PDA

View Full Version : Българските комютърните вируси от 80-те и 90-те



Mo6no
07-21-2006, 12:05
Защо според вас се е случило, така че в България са се създавали толкова много вируси. Какво е карало учениците от НПМГ-София и МГ-Варна да ги създават? С какво се занимават сега създателите на тези вируси? Кой всъщност се е криел зад прякора Dark Avenger?

Кажете каквото знаете.Аз лично знам някой неща, но ще ги споделя по-късно...


За момента съм сложил 3 статии. Препоръчвам ви да погледнете първо последната, защото тя си струва. Другите две са общо взето глупости.
Това е статия на Веселин Бончев:
http://www.people.frisk-software.com/~bontchev/papers/factory.html

miloto_girl_4e
07-21-2006, 13:16
За пръв път чувам, че ученици от НПМГ са създавали тези вируси.. , но то като се замислиш... то там са едни от най-добрите ...
Иначе не знам нищо по въпроса, но ще ми е адски интересно да науча...
И все пак аз лично и до ден днешен не виждам смисъл от вирусите... :roll:

Mo6no
07-21-2006, 13:35
Ето една статия за Dark Avenger

текст: егоист
Дейвид Бенахъм от американското списание Wired пътува до края на земята,
до епицентъра на глобалната епидемия - микроклиматът, в който се зародиха чудовищните български компютърни вируси.
- Какво мислите за България?
- Мразя я.
- А какво мислите за Веселин Бончев?
- Кретен.
- А за Сара Гордън?
- Мила жена.
Притисках слушалката към ухото си. През широките прозорци на хотелската стая се виждаше Витоша, на облия й връх блестяха кръпки юнски сняг. Долу се простираше София.
- Ами Dark Avenger, за него какво мислите?
- Не искам да мисля за него. Край с ония времена. Това е минало! Не искам да говоря за него.
Това бяха най-дългите му отговори. Беше много трудно да се говори с него, отговаряше ми само с "да" и "не". Ядосваше се, заплашваше, че ще прекъсне разговора, но оставаше на телефона. При цялата си ярост не затвори пръв. Направих го аз.

Тодор Тодоров - или Командир Тош, както го наричат някои. Основател на Virus Exchange BBS. Как да го опиша? Хакер-анархист? Създател на вируси, изковал някои от най-разрушителните кодове в историята на информатиката? Може би най-удачно ще е да го нарека "правешко хлапе" - едно от хилядите деца в комунистическа България, които в началото на 80-те са израснали пред монитора на Правец-82. Направена от разглобени и пуснати в ширпотреба части от Apple IIe, тази машина излюпи една култура и даде едно наследство, за които никой в Политбюро не е и предполагал. Това е Тодоров, една рожба на Правец, мислех си няколко дни след разговора ни по телефона, докато крачех по коридора на старата му гимназия към Стая 28.
Стая 28. Доста време чаках, за да се добера дотук. Мислех, че вътре се крият зловещи останки от времето, когато разгневени млади хора, опиянени от непознатото усещане за виртуална власт, са правели неща, които малцина възрастни биха разбрали. Допреди осем години стая 28 на Националната Природо-Математическа Гимназия е била кибернетичен врящ котел - нулевият координат на епидемичния алгоритъм, наречен Български компютърен вирус.
Първите такива се появиха през 1989. До края на годината един от тях, наречен Dark Avenger, бе плъзнал достатъчно надалеч, за да привлече вниманието на медиите. Той се прикрепяше към MS файлове с разширение .com и .exe и прибавяше 1800 байта код. При всяко шестнайсто стартиране на програмата, тя изтриваше произволен участък от хард-диска. Появяваше се фразата "Еди живее... някъде във времето", следвана от маймунски знаци. В кода беше вложено още едно послание: "Тази програма е написана в град София (знак за копирайт) 1988-89, Dark Avenger." Накрая компютърът колабираше, смазан от безмилостните действия на Мрачния Отмъстител. Програмата се предаваше от офис на офис, от компютър на компютър, докато през 1991 бе обявена световна епидемия. Като цяло бяха диагностицирани 1600 бродещи български вируса. Една десета от всички инфекции в Щатите идваха от София, най-често от Dark Avenger. Както в случая с папата, България стана банална дума по заглавните страници на Ню Йорк Таймс, Тайм и Уошингтън Поуст. Този път заслужено. Заедно с още няколко вируса, DA промени начина, по който хората мислеха за компютрите. Параноята, че всеки - и най-невинно изглеждащият файл - може да доведе чумата, се отрази на свободата на електронните отношения. После, също така неочаквано, както се бе появил, феноменът "български вирус" изчезна. Но вредата бе нанесена и до днес България съществува в световното информационно съзнание като един вид кибернетична баба Яга, с която се плашат непослушните потребители.
А защо точно България, тази допреди едно поколение изключително селскостопанска страна? Не беше ли по-логично ударът да дойде от Източна Германия или Чехия - страни с традиции в раждането на математически и научни гении? Объркването беше разбираемо. През 1991 малцина западняци знаеха, че с гениална серия от петилетни планове на Политбюро България бе успяла да създаде първата и единствена за социализма централизирано планирана домашна компютърна индустрия.
През 80-те учениците в България имат по-неограничен достъп до компютър от своите връстници в която и да е друга източноевропейска държава. И правят това, което прави всяко хлапе, когато се докопа до машина - играят на големи, играят на война. В случая, програмирайки.
И тогава разбират за един забранен плод. През 1988 списанието за компютъра като хоби - "Компютър за вас" (наричано по-късно на шега "Вирус за вас") публикува преведена от немски статия за компютърните вируси. Статията е проста, един вид въведение в нещата. Но семенцето е посадено. Няколко месеца по-късно се появил и първият домашноизработен злокачествен код.
В София ме доведе желанието да видя с очите си мястото, където е започнало всичко - нулевият пациент, гнездото на заразата, прецедентният случай на дигитална инфекция. Исках да видя каква е тази смесица от мутирала култура, психика и случайност, които, в правилното съотношение, са дали хилядите щамове вирусен код, потресли света. Стая 28 в НПМГ - натам ме насочиха - е едно от местата, където са били доставени първите няколко незаконни клонинга на Apple IIe, след като компютърът е бил "обратно проектиран", т. е. разглобен, разучен и пуснат в масово производство. Училището е едно от най-добрите в страната - в него се допускат само малък брой отлично издържали строгия стандартизиран изпит деца. Тодор Тодоров е едно от тях - и е висял почти денонощно в стая 28, където - за разлика от другите предмети - информатиката всеки ден носи нови приключения. Децата събират разрушителни кодове така, както американчетата събират снимки на футболисти; разменят си заразени дискети и влачат нови породи за аутопсия в стая 28.
През 89-та, както знаете, много неща се промениха - комунизмът си отиде със зловеща доброволност - и единственият начин за отломките от старата индустрия да оцелеят се оказа пиратството. Ремонтирани, заводите, които някога осветлиха нацията с нелегални клонинги на IBM и Apple, в момента бълват по неофициални данни 25 милиона пиратски диска годишно.
Поколението, което в този момент излиза от университетите и става свидетел на тази трансформация точно навреме, е същото - нашите Правешки хлапета. В момента те се борят да свържат нацията към световния кибернетичен аквариум с помощта на Интернет. Към края на 97-ма до мрежата имат достъп някъде между 30 и 50 000 българи, главно чрез компютри в училища, академични и административни сгради.
Ивайло Ленков, друг възпитаник на НПМГ и съученик на обвития в черен ореол Тодоров, е до мен, когато отключват стая 28. 26-годишният Ленков е президент на Iris Systems - една от броящите се на пръсти български компании, които създават нещо, годно за износ в областта на компютрите. Ленков е тръгнал в едната посока - построил е нещо положително с компютърните си умения. Тодор Тодоров и Dark Avenger са спринтирали в другата, влагайки знания и фантазия в създаването на нещо разрушително. Защото именно Тодоров, със своя Virus Exchange BBS, помага за делото на DA. От 90-та до 93-та Тодоров предлага за свободна консумация скелета на вирусния код. Хората могат да го четат, да усвояват триковете, да се учат, да си играят, може би да сътворят някой и друг сносен вирус. Уловката е там, че за да получиш достъп до микромрежата, трябва да качиш в колекцията нов код, да увеличиш вирусотеката. И тъй като намирането на вируси, които все още не присъстват в архива, се оказва трудно, по-лесният вариант е да се измислят нови. Не е задължително да са добри, трябва просто да действат. Допуснатите до мрежата могат да си лафят с DA, един от най-честите юзъри. По този начин системата на Тодоров се превръща в първата в света организирана борса за кодове, виртуален вирусен университет, клуб на хакера. Тодоров управлява мрежата от бащиния си дом - грозен апартамент в модерен блок, надвесен над едно от най-оживените кръстовища, където пет софийски улици се срещат под странни ъгли - като използва една-единствена телефонна линия и много слаб модем. През 93-та Тодоров изчезва. Понасят се слухове. Някои казват, че е заминал да учи в Щатите. Други забелязват как по същото време изчезва и DA. Последният му познат вирус - Commander_Bomber - е записан през 1993-та. Храна за още слухове, които потвърждават популярната теория, че Тодоров и DA са един и същи човек.
Точно това ме доведе в стая 28 - мисълта, че Мрачният Отмъстител може също да е идвал тук. Докато ме возеше към училището, Ленков ми каза: "Разбирам, че на теб тази история ти е интересна. Но за нас тя е нещо, което бихме искали да забравим." Учителката, която идва да ни отключи стаята, вече 20 години преподава тук. Влизаме. Лампите са угасени. През един от отворените прозорци нахлува струя въздух и разклаща дрипавите зелени пердета, които придават на стаята зловещ, фосфоресциращ блясък. На дървените банки има седем оригинални IBM 386-тици. Дъската е ситно изписана с кодове на паскал. В стаята цари мъртвешка тишина. Повечето от учениците в момента имат класни или ги оформят за срока. Правец-ите отдавна ги няма.
Правешкото поколение е израснало пред очите на учителката; казва ми, че си спомня вълнението от онези дни. Питам я как са днешните ученици в сравнение с тези от времето на Ленков и Тодоров. Тя ме поглежда, в очите й проблясва тъга. Учениците имат интерес, учи им се, но ония дни, когато тук пристигаше най-добрата техника в България, отдавна са минало.

