PDA

View Full Version : ПОМАГАЛО!!!!!



Страници : 1 [2] 3 4 5 6 7 8 9 10

freak_girl
02-09-2009, 16:25
http://download.pomagalo.com/8781/dobri+voiinikov/?search=9133093&po=4

Благодаря :)

Tedi4ka
02-09-2009, 20:56
http://download.http://www.teenproblem.net/school/8781/dobri+voiinikov/?search=9133093&po=4

Благодаря :)

Потекло и образование. - Излязъл не толкова от учебно-възпитателните нужди на българското училище, колкото от неговите обществени задачи като фактор за национално самоокопитване, Войников постепенно се добира до области, които изменят в значителна степен насоката на нашето културно развитие. Така неволно, а понякога и преднамерено, той се явява новатор в живота на своя народ, като го приобщава към нови средства и форми за лично и национално очовечване, някои от които неведнъж са се разбивали о враждебността на съвременниците му. И ако все пак е надделял, то това се дължи колкото на творческата, толкова и на волевата страна в неговата природа.
Добри Войников е роден на 10 ноември 1833 г. в гр. Шумен като трето дете, но първа мъжка рожба на своите родители. Той е потомък на стар войнигански род, загубил вече своите привилегии. Оттука произхожда и презимето му, което винаги е напомняло и нему, и на околните му за едно минало време на българския народ, в което животът се е редил не от повелите на една чужда, а на една своя, собствена власт, която неведнъж го е въздигала до степента на пръв между най-първите в света. Баща му, поп Васил, е бил свещеник в града и се е ползувал не само с името на примерен черковен служител, но и със славата на голям музикант, който майсторски умее да свири на чисто българския инструмент булгарина. Ала, за жалост, той не живял дълго: починал е, когато син му бил още дете. Грижата за Войников остава върху майка му, по-късно подпомагана от зетя си Андрей Стоянов, личен и заможен гражданин в онова време.
Когато стъпва в училищната си възраст Войников, дълги години известен с името Добри Попов, бива записан във взаимното училище при учителя-книжовник С. Изворски, което свършва с успех. От него преминава в класното училище на С. Филаретов, открито през 1846 г. По-късно това училище бива коренно преобразувано от Сава Доброплодни и наречено от него Преславско-Шуменска прогимназия



Учител в родния си град. - Войников, който учи френски език не само в училището, но и вън от него, бленува вече и за по-високо образование, както и за първенствуваща роля в живота. По пътя на тия блянове го подтиква и учителят му Сава Доброплодни, който настоява пред зетя му да го прати във френското училище на Бебек - Цариград. Ревностният учител не се отказва от тия си настоявания, и когато даровитият му ученик бива прибран на работа в една от магазиите на зетя си, дето престоява около година време. Най-сетне желанието и на учителя, и на ученика се изпълня: Андрей Стоянов поема издръжката на Войников и го праща в цариградския френски колеж през 1855 година. Но той скоро умира, за да поеме само половината от нея брат му Атанас Стоянов, а другата половина опрощава училището.
Поради тая причина Войников не свършва курса на своето учение, а прекарва само две години, все пак, време достатъчно да изучи основно френски език, да се запознае с френската класическа литература и да прояви себе си между своите разноплеменни съученици като добър музикант и основател на първия ученически оркестър в училището, който съпровожда театралните зрелища в него. След като по неволя бива принуден да признае образованието си за завършено, Добри Войников се завръща в родния си град, дето бива условен за учител през 1858 г. ведно с другаря си Симеон Янчев. На следната - 1859 г.- той вече поема директорството от учителя си Сава Доброплодни, който заминава за родния си град Сливен.
Първата работа на Войников, след като става директор, била да преименува училището от "Преславско-Шуменска прогимназия" на "Шуменско народно училище"; изменя и методата на обучение, като въвежда и нови предмети: българска история и словесност.
Освен като примерен във всяко отношение учител, Войников го знаят и като не по-малко примерен човек. Той дори, макар и да се е учил в католишки пансион, е "по-добър православен от святата си владика, който ся е учил богословие в православна семинария", и не е показал като него "някое безпътно поведеше". И за П. Р. Славейков Войников е "момък разумен, с тихи нрави, един от добрите наши учители и един от най-искрените доброжелатели на отечеството и на Императорското Правителство". Нищо чудно тогава в думите на в. "Право", който нарича времето на Доброплодни и на Войников златно време за шуменските училища.
В Браила. "Дунавска зора". - Но, все пак, Войников не е можал да се задържи дълго като учител в родния си град. Пръв се е обявил против него влиятелният чорбаджия х[аджи] Симеонко, човек "с йеничерска глава и таен гонител на Българското просвещение", ако и сам да е бил българин. Той е вярвал дълбоко, че от българи не могат да излизат учени хора, затова и винаги предпочитал чужденци за учители.
Причините на тази враждебност срещу Войников се дирят обикновено в основания от него оркестър. Защото, според тогавашните понятия, "Цигулар къща не храни", а тъкмо на такъв непроизводителен занаят се е заловил да учи той децата на еснафите, вече доста закрепнали материално през време на Кримската война (1853-1856), която направи от Шумен военна база на всички съюзени с Турция западни държави. Но това допущане не само не може да се приеме безрезервно, но трябва и да се отхвърли.
При тия причини трябва да добавим и борбата на Войников, предприета срещу суеверното невежество на неговите съграждани, намерило своята проява в отношенията му към един лъжесветец, който с дух свети е лекувал болни и недъгави.
Уволнението на Войников през март 1864 г. предизвиква шумния протест на учениците, особено на тия от последния четвърти клас, който бива закрит. И училището, след един бляскав живот от няколко години, почва да запада, а неговият главен стълб се вижда принуден да напусне не само родния си град, но и своята родина. Може би виновник за последното е и Д. В. Манчов, който предлага на Войников учителско място в Болград. Ала вместо там Войников става учител и се заседява в Браила. И тука Войников продължава да върви неотклонно по своя начертан още в Шумен път . На обучението дава чисто национален характер, като чрез децата се стреми да събуди и да възпламени българските чувства у родителите им, голяма част от които са почнали да губят съзнание за своята народност, макар българската колония да е била твърде многобройна в Браила - състояла се от около 1000 семейства, а давала само 80 ученици. Също така устройва особени тържества и публични годишни изпити. Още на първия изпит в края на учебната 1864-1865 г. той излиза с един разговор между шест души ученици, в който се изтъква ползата от новото учение, като се бичува заблудата на едновремешните учители. Започва през 1867 г. и своя вестник "Дунавска зора", който редактира до 1870 г.

В частния си живот, обаче, си остава все така "смирен, разумен, искрен, трудолюбив и ревностен момък". Той никак не е изменил добрите си качества и никакво "чуздо влияние не е побъркало на доброто му поведение.
Драматически представления: успех и слава. - Но грижата за театъра, в голямото значение на който все повече и повече захваща да се убеждава, взема връх над училищните му интереси и той се отдава напълно на него, щастлив, че е открил ново мощно оръдие за развитие и напредък на изостаналите назад негови сънародници. Дваж по-щастлив, че на театъра като школа за малки и големи, особено за последните, още не е обърнато потребното внимание нито в Турция, нито в Румъния, нито в която и да било друга балканска държава. А в Западна Европа той отдавна си е извоювал мястото на важен и предопределящ фактор, което му е позволило да се издигне до една недосегаема височина, отдето намира върховен израз на доброто и хубавото в живота. Наистина, театърът на българите дори не ще доближи европейския театър, защото му липсват и условия, и сили за изграждане, но това още нищо не значи. Стига той да бъде възприет от сънародниците му поне като една образователна необходимост - останалото само по себе си ще дойде с течение на времето. Проникнат от това съзнание, той, след като си подготвя почвата чрез ред сказки на научни и патриотични теми, посрещнати твърде съчувствено и от местното българско население, и от тогавашния периодичен печат, дава първото си представление на 29 януари 1866 г. Играе със своя, подготвена от местни сили, трупа драмата "Стоян Воевода" в полза на браилското българско училище. Успехът бил неочаквано голям. И този успех, именно, го заставя да представи на 10 април драмата си "Райна Княгиня", сега в полза на гладуващите в Молдова.
Оттук насетне представленията, в антрактите на които се свирят музикални късове от български мотиви, композиции на чешкия проф. Петрак, се редят едно след друго, давани почти винаги с една и съща благотворителна цел - да се помогне на училища, на бедни граждани или пък да се прати подкрепа на пострадали от бедствия сънародници.
Най-големи успехи, обаче, е пожънал Войников в Галац, дето е бил посрещнат с необикновени почести. На представлението, дадено на 3 май, са присъствували и англичани. Играна била "Велисава". Възторгът бил всеобщ. На сцената били хвърляни букети, някои от които стрували до един наполеон. Сам авторът, режисьор и актьор, е бил изваден на сцената. Особено силно впечатление направили актрисите, българки от Браила, една от които, г-жа Аника Х. Костович, била взета за прочутата румънска актриса мадам Фани - толкова бляскава била нейната игра.

Разбира се, че тези успехи на Войников му навличат и много неприятели, някои от които искат да припишат заслугите му на неговите актьори, та става нужда последните да се отказват публично от тях в полза на своя организатор и ръководител. Между тия пък, които отричат литературните достойнства на Войниковите драми, се врежда, както е известно, и съгражданинът му Васил Друмев, тогава редактор на "Периодическо списание". Мнозинството от българите, обаче, па и от инородците около тях, гледат на Войников като на една изключителна личност. Нему се отправят от много места покани да ги посети, било сам, било с импровизираната си трупа, в която известно време участвува и Хр. Ботев.

Особено високо ценят Войников браилските българи. Те са във възторг от него и твърде много му са благодарни, задето чрез училището, чрез народната българска музика и чрез театъра е направил "не малка чест на българското име пред инородните ни съжители". Но най-горе се поставя театралната му трупа, представленията на която са "послужили в три отношения": "едно да ся подкрепи тукашното българско училище, друго да ся поразбуди народното чувство на тукашните ни съотечественници, и трето да ся представи пред еднородците способността на българските младежи, които далеч от да засрамят народното си имя" са привлекли "техните похвали и ръкоплескания".
Докога е прекарал Войников в Браила и кои са били причините да напусне тоя град, в който изгради своята слава като драматург и театрал, мъчно може да се каже с положителност - липсват каквито и да било достоверни данни. Трябва да се предполага, че една от причините ще е нещастният му брак, сключен през 1870 г., когато е бил достигнал върха на своята слава. Разочарован от своята избраница, която обичал извънредно много, той загубва всякаква воля за работа. Положително се знае само, че през 1873 г. Войников се уславя за учител в Гюргево, настоятелно канен от тамошните българи, дето прекарва до 1875 г. Тука той основава черковен хор, който е бил първият в цяла Румъния: преди него е нямало черковни хорове в нито една румънска черква.
Жизнен край. - На следната 1875 година виждаме Войников в пределите на турската империя, но вече не като турски, а като руски поданик, обаче не само поставен под наблюдението на турската полиция, но и преследван от нея. Поне това значи следното съобщение на в. "Источно време", г. ІІ, бр. 27 от 16 август 1875 година. "Гони са още и един руски поданик на име Войников, като подозрителен".

Тъй или инак, през същата година той се озовава в родния си град Шумен, дето прави постъпки за учителско място. Гражданите го посрещат тържествено и всички се радват, че го виждат пак в своята среда. Но училищният съвет, председателствуван от Варненско-Преславския митрополит Симеон, не го назначава по предписание на русенския валия. Тогава еснафите дават второ заявление до екзарха в Цариград. И това заявление остава без последствие. Най-сетне желанието им бива удовлетворено по настояването на Димчо Чорбаджи пред руския консул в Русе. С намесата на последния Войников бива назначен за учител, но на девиците.
От живота му през време на Руско-турската война се знае, че ведно с Ал. Людсканов придружил генерал Столетов в обиколката му из България. После бива назначен управител на сиропиталището, открито от Славянския благотворителен комитет в Петропавловския манастир до Търново за сираци и вдовици, избягали от турския нож на опустошена Тракия. Но вечният спътник на войната - тифът - напада това заведение на човещина, поваля много от приютените в него и ведно с тях - техния управител, който напуща тоя свят на 27 март 1878 г. с неосъществения блян да види свободен родния си град, дето да прекара остатъка от живота си. Както се знае, Шумен с крепостта си беше предаден с формален договор на руските окупационни власти едва на 6 юни, след като на Берлинския конгрес България биде подхвърлена на безмилостно разпокъсване. Погребан е бил Войников на следния ден с речи от енорийския свещеник Димитър и от г-жа Евгения Кисимова .


Така завършва живота си един от големите български будители, който, както ни свидетелствува Илия Блъсков, не е видял ни един бял ден през цялото си земно съществувание. Човекът, чиито дни са били "пълни със страдания, пълни с горести и скърби, с много усилия". Злата орис го е придружавала неотстъпно навсякъде. Ала тя не го напуща и след смъртта му: - никой не си спомня вече за него, освен младежите от родния му град, които започват да събират средства, за да пренесат костите му от Търново и да му въздигнат паметник.

Общ характер на дейността му. - Ценен от широките народни маси, дори надценяван от тях като учител, журналист, писател и театрал, Войников се движи непрекъснато между една атмосфера от враждебност и отрицание, систематически създавана му от неговите събратя по перо. Няма почти нито една негова книга, която да е посрещната колко-годе снизходително от тях. Те за всяка ще намерят да кажат нещо лошо, нещо неодобрително, дори по-лошо и по-неодобрително, отколкото би могло да се допусне. И участта на първата и на последната от тях е една и съща - подценяване и хула.
Наистина, всичко писано от Войников, сравнено с днешното състояние на нашата литература и наука, няма голяма художествена и научна стойност, но такава нямат и произведенията на другите му съвременници, имената и делата на които стократно повече се тачат днес от името и делата на Войников. Войников мерим с принципите на естетизма, а за множеството от съвременниците му дирим културно-историческото място в процеса на нашето духовно развитие. Освен това, дидактизмът, основната черта на неговата природа, и неговият културен, а не политически патриотизъм, не са му позволявали отклонения от задачите, които са го ръководили през целия му живот. А те са били: максимум просвета чрез всички възможни средства и чрез едновременно въздействие над училището и над обществото. Ето защо той работи без прекъсване и в школската ограда, и вън от нея, обърнал питомците си в малко общество, а обществото в свои възрастни питомци, слял и обобщил техните културно-образователни потреби.

За него той основава най-напред в българските земи оркестър, станал отпосле обществено достояние, за него пише и издава своя "Сборник от разни съчинения, исчерпены из Французка-та литература" и пр., посрещнат отрицателно от "Цариградски вестник", само защото в него не били поместени образци из наши писатели от епохата на първото и второто българско царство, които тогава бяха познати само на малък брой от нашата интелигенция; за него е писано, но с оглед да излезе вън от неговите стени, и "Ръководство по словесност" с примери от разни поетически видове, някои от които се въвеждат за пръв път у нас, като: еклоги, триолети, кантати, романси и др.
Дидактически тенденции на Войниковите драми. Войниковите драми, преди всичко, не преследват художествени цели. Той ги е писал не за да приобщи българина към висшите прояви на духа, не и да направи от него поклонник на естетически хубавото и психично вглъбеното преживяване, а да събуди у него елементарното нравствено чувство за собствено човешко и национално достойнство. И той сам неведнъж изповядва това си разбиране, което неотстъпно му е служило за ръководно начало в цялата му книжовна дейност.
Подчертава го и в обявата си за драмите: "Георги Тертер" и "Криворазбраната цивилизация", дето косвено ни обяснява и защо от драматическите видове е предпочел историческата драма и характеристичната комедия.
"Историческата драма - като има за предмет да изложи на сцена героически, благодетелни и народополезни дела на някои исторически личности, а най-паче от народната история, освен що запознава зрителите или читателите с тия доблестни личности, а служи още да вдъхнува благородни усещания, добродетелни мисли, човеколюбиви стремления и да покаже още някои слабости или заблуждения, като: несъгласие, раздори, интриги, какви пагубни сетнини произвеждат във вреда на общото добро. А характеристичната комедия като представи на живо образи от слаби и смешни характери, като: глупешки постъпки, несумесани наемания, съзети умове с хвърчащи идеи, фанатически предсъдъци и пр. има за морална цел да поправи грешките, вмъкнати в общежитието на общо или на частно, като под един весел и смешен начин остави да говори само поучението (моралът), което, под образа на смеха, остава най-добри впечатления." Моралната цел на "Криворазбраната цивилизация" е "да предпази младото ни поколение от разврата, който се вмъква несъзнателно в нежните му духове, при въвежданието модите, алафрангата, или въобще вънкашната култура на тъй наречената европейска цивилизация". В "Георги Тертер пък, "историческа позорищна игра в 5 действия", "се представят гибелни следствия от интриги и раздори, които са кипели по времето на този цар в Търново и които са достигнали испосле да бъдат причина за пропаданието Българското царство."
Трудности за създаване на българска драма. - Подобно отрицателно отношение към театъра, подържано тъкмо от най-видните представители на българската интелигенция, не би могло дори да допусне мисълта за създаване на драма. И не Войников, но и който и да било друг на негово място, щедро надарен с таланта на драматичен писател, не би могъл да ни даде повече от туй, което е създал той. Най-добро подчертаване на това ни твърдение се намира в преводните драми, изнасяни на българска сцена, първо място между които заема "Многострадална Геновева".
При едно вече развито драматическо изкуство в Западна Европа, при един богат репертоар от драми, излезли из перото на талантливи и гениални автори, изборът пада именно на бездарни творения, които често пъти нямат нищо общо с чистото художество.
И Войников, бленуващ да закрепи своето дело - театъра - на което е посветил целия си живот, не е могъл да не се съобразява с тия вкусове. Иначе, поставен пред алтернативата - за или против театъра, той трябваше или да се присъедини към противниците си, или, пренебрегнал вкусовете на публиката, чрез която би победил, да се види сам победен от нея. Така от театъра се ражда драмата, а от актьора - драматическият писател, който пише, не за да създаде едно художествено произведение, а за да изнесе една пиеса на сцената. И често прави това по външни подбуди, на каквито се дължи, напр., драмата "Райна Княгиня".



Преценка на Войниковото дело. - Щом погледнем тъй на Войниковото драматическо творчество, ще трябва да му дадем и много по-друга преценка от тая, която му се е давала досега. Още повече, като не се изпуща из предвид, че той сам съзнава причините, които го карат да отстъпи от чистото художество: те се крият в "състоянието на книжевната ни заспалост", при която "ни един талантлив литератор, ни един даровит поет, ни един гений не може да се развие, защото у нас, българите, няма още онова насърчение, което е така необходимо за гениалния талант, както е необходима храната за човекът". При тогавашната заспалост на "умствените ни сили", при тогавашната "мъртвина на литературният вкус, у нас един Шилер, един Шекспир, един Байрон не би са родил, без да са убие духът му от общата неуценителност. Той би умрял от липса на изисканото насърчение." Ето защо, на Войников не оставаше нищо друго, освен да тръгне по пътя, който ще разгони тая заспалост с всички ония средства, които времето правеше възможни. А те, при "научните" исторически изследвания на Раковски, сочеха към историческите мотиви на лириката. Погледнато така, ние би трябвало да поставим Войниковото значение, като будител, а не като революционер, наравно с Раковски. И както Раковски взимаме за родоначалник на нашето историческо знание, което при него покълва в романтичните увлечения от преславното минало на българския народ, така и на Войников трябва да дадем същото място в областта на драмата. Историческата или житейската правда, която предопределя художествената стойност на всяко литературно произведение, така чувствително нарушена, по-скоро, пренебрегната от Войников, не трябва да отклонява нашата преценка в отрицателна насока.
Впрочем, не са били по-развити вкусовете към хубавото, към изящното и у съседните ни, щом като Войниковите драми се превеждат на гръцки и румънски, щом те се играят от техни трупи пред една инородна публика, която ги харесва, а пък "Райна Княгиня" дори бива изнесена в чешки превод на пражка сцена.

Ако сега се опитаме да определим новото, което Войников внася в склада на нашата книжнина и на нашия културен живот, ще трябва да признаем, че той е първият основател на оркестър и на хор, първият основател и ръководител на драматическа трупа, един от първите родоначалници на съвременната ни измерена реч и, ако не първият, то истинският и от никого неоспорван основател на българската драма, която преди него почти че няма сериозни предтечи. Това му качество признава и сам П. Р. Славейков, който го нарича неин "по право основател". Вярно е, че това, което е написал Войников, ще си остане завинаги без популярност: то няма да се чете от широките маси, няма да се посяга към него за художествена наслада, никой няма да се униса от въплътените в произведенията му образи, нито ще се възпламенява от идеите и концепциите на техния създател, ала също тъй е вярно и противното: Войниковото дело се изучава и ще се изучава толкова по-грижливо, колкото повече стане господствуващо схващането, че в известни степени на културното развитие починът на едно дело налага по-големи творчески напрежения, отколкото неговото усъвършенствуване в други.
http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forum
















http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forum

dAiSy94
02-10-2009, 13:29
Здравейте!
Ще може ли да ми копните двете теми :
http://download.pomagalo.com/47218/da+vidish+bylgarskoto+dyado+iioco+gleda/?po=13

и

http://download.pomagalo.com/213677/trudnoto+razbirane+na+svobodata+v+razkaza+dyado+ii oco+gleda/?po=20

Благодаря предварително ! :) :) :)

Tedi4ka
02-10-2009, 13:32
Да видиш българското
(Есе)

В разказа „Дядо Йоцо гледа” , Иван Вазов поставя темата за противоречивата истина в свободна България, видяна през погледа на сляп старец.
Какво означава да бъдеш сляп и какво - да бъдеш зрящ? Физическата слепота ли е най-страшна, или съществува и друг вид заслепеност? Възможно ли е слепотата да бъде наказание за човешките съгрешения, или пък благословен дар, отварящ очите за истинската светлина?
. В паметта на слепеца свободата няма образ. За него тя става синоним на „българското” и него той се стреми да „види” и почувства. Срещите с „българското” се осъществяват в няколко момента. В тези срещи героят на Вазов вижда и се докосва до свободата, не толкова с очите си , отколкото със сърцето си. Всъщност дядо Йоцо успява да съзре със своето духовно зрение промяната, настъпила след oсвобождението на родината - нещо, непосилно за зрящите. Това той постига не само защото слепотата му го отделя от видимия, материалния свят, носещ делнични грижи, разочарования и огорчения на тези, които действително ги виждат, а преди всичко, защото неговата душа не заспива, не се погребва в мрака, на който бива обречена. Тя счупва оковите си и се отправя към истинската светлина., която е безценният дар.
Аз мисля, че бълраринът трябва да се пребори със себе си, за да се докосне до истински българското. Днес хората са се научили да виждат само с очите си, а не със сърцето си. В заблудения днешен свят царуват зрителните измами, които се всяват подсъзнателно. Но все пак има хора, които виждат истински българското, а именно: да си помагат един на друг, да са единни в живота... Но и прояви като кампаниите за подкрепа на българските медицински сестри в Либия са проява на истинската българщина. Вечен и истински прозорлив за най-ценното на българина през епохата след Освобождението обаче си остава героят от късия разказ на Иван Вазов - дядо Йоцо
Слепият Вазов герой „вижда” „чудесиите”, за които неговите съвременници са слепи, те не могат да почувстват потоците светлина, които струят в душата му. Срещата с „околийския началник” е момента на прогледването – „Господи, видох!”. Тук за пръв път той се среща лице в лице с „българското” . Това оставя трайна следа в „тъмния” му свят:
„..пак дълбокия мрак на слепотата, в който светеше със зарист блясък като ясна звезда в тъмна нощ само това видение: българския началник – паша!”
В образа на „пашата” той вижда свободна България.Сега войникът олицетворява силата на българската армия и мощта на България. Тъмният
вътрешен свят на героя се изпълва с просветление, породонено от видяното. Но все още героя не вижда цялостния образ на Държавата като цяло. В последната среща с „българското” – прокарването на железния път през Искърското дефиле.Той е поразен и горд, че:
„българска ръка сечеше планините, български ум измисляше работи, да се чуди и мае човек!”. Свирката на влака е олицетворение на нова България и нейното настояще и бъдеще. Героят поздравява до смъртта си „българското” застанал до скалата и се превръща в синоним на патриотизъм и вяра в прогреса.
В съзнанието на героя има вече цялостна представа за новото време. Той вижда Родината свободна и осъзнава това. С ослепяването живота не свършва, защото най-важното, най-стойностното е невидимо за очите – то може да се почувства само с душата и сърцето.

Tedi4ka
02-10-2009, 13:34
Трудното разбиране на свободата в разказа „Дядо Йоцо гледа”
Българската свобода е постигната с изключителни усилия на общността. В историческия път на нациятасе върви през изпитания, трудности и жертви. Свободата е абстрактно понятие, тя е някак невидима, както се оказва за много от българите. Виждането на невидимото е темата на разказа, в който Вазов заговаря за свободата с езика на обичта и благодарността. Човекът е устроен така, че не вижда и не цени това, което притежава. Вазовият разказ ще изведе разбирането за виждането на свободата като плод на желанието и на готовността да я откриеш зад баналното всекидневие. Прекрасното в свободната родина е налице, ако виждането тръгне от привързаността към родината.
Вазовият герой е щастлив, доживял до свободата, което е голямата българска възрожденска мечта. Той загъбва ночаквано зрението си, което го прави едновременно жител на света на робството и на свободата. Така той може свободно да прехожда в тях и да ги сравнява. Тези пътувания са съпроводени с въпроса „Де българското?”, които напомнят вече зададеният Вазовски въпрос „Де е България?”. И лирическият, и прозаичният текст ще изведат българското и ще го въплътят в имена и предмети, за да го докажат. В стихотворението, името българия се означава с географските дадености Дунав, Черно море, Стара планина, Рила, Вардар, Марица. Този портрет на родината не удволетворява вазовите сънародници. От друга страна не удолетворява и констатацията:”Няма вече турци!”. Много скоро свободните българи „обръгват” и стават равнодушни към свободата. Разказът ще поясни Следосвобожденската апатия с нищо непроменения живот в затънтеното планинско селце, което тъне не само в кал, но и в невежество. Селото е отчуждено от големия живот на нацията и не може да се свърже с него по никакъв начин. Липсват институциите на свободата – община, училище и църква. Вестникът, който известява за събитията в националния живот не стига до планинското село, не защото няма кой да го занесе, а защото няма кой да го прочете. Слепосста засяга всички. Не просто липсват прозорците на бедния селски дом, но липсват и прозорците на душата, която не се вълнува от големите дела на нацията. Разказвачът извежда най-представителната къща в селото, достойна да приеме високия държавен гост в лицето на околийския началник. Донковата къща е на „две катчета с две прозорчета”, от които „едното даже със стъкло”. Селото е потопено в своето ежедневие, в борбата за хляба и не може да осезава свободата. Разговорите на селяните с нищо не са се променили – „същите селски кръмоли, същите борби с нуждите”. Селото се оказва разположено в покрайнините на свободата, затова свободата се бави. При дядо Йоцо усещането за свобода е едно голямо вълнение, което се разраства, когато свободата изпраща своите пратеници в празното откъм събития село. Препятствие за възприемането на свободата е слепотата на Вазовият герой. В неговото съзнание се мяркат „турци, фесове, гъжви, камшици”, но не и свобода. Той е два пъти по отделен спрямо селото. Свободата може да се изяви чрез църковните камбани, гласът на младия учител или селският кмет, но това не се случва, тъй като в селото няма институции нито на духовния, нито на обществения живот, затова надеждата за среща със свободата расте. Свободата се представя на дядо Йоцо с фигурата на околийският началник: „Йоцо тича към Денкови, развълнуван до крайност, тупа с тояжката си по плетената вратня”, след това докосва дрехата на началника с мисълта, че се докосва до свободата. Ръкавът, медните копчета, еполетите и и екселбантите са вещни изразители на българската свобода, която дава на България свои началници. Йоцо целува еполетите, висшите знаци на държавността. За него българският началник е уникален знак на свободата, която създава българскта власт. За съселяните му, които познават такива служебни лица, тъй като са ходили във „Вратца”, той не е уникален чиновник, тъй като те вече са изпитали тъмните страни на действителността и болките чрез началниците. Дядо Йоцо е изключен от тзи порядък.
Втората Йоцова среща повтаря първата. Войникът с униформа става ценностен знак на свободата, обект на интерес за дядо Йоцо – шинелът, копчетата, фуражката и сабята, която той целва като знак на българската свобода. И в двете срещи на стареца със свободата бликват сълзи от очите на слепеца, а той отдава на българската свобода ритуален почит с поклон. България има своите фигури на властта, своя войска, тя се превръща в значеща сила.
Но най – силна е радостта от свободата, когато започва строежа на железния път, който прсича планината и свързва далечното село с големия живот на нацията. Гордостта на дядо Йоцо от българското идва оттам, че строителите са български инженери. Дядо Йоцо помни, че тук са идвали „учени френци” и не са мгли да построят път сред тези стръмнини, в които кози крак мъчни се задържа. Всички прояви на дядо Йоцо са чудеса, но железният път е най-голямото чудо. Тренът е превиден като „чудовищен крилат змей, който пуска пламък из устата си”. Българищ печели в сравнение с важните нациии това се дължи на мгъществото на свободата. В това превъплътение свободата няма как да бъде прегърната, но тя може да бъде съзерцавана всекидневни и ненаситно.
Вазовият герой построява във въображението си свободата от наличните предмети, с които разполага. В тази бедна вещност той успява да разпознае свободното „ българско”. Да го приветства и да го обича. Той „вижда” зад релефа на всекидневието, защото „вижда” с очите на благодарността и обичта.

hrisi7uuu
02-10-2009, 20:20
ох мерси предварително ма ако може още днес че ме измъчи тая Електра
http://download.pomagalo.com/136389/obrazyt+na+orest+v+elektra/?search=9189201&po=8
http://download.pomagalo.com/136389/obrazyt+na+orest+v+elektra/?search=9189201&po=8
http://download.pomagalo.com/19979/s+kakvo+privlicha+ili+otblyskva+elektra/?search=9189287&po=3
http://download.pomagalo.com/55/elektra+bezsmislieto+na+otmyshtenieto/?search=9189306&po=1
Сори, че са толква много
ма ми е мн важно! :-) :-) :-)

Tedi4ka
02-10-2009, 21:07
Познавачите на старогръцката литература твърдят ,че древните елини подреждали имената на известните хора и забележителности в списъци - музите били девет, чудесата на света - седем , великите трагици - трима : Еcxил, Софокъл и Еврипид. И тримата драматурзи били привлечени от мита за злочестата съдба на Атридите, и тримата създават по този мит трагедии, дори \"Електра\" на Софокъл и тази на Еврипид са поставени на сцената в две последователни години. Но независимо от това, че разработват една и съща тема , образите,които изграждат , силни и налагащи се в съзнанието на зрителя , носят вече различни послания .
В трагедията на Еврипид въпросът за отмъщението е решение за Електра и Орест , предизвикано от тежката им съдба и мисълта за възмездие , търсене на справедливост в рамките на човешкия живот.Клитемнестра, убила своя съпруг Агамемнон и отнела на децата си правото на лично щастие , трябва да получи своето наказание. Но е трагично когато една майка е жестоко наказана от своя син и дъщеря, когато ръцете на нейните деца забиват ножа, отнел последния и дъх. Това е безсмисленото отмъщение, което засилва трагизма и чувството за вина. Никога между престъплението и възмездието няма равновесиe, остава само тягостното чувство за празнота, за нарушена хармония на личния свят.
Промените, които правu Еврипид , ако сравним неговата \"Електра\" с трагедиите на предходниците му , се налагат още в пролога. Действието не се равива в двореца, а в малка селска къща . Така още в началото Еврипид премахва един от елементите на традиционната схема на класическата трагедия - мястото на действието . В \"Електра\" този интериор отговаря на размислите на селянина с които започва трагедията . Дo него е подстригaната късо Електра , омъжена за човек с друг социален статус, принудена да върши домакинската работа, а ведрото до нея напомня непрекъснато този факт . Но мислите и са заети с друго - ненаказаното престъпление на нейната майка и униженията, на които е подложена . Cелянинът до нея е собствения и съпруг,но той знае , че не му подхожда тази жена от знатно потекло, макар самият да е обзет от благородство и доброта. Думите на Орест , непознат до този момент , са за него:
Уви,
Не съществува знак на доблест!Виждал съм
нищожни синове на благородници
или от прости люде рожби доблестни
една духовна нищета в богатия
е светла мисъл в тялото на бедния

Орест е дошъл да търси помощ от сестра си, уверен , че неговия синовен дълг изисква отмъщение . Електра все още не знае кой е странникът, но изплаква пред него болката си - окаяния си външен вид , мъката, която е завладяла сърцето и и най-вече желанието за отмъщение . : О, да умра, но да погубя майка си!\" Появата на стареда е свъзана с разпознаBането между Орест и Електра. Те сътворяват зловещия план , които в своята същност илюстрира два погубени човешки живота.Отмъщението обзема техните души и сетива и нищо не е в състояние да ги отклони от избраното решение. Орест ще убие Егист , а Електра майка си . Но Орест трябва да убие този, който е взел мястото на баща им, които ги е лишил от дом и бъдеще. Той е мъж и негово задължение е да отмъсти , той е син и трябва да върне достойнството на семейството , той има определено място в двореца на своя баща . Но Орест не взема сам своето решение - убийството за него не е желаното възмездие. Аполон му npaща своята повеля да отмъсти, но за Орест това не е достатъчно , той не се решава и след предсказанията на оракула търси подкрепа от сестра си.
Електра няма друг път - отмъщението ще реши нейната съдба. Протипоставена на своя брат, тя изглежда нетипично силна за една жена. Загубила баща си и спокойствието на царския дворец , тя е решила да отмъсти , дори тогава , когато убийството е на нейната майка . Егист е убит, жертвения нож забива Орест, обзет от гняв и мъка. Над мъртвото тяло Електра излива в дълъг монолог своята ненавист.
Но когато в далечината се появява колесницата на тяхната майка, Орест е разколе*ан. Той вече не е толкова сигурен в правотата на Аполоновата заповед . Неговото коле*ание е вече на сина на царицата и ако той е убил този, който е взел трона на неговия баща , сега вече не е сигурен дали трябва да забие меча в сърцето на своята майка . Орест е готов да се откаже , въпреки желанието на своята сестра , въпреки повелята на боговете.Но Електра се оказва по-силната. Тя не трепва ,дългът пред убития баща и тяхното унижение стоят над всичко. Кратките реплики разкриват напрежението, обхванало героите, създават усещането за едно необмислено решение, подчинено на емоцията и гнева.

Орест: Каково ще правим? Ще убием майка си?
Електра: Като съгледа майка ни, смили ли се?
Орест: Ах!Но как? Нали ме е родила , гледала...
.....
Орест: Възможно ли е да убия майка си?
Електра: Какво от туй , ще отмъстиш за татка си!
Орест: Ще тегнат върху мене кърви майчини...

Диалогът между майката и дъщерята , между царицата и жената на селянина, равна на робините, е силен , наситен с аргументите на двете -съпругата убила своя мъж от обида, и дъщерята, понесла последствията от загубата на баща. Електра не се е поколе*ала да излъже в името на най святото - детето, за да извика майка си в своя дом. Чрез измама Електра и Орест решават да осъществят своя план. И за да бъде жестокостта на отмъщението доведена до край, Орест закрива главата си с плащ , за да не вижда как неговия меч убива родната му майка, а Електра държи ръката му , за да е сигурна в удара. Двамата погубват царицата Клитемнестра, тази, която е посегнала на живота на техния баща , а тях оставила далеч от разкоша на двореца. Но тя е тяхна майка.
Никъде не се чува гласът на Електра, в които би трябвало да има жал, обич, съжеление. Една млада жена от селската колиба , но с царски произход, с меч в ръката убива безжалостно майка си. Не е случайно или в прилив на гняв а дълбоко премислено, предварително планирано е убийството. И този техен гняв, преминал в най- жестокото престъпление - майцеубийството, не само нарушава човешките норми. Електра и Орест губят моралното си оправдание пред паметта на техния баща . И тогава идва отчаянието и болката от извършеното . Електра убива, за да отмъсти за баща си, за своето унижение , но убива майка си. Никога и никoй няма да върне душевното и равновесие , нейния подреден малък свят.В това е и оригиналното Еврипидово послание - убийството не може да възвърне нарушената хармония. Убийството на една убийца е справедливо дело, но то не трябва да бъде извършено от синовни ръце. Делото на двамата има оправданието на боговете, но наказанието на Електра е в самата нея , в нарушената и вътрешна същност.
Краят на трагедията идва с неочакван обрат. Кръвта на майката не може да измие раните от миналото. Светът е станал различен . Електра и Орест изгубили своя баща, предначертали трагичната съдба на майка си, постигнали са желаното възмездие , но то не носи успокоение . Сломен от мъка, Орест се пита : \"Кой.. убиец майчин би погледнал ? Гордата преди Електра е отчаяна: \"А аз?Горко ми?Накъде!\" Въпросите остават без отговор , убийството на майката не се измерва нито с огорчение , нито с възмездието. Хорът напомня: \"Ах, ти извърши най страшното дело !\"
Диоскурите , които се появяват , предсказват съдбата на Орест и Електра, но дори и те признават че Аполон не е прав. Това всъщност е разбирането на Еврипид за божествената справедливост в земния свят на неговите герои, идеята на философите , че \"не боговете определят порядъка на вселената ,а същността на всички неща в самите тях\"

Tedi4ka
02-10-2009, 21:07
С какво привлича или отблъсква Електра.


Времената в които се развиват тези събития са много бурни. Борбата за власт винаги е била опръскана с кръв. Електра и брат и са бъдещи властници които са лишени от това право. И не само това, те са лишени от собствената си майка на достоен начин на живот спрямо произхода си. Орест е прокуден да странства, а Електра омъжена за селянин и живее в крайна нищета. Тя е възпитана като типична гъркиня да бъде отстъпчива търпелива и да се подчинява на мъжа си. Но болката от загубата на баща и и брат и, несправедливоста на майка и карат героинята да проявява черти на непокорство и отмъстителност. Образът и привлича и събужда съжаление с описанието за начина и на живот и отношението и към съпруга, който са и наложили.Към него тя се проявява като перфектна жена, която не се оплаква от това което той може да и предотстави като съществуване. Цени неговите качества и чесност и това прави образат и привлекателен. Омразата която тя изпитва към собствената си майка е оправдана до някъде, защото тя самата пази своята чест докато майка и бива на власт с убиство, прелюбодеяние и отказ от собствените си деца. Затова Електра търси възмездие. Когато убиват майка си има момент на смущение, защото майката е една и те с брат и си спечелват прозвище на “майкоубийци”, но на фона на нещастния им изпълнен с мъки живот, образите им не предизвикват отблъскване, а съжаление и симпатия.

Tedi4ka
02-10-2009, 21:08
О Р Е С Т


В „Електра” са представени събитията няколко години след убийството на Агамемнон , като на преден план е отмъщението , подготвено и извършено от Електра и Орест. И двамата осъзнават сложността на своето дело. По пътя към отмъщението през цялото време действието движи жената. На нея са предписани много мъжки качества като решителност, ярост и омраза. Проблемът в творбата е дали човекът има право да отнема друг живот , дори и в името на засегната чест или когато прави това по божията воля.
Орест пристига в Аргос като странник. От една страна , той идва като пратеник на Аполон , за да накаже убийците на Агамемнон , и затова трябва да разбере дали ще намери подкрепа от страна на своята сестра. От друга страна, той се завръща в родното място като чужденец , който трябва да бъде приобщен към своя род отново. За да възстанови своя статут на син , наследник на славен род и на престола , младежът трябва да отмъсти на Егист и Клитемнестра.
В диалога на Орест с Електра тя му отправя косвени упреци и с това заявява ролята си на двигател на действието :

Позор! Бащата да сломи фригийците,
а той да не унищожи един човек -
той , младият ,синът на благороден мъж!

Орест е единствената надежда на Електра. Разкриването на самоличността му от стареца дава нов тласък на действието. Оттук нататък остава само отмъщението. Братът и сестрата разпределят помежду си отговорността. Електра е тази ,която подтиква Орест към действие. На нейните решителни до крайност думи на омраза той противопоставя разсъжденията за разбирателството , добродетелта и т.н. Орест се съмнява дали ще бъде справедливо това отмъщение. Всички кръвни връзки , благословени от боговете , ще бъдат прекъснати. Електра компенсира съмненията на брата , вдъхва му сили. Естествено е да действа само Орест , а тук с мъжките задължения се натоварва и жена. Отмъщение става според плана– и Егист , и Клитемнестра са убити по време на ритуал. Егист е убит по време на жертвоприношение , на което е поканил Орест , тъй като боговете повеляват всеки срещнат по пътя към жертвеното място чужденец да бъде призован да сподели почитта. Орест убива този , който преди малко го е дарил със своето благоволение. Той иска да отмъсти за смъртта на баща си, за страданията на сестра си и за изгнаничеството си извън родината. Ако Орест не беше отмъстил, Егист би го намерил и убил. Дори и той да не го убие, Орест щеше да е обречен на вечно изгнаничество и далеч от сестра си. Така този акт на отмъщение , макар и с благословията на бог Аполон , става израз на неуважение към тези , които направляват съдбата на хората. Орест убива , но това не му носи успокоение , а напротив – страховете стават още по-големи ,съмненията се увеличават , особено когато настъпва времето за убийството на майката. В речта му се промъкват много въпроси и възклицания :

Какво ще правим? Ще убием майка си?
.................................................. ......................................
Ах!
Но как? Нали ме е родила , гледала ...........

Но веднага след убийството всичко рухва . Прекъснати са всички пътища към рода . Орест е потресен , хорът оплаква тежката съдба на Клитемнестра , Електра страда , че е насърчила своя брат , като е хванала заедно с него ножа , за да подсили удара.
В мига , в който са се намерили , братът и сестрата трябва да се разделят. Електра и Орест изоставят непоколебимостта на трагическия герой , те са съкрушени , вътрешно опустошени , загубили своята героичност. Не знаят как да реагират , как да продължат напред .
Единственото разрешение е намесата на боговете . Използването на драматургичния похват „бог от машина” във финала разрешава трагическата ситуация . Наказаното старо престъпление е довело до ново и сега редът отново трябва да бъде възстановен . Единствено Диоскурите – пратениците на боговете – признават акта на отмъщението. Авторът не оспорва справедливостта на отмъщението , но не приема майцеубийството.
Еврипид разработва едни традиционен проблем – за отмъщението заради убития баща , но го обвързва с дълбоките терзания на човешкия ум – слаб с ограничените си сили на смъртен , но силен с любовта , макар и късно пробудена.



●”Изгнанника Орест” – описание
● „И щом кръвта се мие с кръв, ний двамата с Орест ще те убием отмъщавайки” – действия (Орест и Електра)
●“Споходих снощи гроба на баща си аз, там сълзи лях, положих къдърец коса…” - действия
● “той, младият, синът на благороден мъж!” - описание

lkop
02-11-2009, 15:59
Ако може линк към => Престъплението и наказанието в Граф Монте Кристо :(
Снощи я намерих даже си я принтирах,но днес никъде не я откривам в нета....
Балгодаря предварително

Tedi4ka
02-11-2009, 16:19
ми виж напиши си го в помагало и ако намериш нещо дай линк ама аз нищо не намерих....

vikito1994
02-11-2009, 16:37
http://zamunda.pomagalo.com/download/13329/

http://zamunda.pomagalo.com/download/49/

http://zamunda.pomagalo.com/download/114517/

Tedi4ka
02-11-2009, 20:46
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ е типологичен за писателя за времето от 30-те години на 20. век. Художественото изображение се отличава с иронията, сарказма и пародията на познатите публицистични, художествени, вестникарски, модерни изяви. Оригиналният поглед на твореца към света и човека визира и основния конфликт на времето – между Природата и Цивилизацията. От тази конфронтация произтича и необходимостта от създаването на човека анатомия, на човека марионетка.

Неочакваното екзотично заглавие провокира читателя със своето звучене и значение – необичайното съчетание от понятията дамата и с рентгеновите очи предизвиква любопитството и особения „хоризонт на очакването“ на възприемащия текста. Асоциативната връзка на първото понятие с рицарските романи и европейския цивилизован свят по-късно се иронизира и пародира. Фантастичното словосъчетание на научното понятие рентгеновите и анатомичното очи предизвиква въображението към странното чудо, което предстои да се разгърне пред читателския поглед. Сблъсъкът на различните нива на нагласите създава дистанцията на четящия спрямо произведението и го „отчуждава“ от стандартния начин на възприемане чрез съ-преживяване.

Видимото и невидимото в разказа се разгадават постепенно и фантастично-необичайното се превръща в странно-абсурдно художествено пространство и време. Началото представя затвореното и изолирано пространство в „чакалнята“ на института по разхубавяване. То назовава обикновените видими човешки присъствия в смешното и трансформирано „виждане“ – вместо „кралици на красотата“ тук се очертават претендентки за титлата „царица на грозотата“. Всекидневно-битовото описание в едри щрихи на обичайните им занимания е принизено до безсмисленото разглеждане на списания, информиращи за чужди животни и страни.

На фона на тази чакалня се изгражда образът на „гениалния маестро Чезарио Галфоне“ – името му е художествен знак за заниманията му и тяхната „значимост“. Като „владетел на глупците“ той има задачата да коригира „природните недостатъци“ на своите клиентки и „да превръща и най-отвратителния изрод в прекрасен ангел“. Авторът постепенно задълбочава сатиричната характеристика на героя не чрез традиционните художествени похвати, а най-вече чрез гротесковото изображение на магическите резултати от неговата дейност. Иронията на писателя се насочва срещу духовната ограниченост на хайлайфното общество, което самт си създава самочувствието на висше общество – художественото повторение на епитета „благотворителни“ завършва с едно „благотворително кокетство“, граничещо с гротеската.

Писателят изгражда общата представа за обществото и от него „отделя“ един произволно избран образ – типичен за средата, на която принадлежи. Мими Тромпеева е неотделима част от своя свят, в който единствена ценност представляват телесните, физическите дадености. Името й звучи в контекста на модата от 30-те години на 20. век – галеното Мими се съчетава с музикално звучното Тромпеева (от френски език – лъжа се, мамя се) и се оформя като име – знак на времето. Метафоричното значение на природната й ощетеност – кривогледите очи – насочва мисълта на читателя към деформираното „виждане“ на света на висшето общество. Единствената значимост за това общество са материалните ценности и физическата същност на човека – презрението и безразличието дистанцират всеки, който се оразличава от стандартната форма.

Видимото, материалното, физическото присъстват и властват в този свят, сам определил себе си като „висше общество“. Но именно липсата на духовност ги принизява – авторовата пародия се превръща в отрицание на елементаризираното човешко присъствие. Представата за щастие на героинята Мими Тромпеева се измерва в категориите на средата, на която принадлежи, – искрената й болка и страдание се пораждат от несъответствието й на себеподобните от „аристократическите кръгове“. Мечтата да се омъжи, и то непременно за милионер, е пределната граница на духовните й пориви и стремежи.

Видимите измерения на човешкия свят надмогват невидимите нюанси на психичните изживявания на човека – светогледът на Мими Тромпеева изцяло изразява зависимостта от законите на социалната й среда. Закономерно е и прекрачването на прага на козметичната „фабрика“, която преобразява, но естествено – външността – на суетните жени. Те са едновременно клиентки и пациентки, но не само на Чезарио Галфоне, а най-вече на собствената си зависимост от заобикалящия ги свят.

Светослав Минков включва в „правенето“ на разказа и читателя – сътворяването се превръща в своеобразна игра на въображенията на автор и възприемател. Обръщението „драги читателю“ едновременно приобщава и дистанцира съавтора читател от иронично определената като „нашата история“ история на героинята. Разграничаването е необходимо за преосмисляне на истинските стойности в нравствения облик на персонажа. Към този художествен пародиращ принцип на изображение се наслагва и смешно-патетичното звучене на речта на „гениалния маестро Чезарио Галфоне“ – така визията се допълва и се доизгражда от ироничната сцена игра на героичното, характерно за рицарските романи, с принизяващото и травестиращо словесно изпълнение на любимеца на „слабия пол“ от хайлайфното общество. Многословието на чудодееца поставя акцент върху същностната страна на заниманията му – съграждането на изкуствен човек чрез парафинени инжекции и моделиране на превъзходни класически форми. „Морето“ от красиви и приповдигнати думи се придружава от съответната поза на гротесково присъстващ герой – сложи „лявата си ръка на сърцето, а дясната издига знаменателно нагоре и като коленичи...“

Приказното начало в разказа е използвано от твореца в момента на изобразяването на магията чудо – кривогледите очи на Мими Тромпеева бързо и с лекота са заменени с новия тип „рентгенови очи“. Алегоричното значение на рентгеновите очи насочва размисъла към дълбините на човешкото същество – то напълно се дистанцира от природното си начало, превръща се във вещ с гаранционен срок. Цивилизацията довежда човека до абсурдното състояние на бездуховност и обезсмислено съществувание.

Фрагментираният тип изграждане на творбата съответства на цялостния замисъл на писателя – читателят трябва да участва в започнатата игра и да доизгради с интелектуалното си съпричастие започнатото от автора. Използването на дневника на героинята пародира модата на 30-те години на 20. век, утвърдила словесните излияния на младите дами от висшето общество. Погледът „отвътре“ към преживяванията на Мими Тромпеева е двойно обърнат към същината на света, на който тя принадлежи. Невероятната способност да „вижда“ с новия си поглед през хората открива истината както за тях, така също и за нея. На преден план се оказват скелетите и атлетичните тела на представителите на хайлайфа, но героинята с нескрита симпатия и одобрение приема липсата на мозък. Повърхностното и неангажиращо поведение е емблема на заобикалящия я свят, но в изразите на Мими звучи искрената радост от „докосването“ до тази видимост-невидимост на така близките й и сродни същества. Анатомията е понятие обобщение за човека, изгубил човешкия си облик и духовните си потребности и останал затворен, ограничен, но и неизмеримо щастлив в телесната си съвършеност.

Оксиморонното съчетание „живо гробище“ не съдържа оценъчен тон, не противопоставя Мими Тромпеева на обществото – искреното признание на радостта й звучи в контекста на дневника, отразяващ естествената й принадлежност към същия този свят. „Плъзгането“ по повърхността на живота продължава с лекотата на опредметения човек, но не-личност, осъзнал неразривната си връзка и зависимост от това „живо гробище“. Иронията постепенно преминава в сарказъм и самоизобличение – искрената възхита пред стройните скелети и съвършените анатомични присъствия преминава във възторг и нескрита възбуда от принадлежността на героинята към този телесен свят.

Пародирана е и вечната тема за любовта – обект на вълненията и повод за трепетите на Мими Тромпеева е атлетичното тяло на Жан – идеалното тяло е достатъчно да привлече вниманието на рентгеновите очи. Анатомията измества представата за човека като единство от духовност и физическа даденост. Видимото е достатъчно и единствено необходимо – богатството компенсира липсата на мозък. Невидимото се демаскира в самопризнанието на героинята: „Уж мислите на човека идели от неговия мозък.“ Привидностите се разгадават чрез дисекцията на символа „рентгенови очи“ – иронията се превръща в гротесково самоизобличение на т.нар. висше общество – „може би хората от висшето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си...“

Липсите – на мозъци и сърца – са определящи за характеристиката на един свят, в който моралните ценности отстъпват място на материалното и телесното начало. Мими Тромпеева е образ обобщение на този свят, достигнал до абсурдното си самоотрицание. На фона на разместените стойности на живота героинята „прониква“ в собствената си същност, без да се противопостави на заобикалящата я духовна пустота.

Авторовата дистанция от историята и внушаването на пародиращата отчужденост от нея се осъществяват и чрез обръщението към читателя „драги читателю“, и чрез ироничното назоваване „нашата история“. „Оттласкването“ от разказваното и разказаното се превръща в нов тип съприкосновение между читателя и текста, между читателя и автора – „кривото огледало“ на пародията не приобщава възприемащия към историята („нашата“), а по-скоро го провокира да се „отстрани“ от нея и да я оцени рационално. Новата роля на читателя не е в това да съпреживява разказаното, а, по-точно, – да „надживее“ тази история.

Измеренията на любовта се вписват в общия пародиращ тон на разказа – интимното преживяване се трансформира в странното и опредметено-принизено овеществяване на ниво богатство и пари: Жан е „тъй богат и мил“, „единствен наследник на вуйчо си – някакъв мултимилионер“; „Един милион в аванс и два милиона след сватбата“ са точните съотношения на „влюбените скелети“. Св. Минков дискредитира героите си в саморазкриването на собствената им духовна ограниченост – мечтата на Мими Тромпеева се съсредоточава в пътуването до Париж заради „хермелиново палто и бален тоалет“. Така „идеалната двойка“ се очертава в контекста на цялостното художествено внушение като неразделно единство от две тела сред множеството от парфюми и съвършени скелети.

Видимият свят се „вижда“ през погледа на всепроникващите рентгенови очи на един произволно избран представител от същото това общество, населено и съставено от безмозъчни и доволни скелети, определени от автора като „парфюмираната младеж от аристократичните кръгове“ и мечтаещите да се омъжат за милионери подобия на героинята. Присмехът и иронията директно се насочват към бездуховния свят, зает само със себе си и с незначителните си занимания. Видимостите резонират естествено в „кривогледите очи“, знак за деформиран и нереален поглед към света и собственото Аз. Значимостта на човека се свежда до визуалното възприемане и принизява всеки, който е различен. Опитите човекът да се маскира и да се представи като себеподобните си в света на тениса и новите марки автомобили се превръща в болезнено приобщаване към света на марионетките. Това метафорично определение за света на героите, населяващи разказите на Св. Минков, използвано от Симеон Султанов, е най-точното и е понятие – емблема. Отдалечаването на човека от природното му начало се пресъздава като метаморфоза на външния облик на несъвършения човек в „богиня на хубостта“.

„Феноменалните“ корекции на „природните дефекти“ на женските тела, – корекции, – осъществявани от маестро Чезарио Галфоне, писателят използва като видим знак за характеризиране на дамите от т.нар. висше общество. Патетичните думи на маестрото са съзвучни с повърхностното световъзприемане на клиентките – пациентки. Новата партида от „дами с рентгенови очи“ е видимият резултат от преобразяването на човека във вещ с гаранционен срок. Св. Минков съчетава патетично-приповдигнатия тон на риторичната реч на Чезарио Галфоне с публицистичната достъпност на вестникарския стил и това се трансформира в пародиращ принизяващ глас на разказвача. С познатите и видими житейски проблеми се загатва за сериозните и невидими процеси на духовно обезличаване и разпадане на човешката личност.

Невидимите светове на разказа предизвикват мислещия читател към неразгаданите и неразгадаеми тайни на живота. Проникването в дълбините на битието на героите разкрива истината за абсурда на живота им – отчуждеността им от реалния свят и липсите обозначават пътя на човека към не-човека. Телесната зримост обсебва човешкото същество и то се изгубва в безкрая на собствената си бездуховност. Физическото доминира над духовното и приема чувството за превъзходство, овеществява поривите за щастие.

Невидимото бягство на човека от безпомощността му да бъде самият себе си в света се реализира в пълното „превращение“ в част от него. Обрисовката на Мими Тромпеева обобщава движението на отделния представител на обществото към общите закономерности и превръщането му в покорна марионетка. Взаимопроникването между човека и заобикалящия го свят напълно лишава от личностна определеност индивида. Асимилирането му е неотделима част от законите на това общество, в което властват принципите на безпрекословната подчиненост.

„Самият герой като структурен елемент в разказите на Светослав Минков приема статута на автомат, на кукла. Той не е разкрит като характер, нито като съдба или индивидуалност, а чрез действената си функция в условността на един гротесков свят. Ето защо най-точно е да бъде определен като персонаж. И така – героят е кукла, марионетка, чиито конци авторът не само дърпа, но и устройва цяло представление, цял словесен театър, в който разиграва и своята роля на автор, и дърпането на конците.“ Тази трактовка на Виолета Русева (студията „Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години“, Велико Търново, 1993) за творческия свят на писателя очертава основните особености на неговите герои. Човекът е представен в движението си към овеществяване и превръщане в не-човек. Гаранционната годност е пародиращ елемент от настоящия не-живот на изкуствения персонаж – като марионетка се вписва в своя измислен и почти нереален свят и без да се оразличава от множеството, безличен и щастлив, доволен се превръща в негова емблема.

Светът и човекът взаимно се допълват и се преливат в хармонично единство – повърхностните и елементаризирани изживявания очертават рамките на взаимопроникването на двете начала. Единствената стойност е настоящето – илюзиите са сведени до прагматично всекидневните мечтания на примитивния дух. Малките мозъци и сърца като на врабчета разграничават този свят на минимализма – мисъл и чувство са заменени от маската на доволството.

Маската скрива и не скрива възможното видимо и невъзможното невидимо от погледа на читателя. „Вълшебният рентгенол“ е част от авторовата игра с човека и читателя съавтор. Представлението се „разиграва“ открито – пред и заедно с читателя. Писателското „виждане“ се дистанцира от персонажите и се трансформира в нов поглед на възприемателя към „нашата история“.

Светът на куклите е абсурден и неестествен – цивилизацията „поглъща“ човешката топлина и индивидът заживява в новата си роля – играчка от паноптикума на измислените изкуствени хора. Скелетите и анатомията са достатъчни, за да „изразят“ бездуховното начало на човека, превърнал се в жертва на своята ограниченост и на своя неестествен свят. Привидностите се превръщат в ценност, видимото и невидимото разменят местата си и текстът се превръща в игра, наподобяваща живота. В нея съучастник е и читателят, достигнал до метаморфозата на съавтор.

Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ „отваря“ очите на читателя към един пародиращо-иронизиращ свят на марионетки и герои кукли. Интелектуалното съучастие предполага и напрежение при възприемането на творбата, изисква и познаване на културната традиция. Възможностите за съприкосновение и разгадаване на текста са осъществими на различни равнища.

Учениците от 8. клас осъществяват тълкуването на произведението на основата на естетическото възприятие и общокултурното си равнище. Те се ориентират в пародиращия стил на разказвача и се приобщават към ироничното изобличение на човешката ограниченост и самозаблуда. Демонстрираната отчужденост и „отстранеността“ от текста се съчетават с вярно разбиране на нравствените послания на сатирика Св. Минков.

Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ поставя много въпроси – за духовните ценности в човешкия живот, за отношението на човека към света и към собственото му битие. В това се открива и необходимостта подобни творби да се включат в учебната програма. Откриването на универсалните стойности и моралните устои на човечеството могат да достигнат до младата читателска аудитория и чрез сатирико-ироничния и принизяващ гротесков тон.

Подробностите и декоративните елементи в разказа провокират с елегантно подбрания си стил – те са видимостите, зад които се „скриват“ тънките нюанси на присмеха и пародията. Художествените „липси“ се превръщат в знаци на „преобърнатия“ сериозен повествователен маниер. „Кривогледите“ очи на главната героиня са детайл от картината на хайлайфното общество – деформираното и неестественото заемат „сериозната“ поза на оценка и когато се трансформират в странното и необичайното „рентгенови“ очи, те са отново неотделима част от същия този свят.

„Липсата“ на достоверност и истинност при изграждането на творбата е част от игровия ефект на писателя, който се забавлява в съграждането на необичайни ситуации и нетрадиционни образи, доколкото може да се приеме това определение. Художественото внушение се постига с гротеската, разместваща пластовете на познатите повествователни маниери и журналистически жанрове.

Невидимите движения на интелектуалната закачка се насочват навътре към текста – главната героиня е емблема на цял един свят, самозатворен в себе си, самодоволен и опредметен. „Нашата героиня“ принадлежи на този свят с доволството и спокойствието на това „живо гробище“ – оксиморонното съчетание назовава и обобщава „висшето“ общество. Безкрайната шега на природата се съсредоточава в анатомията и скелетите, движещи се като знаци символи във видимия свят на парите. Дори любовта приема измеренията на търговската сделка, а мечтата е снижена до „хермелиново палто и бален тоалет“.

Насмешката преминава в ирония и в подтекста се открива „вълшебната игра“ със словото. Преображенията се вписват в общия пародиращ тон на разказа – травестирани са стиловете на модните от 30-те години на 20. век романи, на журналистическите жанрове, на рицарските творби.

Разказът на Св. Минков е преобърнатият пародиращ свят на новата приказка за принцесата жаба. Вълшебното чудо на облика на персонажа се гради с лекотата на словесната игра, за да постигне демаскирането на цивилизования и антиприроден свят. Изповедното звучене на дневника внушава не толкова истинност, колкото отдалечава все по-осезаемо читателя от „нашата история“.

Неслучайно художественото изображение не включва описание на природна картина – дистанцирането на човека от естественото му начало е закодирано и в тази поредна „липса“. Писателят е верен на своя творчески светоглед и драстично противопоставя човешкия обезчовечен свят на безкрайно чуждия му природен свят.

Пътуването на човека към света и към себе си приема новия модерен вариант на пътуване към саморазрухата. Разпадащата се духовност е „скрита“ зад безгрижната радост от живота, зад привидната красота и приповдигнатата емоционалност. Пътуването до Париж „затваря“ и едновременно „отваря“ произведението – отвореният финал провокира размисъл за извечните стойности на човешкия живот, за самооценката на личността, за погледа й към видимия външен и невидимия вътрешен свят. Трудното пътуване към себепознанието се оттласква от деформирания поглед на героинята и читателят сам преоткрива истината за духовната ценност на Света и собственото си Аз.

Видимите и невидимите образи и идеи в разказа „Дамата с рентгеновите очи“ създават един необичаен художествен свят от странни и предизвикателни персонажи. Те пораждат интерес именно с новото си излъчване на прикрита познатост и отчуждаваща се непознатост. Своеобразно „вълшебно чудо“ се осъществява при срещата на младия, непредубеден читател с текста на Св. Минков – чудото на откриването на старите истини чрез вглеждането в чуждия деградиращ свят. Приказновълшебният разказ за „дамата“ се трансформира в прозрение на читателя за собствената му ценностна система. Необходимостта от съхраняване на човешкото у човека и завръщането му към изконните духовни измерения е закономерен резултат от съприкосновението с текста на Св. Минков.

Свалената маска на видимото художествено изображение носи и естетическата наслада – от разгадаването на пародирания невидим творчески подтекст. След срещата с повествователния маниер на Св. Минков, разкрит в разказа „Дамата с рентгеновите очи“, учениците откриват един интелектуален писател, осъзнавайки необичайността му, повечето от тях проявяват интерес към неговото творчество. „Очите“ на мислещия читател се „отварят“ за новата художествена система на пародиращата литература, която отрича утвърдените модели и естетически достижения

Tedi4ka
02-11-2009, 20:48
СВЕТОСЛАВ МИНКОВ -„ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ”
АВТОРЪТ С РЕНТГЕНОВИЯ ПОГЛЕД
Един от най-известните разкази на Светослав Минков е „Дамата с рентгеновите очи”, но всъщност не героинята, а самият писател има рентгенов (в смисъл на проницателен и задълhttp://www.teenproblem.net/forumбочен) поглед върху отрицателните герои на новите времена, върху крайностите на техниhttp://www.teenproblem.net/forumческата цивилизация, която превръща хората в роботи или в марионетки, управлявани само от суетните си и егоистични влечения.
Светослав Минков е създател и майстор на българската сатирична фантастика. Наричат го „екзотично цвете” в българската литератуhttp://www.teenproblem.net/forumра поради новаторския му начин на писане, който няма нищо общо с нашата традиционhttp://www.teenproblem.net/forumна класическа художествена проза.
Той е странен и любопитен писател. Пише двусмислено и многозначно, с тънка, язвителhttp://www.teenproblem.net/forumна ирония, със загадъчно въображение и с артистична лекота. Към героите си гледа отhttp://www.teenproblem.net/forumдалеч, от голяма дистанция. В нито един от тях не разкрива своята душевност, не изповядва своето собствено верую. Той или им се надhttp://www.teenproblem.net/forumсмива, или жестоко ги подиграва, или ги слеhttp://www.teenproblem.net/forumди с ужас и отвращение, като привидно деhttp://www.teenproblem.net/forumмонстрира равнодушие и безучастие към неhttp://www.teenproblem.net/forumлепото им поведение.
Модернизацията на градския бит и нрави (Светослав Минков не пише за българското село, а само за столицата и за провинциалниhttp://www.teenproblem.net/forumте градчета) го разсмива и забавлява със своhttp://www.teenproblem.net/forumята изостаналост от културата на Европа. Вижда нелепите прояви на еснафщина, на неhttp://www.teenproblem.net/forumдопустима наивност и глупост. Самият писаhttp://www.teenproblem.net/forumтел няма нищо общо със своите герои; той е толкова високо над тях, че дори не може да ги съжали, не може да им съчувства за лекомисhttp://www.teenproblem.net/forumлието, дребнавостта и пустотата на същестhttp://www.teenproblem.net/forumвуванието им..
Изумен от човешката безразсъдност, от каhttp://www.teenproblem.net/forumтастрофалното поражение на здравия разум в съвременния свят, Светослав Минков се настройва скептично и саркастично към всичhttp://www.teenproblem.net/forumко, което претворява в чудноватите си разкаhttp://www.teenproblem.net/forumзи. Проницателният му „рентгенов поглед” отhttp://www.teenproblem.net/forumкрива парадоксалното, фантастичното безhttp://www.teenproblem.net/forumсмислие в живота на градските парвенюта (разказа „Дамата с рентгеновите очи”).
Светослав Минков разказва странни и неhttp://www.teenproblem.net/forumвероятни истории за времето между двете световни войни, в което живее и твори. Това е епохата на българския модернизъм, когато писателите не описват реалистично и подробhttp://www.teenproblem.net/forumно народния живот, избягват битовите детайhttp://www.teenproblem.net/forumли и фактите от конкретния обществен поряhttp://www.teenproblem.net/forumдък. Предпочитат, като Светослав Минков, фантастиката пред реалността. Освен модерhttp://www.teenproblem.net/forumнист той е и един от създателите на българсhttp://www.teenproblem.net/forumката сатирична научна фантастика, .която през втората половина на XX век се наложи като много популярен вид литература и масово нахлу във визуалните изкуства. Светослав Минков има богато въображение, с което заhttp://www.teenproblem.net/forumбавлява читателите, измисляйки абсурдни и смешни събития. Героите му стават носители на чудновати качества - както се случва в разказа „Това се случи в Лампадефория”, където гражданите се превръщат в овце; или пък в разказа „Човекът, който дойде от Амеhttp://www.teenproblem.net/forumрика”, където домашният прислужник е роhttp://www.teenproblem.net/forumбот, изпратен отвъд океана.
През 20-те години на XX век Светослав Минhttp://www.teenproblem.net/forumков пише страшни разкази (наречени диаболични, което значи сатанински, дяволски), в които разказва демонични случки с призраhttp://www.teenproblem.net/forumци или със садисти и психопати. Мястото на действието е в тайнствени хотели, в гробищаhttp://www.teenproblem.net/forumта, в мрачни градски помещения, в тесни и тъмни улички.
В своите страшни разкази писателят внуhttp://www.teenproblem.net/forumшава безсмислието на човешката екзистенция, страха от лудостта и смъртта, описвайки постоянно ужасите на обезумяването. В тези диаболични творби той подражава на редиhttp://www.teenproblem.net/forumца модерни тогава европейски писатели на ужаса. Сам бързо се отказва от този неоригиhttp://www.teenproblem.net/forumнален начин на писане и още в края на 20-те години започва да иронизира призраците и страшните персонажи и случки (например в разказа „Къщата при последния фенер”).
В разказите от 30-те и 40-те години Светосhttp://www.teenproblem.net/forumлав Минков изобразява комично и сатирично, с фантастични средства, бездуховността в средите на градските парвенюта и на коhttp://www.teenproblem.net/forumрумпираните търгаши. Той предупреждава хората за опасността да се механизират и да загубят човешките си чувства. Героите му се превръщат в безсърдечни същества, заприhttp://www.teenproblem.net/forumличват на марионетки и роботи.
Фантастично-сатиричните разкази на писаhttp://www.teenproblem.net/forumтеля съдържат изненадващи събития, загадъчhttp://www.teenproblem.net/forumни явления, комични в своята повърхностност и бездушие персонажи. Странните хора в тоhttp://www.teenproblem.net/forumзи въображаем свят са с празни души, траhttp://www.teenproblem.net/forumгични самотници или мошеници, скучаещи суетни дами, лъжеизобретатели и псевдоучени с големи претенции.
В разказа „Дамата с рентгеновите очи” маhttp://www.teenproblem.net/forumестро Галфоне измисля най-неочаквани козhttp://www.teenproblem.net/forumметични изненади в гримовата техника и хиhttp://www.teenproblem.net/forumрургия. В своя прочут Институт за разхубавяhttp://www.teenproblem.net/forumване той така променя кривогледите очи на своята пациентка Мими Тромпеева, че те се превръщат в рентгенови и започват да виждат само скелети и черепни кутии с минимално количество мозък. Тъй като героинята се двиhttp://www.teenproblem.net/forumжи само в средите на хайлайфа, тази очна повhttp://www.teenproblem.net/forumреда не й пречи. Важното е, че хайлайфните дами завиждат на новите й красиви очи и че в нея се влюбва „най-пленителният мъж” - Жан, който знае само улични песни и разговаря за „ефекта на различните парфюми и за чистенеhttp://www.teenproblem.net/forumто на зъбите с клечка при официалните динета”. Възторгът на Мими Тромпеева от кухите глави на „аристократите” се дължи на разлиhttp://www.teenproblem.net/forumката им с останалите хора от простолюдието, които притежават мозъчно вещество.
В този разказ подигравките със софийския хайлайф стават все по-саркастични, успоредhttp://www.teenproblem.net/forumно със засиленото рентгеново зрение на героhttp://www.teenproblem.net/forumинята. „Аз се движа сякаш из някакво живо гроhttp://www.teenproblem.net/forumбище. И интересно, че не изпитвам никакво неприятно чувство от това. Напротив, най-голямото ми развлечение е да се взирам във всеки минувач и да изследвам неговата анатоhttp://www.teenproblem.net/forumмия”- възкликва новопроизведената красавица, чиято най-голяма гордост е собственаhttp://www.teenproblem.net/forumта й безмозъчност.
Целта на Светослав Минков тук е да предhttp://www.teenproblem.net/forumстави сатирично един абсурден и фантастиhttp://www.teenproblem.net/forumчен в своята бездуховност свят на марионетhttp://www.teenproblem.net/forumки от хайлайфа. Неговото отношение към този свят е не само изцяло отрицателно, но и изhttp://www.teenproblem.net/forumпълнено с отвращение, с погнуса и изумлеhttp://www.teenproblem.net/forumние от крайната степен на човешкото падеhttp://www.teenproblem.net/forumние и самоунижение. Героите не си дават сметка за своята духовна катастрофа. Те не притежават нито интелект, нито мозък, нито дуhttp://www.teenproblem.net/forumша, нито съвест. Затова авторът използва фанhttp://www.teenproblem.net/forumтастиката на абсурда, измисляйки вълшебhttp://www.teenproblem.net/forumните капки „рентгенол” и тяхното чудодейно въздействие върху зрението, за да докаже безhttp://www.teenproblem.net/forumсмислието на съществуванието на хайлайфа и обществената вреда от парвенющината.
Неговият „рентгенов преглед” прониква в същността на бездуховната човешка екзистенция. Фантастичното, уж „научно” откриhttp://www.teenproblem.net/forumтие на маестро Галфоне е само средство за сатирично разкриване на пошлостта, тъпотаhttp://www.teenproblem.net/forumта, бездушието и престъпното лекомислие. Той е решен, след сполучливия експеримент с Мими Тромпеева, „да пусне в обръщение пърhttp://www.teenproblem.net/forumвата пробна партида от дами с рентгенови очи”. Писателят сатирично осмива не само хайлайфа и лъженауката, но и масовото проhttp://www.teenproblem.net/forumизводство на опасни продукти.
Не можем да не се запитаме: какви са услоhttp://www.teenproblem.net/forumвията на живота, които правят възможни пороhttp://www.teenproblem.net/forumците на бездуховността? Неизбежна и съдбоhttp://www.teenproblem.net/forumносна ли е покварата, която носи светкавичhttp://www.teenproblem.net/forumното развитие на техниката и на научните изобhttp://www.teenproblem.net/forumретения? Разбира се, че науката и техничесhttp://www.teenproblem.net/forumките постижения допринасят повече полза отhttp://www.teenproblem.net/forumколкото вреда на хората. Благодарение на разhttp://www.teenproblem.net/forumвитието на науката и техниката ние имаме все повече и повече време и възможности да се развиваме като разумни и духовни същества. Това косвено внушава и сатирикът Светослав Минков, който отрича псевдонауката, липсата на познание и истинска научност и защитава най-важното в нашата човешка същност: ДУХОВНОСТТА и РАЗУМНОСТТА.

Tedi4ka
02-11-2009, 20:50
Какво бих искал да видя с рентгенови очи

Човешкият ум все още не е намерил средство,чрез което би могъл да проникне през материята,да види отвъд невидимото,да'прочете'тайн те на човека и заобикалчщия го свят.Ако подобно нещо съществуваше,ако човек,вземайки някакво хапче,капки или нещо друго,добиеше тази способност,колко ли би се променил животът. Какво бих направил аз,ако очите ми имаха възможността да проникват през материята?Навярно би ми се струвало в началото твърде интересно и предизвикателно.Бих искал да разбера какво мислят другите за мен,дали са искрени приятелите ми.Ще ми бъде любопитно да знам какви контролни замислят учителите и кога ще ме изпитат.Така ще бъда винаги подготвен и няма да треперя в очакване да чуя името си.Може би ще искам да знам какви болести заплашват здравето на близките ми и ще ги предупредя да се лекуват навреме.Сигурно биха се появили и други желания,защото това е невероятна възможност да предвиждаш и да управляваш света около себе си.
Ако имах рентгенови очи, бих искал да проверя доколко искрени са приятелите ми.Само че не знам как ще реагирам, ако разбера,че са приятели само на думи.Дали ще им кажа право в очите, че са неискрени, като им разкрия моята 'свръхестествена' способност, или ще премълча и ще се направя, че им вярвам.

Чудесно би било да прониквам в главите на моите учители, за да разбера какви контролни ще дават ,на какво ще ме изпитат.Така винаги ще съм си научил само най-необходимото,без да се налага да прекарвам цели часове над учебниците

Ако имах рентгенови очи, бих могъл да откиря навреме някои от болестите, които видимо се появяват много късно,и да предупредя близките си да се лекуват.Така бих спасил живота им.

Способността да проникваш през материята благодарение на рентгеновия поглед е привилегия, но и голям товар.Не смятам, че бих се забавлявал като Мими Тромпеева, ако разбера,че приятелите ми имат мозък,фин като паяжина.Напротив, това би ме разтревожило.Или, ако в автобуса, пътувайки за училище, всеки ден се докосвам до проблемит, до грижите и болките на другите хора.

Според мен една такава възможност в началото би ми изхлеждала като вълнуващо приключение, но постепенно бих изгубил интерес, защото е по-добре да откриваш нещата за себе си постепенно , отколкото да научиш всичко изведнъж.

Mastta
02-11-2009, 20:50
(план- конспект за съчинение разсъждение на тема: „Свободата на България – подарена или извоювана според стихотворението на Вазов „Опълченците на Шипка“) ДАЛИ ЩЕ МОЖЕ ДА МИ ОСИГУРИШ ?

Tedi4ka
02-11-2009, 20:59
Ами търсих във помагало , но нищо не намерих ако ти искаш потърси и дай линк ако намериш нещо

adrenalinkavt
02-13-2009, 12:55
http://zamunda.pomagalo.com/download/84791/?search=1045259

http://zamunda.pomagalo.com/download/97904/?search=1045262 !!!!! :-)

natali_nati_
02-14-2009, 09:28
Спешно ми трябва за днес:http://download.pomagalo.com/258006/luminiscentni+lampi/?po=2
:-) Благодаря предварително!

Ledenata
02-14-2009, 10:49
http://download.pomagalo.com/3139/az+kato+grajdanin+na+obedinena+evropa/?search=9297622&po=1

http://download.pomagalo.com/153053/naii+cenni+sa+nezrimite+neshta/?search=9297711&po=8

http://download.pomagalo.com/107920/syshtestvenoto+e+nevidimo+za+ochite/?search=9297711&po=2

http://download.pomagalo.com/103129/naii+syshtestvenoto+e+nevidimo+za+ochite/?search=9297711&po=1

Ще съм много благодарна, ако ми помогнете :)

TEARS
02-14-2009, 10:53
АЗ КАТО ГРАЖДАНИН НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА


Европа, за хората от почти целия свят, е смесица от култури, религии, история, нрави и националности, които са съхранили в себе си не само европийския манталитет, а и красотата и изяществото на забележителностите и природните дадености.
Да си член на съюза, който е сплотил страните, притежаващи нещо различно от целия свят, е превилегия, но и не, защото както Европейския съюз защитава и толерира своите поданици, така и ги ограничава и възпрепятства да бъдат самите себе си, със своите закони, норми и ограничения…
Незнам до каква степен нашата страна – България, би се справила с едно такова предизвикателство, като се има в предвид какви са Балканските нрави, и най-вече българските… Та нали с пътешествието си из Европа, точно Бай Ганьо е прославил Балканския народ и в частност българщината!
Лично аз, не бих оценила влизането в Европейския пакт като абсолютна превилегия, но и не мога да кажа, че няма да съм щастлива ако това стане.
Наистина членките на съюза имат права, с които не могат да се похвалят редица други държави: граждански, социални и политически. Наистина е голяма превилегия да можеш свободно да изразяваш мнението си; да се трудиш и образоваш свободно; да полагаш грижи за здравето не само на себе си, но и на семейството си; работодотелите да ценят в тебе не само трудещия се, а и знаещия индивид; да избираш и да бъдеш избиран… Свободното мислене е важно не само за техническия прогрес, а и за бъдещето развитие на целия Свят.
Но Европейския съюз не е само свобода и безгрижие – напротив: известни са строгите закодателни норми и закони; високите данъци, такси и осигуровки; ограниченията по вноса и износа, които са включени в Европейските законови разпоредби и др., които приложени към настоящото равнище на доходите в България, се отразяват отрицателно на средната класа от народа ни.
Както всяко нещо, и Европейския съюз си има своите положителни и отрицателни качества. Ясно е, че ако влизането ни в Съюза доведе до реално заплащане на труда, съобразено със съответното ниво на образование и извънреден труд, то тогава с гордост бих казала, че съм Гражданин на Обединена Европа.
Знам, че едно е сигурно – където и да сме ще си останем българи и ще прославим България с най-красивите и дадености – Българската роза, Панагюрското злато, умовете на страната ни, красивите планини, великата история…
Важното е, където и да “отидем”, било то в Европа или НАТО, да си “останем у дома”, да си останем българи и да запазим българското в себе си!




Най-същественото е невидимо за очите.

Хей, помниш ли, че нарекох темата тривиална и глупава? И те попитах как не ви е омръзнало да разсъждавате все върху тези екзистенциални теми и да пишете едно също. И ти тогава ми отвърна така: „Ми за какво да пишем бе? (...) Да съм Гогол да напиша един Шинел, ама толко можем. Малко са хората, дето да пишат за малки неща и да казват много.” Може пък и да си бил прав, но аз смятам да пиша за нещо малко. Малко в очите на другите и всичко – в моите.

Забелязала съм (пък и на всеки е ясно), че ние, хората, притежаваме едно много лошо качество – а именно, че не оценяваме това, което притежаваме. И няма никакво значение дали говорим за нещо материално, или пък става въпрос за усещане, чувство, емоция. Ние приемаме хубавия телефон, удобното легло и компютъра като даденост. И ако това са просто някакви си предмети и донякъде би могло да ни бъде простено пренебрежителното отношение, то при взаимоотношенията между хората това е страшно. Я ми кажете кога беше последният път, когато казахте на родителите си, че ги обичате? Аз не помня. Мисля, че бях 5-6 годишна, когато за последно изрекох тези думички пред тях.

Нека не се лъжем, много материални неща ни правят щастливи, факт е. Въобще и не си помисляй да ми противоречиш, а си погледни телефона. Хайде сега отиди и го подари на някое хлапе и си вземи съвсем обикновен. Пак ще ти върши същата работа, нали? Но няма да го направиш. Е, та за това ти говорех. Истината е, че целият ти живот е подчинен на материалното. То ти дава удобството, комфорта и затова осигурява донякъде и щастието ти.

Но нищо не може да може да ме направи толкова щастлива, както ти. Засега си невидим. Мислите ти са невидими, чувствата ти, желанията, но те са най-важните, най-съществените неща. И често ми се иска да не е така, но и ти самият понякога си лек въздушен образ, до който не мога да се докосна. Ти си фантазия, въображение, блян, кошмар и болка - всичко това, което не може да се види и пипне. А всички тези емоции осмислят и съпътстват живота. Те са неговата магия.


същественото е невидимо за очите
Спортни коли,лъскави дрешки,скъпи бижута.Пари.Не,не ви описвам Ориндж Каунти,а материланите „ценности”,към които се стремят обикновените същества,наречени хора.Ще кажете, „Не,аз не съм от тях,за мен е важно сърцето”. Не се правете на такива,каквито не сте.Не се опиттвайте да заблудите света , а и самите себе,че материалното няма занчение,защото ще ви кажа, че има занчение и то голямо. Парите имат значение.Парите са изключително важни в модерното време,в което казваме,че живеем.Парите са необходими,ако щете дори само,за да преживяваме.И да,парите носят щастие,защото не познавам човек,който няма да се зарадва на последен модел ауди или на апартамента в центъра на „хубавата ни и чиста”столица.Неслучайно днес всичко се върти около парите,около властта,около човешката меркантилност. Иска ми се да живея в свят,в който идеалите имат значение.Бленувам да общувам с хора,чието съзнание не е замъглено от бляскавите списания и напудрените „звезди”. Моля се за любов и приятелство.Иска ми се да вярвам,че най-същественото е невидимо за очите.И в този момент се събуждам от красивия сън и се оглеждам.Виждам същества,които същесвуват за следващия голям купон.Виждам хора,които крадат,лъжат и убиват за жълти стотинки.Виждам хора,в които обаче вече няма нищо човешко.И ми се иска,наистина ми се иска да вярвам,че някъде дълбоко в нечия душа е останало частица добро.И отчаяно го търся. И търся.И търся.Но го няма. Дали е изчезнало,или просто се страхува да се покаже,за да не бъде унищожено?Не знам.Но го няма.
Самият Дон Жуан ви го каза. Всичко е любов. Всичко ли? А нима е прав? Нима всичко, което ни трябва е любов?
Какво искаме? Кола, къща, телефон, дрънкулки. Притежаваме всичко това. А всъщност не го притежаваме. Нещата, които притежаваме всъщност притежават нас. Станахме роби на вещите, на материалното. Живеем, говорим, обличаме се както виждаме по телевизията. Даже мислим като по телевизията. И искаме още. И сме щастливи, когато получаваме още.
И се учудваме, когато усетим една вътрешна празнина. Празнина, която не запълваме с предметите. Тя става все по-голяма. Ядосваме се, че не можем да я открием и да я запълним.Защо тази празнина не иска да се махне ли? Защото тя е всичко, което имаме. Вещи и предмети – тях могат да ти ги отнемат. Да изгорят в пожар например.
А празнината ще си остане. Защото тази празнина е животът. Имаме нужда от нея. Тя е в нас, за да ни кажа, че имаме нужда от нещо. Нещо нематериално, което не може да бъде описано в речник, изразено с думи.
Любов, щастие, свобода, вяра! Това се нещата, които имаме завинаги. Това сме ние. Това са нещата, които променят света, които изграждат империи, унищожават народи, които рушат и създават живот. И тях никой не може да ни отнеме.
Това сме ние! Това е животът! Същественото! Вечното! Любов, щастие, вяра, свобода! А тези неща не могат да се нарисуват, да се продадат и купят . Не можем да ги видим. Да надникнем в себе си. С телескопи виждаме най-далечните кътчета на вселената, виждали сме дълбините на морето, а не можем да видим себе си. Твърде малки сме, за да видим, от какви велики неща сме изтъкани.
Най-същественото е невидимо за очите.Да,така е.Колкото и да не ти се вярва е така. трябва да се осъзнаеш. Да разбереш че животът наистина си го правиш сама. Че това е твоят свят и ничий друг.



НАЙ – ЦЕННИ СА НЕЗРИМИТЕ НЕЩА

Всеки човек е мярка за всички неща – зрими и незрими.
Той е уникален, той е личност, загадка, автор на съдбата си и отговаря сам за живота си. Той расте, върви и открива стъпка по стъпка нещата в живота.
Всеки един човек се ражда с някаква мисия, като през живота си избира сам пътя, по който ще върви и ще създава или ще руши. Но независимо дали ще създава или ще руши, той ще осъществява мечти. По пътя си ще срещне много неща, ще се сблъска с хубави и лоши епизоди от своя живот.
Ще изпита ЛЮБОВ. Тя е едно от незримите неща. Любовта е вдъхновение човек да извърши и неща, които ниекога не е подозирал , че може да извърши. Тя е чувство, което не може да се опише или нарисува. Това е полет на душата, повик на сърцето, чувство, в което разумът не участва.
Ще срещне ПРИЯТЕЛСТВО. То е най-хубавото незримо нещо, което изважда човека от неговата самота и го кара да се чувства значим, търсен и неповторим.
А какво е ВЯРАТА? Вярата извисява човека до степен да приеме невидимото, но със съзнанието, че то съществува. Вярата в Бог, вярата в бъдещето, вярата в доброто, вярата , че съществува силна неразривна връзка между дете, майка и баща, вярата във вечността и непреходността.
А МЕЧТИТЕ. Те не са ли плод на съзнанието. Те се виждат в човешкия разум. Те представляват желание. Те са една магическа пръчица, която всеки иска да притежава. А най-прекрасно е ,когато човек осъществи поне една своя мечта. Тогава той се чувства щастлив.
ЩАСТИЕТО . То също е незримо. То е усещане за удовлетворение, красота и топлота. То е удоволствието от добре свършена работа. Индивидуално за всеки един човек.
ТЪГАТА. Тъгата по изгубен любим човек, тъгата от липсата на родна земя и желанието и копнежа да се върнеш в бащината къща.
И така... най-същественото е невидимо за очите. Това са добродетелите – вярата, преклонението, любовта, приятелството, добротата, щастието, удовлетворението. Уважението към близките хора и човека до теб. Трепетът и радостта от желана и очаквана среща. Трепетът и неописуемото щастие от раждането на дете. Грижата и всеотдайността към хората. Грижата и опазването на земята и нейната природа. Всичко това са емоции и чувства, които осмислят и съпътстват живота на човека. Те променят света, изграждат империи, създават живот. Тези добродетели изграждат човека, възпитават го и го подготвят за самия живот. Това са моралните устои на човешкия дух. И макар и невидими, те присъстват, както присъства и вечно зеленото дърво на НАДЕЖДАТА. Надежда за един по-добър свят, в кой хората живеят и умират, но все повече виждат невидимите неща – добродетелите, които ще ги правят щастливи и чрез които те ще опазят света , в който живеят. Ще го направят по-добър и желан за бъдещите поколения.

sm_95
02-14-2009, 14:19
ако ми свалиш това за инадийския океан ще съм ти много благодарна

http://zamunda.pomagalo.com/download/573/#materialzaglavie

Tedi4ka
02-14-2009, 16:07
Площа на Индийския океан с моретата е 76,17 млн.км2, средната дълбочина е 3711 м., а максималната дълбочина достига до 7729 м при Зондски ров. Обема на водата е около 282,7 млн. км3. Океана е с дължина 10 300 км. и максимална широчина 9520 км. Бреговата линия е изрязана слабо, с изключение на северната и североизточната част, където са Червено море, Арабско море, Андаманско море, Тиморско море, Арафурско море, Аденски залив, Омански залив, Персийски залив, Бенгалски залив и др. Индийският океан има разседен, делтов, ватен, коралов, мангров, естуарен, далматински, лагунен, лиманен и риасов тип бряг. Континенталните острови са сравнително малко - Мадагаскар, Цейлон, Сокотра, Бахрейнски острови и др. Характерен е с множеството си острови с вулканичен произход - Маскаренски остров, Коморски, Андамански и кораловите острови - Малдивски, Лакадивски, Чагос, Кокосови и др. Дъното на Индийския океан е пресечено меридионално от Източноиндийския хребет с дължина около 5000км, съединяващ се на юг с широкия Западноавстралийски хребет. Средноокеанският хребет се състои от 3 части, отделящи се от центъра: на север е Арабско-индийският, на югозапад - Западноиндийският, на югоизток - Югоизточноиндийският хребет. Морските утайки в близост до континентите са главно теригенни, до 4000 м - карбонатни фораминиферови и коколитови тини, а на по-големи дълбочини - кремъчни тини или червени дълбоководни глини. Водите в западната част на Индийския океан са с около 3,5°С по-топли от водите в източната му част. Температура на водата в екваториалния пояс е около 28°С, на юг от 60°ю.ш. - около 0°С. Солеността на водите е между 32-36,5 ‰, най-голяма е в Персийския залив - 37-39 ‰ и Червено море-41 ‰. Най-голяма е плътността на водата (1,027 кг/м3) край Антарктида. В тропичните ширини през лятото и есента често възникват урагани. Вълните достигат височина 10-12м. Приливи от 0,5м (в открития океан) до 11,9м (Камбейски залив, Индия). Най-много айсберги има между 40° и 80° и.д. Почти цялата акватория на Индийския океан е в тропичния и умерения климатичен пояс.

charovnata_
02-14-2009, 17:05
мн спешничко ми трябват тези теми
http://zamunda.pomagalo.com/download/140074/
http://zamunda.pomagalo.com/download/262414/
мерси предварително

Tedi4ka
02-15-2009, 01:10
Наука и техника през Втората световна война


Откритията в живота


Даймлер Бенц и Рудолф Дизел създават двигетел с вътрешно горене, който трайно бележи втората индустриална революция. Леките и тежките автомобили променят всекидневието.

Чарлз Линдберг е американски пилот, прелетял за пръв път без кацане Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж на 20 май 1927 г. след 33 часа и 30 минути полет.


На 18 юни 1937 - Руските пилоти Валерий Чкалов, Георгий Байдуков и Александър Беляков излитат от Москва по посока на САЩ през Северния полюс без междинно кацане; полетът приключва успешно на 20 юни във Ванкувър.

В машиностроенето е изобретен непрекъснатият труд – поточната линия. Първата поточна линия е пусната през 1913г. В автомобилните заводи „Форд“.

През първата половина на 20в. започва електрификацията, газификацията и топлофикацията на селищата. Комуникациите също се развиват благодарение на телефонните и телеграфните линии, които опасват планетата.

В медицината също са направени важни открития. Човешкият живот е удължен благодарение на апаратът на Рьонтген, инсулинът и пеницилинът.


Ядрената епоха и приложението на техниката във Втората Световна Война


Енрико Ферми и Лео Шилард от Чикагския университет са първите, създали ядрен реактор и демонстрирали контролирана ядрена реакция на 2 декември 1942. Човечеството получава почти неизчерпаем източник на енергия или както е прието да се казва – използване на атома за мирни цели.

Първите ядрени реактори са използвани за да произвеждат плутоний за ядрени оръжия. Други ядрени реактори са били използвани във флота за задвижване на подводници и самолетоносачи.

Ядреното оръжие е бомба, която използва освободената енергия или друг вид разрушителни ефекти, причинени от ядрени реакции.
В историята две атомни бомби са били взривени над вражеска страна, като и двете от САЩ по време на Втората световна война. Първата експлоадира на 6 август, 1945 над Херошима и носи названието „Малкото момче“. САЩ пускат и втора бомба над Нагазаки с кодовото название „Дебелакът“, която е от имплозивен тип и носи плутоний. В резултат почти веднага загиват 120 000 души от наранявания причинени от експлозиите и от силното облъчване с радиация, а в дългосрочен план умират много повече след години заради поетите големи дози радиация. Употребата на тези оръжия довежда до спора, доколко необходимо е било използването им.
След Херошима и Нагазаки, атомни бомби са взривявани над две хиляди пъти по различни поводи, като ярени опити и демонстративни цели. Страните, които със сигурност са взривявали такива оръжия (в хронологичен ред) са: САЩ, СССР, Великобритания, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея.


^
Подводница от тип VII е серия германски подводници от Втората световна война. Съставляват основната част от подводната флотилия на Нацистка Германия. В периода 1935 — 1945 г. са произведени приблизително 700 броя, което нарежда тип VII като най-масово произвежданата подводница в света.

- - -

Съгласно Версайският договор от 1919 г. на Германия е забранено да има собствена бойна техника. Поради това всички разработки в тази посока са скривани внимателно от немците под различни двусмислени названия. Това се отнася и за първия лек танк за Германската армия.
В началото на 1932 г. немската армия обявява конкурс за разработването на бронирана транспортна машина с тегло в диапазона 4 - 7 тона. В конкурса вземат участие водещи немски фирми - Gutehoffnungshuette, Хеншел, Рейнметал, МАН и Круп. Поради забранителните клаузи на Версайския договор проектът получава кодовото обозначение селскостопански трактор. На 1 юли 1933 г. е избран прототипът на фирмата "Круп", в голямата си част копие на английската танкета Carden Loyd Mk.IV. С означение I A LaS Krupp (1-ва серия) са поръчани 150 шасита. На 1 април 1934 г. е поръчана 2-ра серия от 150 шасита. В производството са включени други производители - Даймлер-Бенц, [Хеншел]], Рейнметал, МАН и Grusonwerk. На тях е възложено да сглобят по три тестови шасита с части осигурени от Круп.
Машините са използвани като транспортьори на боеприпаси. В този си вид остават на въоръжение до края на Втората световна война.


^
Спитфайър (пълно английско име Supermarine Spitfire) е британски едноместен изтребител от периода на Втората световна война. Известен е най-вече с успешните си прояви при отблъскването на немските въздушни нападения по време на Битката за Британия.

- - -

Локхийд P-38 „Лайтнинг“, (в превод — „Мълнiя“) е американски тежък, двумоторен изтребител, създаден в края на 30-те години на ХХ век, от американската компания Локхийд Мартин. Широко използван он съюзните ВВС по време на Втората световна война, особено на Тихоокеанските военни действия.


- - -

^
Як-1 е може би най-интересният самолет сред изтребителите на ВВС на СССР. Най-масовият- 36 000 бр. близо 60% от цялото производство на съветски изтребители. Прост, непретенциозен, с превъзходни летателни качества. Станал родоначалник на семейство от превъзходни самолети. В историята на авиацията едва ли има такъв самолет.

Tedi4ka
02-15-2009, 01:10
Научни открития

Научните открития нямат процес на създаване на ново. Авторът е откривател, а откритието има следните особености:
Не може да се установи собственост
Винаги имат причина и следствие!!! Ако някое от тях липсва, откритието е само факт.
Трябва да могат да се проверят и от други лица
Научни открития не са тези от георграфията, археологията, геологията, палеонтологията и обществените науки.
Закрилата на откритията се прави, чрез закони за интелектуална собственост. Има и международно споразумение от 1978г. в Женева за регистрация на научни открития.

Изобретения

Технически решения на задачи. Те са решения, защото посочват начина за решение на конкретен проблем. Те са технически решения, защото начините са от областта на техниката. Те са интелектуални продукти, които за да бъдат закриляни трябва да са: (критерии за патентноспособност)
Новост – за нарушение на новостта трябва да се разкрият признаците му и специалит да го направи. Има използване и при разкрити признаци, което не нарушава новостта: същността на изобретението е разкрита за 6 месеца преди подаването на заявка от лице действащо в ущърб; при излагане на изобретението на изложби, при условие че след 3 месеца максимум се подаде заявка
Изобретателска стъпка – предизвиква учудване в специалист и той не може да го направи.
Промишлена приложимост – може да бъде използвано многократно в промишлеността или селското стопанство.
За закрила трябва да са спазени и теите критерия!!! В такъв случай те са патентноспособни. За закрила трябва да са само в обектите на ползване. Тези, които нямат закрила са:
Резултати от художествено творчество
Представянето на информация
Методите за игра, интелектуална и делова дейност
Компютърни програми
Математически методи, като такива
Това не са изобретения изобщо.

Нарушават обществения ред
Изменят генетичната идентичност
Клониране на хора
Използване на човешки зародиш за търговски цели
Методи за лечение, чрез терапия и хирургичен път, като това не се отнася за продуктите
Растения и породи животни
Биотехнологични методи за растения и животни
Това са патентно неспособни изобретения.
Могат да се отнасят към обекти:
Технически устройства и изделия
Вещества и състави
Методи
Могат да са самостоятелни при ползване:
Основни
Допълнителни
Служебни
Секретни
Процедура за закрила – чрез заявка пред държавен орган. Право на заявка имат изобретател, правоприемник, работодател. Ако работодателят не подаде заявка за 3 месеца от момента на уведомление правото на заявка е за служителя. Заявката: заявление за патент (библиографски данни, имена на заявител); описание на изобретението (име, технологична област на отнасяне, състояние на техниката, примери за приложение); патентни претенции (описание на признаците по определен начин и по-подробно; определят обхвата на закрила); реферат (описание накратко, което се публикува в патентния бюлетин); чертежи – не задължителни; декларация за приоритет; документи за платени такси. След подаване на заявка се минава през експертиза (3 системи):
Регистрационна – само формална проверка на документите за редовност
Отложена – формална на документите, изчакване за искане от заявителя за проверка по същество (материална – дали отговаря на критериите 1, 2 и 3) ако няма молба в срок заявката се счита за оттеглена
Проверочна – формална + материална от ведомството независимо дали има молба. Ако изобретението е патентноспособно се издава документ.
Вложена (в България) – проверка за класифицирана информация; проверка на формални изисквания и допустимост на закрила; публикация на заявката в бюлетина; възражения от трети лица; материална експертиза – само с молба; изходи – ако изобретението не отговаря, то има решение за отказ (може да се обжалва); ако изобретението отговаря, то има патент (обхват на права с ограничен времеви и териториален обхват) – гарантира право на собственост с 3 правомощия:
Да се използва изобретението за производство, продажба, внос, съхранение; да се разпорежда, продава патента, сключва сделки с него, ползва за залог при кредит; да забранява на 3-ти лица да ползват без разрешение изобретението.
Има изключения при които изобретението може да се ползва без разрешение от изобретателя и това не нарушава правата му:
Използване за лични нужди
За експериментални цели
За цели на обучение
За лекарство приготвено по рецепта в аптека
За ползване в чужди транспортни средства временно преминаващи на територията на държава на която изобретението е патентно способно
За поддържане на патента има годишмо патентни такси. Всяка година те се увеличават с 400лв. И всяка година сумата се увеличава в геометрична прогресия.

Лицензионна дейност
Възникването на лицензионната дейност е в началото на XIXв. Покупко-продажбата на лицензи е поради: икономически (стремеж да се използва най-доброто от техниката) и юридически (противопоставяне на монополното право на собственика за забрана на свободно използване) причини. Факторите за развитие са: висок риск от неуспех на изследванията (заинтересованост да се закупуват вече доказани приложни стоки); високи разходи за изследователска дейност.
Има различни етапи на развитие на лицензионната дейност:
Края на XVIII до началото на XXв. – случаен характер, малък брой;
Началото на XX до Втората Световна Война – увеличаване на лицензиите;
Края на Втората Световна Война до 80-те години на XXв. – бурно развитие, оборотът им надвишава 3 пъти оборота от международна търговия;
80-те години на XXв. До днес – лицензионната дейност не е отделен акт на споразумение, а цялостна научно-производствена политика.
Обект на лицензиите са повече приложните изследвания.
Лицензионната дейност е посредством продажба. Лицензията е договор между лице ползващо обекта на лиценз и трето лице. Договорът прехвърля правото за ползване. Той е формален в писмена форма, двустранен, възмезден, за влизане в сила за други тр трябва да се впишат в официалния регистър на патентно ведомство. Договорите имат определени параметри: страни по договора; условия за ползване; срок на закрила; време за внедряване на обекта; цена на лицензията; ограничения за ползване, производство, цена, ползване на ресурси, териториален обхват; приложимо право при спорове.
Има различни видове договори за лиценз:
Според обекта: патентни, безпатентни, комбинирани;
Според обхвата на правата: неизключителни (носителя предоставя правото за ползване срещу възнаграждение и запазване право за ползване и договаряне за други лицензии на същата територия), изключителна (дателят губи право за ползване на обекта на същата територия), пълна (дателят отстъпва правата си на получателя изцяло, близко е до покупко-продажба, но обекта не сменя собственика си)
Други: крос (предоставяне от получател на дател, като форма на възнаграждение по вече сключен договор), сублицензии (споразумения между получател на изключителна или пълна лицензия на трето лице, където дателя не отстъпва по-голям от първоначалния обхват на правата. Не се ползволява от повечето законодателства.), принудителна (дава се от патентно ведомство на всяко трето лице, което поиска ако са изпълнени няколко условия:
Изобретението да не е било ползвано 3 години от датата на патента или 4 години от подаване на заявката
В сроковете изобретението да не е ползвано в степен за нуждите на националната икономика, освен ако няма основателна причина
Да има национално извънредно положение
Собственик на основен патент откаже лицензия при изгодни условия на собственик на зависим от него патент).
За принудителна лицензия искателя не трябва да е нарушител на чужди права. Лицензията винаги е възмездна и неизключителна.

Цена на лицензията

Ценообразуване на нематериални обекти:
Продукта е с уникални характеристики
Ценноста на продукта произтича от възможностие за бъдещи приходи
Продуктът може да има различна цена на различни територии

Има два подхода за определяне на цената:
Разходен: цената е на база на разходите за научно-изследователска дейност за създаване на продукта + разходи за сключване на лицензионно споразумение
Приходен: цената се определя от очакваните приходи при ползване на интелектуалния продукт. Методи: лицензионни отчисления – процент отчисление от оборота или печалбата, което трябва да се плати на дателя и се взима от практиката в отрасъла, не трябва да се ползва самостоятелно, защото не отчита спецификите на продукта и особеностите на споразумението; квота от свръхпечалба – цената е на база очаквани приходи от внедряване на продукта, като има 2 етапа: определяне величината на свръхпечалбата и разпределяне на ефекта между лицензо дател и получател, като частта за дателя е цена за лицензия, а тази за получателя е лицензионна печалба. Разпределянето отчита: вида лицензия (пълна 40-50%; изключителна 30-40%; неизключителна 20-30%), наличие и степен на стабилност на закрила (правно защитени с висока цена), степен на промишлено усвояване; условия на договора.
Цената определена по този метод е разчетена и размера за лицензодателя зависи и от формата на плащане на възнаграждението.
Паушална – плащане на фиксирана сума (50% от сумата е про сключване на договора, 30% е при предаване на документация, 20% след 72 часови проби на внедряване и експлоатация), положителното е: получаване на крупна сума при подписване, лицензодателя не е обвързан с неуспехи. Отрицателното е, че полчателят плаща голяма сума при подписване; не се рачита на помощ от лицензодателя при реализация; лицензодателя пропуска по-големи евентуални приходи
Плащане, чрез роялти – процентни отчисления, определящи се на база: печалба, оборот, стойност на продукция, от 3 до 10%. Положително е: получателя разсрочва плащанията; разчита се на помощ от дателя. Минус е: получателя може да не плати (за избягване на това в договора се записват задължителни вноски - рати)

Роялти = разчетна цена / печалба, оборот или стойност

Комбинирана – твърда сума при подписване, а останалото се определя на база на роялти

Икономическа реализация на лицензии

Обобщение:
Внедряване в производството и реализация на националния пазар
Износ на продукция
Покупко-продажба на лицензии
Съвкупност

Положително за дателя: предоставя се на всички стадии от жизнения цикъл на продукта; лицензионна форма; избягва се затруднението при реализация.
Положително за получателя: спестява се време и средства за разработка на собствен интелектуален продукт; спестява се време, защото се усвоява директно обекта.
Лицензионна форма на икономическа реализация, трябва да се търси ако продукта е страничен резултат от дейността на фирмата. Да се търси при изтичане на защитни документи или при принудителна лиценизия.
Прави се проучване за контрагент при размяна с два аспекта:
За получател – предпочита се да няма собствени машини, суровини, материали, проследяване дела на заемания пазар.
За дател – същите критерии, както при търсене на получател.
Ноу хау
За първи път понятието е въведено 1953г. в американското законодателство. Международната асоциация по индустриална собственост определя ноу - хау като знания и практически опит от технически, търговски, управленски, финансов или друг характер, които са практически приложими в правото и професионалната практика.
Дефиниция на СОИС - ноу - хау представлява научни знания и производствен опит, представляващи икономическа ценност, чието използване обаче предполага определени знания и технически възможности от техния притежател. В тази дефиниция се съдържат следните основни моменти, относно съдържанието на ноу-хау:
· http://www.teenproblem.net/forumНоу - хау представлява знания, умения, опит. То може да е само едно от тук изброените или комбинация.
· http://www.teenproblem.net/forumЗа да бъдат използвани тези знания купувачът http://www.teenproblem.net/forumтрябва да разполага с технически възможности да ги приложи.
Характерните черти на ноу-хау, които го определят като обект на интелектуалната собственост и които го отличават от др. обекти са:
1. http://www.teenproblem.net/forumИкономическа ценност на ноу-хау - за да представлява ноу-хау една информация тя трябва да е икономически ценна за нейния притежател. Тази ценност може да се прояви http://www.teenproblem.net/forumчрез параметри като увеличение на производителността на труда, намаляване на разходите за производство. Тази информация осигурява конкурентно предимство нейния собственик пред останалите пазарни участници.
2. http://www.teenproblem.net/forumПрактическа приложимост на ноу-хау.
3. http://www.teenproblem.net/forumОтсъствие на правна закрила.
4. http://www.teenproblem.net/forumКонфиденциален характер на ноу-хау. По отношение конфиденциалността трябва да отбележим 2 съществени момента:
· http://www.teenproblem.net/forumНоу-хау е тайна за субект, който се нуждае от него в точно определен момент. Тук решаващ е фактора време. Лицето, което иска да придобие ноу-хау би могло и само да достигне до тези знания след определен период. Но фактът че се нуждае от него в точно определен момент превръща тази информация в ноу-хау за него.
· http://www.teenproblem.net/forumТази информация може да е достъпна, за много лица, но фактът, че не е известна за лицата, които се нуждаят от нея я превръща в ноу-хау за тях.
Разграничаваме 2 основни вида ноу-хау:
Ноу-хау от технически характер:
1. http://www.teenproblem.net/forumНаучно - технически решения, които не отговарят на критериите за патентоспособност.
2. http://www.teenproblem.net/forumНаучно - технически решения, които са патентоспособни, но умишлено се пазят в тайна. Причини за това могат да бъдат: прекалено кратък срок на закрила, сравнен с по - дълъг срок на морално остаряване на информацията, съдържаща се в тях; невъзможност за хващане на нарушители, поради факта че тези решения не дават отражение в/у крайния продукт.
3. http://www.teenproblem.net/forumНучно - техническа информация, която сама по себе си е не патентоспособна , но без която е невъзможно прилагането на вече съществуващо патентно решение.
4. http://www.teenproblem.net/forumПроизводствен опит и умения.
Към ноу-хау от икономически характер спадат:
1. http://www.teenproblem.net/forumОрганизационно - управленски сведения, информация за административно - организационна структура, длъжностни характеристики, отношения на координация м/у звената.
2. http://www.teenproblem.net/forumСведения свързани с реализацията на продукцията (търговски ноу-хау), методи за маркетингови проучвания, информация за потребителите, конкуренти и др.
3. http://www.teenproblem.net/forumФинансово - икономически сведения (т.нар. финансово ноу - хау), сведения за сведения за изпълнение на финансови планове, методи за определяне на себестойността на продукцията, методи за изчисляване на обращаемостта на капитала.
Сключването на лицензионни договори за ноу-хау е съпроводено с редица трудности, обусловени от специфичните характеристики на този обект.
· http://www.teenproblem.net/forumРискът за страните по договора е по - голям в сравнение с чистите патентни лицензии, тъй като лицензодателя разкрива информация, която е възможно купувачът да разкрие на 3-ти страни. От своя страна купувачът не може да бъде сигурен в какъв срок информацията ще остане в тайна. Лицензодателят се стреми да не http://www.teenproblem.net/forumразкрива изцяло същността на информацията, но купувачът не е готов да плати без да знае какво получава. Затова обикновено се сключва предварителен договор, с който лицензополучателя се задължава да не разпространява и да не използва сведенията, получени от лицензодателя до дата на сключване на лицензионния договор. Ако го направи плаща неустойки.

Автор и носители на авторско право
Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение на литературата, изкуството или науката.
Обекти на авторско право
Кои са обектите на авторското право се определя в чл. 3 ЗАвтПСП. Ал. 1 съдържа легалната дефиниция на понятието обект на авторско право - това са произведения на литературата, изкуството или науката, които са резултат от творческа дейност и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Следва и примерно (неизчерпателно) изброяване на видовете обекти на авторското право.
Какво не е обект на авторско право
Не са обект на авторско право нормативните и индивидуални актове на държавни органи (закони, наредби, постановления, правилници, заповеди и пр.), както и официалните им преводи, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни.
Свободно използване на произведения

Има две категории действия за ползване от трети лица без разрешение на автора и не са нарушение:
Действие на ползване без заплащане на автора: ползване на цитати с посочване на автора; за научни цели, за библиотеки и учебни заведения; за медиите; публично представяне по безжичен или кабелен път на изложени произведения; за националната сигурност и съда.
Действия, чрез заплащане на компенсация: възпоизвеждане на литература за копиране за лични цели; възпроизводство по и върху всякакъв начин или предмет; звуково или видео записване. За тези действия се дължи компенсация – 2% от стойността на репрографските маашини и носителите. То се дължи от производител или носител. Срокът на действие на авторските права е живота на автора плюс 70 години след смъртта му. За трудови произведения – 70години от огласяването им.

Koteto0o0o0
02-15-2009, 11:55
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/18230/ Моля те спешно е.Мерси предварително :grin: :grin: :grin:

TEARS
02-15-2009, 14:12
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/18230/ Моля те спешно е.Мерси предварително :grin: :grin: :grin:


ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ”
ПРОМЕТЕЙ - СИМВОЛ НА ЧОВЕШКИЯ ПРОГРЕС

Прометеевият образ е първият при¬мер за герой-хуманист в световната литература. Създаденият от Есхил об¬раз на драматургичен герой се основава на ранния Хезиодов мит, но носи бе¬лезите на едно по-късно мислене на древния елин. Пречупен през погледа на Есхил, образът на Прометей се превръ¬ща в герой, който остава в световната литература като вечен символ на човешкия прогрес.
Прометей е вълнуващ пример за това, как една отделна личност, надарена с безгранично човеколюбие и воля да отстоява принципите и идеите си, дава своя принос за развитието на човечес¬твото, макар да знае колко много тряб¬ва да пожертва в името на този идеал.
Есхиловият герой е носител на ново мислене. Саможертвата в името на простосмъртните е непонятна за олимпийските богове Океан, Хермес, Власт, Сила и самодържеца Зевс. Нито един от тях не може да вникне в същ¬ността на великото му дело, нито да оцени себеотрицанието и саможертвеността на титана. Те дори считат жертвоготовността му за проява на неблагоразумие и слабост. Именно в противопоставянето на начина на мис¬лене на Прометей и останалите божества е заложен контрастът между ста¬ро и ново, прогресивно. Думите на Зевсовия слуга Власт към Хефест: „Мрази го! Бог е, но на боговете пръв враг - той даде твоя дар на смъртните!”
са доказателство за страхопочитани¬ето към владетеля на Олимп и сляпата вяра на повечето богове в него. Те му се подчиняват безусловно, без да сме¬ят да се опълчат срещу силата и гнева му. Прометей не само има смелостта да се противопостави на мълниеносеца, но го прави открито и с пълна увере¬ност в правотата си. Дори и да знае (благодарение на пророческите си спо¬собности) колко много болка и страда¬ние го чакат заради любовта му към хората, титанът нито за миг не се разколебава и твърдо отстоява взетото решение. Нещо повече, съзнанието за извършената добрина го изпълва с гордост, както откритието радва уче¬ния, и му дава морални сили да търпи насмешливото мнение на Океан, Хермес, Власт и Сила:
Та ето всичко, с кратка реч изказано:
от Прометей са всичките умения!
Дори и да е прикован и лишен от сво¬бода. Прометей побеждава в словесни¬те двубои със слепите изпълнители на Зевсовата воля. В диалога между тита¬на и Океан проличава твърдостта, ко¬ято Прометей проявява, докато оста¬налите богове, предпочитайки да останат на страната на Зевс, са изменили на предишните си позиции: „Завиждам ти, че си между невинните, след като с мен сподели всички дързости...”
Прометей не пропуска да иронизира низостта на Океан. Титанът воюва за морално превъзходство над Зевс. В тра¬гедията на Есхил най-силният между олимпийските богове е представен кос¬вено чрез своите слуги и поддръжници и победата на Прометей над някои от тях в словесен двубой представлява всъщност своеобразна победа над Зевс. Дори и окован, благодетелят на хора¬та нито за миг не се поддава на предложението да бъде освободен, ако предскаже бъдещето на мълниеносеца. Той е носител на огромна морална сила и високи идеали, от които не би се отказал. Пренебрегвайки себе си в името на прос¬тосмъртните и опълчвайки се гордо срещу Зевс, Прометей отстоява ново¬то и възвишеното в себе си, което така ярко го отличава от останалите. Него¬вото дело допринася за развитието на човешката цивилизация. Но има нещо още по-силно - Прометей е първият, ос¬мелил се да не зачете Зевсовата воля и да защити правото на по-слабия. Такова дръзко поведение не е имал нито един от боговете на Олимп, въпреки че във вижданията на древните гърци те са носители на идеала им за съвършен¬ство. Прометей нарушава установени¬те представи за хармония, но в по-къ¬сен стадий от развитието на човешкото мислене, поведението му печели симпатии и уважение.
В Омировата „Илиада” епическият ге¬рой Ахил се счита за най-съвършен сред останалите воини и дори ,,конеукротителят” Хектор не може да бъде смятан за по-могъщ от него. Причина за това е неговият начин на мислене, проявен при раздялата с Андромаха и в двубоя с Ахил. Хектор не иска да загине, но не за¬щото е страхливец. Изпитва чисто човешки чувства - любов и жажда за жи¬вот. Това е възприемано от древните гърци като проява на слабост. Поглед¬нато от съвременна гледна точка оба¬че, тази негова проява е напълно нор¬мална и е признак на по-различно мис¬лене от това на обикновения епически герой, готов на всичко, воден от своя гняв. И в „Илиада” съществува проти¬вопоставянето на утвърдената стара представа за образа на героя и новото, което чака да бъде осмислено и оценено.
Именно това ново и различно мисле¬не може да развенчава утвърдените догми и да проправя пътя на прогреса в развитието на човешката цивилизация. Поведението на Прометей може да се оцени и като ненужно дръзко, както мислят Зевсовите слуги. Заслужава ли си да се извърши такава саможертва в името на простосмъртните и какво но¬си тя, освен страдания? Наистина да¬ровете на Прометей към човешкия род са плод единствено на неговото жела¬ние да улесни и да внесе светлина в жи¬вота им и не биха могли да му донесат нищо друго освен удовлетворение. За¬това и носителите на робско мислене. Каквито са Сила, Власт и Хермес, не раз¬бират постъпката му. За тях е безсмис¬лено да се прави нещо за другите, осо¬бено ако си заплашван от гнева на Зевс. Хермес пита:
И какво не погазва, че той е без ум?
Обузда ли беса си, макар и за миг?
Заплашва Прометей със страшни мъки:
ако не ме послушаш, помисли каква
ужасна буря и море от бедствия
ще те слети...
Като слуга на Зевс, самият той из¬питва страх от него и оценява Прометеевата смелост като безумие. Съзна¬нието му е също толкова робско, колкото и това на Сила и Власт.
Прометей намира съчувствие от Океанидите, Хефест и Йо, но никой от тях всъщност не може да го разбере напъл¬но. Единствен той се е осмелил да се изправи срещу Зевс и да понася вековни мъчения. Въпреки че му съчувстват, те не биха могли да бъдат като Прометей. Затова той е сам. Дали винаги тези, ко¬ито се жертват в името на човечест¬вото, са съвсем сами в делото си? Едно обаче може да се каже и да е валидно за всички тях: щом с цената на своите уси¬лия са допринесли за развитието и усъвършенстването на човечеството, те са символ на прогреса и ще имат дос¬тойно място в историята на нашата цивилизация.
С образа на Прометей Есхил изгражда превъзходен пример за хуманен герой. В историята има още много такива бла¬годетели на човешкия род, но Прометей е първообразът и затова името и ми¬тът за него са символ на нов тип мислене, саможертва и прогрес за ця¬лото човечество.

glor4eto_
02-15-2009, 16:33
http://download.pomagalo.com/62515/geopolitika+i+politicheska+geografiya/?search=9332207&po=4

http://download.pomagalo.com/41159/za+globalizaciyata/?po=86

ако може да ми ги свалиш :oops:
мерси предварително

TEARS
02-15-2009, 17:00
http://download.http://www.teenproblem.net/school/62515/geopolitika+i+politicheska+geografiya/?search=9332207&po=4

http://download.http://www.teenproblem.net/school/41159/za+globalizaciyata/?po=86

ако може да ми ги свалиш :oops:
мерси предварително



Глобализацията е високопарна дума, която няма точна дефиниция.Тя съдържа много значения, привличайки едновременно гореща поддръжка и разпалена критика.В действителност терминът е толкова неточен,че може да бъде използван “за” и “против” глобализацията.
Общо казано глобализацията е: заличаване на границите, преодоляване на различията, свободно движение на хора и капитали, пряк и непосредствен достъп до информация, всеобща демокрация.Основният импулс, който движи глобализацията е икономически.
Още назад в миналото може да се проследи разширяването на търговията по време на Римската империя или Средновековието и печелившите резултати от това:предимствата на възвращаемостта, допълнителните печалби, намаляващи себестойността.Но най-вече след Великите географски открития през ХV век с разрастването на трансатлантическата търговия се развива глобализацията в съвременния смисъл на понятието.
Глобализацията е била и е моторът на световното движение на стоки, знания, науки, техники, идеи.След 1919г.(след Първата световна война), въпреки възстановяването на мира, разорена Европа се разчленява и европейските държави се затварят една за друга.От другата страна на Атлантика – Съединените щати, Аржентина и Бразилия – огромни територии, по традиция отворени за емигранти и вносни продукти, на свой ред също се затварят.Международната търговия се срутва, капиталите не се движат, налага се контрол върху обмена,обмисля се фиксиран чрез постановление паричен курс.По цялото земно кълбо икономическият живот склерозира и резултатът не закъснява.Кризата от 1920г., която продължава 10години, оставя десетки милиона хора без работа, в някои страни се установяват диктаторски режими, навсякъде се наблюдава бърз спад на жизненото равнище.Последицата от всичко това е Втората световна война.
Съвременното общество живее като непрекъснато разширява производството и потреблението.Това е модерно схващане за прогреса: той се измерва с процентите, с които расте брутния продукт.Логиката е все повече стоки за все повече потребители – и крайната точка на този процес е глобализацията, за да бъде обхваната цялата планета от единна пазарна мрежа.На пръв поглед крайният изход е: повече производство, изравняване на стандартите, благоденствие, демокрация за всички.
Откакто Гутенберг е създал своята преса, която позволява съставянето на продукта (книжната страница) от еднакви стандартизирани елементи и неговото тиражиране в практически неограничени количества, производството на стоки се гради на все същия принцип: стандартни, унифицирани продукти в огромни серии заливат света.Принципът на стандартизация и масово производство е валиден не само за автомобилите и прахосмукачките, той важи с всичка сила и при средствата за масово осведомяване.Модерната технология позволява практически цялата планета да бъде заливана от едни и същи образи и думи.
Днес глобалната информационна мрежа е изпреварила далеч търговията със стоки.Глобализацията е в пълен ход, това е обективен процес, който не може да бъде овладян или върнат обратно.
Но редом с позитивните си страни глобализацията поражда и напрежения, и негативни реакции.Различни са импулсите, които движат антиглобалистките настроения.Първият от тях е икономическият.Съпротива поражда фактът, че глобализацията не премахва разликите в стандарта, а ги задълбочава и ги прави още по-отчетливи.Грубо казано богатите ще стават все по-богати, а бедните – все по-бедни.Холивудските продукции подсилват социалното напрежение в слабо развитите страни.Хората там се впечатляват не от сюжета на филма, а от простия факт, че всеки в Съединените щати си има собстен дом, хладилник, автомобил и си задават въпроса: а защо ние не?
Психологическият импулс е също много силен – глобализацията разрушава патриархални структури, установени с векове отношения, налага нови форми на общуване.Ответната реакция на този импулс е връщане към стари, средновековни обичаи и традиции, в това число и възраждането на религиозния фундаментализъм.
Особено място заема демографският фактор – населението на развитите страни застарява, то в така наречения Трети свят преобладават младите, които най – често са лишени от перспективи и възможности за реализация.Именно сред тях терорът набира и вербува последователите си.Тероризмът е екстремния протест срещу глобализацията.Да се забрани да се гледа телевизия е крайният вариант на желанието на антиглобалистите да се изолира обществото от външни влияния – чиста проба изолационизъм.
Все пак екстремните прояви на съпротива срещу глобализацията, дори когато външно си приличат, имат различни корени.Сред младите хора, които атакуват барикадите на полицията почти няма представители на Третия свят – това са все синовете и дъщерите на развитите страни.В техния устрем да се чупят прозорци, да палят автомобили и да се сражават със силите на реда има повече сходства с поведението на футболните хулигани, отколкото идеологически основания.
Не подлежи на дискусия, че световното надмощие на Съединените щати от много години поставя останалите страни пред непознати проблеми във свички области, включително и в областта на културата.Страховете от културен империализъм, особено като имаме впредвид глобалното проникване на американските продукти и ценности, харектиризират първоначалното развитие на идеята за глобализацията.Заплахата, свързана с идеята за глобална култура се състои в евентуалното образуване на еднородна световна култура, която да заличи съществуващите местни култури и да наложи американизирана култура на материално и духовно потребление.
В известна степен има основание за подобни страхове, но според повечето специалисти е неправилно да се смята, че разпространението на потребителска култура автоматично и напълно заличава местната специфика на културния живот.
Киното е една от медиите, чрез които се изобразяват спецификите на култура, разположена в определен географски район.То е едно от най-мощните средства за комуникация, с което ние не само се забавляваме, но и изразяваме себе си.Именно производството и разпространението на аудиовизуални продукти са в основата на конфликта между Съединените щати и Европа.По отношение на филмопроизводството светът изглежда двуполюсен.На единия полюс е Холивуд, а на другия – Националната киноиндустрия.Предизвикат лството пред националното кино е да се запази националната културна традиция, като същевременно се покаже разбираемо, универсално послание по един оригинален и модерен начин.В същия момент е необходимо да се насърчи творческия процес,и от друга страна продуцентът непрекъснато трябва да напомня изискванията и очакванията на зрителската аудитория.Той трябва да мисли за крайния продукт и позиционирането му на пазара.
Бързо увеличаващите се от началото на 90 – години на миналия век международни коопродукции осигуриха платформи за обединяване на финансови, творчески, технически ресурси от участващите държави.В повечето случаи коопродукциите са разкази, които не са обвързани само с едно място, а действието се развива на различи места, като по този начин на ниво сюжет отразяват глобализацията в икономиката и културата.В момента преобладават коопродукции между страни със силни икономики и големи медийни центрове.Всъщност самите международни коопродукции са резултат на продължаващата интеграция на културни и икономически дейности в глобален мащаб.Коопродукциите имат потенциала да отразят процеса на глобализация като хибридизация между културите, но поради комерсиалната си ориентация, те се отнасят към аудиторията като към консуматори, а не като към членове на конкретна общност.
В този икономически, културен и правен контекст в България,а и в останалите източноевропейски страни се разработват варианти на коопродукции, в които се търси успешното съчетаване между западни финанси, източноевропейски талант и евтин труд.
Коопродукциите са добра схема да се пресъздаде новия модел на съвременния свят – постоянно в движение, миграция и преселничество.
Към най- очевидните промени, внасяни от глобализацията в културно-духовната сфера се отнасят възникването на открити информационни потоци и пространства, разпространяването на унифицирана попкултура, сходни стандарти и стилове на живот, утвърждаването на английския като световен език.Това предопределя културният живот да излезе извън рамките на локални и национални общности.
Да се затворим в себе си е глупав провинциализъм.Вече не е важно къде си роден, стига да притежаваш компютър и връзка със сателитна телевизия.В глобалният свят нямат значение расите и цвета на кожата – това са характеристики, които не са съществени.С развитието на мобилните комуникации изчезва разликата между “тук” и “там”.
Масовите медии са неовладяемите оръжия на глобалното.Информационнат епоха, в която живеем е епоха на различието в противовес на стандартизирането от индустриалната епоха.В интерес на истината, въпреки различието в позициите на новинарските канали, получаваме от тях почти еднакви информации.От друга странаголемите телевизионни мрежи не излъчват регионални събития, а се спират само на онези от тях, които биха представлявали интерес за света.Глобалните новини се произвеждат от добре известни медийни центрове – няколко мощни телевизионни компании, способни да предават на “живо” от всяка точка на планетата,когато стане “гореща” и още толкова агенции с пореспонденти в цял свят.Тези медийни центрове освен крепости на свободното слово и защитници на демократичните ценности са частни търговски компании.Те принадлежат към добре осветената част от света.
Според много автори глобализацията е нещо безспорно добро с няколко лоши аспекта, които обаче могат да бъдат смекчени с разум и усилия.Тези неблагоприятни аспекти могат да бъдат решени чрез подобряване на управлението, обръщане на по-сериозно внимание на социалните проблеми и контролиране скоростта на промяната.
Прегледът на историческата реалност в миналото и днес ни учи, че единствената глобализация, чиято равносметка е като цяло положителна, въпреки наличните негативи, е капиталистическата, която съществува не отскоро.
Колкото до страха на всяка държава от това , че идентичността й потъва в американската унифицираност и до борбата на “стара” Европа да съхрани “културната си другост”, трудно е да бъдат прецизно анализирани, защото се основават на своеобразната си представа на стилове, равнища и дейности.Тук се вижда грижата да се съхрани езикът, заплашен от универсализацията на английския, опасенията от търговската конкуренция на филмите и телепродукцията на Холивуд, горчивината от научната плодовитост на американските университети.
Както вече отбелязах надмощието на Съедининете щати във всички области поставя останалите страни пред много и непознати досега проблеми.Но това е резултат от исторически процес , разпрострял се почти век.Трябва да се анализират съответните детайли, за да се прецени рационално новата ситуация и да се използва позитивното в нея, а не да се коригират крайностите, когато те вредят на балансираното и уравновесено управление на световните дела.




СЪЩНОСТ
С географския ареал (географската зона и условия) мнози¬на представители на политическата мисъл са се опитвали да обясняват "националния характер", да обосновават съществуващите или желани национални и международни общности или международни конфликти. Как¬то се знае географското положение не се избира (поне след Великото преселение на народите) и затова всяка държава е принудена да се съобразява с него и да го приема такова, каквото е. На тази основа се строят макросхеми, обосноваващи едно или друго дългосрочно по¬ведение в международната политика. Класическият геополитически под¬ход желае да служи за основа на рационално политическо поведение, което оптимално използва благоприятните страни на "географския фактор", или ограничава, доколкото е възможно, последиците от неб¬лагоприятните му страни. С други думи, вътрешната и външна поли¬тика па дадената страна и регион зависи преди всичко от физикогеографските условия, в които тя е обречена да съществува.
С "геополитически" съображения мнозина изявени политици днес се опитват да обясняват една или друга външнополитическа идея. Зад термина "геополитика" те поставят днешното временно разположе¬ние на силите в света като му се придава необходимата "геополитическа" вечност. Както посочва Антоний Тодоров (в. 1000 дни от 25.12. 1991 г.) за днешния Запад "геополитическото мислене" се свежда до супероценностяване на Западната цивилизация, на богатия Север, които се нужда от защита срещу бедния Юг и обедняващия Изток. Но зад тази доктрина отново стоят интересите, а не географията.
В края на XX век принципите на геополитиката служат за обяснение на динамичните процеси, които протичат навсякъде по света и особено в Европа. Новата геополитика на Евразия се свежда до въз¬приемане принципа на съединяване чрез обособяване. Този принцип кон¬тактува с въпроса да съществуват или да се премахнат границите между държавите. От къде и до къде да се обособи новото геополитическо прост¬ранство: от Атлантика до Урал или от Ванкувър до Владивосток? На каква основа ще се интегрират различните народи - дали върху прин¬ципите на християнската цивилизация, дали върху повсеместното гос¬подство на законите на демокрацията, пазарната икономика и формули¬раните от Хартата на основните права и свободи на гражданите? Става въп¬рос как да се осъществяват разводите на различните народи, живели в рамките на многонационални държави и как ще се осъществяват нови¬те "бракосъчетания" там, където е желан този процес - дали по мирен или по силов път? Трябва да се дадат отговори на много и разнообраз¬ни въпроси като:
- Как и доколко съвместните усилия на държавите-участници в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и НАТО ще бъдат в състояние; да изградят надеждни механизми за предотвратяване на съ¬ществуващите все още противоречия и военни конфликти не само в Европа, но и в света?
- Какви са политическите гаранции за равнопоставеността на различните народи, па тяхната национална сигурност и стопански просперитет?
- Как екологическите проблеми ще бъдат вместени в интеграционните процеси?
-Ще може ли сътрудничеството да вземе връх над конку¬ренцията между държавите и народите?
- Няма ли да се появи носталгия по несъвършената и по безопасната, но затова пък стабилна двуполюсна система за сигурност каквато беше по времето на противостоенето на НАТО и Организацията на Варшавския договор. Каква е вероятността от създаването на нов биполярен модел НАТО - Организация на независимите държави (ОНД), в който ще има хаотична и нестабилна маса от държави с неуредени във времето етнически, икономически, религиозни, погранични и т.н. проб¬леми?
Изобщо създаването на новото географско-политическо по¬нятие Обединена Европа кореспондира на първо място със създаването на Европейска система за сигурност. Специалистите в тази насока очертават два алтернативни варианта за създаването на такава систе¬ма за сигурност - децентрализиран и централизиран.
Децентрализираният вариант изисква създаването на мрежа от регионални и субрегионални системи за сигурност от страни със сходно икономическо и социалнополитическо устройство и развитие, както и със съвместими международни интереси. Главният проблем на този модел е, че той неминуемо ще поражда недоверие в останалите извън системата страни. Неговото създаване ще породи като верижна реакция възникването на други съюзи, които най-малкото кодирано ще се изграждат на основата на определена доза противопоставяне. Освен това при наличието на развит такъв модел, трудно би се извършила адаптацията му към бъдещата неизбежна единна система за общоевро¬пейска сигурност.
Централизираният вариант е свързан с нарастването на членската маса около съществуващото военнополитическо ядро - НАТО. Днес само НАТО разполага с възможността да дава съществен политически и военен принос в защита на мира и сигурността на континента. Затова на пръв поглед този вариант е най-приемлив, особено за дър¬жавите бивши участници във Варшавския договор, които из¬паднаха във вакуум на външни гаранции за своята национална сигурност след неговото разпускане в началото на 90-те години на ХХ век. Тук обаче има най-малкото два геополитически въпроса:
Първо. Къде са границите на Европа, която трябва да се обединява и какво е мястото на Русия, САЩ и Канада в този процес?
Второ. До каква степен със създаването на военнополитическия съюз в рамките на тези граници проблемът за сигурността може да бъде решен?
Отговорът па тези въпроси не е маловажен, защото той е свързан с определена насоченост на интересите, с нов център на тех¬ния баланс, както в регионално, така и на континентално и световно ниво. Различията, които съществуват в степента на обществено-историческото развитие между различните географски зони на Европа ще затрудни много този процес. Нещо повече. Говори се за възраждането на "ново средновековие" на стария континент. Неговите теоретици твърдят, че след "краха" на комунизма не се е достигнало до тържест¬во на демокрацията и хуманизма. Забелязва се нарастване па хаоса в международните отношения. Задълбочи се икономическата, политическа¬та и морална криза. На мястото на ясно очертаното съперничество на двете противостоящи си суперсили, всяка от които поддържаше ред в своя лагер, а рискът от взаимно унищожение в случай на пряк конф¬ликт правеше почти нереална възможността от неговото възникване, днес в различни точки на континента и в света се оформят своеобраз¬ни "черни дупки" и зони за анархия, етнически и религиозни конфлик¬ти. Политическият елит в повечето държави както на Изток, така и на Запад е отчайващо неспособен да реагира на настъпващите промени. В тази връзка френският политолог Ален Милк твърдейки, че Европа навлиза в ново Средновековие посочва, че на мястото на рухналите закони и порядки се появяват временни структури, които често функ¬ционират в зависимост от случая. Съвременна Европа, а следователно и съставящите я държави все още не е способна да открие основопола¬гащият принцип на посткомунистическия свят. От 1989 г. са се появили 18 нови държави на континента. Расте дезинтеграцията на Запад - Бел¬гия, Италия, Испания, Франция и Великобритания. Това ще тласне про¬цесът на създаването на "Свещена римска империя на германските народи". Само така би се създал единния континентален център на ръ¬ководство на континента; би се преодоляла нелоялната конкуренция както и несигурността.
Според Милк светът еволюира в две посоки. Първата е свър¬зана с възникването на нови градове - държави или райони - държави, а втората - с възникването на нови империи. Върху тези посоки съ¬ществено влияние ще оказват внезапни революции от типа на т.н. "Чис¬ти ръце" в Италия. Новото геополитическо пространство ще се харак¬теризира с неуправляеми хомогенни нации. Лишено от Бог, това прост¬ранство трудно ще достигне до политическо, икономическо и социално сцепление. И тъй като последните са залог за просперитет, сигурност и равновесие, тяхната липса вещае за Европа и света нерадостно бъ¬деще.
Без да сме такива песимисти, истината изисква да се от¬бележи, че бъдещето на континента е твърде неясно. Разпада се Версайската система за мир, която победителите в Първата световна вой¬на бяха наложили за Европа. Тя бе несправедлива, защото придаде те¬ритории и народи от победените страни на победителите. Това гене¬рираше непрекъснато желание за исторически реванш и тласкани; стра¬ните към нови конфликти и войни. Все още не е ясно на какви основи трябва да се изгражда новата система за национална, регионална и глобална сигурност. Единствено, което се знае, че народите отново трябва да се върнат в своя външнополитически анализ към основните принципи на ГЕОПОЛИТИКАТА
ГЕОПОЛИТИКАТА е научна теория, положена в основата на политическа концепция, която използва природогеографските подходи и данни( конфигурация на територията, размери на акваторията, положение на страната, климат, материалните ресурси; расов и национален състав на населението и др. ), за обосноваване на националните. и коалиционни интереси на държавите и ВП съюзи( с.18 ГП и сигурност С., 1996
В САЩ : ГЕОПОЛИТИКАТА: “ Обществено научна дисциплина, която се занимава с ефективността на етническите, демографските и икономическите аспекти върху политиката на държавата( т.е. тя е съставна част от политиката природните, икономически, социални и демографски особености на една страна ( с. 48)
Политическата география – за пространствените отношения в света за определен период от време и контрастност на държавно политическите отношения.
ГЕОПОЛИТИКАТА- разработване на концепции и планове за влиянието на определени географско политически и икономически фактори върху сигурността( с.18 ГП и сигурност С., 1996)
От проблемите в пространствените параметри на политиката. Да се подчертае деликатната граница, която разделя междудържавните ( външнополитическите ) противоречия от териториалните спорове и претенции
Проблематиката “ нацията –територии “ е в основата на геополитическите спорове след ВСВ – беше обгърната с плътна идеологическа мъгла
Обща теза – за първостепенната важност в политиката на фактора материално производство. Под предлог, че твърдо напомнят хитлеристките начинания , още през 1945 г.руснаците и американците “ забраниха “ употребата на понятията Геополитиката и Геостратегията
Промяната на геостратегическата ситуация в глобален и регионален план ( мащаб ) даде силно отражение на международната и национална сигурност
Това наложи да се познават развиващите се процеси; да се дава правилната оценка; правдоподобното прогнозиране на тенденциите, за еволюцията им от ръководните държавни и военни кадри – едни от най-важните фактори за падежно гарантиране на националната сигурност на отделните държави.
Необходимост от теоретична разработка и методология за оценка на Геополитическата и геостратегическите обосновка от различни мащаби, но подчинени на националната сигурност на страната
ГЕОПОЛИТИКАТА се ражда като се търсят факторите, определящи развитието на обществото. Един от тези фактори определящи развитието на обществото е географската среда. ДЕТЕРМИНИСТИТЕ търсят органичната връзка на човешкото общество с природата
Според Шарл Монтескьо ( 1689 – 1755 г) под влиянието на климата, народите са или смели, оптимисти или безволеви песимисти. Той свързва дори и робството с климата
По време на капитализма доктрината на географския детерминизъм за правото на силния се трансформира в доктрина на жизненото пространство.
Концепциите за жизненото пространство служат не само като идейна обосновка на териториалните граници на отделните страни, но се превръщат в държавна политика, довела до много агресивни войни.
Успоредно и в тясно взаимодействие с географския детерминизъм се развива и широко разпространява и ДОКТРИНАТА НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ГРАНИЦИ – най-широко разпространение при борбата на Прусия за обединяване на Германия. Тази доктрина се развива в две направления
- на естествените езикови граници
- на естествените релефни граници
Независимо на кое направление се дава приоритет на даден исторически етап от развитието на човечеството геополитиката е служила да обоснове необходимостта при завладяване на територии с население от нисшата раса – варварско изтребване, ограбване , експлоатиране С географското положение на елинската народност Аристотел обяснява нейното превъзходство и най-добрата държавна организация. Той пише: “ Елинската народност заемаща в географско отношение почти средищно положение между жителите на северните райони на Европа и Азия, обединява в себе си природните свойства на едните и на другите; тя притежава жив и мъжествен характер и развит интелект и затова запазва своята свобода, ползвайки се от най-добрата държавна организация, която е способна да властва над всички
Расизмът и расовите концепции получават голямо развитие още в древността.
През 16 век колониалните държави расовите теории се използват за оправдание на масовото изтребление , ограбване и агресивните войни
Расизмът е една от най-реакционните елементи на ГП. Расовите различия се преодоляват с премахване на затвореността и с развитие на производителните сили и образованието
Основателят на Берлинския университет Ф.Ф.Хумболд непрекъснато доказвал че : „Народите се отличават по национално-расов признак”
Хегел доказва че “ германският дух е дух на новия свят, цели на който е осъществяване на абсолютните истини – много учени създават идеята за германизма. Свръх националната идея се дължи на гениалността, мъжеството и мъдростта на германския народ.
Историческите корени на геополитиката се раждат в бор¬бата на научната мисъл да разкрие факторите, определящи развитието на обществото. Един от тези фактори е географска¬та среда. Детерминизмът като направление във философията възниква в робовладелческото общество. Той утвърждава, че географската среда е определящо материално условие за об¬ществения живот. Представителите на детерминизма, като тър¬сят органичната връзка на човешкото общество с природата, не виждат характерните принципни различия между тях. Те до¬ри установяват пряка връзка между отделни компоненти на природната среда (най-често климата) и явленията на общест¬вения живот. Според Шарл Монтескьо (1689—1755) под влия¬нието на климата народите са или смели оптимисти, или безво¬леви песимисти. Той свързва дори и робството с климата.
През годините на великите географски открития географ¬ският детерминизъм е използван за обосноваване и оправдава¬не на колониалната политика в.новооткритите земи, населени с по- слабо развити народи.
За родовачалник на ГП се смята Германия, а за нейни създатели : Фр. Ратцел( 1804 – 1904.
В края на ХІХ и началото на ХХ век, когато борбата за завоюване на нови земи придобива крайно ожесточен характер, доктрина¬та на географския детерминизъм за правото на силния се транс¬формира в доктрината за жизнено. пространство. Концеп¬циите за жизнено пространство служат не само като идейна обосновка на териториалните граници на отделни страни, но се превръщат в държавна политика, довела до много агре¬сивни войни.
Успоредно и в тясно взаимодействие с географския детерми¬низъм се развива и широко се разпространява и доктрината за естествените граници. Тя получава най-голяма теоретична обосновка и практическа реализация в периода на борбите на Прусия за обединяване на Германия. Тази доктрина се развива в две направления: естествени езикови граници и, естествени релефни граници. Според първата теория трябва всички територии, населени с лица, говорещи немски език, да се обединят,, в една. държава, а според втората — да се съз¬даде Велика Германия., в състава на която освен Австрия да влязат и територии на Прусия, Франция, Белгия, Холандия, Люк¬сембург, Швейцария и др. страни.

Завръщането на понятията геополитика и геостратегия е продиктувано от настъпилите през последните години измене¬ния в глобален, европейски и регионален мащаб.
Концепцията за национална сигурност на Република България се основава на убеждението, че геополитическите фактори са обективна основа на международните военнополитически от¬ношения. Те имат определящо влияние върху формирането на взаимните връзки, влияния и зависимости между различните силови центрове и региони в света. Република България отчита и се ръководи от възгледа, че катализатор за запазването и на¬растването на геополитическото противопоставяне ще бъде бор¬бата за влияние в районите с важно военностратегическо поло¬жение, с източници на евтини суровини, основни производствени фондове, квалифицирана работна сила и пазари за собствените технологии и продукция. Във военностратегически план нараства значението и интересът на различните сили към територията на България като плацдарм — със създаването в нейните рамки и в районите в близост до нея на икономическа, комуникационна и военна инфраструктура и потенциал на подстъпите към трите континента — Европа, Азия и Африка,
От взаимодействието на различни геополитически фактори в света, Европа и на Балканите се формират сериозни източници на нестабилност, напрежение, рискове и заплахи за национална¬та сигурност на България на глобално, европейско и регионално равнище.
В наше време най-далновидните учени се обявяват за по-за¬дълбочено и всестранно изучаване на геополитиката, но това да става във взаимодействие с историята, политологията, психоло¬гията и военната наука, като при това се имат предвид неотмен¬ните изисквания към геополитиката в практическата държавна дейност.
Следователно Геополитиката е научна теория, положена в основите на по¬литическа концепция, която използва природогеографски под¬ходи и данни (конфигурация на територията, размери на аквато¬рията, положение на страната, климат, материални ресурси, ра¬сов и национален състав на населението и др.) за обосноваване на националните и коалиционните интереси на държавите и воен¬нополитическите съюзи.
Традиционно в САЩ на геополитиката и геостратегията се отдава изключително голямо внимание. Те се разглеждат като част от политическата география или по-точно като нейни при¬ложни направления. Създадени са специални научноизследова¬телски институти за геостратегически изследвания. Ако се на¬прави опит да се установят различията между политическата география и геополитиката, то първата се приема като наука за пространствената структура и контрастност на държавно-политическата организация в света за определен период от време, а Геополитиката — за разработването на концепции и планове за влиянието на определени държави в световното стопанство и конкретната им икономическа, социална, екологична и военна политика.
Геополитиката има непосредствено отношение към предим¬ствата на местоположението (географското положение), географското разпределение на ресурсите и усвояването им, струк¬турата на военните сили и т. н.
Известният от по-ново време американски геополитик К. Грей в последната си книга „Геополитиката на свръх мощта" се стреми да докаже теоретичните основи на политическата и военната стратегия на САЩ. Според него същността на геопо¬литиката се свежда до разкриване на връзките между между¬народната политическа мощ и географските условия, а също териториалната статистика, ландшафта, икономическите ресур¬си, разстановката на политическите обединения и съюзи.
Геополитическите фактори винаги оказват влияние върху политическата, икономическата и военната стратегия на държа¬вите. Ако тяхното значение се надценява и абсолютизира, както това е направено в изследването на К. Грей, то действително се преминава границата на обективния хоризонт, зад който следват идеите и принципите на вулгарната и политизирана геополитика.
Съществуват и редица други определения. Така например според Н. Каледин тя е метод в политическата география, а спо¬ред Аксьонов — дейност, насочена към изменение на парамет¬рите на политико-географското пространство.
Заслужава внимание определението за геополитика, форму¬лирано от С. Карастоянов като приложение в политиката на при¬родните, икономическите, социалните и демографските особе¬ности на дадена страна. Интересна дефиниция предлагат Хри¬стов и Димов. Според тях геополитиката анализира глобал¬ните и регионалните, предимства и недостатъци на географско¬то пространство. Може да се обобщи, че в по-широк научен план главната същност на геополитиката се дефинира чрез гео¬графията и по-конкретно чрез някои нейни основни направле¬ния, представляващи своеобразни проекции на контактните зо¬ни между географията, от една страна, и естествените и об¬ществените науки, от друга. В този смисъл геополитиката тряб¬ва да се разглежда като един от важните аспекти в географията и в политическата география в частност.
Най-общо казано, обект на геополитиката е взаимодействие¬то между човешкото общество и природата. Основните компо¬ненти на човешкото общество са хората и материалните усло¬вия за тяхното съществуване, към които преди всичко се отнасят средствата за производство.
Ако се разгледа многообразието от държавни формирова¬ния в света, ще се установи, че икономогеографската среда на цялото човечество на планетата Земя е разпределена между отделните държави или обединения от държави, които създа¬ват икономически пространства. В епохата на научно-техническата революция, когато производителните сили се развиват с много високи темпове, материалните условия за съществуване на дадена държава или икономическо пространство се оказват недостатъчни за нарасналите потребности на хората. Ето за¬що по силата на историческата необходимост за удовлетворя¬ване потребностите на хората възниква и се развива междуна¬родното разделение на труда.
Геополитиката е тясно свързана с материалния живот на хо¬рата. Условно тя има две страни — вътрешна и външна.
Вът¬решната страна е свързана с взаимодействието между хората и географската среда на дадена държава или дадено икономиче¬ско пространство, а външната страна — с взаимодействието между държавите и икономическите пространства при използ¬ването на принадлежащите им икономо-географски части от географската среда на планетата.
Може да се отбележи също, че геополитиката и като теория, и като част от политическа доктрина има право на съществу¬ване като наука с обективно съдържание и прагматичен смисъл. Във връзка с протичащите фундаментални изменения в световен мащаб вниманието към концептуалните положения в геополи¬тиката се засилва на базата на теоретични обобщения на богат исторически материал и използването на нови съвременни ме¬тоди на изследване. Заедно с това трябва да се отбележи, че от всички присъщи на дадена научна дисциплина компоненти, ме¬тодологията за провеждане на геополитически изследвания е най-слабо развита. Повечето изследователи в тази област не си поставят за цел формирането на методически основи на научна дисциплина, а се задоволяват с използването на налични знания и методи за определяне на съотношението между политическите и икономическите сили в света. Във връзка с това трябва да се подчертае неприемливо ниската степен на използване на един универсален научен метод, корените на който трябва да се тър¬сят в географията и който може да бъде наречен геометод. Чрез него много по-достъпно могат да се изучават процесите и прин¬ципите на развитие на държавите, регионите и света като цяло, като се отчитат системното влияние на природните, политиче¬ските, икономическите, военните, екологичните и други геополитически фактори. Разбира се, това трябва да става в съзвучие с методите на изследване, използвани от историята, политологията, икономиката, социологията, военната и другите науки.
Посочените определения ясно очертават предмета на геопо¬литиката и нейното СЪДЪРЖАНИЕ.
Геополитиката изучава законите, закономерностите и принци¬пите, свързани с влиянието на географските фактори върху раз¬витието на обществото. При това се отчита влиянието не само на обкръжаващата човека среда, но и природата на човека в дадена държава или коалиция. Като изхожда от достигнатата степен на развитие на обществото, от факторите, определящи това развитие, и от интересите на държавата (коалицията), геополитиката е призвана да определи силите и средствата за постигане на поставените пред нея цели,, а следователно и общата насока за развитие на обществото (държавата, коалицията) и осигуряването на неговата сигурност.
Като наука и практика геополитиката се ръководи от общите закони за взаимодействието между обществото и природата, които се основават на диалектическите закони за развитие на природата там, където присъства човекът.
Геополитиката изучава основно законите, свързани с мате¬риалния живот на обществото, които от своя страна намират относително самостоятелно проявление в структурните компо¬ненти на обществото. От една страна, геополитиката изучава за¬коните, свързани с производството на материални блага, а от друга — законите, свързани с развитието на икономогеографската среда.
Условно производствената дейност на хората може да се раздели на две части — създаване на материално-техническата база на обществото и на отношенията, в които влизат хората в процеса на производството. Геополитиката е призвана да изу¬чава законите за изграждане на материално-техническата база на обществото, свързани с икономогеографската среда на дър¬жавата (икономическото пространство). От това може да се на¬прави и изводът, че от всички социални закони, геополитиката изучава само тези, които са пряко свързани с изграждането на материално-техническата база на обществото.
Икономогеографската среда съществува там, където същест¬вува човекът. Законите за развитие на икономогеографската среда носят отпечатъка на социалните закони, характерни за хората в процеса на производството на материални блага. В това отношение геополитиката широко се опира на различните географски науки.
Целта на геополитиката е тясно свързана с политическите це¬ли на държавата за създаване на материални и духовни предпо¬ставки за развитие на обществото. Характерът на геополити¬ката на дадена държава (коалиция или геоикономическо про¬странство) съответства на характера на провежданата от нея цялостна политика.
Често като геополитически се дефинират явления и процеси, нямащи нищо общо със същността на геополитиката. Според Лакост понятието геополитика се употребява далеч по-разумно и подходящо в сравнение с особено привлекателното понятие геостратегия. Той предлага разграничаване на тези две понятия, като се запази терминът геополитика на национално равнище, а геостратегия да се използва при съперничество и антагонизъм между държави или политически сили, враждебни едни спрямо други. Очевидно е обаче, че разликата между геополитика и геостратегия не трябва да бъде определяна само според мащаба на политическото мислене. От методологична гледна точка мно¬го по-сполучливо е разграничаването на геополитически про¬странствени закономерности и геостратегически интереси на отделните геопространства в глобален или регионален мащаб.

Впрочем повеите, дошли в геополитика¬та „отстрани", говорят съвсем за друго. Имаме предвид новата поява на цивилизационния подход В труд на С. Хънтингтън от 90-те години на XX Век.20 Наистина този подход не е негоВо откритие, тъй като за това пише А. Тойнби, а преди
него - Н. Данилевски. Но значението на тру¬довете на Хънтингтън за геополитиката е в обособяването на два абсолютно нови момента, без които Геополитическият ана¬лиз на съвременно равнище би останал не¬продуктивен.
Първо, това е динамиката на цивилиза¬циите, откриваща такъв фон на анализа, който може да изглежда неочакван. Ако през 1900 г. - преди един век, частта на западната цивилизация от населението е била 44,3 %, през 1995 г. тя вече е само 13,1 %, а според прогнозите до 2025 г. ще бъде 10,1 %. В същото време населението на ислямския свят за разглеждания период е нараснало от 4,2 % до 17,9 %, потенци¬ално (през 2025 г.) - до 19,2 %. Стремите¬лен ръст е характерен и за африканската цивилизация (обособена условно) - от 0,4 % (1900 г.) до 11,7 % (1995 г.) и 14,4 % (2025 г.). Първа по „тежест" стана китай¬ската цивилизация - 22,3 % през 1995 г.21 Съществено е намаляването на ролята на Запада и в световната промишлена продук¬ция - от 77,4 % (1900 г.) на 57,8 % (1980 г.), както и в световния БВП - от 64 % (1950 г.) на 48,9 % (1992 г.).22
Второ, В геополитическия анализ неизбежно ще Влезе ново определение за някои страни - разделени, т. е. такива, В които няма съгласие към каква цивилизация принадлежат. Хънтингтън смята, че най-ярък пример В това отношение е Турция, и събитията от януари 2000 г. потвърждават тази позиция: в Истанбул се провеждаше демонстрация в подкрепа на чеченските терористи, полицията я разгонваше, а участниците в нея скандираха „Еджевит в Русия!".
Един от най-важните методи при изучаване феномените на световната цивилизация е хронологич¬ният. Научната му значимост и уни¬версалност са безспорни. Това дава основание на историята да претендира за лидерски позиции В общественото познание. Същевременно основателни претенции за методологична универ¬салност има и географската наука, тъй като всяко явление или процес се харак¬теризира и с хронологична, и с прост¬ранствена динамика. И докато хроно¬логичният анализ на развитието е в основата на историческото познание, неговите пространствени (хорологич-ни) измерения са приоритет на географ¬ския анализ. Не случайно успоредно с първите апокалиптични предупреждения за „край на историята" (Фукуяма, 1989) много учени и общественици по¬ставят и въпроса за „край на геогра¬фията", акцентирайки върху процесите на уплътняване и „съкращаване" на гео¬графското пространство (Лавров и Сдасюк, 1985; Бауман, 1999; Кондратиев, 1999; Стоянов, 2001).
Географията възниква още в зората на научното познание и е един от най-важните му фундаменти. Поради това тя осъществява тесни методологич¬ни връзки с философията, историята, политологията, икономиката, право¬то, психологията, екологията, биоло¬гията, химията, физиката, геологията, математиката и много други. Универ¬сален знаменател за обединяването им е пространството на ГЕОВЕРСУМА (гео¬графската обвивка на Земята) като арена на конкретно взаимодействие между природни и обществени феноме¬ни. Недвусмислено потвърждение за това намираме в аксиоматичното оп¬ределение на Кант (1802): „Нашите знания могат да бъдат систематизи¬рани или по понятия, или по Време, или по пространство".
Уникалната роля на географията за развитието на научната мисъл е в из¬ползването на универсална методология на изследване, проектираща природни и (или) социални явления върху простран¬ствена основа. В страните, чиито на¬ционални школи са водещи в развитието на световната география (Русия, Гер¬мания, франция, Великобритания и САЩ), научнообоснованата простран¬ствена организация на обществената дейност е широко разпространена и на¬мира разнообразно практическо приложение. Върху пространствения анализ се основават редица научни постижения и положителен управленски практически опит в много от високоразвитите страни, независимо от големината на техния природно ресурсен, демографски и стопански потенциал.
В България общественият имидж на географията е нисък най-вече по субек¬тивни причини. Сред обективните при¬чини за непризнатия теоретичен и приложен потенциал на географията у нас през последните десетилетия изпъква нейното изкуствено разделяне на при¬родна (физическа) и обществена (социално-икономическа). При това общественият интерес наивно я оприличава предимно на природна наука, чиито най-атрактивни акценти се свеждат до механично представяне на тримерна статистическа информация. Що се отнася до обществената география, на нея й е отредено да битува като науч¬но направление с априорно безспорен пространствено дефиниран обект на изследване, но с оспорван от много дру¬ги науки предмет на изследване. Главни нейни „конкуренти" в борбата й за признание сред обществените науки са историята, икономиката, политологията, демографията, социологията, пси¬хологията, правото, военното дело и др. Всяка от тях е успяла да докаже своята частна изследователска мето¬дология. Но едновременно всички те използват и универсален пространст¬вен (географски) метод на изследване. Този факт не би трябвало да се разглежда като противоречие в науката. Важно условие за това обаче е взаим¬ното признаване на общата методоло¬гична база между обществените науки, включително обществената география.
В зависимост от пространствения обхват на обекта на изследване геогра¬фията (в т.ч. обществената) условно може да се раздели на глобална и регио¬нална. От гледна точка на голямото раз¬нообразие при дефинирането на нейния конкретен предмет обществената гео¬графия се диференцира в многобройни клонове и направления - културна, социална, политическа, икономическа и други.
Политическата география изследва взаимодействието между политически¬те процеси и географското пространст¬во. Чрез нея се отчита комплексното влияние на природни, демографски, сто¬пански и екологични фактори на обще¬ственото развитие. Теоретичното възникване на класическата политичес¬ка география и геополитиката, в частност, е в края на XIX и началото на XX век, като синтез от редица обществено-научни познания. Тяхна философс¬ка основа става структурализмът, чрез който се разкрива логиката на от¬ношенията и връзките между елементи¬те на зададена система (Павлов, 1999). До Първата световна война политичес¬ката география и геополитиката се разглеждат като синоними, но след това започва постепенното им разграничава¬не. Политическата география се утвърждава като част от развитието на гео¬графските науки, а геополитиката из¬ползва все повече методи за изследване от политологията, социологията, исто¬рията, военната наука и други. Различи¬ята между политическата география и геополитиката стават най-забележими в Германия в началото на XX век, къде¬то политическата география се тълкува като наука за пространствените условия на държавата, а геополитиката -като наука за пространствените изиск¬вания на държавата.
В най-широк смисъл геополитиката се развива като наука за влиянието на про¬странствените природни и обществени фактори върху културно-политически процеси в световен мащаб. В по-тесен смисъл геополитиката разглежда прост¬ранственото поведение на държавите, а в най-тесен се възприема като един от методите на изследване в политическа¬та география, т.е. като част от нея. Класическата геополитика възниква и като научна теория, и като политичес¬ка практика за обосноваване на държавни или коалиционни интереси. От тази гледна точка вече над един век тя има претенции за научно-приложно направ¬ление с обективно съдържание и праг¬матичен смисъл. Киелен (1905, 1917) смята, че най-общо геополитиката е ос¬ветляване на политически въпроси от географска гледна точка. Според него „държавата се стреми към хармония във всички области на своята дейност, а мярката на тази хармония е обект на изследване... Обектът на геополитика¬та не е „земята", а изпълнената с поли¬тическа организация държава".
Съвременните динамични трансфор¬мации на планетарното политическо пространство активизират научните изследвания В областта на много обществени науки. Това води до модерни¬зиране на научната методология като цяло. Едновременно обаче все по-често се игнорират класическите постановки на политико-географския и геополитическия анализ. Техният фундамент често се дефинира като остарял, неефективен, ненужен, а при геополитиката - дори като ненаучен.
Независимо от богатия арсенал от методи на изследване, съвременните обществени науки невинаги успяват да формулират убедителни обяснения за много от протичащите социално-икономически и културно-политически транс¬формации на планетарното пространст¬во. Често стандартното научно обясне¬ние на философи, историци, културолози, политолози, социолози и икономисти не задоволява обществения интерес при анализа на значими за световното раз¬витие явления. В това отношение мо¬гат да се зададат редица конкретни въпроси, на които трудно може да се отговори еднозначно. Например:
Какво е общото между известни в историята противопоставяния и конфликти като Елада срещу Персия, Карта ген срещу Рим, италианските градове-републики срещу Турция, франция срещу Австрия, Великобритания срещу Германия, САЩ срещу СССР?
Защо няма нито една религия, в която Западът да се отъждествява с
положителни от нравствено-етична гледна точка качества, а Изтокът - с
отрицателни?
Защо след разпадането на Чехословакия по-високо развита се оказа нейна¬ та западна част - Чехия (а не Словакия),
на Югославия - по западно разположе¬ната Словения (а не Сърбия или Македония), на СССР - при балтийските държави (а не Грузия или Казахстан)?
Защо Франция и Великобритания винаги лобират за силна полска държав¬ност, а след Първата световна война създават т.нар. Малка Антанта?
Защо през XX век САЩ винаги са защитавали интересите на мюсюлманска Турция, а не на християнска Гърция при честите външнополитически спо¬рове между тях, както и интересите на албанците и босненските мюсюлмани В най-новите конфликти на Балка¬ните?
Защо по време на двете световни войни България е в съюз с Германия (и дори с „поробителката" –мюсюлманска Турция) и под една или друга форма е срещу „освободителката" Русия (както и срещу славянска, православна Сърбия)?
Само като идеологическо ли трябва да се разглежда противопоставянето между хитлеристка Германия и болшевишка Русия по време на Втората световна война, между САЩ и СССР по време на т.нар. студена Война?
Защо България, а не Гърция става комунистическа държава след Втора¬та световна война, независимо че левите партизански сили в нашата южна съседка се проявяват много по-силно?
Защо съвременните руски въоръже¬ни сили не залагат в своята Военномор¬ска стратегия на самолетоносачи?
Защо В постсъветското простран¬ство Русия възприема за стратегичес¬ки съюзник континентален Казахстан, а не прибалтийските държави.
ОСНОВИ НА ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ
Класическите постановки на полити¬ческата география и геополитиката, като едно от нейните основни научни направления, крият огромен потенциал при анализа на съвременните простран¬ствени политически отношения в гло¬бален и регионален мащаб, формулира¬нето на теоретични обобщения В това отношение на базата на богат истори¬чески материал и днес може да се окаже важно средство за постигането на обек¬тивни научни резултати. Особено ефек¬тивни при разкриване същността на междудържавните отношения и отно¬шенията между отделните геопространства от по-висок ранг са възможнос¬тите на геополитическия анализ.
Геополитическият анализ е все още недостатъчно добре познат (или до¬статъчно добре забравен) у нас изсле¬дователски подход. В основата му са пространствените закономерности и фактори на общественото развитие. Относително нестандартно за поли¬тическата традиция в страните от бившия „източен блок" определение за геополитика дава Сорокин (1996). Спо¬ред него марксизмът е икономическо¬то направление в материалистическо¬то обяснение на историята, а геополитиката трябва да се приеме като алтернатива на марксизма. Може да се допълни, че от тази гледна точка геополитиката е пространственото обяс¬нение на историята, което се отлича¬ва от утвърдилите се у нас класически материалистически възгледи и идеоло¬геми. Геополитическият анализ може да се разглежда като алтернатива на редица съвременни социални, икономи¬чески и попито логически концепции.
Често като геополитически се дефи¬нират явления и процеси, нямащи нищо общо със същността на геополитиката. Според Лакост (1993) например поняти¬ето геополитика се употребява далеч по-разумно и подходящо в сравнение с осо¬бено привлекателното понятие геостратегия. Той предлага разграничаването им - чрез геополитика да се изразяват споровете и дискусиите между граждани от една и съща нация, а чрез геостратегия - антагонизмът между враждебни държави или политически сили.
Възникването на класическия геопо¬литически анализ е свързано преди всич¬ко с използването на фундаментални принципи, заимствани от т.нар. сакрална география, чиято методология се основава на крайния географски детерминизъм. Сакралната география обик¬новено се разглежда като псевдонаучно направление, при което социалните феномени се тълкуват чрез простран¬ствени характеристики на антагонис¬тични категории като Суша-Вода, Изток-Запад и Север-Юг. На тази база се формулират основните културно-политически и социално-икономически мотиви за пространствено поведение в световната история (вж. Русев, 2005). Чрез пространствения географ¬ски антагонизъм се създава солидна основа за извеждането на обективни изводи и закономерности за главните вектори на глобалното противоборство - между континенталния традиционализъм на Изтока и морския мондиализъм на Запада, между богатия Север и бедния Юг. Геополитическите транс¬формации на планетарното пространс¬тво след Великите географски откри¬тия са обусловени в значителна степен от това противоборство, което се проявява в различни обществено-идеологически и пространствени форми.
Друг фундаментален геополитичес¬ки принцип е разкриването на съподчинените елементи в пространствената структура на света. Този принцип се основава на строго определен аналитико-синтетичен подход и алгоритъм, чрез който последователно да се раз¬криват глобалните и регионалните ас¬пекти на пространствено-политическите отношения. С най-голяма устойчи¬вост в пространствено-понятийното развитие на геополитиката през Х1Х-ХХ век са т.нар. Големи прост¬ранства (панрегиони), санитарни кор¬дони, диагонали, възли, ключови прост¬ранства, конфликтни зони и др.
Използването на посочения алго¬ритъм създава условия за обективност при оценяването на геополитическото положение на Балканите и България в Европа, Евразия и света като цяло. Поз¬наването на обективно съществуващи¬те геополитически реалности е важно предимство при прогнозиране транс¬формациите на политическото прост¬ранство в перспектива. Дори и за мал¬ки страни като България геополитическата грамотност на обществото и неговия интелектуален елит е от реша¬ващо значение при формулирането на верни външнополитически ориентири

glor4eto_
02-15-2009, 17:28
мерси много :grin:

Children
02-19-2009, 11:18
http://download.pomagalo.com/18358/ferdinand+sakskoburggotski/?search=9465423&po=2

8-[ .. ako moje da e za dnes :-o

Tedi4ka
02-19-2009, 11:50
НАЧАЛО
НА
БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ
НА
ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО



Фердинанд Сакс-Кобург-Готски














Нели Терзийска
XII Г клас, №19
V. EГ “Йоан Екзарх”
гр. Варна
24.04.2003
НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ
НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Фердинанд Сакс-Кобург-Готски



Българската царска династия, поради това че има старинен и прочут произход, е една от най-знатните династии в Европа.
Основател на Българската династия на Третото Българско Царство е Цар Фердинанд I, баща на Цар Борис III и дядо на сегашния министър-председател на България Симеон Сакс-Кобург-Готски.
Цар Фердинанд I е роден във Виена на 14 (26) февруари 1861 година. Той произхожда от прочут германски владетелски род по бащина линия и от рода на френските крале по майчина линия. Баща му, княз Август Сакс-Кобург-Готски (роден на 1817 година, а починал на 1881 година), е брат на княз Фердинанд, женен за португалската кралица Мария, а неговата сестра-княгиня Виктория е била омъжена за Немюрския дук, син на френския крал Луи Филип. Дядото на Цар Фердинанд I е бил брат на съпруга на английската кралица Виктория и на белгийския крал Леополд. Неговата съпруга пък е била княгиня Антоанета Кохари от бележития унгарски род Кохари.
И тъй, Цар Фердинанд I е в родство с португалския и френски дворове, в кръвно родство с английския и белгийския царствуващи домове, а така също и с благородния унгарски род Кохари.
На 30 януари 1893 година бил отпразнуван годежът на Княз Фердинанд I с Княгиня Мария Луиза Бурбонска, а бракосъчетанието е било извършено на 8 април същата година в частния параклис на Пармския херцог в Пианоре. Княгиня Мария Луиза се е родила в Рим, през 1870 година. Тя е дъщеря на Роберт Бурбонски I, херцог на Парма и Пиаченца, и на неговата първа съпруга, княгиня Мария Пия Бурбонска, дъщеря на Фердинанд II, крал на двете Сицилии. Княгиня Мария Пия Бурбонска е родна дъщеря на френския крал Карл Х.
http://www.teenproblem.net/forumПрез 1887 г. в Търново Фердинанд Сакс-Кобург-Готски отправя прокламация до българския народ, в която се казва: „Ний, Фердинанд 1 по Божия милост и волята народна, встъпваме в престола на вековните български царе". С възкачването на престола на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски се поставя началото на управлението на Кобургите в Третото българско царство.
По времето на своето 30-годишно царуване Фердинанд 1 Български полага неимоверни усилия да превърне новата си родина от изостанала турска провинция в съвременна европейска държава, съхранила древната си традиция. По негово време се поставят основите на съвременна България - създава се българска индустрия и банково дело, административен и управленчески апарат, дипломатически корпус и войска, образователна и здравна система.
Младият цар, наследник на европейския дух и традиция, спомага много за културното приобщаване на България към Европа. Създават се театри, опера, музеи и галерии, висши училища и т. н. София придобива нов, европейски облик и атмосфера. Разгръща се широко строителство на обществени и жилищни сгради, градът се водоснабдява и електрифицира, улиците се павират, в центъра се поставят характерните жълти павета, появяват се първите трамваи. Всички онези сгради, придаващи неповторим дух на стара София, оцелели след бомбардировките през Втората световна война, са планирани и изградени по времето на цар Фердинанд. Съчетали европейските архитектурни влияния със строителните традиции на българското Средновековие и Възраждане, и днес очароват и будят възхита сградите на Народния театър „Иван Вазов", Военното училище, Военният клуб и Министерството на войната, Духовната семинария и Духовната академия, сградата на Светия Синод на Българската православна църква, църквата „Св. Седмочисленици", храм-паметника „Св. Александър Невски", Синагогата, административният корпус и главните павилиони на Александровската болница, Централната гара, Централната минерална баня, Централната телеграфо-пощенска станция, Лъвовият и Орловият мост, много банки, застрахователни дружества, хотели, частни домове...Цар Фердинанд 1 Български превръща своя дворец в един от най-изящните и изискани в цяла Европа. Царят построява дворците Евксиноград - на брега на Черно море, Враня - край София, Чамкория - в полите на Рила, много ловни домове, къщи и вили. Българският владетел е ботаник и изследовател и с голяма любов към природата създава чудесни градини и паркове към своите дворци, в които се засаждат цветя, храсти и дървета от цяла Европа, Япония, Китай и Северна Африка. Някои от растителните видове в тях са редки и изключително ценни екземпляри, а паркът „Враня" и днес е един от най-екзотичните в Европа. Дело на българския цар са и ботаническата и зоологическата градина, както и природонаучният музей. Превратностите на историческата съдба водят до принудителното абдикиране на цар Фердинанд през 1918 г. Той напуска България и умира далеч от земята, която толкова много е обичал и за която толкова много е направил. На престола се възкачва цар Борис III, който до смъртта си през 1943 г. продължава делото на своя баща.
На Кобургите дължим огромната заслуга България да скъса с ориенталската изостаналост и да тръгне уверено по пътя на европейска цивилизация. Голяма част от представителните колекции от художествени произведения, научни сбирки, колекции от редки природни образци са създадени и оставени в наследство от владетелите на Третото българско царство. За съжаление днес твърде малко е останало от това наследство. Царското семейство, почитащо науката и книжнината, притежава огромна библиотека. След сватбата на цар Борис III новата българска царица Йоанна донася значителна колекция книги, сред тях и образци от XV-XVI век. Днес малка част от царската библиотека се намира в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", библиотеката на БАН и в частни лица. Познавачи и ценители на изкуството, членовете на царското семейство са меценати на българските творци. Картини от техни колекции днес се съхраняват в Националната художествена галерия. От интериора на българските дворци е останало твърде малко. Част от мебелите се пазят в Музея за история на София, киноцентър „Бояна", Националния исторически музей. Личните вещи на българските владетели, униформи и оръжия са притежание на Националния военно-исторически музей. Богатата колекция от часовници, които са голяма слабост на цар Фердинанд и Борис III, е разпиляна. Част от тази колекция е във фондовете на Националния технически музей и Националния етнографски музей. Каляските и колите на българските царе, както и техни подаръци се пазят в Музея за история на София.
В Централния държавен архив и в архивите на големите български градове се съхраняват снимки и документи, свързани с управлението на Кобургите. Най-голямата запазена царска колекция днес е във фондовете на Националния етнографски музей - близо 450 предмета. Това са вещи от интериора на царския дворец в София и лични вещи на владетелите на Третото българско царство. Към интериорните вещи принадлежат настолни часовници от месинг, дърво и стъкло, гоблени от Китай - копринени, богато везани със сърма и коприна. Запазените вещи свидетелстват за изящната и съвършена простота, за финеса и блясъка на българския царски двор…
Цар Фердинанд бил ясновидец
Той вярвал в предопределението на съдбата. Традиция било да се гадае бъдещето в двореца навръх всяка Нова година. Точно в полунощ в специален съд с вода изсипвали разтопено олово. Образували се различни фигурки, според които гадаели кому какво щяло да се случи през годината. После царят и поканените гости или царедворци поливали събитието с шампанско и си пожелавали хубави неща. При посрещането на новата 1904 г. на празничната трапеза била и майката на Фердинанд - княгиня Клементина. От време на време тя си поплаквала, защото й се паднала нехубава фигурка от олово. Тя се стреснала, че здравето й нямало да е добро и понеже й предстояло пътуване из Европа, княгинята се страхувала, че няма да види повече България.
Фердинанд също смятал, че още щом види някого и по интуиция може да отгатне дали в бъдещето този няма да му направи беля. Такъв бил случаят и с втората му съпруга - царица Елеонора. Царят си втълпил, че тя ще му донесе нещастие. Затова бракът им бил трудно търпим, а отношенията между тях – съвсем протоколни.
Най-съдбоносното му прозрение обаче станало през 1910 г., когато Фердинанд заминава за Петербург, за да се срещне с руския император Николай Втори. Два дни прекарват в Царское село (резиденцията на императора). Целият блясък на руския двор се изправя пред очите на нашата делегация. На една от вечерите, която струвала най-малко 10 000 рубли (колосална за времето сума), цялото висше общество било поканено и показало такива пищни тоалети и накити, каквито рядко можело да се видят събрани на едно място. Българите получават и разкошни подаръци. Например, секретарят на царя - граф дьо Бурбулон, бил зарадван от руския император с великолепна табакера, изработена от знаменития Фаберже. Тя била от сивозелен емайл, украсен щедро с диаманти.
Почестите обаче никак не разведрили българския цар. Министър-председателят Александър Малинов попитал царя за Царское село: "Нали е прекрасна гледката?" Фердинанд отговорил: "Да, гледката е прекрасна, но надали ще е задълго. През първата голяма война и руският император, и моят приятел кайзер Вилхелм, па и аз самият, ще бъдем принудени да напуснем троновете си.” Пророчеството на цар Фердинанд се сбъднало осем години по-късно. През 1918 г. немският император Вилхелм Втори и нашият цар абдикират, а руският император и семейството му е избито от болшевиките.


Заради двата си брака Фердинанд два пъти ходил при папата

В първите години на своето управление Фердинанд е български княз според Търновската конституция, но непризнат от Великите сили. На всичкото отгоре Русия, освободителката на България, не го долюбва и организира срещу него 7 атентата, като най-известният е този на Коста Паница. Министър-председателят Стамболов е притеснен от евентуално ново покушение и всячески се стреми да ожени Фердинанд - при евентуален наследник биха отпаднали и много от мотивите за убийство. Майката на Фердинанд, Клементина, свири на същата струна. Това не би трябвало да е трудно - мнозина го намират за красив, богат, с влиятелни роднини. Само че как да намерят жена за княза? Вярно, че той е роднина с повече от половината европейски дворове, но коя млада графиня би се решила да се ожени за него и да си навлече гнева на Русия, която, както е известно, забавя, но не забравя? Това обаче не пречи на младия български княз да снове из европейските дворове и да моли за посредничеството на своите роднини при евентуалната му женитба.
През 1891 г. тосканският херцог, обеднял и лишен от владения, се наема със задачата да направи нещо по въпроса с чувствата между най-голямата си дъщеря Луиза и Фердинанд. Тя може да не е в първата редица на аристократките в Европа, но поне е измежду аристократичните фамилии. Фердинанд пък е с ясна цел. Неизбежно се стига до съдбовния разговор при разходка из тосканския замък. Луиза подпитва Фердинанд защо не се ожени, а той, както и всеки съвременен български ерген, отговорил, че все още не е намерил подходящата жена (съвсем честно) и слава богу, защото тя била единствената жена, която може да обича (пълна лъжа - гледал си е политическия интерес). Луиза обаче прозряла истината и му отвръща, че искал да се ожени за нея защото била австрийска херцогиня, а в неговия речник "херцогиня" било синоним на любов.
Това не отчайва Фердинанд и той тръгва към нови завоевания - пише писмо на своята леля, херцогинята на Кобург, да му помогне,защото си бил харесал една от внучките на английската кралица Виктория, дъщеря на единбургския херцог Алфред, женен за сестрата на руския император Александър. Дъщеря му пък се падала братовчедка на кайзер Вилхелм. Фердинанд пак не уцелва - мечтаната му съпруга е още ученичка, а никоя от трите велики сили - Англия, Русия и Германия, няма да даде съгласието си.
През 1892 г. Фердинанд, пак с натрапчивата мисъл да се жени, тръгва на пътешествие из Европа - поканен е с майка си от английската кралица Виктория. Но на разговора тя му дава ясно да разбере, че няма шансове за никоя от английските принцеси. Такъв е и отговорът от Берлин - "не желаем да се ангажираме с женитбата на Фердинанд." Тогава бившият канцлер Бисмарк, вече 77-годишен му дава съвет: "Показахте на света, че можете да плувате, но не се опитвайте да плувате срещу течението."
Фердинанд не е послушен и през януари 1893 г. отива в Мюнхен с надеждата да вземе ръката на една от баварските принцеси - Клара или София. Пак отказ - такъв брак би бил нежелан за германския Райх.
Тогава се намесват австрийският император Франц Йосиф и външния министър граф Калноки, които вече са уредили женитбата на Фердинанд с Мария Луиза. На 8 април 1893 г. във вила Дел Пианоре край италианското градче Специя се женят внукът на Луи Филип и правнучката на Карл ХII. На официалната церемония са раздадени само 50 куверта. На лично място стоят бащата на булката дон Роберто Бурбонски и трите й сестри. На тържеството гръмва валс на Йохан Щраус, написан специално за случая. Договорът е сключил граф Дьо Шамбор, роднина на Фердинанд и приятел на композитора. Височайшите гости плават до Свищов с кораба "Амфитрита" и през Търново достигат до София. Според многобройни спомени на съвременници Мария Луиза не заобичала нито българския народ, нито страната ни, нито мъжа си.
На 18 януари 1894 г. тя ражда престолонаследника Борис, а в края на януари с мъжа си заминава за Виена и престоява до май 1894 г. През август 1895 г. министрите я молят детето й да приеме православната вяра заради напредъка на страната ни. Тя не отговаря, не отговарят и роднините й, за които темата за православието е забранена. Още повече, че тя и баща й са дали обет пред папата децата й да бъдат католици по дух, вяра и възпитание. Конституцията обаче задължава престолонаследника да е в православната вяра.
Фердинанд публично обявява, че не е останал чужд на вълненията на българския народ и през януари 1897 г. отива във Ватикана, за да убеди папата, че е добър католик, но трябва да приведе в жертва собствения си син заради благото на страната. Папата му отказва, а на въпроса му какво да прави, го съветва: "Абдикирайте!" Светият отец е и пророк - Фердинанд абдикира, но след повече от 21 г. - на 3 октомври 1918 г. в 23 часа отпътува със специалния си влак завинаги от България. А през 1897 г., веднага след като се връща от Рим, князът обявява пред Министерския съвет, че дава най-скъпата жертва и кръщава сина си в правата вяра. Кръщенето е на 2 февруари 1897 г. Дълбоко набожната и предана католичка Мария Луиза е излъгана. След прекръстването на Борис тя става неузнаваема. Пред учителя на Фердинанд по български език Добри Ганчев споделя: "Вие го не познавате. В България няма по-голям лъжец от него. Да, да, истината казвам... Лъже хората, лъже и бога." Бащата на Мария, дук Роберто Бурбонски, отказва да даде наследството на внуците си от 400 000 лева от майчиния й имот.
Междувременно Мария Луиза е родила принц Кирил, на 14 януари 1898 г. е кръстена новородената им дъщеря Евдокия, а през същата година се ражда и Надежда.
Княгиня Мария Луиза се затваря в себе си, започва да рисува и се изявява като маринист и пейзажист. Нейни картини са запазени в двореца на дъщеря й Евдокия зад кино "Изток" в София, който неотдавна бе продаден и разрушен - "Вълни", "Лодка", "Море" и 3 платна с цветя. Тя изографисва и две врати в двореца "Враня".
Този талант наследява дъщеря й Евдокия, която също рисува пейзажи - "Към Юндола", "Кавала", "Калиакра", "Венециански платноход", "Облаци" са само част от заглавията на картините, които комисия, изпратена от министър-председателя Кимон Георгиев да описва имуществото на царските дворци през 1946 г., открива във "Враня" и двореца на Евдокия.
През 1899 г. Мария Луиза излиза на празника на Богоявление на площада пред двореца и... настива. Ляга същата вечер на легло и умира. Погребана е в католическата църква "Свети Людвиг" в Пловдив. Роднините й обвиняват Фердинанд и през Първата световна война, с влиянието си в кралските фамилии, правят всичко възможно да му отмъстят.
Само че децата на Фердинанд са сираци, а през 1907 г. на 90 години умира и баба им Клементина, която е поела доста грижи за тях.
Той започва пак да си търси жена.
През септември 1907 г. княз Владимир Александрович, чичо на руския цар Николай II, пристига в София за откриване на паметника на "Цар Освободител". Тогава Фердинанд се открехва пред княгинята, че си търси съпруга, но не щял жена, която да иска от него обич, а да се грижи за четирите му деца. Княгиня Мария Павловна е делова и няма времето за губене - обажда се на своята приятелка, германската принцеса Елеонора фон Рьойс-Кьостриц. Тя е била доброволка в Руско-японската война като милосърдна сестра и се е грижила за влак-лазарет.
През януари 1908 г. Фердинанд обявява годежа си. Елеонора в спомените на съвременниците си е делова и безкористна и избрала България, защото тук може да се занимава с благотворителност, нещо, което и прави. И този брак обаче поставя религиозни проблеми. Елеонора е лютеранка, а Фердинанд - отлъчен католик. Той отново ходи при папата и получава разрешение за брак. Венчават се два пъти - по католически в Ебентал и по протестантски в Гера, а се женят във фамилното имение Кобург през 1908 г. Елеонора става и царица, тя присъства на обявяване на независимостта на България в Търново в църквата "Свети 40 мъченици" на 6 септември, когато пък търновските първенци подаряват на царя си хълма Царевец - престолнината на старите български царе. Елеонора е с Фердинанд и по време на първото му посещение в чужбина в качеството му на български цар - в Париж през 1910 година. По време на Балканската война е сестра от Червения кръст. Три войни - Балканска, Междусъюзническа и I световна - й дават възможност да прояви самарянските си добродетели. Напуска България през 1918 г., малко преди да абдикира Фердинанд, след което живеят разделени и умира преди него.
Фердинанд пък надживява два брака, четири войни, две революции. Умира на 10 септември 1948 година. Дъщерите му Елеонора и Надежда свидетелстват, че последните му думи били: "Всичко наоколо ми рухва…”.

happy_cute
02-19-2009, 13:33
Ебати яката тема,ще съм ти много благодарна!!! http://download.pomagalo.com/83958/myrtvi+dushi+nikolaii+vasilievich+gogol/

6napiii
02-19-2009, 14:03
ейй ако може http://download.pomagalo.com/158030/tragichnoto+v+obraza+na+edip/?search=9473200&po=1

PiNk_GiRl
02-19-2009, 20:27
Спешно ми трябва тази тема: http://download.pomagalo.com/215246/broii+gystota+i+dvijenie+na+naselenieto/ :(

TEARS
02-19-2009, 20:35
Спешно ми трябва тази тема: http://download.http://www.teenproblem.net/school/215246/broii+gystota+i+dvijenie+na+naselenieto/ :(


І. Тема: Брой, гъстота и движение на населението
Учебник: География за ІХ клас
Издателство: “Булвест 2000”
Авторски колектив: Р. Пенин, Г. Траков, М. Султанова


ІІ. Вид на урока: нови знания


ІІІ. Цели и задачи на урока
1.Образователни
1.1 Нови понятия – естествен прираст, демографски взрив, естествено и механично движение на населението / миграция, механичен прираст/, раждаемост, смъртност, демографски проблеми, демографска политика
1.2 Умения и дейности, реализирани в урока – характеризиране на броя, гъстотата, движението на населението. Анализира статистически картини и графични материали и прави изводи за различията в демографските показатели.
1.3 Логически закономерности, чрез които се доказва връзката между отделните понятия – разкриване на връзката между демографските показатели и социално – икономическото развитие. Дискутиране демографската политика в страната с различно икономическо развитие.
1.4 Водещи идеи:
- броят на населението непрекъснато расте в резултат на естествения прираст
- демографският проблем се изразява в несъответствието между икономическото развитие и нарастването броя на населението в определени територии. Той непрекъснато се задълбочава и неговото решаване определя насоките на съвременната демографска политика.
2.Възпитателни – осъзнаване сложността на демографския проблем и прилагане методи на демографската политика


ІV. Опорни знания и умения – средна гъстота, миграции, раждаемост, смъртност, естествен прираст


V.Необходими дидактически средства – учебник, атлас, интернет данни, статистически справочник и др.


