PDA

View Full Version : ЛИС на Страданието в цикъла "Зимни Вечери"



DarkEmbrace
03-10-2008, 14:47
ЛИС на Страданието в цикъла "Зимни Вечери".

sexa_na_kompleksa
03-10-2008, 16:09
Виж това:

Социалното страдание и безнадежността в “Зимни вечери” от Христо Смирненски
(Литературноинтерпретатив о съчинение)

Христо Смирненски е роден на 29.09.1898 година в Кукуш, където завършва IV клас. Увлича се по литературата и започва рано да печата стихове. Цикълът “Зимни вечери” е една от късните му творби. Напечатана е за първи път в литературното приложение на “Работнически вестник” в броя от 27 януари 1923 година.
Основната тема в “Зимни вечери” е тази за страданието и безнадеждността. Поетът създава атмосфера на тревожна напрегнатост. Пустота, мрак, призрачност са основните характеристики на студения град. Описаните зимни картини са признак на социалното страдание. Неговото присъствие води до безнадежността на хората.
Човешкото страдание е основен мотив в цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски. Сам изпитал мизерията и болката от бедността, поетът рисува картини на човешката неволя, които се запечатват в съзнанието на читателя. Тези ярки картини носят послание- страданието на бедните и състраданието на поета. За Смирненски големият град е бездушен и зловещ. В ролята на наблюдател лирическият герой броди из местата на страдание: “Вървя край смълчаните хижи...вървя в бледосиня мъгла...”
Поетът пресъздава живота на бедняците в големия град и показва промяната в тяхното мислене, все по-надигащото се чувство на омраза към обществената неангажираност на управляващите. Читателят може да приеме тезата, че неговото поетично наследство е отражение на променящите се исторически реалности.
Неслучайно са търсени зимни картини. Зимата носи студенина, отчужденост, а зимните вечери вещаят беди, глад, нещастие, смърт: “Като черна гробница и тая вечер/пуст и мрачен е градът.”. Ключови думи в цикъла му са мракът и мъглата, черният цвят, който вещае смърт. Епитетите “черна”; “пуст”; “мрачен”; “зъл” и “глух” допринасят за мрачното настроение. Отчуждение и безнадежност лъхат от този свят. Разрушени са рзбирателството и съпричастието в семейството. Бащта, майката и децата очертават кръга на страданието. Един след друг като сенки се появяват безхлебният баща, разплакани жени, слепият старик, старуха, момичето и бедните деца. Познали нанавреме голямата мъка, децата са отхвърлени от обществото и “дреме в очите им скръб”. Жълтите съсухрени ръце на младото момиче говорят за крайна мизерия. Детското нещастие предизвиква болка и състрадание в душата на поета. Пряк израз на съпричастието са думите, които се отронват като стон: “Братя мои, бедни мои братя-/пленници на орис вечна, зла-/ледно тегне и души мъглата-/на живота сивата мъгла”. Лирическият герой приема бедните жертви като свои братя, защото той е част от тях. Но в същото време разбира корените на злото и безнадежността и това го прави различен. Повторението на обръщението “братя”, съчетано с притежателното местоимение “мои”, извисява истинския хуманизъм на духовно богатия човек.
Сред големия враждебен град броди и смъртта. Тя е незнайна и странна, нейното присъствие е навсякъде. Умират хората, умират техните надежди, доброто и красивото в душите им.
Лирическият герой е едновременно и наблюдателят, който се движи из привечерното градско пространство и съзерцава картините на страданието. Градът е на само географско и битово пространство, но и център на бедност и мизерия, на социална насправедливост. Антитезните противопоставяния , метафорите и изразителните епитети “младостта й цветна”; “блика мисъл неприветна”, с които си служи поетът, помагат да се постигне сила на художествените внушения.
Благодарение на художественото умение на поета да изгради пълните образи на страдащите хора, читателят се убеждава, че неговото поетическо творчество е дълбоко хуманен призив за възвръщане на естествените човешки права. Затова лириката на Смирненски звучи толкова съвременно.





