PDA

View Full Version : Сребро, злато, мед, цинк.....любопитни факти



FrZ
06-02-2006, 19:09
требва ми тва за по химия. Трябва да обясня от каде произлиза....аве с 2 думи интересни неща за тези елементи. А и още нещо. По-точно имам за всички елементи от Б групите. Които и да намерите ми ги дайте, ако обичате :wink:

sherry
06-02-2006, 22:34
Злато

Златото (на латински: Aurum) е химичен елемент, мек метал. Номерът му в периодичната таблица е Z = 79 и се отбелязва с Au. Има един устойчив изотоп с атомно тегло 197. Известни са 18 радиоактивни изотопа на златото с атомни тегла от 190 до 203. Чистото злато е светложълто, блестящо, меко и пластично. Може да се драска с нокът. Поради голямата си пластичност може да се изтегля на много тънка жичка или фолио. Един грам злато се изтегля на жичка дълга 3 km. Златното фолио е може да е дебело 0,0001 mm. Това фолио пропуска светлина, със зеленикав цвят. Златото е добър електро и топлопроводник. Златото има ниска химическа активност, не взаимодейства с киселини и основи, не се окислява. Влиза в реакция с халогени и царска вода.

Интересни факти за златото
**Най-старото находище в света, където е намерено ОБРАБОТЕНО злато се намира в България, недалеч от Варна. Датира отпреди 5 000 години преди Христа!***
*Златото и медта са първите метали обработвани от хора.*

Ядрото на златото съдържа 79 електрона, 79 протона и 118 неутрона. 79-те протона определят 79-тото му място в периодичната таблица. В ляво на таблицата е платината, със 78 протона, а в дясно е живакът, с 80. Над златото в таблицата е мястото на среброто, с 47 електрона а над среброто е медта, с 29. От ляво на медта е никел, с 28 а отдясно – цинк, с 30.**
**Символът на златото в таблицата е Au, което е съкратеното на “aurum”, което значи „тлеещ залез” на латински.**
Златото е много плътно. Ако в един кубичен метър, при дадени условия, водата тежи един тон, то в същият кубичен метър ще се поместят 19 тона и 300 килограма злато.
След среброто, златото е най-рефлектиращия метал а след медта – най-електропроводим. Не само рефлектира инфрачервената (горещата), но и ултра виолетовата радиация. Заради тези си свойства, използва се при направата на стъкла за сгради, като не само рефлектира слънчевата топлината през лятото, но и рефлектира топлината отвътре (не я пуска да мине през прозореца), през зимата.
Отличната електропроводимост на златото и свойството му да не кородира, го прави идеален материал за направата на контакти, които ТРЯБВА да работят на всяка цена, дори и в най-кородиращата атмосфера. Пример – совалката. Всичките й контакти за златни.
Името „Gold” (злато) е усвоено в английският език от Индоевропейската дума „Ghel”, която значи „жълт”.
Златото е най-мекият, разтегливият и ковък метал от всички. От една „трой унция” злато (приблизително равна на 32 грама), може да бъде изтеглена жица дълга 80 километра или да бъде изкован тънък лист с площ над 9 квадратни метра.
В природата, златото най-често е бъркано с минералът „пирит”. Поради тази причина, пиритът е бил наречен „златото на глупака”. Разликата между златото и пиритът се установява лесно. Остър предмет (нож) поставен върху пирита и ударен с чук, ще го надроби. В златото - ще остави дълбока следа от острието. Освен това, пиритът кристализира по различен начин.
Златото е навсякъде в природата, но не навсякъде е в количества, икономически изгодни за извличане. Намира се най-често депозирано в скали или във вид на „жили”, на всякакви дълбочини под земната повърхност. Когато е депозирано в скали на повърхността или близко до нея, скалите биват взривявани, натрошени на ситно и след това, по химичен път, златото извлечено.
Когато е на жили, жилите биват проследявани. Най-дълбоките мини за добиване на злато депозирано във „жили” са в Южна Африка на дълбочина над три километра под земята. На таква дълбочина температурата им може да достигне до 65С (140F). Мините се охлаждат от най-мощният климатик в света построен за целта.
Освен в „жили” злато се намира и по повърхността на земята. Най-често по корита на реки, промито и довлечено от буйни води, между речните камъни и чакъл. Може да е ситно, примесено с пясък и глина, но може и да е на едри парчета. Най-едрото монолитно парче злато намерено до сега тежи 2280 трой унции, равняващо са на над 150 паунда или на около 68 килограма. Намерено е било на 5 февруари 1869 г., покрай черен път в щата Виктория, Австралия.
Най-големият откуп някога предложен за освобождаване на затворник е бил даден през 1532 година, когато испанците залавят водачът на Инките – Атахуалпа. За да го пуснат, той им е предложил злато, което би запълнило стая с размери 7 метра дълга, 6 метра широка, с височина човешки бой. Испанците се съгласяват, но след като взимат златото, убиват вожда въпреки всичко.
Когато е във вид на прах, златото се извлича с помощта на живак. Живакът амалгамира със златото. След това златото се извлича от живака с помощта на картофи, като се използва факта, че живака се изпарява а златото – не. Подобна е практиката на единичните златотърсачи. Един картоф се разрязва на две половини, след което се издълбава малка дупка в средата, където се слага живака примесен със златото. Двете половини се съединяват и картофа се слага в огън. От високата температура живакът се изпарява, но парите не излизат извън картофа а се абсорбират от него. В центъра на картофа остава освободеното злато.
Всичкото злато добито от хората до сега, би се поместило в един куб с размери 20 Х 20 Х 20 метра, с тегло около 145 000 тона. Един тон би се поместил в куб с размери от 37 см. или 15 инча.
Златният резерв на САЩ се състои от около 7 750 тона злато, повечето от което се съхранява в “укреплението” Нокс (Fort Knox) и което при цена от $400 на трой унция (32 грама) се оценява на около 100 милиарда долара.
„Златните” олимпийски медали са изляти от 92,5% сребро с 6 грама злато прибавено като украса на медала. Сребърните медали имат същото количество сребро, но без златото. Бронзовите са сплав от мед и цинк.
Най-голямият обир на злато е станал през 1983 година в Англия, от летището Хитроу. Крадците са успяли да откраднат 6 800 златни отливки, на обща стойност от 25 милиона лири стерлинги.

