Младен и Иглика
Слънцето печеше отвисоко. Даже гората не носеше прохлада. Зелената й тишина често трепваше от клюна на кълвача, славеевия глас или полета на кукувица. На поляната стадото хрупаше прясна трева. Хлопките на овцете дрънчаха при всяко помръдване. Младен седеше отстрани, облегнал гръб на стар дънер. Гледаше животинките и чупеше залци от царевичен хляб. Майка му го проводи изранина да пасе десетината овчици над дъбравата. Той беше младеж със смугла кожа и тъмни очи, сприхав, буен. Когато беше със стад... Още »
Проза
-
Обвита в мистерия
Бащата на Том беше меценат. Ценната му колекция с...
-
Сън от стари времена
Месечината тъкмо изгряваше на нощния небосклон, к...
-
Приказка без начало
…„Само още пет минути” –...
-
Самодивата и момъкът
Имало едно време една гора – Самодивската гора. ...
-
Нимфата
- Пляс! – Мая потопи крака в хладната...
-
Новите приключения на тримата братя и златната ябълка
Навярно си спомняте приказката „Тримата братя и з...
-
Сбъдната молитва
Слънцето вече залязваше, а луната чакаше нетърпел...
-
Без заглавие
Тишина. Сякаш някой изведнъж заглуши целия свят, оставя...
-
Проклятието да си благословен
Единият беше на пръв поглед обикновено момче на 14 годи...
-
Моят готин родител
Петък е. Нещо ми е тъжно. Исках да изляза, но гаджето м...
