PDA

View Full Version : химия помооооощ



gia_bs
05-31-2006, 08:00
имам за днес доклад по химия БИОЛОГИЧНО АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА - ХОРМОНИ, ВИДОВЕ И ЗНАЧЕНИЕ .. а нищо не намирам в гоогъл...помощ много ви моляяяя

SheLLia
05-31-2006, 09:22
намерих за хормоните ама нямам идея дали ще ти свърши работа....


Може спокойно да се каже, че дори библейските герои са били обсебени от идеята да надвият старостта. Ной имал трима сина - Сем, Хам и Яфет, които се родили, когато баща им бил на 500 години (самият старец починал на 950 години). В глава 6 на “Сътворението” Господ известява, че дава на хората 120 години живот - на толкова умира и предводителят им по това време - Мойсей.

Още в “Книга на царете” откриваме и чудесен пример за това какво означава хормонална стимулация. Става дума за поучителната история на цар Давид, който, вече стар и уморен, не можел да прогони студа от тялото си, с каквито и дрехи да се обличал. Когато приближените му намерили младо и красиво момиче, което “легнало до него и се държало добре с него”, цар Давид възвърнал силата си и решил много проблеми. Не е ли това първото описание на ендогенна стимулация на тестостероновата продукция при възрастни мъже?

Според папирусите Еберс, Пасалаквас и Хърст (наречени на имената на откривателите им) през 1600 г. пр.Хр. на старите египтяни се предписвали стимулиращи отвари от корени на различни растения.

От своя страна, Хипократ (460-370 г. пр.Хр.) смятал, че семенната течност произхожда от мозъка и се спуска в тестисите по гръбначния стълб. Така той се опитал да обясни менталната зависимост на сексуалното влечение.

В древния Рим смятали, че тестисите на кастрирани роби са средство за увеличаване на либидото.

Понякога обаче познанието за хормоните е било и опасно. Така например известният анатом Андреас Везалиус, професор по медицина в Падуа, Пиза, Болоня и Базел, бил заловен от Инквизицията през 1533 г. и жестоко екзекутиран малко по-късно заради научния му труд “De humanis corporis Fabrica” и особено раздела, отнасящ се до щитовидната жлеза. Не го спасил дори фактът, че като придворен лекар на Карл V бил много популярен и обичан в Европа.

Тест, който доказва оплодителната способност на мъжа и “плодовитостта” на жената, базиран на отделените в урината хормони предложил мюнстерският лекар Франц Паулини.

Така постепенно и несистемно се трупали знания (макар много от тях да звучат лаически и наивно) до 1889 г., когато 72-годишният френски учен Шарл Едуар Браун-Секар докладвал пред Биологичното дружество в Париж, че е открил средство против остаряване. След като експериментирал върху себе си инжекции с екстракт от тестиси на млади кучета и морски свинчета, той се почувствал “много по-жизнен”. По-късно резултатите му били поставени под съмнение, а ефектът от прилагането на екстракта отдали на самовнушение. Въпреки това Браун-Секар не се предал и отново приложил експеримента си при затворници. Резултатите били същите. За да убеди студентите в правотата на своите виждания, дори уринирал пред парижката Сорбона с “дълга и силна струя”. Започвала зората на хормоналните изследвания - няколко години по-рано (1855) Клод Бернар постепенно въвел понятието “вътрешна секреция”, а през 1905 физиологът Ърнест Хенри Старлинг употребил за първи път термина “хормон”. Успоредно с придобилите популярност разработки на Щайнах през 1935 г. Лакер и Ружичка успели от холестерин да синтезират тестостерон. Името на хормона дошло от латинската дума testis, а синтезирането му по изкуствен път открило нови хоризонти пред изследванията и заместителното лечение.

Какво са хормоните и как действат? Всъщност това са биохимични посредници, преносители на информация, които регулират и повлияват дейността на различните органи. Сам по себе си всеки хормон пренася данни, които стимулират определени клетки към определен тип работа. И всичко протича с огромна скорост, комплексно и специализирано. Най-грубо, процесът би могъл да се опише като придвижване на една молекула до определена клетка, вмъкване на молекулата в клетката, активиране на определен рецептор и стимулиране за някаква дейност. Така, ако сравним организма със свръхкомпютър, хормоните ще са електронната поща, която се разпраща на хиляди получатели и за хилядни от секундата пристига при правилния (най-често) адресат.

Думата хормон произлиза от старогръцкото “hormon”, което означава “движа се”. Науката, занимаваща се с хормоните се нарича ендокринология - това е наука за жлезите с вътрешна секреция, но може да се нарече и наука за биологичните комуникации в организма.

