PDA

View Full Version : ПОМАГАЛО!!!!!



Страници : 1 2 3 [4] 5 6 7 8 9 10

TonChoY
05-10-2009, 18:56
[quote=detelina101]Северната граница на Атлантическия океан минава на запад от Гренландия по паралела 70° с. ш. и от нос Брустер (Исландия) на изток по 61° с.ш. до крайбрежието на Норвегия. На запад граничи с бреговете на Северна и Южна Америка и с Тихия океан по меридиана на нос Хорн, на изток — с крайбрежията на Европа и Африка и с водите на Индийския океан — по меридиана на Иглен нос. Южна граница — Антарктида. С периферните морета (Балтийско море, Северно море, Средиземно море, Черно море, Карибско море) има площ 91,6 млн. км

Nafarforii
05-11-2009, 17:51
http://download.pomagalo.com/311113/osmyanata+glupost+v+razkaza+damata+s+rengelovite+o chi/?search=11833650&po=1

Мерси предварително.

pam1
05-11-2009, 18:04
С какви средства са изразени любовта и раздялата в "Тавански спомен "? на ЛС моля

detelina101
05-11-2009, 18:11
Домашна работа

В разказа “Дамата с ренгеновите очи” на Светослав Минков,основните похвати са иронията и сарказмът.Отношението на повествователят към света и човека визира основния конфликт на времето си- м/у Природата и Цивилизацията.
Зад фантастичната образност,всъщност писателят показва реалността на капризите и живота на висшото общество.Осмяно е и човешкото поведение,свързано с това,че парите не могат да прикрият липсата на ценности,духовни стремежи и достойнства.Иронизирано е празното ежедневие,паразитизмът на самообявилия се обществен елит.
Клиниката за пластична хирургия,първоначално е назована “институт”,след което се оказва,че истинското и име е “Козметикус Амолет”,а малко след това,тя е назована “истинска магична лаборатория”.Тези наименования поставят под съмнение строго научната същност на центъра за разхубавяване.По този начин се иронизират клиентите и техните духовни цели.Галфоне всъщност се стреми да измисли “най-неочакваните хирургични изненади” само с цел да забогатее за сметка на чуждата глупост.Мими Тромпеева,благодарение на пластичната хирургия,се сдобива с красова и свръхспособности.Вследств е на “вълшебната” намеса на доктор Галфоне,Мими получава ренгенови очи,които и позволяват да види неща,които другите не виждат.В първия момент тя е изключително изненадана о дори уплашена,но бързо привиква с този “гробищен свят”.Новопридобитата дарба ще и помогне да види,но не и да разбере духовната нищета на хората от елита.Липсата в ежедневието на висшето общество,на тези полезни неща,го прави скучно.Те се опитват да запълнят дните си с още по-безсмислени занимания.
Подмяната на изказа в произведението е важна и съзнателна,защото чрез нея авторът изразява изборът си.От кратката характеристика на автора “който и без това ненавижда клюкарската слухоухотливост,по тоя или по оня повод” може да се съди за дневника на Мими.Въодушевена от новия си облик,тя започва да си води дневник,в който описва своите емоции,желания и впечатления.По принцип дневниковата форма се свързват със съкровеност на изказа и не е предназначена за читателска аудитория.В случая дневникът е “огледало “ за недостатъците на своята авторка.
Представата за любовта при висшето общество е трансформирана в поредната търговска сделка.По този начин се осквернява едно от най-великите чувства.След показните забавления на хайлайфа,Жан и Мими продължават с романтичните разходки с луксозния автомобил.Жан бързо излиза от ролята на влюбения младоженец и започва да се пазари с бъдещия си тъст за зестрата-“един милион в аванс и два след сватбата” .Основният сблъсък в творбата е м/у високите претенции и големите капризи,и нищожната същност на героите.След като Мими пише за чувствата и възхищенията си в дневника,колко е интелигентен бъдещия и съпруг,следва уточнението за чистенето на зъбите с клечка ми официални динета”.
Дамите от висшето общество са обсебени от света на парите и вещоманията и умишлено се затварят в тесния материален кръг.Суетата и алчността ги изолират от истинския живот.Върховната точка на житейската реализация и върховният идеал на Мими е да се омъжи по-скоро.
Възможността на Жан да забавлява дамите с пикантните вицове и плахи наченки на чувство ,правят Жан наистина да изглежда като безспорен мъдрец.
С помощта на ренгеновите очи Мими прави вълнуващо “откритие”.Тя вижда известната на милиони хора истина.Хората в претенциозния елит имат отлично телосложение,но са без капка мозък.Глупостта на Мими се изразява в това,че вместо да разбере що за стока са хората от нейното съсловие,тя се опитва да ги опровергае “Уж мислите на човека идвали от неговия мозък.Кой знае,може би хората от висшето общество разсъждават с други часто от тялото си ...“.
Духовната същност на човека не свършва само до там как изглежда.Пластичната хирургия може да поправи грешките на природата,но това не може да измести трайно духовното в човешката душа.

1n5ub0rd1na73
05-11-2009, 20:11
http://download.pomagalo.com/84481/napravleniya+v+literaturata+tablica/

Ще съм наистина благодарен на онзи, който ми изтегли това.

Поздрави.

Hunter_91
05-11-2009, 21:14
http://download.pomagalo.com/68555/geracite+kratyk+prerazkaz/ моля ако може да ми го намерите до утре преди 11:00 ще съм ви много благодарен!

Hunter_91
05-11-2009, 21:23
Моля помогнете наистина е важно утре ще правя контролна!

detelina101
05-12-2009, 07:21
Направление Периодизация и етапи Литературна теория Жанрове Автори, произведения
Ренесанс XІV – XVІ век

 Предренесанс
 Ранен ренесанс
 Висок ренесанс
 Късен ренесанс
През Ренесанса започва преходът от религиозно съзнание към модерно рационално съзнание. Епохата на Ренесанса е епоха на възраждане на интереса към човека и човешката личност. Духовните търсения се пренасочват от бога към човека. Възраждане на интереса към античността, античната култура и нейните ценности.
Трагедия, новела, поема, комедия, лирика, публицистика, роман, драма; Макиавели - “Владетелят”, Фр.Рабле - “Гаргантюа и Пантагрюел”, Сервантес - “Дон Кихот”, Петрарка - “Гризелда”, Луиджи Пулчи - “Морганте”, Лодовико Ариосто - “Неистовият Орландо”, Данте Алигери - “Ад”, Джовани Бокачо - “Декамерон”, Шекспир - “Хамлет”, Шекспир - “Крал Лир”;
Класицизъм XVII – началото на XIX век
Литературата на класицизма се характеризира, освен с обвързващото го съпътствие на абсолютизма, и с култа към античността, със строгото спазване на естетическите, поетическите и реторическите правила, както и с рационалистическата философия.
Основни категории са държавния живот, важни исторически събития, сюжети от античната митология, явления от народната култура на широките градски и селски слоеве на третото съсловие.
Ода, епопея, трагедия, дидактическа, поема, лирика, трагикомедия, роман, новела, комедия, сатира, висока комедия; Молиер - “Тартюф”, Никола Боало - “Поетическото изкуство”, Молиер - “Дон Жуан”, Пиер Корней – “Сид”;
Просвещение целият ХVІІІ век
Просвещенският морал се гради върху принципите на протестантската религия. В центъра на етичната отговорност на човека са качества като постоянство, трудолюбие, скромност, способност да се изгражда и направлява собствената съдба. Характерна черта за просветителската мисловност е идеята за “естествения човек” и “естествените права”.
Басня, афоризми, епиграма, сатира, роман, фолклорна приказка; Гьоте - “Фауст”, Волтер - “Кандид”, Дефо - “Робинзон Крузо”, Суифт - “Приключенията на Гъливер”, Дефо – “Мол Фландърс”, Льосаж – “Жил Блас”, Монтескьо – “Персийски писма”, Дидро – “Монахинята”, Самюел Ричардсан – “Писма или възнаградената добродетел”, Русо – “Новата Елиоза”, Гьоте – “Страданията на младия Вертер”;
Романтизъм края на XVІІІ – средата на XІX век

 Ранен етап
 Втори етап
Романтизмът категорично отхвърля просветителския и класицистичния рационализъм. Романтизма е отговор на човешкия дух в резултат от движението на историята, станала изведнъж нагледна до осезаемост.
Приключенски роман, драма, разказ, криминален роман, научна фантастика, лирика; Новалис - “Хайнрих фон Офтердинген”, Уолтър Скот - “Айвънхоу”, Шатобриан - “Атала”, Фенимор Купър - “Следотърсачът”, Гюстав Емар - “Арканзаски трапери”, Виктор Юго – “Ернани”, Майн Рид – “Белият вожд”, Карл Май – “Винету”, Александър Дюма – “Граф Монте Кристо”
Реализъм (социален) ХІХ век
Реализмът отразява “типични герои при типични обстоятелства” (Енгелс). Характерна черта за социалния реализъм е правдивостта.
Повест, роман, новела, разказ, поема.
Толстой – “Война и мир”, Толстой – “Ана Каренина”, Голсуърти – “Сага за Форсайтови”, Томас Ман – “Вълшебната Планина”, Михаил Шолохов – “Тихият Дон”, Балзак – “Човешка комедия”, Стендал – “Червено и черно”, Ги дьо Мопасан – “Бел Ами”, Гогол – “Шинел”.

detelina101
05-12-2009, 07:22
Йордан Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиредесет години в мир и разбирателство със своята съпруга баба Марга в тяхната голяма бяла къща, „на лично място сред селото“. В нея те изграждат своя малък свят — „широкия двор, в който можеше да се смести една махала“; „кичест бор“, „донесен като малко борче от светите рилски гори“, който е „тяхното семейно знаме, с което се гордееха“. Тримата им синове — Божан, Петър и Павел — са се задомили и живеят според стария патриархален ред с родителите си. Дядо Йордан Герака и баба Марга управляват семейството с неоспорим авторитет и ръководят освен къщната работа, така също кръчмата на стария Герак и полската работа, към която той се отнася с благоговение.
Ала ненадейно една пролет баба Марга умира, а „с нея от дома на Гераците изчезна добрият и строгият дух, който държеше всичко в ред“. С това събитие в дома настъпва криза за реда и хармонията: „В къщи изпълзяха като змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой, сладко сгряван толкова дълги години от любогрейната топлина на общото огнище.“ Дядо Йордан Герака, най-младата снаха Елка, синът ѝ Захаринчо, болнавата дъщеря на Божан Йовка и старият дядо Матей Маргалака („самотна душа в света, прибрана по милост от дядо Йордан“) стават жертва на трансформацията на разбирателството и любовта в отчуждение и омраза.
На фона на жестоки разправии се развива картината на трудовия ден, изпълнен с веселие, носещ удовлетворение на всички. Точно в този момент изгрява голямата надежда на стария Герак — най-малкият му син Павел се връща в селото. Заминал да служи като войник, службата му харесала и останал свръхсрочно. Дядо Йордан Герака изплаква през сълзи мъката пред сина си, търсейки подкрепа и помощ от него в този труден час. Но изповедта му не трогва Павел. Той е дошъл да иска пари да си отвори в града „нещо като бакалница“. Безразличието на Павел подклаждат още повече огорчението, самотата и обидата в сърцето на стария Герак.
Искрата на злощастието лумва в пламък, когато имането на дядо Йордан е откраднато от един от синовете му, което става повод за сбиването им. Загубил всякаква надежда, че доброто, „господар на човешкото сърце “, ще вземе връх, той изпълнява желанието на децата си и разделя поравно имота и двора, оттегляйки се заедно с Елка, Захаринчо и Маргалака в кръчмата, където вече живеят.
Всеки от синовете тръгва по своя житейски път. Божан става най-богатия човек в селото, трупа нови имоти и се превръща в скъперник. Петър на свой ред продава имоти, отсича свещения бор на Гераците, под който са „отраснали няколко поколения“ и се пропива. Павел се връща при своя държанка в града и се запилява. Положението в кръчмата далеч не е по-добро. Старият Герак се състарява бързо. Поболян от загубеното богатство и семейната разруха, той вече не излиза никъде. Елка, съсипана от пиянското насилие и крайна отчужденост на Павел, страда от срамната болест, с която той я заразява. Тя прави опит за самоубийство, но Маргалака я спира. В един късен есенен ден тя умира. Петър взема Захаринчо със себе си и го отвежда в града да му търси работа. Участта на Елка е последвана от дядо Йордан. С тази смърт се отбелязва и печалният край на патриархалният ред във вече разпокъсаният и съсипан дом.

YourBoy
05-12-2009, 13:55
http://download.pomagalo.com/136871/romanticheskata+predstava+za+dobroto+i+vyzmezdieto +v+romana+graf+monte+kristo/?po=27

d3nz
05-12-2009, 15:13
Ако някой може да ми изтегли тая тема ще съм му много благодарна! :-)

http://download.pomagalo.com/15895/licemerieto++pyt+kym+uspeha/?cfr=6126

freaky
05-12-2009, 16:24
http://download.pomagalo.com/10203/stilove+na+ezika+8+klas/?po=2
Ако някой помогне и на мен :)

liglataxd
05-12-2009, 16:40
http://download.pomagalo.com/106825/lichnostta+na+paisiii+hilendarski+spored+predislov ieto+i+posleslovieto+na+istoriya+slavyanobylgarska/
:) :grin:

melinor
05-12-2009, 18:40
Много Ви Моля Спешно Ми Е (http://download.pomagalo.com/70840/po+jicata+prerazkaz+ot+imeto+na+guncho/)

detelina101
05-12-2009, 18:56
Романтическата представа за доброто и възмездието в романа „Граф Монте Кристо” на Александър Дюма


В своето развитие напред, човек променя икономическия, политическия, социалния си живот. Неизбежен е обществения живот напред. Непреходни остават етичните норми и проблеми за любовта, свободата, добротата, правото на избор и най-вече за отмъщението и възмездието. Те продължават да вълнуват човека, независимо от епохата, традициите и новостите.
Темата за добротата, отмъщението и възмездието е основна и в романа „Граф Монте Кристо” на Ал. Дюма – баща. Злото неизбежно предизвиква ответната реакция на отмъщението и нищо не може да спре неговия стихиен и справедлив гняв. Ако обаче отмъщението е замислено, планирано, а не стихийно, то се превръща във възмездие.
Главният герой в романа на Ал. Дюма се превъплащава в „ангел на възмездието”, в безмилостен, но справедлив отмъстител с романтичното име Монте Кристо. Като романтичен герой той е силна и самотна личност. Съдбата го принуждава да промени коренно характера си и от жертва да се превърне в оръдие на справедливостта. Той съчетава в себе си противоположни качества – страдание и героизъм, жестокост и благородство.
Четиринадесетте години, които прекарва в мрака и ужаса на подземието в крепостта Иф, без каквато и да е вина, го превръщат в отчаян човек, който решава, че понесените без причина страдания и погубения живот са достатъчна основа да поеме ролята на съдник.
„А сега… сбогом, доброта, човеколюбие, благодарност… Сбогом на всички чувства, които радват сърцето… Аз замених провидението, за да наградя добрите… Сега нека богът на отмъщението ми отстъпи мястото си, за да накажа злите!”
Съвсем в духа на романтизма новият облик на граф Монте Кристо се доближава максимално до познатия романтически герой, до силната личност, която поставя над всичко свободата на духа и действието. Каузата, за която се бори граф Монте Кристо, е именно въздаване на наказание като закъсняло, но неизбежно отмъщение срещу хората, позволили си да извършат такава страшна подлост – да наклеветят от злоба и ревност и да обрекат на бавна и мъчителна смърт един съвършено невинен човек.
Открил веднъж виновниците, той ги преследва неумолимо. Използва техните минали и настоящи грехове, техните слабости и страсти и ги довежда до физическо и духовно унищожение.
В душата си граф Монте К:ристо се чувства прав, защото се води от мисълта, че въздава справедливост. Затова има смелостта да не поставя бариера пред действията си. Той вярва, че служи на справедливостта и помага доброто да победи злото.
Серията от отмъщения, които графа осъществява най-после стигат до една точка, която му налага размисъл и преоценка на изминалия до този момент път. В старанието си да въздаде справедливост, героят на Дюма достига до там, че сам започва да извършва зло. Той наранява не само виновните за злощастията, но и техните близки.
Преломът у граф Монте Кристо се извършва под влияние на любовта – на тази вечна и неугасима любов, която той изпитва към някогашната си годеница Мерседес . Още от първия миг, когато я вижда, той разбира, че любовта му към нея е все още жива, макар и да не и прощава прегрешението, че не го е дочакала.
След драматичния разговор между двамата, граф Монте Кристо осъзнава вече безмислието на по-нататъшните си действия и се мъчи да намери пред себе си оправдание за всичко, което до тогава е било негова жизнена цел.
„И моето аз, с което се гордеех, което видях така жалко в килиите на крепостта Иф и съумях да издигна, утре ще бъде само шепа прах… Не, не съжалявам за живота, а за разрухата на бавно изготвените и така грижливо изградени планове. Смятах, че провидението е „за”, а то било против тях…”
Граф Монте Кристо най-после осъзнава, че не може прекалено дълго да бъде оръдие на провидението. Той трябва да остави по-нататъшното отмъщение в ръцете на Бога.
Тази вечна и неостаряваща тема прави романа на Дюма не просто приключенски роман, поставящ темата за отмъщението. В съзнанието на читателя остава не само удоволствието от безкрайните приключения на героя, неочакваните му действия и хитроумно скроени планове. Остава моралното послание на автора, послание за повече човечност и реализиране на една от най-ценните добродетели – любовта към ближния.
Романът „Граф Монте Кристо” е едно от безспорните доказателства за непреходността на вечния човешки стремеж към добро, към красотата на междуличностните взаимоотношения и в отношението на отделния човек към обществото.

detelina101
05-12-2009, 18:57
Лицемерието – път към успеха

Лицемерие – всички сме се сблъсквали с тази страна на човешката природа. Какво означава лицемерие? Игра с доверието на човека срещу теб. Нож в гърба. Данте Алигери в поемата си “Ад”, поставя лицемерите в осмия кръг на Ада, където се намират всички измамници. Определено, това не е качество с което можеш да се гордееш.
Въпреки това, за някои хора това е начин на живот. Начин да постигнеш целите си в работата си, на училище, а дори и у дома. Способността да прикриеш омразата си към някого, да му се усмихнеш приятелски, да кажеш колко добре изглежда днес, макар че едва се сдържаш да не се разсмееш, се оказва че може да бъде много полезна. Особено ако имаш цел и човека срещу теб е ‘ключовата’ фигура. Същевременно нашата ‘жертва’ остава с впечатлението че прави услуга на приятел и живее с мисълта, че за в бъдеще ще може да разчита на този човек. Това, да си го кажем, е чиста проба измама. Естествено за човек без скрупули това не би означавало нещо кой знае какво. Просто начин да постигнеш целта си. Така в един момента се получава положение при което всеки гледа как да подлъже другия. Мамим се взаимно и всеки е доволен, че е успял да прекара другия, без да осъзнаваме че всъщност и ние сме използвани.
Отдавна са отминали онези времена, в които най-голямата чест за рицаря е била да се изправи срещу човека когото ненавижда, да го погледне в очите и в честен двубой да потърси разплата. Сега пак се изправяме един срещу друг, но вместо да кръстосваме шпаги - си разменяме комплименти. Едва ли, рицар от масата на крал Артур, би разбрал защо се подлагаме на такова унижение, но на кого от нас би се сторило странно.
Явно ценностната система се е променила доста от тогава насам. Предполагам, че това е плод на напрегнатото ни ежедневие. И макар че вече живеем в цивилизовано общество, всеки се стреми да оцелее, да бъде независим и понякога не подбира средствата си. Въпроса е - струва ли си?

detelina101
05-12-2009, 18:59
комуникативна
ситуация вид на
общуване езикови
средства регистър стилизация жанрове
разговорен
стил неофициално общуване,в което можем да използваме различни текстови варианти според това какво целим с разговора,според публиката,според информацията,която
обменяме. устно,диалогично
общуване в неофициален стил и непринудена обстановка;
спонтанност
на разговора и на изразяваните чувства и мисли. минимализиране
на речта и използване на подтекст чрез различни езикови средства за да внушим, това което искаме на събеседника;
непълни,безглаголни
и съобщителни изречения,инверсии и многообразие на епитети,думи и изрази присъщи на всекидневната реч. книжовно разговорна форма на речта и не книжовна форма на речта;при 1-та се използва цялото разнообразие
на книжовния език,а при 2-та се допускат диалектни и жаргонни думи и изрази. в разговорните текстове можем да употребяваме
думи и изрази от филми,книги и телевизия;тези изрази трябва да се адаптират към разговорната реч,стават нарицателни за определен тип поведение. няма жанрове,а видове текст според комуникативната ситуация ,според целта на общуването и според особеностите на участниците-на голяма роля играят иронията и пародията.
художествен
стил естетическа сфера на общуване чрез художествени произведения. непряко общуване без наличие на обратна връзка между автора и читателите.общуване
чрез идеи,образи,
сетивни дадености и емоционални състояния. стилистични фигури(тропи), синтактични фигури,повторение, градация,инверсия, звукопис, етимологична фигура,алитерация и асонанс. съответства на поезията и прозата,съобразен с индивидуалния авторов стил,с различните творчески похвати,със събитията и идеите в произведението или с чувствата и емоционалните състояния. използват се думи и изрази от всички други стилове,но съобразени с жанра на произведението,
с изразните средства в него и с внушенията,
които те носят. има 3 литературни рода-лирика(ода,елегия,
сатира,сонет),
епос(разказ,
новела,повест),
драма(комедия,
трагедия и драма);
има и лироепичиски произведения в стихотворна форма с наличие на сюжет-поема,
балада.
публицистичен
стил публичната сфера на общуване чрез средствата за масова комуникация. пряко или непряко общуване,чрез публицистичните текстове или в непосредствена пряка връзка между събеседващите-устно или писмено общуване. думи от международната лексика-клишета;кратки,точни и ясни изречения,които да разкриват същността на фактите и да помагат за създаването на собствена позиция по тях. публицистичния регистър зависи от жанра на текста,от целта на общуването и от античността или обработването на материала. експресията в публицистичните текстове се ражда от градирането на отделните езикови средства според същността на текста;възможни са разговорни думи и изрази,художествени похвати. информационен жанр- бележка,интервю и от части репортаж;коментарни
жанрове-коментар,
очерк, публицистична статия,анализ;
художествено-публицистични жанрове-есе,фейлетон,
памфлет;ораторски жанр-публично слово,
реч,устно изказване по актуален проблем.

detelina101
05-12-2009, 19:00
Личността на Паисий Хилендарски според “Предисловието” и “Послесловието” на “История славянобългарска”

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е “История славянобългарска”, написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк и писател, съзряващ истината през мрачното робство и копнеещ за нея.
Паисий Хилендарски – неуморим, пламенен агитатор, горещ патриот, историк, вдъхновен писател и титан на българското възраждане. Едно пламенно и велико сърце – съчетание на всичко прекрасно.
Личността на Паисий , както личността на много други необикновени хора е забулена в мрак. Тя се превръща в символ на родолюбие и пожертвователност, като става извор на неизчерпаемо вдъхновение. Написвайки “История славянобългарска”, той издава своите добродетели – необикновена воля, изключителна смелост, непоколебима вяра и любов към своя народ.
Патриотизмът на монаха се разгаря с пълна сила още в “Предисловието”. Там пред нас изпъква автор, който атакува неудържимо, зове гръмогласно и свива юмруци от омраза:”О, неразумни и слабоумни! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?..”
У Паисий патриотизмът е основен стимул, народността - основен стълб. Опълчва се сам срещу цяла армия асимилатори и в този момент пред нас се изправя един буден и прозорлив български общественик и писател, който вижда тежкото положение на народа си - угнетен, непросветен, загубил националното си чувство и готов да забрави родния си език. Затова той подбира най – силните и най – пламенни изрази. Призивът: “Българино, знай своя род и език” – пронизва цялата творба.
Говорейки за личността на Паисий, не можем да не изтъкнем и неговите човешки качества. Той е пламенен, темпераментен, искрен и силен в любовта и омразата. Стреми се да покаже българите като надминаващи гърците във всички отношения, техните качества. На гръцката хитрост и мъдрост противопоставя българската сила и храброст. Внушава им чувство за национална гордост, кара да разберат, че насмешките са безпредметни
Моментите, в които отцеругателите се изобличават, се повтарят на много месна в неговата “историйца”. Съчинението му не издава системно образован човек. Самият той признава, че съставя историята си като се ползва от руски:
“Аз, Паисия, йеромонах и проигумен…”
Писателят не може да бъде безразличен към историческите факти и навсякъде дава израз не своето лично отношение и на своята оценка. Паисий ясно вижда огромната заплаха, която тегне над българския народ и прави един забележителен опит, като заговаря смело и открито за недъзите в живота на нашия народ и разкрива собственото му героично минало с цел да му посочи изход и път за в бъдеще.
Чрез смелото и остро изобличаване на тези, които се срамуват да се нарекат българи, се разкрива изцяло образа на Паисий: горещия патриот, усърдния историк, вдъхновения писател и проницателния общественик с едно пламенно и велико сърце. Сърце – обладано от величието на една идея, от чистия огън не една съвест -, което продължава да говори и днес.
Неговите удари отекват в сърцата на милиони българи, които следват мечтите и стремежите си и днес. Сърцето на Паисий тупти вътре в нас и никога не ще спре!

detelina101
05-12-2009, 19:02
„По жицата”
(преразказ от името на Гунчо)


Живея в село Кичук Ахмед, по ново Надежда, с жена ми и дъщеря ми Нонка. Ние сме бедно семейство. Аз ходя по селата и продавам хума, а когато слизам към морето, купувам храна за вкъщи. Единствената ни беда е, че не ни траят децата. Две – три ни измират още от малки и двамата успяхме да отгледаме само Нонка. Делим от залъка си за нея, за да можем да я изхраним и да й купим някоя дреха, за да не й е мъчно, като гледа другите.
През лятото ми се помоли да я пусна на жътва. Отначало не смеех, макар че сме в нужда, защото е много слабичка и болнава. Нонка обаче настояваше и аз склоних.
Веднъж жънали цял ден. После яли, пяли и си легнали в къра. Нонка легнала между снопите на един кръстец на завет, за да не й духа. По едно време усетила как нещо тежко и студено лежи върху гърдите й. Когато отворила очи, видяла, че е змия. Нонка изкрещяла и с целия си страх я сграбчила и я хвърлила на земята. Оттогава момичето ми почна да линее и да я боли гръдта.
Водихме я при много доктори, но нито едно лекарство не помогна.
Един ден в дома ни пристигна кумицата Стоеница и каза, че в село Манджилари се явила бяла лястовичка, която като я видиш, от каквото и да си болен, оздравяваш.
Решихме да тръгнем на път.
Пътувахме известно време и стигнахме в едно села. Слязох от каруцата и отидох да питам колко път има до село Манджилари. Разказах на човека историята си – къде живеем и каква беда ни е сполетяла. Той каза, че не е виждал бяла лястовичка, но че е възможно да има и че се надява да има такава птичка, щом се е чуло. Аз станах да си тръгвам. Овчарят ме изпрати до каруцата. Той видя дъщеря ми да лежи, завита с черга и положила глава на черни възглавници. Съпругата ми още отдалече се опитваше да разчете по лицето ми какво съм научил. Успокоих дъщеря ми, като й казах, че този човек е виждал бяла лястовичка в съседното село и че и ние ще видим.
Човекът ни пожела здраве и ние отново тръгнахме на път.

melinor
05-12-2009, 19:05
МЕРСИИИИИИИИИИИИИ :grin:

CSKAFENKA
05-13-2009, 13:24
Някой да дръпне и тези теми:
http://download.pomagalo.com/3062/p+yavorov+34gradushka34+2/?search=5531104&po=8
http://download.pomagalo.com/3061/p+yavorov+34gradushka34/?search=5531104&po=7
Мерси предварително :)

Dark_Angel_F
05-13-2009, 14:07
Ако може да ми изтеглите тази тема много ще съм ви благодарна :) http://download.pomagalo.com/38255/nravstvenite+poslaniya+na+desette+boji+zapovedi/?po=7

Librarian_girl
05-13-2009, 15:38
Mоже ли тази темичка:
http://download.pomagalo.com/317799/tyrgovska+marka/?po=2

detelina101
05-13-2009, 16:06
Градушка” – Яворовото творение (да се научи)
Лирическата поема „Градушка\" е стегната в железния пръстен на обречеността - не само смислово и емоционално, но и композиционно. Тя започва с описание на селските злочестини, между които и градушката - „а то градушка ни удари\" - и завършва с широко описание на градобитната стихия и нейните ужасяващи последици. „Градушка\" се състои от шест части, обособени помежду си смислово, емоционално, композиционно, стихово, а дори и графично - обстоятелство, което я определя по-скоро като лирическа поема, а не просто като стихотворение .
В първата част прозвучава простата, задушевна дълбоко трагична изповед на утрудения селянин. Неговата реч е поетически неподправена и искрена. Това Яворов е постигнал, като смело е използувал малко привичните за своята литературна епоха стихове с различна дължина и със смесено римуване. Освен това още първото изречение със своята лексика и строеж е присъщо на народно-разговорния стил:
Една, че две, че три - усилни
и паметни години...
Тук бавното и многосъюзно напластяване на „една, че две...\" (наричано в стилистиката „акумулация\") изразява мъчителната протяжност и още по-страшната безкрайност в страданието на потиснатите и обречените.
За голямата искреност и неподправеност на селяшката изповед допринася и честото и рязко разкъсване на синтактично-интонационни цялости между два стиха - така нареченият анжамбман.
В първата част изповедта се води от името на селяците, което допринася за нейната още по-голяма искреност и убедителност. Не така обаче е и в следващите части: в някои от тях точката на говорителя се измества към лирическия аз, който заговаря за лирическите герои, селяците, като за нещо стоящо извън него. Това движение на говорната позиция, това пулсиране от едната към другата прави непосредността на изповедта още по-непосредна, а обобщеността на третоличната позиция още по-обобщена, като в същото време то е част и от напрегнатото движение между единичност и универсалност в значенията на творбата.
Безкрайна в траенето си и жестока в разнообразието си е мъката на селския труженик. Затова и завършекът на първата част е така съзвучен на началото по смисъл и по „акумулативния\" си строеж:
А то - градушка ни удари,
а то - порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше -
в земята зърно се опече...
Кратките еднотипни изрази се сипят един подир друг като злощастията на селяка. Селяците страдат от засух и порой, т.е. от прекомерно многото и прекомерно малкото вода; страдат от острите удари на ледената лятна градушка и от мекото стелене и „попарване\" на есенната слана. И както ще видим по-нататък, същото сложно и идейно богато кръстосване се извършва и в границите на основните мотиви на творбата - слънцето, топлината, надеждата, бога.
По смисъл, тон, строеж последните четири стиха на първата част отзвучават като незавършени, като начало на един безкраен низ от страдания - и многоточието, което Яворов е поставил, е наистина най-подходящият пре-пинателен знак. Изход от обречеността като че ли няма.
А ето че изведнъж настъпва нещо ново - идва втората част, а с нея и рязката промяна в смисъла, чувството, стила и стиховата форма:
Но мина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита.
Втората част е в контрастна противоположност и спрямо предходната, и спрямо следходната част. Тя е като нежен, - плахо затворен в себе си кът на надеждата и светлината, ограден от сляпата закана на обречеността. Природата - единственият приятел и един от многото врагове на трудовия човек - като че ли е обърнала към него своето добро, ласкаво лице. Всичко това големият майстор на лирическата реч е изразил с множество явни и прикрити средства. Втората част е и единствената в поемата, написана в строфична форма, със спокойно леещ се равномерен стих, непрекъсван от анжамбмани и организиран от ритмично редуващи се съседни и обхватни рими. Взета сама за себе си, втората част прилича на едностранчиво идилично стихотворение, каквито по времето на Яворов са се писали наистина не едно и не две. Основна задача на частта за задушевната красота и обнадежденост в живота на „труженика селяк\" е да обхване жизнената правда по-пълно и да подчертае трагизма на катастрофата още по-релефно. Ударът върху героите и читателя е толкова по-жесток и по-съкрушителен, колкото по-рязък е преходът от топлата задушевност към ледената жестокост на стихията.
В шепота на плахата надежда трепти страхът от вечно дебнещата заплаха, положителните засега явления „знойно лято\", „пек\", „затопли\" много скоро ще разкрият своята двойствена природа, а заключителният молитвен шепот
Да бъде тъй неделя още,
неделя пек и мирно време
не само изразява неотменния страх от катастрофата, но и нескривано я предугажда .
Третата част на поемата „Градушка\" е един от шедьоврите на нашата битова поетическа живопис.
Третата част е не само по-динамична, по-напрегната, по-раздвижена - тя е и вътрешно по-сложна и разностранна.
Поемата „Градушка\" започва с протяжна и страдалческа изповед на селските труженици, в която те изброяват своите безкрайни патила. Поемата завършва с описание на ново разразяване на градушката. В първата част тружениците говорят от свое име и описват положението си от собствената си гледна точка. В последната част те са видяни отстрани и от много по-обобщена гледна точка. В първата част тружениците обхващат в погледа си три години от своето злощастно битие. В последната част лирическият аз ги вижда в безкрайната верига на тяхното „вечно зло\".
Сам стегнат в този кръг и сам негова жертва, Яворов, творецът, никога не се примири с чувството за обреченост, което така майсторски и човечно описваше.

detelina101
05-13-2009, 16:08
. ЯВОРОВ - „ГРАДУШКА\"
Никола Георгиев

Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение „неизразимо\". Отвъд тези предели е стояла и неволята на някогашния селски труженик, за която един от най-проникновените и най-изразителни български поети възкликна:
Кой ли може
неволя клетнишка изказа...
Покъртителната неволя на селяка обаче не остана неизказана. Неговият робски труд и получовешко съществувание, неговите физически страдания и нравствени терзания, безпощадните удари на слепите природни стихии и безочливите гаври на нравствено сляпата държавна власт - всичко това намери отклик в творенията на българските писатели от Ботев и Вазов до Йовков и Вапцаров. Трагизмът на тази „неволя клетнишка\" прозвуча и в творбата, която започва с цитираните по-горе стихове и която е сякаш скрит, но убедителен отговор на поставения в тях въпрос.
Със своята тема и идейно-художествена насоченост поемата „Градушка\" не е нещо необикновено за една национална литература, в която селската тематика и страстната нетърпимост към социалната неправда дълго време са обединявали основните художествени сили и направления. Със своята напрегната задъханост и безмилостна художествена дълбочина на страданието обаче тя е наистина нещо необикновено и за нашата, и за световната литература. „Градушка\" е великолепен пример за решаващата роля на страстното преживяване и съпреживяване в появата на голямата художествена творба; наред с това тя е великолепен пример и за благотворното въздействие на конкретните и достоверни житейски факти - трите трудни за селото години от края на миналия век - за създаване на широки обобщителни картини. Живото и непосредствено състрадание обаче е прераснало в стон на всечовешкото страдание на угнетените, а единичната конкретност на „трите усилни и паметни години\" е изведена върху широките измерения на трагичната повторителност и художествена многозначност. Така в драматичното напрежение между непосредственост и всеобщност, между единичност и многоплановост, между надеждата и покрусата, между простия природен механизъм на градушката и нейната социална и вселенна апокалиптичност творбата на Яворов постига своята художествена специфика и художествена сила. Така тя казва на читателя неща, които никоя друга форма на общуване не може да му каже, и му ги внушава със сила и многостранност, също така непознати за другите форми на общуване.
Лирическата поема „Градушка\" е стегната в железния пръстен на обречеността - не само смислово и емоционално, но и композиционно. Тя започва с описание на селските злочестини, между които и градушката - „а то градушка ни удари\" - и завършва с широко описание на градобитната стихия и нейните ужасяващи последици. В по-нататъшния ход на анализа отново ще се върнем на художествената роля на това съвпадение и несъвпадение между началното и финалното описание на градушката, но нека най-напред проследим какъв път изминава творбата, за да се върне в завършека си към своята изходна точка.
„Градушка\" се състои от шест части, обособени помежду си смислово, емоционално, композиционно, стихово, а дори и графично - обстоятелство, което я определя по-скоро като лирическа поема, а не просто като стихотворение (аналогично е положението и с творби като „Калиопа\" от същия автор и „Зимни вечери\" от Смирненски).
В първата част прозвучава простата, задушевна дълбоко трагична изповед на утрудения селянин. Неговата реч е поетически неподправена и искрена. Това Яворов е постигнал, като смело е използувал малко привичните за своята литературна епоха стихове с различна дължина и със смесено римуване. Освен това още първото изречение със своята лексика и строеж е присъщо на народно-разговорния стил:
Една, че две, че три - усилни
и паметни години...
Тук бавното и многосъюзно напластяване на „една, че две...\" (наричано в стилистиката „акумулация\") изразява мъчителната протяжност и още по-страшната безкрайност в страданието на потиснатите и обречените.
За голямата искреност и неподправеност на селяшката изповед допринася и честото и рязко разкъсване на синтактично-интонационни цялости между два стиха - така нареченият анжамбман. Несъвпадението между двата типа цялости сближава стиховата реч до разговорната или пък, както е в честите анжамбмани при описанието на градушката, изразява неудържимата задъханост на преживяването. Анжамбманът обаче носи и други изразни възможности, които големият майстор не е пропуснал да осъществи. В първите два стиха - защото още в тях има анжамбман - стиховата граница разделя синтактично и интонационно неделимите определения „усилни и паметни\". Така се стига до противоречието между стих и синтаксис - стихът изисква пауза, а синтаксисът я отхвърля, - така и двете думи „усилни\" и „паметни\" стават възел на наслагването на две противоречиви системи. Така в крайна сметка тези смислово важни думи поемат върху себе си допълнителна и обособяваща ги художествена натовареност.
В първата част изповедта се води от името на селяците, което допринася за нейната още по-голяма искреност и убедителност. Не така обаче е и в следващите части: в някои от тях точката на говорителя се измества към лирическия аз, който заговаря за лирическите герои, селяците, като за нещо стоящо извън него. Това движение на говорната позиция, това пулсиране от едната към другата прави непосредността на изповедта още по-непосредна, а обобщеността на третоличната позиция още по-обобщена, като в същото време то е част и от напрегнатото движение между единичност и универсалност в значенията на творбата.
Безкрайна в траенето си и жестока в разнообразието си е мъката на селския труженик. Затова и завършекът на първата част е така съзвучен на началото по смисъл и по „акумулативния\" си строеж:
А то - градушка ни удари,
а то - порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше -
в земята зърно се опече...
Кратките еднотипни изрази се сипят един подир друг като злощастията на селяка. И още оттук пред нас се разтварят глъбините на един типичен кът в художествената система на Яворов и на разглежданата творба - трагично парадоксалното обединяване на противоположностите и разединяване на еднаквостите. Селяците страдат от засух и порой, т.е. от прекомерно многото и прекомерно малкото вода; страдат от острите удари на ледната лятна градушка и от мекото стелене и „попарване\" на есенната слана. И както ще видим по-нататък, същото сложно и идейно богато кръстосване се извършва и в границите на основните мотиви на творбата - слънцето, топлината, надеждата, бога.
По смисъл, тон, строеж последните четири стиха на първата част отзвучават като незавършени, като начало на един безкраен низ от страдания - и многоточието, което Яворов е поставил, е наистина най-подходящият пре-пинателен знак. Изход от обречеността като че ли няма.
А ето че изведнъж настъпва нещо ново - идва втората част, а с нея и рязката промяна в смисъла, чувството, стила и стиховата форма:
Но мина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита.
Резкостта на промяната майсторски е въведена с противопоставния съюз „но\", но същинската художествена сила на този преход можем да разберем само ако осъзнаем, че в творбата още една част започва със същия съюз и с израз в същия смисъл, преминаването на нещо във времето: „Но свърши. Тихо гръм последен...!\" И трагичният контраст на тези две части, втората и шестата, въведени по такъв сходен начин, подсилва ужаса на катастрофата и подчертава още по-ярко спецификата на художествената идейност и художественото внушение.
Втората част е в контрастна противоположност и спрямо предходната, и спрямо следходната част. Тя е като нежен, - плахо затворен в себе си кът на надеждата и светлината, ограден от сляпата закана на обречеността. Природата - единственият приятел и един от многото врагове на трудовия човек - като че ли е обърнала към него своето добро, ласкаво лице. Всичко това големият майстор на лирическата реч е изразил с множество явни и прикрити средства. Втората част е задушевна и само в нея ще намерим трогателното умалително „класец\". Втората част е и единствената в поемата, написана в строфична форма, със спокойно леещ се равномерен стих, непрекъсван от анжамбмани и организиран от ритмично редуващи се съседни и обхватни рими. По-нататък в нейния стил ще открием и най-голямата изява на поетически инверсии, метафори и конструкции от рода на „утешителка надежда\". Взета сама за себе си, втората част прилича на едностранчиво идилично стихотворение, каквито по времето на Яворов са се писали наистина не едно и не две. Тя обаче е само подчинена съставка на цялостната творба, тъй както спокойствието, нежността и надеждата е само част от битието на трудовия селянин. Така, като огражда идилизма и поетизма на тази част с жестоката истина за второто лице на селското битие, творбата на Яворов между другото скрито воюва с ограничеността на онези произведения и автори, които представят българското село през призмата на този идилизъм. Естествено това значение не е първостепенно, не е водещо. Основна задача на частта за задушевната красота и обнадежденост в живота на „труженика селяк\" е да обхване жизнената правда по-пълно и да подчертае трагизма на катастрофата още по-релефно. Ударът върху героите и читателя е толкова по-жесток и по-съкрушителен, колкото по-рязък е преходът от топлата задушевност към ледената жестокост на стихията.
Не бива обаче да обобщаваме, че втората част е изцяло затворена в своя тих и светъл свят. В шепота на плахата надежда трепти страхът от вечно дебнещата заплаха, положителните засега явления „знойно лято\", „пек\", „затопли\" много скоро ще разкрият своята двойствена природа, а заключителният молитвен шепот
Да бъде тъй неделя още,
неделя пек и мирно време
не само изразява неотменния страх от катастрофата, но и нескривано я предугажда (преход, който ще открием и в завършека на следващата част).
След тишината и светлината на втората част творбата прави нов рязък преход - този път към радостната, но и напрегната суетня на трудовото утро на селяка, започнало още в тъмнината на нощта. Както се вижда, развоят на поемата се движи по линията на непрекъснатото сгъстяване на времето: Докато първата част има обобщите-лен във времето характер и изрично обхваща продължителност от три години, а втората представя движението от зимата до лятото, третата част се съсредоточава в краткия и напрегнат отрязък от предзазоряването до утрото. В следващите две части, четвъртата и петата, които описват трагичните мигове преди разразяването на стихията и на самата стихия, времето се сгъстява в страшно задъхана и като че ли лишена от измерения точка, а в шестата, последната част, то отново започва да се „разрежда\" и да се възвръща към присъщата си трай-ностност. Тази своеобразна „аритмия\" във временния поток великолепно съдействува на смисловата и емоционална напрегнатост на поемата и е част от нейния конструктивен преход от единичното към общото.
Третата част на поемата „Градушка\" е един от шедьоврите на нашата битова поетическа живопис. Колко много тънко доловени детайли се съчетават тук с мярка и умение в художествено завършена картина! И каква дълбока, ненатрапваща се любов облъхва и най-обикновените действия на радостно тревожните селски труже- ници! Подобно на втората част лирическият аз и тук говори за героите си като за стоящи извън него хора, но в речта си търси непрекъснато сродяване с тяхното живо, гъвкаво народно слово: така той употребява народно- разговорни изрази от рода на „не кръкнали петлите „отсреди двора\", „сърце си знае как се стяга\", \"чук играе\", „Сивчо го задява с носа си\" или пък, характерното за стила на народната песен съчетание „труд се труди\" (нарочно в стилистиката „фигура етимологика\"). Това вторично сближаване със селската душевност на основата на стила е подкрепено и от сближаване на основата на пространственото виждане. Въпреки че лирическият аз описва героите си от своя гледна точка, в хода на изложението постоянно прозвучава и техният собствен глас, и тяхната собствена гледна точка във възприемането на пространството, например:
Ето
в съседен двор се дига врява,
там някой люто се ругае.
И двата вида сближения стават активен изразител на дълбокото народностно чувство на поета, а така също на преливането в широка човешка обобщителност. За разлика от предходната втора част пък речта е много по- раздвижена, стихът нервно разкъсан от анжамбмани, пулсиращ в различни дължини и ритмични темпа.
Тази дребна наглед особеност майсторски се присъединява към една обща и основна черта на третата част, която ярко я. контрастира спрямо втората. Третата част е не само по-динамична, по-напрегната, по-раздвижена - тя е и вътрешно по-сложна и разностранна. Красивият и радостен трепет пред дългоочакваната жетва не е прераснал в едностранчиво украшателство и опоетизиране - големият сърцевед не е изпуснал от погледа си и грубоватото в държанието на любимите си герои, не е забрави троснатата сръдня на невестата, не е запушил ушите си пред „лютото ругаене\" в съседния двор... Във вътрешната логика на частта този двустранен подход придава жизнена разностранност и реалистична убедителност на описанието. В рамките на поемата като цяло обаче той започва да действува и с друга много важна художествено-организираща функция: в нервността и грубоватостта на героите звучи скритият трепет пред забравената в тези мигове и все пак неотклонно действуваща заплаха. Темата на заканата и обречеността, която като скрита струна трепти от първата до последната дума на поемата, прозвучава и тук, в най-щастливите мигове на селския труженик и обвързва творбата в целенасочено художествено цяло.
Че това обвързване е факт, доказват и ред „съвпадения\" в смисъла и словесния състав на тази част и описанието на стихията. Ако между врявата в съседния двор и врявата на гъските около реката смисловата близост може да не изглежда така убедителна, в друг един момент Яворов е постигнал наистина многостранно художествено обвързване. Думата е за стиховете, описващи суетнята на невестата:
И сърдита
за пещо тя на двора бяга
и пак завръща се в килера.
Стихът „И сърдита\" е не само най-краткият в частта, но е и обособен графично - изместен е вдясно спрямо останалите. Освен това в него има и анжамбман, тъй като стиховата граница дели синтактично единния израз „и сърдита за нещо тя...\" По този начин върху думата „сърдита\" се събират достатъчно много допълнителни въздействия, способни да я обособят, да я подчертаят и... да напомнят за нея, когато дойде ред на стиха:
И слънцето жълтей сърдито.
А за.сближаването между двата стиха допринася и тяхното еднакво начало с присъединителния съюз „и\"! За сближаването им допринасят и множеството подобни текстуални „съвпадения\" между първа и шеста, втора пета, трета и четвърта част, за сближаването им допринася и цялата високо организирана система на творбата Нишката, която съединява тези два стиха, не се набива в очите, но е здрава и художествено специфична. Една от многото, по нея също тъй протича скритият трепет пред заплахата и злощастието, което все така скрито, н властно обхваща и душата на читателя.
В завършека на третата част радостно безпокойната суетня на подготовката за трудовия ден плавно преминава в тиха и задушевна успокоеност - промяна, съпроводена с обръщение на погледа извън селото, с приглушения звън на хлопките и съсредоточена употреба на звуковите групи „лъх\", „лек\", „хло\", „сел\", „бле\":
А сутреник полъхва леко
и звън от хлопки издалеко
донася в село; стадо блее...
Навсякъде живот захваща.
И ето вече слънце грее
и...
и в тази точка на смислова, емоционална и звукова омиротвореност идва стихът
и на земята огън праща.
Взет сам за себе си, той е твърде застрашителен и не обещава щастлив завършек на така започващия ден. В художествената творба обаче отделните съставки действуват не само сами за себе си, но и в съчетанието си с останалите съставки. Затова, когато в следващия стих, вече от четвъртата част, прозвучи изразът „задух стра-шен\", а няколко стиха по-нататък същото това слънце започне да „жълтей сърдито\" и същата тази сгъстена же-га се разрази в ледна стихия, заключението на третата част окончателно разкрива спотаеното в себе си предзнаменование. И тук вече идва ред да обобщим наблюденията си със следния извод за майсторството на Яворов в изграждането на поемата: втората и третата част стоят по смисъл, по време и по емоционалност най-далеч от трагедията на катастрофата, но и в тях неумолимо се прокрадва трепетът на предчувствието и заканата: и което е особено характерно, този трепет разтърсва най-силно завършека на двете части. Силите на доброто и светлината сякаш водят отчаяна борба да потиснат злото и на моменти като че ли я печелят, за да отстъпят накрая под неговия натиск. И прозвучаването на заплашителния акорд тъкмо в завършека на частите подсказва неотклонното постъпателно движение напред - към катастрофата.
Ако сравним по обем третата част с останалите, бързо ще открием, че тя е относително голяма и дори несъразмерно голяма. Тази несъразмерност обаче също е подчинена на основната идейно-художествена насоченост на творбата. Обемната битова картина е ценна с реализма и задушевността си, а нейната радост и обнадежденост на свой ред контрастно усилва жестокостта на погрома. Наред с това нейната относителна обемност и протяжност представлява последното забавяне, последното задържане („ретардиране\" по думите на стилистиката) преди настъпването на катастрофата. Както се вижда, Яворов е изградил творбата си по законите и по примера на най-величествените трагедийни творби в историята на литературата - закони, според които ударът се стоварва толкова по-страшен и зашеметяващ, колкото по-голямо е сюжетното забавяне и разколебаване в миговете преди него...
И пак като в старогръцка трагедия, след краткото задържане действието стремително потегля напред към своята срашна развръзка. Започва четвъртата част. Сбито двусловно фиксиране на времето - „Преваля пладне\", - след което идва също тъй задъхано краткото изречение „Задух страшен\". В случая определението „страшен\" е раздвоено между значенията „много голям задух\" и „задух, навяващ страх\". Това е последното и мигновено задържане върху ръба на пропастта, след което започва бързо пропадане в бездната на страха и погрома, където и думата „страшен\" ще „възкръсне\" със своето основно значение в „страшилище\" и „в страх примира\". Опас- ността надвисва над безпомощните селяни и над тяхната едногодишна мъка и надежда. И което е особено жестоко, надвисва мъчително бавно, неумолимо, но спокойно. Тя буквално „пълзи\" по замрялото небе, потиска отвисоко и пресеква дъха в гърдите на задъханите труженици. И тук вече в хода на творбата става ясен един от „секретите\" на нейната изключителна трагична сила. Първата и третата част имат сходно начало, раздвижен смисъл, големи общности в стила и стиховата форма. В сравнение с тях втората част се обособява с ред различителни белези, включително и със своето спокойствие и тишина. А ето че и четвъртата част, оградена от шумната суетня на работното утро и от грохота на стихията в петата част, прозвучава също така спокойно и тихо. Нещо повече - ред нейни стихове връщат назад към обнадеждената задушевност на втората част, например:
Затопли радост на сърцето
усмивка цъфне на лицето,
въздишка кротка, пръст до пръст
ръка набожно прави кръст.
Преваля пладне. Задух страшен.
И всеки вдигне взор уплашен,
с ръкав избрише си челото
и дълго гледа към небото.
В единството на поемата двете части се сродяват, противопоставени на другите две и сближени от ред свои белези. Каква дълбока и трагична ирония! Сближена тишината на злачните широти, тишината на надеждата със затишието преди страшната буря и горкото разочарование. Така двете противоположности разкриват собс твената си сила още по-ясно, така те скрито, но здраво спояват в художествено цяло, в което ужасът на страда-нието добива художествена убедителност чрез непрекъснатото му преплитане с неговото отрицание.
В този трагичен миг на безсилно очакване Яворов е изразил дълбокото си съчувствие към мъчениците на то- зи несправедлив свят, като отново е променил речовата позиция на лирическия аз и отново го е сродил с героите му. Докато в предходните две части описанието водеше лирическият аз, а гласът на селския труженик се преплиташе в него като дружески, но подчинен спътник, сега изложението протича в равностойното, неразчленено и неразчленимо единство на двете речови позиции (вж. напр. израза „Знак е, чуй петлите\").
Докато е наблюдавал със свито сърце пълзенето на облака, селянинът за миг е отклонил вниманието си към крясъка на уплашените птици, така че темата на облака изчезва за няколко стиха и от полезрението на творбата. Моментно отклонение, след което облакът отново се връща - и как жестоко неочаквано се връща - в погледа, мислите и словото на селянина. Този изпълнен с трагизъм скок поетът майсторски е подкрепил и с резкия преход към следващата част. За разлика от всички останали части, които започват с кратко встъпление за развоя на времето, петата част на поемата започва с пряко обръщение към облака:
Върни се, облако неверен,
почакай, пакостнико черен.
Тази отчаяна молба към безразличната природа сама по себе си красноречиво говори за положението на безпомощния тогавашен селянин. Естествено облакът „се вслушва\" в нея точно толкова, колкото и богът, към когото по-късно протягат ръце селяците:
А облак лази,
расте и вий снага космата,
засланя слънце.
Природата обръща към беззащитните своето жестоко лице и в разширените им от ужас очи започва да се очертава като зло, апокалиптично чудовище, готово да погълне и светлината, и надеждите им. Пространството се разширява и задълбочава, „небето\" от предходната част се превръща в „небеса\", сводът се издига по-високо, над него и в него разстилат снага планините и равнините - всемирът се превръща в сцена, на която ще се разиграе още един епизод от многовековната трагедия на човека от старото общество...
Разширяването на пространствените измерения, одухотворяването на природата и страховитата катастрофа водят поемат към изключително широки обобщения. На срещуположния край на тоя развой обаче стои простата земна грижа на селяка, стои неговото „просо, пшеница, ръж, ечмени\", неговата надежда и покруса. Стои неговият наистина окървавен труд, стои неговата социална и човешка онеправданост. И смисълът на поемата не е в нито една от тези крайни точки, взети сами за себе си, а в напрежението и прехода между тях, в движението между конкретно историческата и обобщената социалност, между конкретната и всеобщата човечност.
Всеки от нас живее с чувството, че на описанието на самата градушка е отделено сравнително много място. Проверката обаче изненадващо показва, че за размера на поемата то е подчертано лаконично и пестеливо - всичко шест-седем стиха. Времето се е сгъстило в един напрегнат миг и в задъхано, накъсано описание, чиято трагическа значимост контрастно се усилва от сдържаната и пестелива немногословност. При това последователността на описанието скрито внушава катастрофалното стоварване на небесата върху човека и плодовете на неговия труд: „горе - свода - планини - полета - земя\". Погледът на ужасения труженик описва този злокобен път, за да види непосредствено пред себе си „град, парчета, яйце и орех\". Страховитата вселенна катастрофа завършва в нещо съвсем близко, земно и в същото време студено отчуждено и разрушително - развой, който за сетен път подкрепя и потвърждава основната идейно-структурна насоченост на поемата. И в тоя миг на върховно напрежение и сплитане на крайните противоположности труженикът рязко отмества поглед от природната стихия и потърсва закрила в своята последна и напразна надежда: „Спри... Недей... Труд кървав, боже, пожалей!\" Не за първи път богът се явява върху редовете на поемата, но тук вече неговият „образ\" окончателно се очертава със своята безсърдечна сложност и двуликост. Богът е повдигнал ръце и е подхвърлил на тригодишни страдания селските труженици (първата част). Към бога те шепнат своята молитва и пред него правят смирен кръст в мигове на краткотрайната си окриленост и обнадежденост (втората част). И ето че в най-трагичния миг на новата поредна катастрофа тружениците отново обръщат поглед към него, сякаш без да съзнават, че по този начин се връщат към своята начална изповед и към своето вечно злощастие. Сключването на този зловещ пръстен и безнадеждната молба, в която „всемилостивият\" бог се вслушва не повече от „бездушния\" облак, преосмисля този мотив и като го извежда от рамките на ограничените му религиозни значения, му придава конкретна идейно-художествена насоченост.
Отдавна е забелязано, че художествената убедителност на петата част дължи немалко на словесния си звуков пласт и преди всичко на звука Р. И това е напълно основателно. В художествената творба, особено ако тя е майсторски организирана, и най-дребните, и най-незабележимите, и най-нефункционалните съставки добиват смислова стойност и се присъединяват към общата идейно-художествена насоченост. В лирическото стихотворение, а нерядко и в прозата такава художествена осмисленост могат да получат например отделни звукови групи. За да се стигне до единство между звук и смисъл обаче, нужно е върху първоосновата на смисъла да се наложат звукови свойства, които имат вероятна и потенциална връзка с този смисъл. В петата част на „Градушка\" се говори за разкъсване, „раздиране\" на небето и за оглушителен шум, за „адски тътен\" и „трясък\". Учленяването на звука Р съдържа в себе си потенциална възможност да бъде обвързано със значението „разкъсване\", а слуховият му ефект - със значението „силен, гърмящ шум\". В допълнение на това звукът Р тук се явява най-вече в обкръжение на преградни, експлозивни съгласни: „приб\", „трън\", „тра\", „при\", „пра\", „про\", „дра\", „тря\", „тре\", „гра\" и т.н. Но и това не е достатъчно за големия майстор. Звуковият символизъм може да разчита на убедителен успех, ако значимите звукове се появят с честота, по-голяма от нормалната за речта. И тук най-простата сметка показва, че от стиха „На завет всичко се прибира\" до края на частта звукът Р, вместо да се появи десетина пъти, както е нормално за българската реч, се появява цели двадесет и един пъти или двукратно по-често, отколкото е привикнало ухото на българина. Съсредоточил толкова много появи на звука Р на такова ограничено пространство, Яворов търси отзвук в най-дълбоките, най-спонтанните сфери на нашето езиково чувство - и действително го намира с този великолепен образец на поетически звукове... Тук вече като че ли наистина можем да спрем диренията си, но нека не забравяме, че имаме работа с чудодейник на художествената реч. Съпоставителна основа за честотата на отделни звукове може да бъде не само тяхната средна честота в речта, но и честотата им в различните откъси на творбата. В стиховете, предшествуващи описанието на градушката, звукът Р се появява с честота, малко по-ниска от нормалната, а в следващата, последната част с нейното злокобно затишие след бурята Р звучи около два пъти по-рядко от нормалното! Следователно от звуково-значимо гледище четвъртата и шестата част се очертават като стихнали падини, сред които се носи раздиращият грохот на стихията. Контрастирането на противоположностите, този всеобщ строителен принцип на поемата, е получило плът и кръв и върху пласта на звуковата материя.
( (Нека побързаме да напомним в скоби, че въпросът, дали Яворов е съзнавал как е боравил със звука Р, е най-неподходящият за случая въпрос. То важно е, че това са реални, доказуеми свойства на творбата, с които тя наистина действува върху ухото и сърцето на читателя. Що се отнася до осъзнатостта и неосъзнатостта в творческия процес, ще си послужим със следното донейде съвременно сравнение. Летецът изтребител трябва да извършва много операции в секунда и в същото време да взема важни решения за полета и сражението. Ако е добре обучен, той ще съсредоточава вниманието си върху важното, а второстепенните и елементарни операции ще извършва неосъзнато. В противен случай, т. е. започне ли да се замисля за всяко отделно движение, и той, и самолетът му бързо ще паднат от висините. По същия начин поет, който премисля и осъзнава всичко - и основното идейно-художествено съдържание, и най-дребните детайли, никога няма да може да се издигне до висините на поезията...)
Върховното напрежение и грозният ужас на катастрофата биват рязко прекъснати с прехода към нова част, последната, и с краткото противопоставно изречение „Но свърши\". Трагична сдържаност и немногословност, която изразява чувството за обреченост и безсилие пред сляпата стихия - няма какво повече да се изживява, няма пред кого да се роптае, няма какво повече да се очаква. Второто изречение - „Тихо гръм последен заглъхва негде надалече...\" - със своя смисъл и умело разполагане на ударените гласни и на звуковите групи „хо\", „гръ\", „следен\", „глъхва\", „надале\", прекрасно внушава постепенното замиране на стихията: Настъпва затишие. Светът започва да се връща към своя привичен облик, а „адските\", апокалиптични измерения преминават в по-битови, по-земни, но все така жестоки и вледеняващи образи:
и влък след стадо, - вихър леден
подгоня облаците вече.
Повратът към битовото (намерен впрочем и в диалектната народна форма „влък\", и в цялостния стил и строеж на сравнението) подготвя появата на онази колкото проста, толкова и покъртителна картина: нагазили боси в калта, селските труженици отиват да видят с очите си това, което вече много добре знаят от досегашната си безпросветна участ. След опияняващата зеленина на пролетния злак, след ослепителното златно сияние на лятната зрелост техните „мъртвешки посивели\" лица слагат сякаш последната мазка в този трагичен спектър и неговото движение от светлината на надеждата до мрака на покрусата. Характерното съчетание „утешителка надежда\" от светлата втора част се възвръща в описанието на погрома също така конкретизирано и също така с противоположна, мрачна тоналност: „и цвят-надежди е пожнала\".
И тук вече, след изтъкнатите по-частни сходства между втората и четвъртата част идва ред отново да напом- ним, че двете части имат много сходно начало („но мина\" - „но свърши\"), а след това да направим следния общ извод за строежа на поемата. От нейните общо шест части първата, третата и петата се обвързват помежду си със своята смислова и сюжетна напрегнатост, със своя стил и стих. С друго стихово и стилово звучене и най-важното с друга смислово-емоционална насоченост - спокойствие, замиране, затихване - се обособяват и обвързват помежду си пък втората, четвъртата и шестата част. Това майсторско пулсиране между различни и противоположни точки на свой ред усилва драматизма на поемата и на свой ред дълбоко се сродява с люшкането между надеждата и отчаянието. Има обаче и нещо друго - вътре в единството на тези две групи отново се развихрят сили на трагични контрасти и противоречия. Третата и петата част са събитийно напрегнати, стихово накъсани и задъхани, но колко страшен и трагично ироничен е контрастът между шума и суетнята в селските дворове и унищожителния грохот на стихията! Втората, четвъртата и шестата част са сравнително спокойни и омиротворение, но колко многозначителен е скокът между молитвения шепот на надеждата, злокобното затишие на пълзящите облаци и заглъхналата неподвижност на покосените ниви и надежди! Резките противоположности между сходствата изострят напрежението и усилват натиска на катастрофата. Наред с това те улавят подвижната многоликост на битието, неуловимите, но дълбоко значими преходи между еднакво и различно. И най-сетне, след като в сложните извивки на поемата завършващ превес вземат силите на катастрофата, това преплитане между частите властно внушава на читателя чувството на тъмна заплаха и обреченост, скрито и повсеместно изразява смисъла на един от върховните стихове в поемата: „и дебне пак беда голяма...\"
Поемата „Градушка\" започва с протяжна и страдалческа изповед на селските труженици, в която те изброяват своите безкрайни патила. Поемата завършва с описание на ново разразяване на градушката. В първата част тружениците говорят от свое име и описват положението си от собствената си гледна точка. В последната част те са видяни отстрани и от много по-обобщена гледна точка. В първата част тружениците обхващат в погледа си три години от своето злощастно битие. В последната част лирическият аз ги вижда в безкрайната верига на тяхното „вечно зло\". Според законите на лирическия род първата част и нейният израз „а то градушка ни удари\" не определят точно и еднозначно дали казаното в тях предхожда описаните по-нататък събития като единично встъпление или пък е завършващо обобщение и на това, което вече е станало „вчера\" („макар че вчерашна се дума\"), и на това, което тепърва ще стане. И тази типично лирическа смислова двупосочност е последният завършващ щрих върху идейно-художественото богатство на поемата. Напрегнатите двупосочни преходи между конкретно и обобщено налагат драматичния извод за вечната обреченост на човека труженик, за омагьосания кръг на вечно повтарящите се беди и катастрофи.
Сам стегнат в този кръг и сам негова жертва, Яворов, творецът, никога не се примири с чувството за обреченост, което така майсторски и човечно описваше. Затова и той е така близък на хората от следващите поколения, които спечелиха неговата обречена борба.

detelina101
05-13-2009, 16:09
Нравствените послания на десетте божи заповеди

В един символистичен акт на общуване с Бога на върха на Синайската планина, Мой- сей получава две каменни плочи, върху които са написани скрижалите на завета, по-късно наречени Десет божи заповеди.Всяка заповед има своите конкретни основания, но като цялост принципа заложени в тях, имат две основни цели – да съхранят вярата и живота.
Основни проблеми, повдигнати в сюжета за Десетте божи заповеди, са два: изгражда- нето на етническо самосъзнание и самочувствие на еврейския народ и установяването на нравствени и религиозни норми на колективното битие.
„Аз съм Господ, Бог твой,...да нямаш други богове, освен мене.”В тази разпоредба се подчертава монотеистичния характер на еврейската религия и същевременно се слага преграда пред почитането на чужди богове.За евреите съществува само един бог и един народ, свързани с мистичния завет.”Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.” В тази заповед се отразява вярването, че хората не могат да виждат своя бог след грехопадението и затова той им се явява само във вид на светлина и дим.Вероятно зад тази резпоредба стои и необходимостта да се ограничат магическите практики, които отклоняват вярващите от права вяра.По-късно и христянската църква ще се бори с всички видове магьосници, но ще допусне изобразяването на божеството.По този признак са и някои от най-съществените разлики между религиите.”Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Тази заповед използва един от основните митологични и магически механизми на забрана, тъй неречени „табу”, за да попречи на несериозното към бога.”Помни съботния ден , за да го светиш.Шест дена работи и върши в тях всиките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.” В тази заповед се регламентира най-важният механизъм на затворените общества, чрез който те съхраняват ценностната си система - празникът.При възприемане на Десетте божи заповеди от християнството празничният ден става неделя – денят на Христовото възкресение.”Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.” Тази заповед охранява изворите на живота - кръвната връзка с родителите, и е валидна дори когато нормите на патриархалното общество вече са история.”Не убивай.” При евреите тази заповед се отнася главно за убийството на „свои” и то в случаи, когато не се касае за кръвно отмъщение, строго спазвано в патриархалните общества.Едва християнството придава универсален характер на този принцип за непосегателство над живота изобщо.”Не прелюбодействай.” Поради тясната свързаност в патриархалните общества на трите осовни ценности на рода: кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество.Прелюбодействие о е имало не само нравствени, но и юридически последици.Затова и заловените в прелюбодейство са били убивани с камъни.Забраната за прелюбодейство охранява живота на рода, а оттам и живота на отделния негов член.”Не кради.” И тази заповед се е отнасяла главно за кражба между „свои”.Да се присвои имуществото на „чуждия”, не е било забран но, защото „чуждият” е бил разглеждан по-скоро като „природа”, а не като човек.Сам бог Яхве получава евреите да вземат „уж” назаем златото на своите съседи египтяни и с него да избягат от Египет.Християнството придава абсолютен характер а нормата.”Не лъжесвиде- ствай провив ближния си.” В традиционното право думата има силата на юридически акт. Ето защо всички системи на традиционното право заклеймяват лъжата. По спорен е въпро- сът за това, кой е бил считан за „ближен”. Християнството отново прави тази норма абсо- лютна, защото според него „ближен” не е всеки човек.”Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му... – нищо, което е на ближния ти.” В тази заповед детайлно са изброени обектите на брачна връзка и родово имущество, които, ако бъдат похитени, ще се застраши животът на рода и неговите членове.С определението „пожелавай” обаче заповедта се разпростира не само върху фактическото отнемане на изброените блага, но и върху тяхното смислово пожелаване, т.е. насочена е срещу завистта, която най-често стои в основата на раздорите между хората.
Десетте Божи заповеди са просто позиция за развитието на добродетелността,обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност.

detelina101
05-13-2009, 16:11
Търговска марка



Търговска марка –тя е знак,който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от стоките и услугите на друго- това означава ,че следва да се разбира,както физическо така и юридическо лице.
Търговската марка може да бъде представена графично ,невъзможността за подобно изразяване може да бъде основание за откъс на регистрация. Знаците с които се изразява могат да бъдат букви ,думи ,имена на лица ,рисунки ,фигури,формата на стоката или нейната опаковка,комбинация от цветове или всякаква комбинация от такива знаци .
* –чл. 9 от закона за марките и географските означения.
С оглед казаното всяка марка се характеризира с своята отличителност ,тя е присъща черта на марката и представлява възможността знака да бъде видян и запомнен при повторно виждане. С оглед принадлежността на марката тя може да бъде индивидуална и колективна (физически – юридически )
Марката може да бъде и сертификатна когато удостоверява начина на производство ,
удостоверява качеството,това че е произведена под контрол и производителя разрешава
Конституирането на търг марка се осъществява с нейната регистрация,след нея търг марка получава правна закрила.