VІ. Ход на урока
1. Начало на урока
1.1 Добър ден ученици! Името ми е Нурджихан Рамис и днес заедно ще работим в часа по география и икономика.
1.2 Въведение в географското мислене: Кога е създадена международната организация ООН и какви са нейните цели?
2. Проверка и оценка /актуализация/ на придобитите знания и умения
2.1 Какво знаете за дейността на ООН?
Отговор: ООН е международна организация. В нея членуват суверенни държави на доброволни начала. Дейността й се изразява в укрепване на мира и сътрудничеството между страните и защита правата на човека.
2.2 Кои са нейните главни органи?
Отговор: Главните органи на ООН са съвет за сигурност, генерална асамблея международен съд, икономически и социален съвет.
2.3 Какво наричаме “горещи точки” и посочете някои от тях?
Отговор: “Горещи точки” са онези страни в света, в които постоянно или често има размирици на базата на местни конфликти. Те са породени от външни и вътрешни фактори – исторически, етнически, религиозни, политически и др.
В тях се водят т.нар. “малки войни”. Като пример могат да се посочат Афганистан, ивицата Газа, Сирия, Палестина и др. / фиг.10 стр.99 /
2.4 Какво би означавала една евентуална ядрена война и какви би биха последствията за планетата ни?
Отговор: Една евентуална ядрена война би означавала гибел за цялата цивилизация на планетата. Като следствие би настъпила т.нар. ядрена зима – изменение в климата.
2.5 Какво според вас трябва да се направи, за да се предотврати евентуалната ядрена война?
Отговор: Трябва се разоръжат държавите, които притежават ядрено оръжие.
2.6 Само ядреното оръжие ли е заплаха за човечеството? Какви са последствията от другите войни?
Отговор: Ядреното оръжие не е единствената заплаха за човечеството. Като следствие от войните са огромните човешки загуби, замърсява се околната среда, нарушават се природните ландшафти.
3. Мотивиране на новата тема: Както вече споменахме в следствие на войните биват избити много хора – войници и мирно население. Това оказва влияние върху броя и гъстотата на населението, а също и на неговата структура.
Запишете новата тема:

Брой , гъстота и движение на населението

1.въпрос: Какво наричаме население?
Отговор: Населението е съвкупност от хора, които живеят на определена територия
2.въпрос: Каква е ролята на човека?
Отговор: Човекът е основният трудов ресурс в производството и основният потребител. Броят на населението нараства в следствие на естествения прираст.
3.въпрос: От какво се влияе естествения прираст и как се изчислява?
Отговор: Естествения прираст се влияе от смъртността и раждаемостта и е равен на разликата му тях. Да проследим как се променил броя на населението на Земята от новата ера към наши дни. В началото на новата ера по косвени изчисления се смята, че населението на Земята е около 200 – 250млн. души. По-голямата част от него е била на територията на големите държави по това време.
4.въпрос: Кои са тези държави и в кой социален строй са се намирали?
Отговор: Големите държави от това време са Римската империя, Индия и Китай и са били в робовладелския строй. Известно е, че в тази епоха са върлували епидемии, производството на храна е било твърде ограничено и недостатъчно. Това са и причините, поради които населението намалява.
5.въпрос: Коя е другата причина за намаляването на населението?
Отговор: Това са човешките загуби по време на Великото преселение на народите ІІІ – ІV век. И така през Х век населението в света е едва 300млн.д..
6.въпрос: Къде най- рано се проявява този процес и какви мерки се вземат за нарастване на селението?
Отговор: Този процес се проявява най-напред в развитите икономическо отношение страни, а в резултат на предприети мерки за прехраната и здравеопазването и в развиващите се страни започва нарастване на населението след ВСВ.
7.въпрос: Що е демографски взрив?
Отговор: Изразява се в рязкото увеличаване броя на населението. На Африка, на Азия и Латинска Америка продължава да нараства.
ІІ. Гъстота и териториално разширение на населението
1.Разпределение на населението зависи от географското положение, природните условия, историческото и икономическото развитие.
2.Райони с висока средна гъстота на населението
2.1 включва Източна, Югоизточна и Южна Азия, където живее половината от цялото население на света.
2.2 Европа / без северните й части/
2.3 североизточните части на САЩ
ІІІ. Движение на населението
1.Естествено – представлява смяната на поколенията в резултата на ражданията и умиранията. Изразяват се с демографските показатели раждаемост и смъртност.
2.Същност – зависи от характера на процесите и явленията, които го пораждат и бива: механично – отразява броя на изселванията и заселванията на дадена територия.
ІV. Раждаемост
1. Същност – броя на живородените за една година на 1000д. от населението.
2. Фактори, определящи равнището на раждаемост
2.1 демографски – възрастова структура, плодовитост
2.2 социално-икономически – ролята на жената в обществото
2.3 религиозни – традиции, вярвания
2.4 социално – културни
2.5 биологични
2.6 психологически
V. Смъртност
1.Същност – брой умрели на 1000д. от населението за 1година
2.Фактори, влияещи върху смъртността
2.1 демографски
2.2 соц. икономически
2.3 природни
2.4 психологически
2.5 биологични
2.6 соц.културни
Най-висока смъртност има в Африка. В България е висока поради застаряване на населението и промените в социално икономическото развитие.
3. Детска смъртност – има ниски стойности в развитие, а най-високи – африканските и азиатските държави
VІ. Естествен прираст
1. Определение – разликата между смъртността и раждаемостта дава естествения прираст на населението.
2. Характеристика – при по високи стойности на раждаемостта спрямо смъртността имаме положителен прираст, и отрицателен – при по-висока смъртност
В резултат на положителния естествен прираст броя на населението нараства непрекъснато
VІІ. Механичен прираст
1. Характеристика – разликата между броя на изселваниятя и заселванията се нарича механичен прираст. В миналото миграциите са изиграли важна роля
2. Причини – икономически, политически, религиозни и пр.
3. Типове миграции
3.1 според това, дали пресичат държавните граници – външни и вътрешни
3.2 според начина на протичане – стихийни и организирани
3.3 според времетраенето – постоянни, временни, ежедневни…
VІІІ. Демографски проблем. Аспекти
1. Несъответствия между равнището на соц.иконом. развитие и характера на демографското развитие
2. Застаряването основно е за Европа, САЩ, Канада
ІХ. Демографска политика
1. Определение система от законодателни, административни, пропагандни, икономически мерки, чрез които държавата влияе върху нарастването и възпроизводството на населението.
2. Ограничителна демографска политика – Африка, Азия, Латинска Америка, Индонезия, Малайзия
2.1 Ограничаване на раждаемостта
2.2 планиране на семейството
2.3 финансово стимулиране на семейството с минимален брой деца
3. Демографска политика в страните от Западна Европа, Северна Америка, Япония
3.1 стимулиране на раждаемостта
3.2 финансово стимулиране при раждане на първо, второ и трето дете
4. Демографска политика относно миграциите
Несъответствието между икономическото развитие и нарастване броя на населението на определена територия е демографски проблем, който непрекъснато се задълбочава, с неговото разрешаване определя насоките на съвременната демографска политика.

d3nz
02-19-2009, 21:08
http://zamunda.pomagalo.com/download/127281/ моля ви изтеглете ми я :) :-)

TEARS
02-19-2009, 21:31
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/127281/ моля ви изтеглете ми я :) :-)


ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА СВЕТОВНИЯ ОКЕАН



През по-голямата част от същест¬вуването си човекът е смятал, че океаните са безконечни и може да взема от тях, стига да поиска. B словото си при откриване на Международното из¬ложение по рибарство в Лондон през 1883 г. английският учен и философ То¬мас Хъксли изказа мнението, че „всички големи морски риболовни ра¬йони са неизчерпаеми". Хъксли приема, че естествените препятствия - т. е. временните сривове в рибните по¬пулации са достатъчно силни, за да устоят на цялостното настъпление на човека. Подобни възгледи са оспорва¬ни от доста хора и формулирани с уговорки от самия Хъксли, но господст¬ва схващането за океаните като източ¬ник на безкрайни блага и пространс¬тва за експлоатация.
Днес ние разчитаме на океаните ка¬то източник на храна и гориво, средство за търговия и база за градовете и туризма. В световен мащаб хората по¬лучават средно 16 на сто от животин¬ските белтъчини от рибата. Залежите в океана задоволяват една четвърт от годишните нужди на света от нефт и газ, а повече от половината световна търговия се извършва с кораби. Понастоящем повече от 2 млрд. души - много от тях градски жители - живеят на разстояние не повече от 100 км от бреговата линия. А милиони други всяка година се тълпят на плажовете и в крайбрежните райони по целия свят и внасят милиарди долари в при¬ходите от туризма.
Океаните играят първостепенна роля в равновесието на жи¬вота на Земята. Благодарение на своя голям физически обем и плътност те поглъщат, натрупват и пренасят ог¬ромни количества топлина, вода и хранителни вещества. В световните океани е натрупана например около 1000 пъти повече топлина, отколкото в атмосферата. Чрез процеси като изпаряването и фотосинтезата морски¬те системи и биологични видове допринасят за регулирането на климата, поддържат атмосфера за живот, прев¬ръщат слънчевата енергия в храна и разграждат природните отпадъци. Це¬ната на тези „безплатни" услуги да¬леч надхвърля стойността на производствата, базирани в океана: само кораловите рифове например се оценя¬ват на 375 млрд. долара годишно, осигуряват риба, лекарства, приходи от туризма и опазват брега в над 100 страни.
Въпреки значението на океаните за световната икономика и благосъстояние, ние сме ги довели опасно близо до ръба на естествените им въз¬можности, а в някои случаи и отвъд тях. Предупрежденията са ясно изразени. Делът на свръхексплоатираните видове морска риба например се по¬виши от почти нула през 1950 г. на 35 на сто през 1996 г., а още 25 на сто наближават пълната експлоатация.
Повече от половината от бреговата ли¬ния в света и 60 на сто от кораловите рифове са застрашени от човешката дейност, включително усиленото край¬брежно развитие, замърсяването и свръхриболова.
Днес повечето учени отхвърлят представата на Хъксли, че човекът не може да навреди на океаните. През януари 1998 г., когато ООН открива¬ше Годината на океана, повече от 1600 учени в областта на морето, рибни биолози, еколози и океанографи от це¬лия свят излязоха със съвместна декларация, озаглавена „Застрашени во¬ди". Те се съгласиха, че най-неотложните заплахи за здравето на океана са предизвикани от човека - свръхексплоатацията на видовете, деградация¬та на жизнената среда, замърсяване¬то, проникването на външни видове и климатичните промени. Въздействие¬то на тези пет заплахи се изостря от зле планираните търговски дейности и нарастването на населението по крайбрежията. Един специалист по морето обобщи сегашното положение на нещата просто: „От морето се взе¬ма твърде много и се слага твърде много".
И все пак мнозина все още смятат, че океаните не само са неизчерпаеми, а и не се поддават на намесата на чо¬века. Една от причините е, че огромният морски пейзаж е твърде отдале¬чен от всекидневието и затова остава отделен и несвързан с по-познатия сухоземен пейзаж. Голяма част от оке¬анската околна среда е относително недостъпна за учените, а още по-мал¬ко за обикновения човек. Тъй като на¬уката неотдавна започна да сглобява картината на функционирането на оке¬анските системи, обществото тепърва ще преценява богатството на океа¬ните като цяло, а е още по-далеч от закрилянето им. Никога не е лес¬но да се преодолее незнанието и безразличието, но запознаването на хора¬та с нашата колективна зависимост от здравите океани ще помогне да се из¬гради подкрепа за опазването на морето. А океаните имат нужда точно от това.
Както беше отбелязано по-горе, първостепенните заплахи за океаните - свръхулов, деградация на жизнена¬та среда, екзотични видове и климатични промени - до голяма степен са предизвикани от човека и действат едновременно. Риболовът например ряз¬ко промени морската хранителна верига и областите на подводна жизне¬на среда. Междувременно предната защитна линия на океана - крайбреж¬ната зона - се разпада от годините на деградация и фрагментация, докато през живота на поколения водите й се третират като приемник на отпадъци. В някои области съчетанието от свръхексплоатация, загуба на буферните ра¬йони и повишен прилив на замърся¬ване фактически задуши живите орга¬низми в морето и прехраната от тях. Нарушаването на морската екосисте¬ма по тези начини на свой ред позво¬ли да се наложат нахлуващи от дру¬гаде животински видове и климатич¬ни промени.
Здравето на морските риболовни ра¬йони е важен измерител за здравето на океаните. На повърхността всичко изглежда добре. През 1996 г. световното производство на риба - от рибо¬лов в открито море и развъдници, взето заедно - достигна рекордните 120 млн. т - увеличение шест пъти от 1950 година. Обаче под повърхността неща¬та не са толкова розови. Годините на безмилостна експлоатация в океани¬те взеха своето: според Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) 11 от 15-те най-важни риболовни района в света и 70 на сто от основните видове риба са или напъл¬но, или свръхексплоатирани.
Това видимо противоречие може да се обясни с два фактора. Появата на постоянно нарастващи продукти от рибовъдство - от 7 млн. т риба през 1984 г. на 23 млн. т през 1996 г. - прик¬рива резкия спад в повечето запаси от ценна риба в света. Акулите - наслед¬ници на един древен ред гръбначни, който датира от около 400 млн. годи¬ни - са на най-ниското си равнище в историята. Продължителността на жи¬вота им и ниските темпове на възпроизводство правят акулите особено уяз¬вими за свръхексплоатацията. Подоб¬на е съдбата на други основни морс¬ки хищници като рибата-тон, рибата-сабя и треската.
Докато изтощават ценните видове, риболовците хващат по-дребна риба, която обикновено се възпроизвежда на по-млада възраст и има по-ниска търговска стойност. През 80-те години например пет вида от открития океан с ниска стойност - перуанска аншоа, южноамериканска иваси, японска иваси, чилийска скумрия и аляския минтай - представляваха 73 на сто от уве¬личението на извадената на сушата риба. Ако обемът на улова не се намали, цикълът на свръхулов скоро се повта¬ря с нова жертва: прекомерният ри¬болов може да задейства рязък спад в тези видове от ниско равнище, като ос¬тави риболовците само на няколко стъпки от основата на хранителната верига.
Сега риболовците работят толкова ефективно, че могат да пометат и помитат цели популации риба, а след това се прехвърлят или към друг вид, или към риболовен район в друга част на света. След спадането на запасите от дънни риби в края на 80-те и нача¬лото на 90-те години например риболовците, които още работят в района Гранд Банкс до атлантическия бряг в Канада, започнаха да ловят катрано¬ва акула, скат, морски ангел и други видове, които по-рано се смятаха за негодни. А в южния Тихи океан само за шест години уловът на оранжева трахихтова риба - която не може да устои на съвременните кораби и обо¬рудването с високи технологии - спад¬на със 70 на сто.
Свръхуловът поражда сериозна би¬ологическа заплаха за здравето на океана. От една страна, предизвиканото от него намаляване на генетичното разнообразие на популациите, които си хвърлят хайвера, затруднява видовете да се приспособяват към бъде¬щите промени в околната среда. Видове като оранжевата трахихтова ри¬ба например може би са изловени до такава степен, че бъдещото им възс¬тановяване да е вече невъзможно. На второ място, намаляването на един вид може да промени съотношението хищник-жертва и да направи екосис¬темата уязвима за външни видове. Прекомерният улов на бодливката и рибата-куче за сувенири от кораловите рифове в Карибско море подкопа здравето на целия риф. С намалява¬нето на тези риби популациите на тяхната жертва - морския таралеж - рязко се увеличиха и увредиха корала, ка¬то изяждаха защитните слоеве водо¬расли и нанасяха щети на местната туристическа промишленост на гмуркане по рифовете.
Тези тенденции имат и огромни со¬циални последици. Силно застрашено е благосъстоянието на повече от 200 млн. души в целия свят, които получават доходите и храната си от рибо¬лова. С изчезването на рибата изчез¬ват и крайбрежните общности, чийто бит се опира на риболова. Рибарите и дребните риболовци, които ловят бли¬зо половината от рибата в света, понасят най-големи загуби, защото не могат да си позволят да се конкурират с големите кораби или с променя¬щата се техника. Освен това на риск е изложено здравето на повече от 1 млрд. бедни потребители, чийто ре¬жим на хранене се определя от мини¬мални количества риба, тъй като все повече от нея - 83 на сто като стой¬ност - всяка година се изнася в раз¬витите страни.
Въпреки постоянно нарастващия апетит на човека за риба, всяка годи¬на се похабяват големи количества, за¬щото са под минималния размер или са от пол или вид, които не се прода¬ват, или защото риболовецът няма разрешително да ги лови и трябва да ги изхвърля. ФАО смята, че само изхвърляната риба - без морските млекопитаещи, птици и костенурки - възлиза общо на 20 млн. т, което е равно на една четвърт от годишния улов на морски организми. Много от тази ри¬ба не оцелява от „процедурата'' - оплита се в оборудването, изнасят я на палубата и след това я хвърлят обрат¬но в морето. Загубата на биоразнообразие по тези причини е особено поразителна при улова на скариди. Траулерите за скариди работят със ситни мрежи в райони с голямо разнооб¬разие на видове и на всеки килограм скариди, които запазват, ловят сред¬но по 5 кг случайни жертви.
Освен че предизвиква свръхексплоатация и похабяване, невнимателната риболовна практика също така увреж¬да самите райони, на които рибата разчита на най-уязвимите етапи от жи¬вота си - размножаване, хвърляне на хайвера и съзряване. Тропическите коралови рифове в Югоизточна Азия носят белезите на нараняване от рибо¬ловци, които хвърлят отровата натри¬ев цианид върху рибата, за да я зашеметят и да я уловят жива по-лесно. За отровния цианид, който беше почти неизвестен преди 15 години, сега се съобщава при риболова по рифовете от Еритрея до Фиджи. Вярно е, че при него се употребява неголямо количество отрова и тя не може да навреди на хо¬рата, но с течение на времето тази практика може да унищожи повечето рифови организми и да превърне ед¬на производителна общност в гроби¬ще.
Друга заплаха за областите на жиз¬нена среда идва от ловенето с трал -процес, при който мрежи и вериги се влачат през огромни пространства кал, скали, чакъл и пясък и фактически по¬митат, а в някои случаи изкопават всич¬ко наоколо си. По неотдавнашни оцен¬ки на всички континентални шелфове в океана риба се лови с тралове най-малко веднъж на всеки две години, а в известни райони - по няколко пъти на сезон. Сега ловенето с тралове се смя¬та за една от основните причини за дег¬радацията на жизнената среда, като нарушава дънните общности, както и разнообразието на локализираните ви¬дове и снабдяването с риба.
Човешката дейност на сушата предизвиква и голяма част от замърсяването близо до брега. Оценките са, че 44 на сто от морското замърсяване ид¬ва по базирани на сушата пътища, ка¬то се стича по реките в приливните ус¬тия и от там се процежда в морето; други 33 на сто е замърсяването от въз¬духа, което се пренася от ветровете и се наслагва далеч от брега. От утай¬ки, богати на хранителни вещества, изкуствени торове и човешки отпадъци, до токсични тежки метали и синтетич¬ни химикали оттокът от човешкото об¬щество в крайна сметка се разнася в течните и бурни морета.
От прекомерното натоварване с хранителни вещества някои крайбреж¬ни системи вече са видимо болни. От самолет повърхностните води на залива на Манила във Филипините при¬личат на зелена супа поради плътни¬те килими от водорасли. Разбира се, азотът и фосфорът са нужни за живота и в ограничени количества помагат за повишаване производителността на растенията. Обаче прекаленото добро може да стане зло. Прекомерните количества хранителни вещества се нас¬лагват и създават условия, благоприятстващи плътния цъфтеж на водораслите, известен и като „червени при¬ливи" заради многоцветната картина, която съдържа цялата гама от зелено до кафяво или червено в зависимост от биологичния вид фитопланктон. Цветовете спират слънчевата светли¬на, поглъщат разтворения кислород и нарушават динамиката на хранител¬ната верига. Големи части от Мекси¬канския залив сега се смятат за био¬логична „мъртва зона" поради цъфте¬жа на водораслите.
Макар че това е естествено явление, през последните едно-две десетилетия честотата и силата на червените при¬ливи се увеличиха, а се появиха и но¬ви, отровни видове. Някои специалис¬ти свързват бурното им развитие с по-големите натоварвания с азот и фос¬фор от богатите на хранителни вещес¬тва отпадни води и селскостопански¬те отпадъци в слабо очистваните от вода райони. От 1976 до 1986 г. населението, което живее в близост до пристанище Толо в Хонконг, е нарас¬нало шест пъти, натоварването с хра¬нителни вещества - 2,5 пъти, а годиш¬ната честота на червените приливи се е увеличила осем пъти. В други слу¬чаи това явление следва развъдници¬те на риба, като процъфтява в отпадните води и водите, богати на храни¬телни вещества. Координираните уси¬лия за ограничаване отпадъците от ри¬бовъдството бяха полезни, но лошо уп¬равляваните стопанства все още представляват ефективен път за него. Не¬зависимо от причината, цената на чер¬вените приливи за народното здраве и икономиката е значителна. (Вж. Таб¬лица 1.) От 1970 до 1990 г. например честотата на паралитичните отравя¬ния от медузи се е удвоила в целия свят, защото планктонът, който носи съответната отрова, се е разпростра¬нил от Северното в Южното полукъл¬бо.
За разлика от червените приливи, които се наблюдават от библейски времена, органохлорините са доста по-нова добавка към морската околна среда. Но и те, както се оказва, имат гибелни последици. Произведени за първи път през 30-те години, синте¬тичните органични съединения като хлордан, ДДТ и РСВ-та се използват за всичко - от електрическите инсталации до пестицидите. Всъщност ед¬на от причините, поради които бор¬бата срещу тях е толкова трудна, е, че са вездесъщи. Органичната форма на калая (трибутилкалай) например се използва в повечето морски бои в све¬та, които предпазват корабите от по¬лепването на ракообразни, водорасли и други организми. Щом боята се раз¬твори във водата, тя се натрупва в ме¬котелите, мидите и скалните раци, ко¬ито са храна на рибите и морските млекопитаещи. Неотдавнашните слу¬чаи на измиране на морска видра в Калифорния са свързани с ефекта на потискане на имунната система от ня¬колко милиграма трибутилкалай в черния дроб на животното. Само во¬дите на Северно море всяка година получават около 68 т от това вещество.
Като част от една по-голяма група химикали, известни общо като устойчиви органични замърсители (У03), тези съединения трудно се контроли¬рат, защото не се разпадат лесно (УОЗ включват както хлорирани, така и бромирани химикали.) Силно летливи при високи температури, УОЗ обик¬новено циркулират към по-студените среди, където условията са по-посто¬янни, като Арктическия кръг. Освен това те не се разтварят във вода, а в липиди, което значи, че се натрупват в мастните тъкани на рибата, която след това се консумира от хищници в по-голяма концентрация. Учените откриха например натрупвания от 100 до 1000 пъти равнището на поемането им във видовете на върха на храни¬телната верига - от морските птици и тюлените до белите мечки и човека.
При едно неотдавнашно проучване на о-в Бафин, Канада, в кръвта на ескимосите, които консумират големи количества тюленово и моржово месо и китова мас, беше открито съдържа¬ние 20 пъти по-високо от поносимия дневен прием на токсафен и хлордан - два инсектицида, забранени в Съединените щати вече над 15 години. УОЗ са замесени в широк кръг здравословни проблеми при животните и хората - от потискането на имунната система, което води до по-висок риск от заболявания и инфекции, до нару¬шенията в ендокринната система, свързани с вродените увреждания и безплодието. Тяхната продължаваща употреба в много части на света застрашава потребителите на морски организми и риба навсякъде.
Замърсяването с тежки метали е друго трайно наследство от индустриалната ера. През последните 50 го¬дини концентрациите на живак в Бал¬тийско море се увеличиха пет пъти, ко¬ето до голяма степен се дължи на от¬лагане от въздуха вследствие изгаря¬нето на изкопаеми горива. Редица видове риба в Балтийско море са в чер¬ния списък, защото съдържат твърде много живак и не са безопасни за кон¬сумация от човека. Подобна тенденция се наблюдава в Големите езера в САЩ.
Подложената на силни въздействия водна околна среда е по-податлива на бързо колонизиращи видове. Вече от¬слабено от съчетанието на свръхулов, деградация на крайбрежната жизне¬на среда и все по-голямо селскосто¬панско и промишлено замърсяване, през 80-те години Черно море напри¬мер беше „узряло" за проникване на екзотични видове. Без естествени вра¬гове в Азовско и Черно море и с вкус към хайвера, ларвите и другия зоопланктон, атлантическата медуза - ве¬роятно пусната с баластна вода на ко¬раб - допринесе за унищожаването на живота в Черно море. Смята се, че 85 на сто от морските видове в него включително повечето промишлени рибни запаси са изчезнали.
По оценка на учените в баластните резервоари на корабите по всяко време и в целия свят се намират няколко хиляди биологични вида. Смята се, че само водите на САЩ годишно прие¬мат най-малко 56 млн. т изпуснати баластни води. Съчетанието от кораби в движение и обичайни средства за риболов означава, че видовете получават безплатен еднопосочен билет за чужди местоназначения като Черно море. В залива на Сан Франциско например изследователите каталогизираха 234 екзотични вида и стигнаха до извода, че на всеки 14 седмици в залива се за¬държа по един външен вид, често пре¬несен с баластните води на корабите. Въз основа на пробите, взети в тези и други райони, изследователите опре¬делят морските бионашествия като „един от най-сериозните глобални еко¬логични и икономически проблеми".
Тъй като морските видове са извън¬редно чувствителни към температурните промени, голям риск за тях пред¬ставляват промените в климата и ат¬мосферните условия. Последните дан¬ни показват например, че изтъняващият озонен слой над Антарктида е позволил във водата да прониква по¬вече ултравиолетова (УВ) радиация. Тя оказва въздействие върху фотосин¬тезата и растежа на фитопланктона и макроводораслите. Но въздействията не се ограничават с основата на хра¬нителната верига: повишената интен¬зивност на УВ радиацията уврежда развитието на ларвите на раците, ска¬ридите и някои видове риба. Като за¬сягат водните видове през етапите на живота им, когато те са най-уязвими, и същевременно намаляват снабдява¬нето им с храна, увеличенията на УВ могат да имат гибелно въздействие върху световния риболов.
Сред ранните белези на предизвиканите от човека климатични проме¬ни в океаните са: обезцветяването на коралите, по-силните бури, повишаването на морското равнище и стопя¬ва нето на вечните ледове. Когато ко¬ралите са подложени на каквито и да било стресови въздействия като по-топла вода или по-ниски от нормал¬ните приливи, те прогонват симбиозните зооксантели (миниатюрни расте¬ния). Това им придава яркобял или обезцветен вид, документиран за пър¬ви път в средата на 80-те години, и означава, че коралите не могат да рас¬тат, нито да се възпроизвеждат. През пролетта на 1998 г. специалистите по морето съобщиха за масивна площ обезцветени корали в цялата тропи¬ческа зона, включително за първи път в рифове в Индийския океан. Учените свързват последните случаи на обезцветяване с повишената температура на повърхността на морето с 1°С вследствие Ел Ниньо, макар че други са свързани със сложна смесица от мусонни, океанографски и климатич¬ни параметри.
Тъй като по-високите температури предизвикват разширяване на водата, затоплянето в света може да задейст¬ва по-чести и опустошителни бури. През 1995 г. учените измериха в север¬ния Атлантически океан най-високата температура на повърхността в ис¬торията, а същата година този район беше връхлетян от 19 тропически бу¬ри - два пъти колкото средната циф¬ра за предишните 49 години. Колкото и да е странно, крайбрежните барие¬ри и стени, буни и диги, проектирани да опазват селищата от по-високите води при буря, вероятно изострят проблема на крайбрежната ерозия и нестабилност, защото създават по- дълбоки проломи навътре в брега, ко¬ито увеличават силата на вълните и ветровете.
В зависимост от темповете и сте¬пента на затоплянето до 2100 г. морските равнища в света могат да се по¬вишат с 5-95 см - до пет пъти, колко¬то през последния един век. Тези про¬мени в бреговата линия биха имали ужасяващи последици: повишение с 1 м би наводнило по-голямата част от Ню Йорк, включително цялата систе¬ма на метрото и трите най-големи летища. Според Организацията за ико¬номическо сътрудничество и развитие през 2100 г. икономическите вреди и загуби могат да струват на глобална¬та икономика до 970 млрд. долара. Разбира се, за човека цената би била невъобразима, особено в по-ниско раз¬положените, плътно населени делти в Бангладеш, Китай, Египет и Нигерия.
Тези щети може би са само върхът на айсберга. По-високите температури вероятно ще ускорят стопяването на вечните полярни ледове и ще доба¬вят още няколко метра към тази по¬вишена вълна. Само четири години след като се стопи голям къс от Ан¬тарктида, през февруари 1998 г. в Юж¬но море падна друг голям леден блок и отново разпали страховете, че све¬товното затопляне може да предизви¬ка масивно топене, което да наводни крайбрежните райони в целия свят. Тъй като океаните играят жизненоваж¬на роля за регулиране климата на Зе¬мята и поддържане на планетата здра¬ва, и малките промени в океанската циркулация, температура или хими¬ческо равновесие могат да имат отра¬жения многократно по-големи от сбо¬ра на раните, нанесени от човека.
Разбирането на миналите климатични колебания и предсказването на бъдещите развития е постоянно пре¬дизвикателство за учените, но съществуват ясни и засилващи се свидетел¬ства за прекомерната употреба - всъщност злоупотреба, на която мно¬го морски екосистеми и видове са подложени в момента от преките дейст¬вия на човека. И положението е вероятно много по-лошо, отколкото можем да си помислим от тези „моментални снимки", защото редица източници на опасност все още са ни неизвестни или са слабо наблюдавани. Необходимост¬та да се предприемат превантивни и решителни действия в името на океа¬ните е по-важна от всякога.
През 1967 г. либерийският танкер „Тори Каньон" заседна недалеч от югозападния бряг на Великобритания и из¬хвърли 120 000 т суров нефт (три пъ¬ти повече, отколкото печално известният „Ексон Валдес" изля в Аляска 22 години по-късно). Най-сериозен от поредицата ясно видими катастрофи през 60-те години, този инцидент из¬несе ужаса от морското замърсяване в заглавията по света и помогна да започнат действия в международен мащаб. През 70-те и 80-те години в опит да се сложи край на изливането на нефт и изхвърлянето от кораби в океана и да се предотвратят случай¬ните разливи, в сътрудничество с на¬ционалните правителства Междуна¬родната морска организация на ООН (ИМО) наложи на растящата танкерна промишленост строги разпоредби за сигурност и опазване на околната среда. Благодарение на новите правила, които изискват двукорпусна конструкция за подобряване процедурата за обработка на товарите и внимателни операции в пристанища¬та и в морето, от 1981 г. насам коли¬чеството нефт, разлят в океаните, спадна с 60 на сто, въпреки че прево¬зът му с кораби почти се удвои. Обаче представителите на промишле¬ността и държавните служители ед¬ва сега започват да ограничават вре¬дите от по-рутинните корабни и танкерни операции.
Замърсяването на водата с нефтени продукти е най-характерното и най-разпространеното от химичните замърсявания. Има много разработени методи, за справяне с този проблем. При дистанционното изследване на замърсяването се решават следните основни задачи: откриване на нефтеното петно; определяне на площта на петното, т. е. площта на замърсе¬ния участък; определяне на „възрастта" на замърсяването; измерване на дебелината на нефтения слой; определяне на параметрите на дрейфа на нефтеното петно, т.е. посоката и скоростта на движението му.
Разработените и използвани методи се основават на разликите между свойствата на чистата и замърсената с нефтопродукти вода. Тези разлики са главно в оптичните, топлинните и радиоактивните свойства.
Оптичните свойства на чистата вода се различават съществено от свойствата на замърсената с нефт вода. В инфрачервената област на спектъра например водните площи, покрити с нефтен слой, имат значително по-висок коефициент на отражение, отколкото незамърсената вода.
Естествената радиоактивност на нефта се обуславя главно от гама-излъчването на урана и радия, което е доста по-високо, от¬колкото при незамърсената морска вода. Концентрацията на тези елементи в нефта може да достигне съответно за урана до 10, а за радия до 100 пъти повече, отколкото във водата. В редица случаи това дава възможност чрез измерване на собственото гама-излъчване на водни площи да се определи надеждно замърсяването с нефт.
Дистанционните аерокосмически методи за откриване и изслед¬ване на нефтено замърсяване на водни площи се разделят на па¬сивни и активни.
Чрез пасивните методи замърсяванията с нефт могат да се от¬криват в много широк диапазон на електромагнитния спектър - от гама-излъчването до радиодиапазона, включително и областите на УВ, В и ИЧ излъчване.
При визуалните наблюдения методът се базира на факта, че отношението на светлинния поток, отразен от повърхността във всички посоки, към светлинния поток, падащ на тази повърхност от нормална посока, т. е. албедото на нефтения слой, е около 2 пъ¬ти по-високо от албедото на чистата вода. Такива наблюдения мо¬гат да се извършват само през деня, и то при сравнително спокойно море, защото силното вълнение прави почти невъзможно визуал¬ното „улавяне" на тези разлики.
При фотоснимките най-надеждно нефтените петна се откриват при дължини на вълните 0,4 и 0,6 мm, защото там се постига най-добрият контраст от цялата видима област.
Чрез дистанционното измерване на отразеното УВ излъчване може да се открива само суров нефт или тежки нефтопродукти. Про¬зрачните нефтопродукти не се „хващат". Максимален контраст и следователно най-добър ефект се получава при дебелина на нефте¬ния слой до 1 мm. Откриването на замърсени с нефт води по този начин е неприложимо при плитки води, защото отраженията от пясъка и раковините силно опорочават получаваната картина.
Търсене на нефтено замърсяване чрез измерване на собствено топлинно излъчване се прави чрез ИЧ радиометри. Най-подходящ за целта е спектралният диапазон от λ=9 мm до λ=12 мm. Както вече видяхме, при подобни измервания осветеност не е необходима и затова този метод е приложим по всяко време на денонощието. Главен пречещ и ограничаващ фактор е вълнението, защото вълните увеличават излъчващата повърхност на водата и повишават радиационната температура, като по този начин прикриват ефекта, причинен от самите нефтени петна.
Последният пасивен метод за дистанционно откриване на нефтено замърсяване е чрез измерване на собственото топлинно излъчване с помощта на микровълнови (свръхвисокочестотни) радиометри. Тук вече има възможност не само за откриване на нефте¬ното петно, но и за определяне на дебелината му, когато тя е по-голяма от 0,1 mm. Това става чрез измерване на две или три вълни с различни дължини, например λ1=1,35 сm и λ2=1,6 сm. И този метод не се нуждае от осветление и затова е приложим през цялото денонощие.
Най-перспективен от активните методи за откриване на неф¬тено замърсяване е измерване и регистрация на отразено лазерно излъчване. Изследванията на СО2-лазер, генериращ вълни с дъл¬жина 10,6 мm, показват, че разликата между отражателната спо¬собност на покрита с нефтен слой вода и на чиста вода е около 4 пъ¬ти. Този контраст е най-силен при дебелина на нефтения слой 30- 40 мm, когато замърсената вода отразява близо 5 пъти повече от чистата. Солеността на морската вода не влияе върху резултатите от измерванията. Методът е приложим по всяко време на дено¬нощието, в температурен интервал от 10 до 30°С и при вълнение до 6 бала.
При други видове лазери, например за хелий-неонов с дължина на генерираните вълни λ=3,39 мm и рубинов с λ=0,69 мm, контра¬стът е по-малък от 3, поради което тези лазери се използват само в точно определени ограничени случаи.
Ако вода, замърсена с нефт, се облъчи с лазер, тя флуоресцира. Изкуствено възбудената флуоресценция чрез облъчване с лазерни лъчи в УВ част на спектъра може би за в бъдеще ще е най-перспек¬тивният метод за откриване на замърсяването с нефт. Освен грани¬ците и дебелината на нефтеното петно по този метод може да се определи и типът на нефта. Това става чрез отчитане на максимума на флуоресценцията. Всеки тип нефт си има „свои максимум, т.е. „собствена" дължина на вълната, на която флоуресценцията е максимална. Например за иранския нефт максимална флуоресценция се получава при дължина на вълната λ=0,51 мm. В отделни случаи обаче ефективността на този метод може да бъде снижена поради това, че към флуоресценцията, причинена от нефта, се прибавя и флуоресценцията, дължаща се на различни микроорганизми във водата.
При другия активен метод, радиолокационния, се използва об¬ластта от спектъра между 0,1 и 100 сm. Този метод дава възмож¬ност да се определят границите на нефтеното петно, както и типът на нефта. Методът е приложим през цялото денонощие, но силното вълнение опорочава получените резултати.
Фактът, че океаните са от такова ог¬ромно значение за глобалната икономика, за здравето на човека и плане¬тата може би най-силно мотивира действията за опазването им. Защото макар че атаките и заплахите за здравето на океана са в широки мащаби, ползата, която той носи, е безценна и е за всички. Тези огромни водни прос¬транства представляват чудесна възможност да се изкове нова система на международно управление в сътруд¬ничество върху основата на споделените ресурси и общите интереси. Пос¬тигането на тези мащабни цели обаче започва от една технически проста, но политически тежка задача - да бъдат преодолени няколко хиляди години на вкоренено поведение. То изисква да разглеждаме океаните не като иконо¬мическо пространство за експлоатация, а като научно пространство за из¬следване и като биологично простран¬ство за внимателно ползване.
През живота на поколения океани¬те са привличали хората към брегове¬те си, за да зърнат хоризонта, да по¬лучат усещане за необятност и да из¬питат страхопочитание пред мощта на природата. Днес океаните предлагат на внимателните наблюдатели друго страхопочитание: предупреждението, че нашето въздействие върху Земята надхвърля природните граници и застрашава да наруши живота. За съжа¬ление усилията за опазване на окол¬ната среда вече изостават много от нужните. Как ще решим да реагираме - това ще определи бъдещето на пла¬нетата. Точно защото толкова малко е известно за състоянието на океаните, трябва да подходим към това предизвикателство с предпазливост и грижа. Океаните не са просто поредната зас¬трашена система - те са от критично значение за оцеляването ни. Както пи¬ше Карл Сафина в „Песен за синия океан", „океаните са ни нужни повече, отколкото ние на тях".




























Приложение:


ТАБЛИЦА 1. ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАГУБИ ОТ ЧЕРВЕНИТЕ ПРИЛИВИ В РИБОЛОВНИТЕ РАЙОНИ И РИБОВЪДНИТЕ СТОПАНСТВА.

Година Място Вид Загуба
(млн. долари)
1972 Япония Жълта опашка
(Seriola dorsalis) -47
1977 Япония Жълта опашка -20
1978 Япония Жълта опашка -22
1978 Корея Стрида (Ostеridae) 4,6
1979 Щат Мейн Много видове 2,8
1980 Нова Англия Mнoго видове 7
1981 Корея Стрида >60
1985 Лонг Айланд, щат Ню Йорк Миди (Pееtеn) 2
1986 Чили Червена сьомга 21
1987 Япония Жълта опашка 15
1988 Норвегия, Швеция Сьомга 5
1989 Норвегия Сьомга, пъстърва 4,5
1989-1990 Проток Пъджет, щат Вашингтон Разв. на сьомга 4-5
1991 Щат Вашингтон Стриди 15-20
1991-92 Корея 133
1996 Щат Тексас Стриди 24
1998 Хонконг Риба от развъдници 32

Kaulitz_483
02-19-2009, 21:40
Здравейте!
Трябва ми нещичко на тема СИЛАТА НА ВОЛЯТА СРЕЩУ ВОЛЯТА НА СИЛНИЯ - Софокъл 'Антигона'
или
На тема МИТЪТ ЗА ГЕРОЯ В НАШИ ДНИ
Моля ви помогнете!
Трябва ми за утре :-# :cry: :cry: :cry:

Tedi4ka
02-20-2009, 08:40
Здравейте!
Трябва ми нещичко на тема СИЛАТА НА ВОЛЯТА СРЕЩУ ВОЛЯТА НА СИЛНИЯ - Софокъл 'Антигона'
или
На тема МИТЪТ ЗА ГЕРОЯ В НАШИ ДНИ
Моля ви помогнете!
Трябва ми за утре :-# :cry: :cry: :cry:


потърси във помагало ако има и дай линк :)

happy_cute
02-20-2009, 13:24
Ебати яката тема,ще съм ти много благодарна!!! http://download.http://www.teenproblem.net/school/83958/myrtvi+dushi+nikolaii+vasilievich+gogol/
Моляяя

Tedi4ka
02-20-2009, 15:49
Ебати яката тема,ще съм ти много благодарна!!! http://download.http://www.teenproblem.net/school/83958/myrtvi+dushi+nikolaii+vasilievich+gogol/
Моляяя

Николай Василевич Гогол е един от най-оригиналните и самобитни руски писатели. Той е единственият в руската литература, който създава школа. Не случайно са казани думите на Достоевски: „ Всички ние излязохме изпод ”Шинел” на Гогол ” , т. е. всички те са се учили от Гогол. Под влияние на Гогол се формира т. нар. „натурална школа”, от която излизат най-значителните руски писатели от втората половина на ХІХ в. – Некрасов, Тургенев, Островски, Достоевски и др.
Ако Пушкин поставя началото на реализма в руската литература, то Гогол го утвърждава и го прави генерално направление още през 40-те години на века. Нещо повече – той задълбочава и разширява критическото и социалното начало у него. Не друг , а именно Гогол е основоположник на критическия реализъм като осъзнат художествен метод, като художествен подход за отразяване на социалните противоречия в руската действителност. Точно това е имал пред вид Чернишевски, когато е писал: „Отдавна не имало в света писател, който да е бил така важен за своя народ, както Гогол за Русия.” Със своето остро критическо перо той разкрива социалните недъзи на руското общество, неговата антинародна и антихуманна същност и поставя по такъв начин своето творческо дело в служба на революционното движение и човешкия прогрес.
Гогол е роден на 20 март 1809 г. в помешчическо семейство. Детските и юношеските му години преминават в Украйна в с. Василевка, където се е намирало имението на неговите родители. Родителите му са били културни хора – с подчертани интереси към литературата и театъра. Те често са посещавали съседните по-богати имения, където възможностите за културни развлечения са били по-големи. Всичко това е оказало благотворно влияние върху бъдещите литературни интереси на Гогол.
Голямо значение за идейно-творческото развитие на Гогол са имали годините, прекарани в Нежинската гимназия за висши науки от 1821 до 1828 г. Те съвпадат с големия национален подем, настъпил след победата над Наполеон, а също така и с декабристкото въстание и неговия разгром.
От значение за формирането на Гогол като личност и творец е и неговият изключителен интерес към творчеството на Пушкин и Рилеев. Те са първите му учители в областта на литературата, които подхранват неговото въображение и го насочват към ученическите му поетически опити, намерили място в ръкописните училищни списания. Но трябва веднага да кажем, че по онова време като ученик Гогол е бил много далеч от мисълта да става писател – неговото внимание е било насочено изключително към подготовката му да стане добър и съвестен държавен чиновник. Той е искал да се посвети в служба на своето отечество, като му служи вярно и честно и внесе в съдопроизводство най-висша справедливост. Но макар в последствие да става чиновник в Петербург, а след това и преподавател по история в Патриотичния институт, не те му донасят славата на съдник на руската социална действителност, а литературата, която се превръща в негово призвание и съдба. Сборниците „Вечери на село близа до Диканка”, „Миргород” и „Арабески”, „Петербургски повести” и романът поема „Мъртви души” са най-значителните белетристични произведения на руската литература през 30-те и 40-те години. На това мнение са не само Белински и Чернишевски, но и съвременните руски учени.
Поемата „Мъртви души” на Николай В. Гогол се счита за връх на художествените му постижения. Над нея той работи от 1835 до 1841 г. Завършена е в Рим, където писателят е живеел.
Основната тема е животът и битът на господстващото съсловие – на руското помешателство, неговата нравствена и психическа деградация, неговото израждане и паразитизъм. Сюжетът на поемата е бил подарен на Гогол от Пушкин. За него той е бил цяло откритие. „Какъв огромен, какъв оригинален сюжет!” – пише Гогол на Жуковски през 1836 – „Каква разнообразна грамада! Цяла Русия ще се яви в него!”. Той е предугаждал славата и неприятностите, които то ще му донесе: „Огромно велико мое творение и няма да е скоро краят му – възкликва Гогол. – Ще въстанат срещу мене нови съсловия и най-различни господа; но какво да се прави! Моята съдба е да враждувам с моите земляци. Търпение!” Така действително става!
Поемата „Мъртви души” не е случайно явление както за Гогол, така и за руската литература. Тя е била подготвена от предишното творчество на писателя – от сборниците „Миргород” (1835) и „Арабески” (1835), а също така и комедията „Ревизор”(1836). Произведението „Ревизор” е важно да се спомене, защото драматичният конфликт и действие наред с разгърнатото мащабно повествование са важен елемент в романовата структура. В този смисъл поемата на Гогол бележи постъпателно движение на руската литература към мащабните форми на отразяване на живота – една от които е романът.
„Мъртви души” в структурно и жанрово отношение е едно особено, трудно поддаващо се на определение произведение. Не случайно и Гогол го е определял ту като повест, ту като поема, за да предпочете накрая последното. Самата структура на произведението по своята мащабност и всеобхватност ни напомня на романа. И то предимно на романа от първата половина на ХІХ в. В „Мъртви души”, подобно на „Евгений Онегин” и „Герой на нашето време”, е налице циклизацията на по-малките жанрови форми в роман. Произведението на Гогол се състои от отделни очерци за помешчиците, които са обединени или по-точно свързани от личността на главния герой – Чичиков, който минава през всички части на произведението. Социално-битовото описание заема твърде широко място в поемата на Гогол, но то не е единственото. Наред с него са и лиричните отстъпления, които придават особена тоналност на произведението и го доближават до поемата. В „Мъртви души” има една смяна от социално-битово повествование към „високо лирическо движение”, както се изразява самият автор. Ако едното поражда комизма, то другото поражда високата патетичност. Ако едното е свързано с критичното и сатиричното изображение на живота на помешчическа Русия, то другото – с народна и бъдеща Русия. Именно това своеобразие на художествената структура, стил и тоналност е дало основание на Гогол да нарече своето произведение „поема”. Съвременната литературна наука го определя като „роман поема”.
В същност романът поема „Мъртви души” е една от най-мащабните и най-социално значимите произведения на руската литература от първата половина на ХІХ в. То може да се сравнява само с романа в стихове „Евгений Онегин” на Пушкин. Но докато вниманието на Пушкин е насочено към образа на прогресивния дворянин и неговия конфликт с обществото, това на Гогол фиксира съдбата на социалните слоеве в крепостническа Русия. Това променя не само съдържанието, но и структурата на романа поема на Гогол. Той не се интересува от „частните” съдби и отношения, а от общите. Затова и структурата на социално-психологическия роман се оказва тясна за неговия сюжет. Но затова пък структурата на социално-битовия и лиро-епическия роман поема му дава възможност да „покаже, макар и от една страна, цяла Русия”, както сам пише още в началото на работата над „Мъртви души”. Но тук той може да бъде коригиран, защото той показва Русия не от „една страна”, а от две страни – „мъртва” плюшкинова Русия, която е на повърхността на повествованието, и народна Русия, която е лирическия подтекст на поемата. Вследствие на това в романа поема на Гогол се сливат две художествени стихии – на сатирата и на лириката, т. е. на помешчическа Русия и на народна Русия. Това налага и контрастът като водещ художествен принцип в „Мъртви души”. Контрастират застоят, рутината и мъртвата атмосфера в помешчическите имения с вярата на писателя в бъдещето на неговата родина. Контрастират като индивидуалности и психика дори самите представители на крепостния слой.
Самата композиционна схема – подреждането на очерците и въвеждането на героите, също е изградена върху контраста. По начало композицията на „Мъртви души” носи кръгов характер – там откъдето започва действието, там завършва, а именно в губернския град. В него Чичиков се запознава със собствениците на помешчически имения, за да предприеме своите визити в тях с цел закупуването на „мъртви души”. Именно редът на неговите посещения следва известна низходяща и контрастираща градация по отношение на героите помешчици. Започва се с Манилов и се завършва с Плюшкин, т. е. с този, в когото все пак има нещо човешко, за да се стигне до този, който е изгубил духовния си и физически образ на човек. По такъв начин чрез галерията от образи и помешчици авторът изгражда общата картина на крепостническа Русия.
Първият помешчик, когото Чичиков посещава в имението му, е Манилов. „Чертите на лицето му – пише Гогол за него – не бяха лишени от приятност, ала в тази приятност сякаш беше притурена премного захар.” И действително той е твърде сладникав и сантиментален човек. За него всички хора са все „прелюбезни”, „най-достойни”, „извънредно приятни” и т. н. осем години от женитбата му, а продължава да се обръща към жена си с най-сантиментални обръщения. Много често и носи бонбончета и лешничета и й говори: „Зяпни, душке, да ти тура в устата това късченце.” Той е един празен фантазьор, който често си мечтае за неща, които никога няма да се реализират. Така например проектира да строи подземни входове под къщата, тунел и мост над езерото, от двете страни на който да има магазинчета, от които селяните да купуват разни продукти. От две години чете някаква книга и все на 14-а страница стои. Човек без воля и без каквато и да е инициатива. Така че добротата на Манилов не изкупва ни най-малко неговите отрицателни качества. За всеки случай той е една празна и вредна „персона”, която живее на гърба на селяните. В същност този паразитен живот го е направил такъв, какъвто Гогол ни го е представил.
Коробочка е „една от ония бабички, дребни помешчички, които, според автора, вечно се оплакват от неплодородие и загуби… кътат малко по малко парици в платнени торбички, пъхнати из чекмеджетата на скриновете”. Тя е толкова ограничена, че не вижда по-далеч от носа си и светът свършва там, където свършва имението й. Чичиков много добре разбира колко е нейният умствен багаж, затова се държи с нея необичайно за самия него грубо и й говори „много по-свободно”, без да се „церемони”.
Затова пък Ноздрев в много отношения контрастира както на бездейния и добродушен Манилов, така и на заседналата на една място Коробочка. Гогол пише, че хората от този тип са „бъбрици, гуляйджии, бабаити, лични хора ”. Те не са създадени да стоят на едно място – тяхното призвание е скандалът, побоят. Ноздрев се отличава с „неуморна живост и пъргавина на характера”. Той постоянно върши нещо – играе на карти, продава кучета и коне (не да печели, разбира се, а така, от любов към движението), влиза в скандални ситуации и т. н. Много често – пише Гогол – „се връща в къщи само с един бакенбард, и то доста оредял”. „Ноздрев беше един вид исторически човек – продължава мисълта си Гогол. – Дето имаше повече хора и биваше и той, не минаваше без история.” С това обаче не се приключва богато надарената натура на Ноздрев. Той е голям лъжец. Като сочи на Чичиков полето, Ноздрев казва: „А пък тука в това поле има … има толкова много зайци, че земята се не види от тях: аз сам улових с ръце един за задните крака.
-- Ба, заек не можеш уловиш с ръка – забелязва зет му.
-- Ама на, че улових…” – не се дава Ноздрев. Може би празнотата на Ноздрев, неговите „духовни” интереси най-пълно са се отразили върху обстановката в кабинета му. В него няма книги, а пушки, рогове и други ловджийски принадлежности. Доколко нагъл и безцеремонен е Гоголовият герой, се вижда от това, че след като предлага на Чичиков да му продаде кон или куче и последният му отказва, той започва да го ругае. Заставен да играе на карти, защото в друг случай Ноздрев не желае да му продаде „мъртвите души”, Чичиков е принуден да се откаже поради шмекериите на домакина. Последствията за Чичиков биха били твърде неприятни, но го спасява капитанът изправник, пристигнал да арестува заради някакъв скандал Ноздрев. Не е трудно да се прецени колко е по-вреден в социално отношение като рожба на крепостническия строй е Ноздрев в сравнение с Манилов и Коробочка.
Собакевич е друго явление – той е богат, сериозен и умен, но груб и мракобес. Авторът пише, че когато природата го е сътворявала, много не се е церемонила – ударила веднъж-дваж с брадвата и измайсторила главата, а след това със свредела направила и очите. Той прилича не на човек, а на мечка. И винаги настъпва с единия крак събеседника си. В Собакевич се налага не духовното, а животинското. Даже домът му се отличава със своята груба, но здрава изработка. Собакевич е практичен и хитър експлоататор. Всички според него са „мошеници и негодяи”. Той създава най-големи затруднения на Чичиков при изкупуването на „мъртви души”.
И накрая Плюшкин – най-низката степен на човешко израждане и падение, докъдето е доведен представителят на крепостническия строй. Плюшкин е олицетворение на крайното скъперничество – прогонил е всичките, за да не го подяждат. Всичко, което селяните са изработили, той го прибира, без обаче да го оползотвори. След време то се разпада и самоунищожава. Скъперническата страст е унищожила у Плюшкин дори външния му човешки вид. „До едно от сградите – пише Гогол – Чичиков скоро забелязва някаква фигура, която почна да се кара на мужика, дошъл с талигата. Той дълго не можа да разпознае от какъв пол беше фигурата – селянка или селянин. Дрехата й беше съвсем неопределена, много прилична на женски халат, на главата и качулка, каквито носят слугините селянки; само гласът му се стори малко по-дебел, но като на жена… По закачените на пояса и ключове и по това, че тя гълчеше мужика с доста оскърбителни думи, Чичиков заключи, че тя сигурно е икономка.” Оказва се обаче, че не икономката, а господарят, т. е. самият Плюшкин. В този външен портрет се е изразила и цялата духовна, морална и психологическа същност на героя.
Така че, според представителите на крепостниците помешчици, Гогол ни открива нито един светъл лъч, нито една „жива душа”, нито един перспективен образ. И точно в това е страшният извод, към който ни води авторът – стопаните на живота, ръководителите на крепостта Русия са „мъртвите души”.
В по-особен ракурс е даден образът на Чичиков. Той е умен, съобразителен, външно възпитан, но нечестен търговец. Чичиков може да заблуди не само обществото, сред което се движи, но и читателя. В него има нещо неуловимо. Това го е отбелязвал и авторът: „В бричката седеше – пише той – един господин, не хубавец, но не и с лоша външност – нито много пълен, нито много тънък; можеше да се каже, че беше стар, ала не беше и твърде млад. ” Такъв е той и в живота – изплъзващ се от погледа. Но навярно Гогол добре е разбрал, че във външността и същността на Чичиков има нещо, което може да заблуди читателя, затова е дал и неговата биография. Чрез ретроспекция той ни връща към неговото минало и към детските му години.от малък той се възпитава на уважение към „копейката”. Като ученик умело използва глада на децата, за да им продава с надценка купените от него и скрити под чина кифли. По такъв начин отрано той се научава да печели и да се възползва от създалите се ситуации. Това по-късно му помага да се издигне, но и да се провали в живота, пак и да се издигне и т. н. закупуването на „мъртвите души” е една хитро скроена сделка, която е целяла заобикалянето на закона и придобиването на имение по втория начин. За това се е изисквало и съобразителност, и предприемчивост, които Чичиков е притежавал в достатъчно количество. Той действително контрастира като психика и поведение на помешчиците, но това не го прави положителен – напротив, той е далеч по-вреден и опасен в комбинациите си, защото е по-гъвкав и по-умен от тях. Чичиков е едно ново явление за крепостническа Русия, което се е зараждало в нейните недра.
Още в началото споменава, че в поемата роман на Гогол неизменно присъства в подтекста и в лиричните отстъпления и народът. Той е в тази птица тройка, която лети напред и всички народи и дават път: „Не така ли, Русийо, и ти летиш като пламенна бързокрила тройка? Дим дими пътят под тебе, гърмят мостове, всичко изостава и остава назад! Спира се съзерцателят, поразен от това божие чудо… Ех, коне, коне – чудо коне!... Русийо, накъде летиш? Отговори! Не отговаря. Чудни звуци пръска звънчето…, лети покрай нея всичко по земята и загледани изкриво, отдръпват се и дават и път другите народи и държави.” По такъв начин на съвременна помешчическа Русия Гогол противопоставя бъдеща и народна Русия. Тя извиква неговото възхищение и любов!
Своеобразието на Гоголовия реализъм, неговото художествено майсторство на белетрист, се е изразило преди всичко в умението му да заостря и окрупнява отрицателните страни на живота, да типизира социално значимите явления чрез художествения образ. За целта Гогол използва преди всичко хиперболата. Той съзнателно преувеличава някои отрицателни черти у своите герои, за да ги направи нарицателни. Така например Манилов е прекалено сладникав и мечтателен, Ноздрев – необикновен скандалджия, Плюшкин скъперник и т.н. По такъв начин, чрез изнасяне на преден план на уродливото у човека, Гогол разрушава нашата представа за господарите на живота, за техния морал и поведение. В същото време той свързва образа със среда, герой и общество, за да покаже, че те са рожба на един социален строй, който осакатява, духовно и психологически унищожава своите представители. И което е особено показателно и характерно за Гоголовия реализъм – това е, че на преден план в него излиза не изключителното в живота, а най-обикновеното и всекидневно негово проявление. Сякаш чрез „увеличително стъкло” Гогол подбира чертите на герой и среда, за да може чрез гротескно – хиперболичното им заостряне да ни разкрие отрицателните страни на крепостническата действителност.
Гогол е изключителен майстор на външния портрет на героя. При изграждане на образа той винаги тръгва от него. Освен това Гогол умее да „опредметява”, да „овеществява” образа на героя, като за целта използва битовата среда и обстановка, сред която той живее. „ В един ъгъл на стаята на пода – пише Гогол – бе натрупана купчина от всички ония предмети, които бяха по-груби и недостойни да стоят на масите. Какво именно се намираше в тая купчина мъчно беше да се каже, защото прахът върху нея беше толкова изобилен, че ръцете на оня, който се допреше до нея, заприличваха на ръкавици; по-изпъкнало от другите неща стърчаха оттам счупено парче от дървена лопата и една вехта подметка на ботуш. По никакъв начин не би могло да се каже, че в тая стая живее живо същество, ако една стара, износена качулка, която стоеше на масата, не говореше за неговото пребиваване. Докато той разглеждаше цялата странна подредба, страничната врата се отвори и влезе същата оная икономка: икономката поне не бръсне брадата си, а тоя, напротив, я бръснеше и както изглеждаше, доста рядко, защото цялата му гуша с долната част на бузите приличаха на телено чесало, с каквото чешат конете.” Това е един характерен за Гогол способ за изграждане на образа.
Гогол майсторски съчетава в своя художествен подход и стил няколко елемента – критическа и сатирическа острота, лек хумор и лирическа топлота. Според Гогол хуморът трябва да „озари живота през видимия за света смях и невидимите, незнайни за него сълзи”. Както се вижда, разглежда „смеха” като средство за лекуване на социалните недъзи. Следователно хумор и сатира при Гогол вървят заедно и са в неразривна връзка, докато лирическото начало им се противопоставя – то е израз на авторовия идеал. В Гоголовия хумор има тъга и размисъл за настоящето на народа, докато в лирическите отстъпления има вяра в светлото бъдеще на Русия.
За разлика от Пушкиновата, Гоголовата проза не е така стегната – тя е по-разточителна на описания, на сравнения. Гогол е по-критичен що се отнася до обстановката, до битовата среда. Всичко това проличава от подробното описание на автора на „Мъртви души” върху домашната обстановка, в която живеят неговите герои.


Библиография:

1. Анчев, А., Руска класическа литература. София, 1982



Темата ти по руска литертура може да бъде озаглавена така:
Тъжният хумор и нравствено осакатената човешка душа в „Мъртви души” на Гогол
Или:
Смехът „през сълзи” в „Мъртви души” на Николай Василиевич Гогол

great_mari
02-21-2009, 12:43
http://download.pomagalo.com/21062/the+mean+of+sstudying++in+bulgaria+or+abroad/?search=9580860&po=1

не вярвах че ще стигна дотук,но когато не мога да измисля нищо сама,няма начин..Та моля ви,защото ми е мн спешно,ако може да ми го свалите този файл :( :oops: благодаря ви предварително

SoFarSoG00d
02-21-2009, 12:50
http://download.http://www.teenproblem.net/school/21062/the+mean+of+sstudying++in+bulgaria+or+abroad/?search=9580860&po=1

не вярвах че ще стигна дотук,но когато не мога да измисля нищо сама,няма начин..Та моля ви,защото ми е мн спешно,ако може да ми го свалите този файл :( :oops: благодаря ви предварително
Кажи каква е темата ти точно?!

Tedi4ka
02-21-2009, 13:58
http://download.http://www.teenproblem.net/school/21062/the+mean+of+sstudying++in+bulgaria+or+abroad/?search=9580860&po=1

не вярвах че ще стигна дотук,но когато не мога да измисля нищо сама,няма начин..Та моля ви,защото ми е мн спешно,ако може да ми го свалите този файл :( :oops: благодаря ви предварително


THE MEAN OF STUDYING – IN BULGARIA OR ABROAD?
Imagine! You are sweating, and your hands get slippery by the second as your hands close to the car door, thunder cracks, and lightening streaks across the sky, as you step out of your car, the earth shakes and trembles. The horrors of horror come and the word comes into your mind: SCHOOL!!! But I don’t think of school as this. I think education is a wonderful experience to enjoy and work at, that gives us start in life. I think I am very lucky to go to school and be able to learn the things I need too. So here I say, the most valuable part of my life is educaton.
I know! Some might say school is no fun with so much homework to do everyday (not me though). All throughout my life, I have been granted certain privileges and given certain rights. I have been blessed in almost everything I do, and I have been lucky enough to lead the life, I have been given. Sometimes I take my life for granted, and wonder how I can face the few obstacles I have met in it. Although I have had my fair share of hardships, there are many other people in this world that are far less fortunate than me, and even you. We are all blessed in different way. We have food available to us for every meal, we have warm homes to come back to everyday, and we have wonderful friends and family in our lives that surround us with love and make our lives so great. For this, I believe it is important that we should become selfless in our acts, and stop wasting what we are given. Pursueing our goals is the only right choice to make, because of the opportunity we have. The education is the most important lifetime experience, and to miss it means to leave our dreams. Have you ever had to choose country where to study? If not you’ll have soon. Education is a very important part of our life, especially these days. So, it is very significant to choose the specialization and the place where you will study. Of course, a lot of young people don’t have such a chance to select the place of studying; nevertheless, many students face the question where they want to get their education.
Thus there is a great difference between studying in your native city or country and studying in foreign country very far from home.
First, when you begin to study in foreign country, in most cases, language is a problem. Even if you can speak, you may have troubles with assimilating subjects, lectures and assignments. You can face some misunderstandings or find yourself in some confusing situations because of your cultural background. One is for sure, this is a hard step to make and it must be thought over precisely. It is important to take education seriously. As a student, I feel that education is the most valuable and precious thing in life. It is also the one thing you can assure that nobody can take away from you. It is important not to let anything become an obstacle to your education. I feel that it is important to continue my own education by attending a college where I can take my studies seriously, and receive the highest degree of education possible. Today, in this twenty first century, what would we do without an education? Would we be considered illiterate? Of course we will. Something more. It’s a point of self dignity to be sophisticated and only a point of personal choice to decide how to achieve knowledges. For some studying abroad is a chance to meet new cultures, to provide a better life and to find development. It’s not difficult to understand, when your own country doesn’t give you opportunities for good education and professional success. For me the only thing that matters is my realization, it might be because of my young spirit, or simply because of the aspiration for happiness.
But as I’ve already said, it is mainly a point of personal choice so you must get assured that you are making the right decision, if not there is no going back. Time is precious, and it isn’t wise to waste it. So the question is: a university in Bulgaria, or college abroad?
Leaving from home and exploring your own dreams is a very important part of maturing. Though, the physical separation from home is for some a difficult transition to college life. What are those things one takes for granted while living at home, and attending high school? What changes does one face? Just think of all the times the alarm clock did not go off, and mom was there to make sure school was still reached on time. When the alarm clock fails to go off at college, then the first class of the day is simply missed. At home breakfast is made to order: eggs, bacon, pancakes, or even French toast. In college one finds a particular meal that is edible, and must stick with it. A cabinet could be opened at home and a variety of tasty foods are readily available. In college a meal card is swiped though a machine upon entering the cafeteria, and the word "tasty" rarely enters the mind. But this is the risk we choose to take; it is a part of the maturing. The nostalgia is a factor we all fear of, and the press and the media make it even difficult, but I still think that it depends of the character. The proper question is not can we succeed, but are we enough strong to do it.Throughout my development of becoming an intelligent young woman, I have always dreamed and wanted to be enrolled into college. I have always believed that college life was the period of time in which an individual grows the most. I have always believed that during college years is when an individual really “finds oneself.” During this period a person could change completely. Change from being a young person into becoming a full grown personality. I have always thought of college years as being an introduction to real life.
The reason why I believe so strongly in the importance of college is because of older relatives and friends that went to college and their outcome. I compare my future goals to their present day lifestyle and it doesn’t seem that much difficult to achieve. I feel very deeply about the importance of going to college and receiving a “higher learning” to prepare me for my life long goals. For me, studying abroad means to see life, to get in touch with other cultures, to estimate my real possibilities, to find myself in details. There is a day in everyone’s life that comes and it’s only up to him to decide, to make his personal right choice, to ask himself what’s the point of living, the importance of existing….
:) :) :)

great_mari
02-21-2009, 15:26
много,много,много благодаря за бързия отговор :grin: :smt006 :smt001 :-({|= =P~ =P~ =P~ =P~ =P~

pufi_kz
02-22-2009, 15:50
Трябва ми тази тема http://download.pomagalo.com/198471/vtora+svetovna+voiina+prez+moite+ochi/?search=9614139&po=1 или някакво историческо есе на тема за Втората световна война. Няма значение какво точно ще е заглавието- важно е да е на тема свързана с Втората световна война :) моля ви помагайте :)

magi_003
02-22-2009, 16:36
http://download.pomagalo.com/17385/dyavolskite+izkusheniya+za+choveshkata+syvest+v+sa tirata+na+hristo+smirnenski+prikazka+za+stylbata/?search=9616412&po=4
shte sam vi blagodarna ako mi go svalite :) :-)

fls
02-22-2009, 16:37
Трябва ми тази тема http://download.http://www.teenproblem.net/school/198471/vtora+svetovna+voiina+prez+moite+ochi/?search=9614139&po=1 или някакво историческо есе на тема за Втората световна война. Няма значение какво точно ще е заглавието- важно е да е на тема свързана с Втората световна война :) моля ви помагайте :)

заповядай

Историческо есе
тема
Втората Световна война през моите очи
Изготвила: Проверил:
Евелин Пламенова Цолова Любомир Георгиев
ХІб клас №10
ПМГ „Екзарх Антим І”
Гр. Видин
„Войната е първопричината на всички беди и злини, бездънен океан, поглъщащ всичко без разлика. От войната загива всичко цветущо, всичко здраво гине, всичко трайно се руши, всичко прекрасно и полезно се унищожава, всичко сладко става горчиво.”
Еразъм Ротердамски
(1466 – 1536 г.)
Макар това да са думи на учен и деец от епохата на Ренесанса, те звучат невероятно актуално за всички епохи. Може би тази сентенция е едно от най-изчерпателните изказвания относно военната история на човечеството, защото в нея се съдържат всички онези грозни истини, характеризиращи извратения и нехуманен облик на войната като цяло.
ХХ век, освен със своя технически прогрес, остава в съзнанието на Европа като един от най-големите й и страшни кошмари. Двете Световни войни от този период оставят своя черен отпечатък в съзнанието на хора от всички националности, етноси, религии. И ако до този момент войните за власт, територии, величие са били престъпления срещу човечеството, то сега, според думите на английския физик, философ и обществен деец Джон Дезмънт Бернал, те са „безумие”!
Особено потресаваща, нелогична и някак „животинска” е Втората Световна война. Последиците, които тя оставя след себе си, всички разрушения, цялата болка, всички пролети сълзи оставят един незаличим белег, една неизлечима рана върху душата на човешката цивилизация. Тази война, породена от фанатичните идеи на един болен ум и „благословена” от скотското и паразитно безмълвно съгласие на „великите” сили на Европа и света, се превръща в най-големия срам на нашата епоха!
Във Втората Световна война косвено участва 80% от населението на Земята, бойните действия се водят върху територията на 40 държави, човешките загуби възлизат на около 50 милиона души, преките военни разходи на 1117 милиарда долара. В Европа те са за 260 милиарда долара.
Наред с тези жертви и материални щети, войната нанася огромни поражения и върху духовния аспект от историческото развитие на човешката цивилизация. Под пепелищата на разрушените и опожарени европейски градове, под труповете на загиналите войници и избитите в концентразционните лагери, лежат погребани и ценни паметници на човеката култура. Унищожени са архитектурни шедьоври, произведения на изкуството, научни трудове, литературни произведения, скулптури, картини. Опожарени, разграбени и препродадени на германските агенти на „Гестапо” са световноизвестни картини, бижута, сувенири, археологически находки, антични съкровища. Избити или безследно изчезнали са хиляди писатели, музиканти, учени, лекари, художници, изследователи, ювелири, журналисти, потомствени аристократи.
Наред с всичко това, се подлагат на абсолютен геноцид хора от различни от „чистокръвната арийска раса” етноси, култури, вероизповедания, раси. в Европа изникват хиляди лагери, в които денонощно се избиват и измъчават деца, бременни жени, стари хора. В тези „лагери на смъртта” се правят различни научни и нечовешки експерименти с живи хора, а не с лабораторни мишки или опитни животни. Останалите живи са приличали на истински скелети, които и днес хората наричат 4скелети от Бухенвалд”.
Ако посетите Освиенцим в Полша може да видите преди газовите камери огромни халета. Те са изпълнени с огромни купчини с вещи на убитите: четки за зъби, четки за обувки, очила, отрязани плитки, часовници. Колко от убитите са имали гореизброените вещи? Мажете да си представите колко са избитите като преброите хилядите вещи, които са оставили тези, които са ги притежавали! Наоколо все още се усеща задушливата миризма на изгорена човешка плът! За всяка националност е имало отделни лагери в лагера. Има и български такъв!
Все още по света се водят дела срещу живи участници в тези зверства и техните наследници. Защото нищо и никой не могат и на бива да бъдат забравяни! Колкото и болезнени да са раните, останали от тази епоха, трябва да си ги припомняме, за да останат като един горчив, но поучителен урок за идните поколения. За да не позволяват те „възраждането” на лагерите и ужаса на войната!
Все още от океана изплуват невзривени подводни мини. все още има минирани полета. Все още се откриват гробове на загинали на фронта войници, смятани за безследно изчезнали. Все още се чувства загубата на огромния брой мъже, главно в Русия. Все още ветераните разказват за преживените кошмари на бойните полета на Европа.
Девети май от Ден на победата срещу фашистка Германия се превърна в Ден на Европа, защото Европа все още носи грозния белег на това страшно и ужасяващо събитие Но от пепелищата на тази война се ражда и една нова идея – Европа да бъде обединена и равнопоставена за всички народи и нации.
Да се уважава и пази мира, защото, както е казал великият френски писател, просветител и обществен деец Виктор Юго „Мирът е добродетел на цивилизацията, войната – престъпление!”
08.04.2008 г.

magi_003
02-22-2009, 16:43
http://download.pomagalo.com/17385/dyavolskite+izkusheniya+za+choveshkata+syvest+v+sa tirata+na+hristo+smirnenski+prikazka+za+stylbata/?search=9616412&po=4 molq vi da mi go svalite, mnogo e speshno!

fls
02-22-2009, 16:54
„ДЯВОЛСКИТЕ ИЗКУШЕНИЯ” ЗА ЧОВЕШКАТА СЪВЕСТ В САТИРАТА НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
„ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА”


Между многобройните сатирични творби на Христо Смирненски най-силно въздейст¬ваща е неговата приказка за стълбата и за из¬кушенията на дявола. „Приказка за стълбата” е една от най-съдържателните сатири от периода между двете световни войни у нас. Наричат я фейлетон, защото авторът ирони¬зира своя герой, отричайки лекомислието, с което продава душата си на дявола. Тук поз¬натият фолклорно-приказен мотив, претво¬ряван в множество произведения на светов¬ната литература: мотива за дявола, който ку¬пува човешка душа или човешка сянка сре¬щу някакъв съблазнителен откуп, прераства в мотив за разпадането и унищожаването на човешката личност. В творбата на Смирненски дяволските изкушения побеждават мо¬рала и съвестта на героя.
Сюжетният разказ е пределно лаконичен. , Изпълнен е със символични и метафорични образи, които различните възприематели мо¬гат различно да възприемат и разтълкуват в зависимост от отношението си към света. Идеите и проблемите в тази сатира са свърза¬ни със смисъла на човешката екзистенция, с човешката съвест и памет, с властта и нейните дяволски изкушения, с ренегатството и изне¬вярата към другите и най-вече към себе си.Главният герой на Смирненски тук е рево¬люционно настроен пролетарий, който ле¬комислено погубва собствената си личност, изневерявайки на идеалите си и продавайки душата си на дявола доброволно и окончателно. Твърде лесно са изкушени слу¬ха, зрението, сърцето, паметта му. През все¬ки три стъпала героят загубва по нещо съ¬ществено от себе си и когато се изкачва най-горе на стълбата, той вече е съвършено друг човек. Сменените му сетива, загубването на сърцето и паметта му, естествено го довеж¬дат до пълна загуба на собствената му иден¬тичност.
В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски, макар твърде млад и житейски неопитен, много дълбоко и мъдро разбира човешкия жи¬вот. Според него смисълът на нашето земно битие се съдържа в усилието ни на уважава¬щи себе си личности да се усъвършенстваме като интелект и морал, за да достигнем по-високото стъпало, изкачвайки се по стълбата на познанието и на духовното израстване. Да обогатяваме душите си с красиви и благород¬ни емоции в процеса на всеотдайната си служ¬ба на своя народ, на близките си и на другите, които имат нужда от нас.
Христо Смирненски измисля съвсем друга стълба, която няма нищо общо с извисява¬нето на човешката личност, с изкачването й нагоре към небесната светлина. Стълбата на Смирненски е дяволската стълба на падане¬то все по - надолу и надолу в пропастта на порока и престъпността. Привидно изкачвайки се по тази стълба, младият герой на поета всъщност върви стремглаво към пропастта, към ада. Заслепен от богатството и властолюбието, което дяволът му предлага, той от беден и честен пролетарий се превръща в опиянен от власт и успехи самонадеян пре¬дател на своите идеали, на своите близки и на съмишлениците си. Този герой може да се възприеме като символ на ренегата, из¬менника, продажника и предателя. Но мо¬же да се разтълкува и в по-универсален, об¬щочовешки план: като символ на лекомис¬лено повярвалия в обещания и илюзии мла¬деж, който се саморазрушава, обезличава, самоунищожава в името на една горчива самозаблуда. А тя е, че отмъщава за своите бед¬ни и страдащи братя, която замъглява съзна¬нието му и неусетно го превръща в егоист и егоцентрик, който мисли само за собствения си интерес. В името на отмъщението той се отказва от всичко свое и вместо нагоре, към висините, пропада в преизподнята на загубената си човешка идентичност.
Всъщност отказалият се от себе си, от стре¬межа си към усъвършенстване, от всеотдайността си и желанието си за саможертва в името на щастието на своите братя, бившият „плебей по рождение” с фанатизма и лекомис¬лието си доброволно загубва сетивата, па¬метта и душата си заради една илюзорна цел. Нито една цел в човешкия живот, а най-малко отмъщението, не оправдава средст¬вата, с които се постига. Когато тези средства са дяволски изкушения (алчност за власт и богатство), те неизбежно водят към пропаст и саморазруха. Всъщност младият герой на Смирненски става жертва на дявола главно поради своето лекомислие, поради своята наивност и незрялост. Той не разбира, че целта не може да оправдае средствата (дяволски изкушения). Грешката му е, че не може нищо добро да постигне за себе си, нито за родни¬те си братя, когато приема недостойни, не¬морални, дяволски средства.
А не възниква ли пред днешните млади читатели на „Приказка за стълбата” и друг един въпрос: „Нима отмъщението е достойна цел за човека?” Отговорът зависи от това, как читателят разбира'целите на човека и смисъла на съществуването му и дали е убе¬ден, че именно човекът е най-висшето същество във Всемира, единственото същество, ко¬ето превъзхожда себе си и света, защото но¬си божествена светлина в душата си. Ако та¬ка разбираме същността на човека, трудно ще приемем отмъщението като достойна за него цел. А може би точно това е искал да ни внуши подтекстово гениалният юноша Хрис¬то Смирненски?
Текстът на неговата сатирична приказка днес можем да разчетем като текст за дявол¬ската стълба на човешкото морално падение.

:)

lizi13
02-23-2009, 06:11
http://download.pomagalo.com/68233/aleko+konstantinov+do+chikago+i+nazad/?search=9626897&po=1

Tedi4ka
02-23-2009, 12:37
http://download.http://www.teenproblem.net/school/68233/aleko+konstantinov+do+chikago+i+nazad/?search=9626897&po=1

Пътуването на Алеко Константинов до Америка се превръща в едно незабравимо преживяване, в сбъдване на една мечта вълнувала въображението му още от детството.Заминава за Чикаго подтикван от интереса и възхищението, които са породили у него прочетеното за технологичният и научният напредък, за прословутата американска свобода, демокрация и равноправие.Ето защо силно желае да посети тази далечна страна, за да я даде за пример на изостаналата в развитието си България току що освободена от робство.
Пътеписецът е дълбоко впечатлен от страната на неограничените възможности, очарован е от постиженията на научно техническия прогрес, от грандиозното строителство в американските градове от красотата в изкуството и в природата и особено от великолепието на Ниагарският водопад.Но същевременно писателят хуманист и демократ изживява и разочарование, когато постепенно навлиза в истинската същност на американското общество.Алеко е потресен от необузданата жажда за злато, превърнала американците в бездушни „човекоподобни машини” за трупане на пари.Изпитва болка, че хората са отчуждени, студени и безразлични, едни към други.Ето защо пътеписът е наситен с противоречиви чувства и мисли.
Пътешественикът идва в новия свят с мисълта, че ще се запознае с едно съвършено общество-и в материален, и в духовен смисъл.И наистина първите му впечатления се покриват с представите, с които идва тук.
Ню-Йоркското пристанище го удивява с огромното множество кораби от всякаква величина.Алеко и неговите спътници са очаровани от успехите на научния и технологичен напредък, от мащабите на строителството, от величествените обществени сгради и фабрики, от грандиозния Бруклински мост.Писателя е възхитен от гледката на американските градове със светли и широки улици, от двете страни, на които се издигат огромни здания.За неговите чувства свидетелстват възторженото описание на централния хотел в Ню Йорк, най-вече мраморната зала, блеснала в множество електрически лампи.Силно впечатлен е Алеко от културата на взаимоотношенията между посетителите на ресторанта.Споделя, че въпреки трескавото движение на улицата, няма да чуеш грубото обръщение „А бе, кьорав ли си …”.
С учудване и повишено внимание се отнася към всяко техническо изобретение, създадено да промени и облекчи бита на хората.Забелязва, че заедно с това над Ню Йорк пластове дим висят и пълнят дробовете на хората.Вижда река Хъдзан, която е доста замърсена.Същевременно Алеко разбира, че в покрайнините на града са съхранени огромни паркове, които служат за пречистване на въздуха,а огромни филтри прецеждат замърсената вода.Това, което преди се е унищожавало, сега се възстановява чрез постиженията на техническата мисъл.
Първото разочарование от Щатите пътеписецът изживява при митническата проверка.Големия родолюбец не може да проумее, а и да прости, че чиновникът не знае за съществуването на България като самостоятелно княжество.И тъжно, и иронично звучат думите му: „Остави ги, невежи!”.
Естетът Алеко е на разходка по улица „Бродуей”.Сравнява я с мила балерина, облечена в цветовете на дъгата.Тя вечно танцува и смайва с бистро трептящата си пъстрота.Авторът създава ярка зрителна представа за колоритната Ню-Йоркска забележителност.Поразен е от големината, различната архитектура и красотата на фасадната украса на сградите-доказателство за конкуренцията и материалния просперитет на американците от Бродуей.Но у хуманиста Алеко отново се поражда притеснение от динамиката на улицата.Сравнявайки я с Вавилон той вижда безпомощността на хората, които се мятат назад напред сякаш са подгонени от природна стихия, търсещи изход.Големият град уморява, смазва човека.В стремежа си да обхване изцяло живота на американците, Алеко дава своята оценка за тяхната душевност, като се запознава с начина по който те прекарват свободното си време.
Огорчението идва от срещата и преди всичко от разказа на сърбина бай Неделкович.Той охлажда ентусиязма на демократа-родолюбец А.Константинов, разбива представата му за свободна и демократична Америка.Сръбският емигрант „го облива със студена водица” като му казва, че и тук е „велика корупция”.Тя стига до най-високо ниво, а който има най-много злато, той е най-силен.И тук борбата за власт е борба за пари.
Разказът на бай Неделкович внася смут в душата на автора и го кара да се замисли сериозно.Това не е държавата, която е в мечтите му.
Може би изложението в Чикаго ще породи по светли чувства.Алеко е удивен от постиженията на цивилизацията, на прогреса.Радостен е, че там някъде се вее и българският трибагреник.Удовлетворени , но и разочарование лъхат от описанието на българския павилион.С малко думи авторът рисува ярки портрети на човешки образи в павилиона „Българските кориозитети”.Личи си желанието да привлекат вниманието на американците.Описанието на обстановката отново е мизерна и неугледна, експонатите са безразборно разположени.Личи търговския нюх на двамата българи решили да продават нашето национално богатство-етнографията.Срещата на Алеко с двамата търговци е показателна за голямата разлика довела ги в Америка.Ако Алеко тръгва за новия сват, воден от любопитство и желание да се запознае с демократично устроеното американско общество, то българските търговци са дошли с една единствена цел да измамят, преметнат, да натрупат капиталите си.
Алеко е възхитен о разкоша, блясъка и величието на изложението.И в същото време искрено споделя безпокойството си от едно друго място-прочутите касапници.Смутен е до какви безобразия може да доведе жаждата за злато.
На брега на Мичиганското езеро е изложен корабът, с който Колумб открива Америка.Българите разглеждат музея с нескрито любопитство.Но колко силно е огорчението на хуманиста Алеко, когато вижда, че наред с това светилище е разположено зданието на Круп, който очаква медал за оръдията, предназначени да унищожат сътвореното от хората, а и самите творци.
От страниците на пътеписа си „До Чикаго и назад” Алеко изказва обективно своето мнение за американската действителност, своето възхищение и огорчение от видяното и чутото.Писателят с недоумение и гняв откроява огромната машина за пари, която човекът се е оказал сам и не може да се изтръгне, и което е най-лошото сам не чувства потребност от това.Читателят е завладян от двете полюсни чувства, от високото умение на автора да разказва така, че неговите оценки за Новия свят да накара читателя да направи свои както за Америка, така и за човека и писателя Алеко Константинов и да му бъде благодарен за „леките, хвъркати бележки”, написани „по-плитко”.Тези бележки разкриват гордостта и болката на българина пътешественик от допира му с Новия свят.

hoSTagE__
02-23-2009, 14:24
plsss help me!! много моляя ако може да ми дръпнеш тези темички:

http://zamunda.pomagalo.com/download/116444/
http://zamunda.pomagalo.com/download/13329/
http://zamunda.pomagalo.com/download/93017/
мерсииии предварителноо :-)

Tedi4ka
02-23-2009, 15:44
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРОТИВОДЕЙСТВА НА ГЛУПОСТТА

Дамата с рентгеновите очи. Какво ли би означавало да имаш рентгенови очи? Как би изглеждал света, когато можеш да го видиш от друга светлина?
Това са въпроси на които не бихме могли да си отговорим толкова лесно. Всеки един от нас възприема заобикалящата го действителност със собствените си очи, собственият си мироглед, с това, което е заложил в хода на съществуването си за свое самосъзнание. Така се е оформила и групата на така наречения хайлайф, хора за които видимото, материалното, физическото присъстват и властват в този свят, сами определили себе си като висше общество. Но именно липсата на духовност ги принизява и ги прави отрицание на елементаризираното човешко присъствие. Едно затворено общество, затворено, чакащо в „чакалня”, седейки на „металически столове”. Хора, които са загубили всякакъв интерес към живота и се развличат с безцелни занимания като новина от клюкарско списание „че Уелският принц минал неотдавна из лондонските улици в червен фрак”. Единствената значимост за това общество са материалните ценности и физическата същност на човека – презрението и безразличието дистанцират всеки, който се различава от стандартната форма. За такива хора винаги се намира по един гениален Чезарио Галфоне, които да разнообрази еднотипния им свят. Човек, оценил техният елементаризъм, който може да се погрижи единствено за видимата им красота, но не и за тази отвъд, тази на душата.
И в този безсмислен свят съществува някои, който не се допълва идеално в представите за „съвършенство”, някой който просто така Чезарио Галфоне не може „да превръща и най-отвратителния изрод в прекрасен ангел“. Да, но може да се намери и нещо, което да те изведе от омагьосания и скучен свят, в който освен празнодумие и завист нищо друго не се намира. И получаваш нова възможност, ново начало. Да видиш нещата такива каквито са – истината. Осъзнаваш, че това, което те е заобикаляло е просто безцелно безвремие и простота. И сред този бласт очите ти виждат ценните неща, макар и малко, но истински. Радваш се, че си получил шанса да се измъкнеш от блатото на безумното и си избрал правилното. Защото за първи път имаш възможността да видиш нещата комплексно – телесното, анатомичното и душевното.
В заключение, мога да кажа, че разбираш, че елемнтаризмът може да е навсякъде около теб, да си бил омагьосан от него. Лошата страна на нещата е, че глупостта е безкрайна и непобедима, но има начин да я надвиеш и не трябва да се предаваш. Малките спънки те правят победител и първата стъпка е като излезеш от този ощетен от смисъл свят и осъзнаеш, че си се избавил от безцелното съществуване. Да, ти си победител, видял си, че не си като тях – победил си глупостта.

Tedi4ka
02-23-2009, 15:44
СВЕТОСЛАВ МИНКОВ -„ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ”
АВТОРЪТ С РЕНТГЕНОВИЯ ПОГЛЕД
Един от най-известните разкази на Светослав Минков е „Дамата с рентгеновите очи”, но всъщност не героинята, а самият писател има рентгенов (в смисъл на проницателен и задълhttp://www.teenproblem.net/forumбочен) поглед върху отрицателните герои на новите времена, върху крайностите на техниhttp://www.teenproblem.net/forumческата цивилизация, която превръща хората в роботи или в марионетки, управлявани само от суетните си и егоистични влечения.
Светослав Минков е създател и майстор на българската сатирична фантастика. Наричат го „екзотично цвете” в българската литератуhttp://www.teenproblem.net/forumра поради новаторския му начин на писане, който няма нищо общо с нашата традиционhttp://www.teenproblem.net/forumна класическа художествена проза.
Той е странен и любопитен писател. Пише двусмислено и многозначно, с тънка, язвителhttp://www.teenproblem.net/forumна ирония, със загадъчно въображение и с артистична лекота. Към героите си гледа отhttp://www.teenproblem.net/forumдалеч, от голяма дистанция. В нито един от тях не разкрива своята душевност, не изповядва своето собствено верую. Той или им се надhttp://www.teenproblem.net/forumсмива, или жестоко ги подиграва, или ги слеhttp://www.teenproblem.net/forumди с ужас и отвращение, като привидно деhttp://www.teenproblem.net/forumмонстрира равнодушие и безучастие към неhttp://www.teenproblem.net/forumлепото им поведение.
Модернизацията на градския бит и нрави (Светослав Минков не пише за българското село, а само за столицата и за провинциалниhttp://www.teenproblem.net/forumте градчета) го разсмива и забавлява със своhttp://www.teenproblem.net/forumята изостаналост от културата на Европа. Вижда нелепите прояви на еснафщина, на неhttp://www.teenproblem.net/forumдопустима наивност и глупост. Самият писаhttp://www.teenproblem.net/forumтел няма нищо общо със своите герои; той е толкова високо над тях, че дори не може да ги съжали, не може да им съчувства за лекомисhttp://www.teenproblem.net/forumлието, дребнавостта и пустотата на същестhttp://www.teenproblem.net/forumвуванието им..
Изумен от човешката безразсъдност, от каhttp://www.teenproblem.net/forumтастрофалното поражение на здравия разум в съвременния свят, Светослав Минков се настройва скептично и саркастично към всичhttp://www.teenproblem.net/forumко, което претворява в чудноватите си разкаhttp://www.teenproblem.net/forumзи. Проницателният му „рентгенов поглед” отhttp://www.teenproblem.net/forumкрива парадоксалното, фантастичното безhttp://www.teenproblem.net/forumсмислие в живота на градските парвенюта (разказа „Дамата с рентгеновите очи”).
Светослав Минков разказва странни и неhttp://www.teenproblem.net/forumвероятни истории за времето между двете световни войни, в което живее и твори. Това е епохата на българския модернизъм, когато писателите не описват реалистично и подробhttp://www.teenproblem.net/forumно народния живот, избягват битовите детайhttp://www.teenproblem.net/forumли и фактите от конкретния обществен поряhttp://www.teenproblem.net/forumдък. Предпочитат, като Светослав Минков, фантастиката пред реалността. Освен модерhttp://www.teenproblem.net/forumнист той е и един от създателите на българсhttp://www.teenproblem.net/forumката сатирична научна фантастика, .която през втората половина на XX век се наложи като много популярен вид литература и масово нахлу във визуалните изкуства. Светослав Минков има богато въображение, с което заhttp://www.teenproblem.net/forumбавлява читателите, измисляйки абсурдни и смешни събития. Героите му стават носители на чудновати качества - както се случва в разказа „Това се случи в Лампадефория”, където гражданите се превръщат в овце; или пък в разказа „Човекът, който дойде от Амеhttp://www.teenproblem.net/forumрика”, където домашният прислужник е роhttp://www.teenproblem.net/forumбот, изпратен отвъд океана.
През 20-те години на XX век Светослав Минhttp://www.teenproblem.net/forumков пише страшни разкази (наречени диаболични, което значи сатанински, дяволски), в които разказва демонични случки с призраhttp://www.teenproblem.net/forumци или със садисти и психопати. Мястото на действието е в тайнствени хотели, в гробищаhttp://www.teenproblem.net/forumта, в мрачни градски помещения, в тесни и тъмни улички.
В своите страшни разкази писателят внуhttp://www.teenproblem.net/forumшава безсмислието на човешката екзистенция, страха от лудостта и смъртта, описвайки постоянно ужасите на обезумяването. В тези диаболични творби той подражава на редиhttp://www.teenproblem.net/forumца модерни тогава европейски писатели на ужаса. Сам бързо се отказва от този неоригиhttp://www.teenproblem.net/forumнален начин на писане и още в края на 20-те години започва да иронизира призраците и страшните персонажи и случки (например в разказа „Къщата при последния фенер”).
В разказите от 30-те и 40-те години Светосhttp://www.teenproblem.net/forumлав Минков изобразява комично и сатирично, с фантастични средства, бездуховността в средите на градските парвенюта и на коhttp://www.teenproblem.net/forumрумпираните търгаши. Той предупреждава хората за опасността да се механизират и да загубят човешките си чувства. Героите му се превръщат в безсърдечни същества, заприhttp://www.teenproblem.net/forumличват на марионетки и роботи.
Фантастично-сатиричните разкази на писаhttp://www.teenproblem.net/forumтеля съдържат изненадващи събития, загадъчhttp://www.teenproblem.net/forumни явления, комични в своята повърхностност и бездушие персонажи. Странните хора в тоhttp://www.teenproblem.net/forumзи въображаем свят са с празни души, траhttp://www.teenproblem.net/forumгични самотници или мошеници, скучаещи суетни дами, лъжеизобретатели и псевдоучени с големи претенции.
В разказа „Дамата с рентгеновите очи” маhttp://www.teenproblem.net/forumестро Галфоне измисля най-неочаквани козhttp://www.teenproblem.net/forumметични изненади в гримовата техника и хиhttp://www.teenproblem.net/forumрургия. В своя прочут Институт за разхубавяhttp://www.teenproblem.net/forumване той така променя кривогледите очи на своята пациентка Мими Тромпеева, че те се превръщат в рентгенови и започват да виждат само скелети и черепни кутии с минимално количество мозък. Тъй като героинята се двиhttp://www.teenproblem.net/forumжи само в средите на хайлайфа, тази очна повhttp://www.teenproblem.net/forumреда не й пречи. Важното е, че хайлайфните дами завиждат на новите й красиви очи и че в нея се влюбва „най-пленителният мъж” - Жан, който знае само улични песни и разговаря за „ефекта на различните парфюми и за чистенеhttp://www.teenproblem.net/forumто на зъбите с клечка при официалните динета”. Възторгът на Мими Тромпеева от кухите глави на „аристократите” се дължи на разлиhttp://www.teenproblem.net/forumката им с останалите хора от простолюдието, които притежават мозъчно вещество.
В този разказ подигравките със софийския хайлайф стават все по-саркастични, успоредhttp://www.teenproblem.net/forumно със засиленото рентгеново зрение на героhttp://www.teenproblem.net/forumинята. „Аз се движа сякаш из някакво живо гроhttp://www.teenproblem.net/forumбище. И интересно, че не изпитвам никакво неприятно чувство от това. Напротив, най-голямото ми развлечение е да се взирам във всеки минувач и да изследвам неговата анатоhttp://www.teenproblem.net/forumмия”- възкликва новопроизведената красавица, чиято най-голяма гордост е собственаhttp://www.teenproblem.net/forumта й безмозъчност.
Целта на Светослав Минков тук е да предhttp://www.teenproblem.net/forumстави сатирично един абсурден и фантастиhttp://www.teenproblem.net/forumчен в своята бездуховност свят на марионетhttp://www.teenproblem.net/forumки от хайлайфа. Неговото отношение към този свят е не само изцяло отрицателно, но и изhttp://www.teenproblem.net/forumпълнено с отвращение, с погнуса и изумлеhttp://www.teenproblem.net/forumние от крайната степен на човешкото падеhttp://www.teenproblem.net/forumние и самоунижение. Героите не си дават сметка за своята духовна катастрофа. Те не притежават нито интелект, нито мозък, нито дуhttp://www.teenproblem.net/forumша, нито съвест. Затова авторът използва фанhttp://www.teenproblem.net/forumтастиката на абсурда, измисляйки вълшебhttp://www.teenproblem.net/forumните капки „рентгенол” и тяхното чудодейно въздействие върху зрението, за да докаже безhttp://www.teenproblem.net/forumсмислието на съществуванието на хайлайфа и обществената вреда от парвенющината.
Неговият „рентгенов преглед” прониква в същността на бездуховната човешка екзистенция. Фантастичното, уж „научно” откриhttp://www.teenproblem.net/forumтие на маестро Галфоне е само средство за сатирично разкриване на пошлостта, тъпотаhttp://www.teenproblem.net/forumта, бездушието и престъпното лекомислие. Той е решен, след сполучливия експеримент с Мими Тромпеева, „да пусне в обръщение пърhttp://www.teenproblem.net/forumвата пробна партида от дами с рентгенови очи”. Писателят сатирично осмива не само хайлайфа и лъженауката, но и масовото проhttp://www.teenproblem.net/forumизводство на опасни продукти.
Не можем да не се запитаме: какви са услоhttp://www.teenproblem.net/forumвията на живота, които правят възможни пороhttp://www.teenproblem.net/forumците на бездуховността? Неизбежна и съдбоhttp://www.teenproblem.net/forumносна ли е покварата, която носи светкавичhttp://www.teenproblem.net/forumното развитие на техниката и на научните изобhttp://www.teenproblem.net/forumретения? Разбира се, че науката и техничесhttp://www.teenproblem.net/forumките постижения допринасят повече полза отhttp://www.teenproblem.net/forumколкото вреда на хората. Благодарение на разhttp://www.teenproblem.net/forumвитието на науката и техниката ние имаме все повече и повече време и възможности да се развиваме като разумни и духовни същества. Това косвено внушава и сатирикът Светослав Минков, който отрича псевдонауката, липсата на познание и истинска научност и защитава най-важното в нашата човешка същност: ДУХОВНОСТТА и РАЗУМНОСТТА.

Tedi4ka
02-23-2009, 15:44
СВЕТОСЛАВ МИНКОВ - „ДАМА ТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ’’
РАЗКАЗ ЗА ЛЪЖОВНАТАПУСТОТА И ИЗМАМНИТЕ ИДЕАЛИ
Със средствата на сатирата и елементи на фантастика Светослав Минков подлага на осhttp://www.teenproblem.net/forumмиване и остра критика нравите и порядките в едно общество, лишено от духовни ценhttp://www.teenproblem.net/forumности и истински идеали. Разказът „Дамата с рентгеновите очи" поставя проблемите за стойностите в живота, за обезличаването на човешката индивидуалност и липсата на дуhttp://www.teenproblem.net/forumховност, породени от настъплението на маhttp://www.teenproblem.net/forumшините и вещите в бита на градския човек. Авторът задава вечно актуални въпроси - за превеса на материалното над духовното, за ролята на техническите открития в живота на човека, за облика на обществото и формиhttp://www.teenproblem.net/forumрането на личността, за идеалите и предстаhttp://www.teenproblem.net/forumвата за пълноценно съществуване.
Елементите на фантастика са само външhttp://www.teenproblem.net/forumната форма, даваща възможност да се разкhttp://www.teenproblem.net/forumрият нравите и устоите на обществото. В среhttp://www.teenproblem.net/forumдите на богатите няма място за значими и стойностни неща. Външната красота, повърhttp://www.teenproblem.net/forumхностните разговори и материалните интеhttp://www.teenproblem.net/forumреси напълно характеризират техния живот.Героите на разказа са представени изцяло в отрицателна светлина. Те принадлежат към хайлайфа, а животът им е изпразнен от съhttp://www.teenproblem.net/forumдържание, от значимост на мислите и заниhttp://www.teenproblem.net/forumманията им. Между самочувствието и преhttp://www.teenproblem.net/forumтенциите им, от една страна, и истинската им стойност като личности, от друга, има пълhttp://www.teenproblem.net/forumно несъответствие. В началото на разказа главната героиня, притежаваща непростим физически дефект - кривогледство, е не само нещастна, но и отхвърлена, пренебрегната от своята среда: „Наистина, тялото й беше съвсем нормално развито, но изпъкналите й кривогледи очи отhttp://www.teenproblem.net/forumблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобилни коли." След преобразяването й в „Козметикум Амуhttp://www.teenproblem.net/forumлет - салон за дамска хирургия", същата тази дама става най-популярната личност сред обществото. Не умът или духовните качестhttp://www.teenproblem.net/forumва се ценят в тези среди, а само външният блясък, физическата красота и богатството.Авторът изобличава духовнаhttp://www.teenproblem.net/forumта пустота - характерен белег на времето, чрез разкриване на обществените нрави и чрез вникване в мислите, чувствата и мечтиhttp://www.teenproblem.net/forumте на главната героиня, която е пълно олиhttp://www.teenproblem.net/forumцетворение на тези нрави. Светът за Мими Тромпеева е разделен на две - преди капhttp://www.teenproblem.net/forumките „Рентгенол", когато е била нещастна и отхвърлена, и след това - когато постига своя „идеал" в живота. А идеалът й е свърhttp://www.teenproblem.net/forumзан с това, да се омъжи за богат и красив съпруг. Разказът е построен от две части -първата се води от присъстващия и коменhttp://www.teenproblem.net/forumтиращ разказвач, а втората има формата на дневник - интимна изповед на девойката. За героинята, както и за останалите, любовhttp://www.teenproblem.net/forumта, духовната връзка, значимите цели не съhttp://www.teenproblem.net/forumществуват. Тя придобива изключителната способност да вижда през хората и да откhttp://www.teenproblem.net/forumрива тяхната истинска същност. Така Мими прави невероятното откритие за липсващ мозък у хората от нейната среда. А именно душата прави хората индивидуални и неhttp://www.teenproblem.net/forumповторими личности. Използваната гротесhttp://www.teenproblem.net/forumка е начин за разкриване на липсващата чувhttp://www.teenproblem.net/forumствителност, интелигентност и стремеж към усъвършенстване сред представителите на аристокрацията. Самата героиня не се разhttp://www.teenproblem.net/forumличава от средата си, нито пък се стреми към задълбоченост или духовност. Желанието й за брак е подчинено на материалните интереси. Нейният избраник, който неслучайно е чужденец с романтично-сантименталното име Жан, е богат наследник. Той няма никакъв мозък в главата си, но това не притеснява героинята, защото подобно неhttp://www.teenproblem.net/forumщо не е от значение за нея: „Между петнайhttp://www.teenproblem.net/forumсетината кавалери нямаше нито един с моhttp://www.teenproblem.net/forumзък. Главите на всички бяха празни, но затова пък чудно красиви. А пък скелетите им - ах, какво телосложение!" С физическото си преобразяване героинята постига и своя идеал, и пълното си щастие. Тя си намира съпруг -основна цел в живота й, и се радва на вниhttp://www.teenproblem.net/forumманието на околните. Освободена от самоhttp://www.teenproblem.net/forumтата и мъката на грозотата, Мими Тромпеева може да не 'се сеща вече за „малкото коhttp://www.teenproblem.net/forumварно евангелие", което трови дните й „със своята свещена скука". Като всички дами от висшето общество, тя вече чете само илюсhttp://www.teenproblem.net/forumтрованите списания, в които, иронично подhttp://www.teenproblem.net/forumчертава авторът, се крият новини, лишени от всякаква значимост: „съобщения за предсhttp://www.teenproblem.net/forumтоящи шахматни турнири", „ Уелският принц минал неотдавна из лондонските улици в черhttp://www.teenproblem.net/forumвен фрак или че индийският махараджа Хария Трибхубана Юн Бахадур Шумшаре пристигнал благополучно в Ривиерата." Героинята, както и другите представители на нейната просhttp://www.teenproblem.net/forumлойка, е лишена от задълбоченост и истинсhttp://www.teenproblem.net/forumки интерес към проблемите на обществото и света. Безцелните им занимания ги предсhttp://www.teenproblem.net/forumтавят като хора нищожни и непотребни. Жиhttp://www.teenproblem.net/forumвотът им се състои от соарета, „динета", празhttp://www.teenproblem.net/forumни разговори: „Говори ми за значението и ефекhttp://www.teenproblem.net/forumта на различните парфюми и за чистенето на зъбите с клечка." В разказа няма дори намек за истинска, съзидателна дейност или значими цели или мечти. Неслучайно неколhttp://www.teenproblem.net/forumкократно е подчертано, че рентгеновите очи на героинята откриват липсата на мозък във всички околни: „Някои от хората, които срещам, и то предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си." или „Но когато дигнах очи към главата му, аз открих, че в нея няма нито капчица мозък." По-печалното е, че за героинята това не е порок, а приемлиhttp://www.teenproblem.net/forumва реалност. В свят, в който духовните ценhttp://www.teenproblem.net/forumности и интелектът са без значение, а модаhttp://www.teenproblem.net/forumта диктува ежедневието, не могат да се форhttp://www.teenproblem.net/forumмират пълноценни личности. Затова и Миhttp://www.teenproblem.net/forumми Тромпеева приема духовната непълно-ценност като непроменима реалност и доhttp://www.teenproblem.net/forumри намира достойно обяснение: „Естестhttp://www.teenproblem.net/forumвено, че аристократите трябва да се различават по нещо от обикновените хора. Затуй и главите им изглеждат кухи. Всъщност техhttp://www.teenproblem.net/forumните мозъци са на мястото си, само че са напhttp://www.teenproblem.net/forumравени от някаква много тънка материя, по-тънка навярно от паяжина, та затова не моhttp://www.teenproblem.net/forumгат да се видят." Иронията на автора е ясhttp://www.teenproblem.net/forumно доловима в представеното желание на героинята да не се различава по нищо от средата си: „ Ах, дано и моят мозък е също тъй фин като на Жан!" Иронията и сатирата -основни средства на изображение, стават все по-остри. Пред читателя се разкрива един посредствен свят, формиран от модаhttp://www.teenproblem.net/forumта на сантименталните романи, от блудкаhttp://www.teenproblem.net/forumвите филми и бездарните реклами, които заместват истинския живот, насаждат уродhttp://www.teenproblem.net/forumлива нравственост и водят към духовна не-пълноценност.
В този лицемерен и ограничен свят отноhttp://www.teenproblem.net/forumшенията между хората са сведени до търговhttp://www.teenproblem.net/forumски сделки. Целта на Мими Тромпеева е да се омъжи, и то непременно за богат съпруг. Това е основно правило и за останалите. Баhttp://www.teenproblem.net/forumщата и бъдещият съпруг сключват изгодна сделка: „Отначало папа упорстваше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбhttp://www.teenproblem.net/forumра, че Жан е човек с характер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата." Не става дума нито за любов, нито за приhttp://www.teenproblem.net/forumвързаност или общи духовни интереси -стойности, които определят истинските чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешки отношения. Едва след сключената сделка избраникът на сърцето уверява героhttp://www.teenproblem.net/forumинята „непрестанно в безкрайната си любов". Авторът изобличава обществото, в което паhttp://www.teenproblem.net/forumрите и богатството са единствено от значеhttp://www.teenproblem.net/forumние. Героите не притежават никаква духовhttp://www.teenproblem.net/forumност и не са способни да изградят пълноценhttp://www.teenproblem.net/forumна връзка. Най-голямата радост и постигнато щастие за Мими Тромпеева е пътуването за купуване на хермелиново палто и бален тоаhttp://www.teenproblem.net/forumлет. Авторът не просто се присмива на дребhttp://www.teenproblem.net/forumнавостта и лъжливите стойности в живота, а ги подлага на пълно изобличение. Героите са подвластни на глупостта и нравствената неhttp://www.teenproblem.net/forumдоразвитост. Техните характери са следствие на повърхностните модни нрави, на лицемеhttp://www.teenproblem.net/forumрието и фалша във властващите порядки. Крайната им ограниченост се оглежда в разhttp://www.teenproblem.net/forumговорите, свеждащи се до материалните приhttp://www.teenproblem.net/forumдобивки и новите марки коли, в забавленияhttp://www.teenproblem.net/forumта с пикантни вицове. Духовната същност на героите поставя острия въпрос за истинскиhttp://www.teenproblem.net/forumте стойности в живота и за деформацията на личността, лишена от такива стойности. В крайното принизяване на героите и порядhttp://www.teenproblem.net/forumките, на които са подвластни, се открива авторовото категорично отричане на живота, лишен от смислени цели, от идеали и нравсhttp://www.teenproblem.net/forumтвеност.
Особена роля в разказа играе образът на маестро Чезарио Галфоне. Неговата дейност е като катализатор на обществените пороци и на човешката глупост. Образът му на откhttp://www.teenproblem.net/forumривател е карикатурно представен. Той няма нищо общо с истинските научни постижения. Неговите открития служат на суетата и нямат реална стойност за развитието на обhttp://www.teenproblem.net/forumществото. Поведението и популярността му се вписват точно в света, на който служи -този на хайлайфа. И името, и външният му вид, и речта му са изключително претенциhttp://www.teenproblem.net/forumозни и позьорски: „Маестро Чезарио Галфоне сложи лявата си ръка на сърцето, а дясната издигна знаменателно нагоре и като коленичи неочаквано пред изумената девойка, извика с мекия си глицеринен глас:
- О, джентилисима, беллисима и карисима синьорина..." С таланта си да омайва дамите от висшето общество, той печели не само популярност, но и много пари. Авторът изобhttp://www.teenproblem.net/forumличава глупостта, сляпото подчиняване на модните тенденции, ограничеността и суетаhttp://www.teenproblem.net/forumта - пороци, виреещи сред богатите хора, лишени от смислени цели и интереси в жиhttp://www.teenproblem.net/forumвота. Значимата обществена изява дамите заhttp://www.teenproblem.net/forumместват с фалшива и безполезна благотвориhttp://www.teenproblem.net/forumтелност, а това не може да бъде простено от автора: „...маестро Галфоне дойде до заключеhttp://www.teenproblem.net/forumние, че може да се приготви и серум от патешhttp://www.teenproblem.net/forumки мозък за опресняване на умствените споhttp://www.teenproblem.net/forumсобности на ония жени, които се занимават с благотворителни чайове, благотворителни коктейли, благотворителни пазари и изобщо с всякакъв вид благотворителна дейност." Таhttp://www.teenproblem.net/forumка образът на маестро Галфоне се превръща в карикатурно подобие на онези, които посhttp://www.teenproblem.net/forumтавят ума, интелекта и знанията си в услуга на развитието и напредъка.
Измамните идеали на героите ги правят част от един също толкова измамен, непосhttp://www.teenproblem.net/forumтоянен и безсмислен свят. Глупостта, лекомислието, лицемерието и завистта опредеhttp://www.teenproblem.net/forumлят нравствената им същност. Парите и веhttp://www.teenproblem.net/forumщите запълват техния живот и заместват исhttp://www.teenproblem.net/forumтински стойностните неща - човешките взаhttp://www.teenproblem.net/forumимоотношения, разбирателството, любовта, приятелството. Печалният извод, скрит зад редовете на разказаната история, е, че матеhttp://www.teenproblem.net/forumриалното все по-упорито и трайно измества духовното в човешкия живот, а човекът, устhttp://www.teenproblem.net/forumремен към измамните идеали, загубва свояhttp://www.teenproblem.net/forumта нравственост. Техническите и научните отhttp://www.teenproblem.net/forumкрития не помагат на човека да стане по-доhttp://www.teenproblem.net/forumбър, а го правят зависим и-несамостоятелен. Разказът „Дамата с рентгеновите очи", пиhttp://www.teenproblem.net/forumсан през 30-те години на XX век от автора, на
когото през тази година се чества 100-годишен юбилей, е предчувствие за един бъhttp://www.teenproblem.net/forumдещ, силно модернизиран свят, подчинен на техническия напредък; свят, в който стават излишни човешката чувствителност и стреhttp://www.teenproblem.net/forumмежът към духовна пълноценност. Той е преhttp://www.teenproblem.net/forumдупреждение за настъпателността на матеhttp://www.teenproblem.net/forumриалното, потискащо духовното. Тази истоhttp://www.teenproblem.net/forumрия ни кара да се замислим за мястото на научните достижения в живота ни, за обезhttp://www.teenproblem.net/forumличаването на човека, обсебен от парите и вещите, а може би и за това - колко стойносhttp://www.teenproblem.net/forumтни са мечтите и целите в живота ни.

hoSTagE__
02-23-2009, 15:45
tedi4keee балгодаря ти мноого :-) :-) :-)

Tedi4ka
02-23-2009, 15:46
tedi4keee балгодаря ти мноого :-) :-) :-)


за нищо :-) :)

gabi_94
02-23-2009, 17:58
http://download.pomagalo.com/13625/epohata+na+goticheskite+katedrali/?search=9652262&po=8
http://download.pomagalo.com/124662/goticheski+pametnici/?po=25

тези ми трябват ^^^ :)

Tedi4ka
02-23-2009, 18:02
Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии

гр. София







РЕФЕРАТ

По тема:
“Епохата на готическите катедрали”
























През втората половина на ХІІ век в живота на Западна Европа настъпват големи преобразувания, които променят коренно средновековното изкуство. Развитието на феодалното стопанство, занаятите и търговията обуславя строенето на нови градове разположени на места с добри съобщителни връзки и далеч от укрепените замъци и дворци. Първоначално градовете са зависими от феодалните си господари, но след кръвопролитни и продължителни въстания, отстояващи свободата на града, хората се сплотявят и организират в градски общини. Феодалният строй продължава да съществува, но формирането на новите жизнени условия е придружено от духовно раздвижване, в основата на което стои религията. Борбата срещу крепостничеството поражда появата на множество ереси, проникващи сред всички слоеве на населението и изпълващи религиозните учения с по-дълбоко човешко съдържание. Времето на възхода и разцвета на готиката – втората половина на ХІІ и ХІІІ век съвпада с периода в който феодалното общество достига апогея в своето развитие. Ново обществено явление е ръстът и разцветът на градовете. Те стават главни центрове на духовното движение. В тях се създават светски школи и възникват университети, които въпреки че се намират под църковната опека стават разпространители на средновековното свободомислие. В Европа расте ролята на позитивното знание. Появява се желание да се осъзнае, усвои и обедини цялата многоликост и сложност на света. Любознателният ум на средновековният човек преоткрива тайните на природата и земния живот, в който се появява място за човешките радости и терзания. Феодалното общество като цялостен организъм, достига своята зрялост, открива пред своите членове по-големи възможности в сравнение с ранното средновековие за развитие и проявление на творческите способности, прави човека в по-голяма степен самоуверен пред лицето на природните и обществените сили. Същността на готиката е в съпоставянето на противоположностите, в способността да се обединят в едно движение на духовната енергия абстракната идея и материалните изражения на живота.
В изкуството новото светоусещане намира своя най-ярък израз в готическите катедрали, издигани във всички нови и в много стари градски центрове. Тяхното строителство отваря забележителна страница в историята на художествения живот. Започва епохата на готическите катедрали като най-старите от тях са построени във владенията на френските крале. Владетелите на други страни - Англия, Испания, Чехия внедряват готиката като символ на християнската монархия, но готическата архитектура е разпространявана и от монашеските ордени. Катедралите са най-важното обществено място в града и олицетворяват божествената вселена. За място на катедралите обикновено се избира градския площад, който е открит от всички страни и твърде оживен по време на панаири. Строежът на катедралите изисква големи средства и време и често пъти те остават недовършени или окончателното им завършване отразява както по-ранните особености на готическия архитектурен стил, така и по-късните, когато стилът вече загубва строгите си форми. Освен от духовенството строежът на катедралите е подпомаган и от владетелите. Формиращата се през ХІІ век монархия, също както и градското съсловие, борещо се срещу феодалите, взима под свое покровителство новия тип църкви. Макар и все още неукрепнало влиянието на монархията намира отражение в кралските галерии по фасадите на катедралите. За да се доведе до край започнатият строеж е нужна обществената сплотеност и увереност в необходимостта от полезното дело. Решаващо значение за оформянето на готическия стил освен представителите на църквата, на градското самоуправление и на монархията имат строителите, зидарите и каменоделците, сред които от поколение на поколение се предава техническия опит и възпитава художествения вкус, като ръководната роля принадлежи на архитекта. Обемът и височината на готическите катедрали значително надминава дори най-големите романски катедрали. Поразяват с височината на сводовете, заострените кули и прекрасните портали, предизвикващи възхищение пред строителната техника и будещи вълнение при тяхното преминаване. Но още по-силно впечатление правят катедралите отвътре. Огромното вътрешно пространство може да се обгърне отведнъж без погледът да се натъква на полутъмни и тежки форми. Пространството на готическата катедрала се създава така просторно, за да служи преди всичко на самия човек – в огромния централен кораб и в свързаните с него странични кораби се събират многолюдни тълпи, обърнати с лице на изток, където се извършва богослужението. Освен богослужение често се изпълняват и мистерии с поучително и забавно представяне на историята или се решават светски въпроси. Значението на катедралата не се изчерпва само с това. Начинът на мислене на средновековните хора съчетава художественото творчество на строителите с догматиката и символиката на християнската църква. Всеки камък има своето значение, така както общината се състои от отделни членове. Проникващата през прозорците светлина във вътрешността на катедралата символизира проникването на християнското учение в съзнанието на човека. Кръстовидният план на църквата напомня страданията на Спасителя, а самата катедрала се отъждествява с християнската църква. Така предназначените за църковна служба сгради стават израз на народните мисли и въжделения, като образът на обетованата земя и мечтания Ерусалим намират въплъщение в цялата архитектурна конструкция на катедралата. Сградата на катедралата не е замислена като съществуващо само за себе си цяло – тя е обърната с лицевата си страна към човека, който възнамерява да влезе в нея. В това се проявява нарастващото значение на човешката личност, което се отразява и във философията, поезията и изобразителното изкуство на ХІІІ век. Паметниците на светското изкуство, които с развитието на градската култура стават все по-многобройни – дворци, общински домове, жилищни сгради, мостове, порти и др. носят отпечатъка на стила изявяващ се най-пълно в готическите катедрали. Основен принцип на готическата катедрала е противопоставянето между якия скелет и лекия пълнеж.
В епохата на готиката катедралата е основният израз на художественото творчество. Тя се извисява гордо над всекидневната суета и е плод на градската култура. Отдалеч тя стърчи над къщите и нейните островърхи кули се съгласуват добре с острите покриви на къщите. Най-често готическата катедрала затваря някоя тясна и тъмна уличка с плътно притиснати една до друга къщи. Отблизо нейното обхващане с поглед от човека е невъзможно.
Архитектурният замисъл на готическата катедрала не се среща в нито една друга епоха. Влизайки в катедралата се забелязва, че долната и част е потънала в полумрак и следва строгата и трезва логика на конструкцията, съизмерима с човешката фигура. Пред очите се редуват снопове колони, стълбове и интерколумнии, но вдигайки поглед нагоре се вижда сводът, надвиснал като тайнствен балдахин над полутъмната зала. Ярката светлина влизаща през прозорците отгоре кара въздухът да трепти, като възходящото движение в катедралата забележимо надделява над движението в други посоки. Движението нагоре е естественото движение на погледа когато посетителят влезе в катедралата. В замисъла по изграждането и намира израз нарастващото значение на човека в средновековната култура. Осветеното пространство дори и в страничните кораби разкрива цялото богатство на откриващите се в различни посоки изгледи. Окото не е в състояние да обхване отведнъж цялото пространство и сводовете. Съществена част от композициата се оказва вън от зрителното поле на човека. Той само може да почувства над себе си прозрачния покрив и невидимата преграда отделяща отвъдния свят от всекидневния земен свят. Дъговидната островърха арка като любим мотив на готическите строители допълнително засилва чувството за безграничност в катедралата. Макар и наследство от романската архитектура заострената арка намира своя характерна изразителност в тогавашния вкус.
Възходящото движение в готическата катедрала далеч не е единственото. По-слабо, забавено и плавно движение протича и по посока на алтара, към светлия хор, който сякаш се слива със страничните кораби. Отделните звена на централния кораб се обединяват в непрекъснат поток. Готическият интериор както е например в Амиенската катедрала се изгражда като истинска архитектурна симфония – движението на всички снопове колони и ребра към върха звучи спокойно, нежни са и мелодиите на пресичащите го хоризонтали на капителите, стълбовете и трифориите. Това движение на форми и линии прекъсва и оживява трепкащото редуване на тъмните интерколумнии с полусветлите арки и завършва със светлите прозорци на хора. Елементите на постройката са свързани помежду си и участват в доминиращия устрем нагоре като по този начин се формира един нов композиционен принцип надраснал мисленето на романските архитекти. Готическата катедрала не е съвсем нов архитектурен тип, а стъпало в развитието на християнската базилика. Преосмислянето на първоначалното значение на формите преминава през всички части на готическия интериор. Главният вход на готическата катедрала се намира винаги от западната страна, така че преминаващият през него да бъде веднага увлечен от стремителното движение на изток. Фасадата се откроява от другите стени на сградата. Долният пояс на фасадата се заема от порталите. Входовете са заобиколени долу със статуи, по-големи от човешки ръст и отделени една от друга с балдахини. Порталите са обрамчени с островърхи арки с кръгла роза в тимпана. Двете крила на портала се превръщат в една голяма врата, изпълнена с устрем нагоре. Издигащите се и заострени фронтони (вимперги) засилват движението на островърхия портал. Нагоре са устремени и контрафорсите. Масивната стена на романската църква тук се превръща в прозрачна каменна дантела и почти изцяло се състои от прозрачни цветни прозорци, заемащи горната и част и които са главните източници на светлина. На западната страна съответства ажурената прозоречна роза. Откритите галерии се превръщат в преминаваща в дебелината на стените надлъжна галерия - трифорий. Параклисите на хора се сливат, образувайки непрекъснат венец. Стените са почти изцяло съставени от цветни стъкла – витражи, греещи с ясна неземна светлина и човек загубва представата си за време и се потапя под влиянието на приказното въздействие на интериора. Цветовете на витражите искрят и трептят като живи багри, напоени със слънчеви лъчи. Майсторите-стъклописци умело претворяват целия свят и сполучливо предават очертанията на хора, светци, животни, сцени на борби и лов.
Готическото изкуство представлява по-зрял стил и по-висока степен на развитие на средновековното изкуство в сравнение с романското. Готическото изкуство е синоним на варварството в представите на историците от Възраждането, които първи създават този термин, характеризирайки изкуството на средните векове в цялост, но не виждайки в него ценните му страни. С названието “готическа архитектура” се изразява донякъде презрителното отношение към северното средновековно изкуство, като се приписва умишлено на готите-варвари – рушители на античността. Други предложени имена – “ребрен стил” или “стил на островърха арка”, също не изразяват напълно характера на този стил, макар и да отразяват някои главни характерни черти на неговата конструкция – заострената дъга и реброто по диагонала на кръстатия свод. Религиозното по форма готическо изкуство е по-чувствително към човека, живота и природата отколкото предхождащото го романско. Включвайки в себе си средновековните знания, сложните и противоречиви представи и преживявания, пробуждането на разума и чувствата, страстното стремление към прекрасното, повишената одухотвореност, нарастващия интерес към индивидуалните човешки чувства, към реалния мир, то подготвя разцвета в изкуството на Възраждането. В средновековните градове през ХІІ – ХІІІ век се зараждат нови форми в архитектурата и изобразителното изкуство, които са по-сложни и многозначни, в тях се съчетава мистиката и рационализма, спокойната съсредоточеност и страстните пориви, искреното живо чувство и догматизма, буйството на фантазията и скучността на еднообразието, устремлеността в света на мечтите и острата наблюдателност, прекрасното и уродливото. Заражда се и пълният стремеж към изразяването на духовните сили и способности на човека.
Между романския и готическия стил е трудно да се прокара рязка хронологическа граница. Дванадесети век е времето на разцвета на романския стил, но същевременно с него от 1130г. се появяват новите форми, полагащи началото на готиката (ранната готика). Готическият стил в Западна Европа достига своя връх в ХІІІ век (високата, зряла готика – 1200 - 1350г.) и угасва ХІV – ХV век (късната, пламтяща готика – 1350 - 1500г.). В различните страни готическият стил придобива своеобразни черти, но това не противоречи на вътрешното му единство. Във Франция, родината на готиката, произведенията от този стил се характеризират с ясни пропорции, чувство за мярка, чистота и изящество на формите. Класическо изражение готическият стил получава във Франция, неговата родина. Първите паметници на готическото изкуство възникват в провинцията Ил де Франс – знаменитата абатска църква и кралски мавзолей в Сен Дени (1132 – 1144г.), където била приложена новата система на кръстатите сводове. Веднага след Сен Дени следва катедралата в Санс (1135 – 1164г.) и най-главните представители на ранната готика, катедралите в Санли (1153 – 1191г.) и в Ноайон 1157 – 1228г.). Най-пълен израз намира ранната френска готика в катедралата Парижката света Богородица (1163 – 1245г.), на която отвън личи строгата яснота на етажното делене: големи приземни отвори, галерия със статуи, голяма роза, ажурена аркада, кули с равен покрив, могъщи контрафорси и високи наклонени подпорни арки в два реда. Важна принципна крачка напред в готическата система се прави със събора в Шартр, който стои начело на зрялата готика във Франция. Непосредствено следва и нейният апогей с големите градски катедрали в Суасон (1177 - 1200г.) и в Бове (1247 – 1275г.), а също и катедралата Св. Стефан в Бурж (1190 – 1390г.). Едни от най-забележителните творения на зрялата готика са катедралите в Реймс (1211 – 1427г.) и Амиен ( започната през 1218г.). Периодът на упадък и лошото икономическо състояние диктуват опростяването и унифицирането на формите през периода на късната френска готика. Представители на този период са църквата Св. Маклу в Руан (1434 – 1470г.), която със своите големи портали на западната фасада, богато украсени вимперги и др. е пример на това течение на готиката във Франция и катедралата в Алби (1282 – 1390).
В Англия готиката се развива под непосредственото влияние на севернофренската готика, но местната традиция заема голям дял в общия израз на създалата се самостоятелна готическа архитектура. Готическите форми се отличават с тежката претовареност на композиционните линии, сложността и богатството на архитектурния декор. Най-забележителни са катедралите в Кентърбъри, Сейлсбъри, Уелс, Линколн, Питърбърг, Йорк, Ексетър, Лондон (Вестминстерско абатство) и Глучестер.
В Германия готическият стил се развива под силното влияние на френския опит, но без това изящество и чувство за мярка. В Германия готиката получава по-отвлечен, мистичен, но страстен по изражение характер. Образци на немската готика са катедралите в Кьолн и Фрайбург. Представители на късната немска готика има в градовете Нюрнберг, Регенсбург, Улм и др.
В Италия в края на ХІІІ век проникват едва отделни, предимно декоративни готически елементи, непротиворечащи на принципите на романската архитектура. Италианската готиката е твърде малко повлияна от северната френска готика и запазва своя особен характер свързан с традициите на романския стил и наследството на класическата древност. Но в ХІV век готиката се разпространява в Италия повсеместно. Пламтящата готика достига своя най-висш завършек в Миланската катедрала (края на ХІV – ХІV век, достроена в началото на ХІХ век). Предсавители на италианската готика са църквите Св. Франциск и Сан Петронио в Болоня, Домът в Сиена (най-старата градска готическа катедрала в Италия), Домът в Орвието, църквите Санта Мария дей Фрари и Сан Джовани е Паоло във Венеция, църквата Св. Андрей във Верчели, Домът на Флоренция – Санта Мария дел Фиоре, Домът в Милано, който е най-големият паметник на италианската готика, Дворецът на дожовете и др.
Готическата архитектура намира своето развитие и в други европейски страни като Испания (където готическите форми се обогатяват с елементите на мюсюлманското изкуство, привнесено от арабите), Португалия, Австрия, Чехия, Полша и Унгария, Нидерландия и Скандинавия.













Използвани източници:

“История на изкуството”, том ІІ “Изкуството на Средновековието”, издателство “Български художник”, гр. София, 1982г., второ издание. Автор Михаил В. Алпатов.
“История на архитектурата през средните векове”, “Държавно издателство – Техника”, гр. София, 1973г., първо издание. Автор арх. Сава Николов Бобчев.
“История зарубежного изкусства”, издателство “Изобразитеьлное искусство”, Москва, 1980г., второ преработено издание, Ордена Ленина, Академия художеств СССР, Научно-исследовательский институт теории и истории изобразительных искусств. Под редакцията на М. Кузьминой и Н. Мальцевой.
“Малая история искусств”, “Искусство средних веков в Западной и Центральной Европе”, издателство “Искусство”, гр. Москва, 1981г. Автор Венедикт Николаевич Тяжелов.

Tedi4ka
02-23-2009, 18:02
ГОТИКА

Първите паметници на готическото изкуство били построени във Франция. Тъй като за италианските хуманисти от ХV в. ”отвъд Алпите” не живеел никой освен “готи” - т.е. варвари, те направо им прилепили прозвището “готически”.
Най-старите архитектурни паментици на готиката се появили още през 12 в. и тяхното извисяване към небето съвпадало с един от най-важните моменти в историята на Европа с окончателното изчезване на натуралната размяна, с пълната разделяне на селския със занаятчийския труд и с утвърждаването на стоково-паричното стопанство. Онова ново стопанство, което създало силата и могъществото на младите селища на европейците и ги направила първостепенни двигатели на целия икономически, политически и културен живот на тяхното време.
Края на 12 век и началото на 13 век е времето на големи икономически, политически и социални промени в живато на Средновековна Европа. Появили се нови знания за света. Техниката напреднала. Търговията процъфтявала. Появили се първите университети в Париж, Оксфорд, Падуа, Болоня и др. Стремежът към нови знания и обновление намерил своето най-ярко въплащение в идеите и борбите на търговско-занаятчийската буржоазия. Изкуството на готиката започнало живота си в подобна историческа обстановка не било вече рожба на манастирите и монасите като романското изкуство, а станало изцялодело на гражданите. Те вложили в него не само сводоболюбивия дух на епохата си но и копнежа и към повече светлина, човечност и духовни простори в пластичните изкуства, литература и музиката. За първи път, след вековна пауза, през готическия период в живописта и скулптурата отново се появили светски елементи. Най-ясният израз на новите идеи и стремежи на времето в изкуството на готиката били градските готически катедрали. Техните внушителни размери, богата им украса и височинасе превърнали в символи на градското могъщество и сила. През 12 век и 13 век в Северна Европа готическата катедрала изпълнявала ролята не само на култова, но и на светска сграда. В нея освен религиозни служби ставали и събрания на градските първенци и на гражданите, на които се решавали важни полтически и стопански дела. Пред фасадата на готическата катедрала се родил средновековния театър. Великият френски писател Виктор Юго нарекъл тези катедрали ”Симфония от камък, построена от народа”.
Ако трябва да проследим радословното дърво на пръснатите по Европа готически катедрали, ние ще открием, че техния първообраз е абатската капела на манастира “Сен Дени”, близо на Париж. Тя са превърнала в модел за френските архитекти, които през 1163г. започнали строежа на световноизвестната парижка катедрала “Нотр Дам дьо Пари” - един от най-ранните паметници на голямата европейска готика. Усилията на френските архитекти и строители към цялостната готическа конструкция, от основите до “иглите” по върховете били увенчани чак през 13 в., когато те построили шедьоврите на своята национална готика - гигантските катедрали в Шартър, Реймс и Амиен. Стоежът на Шартьорската катедрала започнал през 1194г. и почти завършил около 1260г. Катедралата е с грамадни размери в дължина, ширина и височина. Покривът на средния и кораб се издига на 36 м. от земята, но въпреки огромните си размери има изключително изящна линия. Немалко световна слава и носят стъклописите и, едни от най-прекрасните в цяла Европа. Заедно с Шартьорската катедрала започнал и строежът на катедралата в Реймс. Френските крале обявили, че отсега нататък коронацията на всеки крал щяла да става там. Този факт накарал нейните строители Жан д Орбе, Жак дьо Лу, Гоше от Веймс, Бернар дьо Суансон и Робер дьо Куси, които се сменяли един след друг в продължение на чели 100 години - да построят едно наистина класическо творение на зрялата френска готика. Катедралата е дълга 124м., висока 38 и широка почти 50 м. но най-впечатляваща е нейната фасада и непостижимата хармоничност на целия и общ вид. Амиенската катедрала – третият шедьовър на френската готика е построена малко по-късно между 1220 и 1269 год. от френски майстори. В нея вече имало известни конструктивни изменения, но те не оказали никакво влияние върху готическата линия и силуета и. Но това строителствоне се изчерпвало само със строежа на катедрали. Заедно с тях се построили първите градски болници, големи три-четири етажни жилищни домове с еркери и дворците на градските първенци. Като форма и съдържание готическата архитектура сред тесните градски стени била израз на строителната борба за пространство на зданията в широчина и височина. Един от основните белези на строителството станала островърхата арка. От кръстосването в диагонал на две островърхи арки, готическите архитекти успели да получат съвършенно нов вид свод, много по-лек от романския. Те закрепили своя свод не върху стените на зданието, а върху сложна система от подпорни стълбове и арки и така се открила възможностза направата на широки прозорци. В готическите катедрали нахлула светлина. Чрез сложно преплитане на отделни конструктивни и строителни елементи готическите сгради станали по-просторни, по-светли, по-стройни и по-красиви от романските. В тях се въплатил идеалът на епохата за свобода на чорешкия дух и издигане към висините.
От Франция готиката преминава през Ламанша. Англичаните се залавят да строят черкви по новия образиц, но за съжаление в техните ръце френската готика изведнъж изгубила изящната си линия и смели конструктивни решения. Първата английска готическа катедрала е тази в Уелс, започната през 12 в. и завършена през 15в. но изглежда тромава в сравнение с европейските катедрали. От другата страна на Канала, най-голяма художествена стойност има катедралата на Уестминстърското абатство.
Чувствително промемени от немския вкус, най-ранните готически паметници в Германия се появили едва през средата на 13в. и първа между тях към небето издигнала островърхата си кула катедралата в Марбург - “Синята Елизабета”. Нейната слава била затъмнена твърде скоро от неимоверно високите катедрали на Фрайбург и Кльон, които пък от свой ред трябвало да отстъпят пред катедралата в Страсбург. Напредвайки към студения немски север,готическата архитектура придобила някои специфични черти характерни за строителството в тази част на Германия. На много места камъкът бел заменян с тухла, а мраморните статуи с дървени. Най-хубавата постройка от този регион е катедралата в Улм. С търговците на хазната готическото изкуство преминало в Скандинавия, а водите на Дунава го занесли в Австрия. В старата Виена бил построен прочутия “Св. Стефан”, който заема площ от 3500кв.м, а комбанарията е висока 137 м. Много готически катедрали се построили и в чешки, полски, хърватски, и унгарски градови, там където се изповядвал католицизма.
Готиката преминала без проблем и Пиринеите. Испания и Португалия я възприели на драго сърце и на мястото на арабските джамии за слава на “католическия бог” се извисили едни от най-хубавите късни готически паметници в цяла Европа. Най-значителни постройки в Испания са катедралите в Леон, Бургос и Толедо, както и дворците-замъци “Белведере” и “Алказар”. Още през 13 век готическата архитектура преминала Алпите и намерила доста добър прием в Северната част на Апенининския полуостров, по точно в Ламбардия. Оттам се спуснала на юг, достигнала Рим но не продължила надолу. Готиката променила в Италия коренно своя първоначален конструктивен характер. Загубила височината, която имали строежите на Запад. Италианците видоизменили доста готическата линия.
Най-известните образци на италианската готика са: Флорентинските катедрали “Санта Мария дел Фиоре”, ”Санта Кроче”, Санта Мария Новела” и “Ор Сан Микеле”,катедралата в Сиена, прочутият Милански “Дуомо” - най-голямата готическа църква на Апенинския полуостров, която побира 40 000 души, катедралите в Генуа и Ферара.
В Италия по това време било особено модно да се строят грандиозни общински домове. Великолепието на тези “Палаци публичи”, както ги наричат италианците, било символ на градскоблагоденствие и мощ. В съревнованието между градовете се родили “Палацо де ла Синьория” във Флоренция, ”Палацо де ла Раджионе” в Падуа, “Палатът на дожите” във Венеция и др.
Освен общински домове белри построени и много частни, дворци на богати градски фамилии във Флоренция, Сиена и др, но тяхната красота бледнее пред блясъка и разкоша на патрицианските домове по двата бряга на “Канале Гранде” във Венеция.
Когато говорим за готика не може да пропуснем и готическите склуптура и живопис. Първите изображения на тази склуптура - от края на 12 в. не се отличава много от онези на романския период. Представляват предимно библейски разкази и сцени он живота на Христос. Отделните фигури са замръзнали и студени. Ала стремежа на готическите склуптури към опознаване на света скоро довежда ваятелството до нови технически похвати и до нови изразни средства. Появяват се първите изпълнени с реализъм творби. Това е повратна точка в развитието на европейската склуптура. Телата на фигурите се раздвижват. Ръцете им излизат напред, а драпировката на дрехите подчертава техните форми. Склуптурите успяват вече да предадът твърде точно и живо вътрешното угълбяване и вълнение на онези, които изобразяват. Те започват да търсят съвършенство не вече само в религиозния смисъл на творенията си, но и в красотата на формите и в пълната хармоничност на композицията.
Между най-красивите произведения на готическите склуптури са тези в катедралите в Амиен, Страсбург, Реймси Париж. С премахването на част от стените в катедралите и замемянето им с огромни прозорци - кръглият прозорец на фасадата, наречен “розета” често има диаметър надвишаващ 10 м. - по-голямата част от площа за стенописи изчезва. Но щом няма място по стените, тогава могат да се изрисуват стъклата. По прозорците на средновековните катедрали неусетно се появява вълшебната приказка на готическия стъклопис. С изключително майсторство и чуден колорит са разказани най-разнообразни истории от религиозни сцении битови картини, до изображения на храмови дарители. През оцветените в морско синьо, в зелено, жълто и червено стъкла на големите катедрални прозорци потича мека, оцветена светлина. Към нея се прибавя и музиката на органа. Усещането е неповторимо. Освен рисуваните стъклописи, готическата живопис отбелязва голям напредък и в миниатюрите. В тях влизат светски сюжети и всичко е предадено с жив и пищен колорит.
Богатството на гражданите и развитието на градовете довежда художествените занаяти и приложните изкуства до небивало развитие. Майсторите на бронза леят чудни врати за катедралите. Железарите правят изумителни украшения от вито и ковано желязо. Гравьорите и разбарите създават неповторими кутии от слонова кост за скъпоценностите на знатните граждани. Бояджиите започват да отпечатват върху копринените платове красиви декоративни фигурки с дървени печати донасени от Персия.
Животът кипи и Светът крачи напред!

TEARS
02-23-2009, 18:03
http://download.http://www.teenproblem.net/school/13625/epohata+na+goticheskite+katedrali/?search=9652262&po=8
http://download.http://www.teenproblem.net/school/124662/goticheski+pametnici/?po=25

тези ми трябват ^^^ :)



“Епохата на готическите катедрали”
























През втората половина на ХІІ век в живота на Западна Европа настъпват големи преобразувания, които променят коренно средновековното изкуство. Развитието на феодалното стопанство, занаятите и търговията обуславя строенето на нови градове разположени на места с добри съобщителни връзки и далеч от укрепените замъци и дворци. Първоначално градовете са зависими от феодалните си господари, но след кръвопролитни и продължителни въстания, отстояващи свободата на града, хората се сплотявят и организират в градски общини. Феодалният строй продължава да съществува, но формирането на новите жизнени условия е придружено от духовно раздвижване, в основата на което стои религията. Борбата срещу крепостничеството поражда появата на множество ереси, проникващи сред всички слоеве на населението и изпълващи религиозните учения с по-дълбоко човешко съдържание. Времето на възхода и разцвета на готиката – втората половина на ХІІ и ХІІІ век съвпада с периода в който феодалното общество достига апогея в своето развитие. Ново обществено явление е ръстът и разцветът на градовете. Те стават главни центрове на духовното движение. В тях се създават светски школи и възникват университети, които въпреки че се намират под църковната опека стават разпространители на средновековното свободомислие. В Европа расте ролята на позитивното знание. Появява се желание да се осъзнае, усвои и обедини цялата многоликост и сложност на света. Любознателният ум на средновековният човек преоткрива тайните на природата и земния живот, в който се появява място за човешките радости и терзания. Феодалното общество като цялостен организъм, достига своята зрялост, открива пред своите членове по-големи възможности в сравнение с ранното средновековие за развитие и проявление на творческите способности, прави човека в по-голяма степен самоуверен пред лицето на природните и обществените сили. Същността на готиката е в съпоставянето на противоположностите, в способността да се обединят в едно движение на духовната енергия абстракната идея и материалните изражения на живота.
В изкуството новото светоусещане намира своя най-ярък израз в готическите катедрали, издигани във всички нови и в много стари градски центрове. Тяхното строителство отваря забележителна страница в историята на художествения живот. Започва епохата на готическите катедрали като най-старите от тях са построени във владенията на френските крале. Владетелите на други страни - Англия, Испания, Чехия внедряват готиката като символ на християнската монархия, но готическата архитектура е разпространявана и от монашеските ордени. Катедралите са най-важното обществено място в града и олицетворяват божествената вселена. За място на катедралите обикновено се избира градския площад, който е открит от всички страни и твърде оживен по време на панаири. Строежът на катедралите изисква големи средства и време и често пъти те остават недовършени или окончателното им завършване отразява както по-ранните особености на готическия архитектурен стил, така и по-късните, когато стилът вече загубва строгите си форми. Освен от духовенството строежът на катедралите е подпомаган и от владетелите. Формиращата се през ХІІ век монархия, също както и градското съсловие, борещо се срещу феодалите, взима под свое покровителство новия тип църкви. Макар и все още неукрепнало влиянието на монархията намира отражение в кралските галерии по фасадите на катедралите. За да се доведе до край започнатият строеж е нужна обществената сплотеност и увереност в необходимостта от полезното дело. Решаващо значение за оформянето на готическия стил освен представителите на църквата, на градското самоуправление и на монархията имат строителите, зидарите и каменоделците, сред които от поколение на поколение се предава техническия опит и възпитава художествения вкус, като ръководната роля принадлежи на архитекта. Обемът и височината на готическите катедрали значително надминава дори най-големите романски катедрали. Поразяват с височината на сводовете, заострените кули и прекрасните портали, предизвикващи възхищение пред строителната техника и будещи вълнение при тяхното преминаване. Но още по-силно впечатление правят катедралите отвътре. Огромното вътрешно пространство може да се обгърне отведнъж без погледът да се натъква на полутъмни и тежки форми. Пространството на готическата катедрала се създава така просторно, за да служи преди всичко на самия човек – в огромния централен кораб и в свързаните с него странични кораби се събират многолюдни тълпи, обърнати с лице на изток, където се извършва богослужението. Освен богослужение често се изпълняват и мистерии с поучително и забавно представяне на историята или се решават светски въпроси. Значението на катедралата не се изчерпва само с това. Начинът на мислене на средновековните хора съчетава художественото творчество на строителите с догматиката и символиката на християнската църква. Всеки камък има своето значение, така както общината се състои от отделни членове. Проникващата през прозорците светлина във вътрешността на катедралата символизира проникването на християнското учение в съзнанието на човека. Кръстовидният план на църквата напомня страданията на Спасителя, а самата катедрала се отъждествява с християнската църква. Така предназначените за църковна служба сгради стават израз на народните мисли и въжделения, като образът на обетованата земя и мечтания Ерусалим намират въплъщение в цялата архитектурна конструкция на катедралата. Сградата на катедралата не е замислена като съществуващо само за себе си цяло – тя е обърната с лицевата си страна към човека, който възнамерява да влезе в нея. В това се проявява нарастващото значение на човешката личност, което се отразява и във философията, поезията и изобразителното изкуство на ХІІІ век. Паметниците на светското изкуство, които с развитието на градската култура стават все по-многобройни – дворци, общински домове, жилищни сгради, мостове, порти и др. носят отпечатъка на стила изявяващ се най-пълно в готическите катедрали. Основен принцип на готическата катедрала е противопоставянето между якия скелет и лекия пълнеж.
В епохата на готиката катедралата е основният израз на художественото творчество. Тя се извисява гордо над всекидневната суета и е плод на градската култура. Отдалеч тя стърчи над къщите и нейните островърхи кули се съгласуват добре с острите покриви на къщите. Най-често готическата катедрала затваря някоя тясна и тъмна уличка с плътно притиснати една до друга къщи. Отблизо нейното обхващане с поглед от човека е невъзможно.
Архитектурният замисъл на готическата катедрала не се среща в нито една друга епоха. Влизайки в катедралата се забелязва, че долната и част е потънала в полумрак и следва строгата и трезва логика на конструкцията, съизмерима с човешката фигура. Пред очите се редуват снопове колони, стълбове и интерколумнии, но вдигайки поглед нагоре се вижда сводът, надвиснал като тайнствен балдахин над полутъмната зала. Ярката светлина влизаща през прозорците отгоре кара въздухът да трепти, като възходящото движение в катедралата забележимо надделява над движението в други посоки. Движението нагоре е естественото движение на погледа когато посетителят влезе в катедралата. В замисъла по изграждането и намира израз нарастващото значение на човека в средновековната култура. Осветеното пространство дори и в страничните кораби разкрива цялото богатство на откриващите се в различни посоки изгледи. Окото не е в състояние да обхване отведнъж цялото пространство и сводовете. Съществена част от композициата се оказва вън от зрителното поле на човека. Той само може да почувства над себе си прозрачния покрив и невидимата преграда отделяща отвъдния свят от всекидневния земен свят. Дъговидната островърха арка като любим мотив на готическите строители допълнително засилва чувството за безграничност в катедралата. Макар и наследство от романската архитектура заострената арка намира своя характерна изразителност в тогавашния вкус.
Възходящото движение в готическата катедрала далеч не е единственото. По-слабо, забавено и плавно движение протича и по посока на алтара, към светлия хор, който сякаш се слива със страничните кораби. Отделните звена на централния кораб се обединяват в непрекъснат поток. Готическият интериор както е например в Амиенската катедрала се изгражда като истинска архитектурна симфония – движението на всички снопове колони и ребра към върха звучи спокойно, нежни са и мелодиите на пресичащите го хоризонтали на капителите, стълбовете и трифориите. Това движение на форми и линии прекъсва и оживява трепкащото редуване на тъмните интерколумнии с полусветлите арки и завършва със светлите прозорци на хора. Елементите на постройката са свързани помежду си и участват в доминиращия устрем нагоре като по този начин се формира един нов композиционен принцип надраснал мисленето на романските архитекти. Готическата катедрала не е съвсем нов архитектурен тип, а стъпало в развитието на християнската базилика. Преосмислянето на първоначалното значение на формите преминава през всички части на готическия интериор. Главният вход на готическата катедрала се намира винаги от западната страна, така че преминаващият през него да бъде веднага увлечен от стремителното движение на изток. Фасадата се откроява от другите стени на сградата. Долният пояс на фасадата се заема от порталите. Входовете са заобиколени долу със статуи, по-големи от човешки ръст и отделени една от друга с балдахини. Порталите са обрамчени с островърхи арки с кръгла роза в тимпана. Двете крила на портала се превръщат в една голяма врата, изпълнена с устрем нагоре. Издигащите се и заострени фронтони (вимперги) засилват движението на островърхия портал. Нагоре са устремени и контрафорсите. Масивната стена на романската църква тук се превръща в прозрачна каменна дантела и почти изцяло се състои от прозрачни цветни прозорци, заемащи горната и част и които са главните източници на светлина. На западната страна съответства ажурената прозоречна роза. Откритите галерии се превръщат в преминаваща в дебелината на стените надлъжна галерия - трифорий. Параклисите на хора се сливат, образувайки непрекъснат венец. Стените са почти изцяло съставени от цветни стъкла – витражи, греещи с ясна неземна светлина и човек загубва представата си за време и се потапя под влиянието на приказното въздействие на интериора. Цветовете на витражите искрят и трептят като живи багри, напоени със слънчеви лъчи. Майсторите-стъклописци умело претворяват целия свят и сполучливо предават очертанията на хора, светци, животни, сцени на борби и лов.
Готическото изкуство представлява по-зрял стил и по-висока степен на развитие на средновековното изкуство в сравнение с романското. Готическото изкуство е синоним на варварството в представите на историците от Възраждането, които първи създават този термин, характеризирайки изкуството на средните векове в цялост, но не виждайки в него ценните му страни. С названието “готическа архитектура” се изразява донякъде презрителното отношение към северното средновековно изкуство, като се приписва умишлено на готите-варвари – рушители на античността. Други предложени имена – “ребрен стил” или “стил на островърха арка”, също не изразяват напълно характера на този стил, макар и да отразяват някои главни характерни черти на неговата конструкция – заострената дъга и реброто по диагонала на кръстатия свод. Религиозното по форма готическо изкуство е по-чувствително към човека, живота и природата отколкото предхождащото го романско. Включвайки в себе си средновековните знания, сложните и противоречиви представи и преживявания, пробуждането на разума и чувствата, страстното стремление към прекрасното, повишената одухотвореност, нарастващия интерес към индивидуалните човешки чувства, към реалния мир, то подготвя разцвета в изкуството на Възраждането. В средновековните градове през ХІІ – ХІІІ век се зараждат нови форми в архитектурата и изобразителното изкуство, които са по-сложни и многозначни, в тях се съчетава мистиката и рационализма, спокойната съсредоточеност и страстните пориви, искреното живо чувство и догматизма, буйството на фантазията и скучността на еднообразието, устремлеността в света на мечтите и острата наблюдателност, прекрасното и уродливото. Заражда се и пълният стремеж към изразяването на духовните сили и способности на човека.
Между романския и готическия стил е трудно да се прокара рязка хронологическа граница. Дванадесети век е времето на разцвета на романския стил, но същевременно с него от 1130г. се появяват новите форми, полагащи началото на готиката (ранната готика). Готическият стил в Западна Европа достига своя връх в ХІІІ век (високата, зряла готика – 1200 - 1350г.) и угасва ХІV – ХV век (късната, пламтяща готика – 1350 - 1500г.). В различните страни готическият стил придобива своеобразни черти, но това не противоречи на вътрешното му единство. Във Франция, родината на готиката, произведенията от този стил се характеризират с ясни пропорции, чувство за мярка, чистота и изящество на формите. Класическо изражение готическият стил получава във Франция, неговата родина. Първите паметници на готическото изкуство възникват в провинцията Ил де Франс – знаменитата абатска църква и кралски мавзолей в Сен Дени (1132 – 1144г.), където била приложена новата система на кръстатите сводове. Веднага след Сен Дени следва катедралата в Санс (1135 – 1164г.) и най-главните представители на ранната готика, катедралите в Санли (1153 – 1191г.) и в Ноайон 1157 – 1228г.). Най-пълен израз намира ранната френска готика в катедралата Парижката света Богородица (1163 – 1245г.), на която отвън личи строгата яснота на етажното делене: големи приземни отвори, галерия със статуи, голяма роза, ажурена аркада, кули с равен покрив, могъщи контрафорси и високи наклонени подпорни арки в два реда. Важна принципна крачка напред в готическата система се прави със събора в Шартр, който стои начело на зрялата готика във Франция. Непосредствено следва и нейният апогей с големите градски катедрали в Суасон (1177 - 1200г.) и в Бове (1247 – 1275г.), а също и катедралата Св. Стефан в Бурж (1190 – 1390г.). Едни от най-забележителните творения на зрялата готика са катедралите в Реймс (1211 – 1427г.) и Амиен ( започната през 1218г.). Периодът на упадък и лошото икономическо състояние диктуват опростяването и унифицирането на формите през периода на късната френска готика. Представители на този период са църквата Св. Маклу в Руан (1434 – 1470г.), която със своите големи портали на западната фасада, богато украсени вимперги и др. е пример на това течение на готиката във Франция и катедралата в Алби (1282 – 1390).
В Англия готиката се развива под непосредственото влияние на севернофренската готика, но местната традиция заема голям дял в общия израз на създалата се самостоятелна готическа архитектура. Готическите форми се отличават с тежката претовареност на композиционните линии, сложността и богатството на архитектурния декор. Най-забележителни са катедралите в Кентърбъри, Сейлсбъри, Уелс, Линколн, Питърбърг, Йорк, Ексетър, Лондон (Вестминстерско абатство) и Глучестер.
В Германия готическият стил се развива под силното влияние на френския опит, но без това изящество и чувство за мярка. В Германия готиката получава по-отвлечен, мистичен, но страстен по изражение характер. Образци на немската готика са катедралите в Кьолн и Фрайбург. Представители на късната немска готика има в градовете Нюрнберг, Регенсбург, Улм и др.
В Италия в края на ХІІІ век проникват едва отделни, предимно декоративни готически елементи, непротиворечащи на принципите на романската архитектура. Италианската готиката е твърде малко повлияна от северната френска готика и запазва своя особен характер свързан с традициите на романския стил и наследството на класическата древност. Но в ХІV век готиката се разпространява в Италия повсеместно. Пламтящата готика достига своя най-висш завършек в Миланската катедрала (края на ХІV – ХІV век, достроена в началото на ХІХ век). Предсавители на италианската готика са църквите Св. Франциск и Сан Петронио в Болоня, Домът в Сиена (най-старата градска готическа катедрала в Италия), Домът в Орвието, църквите Санта Мария дей Фрари и Сан Джовани е Паоло във Венеция, църквата Св. Андрей във Верчели, Домът на Флоренция – Санта Мария дел Фиоре, Домът в Милано, който е най-големият паметник на италианската готика, Дворецът на дожовете и др.
Готическата архитектура намира своето развитие и в други европейски страни като Испания (където готическите форми се обогатяват с елементите на мюсюлманското изкуство, привнесено от арабите), Португалия, Австрия, Чехия, Полша и Унгария, Нидерландия и Скандинавия.

gabi_94
02-23-2009, 18:17
благодаря ви :grin: :-) сега на мен остава часта да ги препиша :( ако можеше някой и това да направи :D (бъзикам се)

NadezhdaDqkova
02-24-2009, 12:56
Тези ми трябват спешно :)
http://download.pomagalo.com/21564/proshtalno+i+borbata+e+bezmilostno+jestoka+dialogi chen+prochit/?po=1
http://download.pomagalo.com/225057/motivyt+za+samojertvata+v++borbata+e+bezmilostno+j estoka+na+n+vapcarov/?po=2

nik4ooo
02-24-2009, 16:03
за утре спешни плс --> http://download.pomagalo.com/41396/sychinenie+razsyjdenie+vyrhu+opylchencite+na+shipk a+ot+ivan+vazov/?search=9680677&po=7 или --> http://download.pomagalo.com/64985/kak+ivan+vazov+vyzvelichava+podviga+i+samojertvata +v+odata+opylchencite+na+shipka/?cfr=41396 моля те много е спешно :oops:

TEARS
02-24-2009, 16:38
Тези ми трябват спешно :)
http://download.http://www.teenproblem.net/school/21564/proshtalno+i+borbata+e+bezmilostno+jestoka+dialogi chen+prochit/?po=1
http://download.http://www.teenproblem.net/school/225057/motivyt+za+samojertvata+v++borbata+e+bezmilostno+j estoka+na+n+vapcarov/?po=2


Диалогичен прочит на
“Прощално” и “Борбата е безмилостно жестока” от
Никола Вапцаров



1.Прилики и разлики между стихотворенията “Прощално” и “Борбата е безмислостно жестока”
1.Отговор : В “Прощално” и ‘Борбата е безмилостно жестока” лирическият герой се опитва да преосмисли стойностите на живота си. Но в “Прощално” се говори за любовта към жена , за романтиката на любовта и за физическата връзка, докато в “Борбата е безмилостно жестока” се разказва за жестокостта на борбата и любовта към народа.
Доказателство: “ще идвам във съня ти “,“Когато се наситя да те гледам ,ще те целуна и ще си отида.”; ”Борбата е безмилостно жестока.”,”ще бъдем пак състеб”, “...народе мой , защото те обичахме!”

2.Основният лирически конфликт
2.Отговор : Любовта към жената и обичта към отечеството , нежността и романтиката в атмосферата на първото контрастират на жестокостта и примирението със смъртта.
Доказателство: “ще идвам във съня ти” , “вратите не залоствай” , “да те гледам” , “аз паднах” , “друг ще ме смени и толкоз”, “червей”
3.Литературното значение
3.Отговор : Именно произведения като “Немили-недраги” , “На прощаване”, “Дервишово семе”и много други изразяват особените начини , по които саможертвата присъства в българската литература.
Доказателство : “какво тук значи някаква си личност” , “Аз паднах !”
4.Отношението между живота и смъртта
4.Отговор : И в двете стихотворения присъства темата за трагизма на борбата за по-добър живот и смъртта , но в “Борбата е безмилостно жестока” тя е изразена директно. Животът в “Прощално” е изразен в нежността на двете души.
Доказателство : “да те видя” , “ще си отида” “ разстел , и след разстрела – червей”
5.Речеви жанрове в основата на двете стихотворения
5.Формата на изказ в “Прощално” е като поетична, романтична , интимна изповед към любимата , а в “Борбата е безмилостно жестока” се усеща социалния ангажимент на лирическия герой към родината.
Доказателство: “Понякога ще идвам във съня ти”
“Народе мой , защото се обичахме”
6.Реалната житейска личност Никола Вапцаров и личността на лирическия герой
6. Никога Вапцаров изминава драматичен път в своя живот , път на отстояване на хуманизма ,болка,съпричастие , вяра в човека и изразява тези чувства в двете стихотворения
7.Думи ,чийто произход е в обкръжаващата културна и литературна среда –“безмилостно жестока “, “не залоствай “,
“епична” “личност” “червеи” “народе мой”
8.Думи ,които можем да определим като съкровено присъщи на лирическия герой –“борбата “,”народе мой “, “съня ти” “целуна” “далечен гостенин” “личност”
9.”Реторическо” начало –
“епична” , “в бурята ще бъдем пак със тебе”, “безмислостно жестока”
10.”Разговорно” начало – “ще идвам във съня ти “, “кротко ще приседна”,
” вратите не залоствай” ,“и след разсрела – червей” , “просто и логично”
11.Събеседникът на лирическия герой
11. В “Прощално”лирическият герой се обръща към скъпата си съпруга, а във ” Борбата е безмилостно жестока” говори на родината и народа.
12.Стихотворения със сходен лирически мотив –
“На прощаване” и “До моето първо либе” от Христо Ботев ; “Опълченците на Шипка” от Иван Вазов .

TEARS
02-24-2009, 16:39
Тези ми трябват спешно :)
http://download.http://www.teenproblem.net/school/21564/proshtalno+i+borbata+e+bezmilostno+jestoka+dialogi chen+prochit/?po=1
http://download.http://www.teenproblem.net/school/225057/motivyt+za+samojertvata+v++borbata+e+bezmilostno+j estoka+na+n+vapcarov/?po=2


Мотивът за саможертвата в „ Борбата е безмилостно жестока”
на Н. Вапцаров


Вапцаров- автор на модерното общество, търси, защитава своите социални и универсални измерения. Неговата поезия засяга изцяло общочовешките проблеми
Чрез саможертвата, лирическият Аз утвърждава и защитава идеалите си. Тя се основополага във вече новото общество.
Още в началото на стихотворението Вапцаров започва с анафора:
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Чрез повторението поетът показва мащабноста на борбата. Долавя се мотивация срещу тиранията, срещу неморалноста.
В това предсмъртно, последно за поета стихотворение, чрез лирическият Аз разкрива смисъла на живота, а по-точно и смисъла на своя живот. В цялото си творчество Вапцаров пише за борбения дух на човека, за непреклонноста. Епохата, в която пише е между две световни войни. Единствено оцеляват силните, но не само физически, а и духовно.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Човекът е субект. Важни са действията и мотивите за тях. Започнатото дело ще бъде продължено, проблемът е общо човешки. От саможертвата има смисъл, ще има и последователи. Всички са равни, различни са постъпките и това какво ще допринесе за човечеството и историята на дадения човек. Авторът използва инверсия, като насочва вниманието на читателя към времето и епохата, в които се развиват събитията. Това е време на реформи, на революция важни в българската история. Всеки, който вярва може да постига.
Разтрел и след разтрела- червей.
Това е толкоз просто и логично.
Вапцаров не поставя човека на почит, дори го сравнява с червей. Червеят е най- ниско в хранителната верига. Навлязъл в борбата, всеки рискува да бъде погубен. Авторът е реалист и безцеремонно пише за борбата, в която сам той става нейна жертва.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
Народе мой, защото се обичахме.
Успокоение за духа на лирическия Аз е взаимството. Той знае, че е допринесъл с нещо за света и мисията му е изпълнена. Такива герои в българската история не избледняват. Бурята символизира прогреса, символизира развитие. След всяка буря изгрява слънце. Лирическият герой остава не забравен от народа, а саможертвата му бива от ценена. Важна черта е вярата- наруши ли нейната цялост, тя престава да съществува, съхрани ли я , ще премине границата и в двубой с живота ще постигне своята цел- живот и след смъртта.
Един от важните въпроси, които поетът поставя е трябва ли в името на справедливата кауза да се стига до отричане на отделната личност. Поезията на Вапцаров убедително внушава идеята, че промяната, която трябва да се извърши е в ръцете на историческия месия, който може да бъде всеки един човек.

TEARS
02-24-2009, 16:40
за утре спешни плс --> http://download.http://www.teenproblem.net/school/41396/sychinenie+razsyjdenie+vyrhu+opylchencite+na+shipk a+ot+ivan+vazov/?search=9680677&po=7 или --> http://download.http://www.teenproblem.net/school/64985/kak+ivan+vazov+vyzvelichava+podviga+i+samojertvata +v+odata+opylchencite+na+shipka/?cfr=41396 моля те много е спешно :oops:


ИВАН ВАЗОВ - „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”
САМОЖЕРТВАТА - ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА
СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ
Одата „Опълченците на Шипка” от ци¬къла стихотворения „Епопея на забраве¬ните” е Вазовата поетична възхвала на под¬вига на опълченците - смелите, достойни и непреклонни защитници на Орлово гнез¬до, пожертвали живота си в името на най-светия идеал - свободата на отечеството. Вазов е горд, че има такива българи, дока¬зали, че свободата ни не е подарена, а из¬воювана.
Свободата на отечеството е възвишени¬ят идеал на опълченците, в името на който те са готови да пожертват живота си. Пое¬ли по пътя на себеотрицанието, те са независими и свободни личности, над които вековните поробители нямат власт. Храбрите защитници из¬бират саможертвата пред робския живот, изпълнен с унижения и несправедливост, защото са достой¬ни и силни българи, запазили сво¬ето национално самосъзнание и осъзнали, че свободата е най-висшата човешка ценност. Те жертват живота си в името на независи¬мостта на родината си. Смъртта им не е повод за жал и отчаяние, за¬щото саможертвата е единствени¬ят път към свободата.

В лирическия увод авторът емоционално градира страшните обвинения към българския народ: липса на исторически подвизи и съзнание, робско малодушие. Емоционално градираните упреци завършват с най-несправед¬ливата констатация, че свободата ни не е извоювана, а подарена. Но зад привидно¬то Базово съгласие, изразено с анафоричното повторение „нека”, се крие силата, с която поетът отхвърля всички нападки, спо¬менавайки само едно име - Шипка.
Епическата картина на боя е нарисувана с голямо поетическо майсторство. Числителното име „три” насочва към легендар¬ното начало в битката, а метафората „тре¬петно повтарят” подчертава необикнове¬ното и величавото на това събитие. Поред¬ният „дванайсетий” опит на турците да превземат върха е напразен, защото опъл¬ченците са твърдо решени да вървят по пъ¬тя към свободата. На фанатичния възглас на турците е противопоставено свободо¬любивото „ура” на българите. Нападатели¬те са принизени чрез образа на своя водач. Епитетът „безумний” разкрива ожесточени¬ето на турския предводител и невъзможността му да разбере, че „раите” ги няма, а на тяхно място са се появили силни и воле¬ви личности, борещи се за своята свобода: „... всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи.” Опълченците са непреклонни. Врагове¬те, борещи се единствено за надмощие над чуждата страна, сляпо подчиняващи се на своя предводител, нямат тази непреклон¬ност, решимост и устойчивост. Сравнени¬ето с „овци” подчертава тяхното малоду¬шие. Те са обезверени, защото са се срещ¬нали със силните защитници „българи, орловци”, поели по пътя към свободата.
Боят става все по-ожесточен. Към това, че турците са по-многобройни и с повече оръжия, се добавя и мисълта, че не може да се очаква помощ отникъде - „братски¬те орли не фърчат към тях”. В този момент Вазов сравнява защитниците на Орлово гнездо с древните спартанци, за да подчер¬тае, че и българите са достойни и храбри хора, които няма да се предадат, а ще се бият докрай.
За да обнадежди опълченците, да им да¬де сили и да им напомни за отговорността, която са поели, и за величието на идеала, за който се сражават, генерал Столетов произнася думите:
... „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
Възхищението и преклонението на авто¬ра пред величествената картина са представени чрез възклицанието „О, геройски час” Ярките антитези: „Патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят”, разкриват твърдостта на опълченците. Нищо не може да ги спре, защото те вече са направили своя избор. Мисълта за ро¬дината е това, което им дава сили и не им позволява да се предадат, защото: „ България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!” Но опълченците не се борят срещу ве¬ковните поробители сами - на тяхна стра¬на е и Балканът, символът на България. В ръцете на защитниците всичко се превръща в страшно оръжие - камъни, дървета, дори телата на мъртвите им другари.
Вековните поробители трепе¬рят пред „раите”, пред силата на устремените към свободата бъл¬гари. Те не могат да проумеят, че срещу тях заедно „се бият живи и умрели”, а израз на ужаса, който ги е завладял, е техният „демонский вик”. Силата на опълченците е изразена чрез хипербола: „желя¬зото срещат с железни си гърди”. Те „виждат харно, че умират веч”, но тяхната саможертва не е безс¬мислена, защото няма нищо по-срамно от бягството, а смъртта в битката е част от пътя им към сво¬бодата.
Авторът не описва опиянението от по¬бедата, от извървения докрай път към свободата, защото за него не е важен резул¬татът, а усилията. Важно е, че са отхвърле¬ни несправедливите обвинения за липса на исторически подвизи и за робското ма¬лодушие на българина, че свободата ни е извоювана, а не подарена и това е доказа¬но от народния поет по най-убедителен начин.
Саможертвата е пътят към свободата, но едновременно с това тя носи безсмъртие, защото „ Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Нека запазим спомена за тези, които загинаха в битката, за да живе¬ем свободни. Нека саможертвата им не бъ¬де напразна, а народът, извървял с достойн¬ство пътя към свободата, не носи никога повече „срама по челото”. Нека с гордост се наричаме българи! Нека!

TEARS
02-24-2009, 16:41
за утре спешни плс --> http://download.http://www.teenproblem.net/school/41396/sychinenie+razsyjdenie+vyrhu+opylchencite+na+shipk a+ot+ivan+vazov/?search=9680677&po=7 или --> http://download.http://www.teenproblem.net/school/64985/kak+ivan+vazov+vyzvelichava+podviga+i+samojertvata +v+odata+opylchencite+na+shipka/?cfr=41396 моля те много е спешно :oops:



Как Иван Вазов възвеличава подвига и саможертвата в одата “Опълченците на Шипка”- Иван Вазов
(отговор на литературен въпрос)

“Опълченците на Шипка”- ода, която е поместена в стихосбирката “Епопея на забравените”. В тази епопея Вазов е написал много творби, за личности, които дават живота си за българската свобода. Но одата “Опълченците на Шипка” е завършека на тази стихосбирка. В нея Вазов възвеличава подвига и саможертвата на “българските орловци”, в битката при връх Шипка. Тази битка е на 11 август 1877г. ето за това творецът е сложил годината като подзаглавие. Това прудава на творбата по-голяма достоверност. За тази битка, опълченците дават всичко от себе си. Посрещат турските пълчища с “железни гърди”, също така и с телата си. Те биха умряли, но искат да видят България свободна. Те знаят, че от тяхната смелост и безстрашие зависи свободата на оттечеството им.
Основната част на творбата започва с “О, Шипка!”. Само с това възклицателно изречение Вазов се прекланя пред нашите опълченци. Той им отдава чест. И ето защо е започнал с това изречение. С него рисува величавич подвиг и саможертвата на “шъпата спартанци”. В тази ода Вазов рисува две картини. Първата- в нея са изобразени българските опълченци. Когато ги рисува и ги описва, говори за тях с възторг и преклонение. Втората картина е на турските пълчища. За тях говори с пренебрежение и ненавист. Младите опълченци имат много сили щом “пристъпи ужасни” не ги спират.
“ И с нов дъжд куршуми, камъни и дърве
дружините наши оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал без ред,
всякой гледа само да бъде напред...”
Героично и смело се сражават българите опълченци, водени от единствената им мисъл, а тя е победата в битката за свободата на България. В одата Вазов с много епитети и сравнения рисува опълченците. Той ги представя като:
“идат като тигри, бягат като овци,
и пак се завръщат българи- орловци”
С тези няколко сравнения поетът рисува тяхната смелост, тяхното безстрашие. Той също използва епитети и сравнения, когато описва и търските пълчища: “Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът”. Тези епитети и сравнения контрастират на епитетите и сравненията, с които са описани опълченците. Има момент в одата, който показва, че никой вече не помага на тези млади и горди опълченци:
“три дни веч се бият, но помощ не иде,
отникъде взводът надежда не види
......
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх.”
Ето Вазов показва на читателя, че дори и да загинат в освободителната борба, те ще загинат без страх и честно.За тях щом са влезли и участват в тази война това пак е някаква победа. Така те побеждават своите страхове и мислят единствено и само за крайната цел, а това е освобождението на България. Отчаяни от това, че няма помощ, те чуват: “ Столетов...ревна гороломно:млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! На вашата сила царят повери проходът, войната и себе дори!”
След тези думи, които идват от техния генерал те пак се сещат защо са в тази борба и пак тръгват срещу “душманските орди”.
“при тез думи силни
дружините горди
очакват геройски душманските орди,
бесни и шумещи.”
Отново тук има победа, победа, която побеждава техния страх.
“патроните липсват, но волите траят’
щикът се пречупва- гърдите остаят.”
В този момент Вазов рисува тяхната желязна воля. Те може да умрат, но ще умрат за една победа: “ с една смърт юнашка и с една победа.”
Според тези опълченци, ако трагнат да бягат е по-добре да умрат: “ако би бегали, да мрем по-добре.”
Изведнъж идва моментът, в който “Няма веч оръжие!”. Тогава нещата, които имат ги превръщат в оръжие срещу турските пълчища “всяко дърво меч е, всякой камък- бомба, всяко нещо- удар, всяка душа- плам.” И ето Вазов показва, че дори използват собствените си души срещу турците. Но изведнъж и всички камъни, и всички дървета изчезнаха. “Грабвайте телата!” В този момент никой не се замисля и в следващия:
“Трупове мъртви фръкнаха завчаска.” Тук вече турските пълчища усещат страх “и турците тръпнат”. Да, те тръпнат пред това, че никога не са виждали “в едно да се бият живи и умрели”. Това е последния и решаващ момент в борбата и ето защо те: “борбата се обраща на смърт и на щик”. И тук пак следват сравнения и епитети: “героите наши...скали твърди, желязото срещат с железни си гърди”. Вазов спира да рисува борбата до: “Изведнъж Радецки пристигна със гръм”. Основната част на творбата свършва до тук. Според Вазов не е нужно да достигне истинската победа. До тук творецът показва няколко големи победи. Победи, в които опълченците побеждават техния страх. Победи над душите им. Първо трябва да си духовно победил, а след това физически.
Тук е краят на одата. Вазов с едно великолепно чувсвто на преклонение и възторженост представя и рисува героизма на българските орловци. Поетът ни убеждава, че храбрите опълченци побеждават , защото обичат своята родина. Те са готови да заплатят всякаква цена, само и само България да е свободна, дори тази цена да е тяхната смърт. Но не обикновена смърт, а безсмъртие. Този ден 11 август 1877 г. ще се помни вечно и ето той как завършва своята ода.
“И днес йощ балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз дух бурен, щуми и препраща
славата му дивна, като някой ек,
от урва на урва и от век на век”
Вазов завършва така, защото знае, че тази славна битка ще продължи да се помни завинаги. Никой българин няма да забрави смелостта на българските опълченци дали живота си за свободата на България.

NadezhdaDqkova
02-24-2009, 16:42
Благодаря ти много :-)

nik4ooo
02-24-2009, 17:48
mnogo belagodarq :-)

girl91
02-24-2009, 20:21
http://download.pomagalo.com/2989/individyt+dyrjava+34razni+hora+razni+ideali34/?search=9692451&po=2

http://download.pomagalo.com/1498/nravstvenite+poslaniya+na+aleko+konstantinov+v+raz ni+hora+razni+ideali/?search=9692451&po=1

http://download.pomagalo.com/98910/razni+hora+razni+ideali/?search=9692451&po=6

Благодаря предварително :)

CSKAFENKA
02-24-2009, 20:25
http://download.pomagalo.com/3741/hyrbyrt+spensyr+1820+1903+i+pozitivizmyt/

Tedi4ka
02-24-2009, 21:21
http://download.http://www.teenproblem.net/school/3741/hyrbyrt+spensyr+1820+1903+i+pozitivizmyt/

Хърбърт Спенсър (1820-1903).

За Спенсър философията е максимално обобщено знание за законите на явленията; тя се отличава от частните науки само количествено, по степента на обобщеност на знанията. Светът се дели на познаваемо - свят на явленията, и непознаваемо - нещото в себе си. Науката е способна да познава само сходствата, различията и други отношения между чувствените възприятия, но не е в състояние да проникне в тяхната същност. Всяко научно понятие е противоречиво и следователно непостижимо, а от друга страна науката се базира само върху ограничения опит на индивида. Непознаваемото се явява \"първоначална причина\", в признаването на която съвпадат науката и религията.

В теорията на познанието Спенсър развива т.нар. трансформиран реализъм, твърдейки, че усещанията не приличат на предметите, но на всяко изменение на предмета съответствува определено изменение в структурата на усещанията и възприятията. Според Спенсър това, което е априорно за личността, е апостериорно за рода. Специфична особеност на неговият позитивизъм е учението за всеобщата еволюция, основано на механистичното разбиране на естественонаучните постижения в ембриологията, геологията, физиката и биологията. Спенсър свежда еволюцията до непрекъснато преразпределяне на частиците и тяхното съединяване (интегриране) или разсейване (дезинтегриране), което води в крайна сметка до равновесие. Спенсър се опитва да подведе под това разбиране на еволюцията всички явления - от природните до нравствените. Спенсър разбира еволюционизма като просто описание на наблюдаваните факти. Той не може да обясни качествените изменения в нещата.

Спенсър е представител на органическата школа в социалната философия. Наблюдаваната действителност се дели на неорганичен и органичен свят. Обществото се състои от индивиди, които са биологични същества. Следователно обществото принадлежи към органичния, живия свят. Базов социален признак е биологичният принцип на живота. Но опознаването на обществото като организъм не може да се сведе до опознаването на простата сума от индивиди. Обществото е трайно отношение между \"агрегатите\", \"обществените единици\", които определят \"индивидуалността\", \"характера\" на обществото като конкретно общо образувание. Основни характеристики на обществения \"свръхорганизъм\" са растежът, вътрешната структурна и функционална диференциация, и взаимната зависимост на елементите, органите и техните функции. За разлика от биологичния организъм, обществото като организъм се състои от \"дискретни\" образувания, които са разпръснати на определена територия; кооперацията на \"обществените единици\" се осъществява с помощта на езика, чувствата, ума; всички \"обществени единици\" имат способността да усещат, мислят, страдат и т.н.; обществото съществува за благото на своите членове, а не както е при биологичните организми - частите съществуват заради биологичното цяло. Организацията на обществения живот се изменя съобразно еволюционните закони на диференциация и интеграция на органите (елементите) и функциите на тези органи в социалния организъм. Примитивните общества имат най-проста социална структура. Тя се състои от отношенията на господство и подчинение и от класите на господарите и подчинените.

Обществото придобива сравнително развита структура с отделянето на органите на управление. Обособяват се три системи от органи - правителствена, отбранителна и промишлена. Главните елементи на социалната структура преминават през взаимно свързани последователни етапи на вътрешна структурна диференциация. Структурната диференциация на всички равнища засилва структурната интеграция в рамките на общественото цяло. На трите основни подсистеми на развитото общество съответстват три вида социални функции - регулираща, разпределяща и произвеждаща. Колкото по-висока е степента на структурно-функционална диференциация, толкова по-добра е съгласуваността (консенсуса) и по-жизнен е социалният организъм. Нарушаването на консеснуса е равнозначно на \"социална патология\". Тя се предизвиква от разминаването на идеите и чувствата на хората.

Равновесието в обществото е средна резултатна величина от действието на социалните сили. То е динамично и подвижно. Пълното статично равновесие означава смърт на социалния организъм. Съществуват два типа равновесие на обществото: по отношение на външната, природната среда и вътрешно. Външното равновесие се постига благодарение на адаптацията. Вътрешното равновесие е резултат от кооперацията на елементите на социалния живот. Съотношението между дейностите, средствата и потребностите е базисно за динамичното социално равновесие.

Класовият строеж на обществото и възникването на различните институции Спенсър също тълкува по аналогия с живите организми. Основен закон на социалното развитие според него е законът за оцеляването на най-приспособените общества, а това са диференцираните (разделените на класи) общества. Революцията е \"болест\" на обществения организъм.

Tedi4ka
02-24-2009, 21:25
http://download.http://www.teenproblem.net/school/2989/individyt+dyrjava+34razni+hora+razni+ideali34/?search=9692451&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/1498/nravstvenite+poslaniya+na+aleko+konstantinov+v+raz ni+hora+razni+ideali/?search=9692451&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/98910/razni+hora+razni+ideali/?search=9692451&po=6

Благодаря предварително :)


Индивидът държава
(Алеко Константинов, \"Разни хора, разни идеали\")
Частното пространство нахлува в публичното
Обща характеристика на фейлетоните, съставляващи цикъла \"Разни хора, разни идеали\", е отсъстващото събитие - повествованието представя не случването, а неговата липса. Единственото, което всъщност се случва, е потокът на речта и тъкмо той създава интригата. В него се преработват, преосмислят основни възрожденски понятия като чест, достойнство, патриотизъм, идеали. Преработката на тези понятия, чиято цел някога е била да пробудят публичния човек, е насочена към вторичното им \"одомашняване\". Частното пространство заплашително нахлува в публичното, като му придава своята форма и му налага своите закони. Придърпани към битовото, отношенията между високите и ниските етажи на служебната йерархия придобиват полудомашен характер. Чиновникът от първия фейлетон се \"увира\" около големците: \"Нова година било, имен ден било, все, знайш, кое визити, кое сливовица, кое картички, това-онова...\". В онези идилични времена на относително неразчленена социална структура досегът с високите етажи на властта придобива понякога съвсем неофициален характер. Обстоятелството, че госпожа министершата лично набавя продуктите, необходими за височайшата трапеза, дава възможност на предприемчивия чиновник да заслужи благоволенето й: \"току й мъкна в петък кошницата от пазара\" /I/. Публичното поведение на личността не е смущавано от морални съображения, всички средства за достигане на желаното са еднакво добри: \"Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет!\" /I/. Държавата и държавното управление се мислят чрез категориите на частния живот, голямата политика се тълкува чрез жестовете на всекидневно-битовото поведение. Наивно хитроватото мислене налага собствената си мяра върху света - куртоазният жест на подаряването се възприема като знак на султанско благоволение, а харемът е въобразяван като \"Овалния кабинет\", от който султанът управлява своята империя /III/.
Изтъкан от \"приближавания\" и \"привиждания\", общественият живот фактически не познава институционалността. Институциите, които би трябвало да въплъщават нормата и стабилността, са източник на спорни от морална гледна точка решения. Амнистията преназовава очевидните неща - като оставя престъпниците ненаказани, тя негласно опрощава престъпленията им. Избегнало правната санкция, стореното от тях е оставено на санкциите на езика, които могат да се окажат и морално манипулативни. С ловко словесно фокусничество престъпленията могат да се превърнат дори в дела, \"вършени за спасението, за славата и за величието на България\" /III/. Незащитена институционално, моралната норма остава неутвърдена в социалната практика, флуидна и абстрактна. Затова и социалната философия на индивида обикновено не я съдържа.
Абстракция остава и националното. По тази причина индивидът непрекъснато се стреми да го сведе до собствения си мисловен хоризонт. Исторически обусловеният прагматизъм, индивидуалистичната психология, ефикасна в условията на липсваща държавност, продължава да бъде функционална и когато държавата е факт. В проблема за разкъсаните след Освобождението територии на България се вижда възможност за сполучлива финансова операция. \"Практическият человек\" търси начин да \"приватизира\" историята, като превърне националните загуби в собствена печалба. Национално трагичното се преобразува в оптимистичния прагматизъм на индивида:
\"Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир... И иди, че не бъди патриот, иди после това, че не съчувствай на македонците\"...
Телесната идеология
Нахлувайки в публичното пространство, частното го превръща в любопитна смес от сетивно и доктринерно. Идеологията добива телесна форма. Тялото става идеологически аз на човека, определя обществения му статус. То е алегория на нечистата съвест - \"сгърчваше\" и \"вкочанясваше\" са състоянията, които описват страха на престъпника, застанал \"вече третя година под хладния меч на парламентарната анкетна комисия\" /III/. Върху плътта болезнено се проектират ожесточените идеологически конфликти, тя е невинната жертва на политическото озлобление, знакът на мнимото идеологическо фиаско, претърпяно от \"ония, които ги тътриха по участъците, които гниха из подземията без съд, без присъда, които спяха на голи дъски\" /III/.
Общественият живот актуализира нагласи от \"тъмното\" минало и този факт е изразен чрез метафориката на телесното. Предпазването на тялото от възможни страдания е важен поведенчески мотив в публичното пространство. Социалната педагогика отново започва с поговорката за преклонената глава и сабята /III/.
Тялото определя възможностите за успешно вписване в държавното битие, то е предимство или недостатък в движението нагоре по служебната стълбица. От него се изисква да изразява героиката на този процес. Затова липсата на подобна героичност у високопоставените тела извиква недоумение. \"Нито е някой да кайш левент, с мустачури, разбираш ли, с брада някаква ей такваз - една оскубана сврака с цилиндър и туйто\" - чуди се чиновникът на министерското благоволение, с което се ползва доктор Сперандо /I/. В телесния дефект - мним или истински - се търси обяснение за незадоволителната скорост на служебно напредване: \"И аз не съм, да кайш, някой грозен челяк, само че този пусти нос отгде се е взел - той ми яде главата, както разбирам аз...\" /I/. В гоголевския мотив прозира намерението на Алеко Константинов да използва и присъщата на руския писател техника на окарикатуряване на персонажа чрез гротесково деформиране на тялото му.
Употребата на телесното определя дали индивидът е намерил сполучлива мяра за съотнасянето си с държавата. Ако телесното е знак на една консумативна нагласа, фиксирана безцеремонно в крилатата фраза \"Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница\" /III/, ако социалното поведение на личността е поведение на тяло, което присвоява и поглъща, мярата е точна. Телесното обаче става своеобразно табу, ако сетивата се използват за откриване на недостатъците в общественото битие. Шансът за успех в обществото силно зависи от способността да се потискат сетивата (мотив, който ще получи по-късно своето развитие в \"Приказка за стълбата\" на Христо Смирненски). Загрижено за просперитета на потомството, възрастното поколение му завещава социален опит с проблематична полезност - една стратегия на самоотречение чрез доброволна социална слепота, глухота и немота: \"С гюрултия гърло не се пълни\", \"Криво-право мълчи си. Преструвай се, че нищо не виждаш\", \"...стига ти само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти\" /IV/. Гласът е социална привилегия, той е атрибут единствено на \"силните на деня\": \"Да имам един гръмовен глас, та да изрека това и да се изсмея, да се изкикотя над всички тия глупци...\" /II/. \"Малкият\" човек придобива социален \"глас\" единствено в карнавалното освобождаване от страха чрез алкохолното опиянение: \"Па като се ядосам веднъж, че като се залостя в някой тунел, па дай една бира, дай още една; че като се насвяткам, че като почна да ги режа за бяс: туй регистратор, туй архивар, туй подначалник - вдън земя!\" /I/.
Преобладаващият във фейлетонния цикъл монологичен изказ означава една социокултурна ситуация, в която \"тъмният герой\" няма опонент. Гласът на морала остава приглушен, защото не е институционално осъществен, защото не е общоприет поведенчески коректив.
Оставен да се саморазкрива, негативът, \"опакото\" в обществените отношения гради трагикомично повествование, освободено от дидактичност. Метафориката на телесното, аморфното пространство на частното и публичното живеене проблематизират българската представа от края на ХIХ век за държавност и обществен живот. Алеко-Константиновият контекст дискретно предлага на читателя, изгубил ориентация в гротесковия фикционален свят, код за съобщенията на фейлетонния цикъл и изпитано средство за самопознавателен катарзис - сравнението. Чрез него може да се отграничи една \"приповдигната\", интелектуализирана представа за държавата като кораб, чиито котви са в небето - т.е. образувание, което има преди всичко идеологически основания за съществуването си - от националното мислене \"за държавата и властта с хранителни метафори\", от визиите за държавност, които \"представят откровени гладнишки фантазми\". Така известната фраза на Луи ХIV \"Държавата - това съм аз\" става девиз на всеки аз в държавата България: всеки индивид е самостоятелна държава, чиито граници се простират дотам, докъдето достигат възможностите на сетивата. Като \"държавно\" във фикционалния свят на Алеко Константинов се възприема онова, което се поддава на телесно усвояване, а за сполучливо социално поведение се смятат конформизмът, мимикрията и всякакви други форми, в които сублимира гражданското аз на човека.





„РАЗНИ ХОРА, РАЗНИ ИДЕАЛИ” - СМЕХЪТ НА АЛЕКОВА И БАЙГАНЬОВСКА БЪЛГАРИЯ
Идеалът на Алеко Константинов за хармонично устройство на обществото се вписва като анахhttp://www.teenproblem.net/forumронизъм в рамката на байганьовско обществено съзнание, конкретизирано в индивидуалните хуhttp://www.teenproblem.net/forumдожествени проявления на героите от цикъла фейhttp://www.teenproblem.net/forumлетони „Разни хора, разни идеали”, останал неhttp://www.teenproblem.net/forumдовършен поради трагичната кончина на писателя на 11.V.1897 година.
Иронията на двукратно повтореното определеhttp://www.teenproblem.net/forumние „разни” от заглавието на фейлетонния цикъл въвежда темата за дисхармонията между човек и обществен идеал, съизмерим с ценностния криhttp://www.teenproblem.net/forumтерий на времето и с моралния облик на епохата.
Понятието човек се оказва забравено и дискреhttp://www.teenproblem.net/forumдитирано, а категорията идеал - нравствено и моhttp://www.teenproblem.net/forumрално деформирана. Стойностите на обществено съзнание, отразени и материализирани от форhttp://www.teenproblem.net/forumмите на деформиран обществен идеал, девалвират и се обезценяват. Появява се тяхното ново, непознато лице с разкривен, деформиран облик, обявен от обществото като свободно избран лиhttp://www.teenproblem.net/forumчен идеал за обществено значимо щастие, което единствено Алеко назовава лична изгода, а Бай Ганьо - келепир. „Разни” се оказват представите за щастие и „разни” - идеалите за хармонична връзка между човек и общество. Дисхармонията на нарушеното и отнето право обществото да има единен общ идеал, морално съизмерим с нравсhttp://www.teenproblem.net/forumтвения ценностен критерий на личността, отнема правото и на отделната личност да има високи нравствени цели и обществено значими интереси.
Личността с обществен идеал, а не с доминиhttp://www.teenproblem.net/forumращ личен интерес, е смешен анахронизъм в обhttp://www.teenproblem.net/forumщество с толкова разностранни интереси, превърhttp://www.teenproblem.net/forumнало идеала в разменна монета при търсене личhttp://www.teenproblem.net/forumната изгода от „разни хора” при толкова различhttp://www.teenproblem.net/forumни - „разни идеали”.
Писателят се среща с „разните” идеали на общество, забравило човека, превърнат в инстhttp://www.teenproblem.net/forumрумент за срамната сделка със собственото му самосъзнание за почтеност и лично достойнство. Авторът присъства на монологични изповеди с дълбоко деформирани нравствени стойности. Неhttp://www.teenproblem.net/forumговите герои в страстна полемика с идеала на саhttp://www.teenproblem.net/forumмия Алеко за хармонично устроено общество заhttp://www.teenproblem.net/forumщитават „разните идеали” на една твърде противоречива обществена действителност, която едhttp://www.teenproblem.net/forumнакво унизява автор и фейлетонни герои, макар и заели контрастни позиции.
Трагичното отсъствие на висок нравствен идеhttp://www.teenproblem.net/forumал в реалностите на българската действителност през последното десетилетие на XIX в. обществоhttp://www.teenproblem.net/forumто прикрива чрез мнимото индивидуално право на всеки да избере своя идеал сред хаоса от разhttp://www.teenproblem.net/forumнопосочни байганьовски цели и интереси.
Единствен Алеко разбира трагикомизма на тоhttp://www.teenproblem.net/forumзи свободен избор - да избереш един от многото варианти на нещо несъществуващо. А избрал едhttp://www.teenproblem.net/forumна от предложените фикции на обществен идеал, задължително се срещаш със своето разочароhttp://www.teenproblem.net/forumвание и сам по собствена воля и свободен избор обезсмисляш негодуванието си. То става смешhttp://www.teenproblem.net/forumно и жалко, а самият ти - смешен, комедиен геhttp://www.teenproblem.net/forumрой на „своето време”, завоювано и защитено от позициите на „своя” обществен идеал.
Трагичните стойности на обществения присмех над унизения и ограбен човек разбира и носи в своето съзнание единствено Алеко. Той става нравствен опонент на героите си от цикъла „Разни хора, разни идеали”, за да изповядат с емоциоhttp://www.teenproblem.net/forumнално пристрастие обезсмисления трагизъм на неhttp://www.teenproblem.net/forumгодуванието си, превърнато в жалка комедия от обществените нрави и „разните” идеали на вреhttp://www.teenproblem.net/forumмето.
Алековите „разни хора”, опониращи на общестhttp://www.teenproblem.net/forumво и съдба, в търсене на „разни идеали” се превhttp://www.teenproblem.net/forumръщат в жалки комедианти, участници в трагичния карнавал на епохата. Страшната и мрачна епоха на Бай Ганьо, в която помощник-регистраторът е „страшен комик”, а Алеко е страшен с нравствеhttp://www.teenproblem.net/forumната самота на изолирания си трагичен присмех над „разните” идеали на байганьовска България.
Негодуванието на автора и „разните" хора-жалки герои на епохата - расте. Но ако бунтът на Щаhttp://www.teenproblem.net/forumстливеца е трагично осъзнат в своята обществеhttp://www.teenproblem.net/forumна безперспективност, протестът на помощник-регистратора е изживян като искрено възмущение от зле устроените нрави на обществото. Героят на Алеко вярва в справедливата кауза на своя бунт и недвусмислено търси правото си на нравствеhttp://www.teenproblem.net/forumна реализация и обществена перспектива. Авторът остава без нравствена вяра и обществен избор, а героят - тъкмо обратното - воюва за правото си сам да избира критериите за справедливост, коhttp://www.teenproblem.net/forumито, според неговата ценностна система, са на страната на по-силния, на властника.
И той мечтае за силата на „справедливата” власт. Безнадеждна перспектива, трагично неhttp://www.teenproblem.net/forumосъзната от героя, но изповядана с искрено възhttp://www.teenproblem.net/forumмущение пред автора, съгражда художествения контраст между реалната трагика на времето и комизма на нрави, идеали и обществени цели.
Тъжното и смешното влизат в конфликт с мниhttp://www.teenproblem.net/forumмото обществено съзнание на помощник-регистратора. Монологичната му самоизповед се изпълhttp://www.teenproblem.net/forumва с трагикомизъм, а диалогичните послания на изhttp://www.teenproblem.net/forumповедта му остават без адресат. Трагиката на „справедливото” му негодувание се обезценява, нравствено девалвира и трагичното, пародийно преобърнато, и се превръща в смешно. Прераства в своята естетическа идеална противоположност. Над смешно-тъжната природа в „идеала” на помощник-регистратора се смеят и общество, и автор.
Грубият унизителен присмех на байганьовска действителност и деликатната ирония на автора градят оценъчния нюанс в обществената скала на нравствените ценности, еднакво отречени и паhttp://www.teenproblem.net/forumродирани чрез степените на смешното както от „разните” идеали на обществото, така и от идеаhttp://www.teenproblem.net/forumла на Щастливеца.
Тъжен е смехът на Алеко. Искрен и жизнено щаhttp://www.teenproblem.net/forumстлив - грубият присмех на обществото. Двете есhttp://www.teenproblem.net/forumтетически тоналности в трагикомизма на епоха, нрави и идеали звучат в „диалогизирания” моноhttp://www.teenproblem.net/forumлог на помощник-регистратора, но и контрастно отделят чрез степените, на смешното и формите на обществен и личностен смях - нравствената грозота на времето и моралната грешка на епоhttp://www.teenproblem.net/forumхата: „... каква е тази управия, не можах да я разбера... моля Ви се, вземете например кокона Поликсени: преди трийсет години с фаетон се разхождаше и днес..., пак с фаетон се разхожда; а пък аз трийсет години се трепя и не фаетон - кой ти търси фаетон! - ами една лира, разбиhttp://www.teenproblem.net/forumраш ли, една турска лира петимен съм да се намира В среднята преградка на кесията ми, и ето на - до ден днешен, - брате мой, все пеhttp://www.teenproblem.net/forumтимен си оставам. ”
Алековият герой търси несъответствието межhttp://www.teenproblem.net/forumду човек и идеал във външните битово-житейски форми на реализиран обществен и екзистенциhttp://www.teenproblem.net/forumален контраст. Той търси „справедливата” мяра, но според своя идеал, между личен интерес и обhttp://www.teenproblem.net/forumществено право в дребното кариеристично щасhttp://www.teenproblem.net/forumтие на индивида.
Помощник-регистраторът не разбира големия конфликт между обществените форми на несъщесhttp://www.teenproblem.net/forumтвуващ идеал и девалвираните стойности на нравhttp://www.teenproblem.net/forumствени критерии, в които „вярват” и афишират с принципите на личния си интерес в „диалогизирани” изповеди героите на Алеко от фейлетонния цикъл „Разни хора, разни идеали”.
Знаците на дребен кариеристичен бит материhttp://www.teenproblem.net/forumализират „идеала" за висок обществен престиж на помощник-регистратора: „И Виж ти сега спраhttp://www.teenproblem.net/forumведливост: на неговата маса има електричесhttp://www.teenproblem.net/forumки звънец, на моята маса няма. Защо, моля ти се! Туй човещина ли е? Защо ме мъчат тъй, какhttp://www.teenproblem.net/forumво бива санким и на мойта маса един звънец да курдисат, голяма работа ли е? ”
Ниските страсти наличния интерес и ниските криhttp://www.teenproblem.net/forumтерии за нравственост и идеал раждат деформаhttp://www.teenproblem.net/forumциите в съзнанието и морала на индивида. Появява се пристрастие и пиетет към грозното, аморално поведение на човека в търсенето на най-адекватhttp://www.teenproblem.net/forumната обществена форма, реализираща личния му интерес и трагикомично подменяща „високия" нравствен идеал за лично щастие: „Дрънкат ми разни диванета, че можеш, кай, да напреднеш, ама трябва, да бъдеш, кай, подлец. Бошлаф! Подлец ли!?Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама... и подлец да бъдеш, не е лесен занаят, все трябва да имаш някоя дарбица... ”
И героят на Алеко развива уменията си в търсеhttp://www.teenproblem.net/forumне на личен идеал, формира и задълбочава „дарбицата” им да открива грозното в морала на обhttp://www.teenproblem.net/forumществото, но да го превръща в светла, прекрасна изява на своето лично щастие и идеал.
Художественият резонанс от своеобразния апел на помощник-регистратора за потъпканото и неhttp://www.teenproblem.net/forumреализирано зло на обществените нрави, предhttp://www.teenproblem.net/forumпочетено и високо оценено от Алековия герой, се възприема от художественото съзнание на новиhttp://www.teenproblem.net/forumте фейлетонни герои от цикъла „Разни хора, разhttp://www.teenproblem.net/forumни идеали” - освободения чрез амнистия и мниhttp://www.teenproblem.net/forumмия българин-патриот. Те приемствено развиват и задълбочават грозното, деформирано лице на обществен морал и нравственост: „Наливай!... Стига, благодаря. Вземи и ти чашата си. Е, хайhttp://www.teenproblem.net/forumде, наздраве. Ура, да живее амнистията!... Тази амнистия призна, че всичките наши дела са върhttp://www.teenproblem.net/forumшени за спасението, за славата и за величиhttp://www.teenproblem.net/forumето на България... Ха-ха, ха-ха...”Грозен е присмехът на байганьовското, живеhttp://www.teenproblem.net/forumещо в съзнанието на Алековия герой в най-страшhttp://www.teenproblem.net/forumната и уродлива форма на нравствена деградация, над светлия идеал на Щастливеца, дискредитиhttp://www.teenproblem.net/forumран и от „идеала” на псевдопатриота, милеещ за бъдещето на България, но според личния си интеhttp://www.teenproblem.net/forumрес и изгода: „... Да ще султанът да ни даде Македония, ..., ама догдето е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митhttp://www.teenproblem.net/forumницата. . Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака - стига ми!... Ето, туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!... ”
Но претенцията грозното лице на морал и нравhttp://www.teenproblem.net/forumственост да доминира в обществените реалности в края на XIX век достига своята нелепа кулминаhttp://www.teenproblem.net/forumция в „нравствените" поучения на Алековия геhttp://www.teenproblem.net/forumрой. Грозното суетно се оглежда в естетическия лик на прекрасното и с преобърнатите, пародираhttp://www.teenproblem.net/forumни „сетива” на личния си интерес героят вижда единствено своята правота и своето право на лично щастие и идеал: „Мъ-ь-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш - все едно, няма да оправиш света... Ти видял ли си досега някого да прокопса с опозиция, а? И как не ти омразна бре, синко, тази пуста борба, тази пуста критика. Като си помисля що труд, що чудо си изхабил... и за какво! За вятър... ”
Различни са идеалите на Алеко и байганьовска България. Различен е и смехът им над унизената човешка индивидуалност.

