PDA

View Full Version : ПОМАГАЛО!!!!!



Страници : 1 2 [3] 4 5 6 7 8 9 10

detelina101
03-25-2009, 15:08
Пилат си измива ръцете



Днес човешката злоба, лицемерие, двуличие и жестокост се виждат в най-ярката им светлина. Всеки човек се интересува единствено от самия себе си. Егоизмът все повече и повече ни завладява, кара ни да забравим за ближните, за братята си по съдба. И питам се, за тези хора ли се е жертвал Иисус? Това ли е искал да постигне, такива ли да ни направи, така ли ни е учил да живеем?
Хубаво е в живота си човек да има уважение и страх от някого. Дори е задължително. Ако нямаме страх, тогава накъде отива този свят? Като праведни християни обаче, ние не трябва да се страхуваме от Божието наказание, а да обичаме Бог и да се стараем да живеем според неговите разпоредби. Вървенето срещу Бога обаче, е започнало много отдавна, още с разпъването на Иисус Христос. Отново проявявайки егоизъм, лековерие, злоба и жестокост, хората разпъват Иисус Христос на кръст. И всичко това по вина на Пилат Понтийски. Единственият човек, който се досеща какво върши, но въпреки това го прави, след което бяга от отговорност, за да „спаси кожата си”.
Днес името Пилат е станало нарицателно за бягане от отговорност, за прехвърляне на вина. Може би наистина така е най-лесно. Да забравищ, да избягаш, да се отречеш от делата си. Може би е по-лесно да гледаш само на теб да ти е добре. Може би е по-разумно да мислиш единствено за собственото си щастие, защото „животът е кратък”. А защо никой не се замисля за живота след изминаване на земния ни път? Защо никой не се страхува от онзи съд там горе, който няма да оценява колко пъти сме си „измили ръцете”, защото сме осъзнавали, че вършим грях. След живота на земята идва един момент, в който всички ние ще бъдем съдени според делата си. Всичко на този свят се връща. И Пилат Понтийски го осъзнава. Той разбира своя грях, но не пречи на неговото извършване. И това е по-страшното. Простено му е на глупеца, че извършва грях – той не го осъзнава. Но на умният, на осъзналият своето дело още преди неговото извършване – не.
С думите си: „Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.” Пилат проявява егоизъм и желание да спаси себе си от Божие наказание. Той не мисли за съдбите на другите хора, а само за своята собствена. Пилат прехвърля своя грях на другите и се смята за праведен. Страхувайки се от заплахата на еврейските първенци, че ще се оплачат от него на цезаря, той забравя, че повече трябва да се страхува от Божието наказание. Той поставя своето моментно щастие над вечното си такова.
Всеки от нас поне веднъж в живота си е бил в ролята на Юда. Едни са осъзнавали грешките си и са се разкайвали. Други са оставали заблудени докрая, а трети са знаели какво вършат още преди да го направят. Бог е великодушен и прощава на всички разкаяли се. Иисус се жертва и за праведните, и за грешните. Жалко е, че нито едните, нито другите, му се отплащат за това, което е направил. Той не иска от нас отплата или благодарност, само доброта. Доброта, която днес ни липсва. Доброта, която често забравяме. Доброта, за която не се иска много. Доброта, която всеки един жадува и на драго сърце взима, но не дава в замяна.
Нека не бъдем като Пилат Понтийски. Нека не бягаме от отговорност, просто защото не ни се налага да го правим. Нека живеем така, че никога да не съжаляваме за нищо. Нека мислим за ближните така, както и за себе си. Нека не повтаряме грешките на миналото, а напротив – да изкупим греховете на прадедите си и да пазим „ръцете си чисти” от „праведна кръв”.

detelina101
03-25-2009, 15:11
Австралия, най-малкия континент в света и шестата по големина страна на земното кълбо е границата между Индийския и Тихия океан. Разположена е на юг от екватора в тропичния и субтропичния пояс. Най-северната точка е нос Йорк (100 43’ юж. ш.), най-южната - нос Уилсън (390 11’юж. ш.), най западна – нос Стийп пойнт(1130 09’ изт. д.) и най - източна нос Байрън (153040’изт. д.). Най - голямата й дължина е 4100км, а най - голямата ширина - 3200км. Цялата площ на Австралия е малко под 7 713 360км2, а бреговете са 25 700 км.
Природа. Бреговата линия е развита слабо. На север е заливът Карпентерия, а на юг големия Австралийски залив. По – големи полуострови са Кейп йорк, Арнемова земя, Ер. Покрай северо-източното крайбрежие на Австралия се простира Големив бариерен риф ( дължина 2300км, ширина от 2 до 150км), който е коралово образование и е
най – големия бариерен риф в света. Включва система от коралови рифове и острови и се простира на повече от 2300км по протежение на източния австралийски бряг.Между него е така наречения Вътрешен канал, който е плавателен. Около Австралия са Коралово и Тасманово (Тихи океан), Тиморско и Арафурско море (Индийски океан).
Релеф. Повърхнината на Австралия е сравнително еднообразна, със средна надморска височина 350м.Равнинните области са 9/10 от континента.По – голямата част е заета от Западноавстралийското плато с равнината Нъларбор и Големия артезиански басейн. На северо запад е платото Кимбърли (936м). Покрай Източното крайбрежие се простират Източноавстралийските планини, съставени редица изолирани хребети. Те са преграда за тихоокеанското климатично влияние. Най – висок е връх Косцюшко – 2234м. В централната част на Австралия има редица изолирани масиви – Макдонъл (1510м), Масгрейв (1515м) и др. В Австралия има области, които са по-ниски от морското равнище(депресии 8-12м).
Геология. Голяма част от Австралия на запад от Източноавстралийските планини представя платформа с докембрийска възраст, изградена от гранит, гнайс и кристалинни шисти. Източноавстралийските планини планини представляват херцински нагънат пояс, изграден от палеозойски наслаги.В геоложкото минало Австралия е претърпяла големи изменения в очертанията си. Голяма част от източна Австралия през терциера е потънала под водите на Тихия океан, като към Австралийската платформа присъединени остават само Австралийските Алпи. Движения, които се проявяват и днес, през кватернера образуват крайбрежни низини.
Полезни изкопаеми. В Австралия са открити огромни залежи на оловни (22% от световните запасите), медни и цинкови руди, значителни залежи от каменни въглища ( в Югоизточна Австралия), железни руди (на юг и северозапад), злато (Кулгарди, Калгърли), уранови руди(в Южна Австралия), малко нефт и др.
Климатът на Австралия е разнообразен и в значителна степен зависи от орографията и ветровете. Поради Австралийските Алпи, опасващи цялото източно крайбрежие на страната влажните въздушни маси не успяват да достигнат вътрешността на континента, като по този начин образуват пустините.На континента има няколко пустини – Гибсън, Танами, Голямата пясъчна пустиня, националния парк Симпсън, а най-голяма е “голямата пустиня Виктория”. Всички пустини са съсредоточени в центъра на континента.Около и през Австралия не преминава нито едно студено течение – било то въздушно или океанско. В центъра на континента климатът е сух и горещ, а в останалата част е горещ и влажен. Средната годишна температура е 17С, а годишните валежи са 1187мм – доста внушително, особено като се има предвид, че в пустините не вали...
Хидрография. Австралия е континент беден на води.Много от рееките са непостоянни, пресъхват и водите им в повечето случаи не достигат океана. 60% от площта й спада към безотточните области. Най - голяма е реката Мъри с притока си Дарлинг (площ на басейна 1072млн. км), която извира от голямата вододелна планина Австралийските Алпи, и се влива в Индийския океан.При пълноводие тя е плавателна. Голяма част от многобройните езера се намират в западната половина на Големия аретзиански басейн.Най – голямото е езеро Ейр. Повечето езера са безотточни, солени и при суша пресъхват.Важно значение за селското стопанство имат артезианските води в северната част на Големия артезиански басейн.
Почвите в северната, източната, югоизточната и югозападната част на Австралия са червени и вервенокафяви.Огромини пространства са заети от пясъчни и каменисти пустини. В пустинните райони има сиви и сивикафяви песъчливи и каменисти почви. В планинските райони почвите са предимно кафяви горски.
Растителност. Австралия заедно с о. Тасмания образува отделна фитогеографска област. На североизток има малки пространства екваториални гори (палми, ротангова палма – лиана, пандануси, фикуси). На югоизток и югозапад има събтропични влажни евкалиптови гори. В пустунните райони са разпространени бадливи храсталаци (скруб), акации, евкалипти. Културните растения са пренесени от преселниците.
Животинският свят е много своеобразен. Австралия влиза в Австралийската зоогеографска област. Най – характерни са двуутробните (кенгуру и др.) двойнодишащите риби (Ceratodus). Кучето динго е един от малкото висши бозайници. От птиците са характерни щраусът ему, казуар, папагали, черен лебед. Преселниците донесли едър и дребен рогат добитък, зайци и др.
Кенгуру.Когато завоевателите стъпили на непознатия австралийски бряг и видели чудноватото създание се обърнали към местен жител (абориген значи точно това “местен жител”) с въпроса – "Какво е това!?!" - А той им отвърнал – “Не ви разбирам!” – което на местен диалект звучи Кен-Гу-Ру. Затова животното се нарича по този начин.
Птицечовката.Това особено и странно животно е бозайник, който снася яйца, а единственото друго същество от този вид е ехидната (те се срещат само в източна Австралия и Тасмания).
Скелетът на птицечовката много наподобява този на влечугите, тъй че може да се каже, че тя е свързващото звено между влчугите и бозайниците. Тя представлява нещо като кръстоска между патица и видра... малко животно, покрито с плътна тъмно-кафява козина като тази на видрата, (а на корема бежово-бяла),с малки тъмни очички, доста голяма черна човка и дълга опашка. Караката й са като тези на патицата, но по-издължени и с по-дълги нокти. Възрастните мъжки имат по един голям нокът на 2та задни крака, които са пълни с отрова. Използват ги, за да се бият с други мъжки през размножителния период, за да спечелят своята любима. Разбира се отровата в този нокът не е смъртностна, но може да бъде много болезнена, отровеното място се подува. Трябва да знаете, че тя е много примитивно животно – още от времето на динозаврите. Птицечовката си прави гнезда под земята и с вход под (или малко над) водата, подобно на бобъра - за да не могат да й нападнат яйцата. Храни се с риба, разни ракообразни, земноводни и дори насекоми и е страхотен изрод!
Ехидната е единственото друго животно в света, което както птицечовката едновременно снася яйца, но и храни малките си с мляко. Нейния вид е също безкрайно особен - има дълъг нос и бодли на гърба, а лапите и са с комплект здрави и дълги нокти. Ехидната, също както своята единствена роднина - птицечовката, се среща само в Австралия.
Природни зони.В зависимост от релефа, климата и растителността Австралия се дели на 6 зони:
1.източна (крайбрежната зона с планините);
2.сухи източни равнини ( в басейна на река Мъри- Дарлинг);
3.южни пустини и полупустини;
4.западни планини и пустини;
5.западна;
6.северно екваториална.
Населението на Австралия е разнородно: старо туземно население, европейски и неевропейски преселници (предимно бели и азиатци). Населението на целия континент е под 20 млн души. Коренно население са австралийските аборигени, които населяват континента от 30 000г, но след английските кланета, в момента те наброяват по-малко от 1% от населението. Средната продължителност на живота е 80 години– така че можем да заключим, че австралийците живеят добре.
История. Австралия е открита в 1606г от холандеца Вилем Янц. През същата година испанеца А. Торес преминава Торесовия проток. През 1642 – 1644 холандския мореплавател Абел Тасман извършва обиколка на Австралия, без да доближи бреговете й, като установява, че тя няма нищо общо с предполагаемата Южна земя. Той открива земя, която нарича Вандименова (днес Тасмания), без да изясни островния й характер.Английския мореплавател Джеймс Кук през 1768 – 1771 изследва Източното краибрежие на Австралия и преминава през Торесовия проток, с което доказва, че континентът е откъснат от о. Нова Гвинея.
Основни факти.
Официално име: Австралийски щати
Столица: Камбера
Площ: 7,713,360 км2
Главни градове: (население)
Сидни 3,590,000 (1995)
Мелбърн 3,094,000 (1995)
Брисбейн 1,450,000 (1995)
Перх 1,220,000 (1995)
Адалайн 1,039,000 (1995)
Канбера 303,846 (1995)
Най-големия град на Aвстралия е Сидни – 1,500 000 души, столицата е Камбера. Страната е разделена на няколко щата – Южна Австралия, Куинсланд, Нов Южен Уелс и Северна Територия. Повечето градове са разположени по крайбрежието.
Население.
Брой: 18,088,000
Ръст: 1,4%
Гъстота: 2д/км2
Урбанизация: 84,7% от населението е в градовете
Продължителност на живота:
Общо 78г
Жени 81г
Мъже 75г
Етнически групи:
Кавказци(от бялата раса) 95%
Азиатци 4%
Аборигени и др. 1%
Езици:Английски, туземски езици
Религиозни групи:
Англикани 26%
Католици 26%
Други християни 24%
Други и атеисти 24%
Правителство.
Тип:Федерални парламентарни щати
Независимост: 01.01.1901г
Конституция: 09.07.1900г, ефективна от 01.01.1901


Океания – съвкупност от островни групи и острови в централната и югозападната част на Тихи океан, на изток от Австралия и Малайския архипелаг.Общата площ на всички острови е 1,26 млн. км2. Населението е около 6 млн. д. Океания се разделя на 4 части Меланезия, Микронезия, Нова Зеландия и Полинезия.Островите в Океания представляват върхове на подводни планински вериги и хребети, които се простират главно в посока северозапад – югоизток. Най – близкият до Австралия пояс от острови (Меланезия и Нова Зеландия) е съставен главно от големи континентални острови. Те имат силно разчленен, на места алпийски релеф. Най – висок е жр. Сукарно на остров Нова Гвинея (5030м). Меланезия и Нова Зеландия спадат към зоната на мезозойски и кайнозойски ороген, със силни тектонски движения и вулканизъм. Островите са изградени от кристалинни и седиментни скали. Всички останали острови имат коралов или вулканичен произход. Открити са никелови руди (Нова Каледония), фосфати (Микронезия, Полинезия), нефт, злато (Нова Гвинея) и др. Повечето от островите имат тропичен климат, само островите на юг от южната тропична окръжност имат субтропичен и умерен климат. Средните температури на най – топлия месец са от 16 до 280С, а на най – студения – от 5 до 160С. Валежите 1000 – 9000 мм. Особено много валежи носят пасатите. Има много яести тайфуни. Океания има специфична и много интересна флора и фауна: палми, панданус, банани, бамбук, дървовидни папрати, кокосова палма, бор кауди, бамбук, саванни треви, много птици (птица лира, какаду, пайска птица, киви, медолюбки), летящи кучета, гущери. Океания е известна на изтичните народи много отдавна. На европейските отделни острови и островни групи на Океания са известни от началото на XVI в.Първите европейци проникнали в Океания са Ф. Магелан, Ж. Менезиш, О. Ретес, А. Саведра, П. Кипос, Л. Торес, А. Тасман и др.

















Галя Йоловска XГ

Съдържание

I. Австралия
1. Природа
2. Релеф
3. Геология
4. Полезни изкопаеми
5. Климат
6. Хидрография
7. Растителнност
8. Животински свят
а) кенгуру
б) птицечовка
в) ехидна
9. Природни зони
10. Население
11. История
12. Основни данни
II. Океания





Използвана литература:
Кратка българска енциклопедия
Microsoft Enkarta World Atlas 1998 Edition

detelina101
03-25-2009, 15:44
Минералните торове са неорганични вещества,които се внасят в почвата,за да се увеличи добива на селскостопански култури или да се подобри качеството им.
Основни видове минерални торове са:Фосфорните,азотните и калиевите.Минералните торове,които съдържат повече от един от важните хранителни елементи(P,N,K) в химичните съединения се наричат сложни торове(азотно-фосфорни,азотно-калиеви,фосфорно-калиеви).Чрез механично смесване на два или повече торове се получават торови смеси.Растенията също така имат нужда от минимални количества и от други елементи-мед,манган,цинк,бор и др.,наричани микроторове.
Минералните торове се добиват от минерали или скали чрез непосредствено смилане(нпр. фосфорити,силвинит и др.) или чрез химична преработка(нпр. суперфосвати и др.)
За получаване на азотните торове като суровина се използва атмосферния азот(амоняк,амониев нитрат,калциев нитрат и др.)
Някой минерални торове са странични продукти от различни промишлени процеси,нпр. амониевият сулфат се получава от газовете на коксовите пещи,други торове се произвеждат в големи заводи на химическата промишленост (изкуствени торове).Те са високо концентрирани и затова в почвата се внасят в сравнително по-малки количества.

Азотни торове. Съдържанието на азотни торове се изразява чрез масовите проценти азот в съответното вещество.Амониевият сулфат(NH4)2SO4 съдържа 21% азот.Този тор внася и сяра под формата на сулфатен йон.Други азотни торове са калциевият нитрат Ca(NO3)2 – 17% азот,селитра-NaNO3 – 16% aзот, урея(карбамид)-NH2CONH2 – 47% азот, амониев нитрат-NH4NO3 – 35% азот.Последният съдържа и двете форми на азота – нитратна и амониева.В България широко използвани са амониевата селитра и карбамидът.Получаването на минерални торове обикновено става чрез прости химични реакции,например:

HNO3+NH3 -> NH4NO3+Q


Фосватни торове. Нормален суперфосфат Ca(H2PO4)2 съдържа от 16-24% 52O5.Фосфорните торове са потенциално рискови за околната среда,тъй като могат да повишат съдържанието на тежки метали в почвите.Тези метали,главно кадмий се съдържат в апатитните руди и при синтеза на торове попадат в суперфосфата.

Калиеви торове. Калият е измежду елементите с най-високо съдържание в сухата маса на растенията.Използват се два типа калиеви торове-калиев хлорид KCL и калиев сулфат K2SO4.
През последните десетилетия един от глобалните екологични проблеми стана повишеното съдържание на нитрати в повърхностите и подземните води.В България са засегнати повече от 2/3 от питейните подземни водоизточници.На изкуствените и естествените торове се пада около 50% от количеството азот,което растенията изконсумират всяка година.
Някой растения са склонни да акумулират повишени количества нитрати и дори нитрити-зелен боб,краставички,моркови,че вено зеле,репички,червено цвекло.Нитратите представляват пряка опасност за здравето на човека.В устната кухина на човека има бактерии,които трансформират около

girl91
03-25-2009, 15:55
http://download.pomagalo.com/3060/cis+moll+ot+pp+slaveiikov/?search=10543890&po=6

http://download.pomagalo.com/122060/pencho+slaveiikov+cis+moll/

Chokoev
03-25-2009, 16:03
http://download.http://www.teenproblem.net/school/3060/cis+moll+ot+pp+slaveiikov/?search=10543890&po=6

http://download.http://www.teenproblem.net/school/122060/pencho+slaveiikov+cis+moll/

Cis Moll от П.П. Славейков (http://daskalo.chetivo.com/cis-moll-ot-pp-slaveykov/)

Пенчо Славейков - „CIS MOLL” (http://daskalo.chetivo.com/pentcho-slaveykov-vecis-mollve/)

adrenalinkavt
03-25-2009, 17:10
http://download.pomagalo.com/17299/4a+grupa+na+periodichnata+sistema/

Chokoev
03-25-2009, 17:30
http://download.http://www.teenproblem.net/school/17299/4a+grupa+na+periodichnata+sistema/


4А група на периодичната система (http://daskalo.chetivo.com/4a-grupa-na-perioditchnata-sistema/)

metodi1
03-25-2009, 18:31
zdr vijdam 4e mnogo pomagash na horata:) 6te moje lii na men da pomognesh:) ti kazvash koito iska da my svalish teks da dade link oba4e poneje nqmam praten sms v pomagalo i nz to4no kakvi sa tekstovete i ako moje da te pomolq ti da mi svalish nqkoi tekst po tvoe reshenie samo da e na temata (Надеждата крепи човека-Есе) Blagodarq ti predvaritelno :)

Chokoev
03-25-2009, 20:05
zdr vijdam 4e mnogo pomagash na horata:) 6te moje lii na men da pomognesh:) ti kazvash koito iska da my svalish teks da dade link oba4e poneje nqmam praten sms v pomagalo i nz to4no kakvi sa tekstovete i ako moje da te pomolq ti da mi svalish nqkoi tekst po tvoe reshenie samo da e na temata (Надеждата крепи човека-Есе) Blagodarq ti predvaritelno :)

Нищо подходящо не намирам.

metodi1
03-25-2009, 20:25
izvinete ne se tormozete da tyrsite nameriha mi ve4e(blagodarq pak)

PiNk_GiRl
03-25-2009, 21:43
Ще може ли тази темичка --> http://download.pomagalo.com/135566/kloniraneto++nauchna+fantastika+ili+fakt/?po=1 ;)

Tedi4ka
03-25-2009, 21:46
Ще може ли тази темичка --> http://download.http://www.teenproblem.net/school/135566/kloniraneto++nauchna+fantastika+ili+fakt/?po=1 ;)


Клонирането – научна фантастика или факт
Изработил Иван Ганев

„Най-доброто при клонирането е, че дава на Холивуд идеи за сценарии.” Гласи един цитат на режисьора Стивън Спилбърк. Например създаваните изкуствено хора за изпълняване на различни мисии в обществото в романа на Олдъс Хъксли от 1932 г. „Прекрасен нов свят" през нескопосаните опити на Уди Алън и Даяйн Кийтън да клонират мъртвия директор във филма „Заспалият" от 1973 г. до създаването от Грегъри Пек на 94 малки хитлеровци във филма „Момчетата от Бразилия" от 1978 г. Но тук става дума за научна фантастика,а не за документален филм, от фантастиката не може да се научи нищо за клонирането.
Да разгледаме основните очаквания, за които мечтаят учените поддържащи осъществяването на клонирането на хора. Явните надежди, които се споделят в общественото пространство и които като че ли не будят толкова нашето възмущение са няколко. Първите са от медицински съображения. Възможност за клониране отделно на човешки органи и спасяването на живота на хора, които чакат трансплантация. Смята се, че по този начин ще се създават здрави органи, които не само ще заменят нефункциониращите, но и няма да бъдат отхвърлени от организма на конкретния човек, понеже са получени от негови собствени клетки. Сърце, черен дроб, крайници, кожа, очи, всичко от каквото имаш нужда. Изглежда като чудесна възможност нали. Стига да е осъществимо без да се нарушават моралните норми. Представете си, че за добиването на тези органи се клонират предварително цели хора за единствената цел да станат донори на някой мултимилионер. Представете си едни деца, които се отглеждат като зеленчуци до определена възраст само заради това, че в тях растат желаните органи. Това е един от рисковете на тази практика. Безскрупулни учени да използват тайно тази възможност с цел собствено обогатяване. Не би било неморално, ако науката достигне тайните в отглеждането отделно на човешки органи, без да е необходимо те да растат в цял човешки организъм.
Според д-р Панос Завос „човешкото клониране означава създаване на хора с известен произход и родословно дърво". Клонирането отдавна е известно в природата и генетически идентичните хора - близнаците - от най-древни времена съпътстват развитието на цивилизацията.
Всъщност всички култури на човешката цивилизация винаги доста предпазливо и резервирано са се отнасяли към раждането на двойници и особено към еднояйчни близнаци. Още от древни времена съществуването на две идентични човешки същества се е възприемало като нещо неестествено и нарушение на правилата в природата. Древните са смятали, че единият от близнаците е олицетворение на някакъв (естествено враждебен и зловещ) дух или е плод на връзките му с майката на близнаците (в гръцката митология от тази представа се ражда митът за диоскурите - двамата синове-близнаци на Зевс - Кастор и Полидевк. Някои древни племена убивали нещастните новородени, често заедно с майка им, или ги прогонвали извън селото.
В момента в света живеят 125 млн. близнаци, две трети от които са еднояйчни и това не впечатлява никого. Те си приличат удивително не само външно, но и по своите вкусове, темперамент дори страсти и предпочитания. И въпреки това всички знаят, че това не е една раздвоена личност, а две отделни човешки същества, две отделни личности. Същото важи и за клонираните копия.
На 5 юли 1996 г. изследователите от института Розлин в [Шотландия] клонират успешно овцата Доли. Тя е първият клониран бозайник. Тя боледува от рак на белия дроб и има артериални кризи. Посмъртното изследване на Доли показва, че с изключение на двете заболявания, организмът ѝ е функционирал нормално. Доли е майка на шест агнета, родени по обикновения начин. Световната организация за интелектуалната собственост (СОИС) при ООН дава на института изключителното право да клонира всички живи организми (без да изключва и хората). Правата на института важат до 2017 г.
Клонирането на човек се отрича от световната общност по етични причини и поради невъзможността тази дейност да бъде контролирана. Въпреки това, на 26 декември 2002 г. се ражда първото клонирано дете. Раждането на Ева предизвика остра реакция на политици, религиозни лидери и различни организации като ЮНЕСКО, които осъдиха клонирането и призоваха то да бъде официално забранено в целия свят. В редица страни като САЩ, Германия, Великобритания въпреки коледните и новогодишни празници спешно започва ревизия на законодателството и се приемат поправки в частта, отнасяща се до биоетиката и професионалните морални кодекси.
Кели Смит, професор по философия от Колежа в Ню Джързи, твърди: „Ако се клонирате, няма никаква гаранция, че вашият клонинг ще бъде изцяло ваше копие. Дори съществуват много причини да се смята, че той ще бъде доста различен от вас самия. Всъщност клонираният човек е просто изкуствено създаден близнак на оригинала". Поради това всеки, който реши да се обзаведе с младо клонирано тяло, след което да го използва за резервни части за себе си, ще попада под ударите на закона за убийство така, както това е залегнало в почти всички законодателства по света. При това без смекчаващи вината обстоятелства. Затова всички сценарии за създаване на някаква резервна раса клонирани хора, която ще служи само за донор на органи на богатите, са пълна глупост и само литературна фикция.
Наистина на този етап законите изостават от развитието на генните технологии. Но този вакуум не може да бъде запълнен с гръмки морални постулати, а по-скоро чрез разумни принципи, еднакво разбираеми и приемливи за всички. Всъщност те са два: всички експерименти с човешки материал трябва да се съобразяват с неповторимата уникалност и да запазват тайнството на човешкото зачатие, като едновременно с това защитават бъдещето на планетата Земя.
Историята учи, че забраните и изкуствените пречки пред развитието не постигат желания резултат, и това, което е възможно да бъде постигнато, се реализира някъде от някого - въпреки заплахите от наказания и възмездие. Очевидно е, че човечеството не може да игнорира генното инженерство, нито пък да се задоволява с това само да го заклеймява и осъжда.
Още Мери Шели предупреди за опасностите от заиграване с човешката фантазия и възможности: Ако човешките кръвни клетки могат да съществуват извън човешкото тяло, защо това да не е постижимо и за човешките костни клетки, мускулните клетки или нервните клетки? При това евентуално всички заедно, функционирайки като един цялостен организъм - чудовището Франкенщайн.
Или ние днес ще управляваме генните технологии, или утре те ще ни променят напълно.

PiNk_GiRl
03-25-2009, 22:10
Ще може ли тази темичка --> http://download.http://www.teenproblem.net/school/135566/kloniraneto++nauchna+fantastika+ili+fakt/?po=1 ;)


Клонирането – научна фантастика или факт
Изработил Иван Ганев

„Най-доброто при клонирането е, че дава на Холивуд идеи за сценарии.” Гласи един цитат на режисьора Стивън Спилбърк. Например създаваните изкуствено хора за изпълняване на различни мисии в обществото в романа на Олдъс Хъксли от 1932 г. „Прекрасен нов свят" през нескопосаните опити на Уди Алън и Даяйн Кийтън да клонират мъртвия директор във филма „Заспалият" от 1973 г. до създаването от Грегъри Пек на 94 малки хитлеровци във филма „Момчетата от Бразилия" от 1978 г. Но тук става дума за научна фантастика,а не за документален филм, от фантастиката не може да се научи нищо за клонирането...


Благодаря за бързия отговор. :)

Tedi4ka
03-25-2009, 22:42
:) :) :)

detelina101
03-26-2009, 14:15
IVA ГРУПА - ВЪГЛЕРОДНА ГРУПА
(доц. Г. Велинов)
ОБЩ ПРЕГЛЕД.
В IVА група влизат елементите: въглерод С , силиций Si, германий Gе, калай Sn и олово Рb. Електронната конфигурация на последния електронен слой на тези елементи е ns2np2 . В предпоследния електронен слой С и Si имат съответно 2 и 8 електрона, което е причина тези елементи да се различават по свойства от останалите, които имат по 18е в предпоследния си слой и са пълни електронни аналози.
Сравнително големият брой електрони във външния електронен слой определя по принцип неметалния характер на елементите. При прехода от С към Рb нараства атомният радиус и намалява силата на привличане на електроните от ядрото. Това води до отслабване на неметалния характер, поради което при Gе вече се проявяват метални свойства, а при Sn и Рb - металните свойства преобладават. Si и Gе и техните съединения имат качества на полупроводници.
Неметалният химически характер на елементите от IVА група е по-слабо изразен от тези на VA , VIA и VIIA група.
Простите вещества на елементите от групата при обикновени условия са твърди. Алотропни форми имат само С и Sn.
При химични взаимодействия елементите проявяват както окислителни свойства - степен на окисление (4), така и редукционни свойства - степен на окисление (+4) и (+2). В реда от С към Рb, с отслабване на неметалния характер, висшата степен на окисление (+4) става по-малко характерна.
Елементите образуват съединения с водорода, кислорода, неметали и метали.
Водородни съединения (хидриди) образуват всички елементи от групата. В реда:

CH4 SiH4 GeH4 SnH4 PbH4
трайността расте

Метанът CH4 има здрави ковалентни връзки и е устойчив, докато силикометанът - SiH4 , има по-слаби връзки и се разлага при нагряване.
Водните разтвори на хидридите ЕН4 имат неутрален характер.
Спрямо кислорода - елементите се проявяват като редуктори и дават два вида оксиди ЕО и ЕО2 със степен на окислени (+2) и (+4), съответно. Висшите оксиди на С и Si - СО2 и SiО2 , имат здрави ковалентни връзки. Те са устойчиви и имат киселинен характер. Нисшият оксид на С - СО , е по-неустойчив, поради силните си редукционни свойства. Той има неутрален характер.
За калая и оловото са по-трайни нисшите оксиди - SnO и PbO. При това тези оксиди и съответните им хидроксиди - Sn(OH)2 , Pb(OH)2 ,имат амфотерен характер, като при Pb(ОН)2 основният характер е по-силно изразен.
ВЪГЛЕРОД
C (Z = 6) 1s2 2s2 2p2
I. ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА.
В природата се срещат две алотропни форми на въглерода - диамант и графит.
Диамантът има атомна кристална решетка със здрави ковалентни връзки. Той е най-твърдото известно вещество. Безцветен и прозрачен, пречупва по-особен начин светлинните лъчи, което е причина за високите му качества като скъпоценен камък. Диамантът е химически инертен.
Графитът има слоеста структура. Той е сиво-чер, със слаб метален блясък, мазен на пипане, електропроводим.

Двете алотропни форми могат да се превръщат една в друга:
1800оС
ДИАМАНТ ГРАФИТ
3000оС и високо налягане
Разновидности на въглерода са още коксът, активният и дървесният въглен, които се състоят от микроскопични графитни кристали.
II. ХИМИЧНИ СВОЙСТВА.
Въглеродът е химически активен само при висока температура, като най-устойчив е диамантът, а най-активни - въгленът и саждите, поради голямата си повърхност.
1. Спрямо водорода - свързва се директно при висока температура (1200оС) до метан:
С + 2Н2 СН4 + Q (баланс!)
Тъй като правата реакция е екзотермична , то равновесието може да се изтегли надясно при ниски температури, но при това условие скоростта на реакцията практически е нула. В присъствие на катализатор Ni и повишено налягане, равновесието може да се изтегли към метан при умерено високи температури, но добивът е много малък.
2. С метали - въглеродът реагира при висока температура и образува карбиди (Ве2С , Аl4С3 ):
4Аl + 3С = Аl4С3 (баланс!)
Карбидите са съединения предимно с йонен характер. Карбидите, съдържащи карбидният йон С4 , лесно хидролизират във вода, при което се отделя метан (наричат се още метаниди):
Аl4С3 + 12Н2О = 4Аl(ОН)3 + 3СН4 (метод за получаване на метан)

Въглеродът взаимодейства със силиция, при което се получава карборунд:
С + Si = SiC
Карборундът има атомна кристална решетка, подобна на диаманта, има голяма твърдост и устойчивост на високи температури.
3. Спрямо кислорода - въглеродът се отнася като редуктор. При пълно горене се получава СО2, като се отделя голямо количество топлина:
С + О2 = СО2 + Q (баланс!)
СО2 може да се получи и при термично разлагане на карбонати:
СаСО3 t СаО + СО2
или при разтварянето им в киселини:
СаСО3 + 2НСl = СаСl2 + Н2О + СО2
СО2 се разтваря значително във вода и взаимодейства с нея, като се образува слабата двуосновна въглеродна киселина Н2СО3. Н2СО3 се дисоциира на две степени:
H2CO3 + H2O H3O+ + HCO3
HCO3 + H2O H3O+ + CO32

СО2 не поддържа горенето - по-тежък е от въздуха, поради което се използва в противопожарната техника. Малки количества СО2 , разтворени в кръвта, възбуждат работата на дихателния център, поради което минимално количество от този газ трябва да присъства във въздуха. По-големи количества от него действат задушаващо.
Поради значителната си плътност СО2 се натрупва в по-ниските слоеве на атмосферата и пречи на свободния топлообмен на Земята с космическото пространство. Това е т.нар. “парников ефект”, който води до бавно повишаване температурата на Земята с фатални екологични последици.
При непълно горене на С се получава въглероден оксид СО.
СО е безцветен газ, слабо разтворим във вода и не взаимодейства с нея - т.е. той е неутрален оксид. Силно отровен е и е особено опасен, защото няма характерна миризма и отравянето с него може да стане неусетно и необратимо.
Промишлено СО се получава при превръщане на твърдото гориво в газово - т.нар. “газификация на въглищата”. Това става при непълно горене на въглищата, при което в сместа кислород-въглерод се осъществяват процесите:
С + О2 = СО2 + Q
2С + О2 = 2СО + Q
2СО + О2 = 2СО2 + Q
С + СО2 2СО - Q
По-ефективното използване на въглищата води до получаването на т.нар. “воден газ” - чрез продухване на нагрята водна пара над нажежени въглища:
С(тв) + Н2О(г) СО(г) + Н2(г) - Q
Водният газ е с по-висока калоричност, поради наличието на две “горливи” компоненти - СО(г) + Н2(г) .
Основната химическа функция на СО е редукционната, при което той отнема кислород и се превръща във СО2.
Така например той широко се използва като редуктор в металургията за получаване на метали от техните оксиди:
Fe2O3 + 3CO = 2Fe + 3CO2 (баланс!)
Взаимодейства и с други окислители - напр. Cl2 , при което се получава карбонилхлорид по уравнението:
CO + Cl2 COCl2
Карбонилхлоридът има тривиално наименование “фосген” и представлява бойно отровно вещество.
4. Спрямо по-електроотрицателни елементи.
Въглеродът реагира с всички халогенни елементи и образува съединения с обща формула СX4:
С + 2X2 = СX4 (баланс!)
Стабилността на тези съединения намалява от флуор към йод. Особено важни са тетрахлорометанът СCl4 (добър органичен разтворител) и тетрафлуорометанът СF4 (за получаване на полимеризиран тетрафлуороетен - (С2F4)n - т.нар. “тефлон”).
При висока температура С се съединява със сярата:
С + 2S = СS2 (баланс!)
Получава се сяровъглерод, който е много добър и широко използван органичен разтворител.
III. ЗНАЧЕНИЕ И УПОТРЕБА.
Въглеродът е най-важният в биологично отношение елемент. Неговите съединения се формират и разрушават при всички процеси, свързани със зараждането, развитието и умирането на живите организми.
Добрите редукционни свойства на С се използват в металургията за получаване на метали от техни окиси:
CuО + С = СО + Cu (баланс!)
Други подробности по употребата и значението на С - в Учебника за 8 кл.

СИЛИЦИЙ
Това е вторият (след кислорода) по разпространение на Земята химичен елемент. Като SiО2 (кварц) той влиза в състава на много минерали (силикати) и е основен елемент в литосферата.
I. ПОЛУЧАВАНЕ.
1. Промишлено - при редукция на кварцов пясък (SiО2) с въглерод:
SiО2 + 2С = 2СО + Si (баланс!)
2. Лабораторно - при редукция на кварцов пясък (SiО2) с активни метали:
SiО2 + 2Мg = 2МgО + Si (баланс!)
II. ХИМИЧНИ СВОЙСТВА.
Si е химически инертен елемент - при стайна температура реагира само с флуора, хлора и алкалните основи:
Si + 2КОН + Н2О = К2SiО3 + 2Н2
Si 4е  Si4+ .1
2Н+ +2е  Н2 .2

Разтваря се само в смес от азотна и флуороводородна киселина - получава се хексафлуоросилициева киселина:
3Si + 4HNO3 + 18HF = 3H2SiF6 + 4NO +8H2O
Si 4е  Si4+ .3
N5+ +3е  N2+ .4

Реагира с активните метали и образува т.нар. “силициди”:
2Са + Si = Са2Si (баланс!)

ПО-ВАЖНИ СЪЕДИНЕНИЯ
ХИДРИДИ (Силани)
Получават се при взаимодействие на силициди с киселини:
Мg2Si + 2Н2SО4 = SiН4 + 2МgSО4
Получава се смес от водородни съединения на силиция - наречени “силани”, които образуват хомоложен ред с обща формула SinН2n+2 (n= 1 до 6). В сместа преобладава най-простият от тях - моносиланът SiН4.
В сравнение с въглеводородите силаните са много по-реактивоспособни, поради което не могат да образуват дълги силициеви вериги. За разлика от метана, силанът взаимодейства с вода и се получава метасилициева киселина:
SiН4 + 3Н2О = Н2SiО3 + 4Н2
Si4 8е  Si4+ .1
2Н+ + 2е  Н2 .4
ОКСИДИ
Силициев диоксид SiО2 (кварц) това е устойчиво съединение, което се разтваря само във флуороводородна киселина:
SiО2 + 4НF = SiF4 + 2Н2О
При нагряване се стапя и при охлаждане се получава стъкловидна маса - кварцово стъкло.
SiО2 е анхидрид на ортосилициевата киселина Si(ОН)4 или Н4SiО4 . Нейните соли са стабилни само в силно алкални разтвори. При подкисляване тя бързо полимеризира и се получава продукт с извънредно развита повърхност - SiО2.xН2О , известен като силикагел - един от най-добрите адсорбенти и сушители.

ВЪГЛЕРОДНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА СИЛИЦИЯ
При висока температура силицият се свързва с въглерода и образува карборунд - SiС (вж. по-горе при въглерод!). Това не е единственото съединение между тях.
Известни са т.нар. органосилициеви хидроксиди, наречени силаноли:
R OH , където R е алкилов или
Si арилов радикал
R OH
Силанолите участват в поликокондензационен процес, при което се получават съединения с полимерни вериги, наречени силикони:
R R R R

НО Si ОН + НО Si ОН  Si О Si

R R R R
Силиконите имат много ценни качества и намират най-разнообразни приложения - изкуствени протези, сърдечни клапи, високотемпературни масла, каучуци. Основното им качество и най-голямо предимство е тяхната химическа и температурна устойчивост.
СИЛИКАТИ
Това са най-многобройните и най-важни съединения на силиция. Те изграждат земната кора, стъклото, керамиката, порцеланa, цимента и др.
Един от най-важните, изкуствено получени силикати е стъклото. Получава се при съвместно стапяне на сода, варовик и пясък:
Na2CO3 + CaCO3 + 6SiO2 = Na2O.CaO.6SiO2 + 2CO2
стъкло
Получената безцветна вискозна стопилка застива в прозрачна стъкловидна маса.

ОЛОВО , КАЛАЙ, ГЕРМАНИЙ
Оловото и калаят са едни от първите метали на човечеството. Трите елемента са пълни електронни аналози.
Германият е твърдо, трошливо вещество с метален блясък. Има свойства на полупроводник.
Калаят има три алотропни модификации - сив, бял и ромбичен (трошлив) калай. Белият и ромбичният имат метална кристална решетка и метални свойства, а сивият има решетка от ковалентен тип. Калаените изделия се правят от бял калай, като интересното е, че появата дори на следи от сив калай води до спонтанно превръщане на белия калай в сив. Бързото протичане на процеса има за резултат разрушаването (разпрашаване) на калаените изделия - т.нар. “калаена чума”.
Оловото има само една модификация - той е сивкаво бял метал, мек и ковък.
Германият намира приложение в микроелектрониката, поради качествата си на полупроводник.
Калаят се използва като антикорозионно покритие.
Оловото е един от най-опасните за живите организми елемент. Попаднало в организма, то не се отстранява - кумулира се. Натрупва се най-много в костната система, където замества калция. Най-значителни замърсявания с олово предизвикват двигателите с вътрешно горене, работещи с обикновен (оловен) бензин.


I. ПОЛУЧАВАНЕ
Металите се получават от техните най-разпространени руди (галенит - PbS , каситерит - SnО2), чрез редукционни процеси:
SnO2 + 2C = Sn + 2CO (баланс!)
При оловото рудата първоначално се “пържи”:
2PbS + 3O2 = 2PbO + 2SO2
след което се извършва редукция на оксида:
PbO + C = Pb + CO
или: PbO + CO = Pb + CO2
или: 2PbO + PbS = 3Pb + SO2
II. ХИМИЧНИ СВОЙСТВА.
1. С водорода - не реагират директно, но са известни хидриди с обща формула ЕН4.
2. Спрямо киселини - оловото се разтваря лесно в разредени азотна и оцетна киселини, както и в концентрирана азотна киселина, но солната и сярната го пасивират, поради образуване на неразтворими бели утайки , съответно от PbCl2 и PbSO4 .
Pb + 4HNO3 = Pb(NO3)2 + 2NO2 + 2H2O (баланс!)
Pb + 2CH3COOH = Pb(CH3COO)2 + H2 (баланс!)
3. Оловото реагира с разтворими соли на метали, стоящи след него в РОА :
Pb + CuSO4 = PbSO4 + Cu
4. В концентрирани алкални основи оловото и калаят се разтварят:
при стапяне: Pb + 2NaOH = Na2PbO2 + H2
натриев плумбат(II)
а във воден разтвор на основи образуват тетраходрокси комплекси:
Pb + 2NaOH + 2H2O = Na2[Pb(OH)4] + H2
5. С кислорода - оловото се съединява директно до PbО. Този оксид може да се получи и при термично разлагане на соли на Pb(II). PbО се разтваря в киселини, но не в солна и сярна (вж. по-горе!).
В присъствие на силни окислители може да се получи PbО2.
За оловото са известни два смесени оксида - PbО.PbО2(Pb2О3) и 2PbО. PbО2(Pb3О4). Pb3О4 - т.нар. “миний” представлява оранжев прах. Лесно се разтваря в безир и този разтвор се използва като грунд преди нанасяне на блажна боя върху железни предмети.
6. С халогенните елементи реагират директно, като се получават предимно тетрахалогениди - EX4 .
7. От сулфидите най-стабилни са тези , в които елементите са в степен на окисление (+2) - SnS (тъмно кафяв) , PbS (чер) . PbS е най-малко разтворимото съединение на оловото. Получава се при утаяване на разтворими соли на оловото със сяроводород или разтворими сулфиди (алкални или амониеви):
Pb(CH3COO)2 + H2S = PbS + 2CH3COOH
(Na2S) ( 2CH3COONa)
или (NH4)2S 2CH3COONH4
III. УПОТРЕБА И ЗНАЧЕНИЕ
За оловото - Учебника 8 кл. , стр. 100.

Октомври , 2002 г.

Tedi4ka
03-26-2009, 14:42
Tova za koi go puskash? :-o :-o :-o

didonsbn
03-29-2009, 16:41
http://zamunda.pomagalo.com/download/168789/ http://zamunda.pomagalo.com/download/159457/ ako moje mn shte sbm blagodarna :-) :) :oops:

Chokoev
03-29-2009, 16:51
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/168789/ http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/159457/ ako moje mn shte sbm blagodarna :-) :) :oops:

Образът на кариериста (http://daskalo.chetivo.com/obrazat-na-karierista/)

Парите и силата на Жорж Дюроа в романа “Бел Ами” (http://daskalo.chetivo.com/parite-i-silata-na-zhorzh-dyuroa-v-romana-bel-ami/)

SpEeDeMoN
03-29-2009, 16:58
спешно ми трябва
http://download.pomagalo.com/144848/eseta+po+angliiiski+ezik/?po=2

Chokoev
03-29-2009, 17:15
спешно ми трябва
http://download.http://www.teenproblem.net/school/144848/eseta+po+angliiiski+ezik/?po=2

Есета по английски език (http://daskalo.chetivo.com/eseta-po-angliyski-ezik/)

detelina101
03-29-2009, 19:11
спешно ми трябва
http://download.http://www.teenproblem.net/school/144848/eseta+po+angliiiski+ezik/?po=24. Sample Essays

SPARE THE ROD AND SPOIL THE CHILD

Violence has never been a way to teach or change someone. Yet a good many people use this method to impose discipline on their offspring. Others, who are just too busy working, simply put up with their kids’ misbehaviour.

When parents give birth to a child, it has been, in most cases, their own decision to have it; therefore, e it is their obligation to take care of it, to provide it with normal home, education and safe environment. According to psychologists, 80 percent of children who have either been brought up in a hostile environment, or have witnessed frequent abuse, grow up physically unstable and are twice as much pliant to negative influences or willing to commit crimes and even murders. Most of them, when they start a family, create the same atmosphere and use violence as a way of solving problems.

Still, some children are extremely mischievous – it seems as if nothing could scare them but the rod. If we come to think of it, nowadays people are much busier working and spend less time with their children. In order to make up for their absence, they allow their descendants to do what they please, they give them money to spend on computer games or junk food. But violence is all around us – especially promoted in computer games. It is the duty of the parents to teach their children to see right from wrong and not beat them, therefore it is all their fault how their children act.

To sum up – violence is an unfair attitude adopted by careless parents when they haven’t been able to stimulate the development of a real, worthy personality.

Забележка: въпреки добрите си аргументи и език, на есето му липсва конкретика – пример. Липсват му и 50-60 думи, които биха се запълнили с пример, да речем от личния опит на кандидата.




Children are pushed into adulthood too early

Today’s children are far away from what we used to call ‘childhood’. Subtly the media, their parents and the ‘being-modern’’ tendency are putting an end to it and now children face up to reality of life before they can tell good from bad.

On the one hand, fifty years ago children had their own games and topics to discuss, but nowadays they are thrust into the adult world from their birth. For example, there used to be many films especially made for children while now even the animated flicks specifically designed for kids often have scenes of violence and obscene language. Besides, children’s clothes are made as copies of those of adults. I can hardly accept that a twelve-year-old girl is dressed up like a twenty-five-year old woman and even with a stronger make-up. For every part of human life there’s a right time and we should give children the possibility to have a carefree and cheerful childhood.

On the other hand, children find it modern to be capable of speaking about financial problems, crooked politicians and sexual life even when kids don’t know exactly what those mean. Every day children watch suicides, trials against fathers who beat their wives, incompetent politicians and other essential problems of the adult society presented in the media. Furthermore, sex is no longer a taboo even for the youngsters and more and more teenagers try ‘what it feels like’ just out of curiosity and without thinking of the consequences. However, all these do not make children more mature and responsible. Such an attitude simply robs them of the best time of their lives which should be inhabited by noble knights or adventurous heroes not by serial killers or dying animals.

All in all, today’s children don’t have a real childhood without any problems and worries – they are pushed into an adult world before being prepared for it and if this tendency goes on , before very long we’ll be coming across weird kids who would not have heard of Pippi the Longstocking or Winnie the Pooh.

What Can Young People Learn From the Older Generation?

Young people can learn many useful lessons, which have been proved in practice by the older generation, keeping in mind the words of their elders and betters. New generations can also borrow from the attitude and values of the ripe aged people.
Basically, young people should never forget that there is nothing which starts with them and nothing which ends with them. Therefore, they ought to pay due respect to those in advanced age. Adolescents should also pay attention to the words of the older ones. Doing so, they could broaden not only their general knowledge but their practical skills as well. For example, a child could always learn how to nail, how to repair something or how to chose the best water-melon on the market from his or her grandparents.
Obviously, elderly people were also young once. And even if it seems ages ago, they could still give valuable tips of advice to the youth, since they have already gone the path from childhood to maturity. Furthermore, people of advanced age are our living memory. And memory, even if it cannot be defined is what actually creates mankind. In that respect, we ought to consider elderly people as guardians of our heritage. History books are less precise concerning the events which took place in Eastern Europe during and after the World War II than my grandfather’s juvenile memories. Memories of air battles, in some of which he was a participant, falling buildings, skies black of bombers, mass graves of soldiers and mass executions of the enemies of the state. He narrates his stories as vividly as no history book can.
Admittedly, young people should be aware of the fact, that many elderly people are very conservative on some matters, such as religion, politics, globalization, sexuality. But learning in depth different views helps the young to create their own outlook of life and stop swimming with the current. Eventually, one should understand that the truth of today is not necessary better than the truth of yesterday.

In conclusion, the older generation is a source of useful information and the keeper of our traditions and values. Young people should be aware of that and not ostracize the elders. As the saying goes “Bow down to the past and you will see the future in your feet.”

WHAT MAKES A GOOD FRIEND

We all long to find our soul mates and spend our life with them. Our daily round is organized in such a way that we come across and get to know quite a few people but only a limited number can we call friends. In most cases we and our friends are similar in characters. Besides, they are the one we can rely on every time we need help or advice.

On the one hand, friendship is a relationship between kin souls. We choose our friends according to their interests, values and personal traits. “If you don’t know a person, look at his friends.” That proverb comes to confirm that our friends resemble us. Naturally, we should see eye to eye with them. Then we could feel comfortable even when there is silence between us or even the smallest thing can make us burst into laughter. Having the same interests, we will enjoy the best time together. However, friendship is based, above all, on caring and understanding. As they say, “a good friend will not wipe your tears but will never make you cry”. The closer you feel someone, the more necessary tact and understanding become.

On the other hand, those we can call up at four a. m. are our true friends. We can rely on them for advice, reassurance, and help. We can tell them secrets and be sure they will keep them. They won’t let us get into trouble and will help us get through if we have already got into. It is said that if we are to jump off a bridge, friends won’t follow us but will be at the bottom to catch us. In other words, trials teach us who our real friends are. In addition, there is no place for hypocrisy and selfishness in friendship – it is based on trust and confidence. Two thousand years ago Cicero came to the truth we repeat today: “Friendship makes prosperity more shining and lessens adversity by dividing and sharing it.”

All in all, we just can’t live without friends, even if we had all the rest because good friends are those who share with us our fortune and help us withstand our misfortune.

What makes a good friend?

In my opinion a good friend is someone that is trustworthy. A true friend is a person that is always willing to help you even if he or she has his/her own problems to cope with. Friends should also have similar interests to some extent so that they would have something to talk about. However, the person beside you will always listen to what you have to say even if it is something ridiculous or way out of his or her interests.
They say that some people get and forget while others give and forgive. The formula for a true friendship is simple – the support you receive should be equal to the support you give. That’s why, first of all, a true friend is someone you can always rely on. I have such a friend and I know that if decide to jump off a bridge, that person will be at the bottom to catch me. I know that she’ll forgive me for every failing and every failure as I am ready to forgive her everything.
Besides, we all want to have somebody to share with – our happiness or our sorrow, our success or our failure. A good friend will always listen to what you say and even to what you don’t say and will never reveal your secrets. He or she will give you a piece of advice when you ask for it or will remain silent when you just want to be lent an ear to. The American Professor of Psychology Eugene Kennedy said that “The real test of friendship is: can you literally do nothing with the other person? Can you enjoy those moments of life that are utterly simple”. And I truly agree that true friendship comes when even the silence between two people becomes pleasant.
After all I think that there is only one thing that is for certain: "The only way to have a friend is to be one." And we should forget about things like selfishness, hypocrisy, lies and everything that may let your friends down. That’s the essence of friendship – to trust and support.


WHAT DOES BEAUTY BUY
Nowadays, the topical question is not “What does beauty buy?” but “What does beauty sell?” More and more people start trading with their attractiveness. They use it to affect and impress the others for definite purposes such as to advertise a product, to gain money or prestige, to maintain their own sense of superiority. Besides, magnificent appearances can help attain high position in society.

Firstly, beauty is a mighty weapon in both men’s and women’s hands. The more attractive, the more convincing we are. As a proof, almost every man has bought something from a shop merely to impress and make an acquaintance with the pretty shop-assistant. It is no chance that the advertisements are full of seductive charming men and women who fascinate and persuade to buy various products. Another example of the power of beauty is the Trojan War which was waged because of the beautiful Helen. The magic of her appearance brought her pride and glory as she was so supernaturally gorgeous that many a hero died for her.

Secondly, charming people are often given privileges. They more frequently get better jobs or better grades, or get away with punishments. For instance, social research shows that attractive people are preferred for jobs being expected to possess other positive qualities. In addition, their appearances make a good impression on the clients who are seduced by beauty itself. A similar situation we have while doing our driving license exam – if wear a short dress, we are more likely to pass it. Similarly, the fastest way to get rich is using our good looks. To illustrate, Cleopatra’s exquisiteness bought her marriage to a Roman emperor and enlarged her power, and expanded her lands. Nowadays, the situation hasn’t changed. We watch on TV and read in newspapers about young women who have inherited the wealth of their much older husbands. Regardless of the moral values, they sell their beauty to buy fortune or social position.

All in all, although beauty is expected to enlighten the soul, move the heart, and inspire the mind, practically, it turns into a means to any end. The more charming we are, the more chances to be successful and respected we have.

Why Do Some People Take Up Dangerous Sports?

Taking up dangerous sports not only makes us aware of our abilities but also goes beyond the limits of a normal sporting practice. Extreme sports make us strong, confident and level minded. This is perfectly summed up in the Nietzsche’s words “What does not kill me, makes me stronger”.
We may practice jumping, hang-gliding, mountain-biking, canoeing or even free-fall parachuting. It doesn’t matter which extreme sport we have chosen. What is important is that it strengthens our bodies in an extraordinary way which brings us amusement and takes us to the limits of our powers.
Besides, doing dangerous sports makes us full-blooded and complete personalities. We acquire not only physical but spiritual strength, too. Moreover, having a near death experience we become even more devoted to life. Practicing a hobby which is “not for the faint at heart” makes us feel special and increases our self-confidence. For example, an adventurous person who practices an extreme sport is always better-prepared for the difficulties he may come upon in ordinary life than the average person who is afraid of practicing, say, winter sports.
Furthermore, we feel less worried about our daily life. A person who has jumped from a thousand meter height, equipped only with a rope, couldn’t be scared of having a poor mark at school. It is proved that fighting our fears, we build stronger personalities.
In conclusion, taking up dangerous sports builds our bodies as much as our minds. It strengthens our will power and trains us to be steady and, fearless, and therefore optimistic. I’d rather practice a dangerous sport than doing boring indoor workouts.

The Role of Sport in Modern World
What does the word sport mean? Entertainment, fitness, or maybe a money-making industry? It is obvious that all these answers are right and applicable so I think we should consider sport as an odd mixture of the things above.
So, when we talk about sport as entertainment we usually consider the football match on Sunday, when the whole family is in front the T.V. set, supporting their favourite team. Thus sport turns into a precondition for having some nice time with your family or your friends and we cannot deny that we all need something like this – it is a sort of an escape from the tedium of our daily work.
When we consider sport as fitness, the arguments are almost the same. It provides us with an opportunity to express ourselves, to get rid of tension and to let off steam. And that is not all – practising some kind of sport we keep our bodies fit and everyone knows the saying – “ a sound mind in a sound body”. On the whole, when we talk about sport as entertainment and fitness, we should say that it is some kind of an activity, which makes our lives more meaningful and pleasant.
Conversely, when sport turns into a money-making industry, the things take another direction. It is a well-known fact that nowadays professional sport has nothing to do with the pleasant activity that sport at an amateur level does. In professional sport count only the record-breaking performances and their money equivalent. Thus the competitive character of amateur sport turns into sport malevolence and often the zest for victory forces sports people to take drugs to improve their performances. Eventually, the whole concept of sport is spoiled and twisted.
To sum up, sport at an amateur level provides an outlet of surplus energy and helps people keep their bodies and consequently their minds sound. However, when it is at a professional level it is a tool for making money, which, left out of control, can play a bad trick with fatal consequences.

Why do people keep animals as pets?

We keep animals at home because sometimes loneliness overwhelms us and the pet may turn out to be the only one with whom we can share our misery. Besides, parents often think the best way to show their children what responsibility is by giving them the obligation to look after an animal.
On one hand, when we are lonely, we need support and understanding. Recently, I was busy with studying lessons and a great number of problems tormented me but I knew that my friends have their own concerns and I couldn’t burden them with what was happening in my soul. But it was my black – furred dog Ricky that helped me to go through this period of turmoil and insecurity. Moreover, it didn’t only listen to my confession but he was wagging its tail to express sympathy and understanding. Our pet can’t really give us a piece of verbal advice but we sometimes need just to be given a hearing. A dog will always give and forgive, while many a man will only get and forget.
On the other hand, pets are not only a vent for accumulated tension, they are also used as teachers. Some parents consider that if they take an animal home, their children will become more responsible. When I was ten years old, my father brought me a cat which I named Dolly, and he told me I had to take care of it. Initially, I was really enthusiastic but I found it hard to spare time and energy. But the more effort I put into cleaning and feeding Dolly, the more I became a dependable person. It taught me vital moral lessons – to care for the weaker, to be helpful and understanding.
In conclusion, having a pet makes people more kind – hearted, level – minded, less pent – up and angry, and more mature.


Is the man a good housekeeper of the planet?

The longer people dwell on earth, the worse place it will become. Man is certainly the worst housekeeper our planet could have. Human civilization degrades the environment, ruins the wildlife, causes global climate changes, carelessly ransacks the natural resources and all this for economic gain and public interest. We take all we want and give nothing back which eventually means that we destroy our home – the earth.
Firstly, man utterly neglects the environment. People drive their cars without a single thought of the damage that the exhaust gases cause. We keep producing electricity using coal or natural gas instead of alternative sources of energy; we both deplete the natural resources and contaminate the surrounding. We clear forests to produce furniture and paper but seldom do we plant new trees. For all the trials of the conservationists to improve the environment, the situation won’t get any better. It’ll just get worse a bit slower, because it takes a few hours to cut down a thousand of trees and many years for the new ones to grow.
Moreover, our industry emits so many pollutants in the air that together with the exhaust gases of the traffic they have caused the greenhouse effect and global warming. Global warming means not just general increase in temperatures; it means the coldest winters ever and heat that will cause drought. I’ve read many times about the change in temperature by two or three degrees. It doesn’t sound much, does it? That’s the way people think and they don’t take it seriously enough because it hasn’t affected their everyday life yet. As long as there is petrol in the gas stations people won’t stop driving their cars. A major shift in attitude needs to happen, more and more people should heed the environmentalists’ advice; factories are to stop disposing of by-products in rivers and seas.
Furthermore, governments keep developing new technologies for the needs of the army only. There are ways to protect the environment, but since they are not profitable they keep them secret. Governments make nuclear experiments causing great damage to nature, species are threatened with extinction. And they won’t use nuclear power for the good of humanity, for cheap and pure energy. They will keep it in case of a war. But as Albert Einstein have said: “I don’t know with what weapons World War III will be fought, but World War IV will be fought with sticks and stones.”
All in all, man will destroy the earth because of the amenities we think we need and the big companies’ economic profit. People will fight flat out for the last drop of petrol one day, there is already a war going on because of it. Man is a bad housekeeper of the planet. But this time we won’t be able to move house when the old one is falling apart. The earth is our only home. The species that is eventually threatened will extinction is humankind itself because of its own careless actions.

Some people believe that the Earth is being harmed (damaged) by human activity. Others feel that human activity makes the Earth a better place to live. What is your opinion? Use specific reasons and examples to support your answer.

It is doubtless that human activity has some negative influence on earth – such as pollution and animal extinction. However, compared to the benefits of it, the harm is not so significant and the total outcome of human activity is that the earth is becoming a better place to live.

First, the most important benefit of human activity is the inventions in medicine. Medicine and health care have advanced during the centuries, resolving some of the most vicious troubles of mankind. For example, plague killed millions of people during the Middle Ages and now mankind has almost got rid of it. It is obvious that a world without such a disease is a better place to live.

Furthermore, human activity entails development of human society. One of the greatest benefits of it is the improved educational system, making knowledge accessible to many more people. I'm convinced that a place with many educated and intelligent people is a good place to live.

Also, human activity on earth makes it a more cultivated and civilized place. Thus, the communication between people is improved as it has become possible to travel thousands of kilometers in a short time or communicate with other people from a distance, using the latest technologies as the Internet. The more people communicate, the better they understand and accept each other. For example, I have known many foreigners through ICQ and other Internet chat programs. This experience has helped me understand people from different cultures and races better and has made me a more tolerant person. I believe that this is the way for solving the problem with wars and hostility among people on earth.

All in all, the earth has become a better place to live due to human activity, but it is still far from perfect. People shall keep trying to improve their planet, but also consider the negative side effects of their activity and take measures to diminish pollution and animal mistreatment.

We Need Animals More Than They Need Us

Animals are classified in many groups and subgroups so that all the classes of animals form a constant living chain. And man knows that if only one type died out from the face of our planet, there would certainly be other fatal consequences for some other species and man himself. And if the human race became extinct, animals would keep on living the same way or even better- unrestricted by man` s activities.

To begin with, our daily deeds and industrial activities are acknowledged to be quite harmful to the environment which is closely related to animals` way of life. If the eucalyptus, which is the basic diet for a koala, stopped growing in some parts of Asia and Australia because of sudden climatic changes, it would bring about the extinction of the koala, which, in its turn, would disturb the balance in the animal world. So, since animals are one of the three components which the animate world consists of, mankind would also be reached by some natural catastrophe. There are predictions claiming that if something like that should happen, there will be great damage to our way of life and we`ll realize that our role on earth is equal to that of plants and animals, and not more weighty.

Besides, we need animals as an everyday contribution to our well- being. We eat their meat and get eggs, wool, feather, skin from them to take full advantage of them. Moreover, we make use of their driving power and some animals as polar dogs, camels, elephants and horses serve us as an only possible vehicle in some climatic conditions. It` s more than obvious that animals could survive if we didn’t inhabit the green planet. They, together with plants, are connected in a complex biosystem which ensure them food, natural habitat and could easily get accustomed to an environment uninhabited by men. On the other hand, we wouldn`t survive without animals. We are higher on the bio ladder and can stay there only if all the animal and plant species also keep their places.

All in all, animals are at home in nature and could survive without our presence on earth. On the contrary, if we keep on killing foxes, wild cats, tigers for their fur, elephants for ivory, noble deer for trophies, we would upset the balance in nature and we wouldn`t get away only with statistics.


APPEARANCES CAN BE DECEIVING.
AGREE OR DISAGREE

A lot of research has been carried out into the relation between appearance and character. In my opinion, appearance is much more than just a wrapping or a mask. It reflects the personality. Besides, it plays a great role in making a good impression on somebody. Thus it can be revealing, not deceiving.

To begin with, our gestures and looks can show our thoughts and feelings. We may try to lie to somebody but our eyes would give us away. Words can be deceiving but not the appearance. Over time, actions and emotions can “leave traces” on people’s faces. Thus, afterwards, we can “read” the written and size somebody up just by the wrinkles on his face. They show us joy, laughter, care-free state or anger, jealousy, malice. To illustrate, Dorian Gray wouldn’t have been so handsome if the portrait had not taken all his ill deeds and wickedness. Peter Dunov also has a study on how our gestures show the real state of mind and how appearance reveals typical traits of our character. He explains the unconscious reflex to move ourselves while talking or thinking. As a result, we see the body and discover the soul. The shape of brow, eyes, ears, fingers and also movements help us guess some of the personal points of the man opposite us.

Moreover, the world’s diversity depends on the different appearances. But for them, we would live in a grey and boring world. In addition, we often judge people by our first impression – we first like somebody because of their good looks and then we make an acquaintance with them. So, we need to be attractive to get a job or to make somebody fall in love with us. According to the Greek mythology, for example, the beautiful appearance is a symbol of bravery and strength, which are supposed to have been the most valuable traits. Nowadays, we do not consider beauty as physical power but we seek for it in every face and soul as a proof of virtue.

To sum up, appearance is like a mirror of the character and considering Oscar Wilde’s “Only shallow people don’t judge by appearance” we cannot deny its importance.

