PDA

View Full Version : RQ:теми за класно



ycMuBkaTa
06-04-2005, 12:14
Хора, айде моля ви ако някой има някакви идеи за следните теми за есе да ми помогне, че имам класно
1. Пътищата към възхода
2.Достойнство или съчувствие е нужно на човека
3.Има ли малки и големи хора
4. На какво подражава животът днес-на литературата или на телевизионните сериали
5. Романтизмът днес-висока цел или сапунена опера
6. "Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си." Мишел Дьо Монтен
7. "В Романтизма душата си спомня своето детство" Шпренглер

Айде ако някой се сети някоя идейка ще му бъда много задължена. Трябва да са обвързани с произведения от 10 клас, но аз нещо не се сещам с кои мога да обвържа темите
Благодаря ви предварително

03-05-2007, 16:24
Хора, айде моля ви ако някой има някакви идеи за следните теми за есе да ми помогне, че имам класно
1. Пътищата към възхода
2.Достойнство или съчувствие е нужно на човека
3.Има ли малки и големи хора
4. На какво подражава животът днес-на литературата или на телевизионните сериали
5. Романтизмът днес-висока цел или сапунена опера
6. "Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си." Мишел Дьо Монтен
7. "В Романтизма душата си спомня своето детство" Шпренглер

Айде ако някой се сети някоя идейка ще му бъда много задължена. Трябва да са обвързани с произведения от 10 клас, но аз нещо не се сещам с кои мога да обвържа темите
Благодаря ви предварително

sherry
03-05-2007, 19:53
Има ли "малки" и "големи" хора? според повестта "Шинел"
(есе)

Днес,ние живеем в свободно общество и всеки от нас е роден с правото сам да взима решения според желанията на своя дух,но в същото време ние сме роби на вътрешните си слабости и идеали, които често пъти са в основата на нашите действия. Всеки човек е различен,защото във всеки от нас са засяти различни нравствени норми,които определят нашите стремежи и мечти. В сърцата на повечето хора са заложени светли копнежи за по-пълноценен и по-добър живот, но също така има и такива сред нас,които са се примирили със своето мизерно съществуване и са останали безпомощни под ударите на суровата ръка на живота.
Нека поразсъждаваме по въпроса има ли наистина и "малки" и "големи" хора. Обществото ли ни разделя или ние сами,изграждайки се като личности чертаем своя жизнен път, ръководейки се от нашите бъдещи цели. Не е задължително да си богат,за да те нарекат "голям" човек, достатучно е просто да съхраниш в себе си най-висшите човешки добродетели и да си поставиш ясна цел,която да следваш неотлъчно и благодарение, на която да доизградиш своите лични качества,но най-важното е никога да не спираш пред препядствията на живота. Спъвай се, но никога не падай! Ако паднеш е много трудно да се изправиш, и ако не успееш оставаш завинаги в блатото на живота, и се примиряваш с това да носиш бремето на "малкия" човек.
Разделението на "малки" и "големи" хора не е обществен проблем а лична история, в която всеки е автор и пише своята история. Тези лични изживявания били то тъжни или развлекателни са много актуални, защото засягат нашето битие и ни показват понякога, какви не трябва да бъдем. Интересното, когато разгръщаш страниците на едно такова пройзведение е момента, в който ставаш част от житейския път и и личните преживявания на героя. Пример за такава вълнуваща и всепоглъщаща творба е повестта " Шинел" , която ни разкрива трагедията на "малкия" човек. Чрез нея ние ставаме свидетели на развитието и страданието на един малък човек, поставящ си нисши цели в живота,които го лишават от възможността за перспективно развитие и разгръщане на личните достойнства. Героят се е примирил сас своето мизерно същестбуване и сиво ежедневие, чиято цяла тежест носи сам на своите рамене. Дори и за неговата гибел никой не разбира, защото е "малък" човек и е трудно забележим от околните. Тои няма принос за обществото и за това не заслужава да буде забелязан от него. Самота, глад, мизерия,сивота,празнота са само част от цветовете, които рисуват един такъв живот принадлежащ на малкия човек. Тази картина ще бъде барзо забравена и цветовете и ще избледнеят,защото художника не е оставил нищо с което да бъде запомнен и не е станал известен за никой. Едно такова безцелно скитане между житейските пътеки води изгубване на истинската същност и става основна причина за деградацията на героя. Тожа е живот лишен от радости,усмивки и всякакви положителни емоций, без които човешкия дух остава празен.
Духовната храна е много ценна за всеки организъм,защото тя остава завинаги в душата му и не позволява да бъде опетнена. Житейското правило, че "големи хора не се раждат, а големи умират" е вечна истина за съществуването на човек и неговото нравствено израстване сред околните. Вътрешното богатство ни помага да намерим своето място в обществения строй и колкото сме по- духовно извисени,толкова по високо ще се изкачим на стълбата на живота и няма да останем в ниското, в сянката на тези,които са намерили своето място във висините

Само това намерих...Кога ти е класното? Пак ще търся.
"Достойнство или съчувствие е нужно на човека " тая пак можеш да я обвържеш с "Шинел".