PDA

View Full Version : Doklad za Atomna bomba



06-05-2006, 17:26
Molq ako nqkoi e pravil ili znae ot kade da namerq da pomogne
[-o<

jenny_e
06-05-2006, 18:36
Атомна бомба
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атомната бомба е ядрено оръжие използващо енергията, която се отделя при верижна реакция на делене на тежки атомни ядра.

Атомно гориво
Единственото подходящо гориво за верижна реакция, което се среща на Земята е лекият изотоп на урана - 235U.

Други две вещества с по-добри качества - плутоний (изотопа 239Pu) и лекият изотоп на урана 233U се получават изкуствено съответно при облъчване с неутрони на обеднен уран 238U и торий 232Th в атомен реактор.

Производството и на трите вида атомно гориво изисква сериозни научни и технологични умения и е по силите само на големи и добре организирани общества.

Атомните ядра на тези вещества при среща със свободно летящ неутрон го поглъщат, изпадат в нестабилно състояние и се разцепват на две нови ядра (разцепването е несиметрично - едното ядро е по-леко). При разцепването излитат и няколко свободни неутрона. Средният брой свободни неутрони за изотопа 235U е около 2,1, а за 239Pu и 233U е около 2,7. Продуктите на разцепването се разлитат с голяма скорост, тъй като реакцията отделя значително количество енергия (при пълното разцепване на 1 кг плутоний се отделя толкова енергия, колкото би се получила при взривяването на 20 хиляди тона тротил ).

Ако съберем достатъчно количество атомно гориво на едно място, толкова че средният брой на разлитащите се неутрони от едно разцепване, които се сблъскват с други ядра да е над 1, ще започне верижна реакция - във всеки следващ момент броят на летящите неутрони и разцепващи се ядра ще се увеличава. Този процес се нарича верижна реакция, а събраното количество атомно гориво - надкритична маса.

Когато средният брой разлитащи се неутрони от едно разцепване, които разцепват други ядра е точно 1 (по-реалната ситуация е този брой да е много близо до 1), казваме че масата е критична. Такова състояние на горивото се поддържа управляемо в атомните реактори.

Дали дадено количество атомно гориво образува подкритична, критична или надкритична маса зависи от геометричната форма на горивото, от неговата плътност, както и от заобикалящите го или смесени с него други вещества, които могат да поглъщат, да забавят или да отразяват летящите неутрони.

[редактиране]
Принцип на действие
Идеята на атомната бомба е да се предизвика бърза верижна реакция на делене на атомното гориво, при която се отделя огромно количество енергия.

За целта определено количество атомно гориво, което при нормални условия не поддържа верижна реакция (подкритично състояние) се пренарежда бързо така, че новото подреждане да превишава значително критичната маса.

В момента в който е достигната желаната надкритична маса е необходимо в нея да бъдат вкарани свободни неутрони, които запалват верижната реакция.

Необходимо е също надкритичната маса да бъде задържана толкова дълго време, че да могат да протекат достатъчно цикли от верижната реакция преди прегрятото от реакцията гориво да се разлети. Атомното гориво не може да бъде използвано напълно. Атомната бомба, пусната над Хирошима е изгорила около 1% от гориво си, а тази над Нагазаки около 16% като и за двете това е била очакваната ефективност.

Устройство
Принципно са възможни два метода за бързо сглобяване на надкритична маса:

Артилерийско сглобяване
При този тип сглобка две (или повече) подкритични маси се изстрелват от оръдие и се сблъскват, образувайки надкритична маса.

Такъв е типът бомба, пусната над Хирошима. При нея голям куршум (тежък около 25,6 кг) от обогатен уран (около 89% съдържание на 235U) се изстрелва и попада в кух цилиндър (тежък около 38,4 кг) от по-малко обогатен уран (около 75% 235U). Тази сглобка е обградена от два слоя обвивка с общо тегло 2,3 тона. Вътрешният слой е от волфрамов карбид, и освен за задържане на надкритичната маса е добър отражател на неутрони. Външният слой е от стомана. Подобно устройство имат и бомбите, създадени от Южна Африка.

