Те са добре и ни разбират перфектно а дори и да не са на ясно, тне бива да говорим с тях като с невменяеми.

Не бива да си мислим, че те са нещо по-малко от нас, че увреждането им пречи да бъдат нормални хора. Напротив – те са още по-истински и слонни да се борят с всяко нещо, което им се изпречи на пътя. Да, лишени са от едно, но друго имат в изобилие дори повече от нас.

Те са Хора и не бива дазабравяме този факт.