Мотивът за страданието в стихотворенията от цикъла “Зимни вечери”

Когато говорим за поета Христо Смирненски е трудно да направим характеристика на неговото творчество с няколко думи. То съдържа както бурна, революционна лирика, така и хумористични и сатирични произведения. Но в стихотворението си “Зимни вечери” той се проявява в трета светлина – тази на непосредствени впечатления от столичните покрайнини под формата на лирични репортажи. За това и изразите са монологични и лиричния разказ се води в първо лице. В него не се развява революционния екстаз, който бушува в други стихотворения на Смирненски. Тук художественият маниер е по-друг, сдържан и пестелив, страданието избягва кресливите форми, бурните изблици. Поетът нагласява щрих след щрих, рисува отчетливи картини, които говорят със своята автентичност, приковават погледа с релефа си. В голямата си част всеки един от “репортажите” му е описание на неприветливата действителност. Студената зимна вечер, пустият град и рисуваните тъжни картини на обкръжаващата го действителност “превещават”, че тава, което ще последва няма да е по-добро. Във втората част на “репортажа” е описана една масова действителност – жилищата, в които живеят хората са описани като
“…смълчани хижи …
и вечната бедност и грижи
ме гледат през мътни стъкла…”
Следва описание на едно ежедневие. Пиян баща, достигнал до това състояние от отчаяние и безнадежност вдига ръка на семейството си.
“Завърнал се в къщи –безхлебен
пиян пак,-бащата ругай;
и своя живот непотребен
и своята мъка без край.”
Тази действителност с нищо не се различава и действителността днес. И сега мизерията довежда хората до отчаяние. И сега, както тогава с настъпването на нощта циганите започват да се веселят и да се трудят незаконно. С това веселие те се мъчат да забравят трудния живот и борбата за оцеляване.
Прекалено трагичен и набиващ се в очи е образът на “слепият старик” и “натовареното дете”. И тук както и в предните портрети имаме същата ситуация. Същата ежедневна грижа държи този стар и немощен човек навън в студа в тези “зимни вечери”. Те не обръщат голямо внимание на страданията и студа, защото единственото, което ги интересува е как да препечелят пари за едно малко парченце хляб. Но ние, читателите разбираме от това тъжно и изпълнено със страдания стихотворение, че те не ще получат пари, защото всички в този пролетарски квартал са бедни и живеят в мизерия.
Но още по – покъртителна е картината на мъртвата девойка, ридаещата старица и невинното молещо се дете. Това младо момиче споделя съдбата и на останалите тютюноработнички, които работят при нечовешки условия. Много рядко те са доживявали повече от двадесет години. Не е възможно майката на това дете да е старица. Тя е състарена от неймоверната болка и страданието да изгубиш детето си, от трудностите в мизерния й живот и от мъката, мъката, която изпълва всяка секунда от живота й.
За разлика от всички картини до тук, портрета на падащите снежинки има успокояващо действие и е символ на човешкия живот. Чрез нея се показва, че когато се ражда душата на човек, тя е чиста като тях, но под влияние на мизерията и жестоката действителност те се превръщат в кал. Кал – черна и лепкава, която унищожава всичко.
В цикъла “Зимни вечери” са показани делниците и нерадостната съдба на бедните, на несретниците в града – от тук и елегичния тон на творбата. Страданието, което е вечен спътник на тези бедни хора опитващи се да оцелеят в този жесток свят, свят на мъки и страдания. Свят, който ги погубва бавно и жестоко.






Мотивът за страданието в стихотворението “Зимни вечери” на Смирненски

Христо Смирненски е поетът оставил на българската литература безсмъртни творби. За малкото години, които живее, той успява да види безнадежността, трагедията в очите на хората и тяхната бедност.
Цикълът “Зимни вечери” открива печалната картина на града, мрачните сгради, гъстата мъгла – все символи на мъка и страдание. Тук мотивът за страданието обхваща малко от причините, каращи хората да се измъчват и погубват. Страда целият народ – деца, родители, цигани и старци. Бедността, мизерията, болестите и жалкото същестуване на хората са мотиви за страдание, мъка и печал.
А колко лица има “вечната бедност”? Тя съпътства човека навсякъде. Ето бащата, който не може да нахрани децата си, а работи от сутрин до вечер и удавя безсилието си в пиене. Страдащите малки деца вкъщи, плачещата му жена също са безсилни пред жестоката бедност. Страдат тези, които нямат храна, работа и дом. Страда и бащата, безпомощен да изхрани семейството си. Страдат и децата му, понасящи боя след отчаяните му пиянски вечери – “Децата пищят и се молят…жена проридава едвам”.
Друг един образ на бедността са “старите цигани”, онези черни ковачи, чийто живот е преминал в изковаване на стоманата. Те също са обречени на сиромашки живот. Хората страдат, защото са бедни, боледуват, защото нямат възможност да се лекуват. Грижите и страданията са вечни. Беднотията е най – страшната болест на един народ. Даже змийките от лед на стрехата показват някаква сивота и студенина.
Жълто-пепелявата мъгла, задушаваща и без това болните дробове на хората ни въвежда в света на мъка и страдание. Мъглата, заедно със странните силуети, задгробното същество, т.е. слепият старик, който въпреки нещастието си се грижи за едно дете, на оная “орис вечна, зла”!
Един друг жесток образ на бедността в цикъла е смъртта на младото момиче – поредна жертва на бедността и страданието. Смъртта не избира жертвите си. Умират младите, които бъдещият живот очаква. А децата принудени да работят от бедност, не са ли жестока гледка? В очите на децата трябва да има радост и надежда. Те трябва да са здрави и силни, а не да треперят от студ. Не събужда ли страдание тежкия поглед на децата, премръзнали и принудени да работят от съвсем малки? Защо трябва да “дреме в очите им скръб”.
Бедността води до мъки, болести, печал и скръб. Животът е сив и труден, безнадежден, зимата е студена, мъглата жълта е гъста, няма надежда.
Поетът с простички, но силни думи, разкрива едно по едно лицата на бедността - коварни и ужасяващи. В цикъла са засегнати малко от мотивите, каращи хората да се измъчват, страдат и умират.
Така Смирненски в този цикъл представя една страшна мисъл – светът е място, където царят: мрака, мъката, страданието и смъртта, а човекът е изгубил своята душевна красота, изгубил е своите мечти, надежда и идеали. Човешката вяра умира като бял, нежен сняг.








