Въпрос: Здравей, Др. Тийн. Ами как да започна. Аз съм момиче, и съм на 12 години. Шести клас съм, но наистина съм надживяла възрастта си, и не само аз мисля така. Всеки с който се сближа може да го потвърди. Често обичам да съм сериозна, но мога да говоря на всякакви теми. Приобщявам се към човека с когото говоря. Но няма значение. Аз живея в един град, но всяко лято съм на почивка във Враца, при роднини. Та, тук където по принцип живея е наистина скучно. Просто градът е малък, е почти няма хора с моите интереси. В смисъл, аз слушам например метъл, пънк, и т.н., а тук хората дори не са чували за такъв стил музика. Ето защо никой не ме харесва. Просто защото съм била различна. Е.. няма значение. Тази лятна ваканция, отново прекарах във Враца. Там си намерих, чудесни приятели, със моите интереси, и страшно много се привързах към тях! За пръв път в живота ми толкова обичам някой! Те са толкова истински... Проблемът ми е, че наистина не мога да го преодоля. Преди два месеца си заминах, и до сега, само болка изпитвам. Наистина ужасно е... И като се замисля, че няма да ги видя скоро, а тук няма кой да ми помогне, да го преодолея. Прекалено съм срамежлива... а и все си мисля, че никой няма да ме хареса, за това няма смисъл да опитвам... може и така да е. Просто незнам какво да правя... Имам нужда от съвет. Как да преодолея болката?

Др. Тийн: Винаги има смисъл да се опитва.