За регистрация на търговска марка
 1-търг марка трябва да отговаря на определението.
 2- да притежава отличителност(отличителни белези).
 3- в нея не трябва да се съдържат обичайни знаци.
 4-няма да получи регистрация и знак ,който се състои изключително от формата на стоката която произтича от нейното естество ,марка която представлява съответен знак ,който може да доведе до заблуждение,знак който противоречи на добрите нрави и обществен ред,който съдържа националния герб,национални наименования,исторически и културни паметници,религиозни символи,знак който е идентичен с друг регистриран.
Заявения знак подлежи на експертиза,след положителното становище на експертите следва регистрацията на търговска марка
След регистрацията възниква правото в/у марка,то включва правото на притежателя и да я използва ,да се разпорежда с нея,и да забрани без негово съгласие трети лица да използват в дейността си регистрирания търговски знак.

Използване то на марката по смисъла на закона означава :
- поставянето на знака в/у стоките или в/у техните опаковки
- предлагане за продажба на стоките с този знак или пускането им на пазара
- използването включва и внос и износ на такива стоки,така също и използването на знака в реклами или в търговска документация.
-Под разпореждане се разбира,че носителя на правото на търговската марка може да прехвърли или че може посредством лицензния да я предостави на трети лица за използването и за определени стоки или услуги.
- лицензията може да бъде изключителна и не изключителна като зависимостта на договора се поставя в писмена форма.
- правото по търговска марка се прекратява след изтичането на 10 г от датата на подаване на заявката ,при откъс от право на търговска марка.
- при прекратяване съществуването на юридическото лице ,носител на правото съответно в/у регистрирана търговска марка
В закона се коментира и института за отмяна на регистрацията –към отмяна се пристъпва когато марката не е била използвана за срок от 5 г ,превърнала се е в обичайно значение на съответните стоки и услуги .
-когато използването на марката води до заблуждение на участниците в пазара
Регистрацията на търговска марка се заличава и правото в/у не я се прекратява и в случаите когато се констатира нарушение по нейната регистрация.

 основните видове неправомерно поведение водещи до заличаване са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 26 от закона за марките и географските означения.
 Например ако се установи че заявителя е действал не добросъвестно при подаване на заявката
 Че марките е регистрирана на името на лице което не е изразило съгласие за това .







Географско означение

- се разбира наименование за произход или географско указание ,наименованието за произход е наименованието на страната,на региона или на определена местност,което служи за означаването на самата стока
- наименованието за произход показва че дадената стока се произвежда точно на посоченото място и нейните качества се дължат предимно и изключително на съдържащата връзка с природната среда включваща както природни така и човешки фактори.

Географско указание – е наименование на местност или район на дадена държава което служи за означаване на стоката което показва че тя произхожда именно от там а не от някъде другаде.

За получаването на правна закрила едно географско означение следва да бъде регистрирано- условията са изчерпателно изброени в чл.52 в закона за марките и търговското означение .
Според т 1ва от същата разпоредба следва да се даде отказ за регистрация ако означението се е превърнало в родово наименование на стоки от определен вид без да има връзка с мястото на производството.

-ще има отказ когато наименованието ще бъде идентично с наименованието на по ранно защитен сорт растение или порода животни.

-не трябва да бъде идентично с вече регистриран .

-не трябва да съществува вероятност от формиране на невярна представа по отношение на други стоки и услуги.

- за регистрацията е необходимо извършването на експертиза положителното становище на експертите е основание за регистрацията

-от момента на регистрацията възниква и правната закрила в/у географското означение

-правото в/у географското означение съдържа—носителя може да използва географското означение ,не може да се разпорежда с него.

Същото следва да бъде означавано или поставено само в.у стоката за която е регистрирано,под използване се разбира и поставянето му в/у документация свързана с стоката както и в реклами. Носителя на правото в/у географско означение са ползва под закрила от закона която обхваща забрана за използване на знака от трети лица,забрана за имитиране,забрана за използване с цел създаването на не вярна представа у потребителите.

Относно наличието на елемента право на разпореждане неговото упражняване е обусловено от съществуващата обективна ,съответно органична връзка м/у качеството на тези стоки и качествата на околната среда ,с оглед на което извършването на разпоредителни действия с географско означение може да бъде свързано единствено и само с цялостна продажба на предприятието и промяна на местонахуждението на седалището,на носителя на правото в друг регион на страната.
Правота в/у географско означение се прекратява когато престане да съществува връзката м/у стоката и географското среда , а също и в случаите на прекратяване съществуването на юридическото лице или когато са извършени нарушения свързани с регистрацията .

girl91
05-13-2009, 17:43
http://download.pomagalo.com/330994/shte+bydesh+v+byalo+yavorov/?search=11928084&po=2

http://download.pomagalo.com/66480/lyubovta+spasenie+v+shte+bydesh+v+byalo+ot+peiio+y avorov/?search=11928084&po=3

http://download.pomagalo.com/119028/zatochenici+yavorov/?po=2

http://download.pomagalo.com/132195/zatochenici+stradanie+i+nostalgiya+po+rodinata/?po=3

detelina101
05-13-2009, 17:52
Елеонора Георгиева Тропанкова 0636045 БФ3

‘’Ще бъдеш в бяло’’ – Яворов

‘’Ще бъдеш в бяло’’ е своеобразен монолог, изповед на най-стаени надежди. Но в този монолог е заложен и един неразгърнат диалог. Още самото заглавие е обращение към един неприсъстващ в творбата събеседник, пред когото поетът изповядва себе си ‘’ще бъдеш’’. След това формата във второ лице ед. ч. се повтаря и в местоимението ‘’твоята родина’’. Диалогичните отправки бързо отпадат и стихотворението символно метафорично очертава сложния живейски път на твореца и щастливия изход сред поредица крушения. Ако съдим по цялостната поезия на Яворов, това е само мимолетен щастлив изход.
Образът на любимата се откроява с лъчисто херувимска чистота, символно синтезирана в повторението на понятието ‘’бяло’’, във ‘’вейка от маслина’’, в толкова често предпочитаното от Яворов сравнение с ангел. Тук любовта е безплътна, безтелесна. Единствената условно сетивна ремарка е ‘’ще разкрия аз прегръдка’’. Любовта в поезията на Яворов надхвърля сферата на обикновеното човешко изживяване. Тук тя е спасение, просветление, отвеждащо в други пространства на духа, далеч от мрачните терзания, носи преоценка за света и за самия себе си: ‘’света прогнил от зло/ не е, щом той е твоята родина’’. И не толкова самото любовно чувство ангажира вниманието на поета, колкот въздействието на любовта като пречистваща възродителна сила, като спасение от духовните сривове.
Яворов, крайно пристрастна и експанзивна натура, винаги е търсил една всепоглъщаща страст, в която да намери опора. В депресията му трябва спасителен остров и той го вижда в любовта. Тя е бягство от разочарованието, от нарастващото чувство на обреченост: ‘’И пак ще се обърна просветлен/ света да видя цял при ярък ден’’.
Яворов е поет на контрастите. Отделни контрастиращи понятия и цели стихове са често явление в творбите му:’’ в невярата тревожна, искам мир’’, но от друга страна, още в следващия стих заявява: ‘’И с вяра ще разкрия аз прегрътки’’. Дори и в тези единични противопоставяния обаче прозира спецификата на едно светоусещане, което възприема света най-вече в неговите сблъсъци.
Любовта е убежище на един изтерзан дух, чиито психологически травми намират осезаемо образни лирически превъплъщения: ‘’веднъж ли съм се спъвал в съсипни...’’ В херметично затворения свят на поета, егоцентрично фокусиран в Аза, в психологическите драми на разочарованието и крушението, любовта е единствен спасителен лъч. Стихотворението ‘’Ще бъдеш в бяло’’ се откроява между най-оптимистичните творби на поета. Този монолог е лирично психологическата история на една лична участ, намерила своята опорна точка в любовта. Светът остава херметизиран, но вече просветлен, изпълнен с увереност и сила. Вярва ли си поетът? Тук, в тези стихове – да, напълно! Те са така категорични, така окрилени от подема на духа, че не дават основание за друг отговор. Но цялостната поезия на Яворов бележи амплитудата на една духовна неувереност, лутането на неспокойното съзнание на поета между безверие и страстно неугасваща вяра. Това е светът на символизма; неговият отпечатък се чувства както в психологическите полюси на духовния път, така и в словесната сфера, където откриваме предпочитанията на символистическия речник: ‘’съсипни’’, ‘’сръднощни тъмнини’’, ‘’храм’’.
И все пак, въпреки оптимистичния финал на творбата, остават поредица въпроси без отговор: защо стихотворението е в бъдеще време, както и редица други творби, в които се възраждат надеждата и вярата във възможното просветление, в щастието и в духовния мир. Наистина в граматическата форма на бъдеще време е заложена увереност, категоричност, но бъдещето не е реалност, а желание, намерение. То е възможност, а не действителност. Догадките и предположенията, самата отправка в бъдещето създават особена атмосфера на неуловими психологически нюанси, толкова разнопосочни и толкова изплъзващи се, още повече, че зад всеки въпрос надзъртат нови и нови въпроси без уточнено решение. Такава е модерната стилистика на новата поезия от началото на 20 век. Поетиката на символизма води към трудно уловимите лабиринти на Аза, където една загадка насочва към следващата. А във финала на ‘’Ще бъдеш в бяло’’ не бива да отминаваме и условното наклонение ‘’аз бих намерил’’. Колкото и да е уверен поетът в своята решимост и в своята духовна победа, тя не остава ли по-скоро самоизмамна увереност в един мираж?

detelina101
05-13-2009, 17:53
ЛЮБОВТА СПАСЕНИЕ
В СТИХОТВОРЕНИЕТО
„ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО" ОТ ПЕЙО ЯВОРОВ

(1.) В началото на XX в. Пейо Яворов е сред най-четените и
най-обсъжданите творци в тукашната културна среда. Принадле-
жащ към кръга „Мисъл", един от четиримата, свързали имената си
с амбициозна програма за модернизиране и европеизиране на бъл-
гарската духовна действителност, големият творец превръща и жи-
вота си в специфичен естетически факт, взидан в сградата на наци-
оналната култура, значещ и до днес по характерен начин за изкуше-
ния от литературата сънародник.

Може би и заради много коментираната лична драма на Яво-
ров лирическите му текстове, интерпретиращи любовта, интимното
преживяване, страстта, са сред най-популярните му произведения -
в тях аудиторията разчита присъствието на автобиографичната
споделителност, тълкува ги като документ на сложната (и посвоему
зрелищна) съдба на художника.

Поетът представя в стиховете си различни лица, различни ре-
ализации на любовното чувство. То може да се разрази като особе-
на хищност, като парадоксален в същността си порив по унищожа-
ването на възжелания друг („Демон"), може да се тълкува като раз-
криване на невъзможното в близостта („Сенки"), може да причиня-
ва болка като от рана („Стон").

Любовното чувство за лирика Яворов може да се окаже и
своеобразен „път за храма", преживяване, отварящо душата към
доброто, към способността за молитва и потребността от вяра.

(2.) „Ще бъдеш в бяло" е творба, пресътворяваща именно то-
зи потенциал на копнежния порив по другия, именно това лице на
обичта. Като нагласа на сетивата, настроеност на духа, тип реакция
спрямо собствената влюбеност стихотворението е в характерен
„разговор" с „Две хубави очи", „Пръстен с опал", „Вълшебница".
За аза в творбата ,,любов" е името на позитивното начало в същес-
твуването, тя е „наместник" на небесното в света на човеците. За
говорещия в стиховете другият - въплъщение на чистотата и доб-
рото, прегръдката, която слива с него, са шанс за спасение, за из-
ход от болката, себеразрухата и невярата. Любовта в създаваната
от думите реалност в края на краищата отключва демиургичната
мощ на индивида - доколкото го вдъхновява да създава, да вдигне
отново света из нищото, за да го дари на своята обич. В контекста
на, общо взето, смрачената като усет за битието зряла Яворова ли-
рика „Ще бъдеш в бяло" изговаря усилието на аза да превъзмогне
задълбочаващата се резигнация, да открие път, извеждащ при деня
и светлината.

(3.) В произведението съжителстват две образни типологии -
именно срещата между тях, взаимооглеждането им поражда смис-
лите на поетическия текст.

(а) „През" лирическите редове може да се реконструира бити-
ето на аза, каквото е преди срещата с любовта. Ако гази среща, поз-
наването на обичта е особеното пастояще-бъдеще на човека от про-
изведението (граматическото време, в което текат стиховете, ги ре-
шава като споделящи копнежа, мечтата, сбъднала се, но и все още
с предстоящо осъществяване), миналото му (като мисловно чувст-
вена нагласа) всъщност е негативът, обратното, другото на днешно-
то. В „онова" времепространство, „там" и „тогава" говорещият в
творбата очевидно е възприемал света като „прогнил от зло" (Аз
мисля днес: света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина), под-
лагал е на съмнение всичко, пребивавал е в невярата и мъчителна-
та тревожност {И ето усъмних се най-подир/ в невярата тревожна, ис-
кам мир). Негова характерна екзистенциална територия са били
среднощните тъмнини, мракът, в който духът се лута без посока
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипии,/ залутан из среднощни тъмнини?)',
индивидът е съществувал като сред руини, откривайки навсякъде
разрухата, белезите на тлена, деградацията и смъртта.

(б) Но всичко това е отместено, отменено от една поява - мо-
же би по-скоро от появата на любовта като почти мистично прежи-
вяване, като откровение, отколкото от появата на жената. (Между
другото никъде в текста обичаното, съзерцавалото присъствие в бя-
ло не е представено в граматически женски род - небесното, духов-
но нематериалоното в това присъствие са толкова подчертани, че
„знаците на пола" са силно приглушени в портрета на спасяващата).
„Тя" е изцяло ангелически образ (Ще бъдеш в бяло - с вейка от масли-
на/и като ангел в бяло облекло...), изтъкана е от лъчи, от светлина (И
с вяра ще разкрия аз прегръдки,/ загледан в две залюбени очи./ И тих ще
пия техните лъчи -/ще пия светлина, лечебни глътки). Ако нещо от тя-
лото й се мярва в зрението на текста, то е максимално одухотворе-
ното, максимално дееротизираното (... две залюбени очи). Към ангела
в бяло азът в произведението се обръща не с плътско желание, а с
вяра - религиозният тип преживяване характеризира срещата на чо-
века от творбата с другото, с изключителното в любовта.

(в) В не едно Яворово стихотворение световете на мъжа и на
жената са абсолютно различни, с несъвместими, контрастни (като

черното и бялото, като студените небеса и прашната земя) природи
— заради това докосването, сливането им в едно е тълкувано като
невъзможност. Във визираните произведения „тя" е низменното,
пленът на материята, тялото без душа и стремежи, а „той" въпльща-
ва порива по висоти, способността за полет, жаждите на вечно тър-
сещия дух. Текст като „Ще бъдеш в бяло" е в особена позиция спря-
мо припомнената група Яворови творби (става дума за „Не си ви-
новна ти", „Затмение", „Чудовище", ,,Проклятие").

От една страна, стихотворението се подчинява на трайната
постова нагласа „мъжкото" и „женското" да се мислят като принад-
лежащи на различни, „реципрочни" едни спрямо друг светове — кон-
трастният принцип за представяне на лирическите персонажи в
творбата е отново функционализиран. Но съдържателността на две-
те специфични роли е сменена (друга е на фона на онази, приписва-
на на „неговото" и „нейното" от по-горе изредените произведения).
Чернотата, мракът, безизходицата са „неговото" обиталище, „тя"
(или „то", или „детето") е ангел - пратеник на рая, на небесата, и
обитава светлината, „тя" (или „то", или „детето") е самата надежда.

Срещата с „нея" се оказва възможна - въпреки че е от вселе-
на, „обратна" спрямо дадената на мъжа. Срещата с „нея" (действи-
телна или поне толкова силно желана, че започва да се въплъщава
в реалност, предстояща, сънувана или сбъдваща се) променя гене-
рално битието на човека в текста. Скептикът, съмняващият се се
усъмнява в самото съмнение; невярващият пожелава вярата, живе-
ещият в тъмнина е готов да види съществуващото „при ярък ден".
Боязънта пред ужаса на битието, боязънта пред гледките на един
свършен, мъртъв свят е надмогната: И нека съсипии се той окаже!/
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипии,/ залутан из среднощни тъмнини?)/
Аз бих намерил и тогава даже/ обломки, от които да създам/ нов свят
за двама ни, и свят, и храм.

Мъжът в текста, вече виждащ себе си като единия от „двама
ни", е способен да сътвори - из руините на изгубеното - нова вселе-
на в името на любовта си. Тя събужда в него творческа мощ и воля
за живот, усет за самия себе си като за можещ и могъщ. Последният
стих на творбата позволява на мисълта да обгледа омонимията меж-
ду съществителното „свят" и прилагателното „свят", да се поколебае
дали поетът е изписвал на два пъти само едната дума, или е въвлякъл
в стиха и двете. Така или иначе припомнената семантическа двойст-
веност на „свят" всъщност припомня етимологически общото между
„свят" — „светлина" - „свят(ост)". Точно тази асоциативна серия,
разгръщаща се с напредването на текста към финала му, кулминира
в последната дума, която затваря произведението. „Храм" като по-
нятие и набор от конотации побира в себе си и крайно синтетично
изразява преживяването на аза от творбата - то е отворено към мо-
литвеното притихване, към религиозния в природата си възторг пред
чудото на възкресението, което обичта е предизвикала.

(4.) „Ще бъдеш в бяло" (стихотворение физиономично за
Яворовата интимна лирика) представя срещата между човека и
обичта, между човека и собствената му влюбеност. Тази среща е
способна да помири индивида с него самия и със света, да извика
невярващия, нощния, скептика във вярата, светлината и уповани-
ето. Понякога възприемащ интериорното си пространство като те-
ритория на нестихваща битка между доброто и злото, азът в тези
стихове вижда в любовта небесен пратеник, носещ мир на изтерза-
ния дух, обещаващ тишина на уморения от ураганите вътре в себе
си индивид. Жаждата за спасение, потребността от надежда, че то е
постижимо — универсални човешки преживявания, диктуващи думи
през всички времена и във всички земи, - говорят и в Яворовата
творба „Ще бъдеш в бяло".

detelina101
05-13-2009, 17:55
„ Заточеници „ – Яворов


Гениалният Яворов е един от модернистите в българската литература от началото на xx век, който свързва своето име с европеизирането на поетиката на лирическия текст. Критиката определя, че след Яворов не може да се пише повърхностно, защото създава клласически поетически текстове, които са диалог за живота, смъртта, борбата, страданието и мястото на човека в мирозданието, както сам Яворов определя, че са „свръх земни” въпроси.
Едно от произведенията на Яворов, елегията „Заточеници”, интерпретира трагичната същност на подвига саможертва.
Петте строфи на творбата представят жертвеното родолюбие като атестат за величието на българските борци за свобода. Трагичното спиране на борческия устрем и осъждането на борците патриоти на заточение е лайт мотив в творбата. Още в първата строфа антитезисно са въведени два мотива – мотива за великолепието на рпиродата и трагичната участ на осъдените. Това допълнително натоварва изказа сас страдание, болка и обреченост. Творбата ьвучи като трагичен монолог при раздялата с всичко ценно – род, родина и право на живот. Борбата за свобода е социално ангажорана и има политически и национален характер.
Експресивното определение на враговете на народа „рушители на гнет вековен” е характеристика на емоционалната нагласа на борците за свобода. Две стихии определят поведението на родолюбците – омраза към робството и любов към родината. Борческото поведение на заточениците е определена като съдба завидна, т.е.изпълнението на родов дълг се приема като съдбоносно важна цел, която активизира нравствения свят на бореца и го подтиква към величие „подвиг”.
Експресивната инверсия „сълзи накипели” определят изключителното страдание на заточениците при раздялата с родината.
Емоционалният градус на страданието е толкова висок, че звучи като окончателна присъда над заточениците и последното – прощавай роден край, звучи като трагичен поплак за раздяла със самия живот.

detelina101
05-13-2009, 17:56
ПЕЙО ЯВОРОВ - „ЗАТОЧЕНИЦИ”
СТРАДАНИЕ И НОСТАЛГИЯ ПО РОДИНАТА

Яворов е един от рядко оригинални¬те поети в българската литература. Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. То е лирично по своя тон, за¬щото в него е изплащана обичта на Яворовите страдащи герои към свеще¬ните български предели.
Трагедията на заточениците се изразява в това, че поробителите зави¬наги и насилствено ги откъсват от лю¬бимия роден край, от близките и се¬мействата им. Така те са лишени от възможността да продължат борба¬та.
Яворов изобразява човешкото стра¬дание на борците патриоти на фона на вечната игра и могъществото на морето. Стихотворението започва с величествена природна картина. Чез¬нат родните брегове зад мъглата, спускаща се над „аленото” море. Създава се особена художествена атмосфера, която обгръща Яворовите „зато¬ченици”. Тя изразява душевните им преживявания. Тъга, преливаща в мъка, изпълва душите на страдащите герои. Чрез красивия залез Яворов засилва тъжните мисли и чувства, вълнуващи заточениците.
Глаголът „чезне”по-силно раз¬трива болката по нещо, което е не¬възвратимо: „...някога за път обратен, едва ли ще удари час...”. Безпределна скръб и незаслужено страдание са обх¬ванали заточениците. Силна е тяхна¬та мъка при спомена за високите пла¬нини, пълноводните реки и всичко, което очите им никога повече няма да видят. В това се изразява трагедията на заточениците, подчертана от Яво¬ровите стихове:
А Вардар, Дунав и Марица... ...ще греят нам до гроб зарица сред спомена един...
Художествените образи на родното, носени от спомена за българските реки, задълбочават тъжното настро¬ение в душите на заточениците.
Те са символи на мъката по родна земя и близки. Това е образът на Бъл¬гария, превърнат в спомен, извисен и красив. Както почиват яростните въл¬ни, така душата на заточениците е обезсилена от мъка. Яворов вниква в душевния мир на заточениците, проследява техните пориви и вълнения, по¬родени от раздялата. Невъзможността да продължат и занапред борбата предизвиква ново страдание:
Рушители на гнет вековен —
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен - .
осъди ни врага заклет...
Свободата е мечта единствено за осъдените на вечна раздяла с родина¬та - „рушители на гнет вековен”. Тра¬гична е тяхната мечта. Предател¬ството и духовният гнет остават. Страдащите души на заточениците са дистанцирани, насилствено отде¬лени от свободното бъдеще на роди¬ната, благодарение на „предател клет”. Долавя се огромен копнеж по свобо¬дата и горест в обръщението към многострадалната родина. Тя е „свид¬на” за заточениците, а те са готови да се жертват в името на свободата:
А можехме, родино свидна,
ний можехме с до краен жар
да водим бой - съдба завидна,
край твоя свят олтар.
Състоянието на пленниците и тях¬ната жертвоготовност са предадени чрез драматичен вътрешен монолог-обръщение. Тоi е наситен с безпредел¬на покруса. Нарочното повторение на глагола „можехме” доказва още веднъж тяхната мъка, породена от факта, че повече няма да могат да водят борба за родината. Те се вълнуват както от миналото, така и от настоящето, от мисълта, че младостта им ще увехне в чужда земя. Това подсилва тяхната трагедия.
Така както е невъзможно да бъде спрян корабът, така безславно той от¬нася и надеждите им. Напрежението на¬раства, изразено чрез възходящата гра¬дация: корабът „все по-далеч и по-далеч лети, отнася ни”. Пейзажът е одухот¬ворен от Яворов, а чрез глаголите „ле¬ти”, „отнася ни” той го прави съпричас¬тен на вълнението на заточениците:
Простира нощта трилото си и веч
едва се мяркат очертани
замислените великани
на чутния Атон.
Чрез метафората „простира нощта трилото си” авторът задълбочава болката, която става по-силна с отмина¬ването на деня, когато от погледа на патриотите постепенно изчезват лю¬бимите образи.

Там, в далечината са останали всичките им надежди за по-добър живот. Те обичат България и мъката им е го¬ляма:
И през сълзи насипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели
угаснал взор за сетен път.
Простираме ръце в окови
към наший изгубен рай...
горчива скръб сърца ни трови -
прощавай роден край!
Раздялата с родината е мъчителна. Изгнаниците могат за последен път да я зърнат. Оттук започва тяхната аго¬ния. Те са безпомощни и силата на тра¬гичното изживяване е изразена чрез окованите им ръце. В израза „прощавай роден край” се преплитат две чисто човешки чувства, които ги бълнуват. Едното е безпределната любов към всичко мило и драго, а другото е тъга¬та по изгубената родина. Заточеници¬те обичат от все сърце отечество-то си и знаейки, че няма да го зърнат повече, те ще запазят светлия спомен за него в сърцата си.
Всичко, което е свързано с родина¬та, намира място в сърцата на изгнаниците. Това, което за всеки българин е неразделна част от отечеството за тях се превръща в спомен. България за заточениците е трагичен мираж, неясно очертал все по-задълбочава¬щата се болка в душите им.
Метафората „сълзи насипели” подчер¬тава трагичното чувство при сбогу¬ването с родината. Сравнението на родната земя с „изгубен рай” още веднъж подчертава искреността на чувс¬твата в този момент на изпитание. Въпреки това поведението на заточе¬ниците доказва, че те не познават раз¬двоението. Това се подчертава и от интимното им обръщение към родина¬та: „Прощавай, роден край!”.
Елегията „Заточеници” на Яворов е интимна изповед на човешките души, обхванати от носталгия по родината. Творбата е поетичен израз на стра¬дание и обич към поробеното оте¬чество.

CSKAFENKA
05-13-2009, 20:09
И тези,ако може:
http://download.pomagalo.com/16827/prevryshteniyata+na+literaturniya+smisyl+v+syn+za+ shtastie+na+pencho+slaveiikov/?po=16
http://download.pomagalo.com/6473/yavorov+na+nivata/?po=14
http://download.pomagalo.com/7255/obrazyt+na+ralica/?search=11935667&po=2

AmXXX
05-13-2009, 20:53
http://download.pomagalo.com/126104/biosfera+vyznikvane+i+razvitie/?search=11938630&po=1
Благодаря Предварително! :)

detelina101
05-14-2009, 08:02
ПРЕВРЪЩЕНИЯТА НА ЛИТЕРАТУРНИЯ СМИСЪЛ В "СЪН ЗА ЩАСТИЕ" НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ
Огнян Ковачев

"Езикът е виолина, която всякой майстор нагласява по свой начин - за да свири на нея свои мелодии. Но и помимо индивиду алната работа над езика, художника не тряба да изпуща из очи, че има работа с един организъм, чийто самостоятелен живот е подчинен на изменения и обновления."
Пенчо Славейков, "Българската поезия"
Творбите от лирическия сборник "Сън за щастие" несъмнено имат доста добър коефициент на четивност в скалата на възприемателската нагласа към Славейковата поезия. Може би причината е във факта, че за разлика от "Кървава песен", например, той не е белязан с авторовата претенция за високопредставителен текст. Критическите оценки от различни времена също са рядко единодушни в своята благосклонност спрямо тези свенливи лирически песни и тяхната сложна простота. Колебливите реакции при появата им през 1907 г. могат да се разглеждат по-скоро като показателни за динамичните обрати в рецептивните хоризонти на българската лирика от началото на века. В обкръжението на "Безсъници" (1907 г.) от Яворов и Regina mortua (1909 г.) от Траянов забележимо изпъква различната организация на Славейковия сборник. Значителен брой стихотворения от него са били предварително публикувани самостоятелно или като цикли в списанията "Мисъл", "Българска сбирка" и другаде. Завършеният вариант на сборника изглежда едва ли не произволна съвкупност от тематично и формално сродни текстове, събрани и подредени по силата на случая и капризната прищявка на поета. Впечатлението за непретенциозност обаче донякъде подвежда: то се дължи колкото на синхронния контекст в българската поезия, толкова и на универсалната читателска инертност. В целостта си "Сън за щастие" е един концептуално организиран лирически сборник, с който Пенчо Славейков покрай другото се опитва да прокуди сянката на неуспеха (според него) с "Момини сълзи". Това твърдение неизбежно провокира въпроси: концептуалност с оглед на какво; кой е нейният обект и кой - носител; на какво равнище се осъществява тя и от кого? Зрялото произведение на вече поостарелия "млад" поет проявява характерната за цялото му творчество синтезираща тенденция от нивата на изказа и жанровата (не)определеност до интертекстуалните съотнасяния в родното и в чуждото литературно пространство. Само че не е ли валидно това, може би в по-голяма степен дори, за "Епически песни", а и за мистифицираната антология "На острова на блажените"? Да, наистина, но трансформационният процес в една художествена система неизбежно подкопава даже трайно установени жанрови представи и смислови пространства. Неочакваното в "Сън за щастие" е, че при тази полифункционалност хармонизиращите акценти се постигат чрез разнообразните шепоти на един медитативен дискурс и смисловите напрежения в него се долавят едва под повърхността на премълчаното. Подобно затихване на лирическия глас е симптоматична особеност на сборника - белег за преориентирането на авторовия (а по необходимост и на читателския) интерес към потока на писмото. Вариациите и модулациите на теми и мотиви се поддържат ефективно чрез постоянното преливане на текстови отрязъци, образи и значения, както между съседни, така и между отдалечени стихотворения в мозаечната структура на сборника. Тази негова вътрешна подвижност се проявява също в графичния облик и композирането на целостта: обеззаглавените отделни лирически произведения са равноположени в едно обширно текстово поле и по този начин са съподчинени на свръхналоженото поле - единното заглавие с подчертано метафоричен характер. То дава име на книгата, но и на всяко едно стихотворение в нея - знак за композиция, основаваща се на динамичното отношение между цялото и неговите части. Последното твърдение е не толкова подготвителна херменевтична импликация, колкото усилие да се отворят синтагматиката, семантиката и прагматиката на творбата и нейните прочити към нивото на макротекста. Там се изявяват по-отчетливо особеностите на новия дифузен лирически дискурс, там се осъществява и "срещата и наслагването му"1 с доминиращия в стихотворенията компактен изказ. Жанровата специфика на лирическата миниатюра може да се долови не само при опитите за "затворен прочит"2, или за проектиране на теоретични конструкции върху нея3, но и в отношението между автономността на текста й и целостта на неговия контекст - отношение, лишено от строг смислов център. Тя произвежда своите значения едновременно от двата източника. А в сериалната верига на сборника безименните, но пълни със смисъл метафори - отделните творби, неуморно изграждат метонимичния сюжет на един постоянно разпадащ се лирически разказ за вътрешния живот на своя автор, може би и на някой друг.
Сюжетната организация на "Сън за щастие" е доловена още от Боян Пенев, който в статията си "Лирическите песни на Пенча Славейков" го определя като "една лирическа поема с пролог... и епилог", а отделното стихотворение - "като лирически епизод, който ревелира някой характерен момент от една вътрешна драма".4 Разбира се, това е сюжетност от особен род, самата употреба на понятията е повече метафорична, отколкото терминологична. За критика тогава подобен многожанров дискурс изглежда не е нещо повече от възможност да се посочи концептуалната сложност на сборника. Но тя се дължи не на присъствието на изредените непосредствено по-долу мотиви - те по-скоро формират кода на поетическия език и противостоят на авторовия замисъл за наративна организация, основаваща се на времевите, пространствените и субектните знаци. Дискретните реализации на лирическите мотиви за самотността, любовта като страдание и радост, смъртта, другия бряг, радостта и мъката от творчеството според критика се обединяват в кохерентна цялост от мотива за бляна. Този висок поетизъм от една страна е сполучлив синоним на синтагмата-заглавие, а от друга страна, чрез виртуалната си поливалентност, припомня номинативната двузначност на думата за "сън" в редица европейски езици (англ. dream, нем. Traum, фр. reve и др.): едновременно "сън" и "мечта". Допълнена с богатата асоциативност на "щастие", трансцендиращата семантика на заглавието загатва тенденция към преодоляване на миметичния принцип в творбите, подготвя четящия поглед за непрестанното роене на значения. В рамките на лирическите миниатюри означаващите, означаваните, читателят и авторът разстилат тяхната мрежа. Но едва в плана на съотнасяне на парадигмалните им контексти (сборникът: творчеството на Пенчо Славейков: негов синхронен и/или диахронен контекст в българската поезия и т. н.) най-пълно се проявяват онези "модулации на съвместно съществуване", които определят литературния смисъл като динамичен компонент на текста5 и поддържат трансформативния характер на "Сън за щастие". Смисълът е постижим в пулсацията на текста: този сборник непрестанно се гради и подрива, смисълът прехожда извън и обратно в творбите; текстът му постоянно се преизтъкава.6
С присъщата си позитивистична добросъвестност Боян Пенев се насочва към описването и анализирането на "три типични художествени форми" в сборника. Класификаторите се основават на "съотношенията между личност, индивидуално настроение, от една страна, и ландшафт, от друга".7 Същественият за случая акцент в тази аргументация е идеята за съотношенията между лирическите обекти, наред с разбирането за променената семантична функция на природата - две важни за формирането на лирическата миниатюра представи. В най-голяма степен тя се доближава до характеристиките на втория и третия тип: "Поетът изчезва като личност" и "стихотворенията, що възпроизвеждат само една външна картина, без какво да е психическо персонифициране".8 За Боян Пенев обаче такива прозрения в текста само установяват границата на "художествеността". "Тия уломки" вече са лишени от самоценност и трябва да бъдат включени в някаква легитимираща ги психологическа или идеологическа концепция. При подобна стратегия текстът остава само поле за проектиране на смисъл, но не и за неговото пораждане; те са вече орисани да бъдат "разделени друг от друг". Възможно ли е изкуплението на този позитивистичен грях - едно завръщане на смисъла в "родний кът" на автономния текст, което няма да ограничи тяхната подвижност и отвореност? Или въпросът отвежда само към поредната метатекстова утопия? Интерпретацията на една лирическа миниатюра може да бъде добра начална стъпка в търсенето на дома и пътя към дома: как тази ограничено автономна творба от сборника прониква подривно в лирическия наратив за родното и завръщането към него в граничната зона между две поколения и две културни ориентации?
Наред с деперсонализацията и доминиращите пейзажни мотиви, миниатюрите (но не и всички произведения в сборника) притежават като структурен компонент по една носеща лирическия мотив семантична двойка, а самият текст се гради върху две, най-често четиристишни, строфи. Преплитането на компактната и дифузната поетика очевидно поддържа поредицата от двоични функционални отношения на различните нива в творбите. Тези особености са характeрни и за миниатюрите на Кирил Христов, някои от които се появяват синхронно със Славейковите в списание "Мисъл"9, но техните текстове са по-автономни, с фокусиращо смисъла заглавие, макар че при по-късните тази функция избледнява. Това надиграване между двамата (само в естетически план) допринася за динамиката както на жанровата форма, така и на поетическия език през този период. За Славейков жанрово-формален образец е най-вероятно детайлно коментираното в неговата статия "Историята на една малка песен" стихотворение на Хайнрих Хайне "Борът".10 Прозрял архитектониката му, Славейков не го превежда, но въвежда неговия дуалистичен принцип като смислопораждащо ядро на миниатюрите в "Сън за щастие". Лирическото движение от външното обектно съзерцание в първа строфа към съня - метафора на копнежа по непостижимото сливане между бора и палмата във втора строфа, от нагледа на актуалността към визията на другостта, както и крехкото им равновесие, имат своите аналози още в неговото заглавие, а също и в редица творби от сборника. Примерни образци могат да бъдат "Плакала е горчиво нощта...", "Вихър сви и тъмен рой...", "Во стаичката пръска аромат...", "Спи езерото...", "Погребен, и в гроба все пак е...", "На букът ръбестия ствол...", "И наяве и на сън...", "Наметнала плащ тъмен на плещи...", докато други модифицират мотива чрез употребата на персонален изказ или експлицитен психологизъм. Към първия тип се отнася и "Богоугодник сред гората..."11 - нашия парадигмален текст:

detelina101
05-14-2009, 08:03
Много бързо П. Яворов се налага като един от първенците на българската литература. Той блясва на литературния небосклон, за да се наложи с огромната мощ на словото си с неудържимите пориви на своята душа. Неговия лирически герой е сложна, богата и трагична нравствено извисена личност. Истинско идейно - художествено завоевание представлява стихотворението “На нивата” , където поетът застава на народническо - социални позиции. В него той разкрива симпатиите си към бедната селска маса и участва в пробуждането и. Още в увода на поемата поетът характеризира живота на селянина чрез непрестанния му тежък земеделски труд и дълбокото социално отчаяние: “недей дочаква и зори иди ори ори ори”. Трикратното повторение на глагола “ори” акцентира силно върху обстоятелството, че целиа живот на селяка е свързана с тейък изморителен труд, който не носи нито материално преуспяване, нито щастие. Чрез непосредствен изблик на горчилка в душата си селянинът недвусмислено подчертава реалното положение, в което е поставен: “като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия!”. Вместо с радостно вълнение утрото настъпва с тревогата и неизвестността с бремето на безизходицата. Във втората част на творбата веселата пролетна картина контрастира на мрачното вътрешно състояние на героя - отчужден и опротивял му е и пейзажът и цялата трудова обстановка: “И гледаш, слушаш незнам досадно защо ти стане: их опустяло!”. За крайната бедност говори и недояждането - “и лучец еж и водица пий”. Цялата трагичност на положението изпъква вечерта, когато се разбира, че “бирник царски дошел е днеска и сиромаси - тресе ги треска”. Чрез тази сцена авторът ясно посочва истинските виновници за народното тегло - властта и нейните представители. За художестеното въздействие на цялото произведение допринасят и редица изрази като: “напънеш рало, халосаш вола”, “недоумява кратуна проста”, “пари да падат на место въшки.” Много умело Яворов използва и повторенията - в началото и в края на всяка част, а изразът на края: “Дии ….Дии, краста дии!” получава обобщаващ отенък и подсилва още повече основното внушение. В стихотворението “На нивата” Яворов улавя настроението на епохата и въвежда нов национален колорит в поезията ни с образа и психологията на селянина. Най - висок връх в поетическото претворяване на селската трагедия е поемата “Градушка”. От природното бедствие поетът е съумял да изобрази истинска социална драма. С изумително майсторство са предадени сложни душевни вълнения предчуствие и плаха надежда, страх и отчаяние от картината на опустошението: “ Да беше мор, да беше чума, че в гроба гърло не гладува, ни жадува! А то - градушка ни удари…” На преден план изпъква цялата “неволя клетнишка” на социално онеправдания “ труженик селяк”. В стиховете: “Спри… недей… труд кървав боже пожалей” се подчертава страданието, протестът, горчивото съзнание за безпомощност. Чрез тях точно в кулминацията на ужаза се внушава представата за страшната социална трагедия в живота на селянина. Битовата картина с подготовката на жътвата е колоритна и свежа - разговорът между ранобудната невяста и нейния мъж, хокането на сънливия Ваньо, появата на Сивчо. Но в суетнята се примесва и радостното очакване и вътрешния смут, че трагичното пак може да се повтори. Промените в природата, слънчевия огън страшния задух са добре познати на селяка - трагични признаци на идващата нова голяма беда. Напрежението достига своята кулминаци в петата част , където картината на стихията е органично преплетена с човешките преживявания. Реалността преминава сякаш в нещто нереално в космическия безкрай, земята и небето се сливат в едно. В “Градушка” поетът разкрива трагизма в живота на бедните селяни, неговата суровост и зависимост от стихиите на природата и превратностите на времето. С най- хубавите си и значителни произведения Яворов се проявява като застъпник на реалистична, обществено - активна поезия като внася в нея нови теми и нов прогресивен дух. Той обогати българската литература с нова похватност, нова езикотворна струя, бликаща от дълбините на народните говори, обагрена от богата емоционалност.

detelina101
05-14-2009, 08:04
П.П. Славейков- Образът на Ралица
Големите поети са ярки творчески индивидуалности.Но в своята самобитност имат нещо общо -те израстват на основата на традицията ,като я надмогват ,зареждат я с ново художествено виждане ,с непознати етически търсения.Традицията носи в себе си натрупаното през годините ,установеното в естетическото съзнание на нацията.Тя е начин на национално мислене.П.П.Славейков е явление ,в чието творчеотво можем да намерим отговор на този общ за литературата проблем.Това е творецът ,който наследява художествените ценности от традицията и в същото време съзначтелно и активно и противоречи ,търсейки нов път за развитието на българската литература.
От познатите във фолклора битови поеми ,той създава нов жанр -битийни поеми ,чрез които не просто описва бита на народа ,а прониква дълбоко в човешкото битие ,стреми се да осмисли философски човешкия живот.Славейков изгражда образа на Ралица с дълбок психологизъм вниквайки в духовния и свят.Необикновената физическа красота на героинята /девойката/ е предетавена от поета по подобие на народните песни чрез сравнение:
"Като оназ вечерница в небето,
една бе в село Ралица девойка.
.................................................. ...
Той беше строен явор столоват
тя тънка ,вита ,кършена лоза....”
Сравненията са взети от народния бит ,близки до народното светоусещане /като вечерница ,като мъгла е западнгл на всички погледът и/.Новото ,индивидуалното при Славейкове ,че успява да надмогне постоянните епитети /черни очи ,снага топола/ ,характерни за народната песен.Той използва друг подход за внушение на необикновената и хубост -чрез психологическото въздействие на героинята в/у другите:
"Че модрият и поглед бе западнал,
като мъгла на всички на душата
и мислите им все около нея
се виеха ,кат сърмений колан
о кръшната и тънка половина...”
Момците ,пленени от хубосшта и ,се надпреварват да и напият вода ,да се хванат до нея на хорото.Образът на Ралица е изцяло потопен в поетичната атмосфера на народния бит.Пасторалните картини -хорото ,кладенеца ,сватбата -сьздават онзи колорит ,в който се разтварят едновременно и психологическото състояние на героинята ,и драматичната и съдба.Насочвайки се към човешката душа ,Славейков открива нравствени ценности и добродетели с е ететическа стойност -открива своята мяра за човешка красота ,Ралица е носителка на изконно български добродетели; тя е обобщен образ на българска та жена през вековете ,потвърждение на вечните ,непреходни ценности в българския национален характер.
Тя е бедно момиче ,"сиротно чедо" ,но не ламти за богатство -оженва се не за заможния Стоичко Влаха ,а за бедния ,но с добро сърце Иво.Житейската и философия е проста ,но мъдра ,народностна ,основана на ярата ,че щастието се гради не на богатството ,а на обичта м/у хората.0т обра за на Ралица струи човешка доброта и простосърдечност; героинята е естествена ,с открит характер ,с всички споделя радостта си и "всички тя посрещаше засмяна...”.Възлов момент в сюжетното развитие на поемата е срещата м/у Стоичко Влаха и Ралица на Бешбунар.Героинята отстоява правото сина личен избор в любовта ,свободата си да обича ,убеждението в типично народностен дух/ ,че любовта е единствена ,неповторима:
"-Пусни!.. .Сърцето силом се не взема.
Не е то пита ,то не се ломи!"
Осъзнатото достойнство и готовността на Ралица да брани чувствата и щастието си разкркват извисения и духовен облик ,нравствената и сила. Нейната неподкупност и твърдост в любовта напомнят моралната несломимост на Петко-Славейковата Гергана.Двата образа са обединени от идеята за красотата и величието на българката която гордо защитава човешката си индивидуалност.
Битовите семейни сцени в поемата носят внушението за съпружеската нежност и вярност на Ралица.По психологически път е предадена здравата връзка ,единството м/у Ралица и Иво -неясният ек ,докоснал сърцето на героинята като ехо от предсмъртния стон на съпруга й.Изключително е умението на Славейков да прониква в сложните душевни състояния на героите и да разкрива психологическите им изживявания.Тревогата на Ралица и свекърва и е предадена чрез външните изяви на вътрешното напрежение -мълчанието ,бездействието край огнището ,разменените лаконични реплики.Финалът на творбата е силен ,с богато идейно -художествено внушение -своеобразен апотеоз на удивителната сила на героинята да се бори с нещастието ,на жизнения и дух ,стоицизма ,нравствената и красота -типични черти за българката и за българския национален характер.
На преден план в поемата е поставен проблемът за страданието -обикнат ,близък ,автобиографичен за Славейков.Страданието се утвърждава като изпитание за силата на човешкия дух ,като критерий за морално -етична извисеност.Победата на Ралица ,която остава "ненадломена -с несломено сърце" и запазва хубавата си усмивка ,е тържество на човешката индивидуалност над живота ,над съдбата.Така и проблемът ,разработен от позицията на отделната личност ,/а не като колективно страдание ,както при възрожденските творци/ ,придобива нова и оригинална интерпретация -чисто Славейковско звучене.
Мотивът за преодоляното страдание е свързан с нравствения максимализъм на Ралица.Тя се отказва от любов ,родост ,младост ,за да се отдава на майчиното си чувство и на своята единствена обич.Поведението е равностойно на човешки подвиг.Затова тя според Славейков е прекрасна ,т.е. нравственият максимализъм за него е критерий за значимостта на човешката личност ,за нейната красота.Красотата в творчеството на П.П.Славейков е осъзната като нравствено -етична и естетическа категория.Поетът не конкретизира красивото ,а търси неговите духовни измерения ,вътрешния му смисъл. Ралица ,Райка ,Галина /"Неразделни"/ ,Петкана /"Чумави"/ -това е типът женска нравственост с иконостасна пречистеност.Издигнати до нивото на ренесансови мадони ,те са символ на българката от онова далечно патриархално време. Нещо повече -отъждествява своята представа за висока нравственост и красота с етичните норми на народа.Това нетрадиционно отношение към красотат е отправната точка в новаторските постижения на Славейков.

detelina101
05-14-2009, 08:06
1Биосфера,възникване и развитие, организация на биосферата, основни екологични категории, екосистеми,закони за имърджентността и синергизма

За пръв път понятието биосфера се появява в трудовете на австрийския еколог Едуард Зюс. Има няколко трактовки на термина биосфера: 1)биологична (субстратна); 2)географска (пространствено субстратна); 3)обща научна трактовка (еволюционна субстратно – пространствена). Субстратно – биологичната разглежда биосферата като съвк. От всички живи организми. Географската се използва за обозначаване на една от геосферите, която влиза в географската обвивка наред с хидросферата, литисферата и атмосферата, но отличаваща се от тях с наситенистта си от живи организми.Еволюционна – според академик Вернадски биосферата е тънкия слой от живо вещество, а живото вещество той разглежда като съвкупност от различни организми, които подобно на газовата маса обгръщат земната повърхност и оказват известно „налягане” в/у обикалящата среда, заобикалят предметите, които им пречат при тяхното движение или ги покриват. В същност биосферата е една планетарна биосистема, в която процесите на кръговрата на веществата и потока на енергия са взаимно свързани в глобален мащаб. Тази система е отворена и се състои от отделни подсистеми и елементи. Ролята на живото вещество е твърде голяма и разнообр. И тя е така в зависимост от функциите му: 1)газообмена в природата. Огромното колич. газове има преди всичко биогенен характер и тяхната поява и баланс се дължи на жизнената дейност на организмите.2) калциева функция – образуват се големи залежи на органогенни варовици.3) окислителна функция – при нея органичната маса от една страна се разрушава и се освобождават различни минерални компоненти, а от др. страна се преобразува саммия мминерален състав на литосферата. Биосферата е една непрекъснато развиваща се система и е резултат от продължителната еволюция на живото вещество в единството на неорганични условия за неговото съществуване. Според редица автори еволюцията на органичния сват е преминала през няколко етапа: 1-ия се характеризира с появата на биотичния кръговрат на веществата и появата на литосферата като зенмна обвивка; 2-рия се харктеризира с появата на многоклетъчните организми и усложняване на цикличните структури на живот. Тези 2 етапа са т. нар. биогенеза. Следващите етапи се характеризират с появата на човешкото общество, с биотехносферата и също така със сферата на разума (ноосфера). Според Вернадски биосферата се състои от 7 елемента: 1)живо в-во; 2)биогенно в-во: 3)минерални в – ва; 4)преходни форми м/у биогенно в-во и минерални вещ-ва; 5)радиоактивни в-ва; 6)разсяни атоми; 7)в-ва от космически произход. Ако това се обобщи биосферата се състо и от 3 основни компонента: 1)живи организми (растения, животни, микроорганизми); 2)минерални вещ-ва; 3) продукти от дейността на организмите. С най – съществено значение са първите и неслучайно се счита, че биосферата е резултат от еволюцията н аорганизмовия сват. Установено е, че процентно 2млн. вида растения, животни и микроорганизми формират една обща биомаса, която е в %10^15 тона. Това е обаче само около 0.3% от масата на цялата биосфера. Въпреки тази сравнително малка биомаса живото вещество е най динамичната съставка. Всички автори са едунодушни, че биосферата обхваща цялата хидросфера и цялата суша и теоретично е възможно живите организми да обитават атмосферата предимно тропосферата и долните части на стратосферата. Част от организмите населяват горната част на литосферата на дълбочина 10 - 15км.Организация на биосферата – организмите не са безредно разпространени в биосферата, те не живеят изолирано и извън заобикалящата ги среда. Съжителствата или групировките на организмите в/у даден атеритория представляват т. нар. ценози. Когато става дума за групировка от растителност те се наричатр фитоценози, за животни – зооценози, а за микроорганизми – микробиоценози. Терминът биоценоза за пръв път е въведен от немския учен биолог Мобиус. Според него това е обединение на живи организми съответстващо по състав, брой на видовете и индивидите на някакви средни условия на средата, т. е. Това е едно обединение, в което организмите са свързани с взаимна зависимост и се запазват определени места благодарение на постоянното им размножаване. В зависимост от броя на популациите и от техните взаимоотнишения се различават прости и сложни биоценози. Според средата, в която се развиват биоценозите са земни и водни. В случаите когата съобществата са еднородни по състав и заемат значително голяма повърхност се наричат биоми. Биомът мможе да се разглежда като географска област или група от областил ,които имат характерна или специфична проява н аекологичните условия необходими за развитието на растенията и животните, които са приспособени към тези условия. Микробиомите на нашата планета са: 1)тундра – тук основни лимитиращи фактори саъгласно закона за минимума (на Либих) и спрямо закона на толерантността са ниските температури и кратките вегетационни сезони. В редица случаи валежите са ограничени, но те н есе отнасят към лимитиращите фактори. Тук почвената основа почти изцяло е замръзнала, а растенията са треви, храсти и лишеи; 2)тайга – за нея е характерен широк пояс на иглолистни гори, доминир ажизнената форма на смърча, за който са характерни целогодишни плътни сенки, поради което храстите и тревите са сравнително слабо развити. Срещатат се предимно дребни животни; 3)степи – характерни за тях са тревите, средното количество на валежите е 250 – 750мм/м^2. За този биом е характерно натрупването на хумос и формирането на черноземни почви; 4)тропически степи и савани – характеризират се с група от растителност (дървесна), която се разполага в областите с по – голямо количество н авалежите; 5)пустини –в районите където падат малко валежи. Единствените места, където има големи пустини и валежи почти не падат са Централна Сахара и Северна Чили. Биоценозите немогат да се развиват самостоятелно извън средата, която обитават. Пространството с относително еднородни условия и едн аи съща биоценоза се нарича биотоп. Всяка биоценоза заедно със средата на обитаване образува цялостна система. В своят асъвкупност тези системи представляват биосферата като цяло. Изполват се три термина за тези структурни единици – биогеоценоза, екосистема и ландшафт. Понятието биогеоценоза е въведено от Сукачев, според него това е съвкупност на еднородни природни явлевния на, а именно на атмосферата, растителността,на животните, микроорганизмите, почвата върху определен район. Според него повърхността се състои от 2 основни части: 1)абиотична среда (екотоп), където главни елементи са въздух, почва, среда, светлина, влага; 2)биотична среда – това е биценза съставен аот растения, животни и микроорганизми. С подобно съдържание е и понятието екосистема. Тя е съвкупност от организми, които не могат да се отделят от обкръжаващата ги среда и които с нея образуват единна физическа система. По – късно ученият Одум дава следното определение – живите организми и тяхната нежива абиотична нежива среда си взаимодействат и влияят много съществено. Екосистемите биха могли да се определят като една най – обща съвкупност от биоценозата или живите организми и екотопа (средата). Биоценозата се състои от: фитоценоза (продуценти); зооценоза (консументи); микробиоценоза (редуценти). Фитоценозата е съвкупност от растителни видове или техните популации, които населяват даден атеритория. Тя се характеризира с наличието на зелена растителност, която има голямо значение за осъществяване на различни процеси свързани с формиране на различни биогенни елементи и биоммаса. Зооценозата се среща навсякъде в биотичната среда .Това са хетеротрофни организми – I-ви порядък – тревопасни животни; II-ри порядък – месоядни. Редуцентите – те също немогат да произвеждат хран аот неорганична материя и са пак хетеротрофни т. е. консумират готова храна.

Йерархични нива в биотичния спектър на биосферата
По принцип йерархията е стъпаловидно разположение в един ред. На всяко ниво в реултат на взаимодействието с околната среда възникват характерни функционални функции. Едно характерно йерархично биотично ниво има следния вид: ген – клетка – тъкан – орган. индивид – вид на организма – съобщества – биосфера. Следствието от йерархичната организация на биосистемите се състои в това, ч при обединяване на компонентите, множествата в по – големи функционални единици в тези така формирали се единици възникват качествено нови свийства, които не се срешат в предходните йерархични нива. Това са т. нар. имърджентни свойства на различните биосистемни нива, които в редица случаи са непредсказуеми. Закона за имърджентността гласи, че когато едно ново вещество се получава от сбора на др. вещества, то новото вещество не притежава аритметичния сбор на качествата на неговите събираеми. Законът за симергизма в значителна степен прилча на предходния. Синергетиката се занимава с изучаването на систените, които се състот от мн. подсистеми с различна природа, които обаче по съставен начин си сътрудничат и по този начин възникват нови системи, които вече имат нови св – ва. Тези системи притежават св-ва, които не съществуват в нито една от подсистемите.

