PDA

View Full Version : (kratka) razrabotka



porcelain
06-05-2006, 08:04
Zdraveite,zdraveite! :D Znachi... kakvo problemche imam az...Za da ne ostana eventualno na izpit po istoriq .....hahahaha... gluposti... borq se za 6... ta...sega po sushtestvo...Trqbva da hvana edin urok ot bulgarskata istoriq v uchebnika i da go razshirq...ili pone nqkoq ot tochkite...Ste napisah tuk eventualnite temi i plan za rabota s tqh.Ako nqkoi moje da mi pomogne shte sum mnogo blagodarna,zashtoto v e-net ima mnogo kratki neshtica koito na praktika ne vurshat rabota,a v knigite.... namerih neshto no.... nqkaksi ne mi se prpeisvat 14 stranici na ruka... [-X
Temi:
1.Putqt kum svobodata
1.1.Idei za nacionalno osvobojdenie.
1.2.BRCK
1.3.Osvobojdenieto
2.Probujdaneto na bulgarite
2.1.V zabrava
2.2.Vru6tane kum sebe si
2.3.Purviqt(stava duma za Paisii Hilendarski)
2.4.Sofronievata epoha
2.5.POqvata na noviq grajdanin.
Sledvashtite temi sa za B-q sled O-to:
3.Uredba na knqjestvoto
3.1.Uchreditelnoto subranie
3.2.Turnovskata konstituciq
3.3.Partiite i knqzut
3.4.Purvostroitelite
4.Voinata na balkanite
4.1.Dolu Rumeliq!
4.2.Reformi ili vustanie
4.3.Susedite
4.4.Balkanskiqt sajuz sreshtu imperiqta

Predvaritelno blagodarq!

jenny_e
06-05-2006, 09:33
1,2 :arrow: БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ в Букурещ, БРЦК

В "Свобода", орган на БРЦК. Народна библиотека "Свети свети Кирил и Методий", София

Българска политическа организация и ръководен орган на българското национално-революционно движение през 70-те г. на 19 в. Създадена през есента на 1869. През 1870 в БРЦК се оформят Външен център - със седалище в Букурещ и ръководител Л. Каравелов, и Вътрешен център - със седалище в Ловеч и ръководител В. Левски. На I общо събрание (29 апр. - 4 май 1872) в Букурещ се приемат устав и нова програма на БРЦК. Председател е Л. Каравелов. В. Левски е избран за главен апостол на комитетите в България. Печатен орган на БРЦК е вестник "Свобода" (от февр. 1873 преименуван "Независимост"). След разкритията на Д. Общи, за да спаси организацията, ЦК в Букурещ взема решение за въстание, осуетено поради залавянето на В. Левски и удара върху Вътрешната революционна организация през есента на 1872. През втория период в дейността на БРЦК (1873-74) комитетът изпада в криза. Правят се неуспешни опити за възстановяване на Вътрешната революционна организация. След II общо събрание (11-12 май 1873) настъпва известно раздвижване под влияние на П. Хитов. Връх взема четническата тактика. През 1874 е свикано III общо събрание, което сменя ЦК. Русенският комитет е признат за централен, в България С. Стамболов е избран за главен апостол. От 8 дек. 1874 печатен орган на БРЦК става вестник "Знаме" на Х. Ботев. Целият трети период от дейността на комитета се развива под влияние на неговите радикални възгледи. На ново общо събрание в Букурещ (12 авг. 1875) БРЦК се трансформира в Български революционен комитет 1875. Взето е решение за обявяване на въстание в България (виж Старозагорско въстание). Неуспехът му довежда до криза в комитетското ръководство; след оставката на Х. Ботев комитетът се разпада. Привържениците на революционни действия съставят (ноем. 1875) в Гюргево нов ЦК. Членовете му започват подготовката на Априлското въстание.


или др. вариант
:arrow: БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ (БРЦК). Планове и надежди