Tedi4ka
02-24-2009, 21:26
РПаЎ±б >  юя       юяяя  яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяЬҐh Wа  e  ? —) ? $ ” $ ” ”$ ”$ ”$ ”$ ”$  О$ О$ О$ О$ О$ О$
Ш$
О$ Ђ( ] в$ в$ в$ в$ в$ в$ в$ в$ 2%  4% 4% 4% * ^% ‚ а& ‚ b(  Э( X 5) b Ђ( ”$ в$     в$ в$ в$ в$ Ђ( т$ ”$ ”$ в$ в$ т$ т$ т$ в$  ”$ в$ ”$ в$ 2% В~l¦АЁ$  ¶$  ”$ ”$ ”$ ”$ в$ 2% т$ @ т$ Радослав Стефанов Рибарски 10в клас №20

Нравствените послания на Алеко Константинов
в ,,Разни хора, разни идеали”

(ЛНС)
“Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата. Показателен е фактът, че Алеко Константинов пише тези фейлетони само няколко месеца преди смъртта си, т.е. може да се каже, че те са плод на премислени наблюдения, житейски осмислен опит и творческа зрялост. Под общото си заглавие цикълът представя най – широко обобщение на обществения живот и политическите нрави у нас през деветдесетте години на ХІХ век – време, което не е трудно за разбиране от нас днес поради много общи черти със съвременната ни действителност.За разлика от повечето Алекови фейлетони, тук героите не са действителни лица, а са изведени белетристично, като образи, получени по метода на художественото обобщение. Героите, представители на различни социални категории, са разни кариеристи държавни служители, безскрупулни политици, алчни за лесно забогатяване лъжепатриоти.
Те са носители на индивидуална психология,разкрита чрез многословна изповед в битова среда,фамилиарен тон и реч, изпъстрена с разговорна лексика. В първата част на фейлетона Алеко представя типа на дребния чиновник- кариерист. Нищожен човек, който жадува за почести, той си служи с всички средства, за да се издигне. Никакви унижения не го спират – стига да получи по–високо място. На всяка подлост е готов – само да постигне целта си. И с какво майсторство го описва Алеко Константинов, с каква лекота и убедителност, с каква пластичност. Авторът познава тия нищожни човечета, тяхната психология, техния език, стила на говора им. Героят на Алеко търси съчувствие,но контрастът между дребнавите житейски цели и грандиозните усилия за постигането им предизвикват ироничен смях.Преследван от мъчителна завист,той непрекъснато се сравнява с околните и търси формулата на успеха:
“Поликсени:преди трийсет години с файтон се разхождаше и днес,моля ви се пак с файтон се разхожда,а пък аз тридесет години се трепя и не файтон-кой ти търси файтон!-ами една турска лира петимен съм да се намира,за всеки случай,в среднята преградка на кесията ми,и ето на-до ден днешен,брате мой,все петимен си оставам”. Авторът има изумителното умение да изгражда образа на героя чрез собствената му реч. Героят сам разкрива себе си с пределна яснота и убедителност. Всяка дума е жива тръпка на неговата нищожна душица. Чрез антитеза Алеко разкрива хамелеонщината на този герой на времето: дистанциран от всички,той се приспособява към всичко;без политическа принадлежност,но никога в опозиция;търсещ признание,но неспособен да уващава когото и да било. Доказателство за пълното падение на героя и кулминация на фейлетона е признанието:”Дрънкат ми някои диванета,че можеш,кай,да напреднеш,ама трябва да бъдеш,кай,подлец.Бошлаф!Под лец ли?!Архиподлец ти ставам аз тебе,брайно,ама де оня късмет!” Разголената същност на героя,разкрита без задръжки,очертава психологическия портрет на социалния тип,към който принадлежи помощник-регистраторът.
По нататък във втория от очерците под същото заглавие е изобличен политическият престъпник, който е тормозил честните борци през бившия режим и е натрупал злато, а сега е амнистиран и отново излиза на повърхността, за да служи на новото правителство и да се подиграва с истинските борци. Пред читателя се легализират най – мрачни човешки страсти, жажда за открито грабителство. С присъщата си гражданска смелост и доблест Алеко Константинов не се поколебава да включи в разказа действителни събития, разтърсващи обществената съвест.
Цинизмът на престъпника стига до крайност,когато той се подиграва с честните борци за българските идеали:”Законност и свобода,ха-ха-ха!…Глупец;счупена пара не струва твоята гладна честност.Спечеленият с упорит труд хляб,ще кажеш ти,е по-сладък от амврозий.Какво заблуждение!Не,нещастнико, лябът си е хляб,а богатата трапеза е наслаждение,твоята стаичка е мрачна килия,а разкошният дом е наслаждение,твоите идеи са вятър,а моето злато е наслаждение”.Наглостта на героя е зловеща:”Ти запази идеите си,аз запазих златото си.Кой спечели,кажи ми,о,честний труженико…ха-ха-ха!”.Като хуманист и демократ Алеко е крайно възмутен от дръзкото поведение на престъпника,но още повече го предизвиква законът,който позволява това.Главното изобличение е насочено срещу решението на правителството,което легализира беззаконието в България и допуска убийците на българи патриоти да се гаврят с идеалите на България и триумфиращо да заявяват,че кървавите им дела”са вършени за спасението,за славата и за величието на България…”
В трета част на “Разни хора,разни идеали” писателят характеризира типа на лъжепатриота,за който ако патриотизмът не носи печалби,той е “вятър работа”.Героят се вълнува от съдбата на останалата под робство Македония,но подбудите му нямат нищо общо с патриотизма.Още в началото на монолога си героят въздъхва:”Сега да има някой да освободи Македония,догдето е нашата партия на власт,че аз да те науча тебе какво се казва келепир.”
Поклонник на робската мъдрост:”Покорна глава сабя не я сече”,той отрича петвековния стремеж на поколения българи към свобода и стига до циничното твърдение,че султанското благоволение е било придобивка за българите,която прави всякакви революции излишни.
Героят се саморазкрива пълно във финала,когато споделя защо така го вълнува освобождението на Македония.
“Че да ги пипна аз ония ми ти търговци,две годинки да си обирам каймака-стига ми!Па сетне се оттегли на Охридското езеро,дигни си една вила,па си накриви калпака… Ето туй се нарича патриотизъм,всичко друго е вятър!”
Принизяването на патриотичната идея след освобождението и новото време,отличаващо се с безправност и алчност, предизвиква бурния гняв на Алеко и той изважда на показ всички пороци на новото общество.
Най – после, в четвъртия си очерк, авторът е излял всичкото си презрение върху еснафина, който се свива в къта на своето спокойствие и не иска да знае какво става в света. Това е егоистът, престъпно равнодушен към неправди, корупция, произволи, към злото в обществото. На борците егоистът казва:,,вие ли ще оправите света?” За него важното е той да е добре. Авторът го залива със своя смях и показва всичката нищожност на неговото съществуване. Сам непримирим борец против обществената развала, Алеко Константинов не е могъл да не изобличи подобни хора.
Всеки от героите в”Разни хора,разни идеали” е носител на някакъв тип обществено поведение.Те са художествено обобщени образи с актуално звучене,на които монологично-изповедната форма придава жизнена справедливост. Чрез метода на сатирата и усмиването като използва умело богатството на българският език той постига силно въздействие върху читателите и успява да създаде запомнящи се образи. Неговите фейлетони са възпитавали и възпитават българското общество и спомагат за отвърждаването на ценностната му и морална система.

Оценка: Подпис:

Рецензия:


 ¤….ҐВA¦http://www.teenproblem.net/forum§http://www.teenproblem.net/forumЁhttp://www.teenproblem.net/forum©http://www.teenproblem.net/forumЄ «    {   Я а   + ,  ! К Л ‰ Љ г е   ' (    ; ? Y щтщойойойойойойойойойойой ощоз u ] ac ] c
UЃ] ac h UЃ] ac   ( ) V t u { - ™
 ,  М М 6  д    1 2 < > ? э D# э D# э D# э D# э D# э D# ш D# ш D# х
D# ш D# ш D# ш D# х D# х D# х D# х D# х D# х D# ш D# ш D# ш D# ш D# х D# х D#     Р      K   @ся  Normal   a  " A@тяЎ " Default Paragraph Font ( B` т ( Body Text   3 ] a c ?  ?  яяяя !яя яя 9 ? е   Y   ?  ? A   @ Radoslav & Atanas+C:\My folder\Literature\Ideali na Aleko.docя@Canon BJC-250 LPT1: CBJ95 Canon BJC-250 Canon BJC-250 ” о Ђ ™ 3d  h  h   яы яя    Canon BJC-250   oк
oк
oк
 K ¬- "  @J+      d    Canon BJC-250 ” о Ђ ™ 3d  h  h   яы яя    Canon BJC-250   oк
oк
oк
 K ¬- "  @J+      d    6 6 6 6! 6" 6# 6$ 6% 6& 6' 6( 6) 6* 6+ 6, 6- Ђ 5 5    5 5 ] ђ Times New Roman ђ Symbol &ђ Arial ђМ Times New Roman Cyr 5ђ Courier New "  1? Р h I3SFе4SFд4SF  р w   ѓ/    ! b ,Нравствените послания на Алеко Константинов Radoslav & AtanasRadoslav & Atanas        

       юяяяэяяя юяяя! юяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяюяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяR o o t E n t r y С А д   яя яяяя А `  яяяяяяяя  А F `5&P6¦А В~l¦А А  W o r d D o c u m e n t яя РE#    яяяя   яя яяяя А ` яяяя —)  C o m p O b j h Ё
С @  1  яя яяяя яяяяяяяяяяяя j @  S u m m a r y I n f o r m a t i o n РE#( яяяя яяяя @ Ђ И PА  ш lЌF  юяяя      юяяя
 юяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяя юя
яяяя  А F Microsoft Word Document
MSWordDoc  Word.Document.6 ф9Іq юя 
  а…џтщOh«‘ +'іЩ0 И   ˜  http://www.teenproblem.net/forum  Ш  д        ( D  P
x „ ђ
њ  Ё  °  ё  А  г  - Нравствените послания на Алеко Константинов cF     Radoslav & Atanas F   @   ...  Normal t  Radoslav & Atanas `P  11  D o c u m e n t S u m m a r y I n f o r m a t i o n 8  яяяяяяяяяяяя
 яяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяя юя 
  ХНХњ.“— +,щ®0 а   H  P  p  x  Ђ ?  ђ ˜  г   Microsoft Corporation  h  /     - Нравствените послания на Алеко Константинов 

Librarian_girl
02-25-2009, 09:43
Моля за тези темички: Благодаря предварително.

1.Възникване и историческо развитие на маркетинга
2.Маркетинг - общи понятия
3.Маркетинг микс
4.Основни понятия и категории в маркетинга
5.Лекция по маркетинг

sm_95
02-25-2009, 11:14
моля ви някой да ми изтегли това
много е спешно


http://download.pomagalo.com/18541/obrazyt+na+balkana+v+odata+opylchencite+na+shipka/?search=9702603&po=

Tedi4ka
02-25-2009, 11:57
моля ви някой да ми изтегли това
много е спешно


http://download.http://www.teenproblem.net/school/18541/obrazyt+na+balkana+v+odata+opylchencite+na+shipka/?search=9702603&po=

Подготовка за контролна работа
Образът на Балканана одата
,,ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”

Увод
І.Образът на Балкана в народните песни
ІІ.Художествената задача на Вазов да прослави подвига на опълченците и да отговори на хулите и клеветниците на нашата национална история.
Теза
Образът на Балкана присъства в одата и своята цялост като планина символ на България и Българския национален дух неразделно свързан с героичния подвиг на опълченците.Чрез различни похвати авторът преставя Балкана и връх Шипка и като непосредствени участници.
Доказателствена част
-Балкана в лирическия увод
-представя метафори,метанимия,олицетв орение-,,що вечно живей”, ,,синьо крепи с рамената”.
-създава се впечетление за висина и неотбятност,,що небето синьо крепи с рамената”
-градация
-сравнение с Термопилите-внушавасе мисълта за величието на националния подвиг на Шипка и за това,че той е момент отборческата история на човек.
-възклицание ,,О ,Шипка!”-подчертава се значимостта на Шипка за изхода на войната.Изразява Вазовото възклицание и преклонение пред съможертвата на шипченците
-,,горските долини трепетно повтарят……………………”-Балкана не е ням свидетел на стражението,а съпричастен на стражението
-метонимията,,върхът отговори…………….”-внушава пълно сливане на опълченците с връх Шипка,върхът не е само място на стражение,но и като един от участниците.Разяснете контраста ,,горе-долу”(внушава се представата за величието и низостта като противоположни нранствени позиции.
-кулминацията-Балкана предоставяна храбреци,,каме-не и дърве”,със своето величие запазва твърдостта и борческия дух на защитниците за да продължат от отпора срещу ,,душманските орди”
-разсъждение върху епитета,,заветният хълм”
-образът на Балкана в епилога –вечен пазител на спомена за героичния подвиг,изразител на Вазовата преклонение пред бранителите на българската свобода,Балкана е посредник между поколенията.Бълканът е безсмъртен ,безсмъртни ще останат опълченците със своята съможертва.
Заключение-обобщаващи изречения

Tedi4ka
02-25-2009, 12:02
1. Въведенеие в маркетинга.
1. ДЕФИНИЦИИ
Дефинирането на маркетинга е много сложно поради следните причини:
- М е многолик и многостранен
- Няклои форми се появяват още в зората на стоковопаричните отношения.
- Постоянно включване на нови аспекти. Првоначално М се свежда до дейностите в сферата на обръщението. След това се отъждествява с упр. теории. По-късно се появяват микро-, мета- и макромаркетинга. От новостите през 90 г. се появяват електронен и кибермаркетинг. В следствие на глобализацията – глобален М. Популярни сега са агресивния и каузален маркетинг.
- Дилемата за маркетинга – практика или наука – М се разглежда като наука за размяната, и придобива х-р на интердисциплинарна наука.
2. М КАТО ВИД ЧОВ. ДЕЙНОСТ
Ф.Котлър – „М е вид чов. дейност, насочена към задоволяване на потр. и нуждите чрез размяната.
Различни определения дефинирани в сферата на разпредеелнието; относно нуждите и желанията на купувачите; относно създаването на потр. чрез ракриване на скритите нужди на потребителите; включване на конкурентите; подчертаване на динамиката в средата.
3. М КАТО УПР. ФУНКЦИЯ.
-„ М е ф-я на управлението, която организира и насочва вс стопански дейности в ефективно търсене на специфичен продукт или услуга както и дейностите свързани с придвижването на продукта или услугата до крайния потребител, така че да бъде постигната фирмената цел – печалбата или др.”
-„М е упр. подход, съгласно който произв. процес се отъждествява с изискванията на пазара с цел задоволяване на опр. нужда и с цел печалба.”
4. М КАТО ПРОЦЕС
Дж. Евънс и Б. Берман - „М е придвижване, упрявление и удовл. на търсенето чрез процеса на размяната”
М като система от целенасочени и обвързани във времето дейности.
5. М КАТО ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ.
Тиодор Левит – „М трябва да се отъждествява с продажбата на стоки. Ако ф-ята на търг. с-ма е да обеди купувача да купи това, което вече е произведено => задачата на М е да достави онази стока, от която потребителя действително се нуждае.
6. М КАТО ФИЛОСОФИЯ НА УПРАВЛНЕНИЕТО
Армин Зайлер – „М е фирмен начин на мислене, на интелектуално поведение, което поставя в центъра на вс дейности клиента с неговите желания и изисквания. Той е философия на упр-е => организацията трябва да бъде упр. от пазара, т.е. вс дейности трябва да задоволяват потр. и очакванията на пазара.”

4.2 Маркет. изпълнители.
Това са производителите на стоки и услуги, търговците на дребно и едро, специалистите по М, организациите потр., крайните потребители.
2. Ключови понятия в маркетинга.
НУЖДА – чувство, което човек изпитва при недостиг на нещо. Нуждите са физиологични и психологични състояния, присъщи за всички. Те са разнообразни и многобройни, но Маслоу ги групира в 5 типични за всеки човек нужди – физиол., защита, псих., самоуважение, самореализация.
ПОТРЕБНОСТ – те са отшравната точка на М. Потребността е нужда, която приема специфична форма в съответствие с културното равнище и личността на индивида. Според Ф.Котлър - „потр. е състояние на осъзната липса на някакво основно удовлетворение.” Според Бътъл – „потр. е псих. и физ. състояние на осъзната липса на някакво основно неудовлетворение.” Две групи потр. – първични и вторични, и нееалстични и еластични.
ЖЕЛАНИЕ – вътр. стремеж за постигане на нещо
МОТИВ – вътрешна действаща сила, която подтиква хората да купят или не даден продукт.
СТОЙНОСТ НА КЛИЕНТА – измерва се с преценката на клиента за цялостната възможност на продукта да задоволи неговите потр. и желания. Тя е раликата м/у общата ст-ст и направените разходи за придобиване на продукта.
ТЪРСЕНЕ – модифициран израз на потребностите. Търсенето на дадена стока е потр., която е подкрепена с покупателната способност от страна на потребителите. То зависи от 3 ф-ра:
-цена на стоката – Epa=∆Da/Da : ∆Pa/Pa
-цени на др. стоки - Ei=∆Da/Da : ∆Pb/Pb
-доходите на потребителите – ERa=∆Da/Da : ∆R/R
ПОЛЕЗНОСТ – (ценността) е свързана със задоволяване на потребностите на потребителите, със задоволстовто, което потребителят получава от продукта. Четири равнища на полезност: по форма, по място, по време, във връзка със собствеността.
РАЗМЯНА И СДЕЛКА – ик. обмен на продукти въз основа на взаимно съгласие на двете участващи страни. Условив за размяна:
да участват 2 или повече лица; вс страна да притежава нещо, което е полезно за др страна; възможност за контакт м/у 2те страни. Тя е налице когато се сключва сделка – постигнатото съгласие за покупко-продажба на продукти.
ПРОСТО ПРЕДАВАНЕ – А дава нещо на Б, без да получи с/у това някаква ценност (ик. блага или услуги)
МАРКЕТИНГ МИКС
съвк. от елементи, средства и методи, прилагани за реализиране маркетинговите цели на избраните целеви пазари с помоща на съотв. стратегии. Елементите му са:
- Продукт - х-ки, форма, търговска марка, опаковка, гаранция
- Цена – цена, отстъпки, условия за плащане
- Дистрибуция – канали за реализация (физически и дигитални), складова наличност, транспорт, асортимент
- Комуникация – реклама, лична продажба, промоции, връзки с обществеността.








3. Маркетинго-
ви концепции.
1. ПРОИЗВ. КОНЦЕПЦИЯ
Според нея потребителите одобряват широко достъпни продукти, предлагани на относително ниски цени. Фирмите насочват усилията си към голяма серийност и масово произв. на съответните стоки и продажби чрез вс пласментни точки. Тя изразява диктатурата на производството. Тя изизсква да се осигури пълно натоварване на произв. мощности. Условия:
- широк и стабилен вътрешен пазар;
- търсенето на даден продукт превишава предлагането;
- при липса на търсения продукт клиентите са готови да закупят негова разновидност;
- повечето купувачи са с относително ниски доходи;
- благодарение на намалените разходи, смъкващи цената на продукта, може да се разшири силно пазара.
2. ПРОДУКТОВА КОНЦЕПЦИЯ
Според нея потребителите ще предпочетат високо качествени и с добро техническо изпълнение продукти. Фирмата насочва усилията си към създаване на висококачествени стоки и тяхното непрекъснато усъвършенстване. Свързва се с диктатурата на техниката. Условия:
- качеството е решаващо, потр. са заинтересовани от покупката на тази стока;
- продуктът ще се търси винаги;
потр. правеят избора си въз основа на сравнение с кач. и цените на аналогични продукти.
3. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОДАЖБИТЕ
Утвърждава тезата, че потр. ще купят стоките в достатъчни количества само чрез агресивна продажбена политика. Планираният обем продажби ще се реализира са помоща на търговски техники и мероприятия, интензивно съпроводени с големи финансови средства. Фирмите се съсредочват в/у краткосрочните търговски успехи на пазара. Свързва се с диктатурата на търговията. Условия:
- цел - достигане на установения обем продажби;
- активно въздействие на в/у потребителите
- има достатъчно кол. потенциални потр.
4. МАРКЕТИНГОВА КОНЦЕПЦИЯ
Фирмите задоволяват нуждите на потребителите чрез координиран комплекс от дейности, който позволява на организацията да постигне целите си. В резултат клиентите се връщат и купуват повторно. МК обслужва дългосрочните цели на фирмата, тя използва вс инструмнети на маркетинг микса. Условия:
- цел – задов. на потр.
- постигане на максимална потр. удовлетвореност чрез комплекс от действия
- М дейност непрекъснато се контролира и анализира.
5. КОНЦ. ЗА СОЦ. М
Според нея фирмите задов. нуждите на потребителите по-добре от конкурентите чрез комплекс от дейности, които съчетават с интересите на общ. в дългоср. перспектива.
Условия:
- задов. нуждите на потребителите в соътветствие с интересите на общ.
- фирмата е готова да се откаже от произв. на стоки, които са опасни за общ.
- иновационна дейност.


4.1 Маркетин-гови функции.
1.АНАЛИЗ НА МОС
МОС е съвк. от сили, субекти и обстоятелства, които влият в/у решенията и действията на производителите. В зависимост от обкръжението тези ф-ри са микро- и макросреда. В зависимост от възм. да бъдат управлявани биват контролирани и неконтролирани.
2. АНАЛИЗ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Потр. са неконтролиран ф-р на микросредата на фирмата. Те се изследват за да се идентифицират пазарите, които биват:
- пазар на крайните потр. – домакинства, физ. лица
- организационни
- международни
3. АНАЛИЗ НА КОНКУРЕНТИТЕ
Конк. са неконтролиран ф-р на микросредата на фирмата. Техният анализ е насочен към следните действия:
- опр. на конк. отн.
- опр. на главните конкуренти;
- оценка на ик. поведение на осн. конкуренти
- прогноза за бъдещето поведение на конкурентите;
4. ИЗБОР НА ЦЕЛЕВИ ПАЗАР
Сегментирането е своеобразно начупване на пазара, при което хомогеният пазар се разделя на по-малки групи потребители със сходни потребности. Пазарните сегменти се оформят според разл. принципи (недиференциран и индивидуализаран) и могат да бъдат обслужвани с еднакви марк. програми. Изборът на сегмент зависи от 2 ф-ра: целите и ресурсите.
5. УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОДУКТА
Действията, които се предприемат са:
- анализ на жизнения цикъл на продукцията
- анализ на продажбите по видове продукти, пазари и сегменти;
- оценка на ширината на продуктовата номенклатура и дължината на прод. линии и съотн. м/у тях.
- разработване на прод. цели, стратегии, програми
- бюджет на прод. политика
6. УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЕНАТА
- оценка на досегашната ценова политика
- опр. на ф-рите на ценообразуването
- инф. обезпечаване
- задаване и разработване на ценови цели, стратегии, програми
7. УПРАВЛЕНИЕ НА КОМУНИКАЦИИТЕ
- идентификация на разл. елементи на ком. микс
- опр. на ефективноста на ком. политика и вс ел. на ком. микс
- разработване на ком. цели, стратегии, програми
- ком. бюджет
8. УПРАВЛЕНИЕ НА ДИСТРИБУЦИЯТА
- инф. осигуреност
- оценка на конфликтите по канала
- разработване на цели, стратегии и програми
9. СЪБИРАНЕ НА МАРК. ИНФ-Я
М проучване – неговите цели, методи за провеждането му, избор на извадка, начини на свързване с аудиторията, съставянето на въпросници; анализ на резултатите и т.н.
10. УПРАВЛЕНИЕ НА МАРКЕТИНГА
Има за цел практическото реализиране на М концемция. Действията са:
- анализ на М възм.
- огранизиране на инф. масиви
- проучване и избор на целеви пазар
- реалзиране на ф-ата
- разработване на маркетинговите цели, стратегии, програми
- организиране, осъщ. и контрол на дейноста.


5. МОС.
МОС е съвк. от сили, субекти и обстоятелства, които влият в/у решенията и действията на производителите. В маркетинга най-популярни са следните 2 критерия:
- В зависимост от характера и степента на въздействие на елементите на МОС върху поведението на производителите, биват: елементи на микро- и макросреда.
- В зависимост от характера и степента на въздействие на производителите върху елементите на МОС, биват: контролирани и неконтролирани елементи на средата.
1. МИКРОСРЕДА
Субекти, сили и обстоятелства, които оказват пряко и непосредствено влияние в/у поведението на конкретни производители. Нейните елементи са:
1.1 Потребители – за да се изследват потр. трябва да се дефинират разл. видове пазари:
- пазари на крайните потребители – образуват се от отделни лица и/или домакинства, които купуват стоки или придобиват по др начин матер. блага и услуги с цел да задоволят личните си потребности
- пазари на организациите потр. – образува се от юридически лица, които купуват стоки с цел осъщ. на др дейност. Обособяват се следните видове: бизнес пазари; пазари на държ. орг., пазари на частните нетърг. орг.; пазари на междинните продавачи
- международни пазари – образуват се от вс външни контрагенти, т.е крайни потр., орган. потр.; държ. орг., частните нетърг. орг.; междинните продавачи.
1.2 Конкуренти – трябва да се опр. видът на конк. отн. – конкуретни по отн. на цената, на продукцията, на дистрибуцията, на промоцията на продуктите. Видовете равнища на конкуренция са:
- маркова - при него произв. се конкурират по отн. на един и същ продукт на еднакви цени;
- браншова – при него произв. се конкурират по отн. на разл. стоки, кото задоволяват една и съща потребност
- на формата - при него произв. се конкурират пом/у си с разл. стоки, задоволяващи една и съща потребност;
- родова - при него конк. отн. са м/у разл. производители, на разл. матер. блага и услуги, насочени към един и същ пазарен сегмент.
1.3 Доставчици – отделни лица или организации, които осигуряват необх. за фирмата ф-ри за производство. При избора на доставчици трябва да се имат впредвид:
- техническите и технологичните им възможност;
- финансовите резултати от дейността им;
- орг. им структура.
1.4 Социални общности – институции или граждански сдружения, кото проявяват интерес и оказват влияние в/у дейноста на производителите в стрмежа им да постигнат целите си
1.5. Марк. посредници
Организации, които подпомага фирмата производител да прооахандира, продава и физически да дистрибутизира продукцията си.
1.6 Фирма – изследва се в наколко аспекта:
- позицията на марк. отдел в орг. структура на фирмата - заема централно място в организационната структура на фирмата, защото има задачата да осигури координацията между всички функционални отдели на организацията.
- възприетата политика за структуриране на марк. отдел.
2. МАКРОСРЕДА
Субекти, сили и обстоятелства, представляващи общия фон, в/у който се проектират конк. отн. м/у производителите и, потребителите им. Нейните елементи са:
2.1 Демографска среда – има за свои ел. отделните лица, които се групират в разл. по размер и състав домакинства. Те образуват пазара на крайните потр., чрез чието поведение се опр. действието на производителите. Опр. роля ираят текущите й параментри и бъдещите прогнози за състояние й. ДС следи числеността, раждаемостта, смъртноста, полов състав, относителния дял на трудоспособното население и др. ДС оказва своето влияние върху обема и продуктовата структура на производството чрез основния фактор на производството – работната сила.
2.2 Икономика – нейното влияние се разглржда в няколко аспекта. Първо отделните ел. на нац. ик. са в режим на взаимна обусловеност => ик. може да се опр. като система => всеки производител оказва влияние не само в/у своите контрегенти, но и в/у вс стоп. субекти, вкл. в с-мата. Съвк. от връзки м/и ик. субекти резултира в матер. блага и услуги и се реализа на пазара на крйаните потр. и м/ународните пазари. Обемите на стоките в тях, качеството и структурата им характеризират продуктивността на ик. с-ма. Опр. роля за влиянието в/у отделните произв. играят текущите параментри и бъдещите прогнози за състояние икономиката. За целта се изпозлва показатели като: БВП, инфлация, отраслова структура, равнище на доходите и др. Друг аспект на влиянието на ик. в/у производителите е покупателната способност на нас.- номиналните и реалните доходи на гражданите, равнище и структура на спестяванията.
2.3 Природна среда - Начините по който природата влияе върху поведението на производителите и търсенето на продуктите на фирмата са:чрез обема и продуктовата структура на произв., тъй като те зависят от първичните природни ресурси и по линия на опазването на оприродата.
2.4 Технологична среда – тя е ф-р обединяващ възд. на др ел. на макросредата. Отличителни х-ки:
- неограничено въздействие и проявление
- всяка чов. дейност се интересува от иновациите
- специфична технология на финансиране и обосновка на разходите за развитието й.
- най висока динамика на промяна на елемнтите й.
- всяко ново техн. р-е се приема като „съзидателно унищожение”
2.5 Култура – тя е категория, която опр. ценностите, убежденията и нормите, детер. поведението на обществото като цяло. Тези ценности и убеждения могат да се обособят като първични и вторични. Всяка култура се състои от разл. субкултури - комплекс от ценности, нагласи и убеждения на групи от нас., обособена на осн на расова, религиозна или малцинствена принадлежност.
6. МОС
1. КОНТРОЛИРАНИ ЕЛЕМЕНТИ НА СРЕДАТА
Това са тези ел., поведението на които може пряко да се упр. от марк. специалисти или висшето ръководство на фирмата. Нейните елементи са:
1.1 Статут на марк. отдел – Марк. отдел заема централно място в орг. структура на фирмата, защото има задачата да осигури координацията между всички функционални отдели на организацията. за целта трябва да се формулират правата, отговорностите и функциите на всяко звено.
1.2 Избор на целеви пазар – изборът на целевата група потр. с които ще работи орг. се прави от висшето ръков. на фирмата. Х-ките за структуриране на потр. са: пол, възраст, образувание, професия, икон. положение, начин на живот, равнище на доходите и др.
1.3 Формулиране на марк. цели – Те са конкретизация на общата фирмена цел и са свързани с извършването на поредица от действия. Марк. цели трябва да се съгласуват с целите на др функ. звена. За разлика от финансовите, които в преобладаващите случаи се припокриват с общофирмената цел, маркетинговите цели са силно насочени към потребителите – постигането на опр. обем продажби, нови паз. сегменти, повишаване на фирмения имидж и конкурентоспос. на продукта, нови продукти и др.
1.4 Организиране на марк. дейност – избор на подходяща орг. структура, чрез която марк. дейности ще се осъщ. по-ефективно. Формите на марк. орган-я са:
- фънкционална – орг. въз основа на разл. марк. функции:
марк. проучване, планиране на продукцията, пласмент, ценообразуване и др. ф-ии свурзани с произв. и реализацията на вс продукти на фирмата, продавани на разл. пазари.
- продуктовоориен-тирана – ползва за разделеителен критерий разнообразието на продуктите, произвеждани от фирмата;
- пазарноориентирана
При нея от едни и същи ф-ии се обособяват в групи в завис. от х-ките на пазара, на които се продават фирмените продукти.
1.5 Марк. структура -
нейната същност е планирането на маркетинг миксът – включване в марк. план на координирани пом/у си продуктова, ценова, комуник. и дистриб. политика, адаптирана към предварително избрания паз. сегмент.
2. НЕКОНТРОЛИ-РАНИ ЕЛЕМЕНТИ НА СРЕДАТА
Тези елементи на марк. среда, в/у поведението на които фирменото ръководство и марк. специалисти не могат да влиаят пряко. Нейните елементи са:
2.1 Потребители - те са относително неконтролируем фактор на МОС, защото първо имат суверенно право, т.е вземат последното решение за вида и мащаба на покупката, и второ в техният избор много често се отразява активната намеса на производителите.
2.2 Конкуренти - - те са относително неконтролируем фактор на МОС по силата на пзарните отн. Това изисква производителите да идентифицират конкурентите си от гл. т. на това дали са в режим на свободна, олигополистична или монополистична конкуренция.
Да се изследват силните и слабите страни на конкурентите, техните марк. цели и стратегии.
2.3 Държ. институции
Степентта на тяхното възд. е в пряка връзка с логиката и формата на упр. на нац. икон. тя мойе да оказва възд. чрез законодателството и финансовите механизми.
2.4 Макроикон. среда
Тя е неконтр. ф-р тъй като ик. не е механична съвк. от дейности, а специфично системно образувание. Това определя индив. производители като единични субекти, които се влият не само от своите контрагенти, но и от общоик. състояние. Наличието на преки и косвени връзки м/у производителите дава по-разл. х-а и обхват на възможните пазари за реализация на продукцията.
2.5 Природна среда – тя е един от източниците на невъзпроизводимите ресурси (раб. сила, първични прир. ресурсу), детерминира обема и прод. структура на нац. произв. => индив. производители не могат да влаят пряко в/у природните ресурси, те само съобразяват и адаптират произв. си към тях. Проявява се и др неконктролиран ф-р на средата – равнището на развитие на науката и техниката.




















7. МИС
Непрекъсната и взаимодействаща структура от хора, оборудване и процедури по събиране, сортиране, анализиране, оценка и доставяне на подходяща, навременна и точна информация, която се ползва при вземане на маркетингови решения.
1.ОСНОВНИ Х-КИ:
- МИС е непрекъснато развиваща се структура от взаимодействащи компоненти: специалисти, необходима техника и процедури.
- Включва редовното събиране, сортиране, анализиране, оценяване, доставяне и използване на необходимата за вземане на управленски решения информация.
- Информацията трябва да бъде: подходяща, достатъчна, актуална, предоставена навреме, точна и обективна.
- Системата трябва да се използва като основа за подобряване на маркетинговото стратегическо и тактическо планиране, за успешното изпълнение на плановете и контрол върху тях.
2. КОМПОНЕНТИ Взаимосвързани и взаимодействащи си подсистеми, формиращи маркетинговата информационна система.
2.1 Система за вътрешна отчетност - Подсистема на МИС, осигуряваща информация за вътрешното състояние на организацията, за нейните силни и слаби страни и способността й да реагира на пазарните възможности и заплахи.
Като източници на информация най-често се използват: стат. данни за продажбите; стат. данни за поръчките; калкулация на разходите; клиентски карти; кореспонденция с клиенти; отчети за собст. търг. персонал; справки за обема на матер. запаси; сведения за движението на паричните наличности; данни за кредиторската и дебиторската задлъжнялост.
Проблемите при функционирането на тази подсистема са свързани най-вече със своевременното и и точно отразяване на промените в нейните показатели, което налага изпозването на комп. програми. Показателите характеризират:
- фирмата като ик. еденица
- фирмата като финансова еденица
- конкурентноспо-собността на фирмата
- научно-техническия, технологичния, кадровия и финансовия потенциал на фирмата.
2.2 Система за марк. разузнаване - Подсистема на МИС, осигуряваща ежедневна информация относно свързаните с бизнеса промени в маркетинговото обкръжение.
Най-често използваните подходи са:
- Търговски изложения
- Визити у потребителите
- Копиране на образци
- Годишни отчети на конкурентите
- Събирне на юридическа информация относно патенти
- Следене на пеиодочният печат
- Щрихдокова информация
- Компютърни бази данни
- бенчмаркинг - управленски подход за разработване на маркетингови стратегии на основата на проучване и прилагане опита на партньорите и конкурентите на отраслово, национално и международно равнище.
2.3 Система за марк. проучвания - Маркетингово проучване - Системно планиране, събиране, анализ и предоставяне на данни и заключения, които са свързани със специфична марк. ситуация, пред която е изправена фирмата.
То се използва при възникването на следните ситуации: при възникване на специфични проблеми и възможности, изискващи по-задълбочено вникване в обособени области на маркетинговата практика – да се проучи и изясни равнището на потребитеска удовлетвореност от фирмената марка; да се изясни как се възприема новата марка от целевите потребители; да се определи ефективността на маркетинговите разходи, ефективността на рекламата.
Етапите на маркетинговоро проучване биват:
а) Дефиниране на проблема и формулиране на изследователсдките цели
- Сведения за компанията, продукти, пазари.
- Запознаване със ситуацията, целите и ресурсите на лицата, които приемат решения.
- Изясняване на симптомите на проблема.
- Излагане на базовите причини за възникване на проблема.
- Представяне на пълен списък алтернаитвни действия за решаване на проблема.
Формулиране на целите се осъществява въз основа на необходимата информация за разрешаване на проблема се определя съдържанието на изследователските цели, които биват разузнавателни, описателни и каузални.
б) Разработване на план на проучването Елементите му биват:
- Източници на инф. – Вторична марк. инф- данни, които са събрани и обработени предварително за цели, различни от целта на конкретното маркетингово проучване). Първична марк.инф.- данни, получени в резултат от специално проведени проучвания за решаването на конкретни марк. проблеми;
- Методи на проучване – Наблюдението - аналитичен метод, с помощта на който в реална ситуация се изучава и фиксира настоящото поведение на обекта на проучването и/или резултатите от неговото минало поведение. Експеримент - проучване, при което в контролируеми условия се установява как промяната на една или няколко променливи (елемент на маркетинг-микса например) влияе на една или повече зависими променливи. Качествени методи на проучване - свободно и сравнително продължително взаимодействие с респондентите за изучаване на тяхната специфика и индивидуалност, водещо до разкриване на нови аспекти, нюанси, алтернативни гледни точки, нестандартни идеи, свързани с изследвания проблем. Фокусна група -внимателно подбрани групи от хора, участващи в групова беседа, фокусирана върху серия от въпроси, които модераторът на дискусията въвежда. Допитване - систематизирано събиране на информация от респондентите посредством личен контакт, контакт по телефона, по пощата или с помощта на интернет.
- Изследователски инструменти – Анкета е допитване, при което задаването на въпросите и отговарянето на тях става в писмена форма и респондентите попълват сами предоставените им въпросници.
Интервю е допитване, при което по определен план се провежда разговор между интервюиращия и респондента, въз основа на който се дават отговори на интересуващите изследователя въпроси.
- Извадка - Част от целевата съвкупност, която се фокусира от проучването и за която се събират необходимите данни.
- Методи за контакт - личен контакт, контакт по телефона, по пощата или с помощта на интернет.
в) Събиране на информацията
г) Анализ на информацията
д) Представяне на резултатите от проучването.
2.4 Система за анализ на марк. инф-я – състои се от
а) Статистическа банка – съвкупност от статистически методи и процедури, с помощта на които от данните се извлича необходимата информация – регресионен, корелационен, факторен, дискриминантен и клестър анализ.
б) Банка от модели - Съвкупност от модели, които подпомагат процеса на вземане на маркетингови решения – за разработване на продукти, за ценообразуване, за избор на локализация, за медиа планиране, за съставяне на рекламен бюджет.
8. Потребител-ско поведение
1. МЯСТО НА ИНФ. ЗА ПП ПРИ РАЗРАБОТВАНЕ НА МАРК. ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И СТРАТЕГИИ
Анализът на ПП е ключова инф-я за маркетинга на фирмата. Знанията за ПП са основа за разработване на марк. стратегии за позициониране на продукта, сегментиране на пазара, развитие на нови продукти и др. Те заемат важно място и при разработването на марк. планове и програми, при глобалния М, както и за регулиране дейността на непечелившите орг-и. Тази инф-я играе и важна роля при вземането на марк. решения. По-такъв начин инф. за ПП обслужва 3 вида интереси: на фирмите, на потребителите и на обществото.
2. ОСНОВНИ КАТЕГОРИИ.
Потребител – свързва се с процеса на потребление – това е процес който вкл. поредица от чстни процеси: избор на стока или услуга, покупка, употреба, подръжка на вещите, ремонт и разпореждане.
Купувач – свързва се главно с процеса на купуване
Ползвател – отразява действията на индивида, свързани с употребата на продукта. Понякога ползвателя се различава от купувача.
Клиент – потребителят на продукт на дадена компания.
3. СПЕЦИФИКА НА ПОТР. ПОВЕДЕНИЕ
Потр. поведение при покупка е своеобразен процес, при който се съчетават множ. разнообразни ф-ри – от личните мотиви и потребности на купувача до соц.-ик. ф-ри и външните условия.
=> ПП е начинът, по който купувачите реагират на разл. ситуации при покупка на стоки. Външният му израз са действията, които индивидът предприема на пазара; търсене, избиране, закупуване, оценка и употреба на продукта. Отделните параметри, определящи ПП са взаимносвързани, динамични и с разл. степен на значимост. Те опр. спецификата на ПП като ф-я от 3 групи х-ки:
- х-ка на потребителя
- х-ка на продукта
- пазарна ситуация
4. АНАЛИЗ НА ПП
Анализът на ПП се състои от следните етапи:
4.1 Прецес на вземане на решение при покупка
- установяване на проблема;
- търсене на инф-я от потребителя;
- оценка и избор на алтернативи
- решение за покупка и нейната реализация
- оценка след покупката
4.2 Видове решения за покупка
4.3 Основни ф-ри, опр. ПП



































9. Процес на вземане на решение за покупка
Това е интелектуален процес , който зависи от типа личност и от нейните потребности. Потребителите могат да се разделят на 2 групи личности: регионални и емоционални. Етапите на процеса са:
І. УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМА
Главната цел е да се осъзнае разликата м/у желаното и реалното състояние. Не просто трябва да същ. проблем, а той трябва да е осъзнат от консуматора. Проблемите биват: осъзнат и неосъзнат.
Желаното състояние е резултат от: културата и соц. класа, групата, семейството, фин. състояние, минали решения и мотиви на индивида. Реалното състояние е резултат от: решения в миналото, индив. развитие, потр. групи, текуща ситуация. Несъответствието м/у реално и желано състояние се измерва с помоща на няколко подхода:
- интуитивен подход – анализира се съотв. продуктова категория и като резултат се стига до логически решения за подобряване, модификация и др. Основен недостаък на този подход е субективността в оценките.
- комлексен анализ – състои се от анализ на дейността (чов. дейност); анализ на продукта (покупката и употребата на дадена стока), анализ ан проблема
- активиране на скрития проблем – общо и селективно актоворане.
ІІ. ТЪРСЕНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПОТРЕБИТЕЛЯ
По пътя на решаване на проблема потр. търси инф. Тя бива:
1. Вътрешна – инф. от предишни търсения и личен опит
2. Външна – от марк., обществени и персонални източници, тестове и проби.
Събраната инф. е необх. за: опр. на критериите за оценка на продукта; вземане на подходящо решение; съпоставяне на взетото решение с избраните критерии.
ІІІ. ОЦЕНКА И ИЗБОР НА АЛТЕРНАТИВИ
Този етап протича разл. при всеки човек и зависи предимно от продукта и от ситуацията. Потребителя разглежда продуктът като съвк. от свойства, накои от които преимат ролята на критерий. Тези критерии са свъзрани както със обективните атрибути на стоката (цвят, цена, размер) така и със събективните (марка-надеждност, цена-качество). Потребителя се ръководи от разл. правила за оценяване:
- съединително (обобщаващо)
- разделително
-елиминиране по аспекти
- приоритетно
- компенсационно.
ІV. РЕШЕНИЕ ЗА ПОКУПКА И НЕЙНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ
Етапите са:
- оценка на алтернативите
- намерение за покупка
- влияние от ситуацията, соц. обкръжение и др.
- решение за покупка.
=> Намерението се трансформира в решение ако достигне опр. интензитет. Взетото решение подлежи на реализация.
V. ОЦЕНКА СЛЕД ПОКУПКАТА
След като закупят даден продукт потр. могат да изпитат съмнение по отн. на своя избор – дисонанс след покупката. Оценката се изгражда на съотн. очаквани – получени ползи. Тя зависи и от начина на изхвърляне на прод. в необх. момент.
10. Поведение на организа-ционните потребители
1. ВИДОВЕ РЕШЕНИЯ ЗА ПОКУПКА
Класифицират се в 2 категории:вземане на решение за покупка след съзнателно планиране и импулсивна покупка:
а) импулсивно решение – вкл. силен подтик и незабавно решение. Тя е трудна за изследване от фирмите. Статистиката показва че около 70-80 % от тези покупки са резултат от вътр. подтик, а останалите от рекламни възд. Те често предизвикват отриц. дисонанс.
б) вземане на решение за покупка след съзнателно
планиране – то е 3 вида:
- рутинно – взема се от потр., когато се купуват евтини продукти, които изискват малко усилия – стоки от 1 необходимост. Стратегиите, които се използват се: при стоки с добро име – на поддържането,при стоки с лошо име – на разрушаването
- ограничено – отнася се за продукти, които се купуват от време на време. Стратегиите, които се използват са: при стоки с добро име – на улавянето, при стоки с лошо име – на преграждането
- разширено – използва се при покупката на скъпи, рядко купувани стоки. Стратегиите, които се използват са: при стоки с добро име – на предпочитанието, при стоки с лошо
име – на приемането.
2. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ В/У ПП
Два осн. критерия:
а) Тяхната пророда и взаимовръзки
- културни – култура, соц. класа, субкултури
- социални – сем., приятели, групова принадлежност
- ситуационни
- психологически – натрупана инф., мотивация, стойности, убеждения, отн-я
- личностни – възраст, жизнен цикъл, професия, доход
б) Начинът и х-рът на възд. им в/у потр. – персонални и м/уличностни, вътрешни (лични) и външни (околна среда).
































































11. Целеви М
1.ХАРАКТЕРИ-СТИКАКА
проектиране на продукти и форми на обслужване,задоволяващи специфичните изисквания на отделна група или групи от потребители, а не на целия продуктов пазар
2.ВРЪЗКА
а)пазарно сегментиране
-дефиниране на продуктовия пазар;
-избор на база на сегментиране;
-формиране на пазарните сегменти;
-анализ на пазарните сегменти
б)определяне на целевия пазар
-определяне на пазарната привлекателност;
-на пазарния размер;
на желания пазарен обхват
-избор на целеви пазар
в)продуктово позициониране
-разработване на концепция за позициониране
на стратегия
на маркетинг-микса
3.СЕГМЕНТИРАНЕ НА ПАЗАРА -групи потребители, чиито потребности са сходни и във висока степен могат да бъдат задоволени от даден продукт. Пазарът се начупва на части; опит част от потребителите да се задоволят възможно най-добре вместо всички да бъдат задоволени сравнително.
3модела:
-пазар с хомогенно предпочитание; -потребителите са с еднакви или мн близки предпочитания; продуктите задоволяват предпочитанията в центъра
-с дифузно- разполагат и запълват цялото пространство; пълно сегментиране-всеки купувач се разглежда като отделен пазарен сегмент; насочват се към центъра на пространството
-с клъстърно –с естествени пазарни сегменти; 3 подхода:
към центъра; най-привлекателния клъстър; за всеки клъстър или за няколко
4. ЗНАЧЕНИЕ И ПОДХОДИ
помага точно и ясно да се определи фирмената пазарна мишена и да се формулират М цели и стратегии.
+опознаване на специфичните предпочитания на потребителите,по-добра оценка на възможностите и заплахите, укрепване и засилване на позициите в даден сегмент
+намаляване на заплахата от конкурентни атаки и разклащане
+рационализиране на стратегиите за продуктите и рационално разпределение на продуктите м/у тях.
Условия за успешно сегментиране:различна реакция-уникалност на сегмента; значимост; измеримост; достъпност; стабилност.
5. КРИТЕРИИ ЗА СЕГМЕНТИРАНЕ
а) На крайните потребители
-демографски
(пол,възраст,доходи, численост на сем, жизнен цикъл на сем,професия,образование,р лигия,раса, соц принадлежност, класа)
-географски (региона на света,страната,района,стру тура на бизнеса в района,динамика на развитието на района,транспортната мрежа,населението,размера на селището,климата)
-психологически (според начина на живот и според персоналните характеристики)
-поведенчески (в зависимост от: основни нужди, търсената изгода, статуса на използващия, според обема, честотата на покупка, степента на лоялност, познаването на марката, тиша решение за покупка, поемания риск ,новаторството).
б)На индустриалните пазари - демографски,тип купувачи, използване на продукта, решение за покупка, методи на покупка, организация на покупките и фирмена политика, взаимовръзки, ситуационни фактори.




12. Избор на целеви пазар
1. ОЦЕНКА НА ПАЗАРНИТЕ СЕГМЕНТИ
Размер на пазарния сегмент - измерител е сумата от общите продажби на даден сегмент за определен период. Важно е да се оцени пазарният потенциал на всеки пазарен сегмент. Няколко метода: верижен, метод на покупателната способност, и метод, основаващ се на инд. статистика.
Структурна привлекателност на сегмента - фактори: размер на сегмента, темп на нарастване на сегмента, сезонност на търсенето, цикличност на търсенето, ценова чувствителност, свобода на действие, конкурентна структура, бариери на входа и изхода на сегмента, степен на интеграция, степен на концентрация, сила на доставчиците, на купувачите, капиталопоглъщае-мост, степен на натоварване на мощностите, наличие на суровини, уязвимост от инфлация, фактори от микросредата, средна отраслова рентабилност, добавена стойност, заплаха от заместители, технологични изисквания, маржове, степен на икономия от мащаба, патенти и авторски права, закони и държавно регулиране.
Фактори при избора на целеви пазар:
Фирмени ресурси и капацитет; структура на конкуренцията; сходство в нуждите; фазата на продуктово-пазарна зрелост; позицията на фирмата на продуктовия пазар; икономията от мащаба; взаимовръзка между сегментите; възможност за навлизане в сегментите; отношение и поведение на потребителите; финансова и пазарна привлекателност.
2. МАРК. СТРАТЕГИИ ЗА ОБХВАЩАНЕ НА ПАЗАРА
А) фирмата може да реши да не навлиза на даден пазар
Б) да реши, че сегментирането на пазара не е целесъобразно – недиференциран М
Подходящ при:
-пазарът е малък и разделянето му би било нерентабилно
-тежките купувачи заемат голяма част от стокооборота и са единствен релевантен целеви пазар
-продуктът е доминиращ на пазара и не трябва да се раздробява.
-повечето потребители се нуждаят от стандартен продукт.
В) обслужване на един пазарен сегмент-концентриран М
Условия:
-малка фирма с малък обхват и малки ресурси
-сегментът позволява рентабилност на фирмата
-липсваща или ограничена конкуренция
-сегментът е изходна позиция за по-нататъшна експанзия и навлизане в други пазарни сегменти
Фирмата се стреми към стабилни позиции в сегмента.
Г) повече от един пазарен сегмент – диференциран М
Условия:
-достатъчни капацотете и ресурси на фирмата
-възможност на фирмата за задълбочени пазарни проучвания на пазара
-фирмата е в състояние да поддържа диференциация на продуктите и на М планове за всеки сегмент
-някои компоненти на М стратегия мохгат да се използват за повече сегменти.
Мах продажби, малък риск,увеличава се печалбата. Недостатък са доплнителните разходи.
Варианти на диференциран М:селективна специализация, продуктова специализация, пазарна специализация, пълен пазарен обхват.







14. Продуктова политика на фирмата
1. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
Продукт-като елемент от стоковия микс включва резултатите от икономическата дейност на човека, включва стоки и нестоки.
Услуги-неосезаеми, неотделими от дейността, която ги създава, непостоянно качество,не могат дасе съхраняват и натрупват като запас.
Стоки-материални и нематериални икономически блага, предназначени за пазара и продаващи се по цени, които напълно покриват разходите за факторите на производство.
Стокова политика-принципи,към които се придържа организацията при решения за стоките,които произвежда
Стоков микс(стокова смес)-всички стоки, предлагащи се от един търговец или производител
Стокова номенклатура-списък от всички стоки,предлагани от продавача
2.ДЪЛЖИНА НА ПРОДУКТОВАТА ЛИНИЯ -броят артикули,които принадлежат към тази линия; 2начина за измерването й:чрез броя на артикулите в най-дългата стокова линия и чрез средния брой артикули,падащи се на една линия.
Предимствата на дългите продуктови линии са недостатъци на късите и обратно.
Развитие на стоковата номенклатура в дълбочина чрез нарастване-в рамките на отрасъла могат да се обособят 3 основно групи производители:1)заемат върха-качество и високи цени за претенциозни клиенти;2)заемат най-ниските етажи на пазара с ниски цени и качество;3)средно равнище
Продуктови линии чрез нарастване може да стане по 3 начина:
- Растеж надолу за фирми, първоначално действащи на по-горните равнища на пазара и в последствие увеличават броя на артикулите в съответна продуктова линия на по-долните;
Да се удържат конкурентите,да се проникне в бързо растящ пазарен сегмент,да се превърне фирмата в производител с изчерпателен асортимент
Рискове:да загуби досегашните си позиции,насочва усилията си не в укрепване на позициите си, рапутацията на фирмата може серизно да пострада,да загуби досегашните си позиции,може да срещне съпротива на посредниците си по каналите за пласмент
- Растеж нагоре
Действаши на по-ниските етажи да проникнат на по-горни,искат да подобрят репутацията си
Рискове:фирмите на горните етажи трудно допускат конкуренти,те са по-добре подготвени за слизане надолу по етажите,потребителите да са настроено скептично и да не приемат новите стоки,трудности, ако не познават формите, методите и техникие на обслужване на по-високите етажи на пазара-труден и скъп процес
- Двупосочен растеж – за фирми, които са на средния етаж на пазара и растат и нагоре и надолу едновременно.
Стоковатаноменклатура може да се развива в дълбочина и чрез насищане.
Насищането означава добиването на нови артикули в продуктовата линия, без да се излиза от равнището на пазара.
Задоволяват изискванията на потребителите
=>допълнителни печалби,използва се по-пълно производствения потенциал,да се превърне фирмата в лидер на съответната група стоки,да не се допускат конкуренти на съответното пазарно равнище.
Опасност от стоков канибализъм-пренасищане на продуктовата линия,което обърква потребителите.така едната стока изяжда другата.
3. ШИРИНА НА СТОКОВАТА НОМЕНКЛАТУРА-измерва се чрез броя на продуктовите линии на производителя или на търговеца.
По-голямата ширина на стоковата номенклатура има предимства,които са недостатъци на по-малко широката: задоволяват се различни потребности на потребителите
=>повишава се сигурността при срив на пазара на дадена група стоки => >финансова стабилност за фирмата
по-широката стокова номенклатура има и недостатъци: преминаване в мн случаи от специализирани към универсални машини,които са <производителни,изискват чести настройки,губи се от времето за производство;увеличават се складовите запаси =>увеличават се складовите запаси и се забавя обращаемостта на оборотните средства.
Хармоничността (завършеносттта) на стоковата номенклатура е израз на сходство между стоките от различни продуктови линии.



4. ВРЪЗКА М/У ДЪЛБОЧИНА И ШИРИНА
А) строго специализирани организации не прибягват до разширяване,къса дълбочина,областта на приложение на стоките не изисква богат асортимент,всяка новост води до отпадане на стари стоки.при срив в търсенето фирмата остава без поле на действие.прилага се в области с постоянно търсене за продължителен период.
Б) ограничен брой продуктови линии с мн артикули във всяка линия. Работи се в една област с приложебие на една техника и технология
В) голяма ширина и малка дълбочина-фамилни стоки-взаимодошълняемивисок оборот и високи разходи
Г) голяма ширина и голяма дълбочина-най-рядко използван-изисква голяма финансова мощ,високи дялове на различни пазарни сегменти.при срив фирмата има достатъчно други пазари, за да поддържа стабилно финансово състояние.






























15. Разработва-не на нови стоки
Нови стоки-за първи път се появяват на пазара илиявно се различават от появилите се вече на пазара или са с променени опаковки.
1. ВИДОВЕ
- не променят съществено потребителските навици;
- променят ги;
- създават нови;
2. РИСКОВЕ И УСПЕХИ
рисковано начинание;
причини за провала са свързани с маркетинга: недостатъчно изясняване на пазарната ситуация; ненавременно извеждане на стоката на пазара; неефективно стимулиране на пласмента; неподготвени дистрибутори; недостатъчни канали за пласмент; проблеми от поведението на конкурентите
3. ЕТАПИ
1.Създаване на идеи
-източници на идеи за нови продукти са всяка промяна в обкръжаващата среда; особено важни са анализ на потребители и конкуренти;
-аналитични и неаналитични методи за създаване на идеи за нови продукти
-координиране на различните аспекти на идеите за нови стоки
2. Оценка и подбор на идеи - не всички идеи се приемат – задължителни условия, филтри:
- целите на фирмата-печалба и добър имидж
- политиката на фирмата-асортиментната политика
- възможностите на фирмата-наличните ресурси
3. Формиране и тестване на концепцията за продукта
Фази:
- Предварително маркетингово проучване
- Разработват се различни концепции (варианти) за новата стока (е субективната представа на потребителя за нея), изясняват се мн от параметрите от първото и второто равнище на стоката
- Разработва се техническа спецификация на всяка концепция-документ, дали е възможно технически да се разработи новата стока, дали е икономически изгодно да се разработи новото изделие
- Тестване на концепцията за новата стока - концептуален тест:
- Обработка и анализ на теста
4. Бизнес анализ
каква ще е икономическата ефективност от новата стока
проучват се оферти за суровини,материали,съоръже ния,машини;
съпоставка м/у еднократни разходи очаквани приходи;
показатели за измерване са коефициентът на привлекателност, срок на изплащане, нетна настояща стойност, индекс на рентабилност
5. Същинска разработка на стоката
прототип е модел на стоката, съдържащ основните й свойства без някои допълнителни подробности,които обаче не пречат за изпълнение на функциите-дело на проектанския и производствения отдел.
Прототипът се подлага на 2 вида тестове:
-функционални-от отдела по НИРД-показват годността на продукта в контролирани условия
-потребителски-от отдела по маркетинг.
Избира се търговска марка, решават се опаковката,каналие за дистрибуция,избират се седства за промоция,определя се цената на стоката
6. Пробен (тестов) маркетинг
нулева серия; цел :
да се определи в реални условия реакцията,да се направи корекция или да бъде спрян от производство.
+следят се реакциите в естествена среда;
+в различни райони може да се експериментира за най-добра комбинация на ел-ти от Микса
- скъп
- конкурентите могат да следят резултатите и да копират, да увеличат М си усилия по отношение на аналогични свои продукти и да провалят тестовите усилия на фирмата.
7. Комерсиализация на стоката – извеждане на стоката – постепенно или изведнъж
постепенно:
+малък риск
+трудно се произвеждат количества за голям район първоначално
+трдно се изграждат канали за пласмент с голям географски обхват
--конкурентите да увеличат усилия в незаетите територии
--да копират продукта в незаетите територии.



























16. Жизнен цикъл на стоките
1. СЪЩНОСТ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЖЦ НА СТОКИТЕ
Става въпрос не за живота на конкретна стокова единица в процеса на потреблението, а за пазарния живот на конкретен вид, клас или група стоки. Жизненият цикъл се интересува не само от продължителността на пазарния живот на стоката, а и от измененията, които тя претърпява.
Крива на продажбите
50-60% от стоките=> традиционна крива на жизнения цикъл – показва постепенното навлизане на стоките на пазара-дифузия на стоките.
2. ЕЛЕМЕНТИ НА ЖЦ
А) линия на поведение изразява обема на продажбите във времето
Б) инфлексна точка най-голям обем продажби в цикъла
В) ъгъл на интензитет м/у абсцисната ос и линията на поведение, показва колко добре приемат потребителите стоката при навлизането й.
Г) граници на жизнения цикъл
3. МАРК. СТРАТЕГИЗЗ ПО ЕТАПИТЕ НА ЖЦ
- Етап на въвеждане
Иноватори-2-3% от потенциалните потребители; бавно нарастване на продажбите без реална печалба
- Етап на растеж
Продажбите бързо нарастват, по-широк кръг потребители;
1) бързо приемащи потребители-12-15%
2) ранно мнозинство-31-34%
Видимо нарастване на печалбата=>реално развитие на фирмата дори при намаляване на цените; модификация с цел диференциация и с цел сегментиране.
- Етап на зрелост
3 фази:
1)растяща зрелост продажбите все още растат
2)стабилна зрелост(насищане) постоянни продажби, инфлексна точка.
Покупката вече е обществена норма
Късно мнозинство-32-36%-скептици
3)снижаваща се зрелост
Пазарът е наситен, продажбите намаляват.
През зрелост изостряне на конкуренцията; фирмата снижава цените и увеличава разходите, печалбата намалява.
- Етапна спад
Бързо намаляват продажбите; късно приемащи потребители-14-17%; неудовлетворение, конкуренция, лоши финансови резултати, големи складови запаси =>снемане от производство или продължаване без разходи
4. МОДИФИЦИ-РАНИ КРИВИ
- Сензационна крива бум
Популярна стока, бързо стига зрелост и дълго седи там
- Крива на увлечението
Стоки фетиши -модни
- Крива с повторен цикъл
Стоки със сезонен характер, със стил
- Гребенова крива
С нарастващи продажби при всеки нов цикъл
- Крива на провала
Пазарен неуспех още при въвеждане, никога не стига до растеж.




















17.Дистрибу-ционна политика.
Дистрибу-ционни канали и мрежи.
Каналите за дистрибуция са местата, през които стоките преминават и където се изпълняват необходимите операции и процедури.в каналите участват различен брой посредници. Пазарният посредник е междинно лице или организация, която свързва производителите с клиентите. Броят на дистрибуторите
и посредниците образува дължината на канала, а ширината е броят на участниците на всеки етап от покупко- продажбата и движението на материалния поток.
1.ВИДОВЕ ДИСТР. КАНАЛИ
А) Според степента на специализация и обхвата на услугите
-специализирани
-универсални
Б) Според обслужваната територия
-вътрешни
-международни
В) Според субектите,които контролират канала
-контролирани от производителите
-от ТЕ
-отТД
-от потребителите
Г) Според това дали е инвестиран или не собствен капитал
-собствени
-чужди
Д) Според начина на придвижване на материалните ресурси и продуктите
-преки
-опосредствени
-хибридни
Е) Според вида и характера на минаващите стоки през канала
-канали за потребителски стоки
-за индустриални стоки
-за услуги
-за капитали
-за медийни услуги
Ж) Според броя на посредническите равнища
-канали на нулево равнище
-канал с едно равнище
-канал с две равнища
-канал с три и повече равнища
-специфични за виртуалните дистрибуционни канали
И) Според начина на взаимодействие и достигане до крайния потребител
-преки
-непреки
-дълги и къси
-единични и множествени
Й) Според йерархията на база на собственост
-комбинирани
-акционерни
-с идеална цел
2, ДИСТРИБУ-ЦИОННА МРЕЖА
Тя се изгражда с цел да обслужва движението и разпределението на стоките.Методите, които се прилагат са:
-интеграция
-централизирано управление
-търгуване чрез посредници
-динамичен метод
-интегриране на финансирането



































18.Дистрибу-ционна политика
1.ВЗАИМООТН. М/У УЧАСТНИЦИТЕ В ДИСТР. КАНАЛ
М/у участниците в канала или м/у различните канали могат да се наблюдават различни степени на сътрудничество, конфликт и лидерство.
Териториалните права на дистрибуторите са друг елемент на търговски взаимоотношения.Дистрибут рите искат да знаят къде има други упълномощени от производителя дистрибутори.
Франчайзът и ползването на лизингови услуги са нетрадиционни форми на дистрибуция, продиктувани от съвременното развитие.Франчайзът е организация на договорна основа м/у франчайзодателя и франчайзополучателя,които купуват правото да притежават или експлоатират марка,технология, организация или система.
2. СЪТРУДНИЧЕ-СТВО И ПАРТНЬОРСТВО
Каналовото сътрудничество е елемент на съвременната дистрибуция.То се предопределя от:
-единството на целите и стратегиите
-работата на участниците в канала
-избора на единни средства
Партньорството е пътят към прогресивната предприемаческа организация,при която се търсят пътищата и стратегиите за дългосрочно преуспяване, а не за краткосрочни печалби.
Инициатор на сътрудничеството в канала могат да бъдат производителят или лидерът.
3. ЛИДЕСРСТВО В ДИСТР. КАНАЛ
Лидерите използват някаква сила на
въздействие ,за да спечелят съдействието на посредника.има пет сили на въздействие:
1. Принуда-когато производителят или лидерът заплашва да оттегли ресурс или да прекрати взаимоотношенията
2. Поощрение-производителят или лидерът предлагат допълнителни ползи при определени действия от страна на посредниците
3. Законова сила-упражнява се,когато производителят изисква поведение, гарантирано от йерархията,от договора или от действащите нормативи
4. Експертиза-може да се ползва за въздействие тогава, когато производителят притежава специални знания, оценени от посредниците.
5 Авторитет-лидерът е уважаван, посредниците са горди да бъдат идентифицирани с него.
4. КОНФЛИКТИ В ДИСТРИБУЦ. КАНАЛ
Каналовите конфликти съпътстват дистрибуционния процес. Основните причини за конфликти са:
-несъвместимост на целите
-неясни роли иправа
-различни очаквания
-голяма зависимост на посредниците от производителя
Независимо дали каналът е хоризонтален, вертикален или е налице многоканална структура, конфликт винаги може да се появи.
Конфликт във вертикален канал съществува м/у различни равнища в един и същ канал.
Конфликт в хориз. канал има при конфликтна ситуация м/у членовете на едно и също равнище в рамките на канала.
Конфликт в многоканалната система е налице при създаване на два или повече канала, които се конкурират един или друг в продажбите на един и същ пазар.
Елиминирането на конфликтите предполага възприемането на общи цели в следните направления: пазарен дял, равнище на цените, качество на обслужване на клиента.
Управление на конфликтите с положителен ефект може да се постигне при:
-размяна на специалисти м/у две и повече равнища на канала
-създаване на стремеж да се спечели поддръжката на лидерите
-насърчаване на съвместно членство
-разглеждане на проблеми
-използване на методите на дипломация
-използване на посредничеството чрез привличане на 3-та страна за помиряване
-арбитраж


































19.Ценовата политика
1. ЦЕНОВИ ЦЕЛИ, СТРАТЕГИИ И ТАКТИКИ
Ценовите цели показват към какво се стреми фирмата чрез своите цени.Подчинени са на общите маркетингови цели.
Ценовите стратегии са начините,подходите и средствата за постигане на ценовите цели .Като правило те обслужват предимно дългосрочните цели на фирмата.
Ценовите тактики също са начини и средства за постигане на определени цели. Открояването им от стратегиите е поради обвързването им с текущи ценови решения в рамките на краткосрочен период .
Две основни разновидности са стратегиите:
-на ниските цени-цени на проникване, дъмпингови, цени с отстъпки, атрактивни, преференциални цени
-на високи цени –престижни, цени на обиране на каймака
Стратегия на ниски цени се реализира чрез по-ниско ценово равнище от средното за отрасъла, от това на конкурентите и от това , което потребителите очакват.
Стратегия на пълните разходи се прилага при ценообразуване на стоки по поръчка и изисква покриване на пълните разходи за производство и реализация, независимо дали те имат отношение към конкретната поръчка или не.
Стратегия на променливите разходи
е подчинена на схващането за долен под на цената,който е лимитиран от равнището на променливите разходи.
Стратегията на понижаване на производствените и други разходи - тя борави с ниски цени, провокирани от намалението на общите разходи ,което е следствие от подобрения в технологиите, оборудването, обслужването и пласмента.
Агресивна спрямо конкурентите стратегия
Тя е за сплашване , състояща се в пускане на пазара на определен продукт при много ниска цена.Могат да си я позволят мощни фирми, които са в състояние да понесат липса на печалба за дълго време.
Стратегия на проникване отразява нуждите на фирмата от бърз пробив на пазара на нови продукти и за завладяване на голям пазарен дял с по-ниски цени.прилага се при стоките за широко потребление, при които конкуренцията е значителна и е способна да се нагажда към пазарните промени.
Стратегия за модифициране на цената – чрез нея цената се видоизменя с помощта на ценови отстъпки. Някои от тях са:
-отстъпки за количество
-сезонни
-за продажби по повод
-за доверие,за плащане в брой
-безплатно предоставяне на допълнителна стойност
Стратегия на ценови намаления-трудно се рзграничава от тази на ценовите отстъпки, тъй като и тя борави с по- ниски цени. За нея е характерно спазването на ценоразписните цени, а облекченията са под формата на изгоден лизинг, безплатен монтаж, по-дълъг гаранционен срок и др.
Стратегии на високите цени използват по- високи от средните на основните конкуренти или обичайната за потребителите цена.
Стратегия на обиране на каймака - тази стратегия привлича клиенти, които могат да си позволят цената, независимо дали причината е снобизъм или поддържане на стандарт.
Стратегия за стимулиране на потребителите с високи цени много близка до предишната.
Смесена стратегия последователното прилагане на обирането на каймака и проникването.
Стратегия за обикновени и луксозни продукти обвързва цените със степента на лукс.
Стратегиите по фази от жизнения цикъл на продукта
Стратегии на психологическото ценообразуване насочени са към спечелване на доверието на потребителите и създаване на чувство, че се плаща по-малко.






































20.Ценовата политика
1. ОБВЪРЗВАНЕ НА ЖЕНОВИТЕ ЖЕЛИ СЪС ЦЕНОВИТЕ СТРАТЕГИИ И ТАКТИКИ
Изборът на стратегия се определя от ценовата цел.Ако целта е насочена към обем , а очаквания ефект е увеличаване на пазарния дял, реализирането й е възможно чрез стратегии , които използват ниски цени . При цел максимизиране на печалбата или висок имидж на фирмата много по-подходящи са стратегиите на високи цени.
2. ЦЕНОВИ ПРОГРАМИ – МЕХАНИЗЪМ НА РАЗРАБОТВАНЕТО ИМ
Ценовите програми описват всички мероприятия, свързани с цените и ценообразуването на даден продукт. Няколкото основни етапа при улесняването на управляващите в процеса на определяне цената на новите продукти са:
-оценка на основните ценообразуващи фактори и формулиране на ценовата цел
-избор на ценова стратегия
-извеждане на ключовите фактори за избор на ценообразуващ метод
-избор на ценообразуващ метод и изчисляване на очакваната цена
-изследване на връзката “разходи-продажби- печалба”при така установената цена
-хармонизиране на цената с останалите инструменти на маркетинг микса
-коригиране на ценовата стратегия след анализ на етапите до сега
-определяне равнището на цената по пласментната верига
-решение за окончателната цена
21.Комуника-ционна политика
1. СЪЩНОСТ И ТЕХНОЛОГИЯ НА КОМУН. ПРОЦЕС
Това е взаимовръзката м/у динамични подсистеми в рамките на една главна система, опосредствана чрез обмен на информация.
В основата на процеса на комуникация стоят субект на посланието и обект на комуникацията. Посланието се пренася до реципиента чрез сигнали, съдържащи определени знаци. Всяко послание пристига с различно съдържание от първоначално предаденото.
















































22.Маркетингово планиране
Маркетинговото планиране е процес на координация на действията на маркетинговите специалисти при изпълнението на маркетинговите функции с цел реализиране на маркетинговата концепция, т.е. удовлетворяване на потребностите на потребителите и постигане на тази основа на предварително формулираната корпоративна цел. Продукт на процеса на маркетинговото планиране е маркетинговия план. Този план има следните раздели:
1. Резюме-кратко, въвеждащо описание на целите, очакваните резултати и необходимите разходи
2. Анализ на текущата маркетингова ситуация- текуща оценка на продукта, пазарите , конкурентите и маркетинговата среда
3. Възможности и проблеми-оценка на силните и слабите страни, възможните проблеми и възникващите възможности
4. Маркетингови цели
5. Маркетингови стратегии-коорпоративна и функционални стратегии
6. Работни програми- програми по елементите на маркетинговия микс
7. Прогноза на отчета- оценка на очакваните резултати
8. Контрол- форми на маркетингов контрол

Tedi4ka
02-25-2009, 12:02
Възникване и историческо развитие на Маркетинга
Маркетинг- анг.“маркет”- пазар
В различните езици се използва за различни действия свързани с раз-мяната и пазара като- търгуване, пласиране, предлагане за продаване и др.
Етап- самозадоволяване
· Децентрализираната размяна- всеки разглежда всички участ-ници на пазара като свои потенциални клиенти;
· Централизирана размяна- всеки предлага това, което има и ку-пува това, от което има нужда
· Предпоставки- НТП, глобализация на икономиката, демократи-зиране на обществения и политическия живот, повишаване на бла-госъстоянието на населението и промяната в стила на живот.

Исторически аспект:
Свързан е с превръщането на пазара от място където производителите диктуват условията и съответно потребителите трябва да се нагаждат към тях в място където условията се диктуват от потребителите, т.е. в преминаването от пазар на производителите в потребителски пазар.
Причини и задължителни условия за появяването и утвърждаването на маркетинга са:
създаване на трайна ситуация на пазара, при която се формира т.нар пазар на купувача;
конкуренцията между стопанските субекти;
наличието на дългосрочна фирмена и личностна мотивация;
наличието на свободна стопанска инициатива както във външната така и във вътрешно- фирмената среда;
наличие на свободно движение на капитали;
наличие на свободно движение на работна сила;

т.1 и т.2 са задължителни за съществуването на Маркетинга

Историческо развитие на Маркетинга

инж. Сайарс Маккорник (1809- 1884):
прилага различна ценова политика;;
сервизна и следсервизна дейност;
опити за проучване на пазара.
Производителите на лекарства
Възниква теорията на Маркетинга ок.XXв. в САЩ и преминава през няколко етапа
бащата на Маркетинга Филип Котлер

“Съвременната концепция за Маркетинга се свежда до прехвърлянето на акцента от производството и стоката върху търговските усилия и купувача и решаването проблемите на потребителя през призмата на социалната етика”.

Етапи в развитието на теорията на Маркетинга:
Лекционните кутсове в Мичиганския, Илинойския и Калифорнийския универ-ситет през 1902г- ограничават се до трактовката на Маркетинга като техника за продажба или като рекламно- насърчителна дейност.
Алфред Маршал- разглежда пазара като сфера за приложение на Маркетинга като обединява продавачите и купувачите до колкото са добре осведомени един за друг и до колкото действат внимателно за да се запази единната цена на стоката за всеки район.
през 1914г. Ричърд Бътлър разглежда маркетинга като управление на пласмен-тните дейности. Създава се асоциацията по маркетинг и реклама.
през 1915г. Една компания създава собствен отдел за маркетингови проучвания.
през 1915г. Арт Шоу разработва теория на маркетинга- философия на бизнеса. Поставя началото на функционалния подход в маркетинга. Започва да се раз-глежда като система от функции осигуряващи вразката между производството и потреблението.
истинското развитие започва през Втората Световна война. Маркетинга се ин-тернационализира:
a. през 50-те год. в него се налага разпределителният подход или всичко ко-ето е свързано с реализацията на фирмената продукция става част от мар-кетинга.
b. От 60-те год. натам маркетинга се обогатява с достиженията на управлен-ските теории и последните постижения на информационните технологии.
c. Концепция за макромаркетинг през 70-те год. Фирменото развитие се пос-тавя в контекстта на отрасловото и национално равнище.
d. Официалното признаване на маркетинга става през 1975г.
e. В България през 30-те год. на XXв.- Никола Чилов
f. Основна интерпретации и дефиниции на понятието “маркетинг”
1. като специална стопанска дейност обособила се в процеса на разделението на труда;
2. като функция на управлението на стопанската дейност, която цели да оптимизира конкретното съдържание на връзката “производство- потребление”;
3. като концепция за пазарно управление на стопанска дей-ност.

Групи на дефиницийте:
Чийто автори възприемат маркетинга като философска концепция на стопанската дейност- разглежда се като социален процес на размяната, в която участват желаещите производители и потребители, т.е. продаването се изразява и като дейност насочена към превръщането на стоките на продавача в пари.
Като процес свързващ чрез свойте канали производителя и пазара. Явява се първостепенна управленска функция.
като ориентация на производителите и потребителите, т.е. дейност или система от дейности осъществяващи концепцията и процеса.

Видиве маркетинг:
класификация
a. според характера на предназначените за размяна предмети:
1. маркетинг на стоки:
· маркетинг на материалните блага;
· на нематериалните блага и на услугите;
2. маркетинг на духовните ценности:
· политически;
· религиозни и др.
според обектния признак, чието структуриране на маркетинга води до обособя-ването му на:
b. маркетинг на хранително- вкусови стоки;
c. на стоки за бита;
d. на стоки с производствено или инвестиционно предназначение;
e. на интелектуалните продукти;
f. финансов маркетинг;
g. в сферата на транспорта;
h. в туризма;
i. на науката и образованието;
j. в сферата на културата;
k. на здравеопазването и др.
структуриране по географско- териториален признак:
l. вътрешно-стопански- сферите на активност на фирмата към национално-то стопанство и вътрешния пазар.
m. Международен- сферите на фирмата към световното стопанство и вън-шния пазар.
според характера на търсенето:
n. стимулиращ- насочен към създаването на стоки или услуги, които до момента не са представлявали интерес за потребителя;
o. конвенционен- насочен към генериране на търсенето на изделия и на търговски марки, от които потребителите съзнателно се отклоняват;
p. синхронизиращ- цели стабилизиране на търсенето на стоки или услуги;
q. поддържащ- цели да поддържа нивото на търсенето постоянно;
r. алтернативен- пренасочва търсенето от една към друга стока за задоволя-ване на еднородни потребности;
s. демаркетинг- ограничава, намалява и пренасочва търсенето когато произ-водството и потреблението на дадена стока е вредно или противоречи на дългосрочните фирмени интереси.
стопед използваните подходи и инструментариум разграничаваме:
t. агресивен- подход за бързо насищане на пазара и динамично формиране на търсенето;
u. глобален-покрива всички полета на пазара чрез приспособяване на фир-мата към неговите условия;
v. директен- политика на пряка реализация на продукцията без помощта на посредници.
според субекта, който осъществява маркетинга:
w. микромаркетинг- система за постигане на фирмените цели чрез удоволет-воряване потребностите на клиента, като се отчитат спецификите на тър-сенето и се съобразяват с правно- нормативните изисквания и обществе-ните интереси. Субект на микромаркетинга са отделните предприятия, дружества, организации и т.н.
x. макромаркетинг- система за организиране на производствения процес и подчиняването му на пазарните условия и изисквания в рамките на на-ционалната икономика. Негов субект е държавата и нейните институции.

Маркетингови концепции за управление

Всяка фирма, която избира за своя плитика може да достигне своите цели по различни начини:
производствена концепция- възниква първа. Базира се на схащането, че потребителите по принцип се ориентират или към широко достъпни и евтини стоки. В системата на стоковото производство нейното прилагане е свързано с постигането на голяма серииност, ниска себестойност и организиране на продажбите по всички възможни начини за пласмент. Тази концепция се използва когато голямата част от потребителите или имат ниски доходи или когато производствените разходи на фирмата са високи и само чрез тяхното понижаване може да се завоюва по- голям пазарен дял.
продуктова- основава се на разбирането, че качеството на стоката има решавашто значение за вземането на решение за покупка, следователно фирми, които възприемат тази концепция полагат усилия непрекъснато да осъвършенстват и обогатяват своите изделия, да постигнат високо качество, специфика, неповторимост на продукта.
a. Съществуват ли достатъчно платежо способни клиенти за този продукт?
b. Дали представата на потенциалните потребители съответства на характеристиките и качеството на продукта?
търговска концепция- използва се при стоки с дълъг жизнен цикъл където от решаващо решение е гъстотата на търсената мрежа. Тя е популярна на т.нар. невидими стоки (засрахованите). Съществува склонност към самоограничаване или недопотребление. Основава се върху три пункта:
c. постигане на рационално договаряне;
d. постигане на интензивно рекламно- насърчителна дейност;
e. перфектно обслужване.
динамична маркетингова концепция- популярна е в наши дни. Възниква към края на 50-те год. на XXв. В САЩ. Изхожда от разбирането, че целите на фирмата могат да бъдат постигнати единствено чрез изследване на потребностите и желанията на целевите групи и чрез предлагането на такъв продукт, който удоволетворява тези желания и потребности по- добре от конкуренцията.
социална маркетингова концепция- т.нар. социален етичен маркетинг- възниква през 70-те год. на XXв. В САЩ. Прилага се само в страните с високо развита ПИ. При нея търговската фирма търси съзнателен баланс между потребностите и желанията на клиентите, между целите на самата фирма и дългосрочните цели на обществото. Въпросът при нея е как да функционира дадена фирма, така че удоволетворявайки нуждите на потребителите в изпълнение на собствените си цели, да работи и в интерес на цялото общество.

Остаряла маркетингова концепция




Модерна маркетингова концепция



Маркетингова обкръжаваща среда. Контролируеми и неконтролируеми фактори на маркетинга. Концепция за маркетинг- микса. Елементи на маркетинговата микро и макро среда

Маркетингова обкръжаваща среда- съвкупност от фактори, които се превръщат в неизменно условие за съществуване и изменение на фирме-ната политика. Тези фактори се разделят на:
a. Неконтролируеми фактори на маркетинга- 2 вида:
1. фактори на макрообкръжаващата среда- макроико-номически фактори и условия, соц. демографски структури, национална култура, бит и традиции, основни религии, съществуващите технологии, про-мените в начините на производство и търгувия. Тук се включва правно- нормативната уредба, полити-чески сили, изпълнителна власт, независимите сред-ства за масова информация и т.н.т
2. фактори на микрообкръжаващата среда- доставчици, търговци и посредници чрез, които се осъществява продажбата на продукцията. Потребителите са вън-шни фактори за фирмата, но върху тях може да се окаже влияние чрез средствата на маркетинга.
b. Контролируеми фактори на маркетинга
Под маркетинг- микс разбираме- съвкупност от фактори, елементи, средства и методи прилагани за провеждане на маркетингова стратегия на фирмата. Елементите на маркетинг- микса са контролируеми, защото се намират под маркетинговите отдели на фирмата- те са управлявани.
Проф. М. Бордън определя маркетинг- микса като план- схема за разрешаване на маркетингови проблеми с помощта на адекватни инструменти, респективно съществени пазарни сили, които влияят на маркетинговите операции на самата организация и елементите на маркетинговата програма.
Най- популярната схема на маркетинг- микс е разработена от Джерами Макарти. Той обобщава елементите в 4 големи групи:
производствена и продуктова стратегия- Product;
стоко- движение на пласмента- Place;
ценова политика- Price;
рекламно- насърчителни деиности- Promotion;

икономически фактори
елементи
на
обкръжаващата
среда
политически сили

елементи
на
маркртинг-
микса

С развитието на неценовата конкуренция започва да се говори за пети елемент- “обслужването”.
Друга класификация на маркетинг- микса:
продуктова политика;
ценова политика;
маркова политика;
комуникацииона политика;
канали за реализация;
политика на обслужване и следпродажбени дейности;
фирмена регистика;

Гордън и Гънсън- маркетинг на взаймодействието:
Основата на разработване на пазара се базира на специалните връзки на фирмата с целевите сегменти. Оформяне и контрол на дълготрайните връзки на фирмата с всички нейни целеви групи, базирани на доверието и удоволетвореността на потреби-телите. Инструментариумът на маркетинга на взаймодействие се използва в зависимост от различните фази икономически взаймоотношения. Следователно маркетинговите инструменти се систематизират по следния начин:
фирмата ориентира дейността си към привличане на нови клиенти- Recruitment;
фирмата обвързва доволните клиенти- Retention;
фирмата желае да задържи, респективно да си възвърне неудоволетворените по-требители- Recovery;
3. Елементи на маркетинговата среда:
1. елементи на макросредата- факторите, за които се приема, че стопанската организация не може да контролира и следо-вателно не може да направлява:
a. демографски фактори- тенденции:
· населението на Земята непрекъснато нара-ства, но е разпределено твърде неравномер-но по континенти и държави;
· увеличаване средната продължителност на живота;
· непрекъснато нарастване на градското насе-ление;
· непрекъснато нарастваща мобилност на на-селението;
· наличието на миграционни потоци, в рам-ките на отделните области.
b. Социални фактори- традиции, бит и култура. Всяко общество представлява съвкупност от различни со-циални групи, които имат различни навици, поведе-ние, предпочитания и интереси.
c. Икономически условия:
· Закона на Енгел- с увеличаване на семейни-те доходи намалява делът на разходите за храна, относително неизменени остават раз-ходите за подслон, нараства делът на раз-ходите за обучение, здравеопазване, тран-спорт, почивка и т.н.т
· Трябва да се отчита състоянието на светов-ната политика, инфлационните процеси, трябва да се обръща внимание на конкурен-цията.
d. Екологични фактори- екологията е задължителен елемент в маркетинговата политика. Зелена точка- фирмата рециклира продукта. Търсят се все по- нови технологии, които да не занърсяват
e. Поитически фактори- политическа стабилност, вън-шната политика, престъпнос, тероризъм.
f. Климатични и географски условия и фактори- минерални извори, пирамидите в Египет.
g. Технологии- нови, нови начини на производство, банково плащане.
2. елементи на маркетинг-микросредата:
a. фирмата- отдели;
b. доставчици- фирми или отделни лица, които осигу-ряват на компанията или на нейните конкуренти материални ресурси, необходими за производството на стоки и услуги;
c. маркетингови посредници- фитмите, които подпома-гат компанията при произвеждането, продажбите и разпространението на нейните стоки сред клиентите. Към тях спадат- търговските посредници, транспорт-ните фирми, асоциациите за маркетингови услуги и финансовите учреждения.
d. Клиентите- могат да бъдат както отдели лица и до-макинства, които купуват стоки за лично потребле-ние, така и производители, прекупвачи, държавни организации, мебдународни партньори.
e. Конкуренти- всички желаещи да заемат целевия па-зар на фирмата
f. Контактни аудитории- вска група, която проявава реален или потенциален интерес към стопанската организация или оказва влияние върху способността й да постигне поставените цели.

Маркетингов инструментариум. Продуктова политика (1р)

продукт- той е в основата- всичко, което удоволетворява нуждите и потреб-ностите на индивида и се предлага на пазара с цел привличане на вниманието, купуване, използване или потребление. От позицията на маркетинга- клиентите не купуват даден продукт, а купуват ползата или изгодата от продукта.
процес на възприемане на продуктите- разработен от Роджърс и преминава през 5 етапа:
a. Усведоменост- потребителят узнава за новата стока, но още на разполага с достатъчно информация за нея;
b. Интерес- потребителят вече има стимул да търси нова информация за новата стока;
c. Оценката- потребителят решава дали има смисъл да ипробва новият про-дукт;
d. Проба- потребителят ще изпробва новата стока, за да си създаде по- пълна представа за нейните качетва;
e. Възприятие- потребителя решава редовно да изпробва новата стока.


Категории потребители:


Ранни последователи

Късно мнозинство
закъсняващи

новатори ранно мнозинство



Новатори- първите 2,5 % от купувачите. Склонни са да рискуват и с удоволствие изпробват новостите.
Ранни последователи- лидери в своята група и възприемат новите идей сравни-телно бързо, макар и предпазливо.
Ранно мнозинство- предпазливите хора. Те възприемат новостите по- рано от средно статистическия потребител, но рядко са лидери.
Късно мнозинство- потребителите, които са настроени скептично. Възприемат новите продукти само когато вече са изпробвани.
Закъсняващи- консерваторите, които са свързани с традициите. Отнасят се с подозрение към всички промени. Общуват с други традиционалисти и възприемат новия продукт само защото в известна степен е станал традиционен.

Жизнен цикъл на продукта

Процесът на развитие на продуктите на пазара е открит от проф. Теодор Левит и по аналогия с биологичния цикъл е наречен- жизнен цикъл на продукта. Това става през 1965г. Периодът от възникването на идеята за създаването на нов продукт или уствършенстване на даден продукт до неговото отпадане на пазара, поради изчерпване на възможностите му да задоволява съответната потребност, се определя като негов жизнен цикъл. Развитието на технологиите значително намалява жизнения цикъл на всеки конкретен продукт, създавайки условия за възникване на нови стоки и услуги и увеличавайки броя на участниците с взаимно- заменяемо предлагане.
Жизнения цикъл на продукта включва 4 фази:



Зрелост
спад

фазата на нарастване
въвеждане



фазата на въвеждане или навлизане на продукта на пазара- характеризира се с бавно и трудно нарастване на продажбите при наличието на риск от провал. Тази фаза предполага намалена печалба или дори загуба, поради ограничените покупки и големите разходи пораждащи маркетинговите усилия на фирмата за лансиране на продукта и главно за реклама. Това е фазата за формиране на пър-вичното търсене.
нарастване- в тази фаза продукта вече започва да се търси от клиентите, оборота нараства, печалбата достига върхова стойност за целия жизнен цикъл на продук-та след, което започва да спада. Фазата на нарастване е критична за налагането продукта на пазара и съответно за завоюването на трайни позиции на оперелен потребителски сегмент. Основна причина за това е идентифицирането на конку-ренцията и предлагането на алтернативи на предлагания от фирмата продукт основната маркетингова стратегя се изразва в провеждането на налагаща рекла-ма, която да стимулира вчрността към марката. Тя се съчетава с гъвкаво цено-образуване, за да се отрази намаляването на цените на конкурентните продукти и да се стимулира пазара.
зрелост (насищане)- характеризира се с относително постоянен значителен обем продажби, но темпа й на нарастване намалява т.е. почти всички потенциални потренители са станали лкиенти на фирмата. Наблюдава се и нарастваща конку-ренция между сходните продукти, повишават се маркетинговите усиля на фир-мата за поддържане на конкурентното равнище и бавно спадане на печалбата. Това е фазата на масовото търсене на продукта.
спад- характеризира се с бързо спадане на продажбите и на печалбата. Пазарът вече очаква появата на нов продукт, като търсенето на съществуващият продукт вече е вторично. Съществуващият продукт вече е изчерпал свойте възможности да удоволетворява конкретната потребност или тя се е променила. Този продукт се рециклира- изразява се в инвестиции за частични промени на продукта или допълнителна реклама.
За да може предприятито да гарантира постоянно нарастване на масата на печалбата на при съществуващият различен потенциал на неговият продукт в съответствие е теорията на жизнения цикъл на продукта, но трябва да провежда политика на т.нар. продуктов портфейл. Идеята се състой в едновременно поддържане на различни продукти в различните етапи от техния жизнен цикъл. Принципно “продуктовият портфейл” има връзка с иновационната дейност на фирмата. С това какви продукти и кога да се обновяват, какви нови идеи да се разработват, какви нови продукти да бъдат внедрявани.

Ценова политика

цена- паричен израз на стойността на стоката. От една страна тя формира об-щият доход на продавача- неговата печалба, а от друга страна в съзнанието на купувача цената се отъждествява с определена парична сума, която той за-плаща от своя доход и т.н.т доходът на потребителя винаги е ограничен то той се стреми да ограничи своите разходи пшо възможно най- рационален начин. Следователно той ще закупи продукта само ако неговата цена не влиза в противоречие с педставта му за рационалност.
видове конкуренция:
a. При ценовата конкуренция взаимодействието между потребителското търсене става главно чрез промяна на цената т.е. ценовата политика се превръща в активно нерядко и основно средство на конкурентната борба. Този, който използва цената, за да постигне възможно най- голям пазарен дял се стреми да поддържа ниски най- цени, респектив-но да има най- ниски разходи.
b. Неценова конкуренция- при нея продавачите наблягат на отличител-ните особености на предлагания продукт, така фирмите успяват да реализират по- голяма продукция, но и да продават на по- високи цени. Рискът тук е свързан с възожността, потребителите могат да не приемат прелаганите стоки като по- добри от конкурентните и да продължат да купуват по- евтините стоки, които според тях са анало-гични на по- скъпите.
цели на ценовата политика:
c. Осъществяване на максимален обем продажби- тази цел е обоснована, когато се налага да се увеличат продажбите на конкрентен продукт, на конкрентен пазар или за конкретен пазарен сегмент;
d. Завладяване на определен пазарен дял- постигането на тази цел е осо-бено важно в случайте когато сходни продукти се предлагат и от кон-курентите фирми. Не винаги нарастването на продажбите е свързвано и с нарастване на пазарния дял;
e. Извличане на определен размер печалба;
f. Постигане на определена рентабилност;
g. Възтановяване на средствата, инвестиране в създаване на нов продукт за определен период от време. Когато за целта е необходимо точно да се анализира времето необходимо за налагане на новия продукт на пазара, очакваните обем продажби и продължителността на жизнения цикъл на продукта.
основни методи на формиране на цената:
h. себестойност + печалба т.е. след калкулацията на пълната себестой-ност на еденица продукция се добавя определен процент печалба.
i. Метод на контролната точка- при него освен себестойността на еденица продукция се отчита и размера на потенциалното търсене. Определят се разходите за различните обеми продукция и като се предвиди потенциалният обем на търсенето се определя минималното ниво на цената, при която ще се възтановят пълните производствени разходи.
j. Метод на потребителската оценка- отчита се оценката на продукта (стойност) от страна на потенциалните купувачи.
k. Формиране въз основа на конкуренцията- същите цени като пазарния лидер или като водещият конкурент на пазара, по- ниски или по- високи цени.
психологически ценови трикове:
l. Психологически цени- при тях решението за покупка е изцяло или предимно емоционално;
m. Цените “чифт- тек”- нечетните цени подтикват към покупка. Създава впечатлението, че е по- евтино, създава впечатление, че ценообразу-ването е прецизно;
n. Престижни цени- високата цена води до високо качество- онези цени, които се поддържат на изключително високо равнище, за да създават чувство на изключителност, а от там и престиж в купувачите. Намаля-ването на цените- намалява и търсенето.
o. Степен на новост на продукта- формира се нова цена- нов продукт- хит на пазара- цената не е водещ мотив.
p. Етапи на жизнения цикъл на продукта- с намаляване на разходите при преминаване на продукта през етапите на жизненият цикъл намаляват и цените. Необусновено високата цена, както и необусновено ниската цена са еднакво опасни. Те ще отблъснат купувачите, ще имаме по- големи разходи при по- високи цени. При по- ниски цени се повишава търсенето, но не можем да реализираме необходимата печалба за разширяване на производствените възможности.
клиенти- всеки има предварителна нагласа колко да струва даден про-дукт, но ако получават нещо изключително- цената няма значение.
конкуренция- съкращава времето между продуктите, предлагат по- ниски цени. Фирмата трябва да наложи качеството, за да запази своя пазарен дял.
държавата- механизми за намесване в ценовата политика на фирмата, оказва роля върху формирането на цената, има контрол върху цената.

Видове цени

Основни:
В зависимост от реалността на функциониране:
реални (фактически) цени- всички цени, които са платени в действителност или при тях са приспаданати всички отстъпки;
формални цени- всички цени, които не са преминали през стадия на ре-алната покупко- продажба, т.е. те имат помощен характер. Тук спада всички помощни, първични, ориентировъчни и др. цени.
фиктивни цени- всички цени, които скриват действителното ценово равнище. Цените, които фирмите използват за прикриване на данъците. Използват се и за изкуствено занижаване на цените.
По равнище на цените:
текущи цени- фактическите текущи международни цени;
средни цени- такива са статистическите цени, които служат за конюнктурата на пазара;
диференцирани цени- цени, при които съществуват различни ценови равнища в зависимост от различни критерии- местонахождение на търговския обем, вида на населеното място;
вариращи цени- понижаващи и повишаващи цени в зависимост от определени условия.
· В зависимост от преследваните цели:
поущрителни (стимулиращи) цени- цели се да се увеличи потреблението, да се съдейства за разрешаване на специфичен проблем, да се преразпредели търсене-то и т.н.т
рекламни цени или цени за въвеждане- специални цени под средното за пазара за лансиране на нов продукт или услуга или при навлизане на нов пазар.
сезонни цени- характерното при тях са отстъпките или надбавките спрямо цена-та, използват се различни ценови скали вариращи поущрителни цени, намалява-не на цената за повишаване на търсенето.
разчетни цени- използват се от фирмата за разплащане на съответните поделе-ния или филиали, които са участвали в обслужването на клиентите. Те имат го-ляма стабилност, обикновено се прилагат за продължителни периоди от време и не отчитат ценовите колебания.
· В зависимост от тяхното съдържание или в зависимост от елементите, които включва цената:
еденични цени на дребно;
обща цена- договорена цена, която включва определен набор продукти или услу-ги.
· Каталожни цени- прилагат се при директния маркетинг за осъществяване на пряка покупко- продажба. Тя представлява твърда цена за крайния по-требител, използвана при директните продажби независимо дали е с или без участието на директния посредник.
· Други цени- за социално слаби, за безработни

Пласментна политика

всички решения свързани с пласментната политика се отнасят до размяната мед-жу фирмата и нейните клиенти и най- вече до това продуктите и услугите да се доставят в договореното състояние, в точния размер, навреме и на точното мяс-то. Пласментната политика или каналите за разпеделение обхващат възмож-ните начини, чрез които се осъществява връзката между предприятието създава-що и притежаващо продукта и неговия краен клиент (потребител). Познати са 2 фор-ми на пласмент:
a. Директно- прекия начин за реализация, т.е. непосредствена връзка между предприятието- производител и неговият краен клиент;
b. Индиректна- опосредстване на връзката между продавача и краиния ку-пувач чрез участието на един или на няколко, еднородни или разнородни, специализирани или неспециализирани посредници.



Каналите на реализаця се определят в зависимост от спецификата на продукта, неговата комлектност и характеристиката на потребителите. Това са факторите, които влияят за определяне структурата на канала, т.е. на вида и числеността на посредници-те- Колко и Какви.
Колкото повече нива има съответния канал това го ускъпява от една страна и съответно намалява възможностите за контрол. Това е минус при използването на по-средници. Плюс е, че посредниците съкращават броя на необходимите преки контакти и така намаляват разходите по обръщението.
Посредниците представляват ФЛ или ЮЛ, които срещу комисионна предлагат услуги предоставени от трета страна. Посредниците осъществяват своята дейност чрез преки или косвени договорни отношения. Като преките се основават на договор междупосредника и клиента, а косвените между производител и потребител. От юридическа гледна точка посредника може да бъде представен по различен начин в договорните отношения, а именно като пълномощник на клиента, от друга страна той може да бъде представител на производителя на съответните продукти. Той може да бъде и представител на двете страни. Посредника може да бъде изпълнител на собствени услуги, в този случай той е в договорни отношения само с клиента.
Като възнагражденза извършената работа посредникът получава комисионна, която варира в различни граници и е под формата на правно- регламентирано парично възнаграждение.
Основните функции на посредниците намират израз в няколко групи задачи:
осъществяване на системни и квалифицирани кнсултации;
подготовка на документацията и доставяне на необходимия информационен материал за предлаганите услуги и продукти;
подбор и приложение на най- подходящите методи за продажба;
организация и предоставяне на собствени продукти, респективно услуги;
разплащане с клиенти и доставчици.
В зависимост с извършената дейност те биват съответно:
· Специализирани посредници- притежават лиценз за извършване на съот-ветната дейност. Такива са- бюра за самолетни билети, борсови посред-ници, туроператорски фирми.
· Многофункционални посредници- с общ профил. Осъществяват пласмен-та на разнообразни по вид продукти, като може да предлагат и собствен продукт.
Системата за продажба трябва да осигурява най- напред:
териториално покритие на потенциалните клиенти;
средства за лансиране на продукта от страна на посредниците;
контрол на продажбите;
нарастване броя на посредниците при необходимост;
стимулиране на посредниците;
качество на услугите за крайния клиент.
В зависимост от броя и характеристиките на участващите в продажбата посредици възможностите за контрол и зависимостта в действията, системата за разпределение на продажбите се квалифицира като:
наситена или специализирана- при наситената система става въпрос за интензив-но покриване на определена територия с продавачи от различен тип. При специ-ализираната- организирането на продажбите става само чрез специализирани посредници. Самата специализирана система за продажби включва посредници от един вид или еднородни посредници;
контролирана или не контролирана система за продажби- бюрата за продажби създадени и поддържани от предприятията формират контролната система за продажби., всички чужди продавачи, които работят за сметка на фирмата се причисляват към неконтролираната система за продажби.
интегрирана или франилизирана- свързани са с начина на организиране взаймо-отношенията между участниците в системата на продажба на продукта, респек-тивно на услугата. Обикновенно интегрираната система се явява и конролирана, а франилизираната е в резултат на договор франчайзинг.
Договор франчайзинг- договор за икономическо сътрудничество, при които една фирма наречена франилижор предоставя на друго лице или фирма, наречено франилизат правото да произвежда и продава продукти и да използва свързаните с тях обекти на интелектуалната собственост. При този договор страните запазват своята юридическа независимост и икономическа самостоятелност.
моно и мулти система- моно е когато различни продукти се продават от една търговска марка, а мулти не когато различни продукти се продават с помощта на различни търговски марки.
Всяка система за продажби реално представлява комплексна услуга на потенциалния клиент. Чрез нея се осъществява връзката му с различните оферти, предоставя се до-пълнителна информация, осигурява се покупко- продажба и се гарантира с необходима-та документация. Също така се предприемат и мерки за защита правата на потребителя.

Комуникационна политика

Тя разполага с множество инструменти за въздействие върху потребителското поведение.
пазарните комуникации преминават през фазата на разгласа- всяка комуникация в рамките на стопанския, културен и социален живот, която цели осведомяване, а не маниполиране на целевата аудитория, не съдържа емоции, а данни приема-ни за обективни. Комуникаторът изпраща послание до адресата, на което полу-чава по бавен респективно по- бърз отговор, това е т.нар. обратна връзка.
Обратна връзка








Комуникацията винаги е двупосочна като изпращането на съобщение и поучава-нето на отговор могат да бъдат с различна интензивност.
Еднопосочната връзка не се счита за комуникация!
Под стопанска комуникация се разбира предаването на информация за даден продукт или услуга от страна на производителя или комуникатора към потенциалния клиент или адресат, като въз основа на тази информация потребителите следва да закупят съответният продукт- обратна връзка.




Обратна връзка







Кодиране на послание Декодиране на послание

Шумове




посланията предавани по този вид биват:
a. Рационални- адресирани са към личните интереси на аудиторията, т.е. към конкретните ползи от продукта. Те могат да бъдат емоционални съответно събуждат положителни или отрицателни емоции у потребителя с цел той да бъде мотивиран да извърши съответната покупка;
b. Морални послания- насочени са към моралните ценности на аудиторията, към това кое е правилно или уместно. Често се използват за да убедят адресата да поддържа определени социални клаузи.
Вазно при комуникациите за създаването на посланието от комуникаторът е да се знае:
· Какво казва;
· Какво е посланието;
· На кого го казва;
· Кой е рецеплиента на това съобщение;
· Какви медии използва и с какво въздействие?
цели на комуникационната политика:
c. осъществяване на успешен контакт;
d. предизвикване на внимание;
e. емоционално въздействие;
f. запаметяване;
g. създаване на позитивно отношение;
h. предизвикване на интерес;
i. предоставяне на информация- информационна функция;
j. покупката.

Комуникационен микс

той представлява система, която включва различните действия на предприятието чрез, които то създава отношение, убеждава или напомня на потребителите за предлаганите продукти, услуги, образи, идеи, обществена дейност или влизане в обществото. С тяхна помощ предприятието планира, организира и провежда раз-лични кампании. Първият елемент на комуникационният микс е:
Първият елемент на комуникационният микс е:
a. Фирмена идентичност- тя определя посланието на фирмата, как ще бъде възприета тя. Състои се от три компонента:
1. фирмено лого- дизаин- външен облик на фирмата;
2. фирмената стратегия- линия на поведение;
3. фирмената комуникация- политика провеждана от фирме-ната идентичност.
Цел на фирмената идентичност е да популиализира собствената идентичност на фирма-та сред крайните потребители, каналите за дистрибуция и сътрудниците. В крайна сметка ако представата на потребителите за нас е такава каквато искаме да бъде значи сме успяли успешн да им се представим.
b. Насърчаване на продажбите- мерките насочени към активните канали за дистрибуция.
c. Лични продажби- създаване на директни канали между производителя и купувача

Характеристиката на продавача според:

Подготовката на потребителя Специалистите по маркетинг
·1 очтив; ·1 склонност към поемане на риск;
·1 услужлив; ·1 силно развито чувство за отговорност;
·1 честен; ·2 склонност към решаване на проблеми;
·1 надежден; ·грижизаклиентаивнимателн опланираненаканалите
·1 осведомен и т.н.

d. Спонсорство- предоставнв финансова поддръжка от страна на изявен из-точник, която в замяна повишава досегашният имидж и печалба.
e. Продуктов пласмент;
f. ..........................;
g. Връзки с обществеността PR- в зависимост от целевите групи към, които е на сочена комуникацията, връзките с обществеността се разделят на:
1. външен пиар- осъществява нконтакт с медиите, преки, радио, телевизор, с обществените служби и учреждения, с доставчици, сътрудници, конкуренция, финансовата сфера, контакти с трите страни, индиректни свързвания с фирмите канали, с мултипликатора на общественото мнение;
2. вътрешен пиар- въвъ фирмата;
3. бял пиар- той цели да представи в благоприатен образ фир-мата, да възхвали нейната продукция. Най- често комуника-тора е известен, конуникацята се получава по редовните канали за масова комуникация.
4. черен пиар- цели подронване престижа на конкурентите, дискредитиране на тяхната продукция или дейност.
цели на връзките с обществеността:
утвърждаване на съществуващите нагласи- да купят потребителите;
отслабване на съществуващите нагласи;
промяна на съществуващите нагласи;
мотивиране на нови нагласи.
пиар концепциа:
a. Обществено пространство- тенденциите в промените на интересите на потребителите;
b. Пиар- конкурент;
c. Фирменото равнище- фирмената култура, имидж.
реклами- също част от микса.

Реклама

насочена е към специфична целева аудитория, която трябва да се подтикне към покупката на определени продукти, за ползване на определени услуги. Реклама е всяка платена форма на контролируемо въздействие, осъществявоно от сред-ствата за масова комуникация по предтавяне и налагане на стоки и услуги. Рекламното изделие контролира комуникациите. Предпоставка за специфичната реклама насочена към дадена целева аудитория- характеристики на очакванията, потребностите на целевата група, за да може да й се въздейства механично.
етапи в разработването на рекламна стратегия- най- напред трябва да се опреде-лят рекламните цели и политика. Основни цели на рекламата са:
a. Поплялизиране на фирмата и продуктите- привличане вниманието на по-тенциалните клиенти;
b. Предоставяне на информация за офертите и фирмите, които предлагат съ-ответните продукти, за да се предизвика интерес към тях;
c. Генериране на импулс за покупка, за да бъде закупена конкретната стока или услуга;
d. Допринасяне за изграждане имиджа на стопанската организация.
определяне на целевите групи- за разлика от пиара, рекламата е насочена към определена целева група, потребителите, които трябва да бъдат завладяни от ре-кламата, съобразяване с потребностите на купувачите, възраст, пол.
избор на рекламни средства- клипове, обяви, плакати, интернет търсачки. С помощта им самото послание се кодира и изпраща като комуникация от тон, текст и звук до съответната целева аудитория, посредством различните реклам-ни медии.
видове рекламни средства:
e. Печатни рекламни средства- каталози и др.
f. Списания и вестници;
g. Радио и телевизия, плочи, касети и др.;
h. Брушури, листовки и др.
i. Рекламни писма;
j. Реклама на мястото на продажбата- промоция;
k. Визуални рекламни средства;
l. Кино реклама;
m. Интерактивни медии.
рекламни материали- иженти (Event)- предпочитани рекламни инструменти. Имат пиар- насоченост и има благоприятен ефект.
рекламни подаръци;
рекламни носители- рекламни медии- рекламните средства са изразните форми или конкретизирано послание. Рекламните медии- достигане на избраната целе-ва зудитория:
n. печатни медии;
o. електронни или аудиовизуални медии;
p. интерактивни;
q. външна реклама- биобордове и др.;
r. директна реклама;
директна реклама- специфична форма на реклама. При нея се набляга на директ-ната връзка между комуникатора и адресата. Директната реклама цели да под-тикне потенциалният клиент към незабавно действие, а именно към покупката или услугата. За обратна връзка се използва телефон за връзка. Успеха на рекла-мата зависи от съдържанието- трябва да се адресира лично към тях.

Провеждане на рекламата и контрол

има две алтернативи:
a. маркетинговият отдел да проведе рекламната кампания;
b. фирмата ползва услугите на друга фирма свързана с рекламите.
рекламен бюджет- всяка реклама е свързана с разходи, трябва да се определи ра-змера на бюджета чрез методите:
c. Процентен метод- рекламните разходи се определят като твърд процент спрямо оборота, печалбата или съвкупните разходи на стопанската орга-низация;
d. Конкурентен метод- рекламните разходи се определят спрямо тези на конкурентите в бранша;
e. Метод на целите и средствата- пресмятат се рекламните разходи и ре-кламният успех;
f. Други методи:
1. метод на ....................................
2. метод на пазарния дял- необходимо е да се види дела на конкурентите и нашия;
3. метод на допълнителната стойност.
контрол на рекламата- обхваща 2 направления:
g. Контрол на рекламните разходи- проверява се дали планирания бюджет съвпада с действителните рекламни разходи;
h. Контрол на рекламния успех- измерват се рекламните продажби, ползват се предварителни текстове, които определят популярността на фирмата или продукта преди провеждане на кампанията. Последващи тестове- изследват рекламният успех след провеждане на рекламата.

Контрол ефективността на рекламата

Метод на контрол ефективността:
a. Измерване на ефективността- измерват се физическите промени и реак-ции;
b. Възприемането и обработката на информацията, изработени чрез техни-чески средства;
c. Измерване на достоверността и ефективността на фирмата и представите-ли на целевата група и имиджа на организацията;
d. Запаметяването или възпроизвеждането на рекламните мерки, което се изследва посредсвом познавателни или припомнящи тестове. Познавател-ните тестове се основават на съдържанието и средствата на рекламата, а припомнящите тестове на рекламното послание;
e. Измерване на потребителското мнение- директно запитване на случайно избрани клиенти, за измерване на продажбите на контролиран и неконро-лиран пазар.
разлика между реклама и пиар:
f. Рекламата винаги предполага покупка на пространство или време за пре-длагане на информация, при постигане на контрол върху съдържанието на рекламото послание. Пиара не позволява контрол на съдържанието на информация;
g. Рекламата се осъществява в краткосрочен или средносрочен план, а пиара винаги ориентира цели в дългосрочен план;
h. Рекламата подчертава по увлекателен начин специфичните преимущества на конкретния продукт, а пиара е много целеви;
i. Крайната цел на рекламата винаги е продажба, а на пиара е постигане на еднопосочност на интересите на организацията и на обществото като цяло чрез повишаване на взаимното доверие.
видове реклама:
j. Рекламата според сферата на обществения живот- 3 групи:
1. поитическа реклама- цели популяризиране на поитически идеи, програми и платформи и пробщаване на общността към тях. Цели разширяване и утвърждаване на влизането на партии, организации и движения, налагането на лидерите им и т.н.т
2. стопанска реклама- поделя се на:
a. Потребителска- адресирана към крайния клиент. Осъществява се чрез каналите за масова комуника-ция и реклама на мястото на продажбите.
b. Работна- насочена е към различни групи специа-листи.
3. социална реклама- свързана е с усилията на държавата да популиаризира и налага обществено значими идеи. Финан-сира се от неправителствени организации и държавни учре-ждения.
k. Реклама според това кой рекламира:
1. самостоятелно провеждана реклама- заплаща се само от един рекламодател;
2. обща реклама- обединени средства за реклама;
l. реклама според жизнения цикъл на продукта- разработе на са от Клепнер и са известни като “рекламна спирала”;
1. въвеждаща реклама- провежда се в началната фаза, зависи от това дали се въвежда нов продукт известен под някаква марка на нов пазар или нов продукт под нова марка. Характеризира се с повишаване на интензивността и пови-шен рекламен бюджет;
2. поддържаща (утвърждаваща)- чрез нея рекламиращият за-твърждава и запазва завоюваните пазарни позиции, като постепенно разширява търсенето. Конкурентния натиск трябва да се отчете. Характеризира се с различна периодич-ност и разпределение на рекламното въздействие върху аудиторията.
3. напомняща- поддържа спомена за характерните особености на продукта в съзнанието на потребителя и така запазва верността към марката.
m. Реклама според териториалния обхват:
1. местна реклама- провежда се в определен район, има лока-лен ефект и е по- евтина.
2. регионална реклама- няколко населени места. Изразява се ефета от разпространение на рекламата в различните регио-ни;
3. национална реклама- в национален мащаб;
4. международна реклама- трябва да отчита бита и културата на страните, в които се провежда;
5. глобална реклама- международна реклам използваща една-кви рекламни кампании с еденични образи и SMS в много страни.
n. Реклама според начина на възприемане:
1. звукова;
2. зрителна, визуална;
3. звуково- зрителна;
4. зрително- обонятелна;
5. зрително- вкусова;
6. зрително- осезателна.
o. Реклама в зависимост от медиите:
1. радио реклама;
2. външна реклама;
3. ТВ реклама;
4. кино реклама;
5. прес реклама.
p. Според психологическите признаци:
1. рационална и ирационална;
2. емоционална;
3. реклама апелираща към инстинктите- насочена към импул-сивното поведение;
4. подсъзнателна реклама- ефективна, но не е етично изпол-зването.
q. Други видове реклама:
1. скрита- рекламата цели да премълчава от използваното средство и рекламодателя остава скрит.
2. качествена- препокрива се с пиара.

Етичен маркетинг

Маркетинговата етика се занимава с ценностите и мерките на маркетинга и неговата отговорност към обществото. Маркетинговата етика изследва изискванията на всички участници на пазара по отношение на предлаганите услуги и претенциите на обществените групи засягани пряко или не от негативните последици от прилагането на маркетинговите инструменти.
Етапи:
a. Реклама от първи вид- при пазар на производителя качествените показа-тели не се изтъкват или не се свързват с продукта.
b. Реклама от втори вид- появява се с настъпването на промяната от пазар на производителя към пазар на потребителя. Тя започва да изтъква аргументи подкрепящи продажбата, но не са рационални, няма емоция в тази реклама;
c. Реклама от трети вид- не продава просто продукти, а образ и имидж. Започват да се изтъкват аргументи, които нямат нищо общо с пролуката. Използват се широко емоциите.
d. Реклама от четвърти вид- рекламата се превръща в изгоден маркетинг, който прави добра реклама, предлага и добри продукти.
e. Реклама от пети вид- началото й се поставя от обединяването на нацията (показа живота такъв, какъвто е):
характеристики на рекламната етика- принципи:
f. само достоверна реклама спямо клиентите и конкурентите;
g. умерена и дозирана реклама, без повеждаща реклама, без злоупотреби и показанята за човешкото поведение;
h. рекламен стил съглано обичайте;
i. никаква манипулация чрез реклама.

Маркетингови проучвания. Същност, методи и технологии

Маркетинговите проучвания възникват и се развиват като средство за компенси-ране за изчезналата директна комуникация между производителя и клиентите му. Те представляват система от дейности, които се провеждат с цел да се установи въздей-ствието на пазарните фактори върху реализацията на даден продукт или услуга, както и да се установят тенденциите в развитието на дадена икономическа система.
алгоритъм на маркетинговите проучвания- стъпки:
a. Поява и дефиниране на изследвания продукт;
b. Формулиране на целите на бъдещото проучване;
c. Определяне на нужната за целите на изследването информация. На този етап се прави оценка на наличната информация и ако се установи, че не е актуална се обосновава нуждата от провежданене на маркетингови про-учвания;
d. Избор на метод и съставяне на план за провеждане на маркетингови про-учвния. Етап на подготовка на маркетинговите проучвания, където следва да се определят подходите за провеждане на маркетинговите проучвания. На второ място методите за провеждане на маркетингови проучвания, проучвания обект, източниците, които ще се използват, начините и сред-ствата за обработка на получените данни, екипа за провеждане на проучванията, бюджета необходим за провеждане на маркетинговите проучвания, сроковете и вида на маркетинговите проучвания, в който ще се представят резултатите.
e. Тема на проучване- дефиниране на проблем;
f. Обект- съдържа изследователският проблем, потребителите на определен продукт, пазар и т.н.т;
g. Предмет- специфична страна от обекта, която съдържа съществените променливи на изучавания проблем;
h. Цели- резултата, който ще се предостави на поръчителя;
i. Задача- за да се постигнат целите трябва да се решат задачите;
j. Хипотези- предложения, състояниети и връзките на и между изучаваните звена, проверка на събраните данни;
k. Инструментариум- анкети, интервюта и др.
l. Период;
m. Обхват- колко са анкетираните и т.н.т.;
n. Провеждане- усилията са насочени към набиране на информация, нейно-то преработване и предоставянето й в доклад. Доклада включва подробно изложение на получените данни, резюме на маркетинговите проучвания и предложения, дейността на рекламата.
o. Оценка на проведеното маркетингово проучване, формулиране на изводи и препоръки- маркетинговото проучване приключва с анализ и оценка на получените резултати, както и на самата методика и инструментариум.
методически аспекти на маркетинговите проучвания:
p. информация и информационни източници- според начина на разработва-нето:
1. проучвания от място (кабинетни);
2. проучвания на място (полеви);
3. едновременно по двата начина.
На разположение са два вида данни- вторична и първична информация:
вторична се набира изключително чрез проучване от място;
първична при проучвания на място.
Под вторична информация се разбират всички данни, които са вече набрани и обрабо-тени с някаква цел, съществуват на хартиен носител. Нейното планиране и обработка не е планирано за текущото изследване, но може да бъде използвана за него. Всяко маркетингово проучване започва с издирването, обработката и оценката на цялата достъпна вторична информация. Тя може да се окаже достатъчна, за да се изясни формулираният проблем и да бъдат взети обосновани управленски решения.
Първичната информация представлява всички данни набирани в зависимост от формулирания проблем от първичен източник или посредством информационни звена, които я притежават в достатъчна степен. Тя е скъпа и изисква време. Набирането й ста-ва по 4 основни метода:
наблюдението- служителите на компанията следят реакциите и поведението на изследваните лица;
качествени методи- основават се на възпроизвеждането на даден пазар или па-зарна ситуация, при което се отчита въздействието на един или други фактори. Правят се различни стратегически и тактически действия.
експериментални методи- съвкупност от правила и процедури за набиране на данни, с които се цели да се провери в контролируеми условия резултата от действието на един или няколко пазарни фактора.
декоративни (описателни)- набиране на данни от участниците в сортираната група, посредством анкетиране, интервюиране и фиксиране на мненията.
Интервю- начин на допитване, при който по определен план се провежда разговора между интервюиращия и интервюирания. За съхраняване на получената информация може да се използва звукозаписна техника, стенограма на разговора и др.
Предимства на интервюто:
има по- голяма свобода при задаване на въпроси. Техните формулировки могат да се променят и съобразяват с индивидуалните особености на респондента. Мо-гат да се задават допълнителни въпроси, визможността да се следят реакциите на интервюирания, начина по който се разбират и тълкуват въпросите и т.н.т.
Анкета- характеризира се:
въпросниците се попълват самостоятелно от респондента;
задавнето на въпроси и попълването на отговори е в писмена форма;
не са възможни промени в съдържанието, броя и последователността на въпро-сите след започване на интервюто;
Извадков подход- същност и видове- когато изучаваме една съвкупност от единици има два подхода:
да бъдат изследвани всички единици на съвкупността, т.нар. изчерпателен под-ход;
да бъдат подбрани само определен брой еденици и между тях да бъде проведено съответното птоучване, т.нар. извадков подход. Основава се на наблюдението на определен брой отбрани по определен начин представители на някаква интере-суваща ни съвкупност. Според подбора на изследваните единици извадките се разделят на:
a. случайни- за подбора на единиците изследователя не се намесва по ника-къв начин;
b. неслучайни- при тях за подбора на единиците изследователя се намесва в различна степен.

Разработване на въпросник:
Въпросникът е списък от въпроси, които се представят пред респондента и фор-мата в която се регистрират отговорите му.
Видове въпроси:
открити (отворени);
закрити (затворени)- предварително формулирани отговори;
полузатворени.
Според броя на дупостимите отговори:
изискващи само един отговор;
допускащи ограничен брой отговори;
изискващи отговор на всички варианти;
контролни въпроси- предназначени да проверят достоверността на отговора на друг въпрос;
филтриращи въпроси- подразделят респондентите на притежаващи или неприте-жаващи дадена характеристика като към едните се адресират въпроси, които не се отнасят към другите;
Правила за конструиране на въпросника:
считане на спецификата на културния и образувателен статус на респондентите;
указанията за попълване на въпросника трябва да са ясни и изчерпателни;
да се избягва банализирането на въпросите;
логиката на програмирането не бива да се смесва с логиката на подреждане на въпросите в анкетната карта;
трябва да има въведение, в което се посочва кой и защо провежда анкетата;
трябва да се опомене за какво ще бъдат използвани получените данни;
указания за начина на попълване на въпросите;
Встъпителни въпроса- 2 основни функции:
1. заинтересоват респондентите и добронамереното им отношение за попъл-ване вярно анкетата;
Основни въпроси- трябва да осигурят необходимата в програмата на изследването информация.
Заключителни въпроси- трябва да са лесни, за да отчитат умората на попълващия.


Разработване на маркетингова стратегия

Процес на анализиране визможностите на рекламата, избор на целите, изработване или формулиране на плановете, осъществяване на маркетингови мероприятия и контрол при реализацията им. Маркетинговата стратегия направлява маркетинговата дейност на фитмите и им позволява да вникнат в маркетинговите проучвания, процесите на изследане на потребителите, планирането на продукцията, нейният пласмент както и планирането на цените. Маркетинговите цели определят посоката, развитието на пред-приятията. Маркетинг стратегията фиксира пътя. Маркетинг- микса средствата за постигане на предприетите цели. Всяка маркетингова концепция предполага взимането на съгласувани решения на 3 нива- цели, стратегия, маркетинг- микс.

Изграждане на маркетингова концепция


Философия цели
Структура стратегия
Процес маркетинг- микс




Алгоритъм за изработване на маркетингова стратегия:
определяне на целите на стопанската организация- фирмата никога не разполага с достатъчно количество ресурси, не всички възможности са еднакво привлекателни. Цената на стопанската организация е направле-нието, в което трябва да осъществява дейността си. Фирмените цели трябва да допринасят на първо място за формиране на ясна представа у сътрудниците за тяхната роля в дейността на фирмата.
a. Да осигуряват последователност в управленските решения;
b. Създаване на основа за планиране цялостната дейност на стопанската организация;
c. Създаване на предпоставки за анализ и контрол върху дейността;
d. Фирмените цели трябва да са ясно формулирани, да имат количествено изражение, да са реални и достижими.
ситуационен анализ- насочен към настоящото пложение на фирмата и направлението, в което се движи. За тази цел се изследват реалните и по-тенциалните разходи, стоките, потребителите, външната и вътрешната среда, конкурентите и техните продукти и стратегии, маркетинг. Цената на фирмата, маркетингова програма и организацията, движението на рекламата, опаковката, обслужването на клиента.
анализ на възможностите на стопанската организация;
маркетингови проучвания включително и маркетингова информационна система.

Информационна система- комплекс от средства за постоянно и планово набиране, съ-хранение, обработка и анализ на информация използвана в процеса на управление. Съответната маркетингова иформационна система е съвкупност от процедури, средства и изводи за набиране и обработка на информация в процеса на анализ, планиране и фактическа реализация и контрол на маркетинговата дейност във фирмата.
Има три основни концепции при разработване на маркетингова стратегия:
сегментиране на пазара;
избор на целеви пазар;
позициониране на продукта на пазара;

Сегментиране на пазара- пазара е съвкупност от потребители с различни потребност и изисквания, т.е. той е хетерогенен. Поради не еднаквото отношение към предлаганите продукти и услуги, както и различното поведение, не е възможно да се удоволетворят всички потребители или се налага сегментиране, т.е. потребителите, които са интерес за фирмата се идентифицират и свеждат до хомогенни групи по определени признаци. Следователно сегментирането е разделянето на пазара на отделни групи потребители, като за всеки от тях може да се разработи отделен продукт и или маркетинг- микс.
За да се избегне свръх сегментиране е необходимо правилно да се подберат и подредят по степен на значимост критериите за сегментиране, както и да се ..................
Основни критерии за сегментиране:
териториален- пазарите се обособяват по местонахождение на потенциал-ните клиенти, на активните им интереси, административни единици, го-лемина на населението, характер на селищата, степен на урбанизация и др.
демографски- пол, възраст и др.
психологически- принадлежност към дадена класа, начин на живот и др.
потребителското поведение- предпочитания, привързаност към марката и др.
пазарен критерии- сезонност, гъстотата на пазара и др.
Причини за сегментиране на пазара:
фирмата определя клиентите които й осигуряват най- високата рентабил-ност или тези, които най- трудно се поддават на конкурентно влияние. На второ място се разкриват неудоволетворени потребности;
фирмата може по- добре да определя пазарната си политика, като формира свой целеви пазар и се създават предпоставки за постигане на максимална ефективност на маркетинговите мероприятия по отношение на всеки сегмент.
фирмата може да пренебрегне сегментирането и да използва недеферен-циран маркетинг. Да средоточи усилията си върху един или няколко сегмента или използва т.нар. концентриран маркетинг.

Едносегментна (концентрирана) стратегия



P Сегмент 1
Фирма X P P
Сегмент 2
P
Сегмент 3
Маркетинг- микс




Многосегментна стратегия на фирмата. Диференциран маркетинг



Маркетинг- микс 1




Маркетинг- микс 2 сегмент 1

Фирма X сегмент 2

сегмент 3

Маркетинг- микс 3





Избор на целеви пазар. Характеристики на идеалния пазарен сегмент или целева група:
наличие на неудоволетворени потребности, които фирмата успешно може да удоволетвори
платежоспособни потребители
предоставя възможност за по- нататъчно повишаване на потребностите
липса на концуренция

Целевия пазар е групата потенциални потребители, които фирмата иска да привлече.
Пазарен прозорец- сегмент, които е пренебрегнат от производителите и от търговците. Пазарът там изобилства от стоки, но една част от потребителите не могат да намерят онова, което в най- пълна степен да съответства на желанията им.
Пазарна ниша- сегмент, на който в най- голяма степен подхожда продукта или опита на стопанската организация.
Позициониране- свързано е с налагането на продукта като най- добре удоволетворяващ потребностите, изискванията и желанията на клиентите. Обхваща всички мерки насоче-ни към интегриране на предлагания продукт в субективните възприятия на потребите-лите по начин отличаващ от конкурентните продукти и то така, че да са предпочитани пред тях. Под позициониране не трябва да разбираме промени в предлагания продукт. Става въпрос единствено за утвърждаване на даден елемент или комбинация от елемен-ти от целевата група.
Бюджет- средствата необходими за изготвяне на маркетингова стратегия. Маркетингов контрол- 3 основни вида:
контрол по изпълнение на годишните планове;
контрол на печалбата;
стратегически контрол.

Tedi4ka
02-25-2009, 12:03
РПаЎ±б >  юя       юяяя  яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяЬҐh cа  e Ђ   Ч   ё  ё ё ё ё ё ё  М М М М М М
Ц  М и a ж ж ж ж ж ж ж ж ж  и и и и и и I X Ў 6 и ё ж
  ж ж ж ж и ж ё ё ж ж ж ж ж ж ё ж ё ж ж Я›ќ\АМ М ё ё ё ё ж ж ж ж Маркетинг - общи понятия
1. Обща нагласа на обществото към "маркетинга"
отрицателна (свързана например с директния маркетинг – досадни търговци на дребно, които ни пробутват некачествени стоки; огромни количества нежелана реклама – листовки, e-mail-и; служи за създаване на нежелани нужди – хората имат нужда само от прости неща като храна, подслон, работа и др.)
положителна (агресивната маркетингова политика повишава потреблението => производството => заетостта => жизненото равнище. Луксозните стоки вече не са луксозни, благодарение на масовото производство
2. Маркетинг – кого засяга?
всички фирми – хронологично се възприема първо от тези произвеждащи стоки за крайния потребител (Procter & Gamble, Coca Cola), промишлени стоки (пр. рекламите на Лукойл), услуги (банки, авиокомпании, застрахователни дружества, лекари адвокати), непроизводствената сфера (училища, университети)
потребителите (те са опитните зайци) :)
обществото (като регулатор)
3. Дефиниция
"Маркетинг са всички дейности, направляващи потока на стоки/услуги от производителя към потребителя." (Американска маркетингова асоциация) – в определението не е включен и аспекта на маркетинга, касаещ решението какви точно стоки и услуги да бъдат произвеждани.
Друго определение за маркетинг: "Да доставиш точните стоки/услуги на точните хора, на точното място, на точното време, на точната цена и по подходящия начин" – тук обаче се засягат само стоки и услуги и не се покрива идеята че и други неща могат да попаднат под шапката на маркетинга. (идеи)
Def. Маркетинг – дейност, ориентирана към задоволяването на нужди и потребности посредством процеса на размяна
4. Основни понятия. За да разберем дефиницията, нека първо се спрем на някой основни понятия
Потребности (needs) – състояние на осъзната незадоволеност. Основните потребности са за храна, дрехи, топлина, следват сигурност, принадлежност, влияние, знания, самоусъвършенстване. (припомнете си пирамидата на Маслоу) Незадоволени потребности => нещастен човек. Има 2 начина по който можем да ги задоволим:
Да придобием желания обект (типично за западните общества – като са гладни, ходят в МакДоналдс)
Да подтиснем желанието (типично за източните общества – като са гладни, медитират :)
Нужди (wants)– израз на общите потребности, пречупени през индивидуалното. Ролята на маркетинговия специалист е да повлияе на нуждите, а не на потребностите.
Необходимост (demands) – нуждата става необходимост, когато индивида може и иска да придобие обекта на желание.
Продукт – нещо, което може да удовлетвори нужда или потребност. Забележете, че различни продукти могат да удовлетворяват една и съща потребност (можем да се наядем по 1000 начина)
Размяна – процеса на придобиване на желан обект чрез предлагане на друг. Размяната е едва един то четирите начина, по който можем да придобием нещо. А те са:
Производство – да си го направим сами
Принуда – да си го вземем със сила
Молба – да го получим като акт на милосърдие
Размяна – да дадем нещо в замяна.
Размяната не е била винаги най-естествения начин, по който се изграждат отношенията в обществото. То може да функционира и на базата на процеса на преразпределение (крепостните селяни), на базата на взаимност (reciprocity) – пр. семейните отношения. За да има размяна, е необходимо: да има поне 2 страни; всяка да има нещо интересно за другата; да е способна да го достави; свободна да приеме или отхвърли офертата. Размяната може да е парична или бартерна.
Пазар – множеството от всички действителни и потенциални купувачи на даден продукт/услуга.
Нуждите могат да бъдат задоволявани по няколко начина:
Натурално стопанство – всеки сам си произвежда това от което има нужда
Децентрализирана размяна – всеки ходи при другите, за да разменя
Централизирана размяна – търговец купува от всички и те от него. Така се увеличава транзакционната ефективност на икономиката.
Вече можем да се опитаме да разграничим основните дейности, включени в маркетинговия процес:
намиране на правилните купувачи
анализиране на нуждите им
разработка на подходящ продукт
популяризирането му
съхранението и дистрибуцията му

ч Ў њ7ќ7¤ѓ.ҐИA¦n§nЁn©nЄ « …Фя     hx я     hx я     hx я     hx я     hx я     hx я     hx я     hx я     hx §§§§§§§§§     G H l m 4 5 P Q w x http://www.teenproblem.net/forum Ў Ѕ ѕ К Л С Т ц ч  e f В Г О ч
ш
X Y ® Ї ґ L M Y ј Ѕ Д p
q
x
  5 6 Y Z ‡ ? Є « t u z П Р   N O ђ ‘   m n Ћ Џ © Є Й К Ю Я я  ъ э э э э э э э э э э э ъэ э ъэ э э ъэ ъэ ъэ ъэ э э э э э ъэ э э э э э э э э э э ш u UЃ] ] P   H m 5 Q x Ў ѕ Л Т ч f Г ш
Y Ї M Ѕ q
 6 Z ? « u Р  O ‘  ю ь У У ь У У У ь У У ь ь ь Є Є ь ь ь ь Є Є Є Є ь ь ь У У У ( 
Р˜юd d 4  яя  hx .  Р ( 
Р˜юd d 4я     hx §  Р    n Џ Є К Я   ю Х Х Х Х Х У  ( 
Р˜юd d 4я     hx §  Р      K   @ся  Normal   ] a  " A@тяЎ " Default Paragraph Font $ юO т $ Normal (Web)
 d d $ юO $ ctitle
 d d  UЃc     яяяя  ъ
   я@a ђ Times New Roman ђ Symbol "ђ Arial ђ Wingdings "ђМ Verdana Cyr
"ђ Verdana "  Ђ рР h ”L¦–L¦   P 2
   ѓ    р 6 ????????? - ???? ??????? PeterPeter        

юяяяэяяя юяяя юяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяюяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяR o o t E n t r y  яяяяяяяя  А F Я›ќ\А @ W o r d D o c u m e n t    яяяя Ч  C o m p O b j  яяяяяяяяяяяя j  S u m m a r y I n f o r m a t i o n ( яяяя яяяя  ё  юяяя      юяяя
юяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяя юя
яяяя  А F Microsoft Word Document
MSWordDoc  Word.Document.6 ф9Іq юя 
  а…џтщOh«‘ +'іЩ0 ?   ђ  ˜  ј  И  Ш  д  р     
D P
\  h  p  x  Ђ  г   ????????? - ???? ???????     Peter n       Normal   Peter   1 E   Microsoft Word for Windows 95 Rm@ Њ†G  D o c u m e n t S u m m a r y I n f o r m a t i o n 8  яяяяяяяяяяяя Ш яяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяя  юя
яяяя  А F Microsoft Word Document
MSWordDoc  Word.Document.8 ф9Іq t  г   CSD         ????????? - ???? ??????? 

Tedi4ka
02-25-2009, 12:04
Маркетинг микс
Същност:
а) Маркетинг миксът е съвкупност от стопански дейности, чрез които фирмите съобразявайки се е действителните и потенциални потребности на потребителите се стремят да приспособят производството си към тях и да въздействат на пазарното търсене;
б) Маркетинг миксът е съвкупност от елементи, подходи и методи, с които се провежда цялата дейност на маркетинга и се постига оптималност или най-висока ефективност;
в) Маркетинг миксът означава най-търсения продукт да се продава по най-подходящ начин на най-удобното за това място и по най-приемливата за подавача и купувача цена;
2. Основни елементи (концепцията на четирите „Пи”):
а) продукт – основно средство на маркетинга е създаването на продукт, който да притежава такива качества, че усилията по продажбите да станат излишни. Чрез продукта се постига приспособяване на стопанската дейност към нуждите на пазара. За степента на приспособяване обикновено се съди по характера на реализацията на продукта. Безпроблемната реализация е предпоставка за по-висока ефективност на стопанската дейност и за реални възможности за постигане на фирмените цели. Има четири типа характеристики, формиращи потребителната стойност на стоката:
- потребността, която удовлетворява (ядро на стоката);
- физическата характеристика – качества, марка, стил, опаковка;
- разширени характеристики – доставка е кредит, сервиз, отстъпки;
- характеристики свързани с личностините особености на потребителя – самочувствие, обществено признание, предимство пред конкурента;
б) цена – основно изискване при формирането на цената е не само да се отчитат производствените разходи, но и мнението на потребителите. Цената трябва да бъде такава, че да създава у потребителя чувството за изгодна покупка относно качеството на продукта. В маркетингов смисъл цената е оценка на потребителната стойност на стоката от гледна точка на този, който я произвежда или разменя:
- цената се свързва е потребителната стойност, а не със стойността;
- цената се свързва с преценката на производителите и търговеца;
- размерът на цената зависи от това, колко близо до крайния потребител е този, който предлага стоката, с колко ще се увеличи цената, зависи от качествените показатели, броя и вида на междинните звена и към кой пазар е насочена стоката;
в) пласмент (дистрибуция) – продуктите имат стойност за потребителя, доколкото те могат да ги придобият в удобното за тях време и място. Задача на маркетинга е да определи кога и къде и с чие посредничество даден продукт ще достигне до своя купувач. Решението на тази задача зависи от ефективното функциониране на транспорта, големината на стоковите запаси и от каналите на реализация;
г) комуникация (промоция) – осъществява се чрез реклама, връзки с обществеността, стимулиране на продажбите и лични продажби. Обект на въздействие могат да бъдат както крайните потребители, така и посредниците. За да бъде въздействието ефективно е необходимо да се установи контакт между обекта на въздействие и фирмата (комуникация). Целта е:
- да се информират потенциалните купувачи за стоките и услугите предлагани от фирмата;
- да предизвика желание за покупка на стоката;
- да създаде благоприятна представа за фирмата и стоките;
- рекламната дейност, която цели да направи нещо известно, за да привлече купувач. В маркетингов смисъл рекламата е всяка дейност, която е свързана

Tedi4ka
02-25-2009, 12:04
РПаЎ±б >  юя       юяяя  яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяЬҐh cа  e Ђ  Џ У+ Џ * ё * ё ё* ё* ё* ё* ё*  М* М* М* М* М* М*  Ь*  М* о* a м* м* м* м* м* м* м* м* м*  о* о* о* о* о* о* O+ X §+ , о* ё* м*     м* м* м* м* о* м* ё* ё* м* м* м* м* м* м* ё* м* ё* м* м* ``@тќ\АМ* М* ё* ё* ё* ё* м* м* м* м* Маркетинг микс. Развитие на маркетинга. Среда. Маркетинг мениджмънт. Цели
След като миналия път се опитахме да разграничим основните дейности, включени в маркетинговия процес, вече можем да дефинираме понятието маркетинг микс.
1. Def. Маркетинг микс – комплекс от контролируеми пазарни променливи, които фирмата използва, за да достигне желаното ниво на продажби на целевия пазар. Състои се от 4 елемента (4P)
product – продуктовата политика
pricing – ценова политика
placement (channels of distribution) – дистрибуционна политика
promotion (communication) – комуникационна политика
Да разясним накратко всеки:
Product – разглежда се в два аспекта. Единия е самите G/S (стоки/услуги), които могат да бъдат предложени. Другия е възможните начини, по които G/S могат да бъдат усъвършенствани с цел задоволяване на потребностите. Това накратко е да дадем отговор на въпроса какво да се произвежда от една страна и от друга – качество, дизайн, марка, опаковка...
Price – да се формират такива цени, които да отговарят на избраната маркетингова стратегия на фирмата. ! Понякога цената може да не бъде определяна от фирмата, а регулирана от държавата например (цигари). Или пазара да е определящия фактор (хляб, зеленчуци). Конкуренцията е главния фактор, оказващ влияние върху цената (ценови войни). В ценовата политика се включват и търговските отстъпки, ценовите мрежи и др.
Placement – 3 насоки:
организация и управление на каналите за дистрибуция
средствата и формите на продажба
маркетинговата логистика (при нас се учи като Количествени методи в упрвлението)
Promotion – информиране на целевия пазар за фирмата и продуктите й. Определяне на комуникационни цели, схеми, реклама, PR, насърчаване на продажбите (купони, подаръци), лични (директни) продажби. Двете основни цели са да:
формира отношение
напомни
2. Основни направления в маркетинга А. На потребителски стоки – търсим отговорите на въпросите Какво? Кой? Как и защо? Кога? Къде? купува. Какво? - Стоките могат да се класифицират по различни критерии, напр.:
с дълготрайна или краткотрайна употреба
с всекидневно търсене; с предварителен избор (необходимо е потребителя да набере известно количество информация преди да осъществи покупката); с особено търсене (писалки Parker); с пасивен избор (напр. продуктите на WS Teleshop)
Кой? – пазарни изследвания Как и защо? – механизми за вземане на решение за покупка
Б. На промишлени стоки. Това са:
материали и полуфабрикати (суровини, основни материали, детайли и възли)
инвестиционно оборудване (машини, съоръжения)
Пазарът на промишлени стоки са предприятия, търговски посредници, нетърговски организации, държавни институции
В. На услуги – особеност е че потребителя не придобива собственост, услугите са неосезаеми.
Г. На идеи. Включва:
интелектуален маркетинг (касаещ интелектуалната собственост)
политически маркетинг
на социално значими идеи (кампании против наркотиците, цигарите, алкохола. Пр. "На сираче хляб не се отказва")
3. Историческо развитие
до индустриалната революция – типичен пример за маркетинг: фермера, който си натоварва продукцията и я кара в града, за да я продаде
индустриалната революция (началото на века) – автоматизация, механизация на труда. Основната цел е била подобряване на производството на стоки. Класически пример е Model T на FORD – автомобила става масов => евтин. Търсят се клиенти СЛЕД като са произвели стоката. Говорим за seller's market (D > S)
Голямата депресия и II С.В. (30те до 50те). Потреблението рязко спада. buyer's market (D < S). Задача: да се намерят начини да убедят потребителите да купуват повече от техните стоки (пр. наемат търговци)
маркетинг ерата (след 50 те в САЩ, 60 те в Европа) – вече не се гони принципа да се продава колкото може повече. Организациите се стремят да удовлетворят нуждите на потребителите, постигайки предварително набелязаните си цели.
4. Маркетингова среда – състои се от външните за фирмата фактори, влияещи върху купувача и нея самата и определящи маркетинг микса. Те биват:
икономически (фаза на бизнес цикъла, покупателна способност, инфлация...)
политически и правни (законова рамка – антитръстови закони, поощряване на конкуренцията)
социални (демографски, културни (пр. в Америка се пие слабо кафе, у нас – силно, в Англия – чай)
институционални (посредници, дистрибутори, рекламни агенции, финансови посредници и др.)
технологични
конкурентни (фирми-конкуренти; заплаха от навлизането на нови; заплаха от продукти заместители; обединения на доставчици, обединения на купувачи)
5. Def. Маркетинг мениджмънт – анализа, планирането, изпълнението и контрола на програми, създаващи или поддържащи взаимно изгодни връзки (в смисъл на размени) с целевия пазар с цел постигане на организационните цели. Накратко – маркетинг мениджмънта е управление на нуждите (demand management)! Задачите, които стоят пред него са:
conversional M – да накараш потребителите, които НЕ харесват нещо, да го харесат (страх от летене)
stimulational M – да стимулираш необходимост за даден обект, за който потребителите не знаят нищо или не проявяват интерес. (котешки тоалетни)
devepolmental M – да развиеш нов G/S, която посреща съществуващи нужди (електромобил)
remarketing – възстановява интереса към продукт със затихващ интерес (църквата :))
synchromarketing – уеднаквяване на времевите колебания на S и D. (БДЖ – календарни цени на билетите)
maintenance M – поддържа съществуващо ниво на D при нарастваща конкуренция
demarketing – да намали D (потребление на електроенергия)
counter M – да унищожи нужда към даден G/S (цигари)
6. Концепции за маркетинг мениджмънт
производствена (една от най-старите) – потребителите ще купуват главно евтини и достъпни продукти. Задача: да се подобри производството и ефективността на дистрибуция. Необходими условия: D > S, цената на продукта да пада при увеличение на производството (икономии от мащаба), хората да имат ниски доходи. Класически пример е Model T на FORD.
продуктова – потребителите биха купували най-качествените продукти за дадената цена. Задача: подобряване на качеството. Пр. университет (стреми се да подобри качеството, а не да стимулира желанието за висше образование)
търговска – потребителите не биха потребявали достатъчно, освен ако не бъдат стимулирани. Съответно това е и основната ни задача. Работи главно при "невидими" стоки – застраховки, енциклопедии.
маркетингова – намиране на незадоволени нужди и задоволяването им по-ефективно от конкурентите (Make what you can sell instead of trying to sell what you can make). Използва се от P&G, IBM, Avon, McD. Приложима е повече при потребителски стоки, отколкото при промишлени
социална маркетингова – отчита се не само отделния потребител, но и ползата за обществото като цяло (екологично чисти продукти). Социалният маркетинг понякога може да е по-печелившата стратегия за компаниите.
7. Цели на маркетинговата система
максимизираме потреблението => производството => заетостта => богатството. More is better!
максимизира ползата за потребителя (обаче не може да измерва и оженя колко точно е тя)
максимизира избора – недостатъци: по-скъпи стоки; по-големи разходи за търсене на подходящия избор (вкл. време). Често повече марки не означава по-голям избор.
максимизира жизнения стандарт (количество, качество, избор, достъпност и цена на стоките, чиста околна среда...)

ч Ў њ7ќ7¤ѓ.ҐИA¦n§nЁn©nЄ « …Фя     hx я     hx я     hx я     hx я     hx я     hx я     hx я     hx я     hx §§§§§§§§§   I J в ж щ ™ љ є » Х Ц   J K f g n В Г И _ ` i u v Є « М Н   ( ь э 



@
V
¤
Є
к
л
  с ъ ю  M N Q d n o ё № з и V
W
Z
c
І
і

Ѕ
З
И
    Њ Ќ ¤ Ґ А * + C ? N X s w y  Ѓ џ http://www.teenproblem.net/forum % э э ъэ э э э э э шэ шэ шэ э э э шэ э э эъэхэ э э хэхэ эъэ э э э эъэ эъэ э э э э ъэ ъэу ъ рэрэуэ ] hVЃ VЃ] UЃ UЃ] ] _% & 5 > A K N 
  — ˜ в г < = ћ џ ш щ   ˜ ќ ¶ е ж I J Щ Ъ 0 1 „ ˜ к л 6 7 q r ¦ § Л М Ъ # $ .  
 Г Д Р Т У и ¤ Ґ Ж З " # z {   Ќ Џ щ ьъчъчъ ьъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ ьъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ ьъ ьъ ьъ ьъ ьъ ъ ъ ъ ъ ъ х u ] h] UЃ] F  J г љ » Ц  K g Г ` v « Н  э 

л
 ъ N o № и W
і
И
  Ќ Ґ + X &
 ˜ г = ю ь ь У У У У ь ь ь ь У У У ь У У ь У У ь ь У У ь ь ь У У У ь У У У У ь У У ( 
Р˜юd d 4я     hx §  Р   &= џ щ  љ ж J Ъ 1 … л 7 r § М $  Д У Ґ З # {  Ћ Џ Ч Ч Ч Ч Х Ч Ч Ч Ч Ч Ч Ч Ч Х Ч Ч Ч Ч Ч Х Ч Ч Ч Ч У   ( 
Р˜юd d 4я     hx §  Р     K   @ся  Normal   ] a  " A@тяЎ " Default Paragraph Font $ юO т $ Normal (Web)
 d d $ юO $ ctitle
 d d  UЃc Џ   яяяя  % щ    = Џ   я@a ђ Times New Roman ђ Symbol "ђ Arial ђ Wingdings "ђМ Verdana Cyr
"ђ Verdana "  Ђ рР h ˜L¦™L¦   ! Њ   ѓ2    р , ????????? ???? PeterPeter        

        юяяяэяяя юяяя" юяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяюяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяR o o t E n t r y  яяяяяяяя  А F ``@тќ\А @ W o r d D o c u m e n t    яяяя У+  C o m p O b j  яяяяяяяяяяяя j  S u m m a r y I n f o r m a t i o n ( яяяя яяяя  ¬  юяяя      юяяя
юяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяя юя
яяяя  А F Microsoft Word Document
MSWordDoc  Word.Document.6 ф9Іq юя 
  а…џтщOh«‘ +'іЩ0 |   ђ  ˜  °  ј  М  Ш  д  ф   
8 D
P  \  d  l  t  г   ????????? ????     Peter n       Normal   Peter U  1 E   Microsoft Word for Windows 95 @ FГ# @ рЯНќ\А D o c u m e n t S u m m a r y I n f o r m a t i o n 8  яяяяяяяяяяяя М яяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяя  юя
яяяя  А F Microsoft Word Document
MSWordDoc  Word.Document.8 ф9Іq t  г   CSD  2      ????????? ????  @ 6Јсќ\А   !  Њ  юя 
  ХНХњ.“— +,щ®0 њ   @  H  T  \ d  l t  г   CSD  2      ????????? ???? 

Tedi4ka
02-25-2009, 12:05
Лекция 1 от 5 октомври 1999г.
Основни понятия и категории в маркетинга

Две разбирания за Мга: 1. В тесния смисъл на понятието. 2. В широкия.

Класическо разбиране: отразява развитието на Мга след ІІсвв до 60-те за САЩ и от края 60-те до начало 70-те за Зап.Европа.
Второто: отразява противоречивия процес на развитие на Мга: 60-те за САЩ; края 60-те и начало 70-те за Зап.Европа.
Класическият Мг разглежда Мга само в сферата на обръщението. Свързан е главно с реализацията, иновациите, инвестициите. Той е най-вече техника на продажбите. Свързва се с появата на различни канали за реализ-я, с разв-то на рекламата, дори с връзките с обществ-та. Основното са техниките на продажбите. Той няма връзка с управлението. Това е една оперативна дейност. Известно развитие по о-е на управлението има доколкото се извършват Мг-ви проучвания. DEF: това е изпълнение на бизнес-дейности, които движат потока от ст/усл от производителя до клиента/потребителя. Това е процесът, чрез който str-та на потребителското търсене на ст/усл се предвижда, разширява и задоволява ч-з 1 концепция и 1 разпределение на такива ст/усл. Когато се говори за класическия Мг се борави и с понятието АМА (Американска асоциация за Мг). Тя се опитва да въведе осн. понятия в обществото, като отразява опита на фирмите в обастта на Мга. DEF: Мгът е съчетание от дейности/техники, ч-з к-о се осъщ-ва придвижването и доставката на изделия от страна на pr-я до предварително опознат, изучен потребител на точно опр място в точно опр t. АМА набляга на няколко неща: 1.Става дума за дейности/техники. 2.Става дума за отнош-я продавач-купувач. 3.Процесът е в сферата на обръщението, физическото придвижване. 4. Изисквания по о-е на времето. 5. Точно опр място. Мгът дава 1 алгоритъм как да се работи на пазара (техники, правила). 6.Целева ориентация (техниките са ориентирани към опр потребител).
Съвременен Мг: Мгът вече 2 десетилетия е управленски процес. Ч-з този процес и съответните инструменти се работи не само в сферата на реализ-ята, но и в тази на инвестициите, иновациите, изследователско-развойната дейност, производствения процес, реализацията.

Класическият Мг се отнася само до реализацията; съвременният: на равнище фирма се дава възм-ст на пазара да повлияе в-у инвестициите, иновациите, което води до по-висока ефективност. DEF: Мгът е предвиждане, управление, задоволяване на търсенето чрез процеса на покупко-продажбата. Предвиждането на търсенето изисква от фирмата да осъщ-ва системно проучване на клиента. Управлението на търсенето включва стимулиране, улесняване, а именно фирмата прави достъпно, леко и приятно купуването на онова, което тя предлага. Задоволяването на търсенето означава навременно изпълнение, сигурност, възможност за избор, следпродажбено обслужване и др., т.е. физическо движение и обслужване на клиента. Предвиждането е свързано с Мг-вото проучване.

Социален аспект на Мга: Мгът се опитва да гарантира максималното право на избор, т.е. връзка между пазарната икономика и демокрацията по о-е на избора.

Мгът се свързва не само с покупко-продажбата, но и със степента на разв. на пазарната икономика.

АМА: Мгът е процес на планиране и на практическо осъщ-не на концепцията за развитие, ценообразуване, стимулиране на пр-вото и реализацията на идеи, изделия и услуги с оглед задоволяване на индивидуалните и обществените потребности. Мгът е процес на планиране и осъщ-не на създаване на нови изделия, пр-вото им и реализацията им. Мгът е управленски процес, съгласно който цялостната дейност на 1 фирма се осъщ-ва в съответствие със съществуващи или новосъздавани потребности на потребителите/пазара.



Упражнение от 12 октомври 1999г.

Производствено ориентирана концепция: това, което се произвежда, веднага се реализира. Продуктово ……: обръща се внимание на качеството на продукта (щом нещо е качествено, то непременно ще се продава). Търговско ……: основното е стоката да бъде продадена без значение дали потребителят ще я хареса, дали ще се върне отново при продавача. Съвременен Мг = социален Мг: основната цел е да бъдат задоволени нуждите на клиентите.

Лекция 2 от 12 октомври 1999г.

Инвестиции: преди да се вземе решение в какво да се инвестира, трябва да се направи Мг-во проучване, което е обосновка за целесъобразност на 1 инвестиционно решение (документ). Иновации: Мг-во проучване за конкретните изисквания на индивидуалния или колективния потребител за изделието; Мг-ва програма за това как ще се реализира изделието. Производство: система за качество, управление на тоталното качество, Мгът присъства ч-з организацията на пр-вото , ч-з системата входящ и изходящ контрол. Реализация, МТС: подходящ подбор на формите, методите, пътищата на реализация, ч-з контакта с подходящия потребител, ч-з системата обслужване на клиента.

Мгът е правилното познаване на пазара, на съвременните тенденции.

Мг на купувача/доставчика/вносителя: купувачът разглежда доставката в контекста на пазара.

Мгът е организация на цялостната дейност на фирмата съобразно пазара. Мгът цели да се увеличи печалбата ч-з намаляване на риска ч-з по-добра информационна осигуреност, увеличаване на изгодата ч-з непрекъснато намаляване на информационната асиметрия и оттук намаляване на риска. Тотално обхващане на дейността на фирмата съобразно пазара, а не само в последния етап. Мгът е реакция спрямо пазара. Той има подчертана антирискова насоченост. Опознаване на пазара ? реакция. Печалбата обаче е тази, която води всичко.

Етапи в развитието на Мга.

Еволюция на Мг-вата теория и практика.

Филип Котлър: Северозападен Университет (Чикаго).

Робърт Бартем: дава светлина в-у етапите на развитие на Мга.

Сп-д Котлър и преобладаващата част от западните автори еволюцията на Мга може да се представи в следните етапи: 1) етап, в който в цялостната фирмена дейност доминира т.нар. производтсвено начало. В този етап пазарът не се отчита от фирмата, за Мг не може да се говори. Този етап се нарича етап на производствено ориентирана концепция и практика за фирмено управление. 2) продуктово ориентирана конц-я за фирмено упр-е: има наченки на идеята, че трябва да се обръща внимание на пазара. 3) налице е появата на класическия Мг: продажбено ориент конц-я за ФУ. 4) Мгът се утвърждава като пазарно оринт конц-я за ФУ. Нарича се още маркетингов управленски процес.

В етап 1) (средата 19век) се зараждат основите на фирменото управление. Обръща се внимание само на производствените процеси. Пазарът не интересува фирмата, конкуренцията не е голяма. Появяват се управленските функции планиране и контрол. В етап 2) (начало 20век) пазарът отново не е обект на внимание, но се акцентира в-у качеството на продукта. Този етап е рез-т от повишаващата се конкуренция, НТП, увеличаване на платежоспос-стта на клиентите. Появява се отчасти интерес към рекламата. Етап 3): продажбено ориент конц-я за ФУ: поява на същинския Мг. Оформят се знанията и практиката за Мг-ви проучвания, започва и теория, и практика в областта на рекламата, връзките с обществеността. Сменя се конц-ята за това къде да се пазарува. Поява на универсалните магазини, системата Cash & Carry. Мгът се оформя като функция, х-рна за дейността на фирмата.

Теодор Левит (САЩ), заедно с Ф.Котлър, е 1 от … на съвременния Мг: Мгът акцентира в-у потребностите на купувача; занимава се с идеята за задоволяване на потребностите на потребителите ч-з продукта и всички дейности, свързани със създаването, доставката и крайното потребление.

Т.Левит: “Продуктът е набор от удовлетворения.”; “Продуктът е следствие от Мг-усилията, а не обратното.”.

Съвременният Мг е агресивен Мг: често фирмата създава продукт, налага го и създава потребности.

1974-75г., по време на нефтения шок: много кризи в страните с пазарна икономика. Мгът се сблъсква с нестабилното обкръжение, с неизвестностите ? търсене на нови решения ? еволюция, нови тенденции. Появява се демаркенингът (всичко, което не е Мг, а обратното). Поява и развитие на стратегическия Мг, соц-ориентирания Мг, социален, оформя се практиката на политическия Мг, утвържадава се международният Мг (днес това е глобалният Мг, Мг по Интернет). Поява на бизнес-Мга: той се развива и прилага в отн-ята м-у самите фирми на т.нар. организиран пазар). Поява и развитие на Мга на услуги.

Демаркенинг: кратък период на същ-не, в най- кризисните години. Той е отричане на Мга. Всичко, което до този момент е развивано като канали за реализация, губи значението си. В този период се осъзнава недовоството на потребителя от агресивната реклама, от подвеждащата реклама. Не се Мга изобщо, но се стига до стесняване на обхвата му. Идеята е не да се разшири, а да се запази пазарът. Сдържано отн-е към рекламата, нарастващо внимание към продукта и каналите нареализация. ДеМг = Мг на оцеляването ? критичната точка ? приходи = разходи. Отказ от експанзионистичните цели на Мга. “Най-известното нещо на пазара е неизвестността.”.

Стратегически Мг: появява се стратегическото упр-е. Хар-ки на този Мг: включване на проблема на обкръжението, изучаване на обкръжението, Мгът създава 5-те модела на обкръжението, приема се идеята за проучване на рисковете в цялостната фирмена дейност. Стратег Мг промение инструм-ума си и включи нови инструменти. Поява на БКГ и тяхната матрица пазарен ръст-пазарен дял, порфейлна матрица. Страт Мг утвърди нова класация на Мг-вите инструменти: на 1-во място е продуктът/усулгата (а не реализ-ята); 2.ро място: цена + канали на реализация; 3-то: комуникации. На този етап се променят каналите на реализация (не само в магазините). Страт Мг доведе до нови разбирания за Мг-планирането, нови стратегии: не само LR риентация, а стратегия, съобразена с пазарните дадености и конкуренцията. Стратегия пазар-потенциал на фирмата. Таблица/матрица на видовете стратегии.

Социално-отговорен Мг: той е реакция на критиките/недовоството на потребителите, представени в Движението за защита на потребителите. тОй е реакция на нелоялната конк-я, измамата по о-е на качество, цена, рекламата, която накърнява човешките ценности. Ралф Нейдър: Движение за защита правата на потребителите ? Мгът се опитва да реши социални проблеми: неграмотност, обучение; екологични проблеми: опазване на околната среда, опаковките; разходи за преработка на отпадъците (70-те).

Социален Мг: индикира за разширяване на територията на Мга, приложение на Мга извън стопанската сфера и навлизането му в социалната сфера: здравеопазване, общини, обучение.

Политически Мг: използване на Мг-вия инструм-ум, както за отделните кампании, така и за цялостната дейност на 1 политическа сила; формулиране на идеите на политическата сила, комуникиране м-у политическата сила и електората.

Международен Мг: под натиска на засилване на експортната и интернационалната дейност на фирмата: изнасяне зад граница на пр-во, изследователска дейност) се наложи фирмите да променят своя Мг по о-е на контакта с чуждестранен потребител, каналите на реализация. Специфика на този Мг: М-гово проучване, планиране. Различие в поведението на потребителите. Либерализация на съвременната търговия с продукти и услуги.

Глобален Мг: кореспондира на явлението глобализация. Отразява уеднаквяването на потребителските вкусове по о-е на даден продукт; глобален тип потребители. Промени в поведението на потребителите. Поява на т.нар. глобален продукт: отговаря на вкусовете на глобалния потребител (Coca Cola). Свързва се с глобалните компании в областта на ХВП, електрониката, текстилната пром.

Лекция 3 от 19 октомври 1999г.

Теория на Бартем за маркетинга

Мгът минава през 7 етапа: Етап 1. Система на реализация: Мгът се свързва с реализацията на изделията. Етап 2-5: Система на организацията на фирмата; Мгът като предприятие, което се занимава с реализацията, като процес на вземане на реш-я, като обществен процес, като набор от функции, които могат да се прилагат както към организации със стопанска цел, така и към орг-ии с нестоп цел. Етап 7: като процес, протичащ както на микро-, така и на макроравнище (микро- и макроМг). Мгът се свързва с цялостното развитие на обществото, а не само с отделната фирма. Обхваща и обществените (социалните) дейности. Тезата за Мга и общ-икон процеси не е нова. Доказателство е изследването на Алфред Чандлър, който на примера на американската фирма се опитва да намери връзката м-у управленския и маркетинговия процес.

Развитие на маркетинга в България

Той навлиза в Б-я м-у Ісвв и ІІсвв главно ч-з съставките си реклама, спонсорство. В теоретичен план има публикации, свидетелстващи за влияние на немската, а не на американската школа. В 1 публ-я се говори за Мга като пазарна политика как да се организира пласмент и продажба. Мгът се развива като функция вътр-стопанските процеси.

През 2-рата ? и края 60-те: 2 направления в Мга:

практиката на външ-търговските предприятия: те се опитват да създадат среда за Мга; експортен Мг ? понятие “комплексна пазарна даденост”. Известна либерализация на стопанските процесив Б-я, затопляне на отн-ята Изток-Запад ? Мгът в теоретичен план има отн-е към икономическите процеси.
1975г.: за 1-ви път се преподава Мг в университетите, пишат се книги по темата. Мгът отново се свързва с външ-стопанската дейност.
В момента – два модела на Мга в Б-я:
1. моделът на чуждестранните компании, главно ТНК: Мгът като конц-я за управление. Те дават модел как се прави Мг и дават пример на останалите (български) фирми; 2. Моделът на българските фирми: Мг в сферата на обръщението, не се прилага Мг по отн-е на пр-во, иновации; вече се налага включването на Мга в инвестиционните програми.

Западни фирми: продукт/услуга, цени и канали на реализ-я, реклама.

Български фирми: канали на реализ-я, цени и реклама, продукт.

Българските фирми разчитат на каналите на реализ-я, а не на самия продукт. Подценява се ролята на М-говите проучавния за с-ка на повишените разходи за реклама.

Маркетингов инструментариум

цели на Мга
основни инструменти: Мг микс, четирите “И”
функции на Мга
Мгът е интердисциплинарна теория и практика: статистика, управленска теория, теория на комуникациите, психология и социология.
1. В Мга цел е предварително формулиран желан рез-т, чиято реализ-я е вероятна. Цели: 1. словесно дефинирани: да се реши проблемът на клиента, да се удовлетвори потребителят-член на групата на заинтересовани лица), да се удовлетвори потребителят. 2. Пообектово дефинирани: продукт, пазар, печалба, конкуренция, потребител, регулатор. 3. Количествено дефинирани: пазарен дял (оценка за конк-спос-стта на 1 фирма), печалба, оборот, финансови отн-я. Чрез пазарния дял се получава инф-я за това къде е фирмата спрямо останалите на пазара. Абсолютен паз дял = оборот на фирмата на 1 изделие на даден пазар/оборот на всички фирми на това изделие. Фирмата трябва да се съобразява със Закона за защита на конкур-ята, ако не е монополист или естествен монополист. Относителен паз дял = мястото на фирмата спрямо фирмата, която е най-голям доставчик на този пазар. Печалба: възвръщаемост на инвестициите. Разлика м-у потребност и проблем: при решаване на проблема могат да се разкрият допълнителни потребности.

“ФИЛИПС” в началото на 90-те: йерархия на ценностите

Мисията дава инф-я как фирмата вижда себе си спрямо цялостната околна среда, развитието на обществото, а целта – конкретно на пазара. Мисията трябва да дава инф-я за продължителния период на дейността на фирмата; трябва да показва, че фирмата мисли за хората; трябва да държи сметка и за пазарите, трябва да индивидуализира фирмата от конкурентите й. Мисията би трябвало да изпреварва целта, но в реалността често се среща обратното. Мисията трябва да обхваща поне 3-5г.

Инструменти на маркетинга
Контролируеми фактори: вътр-фирмени: пр-во, кач-во, технологии, разходи на фирмата, начин, по който фирмата общува с клиентите си (външните бизнес комуникации). Могат да се използват като инструменти на Мга. Те са Мг-вият инструментариум (микс от І-ви ранг). Неконтролируми: дейността на правителството, конкур-ята, търсенето и предлагането. Те са Мг-обкръжението.
Мг-вият микс на някои места се представя като съчетание м-у изделия, услуга, място, насърчаване, цена. Често опростенчески М-говият микс се представя като “4Р”: product, price, promotion, place. Мг микс е комбинация от детайлни стратегии, тактики, техники и дейности, спрямо които се разпределят ресурсите на фирмата в съответствие с фирмените Мг-ви цели. Мг микс е предлагането на изделието на опр цена с опр средства на общуване (прагматичен аспект). Друг инструмент, част от Мг микс, са каналите на реализ-я. Комуникациите кореспондират с насърчаването. Продуктът е съчетание от характеристики и изгоди; непрекъснато взаимодействие м-у потребностите и потребителските свойства, съчетание от потребителските удовлетворения.

Лекция 4 от 26 октомври 1999г.

Мгът прави допълнение към традиционните разбирания за цената. Въвежда понятията “цена на купувача” и “цена на продавача”. Цена на купувача: какво струва в хода на живота на изделието; тя е свидетелство за конк-спос-ст на изделието, вкл. цена за осветление. Мгът въвежда и понятието “психологична цена”. Канали за реализ-я или място: фирмата работи с няколко такива. Те се разглеждат като едно цяло, използва се понятието система. Функции на каналите за реализация: 1) информ-проучвателна функция: ч-з тях може да се проучи пазарът; контакт с крайния потребител. 2) насърчаване на продажбите: ч-з каналите за реализ-я се прави реклама. 3) пласментна функция: съдействат за реализиране на сделката. 4) функция по обслужване на клиентите. 5) ф-я по обработка на документите. 6) транспортна ф-я: в отд случаи лигистчна ф-я. 7) финансова ф-я.

Ч-з каналите за реализ-я се доставя стоката на опр място в опр време. Ч-з тях фирмата контролира пазара. Това е обратната връзка. Това става ч-з отчети, проверки на собственика, допълнителни проучвания. Каналите за реализ-я решават няколко цели: гарантират опред покриваемост на пазара; те трябва да гарантират трайност, стабиност във връзките; те трябва да гарантират опред общуване с клиента (насърчаваща функция); те трябва да осигурят реализация, но при опред условия, свързани с разходи; те са свързани с опред инвестиции; те нямат универсално използване, подбират се според естеството на изделието.

Най-силна еволюция Мг.вият инструм-ум има при насърчаването на продажбите. Те се трансформират в общуване на фирмата с клиента. Мгът отчита новите реалности. Общуването в Мга се разбира като модел на общуване. Общуването е процес на предаване на инф-я от 1 лице в съотв-е с възгледите, ценностната система на лицето, приемане и обработване на инф-ята в съотв-е с възгледите и ценностната с-ма на приемащата страна и връщане на предаденото съобщение. Инф-ята, която фирмата дава, отразява разбирането й за продукта. Движение на инф-я става ч-з статии, ч-з телевизията, ч.з билбордове, Интернет. Декодиране на инф-ята. После идва обратната връзка. Комуникациите в 1 фирма са в две направления: 1. Вътр-фирмена комуникация; 2. Външ-фирмена ком-я: общуване м-у фирмата, потребителите и доставчиците й. Подобно на вътр-фирмените и външ-фирмените комуникации са формализирани (почиват на правила, предписания) и неформализирани (по правила, които не са установени в опред ред).неформализирано общуване: напр. реклама от уста на уста (много ефективна). Допълнения: класическият продукт се допълва с услугата. Услугата е дейност, която се потребява/консумира в момента на създаването й. Тя има нематериален х-р. Тя е силно зависима от материално-физическата база, при която се осъществява, и от хората, които я предоставят. Тя не може да се стандартизира, което влияе в-у качеството й. Субектът, който я предоставя, не може да се държи по 1 и същ начин минаги. Тя не може да бъде съхранявана, което влияе в-у цената й (напр. почивка на море). Когато тя се предоставя на клиент, не се променя собствеността.

Изборът на отделен елемент от Мг микс се определя от това кой инструмент е най-важен за целите. Някои маркетолози имат и други критерии за оценка на елементите от Мг микс: разходи, инвестиции, нормативна уредба, ограничения, налагани от потребителите (може да се измери ч-з продажбите, проучванията); възм-сти за имитиране от страна на конкурентите (най-малки възм-сти за имитация има при каналите за реализация); времето, което е нужно, за да се направят промени; риск, свързан с прилагането на даден инструмент. Дотук: класически Мг микс или 4Р. В началото на …г.: нов Мг микс или 4И. Немски маректолози: Мг-вият инструм-ум през 2000г. ще се развива като 4И (информация, иновация, интернационализация, интеграция). Не става дума за изцяло нов инструмент. Информация: Мг-во проучване, акцентира се в.у ролята на информационното осигуряване. Иновация: свързва се с продукта. Интернационализация: ориентиране на Мга към интернац-нето на стопанския живот; интернац.Мг. Интеграция: нарастваща роля на обвързаните Мг-ви дейности.

Управленски инструменти

Класически управленски функции: планиране, организиране, контрол, информационно осигуряване. Мгът е управленска концепция: привличат се инструменти от управлението в Мга: Мг-во планиране, Мг-ва стратегия, Мг-ов контрол, Мг-ов одит. Мг-вото планиране няма за обект цялата дейност на фирмата, а продажбите й. Мг-вото организиране е свързано с решението за добър Мг. Прилагат се подходящи и динамични структури, чиято дейност да е свързана с пазара. Всички във фирмата правят Мг. Мг-вият контрол е наблюдението, което се прави, за да се сравни планираното с постигнатото, има за задача да види причините за отклоненията, трябва да зададе решение. Правят се сравнения, наблюдения: използва се оборот, пазарен дял, разходи за Мг. Ново явление в Мга е Мг-вият одит (одитинг). Разглежда се като съчетание от контролни дейност, които следят не само отделни показатели, а цялостния фирмен Мг. Включва търсене на причини за отклонения; предлага повече мерки за вземане на решение. Доближава се до управленското консултиране. Той може да има две решения: 1) вътр-фирмен одит: приблизително се припокрива с контрола; прави се от вътр специалисти. 2) външ-фирм одит: приблизително се припокрива с управленското консултиране. Има съчетание м-у Мг-вия и управл. микс.

Маркетингов микс от ІІ-ри ранг

1. Продуктов микс: разглежда се като съчетание от следните елементи: самото изделие дизайна му; търговска марка, името на продукта, маркировка, кач-во; обслужване на клиента. Едно от разбиранията за ПрМикс е изделие и търговски дизайн. Името на изделието и търговската марка имат 1 функция: индивидуализация на продукта, осигуряване на позиционирането му, да осигури идентичност на фирмата сред конкурнтите й. Търговската марка е правно регистрирана и защитена. Тя дава идея за устойчивост, трайност, подлежи на по-малко възм-сти за промяна. Името на изделието е част от представата, която може да се постигне, възм-ст за по-големи промени. Търговската марка и името има отн-е към конк-спос-стта. Опаковката има няколко функции: защитна (съхранява изделието); информационна (информира за изделието, употребата му); откроява изделието от останалите (“Coca Cola”); тя е съобразена с изискванията за екологичност; функция на удобство, функционалност. Тези функции са х-рни за потребителската опаковка. Има и транспортна опаковка, която има за основна функция да съхрани изделието от частично или изцяло погиване, съхраняване в складови помещения. Тя е с едно- и многократна употреба. Възмож-стите за промяна са големи. Те се дължат на законови изисквания, търсени промени; промени под влияние на културния фактор. И в-у двете опаковки се нанасят маркировка и етикетировка. Те са съобразени с нормативните изисквания. Маркировката е свързана с естеството на транспортните операции, на обработка на изделието. Качеството се свързва с концепцията за тотално управление на кач-вото; тотално кач-во; подходящо управление, гарантиращо това кач-во; процедури, ч-з които то се осигурява; гарантиране и контрол в-у кач-вото. JSO 9000 – цялостна система. В съвременната практика същ-т няколко разновидности на JSO 9000. Други разновидности на изискванията за качество е сертифицирането на фирмата при опред условия. Това е важно условие за конк-спос-ст и достъп до пазара. Във фармацията същ-ва изискването JMP.

Обслужване на клиента: съчетание от допълнителни дейности спрямо базисното произв-во. Те са с незадължителен х-р, предоставени от производител или негов представител с оглед предоставяне на ново изделие и ефективна експлоатация на изделието. То влияе в-у конк-спос-стта, зщ: 1) задоволяват се изискванията на клиента по време на целия живот на изделието; 2) дава възм-ст за трайни контакти м-у производител и клиент; Мг на връзките; работи се в-у лоялността на клиента; 3) позициониране на изделието: в Мга позициониране означава вид предложение на изделието, съобразено с изискванията на клиента или опред сегмент, или вид предлагане, ч-з което се диференцира изделието от конкурентите ч-з Мг-вия инструментариум. Позиционирането може да стане ч-з техническо обслужване или ч-з други инструменти на Мг-вия микс. Обслужването на клента може да е свързано с други изделия. То се доближава до това, което се нарича лична продажба. Обслужването може да е преди или след продажбата. Предпродажбеното обслужване включва разнообразни дейности: консултации (близо до личната продажба), самата организация на техническото обслужване (това е техническо косултиране). Следпродажбеното обслужване покрива периода, свързан с натрупване на опит от използване на изделието; то може да бъде персонифицирано (представител на фирмата, сервизен техник) и неперсонифицирано (в инструкциите за ползване на изделието се дават съвети какво да се прави).

Продуктовият микс се разглежда като съчетание от продукти, които фирмата произвежда, напр. детска козметика на Johnson & Johnson.

Мгът дава своя класификация на изделието. Тя е рез-т от чисто потребителско виждане на изделието: стоки за свободното време; интелигентни стоки. Има обвързаност м-у продукта и целта, която фирмата преследва (сп-д някои маркетолози).

2. Ценови микс: включва цената, различни видове отстъпки (за количество, кач-во, сезонност, навлизане в нови пазари), начини на плащане (в брой, лизинг, кредит; при кредита влизат и лихвените %-ти).

3. Канали за реализация и техният микс

Собствени: фирмата-производител има имуществена или договорно-правна обвързаност с канали за реализ-я, което й позволява да упражни контрол в-у каналите и изделието като цяло. Собствени некапиталови канали за реализ-я и такива, изградени с капиталови вноски. Посреднически звена: лишават от възм-ст за контрол или я намаляват. Те късат веригата производител-клиент. Дават възм-ст на фирмата да ползва професионални услуги. Те са самостоятелни физически или юридически лица. Те са различни според механизма, м-у който са изградени отнош-ята м-у производител и посредник. Посредникът може да е дилър, търговец на едро, търговец по продажба. Факторингът е един вид посредник.

Миксът на каналите за реализ-я предлага различни възм-сти: влагане на пари в дейност, където фирмата не конк-способна, но има възм-ст за контрол. Или без влагане на пари, но се губи контрол и печалбата намалява.

Каналите дават възм-ст по-добре да се позиционира. Те са преки и непреки.

Пласментен микс: включва каналите за реализ-я и формите за реализация/ сделките.

Лекция 5 от 9 ноември 1999г.

Комуникационен микс

Третира се по различен начин: реклама, лична продажба, спонсорство.

Някои маркетолози разглеждат като елементи извън КМ насърчаването на продажбите, връзките с обществеността (при ТНК също и връзки с държавата), пропагандата. Реклама: формализирано общуване, осъщъствява се ч-з визуални и словесни съобщения/знаци с цел да се формира представа за продукта/услугата, предлагани от фирмата на вътрешния и междунар пазар. Този вид общуване е платено, (има търговска основа), свързва се с огромен пазар. Това е неперсонифицирано общуване: не е адресирано до индивида, а до група потребители. Това може да минимизира ефекта на общуването. Това общуване е формализирано, зщ държавата регламентира првенето на реклама ч-з правни норми, от друга страна може да има браншова гилдия, която налага правила за реклама; вътр-фирмена формализация: определя стратегия на фирмата за реклама. Лична продажба: вид общуване, високо формализирано. Свързва се често с директния Мг. То е персонифицирано, зщ дава инф-я за изделието по време на акта на покупко-продажбата, като инф-ята е адресирана до потребителя-купувач/ потенциален купувач. Тя е вербална. Лична продажба има при продавачите на автомобили, на бяла техника. Тя предполага предварително обучение: как да се представи стоката. Налице е прилагане на знания за това как да се представи изделието. Общуване с потребителя, при което се спазва опред техника на общуване: задаване на открити въпроси,ч-з които се цели да се изяснят потребностите на клиента. Въпросите са кой, какво, как: с тях се получава допълнителна инф-я за потребителя, за потребностите му. След това се задават т.нар. закрити въпроси, ч-з които се постига потвърждаване на потребностите; ч-з тези въпроси се цели приключване на общуването. Тази техника на въпросите се нарича комуникационна триада и се състои от 3 етапа: 1) сондиране (probe): открити въпроси, разкриване потребности и намерения. 2) подкрепяне: подкрепя се инф-ята, която е получена. 3) приключване: ч-з въпроси като “Правилно ли Ви разбрах?”. При личната прод не само се дава инф-ята за изделието, за х-ки и изгоди, персонифицирана инф-я. Личната прод е единственото персонифицирано средство за общуване. Тя е свързана с онези бихейвиористични елементи на поведението на потребителя и знанието за това, т.е. познание на психолог особености на поведението на потребителя (психология на продажбите). Лицето трябва да е обучено в техниката на продажбите, но от гл.т. на потребителя; опред комуникационни техники и знания за потребителя. Личната прод се прави при продукти с LR употреба (електроника, бяла техника). Реклама от уста на уста: от бившите потребители на фирмата. Спонсорство: индиректно средство за общуване м-у фирмата и потенциалните потребители. То е платено, неперсонифицирано. Инф-ята за продажбата се предоставя на потенциалните потребители ч-з използване на културни, спортни, научни изяви. Спонсорирането предполага няколко участника: 1) фирмата, която е заинтересована да използва това средство; 2) фирмата, която е специализирана за предоставяне на такава услуга: посредник м-у фирмата и лицата, които организират това спортно, културно и др. мероприятие; 3) организацията, к-о осъщ-ва събитието; 4) потенциалния потребител. Важен елемент: типови договори м-у фирмата спонсор и специализирана фирма. Налице са разл схеми за предоставяне на инф-ята: може само да се загатне коя е фирмата, може да е “реклама на открито” (по стадиони); право да се демонстрират продукти или да се постави щанд с продукция (на научни събития). Връзки с обществеността: друга философия как фирмата да общува с клиентите си. Цел: да се даде инф-я за фирмата, за да се формира опред представа за идентичността на фирмата у потребителя и така да се въздейства в-у потенциалните потребители. Не се дава директна инф-я за изделието, тя е втора позиция. ВсО се осъщ-т по разл начин: -за редица фирми те се свеждат до правене на филми за фирмата с акцент в-у фирмата, в-у хар-ките й, приноса й за решаване на икон проблеми; -за други фирми те се свеждат до външния вид на служителите и това са вътр-фирмени средства на ВсО; това вътр-фирмената организация, състоянието на фирмата; -вид и водене на кореспонденцията, визитните картички; -вътр-фирмени връзки: свързани главно с организацията, с културата на фирмата, те се използват, за да се формира представа за фирмата, използват се когато клиентите са фирми/институции; -книги за фирмата или книги от ръководителите на фирмата; -юбилейни тържества, конференции, организирани от фирмата. При ВсО се дава инф-я за фирмата, а не за изделието. При ТНК има отделно лице/отдел за връзки с правителството; цел: позициониране на фирмата в общата политика на правителството. Тези лица са свързани с групите за лобиране. ВсО е неперсонифицирано и платено средство за общуване. Насърчаване на продажбите: има за задача да влияе в-у потребителя или преди, или след продажбата, когато се формира т.нар. “опит” от ползването на изделието; -отстъпки от цената; -комбинирано предлагане на изделия (цена за 1 изделие и за група изделия); -фирмени подаръци; -следпродажбени инициативи (подаръци след закупуване на изделието, система на купоните (натрупване на закупени изделия)); -дегустации.

Пропаганда: вид средство за общуване, като инф-ята за опред изделие, а отчасти иза фирмата-производител не се излъчва от фирмата, а от неутрално спрямо фирмата лице. Тя също е неперсонифицирано и платено средство за общуване. Често като такива лица се използват хора, които са “водачи на общественото мнение”. Те са използвали стоката иизразявайки мнението си за нея, ще повлияят в-у отношението към нея.

Комуникационният микс отразява еволюцията на Мга в тази област; дава възм-ст на фирмата да използва повече възм-сти за популяризация на изделието. Функции на Мга (осн дейности в областта на …………): 1) информационно-проучвателна; отъждествява се с дейностите на фирмата по изясняването на условията на пазара, условията за правене на Мга; използва се Мг-вият управленски инструмент; Мг-вото проучване; има вътр- и външ-фирмено информационно осигуряване; 2) комуникационна: дейностите по общуване с потребителите, базира се на комуникационния микс, има вътр-фирмено организационно осигуряване; фирмите използват главно външ-фирмени организационни решенеия (на рекламни агенции, компанни за подаръци: кои подаръци са най-подходящи в момента); 3) пласментна: проучване, подбор и използване на разл канали и форми на реализация; тази функция има своето вътр-фирмено осигуряване: пласментни отдели, дъщерни компании за продажби; 4) ценова: проучване, подбор, формиране и прилагане на разл ценови модели, има вътр-фирм осигуряване: ценови отдели, корпоративни финансови звена; 5)пазарно съдействаща функция спрямо производството: дейности, свързани с очертаване на продуктовата номенклатура. Тези функции кореспондират с отделните фирмени политики: продуктова политика; политика на каналите на реализация; ценова политика (? ценови решения); комуникационна политика; управление на Мга.

Маркетинг обкръжение

То се разглежда като с-ма от икономически, социални, политически, културни, научно-технически процеси и явления, с к-о фирмата, фирмения Мг, фирменото управление се намират в динамично взаимодействие. Фирмата не само изпитва въздействието на тези процеси и явл-я, но и може да окаже противодействие, напр. ч-з агресивния Мг (изкуствени потребности), ч-з влияние в-у законодателя или в-у изпълнителните органи, когато фирмата иска да стопира действието на 1 закон. Това, което заобикаля фирмата, не е еднородно: икономически, политически, социални процеси, НТРазвитие (Мг по Интернет). Фирмата трябва да проучи тези процеси и да ги квалифицира ч-з система от показатели. Тя трябва да ги третира като едно цяло. Съществуват политически активни стоки: полезни изкопаеми, военни стоки, стоки от І-ва необх-ст, които се влияят от политиката.

МО за една фирма може да се представи ч-з моделите на МО: 1) представяне на МО ч-з елементи на микро- и макроикономиката: фирмата е стопански агент; микро- и макроелементи от обкръжението. 2) елементи с (не)пряко въздействие (преки елементи са напр. защитниците на потребителите). 3)модел на 5-те заплахи (на М.Портър). 4)външно проявление на веригата на прибавената изгода.

Елементи с пряко и непряко въздействие:

Елементите с пряко възд-е са тези, с к-о фирмата се съобразява:

-държавно регулиране (онази част от него, к-о влияе в-у Мга на фирмата). То се свързва с правните лостове, ч-з к-о държавата регулира действията на фирмата на пазара: закон за защита на потребителите, закони за насърчаване на конкуренцията, законодателни мерки в областта на рекламата (закони за производство и търговия на цигари/алкохол, занимава се и с рекламата на тези продукти), мерки в областта на информационното подпомагане на фирмите;

-политиката на местната власт (действията на градската администр власт, на по-големи регионални администр 1-ци: области, провинции, щати); реклама (изисквания за нея, места за реклама;

-потребителите са свързани с двата типа пазари (организирани и неорганизирани); институции за защита на индивидуалните потребители (т.е. на неорганизирания пазар); асоциации за защита на дребните акционери, на потребителите на Интернет;

-трите типа конкуренти: те се разглеждат в 3 групи (ч-з 3-те има поведения): 1) традиционни; 2) новопоявяващи се: те трябва да се справят със същ-щите бариери на 1 пазар; 3) конкуренти, предлагащи заместители: те задоволяват същата потребност от различни по потребителски и базисни хар-ки изделия. Трябва да се познават Мг-вите инструменти на конкурентите, дали се съревноваваме с тях ч-з Мга или ч-з цените;

-доставчиците: на суровини, материали, маш/съорж, труд, ресурси, инф-я, знания и опит, технологии, финансови ресурси, профилирани М-гови услуги; отчасти това се свързва с Мг-вата инфрастру-ра. Маркетингова инфраструктура: включва висши учебни заведения, Мг-ви консултационни компании, Мг-ви проучвателни компании, рекламни агенции, Национален маркетингов институт. Тя представлява специализирани звена, к-о предоставят Мг-ви консултационни услуги, обучение по Мг и комуникац микс. Тя се отъждествява и с каналите на реализация.

-акционерите/собствениците на фирмата; -ръководителите и служителите на фирмата; -същинските заинтересовани лица (обикновените хора, к-о въздействат ч-з различни неправителствени организации).

Непреки елементи: политически процеси и явл-я в страната, социални явл-я, култ-религиозен фактор.

Деленето на преки и непреки фактори е условно. Конкретното изделие и конкретният пазар определят кои фактори са преки и непреки.

МгОбкръжение е представено ч-з веригата на прибавената изгода (ВПИ). Свързва се с М.Портър. Изгодата се свързва с конкурентно предимство на 1 фирма. Конкурентното предимство е изгода, к-о задоволява потребност при съпоставяне с конкуренцията. Всички участници в създаването на 1 изделие имат свой принос в създаването на конкурнтно предимство. Всеки участник Портър вижва двояко: 1) в рамките на фирмата: трябва да се постигне обвързаност м-у участниците. 2) в обкръжението на фирмата: извън нея обвързване се постига ч-з икономически, правни, информационни, комуникационни и лични средства. Функционирането на ВПИ предполага мрежа от връзки. Трябва да има ефективно управление на връзките за реализиране на предимствата. Фирменото обкръжение е управляемо от фирмата ч-з Мг-вите инструменти. Добрите връзки по веригата са гаранция с-у хаоса.

Лекция 6 от 16 ноември 1999г.

Всички звена, свързани с дейността на фирмата, участват във формирането на конкурентно предимство. VAR (value added reseller): продавач, който прибавя с действията си към конкурентното пред-во (сп-д М.Портър).