Литосферата като екологичен фактор
Образуването на почвите се явява резултат от протичането н адва основни процеса: изветряване и почвообразуване. В зависимист от условията на образуване скалите се разделят на 3 основни групи: магмени, утаечни, метаморфни. Магмените скали се образуват при втвърдяването на магмата (лавата). В едни случаи изхвърлената лава застива на повърхността на повърхността на земята и се формират т. нар. ифузивни скали. В др. случаи магмата застива и изкристализира дъкбочина – инрузивни скали. Магмените скали са 95% от литосферата, съдържат SiO2 и в зависимост от съдържанието те са: кисели; средно кисели; основни и ултраосновни. За почвообразуването най – голямо значение имат гранитите. За тях е характерно наличието на алкални и алкалоземни метали. Утаечни скали – формират се при утаечни процеси в природата. Това са чакъли, пясъци и др. Метаморфни скали – при тяхното формиране влияние са оказали и някои процеси на вторично превръщане. Такива са мраморите. От гледна т. на екологията изследването на металинските скали е от съществено значение. В съвременни условия това е особено важно, тъйкато в редица случаи почвите се замъряват с токсични компоненти като тежки метали Ni,Hg,Cd,Zn,Cu., а също така и с радиоактивни вещества и при съответни ситуации е необходимо да се докаже произхода на тези замърсители. В редица случаи е установено, че наличието на такъв замърсител се дължи на естеството на скалите. В районо където на повърхността се образува слой от чакъл се формират киселинни неплодородни почви, които са непригодни за формирането на горски масиви. На варовика се формират почви с неутрален х-ер и почвите се насищат с калций, които действа неблагоприятно на някои растения. Почвата е една от най – важните еколог., аиботични фактори. Тя има свойството плодородие. Основните й компоненти са твърда фаза, почвен разтвор, почвен въздух и живееща фаза. Почвата се състои от много малки почвени тела наречени педони. Те са тела с 3 изменения и голяма повърхност от 1 – 10м^2. Най важни екологични параметри на почвата са: 1)почвен профил, който е съвкупн. от генетично близки и закономерно изменящи се почвени хоризонти и почвена скала. В зависимост от генетичното развитие на почвения профил се различават няколко основни почвени хоризонта; - хумусно акумулативен е органично минерален. В зависимист от съдържанието на хумуса се дели на няколко подхоризонта: 1)хумусно – елузиален – има нанесен слой ог глина и формираните почви имат както неутрален така и слабо кисел х – р и наличие на SiO2; 2)торфен хоризонт – развива се в места с влажен климат и в случаите когато валежите преобладават на изпарението; 3)преходен хоризонт – в него се осъществява преходния м/у хумусно – елузиален и почвообразуващата скала.; 4)почвообразуващата скала е субстрат при който се образува почвата. Физическите св – ва на почвите са: 1)плътност – тя определя масата на дадения оразец почва, която се намира в единица обем; 2)обща порьозност на почвите – това е сумарното пространство на порите разположени в 1-ца обем. ОПП от 25 – 70% и в тя има голямо значение за растенията, тъй като при по – голяма ОПП до тях има по – голям достъп на въздух и вода.. Физико – механичните св – ва са: 1)пластичността – това е св – то на почвата да променя своята форма под въздействието на външни мех. сили, без разкъсване, като след прекъсването на тези сили има св – вото на запазването на придадената фаза; 2)набъбване – това е увеличаване обема на почвата при овлажняване; 3)свиване на почвата – това е намаляване обема си, получават се големи пукнатини и се отразява неблагоприятно на растения, защото се разкъсват техните корени; 4)механ. сурбционна способност – изразява се в това, че почвата като поресто тяло задържа редица механични примеси, които се съдържат например в природните води. Особено важна е физико – хим. сорбционна способност, която включва обмяна на йон. Тя е непрекъснато протичащ процес, при който става обмен на йони м/у почвения р – р и почвените колоиди, които са предимно аморфни. (ПК) Ca + Na+ (ПК)Na + Ca^2+; (ПК) Mg + Na+  (ПК) Na + Mg^2+ - йоннообменен процес. Течна фаза в почвите. Значението на почвения р – р за храненето на растенията е свързано с това, че съдържащите се соли преминават през почвата към корените на растенията и оттам се разпространяват към другите части на растенията. Най – важните воднофиз. параметри са: 1)максимална абсорбционна влагоемкост – тя отразява количеството вода, която дадена почва може да задържа чрез силите на абсорбцията; 2)пълна влагоемкост е най – голямото количество вода, което почвата може да съдържа, когато са запълнени всички нейни пори; 3)коефициент на трайно завяхване т. е. при дадена влажност растенията придават признаци на завяхване, които не изчезват, след като бъдат пренесени в атмосфера наситена с вода. Почвена реакция – по принцио почвена реакция се определя с PH стойностите на почвения разтвор, когато PH < 7 реакцията на почвата е кисела, около 7 – неутрална, над 7 – основна. При обилни дъждове и не висока температура, при разлагането на орган. остатъци се формират орган. к – ни и се наблюдава кисела реакция. В зависимост от отнасянията на растенията към киселинността на почвата те биват: ацидофилни (кисели почви); базофилни (алкални) и неутрофилни. Газообразен състав на почвата Този състав се представя от почвения в –х, който се дели на свободен в – х и в – х, който е абсорбиран в почвения р – р. ПО количествен състав въздухът в почвите се отличава от атмосферния. За него е характерно по – малко съдържание на О2 и много по – голямо съдържание на СО2. Тази разлика се определя както от жизнената дейност на корените на растенията, а също така и от дейността на различните организми. Силните дъждове предизвикват запълване на порите на почвата с вода и изтласкване на въздуха в тях. Това се наблюдава при прекомерно напояване. Колкото на по – голяма дълбочина е разположен почвения слой толкова по – вис. е СО2 и по нисък О2 това влияе отрицателно в/у растежа на растенията. „Живееща” фаза на почвата включва всички живи организми от растителен и животински произход, които оказват влияние на почвообразуването. Освен бактериите в почвата живеят гъби, гъби водорасли, червеи и др. М/у микроорганизмите и растенията съществуват сложни екологични зависимости. Около кореновата система на редица растения се образува благоприятни условия за натрупване на микроорганизми. Засоленост на почвите – е свързано с тяхното обогатяване с лесно разтворими соли като NaCl, MgCl2, Na2SO4 като, когато концентрацията е на 0.5% тези почви са силно засолени, от 0.2 – 0.5 среднозасолени и от 0.1 – 0.2% незасолени. Растенията от екологична гледна точка са 2 гр: 1)халофити – които се срещат на засолени местообитания и които лесно се приспособяват към високо засоляване в почвата; 2)гликофити – растат на незасолени местообитания и почти немогат да се адаптират към засолени почви. Системата почва/растения по отношение на храненето е отворена система, в която йоните се движат продължително от единия край почвата на с – мата към другия край, където се натрупват – растенията.Тази с –ма може да изпълнява своята екологофункционална роля само ако се поддържа непрекъсната м/у корените и хранит – те вещества и водата в почвите. В зависимост от общото съдържание на хран. елементи в почвата и необходимостта и взискателността на растенията към тях растенията се делят на: - еутрофни растения, те се нуждаят от голямо количесто хранит. в – ва; - олиготрофни – нуждаят се от сравнително малко количество хран. в – ва. Едни от най важните елементи съдържащи се в почвата са: Na; P; K; Ca, Mg; Fe; Cu,Mn,S

Въведение и предмет на екологията, уникалната ист. Еволюция на предмета и съдърйание на екологията, мястото на екологията в съвременната наука. Екологични знания жизнена необходимост на съвременната цивилизация
Последната тртина на 20 век и началото на 21 век се х – рат с влошаване на качеството на обкръж. човека околната среда. Несъответствието м/у високите темпове на нарастване на населението на земята, свръхурбанизацията и развитието на технологиите в световен мащаб доведоха до замърсяване на водите, почвите, въздуха на обширни територии с твърди отпадъци и намаляване на растит. и животински видове локални и регионални тези изменения добиха глобален характер. Започна да се говори за екологична криза. Основните проблеми с екологията в настоящия момент са: 1)глобално затопляне; 2)изтъняване на озоновия слой; 3)ерозия на почвите; 4)киселинни дъждове; 5)замърсяване на Световния океан; 6)недостиг на питейна вода и др. За предотвратяване на последствията от тези неблагоприятни развития в комп. на околната среда, за предотвратяване на стихийни събития свързани с това, могат да помогнат екологичните знания. Единствено чрез тях може да се осъществи хармонията м/у човека и природата, могат да се вземат правилни решения с цел охрана на околната среда. Още от дълбока древност, когато човекът е започнал да се интересува от заобикалящата го среда във връзка с неговото оцеляване той е започнал да събира сведения за близко разположени гори, реки, езера, в които да ловува, а също така за пещери, които да живее. В редица древни писмени източници и в редица скални рисунки се среща информация за начина на и за редица животни. В традовете на редица древни писатели се срещат сведения с ясно изразен екологичен характер. В трудът на Аристотел „ История на животните” се среща описание и систематика за начина им на живот, за видовете хранене. Развитието на екологията е свързано с медицината. Почвеното плодородие зависи от съдържанието в почвата на някои вещества, които когато са в недостатъчно количество ограничават добивите. Вернаски разглежда биосферата като една своеобразна обвивка на земята, чието развитие се обуславя от дейността на живите организми. Голямо значехние за провежданне на занятието екосистема има английският ботаник Тенсли, като той назовава екосистемата като съвкупност от съвместно обитаващите организми и необйходима за тяхното съществуване среда. През 1971г. Комонар дефинира 4 базови закона на екологията: 1)всяко нещо е свързано с друго нещо; 2)всяко нещо трябва да отиде някъде; 3)природата знае най – добре; 4)няма такова нещо като безплатен обяд. Оуен разработва редица проблеми като опазване на почвата, водите и дивите животни. Създадени са модели за предпазване на човечеството от екологична катастрофа. Предлагат се конкретни решения за намалението на противоречието човек – природа. Екологията изучава организмите и функционирането на надорганизмовите системи на различни равнища – популации, екосистеми и биосфера. Определението за екологията като наука за язаимодействието на организмите м/у себе си и с околната среда. Глобална екология – разглежда земното кълбо като единна екосистема. Екология на човека – занимава се с взаимодействието на човека с природата и го разглежда като биологичен вид. Теоретична екология – занимава се с основните понятия. Приложна екология – занимава се с мероприятията. Екологията е тясно свързана с отделните природни и обществени науки и има подчертан интердисциплинарен характер. Екологията използва различни подходи при изучаване на своя обект, от важно значение за нея са пространствения и исторически подход и др. Пространствен подход – характерен за всички природни науки, при него се изследва дадения процес или явление в конкретен пространствен аспект, при системния подход всеки от компонентите на околната среда се изследва в съответната взаимовръзка, структура и се взимат съответните мерки.

Хидросфера – абиотичен фактор
Водата в хидросферата е един от основните компонентъи на околната среда, от чието количество и качество зависи равновесието в природата и съществуването на живота като цяло. Водата е един от най – съществените компоненти на биологичния кръговрат и има съществено биологично значение. Тя влиза в състава на всички живи организми и съставлява около 65% от телесната маса на възрастните хора и 75% от телесната маса на малките деца и новородените. Дневната нужда на вода за над 18 годишна възраст е 35 – 45гр/кг тегло. По данни от рзлични източници е установено че средно всеки жител на нашата плааета изразходва м/у 300 – 600л. на ден. За България е установено, че един жител изразходва 250 – 300л. вода за питейно – битови нужди. В доклад на Световната банка е публикувано, че около 1млрд. души са лишени от годна за пиене вода, а около 10млн. годишно умират поради консумация на вода с лошо качество и мнението на специалистите е че войните през 21 век ще се водят не за нефт, а за вода, тъй като на всеки 20години консумацията на вода се увеличава около 2 пъти. Водата се използва в съвременната промишленост – за производство на 1 кг. хартия са необходими 0.2куб. вода; за 1 кг влакно 5.6куб вода; за 1кг ацетатна коприна 2.8куб вода. Археологически останки от редица изчезнали градове показват, че тяхното местоположенине е било свързано прдимно с различни обекти. Археологически разкопки в Египпед, Индия и Китай разкриват останките на значително по размер и на сравнително високо технологично ниво водопроводни съоръжения.
Хидросферата е водната обвивка на земята обхващаща океанските и морските басейни, чиято повърхност е 2/3 от общата земна повърхност, а също така се простира и в/у сушата на земята, чрез рената мрежа, езерата, блатата, ледниците и вечният сняг. В хидросферата водата е представена предимно в течното си състояние – морета, океани и т. н., но и в твърдото си състояние в зависимост от сезона и географското разположение. В атмосферата водата е представена предимно в парообразно състояние, но и в твърдо като сняг и скреш. В биосферата водата е представена в течното си състояние. Хидросферата се е формирала с геологичното сътворяване на земята, като според някои автори водите произлизат от дълбоките недра на земята и нейното предвижване годишно е 1куб километър. Общият обем на водата в хидросферата е 1.39млрд куб. км. От това количество в/у сушата са разположени 90млн. куб км. Солените води представляват 94.8% от общите водни запаси. На земята пресните води са около 35млн. куб км, но не всички от тях са достъпни за ползване. Около 69% са под формата на лед. Годишно възобновяемите водни ресурси възлизат на 47хил. куб км. Средната скорост на водообмена представена за Световния океан е 2600години; за езерата 10години; за реките е 12 дни; за атрмосферните води е от 8 – 10 дни. Хидросферата е вайен екологичен фактор, който играе съществена роля за развитието на живите организми на земята, и в тази връзка за нормалното съществуване на тези организми от съществено значение са качествата и свойствата на водите. Особено голямо значение има солесъдържанието на водите (минерализацията им). Съществува класификация на природните води в тази връзка – свръхпресни под 0.2гр/л минерализация; пресни от 0.2 – 0.5гр/л; много слабо солени от 0.5 – 1гр/л; слабо солени от 1 – 3гр/л; солени от 3 – 10гр/л и води с повишена соленост от 10 – 35гр/л. Солесъдържанието в природните води оказва съществено влияние на процесите, които пречистват водата. В морската вода възстановяването на качеството на водата протича с много малка скорост. Важно значение за екологията имат показателите – РН, прозрачност, вкус, мириз, температура, разтворените газове в нея (О2,СО2,сероводород). Установено е че в околности където има широколистни гори РН е над 7, а при иглолистни стойностите са по – ниски. В резултат на антропогенната дейност на човека е възможно стойностите на РН да варират. Прозрачността на водата има съществено значение за проникване на слънчевите и топлинни води, като в това играе роля фотосинтезата. Температура – водите в природата могат да бъдат студдени до 10градуса, хладни от 10 – 20; топли от 20 – 50; и горещи от 50 – 100. Когато температурата превишава с 3 градуса характерната за дадения сезон температура имаме топлинно замърсяване на водите. Съдържанието на СО2 – съществува равновесие, което е въглекисело: CO2 + H2O  H2CO3  H^++ HCO3^-  2H^++CO3^2-

Тук има СХЕМА

Сероводородът се формира най – често в областите, където се появява сулфидна руда, при редукция на сулфатите до сулфиди. В Черно море такъв слой има под 200м дълбочина, в такава среда почти липсват форми на живот. Основни фактори, формиращи състава на водите и имат отношение към водните екосистеми. Различават се основно преки и косвени фактори, а също така главни и второстепенни. Преки са тези, които влияят непосредствено в/у състава и свойствата на водите – почвата, скалите и др. Косвените фактори са тези, които действат посредством главните фактори – релеф. Към главните фактори се отнасят тези, които способстват за формиране на природните води от точно определен хидрохимичен тип. Второстепенните способстват за появяване на води на други странияни компоненти, като типът на водата остава непроменен. Релефът е косвен фактор оказващ влияние в/у водообмена, а от него зависи минерализацията на водите, така например на възвишенията на склоновете се установява повърхностен поток на валежната вода, контактът й със земните недра е кратък и минерализацията е ниска. В ниските форми на релефа е по – силно е изразена инфилтрацията на водата през почвения слой и се наблюдава по – висока минерализация. Климатът е също второстепенен фактор и въздейства в/у състава на водите чрез валежите, температурата и чрез изпарението, тъй като първи стадий на формиране на водите е в атмосферата, то зависи от района в близост до заводи или в планински райони – валежната вода съдържа компоненти, които са характерни за въздушния басейн на дадения район. В планинските райони водата е с много ниска минерализация, не съдържа замърсители и е с добри питейни качества. При формиране над промишлени райони съдържа повече замърсители. Когато водата се формира при земните слоеве от съществено значение за нейния състав е газовият състав на почват, протичането на процесите на изветряване на скалите, процесите на йонен обмен с почвен комплекс. Важен момент е и биологичното изветряване, където важна роля играе растителността – проявява се в райони, където количеството на валежите превишава изпаряемостта на водата и температурата е сравнително восока, в тези районо се формира една значителна маса от органични киселини, която въздейства в/у съдържанието на минерали. Химическите фактори за състава на водата са: валентността и йонните радиуси на йоните, които действат в/у подвижността им. Окислително – редукционна среда – когато даден район се характеризира с окислителна среда обикновено съдържащите се йони са в по – висока валентност и образуват трудно разтворими съединения. Вредукционна среда кислорода отсъства и във водата се образуват газове като амоняк и сероводород. Антропогенни фактори – фактори, които се дължат на човешката дейност, в резултат на които съставът на водите се променя. Водите се обогатяват на редица нежелани компоненти – нефт и нефтопродукти, механични примеси, йони на тежки метали, нитрати, нитрити, амоняк, ПАВ, и фосфати, различни органични компоненти.

iveetyy
05-14-2009, 11:03
http://download.pomagalo.com/196808/globalni+ekologichni+problemi/?po=9

http://download.pomagalo.com/314655/ekologichni+problemi+na+biosferata+vliyanie+na+cho veka+vyrhu+neya/?po=2

Мерси предварително =)

Tedi4ka
05-14-2009, 11:33
http://download.http://www.teenproblem.net/school/196808/globalni+ekologichni+problemi/?po=9

http://download.http://www.teenproblem.net/school/314655/ekologichni+problemi+na+biosferata+vliyanie+na+cho veka+vyrhu+neya/?po=2

Мерси предварително =)

Съдържание:

1. Промени в климата – „глобално затопляне” ( парников ефект ).
2. Изчерпване на природните ресурси.
3. Замърсяване на околната среда.
4. Форми на замърсяване.
1.4 Замърсяване на въздуха.
2.4 Замърсяване на водата.
3.4 Замърсяване на почвата.
3.5 Замърсяване на околната среда с токсични отпадъци.
4. Задачи на политиката по опазване на околната среда.








Развитието на човешките общества винаги е било съпътствано от един или други проблеми, притежаващи различна степен на важност. Начините, по които те са били решавани, са предопределяли с години напред хода на историческото развитие на отделни страни или цели континенти, при това тзи ход нерядко е взимал трагични за хората обрати.
Тези глобални проблеми: мирът и сигурността на земята, екологическия, продоволствения, демографския, енергийният, суровинният проблем и др. По своя произход те са резултат от протичащите в съвременния свят процеси на глобализация и изпълняват ролята на движещи сили в развитието на световните системи. Тъй като се пораждат при функционирането на глобалните системи и тяхното взаимодействие, те не могат да се разглеждат изолирано един от друг, а трябва да се има предвид единството и взаимозависимостта им.
Гигантското потребление на природни богатства поражда проблема за ресурсите, които застрашително намаляват. Запасите, с които Земята разполага – нефт, въглища, дървесина, рудни изкопаеми, минерали и други се изчерпват , а предвижданията сочат , че не е далеч денят, когато човечеството ще започне да се сблъсква с дефицита на някои от тях.
Екологичните проблеми са сред най – разпространената тема за дискусии, започнали ит втората половина на XX век насам. Това е обяснимо, защото пораженията, които нанася човешката дейност върху природата застрашават живота на земята и съществуването на цивилизацията изобщо. Интензивното развитие на индустрията е сред големите причинители на замърсяванията на околната среда, особенокогато в процеса на производство се предизвикват екологични катастрофи, причинени от промишлени аварии, изливане на отровни вещества в реките, езерата, нефтените разливи от танкери в моретата и океаните и т. н. Човечеството навлезе в XXI век със сериозно увредена природа.
1. Промени в климата – „глобално затопляне” ( парников ефект ).
То представлява преминаване на слънчевата светлина през атмосферата до земната повърхност и отразяването й обратно във въздуха, където се прихваща от парниковите газове.
Макар че този процес е естествен, човешките дейности увеличават все повече концентрацията на парниковите газове, а от тук се повишава естествената температура на Земята: изгарянето на изкопаеми горива ( каменни въглища, петрол и природен газ ), което води до отделянето на въглероден диоксид, метан, азот и др. парникове газове; изсичането на горите ( които преработват въглерода от атмосферата по време на фотосинтезата ), повишава нивото на въглероден диоксид.
Директни прояви на дълготрайната тенденция на глоблно затопляне са: горещи вълни и периоди на необикновено топло време; порои и бури; тежки снеговалежи в по – северните райони в северната част на северното полукълбо и екстремно високи температури и суши в южната част на същото; затопляне водата на речните басейни; повишение на морското ниво от 15 до 100 см в резултат на горните явления и заливане и наводняване на плодородни ниски земи и крайбрежия.
2. Изчерпване на природните ресурси.
В следващите 50 години, когато населението ще достигне 9 милиарда, нуждите на човечеството ще се увеличат драстично. В развиващия се свят стремежът към икономически напредък води до повишена консумация на енергия – до 2050 г. консумацията на енергията ще се удвои. Човечеството не може да се върне назад. То се нуждае от огромни количества енергия за: набавяне на прясна вода; функциониране на заводите, домовете и транспорта; поддържане на образованието, здравеопазването и прехраната. Ние разрушаваме и много от растителните и животинските видове, с които живеем заедно на планетата. Сега по света видовете изчезват 1000 пъти по – бързо, отколкото се развиват новите видове. В началото на 20 век горските площи на планетата са били 5 млрд хектара. От тогава насам се свиват до 3,9 млрд хектара.
Според Института за световни ресурси ( WRI ) само 40 % от световната горска покривка може да бъде определена като девствени гори с жизнеспособни популации от най – различни видове. Сечта на дървесина също причинява сериозни загуби, защото обикновено е без управление, осигуряващо устойчиви добиви. Значителни загуби на гори се наблюдава и заради разчистването на земята за селскостопански нужди и за производство на биодизел.
Достъпът до земя е важен източник за социално напрежение. Обработваемата земя на човек от населението намалява от 0,23 хектара през 1950 г. на 0,10 хектара през 2004 г.
Туризмът също със своето бързо разрастване, има своя принос за разширяване на градските райони и също може да увеличи затрудненията в зони, които вече страдат от проблеми с водите. Изсичането на горите, свръхексплоатирането на пасищата, прекомерната оран и разширяване на селското стопанство върху слабоплодородни земи, които се запускат, след като почвата започне да изчезва води до загуба на земни ресурси. Този процес на превръщане на плодородни земи в пустеещи, вследствие на свръхексплоатиране, и лошо управление се нарича опустяване. Всичко, което води до премахвоне на защитната тревиста и дърведна покривка, прави почвата уязвима.
Състоянието на световните запаси от риба също илюстрира опасността от свръх употреба на природните ресурси и увреждане на функциите на екосистемите. Рибата е последният най – главен хранителен ресурс от дивата природа. По оценки на Организацията по храните и земеделието ( FAO ) на Обединените нации, 75 % от световните запаси от риба са обект на свръх улов.
Светът страда от сериозен недостиг на вода, който е невидим, исторически скорошен и се разраства. Сред най – видимите проявления на недостига на вода са пресъхващите реки и изчезващите езера. Свръхексплоатирането на водоносните пластове, заедно с отклоняването на води към градовете допринасят за растящия дефицит на вода за напояване, което означава намаляване на реколтите от зърно и след това и продоволсвен дефицит.
При положение, че земята и водата стават дефицит, можем да очакваме надпреварата сред обществата за тези жизненоважни ресурси да се засилва, особено между богатите и тези, които са бедни и живеят в лишения. Намаляването на поддържащите живота ресурси на човека, което е свързано с прираста на населението, застрашава да понижи жизненото равнище на милиони хора под чертата на оцеляването. Това може да доведе до неуправляеми социални напрежения, които да прераснат в мащабни конфликти.
3. Замърсяване на околната среда.
Проблемът със замърсяването не е нов за човечеството. Това, което е актуално за проблема замърсяване днес е , че светът не е вече безкрайно сравним с интензивността на замърсяването. В околната среда – атмосферата, водата, почвата и др., както и в цялата биосфера се съдържат различни вещества. Те се намират в концентрация, която се колебае в определени граници. Замърсяване има, когато съдържанието на тези вещества надхвърли определени допустими концентрации. Макар, че за замърсяването да има различни дефиниции, най – общата, която е уместно да използваме тук е следната: замърсяването е свързано с наличието на вещества или енергия, чиято природа, местонахождение или количество има нежелан ефект върху околната среда. Затова и Закон за опазване на околната среда определя „замърсяване на околната среда” като промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея.
4. Форми на замърсяване.
1.4 Замърсяване на въздуха.
Атмосферата се оценява като замърсена, когато в нея присъстват вредни газове, пари, течни или твълди частици, включително и радиоактивни, които влиаят неблагоприятно на живите организми и растителността, променят климата на Земята, намаляват видимостта, както и нанасят материални щети.
Замърсяването е следствие основно от изгарянето на т. нар. изкопаеми горива. Това са нефтът, природния газ и въглищата. Самите замърсители под формата на газ и прах причиняват киселинни дъждове. Дъждовните капки са със слабо-киселинен характер заради въглеродния диоксид в атмосферата, но азотните и серни оксиди образуват по-силни киселини, оказващи неблагоприятно действие върху растения и животни. По-голямата вреда, която нанася въглеродния диоксид, е прекомерното затопляне на атмосферата, т.е. парниковия ефект. Повод за притеснение дава все по-намаляващата концентрация на озон в атмосферата – т. нар. изтъняване на озоновия слой. Всяка пролет озоновият слой над Антарктида изтънява с 50% и се възстановява през лятото. Това е най-голямата озонова “дупка” на планетата. Основните източници на замърсяване са промишлените предприятия и топлинните електроцентрали, транспорта, бита.

2.4 Замърсяване на водата.
Колко сериозно е замърсяването на водите?
Основен източник на замърсяване на питейната вода са отпадните и канални води. От началото на Индустриалната революция фабриките изхвърлят непотребните продукти от своята дейност в реките, езерата и моретата. Това вреди не само на местната флора и фауна, но и на растенията и животните на стотици километри разстояние. Освен от производството, замърсяване се получава и от домакинствата. Селското стопанство е друга проблемна област. Изкуствената тор, увеличаваща добивите от реколтата, и пестицидите, използвани за унищожаване на вредителите, попадат директно от почвата в подпочвените и питейните води. Тези химикали причиняват болести у децата. Недостигът на сладка вода непрекъснато нараства. Около 1/3 от населението на планетата изпитва постоянна нужда от вода. На човек от населението на България годишно се падат по 2000 м3 вода, докато на бедуините в Сахара – по 60 м3. Основните причини за възникването и задълбочаването на проблема с недостига на сладка вода са:
- непрекъснатото нарастване на потребностите от вода вследствие на бързото увеличаване на населението в глобален мащаб и интензивното развитие на отрасли, потребяващи големи количества вода;
- загубата на сладка вода, последица от намаляване на дебита на реките;
- прогресивното замърсяване на водоемите с промишлени, битови и други отпадни води. Изострянето на проблема с недостига на водните ресурси води до социално икономически и регионални екологични проблеми;
- сериозно се застрашава здравето и живота на хората;
- ограничават се темповете на икономическо развитие на отделните региони и страни;
- силно се нарушава състоянието на водните екосистеми. Изключително тежки последици върху природата имат нефтените петна, получаващи се при аварии на танкери. Тъй като нефтът е по - лек от водата, той изплува отгоре. Тези разливи покриват хиляди километри и спират достъпа на кислород и светлина до морските обитатели; причиняват натравяния и смърт на крайбрежните птици, риби, ракообразни и други. Има още един по-специфичен вид замърсяване на водата – т. нар. термално замърсяване. Причинява се от чистите, но горещи води от пречиствателните станции, които освен пряко, нараняват морските обитатели и косвено като намаляват съдържанието на кислород във водата.
3.4 Замърсяване на почвата.
Екологичните функции на почвената покривка се изразяват чрез способността й: да акумулира водните запаси, хранителни елементи, активно органично вещество и свързаната с него химична енергия; да осигурява условия за жизнена дейност на растенията и микроорганизмите; да регулира химичния състав на атмосферата, повърхностните и подпочвените води; да поддържа устойчивостта на геоекосистемите.
Деградацията на почвата бива: почвена ерозия; дехумификация; вкисляване; засоляване; вторично уплътняване на почвите; сезонно повърхностно преовлажняване; нарушени земи; техногенно замърсяване. Замърсяването на почвата е едно от основните увреждания на почвата, а останалите деграционни процеси са резултат от екологични проблеми свързани с другите елементи на околната среда. Това настъпва най – често при горене, при пръскане с различни пестициди, при изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, при поливане със замърсени води.
3.5 Замърсяване на околната среда с токсични отпадъци е от десетилетия. Наред с умишленото изхвърляне на токсични вещества в околната среда, има още два основни източника – места – стари складирвания на отпадъци и инцидентните емисии. Токсичните отпадъци не се разпадат и обезвреждат по естествен начин бързо. Радиоативното замърсяване се приема за едно от най – новите замърсявания на природната среда. Приложението на атомната и ядрената енергия в мирния живот за производство на електрическа енергия изисква ПООС да осигури защитата от радиация и от евентуални аварии, а също мястото и начините на изхвърлянето на получените радиоактивни отпадъци.
4. Задачи на политиката по опазване на околната среда.
Политиката по опазване на околната среда разработва система от обществено – политически, правни, социално – икономически, технически, педагогически, хигиенни, естествено – научни и др. мерки, насочени към поддържане е създаване на оптимални екологични условия на сегашните и бъдещите поколения.
Поставянето на екологични цели дават насоката за всяка правителствена, обществена и частна екологична инициатива във всеки регион и на всяко ниво на управление. Основните екологични задачи можем да формулираме така:
Да се защити живата и здравето на хората и на тяхното потомство
Да се защити живота и благосъстоянието на животните и растенията, техните съобщества и местообитания
Да се защитят природните и културните ценности от вредни въздействия
Да се предотврати настъпването на опасности и щети за обществото в резултат на екологични кризи.
Тези задачи могат да се реализират като се осигури:
1. Качествена околна среда;
2. Запазване на биоразнообразието – друга екологична задача ( свързана с околната среда ), която има отношение към въпроса какво ще оставим като наследство на бъдещите поколения е запазването на биоразнообразието. Биоразнообразието се отнася до многообразието на видовете, тяхната генетична разнородност и разнообразието на видовете, които те обитават.
Единно е становището, че важна екологична задача е разнообрзието на видовете да се поддържа. Това е не само заради самите тях, но защото животът на земята на земята е неумолимо свързан и зависим. Но най – голямата заплаха за биоразнообразието е разрушаването на естествените обиталища на видовете.нарастването на населението, бедността и икономическото развитие на основните фактори за това ( изсичат се тропически гори, обработваемата земя се преобразува в земя с друго направление на използване, пресушават се мочурища, расте замърсяването ).
Толкова са сложни взаимовръзките, породени в екосистемите и биологичните общности, че учените никога не биха могли да гиразбератнапълно. Допреди 10 години се говореше за около 1300 застрашени видове и още около 4000 кандидат застрашени. Затова и беше приета Конвенция за биоразнообразието ( конференция на върха в Рио де Женейро ). САЩ макар, че е един от участниците на конференцията, който не подписва тази конвенция, разработва през последните 10 години много програми в подкрепа на националното и световното биоразнообразие.
Цялото общество трябва да работи за разработване и въвеждане на стратегически инициативи в областта на политиката по опазване на околната среда. Основно в този процес е процеса на планирането, в който участват публичната администрация, производството и отделните граждани.

Tedi4ka
05-14-2009, 11:34
http://download.http://www.teenproblem.net/school/196808/globalni+ekologichni+problemi/?po=9

http://download.http://www.teenproblem.net/school/314655/ekologichni+problemi+na+biosferata+vliyanie+na+cho veka+vyrhu+neya/?po=2

Мерси предварително =)

Биологичното разнообразие е необходимо както за нормалното протичане на процесите в биосферата, така и за оцеляване на човека. Обедняването на екологичното разнообразие е глобален екологичен проблем, който се засилва от останалите екологични глобални проблеми като: обезлесяването, замърсяването, изтощаването на природните ресурси, нарушаването на енергичното равновесие на земята, изменението на климата, нарушаването на биогеохимичния кръговрат, изтъняване на озоновия слой, глобалното затопляне и др. Нека да кажем по нещо за тези проблеми.
Обезлесяването на планетата е много по- бързо от залесяването. Горите и горските площи заемат 1/3 от сушата на Земята. Те имат много странна полза за човека: като източник на дървесина, гориво, храна, работа, дивеч. Те регулират оттичането на падналите валежи, пречистват водите, въздуха, омекотяват климата, задържат почвата и други. Въпреки всичко посочено, всяка година 245http://www.teenproblem.net/forum000 км2 се очистват от дървета. Ако тази тенденция продължи в следващите 50 години, ще изчезнат между 245 млн. видове растения и животни. През последните 200 години са унищожени 97% от дървесните гори в САЩ, 53% от горите в Европа са засегнати от киселинни дъждове. Тропичните валежни гори са много важни за регулиране на климата. Те заемат 6% от сушата, но съдържат повече от половината биологично разнообразие. От около пет десетилетия 40% от тези гори са унищожени. През 80те години годишно бяха изсичани 7.3 млн. Ha годишно тропични гори за освобождаване на обработваема земя и още 4.4 млн. Ha годишно за дървесина. С тази скорост на изсичане след 170 години ще изчезнат всички тропични гори. Гората се унищожава от строителство, от пожари и др. и изходът от кризата е залесяване, поставяне под защита на определени територии, определяне на режима за използване на горите и др.
Друг екологичен проблем е разрушаването на озоновия слой. Нека първо да дадем характеристика на озона. Той е апотропна нестабилна модификация на кислорода. Молекулата му се състои от три атома кислород, свързани под ъгъл 116.5%. Представлява синкаво оцветен газ – във втечнено състояние е тъмно синя течността, а в твърдо – тъмно виолетови кристали. Образува се в тропосферата под въздействието на азотни оксиди.
Стратосферният озон е т.нар. озонов екран, който е резултат от еволюцията на атмосферата в продължение на милиони години. Намира се на 20-50 км над земната повърхност и предпазва живота на земята от вредните ултравиолетови лъчи. През последните 15 години озонът в озоновия екран е намалял с няколко процента, южно от Екватора, изтънява повече отколкото на север, особено над Южния полюс. Средно годишното изтъняване на озоновия слой в областите южно от 60° южна ширина. С 6% факторите, които го разрушават са азотните оксиди, високата температура, радиоактивните лъчения при ядрените взривове, фероните (широко се използват в агрохимията).
Последици от разрушаването: меланома (рак на кожата), ослепяване поради предизвикан от ултравиолетовите лъчи катар на очите. Само 1% намаляване на озоновия слой към края на 2030г. може да причини ослепяването на 100http://www.teenproblem.net/forum000 души.
Изход от кризата: Протоколът от Монреал 1987г. гласи, че производството на ферон трябва да се замрази на равнището на 1989г. и да се намалява постепенно с 20% до 1994г. и с 50% до 1999г., подписан от 30 страни и Европейската общност.
Друг проблем е глобалното затопляне. Ако температурата на Земята се повиши с 1.8° до 2020г., както учените прогнозират, ще предизвика повишаване на нивото на Световния океан с 20 – 65 см до 2100г. и ще причини непредсказуеми проблеми във флората и фауната. Факторите, които причиняват глобалното затопляне са техногенни и ето някои от тях:
Изменения в ландшафта – засягащи растителната покривка (изсичане на гори), овлажняването (пресушаване на блата), разпределението на водните басейни (създаване на язовири) и др. В резултат се изменя радиационният и топлинен баланс на земята.
Увеличаване на техногенната топлина в атмосферата при производство на енергия – средно годишно в атмосферата се отделя около 2,1.1020J техногенна топлина, т.е. 0.006%от слънчевата радиация, която се поглъща от атмосферата и земната повърхност.
Увеличаване на концентрацията на CO2 в атмосферата.
Увеличаване на съдържанието на аерозона в атмосферата.
Поледици: стопяване на морските ледове, а след това и в планините, унищожаване на крайбрежните ивици, изчезване настрани и др.
Изход от кризата: ограничаване на употребата на изкопаемо гориво, залесяване и увеличаване на горския фонд, отглеждане на водорасли, които по- активно да поглъщат CO2 и други мерки, които ще намалят глобалното затопляне.
Друг проблем е замърсяването на атмосферата и хидрисферата. Под замърсяване на атмосферата се разбира рязка промяна в газовия състав на нормалната атмосфера. Главни замърсители са: Северните океани, въглеводородите, финния прах, азотните окиси, въглеродният диоксид. Основни източници са транспортът и промишлеността, когато в замърсяването на атмосферата не участва човекът. Това се нарича естествено замърсяване (при изригване на вулканите в атмосферата се изхвърлят огромни количества прах; различни смоли и др.; големи пожари – те също отделят много несвойствени вещества). Макар и в големи мащаби при естетсвеното замърсяване природата се оправя като се възстановява ставнително бързо нормалното състояние на газовете в атмосферата.
Последици: парников ефект.
Изход от кризата: приоритет на всяка държава е опазване на атмосферата. Промишлените предприятия се оборудват с филтри и други технически съоръжения, автомобилите използват безоловен бензин и др.
Замърсяването на хидросферата – водата се замърсява от следните замърсители – минерални хранителни вещества, употребяващи кислород органични вещества, болестотворни организми, утайки, радиоактивни вещества и топлинно замърсяване.
Изход от кризата: ограничаване на нейното замърсяване и построяване на пречиствателни станции за пречистване на водата.
Друг важен екологичен проблем е замърсяването на почвата. Почвата не е мъртво геологическо тяло, а жива изключително сложна материя, обитавана от множество микроорганизми и висши животни и растения. Минералните вещества, намиращи се в почвата представляват нейното богатство.
Почвата е повърхностният слой на литосферата до 3 – 4 м дълбочина. Тя е природно тяло и в нея протичат особено важни жизнени процеси, осигуряващи развитието на растенията и животните, а оттам на човека.
Замърсители на почвата – тежки метали. Например, в почвата попадат около 0.4 млн. t олово годишно, битови и жилищни отпадъци, топлоенергията, отпадъци от тежката промишленост, пестициди.
Последици от замърсяването: торове, които се използват за торене на почвата могат да увреждат здравето на човека.
Изход от кризата: нови технологии, които да са малко отпадни. Оптимизиране на торенето. Стриктно спазване на международните договорености за опазване на земята, почвеното богатство и плодородие, подходящи мерки за борба с вредителите и болестите.

rashito0o
05-14-2009, 13:57
Ако може:

http://download.pomagalo.com/86872/sila+ili+slabost+e+da+prostish/?po=1

http://download.pomagalo.com/28712/tragichna+predopredelenost+na+choveshkata+vina+sof okyl+edip+car/?search=11960764&po=1

http://download.pomagalo.com/55/elektra+bezsmislieto+na+otmyshtenieto/?search=11960790&po=1

http://download.pomagalo.com/38255/nravstvenite+poslaniya+na+desette+boji+zapovedi/?search=11960831&po=1

detelina101
05-14-2009, 16:21
Сила или слабост е да простиш



Прошката - за някои сила , за други слабост, е нещо от което човечеството се нуждае. Да простиш означава да дадеш втори шанс на човек, който е сгрешил,да повярваш в разкаянието му и в доброто в него.Хората правят грешки постоянно , та живота не е ли точно това - допускането на грешки и поучаването от тях?Как бихме се научили кое е правилно и кое - не ако не рискувахме, ако не грешахме? И не заслужава ли човек втори шанс за това, че се учи да живее и търси своя път в живота?Нима е израз на слабост да повярваш, че в хората има и добро?Когато прощава, човек се бори със собствените си чувства - със страха да не бъде наранен отново и с желанието да повярва на разкайващия се. Да се срещнеш лице в лице със собствените си стархове показва не само голяма смелост, воля , но и сила на духа.
Поради тези причини смятам, че прошката е израз именно на силата.Хората , които смятат че това не е така се самозалъгват.Веднъж излъгани или наранени не могат да се доверят на даден човек, а в това аз не виждам нищо символизиращо сила.Виждам само страх.Страх да не страдат отново, но те трябва да разберат, че трябва да се поемат раискове, защото най-големия риск в живота е никога да не рискуваш.Човек има нужда да прощава и да се доверява,защото ако не го направи ще се пита:"Ами ако му бях простил?".За да разберем дали наистина някой се е променил трябва първо да му дадем шанса да ни го докаже, но за това се иска смелост,смелост,която не всеки има.
Но все пак има и такива,които вярват, че всеки заслужава втори шанс,че ако се вгледаш по-отблизо в някого ще откриеш и неговите добри страни.И точно тези хора се извисяват над останалите,които не смеят да се изправят лице в лице с заобикаляшия ги свят ,поради това ,че могат да бъдат наранени.Тези ,които са готови да преглътнат болката си и да простят са истински силните.Те заслужават възхищение,защото е наистина трудно да се довериш отново на някой,който те е предал.Но ако се замислиш,ще осъзнаеш, че никой не е безгрешен , и че в това да допускаш грешки няма нищо фатално,защото иначе няма да разберем кое е правилно и кое не е,но по-важното е да се поучим от тези грешки .И тези,които смятат, че да простиш е слабост трябва да се запитат дали те никога не са допускали грешки,и дали хората, които са им простили са били просто наивници или страхливци.
Аз лично мисля, че тези хора са разбрали, че всеки един се нуждае да му бъде простено, да му се довериш отново,да повярваш в него,да му дадеш надежда.Да смяташ, че да простиш е слабост означава да си песимистично настроен към света - постоянно да очакваш да бъдеш предаден или наранен,да не смееш да се довериш на никого и когато погледнеш в някого да търсиш лошите му черти,за да си намериш някаква причина поради , която да не му вярваш.Как тогава ще откриеш прелестите на живота?Как ще се насладиш на този живот?Та нали живеем за да сме щастливи, а щастието едва ли означава да обръщаме гръб на заобикалящия ни свят,защото ни е страх от неизвестното.
Хората трябва да си прощават единна друг,за да го има разбирателсвото между тях, за да я има тази търпимост към другия,от която целия свят се нуждае.Имаме нужда да вярваме, че у всеки е останало по нещо добро, че хората могат да се променят към това по -добро.Наистина е трудно да се довериш на някого,който те е предал, но когато преглътнеш собствените си страдания и го направиш,чувстваш облекчение.И ако да поставиш молбата за прошка на другия пред своята собствена болка не е сила,то тогава кое е?Вярата в искреността , в доброто е онази сила, от която всеки един се нуждае, за да превърне светът в едно приветливо място,където да живее, и където да бъде щастлив.

detelina101
05-14-2009, 16:23
СОФОКЪЛ - „ЕДИП ЦАР”
ТРАГИЧНА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ НА ЧОВЕШКАТА ВИНА
Представата за Света, за Вселената е представа за двуликост - Светът се явява едновременно и светлина - Космос (хар¬мония), и мрак - Хаос. Този дуалистичен образ съдържа в себе си идеята за харак¬тера на Вселената, намираща израз в по¬вечето древногръцки трагедии. От тази гледна точка, двете „лица” на Всемира се явяват на човека в своята цялост, непротиворечивост. В трагедийното произ¬ведение позицията на хората спрямо Все¬лената е променена. От участник човекът се превръща в мислител - той „става” онзи, който иска да познае, да открие скритото, да разгадае тайнството. Изведнъж целостта на Света се разпада. Колкото повече индивидът научава за него, толкова повече остава скрито, кол¬кото повече успява да „извади” нещата около себе си от мрака на непознатото, от хаоса на неоткритото, толкова пове¬че те потъват и размиват очертанията си в него. Двете „лица” на Вселената за¬почват да се осмислят като трагично противоречиви. Светът се оказва трагич¬но раздран от мрак и светлина. Нещо повече, човекът, като част от този свят, се „разпъва” на неговата двуликост, разкъсван е от вътрешната му противопоставеност. Човешкото започва да осъз¬нава и търси себе си сред необятността на всичко заобикалящо го, но се оказва твърде ограничено, малко и нищожно.
Светът, съграден от хората, е неустойчив, защото представлява твърде малка част от Вселената, на чиито „капризи” изцяло е подчинен. Подредеността му рухва, превръщайки се в привидност, в илюзия за спокойствие и щас¬тие. Винаги съществува опасност от „завръщане” на хаоса. И именно в това вечно битие на мрака се състои тра¬гичното. В „Едип цар” Софокъл търси причината за тази трагичност в самия човек. Желанието за промяна позицията и гледната точка към света е причина за човешкото нещастие. Фактът, че човек от участник е превърнал себе си в наблюдател, задълбочава неговото соб¬ствено страдание. Именно поради това още в началото на произведението Едип се самопроклина, без да знае оба¬че какво върши:
И ако той живее тук, във моя дом, и аз го зная, клетвите, изречени от мене, нека паднат на главата ми!
Клетвата на героя „зазвучава” дори като двойно самопроклинане; един път той проклина себе си като извършител и втори път - като човек, който гледа, познава, но не вижда самия извършител. По този начин още в самото начало на трагедията се поставя проблемът за необходимото наказание. Героят сам го предизвиква, сам - чрез собствената си клетва.
Проблемът за рода и престъплението спрямо него като предизвикана трагич¬на съдба за Едип присъства още в само¬то начало на произведението. Истина¬та за рода е налице, но героят не я забе¬лязва, защото макар и явна, тя е скрита за него:
...Но днес е мое царството, което беше негово, и моя е съпругата му, мое е леглото му.
Едип сякаш „изповядва” греха си или най-малкото пряко го изказва. Но геро¬ят не става нещастен от това, тъй ка¬то не подозира истината. Собстве¬ният му грях остава скрит за него, за¬щото той не знае. Видимото се оказва невидимо. Именно тези взаимовръзки между скрито - явно, знаене - незнаене, очертават основния проблематичен кръг в произведението. В този контекст се появява и още един мотив - мотивът за мълчанието. Героите, ко¬ито познават истината, мълчат, отказват да говорят. Още в първи епизод Тирезий не иска да казва на царя това, което той знае като прорицател:
Пусни ме! Ако слушаш, безболезнено ще понесеш ти-своето, аз-моето.
Овчарят и Йокаста, когато разбират истината, реагират по същия начин:
Овчарят: Недей ме питай, царю, моля те!
Йокаста: За бога! Ако още жалиш себе си, това не питай!...
Идеята за мълчанието, отказът от изричане, назоваване на истината е представено успоредно с мотива за не-виждането, не-слушането. Едип сякаш не възприема нищо около себе си. Тире¬зий директно посочва източника на бе¬ди и кой е причината за това: „Незнай-ният убиец си самият ти!”. Героят обаче оставя казаното от прорицателя без адекватен отговор, той сякаш не го чу¬ва: „Не за радост ме обиждаш втори път!”. Едип проявява дори упорство в не-чуването си; той не слуша обясненията на Креон, не слуша предупрежденията на хора. Почти нищо от това, което му се казва, не достига наистина до него.
Самата истина „се крие” несъзнател¬но от героя чрез отказа от говорене. Дори когато е явна, тя остава скрита, невидяна. Узнаването на истината при¬чинява огромни страдания. Те са по-скоро „продукт” на знаенето, а не на същ¬ността на наученото. Не самата исти¬на е ужасна, а нейното разбиране. Имен¬но поради това в трети епизод Йокаста моли Едип да забрави:
Какво? Кого ни сочи?... Не мисли това... И забрави ги... тия празни приказки...
Забравата носи спокойствие. Забравяйки, героинята може да продължи да живее щастливо. Достатъчно е да се пренебрегне явното, да остане то скрито, неузнато. Достатъчно е да не се пи¬та! Усещането за трагичност, за ужасност, за страдание се „отмества" сякаш от същинския грях на Едип (прес¬тъплението към рода). Проблемът за знаенето е същностен израз на стра¬данието, на трагичното... Но героят иска да знае, не може да се примири, да остане неудовлетворен в питането си. От самото начало се забелязва тази жажда за узнаване, устрем за получава¬не на отговори. С гняв Едип предизвиква отговора на Тирезий:
И във своя гняв не ще пропусна нищо аз от туй що виждам... ...Аз дойдох, неукият Едип, и ги смирих-намерих отговор с ума си, без да ме научат птиците.
Гневът на героя е следствие от накърнена гордост, а тя, от своя страна, е предвестник на идваща трагедия. Едип смята себе си за знаещ и поради това отхвърля всеки, който по някакъв начин го кара да мисли противното. Не разби¬ра думите на мъдреца в първи епизод („Как всичко казваш тъмно и загадъчно!”), но ни най-малко не подлага на съмнение собственото си „знание”. Проява имен¬но на гордостта му е и решението да напусне родния си град, защото науча¬ва от оракула съдбата си. Възможността да се промени ходът на божествено предопределената съдба е най-дръзката проява на гордост от страна на героя. В древногръцкия начин на световъзприемане това се разглежда като проява на хюбрис - нарушение на уста¬новените от боговете закони. И пора¬ди това е проява на дързост:
...Божествени закони има за тях-родени са те в небесния ефир. Олимп е техен родител - не ги е създал човешкият смъртен род.
Именно тези божествени закони не спазва Едип, опитвайки се да избяга от онова, което му е отредено. Но вината на героя не се състои в самото бягство, а в убедеността му, че той знае и че човешкото познание може да надделее над съдбовната необходимост. Едип се възгордява от собственото си знание, решава, че той - човекът, може едва ли не да отхвърли повелята на боговете. Пределната точка на тази самозабравена гордост намира израз в отричане¬то на истинността на божественото слово, а оттук и на самото божество:
Ах, жено, кой ще гледа днес питийския пророчески олтар или пък птиците, според чиито крясъци аз трябвало баща си да убия!
Знанието на Едип е човешко, а не божествено и затова то е насочено срещу него. Не може да разкрие тайнството на света, да познае истината, която всеки момент заплашва да разруши човешкия идиличен свят. Човекът трагич¬но се сблъсква с невъзможността да уп-равлява света и собствения си живот... От позицията на знаещ, Едип търси незнанието и това подсилва усещането за трагичност:
Не, не! Да можех да затворя извора на всеки звук, заключил бих отвсякъде тогава тая тъй нещастна моя плът! Да бъда сляп и да не чувам! Сладко е да не съзнаваш своето нещастие.
Когато човек участва в живота на све¬та, той „има” неговата цялостност, възприема го като неразгадаема тайна - без да пита, просто живее. Тогава именно той е и истински щастлив, необременен от всякакво познание, щаст¬лив е, защото се чувства Като нераз¬делна част от цялата Вселена.

detelina101
05-14-2009, 16:24
Познавачите на старогръцката литература твърдят ,че древните елини подреждали имената на известните хора и забележителности в списъци - музите били девет, чудесата на света - седем , великите трагици - трима : Еcxил, Софокъл и Еврипид. И тримата драматурзи били привлечени от мита за злочестата съдба на Атридите, и тримата създават по този мит трагедии, дори \"Електра\" на Софокъл и тази на Еврипид са поставени на сцената в две последователни години. Но независимо от това, че разработват една и съща тема , образите,които изграждат , силни и налагащи се в съзнанието на зрителя , носят вече различни послания .
В трагедията на Еврипид въпросът за отмъщението е решение за Електра и Орест , предизвикано от тежката им съдба и мисълта за възмездие , търсене на справедливост в рамките на човешкия живот.Клитемнестра, убила своя съпруг Агамемнон и отнела на децата си правото на лично щастие , трябва да получи своето наказание. Но е трагично когато една майка е жестоко наказана от своя син и дъщеря, когато ръцете на нейните деца забиват ножа, отнел последния и дъх. Това е безсмисленото отмъщение, което засилва трагизма и чувството за вина. Никога между престъплението и възмездието няма равновесиe, остава само тягостното чувство за празнота, за нарушена хармония на личния свят.
Промените, които правu Еврипид , ако сравним неговата \"Електра\" с трагедиите на предходниците му , се налагат още в пролога. Действието не се равива в двореца, а в малка селска къща . Така още в началото Еврипид премахва един от елементите на традиционната схема на класическата трагедия - мястото на действието . В \"Електра\" този интериор отговаря на размислите на селянина с които започва трагедията . Дo него е подстригaната късо Електра , омъжена за човек с друг социален статус, принудена да върши домакинската работа, а ведрото до нея напомня непрекъснато този факт . Но мислите и са заети с друго - ненаказаното престъпление на нейната майка и униженията, на които е подложена . Cелянинът до нея е собствения и съпруг,но той знае , че не му подхожда тази жена от знатно потекло, макар самият да е обзет от благородство и доброта. Думите на Орест , непознат до този момент , са за него:
Уви,
Не съществува знак на доблест!Виждал съм
нищожни синове на благородници
или от прости люде рожби доблестни
една духовна нищета в богатия
е светла мисъл в тялото на бедния

Орест е дошъл да търси помощ от сестра си, уверен , че неговия синовен дълг изисква отмъщение . Електра все още не знае кой е странникът, но изплаква пред него болката си - окаяния си външен вид , мъката, която е завладяла сърцето и и най-вече желанието за отмъщение . : О, да умра, но да погубя майка си!\" Появата на стареда е свъзана с разпознаBането между Орест и Електра. Те сътворяват зловещия план , които в своята същност илюстрира два погубени човешки живота.Отмъщението обзема техните души и сетива и нищо не е в състояние да ги отклони от избраното решение. Орест ще убие Егист , а Електра майка си . Но Орест трябва да убие този, който е взел мястото на баща им, които ги е лишил от дом и бъдеще. Той е мъж и негово задължение е да отмъсти , той е син и трябва да върне достойнството на семейството , той има определено място в двореца на своя баща . Но Орест не взема сам своето решение - убийството за него не е желаното възмездие. Аполон му npaща своята повеля да отмъсти, но за Орест това не е достатъчно , той не се решава и след предсказанията на оракула търси подкрепа от сестра си.
Електра няма друг път - отмъщението ще реши нейната съдба. Протипоставена на своя брат, тя изглежда нетипично силна за една жена. Загубила баща си и спокойствието на царския дворец , тя е решила да отмъсти , дори тогава , когато убийството е на нейната майка . Егист е убит, жертвения нож забива Орест, обзет от гняв и мъка. Над мъртвото тяло Електра излива в дълъг монолог своята ненавист.
Но когато в далечината се появява колесницата на тяхната майка, Орест е разколе*ан. Той вече не е толкова сигурен в правотата на Аполоновата заповед . Неговото коле*ание е вече на сина на царицата и ако той е убил този, който е взел трона на неговия баща , сега вече не е сигурен дали трябва да забие меча в сърцето на своята майка . Орест е готов да се откаже , въпреки желанието на своята сестра , въпреки повелята на боговете.Но Електра се оказва по-силната. Тя не трепва ,дългът пред убития баща и тяхното унижение стоят над всичко. Кратките реплики разкриват напрежението, обхванало героите, създават усещането за едно необмислено решение, подчинено на емоцията и гнева.

Орест: Каково ще правим? Ще убием майка си?
Електра: Като съгледа майка ни, смили ли се?
Орест: Ах!Но как? Нали ме е родила , гледала...
.....
Орест: Възможно ли е да убия майка си?
Електра: Какво от туй , ще отмъстиш за татка си!
Орест: Ще тегнат върху мене кърви майчини...

Диалогът между майката и дъщерята , между царицата и жената на селянина, равна на робините, е силен , наситен с аргументите на двете -съпругата убила своя мъж от обида, и дъщерята, понесла последствията от загубата на баща. Електра не се е поколе*ала да излъже в името на най святото - детето, за да извика майка си в своя дом. Чрез измама Електра и Орест решават да осъществят своя план. И за да бъде жестокостта на отмъщението доведена до край, Орест закрива главата си с плащ , за да не вижда как неговия меч убива родната му майка, а Електра държи ръката му , за да е сигурна в удара. Двамата погубват царицата Клитемнестра, тази, която е посегнала на живота на техния баща , а тях оставила далеч от разкоша на двореца. Но тя е тяхна майка.
Никъде не се чува гласът на Електра, в които би трябвало да има жал, обич, съжеление. Една млада жена от селската колиба , но с царски произход, с меч в ръката убива безжалостно майка си. Не е случайно или в прилив на гняв а дълбоко премислено, предварително планирано е убийството. И този техен гняв, преминал в най- жестокото престъпление - майцеубийството, не само нарушава човешките норми. Електра и Орест губят моралното си оправдание пред паметта на техния баща . И тогава идва отчаянието и болката от извършеното . Електра убива, за да отмъсти за баща си, за своето унижение , но убива майка си. Никога и никoй няма да върне душевното и равновесие , нейния подреден малък свят.В това е и оригиналното Еврипидово послание - убийството не може да възвърне нарушената хармония. Убийството на една убийца е справедливо дело, но то не трябва да бъде извършено от синовни ръце. Делото на двамата има оправданието на боговете, но наказанието на Електра е в самата нея , в нарушената и вътрешна същност.
Краят на трагедията идва с неочакван обрат. Кръвта на майката не може да измие раните от миналото. Светът е станал различен . Електра и Орест изгубили своя баща, предначертали трагичната съдба на майка си, постигнали са желаното възмездие , но то не носи успокоение . Сломен от мъка, Орест се пита : \"Кой.. убиец майчин би погледнал ? Гордата преди Електра е отчаяна: \"А аз?Горко ми?Накъде!\" Въпросите остават без отговор , убийството на майката не се измерва нито с огорчение , нито с възмездието. Хорът напомня: \"Ах, ти извърши най страшното дело !\"
Диоскурите , които се появяват , предсказват съдбата на Орест и Електра, но дори и те признават че Аполон не е прав. Това всъщност е разбирането на Еврипид за божествената справедливост в земния свят на неговите герои, идеята на философите , че \"не боговете определят порядъка на вселената ,а същността на всички неща в самите тях\"

detelina101
05-14-2009, 16:25
Нравствените послания на десетте божи заповеди

В един символистичен акт на общуване с Бога на върха на Синайската планина, Мой- сей получава две каменни плочи, върху които са написани скрижалите на завета, по-късно наречени Десет божи заповеди.Всяка заповед има своите конкретни основания, но като цялост принципа заложени в тях, имат две основни цели – да съхранят вярата и живота.
Основни проблеми, повдигнати в сюжета за Десетте божи заповеди, са два: изгражда- нето на етническо самосъзнание и самочувствие на еврейския народ и установяването на нравствени и религиозни норми на колективното битие.
„Аз съм Господ, Бог твой,...да нямаш други богове, освен мене.”В тази разпоредба се подчертава монотеистичния характер на еврейската религия и същевременно се слага преграда пред почитането на чужди богове.За евреите съществува само един бог и един народ, свързани с мистичния завет.”Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.” В тази заповед се отразява вярването, че хората не могат да виждат своя бог след грехопадението и затова той им се явява само във вид на светлина и дим.Вероятно зад тази резпоредба стои и необходимостта да се ограничат магическите практики, които отклоняват вярващите от права вяра.По-късно и христянската църква ще се бори с всички видове магьосници, но ще допусне изобразяването на божеството.По този признак са и някои от най-съществените разлики между религиите.”Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Тази заповед използва един от основните митологични и магически механизми на забрана, тъй неречени „табу”, за да попречи на несериозното към бога.”Помни съботния ден , за да го светиш.Шест дена работи и върши в тях всиките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.” В тази заповед се регламентира най-важният механизъм на затворените общества, чрез който те съхраняват ценностната си система - празникът.При възприемане на Десетте божи заповеди от християнството празничният ден става неделя – денят на Христовото възкресение.”Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.” Тази заповед охранява изворите на живота - кръвната връзка с родителите, и е валидна дори когато нормите на патриархалното общество вече са история.”Не убивай.” При евреите тази заповед се отнася главно за убийството на „свои” и то в случаи, когато не се касае за кръвно отмъщение, строго спазвано в патриархалните общества.Едва християнството придава универсален характер на този принцип за непосегателство над живота изобщо.”Не прелюбодействай.” Поради тясната свързаност в патриархалните общества на трите осовни ценности на рода: кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество.Прелюбодействие о е имало не само нравствени, но и юридически последици.Затова и заловените в прелюбодейство са били убивани с камъни.Забраната за прелюбодейство охранява живота на рода, а оттам и живота на отделния негов член.”Не кради.” И тази заповед се е отнасяла главно за кражба между „свои”.Да се присвои имуществото на „чуждия”, не е било забран но, защото „чуждият” е бил разглеждан по-скоро като „природа”, а не като човек.Сам бог Яхве получава евреите да вземат „уж” назаем златото на своите съседи египтяни и с него да избягат от Египет.Християнството придава абсолютен характер а нормата.”Не лъжесвиде- ствай провив ближния си.” В традиционното право думата има силата на юридически акт. Ето защо всички системи на традиционното право заклеймяват лъжата. По спорен е въпро- сът за това, кой е бил считан за „ближен”. Християнството отново прави тази норма абсо- лютна, защото според него „ближен” не е всеки човек.”Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му... – нищо, което е на ближния ти.” В тази заповед детайлно са изброени обектите на брачна връзка и родово имущество, които, ако бъдат похитени, ще се застраши животът на рода и неговите членове.С определението „пожелавай” обаче заповедта се разпростира не само върху фактическото отнемане на изброените блага, но и върху тяхното смислово пожелаване, т.е. насочена е срещу завистта, която най-често стои в основата на раздорите между хората.
Десетте Божи заповеди са просто позиция за развитието на добродетелността,обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност.

vancheto0o
05-17-2009, 09:50
http://download.pomagalo.com/57650/za+bukvite+analiz/ трябва ми спешно :)

vancheto0o
05-17-2009, 16:36
...

vancheto0o
05-17-2009, 16:36
...

Librarian_girl
05-17-2009, 19:56
Може ли тази тема:
http://download.pomagalo.com/49414/za+knigata+knigoizdavane+chitateli+i+syvremennost+ na+doc+stefan+kolarov/

Благодаря предварително. :)

dydolinkka93
05-17-2009, 20:01
моля ви смешно ми трябва тези
http://download.pomagalo.com/26106/strategicheski+plan+na+tyrgovsko+predpriyatie+epis +treiid+eood/?po=7
http://download.pomagalo.com/630/strategicheski+plan+na+tyrgovsko+predpriyatie+epis +treiid+eood/?po=5

FancyGirl
05-18-2009, 00:31
Трябват ми тези теми за курсова работа на тема "Организация и технология на упревлението", ако някой може да ги напише тук ще съм много благодарна.
http://download.pomagalo.com/316466/proektirane+na+organizacionna+struktura/?search=12083553&po=4
http://download.pomagalo.com/102799/vynshna+i+vytreshna+sreda+na+organizaciyata++fakto ri+parametri+metodi+za+analiz+i+ocenka+/?search=12083569&po=1
http://download.pomagalo.com/172499/organizaciya+na+upravlenieto/?search=12083584&po=1
http://download.pomagalo.com/61459/organizacionni+vryzki+v+teoriyata+na+upravlenieto+ na+firma/?search=12083585&po=4
http://download.pomagalo.com/93194/organizaciya+na+upravlenieto/?search=12083587&po=6

Някой от тези моля ви ... трябва ми изключително спешно.

