Много спешми трябва ЛИС на тази тема:
Смърт и безсмъртие в "Обесването на Васил Левски"
Като разцъквах из интернет търсейки тази тема попаднах на няколко препратки към този форум с точно тази тема, но като цъкна на линка и ми изкарва, че темата вече я няма :(
Много ще съм ви благодарен ако някой я пази и ми я прати!
Много благодаря предварително.
може да се свържете с мен на емайл: mnoo_ludi@abv.bg
или направо пуснете темата тук.
Благодаря пак!
п.п. ако е по късно от тази вечер 12 часа някъде, няма нужда да си правите труда да я търсите или пишете(ако някой би се захванал) ...
Мисля, че ето тая тема я е имало в сайта:
Последната Ботева творба е печатана за първи път във в-к “Календар за 1876г” и се радва на изключителен интерес и популярност. В това произведение откриваме типичните за Ботев мотиви и образи, взаимствани от фолклорната традиция, ала пречупени през гледната точка на обърнатата логика, използвана за изграждането на стихотворения като “Елегия”, “Борба” и “Моята молитва”.
Мотивът за майката като персонификация на родината е изведена до съвършенство, чрез обединението на двата образа:
О, майко мила, родино мила!
Обединени от плача двата образа се сливат в един, чието развитие може да се проследи в Ботевата поезия, но до този момент остава незавършено.
Анализаторите твърдят, че Ботев проектира смисъла на идеята на “Обесването на Васил Левски” върху структурата на баладата “Хаджи Димитър”, но в обърната логика. Докато в баладата се набляга на мистичността и внушенията се постигат чрез нереални образи, в “Обесването на Васил Левски” водеща роля има реалността, реалните факти. Това не означава, че поемата страда откъм образност или, че е ощетена откъм внушения.
Цветовете в “Обесването на Васил Левски” са противоположни на цветовете в “Хаджи Димитър”, противоположно е и времето – горещото лято в баладата нагрява кръвта в жилите на бунтовника, докато студената зима от другата творба сковава сърцата в ледена прегръдка, вцепенява чувствата. Гамата от цветове е издържана предимно в черни тонове – “черна робиня”, “черно бесило”, докато в баладата “Хаджи Димитър” е – “бяла премяна”, ”трева зелена” . Отсъства дори характерната за зимата девствена белота на снега, понеже цветът се свързва със събуждането на надеждата, а тази творба не говори за духовното безсмъртие, тя говори за безнадеждност:
…и студ, и мраз и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Присъствието на черния цвят, освен че дава физически облик на робството, кореспондира и с мотива за смъртта – в ролята на белег за траур. Майката – родина носи траур – /народния израз всъщност гласи / носи черно/ в израз на скръб по обесения “един син”. Още един път Ботев постига пълно сливане на образите на майката и родината чрез последователните обръщения “майко” /стих 7/ и “Българийо” /стих 11/. Родината е назована, даден и е политически /физически/ образ, а не обичайната абстрактна представа за родината – свят, неограничен от имена /граници/.
В “Хаджи Димитър” природата е солидарна с мъките на героя, тя е грижовна и милостива. Митологизираните животни – орлицата, вълка и сокола също изразяват съпричастие, на тях дори са вменени нетипични, почти човешки действия, за да бъде отново подчертано съпреживяването на страданията. В “Обесването на Васил Левски” природата е представена чрез образите на гарвана и зимата. У птицата няма нищо човешко, тя е “проклета” поради връзката си с гроба, внушаващ отново идеята за траурла и втори път заради самата си природа – всеизвестен факт е, че гарванът се храни с мърша, за това присъствието му около бесилото не е странно. Странно е присъствието на гроба, защото обесеният остава необесен, за да бъде всъщност видян. / Но тъй като по това време Ботев живее в Румъния, става дума за духовен поглед, духовно присъствие на смъртта и обесването/. Всъщност този мотив присъства и в по-ранните Ботеви творби “Елегия” и ”Борба” като образ на спящия народ, изравнен с живия мъртвец, погребан в своя сън. В “Обесването на Васил Левски” Ботев непряко се възползва от ефимизма “вечен сън” именно чрез символиката на гроба. Благородството на вълка от баладата “Хаджи Димитър” се превръща в зловещия образ на “псета и вълци”, внушаващ жестокост и озлобление. Срещу мистичните самодиви, имащи силата да въздигнат лирическия герой “в небесата” са противопоставени напълно безпомощните хора:
…старци се молят горещо,
жените плачат, пищят децата.
Макар убеден атеист, в поезията на Ботев често откриваме библейски мотиви. “Обесването на Васил Левски” не прави изключение. Обесеният е “един син”. Това словосъчетание кореспондира с библейският образ на Христос, “син божи и син человечески”, а лирическият герой е син на майката и на родината, т.е. както на абстрактното, така и на реалното.
