Защо всъщност съществуват мъжете?

На Земята има мъжки и женски екземпляри от почти всеки вид (като изключим двуполовите животни) и ние считаме това за нещо напълно нормално. Все пак видовете трябва да се продължават, като се възпроизвеждат, нали така? При повечето видове единственият принос на мъжкарите към възпроизводството е спермата. Поради тази причина години наред биолозите търсят отговор на въпроса: „Защо има мъжки екземпляри на Земята?“. Един от възможните отговори е, че мъжките екземпляри са нужни за процес, известен като полов подбор, който помага на видовете да се предпазват от заболявания и изчезване.

Реално от еволюционна гледна точка е много по-смислено да съществува изцяло женска популация, която се размножава безполово и произвеждаща голям брой дъщери, които на свой ред се възпроизвеждат, вместо синове, които нямат тази възможност.

Учените обаче установили, че половият подбор, при който мъжките екземпляри се съревновават, за да бъдат избрани от някоя женска, подобрява генетичния фонд и здравето на вида и това обяснява тяхната необходимост.

Липсата на подбор, когато няма сексуален контакт и не е нужно съревноваване, прави популациите по-слаби генетично и по-уязвими за изчезване. "Съревнованието между мъжките екземпляри за възпроизводство е наистина важно, тъй като подобрява генетичното здраве на популациите. Това се постига чрез половия подбор, който действа като филтър за генетични мутации и помага на популациите да процъфтяват и да се опазят от изчезване в дългосрочен аспект", твърдят специалистите.

Почти всички многоклетъчни организми се размножават като осъществяват сексуален контакт. До този момент учените не са имали задоволително обяснение за нуждата от полово размножаване, понеже то има своите неблагоприятни аспекти – само половината от потомството – дъщерите, ще се сдобият с потомство.

Специалистите наблюдавали в продължение на 10 години еволюция на вид брашнен бръмбар в контролирана лабораторна среда. Единственото различие между популациите бил интензитетът на половия подбор, който варирал между ожесточено съревнование между 90 мъжки за 10 женски, през популации с голямо числено превъзходство на женските до пълно отсъствие при моногамни двойки, при които женските нямат голям избор, а мъжките няма нужда да се съревновават.

След 7 години на възпроизводство и около 50 поколения, учените установили, че популациите с интензивен полов подбор са по-здрави, издръжливи и неподатливи на близкородствено кръстосване. Популациите със слаб полов подбор или липсата на такъв изчезнали след 10 поколения.

Резултатите ясно показват, че половият подбор е важен за здравето и устойчивостта на популацията, понеже пречиства отрицателните и поддържа положителните ѝ генни вариации.