Революционна организация, създадена през ноември-декември 1869 г. в Букурещ. Любен Каравелов изработва първите програмни документи - Програмата, отпечатана на 1 август 1870 г. в Женева, и брошурата „Български глас", издадена през есента с.г. в Букурещ. През 1870-1871 г. в комитетската организация се оформят Външен център начело с Любен Каравелов в Букурещ и Вътрешен център със седалище в Ловеч с ръководител Васил Левски. На Първото общо събрание (29 април - 4 май 1872 г.) в Букурещ се приемат устав и нова програма на БРЦК. Председател е Любен Каравелов. Васил Левски е избран за главен апостол на комитетите в България. След разкритията на турските власти във връзка с Арабаконашкия обир ЦК в Букурещ, за да спаси организацията, взема решение за въстание, което е осуетено поради залавянето на Васил Левски и удара върху Вътрешната революционна организация (ВРО) през есента на 1872 г. През 1873-1874 г. БРЦК изживява сериозна организационна криза. Търновският революционен комитет полага усилия за възстановяване на ВРО; Атанас Узунов прави обиколки из Южна България. След Второто общо събрание в Букурещ (11-12 май 1873 г.) настъпва известно раздвижване под влияние на Панайот Хитов. На 20 и 21 август 1874 г. е свикано Трето общо събрание; избран е нов ЦК с участието на Христо Ботев. Русенският комитет е признат за централен, по негово предложение за апостол е избран Стефан Стамболов. На 26 декември 1874 г. в Букурещ се провежда ново общо събрание, на което между Любен Каравелов и Христо Ботев възниква конфликт. Създадена е тричленна комисия, натоварена да подготви събрание за 1 март 1875 г., но то не се провежда, защото конфликтът Каравелов-Ботев се задълбочава. Емигрантските комитети са разединени, ЦК престава да функционира. На 12 август по инициатива на Христо Ботев, Иван Драсов и Стефан Стамболов в Букурещ се провежда „извънредно народно събрание", на което е избран нов „петчленен комитет" под името Български революционен комитет 1875. Събранието взема решение за обявяване на въстание в България. Неуспехът му довежда до криза в комитетското ръководство. След оставката на Христо Ботев БРЦК се разпада (октомври 1875 г.). Привържениците на революционните действия съставят Гюргевския революционен комитет. Печатни органи - в. „Свобода" (7 ноември 1869 - 25 ноември 1872 г.), в. „Независимост" (23 февруари 1873 - 12 октомври 1874 г.), в. „Знаме" (8 декември 1874 - 14 септември 1875 г.).

jenny_e
06-05-2006, 09:34
2.3 :arrow: ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ (1722-73)
Български монах (от 1745). През 1761 пътува до Сремски Карловци (днес Карловац, Хърватия); премества се от Хилендарския в Зографския манастир на Атонския полуостров, където през 1762 завършва "История славянобългарска". Основни източници: историческите съчинения в руски превод на Цезар Бароний ("Деяния церковная и гражданская") и Мавро Орбини ("Книга историография"), старобългарската литература, грамотите на българските царе и др. "История славянобългарска" е първото произведение на новата българска литература и историография. С идеите си за просвета, духовна самостоятелност и политическо освобождение Паисий Хилендарски поставя основите на Възраждането на българския народ и на националноосвободителната идеология. Известни са около 50 ръкописни преписа и преправки на "История славянобългарска".

или :arrow: Биографични бележки


ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ (1722-1773) - български народен будител, пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ. Сведенията за живота му се изчерпват почти само със съобщението от него в единствената му сигурна творба "История славеноболгарская". Роден е в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско. Не е учил "нито граматика, нито светски науки". През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в "Немска земя") и започва да пише бълг. история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. При обиколките си из бълг. земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Ампелино (Лозница, дн. към Асеновград).

Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на националноосвободителното културно и политическо движение. Създаването на "История славеноболгарская" по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята "книжица", като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил и на Методий. С оценките си за слав. първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в бълг. история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов "За славянските учители". В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.

jenny_e
06-05-2006, 09:36
РУСКО-ТУРСКА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА, 1877-1878 г. Освобождението - надежди и разочарование


Генерал Йосиф Гурко. Снимка: Архив „Труд"


