Султанът сред кучешките породи

Кангалът е масивна и едра порода, произлизаща от територията на днешна Турция. Тези кучета са  изключително мощни и издържливи физически. Кучетата Кангал винаги са били в съжителство с хората. Държат се резервирано към непознати, но се отнасят дружелюбно към членове на семейството. Добри са с децата, но не винаги са добронамерени към други животни. Ако имаш намерение да изненадаш родителите си с малко кученце от тази порода, желателно е първо да се запознаеш с особеностите на вида и да прецениш реално можеш ли да се справиш с отглеждането на това едро четироного.

Ключов момент при обучаването на Кангал е заемането и утвърждаването на лидерска позиция от обучаващия. Естествен природен инстинкт на кучето е да получава задачи в групата (глутницата) си. Когато кучетата, в частност Кангала, живеят с хора, те ги възприемат като своя група, която има един лидер – стопанина. В този ред на мисли, кучето трябва да е наясно, че хората стоят по-високо в йерархията.

Още малко...

Френският булдог – малкият гальовник

Какъв е характерът на американския булдог?

Височината на мъжките Кангали варира от 77 до 86 сантиметра, а на женските – от 72 до 77 сантиметра. Теглото им е 50-60 килограма за мъжките кучета и 41-54 за женските. Апартаментът не е подходящо място за отглеждане на Кангал, тъй като тези кучета са много активни в затворени помещения. Биха че чувствали отлично в широк двор. Добре социализирания Кангал в общия случай не е агресивен към хората и е любящ към децата. Въпреки това не признават границите на територията и биха се разхождали навсякъде.

Породата Кангал изисква редовни физически натоварвания и умствено стимулиране. Работещите Кангали получават необходимото им физическо натоварване обикаляйки охранявания имот или пазейки повереното им стадо, но семейните кучета имат нужда от ежедневни разходки и по възможност бягане. По време на разходката, кучето трябва да е зад или до стопанина си, тъй като според неговите възприятия, лидера води, а този лидер трябва да е човека.

Кангалите живеят 12-15 години и раждат по 5-10 малки кученца. Тази порода изисква сравнително малко грижи за козината на кучетата, като се препоръчва по-старателно сресване с четка по време на сезонната смяна на козината им, което се случва два пъти в годината.

Кангалът е известен на турците като предан пазач на стадата им още от древността и носи името си от съответната област в централна Турция, откъдето е произлязла породата. Въпреки твърденията, че всички турски овчарски кучета принадлежат към една порода, турския Кангал е обособен като отделна порода, a iзносът на чистокръвни Кангали от Турция в момента е теоретично забранен.