Стратегически съюзи и стратегически партньорства

1. Стратегически съюзи: в тесния смисъл на понятието: временни обединения на фирми, к-о могат да бъдат с еднаква националност. Фирмите запазват юридическата си самостоятелност. Той е обединение на договорна основа. Тук се проявяват мрежите от връзки. Връзките могат да бъдат информационни (постига се ч-з влизане във фирмената информац с-ма ч-з Интернет) и междуличностни. Най-често се използват: -дългосрочните контракти: те са с х-р на договори, с к-о две фирми се договарят за дълъг период ? стабилност във връзките и в обкръжението, т.е. постояни доставчици; -кръстосаните лицензионни съглашения: сделка, при к-о обект на сделката са знание и опит, чийто обмен става под формата на лицензионно съглашение; едната фирма получава технология и дава насрещна технология ? здравина по отн-е на доставката на знание и опит; -споразумение за търг патньорство, нпр. Мг-во споразумение. Фирмите, к-о се обединяват, имат сходство в интересите и целите си: навлизане на някакъв пазар, създаване на ново изделие, усъвършенстване на управленския апарат. Целите на стратегическите и дългосрочните съюзи се допълват с още 1 разновидност, к-о включва конкурентни фирми (стратег партньорство) ?сътрудничество в условията на конкуренция, когато има изгода и за двете страни. Стратегическото партньорство е дългосрочно. Има еднопосочни интереси. Запазва се юридическата самостоятелност. Наличие на мрежа от връзки, но най-вече в областта на производството. Те гарантират стабилност на фирмите от гл.т. на непривлекателната конкурентна среда. Форми: -сделки за коопериране; -сделки за изграждане на комплексни обекти; -смесени договорни предприятия (вид коопериране без да се създава нова капиталова 1-ца); -кръстосано портфейлно участие (основа на капиталово обвързване м-у двете фирми; едната фирма купува незначителен дял от акциите на другата фирма (у нас 10%); портфейлните инвестиции не дават право на акционера да участва в управлението на фирмата, а има право само на контрол).

Мг-вото обкръжение се свързва и с модела на Портър за глобалната представа на нацията: конкур предимство има не само фирмата/изделието, а цялата страна. Първата група фактори са производствените фактори; друга група фактори: конкуренцията при предлагането; допълващи (поддържащи) отрасли (компютърна и програмна индустрия); важно е наличието или отсъствието на квалифицирана работна сила; телекомуникациите като част от инфрастр-рата, наличието на изследователска дейност, наличие/отсъствие на платежоспособно търсене. Сп-д Портър конкуренцията е не само вътрешна и външна: до каква степен държавното регулиране допринася за конкуренцията. Модел на Портър = Диамант на Портър.

Проблемът за риска в маркетинговото обкръжение

Риск: загуба/намалена печалба, свързана с информационното осигуряване на управляващите. Той е недетерминирано реш-е, к-о се взема в усл-ята на недостатъчна информац осигуреност. В Мга фирмата се интересува от риска при формирането на комуникационния микс. Търговски риск: загуба, к-о се получава, т.к. не могат да се предвидят действията на контрагента; финансов риск, транспортен риск: погиване на изделието по време на превоз, товаро-разтоварни операции, съхраняване в административни 1-ци (жп складове и др.), пазарен риск: загуба при въвеждане на ново изделие от невъзм-стта да се предвиди реакцията на потребителя спрямо това ново изделие; при пазарния риск иновацията се разглежда в контекста на възприятието на потребителя; ценови риск: той е рез-т на пазара, може да е породен от действия на държавата, к-о да влияят в-у цените; може да бъде производен на прир-климатичния фактор (при СС изд-я или изд-я, свързани със СС суровини); валутен риск: касае индиректно Мга; странови риск: х-зира общоикономическото и политическото съст-е на 1 страна и (не)възм-стта 1 страна да обслужва своя външен дълг, невъзм-ст да се предвидят процесите на държавно регулиране, икономическите и политическите процеси, декомпозира се на икономически и политически риск; правен риск: или легален риск: невъзм-ст да се предвидят промени в законод-вото, главно в подзаконовата уредба, или пък въвеждане със задна дата на някои регулации; този риск е производен на икономическото развитие на страната: правопропорц.; бюрократичен риск: загуба поради невъзм-стта да се предвидят опред действия на държавни служители.

Мгът се опитва да разработи т.нар. антирискови инициативи: -цялостна дейност за Мг-ви проучвания; …………….; -осигуряване на средства за Мг-ви проучвания; използване на подходящи форми и канали на реализация; -система на прилагане и управление на фирмата (Мгът като цяло има антирискова природа. Антирискови мерки: главно информационно осигуряване, подбор на най-ефективни форми на реализ-я и Мг); -държавно регулиране за защита на потребителите (важно значение има микросредата: потребители и пазари).

Поведение на потребителя (ПП)

Модел АИДА: A attention, I interest, D desire, A action

Поведението на потребителя може да се представи ч-з процеса на познанието (когнитивен процес). ЕТАПИ: 1) интерес към 1 изделие, продиктуван от инф-я, к-о или е целенасочено подадена, или случайно достигнала до индивида. 2) тази инф-я води до интерес. 3) инф-ята се трансформира в желание да се получи изделието. 4) желанието води до действие.

Фирмата трябва да насочи действията си към това от вниманието да се достигне до действие. Това може да бъде рекламна кампания. Идеята е цялото ПП да бъде експлоатирано от фирмата. ПП, представено ч-з процеса на вземане на решение: етап1. Поява на потребност, уточняването й; търсене на инф-я за усл-ята, при к-о може да се осигури потребност. Източници на инф-я: -лични източници (сем-во, приятели, съседи); -търговски изт-ци (реклама, лична продажба, опаковка, изложби); -източници, к-о са достъпни за всеки (средства за масово осведомяване, рейтинги на изделието); -личен опит, експеримент.

Процес на анализиране, обработване на инф-ята. Следва същинско вземане на решение, к-о е избор на варианти (рационалност и емоционалност); траснформиране на реш-ето в действие: покупката. Ползване на изд-ето/ добиване на личен, следпродажбен опит. После отново възниква потребност. От страна нафирмата при дефиниране на потребността в помощ идва лична продажба, консултация. Фирмите са майстори в облъчване с инф-я. При вземане на реш-е фирмата може да окаже, а може и да не окаже влияние. Фта е много активна след продажбата. Това, к-о не се отчита при този модел: системата от множ-во фактори, влияещи в-у потребителя; -по-малко се отчитат рационалното и емоционалното при вземане на реш-е.

Модел на икономическите и бихейвириостичните детерминанти. Той е основа при сегментирането. Индивидът е по-сложно нещо от схемата, той се ръководи от серия дадености: -икономика-доход?: цената на т.нар. “достъпни стоки”; цената на стоката-заместител; цената на консумативите (това, к.о купуваме допълнително за ползване на стоката, напр. бензин за колата, цена на купувача: тук се включват тези разходи); -потребности: индивидуални хар-ки на индивида, установените типове потребители, референтна група, принадлежност към дадена социална група, пол, жизнен цикъл на сем-вото. На втората потребност по Маслоу (сигурност, защита) е изградена цяла индустрия. Леката кола задоволява 24 потребности, една от тях е възм-стта за признание. Задоволяващи и незадоволяващи фактори на Минсберг, Фройд. Мотивацията се проучва, за да даде по-добра инф-я на производителите как да се действа. Индивидуални хар-ки на индивида: наследствени, придобити.

Типове потребители от гл.т. на начина на живот: 1) новатори: независимо от възрастта им винаги са склонни да си купят новото; поемат риска, взимат самостоятелно реш-е (те са в началото на жизнения цикъл на стоката); 2) търсачи на силни усещания: част от спортовете се градят на тях; 3) консерватори: не са склонни на риск, решават на базата на добра информираност, залагат на опита на другите; 4) хедонистичен тип: търсят непрекъснато удоволствие. Друга класификация: 1) консерватори: конвенционално мислещи и действащи хора, не експериментират, съжаляват за миналото, част са от нещо, принадлежат към нещо (1/3); 2) завоеватели: стремят се да постигнат нещо, искат нещата да се случат, радват се на добър живот (23%); 3) амбициозни: стремят се към новото, държат на полож-ето си в общ-вото (10%); 4) “Аз съм аз”: млади и самоуверени хора (5%); 5) социално отговорни хора: социално съзнателни, искат да подобрят усл-ята на живот (9%); 6) хора с нежелание за борба в живота; 7) експериментатори: разглеждат себе си и живота като експеримент (7%).

Референтна група: в поведението си се позоваваме на групи хора: приятели, състуденти, сем-во, хора, с к-о работим, съседи, водачи на обществено мнение (индивиди, в рез-т на постиженията си са модел, к-о се следва от хората и този модел се експлоатира от производителите).

Принадлежност към социална група: това е по-скоро икон измерение.

Културата: материална, социална, организирана (политическа и администр уредба в общ-вото); религия, морални ценности, изкуство, език (много важен в общуването). Във вътрешния Мг най-важни са религията и моралът. Политич.: унисекс изделия.

Лекция 7 от 23 ноември 1999г.

Модели на организирания пазар

1. Ситуационен подход за изясняване поведението на потребителя.

Поведението се описва ч-з разл ситуации, базирани на 2 величини: пазар и изделие: традиционен пазар + традиц изд-е; традиц пазар + ново изд-е; нов пазар + ново изд-е. Разл варианти на повед-е според това дали пазарът е на суровини, възли и детайли или готови изд-я. Подходът може да се представи и като се разглежда потребителят с различните му мотиви: -степен на новост, цена, кач-во на изд-ето, техническо обслужване; -начин на плащане (брой, кредит, просрочено плащане, лизинг, компенсация) и срок на доставка; -вид на отнош-ята (традиционен или нов партньор).

2. Модел на база вземане на решение. Той е на базата на алгоритъма за вземане на реш-е: 1) потребност от дад изделие/услуга/технология. Тя е рез-т от вътр фирмени въпроси, от конкурентната среда. Важен момент: идентификацията на потребността от икономическа, технологична, пазарна, социална, екологична гл.т. В помощ на идентиф-ята се появява потенциалният доставчик, к-о може да има инф-я за фирмата на базата на предварителни разговори, участие в панаири. Идентиф-ята е от полза за продавача. 2) проучвания от страна на фирмата-купувач: запитвания при външ-търговската сделка. 3) обработка на инф-ята: сравнителен ан-з на получената при запитванията инф-я, офертите. 4) разработка на варианти за доставка: -създаване на консорциум на доставчиците; -смесено предпр-е с доставчиците. 5) ан-з и оценка на тези варианти: критерии: парични потоци, срок на възвръщ-ст, трайност на отношенията. 6) избор на решение. 7) покупка/изпълнение на реш-ето. 8) използване/експлоатация на изд-ето/ услугата. 9) поява на нова потребност. 10) излъчване на инф-я ч-з разл средства за масова инф-я, панаира, изложби. *В този модел фирмата извършва Мг-ви проучвания. При този модел има колективно реш-е, реш-е на 1 екип. Този модел предвижда, че всеки участник в екипа има роля при вземането на реш-е.

3. Модел на 5-те играчи = модел на екипното решение. Поведението на потребителя се определя от взаимодействието на изпълнителите на различни роли. Ключова роля има вземащият решение (1); той координира останалите, има компетентността и поема отговорността за вземане на реш-е; той трябва да облече реш-ето в правна форма. Обикновено това е ръководител: изпълнителен директор, висш управленски кадър, шеф на поделение. Изпълнителят (2) обосновава целесъобразността от дадена покупка и предлага икон-та обосновка. Обикн-но това са лица с оперативни функции (технически/производствен директор). Заинтересовано лице (3): представители на профсъюзите, всички лица извън фирмата; нямат решаващо значение за фирмата, но се вземат предвид при вземането на реш-е. Купувач (4): изпълнява решението и осъщ-ва покупката; дава инф-я за покупката като сделка, за сроковете; служител в отдел логистика, внос, материално снабдяване. Вратар (5): филтрира инф-ята, контактите м-у вземащите решения и останалия свят; М-гов служител, външна фирма за проучване.

Сегментиране на пазара

Края 40-те-начало 50-те. Свързва се с неорганизирания пазар. Това е опит да се навлезе по-навътре в пазара. По-късно се развива и сегм-то на организирания пазар в рамките на инвестиционния Мг. Сегмент (отрязък): част от пазара, група потребители, чието поведение се х-зира с еднаква реакция спрямо предложението на фирмата за изд-ето. Това е целта, спрямо к-о фирмата се позиционира ч-з Мг-вия микс. Оттук идва понятието “целеви пазар”. Позициониране: предлагане на фирмата, какво я отличава от конкурентите й, идентификация на фирмата; може да се извърши ч-з кач-вото, цените, обслужването на клиентите. Дейността сегментиране означава, че се обединяват група потребители със сходни потребителски кач-ва. Прод-те на тази дейност са свързани с няколко вида стратегии на фирмата, с продуктовото/ценовата политика. Стратегии: 1) На 1 пазар фирмата ще работи с 1 група потребители (концентрация). Тази страт-я може да бъде свързана с администрат територия (област), държава, регион. 2) Диференциация: работи се на няколко пазарни сегмента на 1 пазар, обслужват се няколко хомогенни групи потребители с еднакво поведение, но фирмата се позиционира по разл начин на разл сегменти. Сегм-нето може да е свързано с опаковката (разфасовката), кач-вото. Тази страт-я е много подходяща за малките и средните фирми, т.к. разхдите са по-малки, а рискът е разпределен в-у няколко пазара. 3) Стратегия за сегментиране: пазарът се разглежда като 1 цяло. *Сегм-нето има разл решения на организирания и неорганизирания пазар. При сегм-нето на неорганизирания пазар важен е критерият, по к-о се обединяват потребителите в сегменти. Два подхода: А) изхожда се потребителя: потребителите се обособяват на териториален признак; изхожда се от демографски хар-ки на потребителя (възраст, пол, образование, доход, етнически групи). В някои страни периодично се публикува инф-я за групи потребители по опред критерий. Във Великобритания: по системата ACORN (a classification of residential neighbourhood): изучават се хората в опред райони по 40 променливи; фирмите могат да си създадат опред сегменти на база на тази инф-я. Б) пазарът се сегментира на база на продукта: честота на покупката, изгоди, к-о се търсят, лоялност към продукта. Отнош-ето към продукта е по-малко водещо. По-често се използват едновременно двата подхода.

Алгоритъм на сегментиране: най-често минава през следните етапи (6):

1) установяване на подходите, респ. показателите, по к-о се сегментира пазарът. 2) подбиране на онези показатели, к-о са подходящи. 3) проучване на съответния пазар по тези показатели; Мг-ви проучвания. 4) анализ и оценка на получените данни и обособяване на потребителските групи. 5) решение да се сегментира или не, т.е. решение за стратегията. Решението може да доведе до отказ от обособяване на сегменти/работа с 1 сегмент/с множество сегменти. Във вземането на решение участват следните фактори: -размер/обем на продажбите, приходи от тях, съпоставени с разходите за пр-во, реализация + допълнителните разходи за сегментиране (прогнозиране на икон-та целесъобразност от сегм-нето); -под внимание се взима наличието на конкуренция (не само фирми-конкуренти, но и в Мга), тенденцията на дадения пазар (т.е. бъдещо развитие); -жизнен цикъл на изделието: когато то е в последните етапи, не бива да се сегментира. Решението да се сегментира или не се прави на база на икон методи, break-even point, пазарът като конкуренция и капацитет. След сегм-не се планират конкретните Мг-ви инициативи, практически дейности (етикетировка, маркировка, опаковка). 6) анализ и оценка на сегм-нето (обратна връзка): дали разходите за сегм-не са се възвърнали, правилността на мерките за позициониране.

Сегментиране на организирания пазар: 1) изясняване областите на приложение на дадения продукт, следи се статистиката и отраслите, избират се всички области, в к-о има приложение продуктът. 2) проучване на отраслите, в к-о се прилагат изделията, изясняване икон-то състояние на тези отрасли, темп и насоки на развитие, проучва се дали става въпрос за монопсон или за по-разгърната пазарна структура, видове потребители според величината им. 3) обособяване на групи фирми, които имат сходна реакция, мотиви на поведение на тези фирми (фактори, к-о те взимат под внимание при вземане на решение), проучват се центровете на вземане на решения във фирмите. 4) вземане на решение: -не се предприема сегм-не; -конктруиране на съответния пазарен сегмент. *Сегм-нето при организираните пазари е много по-слабо прилагано.

Лекция 8 от 30 ноември 1999г.

Маркетингово проучване

То е функция, к-о свързва клиента и общестевеността със специалиста по Мг ч-з инф-я за определяне на Мг-ви възм-сти и проблеми, като има за задача да генерира, избистря, оценява, следи Мг-вите действия, като подобри разбирането на Мга като процес. МП разработва методите за събиране на инф-я, свързва рез-тите и изводите с техните изпълнители.

МП включва: -дефиниране на проблема (D); -изброяване на факторите, к-о ще се проучват (Е); -събиране на нужната инф-я във връзка с проблема (С); -разкриване/намиране/идентифициране на решение (I); -развитие на план (D); -оценка на резултатите (Е) ?DECIDE. МП обикновено се свързва с необходимостта да се реши проблема, то е винаги проблемно ориентирано. То се свързва с кой да е проблем на фирмения Мг. На практика едно МП може да обслужва разработване на обосновка на кооперирано производство. МП има своя технология, алгоритъм. Това е технологията на всеки информационен процес: набиране, обработка, съхраняване, предаване. МП обикновено следва някакъв модел на изследвания обект, то има за база не обекта, а неговия модел. МП е процесът или управлението на процеса по набиране, обработване, предоставяне и съхраняване на инф-я за решаване на кой да е проблем на фирмения Мг въз основа на един предварително разработен модел.

Маркетингови сведения (marketing intelligence): отличават се от МПроучване по следните критерии: -те се базират на проучване, но същевременно се свързват с анализ на финансови ресурси/възм-сти; -МПроучване е проучване изобщо, а Мг сведения са свързани с лицето, което взема решение. *МгСведения са системен процес по създаване на инф-я, нужна за фирмения Мг и стратегия. Преработват в по-висока степен инф-я, обслужваща управлението и стратегическите решения. Маркетингова информационна система: включва вътр-фирмени данни (разходи и др.), данни за обкръжаващата среда, техники и методи за събиране, обработка и съхраняване на данни, начин на предоставяне на данни на потребителя.

Видове Мг-ви проучвания: дефинират се в зав-ст от обекта на проучването. Касаят Мг-вия микс и условията, при к-о се прави, проучване на потребителя, обкръжението (главно микрообкръж-то). Те са проблемно ориентирани. Биват полеви и кабинетни. 3 критерия за това разделение: 1) естество на инф-ята, к-о се ползва при проучването (първична, вторична); 2) методи на добиване и обработване на инф-ята. Полеви проучвания: при тях се ползва първична инф-я, статистически методи за обработване на инф-я. Но често се използват и методи, х-рни за кабинетни проучв-я: статист методи, анализ (вкл. контент а-з). 3) полевите и кабинетните проучв-я се различават по мястото, в к-о се провеждат. Полево проучване: на място, на пазара или в условия, близки до пазара, където има контакт м-у потребителя и изделието. Кабинетни проучв-я: правят се във фирмата, на територията й.

Подходи при МгПроучване:

1) Системен подход. Проучващият разглежда обекта на проучване като 1 цяло, съставено от отделни компоненти. Разглежда това цяло във взаимодействието му със системи, процеси и явления от същото равнище и от по-висш и по-нисш ранг. Този подход има за задача да предпази проучващия от грешки, недооценени факти.

2) Поведенчески (бихейвиористичен) подход. Проучването е насочено към изясняване на поведенческите механизми на вземане на решение на потребителя. Често се използват методи за набиране на първична инф-я.

3) Управленски подход (процес на вземане на решения). Свързва се с технологията на подготовка за МгПроучване. Проучващият се съобразява с изискванията, очакванията на вземащия решение.

При обработването на инф-ята в едно МгПроучване е нужно рез-тите да се представят във вид на решение/варианти на решение (висока степен на обработка на инф-ята).

Методи на МгПроучване:

1. Методи за набиране на първична инф-я: интервю, анкета, пазарен тест, наблюдение, фокусна група (по-долу са описани).

2. Методи за набиране на вторична инф-я: анализ, експертна оценка, статист метод, анализ на съдържанието (контент анализ).

Социология, психология, теория на комуникациите (комуникац технология), информационни технологии (Интернет).

Интервю: провежда се в страни, където има традиции и склонност за участие в интервю. В страните в преход същ-ва резистентност към този тип набиране на инф-я. Модел на общуването м-у двама. Счита се за най-успешно прилаганият метод за набиране на инф-ята. Има висока степен на респондентност, но е много по-скъп от другите методи.

Изисквания: 1) подготовка на интервюто: подбор на потенциалните респонденти, на място и време, вид на въпросите (техника на комуникирането). Подбор и съответен анализ и оценка изм-у две групи въпроси: група 1. Водещи/направляващи/открити: респондентът дава инф-я, въз основа на к-о се правят изводи и се задават по-нататъшни въпроси. Чрез тях се разкрива възм-ст или потребност. Група 2. Закрити с отговор да/не или избор м-у няколко варианта. Потвърждава се вече налична инф-я. *Подреждане на въпросите: препоръчва се да се започва със сондиране, после подкрепяне/потвърждаване, накрая приключване. Има и друга техника: интревюиране ч-з ситация: създава се ситуация, близка до реалната. Тя може да е реална на пазара или хипотетична ситуация, или т.нар. недовършена ситуация: на потребителя се дават някакви параметри и той трябва да продължи ситуацията; въз основа на това се правят изводи за поведението му. Въпросите се задават от гл.т. на модела на изследвания обект. Трябва да бъдат ясно и точно формулирани. Броят им трябва да не е по-голям от 10-15.

Подбор на потребителите: 1)метод на слоя: проучв-нето касае лица, които принадлежат към някаква социална група. 2)метод на случайната извадка. 3)подбор на база на собствена преценка на провеждащия интервюто. 4)при телефонните интервюта: методът CATI: телефонният разговор е свързан с компютър.

Анкета = метод на пряката поща (direct mail). Липса на пряк контакт м-у проучващия и респондентите. По-евтин, но по-малък брой респонденти, т.к. не всички отговарят. Методът е успешен, когато са отговорили над 15% от хората. Недостатък: може да се даде подвеждаща инф-я.

Фокусна група: работи се с индивиди. Пряк контакт с лицата, но се работи с група. ФГрупа формално прилича на метода на мозъчната атака: има има групи, модератор/водещ. Изяснява се някаква хар-ка на поведението на субектите. При мозъчната атака има времево……… Чрез метода може да се изясни мнение на потребител, мотиви, намерения; оценка за развитие на даден пазар. Правила: 1)използване на техника по записване на рез-тите; 2) мотивация на участниците. *ФГрупа залага както на мнението на индивида, така и на синергията, т.е. да се види влиянието на групата. Залага се и на сравнението (с продукт, пазар, цена).

Пазарен тест = комбиниран метод. Събиране на първична инф-я. Задача: да изясни отношението на потребителите главно към ново изделие на пазара. Прилага се най-често при изясняване на реакцията на потребителя към изд-ето. Комбиниран метод: интервю, анкета, демонстраця на изд-ето, изпитване, дегустиране. Основна цел на ПазТест: да се намалят възм-стите от загуби при въвеждане на ново изделие на пазара. Той изследва два типа отношения: към самото изделие и към начина на реализация. Положителн страни: получава се инф-я на етап, в к-о вече е разработен изд-ето и то ще се внедрява. ПазТест дава по-голяма сигурност, предпазва от пазарен риск. Недостатъци: възможно е изтичане на инф-я, конкурнцията да добие представа за изд-ето и да внедри тази инф-я; друг минус: създава подвеждаща представа за потребителя.

Наблюдение: няма връзка с потребителя, а по друг начин се изследва реакцията на потребителите, нпр. Колко човека са посетили щанда на фирмата на панаир. Разновидност на наблюдението:пийпълсметри : разкриване кое е най-гледаното предаване по TV и съветване на фирмите в кое предаване да рекламират. Недостатък: невинаги се задейства уредът, к-о регистира, че се гледа предаване.

Метод на клиничното диагностициране: потребителите се поканват в производствените условия на мястото, където се произвежда изделието.

Най-често се използват анкетирането, интервюирането, наблюдението.

Лекция 9 от 2 декември 1999г.

Управление на процеса на подготовка на маркетинговото проучване

Етапи: 1. Появява се проблем. Той може да бъде рез-т на “дар”-анализа или на получена инф-я за конкурентите и др.; 2. Оценка на наличната инф-я: достатъчна ли е тя, за да се реши проблемът; 3. Изработване на хипотезата за бъдещото проучване: тя включва предположението какво ще се докаже ч-з това проучване, виждането за вида на проучването: дали фирмата сама ще го проведе или ще го възложи на специализирана фирма. Предимства на това възлагане: проучването е професионално, качествено, независимо, обективно, безпристрастно. Но струва скъпо и често, за да се получи инф-я, трябва да се споделят някои от проблемите на фирмата, т.е. може да изтече вътр-фирмена инф-я. Рез-тите от проучването, за които фирмата е платила, могат в известна част да бъдат продадени на друг. Затова същ-ва бизнес кодекс/етика при извършване на МгПроучвания: един от постулатите е конфиденциалност и невъзпроизвеждане на инф-я. Плюсове на вътр-то МгПроучване: по-ниски разходи, не изтича инф-я. Минуси: липса на обективност и професионализъм. 4. Уточняване на подходите, които ще се следват: системен, поведенчески, управленски подходи. 5. Уточняване на методите: малките фирми предпочитат кабинетните проучвания, а големите: полевите такива. 6. Подготовка: посторяване на модела, създаване на въпросник, подбор на респондентите, източници (Интернет, статистики: национални и международни, периодични статист публикации, напр. на Световната банка, МФВ, ЕБВР; бра

nik4ooo
02-25-2009, 12:33
http://download.pomagalo.com/40743/odata+bylgarskiyat+ezik+ot+ivan+vazov/ pls

girl91
02-25-2009, 20:21
http://download.pomagalo.com/291764/baii+gano+v+banyata/?search=9727943&po=2

http://download.pomagalo.com/158131/baii+gano+v+banyata/?search=9727943&po=1

http://download.pomagalo.com/31193/aleko+knstantinov++baii+gano/?po=12

Tedi4ka
02-25-2009, 20:52
http://download.http://www.teenproblem.net/school/40743/odata+bylgarskiyat+ezik+ot+ivan+vazov/ pls

Българси език от Иван Вазов

Одата "Българският език " е оформена като обръщение, защото предпочетената от Вазов структура дава добра възможност да се споделят съкровени мисли и чувства. Обръщението не е насочено към близък човек, народа или родината, а към езика, защото той се схваща като жив. От друга страна, всеки език е основно средство за изразяване на националната душевност и култура, така че диалогът не е само с езика, а и с народа- носител на този език. Подобно е и обръщението в стихотворението на Вазов "Родна реч", което също утвърждава като ценности красотата и силата на българския език.
Възхвалата и полемиката се сблъскват в одата "Българският език", защото лирическият герой изразява своето отношение, от една страна, към родния език, а от друга- към хулителите му. Иван Вазов показва красотата на българското слово и изобличава безумните му клеветници, според които то е език "за груб брътвеж". Така поетът слива лирическото стихотворение с полемиката. Тъй като основните чувства са възхитата и възторгът от красотата и силата на езика, то естествено жанрът на творбата е ода- т.е. възхвала. Тези чувства на поета контрастират с презрението към хулителите, които отказват на българския народ правото да развива духовната си култура на роден език.Утвърждаването на езика чрез възхвалата се противопоставя на отричането му чрез хулите. В текста важно място заема както защитата на родното слова, така и опровергаването на укорите, отправени към него.
Формата и съдържанието на творбата са подчинени на обща идея- българският език е "свещен" и "прекрасен", достоен за възхвала, както и всичко родно. Лирическият герой възторжено разкрива качествата на българския език- "хубост", "мощ", " сила", "размах", "изразитост жива", "от руйни тонове какъв разкош",- които биха възхитили всеки истински ценител и познавач. Затова ненавистта и презрението, успоредно с възхитата, градират, както и тя самата, за да подчертаят контраста в отношението на поета към езика и към неговите хулители.
Тезата на клеветниците за предназначението на езика " не за песен ", а за "груб брътвеж" отрича правото на българския народ да създава своя култура на роден език, което говори за високомерно подценяване на българите, а това за Вазов е въпрос не само на чест, но и на живот и смърт.
В последните строфи на одата лирическият герой дава тържествено обещание-обет - с литературното си творчество да създава от срама- гордост, от калта- блясък, от хулите- истина именно като използва богатството на българския език. За Вазов проблемът за българския език, както и за всичко българско, е и личен въпрос. Чрез обета поетът, гражданинът, патриотът и честният човек се сливат в единния образ на добър българин, който по всякакъв начин защитава България, българския народ, българския дух и българския език като достойни за съществуванe

Tedi4ka
02-25-2009, 20:53
http://download.http://www.teenproblem.net/school/291764/baii+gano+v+banyata/?search=9727943&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/158131/baii+gano+v+banyata/?search=9727943&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/31193/aleko+knstantinov++baii+gano/?po=12


1."БАЙ ГАНЬО В БАНЯТА" - коментар
Съчинение Разсъждение на произведението Бай Ганьо
от Алеко Константинов
http://www.teenproblem.net/forum

Визуалния облик на героя, както и прословутия му начин на обличане, авторът представя за първи път в разказа "Бай Ганьо в банята". Отново е демонстрирано балканското превъзходство на ориенталска сила и физически "прелести" над "глупавите" немци. Бай Ганьо е в твърде неловка, трагикомична ситуация, но той не забелязва съжалението, което предизвиква в погледите на всички присъстващи. Още по-голямо е смущението на разказващия случката, защото всъщност Бай Ганьо е млад човек, който би трябвало да има формирани представи за допустимо и недопустимо в поведението си на обществено място. Външният му вид излъчва самоувереност и жизнена сила, които героят използва в неочаквана за читателя посока, разкривайки своята примитивност и ограниченост.
Но в началото на разказа нито повествователят, нито читателите предполагат за последвалите събития, с които ще бъдат изненадани. Те просто се запознават с Бай Ганьо:"О-о-о! Добър ден!" - и една потна ръка сграбчи десницата ми. Дигам си очите: един широкоплещ, черноок, чернокос и даже чернокож господин, със засукани мустаки, със скулисто лице, с бръсната поникнала брадица, облечен (в какво мислите?) в редингот, незакопчан, под жилетката му два-три пръста червен пояс, с бяла (по нашенски бяла) риза, без вратовръзка, с черно, накривено калпаче, с ботуши и един врачански бастон под мишница. Млад човек: да има, да има най-много тридесет години."
Този, кипящ от енергия млад, тридесетгодишен човек успява по "великолепен" начин да покаже ориенталския си "бабаитлък" пред "слисаните немци", идентифицирайки примитивността на неадекватното си поведение като "българско". За Алеко това е унижение на националното му достойнство. Изпитва срам от поведението на героя си:
" - Ти само гледай... и бух... сред басейна.
... Немците окаменяха на местата си... и аз забележих на лицата им не толкова негодувание, колкото съжаление. А бай Ганьо, вижда се, прочете на лицата им безкрайно удивление на неговото изкуство..., изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:
- Булгар! Булга-а-р! - и още по-силно се удари по гърдите."
Бай Ганьо би трябвало да изпита срам, но вместо това се удря по "гърдите." Чувството на писателя към героя може да се определи като особена привързаност, която не би се проявила, ако не бе предизвикана от чуждото обкръжение. Колкото парадоксално да изглежда, тъкмо това обкръжение, което ги противопоставя един на друг, в същото време съхранява и чувството им за близост един към друг. Така се определя и двойствената роля на очевидеца-разказвач спрямо Бай Ганьо. Той е постоянна опозиция на байганьовщината, положителният носител на българското, необходимото в книгата "отрицание на отреченото". Явно повествователят има средищно място в структурата на книгата "Бай Ганьо". Защо тогава не го запомняме? Причината е в двойната функция на повествователя - той е едновременно спътник на главния герой и водещ разказа. Като участник в действието изявата му е много пестелива. Като водещ разказа обаче присъствието му дори е по-постоянно, отколкото на бай Ганьо - като активен субект, като отношение на автора и читателя към главния герой. Повествователят се оформя не като част от изобразената ситуация, а като момент от възприемането и. Читателят се съсредоточава не върху него, а заедно с него и чрез него върху героя. Повествователят направлява вниманието и подтиква към оценка, сам оставайки невидим.

Tedi4ka
02-25-2009, 20:53
2.I. Интерпретация
"Бай Ганьо в банята"
1. За какво говори текстът?
(1) „Бай Ганьо в банята", както и останалите анекдотични разкази от гарhttp://www.teenproblem.net/forumата част на Алековата книга, се отличава с устойчивост на фабулата. Некултурният балканец пътува в чужбина с търговска цел. Тъй като не познава европейската култура и нормите на поведение, често в резултат на агресивността и нахалството си героят попада в конфузни ситуации. Именно такава ситуация той в основата на „Кай Ганьо в банята". Анекдотичната история е построена върху ясна фабула. Бай Ганьо се появява във виенското кафене „У Мендля", като се натрапва на вниманието на един непознат българин — Стойчо (разказваме а историята). Представено е подробно описание на екзотичния външен вид на Бай Ганьо. Търговецът на розово масло нахално изисква да бъде заведен на баня. На път към лятната къпалия Стойчо напразно се опитва да запознае сво* пътник с някои от забележителностите на Виена и когато става дума за паметника на Мария Терезия на площада между музеите, Бай Ганьо дърпа новия си познайник. с репликата: „Я виж онази там, със синия фустан, а? Как ти се виж-а? Абе, я ми кажи, как ги познавате вий коя е такваз, коя не е? Аз много пъти съм се бъркал, а?" Основната ситуация в разказа е свързана с конфузията, която Бай Ганьо предизвиква сред смаяните немци в банята, Най-напред отново описан външният вид на героя — този път — в натура, с влакнати гърди и с шаарени от чорапите нозе. Описват се „подвизите" на Бай Ганьо в басейна, завършили със самохвалните удари на героя по гърдите и знаменитата реплика: „Булгар! Булга-а-р!" Следва патетично-ироничното тълкуване на тази реплика от страна на разказвача, в което Бай Ганьо е наречен сливнишкият герой, алканският гений. Разказът завършва с репликата на търговеца: „А бе я по-итай имат ли сапун... я виж нозете ми на какво са заприличали." По повод на Ганьовите думи разказвачът завършва: „И наистина, нозете му не представля-аха най-подходящ модел на Аполона Белведерски. (...)"
2. Как говори текстът?
(2) Въпросът, как се говори в текста на Алековата книга „Бай Ганьо" и конкретно в „Бай Ганьо в банята", е от изключителна важност по отношение а темата, зададена чрез заглавието на съчинението. Това е така, защото срещата на Алековия герой с Европа е изговорена, разказана, предадена през погледа на разказвача българин — в случая — Стойчо. Всеки от разказвачите в Бай Ганьо" познава ценностите и нормите, присъщи за два различни културни модела — българския и европейския. Героят разказвач е интелигентът, кой-з оценява високо чуждия културен свят. Той е знаещ, културното му пространство далеч надхвърля житейския и светогледен хоризонт на Бай Ганьо. Героят разказвач се интересува от чуждите културни достижения, умее да ги оцени, владее и се съобразява с правилата, наложени в Европа. В този смисъл разказвачът и Бай Ганьо могат да се нарекат герои антиподи.
(3) В началото и в края на „Бай Ганьо в банята" разказвачът предлага подhttp://www.teenproblem.net/forumобен словесен портрет на пътуващия български търговец. Първо той е опи-ш като „широкоплещест, черноок, чернокос и даже чернокож", облечен „в редингот, незакопчан, под жилетката му два-три пръста червен пояс, с бяла (по нашенски бяла) риза, без вратовръзка, с черно, накривено калпаче, с ботуши н един врачански бастон под мишница". След това, когато Бай Ганьо излиза от съблекалнята и се явява в натура, не е пропуснат един детайл — нашарените му от чорапите нозе. Този образ ще се появи отново в края на разказа и ще стаhttp://www.teenproblem.net/forumне повод за ироничния"' коментар на разказвача: „И наистина, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Лполопа Белведерски. Шарките на чоhttp://www.teenproblem.net/forumрапите му бяха се отпечатали на кожата — и без това нечиста и обрасла." Неhttp://www.teenproblem.net/forumведнъж литературните критици отбелязват, че Бай Ганьо като литературен геhttp://www.teenproblem.net/forumрой е апсихологичен и абиографичен. Може би именно в „Бай Ганьо в баняhttp://www.teenproblem.net/forumта" е представен най-детайлизираният портрет на героя, но и в случая физичесhttp://www.teenproblem.net/forumкият облик на героя има функцията не да го индивидуализира. Стиловият срив, породен от несъответствието между редингота, от една страна, и червения поhttp://www.teenproblem.net/forumяс, калпачето и бастуна — от друга, има символичен смисъл, чрез който се подчертава симулативното приобщаване на българското към европейското.
(4) Неохотата за възприемане на чуждото, която проявява Бай Ганьо, е изhttp://www.teenproblem.net/forumразена чрез равнодушните реплики на героя, докато спътникът му се опитва да го запознае с някои от забележителностите на Виена: „А, тъй ли е?"; „Знам
. аз." Когато Стойчо посочва паметника на императрица Мария Терезия, Бай Ганьо сочи другаде — към „онази там със синия фустаи".
(5) И в този разказ, както и в цялата първа част на Алековата книга, вниhttp://www.teenproblem.net/forumманието основно се спира върху нормативизираните зони в чуждото простраhttp://www.teenproblem.net/forumнство — към местата, които изискват определен тип поведение и спазване на регламентирани правила. Именно в тези зони най-драстично се проявява кулhttp://www.teenproblem.net/forumтурната изостаналост на българина. Затова пък непознаването на нормите от негова страна е компенсирано чрез проява на нахалство и арогантност. Досhttp://www.teenproblem.net/forumтатъчно е „да видим" как се държи героят, когато си взема билет на касата — как иска ресто с шаване на пръстите; как на усмивката на касиерката — знак на учтивост, той отвръща, погрешно разбирайки я като покана за флирт, е влиhttp://www.teenproblem.net/forumване на маслени очи в жената и като изразява чувствата си със своеобразна кашлица и засуква левия си мустак. Смешен е и опитът на Бай Ганьо в този моhttp://www.teenproblem.net/forumмент да изглежда престижно, като говори на румънски.
(6) Храненето, грижата за тялото са важни белези, по които може да се съhttp://www.teenproblem.net/forumди за определен тип култура. Поведението на Бай Ганьо в басейна с демонстраhttp://www.teenproblem.net/forumцията на различни „стилове" плуване, самопредставянето му с гръмогласното „Булгар! Булга-а-р!" са най-силните акценти върху различността на българсhttp://www.teenproblem.net/forumкото и европейското.
(7) Някои дребни наглед детайли, като например шаването на пръстите, за да се поиска рестото на касата, решението на героя да не оставя драгоценните си мускали в стаята за дрехи, търсенето на пирон в банята и оставянето на върhttp://www.teenproblem.net/forumзопа със стока така, че да е под очи, насочва към още едно различие между българското и европейското, за което в своята статия „Бай Ганьо — преносвачът на граници" говори проф. В. Стефанов. Става дума за онова драматично за българите изоставане по отношение на икономическото и институционалноhttp://www.teenproblem.net/forumто развитие, на което са осъдени в границите на Османската империя. Амбулантният търговец Бай Ганьо е цялото си недоверие към институциите, със страха от ограбване, конто умножава джобовете по дрехите му, е маргинално явление в Европа.
(8) От особена важност за интерпретацията на поставения чрез заглавието проблем е това, как в текста непосредствено се говори за българското. Нека най-напред спрем вниманието си върху диалога, с който започва срещата межhttp://www.teenproblem.net/forumду разказвача Стойчо и Бай Ганьо:
— Извинете, господине — казвам му аз със смирено учудване, — аз няhttp://www.teenproblem.net/forumмам удоволствието да ви познавам.
— Какво? Не ме познавате ли, каиш? Ти нали си българин?
— Българин съм.
— Е?
— Е?
— Е хайде, ставай да се разхождаме. Какво ще киснеш тука? Мен ме казhttp://www.teenproblem.net/forumват Ганьо. Ставай!
*-
(9) Начинът, по който Бай Ганьо влиза в контакт с непознатия българин, издава не само нахалство и фамилиарност, резултат на малокултурност. Знаhttp://www.teenproblem.net/forumменателна в този диалог е употребата на името „българин". Оригинално сблъсъкът в различното отношение към българското е изразен чрез недоизказаните въпроси, които си разменят участниците в диалога, произнасяйки един след друг междуметието Е?. Нека към този момент прибавим и своеобразната кулминация на анекдотичното в разглеждания разказ — момента, когато Бай Ганьо гордо се представя с „Булгар! Булга-а-р!". Като контрапункт на тези ганьовски словесни жестове тълкуването на разказвача, който иронично приhttp://www.teenproblem.net/forumбавя към думата българин изразите сливнишкият герой, балканският гений. Така чрез употребата на националното име в „Бай Ганьо в банята", както и в цялата Алекова книга, се проблематизира националният идеал. „Българин" и „България", издигнати във висотите на духа през Възраждането, във времето на Бай Ганьо стремително се принизяват към битовото. Ако отново си послуhttp://www.teenproblem.net/forumжим с оценката на проф. В. Стефанов в посочената статия, националното за Алсковия герой се е превърнало „в стока".
3. Какво казва текстът?
(10) Избраният анекдотичен разказ проблематизира българското в синхhttp://www.teenproblem.net/forumронен план — читателят възприема едновременно два културни модела на българското: единия — изявен чрез поведението на Бай Ганьо, а другия — чрез оценъчната позиция на разказвача спрямо Бай Ганьо. „Бай Ганьо в баняhttp://www.teenproblem.net/forumта" проблематизира българското и в диахронен план: поведението на пътуваhttp://www.teenproblem.net/forumщия търговец, начинът, по който той използва думите „българин", „българсhttp://www.teenproblem.net/forumко", чрез контрастната асоциация насочва към употребата на тези изрази през високото Българско възраждане. Казано по друг начин, в избрания разказ е проблематизиран националният идеал.
(11) Ако обобщим казаното дотук, разказът „Бай Ганьо в банята" демонhttp://www.teenproblem.net/forumстрира и различията между българското и европейското, и различията в самото българско, което в миналото си е било сплотявано от националния идеал за свобода. В своето настояще българското е загубило своята монолитност, а идеалът — първоначалните си смиели — нещо, което подтиква българите да поемат по различни пътища.
III. формулирай тезата
В достатъчно общ план може да се каже, че в главата „Бай Ганьо в банята" българският културен модел е проблематизиран чрез изобразяване на телесноhttp://www.teenproblem.net/forumто полагане на героя и на неговото поведенческо проявление в публичните зоhttp://www.teenproblem.net/forumни на европейското културно пространство. В тази перспектива външният вид на героя и сблъсъкът на „поведенческите граници" на двете култури извеждат напред внушенията за симулативния характер на срещата между българското и европейското, за некомуникативността между тях.
IV. Аргументирай тезата
1. Първа структурна част — Телесното полагане на българина в чуждото културно пространство
/./. Подтеза
В тази глава от книгата читателят се среща с най-детайлното портретно описание на героя. В съответствие с разбирането за неговия абиографизъм и апсихологизъм (проф. Н. Георгиев) и физическият облик не е прицелен толкоhttp://www.teenproblem.net/forumва в индивидуализирането му. Чрез стиловия срив в облеклото на героя творhttp://www.teenproblem.net/forumбата постига важното внушение за симулативния характер на срещата между двете култури (сравни с началото на книгата).
1.2. Аргументация
Можеш да облегнеш разсъжденията си по аргументиране на тази подтеза върху началните абзаци от интерпретацията на художествения текст (№ 1—3).
2. Втора структурна част — Поведенческо проявление на българското в публичните зони на европейското
2.1. Подтеза
Както в цялата първа част на книгата и тук интересът на разказвача е фоhttp://www.teenproblem.net/forumкусиран върху „поведенческите граници", сблъскващи присъщите за всяка от двете култури нормативизирани пространства. В тези зони, свързани с изискhttp://www.teenproblem.net/forumване за определен тип културно (т. е. регламентирано от норми) поведение, наhttp://www.teenproblem.net/forumмира недвусмислен израз некомуникативността на двете култури. Нейно проhttp://www.teenproblem.net/forumявление са начините, по конто участниците в срещата компенсират по своему непознаването на „чуждите" поведенчески норми. 2.2. Аргументация
Тук като опора за разсъжденията по аргументиране на подтезата ще изполhttp://www.teenproblem.net/forumзваш останалата част от интерпретацията (абзаците под № 4 10).
V. Определи обхвата и съдържанието на въвеждащата част и заключителното обобщение
1. Въвеждаща част
Като въвеждаща част към разработването на проблема за срещата между българското и европейското в конкретната глава можеш да използваш началhttp://www.teenproblem.net/forumната част от абзац № 1 на интерпретацията. За улеснение ще го повторим — „Бай Ганьо в банята", както и останалите анекдотични разкази от първата част на Алековата книга, се отличава с една устойчивост на фабулата. Некултурниhttp://www.teenproblem.net/forumят балканец пътува в чужбина с .търговска цел. Тъй като не познава европейсhttp://www.teenproblem.net/forumката култура н нормите на поведение, които спазват европейците, често в реhttp://www.teenproblem.net/forumзултат па агресивността и нахалството си героят попада в конфузни ситуации. Именно такава ситуация стои в основата на „Бай Ганьо в банята".
4
2. Заключително обобщение
Най-лесно можеш да обобщиш резултатите от разсъжденията си върху проблема от заглавието, като използваш заключителния абзац (№ 11) от рубhttp://www.teenproblem.net/forumриката „Какво казва текстът" в интерпретацията.


„Бай Ганьо журналист" — интерпретация
За патриотизма и „кьоравото"
(главата „Бай Ганьо журналист" от Алено Константинов)
I. Анализирай заглавието
Това заглавие за съчинение може да бъде поставено при интерпретацията на който и да е от разказите във втората част на Алековата книга, защото подhttp://www.teenproblem.net/forumмяната на патриотизма с „кьоравото" в българската следосвобожденска действителност е глобалната тема в нея. Избраното заглавие е тематично — то налага в съчинението да се открои излиняването на националния идеал, форhttp://www.teenproblem.net/forumмиран през Възраждането, в момент, когато се изграждат българската държавhttp://www.teenproblem.net/forumност, българският национален космос; в момент, когато саможертвената храбhttp://www.teenproblem.net/forumрост „в ползу рода" се заменя с личния материален интерес.
Формулирай проблема от заглавието
Избраното заглавие задължително налага да се изяснят смисълът на поняhttp://www.teenproblem.net/forumтието патриотизъм, от една страна, и смисълът на ключовата в Алековата книга дума „кьоравото" — от друга. Това ще ти помогне да насочиш вниманието си към търсенето на доказателства за това, че във философията на Алековия герой основополагаща е подмяната на патриотизма, разбиран в познатия от Възраждането смисъл, с грубия личен интерес към материалното.
II. Интерпретация
БАЙ ГАНЬО ЖУРНАЛИСТ
Оркестърът свиреше румънската „Дойна". По-право казано, свиреше саhttp://www.teenproblem.net/forumмо Анчето, с флейта соло, а другите приглашаха. Ний слушахме от вътрешния салон. Ама, ще речете, кои са тези н и й? Кои ли? Известно е кои: Сенаторът, Отело, Стувенчо и аз. Пред нас стърчеше едно дълго шише бяло СЬаГеаи ЗапсЬгоУО и друго СНеззпйЬюг. Безфижно разположени около масата, с папи-роски в уста, ний ловяхме фиоритурите на „Дойна" и бяхме се предали на приhttp://www.teenproblem.net/forumятно Гаг шепге. Утре е неделя ■— няма работа, може да поседим и по- късничко. Музиката сносна, слечинките хубавички, ний — попревтасали ергени. Тамам!
Седим си така и по едно време флейтата задразни ухото ми с няколко фалhttp://www.teenproblem.net/forumшиви ноти, същевременно и целият оркестър сфалшиви. В този същия миг Стувенчо се изсмя с глас и извика: „Пустият му Отело! Страшен зевзек! Я го вижте!.." Обръщаме се веднага двамата със Сенатора и какво да видим! Дявол Отело! Отде му идат на ум тия комедии. Той станал, без да го забележим, поhttp://www.teenproblem.net/forumискал едно парче лимон и като привлякъл с някои знакове флейтистката, без да го забележат други, почнал да я дразни, да й прави оскомина с лимоновия сок. Е, хелбетя, младо момиче, дошяло й се киселичко, напълнили се устата й със слюнки, свили й се устните — иди подир туй, че свири на флейта! Смях...
Музиката престана. От улицата се зачу крясъкът на едно хлапе: „Но-ви ве-стни-ци! Народно ве-ли-чие- е!"
Какво? Народно величие? Има си хас!
Заразени със смях от комедията с лимона, ний отново прихнахме да се смеем. В този момент ето че и Гедрос довтаса.
— О, Гедрос, здрасти! Сядай! Винце искаш ли?
— 0, Отело, здрасти, здрасти, пиленце. Я си обърши носленцето — занежничи вечно веселият Гедрос.
— Гедрос, какъв е този вестник, сега викаха из улицата?
— Как! Мигар вий не знаете за вестника на бай Ганя Балкански?
— Зевзек!
— Сериозно ви казвам. Ганьо Балкански, редактор-стопанин на вестник „Народно величие". А-а, то е цяла история. Мигар не знаете?
— А бе ти сериозно ли говориш?
— Сериозно бе, брате. Чакайте да ви разкажа. Днес ми разправиха тази история подробно и аз ще ви я предам тъй, като че съм бил там.
Разпоредихме се да затворят вратата на вътрешния салон и Гедрос почна. Ето какво ни разказа той:
У бай Ганя свикано събрание. Събрали се: сам стопанинът, Гочоолу, До-Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е свидетел, че винаги добри чувства са ме въодушевявали при описването на твоите истории. Пи чувство на злобно порицание, ни презрение, нито лекомислен смях не са ръководили моето перо. И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата обективност, но аз се старах да възпроизведа есен-цията на печалната действителност. Твоите братя, вярвам, не са такива, какъвhttp://www.teenproblem.net/forumто си изобразен ти, бай Ганьо, но те са засега на втори и трети план; те едва сеhttp://www.teenproblem.net/forumга почват да заявяват за своето съществуване, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обръща целия обществен строй и дава свой отпечатък и на политика, и на партии, и на печат. Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще реhttp://www.teenproblem.net/forumчеш:
Европейци сме ний, ама все не сме дотам!... Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем.
София, 17 март 1895 г.
1. За какво говори текстът?
(1) Компания от „попревтасали ергени" е отдадена на приятно безделие в съботния ден. Вниманието на всички е привлечено от виковете на вестникар-че, което продава вестник „Народно величие". Това е повод компанията да узhttp://www.teenproblem.net/forumнае новината, че Бай Ганьо е станал редактор — стопанин на вестник.
(2) По-нататък е разказана историята на вестника. У Бай-Ганьови са се събрали Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина, за да умуват откъде може да се удари най-добър келепир. „Трябва и ний да клъвнем по нещо — казва бай Ганьо. — Току-тъй на сухо патриотизъм — бошлаф." Всеки от присъстващиhttp://www.teenproblem.net/forumте дава своето предложение за бъдещо начинание: Гочоолу предлага да напраhttp://www.teenproblem.net/forumвят руски трактир, като мотивацията му е да се съобразят с това, какъв вятър вей. Все в този дух Дочоолу предлага да се отвори фабрика за руски квас; Данhttp://www.teenproblem.net/forumко Харсъзина — да основат банка.
(3) Бай Ганьо обаче изненадва компанията, като предлага да издават вестhttp://www.teenproblem.net/forumник, бързайки да успокои останалите, които са смутени от такова начинание: „Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очиhttp://www.teenproblem.net/forumте (па и няма нужда!), па псувай наляво и надясно." — а след това додава авhttp://www.teenproblem.net/forumторитетно: „Работата е да омаскарим тогоз-оногоз." Ганьовото определение за вестник е последвано от сравнение между тогавашните вестници и пресата от турско време.
(4) По поръка на Бай Ганьо идва Гуньо Адвокатина, повикан, за да уточhttp://www.teenproblem.net/forumнят с негова помощ издаването на вестника. Първата реплика на Гуньо е: „Има ли кьораво?" Следва обсъждане на въпроса, дали вестникът да е проправителствен или опозиционен. Взема се решение да е с правителството, а като им се разклатят краката, да им ритнат едно текме. Обсъжда се начинът, по който ще се издава вестникът, и се уточняват подробности около „медийната политика" — за Русия новоизлюпените вестникари предвиждат да пускат по едно пепита Освободителка, братският руски народ, Да живей Царя Освободителя (бог да го прости!), а ако ситуацията се промени, ще си карат постарому — Задунайская губерния. Що се отнася до младежите като читатели, всички са единодушни — те трябва да бъдат залъгвани. Бай Ганьо предлага Гуньо Адвокатина да напише уводна статия, в която да тегли „едно верноподаничество, че сам князът да се слиса". Според новоизлюпения вестникар това е лесно постижимо, ако се използват изрази като: „Ваши с м и р е н и чада, Наш баща и татко, в п р а х а н а А в г у с т е й ш и т е Ви ноз е".
(5) Бай Ганьо предвижда и за народа да се кажат една-две думи, а за опоhttp://www.teenproblem.net/forumзицията според него най- подходящо е определението „онези и р е д а т е л и" . За Гуньо по-подходящо е този израз да се замени с „м е р з а в ц и". Бай Ганьо държи да не се изпуска фразата „ф а т а л н и я за българския народ" — думата „фатален" му се струва изключително хубава и важна.
(6) След като всичко изглежда обсъдено, оказва се, че бъдещите вестникари са забравили да уточнят името на вестника. Предложенията са много: „Спраhttp://www.teenproblem.net/forumведливост (Фин дю ейекъл)", „Н а р о д н а м ъ д р о"с т", „Б ъ л г а р-с к а г о р д о с т", „Народна храброст". Бай Ганьо отново се намесhttp://www.teenproblem.net/forumва авторитетно — според него заглавията могат да бъдат само две — „Б ъ л-г а р и я за нас" или „Народно в е л и ч и е". Категоричното му мнеhttp://www.teenproblem.net/forumние е прието без възражения, избрано е името „Народно величие".
(7) Ганьо и Данко Харсъзина вече могат да се запретнат и да започнат да ръководят общественото мнение. Първият съвместен материал на двамата е посветен на Ганьовия съсед, за когото са съчинени такива неща, конто никога не са се случвали. Думата крадец не изглежда достатъчно остра за автора и той остроумно я заменя с хайдук, а след като и това не го удовлетворява, към нея добавя определенията пладнешки, фатален. Така скоро съседът и целият му род са изкарани феноменални изверги.
(8) В края на историята за вестникарските подвизи на Алековия герой разhttp://www.teenproblem.net/forumказвачът се обръща най-напред към читателя, а след това и към самия Бай Ганьо.
2. Как говори текстът?
(9) Разказът „Бай Ганьо журналист" дава възможност да се открои голямаhttp://www.teenproblem.net/forumта разлика в начина на говорене на Бай Ганьо и „сподвижниците" му, от една страна, и на разказвача — от друга.
(10) Бай Ганьо и компанията му обсъждат последователно всички наистиhttp://www.teenproblem.net/forumна важни въпроси, които поставя издаването на един вестник:
— функциите му;
— отношението му към различните институции;
— към външната политика на държавата;
— към княза;
— към народа;
— към младежите.
(11) По-любопитно е обаче това, как се говори по тези наистина същестhttp://www.teenproblem.net/forumвени въпроси. Речта на героите изобилства от ругатни, вулгаризми, закани, просторечиви думи и изрази: „Откъде може да се удари най-добър келепир";„току-тъй на сухо патриотизъм — бошлаф"; „работата е да омаскарим тогоз-оногоз" и т. и. Особено впечатляващи са „езиковите упражнения" на новите вестникари, когато Ганьо и Дапко Харсъзина започват редакторската си дейhttp://www.teenproblem.net/forumност — те заменят онези предатели с по-подходящото според тях мерзавци, а Бай Ганьо държи да не се изпуска фразата фаталния за българския народ. По същия начин думата крадец се заменя с хайдук, а към нея се прибавят с насhttp://www.teenproblem.net/forumлаждаше пладнешки, фатален. Не може да не предизвика смях и начинът, по който Алековият герой обяснява пристрастието си към своята любима дума: „Като кажа така... ф...фаталния, сякаш че фащам някого за гушата..."
(12) В текста правят впечатление шрифтово подчертаните изрази, които новоизлюпените журналисти предпочитат — чрез тях Алеко Константинов ни дава възможност да се запознаем с най-често използваните в пресата след Осhttp://www.teenproblem.net/forumвобождението вестникарски клишета. В тях е жив езикът на Възраждането с високата си патетичност и именно тоза ги прави смешни на фона на речта на героите. Това можем да видим например, когато Бай Ганьо предлага на Гуньо в уводната статия па вестника да тегли „едно веноподаничество, че сам князът да се слиса" и веднага след обяснението си предлага фрази от типа на „В а ш исмирени чада, Наш баща и татко, в п раха на Авгус гейhttp://www.teenproblem.net/forumши те Ви ноз е".
(13) На фона на неприкритите пошли намерения на Бай Ганьо и компанията му трагично-иронично звучат обсъжданите имена на вестника: „С п р а в е д л и-в о с т (Фиц дю сиекъл)", „Народна мъдрост", „Българска г о р-д о с т", „Н а р о д и а храброст", „България за на с", „Народно величие". Всички те представят устойчиви словосъчетания, типични за Възраждането а отразяващи неговия дух.
(14) В начина, по който говори разказвачът, няма и следа от веселия поглед към героя и разсмиващия коментар на Ганьовите подвизи в първата част на книhttp://www.teenproblem.net/forumгата. Веднага след момента, в който Бай Ганьо се възхищава на попържните на Данко Харсъзина, разказвачът започва да говори за разликата между пресата през Възраждането и вестниците от времето на Ганьо. Той подчертава: в някоhttp://www.teenproblem.net/forumгашните вестници „не изригваше тая лава от адски хули и проклятия. (...) Но буhttp://www.teenproblem.net/forumрята на диви страсти, бушующа на цял ред голини, но деморализующето влияhttp://www.teenproblem.net/forumние на деморализуваната преса, но грубият всепоглъщающ материализъм, но възможността за легко обогатявание при едно приспивание на съвестта, но приhttp://www.teenproblem.net/forumмерът на ръководящите елементи — всички тия явления са покрили с такъв деhttp://www.teenproblem.net/forumбел слой техните по-чисти чувства, щото е нужно една цяла, не по-малко дълголетна и нова в същността си епоха да разкопава този слой от мерзости, догдето изпъкнат, като остатъци от миналото величие, тия заровени чисти чувства."
(15) Финалът на текста на този разказ има значение за интерпретацията на цялата втора част на Алековата книга, а още по-точно •— за пялата книга. В тоhttp://www.teenproblem.net/forumзи финал вече звучи гласът на автора — обърни внимание: обръщението тук не е към слушателите на разказвача (както е в другите разкази), а към читатеhttp://www.teenproblem.net/forumля: „Прощавай, снизходителний читателю!" След извинението за някои циничhttp://www.teenproblem.net/forumни думи и сцени следва обръщението към героя на книгата: „Прощавай и ти, бай Ганьо!... И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата обективност, но аз се старах да
възпроизведа есенцията на печалната действителност. Твоите братя, вярвам, не са такива, какъвто си изобразен ти, бай Ганьо, но те са засега на втори и на трети план, те едва сега почват да заявяват за своето съществувание, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обръща целия обществен строй и дава свой отhttp://www.teenproblem.net/forumпечатък и на политика, и на партии, и на печат. Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш и ше речеш:
Европейци сме ний, ама все не сме дотам!... Прощаhttp://www.teenproblem.net/forumвай! Не е за чудо пак да се срещнем."
(16) Разликата в говоренето демонстрира цялата сериозност, с която Алеко Константинов подхожда към явлението „Бай Ганьо", защото във втората част на неговата книга героят типизира наистина печалната есенция на негаhttp://www.teenproblem.net/forumтивното в обществения живот, типизира онова, което ерозира и активно войнhttp://www.teenproblem.net/forumства със строителството на българската национална общност.
3. Какво казва текстът.?-
(17) Наистина твърде много са критическите текстове за малката по обем Алекова книга. Всеки от литературните изследвачи продължава подхванатата още със самото излизане на книгата дискусия по въпроса, кой е Бай Ганьо — национален, социален или универсален тип. В критическите материали литераhttp://www.teenproblem.net/forumтурният герой се определя по различен начин:
— като герой, олицетворяващ определена епоха и носещ облика на опреhttp://www.teenproblem.net/forumделена прослойка;
— като реалистичен герой, събрал в себе си негативните черти на българhttp://www.teenproblem.net/forumския национален характер;
— като анекдотичен герой, при който смешното е резултат на сблъсъци на един тип култура с друг тип култура;
— като емблематичен герой от типа на Хитър Петър и Настрадин Ходжа, участник в конкурирането между различни култури.
(18) Интересно е, че всеки от критическите материали, посветени па Бай Ганьо, като че в някаква степен дописва книгата на Алеко. За интерпретацията на „Бай Ганьо журналист", а и за останалите разкази от втората част на книгаhttp://www.teenproblem.net/forumта важно е виждането, че Атековият герой е продукт на особена културна сиhttp://www.teenproblem.net/forumтуация, в която в сгъстен период от време след Освобождението се срещат три различни епохи: патриархалният балкански строй, първоначалното натрупваhttp://www.teenproblem.net/forumне на капитали и изграждането на либералната демокрация. Така според аналиhttp://www.teenproblem.net/forumза на Боян Ничев на Балканите настъпва една чудовищна по своята бързина метаморфоза на добродетели, изграждани в робството, в пороци, които намиhttp://www.teenproblem.net/forumрат почва в тази своеобразна нова ситуация. Вследствие принципите, ценносhttp://www.teenproblem.net/forumтите, които са диктували поведенческите модели на възрожденското общество, основани преди всичко на идеята за свобода на отечеството, в новото време се заменят от поведенчески модели, диктувани от ситуацията. Ето защо с основаhttp://www.teenproblem.net/forumние Бай Ганьо в някои критически прочита се определя като ситуативен герой. Под ситуативност в случая се разбира отсъствие на основополагащи принциhttp://www.teenproblem.net/forumпи, това, че във всяка конкретна ситуация героят се мъчи да изплува на всяка цена.

Tedi4ka
02-25-2009, 20:54
3.АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ – “БАЙ ГАНЬО”


Интересен, интригуващ и тъжhttp://www.teenproblem.net/forumно смешен е хумористичният откъс „Бай Ганьо у Иречека" от творбата на Алеко Константинов „Бай Ганьо". Писателят описва своя герой в ситуация на често срещана форма на обhttp://www.teenproblem.net/forumщуване - на гости. Непрекъснато налагащата се съпоставка между културната среда и простащи-ната на Бай Ганьо предизвиква искрен смях. Алеко Константинов, нарекъл себе си Щастливец, осъжhttp://www.teenproblem.net/forumда грозното в човешките постъпки, които правят героя му отблъскващ и жалък.
Разказът започва с любопитен факт - слязъл на пражката гара, българинът Бай Ганьо отива на госhttp://www.teenproblem.net/forumти у Константин Иречек (чешки учен), който преди години е бил министър в България. Наглостта е изумителна. Тя привлича вниманието на читателя и развитието на случката започва да се върти като на кинолента. Сцените са пъстри, колоритни и диhttp://www.teenproblem.net/forumнамични поради яркото, запомнящо се присъстhttp://www.teenproblem.net/forumвие на героя. Речта, движенията и мимиките на Бай Ганьо са фрапантни, смешни и жалки. Писаhttp://www.teenproblem.net/forumтелят сам представя своя персонаж. С тънък хумор проследява неговите действия. Воден единствено от мисълта за печалба, героят не се съобразява с никакви морални норми. С питане се озовава пред къщата на Константин Иречек. Още от вратата заhttp://www.teenproblem.net/forumпочва грозното и нелепо поведение на натрапhttp://www.teenproblem.net/forumника. В проведения диалог между него и учения се разкрива липсата на елементарна култура у Бай Ганьо. Той се усмихва свойски, фамилиарничи, прави мили очи на съвсем непознат човек. Дисhttp://www.teenproblem.net/forumкретното недоумение у Иречек не може да засегне или да засрами героя, който има определена пракhttp://www.teenproblem.net/forumтическа цел {„защо ще си дава паричките по хоhttp://www.teenproblem.net/forumтели') и прилага цялото свое „красноречие", за да бъде поканен. Сдържаното снизхождение научеhttp://www.teenproblem.net/forumния е оценка за поведението му. А демонстрираhttp://www.teenproblem.net/forumната българска принадлежност от Бай Ганьо преhttp://www.teenproblem.net/forumдизвиква смях и срам:
„- Вий нали бяхте министър в София?
-Да.
-Е, и аз съм оттам!- заключава тържествеhttp://www.teenproblem.net/forumно Бай Ганьо."
Действено подчертава, че не е като другите. Много държи да засвидетелства внимание на Иреhttp://www.teenproblem.net/forumчек и проси гостоприемство. Морално ограничен, героят няма никакви скрупули и чувство за вина. Самопоканата не е вина за него, виновен е домаhttp://www.teenproblem.net/forumкинът, който отказва да го настани у дома си, но го кани на обяд.
„-Благодаря за вниманието; аз бих ви задърhttp://www.teenproblem.net/forumжал на драго сърце у дома си, но не разполагам с лишни помещения. Днес обаче вие сте наш гост и ще обядвате у нас.
-Да обядваме, защо да не обядваме! - съглаhttp://www.teenproblem.net/forumсява се Бай Ганьо. - И ваша милост, казва се, ако не от мойта - от българска софра все сте яли."
Простащината е естествено състояние за негоhttp://www.teenproblem.net/forumвия нрав. Тя изключва възможността за пълноhttp://www.teenproblem.net/forumценно общуване. Героят иска да бъде интелигент, но не приема и не осмисля културата и морала на средата, в която е попаднал. Егоистичният му нрав, гоненето единствено на печалбата показва, че общуването за него е чисто битова и социална потhttp://www.teenproblem.net/forumребност (да намери подслон, без да плаща и да печели), а не стремеж за духовно обогатяване. Той е истинско парвеню, което вижда себе си като много знаещ и можещ. Отказва да разглежда предhttp://www.teenproblem.net/forumложените албуми с репродукции и фотоси от люhttp://www.teenproblem.net/forumбезната домакиня - майката на Иречек.
„- Не ща, благодарим; гледайте вий! Колко съм ги гледал аз такива картини и портрети! Не ме гледайте, че съм млад!"
По косвен път (Бай Ганьо сам се представя) наhttp://www.teenproblem.net/forumучаваме за неговата възраст. Липсата на елеменhttp://www.teenproblem.net/forumтарна култура и хигиена се проявяват в нрава на героя, който плюе по килима, размазва с крак и тревожно се ослушва - на чуждо място е. Заедно с развитието на случката се обогатява представата за Бай Ганьо. Неговата характеристика става по-емоционално въздействаща и по-пълна.
Младият, самопоканил се парвеню проявява гоhttp://www.teenproblem.net/forumлямо недоверие към домакините. „По немски си нещо продумаха, кой знай! Ама не вярвам! Най сетне министър е бил у нас. А бе то и министhttp://www.teenproblem.net/forumрите не са стока, я!Ама за тогоз не ми се вярва." Мислите на героя илюстрират скъперническата му природа, довела го до изолиране от обществото. Зад парвенюшкото самочувствие се крие бедна душевност и липса на култура. Бай Ганьо седи като на тръни в гостната на домакините, защото е остаhttp://www.teenproblem.net/forumвил дисагите с мускалите с розово масло в кабиhttp://www.teenproblem.net/forumнета на Иречек и търси всякакъв повод да влезе вътре, да наблюдава своята стока. „Ама и аз диване, защо не си пренесох дисагите в тая стая."\А въпреки това негово вътрешно протиhttp://www.teenproblem.net/forumворечие не забравя да спечели изгода. Под благоhttp://www.teenproblem.net/forumвидния предлог, че изучава европейските нрави, той се стреми към лична полза - интересува се кога е обядът в дома на Иречек. Не че е толкова гладен, колкото да се окаже по-бързо при стоката си. Неговото нахалство, смесено с груба фамили-арност, будят изумление.
„-Хи, хи, хи, работите ли?Хи, хи, хи! Чакай, рекох, да надникна. Работете си, нищо, аз пак ще затворя.
Иречек гледа зачудено, без да му мене през ума причината на това своеобразно любопитство."
Героят няма нравите на цивилизован човек. По време на обяда се държи вулгарно. Простотията му смайва, отвращава, отблъсква. „Увлечен от желанието да се препоръча за цивилизован чоhttp://www.teenproblem.net/forumвек, Бай Ганьо не може да поеме право чинията със супата, която му подаде стопанката и изля доста от нея върху масата... "Бай Ганьо разлиhttp://www.teenproblem.net/forumва супата, а после я събира с лъжицата отново в чинията, която закрива с ръце, за да не му бъде сменена. Той мляска, уригва се, яде с настървение. „Ипочна да сърба: ама сърба българинът, не се шегува, триста псета да се сдавят, не могат го заглуши. Едри капки пот музамрежиха челоhttp://www.teenproblem.net/forumто и като че се стремяха да рукнат в чинията му." Никаква деликатност и изтънченост в маниеhttp://www.teenproblem.net/forumрите. Той до такава степен си подлютява супата на обяда, че непривикналият човек би се отровил. И в разговора, и в действията си винаги подчертава националната принадлежност. Но Бай Ганьо се дърhttp://www.teenproblem.net/forumжи не като европеец, а като истински варварин. Присмех и съжаление предизвиква стремежът на героя да покаже, че е надрасъл своята домашна среда. Преди започването на обяда „начева да се кръсти, ама хем се кръсти, хем сеусмихва(...) (с дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим - за зор заман)."
„- Я ми подайте още едно късче хлебец. Вий съвсем без хлеб ядете - учудва се Бай Ганьо. - На бьлгарията дай хляб;. ..да не се хваля, ами с так-вази чорба, пърдон, с таквази супа цял самун хляб изяждам. Бас държа."
Действената, пряка авторова и речева характеhttp://www.teenproblem.net/forumристики оживяват героя, насищат го с бликаща жизнена енергия. Цветистият език, комичните сиhttp://www.teenproblem.net/forumтуации събуждат интереса на читателя към Бай Ганьо, който е лишен от всякакви принципи. Своите поhttp://www.teenproblem.net/forumлитически виждания героят мени според това кои са на власт. За него по-важни са печалбата (келе-пирът) и кариеризмът. Тази откровеност той си позволява само веднъж, пред Иречек. Но дори и тогава изпитва страх и недоверие. Парвенюто се стреми към собствена облага. Липсата на идеали и кариеризмът му са завидни. „Па да ти кажа пра-вичката... (Тука дали няма някой да ни подслушhttp://www.teenproblem.net/forumва?), да ти кажа ли правичката? - И едните и другите са маскари!...Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!.. .Ама какво да сториш ? Не се рита срещу ръжен!... Търговийка, пред-приятийца, процеси имам в съдилищата - не може! Не си ли с тях - спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска - я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пари натрупаха, ти знаеш ли?Хубаво, ама като не им клатиш шапката - дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам..."Думите на героя разhttp://www.teenproblem.net/forumкриват цинизма на неговия морал. Чувствителна и деликатна личност, Щастливецът не остава безhttp://www.teenproblem.net/forumразличен към пороците на тьрговеца-парвеню. Иронията на писателя е силна. Бай Ганьо не може да се развива положително - не възприема нищо от новата за него среда. Той говори иронично за вкуса на българина, а действията му са пълна проhttp://www.teenproblem.net/forumтивоположност на казаното - подлютява супата си така, че би отровила непривикнал човек. Изпитhttp://www.teenproblem.net/forumва наслаждение, но... гастрономическо. „Запуши Бай Ганьо и почна с наслаждение да сърба кафеhttp://www.teenproblem.net/forumто си. Ето кое се казва сърбане!... "Духовно беhttp://www.teenproblem.net/forumден, героят не може да оцени заобикалящата го култура- картините, репродукциите, фотосите не предизвикват емоционално вълнение. У Иречека той присъства повече физически, отколкото духовhttp://www.teenproblem.net/forumно.
Благородната етичност на Алеко Константинов, с неговата мярка за човешките ценности, можа да изгради с толкова ирония образа на Бай Ганьо. Писателят отрича грозното и вулгарното в човешhttp://www.teenproblem.net/forumкото поведение. Чрез отрицанието той насочва към своя идеал - образована, цивилизована личhttp://www.teenproblem.net/forumност с високо чувство за морал.

radcliff_e
02-26-2009, 12:02
Може ли да ми изтеглите това есе? http://download.pomagalo.com/213326/ne+za+vrajda+za+obich+sym+syzdadena+antigona/?search=9739874&po=1

DonnerWetter
02-26-2009, 12:10
Може ли да ми изтеглите това есе? http://download.http://www.teenproblem.net/school/213326/ne+za+vrajda+za+obich+sym+syzdadena+antigona/?search=9739874&po=1
"Не за вражда-за обич съм създадена"-"Антигона"
http://www.teenproblem.net/forum
„Не за вражда – за обич съм създадена” са думи на героинята на Софокъл Антигона. Тези слова имат дълбок философски смисъл, запазил съвременното си звучене през хилядолетията. С тях Антигона защитава правото си да обича всички, такива каквито саhttp://www.teenproblem.net/forum, а не такива каквито биха се харесали на когото и да било.
Човек е създаден да обича , а не да мрази . Човек се ражда от любов и за любов , а тя е всичко. Но на този свят омразата и обичта са равни. Те се преплитат иhttp://www.teenproblem.net/forumвървят заедно , кактоhttp://www.teenproblem.net/forumживота със смъртта , добротата и злината , както сред нас така и в самите нас. Обичта и омразата са безгранични и за да се отречеш от омразата, за да я премахнеш от своето съзнание трябва да се опиташ да отвръщаш на злото с добро, защото след злината винаги идва добротата -това е една вечна закономерност в тоя свят. Героинята на Софокъл се опитва а направи точно това – да отвърне на злото с добро. Макар да знае, че брат и е въстанал срещу родината си, макар да е чула заповедта на вуйчо си, краля, тя поставя над всичко родовите закони. А изменянето на тях е голям грях. Антигона проявява храброст и мъжество като се изправя срещу Креон и престъпва заповедта му Полиник да остане непогребан. Въпреки всичко, което е направил брат и, той си остава неин брат, той е част от нея и тя му прощава.
Любовта е силата, с която всички хора са свързани. Любовта прави от нас едно цяло. На нея се гради човешката общност и човешкото съществуване. И когато изпитваме омраза, и когато съдим някого за грешките му, нека си спомним, че не за вражда – за обич сме създадени. Че омразата е едно негативно чувство, пораждащо се от неспособността на хората да обичат и да изразяват любовта си по някакъв начин. Че войната, пораждаща се от омразата не води до щастлив и спокоен живот, а до разруха и отчуждение от всичко прекрасно на този свят. Нека си спомним, че истинският смисъл на живота е любовта, че хората се раждат, за да обичат и да бъдат обичани. Че не с омраза и интриги можем да постигнем нещо повече в живота, да имаме приятели и семейство, а само със силата на любовта… вечната, неугасващата обич между хората!
Нека не забравяме, че всичко на този свят се гради с помощта на любовта, а за да можеш да обичаш ти трябва да се отречеш от злото, да отречеш неправдата и да заживееш с истината. За да обичаш, за да може в теб даhttp://www.teenproblem.net/forumоцелее доброто, да оцелее любовта, трябва да се научиш да даваш от себе си, да бъдеш честен и да оценяваш любовта, която ти дават! Затова обичай, за да бъдеш обичан и както се казва: ”Прави любов, а не война”!


Заповядай. :)

radcliff_e
02-26-2009, 12:22
Може ли да ми изтеглите това есе? http://download.http://www.teenproblem.net/school/213326/ne+za+vrajda+za+obich+sym+syzdadena+antigona/?search=9739874&po=1
"Не за вражда-за обич съм създадена"-"Антигона"
http://www.teenproblem.net/forum
„Не за вражда – за обич съм създадена” са думи на героинята на Софокъл Антигона. Тези слова имат дълбок философски смисъл, запазил съвременното си звучене през хилядолетията. С тях Антигона защитава правото си да обича всички, такива каквито саhttp://www.teenproblem.net/forum, а не такива каквито биха се харесали на когото и да било.
Човек е създаден да обича , а не да мрази . Човек се ражда от любов и за любов , а тя е всичко. Но на този свят омразата и обичта са равни. Те се преплитат иhttp://www.teenproblem.net/forumвървят заедно , кактоhttp://www.teenproblem.net/forumживота със смъртта , добротата и злината , както сред нас така и в самите нас. Обичта и омразата са безгранични и за да се отречеш от омразата, за да я премахнеш от своето съзнание трябва да се опиташ да отвръщаш на злото с добро, защото след злината винаги идва добротата -това е една вечна закономерност в тоя свят. Героинята на Софокъл се опитва а направи точно това – да отвърне на злото с добро. Макар да знае, че брат и е въстанал срещу родината си, макар да е чула заповедта на вуйчо си, краля, тя поставя над всичко родовите закони. А изменянето на тях е голям грях. Антигона проявява храброст и мъжество като се изправя срещу Креон и престъпва заповедта му Полиник да остане непогребан. Въпреки всичко, което е направил брат и, той си остава неин брат, той е част от нея и тя му прощава.
Любовта е силата, с която всички хора са свързани. Любовта прави от нас едно цяло. На нея се гради човешката общност и човешкото съществуване. И когато изпитваме омраза, и когато съдим някого за грешките му, нека си спомним, че не за вражда – за обич сме създадени. Че омразата е едно негативно чувство, пораждащо се от неспособността на хората да обичат и да изразяват любовта си по някакъв начин. Че войната, пораждаща се от омразата не води до щастлив и спокоен живот, а до разруха и отчуждение от всичко прекрасно на този свят. Нека си спомним, че истинският смисъл на живота е любовта, че хората се раждат, за да обичат и да бъдат обичани. Че не с омраза и интриги можем да постигнем нещо повече в живота, да имаме приятели и семейство, а само със силата на любовта… вечната, неугасващата обич между хората!
Нека не забравяме, че всичко на този свят се гради с помощта на любовта, а за да можеш да обичаш ти трябва да се отречеш от злото, да отречеш неправдата и да заживееш с истината. За да обичаш, за да може в теб даhttp://www.teenproblem.net/forumоцелее доброто, да оцелее любовта, трябва да се научиш да даваш от себе си, да бъдеш честен и да оценяваш любовта, която ти дават! Затова обичай, за да бъдеш обичан и както се казва: ”Прави любов, а не война”!


Заповядай. :)

Адски много мерси. :)

zero
02-26-2009, 15:05
Моля, някой ако има
валидна регистрация
т.е да е пратил смс-че и да му е още в сила
да ми дръпне първите две теми
("Философски възгледи за човека "
"Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека" (Ницше) )
от този линк:
http://search.pomagalo.com/?keywords=%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1% 82+%D0%B5+%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82+%D0%BC%D0%B5%D0 %B6%D0%B4%D1%83+%D0%B7%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0+%D0 %B8+%D1%81%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D1%87%D0%BE%D0% B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0&s=1
Благодаря ви предварително за разбирането :)

ForgotN
02-26-2009, 15:42
Моля, някой ако има
валидна регистрация
т.е да е пратил смс-че и да му е още в сила
да ми дръпне първите две теми
("Философски възгледи за човека "
"Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека" (Ницше) )
от този линк:
http://search.http://www.teenproblem.net/school/?keywords=%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1% 82+%D0%B5+%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82+%D0%BC%D0%B5%D0 %B6%D0%B4%D1%83+%D0%B7%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0+%D0 %B8+%D1%81%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D1%87%D0%BE%D0% B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0&s=1
Благодаря ви предварително за разбирането :)Първата

Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека,
въже над пропаст.Човекът е нещо което трябва да бъде
превъзмогнато.

(Фр.Ницше)



Какво е Човека? Съзнание, личност, организъм, връх на еволюцията или... единственото съществуващо битие, единствената реалност толкова противоречива и многообразна в същността си или просто съзнание дръзнало да се осмели да се нарече такова? Въпросът за човека и неговата същност е вълнувал човечеството от хилядолетия насам, но като че ли всички предположения не са достатъчни. Нещо повече, те още повече разширявът кръга на нашето незнание, още повече разколебават и задълбочават търсенията, търсения в невъзможните бездни на познание и съмнение,търсения, които още в началото трябва да изяснят въпроса за човека и неговата същност, ала те само показват колко дълбока е тя.Неподвластна на обяснение, като вятъра, който не можеш да бъде уловен, тя постоянно убягва на великите учени и често в отговорите си за човек противоречията са неминуеми и изглеждат нелепо поне в моите очи. Смехотворни догадки и абсурдни теории все повече заливат обществото за това какво е човека и като че ли го принизяват. Дали човека не е нещо друго, дали той не е отвъд всичко, дали самата посока на търсения не е погрешна… Поне едно нещо е сигурно- че ние никога не сме познавали себе си, ние, върхът на еволюцията, претендиращи да сме на върха на познанието, вечните търсители на абсолютната истина, не осъзнаваме, че това, което винаги сме търсили, отговорът на всички въпроси, е заключен в нас самите, а във въпроса “какви сме” се крие ключа към всичко.
Ницше не смята, че човека трябва да се спаси, а да се превъзмогне, в него той виждаш мост, а не цел, въже, опънато между звяра и свръхчовека - въже над пропаст.Въпреки че Ницше изглежда като анти-хуманист строгоста на неговото виждане неминуемо показва, че той знае какво е човека и именно затова, той трябва да бъде превъзмогнат.Всички онези качества на състрадание, болка, любов символ на човека са посочени от Ницше за слабост, а егоизма, щастието и омразата са въздигнати на почетен пиедестал, носещ името свръхчовек, който трябва да бъде нашето оправдание,нашата гордост... или нашето най-пълно самоотричане и унищожение.Човека гине твърде бързо, твърде лесно, гине духовно, гние вътрешно… но избора е в нас, защото ние единствени притежаваме силата да надмогнем стремежа си към съвършенство и да си спомним кои сме в същност,просто хора.
без съмнение е, че в човека съществуват две основни същности,тази на звяра и тази на свръхчовека описан от Ницше.Не искам и не мога да ги противопоставям
една на друга – те са две същности, но на едно завършено съвършено цяло.Същността на звяра е тази, която се грижи
за нашето физическо оцеляване.Под физическо оцеляване, имам предвид всичко, което ни се налага да вършим,
за да оцеляваме, а това включва и всички умения и знания, които трябва да придобием, за да имаме определена работа.Това включва дори и романтичното влюбване, което е хубаво да го има, за да създадем семейство и спокойно да отглеждаме децата си. Във физическото оцеляване бих включила дори неща като религията, защото хората ги е страх от много неща и
когато си мислят, че не могат да се оправят сами трябва да има нещо на което да се уповават, някой, от който да искат съвет и да следват напътствията му.За много хора живота се ограничава напълно в битката за оцеляване, включваща горното, но за много други живота съвсем не опира само до това. Нещо ги дърпа отвътре да търсят
още и още неща.Точно тук се проявява и същността на свръхчовека като амбиция,воля и желание.Николо Макиавели например говорейки за новия владетел в новото време споменава че “един владетел трябва да владее както природата на звяра така и тази на човека.Ако той си служи само с едната рискува да изгуби властта си” .Така е и при така наречените обикновени хора.Те също трябва да владеят двете по горе споменати природи и не защото ще изгубят властта си, а защото в наши дни праволинейните и ограничени хора не оцеляват.И Благодарение на факта, че единствено човекът сред останалите живи твари има самосъзнание, той може да се издига не само над природния свят, но и над самия себе си.Само силният човек може да се пребори с ограниченията, които му налага действителността,той е в състояние да я ''прозре'' и да престане да се интересува от нейните закони.За да откриеш в себе си същността на свръхчовека, трябва да промениш преди всичко погледа си, да гледаш не в близкото, а в далечното, защото свръхчовекът същестува,нещо повече…Той чака да бъде открит и превъзмогнат.


Втората

Философски възгледи за човека

Човекът! Въпрос изпълнен с изключително голямо вълнение, вълнувал и вълнуващ всеобхватния неспокоен дух на философията. Няма прегради за дерзаещите, търсейки истината за човека. Какво е човекът? Въпрос, който тегне наред с битието и загадките на Универсума. Дълг на философията е да застане пред тайнството, наречено човек и да въведе мисълта в необятността на Вселената. Въпросът за човека е фундаментален за развитието на философията, въпрос, който търпи непрекъснато развитие и провокира философската мисъл.
Произлязла от пламъка на античността, горяща със същата сила и днес ноемата на Протагор гласи: „Човекът е мярка на всички неща, на онова, което съществува, че то съществува и на онова, което не съществува, че то не съществува”. Това е велико положение. Човекът е общото определение между определеното мислене и онова, което дава съдържание. Човекът е мярката, мерилото за стойността на всичко. Това положение се среща у Сократ и Платон, но при тях човекът е мярка, доколкото той е мислещ и си дава общо съдържание. Положението на Протагор извежда философията до истината, че разумът е цел на всички неща. Векове по-късно Кант отбелязва: „От момента когато човек е започнал да ползва своя разум той напуска опеката на природата и навлиза в областта на свободата”. В своите твърдения Протагор не поставя човешкото същество в божествена зависимост, той нито отхвърля, нито приема съществуването на съвършеното съвършенство. Със своето основно положение Протагор поставя основите на антропоцентризма Западноевропейското мислене. Антропоцентризма на Протагор е засилен от Сократ, който обръща вниманието на философията към човешката същност с великото: „Познай себе си!” – станало израз на Новото време.
Развитието на въпроса за човека през Средновековието е тясно свързано с религията и християнското учение. Християнската идея за човека е заложена в Библията, тази идея съдържа трите основни положения: творение, грехопадение и спасение, около които се обединяват размислите на християнските философи. Християнското положение за човека е пронизано от световъзприятието на свободния човек. Християнският човек свободно избира своя живот и отговаря за своите действия като носи последствията от тях. Свободата на този човек е изцяло в рамките на Бога. Бог създава човека свободен. Като следствие от свободата си човек може да избере греха, а чрез изкуплението той избира своето спасение. Човек е схващан в цялата християнска традиция като безсмъртна индивидуална душа. Човек е уникален, той е личност, той сам е автор на съдбата си и отговаря само пред Бога за живота си. Средните векове раждат много вариации на тези идеи, но най-ярко се очертават авторитетите на Августин и Тома Аквински.
„Мисля, за да вярвам и вярвам, за да мисля, използвам разума, за да разбера това, в което вярвам и използвам вярата, за да вярвам в онова, което разбирам”. Думите на Августин насочват към архаичното положение на Протагор за човешкия разум и субективното възприятие на света. Сам Августин определя човека като разумно смъртно същество. Като основни положения християнският философ определя субективната опитност на отделния човек и водещата сила на разума. Характерно за Средновековието е дуалистичното възприемане на човека. За Августин тялото е греховен носител, „слуга” на душата, нискостоящо от християнската „психея”. Августин формулира християнското разбиране за човека, като изключително творение. Той поставя човека в центъра на световното мироздание.
„Цялото творение е постигнато в човека, тъй като той и мисли разумно, и чувства, че се движи с тялото си в пространството”. С тези мисли Августин формулира изключителната концепция, представяща християнския човек. Той поставя човека като свързващо звено между духа и материята. Философията на Августин интересно съчетава материализъм и идеализъм, не допускайки единство между материално и сенсуално. За разлика от Августин, другият авторитет в християнското Средновековие Тома Аквински възприема като равностойни телесното и духовното начало в човека. Според него душата е субстанциална форма, свързана неразривно с тялото. Този субстрат между душата и тялото образува човешкото същество. За Тома Аквински подобно на Аристотеловската ентелехия, душата е първичното начало на живота. Според Аквински всеки човек е неповторима индивидуалност и носи уникална душа. Блестяща защита на становището си за единството между душата и тялото и тяхната неразривна връзка е произведението „За човека”. „Странстващият рицар” на диалектиката Пиер Абелар засилва идеята за свободата в разбирането за човека. Абелар търси свободата в човешките действия и постъпки и необвързаността му с божественото. В тази насока той извежда символичното: „Познай самия себе си”. Рицарят Абелар своеобразно оставя зад себе си тъмната християнска догматичност и разтваря вратите на светлия възрожденски хуманизъм.
През този преходен период като символ на възраждащото се и на зараждащото се е основоположникът на френската философска мисъл Мишел дьо Монтен. Във философията на Монтен главно и единствено място заема човекът. Монтен освобождава човека от всякаква зависимост като акцентира на субективната рефлексия: „Най-великото нещо на света е да принадлежиш на себе си!”. „Аз самият съм моята метафизика и физика”.
Мишел Монтен извежда човека като най-висшето творение, подчинено на разума. Той е убеден в силата и предимството на разума и връзката на човека с природата. „Човекът е човек благодарение на разума”. Монтен извежда разумния човек на преден план. В морално отношение той установява хуманизма и толерантността. Възрожденската мисъл поставя човека в центъра на безкрайната Вселена, трансформирайки догматизма в пантеизъм. Възрожденският антропоцентризъм възкресява Протагоровият човек. Като символ на възродената античност възрожденската философия е насочена към натуралистичната обвързаност на човека с природата и неговата свободна, изпълнена с целеустременост виталност. Като израз на духа на тази епоха е апологетиката на Джовани Пико дела Мирандола. В своето капитално произведение Мирандола отразява възрожденската философия и нагласа на човека. Произведението му възхвалява човешкия креационизъм, безгранична воля и експанзивен разум. Възрожденската философия възражда човека, като единствен и неповторим, човека като мислещо разумно съществуването си същество. Човекът става символ на една цяла епоха.
Картезианското „Cogito ergo sum” става водещо за Новото време. Картезианската философия доразвива човешкия централизъм. „Мисля следователно съществувам” е израз на дълбоката убеденост на Декарт в неограничените възможности на човешкия разум, в способността му да открива обективните закономерности на една обективно съществуваща природа, която разумът може да овладее. Чрез своята рационалистична философия Картезиус открива пътя на човека към неговото собствено развитие и издигане като свободна личност. Подобно на Спиноза Декарт възприема онтологическото съществуване на Бог, който определя човешкото същество като единство между дух и материя – „До тук духът спореше с плътта”.
Под влияние на механицизма, развил се през Новото време, материалистическата основа на Декарт определя живите организми като движещи се машини. Механистическите възгледи на Декарт за човека като „жива машина”, изграден от различни съставни елементи, особено силно срещат подкрепа по-късно от Жулиен Ламетри.
Разглеждайки въпроса за човека няма как да не спомена „тревожността” на Блез Паскал. За разлика от „човека машина” на Декарт, човекът на Паскал е физически слаб и безпомощен, но уникален, неповторим и силен със своя разум.
„Човекът е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика”.
Както Декарт, така и Паскал издига разумния мислещ човек на най-висок пиедестал. За него величието на човека се изразява в мисълта. Благодарение на ноемата човекът надвишава онова, което го „убива”. За Паскал човекът е само една точка във Вселената. Той е в средата между „всичко” и „нищо”. Той е единен, цялостен и същевременно раздвоен. Той е единство на противоположности. В това диалектическо отношение Паскал не казва на човека „само да” или „само не”. Ръководен от принципите на Монтен в мъчителното търсене на човека, Паскал се ръководи от максимата всеки сам да познае сам себе си, дори и да не стигне до истината, ще внесе ред в собственото си съществуване. Блез Паскал не следва поривите на епохата, но времето върви напред и се развива, те първа предстои на човека на Новото време да разгадае тайнството на природата и да я покори. Но призивът на Паскал ще пулсира във времето и ще напомня на човека да не губи полета на мисълта и да не допуска на практическите грижи да го погълнат.
Развитието на Западната философия не може да премине без изключителния ерудит Имануел Кант. Кант разглежда човека едновременно като феномен и ноумен, като явление в пространството и времето наред с останалите явления, като природа, като свободна воля и разум извън пространството, като свобода или самоцел. Според Кант човек е едновременно вещ и личност, емпиричен и рационален, природен и свободен. Кант предлага дуалистична представа за човека като разделя тялото от душата. Духът на човека според Кант е отвъд емпиричното. Той е независим от нищо. Сам духът може да законодателства, да бъде източник на събития в света, от което следва човешката свобода. За Кант освобождаването от природата е равно на свободата, а в тялото е заключена природата. Човекът е обременен с емпиричното битие, което определя вечната борба на човешкия дух. В областта на нравствените норми Кант въвежда изключителният категоричен нравствен императив, който звучи със силата на морален закон. Основата на човека е независимостта и автономността на личността. Човекът според този императив е цел за себе си и за другите, но никога средство, по този начин Кант обособява човека като самоцел, в основата, на която е свободата (колкото и да е противоречиво със закона като такъв).
Несъмнено безспорен интерес буди учението за свръхчовека на Фридрих Ницше в съвременните философско етични концепции. Учението за свръхчовека е едно своеобразно продължение на темата за човека. Свръхчовека е едно продължение в бъдещето по-скоро като идеал, отколкото реално постижима цел. Според изложението на Ницше човекът е нещо преходно, което трябва да бъде превъзмогнато. Ницше вижда в човека мост към постигането на свръхчовека. Ядката на учението за свръхчовека е стремежът за постигане на съвършенство. Ницшевото учение е една своеобразна еволюционна теория на нравствено моралните същности „Човекът е въже опънато между звяра и свръхчовека”. Верен на своята „разрушителна” философия Ницше разрушава света на различните човешки индивиди, за да го възроди за „единственият” – свръхчовекът. „Философът с чук в ръка” разрушава несъвършенството и различието в човешките идеали, за да ги подчини на един всеобщ закон – съвършенството. Ницшевият човек, това е човекът надмогнал себе си, издигнал се над останалите с по-висш морал и принципи. Като се изключи декадентството в Ницшевата мисъл, най-общо може да се заключи, че човекът – това е стремежът към усъвършенстване, себеиздигане и реализиране.
Несъмнено темата за човека е една своеобразна онтология на човека за човека. Всеки един човек бил той и философ, мислител възприема солипсистично себе си и света около себе си. Независимо от всичко изложено до тук едно е категорично – всеки един човек е една отделна личност, един отделен свят, една отделна загадка, необятен както за себе си, така и за необятното.

zero
02-26-2009, 16:16
@ForgotN
Благодаря ти много за разибрането и подкрепата ;)

nanI6ka_92
02-26-2009, 16:51
http://download.pomagalo.com/113273/sravnitelna+harakteristika+mejdu+don+juan+i+bel+am i/?search=9753254&po=1

TEARS
02-26-2009, 17:22
http://download.http://www.teenproblem.net/school/113273/sravnitelna+harakteristika+mejdu+don+juan+i+bel+am i/?search=9753254&po=1



Сравнителна характеристика между Дон Жуан и Бел Ами

Гъо Ди Мопасан
Големият френски писател Ги дьо Мопасан публикува своя роман “Бел Ами” през 1885 година.Веднага,както става и при появата други световноизвестни шедьоври художественото слово на страниците на периодичните издания във Франция се появяват материали,обвиняващи твореца,че несправедливо окарикатурява журналистите и “общата картина на френската преса”.На тези обвинения Мопасан,който в момента е в Рим,реагира незабавно с писмо до редакцията на в-к “Жил Бас” от 1 юни 1885година,в което,между другото,той твърди: “Пресата представлява сама по себе си необятна република,която се простира във всички посоки,в нея можеш да откриеш всичко,можеш да правиш всичко и можеш с лекота да бъдеш честен човек,както и мошеник.
• В своята творба тази “необятна република” писателят нарича с метафоричното “Ла ви франсез”,внушавайки по този начин усещането за нравствената деградация на цялото френско общество.Този вестник,плод на въображението на автора,е пародия на журналистически орган.
• В центъра на романовия сюжет е поставен Жорж Дюроа-достоен наследник на пикарото от познатия през Средновековието и Ренесанса прикаресков роман.Авантюрист ,човек без духовен живот,без идеали и принципи,той пристига след уволняването си от военна служба в Алжир в Париж,за да го завладее.Още при първата среща с него става ясно,че този свои персонаж Мопасан ще гради в пълен контраст с романтическия герой,който бяга от големия град,за да търси усамотението на екзотични страни.В съответствие на поставената цел са и портретът,и социалния статус на героя-той е “бивш подофицер” с хусарска походка-“с изпъчени гърди,леко разкрачен”,стъпващ “напето”.Външността му на “хубавец” впечатлява особено с неговите “вирнати мустаци”,но заключението,което прави писателя ,след което е нарисувал портрета му-че младия мъж прилича “на нехранимайко от булеварден роман”,вече подсказва отношението му към героя и насочва читателя към неговата истинска същност.Тя се доизгражда и от вътрешната реч на Дюроа-за минувачите той мисли като за “свини”,”говеда”,”тъпац ”,а единственото чувство към хората е гняв,граничещ с жестокост и с желание за насилие над тях,както през “двете години,прекарани в Африка.
Външността,жестовете,движе нията,мислите на бившия войник говорят неговата груба сила,за несъобразяването и неуважението му към хората,за принадлежността му към хищниците.Ето защо съвсем естествено и в съответствие с идеите на натурализма,чийто защитник е Мопасан,а и като обобщена характеристика на героя звуцат думите на непознатите жени: “Какво животно!” Тези думи обаче не са породени от възмощение,те не са израз на отвращението от този мъж,а сякаш са изпълнени с възхищение,с готовност за подчинение и за служене на тази напираща груба мощ.И още тук преди да е навлязъл в глъбите на френския обществен и честен живот,а и чрез свързаните с вестник “Ла ви франсез” човешки същества читателят се замисля над въпроса за нравите и морала на това общество в което нецивилизовани авантюристи като Дюроа предизвикват у нежната , по-изискана , по-фина част от човечеството подобни чувства ... Всъщност именно жените са тези , които отварят пред героя вратите към журналистиката , към висшето общество , към политиката и към капитала. Те са обаче и средствата , които в грубия смисал на думата , използва безогледно като стапала , за да се изкачи по социалната стълба към властта и парите.
• Въведен в редакцията на малкия вестник “Лави ви франсез” от своя някогашен приятел Форестие , Дюроа бързо става част от този свят с помощта на ума и способностите на Мадлен Форестие. Те е първата жена , която го приема в своя дом , представя го на дамите Клотилд Марел и Виржини Валтер , всяка от които по-късно ще изиграе своята роля в неговия живот. Тя е тази , която му предава първите уроци по жирналистика , диктувайки му статията за Алжир , която той ще подпише със собственото си име и с която ще влезе в редовете на списващите вестника. Тя е и тази , която му посочва жената за любов – Кло Марел – и другата , която той трябва да “поухажва” в името на просперитета си.
• На вечерята у Форестие освен домакините , Дюроа и Клотилд Марел с дъщеря си са събрани най-забележителните фигури от “кухнята” на “Ла ви франсез” : неговия директор “господин Валтер , депутат , финансист , човек на парите и сделките “ ; жена му – “дъщеря на банкер” ; Жак Ривал – “прочутият хроникьор , дуелист” , един от “тримата парижки хроникьори , пържи по остроумние и напипване на злободневието” ; Норбер дьо Варен – “поетът , автор на “Угаснали слънца” , чиято основна тема за разговор е смъртта”. Всичkи тези хора , заедно с приятелите , любовниците у родствениците си представляват своеобразен модел на френското общество. Те добре познават силата на журналистиката , силата на словото , което подменя ценностите ; унищожава за миг довчеращтни комири и издига нови ; каза истини , смятани до този момент за ерес , и премълчава онези , които не трябва да бъдат чути.
• Тази среда е благодатната почва , в която таланта на Дюроа безогледно да върви напред и нагоре и може да разцъфти.
• На вечерята у Форестие освен домакините , Дюроа и Клотилд Марел с дъщеря си са събрани най-забележителните фигури от “кухнята” на “Ла ви франсез” : неговия директор “господин Валтер , депутат , финансист , човек на парите и сделките “ ; жена му – “дъщеря на банкер” ; Жак Ривал – “прочутият хроникьор , дуелист” , един от “тримата парижки хроникьори , пържи по остроумние и напипване на злободневието” ; Норбер дьо Варен – “поетът , автор на “Угаснали слънца” , чиято основна тема за разговор е смъртта”. Всичkи тези хора , заедно с приятелите , любовниците у родствениците си представляват своеобразен модел на френското общество. Те добре познават силата на журналистиката , силата на словото , което подменя ценностите ; унищожава за миг довчеращтни комири и издига нови ; каза истини , смятани до този момент за ерес , и премълчава онези , които не трябва да бъдат чути.
• Тази среда е благодатната почва , в която таланта на Дюроа безогледно да върви напред и нагоре и може да разцъфти.
• Чрез напредването на редакционната йерархия – от помошник в отдела за политическа информация през завеждащ отдел “Хроника” , а след това – отдел “Политическа информация” , в живота на Жорж Дюроа всъщност се маркира не усъвършенстването , израстването в журналистическото изкуство , а безсрупулното използване на жените в името на собственото облагодетелстване. Чувствата към тях са чужди на героя. За него те не са личности , а средство , тяло , което най-често се възприема с тези свои черти , които събуждат нагона у първичното същество – гърдите , нозете , раменете , горещтата плът. Завоеванията си в “любовта” той квалифицира като ловец , дори като хищник : “Падна ми в рацете !”. Ярко доказателство , че новоизлюпеният парижанин обича само себе си , са честите сцени , в които той е изправен пред огледалото , любувайки се на собствения си образ. Този нарцисизъм също внася своя дан за падението на героя.
• Символично пълната нравствена деградация на Мопасан представя чрез промяната на неговото име. И – отново символично – то също се извършва с помощта на жена – Мадлен Форестие , станла вече Дюроа. Неговото име , с което се подписва героят , ясно говори за приобщаването му към света на силните на деня. Преведено от фрески език , Дюроа дьо Кантел означава “кралят от Кантел”. И Жорж наистина се чувства като цар. На него дори му се струва , “че е пораснал в собствените си очи” , стъпва “по-юнашки” , вдига “по-високо глава” , вири “по-гордо мустаци , както подобава да върви един благородник”. Синът на селския ханджия не осъзнава , че благородството човек придобива не с името , което носи , а с делата , които извършва ...
• Нарасналото му самочувствие стига до там , че той се самозабравя. Разбрал , че “светът е на силните” , героят злоупотребява с чувствата на госпожа Валтер и прави бившата си любовница унизена своя тъща. Неусетно за всички Дюроа се превръща в цар на деня , в главно действащо лице на сцената на обществения живот. Неговият шеф и бъдещ тъст господин Валтер се възхищава от поведението и от характера му , мислейки : “Да , далеч ще отиде този негодник !”
• Всъщност – в обществото , което покорява Жорж Дюроа , никой не би могъл да си пробие път с други средства. Особено показателни за краха на обществения морал са фехтовалните състезания , организирани от Жак дьо Ривал “под покровителството на жените на всички сенатори и депутати , които имаха връзки с “Ла ви Франсез”. Тази “акция” е за набиране на средства “в полза на сирачетата от VI парижки район”. След приключването и , когато “не бе останал нито един сладкиш , нито капка шампанско , сироп или бира , нито един бонбон , нито един плод , нищичко” , след като “онези” , т.е. представителите на висшето парижко общество , “благодетелите” са “оплячкосали , опъстошили , изчистили всичко , са събрани три хиляди франка , от които след “приспадане на разноските” за пиршеството по време на съзтезанията остават “двеста и двадесет франка за сирачетата от VI район”. “Опустошената” трапеза като че ли е метафоричен израз на опустошената душевност на хората , влезли в ролята на опустошителна мълния ...
• Лицемерното състрадание,егоизмът,липса та на морални и физически задръшки превръщат т.нар. общество в тълпа,в стадо,сред което най-силни се оказват първичните инстинкти.Рожба и цар на това общество е героят на Мопасан.
• Прекрасно име Бел Ами,с което го дарява Лорин,невръстната дъщеря на госпожа Марел,означава “добър,красив приятел”.От тази титла го лишава отново тази, която му я присъжда,прозряла с детската си чувствителност,че този човек не е достоен да я носи.За Дюроа като чели няма значение-то не е от сферата на материалното,което единствено го интересува.Защото той вече е грабнал властта-вестника,капитала,политика та.И защото носи единственото,най-подходящото за себе си име-Дю Роа,кралят...

Дон Жуан
 Популярата тема за Дон Жуан е с испански произход. Безспорно Дон Жуан е типът на “вечния прелъстител” , философ на аморализма и волномислието. Напреден план изпъква неговата социална природа , а не образът на сластолюбец. Тои е аристократ с вкоренено чувство за превъзходство над другите и съзнание за безнаказаност , довеждащо до неприкрит аморализъм. Ето как го характеризира слугата му Сганарел : “Дон Жуан е най-големият злосторник , когото е носила земята , самозабравил се тип , куче , дявол , турчин , еретик , който не вярва нито в небето , нито в ада , нито в нечистата сила , който прекарва живота си като същинско животно , той е епикурейска свиня”. През дългата си история френския класицизъм не познава подобно категорично отрицание на моралните принципи , върху което е основано съсловното неравенство. Дон Жуан признава само един морал – правото на по-силния , и държи на дворянските си привилегии , които му го гарантират.
 Молиер не приема аморализма на своя герой , но тайно съчувства на неговото свободомислие. Дон Жуан е образ , който непрекъсното деградира , преди да се разкрие като завършено нравствено чудовище. Отначло той е само неуморим прелъстител , у когото откриваме симпатични черти. У него има и някои трайни черти , които са го превърнали във вечния тип на съблазнител. Очевидно Дон Жуан не е способен на любов , а само на увлечение , в което даминира биологическият импулс. Похватите на преластителя са крайно еднообразни. Галантният ухажор неизменно предлага брак и се жени в случай на нужда. Дон Жуан е аморален и в търсенето на любоните наслади , но с развитието на сценичното действие той еволюира от циничен хедонист до предизвикателен циник. За него вече не е достатъчно да погазва традиционните етични правила и норми , той си позволява да се гаври открито с тях. Характерна в това отношение е сцената с бедняка , на когото героят предлага цял луидор ако богохулства. Интересното е , че Молиер отново проявява двойнственото си отношение към героя. Естествено той не е позволил на бедняка да сквернослови , но аморалният Дон Жуан му дарява луидора и бърза да се притече на помощ случаен човек , нападнат от трима души. Скритата мисъл на драматурга е , че аморалистът Дон Жуан е по-благороден от редица мними благочестивци , които отказват помощ на ближния си.
 Чрез кощунственото предизвикателство обаче аморализмът на Дон Жуан прераства в нагъл цинизъм. Когато се озовава пред гробницата на командора , той хули вечните морални добродетели , като се глуми с убития от него благородник.
 Молиер насочва ядовитите си стрели към лицемерите. Превънлащението на Дон Жуан в лицемер не е неочаквано. То е загатнато в сцената с доня Елвира , където героят иска да придаде благопристойна видимост на бягството си. Едва в пето действие той обосновава своята философия на лицемерието : “Сега в това няма нищо срамно : лицемерието е моден порок , а всички пороци минават за добродетели.”

pisetu
02-28-2009, 18:05
http://download.pomagalo.com/93278/balkanskoto+prosveshtenie+i+atonskata+knijovna+tra diciya/?search=9793773&po=3

http://download.pomagalo.com/64194/vyzgledi+za+vyzpitanieto+na+bylgarskite+prosvetni+ deiici+v+kraya+na+xviii+i+pyrvata+polovina+na+xix+ vek/?search=9793773&po=1

http://download.pomagalo.com/68806/ideyata+za+balkanska+federaciya+prez+vyzrajdaneto/?search=9793773&po=2

Tedi4ka
02-28-2009, 21:21
БАЛКАНСКОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ И АТОНСКАТА КНИЖОВНА ТРАДИЦИЯ

Балканското просвещение обхваща онези явления в духовната сфера, които започват да се наблюдават около средата на 18. век и чиято цел е да предизвика подем във всички сфери на културата: в научното развитие, в моралното и духовното извисяване, и накрая да доведе до националното възраждане. Балканското просвещение е тясно свързано с европейското, като, разбира се, носи свои специфични черти, свързани с идеологията, политиката, религиозните и етническите условия, които се формират в региона по времето на последния период от османското владичество.
В идеологически план Просвещението се свързва със стремежа към духовно и материално извисяване на човека както чрез личностната, така и чрез обществената просвета, а също и с развиването на демократичните принципи. Привържениците и пропагандаторите на Просвещението обещават освобождаване от суеверията (към които някои европейски философи причисляват и религиите), освобождаване от идеологическото и политическото потисничество на абсолютните монархии, властващи в европейските страни, открояването на човешката личност, признаването на нейните права, както и възможностите за материален просперитет чрез развитието на науката и на образованието. Реализацията на личността, базираща се на личните способности, произтича от ценностите на хуманизма. Най-високата цел е народното благоденствие и личното щастие.
За много от просвещенските дейци, както и за църквата, християнският Балкански регион представлява една културна и религиозна общност. Почти всички балкански народи се намират под едно и също политическо господство и имат сродната участ на поробени. Затова много творби на гръцкото просвещение например са адресирани към цялата балканска духовна и политическа общност. Творбите на западните просветители стават достъпни за целия славянски свят чрез гръцките им преводи, преведени или претърпели свободна преработка на съответния славянски език. Оригиналните произведения на балканските книжовници от своя страна също отразяват общия идеологически климат на времето. Просвещенското движение на Балканите се характеризира с две основни черти: стреми се не само към освобождаване от абсолютното господство, както това се наблюдава на Запад, но е насочено и към цялостно национално освобождение и полагане на основите на нов държавен строй. (Както е известно, по това време някои балкански страни се намират под османско робство.) Така балканското просвещение се свързва и с идеята за освобождение от политическото и етническото робство.
Погледнато в неговата цялост, просвещенското движение представлява духовно израстване и стремеж към свободата във всичките й форми. То допринася за издигането на националното чувство. С Просвещението се полагат основите за затвърдяване на ценностите на просветата сред балканските народи, на изследването на древността, за развитието на науката. Заедно с това Просвещението засилва религиозното чувство и поставя основите на народното благочестие, според догмата „училището отваря църквата“ (Козма Етолийски).
През втората половина на 18. век. в Гърция, където просвещенските идеи проникват по-рано в сравнение с останалите балкански страни, настъпва едно дълбоко разцепление сред представителите на интелигенцията. Просвещението, което започва с характерната ориентация към Европа, навлиза устремно в гръцкото образование и мисъл. Водещите личности на епохата поемат идеята за национално и културно събуждане на народа, вземайки отношение по всички неотложни въпроси на времето: политически, езикови, педагогически и, разбира се, религиозни. Оформят се две ясно разграничени идейни течения, които изхождат от различни идеологически позиции и в много отношения определят и по-късното духовно развитие. Първото идейно течение (с главен представител Адамандиос Кораис) следва линията на същинското Европейско просвещение. Привържениците на това идейно течение се стремят към реформи въз основа на западните образци, възхищавайки се от научните и теоретичните постижения на „просветена“ Европа. Същевременно те отричат напълно Византия, смятат Средновековието за анахронизъм, довел до упадъка на гръцката култура. В този дух те предприемат и намеса в богословската мисъл на епохата. От предложения за реформирана църква (Кораис) се стига до „измисляне“ на собствена религия (Каирис), чиито главни черти са: отдалечаване от патристичната традиция, отричане на монашеството, на усъвършенстването в духа на благочестието и на моралните ценности и отричането на вселенския дух на Православието, което не е ограничено от етнически или други граници. Това, разбира се, е съобразено с атеистичния и антиклерикален дух на Европа, при което обаче се пренебрегва своеобразието на Православието, което не е философска или юридическа система, а плод на духовен живот с цел постигане на Бога. Така се стига до позиция, която в своята цялост довежда до духовното и политическото отслабване на елинизма.
Представителите на второто идейно течение подкрепят просветата, образованието и народностното (националното) пробуждане, но тръгват от различни позиции. Те изтъкват връзката с патристичната традиция на Източното православие и Византия, виждайки нейното наследство във вселенското, а не в строго националното й измерение. Корените на това православно просвещение се откриват в последните векове на Византия, тогава, когато за първи път е поставен теоретично въпросът за избора между традиционно-патристичното и „латинисткото“ съзнание при дискусиите между исихастите и техните противници. По време на османското владичество църквата поема духовното ръководство на народа. През 18. век обаче спорът се възобновява, отново се поставя въпросът за Запада, като сблъсъкът приема формата на криза в народностната идентификация.
Трябва да се отбележи, че ако на Запад църквата става изразител на консервативни и назадничави обществени нагласи, то в поробените балкански страни тя е един от основните носители на просвещенските идеи и има значителен принос в духовното и просветното развитие. Църквата се оказва сред главните носители на Просвещението на Балканите. Тя подкрепя реформаторските усилия, въпреки че влиза в известни противоречия с крайните представители на прозападното схващане за науката (което според църковните служители води до безбожие). Тясно свързани с патриаршеската духовна атмосфера са и просветните дейци, писателите, поетите, както и политиците. Същевременно видни представители на новата буржоазна класа - търговци и предприемачи, допринасят извънредно много за промяната в духовния климат. Представителите на тези съсловия създават едни от най-значимите произведения на епохата, като например „Елиники номархия“ (от анонимен автор, принадлежащ, както се предполага, към тази класа), революционните творби на Ригас Фереос, който мечтае за общобалканска революция и за държава с равни права за всички, свобода на религиите, свободолюбива конституция и т.н.
Просвещенското движение се разпростира в много сфери на обществения живот и на първо място в образованието. Още през византийския период църквата е свързана с образованието. Сега нейната образователна дейност става още по-активна и се изразява, например, в основаването и поддържането на училища и висши учебни заведения, като Патриаршеското училище в Константинопол, „Патмиас“ на остров Патмос, „Атониас“ в Света гора, на печатници. Тясно свързано с тази просветна и образователна дейност е и разширяването на църковната риторика чрез по-достъпната й форма - проповедта на народен език. Целта на това демократизиране в проповедта е, от една страна, да се подсили религиозното чувство, като основните богословски истини станат ясни за народа, а, от друга, вярващите да се просветят и да се издигнат морално и духовно. В Гърция, както и сред другите християнски народи на Балканите, едни от първите изяви на просветното движение са свързани с религиозната просвета. Образовани духовници се обявяват срещу суеверията, политическото робство. Аналогични процеси протичат и по време на Българското възраждане. В своето изследване „Българското възраждане и Просвещението“ Ил. Конев пише: „До края на 60-те години остава в сила рационалистичната просветителска трактовка на книжовниците, която поставя религиозното съзнание и религиозната книжнина в служба на народните идеали. Общо за всички тях е подчертаваното предимство на народностното и исторически необходимото, а не откъснатото от действителността самоцелно и мистично черкуване и богослужение“. Като посочва, че „самото християнско съзнание и немалка част от религиозната литература са неделими от някои същностни изяви на филологическото движение и Просвещението въобще“, българският изследовател предлага едно ново вглеждане в разновидната религиозна литература от възрожденския период, която „остава еднозначно оценена и непроучена нито с оглед на жанровото й разнообразие, нито пък във връзка с въвежданите изменения в отделни видове произведения…“.
Паралелно с това през този период (18.-19. в.) се издават и преиздават множество преводни и оригинални творби. В патриаршеската печатница се печатат главно богословски трудове, но също и книги, издадени чрез дарения и разпространявани с търговски успех от учени търговци. Превеждат се и стават достояние произведения на френските просветители, литературни творби, научни съчинения (математика, физика, философия и др.), сред които и текстове, възприемани като твърде свободни дори в Западна Европа (напр. съчиненията на Волтер). Издават се и оригинални произведения, в които ясно са доловими новите идеи, изразени пряко или подтекстово, като се започва от политически манифести и проекти за конституция и се стига до литература, поезия, сатира, целяща да поправи „лошите“ текстове според вижданията на автора.
Забележителна е ролята на светогорските книжовници в духовния живот на балканските народи през целия период на османското владичество. Светогорските монаси се произнасят не само по религиозни и духовни въпроси. Атон приютява движения, които имат силен културен и обществен резонанс на времето. Чрез движението на коливадите, което представлява възкресяване на исихазма, Света гора изразява съзнанието на широките народни слоеве през епохата и предлага едно интересно свидетелство за духовното и културното самосъзнание. Движението на т.нар. коливади заслужава внимание не само заради продължителността във времето и широкото му разпространение, но и поради това, че в спора се намесват видни светогорски писатели и учени от края на 18. век. Раздорът се случва през 1754 г., когато монасите от скита „Св. Анна“ повдигат въпроса за каноничността на извършването на заупокойни панихиди в неделя, а не в събота, както е според дотогавашната традиция. Поводът за стълкновението между светогорските монаси на пръв поглед изглежда незначителе. Но той е продължение, макар и под друга форма, на онова стълкновение, което се е разиграло през 14. век и което е останало познато в историята под наименованието паламизъм или исихазъм. Съвсем не е случайно, че Макарий Нотарас, който е бил истинската „душа“ на движението на коливадите, споделя възгледите на исихастите, и че Никодим Светогорец се е стремил да издаде целокупното дело на Григорий Палама (но за жалост не успява, тъй като ръкописите се загубват в Беч, където е трябвало да бъдат отпечатани). Благодарение на него се стига и до популярното издание на основните произведения на Симеон Нови Богослов, който е органично сроден и свързан с исихастите от 14. век. За отношението към исихазма на двамата светогорски монаси - Макарий Нотарас и Никодим Светогорец, свидетелства и фактът, че са избрали „Добротолюбието“ измежду останалите светоотечески текстове и главно духовните текстове на Григорий Палама.
Според схващането на коливадите „молитвеното правило“, типикът, т.е. образецът на молитвата извира органично и трябва да извира от „правилата на вярата“, което не се признава от противнците им. Коливадите измерват всичко с вътрешния смисъл, не с формите и с времето. Те осъзнават огромното значение на богослужението за духовния живот и възпитанието на вярващите. Никодим Светогорец в своето произведение „Изповедание на вярата“ (произведение, което може да се разглежда като апология на коливадското духовно движение и същност), както и в останалите си произведения, на първо място се интересува от по-дълбокото значение на богослужението и молитвените обичаи.
Светогорците бързо се разделят на два враждуващи лагера. Манастирът Лавра отлъчва движението на коливадите, както са се наричали сами последователите на традицията, на чиято страна застава и Неофит Кавсокаливит, схолиархис на Атониадас (ръководител на Атонската академия), станал и водач на коливадското движение през първия период на спора. Изострянето на конфликта обаче принуждава Неофит да напусне Света гора и да продължи своята преподавателска дейност на о. Хиос (1759-1784), а после в Одрин, в Брашов и в Букурещ, където и умира. Наследник на Неофит като водач на Коливадите става ученият и борбен монах Атанасий Пароски. В поредица от съчинения, писма, бележки той защитава и обосновава богословски тезите на движението. Неговите съмишленици и помощници Макарий Нотарас, а после митрополит Коринтийски и Никодим Светогорец допълват с философска (мистична и догматична) задълбоченост идеите на това движение. С изданията на „Добротолюбието“ (1782) и „Евергентинос“ (1783), на творбите на Симеон Нови Богослов (1790), които заедно осъществяват, те свързват коливадското движение с византийските мистици и с исихастите от 14. век. Раздорът сред монасите на Света гора се разраства и се стига до физическа разправа, споменават се дори убийства на коливади. Тогава в спора се намесва Вселенската патриаршия и с последователни синодални решения се опитва да постигне компромисно разрешение на конфликта. Спорът между коливадите и антиколивадите трае до началото на Гръцкото въстание. Последният събор, който се занимава с този въпрос, се състои в Цариград през 1819 г. Великата църква (осъдила коливадите с отлъчване от Светия синод на 9 юли 1776 г., по времето на патриарх Софроний II) накрая се опитва да вземе помирително решение, което и донякъде успява да прокара със синодално писмо от 7 август 1819 г. Но разприте не престават напълно и продължават дълго след това, почти до средата на 19. век.
Влиянието, което оказва движението на коливадите върху съвременния им църковен живот, е огромно. С издаването на многобройните светоотечески произведения, с тяхната преработка и превод на новогръцки език (заради доближаването на народа до отеческото богатство), с тълкуването на Светото Писание и на богослужебните текстове коливадите внасят оживление в богослужението, в проповедта. Въздействието им се разпростира далеч извън границите на Света гора и Гърция. Познато е и благотворното влияние на това движение, например върху Паисий Величковски и неговите ученици (сред които е и българският книжовник йеросхимонах Спиридон Габровски), а чрез тях - и върху културния и духовния живот в Румъния, а още повече в Русия.
Някои съвременни изследователи изразяват възгледа, че това движение е консервативно повторение на църковния канон и връщане към формализма, като дори смятат, че е отрицателна реакция спрямо Просвещението. Така се подценява духовната дейност на това православно движение, смята се, че то е връщане към средновековната мисъл - т.е. към състоянието й във Византия - и че влиза в противоборство с идеалите на Просвещението, тъй като отрича господството (приоритетността) на рационализма и на западната научна мисъл. Но систематичното проучване на делото на коливадите би довело до констатацията, че то представя всички онези черти, които днес свързваме с просвещенските идеи, и е проникнато от тях. Разграничението не е в целите, а в съдържанието на учението, в оптическия ъгъл, от който се разглеждат нещата. Патристичната богословска мисъл придава друга стойност на проблематиката на епохата. Това ясно личи, ако се разгледат отделните сфери, в които се концентрират интересите на коливадите.
Просвещенската идея за просвета на народа намира у коливадите главния си поддръжник. Те развиват една огромна образователна и издателска дейност с популярно съдържание, което прави достъпна за всички истинската, от тяхна гледна точка, мъдрост, именно онази „върховна“ мъдрост, според Григорий Палама, която е квинтесенцията на патристическата мисъл и която е противоположна на „его“-мъдростта на превърналата се в светска наука. Отрицателното отношение на коливадите към естествените науки се дължи не на мракобесническия дух, както изтъкват критиците им, а на критичното отношение към Запада, който почти обожествява научното знание, нещо, което довежда до крайности много европейски интелигенти. От друга страна, западната мисъл представя противопоставяне на православие и знание (наука), нещо, което за православието е псевдопроблем.
Характерно е това, че коливадите не само не отхвърлят просветата „отвън“, но, тъкмо обратното, според патристичните образци те изтъкват особено „добрата книжнина“, както пише Атанасий Пароски. Следователно те не се противопоставят на просветителската тенденция за повече класическо образование. Аналогично становище поддържа и Козма Етолийски, който е признат за най-активния просветител, главно в областта на образованието на народа.
Езиковият спор между архаистите, които препоръчват връщането към стария език, и прогресивните, които поддържат езика на народа, е бил интензивен и продължава и през следващите векове. (Кораис се опитва да предложи едно компромисно решение, което не е одобрено и от двете страни.) В това отношение Коливадите откликват на искането на епохата и се оказват на прогресивни позиции, тъй като въвеждат народния език в произведенията си - нещо, което църквата прави и преди това във и чрез проповедта.
Понятието „нация“, както го познаваме днес, е идеологема на западноевропейската мисъл. Коливадите, следвайки византийската традиция, дават наднационални измерения на проповедта си, отъждествявайки я с православието. Те изтъкват като образец на съпротива срещу турското завоевание и насилие светците и главно новомъчениците като най-последователни съпротивителни елементи срещу турското владичество. Така те отклоняват ислямизацията, която се отъждествява на практика с националното отчуждение на този, който сменя религията, според валидното тогава изравняване християнин = православен; турчин = мюсюлманин. Заслужава да се отбележи, че в агиологията и мартирологията са включени без разграничение хора от всички балкански страни, дори и турци, без никаква дискриминация по произход, пол, обществено положение, образование, професия и т.н. Това демократично обществено схващане води много по-близо до политическата мечта на Ригас Фереос, която толкова много е тревожела Великите сили - за една многонационална, демократична държава с равноправие и заличаване на дискриминациите. Напротив, прозападните просветители отграничават понятието „нация“ и „елинизъм“, отхвърляйки православната наднационалност и заемайки курс пряко към Античността, а това в крайна сметка довежда до създаването на една ограничена географски и идеологически раздробена гръцка държава, политически напълно зависима от Великите сили на епохата (Англия, Франция, Русия).
Движението на коливадите е било подценявано в миналото. Но днес в научните изследвания откриваме все по-често тенденция към реабилитирането му и към преоценка на духовния принос на коливадите в културната история. Делото на коливадите принадлежи към онова течение в православното просвещение, което тръгва от Викентий Дамодос, продължава с Евгений Вулгарис, Козма Етолийски, Никодим Светогорец до К. Икономос и е предшествано от автори като Евгений Янулис, Атанасий Гордиос и др. С развиването на просветна и издателска дейност тези автори съдействат да не бъде откъснат народът изцяло от корените си. Те допринасят най-вече за запазването и разпространяването на традиционната култура, която се основава на Класическата античност, изменила същността си чрез патристичната мисъл и въплътила се в православието.
http://www.teenproblem.net/forum

Tedi4ka
02-28-2009, 21:22
УВОД

Културно-просветното развитие на Европа е непрекъснат процес на взаимно проникване и сътрудничество между народи и държави.
Българският народ остава в европейския живот и по време на кървавото турско робство главно чрез взаимодействието със съседите си (югозападните славяни, гърците, власите) и посредством своето активно участие в общобалканските процеси. Именно съчувственото и съучастническото отношение на близките нации помага за спасяването на изчезващата българска народност, всестранно поддържа червената нишка на българското Възраждане – захваната в началото на XVI в. от Софийската школа с житието на св. Георги Софийски Нови (1515), укрепена с въстанието на Тодор Балина (1598) и здраво вплетена в историческите процеси чрез стратегията на Паисий Хилендарски (1762) относно борбата за национален език, национална църква и национална държава.
През XVIII в. Европа установява нови икономически и политически условия, които налагат на българите значително да повишат образователното си равнище, за да останат и полезно участват в общоевропейския живот. За целта най-достъпни и по териториално разположение, и по финансови изисквания се оказват новогръцките училища, които гарантират широки перспективи за реализация в икономическия, политическия и културния живот на Балканите. Ролята на новогръцкото образование се засилва след създаване на по-горната училищна степен – елинското училище, в което водещи учебни предмети са философия, богословие, филология, физика и др.
Елинските училища приемат и деца с негръцки произход, главно за да се укрепва гръцкото влияние сред другите етнически групи и най-вече върху българите.
Постепенно гръцката култура и образованост стават главния мост за българите по пътя към европейската цивилизация. Много български интелектуалци се гърчеят – забравили своя род и език те се приобщават към по-развитата гръцка нация. Така започват да дават плод опитите на гръцката патриаршия да елинизира българите – дори в български градове възникват гъркомански партии.
Затова такива големи български просвещенци като Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, д-р Петър Берон, Константин Фотинов, Емануил Васкидович, Неофит Бозвели, д-р Иван Селимински, Христаки Павлович и др. въстават срещу гръцкото господство в името на националността. Епохата на Просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщението, която се характеризира с разпадане на феодалнаhttp://www.teenproblem.net/forumта система и преход към новото капиталистическо общество; с формиране на нациите и националните държави; на нациоhttp://www.teenproblem.net/forumналното съзнание, на националните езици и култури, на национална просвета и национални образователни системи; с национални движения за нов обществен строй и буржоазно-демократични революции. В поробените страни то се отhttp://www.teenproblem.net/forumличава с националноосвободителни борби за отхвърляне на чуждото иго, които играят ролята на буржоазнодемократични революции.
Идейната основа, върху която се гради Просвещенската епоха, е идеологията на Просвещението като система от философски, религиозни, социални, политически, правни, икономически, научни, естетически и просветно-педагогически възгледи.
Просвещението се определя като антифеодална буржоазно-демократична идеология на прехода от феодализъм към капитализъм; като широко обществено-културно, движение на прехода към новото време; епоха на духовен подем; преломна епоха в историята на човечеството; движение на общите мисли, възгледи и идеи. които се откриват в различhttp://www.teenproblem.net/forumни народности, с които Просвещението придобива своето наименование и се отличава от всички предходни и следваhttp://www.teenproblem.net/forumщи периоди в развитието на човешката цивилизация.
Просвещението е винаги национално, но има и общи характеристики, които присъстват в отделните страни. Тези специфични и общи характеристики дават основание да се говори за просвещение изобщо, както и за: френско просвещение, немско просвещение, гръцко просвещение, българhttp://www.teenproblem.net/forumско просвещение и пр., както и за европейско, славянско, балканско и пр. просвещение.
Като цялостна идеология, Просвещението се офорhttp://www.teenproblem.net/forumмя във Франция през XVIII век и той се смята за века на. Просвещението. Когато се говори за Просвещението през XVIII век, обикновено се разбира Френското просвещение.
Идеите на Просвещението са разнообразни и сходhttp://www.teenproblem.net/forumни, цялостни и противоречиви, а често и напълно противоhttp://www.teenproblem.net/forumположни. Те се променят и развиват в зависимост от промеhttp://www.teenproblem.net/forumните в социално-политическите и културните условия и от идейното развитие на отделните личности - например: в отhttp://www.teenproblem.net/forumношението си към религията някои от просвещенците са деисти (Русо и др.), други - атеисти (Хелвеций, Дидро и др.) трети - скептици (Д. Хюм се съмнява и пита кой кого е съзhttp://www.teenproblem.net/forumдал: Бог-Човека или Човекът- Бога), четвърти образуват групата на свободомислещите католици, но всички те са антиклерикално настроени, обединени от своето противопостаhttp://www.teenproblem.net/forumвяне на църквата и на духовенството.
Освен идеология Просвещението е социално движеhttp://www.teenproblem.net/forumние, което действа практически за нейното реализиране в живота. Крайната цел на Просвещението е буржоазнодемократичната революция, която трябва да даде политическа власт на буржоазията и да осигури капиталистическото развитие на страната. Социалните носители на идеите на Проhttp://www.teenproblem.net/forumсвещението са новите социални сили, които се зараждат и развиват в недрата на феодалното общество и се борят за нов обществен строй.
Идеите на Просвещението рефлектират върху педагоhttp://www.teenproblem.net/forumгическата теория и практика- възниква педагогиката на проhttp://www.teenproblem.net/forumсвещението. Като система от идеи и възгледи за възпитаниhttp://www.teenproblem.net/forumето и образованието на младите поколения през епохата на преход към буржоазнодемократичното общество, тя е част от Просвещението.
Просвещенската идеология намира израз в духовния подем на обществото, въплътен в мощно просветно движение. Такова е новобългарското просветно движение, което съсредоточава усилията на просветни, културни и църковни дейци за изграждане на национално светско училище с обучение на говоримия език и за развитие на масова народна просвета.
Новобългарското просветно движение е основна тема на българската историческа литература и педагогическа наука. Многобройни са изследванията върху различните му аспекти, затова е невъзможно те да бъдат обхванати като цяло. От педагогическа гледна точка най-значимите трудове са свързани с развитието на новобългарското образование, дейността и възгледите на българските просвещенци, които имат най-голям принос за това. Такива са монографията на А. Димитров “Училището, прогресът и националната революция”(11). В. Бойчева-“Св.Паисий Хилендарски и новобългарското образование”(8); Н. Данова-“Константин Г. Фотинов в културното и идейно –политическото развитие на Балканите през XIX век(10); Ж. Атанасов-“Неофит Бозвели”(3); Р. Радкова-“Неофит Рилски и новобългарската култура”(20) и др. В тях се акцентира върху идеите за развитието и усъвършенстването на българското училищно дело и практическата му реализация. Значително по-малко внимание се обръща на възгледите на българските просвещенци за възпитанието. Изключение прави трудът на В. Бойчева за св. Паисий Хилендарски, в който тя разглежда не само идеите му за развитието на образованието, а и възпитателния му идеал, както и средствата за неговата реализация. Отделни възгледи за възпитанието на българските просвещенци са представени и в други трудове. Но цялостно задълбочено и системно проучване по този въпрос няма.
Това дава основание за осъществяване на настоящото изследване.
ОБЕКТ на изследването е просвещенската педагогика.
ПРЕДМЕТ на изследването са възгледите на българските просвещенци за възпитанието през втората половина на XVIII век и първата половина на XIX век.
ЦЕЛ на изследването е да се актуализират възгледите на българските просвещенци за възпитанието през втората половина на XVIII век и първата половина на XIX век и да се установи приносът им за развитието на българската педагогическа мисъл.
За реализацията на тази цел е необходимо решаването на следните ЗАДАЧИ:
1.Да се разкрие същността на просвещенската идеология и нейното отражение върху педагогическата теория
2. Да се изяснят възгледите на българските просвещенци за възпитанието- възпитателен идеал, съдържание, методи и средства на възпитанието-през периода втората половина на XVIII – първата половина на XIX век.
3. Да се установят сходствата и различията във възгледите на българските просвещенци за възпитанието през разглеждания период.
Историко-педагогическият характер на изследването предопределя и методите му, основните от които са историко-педагогически анализ и сравнителен анализ.




























Глава първа Просвещение и просвещенска педагогика

1.Просвещението в Европа – същност и представители

Просвещението е широко идейно движение, насочено към радикални промени, които съставляват прехода от феодализъм към капитализъм. То се свързва с разрушаване на съществуващите социални структури и изграждане на общество от равноправни, свободни граждани; освобождаване на духовния живот от опеката на клерикализма; формиране на нациите и националните държави, на националното съзнание, националните езици, култури и образователни системи. Просвещенската идеология като съвкупност от нови възгледи-философски, социологически, политически, педагогически и др. – идеология на прехода към Новото време. Тя е проникната от исторически оптимизъм, намерил израз във вярата в прогреса на човечеството и човека като негова движеща сила, в тържеството на здравия разум(15,с.231).
Исторически Просвещението започва в Холандия, Шотландия и Англия в края на XVI и XVII век, където най-рано възникват условия за това: икономически възход и социално-политическо съзряване на буржоазията.
Най-видните фигури на Шотландското просвещение (1740-1790) са Дейвид Хюм и Адам Смит. Около тях се съhttp://www.teenproblem.net/forumбира съзвездие от мислители, което включва Адам Фъргю-сън, Франсис Хючесън, Уилям Робъртсън, лорд Кейнс. Тоhttp://www.teenproblem.net/forumмас Рийд, Джеймс Стюарт и Джон Милър.
Най-забележителните постижения на шотландските просвещенци са в областта на историята, нравствената и политическата философия и политическата икономия, наhttp://www.teenproblem.net/forumсочени към "прогрес на обществото".
Най-известните английски просвещенци на XVI век са Франсис Бейкън (1561-1626), Джон Лок (1632-1704), Ан-тъни Шефтсбъри (1671-1713), Исак Нютон (1642-1727).
Техните идеи влияят за развитието на просвещенската мисъл през XVIII век, но през XVII векте са изолирани и разhttp://www.teenproblem.net/forumпръснати. Липсва връзката, взаимното им обвързване и обобhttp://www.teenproblem.net/forumщение, които са характерни за просвещенската епоха. Поhttp://www.teenproblem.net/forumради това XVII век не се характеризира като просвещенски, а като преход към Просвещението. През XVIII век учените в Европа усвояват, популяризират, разширяват и прилагат наhttp://www.teenproblem.net/forumучното и философско наследство на новата наука на XVII век. XVII век е подготовка на просвещенската епоха, в него се подготвя почвата, посяват се семената на Просвещениеhttp://www.teenproblem.net/forumто и се появяват първите кълнове на просвещенските идеи.
Най-големият център на Просвещението през този век е Париж.
Идеите на Просвещението се извличат главно на баhttp://www.teenproblem.net/forumзата на Европейското просвещение и преди всичко на Френhttp://www.teenproblem.net/forumското, тъй като идеите и практиката на Френското просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщение през XVIII век са най-ярко изразени. Франция е водеща в Просвещението на XVII век, защото социалните противоhttp://www.teenproblem.net/forumречия добиват там най-голяма острота и назряват условияhttp://www.teenproblem.net/forumта за революция.
Просвещението възниква във Франция през XVIII век, но в повечето от европейските страни то се развива през XIX век, поради което за хронологически граници на Просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщението се приемат XVIII и XIX век.
Видните идеолози на Френското просвещение са Ш. Л. Монтескьо (1680-1755), Ф. А. Волтер (1694-1778), Ж. Ж. Русо (1712-1778), Ж. Льометр, П. А. Холбах (1723-1789), К. А. Хелвеций (1715-1771), Д. Дидро (1713-1784), Робине, Ла-воазие, Кондорсе, Льопелетие, Кондийяк.
За патриарси на теорията на Просвещението се приеhttp://www.teenproblem.net/forumмат Волтер и Монтескьо.
Особена роля в идеологическата подготовка на френhttp://www.teenproblem.net/forumската революция играят т. нар. енциклопедисти. Това са фиhttp://www.teenproblem.net/forumлософите, обединени в издаването на енциклопедията, озаhttp://www.teenproblem.net/forumглавена "Енциклопедия на науките, изкуствата и занаятите" (Париж, 1751), редактор на която е видният френски филоhttp://www.teenproblem.net/forumсоф Дьони (Дени) Дидро.
Цивилизацията на ХVШ век е оригинална и неповтоhttp://www.teenproblem.net/forumрима, XVIII век е столетието на прогреса, на промяната, на движението, на идеите, след дългите векове на застой и безhttp://www.teenproblem.net/forumдействие.
В схващанията си за държавата и формата на управhttp://www.teenproblem.net/forumление френските просвещенци се делят на три главни, взаhttp://www.teenproblem.net/forumимно противопоставящи и съперничещи си школи: за "просветен абсолютизъм" и "просветен монарх"-"роялисти", воhttp://www.teenproblem.net/forumдени от Волтер; за конституционна монархия - "парламенhttp://www.teenproblem.net/forumтаристи", ръководени от Монтескьо; за република - "репубhttp://www.teenproblem.net/forumликанци", начело с Русо- Представителите на Просвещениhttp://www.teenproblem.net/forumето допускат правото на народа да лиши от власт недостойhttp://www.teenproblem.net/forumните владетели.
Според философите-просвещенци материята се съсhttp://www.teenproblem.net/forumтои от частици: атоми (Холбах и Хелвеций). молекули (Дидhttp://www.teenproblem.net/forumро), частици - живи същества (Робине).
Главните източници на просвещенската педагогика са два: първият-науката, философията и педагогиката на XVI век: развитието на природознанието; на философията на модерния материализъм на Фр. Беикън и Р. Декарт.
Принципи на просвещенската идеология са застъпени в една или друга степен във възгледите на идейните изразители на буржоазията при отделните народи, като в зависимост от конкретните условия получават акценти различни елементи. Би могло да се твърди, че просвещенската система от възгледи в чист вид не може да бъде установена, както е трудно да се говори за строго определен тип „човек на Просвещението". На практика както сред изразителите на просвещенската идеология в европейски мащаб, така и в границите на едно обособено общество се наблюдава богата гама от възгледи, различни съчетания от противоречиви елементи и едно вътрешно разслоение, което в редица случаи затруднява опита да се прекара разграничителна линия между отделни идейни лагери. Би трябвало да се има предвид също, че всяко схематизиране при характеристиката на просвещенската идеология би означавало нейното опростяване и в крайна сметка невярното й представяне. Например както класическите насоки в естетическата теория на Просвещението не изчерпват цялата художествена продукция на епохата, така и рационализмът не изчерпва философията на това движение. Русо в своята естетика се родее със сантиментализма на романтиците, а Хердер и изобщо движението на немските просвещенски дейци „Буря и натиск" в естетиката си са родоначалници на Романтизма. Имаме и примера с големия английски просвещенски деец У. Блейк, произведенията на който са проникнати от религиозен мистицизъм.
Разнообразието в проявленията на Просвещението в европейски и световен мащаб е в зависимост от комплекс от фактори, най-съществените от които биха могли да се очертаят по следния начин: спецификата на социалните и икономическите структури, характерът на политическите и правните институции, особеностите на съществуващите религиозни традиции, степента на индустриалното и техническото развитие, нивото на урбанизацията и съсредоточаването на населението в градските центрове, социалният статут на конкретния изразител на просвещенската идеология и възможностите му за общуване с читателската публика.
Така Англия, в която се наблюдават най-рано проявленията на Просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщението е единственият пример за парламентарна монархия, притежаваща представителна система. Религиозният живот носи отпечатъка на една относителна толерантност и би могло да се говори за отсъствието на открит натиск от страна на държавата върху интелектуалния живот, което, от своя страна, обяснява относителната умереност и отсъствието на краен радикализъм в проявленията на просвещенската идеология. Тук положителните науки бележат отрано големи успехи, като това е съпроводено от развитието на приложните науки, свързани с икономиката - с индустриалната и земеделската техника. Безспорният авторитет на Нютон и Лок се долавя във всички области на познанието. Теорията на Лок за ролята на опита като основа за познанието и отхвърлянето на господhttp://www.teenproblem.net/forumстващата постановка за „вродените идеи" представляват революция в развитието на човешкото мислене и правят английския просвещенец учител на всички мислещи по нов начин дейци в цял свят. Теорията на Бейкън и Хобс за „обществения договор" и тезата на Лок за естествените права на човека лягат в основата на всяка система и възгледи, деляща разрушаването на феодалните структури в тогавашния свят. Бейкън, Хобс и Лок критикуват феодалните отношения и прокламират равенството на хората. Идеята за тържеството на разума, свободата на съвестта, равенството пред законите и свободата на частната собственост прониква трудовете на Хартли, Толанд, Колинз, Пристли. Представителите на просвещенската идеология Болинбрук, Уиякис, Гибън, Лок, Нютън и Хюм показват известна умереност в политическата си дейност. По отношение на църквата единствено Хюм стига до атеизъм, докато останалите мислители са по-малко радикални и се ограничават в усилията си да рационализират религията, като отхвърлят суеверията, чудесата, мистиката. Критичният и същевременно жизнераhttp://www.teenproblem.net/forumдостен дух на Просвещението обагря творчеството на Суифт, Филдинг и Доусън. В Англия отсъства централизация на духовния живот, като дейците на Просвещението намират подходящи условия за работа не само в Лондон, но и в други центрове. Съществено обстоятелство, което заслужава да бъде отбелязано, е, че английските интелектуалци успяват да осигурят известна независимост в дейността си чрез въвеждането на системата на спомоhttp://www.teenproblem.net/forumществователи при книгоиздаването.
Във Франция се наблюдава изключителна централизация на интелектуалния живот в Париж, като той се контролира строго от страна на религиозната и държавната цензура. Политическата и социалната стагнация са основа на категоричната непримиримост между интелектуалците и монархията, която има свой верен съюзник в лицето на облечения с изключителни привилегии католически църковен институт. Отменянето на прокламирания през 1598 г. Нантски едикт, гарантиращ религиозната толерантност на крал Луи XIV през 1685 г., има за последица нарастването на религиозната ревност и нетърпимостта към свободомислието. Тази поляризация има за следствие формирането на мислители, изразяващи краен радикализъм. Така дейците на френското просвещение (Хдшиегеа) Мелие, атеистът Дидро, материалистът Холбах изразяват непримиримост, каквато не се наблюдава в Англия. Критиката срещу църквата и религията надхвърля деизма, за да стигне до пълното отхвърляне на Бога във възгледите на Мелие, Ла Метри, Дидро, Буланже, Холбах, Марешал, Нежон. Научното познание в областта на природните науки и тук допринася за разчупването на средновековния мироглед, като откритията на фонтенел, Лаплас, Бюфон, Лавоазие и Моперпиус имат световноисторическо значение. Критиката на Волтер, Монтескьо, Мабли, Русо, Дидро, Малбранш, Кондорсе и Хелвеций срещу съществуващите политически и социални порядки е съчетана с искането за изграждане на общество от равноправни, свободни и щастливи граждани. Дълбокото убеждение в напредъка на човешкия дух слага отпечатък върху възгледите на идеолозите на възходящата буржоазия, сред които най-ярък изразител на този исторически оптимизъм е Кондорсе10. И на френска почва Просвещението се проявява със стремежа към моделиране на новия човек съобразно с изискванията на новото време, като се придава изключително значение на педагогиката. Характерна проява на Просвещението тук е и издигнатият от Хелвеций принцип, че общественото благо е върховен етически принцип. На френска почва се наблюдава и проникването на просвещенската критика сред дейци, свързани с управляващите среди, което благоприятства популяризирането на просвещенските принципи. Постепенно нараства независимостта на отделните интелектуалци в материално отношение, като например Дидро осигурява издръжката си от „Енциклопедията". Тази независимост гарантира и идейната свобода на творците, които не са длъжни да се съобразяват със своите меценати. И във френското просвещение наблюдаваме съчетаването на различни идейни елементи във възгледите на неговите представители. Така радикалните в много отношения Волтер и Дидро се противопоставят на сенсуалиста Хелвеций, отхвърлящ вродените идеи, като поддържат тезата за една вродена и естествена основа за нравственото".
Немското просвещение (Aufkarung) има за почва разпокъсана в политическо отношение Германия, където се наблюдават различия както по отношение на политическия и религиозния режим, така и в сопнално-икономическото развитие. Като пяло би могло да се говори за обща изостаналост в обществено-икономическото развитие на Германия спрямо Франция. В протестантска Прусия крал Фридрих П насърчава рефорhttp://www.teenproblem.net/forumмирането на управлението на духа на рационализма, като в крайна сметка цели чрез „просветения абсолютизъм" да съхрани съществуващите социални и политически структури. Немското просвещение е до голяма степен свързано с градската цивилизация и се ползва с подкрепата на протестантската буржоазия и либерално настроените пастори. Аристократичните среди и дворът са под силното влияние на френското просвещение, което до голяма степен има силата и ролята на мода, дължаща се и на личните вкусове на Фридрих II. Много съществена роля във формирането на просвещенската идеология на немска почва изиграват университетските центрове Хале и Лайпциг, които се превръщат в разсадници на свободомислие и се радват на поддръжката на Фридрих II. Централна роля в университета в Хале играе големият математик и философ Х. ф. Волф, чиято философия слага дълбок отпечатък върху цялостната идейна система на немските просвещенски дейци. Поклонник и продължител на делото на Лайбниц, Волф изиграва важна роля за преодоляване на схоластиката във всички области на познанието, като същевременно се отличава с умереност в сравнение с радикализма на френските мислители. Впрочем тази умереност, свързана с общата недостатъчна разаитост на обществените отношения в Германия, е присъща и за носителите на просвещенската идеология на немска почва". Открито се проявява враждебност към радикализма на френските мислители и най-вече срещу техния атеизъм, като се долавя силно влияние на пиетизма. Гьоте открито отхвърля идеите на Холбах, а идеалистнческата система на Кант неутрализира влиянието на Лок, Холбах и Хелвеций. Немското просвещение е проникнато от стремежа към възвеличаване на немския национален характер и към културна индивидуалност-идеи, прокламирани от Лесинг, Хердер и Фихте. Чувството за етническа общност на всички германци и за тяхната единственост е съчетано в редица случаи с религиозен спиритуализъм, като например в случая на Хаман, който е първият философ, отхвърлил през XVIII в. систематично емпиризма и рационализма". Но докато чувството за национална самобитност и индивидуалност ще прерасне у Фихте в идеята за германците като богоизбран народ, който има специална мисия, у Хердер патриотизмът е сраснал с положителното му отношение и стремеж към мирно и съзидателно съществуване на всички народи". У Хердер критичният дух към наследените от средновековието ценности намира израз в системна развита критика срещу църквата и религията, която не прераства в атеизъм, но дава отражение върху цялостната система от възгледи на мислителя. Той прокламира скорошния упадък на Франция и бъдещото величие на славянството. На него принадлежи инициативата за възвръщане към народната поезия като огледало на народния дух. Този интерес се споделя от принадлежащите към движението „Буря и натиск" съмишленици на Хердер. Продукт на Немското просвещение е и идеята за „народ" — Volk", натоварена с етнокултурно съдържание, коренно различна от понятието „напия" — Nation", носещо в идеите на френските просвещенди значението на политическа общност". Идеите за справедливост, свобода на човека и унищожаване на тиранията пронизват творчеството на Шилер, Лесинг, Клошцок, Виланд, Лихтенберг, Менделсон, Форстер, като у Лесинг се аргументира най-пълно и изискването за верска толерантност.
В Австрия принципите на Просвещението намират свои доброжелатели в лицето на монарсите Мария Терезия и Йосиф П, формата на просветен абсолютизъм, каквато представлява йозефинизмът, е едно усилие за съхраняване на съществуващите политически и социални структури чрез реформи отгоре, с цел да се предотврати революционното сътресение. Йосиф П прави сериозни стъпки за ограничаване на привилегиите, собствеността и влиянието на католическата църква и на едрата поземлена аристокрация. Пристъпва към секуларизация на църковните имоти, към освобождаване на селячеството от лична зависимост и въвеждане на гаранции за осигуряването на верските свободи на многонационалното население на Хабсбургската империя. Предприемат се мерки за насърчаване на търговията и манифактурата, за модернизиране на училището. Макар и повърхностни и недълготрайни, редица промени в империята изиграват положителна роля за развитието на балканските народи, населяващи включените в границите на Хабсбургската държава земи".
На руска почва просвещенските идеи намират вдъхновените си изразители сред младата руска интелигенция, формирана през Петрово време. Най-ярък техен изразител е бележитият учен, мислител и поет В. М. Ломоносов, който оставя следи във всички области на интелектуалния живот със своето новаторство, с неспокойния си демократичен дух и неприhttp://www.teenproblem.net/forumмиримост срещу схоластиката и тиранията. Неговите съмишленици А- Н. Радишчев, Я. П. Козелский и Н. И. Новиков също се сражават с тиранията и средновековната схоластика, с невежеството и социалната несправедливост, Руската императрица Екатерина II използва популярността на идеите на Просвещението, за да представи дейността си като съюз на монарха с философа. Тя води кореспонденция с представителите на френското просвещение и с Йосиф П, ласкаейки се от идеята да придаде на своето управление облика на „просветена монархия". И тук, както и в Австрия, обаче става дума за усилия за съхраняване на съществуващите социални и политически структури чрез повърхностни промени. Избухването на Френската революция, родена от идеите на Просвещението, накарва Екатерина II да се откаже от мита за „просветения монарх" и да се присъедини открито към душителите на бунтовните идеи. В ревностни защитници на монархията и православието се преобразяват и образованите мъже, с които се обгражда руската царица. Сред тях са доскорошните почитатели на френското просвещение Н. Теотокис и Е. Вулгарис, които се превръщат в най-яростни противници на Волтер и Русо.
Поради коренните различия в социалнополитическата и културната обстановка в отделните части на Италия проявленията на Просвещението тук добиват разнолик вид. Докато в Северна Италия (Парма, Тоскана и Милано) се наблюдават радикални прояви на просвещенската идеология — идеите на основателя на модерната криминология Бекария, на деиста Крудели и на безкомпромисния критик на църквата Радикати ди Пасерано, то Венеция се превръща в бастион на воюващите с Просвещението дейци. В Неаполитанското кралство се правят плахи опити за модернизация, но липсата на каквито и да било свободи става причина появата на големия мислител Дж. Вико да остане незабелязана и той ще бъде преоткрит едва от романтиците. Строгата цензура и преследванията ограничават обществения резонанс и на дейността на другите двама представители на просвещенската идеология в Неаполитанското кралство — Джианоне и Галиани.
Интелектуалният живот на Испания е изцяло под опеката на инквиhttp://www.teenproblem.net/forumзицията и просвещенските дейци си поставят задачата да воюват срещу суеверията и средновековния фанатизъм. Това са либералните мислители Ховеланос, Кадалзо, Медендес Валдес и др., които искат модернизирането на Испания, развитието на икономиката и подобряване на условията на живот. Те са враждебно настроени срещу аграрната аристокрация, която ревниво пази своите привилегии. Сред най-ярките изразители на просвещенската идеология в Испания е художникът Франциско Гойя.
Просвещението на американска почва се отличава с особеното акцентуване на проблемите на политиката и свободата на икономиката. Като цяло би могло да се твърди, че Американското просвещение се родее повече с Френското, отколкото със същото движение на британска почва, независимо от протестантската среда в Америка. Неговите представители — ученият, писателят и политикът Б. Франклин, политикът и мислителят Джеферсън и Пейн, са пламенни почитатели на Монтескьо. Свидетели сме обаче на факта, че от своя страна американската Декларация на правата ще има своя отглас върху Френската революция. Заслужава да бъде подчертан и дълбокият отпечатък, оставен от протестантството върху Американското просвещение, намерил израз в усилията на църквата да се доближи до живота и мобилизира средствата си за решаване на социалните проблеми. Протеhttp://www.teenproblem.net/forumстантската етика, която дослужва за основа на буржоазната етика, дава своето отражение върху нормите на възпитание в толерантност и свободомислие, системност, практичност, относителен аскетизъм и пестеливост, в трудолюбие.
Проблемата за Просвещението на Балканите още не е достатъчно изследвана, особено в сравнителен план. И не случайно през последните години тя все повече и повече привлича вниманието на специалисти по история на страните от Югоизточна Европа. На Първия и Втория международен конгрес за Югоизточна Европа например бяха изнесени около 20 доклада, в които се изясняват отделни черти на Просвещението. Заедно с някои от трудовете по история на всяка една от балканските литератури и култури тези доклади имат значение и като основа за сравнителното разглеждане на самата проблема от съвременни научни позиции. С оглед на това несъмнен е приносът на споменатата научна конференция в Париж. Издадени в специален сборник ("Les Lumiers et la conscience nationale chez les peuples du Sud-Est Europe", Bucarest 1970), докладите и разискванията разширяват научните предпоставки за по-нататъшното сравнително изучаване на главните социално-политически, културни и литературни аспекти на Просвещението в балканските страни.
Аналогично е значението на по-важните изследвания за националното Просвещение- гръцко, сръбско, българско или албанско. В тези проучвания някои от особеностите на балканското Просвещение изпъкват достатъчно ясно: и в този етнически пъстър регион на европейския континент Просвещението съпътства разпадането на феодализма и установяването на новите капиталистически отношения, формирането на балканските буржоазни нации и на балканските национални култури. Преходът от средновековни форми на обществено съзнание в балканските страни обаче се слива по време с идеологическите течения на XIX в., с утвърждаването на материалистическите теории в науката, с буржоазно-демократичните революции в Европа, с националноосвободителните движения, и което е особено важно, с появата на революционно-демократичните идеи. Ригас Велестенлис и др. в Гърция характеризират твърде пълно тази особеност. Като личност Доситей Обрадович е по-близко до типичния просвещенец от XVIII в., но и в неговата политическа дейност изпъква връзката на сръбското Просвещение с националноосвободителните идеали и движения, и не само в неговата. Аналогичен е случаят със Софроний Врачански и съвременниците му, с румънските или хърватските просвещенци и просветители, колкото и съществени да са понякога различията в цялостната им дейност изобщо. Имено тогава (от края на XVIII в.) връзката на литературното развитие с националноосвободителните борби и на революционните движения, с културно-преобразователните процеси на Балаканите става всеобща закономерна черта. Поради исторически създалите се обстоятелства Просвещението въздейства върху това развитие непълно главно с ония свои особености, които го сближават с останалите фактори, а именно с прокламираните от дейците му идеи за свобода и равноправие, с идеята против насилието и националното робство, с призивите за активизиране на духовните сили на народните маси в името на високи обществени идеали. Тук се коренят предпоставките за една от най-специфичните отлики на Просвещението в балканските страни поотделно и на Балканите изобщо, разширяваща класификацията на европейското просвещение. Става дума за своеобразната му връзка, от една страна, със съвременните тогава културнопреобразователни процеси в Европа, а, от друга - с националноосвободителните борби на балканските народи.
По принцип Просвещението в балканските страни е по-ярко, повече самостоятелно и завършено в областта на литературата, печата, педагогиката, училищното образование и в отделни сфери на черковната дейност. Косвено то се отразява и върху формирането на националното съзнание у балканските народи, извършено интензивно под въздействието и на други, социално-политически фактори. Този извод произтича също от докладите и изказванията на посочената научна конференция в Париж. "С всичката предпазливост и при зачитането на всички необходими нюанси - посочва в изказването си Михай Берза - трябва да подчертаем, че между тези две категории явления не е имало само съсъществуване, но и активно взаимодействие помежду им, което, без да е детерминирало формирането на националното съзнание, е благоприятствало за развитието му."
Като сложно идеологическо течение в различните балкански страни Просвещението протича силно диференцирано. То се свързва с националното развитие на балканските народи на различни етапи от съзряването и организирането на техните духовни сили, при нееднакво изявени обективни предпоставки за бърза реализация на хуманистичните му принципи. В Гърция, Румъния и Сърбия например се изявява по-пълно, отколкото в България и Словения и с повече елементи на класическия му западноевропейски модел. В Гърция специално обхваща всички области от духовното развитие на народа, активизира ролята на религията и черквата, възражда традициите на елинизма, формира интерес към естествените науки, влияе върху Просвещението в другите страни на полуострова. В доклада си на конференцията в Париж, а също и в своята "История на новата гръцка литература" Константин Димарас изнася обилни данни за историческата реалност на гръцкото Просвещение, за присъщите му енциклопедични, национално патриотични и други тенденции, изразени в написаните и издадените през XVIII в. педагогически, природонаучни, религиозни, философскоидеологически, житийни, историографски или художествени произведения.



2.Българското просвещение в контекста на Европейското. Характеристика на българската просвещенска педагогическа мисъл.

Българското просвещение се поражда през втората половина на XIII в. и се разгръща през XIX в. в условията на чуждо политическо и религиозно владичество. Българското просвещение се вписва в контекста на европейското с култа към знанието, науката ,образованието и стремежа към масова народна просвета.
Независимо от цялото разнообразие на идеи, в просвещенското мислене съществува широко единомислие и общи ориентации. Така в Просвещението се формират две напраhttp://www.teenproblem.net/forumвления; либерално, според което обществото може да се проhttp://www.teenproblem.net/forumмени чрез просвета - просвещенци, и радикално, съгласно коеhttp://www.teenproblem.net/forumто преустройството на обществото може да стане само чрез борба - носители на това мнение са т. нар, революционери-демократи. В България тези две направления дават наимеhttp://www.teenproblem.net/forumнованието на известните "просветители" и "революционери".
Просвещението във всяка отделна страна, включително и в България, трябва да се приеме като съвкупност от всички ония социално-икономически, политиhttp://www.teenproblem.net/forumчески, духовни и културни условия и фактори на новата истоhttp://www.teenproblem.net/forumрия, чиито естествен завършек е националната революция. За просвещенец трябва да се смята всеки, който твори нови идеи и съдейства да си пробиват път новите тенденции в живота на обществото, които водят към новия обществен строй. Просвещенец е всеки мислител, който открива пътя на своя народ към новото време или създава обща теория за прехода към новото общество.
Неравномерното развитие на исторически закъснялото българско Просвещение е в логическа връзка с появата на просветителските течения в националното възраждане на балканските народи и обяснява по-пълно някои специфични особености на съсъществуването му с българското националнопросветно движение. То се активизира в първите десетилетия на XIX век, когато българското националноосвободително движение, поставяйки си на пръв план културно-просветни задачи, придобива значение на основен фактор за обществения прогрес и за формирането на българската нация. Дотогава в България не е имало подходящи условия за по-широко възприемане на идеите на Просвещението въпреки плодотворната дейност на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. В отличие от Гърция, чиито дейци през целия XVIII в. издават типично просвещенски произведения ("Теоретична география", "Педагогика" и "Апология" от Мисиодакис, "Логика" от Вулгарис, преводи от Волтер и други западноевропейски мислители и пр.), в България се забелязва повишен интерес предимно към историографските, педагогическите и някои нравоучителни съчинения, чрез които се набелязват и стават актуални задачите на националното развитие на народа. Показателни са будителската роля на "История славянобългарска", книжовната дейност на Софроний Врачански, Георги Пешаков, д-р Петър Берон, Васил Априлов и други техни съвременници. Дори и предходниците им, които по сполучливото определение на Емил Георгиев действат в периода на Българското предвъзраждане, са близко до тази сфера на Просвещението. Франциск Ксавер Паячевич и Кръстьо Пейкич създават на латински език "Огледало на истината между източната и "западната черква" и "История на Сърбия" - "големи исторически трудове с богат фактически материал". Не може да не се отбележи, че главно поради съществуващите тогава специфични социално-политически условия Просвещението в България почти не се изявява с други свои идеологически компоненти, в което и се заключава една от твърде съществените последици от забавеното ни развитие. Това от своя страна повишава ролята на просветното движение, акумулиращо в нееднаква степен само такива черти на Просвещението, които съответстват или биха могли да отговарят на широко осъзнатите през първата половина на XIX в. културно-просветни, националнополитически, литературни и естетически задачи на националното ни развитие. Така, както се изявява при конкретните културноисторически условия, то не представлява неразвито Просвещение или негов етап. Напротив, Просвещението се включва в богатата и национално осмислена програма на просветното движение, съществува заедно с него и се изявява чрез него различно през различните етапи. Дейците на това движение изтъкват ролята на националната просвета и на научните знания; изграждат първоосновите на училищното образование, педагогическата мисъл, печата и театъра; развиват схващането за културно-националното предназначение на литературата, като я обогатяват жанрово и естетически, оглавяват борбата срещу чуждото национално робство, характеризират важни страни на Българското възраждане.
Българското просвещение се вписва в контекста на европейското с култа към знанието, науката и образованието и стремежа към масова народна просвета.И тук просвещенската идеология намира израз във всеобщ духовен подем, който съдейства за развитието на педагогическа мисъл и практика. Идеите за свободата на личността се свързват основните въжделения на обществото-отхвърляне на чуждото духовно и политическо господство и постигане на “свобода лична , свобода народна”( Л. Каравелов). Подобно на западноевропейските носители на просвещенска идеология, и българските просвещенци изтъкват определящата роля на съзнанието в развитието на обществото. Педагогическите им възгледи са проникнати от оптимизъм. Те разглеждат образованието като синоним на прогреса, виждат в него ключа към просперитета и приобщаването на българите към модерния свят. Затова непрекъснато се позовават на примера на европейските народи. Просвещенците свързват образованието и възпитанието със задачите на националното освобождение. На преден план поставят необходимостта от национално образование и възпитание, насочено към формиранена нов тип хора, способни да участват в решаването на актуалните за епохата проблеми.
Обявяват се за масово, достъпно за всички образование, без съсловно и полово разграничение. Идеята за еманципация на жената и правото и на образование намира привърженици и у нас. Сред застъпниците на девическото образование се открояват П. Берон, К. Фотинов, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов, Л. Каравелов.
Българските просвещенци разглеждат училището като основен фактор за формиране на национално съзнание и за патриотично възпитание. Първите призиви за обучение на роден език издига Паисий Хилендарски , а първият, който съзнателно и целенасочено приближава езика в съчиненията си до живата реч, е Софроний Врачански. Просвещенците се борят за утвърждаване на говоримия език като книжовен, за да е достъпен за всички обществени слоеве. Светския характер на образованието свързват не толкова с отстраняването на духовенството от неговото управление-малцина се обявяват открито за това,- колкото с образователно съдържание. Настояват за ново учебно съдържание с прагматична ориентация. Появява се критика на класическото хуманитарно образование. Всички български просвещенци поставят в центъра на образователното съдържание учебни предмети, съдействащи за националното самопознаване и формиращи национално самосъзнание-български език, история и география. Реализацията на идеята за масова народна просвета свързват с въвеждането на модерната за времето взаимоучителна организационна система(известна и като Бел-Ланкастърска, мониторна, алило-дидактическа). Пръв я прави достояние на българския читател П. Берон, а Н. Рилски я въвежда в практиката на народното училище. С. Доброплодни превежда методическо ръководство за приложението и – “Водител на взаимните училища”. Просвещенците постепенно осъзнават необходимостта от съобразяване на обучението с възрастовите особености на учениците. Поставят се изискванията за нагледност, достъпност, системност, съзнателност и активност в обучението. Българските просвещенци издигат нов възпитателен идеал-човекът и гражданинът, способен да съчетае стремежа за личен успех с усилията за обществено благополучие- Ив. Селимински, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов и др. Те разглеждат възпитанието като основен фактор за изграждане на човешката личност. Под влияние на западноевропейската педагогическа мисъл и тук прониква идеята за необходимостта от освобождавне на детето от прекомерната власт на възрастните. Теорията за естественото, свободно възпитание, макар и лишена от педагогическия радикализъм на Жан Жак Русо, среща своя привърженик в лицето на Л. Каравелов. Както той така и други педагогически мислители от този период отричат приложението на телесните наказания. За първи път това прави д.р П. Берон в знаменития си “ Рибен буквар”. Мнозина от българските просвещенци определят като приоритет формирането на характера пред натрупването на знания. Обръщат внимание не само на нравственото, а и на умственото и физическото възпитание(15,с.232-235).



































Глава втора Възгледи за възпитанието на Паисий Хилендарски,
Софроний Врачански и д-р Петър Берон

1. Паисий Хилендарски
1.1. Творчеството на Паисий Хилендарски

Родоначалник на българското Просвещение е св. Паисий Хилендарски (1722-1773). Той навлиза в измеренията на просвещенската идеология с вярата си в ценността на знанието, науката и просветата, със своя интерес към историята и историческия си оптимизъм. Паисий Хилендарски е просвещенец в европейски, обhttp://www.teenproblem.net/forumщославянски, балкански и национален план. Той открива проблемите на българското общество през XVIII век, търси, намира и предлага решения, пробужда и насочва социалната и националната енергия на българите към освобождението им от чуждо робство, което по същество е буржоазнодемократична революция(8,с.189).
В епохата, в която е живял Паисий, нашият народ е прекарвал най-тежкия период от своето робуване под турците. Подир злополучното Чипровско въстание в края на XVII в. по-будната част от народа ни била избита, заточена или принудена да се изсели в чужбина. Както органите на турската власт, тъй и отделни турци вършели големи злоупотребления, произволи и насилия над беззащитното българско население, което страдало и от върлуванията на разбойници. Нашият народ бил обладан от отчаяние, безнадеждност и примирение със съдбата. Турската империя преживявала тогава бърз упадък и разложение и Цариградското правителство не било в състояние да спре тоя процес. Опитите да се реформира държавата и създаде колко-годе ред и законност в нея, излизали несполучливи, понеже правителството не намирало в страната нужната обществена сила, която да го подкрепи в случая. Еничарите и фанатизираното турско духовенство, което се ползувало с голямо влияние между невежото турско население, пречели на всеки опит за обнова на държавата; а против централистичните стремежи на правителството се обявявали отделни паши - областни управители, някои от които дори се провъзгласили за независими владетели. Особено тежко било положението на българското население в селата, дето турските паши и бегове могли да вършат по-свободно произволи и потисничества. И разореното икономически и лишено от най-елементарни човешки права население почнало да бяга от много села и да отива в планините или в градовете, дето животът бил сравнително по-сигурен. (14,с.45)
От друга страна, през тази епоха нашият народ изпаднал напълно и в духовно робство. Цариградският гръцки патриарх, който станал духовен глава на всички православни християни в Европейска Турция, под булото на религията гонел панелински цели: да
погърчи, покрай другите, и българския народ, и по тоя начин да възстанови някогашната Византийска империя в нейните най-големи размери. И елинизаторската политика на гръцката църква успявала, защото както патриархът, тъй и цариградските гърци, особено фанариотите, които, между другото, заемали висши духовни длъжности в българските земи, се ползували с голямо влияние пред турското правителство, което тогава не обръщало внимание на етническите различия, които съществували всред християнското население в империята, подчинено в църковно отношение на цариградския патриарх: за турското правителство цялото това население било "рум милет" (гръцко население). Освен дето ограбвало безмилостно българското население, деморализираното фанариотско духовенство употребявало всички средства, за да го погърчи. Най-целесъобразни средства в случая, са били църквите и училищата. Ето защо фанариотите заменяли славянското богослужение в българските църкви с гръцко, а също тъй славянският език в българските килийни училища бил заместван от гръцкия; освен това, старобългарските и другите църковнославянски книги били унищожавани. Елинизацията напреднала бързо, когато гърците отворили в българските градове нов вид училища - светски, които имали общообразователен характер. Било от любознателност, било от търговски нужди, българските граждани почнали да пращат ревностно своите деца в тези училища. И там младите българчета усвоявали добре гръцкия език, който е бил потребен не само за вътрешни, но и за външни търговски сношения, а от друга страна, давал възможност да се добие по-широко и по-високо образование; но в същото време в поменатите училища повечето от тези българчета се прониквали от гръцки дух и се подготвяли за бъдещи "отцеругатели", т.е. отстъпници от своята народност и дори нейни врагове. Освен това, и други българи, за да се ползуват от покровителството на гръцката духовна власт или за да се рекламират по-добре пред чуждия свет, се обявявали за „гърци". Елинизацията в нашите по-големи градове направила такъв успех, че много българи почнали да се срамуват и отричат от своята народност и език, да се наричат "гърци" и да говорят гръцки; защото, според тях, тези, които се наричали "българи" и говорели български, били прости и глупави, а гърците били "мъдри и политични"!... Българското национално съзнание се крепяло главно в селата, в които елинизацията прониквала мъчно, и в малките балкански градчета, дето, благодарение на разните привилегии, с които те се ползували, съществували из вестни свободи. Изобщо, българското население в тези градчета, в които цъфтели занаятите, се отличавало с буден - свободолюбив и дори борчески дух. Така настъпило раздвоение посред българския народ под турското владичество: едната част от него се гърчеела, а другата пазела своя език, своите народни обичаи, нрави и традиции. И между тези два лагера българи съществувала ненавист.
В такава среда се е движил и в такава епоха е живял Паисий Хилендарски. С развито национално съзнание, горещ родолюбец, наблюдателен, прозорлив и усетлив към действителността, към настоящето, Паисий не тръгнал по пътя на другите наши книжовници от съвременната му или от по-старата епоха: той искал чрез перото си да пробуди, да възроди своя народ и да го защити от нападките на чужденците. Ето защо, макар да бил монах, Паисий се явява пред нас като светски, национален деец - патриот, а не като църковник-нравоучител. Славянобългарската история на Паисий не представя труд на спокоен обективен учен: тя е написана с патриотична цел. Ето защо важното е да се види не доколко тази история отговаря на изискванията на науката, а с какви похвати, с какъв метод си е послужил авторът й, за да постигне поставената си цел. Както казахме, Паисий бил твърде усетлив и прозорлив към действителността, към настоящето. Обаче настоящето, към което той се отнасял с достатъчна обективност, го огорчавало, будело у него тъжно чувство, засягало болезнено душата му; затуй пък миналото на неговия народ предизвиквало у него бодрост и възторг, както у всеки патриот - романтик. Като знаем целта, която си е поставил Паисий при написването на своята история, неговото отношение към настоящето и миналото, за нас са обясними както похватите, с които той си служи, тъй и особеностите, които отличават произведението му. Паисий идеализира миналото на своя народ, подбира тенденциозно материала, борави волно с фактите, преправя данни, описва подробно някой факт, за да го направи по-интересен и увлекателен, рисува живо някои бележити личности, допуща суеверни легенди и анекдоти, спира се повече върху светлите страници на миналото на своя народ, а тъмните замълчава или отбелязва накратко, омаловажава миналото на чужди народи, които се самохвалели и оскърбявали българския народ. Той иска да направи историята си убедителна и увлекателна за народа; подчертава и повтаря някои факти, които прославят миналото на българския народ, и навремени подканя четеца, да внимава и се взре в това, което е написано, за да разбере истината. Към чуждите източници Паисий се отнася недоверчиво, защото те или укривали истината относно миналото на българския народ, или нарочно не пишели за неговите славни дела; ето защо той се старае да обори твърденията на чуждите историци или да допълни техните сведения. Изобщо, неговото схващане на същността на историята е теологическо; Бог ръководи делата на отделните исторически личности и народи, - всичко в историята става по Божие "попущение", "повеление", "воля", "благоволение" или "мановение". Но понякога нашият историк застава на научна основа, като изтъква причинната връзка между събитията и дава верни обяснения на някои исторически явления.
В уводни бележки към своята Славянобългарска история Паисий посочва голямото образователно и възпитателно значение изобщо на историята. Подир това следва интересно предисловие към онези, които "искат да прочетат и послушат" това, което е написано в нея. От това предисловие се вижда, че Паисий смята родния език и история като най-важни фактори за запазването на народността. На онези българи, които тачели своята народност и отечество, той говори, че е "потребно и полезно" да познават родната си история, защото всички други народи имат свои истории и всеки грамотен от тях знае и говори за своя род и език, и се хвали с тях. На българите родоотстъпници - "отцеругатели" той отправя преди всичко укор: "А кои не любят за свой род български знати, но се обращают на чужда политика и на чужди език, и не радат за свой език болгарски, но се учат четати и думати по гръчки и срамят се да се наречат болгаре, - о неразумне и юроде! поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четиш по свой язик и не думаш?"... И Паисий се залавя да разбие мотивите, по които някои българи се срамували от своята народност и език и се гърчеели. Като схващал, че тези българи вършели това, защото преди всичко не знаели, какво славно минало има техният народ, той бърза да им го покаже: българите са имали "царство и господство"; били славни и прочути по цялата земя; много пъти от "силни римляни" и "мъдри гърци" са вземали данък; чужди царе и крале давали дъщерите си за съпруги на българските царе, само за да имат "мир и любов" с последните; от всички славянски народи най-славни били българите, понеже те първи имали царе и патриарси, първи се покръстили, най-много земя завладели, първите славянски светии били от техен род и език и пр. Обаче поменатите българи се гърчеели и по друг мотив: българите били "прости и глупави", нямали "речи политични", а гърците били "по-мъдри и по-политични". На това огорченият родолюбец възразява: „Но вижд, неразумне: от гръци има много народи, по-мудри и славни, - дали оставля некои грък свой език и учение и род, както ти, безумне, що оставляш и немаш никой прибиток от гръчка мудрост и политика?" Подир това Паисий понижава тона и бащински съветва, като изтъква предимствата на българите: "Ти, болгарине, не прелащай се, знай свой род и язик и учи се по своему язику: боле ест болгарска простота и незлобие! Болгари прости свакаго у свой дом приемают и гощавают и даруют милостиню, кои у них просят; а мудри и политични гърци то никако ни творят, но и отнимают от прости и похищают неправедно, и више грех, а не полза от нихна мудрост и политика приемлют." Но Паисий допущал още, че същите българи се срамували от своя род и език пред просветените чужденци и търговци, защото българите нямали от своята среда в негово време "търговци и книжници, и хитри и славни на земли", но повечето от тях били "прости ораче и копаче, и овчаре, и прости занаятлии". И той намира с какво да възрази и на това: че "от Адама до Давида и праведнаго Йоакима, Йосифа Обручника" нито един от праведните и свети пророци и патриарси не е бил "търговец или прехитър и горделив", каквито са били хитреците, които родоотстъпникът българин почитал, па им се чудел и се влачел по техния език и обичай, - всички били земеделци, овчари, прости и незлобиви; от друга страна, и сам Бог предпочитал простите и бедните хора: Христос слязъл и поживял в дома на простия и бедния Йосиф.
Така Паисий искал да вразуми "отцеругателите" българи, като ги запознае с миналото на техния народ. След като отбелязва, че българите имат славно минало, той добавя, че техните царе и патриарси са имали летописни книги, кондики и истории, много житиета и правила, но в него време нямало книгопечатане, а хората от небрежност не преписвали книгите; след като пък турците завоювали неочаквано България и разбили и църкви и манастири, и царски и архиерейски дворци, много от поменатите книги се погубили; защото в него време хората, уплашени и ужасени от турците, бягали и гледали да спасят само своя живот.
Ако Паисий Хилендарски бе написал своята история с чисто научна цел, тя нямаше да има такова голямо значение, което има в сегашния си вид: като научно произведение тя щеше да се прочете от ограничен кръг читатели и щеше да се отбележи в историята на нашата нова книжнина само като ценен принос. Но както видяхме, с написването на историята си Паисий гонел патриотична цел, която наистина постигнал; защото, освен дето съдействувал пряко за пробуждането на народния дух, но и създал редица свои последователи, които продължиха неговото народно - възродително дело: Софроний Врачански, д-р Берон, Неофит Бозвели, Априлов, Неофит Рилски, Раковски, братя Миладинови и др. са в това отношение негови ученици.

1.2. Възгледи за възпитанието на Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски очертава за първи път модела на новото българско училище и развива идеи, които полагат осhttp://www.teenproblem.net/forumновите на новата българска педагогика и служат като основа за изграждане на българското светско национално училище.
Моделът на новобългарското училище, изграден от Паисий Хилендарски, включва три компонента: образователно-възпитателен идеал, учебно съдържание и възпитателна програма.
Първият и водещ компонент на модела на новото учиhttp://www.teenproblem.net/forumлище е неговият идеал. Очертаният тук образователно-възпитателен идеал не е даден от Паисий. Той се съдържа в контекста на неговата История. Изведен от новия обществен идеал, който хилендарецът сочи на българите, образователно-възпитателният идеал на новобългарското училище е пробуденият, осъзналият се българин, който познава историята на своя народ, знае да чете и да пише на български, пази нраhttp://www.teenproblem.net/forumвите и обичаите си и не се срамува да се нарече българин; който се ползва от културните постижения на другите народи, без "да се мами" по тях и да се отрича от народността си; койhttp://www.teenproblem.net/forumто осъжда родоотстьпниците и отцеругателите, поддали се на гърцизма; има будно национално съзнание и чувство на обич и дълг към родното; ратува за свое светско национално училище; проявява религиозна ревност и готовност да пази пожертвувателно вярата си; разбира причините за просветнаhttp://www.teenproblem.net/forumта изостаналост на българите и вижда условията, необходиhttp://www.teenproblem.net/forumми, за да се възвърне миналата слава и величие на българhttp://www.teenproblem.net/forumския народ - църковна независимост и политическа свобода.
Този идеал се налага от потребностите на българскоhttp://www.teenproblem.net/forumто общество, което навлиза в своето буржоазно развитие и има да решава разнообразни задачи от икономически, социалнополитически и културен характер. Сложният комплекс от изисквания към личността, включени в Паисиевия идеал, е обусловен от тези задачи.
Новият идеал, посочен от Паисий Хилендарски, ще замени идеала на българите от предвъзрожденската епоха на ХIV-ХVII век, който изисква от хората умение да изкарват прехраната си и да следват феодалните традиции, а от млаhttp://www.teenproblem.net/forumдите поколения -да заместят родителите си в трудово-стопанската им дейност; да съхранят това, което те са им остаhttp://www.teenproblem.net/forumвили; да усвоят родния си език и да запазят вярата си; да проявяват подчинение и изпълнителност към чуждата власт.
Вторият компонент на Паисиевия образователен и възпитателен модел е новото учебно съдържание.
Историята на Паисий показва убедително, че в българhttp://www.teenproblem.net/forumското светско национално училище следва да се. изучават родният език, българската история, българска и всеобща геhttp://www.teenproblem.net/forumография, всеобща история, нравите и обичаите на народа и християнска религия - Закон Божий и история на българскаhttp://www.teenproblem.net/forumта църква. Знанията по тези учебни дисциплини ще осигуhttp://www.teenproblem.net/forumрят постигането на социално-педагогическия идеал, очерhttp://www.teenproblem.net/forumтан в Историята. Учебното съдържание - светско по харакhttp://www.teenproblem.net/forumтер и национално по форма - ще формира младия бългаhttp://www.teenproblem.net/forumрин като народностен тип, ще изгради твърдия християнин и убедения родолюбец, който ще се превърне в субект на собствената си история.
Родният език, като най-съществен белег на народностhttp://www.teenproblem.net/forumта, стои на първо място в новото учебно съдържание. Съчеhttp://www.teenproblem.net/forumтанието "род и език" светогорският монах употребява в истоhttp://www.teenproblem.net/forumрията си 15 пъти-10 пъти в Предисловието и 5 пъти в истоhttp://www.teenproblem.net/forumрическото изложение. Три пъти в Предисловието той свързhttp://www.teenproblem.net/forumва двете понятия "род" и "език" в изрази, които илюстрират връзката между тях. Два пъти обединява понятията "род" и "българско отечество". Три пъти използва съчетанието "род" и"обичаи".
Паисий обвързва родния език с народа и народностhttp://www.teenproblem.net/forumта. с отечеството и обичаите на българския народ.
Словосъчетанието "род и език" Паисий използва в разhttp://www.teenproblem.net/forumличен смисъл.
В някои случаи "род и език" има значение на народ или народност. Например: "Тоя род и език отишъл на север, гдето сега е Московската земя ..."; "Кръстили ги свети Кирил и Методий и заради тях нарекли нашите книги и целия род и език славянски род"; "Тия славяни са от един род и език с българите"; "Всички власи ... изпърво четели по латински, тъйкатослатинитесаедин роди език";"... и първите славянhttp://www.teenproblem.net/forumски светци просияли от българския род и език".
В други случаи съчетанието "род и език" има повече смисъл на "история": "Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език"; или"... и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език".
Най-често обаче, най-силно и въздействащо, съчетаhttp://www.teenproblem.net/forumнието "род и език" звучи като единство на двете самостояhttp://www.teenproblem.net/forumтелно обособени понятия - "род" и "език": "Ти, българино, не се мами, знай своя род и език"; "Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците ...";" ... а ти оставяш своя език и хвалиш чуждия език ..."; "Затова тук написах за ония отцеругатели, които не обичат своя род и език".
Самостоятелно звучене имат понятията "род" и "език" и в споменатите три израза: "Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език ..."; "Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език"; "Оставя ли някой грък своя език и учение, и род ...".
Във всички случаи, когато употребява понятията "род и език", Паисий Хилендарски ги свързва в неделимо единстhttp://www.teenproblem.net/forumво. Езикът не може да се мисли без народността, а народhttp://www.teenproblem.net/forumността - без родния език. В езика народността намира главнаhttp://www.teenproblem.net/forumта си опора, а езикът е най-съществения елемент на народhttp://www.teenproblem.net/forumността - без език няма народ и народност.
Словосъчетанието "род и език", което създава и изполhttp://www.teenproblem.net/forumзва Паисий, изразява ролята на езика в живота и историчеhttp://www.teenproblem.net/forumската съдба на народа. Паисиевата История показва ясно закономерната връзка между език и народностна устойчиhttp://www.teenproblem.net/forumвост - ако един народ престане да говори на своя език и възприеме друг език, той престава да съществува като народ. Ако един индивид се откаже от родния си език и го замени с друг, той се откъсва от народността си. Отказът от родния език е отказ от народността. Губейки езика си, приемайки гръцкия език за свой, българите губят народностната си иденhttp://www.teenproblem.net/forumтичност, губят историческото си минало, настояще и бъдеhttp://www.teenproblem.net/forumще, престават да бъдат народ.
Изразът на Паисий "Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никаква придобивка от гръцката мъдрост и изтънченост?" насочва към мисълта на К. Д. Ушински, че човек, който е формиран с чужд език, остава завинаги чужд не само за своя народ, но и за народа, чийто език говори, остава завинаги човек без родина.
Отказът от езика има не само социален контекст. Смяhttp://www.teenproblem.net/forumната на езика, наложена от икономическото и културното преhttp://www.teenproblem.net/forumвъзходство на гръцката буржоазия и денационализаторскм-те усилия на Цариградската патриаршия, разрушава езикоhttp://www.teenproblem.net/forumвото единство на българския народ и откъсва от народностhttp://www.teenproblem.net/forumта значителна част от тези българи, на които историята е възложила да играят водеща роля в буржоазното развитие на българското общество. Нарушеното езиково единство има отрицателни последици за социалната, икономическата и етhttp://www.teenproblem.net/forumническата, но и за политическата и културната сфера.
Паисий Хилендарски не е против двуезичието - той самият владее безупречно гръцки език, ползва гръцка литеhttp://www.teenproblem.net/forumратура и документи. Той е против отказа от родния език, заhttp://www.teenproblem.net/forumменянето му с гръцки и приобщаването към гръцката народhttp://www.teenproblem.net/forumност. Става дума за изоставянето на родния език и възприеhttp://www.teenproblem.net/forumмането на гръцкия, което води до изгубване на българското самосъзнание и на народностната принадлежност.
Паисий Хилендарски е срещу езиковото предателhttp://www.teenproblem.net/forumство. Той иска да предизвика съпротива срещу заменянето на родния език с чужд, да внуши езикова преданост и устойhttp://www.teenproblem.net/forumчивост, да преодолее чувството на срам от българския език, който в сравнение с гръцкия не е достатъчно обработен, разhttp://www.teenproblem.net/forumвит и богат
Паисий повелително изисква от българите да се учат да четат и да пишат на български език.
Изразът на Паисий "и се учи на своя език" посочва директно, че в новобългарското училище обучението трябва да се води на български език. Когато осъжда родоотстъпни-ците, че "... не се грижат за своя български език, но се учат да четат и да говорят по гръцки ...", Паисий показва съвсем ясно, че учейки се да четат и да говорят на гръцки език, бълhttp://www.teenproblem.net/forumгарите не трябва да пренебрегват изучаването на родния си език. Напротив приоритет трябва да има овладяването на родния език. Естествено се налага педагогическият извод, че обучението в новото българско училище трябва да бъде на роден език, а главен учебен предмет следва да бъде бълhttp://www.teenproblem.net/forumгарският език. Училището е една от главните, най-здравите и сигурни опори на езиковат

Tedi4ka
02-28-2009, 21:24
ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ. ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ИСТОРИЯ














БАКАЛАВЪРСКА ТЕЗА НА ТЕМА:



ПРИНОС КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМА СВЪРЗАН С ИДЕЯТА ЗА БАЛКАНСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ.

















Дипломант: Наученръководител:
Димитър Любомиров Филипов Доц..............................
Фак.№ 0227011
Форма на убочение:
Редеовно




СЪДЪРЖАНИЕ


УВОД.......................................... .................................................. ..................................3-6

ПЪРВА ГЛАВА........................................ .................................................. ...................7-16

Параграфи
1.1............................................... 7-9
1.2............................................... 9-9
1.3............................................... 9-11
1.4.............................................11-16

ВТОРА ГЛАВА........................................ .................................................. ....................16-49

Параграфи
2.1............................................... .16-19
2.2............................................... .19-20
2.3............................................... .20-34
2.4............................................... .34-42
2.5............................................... .42-49

ТРЕТА ГЛАВА........................................ .................................................. .....................49-85

Параграфи.
3.1............................................... ............50-52
3.2............................................... .............52-59
3.3............................................... .............59-66
3.4............................................... .............66-71
3.5............................................... .............71-75
3.6............................................... .............75-81
3.7............................................... .............81-85

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.............................. .................................................. ..............................85-88

БЕЛЕЖКИ.................................... .................................................. ..................................88-92

Първа глава........................................ ....88-89
Втора глава........................................ .....89-92
Трета глава........................................ ......92-94

ПРИЛОЖЕНИЕ.............................. .................................................. ................................93





„Ако решението на Източния въпрос е Дунавска федерация, то решението на европейските въпроси е Европейската федерация — всички пътища водят в тази насока." Това е изречено не днес, а през 1876 г. във вестник „Съединени Европейски Щати" — орган на Международната лига за мир и свобода.