Kaртини на страданието в цикъла “Зимни вечери”
Цикълът “Зимни вечери” е своеобразна панорама на социалната трагедия на низините. Той е изображение на живота в крайните квартали, които творецът познава много добре.
“Зимни вечери” представлява поредица от картини, тематично свързани с постоянния и покоряващ мотив за социалното страдание и безнадежността, съпътстващи живота на обикновения човек от люлката до гроба.
В творбата градът е пресъздаден като пространство на злото, като свят на неоправданите, свят на мизерстващите и страдащите, на “зимата” в духовното и социалното общуване между хората. Градът е въплъщение на двете противоположности – красотата и демоничността. Той е представен като “черна гробница”, в която пустотата и мрачността са неизбежни. Дори олицетворените сгради, гледащи зловещо “с жълти стъклени очи” не могат да разсеят мъглата, която не само заобикаля хората, но и се настанява в душите им. Мъглата е символ на отчуждението и самотата. Тя въплъщава тежестта на живота и неговата сивота. Тя обгръща и обезличава всичко, и оскрежената топола изглежда като призрак, на фона на черния мрак. Красотата и радостта нямат място в тези квартали. Те са мимолетни,защото не могат да съжителстват с отчаянието и страха. Дори “снегът,поръсен с бисерни искрици” е представен злокобно чрез инверсията “хрупка с вопъл зъл и глух”. Така съчетавайки природната красота и пейзажните изображения Смирненски убедително представя един свят, обречен на “зимните вечери” , на мрака и самотата.
Но освен природата и хората понасят тежките удари на действителността. Социалното страдание ги разделя и ги превръща в аутсайдери в живота, за които разбирателството и съпричастието са заместени с тотялно отчаяние и страдание. Дори понятието “дом” е чуждо за тях, защото сякаш топлотата, спокойствието и уютът на семейното огнище са им отнети. Ярък пример за това дистанциране между хората е поведението на едно бедно, изстрадало семейство, чрез което Смирненски показва как бедността е довела до кризис целия семеен свят и злото е завладяло света на хората.
Първо авторът запознава читателите с изкривения образ на бащата. “Безхлебен”, пиян и озлобен той провокира враждебни действия. Безперспективността в живота му и неговата обреченост го карат до се чувства ненужен и безсилен. Категоричността и смелостта, които трябва да притежава като глава на семейството са напълно заличени. Неговата безкрайна мъка и отчаянието са го тласнали към един страшен социален порок – пиянството, който подпомага деградацията на героя. Освен, че бащата ругае своя непотребен живот, той оказва и физическо насилие над беззащитните, които би трябвало да закриля. Погубвайки себе си, той погубва и близките си и налага траен и болезнен отпечатък върху крехките души на децата си. Още с появяването на този свят, те се сблъскват не само с мизерията и нищетата, но и със страданието и грубостта. Подкрепа те успяват да намерят единствено в Бога, защото дори собствената им майка е съсипана от живота и останала без никакви физически и психически сили, тя “проридава едва” , понасяйки мълчаливо болката си.
Но проблемите на хората са не само в семейството, те обхващат цялото общество, което полага унижения и страдания дори на тези, които са посветили живота си на общото благо и са отдали мъдростта си на труда като слапия старик с детето. Този мъж цял живот се е трудил, за да си осигури спокойствие поне в старините, но условностите на времето не му позволяват ни най-малка почивка. Те не само го превръщат в “задгробно същество”, но и смазват единствената радост в живота му – детето, с което той споделя своята неволя. Изобразявайки слепецът и детето хванати за ръка, авторът показва колко близо вървят живота и смъртта в града и как животът безвъзвратно си отива, потопил се в жълтопепелявото на мъглата. Но тази мъгла не подминава така безучастно младото поколение, тя обгръща душите им и изсмуква жизнените им сили. Тя дава път на смъртта, която не признава нито възраст, нито поведение. Така смъртта отнема неизживяното щастие на младо момиче, което вместо в брачно ложе лежи в ковчег. А със себе си момата взема и надеждата, и вялата в живота на своята майчица, която е напълно обезличена не само душевно, но и физически. Тя е изгубила желание да продължи мизерното си съществуване и е заприличала на “старуха”. Това определение насочва към слабостта, безпомощността и безсилието на жената да се бори с живота. Единствената й подкрепа остава малко дрипливо детенце, което неосъзнало случващото се около него търси опование у Бога.
Но тази надежда за по-добър и по-различен живот е разрушена и така тя посилва характеризирането на жалкото човешко съществуване и показва безнадеждността за по-различно бъдеще.
Бягащ от отблъскващия живот в пиянството, бащата не предвещава нито за себе си, нито за децата си по-добър живот. Вечната зла орис на страдалците им отрежда място винаги в най-долните социални слоеве, където са задушени от сивата мъгла на живота. Майката и старухата в своето ридание с горесните си слова отново разкриват цялата безнадежност в обществото. На най-силно тази безнадеждност е показана във финала. Животът унищожава всичко светло и красиво и както снежинките в локвите стават на кал, така и илюзиите на невръстните деца, спрели до фенера, ще бъдат понесени от действителността, защото чистотата и надеждата са нещо нереално в този град.
Творбата “Зимни вечери” е израз на социалния трагизъм, на обречеността и на безнадеждността на хората от низините, чиито живот е низ от страдания и борби с жестоката действителност





