MoMoXiXi
08-05-2008, 07:53
Виждам, че този раздел е и за приятели, моята тема не е точно такава, но е свързана с това по един или друг начин...макар, че виждам, че напоследък само теми за училището има аз все пак ще си напиша темата тук :)
Значи проблема е, че съм много срамежлива... :oops: .... супер е гадно, хора. Дайте някакъв съвет, имам чуството, че съм най-срамежливият и притеснителен човек на планетата!!!
Ето ви няколко примера-началото на лятото братовчедка ми беше в чужбина за 4 години и се върна за няколко седмици и ние като я посрещнахме всички се смеят я прегръщат пък аз най-отзад скрита и вместо да се радвам и да я прегърна само и стиснах ръката и и казах някво тъпо здрасти, даже ме беше срам да кажа "добре дошла" ... не да си мисля колко е хубаво,че се е върнала, а аз си мислех какво впечатление ще и направя... тъпа тъпа :booooomb: ..............
после в компанията нали сме си 5-6 човека ама си се познаваме мноого отдавна и си знаем кирливите ризи и всичко и там съм голям лигоч-като съм с тях викам, крещя,лигавя се, хич не ме ебава, а ако дойде някой непознат , дори да е познат на някой от компанията направо си гълтам езика, както ми е лигаво иведнъж ми минава и през цялото време две думи не обелвам, а и да кажа нещо то ще е някоя тъпня от притеснение....... ужас........и все се питам "абе защо така правя, бе, дай малко по-така, какво ти пука..." ама на я! ..... и като питам някой непознат за нещо, като цената на някоя блуза в магазин или нещо такова все гласа ми е един такъв тънък и треперещ........знам, че е най-лесно да кажа, че родителите са виновни, но НАИСТИНА имат малка известна вина-защото като бях малка те като излизаха с познати тяхни мене никога не са ме вземали-имало много хора, щели да стоят до късно, все някакви такива, а това все пак до някаква степен- контактите с хората изграждат характера, а да не горовим това дали си срамежлив/притеснителен или не. Като бях малка даже бях по-отворено хлапе-има ме на някакви касетки записана-майка ми, баща ми , брат ми и чичо ми седнали до мене и ме записват и аз псувам на турски, на румънски, на македонски на български там някакви глупости и те ми се смят, ама явно като съм пораснала малко и като ми е дошъл акъла и ..... и аз не знам какво.... в даскалото също примерно като питат нещо и аз знам, обаче никой или не знае , или не вдига ръка , но аз знам , но пак не вдигам не от друго, ами защото ми е конфузно като взема да отговарям и целият клас да си е насочил вниманието към мен.... а по разказвателните предмети е някакъв ужас направо... от притеснение даже не мога да направя едно свястно изречение... или ми трепери гласа, или госпожата като е вперила поглед в мене ми се взема акъла...........дайте ми някакъв съвет, бе, хора. Знам, че промяната само аз мога да я направя, ама съм решена и ми трябва малко помощ!!! Моля!!! :(
Значи проблема е, че съм много срамежлива... :oops: .... супер е гадно, хора. Дайте някакъв съвет, имам чуството, че съм най-срамежливият и притеснителен човек на планетата!!!
Ето ви няколко примера-началото на лятото братовчедка ми беше в чужбина за 4 години и се върна за няколко седмици и ние като я посрещнахме всички се смеят я прегръщат пък аз най-отзад скрита и вместо да се радвам и да я прегърна само и стиснах ръката и и казах някво тъпо здрасти, даже ме беше срам да кажа "добре дошла" ... не да си мисля колко е хубаво,че се е върнала, а аз си мислех какво впечатление ще и направя... тъпа тъпа :booooomb: ..............
после в компанията нали сме си 5-6 човека ама си се познаваме мноого отдавна и си знаем кирливите ризи и всичко и там съм голям лигоч-като съм с тях викам, крещя,лигавя се, хич не ме ебава, а ако дойде някой непознат , дори да е познат на някой от компанията направо си гълтам езика, както ми е лигаво иведнъж ми минава и през цялото време две думи не обелвам, а и да кажа нещо то ще е някоя тъпня от притеснение....... ужас........и все се питам "абе защо така правя, бе, дай малко по-така, какво ти пука..." ама на я! ..... и като питам някой непознат за нещо, като цената на някоя блуза в магазин или нещо такова все гласа ми е един такъв тънък и треперещ........знам, че е най-лесно да кажа, че родителите са виновни, но НАИСТИНА имат малка известна вина-защото като бях малка те като излизаха с познати тяхни мене никога не са ме вземали-имало много хора, щели да стоят до късно, все някакви такива, а това все пак до някаква степен- контактите с хората изграждат характера, а да не горовим това дали си срамежлив/притеснителен или не. Като бях малка даже бях по-отворено хлапе-има ме на някакви касетки записана-майка ми, баща ми , брат ми и чичо ми седнали до мене и ме записват и аз псувам на турски, на румънски, на македонски на български там някакви глупости и те ми се смят, ама явно като съм пораснала малко и като ми е дошъл акъла и ..... и аз не знам какво.... в даскалото също примерно като питат нещо и аз знам, обаче никой или не знае , или не вдига ръка , но аз знам , но пак не вдигам не от друго, ами защото ми е конфузно като взема да отговарям и целият клас да си е насочил вниманието към мен.... а по разказвателните предмети е някакъв ужас направо... от притеснение даже не мога да направя едно свястно изречение... или ми трепери гласа, или госпожата като е вперила поглед в мене ми се взема акъла...........дайте ми някакъв съвет, бе, хора. Знам, че промяната само аз мога да я направя, ама съм решена и ми трябва малко помощ!!! Моля!!! :(