УВОД


Съществуват идеи в нашия обществен и политически живот, за които се споменава само мимоходом те за дълго време са били табу за исторически и обществени дискусии, поради тяхната сложност и противоречива съдба. Те присъстват инкогнито, въпреки че имат зад себе си дълга историческа традиция. Такава идея на Балканите е федеративната. Тази идея е вълнувала умовете на мнозина деици от различни националности в Югоизточна Европа от възрожденската епоха до най-ново време и въпреки че пренебреграна и премълчавана тя не е изгубила своята жизненост и актуалност. Вземана предвид като решение на различни наболели проблеми на в Югоизрочния край на Европа, федеративната идея никога не е реализирала потенцяла си докрай.
Днес когато настоящето не ни предлага нищо достойно за възхита и подражание българина отново се обръща към великите примери от Българското възраждане, за да намери там основание да продължи напред. Нашето възраждане се явява непресъхващ извор на примери, които задължават и идеи, които вдъхновяват. Затова отново трябва да се обърне внимание на идеята за федерация на балканските народи. Кое налага в настоящето връщането към тази стара идея? Има няколко аргумента, които подсказват актуалността на засяганата от нас тема. Първо, това е задълбочаващия се процес на евройнтеграция, тенденция съществувала още от времето на Възраждането. Това е искреният и трогателен стремеж на българите и другите народи на Балканският полуостров да преодолеят своето изоставане от западните народи, съчетан с вечния стремеж на човека към свобода, сила и просперитет, доловима е според мен иманентната връзка между федеративната идея на Балканите и модерната днес Европейска идея, и аз смятам, че въпросите на федерализма ще придобиват все по-голяма актуалност в сферата на научният дискурс у нас, от друга страна днес отново сме свидетели на надигането на сянката на едно бедствие тровещо живота на народите от балканския регион, това е призрака на балканнизацията, термин роден като отражение на балканските политически нарави и неумението на водачите на нашите народи да подържат в хармония съвмесното им съществуване в името на общото благо. Изброените пряко касаещи съвременника проблеми и тенденции намират своята трактовка и решение, чрез идеята за федерация на народите в Югоизточна Европа.
Затова нашето изследване е опит да се преодолеят клишетата и стереотипите свързани с федеративната идея и да се види в нова светлина федерализма на Балканите, който се оказва актуален и жизнеспособен.
С настоящото изследване се цели преди всичко:
- Да проследим проникването и условията, в които се развива федеративната идея в България, по-видните й представители или свързаните с нейното развитие личности, както и да изясним някои от характерните черти на българската федеративна идеология през Възраждането.
За нуждите на изследването е разгледано развитието на федерализма в общо балкански мащаб като с това се целеше да се изясни най-общо същността, генезиса, тенденциите, условията и формите на развитие на това историческо явление. Както и главните му представители. В процеса на изследването беше установено известно разминаване между тезите на други автори и изводите, до които достигнахме ние. Това е отразено в работата, но трябва да се уточни, че пълното изследване на проблемите свързани с общото развитие на балканския федерализъм не бе приоритет на изследването. На тях следователно не е отделено вниманието и необходимите изследователски усилия за детайлното им изясняване, което може да бъде цел на следващи изследванеия по темата. Това се наложи и поради някой обективни ограничения, кратко време отделено за изследването, недостъпни изворови и историографски материали от чужди архиви и библиотеки. По тази причина изложените от мен изводи в Първа глава, макар и да са аргументирани и подкрепени с изследвания на авторитети историци в областта имат характера по-скоро на догатки отколкото на солидно доказани хипотези.
Вниманието е съсредоточено върху присъствието и мястото на федеративната идея във възрожденската публицистика, както и отразяването й от следосвобожденската историография посветена на Българското и Балканско възраждане. Интересува ни преди всичко характера на федерализмът в България през Възраждането, представлява ли той заплаха за българското национално развитие или напротив е предпоставка за такова развитие.
Работата не включва изследване върху целия архив на засяганите дейци, подбрани са определени, занкови пройзведения, които дават информация върху цялостния мироглед на авторите им. Трябва да се отбележи, че балканската федеративна идея има отношение към много основни събития от балканската история като национално-освободителните движения на балканските народи, Балканското възраждане, Източния въпрос, югославявнкото движение и идеология, федеративната идея се е пропила във външнополитическата активност и визии на балканските държави тя засяга тясно както идеята за формирането на балканския съюз и провеждането на балканските войни, Балканската антанта, има място в идеологията на социалистическото движение. Нека се има предвид също, че разглежданата тема е интердисциплинарна за пълното й изясняване трябва да се хвърли светлина към други исторически процеси и явления като славянофилството, балканската солидарност, идеите за балкански съюз. Трябва да се разгледат проблеми от съседни научни области като федерализма, балканския манталитет и явлението балканизация, което не е възможно да се направи в това изследване.
Поради това изясняването на федерализма на Балканите има толкова голямо значение. Темата към която съм се обърнал е найстина много трудоемка и дълбока. Аз не се надявам, че ще мога да я изчерпя в това изследване, но смятам да задам поне основните насоки и жалони на едно бъдещо проучване по проблема.
Задачите, които си поставих като дипломант са
Проучване и анализ на достъпните извори от епохата, публицистични материали, програмни документи и кореспонденция.
Анализ на историческата литератуера посветена на възрожденският период.
Извеждане на основните резултати и изводи от направените изследвания и препоръки за бъдещи действия.
За настоящите цели на дипломната работа са ползвани, методите на истотическия анализ и синтез. Ретроспективен метод, с негова помощ се разкриват първоначалните базови форми на балканската федеративна идея. Ретроспективния метод ни дава възможност да се проследи за един продължителен период от време как се развива и обогатява от към идейно съдържание федерализма на балканите. Използването на сравнително историческия метод е насочено към изясняване на характера на различните федеративни балкански проекти относително съвпадащи хронологически. Широко е застъпен историко-генетичният метод на изследване. Неговото приложение е продиктувано от необходимостт да се установи зависимостта на явлението балкански федерализъм от предхождащия го етап на развитие и характеризиращите този етап условия. За да се направи анализ на федеративните проекти възникнали в различни исторически условия, т.е. вън от балканския полуостров или предложени от балкански дейци е ползван синхронния метод.
Работната хипотеза, от която изхожда моя труд, е че федеративната идея на Балканите през възрожденския период, не е била пречка за развитието на националното съзнание, а напротив подпомагала е това съзнание. В този смисъл федерализмът не е насочен срещу съзнанието за национална принадлежност, но атакува агресивните прояви на национализма. Обосноваването на моята теза е опит да се защити федеративната идея от атаките на автори, които и приписват антинационална насоченост базирайки се на по-късните прояви на социалистическия федерализъм, които е изкривена форма на възрожденския федерализъм. Социалистическия федерализъм изхожда от възрожденския, но се развива в посока на интернационализма, като по този начин все повече пренебрегва националния принцип.
Федерализмът на Балканите е сложно и многопластово явления съчетало в себе си историческа памет, традиции и модерни идеи проникващи от прогресиращия Запад. Като политическа тенденция федерализма проявява противоречиви аспекти на империализъм или антиимпериализъм в зависимост от това на чия политика служи. Затова трудно може да се определи политическата същност на балканския федерализъм наблюдаваме сложното преплитане на иначе несъвместими тенденции. В него се съчетават и си съперничат чистия федерализъм проповядван най-често от представители на нации в неравноправно положение като харватите и българите и великодържавие отстояван като официална политика от правителствата на ново създалите се малки балкански държави.
Дипломната работа е разделена на три глави, увод и заключение. В увода са дадени мотивите ми за избора на темата и аргументация за нейната актуалност, изброени са целите и задачите, който съм си поставил и зададена е естествено хипотеза на изследването.
В първа глава е направен необходимия историографски обзор, пояснени са някои основни термини използвани в работата и е включен въвеждащия към резултатите от проучването текст.
Втора глава навлиза в същината на изследването, представена е панорамата на федеративния процес на Балканите, посочени са главните представители изповядващи федеративната идея и са анализирани някои основни проекти за преустройство на регйона имащи отношение към федеративната идея. Разгледана е същността, генезиса и тенденциите в развитието на федерализма на Балканите
Трета глава обръща внимание на българския принос в идеята за федерация на балканските народи. По-голямо внимание е отделено на възгледите на революционните водачи на българския народ преди Априлското въстание.









































ПЪРВА ГЛАВА


1.1.
Проектите за балканска федерация, често са предлагани като решение на Източния въпрос. Всъщност Връзката между Източния въпрос като възел от регионални проблеми и проектите за балканска федрация като визия за регионално развитие се налага някак от само себе си тази, връзка присъства в повечето от проектите за балканска федерация. Това наблюдение не прави изключение и при българските дейци.
Т.н. “Източния въпрос” като дипломатически проблем бележи развитието на международните отношения през 18 и 19 век та чак до началото на 20 той може да се приеме като своеобразна рамка, в която се развиват всички процеси на Балканите и в Мала Азия, поради неговото голямо значение за темата е нужно да определим неговата същност и исторически проявления.
“Източен въпрос” е условен термин приет в дипломацията и историческата литература, които обозначава международните противоречия през 18, 19 и началото на 20 век свързани с неконтролируемия разпад на Османската империя, и свързаните с това процеси на развитие на национално-освободително движение на балканските народи и борбите на великите сили за сфери на влияние. Някои изследователи включват в съдържанието на понятието Източен въпрос също така и широк комплекс проблеми обхващащи Кавказ и Средния Изток. Терминът е бил употребен за пръв път на конгресът на свещенният съюз във италянския град Верона през 1822г при обсъждането на положението свързано с гръцкото национално-освободително въстание от 1821-29г против Османската империя.
Първи период в развитието на Източния въпрос обхваща отрязака от време от втората полвина на 18 век до Кримската война 1853-56г. Той се характеризира с нарастващата роля на Руската империя в Близкия изток. В резултат на победононите войни с Турция 1768-74, 1787-91, 1806-12, 1828-29 г.
Извода, които може да се направи за първия период е че въпреки експанзионистичните цели, които е преследвал руския царизъм в своята близкоизточна политика по отношение на Османската империя, фактът че се възстановяват независимите християнски национални държави на Балканите се явява прогресивна последица от победите на руското оръжие над султанска Турция.
В своята политика по отношение на Близкия изток Русия се конфронтира с експанзионистичните цели на другите велики сили в Европа. На границата на 18-19 в Франция започвала да предявява претенции да играе главна роля в Ориента. С цел завоюване на пазари на Изток и съкрушаване на Британската колониална империя. Изострянето на Руско-Френските противоречия в частност по Източния въпрос в значителна степен предопределили неуспеха на преговорите между Наполеон I и Александър I през 1807-08 г за разделяне на Османската империя.
Новото изостряне на Източния въпрос било отбелязано от Гръцкото въстание против турското господство през 1821 г то довело до ескалация на Руско-Британските противоречия и също така до поява на сериозни противоречия вътре в Свещенния съюз. Ункяр-Искелесийскийя договор от 1833 като съюз между Русия и Турция е върха на поличическите успехи на царизма в Източния въпрос. Едновремения нариск на Великобритания и Австрия стремящи се поради своите експанзионистични цели към отслабване позициите на Русия на Балканите, и особенно стремежа на Николоай I да изолира политически Франция подбудили царското правителство да сключи лондонската конвенция от 1840-41 с Великобритания изгодна преди всичко за британската страна. Царското правителство било принудено да се откаже от изгодите на Ункярискелесийския договор от 1833 и се съгласява съвместно с другите велики сили да подрържа целостта и независимоатта на Османската империя. И също така е признат принципа за затваряне на проливите за чужди кораби в това число и руски.
Втория период в историята на Източния въпрос започва с Кримската война 1853-56 и завършва в края на 19 в. В тези години Великобритания, Франция и ред други западни държави под предтекста за съхранение на «status quo», т.е. целостта на Османската империя и поддържането на равновесието на силите в Европа успели да отстранят руското влияние на Балканския полуостров, а освен това да укрепят и разширят своето. Кримската война способствала укрепването на позициите на френските и английски капитали в Османската империя и ускорили процеса на неиното превръщане в полуколониална страна. В същото време задълбочаващата се слабост на руския царизъм в сравнение развитите капиталистически страни от Западна Европа предопределила упадака на влиянието на Русия в международните дела, в това число и по Източния въпрос. Това много ярко се проявява в решенията на Берлинския конгрес от 1878 г [1(13) юни 1(13) юли] когато в следствие на победоносната война с Турция, царското правителство било принудено да се съгласи на преразглеждане на Санстефанския мирен договор. При все това провъзгласяването независимостта на Румъния и Сърбия били достигнати благодарение на руската помощ, а освобождението на българския народ от османския гнет и създаването на българската държава след столетия под чужда власт(1877) се явяват резултат от победата на русите над султанска Турция. Опирайки се на руската подкрепа Сърбия и Черна гора придобили международно признание и независимост. Стремежът на Австро-Унгария към икономическа и политическа хегемония на Балканския полуостров отбелязъл през 70те год на 19 в засилване в антагонизма между Русия и Австро-Унгария.
С настъпване на епохата на империализма през XX в. се открива третия период в историята на Източния въпрос. Появата на нови огнища на световния конфликт довелодо отделянето на Източния въпрос в отделна категория в системата на международните противоречия.
Темата ни заставя да обърнем внимание и на друг исторически феномен - Българското възраждане. Най-често последното се дефинира като съвкупност от обновителните процеси във всички области на обществено политическото битие на българския народ в относителните граници от втората полвина на XVIII век до Рускоко-турската война от 1877—1878 г. Икономическите измерения на Възраждането трябва да търсим в постепенния преход от феодалната към капиталистическата обществено-икономическа формация в областта на материалното производство, собственическите и пазарните отношения. Неговата културно-историческа страна представлява борбата за светска просвета, материалистична наука и буржоазно-национална идеология, а в някои случаи — и за национално обособена църква. В политически план възрожденските процеси обхващат формирането на нация и борбата на техния политически водач — буржоазната класа, за национално освобождение и независима държава. Възраждането е епохата на буржоазните революции в Югоизточна Европа; те рушат османската феодално-деспотична система, прекършват ретроградността на всички онези сили и фактори, които ограничават или спъват свободата на капиталистическото развитие.

1.2.
Ако отделим конкретно-историческо съдържание на Източния въпрос, което се свързва със съдбата на Османската империя и в този смисъл появата, развитието и края му в историческата литература се свързват със кризата, разпада и гибелта на Османската империя, от същнотстта му, по-дълбокия му историческия смисъл можем да кажем следното: Източния въпрос по-същество засяга проблемите на едно прединдустриално общество, кавото е османското, тук действат два фактора вътрешния - процесите на кризата и външния, тоест влиянието на Великите сили, от съчетанието на тези два фактора се поражда трети, а именно зараждат се прогресивни сили в самото османско общество, които са призвани да поведът модернизацията на това общество, по-ирония на съдбата тези сили се зараждат най-рано именно сред покорените от османските турци християнски народи и за това си има своите дълбоки основания. В този смисъл процесите на Балканско възраждане, стопанско развитие, национално съзряване и национално-освободителни борби са именно процеси на медернизация на османското общество. Философската същност на модернизацията като исторически феномен най-добре се изразява от просвещението, там са отразени космополитизма и рационализма характерни за модернизацията. Просвещенските идеи проникват в балкнските общества и заразяват ранните възрожденци със новата визия за света, която предлагат, тяхното разпространение сред консервативните и закостенели в традиционализма си покорени християнски народи не е безпрепятствено, но е плодотворно. И тези плодове са оставили дълбоки бразди в историческият и общественият ни живот.

1.3.

За плод на Просвещението на Балканите може да се приеме и федеративната идея. Смятам, че е необходимо да разясним някои теоретични аспекти по въпросите на федерализма. Това се налага не само поради факта, че боравим с някои основни понятия от федеративната теория като федерация и конфедерация, но и за по-добро, изясняване на темата ни, развитието на балканската федеративна идеология в България през Възраждането, която според нас е обвързана тясно със същността на явлението федерализъм. Федерализмът има дълга историческа традиция в света като класически пример за конфедерация в древността може да се вземе римо-италийската конфедерация, както и с някои уговорки учредения след Коринтския конгрес през 337 пр. Хр. Общогръцки съюз под хегемонията на Македония. Но теоретически федерализма като идеология се разработва в ново време в трудовете на европейските и американски просветители. Термина федерализъм ("federalism") произхожда от латинското "foedus" (съглашение) Според Даниел Елазар, един от най-авторитетните изследователи на проблемите на федерализма латинския термин "foedus" е близък по смисъл с древноеврейското "brit" фундаментално библейско понятие означаващо съглашение с Бога и едновременно с това, съгласие между хората, които строят своите отношения на основата на договор.1
Най-общо казано под федерализъм в научната литература се разбира теория, и неината практическа реализация под формата на политическо движение, чиито основни принципи установяват баланс между центробежни и центростремителни сили в държавата. Съществува консенсус по въпроса, че има тясна фундаментална връзка между федерализъм и демокрация. В своята книга “Етнос, нация, национализъм” В. Тодоров обобщава:
“В съвременната, а и в по-старата историография все още не са уточнени точните параметри на понятията федерация и конфедерация. Въпреки огромната литература, изписана по въпросите на федерализма, нито едно дадено досега определение не е обхванало в цялост многообразието на съществуващите федеративни модели. Честото смесване и до днес на тези два термина при тяхното използване, дори приемането им понякога за различни наименования на едно и също политическо образувание, се крие в историята на. европейската политическа мисъл и държавно-политическа практика. -автора продължава-Необходимо е да се подчертае, че в теоретичен аспект съществува значителен дебат по въпросите на федерализма. От едни изследователи той се разглежда като политическо и идейно течение, което се стреми да постигне обединяване във федеративна държава на няколко равноправни субекта. Някои изразяват противоположното мнение, че федерализмът не представлява всъщност обединителен процес, а напротив, той е по-скоро дезиитеграционен процес. В съвсем различна плоскост от федерализма се разглеждат федеративните и конфедеративните държави по света като модели на държавно управление. И тук мненията са коренно противоположни. Едни твърдят, че федеративната държава представлява слабо управление, което просто е неуспешен опит в сравнение с унитарната държава, докато други приемат точно обратното. Според тях във федерацията действат силни центростремителните сили и тя е поредната стъпка към формиране на уиитарна държава”2
Вижда се колко сложна и дискусионна е проблематиката на федеративната теория, тази сложност се пренася естествено и към методологическите аспекти на изследвания от нас феномен. Федерализм в ново време възниква и се развива на протестанска почва за разлика от него Балканския федерализъм се развива в православни общества и то в много по-сложни условия при наличието на различни и антагонистични етнически групи и религии. Съобразно казаното до тук може да обърнем своето внимание към явлението федерализъм развиващо се в условията на балканската действителност.
Манчев ползва понятието федерализъм, за да изрази чрез него възгледите на някой балкански дейци като Леонидас Вулгарис от Гърция, Светозар Маркович от Сърбия и дейците на БРЦК от България, авторът определя балканския федерализъм като “концепция за съвместана обща борба на балканските народи срещу чуждото господство” или като “концепция за решаване на балканските проблеми”, също и “като алтернатива на великодържавието” 3
Орманджиев характеризира идеята за Балканска федерация “като спасително средство за балканските народи от междудържавно съперничества и шовинистични междусъседски проявления.” 4
Лалков характеризира федеративния замисъл като едно от “съзидателните ядра” в историческото движение на идеите в балканския исторически и териториален периметър.”5 Той обаче почти не използва понятието федерализъм, той ползва федеративна идея. Определението на Лалков се доближава до нашето разбиране за балканският федерализъм като динамично, а не статично явление.
Конев говори за идеи-утопии визирайки две от тях “идеята за взаймност” и “идеята за държавно оформление на взаймността”, т.е. федеративната идея.6 Тук е мястото, поради тясното преплитане на идеята за балански съюз като временен статегически военнен съюз необходим за решаването на конкретни политически проблеми и идеята за балканска федерация като устоичива държавна структура, с чисто теоретичен характер да се постави разграничителна линия между двете идеи, както и между акциите на различни политици и революционери обвързали имената си с тези идеи. От научна коректност е необходимо е да се изтъкне че причастието към едната идея не е условие за обвързване с другата.
В. Трайков от своя страна в статията си “основни насоки в идеологическите течения на балканските националноосвободителни движения”7 характеризира федерализма като едно от идеологическите течения основано на идеята за балкански съюз, при това авторът разграничава във федерализма три основни течения, без да се взема предвид протоидеята за баллакска солодарност на Ригас, първото е идеята за съюз изграден от горе, чрез официални споразумения между балакските държави, второто е на съюз организиран по демократичен път, т.е. от долу чрез действия на дейци излезли от народа и третеоро течение е представено от социалистическата мисъл на Балканите.
Б.Йоцов на свой ред схваща федерализма в България като обществено движение базиращо се на ученията на Каравелов и Ботев.8

1.4

Въпреки значимостта на разглежданата тема, тя досега не е била обект на задълбочено и цялостно проучване. По въпроса съществуват съчинения ориентирани към определен период. Единственото щастливо изключение на което попаднахме е трудът на М.Лалков “От надежда към разочерование...” Към историографския обзор пристъпваме ръководени не от проблематичния, а от хронологическия принцип. В седващия по-долу историографски обзор включваме наред със фундаменталите трудове по темата и съчинения, които без да са посветени специално на този проблем, съдържат едно или друго становище по въпроса. От българските автори, които са допринесли в една или друга степен за осветляването на различни моменти от темата със своите обобщаващи български разработки може да се упоменем: Милчо Лалков, Христо Кабакчиев, Цв. Стоянов, Ив. Орманджиев, М. Арнаудов, Н. Тодоров, Кр. Шарова и др.
От чужди автори най-голямо внимание заслужават гръцкият историк Лефтен С.Ставриянос и неговия труд “Балканска федерация-история на движението за балканско единство в ново време.” , Янис Кордатос “Ригас Ферос и Балканската федерация”, те обаче нямат български преводи, което затруднява запознаването с тяхното съдържание.
До преди 1947 г. федеративната идея все още представлява актуална част от политическото злободневие на Балканите. В различни периоди като например образуването на Балканския съюз и Балканските войни, десетилетието след Първата световна война с опитите за постигане на Балканско Локарно, както и първите години на установяване на комунистическата власт в България федеративната идея присъства във вихъра на политическоте страсти, това обяснява и затруднението на аворите от посочения период напълно да се дистанцира от драмите на съвремието и да оперират в полето на безпристрасната историография оттук идва и липсата общо взето на задълбочено и обективно научно изложение по този въпрос.
Върху необходимостта от един историографски обзор на темата акцентира още Ботев9 , мисли по темата намират място още в трудовете на З. Стоянов и по късно в изледванията на мнозина големи наши историци посветили изследователски усилия на Българското възраждане такива са Д. Страшимиров, Ив. Шишманов, Б. Пенев, Хр.Гандев, Ив. Унджиев.
Не са много обаче изследванията които са посветени специално на проблема, като трудовете на Цв. Стоянов, Ив. Орманджиев, Христу Василе, Коста Църнушанов. Засилено внимание на въпроса е обърнато от представителите на социалистическата мисъл в България, до голяма степен това се обяснява от факта че социалистите приемат федеративната идея като едно от ядрата на своята политическа програма. Макар че голяма част от писаното по въпроса от тях да има политически и полемичен характер срещат се и разработки като трудовете на Хр. Кабакчиев и Д. Благоев (Принос към историята на социализма в България), които имат реални приности проблематизирането и изясняването на темата.
Както при всеки исторически феномен проследяването и разкриването на генезиса и факторите, който са му оказали влияние и етапите на развитие са трудоемък, но благодатен процес изпълващ изследователя със много широка гама емоции. Същевременно федерализмът на балканите като историческо явление е слабо изследван в родната историографи, което създава благоприятно поле за изява на изследователя заел се с този проблем, оттук произтича и наличието на голям брой неизследвани и спорни моменти, които съпътстват темата, на първо място не е достатачно добре изяснена хронологичната рамка на федеративния процес на Балканите, трудна е за определяне долната граница на това явление. Във връзка с това проблематичен е и въпросът с евентуалния автор, пионер на идеята, спорен е и въпросът за принадлежността на един или друг възрожденски деец към федеративната идея. Добър пример е Раковски, за които едни автори твърдят, че е привърженик на федеративната идея, други подкрепят противната позиция. Не добре изяснени остават същността, аспектите и тренденциите във федерализма става дума примерно за допирните точки които има явлението със великодържавните доктрини, както и формите които федеративната идея приема в различните балкански народи. Български автори като М. Лалков, Ив. Орманджиев, Кабакчиев засягат някои страни от проблема, Лалков изяснява различни аспекти на явлението, Кабакчиев се задълбочава върху социалната страна на федерализма. Тези автори изтъкват някои от причините и условията при които се проявява федеративната идея, които и влияят, но не остава добре изяснена връзката между федеративната идея и Източния въпрос. Не са за подценяване и методическите проблеми, които съпътстват темата, термини като “балкани”, “балканизация” все още са дискусионни, проблематично е дори задаването на термина “балкански федерализъм”, защото това изисква разглеждането му в паралел с други форми на федерализъм в Европа и Америка. В севетлината на тези проблеми чието пълно изясняване в този труд нито е било цел, нито е възможно, ние ще се съсредоточим само върху проблема за отношението на някой български обществени водачи през възраждането върху федеративната идея. Върху всеки от разгледаните от нас в тази работа личности по отделно има сериозни и задълбочени монографични проучвания, но не е достатачно изследвана тяхната принадлежност към едно общо идеино течение, влиянието на тази идеология върху другите им възгледи.
Всъщност проблемът за федерализма като течение в българската политическа мисъл като цяло не е достатачно изяснен смятам тази разработка да бъде принос именно в тази насока.
Един от авторите, които най-рано пристъпва към обективно, научно разглеждане на темата е Цветан Стоянов той има значителен принос при разработванена темата за федерализма на балканите. Още в началото на своя труд: “Федеративната идея в сръбско-българските отношения през XIX век София 1919г”10 той застъпва гледището,споделяно и от други небалкски автори е Федерацията на Балканските народи е най-рационалното и прогресивно решение на балканските проблеми. И е за предпочитане от политическото състояние, в което се намират балкните тогава, разпокъсани и враждуващи по между си малки държавици, които могат да станат лесна жертва на по-големите държави и за които е невъзможно да водят напълно независима политика. Автора предварително обръща голямо внимание на балканската солидарност, която се проявява по различни поводи през целия период на османското владичество, и най-вече в заключителния етап на балканското възраждане когато започват да се възстановяват държавите на покорените християнски народи. Тази солидарност между покорените християни е предпоставка за появата и развитието на балканския федерализъм. Стоянов започва своето изложение с примери за стихиината балканска солидарност, след това съвсем естаествено преминава към появата на федеративната идея на балканите, поява която той свързва с името на френският пътешественик Бланки и започва конкретно да разглежда присъствието й в политическите и революционнни планове. Единствения пропуск, които би могъл да се отбележи при Стоянов е че не разглежда приноса на В. Левски, идеите на апостола са буквалнно пропуснати. Може би това се дължи на факта че Левски никъде не е декларирал своята позиция относно федеративната идея.
Друг важен труд е книгата на известния в миналото, но позабравен днес български комунистически деец Христо Кабакчииев. Това е неговата разработка “Българските революционери Раковски, Каравелов, Левски и Ботев за Балканска федерация”. Трудът е ценен от историографска гледна точка, но е беден от към представяне на исторически матерял, същевременно изложението е ясно добре структорирано и аргументирано. Но трябва да се има и предвид че този труд не носи чисто научен характер а има по-скоро научно-популярена и агитационна цел, което сигурно влияе на обективността му. Важна в случая е теза на автора, която отговаря и на виждането застъпено в този труд че българските революционери са въждали решението на българския и источния въпрос не в създаването на малки нацинални държави, а в голяма Балканска федерация, единствено способна да осигури прогреса и независимостта на балканските нации. 11
Иван Орманджиев, е един от професионалните учени историци, които се заема със историческия обзор и анализ на балканския федерализъм. Във връзка с темата той има публикувани една статия във сп. “Балкански преглед”, по-задълбочено темата е разработена в отделен негов труд озаглавен “Федерация на балканските народи.- идеи и пречки”, Освен фундаменталните за българската историография тези, които задава автора в този свои труд, особенно важна за нас се оказва връзката, която Орманджив отбелязва между двете прогресивни и радикални за времето си идеи за република и федерация.
Фундаментален труд по темата в българската историография е разработката на Милчо Лалков “От надежда към разочарование” Там автора е дал в обобщен вид много сведения и факти по въпросите на балканския федерализъм. Всъщност това е най-изчерпателния и достъпен за интересуващите се от проблематиката хора в България. Той обхваща фактически цялото развитие на федерализма на Балканите от неговото зараждане, до интересуващия автора период. На интересуващия ни период обаче Лалков се спира само мимоходом, неговата цел е да разгледа събитията от 1944-47 година при българо-югославските преговори за създаване на федерация. Т.е. това е кулминацията на близо двувековното развитие на тази идея. Поради това автора не е представил изчерпателно всички сведения отнасящи се до цялостното развитие федерализма на балканите свързани с периода на възраждането и не е извършил и извел необходимите анализи и изводи от наличните факти.
Книгата на Надя Данова “Националния въпрос в гръцките политически програми през XIX” е много ценен исторически труд хвърлящ светлина върху ролята на гръцката политическа мисъл в развитието на федеративната идея, тя същевременно ни дава предствава за историческия фон, атмосферата, в която се раждат и развиват различните политически идеи и концепции в Гърция и на Балканите. От друга страна трябва да се отбележе че вниманието на изследователката е концентрирано главно върху развитието и същността на концепцията за Мегали идеята, докато същинстата федеративна идея стои в периферията на изследователския интерес.12
В своята монографията “Любен Каравелов и българското освободително движение 1860-1867” К. Шарова изследва, много важен период от живота на бъдещия философ на революцията, периода на престоя му в Белград, кадето Каравелов се оформя окончателно като революционен демократ и привърженик на федеративната идея.13
Трябва да се споменат и редица публикации, които засягат темата като например статията на Ив. Шишманов “Раковски като политик”, в тази статия авторът се опитва да възстанови автентичния Раковски, дистанцирайки се от неговите литературни образи. Тук се проследява жизнения път на великия български революционер във връзка с формирането на неговите възгледи. Разбира се от дистанция на времето накой от тезите на автора са вече губят своята актуалност, например идеята му, че Раковски възприема идеята за балкански съюз от книгата на Бланки. Въпреки това работата на Шишманов остава един от крайъгалните камани на историографията при изучаване живота и делото на Раковски.14 Статията на Румяна Божилова15 “Променя ли Руско-Турската война(1877-1878) югославянската идеология ?”, тази статия е ценна за нас с това че проследява пряката връзка и зависимост между развитието на Източния въпрос и федерализма на Балканите. Заслужава внимание статията на В.Трайков “Основни насоки в идеологическите течения на Балканските национално освободителни движения”16, в която авторът анализира основните насоки в мисленето и на възрожденските българи при търсенето на пътя към националната свобода и независимост.
На същата тема авторът посвещава и монография17, която разглежда развитието на националноосвободителната идеология в наколко периода белязани от събития оказали дълбоко влияние върху развитието на политическите идеи на Балканите. Става дума за образуването на първите национални държави, за Кримската война и за Берлинският конгрес през 1878 г. За проучването на обществено-политическата дейност на възрожденските дейци в контекста на темата важно значение имат биографичните трудове на Михаил Арнаудов, посветени на емблематични фигури от историята на Българското възраждане. като Иван Селимински,18 Г.С.Раковски и Л.Каравелов. Ще споменем и трудовете на големия български балканист проф. Николай Тодоров «Филики Етерия и Българите»19 и «Балканските аспекти на гръцкото въстание. Приноса на българите»20, в тях се разкрива общобалканската солидарност в национално освободителните движения, стихиините и героични форми, които взема това явление, което предхожда формирането на една общобалканска революционна идеология намерила израз във федеративната идея на Балканите. Не бива да се подминава и ценната монография на научния екип, проф. Цв. Кристанов и д-р Маслев, и Пенаков, Ив.,“Д-р Иван Селимински като учител, лекар и общественик.” С., 1962.,21 която задълбочва познанието върху личността на един от най-интересните и плодотворни възрожденски дейци Иван Селимински.
Много полезна за изследването се оказа статията на Борис Йоцов “Славянските литератури и славянското съзнание в България” издадена през 1929 г в нея автора проследявайки проникването и развитието на славянската идея сред българите е оставил редица ценни мисли идеи.
В центъра на труда на Ванда Петрова-Смоховска21 съвсем естествено попада личността на Михайл Чайковски засегнати са преди всичко неговата политическиа и литературна дейност свързана с политическата активност на българският народ. През епохата на Възраждането (в първите две глави е разгледано идеиното развитие на Чайковски преди появата и дейността му в балканските владения на Османската империя. Следващите глави се отнасят до дейността на Чайковски в Османската империя това което засяга нашето изследване е излежението на развитието на полската славянофилска мисъл и по-специално и по-специално идейното развитие на Адам Черториски и Чайка Чайковски.
Н.Генчев е посветил много изследователски усилия на Българското възраждане именно този период от българската история привлича най-силно научно-изследователското му внимание. Приносите на Генчев в тази област са безпорни, той изяснява в голяма степен възгледите на дейци като Каравелов, Раковски и най-вече Васил Левски. Без неговите научно аргументирани тези относно проблемите на нашето възраждане, разбирането ни за този период щеше да бъде много по-бледо и бедно22
Особенно внимание обръщаме на разработките му върху Васил Левски в студията “Васил Левски-идеолог и стратег” детайлно и аргументирано са изяснени основните пунктове от идеологията на апостола. И по-специално разгледана е недостатачно изяснената идея на Левски залегнала в проектоустава на ВРО, идеята за балканска република. Важно научно значение има и труда на Ив.Унджиев “Васил Левски. Биография” (1980г.), той пръв издава цялостна научна биограхия на великия апостол23
Студията на Хр.Гандев “В. Левски политически идеи и революционна дейност”, “Васил Левски политически идеи и революционна дейност” авторът описва политическия път на апостола и неговата идеина еволюция. Той аргументирано защитава тезата си за съпричастността на Левски към мацинистките идеи. Гандев прави много интересен анализ на идеите на Васил Левски като поставя тезата за влиянието на мацинизма върху възгледите на Апостола, това той извършва на базата на два различни подхода при единия въз основата на частични, но ключови изрази на Левски според изследователя се достига до същността на възгледите на Левски, при втория метод Гандев анализира средата в която се развива Левски и по много убедителен начин доказва своята теза за влиянието на мацинизмът върху Левски.24
Известният наш Балканист Кр. Манчев в своя труд Националния въпрос на Балканните разграничава следните концепции за решаване на националните проблеми на Балканския полуостров илизащи извън подразбиращия се принцип за всяка нация-държава. Това са : Югославизъм, Федерализъм и Великодържавие.
В своята книга “Югославия последната Балканска империя”25 авторът Велизар Енчев също излага някои постановки имащи отношение по темата в главата за развитието на югославската идея, той: излага основните моменти от историческото развитие на югославската идея, която е може би най-старата битуваща по тези земи обединителна идея, построена на демократични начала. Освен това са накратко са дадени основните представители на югославизма участващи в развитието на тази идеология зародиласе в славянските земите намиращи се под австрийска власт.
Своя позиция по-темата изразява и авторката на книгата “Национализмът –Изборът” Димитрина Нанева. Макар и да не е исторически труд ние се спира ме се на тази книга за да откроим една авторска позиция, която остро противоречи на нашите преценки по темата и като една актуална антитеза спомага да изградим собствената си тезата по въпроса. 26
Труда на Боян Рангелов “Политическия национализъм през Възраждането” които е достъпен в интернет проследява зараждането и развитието на националната идеология през възрожденския период, там се разглеждат всички основни етапи и периоди, през които минава националната идея.27
Ползвал съм материали подбрани от М. Тодорова “Подбрани извори за историята на балканските народи”28 там са застъпени редица важни теми от историята на балканските народин като материалите по балканското просвещение, сръбското въстание и гръцката завера, йкоито имат отношение към темата. Много ценно е събраното от Н. Генчев и К. Възвъзова Документално наследство на Апостола29 Имах на разположение също така публицистиката на Каравелов в изданието “Свобода и Независимост”30 и “Българският въпрос” на Раковски31, в които се разкриват част от идеите на двамата колоси на българското революционно движение. Ползвах и преведените на руски текстове на Светозар Маркович “Избранные сочинения” Москва 1956 г., в които са застъпени основните съчинения на Маркович.32 На разположение ми беше и архива на Г.С. Раковски редактиран и издаден от големи български учени М. Арнаудов, М. Димитров, В. Трайков, Д. Косев и др.33Също и събраните съчинения на Любен Каравелов34 Библиотеката на големия български възрожденец д-р Иван Селимински, събрана и издадена от Петър Чилев35 и съчиненията на Лайош Кошут.36
Различните мненията и схващания по този въпрос в историографията биха могли да се обединят и систематизират в следните няколко основни схващания:
Повечето автори установяват връзка между федеративната идея и необходимостта от общобалканско сътрудничество на покорените народи в борбата им срещу общите им подтисници. В болшинството от трудове също така федеративната идея се намира в тясна връзка с развитието и фазите на Източния въпрос. Много от изследванията подчертават революционния заряд и социалния аспект на федеративната идея. Авторите признават че федерализмът на Балканите е алтернатива на великодържавието. Прието е че глявните идеолози на Българските революция като цяло са приемали федерацията като възможна перспектива на балканското държавно-политическо развитие.












ВТОРА ГЛАВА

За несговора на балканските народи.

“Тако рекохме въсаки христианин да се покорит другим му христианину. Аще бихме ми христиене имели покорение един други му не би бог предал нас в руце агаренцки да досаждат нам и да биют нас неверни и какао незнаеме бога”1

2.1
Идеята за балкански сговор в противовес на слабостта и неуредиците в Балканските държави както се вижда от този цитат, съществува одавна, още от средновековието. Идеятата за балканско единство е може би най-градивната идея зародила се в недрата на балканските общости като резултат от съчетанието на исторически условия възникнали на балканите. Тази идея е плод на собствения ни духовен път, тя е квинтесенцията на духовния ни опит родил се в мътнилото на горчивата ни балканска орис. Друг е въпросът кога и как върху тази идейна настройка на балканските християни се наслагват модерните повеи на новото време, хуманизмът на Ренесанса със своите новаторски ценности, рационализмът на просвещението и Западноевропейският предивсичко немски романтизъм, зародил се като реакция на механизиращия човешката душевност просвещенски разум. Всички тези противоречиви тенденции нахлуват в битието на патриархалният балкански християнин и преобръщат целия му живот. Те формират светогледи ваят личности и дори предопределят цели исторически епохи. Но въпреки това в основата на всичко онова родило се в съприкосновението с новата западноевропейска духовност стой изконият балкански дух. Всичко това не може да бъде заличено. То е останало в нас, безспорно е въздействало върху формирането на новото.
От средновековието на сам територията на Балканския полуостров е бил арена на най-различни конфликти. Породени по политически, етнически, религиозни и други причини. Балканите са съсредоточие на голямо религиозно и етническо разнообразие и въпреки това винаги тук са съществували интеграционни тенденции и усилия на различни политически ръководители по примера даван от миналото на балкански полуостров да обединят тази територия в рамките на една държава, виждайки в това най-добрата възможност те да се развиват възходящо и да бъдат конкорентни и равни на съществуващите редом с тях мощни държави и империи.
В историческото си развитие балканските народи са встъпвали в сложни взаимоотношения, влизали са в противоречия както по между си така и с народи от други културно-исторически области. Като тези непресъхващи взаимни влияния, така и сходството в обществените процеси, породено от подобна историческа участ са довели до можество традиционно подържани типове отношения и представи, които намират израз във връзките между отделните балкански народи и отношението им към света.
От 14 в. Балканския полуостров попада във владение на Османска империя, обединяването на етнически разнородния полуостров във една огромна ислямска държава, реализирало впрочем в полза на османските турци от векове лелеяните стремления на християните за единство, което води обективно до изравняване на социално-икономическото положение на покорените народи, а принадлежността към византийската общост и “южнославянската етническа близост на по-голямата част от тях, съвпадането на тенденции в социалноикономическото, вътрешнополитическото и културното развитие и характерологичните особености на балканската наро-допсихология нерядко поставят на дневен ред въпроса за тяхното държавнополитическо обединение. Във фокуса на неговите различни идейни проекти най-често се появява федерацията.”
Според М. Лалков “Идеята за обединение на балканските народи и държави под формата на федерация и конфедерация битува в политическата мисловност на Европейския югоизток от края на XVIII в. Оттук насетне два основни фактора определят нейните последователни възраждания и опити за практическа реализация:
традиционният рефлекс в националната политика и
политическата психология на малките народи, които съ
зират в междудържавното обединение най-сериозната
гаранция за устойчивост в превратностите на междудър-
жавните отношения и залог за успешен отпор срещу за
воевателните намерения на големите държави;
съзнанието, че федерацията или конфедерацията мо
гат да се окажат ключ за разрешаването на сложни об-
щобалкански и вътрешнодържавни проблеми, да сне
мат от историческата сцена национални и териториал
ни спорове с постоянен конфликтен заряд.”2

Т.е балакските дейци възприемат идеята за обединение от една страна като стедство решение на настоящите общи за всички проблеми, от друга като най-добрия шанс за бъдещо развитие на балканските общества. В съзнанието на възрожденския деец най-прогресивна форма на материализация на стемежите на всички балкански общности за независимост и прогресивно развитие се явява федерацията.
Идеята фигурира като част от различни планове носещи духа на времето си. Що се однася до периодизацията в историческия живот на идеята М. Лалков свежда развитието на федеративната идея в хронологическите рамки на пет периода: “епохата на Възраждането; десетилетията от Берлинския конгрес през 1878 г. до края на Първата световна война; между-военния период; годините на Втората световна война и времето след 1945 г.” 3
За териториалния, политически и етнически обхват на федеративните планове автора използва класификационната схема на полския историк Х.Батовски, която става достояние на историографията през 1938 г В нея намират място и начинанията за изграждане на военни съюзи между балканските народи и държави, някои от които - станали или нестанали реалност- съдържат идеята за федеративно обединение. Батовски предлага следната класификация: : сближаване или съюзно обединение на християнските балкански народи с антитурски военнополитически заряд; усилия за сближаване и федериране между балкански и не-балкански нации, отново насочени срещу Турция или някоя европейска велика сила; единение или федериране на южните славяни; опити за уния между две или повече балкански държави; съюз на християнски нации срещу други християнски нации в рамките на полуострова; сближаване между Турция и някои християнски държави от Европейския югоизток, насочено срещу други нации от този европейски район, и най-сетне - общо-балкански акции върху политическа или военна основа. 4
На базата на схемата на Батовски Лалков се спира на следната класификация почиваща на държавностроителното начало и юридическия принцип, дуалистична монархия, изградена по австро-унгарския образец от 1867 г.; конфедерация, замисляна отново като монархически съюз; федеративна република, схващана като обединение на няколко балкански държави с обща конституция и общобалканска федеративна република, в която „спазването на националния принцип се осигурява от гарантирането на лична свобода и широка общинска автономия" .
Без да подминаваме приведените по-горе схеми ние ще се спрем на друга класификация най-пълно доближаваща се до избраната от нас тема и подход. Тя се основава на геополитическия принцип и държи сметка за това какви географски и етнически параметри(рамки) притежават съответните федеративни проекти. А също така ще държи сметка за това дали авторът е от Балакните или не.
Изследвайки федеративната мисъл на балканите стигнах до извода че представителите на различните националности на полуострова предават на своите федеративни проекти специфичен акцент и насоченост в зависимост от интересите и обективните обстоятелства в които е поставеноа собствената им националност. Така например представителите на славянските народности на балканските оформят своите визии за балканска общност от позициите на общославянската идея, така се изгражда славянофолската линия във федерализмът на балканите, специфична част от които е илиризма и югославизма развиващ се сред хърватите. Не славянските нации от друга страна представят своите федеративни визии чрез проектите за Дунавска и Източна федерация, като установихме, че зад проекта за Дунавска федерация стоят най-често представителина румънската, унгарска и дори италианска националност, а идеята за Източна федерация е плод на гръцката политическа мисъл, често всички тези течения застават зад обобщаващата визия за една Балканска федерация, макар и това да не е винаги коректно предвид, че към федеративните замисли доста често са причислени и небалкански народности.
Така освен балкански и извън балкански проекти, разграничаваме три линии в федеративната идея: първата ще я наречем условно гръцко-балканска, това е тенденция изхождаща главно от гръцки автори или свързани с Гърция политици от големите европейски държави главно от Русия. Обединяващия елемент тук е християнската принадлежност на предвидените да се включат във общата държава народности,а водеща роля във федерацията неизменно се присъжда на гърците и в някои случаи под руски патронаж. Особенност тук е че народностите, за които се предписва обединение се приемат за принадлежащи към Изтока от там идва и визията за Източна федерация, която често противно на приоритета на християнската религия включва и турската народност и разбира се населяваните от нея територии в Анадола. Втората тенденция е югославанската под една или друга форма общославянската идея е писъща на представителите на всички южнославянски нации, специфична разновидност на славянофилската линия е югославизма на Щтросмайер, които се базира на хърватския илиризъм проповядван най-ревностно от Людевит Гай. Трета тенденция, която трябва да разграничим е дунавския федерализъм тази линия е прокрвана главно от румънски, унгарски и някои италянски автори, при тези народности федерализма има дълга традиция, главния обединяващ фактор тук е геполотитическия, но на балканския регион се отдава по-скоро периферно значение, ядрото на така проектираната федерация клони повече към Централна Европа. Тези наблюдения до някъде се потвърждават и от Лалков които твърди:
“Тук трябва да се изтъкне, че до 1878 г., а и след това федеративните планове получават една или друга форма в различните исторически ситуации - балканска федерация или конфедерация, дунавска или южнославянска федерация - в зависимост от държавно-строителния принцип и тери-ториално-етническия обсег, до който се простират федеративните замисли. Най-често южнославянската федерация (обединение на България, Сърбия и останалите южни славяни) се разглежда като първа стъпка в изграждането на по-голяма федеративна или конфедеративна държава, обхващаща цяла Югоизточна Европа и дори част от средния дял на Стария континент. В зависимост от това мястото на България в различните федеративни проекти носи разнообразни политически акценти.”5

* * *
2.2
Въпросът за родоначалника на федеративната идея на Балканите се оказва доста спорен според Цв. Стоянов това е французинът Бланки,6 според М. Лалков е Ригас измежду останалите претенденти бихме могли да изброим Адам Черториски и Йоан Каподистрия.
М. Лалков определя Ригас Велестинлис като: “Пионер на идеята за федерация в Югоизточна Европа... През 90-те години на XVIII в. той замисля създаването на голяма федеративна държава на Балканите, която би трябвало да наследи Османската империя и с това да осъществи едно от възможните реhttp://www.teenproblem.net/forumшения на Източния въпрос.” 7 Ето и противното менние по-въпроса то е на проф. Кирил Топалов, които се основава на изводите на други автроритетни гръцки историци, автора признава общобалканската занчимост на Ригас и неговите демократични позиции, признава факта че Ригас пръв предлага идеята за балканско единство в борбата срещу общия подтисник: “Ригас е първият голям балкански политически деец, който не само предлага идеята-мит за единна борба на всички потиснати балкански етноси, но и легитимира в литературен текст важната роля, която ще играят в тази борба българите, поставяйки ги в известната си "Бойна песен"”
Обаче относно тезата че Ригас е първооткривателя на идеята за федеративна държава на Балканите Топалов е на друга позиция която споделяме и ние.
“В научната литература са правени противоречиви тълкувания на идеята на Ригас за създаване на обхващаща всички балкански народи (плюс Молдавия, Южна Унгария, Мала Азия и Проливите с Цариград) голяма държава с името "Гръцка република": от публицистично-любителски или идеологически мотивирани опити това да се представи като идея за балканска федерация, през обявяването на автора й за предтеча и вдъхновител на родилата се половин век по-късно националистична доктрина Мегали идея6, та до изпращането на Ригас "по стъпките на Александър Велики". Да се говори за идея за балканска (при това от късно терминологично гледище) федерация е несъстоятелно не само поради обстоятелството, че бъдещата многоетническа държава е наречена не с някакво репрезентиращо специфичния й характер компромисно име, определящо я именно като общобалканска (според тогавашните словесни употреби примерно като Хемуска8, или пък като Християнска - в режим на оразличителност от "турска", "отоманска", "мюсюлманска" и пр.) а с безалтернативния етноним "Гръцка" република. Не по-маловажен е фактът, че никъде в съпровождащите текстове (конституцията и манифеста "Правата на човека") не се предлагат федеративни принципи на конституиране и функциониране на тази държава. Напротив, както изтъкват и най-авторитетните гръцки учени, редица основополагащи текстове регламентират създаването на една голяма, многонационална, но "Гръцка държава"”8
След като се спряхме на извода на проф. Кирил Топалов подкрепен от имената на авторитетни гръцки историци и следвайки изводите на собсвтения си анализ бихме могли да заключим, че въпреки прогресивния смисъл на своите идеи Ригас не би могъл да се смята за основоположник на идеята за Балканска федерация. По коректно би било да се каже, че от него изхождат няколко тенденции в гръцката и балканската политическа мисъл, едни водят към федерализъм, а други вземат друго развитие. В този смисъл бихме могли да акцентираме върху неговата визия за обща балканска държава, отечество на всички народи населяващи полуострова.
На етапа в които се намира изследването до този момент не се установи със сигурност личност, исторически деец, която би могла да претендира за ролята на пионер на федеративната идея на балканите. Също така не бих могъл да се съглася и със тезите на други изследователи които приемат като такива Ригас или Бланки за подобна роля биха могли да претендират още Адам Черториски и Йоан Каподистрия, но окончателното установяване на този факт или достигането на принципно решение може ли изобщо да се търси определена личност за тази роля, Дали идеята не е плод на колективно творчество или идеен синтез на епохата тези отговори изискват допълнителни изследователски усилия, както и необходимата научна подготовка и опит.



2.3

Особено внимание ще отделим на гръцката политическа мисъл и нейните приноси към федеративната идея. Това е необходимо поради силното влияние, което оказва върху народите от целия балкански регион гръцкото културно и политическо възраждане, следователно и силното влияние което е оказала гръцката политическа мисъл върху развитието на федеративната идея в общобалкански мащаб.
В своя задълбочен труд “Националния въпрос в гръцките политически програми” Надя Данова извършва анализ на цялата политическа мисъл в Гърция през разглеждания период от нас насочвайки обаче своя изследователски интерес предимно към националистическия отенък на гръцката мисъл. Тя се опитва да разчете същността и смисъла на известната Магали идея. Въпреки това този труд дава ценни сведения по интересуващия ни въпрос. Най-общо, тя започва своя анализ давайки основните интерпретации, които се правят на Маегали идеята една от тях се отнася до нашата тема и е засегната от Данова. Това е разбирането на някои автори за Мегали идеята като идея за създаването на Балканска федерация.
Развитието на гръцката политическа мисъл започва през новото време чрез възгледите на първите гръцки просветители. Гръцката политическа мисъл намира своите корени още в проектите съпътствали първите овободителни опити на покорените православни народи. Тогава те се свързват с идеята за кръстоносен поход срещу исляма воден от западните народи, които ще осигури свободата балканските народи. През този период повечето от освободителните проекти са свързани с намесата на външни сили. Активизацията на гърците свързана с войните на Екатерина Велика с Турция не внася изменения в характера на издигнатите искания. Моделът на държавата, към която се стремят гърците не се отклонява от типичната за феодалната епоха, монархия проникната от духа на теократичния принцип. На националния принцип изобщо не се предава стойност През този период усилено се разпространяват оракули вещаещи помоща на “руския народ” скорошната погибел на османската империя и възраждането на Византия. Особенно попуплярен е съставеният от Т. Полиидис оракул “Виденията на Агатангел” Няколко години по-късно в кореспонденцията на Йосиф II с Екатерина II от 1782-83 Екатерина предлага да бъде създадена голяма гръцка държава. В границите на тази държава ще бъдат включени и островите на архипелага Влашко, Молдова и Бесарабия ще образуват буферена държава Дакия на трона в Цариград ще бъде поставен внукът на Екатерина Константин. Обяснение на факта че руската царица е имала предвид създаването иманно на гръцко царство на Балкансите би трябвало да се търси в оживените връзки между гърците и русите през разглежданото столетие, в поселението на много гърци на руска територия и проникването им в руската висша администрация, имперски двор и армията. Формулирайки своя идеал за съвършенния тип държава, гръцките просвещенски дейци се обръщат към съществуващите по онова време европейски монархии. За Ат. Псалидас, Евг. Вулгарис, К. Дапонтес образец на идеалния монарх са Петър I и Екатерина II тъй като вярват че тези монарси са реализирали принципите на просветния абсолютизъм.
Френската революция и действията на революционните власти оказват силно влияние върху модела на желаната държава. Именно под влияние на френската революция създава своята прочута конституция и идеологът на гръцката национална революция Ригас Велескинлис.
Данова описва проекта на Ригас така : “Проектираната от него Гръцка република трябва да обхване Балканите и тя ще бъде изградена на принципите на свободата, братството и равенството на всички граждани независимо от религиозната или народностна принадлежност. Тази държава ще бъде постигната по пътя на организирана революционна борба с участието на всички потискани от султанската власт народи.9 – Данова обаче не преписва на проекта на Ригас федеративен характер-Другият виден представител на това поколение — Адамандиос Кораис, който следи действията на революционните власти в Париж, прокламира идеята за въоръжена борба и създаването на република на „гърко-французите". Възгледите на тези представители на възрожденската мисъл са проникнати от идеята за демократизъм и републиканство.
Поради видното място което заемат идеите на Ригас Фереос не сам

cool_f
03-01-2009, 18:54
http://zamunda.pomagalo.com/download/185275/ мерси предварително :)

Tedi4ka
03-01-2009, 22:03
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/185275/ мерси предварително :)

Теми и идеи в творчеството на Пенчо Славейков



П.С. принадлежи към второто поколение следосвобожденски творци, които обединени в кръга “Мисъл” се стремят да преодолеят битовизма, провинциализма, социалността и примитивния реализъм на възрожденската литература. Придобил своето философско и естетическо образование под въздействието на Ницше, Фолкелт, Вундт, поетът извежда националното изкувство на нови висоти. За него е особено важно литературата да развива национално своеобразие в досег с общоевропейските, общочовешки постижения, при което “творческият поглед да се взре в проблемите на общия културен дух през призмата на националното схващане” (П.С.). Това именно е новата тенденция към европеизация. Такава е ролята на новото “естетско” разбиране за изкувството, поставящо индивида в основата на философската представа за света. За П.С. литературното творчество е художествено познание за трайното в битието и духовността на един народ и интересът към отделния човек означава преди всичко интерес към духовния му живот, към изконните му български ценности.
Като личност и творец П.С. не се формира само под въздействието на чужди идеи, а е дълбоко свързан с демократичните и реалистични традиции на възрожденската литература. Син на П. Р. Славейков, той носи неговото отношение към историята, народното творчество, разбирането за мосията на литературата за обществения живот. Всичко това допринася за идейно – философското и емоционално – образното богатство на неговия поетичен свят. Дава начало на различни тематични струи и идейни тълкувания, на разнообразни творчески търсения и противоречия.
В своето поетично творчество П.С. продължава линията на интимната и пейзажната лирика в българската литература, внасяйки една особена вътрешна тишина и философска вглъбеност. Докато Вазов рисува грандиозността на планинския пейзаж, величието на природата, асоциирайки го с величието на българския дух, то при П.С. откриваме модерна – от психологически тип, пейзажна лирика. Боян Пенев най-добре синтезира същината и : “Като непосредствен лирик най-често в природата той дири себе си и влага себе си. В отношението му поет и природа най ценен е моментът на взаимно абсорбиране, преливат се едно в друго и при това абсорбиране не може да се улови границата между персонифицираната природа и индивидуалното чувство”.
Типичен пример за такава лирика е произведението “Спи езерото”. В него се пресъздава мотивът за диалектическото единство между миг и вечност, покой и движение, видени през субективния поглед на твореца.
Дълбок психологизъм изпълва творбата “В стаичката пръска аромат” – произведение от интимната му лирика. Образът на любимата е изграден чрез асоциации между нейния образ и цветята, които е забравила.
Тази линия в интимната и пейзажна лирика е продължена от творци като Яворов и Дебелянов.
Творбите с философска проблематика образуват отделен кръг в лириката на П.С. Ткъв тип са “Фрина”, “Сърце на сърцата”, “Симфиния на безнадежността”. Те поставят въпроса за мисията на твореца, за изкувството, за смисъла на човешкия живот и ролята на идеала за съдбата на твореца и човечеството. П.С. защитава идеята за творческата личност като свръхчовек, защото тя е призована да въдейства върху съзнанието на обществото, да формира отношение към света, да открива законите действащи в света прекрасното.
В “Микеланджело” се интерпретира мотивът за вечното и изкувството, а в “Цисмол” (???), с дълбоко проникновение, Славейков пресъздава драматичната борба в душата на Бетховен – оглушалият “творец на хармонията”. В този образ Славейков вижда душевно здравия характер, покоряващ със силата на своята изключителност. За твореца да се самоубиеш е малодушие и той превъзмогва недъга си, за да бъде полезен на човечеството, за да служи на идеите и възвисява духа си :

Ти имаш свой особен дял,
ти сне от небесата пламък Прометеев,
да го запалим в хорските сърца
и възгорени да ги възвисим.(???)

Славейков извежда идеята за силата на човешкия и творчески дух, превъзмогнал страданията, и го превръща в красота и хармония.
Такава нравствена чистота и идеализъм авторът влага в образа на големия английски поет П. Б. Шели
Противоположно настроение носи поемата “Симфония на безнадежността”. Според поета човешкото съществуване е представено като бездна от мъка и мрак. Тук откриваме нова идея за прометеевската мисия на земята – човекът, получил ум, разум, съзнание не е станал по-велик, по-щастлив. Той дълбоко е осъзнал несъвършеността на света, сблъскал се е със злото и се е разочаровал. Това е една реалистична творба, в която се намира Славейковата истина за света, живота и човека, който той се стреми да усъвършенства, защото е един от апологетите на красотата.
Поемата :Фрина” третира култа към красотата, превърната в мерило за етичност. Мотивът за прераждащата сила на красивото ще открием по-късно и у Йовков – “Албена”.
Философско – историческата лирика се обособява като тематичен кръг чрез най-забележителното произведение – “Кървава песен”. В кървавата песен на бунта Славейков вижда съкровения смисъл на порива към свобода и идеал. В поемата се разкрива още един аспект на Славейковото творческо многообразие, защото неговият идеал и поетически замисъл имат не само културно – художествена, но и обществено – национална насоченост. В тази творба авторът се опитва, осмисляйки борбата, да се домогне до един обществено – национален идеал, който има преди всичко нравствено съдържание. Изобразявайки историческите събития около Априлското въстание и Руско – турската освободителна война, авторът иска да пресъздаде българския национален епос, героиката на неговата борба.
От целия лирико – изобразителен поток на поемата най-интересни са отношенията между Младен и войводата, Дивисил и поп Матей, Хъшлака и Мъдрителя. Те са носители на основните идейни тенденции, но не са сами в борбата, а представляват едно събудило се за нов исторически живот множество – българският народ. Тази връзка слага отпечатък върху цялата поема, изобразяването на национално – освободителното движение е съчетано с картини от народностно – патриархалния бит (гощавката у Дойчинови, събора на Св. Петка и други). В този смисъл “Кървава песен” е една своеобразна “енциклопедия на българския народен живот”, разглеждан не само като битово многообразие, а и като битийна същност. Творбата е мъдър размисъл върху националната съдба, но не притежава могъщата сила на записките на З. Стоянов, нито пъстроцветното наивно – романтично очарование на Вазовия роман “Под игото”.
В идейния център на поемата е проблемът за народовластието, чиито представители са Младен и войводата. Особено ярко конфликтът им е представен във втора песен чрез образа на Младен и неговите идеи :

Народните дела изискват и управа народна,
не нам да заповядваме се пада
нека сам
си заповядва той, тоз който ще
възстава
и нека за това самичък си решава.(???)

Славейков посочва опастността от нов хомот и, за да изостри конфликта между двата подхода, поизменя фактите около живота и дейността на прототипите – Бенковски за войводата и Волов за Младен. Като цяло обаче образите са по-скоро книжни носители на идеи, отколкото живи характери.
Особено достойнство на поемата са лирическите отстъпления, като началото на втора песен е едно от тях. То, както и други лирически отстъпления (описанието на Оборище), са изпълнени от дълбокото патриотическо чувство на поета, от копнежа му по родината, от въсторжената му любов към България и народа, към родната земя. В поемата Балканът не е просто природен обект, с който е свързано историческото ни битие, той въплъщава авторовото отношение, символизира самата родинаи в същото време като че ли е свидетел и жив участник в събитията, описани в творбите.
В жанрово отношение творбата е пример за превъзходна литературна мистификация. П.С. посочва като автори фикционални лица и същевременно създава пълна илюзия за автентичността им. Като образ, островът на блажените носи метафоричен смисъл, в който са вложени известни социални нюанси. На действителния свят е противопоставен светът на изкувството. 20те образи на поети са “модел на българската критическа портретистика” (Св. Игов). Те не са нито “измислени” творци, нито само визират определени български и чужди творци (Вазов, Яворов, Ботев, Хайне и други). Всички те са част от богатата натура на самия П.С. Жанровото новаторство в тази антология е обогатено с ново разбиране – амбивалентно отношение към отричани преди ценности и тип творчество. В духа на своята художествена задача поетът ги критикува на като литературен историк, защото оценява техния принос в поетично – творчески аспект, а като идеолог на културата, чертаещ нова художествена преспектива, надмогващ традицията.
Израз на съкровената връзка на П.С. с българския живот и история са и творби като “120 души”, “Самоубиец”, “Поет”, “Харамий” (???). В произведението “120 души” П.С. вълнуващо възпява безкористния героизъм на въстанниците, загинали за свободата на родния край. В това произведение няма да открием Вазовата образност и патриотичен патос. Чувството на преклонение пред жертвения подвиг на героите е изразено чисто по славейковски, с топлотата и душевността на епическия изказ, което обаче не отнема от емоциолността на поетовата душа. Експресивността се подсилва от повторението на стиха в края на всяка строфа : “Къде им е гробът днес никой не знай”.
Славейков се стреми да проникне в душата на своя народ, който обича трайно и дълбоко. Вълнуващи са хайдушката романтика и вътрешния драматизъм, пронизващ трите малки песни на “Харамий” (???). Авторът разкрива трагизма на героичната борба, за да защити идеята си, че желаното бъдеще изисква жертви и страдание. В тези произведения П.С. разкрива представата си за живота, индивида, единството на националната съдба. Той обръща поглед към национално – освободителното движение и неговите герои, за да открои непреходни нравствени ценности от духовното битие на народа.
Но поетът живее в условията на конкретна действителност, осквернила най-съкровените му чувства и нравствени ценности, но в действителност дала най-много сюжети за изобличение. За това ние виждаме философът и мечтателят Славейков да се превръща в саркастичен критик на обществото, в което живее и твори. Личност високо етична, наследила гражданския идеализъм на възрожденските дейци, поетът не приема нито съдбата на народа си след Освобождението, нито политическите нрави, нито монарха Фердинант. Няколко стихотворения от цикъла “Шаркий” (???) атакуват личността на монарха и преди всичко неговата антинародна политика. Съвсем прозирна е алюзията за “любимий падишах”. П.С. избира съчетание от екзотични и социални мотиви, за да отправи саркастични стрели към политическата демагогия на партиите и отсъствието на демократизъм. Картината на бащиния край поражда асоциации с образи от Ботеви произведения. Тук откриваме честното отношение на българския интелигент към проблемите на деня и обществото; откриваме творческа доблест и съвест, предизвикали появата на тези творби.
Като автор със своя програма на културен идеолог П.С. създава определен кръг от творби, почиващи на естествени принципи, свързани с фолклорната традиция. Такива са поемите на П.С. по мотиви от народно – песенната лирика. В тези поеми авторът материализира художественото познание за националния характер. В това отношение фолклорът е източник на мотиви, идеи, естествени ценности, чрез които П.С. успява да създаде поезия, европейска по замисъл и същевременно почиваща на най-хубавото от народното ни творчество.
Показателна в това отношение е поемата “Ралица”. Главната героиня синтезира черти от характера на българката – тя е предана съпруга, майка, грижовна стопанка, физически и духовно привлекателна жена. Докато фолклорната традиция разгръща образите в каноничен план, то при П.С. откриваме отлики именно в поетиката. Така например физическата хубост на Ралица не е представена чрез портретно описание, а са използвани средствата на една усложнена рефлексия – описва се въздействието на героинята върху околните : “като оназ вечерница в небето една бе Ралица (...)”.
Новаторството в поемата се проявява и в това, че интересът към националния характер е поставен върху философската основа на индивидуализма. Пресъздавайки образа на българката в “Ралица”, поетът внушава една художествена представа за силната личност и ярката индивидуалност. Такава е героинята в творбата. Тя носи изконните черти на българката, но същевреманно силно се отличава от своите посестрими във фолклорната творба тъкмо със своя морален избор. Нейната воля е онзи морален императив, диктуващ житейските и ценности и поведение. Ето в това внушение за силната личност може да бъде открито непреходното в българската душевност – чувството за собствено достойнство, себеуважение.
Поезията на П.С. несъмнено е поетижение на класическата българска литература, отразяваща срещата на традиция и новаторство, на българското и европейското. Откриваме и филисофско – социална тематика, героико – епична и интимна тематика. Многообразието и богатството на теми и идеи се обединява от излъчването на П.С. като личност с ярка индивидуалност.

freak_girl
03-02-2009, 16:27
http://download.pomagalo.com/257012/uchenicheska+tetradka+na+petya+dubarova+/?search=9822274&po=2

magi_003
03-03-2009, 08:50
http://download.pomagalo.com/116444/damata+s+rengenovite+ochi/ mersi ako nqkoi mi pomogne :)

tonie__
03-03-2009, 11:09
http://download.pomagalo.com/136431/ne+za+vrajda+za+obich+sym+syzdadena/ :-)

tonie__
03-03-2009, 11:09
http://download.pomagalo.com/136431/ne+za+vrajda+za+obich+sym+syzdadena/ :-)

Tedi4ka
03-03-2009, 13:22
http://download.http://www.teenproblem.net/school/136431/ne+za+vrajda+za+obich+sym+syzdadena/ :-)

„Не за вражда – за обич съм създадена”

(Есе)

За какво сме създадени?Не за вражда , а за обич. Но на този свят любовта и омразата са свързани. Те вървят ръка за ръка като живота и смъртта , като доброто и злото. Човек сам си избира по кой път да тръгне – дали да гледа лошо и враждебно , да крещи онова, което мисли , и да се бори за него или га вярва в добротата у хората и в чудесата , да мисли , че „блага дума – железни врати отваря” и да е идеалист , изпълнен с оптимизъм. А как правим избора?Как разбираме кой е верният път?За какво сме създадени – за вражда или за обич? Във всеки човек са заложени и двете. Той може да бъде както добър , така и лош. По кой път ще поемем – въпрос на личен избор. А как да направим този избор – въпрос на гледна точка за света. За какво сме създадени – да търсим любовта , да сме във вражда с всеки , който ни попречи да я открием , да обичаме , да се борим за тази обич и да я запазим. Но до истинската любов не се стига , ако си безкраен оптимист и вярваш , че доброто винаги побеждава злото , че животът е само цветя и розички , парфюм и романтика , нежност и ласки. Не трябва да бъдеш сляп за реалността , но не трябва и да си прекалено враждебен. Трябва да умееш да водиш битки , защото само най-силните оцеляват. И независимо колко добър си с хората , те рядко ще отвърнат на доброто с добро. Животът е една непрекъсната борба за оцеляване и ти трябва да знаеш как да я водиш , как да отстояваш принципите си и да се бориш за онова , което искаш – любов. В противен случай ще бъдеш просто фигура в пространството , един от всички и никой няма да иска да чуе какво казваш. Хората може да те слушат , когато им говориш с благ глас , но ще те чуят само ако изкрещиш кой си.
За какво сме създадени? Не за вражда , а за обич. По кой път избираме да тръгнем , за да стигнем до любовта – въпрос на виждане за света. Човек сам управлява живота си, съдбата си , като постоянно прави избори. Непрестанно хората биват изправяни пред дилеми – кое да изберат : доброто или злото , истината или лъжата , любовта или омразата? Ако си идеалист , оптимист , романтик , правиш света по-красив , но после преживяваш не едно разочарование от реалността. Ако очакваш , че животът е приказка с щастлив край , ще се разочароваш , защото няма такова нещо като „и те заживели щастливо до края на дните си”. Но ако не очакваш нищо добро от него , ако виждаш омразата , ненавистта , болката . тъгата , ако усещаш гнева , вървейки по улицата , ако виждаш истината , няма да се разочароваш , а ще те спохождат само приятни изненади , защото все пак светът не може да е толкова лош. Въпреки всичко съществува щастието, в което да вярваме , за което да мечтаем , за което да се борим

mIsHeTy
03-03-2009, 15:27
http://download.pomagalo.com/257332/luminiscenciya/?po=1 мерси предварително :-)

Tedi4ka
03-03-2009, 15:46
http://download.http://www.teenproblem.net/school/257332/luminiscenciya/?po=1 мерси предварително :-)


Луминисценцията е светлина предизвикана не само от температура. Различава се от „нажежаването” по това, че обикновенно се проявява при ниски темпеартури и поради това е форма на радиация на студено тяло.Може да бъде предизвикана например от химични реакции, електрическа енергия, движения на податомно ниво или налягане упражнено върху кристали. Познати са следните типове луминисценция:


Хемолуминисценция
Представлява излъчване на светлина, с ограничено отеляне на топлина, породено от химична реакция. Пример за Хемолуминисценция в лабораторни условия е тестът с луминол, където е взета проба кръв и тя сияе при контакт с желязо. Когато хемолуминисценцията се прояви в живи организми тя се нарича биолуминисциенция.
Спадането от възбудено състояние към по-ниско енергиино ниво е отговорно за излъчването на светлина. На теория един фотон светлина се отдава за всяка молекула от реагента. На практика не-ензимните реакции рядко надвишават 1% квантова ефективност.
биолуминисценция: представлява произвеждането и излъчването на светлина от живи организми като резултат от химична реакция, по времето на която химична енергия се преобразува в светлинна енергия. Биолуминисценцията може да бъде генерирана от симбиозни организми, които живеят в по-големи организми. Аденозин трифосфат е най-честия участник в явлението. Химичната реакция може да се появи както вътре така и извън клетката. Биолуминисценцията е форма на луминисценция , като по-малко от 20% от светлината отдава термална радиация. Тя не бива да се бърка с флуоресценцията, фосфоресценцията или отразената светлина.
Около 90% от дълбоководните форми на живот произвеждат биолуминисценция под една или друга форма. Повечето светлинни ислъчвания принадлежат на синия или зеления спектър на светлината , някои свободно-челюстни риби излъчват червена и инфрачервена светлина.
Неморската биолуминисценция е по-рядко срещана , но има голямо разнообразие от цветове.
Биолуминисценцията представлява голям интерес за биотехнологията. Има възможност за генно модифициране на дървета с цел осветяване на магистрали или насаждения които светят при нужда от вода.

Електролуминисценция
Електролуминисценцията е оптичен и електричен феномен, при който материал излъчва светлина под въздействието на електрическо напрежение или силно електрично поле. Това светене е резултат от топлина или химична реакция.
Електролуминисценцията е резултат от радиативно рекомбиниране на електрони и дупки в материала (най-често полупроводник) Възбудените електрони отдават своята енергия чрез фотони. Преди това обаче електрони и дупки са отделени или чрез замърсяване на материала което води до P – n съединение, или чрез възбуждане от удар на високоенергийни елекрони ускорени от силно електрично поле.

катодолуминисценция – оптичен и електричен феномен при който лъч от електрони е генериран от електронно оръдие и след това ударен върху луминисцентен материал, например фосфор, карайки го да излъчва видима светлина. Най-честият пример е екранът на телевизор. В геологията, минералогията и материалознанието се използва сканиращ електронен микроскоп или оптичен катодолуминисцентен микроскоп, за да се изследва вътрешната структура на полупроводници, минерали, стъкло и др.
Катодолуминисценцията се появява при удар на високоенергетичен, електронен сноп върху полупроводник, при което електрон преминава от валентен към кондуктивен слой, като оставя дупка. когато електрон и дупка се рекомбинират е възможно излъчването на фотон.

Механолуминисценция : представлява излъчване на светлина чрез оказване на механично въздействие на твърдо тяло.

фрактолуминисценция – излъчване на светлина от отчупен кристал. Зависейки от атомната и молекулярна структура на кристала, когато настъпи разчупването ан кристала може да се получи разделяне на зарядите, като едната част от кристала е заредена положително а другата отрицателно. Ако разделянето на зарядите доведе до достатъчно голям електричен потенциал, може да се получи разреждане между двете части от материала. Вероятността зависи от диелектричността на газа помежду им.

триболуминисценция – оптичен феномен при който се отделя светлина чрез разчупване на несиметрични връзки в кристал, когато материала е драскан, трошен или търкан. Думата идва от гръцкото Tribein - търкам и латинското lumen –светлина.

Фотолуминисценция – процес, при който субстанция поглъща фотони и след това ги преизлъчва. Според квантовата механика това може да се опише като възбуждане към по-високо енергитично състояние, след това връщане към по-ниско, придружено с излъчване на фотон. Времето между поглъщане и отдаване обикновенно е екстремно малко, от порядъка на 10 наносекунди. При специални обстоятелства, обаче, този период може да бъде удължен до часове или дни.
Форми на фотолуминисценция – най-обикновеният фотолуминисцентен процес е резонантната радиация, при който фотон с определена дължина на вълната е погълнат и незабавно е отдаден еквивалентен фотон. По – интересен процес се проявява, когато химичния субстрат претърпява вътрешна енергитична трансформация преди да преизлъчи погълнатата енергия. Най-типичният процес от този вид е флуоресценцията.
Флуоресценцията най-често се среща при студени тела, при които молекулярното поглъщане на фотон води до излъчване на нов фотон с по-голяма дължина на вълната. Енергийната разлика между погълнатия и отдадения фотон се превръща в молекулярна вибрация или топлина. Обикновено погълнатия фотон е в ултравиолетовия спектър, а излъчената светлина - във видимия. Времетраенето на флуоресценцията зависи от средното време в което молекулата стои във възбудено състояние преди да излъчи фотон.
Закони - съществуват няколко закона които се отнасят към луминисценцията. Законът „Каша – Вавилов” твърди, че квантовия добив от луминисценция не зависи от дължината на вълната на възбуждащата радиация. Това, обаче, не винаги е вярно и закона е нарушаван в множество прости молекули. По – надеждно твърдение (с някои изключения) би било, че флуоресцентния спектър показва много малка зависимост отдължината на вълната на възбуждащата радиация.
Приложения – За осветяване се ползват флуоресцентни тръби, LED (light –emitting diodes) и др . Също така има предназначения в аналитичната химия, биохимията и медицината. В геологията, минералогията и криминологията флуоресценцията има голямо приложение. Скъпоценни камъни, минерали, влакна и др. могат да имат отличаваща се флуоресценция или да флуоресцират под различни дължина на вълната на UV или рентгенови лъчи.

Още по-специализирана форма на фотолуминисценция е фосфоресценцията. За разлика от флуоресценцията, фосфоресценцията не излъчва веднага погълнатата радиация. Това по бавно излъчване се свързва с забранените преходни енергийни нива. Когато тези преходи се случват по-рядко, при определени материали, погълнатата енергия може да бъде преизлъчвана с по-малка интензивност за няколко часа.
С други думи фосфоресценцията е процес, при който погълнатата енергия се излъчва относително бавно под формата на светлина. Това в някои случаи е механизма използван при т.нар. „ glow in the dark” материали, зареждани чрез светлина.
Повечето фотолуминисцентни събития се случват за време от порядъка на 10 наносекунди. За да бъде светлината погълната и отдадена са толкова кратко време, енергията на фотоните трябва да бъде финно настроена по правилата на квантовата механика за да съвпадне с разрешените енергитични нива и преходи. В случая на фосфоресценцията погълнатия фотон претърпява необикновено междусистемно преминаване към по-високо спиново число (обикновено цял спин). По този начин енергията може да бъде затворена от целоспинното състояние и единствения и път към по ниско енергитично състояние да бъде през забранения преход. По този начин процесът се забавя изключително много.
Проучването на фосфоресцентните материали води до откриването на радиоактивността през 1896г.

Радиолуминисценция – феномен при който се възпроизвежда луминисценция посредством материал бомбардиран от йонизираща радиация, като например бета частици. Намира приложение предимно в часовникарството.

Сонолуминисценция - излъчване на кратки откоси от светлина от имплодиращи балончета във течност, възбудени с ултразвук. Сонолуминисценцията се проявява когато звукова вълна с висока честота накара газови кухини в течност да се сринат. В лабораторни условия ефектът може да се стабилизира, така че всяко балонче да се пука отново и отново излъчвайки сетлина. Честотата и резонанса на звуковата вълна зависят от контейнера в който се намира балончето. Дължината на вълната на излъчената светлина е много къса, достига до ултравиолетовия спектър. Светлина с по-малка дължина на вълната има по-голяма енергия, а измереният спектър на светлината подсказва за температура от 20 000 Келвина да над 1 Мегакелвин. Някои изчисления слагат вътрешността на балончето над 1 гигакелвин. Тези изчисления са базирани на модели, които не могат да бъдат проверени за момента и може би съдържат твърде много неподкрепени предположения.

Термолуминисценция – някои минерални съставки като флуорида, събират енергия когато са изложени на ултравиолетова или йонизираща радиация. тази енергия се отдава под формата на светлина когато минерала е нагрят. Количеството на тази светлина е пропорционално на дозата погълната радиация.
В термолуминисцентното датиране е често срещан, геохроноложки способ за датиране на заровени обекти, били обработени термично назад във времето. Това е възможно защото дозата радиация получена от радиоактивни елементи в почвата, космични лъчи и т.н. е пропорционална на възрастта.














:) :) :)

sTiLLyt0
03-04-2009, 14:09
http://download.pomagalo.com/174533/fosforni+torove/?po=2
ПСЛ ПЛС ПЛССС :lol:

sweet_kiss_f
03-04-2009, 14:41
http://download.http://www.teenproblem.net/school/174533/fosforni+torove/?po=2
ПСЛ ПЛС ПЛССС :lol:


Фосфорни торове
На второ място по използване след азотните торове са фосфорните торове. Те се произвеждат от изкопаеми фосфорни съединения (фосфорити или апатити), от жовотински кости и като отпадък от металургичната промишленост.
Фосфорните торове съдържат фосфор във вид на сол на ортофосфорната киселина (H3PO4). У нас се произвеждат и употребяват следнитефосфорни торове.
Суперфосфат
[Ca(H2PO4)2]
- Представлява сивобял прах с миризма на сярна киселина, слабо хигроскопичен. Слабо се сбива и лесно се разпръсква
- Съдържа 14 – 20 % усвоим P2O5
- Суперфосфатът е подходящ за торене на всички почви, но на чероземните дава най – добри резултати.
- суперфосфатът се използва в гранулиран вид
Двоен и троен суперфосфат
Получават се след сложна преработка на обикновения суперфосфат. Двойният суперфосфат съдържа 38 – 40 % усвоим P2O5 , а тройният – 48 – 52 % , като фосфорната киселина е във форма на монокалциев фосфат. Представляват сивокафяв прах. Произвеждат се в праховидно и гранолирано състояние. Предимството им пред обикновения суперфосфат е, че са по – концентрирани.
Преципитат
(CaHPO4.2H2O)
Съдържа 30 – 40 % P2O5. представлява бял прах, който не е хигроскопичен и не се сбива.
Томасово брашно
Добива се в металургията при преработването на чугуна в стомана. Представлява тъмносив прах. Не е хигроскопичен и не се втвърдява. Съдържа 15 – 16 % P2O5. Подходящ е за торене на кисели почви.
Костено брашно
Получава се от обезмаслени и смлени кости, които са отпадъчни продукти при производство на сапун и туткал. Съдържа около 30 % P2O5. Той е праховиден бавно действащ тор със сив цвят. Не е хигроскопичен.

Сложни торове
С тях се внасят наведнъж по два и повече видове хранителни вещества в почвата и се пести превоз и двукратно торене или предварително смесване. Те имат висока концентрация на хранителни вещества. Произвеждат се за точно определени почви, с установено естествено плодородие и за конкретни култури.

Микроторове
С микроторовете в почвата се внасят елементи от съвсем малки количества – бор, молибден, мед, манган, желязо, кобалт, йод и др., - които играят важна роля при храненето на растенията и върху жизнената дейност на почвените микроорганизми. Освен това те предпазват растенията от някои заболявания. Микроторовете, които се използват сега, съдържат следните елементи:
БорКато борни торове се използват борната киселина (H3BO3) със 17 % бор и бораксът с 11 % бор в дози от 300г до 2 кг на декар.
Манган. Като манганови торове се използват манагановият сулфат и отпадъци, получени пти обработката на манганова руда в доза 0,5 до 1 кг на декар.
Мед Като медни торове се използват пиритните отпадъци в големи дози 30 – 50 кг на декар, понеже съдържанието на мед в тях е малко.
МолибденКато молибденови торове се използват амониевият молибдат и молибденовият суперфосфат.

pam1
03-04-2009, 14:52
http://download.pomagalo.com/8110/ ако може това на лично съобщение :-)

XpLiSi7
03-04-2009, 16:26
http://download.pomagalo.com/27591/test+po+geografiya+za+kandidat+studentski+izpit/?search=9881541&po=1

http://download.pomagalo.com/138873/matura+po+geografiya/?search=9881595&po=2

http://download.pomagalo.com/26813/kandidatstudentski+test+po+geografiya/?search=9881606&po=10

http://download.pomagalo.com/148931/test+po+geografiya/?po=13

http://download.pomagalo.com/204881/test+za+dzi+po+geografiya+i+ikonomika/?po=23

Тези теми много ми трябват за матурите :)
Предварително Благодаря :)

TEARS
03-04-2009, 16:48
http://download.http://www.teenproblem.net/school/27591/test+po+geografiya+za+kandidat+studentski+izpit/?search=9881541&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/138873/matura+po+geografiya/?search=9881595&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/26813/kandidatstudentski+test+po+geografiya/?search=9881606&po=10

http://download.http://www.teenproblem.net/school/148931/test+po+geografiya/?po=13

http://download.http://www.teenproblem.net/school/204881/test+za+dzi+po+geografiya+i+ikonomika/?po=23

Тези теми много ми трябват за матурите :)
Предварително Благодаря :)


Тест по География

1. Кои от посочените природогеографски и етнографски области ( известни още от древността) днес не са в пределите на България?
• а) Мизия
• б) Беломорска Тракия
• в) Македония
• г) Южна Добруджа
• д) Лудогорие
2. Кои от посочените гранични контролно-пропускателни пунтове са разположени на югоизточната (българо-турската) граница:
• а) Лесово-Хамзабейли, Малко Търново-Лозенград;
• б) Свиленград-Капъ къле, Йовково-Негру вода;
• в) Свиленград-Орменион, Отоманци-Босилеград
• г) Малко Търново-Хамзабейли, Йовкоро-Капъ куле;
3. В преходната планинско-котловинна и низинна облас се включват следните планини.
• а) Осогово
• б) Витоша
• в) Рила
• г) Средна гора
• д) Стидовска
4. Върховете Ботев (2376м), Левски (2166м) и Купена ( 2169м) се намират в съставната на Стара планина:
• а) Берковска планина;
• б) Златишко-Тетевенска планина;
• в) Калоферска планина;
• г) Шипченска планина;
5. Кои от посочените язовири са разположени на река Арда?
• а) Доспад, Широка поляна;
• б) Овчарица, Кърджали;
• в) Студен кладенец, Кърджали;
• г) Жребчево, Студен кладенец;
6. Кои видове подземни води се характеризират за Дунавската равнина?
• а) карстови
• б) минерални
• в) грунтови
• г) артезиански
• д) всички видове
7. Кои от изброените почвени типове не са разположени в Северна България?
• а) блатни, смолници, черноземни
• б) канелени горски, кафяви горски, черноземни
• в) черноземни, алувиално-ливадни, сиви горски
• г) канелени горски, жълтоземни, смолници
8. За коя климатична област се отнася следното описание: Средногодишна температура от 11-12 С , голяма температурна амплитуда, летен максимум на валежите и сравнително студена зима, преобладаващи северозападни ветрове.
• а) преходно-континентална
• б) континентално-средиземноморска
• в) черноморска
• г) умерено-континентална
9. Кои от посочените резервати се намират в планината Рила?
• а) Ибър, Скакавица;
• б) Парангалица, Скакавица;
• в) Централен Рилски, Ибър;
• г) Орлек, Силкосия;
• д) Тисата, Баюви дупки-Джинджирица;
10. Отбележете характерните за Странджа растителни видове:
• а) конски кестен
• б) иглика
• в) зеленика
• г) лавровишна
• д) бяла мура
11. Икономически активно население се нарича:
• а) цялото население работещо на трудов или граждански договор;
• б) лицата които се трудят или получават за това трудово ( парично ) или под друга форма възнаграждение, независимо дали имат трудов стаж или трудов договор;
• в) лицата които се трудят или получават за това трудово ( парично) или под друга форма възнаграждение, ако са на трудов договор или имат трудов стаж.
12. Кое от посочените селища е град?
• а) Свети влас
• б) Айдемир
• в) Тъкач
• г) Вресово
13. В кои от посочените селища не се добиват горивни полезни изкопаеми?
• а) Кошава, Мадан, Малко Търново;
• б) Чукурово, Своге, Твърдица;
• в) Трояново, Деветаки, Бобов дол;
• г) Лъки, Елин Пелин, Враца;
14. Кои от посочените двойки дейности имат най-тясна суровинна взаимозависимост в България?
• а) зърнопроизводството и мелничарство;
• б) лозарство и винопроизводство;
• в) добив на нефт и нефтохимия;
• г) свиневъдство и месна промишленост;
15. Посочете основните райони на лозарство в България?
• а) Причерноморски, Средногорски, Старопланински, Бургаски;
• б) Добруджански, Странджански, Задбалкански, Софийски;
• в) Севернобългарски, Причерноморски, Горнотракийски, Мелнишки
• г) Мелнишки, Родопски, Тунджански, Краищенски;
• д) Южнобългарски, Струмски, Средногорски, Придунавски;
16. Кои от посочените железопътни линии на територията на страната са теснолинейни?
• а) Червен бряг – Оряхово;
• б) Самуил – Силистра;
• в) Септември – Добринище;
• г) Каспичан – Нови пазар;
• д) Радомир – Гюешево;
17. Кой от изброените отговори отразява най-точно същността на свободните безмитни зони?
• а) преодолява изоставането в търговията със съседните държави;
• б) територия на свободно движение на хора, стоки и капитали;
• в) осъществява най-съществен принос за обединяването на Европа;
• г) нито един от изброените отговори;
18. Посочете основните различия между отраслите на тежката и леката промишленост.
• а) вид на суровината
• б) технологични процеси;
• в) териториална структура;
• г) всички изброени;
19. Кои от посочените обекти са центрове на балнеоложки туризъм?
• а) Банкя, Поморие, Албена;
• б) Вършец, Сандански, Наречен;
• в) Созопол, Девин, Банско;
• г) Хисаря, Сепарева баня, Вършец;
20. Посочете туристическите обекти, намиращи се в Източните Родопи?
• а) Харамийска пещера, Триградското ждрело;
• б) Перперикон, светилището при село Татул;
• в) Национална обсерватория Рожен, пещерата Бачо Киро;
• г) архитектурен резерват Широка Лъка, Дряновски манастир;








Верни отговори

1 – б, в 11 – б
2 – а 12 – а
3 – б, г 13 – а, г
4 – в 14 – б
5 – в 15 – д
6 – а, в, г 16 – а, в
7 – г 17 – б
8 – г 18 – г
9 – а, б, в 19 – а, б
10 – в, г 20 – б

TEARS
03-04-2009, 16:50
http://download.http://www.teenproblem.net/school/27591/test+po+geografiya+za+kandidat+studentski+izpit/?search=9881541&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/138873/matura+po+geografiya/?search=9881595&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/26813/kandidatstudentski+test+po+geografiya/?search=9881606&po=10

http://download.http://www.teenproblem.net/school/148931/test+po+geografiya/?po=13

http://download.http://www.teenproblem.net/school/204881/test+za+dzi+po+geografiya+i+ikonomika/?po=23

Тези теми много ми трябват за матурите :)
Предварително Благодаря :)




География и икономика
Изпит за промяна на оценката
10 клас

Изпитът по география и икономика обхваща съдържанието по социално-икономическа география на света, което се изучавае в профилираните гимназии в 10 клас.
Целта на изпита е да провери и оцени степента на географските знания и умения на учени ците в съответствие с Държавните образователни изисквания.
 Знания за географията на света.
 Знания и умения за интерпретиране на икономически явления, процеси и проблеми в съвременния свят;
 Знания и умения за интерпретиране на географска информация от различни източници (географски текст, географски карти, картодиаграми, картосхеми, статистически материали и др.)

Формат на изпита
Изпитът е писмен. В структурен план се състои от три компонента, разпределени както следва:
Компонент А
Съдържа писмена разработка на географски теми или части от тях.
Компонент Б
Включва тестови задачи със структуриран и свободен отговор. Обяснение на понятия на чужд език.
Компонент В
Проверява практическите знания и умения на учениците чрез изпълнение на конкретни задачи.
Окончателната оценка от зрелостния изпит се формира от отговорите на задачите от трите компонента А, Б и В, които се оценяват с различна тежест.
Компонент А - включва учебното съдържание по география на света. Учениците развиват по избор две от предложените географски теми:
 от география на света;
Компонент А участва с най-голям дял в оценката на изпита – 45%.
Компонент Б – представлява тестови задачи със структуриран и свободен отговор. Всяка задача със структуриран отговор съдържа четири отговора, от които само един е верен. Задачите със свободен отговор изискват само един верен отговор. Географските и икономически понятия на чужд език трябва да съдържат кратко обяснение на тяхната същност. 60:40 Компонентът формира 30 % от окончателната оценка.
Компонент В – проверява практическите знания и умения на учениците за работа с географска карта. Компонентът изисква изпълнението на две практически задачи:
 от география на света
Оценката от него формира 25 % от окончателната оценка на изпита.
Критерии за оценка: Основен критерий е степента на усвоеност на географските знания и умения в съответствие с Държавните образователни изисквания и учебните програми за 9 –12 клас.

Схема на оценяване:

Всеки от компонентите носи съответен относителен дял от окончателната оц;енка.
1. Окончателната оценка е обща за трите компонента и се формира като отношение 45 : 30 : 25 %.
Компонент А дава 45 точки ( за разработена тема от география на света ).
Компонент Б формира 15+15 точки при пълен отговор на тестовите задачи ( по една точка за всеки отговор) и правилно изясняване същността на понятията на чужд език.
Компонент В формира 25 точки при пълен и верен отговор на задачите.
2. Максималният брой точки от трите компонента, гарантиращ отлична оценка е 100 точки.
3. Минималният брой точки, който се равнява на успех среден 3,00, е 30 точки.
4. Окончателната оценка от изпита е комплексна, включва оценките от трите компонента и се формира по следната схема, в която стъпката е 0,25:


№ Брой точки Оценка
1 до 29 точки Слаб 2
2 30-34 точки Среден 3,00
3 35-39 точки Среден 3,25
4 40-44 точки Добър 3,50
5 45-49 точки Добър 3,75
6 50-54 точки Добър 4,00
7 55-59 точки Добър 4,25
8 60-64 точки Мн.добър 4,50
9 65-69 точки Мн.добър 4,75
10 70-74 точки Мн.добър 5,00
11 75-79 точки Мн.добър 5,25
12 80-84 точки Отличен 5,50
13 85-89 точки Отличен 5,75
14 90-100 точки Отличен 6,00

Примерен вариант
Компонент А:
I.Теми от учебното съдържание по социално-икономическа география на света:

1.Население на света:
а) промени в броя на населението в света;
б) средна гъстота и регионални различия в света;
в) естествено движение;
г) механично движение.
2. Енергетика в света:
а) същност, значение и особености;
б) структурата на потребяваните енергоизточници – тенденции;
в) производство на електрическа енергия; видове електрически централи;
г) проблеми и перспективи.

Компонент Б
Примерни тестови задачи:

1. От посочените страни най-богата на горски ресурси е:
а) Китай;
б) Канада;
в) Австралийски съюз;
г) Нигерия.

2. Понятието „демографски взрив“ означава:
а) рязко намаляване броя на населението;
б) висока смъртност на населението;
в) бързо увеличаване броя на населението.
г) силно изразени миграции.

3. С коя страна Франция не граничи:
а) Белгия;
б) Швейцария
в) Австрия;
г) Италия.
3.В коя държава от Западноевропейския регион най-напред е протекла промишлената революция и затова е наречена „фабриката на света“.
………………………………………… ………………………………………… ……………………
4.Обяснете на немски / английски език следните понятия:
а) пазарно стопанство;
………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… …… б) вторичен сектор на стопанството;
………………………………………… ………………………………………… ……………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………
в) естествено движение на населението;
………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ……
г) брутен вътрешен продукт
………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ………………………………………… ……

Компонент В
Практически задачи:
1. Върху картата на света със съответното буквено ( от а до д) означение отбележете следните нефтодобивни райони:
а) Персийски залив;
б) Западен Сибир;
в) Мексикански залив;
г) Северно море.

Забележка: Учебното съдържание по география и икономика в ГЧЕ „Е. Йосиф I“, гр. Ловеч се изучава по следните учебници:
10 клас: География и икономика, 9 клас; изд. Д-р Иван Богоров
10 клас на немски език: Geografie und Wirtschaftskunde f

TEARS
03-04-2009, 16:51
http://download.http://www.teenproblem.net/school/27591/test+po+geografiya+za+kandidat+studentski+izpit/?search=9881541&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/138873/matura+po+geografiya/?search=9881595&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/26813/kandidatstudentski+test+po+geografiya/?search=9881606&po=10

http://download.http://www.teenproblem.net/school/148931/test+po+geografiya/?po=13

http://download.http://www.teenproblem.net/school/204881/test+za+dzi+po+geografiya+i+ikonomika/?po=23

Тези теми много ми трябват за матурите :)
Предварително Благодаря :)



Вариант 1

1. Кои от посочените Гранични контролно-пропусквателни пунктове (ГКПП) не са разположени на българо-турската държавна граница:
• а) Малко Търново, Лесово, Капитан Андреево;
• б) Лесово, Илинден, Кулата;
• в) Калотина, Връшка чука, Дуранкулак;
• г) Малко Търново, Гюешево, Свиленград;
• д) Илинден, Златарево, Бретово;
2. България има обща дължина на сухоземните си граници от:
• а) 1181 км;
• б) 1281 км;
• в) 1081 км;
• г) 2245 км;
3. Посочете кои природогеографски обекти не са разположени по западната граница на Република България:
• а) Малешевска планина, Осоговска планина, Влахина, Руй планина;
• б) рид Гюмюрджински снежник, вр. Голям Перелик, Славянка, Бабин нос;
• в) вр. Китка, р. Тимок, Чипровска планина, Огражден;
• г) Мургаш, вр. Вейката, Дервентските възвишения, Беласица;
4. Към кои морфоструктури принадлежат областите Знеполе, Планинско-Завалската, Верило-Руйската и Коневско-Милевската планински редици:
• а) Балканидите;
• б) Рило-Родопският масив;
• в) Мизийската плоча;
• г) Краищидите;
• д) Горнотракийската низина;
5. Посочете върховете, които се намират в планина Рила:
• а) Голям Перелик, Баташки снежник, Преспа, Ком;
• б) Мальовица, Мусала, Калин, Капатник;
• в) Черни връх, Свещник, Ибър, Голям Перелик;
• г) Българка, Мургаш, Тодорка, Вежен;
6. За коя климатична област се отнася следното описание: Положителни температури, малка температурна амплитуда, мека зима със зимен максимум на валежите ( ноември – декември ):
• а) континентално-средиземноморска;
• б) черноморска;
• в) умерено-континентална;
• г) планинска;
• д) преходно-континентална;
7. Най-високо разположеното езеро в България е:
• а) Смрадливо;
• б) Рабишко;
• в) Поповско;
• г) Горно Полежанско;
8. Посочете реките, вливащи се директно в р. Дунав:
• а) Янтра, Вит, Осъм, Огоста, Бели Лом;
• б) Тимок, Ахелой, Камчия, Вит, Върбица;
• в) Резовска; Искър, Двойница, Огоста, Росица;
• г) Дяволска; Ропотамо; Тимок, Искър, Янтра;
9. Кои от изброените почвени типове не са разположени в Северна България:
• а) смолници, блатни, черноземни;
• б) канелени горски, жълтоземни, смолници;
• в) кафяви горски, черноземни, канелени горски;
• г) черноземни, сиви горски, алувиално-ливадни;
10. Кои от посочените резервати се намират в планината Рила:
• а) „Юлен” и „Тисата”
• б) „Парангалица” и „Ибър”
• в) „Скакавица” и „Централен Рилски резерват”
• г) „Баюви дупки-Джинджирица” и „Орелек”
11. Половата структура на населението зависи от:
• а) раждаемостта, миграциите и религиозния състав;
• б) раждаемостта, смъртността и религиозния състав;
• в) раждаемостта, смъртността и миграциите;
• г) раждаемостта, брачността, миграциите;
12. Посочете кои от следните селища са разположени по поречието на река Струма:
• а) Бобошево, Симитли, Кресна, Перник,
• б) Пазарджик, Белово, Стамболийски, Симеоновград;
• в) Калофер, Павел баня, Ямбол, Елхово;
• г) Маджарово, Кърджали, Ивайловград, Рудозем;
13. Кое от посочените селища е град:
• а) Цалапица;
• б) Свети Влас
• в) Айдемир
• г) Бохот
14. Регионите: Източно-родопски, Струмско-местински, и Северно-български са области на разпространяване на:
• а) захарно цвекло;
• б) пшеница;
• в) сливите;
• г) тютюнът;
15. За коя селскостопанска култура се отнася следната характеристика: Влакнодайна култура, която изисква хладен и влажен климат и има благоприятни условия за отглеждането й в причерноморската част на Добруджа:
• а) лен;
• б) коноп;
• в) памук;
• г) юта;
16. С кой отрасъл от стопанството животновъдството осъществява т. нар. Вертикална интеграция:
• а) земеделие;
• б) текстилна промишленост;
• в) хранително-вкусова промишленост;
• г) нито един от посочените;
17. В кои от посочените центрове не се добиват горивни полезни изкопаеми;
• а) Тюленово, Бобов дол, Чукурово, Деветаки;
• б) Кошава, Лъки, Кърджали, с. Бяла вода;
• в) Своге, Твърдица, Трояново, Долни Дъбник;
• г) Каолиново, Мадан, Малко Търново, Елин Пелин;
18. За кое полезно изкопаемо се отнася следното описание: Разположени са на голяма дълбочина ( 1370-1900 м ); добивът им е нерентабилен поради силна оводненост; намират се до с. Македонка в Добруджа:
• а) черни въглища;
• б) кафяви въглища;
• в) уран;
• г) лигнитни въглища;
• д) антрацитни въглища;
• е) пророден газ;
19. Мощността на АЕЦ „Козлодуй” след затварянето на I и II енергоблокове възлиза на:
• а) 3760 MW;
• б) 2880 MW;
• в) 2180 MW;
• г) 1760 MW;
20. Посочете селищата , които не са центрове на фармацевтичната промишленост:
• а) Елена, Пловдив, Белослав;
• б) Разград, Дупница, София;
• в) Троян, Пещера, Варна;
• г) Нови Пазар, Сливен, Елин Пелин;









Верни отговори от теста

1. в, д 11. в
2. а 12. а
3. г 13. б
4. г 14. г
5. б 15. а
6. а 16. б, в
7. г 17. б, г
8. а 18. а
9. б 19. б
10. б, в 20. а, г

TEARS
03-04-2009, 16:52
http://download.http://www.teenproblem.net/school/27591/test+po+geografiya+za+kandidat+studentski+izpit/?search=9881541&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/138873/matura+po+geografiya/?search=9881595&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/26813/kandidatstudentski+test+po+geografiya/?search=9881606&po=10

http://download.http://www.teenproblem.net/school/148931/test+po+geografiya/?po=13

http://download.http://www.teenproblem.net/school/204881/test+za+dzi+po+geografiya+i+ikonomika/?po=23

Тези теми много ми трябват за матурите :)
Предварително Благодаря :)




1. В коя от посочените страни държавната форма на управление е теократична
монархия?
а) Великобритания в) Саудитска Арабия
б) Испания г) Япония
2. Коя от посочените групи включва всички фактори, които влияят върху отрасловата и
териториална структура на стопанството?
а) суровини, пазари, трудови ресурси, релеф, полезни изкопаеми
б) природно-географски, обществено-политически, демографски, екологични, научно-
технически, технологични
в) полезни изкопаеми, климат, води, население, суровини, организация на
производството
г) държавна политика, форма на собственост, транспорт, пазари, научно обезпечаване
3. Същността на кое от следните понятия се изразява с разликата между темповете на
повишаване на цените и темповете на повишаване на доходите?
а) национален доход в) инфлация
б) териториално разделение на труда г) обществен продукт
4. Кои са основните етнически групи в България?
а) българи, турци, цигани в) християни, мюсюлмани, католици
б) добруджанци, мизийци, тракийци г) българи, евреи, арменци
5. Коя от следните области в България е с най-голям икономически потенциал и с най-
висока степен на икономическо развитие?
а) Пловдивска област в) София и Софийска област
б) Бургаска област г) Хасковска област
6. Структурата на земеделието в България е:
а) животновъдно – растениевъдна в) промишлено - аграрна
б) растениевъдно – животновъдна г) аграрно - промишлена
7. Посочете доказателство за нарушената възрастова структура на населението.
а) нисък относителен дял на подтрудоспособното население и висок относителен дял
на над трудоспособното население
б) висока смъртност
в) кризисно социално-икономическо състояние на страната
г) висок относителен дял на трудоспособното население
8. Кое от посочените явления не е характерно за развитието на селищата у нас след
Освобождението?
а) разцвет на занаятчийските селища в планинските и полупланинските райони
б) западане на селищата, останали далече от главните пътища
в) поява на нови селища в резултат на развитие на земеделието
г) поява на бежански селища
9. Къде в България са изградени най-големите ВЕЦ?
а) Стара планина в) Родопите
б) Рила г) Пирин
10. За кой почвен тип се отнася следното описание:
Тези почви са образувани в условията на умерено-континентален климат при
наличието на ливадно степна и лесостепна растителност върху седиментни скали.
Подходящи са за отглеждане на зърнени култури.
а) смолници в) черноземни почви
б) хумусно-карбонатни почви г) алувиално-ливадни почви
11.Кой от посочените отрасли се отнася към първичния сектор на световното
стопанство?
а) химическа промишленост
б) търговия
в) дървопреработване
г) земеделие
12. Коя от следните кратки характеристики се отнася за вторичния сектор на
световното стопанство?
а) Това е добивен сектор, който осигурява продукти за изхранване на населението.
б) Вторичният сектор обхваща най-вече сферата на услугите.
в) Вторичният сектор е преработващ сектор.
г) Това е сектор, който осигурява връзките между различните стопански отрасли и
отделните територии.
13. Кой от икономическите региони в света отговаря на следното описание:
„Регионът е един от трите икономически полюса в света; страните в него
принадлежат към различни типове икономически системи; характеризира се с
развита, високотехнологична промишленост; земеделието е интензивно;
растениевъдството е в зависимост от мусонния климат; най-голямо значение
имат зърнените култури.”
а) Западноевропейският регион
б) Азиатският регион
в) Източноевропейският регион
г) Северноамериканският регион
14. Кой от посочените райони у нас се характеризира със значително по-ниска
раждаемост от средната за страната?
а) районът на Източните Родопи (около Кърджали)
б) по долините на реките Струма и Места
в) Източна Стара планина
г) Северозападна България
15.Кой от посочените аспекти на урбанизацията, които се наблюдават в световен
мащаб, все още не е характерен за България?
а) налице е преход от средноурбанизирана към високоурбанизирана страна
б) формират се селищни агломерации
в) в напреднал стадий е процесът субурбанизация
г) градският начин на живот се разпространява в цялата страна
16.В коя от нашите планини добивът на иглолистна дървесина не е преобладаващ?
а) Рила в) Родопите
б) Пирин г) Стара планина
17.Коприненотекстилната промишленост е стар подотрасъл, чието териториално
разположение е свързано най-вече с отглеждането на копринени буби (пашкули).
Кой от посочените градове е средище на тази промишленост?
а) Варна в) Хасково
б) Добрич г) Разград
18.Коя от посочените характеристики на водите в България е неправилна?
а) В страната има сравнително малко количество води.
б) Водите са разпределени равномерно по територията на страната.
в) На сушата се срещат всички видове води, без ледници.
г) В планинските райони има по-големи запаси от води.
19.Средната част на Дунавската равнина е разположена…
а) от река Янтра до Черно море
б) между реките Цибрица и Огоста
в) между долините на река Вит и река Янтра
г) от река Тимок до река Вит
20.Кой от природните резервати на територията на България е разположен в
планината Витоша?
а) Стенето в) Дервиша
б) Джендема г) Бистришко бранище
21.Кой от следните продукти е един от основните за отрасъла черна металургия?
а) олово
б) мед
в) стомана
г) алуминий
22.Кое от следните характеристики е вярна?
Автомобилният транспорт е…
а) сравнително нов вид транспорт, предназначен за превозване на големи
количества нефт на дълги разстояния
б) подходящ за превозване на товари и пътници на относително кратки разстояния
в) предназначен за превоз на обемни и тежки товари на големи разстояния
г) най-старият вид транспорт за превозване на тежки товари, който се използва
поради ниската себестойност на превозите
23.Коя от посочените характеристики не се отнася до пазарното стопанство?
а) наличие на свобода на предприемачеството
б) решенията за производство се определят от потребностите на пазара
в) конкуренцията е силно ограничена
г) личният интерес е основна движеща сила
24.Като неизчерпаеми енергийни ресурси могат да се разглеждат:
а) въглищата
б) нефтът и природният газ
в) дървесината и рудите
г) слънчевата енергия и енергията на вятъра
25.За кой отрасъл на стопанството в България се отнасят следните характеристики:
„В този отрасъл се използват различни суровини като варовик, нефт и природен
газ;той формира значителна част от българския износ;в голяма степен в него се
прилагат нови технологии;причинява опасни замърсявания и е силно зависим от
транспорта.”
а) металургия
б) машиностроене
в) енергетика
г) химическа промишленост
26.При кое от посочените селища не е изградена свободна икономическа зона?
а) Русе
б) Видин
в) Драгоман
г) Плевен
27.Родопският район на цветната металургия е специализиран в производството на…
а) електролитна мед и меден концентрат
б) злато и сребро
в) олово и цинк
г) сярна киселина и син камък
28.Зелениката е растение, което се среща във…
а) Стара планина в) Рила
б) Пирин г) Странджа
29.За коя българска планина се отнасят следните характеристики:
„Простира се от българо–сръбската граница на запад до Черно море на изток; за
нея са присъщи гънковите структури; монолитното заравнено било има верижно
простиране и над него се издигат отделни купеновидни върхове.”
а) Родопи
б) Пирин
в) Рила
г) Стара планина
30.Астрономическото географско положение на територията на България се определя от географските координати на крайните й точки. Кой от изброените географски обекти е най-западна точка на територията на България?
а) връх Вейката
б) връх Китка
в) връх Богдан
г) връх Връшка чука


ОТГОВОРИ
1-В
2-Б
3-В
4-А
5-В
6-Б
7-А
8-А
9-В
10-В
11-Г
12-В
13-Б
14-Г
15-В
16-Г
17-В
18-Б
19-В
20-Г
21-В
22-Б
23-В
24-Г
25-Г
26-Г
27-В
28-Г
29-Г
30-Б

TEARS
03-04-2009, 16:53
http://download.http://www.teenproblem.net/school/27591/test+po+geografiya+za+kandidat+studentski+izpit/?search=9881541&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/138873/matura+po+geografiya/?search=9881595&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/26813/kandidatstudentski+test+po+geografiya/?search=9881606&po=10

http://download.http://www.teenproblem.net/school/148931/test+po+geografiya/?po=13

http://download.http://www.teenproblem.net/school/204881/test+za+dzi+po+geografiya+i+ikonomika/?po=23

Тези теми много ми трябват за матурите :)
Предварително Благодаря :)



ТЕСТ ЗА ДЗИ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

КОМПОНЕНТ А
Направете писмени разработки върху посочените теми от учебното съдържание по География
на света и География на България.
I. Фактори за развитие на стопанството.
1. Природногеографски фактори
2. Социално-икономически фактори
3. Екологични фактори
II. Води на България
1. Същност, значение и особености на водните ресурси на България.
2. Видове води:
а) Повърхностни- реки, езера, блата
б) Подземни- грунтови, напорни, карстови, минерални
3. Стопанскаоценка на водните ресурси.
4. Екологични проблеми.
КОМПОНЕНТ Б
1. Разстоянието между две селища на картата е 30 см. Мащабът е 1: 40 000 000. Колко е
действителното разстояние между двете селища?
А) 12 км.
Б) 1 200 км
+В) 12 000 км.
Г) 120 км
2. Коя е вярната последователност на изброените геоложки ери, от най-старата към най-
младата?
А) докамбрий, мезозой, неозой, палеозой
Б) мезозой, неозой, докамбрий, палеозой
В) палеозой, мезозой, неозой, докамбрий
+Г) докамбрий, палеозой, мезозой, неозой
3. Ако най-ниската измерена температура е /- 40 С/, а най-високата е / + 280 С/, колко
градуса е температурната амплитуда?
А) + 240С
+Б) + 320С
В) + 70С
Г) + 1120С
4. Коя от изброените държави НЕ можете да откриете на политическата карта на Азия?
А) Бангладеш
+Б) Суринам
В) Камбоджа
Г) Мианмар
5. Кое от посочените е качествено изменение на политическата карта на света?
А) присъединяване на новооткрити земи
Б) обединяване или разпадане на държави
+В) образуване на междудържавни съюзи и организации
Г) доброволни отстъпки на територии между страни
6. В коя от изброените страни средната възраст на населението е най- ниска?
+А) Парагвай
Б) Япония
В) Унгария
Г) България
7. Допълнете пропуснатото:
«В условията на пазарното стопанство се осъществява свободно движение на стоки, услуги,
работна сила и.................................. .»
Отговор: капитали
8. Коя от изброените държави разполага с най-богата собствена суровинна база?
+А) Русия
Б) Япония
В) Франция
Г) Германия
9. Оптическите прибори на световно известната фирма “Карл Цайс” се произвеждат в град:
А) Мюнхен
Б) Щутгарт
+В) Йена
Г) Франкфурт на Майн
10. Производството на битова електроника с марките “Сони”, “Хитачи” и “Шарп” е на:
А) Южна Корея
+Б) Япония
В) Германия
Г) САЩ
11. В коя от изброените области НЕ е изграден ГКПП?
А) Благоевградска
Б) Софийска
+В) Смолянска
Г) Бургаска
12. Кои от посочените екзогенни процеси НЯМАТ съвременно проявление в България?
+А) глациални
Б) ерозионни
В) дефлационни
Г) карстови
13. Мрамор в България се добива край:
А) Провадия
+Б) Берковица
В) Кошава
Г) Сеново
14. В коя климатична област е измерена абсолютната минимална температура /-38,30С/ за
България?
+А) Умереноконтинентална
Б) Преходноконтинентална
В) Континентално-средиземнорска
Г) Планинска
15. Коя от изброените реки се влива в Черноморския отточен басейн?
А) Марица
Б) Арда
В) Тунджа
+Г) Осъм
16. Кой почвен тип се включва в планинската почвена област?
+А) кафяви горски почви
Б) сиви горски почви
В) канелени горски почви
Г) жълтоземни почви
17. Осоговско-Беласишката планинска верига включва планините:
А) Осоговска, Влахина, Милевска, Огражден, Беласица
Б) Осоговска, Влахина, Малешевска, Конявска, Беласица
+В) Осоговска, Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица
Г) Осоговска, Земенска, Малешевска, Огражден, Беласица
18. Кои от посочените райони са с най-ограничени трудови ресурси?
А) големите градове
Б) Лудогорието, Източните Родопи
+В) Краище, Странджа-Сакар
Г) долината на р. Места
19. За кой град се отнася следната характеристика:
“ Разположен е в Южна България, в Горно-Тракийската низина. Образуван от сливането на
три села - Черноконево, Марийно и Раковски, през 1947 година /бригадирското движение/.
Център е на химическата и циментовата промишленост.”
.................................................. .................................................. ...............................
Отговор: Димитровград
20. Коя от изброените култури НЕ е зеленчукова?
А) картофи
Б) бамя
+В) соя
Г) патладжан
21. Енергиен баланс наричаме:
+А) разликата между произведената и потребената енергия
Б) разликата между вноса и износа на енергия
В) разликата между произведената и потребената електроенергия
Г) нито едно от посочените
22. Кое от изброените твърдения за черната металургия в България НЕ е вярно?
А) трудоемък отрасъл
+Б) осигурена суровинна база
В) енергоемък отрасъл
Г) поддържа връзки с металообработването
23. Кое производство се отнася към органичната химия?
А) торове
Б) соди
+В) пластмаси
Г) карбид
24. Разположението на захарната, консервната и растително-маслената промишленост се
определя от:
+А) суровини
Б) транспорт
В) потребление
Г) енергиен фактор
25. В коя област НЯМА изградена нито една ж. п. линия?
А) Бургаска
Б) Кърджалийска
В) Хасковска
+Г) Смолянска
26. Кои от изброените природни забележителности се намират в Родопите?
А) Стобските пирамиди, Ягодинската пещера
+Б) Триградското ждрело, Чудните мостове
В) пещерата Снежанка, Побитите камъни
Г) пещерата Дяволското гърло, Земенския пролом
27. Кой от посочените трансевропейски коридори преминава през Югоизточния регион?
А) № 4
+Б) № 8
В) № 10
Г) № 9
28. В Североизточния Придунавски регион се намират най-големите насаждения от:
А) круши
Б) праскови
+В) кайсии
Г) вишни
29. Северният Централен регион е с най-големи запаси на:
А) мрамор
+Б) глини
В) лигнитни въглища
Г) желязна руда
30. Коя от изброените Природогеографски области се намира изцяло в Югозападния регион?
+А) Краище
Б) Рило Родопска област
В) Средногорие
Г) Задбалкански котловини
КОМПОНЕНТ В
1. Напишете имената на водните басейни, отбелязани с числа върху картосхемата на света.
Отговори:
1. Каспийско море 6. Тихи океан
2. Атлантически океан 7. Индийски океан
3. Средиземно море 8. Балтийско море
4. Северно море 9. Червено море
5. Черно море 10. Карибско море
2. Напишете имената на ГКПП и Свободните безмитни зони, които са отбелязани с числа на
картосхемата на България.

summergir1
03-05-2009, 18:31
http://download.pomagalo.com/6113/bylgariya+i+evropeiiskiyat+syyuz/
мерси предварително :-)

TEARS
03-05-2009, 18:36
http://download.http://www.teenproblem.net/school/6113/bylgariya+i+evropeiiskiyat+syyuz/
мерси предварително :-)



Висше училище „Земеделски колеж”
ЦДО – гр. Велико Търново


КУРСОВА РАБОТА
по


Дисциплината: Макроикономика
Преподавател: Проф.дин. Иван Димов


на тема:
България и Европейският съюз: история, състояние, проблеми и перспективи


Разработил: Мирела Христова Джамбазова
/име, презиме, фамилия/
Факултетен №: АИД 6005

Специалност: Аграрна икономика
Курс, семестър, учебна година: I курс, II семестър, 2005/2006 год.




С ъ д ъ р ж а н и е :



I. Увод
II. Исторически стъпки и състояние по пътя към Европа
1. Начало на официалните отношения на България с Европейската общност
2. Европейско споразумение за асоцииране
3. Начало на процеса на присъединяване
4. Преговорите за присъединяване
III. Перспективи
1. За обществото ни
2. За отделния български гражданин
IV. Недостатъци
V. Заключение


















I. Увод
През периода на своето съществуване ЕС се превърна в един от важните фактори в международните отношения не само в Европа, но и в международен мащаб. Причината, поради която тази мощна икономическа групировка в Западна Европа се намира днес в центъра на съвременните международни отношения, произтича от мащабите и дълбочината на интеграционните процеси, които протичат както вътре в нея, така и от неизбежните връзки с другите страни, които все още остават извън нея.
Подобно на бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа, България дълго време нямаше възможност да се включи в протичащите в Западна Европа процеси. Сериозни пречки за присъединяването на страната към общността на развитите държави бяха системата от диаметрално противопоставени политически, икономически и военни блокове, възникнали след края на Втората световна война, а също и идеологическото, политическото и военното противоборство на Изтока и Запада. След разпадането на Източния блок пред страни на Централна и Източна Европа се откри възможност за интегриране на стопанствата им в единната икономика на развитите държави от Западна Европа.
II. Исторически стъпки и състояние по пътя към Европа
1. Начало на официалните отношения на България с Европейската общност
България установява официални дипломатически отношения с Европейската общност на 8 август 1988 г. Този акт е последван от започването на преговори за подписване на търговска спогодба. На 8 май 1990 г. между България и ЕИО е подписана “Спогодба за търговия, търговско и икономическо сътрудничество”, която е основа за развитието на търговските отношения между страните.
2. Европейско споразумение за асоцииране
В началото на 90-те години в страните от Централна и Източна Европа протича динамичен процес на съществени политически, икономически, социални и културни промени. На 1 ноември 1990 г. България е включена в Програмата Фар и започва да получава ежегодна безвъзмездна помощ от ЕС за подкрепа на реформите и за подготовката на страната за пълноправно членство. Между май 1992 г. и февруари 1993 г. Общността открива преговори за асоцииране и на 8 март 1993 г. в Брюксел е сключено Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА) между България и Европейските общности и техните държави членки.
Паралелно със Споразумението за асоцииране е договорено и така нареченото Временно споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси, между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана от една страна, и Република България от друга. Временното споразумение съдържа онези разпоредби от Споразумението за асоцииране, които определят търговско-икономическите отношения. За да се предотврати излишно забавяне на влизането в сила на онези разпоредби, които засягат създаването на зона за свободна търговия, страните се съгласяват да подпишат Временно споразумение, което да се прилага преди да е приключила процедурата по ратификация.
След приключване на ратификационните процедури Европейското споразумение за асоцииране влиза в сила на 01.02.1995 г. Целите на споразумението покриват следните области:
• установяване на свободна търговия с индустриални стоки;
• взаимни преференции при вноса на земеделски продукти;
• постепенна либерализация на движението на капитали на работна сила;
• предоставянето на услуги, както и развитието на политическия диалог.
До членството на България в ЕС Споразумението за асоцииране и свързаните с него документи са законовата база за отношенията между България и ЕС и изграждат институционалната рамка на тези отношения. Споразумението за асоцииране съдържа и необходимия механизъм за прилагане, управление и наблюдение на всички области на отношенията. Институционалният механизъм, който управлява отношенията между страните, включва Съвет по асоцииране, Комитет по асоцииране и Парламентарен комитет по асоцииране.
3. Начало на процеса на присъединяване
През декември 1994 г. ЕС приема присъединителната стратегия за подготовката на асоциираните страни за членство. Основен елемент от тази стратегия е структурираният диалог, който се изразява в провеждането на редовни срещи между представители на ЕС и държавите, подписали ЕСА. През 1995 г. сътрудничеството между асоциираните страни и ЕС се задълбочава, след като Европейската комисия публикува Бяла книга за подготовката на страните от Централна и Източна Европа за интегриране в Единния пазар. В нея са посочени 23 области, в които асоциираните страни трябва да сближат националните си законодателства с общностното право.
Официалната молба на България за членството в Съюза, подкрепена с единодушно решение на Народното събрание, е подадена на 16 декември 1995 г. Тя е връчена на Европейския съвет в Мадрид на испанския вътрешен министър Хавиер Солана.
През 1998 г. българското правителство приема Национална стратегия за подготовка на страната за пълноправно членство в Европейския съюз. Тя очертава основните направления на дейността на страната в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Становището на Европейската комисия по молбата на България за членство, заедно с тези на останалите страни-кандидатки, е публикувано като част от План 2000 (Agenda 2000) на 16 юли 1997 г. Становището оценява доколко Република България, като страна-кандидатка за членство, е готова да започне преговори за присъединяване.
В План 2000 Европейската комисия формулира така наречената засилена предприсъединителна стратегия за подкрепа усилията на страните-кандидатки и приема документ, наречен “Партньорство за присъединяване”. Целта е да се обединят в единна рамка всички видове и форми на техническо и финансова съдействие, да се мобилизират и използват по възможно най-ефикасния начин всички съществуващи и бъдещи ресурси и механизми на Общността на подготовка на отделните кандидати. В документа се отбелязват приоритетните действия в краткосрочен и дългосрочен план, които станата-кандидатка трябва да предприеме, за да изпълни критериите за членство, като по този начин се определят и сферите, в които да се концентрира финансовата и техническа помощ на ЕС.
4. Преговорите за присъединяване
Преговорите са официално открити на първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяване на България към ЕС на 15 февруари 2000 г. на ниво министри на външните работи.
Преговорите за членство на България в ЕС покриват приемането от страната на действащите и потенциалните права и задължения, свързани със системата на Съюза и институционалната рамка, познати като “acquis communautaire (Достижения на общностното право).
“Acquis” включва:
- Съдържанието, принципите и политическите цели на Договорите;
- Законодателство, прието съобразно Договорите и решенията на Европейския съд;
- Изявления и резолюции, приети в рамките на Съюза;
- Общи стратегии, съвместни действия, общи позиции, декларации, заключения и други актове в рамките на Общата външна политика и политика за сигурност;
- Общи стратегии, съвместни действия, общи позиции, декларации, заключения и други актове в рамките на областите правосъдие и вътрешни работи;
- Международни споразумения, сключени от Общността и тези, подписани между държавите членки по отношение на действия на Съюза.
Приемането от България на тези права и задължения, поради своята специфика, може да изисква технически уточнения и временни преходни мерки, които се уреждат в преговорния процес. Преговорите се провеждат под формата на междуправителствени конференции на страните-членки на ЕС със страните-кандидатки. Преговорните сесии се провеждат на ниво министри или заместник-министри, т.е. постоянни представители на страните-членки и посланици или главни преговарящи за страните-кандидатки.
Организацията на преговорите на Междуправителствената конференция следва обичайната практика в двустранните преговори, при която всяка делегация има ръководител. За българската делегация ръководител е Министър на външните работи на Република България, а за делегацията на страните членки на ЕС ръководител е Министърът на външните работи на страната, председателстваща ЕС. Преговорите се домакинстват от Ръководителя на делегацията на страните членки на ЕС.
Всяка от страните по преговорите се придържа към точно дефинирана писмена позиция по време на срещите.
През 2002 г. България вече е отворила всички преговорни глави. През октомври 2002 г. Европейската комисия публикува Редовните годишни доклади за всяка страна-кандидатка. В доклада за България се казва, че страната има вече “функционираща пазарна икономика” и че Европейската комисия подкрепя желанието на страната ни да се придъедини към ЕС през 2007 г. В заключенията на Европейския съвет от Брюксел, състоял се на 24 и 25 октомври 2002 г., държавите-членки приемат оценката на Комисията за България и изразяват подкрепата си за усилията на страната ни да постигне целта-членство в ЕС през 2007 г.
Комисията разработва и приема документ, наречен пътна карта, който обхваща периода до 2007 г. Европейският съвет в Копенхаген от декември 2002 г. приема предложение от Комисията пътни карти за България и Румъния и одобрява увеличената преприсъединителна помощ за тях. С пътната карта за България (и Румъния) не се поставят нови условия за членство извън Копенхагенските критерии. Посочват се основните стъпка, формулират се подробно предстоящите задачи по пътя към членството ни в ЕС. Това е сторено въз основа на поетите от страната ни ангажименти в процеса на преговорите за присъединяване. Специален акцент се поставя върху административния и съдебния капацитет за прилагане на достиженията на общностното право.
Пътната карта се актуализира периодично с оглед развитието в страната ни и непредъка в преговорите. В редовните доклади за напредъка на страната ни по пътя към членството й в ЕС, Европейската комисия включва и оценка за изпълнението на пътната карта.
През юни 2004 г. България успешно приключи преговорите за членството в ЕС. От този момент страната навлезе в нова фаза на засилена подготовка за присъединяване към ЕС.
Договорът за присъединяване бе подписан на 25 април 2005 г. и ратифициран на 11 май 2005 г. С подписването на договора за присъединяване България получи статут на присъединяваща се страна (acceding country) и възможност за реално участие е “живота” на евроинституциите.
III. Перспективи
Най-общo плюсовете от присъединяването на България към ЕС могат да бъдат разглеждани в два основни аспекта-за развитието на българското общество като цяло и за хората.
1. За обществото ни:
Във финансово отношение ползата от присъединяването на България към ЕС е очевидна. Според финансовата рамка, договорена с ЕС, България ще получи 4,5 млрд. евро за първите 3 години след присъединяването си към Съюза. За инфраструктурни проекти ще получи 2 милиарда и 300 милиона евро според подписания присъединителен договор, което ще даде възможност да се подобри качеството на живота у нас. Освен това бихме могли да се надяваме на 100 млн.евро като регионална помощ, 220 млн. за образование и научни изследвания, 700 млн. за селско стопанство, ако бъдем приравнени с Гърция.
Освен във финансово отношение ефект от присъединяването ще има и в икономическо отношение. Присъединяването ни към ЕС ще ни осигури годишен прираст на БВП от най- малко 1%. Това се дължи на факта, че България ще бъде част от огромен пазар с 475 млн. потребители и ще даде възможност за износ на наши стоки при изгодни условия. От своя страна България ще може да внася при много по- благоприятни условия стоки за близо 1,5 млрд. евро. Българските предприемачи ще имат възможност да участват в търгове за възлагане на поръчки на стойност над 100 млрд. евро – една възможност, от която те са лишени. Но за да имат шансове там, те трябва да бъдат конкурентно способни и да притежават необходимото технологично ниво и ресурси.
Присъединяването към ЕС ще доведе до утвърждаване на по-нататъшното мирно и демократично развитие на страната ни като част от укрепването на мира, сигурността и демокрацията на континента.
Членството в ЕС ще доведе до повишаване на стандарта и качеството на живот на цялото ни общество. Българите се интересуват дали ще станем по-богата страна след присъединяването ни към Съюза. Опитът на други присъединили се държави като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания показва категорично, че те ускорено се развиват към по-висок стандарт и по-дълбоко качество на живот за хората. Приемът на всяка страна кандидат ще даде възможност на нейните жители да се ползват от достиженията на Съюза, които осигуряват по-висок жизнен стандарт на неговите граждани. Възприемането и прилагането на европейското законодателство включва и важни сфери на социалната политика като ограничения в работното време, задължителни минимални стандарти за сигурност на работното място, равенство на половете и други мерки за преодоляване на дискриминацията. Освен това след приема в Съюза България трябва да изпълни изискванията на ЕС за условия на труд, на образование и за опазване на околната среда, на хранителна и санитарна защита. Това постепенно ще даде възможност на българските граждани да заживеят по-добре заради по-високите изисквания и норми в тези области.
Интегрирането на България в ЕС означава постепенна модернизация на обществото ни чрез прилагане на европейските правила, норми и практики във всички сфери на икономическия и социалния живот на страната. Членството предполага още реформиране на административната система, така че у нас да се утвърди модерна и ефективна администрация, която работи изцяло в услуга на гражданите. Присъединяването със сигурност ще наложи и реформирането на съдебната система в посока на по-голяма ефективност. Освен това, въвеждането на европейските норми силно ще увеличи корупцията.
2. За отделния български гражданин:
Някои от предимствата на присъединяването ще бъдат почувствани веднага, други-на по-късен етап, в зависимост от договорените преходни периоди по време на преговорите.
Първото предимство, след като станем част от ЕС, е да получим допълнителни права като “европейски” граждани. Това означава, че ще можем да участваме в изборите за Европейски паламент и за местни органи на управление, да получим съдействие от Европейския омбудсман. Гражданските права гарантират на всеки гражданин на ЕС възможността да гласува за Европейски парламент и общински избори и да бъде избиран за депутат.
Друг “плюс” от присъединяването ни е това, че ще можем да живеем, учим, а след определен период – и да работим – в избрана от нас държава-член на ЕС. С присъединяването на страната ни към ЕС българските граждани ще получат възможността да участват равноправно на европейския пазар на труда след изтичането на 2-годишен преходен период, през който всяка страна членка ще прилага своята политика по отношение на приема на работници от новоприетите държави и който може да се удължи, но не повече от 7 години. През този период гражданите ще могат да работят в ЕС единствено с разрешително. Всяка страна-членка ще определя сама в зависимост от потребностите на собствения си пазар на труда дали изисква такъв период. Гражданите от новоприсъединените държави ще са с предимство пред кандидатите за работа от трети страни.
Европейска здравноосигурителна карта, която ще замени сегашните процедури, даващи право на спешна и неотложна медицинска помощ в ЕС, ще бъде въведена в България от 1 януари 2007 г. Картата ще съдържа обща здравна и осигурителна информация за пациента. При преглед от общопрактикуващ лекар или при купуване на лекарства пациентът ще ползва само картата си като документ. Лекарствата, които трябва да бъдат изписани, също ще бъдат кодирани в картата. Въвеждането на електронната карта означава, че България трябва да има унифициран софтуер с останалите европейски държави, като дизайнът й ще бъде еднакъв за всички страни. Тя ще позволи и достъп до лечение в чужди държави. Освен всички други предимства ще позволи и високата мобилност на пациентите, и гарантиране на защитата на личните данни.
Перспектива за българските предприемачи е това, че те ще получат досъп до нови пазари, на които да предлагат своите стоки и услуги. Свързаната с това модернизация и повишена конкурентноспособност ще позволи на българския потребител да получава качествени стоки.
Ще можем в по-широк мащаб да участваме в програмите на ЕС в различни области. Много българи вече са получили такава възможност. Но значението на европейските програми и фондове ще бъде много по-осезаемо след членството, когато финансовият ресурс ще се увеличи значително.
Гражданите на Европейския съюз могат да пътуват свободно, да работят, учат или придобиват допълнителна квалификация и да получават социални и здравни осигуровки, в която и да е от страните членки на ЕС. Българските граждани и сега имат свободата да пътуват без визи в страните от Шенгенското споразумение. Но с придобиването на качествено образование, съпоставими образователни степени, общоприети дипломи и квалификации ще могат истински свободно да се движат и работят в Обединена Европа след присъединяването на България.
С присъединяването на България към ЕС се открива възможност за получаване на качествено образование в съответствие в европейските изисквания, както и приемането и признаването на дипломите и професионалните квалификации в страните-членки на ЕС. В България вече са налице необходимите закони за признаването на дипломи и професионални квалификации в съответствие в европейската система.
Друго предимство, което присъединяването ни към ЕС ще ни осигури това е, че европейските граждани се ползват от социална защита във всяка страна-членка. Това означава, че при движение от една страна в друга се запазва правото на пенсия, майчинство, семейни помощи и всякакви други обезщетения.
Недостатъци
Това, което обикновено се възприема като “минус”, е свързано с три големи проблема-участието на страната във вътрешния пазар на Съюза, подобряване качеството на живот и упражняването на държавния суверинитет.
Пълноценното участие на България във вътрешния пазар на ЕС означава българските фирми да са изложени на по-голяма конкуренция и предполага повече усилия от тяхна страна за изпълнението на всички изисквания на европейското законодателство за качество и стандартизация на производството.
По-доброто качество на живот предполага по-добри условия на труд, по-чиста и по-добре устроена околна среда, по-качествени храни и други стоки. И двете проблемни области налагат намирането на инвестиции, промяната на начина на работа и преодоляването на инертни навици и стереотипи-затова те се усещат особено болезнено в първите години на членството. Целта на екипите, водещи преговори с ЕС от името на България, е да направят прехода възможно по-плавен, без обаче да се пропуска един основен принцип-всички членове на ЕС да спазват едни и същи правила.
Въпросите на суверинитета във връзка с присъединяването са и реалност, и мит. Реалният проблем на преотстъпване на суверинитет съществува в две важни сфери-външната търговия и валутната политика (приемането на единната валута-еврото). Във всички останали сфери България ще упражнява националния суверинитет съвместно с другите държави-членки при вземането на решения в основната европейска институция-Съвета на ЕС (Съвета на министрите). Български министри ще отстояват българските интереси в коалиции с други държави членки. Решенията на Съвета, които ще трябва да се изпълняват в целия ЕС, т.е. и у нас, ще бъдат вземани с участието и на наши официални представители, а няма да ни бъдат налагани от някакъв митически “Брюксел”. Членството в Съюза ще ни даде по-добра възможност да остояваме националните си интереси на общоевропейско ниво. А това е особено необходимо с оглед на глобализацията.
Друго нещо, което ще се отрази негативно след присъединяването е, че върху пазарните цени на много от стоките у нас в самото начало ще бъде оказан доста сериозен натиск. Така например енергийните цени ще трябва да се повишат с близо 50%, за да се изравнят с европейските стойности. Глобализацията на икономиката и дерегулацията в енергийния сектор, както и засилената конкуренция биха могли да отдалечат този процес и когато дойде време за присъединяване, вътрешните цени вероятно ще са достигнали европейските. Но първоначалния шок ще бъде кратък и не толкова болезнен като удара от началото на 90-те години. При това то е, така да се каже, благоприятното зло. Ценовият натиск върху стоките, който ще бъде последица от отварянето на границата, увеличената производителност на труда и повишената покупателна способност, поради увеличаване на доходите ще повлияят благоприятно върху българските потребители. Това ще се дължи на факта, че стоките ще бъдат по- евтини или на същите цени, но с по- високо качество. В същото време ще се увеличи нивото на безработицата. Нарастващите темпове на растеж до значителна степен ще компенсират този негативен ефект.
Заключение
Със сигурност членството на страната ни в Европейския съюз е добра перспектива за нас. Интегрирането ни в семейството на развитите европейски държави от ЕС означава постепенно споделяне на напредъка и благоденствието, което те са постигнали. Ние ще си останем българи и след членството и ще запазим своята национална идентичност, защото ЕС е общност на многообразието. За да се чувстваме обаче европейци наравно с другите, трябва и да се променим. Необходимо е да загърбим някои свои вредни инертни навици, разбирания и стереотипи, като например навика си да пренебрегваме законите и нормите, които определят правилата и реда в живота ни. Добре подреденият и организиран Европейски съюз ще ни наложи да се научим да живеем по правила-в личния си живот, в отношенията между хората, в бизнеса, навсякъде.








Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я

1. Информационен център за европейска интеграция “ДОМ НА ЕВРОПА” и Фондация за развитие “Читалища”-клон Сливен, Основни факти за Европейския съюз, Справочник, 2005 г.
2. www.horizonti.bg
3. Институт по публична администрация и Европейска интеграция, “Интегриране на България в Европейския съюз”, 2004 г.
4. Делегация на Европейската комисия в България, Често задавани въпроси за разширяването на Европейския съюз, София, 2002 г.
5. Информационен център за европейска интеграция “ДОМ НА ЕВРОПА” и Фондация за развитие “Читалища”-клон Сливен, Европейският съюз за малдите хора, Справочник, 2005 г.

TheArchEnemy
03-06-2009, 09:04
здравейте! трябва ми темата за Гео Милев и литературен кръг "Везни" от помагало.
http://download.pomagalo.com/229960/geo+milev+i+literaturen+kryg+vezni/?po=10
и ако може също някоя от тези теми:
Малки и средни предприятия в туризма http://download.pomagalo.com/219636/malki+i+sredni+predpriyatiya+v+turizma/?po=4
Малки и средни предприятия в агробизнеса http://download.pomagalo.com/173635/malki+i+sredni+predpriyatiya+v+agrobiznesa/?po=10
МСП в България http://download.pomagalo.com/139219/msp+v+bylgariya/?po=38
мерси предварително! :-)

exclusive__16
03-06-2009, 15:06
мн спе6но ми трябват тези плс :S

http://download.pomagalo.com/91796/graf+monte+kristo/?po=6


http://download.pomagalo.com/91983/romantichnata+mechta+za+choveka+v+graf+monte+krist o/?po=7



http://download.pomagalo.com/108084/romantichni+elementi+v+graf+monte+kristo/?po=9



http://download.pomagalo.com/226441/graf+monte+kristo++romantichniyat+geroii/?po=12

SoFarSoG00d
03-06-2009, 18:53
Реферат
на тема:

Граф Монте Кристо





Подготвил: Проверил:
Валентина Ченешева 10д Ив.Бобева


Съдържание:

• Проблемът престъпление и наказание

• Романтичните елементи в романа

• Вечното и преходното в романа





Проблемът престъпление и наказание



Това, което прави най –силно впечатление в романа на Александър Дюма –“Граф Монте Кристо” са проблемите за престъплението и наказанието, които стоят в центъра на творбата. Темата за престъплението и наказанието е поставена с отнемането на човешкото щастие. Главния герой и Едмон Дантес, обикновен моряк, който в навечерието на годежа си е обвинен в бонапартизъм и е хвърлен без съд и присъда в ужасния затвор – замъка Иф. Трагичния обрат в живота му настъпва не по негова вина, а заради заговор. Доносът, заради който Едмон е пратен в затвора е дело на завистливия Данглар и влюбения в годеницата му Мерседес ,Фернан. А помощникът на кралския прокурор дьо Вилфор го осъжда като опасен бонапартист, от корист, свързана със собствената му кариера. По този начин Данглар, Фернан и дьо Вилфор извършват престъпление като разрушават живота на един невинен човек и отнемат щастието му. Всяко зло обаче неизбежно предизвиква желание за отмъщение и справедливост, а когато едно отмъщение е дълго време замислено, то се превръща в целенасочено деяние за наказание на извършените злини, отдаване на заслуженото на извършителите на злото.
Едмон Дантес прекарва 14 години в подземията на крепоста Иф, където се среща с италианския абат Фария, който го обучава и му разкрива тайното местонахождение на едно несметно богатство. След смъртта на абат Фария Едмон успява да избяга от крепостта Иф и преминава през множество перипетии, воден от желанието да въздаде справедливо възмездие на своите врагове. Едмон се променя коренно и се явява пред парижкото общество като граф Монте Кристо. Зад неговата непроницаема маска се крие фигурата на един неподозиран и затова още по –опасен отмъстител. Граф Монте Кристо иска да накаже враговете си, затова че са го обрекли на бавна и мъчителна смърт. Той иска те да страдат, както той е страдал и да загубят всичко, на което държат, както той е загубил щастието и любовта си. Открил веднъж виновниците за случилото му се зло, той ги преследва неумолимо използвайки техните минали и настоящи грехове, както и слабостите им и ги довежда до физическо и духовно унищожение. Дантес въплъщава справедливостта чрез отмъщението. Водейки се от мисълта, че въздава справедливост и че помага на доброто да победи злото, дори когато се стигне до насилие, той оправдава действията си и вярва в схващането за правото на отмъщение при всички обстоятелства. Графът излага на показ престъпленията на своите врагове и ги тласка към самоизобличение. Заслепени от парите, които са придобили, нравствено деградирали и духовно обезличени, противниците на граф Монте Кристо получават това, което са заслужили. Данглар изгубва дъщеря си и е разорен. Дьо Вилфор загубва близките си и полудява. Фернан, също лишен от семейството си и от гражданското си достойнство, се самоубива. Това е възмездието, което справедливо сполита всеки от тях. Опитът да се накажат престъпленията довежда до нови и до нараняването на невинни жертви. Героят достига една граница, зад която вече сам започва да върши зло, но това престава под влиянието на любовта. Любовта му към Мерседес е все още жива, въпреки че той не й е простил, че не го е дочакала. Граф Монте Кристо осъзнава, че той не може прекалено дълго да се смята за оръдие на провидението и че трябва да остави Бог да се погрижи за по – нататъшното отмъщение. Той се разкайва затова, че се е помислил за равен на Бога и се е наел сам да раздава наказание и възмездие. Проблемът за престъплението и наказанието на пръв поглед изглежда разрешен в полза на справедливостта, но всъщност той е най- трудно разрешим. Финалът на творбата остава отворен, което доказва, че щастието не може да бъде възстановено, а и че проблемът не може да бъде решен, без да се дадат нови жертви, но също така доказва и оптимизма на автора, че всеки ще получи това, което заслужава.

SoFarSoG00d
03-06-2009, 18:55
здравейте! трябва ми темата за Гео Милев и литературен кръг "Везни" от помагало.
http://download.http://www.teenproblem.net/school/229960/geo+milev+i+literaturen+kryg+vezni/?po=10
и ако може също някоя от тези теми:
Малки и средни предприятия в туризма http://download.http://www.teenproblem.net/school/219636/malki+i+sredni+predpriyatiya+v+turizma/?po=4
Малки и средни предприятия в агробизнеса http://download.http://www.teenproblem.net/school/173635/malki+i+sredni+predpriyatiya+v+agrobiznesa/?po=10
МСП в България http://download.http://www.teenproblem.net/school/139219/msp+v+bylgariya/?po=38
мерси предварително! :-)
Гео Милев и литературния кръг „Везни”

„Везни” е литературно художествено списание, което излиза в София в периода 1919г.-1922г. Година I се редактира от комитет с участието на Гео Милев, година II - от Гео Милев и Л. Стоянов. Замислено е като списание, което да популяризира книгоиздателство „Везни” и става орган на модерното изкуство и обединителен център на модерно мислещите творци – символисти и авангардисти. За това говорят имената на неговите сътрудници, между които са Ламар, Боян Дановски, Чавдар Мутафов, Л. Стоянов, Хр. Ясенов, Г. Михайлов, Н. Лилиев, Т. Траянов, Н. Райнов. Списанието редовно публикува преводи от модерни европейски поети на немски, руски и скандинавски – Р. Демел, Е. Верхарн, Ст. Маларме, Едгар Алан По, Ш. Бодлер, О. Уайлд, и др. Илюстрирано е богато и луксозно с репродукции от чужди и български художници-модернисти – Е. Мунк, Е. Шиле, Ф. Ропс, В. Кандински, М. Шагал, Ив. Бояджиев, Сирак Скитник и др. Поместени са важни статии за разивитието на нашата естетическа мисъл, каквито са статиите на Ч. Мутафов ‘Карикатурата”, „Зеленият кон”, на Николай Райнов „Изкуство и стил”, „Източно и западно изкуство”, „Символ и стил”и др.
В началото на „Везни" Гео Милев има самочувствието на защитник и пропагандатор на символизма. В статии и рецензии той воюва срещу реализма, разбирайки го в духа на символистите като принизено натуралистично изкуство и безкрило копиране на действителността. Под въздействието на символистичните идеи той заявява, че външното впечатление и външния жизнен опит нямат значение за художественото творчество. Неговите извори не са в реалността, а в свръхдействителния свят на Платоновите идеи. Поетически обект е неизразимото, скритата същност на човешката душа, която е непостижима за логиката и анализа. На мястото на логиката се утвърждава интуитивизмът, на мястото на психологическия анализ – фрагментът, който само намеква чрез символи, за да разкрие смисъла на фактите.
Тези идеи Гео Милев развива и в статията „Фрагментът”, която по своята актуалност и провиденческо улавяне на насоките на развитието на нашия литературен живот говори най-ясно, че макар Гео Милев и да защитава страстно платформите отначало на символизма, а след това експресионизма, макар и да ги отъждествява с модерността изобщо, той има сетива за новото, за промените в изкуството; и не случайно, въпреки убеждението си на символист, във „Фрагментът” отбелязва онези моменти на антитрадиционност в изкуството, които бележат новото както в поетиката на символизма, така и по – късно на експресионизма. В духа на цялата авагангардна поезия той прокламира асоциативност и интуиция наместо логика и описателност.
С пълно основание, въз основа на опита на европейското изкуство и на едно предусещане на развитието на нашия литературен живот през 20-те години Гео Милев заявява: „Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно, напълно или: недопълнено с обяснителни подробности на непосредствената логика.” Но под фрагментарност Г. Милев разбира : „Синтез в мисълта и синтез в средствата. Сгъстяване.” То означава още премахване на „логическите мостчета” между отделните части на творбата, отричане на логичното начало в името на други – асоциативни връзки – далечни, интуитивни, метафорични. На мястото на реалистичната илюзивност Гео Милев поставя изкуството на алюзията, на мястото на нещата – тяхната есенция, на мястото на епичното – лирическото начало, на мястото на традиционната обективност и яснота – модерното изкуство с неговата неяснота, интуитивно внушение и загатнатост, които не описват, а „въплащават смисъла, есенцията на нещата”.
Целта на „Везни” е да пропагандира творбите и естетическите идеи на модернизма, за да тласне българското изкуство по нов път, отговарящ на съвремието. То се бори с литературните преживелици, с пошлостта, с посредствеността в културата от позициите на по-висок естетически критерий.
Нетърпимост към описателството и битовизма, отричане на традиционното деление на „чуждо” и „наше", стремеж да се достигнат тези, „които са ни изпреварили", е духът на редица статии и критични рецензии на Г. Милев през първата годишнина на „Везни". Но още в рамките на символистичната теория Гео Милев говори за синтез - за поетически синтез в образи, какъвто той открива в „Български балади" на Т. Траянов. И макар все още да счита, че „всяка истинска поезия, всяко действително изкуство е „символизъм", в духа на всяко модерно изкуство поетът и критикът брани „неразбираемостта" и „тъмнината" в изкуството, защищава тайната в изкуството говори за контрапунктност в музиката и още през първата годишнина в „Критичен преглед. Експресионистична изложба" прокламира експресионизма като основна техническа предпоставка на всяка живопис, на всяко изкуство".
Така Гео Милев кръщава новото с различни имена – ту „символизъм”, ту „експресионизъм", което показва интерес не толкова към школите сами по себе си, колкото към новаторс¬ките художествени търсения в изкуството. Не случайно в ста¬тията си за Кандински той прави връзка между Маларме и Кандински и вижда в един от големите представители на абст¬рактния експресионизъм художник, който трансформира ве¬ществото и чрез боята и линията достига до естетическо от¬лъчване на материята, до освобождаване от оковите на външ¬ната - понятната форма. Воювайки срещу „слепия, веществен реализъм", Гео Милев подчертава новото в декоративното из¬куство на Сирак-Скитник и Ив. Бояджиев, в чието творчество вижда първоизточника на изкуството - космосът и космичес¬ките елементи. Символистите акцентуваха вече върху слово¬то, модернизмът е самовластие на словото, средство за разк¬риване не на факта, а „смисъла, душата на факта".
По този начин в съзнанието на Гео Милев се извършва процес на преминаване към нови позиции, макар теоретикът на символизма и експресионизма известно време да смесва елементите на двете течения - така както това се забелязва и в: поетичното му творчество. Причините за това са много. Само¬то съзнание на Гео Милев не е устроено догматично, а всякога разпънато между истини, които си отиват и откритието на нови истини. Не без значение е и фактът, че между символизма и отричащите го авангардни течения съществува не само кон¬фронтация, но и сложен процес на трансформиране и онаследяване. Особено това важи за отношението между символизъм и експресионизъм, въпреки теоретичната негативна позиция на експресионизма не само срещу натурализма, но и срещу импресионизма и символизма.
Списанието се опитва да постигне целите си върху идеалистическа основа и затова борбата против натурализма преминава в борба против реализма изобщо. Под влияние на немския експресионизъм и изобщо на модернистичната естетика изкуството се разбира като израз на субективния свят на художника, на скритите и неуловими интуитивни изживявания. Ролята на творческата личност се абсолютизира. Отрича се връзката на художествената творба с жизнената правда и обществото, защитава се принципът за „чисто” изкуство. Обществените условия и историческите събития обаче коригират позициите на списанието и то скоро променя своя характер.
Отношението на Гео Милев към народното творчество е едновременно на традиция и деструкция - алогично докосване на хилядолетни наслоения и контрастни пластове на съвремен¬ната модерна душевност, разкъсана от безплодни стремежи и противоречия, от пътища без цел. Навлизането в света на вековни душевни пластове, в дълбините на подсъзнателното превръща фрагментите в психологични огнища, а отделните звена на творбата - в средство за възпламеняване на потока на асоциациите.
Използвал по нов начин фолклорната традиция, поетът скъсва с идиличната романтична стилизация в народно-песенен дух, очертавайки нова художествена структура на едно експресионистично творчество, в което се налага образът на съвременния човек, който предизвиква бурите и смъртта и вижда жизнения си път като кърваво пътуване през шипове и тръни, където изтича кръвта от сърцето му. С оголено сърце, „с разкъсана уста" (вариация на народната песен „Стъпил Доб¬ри" - „Край") едно ново лирическо „аз", непознато на минало¬то, бележи пътя на модерността в нашата литература.
Още в статиите си във „Везни" Гео Милев посочва, че за него художествените средства не са крайна цел, че основното, което изпълва духа на една творба, е ритъмът на човешките преживявания. В статията „Театралното изкуство" той пише: „Не е важно с какви елементи действа едно изкуство, а какво изразява с тях; не е важно с какви форми си служи едно изкус¬тво, а каква духовна ценност въплъщава с тези форми: в изкус¬твото не съществува въпрос на формата, но въпрос на духов¬ната ценност..." Антидогматизмът и силният духовен потен¬циал като основен тласък на неговото творчество е в синхрон със собствените му възгледи.
През II година макар и плахо започват да проникват някои социални идеи. В книжка 2 се печата преводът от „Дванадесетте” на А. А. Блок, стихотворението “Аs dur” от Гео Милев, което има социален подтекст, застъпва се темата за необходимостта от национална самобитност в българското изкуство. През III година Гео Милев защитава естетическия принцип в изкуството и смята, че то не може да бъде самоцелно и отчуждено от битието на хората. Характерни за новите тенденции са некрологът на А. А. Блок , „Възвание към българския писател” и статията „Българският народ днес”. В тях художественото творчество се утвърждава като израз на големите национални и общочовешки идеи и се взима отношение към актуални и обществени въпроси. Печатат се преводи от съвременни революционни поети – В. Маяковски (за пръв път на български език) и Ф. Верфел.
През третата година на „Везни" Гео Милев помества статиите си „Българският народ днес" и „Възвание към бъл¬гарския писател", в които вече назрява гражданския, общест¬вен и критически патос и поетът, в духа на един ренесансов хуманизъм издига с нова сила лозунга „Човека преди всичко!”, като свързва човешката личност с народа и човечеството и с представата за духовна цялостност на личността: „…Човека преди всичко: Бъди цял!"
Утвърждавайки своите експресионистични идеи, изди¬гайки личността до равнището на творец - демиург, Гео Милев не само засилва своите антимиметични принципи в изкуство¬то, но и разширява представата за творческата личност, като поставя пред нея и нови, обществени и етични функции. В този смисъл развитието на Гео Милев като авангарден писател се движи заедно с развитието на неговите обществени позиции, което само по себе си руши комунистическия мит за модер¬низма като изкуство на затворената в себе си творческа личност. От друга страна, творческият път и развитие на Гео Милев придаваше широки, модернистични насоки на нашето револю¬ционно изкуство в началото на второто десетилетие, поставяй¬ки го под знака както на социалните движения на масите, така и на високите принципи на човека и творческата личност, на духовната човешка цялост. Насоки, които бяха прекъснати след смъртта на Гео Милев, с въздействието на левосектантски партийни тенденции, обсебили до голяма степен социалното изкуство през 30-те години.
Напрежението между символизъм и експресионизъм и все по-настоятелното ориентиране към модернизма е харак¬терно и за стиховете на Гео Милев от този период. Втората книга на Г. Милев „Иконите спят. Пет вариации на народни песни" излиза 1922 г., с посвещение на Теодор Траянов, автор на „Български балади", което вече ни отвежда не към „поетите на смирението", а към фолклорно-първичните, баладично напрегнати ритми на символист като Т. Траянов.
Поетиката на вътрешното напрежение и на бунта започва да се усеща при Гео Милев още с „Иконите спят", макар и тук тя да се изразява предимно на естетическа основа, като двоен процес на възвръщане към елементите на фолклорно-митологичното и тяхното разрушаване, като вплитане на субективизираните фолклорни мотиви и въвличането им в една модерна психологическа образност, където те се трансформират и зазвучават като елементи от друга, модернистична система. Фол¬клорните елементи, залегнали като мото на отделните стихот¬ворения, се сблъскват и взривяват, сплитайки се с психиката и представите на модерния човек.
Един от парадоксите на модерната поезия е съчетава¬нето на фолклор и съвременна градска психика, връщането към примитивното, изконно човешкото, към света на фолклорно-митологичното, наред със стремежа да се изразят с помощ¬та на примитива неразрешените противоречия в душата на съвременника.
Поетичните пробиви към фолклорно-митологични мо¬тиви и образи, обагрени със съвременна емоционалност, при¬дават особена драматичност и интензивност на преживявания¬та на съвременния градски човек с разкъсана душа и оголени нерви, с вкус към алогичното и ужасното, с влечение към традицията и изострена антитрадиционност, с жажда за цялост и нарушена вътрешна цялостност. Това парадоксално съчета¬ние между образната непосредственост на фолклора и инте¬лектуалната основа на една усложнена, болезнено драматична емоционалност, между фолклорни хайдушки видения и съвре¬менна митотворческа, психологическа по смисъл фантазна об¬разност - създава нов тип стилизация на народната песен, непозната в миналото. Доминиращо при нея е субективното експресионистично начало, свободното използуване и претво¬ряване на фолклорния материал и подчиняването му на една експресионистична, фрагментарна конструкция на неочаквани скокове и раздалечени асоциативни връзки.
„Везни” не може да завърши напълно своето преустройство, защото скоро спира поради финансови причини. А и самият редактор Гео Милев твърде много се отдалечава от идеите и принципите, които са характерни за програмата на „Везни”.Независимо от това списанието има и положителна роля в културния живот. То не само запознава българският читател с творби и идеи, малко известни в България, но тласка и творческата мисъл към художествени търсения, утвърждава висок и сериозен естетически критерий и насажда опозиционен дух срещу официалната буржоазна култура.
От 15.01.1924 г. до началото на 1925 г. Гео Милев издава и редактира сп. „Пламък”. Между сътрудниците на списанието се срещат и част от имената от редакционната колегия на сп. „Везни”. В много отношения „Пламък е продължение на хуманистичния художествен патос на „Везни”, въпреки преминаването на редактора на открито революционни позиции.













Използвана литература





1. Г.Милев. Критичен преглед. Експресионистична изложба. – Везни, 1919, кн.2.
2. Г.Милев. Кандински.-Везни, I, 1920, кн.6
3. Г.Милев. Стефан Маларме.-Везни, I, 1920, кн.7
4. Г.Милев. Театралното изкуство. - Везни, 1919
5. Г.Милев. Българският народ днес.- Везни, III, 1921, кн.3; Възвание към българския писател. – Везни, 1921, кн.4
6. Речник на Българската литература, том 1, А-Д
7. Ликова, Р. Литературен живот между двете войни. С. 1995

d3nz
03-07-2009, 14:07
http://download.pomagalo.com/580/idealyt+ili+kelepiryt+tova+e+vyprosyt/?search=9953889&po=2

http://download.pomagalo.com/3248/syvremennite+politici+i+baii+ganovshtinata+u+tyah/?search=9953975&po=6

Ще може ли да ми ги свалите :) Благодаря ви предварително :-)

Tedi4ka
03-07-2009, 16:17
Това е въпросът, но не съвсем. Защото за много хора този въпрос е напълно излишен. И не, защото го няма доброто или хуманното у българина. Няма го чувството за национална принадлежност, няма го идеала. А без идеал - за каква нация можем да говорим?

И така и до днес - нямаме си ний идеал. Няма го онова, което ни е споявало в продължение на пет века. И не, защото е далече, далече в миналото, а защото е забравено. И това, което ни е останало сега, е да се интересуваме само и единствено от себе си. Човек би си помислил, че някой друг ни е виновен. Глупости! Допреди време си мислех, че човечета като Бай Ганьо ни помагат да намерим доброто и красивото в света. Защото благодарение на тях доброто като че ли става по-добро. Когато го намериш, то изпъква на фона на всички останали байганьовци. Но сега се страхувам да повярвам, че именно малкото, останали неомърсени от пари и власт, хора като Алеко Константинов са причина за съществуването на егоистите, наглите, алчните, но и хитри същества.

Бай Ганьо - е превърнат в образ на вечно търсещия изгода, на вечния келепирджия, стремящ се да удари и той “кьоравото”. И той като всеки друг човек е низ от страсти. Но какви страсти само! Най-долните и нисши, присъщи не на хората, а на животните. Борба за оцеляване - добре, но защо на гърба на някой друг?! Защо друг трябва да ти плаща бирата? Защо непознатият трябва да превърне дома си в хотел, за да не похарчиш ти от парите си? Сякаш с тях ще станеш най-богатият? Оправдания има много, и всякакви - времето било такова, че изисквало да реагираш по “подходящия” начин във всяка една ситуация! Или, по друг начин казано, за да не бъдеш сдъвкан и после - изплют, плюй ги наред и ще останеш цял. Горко на тези под теб! А на другите отгоре - ооо, те сега са там, “маскарите им с маскари”, ама са с пари, с влияние - защо и ти да не намажеш нещо, я? Ако можеш, де! Остава ти само да решиш - отдолу или отгоре на фурнаджийската лопата да застанеш този път, па ако имаш късмет, може да удариш “кьоравото”. И после се качваш нагоре и почваш да налагаш останалите със сопата на собствената им наивност. Защото народът ни винаги е избирал лесно достъпното, или по-точно - леснодостъпно обещаното! Дай на обикновения българин гръмки слова, и всички ще те последват.

А малкият, чист и неподкупен идеалист остава като пиле под стъклен похлупак - различавайки се от другите, всички го виждат, но никой не иска да го чуе. Това е то - човекът, който вярва в нещо истинско, за когото идеалът е нещо жизнено значимо, не е този, който ще бъде последван. Този човек също е изграден от страсти, но не онези нисши страсти, които те превръщат в роб, а страстите, които те тласкат към истинския живот, към желанието да откриваш, да пътуваш, да научаваш. Да се развиваш. Страстта да живееш страстно! Да бъдеш ТИ.

Страшно е изказването на Сартр, че “всеки е друг и никой не е самият себе си”. Но още по-страшно е, когато ти съзнателно се превръщаш в някой друг, после - в трети, и така - до n-ти (в зависимост от “нуждата”); и в крайна сметка ставаш онзи Тартюф, чиято истинска същност е, че няма такава. Едно мекотело, нагаждащо се към всичко и всеки. И всичко това - заради пари, имоти, положение в работата и обществото. Заради тези, толкова тленни и до голяма степен - ненужни, материални “блага”, с които уж ще живееш щастливо. И забравяме всъщност истинския Щастливец. Онзи, който бе способен да се погледне отстрани и да се надсмее над грешките си, а не непременно да обвинява другите за тях. Онзи, който беше описал байганьовщината, та поне по този начин да се бяхме видели и ние. Жалко, че не се получи. Не видяхме това, което трябваше - това, че всъщност не само тези под тебе, но и ти си жертва! Та нали уж беше и практичен, и земен, и придържащ се към ползата. Та нали беше свободен. Да, ама не! Никога не си свободен, ако си жертва; а ти всъщност си жертва, роб на нуждите и потребностите си, които си превърнал в идеал. Ама какъв идеал само! Дори само той е напълно достатъчно условие, за да настъпи ценностен хаос във всяко едно отношение. А за общество като нашето, толкова крехко и податливо, си е направо логично да очакваш краха на духовните ценности.

И тук е геният на Алеко Константинов - без истинските ценности дори байганьовците се оказват жертви на хаоса. Само чрез здравите идеали и принципи човек е способен да бъде този, който винаги е искал да бъде, и да е истински щастлив. И тогава въпросът “идеалът или келепирът” отново няма да има смисъл, но вече - защото идеалът съществува, а има ли го него, нищо друго няма значение!

Tedi4ka
03-07-2009, 16:17
Съвременните политици и Бай-Ганьовщината у тях...

описание на обстановката....

Ето до какви изменения в главата и ръцете води пиенето с разни поети и етцетера... Писано по нощите след една връчванка. С идея да спаси едно дете...требе да има 6 по литература :)))))
\"Пиша тоя текст на шест бири. Мноо съм се нафърлял, даже по едно време ми се додрайфа леко, ама не е от темата, ми от бирите. Тъй като го чета - стана, мамка му и прасе. Таман на свежа глава ше го четете сутринта, щот аз го пиша почти по видело. Де почнах, па да се оказах дет са вика, ма нейсе - квот, тва, аз ако бях, щях да си пиша шестицата безапелационно, че обърквацията е голема, ама добре звучи....май де...
...същинска част....

Я! Че не гласувахте ли за тях? Ама те тия са същите! ония, бе... От преди 2-3 години.. ония, които тогава четяха \"Приказка за стълбата\"... ония...дето и те са маскари... Така се оказа, де.
А колко им се надявахте. Каква любов, каква тръпка... помните ли? Дето щяха да променят таковата...държавата, морала, едно друго... Досущ същите...Байганьовци...
Вярно, че са байганьовци...Тия, днешните. А ония, вчерашните, помните ли ги? Имената им? Забравихте ли ги? Приличали си? Ами да -приличат си. То, човещинка, българщина някак... Национален герой е все пак. Да, Бай Ганьо, оня, същия, на който приличат... И тия и ония, вчерашните...
Ама как го е казал човека, а: \"Всички са маскари\". Такива са! Ама вие... къде бяхте?
А! Не сте гласували? Ааааа...други са ги избирали...Тц, тц, тц...ама как и те да случат на същите маскари...
Как така? Да бе, други са... Е, били същите... Такива имали, такива избрали... Вярно, че са ни съвременници. Герои на нашето време, един вид...
Не ви харесват? Краката си не ли мият? А Алеко за крака да е писал? Не е! За бели чорапи нещо? Пак не е!
Та и тия са Бай-ганьовци. Че, то друг човек ще се върже ли? Лицето му да е на всеки стълб, да го лаят кучета и журналисти? Да го плюят, а той да вика, божи дъждец е... За лукова глава да не става, а за политик да няма равен..
Че как няма да са байганьовци, даже Най-ганьовци са тия, днешните. Щото, утре, я камилата, я не ги избрали. А днес, докато такова, келепиреца, братко...
Защо са байганьовци ли ме питаш? За байганьовщината в тях? А \"Аз съм българче\", наизуст, знаеш ли? Да, да, затова, защото...все пак сме на Балканите, в България.
Дебелянов ли? Алеко? Ботев? Вапцаров? Димов, Талев, Радичков, Вежинов, Фотев, Дамян Дамянов? И те са българи, дааа... и дядо Вазов, и той... Ама, те са писали, та даже са и чели. Писали са, онова, което им е вътре, там, между куршума и целувката... Между отговорността за хляба днеска и поколенията утре. И Стамболов де, и Стамболийски, Сакъзов, Благоев, Филов... И те писали и чели. И умирали. Кой където го застигнало. Политици, но като писатели и поети. С проста отговорност и с проста мисъл. Между Днес и Утре... И там си оставили имената.
За какво говоря ли? За съвременните политици и за Байганьовщината у тях...
За това, че няма значение дали си с бели или с вълнени чорапи. За това, че няма значение дали печелиш избори \"сo кротце, сo благо\" или \"сo малко кьотек\". За това, че не е важно, къде ти учат децата и къде жена ти си прави педикюра. За това, че няма значение коя ти е партията и зад кой лидер си се прислонил...
За това говоря.. за байганьовщината...Нарицате ната, онази, всекидневната, и политическа и булевардна, и видима,. и добре облечена и телевизионна, и парламентарна и квартална. онази байганьовщина, безименно скрита в спонтанното \"Бай Ганьо такъв...\" В случая - политическата.
Та тази байганьовщина ще я познаете лесно. Тя не оставя имена след себе си. Тя не се променя и не пораства-може би за наше щастие. Тя си е - байганьовщина. На днещните политици, на вчеращните, на ланските. Байганьовщина с универсалното име \"байганьовщина\". Просто и необяснимо, но разбираемо за всеки.
Такава е байганьовщината на съвременните политици. Е, и на вчерашните. Неумението да оставят нещо различно след себе си. Неумението да презрат \"келепира\", да свалят пояса с мускалите, да се изкъпят, да се изтъпанят по чаршаф... И да оставят, освен мокрите си следи и собственото си име... Булгар, булгар!... Там, по страниците на историята и в спомените. В спомените на ония, които са ги избирали, с поредната надежда, че тия не са маскари. Това е байганьовщината на съвременните ни политици - липсата на идентичност, на личност, на отговорност пред обществото и пред самите тях.
Унифицираната безименност, в която попадат всички. Те, байганьовците...

ivobg92
03-08-2009, 07:15
Ще може ли да ми свалите този материал:

http://download.pomagalo.com/64026/graf+monte+kristo+analiz/?po=19

Мерси предварително! :)

Tedi4ka
03-08-2009, 09:15
В " ГРАФ МОНТЕ КРИСТО"

Жанровата форма роман подлистник обуславя облика на "Граф Монте Кристо" като развлекателно четиво. В него сензацията е обичайност и Хорациевият принцип nil admirari (за нищо не се учудвай) властва в текстовия свят с претенцията да обхване духа и материята на пространството. /разказването е подчинено и на идеята в Нероновото самоопределяне - "търсач на невъзможното" , което е възприето от героя, дал име на романа.
Повествователната техника, при която авторът е уверен водач на читателя през събитията, нанизани с непринудена лекота, спестява обстоятелствения разказ и залага на динамиката на диалога. Внушителният обем престава да бъде респектиращ, защотото книгата прилича на приказка за възрастни. Не е случайна аналогията, която различни герои от романа правят със случващото им се и сюжетите от "Хиляда и една нощ". Текстът следва структурния принцип на подобен тип разказване. Главният герои е добър, смел, честен. мъдър, обичащ и обичан. И разбира се, този дар от съдбата не моеже лесно да бъде приет от лошите. Навлиза се в първоначалния конфликт между "протагониста" и "анагониста". Само че в света на романа схемата е леко усложнена. Образът на "антигониста" е удвоен - "завистниците" са двама - Данглар и Фернан, всеки със собствените си митиви, а в ролята на "помощници" влизат Кадрус и Вилфор като две лица на едно и също зло - болезнения страх за собственото благополучие, който довежда до предателството на мълчанието.
Завръзката заплита рушителното слово и пагубното премълчаване чрез уж на шега скалъпеното писмо от Данглар, посяло в душата на нещастно влюбения каталунец семената на злото. Обещаващото щастие на влюбените Едмон Дантес и Мерседес е погубено точно в блясъка си по време на годежа. След това изпитание добрият герой трябва да преодолее страшното препядствие - границата между живота и смъртта, ужаса, наречен замъка Иф, и да излезе оттам неуязвим и безсмъртен. Идва ред той да раздава справедливост и да всява страх. Наказанията са достойни за прегрешенията - убиецът Кадрус и убит, убилия любовта Фернан се самоубива, разумния Вилфор загубва разсъдъка си, а алчният Данглар бавно и болезнено загубва смисъла на съществуването си - огромните капитали. След тази мащабна игра на случая или съдбата, чийто пъзел реди свръхчовекът с многото превъплъщения - абат Бузони, лорд Уилмор, Синбад мореплавателят, граф Монте Кристо или Едмон Дантес, настъпва щастливият край, обещаващ спокойствие, любов и вяра.
Мотивите в романа са интерпретирани както през романтическите възгледи за справедливостта на природнте закони, мъдростта и красотата на пищната екзотика на Изтока, безграничната сила на духа, омаята на бленуването, магията на съня, така и чрез просвещенските идеи за значимостта на волята, разума и знанието, които може да изградят нова личност и да възвърнат желанието за живот . Свързващата фигура на интуитивното и рационалното начало е абат Фариа. Той е духовният баща на Едмон Дантес, чудотворецът в неговия живот, благодарение на когото несправедливо страдащия млад човек след годините на упорита битка с времето и съмненията получава свобода, знание и богатство - идеалното съчетание , без което възмездието не би било възможно. Ако в затвора надеждата за свобода разжда силата на търпението, след това то е още по-настойчиво, защотото отмъщението трябва да е страшно, добре обмислено, търсещо най-добрия момент и най-заслужената за виновниците форма.
Подобно на отлаганото отмъщение на Одисей, графът изпитва наслада от изчакването : "За едно продължително, дълбоко, нескончаемо, вечно страдание бях отвърнал, ако е възможно със същото : око за око, зъб за зъб, както казват източните народи, наши учители във всичко, тия избраници на твореца, съумели да си създадат приказен живот и действителен рай". Раненият от злото човек има вече неговата отрова в себе си. Прозрял е несъвършенствата на човешката природа, поради които християнската идея за прошка и обич дори към враговете е утопична. Като отглас от Хамлетовата ирония за венеца на творението прозвучава разочарованието на Граф Монте Кристо: "...човекът , когото Бог е създал по свой образ и подобие, човекът, комуто Бог е дал глас, за да изразява мисълта си, какъв ще бъде първият вик на тоя човек, когато узнае, че другарят му е спасен? Богохулство! Слава на човека, това непостижимо творение на обществото, този цар на вселената!"
Болният човешки свят се нуждае от лечение. Спасението е в отдалечаването, бягството или отказа от приемането му такъв, какъвто е, както заявява граф Монте Кристо: "Не се опитвам никога да защитавам обществото, което не ме защитава, нещо повече, което се занимава с мене само, за да ми вреди; дори като им отказвам уважението си и се държа неутрално към тях, обществото и ближните ми остават все пак мои длъжници". Неуязвимостта е постигната чрез спазването на собствението закони за чест и справедливост. "Помощници" на графа в изпълнението им са хора извън закона, живеещи в малките си подредени общества - обгърнатите с романтичния ореол на личната свобода разбойници. Достатъчно е да бъде припомнен сякаш отговарящия на древноелинската мяра за сила, ум и красота разбойнически главатар Луиджи Вампа, чиито прегрешения се оправдават освен от тези негови качества и от предаността му към Монте Кристо.
На волния живот, подчиняващ се на справедливите природни закони, е противопоставен скритият зад маската на добронамереността фалшна аристократичното общество. Всевиждащият поглед на Едмон Дантес с окото на душата в сърцата на учстниците в карнаалната игра на парижката сцена. Сваля маските им и разобличава изтинската им природа на убийци, лицемери и крадци. И ако карнавалът в Рим е мястото, където "между миналото и нястоящето се спуска плътна завеса" от шума на "залитащото съзнание", което което всеки момент може да напусне веселящите се, то "маскеният" бал на благородниците в Париж е ежедневие, поставящо стена между неизгодното минало и благополучното настояще, празненство на съзнания, заблудили дори себе си за собствените си грехове.
Графът в щедър в отплатата си за сторените добрини и краен с разплатата за злините. Възмездието обаче търси и други, надскачащи личната мъст мотиви, сякаш оправдавайки суровата безкомпромисност на рушителността си. След толкова много години се оказва, че злодеите не само не са се покаяли, но са извършили и други злосторства. Това налага отмъщението да бъде още по-страшно. То излиза от човешките измерения, превръща се в справедлива ръка на провидението и наказва убийците Кадрус и Фернан (граф Дьо Морсер), бездушнния, пресметлив и алчен грабител Данглар и Вилфор - скрил престъпленията си зад безстрастното изражение на "оживяла статуя на закона". А главният съдник видимо управлява неслучайните случайности и като в Страшния съд редо хората вляво или вдясно според делата им.
Успокоение след множеството преплетени сюжетни нишки настъпва след пречистването на света от грешниците и възнаграждаването на праведните. След този нов порядък в света на романа се стига до истинското опознаване на безграничната мъдрост на Бога" християнското смирение. Краят на дългата приказка за любовта, свободата, честта, справедливостта, волята и ума отваря мисълта към прозрението, постигнато от опита: "В този свят нито щастие, нито нещастие, има само сравняване на едното състояние с другото". Ключ към осмисленото съществуване са не вихрените страсти, а мъдрото търпение и надеждата, простичко съчетани в повелята: "Чакай и се надявай!"






Проблемът на възмездието в романа"Граф Монте Кристо"


Ал.Дюма-баща/1802-1870/ се нарежда сред най-ярките представители на френския романтизъм.Благодарение на творби като "Тримата мускетари"/1844/, "Граф Монте Кристо"/1844-1845/, "Кралица Марго" /1845/,"Жозеф Балзамо"/1848/ тази "природна стихия"/както го определя Мишле/ завладява въображението на поколения читатели.Не само творчеството ,но и животът на Дюма са като вихър.Виждайки "златната мина" в писането на "популярни романи" Александър Дюма се впуска бурно в създаването им.
Надарен с неизчерпаемо въображение, Дюма сътворява незабравими герои с харизматично излъчване.Те,като своя автор изминават дълъг и сложен път.Най-добрата илюстрация на идеята за изключителност както в действията,така ив характера, се явява граф Монте Кристо от едноименния роман.Той минава през множество перипетии,воден от желанието да въздаде справедливо възмездие на своите врагове.
Началното запознанство и последното сбогуване с героя са свързани с морето:един кораб го довежда, адруг го отвежда. В духа на библейската символика пътуването е търсене на спасителния бряг и едновременно с това търсене и откриване на самия себе си. Трагичният обрат в живота на Едмон Дантес започва със заговор. В навечерието на годежа си с красивата Мерседес героят е обвинен в бонапартизъм и хвърлен в замъка Ив от прокурора Вилфор. Там младежът среща абат Фариа ,който играе ролята на негов баща и му помага да преодолее отчаянието си от затвора-място,място често срещано в литературата от Романтизма То представлява катарзисен момент в битието на героите в битието на героите ,които притежават голяма духовна сила и свободен дух. Затова абат Фариа казва на Дантес "Връщайки се към миналото, забравям за настоящето ;а като се движа свободно и волно в историята ,вече не си спомням,че съм в затвора." До този момент вътрешните терзания и противоречия на героя са изнесени на преден план, докато по-нататък той става непроницаем за останалите персонажи,защото те не са посветени в неговата тайна.Затова те са и догадките:"Мислите ли,че графът в действителност е такъв,какъвто изглежда?"
Тайнствеността у графа е двуизмерна,свързана едновременно и с миналото и с бъдещето.Зад гърба му е ужасното изпитание,през което е преминал, а през него-възмездието над враговете му.
Затворникът Монте Кристо въвежда в романа вселената на фантастичното,на мита,на фаталния и сатаничен "свъхчовек",в която се вписва темата на възмездието.Дантес въплъщава справедливостта чрез отмъщението."Аз бих причинил,ако можех,същата бавна,дълбока,безкрайна и вечна болка,която изпитах"-казва той.
В душата му гори огън и страст.Разпънат между Бога и Дявола,той преодолява едноизмерността на романтичните герои. Монте Кристо въплъщава философията за "изключителния човек",характерна за целия ХІХ век:от Шатобриян до В.Юго и Бодлер. Това определя неговия цинизъм,сарказма, с който той се обръща към враговете си.
По пътя на отмъщението граф Монте Кристо открива късната любов,в която му е трудно да повярва.Едно младо момиче му показва пътя на опрощението.Пред нея той изповядва своите грехове:"От добър и доверчив човек,аз станах отмъстителен ,прикрит, зъл или по-скоро безчувствен като глухата и сляпа фаталност.Тогава достигнах до целта:горко на тези,които срещнах по моя път."
Но нещастията,на които става свидетел,променят посоката на неговия живот.Тогава той проронва и първите си сълзи,когато решава да пощади живота на сина на Мерседес. Пред труповете на г-жа Вилфори нейния син героят осъзнава,че вече не може да заяви "Бог е за мен и с мен" и взема решение да спаси Данглар. От този момент нататък графът загърбва свръхчовешката си същност,за да поеме пътя на християнското опрощение. И след като оказва помощ чрез погледа на младия Морел и на Валантин дьо Вилфор придобива покровителствената фигура на бащата. Харизматичното излъчване на Монте Кристо е толкова силно,че преди неговото потеглянеммладежът възниква:" Напуска ни не човек, а Бог,който отново ще се възкачи на небето,след като е бил на земята да твори добро." Така главният герой се сбогува с Париж, но в душата му остава една неизлекувана рана,скрита зад маската на стоицизма. Той се оттегля без злоба и гордост, но със съжаление,изпитвайки чувство на угризение на мъките,които е причинил по пътя на отмущението. Затова и неговият съвет към Мореч е да " Чака и да се надява до деня, в който Бог ще благоволи да разкрие бъдещето пред човека". А цената на това духовно извисяване е самотата.
Граф Монте Кристо преодолява всички препятствия,лишен от приятели помощници. Вярно е,че той има двама бащи-един роден и един духовен:старият Дантес и абат Фариа. По техния пример той става духовен наставник на двамата младежи.Но споделено приятелство героят не открива..Изцяло в духа на романтичния персонаж ,графът остава загадка за другите,изживяваики сам духовната си драма. Умирайки като Дантес той възкръсва като граф Монте Кристо. А по-късно започва обратния процес-на разпознаването. Дори пред най-големия си враг ,Данглар, той разкрива своята идентичност по драматичен начин,но не да си отмъсти, а да му прости,защото самия граф се нуждае от опрощение. В тези сцени на разпознаване и възкресяване Дюма преодолява мелодраматизма,обръщайки особено внимание на миналото,на спомените ,на паметта. Затова героят е толкова впечатлен от надписа на стената в килията,в която е лежал:" Боже мой,запази паметта ми". Преосмисляйки преживяното,граф Монте Кристо продължава напред,пречистен и прероден.
В този богат образ Дюма съчетава своите спомени за реални хора,своите мисли и чувсва за една бурна епоха от историята на Европа. Неговите герои придобиват гражданственост,стават символ на една изключителна духовност. Те прескачат прага на своето време,като всички гениални образи,създадени от писателското въображение и достигат до други епохи.И сега те са част от нашата духовност,съхранявайки в тези прагматични вермена полъха на Романтизма.

adrenalinkavt
03-08-2009, 11:21
http://download.pomagalo.com/103462/razvitie+na+stranite+sled+pyrvata+i+vtorata+svetov na+voiina/?po=1

:( :( :(

_mimsa_
03-08-2009, 11:24
Ще съм много благодарна, ако някой може да ми свали това : http://download.pomagalo.com/161398/die+beste+persone+die+ich+kenne/?po=32 :(

Nice^day
03-08-2009, 12:54
http://download.pomagalo.com/101145/romanticheskiyat+sblysyk+na+mechtata+i+deiistvitel nostta+v+stihotvorenieto+na+pushkin+na+k/?po=30

Tedi4ka
03-08-2009, 14:45
Ще съм много благодарна, ако някой може да ми свали това : http://download.http://www.teenproblem.net/school/161398/die+beste+persone+die+ich+kenne/?po=32 :(


Ich kenne viele Menschen, aber die meisten sind nicht sehr gut. Ich denke, dasS die beste Person,DIE ICH KENNE, meine Mutter ist. Sie ist sehr schoen aber das ist nicht das Ding das
sie ZUR BESTEN MACHT. (Don’t forget to change the word order in subordinate clauses! ;) Sie ist nicht faul und sie ist die starkeste Person,DIE ICH KENNE(don’t
think of ‚the strongest person i know, it’s different in German, you need a complete relative clause, alright?). Meine Mutter ist eine charakterstarke Frau, die ich sehr liebe. Ich liebe alle meine Verwandten, aber sie ist die Person, der ich gleichen will. Ich schatze ihre Hingabe.Ich begeisterE mich fuer meine Mutter und ich freue mich selbst EINE solche Frau ALS MUTTER zu haben. Sie ist sehr klug und sie kann mit allen schwIerigen Situationen zurechtkommen. Meine Mutter fasZiniert durch ihre Guete und sie beEindruckt mit ihreM grossen Herz. Sie ist sehr selbstaEndig und sie erzieht mich selbst. Meine Mutter ist unabhaengig und verstaEndnisvoll und manchmal verstehen wir beide uns ohne Worte.Meine Mutter beeindruckt mit ihrer Froehlichkeit und Freundlichkeit zu
jeder Mehsch.(besser ist: ‚...jedem Menschen gegenuber’) Ich schaetze an meiner Mutter, dass sie nicht neidisch ist. In meineN Augen ist sie KEINE uebliche Mutter.Sie ist einzigartig und ich versuche IHR DAS zu zeigen. Sie hat mir geholfen ein guteR und verantwortungsvolleR Mensch zu werden. Meine Mutter zeigt mir, dass sie MICH liebt und das ist das wichtigste Ding,das eine Mutter machen SOLLTE. Ich habe einige Male gesehen,dass sie weinen hat aber fuer mich macht sie das nicht schwacher. Meine Mutter ist sehr arbeitsam und sie beklaegt sich nimmer. Meine Mutter ist eine sorgsame Person. Ich habe viele Male meine Mutter GEAERGERT aber sie verzeiht mir immer, denn sie ist eine sehr gute Person. Ich denke, dass meine Mutter empfindlich ist(,!!! There’s also ALWAYS a comme in front of ‚aber’) aber sie weisS das nie. Deshalb ist es schwer zu begreifen, (!! ALWAYS a comma in front of ‚wenn’) wenn sie kummervoll ist, aber ich kenne sie am besten. Manchmal streite ich mit ihr, aber meist hat sie Recht. Meine Mutter fasZiniert durch ihre AusstraHlung und sie hat viele BekanntE,aber wenige treue FreundE.Meine Mutter hat so viele Eigenschaften, dass ich nicht alle sagen kann.Sie beeindruckt mit ihrem sportlichen Koerper und sie fasziniert durch ihre einzigartiges, schoenes und unvergessliches LaEcheln. Sie ist sehr strahlend und ich denke, dass Menschen das an ihr gefAEllT.Meine Mutter beeindruckt mit eineR tollen Frisur. Sie ist eine moderne Frau und sie klediet sich gern schick, denn sie will mich nicht blamieren.Meine Mutter geht mir manchmal auf die Nerven, aber ich weiss,dass sie das nicht absichtlich macht. Sie ist nur froehlich, wenn ich (auch) froehlich bin.Wenn ich traurig
bin, macht sie das auch traurig. Meine Mutter ist perfekt, aber es gibt einE Sache AN ihr dIE mir nicht gefaellt. Manchmal luegt sie mich AN, wenn sie wEISS, dass die Wahrheit mich
traurig machen kann. Aber das wichstigste Ding ueber meine Mutter ist dass sie mich liebt und das ist mehr als genug. Meine Mutter ist die Person, die ich am meisten liebe und ich hoffe,dass sie dies
wEISS. Ich werde meine Mutter gegen niemand anderen tauschen. Sie ist und sie will fuer immer mein Vorbild(Idol) bleiben denn sie ist die beste Person, die ich kenne und sie wird es auch fuer immer bleiben, denn sie ist die beste Person, die ich kenne. Ich bin nicht nur stolz darauf sie zu kennen,sondern auch darauf,dass sie meine Mutter ist..

Ich kenne viele Menschen, aber die meisten sind nicht sehr gut. Ich denke, dass die beste Person,die ich kenne, meine Mutter ist. Sie ist sehr schoen aber das ist nicht das Ding das
sie zur besten macht. Sie ist nicht faul und sie ist die starkeste Person, die ich kenne. Ich liebe alle meine Verwandten, aber sie ist die Person, der ich gleichen will. Sie ist sehr klug und sie kann mit allen schwIerigen Situationen zurechtkommen. Meine Mutter fasziniert durch ihre Guete und sie beеindruckt mit ihrem grossen Herz. Meine Mutter ist unabhaengig und verstaEndnisvoll und manchmal verstehen wir beide uns ohne Worte. Ich schaetze an meiner Mutter, dass sie nicht neidisch ist. Sie hat mir geholfen ein guter und verantwortungsvoller Mensch zu werden. Meine Mutter zeigt mir, dass sie sie mich liebt und das ist das wichtigste Ding,das eine Mutter machen sollte. Ich habe einige Male gesehen,dass sie weinen hat aber fuer mich macht sie das nicht schwacher. Meine Mutter ist sehr arbeitsam und sie beklaegt sich nimmer. Ich habe viele Male meine Mutter geaergert aber sie verzeiht mir immer, denn sie ist eine sehr gute Person. Meine Mutter hat so viele Eigenschaften, dass ich nicht alle sagen kann.Sie beeindruckt mit ihrem sportlichen Koerper und sie fasziniert durch ihre einzigartiges, schoenes und unvergessliches Laecheln. Sie ist sehr strahlend und ich denke, dass Menschen das an ihr gefaellt. Meine Mutter geht mir manchmal auf die Nerven, aber ich weiss,dass sie das nicht absichtlich macht. Meine Mutter ist perfekt, aber es gibt eine Sache an ihr die mir nicht gefaellt. Manchmal luegt sie mich an, wenn sie weiss, dass die Wahrheit mich traurig machen kann. Aber das wichstigste Ding ueber meine Mutter ist dass sie mich liebt und das ist mehr als genug. Ich werde meine Mutter gegen niemand anderen tauschen.


Ich kenne viele Menschen, aber die meisten sind nicht sehr gut. Ich denke, dasS die beste Person,die ich kenne, meine Mutter ist. Sie ist sehr schoen aber das ist nicht das Ding das
sie zur besten macht.Meine Mutter ist eine charakterstarke Frau, die ich sehr liebe. Ich schatze ihre Hingabe.Ich begeistere mich fuer meine Mutter und ich freue mich selbst eine solche Frau als Mutter zu haben. Sie ist sehr selbstaendig und sie erzieht mich selbst. Meine Mutter beeindruckt mit ihrer Froehlichkeit und Freundlichkeit jedem Menschen gegenuber.In meinen Augen ist sie keine uebliche Mutter.Sie ist einzigartig und ich versuche ihr das zu zeigen. Ich denke, dass meine Mutter empfindlich ist, aber sie weisS das nie. Deshalb ist es schwer zu begreifen, wenn sie kummervoll ist, aber ich kenne sie am besten. Meine Mutter fasziniert durch ihre Ausstrahlung und sie hat viele Bekannte,aber wenige treue Freunde.Meine Mutter beeindruckt mit einer tollen Frisur. Sie ist eine moderne Frau und sie klediet sich gern schick, denn sie will mich nicht blamieren.Manchmal streite ich mit meiner Mutter, aber meist hat sie Recht.Meine Mutter ist nur froehlich, wenn ich auch froehlich bin.Wenn ich traurig bin, macht sie das auch traurig.Meine Mutter ist eine sorgsame Person. Sie ist die Person, die ich am meisten liebe und ich hoffe,dass sie dies weiss.Sie ist und sie will fuer immer mein Vorbild bleiben denn sie ist die beste Person, die ich kenne und sie wird es auch fuer immer bleiben.Ich bin nicht nur stolz darauf sie zu kennen,sondern auch darauf,dass sie meine Mutter ist.

Tedi4ka
03-08-2009, 14:46
http://download.http://www.teenproblem.net/school/101145/romanticheskiyat+sblysyk+na+mechtata+i+deiistvitel nostta+v+stihotvorenieto+na+pushkin+na+k/?po=30

„Романтическият сблъсък на мечтата и действителността в стихотворението на Пушкин „На К...”
(план за съчинение)
1.Увод: Романтиката ни запознава с най-съкровените кътчета на нашата душа. С нейната помощ ние можем да се понесем към небесата, окрилени от нашите емоции. А геният на Пушкин остава ненадминат точно в това- изразяването на света на копнежите на нашето сърце, на нашата душа.
2.Теза:
Микротеза номер 1: Блянът е нещо красиво, нали? Възвишените чувства, породени от него могат да се превърнат в причината за живот или да й предадат ново значение. Такива са и чувствата на лирическия герой, който не познава ограничения на мислите и чувствата си.
Микротеза номер 2: Но възвишената душевност почти винаги бива теглена от суровата и безмилостна действителност. В това се изразява и конфликта у лирическия герой, който бива подтискан от мрака на заточението.
3. Доказателство :
Микротеза номер 1: Блянът е нещо красиво, нали? Възвишените чувства, породени от него могат да се превърнат в причината за живот или да й предадат ново значение. Такива са и чувствата на лирическия герой, който не познава ограничения на мислите и чувствата си.

Разсъждение за : Доказателство:
- красивите копнежи на лирическия герой.




„ Аз помня чудното видение”
„като внезапно озарение
като пречиста красота.”
„Пробуди се в духа копнение:
и пак при мен ти долетя
като внезапно озарение,
като пречиста красота.”
- авторът използва сравнения за израз на сърдечни емоции и чувства. „като пречиста красота”
-образа на бляна. „ Забравих аз гласа ти нежен,
очите, дивните черти.”
- чувствата на героя , опиянен от бляна. „ Сърцето бие в упоение –
и пак щастлив усещам се аз
и божество и вдъхновение,
и сълзи, и живот, и страст. „
Извод: Дори в заточение, героят не се отказва от свободата на своето съзнание. В действителност обратното е вярно- той не се отказва от своя блян...от своя живот.
Преходно изречение: Така стигаме и до ярко изразения конфликт в творбата – контрастта между мечтите на един страдащ, но силен човек и сивата действителност за света около него.
Микротеза номер 2: Но възвишената душевност почти винаги бива теглена от суровата и безмилостна действителност. В това се изразява и конфликта у лирическия герой, който бива подтискан от мрака на заточението

Разсъждение за: Доказателство:
- тягостното чувство у лирическия герой, породено от тежката му съдба. „ В скръбта на порив безнадежден,
в шума на светски суети”
„ Летяха дни. Светът метежен
разпръсна чистите мечти.”

- конфликта, който бушува у героя. „В скръбта на порив безнадежден”
„звучеше в мен гласът ти нежен,
сънувах милите черти.”
„ Летяха дни. Светът метежен
разпръсна чистите мечти.”
- безмилостната действителност. „ Далеко, в мрачно заточение,
Безшумно влачех дял суров
без божество, без вдъхновение,
без смях, без сълзи, без любов.”
Извод: Страдащ от света около себе си, лирическият герой не се отказва от бушувашия вътре в него образ на любовта, на доброто. Това е нещото, което го крепи и му дава смисъл да поема бичовете на съдбата.
4. Заключение: Поемата „На К...” придава нови тонове на света на романтизма. То остава пример за бушуващите чувства на една личност, която не е готова да приеме действителността, а е готова да се бори за своите идеали. Нека всички се замислим за нашите собствени копнежи и никога да не се отказваме от тях. Нека...

