PDA

View Full Version : ПОМАГАЛО!!!!!



Страници : 1 2 3 4 [5] 6 7 8 9 10

Tedi4ka
06-13-2009, 21:07
Политическият режим на Тодор Живков 1956-1989
1Пътят към еднолична власт на Т. Живков
-ноември 1956 пленум на ЦК на БКП взема решение за възстановяване на лагерите в Белене
- засилва се изселването от София
-1956 Т. Живков става лидер на БКП , а Антон Югов – мин. председател
-1959 административна реформа -30 окръга в Б-я
-1959 са ликвидирани концлагерите , но част от лагерниците са изпратени в трудовите лагери край Ловеч и край с. Скравена. През лагерите минават 23 500 души , от тях 2 100 жени
-1965 ген. Цвятко Анев , Цоло Кръстев и Иван Тодоров –Горуня правят опит да свалят Живков от власт , но не успяват .Превратаджиите са арестувани , Иван Тодоров се самоубива , според официалната версия , а други 192 души са получили наказания са съучастничество в преврата
-1966 Т. Живков е избран за министър председател
2. Конституцията от 1971и полит. с-ма
- април 1971 на Х конгрес на БКП е приета Програма на БКП , в която основна задача е –изграждането на РСО-развито социалистическо общество
- 16.05.1971 чрез референдум е приета новата конституция на Б-я.Основни положения в нея са : чл.1 НРБ е социалистическа държава, въвежда се нов постояннодействащ орган –държавен съвет-ДС
-на висши държавни и политически постове са назначавани близки , приятели и роднини на Т.Живков
3. Перестройката в СССР и политическата ситуация в Б-я
-1985 Михаил Горбачов започва преустройство в СССР
-1986за мин. предс. На Б-я назначен Георги Атанасов
-1987-административна реформа – 9 области
- в немилост изпадат хора , заплашващи мястото на Живков
-пълно сливане на Партия и държава
- корупция на висшата номенклатура
- 1988 възникват много неформални организации и движениякато Екогласност , Подкрепа , Независимо дружество за защита правата на човека и др.
- 1984- 1985 масово изселване на етнически турци от България- възродителен процес
-30 август 1984 турски терористи извършват атентат в чакалнята на гарата на ж.п гара Пловдив- убита е 1 жена и 42 са ранените
-на 9 март 1985 атентат от същите терористи на гара Буново. Убити са 8 души , от тях 2 деца и 51 са ранените. И в двата случая атентатите са насочени срещу Тодор Живков ,който трябвал да посети тези градове
- 9.011.1989 пада Берлинската стена
10.11.1989 пленум на ЦК на БКП- Т. Живков е освободен от длъжността генерален секретар на Партията , а след няколко дни и от поста –председател на ДС

kamelchety
06-13-2009, 22:26
мерси много :-)

breathe1into1me1
06-14-2009, 16:21
http://download.pomagalo.com/291548/za+bukvite+chernorizec+hrabyr/?po=4

detelina101
06-14-2009, 17:35
„За буквите” Черноризец Храбър

Исторически значим и ритуално красив е поводът за нписване на полемичната апология „За буквите”. Текстът е произнесен публично пред събраното множество през 893 година по време на Преславския събор, който провъзгласява за княз на България третият син на Борис – Симеон. Полемиката, спорът за славянските букви прераства в тържествена защитна пледоария, утвърждаваща светлата духовна кауза на първоучителите Кирил и Методий. Времето избира своя културен меценат- Симеон, и намира творбата, защитила не само славянските писмена, но и предрекла бъдещия духовен просперитет на българската култура през управлението именно на цар Симеон Велики.
Старобългарската творба „За буквите” на Черноризец Храбър доказва правото на един народ да има своя буквена система със средствата на философската риторика и художествения паралел между историческата действителност и библейска фактология. Неслучайно произведенивто е озаглавено „За буквите”. Самото назоваване на творбата поставя проблема за славянската писменост и нейното официално признаване в християнския свят. Защитата на буквеното слово е основна художествена цел на старобългарския автор. Черноризец Храбър създава творба с полемично, публистично съдържание. В дискусията участват всички опоненти и защитници на славянската просветна кауза. Да четеш и пишеш на своя роден език е право, дадено на вски народ от историческото развитие на човешката цивилизация и духовна култура. Това е всъщност и уводната защитна теза на Черноризец Храбър в трактата „За буквите”:
„Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. ... След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едени по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.”
Черноризец Храбър обсъжда като фиоолог и мислител общото и своеобразното между глаголицата, гръцката и еврейската азбука. Те изобразяват различни езикови стихии, но имат едно предопределение, ако съдим по началната буква – при трите е „а”. Тя е „дадена от Бога и на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум; „а” се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата”.
Завършващата славословна формула за Света Троица прозвучава с нескритата радост от избраничеството на сдобилия се с писменост народ:
„Така, братя, Бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколонение сега и винаги в безрайните векове. Да бъде!”