Grab-a-Boy
05-18-2009, 10:14
Здравейте!
Спешно търся тези материали:
http://download.pomagalo.com/70/sapuni+i+sintetichni+mieshti+veshtestva/?po=1
http://download.pomagalo.com/187335/sapuni+i+sintetichni+mieshti+veshtestva/?po=2
Благодаря предварително!

devil4e_kiss4e
05-18-2009, 10:27
Трябват ми тази тема
http://download.pomagalo.com/69631/obrazyt+na+kiril+spored+prostrannoto+mu+jitie/?po=3
Мерси предварително :)

strong
05-18-2009, 15:29
Трябват ми тази тема
http://download.http://www.teenproblem.net/school/69631/obrazyt+na+kiril+spored+prostrannoto+mu+jitie/?po=3
Мерси предварително :)
Образът на Кирил според пространното му житие

Пространното житие на създателя на славянската азбука е първата житиеписна творба в старобългарската литература. Тя е създадена непосредствено след смъртта на Свети Кирил. Творбата създава образа на великия славянски просветител и е ценен извор за живота и дейността му. Чрез нея авторът показва своята възхита, преклонение и безкрайна почит към славянския първоучител.
Образът на Свети Константин-Кирил Философ, изграден в пространното житие, отразява идеала на средновековието за съвършената личност, праведния християнин. Основен изобразителен принцип при изграждане на образа му е агиографската идеализация. Още в самото начало писателят подчертава, че учителят Кирил е богоизбран и специално изпратен от милостивия Бог да изпълни велика мисия сред славяните – да ги просвети и насочи в светлината на божиите заповеди. Светостта на героя е статично качество, дадено му по рождение и утвърдено чрез богоугодни деяния.
След встъплението, авторът подробно разказва за детството и юношеството на Кирил. Той е бил дете на благочестиви и знатни родители. В текста е упоменато, че той е седмото дете в семейството. По този начин авторът е направил препратка към символното значение на числото седем. Символичната седмица обозначава единството на земното и небесното. Така образът на Свети Кирил придобива значението на медиатор между световете. Чрез опознаването на сътвореното от него и подражавайки му, обикновения човек може да се докосне до божествената сила. В епизодите, разказващи за детските години на Константин Философ, неговата богоизбраност е разкрита чрез алегорично описани епизоди от житието – отказът на младенеца да пие мляко от дойка; сънят на детето и неговият избор. Иносказателният смисъл на тези епизоди се разкрива чрез осмислянето на християнската символика и евангелистките текстове. Всемогъщият и справедлив Бог се грижи за духовното израстване на светеца и отрано го отклонява от празната суета на материалния свят. При създаване на образа на Свети Константин Философ са изопачени качествата му, които се проявяват през целия му земен път от раждането до смъртта. Неговата мъдрост, смиреност, праведност и благочестивост не се променят през годините, те са постоянни спътници в житейската съдба на светеца.
Чрез символичния брак със София (от гръцки – премъдрост) Свети Кирил става почитател на мъдростта и придобива умението да вниква в същността на нещата, а не да обръща внимание на външната, видимата им страна. Още като дете героят прави своя житейски избор, подчертан и чрез епизода, в който се разказва за изгубването на сокола по време на лов. Соколът, символизиращ властта, земните удоволствия и привързаността към светския живот. Изгубването му е знак, че героят е предопределен за друго, че му е възложена важна мисия и той е единственият, способен да я изпълни. Последователно е изграден образът на Свети Кирил, представен като ангел в човешко тяло.
Напълно реалистични са епизодите, в които се говори за изключителния ум и талант на героя. За кратък срок той изучава много и разностранни науки и изкуства: „И тъй бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една от тях” . Освен с ерудиция, Кирил се отличава с голямо „прилежание” и бърз ум, благодарение на което той успява да усвои всички науки и така се приближава до Бога, защото това е пътят към усъвършенстването. Той умее на да учи и разбира с лекота езиците, става блестящ оратор и полемист. Богатството и славата не го съблазняват. Смисълът на своя живот Кирил вижда в общуването с книгите и в разпространението на знанието сред хората. Той иска да потърси „прадядовата си чест и богатство” . Това отново е иносказание, което насочва към постигане на съвършенство.
Зрелите деяния на светеца са свързани със защитата на две основни идеи – общохристиянската и славянската. Композиционното подреждане на деянията има смисъл на възходяща градация – диспутът с иконоборците, преянията със сарацините, хазарската мисия, славанската мисия и естественият кулминационен момент – беседата срещу триезичниците във Венеция. За мисиите Константин Философ е призован както от патриарха, така и от императора. Деянията му винаги се увенчават с успех – независимо от трудността на предизвикателството, Свети Кирил успява аргументирано да обори доводите на иконоборците със силата на правилно разтълкуваното Божие слово, според което само „недостойното подобие” е богонеугодно. Преянията му със сарацините умножават неговата слава, защото той успява да победи неверниците, използвайки аргументи от тяхната религия. В хазарската мисия светецът е изправен пред още по-голямо изпитание – в спора участват представители на трите основни религии – християнската, юдаизма и мюсюлманската. Мъдростта и големите познания на Кирил му придават боговдъхновена нравствена сила и той побеждава в спора своите опоненти. В тези мисии светецът отстоява християнската вяра и нейните основни ценности. Деянията на Свети Константин-Кирил Философ сред славяните в Панония и диспутът във Венеция имат друг акцент – защита на правото на славяните да общуват с Бога чрез собствения си език. Най-великото дело на светеца – създаването на славянската писменост е представено като акт на всемилостивият Бог, който след горещата молба на Свети Кирил му „явява” буквите. Тази нова писменост двамата братя Кирил и Методий разпространяват във Великоморавия и Панония. Делото им обаче поражда редица спорове.
Възлова сцена в житието на Кирил е полемиката с триезичниците. С апостолска жар славянският първоучител защитава правото на всеки народ да изгражда собствена култура, литература и писменост. В този спор Константин Философ разкрива ярките си полемични умения. Въвеждането на антитезата чрез реторични въпроси засилва емоционалното въздействие на словото му. В диспута Свети Кирил използва аргументи произтичащи от евангелиските текстове, които и триезичниците почитат. Основен аргумент е този за Божията всемилост, която дарява всички с даровете на живота – дъжд, слънце, въздух. Вярното тълкуване на Божието слово осигурява моралното превъзходство на светеца над еретиците, които средновековния писател сравнява с „врани” . Кирил е безспорният победител в диспута, той не само убеждава враговете си, но предизвиква и техния срам. Свети Константин Философ привежда неуспорими доводи в защита на своята теза, съобразени с разбиранията на тогавашното общество. Обосновавайки се чрез християнската идея за равенство и подкрепяйки я с текстове от Библията, учителят успява да надвие догматиката и славянството тържествува.
Светостта на образа на Свети Кирил се изгражда и чрез включването на чудесата, които той извършва в своя земен път. За най-голямо се счита намирането на мощите на Свети Климент Римски, тъй като се приема, че те имат благородна сила, която дава физическа и духовна подкрепа на хората. Но чудесата се „случват” и в мисията на Свети Кирил при сарацините – поднесената му отрова не може да го погуби, защото е богоизбран и всемилостивият Бог бди над живота му. Апостолската дейност на светеца е аргументирана и чрез покръстването на езическото племе.
Финалната част на житието, описваща последните дни, смъртта и погребението на Свети Константин Философ, също извежда на преден план идеята за значимостта на делото на славянския първоучител, признат и провъзгласен за равноапостол. Предсмъртната молитва на Кирил концентрира в едно всички негови деяния. Заветът му към неговите последователи е да защитават постигнатото и да продължат „да хвалят и славят името” Господне на славянски език. Вълнуваща е искрената братска обич на Методий. Той намира най-подходящият начин да свърже в смъртта своя брат с жизнените му дела, които са му донесли най-голяма слава и които допринасят за изграждането на образа му – възвишен, гениален, всеотдаен.
Авторът на пространното житие изгражда образа на Свети Константин Философ, за да създаде пример, образец за нравствено съвършенство, който вярващите християни могат да следват. Старобългарският писател призовава своите читатели да подражават на светеца, като него да се стремят към духовно богатство, морална извисеност и преданост към славянското дело.

detelina101
05-18-2009, 15:38
„За буквите” принадлежи към старобългарската ораторска проза, като съчетава полемиката и апологията. Основният проблем на творбата е защита на славянската писменост от нападките и нейната възхвала. Авторът кратко, но силно и убедително защитава правото на съществуване и необходимостта от нея и я прославя като съвършено творение на официално признати светци. В произведението славянската азбука е осмислена като върховна ценност.
ВСтъпителната част очертава етапите на развитие на славянската писменост. Нейната защита и възхвала, авторът търси и в гръцката азбука, посочвайки че процесът на формирането и е много дълъг и в него участват редица книжовници. А славянската писменост е създадена за много кратък период и то само от Константин и брат му Методи. Според автора липсата на собствено писмо измъчва славяните и Бог им помага да преодолеят тази трудност. Така появата на Кирил се явява част от Божия промисъл и тук се внушава идеята за богоизбраността на Кирил. . Надмощието на славянската писменост е неоспоримо и достатъчно основание на автора за славянски патриотизъм.
Същинската полемична част се състои от теза, антитеза и извод. Тезата представлява обвинение от страна на противниците на славянска писменост. Те са формулирани като въпроси, чиито отговори представляват антитезата на автора. Аргументите се основават на логика, исторически и библейски познания. Изводите утвърждават правото на съществуване на славянската писменост като подчертават нейната сакралност.
Тезите на противниците са: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24?”, „Защо са славянските книги?”. Във финала полемистът прибавя още въпрос този път отправен към неговите противници:”Кой ви е създал буквите?”
Черноризец Храбър умело защитава славянската писменост. Той показва, че е броят на славянските и гръцките букви е еднакъв -38,като прибавя и четирите знака от гръцката азбука ,които нямат звукова стойност , означават числа, и като преброява графическите съчетания от две буквени/двугласни/ като отделни знаци. Чрез исторически тълкувания полемистът не само показва своето знание по гръцка история, но внушава тезата, че славянското писмо е свещено, защото е дело на свят мъж и е еднократен чудодеен акт на Божия промисъл, не бавен ,последователен процес. Той оборва нападките, че славянското писмо продължавало да се усъвършенства, като показва ,че гръцката азбука е преминала далеч по-продължителна еволюция. Внушил пряката връзка между Бога ,неговия посланник Кирил и славянското писмо, Черноризец Храбър въвежда най-важния аргумент за своята защита- сакралността на произтичащото от Бога. Доказал свещеността на славянските букви и книги, когато сякаш кулминацията на спора изглежда преминала, сякаш кулминацията на спора изглежда преминала, който го превръща от защитник в обвинител..Той доказва превъзходството на славянските книжовници над византийските- добре знаят кой е създал тяхното писмо, за разлика от гърците, които едва ли знаят това. Черноризец Храбър задава своя въпрос ,когато вече е показал ,че той самият може изчерпателно да отговори вместо гръцките книжовници.
В „За буквите” създаването на азбуката е очертано като съдбовно важен факт, без който народът не би имал своя истински път в вярата и в историята. Буквите са очертали славата и тя вече принадлежи на славяните. Истинския морален победител в сблъсъка е полемистът Храбър, наложил се със силата на своите аргументи. Победителят е каузата на славянските народи, тяхното слово, което е получило радостната небесна благословия.

detelina101
05-18-2009, 15:39
Моето скромно мнение за книгата “Книгоиздаване,читатели и съвременност” е, че доц. д-р Стефан Коларов е постигнал равновесие в оценката си за родните творци и чуждестранната литература.Обективно е засегнат въпросът за читателския интерес към българските произведения и чуждите автори-чрез лично мнение,чрез становище на други автори,чрез анкети.Това ясно показва,че книгата не обхваща единствено авторовото мнение и позиция,но и становището на различни типажи личности.
Прави впечатление острата му критика към някои издателства с изразена масова насоченост.(стр.10,16,20,21 и др.)Личи отрицателната нагласа към масовата литература и съвременните художествени произведения,които реално погледнато ангажират читателското внимание поради известността на автора,но бързо замира тяхната популярност.Тези романи не могат да заместят по стойност произведения като “Одисей” на Дж. Джойс (споменато от автора) или “Тютюн” на Димов.За жалост леките романи надминават по продажба стойностните класически произведения. Според мнението на доц. Коларов ”печалбари”,както той се изразява,се стремят към бърза печалба и предпочитат “бонбониерата”.
Впечатлението,с което останах, доц. Коларов не съди читателя за интереса му точно към този тип книги(масовата насоченост,тематиката,коят о описва съвременната реалност,в която сега живеем)(“Определено може да се каже,че читателите сякаш търсят не толкова художествената сила и въздействие,а прякото непосредствено изобразяване на събитията…като се разчита на директната връзка с реалността”).
Анализирани са и няколко направени анкети,което показва обективността на автора.Читателите на тази книга не само разбират позицията на автора за психологията на читателя и съвременността, но научават и за мнението на хора,които пряко са свързани с книжния пазар-продавачи,студенти,читател и.Посредством описаните анкети е анализирано каква литература предпочита съвременния читател и кои са най-продаваните типологии и жанрове (стр.102-103).
От книгата проличава положителната оценка за бъдещето на познатия облик на четивото.Авторът не отхвърля другите медии,а изтъква ползата от четивото (“Четенето за всеки човек е органична част от изграждането на личността,разширяване на интелектуалния кръгозор,възможност за реализация на неосъзнати възможности и желания.”).Чрез произведенията и мненията на световни автори и творци доц. Коларов изразява и своето становище (стр.34,35,36). Отново чрез анкети се разкрива и мнението на обикновения читател за бъдещето на книгата.Анализирани са отговорите на анкетираните и е направен извод за съвременния читател и нуждата му от книги (стр.102,103,104).
Любопитна е авторовата теория за двата типажа читатели.Авторът сравнява първият тип с митичния герой Сизив,а вторият тип с приключенията на Одисей,отново от гръцката митология.Сам доц. Коларов се изразява:”Чрез тях очертах тезата за четенето като не-свобода и свобода,което откроява начина на общуването с книгата и техните духовни пространства.”
Няколко от главите на книгата са посветени на конкретни български автори и анализ на български произведения.Това според мен показва позитивната нагласа на автора към родното.Описани са книги,които може би са пленили автора и той се стреми да сподели своето мнение.В други части от книгата се разкрива и неговата позиция за издаването на чужди автори,които дори не са известни в собствените си държави,но също така и ползата и признатата висока стойност на световни произведения.
Като цяло книгата показва обстановката на българския книжен пазар-незадоволителното качество на предлаганите книги,пошлостта и баналността на сюжета;изместването на книгата от традиционния и дом и показването и по сергиите; умело авторът осъжда ниския морал на различни книгоиздатели,които се стремят към бърза печалба.Разкрити са предпочитанията на съвременните читатели и общата им нагласа към книгите,както и техните мнения за бъдещето на “Гутенберговата галактика”.Съпоставени са творби на български автори с чуждестранни и качествата им като художествени произведения.Изтъкната е авторовата насоченост към българското,към ценното и стойностното от световната класика.Обрисуван е портретът на днешния читател-неговите лични мнения и предпочитания.Обективно се отбелязва приносът на другите медии,но се изтъква ползата от книгата,но стойностната

detelina101
05-18-2009, 15:41
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Стратегически план на търговско предприятие "Епис трейд" ЕООД.

























2003г.
Резюме – анотация

Предприятието, което ще бъде разгледано в настоящата работа е “ЕПИЕС ТРЕЙД” ЕООД – гр.Варна. Фирмата е регистрирана, за да извършва следните видове дейности:
 стопанска дейност в областта на търговията с горивно-смазочни материали, които включват:
• автомобилен бензин;
• дизелово гориво;
• газьол за промишлено-комунални цели;
• масла;
• греси;
• антифризна течност;
и
 товарно-превозна дейност на същите от базите на производителя /ЛУКойл НефтоХим-Бургас/ до базите на потенциалните клиенти или до собствените бази.
Фирмата е сравнително нова – тя е регистрирана и присъства в бизнес пространството от началото на 2000 г.
За осъществяване на търговските си цели, предприятието разполага с една собствена бензиностанция, намираща се в чертите на гр.Варна и две бензиностанции, наети чрез договор от “Товарни превози” ООД – гр.Варна.
За осъществяване на превозната си дейност и транспортни услуги, предприятието разполага със собствени тарирани автоцистерни.
Най-характерно за дейността на фирмата е ,че последната се осъществява в една променлива и динамична бизнес - среда, като стратегиите в нея са насочени основно към качествено и бързо обслужване на съществуващите клиенти, завоюване на нови позиции на пазара, чрез привличане на нови потенциални клиенти, запазване на традиционно коректни отношения с настоящите партньори и контрагенти.
Фирмата е съставена от две основни стратегически бизнес – единици, които имат самостоятелно ръководство, подчинено директно на едноличния собственик на капитала, извършват самостоятелна икономическа дейност: продажба на гориво-смазочни материали и спедиция, превоз и транспортни услуги, свързани с гориво – смазочни материали в чертите на Република България.
Персоналът на предприятието също е различен за двете бизнес единици : освен счетоводни специалисти и офис – асистенти за двата вида дейност, фирмата наема чрез трудов договор служители, които да обслужват клиентите на бензиностанциите и водачи на автоцистерните. Фирмата няма изградено звено за ремонт.
Стратегическият план на фирмата ще бъде разгледан в следната последователност:

Стратегически план на “ЕПИЕС ТРЕЙД” ЕООД
1. Насоки за дългосрочно развитие
 Фирмена мисия и философия;
 Фирмена политика;
 Ценностна система;
 Основни направления на дейност;
 Определяне на стратегическа бизнес единица;
2. Анализ на вътрешно фирмената среда - определяне на силни и слаби страни на фирмата. SWOT – анализ.
3. Анализ на външната среда.
 Анализ на продукта;
 Анализ на пазара;
 Анализ на конкуренцията;
 Икономически, политически и социално-културни фактори;
 Съпоставка на вътрешна и външна среда;
4.Цел на фирмата.
5.Формулиране на стратегията.
6.Функционални стратегии на стратегическите бизнес единици.
 Маркетингова стратегия;
 Финансова стратегия;
 Производствена стратегия;
 Организационна стратегия;

Чрез така предложения и изграден план ще се питам да представя начините на работа в избраното предприятие, метода на управление на човешките ресурси , силните и слаби черти на фирмата, насоките й на развитие и бъдещата стратегия на фирмата.


































Насоки за дългосрочно развитие
Фирмена мисия и философия
Фирмената мисия се заключва в следното изречение, което е използвано и при оформяне логото на предприятието: “Коректност, бързина, качество”.
Много са факторите, които определят точно тази мисия.
На първо място – това са многобройните клиенти на предприятието, които действително търсят бързина при обслужването. За целта фирмата е наела достатъчен брой служители, които след двуседмичен период на обучение могат бързо да оперират със специфичната за бензиностанциите апаратура.
На второ място мисията е предопределена от главния търговски партньор на фирмата – в случая ЛУКойл НефтоХим-Бургас. Като един от големите данъкоплатци на Република България, рафинерията осъществява сделки само с коректни и експедитивни платци.
Качеството на доставните продукти се доказва със сертификат на горивото по БДС, а при желание - и с анализно свидетелство и е доказателство за почтеното отношение на фирмата към клиентите.
Ръководството на фирмата е наложило демократично управление на човешките ресурси, при спазване трудовите норми и законодателството на Република България, считайки ,че добре мотивираните служители са основна инвестиция и гаранция за успех.
Фирмата се стреми към разширяване на номенклатурата на клиентите си, като приоритетно внимание се обръща към клиентите ,които закупуват горива от различните видове в едри количества.

Фирмена политика
Ще бъде представена фирмената политика на предприятието в следните направления:
Стил на ръководство: Както вече бе изразено , ръководството на предприятието предпочита демократично-диалогичен стил на управление. Предвид сравнително големите инкасо-суми, с които се работи ежедневно, а също и наложителното интернет-банкиране от страна на счетоводната служба, се разчита на честността на персонала. Системата на контрол е изградена на базата на личната материална отговорност. Предвиждат се поощрителни материални възнаграждения при реализиране на по-големи продажби на горива. Ръководството на фирмата се опитва да изгради екипност при работата на обектите, защото тя е много важна за бързото обслужване на клиентите. На персонала се осигуряват лични предпазни средства за работа с вредни материали, работно облекло, хранителни добавки.

Инвестиции и технологии: Още при старта си, фирмата е инвестирала средства в дълготрайни активи, които подпомагат технико-оперативната работа. Освен автоцистерните, това са техническите съоръжения по обектите /бензин-колонките/ и компютърна техника. Инвестициите на фирмата в софтуерни продукти са практически нулеви, защото тя използва програмни приложения на базата на отворен код. Основно се инвестират средства в техническата поддръжка на моторните-превозни средства, като се правят редовни отчисления ,с цел закупуването на нови автомобили, когато използването и ремонта на сега съществуващите стане неизгодно или се повиши себестойността на цената превоз на километър.
Кредити: Фирмата работи и функционира със собствен капитал, без заемни средства. Не се предвижда заемането на такива в средносрочен план, предвид сравнително високия лихвен процент за страната и бюрократичните пречки. Тъй като фирмата не извършва производствена дейност, а и не се предвижда започването на такава, тя не може да разчита на средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Ето защо при евентуално разширяване на номенклатурата от клиенти или при решение за строеж на нови обекти, наемане на такива или при закупуване на нови автоцистерни, предприятието ще разчита главно на собствени ресурси или на сключване на рамков договор за отложено плащане с доставчика на гориво.
Управление на персонала: Предвид специфичната дейност на фирмата, ръководството поставя и стриктно съблюдава спазването на редица условия, а именно:
Задължително спазване на указанията на противопожарните служби, които включват:
- забрана за пушене в района на обектите;
- забрана за безконтролно стопанисване на отоплителни уреди;
- забрана за палене на открит огън в района на обектите и пр.;
- Спазване на предварително определеното работно време.
- Спазване на предварително определения месечен план-график на работа.
- Коректно междуличностно отношение.
- Изграждане на екипност.
- Задължително любезно и внимателно отношение към клиентите.
Стилът на ръководство, както и управлението на човешките ресурси са изградени с основна цел да се сведе до минимум текучеството във фирмата.

Ценностна система
Като най-важно морално качество за служителите на фирмата е честността като принцип на работа. Изключително много се цени и персоналната отговорност, както при изпълняване на делегираните задачи, така и при възникване на евентуални технически проблеми и неизправности. Предвид ежедневната оперативна работа с големи суми е важно да се изгради междуличностно доверие – ето защо ръководството работи особено упорито по изграждане на екип.
Като правило, икономическите трудности се решават от ръководството на предприятието, затова работата на служителите е изцяло ориентирана към обслужването на клиентите, като при добро изпълнение на такова винаги се разчита на признание и допълнително възнаграждение, под формата на премии.

Основни направления на дейност
Обектите, експлоатирани и наети от предприятието са в чертите на гр.Варна. Дейността на фирмата не включва производство на продукти, работи се в областта на транспорта, превоза и продажбата на гориво – смазочни материали.
Ето така биха могли да бъдат определи основните направления на бизнес-дейността на фирмата:
1. Търговска дейност на горивно-смазочни материали, които включват:
• автомобилен бензин;
• дизелово гориво;
• газьол за промишлено-комунални цели;
• масла;
• греси;
• антифризна течност;
Самата дейност е в две направления:
• Продажби на дребно в обекти – бензиностанции;
• Продажби на едро – със собствен транспорт до обект на клиента;
2. Транспортна дейност, която включва превоз на гориво, принадлежащо на клиентите, със собствени за фирмата автоцистерни.
Географски райони-търговската дейност на предприятието се извършва почти само в рамките на областта.
Транспортната дейност се извършва в цяла Северозападна България.
Плановете на фирмата са да започне търговска дейност на дребно и извън рамките на гр.Варна – в околните селища.
Като негативен се отразява факта, че географския район и обектите за продажба са в сравнително стеснен аспект, от гледна точка нарастващата конкуренция.

Определяне на стратегическа бизнес единица
Разглежданата фирма разполага с две обособени стратегически бизнес единици, свързани с търговията и транспортната дейност на предприятието. Ето как изглежда структурата на предприятието:
































СБЕ 1 СБЕ 2




При вземане на решение за изграждане за разширяване на бизнес – дейността: построяване или наемане на четвърта бензиностанция ще се прояви синергичен ефект: сега действащите обекти ще акумулират средства за дейността на новата бензиностанцията.
Аналогично е и при втората бизнес стратегическа единица: превозната дейност. Ако постиженията на фирмата наложат закупуването на нови автоцистерни, то дейността на сегашните ще бъде източник на средства за закупуването, регистрацията и привеждането в действие на новите.
Определянето на бизнес единиците е обусловено от икономическата самостоятелност на последните и възможност за самоиздръжка на всяка от тях.
Между стратегическите бизнес единици съществува следната взаимовръзка : транспортната дейност на предприятието е насочена приоритетно към външни клиенти. Но тя има възможност и да осигури и задоволи и логистичните нужди на предприятието. Тоест доставката на необходимата стока за продажба на едро и дребно се осъществява от собствените за предприятието автоцистерни, като е възможно комбинирането на превоза с други клиенти. Ако не съществува или се закрие това звено на дейност на предприятието ,доставките е възможно да бъдат осъществявани и чрез автоцистерни на производителя на гориво, но тогава значително ще се повиши себестойността на последното. Това е единият синергичен ефект.
От друга страна автоцистерните са в състояние да извършват само превозна дейност на трети лица – в случай, че не се налага да возят собствено гориво /при евентуално закриване на бензиностанциите/,но тогава значително ще се повиши себестойността на цената на километър. Това е другият синергичен ефект.
В последните два параграфа се състои и взаимовръзката и обусловеността между двете стратегически бизнес единици на предприятието.
Определянето на стратегическите бизнес единици също е предпоставено от следните показатели, характерни и за двете единици:
1. Гъвкавост на фирмата
Като цяло предприятието се характеризира с ниска гъвкавост по отношение евентуалното й пренасочване към друга, различна от настоящата дейност. Това е обосновано от наличната база, оборудване и дълготрайни активи, които са специфични за този вид дейност и трудно биха могли да бъдат трансформирани в друга пазарна ниша. За сметка на това фирмата има възможност да реагира гъвкаво на евентуални промени в ценовата конюнктура, от гледна точка изградената оперативна структура.

2. Оценка на заплахи и възможности

Матрица на възможностите:
Вероятност за успех
висока ниска
висока 1 4
ниска 3 2


Възможности:
1. Фирмата да транспортира други продукти, освен посочените ГСМ.
2. Фирмата да предлага други продукти, освен ГСМ.
3. Фирмата да приема индивидуални поръчки от клиенти.
4. Фирмата да осъществява износ.
От предложената матрица се вижда ,че най-голяма вероятност за успех и привлекателност в настоящия момент и икономически условия има възможността за транспорт на други горивно-смазочни материали /например мазут, керосин, газ/, следователно ръководството ще трябва да е насочено към фокусиране на дейността върху този сегмент от пазара, като паралелно се стреми да запази настоящата си позиция. За целта не е задължително да се закупува нова техника – това ,с което фирмата разполага като превозни средства е напълно достатъчно.
Матрица на заплахите:
Вероятност на събитието
висока ниска
висока 2 4
ниска 1 3

Заплахи:
1. Увеличаване броя на конкурентните фирми.
2. Увеличаване на данъчното бреме или законодателни промени.
3. Спад в продажбите.
4. Увеличаване на разходите за дейността.
От матрицата се вижда ,че с най-голяма тежест е опасността от промени в данъчните ставки и закони, което всъщност е факт от началото на следващата година и ще промени дейността на фирмата. Възможна е промяна във финансовата стабилност на фирмата. Предприятието е силно зависимо от промяна в акцизите, защото стоката, с която търгува е в категорията на т.нар. “акцизни стоки”.Предвид изградената клиентска структура и сключените договори, за настоящият момент не се предвижда спад в продажбите.



Анализ на вътрешнофирмената среда – силни и слаби страни на предприятието.
За да се направи този анализ е необходимо да се подаде известна, непосочена до момента информация, която ще бъде структурирана и в таблица.
Конкурентноспособност на фирмата: Фирмата разполага с много добре изградена информационна система, което повишава конкурентноспособността й. Какво се има предвид, че от получаването на заявката за доставка или експедиция от клиента до подаването на съответната такава в базите на производителя минават само няколко минути. Бързината и добрата организация гарантират никакво забавяне при изпълнение на услугата.
Маркетинговата дейност на предприятието не е особено голяма , което се дължи главно на малките мащаби на фирмата /в сравнение с мащабите на конкурентните фирми – SHELL или OMV или други спедиторски фирми от бранша/ и зависимостта на цените от производителя на гориво. Все пак такава дейност има и тя е в областта на:
Качество-фирмата изисква стриктно от производителя висококачествено гориво, задължително придружено със сертификат за качество, кантарна бележка, анализно свидетелство на относителното тегло. Качество се изисква и при обслужването на клиентите, от гледна точка бързина и акуратност, коректност, любезно отношение.
Ценообразуване и разплащане-свързано е освен с продажните цени на производителя, и с количеството на закупеното гориво. Фирмата толерира закупуването на гориво над 150 л./дневно и определя цената на такива клиенти преференциално – с процентна отстъпка. Възможни са и договорки за разсрочено плащане, плащане по банков път, с чек. Предвижда се ,в дългосрочен план и въвеждане на система за кредитни разплащания или плащания чрез системата БОРИКА, като за целта фирмата има намерение да проучи възможността за преговори с евентуална банка – партньор.
Много съществено ,е че от тази година фирмата партнира с лицензиран автосервиз – при зареждане гориво над 150л/.дневно клиентът получава талон с отстъпка за ползване услугите на автосервиза.
Пласмент - продукцията се реализира на дребно и едро в собствената и наетите бензиностанции в гр.Варна, превозната дейност се осъществява в рамките на Североизточна България.
Пазарният дял на продажбите на дребно е сравнително малък, тъй като са на лице голям брой конкуренти, в това число и обекти на производителя – доставчик на гориво.
Мощности - фирмата разполага с три обекта за продажба, като и с три тарирани автоцистерни, снабдени с помпа и разходомер. Още при създаване на предприятието са закупени и технически средства за работа – бизнес колонки.
Служители - Превозът на фирмата се осъществява от опитни водачи. Служителите на бензиностанциите задължително преминават през курс на обучение за работа с технически средства, както и по хигиена на труда. През двуседмичния курс се изучава и използвания софтуер. Така дори и служители без професионален опит лесно се адаптират към специфичните условия на работа. Задължително при постъпване на работа се преминава през изпитателен срок от три месеца, през които се наблюдават личните качества на служителя, умението му за работа с екип, желанието му да работи понякога при неблагоприятни атмосферни условия. При подбор на кандидата се изисква да притежава говорни умения по руски или западен език – с оглед туристическата дестинация, която представлява град Варна.
Прогноза за развитие: основният стремеж на собственика за развитие е свързан с привличането на повече клиенти, които да закупуват по-големи количества гориво и по-възможност да го плащат в брой. На база на всичко казано дотук е изградена следната таблица със силните и слабите страни на предприятието, като те са оценени по изпълнение и значение:
















Изпълнение Значение
осн.пол. незн.пол. Неутр. малка Осн. високо средно ниско
страна страна слаб-ст слаб-ст
Маркетинг
Репутация Х Х
Пазарен дял Х Х
Кач. на продукта Х Х
Ефект.ценообраз. Х Х
Ефект.промоция Х Х
Еф.търг.работници Х Х
Геогрофски обхват Х Х
Фин. Състояние
Парична постъпления Х Х
Фин.стабилност Х Х
Производство
Обурудване Х Х
Капацитет Х Х Х
Трудосп.мотив. Х Х
Организация
Способности на
Ръководството Х Х
Предпр..ориентация Х Х
Гъвкавост Х Х


От така предложената таблица може да се направят следните изводи:
*Основните силна страни на фирмата са свързани с високо качество на изделията, предлагани на достъпни цени. Положителна черта е качеството на обслужване на клиентите. Последното е следствие от добрата мотивация и правилният подбор.
*Слабостите са главно липсата на реклама и географския обхват ,а също и сравнително ниския пазарен дял на фирмата. Липсата на достатъчно гъвкавостта също може да се приеме като слабост – особено при днешните нестабилни икономически условия. Капацитетът на фирмата е средно натоварен, което се свързва с пазарния дял.
За по-голяма нагледност може да се приложи и следният SWOP – анализ:






Силни страни на предприятието Слаби страни на предприятието
1. Гарантирано високо качество на стоката;
2. Наличие на конкурентно устойчив превоз;
3. Добра квалификация на персонала;
4. Ниско текучество на персонала – гаранция за максимално добро обслужване на клиентската маса;
5. Финансова независимост от външни кредитори; 1. Ценообразуването е подчинено основно на ценообразуването от страна на производителя;
2. Недостатъчна гъвкавост по отношение предмета на дейност;
3. Средно натоварване на капацитета;
Възможности на предприятието Заплахи за предприятието
1. Потребителите се нуждаят от този продукт при извършване на всякаква дейност;
2. Разширяване на рекламната дейност;
3. Увеличаване на пазарния дял;
Криза на международния пазар – има се предвид кризата в Ирак;
Несъвършенства и/или промени в законовата уредба;
Намаляване покупателната способност на българина;
Наличието на множество конкурентни фирми в отрасъла



Анализ на външната среда на фирмата
Анализ на продукта, които фирмата предлага
Характерно за фирмата, е че не произвежда продукти, а е ориентира в продажбата на такива, както и в извършване на услуга – превоз на горива.
Фирмата предлага продажба на едро и дребно на гореизброените горивно-смазочни материали, както и превоз на същите от производителя до бази, посочени от клиента.
Фирмата се стреми да поддържа реални и достъпни цени както на горивата, така и на транспорта.
При транспортиране и превоз на продукция, с клиента се сключва задължително рамков договор за експедиция и превоз на горивно-смазочни материали. Юридически този договор регламентира отношенията между възложителя и превозвача, като засяга цена на услугата, права, задължения и отговорности на двете страни, заплащане на неустойка и пр. Така и предприятието и клиентът са защитени от евентуални технико-икономически проблеми. Всички разходи - по товарене, спедиция и пр. са за сметка на превозвача, като в редки или по-особени случаи е възможно договаряне. Характерна черта на този вид услуга е юридическата рамка и бързината на изпълняваната заявка. Също така е характерно и търсене на възможности за превоз и на друг вид горива – от типа на т.нар. “тъмни горива” – мазут, керосин и пр.
При продажба на едро се осъществява спедиция и продажба на гориво от избрана от фирмата база на ЛУКойл Нефтохим-Бургас /Каспичан, Аспарухово, НХК-Бургас/ до обект, предварително посочен от клиента. В случая горивото се заплаща от разглежданото от нас предприятие ,а клиентът привежда сумата или плаща в брой след получаване на надлежно оформена фактура. Автоцистерните, с които фирмата разполага, позволяват комбинирано закупуване и превоз на гориво между различни клиенти, или между клиенти и фирмата-превозвач, ако последната има нужда от гориво. Възможен е и превоз на различен вид гориво с една и съща автоцистерна, предвид инвестицията в трактовката и тарирането на автомобилите.
Продажбите на дребно се осъществяват на обектите - бензиностанции, които са ситуирани в централната част на гр.Варна и в Западна промишлена зона на града. Продажбите се осъществяват при следния ред:
За фирмата съществуват два вида клиенти – редовни и случайни. Първите притежават клиентски карти, с персонален идентификационен номер, които отразява договорената отстъпка, начина на плащане или евентуалния месечен лимит за съответната кола. Чрез бар-код четец и специален софтуер тази информация достига до служителя на бензиностанцията, които въвежда зареденото количество гориво по съответната партида на клиента и издава фискален бон, в зависимост от предварително договорения начин на плащане – в брой, с чек, по банков път.
По - специално и по - интересно е отношението към втория тип клиенти – тези, които случайно са заредили на обекта. Задължително им се предлага безплатен еднократен талон за зареждане на гориво с 5% отстъпка от цената на колонка. Освен това им се разяснява и предлага издаването на клиентска карта за редовно зареждане на гориво. Именно тук трябва да се подчертае силната необходимост от квалифицирани, добре обучени служители, настроени позитивно към привличане на нови постоянно зареждащи клиенти.
Услугите, които фирмата предлага на пазара - продажба и транспорт – са свързани по-между си, предлагат различни възможности за комбинация и са необходими за дейността на всички предприятия и повечето физически лица.
Като силно позитивна черта може да се посочи стратегическото месторазположение на обектите за продажба – в промишлената зона на град Варна, тоест съществуват възможности за привличане на клиенти с по-големи нужди от горива, чиито звена са в непосредствена близост до обектите за продажба.
Фирмата не разполага с търговска марка, фирмен знак или цвят. При установяване промени в конюнктурата на пазара , има възможност да реагира незабавно, като коригира продажните си цени, както на едро, така и на дребно. Клиентите ,които закупуват продукти в по-големи количества биват незабавно уведомени чрез факс, електронна поща или друго съвременно средство за комуникация, при евентуална корекция на цените, независимо от посоката й /в увеличение или намаление /.

Анализ на пазара
Целевият пазар на фирмата е представен от физически лица и юридически лица. Може да бъде сегментиран по тези два признака, като целесъобразно е диференцирането на юридическите лица по начин на плащане, мащаб на извършваната дейност, а оттам и по количества заредено гориво.
Физическите лица обикновено са от два типа :
 Случайни клиенти, за които се прави всичко възможно да бъдат привлечени като редовни;
 Еднолични търговци, извършващи таксиметрова дейност или друга в областта на малкия и среден бизнес. Те се радват на отстъпки от цената на зареденото гориво обикновено в 5-10% от цената на колонка.
Не е целесъобразно и е безсмислено сегментирането на пазара по пол, възраст и други такива, предвид дейността на фирмата.
Юридическите лица – клиенти на фирмата, могат да бъдат посочени в следните направления:
 Клиенти, които зареждат над 150л. гориво регулярно и плащат веднага в брой. Това са най-предпочитаните клиенти и се радват на особени преференции и отстъпки.
 Клиенти, които зареждат над 150л. гориво регулярно и плащат по банков път или на разсрочено плащане. Целта на фирмата е да превърне клиентите от този тип в такива ,които плащат веднага в брой, чрез предоставяне на по-изгодни цени на горивата.
Фирмата не работи с юридически лица, които са на бюджетна или общинска издръжка.
При транспортната дейност, клиентите са почти 100% юридически лица, които се нуждаят от големи количества горива /над 1 куб.м./ за оперативната си дейност и нямат възможност да си го набавят чрез собствен превоз. Възможно е диференциране по този параграф на клиенти в рамките на града, като и извън него, като няма преобладаващ дял – тоест и двата типа клиенти са равнопоставени като общ брой.
Основни изисквания на всички клиенти на фирмата е те да бъдат обслужени бързо ,коректно да се оформят платежните и първичните счетоводни документи, както и да им се предлага гъвкава система на разплащане. Фирмата работи акуратно в това отношение, като ще се водят преговори с банка-партньор за извършване на плащания по безналичен път.
Покупателните навици на клиентите не зависят много от цената на горивото, предвид сериозната необходимост на този вид продукт за бизнес – дейността. Тоест покупката на гориво от обектите или нуждата от превоз не може да се определи като емоционален акт, а по-скоро като средство за работа. Това е позитивна черта за дейността на предприятието – неговия пазар не зависи от модните тенденции на деня, а по-скоро от промяна жизнения стандарт на българина.
Фирмата не се ангажира с прогноза относно заемания от нея пазарен дял, тъй като е малък, в следствие на високото ниво на конкуренция. Пазарът е постоянен, като основно влияние оказват доходите на населението и държавата в лицето на законодателната и данъчна система и политика. Поддържането на пазарните позиции и текущото удовлетворяване на потребителските желания, фирмата осъществява чрез бързина на изпълнение на предлаганите услуги, предлагане на гъвкавост при разплащане с контрагенти, предлагане на търговски отстъпки.

Анализ на конкуренцията
Пазарът на горивно-смазочни материали има голям обхват ,от гледна точка дистрибуцията на последните. Като конкуренти са представени голям брой малки и големи фирми, които се занимават с продажба на горива. Ето защо в този анализ не могат да бъдат посочени всички конкуренти – ще бъдат разгледани само най-мощните такива.
Най-големи конкуренти за фирмата се явяват бензиностанциите, стопанисвани от европейски водещи компании – Shell и OMV.
Други фирми от бранша, с по-малка величина са тези от веригата Star Power.Тяхната търговска дейност, /отнася се за всички по-горе изброени/ се разпростира на територията на цялата страна, което им осигурява едно силно конкурентно предимство. Като други преимущества могат да бъдат посочени по-продължителния престой на пазара, съответно значително по-големия обем продажби и по-голямата и по-добре изградена материално-техническа база. Основно различие между разглежданото от настоящата работа, предприятие и посочените по - горе фирми е степента на гъвкавост и способност за нагаждане при внезапни промени, както и във възможността за стабилен контрол и персонален поглед върху продажбеното обслужване на клиентите.
Друго предимство на анализираната фирма се заключава във възможността за транспортно обслужване на клиентите – нещо ,което конкурентите, притежаващи вериги бензиностанции не предлагат на този етап.
Горивата на “ЕПИЕС ТРЕЙД” ЕООД не се различават съществено като качество от тези на конкурентите, с изключение ,може би на OMV,където се предлага дизелово гориво и масла, внос от Австрия. Фирмата не заплашва стратегическите цели на конкурентите си ,както и техния имидж .
Всичко казано дотук за конкурентите на предприятието може да бъде структурирано по следния начин:


Фирма Силни страни Слаби страни

“ЕПИЕС
ТРЕЙД”
ЕООД 1.Гъвкавост при разплащане.
2.Високо кач. на горивата.
3.Високо ниво на
продажбено обслужване.
4.Ниска транспортна себе -
стойност. 1. Малък пазарен дял.
2.Горивата се дистрибутират
само в рамките на областта.
3.Зависимост от цените на
производителя-монополист


SHELL
OMV
STAR
POWER 1.Голяма дистрибуторска
мрежа.
2.Гарантиран произход
и високо к-во на горивата
3.Грандиозно построени бази,
с комплексно обслужване. 1.Тромавост на организация-
та поради по-голямата йерар-
хична структура.
2.Не извършване на транспортни
услуги.


Като главни конкурентни фирми по отношение на транспортната дейност на предприятието ,се явяват “Трейд Експрес” ООД и “Товарни превози”ЕООД, които разполагат с цистерни с по-голяма вместимост и съответно с по-ниска себестойност на превозваното гориво. Като основно предимство на разглежданата фирма може да се отчете възможността за комбиниране на превоз на собствено гориво с това на клиентите – нещо, което фирмите, които са само транспортно ориентирани не извършват като дейност.

Анализ на икономическите,политическ и социално-културни фактори
Икономическите и политическите фактори оказват изключително силно влияние върху дейността на фирмата в лицето на законодателството /всички условия ,при които се разрешава извършването на тази дейност/ и редица други условия, поставени от данъчното законодателство ,свързани с регистрация по ЗДДС и начисляване на ДДС, лицензни споразумения, при извършване на транспортна дейност, задължително използване на фискални апарати, задължително спазване на нормите на екологичното законодателство и др.
От икономическите фактори огромно значение за успеха на фирмата имат икономическия растеж, инфлационните процеси ,процента на безработно население за областта – от гледна точка повишаване/ намаляване жизнения стандарт на населението, а оттам и повишение/ намаление употребата на горива.
Голямо значение за дейността на фирмата има и изградената инфраструктура на град Варна. Разположението на обектите на продажба в близост до обекти на производство е силен позитивен фактор.
Социално-културният фактор не оказва съществено влияние по отношение на употребата на горива, т.е. не се свързва с навиците и разбиранията на потребителите по отношение на колебанията в модата, стила на живот, религия и пр.

Съпоставка на външна и вътрешна среда
Връзката между външна и вътрешна среда, съпътстващи предприятието е много тясна. Външни фактори като икономическа конюнктура, законодателство и данъчен режим предопределят поведението на фирмата по отношение на пласментната, финансова и маркетингова политика.
Основно отрицателно влияние върху вътрешната среда, оказва общата икономическа нестабилност за страната, прогресивните данъчни ставки и неплатежоспособността на голяма част от потребителите.
Като цяло външната среда оказва негативно влияние и затруднява нормалното осъществяване на продажбения процес и растежа на фирмата.
Изградената вътрешна среда е с позитивно значение за растежа на фирмата и нейния успех.

Цел на фирмата
Основната цел разглежданото предприятие е свързано с неговия растеж – от гледна точка увеличаване на клиентите и в двете й направления.
Нека разгледаме подцелите на фирмата, като ги класифицираме по следния начин:
1.Вътрешни цели:
-запазване на всички клиенти до момента;
-привличане на т.нар.”случайни” клиенти като постоянни;
-договаряне намаляване процента на разсрочените разплащания;
-увеличаване на плащанията в брой – в момента на покупка;
2.Външни цели:
-завоюване на нови пазари – извън областта;
-привличане на стабилна банка за партньор при разплащанията от страна на клиенти.
3.Средносрочни цели:
-запазване духа на екипност сред персонала;
-обновяване на технико-материалната база;
4.Дългосрочни цели:
-закупуване на нови автоцистерни;
-построяване на нова собствена бензиностанция;
И за двете стратегически бизнес единици е валидна обща основна цел – завоюване на нови позиции ,клиенти и пазари.

Формулиране на стратегии
Формулирането на стратегии се извършва от гледна точка на факта, че стратегиите са пътищата, начините, насоките за постигане на целите на фирмата.
Като основен начин за увеличаване на клиентите се предвижда назначаване на мениджъри по продажбите, които да изготвят и предлагат оферти на потенциални клиенти. Заплащането на тези служители ще бъде на базата на постигнати резултати, ето защо ръководството счита че те ще бъдат добре мотивирани да работят повече и по-този начин да доближат фирмата до поставените цели.
За запазване екипността сред персонала – която е от стратегическо значение за работата на фирмата – се предвижда провеждане на съвместни мероприятия .
За намаляване процента на клиентите, които плащат разсрочено се предвижда създаването на привлекателни пакети от услуги и преференциални цени.
За увеличаване на пазарния дял извън областта се предвижда регулярни командировки на най-способните мениджъри по продажбите, които да разработват нови пазари за фирмата.

Функционални стратегии
Маркетингова стратегия
Маркетинговата стратегия е насочена към разширяване на вече установени пазари. Това се предвижда да бъде осъществено като се започне транспорт на други горива освен по-горе посочените. Разширяването се предвижда да продължи в период от една година. Осъществяването на зададените приоритети ще бъде резултат от следния маркетингов микс:
o Продукт-фирмата ще се стреми да поддържа високо качество на обслужване; експедитивна форма на изпълнение на заявките;
o Ценова политика-цените са под влияние главно на три фактора: цени на горивата от производител, цена на транспорт и начислените данъци. Основно политиката на фирмата е насочена към минимизиране на разходите ,с цел постигане на конкурентно ценово предимство – и по-възможност минимизиране зависимостта от цените на производителя, чрез ниски разходи за управление и ръководство, които да ги компенсират.
o Пласмент-продажбата на продуктите ще продължава да се извършва досега експлоатираните обекти ,като ще продължава да се обръща приоритетно внимание на продажбите на едро.
o Промоция-стратегията е насочена към предлагане на продукти в комбинация на други такива. Например продажба и доставка на гориво от фирмата и т.н. Предвижда се и осъществяване на рекламна кампания по местните кабелни телевизии и радио. Фирмата ще провежда политика на насърчаване на продажбите ,като продължава да прави отстъпка от цената при закупуването на по-големи количества горивно-смазочни материали; при непосредствено заплащане в брой, при използване на комплексната услуга : продажба –превоз.

Финансова стратегия
Финансовата стратегия на фирмата се основава на съотношението имущество-собственост. Фирмата разполага със средно голяма по стойност собственост. От гледна точка на бързия оборот на вложените средства, фирмата не предвижда заемането на чужди средства.
Насърчителната дейност, която фирмата предвижда да създаде и в двете си бизнес единици ще доведе до още по-бърза възвращаемост на вложените средства. Вместо да заплаща за използването на заемен капитал, фирмата ще предпочете да използва тези средства в рекламна дейност.
Именно за това финансовата стратегия е насочена към влагането на средства в активна рекламна и насърчителна дейност ,което ще доведе в по-дълъг период, до натрупване на капитал, позволяващ пълноценно осъществяване на маркетинговата стратегия. Финансовата стратегия предвижда и дългосрочна инвестиция и в двете стратегически бизнес единици – построяването на нов обект и закупуване на нова автоцистерна, при достигане на целите на предприятието за завоюване на нови клиенти.

Производствена стратегия
Фирмата не предвижда започване на производство на стоки. Запазването и разширяването на досега съществущата продуктова структура са приоритет на висшето ръководство. Не се предвижда създаването на нова стратегическа-бизнес единица, тъй като двете сега съществуващи напълно задоволяват експлоатирането на обектите и ще бъдат достатъчни дори и при евентуално разширяване на пазара.
Разбира се, предвижда се възможното разширяване на самите бизнес единици – на тяхната вътрешна структура.

Организационна стратегия
Ръководството на фирмата ще се стреми да създава и запазва добра организация, в която да работят хора с висока степен на мотивация и отговорност. Ръководството е привърженик на прекия контакт между него и работниците, поддържа диалогичен и демократичен стил на управление и в този смисъл организационната структура се отличава с ниска степен на йерархичност.
И двете бизнес единици имат самостоятелни ръководства, пряко подчинени на собственика на капитала.
От гледна точка мащаба на дейността, фирмата е принудена да поддържа счетоводен отдел и за двете бизнес единици. Предвижда се обаче намаляването на офис-персонала, с цел минимизиране на разходите по административна дейност на фирмата. Стратегията е и двете бизнес единици да бъдат обслужвани от един офис, като персонала им да бъде обединен, а служителите да бъдат пренасочени или преквалифицирани в помощ на счетоводната служба или да се занимават с безналичните плащания, при евентуални договорни споразумения с банков партньор.

detelina101
05-18-2009, 15:42
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Стратегически план на търговско предприятие \"Епис трейд\" ЕООД.

























2003г.
Резюме - анотация

Предприятието, което ще бъде разгледано в настоящата работа е “ЕПИЕС ТРЕЙД” ЕООД - гр.Варна. Фирмата е регистрирана, за да извършва следните видове дейности:
? стопанска дейност в областта на търговията с горивно-смазочни материали, които включват:
• автомобилен бензин;
• дизелово гориво;
• газьол за промишлено-комунални цели;
• масла;
• греси;
• антифризна течност;
и
? товарно-превозна дейност на същите от базите на производителя /ЛУКойл НефтоХим-Бургас/ до базите на потенциалните клиенти или до собствените бази.
Фирмата е сравнително нова - тя е регистрирана и присъства в бизнес пространството от началото на 2000 г.
За осъществяване на търговските си цели, предприятието разполага с една собствена бензиностанция, намираща се в чертите на гр.Варна и две бензиностанции, наети чрез договор от “Товарни превози” ООД - гр.Варна.
За осъществяване на превозната си дейност и транспортни услуги, предприятието разполага със собствени тарирани автоцистерни.
Най-характерно за дейността на фирмата е ,че последната се осъществява в една променлива и динамична бизнес - среда, като стратегиите в нея са насочени основно към качествено и бързо обслужване на съществуващите клиенти, завоюване на нови позиции на пазара, чрез привличане на нови потенциални клиенти, запазване на традиционно коректни отношения с настоящите партньори и контрагенти.
Фирмата е съставена от две основни стратегически бизнес - единици, които имат самостоятелно ръководство, подчинено директно на едноличния собственик на капитала, извършват самостоятелна икономическа дейност: продажба на гориво-смазочни материали и спедиция, превоз и транспортни услуги, свързани с гориво - смазочни материали в чертите на Република България.
Персоналът на предприятието също е различен за двете бизнес единици : освен счетоводни специалисти и офис - асистенти за двата вида дейност, фирмата наема чрез трудов договор служители, които да обслужват клиентите на бензиностанциите и водачи на автоцистерните. Фирмата няма изградено звено за ремонт.
Стратегическият план на фирмата ще бъде разгледан в следната последователност:

Стратегически план на “ЕПИЕС ТРЕЙД” ЕООД
1. Насоки за дългосрочно развитие

detelina101
05-18-2009, 15:45
ПРОЕКТИРАНЕ НА ФУНКЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА















2008

Въведение
В нашето динамично време, управлението на една организация представлява сложна и отговорна работа, независимо от това дали тази организация е държавна или частна, малка, средна или голяма, дали е стопанска или нестопанска.
Динамичната и нестабилна бизнес среда поставя пред ръководителя на съвременните организации редица предизвикателства, което налага необходимостта от повишаване на тяхната гъвкавост. Следствие от тази нестабилност са сложните проблеми, свързани с условията на производство и реализация, които често водят до неадекватни управленски решения. Създаването и запазването на сравнителни конкурентни предимства са свързани с много рискове: тенденция на насищане на повечето пазари, влошаване на демографската структура на населението, растяща конкуренция, глобално намаляване на ресурсите и растящи изисквания за опазване на околната среда, особености на нови технологии, скъсяване на жизнения цикъл на продуктите. Ефективното управление на организациите изисква от техните ръководители да разчитат на собствените си ресурси – опита, специфичните знания, умения, време. Те се използват не само за ръководене и мотивиране на персонала, но и за разбиране на ситуациите и проблемите, за техния компетентен анализ, за вземането на решения и за тяхното изпълнение чрез преки действия или чрез екип от хора. От преуспяващия мениджър се изискват много качества: да формулира адекватни и реалистични цели на организацията, да управлява промените, да ръководи успешно подчинените си.
Управлението на организацията се разглежда като процес на разкриване на връзките между ключовите елементи в нея – структура, хора, цели и задачи, технологии, неформални групи и култура и стратегията, която резултатира в ефективното управление на нейното развитие.
Организационно-структурното изграждане на управлението е централна проблемна област в науката за управление. От своя страна всички ръководители от по-висок ранг също са осмислили и са твърдо убедени, че от ефективността на организационните структури на управление в много голяма степен зависи ефективността на функциониране на системата, която те ръководят. Организационната структура дава най-точната и вярна картина за това как се управлява бизнеса.

І. Теоретична част
1. Същност и характеристика на организационната структура на управлениe
Терминът “организация” обхваща три независими реалности, които само контекстът може да идентифицира:
• определено състояние, взаимно разположение, взаимовръзка и взаимодействие между отделните части на едно цяло, т.е. организацията като структура;
• дейстия, насочени към внасяне на необходимото равновесие в определена съвкупност от елементи, привеждането им в определен ред, установяване между тях на определени взаимоотношения, т.е. организацията като функция, като дейност, като процес;
• някаква социална система, изкуствено създадена група хора, преследващи обща цел, т.е. организацията като фирма, учреждение и т.н.
Организирането е една от основните функции на управление. Като функция то представлява съвкупност от еднородни работи, дейности и процедури, свързани с проектирането, изграждането и внедряването на формалната организационна структура в една организация. Организирането може да се разглежда и като процес, чието предназначение е създаване на една организационна структура. Всеки организационен процес има две страни. Първата – създаване на структурните поделения на организацията /нейната йерархия/, и втората – разпределение на пълномощията.
В една организация съществуват различни структури. Организационната структура на организацията представлява съвкупността от връзки и взаимоотношения между отделните нива на управление и отделните функционални области. Те са построени във форма, която дава възможност за най-ефективно достигане целите на организацията. Организационната структура е такова подреждане и съотношение на отделните звена и групи персонал, чиято дейност осигурява формирането и изпълнението на фирмената стратегия. Тя е своеобразна конструкция на управлението на търговската фирма, включва каналите за комуникация и информационните потоци, преминаващи по тези канали и съчетава в себе си всички организационни връзки и взаимодействия за изпълнение стратегията на фирмата.
По същество изпълнението на целите, на предмета на дейност на търговската фирма се осществяват в голяма степен и чрез организационната й структура, която е и интегриращият елемент на системата на нейното управление. Тя съчетава в себе си всички организационни връзки по изпълнението на поставените цели.
Организационната структура на управление е обект, който подлежи на проектиране, изграждане, внедряване и промяна. Целите на една организация могат да се постигнат с различни варианти на организационната структура. Не може да се говори за оптимална организационна структура; тя просто е добра или лоша. Тя винаги има следствен характер, т.е. висшето ръководство на една организация първо трябва да е наясно с нейната стратегия и цели и след това да пристъпва към проектиране, изграждане или промяна на организационната структура. Всяка по-голяма промяна в целите на една организация трябва да води до промяна и в нейната организационна структура.
Организационната структура може да се разглежда в две направления:
1. Като начин за съчетаване и установяване на взаимовръзки между частите на системата на управление на фирмата, включващи както съдържателни, така и формални характеристики;
2. Като устойчиво единство на елементите на техните връзки и отношения, взети като единно цяло.
Разглеждана като начин за съчетаване и установяване на взаимовръзки на частите на търговската фирма като цяло, организационната структура се представя в единство от различни структури от линейни и функционални отношения.
Представена като устойчиво единство на елементите на системата на управление, на техните връзки и отношения, организационната структура се разкрива от позицията на целите на управлението, от позицията на разпределение на правата и отговорностите между отделните структурни звена и последователността на движението на информацията между тях.
Чрез организационната структура търговската фирма осигурява и регламентира пълна отговорност на всяко структурно звено по изпълнение на поставените задачи, съгласуваност в съвместната дейност, ефективни взаимодействия между отделните звена, концентрация на правата и отговорностите на всяко звено, действен контрол върху търговско-стопанската дейност. Търговската фирма от своя страна е сложна система с определена специфика, със свои количествени и качествени характеристики – предмет на дейност, икономически взаимоотношения, търговска мощ, регионална принадлежност и др., което предполага конкретизация на дейността, свързана с изграждане на организационната й структура.
Съвременните организации изискват организационни структури, динамично адаптиращи се към конюнктурните пазарни условия, координация и контрол, реализирани чрез качествено нови фирмени структури. В тези структури трябва да се формират такива управленски звена, които обхващат по най-ефективен начин целия иновационен процес – от генерирането на идеи чрез трансфера до усвояването на нововъведения. Генерирането на идеи по естествен път се прехвърля за разработване от създадените групи за иновации. В практиката на развитите страни тези схеми на движение на идеите намират израз в множество модификации на фирмените структури, познати като организационни структури на развитието. В този смисъл при изграждане на организационната структура на фирмата трябва да се отчита световният положителен опит.
Най-важните характеристики на организационната структура могат да се обобщат като:
• форма на разпределение на труда в управляващия субект при реализиране на функциите на управление;
• съвкупност от структурни елементи, образуващи йерархия;
• проявление във вид на формално утвърдени и фактически възникващи връзки между структурните елементи;
• съвкупност от определен брой звена, чиито действия са свързани с разработването и формулирането на взаимодействието върху управлявания обект.
Безспорно една от основните и най-важни отличителни черти на организационната структура на управление е йерархичният й строеж. Организационно-структурната йерархия в управлението съответствува на йерархията на целите на управлението, като целта на един подчинен орган е средство за постигане на целта на горестоящия орган. Това е отличителен белег за разлика от йерархията, заложена в сложните технически системи. Звената от дадено равнище обуславят целенасочената дейност на звената от по-високо равнище, но не я предопределят напълно. На тях е предоставена определена автономност на действие по отношение на вземаните решения.
Йерархичният принцип е един от най-древните и изпитани принципи на организация, универсалността и значението на които трудно могат да се оспорват, дори когато между подсистемите от различен ранг няма отношения на подчиненост. Това е обективно необходим принцип за изследването на структурите на реалните системи. Трябва да се има предвид обаче, че организационно-структурната йерархия има свои характерни черти, които се свеждат главно до това, че тя е многостепенна, многоцелева система на решение, т.е. характеризира се с наличието на йерархични отношения между центровете на решение. Съществуването на висш център за вземане на решения в качеството си на команден елемент е основната отличителна черта на тези системи.
Решенията, вземани на най-високите равнища, се характеризират по следния начин:
• отнасят се до големите подсистеми или до по-широки аспекти на поведение на системата в цялост;
• имат перспективен характер и изискват значително по-дълъг период на разработка;
• отнасят се до сравнително по-устойчивите аспекти на поведение на цялата система;
• съдържат по-голяма неопределеност и са по-трудни за квантифициране и алгоритмизиране.
Терминът “високи равнища” е донякъде условен. В едно промишлено предприятие най-високото равнище в организационната му структура е изпълнителният директор или управителят. Освен заместниците му към високите равнища могат да се отнесат в определени случаи, ако се касае за голяма фирма, и директорите на заводи и техните заместници. Към ръководителите от средно равнище се отнасят началниците на производства и на цехове, както и ръководителите на общофирмените функционални отдели. Ръководители от нисше равнище са началниците на участъци и майсторите, както и всички други от техния ранг.
Измененията в организационните структури на управление, които регулярно се правят с цел усъвършенствуванията им, се налагат от различните вътрешни и външни причини и фактори. Основният принцип е формулиран от Алфред Чандлър – “структурата следва стратегията”.
Едно от главните свойства на управленската структура е нейната гъвкавост. Устойчивостта и гъвкавостта са важно изискване към всяка структура, защото чрез тях се провява съчетаването на статиката и динамиката на системата.

2. Особености на организационно-структурните параметри при функционалната структура
Организационната структура на управление се характеризира чрез система от показатели, която отразява нейни съществени черти. Някои от тях разкриват външните проявления, свързани предимно с формата, а други са насочени към вътрешните характеристики, в които се преплита нейното съдържание. Взети заедно, те могат да дадат пълна характеристика на конкретна организационна структура на управление и по този начин да се направи оценка на нейното състояние. Тези показатели се наричат организационно-структурни параметри. Параметрите на организационната структура на управление имат някои важни особености:
• не всички се поддават лесно на квантифициране – количественото им изразяване често е продукт на субективна оценка на изследователя
• в различните организации те могат да имат различни значения, което до известна степен може да обуславя и различната ефективност на организационните им структури на управление. В същото време еднаквите значения на организационно-структурни параметри в различни организации не могат да бъдат предпоставка за еднаква ефективност при функционирането на системите им за управление, тъй като ефективността се обуславя от множество фактори.
Основните организационно-структурни параметри в управлението на всяка стопанска единица са:
• броят на равнищата на управление
• броят на управленските звена
• числеността на управленския персонал
• типът на структурата на управление
• мащабът на управляемост
• организационно-структурният статус
• системата организацинно-структурни комуникации
• степента на разпределение на отговорностите
Първите четири характеризират организационната структура на управление в статика. В зависимост от целите на използуването им в определени случаи към тях можем да отнесем и някои от останалите. Системата организационно-структурни комуникации е параметър на структурата на управление в динамика и характеризира организационно-структурното взаимодействие. Към тази група могат да се отнесат също мащабът на управляемост, организационно-структурният статус и степента на разпределение на отговорностите.

3. Структуроопределящи фактори
Структуроопределящите фактори са онези съществени особености на стопанската единица, които влияят и самите те изпитват влиянието на основните организационно-структурни параметри. Към тях трябва да се отнесат и някои външни по отношение на разглежданата система условия.
Съществуват различни класификации на факторите, влияещи върху структурата на управление. Тъй като те изразяват различни параметри на управлявания обект и на управляващия субект, както и някои условия и ограничения извън тях, могат да се обособят следните три групи структуроопределящи фактори:
• фактори, които характеризират обекта на управление
• фактори, които характеризират субекта на управление
• фактори, които характеризират околната среда
Многообразието на параметрите, които характеризират обекта и субекта на управление, налага по-нататъшното обособяване на отделни подгрупи фактори в тях.

3.1. Фактори, които характеризират обекта на управление
Тук трябва да се има предвид, че при вземането на решения и при осъществяването на конкретни действия центровете на решение в управляващия субект регламентират ресурсите и методите за тяхното постигане, като преодоляват смущенията и настъпилите отрицателни отклонения. В тази група фактори могат да се обособят две подгрупи:
• фактори, които характеризират разнообразието и количеството на съставните елементи на управлявания обект. Конкретни структуроопределящи фактори в рамките на тази подгрупа са:
- мащабът на производството
- типът на производството
- броят на производствените работници
- характерът на продукцията
- степента на автоматизацираност на производствения процес
- номенклатурата на средствата и предметите на труда
• фактори, които характеризират разнообразието и количеството връзки между съставните части на управлявания обект. Към тази подгрупа се отнасят:
- броят на устойчивите предметно-енергийни връзки между поделенията в производствената структура
- организацията на производството
- технологията на производството
- производственият цикъл
- кооперирането и разделението на труда на производствените работници

3.2. Фактори, които характеризират субекта на управление
Тук се включват основните елементи на системата за управление:
• целите на управление
• функциите на управление
• управленските решения
• персонал
• методи на управление
• технология на управление
• други
Всички те влияят пряко върху организационната структура на управление, но степента на влияние е различна. Някои от тях влияят почти върху всички основни структурни параметри, други само върху част от тях. Освен това всеки от посочените фактори може да се разглежда като съвкупност от елементи и той може да се диференцира на няколко елемента, които всъщност са отделни фактори.

3.3. Фактори, които характеризират околната среда
Към тях се отнасят:
• нормативната база на управление
• научно-техническото развитие
• перспективите за развитие на отрасъла
• ограниченията и измененията на ресурсоосигуреността на системата, наложени отвън
• други
Структуроопределящите фактори са свързани помежду си и много от тях си влияят взаимно. Изключително значение за правилното проектиране или внасяне на изменения в организационната структура на управление има установяването на конкретното влияние на даден фактор върху съответните структурни параметри. Необходимо е да се определят направленията на изменението на параметрите вследствие на изменението на този фактор, а след това и дълбочината на това изменение. Количественото изразяване както на изменението на фактора, така и на дълбочината на изменението на параметрите е важна предпоставка за разработването на организационни нововъведения. Но то се затруднява, тъй като някои фактори трудно се поддават на квантифициране. Това до известна степен важи и за организационно-структурните параметри тип на структурата и системата комуникации.