Ловци на вируси
През 1989, когато започват да се появяват страшните вируси, един български компютърен специалист - Веселин Бончев - идентифицира автора им като DA. Това не е трудно - хакерът се е подписал в самия код. Бончев се впуска в някакви странни взаимоотношения с програмиста, който - като призрак от руски роман - става негов тъмен двойник. DA създава вируси, някои от които подписва като Веселин Бончев, веднъж дори му оставя анонимно писмо в пощенската кутия. Бончев отговаря публично от страниците на "Компютър за вас". Читателите, присъствали на този момент, обвиняват Бончев в това, че предизвиква DA за още по-големи подвизи в алгоритмичната война. Някои стигат дотам, че смятат самия Бончев за DA - една доста крайна хипотеза. Бончев от своя страна става нещо като герой на антивирусния фронт. През 1990 той основава Националната Лаборатория по Компютърна Вирусология към БАН. През 1991 заминава за Хамбург, където защитава докторска дисертация и работи към тамошната антивирусна лаборатория. В момента живее в Исландия и работи за Frisk Software - компания за антивирусен софтуеър.
Заминаването на Бончев, закриването на борсата за вируси на Тодоров и липсата на по-нататъшни признаци за живот от страна на DA на пръв поглед бележат края на тази история. През последните четири години вирусен живот в България почти няма, затова за всички идва като удар фактът, че един януарски ден на 1997 компютрите на Софийския Университет, свързани с мрежата на БАН, осъмват "хакнати" от някой, който нарича себе си DA. Той е получил достъп от най-високо ниво и е използвал името на сървъра им, за да накара компютрите в САЩ да повярват, че паразитната машина е на доверен човек от Университета. В продължение на два дни DA има абсолютен контрол над най-голямата академична мрежа в България. Моментът бил добре подбран - навън улиците на София са залети от хиляди разгневени граждани, протестиращи срещу неокомунистическото управление на БСП.
Никой не е сигурен, че този DA е онзи същият DA. Но сред паяжината от административни работници, които се познават от ученици - от зората на вируса - злокобният синхрон между завръщането на DA и това на Тодор Тодоров не може да остане незабелязано. Според осведомени източници, Тодоров се е върнал в София в края на декември 1996, след тригодишно отсъствие. Един месец преди DA. Дали човекът зад логото е Тодоров и дали този DA е същият, няма голямо значение. Както изтъква Сара Гордън, американската антивирус-специалистка, която познава DA по-добре от всеки друг, "оригиналният DA лесно се имитира".
Разчовърквайки мотивацията зад писането на вируси, Сара Гордън единствена успява да свали няколко пласта тайнственост от лицето на DA. Социален работник с голям опит с "трудните деца", осиновителка, специалистка в областта на кризата през пубертета, за Сара "вирусарите" са просто гневни, потиснати, асоциални млади хора. До DA я е довежда един вирус. През 1990 Сара си купува компютър, заразен с вируса Ping_Pong.B. Любопитна за какво става дума, тя се включва в една тематична дискусионна група (нещо като чат-руум) по Фидонет, и скоро забелязва един от участниците, който се подписва DA. Заинтригувана от тъмния му ореол, и с надежда, че ще успее да привлече вниманието му, Сара вмята, че ще се радва някой да нарече вирус на нейно име.
След няколко месеца един странен букет от инфекции, наречен MtE - "Двигател на мутацията"- стига до Сара. Двигателят не е никак прост - той превръща всеки вирус в полиморфен щам. Това бележи края в една ера на писането на вируси и началото на друга. Безкрайната му изменчивост го прави много по-труден за откриване. В кода на демо-вируса, който е прикрепен към двигателя, е внедрено съобщението: "Посвещаваме този вирус на Сара Гордън, която искаше да има вирус, кръстен на нея."
Сара успява да направи нещо, което никой друг не е могъл - да привлече вниманието на DA. През следващите пет години те продължават да си кореспондират. През 1993 тя заявява, че DA е много ценен, уникален човек, който почти по нищо не прилича на останалите автори на вируси. Докато другите са подбудени от желанието за слава и власт, или просто за тръпката - мечтата да видят как творбата им обикаля света - DA е провокиран най-вече от смъртната си омраза към Веселин Бончев, когото той нарича "порът". Той обвинява Бончев, че го напада, че влиза в конспирации с други писачи на вируси, като им доставя базисни кодове под формата на антивирусни изследвания. Връзката на Сара с DA обаче не продължава дълго. Когато през 1995 разбира, че музата му ще се жени, той й казва, че никога повече няма да получи вест от него. И изпълнява заканата си.
И все пак мисълта, че може би DA е Тодор Тодоров, не ми дава мира, затова решавам да му се обадя. Първо намирам майка му, която за мое учудване говори английски. Когато най-сетне се добирам до него, той се оказва неинтервируем. Гневният глас от другата страна на линията не ми оставя нито една вратичка, през която да стигна до човека. Мракът над DA се сгъстява с всеки опит да насоча към него прожектор.