СТРАДАНИЕ И СЪПРИЧАСТИЕ В „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ” ОТ ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
(ЛИС)
Разработката е от олимпиадата по БЕЛ, 2002 г.
Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски разкрива страданието на хо¬рата в покрайнините на големия град. В те¬зи предградия властват отчаянието, мъка¬та, бедността и мизерията. Изгубени са ра¬достните емоции в живота. Стра¬данието е всеобщо.Още в началото на творбата Смирненски сравнява града с „чер¬на гробница”, цялата обгърната от сива мъгла. Художественият образ „ черна гробница” разкрива тъжната картина на бедността и мизерията, създава пространствена среда, из¬пълнена с болка. Животът не функ¬ционира в своята цялост и жизне¬на пълнота. Хората наподобяват си¬ви сенки, които изчезват в мъглата. Внушено е усещане за безпътица, символно изразено чрез образа на „сивата”„скръбна” мъгла. Тя е нав¬сякъде. Сякаш някакво проклятие тегне над покрайнините на града. Всичко е зловещо, мрачно, тъжно. Само „младата луна” все още све¬ти в черното небе като последен лъч надежда, но нейният път е „незна¬ен". Тази надежда е съвсем малка и слаба, едва забелязваща се. Но все пак съществува!
Смирненски е описал човешко¬то страдание в пет картини. Те да¬ват пълна представа за живота и човешкото страдание.
Първата картина е израз на се¬мейна тъга и нещастие. Бащата, за¬върнал се отново „ безхлебен” и „пи¬ян”, търси причината за своя неуспех. Жи¬тейските обстоятелства пораждат неговата вина. В студената зимна вечер се чуват са¬мо „пияни” хрипливи слова, които грубо гърмят в тишината с болката, събрана в тях. Страданието е толкова голямо, че майката „проридава едва”. Една картина на безкрай¬на печал е нарисувал Смирненски пред читателя.
Сякаш в отговор на плача на майката и децата се чува звънът от работата на цига¬ните ковачи. Това е втората поетична картина в творбата. Дори през нощта хората работят и стоманата съска в алени пламъци. Човек ги приема по-скоро като даденост. Съдбата им е неизменна и вина¬ги ще е скръбна. Присъствието на тези „чер¬ни ковачи” в художественото пространст¬во на зимната вечер е конкретен повод за нова тъга. Те се опитват да оцелеят в този свят на страдание и отчаяние.
Третата картина е изпълнена със символния образ на мъглата „жълтопепелява” и „зловеща”. Тя е обгърнала всичко, направила го е еднакво и сиво. Човешките съдби са еднотипни, а хората-обезличени. Сивото е цветът на апатията, еднообразие¬то. Из мъглата се мяркат някакви „незнайни силуети”. Страничният наблюдател не ус¬пява да различи точно определен човек. Са¬мо за един момент, в един кратък миг от общото пространство на сивота и безна¬деждност се отделят слепият старец и на¬товареното дете, приели съдбата си, няма¬щи сили да й се противопоставят. И те се „разтварят" бавно сред сивите сенки на мрака и „зимната” студена болка. Те зави¬наги ще останат там.
Четвъртата картина „разказва” за изгубе¬ното бъдеще. В бедна стая е поставен ковчег, а в него - девойка. Градът е взел още една жертва. Край ковчега стара жена оплаква не само младото момиче, тя ридае и за себе си. Защото това е нейното погубено бъдеще, нейните надежди. А сега всичко е безсмислено. Бъдеще не съществува. Надеждите са ограбени.
Последната картина на страданието ри¬сува съдбата на две бедни деца - братчета на Гаврош. Те, спрели за миг отдих до едва мъждукащия фенер, сякаш търсят закрила и утеха от малкото светли¬на, която той им дава. В техните очи има само страдание. За целия си кратък живот те не са видели нищо друго, освен мъка.
Темата за човешкото съпричастие в „Зимни вечери” на Христо Смирненски е въведена и лиричес¬ки изразена чрез интимното обръ¬щение: „Братя мои, бедни мои братя”, с което лирическият герой показва, че и той има същата „нерада” съдба, не е само страничен наблюдател. Тези думи сякаш ид¬ват направо от сърцето му - чисти и искрени. Те са самата истина. Въпреки огромното страдание, хо¬рата не са изгубили съчувствието си един към друг. Това е лъчът на¬дежда в техния живот. Малък, раз¬бира се, но забележим.
Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те оп¬ределят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние. Надеждата е плаха. Това прави творбата още по-тъжна. Смирненски споделя болката на човешките души. Приобщава се към своите братя по съдба: „пленници на орис вечна, зла”. Последните четири стиха:
А бликат сне¬жинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал,
символизират жертвите на големия град. Човешките мечти бавно „умират”. Мислите за бъде¬щето отначало са „бели и чисти”. Хората се сблъскват със страданието и мечтите сякаш „стават на кал”. Отчаянието обхваща всички, Мъглата „жълтопепелява” притис¬ка душите. Хората губят бъдещето си.
Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски лирически изповядва тъгата и съчувствието към страданието и човеш¬ката несрета на своите герои, „пленници на орис вечна, зла”.