“All Art Is Quite Useless”
Oscar Wilde

If we look practically on art it is obviously useless. Hopefully, human psyche is not that practical and art is an essential part of our lives. Man cannot live only with bread, his soul needs to be fed too and that is the role of art.
We may watch movies, read books, listen to music, go to theatres, cinemas or opera houses or collect paintings. It doesn’t matter which kind of art we prefer as long as we enjoy it. It is important for us because it helps us to forget reality for some time and lead us to other worlds and better times.
Nowadays, we need and consume art daily, for it not only relieves the strain of our daily round but charges us with fresh powers to face up to our duties as well. Remember how totalitarian as well as democratic regimes used art to “strengthen the youth” by playing patriotic marches and anthems everyday in school. Therefore, art seems to be a powerful driver. It not only comforts the soul but raises the spirit.
Undoubtedly, art should be modern and amusing, but it should also have and underlying wisdom. The only meaningful art is the one which contains hidden messages. For example, music albums which we can listen over and over again each time discovering a new tone or idea, such as Der Blutharsch’s “Fire Danger Season”, books which we can read in pre-mature as well as in ripe age and find different morals in, like J.R.R. Tolkien’s “Lord of the Rings” trilogy, or operas which evoke certain feeling in us, but we still cannot understand them thoroughly without reading their librettos, such as Richard Wagner’s “Tanh

Chokoev
03-29-2009, 19:18
detelina101 защо го пусна това като съм дал линк къде да го види? Само правиш темите по-тежки за зареждане.

MirCa1
03-30-2009, 11:05
http://download.pomagalo.com/103267/zapetaya+slyato+i+poluslyato+pisane+glavna+i+malka +bukva/?search=10667866&po=1

Трябва ми това ,ако може :)

Chokoev
03-30-2009, 12:20
http://download.http://www.teenproblem.net/school/103267/zapetaya+slyato+i+poluslyato+pisane+glavna+i+malka +bukva/?search=10667866&po=1

Трябва ми това ,ако може :)

Запетая, слято и полуслято писане, главна и малка буква (http://daskalo.chetivo.com/zapetaya-slyato-i-poluslyato-pisane-glavna-i-malka-bukva/)

n0va_s1m_tYk
03-30-2009, 21:26
Moже ли това

http://download.pomagalo.com/86918/problemite+i+perspektivite+na+mladite+hora+v+nashe to+vreme+/

:oops:

........ И това


http://download.pomagalo.com/141930/problemyt+za+inteligenciyata/?search=10687641&po=3

http://download.pomagalo.com/54558/problemite+na+mladite+hora+v+syvremennoto+bylgarsk o+obshtestvo/?search=10688223&po=10

Tedi4ka
03-30-2009, 22:00
Проблемите и перспективите на младите хора в нашето
време
Есе


Животът е поредица от избори . Той е усеян както с множество перспективи за реализация , така и с неприятности , трудности и проблеми. В днешно време светът е като отворена книга за младите хора . Пред тях се разгръщат много възможности за образование , работа , по добър живот.

Разнообразният и богат свят ни предлага букет от всевъзможни алтернативи . Изборът е неразделно свързан с бъдещето на човек , чертае животът му , целите му и цялото му съществувание . Перспективите за току-що съзрелият млад човек са изключително много в сравнение преди десет-петнадесет години , когато не е имало компютри и интернет , елитните училища не са били достъпни за всекиго , имиграцията е бил труден и много бавен процес . Докато сега демокрацията , а и влизането ни Европейсия съюз , ни позволява да комуникираме по-лесно с другите държави , да имигрираме и евентуално за получаването на по-добро образование , за намиренето на мечтаната работа или просто , защото се стремим към нещо повече от това , което сме постигнали . Това , че възможностите са много , разнообразни и почти те “чакат” , не означава , че непременно ще успееш . Вратата към сполуката е пред теб , от самия теб зависи дали ще намериш ключа и ще можеш да преминеш през нея . Колкото лесно се е отворила , толкова лесно и се затваря и е възможно никога вече да нямаш тази алтернатива . Успехът не се гради без усилия. Иска желание , постоянство и най-вече упорит труд . Както и една мъдра българска поговорка гласи “С труд всичко се постига” . Перспективи много, но е въпрос на избор и амбиция по кой път ще тръгнеш .

Бързото и напрегнато ежедневие ни среща с проблеми от всякакъв естество – от това какво да облечеш до сложни било то житейски , професионални трудности . Младите хора имат ограничени възможности в България , поради нестабилното ни икономическо състояние , малкото работни места , високи стандарти , а ниско заплащане . Образованието ни е на високо равнище , но реализация и устойчивост след дипломиране са рядко срещани . Поради тези причини все повече и повече български младежи напускат родината си и търсят реализиране в по-развити държави , където възможностите са повече , начина на живот е по-добър , а заплащането е достатъчно . Там се дава шанс на знаещите хора да се развиват в професионален план . Тоест , ако знаеш , ще успееш , ако можеш , ще се докажеш .

Животът е неминуем . Стараеш се , поставяш високи цели и се стремиш да ги надминеш . Падаш , но и ставаш . Проваляш се , но и постигаш успехи . Никой не е съвършен и никой няма да бъде , но от теб зависи дали ще си по-добър или най-добър .

Tedi4ka
03-30-2009, 22:01
Р Е Ф Е Р А Т

по
Социология на културата
на тема:

Проблемът за интелигенцията











Изготвил:
Антония Методиева
II-ри курс Културология
Фак.№ 0649001


Благоевград, 2007
I Самооткриването на социалните групи

Днес живеем в период на нарастващо самоосмисляне. Не става дума за някаква принципно нова вяра, която прави нашето време по-различно от преди, а за нарастващо самосъзнание и вглеждане в себе си, което в миналото липсва. В миналото човекът живее в религиозна среда и необходимостта от самопреценка е излишна. Той приема вяра, знание и действие, както ние приемаме самия живот. Мисълта в миналото е насочена към самоутвърждаване и търсене на сигурност и именно в този си стремеж към презастраховане човек възприема себе си и вярата си безусловно.
Мисълта на Новото време е насочена в друга посока. Сигурността и примиреността с наличните житейски обстоятелства не са нейна цел. Докато индивидът, вписал се в завещания ни от Средновековието шаблон, търси начини да съживи старата си роля, новият тип е преследван от отчаян стремеж да открие нови хоризонти. Изпълнен със съмнения се вглежда във всяка нова истина и отново, и отново открива несигурността, скрита във всяка отделна ситуация. Различен, доколкото може да бъде в различните епохи, човек обаче си задава едни и същи въпроси: пита се как да мисли за себе си, за да действа. Отделни концепции за света и Аз-а, макар и понякога неизказани, предопределят всяка негова крачка. Въпросът “Кой съм?” е сред вечно задаваните. Човек разбира себе си най-вече според това как другите гледат на него.
Упадъкът на единния средновековен светоглед бележи началото на дълго търсене на нов пазител на новите норми. Просвещението стига до един нов гарант на тези нови норми и на новоустановения ред: разума. Това е първият абсолют. Следващият абсолют се появява след разгрома на Френската революция и последвалата го реставрация. Става дума за “историята”. Когато разумът от само себе си се утвърждава като функция на историята, базата за самоинтерпретация отново се променя. Вече е невъзможно каквато и да е гледна точка да бъде защитавана въз основа на присъщата за нея вътрешна рационалност, защото единствено историята е в състояние да узакони (или съответно отхвърли) дадено политическо искане.
Позицията, от която хората се опитват да вникнат в себе си и да се самоутвърдят отново се променя, когато историческите аргументи отстъпват пред социологическите. Социологическата интерпретация измества историческата по силата на специфичния за нея, по-значим въпрос: “Чие дело е непрекъснатата промяна, създаваща нови норми и отменяща старите, и чия история твори тази промяна?”. Човекът вече не гледа на себе си като на отражение на личен Бог, разум или история, а в перспективата на своите социални занимания. Дали подобна социологическа панорама не е поредната мимолетна перспектива, която също ще бъде последвана от по-сполучливи варианти? До този момент няма друг метод, заместил социологическия, нито пък друг опит, доказал предимствата си. Днес който не е в състояние да достигне до някакво социологическо или историческо разбиране за себе си, не е в състояние и да се ориентира в съвременното състояние на нещата. От това следват две констатации:
1.Във всяка епоха хората стигат до някаква форма на самооценка, повече или по-малко адекватна на степента на овладяване на специфичните обстоятелства.
2.Излишно е да търсим симптоми на упадък в постепенното заместване на присъщите за по-ранния тип личност черти на непоколебимо самодоволство с по-новия дух на самокритичност, самоконтрол и адаптивност. Новите характеристики се разгръщат в отговор на непрекъснато нарастващата динамика в заобикалящия ни свят, в който вече съществува и живот на село, но и урбанизъм, и земеделение, но и индустрия, и феодални отношения, но и бюрокрация. Променят се критериите за адекватна самооценка в сферата на социалната организация. Ако днес си задаваме въпроса кои сме и какви сме, ние всъщност се опитваме да преоткрием своето място в установения социален ред.

Какво е типичното в произхода на груповото съзнание? То се заражда в опитите на групите да преценят своята позиция в една нова ситуация. Всяка от групите - жени, младежи, възрастни или хора от средната възраст, се опитва да предефинира своето място в обществото, но тези опити са свързани не само със самопреценката на тяхната позиция, но и с необходимостта от критика на вече установените отношения. Някога жените, например, приемали своята роля такава, каквато мъжете определяли; нещо повече, те гледали на себе си по начина, по който мъжете гледали на тях. Осъзнаването на този факт слага началото на феминисткото групово съзнание. Същото се отнася и за немската младеж. В по-ранните възгледи на младежта се отрежда второстепенна роля, на нейната възраст се гледа само като на стъпало към зрелостта. Социалният стимул на движението за еманципация се корени в индустриалната революция, която предлага безпрецедентни дотогава перспективи пред гъвкавите, приспособими и инициативни млади мъже за сметка на по-възрастното поколение с установени възгледи и трудови навици. В стабилното общество на земеделци и занаятчии пазителите на традицията, възрастните и зрелите са обществените интерпретатори на социалния ред, който те полагат изцяло в своя полза, докато в индустриалното общество младостта се ползва с все по-високи дивиденти, а натрупаният житейски опит е със занижена валидност.
Два фактора правят социалното самосъзнание възможно. Първо, съвременното общество предполага голямо разнообразие от механизми за контрол, които заместват принудителната власт като основен гарант за господство или подчинение. Второ, съвременното общество е обсебило голям дял от образователния и дисциплинарния контрол, обикновено упражняван от първичните групи и обществени организации.
Нека се обърнем към първия фактор. Индивидът, който трябва да разчита единствено на своята съобразителност и способност да не пропусне нито един шанс, вече не се чувства задължен да се придържа към някакъв установен модел на живот. Това е първата стъпка към социалното самоосъзнаване. Отначало тя е чисто индивидуална, но придобива колективен характер, когато сходно ситуирани индивиди открият общите елементи в своята позиция и постигнат обща дефиниция за своите роли. Оформилата се в резултат групова идеология се разгръща като пренебрегва традиционните възгледи за кръвно родство, местни връзки или кастова чест.
Вторият фактор, който работи в полза на груповото съзнание, е установената в модерното общество практика на образование в социално неутрална атмосфера. Често се твърди, че калфите сами не биха достигнали до класово съзнание, защото живеят със семействата на своите господари. Тъкмо тази ситуация блокира задълбочаването на класовата нетърпимост.


II Очерк върху социологическата теория за интелигенцията

Възходът на интелигенцията бележи крайната фаза от разрастването на социалното съзнание. Пролетариатът вече е усъвършенствал своя светоглед, когато на сцената се появяват закъснелите групи. Съвсем естествено е той да постави себе си в центъра на създадения от него светоглед. Когато разпръснаните групи интелигенция се опитват да дефинират социалното си поведение, те започват да се самоинтерпретират в границите на схемата, изградена от пролетариата за самия себе си. Това е причината за внезапно понижената самооценка на интелигенцията. А присъщото за интелектуалеца самомнение частично се обяснява с факта, че след като дълго време той е бил единственият признат интерпретатор на света, естествено е да си отреди значима роля, въпреки че дейността му е насочена предимно в услуга на други слоеве. Все пак ученият съхранява вярата си в своята изключителна мисия само докато държи ключа към тайните на света, само докато е мислещият орган на другите слоеве.
Коя е оста на пролетарската социология? Тя е класова социология, която оперира с една-единствена социологическа категория: класата. В тази тясна рамка всяко явление е класово или некласово. Така и интелектуалците, лишени от опита на социологическото мислене, трябва да се сблъскат с алтернативата класово-безкласово, за да открият собствената си незначителност. Защото след като не са класа, те определено са социално несъществуващи. Тази неочаквана загуба на самоувереност може да се изяви в две характерни посоки:
1.Изборът на интелектуалците, присъединили се към работническите партии.
2.Шелер – без да се колебае, той възприема най-радикалните преоценки на своето време и обръща гръб на философията на религията и историята, за да възприеме една изцяло социологическа ориентация.
Не е задължително социологическото мислене да отведе интелигенцията към пораженство и самоирония. Човек просто трябва да е готов да се абстрахира от наложените мисловни интерпретации и да изходи от своята гледна точка. Същото се отнася за всяка група, която търси мястото си в променящия се ред на нещата.
Интелигенцията несъмнено не е класа, не може да формира партия и е неспособна да съобрази своята политика с другите прослойки. Подобни опити са обречени на провал, след като политическата дейност се обуславя най-вече от общи интереси, които обаче липсват при интелигенцията повече от която и да е друга група - едва ли има нещо по-чуждо за тази прослойка от единомислието и сплотеността. Интелигенцията е междукласова, но не и надкласова формация. Всеки неин член би могъл, а и често притежава специфична класова ориентация, и при реални конфликти може да вземе страната на една или друга политическа партия. Но отвъд тези връзки интелигентът е мотивиран от факта, че образованието го прави подготвен да погледне на проблемите на всекидневието от няколко различни перспективи, а не от една-единствена, за разлика от повечето участници в полемиките на своето време.
Интелектуалците не представляват един издигнат над класите обществен слой и в никакъв случай не се радват на привилегията да превъзмогват класовите си ограничения по-безпроблемно от останалите групи. Интелектуалците не реагират на определени проблеми така единодушно, както например наемниците или работниците, които в отделни ситуации демонстрират еднакви реакции по отношение на дадени конфликти. Това важи в по-голяма степен за т.нар. средни класи и политическото поведение на интелигенцията е в най-малка степен унифицирано.


III Социалногрупова идентификация. Разграничението - класова позиция, класа и осъзната класа.

1.“Класова позиция” обозначава локализацията на индивидите и групите в социалния ред. Класова позиция предполага известно сходство в интересите в едно разнородно общество, което разпределя властта селективно и раздава разграничителни привилегии и икономически възможности.
2.Можем да говорим за “класа”, ако действията на индивидите са унифицирани в съответствие със сходните им интереси и еднаква позиция в производния процес.
3.“Осъзната класа” се контруира като такава от тенденцията на нейните членове да действат съвместно и в съответствие със съзнателната оценка на класовата си позиция, съпоставена с останалите слоеве на обществото.
Класова позиция, класа и осъзната класа са трите нива на диференциация. Честа изява на третата фаза – на осъзнатата класа – са класовите партии, профсъюзите и групите за натиск.


IV Типове интелигенция

Общ за интелигенцията атрибут е нейната диференцирана позиция по отношение на културата. Все пак тази позиция може да означава много неща и повечето недоразумения се дължат на различните интерпретации на “културността”.
1.Първият тип имплицира разграничението между физически и умствен труд. Докато в миналото подобно противопоставяне винаги е подсказвало някаква социална оценка, например една диференциация според ранга, то системата на демократизирания труд в съвременното общество реално освобождава разграничението между двата типа труд от присъщите за тях по-ранни ценностни конотации.
2.Вторият етап от критиката на интелектуалната ангажираност предполага оценка на социалния статус: по-рано направеното разграничение между физически и умствен труд дава възможност за нова диференциация между свободни професии и търговия. Свободната професия предполага не само липса на физически труд, тя е и извор на престиж и особен професионален етос – на лишена от материална заинтересованост отдаденост на някакво призвание. Високата морална оценка често прикрива факта, че престижът тук не се дължи на липсата на материална заинтересованост, а на социалния статус, който я прави възможна.
3.Третото разграничение – между образовани и необразовани. Образован включва почитаният от всички лекар, адвокат, учител, министър, търговец или фабрикант. Тук има три взаимнозаменяемите принципи за подбор: образование, обществено положение и доход, като доходът може да компенсира известен недостиг на култура и образование.
4.Конвенционалната щампа “образован” постепенно излиза от обращение след утвърждаването на абсолютната държава и обслужващата я квалифицирана бюрокрация. Образованите вече могат да бъдат идентифицирани като притежатели на дипломи и монополисти на професионалната кариера.
Тези четири критерия за развитие и образование съответстват на четирите социални типа, разграничими според характеристики като професия, поведение и обществена ориентация. Независимо от класата или ранга, с който така описаните типове се идентифицират, всички те, сравнени с равнопоставените им индивиди, които обаче не споделят техните интелектуални занимания, демонстрират специфични поведенчески девиации. Присъщите за тях интереси са алтернативен извор на мотивация, отклоняваща поведението на индивида от предопределения от неговия класов статус курс.


V Съвременният интелектуалец

Въпреки че обрисуваните по-горе типове интелектуалци са дефинирани различно, не можем да кажем, че тяхната ангажираност е възможна без наличието на някакъв социално гарантиран достъп до знание, представен от споменатите типове. И не всички онези, чиито социален статус позволява достъп до знанието, притежават това знание. Това знание се разгръща в две различни течения:
1.В континуума на всекидневния опит, когато индивидът е принуден да разреши конкретни проблеми, които възникват в неговия живот. Индивидът посреща тези проблеми чрез знанието, придобито от него спонтанно, случайно или чрез подражание, без съзнателни, методични усилия.
2.Един различен тип знание се заражда в езотеричната традиция на предаване, която при определено състояние на социалната комплексност се превръща в носител на “образование”. Езотеричният светоглед не е спонтанно постижение, а резултат на посвещение, усилия и установена приемственост. Явното разграничение между двете сфери започва с появата на професионалния шаман, в частност с възхода на магьосническата гилдия и окончателното й обособяване в каста.
Фактът, че образованите вече не съставляват отделна каста или компактна класа, а отворен обществен слой, достъп до който имат лица с различен и все по-разширяващ се статус, е ключът към новата епоха на знанието. Съвременният интелектуалец не е склонен да примирява или игнорира алтернативните гледни точки, потенциално присъстващи в реда на нещата около него, а внимателно търси противоречията и е част от полярността на обществото.
Основна и повратна за западната история точка е постепенното разпадане на компактните, подобни на каста, социални слоеве. Ученият пръв е засегнат от тази промяна. Начинът, по който той концептуализира опита, отразява структурата на неговата прослойка. Съвременният интелектуалец е склонен към динамика, винаги е готов да ревизира своята позиция и да започне отначало, защото зад себе си е оставил малко, а пред него е всичко. Но чувствителността му към алтернативни възгледи и противоречиви интерпретации на един и същ опит е потенциален извор на неговата слабост – става дума за фалшивата универсалност и за илюзията, че е разгадал чуждата гледна точка, когато всъщност само е възприел чуждия изказ. Емпатията е друго, до голяма степен ново качество за интелектуалеца. Тази черта отличава съвременния интелектуалец от догматика, а също и от мъдреца-отшелник. Те може и да притежават мъдрост, но прозрението, което води до ръба на вечната несигурност в самия себе си, не е присъщо за тях.


VI Историческите роли на интелигенцията

1.Социалният произход на интелектуалците. Първоначалната за индивида социална среда е показателна относно някои фактори, обуславящи специфичната за него нагласа да се сблъсква и преодолява определени ситуации. Възможно е традиционната интелигенция да задържи доминиращата си позиция, въпреки непрекъснатото навлизане на нови членове. При определени обстоятелства интелектуалците пренасят предишната си идентичност в нови, специфични за тях сдружения.
2.Сдружения на интелектуалци и артисти. Между компактната, напомняща на каста организация, и отворената, свободна група, има много междинни типове групирания, към които интелектуалците могат да се приобщят. Понякога контактите между тях са неформални, но най-често срещаният вариант е малката, интимна група. Асоциациите на художниците през Ранното средновековие отразяват характера на тяхната дейност. Поетите също създават общности от различен вид. Освен тях откриваме и персонажа на странстващия менестрел и актьор, наследник на традицията и ролята на древния мим. Своеобразна роля играят и трубадура и минезингера.

Присъствието на две групи – хуманистите и майстерзингерите – оставя отпечатък върху следващия етап от формирането на интелигенцията.
Хуманистите установяват два типа символични отношения с доминиращите съсловия: или живеят като протежета под покровителството на патрони, или заемат различни длъжности в университетите или канцелариите. И в двата случая водят съществуване на фаворити, зависещи от прищевките на своите покровители. Хуманистите откриват специфична компенсация за липсата на сигурност чрез собствените сдружения, поддържани чрез кореспонденция и визити.
Лириката на майстерзингерите е демократична изява, развита от обикновения човек, ограничен от рамките на своя социален статус и склонен да привнася неговите смисли в изкуството си. В известен смисъл майстерзингерите сформират своеобразен елит, не само заради “майсторското” овладяване на определени форми, но и заради съзнателната им затвореност. Отрицанието на неправилни възгледи, суеверия, чужди на християнството изрази или неуместни фрази, а и употребата на латински думи са проява на скромния произход на този тип интелигенция, който ги различава от хуманистите. Можем да тълкуваме като своеобразна липса на самочувствие тяхната пристрастеност към правилата, страха от импровизации и една грешка, която се обръща срещу самия певец – доста шумного отброяване на срички по време на представление.

Интелектуалците се превръщат в аутсайдери едва след революциите на средните класи. До появата на буржоазията изтънчеността е белег на определен социален статус и възпитание, неприсъщи за други съсловия извън титулованото общество. Светският човек, въплътил идеала на времето, символизира всичко стойностно, а прототипът на този идеал е поетът, художникът, ученият, чиновникът и накрая, но не на последно място, и политикът.
Много от литературните общества се превръщат в инкубатор за по-късно появилите се образовани изразители на интересите на средните класи, а в момента, в който еманципираната, и вече добила самочувствие, средна интелигенция получава право на публична изява, тези общества се превръщат в обект на нейната критика и присмех. Дворът се превръща в средище на наскоро приобщилата се интелигенция, която без да отправя принципни нападки към трона, отслабва контрола, упражняван от него над образованата публика. В салоните – това последно творение на дворцовия живот – и в средите на разнородното общество, което се събира там, се осъществява прехода от дворцовия тип култура към установените в средната класа норми на поведение.
Тази изключителна епоха на салоните е повратна точка в превръщането на публиката от феодален в демократичен тип. Салоните се превръщат в естествена среда за онези поети и художници, които се разграничават от висшите класи, но и от по-нисшите слоеве и предпочитат да водят свободно и независимо съществуване. За известно време салоните са в състояние да се противопоставят на социалната дезинтеграция на творческата интелигенция, но когато зараждащото се масово общество постепенно поглъща тези литературни енклави, интелектуалците са изтласкани встрани. Все повече и повече те губят старите си контакти с обществото, така че през XIXв. голяма част от тях вече са в социална изолация. Това маргинално съществуване в масовото общество поражда нови форми на обединение: бохемските котерии и кафенетата.
Кафенетата са разпространени в Близкия изток и оттук през Константинопол, Виена и пристанищните градове като Хамбург и Марсилия достигат Запада. Те се превръщат в първите центрове за размяна на мнения в частично демократизиралото се общество. Това са места за свободна изява, където се разпространяват памфлети и се държат речи. Кафенетата са нов център на групово приобщаване. Несъмнено тези места за срещи дължат зависимостта си на демократизацията на обществото и неговите елити. Докато демократизиращото се въздействие на салоните върху трансформиращото се феодално общество е локализирано в границите на малките групи, пред влиянието на кафенетата няма почти никакви ограничения. И докато приемът в салона е стеснен от необходимостта от официално представяне и социално одобрение, достъпът до кафенето е свободен за всички, споделящи възгледите на обществото, което го посещава. Сега вече предпоставка за групообразуване е не еднаквият стил на живот, нито пък общите приятели, а общото мнение.
Новият тип сдружения, които се утвърждават в английските и френски кафенета, пренебрегват произхода и фамилните връзки. Те са продукт на либерализираното масово общество, в което обособеният индивид и неговото мнение се превръщат в основа за политическо регулиране. Никога преди не е съществувала възможност за толкова голяма свобода и независимост на възгледите. Разбира се, индивидът не е напълно свободен дори и по време на най-големия разцвет на либералното общество. Няма общество, което да дава пълна свобода на своите членове.
Салоните забавят растежа на политическия и литературен елит и регулират числеността на интелектуалците. Чисто демократичният метод на селекция в едно общество, в което писателят, художникът и ученият се радват на привилегии, неминуемо благоприятства изобилието от интелектуалци. Салоните не само функционират като органи на селекция, но и вдигат критериите на социалния възход, а симбиозния им характер е предпоставка за приобщаване на аутсайдерите и утвърждаване у обещаващите таланти качества на лидери.
Салонните разговори и тяхната атмосфера носят отпечатъка на конюнктурния дух на срещите между градската аристокрация и динамичните градски ерудити. За разлика от тях, празничните събирания на гилдиите са изява само на една класа. Надпяванията или кръчмарските банкети са прояви на веселие със строго определен ред. От друга страна, салонът свързва индивиди с различен социален произход, ранг и възгледи. Аристокрацията все още е център на привличане, но интелектуалният климат и насоките на разговорите са миниатюрна реплика на едно конкурентно и динамично общество, в което статусът вече не се унаследява, а се извоюва и отстоява ден за ден. Разговорът е възможност за съперничество. Остроумието, изблиците на оригиналност в едно лишено от предразсъдъци поприще и умението да си осигуриш макар и краткотраен триумф, са ключът към успеха и бързата кариера. Но триумфът не е истински, ако мигновено не се превърне в ангажимент или комисионна.
Салонът илюстрира друга една особеност на съвременната общност – ограничеността на претенциите към отделния индивид. Модерната асоциация засяга индивида косвено, предполага съвсем ограничена заинтересованост към него, дава му относителна свобода и оставя положението му неопределено. Един и същ индивид членува в различни групирания и именно това разнообразие на връзки създава обособената личност в началото на XIXв. Тя има възможност за бягство, защото може да напусне една група и да се присъедини към друга, доколкото навсякъде ограниченията пред нея са едни и същи. Салонът пръв задава модела на поведение в една променяща се и изискваща импровизации ситуация. В него няма строги предписания, бързата реакция и острият ум се поощряват, а противоречията са ограничени и за да бъдат разрешени, не е нужно да се скърца със зъби.
3.Интелигенцията и класите. В известен смисъл интелектуалците са ренегати, отхвърлили социалния слой на своите родители. Винаги когато определен доминиращ социален слой се окаже неспособен да задоволи новопоявилите се нужди от лидер, пред интелигенцията се откриват нови, непознати дотогава, възможности. Това са шансовете за селективно издигане на междинните класи, ситуациите, в които министерските чиновници получават повишение и отделни представители на средните класи се присъединяват към съсловието на образованите.
3.1.Типове издигаща се интелигенция. Индивиди, които се издигат сами в отворена и по принцип достъпна група, са склонни да развият индивидуалистична и героична философия за успеха. Логично е отношението им към света да бъде оптимистично и активно. Предприемачът има основание да вярва, че всеки, който притежава енергия и прозорливост, ще си пробие път. Всеки дължи своя успех на себе си, понякога и на късмета си, а не на случайно стечение на обстоятелствата. И наистина, как е възможно някой да споделя дивидентите от своя успех с едно разслоено общество, ако не го сравнява с друго? Затова индивидът е естествено склонен да хипостазира своята житейска история като универсални условия на съществуването. Той изхожда от факта, че познатите му обстоятелства са откликнали на неговите амбиции. Запазва добро отношение към класата, от която се е издигнал, а що се отнася до обществото като цяло, защитава философия от типа “помогни си сам”.
Индивиди, които бързо се изкачват към привилигировани групи са склонни да придобиват нова идентификация, да приемат условностите на тази група и социалната йерархия, в която се вписват. Бързото издигане на интелектуалци е изключение в едно закостеняло и разслоено, почти кастово общество, което предлага ограничен достъп до по-забележителна кариера, като оставим настрана калфата, който ще стане майстор-занаятчия и някои амбулантни търговци, издигнали се до едри търговци. Последица от движението нагоре от този тип е категоричното разграничаване от социалния слой на родителите.
3.2.Типове интелигенция, съставена от лишени от статус и спрени в развитието си личности. За един грубо отхвърлен до своята първоначална позиция слой е излишно да се старае да подражава на висшите класи. Вместо това той възприема защитна позиция и развива мисловни и поведенчески модели на отрицание. Самата ситуация провокира подобно отношение. Когато обстоятелствата дадат възможност за изява на колективния израз на недоволство, неудовлетвореността се превръща в градивен стимул и създава климат за социална критика, нужен на всяко динамично общество в по-далечна перспектива.
В такава ситуация социалното самосъзнание се изостря и развитието на интелигенцията – стимулира. Наистина, подобна прослойка може да възникне и като своеобразна реакция на преситеност, както това често се случва с второто поколение на новоустановените социални слоеве.

Интелектуалеца има второстепенна позиция в обществото. Той може да ускори реакцията на масите единствено, ако се потопи в тяхната ситуация и по този начин трансцендира собствената си позиция. В този процес той, изолираният индивид, придобива колективна ориентация чрез задълбочените контакти с една класа, към която не принадлежи, но която трябва да следва, за да се превърне в неин лидер.
Обичайните, открити пред интелигенцията пътища в процеса на декласиране, са няколко:
- Първа фаза: жени с осигурено съществуване обикновено развиват силна чувствителност и подчертана състрадателност, от които обаче са принудени да се абстрахират в случай че внезапно заниженият таван на икономическите им възможности ги принуди да се сблъскат с трудностите на борбата за оцеляване. Обикновено първата реакция към подобна промяна е неопределеното чувство за дискомфорт. Когато обаче несъответствието между променената ситуация и установените, но вече загубили предишните си функции нагласи продължи, настъпва момент на рефлексивна преценка. Рефлексията при индивиди, интелектуализирали се в този процес на откъсване е белег за втората фаза и протича по следния начин:
- Преживяването на промяната е свързано с поддържане на идентификацията с предишната ситуация. Когато това преживяване се генерализира, достигаме до философията на “доброто старо време”. Неспособните ясно да я артикулират индивиди спонтанно фокусират носталгичните си мечти върху миналото и го превръщат в идеал.
- Третата фаза завършва процеса и окончателно отхвърлят променената ситуация. Често тя е завършек на някаква рязка промяна, която не позволява постепенна реадаптация и категорично отхвърля надеждата за по-добри времена. Ядрото на реакцията е съставено от несподобни да се примирят със съществуващите обстоятелства личности. Сред тях можем да разграничим три различни типа: представители на по-старо поколение, чието положение не им дава възможност за приспособяване; представители на западащи професии; хора със самостоятелни доходи в миналото, чието предишно положение не им позволява реално да осмислят промяната. Подобно на повечето социални ситуации, и неспособните да възприемат новите обстоятелства създават своя идеология, която скоро се превръща в съгласувано несъгласие.
- Четвъртата фаза достигат личности със сходен произход, но от едно следващо поколение, съумели да приемат променилата се ситуация. Обикновено реакцията не надживява едно поколение и разпадането й започва с индивиди, които не са лишени от свобода на избор. Тези индивиди преминават през два етапа на съмнение. Отначало не вярват в убежденията и обещанията на революционерите, но в крайна сметка те самите губят вяра в дореволюционните си идеали. Това е етапа на скептицизъм за всяка революционна идеология и той бележи социалния генезис на скептицизма.
3.3.Отклонение върху социалните корени на скептицизма. Невъзможно е да намерим единна формула за различните типове скептицизъм. Разбира се не всички са със социални корени. Някои негови форми се основават на чисто индивидуален опит, който не е обвързан с никакви групи, докато други могат да бъдат отнесени към някаква характерова предразположеност. Най-общо казано скептицизмът възниква като следствие от разпадането на групоцентристкия светоглед. Отделният индивид започва да се съмнява в приетото в групата кредо, когато собствената му позиция в тази група стане несигурна, или когато груповата стабилност е застрашена. Скептицизмът не може да се изяви като социологическа критика в една социално нерефлексивна култура. Съмненията на лишения от корените си индивид приемат формата, в която нестабилната система обикновено е интерпретирана: религиозният поет се превръща в агностик, патриотът с политическо съзнание става космополит, а метафизикът завършва като реалист.
Скептицизмът навлиза в петата си фаза, когато преоткрие стадия на объркване и се превърне в онова, което се нарича вторична вяра. Рано или късно повечето лишени от социални корени интелектуалци търсят пътища, за да излязат от състоянието на несигурност и безпокойство и отново да си вървърнат жизнеутвърждаващата и категорична вяра. Но една подобна позиция все пак е лишена от безизкуствената и непокварена простота на вярата, утвърдила издигащите се класи. Вторичната вяра бележи възвръщането на декласираните индивиди, които повече не могат да понасят изолацията си и са принудени повторно да се присъединят към някой неразклатен социален слой. Независимо дали е група, изтръгната от своя статус, издигаща се група, или слой, чието възходящо движение е възпрепятствано, интелигенцията е склонна да тълкува доминиращите конвенции в обществото. Техният характер е различен различните култури и зависи от пътищата, по които интелигенцията стига до ключови позиции в обществото. Веднъж след като интелигенцията уточни своето място, тя налага модела на образованост за доминиращия елит и чрез него - за по-широкото общество. Когато този слой застане начело на една възходяща класа, конвенциите, наложени от него ще проникнат във въпросната класа и ще наложат стандартите за търсената от социума мяра на образованост. Когато динамичният процес, прецизното изследване се конвенционализира, отделни негови продукти се трансформират в една статична традиция.
4.Социалният хабитат на интелектуалците. Съществуват три типа хабитат: локален, институционален и независим.
4.1.Поле на изява на локалния хабитат са малките и средни общности. Тяхната култура дължи своята убедителност и стабилност на дълбоките корени в традиционните занимания и разбирателство от страна на съседните общности. Обикновено основните групи подкрепят местните органи на самоуправление и се поддържат от връзки на приятелство, покровителство и общи празници.
4.2.Обвързаните с институти образовани люде са друг тип. Сходните нужди и условия в производствените центрове са причина за сходни решения и дори градските маси очевидно все повече и повече губят присъщите за тях местни и национални особености, докато еднаквият за целия свят стил на катедралите се дължи на миграциите на майстори-зидари и архитекти и на широко разгърнатата мрежа на Църквата. Тази мрежа и идентичната доктрина, а не местожителството или социалния произход изграждат социалния хабитат на духовниците. В по-общ план, социалният хабитат или местопребиваване са ключ към неговата идеация, макар че в Църквата последните компоненти се налагат все повече и в крайна сметка разрушават единния светоглед на духовенството.
4.3.Към третата категория спадат независимите интелектуалци. Голям е броят на образованите хора в наше време, които имат поне бегла представа за тази житейска позиция. Все още възгледите на немалко от тях са явно независими. Те могат да притежават политически предпочитания, но не са обвързани с която и да е политическа партия или деноминация. Все пак, тази независимост не е абсолютна. Интерпретацията на този слой, за разлика от анализа на всяка друга ясно обособена класа, изисква преценката на широк комплекс от фактори, свързани със статута на интелектуалеца. Най-значимите сред тях са: социалният произход на конкретния индивид; специфичната фаза на неговата кариера - дали е във възход, застой или спад; дали се изявява индивидуално или като член на определена група; дали има пречки пред напредъка му или е отхвърлен към изходната си позиция; фазата на развитие на социалното движение, към която се е приобщил - начална, средна или заключителна; позицията на собственото му поколение по отношение на други поколения; социалният му хабитат; и накрая типа общност, чиито интереси той изявява.


VII Естествената история на интелектуалеца

За интелектуалеца често се твърди, че е откъснат от живота. До голяма степен това наистина е така, но трябва да помним, че комплексното разделение на труда създава принципно състояние на отчужденост, от което едва ли някой може да избяга. Заниманията на интелектуалеца изострят неговата чувствителност по отношение на стереотипи, които по-скоро скриват, отколкото изявяват съществуващите проблеми и той има възможност да се отдръпне от задължения, които му налагат ограничения.
Разбира се, болезнените страни в липсата на постоянна заетост са извън съмнение. Мислителят, когото събитията не могат да опровергаят, е склонен да забравя основната цел на мисленето - да знае и да предвижна, за да действа. Свободната и неограничена идеация понякога провокира илюзии за величие, защото способността за предаване на идеи, свързани с болезнени въпроси, съблазнително заприличва на тяхното овладяване.
Склонността на интелектуалеца да губи допир с реалността е свързана с неговия стремеж да стои в своя кабинет и да се среща единствено със себеподобни. Наличието на някакво свободно време е нужно условие за образоваността. Свободното време е и предпоставка за насочване към проблеми, които не са конкретно свързани със задоволяването на ежедневните нужди. Но доколкото тушира житейските противоречия и напрежение, и предразполага към едно рафинирано и интимно възприемане на нещата, охолното съществуване само по себе си е потик към отчуждение от реалността. Преценката за нужното на интелигенцията свободно време във вида, който би свел до минимум отчуждението и изкушението за бягство в света на илюзиите, остава проблем за нашата култура.
Книжовната образованост на учения е друга присъща за него черта. Сама по себе си тя е извор на отдалечеността и специфичните заблуди, които вече споменахме. Книгите изправят учения пред ситуации, до които той няма реален достъп, но създават и дефектно усещане за съучастие, илюзия за споделеност на живота на хора, чиито труд и усилия остават чужди за него. Третото изкушение за интелектуалеца е да се затвори в себе си. Той не е единственият с такива наклонности, но подобна тенденция вреди на работата му повече, отколкото при всеки друг. Интелектуалната интровертност е плодотворна почва за развитието на четвъртата черта: шизотимията. Критичното напрежение между вътрешния и външния свят на личността е нейна специфична особеност, която в крайни ситуации може да разстрои поддържането на нормални социални контакти.
Съществуват три типа биографии на интелигента. Първият тип е на професионалната интелигенция: отделните личности се числят към тази прослойка, защото са посветили живота си на кариера на интелектуалци. Вторият тип е на интелектуалеца на свободното време. Основните за него професионални ангажименти, онези, които гарантират доходите му, не са свързани с изследванията, на които той се отдава в свободното си време, макар че те могат да имат и компенсаторен характер. Третият тип интелектуални занимания са присъщи за една преходна фаза от живота. В юношеството и в ранната си зрелост, много хора, най-вече студенти, се включват в разбработването на проблеми извън свързаните с кариерата им интереси, но когато периодът на “буря и безпокойство” отмине и се спрат на определена професия, постепенно губят интерес към тези занимания.
Симптомите на съзряването са от особено значение за нас, защото този процес е белег на най-универсалния генезис на интелектуалната чувствителност. Фазите му ни дават по-адекватна представа за неуловимата същност на интелектуалното светоусещане от всеки исторически анализ. Разграничаването от предишната реалност и търсенето на дистанция от първичната среда са основни импулси. Усещането за свобода е онова, което кара индивида да търси алтернативни интерпретации и нови ценности. Този опит е свързан със самоутвърждаване и предизвикателство. Втората фаза е с обратна насоченост: присъща за нея е несигурността и склонността към замяна на една гледна точка с друга. Понякога индивидът не може да понесе живота, изкушаван от многобройни възможности и се вкопчва в някакви по-стабилни условия. От само себе си това може да приеме различни форми, съответстващи на различни типове съвременни интелектуалци. Друг тип се стреми да установи своята идентичност да възприеме някакво радикално решение, най-често от политически характер. Непреодолимото желание за дистанциране от дома, от първичната среда, често води до съвсем противоположен процес: израстналите в дом, в който традициите са строго пазени могат да развият революционни наклонности, докато разграничаващите се от либералната си среда биха избрали консервативния път.

Tedi4ka
03-30-2009, 22:01
проблемите на младите хора в съвременното българско общество

Няма нищо по-смайващо от простата истина, няма нищо по-екзотично от заобикалящия ни свят, няма нищо по-фантастично от реалността и няма нищо, което да е по сензационно на този свят от времето, в което живееш! Егон Ервин Киш

Някога, когато бях малко дете ми стигаше да зная, че живея, че съществувам, че съм обичана и че всичко, за което мечтая непременно ще се сбъдне! А днес всичко се измерва с пари – дори мечтите...
Парите могат да купят една къща, но не и един дом, храната, но не и апетита, една книга, но не и интелигентността, лукса, но не и красотата, лекарството, но не и здравето, съжителството, но не и любовта, развлечението, но не и щастието! Младите хора в тази страна имат право на всичко, за което имат сили, а не пари! Защото освен парите има още четири фактора, които движат света напред и това са шансът, мотивацията, средата и инатът! Шансът да попаднеш в златната среда, да си мотивиран да вършиш само хубави, добри неща и ако е необходимо да проявиш инат, за да постигнеш всичко това!
Всеки от нас трябва да се научи да инвестира в образованието си, в интересите си, дори в мечтите си – това е залог за лично щастие и успех!
Трябва да осъзнаем, че ни липсват не просто знания, а познания за живота, за хората, за обществото и за средата, в която живеем. Търсим справедливост и използваме отсъствието й като оправдание за това, че сме нещастни!
Погледнато от друга страна не може да не забележим, колко “щедро” е общетсвото към нас, щом като за забогатяване ни предлага три възможности – с ум, с рекет, с женитба, за реализация – също три възможности – чрез знания, чрез рушвет, чрез връзки... Опарих се и от пороците на обществото ни – отчуждението, пагубното равнодушие, необяснимото безсърдечие, несправедливото разделяне на отбрано и “обрано” общество, лъжите и напразните обещания – трябва да ги преодолеем. Никога хората не лъжат така, както по време на война, при избори и за любов! А в този живот лъжите не вървят – вървят еврото, щатските долари, японските мотоциклети, английската музика и доброто българско вино!
В този живот, като че ли човек получава не това, което заслужава, а това, което договаря?!
Младият човек неможе да бъде принуден, подчинен - той може да бъде спечелен и така завладян.
Парадоксът на нашето време е, че имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече удобства, но по-малко време, повече медицина, но и по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде изморени, четем твърде малко и гледаме твърде много телевизия.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко-възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Обществото в което живеем - се дели на сини и червени (жълти, зелени), на богати и социално слаби, на ВИП клиенти и всички останали, на манекени и охранители, на българи и роми, турци, арменци, на столичани и провинциалисти, но не различията обединяват хората, а справедливата кауза и общата цел - да живеем истински и щастливо през всичките си дни, а не да изживяваме един и същ ден безброй много пъти.
Обществените закони са толкова по-съвършени, колкото са по-близки до природните.
Трябва да бъдем творци, а не само свидетели на всичко, което се случва около нас.
От нас зависи обществото ни да се развива в хармония с нашите вкус, нагласа и добри предчувствия!
България е страна на парадоксите, има два типа хора – мислещи и забавляващи се и е несправедливо, че на първите е отредена скуката, безработицата и безпаричието, а на вторите – политиката. А политиката е сериозна дейност и не е за хора със сърдечна недостатъчност и морална предостатъчност!
Сред маниите на 21 век се нареждат: Интернет, джи ес ем-а, Европейския съюз, демокрацията, цигарите, кафето, наркотиците, данъците, партиите, войната, кабелната телевизия, рекламата, застраховката, хубавите автомобили, футболът и други.
Влизането в Европа не е политически акт, а промяна в начина на мислене, промяна в светоусещането! Ако се поощряват хубавите неща – по естествен път ще отпаднат лошите.
Младите хора копнеят за промени, емоции, независимост, музика, избор, любов, въздух, приятели, настроение, усмивки, пътувания, хармония, вдъхновение, светлина, движение, доверие...
Щастието е в съотношението между постигнатото и липсващото в живота и е абсолютно в нащи ръце да направим така, че равносметката от постигнатото да е добра!
Където има воля, трябва да има и начин!
Не е нужно да разчитаме на златната рибка, нито на бялата лястовичка, нито дори на добрата приказна фея, за да превърнем България в страната на мечтите ни, те са миражът, който ни заблуждава, че ние самите сме неспособни да получим това, което така силно желаем.
Залагам на любовта, вярата в доброто и надеждата, че всичко хубаво предстои и непременно ще се случи, някога, някъде ... в България! Мечта!
Човек никога не бива да губи чувството си за хумор, ключовете за колата и реална престава за света около себе си. И не е нужно да чакаме друг да ни даде това, което можем да вземем сами – имаме право да го направим в името на справедливостта, а дали имаме властта да го осъществим е друг въпрос…

Chokoev
03-30-2009, 22:04
Moже ли това

http://download.http://www.teenproblem.net/school/86918/problemite+i+perspektivite+na+mladite+hora+v+nashe to+vreme+/
:oops:
........ И това
http://download.http://www.teenproblem.net/school/141930/problemyt+za+inteligenciyata/?search=10687641&po=3

http://download.http://www.teenproblem.net/school/54558/problemite+na+mladite+hora+v+syvremennoto+bylgarsk o+obshtestvo/?search=10688223&po=10

Проблемите и перспективите на младите хора в нашето време (http://daskalo.chetivo.com/problemite-i-perspektivite-na-mladite-hora-v-nasheto-vreme/)
Проблемът за интелигенцията (http://daskalo.chetivo.com/problemat-za-inteligentsiyata/)
Проблемите на младите хора в съвременното българско общество (http://daskalo.chetivo.com/problemite-na-mladite-hora-v-savremennoto-balgarsko-obshtestvo/)

Tedi4ka
03-30-2009, 22:06
добре защо ги пускаш след като аз вече съм го направила??? :-o :-o :-o

Chokoev
03-30-2009, 22:07
добре защо ги пускаш след като аз вече съм го направила??? :-o :-o :-o

Виж времето ... постнали сме с много малак интервал. Просто съм бил почнал да ги добавям ...

Tedi4ka
03-30-2009, 22:08
окей :)

charovnata_
03-30-2009, 23:14
http://download.pomagalo.com/41733/tova+e+bylgariya+ese/?po=8
http://download.pomagalo.com/72293/krasotite+na+bylgariya/?po=18
http://download.pomagalo.com/72494/moyata+bylgariya/?po=19
http://download.pomagalo.com/98195/zashto+ne+bih+emigrirala+ot+bylgariya/?po=27
http://download.pomagalo.com/66793/moyata+bylgariya+/?po=17
СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СА ТОЛКОВА МНОГО ...... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО

TEARS
03-30-2009, 23:35
http://download.http://www.teenproblem.net/school/41733/tova+e+bylgariya+ese/?po=8
http://download.http://www.teenproblem.net/school/72293/krasotite+na+bylgariya/?po=18
http://download.http://www.teenproblem.net/school/72494/moyata+bylgariya/?po=19
http://download.http://www.teenproblem.net/school/98195/zashto+ne+bih+emigrirala+ot+bylgariya/?po=27
http://download.http://www.teenproblem.net/school/66793/moyata+bylgariya+/?po=17
СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СА ТОЛКОВА МНОГО ...... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО





България - нашата родна земя, нашият “земен рай”, подарен ни от природата и сътворен от човека. Населена с умни и храбри хора още от далечното минало. Моята България започва от красивите изгреви на Дунавския бряг и с писъка на чайките над Черно море. Този изгрев се плъзга нежно над високи планини и равни поля, за да се превърне в пурпурен залез. България е много малка, но много красива. Един път разходи ли се из Рила, човек не може да забрави хладната рилска вода, величествените гори, красотата на рилските езера, нежно галени от топлите слънчеви лъчи. Но да не отиваме далеч, нека се разходим из родния край.
На 50 километра от нашия град природата е сътворила едно чудно Ждрело край град Трън. Още Алеко Константинов е казал за него: “...Ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата”.
Красотата на моята Родина е трудно да се изкаже с думи. Трябва сам да я видиш, за да я оцениш.


Може би искам да бъда слънчев лъч, който всяка сутрин да може да докосва всичките прелести на нашата малка България. Къде на тази планета има друго късче земя, толкова малка и с толкова много прелести. Живописна и обагрена с всичките цветя е моята малка България. На изток безкрайни, златно жълти пясъци, които от векове са плискани от солените и пенести вълни на красивото Черно море. На юг малката ни Родина е оградена от високите зелени баири на Родопа планина, която като верен щит е пазела народа ни през вековете. На север дълбоките води на тихия бял Дунав мият бреговете на плодородната Дунавска равнина и златната Добруджа. На запад планинските вериги на красивите планини Беласица, Осоговска, Краище и Западна Стара планина ограждат красиви живописни долини. Такава е долината на река Струма и поречието на река Ерма с живописното Ждрело на реката, реката която векове е дълбала скалите и по един уникален начин сега се промъква между две страховити скали, които пролет са обкичени с прелестни синьо-лилави благоуханни люляци. Навсякъде в нашата малка Родина има прелестни кътчета, неповторими по своята красота, като великата долина на Розите с която сме прославени по целия свят.

Може би искам да съм утринна роса и да бъда всяка сутрин на различно място и да бъда навсякъде, във всички кътчета на прелестната ни Родина.


Мнозина писатели и поети са се опитвали да опишат красотата на България, но все нещо липсва. България е страна, за чиято красота думите не стигат. Дали защото като цяло тя е една "райска градина”, или защото погледнати поотделно красотите й са безкрайни.

В България има забележителни планини, долини, реки и градове.

В Рила се издигат величествени, заснежени върхове, образуващи красив пейзаж. Седемте рилски езера са една от най-красивите гледки в България.

В котловините на Карлово и Казанлък е разположена разкошната Розова долина. В нея се отглеждат най-красивите и уханни рози, които образуват един безкраен розов килим!

Реките в България образуват една красива водна мрежа със студени и бистри води. Огрени от закачливите лъчи на слънцето, те добиват блясъка на диамантите.

Освен, че българските градове са богати на история, те са и много, много красиви. Такива са Пловдив, Плевен, Казанлък, Видин, Варна, Боровец, Пампорово и много други. Те са коренно различни един от друг, но образуват едно цяло - България.

Но и дотук не свършват красотите на България. Всяко едно кътче притежава своя чар и обаятелност. Българският народ е един щастлив народ, че живее в такава красива страна. Можем да изгубим всичко друго, но нея никой не може да ни я отнеме. Тя е част от нас и ние сме част от нея.

Без съмнение България е една красива страна и нашето най-голямо богатство.




За малките размери на страната ни, тя побира толкова много природна красота, която кара всеки българин да се гордее с нея.

Страната ни разполага с много красиви местности и курорти, които се посещават всеки сезон от чужденци с различни народности. Известните ни планински курорти предлагат незабравими гледки и чист здравословен въздух. В планините ни има много езера с топли води, които се използват с лековита цел. Благодарение на излаза ни към Черно море и елитните ни летни курорти също са посещавани. Обектите свързани с богатата история на страната ни също представляват интерес за туристите, а в България те са многобройни.

В много страни по света България е известна с вината и с розовото масло, защото за засетите с лозя и рози обработваеми площи се полагат доста грижи. В България е разпространено животновъдството: овце, крави и др. Затова и България е известна с киселото си мляко. Така когато чужденец свърже с тези неща България, на него му се приисква да я посети и да види с очите си красотата й.
В последните години живота в България не е много добър, затова младите хора напускат пределите й. Когато припечелят пари, те се завръщат, защото знаят, че мястото където са израсли не може да се замени.

В България има много красиви курорти и местности посещавани всеки сезон. Тя е известна и с много други неща свързани с труда на българина, които пораждат възхищение в туристите. За тях е учудващо, че малка страна като нашата, е известна с толкова различни неща по света.



Съвсем естествено е всеки да обича Родината, в която се е родил. За мен България е най-красивата страна, защото Господ я е надарил с много природни богатства - алпийски красоти, вековни борови гори, красиво Черноморие. На тази малка територия са съчетани хладната гордост на Балкана, спокойното плискане на морските вълни с нежния аромат на прочутата българска роза. В тези места живее един прекрасен народ, известен със своята древна и настояща култура, със своето трудолюбие и гостоприемство.

Обичам моята България, защото е една и неповторима, най-красива на света!

TEARS
03-30-2009, 23:36
http://download.http://www.teenproblem.net/school/41733/tova+e+bylgariya+ese/?po=8
http://download.http://www.teenproblem.net/school/72293/krasotite+na+bylgariya/?po=18
http://download.http://www.teenproblem.net/school/72494/moyata+bylgariya/?po=19
http://download.http://www.teenproblem.net/school/98195/zashto+ne+bih+emigrirala+ot+bylgariya/?po=27
http://download.http://www.teenproblem.net/school/66793/moyata+bylgariya+/?po=17
СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СА ТОЛКОВА МНОГО ...... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО



Красотата на България!!!!!

Есе
Има ли друга страна,надарена с толкова красота,както нашата родина?!Величествени са неините планини,тучни са житните й поля,пенливи
и пълноводни са нейните реки,безброи са изворите,пещерите,природни те феномени-земя рай,наречена България!!!С каква обич народът е възпял в песните си въсторга от родната природа.
България е сред страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа. На територията на България се намират някои от най-значимите местообитания на кафявата мечка, вълка и балканската дива коза в Европа. Други големи бозайници, които могат да се наблюдават, са благородният елен, еленът лопатар, муфлонът, дивата свиня и др.,както и богато разнообразие от дребните бозайници.Но има хора,които убиват за удоволствие (това са бракониерите)и така тези хора унищожават животните.И те стават все по-малко и по-малко и накрая се превръщат в изчезващи видове или засташени от изчезване и се вписват в една книга наречена”Червената книга на България”.В тази книга са записани несамо животни,но и растения.Горите в България покриват около 1/3 от цялата площ на страната.България принадлежи към зоната на широколистните гори, в които преобладават дъба и бука.Тези гори с всяка изминала година стават все по-малко,защото се изсичат и на тяхно място се строят различни прдприятия и заводи ,които изхвърлят вредни отпадци и така се унищожава живата природа около нас.А запитвали ли сте се какво би станало,ако изсечем всички гори????Или убием животинските видове????За опазването и съхраняването на естествената природна среда в страната е създадена система от защитени територии и това са:национален парк,природна забележителност, резерват и защитена местност. На територията на България са обявени 3 национални парка – “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”;
10 природни парка – “Витоша”, “Врачански Балкан”, “Сините камъни”, “Рилски манастир”, “Странджа” и др.
Обявени са 90 резервата, както и 175 защитени местности и 457 природни забележителности.В тези защитени територии са събрани всички застрашени от изчезване растителни и животински видове.
Да се спре по-нататъчното опустошаване на природата,да се опази земята от екологична криза е всеобща и неотложна задача.Време е сериозно да се замислим не само за възобновяване,но и за обогатяване на природната среда,за излекуване на раните,нанесени на природата от човека!!!!

TEARS
03-30-2009, 23:37
http://download.http://www.teenproblem.net/school/41733/tova+e+bylgariya+ese/?po=8
http://download.http://www.teenproblem.net/school/72293/krasotite+na+bylgariya/?po=18
http://download.http://www.teenproblem.net/school/72494/moyata+bylgariya/?po=19
http://download.http://www.teenproblem.net/school/98195/zashto+ne+bih+emigrirala+ot+bylgariya/?po=27
http://download.http://www.teenproblem.net/school/66793/moyata+bylgariya+/?po=17
СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СА ТОЛКОВА МНОГО ...... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО




ЕСЕ
на тема:
Моята България




Моята България
България, малка но красива страна но твърде малко известна в чужбина. Макр да се намираме в Европа твърде малко европейци знаят за нас, тъй като не сме влезли в ЕС, което според мен е напълно безмислено, защото дори и да не влезем в ЕС ние си оставаме на Балканския полуостров и в Европа. Европейците, които знаят за нас или са работодатели на студенти в студентските бригади или познават емигрантите от България. Ако запитаме някои какво знае за България надали ще се сети, че това е държава с богата история, забележителна природа, прекрасно Черноморие, с малко неприятен български манталитет у хората но за сметка на това можем да се похвалим с хубави жени. България я знаят с вкусното кисело мляко, курортите на Черно море и най-вече с нашия фолклор. За моята страна се споменава единствено в политиката а това ме натъжава. Нима не заслужаваме това внимание което ние отделя в училище на Германия защо не може и те да учат нашата история да разберът за Златния век при Цар Симеон, да видят даже и на снимка Пиринската гордост на България, красивия Еделвайс, да разглеждат в училище произведения на Иван Вазов, Христо Ботев, Любен Каравелов и други наши известни автори, да научат за Апостола Левски, да се разходят из нашите исторически градове макар и по описание в книги, енциклопедии и даже учебници и да разберът за други исторически факти или красоти на нашата страна. Според мен добре правят българските емигранти, като заминават в чужбина можеби така повече хора ще узнаят за нашите ценности. Някои можеби ще си кажие "...да ама колко чужденци идват лятото...". Добре ами защо само лятото?
Моята България има толкова предимства пред държавите от ЕС като например това че в космоса звучи гласът на народната певица Валя Балканска, ние можем също да се гордеем с добри футболисти макар и вече да не играят, като Христо Стоичков, който сега е треньор на нациналния отбор, Йордан Лечков, Красимир Балъков, и други.В другите спортове можем да се гордеем с Илиана Раева-треньорката на отбора ни по художествена гимнастика и носителка на олимпииски медал друга известна гимнастичка е и Лили Игнатова. Те прославиха България с това че побеждаваха едни от най-добрите в този спорт а именно Русия. България не се гордее само със спортни прояви. Можем да се гордеем с първия български роман написан от българския буржоа Иван Вазов, това е историческия роман " Под игото ". Като българин и човек обичащ страната си мога да кажа че няма в Европа по-истрадал народ от българския. България е под Турско робство 500 години и се крепи единственно на силната вяра в бог, на религията, на малкото за тогава христиански църкви. По онова време за освобождаването ни загиват много видни личности които и до днес се помнят. Личности като Левски обесен в центъра на столицата ни, личности като Раковски, Хаджи Димитър, Ботев, Стефан Караджа и други са умрели за свободата на България. Горд съм че съм българин и че живея в страна която и след толкова години робство съществува и може да се гордее с личности по-достойни и от най-достойните в Европа. Освен с личности България се гордее и с величествената Стара планина, с красивите Рилски езера, Пиринската гордост Еделвайсът. Има и места свързани с нашата история като реки, планини, върхове и други. Едно от тези места е връх Шипка където се води Рускотурската освободителната война и там ние печелим. По мое лично мнение природата ни е прелестна и имаме толкова различни дървета, храсти и най вече можем да се гордеем с нашата Българска роза която е толкова красива че и блясъка на най-красивите Холандски рози го губят. Животните ни не са от най-интересните но им животно което е символ на българския овчар а товая е Каракачанската овчарка. Това е едно от любимите ми кучета то е добро, любвеовилно и обича хората. Моята България може да се гордее с всичко това макар да е малка и незабележима на картата тя за мен е велика страна. Ако реша да я напусна то ще е за да уча в чужбина или да работя там временно но никога няма да остана там завинаги защото няма нищо по хубаво от родния дом. За мен родния дом е място в което си преживял най-прекрасните си мигове, място където може да си спомниш минолото, там можеш да получиш помощ от приятел и да почустваш силата на любовта към родното.
ЕС e организация обединяваща повечето Европейски държави. Дори и да влезем там българина ще си остане със същия манталитет който надали някога ще се промени. В България много малко хора не се придържат към този тип манталитет те започват изграждането на новия манталитет у хората като се надявам по-бързо да замести стария. Когато това стане а то няма да е скоро даже и до 2007 когато се говори че ще влизаме в ЕС може би ще станем за този съюз. Моята България е била доста по-красива от колкото сега но нямам предвид природата а личностите които я ръководят. Нима българина ще живее по-добре и когато влезем в ЕС ще настане още по-голям хаос.
Повечето чужденци знаят България като курорт вкойто идват лятото. Нима България е само един курорт не може ли чужденците да се интересуват малко по по различен начин от нашата история. Толкова ли е безинтересна, не мисля така. България е място не само за отдих но и за научаване на нещо ново за нея и нейното измъчено минало.
Моята България си е моя и на всички мои съграждани никой неможе да ми я отнеме тя е място за, което си мечтае всеки чужденец, който не е видял нейните чудеса и не се влюбил в една красива българска жена.

TEARS
03-30-2009, 23:38
http://download.http://www.teenproblem.net/school/41733/tova+e+bylgariya+ese/?po=8
http://download.http://www.teenproblem.net/school/72293/krasotite+na+bylgariya/?po=18
http://download.http://www.teenproblem.net/school/72494/moyata+bylgariya/?po=19
http://download.http://www.teenproblem.net/school/98195/zashto+ne+bih+emigrirala+ot+bylgariya/?po=27
http://download.http://www.teenproblem.net/school/66793/moyata+bylgariya+/?po=17
СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СА ТОЛКОВА МНОГО ...... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО



Защо (не) бих емигрирала от България

Ние сме българи и нашата страна е България, малка но с много забележителности, разнообразна природа и благоприятен климат. А от друга страна са масовата безработица, минималните заплати и спокойните политици. Именно заради тези фактори ежегодно хиляди млади българи напускат майката родина. Кой заради надеждата за по-добро бъдеще, кой по принуда, всеки си има причина.
Стотици българи след емиграцията си устройват живота си далеч от тук. Създават семейства в далечните и не толкова гостоприемни страни , пълни с хора, които не познават дори съседите си. Там всеки е забързан в своето ежедневие и не му остава време дори за собственото му семейство, а българите са традиционалисти и това, и носталгията бавно убива душите им. Малко са тези на които им харесва чуждата земя и те са тези които са имали късмета да успеят с цената на много лишения и упорит труд, да започнат от нищото и да надграждат. Повечето отиват за няколко години печелят малко пари и се връщат тук за да похарчат спечелените с труд и пот пари, но завъртайки ги отново живота, понякога им се налага да заминат наново. Далеч от близки и роднини, но имат ли избор?
Не се знае какво очаква и нас дали ще се скитаме “немили- недраги” по чужбина или ще се скитаме тук всеки решава сам доколкото обстоятелствата позволяват. Но как бихме помогнали на страната като младежта бяга, какво би могло да ни накара да останем? Аз още незнам , искам да видя как живеят и другите, но не бих напуснала България завинаги.

TEARS
03-30-2009, 23:38
http://download.http://www.teenproblem.net/school/41733/tova+e+bylgariya+ese/?po=8
http://download.http://www.teenproblem.net/school/72293/krasotite+na+bylgariya/?po=18
http://download.http://www.teenproblem.net/school/72494/moyata+bylgariya/?po=19
http://download.http://www.teenproblem.net/school/98195/zashto+ne+bih+emigrirala+ot+bylgariya/?po=27
http://download.http://www.teenproblem.net/school/66793/moyata+bylgariya+/?po=17
СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СА ТОЛКОВА МНОГО ...... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО




Моята България
Да живееш в малка и не дотам позната страна в света за
някои хора може да не е кой знае какво,но за мен да живея
в България ми харесва.Може да не ни познават много добре,
но и ние си имаме своите гордости и в далечното минало и
не до чак толкова далечното.Например първият компютър е
бил изобретен от българин Джон Атанасов.Имаме много
учени,лекари,извесни певци Раина Кабаиванска,Николай
Гяуров и много други.Български глас се извисява в космуса.
Това са все неща,скоито ние можем да се гордеем.А това,че
не ни познават много по-света и не знаят къде се намира на
картата България не е чак толкова важно.Това са неща,които
могат да се променят.По-важно е,че имаме богато колтурно
наследство и минало,което не може да се купи или да се
измисли.Ние сме хората,които трябва да го запазим и
предадем в бъдещето.А моята Блгария е красива и хубава.
Защото иначе да я претпочитат много чужденци и да се
заселват при нас.Може и защото е евтино при нас,но човек не
си купува нещо,което харесва само,защото е евтино.България
е красива и хубава:с буини реки,зелени гори и плодородни
земи.Такава е възпята в много стихове.
Хубава и красива е както за всеки човек родината му.
Възможностите за реализация в нашата страна може и да не
са големи като чужбина и младите хора да бягат на там,но
всичко се променя.Вече сме в Европеиския съюз.Все още не
сме на ясно и не знаем какво ни очаква там,но в близко
бъдеще се надяваме това да са разрешени проблеми за нас.
Всеки по различин начин възприема живота около себеси.
Някои хора могат да живеят и работят в чужбина-далеч от
роднини и родно място.За други е немислимо да са щастливи
и да се реализират извън родината си.Далеч от семеиство и
дом.Затова всеки решава за себе си сам.
Не го знам от личен опит,но носталгиятя не е приятно
изживяване в всички слячаи.Майка ми е живяла в чужбина,
знам от нея.Тя винаги е искала и се е стремяля да се върне
България.За нея животът е немислим другаде.Казва,че
никъде не е толкова на мястото си,колкото тук в България.
Независимо,че в чужбина можеше да е по-лесно.За всеки го
е различно.Животът може да е труден,няма лесни неща.
В момента всичко се променя.България е наша с хубавите и
не дотам хубави неща.
Но хубаво е човек да каже с гордост-моята България

_summer_girl_
04-02-2009, 22:11
http://zamunda.pomagalo.com/download/215524/
http://zamunda.pomagalo.com/download/2039/
http://zamunda.pomagalo.com/download/215926/

Chokoev
04-03-2009, 01:19
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/215524/
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/2039/
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/215926/

Антигона - “трагичната обреченост на непреклонната личност” (http://daskalo.chetivo.com/antigona-vetragitchnata-obretchenost-na-nepreklonnata-litchnostve/)

Антигона - трагедия за силната и непреклонна личност (http://daskalo.chetivo.com/antigona-tragediya-za-silnata-i-nepreklonna-litchnost/)

Трагизмът на силната и непреклонна личност в Антигона (http://daskalo.chetivo.com/tragizmat-na-silnata-i-nepreklonna-litchnost-v-antigona/)

gia_sena_mono
04-03-2009, 14:22
Бихте ли ми изтеглили това есе? http://download.pomagalo.com/66236/edinniyat+vytreshen+pazar+kraiiygylen+kamyk+na+iko nomicheskiya+i+valuten+syyuz/
Благодаря предварително. :)

n0va_s1m_tYk
04-03-2009, 18:23
Нужни са ми тези материали:

1. http://download.pomagalo.com/49675/rezervatite+v+bylgariya+otkyde+sa+proizlezli+i+zas hto/

2. http://download.pomagalo.com/143527/zashtiteni+teritoriii+v+bylgariya/

3. http://download.pomagalo.com/179917/zashtiteni+rasteniya+i+rezervati/

4. http://download.pomagalo.com/1301/rastitelnost+i+jivotinski+svyat+v+bylgariya/

5. http://download.pomagalo.com/4784/prirodno+bogatstvo+endimiti/

6. http://download.pomagalo.com/72293/krasotite+na+bylgariya/?po=17

7. http://download.pomagalo.com/254488/zashtiteni+vidove+v+bylgariya/?search=10764423&po=5

8. http://download.pomagalo.com/1301/rastitelnost+i+jivotinski+svyat+v+bylgariya/?search=10764437&po=8

Ух, станаха достаа.. :oops: Благодаря предварително...