4. Основни фактори и изисквания при изграждането на функционалната структура
Организационната структура оказва непосредствено влияние върху ефективността на управлението на търговската фирма. Основа за формиране на организационната структура са целите и стратегията на фирмата, обемът и структурата на търговско-стопанската дейност, средата на функциониране, съставът на управленските функции. Измененията в характеристиките на тези фактори в значителна степен определят критерия за избор на възможните структури. Взети в съвкупност, тези фактори са взаимно обусловени и се намират в тясна връзка и взаимозависимост. Трябва да се имат предвид и разликите при структурирането на съществуващи и новосъздавани фирми с техните предимства и недостатъци. Основното е да се отчитат конкретните условия и въздействената сила на отделните фактори.
В хода на развитието на търговската фирма могат да настъпят периоди, когато организационната структура забавя изпълнението на възприетите цели. Тези несъответствия се проявяват в нарушаване нормалното функциониране на фирмата като цяло, във вземане на забавени и необосновани управленски решения, в недостатъчна информационна осигуреност. Всичко това се преодолява чрез привеждане на организационната структура в съответствие с настъпилите изменения – промяна във връзките и отношенията, промяна в обема и характера на функционалните задължения на отделните звена и др.
Стабилността на целите е от първостепенно значение за изграждане организационната структура на търговската фирма. Целите на управлението определят нейното бъдещо състояние, нейната стратегия. Те са изходна база за подготовка и вземане на всяко управленско решение. Целите – това е желаното състояние на търговската фирма в бъдеще. В управлението трябва да се оцени всяка функция и всеки вид дейност на фирмата, изхождайки от приноса в постигане на целите. Съобразно целите се формира и функционалната структура, която играе ролята на механизъм за тяхното реализиране. Това се постига чрез изграждане на организационна технология, която регламентира изпълнението на функциите и последователността на начините за вземане на управленско решение. По този начин придобива завършен вид организационният процес, който изразява динамиката на управленската дейност.
Нарастващата необходимост от стратегическо управление в условията на пазарната икономика е основание за водещата роля на стратегията при формиране организационната структура на търговската фирма, т.е. силната зависимост между стратегия и структура и определящата роля на стратегията в това отношение служат като изходен момент и при създаването и усъвършенстване на организационната структура. Стратегията се възприема като програма за действие, а така също и като разпределение на приоритетите и ресурсите по постигане на целите. Тя показва начина на използване на ресурсите за максимално изпълнение предмета на дейност на фирмата, т.е. за постигане на такова състояние на фирмата, към което тя се стреми. В този аспект е и функционалната зависимост между стратегия и структура.
Фактор за изграждане на организационната структура на търговската фирма е и съставът на управленските функции. Функциите и структурата са взаимосвързани елементи на системата на управление на фирмата, проявяват се като форма и съдържание на управленския процес. Съдържанието и формата на всяко явление са взаимно обусловени, и тъй като съдържанието на управлението се реализира чрез функциите, а формата чрез структурата, то те са взаимно зависими. Следователно съществува единство между функции и структура. То предполага първичност на функциите и вторичност на организационната структура.
Управленските функции определят задачите на отделните структурни звена. Всяка функция притежава адекватно организационно покритие и обратно – за всяка част на организационната структура са фиксирани една или няколко функции. Извън рамките на организационната структура е невъзможна реализация на управленските функции, невъзможен е и самият управленски процес. Това обуславя необходимостта от точно определяне на състава, характера и сложността на управленските функции. Тяхното подреждане и взаимна връзка създават възможности за развитие на организационната структура на фирмата като цяло.
Нарастващата динамика на външната среда на организацията също рефлектира върху нейната организационна структура. Това организационно многообразие увеличава трудностите по детерминирането, анализа и оценката на организационната структура. Независимо от това има общо в поведението на организацията и нейната структура спрямо динамиката и изискванията на външната среда.
Определено значение за изграждане на организационната структура има и квалификацията на персонала. Тук прецизната подготовка и подбор са особено необходими, тъй като персоналът ще изпълнява взаимозаменяеми управленски функции. Това е силна мотивационна нагласа и условие за създаване на благоприятен социален микроклимат.
Върху изграждането на организационната структура влияят и факторите обем и структура на стокооборота и състояние на материално-техническата база. Ръстът на обема на стокооборота в съвременната организация на търговската дейност, усложняващата се технология на търговските процеси, свързани с увеличаване обема на стоковото предлагане, с изискването за ефективна връзка чрез пазара между структурата на производството и структурата на потребителското търсене, обуславят и съответни организационни модели на управление на фирмата.
Като цяло изискванията при изграждане на организационната структура се свеждат до:
• наличие на ясно формулирани цели
• простота на организационните връзки
• ефективна и точна информационна осигуреност
• единство в действията на структурните звена и отделни категории персонал
• ясна и точна диференциация във функционалните права и задължения

5. Принципи на изграждане на функционалната структура
При формирането на организационната структура трябва да се спазват изискванията на редица основни принципи:
1. Обосноваване на организационната структура от първичността на управленските функции – всяка функция е относително самостоятелен вид управленска дейност и се характеризира с еднотипност на използваната информация, с еднаквост на разработваните решения и професионален състав на кадрите. Специализацията и обособяването на структурните звена се осъществяват върху основата на съществуващите функции и трудопоглъщаемостта на тяхното изпълнение.
2. Оптималност на структурата – този принцип предполага оптимално съотношение между специализация и концентрация на управленската дейност.
3. Адаптивност на организационната структура – тя създава възможности за реагиране на структурата на настъпващите изменения на външната и вътрешната среда.
4. Принцип за единство на разпределителност и персонална отговорност – той изключва дублирането и паралелизма в системата на управлението, отстранява двойствеността на подчинения и възможността за получаване на противоречиви по съдържание управленски въздействия. Този принцип осигурява точно регламентирани права и задължения между функционални звена и мениджъри. В основата му стои изискването – всяко звено трябва да има мениджър с точно определени права и отговорности. Това означава относителна завършеност и обособеност на конкретната управленска функция.
5. Диапазон на контрола – този принцип изисква ограничаване параметрите на въздействие на структурните звена. Нормата за управляемост, която е в основата на този принцип, означава наличие на критичен предел, зад който по-нататъшното увеличаване броя на подчинениет намалява ефективността на управлението.
6. Установяване на точни граници между линейно и функционално ръководство. Линейното ръководство осъществява оперативно управление на фирмата, а функционалните ръководители – дейността в обхвата на конкретната управленска функция, като оказават на линейните ръководители помощ, осигуряват им необходимата информация.
Практическата реализация на тези принципи създава възможности за развитие на организационните структури, които съответсват на изискванията на фирмената дейност, на териториалните особености и осигуряват ефективно функциониране на фирмата като цяло.


ІІ. Практическа част
1. Представяне на организацията
Предприятие “Язовири и каскади” извършва технически контрол и експлоатация на язовирите, напорните и безнапорните деривации и прилежащите им хидротехнически съоръжения от системата на НЕК – ЕАД. Участва в прогнозирането и управлението на водните ресурси, като осигурява баланс между интересите на обществото и дружеството.
В процеса на изследване на предприятие “Язовири и каскади” като най-подходящи за целите на проучването бяха определени отдел “Технически”, отдел “Поддържане”, ЦРБ – София и язовирен район “Чаира”.
Трудовата дейност на специалистите от отдели “Технически” и “Поддържане” дава облика на специфичната дейност на предприятието. Работата там е свързана с психическо натоварване, високо ниво на отговорност и динамичност. ЦРБ – София беше избрана поради факта, че там се трудят много и различни работници и специалисти – шлосери, механици, строители, автомонтьори, шофьори, бояджии, дърводелци, стругари, счетоводители, снабдители и др., което предполага събирането на едно място на хора с различно образование, опит и квалификация,.с голям процент мъже и възрастово разнообразие. Язовирен район “Чаира” беше предпочетен пред останалите язовирни райони поради неговата стратегическа енергийна роля /долен изравнител на АЕЦ “ Козлодуй”/. Това обуславя изключително високата професионална подготовка, високо психическо натоварване поради екстремните условия на работа, както и изключително високо ниво на носената отговорност.
За целите на настоящата разработка ползвам предоставените ми данни на изследване, в което участват 83 служители в предприятие “Язовири и каскади”. Изследваните лица са от четири основни формални структури на предприятие “Язовири и каскади”: отдел “Технически”, отдел “Поддържане”, Централна ремонтна база София и язовирен район Чаира. Тези структури имат следните характеристики:

Отдел
”Технически” Отдел
”Поддържане” ЦРБ
София Яз. район
“Чаира”
Средна възраст 48 52 41 39
Мъже % 69,12 % 75,68 % 83,45 % 61,20 %
Жени % 30,88 % 24,32 % 16,55 % 38,80 %
Висше
Образование % 92,00 % 87,56 % 34,12 % 92,00 %
Средно
Образование % 8,00 % 12,44 % 65,88 % 8,00 %

2. Организационна структура
В предприятието съществува следната структура:













С непрекъснати линии са означени организационните връзки, а с пунктираните – съществуващите комуникационни връзки вътре в организационната структура.
За структурата на предприятието е характерно строга йерархичност в разпределение на отговорностите и изключително висока специализираност на трудовата дейност на служителите. Между отделните формални структури съществуват управленски и оперативни връзки в процеса на извършване на специфичната за предприятието дейност, която изключва тяхната заменяемост.
Дейността на предприятието се извършва в осем обособени функционални звена със следните основни функции и отговорности:
• Отдел “Технически”: осигурява техническа експлоатация на хидротехническите съоръжения, извършва сложни измервания и анализи за състоянието на обектите, координира и контролира техническата дейност на язовирните райони и бази.
• Отдел “Поддържане”: извършва ремонтна и строителна дейност, осигурява техническа безопастност и охрана на труда, координира ремонтната дейност в язовирните райони и бази.
• Отдел “Финансово – счетоводен”: извършва финансово – счетоводен контрол в системата на предприятието.
• Отдел “ТРЗ, ИП и Е”: изпълнява задачи свързани с планирането и подобряването на икономическата ефективност.
• Отдел “Административно – стопански и персонал”: административни и организационни дейности, иновации, договаряне и оповестяване на населението, гражданска защита, отбранително мобилизационна подготовка.
• Юрисконсулт: осигурява правната защита и помощ на ръководството във връзка с изпълнението на основните цели и задачи на предприятието.
• Язовирни райони: обезпечават техническата експлоатация на хидротехническите обекти на място.
• Ремонтни бази: осигуряват извършването на профилактичната и ремонтна дейност на хидротехническите обекти .
За изпълнението на тези дейности към основните структурни звена се обособяват групи от специалисти, притежаващи необходимата квалификация и опит.

3. Естество на работата в организацията
Специалистите от предприятието контролират и анализират състоянието на контролно измерителните системи (КИС), посредством които се следи за протичащите в язовирните стени явления и процеси. Изготвят се “Програми за технически контрол” и “Аварийни планове” за действие при екстремни условия.
В предприятието се използват съвременни компютъризирани методи за пренос и обработка на измерените от КИС данни. Специалистите имат голям опит в поддържането на хидротехнически съоръжения и изготвяне на експертни оценки за тяхното състояние.
Изискванията към служителите са различни в зависимост от строго определената дейност, която извършват. На първо място е тяхната професионална квалификация, образование и подготовка, както и натрупания опит. За непрекъснатото усъвършенстване на специалистите от значение е тяхната повишена самоинициативност при търсене на проблеми и тяхното разрешаване. Важна е и способността за изучаване на частите, разлагане на проблемите и взиране в подробностите.
За този тип дейност от значение е и характера на човек. Като се позоваваме на формулираната в литературата структурата на характера можем да кажем, че най-подходящи са хора със силен характер от доминиращ интелектуален облик. Те проявяват принципност, устойчивост, вглъбеност, наблюдателност, впечатлителност. Подходящи са и хора с доминиращ волеви облик и силно изразени практичност, безстрашие и експанзивност. За предпочитане е служителите да са с уравновесен характер, емоционално стабилни, да реагират бързо и енергично, находчиви и съобразителни, лесно адаптиращи се към нова обстановка и работоспособни, хора с устойчиви стремежи и интереси, преследващи поставените цели, енергични и работещи с пълно себераздаване и увлечение.
За служителите е от особено важно значение да се познават взаимно и да изпитват доверие един към друг, взаимно да се подкрепят и конструктивно да разрешават конфликтите, възникнали в процеса на работа, трябва точно и недвусмислено да комуникират един с друг.
В процеса на работа възникват критични ситуации, които изискват моментно решение. То трябва да носи в себе си анализ и синтез на проблемите, начините за разрешаване, включващи незабележими на пръв поглед връзки и съставни части. Силно развитата памет също е предимство при изпълняване на тези дейности. В някои случаи от особено голямо значение е двигателната памет, т. е. запаметяването на точно определени действия, операции, реакции, а в други-оперативната словесно – логична памет – формули, понятия, съждения. Прояви на агресия, раздразнителност, емоционална лабилност, неадекватност, неувереност и лесна уморяемост са нежелателни, а в определени екстремни условия и недопустими.
Една от добрите страни на организацията в предприятието е създадената система за осъзнаване на важността на нещата и запазването им прости въпреки постоянния натиск за тяхното усложняване. Установеният ред предпазва хората да полагат неефективни, изтощителни усилия за търсене на решения. Числеността на персонала ограничава броя на възможните начини за лично взаимодействие и опростява факта, че с увеличаване на заетите във фирмата в аритметична прогресия, броят на възможните взаимовръзки и взаимодействия между тях нараства в геометрична прогресия. Една по-всеобхватна и постоянна характеристика в предприятието е уважението към работника. От една страна това са многото социални облаги – добро заплащане, здравно обслужване, регламентирани почивки през работно време, столове, бюфети, курортно дело и др. и от друга страна действията на ръководството ясно и обосновано да посочва очакванията си от работника и да му осигури условия да разгърне възможностите си и да даде своя принос за изпълняване на служебните си задължения.

4. Особености на функционалната структура
Според данните от изследването, в него са включени хора с еднакъв статус в трудовата група. В експерименталните групи хората си сътрудничат и си помагат взаимно и рядко се наблюдава съперничество с оглед на евентуално повишение или допълнителни материални облаги. Това е следствие от строгата йерархична структура на предприятието. Отношенията с хора от други групи извън формалната организация, имащи равен статус, могат да се окажат по-добри и по-полезни с оглед по-бързото извършване на работата или просто като друг канал за разпространение на слухове.
В процеса на наблюдение на служителите и работниците беше установено наличие на голям брой неформални групи. Характерно за тях е малкия брой членове, както и преливането им от една група в друга, което говори за разностранните интереси на служителите. В някои случаи неформалните групи се формират в рамките на формалните структури. Това е характерно за изследваните групи в ЦРБ – София и яз. район Чаира. Това се обяснява с тяхната териториална изолираност. В Управлението на предприятието изследваните неформални групи обединяват в себе си членове на различни формални структури. И в двата случая тези групи могат да се разглеждат като своеобразен микросвят, със свои отношения, потребности и лидерство. В тях се наблюдават групови привички, традиции и отношения. Тяхното възникване и развитие може да се разглежда и като средство за психологическа защита на индивидите, и като натрупване на опит за социалните, включително и моралните норми. Включването на личността в неформална група променя разностранно нейните особености, като този процес е стихиен и неосъзнаван.
В изследваните групи в предприятието възникването на неформални групи става на базата на няколко основни фактора:
• Семейно положение и сходен социален статус – несемейни, майки с малки деца, разведени и др.
• Хоби – рибари, планинари, фотолюбители, колекционери и др.
• Спорт – интересното тук е, че хората сформират групи на активни играчи – волейбол, футбол, фитнес, а така също и на базата на предпочитани спортове и отбори – Формула 1, НБА, Левски, ЦСКА и др.
• Компютри и Интернет – обсъждане и колекциониране на нови софтуери, компютърни игри, усъвършенстване на собствените умения. Характерно за тази група е голямата и численост и относително постоянния и състав.
• Професионални дискусии – една много интересна от психологическа гледна точка група, в която членовете използват всяка възможност за демонстрация на изключително висока професионална компетентност и дискутират на специализирана научна основа моментни проблеми от дейността на предприятието. Характерно за тази група е нейната консервативност по отношение на нови членове.
• Недоволство от действия на ръководството и колеги – тази група няма постоянен състав, характерно за нея е освобождаване предимно от натрупаното в процеса на работа напрежение. Членовете и използват маловажни разногласия за проява на мнима агресивност.
Преобладаваща част от служителите са с над 5 годишен трудов стаж в системата. Текучеството на кадрите е ниско. В колективите има сигурност, спокойствие, взаимно уважение, наблюдава се финансова стабилизация, висок обществен статус. Дългогодишната съвместна работа е породила между служителите доверие и сплотеност . Някои приятелства са възникнали на основата на контактите в работата. От друга страна, повечето хора, работещи заедно, не са приятели в обикновения смисъл на думата. Разликите между приятелите и колегите са, че нещата, които вършат заедно, са твърде различни и че колегите са свързани отчасти от организацията на труда – защото те работят един до друг или заедно извършват една и съща работа, а не защото по необходимост решават да прекарат свободното си време заедно. Служителите споделят, че тези приятелски отношения в колектива и чувството на доверие влияят върху тяхната удовлетвореност от работата и намаляват стреса на работното място. Това се потвърждава и от факта, че на въпрос от проведената анкета “какво е Вашето интимно желание относно сегашния Ви колектив” над 90 % от отговорилите изказват категорично желание да не напускат. От друга страна, много хора създават трайни отношения с колегите си и не могат, лесно да се решат да променят местоработата си. Удовлетвореността от отношенията с колегите, преките и висшестоящите ръководители е висока, което е основен компонент в цялостната удовлетвореност от работата.
Наблюдават се интензивни и лесни комуникации, отсъстват бариери пред свободните разговори и контактите между хората. В предприятието се провеждат много срещи, въпреки че малко от тях се организират предварително. Повечето са между случайно събрали се от различни отдели, с различни специалности. От голямо значение на тези срещи е атмосферата, която се създава – неформалната обстановка ”без сако и вратовръзка”, солидната техническа подготовка на специалистите, типична за служителите в предприятието, и самата организация на работата спомагат с течение на времето хората добре да се опознават един друг. Интензивността на комуникациите е изключително висока. Поставените проблеми са обект на бурни дискусии, въпросите са открити и се задават без стеснения, обменът на мнения е свободен и в дискусиите участват много хора.
В моменти на изпълнение на тежки задачи или дълготрайна натовареност се усеща нервно напрежение сред служителите, като в такива моменти се забелязва склонност да се драматизират по-маловажни проблеми.
И двата пола се радват на близките отношения; както и на принадлежността към структурирани групи и имат необходимост от тях. В изследваните групи не се забелязва по-силна принадлежност на мъжете към формалните групи, а на жените към неформалните, близко личностни отношения. Жените от предприятието не отделят по-голямо внимание на социалната, междуличностна страна на отношенията в работата и това не намалява тяхната удовлетвореност от труда. Това се дължи на факта, че не се наблюдават различия между извършваните дейности от мъжете и жените в експерименталните групи / с изключение на групата от ЦРБ – София/.
Младите хора, с по-малък стаж в колектива споделят, че лесно са се социализирали в работата, получили са определени трудови навици и са започнали да изпълняват задълженията си под ръководството на по-възрастни колеги и ръководители. Те споделят също така, че атмосферата на доверие, разбирателство и висок професионализъм са оказали решаващо значение за тяхната адаптация.
В процеса на изследване беше установено наличие на определен кръг хора, с висока активност, силно комуникативни, установяващи с лекота социални контакти. Те участваха активно и с желание в проведеното проучване. На по-късен етап установих, че голяма част от тях са в основата на неформалните структури, където имат доминиращи позиции. Повечето от тях имат подчертан стремеж за обществена изява, висока инициативност и организационни способности. Те умеят да заразяват хората със своята енергичност, внушават им доверие и ги правят отзивчиви.
Добро впечатление за организационната дейност на формалните структури прави факта, че по-голяма част от формалните ръководители имат авторитет и влияние върху колектива. Те често са обединяващи фигури и в неформалните групи. Това се дължи на личните им качества и способността им да постигат групови цели чрез добра организация при решаването на груповите проблеми.
Между работещите се наблюдават конфликти, повечето от които са скрити, като по-голяма част от тях са по-скоро личностни, а не на професионална основа. Рядко се наблюдават случаи на некоректно общуване. Впечатлява способността на служителите да оставят проблемите в кабинетите и да не обсъждат грешките на другите пред незасегнати страни.
Причините за възникване на проблемите и конфликтите при комуникацията със служителите в изследваната фирма са неизброими. Изследванията показват, че към най-често срещаните причини, пораждащи конфликти, са следните: ограниченост на ресурсите; взаимозависимост при постигане на различни цели и прилагането на различни приоритети; двойнственост на правата; неясна комуникация; неясни или неразумни стандарти и правила; различия във възможностите да се употребява власт, статусни различия; индивидуални особености; дефицит на време, поставяне на нереалистични срокове; вземане на решения с общо съгласие; системно потушаване или неразрешаване на конфликта; разминаване в очакванията и изискванията към изпълнението на различни роли; неравностойно участие в общите работи; разминаване на интереси, ценности и норми. Тези причини могат да бъдат обединени в три групи:
• конфликти , причинени от материални интереси
• конфликти, причинени от дефицити в психологически потребности
• конфликти, причинени от различия в ценностите и убежденията
Много кризи възникват като резултат от комбинация от причини от две или дори от трите посочените групи. От друга страна конфликтът става по-трудно разрешим, ако причинителите му се преместят от първа в трета група. Обикновено конфликтите, породени от материални интереси, са по-лесно разрешими от конфликтите, свързани с психологически потребности. Последните пък се разрешават по-лесно от конфликтите, причинени от различия в ценностите и убежденията. Ценностно обусловените конфликти са най-трудно разрешими, защото са причинени от най-стойностните за човека неща - индивидуалните убеждения, които формират собствената ни идентичност и придават смисъл на живота ни.
Съществуващата организационна структура в предприятието е ефективна и отговаря на основните дейности, които се извършват. Според мен единствената организационна единица, която може и трябва да бъде добавена е отдел „Вътрешен контрол” на пряко подчинение на собственика на предприятието НЕК-ЕАД.

detelina101
05-18-2009, 15:47
ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”


ФАКУЛТЕТ „ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ НАУКИ”











OСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО






Външна и вътрешна среда на организацията – фактори, параметри, методи за анализ и оценка


















17.01.2008 Изготвил: Маргарита Статева
гр. Пловдив Специалност: МИО - І kурс
Фак.номер: 0708341036
Отчитането на множеството фактори, влияещи върху развитието на фирмата, играе решаваща роля за нейните бъдещи успехи и ефективна работа. Едно от най-силните въздействия, на които е подложена „системата от съзнателно координирани дейности на двама или повече души”, наречена организация, е въздействието на факторите на външната и вътрешната среда.
Вътрешната среда представлява съвкупност от всички нейни взаимосвързани елементи, които функционират съвместно за постигане целите на организацията. Те се управляват от субекта на управление – мениджърите, които могат да ги изменят, затова се наричат вътрешни променливи.Те са свързани така, че въздействието върху една от тях влияе и върху останалите.Външната среда е съвкупността на външните условия и ограничения, в които организацията функционира. Тя променя средата много по-слабо в сравнение с влиянието на средата. И макро- и микросредата имат основни фактори, които в една или друга степен влияят на организацията.
Основните вътрешни променливи, влияещи върху организацията, са цели, стратегии, структури и ресурси. Мисията на организацията откроява идентичността й и разкрива причините за нейното съществуване.В нея се крият и целите на тази организация, които поставят началото на процеса на планиране във всички равнища на мениджмънта.Стратегията е тясно свързана с целите, тъй като тя описва пътищата за постигането им. Но разработването им трябва на всяка цена да е съобразено със състоянието на външната и вътрешната среда и най-вече – с ресурсите на организацията.
Структурата на организацията представлява елементите й и връзките между тях. Могат да бъдат установени различни видове структури - функционална, организационна, производствена, длъжностна и др. При използването на понятието „структура” най-често се има предвид организационно-управленска структура. Чрез нея се реализират целите и стратегиите на организацията. Тъй като тя рядко се променя, е налице и обратно влияние – от структурата към целите и стратегиите.
За успешното реализиране на целите и стратегиите е необходимо и ефективно използване на ресурсите, които могат да се разделят на 4 групи – материални, финансови, ресурси от системен и технологичен характер. Едни от най-важните ресурси днес са човешките, тъй като те задвижват всички останали.
Когато правим характеристика на една организация, трябва да вземем под внимание и факторите на външната среда, които могат да бъдат разграничени като преки и косвени. Към първата група се включват: потребители, доставчици, конкуренти (продуктови и маркови), нормативно-законова уредба (ограничения), трудовите ресурси (синдикати), финансово-кредитна система. М. Портър ги нарича „конкурентни сили”. Потребителите са може би най-важният фактор с пряко въздействие. Те определят рамката на дейността на организацията, от тях зависят приходите от продажби, благодарение на тях се създават нови потребности и нови пазари. И все пак е необходимо да се отчита и поведението на потребителите, защото именно от него могат да бъдат разграничени различни видове пазари – на индивидуалните потребители, на стокопроизводителите, на търговските посредници, на държавните институции, международен пазар. Доставчиците са един от ключовите фактори на микросредата. В тях се включват всички организации и лица, които осигуряват необходимите ресурси за осъществяването на дейността й. Те могат да бъдат разделени на 4 групи – материални, трудови, капиталови, информационни. От своя страна материалните включват средства на труда и предмети на труда. Конкурентите също оказват голямо влияние върху дейността на организацията, те динамично променят пазарните условия.
Косвените фактори на макросредата се обобщават в 4 групи: политико-правни, икономически, социални, технологични. Политико-правните фактори включват различните аспекти на политическата ситуация в страната и въздействието им върху средата, в която действа организацията, както и системата от закони и нормативни актове за правно регулиране на бизнеса. Политико-правните фактори определят степента, в която външната среда се определя като подходяща или неподходяща за дейността на организацията. Икономическите фактори включват очаквани изменения на брутния вътрешен продукт в страната, очаквана инфлация, развитие на капиталовите пазари, развитие на заетостта, склонност към инвестиране, колебания в конюнктурата, развитие на важни сектори на стопанството, развитие на международната търговия, на платежния баланс и валутния курс. Тенденциите в развитието на тези параметри са преди всичко в резултат на общата политическа и икономическа стабилност в страната. Стабилността в страната разширява пазарите, подобрява възможностите на конкурентите, потребителите и доставчиците,за разлика от нестабилността, която свива пазарите и повишава инфлацията.
Социалните фактори могат да бъдат разграничени в 3 групи – културни, демографски и природни, които включват: тенденции за изменение на демографската структура в страната и сравнение с водещи страни в Европа и света,социално-психологически течения и черти на персонала и потребителите. Природните фактори отразяват определени заплахи и възможности за организацията като: ограниченост на суровините, увеличаващи се разходи за енергия, увеличаващо се замърсяване на природната среда, увеличаваща се роля на правителствата. Последната група фактори на макросредата са технологичните. В тях се включват: тенденции на развитие на производствената технология, иновационен потенциал, степен на механизация и автоматизация, динамика на разходите, развитие на технологии-заместители, информатика и телекомуникации. Във връзка с тези фактори организацията е изправена пред 3 технологични алтернативи:
1) да използва базова технология, която се владее от повечето конкуренти и носи минимален риск
2) да използва водеща недоразвита технология с висок риск и с голям потенциал
3) да използва ключова технология, която само тя владее и й създава висока конкурентна позиция
Характеристиките на на факторите на външната среда са: динамика, сложност, продължителност, интензивност, равнище на въздействие (моментното му количествено състояние), неопределеност
(вероятностен характер поради комплексност на факторите).
Тъй като анализа на външната среда е важен елемент от управлението на организацията, то в литературата са известни няколко подхода към този анализ. Те могат да се обобщят:
 анализ на еволюцията на отрасъла;
 PEST ( STEP ) анализи;
 метод на експертната оценка;
 анализ на стейкхолдърите;
 анализ чрез бенчмаркинг;
 анализ на ключовите фактори за успех;
 метод на сценария;
 матрица за оценка на външните фактори.

- Анализ на еволюцията на отрасъла
Този метод има съществено значение при определянето на стратегическите алтернативи. От него се правят изводи за състоянието и тенденциите му, за нуждата от инвестиции. Еволюцията на отрасъла определя и привлекателността му в по-дългосрочен план. При този анализ се използва концепцията за жизнения цикъл на продукта в различни функционални области.

- PEST анализ
Този метод включва политико-икономическа среда; икономическа среда; социална среда; технологична среда; политико-юридическа среда. Основно място в нея се отделя на влиянието, което оказва държавата върху развитието на всяка една организация посредством различни лостове за регулиране.



- Метод на сценарийния анализ
В практически план, сценарият е писмено описание на поредица от събития, които има вероятност да станат в бъдеще и имат връзка с ефективността на организацията. При този метод се разработват сценарий как ще се промени организацията под действието на различните фактори. Разработват се поне три варианта: най-лош (вероятност < 20% ), най-добра вероятност ( > 70% ) и най-вероятна вероятност ( 50-70% ). След изготвяне на сценариите, се разработва стратегия за всеки сценарий, които има най-голяма вероятност да реализира целите на организацията.

- Метод на експертната оценка
Това е най-често използваният метод. При него се използват знанията и опита на експертите в областта. Те дават оценка по различни показатели, които се обобщават. При определяне броя на експертите се използва прагматичният подход. Ако нивото на компетентност на експертите е почти еднакво, крайната оценка се изчислява като средна аритметична. Ако нивото е различно, на всеки експерт се прави самооценка, която може да бъде обективна или субективна. Изчислява се относителният дял на всеки експерт и крайната оценка се определя като сума от крайните оценки на експертите и относителния дял на нивото им на компетентност.

- Анализ на стейкхолдърите
Това е процес на постоянно изследване на най-добрите практики, които определят най-високата степен на конкурентоспособност. Прилага се като процес на продължително изследване и подобряване на продуктите им към най-доброто с цел придобиване на по-голям пазарен дял и значително конкурентно предимство. Изследват се три типа вътрешно-организационни процеси: стратегически, функционални, спомагателни. Анализира се и управлението им. Този метод разчита на определяне на фактори за успех. Установява се най-доброто конкурентно поведение, спрямо тези ключови параметри. Само цялостното познаване на вътрешноорганизационните процеси дава възможност да се сравняват разликите, подобренията и иновациите с тези на водещите, които също се изчисляват.

- Анализ чрез ключовите фактори за успех
Този метод включва идентифициране и анализ на определен брой области, в които организацията трябва да постигне успех. Рационалното в него е, че съществуват няколко области на действие, в които тя трябва да функционира добре и чрез изследване на средата е възможно да се определи кои са те.



- Матрица за оценяване на външните фактори
Тази техника помага да се оценят различни фактори от външната среда в 5 стъпки, като произведението от теглото на всеки фактор и рейтинга му ни дава претеглената величина за него. Големият брой точки показва, че организацията ефективно използва възможностите и минимизира заплахите от външната среда.
Характеристиката на външната и вътрешната среда е тясно свързана с разкриването и определянето на възможностите и заплахите и на силните и слабите страни на организацията. А това от своя страна е в основата на определянето на целите и стратегиите й. Следователно за да се направи една подробна и цялостна характеристика на една организация, е необходимо добре да се познават както факторите на макро- и микросредата, така и, подходите за тяхното анализиране.

detelina101
05-18-2009, 15:50
Организация на управлението.
1.1.Същност и съдържание на организацията на мениджмънта. Организацията на управлението е от една страна основен раздел на науката за управление, а от друга, една от насоките за усъвършенстване на управлението в социалната практика. Наименованието на този раздел на науката за управление е съставено от две понятия : организация и управление.
1/Организация- Под „организация” се разбира състоянието на подреденост, коeто съществува в определена система. Елементите на тази система трябва да бъдат така съчетани, че всеки един от тях да способства за постигане на целите на с-мата. Само такава подреденост на елементи ни дава право да разглеждаме организацията като система, а не като набор. Понятието „организация” се използва и като синоним на „система” : стопанска организация, търговска организация, профсъюзна организация и т.н.
2/Управление – Под „управление” се разбира процес на целенасочено въздействие на управляващата подсистема върху управляваната. В редица случаи под управление се разбира структурно и функционално обособена част от организацията, в която е съсредоточено реализирането на процесите на управление. Двата кардинални проблема, които трябва да се решават при организацията на управлението, са нейните функции и структура. Не по-малко важно е как да бъде постигнато разпределение на организацията на управлението между управленските структури.
Необходим е функционален анализ трябва да се анализира. След това тази система ще трябва да бъде структурирана на тъй наречените организац. структури /ОСУ/. И трето – организационно регламентиране –механизъм за постигане на струкруно-функц. единство.
1.2.Функционален анализ на управление в социалната и стопанската област,това е разкриването на комплекса от функции на управлението, които са необходими и достатъчни за осигуряване на нормалото функциониране на системата. Функц.анализ е осн. предпоставка за рационално разпределение на функциите м/у разл. управл. органи.
1/Същност и съдържание на понятието „функции на управлението”. Те се намират в диалектическо единство с формата и съдържанието, като съдържанието са функциите, а структурата е тяхната форма. Водещото в това единство е съдържението, т.е. функциите, а адекватността на формата /структурата/ може да стимулира или препятства изпълнението на тези функции. Винаги трябва да се тръгва от съдържанието /функциите/. Функциите на управление са необходими и достътъчни за нормално функциониране на дадена система. По нататък при структурирането търсим съответствие между реалното изпълняване на функциите в системата и обективно необходими функции на управлението.
2/Критерии за декомпозиране на управлението като сложна функция. Функционален анализ на управлението може да бъде осъществен на основата на множество критерии,по главните са : а/отраслово разделение на социалните и стопанските с-ми /промишлеността, търговията, транспорта/; б/специфика на управлението на хората като елементи на стоп. с-ма; в/ насоченост на процесите на управлението в рамките на една организационна система; г/дейности и операции, изпълнявани в определена технологическа последователност, за да се стигне до процеса на управление. По този начин се разграничават управленските функции от типа планиране, отчетност, контрол и т.н. Най-напред се планира.
3.Класификация на функциите на управление. Една от най-разпространените класификации ги разделя на две по-големи групи – функции по вземане на решение и функции по информационно осигуряване.
1/Функции по вземане на решения, това са функции от типа : планиране, нормиране, организационно проектиране, програмиране, регулиране и др. – това се основни фунции на управлението; 2/Другата група функции, функциите по информационно осигуряване, са свързани с отчетност, анализ, контрол, анализ, прогнозиране, моделиране/, решения свързани със стратегията, основните цели и критерии.






































1.3.Организационни структури на управлението.
1.3.1.Същност и основни компоненти на организационните структури на управление /ОСУ/. Същност на ОСУ това са взаимоотношенията и взаимовръзките между компонентите на управляващата система. Структурта на управление се намира в неразривно единство с функциите на управление.
Основни компоненти на ОСУ : 1/състав на системата – управленски органи /апарат на управление/; 2/управленските отношения; 3/управленските връзки.
Състав на управляващата системата – това са съставните части, които образуват апарат на управлението /хората в тях, дирекции/. Управленските органи могат да бъдат еднолични и колективни.
Отношенията между съставните части на системата са два вида : формални – по официален път с различни нормативни актове актове, правилници, заповеди и др. и неформални – не се регламентират официално. Друг тип отношения са отношенията на координация /съгласуваност/ и на субординация /подчинение, власт/. Отношенията на координация се установяват м/у различни управленски органи на едно и също йерархично равнище, без оглед на йерархическа съподчиненост. Отношенията на координация не се регламентират формално – установяват се на неформална основа, изграждат се въз основа на стремежа към съгласувана дейност за постигане на общите целите. Когато не е налице съгласуваност се прилагат втория тип отношения – на субординация, на подчинение, на власт. Властта предствавлява определено отношение м/у субектите на управление и управляваните обекти в системата. Властта е институционализирано право на дадена личност /орган/ да решава, да разпорежда и търси отговорност при неизпълнение на разпорежданията си.
В зависимост от своята насоченост, управленските връзки могат да бъдат вертикални и хоризонтални. Вертикалните връзки са израз на власт, познати са два вида вертикални връзки – линейни и функционални. Линейните връзки са между ръководителят и неговите подчинени – те са неравнопоставени. С тях се отдават разпорежданията /отгоре надолу/, а се отчита тяхното изпълнение от долу нагоре. Това са йерархично изградени системи, където всеки ръководител е същевременно и подчинен. Има стъпаловидна линия на подчинение.
Друг вид вертикални връзки са щабните връзки – това са връзките м/у ръководители от висш ранг и специалисти. Тук се обменя неимперативна /незадължителна/ информация /анализ, предложения, съвети, варианти на решения/.
Хоризонталните връзки се установяват м/у управленски организации от едно и също йерархично равнище. Това са връзки с равноправен характер и в тях намират израз отношенията на координация. Системата от хоризонтални връзки способства за икономичното и ефективно осъществяване на процесите на управление.









1.3.2.Основни типове ОСУ – линейна структура, функционална структура. При линейната структура всяко звено се оглавява от ръководител, който решава всички въпроси. Тя е чисто йерархичен тип структура. Стриктно се съблюдават линейните принципи на структуриране : 1/неразделност на власт и отговорност,т.е. не може да се упражнява власт без да се носи отговорност за резултатите; 2/единоначалие, т.е. всички дейности преследващи една цел са съсредоточени в лицето на един човек; 3/единство на разпоредителството – всеки да е подчинен и подотчетен на едни началник /прекия началник/, а той разпорежда само на тези, които са му непосредствено подчинени; 4/безусловно изпълнение на разпорежданията на висшестоящия орган; 5/строго йерархичен път на предаването на разпорежданията и отчитането на тяхното изпълнение – не трябва да се прескачат нива и да се излиза извън линията на подчинение. Ако всичко се спазва стриктно, структурата ще бъде твърда и безкомпромисна. Положителна страна е, че ако се изпълняват тези изисквания ще се получи съгласувано действие на значителен брой хора. Недостатъци – практически непригодна за управление на сложни или разнообразни дейности. Има голям риск от некомпетентно управление на линенйния ръководител. Ефективността на управлението се поставя под зависимостта на едно лице.
Чисто функционалната ОСУ е свързана с Фридрих Уйлър Тейлър и предлаганата от него функционална администрация, основаваща се на функционалното разделение на управленския труд. Затова е позната под името функционална структура от Тейлъров тип. Не е възможно да функционира практически такава структура, поради многото ръководители. При това положение изпълнителите се оказват в подчинение едновременно на няколко ръководители, а това води до обезличаване на отговорността и до възникване на междуфункционални конфликти.
Недостатъците на двете структури се преодоляват с изграждане на смесени /хибридни/ структури. При тях се съвместяват линейния и функционалния принцип. Такива хибридни структури са : а/линейно-щабната; б/ линенйно-функционалната.
Линейно-щабните структури се свързват с Файол, Ъруик и Гълик и са преобладаваща организационна система.Тук единоначалието и единството на разпоредителството са необходими условия. При другия тип структури – линейно-функционалните, имаме единоначалие, единство на ръководството; неразделност на власт и отговорност. Съблюдава се йерархичния път на нареждане – от горе надолу, а отчитането на резултати от долу нагоре. При тези структури властта не се упражнява директно, а посредством механизмите на линейната власт. Има случаи, когато тази функционална власт се упражнява директно, но това са изключения : а/държавно или вътрешнофирмено нормативно регламентиране по определени въпроси; б/делегиране на права от страна на горестоящия линеен ръководител; в/неформално традинационализиране на повтарящите се връзки, базиращи се на високата компетентност на функционалните ръководители и специалисти; г/структурни деформации в резултат на професионални недостатъци.
В крупните корпорации ЛФС се срещат в два основни варианта – департаментна /централизирана/ и дивизионална /децентрализирана/ структура.
Традиационните ОСУ имат общи характерни черти : а/съсредоточаване на властта по линията на подчинение; б/функционална специализация с организационно оформление на всяка функция; в/не се регламентират функционалните връзки.
Тези черти обуславят възможностите и границите на тяхното приложение.

1.4.Организационното регламентиране в организацията на мениджмънта.
1.4.1.Същност на организационното регламентиране – основният механизъм за установяване на организация на управление в социалните системи. При него през формални механизми по нормативен път се установява определено разпределение на функции, права, задължения и отговорности между управленските органи. Това става в зависимост от техните ранг, компетентност и място в процеса на осъществяване на управленската дейност. Нормативните документи за организационно регламентиране могат да бъдат издадени от държавни органи, от собствените управленски органи в съответната оргазация. На държавно регламентиране подлежат някой общи въпроси, свързани с устройството и организацията на системите. Напр. в Търговския закон се регламентират функциите и правата на колективните органи за управление. В други закони се регламентират функциите, правата и задълженията на функц. органи. Напр. проблемите на счетоводната отчетност, охраната на труда и др. А останалите въпроси, които не се решават от държавната власт, подлежат на вътрешно-фирмено структуриране.
1.4.2.Същност и съдържание на организационното проектиране – счита се, че е едно от най-ефикасните средства, посредством които може да се даде комплексно решение на всички въпроси, свързани с вътрешната организация на системата /напр.в стопанската система/. Проектът е комплекс от взаимно свързани решения относно бъдещото състояние на параметрите на някаква система. Всеки проект е предварителен модел на организацията /материална, техническа, социална, икономическа и т.н./. При техническото проектиране се изгражда идеален образ на продукт /конструктивно проектиране/ или формата на взаимодействие /техническо поектиране/ на оръдията и предметите на труда. При организационното проектиране се определя организацията на дадена система от социално-икономич. тип, поради което е елемент на управлението им.
Още от 1971г. в САЩ компаниите имат специални отдели за организационно развитие. В резултат на изследвания стигат до извода, че е необходим орган за усъвършенстване на организацията. При организацията трябва да се решат двата въпроса за организационно решение : 1/идентифициране функциите на управление и на тази основа да се 2/изградят съответните структурни звена; 3/един от основните компоненти на организацията на управление е организацията на информационните процеси, или това е информационна осигуреност на управленските органи. Тези три групи въпроси са тясно свързани един с друг, поради което те трябва да се решават съвместно.











1.4.3.Проблемът за централизацията и децентрализацията при организационното регламентиране. Централизацията представлява съсредоточване на решаването на проблемите и изпълнението на функциите на управление на висшите йерархически равнища. С други думи това е акумулиране на властта на високите етажи в упревленската йерархия. Централизацията и децентрализацията са двете страни на едно и също явление. Децентрализация означава намаляване степента на централизация и обратно. Използването на двете понятия има смисъл само когато се изхожда от определено съотнешение между тях и се поставя въпросът в каква посока ще се изменя това съотношение централизация / децентрализация. Съотношението централизация / децентрализация може да се разглежда в три аспекта по отношение на : 1/ вземането на решения; 2/ функциите на управление; 3/ организационната структура на управление.
С нарастване на броя на йерархическите равнища по вертикалата на нейната система на управление, нараства и значението на проблема за степента на централизация. Практиката сочи, че нарастването на общия брой на йерархически равнища води до забавяне на информационните процеси и до появата на тенденции към неуправляемост. В зависимост от това дали тенденцията е централизация или децентрализация, се обуславят два процеса, протичащи относително независимо един от друг : 1/непрекъснато повишаване сложността на социално-икономическите системи; 2/ нарастване капацитетните възможности на управленските органи.
Когато нараства сложността на системите се поражда децентрализация, защото една сложна система се управлява в един център. Необходима е огромна информация, която да се обработва, а капацитетните възможности на човека са ограничени. Когато обаче, нарастват капацитетните възможности на хората, отколкото нараства сложността на системата, тогава се получават благоприятни възможности за централизация.
Повишаващата се сложност на социално-икономическите системи е един непрекъснат еволюционен процес, докато нарастването на възможностите на управленските органи има характер на качествен скок. Има периоди на интензивно навлизане на нови методи и технически средства в практиката на управлението. Такъв скок /наречен на капацитетните възможности на човека/ можем да посочим първите две десетилетия на ХХ век и те са свързани с появата на научния мениджмънт от една страна, а от друга страна с перфорационните сметачни машини. Това довежда до рязко нарастване капацитета на управленските възможности. След 30-те години на ХХ век еволюционният процес на усложнение на дейностите отново стимулира процесите на децентрализация. Това продължава до средата на ХХ век /60-те години/, когато се появяват ЕИМ и методите на изследването на операциите. 80-те години бележат началото на нов „скок” – постиженията в областта на микроелектрониката и комуникационните технологии. Компютърните мрежи и тяхната интеграция в световен мащаб създава възможност за максимална децентрализация при решаване на оперативните проблеми. От друга страна страна става възможна максималната централизация в разработването на стратегия на системите, както при решаването на проблеми, които са сложни, нестандартни, нововъзникнали, засягат различни функции в една и съща система.





ІІ раздел
ПРОЦЕСЪТ НА УПРАВЛЕНИЕ. МЕТОДИ И ТЕХНОЛОГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО.
2.1.Вземането на решение в практиката на мениджмънта.
2.1.1.Същност на управленските решения и типология на решаваните проблеми.
Управленското решение е предписание за действие в резултат на направен избор от възможните варианти за решаване на някакъв проблем в организацията.Управленско о решение представлява подбор на един от няколко възможни варианта на действие. Акцентира се на избора. Необходимост от решение възниква когато се появи определен проблем, т.е. препятствие за достигане на целите на системата. Функционирането на всяка система е низ, поредица от проблеми, които непрекъснато възникват и се решават. Според някои един мениджър не прави нищо друго освен да взема решения. Няма ли проблем никой не търси решение. Наличието на проблем е необходимо условие за стартиране на процедурата по вземане на решение.
2.Типология за решаване на порблеми. Възниква въпроса за типологията на решаваните проблеми. Основен критерий, за да разпределим проблемите на групи е : Знанията, с които субекта разполага. Логически елементи на проблема са : 1/цел; 2/варианти; 3/ресурси; 4/модели; 5/критерии. Субектът на управление ще има известен недостиг на знания взависимост от което ще има степен на неопределеност. В зависимост от това, проблемите се разделят на стандартни; добре структурирани, слабо структурирани и неструктурирани. Най-известни са стандартните проблеми – характеризират се с еднозначно определени цели, алтернативи за решаване и разходи на ресурси. За решаването на такива проблеми са разработени и се използват стандартни процедури, тяхното решение представлява едновариантен разчет. Добре структурираните – се характеризират с еднозначно определени цели, но със значителен брой варианти на решение. Обикновено логическите елементи при добре структурираните проблеми са добре изучени и могат да бъдат описани количествено. Специалистите препоръчват математически методи за добре структурираните проблеми и позволяват на субекта да търси оптимални решения. Слабо структурирани проблеми – свързани са с разработката на дългосрочни планове. Всеки от тях засяга много аспекти от дейността на организацията, изпълнението отнема много време и се извършва поетапно. Напр. техническото превъоръжаване. При тези проблеми има добре изучени и количествено измерими елементи, но съдържат значителна степен на неопределеност. За решаването на такива проблеми се препоръчват методите на системния анализ, където сложните математически разчети се съчетават с интуитивните експертни оценки. Неяснотата при неструктурираните проблеми обхваща всички логически елементи. Дори целта не може да се дефинира ясно. При решаването на тези проблеми най-голямо значение има интуицията на ръководителя.








2.1.2.Класификация на управленските решения. Класификацията на управленските решеня позволява на мениджърите и сътрудниците им да анализират и разпределят времето за подготовка и вземане на правилни и своевременни решения. Според техниките, които се използват – програмируеми и непрограмируеми. Според времето за решаването им са : обикновени, срочни, спешни. Според важността им : рутинни, важни, много важни. Според отношението към мисията на крайните цели : стратегически, тактически, оперативни. Според използваните методи за решаването им : интуитивни, логически, математически. Според субекта на вземаното решение : еднолични, колективни. Според степента на неопределеност на средата : биват решения в условия на определеност, риск, неопределеност.
2.1.3.Вземане на решение като процес. Цикъл на решението. /НЯМА ДА СЕ УЧИ/



































2.2.Делегиране на права.
2.2.1.Същност и основни предимства на делегирането на права. Делегирането на права е гъвкав инстурмент, чрез който се рационализира разпределението на проблемите и функциите между управленските органи. С това се постига възможно най-добро съотношение между централизация и децентрализация в зависимост от конкретните условия. Чрез акта на делегирането даден управленски орган преотстъпва част от своите права на по-нискостоящи органи. С това се цели по-ефективно решаване на определен кръг проблеми. Така установеното с организационното регламентиране съотношение между централизацията и децентрализацията се променя в полза на последната. В случай на необходимост или целесъобразност, преотстъпените права могат да се изземат обратно и така съотношението отново да се промени в полза на централизацията. Делегирането се счита като задължителен момент в работата на всеки ръководител. По силата на юридически норми или многогодишни традиции, много права се съсредоточват при първия ръководител на всяка система. Освен това той има право да отменя решения и разпореждания на по-нискостоящите органи, както и да изземва функции и права, за които няма изрична нормативна забрана. Така към първия ръководител на дадена система се концентрират значителни по обем права, които той не е в състояние непосредствено да изпълнява. Така че делегирането на част от тези права на по-нискостоящите органи е практически неизбежно. Проблемът тук е в това, че формално задължение за делегиране ръководителят няма – той може да делегира, може и да не делегира. Готовността на един ръководител да делегира зависи от това, доколко той е убеден, че така може да се постигне подобряване организацията на управл. дейност.
Сравнителният анализ на работата на стопанските ръководители сочи, че е налице пряка връзка между ефективност на тяхната дейност и умението им да делегират права. С делегирането на права много гъвкаво и ефективно се постига по равномерно натоварване на управленския апарат. При делегирането ръководителят в оперативен порядък може да регулира настъпващите нарушения в равномерността на натоварването. Наред с това делегирането е най-подходящото средство за въвличане на целия управленски апарат в разработването и вземането на решения. Намалява се и броя на равнищата, които участват в разработването и вземането на решенията. С това се съкращава техния цикъл и се повишава оперативността на управлението. С делегирането на права центровете на вземане на решение се приближават до мястото на тяхното изпълнение. Освен това се създават условия за оперативна самостоятелност на сътрудниците, което способства те да придобият умения и опит за ръководна дейност. Така постепенно се формира кадровия резерв, като продължително се наблюдават и оценяват деловите качества и възможностите на всички сътрудници.
Делегирането на права не налага съществени изменения в установената ОСУ. Крупните организационни промени винаги са свързани с нарушаване на равновесието и устойчивостта на стопанските системи за продължителен период от време. Особено силно това се проявява при ЛФС /линейно-функционалните структури/, където хоризонталните връзки се установяват на неформална основа, което е един твърде дълъг процес. Делег. на права способства за решаването на проблема за недостига на време на ръководителите. Този дефицит е толкова по-очертан, колкото по-висок е рангът на ръководителя. Делегирането може да осигури този времеви ресурс, който да бъде използван за решаване на проблеми, които никой друг освен ръководителя не е в състояние да реши.
2.2.2.Методически подход при делегирането на права. Първо трябва да се реши, кои са елементите на делегирането, т.е. какво подлежи на делегиране – права /пълномощия, власт/, или елементи на делегирането са задълженията и отговорностите. Решаването на този въпрос трябва да става въз основа на принципа за съответствие на права и задължения. Когато се възлагат определени задължения, то трябва да се предоставят и съответните права, които ще позволят изпълнението на поетите задължения. И обратното, когато се даде право на един управленски орган да решава определен кръг от проблеми, от това възниква задължението му да решава – в противен случай биха останали нерешени. По аналогичен начин стои и въпросът за отговорността. Във всяко цивилизовано право въпросът за отговорността се решава съобразно принципа за неразделност на власт и отговорност. Следователно отговорността възниква с предоставянето на власт и се носи от овластения орган за упражняването или неупражняването на тази власт. Така че не е необходимо самата отговорност специално да бъде делегирана. И тъй като е неотделима от правата, тя не е самостоятелен елемент на делегирането. Нито може да се делегира отговорността без права, нито пък могат да се делегират някому права като същевременно ще бъде освободен от отговорност. Така че ръководителят може да делегира своите права, но не може да делегира своята отговорност. Въпреки, че делегира права, той продължава да носи отговорността за крайните резултати.
Със самия акт на делегиране ръководителят се отказва от упражняването на делегираните права. А това значи, че овластените от него лица ще упражняват тези права от свое име, но за сметка на ръководителя. Подчинените също носят отговорност, но пред този ръководител, който им е предоставил правата.
Делегирането на права се оталичава от обикновеното възлагане на задачи с това, че при делегирането сътрудникът доброволно приема произтичащите от правата задължения и отговорност. Това е резултат на самостоятелен и съзнателен избор, докато в първия случай е налице елемент на принуда.
Друг важен въпрос е за субекта на делегирането, т.е. кой има право да делегира. От юридическа гледна точка, право да делегират имат всички ръководители, които разполагат с права и не са нормативно задължени лично да ги упражняват.
От организационна гледна точка всички ръководители, след като имат право да делегират, те са длъжни да го направят. На делегиране подлежат и получени чрез делегиране права. Така, че делегирането има много стъпален, каскаден характер. То започва от първия ръководител, но достига до най-ниските равнища в системата на управление. Познати са два типа делегиране на права – функционално и федеративно. Функционалното делегиране се основава на функционалната специализация на управленските работници, като се предоставят права за решение на въпроси, свързани с изпълнението на някаква функция. При федеративното делегиране се предоставят генерални пълномощия за реализирането на всички функции на управление в определен участък от управляваната система.
Важно условие за успеха на делегирането на права е изборът на подходящия сътрудник, на когото да се делегира. Изборът на неподходящ сътрудник не само крие опастност от проваляне на работата, но и подронва авторитета на ръководителя пред останалите сътрудници. Създават се условия за влошаване на социално-психологическия климат в организацията. Трябва също да се отчита, че всеки ръководител трябва да делегира само на тези които са му пряко подчинени. Внимание заслужава и въпроса какво е целесъобразно да се делегира и какво не подлежи на делегиране. Трябва да се делегира правото за решаване на всички проблеми, които на по-ниските равнища могат да се решат приблизително толкова добре, колкото от самия ръководител. Дори да се получи известно влошаване качеството на решенията, това ще бъде компенсирано от решаването на проблеми, които само ръководителя би могъл да реши. Проблемите, които ръководителя не трябва да делегира са :
1/ Определян на осн. цели на с-мата и стратегията на оглавяваната организция или звено;
2/ Контролът и оценката на работата на непосредствените подчинени;
3/ Грижата за квалификацията и развитието на сътрудниците;
4/ Уреждане на разногласия с други организации и звена;
5/ Поверителни задачи, възложени лично от по-висш ръководител;
Правилното определяне на подлежащите за делегиране права е свързано със степенуването им по важност. Известно е правилото на Вилфредо Парето, че ако задачите са подредени по важност, 80% от резултатите идват от 20% от задачите, а останалите 80% от задачите се отнасят само за 20% от резултатите. В процеса на делегирането трябва да се уточнят : 1/ ресурсите /материални, финансови, трудови/, които се предоставят и при какви условия може да се разчита на допълнителни; 2/ границите в които могат да се упражняват правата; 3/ отговорността, която носи ако не се постигнат предвидените резултати; 4/ границите, в които един сътрудник има право да греши.
Въпросът за правото на сътрудника да греши е деликатен, тъй като отговорност за грешките на сътрудника носи неговият ръководител. На пръв поглед това може да се изглежда нелогично. Но ръководителят не е бил задължен да делегира точно тези права именно на този сътрудник. Също така той е бил длъжен да си изясни дали качествата, способностите и квалификацията на този сътрудник са достатъчни, за да се справи с делегираните му права. Наред с това сред основните функции на всеки ръководител е грижата за квалификацията на подчинените и контрола върху работата им. И накрая, ръководителят има право да изземва обратно делегираните права, ако установи, че сътрудникът не ги упражнява по целесъобразен начин. И все пак противоречието е налице : от една страна е невъзможно да се работи, без изобщо да се греши; от друга страна никой не иска да поема безгранична отговорност за чужди грешки.
За преодоляването му е необходимо още преди делегирането ръководителят и сътрудникът : 1/ съвместно да обсъдят евенуалните грешки, които биха били допуснати в процеса на работата; 2/ да оценят риска за ръководителя и за подчинения от всяка грешка; 3/ да се споразумеят кои грешки ще се считат за допустими и кои за недопустими; 4/ да се определи конкретната отговорност на подчинения и допуснати недопустими грешки.









2.2.3.Проблеми и трудности при делегирането на права. Въпреки безспорните предимства и доказаната ефективност на делегирането на права, този метод бавно си пробива път в стопанската практика. Една от причините за това е недостатъчното познаване на методиката и технологията на делегиране от страна на ръководните кадри.
Проблематиката за делегиране на права се разработва в тази част от управленската литература, която е предназначена за първите ръководители в организационните системи. Това води до формирането на неправилното схващане, че право да делегира има само първият ръководител. Другата причина е психическата нагласа, че възлагането на задачи, невключени в длъжностната характеристика, е нарушание в трудовия договор. Към това може да се добави и традиционната за ръководителите от всички равнища ориентация към централизация на всички права, за които няма изрична нормативна забрана. Широко разпространени сред ръководителите е убеждението, че делегирането на права е свързано с риск от загуба на контрол над работата. Такъв ръководител счита, че за да бъде свършена една работа както трябва, необходимо е с нея да се заеме лично той. Този аргумент е несъстоятелен, тъй като в съвременните условия просто е немислимо един ръководител да превъзхожда своите подчинени по всеки конкретен въпрос. В случая стремежът да се избегне риска за некомпетентно решение ще доведе до противоположен резултат, тъй като не се използва в пълна степен на интелектуален потенциал на апарата на управлението. Често ръководителите преувеличават значението на собствената си информираност за ефективно функциониране на организацията като цяло. Поради това считат, че трябва да бъдат своевременно осведомявани за всичко, което става в ръководената от тях организация. Те болезнено реагират, когато се случат неща /особено с отрицателен резултат/, които не са предварително съгласувани с тях. Понякога нежеланието или неспособността на отделни управленски работници да поемат делегираните им права намира израз в така нареченото обратно делегиране. Привидно те приемат акта на делегирането и не възразяват срещу задълженията, произтичащи от предоставените им права. Те изпълняват всички рутинни работи, свързани с упражняването на права. Когато обаче възникне сериозен проблем, решаването на който е свързано с поемането на отговорност, те предпочитат да го „съгласуват” с ръководителя. Това по същество означава, че проблемът се решава от ръководителя, а не от сътрудника. Така че в момента, в който ръководителят изрази своето становище относно това как да се реши проблемът, актът на обратното делегиране е налице. В този случай отговорността за резултатите вече се носи само от ръководителя, който уж е делегирал права.













2.3.Методи на управление стил на ръководство.
2.3.1.Обща характеристика и класификация на методите на управление. На основание на това, че всеки процес на управление съдържа като момент в себе си вземането на решение, методите на управление могат да бъдат разделени на три групи : а/методи за подготовка и обосноваване на варианти на решения; б/методи за избор на най-добрия вариант на решение; в/методи за въздействие в/у хората, които ще изпълняват взетите решения.
Подготовката, обосноваването и избора на решение е основополагащ проблем на психологията на управлението в социалната и стопанската област. За неговото ефективно решаване съвременната наука и практика разполагат с богат арсенал от методи. След втората половина на ХХ век бързо се развиха и навлязоха в обществената практика т.нар. количествени методи. Те си поставят за цел на основата на постиженията на математиката и компютърната техника да предложат методи и средства за търсене на оптимални решения. Поради това, тази проблематика не е специфичен предмет на организацията и технолигията на управлението.
В теоргията и практиката на мениджмънта специално внимание се отделя на методите на управление, свързани с начините на въздействие върху хората и човешките колективи, в организациите. На практика мениджърите разполагат с три главни групи методи за въздействие : а/ Административни; б/ Икономически; в/ Социално-психологически. Административните методи се основават върху административната, йерархична власт на мениджъра. Техният механизъм на действие е пряката принуда върху волята на човека. Към админстр.методи се отнасят : 1/ регламентиране; 2/разпоредителство; 3/ инструктиране; 4/ контрол. Регламентирането се приема най-добре от хората. Инструктирането компенсира недостатъчната квалификация на подчинените.
Механизмът на действие на икономическите методи е материалният интерес. Поради това те от една страна имат много силно въздействие, а от друга страна се забелязва подчертан елемент на автоматизъм.
Социално-психологическите методи разчитат на въздействие върху хората посредством тяхната ценностна система.
2.3.2.Същност и типове стил на ръководство. В своята работа всеки ръководител използва комплекс от конкретни методи за въздействие на своите подчинени. Върху избора им влияние оказват неговите лични характеристики. В следствие на това неговата работа придобива специфичен облик, индивидуална неповторимост и в това се изразява стилът на ръководителя. Така че с понятието „стил” се характеризира специфичният му подход към решаваните проблеми и ръководените човешки индивиди и колективи. Понятето „стил” произлиза от гръцката дума „стилос”, което в превод означава „почерк”, т.е. индивидуалния стил е неповторим. Така художниците имат стил на рисуване, всеки човек има стил на живот.
От изследването на индивидуалния стил на множеството ръководители се установява, че наред със спецификата има и редица общи черти и белези. В своята съвкупност те дават смисъл на понятието „стил на ръководство”. С него се акцентира върху методите и средствата, които характеризират стила на определен тип ръководители.
С най-широка популярност се използва класификацията на Курт Левин. Според нея се разграничават три основни типа стил на ръководство : авторитарен, демократически и либерален. Всеки един от посичените типове стил имат своите плюсови и минусови страни, които определят възможностите и границите на тяхната приложимост.
-АВТОРИТАРЕН СТИЛ
Основни характеристики :
1/почти пълна централизация на властта – да не се делегират права;
2/еднолично вземане на решение – въпросите не се подлагат на обсъждане;
3/отчитат се само формално установените връзки;
4/предоставя се само информация, необходима за решаването на конкретни задачи;
5/упражнява се строг контрол и не се допускат отклонения от предписанията.
Положителни страни :
1/оперативност и надеждност;
2/съкращава се цикълът на решенията ;
3/гарантира се точното изпълнение на задачите.
4/осигурява се единодействието на големи човешки маси.
Недостатъци :
1/потискане на инициативността и творческата активност;
2/чувство на неудовлетвореност от работата;
3/безразличие към целите на организацията;
4/напрегнат социално-психологически климат;
5/информационни бариери.
Приложимост на АВТОРИТАРНИЯ СТИЛ:
1/при необходимост от бързи и синхронизирани действия в сложни и опасни ситуации;
2/при недостатъчно високо равнище на квалификацията на сътрудниците
3/при общо ниско равнище на дисциплината.
„Блага дума и пистолет вършат по-добра работа от добра адума” /Ал.Капоне
-ДЕМОКРАТИЧЕСКИ СТИЛ.
Основни характеристики:
1/колективни форми за вземане на решения;
2/делегиране на права;
3/на сътрудниците се предоставя информация за организацията като цяло;
4/проявява се интерес към наличието и основата за възникване на неформални групи;
Предимства :
1/стимулира инициативността и творческата активност;
2/създава чувство за удовлетвореност от работата;
3/повишава се отговорността и загрижеността за цялостностната дейност.
Поради това демократическия стил е с най-широко приложение.
Недостатъци :
1/удължава се цикъла на решението;
2/нараства сумарният разход на време;
3/има случаи, когато отделният човек решава по – добре, отколкото група :
а/в условия на времеви дефицит;
б/когато е налице единствен специалист, който може да реше пробема по най-целесъобразния начин;
в/когато проблемът се повтаря и практиката сочи, че предишн. р-ние е било правилно;
г/при психологическа несъвместимост между някои от членовете на работната група;
-ЛИБЕРАЛЕН СТИЛ
Основни характеристики: При този стил е характерно :
1/минимално вмешателство в работата на колектива;
2/право на сътрудниците да вземат решения, за които те притеж. необх. компетентност;
3/съкращаване на дистанцията, произтичаща от формалната /официалната/ структура;
4/форма на отдаване на разпореждане – предимно предложения, съвет, молба.
5/решаването на проблемите предварително се съгласува със съотв. компетентен орган.
Предимства:
1/най-силно изразена творческа активност и инициативност;
2/повишено чувство за отговорност и самодисциплина;
3/чувство за удовлетворленост от работата;
4/благоприятен социално-психологически климат.
Недостатъци :
1/резултатите зависят предимно от качествата на сътрудниците;
2/създават се предпоставки за общо понижаване равнището на дисциплината.
Приложимост:
1/при високо квалифицирани специалисти;
2/при проблеми със силно изразен евристичен /откривателен/ характер, решаването на който предполага лична амбиция, целеустременост, самодисциплина.
3/такъв стил се прилага при ръководството на научно-изследователски звена, проектантски и конструкторски колективи и др.
На практика обаче използването на един от описаните типове стил на ръководство в неговия чист вид не е възможно, нито целесъобразно.

