DarkEmbrace
03-10-2008, 16:38
Благодаря.

vEsElKoTo
03-12-2008, 12:02
Моля ви за помощ,спешно ми трябва ЛИС въвху:С какви средства е внушена липсата на преспектива в цикалът Зимни вече на Христо Смирненски.
Трябва ми за утре,ако някой може да ми помогне,ще му бъда много благодарна.Помогнете ми,моля Ви!

rumen95
01-02-2010, 15:42
:-o :-o :-o :-o Някой може ли да помогне с есе на тема Мотивът за топенето в Зимни вечери :-o :-o :-o :-o :? :? :-o :) :)

rumen95
01-02-2010, 16:21
иначе тези съчинения много ми помогнаха

Xriiskaa
04-10-2011, 22:41
:) :) :)

sexa_na_kompleksa
04-11-2011, 09:24
Много ще съм Ви благодарна,ако ми помогнете.Трябва ми интерпретативно съчинение на тема "Студеният град в стихотворението Зимни вечери" Много благодаря,предварително! :-)

Може да вземеш някои неща от тук:

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/48-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D 0%BA%D0%B8/699-%D0%A5%D0%A0%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%9C%D0%98%D0%A0%D0%9D%D0%95%D0%9D%D0%A1%D 0%9A%D0%98-%E2%80%9E%D0%97%D0%98%D0%9C%D0%9D%D0%98-%D0%92%D0%95%D0%A7%D0%95%D0%A0%D0%98%E2%80%9D-%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%AA%D0%A2-%D0%98-%D0%A7%D0%9E%D0%92%D0%95%D0%9A%D0%AA%D0%A2

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/48-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D 0%BA%D0%B8/577-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D 0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B2-%D1%86%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D0%B0-%E2%80%9C%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8%E2%80%9D-%D0%BD%D0%B0-%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D 0%BA%D0%B8