Tedi4ka
04-03-2009, 23:38
Резерватите в България





От къде са произлезли и защо ?

Някога, преди появата на човека и активната му намеса върху природата, цялата планета е била "резерват". Днес в понятието резерват се включват защитени от закона местности, в които живеят редки или защитени от изчезване интересни животински и растителни видове. В резерватите са под закрила всички елементи на биологичните съобщества - дори растения и животни, които на други места са многобройни. Това е особено важно условие, тъй като и най-малката промяна във видовия състав може да доведе до пагубни последствия. В резерватите е забранена всякаква стопанска дейност, а присъствието на хора се допуска само в крайни случаи и то предимно учени. Целта е те да останат непокътнати естествени "научни лаборатории", в които да се проследява развитието на живата и неживата природа. В някои резервати дори пожарите се потушават само ако са възникнали по вина на човека,ако причината е била мълния, никой не се намесва.

Защитените растителни видове в България...




В българия има значителен брой защитени растения странни по имена и вид,също и много редки.Ето някои от тях:

Старопланинска иглика - по името си тя подсказва че расте в Старопланинските части на България.
Маслиновидно бясно дърво - то също се среща в Cтара планина.
Бардуче - растението е разпространено в Северна България и по Черномнорието.
Силивряк - често срещан в Запаните Родопи и средните части на Стара планина.
Пролетно котенце - Рилско растение.
Планински божур - Расте в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Пирин, Рила, Западни Родопи, западните гранични планини.
Дървовидна хвойна - Рядко дърво обитаващо в Кресненския пролом и в Родопите - над Кричим и Асеновград.
Венерина обувка - Расте в Родопите около село Бачково, Асеновградско.
Рамонда - най често срещано в Северозападна България.
Еделвайс - много рядко пиринско растение.
Храстовидна карагана - типично новопазарско растение.
Нарцисоцветна съсънка - Расте в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Западните Родопи, западните гранични планини.
Едроцветна тинтява - среща се в Западна и Средна Стара планина, Карловско, Троянско . . .
Жълт планински крем е цветете което расте в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Руй, Милевска планина, Конявска планина, Беласица.
Южно лале - типично за Кресненския пролом, Беласица, Източните Родопи, Бакаджиците, около Сливен.
Оливиеров минзухар - расте в южните части на България.
Шлемовиден салеп - Расте в предпланините и планините.
Дяволски орех - най срещано по крайбрежието на р.Дунав.

Дървовидна хвойна Храстовидна карагана Жълт планински крем

Tedi4ka
04-03-2009, 23:39
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО



РЕФЕРАТ


ПО : ОСНОВИ НА ТУРИЗМА


ТЕМА : ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В БЪЛГАРИЯ



Проверил: гл.ас. Т. Тончева

Изготвили: Мария Иванова Херувимова Ф.№ 243243
спец. Икономика на съобщенията група: 5622

Антония Антонова Мартинова Ф.№ 255349
спец. Икономика на съобщенията група: 5622

София Ангелова Попова Ф.№ 255346
спец. Икономика на съобщенията група: 5622




Гр. София 07.04.2008г.
По-голямата част от туристическото предлагане е свързано с онези природни обекти и явления, които имат рекреативен ефект. При напреднало и прекомерно интензивно туристическо използване на природните ресурси нерядко се стига до тяхното замърсяване, намаляване на качествата им, дори до унищожаване.Ето защо съвременният туризъм оказва голямо влияние върху екологичната политика на страните. Те се стремят да опазват ценните си рекреационни ресурси чрез специално законодателство, създаване на мрежа от национални паркове и други защитени територии.

Национален парк “ Централен Бакан”

Национален парк “Централен Балкан” е сред най-ценните и най-големи природни територии в Европа от категория ІІ по Скалата на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUCN/. В парка има девет резервата - І категория по IUCN с обща площ над 20 хил. ха. Осем от резерватите , както и паркът, са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитените територии. На площ от 71,669.5 ха паркът опазва уникални, саморегулиращи се планински екосистеми, със специфично видово разнообразие. Четири от деветте строги резервата са включени в програмата на ЮНЕСКО “Човек и Биосфера”. В административно отношение паркът се простира върху територията на 5 области ( Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска и Софийска), 8 общини и граничи със землищата на 33 населени места.
Горите покриват 56 % от територията на парка. Основен лесообразувател е букът – тук се опазва най-големият в Европа защитен масив от стари букови гори, заемащи 71 % от горската зона (40% от парка). Безлесната зона е оформена вторично и в голямата си част е обхваната от храстови съобщества, сред които най-значимо участие имат хвойната и различните видове боровинки. В парка се срещат 1 900 вида висши растения (над 50 % от флората на България), от които около 30 вида, срещащи се само в България, а 11 вида и 2 подвида от тях се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. Освен това тази част на Стара планина се обитава от 70 % от безгръбначните и 62 % от гръбначните животни у нас. Дивото великолепие на Балкана включва още и 229 вида мъхове, 256 вида гъби, 208 вида сладководни водорасли, над 200 вида лечебни растения. Птичият свят в парка е представен от около 130 вида - многообразие, което отрежда на “Централен Балкан” важно място в международен мащаб. Над 130 вида - висши растения и гръбначни животни са вписани в българската и световната Червени книги. Световната значимост на парка се определя от действащото формообразувателно огнище за растения и безгръбначни животни на кисела основа и представителна в световен мащаб територия за птиците от алпийската зона. 13 вида гръбначни животни имат в парка световно значими популации.
“Централен Балкан “ е едно от последните в Европа местообитания на едрите грабливи птици, мечката, вълка, балканската дива коза. Територията на парка е от национално значение за опазването на популациите на белогърбия кълвач, царския и скалния орел, златката, уралската улулица, лещарката, десетки видове прилепи.
С красива природа, величествени пейзажи, буйни реки, шеметни пропасти, голям брой красиви водопади и вековни гори, планината е притегателен център за всеки, успял поне веднъж да се докосне до вълшебната й сила. Населението живеещо около парка продължава да упражнява запазените местни занаяти, да използва в ежедневието си примитивните, употребявани стотици и хиляди години природощадящи технологии и да поддържа живи многовековните традиции и фолклорни празненства. Незабравимото гостоприемство на местните хора, благоприятният климат и прекрасните природни дадености, множеството културни, исторически и природни обекти дават добра възможност за приятно прекарване на времето, пълноценен отдих и разнообразни развлечения на съвременния градски човек.
В парка съществуват множество туристически маршрути, разположени от северната или южната част на планинското било. Общата дължина на тези маршрути е около 670 км. Пътеките, по които преминават първостепенните туристически маршрути са добре маркирани и обезопасени . Те предлагат на посетителите възможност за пълноценнен отдих, духовно обогатяване и почивка сред природата като не се уврежда околната среда. От север изходни пунктове за пешеходен туризъм са с.Черни Вит, с.Рибарица, с.Чифлик, с.Черни Осъм, гр.Априлци и м.Лъгът. Маркираните туристически маршрути са 16. От южната страна изходни пунктове за парка са с. Антон, гр. Клисура, с.Розино, с.Христо Даново, гр.Сопот, гр.Карлово, гр.Калофер, с.Тъжа, с.Габарево и с.Скобелево. От тук тръгват 9 маркирани туристически маршрута. По централното било през парка преминава международен планински маршрут Е-3/Атлантически океан – Карпати – Стара планина – Черно море /, известен с отсечката си в България като “Ком – Емине”.
В съответствие с целите на парка , в него се насърчава предимно пешеходния туризъм и се препоръчва ограничаване на броя на нощувките в хижите, попадащи в резерватната зона на парка. За любителите на дивата природа, екстремните спортове, ездата и планиския велосипедизъм са разработени специализирани маршрути само на определени места в парка, за да се намалят неблагоприятните въздействия върху природата. Определени са 10 маршрута за конен туризъм, 4 - за велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, на растения, на едри бозайници, общоопознавателни, културно-исторически, пещерняшки, фотолов, алпийски и ски-рали.
В услуга на посетителите на парка работят два информационни центъра – в Карлово и Рибарица. За улеснение на туристите и подпомагане развитието на туризма в процес на проектиране и създаване са и други екологични, образователни и информационни центрове.
Опазването, съхранението на цялото това богатство, е поверено в ръцете на Дирекцията на Националния парк – регионална структура пряко подчинена на Министерството на околната среда и водите. Парковите служители контролират и координират дейностите на всички организации, институции, природозащитници и ползватели на парка. Служителите от седемте местни офиса оказват съдействие на посетителите, грижат се за тяхната безопасност, предотвратяват нарушения и извършват наблюдения върху растителния и животинския свят в парка. Дирекцията разполага с подробна информационна база от данни и разработва и прилага образователни и природопознавателни, интерпретативни програми за посетителите.
Храм-убежище на природата и историята на България, Национален Парк “Централен Балкан” опазва едни от най-величествените пейзажи в България, редки и застрашени от изчезване видове и съобщества, съхранява важни национални културни и исторически обекти от последните три хиляди години.
В националния парк се намират следните резервати:
Биосферен резерват “Боатин”
Резерват “Козя стена”
Резерват “Стара река”
Резерват “Северен Джендем”
Резерват “Пеещи скали”
Биосферен резерват “Царичина”
Биосферен резерват “Стенето”
Биосферен резерват “ Джендема”
Резерват “ Соколна”

Биосферен резерват “Боатин”
Обявен през 1948 г. за запазване на находищата на редки и застрашени животински видове, като уралската улулица и пернатоногата кукумявка. Намира се в землището на с. Черни Вит – Тетевенско, северно от вр.Тетевенска Баба и се простира от 800 м до около 2000 м надморска височина. На площ от 1597.2 ха са съхранени едни от най-впечатляващите на Балканския п-в букови гори на средна възраст 170–220 години. В непосредствена близост до резервата се намира единственото находище на клек в Средна Стара планина. Животинският свят е много разнообразен. Включва целия биотичен комплекс, характерен за планинската зона на умерения пояс с представители: мечка, вълк, лисица, дива котка, бялка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечно минало рисът също е обитавал тези гори. Тук са установени 64 вида гнездещи птици, сред които малка и полубеловрата мухоловки, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник и др.
Биосферен резерват “Царичина”
Обявен през 1949 г. за опазване на най-северното находище на бяла мура в света. Разположен е в землището на с. Рибарица – Тетевенско на площ от 3 418.7 ха. Съхранява горски и субалпийски екосистеми от около 900 м до 2198 м н.в. Най-широко разпространените дървесни видове след бука са смърчът, елата и бялата мура. От тревистите растения интерес представляват нарцисовидната съсънка, петнистата тинтява, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичевата пищялка, кернеровата метличина и др. Гръбначната фауна включва повече от 30 вида бозайници, над 90 вида птици - 75 от които гнездят в резервата, както и 15 вида земноводни. “Царичина” е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини. Срещат се видра, златка, мечка, вълк, язовец и др. Тук е единственото място в парка, където може да се наблюдава възстановяване на горната граница на гората.
Резерват “Козя стена”
Обявен през 1987 година в землището на с. Чифлик – Троянско, за да се съхранят естествени елови и елово-букови формации и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Общата площ на резервата е 904.3 ха. Срещат се повече от 40 вида растения, включени в Червената книга на България – старопланинска теменуга, панчичева пищялка, старопланинска лазаркиня, планинско секирче, кълбест салеп, самодивско лале и др. Тук гнездят и над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са включени осояда, големия и малък ястреб, черения кълвач, гълъба хралупар. “Козя стена” е истински ботанически рай, събрал множество редки и красиви растения, сред тях и еделвайсите – негаснещите бели звезди на планината.





Биосферен резерват “Стенето”
През 1963 г. “Стенето“ е обявено за народен парк. По-късно (1979 г.) е прекатегоризирано в резерват. Разположен е в Троянския Балкан по горното течение на р.Черни Осъм. Създаден е за да се запази изключителната красота на тази част от Стара планина - величественото ждрело Стенето. Поразяват с красотата си скалите в местностите Хайдушкото игрило и Чернокожа. Карстовата основа е предпоставка за образуването на множество пещери, някои от които са между най-дългите у нас – Куманица (ок. 2 000 м). Тук се намират и най-дълбоката пропастна пещера – Птичата дупка (91м). Основна част от горите са букови, срещат се още обикновен и воден габър, явор, шестил, тис. В “Стенето” се намира един от най-големите смърчови масиви в Средна Стара планина. Срещат се множество редки и защитени растения, като родопския силивряк и българкия ранилист. Твърде разнообразен и богат е животинския свят. Близо 100 от видовете са защитени. Характерните представители са мечка, благороден елен, сърна, дива коза, а от птиците бухал, скален орел, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка. Общата площ на резервата е 3 578.8 ха.
Резерват “Стара река”
Обявен е през 1981 г. за да се запази уникален за Старопланинието комплекс от широколистни, иглолистни и смесени гори. Обхваща водосбора на Стара река и притоците й в землището на град Карлово на площ 1 974.7 ха. Гората в резервата е разнообразна – бук, ела, смърч, воден габър, явор, шестил и др. Тук са находищата на повече от 45 растения от Червената книга на България – сред които са родопския силивряк и панчичевата пищялка. Над 100 вида гръбначни животни се размножават на тази територия. Най-интересни сред тях са скалния орел, мечката, лещарката и др.
Биосферен резерват “Джендема”
Това е най-големият резерват в парка – 4 220.2 ха и третия по големина в страната. Обявен е през 1953 г., за да се съхранят вековните букови гори, местната популация на дива коза, а също така и впечатляващи скални масиви с присъщия за тях растителен и животински свят. Тук се намира първенеца на Стара планина – вр. Ботев (Юмрукчал) – 2 376 м надморска височина. Под него се намира най-високият водопад у нас – Райското пръскало-124.5 м. В сърцето на резервата е най-значимият растителен формообразувателен център. Поради непристъпните пропасти, зъбери и скални гребени, растителното и животинско разнообразие не са добре проучени. Тук е царството на дивата коза, мечката, балканската пъстърва.
Резерват “Северен Джендем”
Най-високо разположеният резерват в парка. Обявен през 1983 г. за да се запазят субалпийски скални и горски местообитания, редки и застрашени от изчезване видове и уникални геоморфологични и хидрологични обекти. Резерватът обхваща северната стена на Старопланинския първенец – вр. Ботев, като общата му площ е 1610 ха. В границите на резервата са съсредоточени множество водопади, запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка. Тук е царството на грабливите птици – скален орел, сокол скитник и др. От едрите бозайници се срещат мечка, дива коза, благороден елен, вълк, сърна, дива свиня. Тук се намира единственото в растителния свят находище на балканско плюскавиче.




Резерват “Соколна”
Създаден през 1979 г. Обхваща част от водосбора на реките Соколна и Кюй дере в планинския масив Триглав, от 730 м до 1 770 м надморска височина. Разположен е в землището на селата Скобелево и Асен. Тук се намира най-голямото тисово находище в Стара планина. Горите са съставени от дъб, габър, мъждрян, явор. В ниските части се намира и естествено находище на люляк и казашка хвойна. Една от естествените градини на България, съхранила множество редки и застрашени растения - старопланинска иглика, жълт планински крем, старопланински еделвайс, родопски силивряк, рохелова каменоломка. Птичето разнообразие е голямо - скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка, бухал и др.
Резерват “Пеещи скали”
Резерватът е обявен 1979 г., за да се съхранят местообитания във високопланинската безлесна зона, естествени букови гори и характерната фауна във водосбора на р. Росица. Обхваща землищата на селата Стоките и Кръвеник. Резерватът защитава вековни букови гори със специфични растителни и животински видове. Едно от оптималните местообитания на кафявата мечка. Срещат се и благороден елен, сърна, дива свиня, черен и белогръб кълвач.

Национален парк “Рила”

Национален парк “Рила” е разположен в Рила планина в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него в четирите главни дяла на планината: Източен, Среден, Югозападен и Североизточен, съставляващи около 30 % от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в страната и Балканския полуостров – Мусала (2925 м).Това е най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Общата площ на парка е 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. В площта на защитената територия се включват безлесните части по билото на планината, над горната граница на гората, които имат субалпийски характер и лежащия непосредствено под него пояс от иглолистни и иглолистно-широколистни гори. Тук са обхванати най-защитените от въздействието на човешката дейност части от планината. Тук има около 100 върха с надморска височина над 2000 м. Сегашният алпийски релеф се е формирал след Вюрмското заледяване. Наследство от този период са над 120 ледникови езера, разположени на групи във високопланинските части на речните басейни. От езерата най-дълбокото е Окото (37,5 м), най-голямо е Смрадливото езеро (212 дка), най-високо разположено е Леденото езеро (2709 м) и най-дългото е Близнака. От парка водят началото си три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров - Искър, Марица и Места.
Представени са 4 растителни пояса: буков (представен частично), иглолистен горски, субалпийски и алпийски. В състава им участват дървесни, храстови и тревни фитоценози. Горската растителност е представена главно от фитоценози на иглолистни видове. Доминираща възраст на горите е 90 години, средната пълнота 0,65. Запасите от дървесина са 6 000 000 куб. м. В субалпийския пояс широко разпространение имат иглолистните храсталаци на клека, които са основна коренна растителност на пояса. Ниските храстови фитоценози на сибирската хвойна и тревните фитоценози, много от които са коренни, са също съществени съставни компоненти на растителната покривка в този пояс. В алпийския пояс са разпространени тревни фитоценози с незначително участие на малките храсти като синята боровинка и тревистата върба. Растителността на парка се отнася към Рило-Родопския подрайон на Илирийската провинция на Европейската широколистна област.
Дървесните видове, съставящи горите в НП, които са били обект на стопанска оценка са 33. От тях 4 вида се срещат само в изкуствени насаждения – черен бор, дугласка, лиственица, веймутов бор. 94,4% от площта на горите в парка е заета от иглолистни дървесни видове: смърч (26,3%), бял бор (14,9%), бяла мура (11,6%), ела (4,5%), други (37,1%). Широколистните видове заемат останалите 5.6% както следва: бук (2,4%), горун (0,5%), трепетлика (0,4%), бреза (0,3%), келяв габър (0,3%), явор (0,1%), други (1,6%). Средната възраст на горите в НП е 90 години – 91 за иглолистните и 74 за широколистните. Горите на възраст над 100 години заемат 31,8% от залесената площ.
В границите на парка са описани около 1400 висши растения, някои от които са от първостепенно биологично и научно значение. От тях защитените от закона са 51 вида, а 13 са включени в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения. В Червената книга на България са вписани като застрашени и редки 98 вида, като с категория редки са: пиринейско шапиче, златиста кандилка, високопланинско лъжичниче, черен емпетрум, алпийска крехка папрат, рилска жълтица, дългоцветна иглика, а застрашени: жълта тинтява и петниста тинтява. Сред рилските растения има 57 ендемични - 36 балкански, 18 български и 3 локални – срещащи се само в Рила и никъде другаде: рилска иглика, рилски ревен и павловско шапиче. Тази малка част от ценни с голяма научна стойност видове, наречени ендемити или видове, които се срещат на определена територия определят облика на флората. Мъховата флора е представена от 274 вида мъхове, видовете гъби са 233, а сладководните водорасли са 130 вида.
Фауната на НП “Рила” е представена със значителен брой гръбначни животни - 178 вида, които са с национално, европейско и световно значение – дива коза, кафява мечка, златка,вълк,дива котка,пъстър пор,благороден елен,сърна,бялка,катерица, лалугер. Богато е и птичето царство – 99 вида. Един вид - царският орел е записан в Червената листа на световно застрашените видове животни. Едни от най-ценните птичи видове са: скален орел,малък орел, сокол скитник, лещарка, глухар, черен кълвач и трипръст кълвач. Алпийският тритон е основен и много характерен представител на земноводните. Тук се съхранява уникална безгръбначна фауна с над 2934 вида, характерна за високопланинския пояс.
Паркът е сигурно убежище за опазването на защитени растителни и животински видове от национално, европейско и световно значение, както и техните естествени местообитания, които трябва да съхраним за идните поколения.
В него са включени 4 резервата - “Парангалица”, обявен през 1933 година, “Централен Рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”. Те са защитени територии от първа категория, които са образци от естествени екосистеми, с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Резерватите в парка са част от развитието на мрежата на представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания. Те заемат 20 % от площта на парка.
На територията на НП “Рила” са обявени следните природни забележителности: водопад “Скакавица” (община Сапарева баня), водопад “Самоковището” (с. Бистрица, община Дупница) и водопад “Скакавец” (община Самоков) - естествени водопади, представляващи интерес за туризма и науката; вековно дърво “Змиевиден смърч” (община Самоков); “Морена” (с. Бистрица, община Дупница) – кът от парка, отличаващ се със своята научна, културна и естетична стойност; “Урдини езера” (с. Говедарци, община Самоков) – уникален за страната минералогичен комплекс, включващ нови за световната наука минерали, алпийска растителност с находища на голям брой редки и застрашени видове, и реликтна ледникова хидрофауна в Рила планина.
На 15 юни 1996 г. е създадена Районна инспекция по околната среда за Народен парк “Рила” със седалище Благоевград. На 7 февруари 1997 г. инспекцията разширява обхвата на дейност и върху територии извън парка и е преобразувана в Отдел за Народен парк “Рила” към Националния център за околна среда и устойчиво развитие – София. В изпълнение на приетия през 1998 г. Закон за защитените територии, на основание чл. 46 /1/ т. 2, чл. 48 и чл. 49, Министерството на околната среда и водите образува Дирекция на Национален парк “Рила” със седалище Благоевград, считано от 1 януари 1999 г. Предмета и дейността на дирекцията е управление и охрана на парк Рила; прилагане на Плана за управление; възлагане на дейности предвидени в плана за управление и устройствените програми и проекти; координация и контрол върху дейности осъществявани от други органи, организации и лица; мониторинг на компонентите на околната среда и поддържане на база данни; санкциониране на нарушители.
За оперативно ръководство, координация и контрол на дейностите на поддържане и на охрана на горите, земите и водните площи, на територията на Национален парк “Рила” са обособени 9 паркови участъка. Парковите участъци - Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Бели Искър, Говедарци и Дупница от своя страна са разделени на охранителни участъци.
Главните входни пунктове за влизане в парка са курортните комплекси – Паничище, Мальовица, Боровец, Семково, Трещеник, Белмекен, Костенец и Бодрост. Второстепенните входни пунктове са с. Говедарци, х. Гергиница, курортните комплекси – Юндола, Предел, м. Славово, р. Дупнишка Бистрица и още много други.
Национален парк “Рила” привлича голям брой посетители и дава възможност на много хора да изпитат удоволствие и наслада от съприкосновението с дивата природа. Все повече посетители се интересуват от специализиран туризъм и отдих на открито в парка. Тези интереси са свързани с делтапланеризма, наблюдението на диви животни (наблюдение на птици, вълци, кози и т.н.), фото-лов, велотуризъм и конни походи. Наличието на скални стени (северната страна на Мальовица, Злия зъб, Орловец и др.) дава възможност за практикуване на екстремни спортове – катерачество и алпинизъм. А наличието на център за подготовка на алпинисти превръща НП “Рила” в място за учебни програми, ски – ралита, ледено катерене. Големите ски писти на курорта Боровец и ски пистата по Ръждавишкия рид при ТК “Мальовица” са в непосредствена близост до границата на парка.
През територията на парка преминават множество известни у нас и в чужбина маршрути, които в основни линии са разположени във високите (над 2000 м надм. в.) части на парка. Такива са тези от хижа “Скакавица” за Седемте езера, от вр. Мусала за хижа “Младост”, от хижа “Мусала” за вр. Мусала и др. и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8, които пресичат парка в посока запад–юг и северозапад–юг. Информация за маршрутите може да се получи от туристическите дружества, управителите и персонала на хижите и парковите служители.
На територията на парка се намират 17 хижи (Белмекен, Скакавица, Рилски езера, Седемте езера, Мусала, Македония, Марица, Чакалица, Добърско, Грънчар, Заврачица, Чакър войвода, Мальовица, Вада, Ловна, Отовица, Иван Вазов) и 4 заслона (Еверест, Леденото езеро, Страшното езеро, Орловец). Капацитетът на хижите възлиза общо на 1938 легла.
Национален парк “Пирин”

Пирин винаги е била обожествявана планина. Когато в древността славяните заселват планината те я оприличават на своя бог Перун, откъдето идва нейното име. А историята на най-стария парк в България започва през 1962 г., когато е обявен Народния парк “Вихрен”, който единадесет години по-късно е преименуван в Национален парк “Пирин”. Той заема около 4000 ха в северния дял на Пирин. Това е най-красивата, най-величествената и най-посещавана част от планината. Релефът на парка е с подчертано алпийски характер – най-високата точка е връх Вихрен – 2915 м. Флората и фауната на парка са истинско богатство - в Червената книга са включени 113 вида, 42 от които са защитени от закона. Ендемитите като цяло определят специфичността на пиринската природа и са доказателство за стария произход. Установени са 114 вида ендемити – 60 от които български и 54 – балкански. Вихренският дял е най- голямото формообразуващо находище на нови ендемити. Общият брой на животинските видове е 191 вида. Южното разположение на Пирин, варовиците от които е изграден, близостта и влиянието на Средиземноморието както и относителната му изолираност са част от факторите определящи уникалността на пиринската растителност.
Пирин е едно от основните формообразуващи огнища на ендемизма в България. Варовиковите части на Северен Пирин се богати на млади ендемични видове, като йордановото зеле, борисовата ела и пиринският мак. Повечето от ендемичните видове са с локално или тясно регионално разпространение.
Горите заемат едва 38% от територията на парка, като от тях на широколистните се падат само 3%. Така че характерният вид на Пирин се определя от голите му слалисти върхове и старите мурови и борови гори, преминаващи в горната си част в обширни клекови масиви. Субалпийският пояс е разположен между 2000 и 2500 м. и за него са характерни клека, сибирската хвойна, черната боровинка, както и консервационно значимите видове – петниста тинтява, емпетрум, пирински девисил и йорданово зеле. Алпийският пояс ( 2500 – 2914 м.) обхващащ величествените пирински върхове впечатлява с пиринския мак, еделвайса и мрежоволистната върба. Общо в Пирин се срещат 1100 таксона растения, от които 70 вида са ендемични.
Лечебните растения са важна част от флората на Пирин. На територията на парка се срещат 130 вида, най-характерни, от които са мащерката, боровинката, тинтявата и лопена. 13 вида лечебни растения са защитени, а 15 са със специален режим на стопанисване. Макромицетите са преставени в парк “Пирин” от 210 вида.
Особеното разположение на Пирин, разнообразният релеф и растителност определят многообразието на фауната му. Само на територията на парка се срещат 2 861 безгръбначни вида и 218 вида гръбначни животни. Голяма част от безгръбначните видове имат консервационна значимост – 122 вида са ендемични, 162 – реликтни и 298 редки (стенобионтни) таксона. 17 вида са включени в Световни и Европейски Червени списъци.
Запазването на техните застрашени популации налага не толкова защитата на отделния вид, а съхраняването на местообитанията им в ненарушен вид. Гръбначните животни включват 6 вида риби, 18 вида земноводни и влечуги, 152 вида птици, 15 вида дребни бозайници, 14 вида прилепи и 14 вида едри бозайници. Ендемизма сред гръбначните животни е нисък, тъй като територията на планината е много по-малка от ареалите на повечето видове. Въпреки това в Световната Червена книга са включени гръцката костенурка, голям нощник, вълк и пъстър пор. Сред застрашените бозайници и птици са кафявата мечка, вълкът, златката, дивата котка, дивата коза, скалния орел, глухарят, бухалът, черния и пъстрия кълвач. Наред с еделвайса, дивата коза е една от емблемите на Пирин.
На територията на парка се намира един от най-старите резервати “Баюви дупки - Джинджирица”, целящ опазването на естествените реликтни гори от бяла и черна мура.
През 1994г. е обявен и резервата “Юлен”. За да се осигури защита на уникалното разнообразие от ландшафтни форми, растителни и животински видове Националният парк “Пирин” е включен в списъка на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното природно и културно наследство.
Пирин като малка част от някогашната антична Македония пази следите на много древни култури – тракийска, старогръцка, римска, византийска, славянска и прабългарска. Пази и спомена за превратностите в историята на обитавалото я население. Вероятно затова хората в пиринския карай ревностно пазят своето възрожденско архитектурно, етнографско, изобразително и фолклорно богатство.Всяко от селищата около парка има свой собствен облик и своеобразен чар. Част от неповторимата атмосфера на Банско се дължи на уникалните църкви “Успение Богородично” и “Света Троица” , на къщите- музей на Неофит Рилски и на Никола Вапцаров. Разлог се отличава с много запазени автентични обичаи, като кукерското шествие на 1 януари и фолклорния народен събор “Пирин пее”. Самият гард Мелник е обявен за исторически и културен паметник. Част от неговите забележителности са Кордопуловата, Пасковата и Византийската къща. Само на 4 км. от Мелник се намира Роженският манастир. Под днешния град Сандански лежат останките на античен град. От тракийското племе меди обитавало околностите му произхожда Спартак.
Близо до Симитли се намира църквата “Свети Арахангел Михаил”, в която до началото на XVI век се е помещавала Крупнишката епархия.
Културното многообразие на пиринския край по нищо не отстъпва на красивата му и уникална природа, а това е вълшебно съчетание.Величествените гледки, уникалната природа, селищата със своеобразен чар и самобитната култура превръщат Пирин в едно от най-привлекателните места за туристите.
Пешеходният туризъм е най-застъпеният вид туристическа практика, която се практикува. На него се падат над 70% от всички посетители на Пирин и на НП. Заслужава да се каже, че над 95% от посещенията са реализирани през летните месеци, доколкото зимните преходи са достъпни само за най-опитни и отлично подготвени физически планинари и алпинисти.
Алпинизмът през последните 10 г. е в упадък, както в национален така и в местен план. Днес може да се говори само за ограничен брой съвременно екипирани турове и маршрути със задоволителна обезопасеност. Този екстремен спорт се практикува само от професионалисти с натрупан многогодишен опит и тяхното присъствие в парка се движи близо до статистическата нула. В много по-голяма степен може да се говори за провеждането на зимни и летни алпийски траверси /Стражите, Каменица-Яловарника, Котешкия чал, Дончови караули/ и на ски преходи с ползване на алпийска екипировка, които имат и своето място в туристическото предлагане на Пирин като дестинация. Най-перспективни и предпочитани за катерене са върховете Вихрен, Атмегдан, Самодивски, Разложки Суходол и др.


Ски туризмът е много актуален за Пирин, като основни ски центрове са се оформили Шилигарника и Чалин валог.
Пещерите са концентрирани в карстовия дял на НП и поради това е необходимо посещението и подходите към тях да бъдат съобразени с природозащитната дейност. Същевременно тази дейност не представлява никаква заплаха за дивата природа на Пирин.
Тематичен/Познавателен туризъм се практикува в ограничени случаи и бива наблюдение на птици и животни /птици, мечки/, туристически маршрути за опознаване на флората, гори, хидробиология, геология.
На територията на парка се намира и стария винарски път, който е свързвал Банско с Мелник през долината на р.Демянишка – Винарската порта – Спано поле – х.Каменица. Той е бил използван за поправяне на вкиснали мелнишки вина, които са идвали в бъчви натоварени на кервани от коне и мулета.

Природни паркове

Природен парк “Русенски Лом”

В източната част на Дунавската равнина на около 20 км. южно от гр.Русе се намира един уникален и живописен кът на родната природа - Природен Парк 'Русенски Лом'. Паркът носи името на река Русенски Лом - последният десен приток на Дунав.Със заповед номер 567 от 26 Февруари 1970 г. се обявява за народен парк с площ от 22 267 дка, намиращ се по поречията на реките Мали,Черни и Бели Лом, с обща дължина от 42 км.В тази заповед се описват границите и режима на стопанисване на защитената територия, както и се поставят редица условия за дейностите извършвани на територията на парка.
През 1986г. Комисията по опазване на природната среда предлага към територията на парка да се включат още 27 362 дка или общата площ да стане 49629дка. По настоящем парка е с обща площ от 3260 ха. През 1989г. е изготвен паркоустройствен проект, в който с подробности се описват територията, статута, актуалното състояние на екосистемите , стопанисването на парка и др.
В границите му са установени 32 типа актуални екосистеми, от които 19 са широколистни, 3- храстови, 4 – тревно –храстови и 6 тревни.Определено голям интерес представляват коренните ценози на келявия габър, тъй като тук те се намират много близо до северната граница на своя ареал. Освен това те имат важно ерозионно и почвозащитно значение. По принцип в парка преобладават издънковите дендроценози, като най-разпространени са тези на келявия габър, драката, акацията. Като правило ценозите са силно нарушени. В парка са представени следните видове: цер, благун, зимен дъб, космат дъб, дребнолистна и сребролистна липа, явор, ясен, акация, гледичия, махалебка, полски ясен, евроамерикански тополи, орех, черен бор, клен, летен дъб, люляк, смрадлика, глог, мъждрян, кучи дрян, шипка и др. Природен парк Русенски Лом е едно от малкото убежища на дивата флора, запазени в пределите на равнинната Североизточна България. Растителността тук е лесостепна, т. е. наблюдава се преход между горските екосистеми, характерни за Западна Европа и степните, характерни за сухия климат на умерените ширини на Източна Европа и Азия.Два вида от флората на България могат да се видят само на територията на Природен парк Русенски Лом. Тук е единственото находище в Бълhttp://www.teenproblem.net/forumгария на Сибирската телчарка – нов, рядък вид за нашата флора, открит през 1997 година и Диекианов лопен.Гордост за парка са редките и защитени растителни видове, от които един български и пет балкански ендемита, между които ковачев зановец, диекианов лопен, с единствено находище в Поломието. Интересен представител на степната растителност е Йоановото коило.По поляните и ливадите се наhttp://www.teenproblem.net/forumброяват над 700 вида висши растения. Срещат се още редки и защитени растения като горската съсънка, Кавказка копривка , Див рошков, Хьовтианово часовниче, Брошово еньовче, Стамбулско еньовче.
Флората на парка е изградена от средноевропейски, степни и отчасти и субмедитерански видове. Тя включва около 900 висши растения, сред които 10 вида, срещащи се само на Балканския полуостров и още много редки и застрашени видове, включени в Червената книга на България.
Във водосбора на река Русенски Лом са установени 1 български ендемит-Ковачев зановец, 11 балкански ендемита- Емил-попово прозорче, Македонска какула,Синя чубрица, Жълт равнец , Хаарбахииво сграбиче , Янкев зановец , Изящна командра, Български ленолист ,Жълтеникаво еньовче , Македонско червеноглавче , 3 балкански субендемита- Турско зарасличе, Хелдрайхиево еньовче, Лъжливоосилесто еньовче и 7 редки растения- Горска съсънка,Кавказка копривка,Див рошков,Хьовтианово часовниче,Брошово еньовче, Стамбулско еньовче. От тях 10 вида са включени в Червената книга на България, том 1 (7 с категория рядък и 3 с категория застрашен). Един вид е включен в европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения с категория уязвим.
Не по-малко интересна е фауната, като само гръбначните са над 300 вида.Между безгръбначните особено голямо внимание заслужават карпатският скорпион и сколопендрата.Сред насекомите могат да се открият малка богомолка, няколко вида редки и защитени бръмбари, като еленов рогач, бръмбарът – носорог, дъбоhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumвият сечко, от пеперудите – лястовича опашка, полумесец, мъртвешка глава, малък черен аполон и други. В реката могат да се срещнат 22 вида риби, раци, охлюви и речни миди.Общо 10 вида земноводни (от които 5 защитени) и 19 вида влечуги населяват Долината. Особена зоогеографска стойност имат нощното гущерче – единствен представител на геконите у нас и коравецът, или безкракият гущер. Срещат се два вида сухоземни костенурки, петнистият смок и смокът – мишкар, медянката, пепелянката.
Паркът е истински птичи рай. Тук се срещат много птици, които са застрашени в цяла Европа, затова Ломовете са обявени за орнитологично важно място. Многобройните скални кухини, корнизи, тераси, пещерни антрета и площадки създават идеални условия за скалhttp://www.teenproblem.net/forumногнездещи птици, като скален орел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, червен ангъч, ловен сокол, обикновена и степна ветрушка, скален гълъб, бухал, белогръд бързолет, и други. От всички отбелязани досега в долината на Ломовете видове птици 172 са защитени.Съчетанието на скали, вода, гора, ливади създават условия за обитаване на още много птици, като ястреб, осояд, горска улулица, дългоhttp://www.teenproblem.net/forumуха сова, чапли. Почти всички видове кълвачи огласят гората. От установените над 190 вида на пернатия свят, които се срещат в парка, тук гнездят 110 вида. Останалите са прелетhttp://www.teenproblem.net/forumници, зимни гости и случайни посетители.Интересно е да се отбележи, че докато в Средна Европа черният щъркел вие гнезда по стари дървета в горите, в България гнезди почти изключително в скалите.Белоопашатият мишелов е навлязъл в Европа откъм Мала Азия в средата на ХХ век. и в момента европейския му ареал включва само Балканския полуостров. Така че тази птици представлява изключителен интерес за европейските любители орнитолози. Представители на водоплаващите птици могат да се наблюдават покрай рибарниците по поречието на Русенски Лом и в близост до гр. Русе. Особено привлекателни са египетският лешояд, белоопашатият мишелов и малкият креслив орел, гнездящи тук. Освен тях могат да се наблюдават различни видове соколи, ястреби, орли.Друг интересен обект са нощните грабливи птици, сред които най-голямото богатство е бухала. През пролетно-летния период тук обитава прелетния вид Чухал. Могат да се наблюдават още горска ушата сова, горска улулица и др. Редки за Европа, но срещащи се често из Ломовете са атрактивните птички като синявица (синя гарга), пчелояд и папуняк.
От всички 92 вида бозайници, обитаващи България, тук са намерени 66 вида. Между тях са 25строго защитени прилепа, от които около 20 вида пещерни обитатели и изчезващите за цяла Европа видра, пъстър и степен пор, голям хоhttp://www.teenproblem.net/forumмяк и др. Паркът е естествен развъдник на сърни и благородни елени, на диви свине. Тук обитават вълци, чакали, лисици и други хищници.
Не на последно място трябва да отбележим културно-историческото наследство в парка.Първите следи от човека в Поломието датират от старокаменната епоха. Античността също е оставила множество следи, които посетителите откриват с интерес. Тук са живели траките. Римляните са се настанили по тези земи през I век след Христа. От Римския период в Парка са запазени останки от три римско-византийски крепости. По-късно българите издигнали в непристъпните скали градища срещу враждебните набези. По онова време средновековния град Червен е един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културно центрове на България (ХIII -ХIV век).
В цялата долина на Ломовете средновековните килии, образуващи често цели манастирски комплекси, и църквите наброяват над 250. На територията на парка те са над 40.Археологически резерват “Скални църкви”, с. Иваново, обхваща скалния манастир “Св. Архангел Михаил”. Той е един от най-големите духовни и книжовни центрове в България през XIII и XIV в. Запазените до днес стенописи в шест църкви и параклиси са най-значимото запазено достижение на българското средновековно изкуство през XIV в. Стенописите в църквата “Света Богородица” са включени в Списъка на Световното културно наследство на UNESCO. Църквата се намира на 38 м. височина, състои се от две помещения и параклис, на обща площ от 64 м2. Стените и таванът са изцяло покрити с икони. Останалите църкви със запазени стенописи се намират на другия бряг на р. Русенски Лом. Там могат да се видят стенописи от XII – XIII в., скален гроб, запазен кът за писане... Археологически резерват “Средновековен град Червен”, с. Червен, обхваща останките от крепостта, митрополитската църква и болярския дворец в едноименния град. Тук може да се види най-добре запазената средновековна кула в България, както и укрепен подземен извор за черпене на вода при обсада. Кулата е квадратна, със страна 8,5 м. и височина 12 м. На площ от 2,5 дка са запазени основите на болярския дворец, а срещу него са останките от църквата на Доростоло – Червенския митрополит (от общо 13 църкви в града). Други интересни исторически обекти са Голям Нисовски манастир и Малък Нисовски манастир, старо гробище - от XVII - XVIII в., селището "Чилингира" и др.
Имайки предвид разнообразните и интересни дадености на парка, всеки търсещ спокойствие и уединение може да намери своето място тук. Красотата на природата, съчетана с подходящите климатични условия създават предпоставка за едно приятно и незабравимо преживяване сред красотите на родната природа. Осигурени са водачи за групи пещерняци. Разработени са маршрути за пеши туризъм, велокрос, еко-образователни пътеки и места за наблюдение на птици и диви бозайници. Разработват се нови маршрути за екстремен велокрос, ски бягане и скално катерене.Предлагат се квартири за индивидуални и семейни туристи. Гостите могат да опитат традиционната за района кухня и най-доброто местно българско вино.

Природен парк “Врачански Балкан”

Природен парк “Врачански Балкан” е обявен със Заповед 1449/21.12.1989г. на Комитета по опазване на околната среда. В регистрите на IUCN /Международен съюз за защита на природата/ паркьт е отнесен към пета категория – защитени ландшафти и природни паркове, а резерват “Врачански карст”- първа категория научни и природни резервати.Обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали.Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле, с величествени скални склонове. На юг за граница служи дълбоко врязаният пролом на река Искьр. За западна граница е приета Дружевската седловина.
По-голямата част от територията на парка е покрита с карбонатни скали, напукани по всички вьзможни посоки, характерен образец на карстификация, приличаща на каменно решето.Повърхностните карстови форми като валози, въртопи, понори, обрасли в периферията си с огромни букови гори заемат обширни площи.В границите на Природен парк “Врачански Балкан” се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Пещерите са едни от природните чудеса на света, а уникалната им подземна красота е сътворявана в продължение на милиони години. Една от най-красивите в България – пещерата “Леденика” е обявена за Природна забележителност и туристически обект с международно значение с площ около нея – така наречения Леденишки валог 102.5 ха и се намира на 16 км западно от гр. Враца. Пещерата впечатлява с големите си размери, а през зимата грабва посетителя с изящната си ледена украса, откъдето произлиза името й. Поради уникалната акустика в Голямата зала се организират концерти.
На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са установени над 700 вида висши растения, което представлява близо 1/5 от флората на Бьлгария, като 56 вида от тях са обявени за редки и защитени от изчезване, а 26 вида са защитени от Закона за защита на природата.Растенията са групирани в 78 дървесни и храстови и 36 тревисти екосистеми.По отношение на дървесната растителност налице е вертикално зониране на два пояса: до 700м – дъбов, над 700м до 1000м – буков.Характерната геологична и морфологична структура на Врачанската планина – наличието на големи площи заети от отвесни варовити и силикатни скали и сипеи, определя и сравнително широкото разпространение на хазмофитни (скалнолюбиви) растителни екосистеми.Като правило тази растителност е ксерофитна, хелиофилна и предпочита варовитите скални терени.Ограниченото разпространение на черноборовите съобщества на територията на парка, тяхната привързаност към варовика и карбонатните почви, както и отдалечеността на техните находища от основния ареал от този вид – това са все доказателства, че в този район черноборовата формация е с реликтен характер, което засилва научния интерес към нея. От тревистите видове се срещат циленска власатка– най-широко разпространена, жълт равнец, ежова главица ,клонеста овсига , миризливче и други.Редица от съобществата в планината са редки. Сред тях особен интерес представляват екосистемите на маклена, бука, ореха, черния бор, келереровия цнтрантус и тези с участието на хирканския клен, сребролистната липа и други.Интерес представляват също и формациите на някои висши растения, включени в Червената книга на България: келереров центрантус, казашка хвойна и алпийско плюскавиче.На територията на Врачанската планина до момента е известно само едно находище на Келереровия центрантус, което е второ от този вид на територията на страната.На базата на това находище е описана единствената асоциация от формацията на територията на планината. Този вид е ендемит и реликт за България.Казашката хвойна е включена в Червената книга и се среща единствено във Врачанската планина, Централна стара планина и Рила.Географската изолация на отделните популации на вида, дефинира актуалността на проблема за опазване на генетичния му фонд.Редките за България предглациални реликти Лавролистно бясно дърво, Маслиноподобно бясно дърво и Ниско бясно дърво е разпространен единствено във Врачанската планина и Средни Родопи. Усилията на специалистите са насочени към запазването на редките и застрашени растителни видове, някои от които са снежно кокиче, влакнеста жълтуга, недоразвит лимодорум,пеперудовиден салеп,горска съсънка,витошки божур,седефче и рохелова каменоломка.
Не по-малко интересна е и фауната на парка. Защитени от ЗЗП са 138 вида животни, като от тях 21 вида са вписани в Червената книга на Бьлгария. Висока природозащитна стойност има безгръбначната фауна и дневните грабливи птици, между които – черен щьркел, египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов и др. Врачанската планина е една от най-интересните земеповърхни форми, ясно открояваща се от останалите дялове на Западна Стара планина и Предбалкана. С многообразието от скални венци, заоблени върхове, долини, свдловини, въртопи, понори и други форми, както и със сравнително голямата разлика в надморската височина ( от 200 до 1482 м) и разнообразна широколистна и иглолистна растителност, допринася за съществуването на богата херпетофауна. До този момент са установени 23 вида земноводни и влечуги, обитаващи територията на Парка. Това представлява 44% от херпетофауната на България. Въпреки благоприятното разположение на района, Врачанската планина е сравнително слабо изследвана в това отношение. На територията на парка се срещат редки и защитени земноводни и влечуги- дъждовник, голям гребенест тритон ,малък обикновен тритон, кафява крастава жаба,зелена крастава жаба,шипобедрена костенурка,шипоопашата костенурка,смок мишкар,голям стрелец и пепелянка.
Благоприятните географски и климатични условия на Врачанската планина и околните долини и котловини привлекли хората да се заселят тук още от най-дълбока древност.На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са останали много паметници на културата, свидетели на исторически събития и факти от живота на местните жители от минали времена.Обектите са най-разнообразни- исторически, архитектурни, археологически, художествени и етнографски със световно, национално и местно значение-църкви,манастири,музеи и исторически паметници- Етнографски музей, Кулата на мешчийте,Куртпашовата кула,Черепишки манастир “Успение Богородично”, Археологически културни обекти, “Рогозенското съкровище” и др.
Географското местоположение, богатата флора и фауна и уникалния карстов релеф, както и удобните транспортни връзки, са предпоставка за устойчивото развитие на туризма на територията на Природен парк “Врачански Балкан”.Дирекцията на парка разполага с Информационен център и два Посетителски центъра, които дават пълна представа за парковата територия, природни забележителности, исторически места и богатото културно - историческо наследство на района, разнообразна и актуализирана информация за възможностите за отдих и туризъм като леглова база, маршрути за планински, селски, еко, спортен, културно - познавателен и др. алтернативни видове туризъм, алпийски турове, спелеоложки експедиции, делтапланеризъм и др.
Добрата съвместна работа на Дирекцията на Парка с местните клубове дава възможности за развитие на водните спортове и организирането на спелеоложки експедиции в многобройните пещери на парка, който е известен като най-богатия пещерен район в страната (над 500 пещери и пропасти)В района на Природна забележителност Вратцата се намира внушителния и красив скален масив наречен Доломитите-място за провеждане на национални и международни състезания по алпинизъм-прокарани са над 116 алпийски тура с категория на трудност IV.
Един от притегателните центрове в парка е новоизградената Врачанска екопътека, шеста по ред от мрежата подобни пътеки в България и неповторима със своето съчетание на атрактивни елементи на живата и неживата природа. Уникална е с това, че се намира само на шест км. от гр. Враца, с удобна транспортна връзка и предлага незабравими усещания на туристи и любители на природата. Тя е част от програмата, която се предлага и на гости от чужбина.Живописните села Паволче и Згориград разполагат с чудесно обзаведени селски къщи за развитие на селски туризъм. Тук както българските, така и чуждестранните гости могат да почустват традиционното гостоприемство, да се възхитят на чудесната природа, да опитат вкусни и екологично чисти продукти, да дегустират местните вина.Вилите и хотелите в Природен парк “Врачански Балкан”, предлагат идеални възможности за организиране на зимни и летни екологични лагери за деца, които се съчетават с образователни програми.Атракция за тях е и новоизградената “Приказна пътека”. Тук ще се срещнат с любими герои от детските приказки, ще погостуват в къщата на Баба Яга и др.
Познавателния маршрут “Карст и растителност” е разработен на тематичен принцип и дава възможност за добиване на представа за повърхностните карстови форми, характерната растителност и връзката помежду им. Маршрута е пространствено и функционално свързан с благоустроената пещера Леденика и Посетителски център “Леденика” на ДПП “Врачански Балкан”. В Посетителски център “Леденика” е изградена експозиция и се провежда аудио – визуална беседа предимно с карстоложка и спелеоложка насоченост.

Природен парк “Странджа”

Природният парк “Странджа” е обявен през 1995 година и е най-голямата защитена територия в България. Обхваща площ от 1 161 km2 – 1% от територията на страната. Природният парк заема централната част на българска Странджа с излаз на Черноморското крайбрежие. Дължината му от изток на запад е около 50 km, а средната ширина от север на юг – около 25 km. На територията на природния парк има 5 резервата – “Силкосия” – най- стария български резерват, “Тисовица”, “Средока”, “Витаново” и биосферен резерват “Узунбуджак”. Тук има и 12 защитени местности, архитектурен резрват – с. Бръшлян, фолклорен резерват – с. Българи, множество архитектурни, културни и археологически паметници.
Странджанският масив е разположен в югоизточната част на Балканския полуостров успоредно на Черноморското крайбрежие от Бургас на север, до Истанбул на юг, с площ около 10 000 km2. Релефът на българската част на Странджа е нископланински с множество заоблени върхове и била и пресечена от много долове във водосборите на реките. Доминиращи в парка са двете основни била - Резовското и Босненското. Най–високият връх в българската част на планината е Градището 710 м н. в. Основни речни артерии в парка са Велека и Резовска. Р. Велека е дълга 147 km и извира от турска територия. Навлиза в България през красив скалист пролом с много меандри при с. Моряне. Тук реката е силно зашумена, със скалисто дъно и много бързеи с типичен планински облик. По-надолу реката приема многобройни притоци и става широка с много лъки и се влива в Черно море чрез красив естуар, който при пълноводие се разлива и залива крайречната гора, придавайки й типичен лонгозен характер. Река Резовска е по-малко позната. Като гранична все още е под строг режим на посещение. Тя също извира от турска територия под в. Махияда и събрала водите на някои от притоците си поема към Черно море в скалисти брегове, зашумени с вековни гори и виеща се в красиви меандри достига до устието си при с. Резово. Във вътрешна Странджа има множество карстови извори. В геологично отношение районът на парка е много интересен с разнообразни скални видове. Тук си дават среща седиментни, метаморфни и магмени скали. Могат да се видят туфи, туфобрекчии и андезити, пясъчници, габро и диорити, гнайси и шисти, варовици, мрамори и гранити. Западната част на парка е изцяло заета от обширен скален карстов район. Цели масиви и склонове са оформени от мощни скални образувания, скалисти проломи и пропасти. Многобройни са пещерните образувания, цепнатините и пропастите, много от които са все още непроучени. Въпреки малката си надморска височина релефът на Странджа е силно разчленен и атрактивен. Интересни геологични процеси протичат в крайбрежната територия, която бавно потъва средногодишно с 2 – 3 mm.
Специфичният климат на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до флората на Кавказ. В Странджа са най-западните останки от тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност. Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро – азиатски, средноевропейски, понтийско – централноазиатски и други флорни елементи допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение флористично разнообразие. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на България”. Сред най – интересните видове са: странджанска зеленика,странджанска боровинка, тис, кримски чай, пирен, Йорданово подрумиче, битински синчец, странджански дъб, мушмула, калуна,източен бук,странджанско сапунче,тамянка,странджанс ко бясно дърво,червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.
Безгръбначната фауна е слабо проучена. Смята се, че досега са установени едва около 60 % от видовете, срещащи се в района. Делът на консервационно значимите видове е огромен – ендемични са 119 вида, а редките за страната са 164. Както при растенията и безгръбначните имат голям брой терциерни реликти. В световната Червена книга са записани 16 вида, а в европейската – 10. Природен парк “Странджа’’ е територия с надевропейско значение за безгръбначната фауна.За сметка на това Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. Голям брой са реликти от древния басейн, обхващал Черно и Каспийско море – Сарматско море. В световната Червена книга са записани 12 вида. В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега се срещат 48 вида риби, от които 2 са в световната Червена книга. Херпетофауната в парка е представена от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най – голямо значение са четирите вида сухоземни и блатни костенурки, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия – червейница, леопардов смок, пъстър смок, жълтокоремникът, късокрак гущер, сирийската чесновница, и др.
За гнездовата орнитофауна Странджа със своите 124 вида е сред най-важните защитени територии за птиците в България. Над парка преминава големия миграционен път Via pontica, което определя множеството прелетни видове, срещащи се по време на миграция. От срещащите се тук общо 257 вида, 149 от тях са видове от европейско природозащитно значение. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче.
В парка се срещат 54 вида бозайници. Сред тях особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида, всичките включени в световната Червена книга и списъците на различни конвенции и споразумения. В националната “Червена книга” са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа.
Районът на парк “Странджа” и контактната му зона представлява своеобразно вместилище на уникални по рода си паметници на духовната и материалната култура от международно, национално и локално значение. Тук се редуват почти без прекъсване културни пластове от енеолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, Българското Възраждане, до най-новата ни история и то в концентрация, рядко срещана в Европа. Опорен момент в развитието на територията е епохата на одриско – сапийската династия, когато Бизия /днешния град Виза в Турция/ става столица на Одриското Царство. Този период заслужава специално внимание, тъй като именно тогава се залагат основите на онази типична странджанска духовна култура, чийто тракийски субстрат е очевиден и в наши дни. Към периода на бизийската култура – I в. пр. Хр., се отнасят множество могилни некрополи и самостоятелни гробници, от които и най-импозантния паметник на територията – купулната гробница – светилище в местността Мишкова нива. Уникално по рода си явления са потъналите селища в българската акватория на Черно море. В прилежащата територия на парка са локализирани обекти с морски произход в заливите на Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар и северно от устието на р. Резовска, които са пряко доказателство за развита тракийска цивилизация с активно мореплаване, корабостроене, икономически и тъговски връзки, далеч преди гръцката колонизация. Днес в границите на парка са описани над 450 паметника, от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 уникални купулни гробници, 13 антични средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета и едно историческо място от национално значение – местността Петрова нива. Една значителна част от тези паметници са свързани с развитото през античността до наши дни рударство, за което свидетелстват множеството “рупи”. На територията на парка има и 280 архитектурни и художествени паметници на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско – преображенското въстание.
Природен парк “Странджа” предлага на всички желаещи да го посетят като туристи или участници в природолюбителски, екологични, етнографски или археологически експедиции,свои туристически и рекреационни ресурси с възможност за едно незабравимо преживяване в този красив кът на България.Дирекцията на Природен парк “Странджа” предлага планински, екологични, орнитологични, спортни, културно - познавателни маршрути, туристически водачи, информация за квартири и места за хранене.

Природен парк “Златни пясъци”

Природен парк “Златни пясъци” се намира на 17 км северно от град Варна и е в непосредствена близост до КК ”Златни пясъци”. Обявен е за защитена природна територия през 1943 г. Днес площта му е 1320,7 ха, общата дължина е 9,2 км, а средната ширина - 1,2 км. Съгласно критериите на Световния съюз за защита на природата (IUCN) паркът е поставен в пета категория защитени територии.В него са включени и защитените местности ''Побити камъни'' и ''Камчийски пясъци'”
Облика му се определя от дървесните и храстовите екосистеми, които заемат 90% от неговата площ.С най-голямо участие са смесените широколистни гори, в които преобладават келяв габър и дъбовете цер и благун. За сравнително малката си площ Природния парк е уникално съчетание на типични за региона дъбови гори с влажни, обрасли с лиани гори в долини към морето и храсталаци от субсредиземноморски видове по сухите склонове. Първичната, или т.нар. коренна растителност на парка,е представена от горски екосистеми с преобладаване на дъбове и екосистеми с лонгозен характер.Срещат се дъб,цер, благун, космат дъб, и съпътстващите ги – сребролистна липа, мъждрян, габър, брекиня, полски клен и др., заемат по-издигнатите релефни форми в централната част на парка. Тези гори включват в себе си почти всички дървесни видове характерни за долния лесорастителен пояс (до 1000 м н.в.), като някои от тях (липи, габъри) са на възраст над 100 години. Сред богатото разнообразие на тревистите видове доминанти са ежовата главица, перестия късокрак и горската ливадина. Екосистемите с лонгозен характер заемат съвсем малка площ в югоизточната част на парка. Те заемат места с висока почвена и въздушна влажност. Това са широколистни дървесни видове (полски ясен, цер, обикновен габър, бяла топола, елша, махалебка) обрасли с увивна растителност: повет, скрипка, дива лоза, бръшлян, хмел и гърбач. Тези гори силно впечатляват с приликата си с тропическите гори. От тревистите видове се срещат хвощ, момкова сълза, салеп, петнист змиярник.
Двестагодишния чинар е изключителна забележителност на парка. С внушителните си размери(височина 20 м и обиколка на ствола 4 м)http://www.teenproblem.net/forum вековното дърво впечатлява всеки посетител.
Храстовите екосистеми заемат стръмните терени в парка, с плитки почви и варовита скална основа. Преобладаващи са храстите люляк, дървовидна зайчина, жасмин, драка. В тревния състав преобладават сухоустойчиви видове. Тук се срещат редки видове – тънкожилест пелин, плосколистно подрумиче, български клейстогенес и защитените видове обикновена ефедра, български клейстогенес.
Преобладаващата растителност в границите на скалните групи е тревната. Най-голяма площ заемат съобществата доминирани от типични пясъколюбиви /псамофитни/ видове. Тези съобщества се отличават със значително видово разнообразие и неравномерна пространствена структура. Количественото участие на дървесните видове в растителната покривка е незначително. В скалните групи се срещат 4 световно застрашени вида: борисово подрумиче, твърдолистната песъчарка, картъловиден карамфил и жлезист лопен.От тези видове най-рядка е твърдолистната песъчарка,за която ЗМ ”Побити камъни” е единственото място в страната където се среща.
В Природния парк "Златни пясъци" се срещат два вида земноводни, 8 вида влечуги, 78 вида птици и 25 вида бозайници.Сред разнообразието от влечуги защитени са смок мишкар, голям стрелец, костенурки.Срещат 78 вида птици, повечето типични горски обитатели. Най-често се срещат косове, дроздове, синигери, кълвачи, сойки обикновен мишелов и др. От хищните птици се срещат обикновен мишелов, голям ястреб, бухал, горска улулица и др. В постоянните водни площи се срещат зеленонога водна кокошка, зеленоглава патица. От бозайниците се срещат сърна, благороден елен, дива свиня, катерица, белка, заек и др. Сред защитените бозайници са таралеж, златка, прилепи. Защитената местност “Камчийски пясъци” е

Tedi4ka
04-03-2009, 23:41
Тема 7.

РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

I. РАСТИТЕЛНОСТ

1. Значение на флората като природен компонент и природен ресурс

Естествената растителност е основен фактор при формирането на природната среда и за подържане на нейното равновесие. Различните типове растителност имат голямо климатично, водорегулиращо и почвозащитно значение. Особено голямо е значението на горската растителност, която пречиства приземния въздух и го обогатява с кислород. В този смисъл горската растителност със своето естетично изражение създава големи възможности за рекреация. Едновременно с това тя се явява оптималната обстановка за обитаване на животните и осигуряване на тяхното изхранване.

Растителността е и важен природен ресурс. Тя е източник на дървесина, която се използва в промишлеността /дървообработваща, целулозно-хартиена, химическа и др./. Естествената растителност е източник на плодове /малини, ягоди, капини, боровинки, шипки, гъби и др./ и билки /мащерка, жълт кантарион, мента, маточина и др./, които освен за директна консумация от населението се използват и в промишлеността.

2. Фактори, определящи разнообразието на българската флора

Разнообразието на флората се определя от преходното физикогеографско положение, палеогеографското развитие на територията на страната, разнообразния релеф и стопанската дейност на човека.

Физикогеографското положението на България в юго-източната част на Европа, съседството и с Мала Азия обуславят миграционния произход на растителността във преходната ивица на евроазиатския континентален блок. Тук се осъществява постепенен преход на морфотектонските, хидроклиматични и биопочвени компоненти на Средна и Източна Европа към тези на Средиземноморието и Мала Азия. Съседството ни със Средиземно море е предпоставка за проникването на някои представители на вечнозелената дървесна растителност от средиземноморски тип. Връзката ни с румънските степи, а чрез тях и със степните земи на Руската равнина е определило наличието на тревна растителност от степен характер. Принадлежността на България към Югоизточната провинция на Средноевропейската флористична област обуславя широкото разпространение на средноевропейските широколистни гори. В районите на високите планини добре са развити иглолистните гори от северноевропейски тип, а в най-високия планински пояс се установява наличието на арктично-алпийска растителност.

Тези различни по характер флористични влияния, поради сложната морфохидрографска структура и дълбокото разчленение на релефа, не показват постепенна преходност, а се отличават с добре изразени миграционни връзки и ясно обособени направления по които се е извършвало проникването на съответната нетипична за земите ни растителност. Чрез Карпатите и тяхната орографска връзка със Старопланинската система се е осъществило проникването и разселването на дървесни и тревни видове от Средна и Северна Европа. Това се потвърждава и от факта,че 82% от високопланинските растителни видове на Рила имат широко разпостранение и в Южните Карпати. Стара планина играе ролята на фитоклиматична бариера за проникването на по-топлолюбива флора на север и по-студенолюбива флора на юг. Същото се отнася и за Рила, Пирин, Западни Родопи, Осогово, Беласица, Славянка. Проникването на топлолюбивата средиземноморска растителност е станало през долините на Струма, Места, Марица и Тунджа, седловините на Източни Родопи и меридионално простиращото се Черноморско крайбрежие.

Палеогеографското развитие на земите ни през плиоцена и кватернера е повлияло върху характера и географското разпределение на растителността в България. През плиоцена се развива, съобразно с климатичните особености, по-топлолюбива и влаголюбива растителност, разпространена предимно около езерните басейни. Съществени промени в растителността са настъпили през кватернера, когато северните части на континента Европа и планините са били покрити с ледници. Поради това растителните видове, обитаващи северните райони отстъпват на юг, а тези от високите части на планините отстъпват към подножията им. Освен това редица растителни видове загиват, а оцелелите се срещат и днес в най-високите части на Рила и Пирин. Тези видове се наричат реликти. В България реликтите са с терциерна и кватернерна възраст. Една част от тях се запазват в така наречените убежища /например Странджа планина/, които са им помогнали да преживеят неблагоприятните климатични промени, а друга част от реликтите са се запазили поради по-голямата си адаптивна способност. В Странджа се срещат около 30 терциерни растителни реликти - странджанска зеленика, лавровишня, източен бук и др., в Преславската планина /конски кестен/, в Славянка и Пирин /черна мура/, Рила, Пирин, Витоша /бяла мура/. Кватернерните реликти са разпространени във високопланинските части на планините - върбата джудже, снежната тинтява, алпийско велигденче и др. В България се срещат и растителни видове характерни само за нейната територия. Те се наричат ендемити. Наброяват около 250 вида - рилска иглика, българска капина, родопско велигденче и др. През холоцена в характера и географското разпространение на растителността настъпват значителни промени. През топлите и хладни периоди в равнинно-хълмистите територии се развиват дъбово-габъровите гори, а във високопланинските части се обособяват поясите на буковите и иглолистни гори. В края на холоцена промените са свързани със стопанската дейност на човека. Започва стихийна сеч и прекомерна паша, стихийно бране на билки и горски плодове в резултат на което се обезлесяват и обезтревяват значителни райони от страната. Променя се характера на растителността, като естествената растителност се заменя с културна. Налице са редица деградивни изменения и намаляване обхвата на полезната горска и тревна растителност и разпространението на плевелите.

