регистрация
вход в сайта
вход с FB
.
2010-03-16 15:24:10
Трагичната история на Ангел Каралийчев
Трагичната история на Ангел Каралийчев
През 1927 година Вела Ушева е изгряваща звезда в Народния театър. Тя е учила в Берлин и е израснала в триетажна  къща  в центъра на София.  Майка й - Елена Ушева - първа в България започва да популяризира българските шевици, със собствени средства прави изложби в Брюксел, Париж и Прага,  създава училище за българско везмо и бродерия.

Именно от нея Вела наследява тънък художествен усет, както и любов кум родната традиция.  Облечено в национална  носия, момичето рецитира  български стихове в чужбина и дори отказва кариера на киноактриса в САЩ заради любовта си към родината.

Това дете е не само много даровито, но и с едно такова сърце, каквото  рядко се среща по нашата българска земя - това е мнението  за нея  на Кирил Христов, този самовлюбен мизантроп.  

Когато Вела се среща с Ангел Кралийчев, той е начинаещ  автор със скромна коректорска заплата. Син на неграмотна селянка от Стражица, Каралийчев прописва стихове още като ученик. По-късно записва да следва химия, но до третата година успява да вземе само два изпита - няма време, защото  е зает с писане. Първият му сборник разкази "Ръж" изпиза през 1924 година. Каралийчев зарязва химията и завършва дипломация в Свободния университет.

Младежът е вечно без пари, вечно гладен, приятелите дори му измислят прякор -  Множко Гладнев. Едновременно с това младият писател е горд и честолюбив,  и вътрешно деликатен.

Макар и млад, Ангел Каралийчев има опит в любовта. Тъкмо се е разделил в поредната млада дама, когато среща Вела Ушева. Сватовници  са сестрите Дора и Бела Габе. По това време Каралийчев е наемател на родителите им, младежите често общуват и точно Дора го  подтиква да започне да пише за деца.

По това време  майката на Вела Ушева, Елена,  е притесенна от нежеланието  на вече 32-годишната си дъщеря да се омъжи и  от решението й да се отдаде изцяло на театъра. Когато майката споделя притесненията си в Бела Габе, тя й препоръчва младия и талантлив Каралийчев.

На уредения "оглед" Елена Ушева е очарована от младия писател и трите с Дора и Бела решават да организират "случайна" среща  между Каралийчев и Вела в столичния Модерен театър. След филма,   младежът изпраща  госпожицата до дома й и така започва техният роман.

Макар и няколко години по-голяма, Вела скоро усеща,  че има мъж до себе си. Разходките им стават всекидневни, писателят я причаква вечер след представление. Той я ревнува от овациите на почитателите й, изхвърля поднесените й на сцената букети, за да остане само неговият мъничък букет.

Вела жъне успехи на сцената, тя  играе с големи имена на нашия театър и й предричат бляскаво бъдеще. Пламенният любовник обаче й поставя ултиматум - да избира между театъра и него.

Младата жена избира театъра и същата нощ Каралийчев се прострелва в гърдите. Куршумът минава на сантиметри от сърцето и засяда под кожата на гърба му. Там той  остава до края на живота му като спомен за голямата любов.  Дни наред в болницата се борят за живота на писателя.

Един ден Вела, представяйки се за негова годеница, нахлува в стаята на Каралийчев, вика файтон, закарва ранения в дома си и лично се грижи за него до оздравяването му. След това пистолетът е хвърлен  в езерото в Борисовата градина. Колебанията на актрисата продължават още година, докато на 1.2.1931 година двамата млади се женят.

Вела сама бродира булчинската ви рокля с везмо от червена коприна и прави истински фурор по време на медения месец на двамата в Париж. Щастието обаче не трае дълго - първородният син на семейството умира на няколко месеца.

За да забравят,  Каралийчеви сменят квартирата.  След две години им се ражда и момиченце, което кръщават на кумата си , писателкат Анна Каменова.

Мъничкото Ани е много хубаво и здраво дете, даже печели конкурс за най-добре гледано бебе. За любимата   си мъничка дъщеричка  Каралийчев пише най-жизнерадостната си детска повест "Ането". /Дали днешните тийнейджъри знаят историята на най-често даваното  за преразказ произведение на изпитите след 7-ми клас?/

През 1938 година обаче Ани също умира, ненавършила две годинки, а книгата излиза след нейната смърт.

Ударът е страшен. Двамата родители са съсипани и  не се решават повече на имат деца. Писателят спира да пише. Но за кратко. През 40-те години на  миналия век Ангел Каралийчев сътворява най-прекрасните си детски произведения, които стават класика. Илюстрциите правят най-големите ни художници - негови добри приятели - Илия Бешков, Стоян Венев, Любен Зидаров.

Ангел Каралийчев е най-издаваният  автор след  Иван Вазов, а творбите му са преведени на близо 50 езика. Вела  е негов неуморим помощник - преписва на машина, редактира, коригира.

Разтуха писателят намира в риболова. Злите езици говорят обаче, че това увлечение е било алиби за срещите му с последната му голяма любов - красивата детска учителка Мария. Приятелите му я наричат втората Лора. 55-годишен,  Каралийчев бил отново влюбен. Връзката не останала скрита  за съпруга на учителката, който бил военен. Вероятно се е досещала и Вела, но никога не споменала и дума по въпроса. Останала си все така всеотдайна съпруга и  се грижела за болния писател.

А когато през 1972 година Ангел  Каралийчев умира, последната му любов Мария,  полага на ковчега му  огромен букет от 50 червени карамфила...  
Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...