Наметалото на DA
Тодор Живков управлява България 35 години - до 1989, когато е свален от власт. Приносът му към падението на страната е спорен, тъй като именно Живков - единствен сред комунистическите диктатори - успява да извоюва за България ролята на доставчик на високи технологии за цяла Източна Европа. В златните години страната произвежда 40 % от компютрите на целия СИВ. Още топло от Университетите, младото поколение програмисти е обучавано да разглобява системите, да разузнава как работят отвътре и да ги възпроизвежда - един вид благословено от държавата хакерство. Създадени са специални институти, чиято работа е да разглобяват американски компютри.
Отидох да видя едно от най-силните хакерски гнезда - БАН. Екстериорът е като декор от научнофантастичен филм за края на света - избуяла растителност разяжда бетона, стеснява пътеките и постепенно връща пейзажа към естествената му форма. От сграда до сграда през полето си проправят път облечени в лабораторни престилки научни работници, живуркащи на мизерни заплати, а американските им колеги, заемащи еквивалентни постове, имат къщи в Бевърли Хилс.
Един от тях, Боянов, ми разказва как се е правело всичко. "Вземах най-добрите студенти и им ставах научен ръководител, учех ги да анализират машини и да ги дубликират. Например вземахме най-новите схеми на IBM и разучавахме как работят. Понякога намирахме грешки" - тук Боянов широко ми се усмихва - "и ги поправяхме." Вярвам, че има защо да се гордее. "В Америка ви трябват инструменти, с които да сглобявате продукти. Ние имахме нужда от инструменти, с които да разглобяваме."
Когато в средата на 70-те се появяват първите микрокомпютри, официалните стратези на българската индустрия ги игнорират като годни само за детска игра. Една малка компания, която желае да набере скорост в разделената на петилетки икономика, решава да се заеме с този бизнес и да кандидатства (както и да се прави това в странната социкономика) за държавни субсидии. Идеите на "Правец" - кръстен на родния град на Тодор Живков, където се построява заводът - са одобрени от Министерство на Образованието. Хиляди от направените там машини заминават за българските училища. Още от самото начало продуктът е адресиран към децата. Това прави Правец уникален, защото продукцията му остава далеч от всякакви военни и отбранителни цели.
Едва в последния ден от престоя си в България успях да се докосна до Правец-82. Днес те се намират изключително трудно - още един отпадък в силиконовото гробище. Учителката, която ми отключи стая 28, ми каза и къде мога да видя тази рожба на капризите на една нелогична икономика.
Последният човек, който все още поправя Правец-и в София. Тясна павирана уличка, изкачваме стръмните стъпала и влизаме в дълъг коридор. Стигаме до един мъж, който пуши цигара от цигара, облакътен на прашно бюро, зарито с кабели, платки и пластмасови кутии - всичко това покрито от тънък пласт прах.
Мъжът на бюрото работи над нещо, което адски прилича на Apple II, само че клавиатурата е надписана на два езика и пластмасовите капаци носят имитираща дърво щампа. Цигарата му виси, залепнала за долната устна, гледам внимателно, докато той ми обяснява как да свържа външно флопи към харддиска и затваря капака. Подавам му седем US долара и вземам машината. Моят Правец е memento mori, материална връзка към една минала точка от времето, където детството на самия компютър като даденост се засича с това на момчета като Тодор Тодоров, Ивайло Ленков и хиляди други като тях.
Компютрите Правец са неразделна част от историята на Българската Епидемия. Чрез тях българските деца за първи път вкусват странната нова власт, която дава електрониката. Те са част и от една култура на загадъчното, едно място, което някога е било - в буквалния смисъл - Византия.
България и майсторите на вируси, които се раждат там, все още са обвити в тази мистерия. Много хора са убедени, че Тодор Тодоров е DA. Ивайло Ленков, който го познава от дете, твърди, че не е той. Самият Тодоров изобщо не мисли да отговаря на въпроса. Човекът, който се подписва като DA - също.
Дори Сара Гордън - единствената странична наблюдателка, която познава истинския DA, не е сигурна. Тя признава, че лесно може да бъде заблудена. DA отдавна не е личност, а наметало. Това е една заразна идея, която продължава да се разраства. Родена преди почти десет години в соц-оазисчето България, в главата на един човек, сега - чрез пипалата на сайбър-пространството, тя обхваща света.
Днес всеки може да вземе плаща, да си го наметне и да стане новият Мрачен Отмъстител.

Mo6no
07-21-2006, 13:36
и още една

DARK AVENGER e56


текст: Елена Кодинова
--------------
Почти на шега Елена Кодинова тръгва по следите на митичния автор на вируси и открива, че истинското му лице няма нищо общо с легендата, която вече десетина години пълзи из мрежата. НО И ЧЕ ФЕНОВЕТЕ МУ Я ПАЗЯТ СЪС ЗЪБИ И НОКТИ
-------------
Веселин Бончев е специалист по макровируси, основател на лабораторията по компютърна вирусология към БАН, в момента работи във фирма за антивирусен софтуеър F-Prot, Рейкявик, Исландия