3. Хоризонтално и вертикално разпределение на растителността

Флората на България е сравнително разнообразна и много богата. Тя включва около 3600 вида висши растения. Различават се пет зонални растителни комплекса.

Широколистни листопадни горски, смесени и храстови съобщества. Разпространени са в низините, равнините, ниските планини, дори на височина до 1500 м.н.в. /обикновен бук или смесен с иглолистни видове/. Дървесните видове с най-голямо участие са бук, дъб и габър, както и крайречните съобщества, основни представители на които са тополата и върбата, полски ясен и полски габър. Срещат се и липи, полски клен, дива ябълка и круша и др.

Иглолистни и иглолистно-дребнолистни горски и храстови съобщества. Разпространени са главно в планините над буковия пояс. Съставени са от бял бор, смърч, бяла и черна мура /Пирин и Славянка/, макар и по-рядко се среща и елата и черния бор /обикновено в по-ниския планински пояс/. От иглолистните храсти най-широко разпространение има хвойната и клекът, който е ограничен само в субалпийския пояс на по-високите планини.

Преходносредиземноморски /псевдомаквиси/ съобщества. Разпространени са в подножието на Източни Родопи, в средното поречие на р. Бяла /по протежение на границата ни с Турция/, в района на Харманли и Свиленград. Псевдомаквисите разпространени по долината на р. Струма /на юг от Кресненския пролом/, по долината на р. Места /при с. Дебрен / и в някои части на Странджа са с различен видов състав. В Източни Родопи са разпространени характерните видове: грипа /зеленика/, червена хвойна, кукуч /терпентиново дърво/ и драка. По долината на р.Струма и Места характерен вид е пърнарът. В Странджа характерни средиземноморски видове са пиренът, бодливата зайча сянка и дивият жасмин.

Колхидско-средиземноморски тип листопадни гори /мезофитни горски съобщества/. Разпространени са в Странджа и в Източна Стара планина. Представени са от източен бук, който е терциерен реликтен вид. В Странджа е характерен и вечнозелен колхидски подлес, представен от странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво. С нарастване на надморската височина горите от източен бук преминават в гори от източен горун.

Степоподобни тревисти съобщества. Разпространени са в крайните североизточни и северни придунавски части. В тях участват евразийски степни растения - различни видове коило, пирей, житняк, овсига, горицвет и др.

Височинните растителни пояси в България са породени от вертикалното зониране на климата и почвите. Обособени са шест височинни пояси.

Пояс на ксеротермните /сухолюбиви/ дъбови гори до 7700м.н.в. Развит в низините, хълмистите райони и подножията на планините. Основни формации, които го изграждат са тези на цера, благуна, вергилиевия дъб, келявия габър, косматия дъб, мъждряна, обикновения орех и др. Храстовите формации са представени от драката, люляка, смрадликата и др. От тревния пояс широко разпространение имат житните треви.

Пояс на мезофилните / средновлаголюбиви/ и ксеромезофилни дъбово-габърови гори /от 600-700 до 900-1000 м.н.в./. Разпространени по северния склон на Стара планина, Средна гора, Родопите и западните гранични планини. В него най-разпространени са формациите на обикновения горун, габъра и явора. В Странджа и Източна Стара планина се срещат гори от източен горун и източен бук, а обикновения кестен е разпространен в планините Славянка, Беласица, Пирин и Западна Стара планина. Храстовите съобщества са представени от обикновена леска, обикновена хвойна, а тревните съобщества от садината, обикновената полевица, валезийската власатка и др.

Пояс на буковите гори /от 900-1000 до 1300-1500 м.н.в./. Разположен по северните склонове на планините. Основните съобщества са представени от обикновен бук, на второ място - габър, черен бор, бреза и трепетлика. Към горната граница на пояса се срещат и смесени съобщества от бук, ела, от бук и смърч и др.

Пояс на иглолистните гори /от 1300-1500 до 2000-2200м.н.в./. Представен в Рила, Пирин, Западни Родопи. Характерни представители за пояса са белия бор, смърча, бяла и черна мура. Срещат се и формациите на брезата, трепетликата и елата. От храстите значително разпространение имат сибирската хвойна, черната и синя боровинка.

Пояс на субалпийските храстови съобщества /от 2000-2200 до 2500 м.н.в./. Развит във всички високи планини. Доминиращи са клековите формации, следвани от формациите на сибирската хвойна, боровинките, зелена елша и лапландска върба.

Пояс на алпийската растителност/ от 2500 до 2925 м.н.в./. Представен предимно в Рила и Пирин. Най-разпространена е тимотейковата гъжава, извитата острица, голата острица и различните видове власатка. Среща се и синята боровинка, тревистата върба, мрежолистната върба и др.

Азонални растителни съобщества са лонгозните гори, разположени около устията на черноморските ни реки. Характеризират се с голям брои дървесни видове /над 40/, наличието на лиани, като най-типични представители са бръшлянът, дивата лоза и др. Азонални съобщества са и псамофитната растителност, халофитната и антропофитната растителност.

4. Фитогеографско райониране

България във фитогеографско отношение принадлежи към Средноевропейската и Средиземноморската фитогеографска област. На територията на страната са отдиференцирани осем фитогеографски райони.

Добружански фитогеографски район, обхваща Южна Добруджа. Характеризира се със силно стеснени ареали на естествената лесостепна и степна растителност.

Крайдунавски фитогеографски район. Заема по-голямата част от Дунавската равнина в обсега на льосовата ивица. Лесостепната растителност е запазена върху десените долинни склонове - дъбови и брястови гори.

Севернобългарски фитогеографски район. Обхваща Лудогорието, Предбалкана и Стара планина. Преобладава средноевропейската широколистна растителност /представена от дъб, габър и бук/. На горната граница на бука са запазени и иглолистни гори и хвойнови храсти, във високите билни части на Стара планина е развита тревната растителност.

Западнопланински фитогеографски район. Обхваща Витошкото и Ихтиманско Средногорие, планините в Крайще, Осогово, Рила и Западни Родопи. В по-ниския пояс на района се наблюдават средноевропейска широколистна растителност, за която свидетелствуват остатъци от дъбови и брястови гори. Над буковите гори са разпространени иглолистните и придружаващия ги боровинков подлес. Най-високите части от района са заети от алпийска и тревна растителност.

Горнотракийски фитогеографски район. Обхваща източната част на Задбалканските котловини, Средногорието, Горнотракийската низина, Средното тунджанско поречие и Източните Родопи. Преобладаващи са преходно-средиземноморски растителни видове и много реликтни видове, като най типичен е силиврякът.

Черноморски фитогеографски район. Обхваща черноморската крайбрежна ивица, където широко разпространение има преходно-средиземноморската растителност с опадливи листа. Добре развити са лонгозните гори, както и реликтната понтийска растителност.

Странджански фитогеографски район. Заема разклоненията на Странджа. Растителността е представена от дъбови гори, придружени на места от източен бук и подлес, представен от понтийска реликтна растителност.

Пиринският фитогеографски район. Заема средните части от долините на Струма, Места и оградните планини Огражден, Беласица, Пирин, Славянка. Ниският пояс е представен от вечнозелена, склерофитна храстова растителност с типични представители зелениката, дървовидна хвойна, вечнозеления дъб /пърнар/. По северното подножие на Беласица е разпространена кестенова гора, а в Пирин и Славянка реликтните гори от черна мура.

5. Растителни ресурси

Естествената горска растителност е важен източник на дървесина за нуждите на промишлеността. Горският фонд заема около 1/3 (34,9%) от територията на страната и заема площ от 3 872 938 ха. Средната лесистост на страната е ниска - около 30%, но има и райони, където тя е под 10%. От залесената горска площ около 34% се пада на иглолистните, около 66% на широколистните гори. От площта на широколистните гори само 18% са заети от високостеблени широколистни видове, а около 23% са гори за реконструкция. Преобладават младите /1-20 години/ иглолистни насаждения . Те заемат около 60% от цялата площ на иглолистните гори. С най-малко участие са горите на възраст над 100 години, а при широколистните гори преобладават дърветата на възраст над 100 години.

Дървесният запас на страната възлиза на 400млн. плътни м3. Най-големи са запасите в широколистните гори- 246 млн. плътни м3. В иглолистните те са 158 млн. плътни кубични метра. Горите със стопанско значение са 70% от горите, а горите със специално значение - 30%. От втората група с най-голяма площ са защитените гори /46% / и рекреационните гори /21%/. Общо за страната трябва да се посочи, че средния дървесен запас се съчетава с ниска средна възраст на горите, нисък среден бонитет и нисък среден прираст. С най-добри качествени и количествени характеристики са горските екосистеми в Западните Родопи, Рила и Пирин и Странджа.

6. Проблеми, породени от стопанската дейност на човека

Неправилна експлоатация на горите поражда редица проблеми:

- намаляване на лесистоста в южните склонове на Стара планина, Източни Родопи, Южен Пирин, Огражден;

- влошен е съставът на растителните съобщества /1/3 от всички гори в страната са нискостеблени, а от тях половината са закелевяли/. Повечето от 70% от церовите и дъбовите и около 20% от буковите гори са издънкови и малоценни . Силно деградирани са ливадите и пасищата /2/3 от тях подлежат на реконструкция/;

-извършва се подмяна на първичните растителни съобщества с производни, които са с по-ниска продуктивност и по-малоценни, особено в равнината част на страната; това довежда до намаляване на естественото разпространение на редица растителни съобщества;

- прекомерното развитие на насекоми - вредители, довежда до широко развитие на явлението “обезлистване” на дървесните видове. Особено засегнати са горските екосистеми в Южна България, Завалска планина, Плана, Същинска и Ихтиманска Средна гора, южните склонове на Сърнена гора, южните склонове на Стара планина;

-изтощаване на естествените ресурси на горските плодове и билки, поради неправилното им събиране.

II. ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

1. Значение на фауната като природен компонент и природен ресурс

Богатата и разнообразна фауна на България е неразривно свързана с богатата и разнообразна флора. Тя представлява много важен компонент на природната среда. Нейното хармонично съчетаване и дозиране с останалите компоненти на природната среда представлява важно условие за поддържане на екологичното равновесие в природната среда. Наблюдава се голямо единство между растителните видове и тревопасните животни и между хищните животни и тревопасни видове. Голяма част от насекомите са вредни за естествената растителност, селскостопанските култури, за домашните животни и човека. В същото време те представляват естествена храна за много птици. Дребните хищници са храна на по-едрите хищници и т. н. Между полезните за човека фаунистични видове са някои насекомоядни птици - розовият скорец, щъркелът, сивата яребица, прилепите и др.

Дивите животни са обект на ловуване от човека - заек, лисица,дива свиня, сърна. От пернатия дивеч обект на ловуване са сивата скална яребица, пъдпъдък, дивите гълъби, гургулицата, дивите гъски и дивите патици.

2. Фактори за формирането и развитието на фауната

Голямото фаунистично разнообразие е отражение на физикогеографското положение, палеогеографското развитие и разнообразния релеф.

Физикогеографското положение на България е позволило да се разшири ареалът на животинските видове от съседните на нас територии. Междинното климатично положение на България е обусловило адаптирането и възникването на множество и различни по характер животински видове.

През плейстоцена се развиват сравнително топлолюбиви животински видове. Една част от тях през ледниковита епоха се адаптират към суровите климатични условия, а друга част емигрира или напълно изчезва. Част от фауната в България е проникнала у нас от арктичните области. Запазените терциерни реликти у нас са някои видове паяци /във Варненския карстов район/, птицеядния паяк /Голо бърдо/ и др. Плейстоценски реликтни видове обитават най-високите части на Рила и Пирин - паяк тъкач и др. През плейстоцена орографската преграда на Стара планина е способствала за обособяването на средноевропейски фаунистични видове на север от нея и за средиземноморски - на юг от нея. При появата на човека нашите земи са обитавани от едри бозайници, които по-късно изчезват - мамонтът, вълнест носорог, пещерна мечка, пещерна хиена, пещерен вълк, северен елен. Човекът със своята стопанска дейност /директно унищожаване или промяна на условията на тяхното развитие / довежда до изчезването на редица фаунистични видове.

3. Вертикално разпределение

В страната ни са установени над 15 000 животински вида, които съставляват около 15% от видовото разнообразие на континента Европа. Предполага се, обаче че действителният състав на фауната ни е около 35-50 хил. вида. Но поради недостатъчната изученост някои от тях не се включват във видовия състав. Най-многобройни са насекомите, следвани от паякообразните. Гръбначните видове са само 700, включително 200 вида риби. Животинския свят в България е обособен в четири основни пояса.

Фауна на дъбово-габъровия пояс /на 900-1000м.н.в./. Този пояс е най-богатия във фаунистично отношение, независимо, че площта на обработваемите площи е значителна. От безгръбначните най-характерни са степните видове правокрили насекоми, богомолките, сухоземни охлюви и др. Гръбначните животни са представени от гризачите /хомяци, полски мишки, лалугери, порове и др/. Земноводните и влечугите са представени от зелената крастава жаба, гущери, шипоопашатата жаба и др. Степните птици са представени от пъдпъдъците , яребица, степен орел, дропла и др. С този пояс са свързани и единствените представители на термитите. Гръбначните животни се придвижват, но в по-голяма степен се придържат към този пояс, отколкото към следващия. Такива представители са горският сънливец, горският гущер, кълвачите, пепелянката, смокът и др.

Фауна на буковия пояс. Характеризира се със сравнително по-бедна фауна, което е във връзка с промяната в климатичните условия. Пеперудите са типични представители на безгръбначните - пауново око, чиито гъсеници се хранят с листата на бука. Птичата фауна е представена от горския певец, горската дърволаска, големият синигер, зеленият кълвач, различни видове коприварчета и др. От влечугите са представени слепокът, бързият гущер, и др., а от бозайниците се среща глиганът, благородният елен, обикновеният сънливец, сърната и др.

Фауна на иглолистния пояс. Представена от студоустойчиви фаунистични видове. Птичата фауна е представена от дърволазката, трипръстия кълвач, кръсточовката, червенушката и глухаря. Сокерицата гнезди в този пояс, но се придвижва по време на узряването на лешниците в ареала на смесените широколистни гори. Кафявата горска полевка, подземната полевка, както и придвижващите се в другите пояси сърни, елени, вълци, мечки и др. са представители на бозайниците. От влечугите характерна е усойницата, а от земноводните - алпийският тритон и планинската жаба.

Фауна на субалпийския и алпийския пояс. Обитателите на този пояс се срещат и в иглолистния пояс. От безгръбначните се срещат скакалци, пеперуди, хоботници, листояди, бръмбари-бегачи и др. От гръбначните най-добре представени са птиците - орли, соколи, малък ястреб, скална лястовица, скален дрозд и др., а от бозайниците - дивата коза и снежната полевка. От земноводните и влечугите на най-голяма височина се среща дъждовникът, алпийския тритон, планинската жаба, живораждащият гущер и усойницата.

4. Зоогеографско райониране

Голямото фаунистично разнообразие на България териториално е обединено в следните зоогеографски райони.

Дунавскоравнинен фаунистичен район. Обхваща Дунавската равнина /без Добруджа/. Най-типични представители са сърната, глиганът, а най-характерни са сивите полевки, мишките, заекът, от птиците - яребицата, пъдпъдъкът и враната. Степните животински видове са представени от степния пор, европейския лалугер и обикновения хомяк.

Старопланински фаунистичен район. Обхваща Предбалкана и Стара планина. Срещат се високопланински фаунистични видове - дива коза, алпийска гарга, врана, орел, от влечугите - усойница, от земноводните - пъстрият дъждовник и алпийският тритон.

Западнобългарски фаунистичен район. Обхваща земите на юг от Западна Стара планина и на север от Осогово и Рила. Разпространени са както западно- така и средноевропейски и средиземноморски видове.

Добружански фаунистичен район. В него преобладават степните фаунистични видове /лалугер, хомяк, заек, степен орел, лешояд/, едри хищници /вълк, лисица/, а от дребните - пъстрият и степният пор.

Централен високопланински фаунистичен район. Обхваща планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Витоша, Славянка и др. В северната му част са представени алпийски и карпатски видове, а в южната - средиземноморски фаунистични видове. Установени са 50 вида паяци .

Горнотракийски фаунистичен район. Разположен между Стара планина и Родопите. Преобладават европейско-сибирските фаунистични видове /воден плъх, колхидски фазан, скална яребица /, но се срещат и голям брой средиземноморски видове /нощен гущер, гекон, жълтокоремен гущер, змията червейница, каспийска блатна костенурка/.

Крайчерноморски фаунистичен район. Обхваща крайбрежната ивица. Характерни представители на фауната тук са средиземноморски паяци и влечуги. От бозайниците типичен представител е чакалът.

Струмско-Местенски фаунистичен район. Обхваща долината на р.Струма и Места. Характерни тук са едрите паякообразни, македонски гущер, скорпионите и др.

Долнотракийски фаунистичен район. Обхваща поречията на Марица и Тунджа в близост до южната ни граница. Характерни са влечуги и степни малоазиатски видове - мишевидният сънливец, сивият малък хомяк , а от насекомите - скакалците .

5. Фаунистични ресурси

От животинските видове под режим на ползване са поставени 2 вида безгръбначни, 80 вида риби, 27 вида птици, 18 вида бозайници, по един вид земноводни и влечуги.

Държавните дивечовъдни бази в България са 7 в страната. Площта им възлиза на 24 859 ха. и в тях обитават 4 061 броя животни. По-големите бази са Царево, Шумен, Девин и др.

Повече от 2/3 от рибната сладководна фауна е съсредоточена в р.Дунав и притоците й. След периода 1970-1975 г. се установява нарастване на биомасата. Според биоразнообразието си Дунавските притоци се разделят на:

-с богат и разнообразен видов състав: такива са реките Войнишка, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица;

-с беден видов състав в долните течения, но с по-богато разнообразие в горното течение: Вит, Осъм, Янтра;

-с най-беден видов състав - Искър.

От другите реки с най-голямо видово разнообразие е р.Марица /1263 вида/, р.Тунджа /662 вида/ и р. Арда /604 вида/.

Крайморските езера са известни с уникалната си по своя състав ихтиофауна и изключително високата рибопродуктивност в миналото. Днес много от видовете са изчезнали, а рибните ресурси значително намалели. От изкуствените езера с най-висока рибопродуктивност се характеризират язовирите разположени в Стара планина и нископланинския пояс на страната. Общо в страната има 33 000 дка рибовъдни басейни.

6. Проблеми, породени от стопанската дейност на човека

Тя довежда до възникването на редица проблеми:

- разрушаване на местообитанията и изолация на естествените местообитания в резултат от развитието на туризма, пътищата, промишлеността;

- промяна във видовия състав в резултат на унифициране на ландшафтите вследствие интензивното земеделие;

- унищожаване на отделни видове поради свръхексплоатация чрез лов, бракониерство и пряко унищожаване;

- изчезване на редица водни представители, поради пресушаване и замърсяване на водоемите или в резултат на снижаване на хранителните запаси.

В Червената книга на България са включени 750 растителни и 150 животински вида, които са застрашени от изчезване.



7. Рационално използване и опазване на флората и фауната на България.

Пътищата за преодоляване на негативните последици от дейността на човека са:

- Създаване на защитени природни територии /заемат 3,4 % от територията на страната/. С поставянето под режим на защита на определени територии се цели да се опазят в естествено състояние комплексите от саморегулиращи се екосистеми, както и отделни растителни и животински видове. В България са създадени 89 резервата и 3 Национални парка, множество защитени местности /99/, природни забележителности /2272/ и исторически места /972/. От резерватите 17 са включени в системата на Юнеско - езрото Сребърна, Боатин, Царичина /в Стара планина/, Парангалица /Рила/, Байови дупки /Пирин/ и др. В тях се опазват както растителни, така и животински видове. Списъкът на защитените животни включва 472 вида, а на защитените растения 763 вида. Защитени са еделвайсът, пясъчната лилия, странджанската зеленика, дървовидната хвойна и др., а от животинските видове - тюленът монах, делфин, пеперуди, бръмбар рогач и др.

Мрежата от защитени природни територии не обхваща в нужната степен всички региони на страната /Средна гора, Горнотракийската низина, Дунавската равнина/. Резерватите са с малка площ и не отговарят на международните изисквания. Значителни резерви съществуват за обособяване на територии с по-свободен режим, чиято цел е защита на природата, но се допуска и ограничена стопанска дейност. Необходимо е да се използва определения интерес на западноевропейски държавни и не правителствени организации към райони с високо биологично разнообразие за да се създават в тях защитени природни територии с тяхна помощ. Наложително е повишаване на ефективността на защита на тези територии.

- Чрез създаване на действащи закони за защита на природната среда и в частност природните компоненти.

- Чрез прилагането на конкретни мероприятия .

Tedi4ka
04-03-2009, 23:42
ПРИРОДНО БОГАТСТВО



Най-голямото природно богатство на България е запазената флора. Според екологичните справочници тя е една от най-богатите в Европа и включва 3500 висши растения. Отлика на нашата природа е високият дял на ендемитни растения, от които над 270 вида и подвида на висшите растения се срещат само у нас. Още 200 вида пък са представени само на Балканския полуостров.



Голямо богатство са и запазените видове на редки бозайници, които вече са изчезнали от другите места в Европа. 730 вида гръбначни животни и над 20000 вида безгръбначни обитават нашите гори. Сред тях има 94 вида бозайници, 390 вида птици (от които 14 вида застрашени в световен мащаб), 36 вида влечуги, 16 вида земноводни и 29 вида прилепи (общо в Европа живеят 31 вида). Във водните ни басейни пък се срещат на 207 вида риби. Национален парк “Централен Балкан” опазва изключително разнообразие на флората.

Досега в Парка са установени около 2340 вида и подвида растения. В тях се включват 1900 вида и подвида висши растения, 15 вида папрати, по един вид плаунообразни и бронецови и 3 вида хвощови. Представени са 166 вида лечебни растения, от които 12 са защитени от закона, 229 вида мъхове, 256 вида гъби (над 12% от установените видове гъби в България).



Висшите растения представят повече от половината флора на България. 10 вида и 2 подвида от тях се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. В девет представителни зони на Парка са установени 697 вида висши растения. Само във високопланинската безлесна зона са описани 676 вида висши растения – житни треви, шапичета, камбанки, съобщества от връшняк, мечо грозде, боровинки и др.

Броят на консервационно значимите растения включва следните ендемитни видове (с ограничено географско разпространение) – 9 локални, 10 български и 67 балкански.



Защитени по българското законодателство са 30 вида. 81 вида са включени в Червената книга на България, 9 са в Червения списък на Европа, 10 вида са застрашени в световен мащаб според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Видове от световни и европейски червени списъци са трансилванска камбанка, звездоцветно шапиче, неразделнолистно шапиче, кернерова метличина, стефчова тлъстига, български скален копър.



Централен Балкан има 49 типа хабитати. Според класификацията CORINE (CORINE – методология за описание на местообитания създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS.), 24 от тях са с високо консервационно значение. Паркът има определяща роля за опазване на биоразнообразието чрез съхраняването на застрашени от изчезване, редки и защитени от закона видове.

НАТУРА 2000 е Европейска екологична мрежа, която включва ключови територии за опазване на видовете и местообитанията. Изискванията за нейното създаване са залегнали в Директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.





В Национален парк “Централен Балкан” са установени 166 вида лечебни растения. Те представляват 75% от най-използваните видове в традиционната и народна медицина. Широко разпространени са мащерката, жълтият кантарион, малината, дивата ягода, очанката, лечебното великденче, лечебната иглика и мишите уши. В горите могат да се намерят леска, мечи лук, обикновен здравец и лазаркиня. Сибирската хвойна, черната и червена боровинка са често срещани видове в субалпийския пояс, а орловата папрат – по горските поляни. По планинските пасища, край пътеки, хижи, заслони, като следи от човешко присъствие, растат лопен, теснолист и широколист живовляк, коприва, бял равнец, вратига и обикновен пелин.

В Червената книга на България са отбелязани 22 от лечебните растения в Парка. От тях 4 вида са в категорията “застрашен” за флората на България, а 18 попадат в категорията “рядък”. 16 вида са под специален режим на стопанисване и ползване.



За да се осигури устойчиво ползване на ресурсите от лечебни растения, така че те да могат да се ползват от поколения наред, без да се унищожават находищата им, се прилагат определени правила и ограничения. Ползването на лечебните растения за лични нужди се извършва съгласно приетите норми и режими, а за стопански цели се допуска само на определени места в Многофункционалната зона.



В Национален парк “Централен Балкан” има девет строги резервата: “Боатин”, “Царичина”, “Козя стена”, “Стенето”, “Северен Джендем”, “Пеещи скали”, “Соколна”, “Джендема” и “Стара река”.

Те представят образци от естествени екосистеми, които включват характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Това са територии от първостепенна природозащитна важност – първа категория според класификацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN).

В Плана за управление на Парка, те са обособени в зона Резервати, за която действат специални режими и норми.

Резерват “Боатин” е обявен на 12 юни 1948 г. Площта му е 1597,2 хектара. Намира се в землището на с. Дивчовото, северно от връх Тетевенска баба и е с надморска височина от 800 до около 1750 м. През резервата минава Боатинска река, която заедно с реките Средна и Момина дава началото на река Черни Вит. Резерватът е включен в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Резерват “Боатин” е царството на бука. Автохтонните гори с двестагодишни дървета, високи до 50 м., са едни от най-обширните в Европа защитени букови масиви. В резервата са представени около 600 вида от висшата флора и целия типичен за планинската зона на умерения пояс животински свят – кафява мечка, вълк, лисица, дива котка, белка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечното минало се е срещал и рисът. Гнездящите птици са 64 вида. Сред тях са уралска улулица, пернатонога кукумявка, малка и полубеловрата мухоловка, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник. В близост до резервата се намира единственото находище на клек в средна Стара планина.

Резерват “Царичина” е обявен на 18 юли 1949 г. Площта му е 3418,7 хектара. Разположен е в землището на с. Рибарица. Обхваща горната част от водосбора на река Бели Вит с притоци Стара Рибарица и Заводна. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Резерватът съхранява горски и субалпийски екосистеми на надморска височина от 700 до 2198 м. След бука, най-широко разпространени дървесни видове са смърчът, елата и габърът. “Царичина” е най-северното находище в света на бялата мура (балкански ендемит). Едно от тревистите растения, които се срещат в района, е огненочервеното омайниче, наричано от местните хора “цариче”. Именно то е дало името на резервата – Царичина. Други тревисти растения тук са нарцисовидната съсънка, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичиевата пищялка, кернеровата метличина. Гръбначната фауна включва 15 вида земноводни и влечуги. Повече от 30 вида са бозайниците – кафява мечка, вълк, сърна, благороден елен, видра, златка. В “Царичина” гнездят 75 от установените в резервата над 90 вида птици. Мястото е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини.

Резерват “Козя стена” е обявен на 22 декември 1987 г. Намира се в землището на с. Чифлик, Троянско. Площта му е 904,3 хектара. Разположен е в стръмна, варовита, труднодостъпна част на планината. “Козя стена” е истински ботанически рай. В него се опазват над 40 вида редки и защитени растения – благаево бясно дърво, рохелова каменоломка, лунна папрат, високопланински желтак, старопланинска лазаркиня, сребърник и бялата звезда на планината – старопланинския еделвайс. В “Козя стена” гнездят над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са – големият и малкият ястреб, осоядът, черният кълвач, гълъбът хралупар, уралската улулица.

Резерват “Стенето” е обявен на 5 април 1979 г. С площ от 3578,8 хектара, той е вторият по големина в Националния парк (след “Джендема”). Разположен е в изворната част на река Черни Осъм в Троянския Балкан. Част от резервата се намира от южната страна на главното старопланинско било – местностите Ибче дере, Късият чамлък, Джафар дере, Кобилин дол. Създаден е, за да запази естествеността на величественото ждрело Стенето. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. В резервата съществува най-голямото разнообразие от горски и скални птици на Балканите. Тук се срещат редки крилати обитатели – малък и скален орел, сокол орко, бухал, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка, почти всички разпространени у нас кълвачи. Каньоните на реките Куманица и Сухата река са убежища за мечката, благородният елен, сърната, дивата коза и видрата. Горите са букови (около 250-годишни) и смърчови. Срещат се обикновен и воден габър, ела, явор, шестил. Резерват “Стенето” опазва над 1000 вида растения – 1/3 от българската флора. Сред тях има редки и защитени – родопски силивряк, тис, казашка хвойна, лавровишня. Карстовият терен е осеян с множество пещери. В резервата са Куманица – една от най-дългите водни пещери у нас (1656 м.) и Райчова дупка (377 м.) – най-дълбоката пропастна пещера в България.

Резерват “Джендема” е обявен на 28 март 1953 г. Територията му е 4220,2 хектара. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. “Джендема” е най-големият старопланински резерват и втори по площ в България. Ботеввръшкият гранитен навлак, с разкрития на варовикови скали, оформя урвести склонове, дълбоки и тесни долини, масивни скални венци и пенести водопади. От връх Ботев се спуска най-високият български водопад – Райското пръскало (124,5 м.). В резерват “Джендема” се опазват вековни букови и буково-елови гори, обширни поляни с уникални субалпийски видове и съобщества. Поради специфичната си геология и климат, районът е богат на ендемитни видове и редки растения. Резерватът е център за формиране на нови растителни видове. Наричат го “Джендема” (от турски – адът), но за планинските обитатели – вълци, мечки, елени, диви кози, царски и скални орли и много други живи създания, той е рай.

Резерват “Северен Джендем” е обявен на 30 септември 1983 г. Площта му е 1610 хектара. Той е най-високо разположеният резерват в Национален парк “Централен Балкан”, опазващ изключително дива, непристъпна и красива част от Стара планина – изворната част от водосбора на река Видима. “Северен Джендем” обхваща северните отвесни склонове на връх Ботев. Непристъпни скални пояси, къси и стръмни вододели, върхове с обратни наклони, скални мостове, зъбери, пропасти, множество водопади и обширни тревисти заравнености, свидетелстват за уникални геологични процеси. Почти 2/3 от резервата са покрити със стръмни вековни гори. Резерватът опазва субалпийски скални и горски местообитания. Характерни са вековните букови и буково-елови гори. Редки и застрашени от изчезване видове са оцелели само в тази естествена крепост и никъде другаде в България. Запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка, както и единственото в света находище на урумово плюскавиче. Връзката с другия резерват – “Джендема”, го прави част от обширна обетована земя – убежище за дивата коза, мечката, вълка, благородния елен, сърната, скалния орел, сокола скитник и скалолазката.

Резерват “Пеещи скали” е обявен на 11 юли 1979 г. Има площ 1465,7 хектара. Опасва високопланински безлесни местообитания, естествени букови гори и характерна фауна във водосбора на река Росица. Разположен е в землищата на селата Стоките и Кръвеник, Севлиевско. Заедно с резерват “Соколна” образуват източния защитен комплекс на Национален парк “Централен Балкан”. Пеещите скали са уникални скални образувания, които увенчават като корона вековната, над 170-годишна, букова гора. Зеленото богатство допълват елата, яворът – обикновен и планински (наречен жешля), офиката, ясенът и габърът. Високопланинските поляни са изпъстрени с червени и черни боровинки, хвойна, тинтява, камбанки, многообразие от ароматни и цъфтящи треви. Далеч от човека, в резервата намират убежище следните видове от Червена книга на България – мечка, златка, дива коза, скален орел, черен и белогръб кълвач. Срещат се и благороден елен, сърна, дива котка, дива свиня, редица видове грабливи птици.

Резерват “Соколна” е обявен на 11 юли 1979 г. Има площ 1250 хектара и е разположен от 730 до 1770 м. надморска височина. Обхваща част от планинския масив Триглав, долината на река Соколна и водосбора на Кюй дере. Разположен е в землищата на селата Скобелево и Асен, община Павел баня. Могъщи, отвесни варовикови (наричани тук \"бели платна\") и силикатни скали, оформят долината на река Соколна и създават условия за невероятно растително богатство. Резерватът е една от естествените ботанически градини на България. Срещат се над 600 вида висши растения, от тях 40 са редки и застрашени – старопланинска иглика, костова тлъстига, старопланински еделвайс, родопски силивряк, български скален копър. Горите са от бук, дъб, габър, мъждрян, явор. Впечатляващи са находищата на люляк и казашка хвойна. В лабиринта от скали и дебри се срещат дива коза, мечка, бухал, черен и белогръб кълвач, а в небето – скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка.

Резерват “Стара река” е обявен на 19 март 1981 г. Има площ 1974,7 хектара. Съхранява природата на една от най-красивите планински реки в България. Обхваща водосбора на Стара река и притоците й в землището на Карлово. Резерватът е сред първите по брой на редки растителни видове. Над 45 от тях са вписани в Червената книга. Сред тях са родопският силивряк и панчичиевата пищялка. 20 вида се срещат само в България. Сред тях са кернеровата метличина, троянската камбанка и българският ранилист. Гората е много разнообразна. Топлолюбивите мъждрян и воден габър се срещат заедно с бука, елата, смърча, явора и шестила. Богатството на животинския свят не отстъпва на растителния. Над 100 вида гръбначни животни са намерили убежище тук. Резерватът се обитава от мечката, вълка, златката, дивата котка. Интересни са и грабливите птици – скален орел, голям и малък ястреб, осояд, сови.


Успех!

Tedi4ka
04-03-2009, 23:42
Красотата на България!!!!!

Есе
Има ли друга страна,надарена с толкова красота,както нашата родина?!Величествени са неините планини,тучни са житните й поля,пенливи
и пълноводни са нейните реки,безброи са изворите,пещерите,природни те феномени-земя рай,наречена България!!!С каква обич народът е възпял в песните си въсторга от родната природа.
България е сред страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа. На територията на България се намират някои от най-значимите местообитания на кафявата мечка, вълка и балканската дива коза в Европа. Други големи бозайници, които могат да се наблюдават, са благородният елен, еленът лопатар, муфлонът, дивата свиня и др.,както и богато разнообразие от дребните бозайници.Но има хора,които убиват за удоволствие (това са бракониерите)и така тези хора унищожават животните.И те стават все по-малко и по-малко и накрая се превръщат в изчезващи видове или засташени от изчезване и се вписват в една книга наречена”Червената книга на България”.В тази книга са записани несамо животни,но и растения.Горите в България покриват около 1/3 от цялата площ на страната.България принадлежи към зоната на широколистните гори, в които преобладават дъба и бука.Тези гори с всяка изминала година стават все по-малко,защото се изсичат и на тяхно място се строят различни прдприятия и заводи ,които изхвърлят вредни отпадци и така се унищожава живата природа около нас.А запитвали ли сте се какво би станало,ако изсечем всички гори????Или убием животинските видове????За опазването и съхраняването на естествената природна среда в страната е създадена система от защитени територии и това са:национален парк,природна забележителност, резерват и защитена местност. На територията на България са обявени 3 национални парка – “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”;
10 природни парка – “Витоша”, “Врачански Балкан”, “Сините камъни”, “Рилски манастир”, “Странджа” и др.
Обявени са 90 резервата, както и 175 защитени местности и 457 природни забележителности.В тези защитени територии са събрани всички застрашени от изчезване растителни и животински видове.
Да се спре по-нататъчното опустошаване на природата,да се опази земята от екологична криза е всеобща и неотложна задача.Време е сериозно да се замислим не само за възобновяване,но и за обогатяване на природната среда,за излекуване на раните,нанесени на природата от човека!!!!

Tedi4ka
04-03-2009, 23:43
Защитени видове
В България









Изготвил
Живомир Иванов
IX Б клас



Човешкото влияние върху природата е огромно. В някои случаи той влияе положително, но в други той влияе отрицателно. Почти всичко на този свят е преминало през човешките ръце. Това е струвало много на него и на природата. Човекът е открил как да използва живата и неживата природа около него за собствената му изгода, но покрай неговата дейност много видове са изчезнали, а други видове са застрашени от изчезване. А изчезването им би повлияло много отрицателно на природния кръговрат. Но в крайна сметка човекът построил резервати, в които е успял да съхрани някои изчезващи видове и е създал закони, в които е упоменато, че унищожаването на застрашените растения и животни е строго наказуемо. Така се е стигнало и до издаването на Червената книга на защитените видове.

За първи път Червената книга на България е издадена в два тома. Първият том е бил само за растенията и е издаден през 1984г., а вторият – за животните, е издаден през 1985г. Настоящото издание на Червената книга е в три тома. Първият е за растенията и гъбите, вторият включва животните, а третият – местообитанията. До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специалнен знак - лък със стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен, за застрашените - червен, а за редките - жълт.

В Червената книга на животните са включени 100 вида птици (изчезващите са 383 вида, а защитени са 327 от тях), 19 бозайника, 2 земноводни, 13 влечуги, 2 кръглоустни и 22 костни риби.


























Растения:

Еделвайс



В България еделвайсът се среща само в Пирин и Стара планина. Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз (БТС). Стъблото на цветето е високо до 20 см, покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.

Еделвайсът расте по сухи места и е изложен на силно прегряване от слънчевите лъчи. Власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и така се намалява изпарението от листата. От другата страна, власинковата покривка действа като "слънчобран" - намалява поглъщането на слънчевата топлина. Еделвайсът цъфти през юни-юли. Цветовете му приличат на звездичка с около 10-12 листенца, наредени в кръг. Това не са цветни, а стъблести листа. Ако се разгледат под микроскоп или лупа, ще се забележи, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), които са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, изглеждат сребристобели. Еделвайсът се изсушава и използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда в саксии. Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат заради медоносните цветове, макар че го намират рядко. Поради безразборното бране има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон и растението е включено в "Червената книга на България". Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др. B Стара Планина специално за опазването му е създаден резерват "Козя стена"







Пясъчна лилия

Пясъчната лилия, (на лат.: Pancratium maritimum) е един от красивите ни крайморски растителни видове наричан още “Царицата на цветята” или "Морски нарцис". За съжаление пясъчната лилия е застрашена от изчезване. Тя е защитено природно явление.
За щастие размножителните му способности са доста добри. Това може би е причината да се радваме още на цъфтящите лилии. Пясъчната лилия е многогодишно тревисто луковично растение, което се отличава с шестлистен околоцветник и коронка. На височина достига средно от 30 до 70 см. Среща се по морските пясъчни плажове, откъдето идва и наименованието ѝ.
У нас расте по пясъчните брегове на южното Черноморие - главно в местностите Каваците, Иракли и Аркутино, между Ахтопол и Резово, както и в резерватите "Ропотамо" и "Пясъчна лилия", но въпреки всичко произхода му е от Средиземно море.
Резерватът "Пясъчна лилия" е най-малкият в България, обявен през 1962 г. върху площ от 0,6 хектара с цел да се запази едно от най-големите естествени находища на терциерния реликт - пясъчна лилия. Намира се югозападно от гр.Созопол в местността Каваците.
Растението е застрашено единствено по българските и част от северните турски брегове.В останалата части на Европа е изключително добре разпространено и оформя стабилни популации.


Животни:
Черен щъркел

Черният щъркел (Ciconia nigra) е голяма мигрираща блатна птица от семейство Щъркелови.
Възрастните са големи блатни птици с черни горни части (глава, шия, гърди, гръб и криле), по които има златистопурпурни и зеленикави отблясъци. Останалата част от перушината е чисто бяла. Човката и краката са червени. Когато лети, частта под крилете е черна с бял триъгълник в основата на крилото. Шията е изпъната при полет. Малко по-малък е от белия щъркел.
При малките горните части са кафяво-черникави. Човката и краката са отначало жълти (когато са в гнездо), но после стават бежово-розови, когато се научат да летят (след около 3 месеца). Когато е на една година, черният щъркел прилича на възрастна птица, но перушината му е по-безцветна.
Ако един бял щъркел бъде погледнат срещу Слънцето, той може да бъде объркан с черен щъркел. При същите обстоятелства черният щъркел може да бъде приет за жерав, който обаче е по-шумна и общителна птица.
Черният щъркел е вид, за чието опазване би следвало да се проведат следните мерки:
· контрол върху безпокойството, т.е. трябва да се запази спокойствието в района около гнездото (март-юли);
· неизползване на дърветата, на които са построени гнездата, или отлагане на отсичането им;
· привличане на общественото внимание, най-вече на горския и рибния сектор, върху важността и екологичното значение видовете да се завърнат;
· опазване на отделните елементи от естествената среда на вида

Дива котка

Дивата котка (Felis silvestris) е дребен хищник от семейство Котки. Размерите ѝ са малко по-големи от тези на произлязлата от нея Домашна котка. Разпространена е в Европа, Предна и Средна Азия и Африка.
Тялото ѝ е здраво и набито, покрито с гъста козина. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Известни са и случаи на нападение над по-млади сърни и кози. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на прякото ѝ наблюдение в природата.
Дивата котка е териториално животно и, както повечето си роднини в семейство Котки, избягва компанията на себеподобни извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След около два месеца бременност женската се усамотява в някоя скришна хралупа на дърво и ражда от три до шест малки, които кърми около четири месеца. Малките се раждат слепи и безпомощни, също като при домашната котка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.











Смок-мишкар

Смокът мишкар (Elaphe longissima) е вид змия, срещащ се главно в южните части на Европа и в Близкия Изток, включително в България. На дължина достига до 1,8http://www.teenproblem.net/forumm, по-често 1,2-1,4http://www.teenproblem.net/forumm. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. В древногръцката митология той е един от символите на бога-лечител Асклепий (Ескулап).
Смокът мишкар е разпространен в южната част на Европа до Североизточна Испания на запад. На север ареалът му включва поредица находища, разпръснати в Северна Франция, Централна Германия, Северна Чехия, Словакия, Западна Украйна и Молдова. Среща се и в Северна Турция, района на Кавказ и Северен Иран. В България е разпространен в цялата страна до надморска височина 1600http://www.teenproblem.net/forumm. По-рядък е в равнинните райони с интензивно земеделие.
Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, птици, яйца. В средата на лятото женските снасят 2 до 10 обли яйца, често в гниещи пънове. Малките се излюпват през септември.

















Уклей


Уклейят (Chalcalburnus chalcoides) е вид речна риба от семейство Шаранови. Нарича се също брияна, облец и чаушан и се среща само от централна Азия (Казакстан и Узбекистан) до централна и източна Европа по поречието на река Дунав и неговите притоци.
Дълъг и сребрист, уклейят е всеяден. Прилича на по-дребният си братовчед, уклейката, но уклейят расте до около 40 см и има сравнително по-малки уста и очи. Среща се на стада в бистра, спокойна вода в горните водни слоеве. Често се наблюдава над водата когато скача за насекоми или бяга от хищници.
Обект на риболов. Люспите се отлепват лесно и е нужен нежен подход ако искаме да върнем улова жив обратно в водата.

























За страна с толкова малка големина като България, защитените видове са голям брой. Това доказва колко много човекът е навредил на природата около себе си. Тези видове са участвали и продължават да участват в хранителните мрежи, а без тяхното съществуване други видове остават без храна. Това застрашава и тях, съответно и нашето съществуване – все още не е известен случай на човек, който е оцелял без храна.
Добре е, че човекът се е осъзнал (не навреме, но по-добре късно, отколкото никога) и е създал закони за опазването на застрашените видове и Червена книга на защитените видове. Разбира се, все още има недобросъвестни хора, които посягат на защитените видове, без да се замислят за собственото си съществуване, но и за тях има закони. Я сно е, че ще умрем един ден, но не е нужно и да унищожаваме всичко около нас.
Можем само да се надяваме, че все още има хора, които ще се погрижат защитените видове да бъдат опазени и да не бъдат добавяни нови такива, а дай Боже и да отпадат други от Червената книга.



































Източници на информация:

1. http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/Edelvais.jpg
2. http://bg.wikipedia.org/wiki/Еделвайс
3. http://bg.wikipedia.org/wiki/Пясъчна_лилия
4. http://bg.wikipedia.org/wiki/Червена_книга
5. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D
0%BD_%D1%89%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB
6. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%
D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0
7. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BA_
%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%80
8. http://www.ribolovec.com/i/1011.jpg
9. http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d6/Ciconia_nigra_4
_young_%28Marek_Szczepanek%29.jpg
10. http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/77/Pacratium_marit
imum_Paestum.jpg
11. http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0a/Wildkatze_002.
jpg
12. http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ef/Couleuv
re_Esculape59.JPG/270px-Couleuvre_Esculape59.JPG






















Защитените видове в България са много. Заради тях е издадена Червената книга на защитените видове през 1984г. Първият том е бил за растенията, вторият – за животните. Настоящото издание е в три тома – първи за растения и гъби, втори за животните, третият за местообитанията. В Червената книга на животните са включени 100 вида птици (327 вида са защитените, а 383 са застрашените), 19 бозайника, 2 земноводни, 13 влечуги, 2 кръглоустни и 22 костни риби.
Еделвайсът в България се среща само в Пирин и Стара планина. Стъблото е високо около 20см. Поради безразборното бране има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон и растението е включено в "Червената книга на България". Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др.
Пясъчната лилия е един от красивите ни крайморски растителни видове наричан още “Царицата на цветята” или "Морски нарцис". За съжаление пясъчната лилия е застрашена от изчезване. Тя е защитено природно явление. У нас расте по пясъчните брегове на южното Черноморие - главно в местностите Каваците, Иракли и Аркутино, между Ахтопол и Резово, както и в резерватите "Ропотамо" и "Пясъчна лилия", но въпреки всичко произхода му е от Средиземно море.
Черният щъркел е голяма мигрираща блатна птица от семейство Щъркелови. Възрастните са големи блатни птици с черни горни части (глава, шия, гърди, гръб и криле), по които има златистопурпурни и зеленикави отблясъци. Останалата част от перушината е чисто бяла. Човката и краката са червени. Когато лети, частта под крилете е черна с бял триъгълник в основата на крилото. Шията е изпъната при полет. Малко по-малък е от белия щъркел.
Дивата котка е дребен хищник от семейство Котки. Размерите ѝ са малко по-големи от тези на произлязлата от нея Домашна котка. Разпространена е в Европа, Предна и Средна Азия и Африка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.
Смокът мишкар е вид змия, срещащ се главно в южните части на Европа и в Близкия Изток, включително в България. На дължина достига до 1,8http://www.teenproblem.net/forumm, по-често 1,2-1,4http://www.teenproblem.net/forumm. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен.
Уклейят е вид речна риба от семейство Шаранови. Нарича се също брияна, облец и чаушан и се среща само от централна Азия (Казакстан и Узбекистан) до централна и източна Европа по поречието на река Дунав и неговите притоци.

Tedi4ka
04-03-2009, 23:44
Защитени видове растения
Въпреки своята сравнително неголяма територия България разполага с твърде богата и разнообразна флора, обусловена от средищното географско положение на страната, нейния разнообразен ландшафт и превратната геоложка история на тези земи. На територията на страната се срещат над 3700 вида висши растения (без мъховете), което представлява повече от половината от общото видово богатство на Балканския полуостров. На този фон в българската флора се развива богат ендемичен елемент, включващ както балкански, така и български ендемити, съставляващи около 8% от растителното богатство на страната.
Румелийския тръбоцвет. Среща се в: Пирин (северен), Пирин (южен), Славянка, Струмска долина (север), Струмска долина (южна), Долината на река Места, Родопи (западни), Родопи (източни), на надморска височина от 500 до 1500м.То е категория РЯДЪК в Червената книга,Балкански ендимид и е защитен от закона.
Вонящото обичнице. Среща се в Знеполски район, Пирин (северен), Славянка, на надморска височина от 700 до 700м. Това растение е категория РЯДЪК в Червената книга.
Критско плюскавиче. Среща се в: Беласица, Славянка, северна и южна Струмска долина, източни Родопи, южно Черноморско крайбрежие,на надморска височина от 0 до 500м. Критско плюскавиче е категория РЯДЪК в Червената книга и е защитено от закона.
Нарцисоцветна съсънка. Среща се в: западна и централна Стара планина, Западни гранични планини, Витоша, Рила,Северен и южен Пирин, Централни Родопи, на надморска височина от 1800 до 2750м. Нарцисоцветната съсънка е категория РЯДЪК в Червената книга и е защитено от закона.
Обикновен анакамптис. Среща се в: Дунавска равнина, Североизточна България, Западен и източен Предбалкан,Западна,източна и централна Стара планина,източна и западна Средна гора,Знеполски район, Западни гранични планини, Софийски район, Витоша, Рила,северен и южен Пирин, Беласица, Славянка,северна и южна Струмска долина, Долината на река Места, Централни,западни и източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска равнина, Странджа,Северно и южно Черноморко крайбрежие,на надморска височина от 0 до 1000м.Този вид растение е с медицинско приложение и е защитен от закона вид.
Звънче. Среща се в: Рила,северен и южен Пирин, Беласица, на надморска височина от 1500до 2700м.Този вид растение е защитен от закона.
Делипавлов бадем. Среща се в: Западни гранични планини,южна Струмска долина, на надморска височина от 100 до 300м. Делипавлов бадем е с категория РЯДЪК в Червената книга и е защитен от закона вид
Тракийска лисича опашка. Среща се в Тракийската равнина, на надморска височина от 0 до 200м. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга, блкански ендимит и е защитен от закона.
Алдрованда. Среща се в: Североизточна България, Знеполски район, на надморска височина от 0 до 100м. Видът е в категория РЪДЪК в Червената книга, Защитен е от закна и е отровен.
Миризлив аир. Среща се в: Североизточна България, Централна Стара планина, Софийски район, Тунджанска равнина, на надморска височина от 0 до 500м. Видът е защитен от закона и се използва в медицината.
Пиринско шапиче. Среща се в северен и южен Пирин, на надморска височина от 1900 до 2300м. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга, блкански ендимит, защитен от закона и с приложени в медицината.
Юмрукчалско шапиче. Среща се в централна Стара планина, на надморска височина от 1700 до1800м. Видът е защитен от закона в категория РЯДЪК в Червената книга, Балкански ендемит, с медицинско приложение.
Стрибърнова козя брада. Среща се в Витоша, Рила,Централни, източни и западни Родопи, Тунджанска равнина,Южното и северното Черноморко крайбрежие, на надморска височина от 0 до 1000м.Видът е защитен от закона в категория РЯДЪК в Червената книга, Балкански ендемит.
Пясъковиден ранилист. Дунавска равнина, Североизточна България, на надморска височина от 0 до 0м. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга и е защитен от закона.
Гръцко плюскавиче. Среща се в Славянка,Северна и южна Струмска долина, на надморска височина от 0 до 800м. Видът е защитен от закона, Балкански ендемит, в категория РЯДЪК в Червената книга.
Бодлив страшник.Среща се в: Знеполски район, Тунджанска равнина,Северното и южното Черноморко крайбрежие, на надморска височина от 0 до 700м. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга, защитен от закона.
Тракийски равнец. Среща се в: Тракийска низина, Тунджанска равнина. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга, защитен от закона, Български ендемит и е отровен вид.
Миризлив аир. Среща се в: Североизточна България,Централна Стара планина, Софийски район, Тунджанска равнина, на надморска височина от 0 до 500м. Видът е защитен от закона и се използва в медицината.
Волжски горицвет. Среща се в: Дунавска равнина, Североизточна България,Северното Черноморко крайбрежие, на надморска височина от 0 до 300м.Видът е защитен от закона и е в категория РЯДЪК в Червената книга.

Крайбрежен аелуропус. Среща се в Южно Черноморско крайбрежие, на надморска височина от 0 до 0м.Видът е защитен от закона.

Ахтарово шапиче. Среща се в Централна Стара планина, на надморска височина от 1700 до 2100м. Видът е Български ендемит, защитен от закона, категория РЯДЪК в Червената книга, с медицинско приложение.

Бъндеришко шапиче. Среща се в северен и южен Пирин, на надморска височина от 2300 до 2300м. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга, Български ендемит, защитен от закона, който се използва в медицината.

Велчево плюскавиче. Среща се в Западен Предбалкан, на надморска височина от 200 до 400м. Видът е защитен от закона, Български ендемит, с категория РЯДЪК в Червената кни










Резервати

Боатин
(Стара планина)
"Боатин" е скрит в дъното на една от приказните долини, прорязали цялата северна част на Стара планина. Тук е тайнственото царство на бука - огромни, достолепни дървета покриват голяма част от резерватната територия. Някои от тях са истински патриарси, на възраст от сто и седемдесет до двеста и двадесет години. Това е и един от най-обширните в Европа защитени букови масиви. Тук човек се чувства като в храм - устремените към небето прави стволове са по-високи от 40 метра. Ако наистина имате късмет, тук може да зърнете странната уралска улулица. Тази най-едра от всички наши видове улулица е открита за пръв път в България именно тук, в "Боатин". Разбира се, тук можете да чуете и повечето от българските сови.
Юлен
(Пирин)

Със заповед РД-223 от 26..08. 94 г. на Министерството на околната среда се създава резерват "Юлен" с площ 3156.2 ха. Той попада изцяло на територията на НП "Пирин." В резервата има вековни гори от бяла мура , бял бор , смърч , ела, и клек . Единично се срещат многовековни дървета и от черна мура. Флората на резервата има богат състав. Установени са 700 вида висши растения. Четиридесет и четири от тях са включени в Червената книга на България. Ярки представители са планиският божур , нарцисовидната съсенка и златистата кандилка . Тук се срещат видове останали от ледниковия период. Такива са черния емпетрум и разпростряната сибалдия. Резерватът играе голяма консервационна роля за видове като шиполиста,слоновото хоботниче, скалната острица и др.
От животинския свят на резервата типични представители на бозайниците са мечката , вълкът, и дивата ввоза . Най-монгобройни са птиците. Характерни за резервата са синигерите, кълвачите, сокерицата глухарят и балканският кеклик На припечните места може да се види усойницате, а в някои от езерата и реките се срещат балканеката пъстърва.
Ибър
(Рила)
“Ибър" е обявен за резерват през 1985 г. с цел да опазва формациите от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Площта му е 2248,6 хектара. Обхваща северните склонове на билото на Rila между върховете Ибър и Белмекен.Установени са над 400 вида висши растения: рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Богата е и фауната на резервата. Районът се обитава от над 50 вида птици, някои от които застрашени от изчезване - скален орел и голям ястреб. Балканската ушата чучулига и пъстрогушата завирушка са глациални реликти и балкански ендемични подвидове. Глациални реликти има сред земноводните, влечугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от мечката, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня. Резерватът е и местообитание на локалния ендемичен подвид на лалугера.

Синаница
(Пирин)
Резерватът "Синаница" включва един от най-красивите и желани за посещения райони на Пирин.Когато си достигнал и видял циркуса на Георгийските езера, Синанишкото езеро с оглеждащият се в него едноименен връх, ти винаги отново и отново ще се стремиш да се върнеш през различни сезони, да наблюдаваш през различни часове на денонощието цветове и сенки, да те къпе проливен дъжд и да гледаш до теб небе, прорязано от светкавици. На територията на парковия район попадат основно площи от община Кресна и по-малко от общини Симитли и Струмяни.Общинският център Кресна и прилежащите територии се отличават с живописна природа, със средиземноморско влияние и растители видове, внушаващи екзотичност и топлина.Тук се отглежда сорт грозде, от което стопаните правят чудното вино "керацуда".
Парангалица
(Рила)
"Парангалица" е резерват от 1933 г. и е обявен само един ден след най-стария резерват в България - "Силкосия". Името на резервата е древно и идва от гръцката дума "парангалос" означава забранено, завардено. Резерватът е разположен върху част от югозападните склонове на Рила, на площ от 1509 хектара. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. Те създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения и много животински видове, защитени по закона и включени в Червената книга на България. От март 1977 г. резерватът е включен в Списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

pufi_kz
04-04-2009, 14:46
Ако може тези :)

http://download.pomagalo.com/1863/kriteriii+za+vid+opredelenie+klasifikaciya/

http://download.pomagalo.com/58486/kriteriii+za+vid/?po=2

http://download.pomagalo.com/176908/kriteriii+za+vid/?po=3

http://download.pomagalo.com/268731/vid+i+syshtnost+i+strukturna+organizaciya+na+biolo gichniya+vid/?po=4

http://download.pomagalo.com/194453/razvitie+na+genetikata+kato+nauka/?search=10776787&po=5


Благодаря предварително :)

detelina101
04-04-2009, 18:17
В резултат от еволюцията се появяват разлики между популациите от един и същ вид.
Видът е съвкупност от индивиди, които имат общи морфологични белези, обитават трайно определен ареал, в чиито предели се размножават и оставят плодовито потомство, изолирани са от други подобни съвкупности и имат обща еволюционна съдба.
Видовете в природата имат сложна структура — съставени са от популации и разновидности (подвидове). Тази сложна структура е резултат и се поддържа от еволюционния процес.
Видовете се различават един от друг по редица особености. За да определим към кой вид принадлежи даден индивид, ние използваме характерни за всеки вид особености, които наричаме критерии.
Морфологичен критерий. Той е най-често използван и най-достъпен. Това е еднаквостта анатомичното устройство оцветяването и още редица външни белези. Този критерий обаче невинаги е приложим. При пойните птички например мъжките индивиди силно се различават по оцветяване на перата от женските. Тези разлики са толкова големи, че би трябвало да приемем мъжките и женските за два различни вида. Подобни разлики между мъжките и женските индивиди на един и същ вид {полов диморфизьм) са характерни и за много други животни. В такива случаи морфологичният критерий е неприложим.
В природата съществуват т. нар. видове двойници. Те външно по нищо не се отличават един от друг, но всеки живее в специфичното за него местообитание. Видовете двойници не се кръстосват помежду си. Морфологичният критерий при тях също е неприложим. Такива са например човешкият и свинският глист.
Кариологичен критерий.
Индивидите от всеки вид имат в ядрата на клетките си точно определен брой хромозоми. Броят и морфологичните особености на хромозомите от диплоидния набор на един вид определят неговия кариотип. Маларийният комар например представлява всъщност 6 вида двойници, всеки от които има точно определен брой хромозоми. Този критерий обаче невинаги е приложим. Има някои видове, при които броят на хромозомите е еднакъв. Ръжта например има 14 хромозоми и грахът — също. А това са два отделни вида. Те се различават по формата и големината на хромозомите си.
Физиологичен критерий. Индивидите от всеки вид се характеризират със сходство във всички жизнени процеси и особено в размножаването. По правило устройството на размножителните органи и времето за узряване на гаметите са такива, че да осигуряват размножаването вътре във вида и да възпрепятстват кръстосването на индивиди от различни видове. Макар и рядко, при някои растения обаче става междувидово кръстосване (топола, върба и др.). Това показва, че и физиологичният критерий невинаги е приложим.
Географски критерий. Той се основава на принципа, че е природата всеки вид заема точно определен ареал. Едни видове имат ограничени ареали, други — разпокъсани, трети — обширни. Има обаче и видове, които са космополити — разпространени са почти повсеместно, по цялата Земя. Границите на ареалите им не са точно установени. Други видове променят ареалите си във връзка с човешката дейност.
У нас с пренасянето на далекоизточните риби бял амур и толстолоб е пренесена и една малка рибка, която няма стопанско значение. Тя се среща във всички водоеми и също е далекоизточен вид.
Следователно и географският критерий не е приложим за всички случаи в природата.
Биохимичен критерий. Характерна особеност за всеки вид е, че има специфични белтъци и други макромолекули. Биохимичният критерий е много точен, но за да се използва, е необходимо да има специално оборудвана за целта лаборатория, А това невинаги е възможно. Затова и биохимичният критерий невинаги може да се използва.
Екологичен критерий. Всеки вид заема специфично местообитание. Той нормално съществува при строго определени условия на средата. Пъстървата например живее в горните течения на реките, където температурата на водата е по-ниска, а кислородното съдържание — по-високо. Шаранът живее при точно противоположни условия — в бавно течащи топли води с ниско съдържание на кислород. Екологичният критерий обаче не трябва да се прилага, без да се вземат предвид и останалите. В бавни, топли и бедни на кислород води живеят и други видове риби освен шарана. Посочете сами някои примери.
Етологичен критерий. Етологията е наука, която изучава поведението на животните. По време на размножаването мъжките индивиди на много животни имат специфично поведение. То служи като сигнал, по който женските от същия вид ги разпознават. Етологичният критерий също е приложим само в определени случаи. При растенията например не може да се гооври за поведение. Също и при някои низши животни.
Очевидно, е че за да определим видовата принадлежност на даден индивид, трябва да използваме не отделен критерий, а по възможност всички, взети заедно.

detelina101
04-04-2009, 18:21
Критерии за вид

В хода на еволюционния процес най-напред се появяват разлики между популациите на един и същи вид. Всъщност видовете в природата имат сравнително сложна структура. Те са съставени от популации и подвидове. Тази структура, от една страна, е резултат от еволюционния процес, а, от друга, се поддържа от него.
Отделните видове се различават един от друг по редица особености.
Видът е съвкупност от индивиди с общи белези, които обитават трайно определен ареал, в чиито предели се размножават и оставят плодовито потомство, изолирани са от други подобни съвкупности, имат еднакъв кариотип и обща еволюционна съдба.
За да определим към кой вид принадлежи даден индивид, ние използваме характерни за всеки вид особености, наречени критерии.
Морфологичен критерий. Той е най-често прилаганият поради голямата му достъпност.
Състои се в еднаквостта в анатомичното устройство, оцветяването и още редица външни белези.
Неговото прилагане обаче невинаги е успешно. При пойните птички например мъжките индивиди се различават много по оцветяването на перата от женските. Различията са толкова големи, че ако приложим формално този критерий, би трябвало да ги отнесем към два различни вида. Подобни различия между мъжки и женски индивиди от един вид се наричат полов диморфизъм и са характерни за много животни. Във всички тези случаи морфологичният критерий е неприложим.
Освен това в природата съществуват т.нар. видове двойници. Те по нищо н не се различават един от друг, но всеки се намира в специфичното си местообитание. Например маларийният комар всъщност представлява шест вида двойници, които не може да се различават един от друг.
Всички тези случаи показват, че морфологичният критерий, макар и лесно достъпен, не е повсеместно приложим.
Кариологичен критерий. Той се основава на следното:индивидите от всеки вид имат в ядрата на клетките си точно определен брой хромозоми (диплоиден хромозомен набор).
Броят и морфологичните особености на хромозомите от диплоидния хромозомен набор на всеки вид определят неговия кариотип.
Видовете двойници малариен комар се различават един от друг по броя на хромозомите в диплоидните си набори. Има и обаче видове, при които броят на хромозомите е еднакъв. Например градинският грах и ръжта имат по 14 хромозоми в диплоидните си набори. Кариотиповете се различават само по морфологичните особености на хромозомите. Различните видове водни жаби също имат еднакви диплоидни хромозомни набори (26 хромозоми).
Тези примери показват, че и кариологичният критерий не е приложим във всички случаи.
Физиологичен критерий. По правило устройството на размножителните органи и времето за узряване на гаметите са такива, че да осигуряват размножаването вътре във вида и да възпрепятстват кръстосването на индивидите от различни видове.
Индивидите от всеки вид се характеризират със сходство във всички жизнени процеси и особено в размножаването.
Макар и рядко при някои растения става междувидово кръстосване. Такива са тополата, върбата и др. подобно междувидово кръстосване изключително рядко става и при някои животни с външно оплождане (риби, земноводни).
Тези примери показват, че и физиологичния критерий невинаги е приложим.
Биохимичен критерий. Той се състои в следното:всеки вид има специфични само за него белтъци и нуклеинови киселини.
Този критерий е много точен, но за да се използва, е необходимо да се разполага със специално оборудвана лаборатория. Методите на биохимичен анализ са приложими само в лабораторни условия.
Затова и биохимичния критерий не е приложим във всички случаи.
Етологичен критерий. Етологията като наука изучава поведението на животните. Етологичният критерий се основава на видови особености в поведението.
По време на размножителния период мъжките индивиди на много животински видове имат специфично поведение. То служи като сигнал за разпознаването им от страна на женските индивиди от същия вид. Най-малките различия в това брачно поведение дори при близкородствени видове може да попречат на образуването на брачни двойки и на по-нататъшно размножаване.
Брачно поведение обаче не е характерно за всички животни, а при растенията е дори невъзможно да се говори за някакво видово специфично поведение. Затова и етологичният критерий е приложим само в определени случаи.
Географски критерий. Основава се на правилото, че в природата всеки вид заема точно определен ареал.
Едни видове обаче имат ограничени ареали, други – разпокъсани, а ареалите на трети са обширни. Има и видове космополити. Те са разпространени почти повсеместно, по цялата Земя. За тях не е възможно да се ограничат ареалите им. Има и някои видове, чиито ареали се изменят и са се изменяли от дейността на човека. У нас например с пренасянето на далекоизточни стопански видове риби е пренесена и една малка рибка без стопанско значение – слънчева рибка. Тя също е далекоизточен вид. По подобен начин е пренесен и охлювът рапана.
Тогава и географският критерий невинаги може да се използва за използване на видовата принадлежност.
Екологичен критерий. Всеки вид, за да съществува нармално, се нуждае от точно определени условия на средата.
Всеки вид заема специфично местообитание.
Пъстървата например живее в горните течения на реките, където температурата на водата е по-ниска, а кислородното съдържание по –високо. Освен този вид обаче там живее още и черната мряна, а това е друг вид.
Това показва, че екологичният критерий не може да се прилага, ако не се има предвид и останалите критерии.
По принцип, за да се определи видовата принадлежност на даден индивид, трябва да се използва не отделен критерий, а по възможност всичките едновременно.

detelina101
04-04-2009, 18:24
I.Видът – основен етап в еволюционния процес. Концепции и критерии за вида

Видът е една от основните форми на организация на живота на живота на Земята. Заедно с клетката, организмът и екосистемата той е основна единица за класификация на биологичното равновесие. И въпреки това понятието вид и досега остава едно от най сложните и не еднозначни биологични понятия.
1.Морфологична концепция за вида
Терминът вид е предложен за първи път през 1693г. от английския биолог Джон Рей. През 1735г. Карл Линей въвежда латинска номенклатура (т.нар. бинарна номенклатура) за означаване на видовете растения и животни – например Homo sapiens (разумен човек). Той пръв придава биологичен смисъл на понятието вид, като го употребява за характеризиране на най-важното свойство на биологичното разнообразие – неговата дискретност. К. Линей разглежда видовете като обективно съществуващи групи организми, достатъчно ясно отличаващи се една от друга.
Видовете по това време се определят въз основа на разликите им по ограничен брой външни белези. Този метод се нарича типологичен подход. Индивидите се отнасят към един или към друг вид след съпоставяне на белезите на вече описаните видове. Ако белезите на индивида не съвпадат с нито един на вече известните видове, то даденият индивид (нарича се типов) се описва като нов вид. Понякога се стигало до куриози – мъжките и женските индивиди на един и същ вид се описвали като различни видове. Карл Линей например описал мъжките и женските индивиди на зеленоглавата патица като два отделни вида.
С развитието на еволюционната идея в биологията възниква дилемата: или видовете без еволюция без видове. Авторите на еволюционни теории – Жан-Батист Ламарк и Чарлз Дарвин ги смята за изкуствени понятия, измислени за удобство.
В края на XX век разнообразието на птиците и бозайниците било достатъчно пълно проучено на значителна територия от Земята. Това прави очевидни недостатъците на морфологичната концепция: става ясно, че животни от различни местообитания, на външен вид доста сходни, се различават макар и незначително, но все пак сигурно едни от други. В съответствие с установените правила на тях би трябвало да им се придаде статут на нови видове.
2.Биологична концепция за вида
През XX век с развитието на генетиката и на синтетичната теория видовете започнали да се разглеждат като група популации общ уникален генофонд. Така типологичната концепция за разграничаване на видовете се заменила с еволюционна. Според нея видовете се определят не въз основа на различаващите се една от друга, но способни свободно да се кръстосват помежду си, вече се определяли не като нови видове, а като подвидове на дадения вид.
3.Критерии за вид
Индивидите се обединяват в даден вид въз основа на еднакви белези и свойства – морфологични белези, генетична структура, връзка със средата. В зависимост от вида на разглежданите белези се обособяват различни критерии за видова самостоятелност, които се обединяват в две големи групи – биологични и пространствени.
3.1.Биологични критерии.
Морфологичен критерий. Според морфологичния критерий групи индивиди, които се различават помежду си по редица морфологични белези – окраска, брой четинки, структура на тялото и т.н. се отнасят към различни видове. Развитието на биологичната наука доказа несъстоятелността на морфологичната концепция за вида. Само степента на видимите морфологични разлики не може да бъде критерий за видова самостоятелност, тъй като в природата съществуват много други белези.
3.2.Физиологичен критерий.
За индивидите от един и същ вид е характерно сходството в жизнените процеси и особено в размножаването. Те могат да се кръстосват свободно помежду си, при което се получава плодовито потомство. При кръстосване на индивиди от различни видове се получават случайни хибриди, които са стерилни или имат понижена жизнеспособност. Макар и рядко обаче в природата се срещат плодовити хибриди-някои канарчета, житни растения, тополи. Възможно е в резултат на успешна хибридизация гените на единия вид да се включат в генома на другия. Следователно и физиологичният критерий не може да служи самостоятелно за разграничаване на видовете.
3.3.Биохимичен критерий.
Биохимичните особености на индивидите от един вид. Структурата на молекулите на хемоглобина, инсулина и на някои ензими са сходни както при представителите на един вид, така и при филогенетично близки видове. Но въпреки сходството съществува вътревидова изменчивост-индивидите в рамките на един вид се различават по биохимичните си структури, което е проява на характерния за всички видове полиморфизъм. Само степента на биохимичните различия между отделните видове не е сигурен критерий за видова самостоятелност.
3.4.Цитогенетичен критерий.
Всеки вид има специфичен брой хромозоми в ядрата на клетките си.
3.5.Етологичен критерий.
Индивидите от даден вид имат твърде сходно поведение рефлексни реакции, инстинкти. Те са наследствено обусловени и са свързани с храненето, размножаването, защитата от врагове. Не само въз основа на този критерий индивидите не може да се определят видово, тъй като много организми обитават сходни среди на живот, в резултат на което през дългия период на еволюционно развитие са придобили много общи поведенчески реакции.
3.6.Географски критерий.
Отделни видове имат различни зони на разпространение. Размерът на ареала, формата и разположението му в биосферата са важни видови характеристики. Географският критерий също не е приложим самостоятелно, защото: има много видове с припокриващи се ареали, съществуват космополитни видове, чиито ареали обхващат огромни пространства, а някой видове се разселват много бързо и за тях е трудно да бъдат фиксирани границите на ареала им.
3.7.Екологичен критерий.
Всеки вид има определено място в биоценозата – екологичната ниша. Тя се определя от мястото, където живее видът, от реакциите му спрямо видът, от реакциите му спрямо биологичната и физична среда.
Всеки от изброените критерии не може самостоятелно да определи принадлежността на индивидите към един или друг вид, но всички заедно осигуряват научно вярното определяне на вида, към който се отнася даден организъм.

