PDA

View Full Version : 2 теми в/у "История славянобългарска"



PoCeH
05-08-2006, 23:34
1-ва "Днешните българи могат ли да бъдат убеждавани с упорите на Паисий?"

2-ра "Анализ на Предисловието"

aZzZz
05-27-2006, 18:49
И на мене ми трябва първата темичка.Ако някой има идйки да дава :roll: [-o<

Coki
05-27-2006, 21:37
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=985

blubuk
05-29-2007, 14:13
виждам 4е този форум е стар ама все пак да питам за втората теми4ка 6тото ми е много нужна [-o<

sexa_na_kompleksa
05-29-2007, 14:29
Могат ли днешните българи да бъдат убеждавани с укорите на Паисий?

Паисий- човек достоен за уважение. Човек, които с помощта на думите вниква в сърцата и мислите на хората от неговото време. Но възможно ли е съвременните хора да се вслушат в неговите думи? Според мен –не. В днешно време хората нямат време и желание дасе спрат и чесно да поговорят по между си, та комули да се вслушат в укорите и наставленията на един отдавна починал българин. Всеки от нас ако се замисли ще признае че Паисий е имал право във всеки един момент, с всеки ред от историята, с всяка дума подтикваща към национална гордост. Но нима днешните българи имат време да погледнат на нещата от този ъгъл? Сега хората са вглабени в своето съществуване. В опитите да живеят нормално те забравят какво е това народно достойнство или радолюбие.
За Паисий е било лесно с прости думи да стигне до сърцата на тогавашните българи, да ги накара да го разберат и последват. Но в днешно време не е така. Съвременника обръща внимание най-вече на материалната странана живота. Та нали точно от нея зависи да останем на този свят? Как можем да го упрекнем, че мисли за бъдещето си? Например вижте хилядите дездомни. Нима те биха се замислили за своята национална чест? За тях няма значение какво и как трябва да направят. Те се молят само да успеят да преживеят да следващия ден. И биха се отрекли от себеси, за да го постигнат.
Замислете се, нима сред всичката тази престъпност, двуличност и злоба можем да говорим за родолюбие. Такова нещо не може да съществува в истинския смисъл на тази дума. Няма значение, че някой ще стане и ще каже “Аз обичам страната си и бих направил всичко за нея”, но когато е нужно това сериозно ще се замисли дали да го направи. И е почти сигурно, че ще избере себеси пред така обичаната си страна.
Погледнете наоколо! На всяка крачка срещаме убийци, крадци и лъжци, нима тези хора, коитовече са забравили своите ценности ще се вслушат в думите на Паисий? Не, това е абсулдно.
Отминало е времето, когато хората с гордо вдигната глава казваха: “Аз обичам България!”. Затова толкова българи забравиха страната си и заминаха на хиляди километри търсейки само пари и власт.
Думите на Паисий не само няма да ги тротнат, но те дори няма да им обърнат внимание. В днешно време. В днешно време думи като национална гордост и чест са загубили своята стойност.
Жалка е, да! Но е факт. Днешните хора са егоисти. Няма я вече всеотдаиността и обичта към родната страна. А ние само можем да съжаляваме за това!










Могат ли днешните българи да бъдат убеждавани с укорите на Паисий?


Днешните българи могат ли да бъдат убеждавани с укорите на Паисий?
“Великите мисли се раждат не толкова от велик ум, колкото от велико чувство”. Колко точно се е изразил Достоевски. Сигурно и Паисий е написал своя шедьовър “История Славянобългарска” заради породилите се у него искрени чувства към съдбата на собствения му народ, които прерастват в загрижения му укор: ”О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин? ”Подтикът му да промени психиката и мисленето на народа към развитие на просветата, културата и духовността не е фикция, а осъзната реалност. Реалност, която е била, е и ще бъде, защото една държава, един народ не могат да съществуват като такива, ако ги няма устоите на обществото. Това са морала, нравствеността, естествено произлизащи от религията и обичаите, благодарение, на които българинът се е самосъхранил през петвековното робство. Това са също и образованието, законите, семейството като основна единица на обществото. За съжаление в последните години се забелязват процеси, които са пагубни за личността. Не е пресилено да кажа, че водят до пълна деградация - морална, нравствена и социална, а тя от своя страна до маргинализация на индивида и обществото като цяло. Примери могат да бъдат дадени много, отговори на въпроса защо-също. Още Ботев е казал в едно свое стихотворение: ” Свестните у нас считат за луди.” Това твърдение важи с пълна сила и днес. Развитието на технологиите и живота не може да бъде оправдание за бездуховността и моралното падение, особено на настоящото поколение, което вместо книга предпочита интернет, вместо спорт-стоене по кафенета. Самите устои на семейството са разклатени поради икономически, социални и други причини, които затварят отделния индивид вътре в себе си и принизяват битието му до просто оцеляване, лишено от социални контакти и културни занимания. Основната диагноза на българина е чувството за безперспективност, лесното отричане на собствената му идентичност и залитане към други култури. Криворазбраната демокрация, превърната в слободия, обърка хората и премахна нормите. В този смисъл мисля, че днешните българи не могат да бъдат убедени с укорите на Паисий, ако те самите не узреят и не достигнат до болезнената реалност. Това ще стане според мен, когато разберат, че много повече са загубили, отколкото спечелили по пътя на подражанието, губейки своята идентичност, гордост и дори суверенност като народ. Не случайно Грацион е казал: Неща, които би било най-приятно да забравим, ще помним цял живот”. Дано помним думите на Паисий и изкараме поуките от грешките, които правим. Колкото и черни да са краските на картината, която описах, винаги ще има лъч надежда. Защото когато достигнем дъното не можем повече да пропадаме, а само да се оттласнем и издигнем.