Самият образ на бесилото е двукратна библейска митологема. Един път заради израза “виси на него със страшна сила”, който, свързан с предния стих и словосъчетанието “твой един син” отново напомня за Христос – Спасителя, за разпънатия на кръста Христос, умиращ, за да изкупи греховете на хората. Свързването на лирическия герой /който в този случай е различен от лирическия АЗ/ с образа на Христос или и своята историческа обусловеност – факт е, че Левски /назован като лирически герой в заглавието, но не и в текста на творбата/ е застанал в сърцата на хората с прозвището “Апостол на Свободата”, а в Библията апостоли са наречени най-близките последователи на Христос. Втората логическа връзка на бесилото с християнската символика отново минава през образа на Христос, за да достигне до образа на Юда и мотива за предателството. Юда, предателят на Христос умира, обесен от собствената си ръка. Освен историческата истина, че Левски е екзекутиран чрез обесване, съществува и лирическата, символна истина на обесването. Героят е обесен, но не защото е предател, а защото е предаден – отново историческа истина, ала пречупена през поетичните възприятия.
В своя трети смисъл бесилото развива мотива за смъртта и нейното опоетизиране. Макар и използвано вместо позорно наказание през Средновековието, в творбата чисто физически и абсолютно буквално акта на обесване въздига лирическият герой. Макар и мъртъв, той е над света. мотивът за въздигане н смъртта е вече познат от творби като “На прощаване” и ”Хаджи Димитър”, но в тях смъртта се постига сред пространство и свобода /Балкана/, докато в “Обесването на Васил Левски” тя е насред робската земя и дори е локализирана – “там близо край град София”.
Един от най-характерните за Ботев мотиви – този за песента и пеенето също не е пропуснат в последната му поетическа творба. Макар и изведен в края, мотивът за песента обединява всички звуци в творбата, които също като нея са грозни, зловещи и зли. Воят на “псета и вълци” и злата песен на зимата от своя страна се противопоставят на гласа на родината – майка, който е “глас без помощ, глас в пустиня”. Преобърнатата Ботева логика превръща песента в инструмент на злото, а траурния плач в безмълвен потрес. Между тях /както в смислово, така и в текстово отношение/ е образът на обесения – “със страшна сила”.
…”Не е трудно да се почувства, че необичайността на думата “сила” изпъква на фона на многоликото безсилие, което заобикаля героя.
…Нормално е в лицето на обесения да се вижда някакъв идеален, пределен случай на безсилие, пасивност, незащитеност… Поетът преобръща наопаки “нормалната” логика, като сменя ролите – силен, и то страшно силен се оказва “най-уязвеният” – мъртвият, оплакваният, самотно висящият. Безсилни в своята вцепененост, обърканост, неутешимост остават живите, оплакващите, многото.”/Радосвет Коларов/
Много е изписано за Левски и Ботев, за приятелството между двамата. Ала върховете, достигнати от Ботев със стихотворението “Обесването на Васил Левски” все още остават недостигнати къкто откъм поетическо майсторство и образност, така и откъм сила на внушенията и чувствата. И това е останало в българската литература с клишираното вече, ала дълбоко истинско и смислено понятие “Ботев гений”.
Тук има споменато и за Хаджи Димитър, но не мисля, че е проблем :D
Благодаря много.
Сега ще го прочета и да се надявам, че нещо ще ми помогне...
Благодаря много.
Сега ще го прочета и да се надявам, че нещо ще ми помогне...Учителката ти строга ли е? Какви са й изискванията? Тая тема е хубава, не знам, би трябвало да ти помогне, ако не, да търся още? :roll:
Ами за строгото, не е много строга, но изискванията са и като тези на кандидат студентски изпити което е много против целия ни клас, освен мен...
Е все пак ако можеш да намериш още нещо и не те затруднява ще го приема на драго сърце :wink:
Ботев оставя след себе си едва двайсетина стихотворения, но те го нареждат сред най-великите поети на човечеството. Родено от могъщ талант, неговото поетическо творчество е висш образец на превръщането на най-големите проблеми на времето в дълбоко лично изживяване и на въплътяване на тези вълнения в гениални художествени творби.Драмата на една епоха е минала през сърцето на поета, превърнала се е в негова лична човешка, гражданска и творческа съдба и е дошла до нас като съкровена изповед.
****
И в "Обесването на Васил Левски" природа, народ и родина са слети в единно съществуване.Зимният пейжаз е образец на върховно поетическо майсторство, което позволява на автора само в две четиристишия, с впечатляващ лаконизъм и вещо използване на словото, да изтръгне от него пределно адекватен изказ.Завладяваща е силата на изображението,която въздейства върху всички сетива.Обрисовката се отличава със зрителна и слухова образност, пластичност и драматична динамика, с бързо разрастваща се обемност, които извеждат до кулминацията на историческото поражение.
****
Само това намерих, дано съм помогнала, мисля, че първия анализ, който ти дадох, ще ти свърши работа
Благодаря ти много!
Аз сега го пиша и сестра ми ми помага, че на нея по и спори литературата :oops:
Пък дано се справя.
Благодаря ти още веднъж
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=899
Coki,
темата е за "Обесването на Васил Левски", не за "Хаджи Димитър"
Иначе за "Хаджи Димитър" има на много места в интернет, но за обесването не намерих никъде за това се обърнах към този форум