Кузман Шапкарев - възрожденски книжовник и фолклорист

Българският възрожденски книжовник и фолклорист, Кузман Шапкарев, е редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.

Кузман Шапкарев е роден на 1 февруари 1834 година в Охрид. Първоначалното си  образование получава в родния си град при вуйчо си, а през 1854 година с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш и Битоля.

След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителкото място в Солун,  което Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя.

Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата.  Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония. През 1884 година той е в Пловдив,  после  нотариус в Окръжния съд в Сливен и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание /дн. Ботевгхрад/.

Шапкарев сътрудничи на вестник ‘Македония’, ‘Право’, на списание ‘Читалище’ и други периодични издания. Той е вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов.

Най-значителният труд на Кузман Шапкарев  е сборникът „Български народни умотворения’, който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор е на ценни материали за делото на братя Миладинови.

Кузман Шапкарев умира в София на 18 март 1909 година.