Имплозия
Тази сглобка използва ударната вълна на силен експолозив, която се преоразува в свиваща се към центъра си сферична повърхност (обърната наопаки взривна вълна). В центъра се разполага атомното гориво. За разлика от артилерийската сглобка, имплозията компресира делящия се материал.

Критичността на масата нараства като плътността на квадрат, т.е. ако свием критична маса 2 пъти, ще получим 4 критични маси. Скоростта на сглобяване е на порядъци по-висока от артилерийския тип.

Този тип бомба изисква технически умения за работа с експлозиви и сериозни познания по хидродинамика, тъй като имплодиращата конструкция се държи повече като газ в който се разпространяват свръхзвукови вълни.

За да се обърне нормалната експлозивна вълна (разширяваща се сфера) до свиваща се вълна се използват няколко експлозивни блока, разположени около конструкцията на бомбата, които се взривяват синхронно (изисква се съвпадение на взривяването на отделните блокове с точност до 1/10000000 от секундата). Всеки блок съдържа експлозионна леща - структура която обръща разширяващата се сферична вълна в свиващ се сферичен сегмент. В първите бомби това са 32 парчета (20 шестоъгълни и 12 петоъгълни), разположени около централната конструкция както парчетата кожа около стандартна футболна топка.

Експлозионната леща представява криволинеен конус от бавен експлозив, по повърхността на който се разполага бърз експлозив. Взривателя е над върха на конуса. Основата на конуса е сферичен многоъгълник (парчето кожа от футболната топка) а коничната повърхност е образувана (при идеални свойства на двата ексползива) от въртенето на логаритмична спирала.

В по-модерните бомби се използват повече (60,92) блока. Така се намаля диаметъра на системата за взривяване.

Теоретично е възможна имлозия с 1,2,4,6,8,12 или 20 еднакви симетрични блока.

Централната конструкция на такава бомба се състои от плътна или куха сфера от атомно гориво, над което се разполагат няколко концентрични слоя - отражател на неутрони, задържащ слой от тежък метал, лек слой за отразяване на взривната вълна и пр. Някой от слоевете може да липсва при някои специални конструкции. Може да има и кухи слоеве - по време на прелитането на външните имплодиращи слоеве през кухо пространство те се ускоряват.

Бомбата пусната над Нагазаки се състояла от 6,2 кг сферично плутониево ядро, около което е имало 120 кг отражателно-задържащ слой от естествен уран и 120 кг алуминиев слой, заобиколен от 32 експлозивни блока с общо тегло 2,5 тона. В центъра на плутониевата сфера е имало малка сфера - инициатор на неутрони.

Предполага се, че вследствие на компресията предизвикана от имплозията плутоният, който нормално е бил в подкритично състояние е достигнал 4-5 критични маси.

[редактиране]
Сравнение на типовете
Артилерийското сглобяване е лесно за реализация, но има сериозни недостъци и ограничения:

1. Използва голямо количество атомно гориво (3-5 пъти повече отколкото при имплозия).

2. Ниската скорост на сглобяване налага ограничения върху атомното гориво - то трябва да има много ниска собствена радиация, или ако при радиацията си отделя алфа-частици да не съдържа леки метали като примеси (за да се намали генерацията на неутрони). При висока скорост на излъчване на неутрони верижната реакция ще започне преди сглобяването да е завършило и ще пръсне материала преди да е реагирала значима част от него (това явление се нарича предетонация). От трите възможни делящи се материали само високо обогатен уран (над 90% съдържание на 235U) има такива свойства.

3. Събирането на много материал (над една критична маса) в едно устройство крие сериозни рискове от инциденти.

Имплозионната схема може да използва всеки от типовете атомно гориво и е икономична, но разработката и е труден и сложен процес. Освен това при имлозията времето през което горивото е компресирано е много кратко и има нужда от специално допълнително устройство - неутронен инициатор за стартиране на верижната реакция в точния момент.




