PDA

View Full Version : Теза по "Маминото детенце"



sladko_f
12-03-2006, 12:21
Трябва ми теза за класно на тема "Разсадник на образование или пороци" върху втора глава.Спешно е!!!Помагайте!

sherry
12-03-2006, 12:24
2 глава

Увод ( може да се използва по всяка тема върху втора глава) :
Във втора глава Каравелов рисува привидно идеалните отношения в чорбаджийското семейство . Детайлите в описанието , незначителните реплики, дребните случки говорят за пародия на истинските човешки взаимотношения .Той изобличава този вид отношения с помощта на художествените средства , защото те водят до деградация и падение.

Доказателства : ( разсъждения върху втора глава, Могат да се използват по всички теми върху тази глава с малко преработка
Между Нено и Неновица не съществува духовна близост. Те не са способни на силни чувства , в основата на взаимотношенията им са лицемерието, тишината, и измамното спокойствие. Неновица прилича досущ на своята половинка не само физически , но и духовно (нравствено) Ироничното определение “Неновата половин душа” и изразът “ гиниалната икономка” свидетелстват за авторовото отношение км героинята. Образът отблъсква читателя с нечистоплътността и неприятната миризма. Двамата водят безсмислени , безсъдържателни разговори. Теми са елементарни , ограничени. Репликите са кратки и повтарящи се. Те просто няма какво да си кажат , не се интересуват един от друг , напълно отчуждени са. Но и този път разговора достига една “възвишена” точка – парите. Практичното заключение на Неновица да отсекат безплодния кестен свидетелства за алчността и скъперничеството й , за потребителското й отношение от живота – това , от което няма позла , трябва да се махне, да не съществува повече.Всичко това засвидетелства и затвърждава една представа за героите , като за примитивно мислещи хора, алчни, незаинтересовани.
Сънят на чорбаджийте във време , когато всички се трудят ,ги характеризира, като различни хора. Каравелов сравнява господарското дишане с грохота на изригнал вулкан и по този начин подчертава контраста между грозното в двамата герои и красивото около тях. Гротеската разкрива пропастта между двата свята – по сянката на крушата и в казанлъшките градини.
Образът на Николчо, чорбаджийското детенце, се разкрива преди всичко в епизодите , в които авторът описва взаимоотношенията на героя в семейството.Някой негови черти обаче изпъкват и се проявяват в преки или косвени контакти с други герои от творбата. Така Каравелов не прощава вината че на хора от средата на бедните – ратаят Иван , който загубил своето достойнство , се е превърнал в сянка на своите господари Превърнат в безгръбначно същество , момче за всичко и безропотен слуга , той няма сили да защити да докаже своята невинност . Каравелов изобличава лакейството и раболепието на Иван , чието старание се дължи на желанието да угоди на господарите . Николчо се отнася грубо и с пренебрежение към него. Ясно е , че добре е усвоил житейските уроци на родителите си . Речникът му е изпълнен повелителни изречения , обидни обръщения . Неподчинението на Иван го прави груб и раздразнителен . Авторът изобличава проявите на своеправност у чорбаджийския син, чрез градация от епитетите “ галени, отгоени, охранени,“, които засилват убеждението , че паразитната среда ражда себеподобни.
Последица от Николчовите капризи е “живописната сцена”. Така авторът я нарича , за да подчертае , че с появата на Николчо се нарушават тишината и спокойствието на чорбаджи Нено. В реакцията на двамата родители личи разбирането,че чорбаджиите са винаги прави. Тази житейска позиция Николчо ще поема винаги. Грижовните родители не се интересуват от истината. Те търсят потвърждение за невинността на Николчо . Обясненията на сина го разкриват като лъжец , който за да се оправдае , обвинява беззащитния слуга . Николчо клевети Иван не защото се страхува от наказание, а защото е възприел житейски морал , според който богатите са винаги прави.