II.Същност и структурна организация на биологичния вид
1.Определение за понятието вид
Видът е съвкупност от индивиди с общи морфологични, физиологични, биохимични, генетични и поведенчески белези. Индивидите на вида са разпространени в пределите на определен ареал и се изменят по сходен начин под влияние на факторите на средата, способни са да се кръстосват свободно помежду си, при което се получава плодовито потомство.
2.Структурна организация на биологичния вид
Процедурата на описание на нови видове понякога е свързана с редица трудности поради несъответствието на отделни критерии за видово определение, а в много случаи и поради незавършеност на процеса на видообразуване. Това определя и наличието на различни разновидности на вида.
2.1..Монотонни видове.
Тези видове се описват най-лесно, те са добре морфологично обособени, имат широк, не накъсан ареал на разпространение, в рамките на които се наблюдава слаба изменчивост между отделните популации на вида.
2.2.Политипични видове.
Въз основа на морфологичния критерий се отделя цяла група от близкородствени форми, обитаващи като правили обособени географски райони- например отделна гора или някой остров. Всяка от тези форми има свой доста ограничен ареал. Ако между формите съществува географски контакт, се прилага критерият за репродуктивна изолация: ако не се получават хибриди или получените са стерилни, на тези форми се придава статут на самостоятелни видове. В противен случай се описват като подвидове на един и същ вид.
Вид кой включва в себе си няколко подвида, се не нарича политипичен.
Когато групите от индивиди са географски изолирани, техният статут се определя доста трудно. Прилага се морфологичният критерий-ако разликите между тях са съществени, те се определят като различни видове, ако не са съществени-като подвида.
3.Полиморфни видове.
Понякога в рамките на вида съществуват две или няколко групи индивиди, които рязко се отличават. Генетичната основа на полиморфизма се обуславя от действието на различни алели на един и същ ген.

4.Видове двойници.
Видове, които обитават съвместно една и съща територия, не се кръстосват помежду си и морфологично почти не се различават, се наричат видове двойници. Пример за видове двойници са различните видове домашни мишки, обикновената и жълтогърлата горска мишка.
5.Полувидове.
Процесът на образуване на нови видове е дълъг и сложен и статутът на някои групи от индивиди трудно може да се определи. Те все още не са самостоятелни видове. Могат да се кръстосват с други видове, при което се получават хибриди, но не са подвидове, тъй като морфологичните разлики между тях са твърде съществени. Такива групи от индивиди се наричат се наричат гранични случаи, проблемни видове или полувидове. Те не са рядко явление в природата – такива са домашно врабче, обикновена овесарка, сивата врана.

zazuto
04-06-2009, 22:45
Може ли някой да ми изтегли тези теми:

1.Дядо Горио като картина на своето време

2.Парите и човешките страсти ("Дядо Горио" от Балзак)

3.Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество (Романът „Дядо Горио„ от Балзак)

4.,,Дядо Горио" - олицетворение на безграничната бащина любов и разрушителната сила на парите

5.Парите – цел и средство(пак от Дядо Горио)

6.Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио” на Балзак

Давам ги като имена на темите,защото сайта все още не ми позволява да поствам линкове за др. сайтове.
Разсъжденията ми трябват за утре!
Благодаря,предварително :)

Tedi4ka
04-07-2009, 04:40
дядо горио-като картина на своето време.

Малко са творците в световната литература,които се превръщат в класици след дълги начални години на провали и неуспехи при опита им да създадат добро художествено произведение.Бълзак е един от тях.Той има критично отношение към обществените нрави и морала на времето , в което живее.Творческият му поглед е реалистичен,насочен към типични социални явления на епохата,в която конфликтни исторически събития променят човешките нрави.Героите на Балзак влизат в нравствен конфликт първо с морала на обществото,а след това и със себе си.
Онова към което всеки се стреми в помана "Дядо Горио",е богатството.Кроят се планове,сценарии,въображен ието достига неподозирани вазможности,за да може героите да заличат собственото си име и да носят име,което е еднакво респектиращо на всички езици: "Господин четири милиона". Някога същата амбиция е имал и дядо Горио и е успял да се издигне от "прост работник" до ' гражданина Горио'.Находчив и предприемчив,той успява да забогатее.Натрупва състояние чрез търговски спекулативни сделки със зърнени храни.Социалният му статус се променя.Обикновеният работник става производител на фиде.Парите му носят успех и Горио вярва,че те са "ключ" към човешкото щастие.Обича безумно дъщерите си.За да ги направи щастливи,не отказва да изпълни нито едно от суетните им желания.Той "купува"с подаръци и материални облаги своето щастие,а не тяхната любов.Парите стават самоцел за Делфин и Анастази.Човешките взаимоотношения,дори и обичта към бащата,приемат за сделка.Всичко се купува.Друг критерии за човешко щастие те не познават.Той е формиран още в детството им от "сделката",която любящият ги баща негласно сключва с тях.Ако имаш пари, ще получиш уважение и любов.В противен случаи дори и собствените ти деца те изоставят.Морални угризения Делфин и Анастази нямат.Нравствените последици остават за дядо Горио.Той заплаща скапо за личната си човешка драма.Става жертва на собствения си морал,формиран от обществените условия на живот.Горчива е равносметката на героя,осъзнал, че воден от най-изкрени чувства,е "плаЩал", за да бъде унизяван.Вместо любов е заслужил презрение.МОралът на обществото и наложените представи за родителска и бащина обич са отразени в действията и постъпките на дядо Горио.Несъзнателно той се е съобразявал с общоприетата непочтеност.В дълбоко изстраданото си нещастие той разбира,че поведението му е било "безнравствено".То е следствие от деформираната предства за обществен,но и социален престиж,който изключва щастието и обикновената човешка радост да обичаш изкрено и да си обича безкористно.Преди смъртта си дядо Горио прозира пропиления нравствен смисъл на живота си: "Прекалено голяма беше моята обич, затова те неможеха да ме обичат.Бащата трябва да бъде винаги богат,той трябва да държи юздите на децата като калпави коне.А пък аз се влачех на колене пред тях...Те напълно ми отмъстиха за любовта ми, мъчиха ме като палачи...а аз толкова ги обичах,че пак ходех при тях като комарджия в игралния дом.Дъщерите ми бяха моят порок...Живеех,за да ме унижават,обиждат...понасях всички обиди, срещу които те ми продаваха трохи на щастие,дребна,срамуваща се радост"...
Дядо Горио носи трагическата вина за случилото се в семейството му и за собствената си печална съдба,защото върху дъщерите си той е прехвърлил не само безграничната си обич, но и собственото си разбиране за успеха в живота.А именно-единствено притежанието на бижута,рокли,шапки,на богато наредени домове е в състояние да предизвика усмивки върху безчувствените им лица.Много често зад този блясък стои празната душа.Показателен в това отношение е финалът на романа.В последния си път Горио е изпратен от чужди хора,а дъщерите му демонстрират присъствие чрез двете празни карети със семейните гербове-израз,на това ,в което е превърнал децата си-в празни,бездушни кукли.
Това е възмездието , което отсъжда реалистът Балзак за такъв ограничен,ПОСРЕДСТВЕН,но и фанатично предан на своите деца баща, който открива житейския смисъл само в блясъка на жълтия метал.Той отрича и социалните контрасти на своето време,породили личното страдание и нравствената човешка драма в романа.

Tedi4ka
04-07-2009, 04:40
“ ДЯДО ГОРИО”
Парите и човешките страсти
Есе

Парите сами по себе са необходим елемент във всяко човешко общество. Те улесняват икономическите отношения между хората и държавите. Парите са благо, когато те са средство за съществуване, а не самоцел за безсмислено натрупване на богатства.
В същото време в парите се крие някаква демонична сила, защото те разпалват в душата на човека алчност, егоизъм, емоционална и нравствена тъпота. Такъв човек става безскрупулен, без колебание прекрачва морални норми, погубва човешката си същност. За пари такъв човек е готов да предаде приятелите си, народа и родината си, да пожертва дори любовта.
Във френското общество от първата половина на ХІХ век, изобразено в романа на Балзак “Дядо Горио”, парите са кумир и най-голяма добродетел. Всичко може да се купи с пари, дори и любовта, а истинските чувства се крият в името на успеха във висшето общество.
Главният герой в романа дядо Горио смята, че смисълът на живота и щастието на човека е в богатството. То обаче става източник на нещастията, които го сполетяват по-късно.
Обичта на Балзаковия герой към децата си надхвърля разумните граници. Той се старае да замени майката на дъщерите си, която умира наскоро след раждането им. Обожава Анастази и Делфин, прекланя се пред тях, като езичник пред своите идоли. Изпълнява всяко тяхно желание, всяка прищявка и не мисли какви лоши последствия може да има това за тяхното възпитание. Те израстват като влюбени в себе си егоистки. Също като баща си считат, че всичко може да се купи с паhttp://www.teenproblem.net/forumри, дори любов, съпрузи, щастие. С богати зестри Горио купува на дъщерите си мъже с аристократически титли. Анастази става графиня Ресто, а Делфин - баронеса Нюсенжан. Горио не само още приживе разделя имуществото си между двете дъщери, но постепенно прахосва по тях всичко, което си е запазил за старини. За него е истинска радост да се разорява, за да задоволява капризите на децаhttp://www.teenproblem.net/forumта си. Само обичта към тях, а не някакъв друг мотив може да го накара да продаде това,"за което е готов да рови земята с нокти, но да не се раздели с него”. Готов е да ограби банка, ако на дъщерите му трябват пари, затова изпада в ярост срещу зетьовете си, които не са ги направили щастливи.
Истинската драма на дядо Горио започва, когато той остава без средства за съществуване. За себе си не е оставил почти нищо. Докато все още е разполагал с пари, дъщерите и зетьовете му се отнасят добре към него - приемат го в богатите си къщи, канят го на обеди и вечери. Щом свършват парите му, той престава да съществува за тях. Затваря се достъпът за него до разкошните им домове палати. Дъщерите на дядо Горио и зетьовете му са отвратителни със своята алчност и себелюбие, с жестокия си егоизъм и липса на чувство на блаhttp://www.teenproblem.net/forumгодарност. Такива са и другите образи на аристократи в романа.
Смъртта на дядо Горио е покъртителна. За болния и умиращ старец се грижат само бедните студенти Вианшон и Растиняк. Това е една жестока човешка трагеhttp://www.teenproblem.net/forumдия, но тя не е само лична, но и обществена. Балзак прави широко художествено обобщение, той разкрива типични образи и явления .Показва разпада, разкъсването на родствените връзки в едно семейство, изграждано върху користолюбието. В предсмъртните си часове, макар и много късно, Горио разбира заблужденията си. Обвиненията, които отправя към дъщерите си и техните мъже, са обвинение среhttp://www.teenproblem.net/forumщу общество то: "Ах, ако бях богат, ако бях запазил богатството си, ако не бях им го дал,т е щяха да проливат сълзи. Но нищо!Парите дават всичко, дори и дъhttp://www.teenproblem.net/forumщери! " Късно, когато личната му катастрофа е неизбежна, Горио разбира какви трябва да бъдат истинските човешки чувства.
И други обвинения отправя умиращия старец към обществото, в което човекът не се счита за нищо. Той стига до обобщения, които звучат като неумолима присъда над зле устроения свят: “ Те се грижеха за мене заради парите ми. Светът е лош. Убедих се в това”.
Читателят осъжда отношението на дъщерите към главния герой и съжалява дядо Горио, но не го оневинява, защото и той има голяма вина за своята трагедия. Когато е трупал милиони, за да си осигури охолство и разкош за дъщерите си, героят е причинявал страдание и смърт на хиляди хора.
Балзак показва трагедията на един човек, превърнал парите в цел на своето съществуване. По този начин писателят отрича бездуховността на обществото, в което се шири пагубната власт на парите, а честта, достойнството и любовта на човека не струват нищо. И в съвременния свят хората проявяват неудържима страст към парите. Разбира се, без тях животът изглежда сив и еднообразен – всички материални богатства струват големи пари. Не трябва обаче да забравяме, че в едни момент човекът, увлечен от златните миражи, изоставя своите истински духовни ценности.

Tedi4ka
04-07-2009, 04:41
Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество
(Романът „Дядо Горио„ от Балзак)

Оноре дьо Балзак е един от най-ярките представители на социалния реализъм. Неговите творби са подчинени на намерението да съберат „основните елементи на живота” и анализират „скрития смисъл на огромния сбор от лица, събития и страсти, като изследват отношенията човек, общество и време.
В своя роман „Дядо Горио” Балзак е отразил най-характерната черта на епохата (30-те години на XIX век)-жаждата за власт и успех в обществото.Страстите на различните герои в романа се движат до пълно обсебване-изродената в своята крайна себеотрицателност бащинска обич на дядо Горио,до липса довеждаща до безразличие –Поаре.Има и „по-умерени”проявления- Йожен дьо Растиняк с желанието му да се впише във висшето общество на Париж.Вотрен като изразителна воля за живот по собствени правила и графиня Дьо Босеан и нейният култ към любовта.Останалите персонажи са подчинени на общата страст-парите.Изключение прави Викторин,защото липсата на пагубен стремеж не я лишава от индивидуалност,а откроява чистотата и непорочността на духа й.Тя е разкрита като идеалната дъщеря,способна да обича нежно и с постоянство отреклия се от нея баща.
В творбата Вотрен е опитният познавач,който анализира законите на времето,предлага щедрата си подкрепа на Йожен и го подтиква по вече избрания път.Вотрен формулира и нравственич кодекс на своето време: „Няма принципи ,има само събития ;няма закони,а само обстоятелства;изключителн ят човек се приспособява към събитията и обстоятелствата,за да ги ръководи.”Макар че от време на време мистичната мъгла около него се сгъстява и той ни заприличва на Сатана,в един миг личността му е разкрита и всички узнават ,че Вотрен е бивш каторжник ,който продължава да живее извън закона.Интересно е,че разкритието не шокира останалите пансионери.Те по-скоро съчувстват на Вотрен и наказват с изгонване своята съквартирантка г-ца Мишоно,която го е издала срещу заплащане.Сякаш всички усещат ,че света в който живеят ,престъпността не може да бъде грях ,защото е въведена в норма на поведение.
В центъра на повествованието на романа е бащината трагедия на дядо Горио.Неговата съдба е показателна за идейния замисъл на твореца.Дядо Горио е бивш фабрикант на фиде и макарони.Toй натрупва богатство благодарение на своя труд и находчивост в смутните времена около Великата френска буржоазна революция,но ги пропилява,за да задоволи капризите на дъщерите си – Анастази и Делфин и за да им осигури изгоден брак във висшето общество.Обожанието към дъщерите му е сляпо и става причина за разоряването и смъртта му.До вечното си жилище е изпратен от двама студенти и един слуга, признателен за получаваните бакшиши.Героят- олицетворение на бащинството ,на смъртния одър разгадава причините за разгромения си живот и за поведението на дъщерите си: „Вината е моя,аз ги научих да ме тъпчат!” В блуждаещото болно съзнание се пораждат и обвинителни слова срещу устройството на обществото: „Парите всичко дават на човека, дори дъщерите му”. Почти неразговарящият старец, неотвръщащ и на най-хапливите думи, отправени към него в дома Воке, преди смъртта успява да изрази душата си чрез словото. Чрез признанията в граничното състояние между живота и смъртта е разкрит и основният проблем в човешката и обществената съдба-парите. Отношението към тях обуславя характера на човека и дава облик на времето и събитията. В смисловото поле на романовите внушения краят на дядо Горио е изходната точка за бъдещето на Растиняк. Образа на младия студент по право е изграден сложно и противоречиво. Той идва в Париж, за да следва, но бързо изоставя учението-пътят на науката е труден и не гарантира преуспяването, към което се стреми. За разлика от образа на дядо Горио, който в хода на романа не търпи развитие, младия студент бавно се променя под въздейстието на своите учители и във връзка с целите си. Без съмнение, Йожен притежава много положителни качества-умен е, чистосърдечен, има съхранена чувствителност и съвест. Към семейството си героят храни топла привързаност. Амбицията да успее минава през различни етапи. Първоначално той съвсем искрено вярва, че със собствени сили и способности ще се издигне и ще заслужи богатство и чест. Но парижкото общество му дава други примери. Той разбира цялата несъстоятелност на понятия като почтеност, доброта и съвест, като гледа съдбата на Горио, поведението на дъщерите му, като слуша уроците на каторжника Вотрен и съветите на мадам дьо Босеан. Героят е примамен от разкоша на парижките пиршества, който контрастират с жалкия и гнусен пансион на мадам Воке. Студента е раздвоен между дядо Горио и дъщерите му, между високия свят на парижката аристокрация и света на провинциализма, между плана за забогатяване на Вотрен и плановете за бъдещето му на мадам дьо Босеан. Растиняк се убеждава , че във висшето общество цари безнравственост и коравосърдечие ,измама и безскрупулност.Постепенно героят разбира ,че няма да се опази чист в „блатото Париж”.Пределното разочарование, до което достига Растиняк ,е на финала,когато дядо Горио ,изоставен от дъщерите си в безчовечна бедност, умира самотен в празната стая на тавана на дома Воке, а Анастази и Делфин отиват на пищен бал.Безчувствеността на двете дъщери е чудовищна.Прозрението в думите на Бианшон:”Колкото и лоши неща да ти разправят за висшето общество,вярвай ги!”, е израз на горчиво примирение пред цената която трябва да плати,за да се изкачи до върховете на това общество.Той разбира ,че моралът и справедливостта ,добротата и почтеността са неосъществими в свят , в който властват парите и цинизмът.Неговата последна реплика в романа е предизвикателство към Париж: „А сега ще видим: аз или ти! ”Това сякаш ще е отмъщение за бедния Горио , и доказателство за собствената му сила.Младежката чистота ще трябва да се пожертва в името на успеха. В този момент момъкът окончателно е скъсал с илюзиите си, с наивната юношеска вяра , че успехът е възможен с труд и честни усилия.Това е мигът на новото раждане на героя-самоуверен,амбициозен и безкомпромисен светски човек. Дал първите жертви пред олтара на богатството-братската си обич и признателност към семейството,юношеската любов към суетната Делфин,героят изгубва вярата в благородството и състраданието.Попаднал в парижките салони,Растиняк с огорчение разбира ,че там животът е мрежа от греховни съблазни,че зад примамливия разкош на салоните стои груб материален интерес,че бляскавият лукс е платен с безсъвестни подлости.
Чрез своите герои Балзак постепенно ни убеждава ,че парижкото общество се състои от два коренно различни свята : свят на живеещите в нужда – обитателите на пансиона „Воке”,принудени са броят всяка стотинка , и бляскав свят на модните салони,в който един тоалет струва хиляди франкове и властват отчуждението и омразата.Ако все пак има нещо общо между тези светове , то е ,че и в единия , и в другия ,всичко се измерва с пари.И пак само парите могат да събудят в душите на хората силни чувства, а всичко останало се посреща със студено равнодушие

Tedi4ka
04-07-2009, 04:43
Дядо Горио-олицетворение на бащинската обич.

Оноре Дьо Балзак е изключителен писател.Той се откроява с своят реализъм и критична оценка към пороците и низките страсти в своята епоха.Една от най силните и дълбоко нравствени творби в неговото творчество е ,,Дядо Горио”.

С ,,Дядо Горио” авторът ни показва истинското лице на Париж и надменната буржоазия. През очите на един беден студент,който е завладян от блясъка на висшето общество и иска да се докосне до златните му плодове ние виждаме една жестока реалност,изпълнена с несправедливости и противоречия.А именно пагубното въздействие на парите,които издигат хората,но принизяват душите, отварят вратите към висшето общество,но затварят сърцето към ближния.Парите играят важна роля в това произведение,може би те са едни от главните герои за да се случат толкова нещастия.Те променят хората и ги заслепяват,карат ги да забравят дори и най ближния си те властват в това нечестно и студено общество на ежби и интриги,на измамници и коравосърдечни сърца. Историята на дядо Горио е ярък пример за унищожителната сила на блясъка и разкоша и силната бащина обич.Този така наивен и всеотдаен човек има само една слабост-това са неговите дъщери.Още от малки той ги глези и им угажда за всичко,те са неговата страст и вдъхновение,те осмислят живота му и го карат да се чувства щастлив.След смъртта на жена му децата се превръщат в единствената му утеха.Но Делфина и Нази порастват и нечестният живот ги отделя от баща им. С образа на дядо Горио Балзак олицетворява бащината любов привързаност, наивност и доверчивост,присъщи на всички бащи,които вярват сляпо в любовта на дъщерите си. Да,но силната обич и сляпото доверие към тях ги превръща в разглезени и безчувствени хора,които си мислят,че могат да имат всичко и без капка жал и срам те постоянно продължават да искат още и още от бедния си старец. Той им дава всичко, което има и загубва цялото си богатство. От господин Горио се превръща в дядо Горио. От този момент, той вече е никой. Преди мадам Воке си е мислела, че от него може да се извлекът много пари, но след като разбира, че вече не му е останало нищо тя забравя за доброто поведение и мазния тон. За нея той вече е просто един смешен старец, който не заслужава никакво внимание. Всички от пансиона се подиграват на стареца и му преписват хиляди грехове, защото не знаят, че младите дами който идват са неговите дъщери. Единствено Йожен е загрижен за дядо Горио. Той разбира неговата тайна и е потресен от студенината и пренебрежението на дъщерите му. Младият студент е в разцвета на силите неговата душа е още чиста и непокварена.Той има енергията и ентусиазма да се бори, но постепенно парижкото общество изкривява неговите идеали и Растинияк започва да се превръща в част от буржоазния пейзаж.

Tedi4ka
04-07-2009, 04:43
ПАРИТЕ – ЦЕЛ И СРЕДСТВО
РАЗМИСЛИ ВЪРХУ РОМАНА “ДЯДО ГОРИО” НА БАЛЗАК



В света, в които живеем, парите и средствата, с които те се придобиват са по-силни от най-прекрасното чувство в живота – любовта.
Властелинът на света – парите, се превръщат в най-зловещия порок на обществото. Под неговата сила хората губят човешкия си лик, завладени от ненаситна алчност за богатства и злато. Сърцата на такива хора се затварят за всякакви чисти пориви и чувства. Животът им се превръща в сделка. Техният идеал е жълтият метал и всичко се оценява със стойността му. В стремежа си за натрупване на злато човечеството забравя моралните си устои и загубва истинската си представа за доброто и злото в живота.
Златото унищожава нравствените ценности и добродетели на човека и го превръща в злодей и престъпник. То разделя родители от деца, брат от брата и всява раздори и завист. С него се купуват и продават човешки съвести, любов и приятелство.
Парите разделят обществото на бедни и богати. В “Дядо Горио” Балзак разкрива контраста между лукса и мизерията и нищетата и разточителството. Показва разликата между бедния пансион на мадам Воке и салоните на аристокрацията. В този пансион нищетата и мизерията владият с пълна сила. В него живеят бедни студенти, дребни чиновници и хора с тъмно минало. Палатите на парижката аристокрация са потънали в коприна и блясък. Брилянти и скъпоценни камъни украсяват хората от висшето общество.
Пагубното влияние на златото е убило духовния облик на парижкия елит. Богатото общество не познава дълбокото и искрено приятелство, завистта и злорадствата са обикновено нещо в неговите салони. За него не съществуват здравите семейни връзки, всичко е фалш и измама, за да се запази натрупаното състояние и обществено положение. Животът на парижката аристокрация е лъскав и бляскав благодарение на богатствата, които притежава, но всъщност представлява едно блато, където съществува само покварата,завистта, злобата и коварството.
Парите превръщат хората в егоисти и бездушни същества, лишени от милосърдие и състрадание. Човекът не подбира средствата и начините, с които иска да постигне своята цел – богатството. Дядо Горио в своята младост обсебва златото на своя господар. Чрез хитрост и спекулации той натрупва милиони, за да осигури охолство и разкош за собствените си дъщери. В същото време се превръща във виновник за страданията на хиляди парижки деца по време на революцията.
Парите оказват лошо влияние върху възпитанието на децата. Когато на едно дете се изпълнява всеки каприз или прищявка, последствията са трагични. То се превръща в самовлюбено и лицемерно същество. От малки дъщерите на дядо Горио са закърмени с любов към богатството. Тази страст ги лишава от синовна обич и дълг. И те като своя баща смятат, че с пари може да се купи любов и щастие. Стемежа им към забогатяване ги превръща в студени и коравосърдечни дъщери, които ограбват баща си и го оставят да умре сам и в мизерия. За двете жени няма нищо по-скъпоценно от жълтия метал. Човешкото достойнство, сестринската привързаност и любовта са умрели в тях. Те ценят повече богатството отколкото човешкия живот.
Златото убива идеализма на младостта, унищожава вярата на хората в доброто. Превръща чистите им и невинни сърца в парчета лед. За да се сдобие с пари и власт, човек е готов да се откаже от мечтите си за неопетнен живот и честен труд. Растиняк е младеж с искрена и пламенна душа. Той е отзивчив към страданията на другите. Съвестта не е заглъхнала в сърцето му. Но опиянен от блясъка на аристократичните салони и запленен от богатствата и златото им, той се предава на пороците на обществото.
Парите могат да властват над слабите и неустойчиви характери. Младият мъж е точно такъв. Няма сили да се бори срещу съблазните на благородния метал.
Влиянието на златото не винаги унищожава доброто у човека. Хората, които успяват да съхранят чистотата на душата си, за да запазят любовта, синовната обич и чувството за чест и дълг като най-съкровени човешки идеали не стават подвластни на парите.Викторин е млада и крехка девойка, лишена не само от наследството на своя баща, но и от неговата обич. Тя не се поддава на жаждата за богатство, а чистото и сърце търси само любовта на своя родител.Макар че е неопитна и невинна, тя успява да се съхрани като личност, над която златото неможи да окаже пагубното си влияние.
Според датския критик Брандес, Балзак има “един универсален герой – без име, без възраст и без пол – парите”, който доминира над всички. И в миналото и в настоящето блясъкът на златато властва над човешката душа и съзнание. За милиони хора по света то е цел в живота им.
Наистина парите са необходимост, те са “шестото чувство, без което човек не може да си служи с останалите пет”. Много трудно и почти невъзможно е човек да господства над златото, за да проявява чрез него своето милосърдие, сърдечност и доброта. Не всичко се купува с жълтия метал – здравето, любовта и искреното приятелство са безценни.
За зло или за добро парите са необходимост за човечеството, но те не трябва да се превръщат в цел в живота на човека и не трябва да се използват като средство за упражняване на тиранична власт от едни хора над други.
От необходимо зло те могат да се превърнат в благодат за хората и цивилизацията, ако всеки човек промени своите идеали и разбирания за доброто и спре да продава душата си и моралните си ценности за злато и богатства.

Tedi4ka
04-07-2009, 04:44
Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио” на Балзак




Както в живота, така и в творчеството си Балзак принадлежи към онези мощни гении, които, чувствайки силата на своя дух, не се спират пред никакви трудности, за да осъществят своите идеали. Величието на Балзак е, че никога не изменя на призванието си да казва истината за живота. Писателят рисува много страни от ежедневието на обществото; спира се върху много негови злини и пороци. Но върху един порок особено силно се нахвърля изобличителното му перо; това е ненаситната алчност за богатства и злато. Той разкрива как хората, овладени от жажда за пари, губят човешкия си лик, погубват душите си и под защитата на законите се превръщат в злодеи и престъпници. Сърцето на такива хора се е вкаменило за всякакви чисти пориви, техния идеал е богатството. Авторът на “Дядо Горио” убедително доказва, че в буржоазното общество всичко е сделка и няма нищо, което да не се оценява с пари. С тях се купуват държавни длъжности, те разделят родители от деца, брат от брата и всяват раздор и завист. Купуват се и се продават човешки съвести и любов. Чезнат и се замърсяват много човешки добродетели.
В своя роман “Дядо Горио” стъпка по стъпка Балзак проследява живота на главния си герой от най-ранните му години до смъртта. В личната съдба на този човек, в неговите усилия, мисли чувства, в неговите дела, в неговото отношение към двете му дъщери, а също така по начина, по който те и техните съпрузи се отнасят към него се разкрива проблема за родителската обич и дълга на децата. Писателят иска да каже, че това общество е безпощадно към човека, прогнило е от основите до върха си, то унищожава човека, разкъсва връзките между родители и деца. Младата Викторин е лишена от наследство от богатия си боща в полза на единствения си брат, а бедният аристократ Растиняк взима последните пари на семейството си, за да бъде приет в обществото на богатите. Всичко това е показано не сухо и отвлечено, а живо и убедително чрез героите в романа, чрез техния живот и техните лични съдби.
Милионите, които притежава Горио, са причина за нещастията, които го сполетяват по-късно. Както всички богати буржоа, той смята, че смисъла на живота е в парите. Твърде жестоко му се отблагодаряват пак поради тази заблуда тези, които той най-много обича.
Дядо Горио има две дъщери – Анастази и Делфин, които обича безумно. Неговата обич надхвърля разумната бащина любов и стига дори до фанатизъм. Всяко тяхно желание, всеки каприз и прищявка той изпълнява без да мисли за лошите последствия върху възпитанието им. Така те още от малки стават егоисти и самовлюбени. И идва най-лошото – както баща си, те смятат, че с пари може да се купи всичко: съпрузи,любов и щастие. Нещастията на дядо Горио започват от момента, когато дъщерите му се омъжват благодарение на богатите си зестри. Анастази и Делфин отначало се отнасят добре към баща си: приемат го в богатите си къщи, канят го на обеди и вечери. Но това продължава, докато той все още има пари. Проблемът в техните взаимоотношения възниква когато те взимат от него всичко, което е имал. Сега вече той не съществува за тях. Техните къщи са затворени за него. Синовният дълг за тях не съществува, защото те са безскрупулни и егоистични дори към собствения си баща.
Неговата смърт е покъртителна. Той умира като просяк в мръсни дрипи, в пансиона на мадам Воке. Не в това, че умира в бедност, е най-голямото му страдание. Дядо Горио все още обича фанатично дъщерите си. Неговата най-голяма мъка е, че те не желаят да го видят преди смъртта му. Погребението му е жалко. В предсмъртните си минути Горио макар и късно разбира заблужденията си; и обвиненията, които отправя към дъщерите си не са пряко насочени към тях, а към цялото общество:”Ах, ако бях богат, ако бях запазил богатството си, ако не бях им го дал, те щяха да проливат сълзи. Но нищо! Парите дават всичко, дори и дъщери!”. Изоставен от най-любимите си хора, героят разбира какви трябва да бъдат истинските човешки чувства. Накрая на своя живот той разбира, че с прекомерната си бащина любов е възпитал деца, които се интересуват само от парите му и, у които липсва синовен дълг: “Те се грижеха за мене, но заради парите ми”.
Едновременно със съдбата на дядо Горио в романа се проследяват първите стъпки в Париж на младия студент Йожен Растиняк. Той е син на обедняло аристократично семейство. Родителите му отделят половината от своя годишен доход, за да следва той университет. Героят пристига в столицата с идеализма на младостта, с чисто и добро сърце. Той мисли, че животът е труден, но и че са безкрайни възможностите на човека да преодолее всички трудности. Много скоро се убеждава, че в живота преуспяват не тези, които разчитат на силите и способностите си, не тези, които живеят с чисти идеали, а онези, които са безогледни в средствата си за постигане на своите цели.. И неговият идеализъм започва да се изпарява пред картините на парижкия живот. Младият студен се изправя пред дилемата – или да пропадне, както пропадат хиляди бедни студенти като него, или да отскочи във висините на парижкото общество независимо по какъв начин. Младият мъж избира втория път – да преуспее, да блести всред елита на парижката аристокрация. Йожен Растиняк не е покварен младеж, но той има слаб, неустойчив характер. Няма твърди идеали и няма сили да се бори срещу съблазните, които крие висшето общество. И въпреки това той е искрен и отзивчив към страданията на другите. Подмамен от блясъка на салоните на аристокрацията, той взема и последните спестявания на родителите си. Трогателно, мило и сърдечно е писмото до майка му и сестра му, в което ги моли да му изпратят допълнително пари, които ще използва за хубави дрехи. Съвестно му е, че иска последните пари на семейството си, защото в него се борят почтенността на честния човек и голямото му желание да забогатее. Но въпреки това жаждата за бляскав живот надделява над синовния му дълг.
С нескриваща симпатия Балзак ни разкрива образа на младата Викторин, която е дъщеря на парижки милионер. Тя е въплъщение на добродетелта и се опитва да спечели любовта на баща си. Но безсърдечният и родител я лишава от наследство в полза на брат и и тя живее в нищета в пансиона на мадам Воке. Независимо, че е отритната от богатия си баща, тя се стреми към нравствен живот, копнее за лично щастие и любовта на своя родител.
Правдивото изобразяване на проблемите, свързани с родителската обич и дълга на децата неизбежно води до осъждане на обществото. Като създава образи типове, като ги индивидуализира с техните лични качества, като показва правдата за буржоазното общество, с цялото си богато, разнообразно и могъщо наследство Балзак е един от най-гениалните представители на критическия реализъм, а творчеството му е творчество на писател – критически реалист.
Богатството на твореца, завещано на цялото прогресивно човечество, посветено на милионите читатели, които уважават истината в живота, които ценят художествената красота, са неговите книги – умни, правдиви, дълбоки, написани с любов към човека и с ненавист към това общество, в което властват паразитите и хищниците в човешки образ. За това свое богатство той е работил до пълно изтощение, работил е като титан, който смята, че изпълнява велико и свещено дело.

Chokoev
04-07-2009, 04:51
Може ли някой да ми изтегли тези теми:
1.Дядо Горио като картина на своето време
2.Парите и човешките страсти ("Дядо Горио" от Балзак)
3.Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество (Романът „Дядо Горио„ от Балзак)
4.,,Дядо Горио" - олицетворение на безграничната бащина любов и разрушителната сила на парите
5.Парите – цел и средство(пак от Дядо Горио)
6.Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио” на Балзак

Дядо Горио като картина на своето време (http://daskalo.chetivo.com/dyado-gorio-kato-kartina-na-svoeto-vreme/)
Парите и човешките страсти (”Дядо Горио” от Балзак) (http://daskalo.chetivo.com/parite-i-tchoveshkite-strasti-dyado-gorio-ot-balzak/)
Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество (Романът „Дядо Горио„ от Балзак) (http://daskalo.chetivo.com/nravstvenost-i-beznravstvenost-po-patya-kam-vissheto-obshtestvo-romanat-vedyado-goriove-ot-balzak/)
“Дядо Горио” - олицетворение на безграничната бащина любов и разрушителната сила на парите (http://daskalo.chetivo.com/dyado-gorio-olitsetvorenie-na-bezgranitchnata-bashtina-lyubov-i-razrushitelnata-sila-na-parite/)
Парите - цел и средство (http://daskalo.chetivo.com/parite-tsel-i-sredstvo/)
Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио” на Балзак (http://daskalo.chetivo.com/problemat-za-roditelskata-obitch-i-dalga-na-detsata-v-romana-vedyado-goriove-na-balzak/)

zazuto
04-07-2009, 10:33
Мерси мн :grin: :grin:

n0va_s1m_tYk
04-07-2009, 14:59
Tedi4ka, благодаря ти много за последните материали.

Някой ще може ли да ми даде и това:

http://download.pomagalo.com/40121/za+o+vmesto+u+za+e+vmesto+i+za+predstavkite+pre+i+ pri+i+za+chujdicite/

:oops:

Chokoev
04-07-2009, 15:44
Tedi4ka, благодаря ти много за последните материали.

Някой ще може ли да ми даде и това:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/40121/za+o+vmesto+u+za+e+vmesto+i+za+predstavkite+pre+i+ pri+i+za+chujdicite/

:oops:

За “о” вместо “у”, за “е” вместо “и”, за представките “пре” и “при” и за чуждиците (http://daskalo.chetivo.com/za-o-vmesto-u-za-e-vmesto-i-za-predstavkite-pre-i-pri-i-za-tchuzhditsite/)

morto
04-07-2009, 20:35
8-[ една темичка.... 8)
http://download.pomagalo.com/37648/vyobrajenie/?po=3

TEARS
04-07-2009, 21:15
8-[ една темичка.... 8)
http://download.http://www.teenproblem.net/school/37648/vyobrajenie/?po=3


Международен Славянски Институт – Москва
Дистанционно-задочно обучение в р-ka България






тема
Въображението,като най сложния познавателен процес, които се развива въз основа на мисленето.Видове въображение.Творческо въображение.









ПРЕПОДАВАТЕЛ: СТУДЕНТ:
доц. В. Василева Калин Йотов Петков
Психология Фак.531140



Един от най-богатите по възможности за пресъздаване на дейст¬вителността процеси в човешката психика е въображението. Въображението е процес, който се реализира при участието на мисленето, волята, чувствата и вниманието, а като факт то е немисли¬мо без предишните възприятия, без паметта, без реконструиращата функция на мозъка.Въображението като процес протича на основата на търсенето на образ, събитие, явление, техни¬ческо задание и на основата на реконструкцията на предишните об¬рази, при налагане на нови форми на комбиниране на елементи в об¬рази в унисон с търсенето. Авторите, определящи въображението, са много по-единодушни по отношение на видовото отличие всички те сочат създаването на нещо ново - нов образ или нова мисъл, нов принцип или нова идея, оригинален отговор или оригинална хипотеза, комбинация или реакция.Повечето от дефинициите на въображението се изграждат върху особеностите на получавания от него резултат. Най-малко са авторите, които определят въображението, акцентирайки върху целта на субекта според Платон - „...да внесе ред в хаоса" или според В. Н. Пушкин - да се реши проблемът; да се изработи нова стратегия и т.н. Значителна част от съвременните автори определят въображението или фан¬тазията, акцентирайки върху процеса, третирайки го като психологически механизъм на творческата или евристичната дейност - онази дейност, която не се обуславя от изградените навици, нито се получава по инструкция, нито се усвоява по някак¬ви правила. Описано най-фигуративно - на изхода на фантазния процес се получава продукт, който не би могъл да се сведе напълно към всичко онова, което е преминало през неговия вход. А сега, с пълно съзнание за сложността на задачата, нека представим нашата дефиниция за това толкова сложно и толкова спорно понятие: Въображението е познавателен психичен процес, при който предметите и явленията от обективната действителност се отразяват и преобразяват в съзнанието на човека във формата на нови, оригинални, необичайни или неочаквани образи, представи или идеи.Техниката на фантазиране, механизмите на въображението, микроструктурирането на копнежа и цялата „технология" запроизводство на фантазии образи са неимоверно сложни и трудно достъпни. Но най-общите принципи, методи и похвати на въоб¬ражението са известни и обособени. Разбира се, в реалния процес на фантазната дейност всички тези принципи и похвати взаимо¬действат съвсем непосредствено и неотлъчно един от друг. И всъщност ние тук ще разгледаме поотделно само теоретичните абстракции на тези методи и прийоми.
Аглутинация или слепване e eдин от най-старите, най-популярните и използвани похвати за изграждане на фантазии образи . Тук фантазиите образи се изграждат чрез абстрахи¬ране на части, елементи, свойства или признаци от различни, реално съществуващи предмети и явления и обединяването им, т.е. „слепване" в някаква нова комбинация, структура, композиция. Както е известно, цялата митология на древността е изградена предимно върху метода на аглутинацията, включително върху неговите най-елементарни и механични форми (кентавър, сирена, сфинкс). Аглутинацията е широко използвана и при изграждането на религиозните фантазми. Някои възможности и изяви на аглутинацията се използват много активно и продуктивно и днес - техническото творчество, науката, литературата (приказки, фолклор) и в цялото съвременно изкуство.
Схематизацията образиte се създават по пътя на абстрахирането и използването на определени схематични структури на самите обективни предмети, отразявани от въобра¬жението ни. Схемата на една местност, на една пещера, на една мисъл или на една машина се появява в нашето съзнание или върху хартията благодарение най-вече на нашите фантазии усилия и възможности. Схематизацията като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на науката -математика, физика, химия, география, стратегия и др.
Хиперболизацията е метод, при който изграждането на фантазиите образи се осъществява по пътя на неимоверното пре¬увеличаване на едни или други свойства или възможности на реал¬ните обекти в процеса на тяхното отражение. Разбира се, преуве¬личаването не означава само увеличаване и уголемяване, но и тъкмо противоположното - намаляване, ограничаване, опростя¬ване, изобщо преувеличаване и на слабостите, недостатъците, по¬роците и т.н. Хиперболизацията е широко застъпена в литературата (идеализацията) и в много други сфери на изкуството, особено във фолклора, приказките за деца, фантастиката. Но хипербо¬лизацията се използва твърде сполучливо и в най-точните науки.
Акцентировката като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на човешката дейност. При този метод фантазиите образи се създават именно чрез наблягане (акцентиране) върху един или друг елемент, детайл, щрих или признак на реалния предмет или явление и тяхното максимално използване при формирането на фантазмите. При акцентирането всички други свойства и белези на обекта се отстраняват, мак¬симално се намаляват или се загатват. Върху акцентировката се изгражда цяла област на изобразителното изкуство - карикатурата. В различни жанрове на литературата- новелата, късия разказ, епиграмата и др., акцентировката играе първостепенна роля. Своеобразни образци за приложение на акцентировка представ¬ляват също и лозунгът, плаката, афишът.
Типизацията е един от най-разпространените методи за из¬граждане на фантазии образи в областта на изкуството. Типичният образ се създава в сблъсъка и противодействието на два насрещни процеса схематизацията и индивидуализацията.
-първият осигу¬рява висока степен на обобщение и следователно мащабност на въздействието,
- вторият яркост и непреходност на образа, силата и емоционалността на въздействието. Типизацията се използва и в някои области на науката (социологията, психологията) и твърде често в практиката.Психологическа а класификация на въображението се изгражда върху няколко различни критерия. Един от тях е отношението (различието) между продукта на въображението и отразения в него обективен предмет. С други думи, първата класи¬фикация на въображението се изгражда въз основа на изменението и преобразуването на субективните фантазии образи. Така се обособяват няколко основни вида:
Възпроизвеждащо (пресъздаващо) въображение е онова, при което субектът изгражда фантазна представа за реално съществуващ предмет: дори много известен, но който самият субект не е възприемал непосредствено. Например представата за Айфе-ловата кула е представа на въображението за голямото мнозинство от хората. Докато представата за нашето земно кълбо върху фо1 ш на космическото пространство е продукт на възпроизвеждащото въображение за почти всички хора. Впрочем с продуктите па възпроизвеждащото въображение ние се срещаме на всяка крачка във всекидневната практика.
Съзидателно въображение се говори тогава, когато самият продукт на въображението непосредствено се оказва необходимата предпоставка, плодоносното решение или достатъч¬ното благоприятстващо условие, за да бъде практически реализи¬рана една или друга конструктивна идея, амбиция или копнеж -също така рожби на въображението. Съзидателното въображение лежи в основата на цялата изобретателна дейност и конструктивно творчество. Продуктите на съзидателното въображение пробляс¬ват от всеки сегмент на техническия прогрес.
Терминът „фантазия" широко се използва като синоним на въображението. Този термин се използва и в много по-ограничено значение, като особен вид въображение, чиито продукти са образи и идеи за неща, които не само че не съществуват никъде, но и не биха могли да съществуват, защото са принципно неосъществими, т.е. абсурдни. И под фантазми в най-ограничения смисъл на тази дума трябва да се разбират само тези абсурдни продукти на въображението. Фантазията и фантазмите се срещат много често в бляновете и в сънищата, в митологията и в религията, в приказ¬ната фантазия и в съвременната фантастика. Но фантазията и фантазмите играят изключително голяма роля в евристиката, в научното търсене и научното творчество.
Основен критерий за една друга класификация на въображе¬нието е активността на съзнанието, степента на неговото участие в процеса на въображението. Въз основа на този пока¬зател въображението се обособява в два вида пасивно и активно.
Пасивно въображение е онова, при което съзнанието участва във възможно най-слаба степен. Особено типичен случай на пасивно въображение представляват сънищата - илюстрациите на съня. Тук съзнанието действително участва в най-слаба степен - само колкото да оформи фантазмите и да ги съхрани (което невинагиуспява) за бодърстващия мозък и пробуденото съзнание. Пасивното бива предна¬мерено и непреднамерено. Пасивното въображение протича на нивото на обикновеното възпроизвеждане на образи и комбинаци¬ята им във фантазии, при изключително слаб или липсващ контрол на мисленето.Пасивното преднамерено въображение е един частичен процес на възпроизвеждане на образи и комбинацията им във вериги от ре¬ално приемливи и преживени събития, докато непреднамереното кло¬ни към създаването на нереални образи.
Активното въображение се характеризира с целенасоченост и осъзната мотивираност и се появява в процеса на една или друга човешка дейност, която съпътства и с която взаимодейства.Участието на активното въображение се осъществява непринудено и предимно чрез основната практическа, теоретическа или художествена дейност. Включването на въображението в тази дейност изключ¬ва каквато и да било целенасоченост или преднамереност. Активното въображение участва във всички възможни видове човешка дейност. Неговата продуктивност и неговите възможности ча участие не зависят от характера на съответната сфера на дейност, а изключително от възможностите на съответните специалисти и творци. Активното въображение бива пресъздаващо и творческо.
Пресъздаващото въображение, е характерно с познавателния си характер, то е налице във всички процеси обуче¬ние, заучаване на действия, професионални умения и другаде когато трябва да се възобновят системи от асоциации под формата на обра¬зи за онова, което сме чели, чертали, заучавали. Особено голямо при¬ложение намира пресъздаващото въображение при предмети като ге¬ографията, историята. Пресъздаващото въображение е един неотме¬ним процес на цялата психична дейност за всички хора.
Творческо въображение е фантазна дейност, която намира израз в творчество¬то, сливайки се с него.Творческото въображение е процес на създаване на нови обра¬зи, чието реализиране води до обогатяване на действителността (ду¬ховна и материална) с ценни продукти. Творческото въображение е един сложен аналитико-синтетичен процес в работата на мозъка, про¬цес, при който се извършва реконструкция на образи, трансформа¬ция на асоциации при активно участие на чувствата и мисленето. И този процес не следва да се схваща като мигновен, а като един про¬дължителен по време процес, който може да трае години, докато се създаде търсеният образ, техническото задание.
Изявата на творческото въображение зависи и от съвместната дейност на двете сигнални системи и с възникването на сложни меха¬низми от типа на ревербацията, разпадането и обединяването на връзките в нови системи, прегрупиране на образите и следите от тях, пре¬образуване на представите.
За силата на творческото въображение и изобщо за силата на образите като механизми говори и влиянието им върху органическите процеси, фактът, че при наличието на особено силни образи човек може да повиши пулса, температурата, говори за значимостта на тези образи за личността и задоволяването на потребностите й.Поезия и живопис, архитектура и скулптура, научно и техническо творчество са области, в които човешкото въображение взема актив¬но участие, фантазната дейност в творчеството протича в широка па¬норама.Въображението като процес „се съобразява" с налич¬ните представи и започва работа с тях такива, каквито са. Статич¬ността на въображението се очертава сравнително ярко в началото на неговата дейност, т. е. тогава, когато то започва работа „със суров материал" въображението зависи от конкретната дейност на твореца. Най-напред зависи от това, в която могат да породят творчество и по-точно да станат първоизточник на процеса творчество. Човекът, избързвайки да създаде предварителен образ на търсенето, нерядко сковава въображението си с този образ или най-малкото този образ съдържа статични елементи, които пречат на твореца да го доусъвършенства. Статичността при въображението може да се види и във функция¬та му. Процесът търсене при образите е по-шаблонен от процеса тър¬сене при мисловната дейност, процесът оценяване е по-глобален при въображението, при мисленето този процес е по-гъвкав, по-точен. Про¬цесът комбиниране чрез представите при въображението е по-свобо¬ден, при мисленето този процес е строг. Нашият съвременник проявява все по-нарастващ интерес към един особен прийом за изграждане на фантазии образи и фантазии ситуации. Този способ бе обособен и формулиран от известния чешки писател Карел Чапек (1890-1938), който го нарече тео¬ретичен експеримент. Този способ, този особен похват за из¬граждане на фантазии образи твърде много се отличава от всички други. В съвременната фантастика, където той е в своята стихия и играе главна роля, може да се види и неговата формула, която принципно го отличава от другите методи на въображението. Ако при тях общият принцип, на който всички се подчиняват, е отдалечаването от реалността, от нейната непосредственост, конкретност, наличност и в най-елементарния си вид може да изрази като: „Имало едно време...." или „През девет планини... в десетата...", то формулата на теоретичния експеримент е съвсем друга, а именно: „Какво би станало, ако...?" И след това се прави някакво допускане, което може и да е абсурдно (шапка невидимка, машина за пътуване в миналото или в бъдещето и т.н.), но нататък оставяме всичко да се развива според всички закони на нашата наука и на нашето време. Този метод се използва много широко не само във фантастиката, но и в цялата съвременна наука и особено в евристиката, стратегията, наукознанието и приложната психология. Друг критерий за класифициране на въображението са възможностите за максимално активизиране, вграждане и реали¬зиране на субекта и социалната ценност на получаваните резутати. Въз основа на тези показатели се обособяват няколко разновидности на въображението - копнеж (или блян), мечта и творческо въображение.
Копнежът е фантазна представа за едно трудно постижимо, далечно или нереално бъдеще. Той е продукт на определена неудовлетвореност на субекта от настоящето и от невъзможност да намери своето място в условията и условностите на настоящето. Във фантастичното бъдеще човек „намира" всичко, което му е така необходимо и така непостижимо в настоящето. Но това мнимо удовлетворяване демобилизира и деморализира човека и неговата социална активност заглъхва и отмира.
Мечтата е фантазна представа за едно желано бъдеще. Но съдържанието на този фантазъм въздейства върху субекта по съвсем противоположен начин. Тя контрастира с недостатъците на настоящето, прави ги по-непоносими. Мечтата стимулира и революционизира съзнанието и дейността на субекта. Мечтите за свобода, за човешко достойнство, за равноправие и за творчески разцвет на човешката личност и на човешкото общество са тласкали социалния прогрес и цялото историческо развитие на обществото.

magi_003
04-07-2009, 21:21
Trqbva mi INTERPRETATIVNO SACHINENIE na tema : "Prestaplenie i nakazanie v "Pesen za choveka" ... mersi predvaritelno :-) :)

detelina101
04-08-2009, 12:30
ако това ще ти свърши работа,заповядай.Престъпле ние и наказание”
( есе )

Вапцаровата лирика е съкровена поетична из-
повед на интимно преживяна човешка драма.Тя
е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.
Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата-„Песен за човека”.

- Ние спорехме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време”

Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.
Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.
Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-
то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота,който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ.
В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението,
дори смъртта изглежда само маловажна подробност...
_________________
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

Tedi4ka
04-08-2009, 12:33
„Престъпление и наказание”
( есе )

Вапцаровата лирика е съкровена поетична из-
повед на интимно преживяна човешка драма.Тя
е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.
Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата-„Песен за човека”.

Ние спорехме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време”

Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.
Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.
Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-
то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота,който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ.
В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението,
дори смъртта изглежда само маловажна подробност...

hateme
04-08-2009, 18:45
Здравей :) Ако можеш метни от Помагало темата Образа на Борис Морев и образа на Ирина в романа “Тютюн” на Д. Димов Благодаря ти предварително :)

fargy
04-08-2009, 22:33
:-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039

HELP PLS ИЗТЕГлИ ТАЗИ ТЕМА http://download.pomagalo.com/154038/proshkata+/ МНОГО Е СПЕШНО PLS

:-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039

TEARS
04-08-2009, 22:43
:-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039

HELP PLS ИЗТЕГлИ ТАЗИ ТЕМА http://download.http://www.teenproblem.net/school/154038/proshkata+/ МНОГО Е СПЕШНО PLS

:-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039 :-$ :smt039





Il perdono e l’amicizia

Prima di tutto il perdono

fargy
04-09-2009, 00:22
mnogo ti blagodarq :-)

magi_003
04-09-2009, 09:02
tarsq interpretativno sachinenie na tema: "Prestaplenie nakazanie v "Pesen za choveka" .plsssss help :-)

radcliff_e
04-10-2009, 10:06
Някой може ли да дръпне това -> http://download.pomagalo.com/141476/mityt+za+sytvorenieto/?search=10902346&po=6 :)

TEARS
04-10-2009, 14:16
Някой може ли да дръпне това -> http://download.http://www.teenproblem.net/school/141476/mityt+za+sytvorenieto/?search=10902346&po=6 :)


Митът за сътворението


Въпроси Отговори Разсъждения
1.Сравнете описанието на сътворението според първата и втората глава на книгата Битие. Открийте разликите и ги обяснете, като имаме предвид различния характер на Бога Творец. •В 1ва глава - „Рече Бог : да бъде светлина. И биде светлина.”
• Във втора глава – „И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.” • В първа глава сътворението на света се осъществява единствено чрез Божиите слова.
•Във втората глава обаче същите събития са показани като дейност на „създателя”, който с помощта на ръцете си „прави” света.
2.Коя е основната митологична опозиция в първата глава на книгата Битие? •Хаос – Космос :
„А земята беше безвидна и пуста; тъмнината се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата”
•Светлина – Тъмнина :
„Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.” Както във всеки мит за сътворението основен герои е творецът, който създава космос от хаоса и отделя светлината от тъмнината.На място на неорганизираната пустош, в която има само вода, по волята на твореца се появяват всички най-важни обекти от световния ред.
3.Защо и в първата, и във втората глава на книгата Битие Бог създава човека, за да бъде господар на всичко сътворено? Каква е ролята на израза “по свой образ и подобие”? • Глава 1 - „ 27.И сътвори Бог човека по Свой образ и по Божий образ го сътвори ; мъж и жена ги сътвори.”
• Глава 2 – „7.И създаде Господ Бог човека от земната пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.” Човекът е създаден ,за да въдворява ред и хармония на земята , както и Бог поддържа баланса и отговаря за всичко случващо се по света.
4.Проследете как в двете различни предания е показано сътворяването на мъжа и жената. Открийте разликите и обяснете техните причини. • Глава 1 - „ 27.И сътвори Бог човека по Свой образ и по Божий образ го сътвори ; мъж и жена ги сътвори.”
• Глава 2 – „22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.” Особено характерно е сътворението на човека, който произлиза от земята и от божественото дихание, а по-късно от неговото ребро се появява жената.
5.Защо Бог засажда Едемската градина и поставя първите хора да живеят в нея? •“Глава 2.
8. И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.”
•За Едемската градина е казано, че се намира “на изток”, т.е. в страни от хората.Бог се старае да убеди човека в неговата богоизбраност и централност.
6.Коя е причината бог да забрани на Адам и Ева да ядат от дървото на познанието? •“Глава 2.
16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17.а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” •Бог е забранил на Адам и Ева да ядат от дървото на познанието, защото това е единствения начин те да се откъснат от свързаността си с природата и да прозрат истината за своя живот. От друга страна остава още само една крачка за да се изравнят с Бог – да ядат и от дървото на живота.
7.Защо ролята на изкусител е поета от змията? Каква е митологичната функция на змията в повечето от познатите ни митологии? •“Глава 3.
1. Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде.” •Змията е символ на всичко зло и на неправилното и отрицателно начало. От друга страна тя показва правилния път на Адам и Ева и им разкрива всичко като им дава от плодовета на дървото на познанието.
8.Как си обяснявате появата на мотива за голотата и срама? •“Глава 3.
7.Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.” •След като ядат от дървото на познанието Адам и Ева разбират, че са голи и тук се появява мотивът за голотата и срама. Те разбират,че са различни един от друг и че са като животните – голи.Срамът надделява , а и те са по-висши от животните, затова са си направили препасници.
9.Защо бог изгонва Адам и Ева от Едемската градина, от какво се страхува той? Какво е отношението между дървото на познанието и дървото на живота? •Глава 3.
22.И рече Господ Бог: ето. Адам стана като един от Нас да познава добро и зло: и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота,та,като вкуси, да заживее вечно.
23.Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята от която бе взет. •Господ Бог изгонва Адам и Ева от градината, защото се страхува да не вкусят и от дървото на живота. Това последната крачка към изравняването на хората с боговете – безсмъртието.
10.Защо най-характерните за човешкия живот дейности – труда, раждането в мъки, яденето на хляба с пот на чело, са показани като наказателни мерки от страна на бог? •“Глава 3.
16. На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
17.А на Адама рече : загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе : с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;
18.тръне и бодили че ти ражда тя: и ще се храниш с полска трева:
19.с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет: защото пръст си и в пръст ще се върнеш.” •Господ искал да покаже на хората, че всичко ценно в живота се постига с пот на челото и с труд , а след това идва удоволствието от постигнатото.
11. Съществуват ли в съвременния живот символни образи, с които са описани сътворението и грехотата?
•Да, съществуват. •Ежедневно се излъчват филми със герои които са символи на сътворението и грехотата. В съвременния живот, често и в книгите се срешат подобни герои.
12.В литературата митът за сътворението на света често присъства като спомагателен или дори централен мотив. Можете ли да посочите примери? •“Дервишово семе” на Николай Хайтов •Мотивът за сътворението присъства във “Дервишово семе” на Николай Хайтов, но под фирмата на продължението на рода и следването на родовите ценности.

bebeeeeee
04-10-2009, 16:19
http://zamunda.pomagalo.com/download/133995/?search=1338233
http://zamunda.pomagalo.com/download/108662/?search=1338259
плс изтегли ми тези двечките защото ми е мн спешничко :-) :-) :-)

TEARS
04-10-2009, 23:30
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/133995/?search=1338233
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/108662/?search=1338259
плс изтегли ми тези двечките защото ми е мн спешничко :-) :-) :-)


Нравственото прераждане на човека
(“Песен за човека “ от Никола Вапцаров)


Увод:
Стихотворението “Песен за човека” от Никола Вапцаров излиза в сборника “Моторни песни” през 1940 г.Самата творба е полемика на тема “Човекът в новото време”.Авторът умело показва , че човек може да се “прероди” духавно , колкото и грешки да е направил в живота си.
Теза:
М1: Според дамата човекът е звяр , убиец и крадец и напълно заслужава своята съдба.
М2: Но авторът доказва , че душевното пречистване е възможно и човекът може да загърби своето минало , да осъзнае и да се примири със своята участ.
М3: духовно прероденият герой излива своите чувства в песен , израз на доброто и волята в човека.
Доказателствена част:
М1: Според дамата човекът е звяр , убиец и крадец и напълно заслужава своята съдба.

Разсъждения зя :
1.Началото на спора и реакциите на дамата , с които тя показва своето мнение.








2.Реалните случки – повод за
омразата на дамата
Доказателсва:
“А дамата сопната , знаете –
тропа , нервира се ,
даже проплаква”
“кални потоци от ропот”, “град от словесна атака” – метафори , които изразяват отношението на събеседничката “сърдито”
“Аз мразя човека
Не струва той вашта защита “- пряко изразяване на своята теза.