[редактиране]
Съвременни конструкции
Съвременните конструкции са дълбоко засекретени, но съществуват косвени данни и свободни източници, от които може да се предполага че са имплозионни сглобки със следните особености:

1. Използваното атомно гориво е оръжеен плутоний (над 90% 239Pu), силно обогатен уран или смес от двата материала, като плутония е в центъра, а урана по периферията.

2. Зарядът е оформен като куха сфера, поставена в отражател от берилий.

3. Количеството на заряда е от 2 до 4 кг (ако е плутоний).

4. Ударната вълна на 60 или 92 експлозивни лещи се предава най-напред върху куха тънка сфера от тежък метал (наричана летяща плоча), която започва да лети към вътрешната сфера съдържаща заряда и отражателя и се ускорява от вторични ударни вълни до скорост 6-8 км/сек. Този тип сглобяване позволява да се намали теглото на всички компоненти и да се конструират бомби с общо тегло 100-200 кг.

5. Преди взривяването в някое от празните пространства се инжектира смес от деутерий и тритий. Тази смес започва термоядрена реакция при най-ниската възможна температура (около 10 мил. гардуса) с отделяне на много бързи неутрони, които разцепват атомното гориво с отделяне на средно 5-6 неутрона на едно разцепване. Така изгарянето на атомното гориво се удвоява (примерно от 20% на 40%), като само до 1% от енергията се получава от термоядреното изгаряне деутерий+тритий. Основният принос за повишаването на ефективността се дължи на увеличения поток неутрони в последните фази на взрива.

[редактиране]
История
Атомната бомба е плод на европейската научна мисъл от края на XIX - първата половина на XX век и на страховете и амбициите на великите сили по времето на втората световна война.

Формално първата разработка е проектът Манхатън, реализиран от САЩ през годините на войната, но основните учени които го инициират и довеждат до успешен край са европейски граждани. Тази многонационалност и осъзнаването на ужасните разрушителни възможности на атомната и на по-късно създадената водородна бомба подпомагат разпространението на информация за бомбата.

Първите 3 бомби са взривени през 1945г. като финална фаза на проекта Манхатън:

На 16 юли край Аламогордо, Ню Мексико е взривена тестовата бомба "Тринити" (имплозионна плутониева бомба, мощност 20 кТ).

На 6 август над Хирошима, Япония е взривена бомбата "Малкото момче" (артилерийска уранова бомба, мощност 13 кТ).

На 9 август над Нагазаки, Япония е взривена бомбата "Дебелия чичко" (аналог на "Тринити").

Руснаците взривяват първата си атомна бомба на 29 август 1949г. на полигона Семипалатинск в Казахстан.

[редактиране]
Разпространение
След САЩ и СССР атомно оръжие разработват Великобритания, Франция, Китай, Индия, Израел, Южна Африка и Пакистан.

Израелската ядрена програма е тайна и Израел не е провеждал официално тестове на атомна бомба.

Южна Африка, след ограничени тестове на уранова бомба от артилерийски тип и производството на 6 бомби е единствената страна, която е прекратила ядрената си програма. Горивото от бомбите и е пригодено за употреба в атомни реактори.

Счита се че Германия, Япония и Канада, ако бъдат лишени от ядрения чадър на САЩ могат в кратки срокове (2-3 месеца) да произведат атомни бомби, тъй като имат собствена високо развита атомна индустрия за енергийни нужди.

Северна Корея се стреми към настоящия момент да придобие статут на атомна сила.

Седемте атомни сили, провели официални пълноценни атомни тестове (САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия и Пакистан) са успели при първия си опит.

или
:arrow: ЯДРЕНА БОМБА , атомна бомба
Авиационна бомба, чието действие се основава на верижна ядрена реакция на делене на тежките ядра на някои изотопи на урана и плутония (например на 235U или 239Pu), при която се отделя огромно количество енергия (няколко мегатона). Състои се от ядрено зарядно устройство, взривно устройство и тяло. Първата ядрена бомба е произведена в САЩ (1945). Виж и ядрен взрив.

jenny_e
06-05-2006, 18:37
заповядай надявам се тва да е достатачно

06-05-2006, 20:59
evalata \:D/
mnogo blagodarq