Ако започнеш да се отказваш, ще продължиш да се отказваш

Когато нещо стане трудно първата ни работа е да си тръгнем от него. Често дори не се опитваме. Не даваме шанс на ситуацията или хората и  просто се отказваме да продължаваме.

Като с цигарите е – един път почнеш ли, няма отказване.  Започваш нещо и то върви добре. Това нещо може да е нова работа, ново учебно заведение, нова връзка. Всичко ти е наред до момента, в който не ти стане трудно. Трудно да работиш, трудно да търпиш гаджето си, трудно с ученето. И решаваш да се откажеш. И понеже не си го минал, понеже не си му дал шанс нямаш идея какво става след сложното. Не знаеш дали става по-добре или по-зле. За това следващия път, когато нещо ти се опре, просто го спираш. Отказваш го.

Още малко...

Как да преодоляваш трудностите в живота?

Нерядко можеш да останеш приятно изненадан. Един път да решиш да не се откажеш веднага и може да останеш очарован от резултата. Чисто статистически повечето неща, които започват зле имат навика да свършат добре. А всичко е добре, когато свършва добре. Ако не вдигнеш гълъбите веднага има огромна вероятност да пребориш себе си успешно и това да е една крачка към повече поемане на рискове и по-малко играене на сигурно.

Отказването води до комплекси.  Ужасно, но факт. Не го казвам като нещо универсално за всеки, но никой не е застрахован от това зверски да се комплексира от това, че се отказва непрекъснато. Стигаш до момент, в който не искаш да започнеш нещо ново, просто защото знаеш, че няма да го завършиш. Стигаш и до момент никой не иска да те въвежда в нищо ново, защото освен теб, всички около теб знаят, че непрекъснато зарязваш започнатите неща.

Не просто ги зарязваш, зарязваш ги, когато станат трудни.  Не съм на принципа „Това, което не може да те убие те прави по-силен“, но има истината в това, че трудностите каляват. Всяко нещо калява, а негативните емоции те учат как да се справяш с тях следващия път. Ако не можеш да извлечеш полза от начинанието си, опитай се да извлечеш полза от факта, че следващия път, когато попаднеш в кофти ситуация ще имаш малко по-добра представа за това какво да очакваш и как да реагираш.

Все пак има полза от отказването – пробваш много неща.  Ако трябва да отдам внимание на една от малкото ползи на отказването, то тя ще бъде в разнообразието. Когато човек непрекъснато прекратява това, което прави, е непрекъснато принуден да започва нещо друго. И така започва много неща. Самото започване без какъвто и да било по нататъчен опит, не   е особено полезно, но поне ти дава една малка насока. И тя гласи „Това не е за мен“. И тогава е време за следващото. Понеже младия човек не може просто да си седи вкъщи, той трябва да учи или да работи, или и двете, то той е принуден да се държи зает. Отказвайки всичко, което пробва, е принуден и да пробва следващото нещо. И това му дава опит. Дава знание за това какво искаш и какво не искаш. За това какво би правил и какво не.

И стига да не прекаляваш би трябвало да откриеш своето нещо един ден. Но трябва да се опиташ да се насилиш да завършиш нещо поне един път. Иначе след още няколко зарязвания ще зарежеш и нещо друго, нещо ценно, за което някой ден, когато ти дойде акъла в главата, ще съжаляваш. Мисли. Дай време. Пробвай. След това се отказвай.