Произведението „За буквите” на Ченоризец Храбър с лаконична прецизност художествено въплащава характерния за старобългарската литература синкретизъм. Творбата е едновременно художествена полемика, риторска апология и исторически трактат, т. е. съчинение с научна стойност. Синтезът между тези три разнопосочни елемента на аргументативното изложение е докаателство за умело използваните възможности на синкретизма в старобългарската литература.
На всички неоснователни нападки Черноризец Храбър отговаря достойно, с цялото богатство на своята средновековна образованост. Като доказателство използва знанията си за историческия произход на езиците. Всеки народ тръгва по пътя на историческото си духовно развитие. Създава своя култура, оставя писмена следа във времето на роден език. Черноризец Храбър проследява духовния летопис на човешката цивилизация, за да достигне до близкото историческо минало, предшестващо създаването на славянската азбука.
Черноризец Храбър е горд със светлото духовно начало за бъдещето на своя народ, поставено от братята Кирил и Методий със създаването на славянските букви. Всички знаят имената на първоучителите, „азбукарчетата” сричат първите слова на Бога, изписани с буквите на Кирил. Родният език зазвучава с мъдростта на Христовото учение, за което ще разказват бъгарските книжовни паметници , създадени през тази преломна епоха на духовната ни култура. „За буквите” на Черноризец Храбър разказва с гордост за нея. Старобългарският автор защитава звуковото богатство на родния език и писмената графика на буквеното слово, което е духовен залог за светлата бъднина на целия род.
Черноризец Храбър търси живата памет на историята в спомена на съвременниците си:
„Живи са още онези, които са ги видели. И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатнеския княз, в годината 6363 от създаването на света.”
Чрез „За буквите” старобългарският автор възторжено възхвалява и научно аргументира художествената зашита на славянските писмена, дали право на културноисторическото развитие на всички славянски народи.

breathe1into1me1
06-14-2009, 17:51
ms ms ms ms mnogooooooo :grin: :grin: :grin: :-) :-) :-) :-)

Whooly
06-14-2009, 21:52
Здравейте, може ли http://download.pomagalo.com/2232/ednolichen+tyrgovec++et+/
ако не е проблем на лично

благодаря

iveetyy
06-15-2009, 20:59
http://download.pomagalo.com/265173/emiteren+povtoritel+s+povisheno+vhodno+syprotivlen ie/?search=12946202&po=3

Мерси предварително :)

mareto_berk
06-15-2009, 23:14
http://download.pomagalo.com/77915/jitieto+v+janrovata+sistema+na+starobylgarskata+li teratura/
Мерси предварително :)

Tedi4ka
06-16-2009, 15:44
Здравейте, може ли http://download.http://www.teenproblem.net/school/2232/ednolichen+tyrgovec++et+/
ако не е проблем на лично

благодаря

ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ
НОРМАТИВНА УРЕДБА

Едноличният търговец (ЕТ) е търговец по смисъла на чл.1 ал.1 от Търговския закон /ТЗ/ и извършва посочените в чл. 1 ал. 1 т.1 - 15 дейности по занятие.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

ЕТ трябва да е дееспособно физическо лице.
Според българското гражданско законодателство, дееспособни са всички лица навършили 18 г., които не са поставени под запрещение.
От това правило има няколко изключения:
- когато търговец се намира в производство по несъстоятелност;
- когато е невъзстановен в правата си несъстоятелен;
- когато лицето умишлено е изпаднало в несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори (осъдено за банкрут по смисъла на НК).
ЕТ трябва да има постоянно местожителсво в страната.
Местожителството е мястото, където лицето се е установило трайно и е вписано в регистрите на съответното населено място. Без значение е гражданството на лицето, т. е. едноличен търговец може да бъде български гражданин или чужд гражданин с постоянно местожителство на територията на Република България.