Образа на даскал Славе
Чрез умела ретроспекция ( завръщане в отминал епизод) Каравелов среща чорбаджийският син с даскал Славе . Така авторът разкрива на читателя още един важен фактор за възпитанието и формирането на героя – училището. В повестта понятието за училище е представено чрез метафора “разсадник на образованието”. Това гръмко и иронично определение предизвиква смях у читателите . Образът на учителя е въведен с епитета “знаменития педагог” ,който “знаел не само да учи по панаикидата , а да пее в черкова”. Тази информация руши първоначалното добро впечатление . Името на героя също не е случайно – Славе т.е. “славен човек”
Нено и Неновица имат погрешни разбирания и представа за ролята на учителя и училището . Духовно бедни и заслепени от господарско самочувствие , те не изискват от даскала да го образова и възпита правилно , а да продължи техните методи на възпитание. От наставленията “ Не бийте го, даскале” , “Не карайте му се яко” личи криворазбраната родителска обич и грижа . Нено и Неновица диктуват на учителя своите морални принципи . Според тях чорбаджийското дете е по специално и за него трябва да се полагат особени грижи . Разкривайки отношенията на чорбаджиите към училището , Каравелов подчертава , че тези хора са опасни не само за себе си , но и за цялото общество

Образа на даскал Славе
Не по малко вредни за обществото са и хора като даскал Славе – безпринципни , безволеви , безотговорни. Даскал Славе не отговоря на представите за възрожденски учител и затова присмехът и критиката на Каравелов са безпощадни. Знаменитият педагог си изработва житейска философия , която е в услуга на господарите “чорбаджийското дете се не бие” тоягата е само за”цървуланковците . В своята ограниченост и алчност , с недостойното си поведение даскал Славе си налага едно жалко съществуване. Духовните ценности , които той възпитава у учениците , са самочувствие и високомерие у богатите и раболепие, покорство у бедните. Основание за всичко това даскалът намира в парите, които едните имат а другите нямат.Социалното разделение на децата в ранната детска възраст формира преобърнати, деформирани представи за живота , за доброто и злото.
Теза за ролята на училището в живота на Николчо
Училището допълните принася за падението на Николчо То не поправя родителските грешки . Не изкоренява вредните навици , получени в семейството . То подготвя почвата , върху която ще избуят кражбата, пиянството , лъжите и разврата.
За четири годишен престой в училището Николчо едва срича и научава две молитви., но събира достатъчно “ум и разум” , за да разбере , че трябва “ да държи главата си високо , да говори повелително…”. Каравелов подлага на унищожителна критика псевдоучителя, който не гради , а разрушава нравствените устои на децата. Малката класна стая се превръща в първата сцена , на която чорбаджийския син показва на какво е способен и към какво се стреми: “ да играе роли”
Чрез преобърнатия и изкривен свят на героите в повестта Каравелов внушава истинските стойности на българина – стремежи към просвета , преклонение, пред учителя, уважение и почит към училището.


Теза за образа на Николчо
В повестта “Маминото детенце” се срещаме с герои от нравствен характер , чийто пороци и недъзи Каравелов изобличава без да пести карикатура сатира и гротеска. Такъв герой е и Николчо, който от малък наследява бездуховността , алчността и мързела на родителите си. Още в първите моменти от срещата ни с него виждаме , че той е високомерен лъжец , пълен със превъзходство, самочувствие и капризи . По пътя на моралната му деградация два основни фактора подготвят почвата на която да избуят кражбата, лъжата, пиянството и разврата. Тези фактори са семейството и училището. Ето защо според Каравелов хора като Николчо , семейството му и даскал Славе са опасни не само за себе си , но и за цялото общество.


Теза за образа на Даскал Славе
В повестта “Маминото детенце” Каравелов ни среща с човек чиято роля е много важна. А именно даскал Славе. Но той е поставен под унищожителната критика на автора ,защото не отговоря на представите за възрожденски учител , а още повече той е представен като безпринципен , безхарактерен и безволеви човек. Той угажда на богатите и преподава криворазбрани ценности и истини у децата още в ранна възраст. Той изпъква със своята алчност , ограниченост и безотговорност.Със своето жалко съществуване и недостойното си поведение даскал Славе се запечатва в образа на читателите, като човек, вреден за обществото, зъл и духовно беден.


Теза за ролята на училището в живота на Николчо
В повестта “Маминото детенце” Каравелов ни среща с богата галерия от образи , повечето от които са опасни за обществото благодарение на своята бездуховност , алчност и безотговорност. Николчо е един от тези хора. Но по пътя за своето деградиране един много важен фактор определя поведението му. Училището – то допълнително допринася за падението на младежа. То не поправя родителските грешки. Не изкоренява вредните навици получени в семейството. То го учи единствено на самочувствие и високомерие , превъзходство над другите и посява грешни и обърнати представи за истините от живота. То подготвя почвата на която ще избуят пиянството , кражбите , лъжите и разврата.

sherry
12-03-2006, 12:26
Абе ето ти направо цялата тема, тук има много подробно всичко за втора глава на "Маминото детенце", особено за училището...
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=27044&sid=b3a6dbd94e1f9b75add15ddd3ad464a8