“Аз четох как някой насякъл с секира насякъл сам брат си , човека”
Измил се ,
на черква отишъл
подире
и ... после му станало леко.”
Извод:
Дамата представила човека от своята гледна точка. Според нея той е зъл , за него няма нито семейни , нито универсални морални ценности.
Преход: Но събеседника и не е на същото мнение.Той представя случка от реалния и живот , в която героят се пречиства душевно и се примирява със съдбата си без тежест в сърцето.
М2: Но авторът доказва , че душевното пречистване е възможно и човекът може да загърби своето минала , да осъзнае и да се примири със своята участ.

Разсъждения за :
1.Житейската участ на героя , който извършва двоен грях и погазва всички традиции.








2.Затворът – чистилището за героя и преживяванията там.



Промяната:
1.Какво осъзнава за своя живот?


2.Други хора?


3.Песента?
Алчност и злоба:
“Бащата бил скътал / пари
Синът ги подушил ,
вземал ги насила ,
и после баща си затрил”
“злодеят , злосторен”
Присъда:
“Ала във съдът
не потупват по рамото ,
а го осъждат на смърт”

Духовно пречистване:
“ Но във затвора попаднал на хора и станал
човек”

Промяната в душата:
“но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен”
Героят осъзнава грешката си:
“ Не стига ти хлеба ,
залитнеш от
мъка
и стъпиш в погрешност на гнило”
Приемането на твоята участ:
“И гледал с див поглед
на бик
но лека – полека
човека се сетил –
страхът е без полза ,
ще мре.
и някак в душата му станало светло”


Извод:
Героят получава заслужена присъда , но в затвора той се пречиства и без товар на сърцето може да пристъпи към бесилото.
Преход:
Тогава се ражда песента.Тя е израз на духовно прераждане.
М3: Духовно прероденият герой изпива своите чувства в песен , израз на доброто и волята в човека .

1.Пораждане на песента – признак за душевна чистота.











2.Песента – израз на духовно прераждане. “Тогава запявал той
своята песен ,
запявал я бавно и тихо.
Пред него живота
изплавал чудесен-
и после
заспивал
усмихнат....”
Вълшебно е въздействието на песента , тя облагодарява човека и му дава сили
да продължи да се бори.

Размисъл преди края
“Човекът погледнал зората ,
в която
се къпела с блясък звезда ,
и мислел за своята
тежка
човешка ,
жестока ,
безока
съдба.”
Струпване на епитети , за да се подчертае тежката съдба на героя.
“ Животът ще дойде по-хубав
от песен ,
по хубав от пролетен ден... “
Песента – един тържествен край
Въздействието на песента върху героя:
“В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло , широко и
светло ,
отдръпнал се , после запял.”
Метафора:”пламък цъфтял”
Риторичен въпрос:
“Как мислите , може би
тука се крие
един истеричен коплекс?
Въздействие върху другите:
“ онези го гледали с страх”
“Дори и затвора
треперел позорно
и мрака ударил на бег
Усмихнати чули звездите отгоре
и викали :
Браво човек!
Поздравление и преклонение пред духовното прераждане
Вечността на песента:
“Но там , в разкривените ,
в сините устни
намираха пак песента


Заключение:
Всеки човек изминава своя житейски път.по него той среща много изпитания и трябва да поправи много избори.Най-важното е да се опита да поправи допуснатите грешки.Така прави и героят от “Песен за човека” , който се преражда духовно и изтрива срама от челото си.

TEARS
04-10-2009, 23:33
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/133995/?search=1338233
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/108662/?search=1338259
плс изтегли ми тези двечките защото ми е мн спешничко :-) :-) :-)


Никола Вапцаров - "Песен за човека"
поема за вярата в човешкото у човека




Със стихотворението „Песен за човека” Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песен за човека “ от първата си и останала единствена издадена му приживе стихосбирка „Моторни Песни”. В „Песен за човека” поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да разбере защо лирическият герой е извършил злодеянието, защо е отнел бащиния и погубил собствения си живот. Представен е конфликтът между обществото и един обикновен човек в лицето на лирическия говорител, дръзнал да подаде ръка дори на престъпник.
В стихотворението "Песен за човека" опонентите в спора дали човек е добър или лош по природа, са дамата и лирическият говорител. Тя е изразител на традиционното обществено мнение, а лирическият говорител е човекът, търсещ преди всичко причините за случилото се.
Те спорят за човека и неговото място в живота. Това е една кардинална тема за мястото на човека именно в новото време. Търсенето на човешкото в една реалност, изпълнена с грозни и отблъскващи прояви, разкрива и грозотата вътре в самия човек, стигнал до падението на братоубийството и отцeубийството. Той тръгва сам срещу себе си и срещу човешкото, което носи.
Лирическият говорител защитава човека, и успява спокойно и последователно да убеди читателя, че във възможностите на човека е да прекрачи от злото в доброто, от грозното в прекрасното и от убиец да стане човек. В поемата ярко присъства библейската тема за нарушената божия заповед: "Не убивай!" И когато все пак убийството е извършено, закономерно следва полагаемото се наказание. Налице е класическата опозиция престъпление - наказание, интерпретирана през призмата на противоположните позиции на дамата и на лирическият говорител. Докато тя, сопната и нервирана, не крие омразата си към човека, лирическият говорител спокойно и с пълното съзнание за отговорността на този проблем поема ролята на негов защитник. Той не използва силни изрази и крайни квалификации, а проследява пътя, довел един обикновен млад човек до отцeубийство и превърнал го в злодей злосторен. За него най-интересен е процесът, при който новият лирически персонаж променя своето отношение към живота, към самия себе си и особено към извършеното престъпление.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрещност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти –
ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
Светът е устроен!
Именно в затвора той намира това, което му е липсвало в сиромашкия живот до този момент - да попадне на хора и да стане човек. Нравственото прераждане у него е неизбежен резултат от прозрението, до което стига за собственото си престъпление. Това прозрение ни най-малко не го оневинява, но му връща човешкия облик и достойнство:
Осъденият престъпник логично и убедено стига до истината за нечовешкото си деяние. Той вече е способен да види живота си от близкото минало, без да се влияе от наложеното му смъртно наказание. За него песента пред лицето на смъртната присъда е висша форма на "човешка" изява, с която той се "извисява" над нея. Въпреки смъртното наказание - за него то е вече път към друг свят - "новият" по дух човек намира сили в себе си и излива песента си от душа, за да я отпрати към този жадуван нов свят, който ще е много по-справедлив от законите на старото общество. Напразно това общество си мисли, че като е наложило наказание над един престъпник, сякаш всичкото зло на света ще свърши и никой никога повече няма да бъде толкова алчен и безкрупулен, че да убие най-близкия си човек. Това дава силата и спокойствието на осъдения да посрещне смъртта си не със страх и ужас, а с достойнство.
Трагизмът на творбата ни отвежда към вечната връзка между престъплението и наказнието. Поетът обаче вярва в доброто, скрито у всеки човек, и в това отношение поемата е една поетическа апология на вярата. Проглеждането не може да отмени смъртта, но променя отношението на човека към нея. Посланието на Вапцаров за величието на човешкия дух ни заразява със своята искреност, непосредственост и трогателност, с вярата в доброто и човешкото.

Djudista
04-11-2009, 07:44
Ако може тази http://zamunda.pomagalo.com/download/152577/

radcliff_e
04-11-2009, 08:05
Мерси много!! ;-)

Djudista
04-11-2009, 20:11
спешно ми трябва тази тема http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/152577/

Tedi4ka
04-11-2009, 22:51
Как се казва темата ти защото линка не ми зарежда :?

Tedi4ka
04-12-2009, 09:35
спешно ми трябва тази тема http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/152577/


Историята на Йосиф и неговите братя

Историята на Йосиф е един от най-популярните текстове в Стария завет, а причините за тази популярност са няколко.Първата от тях е че съдържанието на текста много повече прилича на художествен разказ с интересна и занимателна интрига, отколкото на сакрален текст.Неговото въздействие се дължи и на друга важна причина-той показва пълнокръвни човешки характери които в своето битие се поддават на чувстваприсъщи и на нас самите.Третата причина за популярността е значимостта на конфликтите, които в своето многобразие продължават да съществуват и в съвременната действителност.Четвъртата причина е осъзнаването на образа на Йосиф като консолидираща фигура, която е свързана с етноса на евреите.Началото на разказа откроява особеното място на Йосиф между 11-те му братя и 1-та сестра.Сред многобройната челяд той единствен е син на любимата жена Рахил.Родовият закон обаче не се интересува от страстта, по тази причина сестрата на Рахил, Лия изглежда много по-подходяща за голямата цел-запазване на рода.Лия, а и двете слугини които раждат по 2 деца на бащата в началото предизвикват озлоблението на Рахил.Това обаче са човешки чуства които обаче нямат нищо общо с божията закрила на труда-Иаков има достатъчно наследници-т.е. Бог е изпълнил обещанието си да го дари с многобройна челяд за да бъде силен рода му силен и жив.Едва когато Рахил овладява първичните си чувства и се примирява с отредената и съдба Бог „развързва утробата и” така се ражда любимецът Йосиф.Отношенията между него и братята, между него и родителите ни интригуват с това че показват неподправената човешка природа.Любимец на своя баща, Йосиф се върти повече в дома без да изпитва върху себе си в пълна мяра труднастите на пастирския живот.Това озлобява братята още повече че Йосиф често се появява при тях като един вид надзирател.Последната капка която прелива чашата на тяхното търпение става причина завистта да прерастне в озлобление е скъпата шарена дреха с която Йосиф се появява пред тях.Всъщност промяната не е неочаквана ако отчетем, че макар и несъзнателно галеникът провокира разбирането на патриархалния ред.Прави го чрез разказа за съня с 11-те снопа, които се покланят пред неговия сноп.Най-малкия в рода няма как да не засегне всички останали, защото родовият закон посочва като наследник на патриаршеската длъжност на бащата:най-големият син-Рувим.Неосъзнато пренебрегване на родовият закон е и вторият сън.Дори баща му в този момент разбира че подобен сън изразява само човешката природа, а не божествения закон, поради което укорява сина си „какъв е тоя сън, що си видял?Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?”
От отмъщение което по същество ще бъде погазване на закона за родовата кръв спасява всички Рувим.Той единствен се противопоставя на намерението на останалите да убият Йосиф.Но братята стигат до греха, защото продават Йосиф на пътуващи търговци и потапят в скръб баща си, на когото донасят шарената дреха напоена с кръв.Оттук нататък образът на Йосиф ще бъде показван все в една светлина-като помирител, като посредник, който се стреми да хармонизира отношенията не само вътре в рода, но и отношенията етнос-етнос.Продаден у египетски велможи-кутифар.Йосиф скоро наследява предишния управител на имението макар да е от чужд етнос.Текстът в Библията изрично отбелязва че макар да е прегрешил пред братята си Йосиф е верен на Бога и затова Господ му дарява успех във всяко начинание.Нека отбележим един пропуснат до този момент факт-за пръв път библейски текст говори за физическата красота на човека която при това е представена като видим израз на душевни красота и съвършенство.Изпитание за почтенността на Йосиф е отношението към господарката му.Изпълнена със страст към хубавия младеж тя се опитва да го съблазни, но той остава непреклонен, защото зо него е грях да излъже доверието на господаря си.В крайна сметка обаче се оказва безпомощен пред клеветата на тази жена и Потифар се вижда принуден да го прати в затвора.Ако имаме в предвид небиблейския текст, а романът на Томас Ман „Йосиф в Египет” прави го съвсем без желание не само защото не вярва на съпругата си, а защото се страхува че ще повдигнат срещу него етническо обвинение че издига един евреин вместо много по-достойни египтяни.
От живота му в затвора запомняме най-вече историята му с фараоновите слуга.Много по-важно обаче е че скоро след появата си там, цялата организация и всички задължения на началника, Йосиф поема в свои ръце, отново с помоща на Бога поради двете огдини в които е залравен от виночерпеца не са трагични за него.
Появата на Йосиф пред фараона внася нов акцент в текста.До този момент текстът говори че Бог дава мъдрост на Йосиф и дарява с благополучие делата му.Сега обаче той се наема да докаже силата на бог Яхве поради което неегипетските жреци езичници които се кланят на много богове, а евреинът Йосиф съумява да разтълкува сънищата на фараона.Тази част от историята най-много интригува светските учени защото никъде в писмените паметници на Египет името на Йосеф не се споменава, а Библията не си прави труд да отбележи кой е фараонът при който се издига евреинът.Въпреки че съществуват няколко хипотези, най-правдоподобна изглежда тази която е свързана с реални исторически факти.В египетските хроники липсва период от 200 години и това е разбираемо, защото по това време Египет е завладян от хиксосите.А хиксосите са родствено племе на евреите, поради което се смята че Йосиф се е издигнал при хиксоски владетел.Тази теза се защитава от топографските знаци на текста.Йосиф повиква братята и баща си в Египет, посреща ги и ги настанява в областта Госем и в същия ден се връща при фараона.Областта обаче е в делтата на Нил, там където е била столицата на хиксоските владетели, които умишлено пренебрегват старите столици Мемфис и Тива, за да избегнат влиянието на могъщите жреци на египетските богове.Така евреите се настаняват в Египет и живеят безконфликтно между чуждия етнос в продължение на много години.След това обаче идва края на робството и на престола застава най-могъщия фараон-Рамзес ІІ.Той обаче е не само освободителя, но и строителя.Неговата амбициозна строителна програма изисква много работници-на евреите се налага един вид трудова повинност, поради което те започват да приемат своята участ като робствена участ.С възникналия наново конфликт етнос-етнос библейските текстове ще свържат историята на Моисей.
Ако се върнем към мястото на Йосиф в египетската държава, ще трябва да признаем че той променя цялата политическа и икономическа система на държавата.Преди неговото възкачване Египет е държава на свободни хора със своята собственост, които доброволно признават върховенството на фараона.Събрал обаче житото от 7-те плодородни години Йосиф не го дава безплатно.За него се плаща със злато, а когато златото свършва хората продават земите си за храна.Когато и земите свършват те продават себе си на фараона.Така след 7-те години фараонът се оказва единствен собственик на земите и хората в държавата си.Тази категорична промяна има положителни, но и отрицателни страни.Положителното е че централизирането на властта само в едни ръце дава възможност за по-бързи икономически промени-развитеие на търговията, корабостроене и др.Но има и отрицателни страни които са пагубни за хиксоските владетели-лишените от свобода хора са потенциални бунтовници, а воинските качества на Рамзес ІІ бързо ги превръщат във войни.Друг е въпросът че египетските династии не променят системата установена от Йосиф.
Завръщайки се в отношенията на Йосиф и неговите братя определено трябва да кажем че те вървят в посока на хармонизиране на отношенията между членовете на родовата общност.Осъзнал прегрешенията спрямо братята му Йосиф им е простил.Но преди да помогне трябва да се увери че братята му са осъзнали и изстрадали греха си, че са готови наистина да живеят за благополучието на рода.Ето защо той не иска най-скъпата жертва-едноутробният си брат Виниамин.Бащата е категоричен в своя отказ, но в известен смисъл ролята на патриарх вече играе Рувим.Ето защо той обещава да опази Виниамин дори с цената на скъпа жертва-дава право на баща си да убие собствените му синове ако не изпълни обещанието.
Изпитанията на морала са градирани умело в този текст чрез историята със златната чаша в чувала на Виниамин.Този път в закрила на рода и неговият патриарх ще се изяви Иуда, който в далечните години когато започва тази история е предложил Йосиф да бъде продаден.Макар да не можем да твърдим че текстът се отличава с особена психологическа дълбочина, реакцията на Иуда говори за дълбока чувствителност.Отд9авна е минало времето когато е продал един от братята си за 20 сребърника.Заплахата която тегне над Виниамин кара сърцето му да се свива от болка за печалната участ на баща му.Той предлага себе си срещу свободата на най-малкия си брат, защото му е непоносима мисълта „че бащата на рода ще слезе с тъга в гроба”.Разкриването на Йосиф пред своите:”Бог ме прати пред вас за да запазя живота ви” „не вие ме пратихте тук, но Бог”.Интересен факт е че Библията не следи родовата история на Йахов след настаняването им в Египет акцентирайки върху големите въпроси за опазването на рода и неговото благоденствие.Опитния Йосиф очевидно няма претенции да наследи баща си и по тази причина текстът повече не се занимава с 12-те синове на патриарха.За естественото протичане на родовите процеси, за закономерното наследяване на бащата от най-големия син текстът говори индиректно, че установилия се в чужда земя род живее благополучно.

Djudista
04-12-2009, 11:15
много ти благодаря, страшна си. :)

Nice^day
04-12-2009, 12:52
Трябват ми тези трите: http://download.pomagalo.com/1973/obshta+harakteristika+na+svetovnoto+ikonomichesko+ razvitie+v+kraya+na+xix+nachaloto+na+xx+vek/?po=1
и
http://download.pomagalo.com/81616/ikonomicheska+harakteristika+i+problemi+na+pytnich eskite+prevozi+pokazateli+za+pytnicheskata+prevozn a+deiinost/?po=2 и http://download.pomagalo.com/96777/vidove+trasnport+v+turizma/?search=10946834&po=1
Втората ми е по-спешна.

Tedi4ka
04-12-2009, 12:54
оявяват се нови промишлени отрасли-изпъкват химическата и електротехническата промишленост.Благодарение на откритията на химиците се развива гамата на пр-вото на синтетични бои,синтетични съставки и лекарствени съставки.Направени са открития в неорганичната химия-пр-во на сярна киселина и калцинирана сода,които са в основата на много продукти.Най динамично се развива електротехническата промишленост.Въведен е електродвигателя-т.е. извършва се една миниреволюция в пр-вото.Още повече се увеличава значението на електроенергетиката след откриването на трансформатора,което прави възможно транспортирането почти без загуба на енергия до почти всички точки на света.
Революционизира се и бита на населението след откриването на електрическата крушка.Електроенергетикат павлича след себе си развитието на всички отрасли.Ел. енергията е най евтината енергия-лесно се пренася на далечни разстояния без загуби.През този период са открити автоматичния стан,ленотипната машина,машината за автоматично затваряне на капачки,открит е телеграфа,радиото,телефона .Направени са решителни стъпки към нов тип двигател за сухопътен транспорт.Германецът Ото е изобретил двигателят с вътрешно горене.Започнало строителството на морски канали,което увеличава морския трафик.Каналите позволяват морския трансптрт да се превърне в един глобален транспорт.Започва изграждането на тунели и железопътни мостове-това е в основата на националните жп мрежи.Започва изграждането на първите шосета с твърда настилка/макадам/.Появява се първият автомобил.В началото на 20 век започва масовото пр-во на автомобили.”Форд” е първата поточна линия за автомобили/1913-1914г./.Появява се въздухоплаване.Появяват се дирижаблите.През 1898г. те са задвижвани с парни двигатели.През 1903г.-аероплан.Самолетът придобива стоп. значение чак след ПСВ.Настъпват промени в организацията на капиталистическата икона.Те до голяма степен са породени от нарастналите производствени възм.-това води до концентрация на пр-вото и на капитала.В САЩ от 1889г. до 1914г. броят на регистрираните предприятия се увеличава до 1/4,работниците се увеличават двойно.Подобна тенденция се наблюдава в Англия,Франция и Герм.Концентрацията на пр-вото неизбежно довежда до концентрация на капитала,а това противоречи на законите за свободната конкуренция.През 1872г. в САЩ за пръв път се появява монополизацията, когато Рокфелер създава първото монополно обединение”Стандарт Оил”.Няколко години по късно Морган създава стоманния тръст,била създадена и “Дженерал Електрик”.Подобни процеси са развити и в Германия,където възникнали концерните:”Круп”-за оръжия,”Сименс”-в областта на стоманено добива и др.В Япония били създадени първите монополни обединения “Мицум” и “Мицубиши”.В САЩ започнало възникването на първите мултинационални компании,които започнали да изграждат свои филиали в почти всички европейски страни,като първата крачка за това е била веригата от магазини “Тифани”.Възниква компанията “Томсън Хюстън”/мултинац. комп./.Монополните обидинения приемали най различни организационни форми-синдикати,картели,концерни ,тръстове,мултинац. комп.Настъпва краят на домонополистическия капитализъм.Концентрацият в пр-вото е съпроводена с развитие на банковото дело.В Герм. има 9 най мощни банки,сред които изпъква ролята на”Дойчебанк” и на “Дисконто гезелшорт”-те контролират 83% от всички банкови влогове.Подобна е ситуацията в Англия-27 банки контролират близо 86% от всички влогове.В САЩ има аналогичен процес.”Чейс Манхатън Банк” контролира през 1910г. 49% от влоговете и раздадените кредити.
Протичат и други явления в областта на взаимното проникване на банковия и промишлен капитал.Върху тази основа се формира финансовия капитал.За пръв път това явление се забелязва във Франция още в средата на 19 век.Настъпват съществени изменения и в износа на капитали,които се оказали по доходонасни,отколкото износа на стоки.В резултат на подобрените комуникативни връзки между континентите се забелязва бурно увеличение на международната търговия и на паричното обращение.
Основните причини за това разрастване са:
1.Тласъкът на колониалната довел до увеличаване на търговията на Европа с останалата част от света.
2.Активният износ на капитали водел след себе си съпътстващ износ на стоки.
3.Задълбочаването на международното разделение на труда.
4.Намаляване на транспортнете тарифи на жп и морския транспорт.
5.Разрастване на търговските компании и на другите ик. институции,което улеснява контактите между деловите страни в капиталистическите страни.
Към края на 19в. в паричното обръщение на по развитите капиталистически страни завършило утвърждаването на единна парична система за вътрешни и международни разплащания.В парично обращения едновременно функционирали златни и сребърни монети,книжни банкноти,чекове и полици,а това създало затруднения между страните по отношение на техните парични обмени.Поради тази причина някои страни изоставили системата на биметализма и се ориентирали към златния стандарт.Първа го въвела Англия през 1816г.
От голямо значение за поддържането на стабилността на паричното обращение и за създаването на условия за по нормален стоп. живот имали държавните бюджети.В този период те се отличавали с приблизителна балансираност на държавни разходи и приходи.Появила се нова тенденция на държавните бюджети-сключване на вътрешни и външни държавни заеми.В резултат на това нараства държавния дълг,чието бреме се прехвърля върху данъкоплатеца.

Tedi4ka
04-12-2009, 12:54
Икономическа характеристика и проблеми на пътническите превози. Показатели за пътническата превозна дейност.
5 Икономическа характеристика и проблеми на пътническите превози със сухопътен транспорт
1Същност,значение и особености на пътническите превози-пътническите превози са една от основните дейности в жп и автомоб транспорт и имат голямо стопанско,културно и социално значение.Пътническите превози извършвани със сухопътен транспорт могат да се класифицират като
-ежедневни пътувания за работници служащи и учащи.Те са най-масовата група пътувания извършвана на сравнително къси разстояния.Преобладаващия относителен дял на тази група пътници определя сравнително късото средно превозно разстояние на един пътник от жп транспорт
-пътувания в края на работната седмица и в почивните дни.Част от тези пътувания се определя също от трудовата и учебната д-ст на населението.Друга част обаче са свързани с културно-битовите потребности на гражданите.Тези пътувания се извършват на значително по-голямо разстояние(30-80км)
-туристически пътувания извършвани средно на (150-200км).Те имат подчертано сезонен характер-извършват се предимно през летните месеци.Към тази група могат да бъдат отнесени и екскурзионнете пътувания на учащите,извършвани също през летните месеци
-Делови пътувания при които се наблюдава тенденция на увеличаване на относителния им дял,което се определя от развитието на пазарната икономика и частния бизнес
-масави градски превози
По ноправления (в двете посоки на дадена жп или автобусна линия)пътническите превози се отличават с голяма неравномерност на пътникопотока между тях което се обяснява с различната населеност на съответните райони и цели на пътуване.
Пътникопотокът(ЕП) изразява броя на превозените пътници в една посока по съответното направление за едно денонощие и може да бъде определен по формулата ЕП=N.K.g/365 N-брой на населението от съответния район K-коефициент на подвижност на аселението-брой пътувания на един жител за 1 година g-коефициент за дневна неравномерност
В неравномерността по време с особена значемост изпъква неравномерността на пътническите превози по месеци.Обикновенно максимелния брой пътувания се извътшват през месеците юли и август,докато през месец февруари те имет минимален размер.Коефициентът на неравномерност по месеци тук се изчислява като отнашение на обема на превозите през най-натоварените месеци(обикновенно август) към средномесечния брой пътувания през съответнота година.Неравномерността на пътническите превози по време се проявява и по дни в седмицата.Обикновенно в петък и през двата почивни дни пътуванията се увеличават и надвишават среднодневния брой пътувания.Накрая тлябва да се посочи и неравномерността на пътническите превози по часове в денонощието.Очикновенно сутрин в малък интервал от време се концентрират значителен брой пътувания от крайградските райони към големите стопански административни центрове,а вечер в обратно направление.
Отрицателните последици на неравномерността на пътническите превози по време са аналагични на тези при товарните превози а именно необходимост от поддържане на значителни резерви от пропускателната способност,подвижен състав и друга техника,които се използват рационално само през върховите периоди

Tedi4ka
04-12-2009, 12:55
ВУЗ “ д-р Асен Златаров” – гр. Бургас
Колеж по Туризъм – гр. Бургас








К У Р С О В А Р А Б О Т А


“С П Е Ц И А Л Е Н ТУР. Т Р А Н С П О Р Т”

на: Андриян Деянов Стойков

Подразделение на основни части:

І.)Описание на всеки вид транспорт ІІ.)Проект

1.Пътен транспорт Изработени дестинации:
2.Жп. транспорт А. Бургас – Кемниц /Германия/
3.Воден (канален) транспорт Б. Бургас – Джос /Нигерия/
4.Въздушен (космически) В. Бургас – Алянгула /Австралия/









Съставил:...................... Проверил: ....................
/ст. Андриян Д. Стойков /проф. Барзов/
от 313гр.; Ф Nom: Р-6942/







ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ НА ПЪРВИЯТ РАЗДЕЛ НА КУРСОВАТА

І.)Описание на всеки вид транспорт
1.1)Oсновно описание за терминът “Транспорт”:

Транспортьт е сьвкупност от средства, предназначен за предвижване на хора, стоки, сигнали и информация от едно място на друго. Транспортьт е отрасьл на икономиката за превозна пьтници и товари. Терминьт транспорт произхожда от латински транс “чрез” и portare “нося”. Той е отрасьл на икономиката за превоз на пьтници и товари. Понятието транспорт включва в себе си няколко аспекта; грубо те могат да се разделят на инфраструктура, транспортни средства и управление.
Инфраструктурата включва използвани транспортни мрежи или пьтища на сьобщенията (пьтища, жп. Линии, вьздушни коридори, канали, трьбопроводи, мостове, тунели и водни пьтища), а сьщо така транспортни вьзли или терминали, там кьдето се провежда преместването на товар или прехварлянето на пасажери от един вид транспорт на друг (например аеропортове, железопьтни станции, автобусни спирки и портове).
Транспортните средства обичайно са: Автомобили, велосипеди, автобуси, влакове, самолети, кораби.
Транспортен възел се нарича комплекс от транспортни устройства в мястото на събиране на няколко вида транспорт, съвместно изпълняващи операции по обслужване на транзитни, местни и градски пренос на товари и пътници. Транспортният възел като система е съвкупност от транпортни процеси и средсва за тяхната реализация в местата на свързване на два или няколко магистрални вида транспорт. В транспортната система възлите имат функцията на регулиращи клапани. Срив във работата на един такъв клапан може да доведе до проблеми за цялата система.Голям транспортен възел за България е град Бургас,където се събират железопътен, автомобилен, въздушен и морски транспорт, а освен това се планира да има и тръбен транспорт в близко бъдеще.Големите транспортни възли винаги се явяват големи градове. Причината е в това, че транспортните възли буквално привличат търговията.Те са удобни за развиване на промишленост,а и самите транспортни терминали създават много работни места. Много градове са възникнали на кръстопътищата на сухопътни или водни пътища, т. е. като транспортни възли.

Транспорт и врьзка

Транспортьт и врьзката могат да бьдат взаимнозаменяеми и взаимнодопьлняеми. Смяната на достатачно развитата врьзка на транспорта теоретически се явява вьзможна (вместо личен визит би могло да се изпрати телеграма, да се позвани по телефона, да се отправи факс, електронно сьобщение), но е установено, че тези способи на комуникация в реалност пораждат повече взаимодействия, включващи и лични. Рьстат в сферата на транспорта би бил невьзможен без врьзката, която е жизнено необходима за развитите транспортни системи – от железопьтните линии в случая необходимоста от двупосочно движение до управление на полетите, при който е необходима информация за местоположението на самолета в небето. Развтието в една област води до рьст в друга.

Транспорт, енергия и окрьжаваща среда

Транспортьт е един основните потребители на енергия и един от главните източници на изхвьрляне в атмосферата на вьглероден диоксид, усилване на глобалното затопляне.
Причина за това са изгарянето на огромни обеми изкопаеми видове горива (основно нефтопродукти, такива като бензин, керосин, и дизелово гориво) в двигатели с вьтрешно горене на наземния, вьздушния и водните транспортни средства.

Категории на транспорта

Транспортьт се дели на три категории: транспорт за общо ползване, транспорт за необщо ползване и личен или индивидуален транспорт. Транспортьт за общо ползване не трябва да се бьрка с обществения транспорт (обществения транспорт се явява подкатегория на транспорта за общо ползване). Транспортьт за общо ползване обслужва тьрговията (превоз на стоки) и население. Транспортьт за необщо ползване вьтрешно производствения транспорт. Накрая личния транспорт са леките автомобили, яхти, частни самолети.


Транспорта се дели на няколко вида на пътен, железопьтен, воден и въздушен. Според предназначението,вида на използваното транспортно средство и според обхвата транспорта се дели на още няколко подкатегории.

Според предназначението му

- пътнически транспорт
- товарен транспорт
- военен транспорт
- извънгабаритен транспорт

Според вида на транспортното средство

- сухопътен транспорт
- автобусен транспорт
- автомобилен транспорт
- железопътен транспорт
- въжен транспорт
- воден транспорт
- речен транспорт
- морски транспорт
- въздушен транспорт
- тръбен транспорт

Според обхвата

- градски транспорт
- извънградски транспорт
- междуградски транспорт
- областен транспорт
- окръжен транспорт
- международен транспорт


Характеристика на видовете транспорт

Пътният транспорт е свързан предимно с превоза на хора или товари с автомобил, товарен автомобил или автобус. Този вид транспорт е един от най-разпространените в света. Използването на този вид транспорт е масово както за градски пътувания така и за извънградски. В цял свят има добре развита пътна мрежа, така че почти няма отраничения за пътуване с този вид транспорт. Пътния транспорт е най-подходящ за пътуване на кратки разстояния в града както и извън него. Несамнено е удобно и комфортно да се пътува с автомобил или автобус. До всички части на страната може да се достигне със собствен или автомобил под наем, както и с автобус. Изборът на пътнически агенции е голям и има автобуси до всяка точка на страната. Автобусите са в добро състояние, условията за пътуване също не са лоши, въпреки че в някои части на България пътищата не са в добро състояние. Продават се билети за различни дати както и за различни часове. Така че в удобния за нас ден и час можем да си осигурим транспорт до дадено място. Цените на пътния транспорт са приемливи,като се има предвид че е комфортен, удобен и в това забързано ежедневие е най бърз за придвижване от една точка в града до друга, както и на близки разстояния извън града. Безспорно за градски условия той най пдходящ. Недостаък на пътния транспорт е покачването на цената на бензина. Това оказва голямо влияние например в цените на автобусните билети. Но въпреки това пътния транспорт си остава най-масовия и използван транспорт.

Железопьтния транспорт бил едновременно и продукт, и мотор на промишлената революция. Вьзникнал в началото на ХIХ век (пьрвият локомотив бил построен през 1804 година ) в средата на ХIХ век, той е станал най – важния транспорт на промишлените страни по онова време.
Железните пьтища свьрзали вьтрешните промишлени райони с морските портове. В близост до железните пьтища вьзникнали нови промишлини градове.
След Втората световна война железните пьтища започнали да губят своето значение. Днес железопътният транспорт е сред най-енергийноефективните средства за механизиран наземен транспорт. Като цяло, при оптимални условия железопътният транспорт изразходва 50 - 70% по-малко енергия за превозване на даден товар, отколкото пътния транспорт. Други предимства на железопътния транспорт са относително високата безопасност и комфорта при пътуването. Той се характеризира и с ефективно използване на пространството - двойна железопътна линия може да превози повече пътници или товари за дадено време, отколкото четирилентов път. В резултат на тези предимства железопътният транспорт е основна форма на обществен транспорт в много страни. Например в Индия, Южна Корея, Япония, Китай милиони хора използват редовно влаковете за придвижване. Повечето железопътни системи, включително градското метро, са силно нерентабилни и разчитат за съществуването си на субсидии. Железопътният транспорт е по удобен за пътуване на по големи разстояния. Пътуването с ЖП транспорт излиза по евтино отколкото с пътния транспорт, а освен това могат да се превозят повече пътници. ЖП гари има вав всички градове и села, така че може да се стигне до желаното място. От всяка гара тръгват и пристигат влакове по разписание и на наше разположение има влакове в удобния за нас ден и час. Като недостатък може да се отбележи ,че при този вид транспорт често ими закаснения на влака.

Водният транспорт – е най древния вид транспорт. До появата на трансконтиненталните железопьтни пьтища (втората половина на ХIХ) оставал един от важните видове транспорт. Превозваният товар бил голям, разходите за експлоатация малки. Водния транспорт досега сьхранява важна роля. Благодаря на своите преимущества (водния транспорт е най – евтиния след трьбопродния), водния транспорт сега обхваща 60 – 67 % от световния товарооборот. По вьтрешните водни пьтища се превозват основно масовите товари – строителни материали, вьглища, руда – за превозването им не е необходима висока скорост. На превозването през морета и океани, водния транспорт конкуренти няма морските сьдове превозват най различни видове товари, но голяма част от товарите сьстьвлява нефтьт и нефтопродуктите, вьглища, руда.
Ролята на водния на водния транспорт, при пасажерските превозвания значително е намаляла, свьрзано е с неговата низка скорост. Има изключения – скоростните сьдове на подвони крила и сьдовете на вьздушна вьзглавница. Голяма е ролята на Фериботите и лайнерите.

Вьздушен транспорт – е най бьрзият и в сьщото време най скьпият вид транспорт. Основната сфера на използване на вьздушният транспорт – пасажерски превозвания на растояния повече от хиляда километра. Осьществяват се и товарни превози, но техният дял е много мальк. Основно с авиотранспорта се превозват нетрайни продукти и ценни товари, а сьщо така и поща. Голям проблем на сьвременните самолети – шумьт, който се получава при излитане, който значително пречи на качеството на живот на населените места, които се намират в близост до аеропорта.
Пьрвите вьздушни сьдове били по – леки от вьдуха. През 1709 година бил пуснат пьрвия вьздушен балон. Впрочем балоните били неуправляеми. Кьм края на ХIХ век започнали да доминират вьв вьздуха огромни вьздушни кораби – дирижабли. Техния златен век е в пьрвата половина на ХХ век, когато пасажерските дирижабли извьршвали регулярни прелитания между Европа и Америка. Епохата на дирижаблите свьршва в 1937 година, когато направо на летището в Ню – Йорк изгаря немският пасажерски дирижабьл - лайнер “Гинденбург”. В края на ХХ век се вьзьбновява интереса кьм дирижаблите: сега вместо взривоопасен водород се използва инертен хелии, дирижаблите може да са много по бавни от самолетите, но пак са много по икономични. Още повече досега сферата на тяхното използване остава маргинална: рекламни и увеселителни полети, наблюдаване на движението по – пьтищата.

SWOT – Анализ



Видове транспорт
Предимства
Недосттьци










Пьтен -0 Висока проходимост и голяма маневреност
-1 Висока скорост на доставянето на товар и пасажери
-2 Рационално превозване независимо от разстоянието
-3 Обезпечаване на необходимата честота на движение и разположение на пьтищата вьв всички зони на света
-4 комфорт - Относително скьп вид на сухопьтния транспорт
- по низка с сравнение с другите видове транспорт
- екологичен ущьрб на околната среда





Железопьтен -5 Надеждност
-6 Сравнително висока скорост на доставките на пасажери и товари
-7 Независимо от времевите условия
-8 Регулярност
-9 Масовост
-10 Универсалност - не винаги се движат по разписание.







Воден -11 неограничена пропускателна способност на морските пьтища
-12 способността да превозват големи товари -13 Потребност от скьпи пристанищни сьорьжения
-14 Висок дял на разходиите на началните и крайни операции
-15 Зависим от времевите условия
Ниската скорост





Вьздушен -16 Високата скорост, при доставянето на пасажери и товар
-17 Удобство
-18 Многократно ськращаване на пьтя
-19 Преминаване на големи разстояния -20 Зависимостта на полетите от метерологичните условия
-21 Високата цена на превозване
-22 Недостатьчно ниво на безопасност
-23 Голям шум при излитане, оказва влияние на околнит, които живеят в близост до летището














ІІ.)ВТОРА ЧАСТ – ПРОЕКТА .


Пьтуване до град Кемниц Германия

Град Кемниц е разположен в Германия в областта Саксония. Пътуването ще се извърши с влак по маршрута Бургас-София и с автобус по маршрута София-Кемниц. По същия начин ще протече и връщането. Тръгването е на 2 май, а престоят е с продължителност 30 дни. Датата за връщане ще е 1 юни.
Влакът от Бургас за София тръгва в 05:30ч. и пристига в София в 11:45. Времетраенето на пътуването е 6ч.и 15мин. Цената на билета за един човек е 18,80лв. втора класа.
Автобусът на фирма „Astral Holidays” за Кемниц опьтува в 13:00ч. от София. Цената на двупосочният билет е 275лв.
Връщането е на 1 юни по същия маршрут. Автобусът е на същата фирма и потегля от Кемниц в 14:30ч. Автобусът ше пристигне в България на 2 юни. Влакът за Бургас от София тръгва в 22:15ч. на 2 юни и пристига в Бургас в 06:05ч. на 3 юни. Пътуването е с продължителност 7ч.и 50мин. Цената на билета за втора класа е 17,20лв.


Пьтуване до град Джос Нигерия

Маршрут : Бургас – София – Лондон – Абуджа – Джос - Бургас

От летище София до Лондон и от Лондон до Абуджа сьс сьмолет на British Airways.
Цена на двупосочен билен 949 евро.

Flight 1 Излита : 14.40 часа София, Българиа
Пристига: 16:00 Лондон, Англия
Flight 2 Излита : 22:15 Лондон, Англия
Пристига: 04:30 Абуджа, Нигерия

Дати:
Излитане : 02. 05. 2008
Врьщане : 01. 06. 2008



Пасажери :
Вьзраст до 25 години – 1 човек – 949 евро отиване и врьщане
Вьзраст до 25 години – 20 човека – 18980 евро

Авиокомпания : BritishAirways

Пътуването ще се извърши с автобус по маршрута Бургас-София на 2 май 08:00 часа . Автобусьт е на фирма “Ентуртранс” с цена на еднопосочен билет 25 лв. Пристигане на автобуса в София в 13:30 часа. Пьтуването сьс самолет от летище София до град Лондон е на 2 май от 14:40 часа пьтуването ще отнеме 1 час и 20 минути. Кацане в Лондон в 16 часа. След това излитане от Летище Лондон на 2 май в 22 часа и 15 минути и кацане в град Абуджа в 4 часа и 30 минути. От Абуджа до Джос се стига с автобус на компания „ABC TRANSPORT”,и трагва в 7:30ч. Джос Плато е най – високия район в Нигерия. Платото е уникален природен паметник на Нигерия. Пристигане в Джос в 12 часа и 30 минути на 3 май. След 30 дневен престой. Врьщане по сьщия маршрут. Автобусьт от Джос за Абуджа трьгва в 17 часа на 1 юни и пристига в Абуджа 22 часа. . Самолетът от Абуджа за Лондон излита в 08:40ч. 2 юни каца в Лондон в 15:05ч. на 3 юни излита от Лондон за за София в 08:30 на 3 юни каца в София в 13:40 на 3юни. След това туристите отпьтуват до Бургас с автобус на фирма “Ентуртранс” . Цена на еднопосочен билет 25 лв. Трьгването ще бьде от сектор 25 в 16:30 часа. Пристигане в град Бургас в 10 часа на 3 юни.




Пьтуване до град Алянгула Австралия

Маршрут : Бургас – София – Дарвин – Нулунбай – Алянгула – Бургас

От летище София до Дарвин сьс сьмолет на Expedia Airways
Цена на еднопосочен билет 3198 $

Flight : Излита : 07.25 часа София, Българиа
Пристига: 08.30 часа Дарвин, Австралия
Дати:
Излитане : 02. 05. 2008
Врьщане : 01. 06. 2008

Пасажери :
Вьзраст до 25 години – 1 човек – 6396 $ отиване и врьщане
Вьзраст до 25 години – 20 човека – 127920 $ с намаление 10 % = 115128 $

Авиокомпания : Expedia Airways

Пътуването ще се извърши с автобус по маршрута Бургас-София на 2 май 13:15 часа . Автобусьт е на фирма “Ентуртранс” с цена на еднопосочен билет 25 лв. Пристигане на автобуса в София в 18:45 часа. Пьтуването сьс самолет от летище София до град Дарвин е на 2 май от 19:25 часа с цена на еднопосочен билет 3198 $. Пьтуването ще отнеме 13 часа и 5 минути. Пристигане на 3 май в 8:30 часа на летище Дарвин. Град Дарвин е разположен в северната част на Австралия. В град Дарвин живеят предимно млади хора. Той е един от най – големите градове в Австралия. В 10 часа от Дарвин до град Нулунбай трьгва автобус, който пристига в 14 часа цена на еднопосочен билет 20 Австралииски долара. След това от 18 часа от Нулунбай отплава туристическо корабче за град Алянгула цена на еднопосочен билет 15 Австралииски долара. На 3 май в 20 часа пристигане в Алянгула. Очаква ги триисет дневен престой. Отплаване на 1 юни от Альнгула с туристическо корабче в 5 часа, в 7 пристигане в Нулунбай цена на еднопосочен билет 15 Австралииски долара. Трагване на автобус от Нулунбай в 10 часа на 1 юни за град Дарвин. Цена на еднопосочен билет 20 Австралииски долара. В 14 часа пристигане в Дарвин. В 17 часа на 1 юни излитане от град Дарвин за София. Цена на еднопосочен билет 3198 $. Кацане на летище София на 2 юни в 6 часа и 5 минути. След това туристите отпьтуват до Бургас с автобус на фирма “Ентуртранс” . Цена на еднопосочен билет 25 лв. Трьгването ще бьде от сектор 25 в 7 часа. Пристигане в град Бургас в 12 часа и 30 минути на 2 юни.

24white24
04-13-2009, 12:21
http://download.pomagalo.com/147552/sravnitelna+harakteristika+na+istoricheskoto+vreme +v+koeto+se+razviva+deiistviteto+s+procesite+v+byl gariya+v+preosvobojdenskata+epoha+jelezniya+svetil nik/?po=2


http://download.pomagalo.com/121390/aktualniyat+dimityr+talev/?po=1

Здравей, ще съм благодарен на тези две теми :)

Chokoev
04-13-2009, 15:09
http://download.http://www.teenproblem.net/school/147552/sravnitelna+harakteristika+na+istoricheskoto+vreme +v+koeto+se+razviva+deiistviteto+s+procesite+v+byl gariya+v+preosvobojdenskata+epoha+jelezniya+svetil nik/?po=2


http://download.http://www.teenproblem.net/school/121390/aktualniyat+dimityr+talev/?po=1

Здравей, ще съм благодарен на тези две теми :)

Сравнителна характеристика на историческото време, в което се развива действитето, с процесите в България в преосвобожденската епоха - Железния светилник (http://daskalo.chetivo.com/sravnitelna-harakteristika-na-istoritcheskoto-vreme-v-koeto-se-razviva-deystviteto-s-protsesite-v-balgariya-v-preosvobozhdenskata-epoha-zhelezniya-svetilnik/)

Актуалният Димитър Талев (http://daskalo.chetivo.com/aktualniyat-dimitar-talev/)

detelina101
04-13-2009, 15:28
Мястото на тетрологията в българската литература – сравнителна характеристика на историческото време в което се развива действието, с процесите в България през освобожденската епоха



Като четем “Железният светилник”, “Гласовете ви чувам” и“Преспанските камбани”, ние заживяваме със съдбата на героите, пренасяме се в далечната епоха и дълго не можем да се откъснем от нейното неопределимо и трайно влияние.
Писателят ни е показал как живеят хората в годините на Кримската война, как се любят и мразят,как се борят за свободата си.Рамката в романите на Талев не е широка.Той като се е затворил в тесните калдъръмени улички на градчето и му е трудно да прескочи към ширналия се безкраен свят. Но в замяна на това писателят е задълбал в самата същностна живота.Без да бъде пленник на сухите контури на историческите факти, без да се стреми да изгражда пъстра, богата,богата и многолюдна тълпа от герои - исторически лица – с помощта на няколко образа писателят е успял да ни разкаже много за епохата. Той не тръгва от историческото събитие към народа, като мнозина автори на исторически романи, а като ни показва живота на народа, кара ни да почувстваме как бавно, постепенно зрее голямото събитие.И по този начин писателят не се задоволява с илюстрирането на историческите събития , не превръща произведението си в историческа хроника, а в правдива , дълбока картина на епохата. Неговото въображение не подскача от един исторически факт към друг, от една историческа личност към друга, за да ги оцветява и сглобява, а, напротив – то създава образи, наднича в най-съкровените гънки на живота.
Героите на Талев са с интересни, задълбочени и вярно изградени характери. Писателят съзнателно е отделил и подбрал герои с такива душевни черти,които с най-голяма нагледност разкриват връзката на образа със социалния живот и епохата.И затова в неговите романи са разкрити много съдби от онова далечно време, видяно сякаш в неочакван, но дълбок разрез. Успял е да одухотвори героите си, да им вдъхне душа,Виждаме тези хора с мислите им, със съмненията, колебанията, вярата и надеждата им.
Каква е историческата действителност в която се развива действието в романите и кое е характерното за нея?
Това е онзи забележителен период от миналото на народа, когато бавно, но сигурно назряват условията за националното ни възраждане. Как се пробужда народът, какви хора застават начело на него, кои са причините за могъщия национален подем се е стремил да ни покаже писателят в своята трилогия. За да се схване и разкрие същността на една такава бурна и значителна епоха, величествения финал на която са тътените на солунските атентати, пламъците на Илинденското въстание, е необходимо да се проникне дълбоко в народните недра, където като плод на редица незначителни на глед икономически промени назрява една нова и красива нравственост.




Това са времена , изпълнени с рядка морална красота. Това са все онези времена, когато Гоце Делчев по примера на своя велик учител Васил Левски ходеше по софийските улици с измачканото си окъсано сетре и старомодна вехта шапка като последен бедняк, въпреки,че разполагаше с цялата каса на революционната организация. Това е времето,когато солунските атентатори живееха като просяци, за да съберат пари и купят бомбите, върху които в последствие сядаха с усмивка, “за да бъдат разкъсани пред очите на Европа”. Това е времето, когато народните воеводи записваха в своите тефтери “народните пари”, които са дали дори за иглите, нужни им да кърпят своите комитски одеяния.
През тази епоха буржоазният егоизъм още не е успял да размъти еснафската нравственост и моралните устои на народните хора и затова те така ни вълнуват,когато се срещнем с тях по страниците на Талевите романи.
Положителните герои на Димитър Талев , изразители на народната воля, на народния стремеж към църковна, политическа и икономическа свобода, са възвишени характери, с цялата си същина устремени напред към бъдещето. В техните сърца гори буйният огън на чистия патриотизъм, който изгаря всичко пошло, низко и дребнаво. И затова от техните образи вее не само романтиката на революционните борби, не само онази благородна развълнуваност, която събужда в сърцата ни човешкият героизъм, но и спокойната, бистра красота, която излъчват морално възвишени характери. Възвишени характери, упорити, енергични, твърди в злощастията, смели в борбата, предани на дълга и винаги верни: на себе си, на семейството си, на народа си.

detelina101
04-13-2009, 15:29
АКТУАЛНИЯТ ДИМИТЪР ТАЛЕВ

За съвременния читател, независимо дали в училищна възраст или от по–старото поколение, Димитър Талев е известен автор на исторически романи - трилогията “Самуил”, “Паисий Хилендарски“, “Кипровец въстана” и най-вече на прочутата поредица, посветена на борбите за освобождението на Македония - “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, ”Илинден”, “Гласовете ви чувам”. Тези книги са написани след 9. ІХ. 1944 г. в един драматичен период от живота на писателя, когато е арестуван, затварян в концлагери, изселван в Луковит, а след това непрестанно следен и разработван от Държавна Сигурност, когато е вече и неизлечимо болен. Какво обаче е правил Талев през по-ранния период на своя творчески и обществен живот - от 1920 до 1944 г. – и какви са причините за осемгодишните репресии на комунистическата власт над него, малцина биха могли да знаят. Но не е за чудене обществената индиферентност, щом едва през миналата година можа да се появи самостоятелно издание в чест на 100 годишнината от рождението му - “Книга за Талев”, от която за пръв път могат да се научат, неизвестни и различни от досегашните, факти за неговата истинска биография[1]. Макар, че и там липсват анализи за емблематичната му творба “ На завой”, нито се споменава нещо за цикъла “Усилни години”, или за биографията на Гоце Делчев и историята на град Прилеп, написани в десетилетията преди преврата на 9. ІХ. 44 г.. Ако тези книги в уж свободните от цензура времена и при многобройните, “нови“прочити на българската литература съзнателно са игнорирани и пренебрегвани, то какво може да се очаква за другата неизвестна част от книжовното му дело-публицистиката. Изглежда, че тя завинаги ще си остане табуирана и непозната за широката аудитория. Може би поради факта, че публицистичното творчество на Д. Талев най-пряко и силно кореспондира със съвременността. И днес малко се говори за това, че писателят дълги години е бил активен общественик и виден деец на ВМОРО начело с Иван Михайлов (от 1920 до 1934 г.), че е един от редакторите на вестник “Македония”, а след убийството на гл. редактор Симеон Евтимов на 28 декември 1932 г. го замества на ветровития и рисков пост. След забраната на ВМОРО през 1934 г. и спирането на в. “Македония”, Талев продължава журналистическата си дейност във в-к “Зора”, чийто стопанин е друг активен деец на българската кауза в Македония – Данаил Крапчев. На страниците на тези две издания се намират стотици статии, коментари и есета, носещи подписа и творческия почерк на Димитър Талев. В продължение на 45 години до1989г. и десет години след “нахлуването” на демокрацията това огромно наследство не е събирано, коментирано, издавано. Редно е да запитаме защо, но не само себе си, а и институциите, чието предназначение е да”изследват” и доизясняват живота и творчеството на българските писатели, особено пък на тия, които десетилетия наред са били изопачавани или изобщо премълчавани. Уви, никой не се интересува от публицистиката на Дим. Талев, нито се е заел да я събира, коментира и издава. Явно институциализираните общности все още нямат желание да променят създаваните от самите тях в продължение на десетилетия канонични представи за творците и за литературната история. Доказателство за това са учебните програми и кандидатстудентските конспекти, където едва в 2000 г. успя да се вмъкне само още едно име - на Атанас Далчев. Иначе “Червените ескадрони”, “Йохан”, “Вяра” и “Двубой“ и пр. неизменно са си там. И Димитър Талев си е класикът, застъпен единствено и само със “Железният светилник” и твърдоглавата Султана, макар че други са художествените образи, които кореспондират със сложните морални проблеми на нашето време – например Борис Глаушев или Крум Кошеров от романа “На завой“, мислещи герои, които допускат и другата алтернатива, умеят да изстрадват собствените си заблуди, способни са да извървят дълъг път, за да открият истинските ценности и смисъла на човешкия живот. Но такава е волята на несменяемите тълкуватели и на литературните чиновници - всичко да си остане каквото си е било, никой да не мисли със своя си ум и различно от тях. Че младите хора вече не искат да пишат по техните високопарни теми и масово им връщат бели листа – не ги е еня. Било въпрос на невежество и мързел[2], а не и израз на отвращение от скуката и лъжите, от помпозното наукообразие и словоблудие, от цялата корумпирана и омерзителна кампания, с които набедените реформатори продължават да изяждат най-ценните за младежта години на духовно съзряване и то все по-същия, непомръднал ни на йота, велзевулски маниер.
Но нека се върнем към своята си тема. Макар и създадена преди повече от 60–70 години, публицистиката на Д. Талев е изключително актуална и съзвучна на днешните проблеми на българското общество. Причините за това са няколко:
Дим. Талев вдъхновено и всеотдайно е посветил живота и таланта си на неугасналия национален идеал и на своята изконна мечта – освобождението и обединението на целокупното българско отечество. Това е идеалът, облъчил и въодушевил цяла една епоха в историческото битие на България – възрожденската. Десетилетия наред в него са се кондензирали енергията, талантите и духовните устреми на най-добрите синове на нацията, на целия народ и на българската диаспора по света. Не по стечение на обстоятелства, а по силата на своите вътрешни пристрастия и убеждения Дим. Талев става “говорител” и морален стожер на този съдбовен идеал и то тогава, когато за четвърти път в рамките на 20 години, рухват усилията и надеждите за българското обединение и пътят на нацията се измества в друго, по-ниско русло на битието- на безкрайната и унизителна “битка за оцеляване”. Големият син на Македония обаче никога няма да измени на пролятата братска кръв и до последен дъх ще служи на святата национална идея. Той е име от кохортата на големите романтици на българската история.

24white24
04-13-2009, 15:46
Голямо мерси :)

freak_girl
04-13-2009, 19:48
http://download.pomagalo.com/210374/kritika+na+piesata++chovekoyadkata+/

Chokoev
04-13-2009, 23:19
http://download.http://www.teenproblem.net/school/210374/kritika+na+piesata++chovekoyadkata+/



Критика на пиесата “Човекоядката” (http://daskalo.chetivo.com/kritika-na-piesata-tchovekoyadkata/)

Librarian_girl
04-14-2009, 07:08
Може ли тази темички?

http://download.pomagalo.com/47417/marketingova+obkryjavashta+sreda/

http://download.pomagalo.com/185660/marketingova+obkryjavashta+sreda++mikrosreda+i+mak rosreda/?search=11005085&po=7

Благодаря предварително! :)

detelina101
04-14-2009, 13:12
ЧОВЕКОЯДКАТА


Пиесата „Човекоядката” заема специално място в творчеството на Иван Радоев и се превръща в огледало на скандалната реалност на 80-те години.Драматургът вплита в нея елементи от митологията и социалния живот на времето, в което живее. На няколко пъти пиесата е редактирана, забранявана и отричана, но въпреки всичко успява да се наложи на театралната сцена и до днес. Нейната над 25 – годишна история е свързана с култовия спектакъл на Младен Киселов, с цял ансамбъл от звезди, прочули се и направили забележителни роли именно в това първо представление, сред които Тодор Колев, Татяна Лолова и други. Повод за неразбирането й в началото са множеството метафори и абстрактно звучене, наличието на каламбури, остроумие и прочие препратки към действителността ,с които Иван Радоев си служи умело.
Светът на героите от пиесата е затворен и отдалечен от заобикалящата ги реалност. Смъртта витае навсякъде и не е абстрактна величина, а неизбежен елемент от реалността. Тя е оставила следи във всеки един детайл от делничното. Не случайно животът се превръща в кръговрат от безсмислени действия, загубили самостоятелното си излъчване. Всеки ден е просто спечелен - малка отсрочка, докато дойде краят. Бушоните изгарят по един и същи начин всеки път, Топузов идва и си отива и го замества друг Топузов, нямата Йота проговаря, колкото да изкаже всичко, таено и прикрито,а сетне отново онемява. Едни и същи реплики се завъртат и връщат читателя назад, после напред, като една „люлка”, която никога не спира.
Ако при първия прочит на пиесата долавяме алюзия със социалната действителност или загубената връзка между народа и управляващите, то по-късно изолираността се тълкува екзистенциално. Повтаряемостта на това „старческо битие” напомня за един омагьосан свят, от който човек не може да се измъкне.
Шишман, а после и Топузов на няколко пъти споменават: „смъртта е неизвестност”. Писмото на Шишмановия брат завършва дословно с една
от началните мисли „човек сам се оплита в мрежата си, но заедно със себе си - и другите”. Във финала, когато звучи сватбената реч на Редосеалко, отеква в съзнанието ни твърдението ”бъдещето на младостта е старостта”.
Героите имат свой собствен начин на изразяване. Във всяка фраза се крие някоя мъдрост или извод за живота. За героите няма невъзможни неща, а в същото време нямат възможност за нищо. Надеждата се появява единствено, когато Топузов дава обещания за по-добър живот. За жалост те се оказват фалшиви, но поне за малко са дали светлина в мрачното житие на старците. Топузов се явява като спасителна лодка за всички останали, но е и този, който погубва вярата. Дългото чакане да се случи нещо накрая се превръща в горчивина. Самите герои усещат фаталният край “ ще стане пакост в старческия дом”. Тези възрастни хора са се превърнали в малки деца, които са загубили ориентир.
И все пак накрая героите на Иван Радоев успяват да разнообразят тривиалното си битие. Финалната сцена, която повтаря и противостои на началото, бездушните фигурки са заменени от младоженците /Аспарух и Величка/, а засмяния скелет, придържащ булото на булката има метафорично звучене и съдържа символика. Речта на Редосеалко кара тези отчаяни “ старчета “ да се откъснат от този малък свят и да погледнат отвъд него. Тогава те разбират, че ако ги няма, няма да го има и бъдещето.Че смъртта не е по-силна от живота и е нещо необходимо, за да продължи да се върти Света.





ГОЛЕМАНОВ ИЛИ БАЙ ГАНЬО-
МОДЕРНИТЕ ГЕРОИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

Дали съществуват Големановците и Бай Ганьовците? Има ги и те не са никак малка част от съвремието ни. Те са неизменен елемент от живота на българина. От край време е ясно, че както в миналото, така и в настоящето тези образи съществуват. Нахалството, самолюбието, простащината и до днес вземат връх.
Големанов е грандомана, но дребна душа. Опитва се да стане големият достоен човек. Съдейки по името „Големанов” би трябвало да си представим една понпозна и респектираща личност. Уви, това не е така. Този тип хора са прогресиращия “ отпадък “ на обществото. Той разяжда нацията отвътре- навън. Големанов си пробива път чрез натегачество и шуробаджинащина. За разлика от него, познатият ни типаж – Бай Ганьо дабавя към тези качества и алъш – веришите, измамите, тарикатлъка. Така
събраният образ на българския национален персонаж се оформя окончателно.
Стеле Костов живее с образа на Големанов. Премисля всяка черта на неговия характер. Вглежда се внимателно в политическия живот на страната. Чрез пиесата се показват задкулисните машинации на партийните лидери. Опознава се все по- дълбоко оная гнила и порочна атмосфера, която ражда Големановците с тяхните ненаситни амбиции за власт.
“ Големанов “ е комедия, написана преди всичко за един основен герой, който въплащава в себе си политиците от съвремието ни. Големанов навлиза в света на политиката. Проникването в характера на героя става с помощта на второстепенните герои – роднините му. Множество паралели могат да се направят между Големанов, Бай Ганьо и съвременниците ни. Спомняйки си “ Бай Ганьо “ ще си припомним онова
философстване без разбиране, шашмите, необразоваността. Бай Ганьо търси полза във всичко и във всеки. С тези си качества двата образа се различават и припокриват.
В първо действие на пиесата Криводренски и Владимиров подготвят появата на главния герой. От тях научаваме за някои черти на неговия характер – глупостта, грандоманщината, скъперничеството. Образът на Големанов запълва рамките на комедията. Пред неговата голяма цел всичко останало изведнъж става незначително, дребнаво. Интерес представлява единствено Големанов. Да не забравяме, че пред този образ всеки избледнява. Нищо чудно! Героят е герой на съвременната политика: “ Хубаво е да си министър, дявол да го вземе ! Власт…чест…слава ! Министър Големанов !”
Определено Ст. Костов е вкарал в пиесата си “ малкият човек “, не този , който се задоволява с малко, а този който е “ дребна душа “. Четейки
“ Големанов “ разгръщаме политическата действителност днес. Сега героят от пиесата се среща в така наречения елит на обществото. Неговият родственик Бай Ганьо завладява не само върховете на обществото ни, но и всички сфери на живота. тези герои остават типична извадка от днешните българи.
С една реплика Стеле Костов разкрива същността на своя герой – неговата неудържима страст към властта: “ Най –високо стъпало, на върха,
по- нагоре… небе ! … “. Големанов не се спира пред нищо, готов е да извърши всякаква подлост, да потъпче всички принципи. той използва в машинациите си дори глухата баба Гицка. Тя е свръзката между Големановото семейство и семейството на шефа на партията. В тази част се проявява най- ярко лицемерието на героя. Първо отхвърля помощта от роднините си, но после казва:” …Хората нека си говорят за роднишнството ми…то човека се гледа…”.
В следващото действие се усеща още по- силното му желание за власт. Задкулисните машинации, болезнените апетити за високи постове, намират израз в разговора между Горилов и Сивков.
Ст. Костов е изобличил цинизма на буржоазията. За да стане минисър, не е необходимо да знаеш и да можеш нещо. Нужни са други “ качества “. Такива са логиката, ниския морал , които дават кураж на Големановците. Смятат се за достойни за най-висшите постове в управлението на държавата. Казаното дотук ни доказва, че както преди така и днес съществуват героите на Алеко и Ст. Костов.

detelina101
04-14-2009, 13:15
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО













по

МАРКЕТИНГ


На тема:
Маркетингова обкръжаваща среда














Изготвил:
Петър Анатолиев Аврамов фак. № 201045


Съдържание:


Маркетингова обкръжаваща среда 3
Характеристика на елементите на микромаркетинговата среда 4
Фирма 4
Доставчици 5
Маркетингови посредници 5
Клиенти 7
Конкуренти 8
Контактни аудитории 9
Характеристика на елементите на макромаркетинговата среда 10
Демографска среда 11
Икономическа среда 11
Природна среда 12
Научно-техническа среда 13
Политическа среда 13
Културна среда 14
Характеристика на контролираните фактори 14
Характеристика на неконтролираните фактори 16
























Разбирайки, че маркетинговата среда ражда постоянно нови възможности и заплахи, фир-мите осъзнават изключитеното значение на непрекъснато наблюдение и приспособяване към нея.
Ф. Котлър


Маркетинговата среда на фирмите е съвкупност от разнообразни сили и субект謬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬ ¬¬, действащи извън границите на фирмата и влияещи върху действията й по различен начин и с различна сила. Икономическите субекти трябва да следят измененията в маркетинговата среда, в противен случай те са изправени пред оп¬асността да инкасират загуби в следствие на нереализирането на натрупаната готова продукция или в следствие пропуснатите ползи от закъснелите действия спрямо разширяващи се пазари. И в двата случая това води до дисбаланс между обема и структурата на търсенето, от една страна, и размера и структурата на предлагането, от друга.
На специалистите по маркетинг в една компания се пада основната отговор-ност за разпознаване на значимите промени в средата. За целта те трябва да при-тежават две специфични качества: да разполагат с определени методи – марке-тингово разузнаване маркетингово проучване, за да събират информация относ-но маркетинговата среда; и да прекарват повече време в средата на клиентите и конкурентите си. Чрез извършване на периодичен преглед на средата, специа-листите по маркетинг могат да преработят и приспособят маркетинговите стра-тегии, за да посрещнат новите предизвикателства и възможности на пазара.
Правилното определяне на различните сили и субекти и точното отчитане на тяхното действие изискват елементите на средата да се групират в структурни групи. Това групиране става спомощта на два основни принципа. По силата на първия елементите се структурират въз основа на характера и степента им на въздействие върху поведението на производителите, а според втория – в зависи¬мост от характера и степента на въздействие на икономическите субекти т. е. производителите, върху елементите на маркетинговата среда. Според първия принцип елементите на маркетинговата среда се обособяват в следните струк-турни групи:
• елементи на микромаркетинговата среда
• елементи на макромаркетинговата среда
По силата на втория принцип елементите на средата също се обуславят в две групи:
• контролирани фактори на средата
• неконтролирани фактори на средата








Характеристика на елементите на микромаркетинговата среда

В своята книга “Marketing an introduction” Филип Котлър и Гари Армстронг дефинират микросредата по следния начин: Сили, близки до компанията, които оказват влияние върху способността й да обслужва клиентите си – самата ком-пания, маркетинговите канали на фирмата, потребителските пазари, конкурен-тите, социалните общности. Характерното за тези фактори е пряко, непосредст-вено въздействие върху поведението на отделните икономически субекти. По тази причина влиянието на посочените фактори е концентрирано върху един или няколко производителя и се отличава с относително голяма сила. Микро-маркетинговата среда се състои от слените елементи:
• фирма
• доставчици
• маркетингови посредници
• клиенти
• конкуренти
• контактни аудитории


Фирма

Влиянието на този фактор на микромаркетинговата среда се изразява, в нуж-дата от синхронизиране на действията на отделните функционални отдели на фирмата, за постигането на нейните цели. Функционални отдели като производ-ствен, финансов, счетоводен, научноизслидователски, отдел за материално-тех-ническо снабдяване и висшето ръководство са микросредата в която маркетин-говия отдел осъществява дейността си (вж. сх. 1)


















Сх. 1
Микросреда на фирмата


Управляващите маркетинговия отдел трябва да работят в тясно сътрудничес-тво с другите подразделения на фирмата. Финансовата служба грижи за наличи-ето и използването на средства, необходими за прилагнето в реалност на марке-тинговите планове. Научно-изследователсият отдел се занимава с разработване-то на ефективните методи на производство. Отделът за снабдяване се грижи за достатъчното количество суровини и материали. Производството носи отговор-ност за изработването на необходимото количество продукция. Счетоводния от-дел следи за приходите и разходите и до колко успешно става достигането на набелязаните цели. Дейността на всички тези подразделения оказва влияние върху плановете и действията на маркетинговия отдел.