Еврика! Архимед бил толкова щастлив от решаването на проблема, че с този вик на уста се разтичал гол по улиците. Приказката започва така: Цар Хиеро (Hiero) на Сицилия (250 г.преди Христа) подозирал, че собствения му златар го лъже. Бил му дал известно количество злато да му направи корона. Короната, след като станала готова, тежала точно толкова, колкото златото, но царят подозирал, че златарят е отделил чисто злато за себе си а към короната е прибавил толкова сребро. Подозирал, но не можел да докаже. Извиква при себе си Архимед (като доказано умен човек в царстовото) и го попитал как може да докаже подозренията си. Архимед поискал време да мисли по въпроса.

Архимед е знаел, че златото е по-плътно от среброто и ако в короната има примесено сребро, то обема на короната би бил по-голям, но не можел да се сети как да го измери. Когато един ден се потопил във ваната си да се къпе, идеята му дошла, изтичал на улицата както е, мокър и гол и викащ „Еврика”. Взел един съд и потопил в него същото тегло, колкото тежала короната, чисто злато. После напълнил съда с вода до ръбът. Извадил златото и потопил короната. Водата преляла. Значи короната е била примесена със сребро. От тогава води началото си английският израз „stealing from the crown” или „да крадеш от короната”.
За най-големи майстори златари на всички времена са признати двама души - Петер Карл Фаберже и Бенвенуто Челини.
Петер Карл Фаберже (1846 – 1920), придворен бижутер към руския царски двор. Направил е много забележителни бижута през кариерата си, но е най-известен с „великденските си яйца”. За първи път става известен заедно с брат си Агатон по време на първата всеруска изложба на бижута в Мосва през 1882 година, където двамата братя печелят златен медал.
Цар Александър III подарява първото великденско яйце на жена си Мария през 1885 година. Тя е толкова възхитена от подаръка, че цар Александър поръчва на Фаберже да прави по едно яйце всяка година за подарък на Мария, до неговата смърт през 1894 година. След смъртта на цар Александър III, на престола се възкачва синът му Николай II, който поръчва да се правят не по едно яйце на година а по две. Едно за майка си Мария и едно за съпругата му Александра. Традицията продължила до 1914 година, когато положението в Русия станало напечено и вече не му било до великденски яйца. Няколко години по-късно цар Николай II бива екзекутиран от комунистите.
Фаберже успява да направи 50 имперски великденски яйца през живота си. Десет от 1885 до 1894 година и четиридесет (по две на година) от 1895 до 1914 година. За 42 от яйцата се знае точно къде са и кой ги притежава. 8 са изчезнали безследно.
***
За втори най-известен златар в света се смята Бенвенуто Челини (1500 – 1571). Бил е съвременник на Леонардо и Микеланжело и вдъхновен от тяхната работа. Бил е златар на Францис I от Франция и по това време създава известната си „солница”. От тогава солницата се знае като Солницата на Челини. Солницата изчезва през май 2004 година от един музей в Австрия и до сега все още не е разкрита.


Ето за златото,дано съм помогнала

:D

06-02-2006, 23:02
=D> [-o< =; namerih si go i az ot free wickepedia...no wse pak 10x

gabito0o0
05-11-2007, 10:51
TrqBva Mi Ot Kade ProIzliZa Zn (cinka) ... :wink: ama ako moje da PraTite PO BArZo Do 1-2 Dni Nai Mnogo PLsSs :!:

quench
05-11-2007, 11:03
TrqBva Mi Ot Kade ProIzliZa Zn (cinka) ... :wink: ama ako moje da PraTite PO BArZo Do 1-2 Dni Nai Mnogo PLsSs :!:

тоест? в какъв смисъл "произлиза"?!

05-11-2007, 11:16
ami istoriq na Zn

quench
05-11-2007, 11:33
http://en.wikipedia.org/wiki/Zinc

gabito0o0
05-11-2007, 11:40
da no mi trqbva na bg :roll:

gabito0o0
05-11-2007, 11:55
aham opraih se mersii :}