Човек или група е Дарк Авенджър?
Група. Много хора са давали идеите, но този, който е сглобявал и пускал вирусите, е един човек. Той е отговорен за белите. Останалата част от групата също носи известна отговорност, но не толкова голяма. За мен Дарк Авенджър е този човек, а не цялата група
Характерното за стила му? Казват, че всеки автор на вируси си има стил, специфичен като отпечатъците на пръстите.
По-скоро е като стила на писане на романи. Вирусите на Дарк Авенджър обикновено са разрушителни, унищожават данни. Всеки вирус е вреден, но има умишлено вредителски и неумишлено вредителски. Неговите са умишлено вредителски. Има доста хитри идеи в тях. Някои от нововъденията в писането на вируси съм ги виждал за първи път именно при него. А в същото време по-голямата част от кода им е доста мърляво написана, калпава сглобка на добри идеи. Значи един, който не е бил чак толкова добър програмист, е сглобявал хубави идеи, написани от по-кадърни от него
Откога не е правил нещо?
Спря да пише вируси доста след като аз заминах от България и не съм много сигурен. Последното, което съм виждал от него, беше вирусът commander bomber и един друг - Лукреция. Появиха към 1995-та. След това беше активен като хакер по интернет, влизал е в чужди компютри, игра си на война по irc и др. За последен път си обменихме съобщения, докато бях в Германия. Той самият е бил в Германия по някое време. Виждал съм го и около 1990-91, когато изнасях лекция в Софийския университет
Онази, на която сте се опитал да го предизвикате?
Да. Беше в две части в два последователни дни, малко преди да замина за Германия. На нея описах едно от последните му произведения, с чийто код авторът просто на всяка инструкция иска да каже "вижте колко съм хитър". Разказах за него много пренебрежително, посочих какви грешки е направил. Подозирах, че присъства сред публиката и действително беше така. По-късно ми прати анонимно писмо, пълно с грубиянщини, което публикувах в Компютър за вас
Защо ви мрази толкова много?
Аз бях най-известният вирусолог в българия, а той очевидно се стремеше да бъде най-добрият вирусописач. Аз правех програми, които откриваха и унищожаваха неговите вируси, а той се мъчеше да прави вируси, с които моите програми да не могат да се справят. В някои имаше код, който специално проверява дали програмата съдържа "copyright by vesselin bontchev", и ако е така, не й позволява да се изпълнява
А вражда в живота нямате ли? Не се ли познавате преди това?
Виждали сме се само два пъти. Единият - на лекцията, другият - май в някакъв компютърен клуб беше
Истинско ли е интервюто на Сара Гордън с него?
Не искам да коментирам Сара Гордън, защото мнението ми за нея е доста ниско. Обаче наистина направи интервю точно с него. Тя е много непочтена. Винаги описва вирусописачите като млади, интелигентни хора, които са водени само от любопитство, не че искат да правят нещо лошо. За мен това са морално недорасли хора, независимо каква е възрастта им. Дори да го прави само от любопитство, човек трябва да има известна отговорност пред обществото
Защо пише вируси Дарк Авенджър? Според някои версии, той твърдял, че щом на него не му дават да пътува, вирусите му ще обиколят света
Измислено извинение. Мотивацията му е същата като на тези, които драскат по стените, чупят прозорци - просто вандалщина и желание да покажеш "вижте колко съм хитър и колко съм умен, а всички вие сте глупаци". Опитва се да направи впечатление. Сара Гордън постъпи идиотски, като изрази съжаление, че нито един вирус не бил наречен на нея. Пълна глупост! Практиката ни е когато даваме имена на вируси, никога да не е на някой от антивирусната професия. Аз мислех, че тя е част от нашата професия и никога не бих допуснал, че би искала вирус да се кръсти на нея. И ето ти вирус, наречен на нея
Рицарски жест? За да й направи впечатление?
Той на всички иска да направи впечатление, да покаже колко е умен и хитър. Затова пише вируси
Що за човек е?
Не го познавам лично. Казват, че баща му починал наскоро. И моят баща почина наскоро, но не почнах да пиша вируси. Всеки е продукт на средата, в която е израснал. Не знам доколко му е повлияло семейството, страната, конкретната среда, не знам защо е такъв какъвто е, просто виждам какъв е
С какво се занимава в момента според вас?
Не съм виждал от години вирус, написан от него. Може би му е омръзнало, може да се е променил, не знам. Но не съм виждал и нито едно съобщение, в което да изразява съжаление за това, което е направил
А как се разви животът на другите писачи на вируси?
Не знам, не поддържам връзка с тях. Единственият, с когото се чувам, е авторът на tp-вирусите. В момента работи с войс-чипове. Не искам да му казвам името, защото може да си има неприятности в Щатите, ако се разберат тези неща. От другите също не съм виждал нови вируси наскоро. Това се случва рано или късно с всички вирусописачи - спират да пишат. Аз казвам, че го правят, когато пораснат морално. Неприятното е, че се появяват нови млади хора, които си мислят, че кой знае какво са направили, като напишат вирус. А най-неприятното е, че голяма част от вирусите в наше време се генерират автоматично, а не се създават от хора
Колко вируса има в света в момента?
Около 60 хиляди, плюс-минус 5 хиляди
Колко са написани в България?
Много малко
А защо тогава българските вирусописачи имат такава лоша слава?
Вируси отдавна не пристигат от България. В началото на 90-те имаше 2000 вируса и 100 от тях бяха български - това беше много. А сега е нищо. Българските вирусописачи бяха забелязани, защото обикновено правеха нещо изключително, въвеждаха новости. И не само вирусите на Дарк Авенджър. Например в много от tp вирусите имаше кодове за самокорекция. Какви ли не фокуси имаше. Създадените от Дарк Авенджър т. нар. "фаст инфектърс" заразяваха програмите не само като ги изпълняваш, а всеки път, когато правиш достъп до тях
Твърдят, че вие сте вдъхновявали вирусописачите за нови подвизи.
Чувал съм това обвинение. В своя защита ще дам следния пример. Навремето в списание Компютър за вас публикувах статия за вируса Лихай. Беше почти превод на статия в чуждо списание. Значи и други читатели освен българските са имали имали достъп до тази информация. Две години след това нямаше нито един западен вирус, който да използва същата идея, а имаше десетина български, които я доразвиваха. Очевидно проблемът не е в това, че аз съм дал информация, а в обстановката. В психиката на хората, които са били склонни да използват познанията си по определен начин. Някои от идеите, които съм виждал за първи път в българските вируси, изобщо не съм ги описвал в Компютър за вас. Исках да помогна на хората да се научат да се справят с тези проблеми. Винаги съм вярвал в интелигентността им, това беше една от основните ми грешки може би
Как преценявате нивото на Дарк Авенджър?
От всички вируси, които съм виждал, не само неговите, няма нито един, който да ме накара да кажа: "ето този програмист ми трябва да го наема в нашата компания!" Ама нито един. Това са хора, които хабер си нямат как се прави софтуеър. Имат много хитри идеи от време на време, но не разбират как се прави дизайн на програмен продукт, как се тества, как се проверява съвместимостта му с различните системи. Не могат да направят продукт, с който да си вадят хляба. Това са интелигентни и хитри хора без необходимото обучение. Никой не ги е учил как се прави развитие на софтуеърен продукт. Научени са на езика на програмиране, но не са рутинни програмисти. Професията на програмиста понякога е твърде скучна. Има много неща, които изискват педантизъм, не толкова гениалност. Не може да ти стане скучно и да кажеш: "не ми се занимава повече с този въпрос"
Защо няма жени-вирусописачи?
Има поне една. Виждал съм един-два вируса от нея, доста калпаво написани. Сигурно ги е направила, за да каже: "Ето на! Аз съм първата жена вирусописач!" И май засега е единствената. Защо няма повече, е друг въпрос. Може би е вярно, че мъжете са склонни да разрушават, а жените да съграждат. Не знам
Съществувала ли е Диана П.?
Не съм сигурен, но доколкото знам - да, съществувала е n

"НЕ ИСКАМ ДА СЕ срещам с Дарк Авенджър, защото няма да знам какво да го правя. Здрасти, Дарк Авенджър, чао, Дарк Авенджър. Всички си го представят, но никой не ще да го познава, защото е къде по-интересно да си въобразяваш разни неща за него".
Това ми казва Бригита от Швейцария, която заедно с приятелките си Полин и Ренате снима документален филм за така нареченото поколение Правец. Към което принадлежи и прочутият автор на вируси.