ВПИСВАНЕ

Лицето, което иска да се регистрира като ЕТ трябва да бъде вписано в търговския регистър на съответния окръжен съд (за София - Софийски градски съд). При неспазване на това условие лицето се наказва с глоба от 5 до 50 лв. (чл. 284 от ТЗ). Вписването става със заявление (примерен текст). То трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 58 ТЗ - името, местожителството, адресът и ЕГН; фирмата под която ще се извършва дейността; седалището и адресът на управлението на дейността и предметът на дейност. Заявлението трябва да е придружено от образец от подписа (спесимен - примерен текст) и декларация за обстоятелствата по чл. 57 ТЗ (примерен текст), че лицето не е в производство по несъстоятелност, че не е невъзстановен в правата си несъстоятелен и че не е осъден за банкрут.Търговският закон прави разграничение между местожителството и адреса на лицето, от една страна, и седалището и адреса на управлението на дейността, от друга страна. Те могат да съвпадат, но могат и да се различават. Във връзка с изискването, при вписването да се посочи предметът на дейност, трябва да се отбележи, че едноличният търговец може да извършва всякаква търговска дейност, следователно и други дейности извън регистрираната, стига да не са забранени от закона. Решението на съда за вписване в регистъра на едноличния търговец не подлежи на обнародване в „Държавен вестник\". Това се отнася и до промените в регистрацията, както и за прекратяване дейността на търговеца.Едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец (чл. 58, ал. 3 ТЗ), но може да открива клонове в страната.
ФИРМА

Фирмата на едноличния търговец не представлява отделен от него правен субект - тя е част от търговското предприятие. Фирмата трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното (бащиното) име, с което лицето е известно в обществото. Ако то е известно с псевдоним, то той може да се включи в съдържанието на фирмата. Фирмата индивидуализира търговеца и по начало не може да се използва при сключване на гражданскоправни сделки.
Фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му. Съгласието за прехвърлянето на фирмата трябва да бъде дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите - чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. ТЗ.
Когато търговското предприятие на едноличния търговец се наследява, наследниците могат да запазят неговата фирма. Както при прехвърлянето на търговското предприятие, така и при наследяването му към фирмата трябва да се добави името на новия собственик. Няма пречка обаче да се използва такава добавка - например „приемник\", „наследник\", или добавка след фирмата - „бивша\", „стара\" и др. Също така няма пречка новият собственик да развива под същата форма и друга търговска дейност.Характерно за едноличния търговец е, че в сравнение с останалите физически лица правоспособността му се разширява, т. е. той може да бъде страна и по търговски правоотношения без с това да възниква нов правен субект. От тук следва, че едноличният търговец участва с едно и също имущество и в гражданския и в търговския оборот респ. отговаря с него за всичките си задължения.От счетоводна гледна точка обаче, както и от гледна точка на данъчното облагане е важно да се уточни дали определено имущество се придобива за търговската дейност на едноличния търговец, т.е. на името на фирмата му или като лично имущество.
Предимства на едноличният търговец като форма на търговска дейност:
- самостоятелност;
- липса на изискване за минимален капитал (за разлика от търговските дружества);
- благоприятен данъчен режим.
Недостатък е фактът, че едноличният търговец отговаря неограничено за задълженията, които е поел, т. е. с цялото си имущество.В случаите на заличаване от търговския регистър на едноличен търговец данъчната администрация трябва да бъде уведомена преди внасянето на съответното искане за това в съда. Доказателството за уведомяване на данъчната администрация се прилага към внесеното в съда искане и е условие за разглеждането му (чл. 20, ал. 1 и 2 от Данъчния процесуален кодекс).
Препоръчваме тази форма на лицата, които са в началото на своята търговска дейност или когато естеството на дейността не предполага поемането на големи задължения.
ТАКСИ