PiNk_GiRl
03-09-2009, 12:18
Спешно ми трябва това :arrow: http://download.pomagalo.com/126/radioaktivnost/
и това :arrow: http://download.pomagalo.com/9393/radioaktivnost+syshtnost+efekti+vidove+radiaciya/?cfr=126
Моля :smt003

exclusive__16
03-09-2009, 14:29
ako e vuzmojno0 tezi :


http://download.pomagalo.com/77721/syshtnost+i+sistema+na+pravoto/?po=3

http://download.pomagalo.com/88788/pravo+sistema+na+pravoto/?po=4

Tedi4ka
03-09-2009, 15:19
Спешно ми трябва това :arrow: http://download.http://www.teenproblem.net/school/126/radioaktivnost/
и това :arrow: http://download.http://www.teenproblem.net/school/9393/radioaktivnost+syshtnost+efekti+vidove+radiaciya/?cfr=126
Моля :smt003


Радиоактивността
http://www.teenproblem.net/forum
Радиоактивността предизвиква сериозна тревога у хората. Тя не може да бъде доловена от никакви сетива, ала излагането на нейното въздействие може да предизвика рак, който да се прояви години по-късно, или дефекти в още неродени деца. И въпреки това йонизиращата радиация се използва в служба на човека при производството на електричество, в медицината, научните изследвания, промишлената радиография и др. В настоящата листовка се изясняват йонизиращата радиация, фоновата радиация и рисковете, на които всички ние сме подложени.
http://www.teenproblem.net/forum
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА
РАДИОАКТИВНОСТТА ?
Материята е съставена от химически елементи, а най-малката част от един елемент, която може да съществува самостоятелно, е атомът. Атомите на някои елементи не са стабилни; те са склонни към спонтанно разпадане. Подобни елементи се наричат радиоактивни. Всеки атомен разпад се съпровожда от излъчването на високоенергийни вълни или частици. Това излъчване се нарича йонизираща радиация. Същевременно с излъчването на радиацията атомите променят естеството си и от първоначалния елемент се получава “дъщерен”. Той също може да бъде радиоактивен и да доведе до дъщерен елемент от второ поколение, а процесът да продължи , докато накрая се получи стабилен атом. Този процес е известен като радиоактивно семейство или верига от разпадания. Всеки радиоактивен елемент има своя собствена характерна скорост на разпадане и може да бъде окачествен според периода на полуразпад - времето, за което половината от радиоактивните атоми се разпадат. Периодът на полуразпад варира от части от секундата до хиляди и милиони години. Радиоактивността се измерва по броя на разпаданията за една секунда. Единицата за радиоактивност се нарича бекерел (Bq) и отговаря на едно разпадане за секунда. Общоприетият символ за радиоактивност и йонизираща радиация е оранжевият трилистник.
Основните видове йонизираща радиация са алфа и бета частиците, гама лъчите, рентгеновите лъчи и неутроните. Алфа частиците имат много малка проникваща способност и могат да бъдат спрени от лист хартия. Бета частиците също не притежават добра проникваща способност - обикновен те могат да изминат само няколко милиметра в биологична тъкан. Гама и рентгеновите лъчи и неутроните са силно проникващи и лесно могат да минат през човешкото тяло.
http://www.teenproblem.net/forum
КАКЪВ Е ЕФЕКТЪТ
ОТ ЙОНИЗИРАЩАТА
РАДИАЦИЯ ВЪРХУ МАТЕРИЯТА ?
Обикновената материя има нулев сумарен електрически заряд, т.е. положителните и отрицателните електрически заряди са балансирани. Взаимодействието на йонизиращата радиация с материята променя естествения баланс на положителните и отрицателните заряди. Електрическият дисбаланс (йонзация), предизвикан от йонизиращата радиация, е вреден за една високоорганизирана структура и в човешките тъкани може да предизвика образуване на злокачествен тумор или да създаде възможност за наследствен дефект у бъдещите поколения. Естествено, трябва да се има предвид, че освен радиацията съществуват много други фактори, на които можем да бъдем подложени и които също могат да причинят рак.
http://www.teenproblem.net/forum
КАКВО Е РАДИАЦИОННА ДОЗА ?
Броят йонизации, предизвикани в единица обем материя, се нарича радиационна доза и се измерва с единица, наречена сиверт (Sv), както и с нейното подразделение милисиверт (mSv) - една хилядна от един Sv. Сивертът е модерната единица за доза, която вече напълно е изместила по-старата единица, наречена рем. Един Sv е равен на сто рема.
http://www.teenproblem.net/forum
КАКВИ СА БИОЛОГИЧНИТЕ ЕФЕКТИ
ОТ РАДИАЦИЯТА ?
В човешкото тяло могат да бъдат обособени две основни вида клетки:
а) “полови” клетки, използвани за размножаването на видовете, и
б) “соматични” клетки, от които се изграждат различните органи.
Всички проблеми, породени от вредата, нанесена от радиацията на една соматична клетка, засягат единствено облъчения индивид. Увреждането обаче на една полова клетка може да бъде предадено на бъдещите поколения - то е генетично увреждане.
Рискът излагането на йонизираща радиация да причини някакъв проблем е пропорционален на получената доза. При ниските дози, които повечето от хората въобще някога могат да получат, рискът е наистина много малък. Въпреки това няма основателна причина да се смята, че съществува някакво прагово равнище, под което рискът спада до нула. Изчислено е, че ако един милион души получат по един mSv радиация на цялото тяло, дванадесет ще развият рак с фатален край. Ракът няма да се прояви изцяло, докато не измине известен латентен (скрит) период - от няколко да няколко десетки години. Ще бъдат предизвикани и приблизително шест наследствени дефекта у всички бъдещи поколения на милиони облъчени хора. За да може да се прецени какво означава това, ще отбележим, че в една популация от един милион души средно за една година 2000 умират от рак, индуциран от всички възможни причини (с други думи не само от радиация), и има около двеста раждания с наследствени дефекти, дължащи се на мутации по всевъзможни причини.
Международната комисия за радиационна защита (МКРЗ) дава препоръчителни стойности за максималното допустимо облъчване. Последните препоръки на МКРЗ ограничават годишната доза за граждански лица до 1 mSv над естествения фон. Законодателството в повечето страни се основава на указанията на МКРЗ.
Голяма доза радиация (над 1.5 Sv), получена в разстояние на няколко часа, ще доведе до бързи и тежки последици и вероятно до смърт след няколко дни или седмици. Единствената вероятност българи да получат такива големи дози може да бъде в случай на ядрена война или при масирано изхвърляне на радиоактивни вещества поради катастрофа в някоя близка ядрена централа. Доколкото подобни събития излизат извън обсега на настоящата листовка, тук ние ще разгледаме само тези облъчвания, на които човек може да бъде подложен в нормалния живот.
http://www.teenproblem.net/forum
КОЛКО ЙОНИЗИРАЩА РАДИАЦИЯ
ПОЛУЧАВАМЕ И ОТКЪДЕ ?
Земята, на която живеем, въздухът, който дишаме, и самите ни тела са естествено радиоактивни. До началото на този век не е съществувал никакъв друг източник на йонизираща радиация освен тези естествени форми. През 1895 г. са открити рентгеновите лъчи, които бързо намират приложение в медицината. Оттогава насам произведените от човека източници на йонизираща радиация намират все нови и нови приложения.
http://www.teenproblem.net/forum
ЕСТЕСТВЕНО ФОНОВА РАДИАЦИЯ
Ние сме подложени на естествено фонова радиация от три различни източника:
а) космическа радиация;
б) земна радиация;
в) вътрешна радиация.
Космическа радиация
Земята е непрекъснато бомбандирана от космоса от сложна смес силно проникващи йонизиращи радиации. Атмосферата има известен защитен ефект и затова получаваната доза се увеличава с височината над морското равнище. Всички ние получаваме от космическата радиация годишно средно по около 0.3 mSv, като няма разумен начин да се защитим от нея.
Земна радиация
Още преди пет милиарда години, когато се е формирала Земята, в нейната структура са били включени някои радиоактивни елементи. Поради техния дълъг период на полуразпад (тоест поради много бавната скорост на разпадане) тези елементи, както и дъщерните им елементи все още са включени в земната кора и излъчват алфа, бета и гама радиация.
Дозата, която получаваме от земната гама радиация от тези източници, се изменя в зависимост от местната геология. Вулканичните скали, например гранитът, са с по-голяма концентрация на радиоактивни елементи от утаечните скали, например варовикът. Средната годишна доза от този източник е около 0.32 mSv.
Вътрешна радиация
Нашите тела поемат радиоактивни елементи от околната среда, като могат да ги задържат дълго време. Растенията и други организми поглъщат различни радиоактивни елементи и ги включват в структурата си. Впоследствие ние ядем растенията или животните, които са ги изяли, и по този начин радиацията влиза в телата ни. Изчислено е, че годишно получаваме средно по 0.34 mSv от различните източници.
Друг източник на вътрешна радиация е газът радон. Той е радиоактивен дъщерен елемент от урановата верига от разпадания. Като газ той може да бъде отделен в атмосферата от скалата или почвата, където се образува непрекъснато. Когато радонът се вдишва и се разпадне в белия дроб, дъщерните частици могат да се отложат там и няколко години да продължат да го облъчват. Поради затруднената вентилация концентратът на радона в жилищата може да бъде 10 - 20 по-голяма от концентрацията във въздуха отвън. Радонът може да проникне в къщата чрез дифузия от почвата под нея или от самите материали, от които е изградено жилището. На някои места концентрацията на радона е по-голяма, отколкото на други, например при къщите, построени от гранит.Натрупването на радон в дома може да се намали, като се вземат мерки за подобряване на вентилацията, например като се отварят прозорците, щом времето разрешава. Средната годишна доза, която човек получава от радона, е приблизително 1 mSv.
Общата годишна доза, която всеки от нас получава от всички, изброени по-горе естествени фонови източници е приблизително два mSv.
Приблизителните последици от тази доза за здравето на хората могат лесно да се пресметнат, като се използва цитираната по-горе оценка за риска.
http://www.teenproblem.net/forum
ИЗКУСТВЕНА РАДИАЦИЯ
Съществуват още редица начини да бъдем облъчени с йонизираща радиация, най-разпространеният от които е чрез употребата чрез йонизиращата радиация в медицината. Другите източници на лъчение са отпадъците от ядрената индустрия, радиоактивните отлагания от ядрените опити и радиацията от най-разнообразните източници, използвани в модерното общество.
Йонизиращата радиация в медицината
В съвременната медицина йонизиращата радиация заема важно място. Най-често тя се използва при диагностиране с рентгенови лъчи. Едва ли има много възрастни хора в България, които да не са били подлагани поне няколко пъти на рентгенова диагностика. Освен това рентгеновите и гама лъчите се използват терапевтично за разрушаване на ракови клетки, различни радиоактивни смес се предписват за вътрешно приемане или за заснемането на вътрешни органи, или по терапевтични съображения.
Употребата на йонизираща радиация в медицината носи същите рискове както навсякъде другаде, обаче нещата винаги се балансират така, че ползата за пациента да надвишава значително поетия риск. Дозите, които се получават при повечето варианти на рентгенова диагностика, са много ниски, например при преглед на гръдния кош пациентът може да получи доза, не по-висока от 0.1 mSv. Рискът за здравето от подобен преглед е по-малък, отколкото е рискът от изпушването на една цигара на ден.
Облъчване от ядрената индустрия
По официални данни радиоактивният фон около ядрената електроцентрала в Козлодуй не се различава чувствително от средния за страната. Някои разтворими форми на радиоактивните елементи, най-вече на цезия и стронция, се натрупват в рибата, но според изследванията на чуждестранни учени максималната доза, която може да бъде получена от човек при редовна консумация на големи количества риба е 0.25 mSv, тоест не повече от 2.5% от естествената фонова доза (2mSv).
Радиоактивни отлагания
Експлозивната мощ на ядрените оръжия се дължи на неконтролирания радиоактивен разпад на плутония и урана. В резултат многобройни радиоактивни дъщерни продукти се изхвърлят високо в атмосферата и се разнасят около планетата. Тези радиоактивни елементи постепенно падат обратно (отлагат се ) на земята, като процесът продължава много години. През петдесетте и шестдесетте години в атмосферата бяха направени много ядрени опити. През 1963 г. беше подписан Договорът за забрана на ядрените опити в атмосферата и повечето от последвалите опити бяха направени под земята. Върхът на радиоактивните отлагания беше през 1963 г. и оттогава равнището на отлаганията спада. Сега то е по-малко от десет процента от върховото. Всички ние получаваме приблизително 0.01 mSv от този източник.
Други източници
Съвременното общество използва радиоактивни вещества за най-разнообразни цели, а тук могат да бъдат посочени само няколко примера. В много научни изследвания се използват малки количества радиоактивни вещества. Когато с тях се работи по правилата, те не представляват опасност нито за непосредствените изпълнители, нито за обществото като цяло. През последните години значително нарасна безпокойството, породено от възможността видеомониторите да излъчват йонизираща радиация и съответно да представляват опасност за здравето. Проведените в много страни изследвания на тези устройства показаха, че излъчваната йонизираща радиация е незначителна. Разбира се, поради други причини мониторите могат да представляват проблем. При неправилно регулиране първите цветни телевизори, излъчваха малки количества рентгенови лъчи, но при телевизорите, произведени след 1970 г., това е почти изключено.
Доколкото космическата радиация се увеличава с височината над морското равнище, пътуването със самолет води да повишено излагане на въздействието на радиацията. Например един полет от София до Лагос и обратно ще означава доза от 0.05 mSv. Повечето хора толкова малко пътуват със самолет, че получените дози са пренебрежимо малки. Ежеседмичните пътувания до Лагос и обратно вече могат да дадат годишна доза, която е приблизително равна на дозата от останалите естествени източници.
http://www.teenproblem.net/forum
КАКВО ОЗНАЧАВА
“ГОДИШНА КОЛЕКТИВНА ДОЗА” ?
Сумирането на количествата радиация, която получаваме от гореспоменатите различни източници, може да се използва за изчисляване на годишната колективна доза, т.е. средното облъчване, получено от всеки човек от всеки възможен източник, умножено по общия брой на облъчените хора. Това дава възможност да се изчисли какъв е делът на всеки отделен източник в облъчването на цялото население. Ето точните изчисления, направени в Обединеното кралство: естествена фонова радиация - 77-8%, медицинска радиация - 20.9%, радиоактивни отлагания - 0.4%, облъчване в процеса на работа - 0.45%, радиоактивни отпадъци от ядрената промишленост - 0.11%, други източници - 0.34%. Стойностите за България се отличават до известна степен от горните, но разликите не са големи.

Tedi4ka
03-09-2009, 15:22
Спешно ми трябва това :arrow: http://download.http://www.teenproblem.net/school/126/radioaktivnost/
и това :arrow: http://download.http://www.teenproblem.net/school/9393/radioaktivnost+syshtnost+efekti+vidove+radiaciya/?cfr=126
Моля :smt003

Същност на радиоактивността

Радоиактивност се нарича способността на някои ядра спонтанно да се превръщат в други ядра, което се съпровожда с изпускане на микрочастици. Лъченията, изпускани от атомните ядра при техните радиоактивни превръщания се наричат ядрени или радиоактивни лъчения. Трите вида ядрени лъчения се означават с първите букви от гръцката азбука: ?, ? и ?. Алфа-лъчите представляват двукратно йонозирани хелиеви атоми, т.е. хелиеви ядра. Те притежават голяма йонизираща способност – в 1см. въздух създават десетки хиляди двойки йони. Затова имат малка прониквателна способност, могат да се погълнат от един лист хартия. Бета-лъчите са поток от електрони, които се движат със скорост, близка на скоростта на светлината. Тъй като масата им е няколко хиляди пъти по-малка от тази на алфа-частиците, отклонението им в магнитното поле е по-голямо. Йонизационната способност на бета-лъчите е по-малка, а прониквателната им по-голяма. Гама-лъчите представляват поток от фотони, които по физическата си същност приличат на рентгеновите лъчи, но притежават още по-голяма енергия. Те имат гляма прониквателна способност като могат да преминат през няколко сантиментров метален лист.


Разпространение на радиоактивните вещества по хранителните вериги

В почвата поведението на радиоактивните вещества зависи от тяхната разтворимост. Неразтворимите остават в почвата. Разтворимите - йод131, цезий137, стронций90 - могат да преминат в подземните води или да се всмучат от растенията. В глинестите и черноземните почви цезият и стронцият по-трудно преминават в растенията, отколкото в песъчливите. Замърсяването на почвите с йод131 няма голямо значение тъй като бързо се разпада. Във водоемите радиоактивните вещества бързо се утаяват на дъното. Във водата остават малки количества, кои то обикновено не надвишават пределно допустимите норми. Дъното играе роля на ре зервоар за изотопи. От водните организми най-силно поглъща радиоактивни вещества планктонът. Чрез него се заразяват рибите, а от тях - и човекът.

Растенията поглъщат радионуклиди с корените или с листата си. В тях най-много се натрупва цезий137. От домашните растения най-големи количества радионуклиди са открити в картофите, а от диворастящите - в гъбите Прибавянето на фосфорно-калиеви соли в почвата подтиска всмукването на цезий137 Всмукването на стронций90 се подтиска от прибавянето на калций. Замърсяването на растенията с йод131 е кратковременно - периодът на полуразпад е средно пет денонощия.

Животните се заразяват с тревата по пасища, с въздуха и по други начини, напр. с почвата, когато изскубват тревата заедно с корените. Стронций90 се натрупва главно в костите и се изхвърля с урината и изпражненията. Йод131 се отделя с млякото. Даването на 2 г стабилен йод за денонощие намалява два пъти йод 131 в млякото. Цезий 137 се разпределя в целия организм, но най-голямо значение има натрупването му в мускулите.


Предпазване на хранителните продукти от заразяване

Предпазването на хранителните продукти от отлагане и полепване на радиоактивни частици се осъществява с механична защита - съхраняване в закрити помещения /мазета, килери/ и в затворени съдове. Готвенето и храненето се извършват на закрито. Ако е имало продукти на открито по време на радиоактивно отлагане, горният им слой се отстранява. Брашно в чували, например, се намокря така, че водата да попие няколко сантиметра в брашното. След като изсъхне, получената кора се отстранява и изхвърля. Трябва да се внимава да не се внесе в жилището радиоактивен прах. При влизане обувките трябва да се избърсват върху влажна изтривалка, връхните дрехи - да се събличат. Помещенията не бива да се проветряват дълго време и при вятър. За да не се допусне проникване на радиоактивни вещества в растенията и животните, се извършват редица мероприятия в селското стопанство. Чрез дълбока оран отла ганията се прехвърлят в долните слоеве на почвата. Внасят се естествени и изкус твени торове и гасена вар. Върху най-силно замърсените почви се засяват технически култури, а върху средно замърсените - фуражни. Трябва да се има предвид, че черноземните и глинестите почви задържат по-силно радиоактивните вещества и по-трудно ги отдават на растенията. Затова тези почви ги предпочитат за засяване на житни и други култури. Животните не бива да пасат на открито. Прозорците и вратите на помещенията се уплътняват. Почистването става след овлажняване. Изхранването се извършва с фуражи, съхранявани на закрито - предимно концентрирани и груби.

Ако се наложи хранене със замразени фуражи, то горният им слой се отстранява. Предпочитат се смески от замърсени и незамър сени фуражи, така че дневната дажба да не съдържа и да не надвишава определно допустимите норми радиоактивни вещества. Осигуряват се по-големи количества минерални съставки, особено калций - калиев фосфат, клиноптилолит, глина. Телетата, яретата и агнетата трябва да се хранят с млекозаместители.



Обеззаразяване на хранителни продукти

Обеззаразяването на хранителни продукти цели извличането на радиоактивни вещества от тях. При повърхностно замърсяване това се постига с измиване и обелване, а при проникване на радионуклиди в продуктите - чрез изкисване и чрез варене. Обезвреждането на кратко живеещия изотоп йод 131 се извършва чрез преработка на млякото в трайни продукти - сирене, кашкавал. Консумацията им е позволена след около два месеца, когато радиойодът се разпада почти напълно. През това време се използува сухо мляко, произведено преди радиоактивното замърсяване.Приема се по една таблетка калиев йодин /по 0,125 г/ дневно, а за деца до две години - по 0,04 г дневно в продължение на една седмица.

Повърхностно замърсени плодове и зелен чуци се измиват обилно с вода и се обелват, което намалява замърсяването наполовина. Вътрешно замърсените се киснат продължително време /около един час/ във вода с прибавяне на 0,1%-ов разтвор на \"Веро\" и 1%-ов разтвор на солна киселина а след това се измиват обилно с вода. Намаляване на радиоактивността се постига и чрез продължително варене в солена вода, след което булъонът се изхвърля. Избягва се употре*ата на зеле, магданоз и други зеленчуци, чийто листа поради формата си задържат повече радиоактивни вещества. Преработването в консерви и туршии също намалява замърсяването.

Говеждото месо е по-слабо заразено от свинското и от овчето. Месото на животни отглеждани в планините, е по-силно замър сено от месото на животни, отглеждани в равнините, месото на дивите животни е по-замърсено от месото на домашните животни. Самото месо е замърсено с цезий137, а костите - със стронций-90. Преди обработката месото се обезкостява. След това се нарязва на късове и се вари в солена вода, при което се отделя до половината от радиоактивния цезий. Булъонът се изхвърля.

Продължителното изкисване в 25%-ов солен разтвор и последващо сваряване намаляват с около 90% съдържащия се цезий. Овчето месо се кисне в 10%-ов разтвор на оцет едно денонощие или се вари два часа в оцетен разтвор. Птичето месо се бланшира в 10%-ов оцетен разтвор. При преработка в местни изделия месото се кисне продължително време /24 часа/ в солен разтвор /8 г готварска сол на литър вода/. Млякото може значително да се очисти от цезий 137 и стронций 90 като се смеси с клиноптилолит /минерал, който се добавя към храната на добитъка/ или като се прекара през колонка, запълнена с препарата. Рибата натрупва в себе си цезий137 и стронций 90 изключително силно, особено хищните риби. След прекратяване на замърсяването цезият бързо се извежда от нея и рибата може да се използува за храна. Стронцият се извежда бавно, но той се натрупва главно в люспите и костите, и поради това е опасен само при преработка на рибата в костно брашно.



Предпазване на водата от радиоактивно замърсяване

В застоялите водоеми радиоактивните отлагания се утаяват за няколко дена, а реките се очистват още по-бързо. Временно увеличаване на радиоактивността може да настъпи след дъжд от води, отмили от почва радиоактивни вещества. В градове с централно водоснабдяване, разполагащи с пречиствателни станции, водата е най-чиста, тъй като филтрите задържат радиоактивните частици. Употре*ата на вода от посочените източници е практически безопасна, като е желателно в първите няколко дни да се пие бутилирана минерална вода или вода, съхранявана в закрити съдове.
Сравнително по-лесно се замърсяват кладенците. За да се избегне това кладенецът се обгражда с еднометрова стена, затваря се с капаци и отгоре се поставя покрив. В кръг около два метра около кладенеца се настила глина с дебелина 20 см. Върху нея се поставя циментов пласт с лек наклон навън. В кръг около кладенеца се изкопава канавка за разлетите води. Водата може да бъде обеззаразена с коагуланти или с йонообменни смоли.

Tedi4ka
03-09-2009, 15:24
ako e vuzmojno0 tezi :


http://download.http://www.teenproblem.net/school/77721/syshtnost+i+sistema+na+pravoto/?po=3

http://download.http://www.teenproblem.net/school/88788/pravo+sistema+na+pravoto/?po=4

СЪЩНОСТ И СИСТЕМА НА ПРАВОТО
Тема 1
Правото представя нормативен регулатор на обществените отношения,чиято мисия е да гарантира едкзистенциален минимум от знание за обществените ценности.Сред тези ценности са:закрила на човешките права и свободи,пазарен модел,модела на правова държава,правомерното осъществяване на граждански и търговси оборот.
Пр.представлява цивилизационен феномен без аналог . Логично носи отпечатака на епохата.Пр. е динамична категария и това е свързано с необходимоста,то постоянно да се адаптира към социалните потребности,но от друга страна твърде честите изменения и достъп на нормативна уредба водят до хаос и затрудняват правоприлагането.
Правото също представлява система,т.е скрепена,сплотена от вътрешни правила и зависимости.Самата система на правото всъщност изразява неговата структура,т.е.показва,демон стрира как точно са организирани отделните нравни отрасли.От тази гледна точка системата на българското право включва 2 основни групи правни отрасли;това е частното и публичното право на България.Най-важното ограничение между частното и публичното право е извършено от румския юрист Улпиан.Той твърди ,че различията между частно и публично право е тази,че частното право защитава частните интереси,а публичното право се занимава с публични и държавни интереси.
Частното право на България вкючва група правни отрасли сред който гражданското право на България,Търговско,Вещно право.За тях е характерно,че субектите са равнопоставени и никоя от страните в сделките не е в надмощно положение.
Публичното право на България включва конституционно , даначно, наказателно,административ о,финансово право.В публичното отделните субектите не са равнопоставени,защото едната страна по правното отношение доминира спрямо другата.Единия субект определя правилата на играта,другия ги спазва.Липсва договаряне между субектите.
Правната теория борави с още едно понятие правна система. Правната система се използва като понятие,за да се открият и опазят сходствата и различията между законодателството в съвременния святк.
Първата правна систима се нарича континентална вклучва законодателствата във всички европеиски държави без Великобритания и Ирландия.За тази правна систима е характерно,че източника на право е преди всичко законът,а не съдебният прецедент.Тази правна система се базира на 2 стълба:
-Правната традиция на римската империя.Рим създава принципите на правото.
-Постижения на немското законодателство.
Втората правна система е англо-американската.Правна система включва законодателствата на държави като Великобритания, Ирландия,Сащ,Канада плюс още 51 държави от третия свят бивши колонии на британската империя.Източниците на правото в тази система са законите плюс съдебният председент.
Третата система е скандинавската правна система.
Четвартата правна система включва законодателството на държави силно повлияни от религиозните фактори.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ПРАВОТО
Тема 2
Понятието източник на правото се използва в различен контекст,както често под него се разбират обществените отношения които са повод лицата,субектите да влизат в правни отношения помежду си.В друг случей под източник на правото се разбера човшката съвест-Кант.Съвременната правна концепция за източник е твърде различна по няколко съображения:
-Тя не борави с абстрактни теории;
-Съвременната концепция държи на конкретиката,счита за източник на правото само тези норми и правила регламентирани в нормативен акт/forum poli-съд на съвеста/.Т.е.действащо право.
Отделно правото се нарича ,,позитивно”;,,действащо право”; ,,закони в сила”.Следователно понятието за съвременна концепция за източник на правото го интерпретира във формално юридически аспект,т.е. миродавно е самодействащо законодателство.
Източниците на правото представляваткомпоненти или елементи на една цялостна система,а за да се осигури нейната цялост и да не се разпадне е необходимо между отделните източници да съществуват,стриктно спазвани йерархични връзки.Ето защо всички съвременни законодателства въвеждат определена йерархия и йерархична подредба на отделните категорий източници на правото.
Конкретно за България е регламентирана от Конституцията. На базата на нейните текстове източниците се подреждат в пирамида според своята значимост.Всички източници в България законно притежават атрибута-качество , нормативност, задължителност.
Конституцията е върховен закон.От 1991г. е приета в България,но тя е нереалистична,издига човешките права.
ПЗНА-под законови нормативни актове.Включват правилници,наредби,инструк ций и постановления на Министерския съвет и на отделните министри.А също и наредбите на общинските съветници.
Закони и кодекси-що се касае до тях те всъщност са на един и същ юридически ранг,т.е.ползват се с една и съща задължителност ,една и съща юридическа сила.Разликата между закони и кодекси е тази,че кодекса е много по обобщен и често обемен в сравнение със закона.Стремежа на всеки кодекс е да интерполира/вкара/ цялата материя между две корици и да се избегне липсата на синхрон между отделните нормативни актове.
Кодифицира-всеки кодекс е кодификация на съответната материя.В България действат следните кодекси:
-Семеен кодекс;
-Наказателен процесуален кодекс;
-Гражданско процесуален кодекс;
-На международно частно право;
- Кодекс на труда;
Традицията да бъдат приемани и изработвани кодекси датира от началото на 19в.и първия в света кодекс е приет през 1804г.-Наполеоновият кодекс,Франция-Френски граждански кодекс.Оказва се изключително успешен,дори Италия и Белгия взаимстват френския опит и се ориентират към приемане на собствени кодекси и тн.
България все още не притежава граждански кодекс.
Указа е особен вид нормативен акт.издават се от президентската институция,т.е. са административни актове.Не въвеждат нови правила.
Международни договори-според чл.5ал.4 на българската конституция:,,Международни е договори които са подписани от Република България;които са обнародвани в държавен весник и са влезли в сила;стават част от българското законодателство и се прилагат с предимство пред всички нормативни които им противоречат”.Международн ия договор е с предимство пред българската конституция и закони.

ПРАВНИ НОРМИ.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА.СТРУКТУРА И ДЕЙСТВИЯ
Тема 3
Дифиниция на правна норма-представлява общо обстрактно формулирано правило за поведение което е адресирано спрямо неограничен кръг субекти физически и юридически лица и неговото спазване е гарантирано със държавна принуда.според българската конституция чл.6ал.1:
,,Всички граждани са равни пред закона”,а това е фундаментален принцип които идва от епохата на френската революция и по точно от ,,Декларацията за правата на човека и гражданини”-1789г.
В основата на всички европейски конституций-чл.6ал.2:
,,Не се допускат привилегий,дискриминация спрямо български граждани на основание на някой от следните принципи:
-Расови,етнически,религиозн и,полова принадлежност , политическа принадлежност и имуществен ценз.
Конституционния съд на България се е произнесъл през 1996г.,че привилеги и дискриминация са недопустими несамо на базата на посочените в конституцията критерии,но и на всякякви други.Правните норми имат действие за вбъдеще,освен ако закона е допуснал обратно действие.Структурата на правните норми има три елемента: хипотеза/хипотезис/,диспозиция,санкция.
-Хипотеза-пусковия механизъм.Предпоставке за прилагане на нормите;
-Диспозиция-включва самото правило на поведение;
-Санкция-неблагоприятни последици за субекта при неспазване на диспозицията.четири вида отговорност: наказателна,административ о наказателна,дисциплинарна отговорност,гражданска-имуществени щети.

Tedi4ka
03-09-2009, 15:25
ako e vuzmojno0 tezi :


http://download.http://www.teenproblem.net/school/77721/syshtnost+i+sistema+na+pravoto/?po=3

http://download.http://www.teenproblem.net/school/88788/pravo+sistema+na+pravoto/?po=4


ПРАВО

ПРАВО – ПРАВНА РЕАЛНОСТ – СИСТЕМА НА ПРАВОТО

Дефиниции за право:

Правото е начин на съгласуване и защита на човешката свобода, доколкото тя е външно реализираща се свобода.
* * *
Система от общозадължими социални норми, институционен и нормативен регулатор на обществените отношения, гарантиран със силата на държавата и израз на нейната воля. Правото пази целостността и реда на обществото в съгласие с нормите на реда и справедливостта.
* * *
Съвкупност от предписания за поведение, подчинено на общия интерес. Този общ интерес сеизразява от държавата – създадена от хората, за да организира, хармонизира и облекчава техния живот, като определя ощовалидни правила на поведание (правни норми, систематизирани в закони) и ръководи тяхното прилагане, както и санкционира тяхното неизпълнение...
За да може обществото да съществува и да се развива, то трябва да се подчинява на законите и да ги спазва, да има трайно и ясно установени правила и ефективни механизми за принуда към спазването им.
В същото време и правото трябва да бъде обществено, т. е. да се подчинява на обществената воля и ценности, което се постига чрез обществен контрол над правото – всяко общество по всяко време може да променя правилата си за поведение, щом прецени, че това е полезно за общите му интереси и цели.

Фрази за правото:

“Правото е изкуство за справедливото и доброто” (IUS EST ARS BONI ET AEQUE)
(Целз)

“Правото е принудително изискване за реализацията на минимално добро”
(Владимир Соловьов)
бележка: за него често се казва - “правото е минимум морал”

“Правовият ред е йерархия от норми, всред които основна е Конституцията.”
(Ханс Келзен в “Чистата теория за правото)


Термини за право

От санскритското yu = “задължителност”, “подчинение”;
Идва индогерманското yus = ”чистота”, “свещенност”, “божественост”;
Към римското – на латински език: ius = право, съдилище, мястото, където заседава съдът, осъждащ за iniuria = нарушаване на човешките интереси, или за nefas = засягане на божествата;
Iustitia = справедливост, правосъдие.
На английски се използва right, на френски droit, на немски recht = “право”, “правило”, “правилно”, “направо”.
Всички те произлизат от латинската дума direktorum, означаващо “онова, което е съобразено с правилото”.
Правото е “симетрия на свободата”.
Под “право” се разбира основно четири неща:
действащия правен порядък, наличното законодателство - обективно право;
възможността на лицето да прояви своята свобода - субективно право;
наука за правния порядък и правните възможности на лицето – юриспруденция;
изучаването на тези три неща в образованието -( напр.: уча право).
История на правото

1. Митология

В елинския свят и до днес символ на правосъдието е Темида - богинята, която събира боговете на Олим и ръководи дискусията им, а като довереница на Зевс тя предава неговите указания – themistas, с които всички трябва да се съобразяват – това са по-скоро изискванията на обичайното право, на онези установени форми на поведение и взаимоотношения, които наричаме традиция; (Илиада).
В “Одисея” се използва терминът: dikazein = правораздаване (от богинята Дике).
Хезиод говори за Дике (справедливостта) – дъщера на Темида и Зевс, която пренася реда от Олимп сред хората и остава да живее сред тях, разнасяйки правосъдие от полис в полис (“Дела и дни”). Нейните функции са да “хвърля светлина”, да открива скритото и лъжците, да преследва и наказва. Нейни помощници са сестрите и Ирена (мирът) и Евномия (порядъчността), а останалите сподвижнички са: Немезеида (отмъщението), Тихе (случайността, жребият). Противнички са им: Ерида (раздорът), Биа (насилието), Хюбрис (безмерността, прекомерността). С тях Дике постоянно води борба.
Не бива да се противопоставят или разделят Темида и Дике като представителки на обичайно и създадено право, тъй като по-скоро става дума за различни функции при подреждането на човешкия свят споде принципите на божествените повели. Ето защо, Улрих Виламовиц – Мьолендорф казва, че Темида е “правото на властта”, докато Дике е “властта на правото”.

2. Античност

Античните философи се опитват да дата рационален отговор на въпроса за същността на света и законите, които го управляват (вкл. живота на обществото). В началото обаче остава непоклатима вярата, че човешките общности са части от един цялостен организам, наричан “космос” (порядък, ред), и включващ боговете, природата и всичко живо.Това обединение е пронизано от универсални принципи, внасящи в света подреденост, хармония и законо-мерност. Те се стремят да открият принципите на космоса, да живеят в съзвучие с тях и да приведат света на хората в порядък, да превърнат и полиса в космос.
Анаксимандър – говори за заложен във всичко универсален космичен закон:

2. Християнство

2. 1. Ранно християнство

В отличие на античното многобожие християнството проповядва идеята за единния Бог.
Още Старият завет свидетелства за божествената същност в единствено число. Бог не просто е подредил света, но го е сътворил от нищото по собствена воля. Ето защо, отношенията на човека с неговото Висше творение придобиват формата на повели, т. е. израз на волята Му (скрижалите със заповедите на Мойсей са отграничение на правилното от неправилното поведение). Това определя и факта, че християнството не може да разглежда справедливостта като изградена върху някакви независими, идеални или природни принципи. Тя е решение на Бога. При християнството това е израз на някаква любов – оттук и увереността, че Бог не е тиранин, а милостив баща и справедлив съдник.
За разлика от античните (езически) разбирания за злото като отдалеченостот извора на съществуващото, за църковните отци на християнството злото е наказания или изопаченост на заложената цел.
Все пак за Плотин – съвременник на установяващата се нова религия – подобно на цялата античност злото е естествен елемент на действителността, проява на дезорганизираността, недостиг и “липса” в начина на съществуване. На фона на битийната целокупност обаче, злото се схваща само като “частичен” елемент и преходен момент, подчиняващ се на общата закономерност на благото.
“Също както художникът, рисуващ някакво животно, няма да нарисува всичките му части като учите му, така и Световният план не е направил всички същества като богове, а само някои, други като демони – същества от втори порядък, а следващите като хора и животни... така и градовете, които имат добри закони, не познават равенството на всички граждани...
... Злото, допринася някаква полза за цялото, като се превръща в образец за справедливостта... то кара хората да са с изострено внимание, събужда духа и разума им, които да ги противопоставят на хода на злото; с това им дава да разберат, що за добро е добродетелта...
...Ако не би имало зло, тогава не би имало и добро, а също и цел на стремленията, никакво изискване за добро, никакво отбягване на злото и мислене, което да се насочва към двете...” (Плотин - “Енеида”)

Подобно е разбирането и на други раннохристиански мислители.
“Някои от християнските мислители остават верни на идеята, че злото се дължи на някакъв недостиг в доброто или е “отсъствие на добро.” (Ориген)

“По този начин злото е противоположно на понятието за добродетел, но не като нещо по себе си, а като нещо, което маже да се мисликато отсъствие ня дабра...лошотията се състои в ограбеност на добро – като сянка, появила се с изчесване на светлината.”
(Григорий Нисийски – “Голямо огласително слово”)

“Как така изобщо има зло,след като съществува проведение? Доколкото злото действително е зло, то нито има екзистенция (съществуване), нито има място сред съществуващите неща. Нищо на света не лежи извън полето на провидението или да се изключва от него и че злото не е нищосъществуващо, а само недостатъчност на доброто, и също, че на света не съществува нещо, което да е напълно ограбено от добро, тогава това ще рече, че Божественото провидение въздейства в целия Космос навсякъде без изключение и че всичко му е подчинено – и ако при това с помощта на неизчерпаемото добро нещо, което да помогне на злосторниците или на някои други по пътя на доброто, заради своята лична полза или за ползата на всички.”
(Псевдо Дионисий Ареопагит – “За Божествените имена”)
Свети Августин

СИСТЕМА НА ПРАВОТО

Системата на правото е система от норми с общ източник. Мрежата на правото се състои от множество сегменти, покриващи формите на съвместен живот на хората. Обикновено в основата им стои основен закон – Конституцията.

Първо – правото е: естествено и позитивно.

Естествено е правото, което намираме в нашата човешка форма.

Естествени права – основните права, които всички хора без намеса от страна на държавата: живот, свобода, собственост, щастие, бунт срещу насилието.

Така ни е даден живота и свободата, т. е. правото на избор, както и собствеността, за да живеем. Без тези неща просто нас ни няма.
Животът е “дар Божи” и не може да бъде отнеман. Според Юстиниан то принадлежи на всичко живо.
Свободата също е естествено право, но разбиранията са различни и правото за различните народи се произнася различно относно свободата. В най-неутралния смисъл, като свободно живеене и придвижване, свободата е призната от почти всички правни системи, но от нея се изключват робите, които имат единствено минималната свобода – да живеят като нормални човешки същества. Ако си роб, някой трябва да се грижи за теб, както се грижи за животните и стоката си. В този смисъл човек спада към собствеността...
Собствеността – третото от естествените права. Човек трябва да има собственост, а да не е собственост, за да е това право всеобщо за хората. Робството не може да се съгласува с идеята за естествените права на човека, т. е. на всеки човек.

Позитивно е онова право, което хората създават в името на естествените си права (или тяхното ограничаване). То има изкуствен характер и представлява система от норми и действия на властта.

ОБИЧАЙНО ПРАВО
Съвкупност от неписаните норми, които се превръщат в правни норми, в резултат на продължително във времето действие.
Нормите на обичайното право са основани на традицията и имат авторитет.
* * *
Неписано (или писано) правило за поведение, валидно в общоността, което идва от миналото. Основен регулатор преди държавното право. Обичаят изразява споделена воля в общността за поддържане на обществения живот и защита срещу престъпления: инцеста, поругаване, насилие, бунт срещу божествата, предателство, кражба. Някои обичаи се превръщат в закони (забраната за убийство), а други се отхвърлят като незаконни (вендетата). (СГ)
Въпреки това, напр. в Албания правилата за кръвното отмъщение са записани в специална книга.

Писаното право произтима от конкретен законодател.

ПОЛИТИКА

Коренът на думата е гръцка – polis – град, държава.
Политиката е сфера на социалната дейност, в която се създава, разпределя и упражнява властта. Дейност по упражняване на държавната власт. Съдържа идеята за рационалност, легитимност и справедливост, иначе се изражда в хаос или насилие.
Доколкото нещо се опира до власт, то е политически въпрос. Когато властта е тотално държавна, всичко става държавна политика. Политиката намалява с намаляване на властта и изчезва в безвластието.


ВЛАСТ
Отношение между хората, групи, общности, институции, държави.
Асиметрично междучовешко отношение на доминиране, превъзходство в сила на една воля над друга.
Властта означава влияние, авторитет, принуда, насилие.
Когато властта не произтича от закон, а от сила, тя може да е е нелегитимна.
Легитимната власт е властта на мнозинството, която формулира законите и ги прилага.
Властта е спонтанна и изисква култивиране в закон, иначе се проявява в насилие и общността се разпада.

ЗАКОН
Форма, в която правото съществува в цивилизования свят.
Норма, издадена от върховната държавна власт.
Законът крепи обществото от разпадане.
Законът се създава, за да уреди някава материя – правно отношение. Той не може да противоречи на основния закон (конституцията) и на останалите закони.
Законите са абстрактни и безлични, за да се прилагат към произволно множество индивидуални действия. (СГ)
* * *
Основна правна норма, създаденаот парламента.
Законът е по-висша норма от наредбата, правилниците и всички останали норми, създадени от други институции. (ИК)
Законност
Съобразеност със зъконите, обичаите и съдебната практика.
Познаване на закона в държавата и в обществото.
Прилагане на закона вцялата му сила. (СГ)

ОБИЧАЙНО ПРАВО
Съвкупност от неписаните норми, които се превръщат в правни норми, в резултат на продължително във времето действие.
Нормите на обичайното право са основани на традицията и имат авторитет.
* * *
Неписано (или писано)правило за поведение, валидно в общоността, което идва от миналото. Основен регулатор преди държавното право. Обичаят изразява споделена воля в общността за поддържане на обществения живот и защита срещу престъпления: инцеста, поругаване, насилие, бунт срещу божествата, предателство, кражба. Някои обичаи се превръщат в закони (забраната за убийство), а други се отхвърлят като незаконни (вендетата). (СГ)

НОРМА

ЧОВЕШКИ ПРАВА

Естествени права – основните права, които всички хора без намеса от страна на държавата: живот, свобода, собственост, щастие, бунт срещу насилието.

ГРАЖДАНИН


ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО
(на английски – Civil Society)
Терминът е въведен през 19 век.
Гражданското общество е обществото, доколкото е независимо от държаватав своите функции, но според другата то се реализира чрез държавата и закона.
Гражданското общество е общество на свободни граждани, мрежа от сдружения и може да противостои на държавната власт, когато държавата работи срещу човешките права.
* * *
Гражданското общество обхваща всичко, което е не-държава – индивидът и неговите общности.
Гражданското общество не може да се раздели на индивидуална сфера и общностностна сфера.

Гражданско общество Държава
Индивид Парламент
Семейство Президент
Граждански сдружения Правителство
Търговски дружества Съдебна власт
Местна администрация


СОБСТВЕНОСТ
Изключително право на ползване, владение и разпореждане с имуществена вещ – движима и недвижима (вещно право) или интелектуален продукт (авторско право). Първа и изначална собственост на човека е неговото тяло. Човек експанзира и се стреми да доминира над нещата в света и така правото на собственост се разширява върху цялата планета.

ДОГОВОР
Съгласуването на воли е източник на всяко право.
Договорът е съгласие между физически и юридически лица относно права и задължения на страните на договора.
Общественият договор, според Жан – Жак Русо е начин, по който е възникнала самата държава.

ДЪРЖАВА
Държавата е политическа организация на обществото, “политическо тяло”, или система от властни институции (Келзен). Държавата се отличава от другите човешки обединения с целта си създаде ред и сигурност.
Поначало хората могат да регулират живота си и без държава, ако има зряло съзнание за право и дълг и ако спазват правилата на гражданското обединение, но това се случва единствено в религиозните общности и то непълно. Винаги може да се появи нарушение на правилото, което застрашава общността.
КОНСТИТУЦИЯ
От конституирам – основен закон в Рим и в модерната държава. На нея се основават всички други закони. Израз за висш обществен договор, изразяващ обществено съгласие. Тя се приема от името на народа и е плод на обществен дебат.
* * *
Конституция (от лат. constitutio = устройства, наредба) – основен закон, първи нормативен акт, издаден от върховен орган на държавната власт.
Конституциите в модерния свят изрично провъзгласяват естествените права на човека и така да ги гарантират със силата на възможно най-върховната власт.
Конституцията е върховен закон. На нея са подчинени всички останали закони и не могат да и противоречат. Тя урежда държавното устройство и правата на гражданите. В нея са определени структурата и функциите на държавните институции: парламент, (монарх), правителство, прокуратура, съд.
Американският политически философ Джон Роулз конструира в стил на кантовия “катгегорически императив” принципите на съвременната държава. Конституцията според него въплъщава два основни принципа: на свободата и справедливостта. Това са основните човешки права, включително свободата на съвестта, придвижването и пр., и равенство на възможностите (“Теория на справедливостта”). По-късно в “Политически либерализъм” той се обябява за неутрална държава – арбитър между интересите на групи и културни общности.

* * *
Конституция – основен закон на държавата. Този закон символизира обсега на съгласието на един народ да живее заедно, тъй като по принцип конституциите се приемат от целия народ или от неговите избрани представители, които вярно отразяват духа на времето и характера на своя народ.
Конституцията е основен закон, защото:
тя очертава рамката на “обществения договор”, т. е. на съгласието на хората да имат своя държава;
тя определя формата на държавата и държавното управление;
на нея не могат да противоречат останалите закони в държавата.
С други думи можем да кажем, че каквато е Конституцията ноа една държава, такава е самата държава. Има, разбира се, и изключения – напр. Англия няма писана конституция в този вид, в който я имаме напр. ние в България. В Англия има правила, които са установени и непроменени от векове. Тези правила казват какво точно може и какво не може да прави кралят, какво може и какво не министър-председателят, какво може и какво не може гражданинът и полицаят на улицата...

Смисълът на всяка Конституция е да установи правила за правата на гражданина и задълженията на хората в обществото, и то да бъдат такива, че да бъдат ясни за всички. Тъй като правилата, които Конституцията установява, са вилдни за всички, то тези правила лесно могат да се изразят в закони и нормативни актове за правата и задълженията на гражданите в държавата.
Поставянето на всички в еднакво отношение към правила, норми и закони се нарича върховенство на закона. Конституцията е белег за върховенство на закона и власт на закона в обществото. Тя регламентира най-значимите обществени отношения, които подлежат на трайна уредба.
Там, където няма Конституция и върховенство на закона, там няма справедливост и правораздаване, няма ред и законност. Там има беззаконие, безредие и своеволие (насилие) над човека.
Основното предназначение на Конституцията е да защитава правата на гражданите като предотврати произволното упражняване на държавната власт. Затова Конституциите са опора на свободата и могат да се разглеждат като обществен договор между договор между хората да пазят заедно своите права и своята свобода от произвола на тези, които искат насилие и създаване на специални закони да се облагодетелстват.
Конституцията е основа на политическата справедливост и съгласието на хората да градят общо бъдеще като граждани на една държава.
Борбите за Конституция и конституционен ред в миналото отразяват два много съществени аспекта от развитието на възгледите на мовека за себе си:
човек е разумно и нравствено същество, което има изцяло “грижата за себе си” и определя само целите на своя живот;
човек е свободен и се чувства свободен тогава и само тогава, когато е принуден да се подчинява на закона, а не на волята на друг човек.
Ето с какво свързва тези два аспекта Имануел Кант (1724-1804 г.) “Идеята за едно отговарящо на естествените права на хората управление – а именно, че подчиняващите се на закона същевременно трябва да са (като обединени) законодателстващи – лежи в основата на всички форми на държавата.”
Идеите за създаване на конституцията за пръв път са развити от Шарл Монтескьо в “За духа на законите”. Стремейки се да ограничи всевластието на монарсите, Монтескьо стига до извода за създаване на един основен държавен закон, с който, за постигане на крайната си цел – защита и гаранции на личностните и граждански права на всеки член на обществото, трябва да се формулира принципите на нова структура и технология на държавно управление. На основата на пространен и задълбочен анализ на съвремените нему държави и общества и на натрупания исторически опит на човечеството, той доказва, че схващаната до този момент като единна и неделима държавна власт се състои от три обособени дейности – законодателна, изпълнителна и съдебна. За да се гарантират гражданските и личностните свободи, той достига до идеята специализираните на тези по същество три власти да бъдат функционално отделени една от друга така, че никоя от тях да не може да доминира над друга. Така идеята за разпределението на властите се превръща в основополагащ конституционен принцип.
Конституционализмът възниква през 18 век с идеята, че за да се развива добре, обществото се нуждае от един централен акт, който прогласява учредяването и формата на държавата и да декларира и установява основните принципи, на които това общество се подчинява.
Конституцията е учредителен акт на учредителната власт – акт на създаване на модерна и цивилизована държава. Разбира се, държави е имало и преди първите конституции от края на 18 век, но тяхното истинско и пълно изграждане става именно с приемането на конституциите, които са най-висш принцип за цивилизованост.
Далечният предвестник на съвременните конституции е Magna charta libertarum (Великата харта на свободите) от 1215 г. В Англия. Първата съвременна конституция е тази на щата Вирджиния от 1776 г., но доколкото Виджиния е спорно, че е самостоятелна държава, за първа конституция се приема тази, която е провъзгласена през 1787 г. От Филаделфийския конгрес за Фесерална конституция на току-що създадените Североамерикански шати.
В Европа първа конституция е френската от 1791 г. , предшествана от знаменитата Декларация за правата на гражданина от 1789 г., която е най-великото достижение на Великата френска революция. Тази декларация става преамбюл на френската конституция и е в сила и до днес.

КОНСТИТУЦИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Първата българска конституция е приета във Велико Търново на 16 април 1879 година. В нея България е определена като ”българско княжество е монархия наследствена и конституционна, с народно правителство... Законодателната власт принадлежи на княза и на народното представителство. Изпълнителната власт принадлежи Князю; всите органи на тая власт действат от негово име и под негов върховен надзор...” (из Търновската конституция(
Втората ни конституция е приета от Великото народно събрание (1946-1949 г.) Тя е приета окончателно на 4 декември 1947 г. Известна е като Димитровската конституция и определя България като “народна република с представително управление...”
По повод създаването на третата конституция Петото народно събрание избиране 78-членна комисия на 15 март 1968 г. за изработването на проект за нова конституция под председателството на Тодор Живков. Проектът е обсъден и одобрен на специален пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през март 1971 г. и се предлага да се представи на всенародно обсъждане. (според официалните сведения са проведени 30 000 събрания с участието на повече от 3 млн. граждани, които са направили над 14 000 предложения за допълнения и подобряване на текстовете на проекта). След като е направена нова редакция, в която са взети предвид направените предложения, новият конституционен текст е обсъден и одобрен от Петото народно събрание на 7 и 8 май 1971 г. и взема решение за насрочване на референдум чрез който трябва да бъде приета конституцията. Референдумът е насрочен на 16 май 1971 г., в който вземат участие 99,70 % от всички гласоподаватели, от които 99,66 % одобряват конституцията, която е известна още като Живковистката конституция. В нея България се определя като “ социалистическа държава на трудещите се... ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия...”
Сега действащата конституция е четвъртата българска конституция. Тя е приета от Седмото Велико народно събрание, на 13 юли 1991 г. и влиза в сила на 18 юли 1991 г.
Основните начала на съвременната Конституция са изложени в нейния преамбюл, който гласи следното:
“Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавно единство на България;
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава...”
и по-конкретно в нейната първа глава, която буквално се нарича “Основни начала”, където в член 1 се казва: “България е република с парламентарно управление... Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция...Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.”
И още: Република България е:
единна държава с местно самоуправление ..., (чията) териториална цялост... е неприкосновена (член 2);
с официален език ... български (член 3);
правова държава...(и)... се управлява според Конституцията и законите...,(с които)... гарантира достойнствата и правата на личността..., гарантира свободнно развитие на човека и на гражданското общество (член 4);
(В нея) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат..., (нейните) разпоредби имат непосредствено действие... (член 5);
В Република България:
всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права... всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. (член 6);
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия (член 7);
държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна (член 8);
въоръжените сили гарантират суверенитета...защитават нейната териториална цялост (член 9);
( член 10 - 11- 12 ) определят политическия живот в страната:
изборите се произвеждат на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване; политическият живот се оснавава на принципа на политическия плурализъм;
сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси...
/не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и на пратии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавна власт – чл. 11, ал. 4/;
вероизповеданията са свободни (член 13);
семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото (член 14);
осигурява опазването и възпроизводството на околната среда (член 15);
трудът се гарантира и защитава от закона (член 16);
правото на собственост и на наследяване се гарантира ... от закона / частната собственост е неприкосновена / - (член 17);
подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати...са изключителна държавна собственост (член 18);
икономиката ... се основава на свободна стопанска инициатива...всички граждани и юридически лица имат еднакви правни условия за стопанска дейност...(член 19);
държавата създава условия за балансира развитие на отделните райони на страната... (член 20);
земята е основно национално богатство...обработваемата земя се използва само за земеделски цели...(член 21);
държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага (член 23);
основните цели на външната политика...са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред. (член 24).
Бележка: член 22 е изменен – става въпрос за правото на чужденци за собственост...
Следващите глави на Конституцията са: основни права и задължения на гражданите – глава 2; Народно събрание – глава 3; президент на републиката – глава 4; министерски съвет – глава 5; съдебна власт – глава 6; местно самоуправление и местна администрация – глава 7; Конституционен съд – глава 8; изменение и допълнение на конституцията. Приемане на нова конституция – глава 9; герб, печат, знаме, химн, столица – глава 10 и накрая – преходни и заключителни разпоредби. – част от тях ще се представят в рамките на другите теми.

42. ПАРЛАМЕНТ

44. ПРАВИТЕЛСТВО

45. СЪД

46. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

ДЕМОКРАЦИЯ
Народовластие – от гр. demos = народ и kratos = власт. Съвременната демокрация е многопартийна политическа система, в която се зачитат човешките права, властите са разделени и се провеждат свободни и всеобщи избори. Властите се контролират взаимно, а избирателите решават на кого да даде следващия мандат.

ТОТАЛИТАРИЗЪМ
Режим, който обхваща цялостния живот на обществото (фр. totalite – всеобхватност). Една партия управлява обществото, нява деление на властите и правата не се зачитат, господства една идеология и някаква съдбоносна цел – комунизъм, велик Райх...

ПРЕХОД ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТОТАЛИТАРИЗЪМ КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ – процес на демонтиране на тоталитарната система и възстановяване на естествените права и институциите на демократичната държавност: многопартийна система, свободни избори и конституция на свободата.
Политическият преход се осъществява като възстановяване на институциите на разделените власти: многопартиен парламент, правителство на мнозинството и независима съдебна власт.
Правният преход е по-бавен и се състои във възстановяването на правовата държава и общество.
Решаващо за прехода е развиването на свободен пазар.
АВТОРИТАРИЗЪМ

СУВЕРЕНИТЕТ
Върховен контрол на държавата върху нейните вътрешни дела при спазване на ограниченията на международно право. Такива са законите за човешките права и норми, забраняващи сила.
Никоя държава или международна организация няма право да се намесва в неща, които попадат във вътрешната юрисдикция на друга държава.
Оксфордски речник по право


ВОЙНА И МИР
Война – насилствен начин за решаване на вътрешни и международни проблеми. Силата решава чия воля ще се наложи. Съществува международно законодателство за войната и мира. То включва отношението към пленниците, към завладените територии, към мирното население.
Войните се обявяват, водят и завършват с мирни преговори.

Мир – отсъствие на война. Мирът е силно защитен от съвременното международно право, но войната едвали може да изчезне от историята.

freak_girl
03-10-2009, 15:55
http://zamunda.pomagalo.com/download/122282/

TEARS
03-10-2009, 16:03
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/122282/



I. МИСИЯ


Ние сме комплекс “ Летен театър “, функциониращ от 2002 година. Състои се от хотелска част по – точно пет ( 5 ) броя стаи, два ( 2 ) снек бара, коктейл бар и барбекю на лятна тераса и паркинг. Комплексът разполага и с Летен театър, който всъщност още не е разработен.
Нашата цел е не само да предоставяме основните услуги в хотелиерството, а да разработим и предлагаме услуги по – привлекателни и атрактивни, от тези на нашите преки конкуренти, за да бъдем конкурентно способни на пазара. Идеята като цяло е да разработим такъв продукт, който да е примамлив, за привличането на потенциални, а за по – напред във времето, лоялни клиенти. Една от основните ни цели е да предоставяме и реализираме за гостите си уют и комфорт, в съчетание с качествено обслужване и различни видове забавления по време на престоя им.













II. ОПИСАНИЕ НА БИЗНЕСА


Комплекс “ Летен театър “ е собственост на “ Международен колеж “ ООД от 2002 година. Местоположението му е на много стратегическа позиция, разположен на булевард “ Трети Март “, срещу РДВР град Добрич и в непосредствена близост до Централния площад на града, и в пределите на Градския парк.
“ Летен театър “ е двузвезден 2** комплекс, в момента целогодишно действа обособеният център към комплекса, за професионално обучение, който предлага подготовка по шеснадесет ( 16 ) професии, в това число и по всички професии в сферата на търизма. Комплексът представлява площ от шест хиляди сто и осемдесет ( 6180 м

natali_nati_
03-10-2009, 16:07
http://download.pomagalo.com/2943/toplinno+izlychvane+zakon+na+stefan+bolcman/ :) Моля някой да ми го дръпне :)Благодаря предварително!

TEARS
03-10-2009, 16:13
http://download.http://www.teenproblem.net/school/2943/toplinno+izlychvane+zakon+na+stefan+bolcman/ :) Моля някой да ми го дръпне :)Благодаря предварително!



Задача: ТОПЛИННО ИЗЛЪЧВАНЕ. ЗАКОН НА СТЕФАН-БОЛЦМАН

ПРОТОКОЛ № 13

ТЕОРЕТИЧНИ БЕЛЕЖКИ:
Електромагнитно излъчване, което е за сметка на вътрешната енергия на телата, се нарича топлинно излъчване. Всички тела, които се намират при температура над абсолютната нула, са източници на топлинно излъчване.
Характерно за топлинното излъчване е, че неговият спектър е непрекъснат.
За количественото характеризиране на способността на телата да излъчват и поглъщат топлинна енергия се въвеждат величините:
1. диференциална излъчвателна способност (еλ,Т)
2. интегрална излъчвателна способност (ЕТ)
3. диференциална поглъщателна способност (аλ,Т)
4. интегрална поглъщателна способност (АТ)
Излъчвaтелната и поглъщателната способност на телата зависи от температурата, химичният състав, състоянието на повърхността и т.н. Тяло, за което диференциална поглъщателна способност е равна на 1 за всички дължини на вълните, се нарича абсолютно черно тяло.
Опитно са установени следните закони за топлинното излъчване: закон на Кирхоф, закон на Вини и закон на Стефан-Болцман. Последният се отнася за интегралната излъчвателна способност на абсолютно черно тяло и гласи: интегралната излъчвателна способност на абсолютно черно тяло е пропорционална на четвъртата степен на температурата.
ЕТ=σ.Т4
където σ=5,67.10-8 (m2.K4) и се нарича константа на Стефан-Болцман.
За реални тела коефициентът σ и степенният показател имат различни стойности от тези на абсолютно черното тяло, така, че законът на Стефан-Болцман има вида:





ЕТ=B.Тn




ОПИТНИ ДАННИ
n I [A] U [V] R [Ω] S T [K] lns lnT

1 2 1.18 0.59 762 495.7392 6.635947 6.20605 5.425383
2 2.1 1.36 0.647 982 535.2839 6.889591 6.282797 3.304936
3 2.15 1.41 0.656 1095 541.4905 6.99851 6.294326 4.107175
4 2.2 1.43 0.65 1180 537.3539 7.07327 6.286657 5.425383
5 2.25 1.46 0.648 1257 535.974 7.136483 6.284086 6.414202
6 2.3 1.52 0.66 1335 544.2458 7.196687 6.299401 6.432511
7 2.35 1.55 0.659 1605 543.5572 7.380879 6.298135 8.089632
8 2.4 1.64 0.683 1463 560.0504 7.288244 6.328027 5.347727
9 2.45 1.71 0.697 1517 569.6389 7.32449 6.345003 4.955242
10 2.5 1.83 0.732 1576 593.5066 7.362645 6.386048 4.037254

adrenalinkavt
03-11-2009, 11:02
http://download.pomagalo.com/40950/iii+a+grupa+aluminiii/ може ли някой да го смъкне? :o :(

TEARS
03-11-2009, 12:59
http://download.http://www.teenproblem.net/school/40950/iii+a+grupa+aluminiii/ може ли някой да го смъкне? :o :(


IIIА ГРУПА - АЛУМИНИЙ

Към III главна група принадлежат елементите бор В , алуминий Al, галий Ga , индий In и талий Tl, които имат три електрона във външния си електронен слой - конфигурация ns2nр1 . По отношение на предпоследния електронен слой, обаче има съществени различия - борът има 2 електрона, алуминият - 8 , а останалите елементи - по 18, т.е. само те са пълни електронни аналози.
Електронната конфигурация е причина металните свойства на елементите от групата да са по-слабо изразени от тези на първа и втора група, като при бора преобладават неметалните свойства. В съединенията си елементите от групата проявяват предимно степен на окисление (+3), но с нарастване на атомната маса се появяват и по-ниски степени на окисление - напр. за Tl най-устойчиви са съединенията, в които степента на окисление е (+1).
В реда В  Tl металните свойства значително се усилват. Например В2О3 има кисел характер, оксидите на алуминий, галий и индий - амфотерен, а на Tl - основен. Елементите от IIIА група се наричат “земни”, защото техните оксиди са главна съставна част на почвата.
В практическо отношение най-важни елементи от IIIА група са алуминият и борът.
АЛУМИНИЙ
Al (Z=13) 1s2 2s2 2p6 3s2 3p1
I. ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА.
Алуминият е най-разпространеният в земната кора химичен елемент - влиза в състава на глината, почвата, слюдата и различни минерали. Заедно със Si той изгражда основната част на литосферата.
Простото вещество на Al е сребросто бял метал. Той е ковък, има много висока изтегливост (може да се формува на тънки листове - фолио), има добра топло и електропроводимост, поради което е особено ценен като конструктивен материал. На въздуха бързо се покрива с тънка, незабележима окисна корица (Al2O3), която е водонеразтворима и го предпазва от по-нататъшно окисление. Това определя добрите антикорозионни качества на алуминия.
Единственото ограничение за масовото приложение на Al е високата му цена, която в съчетание с добрите му качества и широката област на приложение, го определя като стратегически метал за всяка страна.
II. ПОЛУЧАВАНЕ.
Техническата суровина за получаване на Al e минералът боксит Al2О3.xH2O . В първия етап на производството от рудата се получава чист Al(ОН)3 , който се подлага след това на електролиза при 1000оС с използване на графитови електроди. При това на катода се отделя Al , а на анода О2 . Тази технология е свързана с много високи разходи на енергия, което се отразява на производствената цена на метала.
III. ХИМИЧНИ СВОЙСТВА.
Алуминият е устойчив по отношение на въздух, влага и киселини-окислители, поради бързото образуване на защитен слой от Al2O3 , който покрива повърхността му. След отстраняването на този слой, обаче, неговата химическа активност много нараства.
1. С водата - взаимодейства, като се образува бяла пихтиеста утайка от алуминиев хидроксид:

2Al + 6HOH = 2Al(OH)3 + 3H2 (баланс!)

2. С кислорода - при внасяне на алуминиев прах в пламък, той изгаря с ослепителна светлина:

4Al + 3O2 = 2Al2O3 + Q (баланс!)

Високият топлинен ефект на реакцията показва голямата химическа активност на алуминия към кислорода. Тези силни редукционни свойства на алуминия се използват за извличането на някои високотопими метали от техни оксиди - методът се нарича алуминотермия.

Cr2O3 + 2Al = 2Cr + Al2O3 + Q
(Fe2O3) (2Fe)

Al2O3 може да се получи и при разлагане на Al(OН)3 или други соли на алуминия.
2Al(OН)3 t Al2O3 + 3H2O

Al2O3 не се разтваря във вода. Има амфотерен характер - реагира с киселини и с основи.
Al2O3 + 6HCl = 2AlCl3 + 3H2O

Като се има предвид склонността на алуминия да образува комплексни йони, то горният процес по-коректно се изразява с уравнението:


При стапяне с алкални основи алуминиевият оксид образува метаалуминати:

Al2O3 + 2NaOH t= 2NaAlO2 + H2O
натриев метаалуминат

В концентрирани разтвори на алкални основи разтварянето на алимуниевият оксид води до образуване на хидроксокомплексни йони:


Al2O3 в природата се среща като минерала корунд , който се отличава с много голяма твърдост. В редица случаи корундът бива оцветен от някои метални оксиди и тогава се цени като различни скъпоценни камъни - рубин(червен), сапфир (син) и др.
3. С киселини - неокислители Al се разтваря с отделяне на водород:

2Al + 6HCl = 2AlCl3 + 3H2 (баланс!)

По-коректното отразяване на процеса се извършва с уравнението:


хексааквокомплексен йон

4. С основи - поради амфотерния си характер алуминият реагира и с основи.
Концентрирани разтвори на алкални разтвори лесно разтварят метала, при което се получава хексахидроксикомплексен йон:


хексахидрокси комплексен йон
Ако алуминият се стапя с твърда натриева основа (на гранули), то металът се разтваря до образуване на натриев метаалуминат NaAlO2 :



Забележка: Необходимата за изравняването на реакция вода не се прибавя при нейното практическо извършване, защото това води до получаване на разтвор от натриева основа и респективно до хидроксикомплексен йон! Тази вода винаги се съдържа в твърдата натриева основа, поради нейната голяма хигроскопичност - вж. IА група.

5. С неметали.
AlF3 се получава при взаимодействие на Al2O3 с HF при високи
температури:

Al2O3 + 6HF = 2AlF3 + 3H2O

AlF3 е твърдо кристално вещество, което има склонност да образува много стабилния хексафлуориден комплексен йон:

AlF3 + 3F = [AlF6]3

Другите халогениди се получават при пряко взаимодействие (AlX3) и са съединения с ковалентна връзка.
С въглерода Al реагира директно при висока температура (2000оС) - получава се алуминиев карбид, който при взаимодействие с вода отделя метан:

4Al + 3C = Al4C3
Al4C3 + 12H2O = 4Al(OH)3 + 3CH4

С водорода Al директно не реагира.
6. С металите Al образува сплави.





АЛУМИНИЕВ ХИДРОКСИД
Представлява бяло пихтиесто аморфно вещество. Получава се при смесване на разтвори, съдържащи алуминиеви йони (Al3+) с ОН йони:

Al3+ + 3ОН = Al(OH)3

Al(OH)3 има амфотерни свойства - разтваря се в киселини и в основи:



С алкалните основи алуминиевият хидроксид при стапяне дава метаалуминат:

Ако се използват концентрирани разтвори на алкални хидроксиди, алуминиевият хидроксид се разтваря с образуване на хидроксокомплекси:


СОЛИ НА АЛУМИНИЯ
Известни са много соли на алуминия с кислород съдържащи киселини. Тяхна характерна особеност е, че в кристалната им решетка най-често са включени точно определен брой молекули вода - т.нар. “кристализационна вода”.Такива соли носят наименованието кристалохидрати. Например: Al2(SO4)3.9H2O .
Al2(SO4)3.9H2O се използва за пречистване на природни води (коагулант). Коагулиращото му действие е свързано с хидролизата на водните му разтвори, при което се получава пихтиеста утайка от Al(OН)3 имаща способността, поради голямата си повърхност, да задържа частици от други вещества и да ги увлича към дъното на съда.
Характерно за алуминия е способността му да образува т.нар. двойни соли - напр. K2SO4.Al2(SO4)3.24H2O - т.нар. “обикновена стипца”. Прието е всички двойни соли - сулфати на метали от (+1) и (+3) степен на окисление, кристализиращи с 24 молекули вода да се наричат стипци. Общата им формула може да се запише така М1М2(SO4)2.12H2O .Например обикновената стипца може да се запише съкратено - KAl(SO4)2.12H2O .
При дисоциацията си двойните соли се дисоциират напълно, като дават само прости йони, от които два вида катиони, различни от водородните йони:
KAl(SO4)2  К+ + Al3+ + 2SO42
Водните разтвори на стипците имат кисел характер, поради хидролизата им, при която се получава утайка от слабата основа Al(OН)3 .

ПО-ВАЖНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА БОРА
При директно взаимодействие на кислород и бор се образува В2О3. Той е киселинен оксид, който при разтварянето си във вода дава ортоборна киселина:
В2О3 + 3Н2О = 2 Н3ВО3
Н3ВО3 е бяло кристално вещество със слаби киселинни свойства. Използва се при приготвяне на емайли, глазури и на специални видове стъкла.
Октомври , 2002 г.

adrenalinkavt
03-11-2009, 13:45
:-P :grin: :)

ponpon4eto
03-11-2009, 14:15
http://download.pomagalo.com/185250/silata+na+pravoto+ili+pravoto+na+silata/?search=10057014&po=1
ako moje :-) :grin:

Tedi4ka
03-11-2009, 14:16
http://download.http://www.teenproblem.net/school/185250/silata+na+pravoto+ili+pravoto+na+silata/?search=10057014&po=1
ako moje :-) :grin:


Силата на правото или
правото на силата

От минали векове до сега, светът не се е променил кой знае колко и днес важи неписаният закон „оцелява този който е по-силен” - правото на естественият подбор, така както е в природата, там оцелява по-силният и по-можещият за сметка на по-слабият и по-незащитеният.
Въпросът „ Силата на правото или правото на силата „ е актуален и днес. Правото - това е силата на истината, силата на справедливата победа. Силата на закона. За много хора това е вяра и надежда. Силата на правото зависи от твърде много фактори, които не могат да бъдат подредени. Силата на правото е сила, а силата е власт. Правото е онази област от познанието което съблюдава човешките отношения и се стреми да запази спокойствието и увеличи свободата на хората, то е страж на справедливостта. Справедливостта е победа - това е факт. Силата на правото се стреми да прокара правата и да пречупи правото на силата. Правото, то е основание за съд – то съди. Доверието в правото върви заедно с доверието и истината, то е реализация на справедливостта, то съди и осъжда.
Правото на силата е противоположна на силата на правото. Правото на силата е правото на по-силния, на човекът действащ със сила, грубост и насилие. Това са хора които не се страхуват от закона, те са решени с целта на всичко да постигнат своите цели. Правото на силния е и едната от страните на силата, а силата са властта и парите. Силата е в победителя, в победителя с правота но силата.
В днешния съвременен свят е трудно да се определи . Кой е силния и победителя, в кого да се вярва по-вече, в „правото” или в „силния”
Днес правото е на страната на „силния„. Законите съществуват само за някои, а за други съществуват за да бъдат нарушавани.
Много често правото и закона не защитават правото на правия, не застава на страната на справедливостта. Силата е в „силата на по-силния”, и „по-властния”- този който е по-силен финансово и физически.
Факт е че правото на силата е по-силно от силата на правото, защото то не се ръководи от закони, от мерки и чувство за наказаност и морални норми.
В днешно време трябва всеки един от нас да осъзнае, че трябва да вярва в силата на правото, да следва установените нормите, да си изгради достойна ценностна система за да живеем в един по-добър и по-спокоен свят, да изградим едно по-справедливо общество.

bianconero
03-11-2009, 15:57
Здравейте :)

Понеже имам слабост към Италия и изявих желание да подготвя материал по География за Туристически ресурси на Италия. Порових се доста, но не намерих каквото ми трябва. Та ако намерите нещо подходящо в Помагало и го постенте тук ще съм ви адски благодарен :)

Благодаря предварително :smt083

п.с. соре, че не давам линкове направо, за да ви е по-лесно, но новите потребители нямали право да дават линкове към други сайтове :(

charovnata_
03-11-2009, 19:50
http://zamunda.pomagalo.com/download/49237/#materialzaglavie
http://zamunda.pomagalo.com/download/124289/

TEARS
03-11-2009, 20:37
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/49237/#materialzaglavie
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/124289/




Р Е Ф Е Р А Т




тема: Официални церемонии и приеми. Йерархично подреждане на присъстващите официални лица по време на официални церемонии.





Изготвил:Светлана Димитрова
фак.№253426
гр.3601








гр.София
2007г.
Държавният протокол включва дипломатическия протокол и държавния церемониал. Дипломатическият протокол включва дейността по дипломатическия церемониал и дипломатическото протоколно обслужване. Дипломатическият церемониал обхваща официалната дипломатическа кореспонденция на президента на Република България, на председателя на Народното събрание, на министър – председателя и на министъра на външните работи, както и дипломатическите церемонии.
Дирекция „Държавен протокол“ се занимава с дейност, която обхваща дипломатическия протокол и държавния церемониал.
При осъществяване на дипломатическия протокол Дирекцията:
1. осигурява официалната дипломатическа кореспонденция;
2. съставя, актуализира и разпространява Справочника на дипломатическия корпус в Република България, списъка на чуждестранните държавни глави, правителствени ръководители и ръководители на международни организации и на чуждестранни представителства;
3. осигурява изпълнението на дипломатическите церемонии при посрещане на новоназначен извънреден и пълномощен посланик при пристигането му в страната, връчване на акредитивни писма на президента на републиката от новоназначен извънреден и пълномощен посланик, прощални срещи, награждаване и изпращане при окончателно отпътуване на извънреден и пълномощен посланик от страната, подписване на официални документи;
4. осигурява предоставянето на дипломатическите привилегии и имунитети;
5. осигурява протоколното обслужване при назначаването у нас на чуждестранни посланици, военни аташета и генерални или почетни консули, назначаването в чужбина на наши посланици, военни аташета и генерални или почетни консули.

При осъществяване на държавния церемониал Дирекцията:

1. съставя и координира общата програма на официалните посещения у нас и в чужбина на равнище президент на републиката, председател на Народното събрание, министър-председател и министър на външните работи;
2. оказва съдействие при подготовката и провеждането на официални срещи и посещения у нас и в чужбина на равнище президент на републиката и председател на Народното събрание; осигурява подготовката и провеждането на официални срещи и посещения у нас и в чужбина на равнище министър-председател и министър на външните работи;
3. съставя и координира с другите структурни звена на министерството програмата на официалните срещи и посещения у нас и в чужбина на министъра;
4. осигурява подготовката и провеждането на официални празници и церемонии с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и министъра на външните работи на територията на Република България;
5. определя и контролира реда за използване на държавните символи според изискванията на съответните закони;
6. съхранява и актуализира списъка за подреждане на официалните лица и органите на държавната и местната власт в Република България;
7. определя целесъобразността и равнището на представяне в протоколните прояви, в които държавните институции вземат участие;
8. следи за изпълнението на Закона за държавния протокол.
Официалната дипломатическа кореспонденция включва поздравления по случай националните празници, встъпване в длъжност и нови назначения на чуждестранни високопоставени лица, официални послания по различни поводи и съболезнователни телеграми и писма. Дипломатическите церемонии включват посещение на чуждестранни посланици при първото им влизане в България и изпращане при окончателното им отпътуване, връчване на акредитивните им писма, подписване на официални документи и организиране на официални приеми с участието на дипломатическия корпус.
Държавния церемониал включва организирането на посещенията и официалните срещи у нас на държавни глави, председатели на парламенти, правителствени ръководители и министри на външните работи, посещения в чужбина на президента на Република България, на председателя на Народното събрание, на министър – председателя и на министъра на външните работи на Република България, както и на официалните церемонии с участието на президента на Републиката, председателя на Народното събрание и министър – председателя.
Дипломатическият протокол (ДП) е съвкупност от правила за поведение, които са установени в практиката по поддържане на отношения м/у официални представители на различни държави. Той е външен израз на уважение, което си дължат взаимно държавите в лицето на своите представители. ДП обхваща 2 вида правила : 1) установени вътре в определена страна, които се спазват от официалните лица на държавата на пребиваването в отношенията им с представители на други страни и народи; 2) установени като норми на международна учтивост, които са задължителни за протичане на отношенията между представители на различни страни, когато те се намират на територията държавата на пребиваването, както и за отношенията между официалните лица на държавата на пребиваването и чуждите официални лица на държавата на пребиваването и чуждите официални лица, които се намират на територията на държавата на пребиваването. Силата на ДП от една страна е морално- политическа, но от друга страна част от правилата имат юридическа сила.
Правилата, които съставляват ДП, регулират не съдържанието на дипломатическите отношения, а само техните външни форми.

Класификация на правилата на ДП
1. Правила за международна учтивост (МУ) - тяхна основа са правилата за учтивост във Френската аристокрация през Средновековието. Международната учтивост е съвкупност от правила за поведение, които изразяват форма на внимание, на зачитане, на уважение и се спазват в МО. Тези правила не са норми на международно право, но приложението им се осъществява във връзка с него. Възможно е норми на международна учтивост да прераснат в норми на международно право и обратно. Съществуват някои изключения от задължението да се спазват тези правила - например когато държавен глава пътува инкогнито не му се дължат церемониални почести. Съвкупността от организационни подходи и средства, чрез които се обезпечава осъществяването на учтивост в МО съставляват техниката на МУ – например картотеки (лични, за празници, за членовете на дипломатическо тяло и т.н.), календарен план на протоколните мероприятия, архив и документация, покани и визитни картички, официални бланки и др.
2. Правила за отношенията в дипломатическия корпус - реализират се чрез т.нар. актове на учтивост, които могат да са позитивни действия и бездействия. Сред най-важните актове на учтивост се отнасят : 1)актове на учтивост на новопристигнал шеф на дипломатическо представителство и актове на учтивост от страна на членовете на дипломатически корпус спрямо новопристигнал шеф на правителство; 2) актове на учтивост на съпругата на новопристигнал шеф на дипломатическо представителство; 3) актове на постоянна учтивост в дипломатически корпус спрямо обществеността на страната на пребиваването; 4) актове на учтивост на екипаж на военен кораб в пристанище, което посещава; 5)заменяне на визити с изпращане или оставяне на визитни карти; 6)посрещане и изпращане.
3. Правила за церемониала - Дипломатическият церемониал е официален ред, който се прилага в дипломатическите отношения, за да се придаде външна тържествена форма на едно мероприятие. Особено важни прояви на церемониал са : използването на националното знаме, на националния химн, на почетен караул и на оръдейни салюти. Всеки церемониал носи твърде много национални черти. Няма общ международен церемониал. Има няколко вида церемониали - при гостуване на чуждестранен държавен глава, при гостуване на шеф на правителство, при посещение на делегация, при връчване на акредитивно писмо, за морски почести. Към церемониалните изисквания спадат и изискванията за облекло на официални мероприятия.
4. Правила за титулите и формите на обръщения - чрез вътрешни правно-нормативни актове се установяват определени звания (титли). Те имат юридически х-р и затова са задължителни за всички официални лица от държави, които имат дипломатически отношения със съответната държава. Титлите, които са установени в рамките на МУ, имат само етикетен х-р. Например “господин”, “превъзходителство”, чиято употреба не е юридическо, а морално задължение. В разговори и кореспонденция са задължителни т.нар. протоколни формули, които включват обръщения и заключителни изрази на учтивост. Титлите имат свои исторически корени и целят утвърждаване на авторитета на носителите на власт. Съществуват титли за обръщение към монарх, титли за представителите на католическата църква.
5. Правила за ордените и отличията - при възникването си ордените са били свързани с удостояване с титли; представлявали са награда от страна на монарха към дипломатически представител. Съвременните ордени и отличия са израз на държавно признание, изразено в правителствен акт за определени заслуги; на приятелство, което има политическо значение; международна вежливост и т.н. Самите ордени се носят при церемониални мероприятия, а всекидневно се носят знаците на на ордените, чиято форма размер и място се определя от статута на всеки орден.
6. Правила за приеми - Официалният прием е посещение на много лица, поканени с нарочна формална покана да присъстват на определено официално мероприятие. Поканените лица имат определено служебно положение и присъстват на приемите именно в качеството си на такива. Има различни видове приеми - закуска, коктейл, обед, вечеря, вечерен прием, забавни вечери и др. На приемите съществуват правила за реда на местата на масата .

Държавен церемониал например е тържествената церемония, по случай края на мандата на президента Петър Стоянов и встъпването в длъжност на новоизбрания президент Георги Първанов. Тази церемония има следния сценарий:
Военната церемония, започва на 22 януари /вторник/ на площад "Свети Александър Невски", е с начален час 11.00.
Преди това, от 10.30 часа, мястото си заемат официалните лица и гостите на церемонията.
(Поканени са съпругите на президента Петър Стоянов и на новоизбрания президент Георги Първанов - г-жа Антонина Стоянова и г-жа Зорка Първанова, вицепрезидента Тодор Кавалджиев и новоизбрания вицепрезидент Ангел Марин, министър-председателя Симеон Сакскобургготски и всички министри, председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков и всички народни представители, председателя на Конституционния съд Христо Данов и всички конституционни съдии, председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров, председателя на Върховния административен съд Владислав Славов, главния прокурор Никола Филчев, бившия президент д-р Желю Желев, началника на Генералния щаб генерал Михо Михов и други представители на Генералния щаб, столичния кмет Стефан Софиянски, патриарх Максим, главния мюфтия Селим Мюмюн Мехмед, председателя на Централния израилтянски духовен съвет Йосиф Леви, председателя на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква Рупен Крикорян, представители на дипломатическия корпус, секретарите на президента Петър Стоянов и директорите на дирекции, техните приемници, както и други официални лица. Гост на церемонията ще бъде и гръцкият министър-председател Костас Симитис, както и вицепремиерът на Турция Месут Йълмаз).
В 10.40 часа пред Паметника на незнайния войн са построени представителните части на Българската армия. Церемонията започва със смяна на часовите пред Паметника.
В 10.50 часа представителните части посрещат началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов, който ръководи военната церемония.
В 10.55 часа на площад "Св. Александър Невски" пристига новоизбраният президент Георги Първанов, заедно със съпругата си Зорка Първанова. Придружен от командира на Националната гвардейска част полковник Ангел Стоянов, който се отправя към трибуната за официалните лица.
В 11.00 часа пред катедралата "Св. Александър Невски" пристигат действащият президент на Република България и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените сили Петър Стоянов и неговата съпруга - Антонина Стоянова. Съпровождан от генерал Михо Михов, президентът Петър Стоянов се покланя пред Националното знаме и се сбогува с висшия команден състав на Българската армия. След това действащият държавен глава приема строя на представителните части на армията.
След приемането на строя, под звуците на "Срещен марш", президентът Петър Стоянов и президентът Георги Първанов се качват на трибуната. Двамата президенти произнасят слова. След това новоизбраният президент Георги Първанов, съпроводен от генерал Михо Михов, се покланя пред Националното знаме, ръкува се с висшия команден състав на Българската армия и приема строя на представителните части на армията. След приемането на строя от новия президент, представителният гвардейски духов оркестър изпълнява Химна на Република България. 21 топовни салюта отбелязват смяната на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили. Под звуците на тържествен марш представителните части заемат местата си пред паметника на Незнайния войн. Двамата президенти се ръкуват с официалните лица и с дипломатическия корпус, след което се отправят към Паметника за полагане на венци. След полагането на венци пред Паметника на незнайния войн, с едноминутно мълчание двамата президенти почитат паметта на загиналите герои.
След приключването на тържествената церемония по случай края на мандата на президента Петър Стоянов и встъпването в длъжност на новоизбрания президент Георги Първанов на площад "Свети Александър Невски", секретарите на Петър Стоянов и секретарите на Георги Първанов заедно отпътуват за "Дондуков"2. Те влизат в Администрацията на Президента през Официалния вход /срещу входа на Министерския съвет/, след което ще имат кратки срещи в кабинетите си.
Около 11.45 часа първо държавният глава и неговата съпруга - г-жа Антонина Стоянова ще отпътуват за "Дондуков"2, където на Парадния вход ще посрещнат новоизбрания президент Георги Първанов и съпругата му - г-жа Зорка Първанова.
Около 11.50 часа вицепрезидентът Тодор Кавалджиев се отправя към Администрацията на Президента, където на Парадния вход посреща новоизбрания вицепрезидент Ангел Марин. След това двамата имат среща в кабинета на Тодор Кавалджиев. След пристигането на "Дондуков" 2, двамата президенти разговарят "на четири очи" в Зелената зала.- заради тясното пространство - на "вълни": първо телевизионните оператори, после фотографите.
По същото време г-жа Антонина Стоянова и г-жа Зорка Първанова също се срещат - в Малката зала на "Дондуков" 2. След като приключи срещата в Зелената зала, президентът Георги Първанов и вече бившият президент Петър Стоянов излизат в Гербовата зала. Към тях се присъединят г-жа Първанова и г-жа Стоянова. Четиримата заедно слизат по стълбите до Парадния вход. Те се ръкуват на входа, след което Петър Стоянов, заедно със съпругата и секретарите си, излизат от Администрацията на Президента.

Посещенията биват:

1. Държавно посещение – на ниво държавен глава; посрещането в Република България е с военни почести и с червена пътека, изпълняват се националните химни , дава се официална вечеря; продължителността е до 3 дни с възможност за посещение в провинцията

2. Официално посещение – на ниво държавен глава, председател на Народното събрание, министър – председател или министър на външните работи; дава се официален обяд или вечеря, продължителността е до 3 дни, като държавен глава и министър – председател се посрещат с военни почести и с изпълнение на националните химни

3. Работно посещение – осъществява се на всички нива, с продължителност до 2 дни и с протоколно обслужване според конкретния случай

4. Частно посещение – осъществява се на всички нива, с продължителност и с протоколно обслужване според конкретния случай


Официалните срещи се организират:

1. Между Президента на Републиката, председателя на Народното събрание или министър – председателя и гостуващ у нас държавен глава, председател на парламент, правителствен ръководител, министър на външните работи или ръководител на международна организация
2.Между министъра на външните работи и гостуващ у нас министър на външните работи или ръководител на международна организация

Официалните церемонии се провеждат:

1. Националния празник – 3 март
2. На официални празници, при честване на исторически събития и личности
3. По инициатива на органите на държавната власт


На официалните церемонии по случай националния празник на Република България присъстват президентът на Републиката, председателят на Народното Събрание и министър – председателят. На официалния прием, даван от президента на републиката по случай националния празник, присъства председателят на Народното събрание, министър – председателят и министърът на външните работи.
Когато присъстват едновременно на официални церемонии на територията на страната, официалните лица заемат места съгласно следното подреждане:
1. президентът на Република България
2. председателят на Народното събрание
3. министър – председателят
4. вицепрезидентът на Република България
5. патриархът на българската православна църква
6. кметът на общината, в която се провежда церемонията
7. ръководителите на чуждестранните представителства по реда на тяхното акредитиране
8. председателят и съдиите от Конституционния съд
9. заместник – председателите на Народното събрание
10. председателите на парламентарните групи в Народното събрание
11. министрите
12. председателите на постоянни комисии в Народното събрание
13. народните представители
14. председателят на Върховния касационен съд
15. председателят на Върховния административен съд
16. главният прокурор
17. бившите президенти на Републиката
18. бившите председатели на Народното събрание на Република България
19. бившите министър – председатели на Република България
20. бившите председатели на Конституционния съд
21. началникът на Генералния щаб на Българската армия
22. управителят на БНБ
23. председателят на сметната палата
24. областният управител на областта, в която се провежда церемонията
25. официалните длъжностни лица от администрацията на президента на Републиката, Народното събрание и министерски съвет
26. председателят на общинския съвет на общината, в която се провежда церемонията
27. заместник – министрите
28. ръководителите на държавни агенции и други органи на изпълнителната власт
29. директорите на Националната разузнавателна служба, националната служба „Сигурност“, Националната служба за охрана и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили
30. директорът на дирекция „Държавен протокол“

Ръководителите на дипломатическите представителства заемат отделно място вдясно от президента на Републиката и българските официални лица.
Бившите президенти на Републиката, министър – председателите, председателите на Народното събрание и Конституционния съд заемат отделно място от президента на Републиката и официалните лица.
Специално поканените от домакина на церемонията представители на духовни общности, академичните и културните среди, както и на неправителствените организации заемат място вляво от президента на Републиката и официалните лица.
Българските официални лица заемат последователно местата от дясно и ляво на президента на Републиката, като в зависимост от броя на участващите в церемонията могат да се разположат и в няколко реда.
Когато на церемонията присъстват чуждестранни гости, те заемат място непосредствено отдясно на домакина си от българска страна.
Не се допуска преотстъпване на местата в индивидуалното подреждане от титуляр на заместник.
Пристигането на мястото на церемонията е в обратен ред, а напускането – в прав ред.
Подреждането на държавните органи и институции е следното:
1. президент на републиката
2. народно събрание
3. министерски съвет
4. конституционен съд
5. върховен касационен съд
6. върховен административен съд
7. главен прокурор
8. министерства – по реда, определен от Народното събрание
9. висш съдебен съвет
10. генерален щаб на Българската армия
11. органи, създадени със закон
12. органи, създадени с акт от министерския съвет
13. областен управител
14. кмет
Използвана литература:
1.Закон за държавния протокол
2.Въведение в административния протокол – П. Павлов, П. Кацамунска, изд. Албатрос, 2003г.
3.www.mfa.government.bg

TEARS
03-11-2009, 20:39
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/49237/#materialzaglavie
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/124289/






Приемите част от бизнес етикета
Същност
Една от формите на деловото общуване са различите видове приеми. Те в последно време все повече се налагат като неизменна част от бизнеса. Прием се нарича събиране на поканени лица в чест на някого или нещо. Като правило приемите се дават от името на лица и много рядко от името на организация.в по-висшите слоеве на обществото приемите постепенно престават да бъдат строго официални и делови.Най-често те съчетават официалните с развлекателни прояви, като ги редуват с делово общуване.Но приемите могат да бъдат и чисто семейни – да са съобразени с някоя дата , с голямо семейно тържество или календарен празник.Главната цел на приемите е деловото общуване.Затова когато получим такава покана трябва да помислим добре за облеклото.Трябва да сме подготвени да отговаряме на все възможни въпроси, защото присъстващите са заинтересувани не толкова от светските разговори,колкото до това да получат конкретна информация.

Видове приеми
Най-общо всички официални приеми се делят на дневни и вечерни.Смята се, че дневните приеми не са толкова тържествени колкото вечерните.
Дневните приеми са:
Прием с кафе се урежда преди обяд от 10,00 до 12,00 часа.В зависимост от гостите той може да бъде официален или неофициален, с настаняване на маса или без настаняване.На такива приеми може да се сервира всичко:кекс, дребни сандвичи ,дребни сладки,омлети и др. . Поканата може да бъде картичка, специално отпечатана покана,визитка или просто обаждане по телефона.
Чаша шампанско започва в 12,00 и завършва към 13,00 часа. Приема оправдава названието си:поднасят се само шампанско, вино и сокове, понякога придружени от дребни сладки, сандвичи и ядки. Гостите остават прави, облеклото е всекидневен костюм или рокля.
Закуска- това е почетен вид прием с настаняване на масата, който организира между 12,00 и 15,00 часа. Масите се нареждат под формата на буквата П или Т.Почетните места на официалната маса са с лице към входната врата, а ако това е невъзможно – към прозорците, който гледат към улицата. Масите се покриват с бели покривки и се украсяват с цветя.На чинийките за хляб се поставят бели колосани салфетки. Сервирането е като на тържествен прием.Докато се съберат гостите , се предлага аперитив и едно- две студени мезета,риба или ястие от месо.След като всички гости се нахранят, домакинът и домакинята стават първи и предлагат на гостите да се преместят в друга зала, където се сервира кафе .Такъв прием продължава час и половина ( от 45 до 60 минути на масата и 15-30 минути за кафе).Инициативата за напускане приема принадлежи на главния гост. Видът на облеклото в повечето случаи е всекидневен костюм, но при тържествени случаи може да бъде смокинг.Обикновено вида на облеклото е посочено в поканата.
Закуска-бюфет в хотел е доста разпространен вид неформален прием.Обикновено се прави за участници в конференции или изложби, организирани в хотел.По време на приема е възможно да се обсъждат планове за предстоящия ден, да се установи делови контакт.На масата се сервират плодове,сокове, различни видове сладки, чинии със сирена и колбаси.Чаят и кафето трябва да бъдат топли през цялото време.На бюфетната стойка се слагат чиниите, чашите, приборите и салфетките.Вида на облеклото е всекидневен костюм или рокля.
Лънч е т.нар.втора закуска – типичен прием, приет на Запад, на която поканата обикновено е по телефона или, при особено тържествени случаи,се изпраща покана. Времето за провеждане на приема е между 12,00-13,00 часа.Това е прием на който се сяда на маса. В зависимост от степента на официалност масата се застила с цветна ленена покривка или пред всеки гост се слага салфетка (ленена, бродирана, дантелена). Бялата, характерна за обедите покривка не е подходяща. Сервирането и украсата са като за официален обяд.Ястията трябва да са топли. Характерно за всеки лънч е печеното месо. Прието е и да се сервира леко вино. Но най- типичните напитки остават кафето и чаят, който се наливат в чаши и се украсяват с дребни листенца от мента.
Брънч е неформален вид прием между закуската и обяда.Обикновено се организира в неработни дни.Може да се покани цялото семейство.Менюто и организационните моменти са опростени, за да може домакинята да обърне повече внимание на гостите.
Вечерни приеми
Коктейлът започва между 17,00 или 18,00 часа и трае два часа.Особеното при този прием е, че могат да се приемат голям брой гости при сравнително ограничена площ. Коктейла се открива с няколко приветствени солова от организатора. Той продължава обикновено около два часа, водят се леки непринудени разговори, тонът е нисък желателно е да се избягват споровете. Коктейлите се отразяват изключително благоприятно но установяването на делови взаимоотношения. Може да дойдете във всеки момент от посоченото в поканата време. Но ако сте сътрудник на фирмата или представителството, което го организира, не е препоръчително да се закъснява или да си тръгнете, преди да си е тръгнало ръководството. Това се смята за грубо нарушение на етикета.По време на коктейла домакинът и домакинята стоят на входа и посрещат и изпращат гостите. Присъстващите остават прави, маси не се слагат.Сервитьори поднасят налети в чаши коктейли. Понякога се подрежда бар-бюфет със спиртни напитки. На коктейлната маса няма нито чинии,нито вилици, има само дървени или пластмасови клечки за еднократна употреба, с които са забодени различни видове хапки, разположени в подноси. Може да има и мини вилици, с чиято помощ се набожда сандвичът или се изваждат плодовете от коктейла. В края на приема може да бъде предложено кафе и дребни сладки. На коктейлите не е прието да се поднасят на домакинята цветя. Те могат да бъдат изпратени на следващия ден с кратко благодарствено писмо.
Вид на облеклото – всекидневен костюм или рокля, ако в писмото не е посочено друго.
Фуршет се организира при подписване на протоколи и сключване на делови споразумения. Той се провежда по същото време , в което се прави и коктейла, и протича на крак.Различава се от него по това, че напитките не са по малко, но ястията са много повече.На гостите се предлага голям избор от напитки и студени предястия. По време на приема трябва да има храна която да се консумира само с вилица, без да се използва нож. Добре е масата да е по висока за да може да се храним прави.Тя се застила с покривка почти до пода. Чашите стоят в редици или се нареждат под формата на триъгълници. Чиниите се подреждат една върху друга и се разполагат в краищата на масата,редом с тях са ножовете, вилиците, салфетките. Студените закуски се поставят в средата на масата, по-далеч от краищата й, които трябва да са свободни, за да могат гостите да си слагат чиниите там. След студените закуски се поднасят запечените ястия. Когато си тръгнете можете и да не се сбогувате.Ако приема има официален характер, не е излишно да оставите на специалния поднос във фоайто своята визитна картичка.Видът на облеклото е всекидневно, ако в поканата не е посочено друго.
Обяд това е най-почетния прием.Започва между 19,00 и 21,00 часа и продължава около два часа и половина, като през цялото време гостите са на масата.Сервират се аперитив, предястия, горещо рибно и месно блюдо, десерт.В края на приема се поднася чай или кафе.Ако на поканата е посочено бяла вратовръзка (White tie) или черна вратовръзка (Black tie) се изисква официално облекло, изпълнението на това условие е задължително.
Обяд-бюфет това понятие произхожда от Швеция и затова понякога приема се нарича „шведска маса”. Той се провежда в същите часове както „обядът”, но се организира много по лесно, защото няма нужда гостите да бъдат настанявани. Масата се поставя до стената или по средата на помещението,застила се с широка покривка, която пада почти до земята.В средата на масата се подреждат студени закуски,различни салати, сладкарски изделия и др.По краищата на трапезата стоят чаши с различни големина, чиниите са подредени една върху друга.Ножовете и вилиците се държат в декоративни съдове или се нареждат на масата.Вината,коктейлите и другите алкохолни напитки се нареждат на бюфетни стойки и маси зад които стоят сервитьорите.Шведската маса е удобна, но едвали ще успеем да си поговорим с всички, с който искаме защото гостите са седнали, а не се разхождат из залата.Вида на облеклото е такъв какъвто е на обяда.
Вечерята започва в 21,00 часа или по късно.на този прием по принцип не се сервира супа.Видът на облеклото:за мъжа-тъмен костюм, смокинг или фрак, за жената-вечерна рокля.
Ако след вечерята се предвижда литературна или музикална вечер, игра на карти и др., за да могат гостите да се подкрепят,необходимо е да има плодове, ядки,бонбони и безалкохолни напитки.Те се сервират на специални масички. Домакина може да реши допълнително да поднесе на гостите кафе или чай.
Маса с кафе или чай. Този вид приеми са малки и по неофициални.На кафе се кани от17,00 до 19,00 часа. В зависимост от броя на поканените се приготвят една или няколко малки маси. Поднасят се сандвичи, сладкиши,солени или сладки торти, плодове,сокове, сухи вина и вода.Когато попаднем на такъв вид прием важно е да знаем, че се смята за лош вкус да оставяме в чашата за чай или кафе лъжичката след като сме разбъркали захарта безшумно. Вида на облеклото е всекидневен костюм или рокля.
Приеми на открито
Независимо от това по кое време на денонощието се провеждат,приемите на открито се обединяват от няколко много важни фактора – природата, хубавото време и приятното настроение на участниците.
Прием във вилата. Хубавото лятно време е отличен повод да поканим на чист въздух приятели на закуска или обяд. Приема във вилата не толкова официален колкото закуската, обядът или вечерята. Поканите се изпращат от домакините пет-шест дни преди определената дата.Ако домакинът и домакинята вземат участие в обслужването на гостите, приема има неофициален характер, а когато ястията и напитките се поднасят от сервитьор- официален. За приема в градината най подходящи са сгъваеми или плетени мебели. Масата обикновено се приготвя във вид на бюфет в градината, на верандата или беседката.По-добре е да се подберат по-ярки покривки: раирани, на квадратчета, на капки, на цветя, и да се сложат във вази букети от полски цветя.В сравнение с другите приеми, на вилата се поднасят по малко ястия.
Барбекюто е неофициален прием, който става все по-популярен.Този прием се провежда на открито, в градината на извън градска къща, във вилата или просто в гората. На него често се канят цели семейства. Самият процес но разпалването на огъня и приготвянето на месото е част от общия ритуал, с който обикновено се заема домакинът. Това е добра възможност за съпругата му да бъде с гостите и да не се притеснява за ястията.Приготвеното месо обикновено се сервира със зелена салата или доматен сос.Могат да се поднесат варени или печени зеленчуци.За десерт са подходящи пресни плодове.броят на поканените обикновено не е голям. Видът на облеклото е спортно.
Организация на приемите
Всеки тържествен или дипломатически прием се състои от две части –първата включва посрещане, приветстване и запознаване с гостите,а втората самия прием, най-често на маса. За организирането са необходими две зали:една за посрещането а другата за банкета.
В залата за посрещането на гостите се поставят няколко кресла, малка кръгла маса с покривка върху която има пури, цигари, запалки и пепелници, а може и свещници със запалени свещи. Помещението се украсява със свежи цветя в кошници или високи вази. Желателно е на видно място да има информация за мястото на гостите около масата.
Времето , определено за събиране на гостите, най-често се използва за запознанство и установяване на делови контакти.
Какво трябва да знае поканения на прием?
~ Не само не трябва да закъснява, но и да отиде 5 минути по-рано.
~При влизане в залата за посрещане да поздрави приемащия с ръкостискане или кимане с глава според случая.
~ Не трябва да се задържа дълго в тази зала, за да позволи оказването на внимание и на следващите гости.
~ След влизането в залата за банкет да поздрави вече пристигналите с кимване на глава.
~ Ако видите в залата познат, може да го поздравите с ръкостискане или да се присъедините към група познати.
~ След това трябва да намерите дискретно мястото си на масата ( според схемата в предната зала) и да се осведомим кои ще седи в дясно от вас (опитва ме се да запомним неговото име).
~ Ако в дясно от вас седи дама, която не познаваме , то трябва да помолим никой познат да ни е представи.Ако се окаже че до вас ще седи мъж, с него можем да се запознаем без посредници.
~ На тези приеми обикновено ви обслужват сервитьори. Когато разнасят аперетива , щом забележим че се приближава сервитьора трябва да попита те първо дамата вдясно от нас какво желае и чак след това да си изберете вие аперитив.
~Ако поканят гостите в друга зала, за да сервират чай или кафе, трябва да предложим на дамата дясната си ръка и да тръгне след организатора и най видните гости.
~ Да си тръгнем от приема след официалните гости, а не преди тях. Това ще бъде израз на не уважение към организатора.
Поканата
Понякога в долния край има различни видове забележки. Съкращенията М.О. и R.S.V.P. означават,че ви молят да отговорите ще отидете ли на приема, със c.t., че може да закъснеете с 15 минути. Всъщност независимо какво е написано или не е написано, етикетът изисква по телефон или писмено да известим организаторите дали ще посетим приема. Това ще им помогне да уточнят броя на гостите.
Отговор на официална покана. На официална покана по-правилно е да отговорите с писмо или пощенска картичка, вместо да изпращаме визитка та си или да се обаждаме по телефона. Ако обаче е посочен телефонът на организаторите на приема, и предварителния отговор можем да дадем по телефона.
Отговор на полуофициална покана. На подобен вид покана бихме могли да отговорим и с визитна картичка. Затова е достатъчно да напишем на нея нашето съгласие или отказ и да я изпратим на посочения в поканата адрес.
Отговор на частна покана. На Запад изпратилите покана за частен прием обикновено прилагат и плик с марка, на който е написан и адресът им. Идеята е да не затрудняват поканените и те веднага да могат да потвърдят ще присъстват ли на приема или не.
Промяна на отговор от положителен на отрицателен. Ако сме приели поканата, а след това сме решили да я откажем, причините трябва да са наистина основателни и уважителни. Във всеки случай ние сме длъжни веднага да уведомим за своите намерения организаторите на приема.
Промяна на отговор от отрицателен но положителен. Ако сме се отказали от получената покана по уважителни причини, а обстоятелствата са се променили към по-добро. Можем да постъпим така:да се обадим на организаторите по телефона и да им обясним ситуацията. Може би ще се окаже че все още има свободни места. Що се отнася до приемите, където броя на гостите не зависи от местата около масата( коктейл и фуршет), идването на още един гост не е проблем.
Подходящо облекло
Няма нищо по-лошо от това да открием, че не сме облечени така както изисква етикетът.Затова прочитаме поканата още веднъж. Ако, например, е написано: „видът на облеклото – всекидневен костюм или рокля” или пък вида на облеклото не се споменава, препоръчва се да се спазват следните правила:
~ На закуска, коктейл, а и на приемете, които започват преди 20,00 часа, мъжът може да е с костюм в какъвто и да е неярък цвят, освен ако приема не е по случай национален празник, в чест или от името на държавен глава. На тези приеми е редно да се облича бяла риза с колосана или мека яка и вратовръзка в какъвто и да е цвят но неярък. Не е прието да се явявате с цветни ризи и черни вратовръзки(черните вратовръзки се слагат само в знак на траур). Чорапите не бива да са ярки и фрапантни, но непременно трябва да са дълги. На тях подхождат лъснати до блясък черни обувки.
~ Обувките на дамите трябва да са изящни, но скромни. Умението да се съчетават елегантността с простотата се цени най-много. На закуска или на коктейл е прието жените да идват със средно дълги рокли или с костюми в пастелни тонове, с кожени или велурени обувки.недопустимо е да се прекалява с бижутата, до 18,00 те изобщо не трябва да се слагат. Ако приема започва в 20,00 часа обаче, трябва да се облече къса или дълга, затворена около врата или с леко деколте вечерна рокля. Основното изискване към вечерната рокля е:колкото по тържествен и официален е приема и в колкото по късен час е насрочен, толкова по тържествена и по красива трябва да е тя. Тук точно ще ни потрябват и по- скъпи бижута. Към вечерната рокля не се слага шапка. Чантата е мъничка,понякога е от кожа в същия цвят като обувките, понякога е от стъклени мъниста или коприна.
~ Ако сте поканени на тържествен прием и вида на облеклото е бяла вратовръзка,означава, че мъжът трябва да бъде във фрак и черни лачени обувки .Може да си сложите най-хубавия часовник, но непременно, на верижка.
~ Ако видът на облеклото е черна или бяла вратовръзка (black- white tie) изпълнението на това условие е задължително.Дамите в такива случай са длъжни да бъдат във вечерни тоалети дори това да не се споменава в поканата. Ако в поканата видът на облеклото не се определя, обадете се по телефона на организатора на приема и се уточнете.
И още: когато се приготвяте за прием, имайте предвид мнението на французите: „Който мирише прекалено хубаво, той мирише …… лошо”. Съпровождащият ви шлейф от ухания е в състояние да съсипе вашето очарование.


Ползвана литература:
Илиева, Л.- Делово общуване в бизнеса- Изд. ”Информа” София-1994г.
Сокол, И.- Добрите обноски етикет за всеки ден-Изд. „Слънце” София-2006г.
Фокс, С.- Бизнес етикет- Изд. Алекс- Софт
Шнитцер, Х.Г.-Добрите обноски-Изд. „Princeps” София-1998г.

CherryKisS
03-12-2009, 14:12
http://download.pomagalo.com/12025/ :)

natali_nati_
03-12-2009, 15:45
http://download.pomagalo.com/47925/istoriyata+na+gyrciya+sled+vtorata+svetovna+voiina/?search=10112657&po=1Спешно ми трябва за днес :booooomb: Благодаря предварително! :-)

natali_nati_
03-12-2009, 15:47
http://download.pomagalo.com/103462/razvitie+na+stranite+sled+pyrvata+i+vtorata+svetov na+voiina/?search=10112982&po=1 и това :)

SoFarSoG00d
03-12-2009, 17:16
http://download.http://www.teenproblem.net/school/47925/istoriyata+na+gyrciya+sled+vtorata+svetovna+voiina/?search=10112657&po=1Спешно ми трябва за днес :booooomb: Благодаря предварително! :-)
Гърция
(1945-2007)


В края на 1945г. окупационните войски на Германия и Италия напускат Гръцките територии и страната започва свободното си развитие.Но последиците от Втората Световна война за Гърция са огромни: материалните загуби са над 8 млрд. долара; човешките загуби са 5,5% от населението.Страните победителки от войната си разделят зоните на влияние в света, като Гърция се пада на САЩ и Великобрита-ния, но поради стратегическото и място СССР също оказва влияние на събитията в страната.
Поради разделението в страната и многото терористични атаки след края на войната в Гърция започва Гражданска война. Комунистическата партия на Гърция-КПГ отказва да се включи в изборите и се подготвя за въоражена борба.
Ход на войната:
Като начало на войната се приема завладяването на населения пункт Литохоро от въоражен отряд под командването на Ипсилант. Това става в навечерието на изборите състояли се на 13 март 1946г. Постепенно от разхвърляните партизански отряди и групи се сформира Демократическата армия на Гърция (ДАГ) под командването на Маркос Вафиадис, един от най-талантливите генерал-комунисти. Той е твърд поддържник на воденето на „партизанска” война.
Тъй като оръжието останало от Втората Световна Война ,с което първоначално са въоражени партизаните е недостатъчно и трудно се намират боеприпаси за него, основен вносител на ново оръжие става Югославия. През нея са вкарвани съветски автомати, минохвъргачки, полеви и зенитни оръдия. Партизаните са разполагали с няколко катера и дори една подводница италианско производство, с която са се извършвали военни доставки. Основната тактика на партизаните е мълниеносното нападение над селища цел завладяване на оръжие, взимане на заложници и избиване привърженици на правителството. Това води до недоволство от страна на мирното население, което търпи сериозни загуби.
Поради това че партизаните нямат масова подкрепа те са принудени да действат в програничните райони, така в случай на неуспех бързо да могат да избягат в Албания или Югославия.
Към 1947г комунистическите партизани наброяват 23 000 души като 20% от тях са жени. Срещу тях са изправени вече 180 000 души правителствени войски, но те са разпръснати по градове и села. Тактиката на партизанските удари, въпреки нейния успех, не може да доведе до решаващи резултати, затова Захариадис решава от отделните отряди да се създаде обединена армия, която да завзема територии чак до столицата. За тази цел той се обръща към Москва, Белград и Тирана да увеличат военната си помощ.
По това време обаче Великобритания предава отговорността за Гърция на САЩ. САЩ бързо взима нещата в свой ръце- сключено е споразумение според, което висшата власт на Гърция фактически се предава на президента на САЩ, тъй като правителството се задължава да изпълнява всяка молба на президента ( в името на сигурността на страната). САЩ отпуска на Гърция и значителни парични помощи: от 1944 до 1947г. тя получава 1,2 млдр. долара. По доктрината Труман са отпуснати 300 милиона долара.
Надеждите на партизаните за помощ от СССР не се оправдават. Сталин на среща с югославска делегация заявява, че въстанието в Гърция трябва да бъде приключено възможно най-барзо, защото САЩ няма да допусне Гърция да стане комунистическа държава.
Най-ожесточените сражения се водят в планинските райони на страната. Там партизаните са подпомагани от местното население с провизии и жива сила, но комунистите допускат грешки като се увличат с убииствата на правителствени чиновници, започват да набират насилствено бойци, с което губят много привърженици.Постепенно численото предимство на правителствените войски, получаването на нови оръжия накланя везните в тяхна полза. Затварянето на югославската граница е допълнителен удар върху партизаните. Така те вече изтласкани в северните части на страната, изгубили привърженици, и голяма част от оръжието си, решават да прекаратят войната.
Края на войната е през август 1949г., но последствията от нея са много сериозни: загубите правителствените войски са 12 777 убити, 37 732 ранени, 4 500 изчезнали, взривени са много мостове и железопътни станции.Партизанските сили дават 37 000 жертви, 16 000 са осъдени на смърт, а оше 25 000 са затворници.
В търсене на политическо равновесие
След края на Гражданската война в Гърция започва период на противопоставяне на политическите сили /1949-1967г./. Поради политическата нестабилност правителствата не се задържат много време на власт, а бързо се сменят. През 1952 година е приета нова конституция, проведени са избори по новия избирателен закон, въвеждащ мажоритарната систеяма. Те са спечелени от Гръцкия сбор.
На 18 февруари 1952год. Гърция се присъединява към НАТО, година по-късно е подписано гръцко-американско съглашение, по силата на което американският персонал в Гърция получава екстериториално право. Подписани са икономически договори с ФРГ, Франция, Великобритания и др., които разтварят вратите за чуждестранния капитал в страната. От октомври 1944г. до декември 1964г. общата сума на американската помощ възлиза на 3,984 млрд.долара.
През 1959г. по време на управлението на Караманлис Гърция извършва няколко значителни външнополитически акта, отреждащи й значимо място не само в Европа, но и в света. Гърция признава Цюрихско-Лондонското споразумение, което определя Кипър за независима държава; присъединява се към Европейската икономическа общност; през 1962г. влиза в сила споразумението за асоциирането на Гърция с Общия пазар.
Крал Павел І умира през 1963г. по време на избори, които за първи път от много време са спечелени от една партия – Съюз на центъра, начело с Георгиос Папандреу. Той се бори с нежеланието на Общия пазар да приеме гръцките стоки, НАТО отказва да изпраща военна помощ. Разкрит е заговор под кодовото име „Аспида”, планиращ смяна на монархическата форма на управление.
На 21 април 1967г. група офицери под ръководстовото на полковниците Г.Папандреу, Н.Макарезос и Г.Зонтакис завземат с преврат властта без знание на краля и установяват 7-годишна военна диктатура. Първите действия на правителството са увеличаване на пенсиите, декрети за финансиране на цените, преразпределение на земята. Към края на 1967г. постепенно Георгиос Пападопулос концентрира властта в свои ръце. Първоначалните реакции на световната общественост са отрицателни. САЩ спира и безтова оскъдните си военни доставки, Съветът на Европа дебатира за изключването на Гърция. Кралят прави неуспешен опит за контрапреврат и е принуден да емигрира в Рим. На 15 ноември 1968г. влиза в сила нова конституция. Военната хунта постига неочаквани успехи в установяването на дипломатически отношения със социалистическите държави. Търговски спогодби са подписани със Съветския съюз, ГДР, България, Румъния, Албания. На 1 юни 1973г. правителството на Пападопулос публикува закон, провъзгласяващ Гърция за президентска парламентарна република. На 19 август той полага клетва като президент. Пападопулос е свален с военен преврат от ген. Йоанидис. Финалната криза на режима настъпва през април 1974г. след поредната конфронтация с Турция във връзка с Кипърския въпрос. На 23 юли 1974г. президентът Гизикис поканва по телефона бившия премиер 67-годишния К.Караманлис да оглави гръцкото правителство.
Още на 24 юли 1974г. правителството на Караманлис отменя конституцията от 1968г. и възстановява конституцията от 1952г., възкресявайки републиканската форма на управление.
Синът на Георгиос Папандреу – Андреас Папандреу оглавява Общогръцкото социалистическо движение, а Караманлис съставя партията Нова демокрация.На изборите през 1974г. се ознаменува пълна победа за Нова демокрация. В сила влиза нова конституция от 11 юни 1975г., която действа и до днес. Същата година Гърция излиза от НАТО, като знак на недоволство от окупацията на 36,4% от Кипър. Американските военни стратези не скриват предпочитанието си към Турция като страна с по-значимо стратегическо положение и военна сила. Американските помощи към Гърция и Турция са в отношение 7:10.
Караманлис е първият гръци политик, прокламирал политика към превръщането на Балканите в зона на мира. Той организира две Балкански конференции за техническо сътрудничество с участието на всички съседи, с изключение на Албания. Гърция постепенно се превръща от „барутен погреб” на Балканите в търговско предмостие към Близкия и Далечния изток. На 5 май 1980г. Караманлис е избран за президент на Гърция, като за премиер е избран Георгиос Ралис. Одобрен е плана Роджърс за постепенна интеграция на Гърция в НАТО.
На власт през 1982г. идва А.Папандреу, като съставя първото социалистическо правителство. Сблъсквайки се с отговорностите на реалнота политика, много от обещанията в предизборната демагогия на А.Папандреу претърпяват силна метаморфоза. Критичната точка на политическата поляризация е достигната през 1985г., когато през май трябва да бъдат проведени президентски, а през октомври – парламентарни избори. За президент е избран кандидатът на ПАСОК – Христос Сардзетакис, а Караманлис заявява, че се оттегля от политическия живот. А.Папандреу е преизбран за премиер. Той прави по-рязък курс към социалистическите държави – посетен е от Тодор Живков, Ерих Хонекер – държавния глава на ГДР. Постигнато е съгласие между Гърция и СССР за съвместни икономически инициативи.
Започналите в края на 1989г. революционни промени в т.нар. социалистически страни и в СССР налагат преосмисляне и преориентация на общественото мнение. Съперниците на Папандреу го обвиняват в опит за сливане на партийния с държавния апарат по съветски модел.
Партията на Папандреу губи изборите през 1989г. и за министър-председател е избран 85-годишния банкер Ксенофонт Золотас.

SoFarSoG00d
03-12-2009, 17:17
http://download.http://www.teenproblem.net/school/103462/razvitie+na+stranite+sled+pyrvata+i+vtorata+svetov na+voiina/?search=10112982&po=1 и това :)









Курсова работа по история - 11 клас

Мартин Царев (11б клас)

2005-2006 година
България


Развитие на България след Първата световна война Развитие на България след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
На 21.05.1920 г. е съставено самостоятелно правителство от Ал. Стамболийски. Той желае да създаде държава на дребни и средни селяни. Настоява за ревизия на Ньойския договор.

На 09.06.1923 демократическо сговор взима властта. БКП правят опит за въстание на 23.09.23.

На 04.01.1926 г. Ляпчев сформира правителство. Той утвърждава умерен курс относно националния въпрос. На власт идва Мушанов през 1935 г. На 19 май 1934 г. Военният съюз готви преврат. Цар Борис III установява диктатура след 1934 г. При управлението на Ляпчев се достига известна стабилност. България е засегната от Световната стопанска криза през 1924 г. България излиза на немския пазар, но заради кризата не се подобрява икономиката. На 9 септември 19944 г. ОФ извършва преврат. През 1946 България е обявена за народна република. През 1947 г. се слага край на политическия плурализъм. България се преструктурира съобразно съветския модел. Управляват Георги Димитров, а след него и В. Червенков. След Априлския пленум от 1956 г. започва десталинизация. България е политически тясно обвързана с СССР. От средата на 50-те до 1989 г. главен ръководител е Т. Живков. България е член на СИВ и Варшавския договор.  Национализация на собствеността
 Индустриализация
 Колективизация на земята

България става членка на СИВ. Продължителното дотиране от СССР осигурява активен търговски баланс на страната. През 80-те свръхцентрализацията и свръхиндустриализацията пречат на адаптацията към модерните и световни икономически изисквания.


Германия


Развитие на Германия след Първата световна война Развитие на Германия след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
1919 – социалдемократите печелят изборите, Еберт е президент на Ваймарска република.
Версайския договор отнема на Германия 19% от територията и 14% население. През 1919 е създадена НСРГП от Хитлер. Набират скорост антисемитски идеи.
1923 г. е окупиран Рур от французи

22.10.1923 – Хамбургско въстание, водено от леви
08.11.23 г. – нацисти тръгват на поход към Берлин. През 1925 пактът от Локарно обявява за неприкосновени германските граници с Белгия и Франция
1925 г. – Хинденбург е президент. Хитлер формира единен фронт на националната опозиция и иска отхвърляне на условията на Версайския договор. На 30.01.1933 г. Хитлер става имперски канцлер. Хитлер използва подпалването на Райхстага, за да забрани всички партии. 01.08.34 г. – Хитлер се обявява за пожизнен канцлер и фюрер на Третия райх.
13.01.1935 г. – Германия си връща Саарската област, а на 16.03.1935 г. обявява задължителна военна служба. Прокарана е оста Рим-Берлин и е създаден Антикоминтерновски пакт
1938 г. е присъединена Австрия и Чехословакия. На 01.09.39 г. Германия напада Полша и започва Втората световна война. След войната икономиката е напълно разрушена, а едва съвзела се тя е повалена от Световната стопанска криза. Дестабилизираната икономика подпомага разрастването на нацизма, обещаващ финансова стабилност. Нацистите привеждат икономиката на военни релси. Развива се тежкото машиностроене. Най-едрите индустриалци влизат в генерален съвет на стопанството. Съществува автаркия (икономическа политика на страна, която не разчита на внос или износ). денацификация и децентрализация;
1947г. в окупираните от САЩ, Великобритания и Франция зони се провеждат избори за ландтази. Формират се нови политически партии – ХСС, ХОС, ГСДП;
1949г. трите западни окупационни зони са обединени във ФРГ, като първи президент е Теодор Хойс, а канцлер е Аденауер.
През 1949г. се създава ГДР. През 1952г. окупационния статут е отменен, а ФРГ се ориентира към ЕС и НАТО.
През 1969г. ГСДП и СВДП съставят коалиция, а канцлер е Бранд. През 1970г. ФРГ подписва договор със СССР, който дава тласък на европейското мирно урегулиране. През 1980г. е създадена партия на „зелените”. След падането на Берлинската стена ХДС/ХСС – СВДМ с канцлер Кол подготвят обединение на Германия, обявено на 03.10.1990г. След войната икономиката е разбита. Християн-демократите провеждат парична реформа. Изчезва черния пазар. БВП нараства; получават се пари по плана „Маршал”. ФРГ се превръща в най-големия износител и инвеститор на континента. ГДР, която е съветска зона, не се развива както ФРГ, а след обединението им, жизненият стандарт се уеднаквява.


Италия


Развитие на Италия след Първата световна война Развитие на Италия след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Създава се фашистко движение през 1919г., в следствие на криза в либерализма; лидер е Мусолини, който през 1922г. след поход на фашистите към Рим, става мин. председател. Либералната държава е преобразувана в корпоративна.
През 1925г. е съставено изцяло фашистко правителство. Мусолини има законодателна и изпълнителна власт. Парламента е заменен с 22 корпорации.
През 35г. Италия напада Етиопия и понася търговско ембарго от ОН. В 36г. Италия влиза в Антикоминтерновия пакт. Одържевяват се профсъюзите. Съществува държавен капитализъм и автаркия, протекционизъм.
Предприемачите се обединяват в 4 конфедерации. Икономиката е ориентирана да удовлетворява военните нужди. Частната собственост е запазена. Формират се нови партии – ХДП, ИСП, ИКП, либерална, републиканска. В 46г. Италия става република. В следвоенните години управляват правителства на „центъра”. През 50те има политическа нестабилност.
На 21 февруари Фанфарни формира левоцентриско правителство.
През 1963г. А. Моро формира второ правителство на „левия център”.
През 60те итал. комунисти се обявяват за „ново демократично мнозинство”. На изборите от 1975г. има „исторически компромис” – съгласие на основните партии – ХДП, ИСП;
През 80те има политическа нестабилност. Високи темпове на нарастване на БВП; бурен икономически растеж.
В началото на 70те Италия е в криза поради тероризъм и мафията.
Италия получава пари по плана „Маршал”.


Испания


Развитие на Испания след Първата световна война Развитие на Испания след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Испания е конституционна монархия. През 1923г. Ривера извършва преврат. През 1930г. Ривера подава оставка. През 1931г. Испания става република. През 1935г. е създаден Народен фронт от социалисти, каталонци, републиканци и баски, като през 1936г. печели парламентарни избори.
През 1936г. започва Гражданската война, като всяка от двете воюващи страни е подкрепяна от Германия/Италия или СССР в зависимост от политическите идеи.
Войната приключва през 1939г. с победа на десните начело с ген.Франко. Неговата диктатура е авторитарна. Испания натрупва капитали поради спазвания неутралитет. През 1929г. Испания е засегната от Световната стопанска криза. При идване на левите на власт се осъществява аграрна реформа. След 1945г. започва либерализация. Във средата на 50те във властта са включени хора от католическа опозиция.
В края на 60те Хуан Карлос е провъзгласен за наследник на Франко. През 1976-1977г. се образуват нови политически структури.
През 1976г. министър-председателят Суарес обявява проект за политическа реформа.
През 1978г. е приета нова конституция, според която Испания е парламентарна монархия. Дадена е автономия на Баския, Каталония, Андалусия. Хуан Карлос се противопоставя на опита за преврат от 1982г. испания е член на НАТО – 1986г. В края на 50те Испания се отказва от автаркията. Испания подписва със САЩ стабилизационен план. Икономиката се развива.
През 1986г. Испания е приета в ЕИО.


СССР (Русия)


Развитие на СССР след Първата световна война Развитие на СССР след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
На 07.11.1917г. избухва Октомврийската революция, при която се цели Болшевишката партия да завземе властта. На 03.03.1918г. е сключен мирен договор между Русия и Германия. От Русия се отделят Полша, Финкандия, прибалтийските държави; 1920-1921г. – има война с Полша.
На 16.04.1922г. в Рапало Русия и Германия се отказват от военни обезщетения.
След смъртта на Ленин Русия става СССР; Стаоин се съюзява с Каменев и Зиновиев за да отстрани Троцки.
През 1929г. започва колективизация и индустриализация. Сталин укрепва политическата си диктатура; масови чистки. Национализация на промишлеността, държавен контрол над банките.
Стопанството и промишленото производство са разорени. За 4 години от въвеждането на НЕП довоенните показатели са достигнати. Дълговете на царска Русия не се изплащат и се национализира чуждата собственост.
От 1925г. целта е индустриализиране на СССР. През 1928г. е съставена първата петилетка. В страните от Източна Европа, през които е минала Червената армия, е установен съветски модел на управление по заповед на Сталин.
През 1956г. Хрушчов е избран за главен секретар на партията. Той изобличава престъпленията на Сталин.
Влияние върху съветската политика оказват събитията в Плша и Унгария. Хрушвое взема участие в Карибската криза и заповядва построяване на Берлинската стена.
През 1964г. на власт идва Брежнев, който през 1972г. подписва договор за редуциране систените за отбрана; 1968г. – войски в Чехословакия; Брежнев се среща с Никсън, Форд, Картър;
1975г. – Хелзинско споразумение;
1979г. – Афганистан е нападнат;
1981 – Черненко и Андропов
1985г. – Горбачов на власт;
1991г. – разпадане на СССР. Цели се разрушената от войната икономика да достигне предвоенните показатели; свръхцентрализирано планиране. Хрушчовите реформи в икономиката са неуспешни и нерентабилни.
БВП намалява всяка година. Липсата на пазарни принципи, икономическата самостоятелност, огромните разходи за въоражаване и космически програми, както и злоупотребата с властта и „сенчестата” икономика разрушават доверието в съветската социална и икономическа политика.
САЩ


Развитие на САЩ след Първата световна война Развитие на САЩ след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
САЩ отпуска заеми на победителки и победени след Първата световна война; не влиза в ОН; през 1920г. Хардинг става президент
1924г. – Кулридж
1928г. – Хувър
През 1932г. е избран за президент демократа Ф.Д.Рузвелт, който следва т.нар. „нов курс”. Управлява 4 мандата до 1944г., когато умира.
Рузвелт преодолява изолационизма. През 1933г. на Панамска конференция САЩ предлага на латиноамериканските държави пакт за ненападение.
През 1938г. в Лима е приета Декларация за американски принципи. САЩ резлизира чиста печалба от 35 млрд долара от Първата световна война до Голямата депресия през 1929г. В този период икономиката на САЩ е в подем.
През 1929г. излишъците подхвърлят потребностите и така започва икономическата криза. Фалират банки.
През 1932-1934г. над 30млн. души нямат никакъв доход. Рузвелт оздравява икономиката. Демократът Труман е президент (1945-1952г.). През този период САЩ воюва в Корея (1950-1953г.) и се разпространява макартизмът (откриване и отстраняване на хора с леви убеждения).
Републиканецът Айзенхауер е президент през 1952-1960г. Той слага край на Корейската война; САЩ се ангажира в Близкиа Изток с намерение да контролира по-осезателно търговията с петрол. Започват протести срещу расовата сегрегация.
През 1960г. е избран за президент демократът Джон Кенеди. През 1961г. в Куба са пратени войски с цел да свалят режима на Кстро, но се провалят. През 1962г. се разразява Карибската криза; година преди това се построява Берлинската стена, срещу която Кенеди остро протестира. Той е убит през 1963г. Замества го вицепрезидентът Л. Джонсън; политически убийства; взето е решение за Виетнамската война (1965-1973г.)
1969-1974г. – президент е Никсън. Той приключва участието във Виетнам и подобрява отношенията с Китай. Замесен е в аферата „Уотъргейт”.
1974-1977г. – Форд е президент;
1977-1981г. – президент е Картър. Той се ангажира активно с Близкия Изток и прокарва модернизация във въоражаването. След войната САЩ проявява най-голяма икономическа активност в сравнение с всички воюващи държави. Съществуват икономически кризи (например бюджетния дефицит при Джонсън или енергийната криза), но като цяло САЩ е икономически обезпечена.


Великобритания


Развитие на Великобритания след Първата световна война Развитие на Великобритания след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Лойд Джордж идва на власт през 1918г. Лейбъристите набират сила. Афганистан става амостоятелен, а Северна Ирландия – доминион.
През 1922г. на власт идват консерваторите на Болдуин. През 1924г. Макдоналд поема изпълнителната власт и през 1929г. той оглавява второ правителство;
През 1935г. Болдуин и неговите консерватори печелят.
През 1935г. се подписва морско споразумение между Англия и Германия, дава се известна автономност на Индия. Държавния дълг увеличава размерите си десет пъти. Външната политика спада. Изгубени са милиарди, инвестирани в Русия; протекционизъм, индустриялизация. Увеличават се косвените данъци. Великобритания е засегната от Световната стопанска криза. Британските компании имат решаващ глас за арабския петрол. 1945-1951г. управлява лейбъристкото правителство на К. Атли. След това 13 години управляват консерватори:
Чърчил (51-55), Идън (55-57), Макмилън (57-63), Дъглас – Хюм (63-64).
През 1956г. Великобритания участва в Суецката криза. Индия, Пакистан, Малайзия, Кипър и Гана са деколонизирани.
През 1964-1970г. и 1974-1976г. управлява лейбъристът Уилсън. При него са ликвидирани някои военни бази.
През 1970-1974г. Хийт е министър-председател.
Консерваторката М. Тачър печели през 1974г. и води война за Фолклендските острови. Национализират се важни промишлени отрасли. Възвръща се рентабилността на британската промишленост. При Чърчил има икономически растеж. Макмилън желае страната да се интегрира в ЕИО, а през 1973г. се присъединява. Енергийната криза от 1974-1975г. води до повишаване на индлацията. Хийт се опитва да я намали чрез замразяване на заплати и модернизация чрез приватизация, но не успява.


Франция


Развитие на Франция след Първата световна война Развитие на Франция след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
През 1919г. Национален фронт идва на власт, като президент е Милеран. Външната политика се състои в: Франция създава т.нар. Малка антанта и окупира Рур през 1923г.
През 1924г. социалисти и републиканци идват на власт, а президент е Ерио.
През 1926г. Поанкаре съставя правителство на нац. единство; 1928г. – подписан е пактът Бриан – Келог.
През 1932г. левите партии печелят 408 от 618 места, а министър-председател е Ерио. Създават се фашистки организации. Социалисти и комунисти създават НФ за свобода, труд, мир.
1935г. – Франия е съюзник на СССР. нФ печели избори през 1936г.; Л. Блум е министър-председател. Поради войната са изгубени 134млрд. златни гранка. Концерни доминират в металургията, машиностроенето. В съответствие с плана на Дауес Франция получава 4млрд. репарации през 1924г. Правителството на Поанкаре увеличава косвените данъци и така осигурява фиансова стабилност. Заради Световната стопанска криза националния доход спада с 1/3 и фалират банки. Външната търговия спада с 60%. Програмата на Народния фронт включва промяна в данъчната система и национализацията на отрасли. От септември 1944г. е поставено начало на Четвъртата република. През 1946г. е приета нова Конституция.
През 1946-1958г. се избират 3 Национални събрания и съвети; излъчени са 22 правителства след сълготрайни кризи.
На 07.05.1954г. Франция подписва Женевското споразумение и изтегля войските си от Индокитай.
На 05.09.1958г. се приема нова Конституция. Евианско споразумение дава независимост на Алжир през 1962г. Франция участва в деколонизацията и „затопля” отношенията с Германия. Франция членува в НАТО. След първоначална криза породена от войната, Франция регистрира икономическа стабилност.
Получава средства от плана „Маршал”.
1958-1968г. – модернизация на икономиката.
Увеличава се БВП.


Турция


Развитие на Турция след Първата световна война Развитие на Турция след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Ататюрк извършва огромна реформаторска дейност, следвайки идеята за градивен национализъм. Стреми се да запази териториалното статукво на Балканите . отваря Турция за европейската цивилизация. Приемник на Ататюрк е Исмет Иньоню. Ататюрк избягва да взема външни заеми. Държавата се намесва в стопанството, но не пречи начастния сектор. Иньоню отстъпва пред натиска на духовенството и едрите собственици. 1950г. – правителство на Демократичната партия; военните идват на власт през 1960г. и се приема нова Конституция.
1965г. – правителство на Сюлейман Демирел от Партия на справедливостта.
През 70те има криза и серия коалиционни кабинети. През 1980г. властта се поема от Съвет за национално спасение.
1983 и 1987г. – правителство на Отечествената партия на Йозал, 1989г. Йозал е президент.
През 1993г. е избран за президент Демирел. Страната е ориентирана прозападно. Като цяло в турската икономика няма дълготраен подем, а и често се наблюдават икономически кризи.
Например в края на 70те инфлацията е над 150%, а това е повод за чести политически вълнения.
Турците получават пари според плана „Маршал”.


Гърция


Развитие на Гърция след Първата световна война Развитие на Гърция след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Генерали обявяват страната за република през 1924г. и 1935г.
Крах на парламентаризма, с който диктаторите оправдават действията си.
Генерал Метаксас прилага заемки от фашизма (партиите са забранени).
През 1934г. сключва Балканския пакт. Няма икономическа стабилност в следвоенните години. Страната е засегната от Световната стопанска криза. 1946-1949г. – гражданск война, където побеждават антикомунистите.
През 1952г. Гръцки сбор печели изборите. Караманлис преобразува партията в ЕРЕ. Либералните сили се обединяват в „Съюз на центъра” с лидер Папандреу.
През 1967г. военната организация АСПИДА завзема властта. ПАСОК е с лидер Папандреу, а „Нова демокрация” е с лидер Караманлис. Страната е член на ЕС. Ориентирана е към западните демокрации. В следващите години икономиката се стабилизира с бавни, но сигурни темпове (с изключение по време на диктатурата на АСПИДА). Получават се пари от плана „Маршал”.


Румъния


Развитие на Румъния след Първата световна война Развитие на Румъния след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
През 20те Румъния е управлявана от Национална селска партия.
През 30те личния режим на крал Карол II се сблъсква с тоталитарната организация „Легион на архангел Михаил” с лидер Кадреану.
През 1938г. Карол II съсредоточава цялата власт в ръцете си.
От 1940г. властта е в ръцете на маршал Антонеску. Подобно на останалите балкански държави в Румъния няма големи гаранции за стабилност на икономиката. Възникват често кризи. Блок на демократични партии, включващ НДФ, „църнисти” и „либерали”, печели изборите през 1945г.
1948г. – Румъния е обявена за Народна република. Румъния не преживява демократична десталинизация през 1956г.;
1965г. – Чаушеску заменя на поста главен секретар на партията починалия Георгиу-Деж.
Страната е просъветски ориентирана. През 50те икономиката е във възход поради инвестициите в нефт. Извършени са национализация, колективизация и индустриализация.
През 70те и 80те Румъния получава заеми от Запада;
Огромна финансова криза през 80те. Страната е член на СИВ.


Югославия


Развитие на Югославия след Първата световна война Развитие на Югославия след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Крал Ал. Караджорджевич установява авторитарна диктатура от 1929г., с цел да увековечи Версайския ред. Монархът е носител на цялата власт. Диктатурата приключва със смъртта му през 1934г. Югославия не представлява ключов икономически фактор. През 1945г. е избрано правителство начело с Тито, който управлява до 1980г. Той определя дистанциране на партията от властта и държавната собственост се трансформира в обществена. Това предизвиква неразбирателство със Сталин. Въведен е „самоуправленски социализъм”.
През 1955г. – проведена е Конференция на необвързаните държави.
След 1980г. започват вълнения за отделяне на някои области от Югославия. „Самоуправленския социализъм” дава резултат и БВП нараства с 10% всяка година.


Албания


Развитие на Албания след Първата световна война Развитие на Албания след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Либералдемократите начело с Фан Ноли не извършват аграрна реформа. На власт идва Зогу, който поставя Албания в зависимост от фашистка Испания. Албания не е скъсала с феодализма. Има тежко икономическо състояние. Албанските комунисти завземат лесно властта. Албанската КП през 1948г. се преобразува в АПТ с лидер Енвер Ходжа, управлява до смъртта си през 1985г.
1961г. – Е. Ходжа настоява за изграждане на социализъм със собствени сили и скъсва отношенията със СССР.
Напуска СИВ и Варшавски договор. Албания търси връзки с КНР, но през 1978г. престава. Настъпва политическа криза. Има централизирано планиране, коопериране и национализация.
От 1968г. КНР се превръща в основен кредитор на Албания. Жизненият снадарт е изключително нисък.


Унгария


Развитие на Унгария след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие
Създадена е организация от антикомунисти, наречена „Петьофи”;
1956г. – лидерът на УТП е свален. Започват протести срещу съветското военно и политическо присъствие в Унгария.
През 1956г. лидерът Наги възстановява политическия плурализъм. Унгария напуска Варшавския договор.
На 04.11.1956г. СССР праща войски в Унгария, както и войски на Варшавския договор. Въстанието е смазано и съветското влияние отново е възстановено. Ниско жизнено равнище. Множество житейски проблеми.


Чехословакия


Развитие на Чехословакия след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие
1968г. – генерален секретар на ЧКП Новотни подава оставка. Ръководни места в партията заемат Дубчек и Шик, които искат демократизация на системата.
Войски на Варшавския договор нападат Чехословакия на 21.08.1968г.
През април 1969г. Дубчек и привържениците му са отстранени. Именно неиспехите в икономическата сфера провокират „Пражката пролет”.


Полша


Развитие на Полша след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие
Поляците разбират управлението на комунистите като властване на руснаците.
В началото на 70те Гомулка е сменен от Герк. Заражда се „Солидарност”, зад която стоят интелектуални кръгове като КОС-КОР и католическата църква.
През 1980г. Герк е сменен.
През 1981г. е съседено военно положение, като така ПОРП е дискредитирана. Страната е член на Варшавския договор. Страната е член на СИВ. Неуспешните икономически проекти на Герк предизвикват икономическа криза.


Япония


Развитие на Япония след Първата световна война Развитие на Япония след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Япония е недоволна от териториалните придобивки. Превителството на генерал Такака се заема с подготовка на завоевателни походи.
На 18.09.1931г. Япония напада Манджурия. Япония напуска ОН през 1933г. През 1936г. „Императорски път” извършва преврат. През 1936г. Япония подписва Антикоминтерновския пакт. През 1938г. Япония заявява декларация, според която Япония ще осигури нов ред в Източна Азия и настоява за признаване на независимостта на Манджурия. Япония се сближава с нацистка Германия и фашистка Испания. Икономиката на Япония е засегната от Световната стопанска криза от 1929г. Икономиката е качена на военни релси с цел да се задоволят потребностите на армията, пример: в бюджета за 1937г. 40% са за военни разходи. Появяват се нови партии. През 1947г. се приема нова конституция. В Япония има американско влияние. След 1955г. се формира политически устойчива многопартийна система. Страната е с прозападна ориентация. Поражението във вийната води до икономическа разруха. През 1949г. Япония приема план за „стабилизация и самостоятелност”. Същата година се прокарват реформи в данъчната система. През 60те и 70те се наблюдава технологично обновление. Япония има нй-голямо и активно салдо във външната си търговия. Съществува Японска икономическа експанзия.


КНР (Китай)


Развитие на Китай след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие
През 1946-1949г. има гражданска война между комунисти и националисти.
На 01.10.1949г. е обявена КНР. През 1959г. КНР скъсва отношенията със СССР. В периода 1966-1969г. има „Културна революция”. През 1971г. КНР става член на ООН и на Съвета за сигурност. През 1997г. Хонгконг е даден на КНР. 1958-1962г. – политика на „Големия скок”, която се осъществява от т.нар. народни комуни; има национализация. Дън Сяопин ориентира КНР към прагматична икономика и допринася за икономическия възход;
1980г. – свободни икономически зони

iveetyy
03-13-2009, 12:46
http://download.pomagalo.com/64478/da+si+chovek+e+predizvikatelstvo/?po=1
Мерси много предварително :-)

Tedi4ka
03-13-2009, 12:56
Есе

В днешно време човек непрекъснато е изправен пред предизвикателствата на живота. Спомняте ли си мига, в който времето сякаш е застинало, спрели са милионите електронни часовници, управляващи тревожните бързащи хора, миг, в който целият свят се е завъртял около теб, защото ти-Човекът си „центърът”, ти си Вселената и всичко останало губи значение.
Но всъщност какво е човекът? Човекът е най-висшето творение на природата. Човек се ражда, живее, умира. Той е смъртен като биологично същество, но духът му се стреми към безсмъртие. Всеки от нас е частица от необятния всемир и трябва да се стреми да усъвършенства своя вътрешен свят, своя микрокосмос.
Човешкият живот е една непрекъсната борба, която определя смисъла на живота, бъдещето и края му. В тази борба, той трябва да направи всичко, което е по силите му – и дори което не е, за да промени обстоятелствата, да кали характера си и да изгради себе си като личност.
„Да бъдеш човек, значи да бъдеш борец” – е казал Гьоте. Според мен борец е този, който умее да отстоява и защитава правата си, да оцелява въпреки трудностите. Борбата е неизбежна за всеки, търсещ реализация в живота. Защото тя не се свежда само до оцеляване, а до надпревара, в която по-силният печели. Борбата ни за оцеляване минава през огън и пепел, падаш, ставаш и пак с „бронирана” вяра се устремяваш напред и нагоре. Истината е, че ако иска нещо, трябва да го извоюваш. Доказателство за това е действителността около нас. Дори и в любовта трябва де се борим за сърцето на избраника си.
На този свят има различни хора – добри и лоши, щедри и завистливи. Но във всеки, дори и в душата на престъпника-убиец блести нещо човешко. Ето защо, сега повече от всякога ни е нужна Въпцаровата вяра в утрешния ден, „вярата в доброто и човека”. Да не губиш човешкото у себе си, в ламтежа за пари, коли, за лесен, хубав, но празен живот. А трябва да си поставим голяма цел в живота и да се борим за нейното постигане. Но в тази борба не може и без мечти. Именно мечтите откриват пред нас хиляди възможности за един по-хубав, по-добър и по-човечен свят, свят изпълнен с неизвестности, предизвикателства, въпроси и загадки. Ето защо, Аз – младият човек, мечтая за живот бе омраза, завист, безразличие, за живот без наркотици, секти и насилие.
Затова за мен животът е борба, а борбата е големият живот. Но по пътя на борбата само се печели. Както е казал Александър Стамболийски: „ Борбата е живот и животът е борба: в борбата сме закърмени, в борбата е нашето призвание”. Всеки сам, със собствени сили трябва ди измине пътя си…”точно това е смисъла на земното човешко съществуване”.

CherryKisS
03-13-2009, 17:49
Нещо не мога да поствам линкове. :x
Плс махнете разстоянията.
:)
http:// www.download. pomagalo .com/12025/

Tedi4ka
03-13-2009, 20:15
Нещо не мога да поствам линкове. :x
Плс махнете разстоянията.
:)
http:// www.download. pomagalo .com/12025/

Тема: Окото като оптична система













Изготвил:Христо Красимиров Панев Проверил: гл.ас. Б. Тодоров
Фак N: 066008
Специалност: Кинезитерапия



Зрението се осъществява от зрителния анализатор, който се състои от: а) око - възприема зрителната информация и я преобразува в биотокове; б) зрителен нерв - съвкупност от нервни влакна, по които се предават биотоковете и в) център на зрението в главния мозък, в който се формират зрителните усещания и образи.
Окото е оптична система с две функции: светопречупване и световъзприемане. Обвивката, която защитава окото отвън, се нарича склера . Тя е непрозрачна и пропуска светлинните лъчи само в предната си по-тънка част - роговица. Зад роговицата се намира очната л е щ а (кристалинът) - стъклоподобно тяло с форма на двойно изпъкнала леща. Отпред лещата е покрита с непрозрачна различно оцветена тъкан - ирис. Пространството между роговицата и ириса е запълнено с прозрачна течност и се нарича предна камера. Зад очната леща се намира т. нар. стъкловидно тяло (фиг. 4).


Фиг. 4
Строеж на окото

В центъра на ириса има отвор, наречен зеница. Тя може да променя повърхността си и подобно на бленда се разширява (до 6-8 mm при слаба осветеност ) или стеснява (2-3 mm при силна светлина). По този начин става регулиране на попадащия в окото светлинен поток. Сравнението с бленда на фотоапарат е само по аналогия. В действителност измененията в зеницата са до 20 пъти, а на попадащата светлина - хиляди и даже милиони пъти. Явно в процеса на адаптацията на окото към различни интензитети на светлината участвуват и други звена - рецепторните и нервните клетки на ретината и мозъчните клетки.
От практическа гледна точка важен е фактът, че разширяването на зеницата става много по-бавно от стесняването й. Докато последното започва 0,2 - 0,5 s след увеличаване на осветеността и продължава 2 - 5 s, то разширяването започва след около 2 s и изисква време до 3 min. Явно, че рязката промяна на яркостта на екрана може да предизвика загуба на възприеманата информация докато окото напълно се адаптира.
Лещата на окото (кристалинът) също може да променя формата си. В зависимост от разстоянието до наблюдавания обект обхващащите я мускули изменят изпъкналостта на лещата така, че пречупените светлинни лъчи да фокусират образа точно в плоскостта на очното дъно.
Световъзприемането се осъществява от ретината - светлочувствителна тъкан, намираща се във вътрешната част на очното дъно. От ретината, в задната част на окото, започва зрителния нерв. Мястото, където той се съединява с окото се нарича сляпо петно, което е лишено от светлочувствителни клетки.
Наличието на сляпото петно може да се установи бързо и лесно чрез теста на Мариот. За целта трябва: да се затвори лявото око, да се наблюдава кръстчето на фиг. 5 и постепенно бавно да се приближава лицето към фигурата. При разстояние под 25 см. в един момент светлият кръг изчезва, тъй като образът му попада в сляпото петно.


Фиг. 5
Тест за Мариот

Зрителният нерв се състои от около 800 000 нервни влакна, чиито светлочувствителни краища имат различна форма - на колбички (конусчета) и пръчици. Колбичките (около 7 милиона) имат цветоразличителни свойства и осигуряват централното, дневното и цветното зрение. Те са разположени предимно в централната част на ретината. Най-голяма е концентрацията им в областта на жълтото петно (Fovea centralis), където тя достига до 125 000/mm2 [4]. Затова фовеята е изключително чувствителна към светлината.
Пръчиците (около 130 милиона) са разпределени по цялата ретина, но преобладават по периферията й. Те са по-чувствителни към светлината, но не различават цветовете, т. е. осигуряват периферното, сумрачното (нощното) и ахроматичното зрение.
За отбелязване е, че при слаба осветеност дразненето на много пръчици може да се сумира, което позволява възприемането и на слаб сигнал, но при това разрешаващата способност на окото е малка.
В зависимост от интензитета на попадналия светлинен поток в светлочувствителните клетки протичат пропорционални фотохимични реакции и възникват биотокове. Последните по зрителния нерв се предават до центъра в главния мозък и там се формира възприеманият зрителен образ с различните негови характеристики - форма, размери, цвят, релеф и др.
Основни характеристики зрението са светлинната, контрастната и цветовата чувствителност на очите.
С в е т л и н н а т а ч у в с т в и т е л н о с т на окото е изключително голяма. За получаване на зрително усещане са необходими само няколко кванти светлина. Яркостта на сигнала на дисплея практически винаги надхвърля минималния праг на чувствителност.
К о н т р а с т н а т а ч у в с т в и т е л н о с т на очите зависи от яркостта на различавания обект и на фона. Контрастът се нарича позитивен (прав), когато знакът или обектът е по-тъмен от фона, и негативен (обратен) - ако е по-ярък от фона.
Яркостното отношение на знаците и на фона на екрана се изразява чрез коефициент на контрастност - отношение на максималната яркост към минималната. Ц в е т о в а т а ч у в с т в и т е л н о с т се определя от различната дължина на вълната на видимите лъчи (от 380 - 400 до 760 nm). Чувствителността на окото към различни дължини на вълната на монохроматично излъчване не е еднаква. На фиг. 6 е представена нормалната крива на спектралната чувствителност на окото.


Фиг. 6
Спектралната чувствителност на окото

Видно е, че при дневно осветление (крива А) окото има най-голяма чувствителност към лъчите с дължина на вълната 555 nm, което съответствува на жълто - зеления цвят. Минимална е чувствителността в краищата на спектъра -виолетовата и червената им област.
При сумрачно осветление, както отбелязахме, зрението се осъществява от пръчиците, различаването на цветовете съществено намалява, преобладава усещането на синьо - сив цвят, максималната чувствителност се измества в посока към по-късите лъчи - 510 nm (крива Б). Това факт е известен в научната литература като явлението на Пуркиние.
Практически важно е, че точността на различаване на цветовете в определена степен зависи от размерите на обекта. Когато оцветената повърхност е с размери под 3 ъглови минути (3'), то тя се възприема от окото, респ. мозъка, като ахроматична. Обектите, които са по-малки от 10', се възприемат върху дисплея като безцветни [71].
Необходимо е да се знае, че при продължително цветово въздействие настъпва т. нар. цветова адаптация - чувствителността на очите към дадения цвят намалява. Най-малка умора има при въздействие на зеления и жълтия цвят, а най-голяма - при синият цвят [49].
За да бъдат по-ясно разбрани промените в зрителния анализатор при работа с микрокомпютър, считаме за уместно накратко да разгледаме и някои от основните зрителни функции.
З р и т е л н а о с т р о т а - показва способността на окото да различава дребни обекти; характеризира се чрез най-малкото ъглово разстояние (ъгъл на зрение) между две точки, които се възприемат разделно.
Зрителния ъгъл може да се определи по формулите: tg /2 = S/(2L) и ? = 2 arctg S/2L където ? - ъгъл на зрение (ъглов размер на обекта),
S - линеен размер (височина) на обекта в mm,
L - разстояние от очите до обекта в mm.
В табл. 5 е представена зависимостта на зрителния ъгъл от височината на обекта и разстоянието му до очите.
Таблица 5
Зрителен ъгъл (в ъглови минути) в зависимост от височината на обекта и разстоянието до него


Височинанаобектав Разстояние от очите до обекта - в mm.
200 250 300 350 400 450 500 550 600
1 17.2 13.8 11.5 9.8 8.6 7.6 6.9 6.3 5.7
2 34.4 27.5 22.9 19.6 17.2 15.3 13.8 12.5 11.5
3 51.6 41.3 34.4 29.5 25.8 22.9 20.6 18.8 17.2
4 68.7 55.0 45.8 39.3 34.4 30.6 27.5 25.0 22.9
5 85.9 68.7 57.3 49.1 43.0 38.2 34.4 31.3 28.6
6 103.1 82.5 68.7 58.9 51.6 45.8 41.3 37.5 34.4
7 120.3 96.2 80.2 68.7 60.2 53.5 48.1 43.8 40.1
8 137.4 110.0 91.7 78.6 68.7 61.1 55.0 50.0 45.8
9 154.6 123.7 103.1 88.4 77.3 68.7 61.9 56.2 51.6
10 171.7 137.4 114.5 98.2 85.9 76.4 68.7 62.5 57.3

За нормалното око зрителният ъгъл е 1 ъглова минута (1'), което на разстояние 25 cm от окото съответствува на големина на точката 0,075 mm. Според Х. Фулър [59] ясен образ се получава при зрителен ъгъл от 3 ъглови минути (3'). Остротата на зрението в голяма степен зависи от яркостта на наблюдавания обект. При малка яркост може да се снижи до 1°.
А к о м о д а ц и я - приспособяване на окото за ясно виждане на различно отдалечени предмети, т. е. в ретината винаги да се получава фокусиран образ на предметите, независимо от разстоянието им от очите. Акомодацията се осъществява без напрежение при гледане на предмети на разстояние от безкрайност до около 25 cm. При по-близки предмети акомодацията вече се напряга.
Най-близкото разстояние, при което все още е възможен ясен (рязък) образ върху ретината, се нарича най-близка точка на ясното виждане (Punctum proximum). С възрастта очната леща постепенно губи своята еластичност и това разстояние се увеличава (табл. 6 - по 4).

Таблица 6
Изменение на най-близката точка на ясното виждане (PP)


Възраст в год. 10 20 25 35 45 60 70
PP в cm 7 10 12.5 17 33 100 400

Съответно намалява и акомодацията, развива се т. нар. възрастово далекогледство (пресбиопия). В табл. 7 [по 9] са представени данни за възрастово обусловеното понижение на акомодацията в диоптри (диоптър = 1/f , където f - фокусно разстояние в m).

Таблица 7
Промени в силата на акомодацията в зависимост от възрастта


Възраствгодини Силата на акомодацията в диоптри
Минимум Средно Максимум
8 11.6 13.8 16.1
14 10.3 12.5 14.6
18 9.4 11.6 13.9
24 8.0 10.2 12.4
30 6.5 8.7 10.8
40 3.4 5.8 7.9
50 1.0 1.9 3.2
60 0.7 1.2 1.7
64-72 0.6 1.0 1.6

З р и т е л н а а д а п т а ц и я - процес на приспособяване на зрението към измененията в нивото на осветеност на възприеманите обекти. Различава се светлинна и тъмнинна адаптация. Първата се изразява в изменение на праговете на фоторецепторите към действуващия светлинен стимул с постоянна интензивност -абсолютните и различителните прагове се повишават. Светлинната адаптация завършва напълно след около 5 - 7 min. Тъмнинната адаптация е постепенно увеличаване на зрителната чувствителност при преход от светло към полумрак или тъмно. Този процес е много по-бавен и завършва едва след около 30 - 60 min. Различаването на образите започва още в първите няколко минути, но за качествена зрителна дейност не може да се говори.
К о н в е р г е н ц и я - схождане на зрителните линии на двете очи и пресичането им във фиксирана точка. Обикновено конвергенцията се включва едновременно с акомодацията. Тя осигурява т. нар. бинокулярно (стереоскопично) зрение.
О р т о ф о р и я - мускулно равновесие между шестте външни очни мускули за запазване на успоредността и синергизма на движение на очните ябълки.
Ц в е т о у с е щ а н е - способност на окото да различава цветовете и техните оттенъци. Основните признаци на цветовете са: 1) цветен тон (това, което наричаме цвят), зависещ от дължината на вълната; 2) наситеност - плътност на цветния тон, определя се от степента на примес на бял цвят към дадения цвят; 3) яркост - зависи от интензитета на светлинния източник.

CherryKisS
03-14-2009, 11:29
Мерси! :)

Tedi4ka
03-14-2009, 11:32
Моля

magi_003
03-14-2009, 11:55
http://download.pomagalo.com/115001/osobenosti+na+povestvovanieto+v+razkaza+damata+s+r entgenovite+ochi/?po=6 svalete mi go :)

Tedi4ka
03-14-2009, 12:00
Особености на повествованието в разказа "Дамата с рентгеновите очи"
/ЛИС/
Светослава Минков определя разказа си като "гротесков памфлет. (Памфлет е жанрово определение по името на популярен герой от италианската комедия през ХII век-Памфилиус. Жанрът по особен начин свързва разказа с публицистиката, тъй като в тези произведения със средствата на сатирата се изобличават лични и обществени пороци, слаботи и недъзи.
В повествованието на разказа "Дамата с рентгеновите очи" по-парадоксален начин са съчетани изобразителните принципи на диаболистичната литература, научната фантасика, сантименалната и сензационна литература. В художественото повествование уместно са използвани традиционно публицистични техники, за да бъдат осмени глупостта и фалшивите морални ценности на обществото.
За сюжетна основа на разказа може да се счита приказния вълшебен сюжет за прекрасната девойка, която страда и търси свия жених, но за да го открие и намери щастието си е нужен вълшебен помощник. В сюжета на памфлета е вплетена и продажбата на душата, като в ролята на демоничния изкустител се явява Маестрото Галфоне. Но фолклорният сюжет е силно пародиран от Св. Минков -девойката не е красива, а една "царица на грозотата", която за нещастие, "е бадарена от злата орисница с кривогледи очи". Любовта на героинята е деформирана от ценностите на обществото, в което живее-тя желае да се омъжи за милионер, защото е дъщя на богато семейство и не иска да прекъсне връзките си в хай-лайфа. Гротесков е и образът на Жан, предизвикващ възхищението на годеницата си с умението да пее "всички улични песни на простолюдието" и да говори " за значението на ефекта на различни парфюми и за чистенето на зъбите с клечка при официалните динета". Дори щастието, към което се стреми героинята, е пародирано и опредметено.
"Ние" - повествование и дневника на героинята. Чрез тях аторът разгръща една почти класическа композиция на поствованието с присъщия си сатиричен талант за смесване на виското и низкото. Св.МИнков води повествованието от 1 л.мн.ч.,т.нар. "ние"-позиция, като по този начин читателя е въвлече в правенето на разкара. Националността на героите в разказа не се уточнява и това включва случката в един наистина космополитен контекст, чийто смисъл се засилва и от екзотичните им имена- Мими Тромпеева, Чезарио Галфоне. Запознаването с героинята става в "Козметикум АМулет"- салон за дамска хирургия, като ироничен коментар на автора подчертава нейната личностна незначителност и случайността на избора й: "Спираме се на тая дама не защото тя превъзхожда другите или се намира в роднински връзки с автора, а чисто и просто затуй, че на нея именно провидението е отсъдило да играе ролята на героиня в разкаваната по-долу история".
Слепотата в научините постижения позволява на "властелина на глупците" - Чезарио Галфоне да се възползва от човешката глупости чрез алергорично представените "научни открития"-"елексир за импрегниране на кожата против белези от страстните целувки", "триъгълни вежди" и "серум на патешки мозък за опресняване на умствените способности". В названията на неговите открития научното се смесва с мистичното и откровено, сатирично, за да се подаде езика на рекламата, която да властва във фалшивия живот на хай-лайва, където всичко се купува и продава. Маестро Галфоне уверява Мими Тромпеева, "че ше направи от нея неподражаема богиня на хубостта-една феноменална Венера на дввайсетия век, с парадинени гърди и рентгвнови очи".
Силно пародиран е вторият основен елемент в композицията на разказа -дневникът на Мими Тромпеева. Формално тази форма на повествование разкрива интимните, дори тайни преживявания на преобразената героиня. Промяната й е само "външна", нейната духовна същност остава същата-тя продължава да мечтае за брак. Кратките датирани бележки съдържат онези композиционни елемнти, които съвсем условно бихме могли да причислим към кулиманията, и епилога на действието. Св. Минков подбира сантименсталността и сензационността в литературата. Сарказмът на автора достига до своята развръзка:"Кой знае, миже би хората от висшето обшество разъждават и мислят с някои други части на тялото си...". Обществото в хай-лайфа възприема брака като сделка - "един милион в аванс и два милиона след свадбата". Диналът на разказа е също решен в схемата на мелодрамачиното - щастлив край, в който всички са доволни, макар че именно чрез него се иронизира и зобличава робстовото, което поражда зависимостта на човека от вещите.
Разказът "Дамата с рентгеновите очи" е "гротесков памфлет", който със средствата на сатирата изобличава пороците на модерния човек - духивната пустота, потребителските стремежи, фалшивият култ към знаците на научните постижения. "Рентгеновите очи" на писателя изобличават лишеното от духовност човешко съществуване, създаващо ценностна система, в която господстват вещите и суетата.

didonsbn
03-15-2009, 17:37
http://zamunda.pomagalo.com/download/38/
http://download.pomagalo.com/90046/rastinyak++mladejyt+izkachil+stylbata+koyato+vodi+ nadolu/
ако може :oops: :) :::

Weakness
03-15-2009, 18:48
Наполеон Бонапарт – съзидател или разрушител моля :)

kotence_91
03-15-2009, 19:05
Наполеон Бонапарт – съзидател или разрушител моля :)

Наполеон Бонапарт – съзидател или разрушител

В хода на Френската революция и демократичните преобразования, на власт идва един от най – големите европейски завоеватели – Наполеон Бонапарт.
В своите действия, той е съзидател и разрушител. Притежава всички качества, които трябва да има един истински лидер. С подходящо за времето си образование, амбиция, смелост той се доказва като невероятен организатор с аналитичен ум, съобразителност, привлекателност, умение да вдъхновява войниците с пламенните си речи.
Но от друга страна превръща цяла Европа в бойно поле. Сее разруха и смърт при засилващата се жажда за власт или по – скоро нежеланието му да се откаже от нея, което неминуемо довежда и до падението му.
В хода на контра революцията, защитава интересите на едрата буржоазия и заможното селячество. Така се ражда Наполеоновата империя. За да стабилизира властта си той създава редица декрети и нов Граждански кодекс. Неговата реформена дейност е впечатляваща. Закона за местната администрация се обновява с административни окръзи, като по този начин всичко става подчинено на центъра, ръководен от префект, поставен от Наполеон. За стабилизиране на финансите и валутата се създава Френската банка. Една от най – важните реформи е Гражданският кодекс – неприкосновеност на частната собственост, свобода на личността, равенство пред закона, върховенство на светската държава над църквата. В Търговският кодекс се създават: съвет за търговията и съвет по работата на фабриките и манифактурите. В Наказателния кодекс отменя наказанието с камшици и жигосване с желязо, но запазва смъртното наказание. В селското стопанство се въвежда нова техника. В областта на образованието – създава мрежа от средни (колежи) и висши (академии) училища. Увеличава се развитието на промишлеността и търговията. Увеличава се добивът на желязна руда и въглища, топенето на чугун, започва промишлен преврат в текстилната промишленост.
Наред с положителните преобразования, които прави, Наполеон сее смърт пепел и разруха откъдето мине, а това е цяла Европа. Застила бойните полета с трупове на хора и животни и срива градове и села до основи. И най – великите генерали и императори грешат. Неговата ненаситна алчност за власт довежда до падението му.
От живота знаем, че за да изградиш или създадеш нещо съвсем ново, трябва друго да отречеш или разрушиш. Или с други думи Наполеон Бонапарт е едновременно и съзидател и разрушител. Всичко зависи от каква гледна точка виждаш нещата.

kotence_91
03-15-2009, 19:11
http://download.http://www.teenproblem.net/school/90046/rastinyak++mladejyt+izkachil+stylbata+koyato+vodi+ nadolu/


Растиняк – младежът, изкачил стълбата, която води надолу

"Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с перото" - такъв надпис поставя Балзак под бюста на Наполеон върху бюрото си. В него съвсем декларативно е изразена амбицията му - да си спечели безсмъртна слава в литературата. И той успява. Създава грандиозен цикъл от романи със заглавието „Човешка комедия” и в него побира “всички обществени типове, всички обществени прослойки, всички социални промени”, така че те да не останат забравени, а той да заеме значимо място в световната литературна класика. Творчеството му е един от основните стълбове на реализма като художествен метод.
Балзак остава запомнен със своите 87 романа, както и над 2000 герои, които създава. Всеки е носител на уникални човешки качества, които се разкриват в един или в повече от романите му. Той казва, че „животът на човешкото поколение е драма, разигравана от четири-пет хиляди известни хора. Моята книга е тази драма.” „Човешка комедия” е реплика към „Божествена(та) комедия” на Данте. Поставя проблемите за развитието на европейския роман, за отношението между роман и история, между реализъм и действителност. Балзак създава роман-събитие, в което героят не се изолира от обществото (както при Стендал), а влиза в стълкновение с другите, за да защити интересите и възгледите си.
Такъв герой е Йожен дьо Растиняк, който започва своя „поход” към висшето общество в романа „Дядо Горио” – роман изграден върху основата на контраста - от една страна, между герои, а от друга - между заобикалящите ги вещи и предмети. Основният контраст между герои е този между Растиняк и Горио. Единият щурмува обществото, а другият е изхвърлен от него заради фанатичната си бащина любов. Звездата на единия изгрява, а на другия вече е залязла. Балзак, също като Юго, групира героите си по двойки – възрастният и вървящ към смъртта макаронаджия и младият изправен пред бъдещето студент. Пътищата на двамата се пресичат в пансиона на госпожа Воке - едно бунище на обществото.
Йожен дьо Растиняк е безспорно един от любимите герои на Балзак. Той вижда своя собствен образ в лицето на този амбициозен младеж. Разказът за съдбата на студента започва от първите му години в Париж, когато все още живее в пансиона „Воке”. Това мизерно и вмирисано място е първото стъпало, което Растиняк изкачва по пътя си към висшето общество. Това е кръстопътят на героите. Балзак подробно рисува сградата, квартала, улицата, където се намира пансионът. Впечатлението му от гледката е тежко и нерадостно „Никой квартал на Париж не е така отвратителен и да си признаем – така непознат”. В сградата се носи „миризма на нещо спарено, мухлясало, гранясало”. Стари, изтъркани, извехтели са мебелите, креватите, масите, столовете, тапетите по стените. Писателят-художник обобщава накрая описанието на картината „Най-сетне тук царува нищета без никаква поезия; една скъперническа, ужасна, изтъркана нищета. Макар че още не е кална, тя има петна; макар че още няма дупки, нито дрипи, скоро ще се превърне в прах.” Необходимо е да знаем това описание на дома „Воке”, за да разберем от къде започва съдбата на Растиняк и къде завършва животът на дядо Горио. Романът, макар и кръстен на фанатичния баща, е посветен на амбициозния младеж. Съдбата на стареца е факторът, който успява да задържи студента на едно средно морално равнище, без да му позволи да продаде докрай душата си на Дявола. А той наистина се явява пред Растиняк в образа на каторжника Вотрен, който предлага на младежа това, към което се стреми, но цената е човешки живот. Желанието му да се издигне е огромно, но той пази в себе си чистотата на благородника, неспособен да убие, за да се издигне.
Растиняк произхожда от обеднял аристократичен род, а семейството му отделя половината от бюджета си за него. Той пристига в столицата с идеализма на младостта, с чисто и неопетнено сърце, той вярва в себе си, в хората, в доброто, мисли, че животът е труден, но безкрайни са възможностите на човека да го преодолее и да излезе пред света с чисто и ясно лице: „Ще работя честно, свято, ще работя ден и нощ, това богатство ще дойде много бавно, но аз всеки ден ще отпускам спокойно главата си на възглавницата; има ли нещо по-хубаво от това – да наблюдаваш живота си чист като лилия?”
Така мисли младият студент в началото и е убеден в своите чисти идеали. Неговите благородни възгледи се изправят пред картините на парижкото общество и там се сблъскват с дилемата: или да пропадне, както пропадат хилядите бедни студенти като него, или да отскочи във висините на парижкото общество, независимо по какъв начин.
Растиняк избира втория път – да преуспее, да блести всред елита на аристокрацията. Той не стига изведнъж до това решение, то му струва много безсънни нощи. Да се издигне в обществото – така решава студентът. Но затова ще трябва да заплати цената, която изисква от него „портиерът”, за да го допусне до стълбата, която трябва да изкачи.
Раздиран от вътрешни противоречия и терзания той моли сестрите си и майка си да му пратят пари, с които възнамерява да си купи дрехи, необходими му за понататъшното му издигане. Той знае, че за да спечели трябва да вложи, но въпреки това угризенията на съвестта му са огромни и при първата възможност се реваншира на роднините си като им връща парите и им изпраща подаръци.
Той притежава добро сърце и не може да престъпи нравствените граници на съвестта си. Затова осъжда постъпките на дъщерите на дядо Горио. Остава единствен приятел на стареца до смъртта му, с което доказва, че семейството са хората около теб, а не кръвните ти роднини. Съдбата на стария макаронаджия може да се сравнява само с тази на Шекспировия Крал Лир, но тъй като дядо Горио няма трета дъщеря (Корнелия), Растиняк се явява спасението за стареца. Бащината любов е пагубна за стареца, но и много поучителна за младежа. Може да се каже, че студентът дължи най-големия си урок на този нещастен „господин”. Виждайки съдбата му, Растиняк осъзнава в какво се превръщат хората, когато попаднат във висшето общество. Само споменаване на името на Горио му затваря вратите на дома на дъщеря му Анастази дьо Ресто. Той не иска да се превръща в неблагодарен син като двете разглезени дъщери. Затова са угризенията му, когато иска пари от семейството си.
Растиняк е прекалено неопитен, когато решава, че може да завладее Парижкото общество. Въпреки това има вроденото аристократично поведение, което липсва при героя на Стендал от „Червено и черно” Жулиен Сорел. По този начин Балзак недвусмислено представя на читателя си, че един младеж, когато стъпи в Париж, придобива сила, чар и обноски, които са непознати за провинциалистите.
Йожен притежава единствено красотата и амбицията си, но те са достатъчни. Обръща се към братовчедка си г-жа дьо Босеан, която намира в момент на слабост и уязвимост. Това се оказва печеливш момент за студента, който разбира, че жените в Париж могат да са му полезни само когато се чувстват слаби и изоставени. В такъв момент открива Делфин дьо Нюсенжан, другата дъщеря на дядо Горио, която прави своя любовница и параден вход към мечтаното му общество. Растиняк използва всичко и всеки, който може да си проправи път, защото знае, че той е използван по-същите причини. Вижда истинска любов само когато погледне братовчедка си и разбитото й сърце.
Проблемът за нравствения избор при Растиняк е сложен. Героите на Балзак започват щурма си с високи идеали за честно преуспяване в обществото, не знаейки, че това е понятие, което няма еквивалент в действителността. Но върховете действат като изкусен отровител, даващ все по-големи дози наркотик на амбициозния младеж. Именно с такова действие са уроците, които той получава - униженията, претърпени при първите му визити в домовете на графиня дьо Ресто и братовчедка му виконтеса дьо Босеан от техните лакеи.
Но с много по-бойна сила върху съзнанието не само на героя, а и на читателя са другите два урока. Виконтеса дьо Босеан: "Колкото сте по-хладно пресметлив, толкова по-далече ще стигнете. Удряйте безмилостно - ще се боят от вас. Гледайте и на мъжете, и на жените като на пощенски коне, които ще оставите да пукнат на всяка станция; така ще постигнете своите желания... В Париж успехът е всичко, той е ключът към властта. Ако жените намерят, че сте умен, способен, мъжете ще повярват това, ако вие не ги разубедите. Тогава ще можете да искате всичко, ще имате достъп навсякъде. Тогава ще разберете какво нещо е светът – сбирщина от жертви и измамници.”
Мрачна и песимистична, но вярна е нейната оценка, а Босеан не се лъже, тя самата е част от това общество. Това, което тя казва на Растиняк е все още с изискан език, както повелява аристократическата етикеция, Вотрен го казва направо, с цинична откровеност. Бъдещето, което рисува каторжникът на младите хора от рода на растиняк, не е утешително; то е жестока борба за парче хляб, хиляди унижения, жалко съществуване: "Бързото забогатяване е целта, която в този миг си поставят петдесет хиляди момчета във вашето общество. Вие сте само един от тези петдесет хиляди... Трябва да се изядете един друг като паяци в буркан, като се има предвид, че не съществуват петдесет хиляди доходни места... Сред тази човешка маса трябва или да връхлетите като снаряд, или да се промъкнете като чума".
Младият студент е принуден да се съгласи с желязната логика в думите каторжника. Той разбира, че всичко, което му казват е напълно вярно. Присъдата над обществото, построено върху лъжа, грабеж, взаимно изтребление, е неумолимо-сурова, но е правилна.
Растиняк е "един от всичките" и за да преуспее по някакъв начин, той трябва да стане "някой". Затова двата урока са придружени с начертаване на конкретни перспективи за действие, като всеки от учителите предлага план в съответствие със своите разбирания и среда. Виконтеса дьо Босеан: Растиняк да стане любовник на Делфин дьо Нюсенжан, дъщерята на дядо Горио, която да го въведе в обществото. Мотивът "жената-стълба" често се съчетава с темата за щурмуването на обществените върхове, защото тази стълба осигурява много бърз и лесен достъп горе. Балзак счита за нещо естествено издигането посредством знатна и богата дама (негова собствена въжделена мечта) и затова романите му не достигат изобличителната сила на Мопасановия "Бел, ами".
В другия план за издигането на Растиняк личи почеркът на престъпника Вотрен: да бъде убит на дуел братът на Викторин Тайфер, за да стане тя наследница на богатия си баща, след което Йожен да се ожени за нея. Този път към успеха е по-кратък, но изисква повече компромиси от страна на героя, което води до дълга, жестока борба в душата му - борба между разпаленото честолюбие и желанието за "чист като лилия" живот.
Растиняк избира пътя, който му предлага братовчедка му, но той прави своя избор не само от морални, но и от лични съображения. Неусетно той е започнал да се влюбва в Делфин, а Викторин не е момичето, което може да разбуди желанието на един младеж. Той я забелязва едва след като пред него се разкрива планът, но въпреки това я вижда в дома Воке далече от блясъка на обществото, към което се стреми. Тя ще му донесе богатството, което желае, но няма да му даде любовта, която все още непоквареният студент, мечтае да изпита. Въпреки силният си морал, Йожен изпитва колебания, но съдбата се оказва благосклонна към него като не го кара да избира. Вотрен е арестуван, с което се свършват душевните терзания за младежа. Той осъзнава, че колкото и лицемерен и неморален да е светът, в който живее, съществуват граници, които не бива да се преминават. Растиняк зачита човешкия живот, защото той може да лъже, да интригантства и да мачка всеки по пътя си, но възпитанието му като аристократ, не му позволява да убива за толкова долни цели.
След арестуването на Измами смърт, студентът продължава да изкачва стълбата, която го води надолу. Успява да се зареди с търпение и воля, които му помагат да не се поддаде на изкушението. Младостта му е негов плюс, но и голям недостатък. Той попива уроците на братовчедка си и в същото време се превръща в неин довереник. Семейството в парижките салони не е нищо повече от едно име и от повод за изгодни сделки. Роднинството му с виконтеса дьо Босеан, обаче допринася за извоюването на име и богата любовница. Той получава много от своята братовчедка, но й дава своето приятелство и никога не предава доверието й – нещо рядко срещано в това общество.
Йожен е представен не като покварен младеж, но преди всичко като слаб, неустойчив характер. Той няма твърди идеали, лесно се повлиява от по-силини характери, няма сили да се бори срещу съблазните, които крие висшето общество, а и не иска, защото те са причината да избере пътя, който е поел. В характера му се отличават и някои хубави, привлекателни черти. Той е искрен с пламенното сърце на хората от Южна Франция, отзивчив е към страданията на другите, съвестта не е заглъхнала в душата му – затова иска да предупреди бащата на Викторин, че синът му ще бъде убит.
До края на романа „Дядо Горио” Растиняк остава настрани от салонните клюки, сплетни и клевети. Той е един от тези, за които се говори, а не от тези, които говорят. Приятелството му със стареца го държи винаги здраво стъпил на земята. Йожен може да направи за една вечер сравнението между положението на умиращия Горио в мизерната му стая, с това на пищно облечените му и веселящи се дъщери. Обществото ли е виновно за неблагодарността на Анастази и Делфин или баща им и неговата безгранична любов? Този въпрос не вълнува студентът, защото за него по-важен е крайният резултат. Резултат, който го разгневява.
Възпитанието на Растиняк приключва със смъртта на дядо Горио, причинена от свадата между двете му дъщери. Трагедията на нещастния баща отваря очите на героя още по-широко, за да види безнравствената същност на обществото, в което иска да си извоюва място. На гроба на дядо Горио той пролива последната си младежка сълза и прощавайки се с младостта и илюзиите си, се прощава със своята чистота и доверчивост. Така, отърсил се от тези си черти, героят отправя към Париж своето предизвикателство: "А сега ще видим: аз или ти!", с което завършва живота си на обикновен младеж, за да се посвети на покоряването на най-високите върхове.
Растиняк се появява в романа „Шагренова кожа” където е заел ролята на г-жа дьо Босеан за Рафаел дьо Валантен. Той вижда в неговия образ себе си на младини и затова не се поколебава да упъти младежа по калната стълба към парижкия блясък.
Йожен му разкрива тайната за успеха си: "Аз мога всичко и съм негоден на нищо, ленив съм за десет души - ще постигна това, което желая! Завирам се навсякъде, бутам се и ми правят място: хваля се и ми вярват, правя дългове и ми ги плащат!". Той вече не е онова непорочно, морално момче. Смъртта на дядо Горио е унищожила желанието му да бъде нещо различно сред обкръжението си. Той се е слял с тълпата, за да може да оцелее, да се издигне и да стигне до министерския пост. Когато започва изкачване на стълбата, Растиняк не знае до къде ще го доведе тя. Той има амбиции, но винаги си е мислил, че ще се запази различен от тези хора, които ненавижда заради лицемерните им характери. Бившият беден студент се е продал на Дявола и макар той да не е в лицето на Вотрен, с радост е откупил душата на младежа. Растиняк се е превърнал в практичен мъж, който успява да използва приятелите и неприятелите си в своя полза. Той е открил формулата за успеха, която според него е да вложи парите си в приятелства, удоволствия, покровителства и връзки. По този начин да опознава обществения механизъм и да го задвижва в своя полза, като внимателно управлява всяка малка част от него. Той е затвърдил положението си в обществото с цената на убежденията и морала си, затова помага на Рафаел. Той вижда своето минало в него, но миналото вече е свършило, той го е загърбил, но не го е забравил и не иска нищо допълнително да му напомня за него. Помагайки му, Растиняк доказва, че за разлика от много хора в обществото, той не е егоист и е готов да сподели успехите си със сродна душа. Разделя поравно спечелените пари с Рафаел, също както е честен, когато дава цялата печалба на Делфин.
Растиняк се издига в обществото, но пропада още повече морално в романа „Депутатът от Арси”. Кой би помислил, че бедният студент по право ще изгради политическа кариера издигнала го от помощник-секретар до министерското кресло. Това издигане му струва потъпкване на съвестта, вътрешни компромиси и затова не е странно, че помага на Максим дьо Трай да стане депутат. Да помогнеш на човек, когото доскоро си ненавиждал показва колко може да пропадне една личност.
Балзак създава герой, който е носител на Наполеонова амбиция и устрем. Също както Бонапарт, Йожен не коленичи пред нищо и никога. Той забогатява и става по-влиятелен, отколкото е очаквал, но това не го спира. Растиняк иска да достигне до някакъв връх, който е прекалено далечен и би изплашил бедния студент, ако той погледнеше от него. Той не осъзнава как е изкачил стълбата, която го е отвела до най-низките човешки пороци, страсти и падения.

Другият линк към темата не ми се отвори :)

sladurkata92
03-15-2009, 20:03
Takam.. trqbva mi referat ot pomagalo na tema "Balkansko Prosveshtenie"
Blagodarq predvaritelno!

PsihoPatka
03-15-2009, 20:33
може ли да ми дадете тези 2 теми:
http://download.pomagalo.com/173635/malki+i+sredni+predpriyatiya+v+agrobiznesa/?po=10
http://download.pomagalo.com/139219/msp+v+bylgariya/?po=38
мерси предварително! :)

TEARS
03-15-2009, 21:04
може ли да ми дадете тези 2 теми:
http://download.http://www.teenproblem.net/school/173635/malki+i+sredni+predpriyatiya+v+agrobiznesa/?po=10
http://download.http://www.teenproblem.net/school/139219/msp+v+bylgariya/?po=38
мерси предварително! :)




НЯКОИ АСПЕКТИ ОТ УПРАВЛЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ И
СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В АГРОБИЗНЕСА

Зорница Димова Стоянова - докторант към катедра “Агробизнес “, УНСС

РЕЗЮМЕ
В малките предприятия осъществяването на управленските функции зависи едновременно от размера и характеристиките на предприятието и от индивидуалните личностни особености на неговия собственик.
Целта на разработката е да изясни същността и особеностите на управлението на малкия бизнес и да оцени основните характеристики и проблеми на малките предприятия в аграрния сектор.

Summery
In the small enterprises the realization of the management is depend on the size and the characteristics of the enterprise and on the personal speciality of owner.
The purpose of the paper is to explain the special feature of the management of small and medium enterprises and to appraise the fundamental characteristics and problems of the small business in the agricultural economy.
Key words :small and medium enterprises, management, small enterprises in the agricultural economy

За развитието на обществото ни както в икономически, така и в социален аспект трябва да се осъзнае движещата сила на малките и средни предприятия. Дребният бизнес е едно алтернативно решение за решаването на проблемите със заетостта, подпомагане регионалното развитие и диверсифициране на икономиката.
Целта на разработката е да изясни същността и особеностите на управлението на малкия бизнес и да оцени основните характеристики и проблеми на малките предприятия в аграрния сектор.

Същност и граници на малкия бизнес
Проблемът за същността на малкото предприятие е сложен и дискусионен.Причините за това са разнородният им характер и специфичните характеристики на съответния отрасъл, в който те се намират.
Класика в определянето на малките и средни предприятия са разработките на Комитета Болтън. Той разработва две дефиниции на понятието: икономическа и статистическа. Според икономическата дефиниция малки и средни са тези фирми , които притежават относително малък пазарен дял, ръководят се от своите собственици лично и са самостоятелни юридически . Това определение се споделя и от други автори (12 ), някои от които добавят и локалния характер на пазарите. Статистическата дефиниция обхваща отговора на три въпроса: 1. за размера на сектора на малкия бизнес; 2. За промените, които настъпват в процеса с течение на времето; 3. за сравнението на дадена фирма с такива от други страни. Тук се използват различни класификационни критерии в зависимост от това, в кой отрасъл се намира фирмата.
Разбирането на Комитета Болтън за МСП е сред най- критикуваните позиции. Дейвид Стори смята, че има абсолютно несъответствие между икономическата дефиниция и статистическата класификация. Според него се използват прекалено много класификационни критерии, различните граници на оборота и т.н. Въпреки това тази първа концепция е намерила своето място сред изследванията за МСП и е послужила като основа за редица други становища.
Според учените Епълбаум и Хиндс малко предприятие е такова, в което работят до 500 души .Във връзка с качествените показатели тези автори включват и условието фирмата да бъде самостоятелна стопанска единица и да бъде управлявана самостоятелно. За тях : “ … малките фирми се характеризират със значителен лимит на финансовите ресурси, с липсата на достатъчно квалифициран персонал и с краткосрочни перспективи, продиктувани от едно обкръжение на непрекъсната конкуренция …
… малките обикновено имат своя собствена ориентация, и тя е израз на ориентацията на собствениците в голяма степен …“
Автори, като Робинсън, Пиърс, Вожикис и Мескон сочат, че малки фирми са тези, които имат годишни приходи от продажбите до 3 млн. долара и броят на заетите в тези фирми е не повече от 50 души. Според тези автори показателите варират в различните промишлени отрасли .
За определяне на границите на “ малки и средни предприятия “, Европейската комисия обединява три показателя : брой заети, оборот и балансова сума на активите (Таблица 1). На практика чрез първите два се характеризират количествено основните производствени фактори, а оборота оценява тяхното пазарно присъствие.
Таблица 1 .Класификация на Европейската комисия
Показатели Средни предприятия Малки предприятия Микро предприятия
Брой заети до 250 До 50 10
Оборот (млн.екю ) до 40 До 7
Бал. Сума на активите (млн. екю) до 27 До5

Разгледаните позиции дават основание за извода, че заедно с голямото значение, което се отдава на ролята на управляващия-собственик и на ограничения пазарен дял, същностното ударение се поставя върху независимостта на малките предприятия. В този смисъл може да се приеме, че дефинициите, които разкриват същността на малкото предприятие, имат сходен характер.
В същото време статистическите дефиниции, независимо от количествените параметри, които използват показват значително по-големи различия.
Опит за определяне на малко предприятие в България се приема през 1982 г. решението на Министерския съвет № 12 от 03.03.1982 г. за приемане на “ Специфични правила за изграждането, внедряването в практиката и експлоатацията на малки и средни мощности за производство на стоки за населението “ и Наредба на Министерски съвет № 11 от 25.04.1984 г. за организиране дейността и определяне на инвестиционни средства и валутни кредити по изграждането на МСП в годините 1984 и 1985.(9) Съгласно тези два документа малки предприятия са тези , които използват съвременна и гъвкава технология и оборудване, задоволяват широк кръг от потребности, уползотворяват максимално отпадъчните продукти, автоматизират единично и дребносерийно производство. Количествените параметри, на които трябва да отговарят са броят на заетите да е до 50 души за малките и до 200 души за средните. Положителна оценка заслужава използването на качествени и количествени характеристики при определяне на функциите и предназначенията на МСП.
Съгласно Постановление № 108 на МС от 07.06.1991 за малки предприятия се приемат както предприятия и клонове на еднолични търговци и търговски дружества на физически лица, както и като кооперации, които произвеждат стоки и промишлени услуги и отговарят едновременно на следните условия:
-да имат персонал до 30 души;
-да разполагат с капитал до 30 млн. лв.
По оценка на някои автори (К. Тодоров) в момента все още няма еднозначна и изчерпателна класификация и общоприета дефиниция, разкриваща понятието МСП.
През 1999 г. е приет Закона за насърчаване на малките и средните предприятия, според който :
- микропредприятия са тези, които имат средносписъчна численост на персонала до 10 души
- за малките предприятия персоналът е до 50 души, годишният оборот до 1 млн. лева или стойност дълготрайните материални активи до 800 хил. лева и да са независими.
- За средните предприятия средносписъчната численост на персонала е до 100 души, годишният оборот е до 3 млн. лева или стойност на ДМА до 2,4 млн. лв. да са независими .
Следователно, българската статистическа дефиниция до голяма степен
се доближава до прилаганата в ЕС, като се опитва да отрази специфичната ситуация у нас. Общото е в използваните критерии, а различното е в количествените им параметри.
Изследванията на малките и средните предприятия в аграрния сектор
са относително ограничени по брой и обхват. Някои от авторите им (4) с основание подчертават, че прилагането на критериите за класификация към малките предприятия в земеделието среща затруднения. Поради големите различия между количеството произведени фактори по специализации се препоръчва някои от критериите да бъдат конкретизирани по специализирани стопанства и се препоръчва ползването на показателите на системата за фермерска информация на Евростат.