Доставчици

Доставчици - това са фирми или отделни лица, които осигуряват на фирмата и на конкурентите й необходимите им фактори за производство. Поради тази прична доставчиците могат да влияят съществено върху отношенията между производителите и техните потребители. Например неправилно подбран достев-чик, който доставя неритмично или некачествени фактори за производство, ще компроментира производителя в лицето на неговите потребители и ще наруши стоковото му производство. Поради това при избора на доставчици трябва да се изследват техните технологични възможности и тяхното икономическо състоя-ние, в частност финансовите резултати от дейността им.
Процесите, които протичат в “средите на доставчиците” могат да повлияят сериозно върху маркетинговата дейност на фирмата. Управляващите маркетин-га трябва да следят за промените в тези среди. Увеличението на цените на заку-пуваните суровини, липсата на един или друг материал, стачките и други подоб-ни събития могат сериозно да нарушат грифика на доставка на готовата продук-ция на клиентите на фирмата. В краткосрочен план това ще доведе до спад на продажбите, а в дългосрочен – до уронване авторитета на фирмата в очите на клиентите й.


Маркетингови посредници

Маркетинговите посредници са всички организации, които помагат на фир-мата производител при рекламирането, предвижването, продажбите и разпрос-транението на стоките й сред нейните клиенти. В тази група се включват тър-говските посредници, фирмите-специалисти по организиране на стокопредвиж-ването, агенциите за маркетингови услуги и кредитно-финансовите учреждения.
ТЪРГОВСКИ ПОСРЕДНИЦИ. Търговските посредници са делови фирми, които подпомагат компанията в търсенето на клиенти и/или непосредствено да им продава стоките й. Те могат да осигурят на фирмата удобство на мястото, времето и процедурите за закупуването на стоките с по-малки разходи откол-кото би могла самата тя да си осигури. Удобство на мястото създават търгов-ските посредници посредством натрупването на готова продукция на местата, където се намират самите клиенти. Удобство на времето се създава за сметка на осигуряване на наличност от стоки в периодите, когато потребителите искат да ги купят. Удобство на процедурите за закупуването на стоките е продаж-бата на стоки с едновременно предаване на правата на собствеността им. Ако самата фирма се наеме сама да си осигури гореспоменатите предимства, ще й се наложи да финансира, организира и обезпечи работата на голям брой търговски точки на територията на заеманите от нея пазари. Затова на нея и е по икономи-чески изгодно да поддържа тесни контакти със система от самостоятелни тър-говски посредници.
Изборът на търговски посредници и организирането на работата с тях не е никак лесна задача. Днешните производитали работят не с множество дребни независими посредници, а с крупни и постоянно растящи посреднически оргни-зации. Все по-голямо количество стоки се продават чрез крупни търговски вери-ги и търговци на едро и дребно. Всички тези организиции притежават голяма мощ и могат да диктуват свои собствени условия, а също така да допуснат про-изводителите до позари с висок потенциал. За да осигурят пазарен дял за своите стоки, производиталите трява много внимателно да подходят към избора на тър-говските си посредници, защото задействайки едни канали на стокодвижение, фирмите могат да се лишат от възможността да използват други.
ФИРМИ-СПЕЦИАЛИСТИ ПО ОРГАНИЗИРАНЕ НА СТОКОПРЕДВИЖВА-НЕТО. Фирмите-специалисти по организиране на стокопредвижването помагат на компанията да съсдава стокови запаси и да ги предвижва от мястото на про-изводство до местоназначението. Към тях се причисляват складовите бази,оси-гуряващи натрупването и съхранението стоките по пътя към поредното им мес-тоназначение и групата на транспортните фирми - железниците, организациите за автотранспортни превози, авиолиниите, водния товарен транспорт и други то-варообработващи организации, които отговарят за преместването на стоките от едно място на друго. Стремежът на фирмата е да избере най-изгодния от иконо-мическа гледна точка вариант, балансирайки между стойност, обем, запазване на стоката и скорост на доставката.
АГЕНЦИИ ЗА МАРКЕТИНГОВИ УСЛУГИ. Агенциите за маркетингови ус-луги са фирмите за маркетингови изследвания, рекламните агенции, организа-циите на рекламните средства и консултационните фирми по маркетинг. Те по-магат на компанията по-точно да насочи стоките си към подходящите за нея па-зари. Компанията сама трябва да реши дали ще ползва услугите на тези органи-зации или ще изпълни цялата работа сама. При положение, че реши да се въз-полва от платените услуги, тя трябва внимателно да подбере техния доставчик, защото специализираните фирми се отличават, както със своите творчески въз-можности, така и с качеството и обема на оказваните услуги, а също така и по тарифите си. Необходимо е се следи дейността им, обмисляйки варианти за за-мяната на тези, които вече не удовлетворяват компанията.
КРЕДИТНО-ФИНАНСОВИ УЧРЕЖДЕНИЯ. В групата на кредитно-финан-совите учреждения се отнасят банките, кредитните компании, застрахователни-те компании и други организации, помагащи на фирмата да финансира и/или да застрахова производството и продажбите на стоките си. Повечето компании не могат да се откажат от помощта на кредитно-финансовите учреждения при фи-нансирането на дейността си. Върху ефективността на маркетинговата дейност на компанията сериозно влияние могат да окажат високата цена на кредита или малката възможност за кредитиране. Поради тези обстоятелства компанията трябва да установи трайни връзки с най-важните за нея кредитно-финансови учреждения.


Клиенти

Клиентите са този фактор на маркетинговата микро среда, чието влияние се определя от логиката на маркетинга като специфична философия на бизнеса. Успех в сложната пазарна среда може да постигне само тази компания, която добре познава своите клиенти, респективно своите пазари. Целта на производи-телите е да характеризират и структурират съвкупността клиенти. Това се пос-тига, като се дефинират видовете пазари. След това следва ново структуриране на пазарите с цел да се обособят по-малки, но по-компактни потребителски гру-пи, в които клиентите въз основа на сходните си характеристики имат еднакво или близко потребителско поведение. В ежедневната си практика фирмата може да взаимодейства със следните пет вида пазари (вж.сх. 2):














Сх. 2
Основни типове пазари на клиенти


1. Потребителски пазар – той се състои от отделни лица и домакинства, които купуват стоки или придобиват материални блага и услуги, с цел да задоволят личните си потребности.
2. Пазар на производителите – той се състои от специфични потребите-ли, които купуват стоки и услуги , с цел да продължи процесът на про-изводството.
3. Пазар на търговските посредници – образува се от различни търгов-ски посредници, купуващи стоки и услугиза последващи им препро-дажби с печалба за себе си.
4. Пазар на държавните учреждения – състои се от държавни органи-зации, които купуват стоки и услуги или за използването им в сферата на комуналните услуги, или за предоставянето на тези стоки и услуги на тези, които се нуждаят от тях.
5. Международен пазар – той се състои то купувачи извън границите на държавата, включващи задграничните потребители, производители, търговски посредници и държавни учреждения.

Фирмата продава своята продукция на всички тези пазари. Част от продукци-ята продава на потребителите направо от завода или посредством търговски точки за търговия на дребно. Тя я продава и на производителите, които от своя страна я използват за продължаването на своето производство. Също така фир-мата продава от своята продукция на търговците на едро и дребно, които ги пре-продават на потребителските пазари и пазарите на производителите. Освен това фирмата може да продава своята продукция и на държавните учреждения. Раз-бира се фирмата реализира част от продукцията си на международния пазар, ка-то я продава на задгранични потребители, производители, търговски посредни-ци и държавни органи. На всеки тип пазар са присъщи специфични черти, които производителите трябва внимателно да проучат.
Специалистите по маркетинг трябва да се опитат да разберат как потребите-лите всъщност вземат своите решения за покупка. Те трябва да разберат кой взе-ма решението, типовете решения при покупка и отделните етапи в процеса на покупка.


Конкуренти

В условията на класически пазарни оношение конкурентите са друг основен фактор, който влияе върху поведението на конкретните производители. Съобра-зяването с влиянието на този фактор налага решаването на няколко основни проблема, като преди всичко трябва да се определи видът на конкурентните от-ношения. В класическата икономическа теория те се представят по следния на-чин:
1. Пазари със свободна конкуренция или съвършени пазари
2. пазари с ограничена конкуренция или несъвършени пазари.
Несъвършената конкуренция може да се прояви в следните форми:
• съгласувана или олигополистична конкуренция
• монополистична конкуренция
В книгата си “Управление на маркетинга” Филип Котлър предлага по-раз-лична гледна точка при характеризирането на видовете конкурентни отншения. Той формулира четири равнища на конкуренция:
1. Маркова конкуренция, при която производителите се конкурират по от-ношение на един и същ или подобен продукт. Той се предлага на едни и същи потребители на приблезително еднакви цени
2. Браншова конкуренция, при която производителите се конкурират по от- ношение на различни стоки, които задоволяват една и съща потребност.
3. Конкуренция на формата е тази, при която производителите се конкури-рат помежду си с различни стоки, които задоволяват една и съща нужда.
4. Родова конкуренция, при която конкурентните отношения са между раз-лични производители на различни стоки и услуги, насочени към един и същ па-зарен сегмент.
Определянето вида на конкурентните отношения предполага изпълнението на следващото действие, свързано с оценка на конкурентните цели и стратегии. Адекватната реакция ня фирмите в активно действаща конкурентна среда изиск-ва оценка на силните и слабите страни на конкурентните й производители и на конкурентните им предимства.
Оценка на конкурентните предимствана фирмите може да се направи на ба-зата на следните обобщени параметри:
1. Конкурентноспособност по отношение на продукцията – тук се включ-ват качеството на продуктите, опаковка, гаранционен срок, равнище на сервиз-ното обслужване, патентна защитеност, надеждност, уникалност, престиж на търговската марка.
2. Конкурентноспособност по отношение на цената – тук се отнасят срок на плащане, условия на финансиране на покупката, процент на отстъпките в це-ните при определени видове плащания, равнще на цената, съотношение на цена-та с цените на подобни продукти.
3. Конкурентноспособност по отношение на дистрибуцията – тук се при-числяват видовете използвани дистрибуционни канали, степента на обхващане на пазара, системата за контрол на запасите и формите на транспортиране на продукцията.
4. Конкурентноспособност по отношение на промоция на продуктите – тук се включват: реклама; видове и ефективност на рекламните кампании; лични продажби – начин на организиране и ефективност; стимулиране на продажбите – видове и начини на организиране.
Оценката на конкурентноспособноста се допълва с анлиз на силните и сла-бите страни на конкуриращите фирми. Той се извършва на базата на следната информация: финансово състояние; обем и структура на производството; брой и състав на работната сила; технологично ниво на производството; организацион-на структура и управление; роля на маркетинга в управлението на фирмите.


Контактни аудитории

Контактна адитория е всяка група, която проявява реален или потенциален интерес към фирмата или оказва влияние върху способността й да достигне пос-тавените цели. Тя може или да улесни, или да противодейства на фирмата по об-служването на пазара. Благотворна аудитория – група, чийто интерес към ком-панията има много благотворен характер (например, спонсорите). Търсена ау-дитория – тази, чийто интерес фирмата се старае да привлече, но не винаги ус-пява (например, медиите). Нежелана аудитория – тази, чийто интерес фирмата се стреми да не привлича, но е принудена да се съобразява с него ако той се поя-ви (например, потребителски групи за бойкот).
Всяка фирма действа в обкръжението на седем типа контактни аудитрии:
1. Финансови кръгове. Оказват влияние върху способността на фирмата да си набавя капитал. Основни контактни аудитории от финансовата сфера са бан-ките, инвестиционните компании, брокерските фирми на фондовите борси и ак-ционерите. За да получи благоразположението на тези аудитории фирмата поб-ликува годишни финансови отчети, които касаят цялата и финансова дейност и чрез тях доказва финансовата си устойчивост на финансовото общество.
2. Контактни аудитории на средствата за масова информация. Това са вестниците, списанията, радиостанциите и телевизионните центрове. Фирмата е заинтересована от това средствата за масова информация повече и по-добре да освещават дейността й.
3. Контактни аудитории на държавните учреждения. Фирмата задължи-телно трябва да се съобразява с всичко, което протича в държавната сфера. Мар-кетолозите на фирмата трябва да токликнат на проблемите за безопасност на стоките, за истината в рекламата, правата на дилърите и т. н.
4. Граждански групи за действие. Такива са организациите на потребите-лите, групите за защита на околната среда, представителите на националните малцинства и т. н. Взетите от фирмата маркетингови решения могат да предиз-викат нежелани реакции от страна на тези организации, затова фирмата трябва да се съобразява с тях.
5. Местни контактни аудитории. Всяка фирма има контакти с местните контактни аудитории нато окръжните жители и общинските организации. За ра-ботата си с местното население крупните фирми назначават отговорно лице, ко-ето допринася за разрешаването на насъщните проблеми.
6. Широка публика. Фирмата трябва внимателно да следи отношението на широката публика към стоките и дейността си. Въпреки че широната публика не е организирана сила, дейността на фирмата пряко зависи от нея.
7. Вътрешни контактни аудитории. Към вътрешни контактни аудитории на фирмата се отнасят собствените й работници и служители, доброволните по-мощници, управляващите, членовете на съвета на директорите. Крупните фирми издават информационен бюлетин и прибягват до други форми на комуникации, с цел информирането и мотивирането на членовете на вътрешните си контактни аудитории.


Характеристика на елементите на макромаркетинговата среда

Върху поведението на производителите влияние оказват фактори, които се включват в макромаркетинговата среда. Характерното за тях е, че не оказват влияние само върху един производител, върху всички, взети заедно. Тези фак-тори не се поддават на контрол от страна на фирмата, затова тя трябва да ги сле-ди внимателно, за да може своевременно да реагира. Фирмата трябва да може да идентифицира и реагира изгодно на незадоволените потребности и тенденции в макросредата. Тенденция е носока или последователност от събития, притежа-ваща някаква инерционност и продължителност. Установяването на една тен-денция, откриването на вероятните последствия и определяне на възможностите за компанията, са изключително важни умения. Един нов продукт или марке-тингова програма ще бъдат по-успешни, ако са в съзвучие със силните тенден-ции, а не в разрез с тях. В същото време, откриването на нова пазарна възмож-ност не гарантира нейния успех, дори ако тя е технически възможна. Тук е мяс-тото на маркетинговото проучване, което ще определи полезния потенциал на хипотетичните възможности.
Професор Филип Котлър формулира макромаркетинговата среда по следния начин: ”По-широки социални сили, които влияят върху цялата микросреда.” Макромаркетинговата среда се състои от шест основни сили:
• демографска среда
• икономическа среда
• природна среда
• научно-техническа среда
• политическа среда
• културна среда


Демографска среда

Влиянието на демогрфската среда върху поведението на производителите се определя най-малко от две обстоятелства. Тя осигурява основния фактор на производството, поради което в зависимост от численостто на населението, по-ловия, възрастовия и професионалния му състав, относителния дял на трудоспо-собното население и други характеристики демографската среда влияе върху обема и структурата на производството. “Елементи” на демографската среда са отделните лица, които се групират в различни по състав и големина домакин-ства. Те формират една от основните пазарни структури – потребителския пазар. Като се следва маркетинговата философия чрез поведението на крайните потре-бители, чрез техните нужди и потребности, демографската среда определя дей-ствията на фирмите производители. По този начин тя поставя целите и определя смисъла за съществуването и развитието на икономиката.
Поради определящата роля на демографската среда по отношение на поведе-нието на производителите трябва да се оценяват текущите й параметри и да се прогнозира бъдещото й състояние. Демографската статистика наблюдава някои по-важни характеристики на демографската среда като: брой на населението, установен чрез специално преброяване или въз основа на текуща регистрация, смъртност, раждаемост, средна продължителност на живота, полов състав на на-селението, възрастов състав, образователна структура, брой на икономически активното население и други.


Икономическа среда

Влиянието на икономическата среда върху поведението на производителите може да се наблюдава в няколко аспекта. Икономиката не е механична съвкуп-ност от дейности и стопански субекти, които ги реализират. Те са взаимно обус-ловени, което ги определя като елементи на система с произтичащите от това взаимни връзки и зависимости. Стопанските единици, дейностите, които извър-шват и резултатите от тях са обвързани помежду си по линията на преки и кос-вени, прави и обратни връзки. По силата на тези обстоятелства всеки произво-дител оказва влияние както върху непосредствените си контрагенти, така и вър-ху всички стопански субекти включени в системата. От друга страна всеки про-изводител е зависим от дейността и резултатите на самата система. Отношения-та между отделните производители и икономическата система имат и друго из-мерение. Резултата от връзките между стопанските субекти са материалните блага и услуги, които се реализират на пазари извън икономиката. Такива паза-ри са международните пазари и потребителските пазари. Обемът, качеството и продуктовата структура на стоките за тези пазари характеризират продуктив-ността на икономическата система.
Освен за самите хора, за пазарите е важна и тяхната покупателна способност. Общото равнище на покупателната способност зависи от равнището на текущи-те доходи, цените, спестяванията, достъпността на кредити. Също така върху покупателната способност влияние оказват икономическите спадове, високото равнище на безработицата и растящата цена на получаваните кредити. Управля-ващите маркетинга трябва да отделят особено внимание на основните тенден-ции в доходите и моделите на потребителските разходи.
Различните държави се различават значително по отношение нивото на дохо-дите и разпределението им. Определящ фактор е индустриалната структура на нацията, като се различават четири вида индостриални структури:
1. Натурално стопанство – в този вид стопанства мнозинството от населе-нието е ангажирано с примитивна стопанска дейност. Такава икономика предлага малко възможности за маркетинговите специалисти.
2. Икономики, изнасящи суровини – тизи икономики са богати на един или няколко вида природни ресурси, а във всички останали аспекти са бедни. Много от техните приходи идват от износа на тези суровини. Тези страни са добър пазар за машини и съоръжения за добивната и преработ-вателната промишленост, а също така и за сечива и резервни части.
3. Индустриализиращи се икономики – в такива страни от 10% до 20% от брутния национален доход се падат на производството. С увеличаването му страна все повече започва да разчита на все по-голям внос на сурови-ни. Създава се нова богата класа и малобройна, но растяща средна класа като и двете се нуждаят от нови стоки, някои от които могат да бъдат дос-тавени само, чрез внос.
4. Индустриални икономики – те са основните износители на преработени стоки и инвестиционни фондове. Мащабното и разнообразното им произ-водство и многобройната им средна класа, ги превръща в богати пазари на всички видове стоки.
Също така потребителските разходи зависят от потребителските спестява-ния, задлъжнялост и наличие на кредити. Колкото са повече спестяванията, тол-кова са повече кредитите, които банките отпускат на производителите, с по-ни-сък лихвен процент. Този достъп на компаниите до по-ефтин капитал им позво-лява да се развиват по-бързо. Маркетолозите трябва да обръщат особено внима-ние на всяка една значителна промяна в доходите, разходите за живот, лихвени-те проценти, спестяванията и начините за кредитиране, защото те имат силно въздействие особено върху компании, чиито продукти са чувствителни към до-ходите и цените.


Природна среда

Природната среда оказва влияние върху поведението на производителите по няколко начина. Обемът и продуктовата структура на производството са зависи-ми както от потребителските нужди и желания, така и от факторите на произ-водството, в т. ч. първичните природни ресурси. Това определя специалното от-ношение на производителите към използването на неизчерпаемите ресурси, въз-обновяемите и невъзобноваемите природни блага. Специално внимание се отде-ля на първичните енергоизточници. Отношението на производителите към при-родните ресурси поставя пред тях следните задачи: по-ефективно да се използ-ват съществуващите ресурси и на второ място, разработване на заместители на базовите природни ресурси. Решаванета на тези проблеми постовя стопанските организации в ролята на потребители на технологии за икономии на природни ресурси от една страна, а от друга в ролята на производители, които предлагат технологии за повишаване на ефективността при използването на факторите на производство.
Друг аспект на въздействието на природната среда върху производството е по линията на опазване на природната среда. Запазването и поддържането на чистотата на въздуха, водите и почвите поставя производителите в двояка пози-ция. От една страна трябва да съобразяват дейността си с изискванията по запаз-ването на природните дадености, а от друга те трябва да осигурят необходимите материални предпоставки (оборудване, препарати и др.) за защита на природата.


Научно-техническа среда

Най-драматичната сила, определяща съдбата на хората, се оказва техническа-та и приложна наука. Научно-техническия прогрес роди такива чудеса като пе-ницилина, операциите върху открито сърце, но същевремено с това създаде во-дородната бомба, автомата. Отношнието на хората към научно-техническия прогрес зависи от това дали те се възхищават от неговите чудеса или по-скоро губят от грубите му грешки.
В наши дни учените разработват огромно количество нови технологии, които са предназначени коренно да преобразят нашите стоки и производствени проце-си. Най-заинтригуващи разработки се правят в областта на биотехнологията, ро-ботехниката и електрониката. Обществеността трябва да знае, че предлаганите на пазара нови стоки са безопасни. Държавните учреждения проучват новите продукти и забраняват тези от тях, които могат да се окажат потенциално опас-ни. Увеличават се изискванията за безопасност и безвредност на стоките в таки-ва отрасли като хранително-вкусовата и автомобилната промишленост, строи-телството и други.
Научно-техническия прогрес среща опоненти в лицето на тези, които виждат в него заплаха за природата, заплаха за намеса в личния живот, заплаха за всич-коестествено и дори за самата човешка същност. Различни групи се застъпват против строителството на атомни електроцентрали, високи здания, атракции и развлечения в националните паркове.
Управляващите маркетинга трябва да се ориентират в измененията, протича-щи в научно-техническата среда и в това как новата техника и технология може да бъде използвана за по-ефективното задоволяване на човешките нужди. Те трябва да работят в тесен контакт със специалистите от научно-техническата сфера и да ги стимулират за провеждане на изследвания преди всичко върху на-белязаните пазари. Те трябва бързо да реагират на възможните негативни аспек-ти на всяка нова идея, които могат да нанесат вреди на потребителите и същев-ременно с това да оползотворяват позитивните аспекти с цел по-доброто задово-ляване нуждите е потребностите на своите клиенти.


Политическа среда

Върху маркетинговите решения голямо влияние оказват събитията, призти-чащи в политическата среда. Тази среда включва правовите положения, държав-ните учреждения и влиятелните обществени групи, които окозват влияние върху отделните организации и ограничават свободата им на действие в рамките на обществото.
С течение на времето расте броят на нормативните актове, които регулират предприемаческата дейност. Те се създават по различни причини. Първата при-чина е необходимостта да се защитят фирмите една от друга. Предприемачите обичат да превъснасят конкуренцията, но когато тя противоричи на интересите им се опитват да я неутрализират. Следователно, законите се приемат, за да се даде определение на понятието “лоялна конкуренция” и да се предотврати из-раждането й в нелоялна конкуренция.
Втората причина за държавно регулиране е защитата на потребителите от не-добросъвестни приозводители. Някои фирми оставени без надзор могат да за-почнат пускането на пазара на некачествени стоки, да лъжат в рекламите си, да заблуждават клиентите посредством опоковките и равнището на цените. С нело-ялна практика по отношение на потребителите се борят различни държавни уч-реждение изплзвайки съответните закони.
Третата причина за въвеждане на държавно регулиране е необходимостта от защита на висшите интереси на обществото от разюздаността на предприемачи-те. Поради високата степен на влошаване състоянието на околната среда, започ-ват да бъдат въвеждани нови закони или се коригират старите с цел запазването чистотата на природата.
Освен за съсдеването на нова нормативна база и обновяване на старата, по-литическа среда се грижи за контрола и спазването на законите. С това се зани-мават редица държавни учреждения, които оказват решаващо влияние влияние върху маркетинговите мероприятия на фирмата. През последните години се за-сили влиянието на групите по защита интересите на обществото, както самодей-ни, така и под егидата на държавните органи. Те действат и в общонационален мащаб, и на местно равнище.
Ръководителите на маркетинга трябва добре да познават нормативната уред-ба на страната и внимателно да следят за промените протичащи в нея, при пла-нирането на стоките и разработването на маркетинговите стратегии.


Културна среда

Хората живеят в конкретна среда, която формира техните основни възгледи, ценности и норми на поведение. Те възприемат мироглед, определящ отношени-ето им към самите себе си и взаимоотношенията един с друг. Особеностите на културната среда влияят върху приемането на маркетингови решения.
В рамките на конкретното общество хората се придържат към множество възгледи и ценности. За основните възгледи и ценности е характерно, че са с ви-сока степен на устойчивост, докато второстепенните са изложени на промени в по-голяма степен. Занимаващите се с маркетинг имат някакви шансове да про-менят вторичните, но почти никакви за изменение на първичните.
Във всяко общество съществуват субкултури, т. е. групи от хора с еднакви ценностни системи, възникнали в резултат наеднаквости в жизнения им опит или в обстоятелствата (например, тинейджерите). Тези групи имат еднакви вяр-вания и предпочитания, отличават се със сходно поведение. Управляващите маркетинта могат да изберат една или друга субкултура като целеви пазар, ос-новавайки се на нуждите и характеристиките на потребителското поведение на привържениците й.


Харатеристика на контролираните фактори

Контролирани са факторите, чието влияние може да се управлява пряко от фирменото ръководство или от маркетинговите специалисти. В тази група се включват: роля и статут на маркетинговия отдел; роля на другите функционални отдели и съгласуването на дейността им с маркетинговото звено; характеристи-ка и избор на целеви пазари; формулиране на маркетинговите цели; организира-не на маркетинговата дейност; разработване на маркетинговия микс; маркетин-гов контрол.
Ролята на маркетинговия отдел и неговата позиция във фирмата еволюи-рат във времето. Тази еволюция е свързана с различните маркетингови концеп-ции. Практиката доказва, че колкото по-малка е ролята на маркетинга, толкова по-голяма е вероятността фирмата да извършва маркетинговите си дейности са-мо в кризисни ситуации.
Ролята на другите функционални звена и техните връзки с маркетинговия отдел предполага еднозначно и точно формулиране на функциите на звената. Това е предпоставка за преодоляване на възможността от дублиране на функци-ите и избягване на конфликтите между отделите. Съгласуването на функциите на фирмените отдели е условие за създаване на добър микроклимат в предприя-тието и е гаранция за постигането на поставените цели.
Избор на целеви пазар – основна задача на управляващите маркетинга са потенциалните потребители и изборът на перспективна пазарна структура. Тя включва определена група купувачи, чието потребителско поведение е еднакво поради сходните им характеристики. Характеристиките на членовете на целевия пазар – възраст, пол, образование, социален статус и други, определят марке-тинговия план на фирмата.
Маркетинговите цели на фирмата сачаст от общата фирмена цел и са свър-зани с извършването на група строго определени дейности. Формулирането и изпълнението на маркетинговите цели изисква съгласуването им с целите на другите функционални звена на фирмата. Маркетинговите цели са декларация на това, което трябва да се постигне чрез маркетинговите дейности. Те са силно ориентирани към потребителите – отнасят се до постигането на определен обем продажби, насочването към нови пазарни сегменти, повишаване авторитета на продукта или фирмата, въвеждането на нови продукти и други.
Организирането на маркетинговата дейност на фирмата означава избор на такава организационна структура на маркетинговото звено, чрез която марке-тинговите дейности ще се осъществяват по- ефективно. От практиката са изве-денени в чист вид следните форми на маркетингова организация:
• функционална – структурирането на отдела по маркетинг е въз основа на различните маркетингови функции.
• продуктово ориентирана – ползва за разделителен критерий разнообразието на произвежданите във фирмата продукти.
• пазарно ориентирана – обособяването в различни групи е в зависимост от спецификата на пазарите, на които се продава продукцията.
Същността на определянето на маркетинговата структура е планирането на маркетинговия микс. Задачата на управляващите маркетинга е разработят и включат в маркетинговия план оптимален вариант на координирани помежду си продуктова, ценова, комуникационна и дистрибуционна политика, адаптирани към предварително избран пазарен сегмент.





Харатеристика на неконтролираните фактори

Неконтролирани са тези фактори на средата, върху поведението на които фирменото ръководство и управляващите маркетинга не могат да влияят пряко. В групата на неконтролираните фактори се включват: конкурентите; държавни-те институции; макроикономическата среда; медиите; природната среда; техно- логичното развитие.
Потребители – влиянието им като неконтролиран фактор хармонизира с фи-лософията на маркетинга. В нормална и действаща пазарна среда правото на потребителя да избира какво да нупува, кога, къде и при какви условия да нап-рави покупката е безусловно. Този факт изисква от производителите да характе-ризират и структурират потребителите си и да разработват различни маркетин-гови планове за стоки, насочени към специфични пазари.
Конкурентите са в групата на неконтролираните фактори по силата на логи-ката на пазарните отношения. Разнообразието от форми на собственост предпо-лага съществуването на множество независими центрове за вземане на управ-ленски решения. Автономността на управленските центрове се преобразува в много висока степен от вида на конкурентните отношения. Това изисква произ-водителите да идентифицират конкурентите си преди всичко от гледна точка на това, дали са в режим на свободна, олигополистична или монополна конкурен-ция. Въз основа на това се изследват техните силни и слаби страни, целите и стратегиите им.
Държавните институции са надстроечни структури по отношение на сто-панските субекти. Влиянието им може да се изследва в различни аспекти и сте-пени. Степента на въздействие е в пряка връзка с формата и логиката на управ-ление на националната икономика. В страни с развита пазарна икономика роля-та на държавата относително намалява. Акценти в държавната намеса са върху законодателството и финансовите механизми зи регулиране на стопанския жи-вот в страната.
Макроикономическата среда като елемент на макромаркетинговата е не-контролиран от отделните производители фактор. Отделните производители се влияят не само от поведението на преките потребители, конкуренти и доставчи-ци, но и от общото икономическо състояние. Наличието на преки и косвени връзки между стокопроизводителите дава по-различна характеристика и обхват на възможните пазари за реализация на продукцията. Намаляването на търсене-то на потребителите по линията на междуотрасловите връзки ще повлияе върху търсенето и предлагането и на организационните потребители.
Природна среда – факторите на производство са два вида – възпроизводими в икономическата система (машини, детайли) и невъзпроизводими (работна си-ла, първични природни ресурси). Природната среда, която е един от източници-те на невъзпроизводими ресурси, определя обема и структурата на национално-то производство. Отделните производители не могат да влияят върху природни-те ресурси и затова са зависими от тях и са принудени да адптират производ-ството си към тях. В такива условия се проявява ролята на друг неконтролиран фактор – равнището на развитие на науката и техниката. Високите техноло-гии дават шанс на производителите да компенсират дефицита на първични при-родни ресурси. В този смисъл чрез положителното влияние на един неконтроли-ран фактор може да се преодолее отрицателното влияние на друг.

detelina101
04-14-2009, 13:16
№6,7-Маркетингова обкръ- жаваща среда–микросреда и макросредаМикросреда:
- доставчици–предприема- чески фирми и отделни ли- ца,които осигуряват предп рият. и неговите конкурен- ти с материални ресурси, необходими за изработван- ето на конкретните С и У.
-Маркетингови посредни- ци –фирми, които помагат на предприят. в рекламата, пласмента и разпростране- нието на С сред клиентите.
- клиенти – необходимо е фирмата внимателно да изучава своите клиенти. Тук имаме 5 типа пазари – Потребителски, На произ- водителите, На държавни- те учреждения, на проме- ждутъчните доставчици и Международен пазар.
- Конкуренти – те са 4 типа –Желания–конкуренти;Сто ково – родови конкуренти; Стоково–видови конкурен- ти; Марки – конкуренти.
- Контактни аудитории –това е всяка група, която проявява реален или потен циален интерес към фирма та и оказва влияние на способността й да постига поставените цели. Всяка фирма действа в обкръже- нието на контактни аудит- ории от 7 типа: Финансови кръгове;Контактни аудито- рии на средствата за масо- ва информация; На държ. учреждения: Граждански групи за действие; Местни контактни аудитории; Шир ока публика; Вътрешни контактни аудитории
Макросреда:Маркет.Макросре да се състои от разно- образни сили, които могат да се обединят в сл. гр.: демографски, икономич., конкурентни,научно– техн ически,природни,политико – правни фактори и на социално–културното обкр ъжение.За маркетинга осо- бен интерес представлява демографската среда, тъй като пазарите се състоят от хора. Демографската среда обхваща х–ристиките на населението.В/у решения- та на маркет.специалисти, а също така и в/у решени- ята на потребителите съще ствено влияние оказват фа- кторите на иконом. среда.
При изучаване на силите на конкурентната среда марекетинговият менидж- ър се интересува от типа на конкурентната структу- ра на пазара.Природна сре- да–Измененията в обкръжа ващата среда се отразяват и на продуктите, които фирмите произвеждат и предлагат на пазара.Поли тико – правна среда – тази среда се състои от влия- телни групи на обществе- ността, правни усложнения и държ. учреждения. Прав- ната уредба отразява
теку щото политическо положение.

№4-Маркетинг микс.Поняти- ето маркетинг-микс представ- лява маркетинговия комплекс който обхваща всички елемен ти и дейности с които може да се води активен Мг в орга- низациите. Наименованието произлиза от думите:продукт, пласмент,цена,комуникации. Всеки от тези елементи форм- ира съответната мгова полит- ика.Съвкупността от елемент- ите на мг-микса формира инс- трументариума на мговата по- литика.Разграничават се сл. видове мгова политика:
-Продуктова политика-обх- ваща група от дейности,насоч ени към определяне на С,кои- то ще се произвеждат,според изискванията на пазара.Прод- уктовите решения са свързани с качество,дизайн,марка,опак- овка и обслужване на клиента с формиране на стратегии за асортиментаи нови продукти; с разработване на жизнения цикъл на всеки продукт.
-Ценова политика-тя е свър- зана с разработването на цено вите цели и произтичащите от тях ценови стратегии,тя вклю чва още определянето на:под- ходящи ценови методи,систе- мата на отстъпките и франки- ровката на цените,цената при участие в търг.
-Дистрибуционна политика-
Тя се провежда в сл.насоки:ор ганизация и управление на ка- налите за дистрибуция,форми ране структура на стокоразпе- делителната мрежа,определя- не на средствата и формите на продажбата на С,осъществ яване на маркетинговата логи стика.
-Комуникационна политика
Тя е свързана с определянето на комуникационните цели,ви да и структурата на елементи- те на комуникационния микс- разгласа,реклама,пъблик рил- ейшънс,насърчаване на прод- ажбите и лични продажби.Ч/з тях организац.формира отно- шение,убеждение или напом- ня на потребителите за своите продукти,услуги,идеи,общес вена дейност или влияние в обществото.Комуникац.реше- ния са по отношение опреде лянето на:бюджета,творческа стратегия,медийна политика и ефективността.
Осн.въпрос на мговата полит- ика е в какво съчетание и с ка ква интензивност да се изпол- зват разл.елементи на мг-мик- са.Това съчетание се нарича композиция на елементите на мг-микса.Решението изисква координиране на дейностите е цел постигане на умножава- не на общия ефект от прилага нето на мг-микса.Композиция та е специфична при разл.вид ове продукти-в някои случай решаваща роля при закупува- нето решаваща роля имат цен ите,а в други опаковката,търг. марка, рекламата и др.За вся- ка фаза на жизнения цикъл на продукта е нужно да се разра- боти съответната композиция на елементите на мг-микса.


№3-Видове търсене и задачи на Мга. отрицателно търсене – клиентите не харесват проду кта и правят всичко възможно да избегнат неговото потреб ление.Задача на Мг: Подобрен ия в стоката, цената, активна промоция.отсъствие на търсе не–клиентите знаят за С, но не са заинтересувани да я упот- ребяват.Средствата на кому- никационния микс с акцент в/у връзката м/у свойствата на стоката и проблемите на потребителите. скрито търсе- не – не е реално проявено на пазара, купувачите се задоволя ват с текущо предлаганите стоки. За част от клиентите свойствата на тези стоки не отговарят на техните индивидуални предпочитания. Задача на мговите мениджъри да открият скритото търсене, да формулират изискванията на купувачите и потенциалния размер на пазара.намаляващо търсене – насищане на пазара, остаряване на продукта, про- мяна в модните тенденции – промени в стоката с цел осъвременяването й, по-дълбоко навлизане на старите пазари и завземане на нови, предлагане, рекламиране.
неритмично търсене – отклонения в рамките на година, месеца, седмица или по часове на денонощието. Мга предлага техники, свърза- ни с динамичното използване на цените, асортимента, стиму лиране на продажбите.пълно търсене – пласиране на целия обмен производство. Да се предвидят изменения във външната среда, които биха се отразили в/у продажбите.
извънредно търсене – търсе- нето е по-голямо, от колкото фирмата може или иска да поддържа като цяло или в пикови моменти. Общ демарке тинг – повишаване на цените, намаляване на разходите за реклама; избирателен демарке тинг–ограничаване на търсене то до опр.групи потребители
заблуждаващо търсене – реално проявено търсене, което по отношение продукта на фирмата показва тенденция на нарастване.Истински причи ни за растежа – конкурентите “затварят” производства, защо то са предвидили близки драс- тични промени във външната среда, налагащи ограничаване или забрана на производство.
нежелано търсене – реално проявено на пазара като търсене на определени колич- ества и асортименти, “осъж дани” в това време от общес твото като цяло или значими аудитории. Задача на мга – баланс на три групи интереси – на фирмата, на целевите потребители, на обществото.









№5- Основни маркетингови концепции.-Мговата конц.е би знес философия,която провокира търг.конц.,произ- вод.конц. продуктовата конц., Според мговата конц.ключът за пости гане на целта на организац.е в това да се опр.нуждите и желанията на целевите паза ри.Мговата конц.се базира на 4 осн. елемента: целеви паз- ар,потребност на клиента, координиран мг,рентабилно- ст.Всеки един от елементите е необходимо да допринася за реализирането на по-ефек- тивен мг. Приложението на мговите конц.изисква фирми- те да се съобразяват с про- менящите се потребнос- ти на клиента и конкурентните стратегии. -Производствена конц.-Фир- мата се стреми към снижава- не на разходите ч/з производ. на голям обем продукция с ун ифицирани характеристики, по-ниските разходи позволяват намаля ване на цената, в резултат на което фирмата мо же да разшири пазара.-Продуктова конц.-тази конц гласи,че потребителите ще од обрят онези продукти които са с най-високо качество или новаторски характеристики. Приложението на конц.е свър зано с наличието на сл.предпо ставки:фирмата концентрира вниманието си в/у производ. на С с високо качество и уме- рена цена,потребителите са заинтересовани от покупката на тези стоки,потребителите знаят за наличието на изделия аналози,потребителите осъще ствяват избора си,ч/з сравнен- ие с качеството и цените на из делия-аналози. -Търг.конц-
Предприемане на агресивна промоция и насърчаване на продажбите,за да се въздейст- ва на потребителите.Прилага се при продажба на нетърсени стоки,които обикн. купувачи- те не възнамеряват да купуват реализиране на дейности с идеална цел,реализиране на продукция при наличие на свръх капацитет.По-скоро цел та на фирмите е да продават това,което произвеждат,а не да произвеждат, това което иска пазара.-Социалната мгова конц.-изисква от спец. по мг да балансират три съоб- ражения при опр.на тяхната мгова политика:печ.на фирма та,удовлетворяването на потр ебителските желания и общес твения интерес(опазване на околната среда и др).Конц.за соц.мг,заедно с инструментар иума на мговите методи и сре дства може да доведе до знач ителни продажби и печалби за фирмите.Нужно е провеж- дането на маркетингови меро- приятия като: производство и продажба на продукти с естес твени съставки,доставка на суровини от страни с слабо ра звита иконом.с цел подмогане извършване на дарения от фи- рмата и други обществени каузи.

№8-9 Поведение на потреб ителя-йерархия за взимане на решения. Най-често куп увачът смята,че той лично самостоятелно е взил реше ние дали да купи,какво,ко га,откъде и колко.Често при вземане на решения са участвали и много други хора,които са изиграли раз лични роли в процеса на купуване:Инициаторът-чов екът,който пръв дава идея- та за купуване на стоката, това може да е случайно, въпрос на обстоятелства. Влияещия-човек,чиито поз иция или съвет оказва влия ние в/у решението за поку пка,със своите възгледи и предпочитания и вкусове предварително е формирал у купувача нагласата за из- бор.Решаващия-този,който преценява всеки детайл на решението-дали да се купу ва,какво да се купува,как и къде да се купува.Купува- ча е този,който осъществя- ва покупката.Потребител е този,който използва или ко нсумира Сили У.Поведени ето на потребителя се опр- еделя от вида на С или У. Според степента на лично ангажиране и различията на търг.марки се разграни- чават четири типа потреб. поведение:При значителни различия м/у марките,кога- то има висока степен на ан гажираност-сложно поведе ние при покупка,когато има ниска степен на ангаж ираност-се наблюдава пов едение при покупка,търсе- що разнообразие. Когато има малки различия м/у търг.марки: при висока

№.14 Сегментиране на пазара, избор на целеви пазари и пози циониране на стоките.Разрабо тването на маркет. стратегии се извършва на основата на сл. дейности: сегментиране на пазара и избор на целеви пазарни сегменти. Осн.критерии за сегмен -тиране на пазара:
- критерии свързани с регио налната демография – разпо ложение на района, численост и др.- демографски критерии – възраст на потребит, пол и др.- Жизнен стил на потребит. – начин на живот, класова принадлеж ност и др.
- критерии свързани с поведението при купуване – мотиви за покупка, привързаност към марката, готовност за покупка. Други критерии могат да са – религията, полит. Принадлежност и др.След сегментиране на пазара трябва да се направи анализ на пазарните сегменти. Анализи правим въз основа на сл. показатели –


степен на ангажираност поведение при покупка, намаляващо дисонанса, а при ниска степен на ангаж ираност-обичайно поведен ие при покупка.Йерархия на решенията на потребите ля се състои от 5 фази като за всяка има решения. 1.Фаза:Дали да се купува, колко да се купува.Решен- ия:Да се купи или да се спе сти,Кога да се купи в зави- симост от някои фактори, например състоянието на икономиката. 2.Фаза:Избор на стоковата група,от която ще се купи. Решения: Разпределение на средства та за разл.сток. групи(храна облекло и др.)и приоритет за купуване на нещо. 3.Фа- за:Избор на марка.Решения Коя стокова марка да се из бере,в зависимост от факто ри като: предпочитания към марката, вярност към марката,начин на избор или допълнителна потреб.стойност(цена,репут ция).4.Фаза:Поведение при куп уване или търсене.Решен- ия:Кой канал на реализац- ия да се избере(универсал- ен магазин,фирмен магаз- ин),дали да се обикалят ма газините,каква допълнител на информация да се търси в магазина,как организац- иите или семействата набир ат, оценяват или изпо лзват информацията за взема- не на решение. 5.Фаза: Използване и разделяне с стоката.Решен- ия:Кога да се използва продук та и при какви ситуации,Кога да се замени продукта с нещо ново.



текущ и прогнозиран обем на продажбите, очакван темп на ръста на пласмента, очакван размер на печалбите, равнище на конкуренция и изисквания към каналите за реклама и дистрибуция. Основните х – ки на идеалния целеви пазар са: Потребит.са платежоспосо бни; В настоящия момент пазара е с висока поглъщае мост; Пазара не е обект на търг. дейност от страна на конкуренцията и др. Необхо димо е избраните целеви пазарни сегменти да съот ветстват и на силните делови стр. на фирмата, като опит, контакти и възможности.
След избора на целеви пазарни сегменти се очертава политиката на позициони ране. Трябва да се внуши на потребит., че продукта е разл. от конкурентните продукти и е създаден специално за тях.Могат да се използват сл. подходи за позициониране – Позиц. на основата на специфични потребности; ч/з опр. Категории потребит.; ч/з изграждане на асоциации и др.





№15.-Продуктова политика на фирмата.Видове продукти,рав нища на продукта.Продуктова та политика се опр.като компл екс от действия при производ. и реализацията на С,свързани с оптималната структура на пр оизвежданите и продаваните С Продукт.п-ка е съвкупност от маркетингови управленски ре- шения и действия по подготов ката,вземането и изпълнение- то на тези решения,относно фо рмирането,утвърждаването и развитието на:стратегически направления на фирмата;прод- уктов асортимент;маркетинго- ви и технико-технологични х-ки.Целта на продукт.п-ка е съз даването на такива х-ки на С, позволяващи и нейното актив- но приемане на пазара.Разраб- отването на продукт.п-ка е свъ рзано с опр.на стратегическия бизнес-микс на фирмата,нами ращ проявление на продукто- во-пазарния обхват на фирма- та.Видове продукти-М-га гру пира стоките по сл.принципи: според предполагаемите потре бности,според присъщата дъл готрайност и осезаемост на С. По признака предполагаеми потребители С се разделят на 2 големи гр.:Потребителски С и Индустриални С.Потребит.С са стоки за лично потребление и са предназначени за крайния клиент,а индустриални,предна значени за по-нататъшно прои зводство на др.стоки.Потреб. стоки се подразделят според отношението на потребители- те към тях и навиците при тях ната покупка на сл.подгрупи: - удобни стоки,които се купуват често,бързо и с минимални ус илия те биват три типа:основ- ни,импулсивни и спешни;изб- ираеми,които се сравняват от потребителите в хода на тяхна та покупка на основата на разл характеристики, те се подразд елят на хомогенни(потребите- лите ги възприемат като сход- ни или еднакви по качество,но разл.по цени,като се търси С с най-ниска цена) и хетерогенни (разл.по качество,като вниман ието при избора се насочва към качество,стил и удобство, а не към цена).Специални С – не търпят заместители,притеж ават уникални характеристики
Нетърсени С-за тях потребит. или още незнае или не мисли да ги купува,те могат да бъдат: нови нетърсени и регулярно нетърсени.



















Индустриалните стоки,според начина на участие в производ. процес се разделят на сл.подгр упи:материали и части(изцяло използвани в производ. на кра йния продукт,те се разделят на необработени материали и про извед.материали);капиталов елементи(които са дълготрай ни С,подпомагащи производ. на крайния продукт,според на- чина на закупуване се делят на съоръжения и оборудване); спомагателни материали и ус луги(които са краткотрайни и улесняват разработването и уп равлението на готовия проду- кт. РАВНИЩА на продукта:
1.Равнище на същинската полза или ядро на продукта, съдържа осн.полза или услуга която клиентът реално купува анализирана на това равнище С може да се разглежда като опакована услуга,която задов- олява някаква потребност. Това равнище на С е основата на мговото тълкуване на поня тието С,все повече съвремен ни маркетолози му отдават дъ лжимото внимание при изгра ждане на своя бизнес.
2.Първичния продукт-спец.по маркетинг трябва да превърне същинската полза в първичен продукт.
3.Равнище изисква да се разра боти очаквания продукт-кой- то включва набора от свойст
ва и условия,които купувачи- те обикн.очакват и договарят, купувайки продукта
4.Подготвя се допърненият продукт,който включ.допълн ителните ползи и услуги,разл ичаващи офертата на фирмата от тези на конкурентите,допъ лнения продукт се нар.още С с подкрепление,обикн.това са осигурена доставка,продажба на кредит,монтаж,гаранцион но обслужване и др.
5.Равнище на потенциалния продукт-той включ.всички до пълнения и трансформации, които този продукт може да претърпи в бъдеще,показва неговата възможна еволюция, потенциалния продукт е този в разработването и осъществя ването,на който компаниите агресивно търсят нови начини за задоволяване на клиентите.






















№10,11,12,13 Осн.характер истики на бизнес пазара. Осн.видове бизнес сделки.
Етапи при осъществяване на бизнес сделки.Институц ионални и правителствени пазари.Бизнеспаз. се съст ои от индивиди и организа ции,които купуват С с цел по-нататъшно производ., препродажба или дистрибу ция,те се нар.още пазари на промишлени С или инд устриални паз.Елементи на биз.паз.са всички производ ствени компании,които зак упуват С или У,търговците на едро,правителствените структури и органи и др. Продажбите на бизнеспаз. са многократно по-големи от тези на паз.на потреб.С. Решението за купуване се взема почти винаги от пове че от едно лице,формират се специални групи нар. експертни или технически съвети,в които участват ек сперти и ръководни менид жъри на фирми,всеки от тях има спец.оценка за вар иантите.Комплексната оце нка е многокритериална и труднопредвидима,тя е пов лияна и от редица огранич ения наложени от характе ра на фирмената дейност, фирмените цели и възмож ности.Независимо че бизн е спаз.са изключително раз нообразни,купувачите са нехомогенни и с разнород ни цели и изисквания,тук имат значение условията на обкръжаващата среда, целите,задачите на потреб. затова методите и средства та на продажбите се разгл. в специално направление на мга,нар.промишлен мг.
Осн.х-ки:Потребит.са по- малко на брой,по-крупни и значително по-концентрир ани в географско отношен. в сравнение с потребит.паз
Търсенето на промишлени те С има вторичен характ ер по отношение на търсен ето на потребит.С;търсене то е нееластично,променли во и има дискретен х-р,про фесионално купуване и бл изки взаимоотношения дос тавчик-клиент.
Осн.видове бизнес сделки.
1.Идентична повторна пок упка-потреб.поръчва нови количества в зависимост от неговите потребности, като е на лице удовлетворе ние от качеството,цената и спазването на договорени те срокове при предиш.дос тавки,нарича се още купув ане без условия.Удовлетво реността на клиента често довежда до договори за дългосрочно сътрудничест во по утвърден график.
2.Видоизменена повторна покупка-купувачът желае да промени спецификации те на продукта,цените,усло вията на доставка или др., процесът на купуване е по- дълъг и по-труден.Конкуре нтите се активизират,като в такива ситуации имат реа лна възможност да предложат по-добра оферта.
3.Нова покупка-когато потреб ителя купува продукт или У за първи път,в процеса на взе мане на решение участват мн ого хора,търси се и се анализ ира голям обем иконом.,техни ческа,научна и др.вид информ ац.Този процес е продължите лен,особено ако цената и риск ът са големи. Етапи при осъществяване на бизнес сделки.1.Осъзнаване на пробл ема-процесът започва когато компанията осъзнае някаква нужда,която може да бъде уд овлетворена от придобиване на дадена С или У. 2.Общо описание на потребността-описание на общите х-ки и ко личества от необходимия про дукт. 3.Спецификации на про дукта-разработване на технич ески параметри на продукта, анализ на стойността на прод укта,като подход за намалява не на разходите,етапът завър шва със строго написани спец ификации.4.Търсене на доста вчик-да бъде в състояние да предостави производ.капацит ет,техническо и технологично равнище,х-ки на предлагания продукт,кадрови потенциал и др. 5.Приемане на оферти-на този етап се канят одобрените доставчици да предтавят офе рти. 6.Избор на доставчик – когато фирмата се е убедила че доставчик е в състояние да гарантира производ.,графика на доставките и необходимо равнище на качество,изборът е на основата на предпочитан ие и подреждане по значимо ст на осн.4 фактора-цена,кач ество,доставка и техническо обслужване.7.Осъществяване на поръчка-изработва се край ната поръчка с избрания дос тавчик,развиват се Договори те за поръчки с тенденция за всеобхватност по отношение на нуждите на потребителя. 8. Преглед на извършената рабо та-Купавачът оценява дейнос тта на доставчика по два мето да:купувачът взема оценката на крайните потребители,изра ботва собствена оценка по ня колко критерия.
Институционални и правите лствени пазари-организирани паз.които са разл.от бизнеспаз Институц.паз са болници,учи лища,затвори и др.които ням ат търг.цел и се грижат за хо ра осигурявайки С и У,те им ат ограничени бюджети,търс ят се С с минимален стандарт и ниски стоки. Правит.орга низ.като потреб.на С и У съст авляват правителст.паз.паз. Правит.паз.имат специфични х-ки,това изисква от доставчи ците да познават системата на бюрокрацията.Повечето прав ителства предоставят на евен туалните си доставчици подр обни ръководства,описващи необходимите процедури,кои то се спазват при правитлеств ените сделки.Сделките с пави телствените организац. е,че те изискват от доставчиците тех ните оферти и обикн.печели тази с най-ниска цена.
№16. Жизнен цикъл на продук та.Типичния жизнен цикъл се състои от 4 ясно изразени ета па:въвеждане,растеж,зрелос и спад.Естествено не всички С и У следват точно този типичен модел на жизнен цикъл.Много често се срещат варианти на така нар.крива с повторен цик ъл,при която втория „гребен” се дължи на мероприятия по стимулиране на продажбите, проведени в етапа на спад на продукта.За всеки етап на жиз нения цикъл са типични разл. структури на маркетингови ст ратегии.1.Етап на въвеждане- при самото въвеждане на прод укта на паз.,тогава продажбите са нулеви,а печалбите-негатив ни,цените на този етап най-чес то са повишени,това е най-сил но рисковия период,разработк ата и въвеждането на нов прод укт е изключително скъпа дей- ност на етап внедряване се пр илагат 4 стратегии:Стратегия на интензивен маркетинг,Стра тегия за изборно проникване, Стратегия на широко проник ване,Стратегия на пасивен мар кетинг. 2.Етап на растеж-на този етап продажбите се увели чават бързо и печалбите дости гат максималните си стойнос ти,след което бавно започват да намаляват,нарастването на печалбите се дължи основно на ускорения растеж на прода дените стоки,увеличаване на конкурентността на паз. 3.Ет ап на зрелост-продажбите дост игат максималните си обеми и започват бавно да намаляват, печалбите продължават да спа дат,типично за него е оформя не на жестока конкуренция,на влизат нови търг.марки на същ ествуващите паз.,конкуренти те подчертават различията в ка чеството,цената и всички подо брения в своите варианти на продукта,стабилизирането на конкурентната ситуация става като някои от по-слабите конк уренти отпадат. 4.Етап на спад в резултат на развитието на производството и научно-техн ическия прогрес на пазара неп рекъснато се появяват нови С, които съпоставени са по-нови и често по-добри,тогава разгле жданата С губи своите позиц ии,намаляват обемите на прод ажба и цените. 5.Търг.концепц ия-доста разпростаранен подх од на фирмите към пазара,тя се основава на това,че ако пот ребителят решава сам,той би купувал по-малко от С която му предлага компанията,следо вателно тя трябва да предприе ме агресивна промоция на сво ите продукти,търг.концепция е подходяща при така нар.”неви дими” С(застраховки,лотарии, банкови услуги и др.)и при де йности с идеална цел(политич ески избори,фондове за набир ане на средства и др.)








№22.Видове пазари и ролята на цените.Ценовата политика зависи в голяма степен от ви да на пазара и характера на паз.конкуренция,не е възмож но да се ценообразува добре и ефективно,без да се познават в дълбочина паз.,на които ще се позиционират продуктите или услугите.Съществуват ра зл.видове пазари,според разл. критерии,използвани за тяхно то класифициране,един от об щоприетите критерии е харак терът на конкуренцията,която опр.не вида,а типа на пазара. В зависимост от силата на съ перничество и начините на во дене на конкурентна борба паз.се обособяват в разл.типо ве,всеки от който се отличава с разл.изисквания по отношен ие на ценообразуването на фирмата,които са сл:
1.Пазар на чиста конкуренция –състои се от множество прод авачи и купувачи на някакъв сходен стоков продукт,като нито един от тях не е в състоя ние да окаже влияние в/у нив ото на текущите паз.цени.На такива паз.се предлага голям асортимент от еднакви или по добни С и отделния доставч ик с своя малък пазарен дял не може да влие нито в/у обе ма на пазарното предлагане, нито в/у определянето на паз. цени. 2.Пазар на монополна конкуренция-състои се от мно жество продавачи и купувачи като стоките които са обект на продажби се отличават ед на от друга по качество,свойс тва,външно оформление и др. Предлагането на разл.вариан ти на С довежда до извършва не на сделките в широк цено ви диапазон,купувачите са го тови да заплатят разл.цени за отделните варианти на С., цен овата политика на фирмата е от изключително значение на паз.с монополен тип конкуре нция. 3.Пазар на олигополна конкурнеция-съставен е от неголям брой продавачи,С мо гат да са сходни,могат да се различават помежду си значи телно,ограничения брой прод авачи се поддържат постоян но и се обяснява с това,че нов ите претенденти трудно прон икват на такива пазари,висок ите бариери за проникване най-често са свързани с капит аловите изисквания,ограниче ността на ресурсите и др.Оли гополните паз.са преобладав ащит тип пазари в съвремен ни условия.4.Пазар на чистия монопол-състои се от един продавач или един купувач,то ва може да бъде държ.органи зация,честен регулиран моно пол или частен нерегулиран монопол.Държ.монопол пров ежда специфично ценоообраз уване,в зависимост от целите които преследва и които най често са извъникономически – социални,политически и др. Държ.бъдейки монополист в опр.сфера на иконом. може да опр.цена която е по-ниска от разходите за производ. на С или У,ако счита че такава е обществената необходимост
№19 Маркетингови канали и видове посредници.Кана лът на дистрибуция нарич- ан още търг.или мгов кан ал е група от лица или орга низации,които насочват по тока от продукти от произв одителите към купувачите. Изграждането или изборът на мгов канал са едни от най-сложните и отговрни за цялостната фирмена дей ност.Избрания канал до го ляма степен влияе и предо пределя другите елементи на мговия микс(ценова по литика,рекламна политика)
Всеки канал се характериз ира с присъщото му равни ще на продажби и разходи. Мговия канал може да е ди ректен,когато производите лят продава направо на пот ребителите,или да има мго ви посредници.Паз.посред ник е междинно лице или организац.,която свързва производ.с клиентите.Има два вида мгови посредници
1.Търговците- придобиват право на собственост в/у продуктите и ги препродав ат,те участват в възпроизво дствения процес като пълн оценни иконом.агенти,пое мат стоп.риск,с/у което реа лизират печалба като резул тат от дейността си.От св оя страна те биват търгов ци на едро и търг.на дреб но.Търг.на едро препродав ат продуктите на други тъ рг.на едро или на търг.на дребно.Търг.на дребно кон тактуват с крайния потреб ители,те купуват продукти те за да ги продадат на кли енти,които се намират изв ън търг.канал и които потр ебяват продукта по смисъ ла на неговото предназнач ение. 2.Функционалните посредници-търг.друж.,аг енти,брокери и др.,те уско ряват размяната м/у произ водителите и търговците, с/у което получават такси и комисионни,те не предоб иват собственост в/у С или У,с които търгуват.Функци оналните посредници,нар. още агентски звена набир ат поръчки,оказват маркет ингови услуги,подготвят и подписват договорите от името на производителите, доставчиците или потреби телите,набират пазарна ин формация и др.
Разгл.по-широко определе нието за дистрибуционен канал поради характера на дейността дава основание на водещи маркетолози да включват в елементите му и трети вид междинни зве на-подпомагащи реализаци ята,това са транспортни и застрахователни фирми, банки, които подпомагат придвижването на С до пот ребителя,но нито придоби ват собственост в/у тях, ни то участват в подготовката и сключването на договори те за продажба.


№20 Осн.функции на дистри буторите.Дистрибуционната мрежа помага да се преодоле ят два осн.дистрибуц.пробле ма:1.Количесвено несъответс твие-състои се в това,че икон омич.реционалност изисква от производ.да произвежда големи серии от продукта,до като потребителите се нужда ят от малки количества по си лата на х-ра на самото потре бление.2.Асортиментно несъ ответствие-производ.се спец иализират в малко на брой пр одуктови серии,потребителя очаква наличие на възможно най-широк набор от С,измеж ду които да избере онази,коя то най-пълно съответства на индивидуалните му изискван ия при задоволяване на потре бностите и нуждите си.
Количествените и асортимен тни несъответствия се решав ат в голяма степен ч/з сортир овачните дейности на посред ниците в мговия канал.Сорти ровъчните дейности са функ ции които позволяват на чле новете на канала да разпреде лят ролите и задачите помеж ду си.Четири са осн.функции на дистрибуторите:1.Сортир овка-класифициране на хете рогенни запаси в хомогенни групи;2.Акумулация-разрабо тване на банка от запаси от хомогенни продукти;3.Алок ация-разпределяне на хомоге нните запаси в по-малки еди ници;4.Асортиране-комбини ране на продуктите в колекц ии или асортимент.
Освен сортировъчните дейно сти,мговия канал извършва работа по придвижването на С,по преодоляване на разлик ите в времето,мястото и собс твеността.Най-важните функ ции и съответните потоци,ко ито са обект на дейност,план иране и анализ от страна на участниците в канала са:
1.Информация-събиране и ра зпространение на мгова инф. за потенциални и текущи кл иенти,конкуренти и др.дейст ващи лица и сили в обкръжав ащата среда;2.Промоция-раз работването и разпространяв ането на убедителни комуни ации за офертата с цел привл ичане на клиенти;3.Водене на преговори-дейности за по стигане на крайно споразуме ние за цената и др.условия;4. Поръчка-съобщение за намер енията за покупка от член на мговия канал до производит.; 5.Финансиране-придобиване и разпределение на средства та необходими за финансира не на запасите на разл.нива от мговия канал;6.Поемане на риск-рискове свързани с извършването на работата по мговия канал.;7.Плащане.;8. Трансформиране на собстве ността-реално прехвърляне на собственост от една орган изац.или човек.на друга.