В първия момент изобщо не й вярвам. Решавам, че срещата с три западноевропейки, които се интересуват от Дарк Авенджър, може да мине за достатъчен повод да се позанимая с една отдавна изветряла тема и да се срещна с истинска градска легенда. Представям как ще си поговорим и след това ще напиша статия с лек психоаналитичен уклон, в която ще се погавря с нездравото му отношение към жените, ще обясня как само хора без нормален личен живот могат да използват уменията си за глупости като писане на вируси, и накрая ще кажа, че лошият имидж на българските програмисти от началото на 90-те трябва да бъде поправен, защото дори и най-лошият сред тях е пораснал и се занимава вече със сериозни неща.
Митичният български автор на вируси Дарк Авенджър - известен още като Еди, Венгадор Обскуро, dav, davenger - не е активен от около 3 години. Последните му два подвига са войната в irc-канал България и проникването в мрежите на Софийския университет и на един от първите доставчици на интернет, откъдето ползва безплатно достъп до мрежата. Покрай тях самоличността му става окончателно известна и който трябва, я знае. След дълъг размисъл дали да напиша името му, което свободно може да бъде намерено в мрежата заедно с адреса и телефона, реших да се въздържа. И не от някаква криворазбрана почтеност, а защото в хода на писането на този текст се случиха разни неща, които ме убедиха, че този конкретен човек отдавна няма копирайт върху името dav. И че ако го идентифицирам с един не особено успял 30-годишен програмист, живеещ с майка си в панелен апартамент в краен софийски квартал, не само ще обявя, че дядо Коледа няма, а просто ще сбъркам.
В НАЧАЛОТО ОБАЧЕ е срещата ми с трите момичета, с които се запознавам покрай филма им за поколението Правец. Германката Ренате е феминистка, учила е театър, но се занимава основно с политически арт-проекти. Преди няколко години работи заедно с художничките Полин и Бригита в галерия в Цюрих. Трите формират нещо като фрийланс-екип за артистични акции и се преместват да живеят в Берлин. В последната година им прави впечатление, че там пристигат много български програмисти с разрешения за петгодишно пребиваване. Решават да проучат откъде в тази никому неизвестна страна са се взели толкова много IT-специалисти и защо те са само мъже. Така се озовават в София и тръгват по следите на поколението Правец.
Вниманието ми е привлечено от на пръв поглед абсурдната им теза, че Дарк Авенджър може и да е жена. После се оказва, че това е шега и опит за провокация, начин да накараш отсрещния да повярва в компютърните заложби и на жените, но за мен е първи знак, че за да разбереш dav, може би ще се наложи да се поровиш в психосексуалните му характеристики.
Залепям им се с ясното съзнание, че ще ходим по едни и същи места да търсим различни неща. Тяхната, строго феминистична цел е да разберат колко жени-програмисти има в България, дали ги товарят с повече черна работа и им плащат по-малко, защо "хакерската корона" е запазена за мъжете и така нататък. Моята - да видим кой пък е този Дарк Авенджър, как изглежда, колко е висок, къде ходи вечер - ей такива работи. България е малка страна, София е още по-малка, не може един човек, когото целият свят търси, да се изгуби безследно. В началото съм заредена с някаква ловна кръвожадност. Групата от Берлин също започва да се навива, че ще е интересно да го намерим, но оставят това основно на мен.
Започваме да ровим в живота му, въоръжени с предварително известните данни. Официалната и публикувана в мрежата история на Дарк Авенджър е осеяна с жени, най-известната от които е Сара Гордън. Тя някакси е успяла да направи интервю с него, с което е спечелила пари и си извоювала име на Профайлър на вирусописачите. Ако й пуснеш името през търсачка обаче, се появява не сексапилна ФБР-агентка, а лелка, която очевидно се опиянява от идеята, че е приятелка на загадъчните интелигентни момчета от компютърния ъндърграунд. Показателно е, че именно тя е успяла със средноамериканската си посредственост да спечели доверието на Дарк Авенджър. И не само това, а и да го накара да й посвети вирус. Когато обявява по мрежата, че ще се омъжва, Дарк Авенджър веднага й казва, че повече няма да чуе и дума от него. Няма нужда да си Фройд, за да си направиш изводите.
По-малко популярната е Диана П. Но дали тук става въпрос за реална личност, е доста спорно. Първият вирус, с който Дарк Авенджър става известен (едноименният), съдържа няколко текстови стринга. Първите два - "Eddie lives... somewhere in time!" и "This programme was written in the city of Sofia", са широко известни и цитирани. Само на едно място намерих споменат и третия стринг - "Diana P." Заради него вирусът е известен и като Диана. Дали Диана П. е съществувала или не, се спори, но предположенията са повече "да". Възможно е името й да не е било точно такова, но следата е ясна. Забелязана и обстойно подиграна от първото българско ъндърграунд компютърно издание, което според очевидци е писано по купоните на софийските хакери от началото на 90-те.
Из "Спомените на Диана П." - архив на списание Вирус за вас, юни 1993

ГЛАВА 15
"Тогава Dark Avenger се засмя страшно. Бях гледала много филми на ужасите, бях чувала как се смеят Граф Дракула, Доктор Франкенщайн, но техният смях бледнееше пред това сатанинско къркорене.
- Ха, ха, ха, ти, ти... Кой ме караше да се заблуждавам, че си по-различна от другите. Казваш - сбогом. Добре, така да бъде. Но преди да те пусна, малък урок от стария Еди. Хубав урок. Ха-ха-ха. Цял живот ще помниш този ден. Г Л Е Д А Й !!!
Тогава той свали маската и аз видях, аз видях...
(Б.Р. Кого е видяла Diana P. ще разберете в следващата глава, макар че сигурно вече се досещате ....)

ГЛАВА 16
(Б.Р. Глава 16 бе разрушена от вируса Dark Avenger. Какво да се прави - броячът му стигна до 16... )

Следва сложен еротично-криминален триъгълник, в който се намесва и Веселин Бончев, виден български вирусолог, основател на лаборатория по компютърна вирусология към БАН, известен като "най-големият враг на Дарк Авенджър". Според четивото в хакерското списание, двамата се стрелят в подлеза на НДК пред разплаканите очи на Диана П., има и още няколко трупа на други вирусописачи и вирусолози - изобщо всички елементи на екшън-жанра.

По повод женската следа в историята на Дарк Авенджър завързвам поучителен разговор по icq с бивш писач на вируси. Цитиран е в статията на Веселин Бончев Българската и руската вирусни фабрики, името му няма значение.

Защо няма жени-хакери?
Защото жените не се занимават с глупости "for the fun of it"
Защото са по-практични. Изцепките "виж колко съм лош и ме харесай" са типични за мъжете.
Или "виж колко съм добър" по-скоро
Неее. "Виж колко съм добър в лошото".
Не, пак не е така. Може да е било така за една малка част от хакерите, дето си имаха представа, за масата беше "виж колко съм добър в занаята". Себедоказването не е чуждо и на жените, просто на Веселин Бончев не му е хрумнало да напише с едър шрифт "никоя жена не може да направи вирус, щото жените нищо не отбират"
На теб самият не ти ли се е искало да блеснеш пред момичетата с вирусите?
Не. Основно поради причината, че почти всички в гимназията знаеха колко съм добър
А според мен лъжеш, ама това си е твоя работа.
А според мен не лъжа
Виж, че дори и Дарк Авенджър си посвещава вирусите на жени.
Много ясно. На тази възраст на какво да ги посвещава, на канарчето си ли?

ТРЯБВА ДА СИ много самотен тийнейджър, за да посвещаваш тайно вируси на жени, без да желаеш да им кажеш кой си. В това с Ренате, Полин и Бригита се убеждаваме и от посещението си в Националната природо-математическа гимназия. Влизаме в компютърния кабинет, прочутата стая 28, където са писани първите български вируси, може би дори и Дарк Авенджър. Берлинската група толкова се вълнува, че попада в това помещение, че осъзнавам как в друга страна отдавна на вратата да са сложили човек да къса билетчета. Учителката, която в края на 80-те е отговаряла за кабинета, и сега работи в гимназията. И директорът Недевски е същият. Питаме ги за кръга около dav, споменаваме и неговото име. "Оставаха до късно тук, понякога сме ги заключвали без да искаме, ама не вярвам да са вършели лоши неща", казва учителката Елена Масленкова. "Много свестни момчета! Най-добрите програмисти бяха", категоричен е и директорът. Показва ни какво са направили още като ученици - звънец, програмиран да бие в началото и края на часа автоматично, софтуеър за класиране на кандидатите в гимназията. "Питал съм ги дали те са написали вируса Дарк Авенджър, казаха ми, че не са". За него това е достатъчно, вярва им. Интересуваме се какви хора са били. За dav казва, че е бил по-затворен, недоверчив и неконтактен. Точно както предполагаме.

