"azbu4na molitva" analiz [Архив]

IdontGiveaFuck

06-01-2006, 18:22

http://teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=572

Универсални християнски идеи в “Азбучна молитва”

“Азбучна молитва” на пръв поглед представлява една загадка за съвременния читател,защото жанрът към който принадлежи не е характерен за днешната литература, а същото можем да кажем и за нейната структура,както и за посланието,в което се крият загадачни образи. За да разберен скрития смисъл на творбата можем да постъпим по два начина.От една страна можем да осъвременим смисъла на творбата,като я погледнем с очите на днешния човек-в този подход няма нищо нелепо,защото днес човек има своята визия за света и колкото и да се опитва да се доближи до представите на миналото,това винаги е трудно и частично. Другият подход е да се опитаме да разчетем творбата чрез знанията за епохата,за контекста ,в който тя се проявява,чрез изследването на специфичните за онази епоха идеи ,понятия ,символи.
Много понятия символи сродяват “Проглас към евангилието” с “Азбучна молитва”.Наред с него тя е едно от първите произведения,на писани на старобългарския книжовен език,създаден от светите братя Кирил и Методий. И двете творби доказват,че на този нов книжовен езикможе да се твори съвършена поезия със сложни поетични фигури. Заедно с “Прогласа””Азбу чна молитва” принадлежи на жанра на декламационната поезия с религиозен характер. В тях се подчертава свещеността на славянското писмо и значението на новата християнска вяра. Дотук свършват приликите.
“Азбучна молитва” не е призив,тя звучи много по –оптимистично и много по-малко дидактически. Тя е израз на радостта от това,че славянството е станало съпричастно на християнските ценности.
Създадена около 894 година “Азбучна молитва” е поетическо встъпление към съчинението на Константин Преславски “Учително евангилие”.Тя е поместена след предговора в проза, от който научаваме,че Константин Преславски е създал “Учителното евангилие” по поръка на св.Наум,друг от славянските апостоли и ученик на Солунските братя,който е организирал книжовния живот след пристигането на оцелелите ученици на светите братя от Моравия в България.”Учите лното евангилие” съдържа 51 слова,които са се чели в църквата в неделните дни през годината.Предна значени са за поучаване на вярващите и разяснение същността на християнството. За да го състави ,Константин Преславски е превеждал раннохристиянск ите проповеди на Йоан Златоуст и Кирил Александрийски. Словото е оригинална творба на старобългарския книжовник. Той не само е превеждал,но и добавил встъпления и заключения на беседите,за да ги направи по-близки за своите съвреминници.
“Азбучна молитва” съдърха 40 стиха.Всеки стих се състои от по 12 срички с цензура/т.е. пауза/ след петата или седмата сричка. Макар и оригиналното и заглавие да е “ Пролог за Христа,отмерен на тълкованието на Светото евангилие,напис ан от Константин” за удобство е прието тя да се нарича “Азбучна молитва”,защото всеки стих започва с поредната буква от азбуката- доказано е,че е записана на глаголица.
“Азбучна молитва” съдържа характеристикит е на един от най-важните средновековни жанрове- молитвата т.е за разлика от “Проглас към евангилието” “Азбучна молитва” има друг адлесат и не е призив към покръстените славяни да вникнат в божията мъдрост, а е молба-обръщение към Бога. Най-често в молитвата човекът изповяда съкровените си болки и мечти с надеждата,че сили ,по-висши от тези на човешкото същество,ще го подкрепят. Съвременните психолози считат ,че молитвата играе важна роля в психическата нагласа на човека,помага му да се концентрира и по-лесно да преодолее трудностите ,дори и когато техният изход не зависи от него /например тежки болести/. В “Азбучна молитва” авторът се моли за вдъхновение.Нег овата молба напомня на античната молба към божеството да вдъхнови поета да възпее подвизите на героите, но същността на молбата на средновековния славянски автор е различна. Това е молба към Бог,за да даде на писателя духовни сили,за да предаде вярно християнското послание на славяните. Творбата изразява жаждата на славянството да се докосне до Божиите истини. Светът на творбата е боговдъхновен,у правляван от Бога,създател и владетел на цялото творение. Подобно на “Проглас към евангилието” ,”Азбучна молитва” създава хармонична връзка между вечните ценности на християнския свят и търсенията,акту ални за българина в края на ІХ век. Тази творба крие вълнението на цяла епоха от нашата култура- вълнението от това,че пред покръстените славяни се е открил един нов свят на духовно търсене и богопознание,че най-сетне те са се докоснали до ценностите на християнската цивилизация и знание.
