Въпрос: хи! цялата седмица в училище е ужасно!постоянно има нещо за което да се ядосвам и тормозя! учителите ми викат..проблеми с приятелките...от др класове постоянно ми измислят някви тъпи прякори(муча се да не ги забелязвам)успеха ми падна ,а на всичкото отгоре и в семейството...с майка ми постоянно сме на нокти,не си говорим, не споделям с нея защото каквото и да и кажа тя все казва - за всичко ти си виновна и няма ден в които да не сме се скарали. имам брат на 24 които ми действа като цербер пред вратите на ада, а баща ми е в чужбина.просто се чувствам ужасно.а пък и кучето ми умря преди една седмица(на 5 месеца - нищо му нямаше!)понесох го мн тежко.постоянно се сещам за него и плача събуждам се нощем и се самообвинявам че е умряло заради мен.единствената ми утеха е най-добрата ми приятелка с която мога да споделя как се чувствам и да ме разбере.на др ми фр просто не им се занимава с мен.моля те дай- ми някакуф съвет как да се преборя с мъката и отчаянието.знам,че след всичко лошо идва добро но... сега не виждам края...

Др. Тийн: Навлизаш в пубертета и затова ти се струва всичко черно. Не си виновна за смъртта на кучето си - нямало е какво да направиш. Продължавай да споделяш с приятелката си.