Особености на управлението на малките предприятия
Независимо къде и по какъв начин се осъществяват управленските функ
ции, те са неразделна част от процеса на функциониране на всяко предприятие В зависимост от отрасъла, в който функционира стопанството от неговата организационна форма и размер зависи и специфичното управление на предприятието. Управленските функции в МСП също се извършват специфично и зависят както от характеристиките на самото малко предприятие, така и от индивидуалните особености, характер и опит на собственика .
Планиране, организация, ръководство и контрол се осъществяват във всяко предприятие, но тяхното съчетание е различно за всяка една стопанска единица. В големите предприятия се прилага разделение на управленския труд по функции и се увеличава значението на ръководството на персонала и контрола, докато в малките предприятия управленските функции се съчетават и прилагат от техните собственици.
Планирането, както в малкото предприятие, така и в големите стопанства дава една предварителна представа за бъдещите действия на предприятието. То се занимава с анализирането на икономическата ситуация и прогнозирането на измененията на цените и пазарите в различните периоди. На този етап се определят целите на предприятието и на тази основа се създават стратегии за постигането им. Характерно за планирането на малките предприятия е, че то разкрива най-вече виждането на собственика за бъдещото развитие на предприятието. Ако за големите предприятия решенията се взимат от професионален екип от мениджъри, то в малките предприятия решенията се взимат от собственика лично и те са израз на неговия опит, компетентност, образование и т.н.
Икономическата самостоятелност и независимост на малките предприятия ги прави по-гъвкави и адаптивни към бързопроменящата се среда, поради факта, че за разлика от стратегиите в големите предприятия, които се формират от управленски екип, то в малкото предприятие процесът на формиране на стратегиите е опростен. От друга страна в малкото предприятие, стратегията често е интуитивно определена, поради това че информацията, която притежават МСП е непълна, за да се направи цялостен анализ и оценка при определяне на стратегията. Конкретно за земеделието информационната ограниченост се обуславя от :
- Липса на финансови средства за осигуряване на необходимата аналитична информация;
- Фрагментарностт на отрасъла и трудностите, които създава извънредно големия брой дребни производители;
- Териториална разсредоточеност на производството;
- Слаборазвита инфраструктура в селските райони;
- Непознаване на източници на информация от страна на управляващия.
Спецификата при осъществяване на втората управленска функция – организация е свързана с организационното преструктуриране на предприятието, със съчетанието на производствените фактори и разделението на труда. Важно значение за производствения процес има ресурсната ограниченост, която за малките предприятия в земеделието се изразява в ограниченост по отношение на земята, персонала, финансовите средства и т.н. Тази ограниченост на трудови ресурси в някои случаи обуславя сливането в малкото предприятие на управленския с изпълнителския труд в едно лице – на собственика.
Характерна за малките предприятия е опростената организационна структура. Обикновено тя включва малко на брой нива и звена, което улеснява координацията и ускорява протичането на процедурите по вземане на управленски решения. Поради несложната си управленска структура малките предприятия са много гъвкави в период на криза, тъй като ако разполага с добре квалифициран персонал управленските и производствено-техническите функции могат да се съчетаят и осъществят от едни и същи лица и по този начин чрез съвместяване на функции и професии да се поддържа по-ниско ниво на разходите за заплати и да се намалят цените на продукцията.От друга страна, ако задълженията и отговорностите на служителите не са регламентирани и се преплитат, намаляват ефективността на организационната структура.
В МСП се формират микроколективи, в които се съчетават формалната и неформалната организация. Личностните характеристики са от изключително значение при определяне на мястото на всеки индивид в организацията.
Съществената роля на неформалната организация в МСП е причина информацията да се разпространява много бързо. Комуникационните канали са къси и директни. Това може да намали нейната степен на достоверност, тъй като се разпространява по недефинирани информационни канали.
Ръководството също има свои специфични особености при управлението на малкото предприятие. За всяка една стопанска единица, тази функция зависи от стила на лидерство, който се предопределя от индивидуалните характеристики на собственика. Както в големите, така и в малките предприятия има собственици с авторитарен и такива с либерален стил на лидерство.При определяне поведението на авторитарния собственик основна черта е управлението чрез дисциплина.Той разпределя задълженията и осъществява контрол върху цялата дейност на организацията. За демократичния собственик мнението на всеки индивид в организацията има значение при вземане на управленски решения. Той мотивира служителите си чрез делигиране на права и отговорности и координира усилията на цялата организация. Добрият лидер всъщност не принадлежи към крайностите. Собственикът на малък бизнес трябва да мотивира служителите си така, че да изпълняват възможно най-добре своите задачи. Той трябва да делегира права и отговорности, да мотивира служителите си, да дава възможност за развитие на индивидите, да осигурява творческа атмосфера и добър микроклимат в организацията.
Най-често в МСП преобладава линейната управленска структура, тъй като тя най-добре отговаря на специфичните им характеристики и съчетава единоначалието с къса командна линия.При нарастване на малкото предприятие и усложняване на структурата му обикновено се налагат промени в уравлението му. Необходимо е линейната структура да премине в някакъв друг тип- линейно-щабна или функционална.
Четвъртата управленска функция – контрол се изразява от една страна в самоанализ и самооценка на собственика и от друга страна в контролиране на дейността на по-неопитните служители от страна на собственика. За разлика от големите предприятия, които могат да си позволят въвеждане на системи за контрол, то малката фирма няма достатъчно ресурси за въвеждане на такива системи, които не повишават производителността, а само подобряват качеството. Липсват необходимите финансови средства и подходящ квалифициран персонал за внедряване на системи за контрол. Може да се направи извода, че в малките предприятия собственикът е този, който установява доколко са постигнати желаните стандарти и какви промени следва да се направят.
В таблица 2 са представени някои основни различия при осъществяване на управленските функции в малките и големите предприятия.
Таблица 2 .Различия при осъществяването на управленските функции в малките и големите предприятия
Управленски
функции Малки предприятия Големи предприятия
Планиране Целите и стратегиите се определят лично от собственика Целите и стратегиите се определят от професионален екип от мениджъри
Интуитивно определена стартегия Стратегия,определена на базата на достатъчно количество аналитична информация
Преобладава оперативно планиране Преобладава дългосрочно планиране
Организация Ресурсна ограниченост Достатъчно количество ресурси
Сливане на управленски с изпълнителски труд
Опростена организационна структура Разделение на функциите

Сложна организационна структура
Преплитане на задължения и отговорности Ясно разграничение на задълженията и отговорностите
Относително по-голямо значение на формалната организация По-голямо значение на формалната организация

Бързото разпространение на информация По-бавно разпространение на информацията
Недефинирани информационни канали Дефинирани информационни канали
Ръководство Стилът на лидерство се определя от индивидуалните характеристики на собственика Стилът на ръководство се определя от екип от мениджъри
Висока мотивация По-ниска мотивация
Контрол Самоконтрол, самоанализ Контрол от по-висшестоящи
Контрол от собственика Въвеждане на системи за контрол

Следователно може да се обобщи, че в малките предприятия начина на осъществяването на управленските функции зависи едновременно от размера и характеристиките на предприятието и от индивидуалните личностни особености на неговия собственик.

Различия в осъществяване на управлението от собственика на малък бизнес и наемния мениджър
Различните особености на управлението на малките и големите предприятия е насочило изследователите към анализ на поведението на мениджъра- собственик и професионалния мениджър.
Според някои автори (13) различията между тях са в мотивационната и емоционалната им ориентация. Докато при мениджъра –собственик е налице вътрешна потребност към постоянно създаване на нещо ново, изграждане на предприятие или организация, то за професионалния мениджър основна цел е собственото му укрепване и оцеляване на дадена позиция и на тази основа придобиване на мотивация за растеж. На второ място с основание се подчертава, че собственикът на малкото предприятие се стреми да създаде свой собствен имидж и по този начин да осигури доброто име на предприятието си, докато за наемния мениджър имиджът на компанията се поставя над всичко останало, дори над собствения имидж. На тази база логично се очертава следващото различие, при което за наемния мениджър развитието на компанията е поставено над всичко. Това се предопределя от факта, че за наемния мениджър поради високото си ниво на професионалност, развитието на организацията, за която работи ( независимо коя е тя)е най-важно. В този аспект, собственикът на малко предприятие се грижи преди всичко за личните си привилегии, за задоволяване на потребността си от автономен растеж. Следователно има основание за извода, че мениджърът собственик е ориентиран по-скоро локално, единствено и само към собствената си компания, докато професионалният мениджър е насочен глобално. Той е предан на всяка компанията, за която работи, поради факта, че е верен на професията си за управление.
Една от характеристиките на малките предприятия е, че те са самостоятелни стопански единици, независими са и се управляват от собствениците си лично.Този факт предопределя и по-голямата склонността на собственика към поемане на управленски, финансов и социален риск, но той трябва да бъде добре обмислен и претеглен, тъй като рискът се поема от предприемача изцяло. Положението при професионалния мениджър е по-различно: той трудно поема риска и се нуждае от разрешението и подкрепата на по-висшестоящи от него.
Различия между двата типа мениджъри се откриват и при разбирането им за определянето на целите и стратегиите на организацията. Ако собственикът мениджър е добре квалифициран и професионално подготвен, той е много чувствителен към промените и е готов за бързи решения в условията на неопределеност и слаба информационна осигуреност. Той действа интуитивно, като се стреми да види цялостната картина на средата, в която се намира, да анализира състоянието и на тази основа да очертае насоки и тенденции за развитието на предприятието си. Основна негова задача и цел е да поддържа дългосрочната ефективност на фирмата. Противоположно на това професионалният мениджър е насочен към осъществяване на краткосрочните цели на организацията. Той на базата на достатъчно количество аналитична информация се стреми да очертае и най-малката подробност на настоящата икономическа ситуация.
При управлението на предприятието в по-голяма или по-малка степен се намесва и вътрешната лична ориентация на индивида. Обикновено мениджърът-собственик разглежда хората като индивиди с техните личностни характеристики и позицията на всеки служител в организацията се определя от индивидуалните му качества, опит и темперамент, докато професионалния мениджър възприема индивидите като членове на групи – служители, клиенти и т.н.Сливането на собственика и мениджъра предопределя и личната ориентация на предприемача към проблемите, които съществуват в организацията. Той е емоционално свързан с развитието на предприятието си. За разлика от него професионалният мениджър е безпристрастен към проблемите, които не го засягат, не е свързан емоционално с компанията, търпелив е по отношение на временните неуспехи и т.н.Той е само един от участниците в управленския процес, не се намесва в дейности, които не го засягат.
Различията във вътрешноперсоналната ориентация се предопределят от различните позиции, които заемат двата типа мениджъри. Мениджърът собственик притежава сигурна позиция в организацията породена от това, че той притрежава предприятието. От друга страна в определени случаи той самостоятелно взима управленски решения поради невъзможността да обсъди с някого проблемите си. По този начин той изцяло поема стопанския риск, като обикновено собственикът е отговорен не само с капитал, но и с цялото си имущество.Въпреки, че той има поддръжката на членовете на семейството си в някои случаи работи с голямо напрежение и отговорност, поради факта че има задължения към членовете на семейството да осигури семейния доход. В този аспект е по-благоприятно положението на професионалния мениджър, за който поетият риск се разпределя между няколко лица и благосъстоянието на семейството му не зависи изцяло от добрите резултати на компанията. В същото време позицията му в организацията е несигурна, той постоянно трябва да доказва способностите си и личните си качества и е под контрола на по-висшестоящи от него.
На основата на сравнението на мотивационната и емоционалната ориентация на мениджъра –собственик и професионалния мениджър може да се обобщи, че развиващият собствен бизнес притежава по-силна персонална мотивация към растеж и развитие на предприятието.

Проблеми на развитието и управлението на МСП
В годините на преход към пазарна икономика се наблюдава развитие на МСП. Нараства, както техният брой, така и тяхното значение за икономиката ни. Ако в края на 1989 година те са били 13 хил.броя, то през 2000 година малките предприятия надхвърлят 209 хил.
В структурата на фирмите в отрасъл селско, горско стопанство, лов и риболов преобладават микрофирмите ( 69,48 % ) и малките фирми ( 24,03 %). Относителният дял на средните фирми е само 4,12 %, а на тези с брой на заетите от 101 – 250 и на големите, съответно 1,82 % и 0,55 %. Процентът на малките фирми от този отрасъл сравнен с този от другите е най-висок.
Тези данни включват само регистрираните по Търговския закон и Закона за кооперациите икономически субекти. Преобладаващият брой производители в земеделието – фамилните стопанства (регистрирани или нерегистрирани като земеделски производители) не се отчитат от НСИ, независимо че носят всички същностни характеристики на микропредприятия. Последното силно деформира оценката за броя на малките предприятия в земеделието и структурата им по размер.
Независимо от това, че все повече нараства значението на МСП за икономиката ни, не се прилага единна държавна политика за решаването на проблемите на дребния бизнес. Липсата на необходими ресурси, ниската информационна осигуреност, високите лихвени проценти и данъчни ставки, бюрокрацията са сред основните проблеми, стоящи пред малките предприятия.
Заедно с общите проблеми, дължащи се главно на бизнес средата за разкриването на проблемите на управлението на малкия бизнес в аграрния сектор се използва информация за 20 малки предприятия със зърнена специализация. Данните от таблица 3, 4 и 5 показват, че всички са в групата на малките предприятия, в т.ч. 40 % микропредприятия. По юридически статут 10 % са СД, 5 % ЕТ, 25 % ООД и останалите 60 % са земеделски кооперации.

Таблица 3. Средни стойности на характеристиките на изследваните стопанства
Видове предприя-тия по органи-зационен статут брой обр.земя
декар брой заети ДМА
хил.лв. всичко
приходи
хил. лв. приходи
на декар
лв. брутен
доход
хил.лв.
Земед.кооперация 12 8281 22 169 419 35 193
ООД 5 3028 12 177 210 78 -64
СД 2 2161 15 444 277 110 107
ЕТ 1 1582 3 35 76 48 66


Таблица 4 .Минимални граници на организационните и икономическите характеристики на изследваните стопанства
Видове предприя-тия по органи-зационен статут брой обр.земя
декар брой заети ДМА
хил.лв. всичко
приходи
хил. лв. приходи
на декар
лв. брутен
доход
хил.лв.
Земед.кооперация 12 1900 6 32 17 7 - 90
ООД 5 100 4 5 6 22 - 352
СД 2 1322 12 108 84 64 3
ЕТ 1 1582 3 35 76 48 66






Таблица 5. Максимални граници на организационните и икономическите характеристики на изследваните стопанства
Видове предприя-тия по органи-зационен статут брой обр.земя
декар брой заети ДМА
хил.лв. всичко
приходи
хил. лв. приходи
на декар
лв. брутен
доход
хил.лв.
Земед.кооперация 12 20576 49 705 1163 66 437
ООД 5 8840 16 335 494 190 27
СД 2 3000 19 780 470 156 209
ЕТ 1 1582 3 35 76 48 66


Данните от таблиците показват, че броят на заетите варира в границите от 3 до 49 души, стойността на ДМА варира от 5 хил.лв. до 444 хил. лв., а годишните приходи не надвишават 419 хил. лв. ( границата маркирана в закона е 800 хил. лв.). Това ни дава основание да направим извода, че стопанствата отговарят на всички изисквания на Закона за насърчаване на малките и средни предприятия и всички те са малки предприятия.
Осигуреността със земя при земеделските кооперации е най-висока. С 8281 декара земя разполагат кооперациите, на второ място са ограничено отговорните дружества с 3028 дка, следвани с 2161 декара средно от събирателните дружества и с 1582 дка от едноличните търговци.
На тази база е логично и подреждането на броя на заетите в същата последователност. Тенденцията е аналогична. Изключение на това че организационната форма ООД, която се нуждае от по-малко количество персонал за обработване на земята си. Персоналът в ЗК варира в най-широки граници от 6 до 49 души. Това се обуславя и от границите, в които варира земята в тях – от 1900 до 20 576 декара. Наблюдава се, че ако на събирателното дружество средно за обработването на 2161 декара земя са му нужни 15 човека персонал, то на едноличния търговец за 1582 декара са достатъчни 3 души. Този факт може да се обясни и с организационния статут на двете организационни форми.
Осигуреността на предприятията с ДМА варира отново в големи граници- от 5 хил. лв. до 780 хил. лв. Най-голям е диапазонът отново в ЗК- от 32 хил. лв. до 705 хил. лв. Най-добре осигурени с ДМА са събирателните дружества.
Данните за разглежданите стопанства очертават тенденцията, че общите приходи като стойност са най-високи при земеделските кооперации- 419 хил.лв., на второ място са събирателните дръжества- 277 хил. лв. и т.н. Когато стане въпрос за приходите на декар се наблюдава, че събирателните дружества са с най-високи стойности – 110 хил. лв., следвани от дружествата с ограничена отговорност – 78 хи. лв., на трето място са едноличните търговци с 48 хил. лв. и последната позиция е за земеделските кооперации. Причината за това земеделските кооперации да имат най-високи стойности на общите приходи, а най- ниски стойности на приходите на декар се крие във факта, че те разполагат с най- голямо количество земя и поради това реализират най-високи стойности на общите приходи.
Сред главните проблеми, спъващи развитието на малките предприятия в земеделието са тези, свързани с :
- управлението на персонала;
- информационната осигуреност и търсенето на информационни услуги;
- финансирането;
- неразвитата инфраструктура;
МСП в земеделието имат сериозни проблеми с управлението и обучението на персонала. Тук се отнасят проблеми, свързани с ниската специализация и квалификация, липса на заинтересованост от управлението на човешки ресурси .Собствениците на една пета от българските МСП оценяват като проблем управлението на човешките ресурси и контрола върху тях.
Ниската компетентност на работниците в селското стопанство е от основните проблеми в този отрасъл. Изследването ни дава основание да направим извода, че само 25 % от служителите са с образование над средно и едва 20 % са с предишен опит.
Само 6% обучават персонала си извън предприятието, 19% в самата фирма и 58% не осъществяват никакво обучение. Това потвърждава недооценяването на квалификацията като фактор за развитието на бизнеса .
Собствениците на МСП се въздържат от нарастване на заетите в предприятията им поради високите разходи за заплати, трудовото законодателство и др.
По данни на АМСП за 55.4% от МСП данъчните ставки са пречка пред увеличаването на персонала. По тази причина работодателите се стремят да избегнат плащането на високите осигурителни вноски на работниците си и поради това ги наемат по т.нар. срочни трудови договори и им плащат само минималната заплата.
Всичко това дава основание за извода, че все още собствениците на МСП не могат да си позволят да инвестират в обучението на персонала си, поради финансовите си показатели и високия риск от напускане на служителя в търсене на по-добра реализация.
Една от основните трудности при управлението на малките предприятия в земеделието е обединяванетото на личността на собственика и тази на работника.Тази емоционална връзка е причина за взимане на нерационални мениджърски решения, което особено силно се проявява в земеделските кооперации. В редица случаи техните ръководства са готови да запазят работните места на всички нейни членове за сметка на влошаване на икономическото състояние на кооперацията.
Проблем, с който трябва да се справят МСП е достъпът и търсенето на информационни услуги. Информационният поток, който трябва да осигури ефективност на дребния бизнес е недостатъчен. Достъпът до информация за международни програми за обучение, международни пазари и т.н. е малък.Необходимост е оказването на консултантска помощ, за да могат МСП да получат възможността да бъдат кредитирани по различни кредитни програми.
Като цяло негативна оценка получава и финансовата среда, в която работи дребния бизнес . Въпреки, че съществуват банкови и небанкови институции, програми, международни проекти и др. източници за подпомагане финансирането на МСП, то голяма част от собствениците се въздържат от ползване на банкови кредити. Въпреки, че дейността на малките предприятия в земеделието се съпътства от недостиг на собствен капитал, защото най-често членовете й са хора с ограничени доходи, едва 16 % от дребните предприемачи са използвали банков кредит като източник на първоначален капитал. Те разчитат главно на собствени спестявания, приятели и роднини . Основните причини МСП да не желаят да използват банкови кредити са твърде високите обезпечения с бързоликвидни средства, които банките изискват сроковете на погасяване, които са относително кратки (най-често под 18 месеца). Получава се затворен кръг, тъй като банките са готови да кредитират фирмите, които са надеждни . От друга страна те могат да станат такива само, ако бъдат кредитирани при изгодни условия.
От друга страна съществуват редица програми и фондове, готови да финансират в МСП, но да се възползват от средствата, отпуснати от международни кредитни институции е много трудно, поради високите изисквания, които са поставени от страна на тези институции към отрасъла, в който функционира малкото предприятие, размер на заема, размер на собствени средства.
Въпреки, че по данни на НСИ от банкови кредити са се възползвали най-вече микрофирмите от селското стопанство – 40 %, малките земеделски предприятия са нежелан кредитоискател, поради малката възможност за обезпечение на средствата, предпочитанията на банките да влагат привлечени пасиви в депозити в други банки и високият производствен и финансов риск на земеделското производство, който трябва да поеме банката при кредитиране на малкото предприятие .
Висок е процентът на фирмите, които смятат , че през 1999 година са имали загуби поради недобре функциониращата административна среда. Особено осезаеми са проблемите свързани с администрацията в изостаналите селски райони, където над 90 % от анкетираните са посочили административни пречки, сред които на първо място “ корупцията”.(Таблица 6)




Таблица 6. Проблеми на административната среда
Проблем Изост. селски район Общо за страната
Некомпетентност на дан. администр. 97 57
Корупция 99 60
Ефективност на администрацията 97 55
Бюрокрация 98 74
Законова практика 93 52
Източник :извадково изследване
Бариера поставена пред МСП и особено пред малките предприятия в земеделието е състоянието на инфраструктурата в България. Това положение поставя дребните предприемачи в неизгодна позиция, тъй като те са огарничени финансово и разполагат с по-малки ресурсни възможности. Малките предприятия функционират в не добре организирана инфраструктура. Липсва държавна подкрепа в развитието й – промените в тази област се извършват хаотично. По-скоро местните инфраструктури се нагаждат към нуждата на икономиката, отколкото да се задоволят конкретните потребности на предприятията .
Според АМСП пътната инфраструктура е проблем за 51 % от фирмите в страната, като за селските райони този процент драстично се увеличава на 85 %. Лошите телекомуникации и електричество са пречка пред 51 % от малките предприятия, а за селските райони процентът отново се увеличава на 84 % и т.н.
Потребностите на МСП от работни помещения, лабораторни уреди, оборудване, машини, превозни средства и т.н.също не са задоволени. По-голяма част от оборудването е амортизирано. Конкретно за земеделието по-голяма част от машините се използват над 14 години, а за някои марки трактори повече от 18 години. Проблем е и създаването на хранилища, сгради за добитъка и др.Повечето от дейностите в животновъдството не са механизирани или оборудването е твърде старо, в резултат на което продукцията е с ниско качество и не отговаря на изискванията на ЕС.
За положителното развитие на МСП е необходимо развитието на добра инфраструктура, което може да се постигне чрез подкрепа от държавни и недържавни институции, като се използва съществуващата и се създаде нова инфраструктура.
В процеса на присъединяването ни към ЕС, подкрепата за малките и средните предприятия в земеделието е един от важните инструменти за ускоряването и адаптирането на земеделския сектор. За да се подпомогнат земеделските производители да постигнат задоволителен стандарт на живот и да подобрят качеството на продукцията си и печалбата си е необходима систематична инвестиционна политика, по-добра пазарна и технологична инфраструктура.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА :
1.Агенция за малки и средни предприятия, Доклад за малки и средни предприятия, София, 2000 г.
2.Велев, М.,Мениджмънт на малкия бизнес, София, 1993г.
3. Гуита, Ящ. Прилагане на съвременните управленски методи в малките предприятия, доклад 1988 г.
4. Дойчинова, Ю., Проблеми и параметри на малкия бизнес в земеделието, Икономика и управление на селското стопанство, 2002 бр.1.
5.Краева, В., Шишманов, К., Компютъризация на управлението на малките предприятия, СА “ Д.А.Ценов”, Свищов, 1996 г.
6.Кънчев, И., Дойчинова, Ю.Аграрен мениджмънт, I част, УНСС, София ,1997г
7.Кънчев, И., Дойчинова, Ю.Аграрен мениджмънт, II част, УНСС, София ,1997г
8.Славова, И.,Планиране на малкия бизнес и устойчивото развитие, УНСС, София, 1998г.
9.Тодоров, К., Малък и среден бизнес, УНСС, София, 2000 г.
10.Тодоров, К., Предприемачество и дребен бизнес, София, 1997 г.
11.Условия за развитие на сектора на микропредприятията в страната, София, НСИ, 2000 г.
12.Aldag R.,T. Stearns, Management, South-Western publishing Go.,Cincinnati, Ohio,1987.
13.Fongenecker J.C.at al,Small business management p.431-432, Cincinnati South- Western,1991.

TEARS
03-15-2009, 21:05
може ли да ми дадете тези 2 теми:
http://download.http://www.teenproblem.net/school/173635/malki+i+sredni+predpriyatiya+v+agrobiznesa/?po=10
http://download.http://www.teenproblem.net/school/139219/msp+v+bylgariya/?po=38
мерси предварително! :)




В края на 80-те и началото на 90-те години в България се извършва драстично преструктуриране на икономиката. Преминава се от централно регулирана към пазарна иконимика. В този икономически преход особено важно е да се изгради силен жизнеспособен сектор на дребния бизнес. Този сектор се представя от малките и средни предприятия. Поради изключителната им роля за развитието на икономиката на всяка една страна, малките и средни прeдприятия са обект на постоянно стимулиране от страна на държавата, това се обуславя от няколко основни черти на Малките и средни предприятия (МСП).
На първо място, това е че малките и средните предприятия са генератор на нови работни места и спомагат за повишаване на конкуренцията на пазара и за постигане на висок и устойчив икономически растеж. По отношение на приноса на МСП в решаването на проблема със заетостта, освен осигуряването на работни места трябва да се обърне внимание и на качеството на тези работни места. Обикновенно се смята, че работните места в малките фирми са с по-ниско качество от колкото в големите, също така от значение е и самият отрасъл на работа. Поради това проблемите със заетостта се разглеждат по комплексно във връзка с другите задачи на МСП.
Друга важна черта на малките и средните предприятия е че те проявяват по-голяма гъвкавост в кризисни ситуации и притежават гъвкава вътрешна организационна структура. Освен това те имат възможност за по-бързо и лесно внедряване на иновации и нови технологии и са благоприятно място за развитие на предприемачески умения и бизнес култура.По данни от изследване на Националната фондация на науките на САЩ е установено, че малките фирми внедряват четири пъти повече иновации на всеки инвестиран долар в сравнение със средните фирми и двадесет и четири пъти повече в сравнение с големите фирми.
На малките и средните предприятия се “пада честта да изгради” мощна средна класа с нова ценностна система, с мотивационна нагласа и ориентирана към постигане на резултати.
Именно ролята и мястото, което заемат фирмите в националната и интернационалната бизнес среда е една от причините да се направи класификация на фирмите на малки средни и големи. Това разделение е необходимо и за нуждите на статистиката- позволява на съответните институции да определят приноса и мястото на отделните стопански субекти в икономиката.
Тази класификация е необходима и на държавните и регулативни органи заети с подпомагането надребния бизнес. Посредством нея се посочва кой е обект на подпомагане и какви са неговите характаерни черти. Необходимостта от класификация се свързва и с провеждането на сравнения и анализи на стопанските субекти в интернационален контекст.
Една от най-популярните класификации е на Комитета Болтън . Той дава две дефиниции - икономическа и статистическа. При икономическата критерии за малки и средни предприятия са:
• притежават малък пазарен дял
• ръководени са от своите собственици лично без посредничеството на формализирана управленска структура
• юридически са независими
Статистическата дефиниция се отнася само за малките фирми и зависи от отраслите на икономиката.
В момента най-разпространената класификация е на Европейската комисия, като тя използва количествени критерии за разграничаване:
• брой на заетите във фирмата
• годишен оборот
• стойност на дълготрайните материални активи
В България се прилага същата класификация като конкретните стойностни изражения на критериите са следните :
• за микропредприятия – средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
• за малки предприятия - средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
• За средни предприятия - средносписъчен брой на персонала по-малък от 250 души, и годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
• За големи предприятия – средносписъчен брой на персонала по-голям или равен на 250 души и годишен оборот над 84 000 000 лв.

Ето как тази характеристика за видовете предприятия според новия закон за МСП би могла да бъде илюстрована визуално :


През 2004 година в България броят на малките и средните предприятия е над 221 хиляди. В сравнение с 2001 година те са се увеличили с почти 17.8 хил. (9 на сто). МСП представляват 99.3 на сто от всичките предприятия в изследваната съвкупност и 99.7 на сто от частните предприятия в нея .
Преобладават микропредприятията (с 1 до 9 заети). Броят им продължава да нараства и през 2004 година те са над 198.7 хил., което е с 5.5 на сто повече спрямо 2001 година. Наред с това обаче делът им намалява от 92.4 на 89.6 на сто от общия брой на изследваните частни предприятия за сметка на по-бързото увеличаване на броя и на дела на малките предприятия. Малките предприятия (с 10 до 49 заети) наброяват 18.9 хил. през 2004 година. За периода 2001–2004 година броят им се е увеличил с 6672, или с 54.8 на сто, а делът им е нараснал от 6 на 8.5 на сто. Най-малобройната подгрупа на МСП – средните предприятия (с 50 до 249 заети), са 3.6 хил. и въпреки че са с 800, или с 28.8 на сто повече отколкото през 2001 година, делът им в общия брой на изследваните частни предприятия остава относително постоянен, едва 1.6 на сто.
Отрасловите структури на предприятията за всяка една от размерните групи са относи-телно постоянни във времето. Например и през четирите наблюдавани години най-много от средните предприятия (над 55 на сто) са в отраслов сектор “Преработваща промишленост”, т.е. това е най-привлекателният отраслов сектор за средните предприятия. От друга страна, отрасловите структури на отделните размерни групи предприятия значително се различават помежду си и потвърждават връзката между размера и естеството на производствените процеси. Така например отрасловото разпределение на средните предприятия прилича повече на отрасловото разпределение на големите предприятия, сред които също преобладаващ е делът на занимаващите се с преработваща промишленост (над 68 на сто). Значително по-нисък дял от малките предприятия (около 34 на сто) и едва около 10 на сто от микропредприятията са в този отраслов сектор.
Разпределенията на броя на предприятията в отделните отраслови сектори по размерни групи също са относително постоянни във времето, като във всички отраслови сектори преобладават микропредприятията. Въпреки това има тенденция делът на микропредприятията да намалява – в “Преработващата промишленост” (от 75.4 на сто през 2001 година на 69.2 на сто през 2004 година), в “Хотели и ресторанти” (съответно от 96.3 на 91.7 на сто) и в “Транспорт, складиране и съобщения” (съответно от 94.3 на 91.6 на сто). Намаляването на дела на микропредприятията е съпроводено с увеличаване на дела на следващата размерна група – малките предприятия – и най-вероятно е резултат на “порастването” на предприятията.
Въпреки че има тенденция на нарастване на дела на МСП в дълготрайни материални активи (ДМА), то е бавно. Големите предприятия, които са едва 0.3 на сто от частните предприятия, продължават да държат над 40 на сто от ДМА. Сред подгрупите на МСП най-много ДМА са концентрирани в средните предприятия. Малките и средните предприятия са значително по-малко “фондовъоръжени” в сравнение с големите предприятия. Измерена чрез средната стойност на ДМА на 1 предприятие, през 2004 година “фондовъоръжеността” на МСП е 72 хил.лв. и това е 287 пъти по-малко, отколкото е средната стойност на ДМА на 1 голямо предприятие. Различията във фондовъоръжеността между размерните подгрупи на МСП също са многократни. ДМА на едно средно предприятие надвишават 6 пъти средната стойност на ДМА на малките предприятия и 70 пъти тази на микропредприятията. В разпределението на ДМА на МСП по отраслови сектори с най-висок дял се откроява преработващата промишленост – през 2004 година 29.9 на сто от ДМА на МСП са в този отраслов сектор (при 34.2 през 2001 година). Следва търговията, където се намират 26.4 на сто от ДМА на МСП. Прави впечатление, че в отраслов сектор “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” има по-значително и устойчиво нарастване на дела – от 10.8 на 13.9 на сто от ДМА на МСП. За сравнение, при ДМА на големите предприятия преработващата промишленост също е с най-висок дял (58.6 на сто).
През 2004 година съотношението между дълготрайните материални активи и направените през годината инвестиции в ДМА за МСП общо е 3.1 и слабо се е подобрило в сравнение с 2001 година. Това означава, от една страна, че МСП обновяват по-бързо своите ДМА в сравнение с големите предприятия, а от друга, че в МСП процесът на обновяване на ДМА, макар и колебливо, се ускорява, докато в големите предприятия се забавя. Данните показват, че колкото са по-малки предприятията, толкова по-бързо те обновяват своите дълготрайни материални активи – за микропредприятията съотношението е 2.5, малките имат съотношение 3.3, а при средните то е 3.8.
Оборотът, реализиран от МСП, расте по-бързо в сравнение с този на големите предприятия. Номиналното нарастване на оборота на МСП за периода 2001–2004 година е с 68 на сто, малко по-малко е нараснал оборотът на големите предприятия – с 61 на сто. В МСП се реализира 72.7 на сто от оборота на частните предприятия в изследваната съвкупност.
С най-висок, но намаляващ отраслов дял в оборота на МСП е сектор “Търговия...” – 59 на сто през 2004 година при 63.7 на сто през 2001 година. Следва “Преработваща промишленост”, чийто дял обаче нараства от 18.7 на 21.4 на сто и това е знак за позитивно пренасочване към дейности с по-висок конкурентен потенциал. Това пренасочване се дължи на средните предприятия, в чийто оборот най-висок и нарастващ е делът на “Преработваща промишленост”.
Забелязва се, че МСП продължават да реализират над 80 на сто от оборота на отраслите “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”, “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома”, “Хотели и ресторанти”, “Строителство” (84 на сто) и “Транспорт, складиране и съобщения” (56.2 на сто). Положително може да се оцени нарастването на дела на оборота на МСП в преработващата промишленост – от 39.9 на сто през 2001 година на 51.4 на сто през 2004 година, което се дължи най-вече на нарастване дела на оборота на средните предприятия.
През 2004 година малките и средните предприятия са реализирали оборот за почти 65 млрд.лв., т.е. с 68 на сто повече отколкото през 2001 година. За сравнение, номиналната стойност на оборота на големите предприятия е нараснала малко по-малко – с 61 на сто. В МСП се реализира 72.7 на сто от оборота на частните предприятия в из следваната съвкупност. Дяловете на отделните размерни подгрупи в оборота на частните предприятия са доста близки – всяка една от трите подгрупи на МСП има около 24 на сто, най-висок е делът на големите предприятия (27.3 на сто).

Оборот на частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001– 2004 година, хил.лв.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 14 987 736 13 260 511 10 299 476 38 547 723 15 121 435 53 669 158
2002 17 739 530 15 811 078 15 211 400 48 762 008 14 837 987 63 599 995
2003 18 914 621 18 287 647 16 384 017 53 586 285 17 671 658 71 257 943
2004 21 659 238 22 214 132 21 019 654 64 893 024 24 380 402 89 273 426


Добавената стойност, създадена от МСП през 2004 година (7 367 млн.лв.), представлява 58.4 на сто от добавената стойност на изследваните частни предприятия при 61.2 на сто за предходната година. По елементарни размерни групи най-висок и нарастващ е делът на големите предприятия (41.6 на сто при 38.8 на сто за 2003 година).
.
Добавена стойност на частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001–2004 година, хил.лв.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 1 120 918 1 178 331 1 645 754 3 945 003 2 705 780 6 650 783
2002 1 225 692 1 448 430 1 857 073 4 531 195 2 771 966 7 303 161
2003 1 430 974 1 941 957 2 222 970 5 595 901 3 546 445 9 142 346
2004 1 884 233 2 498 055 2 984 710 7 366 998 5 254 621 12 621 619

Приносът на МСП от изследваната съвкупност в добавената стойност за цялата икономика през 2004 година е 22.2 на сто, големите предприятия създават 15.8 на сто, така общо приносът на изследваните тук частни предприятия е 38.1 на сто. В сравнение с 2001 година приносът на МСП в добавената стойност е нараснал със 7 процентни пункта.

Принос на частните предприятия от изследваната съвкупност в добавената стойност на страната, 2001–2004 година, в %.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 4.3 4.5 6.4 15.2 10.5 25.7
2002 4.4 5.1 6.6 16.1 10.0 26.1
2003 4.7 6.4 7.4 18.5 11.7 30.2
2004 5.7 7.5 9.0 22.2 15.8 38.1

Приносът на МСП в брутния вътрешен продукт на страната през 2004 година е 19.2 на сто31, а големите предприятия допринасят с 13.7 на сто. Сумарно приносът в БВП на всички изследвани частни нефинансови предприятия в обхват от С до К е общо 33 на сто.В сравнение с 2001 година приносът на МСП в БВП е нараснал с 5.7 процентни пункта.

Принос на частните предприятия от изследваната съвкупност в БВП на страната, 2001–2004 година,в %.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 3.8 4.0 5.7 13.5 9.3 22.8
2002 3.8 4.5 5.9 14.2 8.8 23.0
2003 4.1 5.6 6.4 16.2 10.3 26.5
2004 4.9 6.5 7.8 19.2 13.7 33.0


Ускоряването на ежегодното нарастване на приноса на МСП както в добавената стойност, така и в БВП е една изключително благоприятна тенденция за нашата икономика. Така например, докато през 2002 година приносът на МСП в добавената стойност е само с 0.9 пункта по-висок отколкото през 2001 година, през 2004 година увеличението на приноса е вече с 3.7 пункта. Приносът на МСП в БВП е нараснал през 2002 година само с 0.7 процентни пункта, а през 2004 спрямо 2003 година нарастването е вече с 3 процентни пункта.
Над половината от МСП са концентрирани в отраслов сектор “Търговия...”, въпреки че делът им намалява леко от 55.4 на сто през 2001 година на 54.4 на сто през 2004 година. Делът на “Търговия...” намалява и по отношение на останалите основни показатели. Най-съществената промяна при МСП в този отраслов сектор е влошаването на относителната им производителност, която през 2001 година е била с 5 на сто над средната за МСП общо, а през 2004 година е вече 89 на сто от средната. Промените при МСП в преработващата промишленост могат да се оценят положително – делът на МСП, които се насочват към този отраслов сектор, слабо нараства, делът на заетите намалява, нараства делът в оборота и в добавената стойност. По този начин относителната производителност на МСП, работещи в преработващата промишленост, се подобрява и от 94 на сто от средната за МСП през 2001 година нараства и през 2004 година е вече над средната, макар и само с 1 на сто.
За периода 2001–2004 година приносът на МСП в общата заетост в икономиката се е увеличил с 6 процентни пункта. През 2004 година в изследваните МСП са били заети 1 180 406 души, или 36.6 на сто от общата заетост в икономиката (3226343 заети лица) при 30.4 на сто за 2001 година. Спрямо броя на заетите в целия частен сектор на икономиката (2488915 заети лица за 2004 година) приносът на МСП нараства на 47.4 на сто през 2004 година при 41.4 на сто за началото на периода.
Заетостта в МСП расте по-бързо както в сравнение с нарастването на общата заетост в икономиката, така и в сравнение със заетостта в големите предприятия от изследваната съвкупност. За периода 2001-2004 година броят на заетите в МСП е нараснал с 31 на сто при 11.7 на сто нарастване на заетостта в големите предприятия и 26 на сто нарастване общо за изследваните частни предприятия и едва 8.7 на сто нарастване на заетите общо за икономиката. По размерни подгрупи предприятия най-бързо расте заетостта в малките предприятия (с 55.3 на сто). Растежът на заетостта в другите две подгрупи е почти два пъти по-бавен– броят на заетите в средните предприятия расте с 25.1 на сто, а в микропредприятията– с 20.3 на сто. Докато микропредприятията и средните предприятия имат относително постоянен дял с тенденция на намаляване, то делът на малките предприятия в заетостта на изследваните частни предприятия устойчиво расте и достига 24.4 на сто през 2004 година (19.8 за 2001 година). Тези промени в структурата на заетостта по размерни групи предприятия също подкрепят вече направената по-горе констатация, че за разглеждания период се наблюдава процес на “порастване” на предприятията, което е положителна характеристика на развитието им.

Заети в частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001–2004 година
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 380 888 237 440 282 483 900 811 299 053 1 199 864
2002 392 031 277 699 301 084 970 814 300 518 1 271 332
2003 446 133 337 666 334 612 1 118 411 298 012 1 271 332
2004 458 134 368 859 353 413 1 180 406 333 925 1 514 331


Броят на наетите лица в МСП през 2004 година е 980 637, или с 41.6 на сто повече в сравнение с 2001 година. За периода 2001–2004 година делът на наетите в изследваните МСП спрямо общия брой на наетите лица в икономиката се е увеличил от 36.5 на 45.6 на сто. Съизмерен с броя на наетите в целия частен сектор на икономиката, делът на наетите в изследваните МСП е нараснал от 61.8 на 68.9 на сто. По-широкото разпространение на наемната заетост (наети лица) в сравнение със самонаемането (самонаети, работещи собственици, работещи членове на семействата) в рамките на общата заетост – от 76.9 на сто през 2001 година на 83.1 на сто наети като дял от заетите в МСП през 2004 година – е индикация за по-висока степен на пазарни отношения в сферата на заетостта. Най-съществена е промяната във вътрешната структура на заетостта при микропредприятията – делът на наетите в тях е нараснал от 49.6 на сто от заетите през 2001 година на 60.2 на сто през 2004 година. При малките и при средните предприятия съотношението наети/заети лица е поначало значително по-високо (съответно 94.9 и 96.3 на сто през 2001 година) и продължава да се покачва, макар и значително по-бавно, като достига съответно 96.3 и 98.9 на сто през 2004 година.







Наети в частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001–2004 година
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 188 918 225 335 278 369 692 622 297 731 990 353
2002 210 266 265 224 296 985 772 475 299 274 1 071 749
2003 256 501 323 881 330 783 911 165 296 931 1 208 096
2004 275 884 355 111 349 642 980 637 332 888 1 313 525

Доминиращата размерна група предприятия в даден отраслов сектор е групата с най-висок дял в заетостта на сектора. С над 60 на сто от заетите големите предприятия доминират само в 2 сектора – “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” (70.7 на сто) и “Добивна промишленост” (65.6 на сто). Във всички останали отраслови сектори МСП преобладават. Най-добре изразена е доминиращата им роля в отраслов сектор “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома”, в който над 95 на сто от заетите са в МСП, следват “Хотели и ресторанти” с над 90 на сто от заетите, “Строителство” с около 85 на сто, “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” с 82.4 на сто през 2004 при 86.7 на сто през 2001 година.
Най-слабо изразена е доминиращата роля на МСП в преработващата промишленост, тъй като никоя от съставните размерни подгрупи не надхвърля дела на големите предприятия, на които се падат над 35 на сто от заетите в сектора. може да се отбележи, че малките предприятия не преобладават в нито един от секторите, но има тенденция на нарастване на дела им в заетите. В отрасловите сектори, в които доминират средните предприятия, както и тези, в които доминират микропредприятията, се наблюдава тенденция тяхната роля да намалява именно за сметка на нарастване дела на малките предприятия. Средните предприятия доминират единствено в отраслов сектор “Строителство”, като доминиращата им роля намалява на 34.4 на сто от заетите през 2004 година при 37.6 на сто през 2001 година. Микропредприятията преобладават най-изразено в отраслов сектор “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома” с 58.3 на сто през 2004 година при 62.3 на сто през 2001 година. Следват ги микропредприятията в сектор “Хотели и ресторанти” с 48.8 на сто от заетите през 2004 година при 59.8 на сто през 2001 година.
За сравнение – микропредприятията в страните от Европа– в 19 те доминират в отрасловите сектори “Строителство”, “Търговия...” и “Хотели и ресторанти”. МСП като цяло преобладават в “Преработваща промишленост”, големите предприятия доминират в секторите “Добивна промишленост”, “Транспорт и съобщения”, “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”. Отрасловите сектори, за разлика от районите за планиране, значително се различават по отношение размера на предприятията най-вече поради естеството на производствените процеси.
Добивната промишленост е единственият отраслов сектор, в който МСП са около 90 на сто от предприятията в отрасъла при над 96 на сто в останалите разглеждани отраслови сектори. Тази дейност не е привлекателна за МСП, тъй като броят на МСП, заети с нея, е едва 0.1 на сто от всички МСП. Броят на заетите в МСП в добивната промишленост нараства от 29.3 на сто през 2001 година на 34.4 на сто през 2004 година, но продължава да представлява само 0.5 на сто от всички заети в МСП. В този отрасъл категорично доминират големите предприятия – с дял 65.6 на сто в заетостта и с дял над 70 на сто в добавената стойност. Интересно е да се отбележи, че относителната производителност на МСП в добивната промишленост расте както в сравнение с производителността на МСП като цяло (от 159 на сто през 2001 година на 317 на сто през 2004 година), така и в сравнение с отрасловата производителност, спрямо която се подобрява от 72 на сто през 2001 година на 84 на сто през 2004 година.
Броят на МСП в преработващата промишленост представлява 98.7 на сто от предприятията в сектора и 12.7 на сто от броя на всички МСП през 2004 година. Няма съществени промени в тези дялове в периода 2001–2004 година, за разлика от дяловете в заетостта и в добавената стойност. Броят на заетите в МСП в преработващата промишленост нараства до 64.5 на сто от заетостта в отрасъла при 57.4 на сто през 2001 година. Същевременно делът в броя на заетите във всички МСП намалява от 34.2 на сто на 33.5 на сто. За отбелязване е, че приносът на МСП от преработващата промишленост расте както в добавената стойност на сектора – от 41.7 на 49.1 на сто, така и в добавената стойност, създавана от МСП като цяло – от 32.2 на 33.8 на сто. Относителната производителност на МСП в преработващата промишленост спрямо средната за отрасъла се подобрява, но продължава да е доста под нея – едва 76 на сто през 2004 година при 73 на сто през 2001 година. Спрямо средната производителност за МСП като цяло относителната производителност на МСП в преработващата промишленост се подобрява по-съществено – от 94 на сто през 2001 година достига 101 на сто от средната за МСП през 2004 година.
От всички предприятия в отрасъла производство и разпределение на електроенергия, газ и вода около 96 на сто са МСП, но последните са само 0.1 на сто от всички МСП. Тези предприятия осигуряват под 30 на сто от заетостта в отрасъла, но това са едва 0.2 на сто от заетите във всички МСП. Делът на добавената стойност, създавана от тази група МСП, нараства както в отрасъла (от 21.9 на 24.3 на сто), така и общо в МСП (от 0.3 на 0.8 на сто). Този отраслов сектор е с най-висока относителна производителност спрямо про-изводителността на МСП общо, като при това нараства – от 303 на сто от средната за МСП през 2001 година на 509 на сто през 2004 година. Спрямо средната за отрасловия сектор производителността на МСП от “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” остава по-ниска, но се подобрява – от 79 на сто на 83 на сто от средната за сектора
МСП са 99.6 на сто от предприятията в строителството и 4.8 на сто от всички МСП. Доминиращата роля на МСП от строителството по отношение на заетостта в отрасъла леко намалява от 85.5 на сто през 2001 година на 84.3 на сто от заетите през 2004 година. Същевременно нараства делът на заетите в МСП, които се занимават със строителство – от 7.9 на сто на 8.5 на сто от заетите във всички МСП. С едновременното намаляване на дела на заетите и нарастване на дела на добавената стойност на строителните МСП в общите стойности за отрасъла е свързано подобряването на относителната производителност на строителните МСП – от 92 на 95 на сто от средната за отрасъла. Обратното, с увеличаването на дела на заетите в строителните МСП в общо МСП и намаляване на дела на добавената стойност в общо МСП е свързано влошаването на относителната производителност на строителните МСП, която продължава да надхвърля средната производителност за МСП общо, но вместо със 114 на сто (2001 година) вече със 106 на сто (2004 година). Разглеждайки относителната производителност в размерните подгрупи спрямо средната за строителството, може да се открои подобряване при микропредприятията (от 79 на 84 на сто) и малките предприятия (от 70 на 87 на сто). Влошава се обаче производителността при средните строителни предприятия – от 114 на сто през 2001 година на 108 на сто от средната за отрасъла през 2004 година
В отрасловия сектор “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома” практически почти всички предприятия са МСП, делът на големите е под 0.03 на сто. По подгрупи в броя доминират микропредприятията (94.3 на сто). Търговията продължава да е най-привлекателният отрасъл за МСП, доколкото 54.4 на сто от всички МСП се занимават именно с такава дейност. МСП доминират тук и по отношение на заетостта с 95.6 на сто от заетите в отрасъла, и по отношение на добавената стойност с дял 87.5 на сто. По размерни подгрупи в заетостта преобладават микропредприятията, въпреки че делът им намалява на 58.8 на сто при 62.3 на сто през 2001 година. В добавената стойност нараства доминиращата роля на малките предприятия с дял от 34 на сто през 2001 година на 36.1 на сто през 2004 година. Слабото нарастване на дела на търговските МСП в заетостта на отрасъла (от 95.1 на 95.6 на сто) и едновременното намаляване на дела им в добавената стойност на отрасъла (от 89.8 на 87.5 на сто) води до влошаване на относителната им производителност от 94 на сто през 2001 година на 92 на сто през 2004 година спрямо средната за отрасъла. Влошава се и относителната производителност на търговските МСП спрямо средната за МСП общо. Докато през 2001 година производителността на търговските МСП надхвърля средната за МСП с 5 на сто, то през 2004 година тя е вече 89 на сто от нея..
При дял на МСП 99.9 на сто от всички предприятия в отрасъла” Хотели и ресторанти”, подобно на търговията и тук преобладават микропредприятията, въпреки че делът им намалява от 96.3 през 2001 година на 91.7 на сто през 2004 година. Доминиращата роля на микропредприятията в заетостта намалява от 59.8 на 48.8 на сто за сметка на нарастване ролята на малките предприятия. В създаването на добавена стойност продължават да доминират средните предприятия с дял 32.5 на сто. Докато относителната производителност на МСП в “Хотели и ресторанти” се подобрява леко спрямо отрасловата (от 82 на 83 на сто), то спрямо средната за всички МСП се влошава значително – от 66 на сто през 2001 година на 56 на сто през 2004 година.
Броят на МСП (99.9 на сто) в отрасъла “Транспорт, складиране и съобщения”, респективно на микропредприятията (91.6 на сто), е преобладаващ за броя на предприятията и в този отрасъл. Данните за 2004 година показват рязка промяна в доминиращата размерна група по отношение на заетостта – докато през 2003 година това бяха микропредприятията с дял 39.4 на сто, през 2004 година напред излизат големите предприятия с дял в заетостта 32.1 на сто (при 13.6 за 2003 година). Ниската относителна производителност на МСП от “Транспорт, складиране и съобщения” спрямо отрасловата се влошава от 47 на сто (2002 година) на 42 на сто през 2004 година. Същевременно производителността на МСП от “Транспорт, складиране и съобщения” е по-висока от средната за общо МСП и продължава да се подобрява – от 120 на сто от средната за МСП през 2002 година на 138 на сто през 2004 година.
Доминиращ брой в отрасълa “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” имат МСП като цяло (99.8 на сто) и микропредприятията като подгрупа (92.8 на сто). В този отраслов сектор микропредприятията продължават да преобладават едновременно и в заетостта (въпреки че делът им намалява от 41.9 на сто през 2001 година на 38.3 на сто през 2004 година), и в добавената стойност (където обратно – делът им нараства от 39.5 на 42 на сто). Характерно за МСП в “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” е, че единствено те имат производителност по-висока както от средната за отрасъла, така и от средната за МСП общо. Наред с това относителната им производителност нараства и в двата аспекта – от 106 на сто (2002 година) на 110 на сто през 2004 година спрямо отрасловата и от 115 на сто (2002 година) на 128 на сто спрямо средната за общо МСП.
Друг индикатор за тенденциите в развитието на малките и средните предприятия е работната заплата на един нает. От разполагаемите данни за 2003–2004 година е трудно да се изведат времеви тенденции, но могат да се направят безспорни изводи за наличието и порядъка на значителните различия в нивата на заплащане на наемния труд в зависимост от размера на предприятията. Работната заплата на един нает в МСП като цяло е 85 на сто от средната за изследваните частни предприятия. В големите предприятия наетите вземат средно 1.7 пъти повече отколкото в МСП. Сред отделните отраслови сектори се открояват “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” и “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”, в които работната заплата на един нает в МПС надхвърля тази на наетите в големите предприятия. Най-неблагоприятно е заплащането в микропредприятията. В нито един от отрасловите сектори работната заплата на наетите в микропредприятия не е по-висока от тази в останалите размерни групи. Над средното за отрасъла е заплащането при малките предприятия в отраслови сектори “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода”, “Търговия...” и специално в “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”, където превишението е над 20 на сто спрямо средното за отрасъла. Особено неблагоприятни изглеждат съотношенията в заплащането в преработващата промишленост. Наетите в МСП в този отраслов сектор вземат средно 78 на сто от заплатата общо за отрасъла, по подгрупи съответно 61 на сто при микропредприятията, 66 на сто при малките предприятия и 90 на сто при средните предприятия. Друга неблагоприятна констатация за нивото на заплащане в преработващата промишленост, а също и в “Хотели и ресторанти” произтича от сравняването на отрасловите заплати със средните за всяка една размерна група предприятия. Това са единствените два отраслови сектора, в които заплащането във всяка една от размерните групи предприятия е по-ниско от средното за съответната размерна група като цяло. Например заплащането на един нает в МСП в преработващата промишленост и в “Хотели и ресторанти” е съответно 96 и 65 на сто от заплащането на един нает в МСП като цяло.
При анализа на отрасловата структура на инвестициите могат да се направят следните изводи: микропредприятията инвестират главно в търговия и операции с недвижими имоти; малките предприятия влагат над половината от средствата си в търговия и преработваща промишленост; а средните предприятия инвестират близо 1/2 от финансовия си ресурс в преработващата промишленост. Най-много инвестиции на едно предприятие се падат на тези от групата на средните предприятия, но най-бързо растат инвестициите в едно микропредприятие. В това разпределение няма нищо неочаквано, като се има предвид, че едно ефективно действащо предприятие от преработващата промишленост изисква значително повече средства и трябва да е поне с размерите на средно предприятие, докато отраслите, в които действат микропредприятията, им позволяват да са по-гъвкави.
С цел подпомагането и развитието на МСП в Българиа, Министерството на Икономиката и енергетиката си поставя 10 насоки за действие в “Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2007-2013”
• Насърчаване на предприемаческия дух
• Подобряване достъпа до финансиране
• Финансова подкрепа за МСП чрез програмите на Европейската комисия
• Опростяване на административната среда за МСП
• Защита на лоялната конкуренция
• Насърчаване на предприемачите да следват принципите на устойчивото развитие
• Насърчаване внедряването на стандарти
• Интернационализация на МСП
• Подкрепа за научната и развойна дейност
• Подкрепа за научната и развойна дейност
Във връзка с подкрепата за МСП чрез програмите на Европейската комисия, Министерството на икономиката замисля няколко програми в подкрепа ма малкия и среден бизес у нас,които ще бъдат осъществени със средства от бюджета и с подкрепата на програма ФАР на ЕС:
1. “Въвеждане на системи за управление на качеството” – цели да осигури финансова подкрепа за ефективно въвеждане и прилагане на системи за управление на качеството в около 180 малки и средни предприятия в страната,избрани на конкурсен принцип;
2. “Създаване на действаща и устойчива инфраструктура по качеството” – разработва се стратегия за усъвършенстване на политиката по качеството.
3. “Подкрепа и развитие на малките и средни предприятия и предприемачеството” – включва няколко проекта към повишаване на конкурентноспособността на фирмите,опростяване на нормативната и адмионистративната среда за бизнес,подобряване на достъпа до информация и услуги за малки и средни предприятия,повишаване на предприемаческата култура,въвеждане на клъстерния модел.
4. “Подпомагане създаването на малки и средни предприятия” – включва два проекта,насочени към подкрепа на предприемачи за стартиране на бизнес и обучение в предприемачество.
5. “Насърчаване въвеждането на енергоспестителни и еколкогосъобразни технологии” – предвижда с финансовата помощ на програма ФАР да се разработи национална стратегия и план за действие, които да установят правната и икономическата рамки за подпомагане на производствения сектор в процеса на привеждане в съответствие с екологичното законодателство.
Едно от предимствата от присъединяването ни към ЕС е достъпът до Структурните фондове на ЕС. Те са:
• Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
• Европейски социален фонд - развитие на човешките ресурси (ЕСФ)
• Кохезионен фонд (КФ) - транспорт и околна среда

За периода 2007-2013 година България ще получи от Европейските структурни фондове субсидии на стойност 6.853 млрд.евро .
ФОНД БЮДЖЕТ (?)
ЕФРР 3.384 млрд
ЕСФ 1.186 млрд
Кохезионен фонд 2.283 млрд
Общо 6.853 млрд

За същия този период Министерството на финансите възнамерява да разпредели субсидиите по следния начин

Оперативна програма Финансово разпределение
(млн. евро)
ОП “Регионално развитие” 1 361 (ЕФРР)
ОП “Конкурентноспособност” 988 (ЕФРР)
ОП “Развитие на човешките ресурси” 1 032 (ЕСФ)
ОП “Административен капацитет” 153 (ЕСФ)
ОП “Транспорт” 1 624 (ЕФРР + КФ)
ОП “Околна среда” 1 466(ЕФРР + КФ)
ОП “Техническа помощ” 48 (ЕФРР)

Целите, които стоят пред Министерството на финансите във връзка с усвояването на европейските субсидии и разпределението им по отделните оперативни програми са:

• Подобряване конкурентноспособността и качеството на човешките ресурси:
 ОП “Развитие на конкурентноспособносттана българската икономика” – подобряване управленската култура в МСП
 ОП “Административен капацитет” – повишаване доверието на гражданите и бизнеса в администрацията
 ОП “Развитие на човешките ресурси” – осигуряване на ефикасно образование - адекватно на пазарните изисквания

• Развитие на иновативния потенциал:
 ОП “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” – подкрепа за НИРД и въвеждане на иновативни продукти, процеси и технологии
 ОП “Развитие на човешките ресурси” – повишаване познанията в областта на новите технологии и ИКТ



• Развитие на предприемачеството и създаване на повече работни места:
 ОП “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” – подобряване достъпа до финансови ресурси
 ОП “Развитие на човешките ресурси” – обучения по предприемачество и бизнес управление, финансова и техническа подкрепа за стартиране на нов бизнес

Чрез програмите на правителството за МСП се цели да се увеличи приръстът в развитието на българската икономика, да се повиши жизненият стандарт в страната и да се достигнат равнищата на някои от най-развитите държави в Европейския съюз. А дали ще успее, само времето ще покаже.




ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРИРАНЕ НА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ (ET)

Стъпка 1: Регистрация в съда
Необходими документи:
1. Заявление (виж Приложение 1)
2. Квитанция за платена държавна такса
3. Декларация по чл. 57 и 58, ал. 2 и 4 от Търговския закон (виж Приложение 2)
4. Образец от подписите(без нотариална заверка), (виж Приложение 3)
5. Документ за уникалност на името на фирмата

Стъпка 2: Регистрация по БУЛСТАТ
Срок: До 3 работни дни след получаване на съдебната регистрация
Необходими документи:
1. Копие от решението на съда за регистрация на фирмата (с нанесени номер на дело, решение, том, страница, партида);
2. Документ за самоличност на собственика на фирмата.
Заплаща се такса за вписване на нов стопански субект в Единния държавен регистър “БУЛСТАТ”, съгласно Тарифа за таксите, събирани от НСИ по Закона за статистиката (д.в. бр. 2/2000 г.). За еднолични търговци сумата е 20 лв.
Карта БУЛСТАТ се получава в едномесечен срок след подаване на документите, на същото място.
Стъпка 3: Удостоверение от РУ "Социално осигуряване"
Необходими документи:
1. Копие от решението на съда за регистрация на фирмата (с нанесени номер на дело, решение, том, страница, партида)
2. Документ за самоличност на собственика на фирмата
3. БУЛСТАТ
Такса не се заплаща.
Стъпка 4: Регистрация в “Национална агенция по приходите”
Срок: До 7 дни от решението на съда за вписване в търговския регистър.
Необходими документи:
1. Съдебно решение за регистрация на фирмата - копие и оригинал;
2. БУЛСТАТ
3. Удостоверение за регистрация от РУ "Социално осигуряване";
4. Печат на фирмата
5. Счетоводни книги - разходи, приходи, инвентаризационна и материални запаси;
6. Кочан с фактури
При промяна на декларираните данни в 14-дневен срок данъчните субекти трябва да подадат заявление за промяна на данните.

kotence_91
03-15-2009, 21:54
Takam.. trqbva mi referat ot pomagalo na tema "Balkansko Prosveshtenie"
Blagodarq predvaritelno!

На теб хубаво ти трябва, но в Помагалото няма такав тема :o

nia711
03-16-2009, 05:46
http://download.pomagalo.com/34906/mikrovylni+referat/?cfr=128 http://download.pomagalo.com/128/mikrovylni/?cfr=34906=D> molq pls trqbva mi spe6no

TEARS
03-16-2009, 11:33
http://download.http://www.teenproblem.net/school/34906/mikrovylni+referat/?cfr=128 http://download.http://www.teenproblem.net/school/128/mikrovylni/?cfr=34906=D> molq pls trqbva mi spe6no











Реферат


по Физика и астрономия

на Диляна Янева Янева от X “г”клас











1.Същност

Микровълните са електромагнитни вълни с дължина на вълната по-дълга от тази на инфрачервената светлина, но по-къса от тази на радиовълните.
Микровълните,известни още като радиовълни със свръх висока честота , имат дължина на вълната приблизително в диапазона от 30 см. (честота=1GHz) до 1мм. (300GHz).Все пак границите между долната граница на инфрачервената светлина , микровълните и УКВ радиовълни са условни и се приемат различно в различни области.
Съществуването на електромагнитни вълни , горната част от чиито спектър се нарича микровълни, е предречено от Джеймс Клерк Максуел през 1864 г. с известните уравнения на Максуел. През 1888 г. Хейнрих Херц е първият, който демонстрират съществуването на електромагнитни вълни, построявайки апарат,
излъчващ радиовълни.

2.Източници

Тъй като микровълните са много по-дълги в сравнение със светлинните , те имат по-малко енергия и се детектират по-трудно. Точността, с която може да бъде определено положението на източника им, намалява с увеличаването на дължината на вълната. По тази причина, е по-трудно да се определи мястото на един източник на микровълни, отколкото на светлинни.
Източниците на микровълни се делят на естествени и изкуствени.

а)естествени:
Основни естествени източници на микровълни са звездите, които излъчват електромагнитни вълни в целия спектър.Това е установено с измервания направени чрез спътници и мощни радиотелескопи, с които са детектирани излъчвания на ултравиолетови , ренгенови и гама лъчи.

б)изкуствени:
Изкуствени са създадените от човека източници на микровълни. Те могат да бъдат генерирани с помощта на различни устройства, които най-общо се класифицират в две категории: - полупроводникови и вакуумни устройства.
Полупроводниковите устройства са: - полеви транзистори, биполярни транзистори , диоди на Гън и лавинни диоди. Има разработени различни специализирани версии на обикновените транзистори, работещи с по-висока скорост, които е възможно да бъдат използвани за високочестотни приложения.
Вакуумните устройства, или иначе казано, устройствата с радиолампи, работят на принципа на насочено движение на електрони във вакуум под влиянието на управляващо електрично или магнитно полета. Радиолампите за свръх висока честота ca Mагнетрон, Клистрон, ЛБВ (лампа с бягаща вълна).

3.Свойства

Широкото приложение на микровълните се дължи на техните специфични свойства.
Установено е, че излъчваната от антената на предавателя електромагнитна енергия на вълните е правопропорционална на четвъртата степен на тяхната честота.Това означава , че при еднаква мощност на два променливи тока в антената с честоти ν₁ и ν₂>ν₁ много повече енергия за едно и също време предавателят ще излъчи , ако работи с по-високата честота.
Микровълните почти не се поглъщат от хидрометеорните образования в тропосферата.За вълни с честота около 10,35,94GHz и др. съществуват “прозорци на прозрачност” в йоносферата.
Тези свойства дават възможност предавателите на микровълни да се правят с неголяма мощност, микровълните, излъчвани от Земята,да се разпространяват и в космическото пространство и да изпълняват цели,които другите вълни не могат. Тяхна предимство е и това,че предавателите и приемниците могат да се правят от полупроводникови елементи:диоди, транзистори и интегрални схеми. Затова те са сравнително евтини, с малки размери и мобилни.
Свойството на микровълните да се разпространяват праволинейно обуславя използването им от устройства, наречени радари, за откриване на обекти и тяхното местоположение.


4.Радиолокация

Откриването на различни обекти и точното определяне на тяхното местоположение с помощта на микровълни се нарича радиолокация. Това става с устройство, наречено радиолокатор или радар. Принципът на действие на радиолокатора е подобен на ултразвуковия локатор. Радиолокаторът е снабден с мощен свръхвисокочестотен (СВЧ) генератор, свързан със специална антена, която излъчва микровълни само в определена посока. (Теоретично и експериментално се доказва, че колкото дължината на електромагнитната вълна е по-малка, толкова по-голяма насоченост на излъчването може да се постигне. Това е основната причина за радиолокация да се използват микровълни, а не по-дълги радиовълни.) Поради голямата насоченост на излъчването може да говорим за микровълнов „лъч”, който се разпространява по посока на обекта, отразява се от него и се връща обратно. За определяне на разстоянието до обекта най-често се използва импулсен режим на излъчване. Продължителността на всеки импулс е много малка, така че излъчването му приключва преди пристигането на отразения сигнал. Това дава възможност една и съща антена да се използва както за предаване, така и за приемане: в паузата между два последователни импулса предавателната антена се превключва да работи като приемна антена и регистрира отразения от обекта импулс. Като се измери времето, за което импулсът достига обекта и се връща обратно, изчислява се разстоянието до обекта.
В съвременните радиолокатори информацията, съдържаща се в отразените от обекта микровълни, се преобразува в цифров код, което позволява бързата й по-нататъшна обработка. Това дава възможност с радиолокатора например да се следят едновременно няколко цели, да се определят техните скорости и посоки на движението и т.н.
С радари са снабдени корабите, самолетите, полицейските коли, летищата и т.н.
Чрез тях се изследват също така телата от слънчевата система – планети, спътници, комети, слънчевата корона. Поради огромните междупланетни разстояния за изучаване на небесните тела се използват мощни радиолокатори с много големи антени, както и радиолокатори, монтирани на космически апарати.
Радиолокационните методи дават възможност много точно да се определят разстоянията до планетите, размерите на техните орбити, местоположението на изкуствените спътници и др.

5.Употреба

В микровълновата печка се използва магнетронен генератор за произвеждане на микровълни с честота около 2,45 GHz с цел- Готвене на Храна. Микровълните готвят храната, като карат молекулите на водата в продуктите да вибрират. Вибрацията произвежда Топлина, която затопля храната. Като вземем предвид че органичната материя е съставена главно от вода, храната се приготвя много лесно по този метод. Микровълните се използват в предаванията на комуникационните спътници (сателити), защото те преминават лесно през земната атмосфера с по-малко взаимодействие за разлика от вълните с по-ниска честота. Освен това, микровълните имат по-широка честотна лента отколкото радиовълните от останалата част на спектъра.
Радарите откриват местоположението, скоростта и други характеристики на отдалечени тела посредством насочено излъчване на радиовълни, от УКВ или СВЧ обхватите и приемане на отразените от тези тела вълни.
Безжични LAN протоколи, като Bluetooth и IEEE802.11g и b спецификациите, също използват микровълни в 2,4 GHz индустриалния обхват (устройствата, излъчващи в тези обхвати не се нуждаят от специално разрешение, например гореспоменатите микровълнови печки), а протоколът IEEE802.11a използва 5 GHz индустриален обхват. В много страни е разрешено безжичното излъчване на Интернет на далечни разстояния в обхвата 3,5 -4 GHz.
Кабелната телевизия и интернет достъпът през коаксиален кабел, а също и ефирната телевизия използват долния край на СВЧ обхвата. Микровълните могат да бъдат използвани за прехвърляне на енергия на дълги разстояния. След Втората Световна война са провеждани изследвания за проверка на тази възможност. През седемдесетте и осемдесетте години на двадесети век НАСА проучва възможността спътници, снабдени със слънчеви батерии, да произвеждат енергия, и да я изпращат на Земята посредством микровълни.


Използвана литература:
1.Физика и астрономия за 9. клас , издателство “ Анубис”
2.http://bg.wikipedia.org/
3.http://pomagalo.com/

TEARS
03-16-2009, 11:34
http://download.http://www.teenproblem.net/school/34906/mikrovylni+referat/?cfr=128 http://download.http://www.teenproblem.net/school/128/mikrovylni/?cfr=34906=D> molq pls trqbva mi spe6no



За илюстрацията на вълните се използва ситуацията, когато в спокойна вода хвърлим малко камъче. На мястото на падането, водата се разклаща и образува концентрични окръжности , напречни вълни разпространяващи се с еднаква скорост във всички посоки.

Електромагнетизмът започва с феномена, който произтича, когато през електрически проводник протече ток. Електрическия поток произвежда енергия извън проводника.
Микровълните, в печките, както и светлината преминават през стъкло и някой материали и проникват в други , предизвикват засилено трептене на молекулите им, което от своя страна причинява повишаване на температурата.

Водата е едно от най-добре абсорбиращите микровълните вещества и затова продуктите съдържащи най-много влага се готвят най-бързо в микровълнова печка.

Не е истина, че микровълните загряват храната отвътре навън равномерно, при размразяване или печене винаги има области с различна температура. Възможно е при готвене на месо например да има част , която да не е изпечена добре, което е опасно, защото ако това месо е заразено с бактерии, те не са унищожени напълно, както се гарантира от печенето в нормална готварска печка.
Поради тази причина микровълновата обработка на храни не е намерила приложение в консервната промишленост.
Микровълните са подобни на светлината електромагнитни вълни без електричен заряд, движещи се праволинейно без да се влияят от магнитни полета. Открити са от американския радиоинженер Карл Гуте Янски през 1931 г. Микровълните имат дължина на вълната от порядъка на сантиметри и честота от порядъка на гигахерци и принадлежат към групата на излъчване, наречена радиовълни и са най-малките в тази група.

Тъй като микровълните са много по-дълги в сравнение със светлинните вълни, те имат по-малка енергия и се детектират по-трудно. Точността, с която може да бъде определено положението на източника на вълни намалява с увеличаването на дължината на вълната. Затова е по-трудно да се определи мястото на един източник на микровълни, отколкото на светлинния.

Съществуването на микровълни в космоса показва, че звездите излъчват във всички дължини на вълните. Земната атмосфера пропуска светлинните и микровълните, но спира други електромагнитни вълни. Затова с помощта на спътници, обикалящи около Земята, извън нейната атмосфера се изследва пълния обхват на идващото от космоса излъчване. С помощта на такава апаратура учените успяха да детектират ултравиолетовите, рентгеновите и лъчите с много малка дължина – гама-лъчите.

Микровълните намират приложение в предаването на информация от едно място до друго, тъй като те могат да проникват през мъгла, дъжд, сняг и дим. По-дългите микровълни, с дължина на вълната 12 см. и честота 2.45 GHz се използват за затоплянето на храната в микровълновите фурни.

Slashy
03-16-2009, 13:51
http://download.pomagalo.com/148794/niagara+prerazkaz+do+chikago+i+nazad+aleko+konstan tinov/

плиийс

Tedi4ka
03-16-2009, 14:54
http://download.http://www.teenproblem.net/school/148794/niagara+prerazkaz+do+chikago+i+nazad+aleko+konstan tinov/

плиийс

Ниагара (преразказ)


Ниагара! Алеко пожелава на всеки да посети Ниагарския водопад, да изпита блажени чувства, каквито изпитва и той. Преди да стигнат моста кондукторът им предлага да си вземат купони за фиакри, чрез които да се разхождат 4 часа да гледат водопадите.За това те му заплащат 6 долара. След това те предават ръчния си багаж и се настаняват в купето.
Писателят не знае какво е да срещнеш любовта си след дълго отсъствие; не разбира какво е да се ожениш и да стъпиш под венчилото. Но той изпитва голямо нервозно вълнение, когато потегля файтонът им към Ниагара.Той казва, че дори Св.Петър да го повика и му отвори вратата за рая, би му отказал ,за да види Ниагара. Алеко изрича, че пред него се рисува картината на водопада във въображенията му. Те пътуват по една алея и се разминават с хората вече видели Ниагара, дори 80-годишната бабичка с внуците си.
Чуват глухото бумтене на водата, виждат реката и отсреща Канадския бряг. Алеко и приятелите му завиват по алеята и всичко се скрива. След мигове отново се показва и гърмът на разбунтуваната вода се усилва. За да чуят приказките си трябва да викат. Слизат няколко стълби надолу и пред тях се отваря гледката на Ниагарския водопад.
Много минути изминават докато всички се свестят. Алеко казва че който може нека да я опише ,нарисува или снима, но той не може. От мястото, където стоят те са се надвесили зад голяма каменна ограда, наляво падат къдрави снопове разпенена вода и се губят на стотина метра надолу; воден прах се вдига,разредява се и превръща в пара; слънчевите лъчи, които се преломяват в нея, образуват дъга. Пропастта има 2 километра дължина и половин километър широчина. До лявата страна водата е отцепена от общата маса на американския водопад. Зад него е островът на Трите сестри, от него се вижда водата, която се устремява в хаоса на канадския водопад, наречен Конската подкова.
Долу ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потърсва цялата околност.
Долу пътуват няколко параходчета. Алеко възклицава колко дребни и мизерни изглеждат пред тези гиганти. След като обикаля 4 часа те спират пред Falls View за последен път да видят Ниагара. Той тъжно казва, че е много кратък животът, за да види отново водопадите. Все пак той таи малка надежда за това.
След това те тръгват с локомотива из монотонната Канада.

Slashy
03-16-2009, 15:03
благодаря мн! :grin:

nia711
03-16-2009, 19:56
http://download.http://www.teenproblem.net/school/34906/mikrovylni+referat/?cfr=128 http://download.http://www.teenproblem.net/school/128/mikrovylni/?cfr=34906=D> molq pls trqbva mi spe6no

mersiii

Librarian_girl
03-17-2009, 10:44
Може ли тази темичка:

http://download.pomagalo.com/190343/principi+i+zakoni+na+politicheskiya+brending/?search=10252529&po=1

Благодаря предварително!

24white24
03-17-2009, 11:10
Нужни са ми тези две теми, ще съм благодарен ако някой помогне ще черпя виртуални целувки(след като оздравея, че едва ли някой иска ангина...)


http://download.pomagalo.com/189895/klasifikaciya+na+schetovodnite+smetki+/?search=10253413&po=1


http://download.pomagalo.com/108514/klasifikaciya+na+schetovodnite+smetki+syshtnost+i+ znachenie+principi/?search=10253508&po=2

Tedi4ka
03-17-2009, 12:47
Може ли тази темичка:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/190343/principi+i+zakoni+na+politicheskiya+brending/?search=10252529&po=1

Благодаря предварително!
\:D/ Принципи и закони на политическия брендинг

Терминологията на политическия брендинг се създава преди всичко чрез интерпретиране на общоприетите понятия на новата, авангардна технология в маркетинга-брендингът, който превръща в негов основен фокус. Това от своя страна, означава, че политическият брендинг съществува и се изменя под влияние не само на динамично променяща се паарна икономика, но и под въздействието на обкръжаващата среда, социални и културни фактори. Друга група фактори, въздействащи върху политическия брендинг,отразяват спецификата на политическата сфера, тъй като политиката в сравнение с икономиката като цяло е „ другначин на живот”. Въпреки това политиката следва логиката на икономическото развитие, глобализация и интернет технологиите.
Политическият брендинг не е отрицание на политическия маркетинг, а негово естествено продължение, негов естествен център, най-краткият път да се достигне до ума и сърцето на избирателите, да се спечели неговият избо р и лоялност.
1.Принципи
Темата за брендинга днес е една от ной-актуалните в съвременния. Това е конкуренция не само в областа на икономическия живот на обществото, но и във всички останали сфери, включително и политическата.
Брендингът е инструмент на силните и преуспяващите. Само чрез неговите методи и специалисти може да се разработят и изведат на пазара марка или бренд, а след това с неимоверни усилия да се удържат завоюващите позиции.
За да се създаде успешен политически бренд, неизменно се преминава през следните етапи:
-създаване на марката
-извеждане на пазара
-удържане пазарните позиции
-прерастване до бренд
Основнота в една успешна брендингова програма е не какъв е размерът на пазара, а завоюването на съзнанието на потенциалните потребители или избиратели.
При създаването и устойчивото развитие на бренда, независимо дали е стоков или политически, обикновенно се спазват следните общи принципи:
*достоверност- внушаващи доверие в стоката или политическия продукт.
*оригиналност-позволяваща да разграничи от конкурентите
*преимущество и изгода-формиращи очаквания и мотивиращи продукти
*разбираемост-осигуряваща адекватност на възприятията
*информираност-позволяваща да се установи устойчива комуникация
*доброразпознаване и запомняне-гарантираща повторна покупка или избор
Основната задача на брендинга е построяването преди всичко на развит, силен бренд, на лидер внушаващ достоверност.
За развит бренд се счита този, който е познат и може да се разпознае в сравнение с другите по ключовите му елементи от не по-малко от 60% от потребителите или избирателите. И когато говорим за комерсиален или политически брендинг, трябва да се има предвид именно strong brend. Основни принципи, вэрху които се изгражда той, са следните:
*лидерство
*дългосрочност
*устойчивост
*формиране на лоялност
*еднообразно възприемане
*усилване на конкурентноспособноста
*допълнителни възможности за придвижване на целевия пазар
2.Закони
-Закон за първия- първата поява в една категория създава лидерство. И ако марката е единствена в съответната категория , тя ще остане лидер дълго време , ще оцелява, може да прерасне в бренд и да задъжи също дълго време лидерството.
В този случяй съществуват 2-ва фактора:
Първо – представата, че тази марка е най добрата, поради това, че на пазара побеждава по добрия продукт или услуга. И тъй като първата марка в съзнанието става автоматичен лидер , тя запазва лидерството си.
Второ – представата, че първата марка е оригиналът и че всяка друга марка е имитация на оригинала.
Именно поради това няма значение дали една марка се е появила първа на пазара, а има начение дали тя е „влязла” първа в съзнанието. Това „влизане в съзнанието” американските изследователи Лорд и Майер наричат „ модели на разпознаването”. Те съдържат като свои компоненти определени предубеждения, формирани от първото впечатление относно качествата, които определят оригинала и лидера.
Един пример от съвременната ни политическа действителност в категорията „политика” първата марка, която навлиза в съзнанието на българския избирател, е БСП, която си извоюва лидерството в голям електорален сегмент на лявото политическо простронство в България. В дясното се нарежда СДС-лидерът, оригиналът. Друг е въпросът, дали все още е лидерът.
-Законът за качеството-качество или по скоро възприянието за качество е онова, което най-дълго остава живо в съзнанието и подсъзнанието на целевите аудитории. За да създаде силен полиически бренд , трябва да се свие неговия фокус и да се наблегне на една от най-добрите му характеристики. Качеството е в пряка връзка с изграждането и поддържано добро име на бренда, с изграждане на устойчив публичен имидж.
-Закон за разширението- силният политически бренд е обратно пропорционален на неговия обхват. В мноинството от случаите целевите аудитории асоциират бренда /марката/ с едно име. При това хората запомнят това название, което отразява същноста на бренда. Главното в представите по своя обхват и се разпознава по една дума или обра. Разширяването на бренда намалява силата му и влияе отрицателно на неговия имидж.
Например: Разширяването на СДС чрез формулата ОДС. Не винаги разширението увеличава силата на основната марка. В повечето случаи то я обезличава и отслабва.
-Закон за доверието- избиратерлят е недоверчив . Той е предразположен да не вярва на всичко което му се говори. Затова политическият субект и неговия щаб от сътрудниците и консултанти трябва да направят едно предложение, което да превъдхожда всички други и да е конкурентно способно. Политическият бренд трябва да обещава на своите избиратели необходими, изисквани и специализирани изгоди. Трябва да се има в предвид, че избирателят не всякога знае кой е лидер на политическия пазар и какви изгоди да го очаква. Доверието е интуитивно и емоционално обагрено. Трудно се печели и лесно се губи, ако политическият субект не изпълни своите обещания.
-Закон за постоянство или последователноста- постигането на успех при изграждането на бренда се измерва с години. Политическият бренд много рядко може да се изгради за една нощ, но пък може да рухне и за по-кратко време. Политическият пазар се променя непрекъснато, но политическият бренд или по-точно неговата основа същност може да придобива нави нюанси, но не бива да променя основните си характеристики, с които е навлязъл в съзнанието и подсъзнанието на избирателите или участниците в политически процес, особено когато тези характеристики вече са заели трайни позиции там. Повечето не могат да имат две противоположни мисли в главата си , така че просто избират мисълта или решението, което в момента им се струва правилото и елиминират останалите, без повече да се замислят. При промени в политическия пазар съществуват две възможности:
--или да се следва промяна и да се разруши политическата марка
--или да се изчака развитието на ситуацията
Опитът обикновенно показва, че постоянството и последователноста водят до най-добри резултати.
-Закон за промяна – брендът може да се променя, но много внимателно и не често.
Промяната на политическия бренд или марка не се осъществява вътре в организацията, а в съзнанието на ибирателя.
Съществуват три ситуации, при които изменението на политическия бренд е обосновано и допустимо:
брендът /марката/ е слаб и все още не е утвърден в съзнанието на избирателите
стремеж да се „смъкне летвата” за бренда надолу, ако неговата популярност сред избирателите непрекъснато пада
брендът се отнася към бавно развиващ се в дадения момент сегмент на политическия пазар и промяната ще се осъществи в рамките на по-дълъг период от време.
-Законът за конкретноста-един от ной важните аспекти на политическия бренд е неговото еднозначно възприемане . Именно върху това се основава и изгражда брендът –нак , символ, модел, запечатващ се в съзнанието на определен електорален сегмент на политическия пазар. Именно конкретноста помага на политическия бренд /марка/ да уппражняват своята най-важна политическа функция в обществото.
Пример за конкретност у нас са политическите марки ДПСАТАКА едната като партия на етническото малцинство, която го консолидира и прави самата партия значим политически фактори не само в изборите, а и в държавното управление, а другата- пълната противоположност на първата, като основна формула е анти-ДПС и издигане на крайния национализъм.
-Закон за името- отначало при създаването на политическия бренд е необходимо да се стъпи върху оригинална идея или концепция Трябва да притежава собствено име /дума/ в съзнанието или подсъзнанието на избирателите. Всичко , което остава в съзнанието и подсъзнанието на избирателите, е доброто име на политика, лидера, организацията.
Всяко брендингово преживяване е тясно затворено в самото име, което първо навлиза в съзнанието и „Колкото по-силна е една марка, толкова по-трудно е да се прелисти тя в съзнанието”.
-Закон за цвета- политическият бренд трябва да използва цветове, противоположни на цветовете на неговите основни конкуренти. Основните цветове са 5 – червен, оранжев, жълт, зелен и син и три неутрални черен, бял и сив. Изборът на цвят е завършващият декоративен елемент на марковата и брендова идентичност. Цветовете въздействат по различен начин върху емоциите, но с течение на времето придобиват традиционно значение. Така например, в западните култури е установено, че цветовете влияят върху съзнанието на хората по следния начин:
--червеното се възприема като енергичен, използван за привличане на вниманието
--синьото изразява власт, отговорност
--кафявото внушаващ респект
--зеленото е студен, освежавващ спокоен цвят
--сивото излъчва сигурност и достойнство
--жълтото излъчва усещане за щастие
--черното и бялото, златното и сребърното са престижне цветове
Изборът на цвят е твърде отговорна и сложна задача, защото конкретната цветова символика изразява и идентифицира с бренда и води до конкретни виждания.
И при търговската марка, и при политическия бренд, когато един цвят се използва неизменно през годините и се налага съсъ средствата на маркетинга и брендинга, той може самостоятелно да символизира бренда/марката/.
-Закон за думата- политическия бренд трябва да закрепи своята дума- символ в съзнанието на избирателя или учасника в политическия процес. И ако стремежът е да създаде политическия бренд- лидер, то усилията трябва д се фокусират върху притежаване на една дума в съзнанието на избирателя.
Най-често нарушение на закона за думата се допускат в момента, когато политическия бренд или членовете на колективната политическа марка започват да търсят начин за разширяване влиянието си върху други електорални сегменти на политическия пазар или да се присвояват други характеристики.
Думите ключът към утвърждаването на политическите брендове и марки.
-Закон за популяризирането- изграждането на политическия бренд/марка/ се постига предимно чрез PR , а не е реклама. Новият бренд трябва да е способен да породи чрез PR вълна интерес в медиите. В противен случай няма шанс да се задържи на политическия пазар. Днес политическите брендове и марки се изграждат чрез популяризиране и се подържат чрез реклама.
-Закон за рекламата- този закон означава че който вече е получил публичност и влияние върху определен електорат сегмент се нуждае и от реклама за своето по-нататъшно съществувате. Но рекламата изпълнява вече „поддържаща” функция. Рекламата трябва да се използва само за поддържане на маркит, веднъж след като те вече са изградени чрез PR.
-Закон за времето- промяната на времевата преспектива на ччовек му помага да вземе различно решение. Времето е балансьорът в живота. Независимо корко сте богати или бедни, времето е еднакво за всички.. Всеки изживява единствено настоящия момент. Времето играе особено важна роля в процеса на вземане на решение. Затова политиците, политическите лидери и специалистите по политически маркетинг и брендинг трябва да се научат умело да движат избирателите през времето, така че да не се влияят от минали емоции и нагласи. Трябва да се избере подходящият политически момент , в който да се позиционира, емоционира и комуникира брендът или марката претендиращи да са първи в съзнанието на избирателите, което би им осигурило лидерски позиции и на политическия пазар.
-Закон за власта- този закон има своята специфична проява в политическото пространство и е един от основните в политическия брендинг. Властта и властовите отношения са обект на изследване още от древноста.
В контекста на политическия брендинг власта заема важно място и е един от неговите основни закони. „Власта е отношение, макар че в естествените езици говорим за притежаване и натрупване на властта, за равенство или неравенство в разпределението на власта на личности и групи, като че ли тя е някаква вещ, която може да се притежава или пък свойство на личноста или групата”. От това определение се вижда , че само определени хора имат власт над други до такава степен , че или се придава по-голям авторитет, села или компетентност в сравнение с останалите. В политиката и политическия процес това са отделни политици и политически лидери , изградили в очите на електората своя брендови властови образ, тоест те са се превърнали в силни поллитически брендове. При изграждането на силния политически бренд власта идва с авторитета и обаяниео на политика или на политическия лидер.
В политическия брендинг власта не трябва да се използва върху избирателите в политическия процес, а съвмесно с тях, за да се постигне брендовият ефект на удвлетворението, да се предизвика тяхното доверие и лоялност.
-Закон за телесноста- никой политически бренд /марка/ не може да живее вечно. Познавайки законите за развитието на брендовете, може да се разбере кога е дошло това време а конкретния политически бренд. В настоящия момент то е дошло за редица бъгарски политици, политически лидери и организации. На тяхо място по всяка вероятност ще се появят нови. Излишно е обаче да се удължава животът на обречените на тленост, а трябва да се работи за изграждането, налагането и устойчивото развитие на нови, привлекателни за избирателите политически брендове и марки с по-дълъг и успешен политически живот.
Освен това формулираните по горе закони, при разработването на политическия бренд трябва да се предържаме и към следните изключително необходими за неговото утвърждаване и устойчиво развитие характеристики:
-лаконичост
-положителни емоции
-съпричастност с избирателите или участниците в политическия процес.
Днес брендингът търговска или политическа е действително функционална управленска технология. Фокусирайки се върху главните характеристики на марката или политическия бренд, той осигурява успех в търговията или на политическия пазар.
Брендингът по своята същност е революционно понятие и се превръща в основа за управление на комерсиалния и политическия маркетинг. Доказаната на практиката в последните десетилетия ат много търговски компании ефективност на този подход поволява върху основата на принципите на рендинга да се разработи нова научна пардигма комуникационната концепция за интегрераните маркетингови комуникации. По такъв начин основната цел на брендинга е замяната в съзнанието или подсъзнанието на колкото се може повече целеви аудитории атрибутите на дадена продукция стокова или политическа с название , дума или образ.















Великотърновски университет „ Св.Св. Килил и Методий”

Стопански факултет




Р е ф е р а т



Тема: Принципи и закони на политическия брендинг















Изготвил: Биляна Георгиева Гичева
Фак. № ПА 308
Спец. “Публична администрация”

sladurkata92
03-20-2009, 20:28
Трябва ми спешно реферат на тема "Природните забележителности в България" или нещо подобно!

Благодаря предварително :-)

gia_sena_mono
03-20-2009, 22:58
http://download.pomagalo.com/70196/institucionalnata+ramka+na+es+upravlenie+na+demokr aciyata+ili+demokraciya+na+upravlenieto/

Благодаря предварително. :)

Chokoev
03-20-2009, 23:04
Трябва ми спешно реферат на тема "Природните забележителности в България" или нещо подобно!

Благодаря предварително :-)

Природните забележителности на България (http://daskalo.chetivo.com/prirodnite-zabelezhitelnosti-na-balgariya/)

Chokoev
03-21-2009, 02:40
http://download.http://www.teenproblem.net/school/70196/institucionalnata+ramka+na+es+upravlenie+na+demokr aciyata+ili+demokraciya+na+upravlenieto/

Благодаря предварително. :)

Институционалната рамка на ЕС-управление на демокрацията или демокрация на управлението (http://daskalo.chetivo.com/institutsionalnata-ramka-na-es-upravlenie-na-demokratsiyata-ili-demokratsiya-na-upravlenieto/)

Tedi4ka
03-21-2009, 09:56
http://download.http://www.teenproblem.net/school/70196/institucionalnata+ramka+na+es+upravlenie+na+demokr aciyata+ili+demokraciya+na+upravlenieto/

Благодаря предварително. :)

Институционалната рамка на Европейският съюз – управление на демокрацията или демокрация на управлението


Европейският съюз е организацията, в която повечето европейски държави желаят да членуват. Тя е така привлекателна за своите бъдещи членове заради възможностите, които може да им предложи, за развитие на икономиката, културата и политиката на дадената страна. За да функционира добре една организация, държава или съюз ,от голямо значение са нейните институции.
Институционалната рамка на ЕС е уникална по своята структура и състав на отделните институции, различна от националните политически системи. За пример можем да дадем съвета на ЕС, в които решенията се вземат от представители на самите държави-членки. ЕС има пет главни институции, всяка от които има специфична роля. Това са: европейски парламент, съвет на ЕС (съвет на министрите), европейска комисия, съд на европейските общности и сметна палата. Институциите на ЕС водят определена политика спрямо държавите-членки, с която не целят унищожаване на държавния суверенитет, а точно обратното. ЕС има специална политика в областта на културата, с която се цели разгръщане и опазване на културното наследство, стимулиране на културния обмен и разгръщане на културата на държавите-членки. Институциите на ЕС са демократично настроени към държавите-членки и това се вижда от техния състав.Европейският парламент се избира от гражданите на Съюза и представлява техните интереси. В съвета на ЕС заседават представители на правителствата на държавите-членки. Решенията на Съвета се вземат чрез гласуване. В повечето области Съвета решава с квалифицирано мнозинство.То се достига с мнозинство от държавите членки и минимум 232 гласа сборен брой на гласовете от същото мнозинство. В някои особено чувствителни области като външна политика и сигурност, данъчна политика, политика за предоставяне на убежище и имиграционната политика решенията се вземат единодушно.С други думи всяка страна членка има право на вето в тези области.
Зачитането на мнението на отделните държави се изразява във функциите на някои органи. Такъв орган е комитетът на регионите. Той осигурява съобразяване на институциите на ЕС с регионалните и местни власти, тъй като много от решенията, взети в ЕС, имат директно въздействие на регионално и местно ниво.
Демократичност има и в нормативните инструменти на ЕС. За пример може да вземем директивата. Тя е решение, което обвързва държавите членки да постигнат определени цели. Може да я обясним по просто,че ЕС казва какво изисква и какви резултати иска да бъдат постигнати от държавите членки,но дава свободата на националните власти да изберат метода и формата за изпълнението й.
За да засили икономическото си и социално сближаване европейската общност трябва да се стреми към намаляване несъответствията и изравняване на равнищата на развитие на отделните региони и изостаналостта на най-малко облагодетелстваните региони, включително селските области. ЕС няма за цел да измести регионалните политики на отделните страни. Той подпомага изостаналите региони с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност и за ефективното им участие в единния пазар главно чрез повишаване на квалификацията на работната ръка, осъществяване на инфраструктурни проекти за подобряване на транспортната мрежа, усъвършенстване на телекомуникациите и т.н.
Институционалната рамка на ЕС се грижи да запази демокрацията на държавите членки, управлявайки я чрез своите институции.
Сега да видим какво трябва да разбираме под демокрация на управлението спрямо институционалната рамка на ЕС. За да си отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид функциите на отделните институции и как те ги изпълняват.
Да вземем за пример Европейският парламент, който има законодателна функция, но я споделя и със Съвета на ЕС. Друга негова функция е да утвърждава бюджета на ЕС, но отново я споделя със Съвета, който от своя страна има за задача да контролира бюджета. Парламента има и надзорна функция, с която одобрява кандидатурите за членове на Комисията и има права да поиска оставката й. Комисията от своя страна има за цел да следи прилагането на законодателството и бюджета. Друга важна нейна функция е законодателната инициатива.Тя трябва да предлага законодателството пред Парламента и Съвета. Често срещана сред европейското законодателство е процедурата по съвместно вземане на решение.Тя се прилага при приемането на по-голямата част от европейските закони.
Комисията изпраща предложението за нов нормативен акт до двете институции. Всяка от тях го обсъжда на две четения. Ако не могат да се споразумеят, въпросът се отнася до “ помирителна комисия”, в която вземат участие еднакъв брой представители на Парламента и на Съвета, както и представители на Комисията.След като помирителната комисия постигне споразумение, проектозаконът се внася отново в Парламента и Съвета за гласуване.
С това споделяне на една власт между различни институции отговорностите, които имат една пред друга и преплетените им взаимовръзки се цели предпазване на ЕС от корупционни действия сред членовете на отделните органи.Сложната структура на институционалната рамка на ЕС има за цел да осигури спокойствие и сигурност в демократично управление на ЕС.
Дали институционалната рамка на ЕС е управление на демокрацията или демокрация на управлението, не мога да заема едностранна позиция. За мен тя е и двете. Институциите на ЕС имат за цел, както да гарантират демокрационното си отношение спрямо различните държави членки, така и справедливостта и обективността на своите решения, независимо за каква област се отнасят.

PiNk_GiRl
03-21-2009, 13:30
Някой може ли да ми дръпне това -> http://download.pomagalo.com/83517/osnovni+motivi+v+romana+graf+monte+kristo/?po=17 8-[

Chokoev
03-21-2009, 13:41
Някой може ли да ми дръпне това -> http://download.http://www.teenproblem.net/school/83517/osnovni+motivi+v+romana+graf+monte+kristo/?po=17 8-[

Основни мотиви в романа „Граф Монте Кристо” (http://daskalo.chetivo.com/osnovni-motivi-v-romana-vegraf-monte-kristove/)

devil4e_kiss4e
03-21-2009, 16:52
Може ли тези темички
http://download.pomagalo.com/7155/bibliyata/?po=3
http://download.pomagalo.com/162720/bibliyata+kniga+na+knigite/?po=2
http://download.pomagalo.com/188164/desette+boji+zapovedi+neobhodimost+ili+anahronizym/
Мерси предварително :)

Tedi4ka
03-21-2009, 21:51
Може да :)

1.Библията-книга на книгите

Известният руски химик Ломоносов казва: "Съществуват две велики книги, които трябва да четем - природата и Библията. Първата, за да признаем Божието всемогъщество, втората - за да научим как да се спасим от греховете.Оригиналният текст на Библията не е променен, въпреки че има хиляди преписи и фрагменти.доказа стабилността на вида. Библията има силата да промени грешника. Учени, философи и мъдреци са се мъчили да преобразят, да облагородят човека, но без успех. Единствено Библията е могла да стори това.Тя е Божие послание до всеки, за да ни осветли относно смисъла на живота.
Има ли сигурен критерий за право и добро? Хората считат, че понятия като морал, право, истина, добро, зависят от епохата, културата и възгледите на дадено общество, но от библейска гледна точка те са валидни за всички времена и общества.
Бог е велик законодател. Духовните закони, дадени в Божието Слово, уреждат отношенията между човека и Бога, и между човеците. Те не са дадени, за да ни ограничават, а да ни предпазват и ръководят в живота.Морален закон, или Декалог, познат ни като "Десетте Божии заповеди". Бог го произнесе от планината Синай със Своя глас "... докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине..." -тойе непроменен.
Първата заповед - "Да нямаш други богове освен Мене". Тази заповед показва, че има само един Бог и Той изисква поклонение само на Него. Втората - Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето..., на земята, ... във водата..., да не им се кланяш, нито да им служиш..." Нито на слънцето, нито на луната, нито на звездите. Третата заповед - "Не изговаряй напразно името на Господа Твоя Бог..." Лекомисленото споменаване на Божието име в разговори също е грях, както и при лъжливи клетви. При тържествени случаи и в молитва не е грях да се произнесе името на Бога.
Четвъртата заповед - "Помни съботния ден, за да го освещаваш... да не вършиш никаква работа ни ти, ни синът ти... защото в шест дни Господ направи небето и земята... а на седмия ден си почина." Бог е благословил този ден, и той е единственият от седмицата, който е осветен и благословен, и с това донася благословение на този, който го пази. Петата заповед - "Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята..." Когато са малки, децата трябва да са послушни на родителите си, а когато пораснат - да ги почитат и уважават.
Шестата - "Не убивай". В "планинската проповед" Исус включи като убийство гнева и презрението към другите. В очите на Бога нараняването на душата с думи също е убийство. Седмата - "Не прелюбодействай". Според Библията не само изневярата, но блудството и половият живот преди брака също са грях. Осмата - "Не кради". Тази заповед акцентира върху зачитането на чуждата собственост. Деветата - "Не свидетелствувай лъжливо" Тази заповед включва не само лъжесвидетелстването, но и злословенето на другите, клеветите.Може да се лъже като се премълчава, със свиване на рамене, с вдигане на вежди.
Десетата: "Не пожелавай нищо, което е на ближния ти". Последната заповед прониква в подбудите на нашите постъпки. Тя казва, че ние сме толкова отговорни за мислите си, колкото и за делата. А дали тя не ни казва също и "не завиждай"?Основата на Десетте Божии заповеди е любовта към Бога и самите нас. Човешката съдба е централната тема на Свещеното Писание. Основната му цел е да ни разкрие Твореца като личност, да ни свърже с Него, за да получим вечен живот.
Тайната на Неговата воля е Спасителният план, който Бог предлага на падналия в грях човек. Неговото разяснение е основната задача на Библията.
Всеки стих на Стария Завет по един или друг начин говори, че ще дойде Спасител, Евангелията пък ни казват, че Спасителят е дошъл, а посланията и Откровение - че ще дойде отново.
Библията е едно откровение.Откровение на Господ Иисус затова как трябва да живеем,какви норми и правила трябва да спазваме.

Tedi4ka
03-21-2009, 21:52
2. БИБЛИЯТА - КНИГА НА КНИГИТЕ


Библията е най - популярната книга през Средновековието в Европа.Като свещено писание на християните, наричат я още Светото писание. Думата ,,библия" е гръцка и осначава книги - Библията е сборник от книги, включващ между 66 и 77 тома/в различни религиозни общности/, разделени в два основни дяла : Стар и Нов завет. Думата ,,завет" осначава ,,договор", ,,съюз" - в Светото писание става дума за завет, т.е. договор между хората и Бога. Условията на този договор се съдържат в 5-те книги на Моисей/ т.нар. Петокнижие/.
Библията е създавана в продължение на 1600 години от 40 автори, живели в различни времена между 1500 г.пр.Хр. и 100 г.сл.Хр. Първият от тях е Моисей, а последният Йоан Богослов. Между тях има поредица и ясновидци като Моисей и Исай, царе като Давид и Соломон, държавници като Данаил, учени като Лука и Павел и обикновени хора рибаря Петър и овчари и земеделци като Амос. Въпреки това Светото писание е сопоено от общ дух, единна вяра и едни и същи нравствени норми.
Старозаветните книги споре католиците са 39, а споре източно православните 50. Различията идват от т.нар. ,,канонизиране", т.е. обявяването на книгите за ,,боговдъхновени" и ,,образцови" и само ,,мъдри" от богословите.
/Юдейската религия признава само Стария завет.Той разказва историята на света от сътворението му до раждането на Исус Христос/.
По-известни старозаветни книги са : споменатото ,,Петокнижие", ,,книга на Йов" и др.

Новия завет включва 27 книги, съзададени след Рождество Христово. Те разказват за раждането, чудесата, смъртта и възкресението на Исус Христос и се признават само от християните./Кой и какъв всъщност е Исус Христос? - реформатор на старата юдейска религия/. По-известни новозаветни книги са : 4-те евангелия на Матей,Марко,Лука и Йоан, посланията на Яков,Петър и Йоан Богослов, 14-те послания на апостол Павел и др.
Библията е универсален източник на знания от различен тип. Старозаветните книги са и лирически литературни образци. В Библията е събрано цялото човешко знание на времето, в което е създавана.Тя дава елитарни знания, но и много практически съвети за решаване на всякакви проблеми.
Млако избестно е , че през Средновековието Инквизицията влкючва Библичта в списъка на забранените книги, тъй като преводите на различни езици обикновено са последвани от реформаторски движения, уронващи властта на папата.
Нищо не може да спре Библията и нарастващата й пуполярност. Според рекодрите на ,,Гинес" Библията е преведена 2197 пъти.

Tedi4ka
03-21-2009, 21:52
3.Десетте Божи заповеди - необходимост или анахронизъм (есе)

Десетте Божи заповеди не са анахронизъм - те са фундамент, морална контрацепция на превръщането на хората от стадо в социална група, общество, общност в която водещо начало да е християнското смирение и милосърдие, а не алчността, злобата и престъпното поведение.
Хората от нашето време казват, че Господ не може да ни е съдник за делата ни тук на Земята- да може и така да е, но не си ли даваме сметка, че не може да вярваме в нещо без да спазваме правилата му. Недопустимо е да казваме, че сме християни, а същевременно да наричаме десетте Божи заповеди анахронизъм.
Не е важно кой е казал не кради, не убивай, не прелюбодействай, важното е, че никой не иска да бъде обран или убит. Днес забрани като тези продължават да властват и са също така строго наказуеми, както и преди, но спазваме ли ги и изпитваме ли страх от закона и Бога?

Първите от четирите Божи повели ни учат на целомъдрие и християнска добродетел, но най-често чуваме, че те са тези, които са се превърнали в анахронизъм и не са необходими. Но това, не е така, човек не бива да става идолопоклонник на нещо или някого. Поради факта, че е тръгва в някаква друга религиозна посока или секта, води до групови самоубийства, разрушаване на семейства. Ние не може да имаме други кумири, освен добродетелите, а християнството ни учи точно на любов, състрадание, нежност, трудолюбие и всеотдайност.

Всяка една от десетте Божи заповеди ни учи на някаква добродетел, запазва ни морално като хора, човеци и ни извисява духовно. Те са резюме на всичко онова, което многотомните конституции ни налагат.

Световният шампион по шахмат Веселин Топалов пред мексикански журналисти заявява: „Не се страхувам да загубя партия. Обезпокоен съм от други неща - не ми е ясно как ще живеем занапред в този циничен свят, в който се губят ценностите, за които ни говореха в училище." Важно е да не изчезне човешкият ни облик по пътя към „прогреса", защото ако религията ни „вкарва" в морални норми, то нека техническата революция не ни позволява да се превърнем в животни, в зверове със скъпи GSM- ми.


Заложените Десет Божи заповеди нравствени норми ли са и до днес

Десетте Божии заповеди необходими ли са ни или просто са един остарял етап от развитието на цивилизацията?Това е един въпрос, на който отговорът според мен е само един - да,разбира се,че са ни необходими.
Но много от нас не знаят защо имаме нужда от тях.Със самото си създаване десетте божи заповеди са засягали отношението между Бога и хората и отношението на човека към ближния си.В наше време те играят същата роля,но нашето отношение към тях не е еднакво.Има хора,които даже не са чували за божиите заповеди,има и такива които ги спазват и живеят чрез тях.Но има и много други,които знаят за тяхното съществуване и смятат,че те не са им необходими,но в същото време не осъзнават,че донякъде те са част от живота им.Ако не беше така сега щяхме да крадем,убиваме и лъжем,нямаше да знаем какво е добро и нямаше да можем да правим разлика между доброто и злото.Много от нас не осъзнават необходимостта на тези заповеди,но ако не бяха те нямаше да сме и ние,защото чрез тези десет заповеди Бог ни е насочил към правилният път на нашето същствуване,пътят към доброто и пътят на безпроблемния преход към бъдещето.
Десетте божи заповеди са създадени векове преди Христа и ще продължат да съществуват още дълго време.Ще бъдат съхранявани и предавани на много и различни поколения и съм сигурна,че няма да бъдат забравени от никого.Десетте божи заповеди са посланита, които еврейският народ оставя на следващите поколения.Те мотивират обществото към реалността на настоящето,чрез тях се обобщават традициите и натрупаният жизнен опит на предходните поколения.
Десетте божи заповеди са част от живота ни и именно те ни помагат да живеем в една достойна за човечеството хармония.Това е техният смисъл и това е тяхната роля в живота.И дори без да искаме,малко или много,ние ги спазваме,защото те са ни дадени за това-да ни съпътстват в живота.Те са една голяма необходимост за човешкото съществуване.



Нравствените послания на десетте божи заповеди

В един символистичен акт на общуване с Бога на върха на Синайската планина, Моисей получава две каменни плочи, върху които са написани скрижалите на завета, по-късно наречени Десет божи заповеди.Всяка заповед има своите конкретни основания, но като цялост принципа заложени в тях, имат две основни цели – да съхранят вярата и живота.
Основни проблеми, повдигнати в сюжета за Десетте божи заповеди, са два: изгражда- нето на етническо самосъзнание и самочувствие на еврейския народ и установяването на нравствени и религиозни норми на колективното битие.
„Аз съм Господ, Бог твой,...да нямаш други богове, освен мене.”В тази разпоредба се подчертава монотеистичния характер на еврейската религия и същевременно се слага преграда пред почитането на чужди богове.За евреите съществува само един бог и един народ, свързани с мистичния завет.”Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.” В тази заповед се отразява вярването, че хората не могат да виждат своя бог след грехопадението и затова той им се явява само във вид на светлина и дим.Вероятно зад тази резпоредба стои и необходимостта да се ограничат магическите практики, които отклоняват вярващите от права вяра.По-късно и христянската църква ще се бори с всички видове магьосници, но ще допусне изобразяването на божеството.По този признак са и някои от най-съществените разлики между религиите.”Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Тази заповед използва един от основните митологични и магически механизми на забрана, тъй неречени „табу”, за да попречи на несериозното към бога.”Помни съботния ден , за да го светиш.Шест дена работи и върши в тях всиките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.” В тази заповед се регламентира най-важният механизъм на затворените общества, чрез който те съхраняват ценностната си система - празникът.При възприемане на Десетте божи заповеди от християнството празничният ден става неделя – денят на Христовото възкресение.”Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.” Тази заповед охранява изворите на живота - кръвната връзка с родителите, и е валидна дори когато нормите на патриархалното общество вече са история.”Не убивай.” При евреите тази заповед се отнася главно за убийството на „свои” и то в случаи, когато не се касае за кръвно отмъщение, строго спазвано в патриархалните общества.Едва християнството придава универсален характер на този принцип за непосегателство над живота изобщо.”Не прелюбодействай.” Поради тясната свързаност в патриархалните общества на трите осовни ценности на рода: кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество.Прелюбодействие о е имало не само нравствени, но и юридически последици.Затова и заловените в прелюбодейство са били убивани с камъни.Забраната за прелюбодейство охранява живота на рода, а оттам и живота на отделния негов член.”Не кради.” И тази заповед се е отнасяла главно за кражба между „свои”.Да се присвои имуществото на „чуждия”, не е било забран но, защото „чуждият” е бил разглеждан по-скоро като „природа”, а не като човек.Сам бог Яхве поучава евреите да вземат „уж” назаем златото на своите съседи египтяни и с него да избягат от Египет.Християнството придава абсолютен характер на нормата.”Не лъжесвиде- ствай провив ближния си.” В традиционното право думата има силата на юридически акт. Ето защо всички системи на традиционното право заклеймяват лъжата. По спорен е въпросът за това, кой е бил считан за „ближен”. Християнството отново прави тази норма абсолютна, защото според него „ближен” не е всеки човек.”Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му... – нищо, което е на ближния ти.” В тази заповед детайлно са изброени обектите на брачна връзка и родово имущество, които, ако бъдат похитени, ще се застраши животът на рода и неговите членове.С определението „пожелавай” обаче заповедта се разпростира не само върху фактическото отнемане на изброените блага, но и върху тяхното смислово пожелаване, т.е. насочена е срещу завистта, която най-често стои в основата на раздорите между хората.
Десетте Божи заповеди са просто позиция за развитието на добродетелността,обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност.


Десетте Божи заповеди тогава и сега

В наши дни 10-те Божи заповеди изглеждат, меко казано, неактуални, а младите хора дори приемат някои от тях с доза ирония. Това е напълно разбираемо – след 2000 години съществуване и най-ортодоксалната теория би трябвало да придобие по-съвременен и разширен вид.
Първите четири заповеди засягат строго задълженията към Бога – пренебрегвани от модерния и недотам религиозен човек. Напълно нормално за съвремието ни е те да бъдат оставени на по-заден план. През различните епохи хората все повече се отдалечават от църковните канони, ежедневието ни е прекалено натоварено, за да се замисляме дали Бог ревнува или дали изговаряме напразно името му, още по-малко за поетите задължения и отговорно отношение към вярата.Това са неща, които все по-малко намират място в света ни на научни открития и високи технологии. Може би не е правилно Божите заповеди да бъдат класифицирани, но реално първите четири до голяма степен се разминават с ритъма и възприемането на живота в днешно време.
Останалите шест засягат отношението ни към ближните – изразени по съвременен начин те биха били много по-приложими от първите четири. Защото оношенията ни с хората, а не с Бога заемат централно място в живота ни. Може би края на десетата заповед би звучал по-нормално “...не пожелавай колата на ближния, нито компютъра му, нито мобилния телефон...”, но нито завистта, нито уважението ни към родителите и човешкият живот трябва да бъде подтиквано от нечии заповеди, или страх от висша сила, а от собствената ни съвест и морал. Правилата трябва да бъдат просто позиция за развитието на добродетелността, обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност. Защото в това отношение 10-те Божи заповеди са строго ограничени – писани само за еврейския народ и изповядващите тази религия. По скоро трябва да бъдат наричани послания, които човек сам да класифицира и сам да избере кои да спазва, защото основната им идея е да се освободим от душевни пороци и да запазим общочовешките норми.
Представени по осъвременен начин 10-те Божи заповеди биха били добра основа за развитието на етичността и морала ни, свързани не толкова с Бога и религията, а по-скоро с индивидуалното ни разбиране, актуално назовани – Правила на собствената ни съвест.
_________________
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

Librarian_girl
03-22-2009, 09:15
Линк на тези темички плсс:

http://download.pomagalo.com/23371/elektronna+tyrgoviya+i+elektronno+bankirane/

http://download.pomagalo.com/13267/e+biznes+i+e+tyrgoviya/

Tedi4ka
03-22-2009, 09:41
Линк на тези темички плсс:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/23371/elektronna+tyrgoviya+i+elektronno+bankirane/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/13267/e+biznes+i+e+tyrgoviya/


ТЕМА:
Електронен бизнес и електронна търговия


























Съдържание:

1.Какво е електронен бизнес? Какво е електронна търговия?

2. Електронен бизнес-категории

3. Електронна търговия-категории

4. Разновидности на електронната търговия

5.Най-важния фактор за успеха на един сайт

6.Разглеждане на сайта www.get.bg

















Използвани материали:
1.www.host.bg
2.www.get.bg







Какво е електронен бизнес? Какво е електронна търговия?

Още при появата на World Wide Web в началото на 90-те години на миналия век става ясно, че новото изобретение може да се ползва за 3 основни неща: комуникация, информация и търговия. Днес по отношение на комерсиалните дейности в мрежата се употребяват две понятия, които донякъде се припокриват, но все пак са различни:

- Електронна търговия (e-Commerce)
- Електронен бизнес (e-Business)

тЕлектронната търговия е по-специализираното понятие и представлява част от по-широкото понятие Електронен бизнес. Под "Електронна търговия" се разбира преди всичко продажбата на стоки и услуги през различни видове електронни магазини, складове и аукциони.

Електронния бизнес включва в себе си освен електронната търговия също и всяка една комерсиална дейност, която се извършва през мрежата. Практически почти всеки сайт в интернет, независимо от неговата тематика, може да се превърне в някаква форма на електронен бизнес.

Категории електронния бизнес
Е-банки
Електронното банкерство е един доста успешен електронен бизнес. Този тип е-бизнес позволява на клиентите да имат достъп до техните банкови сметки и да се изпълняват поръчки, посредством елементарен за използване web сайт. Единственото необходимо нещо е наличието на web браузър и много банки не вземат никакви такси за тези услуги.
Онлайн банкерството дава възможност на клиента да се обслужва сам. С тази онлайн услуга клиентите могат да проверяват различни атрибути от своята сметка, да проследяват минали транзакции, да превеждат пари, да поръчват чекове, да плащат сметки и да обменят информация със служители от отдела за клиенти в съответната банка.
Е-справки
Интернет предлага възможност за създаване на копие на телефонни справки и тук може да се правят повече неща от едно просто търсене на име и получаване на телефонния номер, отговарящ на това име. Например, в Интернет е възможно да се въведе телефонен номер и да получите името на човека/компанията отговаряща на този номер. Нещо повече, с помощта на повече насоки/справки могат да се откриват web страници на хора и фирми, и да се получават техните адреси на електронната поща.
Интернет прави получаването на информация от една страна по-лесно, но от друга страна по-трудно. То е по-лесно защото средстватаза търсене са по-мощни. Само, че откриването на определена информация се затруднява, тъй като обема информация се съхраняван в базите данни нараства много бързо.
Е-инженеринг
Интернет променя драстично скороста на проектиране. Тя даде възможност за електронна съвместна работа. Освен това, вече не е необходимо проектантите да работят в един и същи офис. Всеки имащ Интернет връзка може да участва в разработката на проектите. Бяха разработени нови средства за съгласувано проектиране, които да поддържат възможностити на Интернет.
С помощта на Интернет стана възможно да се разработват проекти, в които да вземат участие проектанти и инженери от цял свят. По този начин се осъществява много успешно открито разработване. Всеки може да взме участие и да разработва част от един общ код.
Е-франчайзинг
Компаниите препродаващи продуктите се наричат фрайчайзинг партньори. Предлагайки набор от продукти и марки, компанията франчайзер гарантира определен успех на компанията получаваща франчайзинга. Причината за този успех е в това, че хората познават много добре продуктите и търговската марка.
Електронният франчайзинг е аналогичен на традиционния. В действителност изпълнението му в Интернет е доста улеснено. Прехвърлянето на цифрови продукти, процеси и и марки е много лесно. Предимството на тази система е, че няма никакви разходи за дистрибуция
Е-хазарт
Въпреки моралната страна на хазарта, той е една от най-печалившите области на бизнеса в Интернет. Все още той не е позволен от закона в някои щати и данъците са доста високи, но бизнеса се е преместил на места, където хазарта е законен и се плащат ниски данъци. Повечето сайтове с хазарт се намират в Южна Америка, където законите не го забраняват.
Компаниите, които поддържат хазартните web сайтове могат да разпространяват много игри без ограничения. Тъй като собствениците имат свои компании в страните, където хазарта не е забранен от закона те могат да работят без опасения от намесата на властите в съответния щат
Е-обучение
Електронното обучение, понякога наричано Интернет-базирано обучение предлага нов аспект в компютъризираното обучение. Вместо да използвате изпълним файл, предоставящ обяснения и тестове, материала се предоставя онлайн. Тестовете се правят в реално време заедно с други участници и учащите се, могат да обменят опит и да задават въпроси един на друг. В допълнение , може да се предложи онлайн учител, който да обяснява различни теми на всеки посещаващ даден курс, без значение от коя част на света са посетителите. Всичко това може да се направи в реално време. Вместо да се изчаква следващият курс, учениците могат да се свържат към обучаващата мрежа за да получават по-индивидуално обучение. Интернет-базираното обучение може също да се предложи на студенти преди още да има наличен завършен курс на обучение. За "горещите" теми курсът може да се организира по същото време, когато започне самото обучение.
Е-поща
Все повече и повече бизнес компании общуват помежду си по електронен път. За разлика от телефоннния разговор, е-пощата съдържа повече от обикновен текст. Тя дава възможност за прикрепване на файлове, които могат например да съдържат форматирани документи, презентации, изображения или звуци. Потози начин информацията може да се сподели по-лесно.
Освен тово електроната поща променя начина на комуникация между хората. Вместо да записват всяко нещо в отделни писма, мислите могат да се предадат към различни електронни пощи. Предимството е че една мисъл може да предизвика мигновен отговор, но това означава, че вие също очаквате незабавен отговор на всяка електронна поща, която е изпратена, така както всеки очаква бърз отговор от самите вас.
Е-маркетинг
Традиционният маркетинг беше насочен към определени групи. Комуникациите при рекламирането бяха само един от начините за осъществяване на маркетинг. Маркетинг групите не можеха веднага да получават резултатите от реакцията на клиентите. Във времето преди появата на информационната общност това беше добре, тъй като имаше време за проучвания и публикуване на резултатите, което влияеше на стратегията на дадена компания и на нейните продукти.
В информационното общество всичко започна да се движи с голяма скорост. Продуктите стратегиите и цените зависят от нуждите на клиентите. Всичко започва да зависи основно от клиентите. Търсенето от страна на клиента директно въздейства върху дизайна на продукта, маркетинговите стратегии и цените. Поради факта, че традиционно маркетинга е свързан с клиента, информацията, която идва обратно от клиента в реално време трябва да достигне до подходящия отдел в компанията за да може да се реагира в реално време на всички промени в изискванията на клиентите.

Е-оперативен мениджмънт на ресурсите
Процесът на закупуване на оперативни ресурси включва много организации и отдели в компанията, които контактуват с различни доставчици. Доставчиците осигуряват услуги, стоки и информация. Въпреки, че оперативните ресурси са свързани с големи разходи за компаниите, процеса на закупуване често не е добре организиран и управляван. В много случаи , поръчката за закупуване на консумативи се пише на лист хартия. Благодарение на децентрализирания подход при много компании, всеки отдел може да управлява оперативните ресурси индивидуално, което води до по-високи разходи, отколкото при наличие на централизирана организация на покупките. Веднъж след въвеждане на централизираната организация, целият процес на покупки трябва да се компютъризира за да може да се контролира и автоматизира.Докато процеса не е компютъризиран, компанията не може да контролира разходите на доставчиците.
Управлението на оперативните ресурси позволява на компаниите да управляват тези ресурси по-стратегически, като използват Интернет. По този начин може да се осигури комуникационна инфраструктура, където купувачите и доставчиците да работят заедно, като си контактуват директно и не се губи контрол върху разходите. В действителност, компанията може да упражнява по-голям контрол върху разходите посредством електронната система за управление. Въвеждането на тази система не изисква използването на допълнителен хардуер и инсталирането на допълнителен софтуер, тъй като много системи работят със стандартни web браузъри, които могат да се стартират върху всякаква платформа. С използването на електронната комуникация цената на една транзакция може да бъде намалена значително и процеса може да се автоматизира.
Е-сделки
Интернет промени начина на сделките с акции и ценни книжа. Е-сделките, предлагат цени на ценните книжа в реално време. При това положение хората могат да реагират в реално време на промените на финансовия пазар. Всеки, който има Интернет банкова сметка може да купува и продава акции и ценни книжа. Това позволява на всеки да участва във финансовите пазари и да печели от инвестиции. Въпреки, че при е-сделките, финансовите пазари са по-рискови от традиционните финансови борси, е-сделките предлагат достъп за хора, които до преди няколко години не знаеха какво представляват тези пазари.
Електронна търговия-категории
Реклама: Състои се в поднасяне на вашите предимства пред конкурентите 24ч. в денонощието на вашата страница, по начин, по който вие пожелаете. В същото време давате възможност на потребителя да направи покупка точно в момента в който влиянието на вашата реклама е най-силно – веднага, а не след няколко дена, когато въздействието е намаляло. От друга страна, този начин на търговия осигурява съществени предимства и за вашите клиенти. Когато те седят пред монитора, те имат достатъчно време да се запознаят в детайли с информацията за продуктите, които им предлагате.
Продажби: Електронният магазин е достъпен за вашите клиенти 24 часа в денонощието, предлагайки им да се запознаят, обмислят, вземат решение и поръчат вашите продукти или услуги. Някои от продуктите и услугите /информация, развлечения, програмни продукти, музика и др./ дори могат да се доставят електронно още в момента на поръчката. Не само това. Вече няма да ви се налага да поддържате складова наличност, защото ще имате възможност да закупувате стока от търговците на едро, само след като вече сте я продали на клиента.
Електронни каталози: Вие можете да правите презентации на илюстрации и графики, както и да представите целия асортимент от стоки и услуги, които предлагате /характеристики на продуктите, предимства, цена, наличност, специални оферти за всеки артикул и т.н./.
Какво ще спечелите: Една добре разработена система за електронна търговия позволява намаляване на разходите (по поддръжка на магазини, персонал, склад и др.) Не само това. Дистрибуцията на продукти по електронен начин намалява чувствително разходите по доставка им.
Лесен достъп до световните пазари: Електронната търговия дава възможност на малките и средни предприятия да се включат в международния пазар, който до скоро беше изключителен приоритет единствено на големите фирми. Много по-лесно и евтино е да се открие електронен магазин, който е достъпен за цял свят чрез Интернет, отколкото, например, да се отворят офиси във всички по-големи страни на Европа.
Фирмени комуникации: Електронната търговия не се свежда само до продажба на крайни клиенти. Тя предлага възможности за организация на вътрешнофирмени стокообороти, например между централния офис и клоновете в страната. Същественото предимство е, че процеса на заявка на количествата може да става автоматично на база на изчерпаните количества. Също така по електронен начин клоновете могат да получават информация за промените в цените и асортимента.
Комуникации с партньори и клиенти: Електронната поща е изключително ефективен и бърз начин за комуникация между вас и вашите клиенти. Тази услуга дава възможност да получавате изключително важна обратна връзка, както и да правите промоции на нови стоки и услуги. На някои от стандартните въпроси дори системата може да отговаря без вашата намеса. Изключително важно е и организирането на система за поддръжка на клиентите, след като са закупили ваш продукт или услуга. По този начин ще успеете да задържите спечеления с много усилия клиент в условията на засилващата се конкуренция.
Разновидновидности на електронната търговия
Отношения Бизнес - Бизнес (Business-to-Business, B2B)
B2B или бизнес-към-бизнес е най-широко разпространеният тип е-бизнес. Той обхваща взаимоотношенията между различните компании и съответно неговият обем е най-голям, а и разнообразието и сложността му - също. Той е атрактивен за фирмите, тъй като оползотворява по най-добрия начин предимствата на електронните мрежи - спестява време, съкращава разходи и минимизира неудобствата от фактора "геоградско положение". В B2B се включва всичко - връзки между продавачи и купувачи, производство и предлагане на услуги.
Отношения Бизнес - Потребител (Business-to-Consumer, B2C)
Тези отношения наследяват обичайните връзки-клиент продавач. Тук те обаче се поставени на нови основи, поради спецификата на Интернет като среда за пазаруване и виртуален пазар.
Най-типични представители тук са продавачите на дребно като Amazon, BarnsAndNoble, Sears&Sears и др.
Отношения Потребител - Потребител (Consumer-to-Consumer, C2C)
Тези отношения се срещат изключително рядко в реалния, физически свят и това е още едно доказателство за потенциалната мощ, която крие Интернет като средство за търговски отношения.
Те възникват когато се съберат две страни, които не са обвързани с дадена търговска фирма и решават да направят транзакция на стоки и услуги срещу пари или други изгоди. Това се среща на специализирани, направени специално за целта брокерски сайтове. Това са аукционите (http://www.ebay.com/) или др. подобни места. Не е пречка срещата да стане на предназначен за съвсем друга цел сайт, но тези срещи са по-скоро случайни отколкото целенасочени както е в брокерските сайтове.
Уточняването на цената често е на принципа на търговете или свободното договаряне. Поради тази причина тези места служат като фини индикатори на пазара.
Търговски отношения по частни компютърни мрежи
Частните мрежи се изграждат от и за нуждите на една организация и всичките им ресурси (компютри, средства и канали за предаване на данни т.н.) принадлежат на тази компания Само комуникационните линии за много отдалечен достъп се наемат от обществените комуникационни мрежи, като телефонните компании. Тези мрежи имат за цел да обслужват целите само на организацията, която ги е изградила. Мрежите могат да бъдат със всякаква архитектура и географско местоположение. Последното зависи най-вече от големината и това къде се намират офисите на организацията. Но каквото и да е, частната мрежа е с ограничен достъп само за оторизирани лица - персонал, управители, собственици. Също така е строго регламентирано кой потребител до какви ресурси има достъп. Този тип мрежи могат лесно да имат връзка с други мрежи, но това не прави достъпа до тях по-лесен. Някой частни мрежи са създадени изцяло с цел да се печели от тяхното използване. Пример за това са частните телефонни компании и мрежите, които предлагат пренос на данни срещи заплащане на услугата.

Най-важния фактор за успеха на един сайт
Успешното развитие на един уеб сайт, съответно на електронния бизнес, който той представлява, зависи от множество фактори. Силно препоръчително е домейна (името на страницата) да бъде къс, стегнат и мнемоничен; навигацията (връзките към страниците от сайта) да бъде опростена и лесна за ползване; цветовете да бъдат подбрани с вкус и да не натоварват зрението; кода да бъде написан грамотно и т.н.
Има обаче един основен фактор, без който всички останали са почти напълно безполезни и това е съдържанието на страница. Това звучи сякаш се разбира от самосебе си, но изглежда не е точно така, защото много уеб дизайнери и собственици на сайтове продължават да наблягат на красивия външен вид, валидирането на кода и т.н., оставяйки съдържанието като че ли малко встрани. Затова трябва да се подчертае още веднъж значението на съдържанието на страницата.

Eдин от сайтовете за Е-търговия е get.bg
В заглавната страница на GET.BG ще видите няколко различни полета:
1."Категории"
Тук ще намерите всички главни категории стоки, които се предлагат при нас.
2."Количката".
Показва състоянието на вашата количка.
3."Най-купувано".
Показва най-купуваните стоки в магазина. Ако сте в категория или подкатегория показва най купуванитес токи в категорията или съответно в подкатегорията.
4."Производители"
С помощта на падащият лист в това поле можете да извикате всички стоки от един производител ии търговска марка
5."Какво ново"
В това поле , ако кликнете върху бялата лентичка в горният десен ъгъл на полето ще видите всички стоки които са въведени в GET.BG след вашето последно логване в саита.
6."Промоции"
В това поле кликвайки в неговият горен десен ъгъл можете да извикате всички стоки които са в промоция за дадения период.
7."Търсене"
Тук можете да търсите по описание, марка, код на стоката.
8."Мнения"
Тук можете да прочетете мнения за продукти от други клиенти на GET.BG.
9."Езици"
В полето езици можете да изберете езика на който да бъде сайта: Български или Английски (За момента само на български. Разработва се версията на английски език)
10."Валути"
С помощта на новата опция "Валути" можете да видите цените на стоките в USD или Евро.
В най-долната част на сайта, под рекламните бенери мойете да видите ICQ статуса ни и да ни пишете в реално време ако желаете с въпроси или поръчки.

В централното поле има кратко обяснение за цените на стоките и доставката в GET.BG
11.В полето "Нови стоки за .....(текущият месец)" можете да видите новите стоки за месеца.
Как да разгледам стоките в GET.BG?
· Кликвайки врху категорията (Намират се в горната лява част на екрана Ви. Например GSM&Аксесоари) отваряте подкатегорите в главната категория. В централаната част на екрана ще видите подкатегориите в главната категория("GSM телефони" и "Батерии за GSM") илюстровани със снимки.Под полето с подкатегориите ще видите полето "Нови стоки за месеца" Всяка снимка която виждате е линк към продукт или категория в GET.BG. Ако кликнете върху подкатегорията ("GSM апарати"), в централната част на страницата ще видите списък с предлаганите стоки в тази категория. Падащият лист "Покажи" Ви дава възмойност да извадите на страницата само стоките от даден Производител или Търговска марка. Кликвайки върху снимката или описанието на продукта който сте избрали ще влезете в индивидуалната страница на продукта.
Тук можете да видите подробно описание на всички функции на продукта, както и по-голяма снимка. Тук можете да прочетете мнения от други клиенти за този продукт(бутона "Мнения"), да мапишете свое мнение за него(бутона "Мнения") или да поръчате този продукт чрез бутона "Купувам"
Как да пазарувам в GET.BG?http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum
· За да пазарувате в GET.BG http://www.teenproblem.net/forumе необходимо да сте се регистрирал в GET.BG..
Ако вече сте направили своят избор и сте решили да закупите стока от GET.BG трябва да отидете на индивидулната страница на продукта който сте избрали и да кликнете върху бутона "Купувам". Той ще Ви отведе на следващата страница, която дава статуса на вашата пазарска количка. Тук можете да коригирате артикулите и колиличествата, които сте заявили с бутона "Купувам". Ако маркирате даден продукт и промените количеството на "0" той ще изчезне от количката Ви. С помощта на бутона "Обнови" винаги можете да видите актуланото състояние на количката Ви. Когато вече сте решили, че това са артикулите и количествата, които иската да купите в GET.BG, трябва да продължите нанатък с помощта на бутона "Поръчка". Той ще Ви изпрати на страницата, в която трабва да се идентифицирате като клиент, ако вече имате създаден профил в GET.BG
1.Ако вече сте регистриран, трябва да въведете е-маил адреса, с който сте регистриран при нас и Вашата уникална парола за достъп в GET.BG и да кликнете върху бутона "Напред".
2.Ако сте нов клиент трябва да маркирате "Аз съм нов клиент" и да кликнете върху бутона "Напред" Той ще ви отведе на страницата за регистрация. След като попълните всички данни трябва да натиснете отново бутона "Напред".

Горните действия Ви отвеждат на страницата, на която можете да коригирате адреса за доставка на поръчаната от Вас стока. С помощта на бутона "Промяна адрес" можете да промените адреса за доставка. Тук можете да добавите нов адрес за доставка (Например на Ваш приятел или приятелка или роднина) с помощта на бутона "Добави адрес".
Кликвайки отново върху бутона "Напред" ще видите наименованието и цената на стоката, която сте поръчали заедно с цената на доставката и адреса за доставка.
Кликвайки върху бутона "Потвърждавам" Вие ни изпращяте Вашата поръчка за избраната от Вас стока.

Tedi4ka
03-22-2009, 09:43
Линк на тези темички плсс:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/23371/elektronna+tyrgoviya+i+elektronno+bankirane/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/13267/e+biznes+i+e+tyrgoviya/


Реферат

Електронна търговия и Електронно банкиране


Съдържание:

1. Въведение.
2. Кратка история на Интернет.
3. Същност на Интернет търговията.
3.1.Място на електронната икономика в Интернет.
3.2.Същност на електронния пазар.
3.2.1.Видове пазари и форми на реализацията им:
3.2.2.Основните характеристики на електронните пазари:
3.3.Електронна търговия.
4.Изготвяне на сайт.
4.1.Правилен избор на домейн (име на сайт).
4.2.Функционален сайт.
4.3. Избор на хост
4.4. Избор и предлагане на система за разплащане.
4.5. Промоция на сайта
5.Стоки и услуги подходящи за търгуване в Интернет.
6. Избор на ISP доставчик.
6.1.DIAL – UP връзка.
6.2.Наети линии
7. Защо да търгуваме в Интернет?
8. Видове разплащания в Интернет.
8.1. Електронен подпис.
8.2.Разплащателни средства.
9.Електронно банкиране.

Откъси:
................................
Днес, в началото на 21-ви век възможностите за електронен обмен и комуникации, както и широкото навлизане на електронни приложения и услуги във всички сектори на обществения живот полагат основите на прехода от индустриална към глобална цифрова икономика. Конвергенцията на телефона, телевизията и компютрите променя традиционните пазари и цялото общество. Възникват нови бизнес конфигурации и отношения. Компаниите създават световни мрежи, свързващи научните изследвания, производството и разпространението. По глобалните мрежи се предлагат голямо разнообразие от услуги - информационни, банкови, транспортни, търговски, развлекателни и др. Динамичното развитие на Интернет и на електронните приложения и услуги поставя огромни предизвикателства пред правителствата, индустрията и потребителите. Наред с това възникващата цифрова икономика съдържа потенциал за растеж, конкурентноспособност и създаване на работни места.
............................
Най-общо този вид технология може да бъде дефинирана по два основни начина:
Множество от информационни услуги, предлагани от взаимосвързани компютърни мрежи, обхващащи целия свят.
Съвкупност от глобални мрежи за предаване на данни, свързани от общ оптимизиран протокол.
С помощта на тази “мрежа от мрежи” може да бъде получен достъп до компютри в различни точки на света, да се водят интерактивни и конферентни разговори, да се правят справки в необятни бази от данни и т.н.
Интернет възниква в резултат на предложението на Rand Corporation до военното министрство на САЩ да свържат в мрежа всички компютри на отбраната, за да могат да се поддържат един друг и да позволяват на комуникацията да следва различни възможни маршрути, което ще позволи цялата мрежа да функционира, дори ако голям брой от възлите бъдат разрушени при ядрена или друга военна атака. Първоначално е била създадена експерименталната телекомуникационна мрежа ARPAnet. Тя е била разработена за нуждите на DARPA(Defence Advanced research Project Agency – Агенция за песпективни изследователски проекти за целите на отбраната към Министерството на Отбратана на САЩ) и е послужила като прототип, върху който са тествани теоретичните постановки и софтуера, залегнали в основата на Интернет.
…………………….
3.2.2.Основните характеристики на електронните пазари:
- Нямат ограничения за времето и пространството. Те са отворени 24 часа, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината за всеки участник, който чрез телекомуникационните системи има достъп до тях, без значение на географското местоположение.
- Имат лесен достъп до информацията. Стандартните отворени компютърни мрежи позволяват лесен достъп до информацията.
- Реализират се с ниска цена на транзакциите. Цената на транзакциите за всяка фаза на операциите е много ниска в сравнение с традиционната.
Електронните пазари осъществяват координацията на бизнесдейностите, като използват пазарните механизми чрез:
глобализация на пазарите;
отвореност на пазарите и лесен достъп до тях;
заместване на използваните досега механизми, особено на йерархичните.
………………….
4.2. Функционален сайт.
Това понятие не е статично. То съдържа в себе си един цялостен
процес, включващ: планиране, проектиране, изработка, оптимизиране, тестване, поддръжка и обновяване на сайта. При по-сериозните сайтове се прави WEB-план, който съдържа в себе си план-график за всички тези процеси, които са обвързани със срокове, изпълнители, етапи, отговорници, инвестиции и други параметри.
4.2.1 Планиране (поставяне на цели пред сайта, избор на бизнес-модел, планиране на неговата структура и функционалност)
4.2.2 Проектиране на сайта (определяне на броя на страниците, взаимосвързаността им, информацията, която ще се разполага на тях, целите пред всяка една страница)
4.2.3 Изграждане на сайта
общи изисквания - съществуват много общи изисквания при изграждане на WEB-сайт, които трябва да бъдат спазени.
специфични изисквания - сред тях са такива, като осигуряването на криптирана връзка при трансфера на поверителни данни, автоматизиране на действията, използване на бази данни.
…………………..
Ако сте решили да публикувате уеб-страница само защото всички ваши конкуренти са направили това, може да бъдете сигурни, че сте избрали грешна стратегия. Ако ще създавате уеб-сайт или страница нека това да бъде свързано с конкретна цел, само така ще успеете да оцените успеха на подобно нещо.За да поставите реалистични цели пред вашия електронен бизнес е необходими да определите каква част от цялостния ви бизнес ще се осъществява он-лайн през следващите 1 или 2 години. Въпреки че няма да можете съвсем точно да определите това, тъй като Интернет се променя много бързо, все пак тези цифри могат да ви дадат някава насока.
Задължително трябва да си отговорите на следния въпрос:
Какво точно искате да постигнете - дали предлаганите от вас продукти да са в напълно компютъризирана форма и да използвате Интернет като основен канал за бизнес, или просто да ви помага за развитието на вашия бизнес?
От това решение ще зависи с каква бързина планирате да се развива вашата компания. Ако изберете изцяло компютъризиран бизнес, трябва да се подготвите за доста бързо разширение на дейността ви. За това дизайнът на ел. бизнес и поддържащата го инфраструктура трябва да могат да управляват без особени затруднения. В противен случай вашата фирма може да загуби ценно време и много средства за пре-проектиране на уеб – сайта ви само след няколо месеца.
…………………………
9.Електронно банкиране.
Електронното банкиране обхваща банкови услуги и операции, обслужвани и реализирани чрез електронни канали за регистриране и банкиране. Електронните канали, които се определят от достъпа на клиента са: PC банкиране, телефонно банкиране, Интернет банкиране и мобилно (GSM) банкиране. Към електронните канали за дистанционно банкиране е добавена възможността за плащане на задължения за комунални услуги.
Отделните канали за Електронно банкиране са изградени с помощта на програмно - технически средства, които се инсталират при клиента на Електронното банкиране; от сертификационни средства, които еднозначно идентифицират клиента и удостоверяват достоверността и автентичността на преводите по електронен път и от информационни системи за регистрация, обработка и мониторинг на електронните транзакции, инсталирани в банката.

girl91
03-22-2009, 10:08
http://download.pomagalo.com/174907/uchebna+praktika+po+geodeziya/?po=6

Tedi4ka
03-22-2009, 11:19
Професионална гимназия по строителство,архитектура и геодезия „Пеньо Пенев”
град Русе














учебна година Изработил:.....................
2007/2008 / ……………………… /

Проверил:.....................
/ инж………………… /




Работа с двойна петостенна призма



1.Устройство



1-корпус
2- 2 петостенни призми
3-отвори
4-дръжка
5-кука за окачване на отвес
















2. Спускане и издигане на перпендикуляр











3 жалона
2 стойки
оператор
фигурант


А`,B`,C` са образи на
жлоните,поставени
в точките А,В,С


Операторът повтаря всичко от първото построяване и засича трети жалон в призмата с движения на ляво или дясно,така ъгълът 100гради (90 градуса) е готов.




3. Построяване на изправен ъгъл











3 жалона
2 стойки
оператор



Операторът застава долу горе в права,фиксирана от два жалона след което ги засича в призмата с движения напред и назад,така изправения ъгъл е 200 гради (180 градуса) е готов.








Нивелачен карнет



N S Отчети Разлики http://www.teenproblem.net/forum Н Н Забележка
http://www.teenproblem.net/forum а с в + - http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum
НР2 http://www.teenproblem.net/forum 0555 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 51,319 50,764 http://www.teenproblem.net/forum
ПТ.1 60 1833 http://www.teenproblem.net/forum 1563 http://www.teenproblem.net/forum 1008 49,759 http://www.teenproblem.net/forum
1 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1975 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 49,344 http://www.teenproblem.net/forum
2 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1015 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 50,304 http://www.teenproblem.net/forum
3 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 2239 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 49,080 http://www.teenproblem.net/forum
4 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 2485 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 48,834 http://www.teenproblem.net/forum
ПТ.2 100 2024 http://www.teenproblem.net/forum 2214 http://www.teenproblem.net/forum 0381 51,406 49,382 http://www.teenproblem.net/forum
5 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1763 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 49,643 http://www.teenproblem.net/forum
6 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1625 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 49,781 http://www.teenproblem.net/forum
7 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1103 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 50,303 http://www.teenproblem.net/forum
ПТ.3 90 1437 http://www.teenproblem.net/forum 1614 0410 http://www.teenproblem.net/forum 51,234 49,797 http://www.teenproblem.net/forum
8 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1009 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 50,225 http://www.teenproblem.net/forum
9 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 0058 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 50,176 http://www.teenproblem.net/forum
НР5 100 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 0905 0532 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 50,333 http://www.teenproblem.net/forum














Ъглов карнет

N S Отчети http://www.teenproblem.net/forum Превишения Н Забележка
http://www.teenproblem.net/forum а в + - http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum
НР21 http://www.teenproblem.net/forum 2377 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 88,102 http://www.teenproblem.net/forum
111 0366 http://www.teenproblem.net/forum
1 1418 2011 88,471 http://www.teenproblem.net/forum
86 1311 http://www.teenproblem.net/forum
2 3063 2729 87,163 http://www.teenproblem.net/forum
123 0035 http://www.teenproblem.net/forum
3 1925 3028 87,202 http://www.teenproblem.net/forum
47 0063 http://www.teenproblem.net/forum
4 0919 1988 87,140 http://www.teenproblem.net/forum
93 1994 http://www.teenproblem.net/forum
5 0404 2913 85,149 http://www.teenproblem.net/forum
65 2940 http://www.teenproblem.net/forum
НР17 http://www.teenproblem.net/forum 3344 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 82,179 http://www.teenproblem.net/forum



















Измерване на дължини




1.1 Стабилизиране и репериране на четери полигонови точки

1.2 Измерване на дължини в затворения полигон

1.1.1 Схема на полигона




















1.1.2 Реперен карнет

ПТ.1 (болт)















ПТ. 2 (болт)














2. Непосредствено измерване на дължини

2.1 Дължинен карнет




Разстояние http://www.teenproblem.net/forum Д ъ л ж и н а http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum Брой на ролетките http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum I II http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum Катего- I II Забе -
от № до № Измерване http://www.teenproblem.net/forum Средно рия на Измерване лежка
http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum метри метри http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum терена цели остатък цели остатък http://www.teenproblem.net/forum
1 2 3 http://www.teenproblem.net/forum 4 http://www.teenproblem.net/forum 5 http://www.teenproblem.net/forum 6 http://www.teenproblem.net/forum 7 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 8
1 2 96 18 96 16 96 17 II 4 16,18 4 16,16 http://www.teenproblem.net/forum
2 3 77 49 77 53 77 51 II 3 17,49 3 17,53 РО20
3 4 98 30 98 28 98 29 II 4 18,3 4 18,28 http://www.teenproblem.net/forum
4 1 85 53 85 51 85 52 II 4 5,53 4 5,51 http://www.teenproblem.net/forum


ЗАБЕЛЕЖКА:

Измерването на дължини е направено с компарирана ролетка двукратно и с необходимата точност.

ИНСТРУМЕНТИ:

-РО20
-2 отвеса
-3 жалона
-2 стойки

AmXXX
03-22-2009, 12:46
http://download.pomagalo.com/173776/novozavetnite+knigi/ :)

girl91
03-22-2009, 12:50
Tedi4ka, ще може ли да ми я пратиш по пощата ( stz_girl@abv.bg ),защото има картинки, а тук не излизат :)

Tedi4ka
03-22-2009, 12:59
http://download.http://www.teenproblem.net/school/173776/novozavetnite+knigi/ :)

За евангелията

Новият завет е втората част на Библията. Той е посветен на мисията на Сина Божи – Иисус Христос на земята и установяването на Църквата. Терминът Нов завет, подобно на Стария завет се свързва със значението – договор/съюз, обет/ между човека и Бога. Самото понятие се споменава на евангелската Тайна вечеря, на която Христос казва: „Взе чашата, и , като благодари, даде им, и рече: „Пийте от нея всички: Защото това е моята кръв на Новия завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете./ Матей26; 27-28; Марк 14; Лука 22:20/
Новият завет е „нов” договор – човекът няма сили да спаси сам себе си и затова е спасен от Богочовека, който поема греха на света. Изкупен е първородния грях, чрез кръстната смърт на Иисус Христос. Новият завет провъзгласява Благодатен Закон за цялото човечество. Той се състои от двадесет и седем книги, създадени от осем боговдъхновени писатели – Матей, Марк, Лука, Йоан, Петър, Павел, Яков и Юда. Както старозаветните, така и новозаветните книги могат да бъдат обособени в три групи – исторически, учителни и пророчески. Формирането на канона на Новия Завет продължава до четвърти век. Наред с признатите канонични съществуват и множество непризнати съчинения/ апокрифни/.
Съсредоточие на Новия Завет са четирите евангелия – на Матей, Марк, Лука и Йоан. Думата евангелие означава благовестие, а евангелист – благовестител. Тези четири книги излагат „радостната вест” за земното служение и учението на Иисус Христо, който се явява за спасение на човечеството. Евангелията са посветени на земния живот на Сина – Исус Христос.
За разлика от много древни текстове Новият завет има предимството, че е запазен в голям брой древни ръкописи. Така най-древният текст от евангелието на Йоан е датиран от първата четвърт на втори век и съдържа диалога на Исус и Пилат. Подобни папирусни фрагменти от периода втори до четвърти век са запазени с десетки. По съдържание тези стари фрагменти включват преди всичко най-популярните сюжети от новозаветните текстове. Макар да са посветени на Богочовека евангелията трудно могат да се определят като „биографии”, защото те се занимават изключително с последните две ,три години от неговия живот и особено с последната седмица. По точно те съдържат различни гледни точки и са предназначени за различни групи хора, на които да бъде известена Благата вест за идването на Спасителя Христос. Поради общността на темите и епизодите първите три евангелия се наричат синоптически, защото могат да бъдат четени и изследвани паралелно. Текстовете им съвпадат почти напълно – само 31 стиха от евангелието на Марко например не могат да се открият в другите две/ на Матей и Лука/. Интересно е, че точно евангелието на Марко се сочи за най-старо. Тъй като и четирите евангелия са изградени върху един и същ сюжет, но понякога се отличават в подробностите, те могат да се определят като един разказ, в който част от детайлите се повтарят, но са описани от различни гледни точки.
Времето на съставянето на евангелието от Матей се определя от изследователите в периода около 70 г. То е обърнато към еврейското общество. Съществуват сведения, че първоначалният вариант е бил писан на арамейски.
По своето занятие Матей бил митар, събирал данъци за римляните, което го правело ненавистен в очите на неговите съплеменници, но под влияние на Исусовата заповед/ Матей, 9:9; Марко,2:14; Лука, 5:27/ той става последовател на Христос и проповядва новото учение в Сирия, Етиопия, Персия, Мидия, Парфия.
В Евангелието присъстват много факти от юдейската традиция и терминология, за паричните отношения и топографията на Палестина – нещо, което потвърждава авторството на Матей. Новозаветните събития се разглеждат като осъществяване на старозаветните пророчества. Рождеството на Христос се свързва с пророчеството на Михей, неговото зачатие – с пророчеството на Исай, избиването на младенците – с пророчеството на Еремия. Отпратките към старозаветните събития наброяват повече от 60.
В текста се открива изкусна, симетрична композиция. Той е разделен на пет части:
1. Закон на Божието царство/гл.5-7/; 2.Проповедта за царството/гл.10:5-24/ 3. Растеж на царството/гл.13:3-52/ 4. Общението на царството/гл.18/ 5. Кралят на царството/гл.24-25/ Всяка от частите съдържа пет комплекса от проповеди на Христос, при което завършва с нещо като рефрен в почти идентични словесни формули.
Прологът описва родословието на Царя-Иисус Христос и завършва с епилог, който говори за страданието и победата на Царя/ гл.26 -28/
Евангелието на Матей се характеризира повече с практическатa си нравственост, отколкото с богословско вдълбочаване. В сравнение с евангелието на Йоан на планинската проповед е отделено много по-голямо място. Матей избягва да говори за божието величие. По-често той споменава „царството небесно”, отколкото „царството божие”.
Матеевото евангелие стои логично в началото на Новия завет, като набляга на връзката му със Стария завет. Според него всичко в живота на Иисус е последица от пророчествата от Стария завет. Матей подчертава есхатологичните елементи в учението на Учителя. Открива се типично апокалиптично описание на Страшния съд с мрачното изображение на осъдените на вечен огън грешници. Подобно на евангелията на Марко и Йоан, Иисус е представен като лекар-чудотворец, който не само лекува болните, но и който възкресява мъртвите. Дори когато изпраща на път дванайсетте апостоли, им поръчва не само да проповядват царството небесно, но и да лекуват болните и да възкресяват мъртвите. Другите чудеса представени в евангелието имат по-дълбок смисъл, те подчертават свръхестествената мощ на Иисус като син Божи.
Матей възвеличава образа на Иисус, представя го като съвършен в неговата сила и доброта. Отминава с мълчание сцените от Евангелието от Марко, където Иисус е рязък или показва гнева си. Иисус е видян като месия, надарен със свръхестествени черти, който проповядва учението с тон благоговеен и изпълнен с религиозно достойнство.
Различията в отделните евангелия се основават на различието на аудиторията, на която първоначално са служили. Римокатолическата традиция поддържа становището, че Евангелието от Марко е било създадено в Рим, и като се вземат предвид езиковите критерии има доста основания за подобно твърдение. Евангелието е било предназначено преди всичко за прозелитите от езически произход, а не за юдеохристияните. Вмъкнатите в текста арамейски изрази с оригинално звучене винаги се превеждат на гръцки, както и авторът счита за нужно да обясни споменатите обичаи и обреди, свързани с юдаизма. Авторът много по-рядко от другите евангелисти се позовава на Мойсеевия закон и библейските пророчества. Тексът на евангелието носи признаците на компилативен, основан на различни писмени и устни източници. Той не звучи като биография на Иисус, а по-скоро като типичен труд с характер на катехизис. Марко не споменава нищо за произхода на Иисус, не споменава името на майка му, на предполагаемия му баща. Смята се, че във времето на създаването му настъпва възраждане на влиянието на апостол Павел сред последователите на Иисус. Една от задачите на евангелието е да бъде поставен акцента върху доброволно приетите страдания и смърт за изкупуването на греховете на човечеството. Все още не е определена ясно идеята за възкръсването. От оригиналния текст се разбира само, че Иисус го няма в гроба и че той трябва да се срещне с учениците си в Галилея. Заключителният откъс, който, който съдържа разказ за възкръсването и възвисението на небето е признат от учените за допълнително вмъкнат, добавен към първоначалния текст по късно. В Евангелието на Марко апостолите остават Иисус на Елеонската планина и повече не се явяват на сцената на събитията. Те не се осмеляват да застанат до кръста, когато техния любим учител издъхва. Това отсъствие прилича на съзнателно, мълчаливо обвинение. Усеща се и по-силния дух на борбеност срещу фарисеите, заклеймени като лицемерни набожници, които с интриги и измами погубват Иисус. Полемичен елемент се открива и по отношение на сектата на йоанитите, които почитали Йоан Кръстител като месия. Авторът на евангелието влага в думите на Йоан Кръстител противно твърдение: „След мене идва по-силен, отколкото съм аз, за когото не съм достоен, паднал на земята, да развързвам ремъка на сандалите му.” Евангелието на Марко премълчава раждането на Иисус, както и съпътстващите го свръхестествени събития, разказани така увлекателно от Матей и особено от Лука.
Езикът на Марко е по-прост, на места рязък и суров. Структурата на повествованието е по-свободна и произволна. И макар сбито, с пълен с простота стил Марко успява да изрази вярата, болката, обожанието, страха, изумлението от чудесата на Иисус, убедително доказващи божествения му произход. Това евангелие е най-кратко, действията се разгръщат бързо и драматично. Акцентът е сложен върху възвисеността на събитията и всеобхватната им символика.
За автора на третото Евангелие има много повече конкретни сведения, отколкото за другите евангелисти. По всяка вероятност той е бил гражданин на Антиохия, по народност грък. Смята се, че е бил лекар, занимавал се е с живопис, познавал и правото. По това време изповядването на християнската вяра се е смятало за престъпление, понеже последователите отказвали да въздават божествени почести на императора, както повелявал римския закон. Лука си поставя задачата да докаже, че християните не са врагове на държавата. Християнството не е някаква херметически затворена еврейска секта, а има универсален характер. Иисус е лекар и учител, който дарява с любов целия човешки род, носи му избавление от мъките и изкупление за първородния грях. Лука извежда родословното му дърво от Адам, а не само от Авраам, както прави това Матей. Иисус в изображението на Лука е изпълнен с дълбоко милосърдие към нещастните и ограбените от съдбата и безкомпромисен към онези, които с богатството си се издигат високомерно над другите. В неговата трактовка предсказаното царство божие няма да бъде на този свят, а ще е появи в духовното възраждане на човечеството. Така той опровергава виждането, че християните се противопоставят на държавата. Иисус казва: „А попитан от фарисеите кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано и няма да кажат-ето тук е или: на, там е. Понеже ето-царството божие вътре, във вас е.”/Лк..17,20-21/
В Евангелието на Лука се забелязват две основни тенденции – от една страна повествование, проникнато от полемична острота, а от друга емоционално отношение на автора към описваните събития, чувствителност, лиризъм, нежност към божествения учител. Евангелието се отличава с атмосфера, изпълнена с деликатност и обич. Дори децата и жените намират своето достойно място. В притчата за Мария и Марта, Иисус възстановява правото на жената на духовен живот, а когато учениците му не искат да допуснат децата до него той казва паметните думи: „Оставете децата да дохождат при мене и не им пречете, защото на такива е царството божие”/Лк.,18, 25/.
Библеистите обикновено определят Евангелието на Лука като най-поетичното в Новия завет. Той вгражда в повествованието повече елементи на чудеса, народни разкази. В неговото повествование Пилат три пъти се опитва да спаси Иисус от ожесточеността на еврейската тълпа. Авторът подчертава, че висшия представител на римската власт не е имал нищо против създателя на новата религия. Лука включва в текста си почти цялото Евангелие на Марко, но обработва заимствания материал, изглажда грубия стил, смекчава, идеализира. Прибавя към съчинението си предговор, в който споменава изворите и целите на съчинението си. Лука се смята за историк. Той единствен сред евангелистите се опитва да свърже хронологично живота на Иисус с историята на Римската империя, споменава поименно римските императори, включва направения по заповед на Квириний списък на населението. В текста се откриват и множество медицински термини, подсказващи начетеността на автора в тази насока.
Евангелията на Матей, Марко и Лука съдържат редица аналогии в представянето на събитията и в рисуване портрета на самия Иисус и дори в стила и фразеологията на повествованието. Те са основани на информации, които произхождат от идентични или близки източници. Матей и Лука своеобразно преработват Евангелието на Марко в съответствие с целите, които си поставят.
В очерка по „История на религията” проф.Зигмунт Понятовски привежда две статистически цифри, които наглед характеризират отношението между трите „синоптични евангелия” и евангелието на Йоан. Според него 8 процента от текста на Евангелието от Йоан е идентичен с този на синоптиците, останалите 92 процента от текста е изключително негов личен принос в повествованието за Исус. Когато говори за смисъла на евангелието от Йоан, големият религиозен реформатор Жан Калвин кава ,че това е ключът към разбирането на останалите евангелия. Неговото мнение изразява убеждението на много християнски мислители, които по един или друг начин твърдят същото.
Смята се, че авторът е родом от Палестина, защото описва много точно местата и разстоянията в нея. Той познава отлично Йерусалим и разказва за неговите забележителности отпреди разрушаването му през 70 г. , също така е запознат с юдейския социален живот и обичаи.
Йоановото евангелие се различава от другите три/синоптическите/ по отношение на географията и хронологията на събитията, както и по стила си. Най-важното географско различие е това, че той описва Христовите деяния в Ерусалим/останалите три евангелия описват събитията в Галилея/. По отношение на хронологията Йоановото евангелие добре допълва и уточнява другите разкази на евангелистите, в които няма точно отбелязване на времето. Многократното споменаване на периодични празници осигурява естествения фон на събитията в тяхната последователност. По отношение на Христовия образ също могат да бъдат забелязани някои различия. В Йоановото евангелие Исус присъства не само като Словото Божие, като посредник между Бога и творението/хората/, но и като човек: той се уморява, когато пътува през Самария/ Йоан, 4:6/; плаче при гроба на Лазар/Йоан, 11: 35/; изпитва жажда на кръста/Йоан, 19:28/. Освен това в Йоановото евангелие Христос се признава за Месия и е възприеман като такъв много по-рано, отколкото това става в синоптическите евангелия.
Четвъртото евангелие е най-мистично, концептуално и философско.
Още началото отправя читателя към сложния проблем за творческата сила на Божественото слово и взаимовръзката между Отеца и Словото. Първият стих обвързва творението със силата на Логоса и неговото изначално съществуване: В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог беше Словото./ Йоан, 1:1/
Този стих определя и темата на целия текст – Синът/Слово като част от Троицата/богословското разбиране за Бога/, словото на Сина/Новият завет между Бога и Хората/ и Слово за Сина/разказ за живота на Христос/.
Евангелието следва общата схема на разказа, но и демонстрира важни различия. Прави впечатление, че тука темата за чудесата не е така широко застъпена, а се засягат важни философски и нравствени проблеми. Поставя се и важния етически въпрос за морала на съдника, загатнат и в проповедта на Елеонската планина. Акцентът пада върху осъзнаването на собствената същност/ греховност/ и умението да прощаваш и да бъдеш смирен. Разказът за предателството и съдът над Иисус са в рамките на останалите евангелия. Последните редове изтъкват особеното място на Йоан/”любим ученик”/ сред другите ученици, авторът отбелязва собствената си роля сред избранниците.
По отношение на новозаветните текстове евангелието на Йоан заема централно място и запазва изключителен авторитет сред ортодоксалните кръгове на християнството и сред еретическите, както и генерира многочислени други текстове, религиозни, еретически, литературни.
Освен каноничните евангелия има и около тридесет апокрифни / извън канона/варианта: Апокриф на Яков, Протоевангелие на Яков, Евангелие от египтяните, Евангелие от евреите, Евангелие от евионитите, Евангелие от Варвара, Евангелие от Петър, Евангелие от Мария Магдалена, Евангелие от Никодим, Евангелие от Филип, Тайно евангелие от Марк, Евангелие от Тома, Евангелие от Лъжематей, Евангелие на дърводелеца Йосиф, Евангелие на Юда и други. Те са създадени между втори и четвърти век. Смята се , че са писани от гностици/ гностицизма е филососфско течение, което отразява виждания популярни в ранното християнство/. Едно от най-популярните е евангелието от Тома. То е открито 1945 г в Египет, написано на папирус, на коптски език и съдържа само поучения, приписвани на Иисус. Някои от притчите са познати от каноничните евангелия. В последните години нашумя особено много Евангелието на Юда, също на коптски език, датира се към трети век. То съдържа тълкование, противоречиво на казаното в каноничните евангелия. Според него Юда Искариотски е любим ученик, съратник и приятел на Исус. Божият син го окуражава да извърши предателството: „Ще надминеш всичките ми останали ученици, защото ще положиш в жертва човека, в когото съм облечен.”
Евангелията представят различни тълкувания на историята на Спасителя. Каноничните евангелия са базата на Христовото учение. Техните идеи поставят основите на християнската етика и култура.

kotence_91
03-22-2009, 12:59
http://download.http://www.teenproblem.net/school/173776/novozavetnite+knigi/ :)


За евангелията

Новият завет е втората част на Библията. Той е посветен на мисията на Сина Божи – Иисус Христос на земята и установяването на Църквата. Терминът Нов завет, подобно на Стария завет се свързва със значението – договор/съюз, обет/ между човека и Бога. Самото понятие се споменава на евангелската Тайна вечеря, на която Христос казва: „Взе чашата, и , като благодари, даде им, и рече: „Пийте от нея всички: Защото това е моята кръв на Новия завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете./ Матей26; 27-28; Марк 14; Лука 22:20/
Новият завет е „нов” договор – човекът няма сили да спаси сам себе си и затова е спасен от Богочовека, който поема греха на света. Изкупен е първородния грях, чрез кръстната смърт на Иисус Христос. Новият завет провъзгласява Благодатен Закон за цялото човечество. Той се състои от двадесет и седем книги, създадени от осем боговдъхновени писатели – Матей, Марк, Лука, Йоан, Петър, Павел, Яков и Юда. Както старозаветните, така и новозаветните книги могат да бъдат обособени в три групи – исторически, учителни и пророчески. Формирането на канона на Новия Завет продължава до четвърти век. Наред с признатите канонични съществуват и множество непризнати съчинения/ апокрифни/.
Съсредоточие на Новия Завет са четирите евангелия – на Матей, Марк, Лука и Йоан. Думата евангелие означава благовестие, а евангелист – благовестител. Тези четири книги излагат „радостната вест” за земното служение и учението на Иисус Христо, който се явява за спасение на човечеството. Евангелията са посветени на земния живот на Сина – Исус Христос.
За разлика от много древни текстове Новият завет има предимството, че е запазен в голям брой древни ръкописи. Така най-древният текст от евангелието на Йоан е датиран от първата четвърт на втори век и съдържа диалога на Исус и Пилат. Подобни папирусни фрагменти от периода втори до четвърти век са запазени с десетки. По съдържание тези стари фрагменти включват преди всичко най-популярните сюжети от новозаветните текстове. Макар да са посветени на Богочовека евангелията трудно могат да се определят като „биографии”, защото те се занимават изключително с последните две ,три години от неговия живот и особено с последната седмица. По точно те съдържат различни гледни точки и са предназначени за различни групи хора, на които да бъде известена Благата вест за идването на Спасителя Христос. Поради общността на темите и епизодите първите три евангелия се наричат синоптически, защото могат да бъдат четени и изследвани паралелно. Текстовете им съвпадат почти напълно – само 31 стиха от евангелието на Марко например не могат да се открият в другите две/ на Матей и Лука/. Интересно е, че точно евангелието на Марко се сочи за най-старо. Тъй като и четирите евангелия са изградени върху един и същ сюжет, но понякога се отличават в подробностите, те могат да се определят като един разказ, в който част от детайлите се повтарят, но са описани от различни гледни точки.
Времето на съставянето на евангелието от Матей се определя от изследователите в периода около 70 г. То е обърнато към еврейското общество. Съществуват сведения, че първоначалният вариант е бил писан на арамейски.
По своето занятие Матей бил митар, събирал данъци за римляните, което го правело ненавистен в очите на неговите съплеменници, но под влияние на Исусовата заповед/ Матей, 9:9; Марко,2:14; Лука, 5:27/ той става последовател на Христос и проповядва новото учение в Сирия, Етиопия, Персия, Мидия, Парфия.
В Евангелието присъстват много факти от юдейската традиция и терминология, за паричните отношения и топографията на Палестина – нещо, което потвърждава авторството на Матей. Новозаветните събития се разглеждат като осъществяване на старозаветните пророчества. Рождеството на Христос се свързва с пророчеството на Михей, неговото зачатие – с пророчеството на Исай, избиването на младенците – с пророчеството на Еремия. Отпратките към старозаветните събития наброяват повече от 60.
В текста се открива изкусна, симетрична композиция. Той е разделен на пет части:
1. Закон на Божието царство/гл.5-7/; 2.Проповедта за царството/гл.10:5-24/ 3. Растеж на царството/гл.13:3-52/ 4. Общението на царството/гл.18/ 5. Кралят на царството/гл.24-25/ Всяка от частите съдържа пет комплекса от проповеди на Христос, при което завършва с нещо като рефрен в почти идентични словесни формули.
Прологът описва родословието на Царя-Иисус Христос и завършва с епилог, който говори за страданието и победата на Царя/ гл.26 -28/
Евангелието на Матей се характеризира повече с практическатa си нравственост, отколкото с богословско вдълбочаване. В сравнение с евангелието на Йоан на планинската проповед е отделено много по-голямо място. Матей избягва да говори за божието величие. По-често той споменава „царството небесно”, отколкото „царството божие”.
Матеевото евангелие стои логично в началото на Новия завет, като набляга на връзката му със Стария завет. Според него всичко в живота на Иисус е последица от пророчествата от Стария завет. Матей подчертава есхатологичните елементи в учението на Учителя. Открива се типично апокалиптично описание на Страшния съд с мрачното изображение на осъдените на вечен огън грешници. Подобно на евангелията на Марко и Йоан, Иисус е представен като лекар-чудотворец, който не само лекува болните, но и който възкресява мъртвите. Дори когато изпраща на път дванайсетте апостоли, им поръчва не само да проповядват царството небесно, но и да лекуват болните и да възкресяват мъртвите. Другите чудеса представени в евангелието имат по-дълбок смисъл, те подчертават свръхестествената мощ на Иисус като син Божи.
Матей възвеличава образа на Иисус, представя го като съвършен в неговата сила и доброта. Отминава с мълчание сцените от Евангелието от Марко, където Иисус е рязък или показва гнева си. Иисус е видян като месия, надарен със свръхестествени черти, който проповядва учението с тон благоговеен и изпълнен с религиозно достойнство.
Различията в отделните евангелия се основават на различието на аудиторията, на която първоначално са служили. Римокатолическата традиция поддържа становището, че Евангелието от Марко е било създадено в Рим, и като се вземат предвид езиковите критерии има доста основания за подобно твърдение. Евангелието е било предназначено преди всичко за прозелитите от езически произход, а не за юдеохристияните. Вмъкнатите в текста арамейски изрази с оригинално звучене винаги се превеждат на гръцки, както и авторът счита за нужно да обясни споменатите обичаи и обреди, свързани с юдаизма. Авторът много по-рядко от другите евангелисти се позовава на Мойсеевия закон и библейските пророчества. Тексът на евангелието носи признаците на компилативен, основан на различни писмени и устни източници. Той не звучи като биография на Иисус, а по-скоро като типичен труд с характер на катехизис. Марко не споменава нищо за произхода на Иисус, не споменава името на майка му, на предполагаемия му баща. Смята се, че във времето на създаването му настъпва възраждане на влиянието на апостол Павел сред последователите на Иисус. Една от задачите на евангелието е да бъде поставен акцента върху доброволно приетите страдания и смърт за изкупуването на греховете на човечеството. Все още не е определена ясно идеята за възкръсването. От оригиналния текст се разбира само, че Иисус го няма в гроба и че той трябва да се срещне с учениците си в Галилея. Заключителният откъс, който, който съдържа разказ за възкръсването и възвисението на небето е признат от учените за допълнително вмъкнат, добавен към първоначалния текст по късно. В Евангелието на Марко апостолите остават Иисус на Елеонската планина и повече не се явяват на сцената на събитията. Те не се осмеляват да застанат до кръста, когато техния любим учител издъхва. Това отсъствие прилича на съзнателно, мълчаливо обвинение. Усеща се и по-силния дух на борбеност срещу фарисеите, заклеймени като лицемерни набожници, които с интриги и измами погубват Иисус. Полемичен елемент се открива и по отношение на сектата на йоанитите, които почитали Йоан Кръстител като месия. Авторът на евангелието влага в думите на Йоан Кръстител противно твърдение: „След мене идва по-силен, отколкото съм аз, за когото не съм достоен, паднал на земята, да развързвам ремъка на сандалите му.” Евангелието на Марко премълчава раждането на Иисус, както и съпътстващите го свръхестествени събития, разказани така увлекателно от Матей и особено от Лука.
Езикът на Марко е по-прост, на места рязък и суров. Структурата на повествованието е по-свободна и произволна. И макар сбито, с пълен с простота стил Марко успява да изрази вярата, болката, обожанието, страха, изумлението от чудесата на Иисус, убедително доказващи божествения му произход. Това евангелие е най-кратко, действията се разгръщат бързо и драматично. Акцентът е сложен върху възвисеността на събитията и всеобхватната им символика.
За автора на третото Евангелие има много повече конкретни сведения, отколкото за другите евангелисти. По всяка вероятност той е бил гражданин на Антиохия, по народност грък. Смята се, че е бил лекар, занимавал се е с живопис, познавал и правото. По това време изповядването на християнската вяра се е смятало за престъпление, понеже последователите отказвали да въздават божествени почести на императора, както повелявал римския закон. Лука си поставя задачата да докаже, че християните не са врагове на държавата. Християнството не е някаква херметически затворена еврейска секта, а има универсален характер. Иисус е лекар и учител, който дарява с любов целия човешки род, носи му избавление от мъките и изкупление за първородния грях. Лука извежда родословното му дърво от Адам, а не само от Авраам, както прави това Матей. Иисус в изображението на Лука е изпълнен с дълбоко милосърдие към нещастните и ограбените от съдбата и безкомпромисен към онези, които с богатството си се издигат високомерно над другите. В неговата трактовка предсказаното царство божие няма да бъде на този свят, а ще е появи в духовното възраждане на човечеството. Така той опровергава виждането, че християните се противопоставят на държавата. Иисус казва: „А попитан от фарисеите кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано и няма да кажат-ето тук е или: на, там е. Понеже ето-царството божие вътре, във вас е.”/Лк..17,20-21/
В Евангелието на Лука се забелязват две основни тенденции – от една страна повествование, проникнато от полемична острота, а от друга емоционално отношение на автора към описваните събития, чувствителност, лиризъм, нежност към божествения учител. Евангелието се отличава с атмосфера, изпълнена с деликатност и обич. Дори децата и жените намират своето достойно място. В притчата за Мария и Марта, Иисус възстановява правото на жената на духовен живот, а когато учениците му не искат да допуснат децата до него той казва паметните думи: „Оставете децата да дохождат при мене и не им пречете, защото на такива е царството божие”/Лк.,18, 25/.
Библеистите обикновено определят Евангелието на Лука като най-поетичното в Новия завет. Той вгражда в повествованието повече елементи на чудеса, народни разкази. В неговото повествование Пилат три пъти се опитва да спаси Иисус от ожесточеността на еврейската тълпа. Авторът подчертава, че висшия представител на римската власт не е имал нищо против създателя на новата религия. Лука включва в текста си почти цялото Евангелие на Марко, но обработва заимствания материал, изглажда грубия стил, смекчава, идеализира. Прибавя към съчинението си предговор, в който споменава изворите и целите на съчинението си. Лука се смята за историк. Той единствен сред евангелистите се опитва да свърже хронологично живота на Иисус с историята на Римската империя, споменава поименно римските императори, включва направения по заповед на Квириний списък на населението. В текста се откриват и множество медицински термини, подсказващи начетеността на автора в тази насока.
Евангелията на Матей, Марко и Лука съдържат редица аналогии в представянето на събитията и в рисуване портрета на самия Иисус и дори в стила и фразеологията на повествованието. Те са основани на информации, които произхождат от идентични или близки източници. Матей и Лука своеобразно преработват Евангелието на Марко в съответствие с целите, които си поставят.
В очерка по „История на религията” проф.Зигмунт Понятовски привежда две статистически цифри, които наглед характеризират отношението между трите „синоптични евангелия” и евангелието на Йоан. Според него 8 процента от текста на Евангелието от Йоан е идентичен с този на синоптиците, останалите 92 процента от текста е изключително негов личен принос в повествованието за Исус. Когато говори за смисъла на евангелието от Йоан, големият религиозен реформатор Жан Калвин кава ,че това е ключът към разбирането на останалите евангелия. Неговото мнение изразява убеждението на много християнски мислители, които по един или друг начин твърдят същото.
Смята се, че авторът е родом от Палестина, защото описва много точно местата и разстоянията в нея. Той познава отлично Йерусалим и разказва за неговите забележителности отпреди разрушаването му през 70 г. , също така е запознат с юдейския социален живот и обичаи.
Йоановото евангелие се различава от другите три/синоптическите/ по отношение на географията и хронологията на събитията, както и по стила си. Най-важното географско различие е това, че той описва Христовите деяния в Ерусалим/останалите три евангелия описват събитията в Галилея/. По отношение на хронологията Йоановото евангелие добре допълва и уточнява другите разкази на евангелистите, в които няма точно отбелязване на времето. Многократното споменаване на периодични празници осигурява естествения фон на събитията в тяхната последователност. По отношение на Христовия образ също могат да бъдат забелязани някои различия. В Йоановото евангелие Исус присъства не само като Словото Божие, като посредник между Бога и творението/хората/, но и като човек: той се уморява, когато пътува през Самария/ Йоан, 4:6/; плаче при гроба на Лазар/Йоан, 11: 35/; изпитва жажда на кръста/Йоан, 19:28/. Освен това в Йоановото евангелие Христос се признава за Месия и е възприеман като такъв много по-рано, отколкото това става в синоптическите евангелия.
Четвъртото евангелие е най-мистично, концептуално и философско.
Още началото отправя читателя към сложния проблем за творческата сила на Божественото слово и взаимовръзката между Отеца и Словото. Първият стих обвързва творението със силата на Логоса и неговото изначално съществуване: В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог беше Словото./ Йоан, 1:1/
Този стих определя и темата на целия текст – Синът/Слово като част от Троицата/богословското разбиране за Бога/, словото на Сина/Новият завет между Бога и Хората/ и Слово за Сина/разказ за живота на Христос/.
Евангелието следва общата схема на разказа, но и демонстрира важни различия. Прави впечатление, че тука темата за чудесата не е така широко застъпена, а се засягат важни философски и нравствени проблеми. Поставя се и важния етически въпрос за морала на съдника, загатнат и в проповедта на Елеонската планина. Акцентът пада върху осъзнаването на собствената същност/ греховност/ и умението да прощаваш и да бъдеш смирен. Разказът за предателството и съдът над Иисус са в рамките на останалите евангелия. Последните редове изтъкват особеното място на Йоан/”любим ученик”/ сред другите ученици, авторът отбелязва собствената си роля сред избранниците.
По отношение на новозаветните текстове евангелието на Йоан заема централно място и запазва изключителен авторитет сред ортодоксалните кръгове на християнството и сред еретическите, както и генерира многочислени други текстове, религиозни, еретически, литературни.
Освен каноничните евангелия има и около тридесет апокрифни / извън канона/варианта: Апокриф на Яков, Протоевангелие на Яков, Евангелие от египтяните, Евангелие от евреите, Евангелие от евионитите, Евангелие от Варвара, Евангелие от Петър, Евангелие от Мария Магдалена, Евангелие от Никодим, Евангелие от Филип, Тайно евангелие от Марк, Евангелие от Тома, Евангелие от Лъжематей, Евангелие на дърводелеца Йосиф, Евангелие на Юда и други. Те са създадени между втори и четвърти век. Смята се , че са писани от гностици/ гностицизма е филососфско течение, което отразява виждания популярни в ранното християнство/. Едно от най-популярните е евангелието от Тома. То е открито 1945 г в Египет, написано на папирус, на коптски език и съдържа само поучения, приписвани на Иисус. Някои от притчите са познати от каноничните евангелия. В последните години нашумя особено много Евангелието на Юда, също на коптски език, датира се към трети век. То съдържа тълкование, противоречиво на казаното в каноничните евангелия. Според него Юда Искариотски е любим ученик, съратник и приятел на Исус. Божият син го окуражава да извърши предателството: „Ще надминеш всичките ми останали ученици, защото ще положиш в жертва човека, в когото съм облечен.”
Евангелията представят различни тълкувания на историята на Спасителя. Каноничните евангелия са базата на Христовото учение. Техните идеи поставят основите на християнската етика и култура.

devil4e_kiss4e
03-22-2009, 15:17
Много благодаря Tedi4ka :)

morto
03-23-2009, 12:04
айде помагайте 8)
http://zamunda.pomagalo.com/download/116400/#materialzaglavie
http://zamunda.pomagalo.com/download/2814/

cecko_boy
03-23-2009, 12:36
http://download.pomagalo.com/273647/baii+gano+tipichen+socialen+ili+nacionalen+geroii/
Можеш ли да ми го изтеглиш

Tedi4ka
03-23-2009, 13:26
айде помагайте 8)
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/116400/#materialzaglavie
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/2814/

ИНСТРУМЕНТИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЛИНЕЙНИ РАЗМЕРИ

Измервателната линия се използва за измерване на дължини. Изработва се от инструментална стомана с дължина до 2 метра, разграфена на сантиметри и милиметри. С нея се измерва като се поставя нулевото деление да съвпадне с единия край на предмета, и се отчита дължината по делението, което съвпада с другия му край. Ако този край не съвпада точно с някое деление, частите от милиметъра се отчитат приблизително.

Ролетката се използва за измерване на дължини до 20 m. Намира приложение най-много в строителството. Изработва се от пружинна стоманена лента. Разграфена е на метри, сантиметри и милиметри. За по-лесно пренасяне се навива върху подходящо оформен носач, кутия и др., от където носи и названието си.

Шублерът е широко използван измервателен инструмент в машиностроенето. Служи за измерване на външни и вътрешни размери, дълбочини на отвори и дължини на детайли. Конструктивно той е оформен с използване на нониус – спомагателна скала за по-точно отчитане на дробни части от деленията на основната скала. С нониуса се постига точност на измерването до 0,1, 0,05, 0,02. Най-голямо приложение намират шублерите с дължина от 120 до 300 mm. Изработват се шублери с дължина до 2000, а за специални случаи и до 4000 mm.
Съставните части на шублера са разграфена линия и плъзгач, челюсти за измерване на външни размери и съответно за измерване на вътрешни размери. За измерване на дълбочини на отвори служи линийката към плъзгача, която се движи по обратната страна на разграфената линия. Линията е разграфена в сантиметри и милиметри. Върху скосената част на плъзгача срещу деленията на награфената линия е нанесена скалата на нониуса. Той е с дължина 9 mm и е разделен на 10 равни части. Следователно всяко деление от нониуса е равно на 0,9 mm и се различава от деленията на линията с 0,1 mm. При допрени челюсти една към друга нулевите деления на линията и нониуса съвпадат.
За да се измери даден детайл, е необходимо чрез придвижване на плъзгача челюстите на шублера да го обхванат и да се застопорят. Шублерът се снема и размерът се отчита по делението на разграфената линия, с което е съвпаднало нулевото деление на нониуса. Например, ако е съвпаднало с 38-то деление, размерът е 38 mm. ако нулевото деление на нониуса е попаднало между две деления на основната скала, размерът се отчита, като към целите милиметри се прибави и дробна част от милиметъра. Тази част се отчита по това деление на нониуса, което е съвпаднало с едно от деленията между линията. Например, ако нулевото деление на нониуса е попаднало между 38- и 39-о деление на линията, размерът има 38 цели милиметри и 0,3 mm, ако 3-то деление от нониуса е съвпаднало с деление от линията. Отчетеният размер е 38,3 mm. Този шублер има точност на измерване 0,1 mm.
За измерване на детайли с по-голяма точност служат шублерите с повишена точност на отчитане – 0,05 и 0,02 mm. Отчитането на части от милиметъра с тези шублери става по нониус с дължина за първия 39 mm, разделена на 20 равни части, а за втория 49 mm, разделена на 50 равни части. Този шублер има по-сложно устройство. Неговите съставни части са разграфена линия с челюсти, плъзгач с челюсти и хомут. Последният е свързан с плъзгача посредством винт и гайка. Плъзгачът и хомутът се застопоряват към линията с винтовете. Върху рамката на плъзгача е нанесен нониусът. Хомутът служи за точно нагласяване на шублера на желан размер чрез въртене на гайката върху винта. За целта е необходимо най-напред да се застопори хомутът на линията чрез винта. Посредством челюстите се измерват само външни размери, а с другите две – и външни и вътрешни размери. При измерване на вътрешни размери трябва към отчетеното показание на шублера да се прибави числото 10, тъй като всяка челщст е широка 5 mm. при плътно допрени една до друга челюсти нулевите деления на нониуса и основната скала и 50-о деление на нониуса с 49-о деление на основната скала съвпадат. Всяко деление на нониуса е равно на 49:50 = 0,98 mm и се различава от делението на линията с 0,02 mm.
На същия принцип са устроени шублерът-дълбокометър, предназначен за измерване на дълбочини, и шублерът-зъбомер, с който се измерват едновременно височината и дебелината на зъба на зъбни колела.
Шублерите се изработват от инструментална стомана. Измервателните им повърхнини се закаляват повърхностно, за да не се износят лесно.

Микрометърът се използва за измерване на външни размери с точност до 0,01 mm. Изработват се микрометри за измерване на размери от 0,01 до 1600 mm. Обхватът на измерване с един инструмент е 25 mm.
Микрометърът се състои от скоба, пета, вътрешна втулка, микрометричен винт, външна втулка, тресчотка и застопоряващо устройство. Върху стеблото надлъжно е нанесена скала с деления в милиметри (през 0,5 mm). Върху конусната част на вътрешната втулка е нанесена кръгова скала с 50 равни деления за отчитане на дробни части от милиметъра. При един оборот на външната втулка микрометричният винт се премества на 0,5 mm, а при завъртане само на едно деление на кръговата скала винтът ще се премести на 0,5/50 = 0,01 mm.
За да се измери един детайл, той трябва да се постави между петата и микрометричния винт. Чрез въртене на втулката и тресчотката винтът се допира плътно към детайла и се застопорява с устройството. Микрометърът се снема и върху скалата на стеблото се отчита размерът през 0,5 mm, а по кръговата скала на втулката – дробните части от милиметъра през 0,01 mm. Например по линейната скала е отчетена дължина 28,5 mm, а по кръговата 0,28 mm. Тогава размерът ще бъде равен на 28,78 mm.
Други видове микрометри са микрометър-въртомер, микрометър-дълбокомер и микрометър-резбомер.
Микрометърът-въртомер има същото принципно устройство, както обикновеният микрометър. Конструктивно той е оформен без стоманена скоба. С него се измерват отвори с диаметър над 30 mm. по-големи размери се измерват, като към него се завинтва удължител с точно определена дължина. Към отчетения размер по скалата на инструмента се прибавя дължината на удължителя. Точността на измервана с микрометър-въртомер е 0,01 mm.
Микрометърът-дълбокомер се състои от опора, съединена неподвижно с вътрешната втулка, в която се движи стеблото на микрометричния винт, и застопоряващото устройство. За измерване на големи дълбочини се използват удължители на стеблото с точно определена дължина. Последната трябва да се прибавя към отчетения размер.
Микрометърът-резбомер се използва за измерване на средни и вътрешни диаметри на външни резби. За всеки вид резба се използват сменяеми накрайници, които се поставят в отвора на петата и стеблото на микрометричния винт. Този микрометър се настройва на нула чрез преместване на петата посредством втулката. Точността на измерване и при този микрометър е 0,01 mm.

Tedi4ka
03-23-2009, 13:28
айде помагайте 8)
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/116400/#materialzaglavie
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/2814/

Университет по архитектура, строителство и геодезия
Катедра “Физика”

Студент: Димитър Стефанов Герашки
Специалност: ССС Група: 1 Ф№13121


Тема: Измерване на дължини с различни уреди

Протокол: №5




Дата:......................... проверил:....................
гр. София /Георгиева/





Теоритична част

Измервания с помощта на нониуси.
Нониусът е приспособление, което се поставя към дадена скала и служи за по точно отчитане на дробни части от най-малкото скално деление. Праволинейният нониус е малка линия АВ, прикрепена към мащабната, която може леко да се плъзга по дължината и (фиг.1). На тази линийка е нанесена скала, съдържаща n деления (10, 20, 50), които покриват n-1 най-малки деления от мащабната линийка. Ако означим големината на на-малкото деление с а, това на нониуса с в, то

bn = (n-1)a

или големината на нониусното деление спрямо мащабното е

b = (n-1)a/n

Разликата между мащабното и нониусното деление се нарича константа на нониуса

a-b = a/n = k

Тази величина определя максималната грешка на нониуса. При произволно положение на нониуса относно мащаба едно от деленията на нониуса съвпада с някакво от мащабното деление. Отчетът по нониуса се основава на способността на окото да фиксира това съпадение ж деленията на нониуса и мащаба. Първата задача при измерване с уред,снабден с нониус, е да се определи големината на най-малкото мащабно деление и броя на нониусовите деления n и да се пресметне константата на нониуса. Дължината l на един предмет се определя, като се постави началото на мащабната линия да съвпада с единия край на предмета, а другия му край с началото на нониусовата скала. По мащабната скала се отчита целия брой скални деления N до началото на нониусовата скала: останалата дробна част x от мащабното скално деление се определя по нониусовата скала по формулата x = n1.k , където n1 е поредния номер на нониусовото деление, което съвпада с кое и да е мащабно деление. Следователно дължината е:

L = N.a + n1.k



Фиг.3 фиг.4

Шублер (фиг.3) Състои се от две части,плъзгащи се една спрямо друга. На едната С е нанесена мащабната скала, а на другата Д-нониусовата. Двете части са снабдени с челюсти АВ и PQ за измерване на външни и вътрешни диаметри. Към нониусовата част е прикрепен плъзгач Е за измерване на дълбочини. Когато съответните челюсти за допрени, нулевите деления на двете скали съвпадат.

Микрометър (фиг.4) Едната част А от него има форма на полудъга, в която измервания предмет d се притиска меьду един микрометричен винт В и срещулежащата основа С. Притискащите повърхности на винта и основата са прецизно изработени плоскости, перпендикулярни на оста на винта. Ходът на винта р е 0.5 mm или 1.0 mm. На външния край на винта е прикрепен барабан S, върху ръба на който е нанесена скала с n деления (50 или 100). Барабанът обхваща неподвижно закрепен за дъгата цилиндър L , по дължината на който е нанесена милиметрова скала. По тази скала се отчита размера на предмета само в цяло число скални деления (0.5 или 1.0mm), а по кръговата-скалата върху барабана – остатъкът в стотни части от милиметъра. Линейното преместване на винта при завъртането му на едно скално деление на кръговата скала се нарича константа на микрометъра k = p/n, която почти при всички микрометри е 0.01 mm.





Eкспериментална част

1.Измерване с прав линеен нониус.
Да се определи константата на правия линеен нониус и да се определи дължината на металната пръчка. Да се запишат крайните резултати с абсолютна и процентна грешка.
к = 10 – 9 = 1mm = 0,1cm
l = 17 + 5.0,1 = 17,5cm l = (17,5 ± 0,1)cm
Δl=0,1cm l = 17,5 ± 0,6%
Δl/l = 0,1/17,5 = 0,006 = 0,6%

2. Измерване с шублер
Да се определи константата на нониуса на шублера и да се измерят еднократно външен диаметър, вътрешен диаметър и дълбочината на дадено тяло. Крайните резултати да се запишат с абсолютна и с процентна грешка.
к = 0,05mm

а)измерване на външен диаметър
D = 24 + 3.0,05 = 24,15mm

б)измерване на вътрешен диаметър
d = 19 + 10.0,05 = 19,5 mm

в)измерване на височина
h = 9 + 13.0,05 = 9,65 mm

ΔD = 0,05mm D = (24,15 ± 0,05)mm
ΔD/D = 0,05/24,15 = 0,002 = 0,2% D = 24,15 ± 0,2% mm

Δd = 0,05mm d = (19,50 ± 0,05)mm
Δd/d = 0,05/19.5 = 0,003 = 0,3% d = 19,50 ± 0,3%

Δh = 0,05mm h = (9,65 ± 0,05) mm
Δh/h = 0,05/9,65 = 0,005 = 0,5% h = 9,65mm ± 0,05%

3.Измерване с микрометър
Да се измери многократно диаметъра на метална пръчка. В резултат измерването се получават:

- 10 стойности на диаметъра на пръчката, получени в различни места и направления на пръчката.

№ di mm Δdi.10-3mm (di)2.10-6mm
1 3,74 -8 64
2 3,74 -8 64
3 3,75 2 4
4 3,75 2 4
5 3,76 12 144
6 3,73 -18 324
7 3,75 2 4
8 3,75 2 4
9 3,75 2 4
10 3,76 12 144



- средноквадратична грешка на метода

- проверка за груби грешки. За целта се образува интервалът и се проверява дали всички резулатати попадат в интервала.