Еволюцията на хормоните наподобява еволюцията на телефонните системи през последните 50 години. Преди 500 млн. години природата си поставила въпроса: как може да съществува жива материя, съставена от повече от 3-4 клетки и как може да се осъществява комуникацията между повече клетки? Докато имало само едноклетъчни организми, връзката между една и друга част на клетката не е била трудно осъществима. При многоклетъчните са налице елементарни форми на комуникация между клетките (екзоцитоза и ендоцитоза), но това са много бавни средства за обмен на информация. Преживяването, продължаването на живота и размножаването, както и развитието, са наложили да се формира система от канали, по които информацията да протича и да достига навреме до получателя. Първоначално природата реагирала на новите потребности, като създала нервите и нервната система. Подобно на наземната телефонна мрежа нервите свързват бързо, ефикасно и качествено едни части на тялото с други. Постепенно обаче системата от нерви станала недостатъчно надеждна за предаването на цялата информация. Сложен и многофункционален организъм, какъвто е човешкият, би бил оплетен в нещо като мрежа от нервни влакна, която ще го направи уязвим и нежизнеспособен. Създадената в хода на еволюцията хормонална система (при човека хормоните са 25) може да се сравни с откриването на мобилните телефони, но с една-единствена разлика - хормоните действат много по-комплексно, отколкото всяка друга мрежа и информационна система. Чрез многообразието си хормоните безпроблемно филтрират и сортират импулсите от околната среда и от организма, предават ги или на всяка клетка в човешкия организъм, или само на определени, прицелни, тъкани и органи. Откриването на наистина прицелните клетки става чрез структури, наречени рецептори. Рецепторите работят на принципа на ключа и ключалката - те могат да разпознават само определен хормон или много подобните му деривати. Когато една клетка няма рецептор за определен хормон, независимо каква информация носи той, контактът не може да се осъществи и клетката не дава биологичен отговор. Трябва да се знае, че един хормон може да предава различни стимули, както и да получава един и същи стимул от различни хормони. Поддържането на определено ниво на кръвната захар например се контролира от 4 различни хормона. Освен това, чрез механизма на обратната връзка природата е дала възможност на всеки хормон сам да контролира дейността си.

Какви са основните видове хормони:

В зависимост от начина им на действие съвременната медицина различава три вида хормони.

1. Ендокринни. Те се синтезират в определени жлези - щитовидна, задстомашна, тестис, хипофиза, откъдето навлизат в кръвоносната система и чрез нея достигат до прицелните клетки, тъкани и органи. Кръвното русло е един вид магистрала, чрез която хормоните светкавично достигат до необходимото място и така се превръщат в куриери на далечна дистанция. Такива са например познатите ни:
инсулин
тестостерон
естрадиол
хормони на щитовидната жлеза
растежен хормон и др.

Особено важна роля в производството и разпределението на ендокринните хормони играе диригентът на ендокринната система - хипоталамусът. Това е жлеза с големината на череша, която се намира в средата на мозъка. Тя концентрира в себе си непрекъснатите импулси, идващи от тялото - температура, стойности на кръвното налягане, нива на различни хормони, кръвна захар и т.н. Тези импулси пристигат чрез централната нервна система. Какво става всъщност в малката мозъчна структура, хипоталамуса? Всяка секунда в него постъпват милиони динамични сигнали от тялото, той ги обработва, следва мигновена реакция – пулсово се отделят вещества, които трябва да изминат краткото разстояние до хипофизата, откъдето се отделят същински хормони. Тези посредници на информация между хипоталамуса и хипофизата фактически координират цялостната хормонално-ендокринна секреция в организма.

Самата хипофиза също е голяма колкото череша и макар че е част от мозъка има пряк, интензивен контакт с кръвоносната система. Тази малка жлеза произвежда 10 различни хормона, които попадат или директно в кръвоносната система и упражняват общ ефект (растежен хормон), или имат предназначението да дирижират секрецията на други ендокринни хормони от други жлези в организма - например от щитовидната.

2. Паракринни. Това са хормони, които действат на къси разстояния и обикновено достигат до прицелните тъкани по точно определен път, най-често по нервните влакна. От историческа гледна точка те са по-стари хормони, които не навлизат в кръвното русло. Ако си послужим отново с метафората за телефоните, това са междуградските разговори.

3. Автокринните. Това са субстанции, които действат на клетката, която ги е произвела. В исторически аспект те са най-старите, но са от огромно значение за съвременните организми - дирижират състоянието на над 60 млрд. клетки. Остаряването на организма и редукцията в хормоналната секреция засяга в по-малка степен автокринните хормони.

В зависимост от произхода си хормоните могат да се разделят и на групи - т.нар. прекурсори. Има хормони, генерирани от аминокиселини - полипептидни, невротрансмитери, хипофизарни и стероидни и хормони, произлезли от мастни ядра - половите.

Хормоните се различават още и по своята големина. Принципът е следният: колкото е по-голям хормонът, толкова по-трудно достига до прицелната си тъкан. Полипептидните хормони например са сравнително големи, докато стероидните и от щитовидната жлеза - малки. Някои от автокринните хормони са мастно-разтворими.

gia_bs
05-31-2006, 11:09
Благодаря