Водена между Османската империя и Русия (12/24 април 1877 - 19 февруари/3 март 1878 г.). Предизвикана от борбата на българския народ за национално освобождение и изострянето на отношенията между великите сили във връзка с т.нар. Източен въпрос. Международното движение в защита на поробените балкански народи (особено след Априлското въстание, 1876), неуспехът на Цариградската конференция и отхвърлянето на Лондонския протокол от страна на османското правителство правят войната неизбежна. На 12/24 април 1877 г. тя е обявена от руския император Александър II с подписването на манифест в Кишинев. Сформират се две армии: Дунавска (554 500 души) заедно с Българското опълчение и Кавказка (112 600 души). На страната на Русия се включват също Румъния (42 795 души), Черна Гора (26 000 души) и Сърбия (от декември 1877 г. с 40 000 души). Дунавската армия (с главнокомандващ Николай Николаевич) формира 3 отряда: Източен (около 75 000-80 000 души), командван от руския престолонаследник Александър Александрович; Западен (около 35 000 души), командван от ген. Н. П. Криденер; Преден (около 12 000 души), командван от ген.-адютанта Й. В. Гурко. На 15/27 юни главните сили на руската армия начело с ген. М. И. Драгомиров форсират р. Дунав при гр. Свищов. Предният отряд освобождава гр. Търново (25 юни), преминава Стара планина и води тежки боеве при градовете Стара Загора и Нова Загора (18 и 19 юли) с части от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли Предният отряд е разформирован и включен в новосъздадения Южен отряд на ген. Ф. Ф. Радецки. От 9 до 11 август Орловският и Брянският полк и 5-а опълченска дружина водят ожесточени боеве на Шипченския проход. Западният отряд влиза заедно с румънските войски в гр. Никопол (4 юли), предприема атаки за превземането на гр. Плевен (8 и 18 юли, 30-31 август) и достига линията Лом-Берковица. Гр. Плевен е блокиран (1 септември). На 28 ноември Осман паша, който няколко месеца задържа гр. Плевен, капитулира. На 23 декември руските войски влизат в гр. София, а след разгрома на Вейсал паша в сражението при Шипка-Шейново (1 януари 1878 г.) Дунавската армия започва общо настъпление. В 3-дневни бойни действия при Пловдив (3-5 януари) армията на Сюлейман паша е отхвърлена от направлението Пловдив-Одрин към Родопите. Одрин пада без бой (8 януари 1878). Турските войски търпят поражение и в Кавказ. Османското правителство иска мир. На 19 февруари/3 март е подписан Санстефанският прелиминарен договор, чрез който се признава освобождението на всички български земи. На Берлинския конгрес е заменен с Берлинския договор.

jenny_e
06-05-2006, 09:37
тва е за възраждането на България и за завръщането към себе си
:arrow:

ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Преход от средновековието към Новото време. Протича от началото на 18 в. до освобождението на България от османска власт. Епоха на зараждане и развитие на буржоазно икономически и социални отношения, създаване на култура от нов тип, формиране на българската нация и национално самосъзнание, борба за национално самоопределение и признаване чрез независима българска църква (виж църковно-национална борба) и реализиране на националноосвободителната революция (виж Априлско въстание и Руско-турска освободителна война). Основите на Възраждането на българския народ поставя Паисий Хилендарски с "История славянобългарска" (1762). Главно място в обновителния процес има развитието на националната просвета и литература - П. Берон, Неофит Хилендарски-Бозвели, Неофит Рилски, Д. и К. Миладинови, Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Х. Ботев. Значителен дял от възрожденската архитектура заемат къщите, църквите и манастирите. Строят се търговски и обществени сгради. Стремежът към красота, хармония и удобства намира израз в обогатените планови схеми и богатата декоративна украса (стенописи, дърворезба, членение с архитектурни елементи). Усъвършенстват се конструктивните решения. В изобразителното изкуство се характеризира с преход от религиозна към светска живопис, поява на жанрови картини, пейзажи, портрети, натюрморти и др. Възникват художествени центрове - Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа и др. Видни представители: Н. Образописов, Захарий Зограф, С. Доспевски, Н. Павлович и др.

jenny_e
06-05-2006, 09:40
:arrow: СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ (поп Стойко Владиславов) (1739-1813)


Български книжовник, учител, общественик и църковен деец. Дядо на княз Стефан Богориди. През 1762 е ръкоположен за свещеник в родния му град Котел, където 30 г. е и учител. През 1765 се среща с Паисий Хилендарски, става негов последовател, преписва "История славянобългарска". Преследван от гръцкия владика и турските власти. Въвежда българския език в училищата и в църковната служба. Ръкоположен за Врачански епископ (1794). Кърджалийските размирици в Северозападна България го принуждават да се пресели във Влашко. Установява се в Букурещ (1803). Начело е на I български комитет в Румъния по време на Руско-турската война 1806-12. Съставя 2 ръкописни нравоучителни сборника, наречени видински, издава "Кириакодромион" (1806) - първата новобългарска печатна книга. Като оригинален творец се изявява най-ярко в автобиографията си "Житие и страдание грешнаго Софрония" (около 1805), отпечатана във вестник "Дунавски лебед". Проправя пътя на новобългарския език в литературата.


:arrow: КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ
Име, дадено на българската държава след Освобождението 1878. Съгласно решенията на Берлинския конгрес България е разпокъсана; в границите на Княжество България остават само земите от река Тимок до Черно море с Южна Добруджа и Софийския санджак (Кюстендилско, Дупнишко, Самоковско, Сливнишко, Брезнишко, Трънско, Царибродско и Босилеградско). Получава право на самоуправление под "суверенитета на султана". След Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 българската държава остава в трибутарна зависимост от Османската империя. На 22 септ. 1908 Княжество България става напълно независимо и се преименува Царство България.