- средноквадратична грешка на средния разултат

Tedi4ka
03-23-2009, 13:29
http://download.http://www.teenproblem.net/school/273647/baii+gano+tipichen+socialen+ili+nacionalen+geroii/
Можеш ли да ми го изтеглиш

Бай Ганьо – типичен социален или национален герой

В прочутите си преразказно – биографични работи П. Зарев уверено и едностранчиво определя Бай Ганьо като „ символ на простащина „ и така елементаризира този богат, колоритен и развиващ се образ, поставяйки го в калъпа на " типичен " представител на една класа, която в края на миналия век все още не е оформена ( поне у нас ) духа и бита си. С неговата лека ръка тази профанизация и до днес затормозява мисленето на учениците и консервира този динамичен, диалектически развиващ се герой на своето време.
С леката уста на хората пък, Бай Ганьо в превърнат в символ на "българщината " , на всичко неприятно и порочно, свързани с лошите страни от бита и културата на народа ни. Така изключително самокритичното чувство на българския народ. Така изключително самокритичното чувство на българския народ ни изиграва лоша шега и днес едва ли не всичко отнасяме към понятието " байганьовщина ",
забравяйки, че малокултурността, безочието, грабителския егоизъм не са черти на една нация или култура, а на отделни индивиди.
Бай Ганьо не е нито благороден рицар, нито злокобен демон. Той е носител на типичните за времето и народа ни тогава черти. Неговата страст за " файда " и " келепир " е сплетена със съкровеното желание всичко да бъде " скрито - покрито " , под воала на " европейското " , светското… както ги разбира той.
След Освобождението нашата нация също се е устремила " към Европа ".
Първопроходците тогава са двама – писателят моралист и идеалист Алеко Константинов и неговият измислен, но достоверно – реалистичен герой, за съжаление : постоянен негов спътник.
И двамата с труд се аклиматизират в непознатата обстановка, трудно свикват с чуждия бит и култура. Алеко обаче, европейзирайки възгледите си, запазва здравите народни идеали и от скептично – хуманистична гледна точка прави реалистични оценки на видяното и преживяното, но възприема новия свят с готовността на наивно – възхитения Бай Ганьо. Той смело и аргументирано отхвърля всичко, което не отговаря на българската душевност. Нека си спомним възхищението му от техническия прогрес и хуманистичния му страх за хората, превърнати в "чекове на една машина ",
от която " капят долари " , и протеста на търсещия друг, духовен прогрес човеколюбец – " Е, ами кога ще живеем ? " (" До Чикаго и назад " ).
Този проблем не стои обаче пред Бай Ганьо. Неговият път също води към западната цивилизация, но целта му е друга – да натрупа капитал ( по европейски казано ), да удари келепира ( уточнено по ориенталско – балканските маниери ). И тогава идва сблъсъкът с новия бит, с неговите порядки. Именно това често е сочено като проява на простащина, на "байганьовщината" . Наистина този сблъсък е смешен, и грозен, и трагичен понякога. Но не винаги е елементарно – ограничен в определението "простащина" , " българска работа" , " балкански субект" .
Често дават като пример за " байганьовщина" още първата ни среща с героя – гонитбата на влака с килимчето, неплатената бира, безочливото отхвърляне на плахия намек да си плати. Нека анализираме този момент с помощта на психологията. Видял, че влакът внезапно тръгва, героят се втурва подире му. Балканска простотия? Категорично – не! Кой не би изпаднал в стресово състояние, когато вижда как НЕГОВОТО имущество изчезва? Бай Ганьо просто НЕ ЗНАЕ, че влакът прави маневри. Нима можем заради НЕЗНАНИЕТО да го обвиним в ПРОСТАЩИНА? Нашият герой няма да закъснее да прояви " байганьовщината" си. И то още в този епизод. Когато Стати с плаха надежда му споменава, че е платил вместо него, Бай Ганьо отговаря спокойно и уверено: " Имал си бол пари – платил си я!" . Това е безочливо – наглата простащина, това е търсене на "келепира" и в дребната печалба! Алеко и Бай Ганьо тръгват с различни мисии към Европа – познавателна за автора, печалбарска за героя. Нашият " герой на новото време" е тръгнал с ясна цел да има " файда " , независимо средствата, които той наистина не подбира. Много българи и преди, и след Освобождението пътуват с тази цел – печелене на пари, но Бай Ганьо практически няма ограничение на средствата, на методите, нито от морална, нито от етична гледна точка. Затова и нормалното за един гурбетчия пестене той превръща в дребнава алчност. Той категорично отказва да се храни в ресторанта и това е логично – защо да харчи пари, когато е тръгнал да ги печели. Но използвачеството му при пътуването до Прага е открита " байганьовщина " . Такова е "гостуването" му у Иречек.Натрапничеството, безочливите и открито просещи покана ласкателства, грубото му интимничене, нахалното предлагане на лютите чушки ( това е чиста проба опит за налагане на чужд обичай в дома ) – да изброявам ли? Но и тук трябва да сме внимателни с определението за "байганьовщина" . Ето – Бай Ганьо " не може да поеме право чинията със супата… и изля доста от нея върху масата. Додето му попречат, той събира една част от нея с лъжицата и я изсипва в чинията си. "А ето и друг случай - " Нахрани се Бай Ганьо… изтърси трохите в шепата, глътна и тях… " Грозно, нали? Всеки цивилизован човек днес, а и вчера, ще отрече тези "маниери." Нека обаче не забравяме, че Алеко е не само сатирик, а и народопсихолог. Не може по друг начин да се нахрани един човек, произлязъл от бедната българска земя, където водеща е поговорката: " Никой не е по – голям от хляба" .Да, Бай Ганьо ( ние не знаем миналото му! ), по всяка вероятност, не е хващал сърпа, не се е къпала снагата му в пот, но… все пак е потомък на този народ, нали? И ако това той прави, за да пести хляба, няма извинение за прочутата сцена в двореца – " …ами като зех, че си наблъсках джебовете с пасти…" Това внимателно разделяне на постъпки, плод на практичния и уважителен към труда бит на българина, и прояви – резултат на едно получено по – късно порочно възпитание, ни помага да разберем и да се възхитим на този колоритен и диалектически развиващ се литературен образ.
Така наивността и незнанието на българина, прекрачил за първи път родните граници, се смесват с наглостта и келепирджийството на алчния грабител – символ и строител на новата епоха. Той е представител на една тепърва изграждаща се класа, която ще надмогне, поне външно грубостта и недодялаността на байганьовщината, ще скрие пороците си зад воала на маниерен морал, ще прибере алчните си нокти в елегантни ръкавици. И Бай Ганьо или поне синовете му ще се научат на светски маниери, няма повече да пенят водите и в немската баня, и в обществения живот на родината, а тихо и благопристойно ще вземат своето. Всъщност този епизод в банята също заслужава вниманието ни. Упрекват нашия герой, че се държал неприлично. А той просто е свикнал да се къпе в реката, на простор и широта. Е, не всичко говори, ако не за страст, то поне за влечение към къпането ( прословутите шарки на краката ), но… И в операта Бай Ганьо отива с бозавите дрехи, просто защото такова е " приличното" облекло в България по негово време.
Простащината на героя излиза винаги на преден план, когато той се опитва да въведе СВОИ правила в един вече уреден, при това логично и закономерно, ЧУЖД свят. НЕПОЗНАВАНЕТО на тези правила води до комични ситуации, но грубото, безочливото и безцеремонното отношение към тях е именно " байганьовщината" .
И нека не забравяме отношението на автора към героя " Съзнах… че той е отвратителен скъперник, егоист, лигав хитрец, лицемерен експлоататор, грубиян и простак до мозъка на костите си… Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на груба среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив… проявил досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която чака само морален импулс, за да се превърне в жива сила …"
Бай Ганьо е символ не на българската простащина, а на простащината на наглия, самоуверен и безскрупулен новобогаташ, парвеню сноб. Което и прави, за съжаление, героя на Алеко Константинов тъй познат и съвременен.

cecko_boy
03-23-2009, 13:58
Мерси много :П

strahotnata
03-23-2009, 15:52
http://download.pomagalo.com/108797/politicheski+partiii/?search=10467208&po=8

http://download.pomagalo.com/35782/politicheski+partiii/?cfr=53394

Може ли да ми изтеглите тези две есета? Предварително благодаря!

Tedi4ka
03-23-2009, 15:54
EСЕ - ПОЛИТОЛОГИЯ




ТЕМА:

ЛИБЕРАЛНИ,
КОНСЕРВАТИВНИ,
ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ,
ЕВРОКОМУНИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ.
ИДЕИ,ПРИЛОЖИМОСТ.


Съставител: Ръководител:
Калин Цветков гл.ас.Йонко Йотов




ЛИБЕРАЛНИ ПАРТИИ

Либерализмът като политическа теория за държавата и обществото има дълга и многопосочна традиция в европейския обществен живот и по-конкретно в политическата практика на европейските държави. Основни либерални ценности като свободата на личността, защитата на правата на човека, свободната икономическа инициатива, конкурентността, както и политическата активност на отделните граждани отдавна са се превърнали в неотменим фактор за развитието на съвременния демократичен свят.
Подобно на други идеи, превърнали се в основополагащи за изграждането на съвременните общества, либералната идея (от латински liber - свободен) възниква и се развива от философията на европейското Просвещение. Първоначално тя изразява противопоставеността спрямо абсолютистките режими в Европа, както и спрямо светската власт на църквата. Либерализмът се развива като философия на свободата, която постепенно придобива характер на политическа теория за държавата, икономиката и обществото, която отстоява вярата в свободата на отделния индивид и в прогреса. Ето защо произволът, упражняван от господстващия през XVIII век абсолютизъм, който ограничава индивидуалните права и инициативност, е разглеждан като несъвместим с идеята за свободно общество. Застъпниците на либералната идея настояват отделният индивид да бъде освободен от опеката на държавата, като изхождат от убеждението, че човекът е разумно същество и че съвместният живот на гражданите, подчинен на икономическите пазарни механизми и конкуренцията, е най-благоприятен както за защита на отделните интереси, така и за интересите на общността. Те вярват, че по този начин се гарантира и оптималното функциониране на обществения ред.

Разделение на властите, парламентаризъм, свобода на словото

След превръщането си в организирано политическо движение през XIX век стъпка по стъпка либералите полагат основите на модерната конституционна държава. Основният им стремеж е свързан с утвърждаването на разделението на властите, което да залегне в основата на конституциите, с избираемото представителство на народа в парламент и със свободата на пресата. Те се обявяват срещу цензурата, упражнявана в абсолютистките държави, както и за свобода на сдруженията и събранията. С политическите си действия либералите ограничават властта на монарсите и се противопоставят на светогледните и религиозни предразсъдъци. На практика те успяват да разчистят пътя за развитие пред отделния гражданин, както и да положат правовите основи за защита на човешкото достойнство и права, които днес разпознаваме в конституциите на демократичните държави. Ето защо можем да твърдим, че с развитието на конституционната държавност в Европа през XIX век либерализмът успява да доведе до изчезване на абсолютистките монархии. Що се отнася до един от другите важни лостове за обществено въздействие – религията и нейните институционални форми, - макар представителите на класическия либерализъм да изграждат своята морална философия върху ценности, защитавани от протестантската теология, в същото време те считат, че религиозните убеждения са въпрос от личната сфера, както и че проектирането им върху обществения живот трябва да бъде ограничено. Поради тази причина либералите отстояват разделението между държава и църква, както и принципната неограниченост в развитието на науките и изкуствата.
Своя политически живот либералната идея започва преди всичко във Великобритания и Шотландия. Тук нейните застъпници изхождат от убеждението, че защитата на частната собственост е основа за материалното и социално благополучие на гражданите. Либералите разглеждат свободното състезание между възможностите на отделните индивиди като оптималния инструмент за управление и развитие на икономическия, респективно обществения живот. За да бъде възможна подобна свободна конкуренция, основна предпоставка е отсраняването на пречките, които държавата поставя пред състезаващите се. Класическите либерали защитават тезата, че свободният пазар по принцип осуетява монопола, като в дългосрочен план води до относително равно разпределение на собствеността. Ето защо според тях държавата трябва да се грижи за създаването и спазването на законите, но не бива да се намесва в икономическото развитие като преразпределя благата чрез данъци и задава ограничения на капитала.

Политически вълнения и революции в Европа през 1848 г.

Интензивен политически живот в европейската история либералните идеи придобиват най-вече през XIX век. Промяната на обществено-политическите условия, резултат до голяма степен от засиленото икономическо развитие, поражда напрежение в европейските общества след решенията на Виенския конгрес (1814-1815), които утвърждават политическото статукво на континента.Едно от проявленията на това напрежение е революцията във Франция от 1830 година, завършила с успех за представителите на либералната буржоазия, които се противопоставят срещу участието единствено на наследствени поземлени собственици в управлението и получават достъп до ключови сфери на управлението.
Икономическите трудности, безработицата, както и провежданата консервативна политика от страна на правителствата водят в средата на XIX век до политически вълнения и създават опозиционни настроения в почти всички европейски страни. През 1848 година тези настроения намират израз в поредица от революции, които отново започват от Франция. Тук през февруари същата година исканията за всеобщи и равни изборни права и за социални придобивки водят до всеобщи демонстрации. След това правителството ги забранява, в Париж избухва всеобщо въстание, кралят Луи-Филип абдикира, а Франция е провъзгласена за република. Скоро обаче буржоазията, която се страхува от социалистическа ориентация на обществото, се отдръпва от протестите и демонстрациите биват потушени.
В други страни, като Германия и Италия, към исканията за парламентарни реформи в управлението и повече граждански свободи през 1848 година се прибавя и незадоволеният копнеж по национално единство и независимост. Постигането им обединява почти всички слоеве на населението. Основен двигател на революциите от средата на века в тези държави се явява именно либералната буржоазия, стремяща се, от една страна, да извоюва своята равнопоставеност спрямо аристократичните елити, а от друга – да парира влиянието на зараждащото се работническо движение. И ако първоначално заедно с работниците и радикалните демократи либералите се застъпват за премахване на привилегиите на аристокрацията, то след 1848 година, особено в Германия, буржоазията постепенно измества вниманието си от правовото конституиране на държавността и се обвързва с идеите на национализма. Закъснялото политическо обединение и икономическата изостаналост на страната, както и силната монархическа власт пречат в Германия да се изгради либерална традиция, подобна на тази във Франция и Англия. Въпреки това свиканият във Франкфурт на Майн своеобразен предпарламент, чиято цел е приемане на германска държавна конституция и на програма за национално обединение, води до обединяване на политическите интереси на различни слоеве от населението. През 1849 година конституцията е факт и в нея залягат защитата на личната свобода и равноправието, свободата на развитие на икономическия живот и промишлеността, свободата на преселването, гарантират се правата на гражданите при арест, при съдийски и полицейски посегателства, свободата на печата и на вероизповеданията, на науката, както и свободният избор на професия. По този начин се слага началото на една традиция, която е продължена от Ваймарската конституция от 1919 година и от основния закон на Федерална република Германия, приет през 1949 година.

“Либералната ера”

В повечето европейски държави либералните идеи намират поддръжници най-вече сред икономически влиятелната буржоазия, сред определени интелектуални кръгове, представители на свободните професии и администрацията. Ето защо през втората половина на ХІХ век започва “либерална ера” не само в областта на образованието и науките, но и в икономическо отношение. Построени са множество фабрики, индустриални предприятия, железници, банки, строителни и осигурителни дружества, в резултат от което най-вече в големите градове настъпват сериозни промени в социалната стратификация. Те са причина в някои отношения либералите да отстъпят позиции пред набиращите сила християнсоциално и социалдемократическо работническо движение.
Въпреки известни неуспехи може да се каже, че през 60-те и 70-те години на ХІХ век либералната буржоазия в Европа затвърждава своето политическо влияние. Така например идеите на основаната във Великобритания през ХІХ век либерална партия, която е продължение на партията на едрите собственици на земя и богатите търговци (виги), получават голям тласък в своето развитие с кабинета на Уилям Гладстон (1868-1874), който успява да превърне партията в една от най-влиятелните представителки на либералното движение в Европа през ХІХ век. Основни теми в неговата политика са развитието на свободната търговия, което да обслужва интересите на буржоазията, разширяването на избирателните права, изработването на закони за защита на детето, както и за защита на правата на бедните, развитието на трудовото законодателство, реформите в местното самоуправление, развитието на образованието и юриспруденцията, активната външна политика. До Първата световна война либералната партия се счита за втората по големина партия на Острова и играе значителна роля в британската политика.
С развитието на индустриалната революция и с появата на т.нар. социален въпрос, касаещ положението на работниците, класическият либерализъм започва постепенно да губи своето политическо влияние. През първите години на ХХ век партийно организираните либерални формации отстъпват пред социалдемокрацията, както и пред нелибералните политически движения.


Перспективи след 1945 година

Въпреки политическите сътресения, които Европа преживява между двете световни войни, правово-институционалните придобивки на либерализма се запазват и стават основа за изграждането на гражданското общество в Западна Европа след 1945 година. Традициите на либерализма продължават да влияят както върху идеите на християндемократическите партии в икономическо, така и върху социалдемократическите партии в политическо отношение. В духа на своите предшественици новосъздадените либерални партии се застъпват за повече свобода на гражданите, за демократизиране на обществото, като в същото време се противопоставят на държания протекционизъм. Днес либералите не подценяват и новите заплахи пред свободата в съвременното общество, като например ограниченото участие в развиването на демократичната държава, по-малките шансове човек сам да определя своя живот, по-ограничените възможности за сигурно работно място, както и зависимостта от колективната система за сигурност и бюрокрацията.
В наши дни основният дебат вътре в либерализма се води главно между неокласическите либерали и съвременните социални либерали, които често са на принципно различни позиции.
Основните съвременни либерални ценности са свобода, плурализъм, равенство и справедливо разпределение.
Плурализмът гарантира на индивидите в либералното общество възможността да избират, приемат и комбинират съществуващите многообразни разумни ценности и концепции и свободата, от тях, да конструират свои разбирания за добър живот и да живеят според тях.
Свободата позволява на индивидите да избират от безбройните концепции за добър живот, гарантирани им от плурализма. Либералният стремеж към свобода обаче не е безусловен, индивидуалната свобода се ограничава от условието, че нейното упражняване не бива да пречи на свободата на другите индивиди. Именно тук се проявява и ролята на държавата като “нощен страж”, формулиращ и контролиращ спазването на общовалидните и общоприетите формални правила за поведение.
Съвременните либерали обръщат особено внимание на позитивната свобода – възможността за разумен избор. Те често признават, че съществуването на свободата е възможно само в цивилизовани условия. Това е причината, караща либералите да смятат, че трябва да се борим с невежеството, неграмотността, болестите, бедността, несигурността и всички външни фактори, които карат индивидите да действат неавтономно.
Човешките права са друга от основните ценности, най-общо те защитават условията, необходими за функционирането на човешките същества. Те определят областите, чието нарушаване е недопустимо, тъй като съставляват един минимум от изисквания за човешкото благополучие.
Либералите са единодушни, че във фундаментално отношение всички човешки същества са равни и би трябвало да бъдат третирани по еднакъв начин и произволното неравенство е най-малкото морално отблъскващо. Всички човешки същества заслужават равна защита и уважение на техните права и единството положение, при което неравностойното отношение и защита са обосновани е само тогава, когато се изисква защита на човешките права като цяло.
Либерализмът е естественият противник на тоталитаризма. Затова хората, които бяха опозиция на комунизма в бившите социалистически страни, в това число и България, естествено се приемаха за либерали. Гражданското общество от дисиденти по време на старата система се конституираше като опозиция на тоталната, репресивна държава, главно на базата на либералните ценности. Това бяха и основните ценности, прокламирани при рухването на социализма. Повечето от противниците на старата система обаче бяха либерали главно декларативно и номинативно, не заради тяхното нежелание, а поради незнание и непълно разбиране на либералните идеи. Погрешно е да се счита, че през 1989 г. либерализмът е постигнал голяма победа в Източна Европа. Единственото сигурно нещо е, че комунистическата диктатура бе отхвърлена, но навсякъде в бившите социалистически страни либерализъм се бърка със либерализация. Докато първото е една от алтернативите за свободно управление, водеща след себе си специфични разбирания, икономически и политически действия и мерки, то второто просто е единствения възможен път за изход от една диктатура.
Европейският съюз е голямото предизвикателство за съвременния либерализъм, не само в България, но и за цяла Европа. Договорът от Маастрихт постави началото на преформатирането едно обединение с главно икономически аспекти, каквото е Европейската общност, в Европейски съюз, политическа формация с всички произтичащи от това аспекти.
Над десет години след това Европейският съюз още няма напълно ясна представа за своята същност, но пътят напред е начертан – все по-тесен съюз между страните членки, разширяване и обхващане на нови държави, изграждане на Нова Европа на федерален принцип с единно правителство, единна икономика, общо законодателство, европейски съд, прокуратура и полиция, общ пазар и свободни граници и т.н.
Проблемът, който възниква от либерална гледна точка, е как ще бъде осъществяван ефективен контрол върху решенията на тази наднационална власт от страна на гражданството.
Либерализмът ще продължи да съществува, но големият въпрос е дали в бъдеще това съществуване няма да се ограничи до едно чисто номинално битие.

Европейската либерална демократическа и реформаторска партия (ELDR)

ELDR е съставена от европейски политически партии с общи либерални, демократически и реформаторски идеали. Сега тя включва 46 либерални партии, много от които имат представители в управлението на съответната държава, като представлява общо 20 млн. гласоподаватели в Европа. ELDR има своя парламентарна група в Европейския парламент, където е трета сила с 54 представители и 13 наблюдатели. България е представена от НДСВ и ДПС.
Основни политики и цели на ELDR са:
разширението на Европейския съюз е политическа необходимост и икономическа възможност, с която трябва да се насърчат демокрацията, дългосрочната стабилност и мира в Централна и Източна Европа.
повече власт трябва да бъде дадена на демократично избрания парламент, включително бюджетен контрол на всички разходи на Европейския съюз.
модернизиране на демократичния процес чрез въвеждане на пропорционално представителство и насърчаване на децентрализацията.
завършване на вътрешния пазар на финансови и публични услуги
насърчаване на инвестиции в малкия и среден бизнес.
решителни мерки там където върховенството на закона е пренебрегнато, човешките права са нарушени и мирът е застрашен.



КОНСЕРВАТИВНИ ПАРТИИ
-теоретични постановки
-приложение

Терминът „консервативен” възниква в началото на XIX в. и с него са се означавали тенденциите в обществото, появили се като реакция на Френската революция. През 1817г. излиза вестник с името „Ле консерватьор”, а по-късно – през 1835г., се стига и до формулирането на „консервативните принципи”, превърнали се в основа на партията на торите в Англия. Поради отношението на консерваторите към буржоазните революции те се характеризирали като „контрареволюционери”. Но с развитието на обществото се изменя и смисълът на понятието „консервативен”. В политическия живот тези партии се идентифицират с позиции, насочени към търсене на компромиси с да се избягнат конфронтацията и прагматизмът на базата на „трансформизма”. Поради това в английските речници по понятието „консерватизъм” се разбира: „ пазя се от разрушения, разорение и промени”. Според някои политолози, възприели това определение като характеристика на поведението на партиите от тази идеологическа фамилия, в историята има случаи, при които „крайно леви и революционни партии в един момент се оказват на консервативни позиции. Като такъв пример те сочат „сталинския” тип партии в Източна Европа. Може би и затова повечето от партиите сами избягват да се наричат консерватори. Всъщност единствено във Великобритания тя носи такова название, а в другите страни партиите от тази група имат най-различни наименования.
В основата на иделогията на „консерватизма” е виждането, че човешката природа не се изменя. Както казва един от нейните представители Маудлинг: „ В нашия шеметен свят това е най-постоянният фактор”. Оттук идва разликата в разбирането за свободата от това на либералите. Според консерваторите личността се нуждае от пряко ръководство и не бива да се допуска тя сама да определя поведението си. Във връзка с това е и характерната за консерватизма привързаност към традиционния живот, религията, семейството, социалносто разслоение.
Песимизмът във възможностите на човека води и до извода, че е необходима силна държавна власт, която да компенсира ограничеността на отделната личност. Според консерваторите индивидуалността се губи ако е извън властните структури. Те се обявяват за защита на държавните институции, обосновавайки се, че те са в перманента опасност. Според консерватизма йерархичната структура на обществото е естествен закон. Както при животните, казват неговите представители, така и при хората някои са по-силни , по можещи и естествено постигащи по-големи успехи. Защитава се тезата, че изкуствените промени в този естествен ред са пагубни за обществото. Това не означава, че се отрича необходимостта от усъвършенстване на отношенията в различните области, но те да не бъдат резки и в резултат на груба интервенция от страна на държавата.
Консервативните партии не са против социалните програми и борбата на правителството с бедността, но в такава степен, че да не се нарушават естествено протичащите процеси, резултат на свободния пазар. Те обикновено стоят зад картелите и зад тези механизми, които водят до силни и стабилни обединения в икономическата структура на обществото. Монополизацията в икономиката се смята за естествено състояние. Ако се допускат вес пак някакви ограничения в икономическата област, то това става единствено, когато се застрашава обществения ред. Но принципът е частната компания да бъде независима от държавата.
Ако има събитие, което е довело до главното разделение в британската политика и е дало в крайна сметка формулировката на консервативната партия, то това събитие е Френската революция. Едмънд Бърк казва, че Френската революция е "най-удивителната криза, случила се досега в света." Тя беше нещо крайно, радикално, експериментално, кърваво, хаотично, "една чудовищна трагикомична сцена", при която собствеността се конфискува, църквата се ограбва, семейството и традицията се подкопават, монархията се сваля, а атеизмът се окуражава. В своите "Размисли върху революцията във Франция", публикувана през 1790, Бърк атакува революционерите и техните симпатизанти в Англия, но винаги с аргументи, откровено установени в религиозната натура на човека и религиозната основа на обществото. "Ние знаем и наша гордост е да знаем - твърди той - че по своето устройство, човекът е религиозно животно: че атеизмът не само е срещу нашия разум, но и срещу нашите инстинкти; и че той не може да тържествува дълго", от което следва, че "религията е основата на гражданското общество и източника на всичко добро и на всяка утеха", и особено, че "християнската религия досега е била наша подкрепа и утеха и един огромен източник на цивилизация сред нас." Няма да бъде силно, ако кажем, че практически всяко твърдение на консервативния подход в политиката, от времето на Бърк насам, признава своя дълг към неговите "Размисли".
Безспорно чувствата на Бърк бяха повторени и от Дизраели (британски министър-председател от Консервативната партия, задълбочил започнатата от вигите реформа по разширяването на политическите права на гражданите; белж. пр.). "Най-силният принцип, който управлява човека, е религиозният принцип… Мъдрото правителство се съюзява с религията, утвърдена в обществото и одобрена от държавата." И още: "духовната същност на човека е по-силна от законите или конституциите. Няма правителство, което може да издържи дълго без да признае това за своя основа, няма законодателство, което може да издържи, ако не произтича от този извор. Религиозният принцип може да се развие в различни форми, да приеме вида на много идеи и да се представи в много църкви, но принципът е свещен. Както времето е разделено на ден и нощ, така и религията почива върху Божественото провидение и отговорността на човека ( изавадка от лекция на Лорд Брайън Грифитс ).
Размислите на Лорд Грифитс идват да потвърдят привързаността на консерватизма към традиционния живот, религията, семейството, социалносто разслоение. Тези постулати на консерватизма според нас са твърде подходящи за началните години на новия политически режим в България. Но ние всички станахме свидетели, че нито един от тях не бе спазен и затова се стигна точно до обратното определение на консерватизма, което е дадено в английские речници, а имено до разруха и разорение. Както бе описано вече българското семейство се разпада и една от причините е крайно заетите позиции по отношение на политическия процес и делението на сини и червени. Религията в България 45 години е била в забвение поради тоталитарната идеология, а след 1989год. не последва възкресение, а напротив разкол в църквата. По-горе в лекцията на Лорд Грифитс се посочва, че мъдрото правителство се съюзява с религията, такова съюзяване в българската действителност не бе забелязано оставяме на усмотрението на читателя, колко мъдри правителства е имала до момента България. Що се отнася до социалното разслоение то се разви с такава бясна скорост, че дума и не може да става за консерватизъм впрочем и думата прогрес е слаба по-скоро това разслоение може да се определи като гонка чиято цел е кой повече ще заграби, за да се стигне до положение, при което едни са свръх богати, а други мизерстват. Ако можеше да анализира процеса в България Едмънд Бърк може би щеше да употреби още по-силни думи от тези казани за френската революция.
Не бихме моглди да споделим следната идея на консерваторите, че както при животните, казват неговите представители, така и при хората някои са по-силни , по можещи и естествено постигащи по-големи успехи свързани с йерархичната зависимост в обществото. Въпреки, че в България точно така се получи в първите няколкого години действаше закона джунглата по силните с по-дебели вратове можеха. Ако претендираме, че желаем да изградим гражданско общество не може да се сравнява животинската йерархия с тази в човешкото организирано общество. Според християнството човекът е венецът на природата имено, защото има доста отличителни белези от животински организирания свят. Ще се спрем само на един основен и той е съзнанието. Животните както е известно нямат съзнание, затова човека ги превъзхожда и след столетия еволюция се организира в общество, в което присъстват ценностите като свобода, солидарност, изначално равенство, справедливост и др. подържани от християндемокра-тите. Не трябва човекът да бъде свободно оставян и движен само от силите на пазарната икономика без разумна намеса на държавата, защото се ражда несправедливостта в социалното положение и прекаленото разслояване в обществената йерархия, а от там и класите и революциите. Определено по приемлив вариант в слуачая е този на християндемократите, представен в Берлинската програма на ХДС, в която се казва:” Разпределението между капитала и труда в нашето общество все повече трябва да се развива така, че в бъдеще все по-малко хора да живеят изключително от печалба чрез капитал или изключително от твърда работна заплата. Между тези две крайности трябва да се създават условия на партньорство и свободните граждани да комбинират да комбинират доходите си от различни източници”. Все в същия аспект е и идеята на християндемократите за социалната конфронтация, те отхвърлят класовата борба и се обявяват за коопериране и интеграция между социалните групи.
Както се посочи по-горе консерваторите обикновено стоят зад картелите и зад тези механизми, които водят до силни и стабилни обединения в икономическата структура на обществото. Монополизацията в икономиката се смята за естествено състояние. В България обаче така посеченият модел се изроди и се родиха кръгове и обръчи. За 16 години в българската политика доста политици стояха зад привидно стабилни икономически организации, от които излезе и определението кръгът „Орион”, „Олимп” и така нашумелите обръчи. Но това „стоене” не беше с цел заздравяване на обществото, а с цел заздравяване на лични банкови сметки и вместо силни обединения в икономическата структура на обществото се стигна до „мистър 10%” и прословутите 200http://www.teenproblem.net/forum000 евро „изпрани” през „бъдещето за България”. По отношение на монополизацията нещата се развиха по сходен начин, монопол беше „обявена” за мръсна дума и набързо едни от най-печелившите държавни монополи бяха разпродадени на съмнителни фирми, като държавата не взе максималното, а дори може би и средното от реалната пазарна цена на тези предприятия. Това сравнение на идеите на консерваторите с реално случващото се в България идва да покаже, че у нас по отношение на политическите идие се действа почти винаги през главата на родния опит и идеологиите утвърдени в световен мащаб или това е т.нар. побългаряване.
Принципът частната компания да бъде независима от държавата привидно беше спазен, но дефакто реалността се разви по друг начин. Получи се така, че много политици станаха зависими от независимите частни компании и то за съжаление тази зависимост бе отново във вреда на българското общество. Големите компании без значение, че се броят на пръсти би трябвало освен в личен да работят и в обществен интерес като осигуряват надлежно своите служители и развиват едно отговорно мислене у тях. Утехата в този аспект е че в последните няколко години в България навлязоха чуждестранни компании, които макар и мъчително започнаха да променят родната действителност и начин на мислене.

Налага се изводът според гореизложените разсъждения, че в т.нар. 16 годишен преход едни от ползотворните идеи на двете идеологически фамилии християндемократите и консерваторите не са били приложени. Приложено е едно невежество може би случайно може би не историята ще го оцени. Израждането на определени идеи тъй като не се прилагат според родната действителност води до непоследователност в българската политика, от която най-много страда народа. Народа, а не гражданското общество, защото него още го няма в България тъй като ценностите на гражданското общество те- първа се зараждат и развиват у нас. Мнозина биха възразили, че тези ценности са залегнали в Конституцията и някои от законите ни, но този формализъм не е достатъчен, за да кажем, че гражданското общество съществува като явления в България. Утехата остава в това, че в последните години наченки на посоченото вече съществуват.



ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ ПАРТИИ.
-теоретични постановки
-приложимост

Съвременните християндемократически партии, макар и да носят в известна степен белега на католицизма, не могат да бъдат разглеждани като част от религиозните течения и движения. В резултат на еволюцията на техните възгледи се стига до компромис по отношение на идеята за суверенитета на бога и тази за народния суверенитет. Показателен за това е текстът в програмата на партията в Италия от 1946год. „ Цялата власт е представена от бога, но народът е субект и титуляр на суверенитета.”
Общото в идеологията на християндемокрацията с тази на консерватизма е в песимизма към природата и възможностите на човека, привързаността към частната собственост, отхвърлянето на екстремизма, резките промени и др. Но те имат и съществени разлики най-вече по отношение на приоритета на социалните проблеми пред икономическите. Поради това в програмите на християндемократическите партии се съдържат прокламации за силна социална политика на държавата, дори в международен мащаб. На тази база са и редица критични бележки при анализа на сега съществуващата система. Например в програмата на зоналното ръководство на ХДС в британската зона на Германия от 1947г. се казва:”Капиталистическата стопанска система се превърна в несправедлива за държавните и социалните жизнени интереси на немския народ.” По-късно такива констатации са подложени на преоценка, но все пак са показателни за търсещия дух и стремежа към новото. В същото време християндемокрацията отхвърля рещително социализма и пристъпва много внимателно към въпроса за социалните права на гражданите, макар и някои партии да говорят за „социална пазарна икономика”. Всички тези най-общи характеристики дават основание да се каже, че християндемокрацията търси свои, нетрадиционни пътища за развитието на обществото. Представителите на това течение реагират срещу доктрини, противопоставящи обществото изключително на капитализъм и социализъм. Те представят един специфичен модел на обществени отношения, за който може да се съди от Берлинската програма на ХДС, в която се казва:” Разпределението между капитала и труда в нашето общество все повече трябва да се развива така, че в бъдеще все по-малко хора да живеят изключително от печалба чрез капитал или изключително от твърда работна заплата. Между тези две крайности трябва да се създават условия на партньорство и свободните граждани да комбинират да комбинират доходите си от различни източници”.Интересен е и въпросът за социалната конфронтация. Християндемократите отхвърлят класовата борба и се обявяват за коопериране и интеграция между социалните групи. В чл.2 на прогмрата на ХДС се казва: „ Времето на класовата борба и войната на убежденията е минало.”

Християндемократическата идея се оказва в основата на създаването на Европейския Съюз. Лидерите на Европейската християндемокрация създават още през 1947 г. структура за взаимодействие на наднационално ниво, наречена Нови Интернационални Групи със седалище в Швейцария. Първи и огромен по значението си резултат от работата на европейските християндемократически партии става създаденият предшественик на днешна Обединена Европа – съюзът, наречен Европейска Общност за Въглища и Стомана /ЕОВС/. Предложението за създаване на ЕОВС е направено от френския външен министър и християндемократ Роберт Шуман. Показателно за тази първа и решителна крачка към европейското обединение е, че от шестте учредили я страни /Франция, Германия, Италия, Холандия, Белгия, Лихтенщайн/ пет се управляват в този момент – 1951 г. – от християндемократи /с изключение на Белгия/. Не би било пресилено да се твърди днес, че философията на Обединена Европа – символ на епохата, в която живеем, е християндемократическата политическа философия. Политическото действие е плодотворно подкрепено от редица църковни християнски авторитети. Още през 1948 г. Папа Пий ХII казва: „Никой няма да спори, че около създаването на един европейски съюз ще изникнат много трудности... Но не бива да се губи време. И ако се залага на идеята – съюзът да постигне целта си, и на волята – той да служи плодотворно на каузата на европейския мир и единство, на каузата на икономическия мир и на вътрешноконтиненталната политика, крайно време е съюзът да бъде създаден.“ Църковната подкрепа има дълбоките си корени и извън анализа на текущата ситуация и нужди на европейските народи. Както пише архиепископът на Кьолн Йозеф Хьофнер – „От първа необходимост е да си припомним духовните основи на Европа. Свети Бенедикт, Свети Бонифаций, Свети Филиброрд – да споменем само неколцина – не са познавали национални граници. Посланието на Евангелието разрушава държавните граници. Не в модерните идеологии, а в Евангелието и в християнската традиция ние ще открием основите за една нова Европа.“ Ето какво казва и Съветът на Евангелистката църква в Германия – „Християнската вяра е от решаващо значение за бъдещото развитие в Европа. От дълго време Европа и християнството са едно цяло. Християнството е живителният извор за Европа.“ Планът за създаване на Обединена Европа, както е известно, търпи развитие със създаването през 1957 г. на Европейската Икономическа Общност. През 1965 г. НИГ се преобразува в Европейски Съюз на Християндемократите. /ЕСХД/. Общността на християндемократите от различните страни, действаща единно от самата поява на общите европейски институции, създава ключов прецедент принудил още от учредяването им европейските институции да постановят, че интересите няма да бъдат застъпвани по нации, а „транснационално“ в „политически семейства“. Фракцията на християндемократите още при създаването на Общността на шестте /ЕАСТ/ има 38 от общо 78 депутати. Без да постига абсолютно мнозинство, и в последващите европейски структури, и до днес тя си остава една от най-влиятелните фракции в Европейския парламент. С развитието на общоевропейските структури и приемането на нови членове в Европейския икономически съюз през 1973г. /Великобритания, Ирландия, Дания/, последователното развитие на християндемократическата философия за Обединена Европа намира своята нова реализация в подготовката на следващата стъпка – създаване на наднационална Християндемократическа партия. На заседание на християндемократическата фракция в Страсбург през юни 1974 г. за пръв път се появява в ясен вид тезата за създаването . Партията е основана през 1976г., а през 1978 г. е първият конгрес. Председател на партията става белгийският християндемократ Лео Тиндеманс. Избраното название на партията е Европейска Народна Партия /ЕНП/. Още в първата политическа декларация на ЕНП могат да се намерят синтезирани общите християндемократически принципи: „Политиката ни се определя от човешки образ, изграден върху изконните християнски добродетели. Той намира израз в безценните и неприкосновени качества – достойнство, свобода и отговорност на индивида. Той включва равнопоставеност в различието, стремеж към самоизява и съзнание за човешкото несъвършенство.“ До началото на 90-те години в европейската християндемокрация текат консолидационни процеси и конкретизиране на програмата за действие. През 1990 г., непосредствено след началото на демократизацията на Източна Европа, ЕНП предлага да се работи за създаване на „федерална конституция за Европейския съюз“. През 1992 г. е приета подробна програма на партията, в която по удивителен начин са съчетани християнските корени на партията, крайната политическа цел – Обединена Европа и принципите, осигуряващи безпрепятственото постигане на тази цел при запазване на цялото исторически сложило се Европейско национално и регионално разнообразие и постижения. В текстовете, касаещи представата за човека, се казва: „/101/ Ние, християндемократите, членове на ЕНП, се обявяваме за ненакърнимото достойнство на всеки човек. Ние разглеждаме човека като субект на историята, а не като неин обект. /102/ Като носители на европейско-християнски ценности, ние виждаме във всеки човек личност – едно единствено по рода си човешко същество, което нито може да бъде заменяно, нито сведено до друго същество, което по природа е свободно и отворено към трансцедентното. /103/ Всеки човек зависи от общуването си с другите. Като свободна, солидарна и отговорна личност той може да участва в изграждането на обществото. Много от нас мотивират подобен ангажимент с убеждението, че са призовани да се включат в творческото и освобождаващо Божие дело.“ Политическите измерения на връзката с християнската вяра също са определени по категоричен начин: „/163/... ние не отричаме зависимостта между християнските ценности – проникнати от Евангелието и от културното наследство на християнството и човешките права, както и демократичните идеали: свобода и отговорност, изначално равенство между хората, солидарност и справедливост. /164/ Това са принципите и ценностите, залегнали в основата на политическото мислене и действията на ЕНП. Ние откриваме нашата сила и убедителност в постоянното позоваване на ценностната ни система. /165/ ЕНП е християндемократическа, неконфесионална партия, преди всичко политическа партия на ценностите.“ Безспорно, по пътя към Обединена Европа преодоляването на национализма и регионализма е от решаващо значение. Историята на Европа от последните столетия доказва ужасяващите рискове в това отношение. Опитът да бъдат подтискани различията не е издържан нито в морално, нито в политическо отношение. Моделът на европейската християндемокрация стъпва на ясен подход, основаващ се на принципа на субсидиарността, определящ прехвърлянето на максималните възможни правомощия на регионалните и местни общности, освен в случаите, когато националните и наднационалните институции са доказано по-ефективни в решаването на дадени проблеми.
Субсидиарният подход – предаването на максималната възможна власт на местно ниво, когато това не накърнява общите интереси, като принцип на действие напълно оправдава съществуването си както може да се види от успешното развитие на европейската интеграция. Може да се каже, че с приетата програма на ЕНП, както и последвалото вливане в края на века на ЕСХД в ЕНП, единството на европейската християндемокрация, както и ясното подробно целеполагане е приключено. От тук нататък ще е интересно да видим къде се вписва България в тази история. Мястото на България в християндемократическата идея бихме могли да видим като съпоставим традициите у нас през последните 16 години и основните идеи на християндемократите изтъкнати вече. Да се спрем първо на песимизма към природата и възможностите на човека, привързаността към частната собственост, отхвърлянето на екстремизма, резките промени. Новият политически режим в България завари поколения българи възпитавани и оформили мирогледа си в тоталитарния режим преди 1989год. Това не бе дооценено от новите управляващи и те така да се каже се „предовериха” на българския човек. Демокрацията ни заливаше от всякаде и тази дума постепенно започна да губи значението си, което впрочем както историята показва всяка държава разбира различно. На българския човек бе дадено пълна свобода нещо , от което той е отвикнал в продължение на 45 години. Появиха се лозунги като „100% приватизация” и други звучащи привлекателно и даващи на хората възможност да се възползват от частната собственост. Но уви този екстремизъм в политическото мислене доведе до съсредоточаване на огромни капитали в ръцете на не толкова значителна част от обществото и обедняване на по-голямата му част. Държавата така да се каже абдикира от българския човек и го остави „по демократично му” да се справи с предоставените му възможности. Този подход обаче се оказа неправилен и въпреки че измина десетилетие след като българските политици се предовериха на човека последиците от това предоверяване още не могат да се отстранят. На българина свободата да избира му хареса и всеки яростно се вкопчи в капиталистическата или социалистическата идея. Както беше споменато в лекционния курс разводите по политически причини в началото на 90-те са зачестили имено, защото едни се определиха на сини, а други на червени- поредната крайност. Впрочем още преди около 100 години един западноевропейски политически наблюдател с изумление отбелязва, че двама българи от различни партии са все едно хора с различни националсти. Очевидно това ни е в кръвта на нацията. Тази свобода превърнала се впоследствие в свободия доказва песимизма към природата и възможностите на човека, към екстремизма. Идеята подържана от християндемократите. Доказва се и другата им идея песимизма към резките промени. Защото промените в България бяха повече от резки, като за пример е нужно само да се даде бързата промяна на основния закон. Не бихме сгрешили ако употребим глагол като „скалъпвам” за Конституцията от 1991г. , която толкова пъти бе поправяна, допълвана и въпреки това в нея съществуват още доста несвързани разпоредби. Още по ярък пример е че принципите прокламирани в нея все още са само формалност и едва в последните години се появиха индикации за тяхното прилагане в действителността. Времето показа за тези 16 години, че политическите идеи, които изповядват християндемократите теоретично са идеалните за нашата държава в ситуация на смяна на политическите режими. Но уви нито една от горепосочените идеи не бе реализирана и в държавата ни все още текат постоянно реформи, реорганизации и всякакви „ре-та” разбира се с основно прокламираната от няколко години цел приемането на България в Европейския Съюз. Крайно време е да не се „вярва” толкова много на човека и държавата да пристъпи към изпълнение на свойте социални задължения с една ясна и практически приложима социална политика. За последните 16 години основните новини около държавната политика бяха свързани с икономиката на държавата. Всякакъв цвят политици обясняваха как икономиката на държавата се развива, как чужедстранни инвестиции се вливат в различните икономически сектори. Опиянени от тези добре звучащи думички като милиони чуждестранни инвестиции, някак си социалната политика беше оставена на заден план. Настъпи хаос в здравеопазването и образованието два ключови фактора, които подпомагат развитието на една държава и в частност нейните човешки ресурси. Да разгледаме една проста логика, образованието би трябвало да предоставя висококвали-
фицирани личности, а здравеопазването да опазва здравето на въпросните. В подкрепа на тази логика е публикацията в родния печат, че западноевропейските държави се грижели за отделния гражданин, защото изчислили, че един работещ западноевропеец донася на европейската общност 1 млн. евро за целия си жизнен път. За да донесе тези инвестиции обаче въпросният западноевропеец е социално осигурен от съответната държава, чиито гражданин е. Това всъщност е превъплъщение на християндемократическата идея за приоритет на социалните проблеми над икономическите. Поредната идея, която не е намерила място в нашата действителност.
Идеите на християндемократите за преодоляване на национализма и регионализма са особено актуални в нашето съвремие. Основния лозунг на повечето българи е „България на седем морета и два океана”, разбира се това е характерно за Балканския регион, както знаем тук всеки граничи със себе си. Но зададем ли си въпроса възможно ли е с този национализъм и регионализъм да се осъществят основните ценности поддържани от християндемократите като свобода и отговорност, изначално равенство между хората, солидарност и справедливост, отговорът ще е не. За каква свобода можем да говорим щом не признаваме същата на нашите територаилни съседи, един човек не може да бъде отговорен ако е готов да разрушава в името на националната идея, никакво изначално равенство не може да съществува ако смяташ, че като принадлежиш на дадена държава само заради името й ти си нещо повече от останалите индивиди, не си справедлив нито солидарен щом в името на националистическата идея си готов да прегазиш човека срещу теб само , защото е различен от теб по някакъв белег. Меко казано наивно е да се подържат националистически идеи от рода на горепосочените в условията на днешния свят твърдо, избрал посоката на глобализацията. В този ред на мисли се надяваме, че политическата насока на България с течение на времето ще се ориентира все повече към християндемократическите идеи за развитие на държавноорганизираното общество.


ЕВРОКОМУНИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ

Съвременните комунистически партии в Западна Европа или така наречените еврокомунисти, започват своето съществуване в началото на 70-те години на XX век. Основна причина за възникването на еврокомунизма е несъгласието на комунистическите партии от Западна Европа с методите прилагани от КПСС (комунистическата партия на СССР) по време на „Пражката пролет” от 1968 година.
Еврокомунистите вярват, че обществото в Западна Европа, доминирано от монополистични мултимилиардни компании, може да се превърне в социалистическо само по пътя на демокрацията. Още от своето начало еврокомунистите обявяват, че в основата на тяхната идеология заляга нуждата от критика не само на „съветския модел”, но и на капитализма, като остаряла идеология. Водени от тези идеи френската, италианската, испанската, белгийската, швейцарската, британската и други комунистически партии обявяват своята независимост от КПСС.
Характерна черта на политиката на еврокомунистите са обещанията им за по-голяма справедливост в обществото. Те посочват като основни свои цели замяната на капитализма с едно социалистическо общество, което да стане основа за по-нататъшното развитие на комунизма и премахването на експлоатацията на човек от човек. Според тях дори успехът на движението за права на жените зависи от създаването на такова общество. Затова в своите програми те обещават повече привилегии за жените, предлагат огромни такси за богатите и радикални социални програми за бедните. Не се отказват от идеята на Маркс за безкласово общество, но смятат, че това не е постижимо в близко бъдеще. Затова тяхната непосредствена дейност е насочена към подобряване на системата на здравеопазването, образованието, защита на социално слабите, борба с безработицата и т.н. За разлика от левите терористични организации официалните комунистически партии използват легални средства.
Това модифициране на комунизма в еврокомунизъм, често е само част от прехода към социалдемократически идеи. В потвърждение на това идва и фактът, че еврокомунистите са за диалог със социалистическите, социалдемократическите и всички други партии, които подкрепят идеята за създаване на социалистическо общество в Европа и за създаване на една „по-силна Европа”.
Сред еврокомунистите твърдо е застъпен принципът за разширяване на Европейския съюз, а според по-крайните от тях – дори и извън Европа. Важно различие, което те отбелязват за сравнение със „съветския модел” е религиозната им търпимост, според тях няма значение дали някой е религиозен или не.
Въпреки различията между отделните комунистически партии в Западна Европа, в основата на политическата ориентация на всички тях стои т.нар. „неомарксистки класов анализ”, в който ясно личи стремежът към адаптация към новите условия. Но дори самите комунистически партии признават, че неомарксистките виждания не са популярни в Западна Европа.
Политиката на еврокомунистите отбелязва напредък от гледна точка факта, че членове и симпатизанти на партията са не само работници, а и хора от други рослойки на обществото в Западна Европа.
Представител на комунистическите партии в Европейския парламент е Европейската обединена левица – Северни зелена леви (GUE/NGL), социалистическа и комунистическа политическа група с общо 41 представители. В политическата им постановка са залегнали следните принципи:
понижаване на безработицата
опазване на околната среда
създаване на общество, в което да са осигурени равни права на най-високо ниво за всички негови членове, което да може да посрещне нуждите на тези, които бедността емигранти от страни извън Европейския съюз






























БИБЛИОГРАФИЯ:

*УИ”СТОПАНСТВО”С.1993 УЧЕБНИК „ПОЛИТОЛОГИЯ” ГЛАВА Х автор на главата гл.ас. Йонко Йотов

*Лекция на тема „Консерватизъм и християнство”
Автор- Лорд Брайън Грифитс професор по банково дело и международни финанси. Директор на Bank of England от 1983 до 1985. Между 1985 и 1990 година е ръководител на Политическия кабинет на Маргарет Тачър и е един от главните архитекти на приватизацията и децентрализацията във Великобритания през 80-те години.
*Списание „2007” бр.1
*Теодора Полименова – „Политическият живот на една идея”
*Иван Тодоров – „Съвременни измерения на либералната политика”
*Мануел Азкарате – „Какво е Еврокомунизъм?”

Tedi4ka
03-23-2009, 15:55
ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ – СЪЩНОСТ, ФУНКЦИИ, ТИПОЛОГИЯ


"Партиите са свободни обединения на единомислещи граждани, които правят програмни предложения за решаването на политически проблеми и излъчват кандидати за парламентарни мандати и правителствени служби, за да могат да приложат в действителност своята програма след изборен успех."
Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация, Бон, 1990

Политическите партии са неотделима част от политическата система на съвременното демократично общество. Партията е политическа обществена организация, която се бори за власт или за участие във властта.
В основата на дейността на партиите могат да стоят различни групови потребности и искания към висшите държавни институции. По този начин гражданите на дадена държава заявяват своите групови потребности. Правните структури също използват партиите за обръщения към народа за поддръжка или решение по различни въпроси. Дейността на партиите се явява важен механизъм при разпределението и преразпределението на властта.
Партиите се различават от другите политически институции със специфичните функции в отношенията с властта и най-вече с характерните способи за тяхното осъществяване, определена вътрешна организация и структура, наличие на политическа програма за действие, идеологическа система и др.
Функциите на партията, които най-ярко демонстрират нейното място в политическия процес, изразяват необходимост от две групи задачи: вътрешни и външни. Към вътрешните функции се отнасят набирането на членове, стопанисване на партийната каса, регулирането на имуществени или други отношения между първичните структури, партийния елит и редовите членове и др.
Осъществяването на основните външни задачи на партията предполага:
борба за завоюване и използване на политическата власт, в интересите на една или друга група от населението, основана на политическа програма, при решаването както на вътрешни, така и на международни проблеми;
обезпечаване на връзката между масите и държавните структури и институционност на политическото участие на гражданите;
подбор на политически лидери и елит на всички нива на политическата система и участие с тяхна помощ в управлението на обществените дейности;
съгласуване на собствените интереси и цели с програмите на другите участници в политическия процес.
осъществяване на политическа социализация на гражданите.
Основните начини за осъществяване на тези функции са издигане на партийни кандидати на избори за законодателни органи на държавата и борба за тяхното избиране. Партиите издигат своите лидери и се опитван да привлекат поддръжка за своя кандидат, от колкото се може по-голяма част от населението.
Партиите, които спечелят изборите или които съумеят да прокарат свои представители в законодателните органи, получават възможност да участват в формирането на правния елит, в подбора и назначението на управленски кадри, и преди всичко, чрез тях партията получава възможност да участва в приемането на легитимни решения.
Съперничеството на политически групи, обединени около влиятелни семейства или популярни лидери, в течение на много векове е било характерна и съществена черта на политическата история. Но организациите, които наричаме политически партии са възникнали в Европа и в САЩ в началото на 19 век.
Например, в текста на американската Конституция, в Декларацията за права и свободи на гражданите и в други политически документи от края на 18 век не се споменават политически партии.
Първоначално партиите са възникнали в Древна Гърция и са представлявали неголеми групировки, голяма част от които не са имали организационна структура. Те са изразявани интересите в значителна част на господстващата класа.
В периода на буржоазните революции 17 – 18 век партиите, като политически организации не са провеждали самостоятелна политика и най-често са се подчинявали на влиянието на религиозни, съсловни и семейно-родови обединения.
Формирането на партиите е бил продължителен и сложен процес. Първоначално те са действали активно само в период на избирателни кампании и не са имали постоянно действащи местни организации.
Развитието на модерните партии като утвърдени структури като цяло е явление от 18 и 19 век, което е силно повлияно от английския политически живот, където през 18 век като относително утвърдени партии първоначално се образуват партиите на торите и вигите, които заемат твърда позиция по отношение на определени политически въпроси и се разграничават в държавното управление (двупартийна система).
Политическите партии с познатите ни признаци /оформяне на членството в партията, партийни книжки, вноски и вътрешно-партийна дисциплина/ се появяват в Европа с възникването на масово работническо движение. Съществуващите сега политически партии по организационна структура могат да бъдат отнесени към два основни типа: организационно оформени и организационно неоформени. В партиите от първия вид членовете получават партийни книжки и плащат партийни вноски. В организационно неоформените партии няма официално членство, а за това, да се счита някой за член за такава партия, е достатъчно да гласува на изборите за издигнатия от нея кандидат. Най-известни примери за втория тип партии са републиканската и демократическата партии в САЩ. Там в 30-те години на 20-ти век се формира съвременния двупартиен модел, за който са характерни следните основни признаци:
масово привличане на избирателите в политическия процес;
изследване на реформаторски методи и въвеждането им в държавните дела;
израстване ролята на партийните лидери в обществения живот;
динамика на политическите отношения.
Общото, което е присъщо на съвременните политически партии и което ги отличава от партиите от началото и първата половина на 19 век е наличието на партиен апарат, т.е. организирана група от хора, за която партийната и политическата дейност се явява професия.
Структурата на партийния апарат отговаря преди всичко със задачите свързани с избирателната борба.
Всяка партия се е създала за защита на интересите на определена социална група. Постепенно тя привлича към себе си нови слоеве избиратели. В резултат на това партията става в повечето случаи обединение, в което по един или друг начин са представени интересите на различни социални групи. По тази причина партиите, като правило, не са еднородни и имат вътре в себе си фракции и течения, издигащи програми, които се различават от общата програма на партията.
Съществуването на фракции и групи в партията не я отслабват, а я правят по-гъвкава политически, доколкото това и помага да запази влиянието си сред разнообразни групи избиратели, отговаряйки на многообразието от социални, икономически и политически интереси в обществото.
Политиката на партията се изработва в процеса на вътрешнопартийна борба между различни фракции и течения.
Слоевете от обществото, сред които партията се ползва с най-голямо влияние и които я поддържат в продължение на дълъг период от време, съставляват нейната социална база, а избирателите, които регулярно гласуват за нея на изборите са нейния електорат.
Традиционната социална база на социал-демократическите партии в Европа винаги е била работническата класа; либерално-демократическите партии са поддържани от средните слоеве /служещи, интелигенция, дребни предприемачи и др./; аграрните партии се опират на селското население; партиите, заемащи консервативни позиции, получават поддръжка от крупните собственици, част от селското население и средните слоеве.
В средата на 20 век ситуацията се е изменила. Големите партии получават на изборите гласовете на избиратели, принадлежащи към различни групи от населението. Така, за социал-демократите гласуват не само работници, но и служещи, интелигенция, малки и средни собственици. Партиите с консервативна ориентация се поддържат от работници и служещи, членове на профсъюзи и предприемачи.
В програмите на партиите обикновено се подчертава тяхното намерение да служат на интересите на различни социални групи, болшинството от гражданите на цялата страна. В практическата политика партиите се стремят да вземат по вниманието интересите на различни категории избиратели, доколкото това би им помогнало постигнат победа при демократични избори. Заедно с това на изборите в европейските страни /и до голяма степен в САЩ/ партиите продължават да запазват своето своеобразие, собственото си политическо и идеологическо лице. Например, от социал-демократите, избирателите очакват провеждане на силна социална политика, приемане на нови и усъвършенстване на съществуващите програми за помощи на социално незащитените групи от населението.
Политическите партии са принудени да решават в дейността си много разнообразни задачи, за това и количеството на приписваните им от някои политолози функции, са десетки.
На първо място, това е функцията на звено между управляващите и управляваните. Партията винаги постъпва като канал за предаване на информация циркулираща отгоре-надолу и отдолу-нагоре. Интензивността на тези два информационни потока може и да не съвпадне. Например, в СССР по времето на Сталин, първия е бил изключително мощен, а вторият почти е изчезнал. В условията на демокрация не трябва да се подценява значението на партията във формирането на общественото мнение. Партията не трябва да се отдалечава от настроенията на редовите членове и избиратели, за да може да изразява мнение свързано със социалните интереси на хората.
На второ място, партиите изпълняват функциите на акумулиране на социални интереси. В обществото винаги съществуват разнообразни и разнородни интереси, предпочитания, искания. Разбираемо е, че да се трансформира всяко от тях в политическо решение е невъзможно, а и не е необходимо, защото това би направило политическия живот хаотичен и непредсказуем. Преди всичко, от съвкупността на интереси е необходимо да се отделят най-социално значимите. По нататък тези „отборни” интереси е необходимо да бъдат обвързани в вид на последователна програма и да се поставят на дневен ред в политическото пространство.
Трета важна функция на партиите се явява поставянето на колективни цели пред цялото общество. Би било голямо изопачаване на истината да се счита, че партията е способна да преследва само тези цели, които „се носят във въздуха” и излизат от обстоятелствата на ежедневието на нейните членове и сподвижници. Нито в Китай, нито в Русия необходимостта да се построи комунизма не се последствие от текущите интереси на населението, но формулирана от партиите, тази цел е въодушевила милиони хора за реализирането на програма за радикално преобразуване на обществото.
На четвърто място, партиите се занимават с привличане на личности от елита на властта, с цел подбор на кадри, както за самата партия, така и на други организации, влизащи в политическата система, в това число и за издигане на кандидати в представителните органи на властта, в изпълнителната власт и бюрократичните структури.
И накрая, партиите имат голямо значение, в качеството им на референтни групи към които индивида ориентира поведението си.
Партийната типология се придържа към критериите организация, политически цели, структура на членската маса и политическа функция. Организационно-определени видове партии са например партии на влиятелни кръгове, кадрови и масови партии. За идеологическите, програмните и партиите по интереси политическите цели са типологично определящи, докато при народните и класовите партии това е структурата на членската маса. В зависимост от тяхната функционална роля в определени политически системи се определят държавните и демократични партии. В действителност често се срещат смесени видове партии.
Класификацията на политическите партии обикновено започва по признаците на вътрешнопартийните структури. В рамките на една от тях се определят кадрови и масови партии, които се различават по количеството членове, основната насока на дейност, организационната стабилност и принципите на ръководство.
При първоначалното възникване на партиите, те притежават малко членове. Почетни граждани се обединяват неангажиращо и често упражняват въздействие от службите, които заемат (партии на влиятелни кръгове). В тях участват хора, които със своето име и престиж повишават авторитета на кандидата за депутат, привличат гласове за него, те могат да бъдат умели организатори на избирателни кампании и са добри финансисти. В днешно време по-скоро става дума за избирателни партии. С това се има предвид това, че броя на избирателите в сравнение с членовете е неотносително висок. Обвързаността към партия в повечето случаи е рядко изразена.
Масовите партии се отличават преди всичко с многочислеността на състава, тясната и постоянна взаимовръзка между членовете им. Основната дейност на такива партии има идеологическа и възпитателна насоченост. Те активно участват в избирателния процес. Ръководството на масовите партии се осъществява от професионални политики, те имат постоянна професионална бюрократична структура, тъй като центъра на властта се намира в самата партийна организация. По друг начин изглеждат кадровите партии – те са обединение на така наречените.
Кадровите партии действат преимуществено в период на предизборни кампании, а в периодите между избори тяхната активност замира. Като правило, те се отличават с липсата на механизъм за официален прием в такива партии.
Според обществено-политическите цели партиите, които съществуват са следните типове:
Националистически партии: Отхвърляйки демократичните правила, те проповядват идеята за националистическото благо, което често се свързва с една мъглява народностна идеология и расистки представи. Причините за "болнавостта на света" се виждат в либерализма и комунизма.
Консервативни партии: Те се стремят към това, да запазят "съхраненото" или съответно да го възстановят. По тези причини те са скептично настроени спрямо новостите и промените, но наблягат на това, че традиционните принципи не могат трайно да се наложат без сериозни реформи.
Либерални партии: Те се основават на правата на свобода на индивида и наблягат на целостта на правовата държава. Отхвърля се превръщането в обществена собственост на средствата на производство.
Социал-демократически партии: Те се стремят към социална справедливост и почиващ на социално равенство между хората политически строй, и се ангажират предимно с икономически по-слабите.
Комунистически партии: Независимо от (евентуалното отрицателно) мнение на мнозинството сред населението, те се превъплъщават във водещата си политическа роля на "авангард" на обществения напредък и пропагандират диктатурата на пролетариата.
Разграничаване според сферата на политическото влияние:
Народна партия: Тя се опитва да вземе под внимание интересите и потребностите на всички групи сред населението, не обхваща определени слоеве сред населението, а интегрира възможно най-много граждани. Това естествено не означава, че народната партия не поставя акценти в структурата на членовете и избирателите. Идеологическите възгледи играят второстепенна роля за програмата на една народна партия.
Партии по интереси: Те са подчинени на интересите на една строго определена (например социална, конфесионална, регионална) група и не нямат претенцията, да са в еднаква степен избираеми от всички групи сред населението. Партийната програма тук е много силно изразена. Един вид партия по интереси представлява и класовата партия.
Разграничаване според отношението спрямо политическата система:
Утвърждаващи системата партии: Те одобряват политическата ситема, в която са дейни. Те насочват усилията си за стабилизиране на политическото устройство, както и за постоянното му усъвършенстване чрез реформи.
Отричащи системата партии: Те не приемат принципите на съответната система. Най-късно след поемането на властта те вече не спазват установените правила. Те или издават забрана за съществуването на другите партии (както направи NSDAP през 1993 г.), или ги превръщат в партии-сателити (както практикуваше SED в ГДР).
Разграничаване според функциите в политическата система:
Управленска партия: Това е партията-победител от изборите и до следващите избори определя членовете на правителството. Може да съществуват различни управленски партии, които заедно, като коалиция, представляват управлението.
Опозиционна партия: Това е партията, която е загубила при изборите, и която представлява опозиция в парламента. Разбира се, може да има различни видове опозиционни партии, чиято цел е да препоръчат себе си на избирателя, представяйки алтернативи за следващите избори.
Благодарение на гъвкавите съвременни структури партиите могат успешно да влияят на избирателите, отразявайки в своите програми исканията на различни социални групи.

strahotnata
03-23-2009, 16:25
Tedi4ka много благодаря!

Tedi4ka
03-23-2009, 17:02
Няма проблем :)

PiNk_GiRl
03-23-2009, 20:44
Може ли тези темички:
-> http://download.pomagalo.com/168516/otmyshtenieto+i+proshkata+v+romana+graf+monte+kris to+na+aleksandyr+dyuma/?search=10480783&po=1
-> http://download.pomagalo.com/91796/graf+monte+kristo/?po=2
-> http://download.pomagalo.com/108263/graf+monte+kristo/

Tedi4ka
03-23-2009, 20:55
Отмъщението и прошката в романа „Граф Монте Кристо”
На Александър Дюма
(Интерпретативно съчинение)
С обаятелните си герои, заплетената си интрига и динамичното си действие поманите на Александър Дюма са любими на много поколения млади читатели.Да защитиш честта на кралицата и да си способен да направиш всичко за приятелите си е не само вълнуващо, но и възпитателно. Такива „мускетарски” приключения те учат на доблест и смелост, на мъжество и себеотрицание. Но не и по-млако поучителна е великата история за отмъщението, разказана в романа „Граф Монте Кристо”.
Оклеветен и несправедливо хвърлен в затвора, Едмон Дантес с основание жадува дъзмездие за виновниците. Желанието му за мъст е напълно оправдано заради стоварилата се върху него несправедливост и прекараните години в затвора. Сдобил се със свобода и разполагащ със средства и възможности за отмъщение, той привежда в изпълнение замисъла си. Но дали човек може да влезе в роля на Бог и сам да въздава справедливост? Отмъщението изправя Едмон Дантес на крехката граница между доброто и злото. Като че ли трябва да направи само една крачка, за да се превърне от добър и нравствен човек в убиец и злодей. Злото ве поражда зло, докато героят не достигне до прозрението да прости. Само прошката може да доведе до пречистване. А до прошката може да се стигне най-лесно по пътя на любовта.
Романът „Граф Монте Кристо” е създаден по действителна история на беглец от затвора, който се сдобива с богатство, даващо му възможност да накаже тези, които са го пратили зад решетките. От този сюжет мойе да се напише интересен криминален роман, но Александър Дюма създава велик роман за отмъщението и възмездието, вплитайки различни човешки съдби. Сред всички тези герои измъква особено привлекателна, обвита в мистика и загадъчност фигура на граф Монте Кристо.
Първата среща на читателя с него е когато той е съвсем млад- деветнадесетгодишен моряк, с най-чисти чувства и намерения. Той е щастлив и има прекрасна годеница, за която скоро ще се ожени. Но както се случва във великите антични трагедии, щастието е нарушено. Чистите мечти на Едмон Дантес са потъпкани и той несправедливо е обвинен в престъпление, което не е извършил. Героят е станал обект на интриги,родени от кариеристични, завистнически, интимни и политически подбуди. Фернан също е влюбен в красивата Мерседес и е готов да я слечели на всяка цена. Данглар завижда на Дантес за повишението и то го изпълва със злоба. Дьо Вилфор съзира в Едмон заплаха не само за баща си, но и за собствената си политическа кариера. Кадрус е движен изцяло от егоизма си. Поради злощастно стечение на обстоятелствата създадението от тях интриги оплитат Дантес в мрежа, от която няма измъкване. Той е невинен, но е хвърлен в затвора, без дори да подозира защо.
Замъкът Иф – непристъпният затвор, е място за прозрение в промяна на героя. Ключова е срещата с Фариа, който също е затворен там. Под неговото въздействие Едмон се променя; младежът се превръща в зрял човек, от неук – в образован, от непроумяващ какво му се е случило – в прозрял истината и обзет от желанието за мъст. Споделената тайна за заровеното съкровищепроектира пътя, по който то може да бъде реализирано.
Заемането мястото на починалия Фариа е символично. Като се има предвид и възрастта на Едмон, когато той бяга от затвора (33 години – възрастта, на която е разпнат Христос), около героя се наслагва мистичен ореол. Той потъва и възскръсва с ново име – граф Монте Кристо, взел името на острова, на който е заровено съкровището. Неговото наказание също може да се преведе като „Христова планина”. Това мистично – символно наслагване около образа на героя съвсем не е случайно. То още повече засилва впечатлението за бившия Едмон Дантес и настоящия граф Монте Кристо като изключителен, богоизбран, съизмерим дори със самоя Бот. Тръгнал по пътя на отмъщението, героят неведнъж се самоопределя като такъв –че той е ръката на Провидението и на Божия гняв.
Подобна нагласа изглежда кощунствена, но и напълно в духа на естетиката на романтизма. Граф Монте Кристо е типичен романтически герой – изключителен, забулен в тайнственост, загадъчност и мистика.
В отмъщението си Дантес е търпелив, но неотстъпчив. Хладнокръвно и последователно той проучва хората, заради които е бил хвърлен в затрова. Разравя мръсните им тайни, открива слабостите им, изправя ги пред лицето на краха, унищожението, лудостта и смъртта. Финансовата стабилност на бакнера Данглар е разклатена. Честта на Фернан и Кадрус е опетнена и двамата загиват ( първият от собствената си ръка, а вторият – убит от каторжник). Аристократичното и уважавано семейство дьо Вилфор е почернено от смъртта, която се настанява трайно в дома му.
Смъртта на невинния син на Дьо Вилфор кара граф Монте Кристо да се замисли. Отмъщението се оказва опустошителна сила, трудно поддаваща се на контрол. Влязъл в ролята на Бог и взел сам да въздава справедливост, героят е напънат да прекрачи крехката граница между доброто и злото. И все пак доброто в него надделява.
Желанието на Едмон Дантес за отмъщение е напълно оправдано. Несправедливостта към него, четиринадесетте години прекарани в затвора, са доста добра мотивация. След като няма справедливост в обществото, защо да не направи всичко възможно тя да възсържествува? Графът наказва жестоко тези, които са се отнесли така към него. Възнаграждава тези, които са помогнали на него и възрастния му баща. Търси начини справедливостта да възтържествува. Но когато започват да умират хора, които не са пряко виновни за страданията му, идва време да се запита дали наказанието, което въздава, не е прекомерно.Пред такива въпроси се изправя героя, когато потапя в смърт и разруха семействата на враговете си. Отмъщението се оказва не толкова сладко, колкото е предполагал. Идва време за прошка.
Любовта се оказва средството, което може да превърне желанието за отмъщение в желание за прошка. Мерседес, жената, която е обичал, намира път към сърцето му и измолва пощада за сина си. После помага на дъщерята на Дьо Вилфор за самоунищожението като наказание за злото, което е сторил отново любовта ( на Айде) е тази, която носи избавление.
„Граф Монте Кристо” е много повече от приключенски роман. В него има неочаквана дълбочина. Великата история, разказана в него, учи, че прошката е много по-ценна от отмъщението. Само тя може да донесе нравствено пречистване и удовлетворение.

Tedi4ka
03-23-2009, 20:57
Реферат
на тема:

Граф Монте Кристо





Подготвил: Проверил:
Валентина Ченешева 10д Ив.Бобева


Съдържание:

Проблемът престъпление и наказание

Романтичните елементи в романа

Вечното и преходното в романа





Проблемът престъпление и наказание



Това, което прави най –силно впечатление в романа на Александър Дюма –“Граф Монте Кристо” са проблемите за престъплението и наказанието, които стоят в центъра на творбата. Темата за престъплението и наказанието е поставена с отнемането на човешкото щастие. Главния герой и Едмон Дантес, обикновен моряк, който в навечерието на годежа си е обвинен в бонапартизъм и е хвърлен без съд и присъда в ужасния затвор – замъка Иф. Трагичния обрат в живота му настъпва не по негова вина, а заради заговор. Доносът, заради който Едмон е пратен в затвора е дело на завистливия Данглар и влюбения в годеницата му Мерседес ,Фернан. А помощникът на кралския прокурор дьо Вилфор го осъжда като опасен бонапартист, от корист, свързана със собствената му кариера. По този начин Данглар, Фернан и дьо Вилфор извършват престъпление като разрушават живота на един невинен човек и отнемат щастието му. Всяко зло обаче неизбежно предизвиква желание за отмъщение и справедливост, а когато едно отмъщение е дълго време замислено, то се превръща в целенасочено деяние за наказание на извършените злини, отдаване на заслуженото на извършителите на злото.
Едмон Дантес прекарва 14 години в подземията на крепоста Иф, където се среща с италианския абат Фария, който го обучава и му разкрива тайното местонахождение на едно несметно богатство. След смъртта на абат Фария Едмон успява да избяга от крепостта Иф и преминава през множество перипетии, воден от желанието да въздаде справедливо възмездие на своите врагове. Едмон се променя коренно и се явява пред парижкото общество като граф Монте Кристо. Зад неговата непроницаема маска се крие фигурата на един неподозиран и затова още по –опасен отмъстител. Граф Монте Кристо иска да накаже враговете си, затова че са го обрекли на бавна и мъчителна смърт. Той иска те да страдат, както той е страдал и да загубят всичко, на което държат, както той е загубил щастието и любовта си. Открил веднъж виновниците за случилото му се зло, той ги преследва неумолимо използвайки техните минали и настоящи грехове, както и слабостите им и ги довежда до физическо и духовно унищожение. Дантес въплъщава справедливостта чрез отмъщението. Водейки се от мисълта, че въздава справедливост и че помага на доброто да победи злото, дори когато се стигне до насилие, той оправдава действията си и вярва в схващането за правото на отмъщение при всички обстоятелства. Графът излага на показ престъпленията на своите врагове и ги тласка към самоизобличение. Заслепени от парите, които са придобили, нравствено деградирали и духовно обезличени, противниците на граф Монте Кристо получават това, което са заслужили. Данглар изгубва дъщеря си и е разорен. Дьо Вилфор загубва близките си и полудява. Фернан, също лишен от семейството си и от гражданското си достойнство, се самоубива. Това е възмездието, което справедливо сполита всеки от тях. Опитът да се накажат престъпленията довежда до нови и до нараняването на невинни жертви. Героят достига една граница, зад която вече сам започва да върши зло, но това престава под влиянието на любовта. Любовта му към Мерседес е все още жива, въпреки че той не й е простил, че не го е дочакала. Граф Монте Кристо осъзнава, че той не може прекалено дълго да се смята за оръдие на провидението и че трябва да остави Бог да се погрижи за по – нататъшното отмъщение. Той се разкайва затова, че се е помислил за равен на Бога и се е наел сам да раздава наказание и възмездие. Проблемът за престъплението и наказанието на пръв поглед изглежда разрешен в полза на справедливостта, но всъщност той е най- трудно разрешим. Финалът на творбата остава отворен, което доказва, че щастието не може да бъде възстановено, а и че проблемът не може да бъде решен, без да се дадат нови жертви, но също така доказва и оптимизма на автора, че всеки ще получи това, което заслужава.

Tedi4ka
03-23-2009, 20:57
по литература на тема
“Граф Монте Кристо”
















Изготвил:Ангел Пламенов
Димитров Xд клас №2
Проверил:Иванка Бобева
/. . . . . . . . . . /
I.Проблемът за престъплението и наказанието
в романа “Граф Монте Кристо”

Благодарение на творби като “Тримата мускетари”(1844), “Граф Монте Кристо”(1844-1845), тази “природна стихия” (както го определя Мишле), завладява въображението на поколения читатели. Син на генерал от Наполеоновата армия, Александър Дюма рано загубва баща си. Без да е получил добро образование, започва работа като чиновник, но много скоро се ориентира към театъра с пиесата “Лов и любов”(1825). Продължава с трагедии, драми и мелодрами, но романистиката, която в този момент се обогатява с нови идеи и тенденции, силно привлича Дюма.
Жанровата форма роман-подлистник обуславя облика на “Граф Монте Кристо” като развлекателно четиво. В него сензацията е обичайност и Хорациевият принцип nil admirari (на нищо не се учудвай) властва в текстовия свят с претенцията да обхване духа и материята на пространството. Разказването е подчинено и на идеята в Нероновото самоопределяне – “търсач на невъзможното”, което е възприето от героя, дал име на романа. В душата на героя гори огън и страст. Разпънат между Бога и Дявола, той преодолява едноизмерността на романтичните герои.
Темата за престъплението и наказанието в романа е поставена с отнемането на човешкото щастие. След авантюристичното бягство, чудодейното забогатяване и новата среща с Кадрус, Дантес се подписва в спасителното писмо до Жули като Синдбад моряка. Така от опитен моряк и изстрадал затворник, той се превръща в “приказен” герой, чието пътуване ще бъде подчинено на отмъщението. Началото и краят на пътуването, което ще възстанови нарушения нравствен порядък, са набелязани от аналогичните глави “Пети септември” и “Пети октомври”. Тяхното конкретно датиране има композиционна роля и символичен смисъл да обозначи срещата с доброто в циклично протичащото време. Доброто гепоят открива веднъж в началото на “пътя”, тъй като то се оказва лесно възмездие в сравнение със злото, добило облика на сложен обществен механизъм. Срещата с доброто в края на романа е свързана с примирението и прошката като нравствено прозрение у самия главен герой.
В първата част на романа са включени поредица от глави, които тълкуват проблема за наказанието, поставяйки го в по-широк културно-исторически и епичен план чрез разместване на времевите и пространствените пластове и промяна в персонажната структура, и чрез наслагване на повествователни гледни точки на различни разказвачи.
В “Римски бандити” проблематиката се универсализира чрез свързване на елементи от интригата, пресъздаваща романовото настояще, с миналото – легендарна история, в края на която главният герой се явява като епизодична фигура. Пътуващите Франц и Албер са посветени в истории за неписаните закони за честта и кървавото отмъщение. Разказите се отнасят до престъпилите обществените норми римски бандити, поставени в извън цивилизованото, природно и приказно-митологично пространство на гората и подземията.
Престъпленията на романтичните и легендарни герои като Луиджи Вампа и Кармини са продиктувани от силата на страстта и волята и са свързани с основния мотив за отмъщението и справедливото възмездие за отнетото човешко щастие – похищението на любимата. По този начин отмъщението е обвързано с идеята за природния инстинкт и демоничната стихия на онеправданата силна личност. В “Mazzolata“ героите са потопени в атмосферата на карнавалната народна култура в Италия, където остават наблюдатели на най-жестокото зрелище – публичното наказване чрез гилотината. Поведението на престъпника пред неизбежната смърт извиква у граф Монте Кристо размисли за човека, които с ироничния си скептицизъм като философска нагласа напомнят късно-ренесансовия кризис на хуманизма:”Слава на човека, това непостижимо творение на обществото, този цар на Вселената!”.
Във “Вендетата” Дантес е слушател на историята за кървавата саморазправа – родовото отмъщение, представено като заслужено и справедливо, особено в сравнение с последвалия разказ за жестокото убийство, което извършва Кадрус. С историята на Бертучо отново е поставено под съмнение правосъдието на обществото и властта, олицетворена от Вилфор, Фернан и Данглар. По пътя на отмъщението Дантес е воден от съзнанието, че моментната смърт на престъпника от острието на гилотината не е достатъчна за изкуплението на вината:”Слушайте – каза графът и лицето му позеленя от злъч, както друго лице би се наляло с кръв. – Ако някой човек би погубил в нечувани мъчения и безкрайни изтезания баща ви, айка ви, любимата ви, с една дума – някое същество, чието изтръгване от сърцето ви оставя там вечна пустота и неизцерима рана, смятате ли за достатъчно възмездието на обществото, когато острието на гилотината пререже основата на тила, който ви е причинявал години поред душевни страдания, е изпитал няколкосекундно физическо страдание?”. До възмездие и възвръщане на нравствения порядък би могло да доведе разрушаването на личното щастие според ценностните представи на човека – обществено положение, кариера, финансова стабилност, семейство.
Във втората част на романа – “Вечерята”, “Божията десница”, “Самоубийството”, “Брачният договор”, “Подписът на Данглар”, приел двойнствената – божествена и демонична роля на възмездител, Дантес отмъщава последователно на четиримата си противници, като преплита и управлява съдбите им, използва слабите и тъмните страни от миналия и настоящия им живот, провокира събитията. Волятата на героя за отмъщение е сломена едва при срещата с любовта и страданието на Мерседес, осъществена преди неизменните и станали сякаш неподвластни на отделния човек трагични развръзки. Най-трагична е историята на семейство Вилфор, белязано от смъртта и лудостта. Макар и предопределена от сатанинското начало в човешката природа, тази развръзка с невинните жертви по пътя към изкуплението на греха пробужда у героя съмнение в справедливостта на възмездието. В края на романа заглавията описват вътрешното движение от отмъщение към милосърдие и прошка – “Изкуплението”, “Опрощението”.
Със съдбата на главния герой и ролята му на носител и възмездител на доброто, е свързана темата за духовното наставничество, проявено в отношенията на Дантес към различни персонажи като абат Фариа, Максимилиан Морел, Албер, както и Хайди, към която героят е поставен в двойствена позиция – на баща, благодетел и любовник.
Романтическият герой граф Монте Кристо е въплъщение на различните авантюрно-приключенски, приказни и митологични културни модели в романа. С въздесъщата роля на отмъстител са свързани абат Бузони, лорд Уилмор, Синдбад моряка, граф Монте Кристо. Названията като цяло носят послание на двойствената човешка същност, карнавално проявена чрез маскирането. Имената Дантес и Монте Кристо съдържат значения за достигната чрез страданието истина за човешките души и за разделянето им на грешни и праведни. Отнасянето към библейско-митологичния прототип чрез името е заявено не само в подтекста, но е и назовано, когато авторът тълкува символното значение на избрания от граф Монте Кристо герб: ”В едно не съвсем малко заливче се полюляваше фрегатата с тесен кил и високи мачти, на носа със знаме с герба на Монте Кристо – златна планина върху лазурно море, с ален кръст в горния край; това може да бъде както намек за името му – напомнящ и върха Голгота, превърнали от страданията на Спасителя в нещо по-ценно от златото, и позорния кръст, осветен чрез неговата смърт...”. лесно различими са и въплътените у романтическия герой черти на Антихриста – сатанинската воля да отмъщава и да раздава божествена справедливост. Това внушение се засилва с черти от поведението и външността на героя като заниманията с окултното, сравняването му с демонични персонажи, портретните детайли в описанието му.
Романтическата поетика на романа е свързана с типа на интригата, с контрастно изградената персонажна система и с различните похвати за поддържане на вниманието, повлияни и от жанровите особености на романа-подлистник.
Романтически черти на романа са обръщането към миналото чрез фолклорното приказно-легендарно начало и чрез препратки към различни културни епохи, както и интересът към екзотичното, езотеричното, скритото в човешката душа.



II. Романтически елементи
в романа “Граф Монте Кристо”

С течение на времето Александър Дюма променя писателската си стратегия, като съчетава принципите на романтичната художествена словестност с техниката на романа с продължение, който първоначално се печата в подлистниците на високо тиражирани всекидневници и седмичници, т.е. с принципите на масовата литература.
Така от месец август 1844 година до януари 1845 година той представя на широката читателска публика в списание ”Журнал дьо деба” историята на моряка Едмон Дантес, превърнал се по волята на съдбата в нейно оръдие. За успеха на романа допринасят изданието в книжно тяло от 1845-1846 г. и не на последно място неговата драматизация в периода 1848-1851г.
Формулата на успеха авторът постига, като свързва моделите на историческия и приключенския роман с основни феномени на съвременното му общество. Основна движеща сила на персонажите е конкуренцията на всеки срещу всеки в преследването на успеха. Енергията на тази битка е скрита в мощта на парите.
Системата за морални оценки за действията на романовите герои е опростена до контраста черно-бяло. В литературно-естетическо отношение тя е реализирана в конвенцията на романтизма: изключителен герой, който попада в изключителни обстоятелства като пространство, време и конфликтност – и със силата на своите пари, ненавист и благородство се превръща в съдник, който стои над обществените норми за небесна или земна справедливост.
При Дюма един изключителен герой доминира в цялото романово пространство, читателят не се интересува (не) убедителната психологическа мотивировка в детайлите, а обстоятелствата на действието и поведението са странни, екзотични – просто приказни – неслучайно повествователят в “Граф Монте Кристо” често се опира на атмосферата и внушенията на “1001 нощ”. А след прочита на подобен текст у възприемащия остава усещането за една невероятна история, в която са въплътени неповторими реализации на вечни човешки страхове и желания. Романовият свят на Дюма е изграден от елементите на мечтите, приказките, митовете и легендите, макар да е конкретизиран в познато време и пространство.
Действието в “Граф Монте Кристо” се развива в периода 24 Февруари 1815 година – 5 Октомври 1839 година. Пространството обхваща северната част на Централно Средиземноморие и Париж и е оживено от персонажната система, чийто диапазон се простира от обикновени престъпници и контрабандисти през благородни разбойници и престъпни благородници до фигурите на Наполеон и френските крале от този период. Организацията на действието се опира на несложна схема: щастието на 19-годишния моряк Едмон Дантес е “ограбено” чрез арестуването му по донос от счетоводителя Данглар и влюбения в годеницата му, Мерседес, Фернан.
От корист, свързана със собствената му кариера, помощникът на кралския прокурор Дьо Вилфор го “осъжда” като опасен бонапартист на вечен затвор в замъка Иф. Четиринадесет мрачни и безрадостни години прекарва затворникът Дантес в своята килия, но по щастливо стечение на обстоятелствата и волята за бягство се запознава със своя брат по съдба, абат Фариа, който го обучава, възпитава и му оставя несметно богатство. Прераждайки се в бягството си от замъка, Едмон Дантес се връща в общественото пространство като човек от друг свят и осъществява своето отмъщение, като довежда до самоубийство Фернан, превърнал се чрез предателства и грабежи в генерал-лейтенант граф дьо Морсер; разорява Данглар, който е станал барон и финансов магнат, кредитор на краля, и довежда до лудост кралския прокурор Дьо Вилфор. Благодарството му го кара да помогне на застъпвалото се за него семейство Морел и на всеки един ощетен или унизен от престъпните персонажи. Така доброто тържествува, възмездило злото със зло, добротата с добро, а граф Монте Кристо отплава в незнайна посока, убеждавайки своите приятели, “че цялата човешка мъдрост се включва в двете думи: Чакай и се надявай!”.
За вида роман – съчетание на приключенско с историческо четиво, авторът е “задължен” на Уолтър Скот, а за типа герой – най-буйния Байронов романтизъм – неслучайно героите сравняват граф Монте Кристо с Байронови персонажи. За Дюма е необходима само атмосферата на превратната епоха – стоте дни на Наполеон след завръщането от остров Елба, реставрацията при Луй XVIII и обществения живот след революцията от 1830 година, за да мотивира изходните действия на основните действащи лица и да разположи в нея съдбата на техните наследници.
Мотивите в романа са интерпретирани както през романтическите възгледи за справедливостта на природните закони, мъдростта и красотата на пищната екзотика на Изтока, безграничната сила на духа, омаята на бленуването, магията на съня, така и чрез просвещенските идеи за значимостта на волята, разума и значението, които може да изградят нова личност и да възвърнат желанието за живот. Свързващата фигура на интуитивното и рационалното начало е абат Фариа. Ако в затвора надеждата за свобода ражда силата на търпението, след това то е още по-настойчиво, защото отмъщението трябва да е страшно, добре обмислено, търсещо най-добрия момент и най-заслужената за виновниците форма.
Подобно на отлаганото отмъщение на Одисей, графът изпитва насладата от изчакването:”За едно продължително, дълбоко, нескончаемо, вечно страдание бих отвърнал, ако е възможно, със същото: око за око, зъб за зъб, както казват източните народи, наши учители във всичко, тия избранници на Твореца, съумели да си създадат приказен живот и действителен рай”. Като отглас от Хамлетовата ирония за венеца на творението прозвучава разочарованието на граф Монте Кристо. ”... човекът, когото Бог е създал по свой образ и подобие, човекът, комуто Бог е дал глас, за да изразява мисълта си, какъв ще бъде първият вик на тоя човек, когато узнае, че другарят му е спасен? Богохулство! Слава на човека, това непостижимо творение на обществото, този цар на Вселената!”.
Болният човешки свят се нуждае от лечение. Спасението е в отдалечаването, бягството или отказа от приемането му такъв, какъвто е, както заявява Монте Кристо: “Не се опитвам никога да защитавам обществото, което не ме защитава, нещо повече, което се занимава с мене само, за да ми вреди; дори когато им отказвам уважението си и се държа неутрално към тях, обществото и близките ми остават все пак мои длъжници.”. Неуязвимостта е постигната чрез спазването на собствените закони за справедливост и чест. “Помощници” на графа в изпълнението им са хора извън закона, живеещи в малките си подредени общества – обгърнатите с романтичен ореол на личната свобода разбойници.
На волния живот, подчиняващ се на справедливите природни закони, е противопоставен скритият зад маската на добронамереността фалш на аристократичното общество. Всевиждащият поглед на Едмон Дантес прониква с окото на душата – метафора, вложена като източен полъх чрез думите на Хайди- в сърцата на участниците в карналната игра на парижката сцена. Сваля маските им и разобличава истинската им природа на убийци, лицемери и крадци. И ако карнавалът в Рим е мястото, където “между миналото и настоящето се спуска плътна завеса” от шума на “залитащото съзнание”, което всеки момент може да напусне веселящите се, то “маскеният” бал на благородниците в Париж е ежедневие, поставящо стена между неизгодното минало и благополучното настояще, празненство на съзнания, заблудили дори себе си за собствените си грехове.
Нужен е Deus ex machina, който да предизвика края на дълго играния театър. И той се появява – освободен чрез страданието от човешките слабости, защото е преживял смъртта, познава живота и като Бог или Сатана може да бъде съдник на съдбата, изричайки: “Аз замених провидението, за да наградя добрите... Сега нека богът на отмъщението ми отстъпи мястото си, за да накажа злите!”. Лекарството срещу болестта на човека, хората и обществото е идеята, “за всяко зло има два цяра: времето и мълчанието.” Утешителното слово е наградата за благородните – Максимилиан Морел, Валантин, Албер дьо Морсер, Мерседес. Често появяващите се писма от абат Бузони, Синдбад мореплавателя или лорд Уилмор са спасение, заслужено в миналото. Така словото и времето могат да бъдат награда, а времето и мълчанието-наказание. Всичко според случая и човека – напълно в духа на Романтизма.
Графът е щедър в отплатата си за сторените добрини и краен в разплатата за злините. Възмездието обаче търси и други, надскачащи личната мъст мотиви, сякаш оправдавайки суровата безкомпромисност на рушителността си. След толкова много години се оказва, че злодеите не само не са се покаяли, но са извършили и други злини. Това налага отмъщението да бъде още по-страшно. То излиза от човешките измерения, превръща се в справедлива ръка на провидението и наказва убийците Кадрус и Фернан, бездушния, пресметлив и алчен грабител Данглар – парвенюшки, гордеещ се с произхода си и поради това с чест все още носещ същото име и Вилфор – скрил престъпленията си зад безстрастното изражение на “оживяла статуя на закона”.
Успокоение след множеството преплетени сюжетни нишки настъпва след пречистването на света от грешниците и възнаграждаването на праведните. След този нов порядък в света на романа се стига до истинското опознаване на безграничната мъдрост на Бога: християнското смирение. Краят на дългата приказка за любовта, свободата, честта, справедливостта, волята и ума отваря мисълта към прозрението, постигнато от опита: “В този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване на едното състояние с другото.” Ключ към осмисленото съществуване са не вихрените страсти, а мъдрото търпение и надеждата, простичко съчетани в повелята: ”Чакало и се надявало!”.

III.Вечното и преходното в романа “Граф Монте Кристо”

Александър Дюма – баща /1802 – 1870/ се нарежда сред най-ярките представители на френския романтизъм. Дълго време пренебрегван, днес той заема своето заслужено място в Пантеона на славата.
Александър Дюма издава първите си белетристични произведения през 1826 г. под заглавието „Съвременни новели”. Търговският успех на тази книга достига 4 продадени екземпляра. Подобно начало, като че ли не вещае кариера на един от най-тиражираните автори. В този период обаче, сантименталният роман преодолява своята еднопластовост, обръщайки се към социалната проблематика. Виждайки „златна мина” в тези произведения, наречени „популярни романи”, Ал. Дюма се впуска бурно в създаването им, подпомогнат от голям брой сътрудници, които събират документалния материал. Той печата в най-големите вестници от този период: „Льо Сиекл”, „Льо Конститусионел”, „Ла Прес”. По-късно се ориентира към пътеписите и мемоарната литература, отразявайки пътуванията до Русия и Африка, участието си в армията на Гарибалди, престоя си в Италия.
Героите на Дюма, като своя автор, изминават и сложен път, за да доказват вечните и непреходни ценности, които трябва да се отстояват. Най-добрата илюстрация на идеята за изключителност се явява граф Монте Кристо. Той минава през множество перипетии, воден от желанието да въздаде справедливо възмездие, да помогне на слабите и унизените, да преосмисли и отново да открие любовта.
Началното запознанство и последното сбогуване с героя са свързани с морето: един кораб го довежда, а друг го отвежда. В духа на библейската символика пътуването е търсене на спасителен бряг и едновременно с това търсене и откриване на самия себе си. Трагичният обрат в живата на Едмон Дантес започва със заговор. Той е обвинен в бонапартизъм и хвърлен в замъка Ив от прокурора Вилфор. Там младежът среща абат Фариа, който играе ролята на негов духовен баща и му помага да преодолее отчаянието си в затвора – място, често срещано в литературата на романтизма. То представлява катарзисен момент в битието на героите, които притежават голяма духовна сила и свободен дух. За това абат Фариа казва на Дантес: „Връщайки се към миналото, забравям за настоящето, а като се движа свободно и волно в историята вече не си спомням, че съм в затвора”.
Затворникът Монте Кристо въвежда в романа вселената на фантастичното, на мига, на фаталния и сатаничен „свръх човек”, в която се вписва темата за възмездието. Дантес въплъщава справедливостта, чрез отмъщението: „Аз бих причинил, казва той, ако можех, същата бавна, дълбока, безкрайна и вечна болка, която изпитах”.
По пътя на отмъщението граф Монте Кристо открива късната любов, в която му е трудно да повярва. Едно младо момиче му показва пътя на опрощението: „От добър и доверчив човек, аз станах отмъстителен, прикрит, зъл или по-скоро безучастен като глухата и сляпа фаталност. Тогава достигнах до целта: горко на онези, които срещнах по моя път”.
Но нещастията, на които става свидетел, променят насоката на неговия живот.
Монте Кристо проронва първите си сълзи, когато решава да пощади живота на сина на Мерседес. През труповете на госпожа Вилфор и нейния син героят осъзнава, че вече не може да заяви „ Бог е за мен и с мен” и взема решение да „спаси” Данглар. От този момент нататък графът загърбва свръхчовешката си същност, за да поема по пътя на християнското опрощение. Затова се заема да помогне на младия Морел и на Валантин дьо Вилфор. И в техния поглед той придобива покровителствената фигура на бащата. Харизматичното излъчване на Монте Кристо е толкова силно, че преди неговото потегляне младежът възкликва: „Напуска ни не човек, а Бог, който отново ще се възкачи на небето, след като е бил на земята да твори добро”. Така главният герой се сбогува с Париж, но в душата му остава една не излекувана рана, скрита зад маската на стоицизма. Той се оттегля без злоба и гордост, но със съжаление, изпитвайки чувство на угризение за мъките, които е причинил по пътя на отмъщението. Затова и неговият съвет към Морел е да „чака и да се надява до деня, в който Бог ще благоволи да разкрие бъдещето пред човека”. А цената на това духовно извисяване е самотата.
Граф Монте Кристо преодолява всички препятствия, лишен от приятели помощници. Вярно е, че той има двама бащи – един роден и един духовен: старият Дантес и абат Фариа. По техен пример и той става духовен наставник на двама младежи. Но споделено приятелство героят не открива.
С тълкуванието на доброто и злото са свързани разнообразните отношения между „бащи и деца”, пресъздадени чрез изразните възможности на романовия жанр – голяма хронологическа вместимост на събитията и богата система от персонажи. Темата е засегната и на ниво заглавие, например в двете паралелни глави „Баща и син”, разкриващи контрасти между персонажите – Дантес – Вилфор, а също и в заглавията „Майката и синът”, „Баща и дъщеря”. Отношенията между бащата и сина в семействата на Дантес, Морел и Фернан са свързани по различен начин с мотива за честта и човешкото достойнство. При своето завръщане в началото на романа Едмон Дантес с изненада узнава за бедността и дълговете, които мълчаливо понася баща му; старият Морел проявява трагична решимост да предпочете смъртта пред позора на разорението на семейството, отказвайки се от родовото си имущество. Албер реално и символично отхвърля поведенческия модел на баща си, заради когото е готов да рискува по-рано живота си на дуел. Съдбата на Албер, Андрея и Едуард е поставена в зависимост от проблема за вината на бащите, т.е. на родовото проклятие.
Пародийно-гротесков образ на духовната връзка между бащата и сина е атрактивно контрастната двойка Кавалканти. С изразяващите моралната поквара прояви на артистизъм Кавалканти обезсмисля ценността на семейството.
С темата за доброто и злото – родовото проклятие – е свързана и голямата духовна привързаност между майката и сина. Благодарение на своята нравственост Мерседес и Албер проглеждат за миналото и успяват да поставят ново начало в живота си. В противоположност на тази обнадеждаваща перспектива са отношенията между майката и сина в семейството на Вилфор. Те приемат облика на прекомерната майчинска привързаност и отнесени към мотива за заслепението, получават развръзката на „кървава драма”.
Стремежът към лично щастие, търсено в свободата, любовта и изкуството у контрастни женски персонажи, като Валантин и г-ца Данглар, ги прави отчуждени от дома – чрез авантюрните ситуации на мнимата смърт и бягството – и „близки непознати” за бащите им. При характеризирането на Данглар като баща и съпруг, е подчертано противоречието между истинското лице и маската, което доближава героя до образа на шута: „Пред обществото, както и у дома си, Данглар се преструваше на добродушен и отстъпчив баща: това беше част от ролята му в „народническата” комедия, която играеше; възприел бе този образ, който му се струваше подходящ, както в маските на бащите от античния театър десният профил е с полуотворени, засмени уста, а левият – с провиснала като пред плач долна устна”.
В аспекта на темата „бащи и деца” се откриват романтически контрасти в отношенията между различните герои: на сърдечна привързаност и духовно родство и на отчуждение – резултат от политически пристрастия, лични стремежи, престъпления, породени от жаждата за власт, пари, имущество. Откроява се и мотивът за незаконороденото дете, както и за сатанинското начало у ощетените, чието право на избор е ощетено.
Мотивите в романа са интерпретирани както през романтическите възгледи за справедливостта на природните законите, мъдростта и красотата на пищната екзотика на Изтока, безграничната сила на духа, магията на съня, така и чрез просвещенските идеи за значимостта на волята, раздума и зрението, които могат да изградят нова личност и да възвърнат желанието за живот.
В богатия образ на граф Монте Кристо, Дюма съчетава своите спомени за реални хора, своите мисли и чувства за една бурна епоха от историята на Европа. Писателят не е неин летописец, както Балзак, но успява по неповторим начин да пресъздаде духа и на подем и на разочарование, на гордост и отмъщение. Неговите герои придобиват гражданственост, стават символ на изключителна духовност. Те прескачат прага на своето време, като всички гениални образи, създадени от писателското въображение и достигат до други епохи. Днес и граф монте Кристо, и тримата мускетари, оживяват под перото на Ал. Дюма, се прераждат в кинематографични образи. Те стават част от съвременната духовност, съхранявайки в тези прагматични времена полъха на Романтизма.

vesseto
03-24-2009, 13:18
http://download.pomagalo.com/139382/kakvo+kara+horata+da+se+obedinyavat/?po=1

Chokoev
03-24-2009, 13:39
http://download.http://www.teenproblem.net/school/139382/kakvo+kara+horata+da+se+obedinyavat/?po=1

Какво кара хората да се обединяват (http://daskalo.chetivo.com/kakvo-kara-horata-da-se-obedinyavat/)

Tedi4ka
03-24-2009, 15:39
Две глави мислят по-добре от една.Това кара всеки човек да потърси помощ от някой надежден приятел.Във всекидневието сме изправени пред много проблеми и препядствия,които трябва да решим,а за тази цел ни е нъжна малко или много помощ.В името на общото благо хародът се обединява,за да е по-силен.Когато опастност грози всички хора,те се сплотяват и работят ,за да постигнат обща цел.Резултатът от това,запример,са стачките и митигните,които са протест срещу несправедливостта,която може да се изразява в лицето на високи данъци,закъснели заплати, много ниско заплащане за тежък труд и други.Дори и в някои случаите това обединяване да не дава резултат,трябва да се опита със всички сили.Победата е най-сладка ,когато е постигната с много труд и чувство за справедливост.

Друга причина,която стимулира обединението на хората е любовта.Това чувство е свята сила,която дава крила на всеки ,който я притежава.Хората загърбват противоречия и спорове,защото се обичат и искат да бъдат щастливи в съвместния си живот.Има много случаи ,в които има хора,които са пренебрегнали дори семейството,роднините и близките приятели заради любовта към любимия човек.
Традициите и обичаите ,които се предават от поколение на поколение са символ на сплотяването.Особено българите може да се похвалим с много цветни празници.Тяхното честване означава сплотяване.
Нуждата кара хората да си помагат.Приятелството е една от най-важните връзки между хората.Ако приятелите са надеждни и добронамерени,могат винаги да помагат в съответната ситуация.Отзивчивостта се крие в сърцата на хората и може да се отключи,ако някой япотърси,Неслучайно хората се измисли мъдростта,че “приятел в нужда се познава.”

shefa
03-24-2009, 15:44
Здрасти,
ето това ако може да свалиш:
http://download.pomagalo.com/3185/fransis+beiikyn+1561+1626/
Не съм сигурен, че линка излиза правилно. Ако не се получава кажи 8-)

Chokoev
03-24-2009, 15:47
Здрасти,
ето това ако може да свалиш:
http://download.http://www.teenproblem.net/school/3185/fransis+beiikyn+1561+1626/
Не съм сигурен, че линка излиза правилно. Ако не се получава кажи 8-)

Франсис Бейкън (1561-1626) (http://daskalo.chetivo.com/fransis-beykan-1561-1626/)

shefa
03-24-2009, 15:53
Мерси много! :oops:

Elichka666
03-24-2009, 16:26
http://download.pomagalo.com/84604/voiinata+v+kosovo/?po=1 :) Много ще съм благодарна ако някой ми го изтегли.

Chokoev
03-24-2009, 16:30
http://download.http://www.teenproblem.net/school/84604/voiinata+v+kosovo/?po=1 :) Много ще съм благодарна ако някой ми го изтегли.

Войната в Косово (http://daskalo.chetivo.com/voynata-v-kosovo/)

Elichka666
03-24-2009, 16:35
Много ти благодаря. :) :-)

iveetyy
03-24-2009, 16:59
http://download.pomagalo.com/37934/edna+nevyzmojna+lyubov+sred+ujasite+na+voiinata+kr adecyt+na+praskovi+ot+emiliyan+stanev/?po=1

http://download.pomagalo.com/163734/edna+nevyzmojna+lyubov+v+povestta+kradeca+na+prask ovi/?po=3

http://download.pomagalo.com/18223/edna+nevyzmojna+lyubov+ese+na+tema+kradecyt+na+pra skoviot+emiliyan+stanev+/?po=9

мерси много предварителноо :-) :)

Chokoev
03-24-2009, 17:21
http://download.http://www.teenproblem.net/school/37934/edna+nevyzmojna+lyubov+sred+ujasite+na+voiinata+kr adecyt+na+praskovi+ot+emiliyan+stanev/?po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/163734/edna+nevyzmojna+lyubov+v+povestta+kradeca+na+prask ovi/?po=3

http://download.http://www.teenproblem.net/school/18223/edna+nevyzmojna+lyubov+ese+na+tema+kradecyt+na+pra skoviot+emiliyan+stanev+/?po=9

мерси много предварителноо :-) :)

Eдна невъзможна любов в повестта “Крадеца на праскови” (http://daskalo.chetivo.com/edna-nevazmozhna-lyubov-v-povestta-kradetsa-na-praskovi/)

Една невъзможна любов сред ужасите на войната (“Крадецът на праскови” от Емилиян Станев) (http://daskalo.chetivo.com/edna-nevazmozhna-lyubov-sred-uzhasite-na-voynata-vekradetsat-na-praskovive-ot-emiliyan-stanev/)

detelina101
03-24-2009, 17:49
1.Исторически причини
1.1 Кой пръв е стъпил на територията на Косово?

Ако искаме да разберем къде са корените на днешния конфликт в Косово, трябва да се върнем към историята. По мнението на външни наблюдатели съществува ,,война на колективните спомени”. Най-малкото съществува спор между националистически настроените историци от двете страни.
Историята на косовския конфликт е във всеки случай по-стара от политиката на Слободан Милошевич, който след 1989 изпълни обещанието си ,,да върне Косово на Сърбия”. По случай 600 годишнината от решителната битка срещу турците през 1389, Милошевич събира на 28 юни 1989 почти 2 милиона сърби на Косово поле. Речта, която държи там, се разглежда като предвестник на войната.
Статутът на автономност, който Косово имал в многонационална Югославия, бил анулиран от Милошевич и провинцията била поставена под централната власт на Белград, а практически от 1989 в Косово царял законът на войната.
Както при сърбите, така и при албанците, учебниците имат не малък дял при представянето и утвърждаването на противоречивата интерпретация на историята. Управлението на ООН(УНМИК) пропуснало да започне истинска реформа на учебните планове в училищата. Също така нямало инициатива да се накарат различните групи население най-накрая да преодолеят противоположната си идентичност.
Исторически спорният въпрос гласи:,,Кой пръв е живял на Косово поле?” Този въпрос е свързан с идеята, че колкото по-дълго една етническа група е населявала дадена място, толкова по-легитимна е претенцията й за тази територия.

1.2 Интерпретация на историята от сръбска страна
Сърбите наричат Косово ,,Kosovo-Metochien”.Името Косово произлиза от сръбската дума Kos, което на немски е Amsel. По тази причина в Германия често се използва думата Amselfeld вместо ,,Kosovo polje”. Думата Metochien e от гръцки произход и означава метохия. Прави впечатление, че повечето географски наименования и имена на селища в Косово са от сръбски произход, докато албанските имена са производни на сръбските.
Косово представлявало ядрото на сръбската империя, която била основана през 12 век от династията на неманжидите. Сърбите твърдят,че Косово от средновековието е било населено само със сърби и за тях Косово е люлката на сръбската нация. Това твърдение впрочем не се оказва вярно, тъй като
средновековната държавност на Сърбия най-напред се е развила на разположената северно от Косово територия ,,Raszien”, област, намираща се между днешна Черна гора на запад и България на изток. От тук Косово било постепенно завладявано след 12 век.
През 13-ти и 14-ти век Косово представлявало географският, но не и политическият център на средновековната сръбска държава.
През това време на Косово поле били построени и многобройни сръбски манастири, които са се запазили и до днес. През 13-ти век било преместено седалището на самостоятелната от 1219 сръбска църква в Печ, западната част на Косово. Патриаршията на Печ символизира църковната независимост на сръбското православие. Въпреки че резиденцията на патриарха на сръбската православна църква днес е в Белград, той все още се нарича ,,Патриарх на Печ” и символично поема службата и функциите си в Косово.
Важна роля за сръбската привързаност към Косово играе митът за битката при Косово поле през юни 1389. В тази битка се сблъскали османци и сърби. Били убити водачите на двете войски, а поражението на сръбската войска маркирало началото на упадъка на средновековната сръбска държава. В следващите векове във връзка с тази битка на Косово поле възникнали много легенди и един национален мит, който едва ли има нещо общо с малкото сигурни исторически факти. Съществуват и съмнения относно европейското значение на тази битка, тъй като историците напомнят, че не битката при Косово поле е отворила пътя на завоевателите към Европа, а турската победа при Марица (България) през 1371.
Исторически факт е също, че войската на сръбския пълководец Лазар Хребелянович не се е състояла само от сръбски войни, а и от войници на всички християнски народи от Балканите. Това означава, че войската на Лазар не е имала ,,национален”сръбски характер, независимо от това, че понятието ,,национален” е получило днешното си значение чак през 19 век и не се отнася за Средновековието.
Така нареченият мит за Косово получил политическо значение чак през 19-ти век, когато религиозният и народен мит бил стилизиран като политическа и териториална претенция към Косово.
На Лондонската конференция от 1913, която поставила края на първата Балканска война (успешна за Сърбия), важна роля при решаването на териториалните проблеми на Балканите изиграл аргументът, че Косово за сърбите е ,,обетована земя”. Сръбското становище си прокарало път на тази конференция и населеното още тогава с повече албанци Косово било присъединено към Сръбската империя.
Тази смесица от исторически митове и териториални отпускания на конферентната маса довела в края на 20 век до това, което сърбите евфимистично наричат ,,етническо прочистване”.

2. За сегашното положение в Косово
През декември 2005 косовският конфликт навлязъл в нова фаза.
Генералният секретар на ООН, Кофи Анан, предложил на съвета за сигурност към ООН започването на преговори за бъдещия статут на Косово, което от 1999 се управлява от ООН.
Предишният германски администратор към ООН, Михаел Щайнер, развил през пролетта на 2002 концепция, според която Косово първо трябва да покрие известен брой демократични стандарти и чак тогава да се решава за окончателния статут на Косово:повече демокрация, свобода на движение, правова държава, защита на малцинствата, а също и икономически напредък. Тази концепция се определя като ,,стандарти за статут”.
Кай Айде, извънредният пълномощник на ООН за Косово, представил през октомври 2005 доклад, в който той определя сегашната ситуация в провинцията като ,,нетърпима”. Досега Косово било изпълнило предписаните от ООН демократични стандарти ,,нееднородно”; изгледите за мирно и мултиетническо общество били ,,мрачни”, а икономическото положение било ,,отчайващо”. По данни на Световната банка почти 40% от жителите на Косово сега живеят само с по 1,50 евро на ден, безработицата е над 60%, а при младежите достига 80%.
Докладът на Айде безпощадно критикува политиците и институциите на Косово, но също сръбските политици и правителството в Белград. Между другото се казва:
"Полицията и правосъдието на Косово са крехки институции. Затова предаването на компетенциите на албанците трябва да се предприема с най-голямо внимание в тези области. И по-нататък ще бъде необходимо присъствието на международни полицаи с изпълнителна власт. Необходими ще бъдат и международни съдии и прокурори за косовското правосъдие през следващите години.
В доклада се критикуват и други неща:
Корупцията и организираната престъпност са широко разпространени. Политиците приемат институциите и обществените служби като тяхна собственост, а назначаването на постове става по партийна и групова принадлежност. При опита да се изгради мултиетническо общество, е постигнато много малко. Спира завръщането на сръбски бежанци. Сърбите все още са критикувани за превишаване на власт. За да получат обратно собствеността си , завърналите се трябвало да водят безкрайни съдебни процеси.
След изтеглянето на югославската армия и влизането на водените от НАТО мироопазващи сили КФОР (около 20 000 войници) през юли 1999, по неподвърдени данни били убити или безследно изчезнали около 2500 сърби и други неалбанци. През март 2004 се стигнало до изстъпления срещу сръбското малцинство, при които загинали 21 човека. Около 50000 сръбски цивилни граждани напуснали Косово след 1999, поради страх от отмъщение от албанците. Над 2000000 хора от малцинствата в същото време били прогонени от провинцията (пише Junge Welt от 10.10.05). За това, колко несигурно преценяват положението в Косово прогонените, показва обстоятелството, че само 12000 от тях са решили да се върнат, от които 5000 са сърби.
Косово понастоящем има около 2,4 милиона жители. Според последните преброявания от 1991 Косово има около 2 милиона жители, от които 1,6 милиона албанци (82%), 194000 сърби (10%) и 8% други малцинства като роми, горани, босненци, турци и черногорци.
През 1918 албанците били 30%, през 1945 – 50%, а през 2004 – 88%.
През 1961 в Косово живеели 227000 сърби (24%), през 1991 те били 194000, а сега трябва да са около 100 000 (около 5% от цялото население). Демографската структура на Косово силно се е променила в полза на косовските албанци. В една слабо развита икономически страна като Косово самото увеличаване на населението е вече забележителен потенциал за конфликт,дори и без големия брой линии на етнически конфликт.
Според Кай Айде Косово не би могло трайно да остане под международен контрол, но има чувствителни области, където е необходимо международно наблюдение. При тях Европейският съюз би трябвало да поеме по-голяма отговорност отколкото досега..
Изводът за Айде:,,Не сме изправени пред последната, а само пред следващата фаза на международно присъствие.”
Фронтовата линия между албанците и сърбите за преговорите през декември е ясно начертана: Косовските албанци искат пълна независимост и международно признание на държавата им, каквото получиха бившите югославски републики. Косовските сърби обаче и правителството на Белград иска запазването на областта към Сърбия със запазване на нейната автономия.
Сенатът на САЩ гласувал единодушно през октомври 2005 резолюция за Косово, в която Белград и Прищина се призовават за компромисно решение. В тази резолюция обаче не се споменава за възможната независимост на Косово.
През есента на 2005 било съобщено, че косовските албанци явно искат да разкрият още преди декемврийските преговори някои неща. Парламентът на Косово ще гласува едностранно декларация за независимост. Ще стане ясна ,,волята на мнозинството от населението”, се казва в проекторешение на парламента. А тази ,, неизменна”воля гласи:по отношение на Косово може да се обсъжда само политическа независимост. В парламента на Koсово обаче има само албански депутати, тъй като през 2002 сръбските депутати решили да бойкотират парламента на Косово. Причина за този скандал била друга провокация, която не била достатъчно строго наказана от омиротворителните сили:сградата на парламента била украсена с фрески, които представяли сцени изключително от историята на албанския народ и с това не се признавала историята на другите народи в Косово.
Което означава, че нищо не се било променило. И преди и сега всяка от двете групи население държи на изключителния характер на собствените си права над Косово. Присъствието на ,,другите” може да бъде само резултат от узурпация, насилия или колонизация.
Белград от друга страна оповести,че на Косово би могло да се признае ,,повече от автономия,но по- малко от независимост”,което винаги е лесно да се каже.
Това диаметрално противопоставяне между албанци и сърби, което означава ,,пълна политическа независимост и собствена държавност” от едната страна и ,,пълна автономия,но не независимост” от другата страна, трудно би могло да се реши чрез преговори.
Двете етнически групи живеят в паралелни светове и не могат да се обединят нито по отношение на миналото, нито за бъдещето чрез приемлива версия на факти или цели, тъй като всяка страна приема другата за колективни убийци. Не съществува цивилно общество, склонно за компромиси, както и неутрални средства за информация.

3. Перспективи
3.1 Стандарти за статут
Досегашната концепция на ООН за Косово ,,Стандарти за статут” не донесе голям напредък през последните 5 години. Съществува опасността, албанците де открият в международното управление на Косово източник на безделие, още повече, че досега това управление се колебаеше да избързва с окончателните въпроси за статута.
Но за албанците е важно да знаят, че Белград ще загуби всякаква възможност за влияние в Косово и така най-накрая ще могат да бъдат решени въпросите за сигурността и собствеността чрез международното право. Косовските сърби също трябва да осъзнаят, че трайно трябва да съжителстват с албанското мнозинство.
Ако не искат това ,за тях остава само разделянето на Косово или изселването.

3.2 Разделяне на Косово
Някои наблюдатели виждат в разделянето на Косово най-простото решение на конфликта. Но за сръбските територии в Косово без преселване и размяна на области това не би било възможно. Би могъл да възникне нов проблем с бежанците; жизнеспособността на едно остатъчно Косово би била ограничена и финансирането от международната общност ще се окаже необходимо. Ако се търси присъединяване на южно Косово към Албания, може да възникне албанско-сръбски антагонизъм; в крайна сметка това би бил прецедент, който би застрашил и крехката структура в Босна и Херцеговина и Македония.

3.3 Статут преди стандартите
Дори и да се даде на Косово пълен суверинитет, това би бил опасен прецедент без поемането на определени задължения от обществото, а не би решило и социално-икономическите проблеми на населението на Косово.
Международната кризисна група на намиращата се в Брюксел “Think-Tank” към Европейския съюз изиска през януари 2005 при решаването на въпроса за статута непременно да бъдат спазвани следните 4 основни правила:
1. сигурна защита на правата на малцинствата в Косово;
2. Косово да не попада отново под ръководството на Белград;
3. Косово да не се обединява с Албания;
4. Косово да не се разделя.
Някои наблюдатели смятат, че поставянето на конкретен срок за политическата независимост с поемането на гореспоменатите задължения, би могло да предотврати разделянето на Косово на сръбска северна част и албанска южна част, каквито де факто съществуват сега, а в Микровица се задържа с помощта на сила.
Преди всичко ще се сложи край на временното положение, което затруднява решаването на всички проблеми в Косово:като се започне от регистрацията на жителите за изборите и се стигне до косовското червено вино, което не може да се изнася, защото на етикета трябва да стои страната на производителя. Косовските лозари предпочитат да изхвърлят реколтата си в реката, отколкото да видят на етикета ,,Република Югославия”.
Ако международната общност настоява за бързо признаване на Косово от международните правни институции без гарантиране на човешките права и широки политически права на сърбите (и другите малцинства), това по всяка вероятност би бил краят за 100 000 сърби.

4. Косовският конфликт и ценностите
Когато ,,етническото прочистване”се вихреше с пълна сила, което означава прогонване на албанското население, НАТО нападна Сърбия през 1999 по въздух, за да защити правото на родина, впрочем без правна легитимация от ООН. Това действие, извисяващо морала над правото, сътвори нови мащаби, които вече трябва да важат и за правото на съществуване на останалите в Косово сърби.
Но как и чрез кого се подсигурява правото на съществуване най-добре? Дали това е както и преди етнически хомогенната национална държава в рамките на приемливите от всички страни правила на международното право? Или в бъдеще това могат да бъдат и области с частична автономия, чиято сигурност и икономическо насърчаване са в ръцете на международните институции.
Фондацията за икономика и политика, която се ръководи от германското правителство, още през 2005 предложи следния модел: създаване на независимо де факто (но не де юре) мултиетническо Косово (република) в рамките на демократизирания и рефедализиран югославски държавен съюз (3 републики с опция за Европейския съюз) при същевременна постепенна регионална интеграция и свързване с Европейския съюз (привилегировано партньорство).
През май 2006 Черна гора се противопостави на федерацията със Сърбия с над 55% от гласовете. Този пример ще повлияе и на позицията на Европейския съюз спрямо Косово, тъй като как Европейският съюз ще забрани онези права на косовското мнозинство, които пък трябва да приеме в Черна гора? Става ясно, че при демокрацията мнозинството мотивира и правата, а тези права по-малко ценни ли са от тези на малцинствата?
ООН ,а на Балканите особено Европейският съюз, все по-често ще бъдат в ролята на съдии, разкъсващи се между морала и правото, а това ще важи все повече и за икономически въпроси.
Тъй като както косовските албанци и косовските сърби, така и Албания и Сърбия търсят присъединяването към Европейския съюз, предимно от икономически интереси, на Европейския съюз се пада една много тежка роля при решаването на Косовския конфликт.
Всяко мирно окончателно решение на конфликта ще успее само със значителни финансови средства и неопределено във времето присъствие на международни сили за сигурност, включително и САЩ.

detelina101
03-24-2009, 17:52
Eдна невъзможна любов в повесста „Крадеца на праскови”

Увод: Една от най-хубавите повести на Емилиян Станев е "Крадецът на праскови". Тя е истински шедьовър на българската литература. В тази невероятна творба автора разказва за една възвишена и свята, но невъзможна любов, която преобръща живота на героите.
Теза: Действието в повестта се развива по време на Първата световна война. Тя носи глад, смърт, разруха и омраза. Но точно тогава се ражда любовта между красивата българка Елисавета и сръбския пленник Иво Обетенович. Тази любов е искрена и дълбока, но драматична и невъзможна. Тя стои отвъд морала на обществото и има трагичен финал. Любовта между Елисавета и Иво е невъзможна, защото е разделена от войната, от съпруга на Лиза и от времето, в което живеят - време на закостенели морални традиции.
Микро теза 1:
Началото на повестта „Крадецът на праскови” очертава мястото на действието. Това е време на война, на мъки,бедност, глад и болести, а мястото е град Търново. Читателят разбира, че едно от най-ужасните неща в живота на човека е войната. Обстановката е угнетяваща и неприятна. Дните се повтарят монотонно: „бащи, които гинеха на фронта", „жени, изсушени от недояждане и плач". Войната носи смърт и раз¬руха. Върлуващия коремен тиф вцепенява града „под бледосиньото прашно небе” и той замира. Нарушен е естествения ритъм на човешкия живот – хората престават да се ръкуват и мислят единствено за физическото си оцеляване. Погребалният звън на петте черкви зловещо разсича маранята и сякаш оповестява началото на апокалипсиса. Гладът и мизерията отнемат човешкият облик на плениците и карат „тия полуживи хора”, „прилични на полудели от глад маймуни” да пълзят на четири крака, да се бият за гроздето, което Елисавета им дава. На фона на това опустошителното време на омраза и отчаяние, епидемия и смърт се ражда любовта между Лиза и Иво Обретенович.
Микро теза 2:
Героинята на Емилиян Станев е „красива жена, преминала първата си младост”, която излъчва „уморената и презряла хубост на отминаващо лято”. Очите й „дълбоки и сини, изпълнени с мека светлина и тъга” подсказват духовната драма на жената. Белязан от войната, животът на Елисавета е нещастен не единствено, защото положението на всичко около нея е печално. Сприхавият и застаряващ полковник е причина за това героинята да помни „само няколко хубави дни” от брака си. Съпругът е онзи, който ограбва младостта на Елисавета, който не й позволява да се почувства свободна. Героинята в повестта приема със смирение живота си, като наказание за тази „глупава сеутност, която не й е позволила да се омъжи за друг човек”, освен за „застарелия капитен, петнадесет години по-възрастен от нея”. За обич и топлота копнее Лиза в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен. Те просто съжителстват. Радостта и щастието са им чужди.
Животът на Елисавета преминава в четене на книги, редене на карти и безкрайни самотни часове, прекарани на „трема”, до момента в който случайно среща сръбския военнопленник Иво, който от глад инстинктивно влиза в двора й и открадва праскови. Радост и удивление, страх и щастие се редуват в душата на Елисавета. Тя е объркана. Изпитва физическо влечение към този „хубав мъж". Лиза започва да копнее да го види отново: „Минете пак по същото време - не по-късно и не по-рано. 8 същия час, когато съм сама... ". След тази съдбовна среща Елисавета прави своя избор да се отдаде на любовта, съзнавайки че това е едно голямо изпитание. Оказва се, че сърцето е по-силно от разума.
Любовта дава сила на Елисавета и тя загърбва всички християнски и морални норми и се отдава на обичта си. Благодарение на това велико чувство главната героиня, макар и трудно, скъсва с миналото си. Отначало Лиза се чувства виновна затова, че макар и да не обича съпруга си тя му изменя. В душата й се появява раздвоеност, като че ли в нея живеят две същества: от една страна „примирената, угнетена жена, чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъта”, а от друга – „непознато досега, вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желание да живее свободно и щастливо”. Любовта коренно променя Елисавета. От спокойната и примирена жена вече няма и следа. Тя вече не държи главата си наведена, не върви така отегчено, а се гледа в огледалото със суетността на влюбена жена. Нейната промяна се дължи на освободеността на душата й, защото „човек се подмладява, когато душата му е свободна”. Елисавета толкова много обича сръбския военнопленник, че за нея няма връщане назад. Любовта между двамата е силна, дълбока и всепоглъщаща. Иво знае, че отивайки в лозето на полковника, всеки път рискува живота си. Но любовта му е по-силна от предпазливостта. Затова и той става жертва на убийство.
Разбирайки за смъртта на любимия си, героинята на Емилиян Станев осъзнава, че вече няма за какво да живее. Тогава тя избира единствения изход – да сложи край на живота си. Лиза предпочита да избере смъртта пред живота без любимия човек.
Краят на повестта не изненадва читателя. Любовта на Иво и Елисавета е обречена. Дори заглавието на произведението създава асоциации с библейската идея за забранения плод. „Забранен плод” се оказва и Елисавета за сръбския военнопленник.
Повестта "Крадецът на праскови" е прекрасна, но трагична история за невъзможната любов сред ужасите на войната. В нея обичта между хората застава над войната, болката и отчуждението. Независимо от трагичния финал на творбата, любовта между двамата е жива.Заради нея Елисавета разцъфтява. Заради любовта сръбският пленника се връща, за да се сбогува със своята любима Лиза и намира смъртта си. За да защити любовта си тя се самоубива. Тази любов е невъзможна, но свята, защото само истинската любов може да надмогне дори смъртта. В крайна сметка любовта побеждава.

monchyyy
03-24-2009, 20:15
http://download.pomagalo.com/3696/mineralni+torove+i+ekologichni+problemi+svyrzani+s +tyah/?po=2 Моля ви някой да ми го изтегли.Спешно!

Chokoev
03-24-2009, 20:27
http://download.http://www.teenproblem.net/school/3696/mineralni+torove+i+ekologichni+problemi+svyrzani+s +tyah/?po=2 Моля ви някой да ми го изтегли.Спешно!

Минерални торове и екологични проблеми свързани с тях (http://daskalo.chetivo.com/mineralni-torove-i-ekologitchni-problemi-svarzani-s-tyah/)

monchyyy
03-24-2009, 20:29
Много ти благодаря. :)

EarthShaker
03-24-2009, 22:43
Гогол - мъртви души

ако може някой да ми изкара 1-2 файла за тази книга... много ще съм благодарен :)

vilito_mnt
03-25-2009, 09:16
zamunda . pomagalo . com / download / 132195 / лелеее ако някой ми го свали ще съм му безкрайно благодарнааа само премахнете интервалите

Chokoev
03-25-2009, 11:22
zamunda . pomagalo . com / download / 132195 / лелеее ако някой ми го свали ще съм му безкрайно благодарнааа само премахнете интервалите

“Заточеници” - страдание и носталгия по родината (http://daskalo.chetivo.com/zatotchenitsi-stradanie-i-nostalgiya-po-rodinata/)

lusined
03-25-2009, 13:16
http://download.pomagalo.com/173881/simvolikata+na+izmivaneto+na+rycete+na+pilat/?po=1

може ли да ми го изтеглите? мерси предварително :) :)

Chokoev
03-25-2009, 13:28
http://download.http://www.teenproblem.net/school/173881/simvolikata+na+izmivaneto+na+rycete+na+pilat/?po=1

може ли да ми го изтеглите? мерси предварително :) :)

Символиката на измиването на ръцете на Пилат (http://daskalo.chetivo.com/simvolikata-na-izmivaneto-na-ratsete-na-pilat/)

ponpon4eto
03-25-2009, 13:42
http://download.pomagalo.com/180688/zadachi+vyrhu+paskal/?search=10539741&po=1
можете ли да ми го изтеглите плс спешно е :grin:

xXxXSweetDreamsxXxX
03-25-2009, 13:54
http://download.pomagalo.com/208383/za+avstraliya/

Някой може ли да го изтегли, че ми трябва за утре..

Tedi4ka
03-25-2009, 13:54
М. Э. Абрамя.


Programming Taskbook


Электронный задачник по программированию
Версия 4.5

Ростов-на-Дон.
2005



Дата генерации PDF-документа: 26.10.2005.


°cМ. Э. Абрамян (mabr@math.rsu.ru), 1998–2005

Общее описание

Общее описание

Электронный задачник Programming Taskbook предназначен для обучен
ия программированию на языках Pascal, Visual Basic, C++, C#. Он содержит
1000 учебных заданий, охватывающих все основные разделы базового курса
программирования: от скалярных типов и управляющих операторов до сложн
ых структур данных и рекурсивных алгоритмов.

Версия 4.5 задачника Programming Taskbook реализована для следующ
их сред: Borland Pascal 7.0, Borland Delphi 3.0–7.0, Microsoft Visual Basic
5.0–6.0, Borland C++Builder 4.0–5.0, Microsoft Visual C++ 6.0, Microsoft Visual
Studio .NET 2003 (языки Visual C++ 7.0, Visual Basic .NET и Visual C# .NET).
Кроме того, задачник включен в учебную систему программирования Pascal
ABC (автор С. С. Михалкович), образуя единый программный комплекс Pascal
ABC & Programming Taskbook.

Задачник содержит следующие группы учебных заданий (в скобках указ
ано количество заданий для каждой группы):


Begin — ввод и вывод данных, оператор присваивания (40),

Integer — целые числа (30),

Boolean — логические выражения (40),

If — условный оператор (30),

Case — оператор выбора (20),

For — цикл с параметром (40),

While — цикл с условием (30),

Series — последовательности (40),

Proc — процедуры и функции (60),

Minmax — минимумы и максимумы (30),

Array — одномерные массивы (140),

Matrix — двумерные массивы (матрицы) (100),

String — символы и строки (70),

File — двоичные файлы (90),

Text — текстовые файлы (60),

Param — составные типы данных в процедурах и функциях (70),

Recur — рекурсия (30),

Dynamic — динамические структуры данных (80).
Задачник Programming Taskbook предоставляет учащимся следующие
возможности:


М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5


отображение на экране текста задания и связанных с ним данных;

демонстрация правильных результатов для каждого задания;

предоставление исходных данных программе учащегося;

дополнительный контроль за операциями ввода-вывода;

проверка правильности результатов, полученных программой;

запись в особый файл результатов информации о каждом тестовом исп
ытании программы;

регистрация задания как выполненного после надлежащего количества
успешных тестовых испытаний программы, проведенных подряд.
Использование электронного задачника существенно ускоряет процесс
выполнения заданий, так как избавляет учащегося от дополнительных усилий
по организации ввода-вывода, что особенно удобно при обработке массивов,
строк, файлов и динамических структур. Предоставляя учащемуся готовые исх
одные данные, задачник акцентирует его внимание на разработке и программн
ой реализации алгоритма решения заданий, причем разнообразие исходных
данных обеспечивает надежное тестирование предложенного алгоритма.

PDF-версия задачника Programming Taskbook содержит формулировки
всех учебных заданий. Формулировки отформатированы в соответствии с печ
атным вариантом задачника, который приведен в книгах «Практикум по прог
раммированию на языке Паскаль» (автор М. Э. Абрамян) и «Основы программ
ирования на языке Паскаль» (авторы М. Э. Абрамян и С. С. Михалкович).

Задания, помеченные символом «±», можно выполнять в свободно расп
ространяемой бесплатной мини-версии задачника. В мини-версию включены
200 заданий, в том числе все задания групп Begin, Integer, Boolean, а также изб
ранные задания из других разделов задачника. Следует отметить, что в минив
ерсию включены все задания, решения которых даются в книгах «Практикум
по программированию на языке Паскаль» и «Основы программирования на
языке Паскаль». Ниже приводится список всех заданий, включенных в минив
ерсию задачника:

Begin1–Begin40, Integer1–Integer30, Boolean1–Boolean40, If4, If6, If8,
If12, If22, If26, Case4, Case9, For5, For12–For13, For15–For16, For19–For20,
For33, For36, While1–While2, While4, While7, While11–While12, While22–
While23, Series1, Series15–Series17, Series19, Series21, Series30, Proc4, Proc8,
Proc21, Proc25, Proc40, Minmax1, Minmax6, Minmax12, Minmax26, Array7,
Array47, Array60, Array68, Array112, Array116, Matrix7, Matrix24, Matrix53,
Matrix82, Matrix88, String9–String10, String29, String41, String70, File2, File25,


Замечания о формулировках заданий

File43, File48, File67, File74, Text1, Text4, Text21, Text34, Text42, Text57,
Param1, Param17, Param41, Param51, Recur1, Recur10, Recur14–Recur18,
Recur25, Dynamic2–Dynamic3, Dynamic5, Dynamic8, Dynamic10–Dynamic11,
Dynamic30, Dynamic49, Dynamic55.

Для того чтобы упростить работу с заданиями, доступными в минив
ерсии, все эти задания (кроме заданий групп Begin, Integer и Boolean) объе
динены в особую группу Mix (см. раздел «Избранные задания из различных
групп»).

Замечания о формулировках заданий

При формулировке заданий не используются понятия и имена, специфич
еские для конкретного языка программирования, за исключением обозначен
ия нулевого указателя NIL, которое используется в заданиях группы Dynamic
(«Динамические структуры данных»). Отметим, что группа Dynamic не включ
ена в набор заданий для языков Visual Basic и С#.

Если о типе исходных или результирующих числовых данных в задании
ничего не сказано, то предполагаются вещественные данные. Исключение
составляет группа заданий Dynamic, в которой все числовые данные считаются
целыми, и в формулировках заданий это особо не оговаривается.

При обработке наборов вещественных чисел следует предполагать, что
все элементы набора являются различными (таким образом, любой набор
вещественных чисел содержит единственный минимальный и единственный
максимальный элемент). В наборах целых чисел могут присутствовать одинак
овые элементы; в частности, наборы целых чисел могут содержать несколько
минимальных и максимальных элементов. Аналогичные предположения справ
едливы для числовых массивов, а также для файлов, содержащих числовые
данные.

Если в задании не указан максимальный размер исходных массивов, то
его можно считать равным 10 для одномерных и 10 Ч
10 для двумерных
массивов.

При описании элементов одномерных и двумерных массивов используетс
я понятие порядкового номера элемента, причем начальный элемент массив
а A размера N всегда имеет порядковый номер 1 и обозначается в формулир
овках заданий как A1, а конечный элемент этого же массива имеет порядковый
номер N и обозначается как AN
. Аналогично, начальный элемент двумерно



М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

го массива B обозначается как B1;1. Кроме того, понятие порядкового номера
применяется к строкам и столбцам двумерных массивов (матриц): начальная
строка и начальный столбец матрицы размера M Ч
N имеют порядковый ном
ер 1, конечная строка — номер M, а конечный столбец — номер N. Подобный
подход не зависит от выбора языка программирования и соответствует традиц
ионно используемой в математике нумерации элементов векторов и матриц.

Максимальный размер исходных файлов не указывается, поэтому при реш
ении заданий на файлы не следует использовать вспомогательные массивы,
содержащие все элементы исходных файлов, однако допускается использован
ие вспомогательных файлов. Все исходные файлы считаются существующим
и, за исключением специально оговоренных случаев, в которых существован
ие исходных файлов требуется проверять в ходе выполнения задания.

Ввод и вывод данных, оператор присваивания

Все входные и выходные данные в заданиях этой группы являются вещес
твенными числами.

Begin1±. Дана сторона квадрата a. Найти его периметр P =4ўa.
Begin2±. Дана сторона квадрата a. Найти его площадь S = a2
.
Begin3±. Даны стороны прямоугольника a и b. Найти его площадь S = aўb .


периметр P =2ў(a + b).
Begin4±. Дан диаметр окружности d. Найти ее длину L = јўd. В качестве
значения p
использовать 3.14.
Begin5±. Дана длина ребра куба a. Найти объем куба V = a3
и площадь его

2

поверхности S =6ўa.
Begin6±. Даны длины ребер a, b, c прямоугольного параллелепипеда. Найти
его объем V = aўbўc и площадь поверхности S =2ў(aўb + bўc + aўc).
Begin7±. Найти длину окружности L и площадь круга S заданного радиуса R:
L =2ўјўR, S = јўR2
.

В качестве значения p
использовать 3.14.
Begin8±. Даны два числа a и b. Найти их среднее арифметическое:(a + b)/2.
Begin9±. Даны два неотрицательных числа a и b. Найти их среднее геометри


v
ческое, то есть квадратный корень из их произведения: aўb.
Begin10±. Даны два ненулевых числа. Найти сумму, разность, произведение и
частное их квадратов.


Ввод и вывод данных, оператор присваивания

Begin11±. Даны два ненулевых числа. Найти сумму, разность, произведение и
частное их модулей.

Begin12±. Даны катеты прямоугольного треугольника a и b. Найти его гипот
енузу c и периметр P:

v


c = a2
+ b2
, P = a + b + c.

Begin13±. Даны два круга с общим центром и радиусами R1
и R2
(R1
> R2).
Найти площади этих кругов S1
и S2, а также площадь S3
кольца, внешний
радиус которого равен R1, а внутренний радиус равен R2:
S1
= јў(R1)2
, S2
= јў(R2)2
, S3
= S1
-
S2.
В качестве значения p
использовать 3.14.

Begin14±. Дана длина L окружности. Найти ее радиус R и площадь S круга,
ограниченного этой окружностью, учитывая, что L =2ўјўR, S = јўR2.В
качестве значения p
использовать 3.14.

Begin15±. Дана площадь S круга. Найти его диаметр D и длину L окружности,
ограничивающей этот круг, учитывая, что L =2ўјўR, S = јўR2. В качестве
значения p
использовать 3.14.

Begin16±. Найти расстояние между двумя точками с заданными координатам
и x1
и x2
на числовой оси: |x2
-
x1|.

Begin17±. Даны три точки A, B, C на числовой оси. Найти длины отрезков AC
и BC и их сумму.

Begin18±. Даны три точки A, B, C на числовой оси. Точка C расположена
между точками A и B. Найти произведение длин отрезков AC и BC.

Begin19±. Даны координаты двух противоположных вершин прямоугольника:
(x1, y1), (x2, y2). Стороны прямоугольника параллельны осям координат.
Найти периметр и площадь данного прямоугольника.

Begin20±. Найти расстояние между двумя точками с заданными координатами
(x1, y1)и(x2, y2) на плоскости. Расстояние вычисляется по формуле

q(x2
-
x1)2
+(y2
-
y1)2
.
Begin21±. Даны координаты трех вершин треугольника: (x1, y1), (x2, y2), (x3, y3).
Найти его периметр и площадь, используя формулу для расстояния межд
у двумя точками на плоскости (см. задание Begin20). Для нахождения
площади треугольника со сторонами a, b, c использовать формулу Герона:

v


S = pў(p -
a)ў(p -
b)ў(p -
c),
где p =(a + b + c)/2 — полупериметр.
Begin22±. Поменять местами содержимое переменных A и B и вывести новые
значения A и B.


М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

Begin23±. Даны переменные A, B, C. Изменить их значения, переместив содерж
имое A в B, B —в C, C —в A, и вывести новые значения переменных A,
B, C.

Begin24±. Даны переменные A, B, C. Изменить их значения, переместив содерж
имое A в C, C —в B, B —в A, и вывести новые значения переменных A,
B, C.

Begin25±. Найти значение функции y =3x6
-
6x2
-
7 при данном значении x.

Begin26±. Найти значение функции y = 4(xЎ3)6
-
7(xЎ3)3
+ 2 при данном
значении x.

Begin27±. Дано число A. Вычислить A8, используя вспомогательную переменн
ую и три операции умножения. Для этого последовательно находить A2
,
A4
, A8. Вывести все найденные степени числа A.

Begin28±. Дано число A. Вычислить A15, используя две вспомогательные перем
енные и пять операций умножения. Для этого последовательно находить
A2
, A3
, A5
, A10


, A15. Вывести все найденные степени числа A.

Begin29±. Дано значение угла a
в градусах (0 < a
< 360). Определить значение
этого же угла в радианах, учитывая, что 180.
= p
радианов. В качестве
значения p
использовать 3.14.

Begin30±. Дано значение угла a
в радианах (0 < a
<2ўј). Определить значение
этого же угла в градусах, учитывая, что 180.
= p
радианов. В качестве
значения p
использовать 3.14.

Begin31±. Дано значение температуры T в градусах Фаренгейта. Определить
значение этой же температуры в градусах Цельсия. Температура по Цельс
ию TC
и температура по Фаренгейту TF
связаны следующим соотношен
ием:
TC
=(TF
-
32)ў5/9.

Begin32±. Дано значение температуры T в градусах Цельсия. Определить знач
ение этой же температуры в градусах Фаренгейта. Температура по Цельс
ию TC
и температура по Фаренгейту TF
связаны следующим соотношен
ием:

TC
=(TF
-
32)ў5/9.
Begin33±. Известно, что X кг конфет стоит A рублей. Определить, сколько
стоит 1 кг и Y кг этих же конфет.

Begin34±. Известно, что X кг шоколадных конфет стоит A рублей, а Y кг ирис
ок стоит B рублей. Определить, сколько стоит 1 кг шоколадных конфет,
1 кг ирисок, а также во сколько раз шоколадные конфеты дороже ирисок.


Ввод и вывод данных, оператор присваивания

Begin35±. Скорость лодки в стоячей воде V км/ч, скорость течения реки U км/ч
(U < V). Время движения лодки по озеру T1
ч, а по реке (против течения)

— T2
ч. Определить путь S, пройденный лодкой (путь = время ·
скорость).
Учесть, что при движении против течения скорость лодки уменьшается
на величину скорости течения.
Begin36±. Скорость первого автомобиля V1
км/ч, второго — V2
км/ч, расстоян
ие между ними S км. Определить расстояние между ними через T часов,
если автомобили удаляются друг от друга. Данное расстояние равно сумм
е начального расстояния и общего пути, проделанного автомобилями;
общий путь = время ·
суммарная скорость.

Begin37±. Скорость первого автомобиля V1
км/ч, второго — V2
км/ч, расстоян
ие между ними S км. Определить расстояние между ними через T часов,
если автомобили первоначально движутся навстречу друг другу. Данное
расстояние равно модулю разности начального расстояния и общего пути,
проделанного автомобилями; общий путь = время ·
суммарная скорость.

Begin38±. Решить линейное уравнение Aўx + B = 0, заданное своими коэффиц
иентами A и B (коэффициент A не равен 0).

Begin39±. Найти корни квадратного уравнения Aўx2
+ Bўx + C = 0, заданн
ого своими коэффициентами A, B, C (коэффициент A не равен 0), есл
и известно, что дискриминант уравнения положителен. Вывести вначал
е меньший, а затем больший из найденных корней. Корни квадратного
уравнения находятся по формуле

v
x1,
2
=(ЎB ±
D)/(2ўA),

где D — дискриминант, равный B2
-
4ўAўC.

Begin40±. Найти решение системы линейных уравнений вида

A1ўx + B1ўy = C1,

A2ўx + B2ўy = C2,

заданной своими коэффициентами A1, B1, C1, A2, B2, C2, если известно,
что данная система имеет единственное решение. Воспользоваться форм
улами

x =(C1ўB2
-
C2ўB1)/D, y =(A1ўC2
-
A2ўC1)/D,
где D = A1ўB2
-
A2ўB1.


М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

Целые числа

Все входные и выходные данные в заданиях этой группы являются це


лыми числами. Все числа, для которых указано количество цифр (двузначное

число, трехзначное число и т. д.), считаются положительными.

Integer1±. Дано расстояние L в сантиметрах. Используя операцию деления
нацело, найти количество полных метров в нем (1 метр = 100 см).

Integer2±. Дана масса M в килограммах. Используя операцию деления нацело,
найти количество полных тонн в ней (1 тонна = 1000 кг).

Integer3±. Дан размер файла в байтах. Используя операцию деления нацело,
найти количество полных килобайтов, которые занимает данный файл
(1 килобайт = 1024 байта).

Integer4±. Даны целые положительные числа A и B (A > B). На отрезке длин
ы A размещено максимально возможное количество отрезков длины B
(без наложений). Используя операцию деления нацело, найти количество
отрезков B, размещенных на отрезке A.

Integer5±. Даны целые положительные числа A и B (A > B). На отрезке длины A
размещено максимально возможное количество отрезков длины B (без
наложений). Используя операцию взятия остатка от деления нацело, найти
длину незанятой части отрезка A.

Integer6±. Дано двузначное число. Вывести вначале его левую цифру (десятк
и), а затем — его правую цифру (единицы). Для нахождения десятков
использовать операцию деления нацело, для нахождения единиц — опер
ацию взятия остатка от деления.

Integer7±. Дано двузначное число. Найти сумму и произведение его цифр.

Integer8±. Дано двузначное число. Вывести число, полученное при перестан
овке цифр исходного числа.

Integer9±. Дано трехзначное число. Используя одну операцию деления нацело,
вывести первую цифру данного числа (сотни).

Integer10±. Дано трехзначное число. Вывести вначале его последнюю цифру
(единицы), а затем — его среднюю цифру (десятки).

Integer11±. Дано трехзначное число. Найти сумму и произведение его цифр.

Integer12±. Дано трехзначное число. Вывести число, полученное при прочтен
ии исходного числа справа налево.

Integer13±. Дано трехзначное число. В нем зачеркнули первую слева цифру и
приписали ее справа. Вывести полученное число.


Целые числа

Integer14±. Дано трехзначное число. В нем зачеркнули первую справа цифру
и приписали ее слева. Вывести полученное число.

Integer15±. Дано трехзначное число. Вывести число, полученное при перестан
овке цифр сотен и десятков исходного числа (например, 123 перейдет в
213).

Integer16±. Дано трехзначное число. Вывести число, полученное при перестан
овке цифр десятков и единиц исходного числа (например, 123 перейдет
в 132).

Integer17±. Дано целое число, большее 999. Используя одну операцию делен
ия нацело и одну операцию взятия остатка от деления, найти цифру,
соответствующую разряду сотен в записи этого числа.

Integer18±. Дано целое число, большее 999. Используя одну операцию делен
ия нацело и одну операцию взятия остатка от деления, найти цифру,
соответствующую разряду тысяч в записи этого числа.

Integer19±. С начала суток прошло N секунд (N — целое). Найти количество
полных минут, прошедших с начала суток.

Integer20±. С начала суток прошло N секунд (N — целое). Найти количество
полных часов, прошедших с начала суток.

Integer21±. С начала суток прошло N секунд (N — целое). Найти количество
секунд, прошедших с начала последней минуты.

Integer22±. С начала суток прошло N секунд (N — целое). Найти количество
секунд, прошедших с начала последнего часа.

Integer23±. С начала суток прошло N секунд (N — целое). Найти количество
полных минут, прошедших с начала последнего часа.

Integer24±. Дни недели пронумерованы следующим образом: 0 — воскресенье,
1 — понедельник, 2 — вторник, ::.
, 6 — суббота. Дано целое число K,
лежащее в диапазоне 1–365. Определить номер дня недели для K-го дня
года, если известно, что в этом году 1 января было понедельником.

Integer25±. Дни недели пронумерованы следующим образом: 0 — воскресенье,
1 — понедельник, 2 — вторник, ::.
, 6 — суббота. Дано целое число K,
лежащее в диапазоне 1–365. Определить номер дня недели для K-го дня
года, если известно, что в этом году 1 января было четвергом.

Integer26±. Дни недели пронумерованы следующим образом: 1 — понедельн
ик, 2 — вторник, ::.
, 6 — суббота, 7 — воскресенье. Дано целое число K,
лежащее в диапазоне 1–365. Определить номер дня недели для K-го дня
года, если известно, что в этом году 1 января было вторником.


М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

Integer27±. Дни недели пронумерованы следующим образом: 1 — понедельн
ик, 2 — вторник, ::.
, 6 — суббота, 7 — воскресенье. Дано целое число K,
лежащее в диапазоне 1–365. Определить номер дня недели для K-го дня
года, если известно, что в этом году 1 января было субботой.

Integer28±. Дни недели пронумерованы следующим образом: 1 — понедельн
ик, 2 — вторник, ::.
, 6 — суббота, 7 — воскресенье. Дано целое число K,
лежащее в диапазоне 1–365, и целое число N, лежащее в диапазоне 1–7.
Определить номер дня недели для K-го дня года, если известно, что в
этом году 1 января было днем недели с номером N.

Integer29±. Даны целые положительные числа A, B, C. На прямоугольнике разм
ера A Ч
B размещено максимально возможное количество квадратов со
стороной C (без наложений). Найти количество квадратов, размещенных
на прямоугольнике, а также площадь незанятой части прямоугольника.

Integer30±. Дан номер некоторого года (целое положительное число). Опред
елить соответствующий ему номер столетия, учитывая, что, к примеру,
началом 20 столетия был 1901 год.

Логические выражения

Во всех заданиях данной группы требуется вывести логическое значение
TRUE, если приведенное высказывание для предложенных исходных данных
является истинным, и значение FALSE в противном случае. Все числа, для кот
орых указано количество цифр (двузначное число, трехзначное число и т. д.),
считаются целыми положительными.

Boolean1±. Дано целое число A. Проверить истинность высказывания: «Числ
о A является положительным».

Boolean2±. Дано целое число A. Проверить истинность высказывания: «Числ
о A является нечетным».

Boolean3±. Дано целое число A. Проверить истинность высказывания: «Числ
о A является четным».

Boolean4±. Даны два целых числа: A, B. Проверить истинность высказывания:
«Справедливы неравенства A >2и B =
3».

Boolean5±. Даны два целых числа: A, B. Проверить истинность высказывания:
«Справедливы неравенства A =
0 или B < Ў2».

Boolean6±. Даны три целых числа: A, B, C. Проверить истинность высказыв
ания: «Справедливо двойное неравенство A < B < C».


Логические выражения

Boolean7±. Даны три целых числа: A, B, C. Проверить истинность высказыв
ания: «Число B находится между числами A и C».

Boolean8±. Даны два целых числа: A, B. Проверить истинность высказывания:
«Каждое из чисел A и B нечетное».

Boolean9±. Даны два целых числа: A, B. Проверить истинность высказывания:
«Хотя бы одно из чисел A и B нечетное».

Boolean10±. Даны два целых числа: A, B. Проверить истинность высказыван
ия: «Ровно одно из чисел A и B нечетное».

Boolean11±. Даны два целых числа: A, B. Проверить истинность высказыван
ия: «Числа A и B имеют одинаковую четность».

Boolean12±. Даны три целых числа: A, B, C. Проверить истинность высказыв
ания: «Каждое из чисел A, B, C положительное».

Boolean13±. Даны три целых числа: A, B, C. Проверить истинность высказыв
ания: «Хотя бы одно из чисел A, B, C положительное».

Boolean14±. Даны три целых числа: A, B, C. Проверить истинность высказыв
ания: «Ровно одно из чисел A, B, C положительное».

Boolean15±. Даны три целых числа: A, B, C. Проверить истинность высказыв
ания: «Ровно два из чисел A, B, C являются положительными».

Boolean16±. Дано целое положительное число. Проверить истинность высказ
ывания: «Данное число является четным двузначным».

Boolean17±. Дано целое положительное число. Проверить истинность высказ
ывания: «Данное число является нечетным трехзначным».

Boolean18±. Проверить истинность высказывания: «Среди трех данных целых
чисел есть хотя бы одна пара совпадающих».

Boolean19±. Проверить истинность высказывания: «Среди трех данных целых
чисел есть хотя бы одна пара взаимно противоположных».

Boolean20±. Дано трехзначное число. Проверить истинность высказывания:
«Все цифры данного числа различны».

Boolean21±. Дано трехзначное число. Проверить истинность высказывания:
«Цифры данного числа образуют возрастающую последовательность».

Boolean22±. Дано трехзначное число. Проверить истинность высказывания:
«Цифры данного числа образуют возрастающую или убывающую послед
овательность».

Boolean23±. Дано четырехзначное число. Проверить истинность высказыван
ия: «Данное число читается одинаково слева направо и справа налево».

Boolean24±. Даны числа A, B, C (число A не равно 0). Рассмотрев дискрими



М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

нант D = B2
-
4ўAўC, проверить истинность высказывания: «Квадратное
уравнение Aўx2
+ Bўx + C = 0 имеет вещественные корни».

Boolean25±. Даны числа x, y. Проверить истинность высказывания: «Точка с
координатами (x, y) лежит во второй координатной четверти».

Boolean26±. Даны числа x, y. Проверить истинность высказывания: «Точка с
координатами (x, y) лежит в четвертой координатной четверти».

Boolean27±. Даны числа x, y. Проверить истинность высказывания: «Точка с
координатами (x, y) лежит во второй или третьей координатной четверти».

Boolean28±. Даны числа x, y. Проверить истинность высказывания: «Точка с
координатами (x, y) лежит в первой или третьей координатной четверти».

Boolean29±. Даны числа x, y, x1, y1, x2, y2. Проверить истинность высказыван
ия: «Точка с координатами (x, y) лежит внутри прямоугольника, левая
верхняя вершина которого имеет координаты (x1, y1), правая нижняя —
(x2, y2), а стороны параллельны координатным осям».

Boolean30±. Даны целые числа a, b, c, являющиеся сторонами некоторого треу
гольника. Проверить истинность высказывания: «Треугольник со сторон
ами a, b, c является равносторонним».

Boolean31±. Даны целые числа a, b, c, являющиеся сторонами некоторого треу
гольника. Проверить истинность высказывания: «Треугольник со сторон
ами a, b, c является равнобедренным».

Boolean32±. Даны целые числа a, b, c, являющиеся сторонами некоторого треу
гольника. Проверить истинность высказывания: «Треугольник со сторон
ами a, b, c является прямоугольным».

Boolean33±. Даны целые числа a, b, c. Проверить истинность высказывания:
«Существует треугольник со сторонами a, b, c».

Boolean34±. Даны координаты поля шахматной доски x, y (целые числа, леж
ащие в диапазоне 1–8). Учитывая, что левое нижнее поле доски (1, 1)
является черным, проверить истинность высказывания: «Данное поле явл
яется белым».

Boolean35±. Даны координаты двух различных полей шахматной доски x1,
y1, x2, y2
(целые числа, лежащие в диапазоне 1–8). Проверить истинность
высказывания: «Данные поля имеют одинаковый цвет».

Boolean36±. Даны координаты двух различных полей шахматной доски x1, y1,
x2, y2
(целые числа, лежащие в диапазоне 1–8). Проверить истинность выс
казывания: «Ладья за один ход может перейти с одного поля на другое».

Boolean37±. Даны координаты двух различных полей шахматной доски x1,


Условный оператор

y1, x2, y2
(целые числа, лежащие в диапазоне 1–8). Проверить истинность
высказывания: «Король за один ход может перейти с одного поля на друг
ое».

Boolean38±. Даны координаты двух различных полей шахматной доски x1,
y1, x2, y2
(целые числа, лежащие в диапазоне 1–8). Проверить истинность
высказывания: «Слон за один ход может перейти с одного поля на другое».

Boolean39±. Даны координаты двух различных полей шахматной доски x1, y1,
x2, y2
(целые числа, лежащие в диапазоне 1–8). Проверить истинность выс
казывания: «Ферзь за один ход может перейти с одного поля на другое».

Boolean40±. Даны координаты двух различных полей шахматной доски x1,
y1, x2, y2
(целые числа, лежащие в диапазоне 1–8). Проверить истинность
высказывания: «Конь за один ход может перейти с одного поля на другое».

Условный оператор

If1. Дано целое число. Если оно является положительным, то прибавить к
нему 1; в противном случае не изменять его. Вывести полученное число.

If2. Дано целое число. Если оно является положительным, то прибавить к
нему 1; в противном случае вычесть из него 2. Вывести полученное число.

If3. Дано целое число. Если оно является положительным, то прибавить к
нему 1; если отрицательным, то вычесть из него 2; если нулевым, то
заменить его на 10. Вывести полученное число.

If4±. Даны три целых числа. Найти количество положительных чисел в исходн
ом наборе.

If5. Даны три целых числа. Найти количество положительных и количество
отрицательных чисел в исходном наборе.

If6±. Даны два числа. Вывести большее из них.

If7. Даны два числа. Вывести порядковый номер меньшего из них.

If8±. Даны два числа. Вывести вначале большее, а затем меньшее из них.

If9. Даны две переменные вещественного типа: A, B. Перераспределить значен
ия данных переменных так, чтобы в A оказалось меньшее из значений,
ав B — большее. Вывести новые значения переменных A и B.

If10. Даны две переменные целого типа: A и B. Если их значения не равны,
то присвоить каждой переменной сумму этих значений, а если равны,
то присвоить переменным нулевые значения. Вывести новые значения
переменных A и B.


М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

If11. Даны две переменные целого типа: A и B. Если их значения не равны, то
присвоить каждой переменной большее из этих значений, а если равны,
то присвоить переменным нулевые значения. Вывести новые значения
переменных A и B.

If12±. Даны три числа. Найти наименьшее из них.

If13. Даны три числа. Найти среднее из них (то есть число, расположенное
между наименьшим и наибольшим).

If14. Даны три числа. Вывести вначале наименьшее, а затем наибольшее из
данных чисел.

If15. Даны три числа. Найти сумму двух наибольших из них.

If16. Даны три переменные вещественного типа: A, B, C. Если их значения
упорядочены по возрастанию, то удвоить их; в противном случае замен
ить значение каждой переменной на противоположное. Вывести новые
значения переменных A, B, C.

If17. Даны три переменные вещественного типа: A, B, C. Если их значения
упорядочены по возрастанию или убыванию, то удвоить их; в противн
ом случае заменить значение каждой переменной на противоположное.
Вывести новые значения переменных A, B, C.

If18. Даны три целых числа, одно из которых отлично от двух других, равн
ых между собой. Определить порядковый номер числа, отличного от
остальных.

If19. Даны четыре целых числа, одно из которых отлично от трех других,
равных между собой. Определить порядковый номер числа, отличного от
остальных.

If20. На числовой оси расположены три точки: A, B, C. Определить, какая из
двух последних точек (B или C) расположена ближе к A, и вывести эту
точку и ее расстояние от точки A.

If21. Даны целочисленные координаты точки на плоскости. Если точка совпад
ает с началом координат, то вывести 0. Если точка не совпадает с начал
ом координат, но лежит на оси OX или OY, то вывести соответственно 1
или 2. Если точка не лежит на координатных осях, то вывести 3.

If22±. Даны координаты точки, не лежащей на координатных осях OX и OY.
Определить номер координатной четверти, в которой находится данная
точка.

If23. Даны целочисленные координаты трех вершин прямоугольника, стороны
которого параллельны координатным осям. Найти координаты его четвер



Оператор выбора

той вершины.
If24. Для данного вещественного x найти значение следующей функции f,
принимающей вещественные значения:

f (x) =2ўsin(x), если x > 0,
6 -
x, если x =
0.
If25. Для данного целого x найти значение следующей функции f, принимающ
ей значения целого типа:
f (x)= 2ўx, если x < Ў2 или x > 2,
Ў3ўx, в противном случае.
If26±. Для данного вещественного x найти значение следующей функции f,
принимающей вещественные значения:

Ўx, если x =
0,
f (x)= x2
, если 0 < x < 2,
4, если x =
2.
If27. Для данного вещественного x найти значение следующей функции f,
принимающей значения целого типа:

0, если x < 0,
f (x) = 1, если x принадлежит [0, 1), [2, 3), ::.
,
Ў1, если x принадлежит [1, 2), [3, 4), ::.
.

If28. Дан номер года (положительное целое число). Определить количество
дней в этом году, учитывая, что обычный год насчитывает 365 дней, а
високосный — 366 дней. Високосным считается год, делящийся на 4, за
исключением тех годов, которые делятся на 100 и не делятся на 400
(например, годы 300, 1300 и 1900 не являются високосными, а 1200 и 2000

— являются).
If29. Дано целое число. Вывести его строку-описание вида «отрицательное
четное число», «нулевое число», «положительное нечетное число» и т. д.
If30. Дано целое число, лежащее в диапазоне 1–999. Вывести его строкуо
писание вида «четное двузначное число», «нечетное трехзначное число»
и т. д.

Оператор выбора

Case1. Дано целое число в диапазоне 1–7. Вывести строку — название дня
недели, соответствующее данному числу (1 — «понедельник», 2 — «втор



М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

ник» и т. д.).

Case2. Дано целое число K. Вывести строку-описание оценки, соответствующ
ей числу K (1 — «плохо», 2 — «неудовлетворительно», 3 — «удовлетворит
ельно», 4 — «хорошо», 5 — «отлично»). Если K не лежит в диапазоне 1–5,
то вывести строку «ошибка».

Case3. Дан номер месяца — целое число в диапазоне 1–12 (1 — январь, 2 — фев
раль и т. д.). Вывести название соответствующего времени года («зима»,
«весна», «лето», «осень»).

Case4±. Дан номер месяца — целое число в диапазоне 1–12 (1 — январь, 2 —
февраль и т. д.). Определить количество дней в этом месяце для невисок
осного года.

Case5. Арифметические действия над числами пронумерованы следующим
образом: 1 — сложение, 2 — вычитание, 3 — умножение, 4 — деление. Дан
номер действия N (целое число в диапазоне 1–4) и вещественные числа A
и B (В не равно 0). Выполнить над числами указанное действие и вывести
результат.

Case6. Единицы длины пронумерованы следующим образом: 1 — дециметр,
2 — километр, 3 — метр, 4 — миллиметр, 5 — сантиметр. Дан номер
единицы длины (целое число в диапазоне 1–5) и длина отрезка в этих
единицах (вещественное число). Найти длину отрезка в метрах.

Case7. Единицы массы пронумерованы следующим образом: 1 — килограмм,
2 — миллиграмм, 3 — грамм, 4 — тонна, 5 — центнер. Дан номер единиц
ы массы (целое число в диапазоне 1–5) и масса тела в этих единицах
(вещественное число). Найти массу тела в килограммах.

Case8. Даны два целых числа: D (день) и M (месяц), определяющие прав
ильную дату невисокосного года. Вывести значения D и M для даты,
предшествующей указанной.

Case9±. Даны два целых числа: D (день) и M (месяц), определяющие прав
ильную дату невисокосного года. Вывести значения D и M для даты,
следующей за указанной.

Case10. Робот может перемещаться в четырех направлениях («С» — север,
«З» — запад, «Ю» — юг, «В» — восток) и принимать три цифровые ком
анды: 0 — продолжать движение, 1 — поворот налево, Ў1 — поворот
направо. Дан символ C — исходное направление робота и целое число N

— посланная ему команда. Вывести направление робота после выполнен
ия полученной команды.

Оператор выбора

Case11. Локатор ориентирован на одну из сторон света («С» — север, «З» —
запад, «Ю» — юг, «В» — восток) и может принимать три цифровые команд
ы поворота: 1 — поворот налево, Ў1 — поворот направо, 2 — поворот на
180±. Дан символ C — исходная ориентация локатора и целые числа N1
и N2
— две посланные команды. Вывести ориентацию локатора после
выполнения этих команд.

Case12. Элементы окружности пронумерованы следующим образом: 1 — рад
иус R, 2 — диаметр D =2ўR, 3 — длина L =2ўјўR, 4 — площадь круг
а S = јўR2. Дан номер одного из этих элементов и его значение. Вывести
значения остальных элементов данной окружности (в том же порядке). В
качестве значения p
использовать 3.14.

Case13. Элементы равнобедренного прямоугольного треугольника пронуме


v
рованы следующим образом: 1 — катет a, 2 — гипотенуза c = a·
2, 3 —
высота h, опущенная на гипотенузу (h = c/2), 4 — площадь S = cўh/2.
Дан номер одного из этих элементов и его значение. Вывести значения
остальных элементов данного треугольника (в том же порядке).
Case14. Элементы равностороннего треугольника пронумерованы следующ
им образом: 1 — сторона a, 2 — радиус R1
вписанной окружности

v


(R1
= a·
3/6), 3 — радиус R2
описанной окружности (R2
=2ўR1), 4 —

v
площадь S = a2·
3/4. Дан номер одного из этих элементов и его значение.
Вывести значения остальных элементов данного треугольника (в том же
порядке).
Case15. Мастям игральных карт присвоены порядковые номера: 1 — пики,
2 — трефы, 3 — бубны, 4 — червы. Достоинству карт, старших десятки,
присвоены номера: 11 — валет, 12 — дама, 13 — король, 14 — туз. Даны
два целых числа: N — достоинство (6 =
N =
14) и M — масть карты
(1 =
M =
4). Вывести название соответствующей карты вида «шестерка
бубен», «дама червей», «туз треф» и т. п.
Case16. Дано целое число в диапазоне 20–69, определяющее возраст (в годах).
Вывести строку-описание указанного возраста, обеспечив правильное сог
ласование числа со словом «год», например: 20 — «двадцать лет», 32 —
«тридцать два года», 41 — «сорок один год».
Case17. Дано целое число в диапазоне 10–40, определяющее количество учебн
ых заданий по некоторой теме. Вывести строку-описание указанного
количества заданий, обеспечив правильное согласование числа со словам
и «учебное задание», например: 18 — «восемнадцать учебных заданий»,


М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

23 — «двадцать три учебных задания», 31 — «тридцать одно учебное зад
ание».

Case18. Дано целое число в диапазоне 100–999. Вывести строку-описание
данного числа, например: 256 — «двести пятьдесят шесть», 814 — «вос
емьсот четырнадцать».

Case19. В восточном календаре принят 60-летний цикл, состоящий из 12л
етних подциклов, обозначаемых названиями цвета: зеленый, красный,
желтый, белый и черный. В каждом подцикле годы носят названия животн
ых: крысы, коровы, тигра, зайца, дракона, змеи, лошади, овцы, обезьяны,
курицы, собаки и свиньи. По номеру года определить его название, если
1984 год — начало цикла: «год зеленой крысы».

Case20. Даны два целых числа: D (день) и M (месяц), определяющие прав
ильную дату. Вывести знак Зодиака, соответствующий этой дате: «Водол
ей» (20.1–18.2), «Рыбы» (19.2–20.3), «Овен» (21.3–19.4), «Телец» (20.4–
20.5), «Близнецы» (21.5–21.6), «Рак» (22.6–22.7), «Лев» (23.7–22.8), «Дев
а» (23.8–22.9), «Весы» (23.9–22.10), «Скорпион» (23.10–22.11), «Стрел
ец» (23.11–21.12), «Козерог» (22.12–19.1).

Цикл с параметром

For1. Даны целые числа K и N (N > 0). Вывести N раз число K.

For2. Даны два целых числа A и B (A < B). Вывести в порядке возрастания все
целые числа, расположенные между A и B (включая сами числа A и B), а
также количество N этих чисел.

For3. Даны два целых числа A и B (A < B). Вывести в порядке убывания все
целые числа, расположенные между A и B (не включая числа A и B), а
также количество N этих чисел.

For4. Дано вещественное число — цена 1 кг конфет. Вывести стоимость 1,
2, ::.
, 10 кг конфет.

For5±. Дано вещественное число — цена 1 кг конфет. Вывести стоимость 0.1,
0.2, ::.
, 1 кг конфет.

For6. Дано вещественное число — цена 1 кг конфет. Вывести стоимость 1.2,
1.4, ::.
, 2 кг конфет.

For7. Даны два целых числа A и B (A < B). Найти сумму всех целых чисел
от A до B включительно.


Цикл с параметром

For8. Даны два целых числа A и B (A < B). Найти произведение всех целых
чисел от A до B включительно.
For9. Даны два целых числа A и B (A < B). Найти сумму квадратов всех целых
чисел от A до B включительно.
For10. Дано целое число N (> 0). Найти сумму
1 + 1/2 + 1/3 + ::.
+ 1/N
(вещественное число).
For11. Дано целое число N (> 0). Найти сумму
N2
+(N + 1)2
+(N + 2)2
+ ::.
+ (2ўN)2
(целое число).
For12±. Дано целое число N (> 0). Найти произведение

1.1 ·
1.2 ·
1.3 ·
::.
(N сомножителей).
For13±. Дано целое число N (> 0). Найти значение выражения

1.1 -
1.2 + 1.3 -
::.
(N слагаемых, знаки чередуются). Условный оператор не использовать.
For14. Дано целое число N (> 0). Найти квадрат данного числа, используя для
его вычисления следующую формулу:
N2
=1+3+5+ ::.
+ (2ўN -
1).
После добавления к сумме каждого слагаемого выводить текущее значен
ие суммы (в результате будут выведены квадраты всех целых чисел от 1
до N).

For15±. Дано вещественное число A и целое число N (> 0). Найти A в степен
и N:
AN
= AўA·
::.
ўA
(числа A перемножаются N раз).
For16±. Дано вещественное число A и целое число N (> 0). Используя один
цикл, вывести все целые степени числа A от 1 до N.
For17. Дано вещественное число A и целое число N (> 0). Используя один
цикл, найти сумму
1+ A + A2
+ A3
+ ::.
+ AN
.
For18. Дано вещественное число A и целое число N (> 0). Используя один
цикл, найти значение выражения
1 -
A + A2
-
A3
+ ::.
+(Ў1)N
ўAN
.
Условный оператор не использовать.
For19±. Дано целое число N (> 0). Найти произведение


М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

N!=1ў2ў:::ўN
(N–факториал). Чтобы избежать целочисленного переполнения, вычисл
ять это произведение с помощью вещественной переменной и вывести
его как вещественное число.

For20±. Дано целое число N (> 0). Используя один цикл, найти сумму

1! + 2! + 3! + ::.
+ N!
(выражение N!— N–факториал — обозначает произведение всех целых
чисел от 1 до N: N!=1ў2ў:::ўN). Чтобы избежать целочисленного переп
олнения, проводить вычисления с помощью вещественных переменных
и вывести результат как вещественное число.

For21. Дано целое число N (> 0). Используя один цикл, найти сумму

1 + 1/(1!) + 1/(2!) + 1/(3!) + ::.
+ 1/(N!)
(выражение N!— N–факториал — обозначает произведение всех целых
чисел от 1 до N: N!=1ў2ў:::ўN). Полученное число является приближ
енным значением константы e = exp(1).

For22. Дано вещественное число X и целое число N (> 0). Найти значение
выражения

1+ X + X2/(2!) + ::.
+ XN
/(N!)
(N!=1ў2ў:::ўN). Полученное число является приближенным значением
функции exp в точке X.

For23. Дано вещественное число X и целое число N (> 0). Найти значение
выражения

X -
X3/(3!) + X5/(5!) -
::.
+(Ў1)N
ўX2ўN+1/((2ўN+1)!)
(N!=1ў2ў:::ўN). Полученное число является приближенным значением
функции sin в точке X.

For24. Дано вещественное число X и целое число N (> 0). Найти значение
выражения

1 -
X2/(2!) + X4/(4!) -
::.
+(Ў1)N
ўX2ўN
/((2ўN)!)
(N!=1ў2ў:::ўN). Полученное число является приближенным значением
функции cos в точке X.

For25. Дано вещественное число X (|X| < 1) и целое число N (> 0). Найти
значение выражения

X -
X2/2 + X3/3 -
::.
+(Ў1)NЎ1ўXN
/N.
Полученное число является приближенным значением функции ln в точк
е 1+ X.

For26. Дано вещественное число X (|X| < 1) и целое число N (> 0). Найти


Цикл с параметром

значение выражения

X -
X3/3 + X5/5 -
::.
+(Ў1)N
ўX2ўN+1/(2ўN+1).
Полученное число является приближенным значением функции arctg в
точке X.

For27. Дано вещественное число X (|X| < 1) и целое число N (> 0). Найти
значение выражения
X +1ўX3/(2ў3) + 1ў3ўX5/(2ў4ў5) + ::.
+

+1ў3ў:::ў(2ўNЎ1)ўX2ўN+1/(2ў4ў:::ў(2ўN)ў(2ўN+1)).
Полученное число является приближенным значением функции arcsin в
точке X.
For28. Дано вещественное число X (|X| < 1) и целое число N (> 0). Найти
значение выражения
1+ X/2 -
1ўX2/(2ў4) + 1ў3ўX3/(2ў4ў6) -
::.
+

+(Ў1)NЎ1ў1ў3ў:::ў(2ўNЎ3)ўXN
/(2ў4ў:::ў(2ўN)).
v
Полученное число является приближенным значением функции 1+X.
For29. Дано целое число N (> 1) и две вещественные точки на числовой оси:
A, B (A < B). Отрезок [A, B] разбит на N равных отрезков. Вывести H —
длину каждого отрезка, а также набор точек
A, A + H, A +2ўH, A +3ўH, ::.
, B,
образующий разбиение отрезка [A, B].

For30. Дано целое число N (> 1) и две вещественные точки на числовой оси:
A, B (A < B). Отрезок [A, B] разбит на N равных отрезков. Вывести H —
длину каждого отрезка, а также значения функции F(X)=1 -
sin(X)в
точках, разбивающих отрезок [A, B]:

F(A), F(A + H), F(A +2ўH), ::.
, F(B).
For31. Дано целое число N (> 0). Последовательность вещественных чисел AK
определяется следующим образом:
A0
= 2, AK
= 2+1/AKЎ1, K = 1, 2, ::.
.
Вывести элементы A1, A2, ::.
, AN
.
For32. Дано целое число N (> 0). Последовательность вещественных чисел AK
определяется следующим образом:
A0
= 1, AK
=(AKЎ1
+ 1)/K, K = 1, 2, ::.
.
Вывести элементы A1, A2, ::.
, AN
.
For33±. Дано целое число N (> 1). Последовательность чисел Фибоначчи FK
(целого типа) определяется следующим образом:
F1
= 1, F2
= 1, FK
= FKЎ2
+ FKЎ1, K = 3, 4, ::.
.


М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

Вывести элементы F1, F2, ..., FN
.
For34. Дано целое число N (> 1). Последовательность вещественных чисел AK
определяется следующим образом:
A1
= 1, A2
= 2, AK
=(AKЎ2
+2ўAKЎ1)/3, K = 3, 4, ::.
.
Вывести элементы A1, A2, ::.
, AN
.
For35. Дано целое число N (> 2). Последовательность целых чисел AK
опред
еляется следующим образом:
A1
= 1, A2
= 2, A3
= 3,
AK
= AKЎ1
+ AKЎ2
-
2ўAKЎ3, K = 4, 5, ::.
.
Вывести элементы A1, A2, ::.
, AN
.

Вложенные циклы

For36±. Даны целые положительные числа N и K. Найти сумму
1K
+2K
+ ::.
+ NK
.
Чтобы избежать целочисленного переполнения, вычислять слагаемые
этой суммы с помощью вещественной переменной и выводить результ
ат как вещественное число.
For37. Дано целое число N (> 0). Найти сумму
11
+22
+ ::.
+ NN
.
Чтобы избежать целочисленного переполнения, вычислять слагаемые
этой суммы с помощью вещественной переменной и выводить результ
ат как вещественное число.
For38. Дано целое число N (> 0). Найти сумму
1N
+2NЎ1
+ ::.
+ N1
.
Чтобы избежать целочисленного переполнения, вычислять слагаемые
этой суммы с помощью вещественной переменной и выводить результ
ат как вещественное число.
For39. Даны целые положительные числа A и B (A < B). Вывести все целые
числа от A до B включительно; при этом каждое число должно выводиться
столько раз, каково его значение (например, число 3 выводится 3 раза).
For40. Даны целые числа A и B (A < B). Вывести все целые числа от A до B
включительно; при этом число A должно выводиться 1 раз, число A +1
должно выводиться 2 раза и т. д.


Цикл с условием

Цикл с условием

While1.
. Даны положительные числа A и B (A > B). На отрезке длины A
размещено максимально возможное количество отрезков длины B (без
наложений). Не используя операции умножения и деления, найти длину
незанятой части отрезка A.

While2±. Даны положительные числа A и B (A > B). На отрезке длины A разм
ещено максимально возможное количество отрезков длины B (без налож
ений). Не используя операции умножения и деления, найти количество
отрезков B, размещенных на отрезке A.

While3. Даны целые положительные числа N и K. Используя только операции
сложения и вычитания, найти частное от деления нацело N на K, а также
остаток от этого деления.

While4±. Дано целое число N (> 0). Если оно является степенью числа 3, то
вывести TRUE, если не является — вывести FALSE.

While5. Дано целое число N (> 0), являющееся некоторой степенью числа 2:
N =2K
. Найти целое число K — показатель этой степени.

While6. Дано целое число N (> 0). Найти двойной факториал N:
N!! = Nў(NЎ2)ў(NЎ4)ў::.
(последний сомножитель равен 2, если N — четное, и 1, если N — нечетн
ое). Чтобы избежать целочисленного переполнения, вычислять это прои
зведение с помощью вещественной переменной и вывести его как вещес
твенное число.

While7±. Дано целое число N (> 0). Найти наименьшее целое положительное
число K, квадрат которого превосходит N: K2
> N. Функцию извлечения
квадратного корня не использовать.

While8. Дано целое число N (> 0). Найти наибольшее целое число K, квадрат
которого не превосходит N: K2
=
N. Функцию извлечения квадратного
корня не использовать.

While9. Дано целое число N (> 1). Найти наименьшее целое число K, при
котором выполняется неравенство 3K
> N.

While10. Дано целое число N (> 1). Найти наибольшее целое число K, при
котором выполняется неравенство 3K
< N.

While11±. Дано целое число N (> 1). Вывести наименьшее из целых чисел K,
для которых сумма 1 + 2 + ::.
+ K будет больше или равна N, и саму эту
сумму.


М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

While12±. Дано целое число N (> 1). Вывести наибольшее из целых чисел K,
для которых сумма 1 + 2 + ::.
+ K будет меньше или равна N, и саму эту
сумму.

While13. Дано число A (> 1). Вывести наименьшее из целых чисел K, для
которых сумма 1 + 1/2 + ::.
+ 1/K будет больше A, и саму эту сумму.
While14. Дано число A (> 1). Вывести наибольшее из целых чисел K, для
которых сумма 1 + 1/2 + ::.
+ 1/K будет меньше A, и саму эту сумму.

While15. Начальный вклад в банке равен 1000 руб. Через каждый месяц разм
ер вклада увеличивается на P процентов от имеющейся суммы (P —
вещественное число, 0 < P < 25). По данному P определить, через сколько
месяцев размер вклада превысит 1100 руб., и вывести найденное количес
тво месяцев K (целое число) и итоговый размер вклада S (вещественное
число).

While16. Спортсмен-лыжник начал тренировки, пробежав в первый день
10 км. Каждый следующий день он увеличивал длину пробега на P проц
ентов от пробега предыдущего дня (P — вещественное, 0 < P < 50). По
данному P определить, после какого дня суммарный пробег лыжника за
все дни превысит 200 км, и вывести найденное количество дней K (целое)
и суммарный пробег S (вещественное число).

While17. Дано целое число N (> 0). Используя операции деления нацело и
взятия остатка от деления, вывести все его цифры, начиная с самой правой
(разряда единиц).

While18. Дано целое число N (> 0). Используя операции деления нацело и
взятия остатка от деления, найти количество и сумму его цифр.

While19. Дано целое число N (> 0). Используя операции деления нацело и взят
ия остатка от деления, найти число, полученное при прочтении числа N
справа налево.

While20. Дано целое число N (> 0). С помощью операций деления нацело
и взятия остатка от деления определить, имеется ли в записи числа N
цифра «2». Если имеется, то вывести TRUE, если нет — вывести FALSE.

While21. Дано целое число N (> 0). С помощью операций деления нацело
и взятия остатка от деления определить, имеются ли в записи числа N
нечетные цифры. Если имеются, то вывести TRUE, если нет — вывести
FALSE.

While22±. Дано целое число N (> 1). Если оно является простым, то есть не
имеет положительных делителей, кроме 1 и самого себя, то вывести TRUE,


Последовательности

иначе вывести FALSE.
While23±. Даны целые положительные числа A и B. Найти их наибольший
общий делитель (НОД), используя алгоритм Евклида:
НОД(A, B) = НОД(B, A mod B), если B 6
=
0; НОД(A, 0) = A.
While24. Дано целое число N (> 1). Последовательность чисел Фибоначчи FK
определяется следующим образом:

F1
= 1, F2
= 1, FK
= FKЎ2
+ FKЎ1, K = 3, 4, ::.
.
Проверить, является ли число N числом Фибоначчи. Если является, то
вывести TRUE, если нет — вывести FALSE.

While25. Дано целое число N (> 1). Найти первое число Фибоначчи, больш
ее N. (определение чисел Фибоначчи дано в задании While24).

While26. Дано целое число N (> 1), являющееся числом Фибоначчи: N = FK
(определение чисел Фибоначчи дано в задании While24). Найти целые
числа FKЎ1
и FK+1
— предыдущее и последующее числа Фибоначчи.

While27. Дано целое число N (> 1), являющееся числом Фибоначчи: N = FK
(определение чисел Фибоначчи дано в задании While24). Найти целое
число K — порядковый номер числа Фибоначчи N.

While28. Дано вещественное число e
(> 0). Последовательность вещественных
чисел AK
определяется следующим образом:

A1
= 2, AK
= 2+1/AKЎ1, K = 2, 3, ::.
.
Найти первый из номеров K, для которых выполняется условие
|AK
-
AKЎ1|< ", и вывести этот номер, а также числа AKЎ1
и AK
.

While29. Дано вещественное число e
(> 0). Последовательность вещественных
чисел AK
определяется следующим образом:

A1
= 1, A2
= 2, AK
=(AKЎ2
+2ўAKЎ1)/3, K = 3, 4, ::.
.
Найти первый из номеров K, для которых выполняется условие
|AK
-
AKЎ1|< ", и вывести этот номер, а также числа AKЎ1
и AK
.

While30. Даны положительные числа A, B, C. На прямоугольнике размер
а A Ч
B размещено максимально возможное количество квадратов со
стороной C (без наложений). Найти количество квадратов, размещенных
на прямоугольнике. Операции умножения и деления не использовать.

Последовательности

Во всех заданиях данной группы предполагается, что исходный набор
содержит ненулевое число элементов (в частности, число N всегда больше


М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

нуля). В заданиях на обработку нескольких наборов чисел (Series29–Series40)
количество наборов K также всегда является ненулевым.

Series1±. Даны десять вещественных чисел. Найти их сумму.

Series2. Даны десять вещественных чисел. Найти их произведение.

Series3. Даны десять вещественных чисел. Найти их среднее арифметическое.

Series4. Дано целое число N и набор из N вещественных чисел. Вывести
сумму и произведение чисел из данного набора.

Series5. Дано целое число N и набор из N положительных вещественных
чисел. Вывести в том же порядке целые части всех чисел из данного
набора (как вещественные числа с нулевой дробной частью), а также
сумму всех целых частей.

Series6. Дано целое число N и набор из N положительных вещественных
чисел. Вывести в том же порядке дробные части всех чисел из данног
о набора (как вещественные числа с нулевой целой частью), а также
произведение всех дробных частей.

Series7. Дано целое число N и набор из N вещественных чисел. Вывести в
том же порядке округленные значения всех чисел из данного набора (как
целые числа), а также сумму всех округленных значений.

Series8. Дано целое число N и набор из N целых чисел. Вывести в том же
порядке все четные числа из данного набора и количество K таких чисел.

Series9. Дано целое число N и набор из N целых чисел. Вывести в том же
порядке номера всех нечетных чисел из данного набора и количество K
таких чисел.

Series10. Дано целое число N и набор из N целых чисел. Если в наборе
имеются положительные числа, то вывести TRUE; в противном случае
вывести FALSE.

Series11. Даны целые числа K, N и набор из N целых чисел. Если в наборе
имеются числа, меньшие K, то вывести TRUE; в противном случае вывести
FALSE.

Series12. Дан набор ненулевых целых чисел; признак его завершения — числ
о 0. Вывести количество чисел в наборе.

Series13. Дан набор ненулевых целых чисел; признак его завершения — числ
о 0. Вывести сумму всех положительных четных чисел из данного набор
а. Если требуемые числа в наборе отсутствуют, то вывести 0.

Series14. Дано целое число K и набор ненулевых целых чисел; признак его
завершения — число 0. Вывести количество чисел в наборе, меньших K.


Последовательности

Series15±. Дано целое число K и набор ненулевых целых чисел; признак его
завершения — число 0. Вывести номер первого числа в наборе, большег
о K. Если таких чисел нет, то вывести 0.

Series16.
. Дано целое число K и набор ненулевых целых чисел; признак
его завершения — число 0. Вывести номер последнего числа в наборе,
большего K. Если таких чисел нет, то вывести 0.

Series17.
. Дано вещественное число B, целое число N и набор из N вещ
ественных чисел, упорядоченных по возрастанию. Вывести элементы
набора вместе с числом B, сохраняя упорядоченность выводимых чисел.

Series18. Дано целое число N и набор из N целых чисел, упорядоченный
по возрастанию. Данный набор может содержать одинаковые элементы.
Вывести в том же порядке все различные элементы данного набора.

Series19±. Дано целое число N (> 1) и набор из N целых чисел. Вывести те
элементы в наборе, которые меньше своего левого соседа, и количество K
таких элементов.

Series20. Дано целое число N (> 1) и набор из N целых чисел. Вывести те
элементы в наборе, которые меньше своего правого соседа, и количество K
таких элементов.

Series21±. Дано целое число N (> 1) и набор из N вещественных чисел. Провер
ить, образует ли данный набор возрастающую последовательность. Если
образует, то вывести TRUE, если нет — вывести FALSE.

Series22. Дано целое число N (> 1) и набор из N вещественных чисел. Если
данный набор образует убывающую последовательность, то вывести 0;
в противном случае вывести номер первого числа, нарушающего законом
ерность.

Series23. Дано целое число N (> 2) и набор из N вещественных чисел. Набор
называется пилообразным, если каждый его внутренний элемент либо
больше, либо меньше обоих своих соседей (то есть является «зубцом»).
Если данный набор является пилообразным, то вывести 0; в противном
случае вывести номер первого элемента, не являющегося зубцом.

Series24. Дано целое число N и набор из N целых чисел, содержащий по
крайней мере два нуля. Вывести сумму чисел из данного набора, распол
оженных между последними двумя нулями (если последние нули идут
подряд, то вывести 0).

Series25. Дано целое число N и набор из N целых чисел, содержащий по
крайней мере два нуля. Вывести сумму чисел из данного набора, распо



М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

ложенных между первым и последним нулем (если первый и последний
нули идут подряд, то вывести 0).

Вложенные циклы

Series26. Даны целые числа K, N и набор из N вещественных чисел: A1,
A2, :::, AN
. Вывести K-e степени чисел из данного набора:
(A1)K
,(A2)K
, :::,(AN
)K
.
Series27. Дано целое число N и набор из N вещественных чисел: A1, A2, :::,
AN
. Вывести следующие числа:
A1,(A2)2
, :::,(ANЎ1)N
Ў1,(AN
)N
.
Series28. Дано целое число N и набор из N вещественных чисел: A1, A2, :::,
AN
. Вывести следующие числа:
(A1)N
,(A2)NЎ1
, :::,(ANЎ1)2
, AN
.

Series29. Даны целые числа K, N, а также K наборов целых чисел по N элемент
ов в каждом наборе. Вывести общую сумму всех элементов, входящих в
данные наборы.

Series30±. Даны целые числа K, N, а также K наборов целых чисел по N элем
ентов в каждом наборе. Для каждого набора вывести сумму его элемент
ов.

Series31. Даны целые числа K, N, а также K наборов целых чисел по N элем
ентов в каждом наборе. Найти количество наборов, содержащих число 2.
Если таких наборов нет, то вывести 0.

Series32. Даны целые числа K, N, а также K наборов целых чисел по N элем
ентов в каждом наборе. Для каждого набора вывести номер его первого
элемента, равного 2, или число 0, если в данном наборе нет двоек.

Series33. Даны целые числа K, N, а также K наборов целых чисел по N элемент
ов в каждом наборе. Для каждого набора вывести номер его последнего
элемента, равного 2, или число 0, если в данном наборе нет двоек.

Series34. Даны целые числа K, N, а также K наборов целых чисел по N элем
ентов в каждом наборе. Для каждого набора выполнить следующее дейс
твие: если в наборе содержится число 2, то вывести сумму его элементов;
если в наборе нет двоек, то вывести 0.

Series35. Дано целое число K, а также K наборов ненулевых целых чисел.
Признаком завершения каждого набора является число 0. Для каждого наб
ора вывести количество его элементов. Вывести также общее количество
элементов во всех наборах.


Процедуры и функции

Series36. Дано целое число K, а также K наборов ненулевых целых чисел.
Каждый набор содержит не менее двух элементов, признаком его заверш
ения является число 0. Найти количество наборов, элементы которых
возрастают.

Series37. Дано целое число K, а также K наборов ненулевых целых чисел.
Каждый набор содержит не менее двух элементов, признаком его заверш
ения является число 0. Найти количество наборов, элементы которых
возрастают или убывают.

Series38. Дано целое число K, а также K наборов ненулевых целых чисел.
Каждый набор содержит не менее двух элементов, признаком его заверш
ения является число 0. Для каждого набора выполнить следующее дейс
твие: если элементы набора возрастают, то вывести 1; если элементы
набора убывают, то вывести Ў1; если элементы набора не возрастают и
не убывают, то вывести 0.

Series39. Дано целое число K, а также K наборов ненулевых целых чисел.
Каждый набор содержит не менее трех элементов, признаком его заверш
ения является число 0. Найти количество пилообразных наборов (опред
еление пилообразного набора дано в задании Series23).

Series40. Дано целое число K, а также K наборов ненулевых целых чисел.
Каждый набор содержит не менее трех элементов, признаком его заверш
ения является число 0. Для каждого набора выполнить следующее дейс
твие: если набор является пилообразным (см. задание Series23), то вывес
ти количество его элементов; в противном случае вывести номер первого
элемента, который не является зубцом.

Процедуры и функции

Процедуры с числовыми параметрами

Proc1. Описать процедуру PowerA3(A, B), вычисляющую третью степень числ
а A и возвращающую ее в переменной B (A — входной, B — выходной
параметр; оба параметра являются вещественными). С помощью этой
процедуры найти третьи степени пяти данных чисел.

Proc2. Описать процедуру PowerA234(A, B, C, D), вычисляющую вторую,
третью и четвертую степень числа A и возвращающую эти степени соо
тветственно в переменных B, C и D (A — входной, B, C, D — выходные


М. Э. Абрамян. Электронный задачник Programming Taskbook 4.5

параметры; все параметры являются вещественными). С помощью этой
процедуры найти вторую, третью и четвертую степень пяти данных чисел.
Proc3. Описать процедуру Mean(X, Y, AMean, GMean), вычисляющую
среднее арифметическое AMean =(X+Y)/2 и среднее геометрическое

v


GMean = XўY двух положительных чисел X и Y (X и Y — входные,
AMean и GMean — выходные параметры вещественного типа). С помощью
этой процедуры найти среднее арифметическое и среднее геометрическое
для пар (A, B), (A, C), (A, D), если даны A, B, C, D.

Proc4±. Описать процедуру TrianglePS(a, P, S), вычисляющую по стороне a
равностороннего треугольника его периметр P =3ўa и площадь S = a2ўv
3/4
(a — входной, P и S — выходные параметры; все параметры являются вещ
ественными). С помощью этой процедуры найти периметры и площади
трех равносторонних треугольников с данными сторонами.

Proc5. Описать процедуру RectPS(x1, y1, x2, y2, P, S), вычисляющую периметр P
и площадь S прямоугольника со сторонами, параллельными осям коо
рдинат, по координатам (x1, y1), (x2, y2) его противоположных вершин
(x1, y1, x2, y2
— входные, P и S — выходные параметры вещественного тип
а). С помощью этой процедуры найти периметры и площади трех прям
оугольников с данными противоположными вершинами.

Proc6. Описать процедуру DigitCountSum(K, C, S), находящую количество C
цифр целого положительного числа K, а также их сумму S (K — входной,
C и S — выходные параметры целого типа). С помощью этой процедуры
найти количество и сумму цифр для каждого из пяти данных целых чисел.

Proc7. Описать процедуру InvertDigits(K), меняющую порядок следования
цифр целого положительного числа K на обратный (K — параметр целого
типа, являющийся одновременно входным и выходным). С помощью этой
процедуры поменять порядок следования цифр на обратный для каждого
из пяти данных целых чисел.

Proc8±. Описать процедуру AddRightDigit(D, K), добавляющую к целому пол
ожительному числу K справа цифру D (D — входной параметр целого
типа, лежащий в диапазоне 0–9, K — параметр целого типа, являющийся
одновременно входным и выходным). С помощью этой процедуры послед
овательно добавить к данному числу K справа данные цифры D1
и D2,
выводя результат каждого добавления.

Proc9. Описать процедуру AddLeftDigit(D, K), добавляющую к целому пол
ожительному числу K слева цифру D (D — входной параметр целого


Процедуры и функции

типа, лежащий в диапазоне 1–9, K — параметр целого типа, являющийся
одновременно входным и выходным). С помощью этой процедуры послед
овательно добавить к данному числу K слева данные цифры D1
и D2,
выводя результат каждого добавления.

Proc10. Описать процедуру Swap(X, Y), меняющую содержимое переменн
ых X и Y (X и Y — вещественные параметры, являющиеся одновременно
входными и выходными). С ее помощью для данных переменных A, B,
C, D последовательно поменять содержимое следующих пар: A и B, C
и D, B и C и вывести новые значения A, B, C, D.

Proc11. Описать процедуру Minmax(X, Y), записывающую в переменную X
минимальное из значений X и Y, а в переменную Y