Първите 36 стиха от творбата отразяват подредбата на глаголическата азбука,създаден а от св.Кирил, а последните 4 представляват формула с прослава на Бога,с която завършва всяко средновековно произведение.
Числото 40 има свещен смисъл за християнската култура.Тосимво лизира преход-това е броят на дните ,които Христос прекарва отдаден на молитви в пустинята; възкръсналит Христос се възнася на небето 40 дни след разпъването на кръста; в Стария завет Моисей води евреите 40 години през пустинята,докат о ги заведе до обетованата земя. В символиката на числото е заложен и конкретния смисъл на текста :” Ако разгледаме мястото на “Азбучна молитва”сред другите части на “Учителното евангилие”,ще открием,че то е преход от прозаическото встъпление към същинската част-словата.
Четиридесетте стиха на творбата могат да се разделят на четири части от по приблизително 10 стиха. Всяка част съдържа собствено послание,което допълва цялостия молитвен характер. Първата е молитвеното обръщение/1-11 стих/-тук творецът се стреми да измоли от Бога вдъхновение и сили,за да осъществи труда си.Втората част показва жаждата на новопокръстенит е да станат истински християни. Тя съдържа мотивирана и разгърната молитва,в която се позовава всемогъществото на Бога /12-22 стих/. От 23 до 32 стих се визира молбата към Бога да избави автора от злото искръбта и да го извиси до божественото,тъ й като творецът започва своето произведение следвайки пътя на учителите си. Възхвалата към Светата троица в последната част се слива с финала. Това разпределение на частите се основава на символиката на числото 4 в християнската култура,свързан о с броя на каноничните евангилия и четирите страни на кръста. В този случай четирите части на текста символично заместват акта на прекръстването, който задължително трябва да последва молитвата.
Образите в “Азбучна молитва” не могат да бъдат докрай разбирани,ако не се има предвид обстоятелството ,че те отвеждат към Библията:така например”Фараон ската злоба”,за която говори поетът ,извиква образа на фараона,който се противопоставя на бягството на евреите от Египет. В средновековието той е символ на дявола и злото. Авторът моли за “херувимски мисъл и ум”,което в случая азцначава сила да се прозрат божествените тайни.
Всеки един от стиховете в “Азбучна молитва” започва с поредна буква от азбуката,което изгражда азбучният акростих. Акростихът е различим само вертикално,при подредбата на стиховете един по друг. Следователно той внушава завършеност и хармония,единст вото и пълнотата на битието. В духа на Средновековието акростихът функционира като тайно послание.
Тъй като съдържа в акростиха си Кириловата азбука,”Азбучна молитва” се използва от учените,за да се уточни какъв е бил съставът и,като се съпоставя и с други източници- запазени абецедари/т.е списъци на буквите/, най-ранният от които е изписан върху хоросан в Златната църква на Преслав,със запазени глаголически ръкописи/като например Асеманиевото евангилие с красиви главни букви с растителни елементи и човешки лица/, с трактата на Черноризец Храбър “За буквите”,в който също се съобщава,че св.Кирил е създал 38 букви-както е в азбучния акростих на Константин Преславски/ всъщност той включва само 36 букви,защото с ерове Ъ и Ь / не са започвали думи в старобългарския .
Константин Преславски е бил майстор на акростиха.Извес тни са и други негови акростишни творби.От древни времена се е вярвало ,че писмените знаци ,буквите имат сакрална сила-с такава сила се смята ,че е било заредено изписването на азбуката/ абецедарите обикновено започват и завършват с кръст/ .Неслучайно и до днес хората обичат да носят буквите си, като помагащи за отблъскването на злото и единство с Бога.
Старата вяра в светостта на азбуката намира силна опора във формите на самите глаголически букви-талантлив книжовник Кирил ги изгражда от трите най-свещени за християните знака: кръг/символ на безкрая и съвършенството, на безкрайната Божия благодат,на вечността/ ,триъгълник/ символ на Светата троица/,кръст/ символ на Христовата жертва и възкресение/ Така чрез актростиховата молитва Константин Преславски показва вярата си в светостта на славянската азбука и славянската писменост-чрез тях българите се приобщават към светите истини на Христовото учение.