:arrow: СЪЕДИНЕНИЕ НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ 1885

Манифест на княз Александър Батенберг за признаването на Съединението


Н. Павлович. "Съединението на Северна и Южна България ". 1886. Национална художествена галерия, София

Извършено на 6 (18) септември. Разпокъсването на българските земи, наложено от Берлинския договор 1878, създава препятствия за икономическото и политическото им развитие. Общонароден идеал е пълното национално обединение, като се съединят Северна и Южна България и се освободят и се присъединят Македония и Одринско, които по договора остават под османска власт. Великите сили, включително Русия, заемат отрицателна позиция. По инициатива на З. Стоянов през февр. 1885 в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет. На 25 юли комитетът решава съединението да стане "под скиптъра на княз Александър". Според плана, утвърден на заседание на БТЦРК на 23 август, главният удар трябва да бъде нанесен в Пловдив. В края на август започват вълнения и демонстрации в много селища. На 2 септември в Панагюрище е проведена спонтанна демонстрация, последвана от масови демонстрации в областта. На 6 септември войски начело с Д. Николаев и четата на Чардафон Велики (П. Тишков) влизат в Пловдив, завземат конака и арестуват Г. Кръстевич; румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението, посрещнато с ентусиазъм от българския народ. Съединението получава международно признание с подписването на Българо-турската спогодба 1886.

jenny_e
06-05-2006, 09:45
УЧРЕДИТЕЛНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Народно събрание, свикано на 10 февр. 1879 в Търново съгласно Берлинския договор 1878 за изработване на конституция на новоосвободеното Княжество България. Състои се от 231 депутати (89 - по избор, 118 - по право, 24 - по назначение). Председател е екзарх Антим I, подпредседатели - П. Каравелов и Г. Икономов. Още в първите заседания се очертават две партии - Либерална и Консервативна. По основните конституционни въпроси се разгаря остра борба. Либералите имат мнозинство и налагат либералнобуржоазна конституция, която отразява тяхната политическа програма (виж Търновска конституция). След приемането на конституцията (16 апр. 1879) Учредителното народно събрание е закрито.

:arrow: ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ
Първата българска конституция, приета на 16 апр. 1879 от Учредителното народно събрание във Велико Търново. Закрепва юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението 1878. Тя е прогресивна за времето си буржоазно-демократична конституция. Търновската конституция открива пътя за развитие на капиталистическите производствени отношения. Има буржоазно-либерален характер. Търновската конституция определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт съобразно с принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна; прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и др.; закрепва принципа на частната собственост като основа на капиталистическите производствени отношения; предоставя широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот. С измененията на Търновската конституция през 1893 и 1911 се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. На 4 дек. 1947 VI велико народно събрание заменя Търновската конституция с Конституция на Народна република България.

:arrow: БАЛКАНСКА ВОЙНА 1912-13

Манифест за обявяване на Балканската война. 5 октомври 1912

Война на държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) срещу Турция. След Берлинския конгрес турското правителство отказва да даде автономия на Македония и Одринска Тракия. 26 септ. 1912 - започват военни действия между Черна гора и Турция; 5 окт. - другите балкански съюзници се намесват; българските войски действат в Източна Тракия и водят боеве срещу основните турски сили; 16-20 окт. - 1-ва и 3-та българска армия под ръководството на Р. Димитриев овладяват Люлебургаз и Бунархисар; фронтът се приближава до Чаталджа (40 km от Цариград); 7-а Рилска дивизия достига Солун; успехи постигат и съюзниците в Македония и Албания; турското правителство се обръща към Великите сили да посредничат за прекратяване на войната. 23 ян. 1913 - започналите в Лондон преговори за мир са прекъснати след младотурския преврат; в последвалите сражения турските въоръжени сили безуспешно атакуват българските позиции при Чаталджа; несполучливо завършват за тях битката при Булаир и десантът при Шаркьой; съюзниците завладяват важните крепости Янина и Шкодра. 13 март - след блестящо проведената операция на българската войска, по време на която за пръв път самолетът се използва като бойно средство за бомбардиране, пада Одрин. 17 май - преговорите в Лондон между воюващите страни са подновени; подписан е Лондонският мирен договор.

:arrow: БАЛКАНСКИ СЪЮЗ
Съюз, сключен през 1912 между България и Сърбия, България и Гърция и България и Черна гора за война против Османската империя и за противодействие срещу евентуална австро-унгарска или италианска агресия на Балканите. На 29 февр. е подписан Договор за приятелство между Царство България и Кралство Сърбия, валиден до 31 дек. 1920. Според тайното приложение към него при успех във войната Сърбия признава правото на България върху земите на изток от линията връх Г

jenny_e
06-05-2006, 09:46
samo za tezi to4ki namerih, sorry

porcelain
06-06-2006, 20:13
Sorry li?!?!?!! [-X Super si!!!Adski mnogo mi pomogna!Mnogo ti blagodarq!