2.3.3. Фактори, влияещи върху избор на конкретен стил от страна на мениджър. Ситуационен стил. Влияещите фактори могат да се разделят на обективни и субективни. От тяхното съвместно действие се формира индивидуалния стил на всеки раководител. А/Фактори от обективен характер :
1/вид на ръководения колектив;
2/степен на зрялост на колектива;
3/равнището на квалификацията;
4/съзнателност и дисциплинираност;
5/естество на задачите;
6/условията, в които се работи.
Б/Фактори от субективет характер :
1/личностните черти и ценностна ориентация; 2/тип темперамент; 3/авторитет; 4/ранг; 5/управленски опит.
При недостатъчни знания и опит, субективните фактори водят до неоправдано предпочитание към определен тип стил в разрез с изискванията на факторите от обективен характер. В специална литература се застъпва схващането, че всеки от трите типа стил на ръководство може да се окаже ефективен в зависимост от конкретните условия. В индивидуалния стил на всеки ръководител могат да бъдат забелязани елементи на два или всички типове стил на ръководство. Важно е да се изследва въпроса доколко са изразени тези компоненти в индивидуалния стил на конкретния ръководител, като се изхожда от определени параметри и критерии. Сред тях особено важни са :
1/делегиране на права;
2/форми на контакти с подчитените;
3/продуктивността на колектива в отсъствието на ръководителя;
4/реакция на ръководителя към критика;
5/поведение при недостиг на знания и др.
В работата си един ефективен ръководител трябва да използва широк спектър от методи, присъщи на различните типове стил на ръковоство. При всеки отделен случай трябва да се съобразява с факторите от обективен характер. От тях именно зависи изборът на най-подходящия за дадената ситуация набор от методи. Такъв стил на ръководство, при който методите за въздействие се подбират в зависимост от конкретната ситуация е наречен ситуационен стил. Така се прави опит да се съчетаят положителните страни на трите основни типа стил и за всяка конкретна ситуация да бъде избран най-подходящия набор от методи дза въздействие, така индивидуалния стил на ръководство се обективизира, т.е. привежда се в съотвествие с изискванията на обективната действителност. Разширява се вариантността при избор от методи, т.е. „диапазонът” на стила. За да се проявят предимствата на този комбиниран стил всеки ръководител трябва:
1/да изучи характерните черти, положителните и отрицателни страни на всеки тип стил на ръководство и условията за неговата приложимост;
2/да има способността и умението за точна оценка на състоянието на нещата при всеки конкретен случай, за бързо и безпогрешно ориентиране във всяка ситуация;
3/да може да се самоконтролира, да си наложи такава линия на поведение, която да съответства на обективно действащите фактори.
А за да може да постигне това, често ще му се налага да се пребори със себе си. Ще трябва да преодолее редица фактори от личностен характер, като темперамент, чувства, интереси, мометни настроения и пр, което никак не е лесно.
2.4.Организация на труда и комуникациите на мениджъра.
2.4.1.Организация на личния труд на мениджъра. Голяма част от времето на висшите ръководители се отделя за осъществяване на различни контакти – групови и лични. Ако не е налице съзнателен стремеж за неговото планиране и регулиране, те отнемат 3/4 от работното им време. За значението на комуникациите в работата на мениджърите може да се съди по тяхното относително тегло :
-съвещания ≈ 28%
-прием и беседи с посетители ≈ 20%
-служебни пътувания ≈ 15%
-посещение на работните места ≈ 8%
-телефонни разговори ≈ 2% и повече
-работа с документи ≈ 19%
-подготовка и организация на работата ≈ 4%
Ето защо могат да се очертаят сл. насоки за подобряване на организацията на техния труд
1/планиране на личния труд; 2/работа със заместниците; 3/работа със секретарката; 4/контакти с останалите сътрудници; 5/прием на външни посетители; 6/прием по лични въпроси; 7/делови съвещания.
2.4.2.Мениджърът и неговите заместници. В условията на традиционните линейно-функционални структури /ЛФС/, заместничеството може да се разглежда като форма на разделение на труда и преразпределение на функциите между членовете на един ръководен екип. Заместниците на първия ръководител играят двойнствена роля. От една страна те са ресорни ръководители, отговарят за определена дейност или ръководят някакво подразделение на организацията /дирекция, направление, девизион и пр./. В това си качество те по презумция са експерти в съответното професионално направление. В този смисъл те са институционализиран управленски орган – линейни ръководители на определен клон в йерархията. Всички заместници заедно изпълняват ролята на консултативен щаб на първия раководител. От друга страна всеки от тях е потенциален пръв раководител, който в случай на нужда, ще рашава вместо него. Освен това голяма е вероятността някой от заместниците на първия ръководител при бъдещи кадрови промени да заеме неговото място. При функционално делегирани права се осъществява т.нар. частично заместничество, съобразно функционалната специализация на съответния заместник. В случаите на федеретивно делегиране, за избягване на противоречия, се въвежда институцията „първи заместник”.
За ефективната работа на своите заместници раководителят трябва да се погрижи за тяхната информационна осигуреност. Формите на контакти на ръководителя със заместниците трябва да бъдат съобразени с техния висок социален статус. Препоръчва се възможно най-ниската степен на категоричност при отдаване на разпореждания :
- заповед; нареждане; задължително за изпълнение указание; съвет на началник; другарски съвет; молба.
С нарастването на степента на категоричност, нараства психологически обусловена защитна реакция на човека и нагласа да се противопостави на решението и нареждането. А колкото по-високи са квалификацията и социалния статус на подчинения, толкова по-силно изразено е това явление.


2.4.3.Секретарката на мениджъра. Секретарската длъжност се е появила през средните векове и в средновековния феодален двор е била изключително мъжка длъжност. Секретарят не рядко е бил единственият „учен мъж” в целия двор и обикновено е минавал през школата на римското право. Счита се, че повод за загубване на мъжката хегемония /надмощие/ в тази област е бил появата на пишещата машина. Като по-важни причини за настъплението на жените се сочи фактът, че те превъзхождат мъжете в някои важни за тази длъжност направления : боравене със сложна техника; концентриране на вниманието за продължително време; недопускане на грешки при монотонна работа; психическа устойчивост; съобразителност; тактичност.
Наличието на квалифицирана секретарка в една организация води до редица положителни резултати :
1/рязко подобряване организацията на труда на мениджъра;
2/той се освобождава от изпълнението на несвойствени и неприсъщи на квалификацията му работи;
3/нормализира продължителността на работния му ден;
4/нараства относителният дял на времето, отделяно за решаване на крупни стратегически и перспективни проблеми;
5/временното отсъствие на мениджъра не се отразява катастрофално при непредвидени проблеми;
6/намалява относителния дял на неизпълнени или просрочени задачи;
7/намалява психическото напрежение.
Функциите на секретарката на един съвременен мениджър могат да се сведат до следн. :
1/Посрещане на посетителите и при необх., въвеждането им в кабинета на мениджъра;
2/Телефонно обслужване, т.н. „филтрация” на телефонните разговори;
3/Организация и регулиране на деловите контакти на ръководителя;
4/Следене на изпълнението на взетите решения и възложените задачи;
5/Подготовка на заседанията на разл. колект. органи или спец. провеждани съвещания;
6/Приемане и разпределение на входящата информация, организиране на подготовката и експедирането на входящата информация;
7/Информационно обслужване на мениджъра;
8/Машинопис и текстообработка;
9/Следене на бележити дати, годишнини на колеги, сътрудници, висшестоящи ръководители, важни контрагенти и т.н. и своевременно информиране на мениджъра;
10/Домакински функции.












2.4.4.Първият ръководител и останалите сътрудници.
Тук трябва да се разгничат две групи сътрудници :
а/ръководители, отговорни изпълнители и др. сътрудници, които са непосредствено подчинени на първия ръководител, но не са заместници. В този случай е нормално контактите да са по инициатива на ръководителя;
б/ лица извън кръга на непосредствените му подчинени. В този случай инициативата е на сътрудниците.
За да се регулират контактите с непосредствените подчинени е нужно :
а/включването им в календарния план-график;
б/предварително уточняване на темата, времето, мястото и продължителността на беседата;
в/неотложните, непланирани срещи и беседи също да бъдат съсредоточавани в определен интервал от време /напр., сутрин от 8:30 до 8:45 ч или следобяд от 15:30 до 15:45 ч/
г/други искания за среща са допустими при наличие на аварийна ситуация.
Политиката на „открити врата”, която провеждат някои ръководители, обикновено има негативни последици за работата им. Това води до :
а/накъсване на работното време;
б/загуба на повече време за пренастройване;
в/удължаване на работния ден;
г/важни въпроси ще останат нерешени
От организационно-структурна гледна точка съблюдаването на принципа за единство на разпореждането прави недопустими извън йерархичните контакти, тъй като :
а/накърнява авторитета на междинните ръководители;
б/създават се условия за противоречивост в отдаваните разпореждания. Ето защо, установяването на контакти, при които се отдават разпореждания, несъобразени с йерархическата съподчиненост, би трябвало да се разглеждат като извънредно произшествие. Могат да се посочат и доводи, подкрепящи извън йерархичните контакти :
а/осигуряване на по-пълна и неподправена информация;
б/осуетяване блокирането на ценни идеи;
в/възможност за непосредствено психологическо и емоционално въздействие върху членовета на организацията.
Сочат се редица допустими форми на несъобразени с йерархията лични контакти :
а/посещение на структурни звена;
б/консултации с водещи специалисти;
в/беседи по службени въпроси;
г/официални срещи за оповестяване на наказания или връчване на награди, както и др.срещи с ритуален характер;
д/приемането на сътрудници по лични въпроси.
Съпричастността на ръководителя към чисто човешките проблеми на своите сътрудници е много важно и не е просто проява на алтуризъм. Това е едно от мощните средства на ръководителите да формират и поддържат благоприятен социално-психологически климат и свързаните с него положителни резултати.




2.4.5.Деловите съвещания в работата на мениджъра. В управленската литература и практиката понятието „делово съвещание” се използва като обобщаващо за работата на колективните органи за управление. Особено внимание се отделя на т.нар. делови съвещания. При тях в общия случай няма предварително регламентиран стабилен състав. Като форма на групов контакт съвещанието се характеризира с толкова по-голям сумарен разход навреме, колкото по-голям е броя на участващите. Поради това в тези случаи трябва да се решават два предварителни и много важни въпроса – доколко е необходимо провеждането им и какъв да бъде съставът на участниците. При определяне състава на участниците се изхожда от неговия характер и от преследваните цели. За решаването на този въпрос се изхожда от разграничаването на следните видове съвещания : информативни; разпоредителни; проблемни; координационни.
Особено място и все по-нарастващо значение имат проблемните съвещания. С тях се подпомага раководителя при решаването на проблеми /важни и сложни/ при максимално използване на интелектуалния потенциал за повишаване компетентността и качеството на решенията. Координационните съвещания имат за задача да осигурят единство във вижданията и съгласуваност в действията на можество изпълнители на сложна или комплексна дейност. Те се свикват при настъпила необходимост от такова съгласуване. Често се налага тяхното регулярно /ежедневно или ежеседмично/ провеждане. В стопанската практика такива съвещания са познати под наименованието „оперативни съвещания” или просто „оперативки”. Съвременната комуникационна техника позволява оперативните съвещания да се провеждат конферентно, т.е. без хората да се събират на едно място.
На въпроса за целта на съвещанието и участниците в него следва да се отдели особено внимание. Често разглежданите въпроси не са се нуждаели от колективно обсъждане, а част от присъстващите не са били в състояние да изразят компетентно мнение по тях. Желателно е в дневния ред да бъдат включени ограничен кръг въпроси с еднороден характер, за да могат компетентно да бъдат обсъждани от едни и същи хора. Когато това е невъзможно, въпросите се групират така, че хората да се включват в работата едва когато ще се разглежда проблем, към който те имат отношение. По същия начин участници, които са приключили своето полезно участие, следва своевременно да се освобождават. При уточняването на дневния ред трябва да се разчете ориентировъчната продължителност на всяка отделна точка. Следва да се има предвид, че след 90 минути работа ефективността започва стремително да пада. Ако броя и характерът на въпросите налагат по-голяма продължителност, необходимо е още в дневния ред да се предвиди почивка, не по-малка от 15 мин. Важен момент е предварителната подготовка на материалите, които ще се обсъждат. Като правило, материалите трябва да се размножат и да се раздадат на участниците. Това ще им позволи да проучат проблемите и да подготвят своите изказвания. Предварително подготвеното изказване е много по-кратко и по-съдържателно. В процеса на подготовка трябва да се разработи регламент за броя и продължителността на изказванията по всяка точка от дневния ред в зависимост от характера и сложността на решаваните проблеми. Значение за резултатността на съвещанието имат времето и мястото на провеждането му. За правилното решаване на този въпрос е добре да се съблюдават някои практически препоръки. Счита се напр., че не е целесъобразно началото на съвещанието да съвпада с началото на работния ден. В този случай участващите ръководители на структурни звена не успяват да организират работата на своите сътрудници. Препоръчва се за решаването на трудни и сложни въпроси да се отделят предиобедните часове, а за по-елементарни проблеми да се предпочете времето след обедната почивка. На основата на предварителните разчети за общата продължителност началото на съвещанието да се определи така, че краят му да съвпада с края на работния ден или с началото на друго неотложно мероприятие. Това е допълнителен стимул за работа. За място на провеждане се препоръчва заседателната зала, а ако няма такава, се ползва помещение, извън кабинета на ръководителя. Счита се, че това в по-голяма степен предразполага участниците за акивно участие в обсъждането и откровено изразяване на мнението. Заключителен момент в подготовката на съвещанието е неговото разгласяване. Като правило, то трябва да бъде в писмена форма, като бъдат посочени времето, мястото на провеждане и дневния ред. Предвид значението на подготовката на съвещанието за резултатите от негопри констатиране на съществени пропуски се счита, че е по-добре то да бъде отложено, отколкото да се поеме риска за погрешни решения. Обикновено заседанията се ръководят от ръководителя, който ги организира. Възможно е обаче да се натовари и друго длъжностно лице, но в този случай то трябва да има необходимите качества и опит и специално да бъде инструктирано

detelina101
05-18-2009, 15:53
Теоретична част

Видове организационни връзки

Една от най – важните класификации на управленческите структури, а преди
всичко подходите за тяхното изграждане и проектиране се опира на
различни типове организационни връзки. Те се делят на:

линейни “йерархични”, “служебни”, “административни”;

функционални;

информационни

1.Линейни – най – характерно за линейната, т.е. йерархичната
организационна връзка се изразява в правото на началника, директора и
др. да решава какво други, т.е. ръководените, ще трябва да правят в
служебното време, в каква последователност трябва да изпълняват
възложените задачи и какъв трябва да е полученият краен резултат. При
линейната връзка ръководителя има право да освобождава или назначава
управляваните от работа. Да решава какво да е трудовото възнаграждение
на своите подчинени. Линейната връзка по отношение на конкретен въпрос
винаги е едностранна. Това изключва да има обратна връзка между
ръководител и ръководен.

2. Функционална йерархична връзка

има две форми на проявление:

функционално – йерархична връзка, при която дадено длъжностно лице има
право да разпорежда на друго длъжностно лице само по определени граници.
Пример: отношенията между директора и юрисконсулт. Директора дава задача
на юристконсула, но няма власт върху това как той ще я изпълни.

Функционално – подпомагаща организационна връзка. Този тип връзка има
характер на съветване, подпомагане, консултиране, а не разпореждане.

3.Технически организационни връзки

тя е валидна в институции където трудовата дейност на всеки един от
персонала е силно зависима от останалите членове.

Понеже резултатите от дейността на всеки един член от персонала са
технически обвързани в техническия цикъл с другите членове на персонала.

4. Информационни организационни връзки

същността на този вид връзки се изразява в доброволно поето задължение
за едностранно или взаимно информиране на две или повече лица.
Използването на наименованието на четвъртия тип връзка има условен
характер. Тук под информация се разбира съдържанието на съобщенията,
предавани от информатора или информирания.

Информационна връзка е налице тогава когато информацията за състоянието
на нещата или на негово изменение подлежат на предаване от самобесеси ,
а не само резултат на информиране за собствени решения, съвети и
изисквания.

Успоредно с настъпващите изменения в обществените отношения в
технологичните процеси търпят изменение пропорциите, които съществуват в
практическото проявление на отделните типове организационни връзки.
Съществува тенденция за намаляване на относителния дял на
организационните връзки от йерархичен тип за сметка увеличаване на тези
от функционален или най – вече технически тип. Това се основава преди
всичко на огромното развитие на разделението на труда в стопанската
практика и се осъществява децентрализация на управлението вътре в
предприятията, обусловени както от нарасналата динамика на
производството, така и на повишената средна квалификация на кадрите.

Както казахме по – горе организационно – управленските структури се
класифицират на постоянни и временни.

Постоянните или още твърдите връзки са създадени за по – дълъг период от
време, тук вече говорим за уточнени взаимоотношения.

Променливите връзки се използват за решаване на неочаквано възникнал
проблем, или невзет под внимание поради естеството на работа или рядката
възможност за възникване на даден проблем.

Пулсиращите структури не засягат цялата трудова общност. Временните
звена се създават с писмени заповеди на ръководителите, които според
организационно – управленческата структура има право на това. Тук
главния ръководител най – напред назначава ръководител на новото звено
или съвкупност от звена. Последният избира необходимите за изпълнение на
временната работа специалисти. За така подбрания екип ръководителя на
трудовата общност издава заповед, спрямо която екипа от специалисти за
определения период от време се освобождават от техните постоянни
задължения. Новосъздадения екип може да формира своя управленческа
структура, изградена от различни работни групи: ръководна, изпълнителна,
съветническа и др.

Въз основа на преобладаващия тип организационни връзки се различават
няколко вида организационно – управленчески структури:

линейна структура;

функционална структура от йерархичен тип;

линейно – щабна структура;

техническа организационна структура.

2.1. Най – напред в стопанския живот се използва линейната структура. Тя
съответства на простото разделение на труда в промишлеността. При тази
организация на управлението ръководителят знае и може да извършва същата
работа като изпълнителите и се разпорежда за извършването на
управленческите и производствени дейности. Характерно за линейната
организация е липсата на съветнически организационни звена. По принцип
линейната структура не се среща в “чист” вид. Нейната модификация
използва и функционални звена, характерното е, че те съветват само
съответен ръководител към който са създадени.

2.2. С развитието на промишлеността и с преминаването от простото
коопериране към манифактура възниква необходимостта от функционални
специалисти, които започва да се разпореждат в областта на своите
специализирани знания, при което се получава кръстосване на заповедите и
всеки един член от персонала получава разпореждания от няколко
началници. Така се стига до оформяне на т.нар. функционално –
организационна управленческа структура от йерархичен тип. При нея
функционалните връзки се основават на субординиране на изпълнителите от
функционалните ръководители.

инистративни началници, нареждайки каквото трябва да бъде направено
имат и функционални началници, даващи им директно съвети как трябва да
изпълняват своите задължения. Освен това на различните управленчески
нива съществуват и съветници, която служебна роля няма съветнически
характер. Такива например са юристконсултите, главните специалисти или
съветниците по едни или друг кръг от въпроси.

Във функционалната структура от подпомагащ тип каналите на линейните
организационни връзки се покриват с тези на функционалните. В
структурата може да има толкова функционални началници, колкото функции
или типа могат да се обособят в обхвата на дейността на дадено
длъжностно лице или звено. Функционалните организационни единици,
групирани на отделните управленчески нива хора с една и съща
специалност, понякога се обвързват в такава организационна структура не
само чрез каналите на функционални, но и на линейни организационни
връзки. Тогава линейните канали се припокриват до известна степен с
функционалните. Организационните връзки между функционалните звена,
изпълняващи едни и същи функции, но намиращи се на различни
управленчески нива, доминират над линейните връзки, които поставят
изпълнителите в зависимост от техните ръководители.

С по – нататъшното развитие на промишлеността и преминаването от
манифактурно към крупно производство, функционалната организация на
управлението се оказва недостатъчна и не може да се справи с
възникналите управленчески проблеми. За задоволяването на тази
потребност се разработва т.нар. линейно – щабна структура,
представляваща своеобразна смесица от линейна и функционална
организационна структура.

Характерно за линейно – щабната структура е това, че функционалните
звена в институцията, наричани още щабове съветват непосредствено, както
тези звена от различните йерархични нива на служебно зависимия слой,
така и звената на длъжностни лица.

Линейно – щабната организационна структура се различава от линейната
модифицирана организация на управлението по това, че функционалните
звена от различните йерархични нива се увеличават, както с това, че
функционалните органи, които групират длъжностните лица от дадена
специалност на по – високи йерархични равнища са свързани с функционални
връзки не само с еднакво високостоящите и със съответстващите
функционални звена от по – ниските равнища на управлението.

Решаващо значение при тази организация на управлението има ясното и
точно разпределение на труда. Представените до тук видове организационно
– управленчески структури са класически и фундаментални. Защото
независимо от останалите видове, които са продукт на други
класификационни разрези, типовете организационни връзки и
преобладаването на някои от тях винаги съществуват в конкретна
организационно – управленческа структура.

Разделението на труда е основен фактор, влияещ за формиране на едни или
други организационни връзки.

На първо място това, което оказва влияние върху конфигурацията и
вътрешния строеж на организацията на управлението е степента на
еднородност на трудовата общност на определена институция. Според нея
цялото множество трудови общности биват с еднородни или разнородни
трудови общности. Върху класификацията им оказват влияние редица
критерии. В ролята на критерии може да са следните признаци:

Пространство – например разделянето на народните съвети на общински и
областни;

Време – класифициране на персонала на дадено производство в различни
смени;

Лични черти на членовете на дадена общност – разделяне на общността по
групи въз основа на пол, образование, възраст ...

Вид методология или технология на работата:

по преобладаващи методи на труда на групи;

по стадии на обработка или изработка;

по основни видове съоръжения;

по пространствено разположение на основните видове съоръжения.

Вид на предмета на труда – обособяване на определени цехове или звена.

Вид на продукцията – например разделяне на туристическо предприятие на
хотели, басейни, ресторанти и др.

Елементи на обектите на обслужване – разделяне поделения, цехове и др.

Степен на спешност на извършване на определени работи.

Традиционно разпределение на труда.

В зависимост от броя на признаците за тяхното формиране се оформят
следните видове организационни управленчески структури.

Организационно – управленските структури с еднопризначна основа –
разпределението на труда се извършва по един признак. Използват се преди
всичко от сравнително малките стопански единици.

Комбинирани структури – типичен пример е производствено-териториалната
комбинирана структура. Производствения принцип изисква групиране на
всички управленчески дейности свързани с дадено изделие или услуга. Той
е подходящ за прилагане при стремеж за концентрация на производството.
Териториалният принцип се предпочита когато условията и средствата
изискват конкретното териториално разпределение. В практиката тези два
принципа са свързани затова говорим за смесена производствено –
организационна структура на управлението. Характерно за тази структура е
наличието на функционални специализирани звена.

detelina101
05-18-2009, 15:55
До Икономически Университет
гр. Варна








Курсова работа

По
Организация на управлението

На тема:

Контролна система на доставките




Дарина Миланова Георгиева

Специалност: Стопанско управление

ΙV Курс фак. № 2240











Изготвил: Проверил:
(Д. Георгиева) (Анастасия Станчева)
Описание на фирма Пикадили ЕАД



Пикадили ЕАД е българска верига от супермаркети с над десет годишна история. Фирмата е регистрирана през 1994г. под името „Боляри” ООД като през 2003г. сменя правния си статут на „Боляри”АД. През 2004г. се преструктурира и оперативната дейност по управление на супермаркетите преминава към новосформираното дружество „Пикадили” ЕАД, а „Боляри” АД остава собственик на недвижимите имоти. Търговските обекти на фирмата са изградени съобразно световните тенденции в оборудването и технологията на обслужването . Супермаркетите се отличават със специфична атмосфера , съчетаваща комфорт и европейско ниво на обслужване.
Веригата се състой от мережа от десет супермаркета . Те са разположени в най- големите градове в България . Като повечето от тях са разположени в град Варна, където фирмата е лидер на пазара с изградените шест супермаркета :
• Пикадили Чаталджа – открит през 1995г.
• Пикадили Младост – открит през 1999г.
• Пикадили Център – открит през 2001г.
• Пикадили Владиславово- открит през 2001г.
• Пикадили Запад- открит през 2005г.
• Пикадили Парк- открит през 2006г.
През 2006г. фирма „Пикадили” ЕАД откри свои търговски обекти в София, Бургас, Велико Търново :
• Пикадили МОЛ – София –открито през 2006г.
• Пикадили Сити Център-София - открито през 2006г.
• Пикадили Велико Търново - открито през 2006г.
• Пикадили Изгрев- Бургас- открито през 2006г.
Всички супермаркети са позиционирани на места с висока интензивност потока хора / в жилищни комплекси, на главни пътни артерии, в големи търговски комплекти /. Всеки магазин разполага с обширна търговска площ средно около 2000кв/м и средно около 3500кв/м прилежашт паркинг. Веригата предлага богат асоретимент от стоки - над 34900 артикула. В сипермаркетите се предлагат над 300 артикула с фирмена марка- Мистър Пикс. Те са предимно продукти за ежедневна употреба предназначени предимно за масовия потребител, с високо качество и на добри цени. Марката е регистрирана и патентована в патентното ведомство на република България през 2003г.
Ориентирана към комплексното обслужване на своите клиенти Пикадили установява множество партньорски отношения с фирми предлагащи различни допълнителни услуги :
• Гала кафе
• Оптики Джой
• Аптеки Пикадили
• Офиси за обяви
• Тото
• Фото
• Химическо чистене
• Цветавски ателиета
• Офиси на банки
• Офиси на мобилни оператори
• Видео наеми и др.

Мисията на фирмата е да бъде лидер сред супермаркетите в България. Водещото мото е „зареди с настроение”. За да задоволи нарастващите и променящи се изисквания на потребителя фирмата се стреми да създава специфична атмосфера в супермаркетите си и да гарантира удобство на клиентите при пазаруването. Друга основна цел на организацията е поддържане на добри търговски отношения с контрагентите си - доставчици, производители и други.
Основни конкурентни предимства на супермаркети Пикадили :

• Целогодишно обслужване „с настроение” на клиентете
• Удобство при пазаруване – лесно достъпни търговски обекти, голям брой парко места
• Приветлива обстановка- декорация, чистота
• Професионално обслужване и информиране на клиентите
• Гъвкавост при задоволяване „капризите” и на най - изтънчените клиенти
• Адаптивност при предлагането на продуктите съобразно изискванията на местния пазар
В супермаркети Пикадили успешно се предлага „действаща система за самоконтрол” изготвена според добрите търговски и производствени практики. В краткосрочен план фирмата е в процес на внедряване на стандарта за качество ISO 9001 : 2000- ISO 9001:2000 е международен стандарт, поставящ изискванията към системите за управление, като дадена организация трябва да демонстрира способността си да предоставя непрекъснато продукт/услуга, който да отговаря на клиентските и приложимите нормативни изисквания и да се стреми непрекъснато да повишава удовлетворението на клиента. ISO 9001:2000 се базира на осем основни принципа, които са гарант за успешно ръководене и функциониране на една организация:
• насоченост към клиента;
• лидерство;
• приобщаване на хората, работещи в организацията;
• процесен подход;
• системен подход за управление;
• непрекъснато подобряване;
• взимане на решение, основано на факти;
• взаимноизгодни отношения с доставчиците.
Също така очаква се през месец април провеждане на краен одит от сертифициращият орган по стандарт HACCP - НАССР е научно обоснован и систематичен подход. НАССР системата се концентрира по-скоро върху предотвратяване възникването на опасностите, отколкото върху изследването и инспектирането на крайния продукт. HACCP се базира на седем основни принципа:
1. Анализ на опасностите.
2. Определяне на Критичните Контролни Точки или CCP
3. Определяне на критична граница и въвеждането й
4. Установяване на система на мониторинг /контрол/ на CCP чрез наблюдение.
5. Установяване на корективни действия /мерки/.
6. Установяване на процедури за верификация /проверка/ на системата.
7. Въвеждане на документация.

Бъдещите планове на фирмата са свързани с :
• усъвъшенстване на специфичния продукт
• подобряване на вертикална интеграция, свързана с изграждане на производствени обекти, които да подкрепят основната търговска дейност.
• Инвестиране в новите технологии подобряваюи ефективността на работа на организацията.



Обект на управление



Пикадили ЕАД е търговска фирма. Нейния предмет на дейност е продажба на стоки на дребно в специално обособени търговски обекти. Фирмата осъществява предмета си на дейност и като сключва подробни договори с фирми дистрибутори, вносители и производители на разнообрази продукти. В тези договори се уреждат всички правни аспекти на страните, определят се търговските условия :
• доставните цени
• постоянния асортимент на предлаганите стоки
• търговските отстъпки
• начина на доставяне- места на доставяне и видове транспорт
• размера на неостойката при нейспълнение на договорените условия
• и други
Доставки
В супермаркети Пикадили се предлага широко разнообразие от асортимент, което предопределя и работата им с много фирми снабдители. Основен фактор за деиността на фирмата е именно осигуряването на непрекъснат и ритмичен процес на доставките и непосредствения контрол върху тях. Интензивността на доставки се определя от няколко фактора:
• Вид на стоката на доставчика-стоки от първа необходимост-хляб, с масово потребления или за битови нужда
• Начина на съхранение на стоката- изисква ли специален режим на съхранение-охладени рибни продукти
• Период на обръщаемост на стоката-бързооборотни и бавнооборотни стоки
• Възможности на доставчика- транспортни възможностти, производствени мощности
• Месторазположение на фирмата доставчик- наличие на складови депа или не в различните градове
Според изброените предпоставки, ограничаващи условия доставките могат да се организират като ежедневни –месо, мляко, плодове и зеленчуци, седмични-захарни изделия, месечни. Доставките могат да бъдат също централни и локални. Централните доставки се организират при големи обеми, териториална отдалеченост на фирмата доставчика и др.
Стоки
За целите на управлението и контрола върху предлаганите стоки фирмата е разделила, диверсифицирал или обособила асортимента си в строго определени стокови групи .

• Отдел плодове и зеленчуци
• Отдел замразени и охладени продукти
• Отдел млека и млечни продукти
• Отдел „щанд”
• Отдел домашни потреби
• Отдел пакетирани хранителни продукти
• Отдел нехранителни продукти и битова химия
• Отдел безалкохолни, слабоалкохолни и спиртни напитки

За всяка стокова група фирмата е изградила отдели от служители и работници, които планират ,организират и контролират работата в съответния отдел. За съхранението на всяка стокова група са предвидени точно определени места във всеки магазин отговарящи на изискванията на продукта- охладена камера, минусова камера, склад. В търговската зала стоките също са сортирани по стокови групи като схемата за подреждане е съобразена с изискванията на регулиращи държавни органи и е подчинена на предварително зададена фирмена логика, вътрешнофирмени стандарти. Това от една страна подпомага реализирането на по високи обороти тъи като клиента веднъж посетил един от веригата супермаркети може лесно да се ориентира и в другите обекти от веригата, От друга страна е съобразено и с логиката на потребителите / детски аксесоари до детски храни, почистващи препарати до почистващи препарати / .

Технология на производствения процес


Ефективността на производството и постигането на краините цели, зависи основно от ясното подреждане на производствените операции в строго определен ред и подреденост като на всяка операция се извършват точно определени деиности. Съвкупността от тези деиности формира технолагията на производствения процес.


Технология на производствения процес







1. Първия етап от производствения процес започва с поръчката на необходимите входящи ресурси. Предвиждат се стоките с повишено търсене през съответния период, за които се прави заявката.Поръчките се изготвят на базата на продажбите за минал период / обратна връзка / . За целта се използва специална софтуерна програма. Осъществява се от длъжността стоковед. След като е готова заявка се потвърждава със SAP номер от програмата и се изпраща към фирмата доставчик. Тя съответно изписва заявената стока и издава стокова разписка или фактура, след което транспортира стоката до всеки отделен магазин. Стъпки през които преминава етапа:

планиране и прогнозиране на необходимите количества за периода на заявката
анализ на ситуацията
подаване на готовата заявка към доставчика

2. Втори етап: приемане на стоката. Извършва се от длъжността приемчик с помоща на терминално устройство. Той въвежда първо номера на съоптветният достачик, които е различен за всяка фирма и се определя от Пикадили. Въвежда SAP номер на заявката: SAP № 4500224983. Приемчика го използва за да контролира обема на заявена и фактически доставена стока. След това започва физическото приемана на доставените стоки. Те се приемат като се маркират баркодовете на стоките с терминално устройство и се въвежда доставното количество. Фазата по приемането завършва с документално оформяне на доставката / подпис и печат с сериен номер от дневника за доставки / и предаване на документите към малък офис. Стъпки на етапа:

Идентифициране на доставчика
Идентифициране на доставката
Въвеждане на стоката на терминал
Документално оформяна на доставката
Подаване на документите към малък офис за въвеждане

3. Трети етап: въвеждане на доставката в базата данни.
Въвеждането на доставката се извършва от оператор малък офис. Всеки оператор има своя парола за идентификация в програмата.На базата на предоставените ′и документи и записаната на терминал доставка от приемането тя въвежда доставката в базата . Същевременно тя следи за допуснати неточности и несъответвтствия между терминала и документите. При възникнали такива предприема мерки за отстраняването им.

4. Четвърти етап: съхранение. Всички търговски обекти разполагат с хладилни помещения и складова база, която е разделена на сектори за различните стокови групи. Стоките, които са приети на рампата се транспортират на платформени колички до търговската зала от обслужващ персонал. Там стоките се сортират и подреждат съобразно фирмени стандарти от складови работници. Стоката която остане ненаредена се товари и транспортира до мястото за съхранение.

5. Пети етап: продажба. Прадажбите се регистрират на касите от служител касиер. Той маркира баркода на съответните стоки като автоматично от програмата се намалява наличността на дадения вид стока. Този етап дава информация, обратна връзка, за първия етап от производствения процес като се формира затворен ингормационен кръг















Основни участници в процеса на турговия





Доставчик може да бъде всяко юридическо лице , което е сключило договор с Пикадили ЕАД за търговия на стоки. Доставчик може да бъде фирма предлагаща физически продукт – стока представляваща интерес за Пикадили .

Транспорта се организира от фирмата доставчик. Тя поема пълния размер на разходите по транспортирането. Фирмата доставчик се задължава да транспортира стоките с подходящото за тях транспортно средство / хладилен бус / до всеки обект от веригата.

Супермаркетите са относително самостоятелни единици, със свой апарат на организация и управление. Всеки супермаркет работи за своя стопанска сметка , на базата, на която се определя разполагаемия бюджет за месеца. Те имат известна свобода при определянето на предлаганият в тях асортимент, тъй като имат най- близък контакт с потребителите в съответния регион и могат най- адекватно да отговорят на тяхните потребности и предпочитания.

Операции в производствения просец са много и разнообразни. Чрез тях се постига необходимото ниво на предлаганата услуга. Те включват : навременно даване на поръчки, незабавно приемане на дотавените стоки, експедитивно транспортиране до търговската зала ,естетическо подреждане на стоката по регалите, атрактивно обозначаване на специални предложения и др.

Потребителите на Пикадили обхващат всички възрастови групи и групи с различна платежоспособност. Те са основен фокус за фирмата. Всички дейности и промяната им е насочено към по- пълното и ефективно задоволяване на потребностите на потребителя. Потребителската група към ,която се е насочила фирмата е обширна ,предимно във възрастова граница между 25 – 60години. Пикадили разчита най- вече на работещите клиенти от средната и висока класа.













Субект на управление


Структура на управление


Пикадили е голяма организация изградена от много взаимносвързани и взаимодействащи си звена, отдели и елементи. Големината на организацията определя и сложността на организационната и управленска структура. Йерархичните нива в управленската структура са много на брой. Йерархията установява субординация между отделните организационни форми. Същевременно субординацията е един от основните системаобразуващи фактори в една организационна система и се осъществява чрез делегирането на власни пълномощия. Субординацията от една страна засилва интеграцията на елементите в организацията, но от друга усилва и деференциацията им.
Организационната структура на управление на Пикадили отговаря на основните структурни принципи на изграждане. Тя подпомага за постигане на най-добрите бизнес резултати от огранизацията. Въпреки широките йерархични нива тя е изградена с възможна най-малък брой управленски равнища. Позволява на ръководителите да поемат преки отговорности за дадена управленска длъжност. За да удовлетвори тези принципи организационна структура на управление прилага принципа на фукционална децентрализация.
Организационната структура на Пикадили ЕАД е от дивизионен тип. Отделните подразделения са супермаркетите. Всеки отделен супермаркет има собствен линеен и фукционален апарат на управление, който се намира в тясно взаимодействие с централните органи и звена на управление на оргнизацията. Този тип оргнизационн аструктура е продиктуван от:
Стратегията на разтеж- фирмата увеличава размерите си.
Разширяване на територията- фирмата осъществява дейността си на обширна територия / Варна, София, Бургас, Велико Търново/
Диверсификация – организацията се занимава с бизнес в много сфери








Структурата на организацията е изградена от пет основни елемента:
1. Оперативно ядро – включва производствен персонал
2. Стратегически връх – състой се от вишите мениджъри
3. Средно ниво – мениджъри с пряка линейна власт
4. Техно-структура – специалисти извън формалната структура
5. Осигуряваща зона – групи осигуряващи непряка поддръжка
Тези пет елемента са обединени в дивизионна форма. Всеки супермаркет разполага с голямаавтономия. Средното ниво е най-важната част от организацията . А стратегическия връх координира целите на отделенията със своите цели , но без засяга автономията на супермакетите.Стратегичес и връх постига това чрез стандартизиране на резултатите на подразделенията /магазин/.Техно-структурата и поддържащия състав на централата са малко.
Отделните супермаркети действат в проста и стабилна среда и извършват стандартизирани и рутинни задачи.


Верига на стойността / Майкъл Портър/










Планирането и управлението на фирмената инфраструктура ссе осъществява от директорите и по специално от директор развитие. Фирмата разполага с богата инфраструктура и високо технологично обурудване. За ефективното управление на човешките ресурси е изграден отдел чвешки ресурси, който прилага системно стабилизирана структура за подбор и набор на персонала.

Декомпозиране на дейностите по входящата логистика








Поръчване:
Поръчване е първата дейност от входящата логистика, тя се осъществява от служител стоковед, които извършва следните поддейности:
• Наблюдение на продажбите от миналите периоди.
• Анализиране на ситуацията
• Планиране на необходимите количества от дадена стока. С помоща на специална софтуерна програма, която обхваща целия произвотсвен процес на фирмата. Стоковеда анализира наличните и реализирани количества от даден артикул и определя необходимите му ресурси за предварително зададен период от време.
• Програмно оформяне на заявката
• Подаване на заявката към фирма доставчик
Доставка:
Тя се осъществява от фирмата доставчик
• Получаване на заявката и подготовка на стоката
• Изписване на стоката от склада на доставчика
• Физическо приготвяне на стоката, в транспортни опаковки
• Товарене и транспортиране с транспорт на доставчика
Приемане:
Приемането се извършва от служител приемчик, който извършва следните дейности:
• Проверка на документите на доставчика
• Въвеждане на идентификационен номер на доставчика в терминално устройство
• Въвеждане на SAP кода на заявката съответстваща на доставката
• Маркиране на стоките по баркод чрез терминал
• Въвеждане на количество доставени стоки
• Проверка на съответствие на документалната и физически доставено количество
• Осъществяване на първичен контрол на търговския вид и цялостта на доставените стоки
• Записване на доставката на терминал
• Документално оформяне



Въвеждане:
Осъществява се от оператор малък офис. Дейности:
• Въвеждане код на оператора в програмата
• Проверка за активна заявка
• Проверка за наличие на записан терминал по дадения документ чрез функцията НН Import
• Откриване на доставка
• Въвеждане на кода на доставката съответсващ входящият документ
• Въвеждане на количествата по документ
• Сравняване на сходствата между въведеното на терминал и съответстващото по документ количество
• Записване на доставката
• Подаване на входящите документи към счетоводния отдел
Съхванение:
• Транспортиране на стоката до мястото и на съхраненение / скалд, камера/ .
• Сортиране по видове и групи
• Подреждане по срокове на годност
• Стифиране по вътрешно фирмените стандарти / върху специално пригодени за целта пластмасови палети /.
Това са само първичните дейности, който се реализират при входяща логистика. Дейностите по операциите, изходящата логистика, маркетинг и продажби и сервиз след продажба са различни и се осъществяват от различни отдели създадени за тази цел. Операциите се състоят от транспортиране от входящите ресурси до мястото им за реализция / търговска зала/ . там те се проверяват, етикират, разопаковат, аранжират и други. Тези дейности се извършват от отговорник търговска зала и обслужващ персонал. Фирмата е стандартизирала всяка от тези дейности. Например етикиране- етикетите се изработват само от ОТЗ, разпечатват се със специално предназначен принтер, реквизитите на всеки етикет са също стандартизирани: името на стоката се изписва в горния ляв ъгъл. Под него на втория ред се изписва характеристика на стоката. Под харектеристика на третия ред се изписва вида на опковката. Най-отдолу- фирмата пройзводител. В горния десен ъгъл се изписва единичната цена, под нея се изписва цената за килограм, а в долния десен ъгъл фирмения код на стоката.
Изходяша логистика стига до там да предостави възможност на клиента да избира, сравнява и закупува безпрепядствено желаната от него стока. Маркетинг и продажби- извършват се дейности по предоставяне на рекламни промоционални цени, изготвяне на брошури, отправяне не специални оферти, дейности по програмата за лоялни клиенти/ клубни карти, дейности по договаряне на допълнителни дочки на излагане на стоки, обевяване на дегустации, презентации и рекламни инициативи. Сервиз след продажбата- съобразно характера на предлаганите стоки фирмата не разполага с добре застъпена сервизна дейност. Обслужването на клиента след направена покупка се изразява в предоставянето на възможност за рекламация. При установяване на фабричен или неизправен търговски вид клиента може да върне или замени повредената стока срещу касова бележка. Според последните разпоредни при покупка на електроуред фирмата се задължава да посредничи между клиента и производителя за отстраняване на неизправностите и обслужването в гаранционен период.








Контролна система на доставките в супермаркети Пикадили



Стратегически контрол

Стратегическия контрол на системата се осъществява за дългосрочен период. Изпълнява се от директорите на фирмата. Те наблюдават външната среда и планират бъдещето развитие на организацията на базата на продадената вътрешна отчетна информация от производствените дейности- отчет за реализираните обороти на тримесечие, отчет за заетия персонал и др. Те композират система от показатели за измерването на дейноста на фирмата-рентабилност, обръщаемост на стоки и др.
На следващ ред директорите определят контролните мерки при производствените процеси и необходимоста от промяната им. Оставя стратегическия план за следващата година- откриване на нов търговски обект Пикадили Пловдив.
Контролната система на Пикадили е съставена от много на брой и сложи връзки между длъжности, отдели, подразделения и централата на фирмата. Контрола на поведението и координацията на действията на персонала с закрепени длъжностни характеристики за всяка длъжност, писани фирмени стандарти за работа и система от Мемо-та. Мемо-тата са вътрешно фирмени документи задължаващи съответна длъжност да извършва дадена задача по точно определен начин като се посочват и необходимите средства за изпълнението и.
Конторла и управлението на стоките в магазина се осъществява посредством специална програма SAP. В нея всяка стока предлагана в магазините се регистрира по своя баркод. Регистрирането се извършва от мениджър стокова група, към която тя спада. В програмата тои задава баркода на стоката като срещу него се създава фирмен код, описва се наименованието, характеристика, фирма доставчик и неговия код, група на стоката към която спада, търговска марка, продажна цена. Всяка стока има картон. В него програмата отразява движението през времето по кода- доставки, продажби, преоценки, промоционални периоди, дата на заявяване, дата на доставка, върнати количества на фирмата, наличност към даден момент, пакетаж в търговска опаковка. След регистрирането на кода информацията в сървърите на всички обекти. Следващия етап е оперирането по кода- т.е. даване на поръчка по него. При създаването на заявка стоковеда задава фирмата доставчик в специално поле, при което програмата групира всички стоки приндлежащи на същия доставчик, който са имали продажби през зададения период от време. Задава се период на заявката и програмата посочва продажбите за този период и в отделна графа стоковеда въвежда необходимите количества. След поръчката следва доставка, като приемането доставката също се въвежда в базата данни. Програмта използва SAP кода за съпоставяне на заявено и доставено количество. Записва се заявката на терминал и се въвежда доставка в програмата от оператор малък офис.
Контрол на доставките се съпътсва от солидна документална база. Първия необходим документ за организиране на доставките е седмичния график за заявки. Всеки стоковед на стокова група има график за заявки. В него са описани всички фирми, с които той работи, деня за заявка, деня за доставка и координати на фирмата.
На базата на графика за заявки всички стоковеди в даден супермаркет съставят ежедневед график за доставки по групи стоки и го предоставят на приемчика който се ръководи по него. В графика за доставки се отбелязват наличието на брак за връщане и код-пикадили на доставчика. Ежедневно се съставя и списък на заявките и SAP номерата им.



Поръчка
Номер:0000015519/от дата: 08.03.2007
Обект: Пикадили Запад Дата на доставка: 09.03.2007
Адрес: Варна SAP номер: 4500487740
Фирма: Пикадили ЕАД, запад към: Антея (10259)
Номер от НДР: 1033174310 номер от НДР
Булстат: Булстат:
№ Код в Пик. Код на достав. Наименование ме пакет. Бр. Пакети кол-во
1. 066450 4076 Гъби-марин-314гр бр 6 1 6


График с електронни заявки
дата Наименование на доставчик SAP номер
09.03.07 Антея 4500487740




При доставяне фирмата доставчик издава изходящ за нея и входящ на Пикадили счетоводен документ като тои може да бъде в две форми
стокова разписка в минимум два екземпляра. Служи само за приемане и въвеждане на доставката. В последствие срещу нея доставчика издава данъчна фактура и я изпраща към счетоводенотдел на Пикадили. Втората форма е само с данъчна фактура, която също трябва да е минимум в два екземпляра.














Ф А К Т У Р А
№12154845/дата: 10.03.07
Доставчик: Антея
Адрес:
Номер от ЗДДС: БГ 185814224
МОЛ: Кирил Кирилов
Получател: Пикадили ЕАД дата на издаване: 09.03.07
Адрес: място на издаване:
Адрес на доставяне: Пикадили Запад дата на дан. Събитие:
Код наименование на стоката баркод МЕ кол на МЕ Ед. Ц То До об ост ст-ст
1638 Гъби-марин 314гр 38001050 бр 6 1.25 0.25 6.00



Поръчка
Номер:0000015519/от дата: 08.03.2007
Обект: Пикадили Запад Дата на доставка: 09.03.2007
Адрес: Варна SAP номер: 4500487740
Фирма: Пикадили ЕАД, запад към: Антея (10259)
Номер от НДР: 1033174310 номер от НДР
Булстат: Булстат:
№ Код в Пик. Код на достав. Наименование ме пакет. Бр. Пакети кол-во
1. 066450 1638 Гъби-марин-314гр бр 6 1 6




Възможни ситуации възникващи при приемането на доставката:

1. При несъответствие между заявените и фактически доставените вид и количество стока. В такава ситуация приемчика се съветва със стокведа на съответната стокова група, който преценява дали да се приеме или върне на доставчика несъответстващата стока.

1.1 В случай, че се приема стоката не се съставят допълнителни документи.

1.2 При връщане на стоката трябва да се състави документ удостоверяващ връщането. Ако документа съпровождащ доставката е стокова разписка реда, на който е изписана несъответстващата стока се задрасква. При издадена данъчна фактура съдържаща горепосочените несъотвествия се съставя допълнител документ в два екземпляра. Той се нарича обратна продажба или данъчно кредитно известие. Срещу него фирмата доставчик също издава данъчно кредитно известие, с коригираща стойност, прикрепено към данъчната фактура за доставката.





Ф А К Т У Р А
№12154845/дата: 10.03.07
Доставчик: Антея
Адрес:
Номер от ЗДДС: БГ 185814224
МОЛ: Кирил Кирилов
Получател: Пикадили ЕАД дата на издаване: 09.03.07
Адрес: място на издаване:
Адрес на доставяне: Пикадили Запад дата на дан. Събитие:
Код наименование на стоката баркод МЕ кол на МЕ Ед. Ц То До об ост ст-ст
1638 Гъби-марин 314гр 38001050 бр 6 1.25 0.25 6.00






2. При доставяне на стока с изтекъл срок на годност или малък срок на годност / минимум 2/3 от срок на годност / приемчика я връща на доставчика според горепосочените варианти.
3. При доставка , в която документално са изписани, но фактически липсват артикули или количества също се попълва документ обратна продажба в два екземпляра.
За нуждите на фирмата е създадено обслужващо автотранспортно звено. То транспортира стоки между различните обекти. При движението на стоки между супермаркетите се съставя документ стокова разписка на базата, на която оператор малък офис издава стоков ордер съпътстващ преместването


Контролната система на доставките в супермаркети Пикадили функционира ефективно. Тя обхваща всички процеси и дейности в огранизацията свързани с дввижението на стоките. Тя подпомага изпълнението на главната задача на фирмата. Дава точна подробна и ясна информация за извършените действия на различните етапи от изпълнението на зададените стратегически задачи. Позволява към даден момент да се проверят действия извършани през дълъг период назад във времето. Контролните действия и връзки в много случаи се препокриват например: контрол върху търговските изисквания за физическите параметри на продуктите / срок на годност, цялост на продукта, превод на български /. Тези действия се осъществяват веднъж от приемчика приемащ стоката и второ от стоковед стокова група, който също отговаря за това. Тази контролна система функционира във фирмата от дълъг период от време, непрекъснато се променя и обогатява, за да отговаря на нуждите на променящите се условия, изисквания и среда. Например според последните държавни разпоредби документите за ветиринарно-санитарен контрол, изисквани от ДВСК за търговия за продукти от животински произход не са необходим документ при приемане на тези стоки. Вместо тях търгуващи с продукти от животински произход са задължени да вписват във входящите документи партиден номер удостоверяващ и гарантиращ качеството на продукта.

Препоръки за повишаване ефективноста на организацията:
• Подобряване условията на труд
• Увеличаване на придобивките за персонала
• Предпримане на конкретни мерки за мотивация на персонала
• Подобряване на комуникациите между отдели и вътре в самите отдели
• Подобряване на формалните комуникации между отделните супермаркети и централата на фирмата
• Делегиране на повече пълномощия на служители от по- ниски йерархични нива за постигане на по- бързи резултати и по-голяма гъвкавост
• Повишаване на вниманието към обратната връзка

detelina101
05-18-2009, 15:56
Сапуни:Сапуните, които се употребяват в практиката, са алкални соли на висшите мастни киселини. Те се разтворими във вода. Под действието на минерални киселини сапунените разтвори се пресичат поради отделянето на неразтворими висши мастни киселин
C17H35COONa + HCl → C17H35COOH + NaCl
Употреба:
В бита сапунът се използва заради измиващото си действие. Освен това големи количества течен сапун се използват в текстилната промишленост. Сапунът намира приложение в металургичните производства и медицината. Наред с многото си положителни свойства има и недостатъци. За производството му се изразходва сравнително скъпа суровина - мазнини. Освен това в кисели и твърди води той не притежават измивно действие. Най – накрая сапунените разтвори имат алкално действие, което уврежда вълнените тъкани.

Синтетични миещи вещества (СМВ):

СМВ имат сходно на сапуните измивно действие. Обаче те притежават редица предимства. Преди всичко доброто измивно действие се проявява и при по – ниска температура, и в кисели, и в твърди води. СМВ притежават и други ценни свойства. Те например позволяват да се получат хомогенни смеси при производството на маргарин, шоколад и пластмаси. При производството на инсектициди и хербициди СМВ се използват като стабилизатори. При използването на СМВ трябва да се знае, измивното действие се проявява най – добре при малки концентрации.

СМВ притежават също и някои недостатъци. Преди всичко те силно обезмасляват кожата, предизвикват алергии у хората, наблюдават се и гъбични заболявания. СМВ създават сериозни проблеми във връзка с опазването на околната среда. Чрез промишлените и битови отпадни води те замърсяват водата в природните водоеми.

За да не се замърсява околната среда със СМВ, се строят пречиствателни станции. Установено е, че СМВ с права въглеродна верига се разграждат от някои бактерии.

detelina101
05-18-2009, 15:58
САПУНИ И СИНТЕТИЧНИ МИЕЩИ ВЕШЕСТВА
Сапуните, които се употребяват в практиката, са алкални соли на висшите мастни киселини. Те се разтворими във вода. Под действието на минерални киселини сапунените разтвори се пресичат поради отделянето на неразтворими висши мастни киселини: C17H35COONa + HCl → C17H35COOH + NaCl
Употреба: В бита сапунът се използва заради измиващото си действие. Освен това големи количества течен сапун се използват в текстилната промишленост. Сапунът намира приложение в металургичните производства и медицината. Наред с многото си положителни свойства има и недостатъци. За производството му се изразходва сравнително скъпа суровина - мазнини. Освен това в кисели и твърди води той не притежават измивно действие. Най – накрая сапунените разтвори имат алкално действие, което уврежда вълнените тъкани.
Синтетични миещи вещества (СМВ): СМВ имат сходно на сапуните измивно действие. Обаче те притежават редица предимства. Преди всичко доброто измивно действие се проявява и при по – ниска температура, и в кисели, и в твърди води. СМВ притежават и други ценни свойства. Те например позволяват да се получат хомогенни смеси при производството на маргарин, шоколад и пластмаси. При производството на инсектициди и хербициди СМВ се използват като стабилизатори. При използването на СМВ трябва да се знае, измивното действие се проявява най – добре при малки концентрации. СМВ притежават също и някои недостатъци. Преди всичко те силно обезмасляват кожата, предизвикват алергии у хората, наблюдават се и гъбични заболявания. СМВ създават сериозни проблеми във връзка с опазването на околната среда. Чрез промишлените и битови отпадни води те замърсяват водата в природните водоеми. За да не се замърсява околната среда със СМВ, се строят пречиствателни станции. Установено е, че СМВ с права въглеродна верига се разграждат от някои бактерии.

История:
Налични са данни за използване на сапун още в древен Шумер и Вавилон (около 2800 г. преди н. е.). Описания на технологии за приготвяне на сапун са намерени в Месопотамия на глинени плочки, датирани приблизително към 2200 г. преди н. е. Египетски папирус от средата на второто хилядолетие преди нашата ера свидетелства, че египтяните регулярно са се мили с помощта на сапун. Широко са се използвали подобни миещи средства и в Древният Рим. В Европа и САЩ непрекъснатият процес на варене на сапун се появява в края на 1930-те години заедно с непрекъснатия процес на хидролизацията на мазнините от вода и пара с високо налягане. Първият сапун бил намерен в глинен цилиндричен калъп по време на археологически разкопки в древния Вавилон. Предполага се, че бил направен около 2800 г.пр.Хр. Имало и надпис - сместа била приготвена от пепел с животинска мас при силно варене.1300 г. по-късно сапунът проникнал и в Египет, както ни пояснява папирусът от селището Ебер. Описана е комбинация от животинска мас, олио (или зехтин) и алкална сол, служеща за миене и намаляваща нараняването на кожата. Красивата Клеопатра, любима на Гай Юлий Цезар, (I в.пр.Хр.) използвала различни напарфюмирани сапунени смеси. Нещо повече, ваната й винаги била пълна с прясно мляко. Така кожата се запазвала свежа и еластична.
Древните гърци обаче не ползвали такъв вид сапун, особено спортистите. Потните тела, намазани преди състезанието с олио (това важело особено за борците), били покривани от смесица между кал, пепел, пясък и пемза. След това със стригили (нещо като метални сърпове) се изчиствало всичко от тялото. Гръцкият лекар Гален все пак измислил някакъв сапун, но с целебна цел.Съвременното име сапун идва от една древна латинска легенда. Край р. Тибър имало възвишение, което се наричало Сапо. Там се правели жертвоприношения с животни. При дъжд остатъкът от мас (или лой), смесен с прахта от огъня, се разливал към реката. Там жените перяли дрехите и постепенно почнали да ги търкат с тази смес.С падането на Римската империя (476 г. сл.Хр.) настъпил залез на сапуновата смес. Само в отделни южни райони на Испания и Италия се произвеждала тази полезна вещ. За хигиената, която и преди това не била на някакво високо ниво, настъпили тежки времена. През тези години Изтокът направил сериозни крачки в областта на парфюмерията и изработката на сапуни. По време на първия кръстоносен поход слабопросветените западноевропейски воини нямали никаква представа от тези ценности. Някои дори сутрин, след нощен запой, закусвали със сапуни, които ухаели приятно.Едва през ХIII в. във Франция (през Марсилия) проникнал сапунът като стока, идваща от Изтока, Апенините и Пиринеите. Един век по-късно той стигнал и до Англия. Въпреки това къпането било рядкост. Дори живялата доста по-късно Мария Антоанета го вършела веднъж месечно.Истинската баня ставала в голяма каца, заедно със спалните дрехи. В такова облекло хората вършели и полови актове. В някои случаи съпрузите през целия си брачен живот не можели да се видят голи. Такива просто били каноните на църквата.На приемите в Западна Европа, особено в топло време, и мъже и жени смърдели на нечистоплътност.Докато във Франция, Италия и на Албиона сапунът се правел основно от олио или зехтин, то в Скандинавия се използвало рибно масло. В Османската империя, особено сред привилегированата класа, се подържало високо ниво на хигиена.Какво било положението във войската? Нито гръцките хоплити и римските легионери, нито рицарите ползвали сапуни, камо ли персонални. По време на Първата световна война (понякога) и през Втората световна при първа възможност на войниците се раздавали пакети цигари, калъп сапун за пране и пешкир.Едва през ХVIII в. къпането и миенето със сапун се поставя на нов, по-висок пиедестал.През 1930 г. Джон Брек патентовал своето изобретение, което нарекъл шампоан. На хинди думата "шампу" означавала "масажирам" (мачкам, замесвам). Изобретението излязло в два варианта - за суха и за мазна коса. Звездите от Холивуд започват веднага да купуват "Момичето на Брек".

Технология на приготвяне
Сапуните се приготвят чрез варене на масла с такива основи като калиева или натриева . Масла се отделят от растителни продукти (памучно, палмово или соево масла), а също и от животински продукти, например от свинска мас или рибни масла. При варенето на мазнините с основи се образуват глицерин и соли на мастните киселини, т. е. сапун. Натриевите сапуни са по-гъсти и като правило твърди; калиевите сапуни са по-меки или течни.Следващият етап включва изчистване на сапуна от останалите соли като натриев хлорид и основи като натриев хидрооксид, а също така от глицерина.