Четирите отиваме в лабораторията по вирусология към БАН, основана от Бончев. Списание Вирус за вас го поставя на шега в любовен триъгълник с Диана П. и Дарк Авенджър, но ако предположим, че Диана П. е някакъв трофей, признание за "най-добър в занаята", в шегата има доста истина. Много от програмистите обвиняват Бончев, че е предизвиквал Дарк Авенджър да пише все по-добри вируси. Сега лабораторията поради безпаричие прилича повече на склад с набързо сковани мебели, а основателят й работи в една от водещите комерсиални антивирусни фирми и е сред най-добрите специалисти по макровируси.
Разхождаме се с берлинската група и до завода в Правец, произвеждал някога копията на Apple, превърнали България в Силиконовата долина на СИВ. Гледката е прекалено индъстриъл - счупени прозорчи, графити, мръсотия, наоколо не се вижда жива душа. Обясняват ни, че не могат да ни пуснат във всички цехове, защото фирмата е фалирала, предния ден са им отрязали тока заради неплатени сметки, а някои от вратите са с автоматично отваряне и затваряне. Бригита снима последното производство на предприятието - шприцовани пластмасови кофи - цъка с език и се чуди как може да фалира завод за производство на компютри, единствен на Балканския полуостров и за целия източен блок.
Връщаме се в София и в Киноцентъра гледаме архивни кадри от 80-те години. По времето, когато българските гимназисти бълват вируси и нервират високотехнологичните държави, в София се правят конференции на български и съветски учени за ползата от компютъризацията на социалистическото производство. На една от тях присъства и Джон Атанасов.
Бригита, Ренате и Полин си тръгват да търсят пари за завършването на филма, а аз оставам с едно листче в ръка, на което пише името, адреса и телефона на dav. Докато се чудя има ли смисъл да му се обаждам, научавам историята на нелегалното му проникване в системата на един от първите софийски доставчици на интернет. Разказва ми го собственикът на фирмата. Той също някога е бил част от хакерското общество, което се е събирало на кафето Майорка до Японския. Място митично и за следващото поколение на phreedom.org. Достатъчно е да се знае, че си ходил там, за да се легитимираш като голям разбирач. Научавам, че и dav се е мяркал на Майорка, но не редовно. "Може да е идвал, но аз не съм го сварвал. Иначе се познаваме", разказва собственикът на поразеният от него през 1997 доставчик на интернет. По време на големите улични протести срещу правителството на Жан Виденов той вижда, че някой си Даниел Аврамов (измислено име, разбира се - за да оправдае ника dav), се разхожда из системата му с една и съща парола - Dark Power, и ползва безплатно интернет. "Тръгнах след него и започнах да му затварям всички вратички, за да го ядосам. Помолих мои познати от БТК да ми кажат кой е телефонният пост, от който влиза. Те нямат право на това и след дълги увещания ми казаха първите две цифри. Не ми беше трудно да си възстановя останалите, но никога дотогава не бях предполагал, че този човек е dav. Познаваме се, ако ми се беше обадил и поискал безплатен достъп, щях да му го дам. Набрах му номера, заето. Разкачих му връзката, звъннах пак - свободно. Нямаше съмнение, че е той. Това е мрачен, затворен човек, никъде не ходи вечер. Dav e разрушителен тип, неконтактен и своенравен, ужасно съвпада по психологически портрет на човека, когото хванах тогава в моята система. Не го знам какво прави сега, работеше като системен администратор някъде, май преподаваше, продължава да живее с майка си". Тъжно.
Как бих могла да звънна на такъв човек и да му кажа: здрасти, знам, че си dav? Бригита май е права - и какво ще го правя после? Ще си говорим дълго и тъжно колко му е скапан животът. Представям си как когато му е най-тъпо, си сърчва името в интернет, за да види колко е популярен. Или как остарява сам и разказва на сенилните си съседи какво е правил на младини и никой не му вярва. Това с положителност не е dav. Дарк Авенджър е клише, градено от много хора - от Сара Гордън, която първа го напъха в измисления образ на съвременен хай-тек Робин Худ, от мълвата сред подрастващите хакерчета.
Решавам да му пиша на електронния адрес, който преди две години е бил негов. И който не е никаква тайна, защото е цитиран в статия за него в списание Wired. Отговаря ми някой, който твърди, че не е dav, но копира изцяло всеизвестното му поведение - държи се грубо и надменно, пише само на английски, изключително правилно и само с малки букви. Изведнъж ни в клин, ни в ръкав ми изпраща два засечени от него имейла, разменени между съвсем различни от неговия адреси - едно CV на програмист и отговор на негов приятел как да направи CV-то по-лицеприятно за работодателите. Съвсем неадекватна рекация, без абсолютно никакво отношение към нещата, които сме си говорили в предишните писма. Озадачена съм и го питам за какво, според него, могат да ми послужат. Дава неясен отговор и ми препоръчва да ги изтрия, ако не ми трябват.
Разследването ми изглежда вече към края си, спирам кореспонденцията с този, защото ми се струва, че се представя за когото не е. Съвсем информативно пиша на адресите, изпратени ми от собственика на бившия адрес на dav и въобще не предполагам, че ще се случи нещо, което ще сложи друг край на историята.
Вечерта, когато оставам до късно пред компютъра, за да я довърша, към мен заваляват имейли от хора, които изобщо не познавам. Всички ме разубеждават да не пиша за dav. Дори човекът зад бившият му адрес проявява неочаквана агресивност и ми праща бележка, че ние, българите, сме неудачници и че ще изхабя хартията на списанието, като пиша за стари новини. Че и без това достатъчно съм се изложила, като съм предположила, че dav още ползва стария си адрес, а статията ще е пълен провал. Тук става наистина интересно, защото хем знае, че това е българско списание, хем твърди, че ние сме българите, а той не е от нас. Нито дума кой е. С мен по icq се свързва и човекът, на когото съм писала, че съм получила нечие CV от неговият мейлбокс. Казва ми, че от 4 дни е предупреден, че се готви нещо и днес, като получил мейла ми с предупреждението, че му се бърка в пощата, разбрал какво. "Като разказваш наляво и надясно, че пишеш за dav, информацията си тръгва по каналния ред". Но аз съм говорила само с двама души от бранша. Без отговор. И защо да не пиша? "Недей, той не иска". Ами сам да ми го каже. Всъщност ти познаваш ли го? "Не, но му дължа много. Той е помогнал директно и индиректно на много хора. На мен също, без него сега щях да съм нищо". Е как ти е помогнал, като не го познаваш? "Мисълта, че мога да съм някой ден добър като него, ме изпълваше с ентусиазъм, това ми даде знания, а знанията ми дадоха избор. Изборът, който направих, ми даде свобода. Простичко нещо, ама много ми хареса". Кой те е предупредил, че се готви нещо? "Който трябва". Колко души знаят? "Колкото трябва".
Започвам да получавам имейли на български от адрес в mail.ru. "Знам, че пишеш за един човек. Не го прави". Разменяме писма по електронната поща през няколко минути. Кой си ти? "Не е важно". Откъде знаеш, че пиша? "Знам. Dav не иска да пишеш за него. Недей да човъркаш стари рани. А и нямаш достатъчно технически познания да пишеш за него". Не ми и трябват. "Забрави! Няма смисъл!" Но защо? "Искаш ли да се видим тази вечер?" Съгласявам се веднага. Пиша на момчето, което допреди малко също ме разубеждаваше по icq да не се занимавам с dav. Казвам му, че някакъв с имейл в mail.ru вече е тръгнал към мен. "Знам", отговаря ми той. Тук вече параноята здраво ме хваща. Абе вие сте по-организирани от таксиметровите шофьори, казвам му. Питам го какъв е този, с когото ще се срещам. "Добър човек, и той много уважава dav".
Момчето идва пред НДК, сядаме в едно капанче да пием бира. "Ще ми кажеш ли кой си?" Не, няма да ми каже. Само ще ме убеждава, че dav e много добър програмист и че не трябва да пиша за него. Защото едно е хората, "които трябва", да знаят самоличността му, да се разбират с намигания и кимания, друго е съседите му да разберат и да кажат: "брей, кво гадно копеле!" Тук отново започвам да обяснявам, че това ще е статия без имена. Че когато се пише за ъндърграунд е така. Че не искам да навредя на човека, защото първо той вече изобщо не е dav и второ ми е прекалено жал за него, за да го наранявам допълнително. Че дори вече ми се иска да му помогна да си намери хубава работа за много пари и да порасне. "Ние не се интересуваме от пари, друго е важно за нас". Разказва ми как dav e измислил суперяки нови неща, как може в efnet да програмира най-бързо от целия свят начини за takeover и неприкрито се възхищава от това. Момчето без име ми обяснява каква вреда ще нанеса на малките програмисти, като им дам да разберат, че идолът им е обикновен загубеняк. Как има много други теми за писане.
Допиваме си бирите и се разделяме без да се разберем. "Добре, пиши си, ама наблегни на германската група, не се занимавай с личността му", съветва ме момчето. Ето, получавам официално разрешение от ъндърграунд-общността и от почитателите на dav. Ако в началото не съм била съвсем убедена, че тук има история, след тази среща повече отвсякога съм сигурна, че дължа на този човек и феновете му нещо по-честно. Което никак няма да им е приятно. Dav не е зъл гений, не е технологичен Робин Худ, не е разгневеният на системата човек, който я руши. Това е обикновен неудачник от краен софийски квартал.