Такси, които следва да се заплатят при регистрирането и при прекратяването на едноличен търговец:
При регистриране:
- такса за вписване на ЕТ в търговския регистър в размер на 20 лева;
- такса за препис от съдебното решение за вписване в размер на 1,50 лева;
- такса за запазване на наименование в размер на 15 лева.
При прекратяване:
- такса за вписване на прекратяване на ЕТ в размер на 10 лева;
- такса за препис от съдебното решение за вписване в размер на 1,50 лева.

Tedi4ka
06-16-2009, 15:45
http://download.http://www.teenproblem.net/school/265173/emiteren+povtoritel+s+povisheno+vhodno+syprotivlen ie/?search=12946202&po=3

Мерси предварително :)


Курсов проект

по аналогова схемотехника




Тема :






Изработили : Проверил :

Любомир Лупов Шинка Котрулева
Павлин Паунов







гр. Пловдив 11.06.2007 г.






Да се проектира емитерен повторител с повишено входно съпротивление със следните характеристики:



1. Честотна лента:

fН = 70 Hz и fВ = 8 kHz

2. Честотни изкривявания:

МН = МВ = – 3 dB

3. Изходно напрежение:

UИЗХ = 0,15 V

4. Съпротивление на следващото стъпало:

RСЛ = 1,2 kΩ

5. Капацитет на следващото стъпало:

CСЛ = 5 nF

6. Захранващо напрежение:

EC = 9 V













Емитерният повторител се нарича още схема общ колектор. Поради особено ценните си свойства, емитерният повторител намира много широко приложение в усилвателите и интегралните схеми. Неговите най-важни особености са голямо входно и малко изходно съпротивление, поради което той се използува преди всичко като съгласуващо стъпало.
Особеното е, че при тази схема, колекторът на транзистора е свързан директно към захранващия източник (т.е. по променлив ток е свързан към шаси), а изходното напрежение се получава в краищата на емитерния резистор RE, който не е шунтиран с кондензатор.
Коефициентът на усилване по напрежение на схема общ колектор е винаги по-малък от единица (най-често КU = 0,90 – 0,99) и освен това, тук няма дефазиране между изходния и входния сигнал т.е. изходното напрежение е синфазно с входното. Следователно изходното напрежение „повтаря” по амплитуда и фаза входното. Именно от тази особеност произлиза и наименованието на схемата – емитерен повторител.
Коефициентът на усилване по ток е значителен - входният ток на емитерния повторител е нищожно малък, докато токът в изходната му верига е приблизително β-пъти по-голям. Следователно схема общ колектор е добър усилвател на ток и на мощност.
Когато базата на транзистора е положителна спрямо шаси, емитерът е положителен и обратно. Следователно при схема общ колектор променливотоковото изходно напрежение UE = UИЗХ е синфазно спрямо променливотоковото входно напрежение UВ. Поради това коефициентът на усилване по напрежение K е положителен.
Както вече се спомена, входното съпротивление на транзистора RВХ ТР е голямо. Причината за това е, че променлвотоковото входно съпротивление на следващото стъпало е свързано във входа на емитерния повторител и поражда последователна ООВ по напрежение. В случая най-важно е това, че цялото изходно напрежение се оказва включено във входната верига на транзистора, при това с противоположна фаза спрямо източника на сигнали. Следователно тук имаме 100-процентова ООВ по напрежение, защото βОВ = 1.
При физическо обяснение на действието на емитерния повторител трябва да се помни, че входният сигнал действува върху управляващият преход, като преминава през товара. При това преминаване входният сигнал се „намалява” твърде много от противофазния напрежителен пад върху товара и на управляващия преход остава да действува малка част от него. Ето защо, ако се сравнят схемите общ емитер и общ колектор за получаване на един и същ базов ток стъпалото общ колектор трябва да се задействува с далеч по-големи напрежения, отколкото стъпалото общ емитер. А щом за получаване на един и същ ток е необходимо много по-голямо напрежение, това значи, че входното съпротивление е много по-голямо.
Входното съпротивление на транзистора при емитерния повторител се дава с израза

Rвх тр ОК = Rвх тр ОЕ.F = h11e.F = h11e.(1 + S.RT).