Librarian_girl
05-19-2009, 10:29
Може ли тези теми:
http://download.pomagalo.com/98138/totalitarizym/?search=12125759&po=4

http://download.pomagalo.com/7377/syshtnost+i+osobenosti+na+totalitarizma/?search=12126089&po=5

http://download.pomagalo.com/7377/syshtnost+i+osobenosti+na+totalitarizma/?search=12126089&po=5

http://download.pomagalo.com/95267/totalitarizym/?search=12126129&po=8

http://download.pomagalo.com/105834/teoriii+za+totalitarizma/?search=12126159&po=9

KiSsOfPaSsIoN
05-19-2009, 11:36
Ами ако може някои от тези теми за мен: :oops:
http://download.pomagalo.com/9378/uspehyt+celta+koyato+opravdava+sredstvata/?po=2
http://download.pomagalo.com/27007/problemyt+za+nespodelenata+lyubov+v+romana+graf+mo nte+kristo/?po=5
http://download.pomagalo.com/37156/edmon+dantes+vyplyshtenie+na+predstavata+za+romant ichniya+geroii/?po=10
http://download.pomagalo.com/62861/obrazyt+na+edmon+dantes+v+graf+monte+kristo/?po=14
http://download.pomagalo.com/69629/moyata+predstava+za+spravedlivost+i+nespravedlivos t/?po=17



Мерси предварително. :-) :-) :-)

detelina101
05-19-2009, 14:03
Настоящият реферат има за задача да се занимае с понятието тоталитаризъм като го разгледа в дълбочина,за да достигне и обясни същноста и особеностите му.
Думата тоталитаризъм идва от латински език и означава„цялостен”, „всеобщ”, „всеобхватен”.Това е форма на диктатура,при която управляващите се стремят да установят и установяват абсолютен контрол над всички области на обществения живот и даже върху частния живот на тези които са управлявани.В тоталитарната политическа система съществува монополно положение на управляващата партия,която се сраства с държавата.
За тоталитаризма като политическа система е характерно неспазването на правата и свободите на гражданите.Характеризира се със сливане на трите власти в една система,пряко подчинена на водача.Главното средство за налагане на управлението и премахване на политическите противоречия е терорът.
Като форма на държавно управление тоталитаризма се заражда след Първата световна воина.Тои е резултат на слабостта на политическите партии като изразители на социални интереси и ценности.
Според някои автори тоталитаризмът се корени още в бурната епоха между XVІІ и XІXв. И по-конкретно се свързва с появата на германския Романтизъм и със социалните реалности от времето на Великата френска революция.Това становище се опира на концепциите за държавата на някои видни мислители(Калви,Боден,Хобс, Русо и др.)и на съществуването на деспотичните диктатури по онова време.В случая обаче очевидно не се взима под внимание фактът,че наличието на репресивни държавниструктури съвсем не означава,че съответната държава задължително е тоталитарна в съвременния смисъл на тази дума.
Тоталитаризмът като понятие датира от началото на 20-те години в Италия,когато тогавашната официална опозиция използва понятието за да окачестви намесата на изпълнителната власт в цялостния обществен живот на страната.Постепенно това понятие се разпростира върху сталинизма в Русия и окончателно се легитимира през 30-те години след появата на националсоциализма в Германия и Френския режим в Испания.
Както е известно,класическата история за тоталитаризма се „ражда”през 50-те години на настоящия век,а нейни основатели са американските политолози Хана Аренд,Карл Фриндрих и Збигнев Бжежински.
Във фундаменталния си труд”Произход на тоталитаризма”Х.Аренд извлича корените на това явление от процеса на развитие на европейската цивилизация и по-конкретно още през XVІІ и XVІІІв.Първичната предпоставка и най-широката основа за възникването на тоталитаризма според нея са масовите обществени движения.Въз основа на тази нейна теза могат да се формират и най-важните характеристики на тоталитарното общество,направени от Х.Аренд:първата е същноста на тоталитарните движения,които се формират и създават там,където има огромни маси хора,стремящи се към политическа организираност.Към състава на тези движения Х.Аренд причислява редица масови организации,състоящи се от автомизирани и изолирани индивиди,чийто белег е безусловната и неизменна преданост на всеки един член по отделно.Във втората глава място е отделено на тоталитарното господство,което е немислимо,ако не срине цялата обществена сфера на живота,т.е.ако не смаже едновременно и политическите способности,и индивидуалния личен живот на хората.В тртата характеристика на тоталитаризма на Х.Арендсе разглежда подробно начинът на функциониране на самата тоталитарна държава,при който се открояват два ключови лоста на управление:първият е антидемократичния характер на власта,където”...е задигнало изискването за неограничена власт”;и вторият предсавлява т.нар.”двойна власт”на партия и държава като неизбежен атрибут на еднопартийния монопол.И в четвъртата характеристика,направена от Х.Аренд,особено внимание е отделено на някои политически механизми като тоталитарна идеология,тоталитарна пропаганда,тоталитарния терор и т.н.,с помоща на които се установява тотално господство и върху индивида,и върху държавата,и върху гражданското общество.
В разработването на въпроса за същноста на тоталитаризма сериозен научен принос имат известните американски учени К.Фридрих и Зб.Бжежински.В техния реномиран труд ”Тоталитарна диктатура и автокрацията”двамата политолози твърдят,че тоталитаризма представлява”тоталитарна диктатура,която е организирана в система за господство и е предназначена да осъществи определени тоталитарни замисли в съвременния политически и технически условия като един нов тип автокрация”.На тази база те дефинират и признаците натоталитарните режими,които авторите наричат”тоталитарен синдром”и които са валидни за всички тоталитарни общества.
Според известния западен специалист по проблемите на Русия проф.Леонард Шапиро феноменът”тоталитаризъм” преди всичко е „тоталитарно управление,изразено в персонализирана форма на вожда или на определен елит,търсещи всякакви възможности да доминират върху обществото и легитимните структури на държавата”.Ценното в дефиницията на Шапиро е в това,че той ни насочва към сърцевината на тоталитаризма-управлението на дуржавата и политическите субекти,свързани с нея.
Всичко това налага да се постави и изясни един важен проблем,а именно проблемът за критериите,с които биха могли да се определят и аргументират феноменът”тоталитаризъм” и неговите проявления в социалната практика.
За основен критерий при дефинирането на тоталитаризма би могъл да се приеме критерият”власт”,защото той е интегрален и това негово свойство пронизва всички социални сфери,системи,структури,зв на,механизми,елементи,част и и т.н.,в т.ч. личния и семейния живот на хората.Това становище може да се подкрепи с три теорико-методологически основания:
Първото оснавание се опира на концепцията на Макс Вебер за властта,разбирана от една страна,като тип господство,командно отношение,подчинение и възможност за налагане на собствена воля върху поведението на други хора,и от друга-господството на лична командна власт и на командната власт на апарата за принуда дотолкова,доколкото всяко господство е свързано с управлението.
Второто основане е отношението на тоталитарните режими към властта в няколко аспекти:като стрмеж за участие във властта;като фактическо участие във властта и нейните структури на всички управленчески равнища;като мащаби,обхват на властта;като упражняване на властта;и като резултати от взетите властни решения за развитие на обществото.
И третото основание е,че с приложението на критерия”власт”става възможно обяснението на :първо,историко-генетичните корени и причини за възникването на един или друг тоталитарен феномен;второ,дълбоката същност на явлението;трето,конкретнот о проявление на тоталитаризма;четвърто,стр уктурирането на моделите;и пето-с подобен подход може по-добре да се схване и разбере врузката и взаимодействието между елементите в дадената социална система.
От тази гледна точка властта е ядрото на тоталитарните политически режими.Тя едновременно е цел,и средство:цел е преди завземането,средство-след това.
Тоталитаризмът може да се определи като такъв режим на господство и управление,при който властта е абсолютизирана до крайност и с помоща на диктаторски методи той подчинява на своите цели човашките индивиди,правата и гражданското обшество.
За да изясним въпроса за общата характеристика на тоталитаризма,най-напред ще извършим един систематичен преглед на различните виждания на основните белези на тоталитарните общества в следния историко-хронологичен ред.
Първото виждане по тази проблематика е изразено от Франц Боркенау в монографията му”Тоталитарния враг”.В нея е застъпено становището,че сходството между нацизма и сталинизма е повече от видно,защото и двете системи се състоят от един вожд и една партиякоито не търпят никаква политическа конкуренция и следователно представляват „тоталитарни режими”.
Американския политолог Карл Дойч през 1954г.разграничава три основни признака на тоталитаризма:единно ръководство,ефективна изпълнителна власт и мобилизация на масите от държавата.
По въпроса за характерните черти на тоталитарните режими най-популярно становище е изложено в труда на К.Фридрих и Зб.Бжежински”Тоталитарнат а диктатура и автокрацията”
Най-напред следва да се подчертае,че във всички представени концепции за признаците на тоталитарните режими са налице няколко общи и еднакви черти,валидни и за фашисткия,и за сталинския тип тоталитаризъм,а именно:монополна партия с един вожд;една единствена идеология;всеобхватен обществен контрол и свръхцентрализирани социални структури;и обществен терор в най-разнообразни форми.Признаците на тоталитарното общество действат през периода на неговото съществуване-постоянно,временно,на приливи и отливи и т.н.Или по друг начин казано,дали белезите на тоталитаризма имат закономерен характер или не.
Разгледаните характерни чертии белези на тоталитарните общества през XXв. Ни дават една панорамна представа за социалното устройство на тези общества.Но ако искаме да получим по-цялостна и пълна картина на тоталитаризма,то трябва да отдем по-нататък-да типологизираме тоталитарните политически режими,защото като социални системи те притежават както видими сходства,така и определени различия.
Сред многообразието от тоталитарни характеристики едно от най-популярните и широко приети становищя е това,че тоталитаризмът се разделя на два основни типа:десен(фашистки) и ляв(комунистически) тоталитаризъм.Това налага да се изясни и един друг въпрос-въпросът за общото и различното между фашизма и сталинизма,което в значителна степен ще внесе яснота относно типологията на тоталитарните форми на политическо господство.
От гледна точка на тоталитарната типология по-голям интерес предизвикват съществуващите различия,а теса главно следните:
За разлика от сталинския социализъм фашисткия тиюоталитаризъм-още при своя исторически генезис-изрично подчертава бъдещия тоталитарен характер на държавата и обществото.
И при двата фашистки режима(в Италия и в Германия) властта е взета след произвеждането на парламентарни избори,докато в Русия това става с помоща на революция.Оттук произтича и разликата във формирането на новата политическа класа:при фашистките модели тази класа се образува на базата на консенсус между самите фашисти и едрата буржоазия,а при сталинския социализъм основата на новата класа са т.нар.”професионални революционери”
Важно различие между двата класически тоталитарни модела е историческата време,за което успяват да се наложат:при германския фашизъм това става по-бързо-само за няколко години,а при сталинизма този период е много по-дълъг.Тоест степента на тоталитарност на обществото като процес на налагане в Германия протича много по-интензивно,а в сталинския СССР постепенно,макар че моделите са едни и същи-насилствени.
Най-съществената разлика между фашизма и сталинизма е от икономическо естество:при сталинския тоталитарен модел цялата икономическа система е устроена на планови начала,т.е. създадена е планова икономика;при фашизма обаче тя си остава пазарна независимо от нейната свръхцентрализация.Освен това главния икономически фундамент на всяка стопанска система-собствеността,за фашизма винаги е бил частната собственост,докато за сталинизма е държавната форма на собственост.
Макар и по-трудно забележима,би могла да се изведе и следната доктринална разлика за същноста на тоталитарната държава:за фашисткия тоталитаризъм приоритет има тезата за националната държава,докато при сталинския-концепцията за интернационалната държава.
Очевидно е различието във вътрешната динамика на развитие и стремежът към разхлабване и евентуална промяна на тоталитарните режими.И ако фашистките тоталитарни режими през целия период са твърдолинейни и не се поддават на реформиране,то сталинския режим подлежи на промяна.
Класическите тоталитарни модели се различават и по своята дълготрайност.Фащистките съществуват за по-кратък исторически отрязък от време,а сталинския-десетилетия напред,което е следствие от редица фактори:динамиката на проявление на режимите,склонността им към промяна,вътрешни и външни обстоятелства и т.н.
Ако трябва да типологизираме двете форми на тоталитаризма според критерия”власт”,то те биха могли да се определят като крайнодесен тоталитаризъм-фашистки,и крайноляв-сталински.
Тоталитарния режим е исторически феномен,който се ражда от кризата на модерната либерална демикрация в началото на XXв.Тоталитаризмът е получил своя исторически шанс.И именно заради действията му в хода на историята е разумно да се помни че тоталитаризмът не е бил обикновен бунт,а съзнателно и целенасочено погазване личностната свобода на народната маса ,от страна на един”велик”,с цел подчиняването й,за да бъдат достигнати някакви „визши”цели-та дори и неправомерни лични области.
Ето защо имайки предвид всичко това,трябва да се работи срещу възможността на тоталитарния зародиш да поникне отново,тъй като всеобщото господство в обществото на дадена утопична идеология,ликвидираща основните конституционни и граждански свободи чрез терор,е немислима.Още повече,че в XXІввекът на на високите технологии и силно изразената демократична мисъл,това е още по-малко неморално спрямо дуалната личност и обществото като изразител на идеите,уменията и свободата на личен,неподправен избор.













Колеж по икономика и администрация
/КИА/






Реферат по Политология

Тема: Тоталитаризмът като феномен на XXв

detelina101
05-19-2009, 14:05
РУ “Ангел Кънчев”
Факултет Бизнес и мениджмънт






РЕФЕРАТ ПО ПОЛИТОЛОГИЯ







Тема: Същност и особености на тоталитаризма








изготвил: Райна Матеева
курс: първи
фак. ном.: 055223











Русе 2006

Настоящият реферат има за задача да се занимае с понятието тоталитаризъм като го разгледа в дълбочина, за да достигне и обясни същността и особеностите му.
Сама по себе си областта на зададената тема е доста всеобхватна и поради това, освен току що посочените ас-пекти, ще бъде разгледано и установяването на тотали-тарния режим в България.
Думата тоталитаризъм идва от латински език и озна-чава “цялостен”, “всеобщ”, “всеобхватен”. Това е форма на диктатура, при която управляващите се стремят да устано-вят и установяват абсолютен контрол над всички области на обществения живот и даже върху частния живот на тези, които са управлявани. В тоталитарната политическа сис-тема съществува монополно положение на управляващата партия, която се сраства с държавата. На партията-държава са подчинени сателитни обществени организации. Най-често се утвърждава и еднолична власт на политическия вожд, към когото е изграден култ.
За тоталитаризма като политическа система е харак-терно неспазването на правата и свободите на гражданите. Характеризира се още със сливане на трите власти (законо-дателна, изпълнителна, съдебна) в една система, пряко подчинена на водача. Главното средство за налагане на управлението и премахване на политическите противоре-чия е терорът.
Като форма на държавно управление тоталитаризмът се заражда след Първата световна война. Той е резултат на слабостта на политическите партии като изразители на со-циални интереси и ценности.
Непосредствено след ПСВ се зараждат основните раз-



новидности на тоталитарното управление: комунизъм, фа-шизъм, националсоциализъм. Приложението им в някои от големите държави в света (Германия, Италия, Русия, по-късно Китай) ги превръща в радикална политическа алтер-натива на демокрацията.
Според Ремон Арон основните елементи на тотали-таризма са: монопол на една партия върху цялата поли-тическа сфера; идеология, на която монополната партия придава абсолютна сила и превръща в официална истина на държавата; направление, от страна на държавата, на средствата за масова комуникация за разпространението на тази “истина”; по-голяма част от икономическите и профе-сионални дейности стават подчинени на държавата и в из-вестен смисъл част от нея; всяка една човешка дейност е подчинена на господстващата идеология; полицейски и идеологически терор.1
Хана Аренд, единствената жена класик в политическа-та наука, определя следните черти на тоталитарните ре-жими: сливане на държавната власт с монополната партия; силно изразен вождизъм и култ към личността на вожда; тотална централизация на властта в партийния елит; поли-тическа диктатура и терор; идеологически монизъм и диктат.
Основният стълб, върху който се гради господството на тоталитарните режими е тоталитарната партия. По свое-то предназначение, функции, идеология и цели тоталитар-



1Арон, Р., “Демокрация и тоталитаризъм”, С., 1993, стр. 166-167





ната партия е институция, насочена към унищожаване на демокрацията, машина за постигане и осъществяване на политическата диктатура на водачите й.
В България установяването и осъществяването на тоталитарното управление става в периода след 1948 г. до 1989 г. Този период се характеризира с известни особе-ности, благоприятстващи политическия монопол на кому-нистическата партия спрямо други източно- и централ-ноевропейски държави. Те от своя страна пък, особености-те, обясняват стабилността на комунистическия режим в страната, а също и сложността на процеса на разграждане-то му след ноември 1989 г.
Важно значение оказва влиянието на комунистическа-та партия сред част от населението и особено работниците, селските хора, та дори и интелигенцията, до 9 септември 1944 г. Така, установявайки диктатурата си след 1944 г., комунистическата партия се превръща в средство за “из-дигане” статуса на значими социални групи от население-то.
Наличните проруски настроения сред българите също допринасят за стабилността на комунистическата власт. Това облекчава партията на комунистите в насаждането и утвърждаването на болшевишкия модел на тоталитарна диктатура и ограничава съпротивата срещу него.
Налагането на комунистическия режим в страната се предопределя от оставането на България в зоната на влия-ние на Русия, което пък е следствие от негласното реше-ние на Великите сили по време на Втората световна война. Именно слабостта на местния некомунистически елит и

липсата на утвърдени демократични традиции позволяват на комунистическата партия да ликвидира сравнително ле-ко насочената срещу нея съпротива.
Благоприятни нагласи поражда и трансформирането й в инструмент за модернизация на държавата и съществено икономическо развитие. Масовото образование, социална-та осигуреност и покачване на жизнения стандарт създават социална опора на режима и намаляват съпротивата срещу него.
Създаването на новия тип “партия-държава” довежда до образуването на многобройна и широко разклонена пар-тийнодържавна бюрокрация. Tя става най-привилигирова-ната социална опора на режима, чрез която се осъществява монополът на властта във всички социални сфери.
Партийният монопол се допълва още от създаването и подчиняването на мрежа от казионни структури (творчес-ки организации и други) на комунистическата партия.
Като цяло тези фактори дават обща представа защо то-талитарното управление на БКП у нас е по-устойчиво за разлика от други комунистически режими. Едва след вън-шния натиск, който идва от перестройката на Горбачов, започват плахи опити за съпротива и то не толкова срещу комунистическата партия, колкото срещу личния режим на Живков.2



2Вж. Яхиел, Н., “Тодор Живков и личната власт. Спомени, документи, анализ”, Изд. М-8-М;
Чакъров, К., “Вторият етаж”, С.,1990 г.; Михайлов, Ст., “Живковизмът през призмата на една
лична драма”, Изд. М-8-М.






След 1989г. БСП – бившата БКП – дава характеристи-ка на българския модел на тоталитаризма в обширно “При-ложение към Политическа декларация на Висшия съвет на БСП и Общопартийната контролна комисия” от март 1991г.”3
Българската социалистическа партия посочва следни-те елементи на тоталитарната система на управление: срастване на управляващата партия с държавната структу-ра; създаване на псевдо плурализъм чрез БЗНС, ОФ и дру-ги обществени организации; монополизиране на дейността на партията в ръцете на малка прослойка, която упражнява тотален контрол върху производството и разпределението; узурпация на властта от авторитарния режим на несменяе-мия ръководител на партията и държавата Тодор Живков; използване на насилие в политиката; погазване на правата и свободите на различни групи български граждани; под-ценяване и незачитане на закона;
Разпадането на “партията-държава” започва от 10 но-ември 1989 г. Три основни фактора допринасят за този процес: радикалните промени в други източноевропейски държави, които водят до замяна на дискредитираните дей- ци с реформаторски настроени лидери, вследствие на което опрата на режима се загубва и се стимулира вътрешнопар-тийната съпротива в БКП срещу него; изостряне на проти-воречията в Комунистическата партия между комунистите реформатори и ортодоксалните проживковски дейци; об-ществените настроения и явната съпротива срещу живко-визма, и общото желание за демократични промени.

3Виж в. “Дума”, 30 март 1991 г., бр. 88




Същинският процес на разпадане на партийния моно-пол започва след 10 ноември 1989 г. и освобождаването на Тодор Живков и приближените му от основни партийни и държавни постове. Протичането му преминава през три етапа.
Първият (10 ноември 1989 г. – 13 януари 1990 г.) е свързан с либерализацията на режима, изразяваща се в из-вършване на кадрови размествания във висшия ешелон на партията с отстраняването на консервативното крило, свързано най-тясно с Тодор Живков. Характерен момент на тази либерализация е появата на политически партии, оспорващи монополната власт на БКП и предложението им за промяна на системата по посока на развитите демо-крации.
Вторият етап (18 януари – 10 юни 1990 г.) на разграж-дане на монопола на комунистическата партия се характе-ризира с формалното демократизиране на политическата система в две посоки: първата – с “отсичането” от съще-ствуващата конституция на текстове, които циментират “ръководната роля” на комунистическата партия; втората – със създаването на демократична политическа инфраструк-тура чрез приемането на нови текстове в Конституцията и на нови закони, значителна част от които регламентират дейността на политическите партии. Основна заслуга за де-мократизацията на политическата система имат участни-ците в кръглата маса.3

3Кръгките маси стават една от най-характерните форми на процеса на разграждане на политичес-
ката система на комунистическия партиен монопол в бившите комунистически държави. Виж по-
дробно “Кръглата маса”, “Стенографски протоколи 3.I – 15.V. 1990”, ИК “Библиотека 48”.





Третият етап (юни 1990 г. – 12 юли 1991 г.) е най-важният от гледна точка на създаването на юридико-кон-ституционните основи на новата демократична политичес-ка система и окончателното премахване на всички формал-ни и фактически основания за партийния монопол.
За финал на процеса на окончателното формално пре-махване на монопола на комунистическата партия се прие-ма приемането на новата българска конституция от 12 юли 1991 г. Тя легитимира принципа на политическия плу-рализъм и свободата на сдружение на гражданите в поли-тически партии, от една страна. От друга, изрично посту-лира забраната на формирането на “държавни” партии. За-бранява и изявите на партии от тоталитарен и друг тип, ко-ито имат за цел насилствено завземане на държавната власт.
От гореизложеното можем да заключим, че тоталитар-ният режим е исторически феномен, който се ражда от кри-зата на модерната либерална демокрация в началото на XX век.
Тоталитаризмът е получил своя исторически шанс. И именно заради действията му в хода на историята е разум-но да се помни, че тоталитаризмът не е бил обикновен бунт, а съзнателно и целенасочено погазване личностната свобода на народната маса, от страна на един “велик”, с цел подчиняването й, за да бъдат достигнати някакви “вис-ши” цели – та дори и неправомерни лични облаги.
Ето защо, имайки предвид всичко това, трябва да се работи срещу възможността на тоталитарният зародиш (несъмнено такъв все още има) да поникне отново, тъй като всеобщото господство в обществото на дадена уто-



пична идеология, ликвидираща основните конституционни и граждански свободи чрез терор, е немислима. Още пове-че, че в XXI век – векът на високите технологии и силно изразената демократична мисъл, това е още по-малко немо-рално спрямо индивидуалната личност и обществото като изразител на идеите, уменията и свободата на личен, не-подправен избор.

detelina101
05-19-2009, 14:08
РУ “Ангел Кънчев”
Факултет Бизнес и мениджмънт






РЕФЕРАТ ПО ПОЛИТОЛОГИЯ







Тема: Същност и особености на тоталитаризма








изготвил: Райна Матеева
курс: първи
фак. ном.: 055223











Русе 2006

Настоящият реферат има за задача да се занимае с понятието тоталитаризъм като го разгледа в дълбочина, за да достигне и обясни същността и особеностите му.
Сама по себе си областта на зададената тема е доста всеобхватна и поради това, освен току що посочените ас-пекти, ще бъде разгледано и установяването на тотали-тарния режим в България.
Думата тоталитаризъм идва от латински език и озна-чава “цялостен”, “всеобщ”, “всеобхватен”. Това е форма на диктатура, при която управляващите се стремят да устано-вят и установяват абсолютен контрол над всички области на обществения живот и даже върху частния живот на тези, които са управлявани. В тоталитарната политическа сис-тема съществува монополно положение на управляващата партия, която се сраства с държавата. На партията-държава са подчинени сателитни обществени организации. Най-често се утвърждава и еднолична власт на политическия вожд, към когото е изграден култ.
За тоталитаризма като политическа система е харак-терно неспазването на правата и свободите на гражданите. Характеризира се още със сливане на трите власти (законо-дателна, изпълнителна, съдебна) в една система, пряко подчинена на водача. Главното средство за налагане на управлението и премахване на политическите противоре-чия е терорът.
Като форма на държавно управление тоталитаризмът се заражда след Първата световна война. Той е резултат на слабостта на политическите партии като изразители на со-циални интереси и ценности.
Непосредствено след ПСВ се зараждат основните раз-



новидности на тоталитарното управление: комунизъм, фа-шизъм, националсоциализъм. Приложението им в някои от големите държави в света (Германия, Италия, Русия, по-късно Китай) ги превръща в радикална политическа алтер-натива на демокрацията.
Според Ремон Арон основните елементи на тотали-таризма са: монопол на една партия върху цялата поли-тическа сфера; идеология, на която монополната партия придава абсолютна сила и превръща в официална истина на държавата; направление, от страна на държавата, на средствата за масова комуникация за разпространението на тази “истина”; по-голяма част от икономическите и профе-сионални дейности стават подчинени на държавата и в из-вестен смисъл част от нея; всяка една човешка дейност е подчинена на господстващата идеология; полицейски и идеологически терор.1
Хана Аренд, единствената жена класик в политическа-та наука, определя следните черти на тоталитарните ре-жими: сливане на държавната власт с монополната партия; силно изразен вождизъм и култ към личността на вожда; тотална централизация на властта в партийния елит; поли-тическа диктатура и терор; идеологически монизъм и диктат.
Основният стълб, върху който се гради господството на тоталитарните режими е тоталитарната партия. По свое-то предназначение, функции, идеология и цели тоталитар-



1Арон, Р., “Демокрация и тоталитаризъм”, С., 1993, стр. 166-167





ната партия е институция, насочена към унищожаване на демокрацията, машина за постигане и осъществяване на политическата диктатура на водачите й.
В България установяването и осъществяването на тоталитарното управление става в периода след 1948 г. до 1989 г. Този период се характеризира с известни особе-ности, благоприятстващи политическия монопол на кому-нистическата партия спрямо други източно- и централ-ноевропейски държави. Те от своя страна пък, особености-те, обясняват стабилността на комунистическия режим в страната, а също и сложността на процеса на разграждане-то му след ноември 1989 г.
Важно значение оказва влиянието на комунистическа-та партия сред част от населението и особено работниците, селските хора, та дори и интелигенцията, до 9 септември 1944 г. Така, установявайки диктатурата си след 1944 г., комунистическата партия се превръща в средство за “из-дигане” статуса на значими социални групи от население-то.
Наличните проруски настроения сред българите също допринасят за стабилността на комунистическата власт. Това облекчава партията на комунистите в насаждането и утвърждаването на болшевишкия модел на тоталитарна диктатура и ограничава съпротивата срещу него.
Налагането на комунистическия режим в страната се предопределя от оставането на България в зоната на влия-ние на Русия, което пък е следствие от негласното реше-ние на Великите сили по време на Втората световна война. Именно слабостта на местния некомунистически елит и

липсата на утвърдени демократични традиции позволяват на комунистическата партия да ликвидира сравнително ле-ко насочената срещу нея съпротива.
Благоприятни нагласи поражда и трансформирането й в инструмент за модернизация на държавата и съществено икономическо развитие. Масовото образование, социална-та осигуреност и покачване на жизнения стандарт създават социална опора на режима и намаляват съпротивата срещу него.
Създаването на новия тип “партия-държава” довежда до образуването на многобройна и широко разклонена пар-тийнодържавна бюрокрация. Tя става най-привилигирова-ната социална опора на режима, чрез която се осъществява монополът на властта във всички социални сфери.
Партийният монопол се допълва още от създаването и подчиняването на мрежа от казионни структури (творчес-ки организации и други) на комунистическата партия.
Като цяло тези фактори дават обща представа защо то-талитарното управление на БКП у нас е по-устойчиво за разлика от други комунистически режими. Едва след вън-шния натиск, който идва от перестройката на Горбачов, започват плахи опити за съпротива и то не толкова срещу комунистическата партия, колкото срещу личния режим на Живков.2



2Вж. Яхиел, Н., “Тодор Живков и личната власт. Спомени, документи, анализ”, Изд. М-8-М;
Чакъров, К., “Вторият етаж”, С.,1990 г.; Михайлов, Ст., “Живковизмът през призмата на една
лична драма”, Изд. М-8-М.






След 1989г. БСП – бившата БКП – дава характеристи-ка на българския модел на тоталитаризма в обширно “При-ложение към Политическа декларация на Висшия съвет на БСП и Общопартийната контролна комисия” от март 1991г.”3
Българската социалистическа партия посочва следни-те елементи на тоталитарната система на управление: срастване на управляващата партия с държавната структу-ра; създаване на псевдо плурализъм чрез БЗНС, ОФ и дру-ги обществени организации; монополизиране на дейността на партията в ръцете на малка прослойка, която упражнява тотален контрол върху производството и разпределението; узурпация на властта от авторитарния режим на несменяе-мия ръководител на партията и държавата Тодор Живков; използване на насилие в политиката; погазване на правата и свободите на различни групи български граждани; под-ценяване и незачитане на закона;
Разпадането на “партията-държава” започва от 10 но-ември 1989 г. Три основни фактора допринасят за този процес: радикалните промени в други източноевропейски държави, които водят до замяна на дискредитираните дей- ци с реформаторски настроени лидери, вследствие на което опрата на режима се загубва и се стимулира вътрешнопар-тийната съпротива в БКП срещу него; изостряне на проти-воречията в Комунистическата партия между комунистите реформатори и ортодоксалните проживковски дейци; об-ществените настроения и явната съпротива срещу живко-визма, и общото желание за демократични промени.

3Виж в. “Дума”, 30 март 1991 г., бр. 88




Същинският процес на разпадане на партийния моно-пол започва след 10 ноември 1989 г. и освобождаването на Тодор Живков и приближените му от основни партийни и държавни постове. Протичането му преминава през три етапа.
Първият (10 ноември 1989 г. – 13 януари 1990 г.) е свързан с либерализацията на режима, изразяваща се в из-вършване на кадрови размествания във висшия ешелон на партията с отстраняването на консервативното крило, свързано най-тясно с Тодор Живков. Характерен момент на тази либерализация е появата на политически партии, оспорващи монополната власт на БКП и предложението им за промяна на системата по посока на развитите демо-крации.
Вторият етап (18 януари – 10 юни 1990 г.) на разграж-дане на монопола на комунистическата партия се характе-ризира с формалното демократизиране на политическата система в две посоки: първата – с “отсичането” от съще-ствуващата конституция на текстове, които циментират “ръководната роля” на комунистическата партия; втората – със създаването на демократична политическа инфраструк-тура чрез приемането на нови текстове в Конституцията и на нови закони, значителна част от които регламентират дейността на политическите партии. Основна заслуга за де-мократизацията на политическата система имат участни-ците в кръглата маса.3

3Кръгките маси стават една от най-характерните форми на процеса на разграждане на политичес-
ката система на комунистическия партиен монопол в бившите комунистически държави. Виж по-
дробно “Кръглата маса”, “Стенографски протоколи 3.I – 15.V. 1990”, ИК “Библиотека 48”.





Третият етап (юни 1990 г. – 12 юли 1991 г.) е най-важният от гледна точка на създаването на юридико-кон-ституционните основи на новата демократична политичес-ка система и окончателното премахване на всички формал-ни и фактически основания за партийния монопол.
За финал на процеса на окончателното формално пре-махване на монопола на комунистическата партия се прие-ма приемането на новата българска конституция от 12 юли 1991 г. Тя легитимира принципа на политическия плу-рализъм и свободата на сдружение на гражданите в поли-тически партии, от една страна. От друга, изрично посту-лира забраната на формирането на “държавни” партии. За-бранява и изявите на партии от тоталитарен и друг тип, ко-ито имат за цел насилствено завземане на държавната власт.
От гореизложеното можем да заключим, че тоталитар-ният режим е исторически феномен, който се ражда от кри-зата на модерната либерална демокрация в началото на XX век.
Тоталитаризмът е получил своя исторически шанс. И именно заради действията му в хода на историята е разум-но да се помни, че тоталитаризмът не е бил обикновен бунт, а съзнателно и целенасочено погазване личностната свобода на народната маса, от страна на един “велик”, с цел подчиняването й, за да бъдат достигнати някакви “вис-ши” цели – та дори и неправомерни лични облаги.
Ето защо, имайки предвид всичко това, трябва да се работи срещу възможността на тоталитарният зародиш (несъмнено такъв все още има) да поникне отново, тъй като всеобщото господство в обществото на дадена уто-



пична идеология, ликвидираща основните конституционни и граждански свободи чрез терор, е немислима. Още пове-че, че в XXI век – векът на високите технологии и силно изразената демократична мисъл, това е още по-малко немо-рално спрямо индивидуалната личност и обществото като изразител на идеите, уменията и свободата на личен, не-подправен избор.

detelina101
05-19-2009, 14:11
ТОТАЛИТАРИЗЪМ:
Тоталитаризмът е форма на държавно устройство, която възниква след Първата световна война. При този тип упражление властта е напълно централизирана, а държавата се стреми да контролира жсички аспекти на живота – политически, социални, интелектуални. След края на войната тоталитаризмът се проявява в управлението на СССР, Италия и Германия.

В Русия Болшевишката партия завзема властта с преврат на 7 ноември 1917 г.
В Италия на 3 януари 1925 г. Е съставено правителство изцяло от фашисти.
На 30 януари 1933 г. нацистът Адолф Хитлер е назначен за имперски канцлер, а на 1 август 1934 г. той се обявява за пожизнен фюрер на Третия Райх, като наследник и продължител на Втория германски райх.

БЕЛЕЗИ НА ТОТАЛИТАРНАТА ДЪРЖАВА СА:

1) Премахва се разделението на властите – законодателна, съдебна, изпълнителна
• през 1918 в Русия се ликвидира разделението на трите власти
• Бенито Мусолини практически слива законодателната власт с изпълнителната през 1925
• В Германия Хитлер също слива трите власти

2) Партията в държавата е само една (комунистическа в Русия, фашистка в Италия, нацистка в Германия)
• в края на 1920 опозицията в Русия е отстранена окончателно от политическия живот
• в Италия всички партии, освен фашистката, са разтурени през 1926
• през 1933 всички партии в Германия, освен нацистката, са обявени извън закона или “се саморазпускат”

3) Тотален терор, придружен с ежедневна пропаганда
• Сталин избива между 85 и 90 млн души
• Хитлер изтребва над 60 млн души
(в тези числа не са включени жертвите от бойното поле)
• Дучето не скрива, че “където не стига съгласието – има сила”

4) Политическа полиция, която следи всички
• в Русия се създава политическа полиция в лицето на военните комисари, ЧК и НКВД
• в Италия Мусолини създава милиция под свое командване
• в Германия се създава Министерство на пропагандата

5) Пълен контрол над живота на обществото
• в Русия “Правда” и “Известия” са единствените вестници
• в Италия властта си присвоява правото да решава въпросите на личността
• в Германия се въвежда закон за забрана на браковете с неарийци

6) Контрол над икономиката
• в Русия се извършват национализация на промишлеността, индустриализация и колективизация, установява се контрол над банковото дело, въвеждат се петилетни планове за развитие на икономиката
• в Италия е наловено класово сътрудничество, наречено корпоративизъм, а развитието на държавния капитализъм е осигурено от политиката на строг протекционизъм
• в Германия икономиката се милитаризира и е наложен 4-годишен стопански план
И трите страни се стремят към автарки

detelina101
05-19-2009, 14:13
ТЕОРИИ ЗА ТОТАЛИТАРИЗМА

Терминът “тоталитаризъм” (подобно на “авторитаризъм”) възниква през средата на 20- години на ХХ век. Той е творение на италианските фашисти.
В политологичен план идеята за тоталитаризма дължи своето възникване и обосноваване на Хана Аренд (1906 – 1975 г.). Според нея независимо от специфичните национални традиции или източници на идеологията тоталитарното управление превръща класите в маси, премахва многопартийната система, като я заменя не с еднопартийна система, а с масово движение, премества центъра на властта от армията в полицията и установява външна политика, открито насочена към световно господство.
През 1953 г се провежда дискусия, която откроява сериозните проблеми на понятието “тоталитаризъм”. Материалите на дискусията са издадени в сборника “Тоталитаризъм”, редактиран от Фридрих.
Фридрих обособява пет особености на тоталитарната система:
 Официална идеология
 Наличие на една масова партия, която се контролира от олигархията
 Правителствен монопол върху оръжията
 Правителствен монопол върху средствата за масово осведомяване
 Терористична полицейска система
 Централно планирана икономика
През 1956 г Фридрих и Бжежински дават едно феноменологично определение на понятието “тоталитаризъм”, включващо такива характеристики, като: тоталитарна идеология, партия-държава, господство на тайната полиция, държавен монопол върху икономическите, културните и информационните структури на обществото.
Социологичните и политологичните аспекти на теорията за тоталитаризма разработва Раймон Арон (1905 -1983 г).
Той обособява пет основни елементи на тоталитарния феномен:
 Монопол на една партия (режим с монополна партия)
 Идеология, която става официална истина в държавата
 Двоен монопол на силовите средства и методите на убеждения
 Повечето икономически и професионални дейности са подчинени на държавата и стават в известен смисъл част от самата държава
 Полицейски и идеологически терор
При дефинирането на тоталитаризма може да се счита за основен или монополът на партията, или одържавяване на икономическия живот, или идеологическият терор. Явлението е пълно, когато и трите елемента присъстват и са осъществени изцяло.
Раймон Арон в строго научен дух разкрива съдържанието на понятията “еднопартийни”, “авторитарни” и “тоталитарни” режими. През ХХ век има авторитарни режими, които не са еднопартийни, и има еднопартийни, които не стават тоталитарни, които не развиват официална идеология, не желаят да моделират с идеологията си всички дейности. Съществуват еднопартийни режими, при които държавата не поглъща обществото, но всеки еднопартиен режим в индустриалните общества съдържа риск от тоталитарно развитие.
Според Раймон Арон режимите не са станали тоталитарни поради някакъв вид постепенно увлечение, а въз основа на първичното намерение, волята да се промени из основи съществуващият строй в зависимост от идеологията.
В социално-политически план теориите за тоталитаризма обхващат почти всички тенденции между крайно десните (неоконсервативните) и крайно левите полюси на политическата мисъл на Запад през 50-те и 60- те години.
Във философско отношение неоконсерватизмът извежда тоталитаризма от цялата рационалистична традиция, особено от времето на Просвещението. Обратно, “левите” ( или левоцентристките) интерпретации обявяват тоталитаризма по скоро за отклонение от рационалистичните традиции на Просвещението: “десният тоталитаризъм” (немският фашизъм) – за израз на открит ирационализъм, а “левият тоталитаризъм” – за доведен до край изопачен рационализъм.
Ако се опитваме да представим обобщено и схематично доминиращата формула в теориите за тоталитаризма, тя би могла да изглежда така: ХХ век се определя от противопоставянето на два основни типа партийно – политически системи – парламентарно – плуралистична (определяна още като демократична или либерално-демократична) и еднопартийно – монистическа (или тоталитарна).
Тоталитаризмът (или еднопартийната полтическа система) включва два основни варианта – десен тоталитаризъм или немски фашизъм ( 1933 -1945 г) и ляв тоталитаризъм ( сталинизма от 30-те и 50-те години), а в крайно консервативните интерпретации съветския тип общество ( от а1917 до 1989 г), включително и Източна Европа, Китай и други страни.
За повечето автори тоталитаризмът е нов, характерен за “индустриалната ера” тип политическо устройство и се отличава съществено от предишните “лоши” форми на държавно управление – деспотизъм, тирания, диктатура, авторитаризъм. Като негова отличителна черта на първо място се сочи наличието на еднопартийна политическа система. На второ място като важен политически белег на тоталитаризма се изтъква идеологическият монопол. Монополът на една партия предполага и идеологически монопол. Партийният монопол не може да се утвърди без идеологическия монопол, и обратното, идеологическият монопол е немислим без монопола на една политическа партия. Тези два монопола според повечето автори са главните признаци, които разграничават тоталитаризма от авторитаризма и деспотичната система на държавно управление в класическата схема от времете Платон и Аристотел, Хобс и Монтескьо.
Двамата английски политолози Робъртс и Лъвси обособяват тоталитарни диктатури (фашистките политически режими, хитлеристка Германия) и тоталитарни демокрации ( бившите СССР и източно-европейските страни). Според тях в тоталитарните демокрации се твърди, че властта се упражнява в името на народа от една масова партия, която се разглежда като демократично въплъщение на общата воля. При тоталитарните диктатури необходимостта от такива връзки с масите отсъства, лидерът на управляващата партия “създава” волята на народа. Тоталитарните режими изискват активна подкрепа, убеденост, участие и обвързване на масите. Упражняването на властта се основава на императивите на една идеология. За да се осъществи тази идеология се налага тотален контрол върху икономиката, социалната, културната и политическата сфера. Не се поощряват автономни структури.

detelina101
05-19-2009, 14:14
УСПЕХЪТ - ЦЕЛТА, КОЯТО ОПРАВДАВА СРЕДСТВАТА?
/есе/

"Нищо не внушава такова презрение
към успеха, както мисълта за това,
с какви средства е постигнат."

Г.Флобер
Бог е дарил човека с ум, трудолюбие, упоритост, които да го водят по пътя към познание и усъвършенстване. Научил го е според собствените му възможности да се бори, да търси своето място в света и да отстоява принципите си. Показал му е как да се състезава с другите и да доведе до успешен край започнатото.Само е забравил да му посочи границата, която не бива да пристъпва, границата, зад която светът става зъл и демоничен и обрича духа на гибел и разложение. А може би е разчитал, че Разумният, Честният, Уравновесеният човек няма да се поддаде на изкушението да я прекрачи. Уви, колко е грешил!
Хората, станали жертва на своите амбиции, са готови да пожертват достойнството си, да продадат душите си, да си послужат с всякакви нечестни средства, за да постигнат успеха -лъжата, предателството, жестокостта и безчестието. Независимо от вида на успеха-личен или в полза на обществото, щом средствата са нечестни, личността деградира, а душата е в руини-без нравствени опори, без светли пориви и стремежи.
Неистовата жажда за успех, постигнат на всяка цена и независимо от обстоятелствата, помита всички скрупули и побеждава в битката с човешката съвест.Но именно " съвестта е онзи инструмент, който може да ни помогне срещу обсебващата сила на тъмните страсти и порока"/В.Стефанов/. Още в Библията можем да открием образа на човека без морал, "слуга на дявола" - лукав и коварен в помислите и действията си. Той избира пътя на безчестието и низостта, опирайки се в постъпките си на егоистичната максима: "Светът е на силните", но тълкува силата по свой собствен начин. За него тя се изразява във вкаменяване на душата и сърцето, в отхвърляне и на последната капка човещина и благородство. Както прочутият герой на Гьоте-Фауст сключва договор за душата си с дявола, за да разбере смисъла на човешкото съществуване, така и поквареният човек е готов на търговска сделка за нея, за да осъществи личните си свръхчовешки амбиции за власт и могъщество.
Световната литература е богата на образи на герои, използвали всички възможни средства за постигане на успеха. Различни са целите, към които се стремят, но ги обединяват продаденото човешко достойнство и душа, потъпканите морални ценности като любов,съпричастие, доверие, честност и приятелство. Кариеристът Жорж Дюроа от романа "Бел ами" на Мопасан подменя една след друга маските на прелъстител, сладкодумен лицемер и измамник, който търгува с чувствата, съдбите и способностите на другите, за да се изкачи по стълбицата на социалната йерархия. Подобни са механизмите за реализация на амбициите на героите на Дюма от романа "Граф Монте Кристо". Данглар е обладан от завистта и желанието за професионално преуспяване, което го подтиква да напише донос против Дантес. Фернан, заслепен от ревност, извършва предателство, а прокурорът Вилфор изменя на клетвата да защитава истината и поставя честолюбието над справедливостта. Димитър-Димовият герой от "Тютюн"-Борис Морев, чиято мечта е да стане "най-богатият човек в България", жертва любовта и прибягва до брак по сметка в името на собственото си благополучие. Коварният Клавдий от Шекспировия "Хамлет" погазва родовите ценности, извършвайки братоубийство, за да се изкачи на кралския престол.
Оправдават ли подобни цели чудовищния практицизъм, атрофията на съвестта, замяната на истинските нравствени стойности с псевдоценности? Успехът и славата се купуват, но душата, веднъж продадена, загива безвъзвратно. Човекът, преодолял всички препятствия по пътя си, не долавя, че духовният му свят се срива, опустошен от грубото погазване на морала. Опиянен от победите си, той продължава напред, към следващото си завоевание, и не усеща как смъртта вилнее безпощадно в душата му, като я унищожава. В своето изкачване нагоре човекът върви с унизено, смазано, стъпкано достойнство и умъртвен дух, без да осъзнава смисъла на страшната загуба. В това се крие и неговата драма-в стремежа си да се издигне и да стане нещо значително, той се обезличава. Губи и последното късче от човешкото в себе си, превръща се в едно "безцветно и сухо парвеню", жертва на пагубната си страст по успеха.
Човешката история също ни дава много примери за хора, използвали всякакви аморални средства за постигане не само на личното, но и на "общото благо". Йезуитите, защитници на католицизма и макиавелистите са вярвали, че в политиката е допустимо да се нарушават законите на нравствеността в името на велики обществени цели. Тази порочна житейска философия поставя личността над установените социални взаимоотношения и закони. Човекът приема като свое верую тезата, че всичко е позволено. За такива хора грехът е относително понятие и затова злото би могло да придобие коренно противоположен облик, ако се представи като необходимо средство за достигане до "доброто". Ала наистина ли, "заради по-голямата слава господня" е простено да се извършват политически интриги, убийства и клетвопрестъпничество? "Успехът никога не се осъжда" гласи прочута пословица. Какво значение има за някои дали си погубил няколко невинни живота, или си накарал едно човешко сърце да страда, щом краят е привидно благоприятен за стотици други и носи жадуваното признание от обществото?
Нарушаването на моралните норми е предателство срещу хуманната човешка природа, отказ от доброто, положителното, възвишеното и достойното в характера. То разрушава хармонията между разум и чувства, подкопава нравствените устои. Успех, който почива на пролята чужда кръв, чуждо нещастие или предателство е недостойна постъпка, несъизмерима с мисията на човека да твори добро и посява красота. Така постигната, целта угнетява и обременява с вина съзнанието завинаги. Духът на извършения грях броди из кътчетата на душата и я разяжда-също както духът на братоубийството разкъсва душата на Клавдий. Успехът е нетраен, призрачен, обречен да поведе към гибел. Този, който доскоро се е смятал за силен и "над останалите", пада по пътя към върха и пропада като Борис Морев в небитието-самотен, уморен и нещастен, повличайки и хората около себе си.
Имаш ли цел, имаш и път и само от теб зависи какъв ще бъде този път-труден, но честен и достоен или лесен, бърз и аморален. Понякога цената на успеха е много висока и за това дори достигнал до желания връх, продал себе си, човек се пита: "Спечелих или загубих?"

detelina101
05-19-2009, 14:16
Проблемът на възмездието в романа"Граф Монте Кристо"


Проблемът на възмездието в романа"Граф Монте Кристо"
Ал.Дюма-баща/1802-1870/ се нарежда сред най-ярките представители на
френския романтизъм.Благодарение на творби като "Тримата
мускетари"/1844/, "Граф Монте Кристо"/1844-1845/, "Кралица Марго"
/1845/,"Жозеф Балзамо"/1848/ тази "природна стихия"/както го
определя Мишле/ завладява въображението на поколения читатели.Не
само творчеството ,но и животът на Дюма са като вихър.Виждайки
"златната мина" в писането на "популярни романи" Александър Дюма се
впуска бурно в създаването им. Надарен с неизчерпаемо въображение,
Дюма сътворява незабравими герои с харизматично излъчване.Те,като
своя автор изминават дълъг и сложен път.Най-добрата илюстрация на
идеята за изключителност както в действията,така ив характера, се
явява граф Монте Кристо от едноименния роман.Той минава през
множество перипетии,воден от желанието да въздаде справедливо
възмездие на своите врагове. Началното запознанство и последното
сбогуване с героя са свързани с морето:един кораб го довежда, адруг
го отвежда. В духа на библейската символика пътуването е търсене на
спасителния бряг и едновременно с това търсене и откриване на самия
себе си. Трагичният обрат в живота на Едмон Дантес започва със
заговор. В навечерието на годежа си с красивата Мерседес героят е
обвинен в бонапартизъм и хвърлен в замъка Ив от прокурора Вилфор.
Там младежът среща абат Фариа ,който играе ролята на негов баща и му
помага да преодолее отчаянието си от затвора-място,място често
срещано в литературата от Романтизма То представлява катарзисен
момент в битието на героите в битието на героите ,които притежават
голяма духовна сила и свободен дух. Затова абат Фариа казва на
Дантес "Връщайки се към миналото, забравям за настоящето ;а като се
движа свободно и волно в историята ,вече не си спомням,че съм в
затвора." До този момент вътрешните терзания и противоречия на героя
са изнесени на преден план, докато по-нататък той става непроницаем
за останалите персонажи,защото те не са посветени в неговата
тайна.Затова те са и догадките:"Мислите ли,че графът в
действителност е такъв,какъвто изглежда?" Тайнствеността у графа е
двуизмерна,свързана едновременно и с миналото и с бъдещето.Зад гърба
му е ужасното изпитание,през което е преминал, а през
него-възмездието над враговете му. Затворникът Монте Кристо въвежда
в романа вселената на фантастичното,на мита,на фаталния и сатаничен
"свъхчовек",в която се вписва темата на възмездието.Дантес въплъщава
справедливостта чрез отмъщението."Аз бих причинил,ако можех,същата
бавна,дълбока,безкрайна и вечна болка,която изпитах"-казва той. В
душата му гори огън и страст.Разпънат между Бога и Дявола,той
преодолява едноизмерността на романтичните герои. Монте Кристо
въплъщава философията за "изключителния човек",характерна за целия
ХІХ век:от Шатобриян до В.Юго и Бодлер. Това определя неговия
цинизъм,сарказма, с който той се обръща към враговете си. По пътя на
отмъщението граф Монте Кристо открива късната любов,в която му е
трудно да повярва.Едно младо момиче му показва пътя на
опрощението.Пред нея той изповядва своите грехове:"От добър и
доверчив човек,аз станах отмъстителен ,прикрит, зъл или по-скоро
безчувствен като глухата и сляпа фаталност.Тогава достигнах до
целта:горко на тези,които срещнах по моя път." Но нещастията,на
които става свидетел,променят посоката на неговия живот.Тогава той
проронва и първите си сълзи,когато решава да пощади живота на сина
на Мерседес. Пред труповете на г-жа Вилфори нейния син героят
осъзнава,че вече не може да заяви "Бог е за мен и с мен" и взема
решение да спаси Данглар. От този момент нататък графът загърбва
свръхчовешката си същност,за да поеме пътя на християнското
опрощение. И след като оказва помощ чрез погледа на младия Морел и
на Валантин дьо Вилфор придобива покровителствената фигура на
бащата. Харизматичното излъчване на Монте Кристо е толкова силно,че
преди неговото потеглянеммладежът възниква:" Напуска ни не човек, а
Бог,който отново ще се възкачи на небето,след като е бил на земята
да твори добро." Така главният герой се сбогува с Париж, но в душата
му остава една неизлекувана рана,скрита зад маската на стоицизма.
Той се оттегля без злоба и гордост, но със съжаление,изпитвайки
чувство на угризение на мъките,които е причинил по пътя на
отмущението. Затова и неговият съвет към Мореч е да " Чака и да се
надява до деня, в който Бог ще благоволи да разкрие бъдещето пред
човека". А цената на това духовно извисяване е самотата. Граф Монте
Кристо преодолява всички препятствия,лишен от приятели помощници.
Вярно е,че той има двама бащи-един роден и един духовен:старият
Дантес и абат Фариа. По техния пример той става духовен наставник на
двамата младежи.Но споделено приятелство героят не открива..Изцяло в
духа на романтичния персонаж ,графът остава загадка за
другите,изживяваики сам духовната си драма. Умирайки като Дантес той
възкръсва като граф Монте Кристо. А по-късно започва обратния
процес-на разпознаването. Дори пред най-големия си враг ,Данглар,
той разкрива своята идентичност по драматичен начин,но не да си
отмъсти, а да му прости,защото самия граф се нуждае от опрощение. В
тези сцени на разпознаване и възкресяване Дюма преодолява
мелодраматизма,обръщайки особено внимание на миналото,на спомените
,на паметта. Затова героят е толкова впечатлен от надписа на стената
в килията,в която е лежал:" Боже мой,запази паметта ми".
Преосмисляйки преживяното,граф Монте Кристо продължава
напред,пречистен и прероден. В този богат образ Дюма съчетава своите
спомени за реални хора,своите мисли и чувсва за една бурна епоха от
историята на Европа. Неговите герои придобиват
гражданственост,стават символ на една изключителна духовност. Те
прескачат прага на своето време,като всички гениални
образи,създадени от писателското въображение и достигат до други
епохи.И сега те са част от нашата духовност,съхранявайки в тези
прагматични вермена полъха на Романтизма.

detelina101
05-19-2009, 14:18
Александър Дюма е автор на около четиристотин книги, като с тях успява да задоволи читателския глад, който цари по това време в страната. За емблема на автора може да послужи историко – приключенският му роман ”Граф Монте Кристо”. Интересното при него е, че творецът защитава и доказва необходимостта от тези ценности, които човек трябва да притежава в живота си. Неговите качества бързо го издигат, превръщайки го в един от най – известните писатели по целия свят.

В ”Граф Монте Кристо” Дюма поставя значим проблем, който съществува и до днес, а това е сблъсъкът между завистта, лъжата и алчността в света на необикновената човешка личност. Срещу тези пороци трябва да се изправи романтичният герой, защото той е засегнат от проблеми, които преобръщат живота му. Младият момък, обичан от всички не може да изживее щастието, което заслужава. Осъден е несправедливо, а душата му се раздира от любовни терзания, порив за свобода и най – вече от желание за отмъщение и възмездие. Дори и в наши дни тези теми, засегнати в романа ни вълнуват, защото те са основният стимул всеки човек да върви напред.

През романтизма представата за романтичния герой е била доста по – различна от тази, която имаме днес. Романтичната мечта не е само цялостна представа за безоблачно щастие, красота и любов. Тя е хармонията, която човек трябва да постигне със себе си, с другите и с природата.

В образа на романтичния герой откриваме един млад момък на деветнадесет години, който е открил истинското щастие в лицето на Мерседес. Той е твърде почтен, привързан към баща си и приятелката си, но съдбата му изиграва лоша шега. Героят е осъден несправедливо на доживотен затвор, като по този начин завинаги ще загуби любовта на любимата жена . Отново присъства темата за престъплението и наказанието. Основният виновник за нещастието на Едмон Дантес е неговият най – добър приятел, който се постарава да го затворят в най – ужасния затвор – този на замъка Иф , защото е влюбен в Мерседес. На това място героят се чувства като в самия ад, непрекъснато се намира мъжду мрака и светлината. Той се лута между надеждата и безверието: ”Едмон сипеше богохулства, от които тъмничарят се стъписваше в ужас, блъскаше главата си в стените на затвора, дразнеше се до побесняване от всичко около себе си и главно от себе си, от най – малкото безпокойство, причинено от някоя песъчинка, сламка или полъх”. Той се превръща само в № 34. За героя е трудно да се примири със съдбата си. В затвора времето позволява на Дантес да разбере кой го е издал. Стига дори до мисълта за самоубийство, но намерението му остава на заден план, защото се среща с друг затворник – абат Фариа. На това ужасно място срещата с този човек има изключително важно значение за Дантес. Той е този, който му дава сили да продължи напред, убеждавайки го, че нищо не е загубено. Старецът се превръща в негов духовен баща, тъй като непрекъснато го поучава. Той е ценен приятел на Дантес, защото не само е много мъдър, но притежава и завидни знания, с които помага на своя брат по съдба. Абат Фариа е високообразован човек, знае няколко езика, интересува се от история, а на времето е осъждан заради монархическите си възгледи. Той се досеща кои са доносниците срещу Дантес и споделя това с него. Ученият духовник научава затворника на испански, английски, немски, говори му за история, математика и физика. Той прави това само за шест месеца.

Абат Фариа също има принос за развитието на романтичния герой. Духовникът превръща неграмотния доскоро човек в интелигентен, млад мъж, който да не се срамува от себе си. По този начин абатът му дава първото сигурно оръжие в ръцете към мечтаното отмъщение, а това е разумът. В тази част от повествованието откриваме, застъпена идеята от Просвещението, че разумът е висша сила, която води човека по правилния път. Разполагайки с това оръжие, романтичният герой ще съумее да се справи сам с нелеката задача, която си е поставил.

Едва ли Едмон Дантес би разсъждавал по този начин, ако не бе срещнал абат Фариа. Той му дава надеждата, че ще успее, но това е възможно само, ако намерят начин младият мъж да избяга от затвора. Двамата съставят план. С негова помощ Едмон ще преоткрие така мечтаната свобода. Говорейки за плана, трябва да се върнем в началото, когато затворниците се запознават. Абат Фариа попада в килията на Едмон, защото е допуснал грешка в него. Той от дълги години копае тунел, който да го отведе на свобода, но се озовава в килията на младия мъж. Старият човек решава да сподели с него своята идея за бягство от затвора. Двамата се залавят да копаят тунел, с който да се измъкнат от ужасното място, на което са попаднали. Те са водени от това желание, защото жаждата за свобода и спасението от затворничеството са водещи в борбата за оцеляване. Дантес прекарва четиринадесет години от живота си в замъка Иф, защото е обвинен несправедливо от хора, които му завиждат. За героя тунелът е последният му лъч надежда. Съдбата този път е в полза на Едмон. С все още неизпълнен докрай план абатът получава сериозни здравословни проблеми. На няколко пъти припада, но Дантес успява да го върне към живота. От лоялност към младия човек, пред когото е целият живот, абат Фариа му показва мястото, на което е скрито неговото съкровище. Старецът му дава половината от него, за да осъществи докрай целите си. Духовникът умира щастлив, защото е сбъднал мечтата на живота си: ”… господ ви изпрати, за да утешите човека, който не е могъл да бъде баща …”. В предсмъртните си мигове той му казва името на острова, където е скрито съкровището- Монте Кристо. Това място по- късно ще превърне затворника в богата и знаменита личност.

Смъртта на абат Фариа е един от най – тежките моменти в живота на Дантес. Той е научил най- ценното от своя духовен баща, а то е, че никой не е по – силен от борещия се и смел човек. Героят е сам. Трябва да продължи борбата, която вече е започнал. Единственият му изход е да заеме мястото в саваната на покойния вече абат. Това ще бъде ключът към така мечтаната от него свобода. След като е хвърлен в морето, героят се лута между живота и смъртта. Това е най- драматичната част от целия роман, защото изобразява неистовото желание да се бори за своя живот. Излязал на тридест и три години от затвора, героят няма време за губене, той трябва да продължи своя път, защото желанието за отмъщение го е довело до тук. Храбрият моряк няма да остави несправедливостта да тържествува и ще отмъсти за скръбта си : ” … светкавица на омраза пламна в очите му, като си помисли за тримата мъже , на които дължеше това дълго и толкова жестоко затворничество”. Припомняйки си своята цел, той става още по –силен. Бори се с несправедливостите на природата въпреки, че не е ял нищо от двадест и четири часа. В тези мигове мисълта за отмъщение е неговата храна.

Героят намира съкровището, скрито от абата, като това също му струва много усилия. Четиринадесет години по–късно се завръща в Париж като богат граф на име Монте Кристо. През цялото това време е воден от една единствена мисъл – ”той се запита какво ли е станало с Мерседес, която го е смятала вероятно за умрял”. Мисълта за любимата жена не го е напуснала, а това е доказателство, че любовта му е истинска. С богатството, което притежава би могъл да има всяка жена, която пожелае, но той иска да си върне тази, която е загубил. Най- голямата му болка е, че враговете му са успели да забогатеят, издигайки се в обществото, с изключение на Кадрус, който е банкрутирал. Мерседес е станала съпруга на Фернан и двамата имат син. Графът разбира, че животът тече за останалите дори и без него. Той използва факта , че не го познават, за да опознае техните слабости, защото по този начин отмъщението му ще бъде най – пълно. Никой от тях не се досеща кой е причинителят на сполетялото ги зло.

Разказът за отмъщението е дълъг, изпълнен с много действия и сюжетни ходове. Графът е разкрил всички техни тайни. Фернан е френският офицер, предал Али паша и Янинската крепост на турците срещу пари и благородническа титла. Той е разпознат от Хайде, дъщерята на Али паша, която е любимка на графа. Монте Кристо се оказва благосклонен дори с Албер, който остава без средства и с опозорено име. Той получава нещо много ценно, а това е романтичната мечта, която ще трябва да преследва.

На Данглар, граф дьо Морсер и кралският прокурор графът показва един друг свят, непознат за тях до този момент, а той е този на завинаги изгубеното щастие.

Докато граф Монте Кристо се превърне в романтичен герой, преминава през двадесегодишно страдание, като накрая разбира каква е цената на истинското щастие – това, за което си заслужава да се бориш. Някогашният моряк трябва да постави някакви граници на своето отмъщение, за да не страдат невинните. Със своите действия Едмон Дантес довежда Вилфор до лудост, Кадрус сам подготвя своята гибел, като го убива неговият съучастник, а Данглар загубва богатството си и любовта на единствената си дъщеря – Южени. Тя не се интересува от парите му, спечелини по нечестен начин, защото предпочита сама да си изкарва хляба. Графът отвлича Данглар, принуждавайки го да проси. Увлечен в отмъщението той наранява импулсивно невинни близки на виновните за неговото нещастие. Единствено майчината любов на Мерседес и смъртта на Едуард го трогват. Умират най- близките му същества. Той вече никога няма да бъде същият. Важното е, че Едмон Дантес е успял да победи непречупващото се желание за отмъщение на Монте Кристо. Героят знае, че дори и богатството не може да му върне щастието, което е изпитвал на деветнадесет години. Беден, но щастлив – това е равносметката му.

Единственото, което му е останало е да върви напред, забравяйки желанието си за мъст. Той открива щастието в лицето на бялата робиня Хайде. Още с облеклото си тя създава усещането за някаква далечна, странна и неземна красота: ”…палтенце на светлосини и бели ивици с широки разцепени ръкави, със сребърни и бисерни копчета; и накрай корсаж със сърцевидно деколте, което откриваше шията и горната част на гърдите и се закопчаваше с три елмазени копчета”. Графът я държи в златна клетка, като ограничава свободата на словото й, за да не провали плановете му. Тя всъщност не му е робиня. Той изпитва към нея най – нежни и искрени чувства. В душата му се заражда онази чиста и истинска любов, даваща му желание за живот.

В крайна сметка любовта побеждава. Героят осъзнава, че не може прекалено дълго да се смята за оръдие на провидението и предоставя единствено на Господ по – нататъшното отмъщение. На всички той дава своя житейски урок, който се изразява чрез думите - ”чакай и са надявай”. В тях се крие така ценната истина за живота.

Романтичната представа за справедливост в романа “Граф Монте Кристо” е показана през погледа на главния герой. Въпреки трудностите Дантес успява да отмъсти за мъчителните години, прекарани в затвора. Справедливостта възтържествува и побеждава злото. В наши дни романът трябва да ни накара, да открием щастието дори и в най – дребните неща и никога да не се отчайваме, защото всеки може да чака, но почти никой да се надява. За да изпълниш мечтите си, трябва да преминеш през бури и ветрове, за да разбереш смисъла на думата щастие, както прави Едмон Дантес. Той го е осъзнал и е постигнал душевен мир. Със същия призив се обръща и към онези, които имат този проблем. Не трябва да забравяме, че ние сме тези, които имаме правото да подредим живота си по начин, който да ни харесва, преминавайки през трудностите на живота, но с мисълта за истинското щастие, което да ни държи живи.

detelina101
05-19-2009, 14:20
Едмон Дантес – главен герой в романа “Граф Монте Кристо”, притежава много от характерните черти на романтическия герой. Той е поставен при изключителни обстоятелства, с които трябва да се бори: отначало като затворник, по-късно като граф. От това произтичат различни промени както в неговия живот, така и в този на останалите герои. Прекрояват се пространства, създават се нови времена.
В духа на Романтизма, романът непрекъснато прави аналогии с мита и приказката чрез детайли като съкровища, застъпници на доброто (главният герой и абат Фариа), приказни персонажи като Синдбад мореплавателя. Двата плана се пресичат в една точка – човекът, който воюва за доброто и за своето лично щастие. В романтическите мотиви основната сюжетна схема е “лишение – компенсация на лишението”. Тя се оказва опора за примесването и редуването на такива мотиви като ограбено щастие, престъпление и наказание, отмъщение/възмездие. Тези мотиви през цялото време се преплитат с чувствата на Дантес, някои от които са противоположни по характер – любов, омраза, милост, жестокост.
Романтическият герой е пътуващ. Такъв е и главният герой в романа. Пътуващите сюжети са реакции срещу неприветливата действителност. Това също е мотив, типичен за романтическата литература.
В хода на времето главният герой преминава през редица трансформации – първо като затворник. Като такъв той е представен в утвърдена романтическа роля – на човек, който тежко преживява безсилието си да се справи със ситуацията. Така се оформя основният конфликт между главният герой и неприветливата действителност. По-късно, потънал в отчаяние, Дантес претърпява и втората си трансформация на духа – правейки планове за самоубийство, той започва да прави планове за бягство от затвора, а по-късно и за отмъщение. Ключова фигура в тази промяна е сприятеляването с абат Фариа. С негова помощ, Дантес се извисява духовно, добива неговите опит и знания, помъдрява. Неслучайно именно абатът му помага да осъзнае кои са истинските виновници за сполетялото го нещастие. Всичко това му дава сили да продължи напред, и най-вече да иска да го направи, да се отърси от отчаянието.
Духовният подем дава на Дантес и физическа сила – в продължение на години той копае таен тунел, пътят към свободата, а после и към отмъщението и възмездието. Не може да се очаква от едно общество, изпълнено с лъжи и престъпления, да накаже виновниците за трагедията, сполетяла младия човек. Затова той решава сам да се пребори с несправедливостта.
Излизането от затвора и моментът, в който героят едва не се удавя в главата “Остров Тибулан”, биха могли да се разгледат като символична смърт и прераждане. На прага на смъртта, Дантес си спомня думите, с които неговият приятел – абатът, е повдигал духа му. По този начин, макар и вече мъртъв, абат Фариа отново му помага. Едва измъквайки се от чувала, Дантес сякаш окончателно се отърсва от затворничеството и започва новия си живот, изплувайки на повърхността на водата. Натрупването на всички тези трудности засилват впечатлението за широките му граници на издражливост и смелост. Поставен при тези изключителни обстоятелства, героят успява да се пребори с изпитанията.
В същата глава от романа присъства и корабът като символ на спасението. Озовавайки се на него, Дантес прави първата си крачка към своя нов живот, към постигането на целите си.

detelina101
05-19-2009, 14:21
Дюма – “ Граф Монте Кристо “

Моята представа за справедливост и несправедливост

Есе

В живота често се срещат тези две понятия – справедливост и несправедливост. Те често “ кръстосват шпаги “. Какво всъщност означават те ? Много е важно от коя страна на гледната точка стой човек. Ако едно нещо за мен е справедливо , за друг то може да е несправедливо.
Така например в прочутия роман на Дюма-баща “ Граф Монте Кристо” гледните точки на тази дилема са контрастни.
Да , несправедливо е когато в навечерието на своята сватба Едмонт Дантес, без да подозира нищо и без да е извършил каквото и да е нарушение на закона , се оказва осъден и наказан като най-страшен политически престъпник. Той четиринадесет години несправедливо прекарва в мрака и ужаса на подземията в крепостта Иф.
Подземията го превръщат в отчаян човек и той решава , че страданията и погубеният му живот са достатъчно основание да търси възмездие и да бъде съдник на виновниците за осакатеният му живот. Той решава сам да раздава справедливост.
Появил се в нов облик – вече като Граф Монте Кристо , достатъчно силна личност , той поставя над всичко свободата над духа и свободата над действието.
Да , справедливо е , когато той избягва от крепостта и в новото си въплащение на аристократ и богат човек подготвя своето възмездие. Той преследва виновниците допринесли за неприятностите в неговия живот. Използва техните минали и настоящи грехове, техните слабости и страсти и ги довежда до физическо и духовно унищожение.
В душата си граф Монте Кристо се чувства прав. Той смята , че постъпва справедливо, защото се води от мисълта , че въздава справедливост и че дори да стигне до насилие , то е справедливо.
Тази негова нагласа и схващане за правото на отмъщение и на възмездие е в унисон с разбиранията му , че пред свободната личност няма никакви граници.
Това дали е справедливо? Според моите схващания за справедливост , това е погрешно. Премине ли човек определена граница , мине ли отвъд бариерата на позволеното , тогава става рисковано.
Дали от справедливо раздаващ наказания , няма да се превърне в несправедлив екзекутор?
В старанието си да въздаде справедливост и да наложи заслужено наказание , героят на Дюма достига до една граница , зад която вече преследвайки злото ,сам започва да извършва зло. В този миг на отмъстителен , самоунищожителен и на безмилостен съдия , в граф Монте Кристо настъпва преломен момент. Той се превръща в чувствителен , добър и отзивчив към чуждото нещастие , какъвто е бил в младите си години.
Какво ли довежда довежда до неговия прелом? Отговорът е стар , като света – любовта.
Срещайки отново любовта , героят на Дюма се обръща назад и отчита всичко което е извършил , като акт на отмъщение , на несправедливост. Той осъзнава , че това вече е безсмислено , че не може да се смята за оръдие на провидението , и че трябва да предостави по нататъшното отмъщение и възмездие в ръцете на Бога.
Героят се разкайва за самонадеяността си , като се е помислил за равен на Бога и се е наел сам да раздава справедливост и наказание. Това е едно послание към всички – за повече човечност и за реализиране на дело на една от най – ценните добродетели : Любовта към ближния.
Бъдете справедливи , несправедливостта винаги се заплаща!