№21 Видове каналова интегра ция.Дейностите по дистрибути ране на дадена стока в опр.кан ал се нуждаят от висока степен на синхронизация и координи ране,за да се избегнат разнопос очните и дублиращи действия и да се достигне до възможно най-висока ефективност за общ ата каналова дейност,но традиц ионния дистрибуционен канал е твърде сложна система от гл. точка на съвместяване на интересите на участниците, затова се развиват вертик алните мгови системи (ВМС). Тя се състои от независим производител,един или няколко търг.на едро,един или няколко търг.на дребно,ко ито действат като единна систе ма.Предимствата на ВМС пред традиционния дистрибуц. канал са:предотвратяват се конфликти м/у отделните участници,общия единен контрол създава условия за по-голяма ефективност на функц ионирането,осъществява се най ефективния вариа нт,изключва се дублирането на усилията.ВМС са три осн.типа: 1.Корпоративни вертикални мг ови системи-обединява послед ователни етапи на канала от пр оизводителите до потребители те при единна собственост,дом инираща роля може да играе фирмата производител или някоя от търг.организации; 2.Адми нистративни вертикални мгови системи-членовете на канала са независими,но се постига висо ко равнище на м/уорганизацио нно управление ч/з нефор мална координация, обикн. производителите на една доминираща марка си осигу ряват силно търг. съдействие от продавачите;
3.Договорни вертикални мгови системи-съвкупност от независ ими фирми,които координират програмите и дейността си на базата на договорни отношения с цал съвмество постигане на по-голяма икономия при осъще ствяване на търг.си функции и реализиране на по-големи печа лби,отколкото тези които биха поситигнали действайки поотд елно.Това е най-известната форма на ВМС, интеграционните вр ъзки се формализират ч/з договори, които свързват членовете на канала,като регламентират
















по правен път правата и задълж енията на всеки от тях.Договорните ВМС се разделят на три вида: 1.Доброволни вериги, орга низирани от търг.на едро-добро волни сдружения от търг.на дребно,организирани под егидата на търг.на едро.,осн.цел на тези обединения е да се кокурират успешно с големи и силни разп ределителни вериги; 2.Кооперации на търг.на дребно-самостоятелно стоп. обединение,което се занимава с операции на едро и дребно,а понякога и с произв одство. 3.Франчайзинг организа ции-фирма,член на канала,нар. франчайзодател, свързва няколко последова телни етапа в про цеса на производ.и дистрибуция, франчайзингът е най-бързо развиващата се промяна в търг. на дребно.Могат да се различат три вида франчайзинг:Франчай зингова система за търг.на дребно,организирана от про изводителя,лицензира дилъ ри,като те са независими биз нес единици,които се съглас яват да спазват разл.услов ия;Втората франчайзингова система за търговия на едро, организирана от производит еля;Третата франчайзингова система за търг.на дребно,ор ганизирана от фирма за услу ги,която организира цялост на система за успешно доста вяне на нейните услуги до потребителите. Каналовата интеграция може де се осъще стви и в хоризонтална посока, когато се осъществява обеди няване на едно и също равнище с цел увеличаване на конк урентноспособността и реализи ране на икономии на мащаба при продажбите. Хоризонтално интегриране означава слива не с друга организация или придобиване на единици на дадено равнище на канала – магазини,търг.фирми и др.
Хоризонталната интеграция има своите положителни стр ани-оптимизиране на разход ите за паз.проучвания,рекла ма,специализиран персонал, увеличени паз.дялове,страте гия на пазарно лидерство и др.Слабите страни са едром ащабно планиране,затрудне на координация и др

fluffka1
04-14-2009, 14:38
може ли ЛИС на тема " Проблема за престъплението и наказанието в Песен за човека на Никола Вапцаров" плссс!!!!!!!!!!! за утре ми е!!!! :( :( :(

Djudista
04-14-2009, 15:22
moje6 li da mi drapne6 tova - http://download.pomagalo.com/95130/istoriyata+za+moiiseii+i+desette+boji+zapovedi/?po=1

Kikincety
04-14-2009, 15:45
" Обръзът на любимата и любовта в Яворовата поезия"

(инпретативно съчинение )


Благодаря много на който ми го намери отнася се за стихотворенията му

тедичка благодаря ти предварително ако ми го намериш

detelina101
04-14-2009, 16:18
Историята за Мойсей и Десетте божи заповеди



Въпроси Цитати Разсъждения
1.Защо раждането и израстването на Мойсей е представено като чудо? „зачена роди син и като видя колко е красиво,кри го три месеца“
„името му Мойсей,защото кавзаше от водата го извадих“ За да се наблегне на по-специалната роля и мисия на Мойсей и възпитаването му на добродетелитекотито притежава.
2.Защо Мойсей убива египтянина, макар че самият той е отраснал като египетски принц в двореца на фараона? „един египтянин бие едного евреина от братята му“
„видя,че няма никого,той уби египтянина и го скри в пясъка“ Защото Мойсей вижда насилието и агресията от страна на египтянина върху друго човешко същество,което е противно на нравствените норми.Той не може да бъде безучастен.
3.Защо Бог пожелава освобождението на евреите? Как е мотивирано това негово желание в текста на библейското предание? „и още рече:ще ви изведа от египетската неволя в земята на хананейци...дето тече мед и мляко“ Бог пожелава тяхното освобождение,защото евреите са богоизбран напод и той им показва,че ще е с тях,ако те безрезервно вярват в него.
4.Каква идея е заложена в дългите разкази за противоборството на бог Яхве с египетските жреци? ---------------------------------- В света,описан в историята за Мойсей,съществува непрекъснато примерване на сирите на влиянието на религиите на египтяните и евреите,които са коренно различни.Едната водена от Бог,а другата,подченяваща се на много богове и идоли.
5.Защо бог надарява Мойсей с чудотворни способности? „ще направя да вали хляб“
„простри ръката си над морето и да се възвърнат водите върху египтяни“
„ще удари по водата...ще се превърне в кръв“ Мойсей е израз на волята на Бога,посредник между него и хората,и има мисия да докаже божествената сила и величие и да спаси евреите.
6.Кой е основният проблем в първата част от преданието – историята на бягството от Египет? „кога изведеш моя народ от Египет,вие ще извършите служба Богу на тая планина“
„отивам да го идбавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя“ Основния проблем е свързан с чудотворното избавление от египетското робство,стремеж към запазване на земята и кръвта.
7.Кой става основният проблем, след като евреите се озовават на свобода в пустинята? „Аз чух ропота на Израилевите синове...“
„нима няваше гробове та ни доведе да урем в пустинята“
„защото по-добре е да сме в робство“
Тяхната преданост към вялата е подложена на изпитание-глад и дългогодишно скитосване из пустинята,преследване от страна на евреите и единствено спасение-да разчиташ на Бога.
8.Защо устройството на обществените отношения и нравствените принципи на еврейския народ са представени като божествено послание? „ще познаете,когато Господ вечер ви даде месо“
„Мойсей повика старейшините народни и им предложи всички тия думи,които му заповуда Господ“ Бог и евреите са свързани помежду си чрез мистичен завет и всичко в тяхната обществена и нравствена система е като божието послание и пример за подражание.
9.Кои са двата главни принципа, които защитават Десетте божи заповеди? „Аз съм Господ,Бог твой...да нямаш други богове,освен Мене“
„Не убивай“
„Не прелюбодействай“ Кръвната връзка като най-свята и строгото наказване на престъпленията срещу „свои“,както и забрантаа да несериозното отношение към Бога и почитането му.
10.Защо Бог наказва евреите да се скитат четиридесет години в пустинята, докато стигнат обетованата земя? „о,да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя,когато седяхме при котрите с месо“ Защото те се разколебават в свотяа вярност към религията и подлагат под съмнение неговата божествена сила.
11.Смятате ли, че Десетте божи заповеди са актуални и днес, дори и за тези, които не са религиозни? Ако да, защо? Има ли такива, които според вас са отживели времето си? --------------------------------- Десетте боже заповеди защитават принципи,актуални до днес,защото те отразяват и общоприети нравствени норми и ценности.
12.Откривате ли в историята на Мойсей и неговия народ проблеми, които са характерни за човечеството изобщо, а не само за конкретния исторически момент? Кои са тези проблем и какво ги прави така общовалидни? Посочете някои от тях, които са актуални за нашия съвременен живот. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Някои от проблемите,представени в историята,които са свързани с ценностната система на човек и неговата вяра,са актуални и до днесПроблемите за силата на вярата и човешкото безверие,на,идеята за чудото,което е като спасение в живота и за божественото като част от нашия живот.

fluffka1
04-14-2009, 21:08
може ли ЛИС на тема " Проблема за престъплението и наказанието в Песен за човека на Никола Вапцаров" плссс!!!!!!!!!!! за утре ми е!!!! :( :( :(
много моляаа!!!! :-# :-# :-# :cry: 8-[

d3nz
04-15-2009, 14:33
Здравейте много ще съм ви благодарна,ако ми изтеглите това съчинение разсъждение:
http://download.pomagalo.com/132195/zatochenici+stradanie+i+nostalgiya+po+rodinata/?search=11063367&po=1
:-)

_BuKu_
04-15-2009, 15:33
http://download.pomagalo.com/49294/vyzmojno+li+e+vyzpitanie+na+chuvstvata/?search=11066226&po=2

http://download.pomagalo.com/70255/vyzmojno+li+e+vyzpitanie+na+chuvstvata/?search=11066226&po=4

Благодаря предварително :)

MishoMiltenov
04-15-2009, 17:52
http://download.http://www.teenproblem.net/school/32587/dyado+iioco+gleda+analiz/?search=11074311&po=3

http://download.http://www.teenproblem.net/school/19001/tymnata+i+svetlata+strana+v+ochite+na+dyado+iioco/?search=11074311&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/122771/dyado+iioco+gleda+ivan+vazov/?search=11074311&po=4

http://download.http://www.teenproblem.net/school/134796/analiz+vyrhu+dyado+iioco+gleda+na+ivan+vazov/?search=11074311&po=5

charovnata_
04-16-2009, 10:21
http://download.pomagalo.com/41944/modelyt+na+syvremennoto+bylgarsko+semeiistvo/?po=1

charovnata_
04-16-2009, 10:21
http://download.pomagalo.com/41944/modelyt+na+syvremennoto+bylgarsko+semeiistvo/?po=1

Tedi4ka
04-16-2009, 11:16
Всички сте готово със темите от помагало :) Пратила съм ви ги на лични съобщения за да не се пълни тук темата :) :) :)

fluffka1
04-16-2009, 12:22
Всички сте готово със темите от помагало :) Пратила съм ви ги на лични съобщения за да не се пълни тук темата :) :) :)
е нищо ли няма в помагало за мойта тема??? :-# :-# :-#
само аз не съм получила съобщение! веднъж да ми трябва помощ и...... ужас!!! ](*,) ](*,) ](*,) :-k напрово съм разочарована от всякъде...... :?

Chokoev
04-16-2009, 12:37
Всички сте готово със темите от помагало :) Пратила съм ви ги на лични съобщения за да не се пълни тук темата :) :) :)
е нищо ли няма в помагало за мойта тема??? :-# :-# :-#
само аз не съм получила съобщение! веднъж да ми трябва помощ и...... ужас!!! ](*,) ](*,) ](*,) :-k напрово съм разочарована от всякъде...... :?

Аз пък не виждам къде си дала линк към темата която искаш.

fluffka1
04-16-2009, 12:55
Всички сте готово със темите от помагало :) Пратила съм ви ги на лични съобщения за да не се пълни тук темата :) :) :)
е нищо ли няма в помагало за мойта тема??? :-# :-# :-#
само аз не съм получила съобщение! веднъж да ми трябва помощ и...... ужас!!! ](*,) ](*,) ](*,) :-k напрово съм разочарована от всякъде...... :?

Аз пък не виждам къде си дала линк към темата която искаш.
немога да вляза в помагало и немога да пратя линк! нз, нещо не ми дава да вляза, ама трябва все нещо да има, офффффффф абе ако искате ми помагайте, кво ше ви се моля тука..... явно че никой няма да благоволи да помогне.... цял ден се мъчих с тва тъпото нещо и накрая отидох без домашна, ся ако следващия път не я представя... знаете кво... всъщност кво ли ви интересува??? :? пфф... нямам думи....

Chokoev
04-16-2009, 13:12
Твойто е все едно да идеш в пожарната и да се оплакваш, че никой не иска да ти прегледа главата.

Писала си в грешна тема! Тук е само за линкове към помагало.

Tedi4ka
04-16-2009, 13:29
Оффф ти как мислиш дали не съм търсила и по твоята тема???? Търсих много ясноо!!!!И айде само по скопойно :)

Виж дали това ще ти помогне

Спорът за Човешката същност във Вапцаровата
“Песен за Човека”

„Песен за човека” на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.
Темата в творбата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си,но и самия живот.
Диалогът между лирическият говорител и дамата е борба на идеи,а темата е „Човекът в новото време”.Позициите на спорещите са отдавна изградени-ясни,непримирими,крайни.За ова и диалогът е остър.Дамата мрази човека.За нея убийството е повод да изгуби изцяло доверието си и да намрази човека.Самата тя е непримирима в яростта си,озлобена към злия и лошия.В примера на дамата човек,човека убива.Най-страшният звяр-онзи у човека се е събудил.Такова жестоко престъпление се извършва в „новото време”,а няма наказание.Няма просветление,няма изстрадано осъзнаване на греха,няма искрено покаяние.Тогава позицията на дамата започва да звучи убедително.
На лирическият герой не му е достатъчно само да изкаже своята позиция,той трябва да я обясни,за да бъде разбрана и приета.Затова не спори,а започва:
… по полека,
без злоба,
човешки…
„Без злоба” значи-без омраза,с любов към човека.Животът така се е обезценил,че човек може да убие баща си заради пари.Заслепен от немотията,човекът не знае че,парите само временно са изход.В този пример има и наказание за престъплението.То е най-страшното-смърт.Отношението на лирическият говорител към престъпника е ясно заявено-той е „злодей злосторен” и „този субект”.Дотук позициите на поета и дамата сякаш са еднакви-отрицание на злото.Но дамата мрази човека и не може да го оправдае,да му прости.Позицията на лирическият герой не се изчерпва с отрицание на злото.Затова разказът му не свършва с наказанието и възмездието.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Хората в затвора не само са извършили греха.Те са го изстрадали и са го осмислили,стигнали са до истинско покаяние.Възможно е влеянието на такива хора да промени човека.Но има още нещо-песента.Може би трябва да осмислим песента като символ на прозрението.Преодолелият страха от смъртта е най-свободният човек-премахната е и последната граница,която би могла да го държи в подчинение.Умрял е престъпникът, бездуховната личност и се е родил човекът:
Брей,как се обърках и ето ти тебе бесило.
Неслучайно в поемата героят е без име.Неговата съдба обобщава човешката съдба изобщо.Неслучайно е и сравнението” и чакаш като скот в скотобойна”.Сигурно за това още е жив и животинският страх от смъртта”въртиш се в очите ти ножа”.Приключила е борбата на вътрешно раздвоения човек.Той вече е единен и целостен:
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег
Човекът може да увисне на бесилото,но песента-не.Защото нейната сила е необикновена,вълшебна.В разказа човекът е застрадал вината си и пречистил душата си в покаянието.

MirCa1
04-16-2009, 15:09
http://download.pomagalo.com/37934/edna+nevyzmojna+lyubov+sred+ujasite+na+voiinata+kr adecyt+na+praskovi+ot+emiliyan+stanev/?search=11105632&po=1

http://download.pomagalo.com/32242/edna+nevyzmojna+lyubov+literaturnointerpretativno+ sychinenie+vyrhu+povesta+kradeca+na+praskovi+na+em iliyan+stanev/?search=11111151&po=2

http://download.pomagalo.com/33316/geroite+v+kradecyt+na+praskovi/?search=11111151&po=2

http://download.pomagalo.com/32242/edna+nevyzmojna+lyubov+literaturnointerpretativno+ sychinenie+vyrhu+povesta+kradeca+na+praskovi+na+em iliyan+stanev/?search=11111151&po=2

http://download.pomagalo.com/33316/geroite+v+kradecyt+na+praskovi/?search=11111151&po=2

http://download.pomagalo.com/32314/lyubovta++svoboda+i+izbor+v+jivota+na+geroite+/?search=11111373&po=1

http://download.pomagalo.com/43101/kradecyt+na+praskovi+emiliyan+stanev/?search=11111373&po=4

Съжелявам ,че са толкова много дано да ми ги изтеглите до днес :(
Ако може ги дайте на ЛС .

Chokoev
04-16-2009, 18:20
http://download.http://www.teenproblem.net/school/37934/edna+nevyzmojna+lyubov+sred+ujasite+na+voiinata+kr adecyt+na+praskovi+ot+emiliyan+stanev/?search=11105632&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/32242/edna+nevyzmojna+lyubov+literaturnointerpretativno+ sychinenie+vyrhu+povesta+kradeca+na+praskovi+na+em iliyan+stanev/?search=11111151&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/33316/geroite+v+kradecyt+na+praskovi/?search=11111151&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/32242/edna+nevyzmojna+lyubov+literaturnointerpretativno+ sychinenie+vyrhu+povesta+kradeca+na+praskovi+na+em iliyan+stanev/?search=11111151&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/33316/geroite+v+kradecyt+na+praskovi/?search=11111151&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/32314/lyubovta++svoboda+i+izbor+v+jivota+na+geroite+/?search=11111373&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/43101/kradecyt+na+praskovi+emiliyan+stanev/?search=11111373&po=4

Съжелявам ,че са толкова много дано да ми ги изтеглите до днес :(
Ако може ги дайте на ЛС .

Една невъзможна любов сред ужасите на войната (“Крадецът на праскови” от Емилиян Станев) (http://daskalo.chetivo.com/edna-nevazmozhna-lyubov-sred-uzhasite-na-voynata-vekradetsat-na-praskovive-ot-emiliyan-stanev/)


Една невъзможна любов (Литературноинтерпретатив о съчинение върху повеста „Крадеца на праскови” на Емилиян Станев) (http://daskalo.chetivo.com/edna-nevazmozhna-lyubov-literaturnointerpretativno-satchinenie-varhu-povesta-vekradetsa-na-praskovive-na-emiliyan-stanev/)


Героите в "Крадецът на праскови" (http://daskalo.chetivo.com/geroite-v-vekradetsat-na-praskovive/)


Любовта – свобода и избор в живота на героите (http://daskalo.chetivo.com/lyubovta-ve-svoboda-i-izbor-v-zhivota-na-geroite/)


“Крадецът на праскови” - Емилиян Станев (http://daskalo.chetivo.com/kradetsat-na-praskovi-emiliyan-stanev/)

fargy
04-16-2009, 22:47
Някой ще ми намери ли нещинко за тази тема pls

Духовните пространства на обречеността в романа "Тютюн"

8-[

devil4e_kiss4e
04-18-2009, 12:36
http://download.pomagalo.com/42410/avtobiografiya+na+metodiii/
Мерси предварително :)

Chokoev
04-18-2009, 16:31
http://download.http://www.teenproblem.net/school/42410/avtobiografiya+na+metodiii/
Мерси предварително :)

Автобиография на Методий (http://daskalo.chetivo.com/avtobiografiya-na-metodiy/)

johnnieWfan
04-20-2009, 09:25
Може ли да ми дадете една от тези теми:

http://download.pomagalo.com/37161/obrazyt+na+konstantin+kiril+filosof+spored+prostra nnoto+mu+jitie/?search=11184207&po=4

http://download.pomagalo.com/249166/duhovnata+sila+na+kiril+filosof+spored+prostrannot o+jitie+pishtov/?search=11184207&po=2

http://download.pomagalo.com/227950/duhovnata+sila+na+kiril+filosof+spored+prostrannot o+mu+jitie/?search=11184319&po=1

много благодаря....

Chokoev
04-20-2009, 10:49
Може ли да ми дадете една от тези теми:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/37161/obrazyt+na+konstantin+kiril+filosof+spored+prostra nnoto+mu+jitie/?search=11184207&po=4

http://download.http://www.teenproblem.net/school/249166/duhovnata+sila+na+kiril+filosof+spored+prostrannot o+jitie+pishtov/?search=11184207&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/227950/duhovnata+sila+na+kiril+filosof+spored+prostrannot o+mu+jitie/?search=11184319&po=1

много благодаря....

Образът на Константин Кирил Философ според пространното му житие (http://daskalo.chetivo.com/obrazat-na-konstantin-kiril-filosof-spored-prostrannoto-mu-zhitie/)

Духовната сила на Кирил Философ според пространното му житие (http://daskalo.chetivo.com/duhovnata-sila-na-kiril-filosof-spored-prostrannoto-mu-zhitie/)

rashito0o
04-20-2009, 10:57
http://download.pomagalo.com/22572/za+ricarite/

Chokoev
04-20-2009, 11:01
http://download.http://www.teenproblem.net/school/22572/za+ricarite/

За рицарите (http://daskalo.chetivo.com/za-ritsarite/)

detelina101
04-20-2009, 11:12
Праобраз на средновековното рицарство в някаква степен може да се счита съсловието на конниците в Древният Рим. След залеза на Рим при франките още 7 век. преобладава пешата войска от свободни селяни, а на коне са само свитата на краля (антрустионите); но по-късно от вестготите, във връзка с нападенията на арабите, прониква във франкската държава конния строй. Тъй като свободните селяни не са имали възможността да носят конна служба в отдалечени походи, то на Каролингите за създаване на конница им се налага да се опират на сеньората, на отношенията между сеньора и зависимите от него хора.

Потребността от конници при Карл Мартел и неговите синове води до раздаване на църковни земи като прекарий. Карл Мартел раздавал църковните земли на своите дружинници (газиндите) и изисква от тях конна служба. По-късно на същите условия започват да се раздават и земи на короната, като бенефиции. От 8 век. за състоянието на газиндите се появява името васс, вассал. Свободният, но, поради недостатък на собственност, неспособен за носене на конна служба човек може, като вассал, да получи бенефиция или, как заселник (Hintersasse) — парцел оброчна земля. Даването на оброчна земя преследва стопански цели, а на бенефиций — военни. Във васални отношения влизат отчасти свободни хора, отчасти несвободни. Свободният става васал по пътя на коммендацията (manibus iunctis se tradit) и дава на своя сеньор клетва за вярност (per sacramentum fidelitas promittitur).

В края на VIII в. клетва за вярност се изисква и от несвободните (servi), които получават бенефиции или длъжности (ministeria) или стават васали. Карл Велики все още използва в своите войни пехота; Людовик I и Карл II събират за поход само конница.


Рицарска конница в битката при ХейстингсВ 865 г. от собственика на 12 гуфи земя се изискват ризница или пластичата броня, т. е. принадлежност към тежката конница; леката конница е трябвало да се явява с копие, щит, меч и лък. Навсякъде под тежките (с броня) свободни рицари (milites) стоят лековъоръжени конници, които не са свободни по происхождение (vavassores, caballarii). От оброчното население е било възможно да се издигнеш до министериал, получавайки длъжност в двора на сеньора, да се носи служба като лековъоръжен конник, а след това, заслужейки съотвента бенефиция, да преминеш в тежката конница и да станеш рицар. По такъв начин от средата на несвободните се е образувал привелигирован клас дворцови слуги (vassi, servi ministeriales, pueri) при богатите феодали. С развитието на ленната система министериалите са получавали лен и се привличали към рицарска служба.

В Германия министериалите от XI в. съставляват особено съсловие от динстмани (Dienstmannen), стоящо по-високо от гражданите и свободното селско население, веднага след свободните рицари. Признак за тяхното несвободно състояние е невъзможността да захвърлят службата без разрешение. Преимуществата на съсловието на министериалите побужда свободните, а от средата на XII в. — даже и знатните доброволно да се подчиняват на сеньорите, като министериали. Това е повишавало положението на класата в общественото мнение. Първо място сред министериалите принадлежи на динстманите на краля и духовните князе (Reichsdienstmannen); след това са министериалите на светските князе. Прелатите, не равни с князете, и свободните феодали по ниско от князете са държали ако не дистмани, то поне несвободни рицари, стоящи по-ниско от министериалите. В южна и западна Германия такива milites (eigene Ritter) се срещат даже на служба при динстманите. В Австрия и Щирия херцогските динстмани успяват през втората половина на XIII в. да се изравнят с местното дворянство (те са станали Dienstherren); тяхното място, като динстмани, заемат несвободни рицари (Eigenmannen). В северна Германия, където князете са раздавали ленове предимно на динстманите, благородническото съсловие от средата на XII в. масово започва да преминава в министериали. През XIV век вече е забравено за несвободното произхождение на дистманите, памет за което до XV в. се съхранява за eigene Ritter. В XII в. свободните рицари и рицарите-министериали се различават като ordo equestris maior et minor. Преминаването на нови слоеве несвободни класове или свободно но невоенно население в рицари е задържан в средата на XII в.; след Гогенщауфените немеското рицарство се затваря в наследствено съсловие. Постановлението на Фридрих I от 1156 г. (Constitutio de расе tenenda) забранява на селяните да носят копие и меч; дори търговеца не смее да опаше меч, а трябва да го вързва към седлото. Тази конституция въвежда и понятието за рицарско произхождение (Ritterburtigkeit); miles (конника) има право на двубой, ако може да докаже своето рицарско произхождение (quod antiquitus cum parentibus suis natione legitimus miles existat). По Саксонският зерцал, на истинският рицар (von ridderes art) и баща му и дядо му трябва да са рицари. Друга конституция на Фридрих I (Constitutio contra incendiarios, 1187—88 гг.) забранява на синовете на свещениците, дяконите и селяните, да опасват меч по рицарски.

Във Франция за благородници се считат собствениците на благороднически земи, т.е. феоди (fief-terre); втори признак за благородност е станало допускането до посвещение в рицарство. Макар и понякога прости хора да са ставали рицари, преобладаващо правило е било, че в рицарство се посвещава владетел на лен. Получилите земя (лен) министериали, т.е. хора в несвободно състояние (sergent fieffe, serviens), са се приравнявали към вавасорите, т.е. към ниските благородници. Докато владеенето на феод е главен признак за благородничество, гражданите и даже селяните са можели да стават благородници със закупуване на ленове. В края на XIII век купуването на феоди от простолюдието е било затруднено от тежък подбор (droit de franc-fief), но в това време е могло да се стане благородник чрез ръкополагане (lettre d’anoblissement) от суверена; правото на ръкополагане на благородници става привилегия на краля.

В Англия правото на посвещение в рицарство (knight) рано става прерогатива на короната. Хенрих III и Едуард I са изисквали задължително посветяване за всеки ленник, с доход по голям от 20 фунта. Фактът за владеене на ценз взима връх над происхождението.

Влиянието на църквата върху военното съсловие отначало е чрез клетвата за вярност, а по-късно чрез клетвата към светския или божият свят, а накрая чрез обряда за освещаване на оръжието преди връчването му на воина при достигане на зрялост. «Вярността» включва в себе си изпълнението на христианския дълг да се служи на Бог, съблюдаване на държавния мир по-отношение на църквите, вдовиците, сираците, задължението да отстоява справедливостта и т.н. Земният и Божият мир (treuga и pax), скрепявани с клетвата, се определят от владетеля и събори. Pax охранява от насилие цялото невоенно население — търговци, жени, чиновници, селяни; treuga ограничава

iPhone
04-20-2009, 11:20
Здравейте ако може от помагало някой да ми свали на Алеко Константинов "По изборите на Свищов'' и ''Миш Маш''

cool_f
04-20-2009, 12:44
http://download.pomagalo.com/322956/peiio+yavorov+kym+vyrha/ ... ще съм мн благодарнааа :grin:

Chokoev
04-20-2009, 13:24
http://download.http://www.teenproblem.net/school/322956/peiio+yavorov+kym+vyrha/ ... ще съм мн благодарнааа :grin:

Пейо Яворов “Към върха” (http://daskalo.chetivo.com/peyo-yavorov-kam-varha/)

didonsbn
04-20-2009, 15:02
http://download.pomagalo.com/60248/jivotyt+i+smyrtta+v+dvete+posledni+stihotvoreniya+ na+vapcarov/
http://download.pomagalo.com/190214/kakvo+tuk+znachi+nyakakva+si+lichnost+/?po=1
blagodarq predvaritelno :grin: :-) :lol:

SkyEatsAirplane
04-20-2009, 15:53
http://download.pomagalo.com/30369/ostern+velikden/

ще съм много благодарна, за утре ми трябва... днес ми казаха..... :-# :-#

fargy
04-20-2009, 16:52
8-[ 8-[ 8-[

Spe6al e

http://zamunda.pomagalo.com/download/135022/

SkyEatsAirplane
04-20-2009, 18:22
http://download.http://www.teenproblem.net/school/60248/jivotyt+i+smyrtta+v+dvete+posledni+stihotvoreniya+ na+vapcarov/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/190214/kakvo+tuk+znachi+nyakakva+si+lichnost+/?po=1
blagodarq predvaritelno :grin: :-) :lol:
Животът и смъртта в двете последни
стихотворения на Вапцаров

Известно колко труден и драматичен е личният живот на Н.Вапцаров и колко трагична е съдбата му. По собствените му думи той, повече от всеки друг наш поет, е наясно с непреодолимата бруталност на живота, но в същото време е поетът най-страстно и последователно проповядвал “вярата в доброто и човека”. Тази сила на духа той съхранява до последния си земен миг. Часове преди разстрела продължава да твори. Прощава се с живота и близките си и прави жизнената си равносметка с две кратки стихотворения “Прощално”, посветено на съпругата му, и “Борбата е безмилостно жестока”. Прощава се с живота, за да премине в едно друго измерение – смъртта, замира сърцето на поета завинаги в последната тръпка на копнежа по онова бъдеще, което той вече е виждал.
Последното му стихотворение , наричано още “Предсмъртно”, звучи реално и мъжествено. Пред смъртта ние откриваме един угрижен, но твърд мъж. Той вече не е така мечтателен и пролетно обветрен, изпълнен с радостни надежди. Той показва, че за него поезията е преди всичко обобщение за живота , но дълбоко лично, изповедно и истинско. В цялото стихотворение кипи чувствена равносметка, всяко изречение е лирически уплътнено и емоционално подчертано. И все пак в какъв ред следват мислите? Първата е з а това, че борбата си има свои закони – безмилостни и неотстъпни. Човекът, посветил се на борбата против фашизма и станал член на подривна трупа, трябва да отговаря достойно за постъпките си пред врага. Пощада не очаква. За поета е особено важно да запази целостта на мисълта, да проследи логиката на живота. Този анализ се върши дълбоко в съзнанието на героя. Той не е предназначен за аудитория. Той е дълбоко личен и съдбовен. От стихотворението ясно личи, че той е превърнал борбата в цел и смисъл на живота си, без да очаква никакви награди, съзнавайки, че е частица от нея. Финалното двустишие изразява увереността на поета, че смъртта не го плаши, че със своето дело и изпълнен дълг той се сродява със съдбата на народа. Звучи и познатият акорд на безсмъртието на падналите за свобода. Поетът е убеден, че идеята на която служи най-съзнателно, е пряко насочена към благоденствието на народа. Това му дава право да смята, че ще надживее смъртта и ще остане в народната памет.
Другото предсмъртно стихотворение на поета -“Прощално”- също е доказателство на поета с малко думи да изрази сложни и дълбоки чувства. Още в началото прозвучава интимната драма, трагичното усещане за края на човека, за постепенното угасване на спомените, за противоречието между идеала и всекидневната действителност. Тук особено ясно се изразява силуетът на самотната личност, която има своите лични страхове, страхове като на всеки човек, при това пътуване към края. В сферата на интимното, личното, Вапцаров открива повече поводи за тревога и несигурност, повече неизвестност. В такива мигове изпъква големият поет. Поетът се отказва да коментира настроението си. Той само го загатва. Избраната баладична форма е още едно доказателство за това, че към живота ще го тегли завинаги скъп за него човек, любимата, но дори и любовта към нея не би могла да го задържи при нея и да го отклони от неговата съдба. Идва момент на раздялата и онази символична целувка на вечната обич. Тук органично се свързват любовта към живота и неизбежната смърт.
Двете последни творби на Вапцаров са своеобразна лирическа равносметка за живота под формата на вътрешен лиричен монолог. Отразяват се гласовете на душата му – богата и многозвучна. Отразяват се, за да отекнат в безкрая, в отвъдното. Това са прощални песни, песни-завещания. В тях един голям български поет си взема сбогом от живота, за да се слее с вечността. С вътрешно величие и благородство.


Иван Илиев Илиев












Какво тук значи някаква си личност?
(есе)
Образът на борбата е често срещан в българската литература.Борбата-като символ на свободния дух,на българското.Но в стихотворенията на Никола Вапцаров образът и придобива по-други измерения-откроява се индивидуалната личност,чувствата и емоциите на отделния човек.Дори в последното стихотворение на поета,извадено извън контекста на историческото и биографическото,не става ясно за каква борба ни говори лирическият герой.Откроен е мотивът потъпканото човешко у човека,за превръщането му в един от многото,от сивата и еднообразна маса,манипулирана и безроподно подчиняжаща се на авторитетите,незнайно защо наградени от съдбата.И може би тази борба е битката на индивида срещу изстрелите на живота,срещу несгодите и несправедливостите на събата.
„Какво тук значи някаква си личност?”-това е големият въпрос на Вапцаров.Но дали тои е отглас от чуждо мнение,онова манипулативно мнение,което отрича ролята на личността,на индивида с неговите чувства,мисли и действия.Или пък човекът,участник в борбата,не се превръща в пионка,в част от идеята,член на партията...Дали той не изгубва своето място в историята.
Сякаш авторът ни оставя да гадаем.Но като че ли по-голяма сила притежава втората хипотеза.Тя е главната тема на стихотворението,тя е доказана и подкрепена във всичките му стихове,въпреки тънката,но силна ирония на поета:
...Борбата е безмилостно жестока.
Борбата,както казват,е епична...
Вапцаров е кратък и лаконичен,но въпреки това ясен и разбираем.Простичко написаните думи ни разкриват опозицията между индивидуалните възгледи на лирическия „аз” и всеобщопризнатото и традиционното мислене.Като традиционното е подложено на съмнение чрез едва доловимата насмешка на автора(„както казват”).В първия стих на творбата образът на борбата е разкрит през погледа на реалиста,на човека,чийто интимен свят ни представя смъртта като неизбежна част от живота.Забелязва се липсата на всякаква романтика.Докато във втория стих се разкрива борбата като идеал,смъртта като нещо красиво.И всъщност тук ярко прозира чуждото мнение.Борбата е наречена „епична”.Търсейки думата „епичен” в тълковния речник,откриваме,че тя има две значения,които са тясно свързани:
Епичен-1.който се отнася до литературния жанр епос;повествователен,разка звателен
От това значение можем да извлечем следното:стихотворението на Вапцаров се доближава до творбата на Ботев „На прощаване” („епичен”-„песни за него пеят”).Т.е. за борбата в „Борбата е безмилостно жестока...”ще се разказва,тя ще бъде митологизирана.Но също така можем да кажем,че Вапцаров спори с Ботев,защото епитетът „епичен” е използван иронично-той е неверен в конкретното стихотворение.
Епичен-2.достоен за възпяване,славен,величав,г роичен...
Второто значение съвпада с представеното от лирическия говорител на Вапцаров.Но в стихотворението то е разкрито по един по-нов,по-различен от възрожденския изказ начин(отново чрез ирония).
И докато в първите два стиха се разкрива масовата смърт(чрез образа на борбата),в третия е показана личната,индивидуалната гибел:
...Аз паднах.Друг ще ме смени и...толкоз...
Въвежда се идеята за кръговрата.Лирическият човек,участник в борбата,се включва във вековната традиция да се опълчваш срещу злото.И в този смисъл той е част от българската история,той е личност-въпреки незачитането на този факт от страна на авторитетите:
...Какво тук значи някаква си личност!...
Дали има омаловажаване на смъртта?Дали поетът отново не спори с идеята на Ботев за смъртта-безсмъртие?Стига ли той до същия извод?
В четвъртия стих остро зазвучава мотивът за личността в историята,в живота(а дори и в любовта-лирическият герой на Вапцаров няма правото да бъде обичан,той е отхвърлен дори от своята любима-„Прощално”).Личността е нищо,идеята е по-важна от нея.За това борбата придобива отрицателен знак,тя убива индивидуалността.Това отличава Вапцаровото стихотворение от Ботевата лирика.За Вапцаров борбата е белязана от смъртта и злото.Мотивът за гибелта зазвучава и във втората строфа:
...Разстрел,и след разстрела-червей.
Това е толкоз просто и логично...
Личността умира и отнася със себе си човешкото.След нея остава само тленното и уязвимото тяло.Образът на червея символизира смъртта и забравата.Времето сякаш спира,за да разкрие логиката на живота,който има начало и край.А след края идва забравата,защото при Вапцаров няма спомняне,няма безсмъртие,няма предаване на легендата.Единственото унаследено от Ботев е обичта към народа:
...Но в бурята ще бъдем пак с тебе
народе мой,защото те обичахме...
Образът на бурята е последният белег на приликата между възрожденската лирика и творбата на Вапцаров.Бурята е като традиционен символ на борбата.
В последните стихове лирическият говорител се приобщава към колелтива,но вече обединен не от смъртта,а от любовта-може би единственото вечно според Вапцаров.
В цялото стихотворение лирическият „аз” сякаш се опитва да разбере смисъла на борбата,на изгубването на личността.И според мен най-накрая успява-жертвата и саможертвата му може да не се запомнят,но ще са оправдани,защото са в името на народа.

Chokoev
04-20-2009, 18:23
http://download.http://www.teenproblem.net/school/60248/jivotyt+i+smyrtta+v+dvete+posledni+stihotvoreniya+ na+vapcarov/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/190214/kakvo+tuk+znachi+nyakakva+si+lichnost+/?po=1
blagodarq predvaritelno :grin: :-) :lol:

Животът и смъртта в двете последни стихотворения на Вапцаров (http://daskalo.chetivo.com/zhivotat-i-smartta-v-dvete-posledni-stihotvoreniya-na-vaptsarov/)

Какво тук значи някаква си личност (http://daskalo.chetivo.com/kakvo-tuk-znatchi-nyakakva-si-litchnost/)

Chokoev
04-20-2009, 18:28
http://download.http://www.teenproblem.net/school/30369/ostern+velikden/

ще съм много благодарна, за утре ми трябва... днес ми казаха..... :-# :-#

Ostern - Великден (http://daskalo.chetivo.com/ostern-velikden/)

Chokoev
04-20-2009, 18:32
8-[ 8-[ 8-[

Spe6al e

http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/135022/

Човешката драма в романа Тютюн на Димитър Димов (http://daskalo.chetivo.com/tchoveshkata-drama-v-romana-tyutyun-na-dimitar-dimov/)

Simeon90
04-20-2009, 18:43
ще може ли това:

http://download.pomagalo.com/33956/programen+model+instrukciii+i+rejimi+na+rabota+na+ pentium+procesorite/?po=1

ама е много странички сега гледам и ако не те мързи може да ми го пратиш на email: simeon90_@abv.bg
Ако не е много нахално :)

DoomShadow
04-20-2009, 18:50
http://download.pomagalo.com/136409/koiito+e+bezgreshen+neka+pryv+hvyrli+kamyk/

mnogo molq tova. e-mail specialist2@abv.bg
pls mnogo e speshno

FrApEeE
04-21-2009, 15:30
много ще съм ви благодарна ако ми изтеглите следната тема:
http://download.pomagalo.com/86456/stihotvorenieto+maska+ot+yavorov/

трябва ми за утре благодаря предварително :)

detelina101
04-21-2009, 16:14
Александър Панов
ЧОВЕКЪТ НА ГРАНИЦАТА
Стихотворението „Маска" е едно от най-популярните Яворови стихотворения особено заради изключително екс¬пресивната характеристика на основната поетическа пози¬ция в цялото му творчество:
... Свръхземните въпроси, които никой век не разреши, дълбаех ням...
Но в същото време се оказва, че на него - така заредено с вътрешни проблеми и мотиви, определящи му ролята на представителна за цялото творчество на Яворов творба, ка¬то един компендиум на същностните за това творчество мо¬тиви, противоречия, психологически състояния и т. н. - не е оказвано нужното внимание от страна на анализаторите. Вниманието като че ли се съсредоточава повече върху кри-тиката на отделни образи с алогичен от гледна точка на правдоподобието характер, като:
... И близко, до уши, чух tambourin; - ръката, що го носи, ме перна по лице с изкуствен лозов лист...,
отколкото върху същността и характера на поетическата система, пък и на някои индивидуални особености на смис¬ловия свят на стихотворението, които правят възможни та¬кива „несъстоятелни" от позицията на житейската логика образи. Ето защо мисля, че е време да потърсим пътища към навлизането в света на това стихотворение и да разкри¬ем мястото му не само в творчеството на Яворов, а и в ця¬лата българска култура. Редовете, които следват, са само един частичен опит да се изпълни тази задача, най-вече по¬ради липса на място. По необходимост няма да бъдат засег¬нати въпросите на поетическия език, на взаимодействието на творбата с контекста й, както и въпросът за битуването й в историята на културата повече от осемдесет години. Иска ми се да поставя обаче основите на гледната точка, от която творбата може да бъде анализирана както в смислов, така и в структурен, рецептивен и културологичен план. Иска ми се да видя ситуацията на това стихотворение като проблем, който изразява нещо особено съществено за Яворовия ху¬дожествен свят, изразяващ механизма на възникване на онази необичайно силна драматична напрегнатост, така ха¬рактерна за Яворовите стихове. Този проблем, по моему, е проблемът за границата.
Проблемът и понятието за граничната ситуация в све¬товната култура имат различен произход и основания във философски системи и културни състояния. В нашето лите¬ратурознание то получи популярност най-вече с книгата на М. М. Бахтин за поетиката на Достоевски, където пък беше обоснована най-вече върху нейната ницшеанска разновид¬ност преди всичко в романа „Престъпление и наказание", но заедно с това се посочват и генетичните му връзки с дру¬ги културни ситуации и мотиви. В поезията на Яворов този проблем също има безспорно ницшеански произход, но за¬едно с това не можем да не забележим присъствието и на ня¬кои други елементи, каквито са, да речем, мотивът за мас¬ката, мотивът за карнавала, а така също и мотивът за диа¬лектиката естественост - изкуственост и същност - при-видност, които пък от своя страна се събират в един глоба¬лен екзистенциален проблем, какъвто е проблемът живот -смърт. Дори и от пръв поглед е ясно, че всички тези проти¬вопоставяния и мотиви ни водят директно към проблема за граничната ситуация, за едно състояние между, което със¬тавлява и основата както на психологическата и емоционал¬на характеристика на преживяванията на лирическия герой, така и на особения драматизъм на смисловия свят на твор¬бата, която разсъждава именно върху проблема за човека, намиращ се на границата между две състояния на общест¬вото, между две култури, между два екзистенциални модуса и в края на краищата обуславяща трагичното му битие на границата между живота и смъртта.
Проблемът за границата е възлов за късната лирика на Яворов, често срещан като мотив в програмните му стихо¬творения. Тук бих посочил само три случая. Единият - под¬чертаващ трагичното състояние на „безвъздушност" и лип¬са на опора в „Нирвана", вторият - безкрайното съмнение в постижимостта на стремежите, в това, че търсенето въобще съществува или че може да бъде открито от човека: „И мо¬же би в безкрая гоня аз граница..." от „Песента на човека". Но най-интересен е мотивът за границата в „Шепот наса¬ме" с образа на мухата, замръзнала върху стъклото на про¬зореца, ненамерила място нито в топлото утробно битие на привичното, ни пък в мразовитата необятност на духовните простори. Именно този мотив е и водещият в „Маска". Тук обаче е разгледан във всичките му възможни аспекти, очер¬таващи проявленията на основната дилема живот - смърт, познание на живота- победа над смъртта.
Още самото заглавие ни насочва към един противоречив и многозначен смислов мотив. Прякото значение означава названието на маскиран персонаж в карнавала - жената, която замисленият за свръхземните въпроси поет среща на пътя си. Ако ги видим в тяхното символично значение, две¬те фигури трябва да означават живота и смъртта. Впрочем и самото стихотворение твърди същото: Хей, смърт, дай на живота път!
Но проблемът за маската остава между тях. Жената е же¬на - нещо живо и непосредствено, - но в същото време е и маска, т. е. привидност и роля. От своя страна съмненията на лирическия герой - дали неговите търсения в белия ки¬вот на тайните скрижали на живота няма да го доведат единствено до смъртта - поставят на свой ред съмнението дали неговата позиция не е също така роля, маска, зад която се крие неговата истинска същност, и нещо повече - разде¬ляща тази негова истинска същност от ролята, която се е за¬ел да играе? Маската и човекът, маската и жизнената пози¬ция, естеството и изкуството... Къде те се сближават и пок¬риват и къде се отдалечават? Въпроси тайнствени, въпроси съдбовни, неразрешими в творбата. Ненапразно в нея така нагъсто е въведен мотивът на драматическия сблъсък на диалектиката на естествеността, автентичността и непос¬редствеността, от една страна, и изкуствеността, абстракт-ността и резоньорството - от друга. И тези противоречия са разположени на най-различни равнища на художествения свят на стихотворението. Първоначално противопоставяне¬то върви по линията изкуственост за лирическия герой и естественост за жената. Ето как е изразена абстрактността, безцелността на неговото съществуване - „Безцелно,/ в пе¬чал, която нивга не заспа,/ се лутах аз", „Мрътвея -/ ти ка¬за истината; рано в студ/ сърцето ми замръзва; мисъл тъм¬на/ коса на смърт размахва", „ В безумен сън унесен " и т. н. Докато нейното появяване е триумф на живота, на истин¬ността и непосредствеността: „Да разлива/ коса поток от злато аз видях/ въз хитра голота на свежо рамо", „Странния парфюм/ на женска плът задави моя ум" и пр. Но постепен¬но така изразеното противопоставяне започва да се разко-лебава и дори да преминава в диаметрално противополож¬ни твърдения.
Външно изкуственият абстрактен поет е обаче този, кой¬то изпитва автентичното страдание: „Млад - / на мла¬дост зноя не усетих"; „С ласка/ край мене, о живот благо-ухан,/ защо не спреш? Сразителю желан/ на всяка смърт, що значи тая маска - !". А в същото време носителката на естествения живот е цялата пронизана от изкуственост и привидност: „ръката, що го носи,/ ме перна по лице с из¬куствен лозов лист", „като залутан слънчев лъч игрива,/ маскирана вакханка с волен смях/ напреде ми се мярна"; „И сетне - миг, разкършена снага/ изчезна в роя като блян "; „странния парфюм " и т. н.
Тясно свързан с мотива за маската и за противоречието между естествеността и изкуствеността, между живота и смъртта е мотивът за карнавала. Той е един от най-древни¬те, дълбоки и многостранни мотиви на човешката цивили¬зация. В традиционните общества именно празникът (кой¬то винаги носи карнавално-ритуален характер, доколкото в него именно маската е основният организиращ елемент) изпълнява ролята на средство за съотнасяне на човека, ог¬раничен в делника до непосредствените си нужди, до голе¬мите проблеми на живота - общността на хората, единство на човек и природа в цялостната хармония на космоса, ри¬туалното преживяване на жизнения цикъл, свързан с дъл¬боките закономерности на житейския кръговрат, моралните норми и т. н. Тоест фактически е това, за което размишлява и лирическият герой на стихотворението. От друга страна именно карнавалът е онова място и време, когато наложе¬ните в ежедневния свят роли и обществени прегради между хората, определени от тяхната съсловна, имотна, полова и пр. принадлежност, се нарушават. Всички хора застават равни един пред друг и образуват една идеална общност на базата на едно-единствено определение - човек. Получава се нещо много интересно - маскирането изважда човека от привичната му роля, която, бидейки всекидневна, всъщност не е и същностна за него като човек и същество в хармони¬ята на божествения космос, и го превръща в същински чо¬век, поставяйки го пред най-важните ценности на битието. Тази идеална общност, която хората образуват, не се плаши нито от смъртта, нито от времето, защото осъзнава себе си като един непрекъснато обновяващ се организъм, в който смъртта е бременна и раждаща. В този смисъл е напълно закономерно, че именно смъртта е централна маска на карнавала. Но тези символи на карнавала влизат в рязко противоречие с размислите на лирическия герой, който ве¬че не се чувства органична част от безкрайно живия орга¬низъм на карнавала. Т. е. той живее в понятията на модер¬ния свят - самичък се мъчи да разреши свръхземните въп¬роси, които никой век не разреши. (Това не ни пречи обаче, ако го погледнем обективно на фона на карнавалното дей¬ствие, да го приемем за маската на смъртта и по такъв на¬чин веднага да го поставим в центъра на това действие.) Индивидуалната ценност и индивидуалното осъзнаване во¬дят след себе си и индивидуални решения на страха от смъртта и усещането на живота. С други думи, той наисти¬на се намира в дисонанс спрямо общата стихия на карна¬валния ритуал.
Но някакъв дисонанс се чувства и в описанието на самия карнавал. Той като че ли не е това изключително съдбовно, макар и смешно действие. Пред нас вече не е идеалната общ¬ност на хората, а тълпа, която гъмжи из града. Празникът също така не е онова сериозно-весело приобщаване на чо¬века към тайните на вселената, а забава. И самият човек ве¬че не е органична частица от човешката общност, а пра¬шинка, загубена „сред оная забава на стохилядния град" -отчужден и самотен в своя съдбовен сблъсък между смърт¬та и живота. Карнавалът е загубил своята идеологическа стойност, маската вече не е опит за съпоставяне с божест веното, а привидност, забава, игра, т. е. нещо откъснато от съдбовността на въпросите, измъчващи героя. И в същото време парадоксалното е именно тук - в условията на тази празна забава той усеща нуждата да хвърли мост между по¬рива си да разкрие тайната на свръхземните въпроси и жи¬вота в неговата пълнота, неговата делничност, неговата ве-щественост. Карнавалът се е обърнал с главата надолу - от празник, който преодолява ограниченията на всекидневния свят, за да даде възможност на човека да постигне хоризон¬та на вселената, той става забава, която изтръгва човека от неговия абстрактен (вселенски) свят, за да му даде възмож¬ност да постигне естествеността на всекидневието. И това, което е най-важно - хармонията се представя не като при¬мирение на противоречията, а като сблъсък, който „никой век не разреши", но от който сблъсък имаме нужда винаги, защото той единствен задава нашия истински човешки хо¬ризонт, стои в основата на нашия човешки свят.
В този смисъл и позицията на лирическия герой, нами¬ращ се на крехката граница на всички тези противоречия, всъщност е изключително важна. Той трябва да послужи като мост, като свързващо звено между обикновения свят и света на божествения космос, той трябва да победи смъртта не по някакъв друг начин, а като я преживее безброй пъти. Обективната хармония на света, присъща на традиционни¬те общества, вече не съществува. Хармонията трябва да стане субективна, вътрешно преживяна. В този смисъл все¬ки от нас се намира постоянно на границата. Но поетът ка¬то древния Харон е винаги там, неговата задача е „да пос¬тави лупа пред сърцето си, за да го покаже на хората" - цен¬тралната маска в карнавала на живота.

FrApEeE
04-21-2009, 16:28
мерсиии много мерси detelina101 =;

FancyGirl
04-21-2009, 17:32
а някой това http://download.pomagalo.com/25236/radioaktivno+zamyrsyavane+na+pochvite+i+okolnata+s reda/
или
http://download.pomagalo.com/40661/radioaktivno+zamyrsyavane+i+prechistvane+na+vodata/?po=3

моля ви.. много :(

rashito0o
04-21-2009, 18:00
http://download.pomagalo.com/874/paisiii+hilendarski+biografichni+danni/

http://download.pomagalo.com/7055/paiiisi+hilendarski+1722+1773/?search=11250076&po=3

http://download.pomagalo.com/80810/paisiii+hilendarski/?search=11250076&po=2

http://download.pomagalo.com/126/

ако може :-) :-) :-) :-) :-) :-)

didonsbn
04-21-2009, 20:44
http://download.pomagalo.com/14724/shinel++povest+za+tragediyata+na+malkiya+chovek/

http://download.pomagalo.com/155924/obrazyt+na+malkiya+chovek+v+povestta+shinel/

:-) :grin: :)

TEARS
04-21-2009, 21:44
http://download.http://www.teenproblem.net/school/14724/shinel++povest+za+tragediyata+na+malkiya+chovek/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/155924/obrazyt+na+malkiya+chovek+v+povestta+shinel/

:-) :grin: :)




“Шинел” – повест за трагедията на “малкия човек”



Историята на световната литература е оставиле многобройни примери, в които богато надарената личност не намира изведнъж истинското си творческо призвание. Духовните и сили избликвот в различни посоки, преди да се концунтрират в онази област, в която геният намира своята най-висока изява.
Истинкото си обществено призвание Гогол намира именно в трудното поприще на писател. На литературата той гледа като на висок граждански дълг. Авторът на повестта “Шинел” неведнъж е признавал, че е искал да събере в ствоите произведения всвичките отрицателни страни на живота, за да ги разобличи и чрез силата на перото да помогне за нравственото издитане на човешката личност.
Писателят е съвременник на една от най-тежките епохи в историята на Русия. Това е времето на 30-40 години на ХIХ век, което настъпва след разгрома на първия етап на революционното движение в тази страна. Руският самодържец прави всичко възможно, за да утвърди господството на короната и да задържи разпадането на загниващата крепостническа система. Ето защо в своето произведение “Шинел” Гогол представя руската действителност такава каквато е в действителност. Това са картини на грабителство и разруха, на подтиснатост и безправие. Тази повест е гневна присъда над безобразната реалност, която унищожава не само духовно, но и физически “малкия човек”. Под властта на груби , невежи и бездушни чиновници животът на малкия човек от народа е една безкрайна трагедия.
В произведението се усеща душевния смут на “малкия човек” Акакий Акакиевич,на трагичния му земен път и скръбта му по разрушаването на неговия мъничък свят, който се състои в един шинел.
Героят е пооплешивял, със сбръчкани бузи и сипаничево лице. Той не блести нито с външност, нито с интелект. Скромен и обикновен, той е лишен от индивидуалност човек. Самото му име подчертава неговата обикновеност. Въпреки, че външно е невзрачен мъж по природа е добър. На злото не отвръща със зло. Колегите му го считат да нищожество, защото не се отнася с хората зле, както те с него. Главният герой е въплъщение на добротата, която липсва в безнравствената действителност.
Акакий Акакиевич е “малък човек”, незначителен и трудно може да се впише в суровото общество. Животът го е превърнал в комплексиран и затворен човек. Той живее само за работата си и изцяло е погълнат от нея. Прави красиви преписи, без да допуска грешки. Ежедневието му е скучно, сиво и лишено от удоволствия и забавления. Единственото му развлечение е да преписва служебните документи за себе си в свободното си време. В героя липсва амбиция за издигане в професията му. Никога не проявява инициативност. Когато може да промени нещо в преписването, той не поема риск, защото се страхува. Не би могър да направи нещо по-сложно. По този начин авторът ни внушава, че това е човек, който е подтискан, мачкан и унижаван по всякакъв начин. Добрият човек не може да съществува в свят лишен от добродетели. В това се състои трагедията на главния герой.
На бездушните и студени колеги, чиито издевателства над него нямат край, той отговаря:”Оставете ме на мира, защо ме обиждате?” Развълнуван от тази фраза, младият му колега, който по примера на останалите се е подигравал на бедния човек, се сепва като “пронизан” и узнава благодатта на нравственото преобразяване. Зад пронизващите душата думи, той чува други:”Аз съм твой брат.” В скованото от душевен студ общество топлината на доброто успява да сгрее една млада душа.
Акакий Акакиевич е изключително беден човек. Той носи стар, извехтял и толкова кърпен шинел, чене може да се различи цвета му. Съдбоностна роля за живота на героя играе петербургския студ. Той е причината дребният човечец да се замисли за нов шинел, въпреки мизерната си заплата. Акакий Акакиевич дълго време събира пари за новата дреха. Пести от вечерите си и дори от свещта. Дълго време обикаля, за да купи най-евтиния, но и най-хубавия плат. Героят не просто ушива шинела си, той го сътворява от себе си. За него това палто става неразделна част от живота му: “Сякаш беше се оженил, беше се появил друг човек.” Сътворяването на шинела променя и дребния чиновник. С него той се сдобива с идеал и в името на този идеал е готов на саможертва. Човекът и дрехата са неразделими: шивнелът е равен на живота на Акакий Акакиевич, нещо повече, той е залог за живота му и кражбата на така изстраданото палто се превръща в кражба на живота му.
В звездния ден на героя шинелът е откраднат на пустия площад. Акакий Акакиевич е сам в своето нещастие. Навсякъде около него цари безпределно отчуждение и пустота. Чиновниците са бездушни към молбата му за откраднатия шинел, а пристава не се интересува от тази дребна кражба. В тази мрачна и безчувствена действителност човек се чувства изоставен и самотен. Колегите му проявяват жест към него, но събират много малко пари. За тях не е важен човекът, а помазвачеството и лицемерието. Високопоставеното лице, при което отива Акакий Акакиевич го посреща с безразличие и студенина. Всесилните началници се отнасят жестоко и безчовечно с дребните чиновници.
Героят се разболява и умира. Дори и лекарят се е превърнал в бездушно същество. Той безцеремонно казва да се купи ковчег за Акакий Акакиевич без да се притеснява, че болният човек може да го чуе.
Главният герой не умира от простуда, а от бездушието и студенината на хората.
Трагедията на “малкия човек” не е в незащитеността от петербургския студ, а в незащитеността му от студа на безчувствения свят на хората. В това безобразно общество този малък човек не може да съществува, не може да се противопостави на безчовечието , отчуждението на хората и пошлостта в живота.
Светът на Акакий Акакиевич е трагичен, защото той е рожба на същите абсурдни сили, които се намират в контраст с неговата човечност.
Повестта “Шинел” е една от връхните точки в творческото развитие на Гогол, най-висока проява на майсторството му като писател – реалист. Цялото литературно наследство на писателя напълно утвърждава метода на критическия реализъм в развитието на руската литература. Този метод придобива у писатеря особен облик, тъй като е насочен срещу господстващата все още в Русия феодално-крепостническа система, която е трагедия за живота на “малкия” човек от народа.
Известния революционер и революционен демократ Чернишевски определя творчество на Гогол и неговия художествен метод за нов етап в развитието на руската литература и с основание го нарича “голевско направление в литературата”. Той изтъква и голямото обществено значение на твореца като казва: “Отдавна не е имало писател, който да е бил така полезен на своя народ, като Гогол за Русия”.





Образът на малкия човек в повестта „Шинел”

В повестта си „Шинел”, Гогол показва образа на тогавашния малък човек в лицето на Акакий Акакиевич. Дори самото име на героя ни подсказва какъв е той. Акакий е един смирен, добър, но беден човечец, който не би сторил никому зло. Главният герой е безпомощен и духовно принизен от социалната бедност. Той принадлежи към най-низшия слой в социалната йерархия.
Акакий Акакиевич откакто се помни се занимава с преписване. Той толкова много обича работата си, че тя се е превърнала в значителна част от неговия живот. Дори когато шефът му по някакъв начин се опитва да го повиши като му дава малко по-сложна задача, Акакии се опитва да се справи с нея, но накрая казва да му дадат просто да препише нещо. Героят толкова много обича работата си, че като се прибере вкъщи той пак започва да преписва.
Работата е всичко в живота на главния герой. За него нищо друго няма значение. Той въобще не забелязва какво се случва в обкръжаващия го свят. Героят върши всичко почти машинално. Прибира се от работа, изяжда си яденето, което е едно и също всяка вечер, и отново взима да преписва. Той прави всичко това като някаква машина – не усеща вкуса на яденето. Това е като задължение за героя. Той усеща единствено удоволствието, което му доставя преписването.
Когато шинелът, който го пази от студа се скъсва и шивачът казва, че ще трябва да се ушие нов, животът на главния герой се преобръща. Той се чуди откъде да намери пари за нов шинел. Героят веднага започва да премисля от какво ще се лишава занапред, за да може да спести пари за нов шинел.
Новият шинел се превръща в най-голямото щастие за героя. Всички започват да го забелязват, дори колегите му го канят на едно събиране, което съсипва живота на Акакии. След като си тръгва от това събиране по пътя за вкъщи Акакии бива ограбен. Шинелът, за който толкова спестяваше сега му бе откраднат. Главният герой решава да потърси помощ от т.нар. „важно” лице, което се отнася с презрение към него. Малкият човек в това произведение притежава може би само шинелът, заради който бе мизерувал толкова време, и който му беше откраднат. Животът на този малък човек бе откраднат с кражбата на шинела. След посещението при важното лице Акакии се прибира у дома си и ляга болен от мъка по шинела. Точно от тази мъка Акакии умира.
След смъртта си, незнайно защо, той получава още няколко дена, в които се проявява лошата му страна. Героят „възкръсва”, за да отмъсти за своя шинел. Когато сваля шинела от раменете на важното лице, Акакии като че ли е доволен и престава със своето отмъщение. Това показва как малкия човек може да раздаде правда, а не винаги да бъде потърпевш на човешката несправедливост и високомерие.

TEARS
04-21-2009, 21:45
http://download.http://www.teenproblem.net/school/874/paisiii+hilendarski+biografichni+danni/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/7055/paiiisi+hilendarski+1722+1773/?search=11250076&po=3

http://download.http://www.teenproblem.net/school/80810/paisiii+hilendarski/?search=11250076&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/126/

ако може :-) :-) :-) :-) :-) :-)


Паисий Хилендарски (1722-1773) - български народен будител, пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ. Сведенията за живота му се изчерпват почти само със съобщението от него в единствената му сигурна творба \"История славеноболгарская\". Роден е в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско. Не е учил \"нито граматика, нито светски науки\". През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в \"Немска земя\") и започва да пише бълг. история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. При обиколките си из бълг. земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Ампелино (Лозница, дн. към Асеновград).

Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на националноосвободителното културно и политическо движение. Създаването на \"История славеноболгарская\" по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята \"книжица\", като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил и на Методий. С оценките си за слав. първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в бълг. история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов \"За славянските учители\". В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.

TEARS
04-21-2009, 21:46
http://download.http://www.teenproblem.net/school/874/paisiii+hilendarski+biografichni+danni/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/7055/paiiisi+hilendarski+1722+1773/?search=11250076&po=3

http://download.http://www.teenproblem.net/school/80810/paisiii+hilendarski/?search=11250076&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/126/

ако може :-) :-) :-) :-) :-) :-)




ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ (1722-1773)

Пръв идеолог на Българското възраждане и народен будител. Светското му име е неизвестно. За родно място повечето от неговите биографи сочат Банско. Сведенията за детството и юношеството му са също крайно оскъдни. През 1745 П. Х. заминал за Света гора (Атон) и се установил при своя брат Лаврентий в Хилендарския манастир. Тук приел монашество и като таксидиот обикалял села и градове, за да събира помощи за манастира. Макар и да нямал високо образование, той отрано проявявал интерес към миналото на своя народ и това го подтикнало към написването на история. Друга съществена причина, за да се залови за тази своя идея, било и крайно тежкото положение на поробеното българско население, а така също и презрителното отношение на гръцкото духовенство в Атон към него и българския му произход. В продължение на 2 г. той упорито издирвал сведения из атонските манастири и из различни краища на българските земи по време на своите обиколки. През 1761 бил изпратен по работа на манастира в Сремски Карловци. Тук използвал престоя си, за да се запознае с някои съчинения в руски превод като "Деяния църковная и гражданская" на Цезар Бароний (1719) и "Книга историография" на Мавро Орбини (1722). След завръщането си в Света гора П. Х. се преместил в Зографския манастир и макар да бил с разклатено здраве, успял да завърши своя труд "История славянобългарска" (1762). След това сам тръгнал да я разпространява между по-будните и просветени българи. Последното сигурно известие за него е от 1765, когато се срещнал с поп Стойко Владиславов (по-късно: Софроний Врачански).
"История славянобългарска" няма характер на научно и критическо изследване на миналото на българския народ. Това обаче не намалява ни най-малко нейното огромно значение. Написана с голям патос, от нея лъха любовта на автора и към род и отечество. С пламенни слова той зове българския народ към национално пробуждане и отправя гневни укори към онези наши сънародници, които са се отрекли от своя род и език. Като разказва за миналото на българския народ, П. Х. акцентира върху онези моменти от неговата история, в които българската държава е изживявала своята мощ. Това е направено с цел да въодушеви своите читатели и да им подскаже необходимостта от възстановяването и. Така, без да зове пряко към революционна борба, П. Х. всъщност повдига въпроса за извоюване на националната независимост на българския народ. Заедно с това той зове и към премахване на гръцкото църковно и просветно влияние и по такъв начин се явява и първият радетел за църковна независимост и просветна свобода. Написана на достъпен за обикновените орачи и копачи език, неговата история била четена с голям жар и се преписвала по всички кътчета на българските земи. Доказателство за това са намерените досега многобройни преписи. Само няколко десетилетия след смъртта на П. Х. неговото дело дало своите плодове: в българските земи се зародило просветно и църковно движение, а малко по-късно започнала и борбата за извоюване на политическата независимост

TEARS
04-21-2009, 21:47
http://download.http://www.teenproblem.net/school/874/paisiii+hilendarski+biografichni+danni/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/7055/paiiisi+hilendarski+1722+1773/?search=11250076&po=3

http://download.http://www.teenproblem.net/school/80810/paisiii+hilendarski/?search=11250076&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/126/

ако може :-) :-) :-) :-) :-) :-)




Паисий Хилендарски

В началния период от формирането на българската нация духовенството се явява неин лидер. Духовниците са най-грамотните и образовани хора по това време. Те са тези, които прекарват сред книгите пазещи спомена за велики царе и мъдри книжовници. Именно те започват да разбират християнската си мисия по-широко- като служене на народа. Типичен представител на това поколение духовници е Паисий Хилендарски. Оскъдните документални свидетелства предизвикват разгорещени дискусии сред историците. Един от споровете е сварзан с родното му място. Самият Паисий споменава, че е роден в Самоковска енархия. За негово родно място претендират няколко селища- Банско, Самоков,
Диес се приема, че е роден в Банско през 1722г., тъй като тук се е намирала бащината къща на двамата му братя Лаврентий и хаджи Вълчо. Лаврентий, чието светско име е Лазар става монах, а по-късно и игумен на Хилендарския манстир. Паисий, светското име на когото е Петко или Пенко през 1745г. на 23 годи6на възраст се заможва в същата обител. В тази епоха Атонските манастири се оформят като един от първите центрове на Балканското просвещение. Още през 1752г. в манастира Ватопед (тясно свързан с българската история и култура) е открита Академията на един от първите големи гръцки хуманисти и просветители Евгениос Вулгарие. Именно тази академия разпространява просветителските идеи не само в границите на Атон, но далеч извън него.
Благодарение на качествата си Паисий бързо израства в монашеската йерархия- той е йеромонах и проигумен. Дълго време изпълнява и задълйенията си на таксидиот. Пътувайки из югозападните български земи той се среща и общува с много хора. Документирани са пътуванията му след 1762г. в Самоковско, Котелско , Асеновградско. Запис в една от хилендарските кондики дава основание да се приеме, че умира през 1773г. в Амбелино.
Различни са обясненията на историците за мотивите на ПАисий да напише История славянобългарска. Според едни той е повлиян от сръбския представител Йоан Раич. Други смятат, че трудът му е резултат от дългогодишните спорове сред атонските монаси за качествата на отделните народи и за тяхното минало. Трета група историци свързват появата на “Историята” с все по-голямата потребност у българина да опознае своята история.
За написването на своя труд Хилендарския монах използва домашни и чужди извори. От самия Паисий научаваме, че домашните извори той търси и намира в редица църкви и манастири в Атон и земите на Македония. Това са поменици, летописни бележки, царски грамоти, жития на светци: Света Петка Търновска, на Св. Иван Рилски, Таврил Лесковски, Иларион Мъчленскии др. Ползва и известните жития и легенди свързани с дейността на Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици.
В структурно отношение “ История славяносбългарска “ се състои от 10 части. Два предговора, седем глави и едно послесловие (заключение). Първото предисловие “ Ползата от историята “ Паисий заимства дословно от съчинението на Цезар Бароний. В него обяснява значенито и полята на историята за народите т. е. Ползата от изучаването й. Вторият предговор е пламенен призив за национално пробуждане и борба срещу гъркоманията и невежеството. Тук Паисий излага бегли биографични данни за себе си.
Изложението под заглавие “ Историческо събрание за българския народ “ обхваща седемте глави посветени на историята на