DAV НЕ САМО Е навредил на себе си, като се е вживял в роля, а дори и днес продължава да вреди като слух. Мълчаливо е оставил мълвата да расте и да му измисля самоличност, каквато на него му се иска. Това, което легендата носи за Дарк Авенджър, много отдавна се е откъснало и коренно се различава от прототипа. Но той нито веднъж не е опровергал слуховете и дълбоко в себе си продължава да вярва, че легендата е вярна. Така си намира легиони почитатели, които го обожават, без да го познават. Те искат героят им да е лош, а не пораснал, ефективен и положителен. И това е разликата му например с момчето, писало вируси по едно и също време с него, с което си говорих по icq, или със собственика на интернет-провайдера, който ми разказа как е разкрил проникването в системата и самоличността му. Ако всеки от тях си беше замълчал и затворил в страха си от реалния живот, можеше сега да e митичeн хакер. Само dav все още иска да го харесват заради клишето на симпатичното лошо момче, а не заради това, което е и което може да прави. И се оказва, че само той е в състояние да опровергае лошата легенда и да й влее нещо позитивно.

Внезапно се сещам за първите думи на Бригита. И разбирам, че всъщност бих имала какво да кажа на Дарк Авенджър, ако го срещна.

"Не е ли малко тъпо?"

Mo6no
07-21-2006, 13:47
[b] The Night Rider[b] става дума за Веселин Бончев.
И един линк към статия на Веселин Бончев за бъгарските вируси и причините за тяхното създаване.. Съжалявам, че е на английски. Мисля че е имаше и на български, но не успях да я открия.
http://www.people.frisk-software.com/~bontchev/papers/factory.html

Приятно четене.

Mo6no
08-01-2006, 22:13
Пускам това мнение с единствената цел Wild Boy да га забелжи и да каже какво знае за Dark Avenger и българските вируси.

Wild Boy,
Предполагам, че знаеш нещо...

EDIT:Ние с Wild Boy се разбрахме.

WILD__BOY
08-02-2006, 08:05
Ето едно интервю

August 1992

Sara Gordon - Some time ago, in the Fidonet virus echo, when you were told one of your viruses was responsible for the deaths of thousands, possibly, you responded with an obscenity. Let's assume for the moment this story is true. Tell me, if one of your viruses was used by someone else to cause a tragic incident, how would you really feel?

Dark Avenger - I am sorry for it. I never meant to cause tragic incidents. I never imagined that these viruses would affect anything outside computers. I used the nasty words because the people who wrote to me said some very nasty things to me first.

SG - Do you mean you were not aware that there could be any serious consequences of the viruses? Don't computers in your country affect the lives and livelihoods of people?

DA - They don't, or at least at that time they didn't. PCs were just some very expensive toys nobody could afford and nobody knew how to use. They were only used by some hotshots (or their children) who had nothing else to play with.

I was not aware that there could be any consequences. This virus was so badly written, I never imagined it would leave the town. It all depends on human stupidity, you know. It's not the computer's fault that viruses spread.

SG - It is said many people working for the government and companies in Bulgaria had computers at that time. Isn't this correct?

DA - I don't know who said that, but it's not true. Actually, at that time, most of the people in Bulgaria did not even know what a computer was.

SG - Did you have access to modems at that time? Did you ever make use of virus exchange systems to send your viruses? I've seen your name on some of the mail coming from thos systems.

DA - At that time, I did not have access to a modem. At that time there were no virus exchange systems, I think. I've been on some of them, but that was much later. I never made any "use" of them, I was just fooling with them. I've been on almost no VX systems using that name. If you saw it somewhere, probably it was just some imposter, not me. When I have called any of them they (the sysops) insist I have written many more viruses. It's very difficult, when you're (dav) [Dark Avenger] and you upload a virus, to make out that you didn't write it.

SG - Did you ever call the virus systems using your real name?

DA - Not a real name but a name that sounded like a real person.

SG - Why didn't you ever contact me?

DA - I did. I left you a message once. Well, it was not to you, but I put something in it for you.

SG - Yes, I remember that one. Something about: "You should see a doctor. Normal women don't spend their time talking about computer viruses." I answered it, if you recall?

DA - Yes. You said: "I do not want to be a normal woman, at least not in Bulgaria."

SG - Yes, but why didn't you talk to me directly?

DA- I didn't know you wanted to talk to me. Why didn't you send me mail?

SG - I was afraid of you. Anyway, why did you dedicate that virus to me?

DA- You said you wanted it.

SG - People have wondered why you wrote your first virus. Why did you write it and do you have any regrets about it?

DA- I wrote it because I had heard about viruses and wanted to know about them, but nobody around me could tell me anything. So I decided to write my own. I put some code inside it that intentionally destroys data, and I am sorry for it. I started working on it in September 1988.

SG- Couldn't you have asked someone who had a virus to show it to you?

DA- I knew nobody who had a virus. In fact, I think that at that time, nobody in Bulgaria had one.

SG- Where did you hear about viruses? What in particular caught your interest?

DA- There was a magazine called Computer For You, the only magazine in Bulgaria at that time. In its May 1988 issue there was a stupid article about viruses, and a funny picture on its cover. This particular article was what made me write that virus. Of course, this was not the first time I heard about viruses. I wasinterested in them, and thinking of writing one a long time before that. I think the idea of making a program that would travel on its own, and go to places its creator could never go, was the most interesting for me. The American government can stop me from going to the US, but they can't stop my virus.

SG- It has been stated by Valery Todorov that he wrote his first virus, WWT, because he was curious as to whether he could write one or not, but that he wrote his second virus because Vesselin Bontchev (often called the Number One Enemy of Dark Avenger) gave him the idea. Did you get any ideas from other people's viruses? Have you ever written a virus with someone else?

DA- No, but for someone else, yes.

SG- For who?

DA- For you.

SG- How do you feel about the destruction of data?

DA- I think it's not right to destroy someone else's data.

SG- If you think that, then why did you put destructive code in your viruses?

DA- As for the first virus, the truth is that I didn't know what else to put in it. Also, to make people try to get rid of the virus, not just let it live. At that time, I didn't think that data in PCs could have any great value.

SG- Do you mean the data in PCs in Bulgaria is of no value?

DA- As I said (or did I?), at that time there were few PCs in Bulgaria, and they were only used by a bunch of hotshots (or their kids). I just hated it when some asshole had a new powerful 16Mhz 286 and didn't use it for anything, while I had to program on a 4.77Mhz XT with no harddisk (and I was lucky if I could ever get access to it at all).

