Една арабска принцеса: още сълзи под воала

Световноизвестната авторка на „Една арабска принцеса разказва“ - Джийн Сасън изравя дълбоко скритите тайни на живота в Близкия изток вече повече от двайсет години. Разказани от името на Султана ал Сауд, нейните книги разбулват действителността в Саудитска Арабия пред очите на целия свят и разкриват потресаващите ограничения, с които жените там продължават да се сблъскват и до днес.

В новата си книга принцеса Султана прави ярко описание на живота през 2014 г. в една от най-богатите, но и най-консервативни държави на планетата. Това е свят, в който мъжете настойници продължават да контролират всеки аспект от битието на жената – от това за кого ще се омъжи, до това къде и дали ще работи.

От множеството си разговори с представителки на нежния пол принцесата подбира историите, които са ѝ направили най-силно впечатление. Султана води привилегирован живот, обградена от разкош и прислуга, но дори и тя трябва да се крие, за да успее да огласи всички тези покъртителни разкази на жени, които са бити, презирани и дори убивани заради смелостта си.

Още малко...

„Необявена война“ - умел политически трилър от калибъра на Винс Флин

"Последните дни на Кондора" - книга, която трябва да се прочете

От разказите ѝ става ясно, че благодарение на образованието и свързаните с него пътувания и достъп до интернет саудитците отварят съзнанието си за други светове, в които жените отдавна са се сдобили с правото да живеят свободно.

Но въпреки позитивните промени и усиления труд на жените да подобрят статуса си в обществото, резултатите все още са спорадични и непредсказуеми. Няма ясно дефинирани правила. Всички решения, касаещи поведението и живота на жените, все още остават в ръцете на мъжете, стоящи начело на фамилията.

Дори и през 2014 година всички жени в Саудитска Арабия имат задължително настойник от раждането чак до самата си смърт. Все още, макар и рядко се срещат случаи, при които по заповед на настойника жените никога не виждат светлината на деня и остават за цял живот затворници в дома си. Също така са многобройни и случаите, при които жените умират от заболяване, тъй като настойникът им не е в страната, за да даде навременно писмено разрешение за операция.

И през 2014 година повечето жени в Саудитска Арабия продължават да ходят облечени изцяло в черни роби, включително с покрити лица. Но покриването на лицата вече не е задължително навсякъде – например в пристанищния град Джеда. За съжаление, това не се отнася за столицата Рияд. Ако някоя жена се осмели да излезе на улицата, без да си е покрила лицето, обикновено бива замеряна с камъни от момченца и млади мъже. Смята се, че като не си покрива лицето, жената се държи неприлично, тъй като събужда похот у мъжете.

И през 2014 година в Саудитска Арабия на жените не се разрешава да карат коли. Една майка, осмелила се да закара детето си на училище лично, е наказана с многократни удари с камшик...

Светлинка в тунела за жените в тази страна е фактът, че като цяло мъжете стават все по-образовани, а оттам – все по-широко скроени, и дават доста големи (на онзи фон) свободи на дъщерите и съпругите си. Авторката разказва и за един такъв случай на високо просветен и образован брат, който купува малък бизнес на сестра си в Рияд – фризьорски салон.

В „Една арабска принцеса: още сълзи под воала“ принцеса Султана ал Сауд отново се проявява като невероятно смела жена, готова да огласи публично всички тези покъртителни истории.

Вече няколко десетилетия принцесата усилено се бори за правата на жените в мюсюлманските държави. Нейната благотворителна дейност включва издържката на 700 семейства, като основната й грижа е всички техни деца да получат образование.