TeenSpirit
05-19-2009, 14:34
http://download.pomagalo.com/167970/izpitanie+i+izkushenie+razmisli+vyrrhu+obraza+na+g ergana+ot+poemata+izvoryt+na+belonogata/?po=8

http://download.pomagalo.com/252046/izvoryt+na+belonogata+edna+strashna+byala+balada+v +cherno+vreme/?po=5

http://download.pomagalo.com/32612/konfliktyt+mejdu+novoto+i+staroto+vreme+v+povestta +bylgari+ot+staro+vreme/?cfr=158

Ще може ли някой да ми ги свали ? :o

devil4e_kiss4e
05-19-2009, 14:51
http://download.pomagalo.com/132881/konstantin+kiril+kato+geroii+obrazec+spored+prostr anno+jitie+na+kiril/
Ms predvaritelno :)

vauliuo
05-19-2009, 18:24
http://download.http://www.teenproblem.net/school/167970/izpitanie+i+izkushenie+razmisli+vyrrhu+obraza+na+g ergana+ot+poemata+izvoryt+na+belonogata/?po=8
http://download.http://www.teenproblem.net/school/252046/izvoryt+na+belonogata+edna+strashna+byala+balada+v +cherno+vreme/?po=5

http://download.http://www.teenproblem.net/school/32612/konfliktyt+mejdu+novoto+i+staroto+vreme+v+povestta +bylgari+ot+staro+vreme/?cfr=158

Ще може ли някой да ми ги свали ? :o
Изпитание и изкушение-размисли въррху образа на Гергана от поемата „Изворът на Белоногата”

П. Р. Славейков е най- представителната и най- разностранната фигура сред българските поети и книжовници за времето преди Освобождението.
Той е един от първите писатели с висок професионализъм и ревностен радетел на българщината.
Блестящото и дълбоко поетическо творение на Славейков е поемата-балада ”Изворът на белоногата”. Произведението се появява за пръв път през 1873 година в списание”Читалище”. Тя е измежду най-хубавите поеми в българската възрожденска литература.
Тя е близка до духа на народната песен и същевременно изразява най-пълно настроението и позицията на автора към българското. Изразява по категоричен начин и общата мисловна нагласа на българина, не само през епохата на Възраждането, а и в наши дни.
Славейковата творба "Изворът на Белоногата" е ясен пример за родолюбието на този велик български възрожденец, писана в един от най-трудните моменти от неговия живот.Поемата е сътворена малко след като Славейков излиза от арестта заподозирайки го в политическа изменническа интрига.
Сюжетът на поемата се позовава на мотива на неразделната до смърт любов между двама млади.В произведението се вплита народното поверие за вграждане на човек или сянката му в сграда, за да бъде здрав строежът.Мотивът за любовта и верността стои в началото и в края на Славейковото произведение.Авторът отразява с най-нежни и прочувствени думи хармонията на любовта между Гергана и Никола.Той заклеймява любовта на младите, истинна и верна до гроб, като характерна и неотменима българска черта.От всеки ред проличава качествата на двама млади, които са преобраз на българския характер и дух, изпълени с добродетели като вярност към либето, към род, вяра и родина,семейна обич и хармония,мъдрост,смелост, саможертва,свободолюбие, борбеност, силна непримиримост към робската тирания,голямата ненавист към съблазните към охолството и покварата нa турските поробители.Това са най-ярко отразените български добродетели,които са в основата на българското възрожденско мислене. Акцентирайки върху качествата и силния дух на българина, Славейков чрез оригинален и новаторски приом, успява да впечатли с творбата си своите родни и чуждестранни съвременници и същевременно да пробуди нови и свежи сили на изтощения от зверствата на поробителя народ.
Уникалното по рода си произведение е съставено от две части, различни по сюжет, но обединени помежду си посредством няколко композиционни плана.
Първата част на „Извора на Белоногата”е фолклорно-митологична (завистта на черната веда и вграждането), а втората част е диалога между най-красивата между момите в селото и везира.В първата част на творбата П.Славейков ярко акцентира върху фолклорната българска автентичност като се придържа към народопесенната традиция и поставя в центъра на изображението образа на Гергана.


Недвусмислено на преден план изпъква в първата част на поемата, горещата и свята любов на двамата млади, които са си „лика прилика,”сравнени от автора със „два стръка иглика” и „един за друг родени”. Той сравнява двамата си герои с останалите в поемата изцяло в духа на народнопесенната традиция.Гергана е „пиле шарено”, „кротко агънце,” „кат бисер между мъниста”, а Никола е „вакло агънце пред стадо.” Тези сравнения показват физическата красота и нравствената чистота на героите.Пилето и агнето са символ не само на възвишеността в нравствената чистота и духовна красота, но те са и жертвени животни, което загатва за трагичния край на главните герои.
Любовта между Гергана и Никола e отразена на фона на тлаки, седенки, кладенци и под непрекъснатото зло присъствие на митологични същества.
С щастието и любовта си двамата млади предизвикват гнева и отмъщението на злите сили, защото нощта принадлежи не на Любовта и Доброто, а на Омразата и Злото.
С оставането на двамата влюбени под открито небе през нощните дерби и вричайки се във вечна вярност, отразявайки Доброто, нарушават установените правила на Злото.Митологичното присъствие на змейовете красноречиво говори за силата и властта на Злото. А самодивите, ведите и вилите са тъмни сили, които могат както да помогнат, така и да навредят.Имат магическата способност, както да излекуват, така и да разболеят до смърт човека.Това, че е смутен покоя на тъмните сили от Никола и Гергана, ги прави техни врагове, а това, че сърцата на младите са чисти и неопетнени, ги прави идеална мишена за жертвоприношение. По-късно стават жертва именно на самоотвержената си любов, която е чужда за покварените простосмъртни .Остава неразбрана обичта от митологичните същества, които злобно и зловещо отмъщават и убиват двамата млади:
„Черна им честта горките,
Черна ги веда подслуша,
подслуша та им завиде-
на зло ги око мернала,
сторила да ги погуби”
Втората част на поемата-разговорът между Гергана и везира, излиза от постановените фолклорни рамки и придобива съвсем реалистичен пейзаж, отразяващ актуални общочовешки проблеми.Тук Славейков противопоставя контрастът в манталитета, духовността, нравите, обичаите и ценностите на две противоположни нации-българската и турската, на два коренно различаващи се свята-християнкият и мюсулманският.В тази част от поемата авторът умело пресъздава драматичното стълкновение между героите, верни и двамата на своята вяра, бит и култура, представители на двата противоположни свята. В тази втора част освен противопоставянето на две култури в лицето на Гергана и везира, се набляга и на факта, че въпреки изкушенията и изпитанията на турчина, българката до последно устоява и защитава своите идеали, принципи, род и родина. Гергана стои пред везира с достолепие и народна гордост, със статут пред втория човек след турския султан, не като негова робиня, а като свободна жена с качества, блестящ ум и човешки достойнства.


Още в самото начало на диалога става ясно равенството меду нея и везира, лъхащо от осанката на Гергана. символ на физическата и духовна прелест на българската жена, увенчана от авторa със светостта и вечността на българското.Най-красивата селска мома успява да плени с достолепието смелостта и ума си турския тиран.Поробителят ласкаво се опитва да примами хубавицата и завоалирано я кани в бляскавия си харем, символ на физическата и духовна поквара на човешката низост, охолство и безметежно страстолюбие.Младата и силната духом българка с воля и ум се противопоставя на везирските съблазни като пламенно се аргументира, че всяко цвете в бащината градина е по-привлекателно и от най-пищните султански цветни градини.Цветята в селските градини символизират естественото в живота,обичта и привързаността към родното, към волността и свободата.А цветните градини в турските сараи са преобраз на изкуствено поддържан живот, на робството от поробителя наречен охолство пресищане с вкусни ястия, страстното угаждане на султанските капризи и ниски страсти. В дръзките си изказвания Гергана противопоставя родното от чуждото:

„Тез живи цветя няма ги,
във вашете, аго градини,
Там всичко расте насила,
и дето расте там вене....”

Много красноречиво хубавицата заявява пред агата, че нищо не е по-авжно и ценно от българското, защото е вечно живо, пропито от свобода и независимост. Ревностно брани родното, свободата и любовта си, които са немислими вън от дома и.Смело заявява, че не желае нищо чуждо и не иска да загуби нищо родно. Изтъква, че своето е по-добро, по-светло и по-ясно от всичко чуждо.
Изненадан от твърдата позиция на красивата мома, везирът се обръща към нея с раздразнение-„Хубава млада българко....защо си толкоз глупава!”; ”Младо, безумно момиче!”и накрая завършва с гняв „Защо си толкова проста, безумна!”
На гнева на своя поробител тя категорично заявява-„...но своя воля ти нямаш, мойта е воля над тебе....”; „На живот си ми господар но на волята не ми си!”
До тук всичко е в полза на момата.Везирът е смаян от непоколебимостта и храбростта на Гергана.Той пощадява живота и щедро я награждава.Но малко по-нататък жестокостта на съдбата и злите сили не пощадяват крехкия живот и голямата любов на Гергана.Те отнасят в гроба нея, а нейното либе го обричат на вечно отшелничество.
Чрез Никола в поемата е вплетен и образа на родината. Любовта и към Никола предопределя нейния жертвен избор. Между „своето „ и „чуждото”, Гергана остава вярна на „своето”. Тя знае какво е избрала. От поробителя не може да очаква прошка. Затова и в поемата Гергана умира- вградена е в чешмата и залинява.


„Изворът на белоногата” е символ на жертвоготовността в името на българското. Жертвоготовност на една крехка физически, но силна духом българска девойка. Гергана е събирателен образ на всички онези българи, дали живота си за свободата на родината ни по един или друг начин, но съхранили българското за поколения напред. Тя е вечен символ на един измъчен народ, който успява да оцелее въпреки изпитанията и изкушенията на турския тиран и да остане с качествата си на народ, притежаващ свой език, бит и култур,а въпреки нечовешките мъки и незаслужени страдания.
Славейков в единствената по рода си поема, майсторски съчетава митологическото, историческото и индивидуалното и ги претворява в художествена творба, която показва вечните ценности на българското- чистата и свята любов към либето и бащтиния дом, верността към род, вяра и родина, смелостта и най-вече свободата.Цялата палитра от качествата на българския дух и несломим характер, отразява хармонията на българщината и голямото отвръщение на тогавашните българи към всичко чуждо.


“Изворът на белоногата” – една страшна бяла балада в черно време

Петко Рачов Славейков е един от колосите на бълг. л-ра и един от "виновниците" за пораждането и развитието на българското националноосвободително движение. Чрез своето произведение "Изворът на Белоногата" той разказва с езика на поезията тъжната и пленяваща история за взаимно споделена, съвършена, но неблагополучна любов във време на робство, потисничество и тирания, за борбата между доброто и злото, духовното и материалното, красивото и грозното.
„Изворът на белоногата” е бяла балада, защото в нея се описват здравите морални устои, наследени от националната традиция, любовта, която всеки мечтае да изживее. Но и в черно време е тя, заради тъжната истина, че когато господстват предметните блага над нравствените ценности, всичко красиво е обречено на гибел.
Красотата на Гергана се откроява още преди да разберем какво ще се случи в самата поема. В заглавието четем не рожденото име на момичето от село Бисерча, а прозвище в което се крие представата за женска хубост. „Белоногата” изпълва читателя с очакване за поетическото запознанство, което ще се случи, след заглавието. А там белият цвят продължава да властва – една същинска поезия на белотата. Бели са менците, с които Гергана тръгва за извора. Бяла българка е тя за везира и като бяла ханъма я вижда в мечтите си той. Бяло е кокичето и бял е кремъкът от малката градинка на момичето, но с бял тамян нейният възлюбен Никола прави помен, след като нея вече я няма. Чудно ли е тогава, че усещането за красота въпреки премеждията, изпитанията и тъжния финал на случилото се, изпълват поемата.
В човешките представи не само физическата красота е важна и значима. За певеца на песни за разказвача на приказки физическата красота трябва да бъде съчетана с душевната и нравствената красота. В традиционните представи на българина това е трудолюбието и уважението към обичая и волята на родителите. В ноща преди драматичния сблъсък с везира Гергана определя среща на своя любим. Двамата ще станат рано: той преди да отиде на нивата, а тя – преди да занесе водата в дома си. Срещата на извора не е романтично приключение край ромонеща вода, а началото на трудов делник, в който всики има своята работа. Трудолюбието на Гергана проличава в думите й , с които тя отказва на везира да го последва в Стамбул. „Мен не тежи ми шетнята”- му отговаря тя, описвайки живота си откак е „расла порасла” в трудовите дни на нивата, лозето къщната работа. Свидетелство за нравствените достоинства на девойката, освен трудолюбието й е и привързаността и любовта й към родителите й и дома – две неща без които не можем да си представим живота на патриалхалния човек. На предложението за охолен живот в огромните пространства на палатите тя отговаря, че са й обични малката градинка, прозорчето на стаята в бащения дом, живота в близост до хората, които са й дали живот.
Гергана съчетава във външността и в поведението си физическа и нравствена красота. Свидетелство за това е и неочаквано подробното описание на уж малката градинка, в която девойката се грижи за своите многобройни цветя. Ако цялата поема е под знака на белия цвят то тук цветовете избухват в едно смайващо многообразие. Багрите на дъгата, изпълнили градината с красота, са всъщност нещо, което Гергана създава и за което се грижи. Тази хубост е невъзможна без нея – тя й дава живот и точно по тази причина девойката нарича своите цветя „живи”. Собствената си душевна одухотвореност момичето пренася върху цветята, давайки им живот.
Но поемата внушава една трудна за разбиране истина – красотата и нравствеността са и знак за сила. Срещата между Гергана и везира е разговор двубой. Вместо оръжие и физическа сила те сблъскват своите представи за житейските стойности. За големеца военачалник в живота са важни властта, богатството и охолството. За Гергана са скъпи малкият роден дом, всекидневните грижи за къщата, родителите и трудът. Българката цени малките неща, които притежава, усещането, че са родни и никой не може да й ги отнеме. Важна за нея е дадената дума клетва за вярност към любимия Никола и тя не е нарушава за нищо на света.
В този разговор двубой поемата стига до своята кулминация - победата на Гергана. Оказва се, че обикновеното момиче има сила над, която не може да властва и един от владетелите на света – това е нейната воля. Тя й помага да отстояват ценностите без които не може да си представи живота. Вярата, че всичко, което обича е безценно, я прави победител в разговора двубой, в края на който везирът с ориенталска щедрост признава своето поражение, дарява богато победителката и за да овековечи случилото се, заповядва построяването на чешма.
Нищо на пръв поглед не предполага драматичния финал на поемата. Вграждането на Гергана в чешмата не е само мотив, който ни връща към народните песни и поверия. Този финал напомня, че всяко нещо в живота има своята цена. Колкото по-голяма е победата, толкова по-голяма е и цената, която човек трябва да плати. И тъй като Гергана защитава и отстоява най-важните неща за себе си - любовта и свободата, тя плаща и най-голямата цена. Точно по тази причина във финала на поемата белият цвят отстъпва. Тъмен е гробът на Гергана, цафарата на Никола е тъмна и се чува нощем, когато целия сват спи. Но това усещане за загадъчност и тъга предава по особен начин едно необqснимо внушение за трагична красота в поемата. Защото красотата винаги предизвиква и малко тъга, навярно поради усещането, че не можеш да я задържиш завинаги и само за себе си.
Чрез произведението „Извора на белоногата” Петко Славейков ни разказва за една българка, която притежава всички родни добродетели. Една българка, която е красива физически и духовно. Една българка с непоклатима логика и завидни умствени способности. Една българка, която не се страхува от черните времена, в които живее.




Конфликтът между “старото” и “новото” време в повестта “Българи от старо време”
( ЕСЕ )
Чрез своята творба “Българи от старо време” Любен Каравелов разкрива реалистична картина на българското село през Възраждането, пресъздавайки със своите образи характерния български бит, фолкор и психология. Ключов за сюжета на творбата е конфликтът между “новото” време, представено чрез персонажите на младите влюбени Лила и Павлин, и “старото” време, в образите на други двама главни герои – Хаджи Генчо и Дядо Либен. Противопоставянето между тях се изразява в класическия мотив за невъзможната сватба, която се превръща е препятствие за щастието на двамата влюбени.
Много неща сближават хаджи Генчо и стария му другар дядо Либен. Те са връстници, познават се, откакто са се родили, еднакво обичат да седнат на трапеза, да си угодят, да поспорят. И двамата имат наивен детски поглед към живота и страстно с вживяват в незначителни неща. Те са хора, доволни от живота. Приспособени са към условията на робството и то като че ли не им пречи да осъществяват житейските си намерения.

Когато чорбаджийските клюкарки казват, че хаджи Генчо е дяволски човек, дядо Либен започва да мисли, че е вярно. Хаджията е дълбоко засегнат, но няма никаква възможност да се защити или отмъсти. Честта му спасяват младите, за които това са празни приказки и не могат да влият на чувствата им. Лила и Павлин се борят за личното си щастие, без да се съобразяват с патриархалните норми. Павлин защитава чувствата си самоуверено и дръзко и вместо укор получава пълна подкрепа от баща си. Дядо Либен искрено се гордее със своя син, защото открива в него себе си. Младите години оживяват в него и без особена грижа за традицията той посочва на Павлин как да съгради щастието си.

Контрапунктът “стари – млади” винаги е присъствал не само в българската литература. Той е универсален, защото на младите, които силно обичат и ценят свободата, винаги ще се противопоставят старите, които, със своята мъдрост и жизнен опит, знаят колко относителен е живота. В повестта патриархалната атмосфера е в конфликт с идеята, че човек може сам да твори съдбата си. И въпреки че любовта на Лила и Павлин е в разрез с традицията, реда и убежденията на бащите им, те решават да я запазят.

vauliuo
05-19-2009, 18:29
http://download.http://www.teenproblem.net/school/132881/konstantin+kiril+kato+geroii+obrazec+spored+prostr anno+jitie+na+kiril/
Ms predvaritelno :)

Константин-Кирил като герой-образецспоред „Пространно житие на Кирил”

1. Увод:
Житието разказва за живота, делото и личността на Константин Кирил. Голямо място е отделено на неговите успехи, заслуги на този истински велик човек, отдал живота си на знанието, вярата и мъдростта.Делото му се представя като един от най-съществените ориентири в духовния живот на слявянските народи и пример за народите, които търсят своя път към Бога, формират и утвърждават своето културно-историческо самосъзнание.


2.Теза:
Микротеза номер 1: Житието предполага образцов герй, който върши неща, непосилни за обикновените човешки умове и способности.Животът на Кирил е разгърнат в такава перспектива.Така той дава пример на всеки един читател на произведението.
Микротеза номер 2:Константин-Кирил успява в делата си, воден от търсене на истината, правото и искрената вяра.Неговите резултати са плод на един отдаден човешки живот в името на една свята кауза, на борба за достигане на вяра, мъдрост и знание до сърцата на обикновенните хора.


3.Доказателство.
3.1. Микротеза номер 1: Житието предполага образцов герй, който върши неща, непосилни за обикновените човешки умове и способности.Животът на Кирил е разгърнат в такава перспектива.Така той дава пример на всеки един читател на произведението.
Разсъждение за :
Доказателство:
• невероятното у личността на Кирил.
• религиозен подвиг.
• каузата на общността
• ориентири в духовния живот. „Когато го дадоха на учение, от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите...”
„...всички му се чудеха.”
„Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще отида там...”
„Вземи целия ми дял, що ми се пада от бащиния ми дом, ала ме научи!”
„Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички?Също тъй и слънцето не свети ли на всички?Не дишаме ли всички...”
„Благословен (да бъде) Бог, който не ни даде за лов на зъбите на нашите невидими врази,а съкруши тяхната мрежа и ни избави от гибел!”

Извод:Чудесата и успехите на Св. Константин Кирил свързват един раздвоен свят.Правят го единен и силен.


Преходно изречение:Светеца успява воден от желанието за правота, вяра и честност в множеството спорове.

3.2. Микротеза номер 2:Константин-Кирил успява в делата си, воден от търсене на истината, правото и искрената вяра.Неговите резултати са плод на един отдаден човешки живот в името на една свята кауза, на борба за достигане на вяра, мъдрост и знание до сърцата на обикновенните хора.
Разсъждение за: Доказателство:
• полемиките на Кирил.
• борба с догмата.
• опазване на светлината и правдата на света.
• подвиг на създаването на нова азбука-прослава на словото и на творящата му мощ. „Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички?Също тъй и слънцето не свети ли на всички?Не дишаме ли всички...”
„В закона е писано:На чужди езици и с чужди уста ще говоря на този род, но и така ще ме послушат,казва господ.Затова езиците са белег не за тези, които не вярват, а за тези, които вярват.”
„И пророчески духове се покоряват на пророци:защото Бог не е Бог на безредие,а на мир...”
„...че това, което ви пиша, са заповедни господни.”
„И всеки език да изповядва, че Исус Христос е Господ за слава на Бога Отца, амин.”

Извод:Постиженията на Св. Константин – Кирил философ крепят християнската вяра, знанието и човешкото самоосъзнаване.Те дават порив на устремеността на човешката душа.Поклон пред светлата му памет.


4.Извод: Чудесата и успехите на Св. Константин Кирил свързват един раздвоен свят.Правят го единен и силен. Постиженията на Св. Константин – Кирил философ крепят християнската вяра, знанието и човешкото самоосъзнаване.Те дават порив на устремеността на човешката душа.Поклон пред светлата му памет.


Автор:Жельо от 9 Б
Използвани са материали от учебник по литература за 9 клас на издателство „Диоген”

Моля Предварително :)

TeenSpirit
05-19-2009, 18:51
http://download.http://www.teenproblem.net/school/167970/izpitanie+i+izkushenie+razmisli+vyrrhu+obraza+na+g ergana+ot+poemata+izvoryt+na+belonogata/?po=8
http://download.http://www.teenproblem.net/school/252046/izvoryt+na+belonogata+edna+strashna+byala+balada+v +cherno+vreme/?po=5

http://download.http://www.teenproblem.net/school/32612/konfliktyt+mejdu+novoto+i+staroto+vreme+v+povestta +bylgari+ot+staro+vreme/?cfr=158

Ще може ли някой да ми ги свали ? :o
Изпитание и изкушение-размисли въррху образа на Гергана от поемата „Изворът на Белоногата”

П. Р. Славейков е най- представителната и най- разностранната фигура сред българските поети и книжовници за времето преди Освобождението.
Той е един от първите писатели с висок професионализъм и ревностен радетел на българщината.
Блестящото и дълбоко поетическо творение на Славейков е поемата-балада ”Изворът на белоногата”. Произведението се появява за пръв път през 1873 година в списание”Читалище”. Тя е измежду най-хубавите поеми в българската възрожденска литература.
Тя е близка до духа на народната песен и същевременно изразява най-пълно настроението и позицията на автора към българското. Изразява по категоричен начин и общата мисловна нагласа на българина, не само през епохата на Възраждането, а и в наши дни.
Славейковата творба "Изворът на Белоногата" е ясен пример за родолюбието на този велик български възрожденец, писана в един от най-трудните моменти от неговия живот.Поемата е сътворена малко след като Славейков излиза от арестта заподозирайки го в политическа изменническа интрига.
Сюжетът на поемата се позовава на мотива на неразделната до смърт любов между двама млади.В произведението се вплита народното поверие за вграждане на човек или сянката му в сграда, за да бъде здрав строежът.Мотивът за любовта и верността стои в началото и в края на Славейковото произведение.Авторът отразява с най-нежни и прочувствени думи хармонията на любовта между Гергана и Никола.Той заклеймява любовта на младите, истинна и верна до гроб, като характерна и неотменима българска черта.От всеки ред проличава качествата на двама млади, които са преобраз на българския характер и дух, изпълени с добродетели като вярност към либето, към род, вяра и родина,семейна обич и хармония,мъдрост,смелост, саможертва,свободолюбие, борбеност, силна непримиримост към робската тирания,голямата ненавист към съблазните към охолството и покварата нa турските поробители.Това са най-ярко отразените български добродетели,които са в основата на българското възрожденско мислене. Акцентирайки върху качествата и силния дух на българина, Славейков чрез оригинален и новаторски приом, успява да впечатли с творбата си своите родни и чуждестранни съвременници и същевременно да пробуди нови и свежи сили на изтощения от зверствата на поробителя народ.
Уникалното по рода си произведение е съставено от две части, различни по сюжет, но обединени помежду си посредством няколко композиционни плана.
Първата част на „Извора на Белоногата”е фолклорно-митологична (завистта на черната веда и вграждането), а втората част е диалога между най-красивата между момите в селото и везира.В първата част на творбата П.Славейков ярко акцентира върху фолклорната българска автентичност като се придържа към народопесенната традиция и поставя в центъра на изображението образа на Гергана.


Недвусмислено на преден план изпъква в първата част на поемата, горещата и свята любов на двамата млади, които са си „лика прилика,”сравнени от автора със „два стръка иглика” и „един за друг родени”. Той сравнява двамата си герои с останалите в поемата изцяло в духа на народнопесенната традиция.Гергана е „пиле шарено”, „кротко агънце,” „кат бисер между мъниста”, а Никола е „вакло агънце пред стадо.” Тези сравнения показват физическата красота и нравствената чистота на героите.Пилето и агнето са символ не само на възвишеността в нравствената чистота и духовна красота, но те са и жертвени животни, което загатва за трагичния край на главните герои.
Любовта между Гергана и Никола e отразена на фона на тлаки, седенки, кладенци и под непрекъснатото зло присъствие на митологични същества.
С щастието и любовта си двамата млади предизвикват гнева и отмъщението на злите сили, защото нощта принадлежи не на Любовта и Доброто, а на Омразата и Злото.
С оставането на двамата влюбени под открито небе през нощните дерби и вричайки се във вечна вярност, отразявайки Доброто, нарушават установените правила на Злото.Митологичното присъствие на змейовете красноречиво говори за силата и властта на Злото. А самодивите, ведите и вилите са тъмни сили, които могат както да помогнат, така и да навредят.Имат магическата способност, както да излекуват, така и да разболеят до смърт човека.Това, че е смутен покоя на тъмните сили от Никола и Гергана, ги прави техни врагове, а това, че сърцата на младите са чисти и неопетнени, ги прави идеална мишена за жертвоприношение. По-късно стават жертва именно на самоотвержената си любов, която е чужда за покварените простосмъртни .Остава неразбрана обичта от митологичните същества, които злобно и зловещо отмъщават и убиват двамата млади:
„Черна им честта горките,
Черна ги веда подслуша,
подслуша та им завиде-
на зло ги око мернала,
сторила да ги погуби”
Втората част на поемата-разговорът между Гергана и везира, излиза от постановените фолклорни рамки и придобива съвсем реалистичен пейзаж, отразяващ актуални общочовешки проблеми.Тук Славейков противопоставя контрастът в манталитета, духовността, нравите, обичаите и ценностите на две противоположни нации-българската и турската, на два коренно различаващи се свята-християнкият и мюсулманският.В тази част от поемата авторът умело пресъздава драматичното стълкновение между героите, верни и двамата на своята вяра, бит и култура, представители на двата противоположни свята. В тази втора част освен противопоставянето на две култури в лицето на Гергана и везира, се набляга и на факта, че въпреки изкушенията и изпитанията на турчина, българката до последно устоява и защитава своите идеали, принципи, род и родина. Гергана стои пред везира с достолепие и народна гордост, със статут пред втория човек след турския султан, не като негова робиня, а като свободна жена с качества, блестящ ум и човешки достойнства.


Още в самото начало на диалога става ясно равенството меду нея и везира, лъхащо от осанката на Гергана. символ на физическата и духовна прелест на българската жена, увенчана от авторa със светостта и вечността на българското.Най-красивата селска мома успява да плени с достолепието смелостта и ума си турския тиран.Поробителят ласкаво се опитва да примами хубавицата и завоалирано я кани в бляскавия си харем, символ на физическата и духовна поквара на човешката низост, охолство и безметежно страстолюбие.Младата и силната духом българка с воля и ум се противопоставя на везирските съблазни като пламенно се аргументира, че всяко цвете в бащината градина е по-привлекателно и от най-пищните султански цветни градини.Цветята в селските градини символизират естественото в живота,обичта и привързаността към родното, към волността и свободата.А цветните градини в турските сараи са преобраз на изкуствено поддържан живот, на робството от поробителя наречен охолство пресищане с вкусни ястия, страстното угаждане на султанските капризи и ниски страсти. В дръзките си изказвания Гергана противопоставя родното от чуждото:

„Тез живи цветя няма ги,
във вашете, аго градини,
Там всичко расте насила,
и дето расте там вене....”

Много красноречиво хубавицата заявява пред агата, че нищо не е по-авжно и ценно от българското, защото е вечно живо, пропито от свобода и независимост. Ревностно брани родното, свободата и любовта си, които са немислими вън от дома и.Смело заявява, че не желае нищо чуждо и не иска да загуби нищо родно. Изтъква, че своето е по-добро, по-светло и по-ясно от всичко чуждо.
Изненадан от твърдата позиция на красивата мома, везирът се обръща към нея с раздразнение-„Хубава млада българко....защо си толкоз глупава!”; ”Младо, безумно момиче!”и накрая завършва с гняв „Защо си толкова проста, безумна!”

На гнева на своя поробител тя категорично заявява-„...но своя воля ти нямаш, мойта е воля над тебе....”; „На живот си ми господар но на волята не ми си!”
До тук всичко е в полза на момата.Везирът е смаян от непоколебимостта и храбростта на Гергана.Той пощадява живота и щедро я награждава.Но малко по-нататък жестокостта на съдбата и злите сили не пощадяват крехкия живот и голямата любов на Гергана.Те отнасят в гроба нея, а нейното либе го обричат на вечно отшелничество.
Чрез Никола в поемата е вплетен и образа на родината. Любовта и към Никола предопределя нейния жертвен избор. Между „своето „ и „чуждото”, Гергана остава вярна на „своето”. Тя знае какво е избрала. От поробителя не може да очаква прошка. Затова и в поемата Гергана умира- вградена е в чешмата и залинява.


„Изворът на белоногата” е символ на жертвоготовността в името на българското. Жертвоготовност на една крехка физически, но силна духом българска девойка. Гергана е събирателен образ на всички онези българи, дали живота си за свободата на родината ни по един или друг начин, но съхранили българското за поколения напред. Тя е вечен символ на един измъчен народ, който успява да оцелее въпреки изпитанията и изкушенията на турския тиран и да остане с качествата си на народ, притежаващ свой език, бит и култур,а въпреки нечовешките мъки и незаслужени страдания.
Славейков в единствената по рода си поема, майсторски съчетава митологическото, историческото и индивидуалното и ги претворява в художествена творба, която показва вечните ценности на българското- чистата и свята любов към либето и бащтиния дом, верността към род, вяра и родина, смелостта и най-вече свободата.Цялата палитра от качествата на българския дух и несломим характер, отразява хармонията на българщината и голямото отвръщение на тогавашните българи към всичко чуждо.


“Изворът на белоногата” – една страшна бяла балада в черно време

Петко Рачов Славейков е един от колосите на бълг. л-ра и един от "виновниците" за пораждането и развитието на българското националноосвободително движение. Чрез своето произведение "Изворът на Белоногата" той разказва с езика на поезията тъжната и пленяваща история за взаимно споделена, съвършена, но неблагополучна любов във време на робство, потисничество и тирания, за борбата между доброто и злото, духовното и материалното, красивото и грозното.
„Изворът на белоногата” е бяла балада, защото в нея се описват здравите морални устои, наследени от националната традиция, любовта, която всеки мечтае да изживее. Но и в черно време е тя, заради тъжната истина, че когато господстват предметните блага над нравствените ценности, всичко красиво е обречено на гибел.
Красотата на Гергана се откроява още преди да разберем какво ще се случи в самата поема. В заглавието четем не рожденото име на момичето от село Бисерча, а прозвище в което се крие представата за женска хубост. „Белоногата” изпълва читателя с очакване за поетическото запознанство, което ще се случи, след заглавието. А там белият цвят продължава да властва – една същинска поезия на белотата. Бели са менците, с които Гергана тръгва за извора. Бяла българка е тя за везира и като бяла ханъма я вижда в мечтите си той. Бяло е кокичето и бял е кремъкът от малката градинка на момичето, но с бял тамян нейният възлюбен Никола прави помен, след като нея вече я няма. Чудно ли е тогава, че усещането за красота въпреки премеждията, изпитанията и тъжния финал на случилото се, изпълват поемата.
В човешките представи не само физическата красота е важна и значима. За певеца на песни за разказвача на приказки физическата красота трябва да бъде съчетана с душевната и нравствената красота. В традиционните представи на българина това е трудолюбието и уважението към обичая и волята на родителите. В ноща преди драматичния сблъсък с везира Гергана определя среща на своя любим. Двамата ще станат рано: той преди да отиде на нивата, а тя – преди да занесе водата в дома си. Срещата на извора не е романтично приключение край ромонеща вода, а началото на трудов делник, в който всики има своята работа. Трудолюбието на Гергана проличава в думите й , с които тя отказва на везира да го последва в Стамбул. „Мен не тежи ми шетнята”- му отговаря тя, описвайки живота си откак е „расла порасла” в трудовите дни на нивата, лозето къщната работа. Свидетелство за нравствените достоинства на девойката, освен трудолюбието й е и привързаността и любовта й към родителите й и дома – две неща без които не можем да си представим живота на патриалхалния човек. На предложението за охолен живот в огромните пространства на палатите тя отговаря, че са й обични малката градинка, прозорчето на стаята в бащения дом, живота в близост до хората, които са й дали живот.
Гергана съчетава във външността и в поведението си физическа и нравствена красота. Свидетелство за това е и неочаквано подробното описание на уж малката градинка, в която девойката се грижи за своите многобройни цветя. Ако цялата поема е под знака на белия цвят то тук цветовете избухват в едно смайващо многообразие. Багрите на дъгата, изпълнили градината с красота, са всъщност нещо, което Гергана създава и за което се грижи. Тази хубост е невъзможна без нея – тя й дава живот и точно по тази причина девойката нарича своите цветя „живи”. Собствената си душевна одухотвореност момичето пренася върху цветята, давайки им живот.
Но поемата внушава една трудна за разбиране истина – красотата и нравствеността са и знак за сила. Срещата между Гергана и везира е разговор двубой. Вместо оръжие и физическа сила те сблъскват своите представи за житейските стойности. За големеца военачалник в живота са важни властта, богатството и охолството. За Гергана са скъпи малкият роден дом, всекидневните грижи за къщата, родителите и трудът. Българката цени малките неща, които притежава, усещането, че са родни и никой не може да й ги отнеме. Важна за нея е дадената дума клетва за вярност към любимия Никола и тя не е нарушава за нищо на света.
В този разговор двубой поемата стига до своята кулминация - победата на Гергана. Оказва се, че обикновеното момиче има сила над, която не може да властва и един от владетелите на света – това е нейната воля. Тя й помага да отстояват ценностите без които не може да си представи живота. Вярата, че всичко, което обича е безценно, я прави победител в разговора двубой, в края на който везирът с ориенталска щедрост признава своето поражение, дарява богато победителката и за да овековечи случилото се, заповядва построяването на чешма.
Нищо на пръв поглед не предполага драматичния финал на поемата. Вграждането на Гергана в чешмата не е само мотив, който ни връща към народните песни и поверия. Този финал напомня, че всяко нещо в живота има своята цена. Колкото по-голяма е победата, толкова по-голяма е и цената, която човек трябва да плати. И тъй като Гергана защитава и отстоява най-важните неща за себе си - любовта и свободата, тя плаща и най-голямата цена. Точно по тази причина във финала на поемата белият цвят отстъпва. Тъмен е гробът на Гергана, цафарата на Никола е тъмна и се чува нощем, когато целия сват спи. Но това усещане за загадъчност и тъга предава по особен начин едно необqснимо внушение за трагична красота в поемата. Защото красотата винаги предизвиква и малко тъга, навярно поради усещането, че не можеш да я задържиш завинаги и само за себе си.
Чрез произведението „Извора на белоногата” Петко Славейков ни разказва за една българка, която притежава всички родни добродетели. Една българка, която е красива физически и духовно. Една българка с непоклатима логика и завидни умствени способности. Една българка, която не се страхува от черните времена, в които живее.




Конфликтът между “старото” и “новото” време в повестта “Българи от старо време”
( ЕСЕ )
Чрез своята творба “Българи от старо време” Любен Каравелов разкрива реалистична картина на българското село през Възраждането, пресъздавайки със своите образи характерния български бит, фолкор и психология. Ключов за сюжета на творбата е конфликтът между “новото” време, представено чрез персонажите на младите влюбени Лила и Павлин, и “старото” време, в образите на други двама главни герои – Хаджи Генчо и Дядо Либен. Противопоставянето между тях се изразява в класическия мотив за невъзможната сватба, която се превръща е препятствие за щастието на двамата влюбени.
Много неща сближават хаджи Генчо и стария му другар дядо Либен. Те са връстници, познават се, откакто са се родили, еднакво обичат да седнат на трапеза, да си угодят, да поспорят. И двамата имат наивен детски поглед към живота и страстно с вживяват в незначителни неща. Те са хора, доволни от живота. Приспособени са към условията на робството и то като че ли не им пречи да осъществяват житейските си намерения.

Когато чорбаджийските клюкарки казват, че хаджи Генчо е дяволски човек, дядо Либен започва да мисли, че е вярно. Хаджията е дълбоко засегнат, но няма никаква възможност да се защити или отмъсти. Честта му спасяват младите, за които това са празни приказки и не могат да влият на чувствата им. Лила и Павлин се борят за личното си щастие, без да се съобразяват с патриархалните норми. Павлин защитава чувствата си самоуверено и дръзко и вместо укор получава пълна подкрепа от баща си. Дядо Либен искрено се гордее със своя син, защото открива в него себе си. Младите години оживяват в него и без особена грижа за традицията той посочва на Павлин как да съгради щастието си.

Контрапунктът “стари – млади” винаги е присъствал не само в българската литература. Той е универсален, защото на младите, които силно обичат и ценят свободата, винаги ще се противопоставят старите, които, със своята мъдрост и жизнен опит, знаят колко относителен е живота. В повестта патриархалната атмосфера е в конфликт с идеята, че човек може сам да твори съдбата си. И въпреки че любовта на Лила и Павлин е в разрез с традицията, реда и убежденията на бащите им, те решават да я запазят.

Мерси много :-)

vauliuo
05-19-2009, 19:01
Нп 8)

didonsbn
05-19-2009, 20:35
http://download.pomagalo.com/137573/istoriya+slavyanobylgarska++strasten+zov+za+nacion alno+osyznavane/ speshnichky mi e mersi predvaritelno :)

CrAzYMc
05-19-2009, 20:35
8-[ 8-[ 8-[ Плс много ми трябва http://download.pomagalo.com/32325/himichni+vlakna/?po=1 За Четвъртък HELP! 8-[ 8-[ 8-[

girl91
05-19-2009, 23:22
http://download.pomagalo.com/48795/chovekyt+e+samo+misleshta+trystika+blez+paskal/?search=12158966&po=1

http://download.pomagalo.com/309025/chovekyt+e+samo+mislesha+trystika+naii+krehkoto+ne shto+v+prirodata+no+toii+e+misleshta+trystika/?search=12158966&po=2

http://download.pomagalo.com/283970/chovekyt+misleshtata+trystika/?search=12158966&po=3

http://download.pomagalo.com/185724/chovekyt+e+trystika+naii+krehkoto+neshto+v+priroda ta+no+toii+e+misleshta+trystika+blez+paskal+/?search=12158966&po=5

http://download.pomagalo.com/30772/paskal+i+negovite+misli+za+choveka/?search=12158966&po=10

http://download.pomagalo.com/57219/chovekyt+e+trystika+no+misleshta+trystika/?po=11



Ако може на пощата ( stz_girl@abv.bg )

muscle
05-20-2009, 08:41
http://download.pomagalo.com/267256/robinzon+kruzo+obraz+na+syzidatelnata+lichnost/?po=14


http://download.pomagalo.com/37172/dramata+na+bashtinata+obich+v+romana+dyado+gorio/?search=12161779&po=2



http://download.pomagalo.com/137433/paisievata+istoriya+kato+nachin+za+otkrivane+na+by lgarskoto+i+negovoto+myasto+v+sveta/?search=12161792&po=2



Колко много ще ти благодаря ако ми ги намериш ... трябват ми до довечера мерси предварително :) :) :) :) :) :) :) :)

detelina101
05-20-2009, 12:08
„История славянобългарска” – страстен зов за национално осъзнаване

С „История славянобългарска” се поставя началото на същинския възрожденски процес. Във връзка със задачите, стоящи пред българската нация от този период: национално освобождение, църковна независимост, просвета и култура на българския език, като първа новобългарска литературна творба „История славянобългарска” има синкретичен характер. За първи път словото и вярата са извисени и представени като най-здравите и сигурни основи за съществуването на един народ.
Чрез тази творба Паисий Хилендарски поставя основния акцент върху проблемния смисъл на понятията „род” и „език”. Той се обръща с пламенен зов към своите съвременници, идеализира българския народ, неговото минало, език, култура и земя. Пробужда човешкото съзнание чрез мисълта за миналото. Затова можем да наречем „История славянобългарска” страстен зов за национално осъзнаване.
Композицията на „История славянобългарска” разграничава публицистичния тон на двете предисловия и послеслова от обективното предоставяне на исторически факти. Тя акцентира върху значителното в българската история.
Първият предговор, който се нарича „Ползата от историята” разкрива идеите на автора за огромното значение за познаване на историята, както от отделния индивид, така и от целия народ. Тя е извор на мъдрост, духовен опит и тя разширява кръгозора на хората, за да живеят в своето настояще и да мислят и планират своето бъдеще. Разсъжденията за изменчивата съдба на „големи царства” внушава идеята за нетрайността на робството, което не е дълговечно, и изразяват надежда за скорошно избавление. Вдъхновената прослава на свободолюбивия и непокорен български дух има за цел да докаже несъстоятелността на робското примирение с трагичните обстоятелства. Чрез разказа за драматичното ни битие, възрожденецът, макар и понякога далеч от историческата истина, извайва идеализирания лик на българския народ, който има духовна мощ сам да променя съдбата си: „Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим.” Чрез идеята за националното себепознание възрожденецът ратува не само за духовното издигане на „своите”, но и за достойното им място сред „другите”, което им принадлежи заради великите дела на техните деди в полето на историята. Тонът на автора в първия предговор е все още спокоен, лишен от емоционални изблици, за да прерасне във втория предговор в словесен двубой с онези, които загърбват своя род, език и обичаи.
Във втория увод, наречен „Предисловия към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история” , се открояват оригиналните прозрения на твореца, които го правят възрожденец. Тезата за обичта към родината се заменя с антитезата за предателството на националната кауза. На светлия облик на достойните люде, с чувство за дълг и отговорност към рода, езика, отечеството, се противопоставя мрачната и отблъскваща представа за отцеругателите – онези, които са пренебрегнали националните ценности и са предпочели „чуждото” пред „своето” към тях Хилендарският монах е безпощаден и гневен. Опитвайки се да намери най-точните квалификации за предателите, творецът разчита на въздействащата сила на презрителните обръщения : „О, неразумний и юроде !” , „…глупави човече” , „безумний” … Възклицанията и реторичните въпроси открояват емоционалното напрежение на изказа, невъзможността и нежеланието на възрожденския просветител да се дистанцира и да остави да „говори” само разумът. Обединявайки силата на аргументите и страстната патриотична позиция, Паисий се опитва да „отвори” очите на „неразумните” за истината, за стойностите на родното. Просветителят идеализира миналото и героизира народа ни, за да докаже правото му на съществуване, развитие и бъдеще.
От особена важност в „История славянобългарска” са онези от главите, в които Паисий разказва за българските светци и за първоучителите св. св. Кирил и Методий. Честите коментари на автора за произхода на светите братя, за българския характер на славянската писменост и за големия брой български светци говорят за неговата пристрастност на патриот и будител за българско национално осъзнаване. Сътвореното на родния език извисява българите сред другите славянски народи и дава основание на Паисий да изяви възторга си от родолюбивото им дело : „От целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщене.”
В края на книгата е поместено „Послесловие”, което разкрива страни от биографията на автора, мотивите му за написване на книгата и условията, при които е създадена.
Делото на Паисий поставя началото на новата българска литература и история. Тя е оставила завинаги своя отпечатък върху развитието на българският народ и неговата култура. „История славянобългарска” е оптимистична, възкресяваща самосъзнанието на българския народ чрез спомена за славното му минало. Тя разпалва патриотичната гордост на българина, която да го тласне към борба за национално освобождение и по-добър живот.

detelina101
05-20-2009, 12:09
Влакна . Природни и синтетични полимери, които имат молекулен строеж, кристална решетка и средна молекулна маса над12 000, могат да образуват влакна.В случаите когато влакната се използват за производство на текстилни изделия, те се наричат текстилни влакна.
Памукът, вълната, коприната и пр. са природни влакна, тъй като се получават от природни изходни материали.
В края на XIX в. Нуждите от влакна нарастват Оттогава датира производството на изкуствените влакна чрез химична преработка на природн полимери. От 30-те години на XX в. започва производството на синтетични влакна. При производството на изкуствените и синтетичните влакна изходните суровини търпят химична преработка. Ето защо те се наричат химични влакна.

Изкуствени влакна : Изкуствените влакна се получават главно на основата на целулозата.Но в дървесинната целулоза макромолекулите за ориентирани успоредно. Химичната преработка на сървесината е свързана с получаването на разтворими целулозни производни. В разтворите,наречени предилни разтвори, макромолекулите се движат свободно.
Вискозно влакно : За да се получи предилен разтвор, целулозата се ожработва с концентриран разтвор на натриева основа и серовъглерод. Овлакнява се , влакната се фиксират с разтвор на сярна киселина. Вискозните влакна са най-евтините изкуствени влакна. Те представляват възстановена целулоза. В сухо състояние са здрави, еластични, багрят се добре.
От изкуствените в най-големи количества се произвеждат вискозните и ацетатните влакна, получени чрез преработка на целулоза /С Н О / , и намират широко приложение в текстилната 6 10 5 n промишленост. Имат по-ниска топлина на изгаряне в сравнение с тази на синтетичните, по-ниските им температури на възпламеняване и лесното им запалване ги правят пожароопасни.
Ацетатно влакно: Според химичния си състав то е ацетилцелулоза. Плътността му е 1300 - 1350 кг/куб.м. При о нагряване 240 - 245 С започва да се разлага. Лесно се запалва от пламъка на кибритена клечка.Температурата му на о о възпламеняване е 320 С, на самовъзпламеняване - 445 С,о на тлеене - 290 С. Топлината на изгарянето му е 18,765 MJ/кг. При горенето му се отделят токсичните продукти въглероден окис, въглероден двуокис, ацетон, метилов алкохол, оцетна и мравчена киселина,и др.

Синтетични влакна. Синтетични текстилни влакна - получават се чрез овлакняване на синтетични полимери.
Синтетични текстилни влакна са два вида - неорганични и органични. Неорганичните обикновено са стъклени влакна (селикатни) и се използват за създаването на оптични кабели. Органичните влакна, в зависимост от строежа на полимерите също се разделят на два вида - карбоверижни и хетероверижни.
Карбоверижни са полимерите, чиято основна верига е изградена само от въглеродни атоми - полиетилен, полипропилен, поливенилхлорид (PVC), поливенилацетат. Когато в изграждането на основната верига участват повече от един вид елементи, полимерите се наричат хетероверижни - полиамид, полиестер, целулоза, полиуретан.
Формирането на структурата на основните видове природни влакна се извършва в процеса на растежа и протича едновременно със синтеза на полимера.
Структурата и свойствата на синтетичните влакна се определят от:
- методите и условията на тяхното получаване (процеси на формиране на стопилки, разтвори или полимерни смеси)
- ориентационно разтягане
- термическа обработка
Не всички синтетични полимери са влакнообразуващи. Структурата характерна за влакната е периодичност на строежа, обословена от законномерно разположение на мономерните звена в макромолекулите и подреденост в разположението на последните в надмолекулните образувания - кристални и аморфни. Важни фактори за влакнообразуването се явяват температурата, състава на утаителната вана при получаване от разтвор, наличието на нискомолекулни вещества и продължителността на механическите въздействия.
Най - широко разпространени в практиката са полиамидните, полиакрилнитрилни и поливенилхлоридните влакна.
Полиамидни влакна - получават се чрез полимеризация и поликондензация на лактами. Тези влакна имат голяма механична якост и добра устойчивост на химични реактиви, но са недостатъчно хигроскопични и прекалено бързо натрупват статично електричество. Използват се като висококачествени заместители на естествената коприна. Влакната се използват и за производство на чорапи, корд на автомобилни гуми и др. Търговското наименование на полиамида е найлон, срещано още като силон, капрон и перлон.
Типичен представител на полиестерните влакна е полиетилентерефталат, от неговата стопилка се предат влакна, които се отличават с голяма механична якост, висока еластичност и малка чувствителност на светлина и атмосферни агенти. Полиестерните влакна са заместител на вълната. Тъканите от полиестер се мачкат трудно и се свиват незначително. Техен недостатък е, че силно се наелектризират и са остри влакна. Търговското наименование използвано в България е ямболен.
Полипропилен - получава се чрез полимеризация на пропилен при определени условия. Влакната се използват главно за технически тъкани и килими.
Полиакрилнитрилните влакна се получават по мокрия диметилформамиден метод на предене. Използват се главно за изработването на фини трикотажни изделия и имат свойства близки до тези на вълната, устойчиви са на светлина. Търговското наименование на призвежданото в България влакно е булана.
Съвременното развитие на технологиите за получаване на синтетични влакна е насочено към създаване на влакна със комплексни свойства и високи качествени показатели

Най-разпространените видове прежди са от естествени, изкуствени или смесени влакна.
Преждите от естествени влакна са - вълна, ангора, мохер, кашмир, алпака, мериносова вълна, коприна, памук, лен.

Вълна : Като най-общо понятие под вълна се разбира овча вълна, а ако става дума за вълна от други животни - коза, камила, заек. Вълната запазва добре топлината и има средно добра еластичност. Недостъъците й са, че се степва и образува възелчета. За да се направи по-здрава към вълната се прибавя изкуствено или растително.

Ангора: Ангорската вълна се получава от ангорски зайци. Тя е много лека, пухкава, мека и топла. В чист вид почти не се използва, защото е доста скъпа и нееластична. Обикновено се смесва с акрилни влакна или друго вълнено влакно. Недостатъците й са, че се степва и се скубе лесно. Изделията от ангора е по-добре да не се перат или това да се прави много внимателно.

Мохер: Мохерът е прежда от ангорски кози. Той се багри прекрасно, лесно се чисти, но трябва да се пере внимателно. В преждите съдържанието на мохер не може да надвишава 85%, защото е необходимо да се смесва с вълнено или изкуствено влакно за издръжливост.
Коприна: Това е естествено влакно от копринената буба. Меко и фино на пипане, багри се прекрасно, здраво е, не се деформира, бързо поглъща влагата, запазва топлината. В чист вид за плетене почти не се използва. По-често е в смес до 30% коприна с вълна, памук, синтетични влакна

Памук : Естествено целулозно влакно, получавано от семената на памука. Преждата от него е натурална и мерсеризирана. Натуралният памук се багри само в бледи тонове, а след мерсеризация, може да се оцветява във всякакви цветове. Памукът е тежка плътна, нееластична прежда. Силно се свива, дълго съхне, но попива лесно, изделията от него са здрави и се поддържат лесно. Памукът често се използва в смес с вълна и акрилни влакна.

Лен : Лененото влакно се получава от стъблата на лена. То е два пъти по-здраво от памука. Багри се трудно, затова най-често се среща лен в естествен цвят. Изделията от него са много подходящи за горещо време, въпреки че са малко по-тежки, мачкат се и стоят по-твърди. Не задържа статично електричество, добре абсорбира. Понякога се смесва с памук или акрилни влакна.

Коноп : Естествено влакно от растението коноп. Най-висококачествените влакна се правят от конопеното растение Cannabis Sativa. Влакното е три пъти по-здраво от памука, абсорбира добре, устойчиво е на слънчево греене, мухъл, плесен и гниене; лесно се багри. След всяко пране материята става все по-мека без да се намалява здравината на влакното, но въпреки това остава по-грубо от останалите влакна и затова се използва в смес с памук, коприна, вълна, полиестер. Лесно се мачка.

Полиамидните влакна: найлон, силон, капрон, перлон са здрави, еластични влакна, устойчиви на триене и усукване. Те обаче са недостатъчно хигроскопични и прекалено бързо натрупват статично електричество.

Полиакрилнитрилните влакна, познати ни като ПАН, имат свойства близки до тези на вълната, устойчиви са на светлина. Изделията от тях стоят добре, не се свиват. Използват се често в смес с вълна в различни съотношения - 30/70, 45/55 и др.

detelina101
05-20-2009, 12:10
"Чoвекът е само мислеща тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика."
Блез Паскал




От Сократ до наши дни философите от всички времена се опитват да определят човешката природа. Безспорно човекът е най-мистериозното живо същество на планетата Земя. Антропологията, псилогията и др. науки се опитват да го изучават като за целта се налага да го поместят в някакви всеобщи закономерности, подобно на останалите живи и неживи форми в света, но човека винаги оства извън тези граници. Затова най-удачните описания за него би трябвало да имат диалектическа форма, т.е. да съчетават противоположностите в едно. "Човекът е средината между всичко и нищо" - казва Блез Паскал и още "Човека е мислеща тръстика" - Могъщество и крехкост съчетани в едно.
Когато използваме панятието човек в нас в винаги възниква представа за живо същество с определени анатомически параметри. Можем да се погледнем в огледалото и да установим, какви точно са те. Но по същественото е, че не те са ни помогнали да оцеляваме през хилядолетията на човешката история. Видно е, че дори домашната котка може да надбяга човека, може за секунди да се изкачи на височини и первази недостъпни за човека. И най-малката птичка в този свят може да прелети километри, докато човека е прикован към земята от собствената си тежест. В древността оцеляването на човека в природата съвсем не е било лесно, което е спомогнало за развитието на интелигентността му. Сред стихиите на природата човешкото тяло е доста крехко и немощно, понякога е достатъчна само глътка вода поета неправилно за да бъде преустановен животът му. Защо тогава да не кажем, че "човекът е само мислеща тръстика, най-крехкото нещо в природата". Въпреки това човека демонстрира своята способност да оцелява доста по-добре от останлите същества. Явно той има приоритети, които те нямат. Всички знаем, че съществената характеристика на човека, отличаваща го от природата, е разумът. Разумът се проявява, в способността да се мисли, т.е. да се опознава света, да се търсят закономерностите на които се подчиняват явленията. Така с помощта на разума човека може да използва природата за своите цели като се вмества хармонично в причинно-следствените връзки между нещата и ги направлявя. Човека не се ражда с криле той ги изобретява, бавен е в сравнение с коня, но с помощта на бензиновият двигаел надминава и най-бързото животно. Ето, защо човекът е могъща крехкост - "мислеща тръстика".

detelina101
05-20-2009, 12:12
„Човекът е само мислеща тръстика най – крехкото нещо в природата , но той е мислеща тръстика”
Б. Паскал

Общоприето е че природата е всемогъща . Природните творения , сред които и човека са изключителни и съвършени , а човек е незначителен пред величието на природата . Но трябва да осъзнаем , че въпреки това мислещата система „човек” е много по-могъща от „природата” , защото тя няма разум . Съзнанието –висша форма на отражение на обективната действителност е свойствено само за човека . Той е част от природата и въпреки , че е „най-крехкото” нещо , той се различава от всички останали природни творения . Немислещите същества се изменят , за да се приспособят към средата (природата ) , а мислещите същества (хората) променят условията на заобикалящата ги среда , за да я приспособят към своите нужди и желания .
Същността на човека е несравнима . Човекът , който ние сме , изглежда е най- самопонятното и най-загадъчното сред всички други неща в света . Оригинално по безброй много начини , това е изразено приблизително така : Човекът е едновременно всичко – „Душата е всичко” – казва Аристотел . Човекът въплащава в себе си цялата природа , той е малка част от нея , може би най-малката , но и единствената която може да мисли .
Човекът е субстанциално единство между душа и тяло . Душата е формата , тялото е материята в природата на човека . При човека материята е причина за индивидуалността . Душата е неотделима от тялото . Тя е индивидуална и не може да се мисли отделно от тялото . Човек не може да се мисли отделно от природата , но меже да се различава от нея и дори да я превъзхожда . Чрез сетивата ние познаваме формите на света около нас . Благодарение на тях света става по-познаваем и обозрим . Всяко едно животно притежава същите сетива като нашите , но над сетивата , над това познание стои интелекта . Чрез него човек отново се изкачва на върха на пирамидата . Сред всички живи същества той отново доминира . Интелекта дава знание на качествено нова степен , за безтелесното . Частично това знание ни дават и сетивата , но примесено със сетивността . Чистото знание за безтелесното се явява нещо принципно ново. Повод за него дава сетивността , но самото рационално знание е нещо качествено различно и се актуализира по свой собствен механизъм под действието на самия интелект , на по-висшия или действащ интелект . Човекът , както казва Паскал , колкото и чуплива тръстика да е , е мислеща тръстика , в него има запас от енергия . Действуваща разумно и толкова сродна с тази , която присъства в цялата вселена , че е способна да влияе и да променя космическия процес . В този смисъл човекът е над природата , макар че човек е продукт на природата . Човек е различен . Той не може да избегне завета на господството си . То е вградено в неговата същност , когато природата му е позволила да мисли .


Изготвил:Жанет Петрова Боева
Клас: 11 б
№ 7

detelina101
05-20-2009, 12:13
Човекът е само мислеща тръстика,
най-крехкото нещо в природата,
но той е мислеща тръстика.

Блез Паскал

Есе

Някога, далече в мрака на времето, едно слабо, беззащитно същество е стояло в топлата нощ и с тревога се е вслушвало във всеки шум. Над него – в тъмносиния небосвод са трептели милиарди светлинки, разливала се е млечна мъглявина и там в нея се е движела по своя път една синя планета. Но това същество, тази нежна тръстика, още нищо не е познавала. На прага на земния летопис е стоял той – човекът. Неговото единствено оръжие се оказало всепобеждаващо.
Разумът му дал огъня. Той му показал острите камъни и кости, с които да обработва земята. С тях той рисувал по стените на пещерите, в които живеел. Умирал и се раждал. В борба за живот той опознавал света около себе си и развивал разумът си.
Ръцете намирали глината и глинените съдове украсявал с рисунки от своя живот и от природата. С красиви цветове рисувал релефи върху гробниците на владетелите. Изсичал от камък статуите на фараона и семейството му. Хиляди роби изграждали пирамидите и хиляди измирали до изграждането им. Величествената пирамида на фараона Хеопс е строена тридесет години, а животът на един роб – строител продължавал не повече от две години.
Разумният човек преобразявал света и природата. От Вавилонските кули, асирийските барелефи, дворците на Семирамида с висящи градини, приказните златни съкровища на траките, стълбовидните храмове с богати орнаменти на маите, до акропула с изваяните статуи на боговете и античните театри с комедийте и драмите на Есхил, Софокъл и Еврипид са творение на краткия живот на милиони хора живели по света.
С раждането на Христос започва новото летоброене.Християнската религия дава на света величествени храмове, украсени с картините на Микеланджело, Рафаел, Тициан, Леонардо да Винчи; ражда се поезията на Данте, Петрарка и Бокачо, Шекспир и Рабле.От краткия живот на тези велики мъже са останали безсмъртни произведения, израз на Възраждането на човечеството.
Разумният човек търси непознатото, не спира да опознава света, който го заобикаля.
Коперник, Галилео Галилей, Джордано Бруно и много след тях са устремени към безкрайната, загадъчна Вселена.
Мигелан, Васко да Гама, Христофор Колумб тръгват по вълните на океана да опознават все още непознатата земя. И макар да горят клади, истината за света все повече се разбулва.
Разумният човек, тази „мислеща нежна тръстика” , чийто живот е по – кратък от мигновение за космосае непрекъснато люшкана от бурите на историческото време, но продължава да опознава света, от който идва.
Древният философ Демокрит, макар и полусляп със своето духовно зрение е видял материята, съставена от множество неделими частици - атоми.
Векове след него много учени разгадаха тайната на атомите и днес е открит пътя към познанието на най – величественитеявления във Вселената съставена от атоми и лъчи.
Синята планета – Земята сега е на човека. Колко дълъг и сложен е пътят на човешкия разум. Прегради за него няма.
Било е някога, в мрака на времето. Едно слабо, беззащитно същество, като нежна, полюшвана от вятъра тръстика, не е имало сили да вдигне очи и да погледне всемира.
Сега човекът има с какво да бъде горд – неговият разум все повече се доближава до истината за света!

detelina101
05-20-2009, 12:15
„Човекът е тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика”
Блез Паскал

От древността до наши дни, философи и биолози са опитвали по всякакъв начин да определят що за животно е човекът, и всъщност животно ли е? До ден днешен, обаче, както аз, така и представителите на моя велик човешки род /смея да се ЗАСМЕЯ на думата „велик”/, си оставаме най-мистериозните същества на планетата Земя. Много науки и до ден днешен се опитват да го изучат, слагайки го във всеобщи закономерности, на базата на останалите живи същества... но човекът винаги е бил и продължава да Е извън тези граници. Дефинирайки понятието човек, няма как да не навлеза в диалектически води. „Човекът е средина между всичко и нищо” – казва Паскал в своите „Мисли”, както и „Човека е мислеща тръстика” – могъщество и крехкост, съчетани в една дума – Ч О В Е К.
Нека за момент се абстрахираме от всички постижения на съвременната наука и технологии. Да се върнем още във времето, когато нашите прадеди са живеели по пещерите. Като всеки хищник – за да ядеш, трябва да убиеш първо жертвата си. Поставяйки пред равни условие тигъра и древния човек, изземвайки му всички оръдия на труда, смея да се осъмня дали представителят на нашия велик човешки род би победил. Провокиран от необходимостта да оцелява сред дивата природа, у човека започва постепенното развитие на мисълта и нейните ранни прояви. Като средство за защита от хищниците, той изобретява копието и лъка; за да ловува, той се научава да устройва и поставя капани; за да може и на следващата година да яде от зеленчука, на когото съвсем случайно е попаднал днес, той се научава да култивира и изобретява оръдия, чрез които да обработва почвата. А за да култивира или опитоми нещо какво му е нужно първо? Изследване и познание на предмета /било то растение или животно/. Това постепенно опознаване на природата и нагаждане спрямо нуждите си, човекът от крехко същество, се научава да използва разума си, за да се справи с трудностите на природата, изграждайки си постепенно обвивка, която да покрие неговата крехкост и уязвимост. Разбрал, че ако вселената не съзнава силата си, той поне съзнава безсилието си.
Сега ако прекъснем първобитната вълна, и се върнем отново в сегашно време с развитата наука и технологии, можем да си направим сметка до какво еволюционно ниво е стигнал човека, благодарение на своята отличителна черта – мисълта. Но нито технологиите, нито науките могат да про