Actually, I don;t know why I'm saying all this. The real answer is: I don't know. And I didn't care. I also don't care very much know, I'm afraid. I just want the other people to leave me alone. The weasel (Vesselin Bontchev) can go to hell.

By the way, if you really think you should not break any laws, you can start by purchasing MS-DOS, or turning off all your computers permanently. First law of computer security: don't buy a computer. Second law: if you ever buy a computer, don't turn it on.

SG- Don't you feel responsible if someone else uses one of your viruses to cause actual harm to a person's machine?

DA- No. If they wanted to cause harm, they wouldn;t need my viruses. The could simply type "format c:" or something else that is much more effective.

SG- How can you say this? By writing and distributing the viruses, making them available, you do provide people with the idea and the means, in the same way you were initially provided. By doing this, your actions affect innocent users.

DA- The innocent users would be much less affected if they bought all the software they used (and from an authorised dealer) and if they used it ion the way they are allowed to by the license agreement. If somebody instead of working plays pirated computer games all day long, then it's quite likely that at some point they will get a virus.

Besides, there's no such thing as an innocent user, but that's another subject.

SG- What about the fact that you're giving people the idea, by creating such clever viruses?

DA- Ideas are not responsible for people who believe in them. Or use them. Or abuse them. Also, I didn't write them to "provide" anybody with anything. The weasel is the one who "provides". I just wrote them for fun. I couldn't care less for all the suckers who see/use them. They were not supposed to make such a big mess.

SG- Still, you have provided them with an insedious weapon. Don't you feel that by providing them with such clever computer tricks, you are contributing to hurting the innocent users?

DA- I don't provide nobody with nothing. The weasel provides.

SG- How does he provide?

DA- He just "provides". That's one of his favorite words. I don't want to talk or think about it.

SG- What do you think about the new crop of virus writers, like Falcon/Skism and nUkE?

DA- They are kids, most of whom seek fame (and achieve it easily with the help of a-v people). Most of them are not good at programming viruses at all.

SG- Weel, at least that is some point you and the a-v community agree upon. You have achieved a certain amount of "fame" yourself. How does it make you feel when you see your name in magazines and mail? How do you feel when you see your viruses "defeated" by anti virus programs?

DA- I wrote the virus so it would be killed, like I said. It was not supposed to do all this. I like seeing my name in magazines and in messages. I used to read all the messages about me. but I like it most when I see it printed somewhere. And I liked it a LOT seeing my things in western a-v programs. First time I saw McAfee Scan was about version 5.0 or so. I liked it a lot. I was just excited, happy.

SG- Where did you get that name, Dark Avenger?

DA- I didn't really "get" the name. I mean, I didn't call myself that. I put those words in the virus and someone else (we both know who) said it was written by the Dark Avenger. He's the one that made me be the Dark Avenger, that name. I didn't use the name until after he called me that. That phrase itself came from some old song from a long time ago, and not from an Iron Maiden song, like some people have said. In many ways, I suppose you could say he made the Dark Avenger.

SG- How long do you think you continue writing viruses?

DA- I don't. I never planned it.

SG- You misunderstood the question. Are you going to continue writing viruses?

DA- I don't know. I depends on what will happen to me.

SG- What do you mean?

DA- I mean, I will not normally write/spread any destructive or virus code, unless something extraordinary happens. Well, not if they put me in jail. If they do, and I ever get out, I will not be in a mood for programming. It is not/was not a crime to write the viruses, so I don't think this should happen. I just am not interested in writing them now.

SG- Do you know the difference between right and wrong?

DA- Why do you ask me this? In American movies, at the end, always the good guy gets the money, the girl and the applause, and the bad guy gets in jail or something. But in real life, it's not clear who is good and who is bad, and who gets what. It's not black and white. The only thing that is for sure is that good people always lose.

SG- Have you ever considered making an anti-virus product, other than the fake doctor.exe which is actually a virus?

DA- I have considered it many times, but anti-virus products are as useless as viruses. As for doctor.exe, it's not fake, it really does the job as it says it does.

SG- Why do you say they are useless? Don't you think they help protect users from common viruses?

DA- The users spend much more money on buying such products and their updates rather than on the losses of data damaged because of viruses. The a-v products only help the users to empty their wallets. Besides, viruses would spread much less if the "innocent users" did not steal software, and if they worked a bit more at their workplace, instead of playing games. For example, it is known that the Dark Avenger virus was transported from Europe to the USA via some (stolen) games.

SG- But viruses have now spread far beyond games. Most viruses are known to come by other routes.

DA- Sure they spread beyond the games. Still, I've never found a virus on any original disk from a package I bought from Borland International.

SG- But I got my first virus from commercial software! Don't you remember my telling that story?

DA- Not from Borland International. Some places you get a virus, some places you don't.

SG- It is said that your fellow Bulgarian, Vesselin Bontchev, did many things to provoke the virus writers. Did he provoke you?

DA- This is quite true, and I don't think he ever denied it. If he did, it would be a lie. There are a lot of people in Bulgaria who know it and can confirm it, but I don't think this was a big contribution to virus writing - his viruses were pretty worthless. He is not a good programmer.

SG- Do you feel that conditions in your country really help create virus writers as was stated by Bontchev in his "factory" paper? What can you tell me about the conditions in your country that contributed to your writing your first virus?

DA- I don't think the conditions in my country help create virus writers any more than conditions in any other country in Eastern Europe. Not after a certain person we both know left the country. As for my first virus, it had nothing to do with it that.

SG- What contribution could "a certain person" have made to assist you (or anyone) in writing a virus? Don't you think that the conditions affecting the economy and computer technology of your country have indeed contributed to the overabundance of virus writers coming from former Eastern Bloc countries?

DA- His articles were a plain challenge to virus writers, encouraging them to write more. Also they were an excellent guide how to write them, for those who wanted to, but did not know how. It never said that he himself wrote some.

SG- According to some people, the story of viruses being such a big problem from Bulgaria begins with: "Soon hackers obtained a copy of the virus and began to hack it... some were optimised by hand. As a result, now there are several versions of this virus that were created in Bulgaria - versions with infective length 627, 623, 622, 435, 367, 353 and even 348 bytes." It is said many young people brought Bontchev viruses in those early days.

DA- Sure they did. Do you know the viruses vhp and vhp2?

SG- I think I may have heard of them.

DA- I think you don't want to know about this. I will send you a copy of a book that will tell you all about it. You don't want to hear it, and most of all you don't want to hear it from me.

SG- Did you ever personally give a virus to Vesselin Bontchev? Have you ever met him? There is such an animosity between the two of you, which seems unlikely to exist for two "strangers". Why is this?

DA- Please, let's not talk about him ever again. I don't want you to talk to him.






DAV НЕ САМО Е навредил на себе си, като се е вживял в роля, а дори и днес продължава да вреди като слух. Мълчаливо е оставил мълвата да расте и да му измисля самоличност, каквато на него му се иска. Това, което легендата носи за Дарк Авенджър, много отдавна се е откъснало и коренно се различава от прототипа. Но той нито веднъж не е опровергал слуховете и дълбоко в себе си продължава да вярва, че легендата е вярна. Така си намира легиони почитатели, които го обожават, без да го познават. Те искат героят им да е лош, а не пораснал, ефективен и положителен. И това е разликата му например с момчето, писало вируси по едно и също време с него, с което си говорих по icq, или със собственика на интернет-провайдера, който ми разказа как е разкрил проникването в системата и самоличността му. Ако всеки от тях си беше замълчал и затворил в страха си от реалния живот, можеше сега да e митичeн хакер.

Заключението е показателно за вредата нанесена от dav. Параноята и манията. Едни се страхуват, други го боготворят.