В практиката изходното съпротивление на маломощните стъпала при схема общ колектор е най-често RИЗХ СТ = 100 Ω – 2 kΩ, а при мощните то е 1 – 20 Ω.
Коефициентът на усилване по ток на емитерния повторител (при
RСЛ СТ ≤ 10 kΩ) е

Ki ≈ h21e = β.

Като се вземе предвид фактът, че при емитерния повторител Ki ≈ 1, за големината на коефициента на усилване по мощност ще имаме
КP = KU.Ki ≈ β.
Важно предимство на схема общ колектор е, че внася минимални нелинейни изкривявания.
Емитеният повторител най-често е входно стъпало и се нуждае от повишена филтрация. За тази цел се използват резистивно-капацитивни филтри, включени във веригата на захранването.
Схема общ колектор се използува не само за съгласуване на импеданси, но и за съгласуване на постояннотокови нива.
Емитерният повторител с повишено входно съпротивление използва едновременното действие на отрицателната и положителната обратна връзка.













1. Избираме схемата, дадена на фигура 1.
2. За Т1 избираме малошумящия български силициев транзистор 2Т6602. Той има следните параметри: ECEmax = 20 V, ICmax = 300 mA, fα = 300 MHz, PCmax = 350 mW, като при колекторен ток на покой ICп = 1 mA неговите параметри са: h11e = 1500 Ω, h12e = 4.10-4, h21e = 100, h22e = 4.10-5 S.
3. Избираме следния постояннотоков режим: ICп = 1 mA, UCEп = 5 V, за да работи транзисторът в режим клас А.
4. Избираме Δ ЕФ = 1 V, при което ЕC = E’C – EФ = 9 – 1 = 8 V.
Стойността на филтровия резистор е

RФ = Δ ЕФ \ ICп = 1 \ 1.10-3 = 1 kΩ.

Избираме стандартен резистор със стойност 1 kΩ и мощност 0,125 W.
5. Големината на филтровия кондензатор е

CФ ≥ 3 \ 2π.fН.RФ = 3 \ 6, 28.70.1.103 = 6,82 µF.

Избираме електролитен кондензатор със стойност 10 µF и работно напрежение 10 V.
6. Големината на емитерния резистор е

RE = EC – UCEп \ ICп = 8 – 5 \ 1.10-3 = 3 kΩ.

Избираме стандартен резистор със стойност 3 kΩ и мощност 0,125 W.
7. За да определим стойността на R2 първо намираме величината

RТ = RE.RСЛ \ RE + RСЛ = 3.103.1,2.103 \ 3.103 + 1,2.103 ≈ 850 Ω.

Тогава

RВХ ТР ≈ h11e + h21e.RТ = 1500 + 100.850 ≈ 86 kΩ

и за големината на R2 получаваме

R2 = 2.RВХ ТР = 2.86.103 ≈ 170 kΩ.

Избираме стандартен резистор със стойност 160 kΩ и мощност 0,125 W.
8. Определяме големината на R3

R3 = 20. h11e = 20.1500 = 30 kΩ.

Избираме стандартен резистор със стойност 30 kΩ и мощност 0,125 W.
9. Токът през делителя е

Id = ICп.RE + UBE + IBп.R3 \ R2 =

= 1.10-3.3.103 + 0,5 + 10.10-6.3.104 \ 1,7.105 =

= 3 + 0,5 + 0,3 \ 1,7.105 ≈ 22 µA.

и за големината на R1 ще получим

R1 = EC – ICп.RE – IBп.R3 – UBE \ Id + IBп =

= 8 – 1.10-3.3.103 – 10.10-6.3.104 – 0,5 \ 22.10-6 + 10.10-6 =

= 8 – 3 – 0,3 – 0,5 \ 32.10-6 =

= 8 – 3,8 \ 32.10-6 = 130 kΩ.

Избираме стандартен резистор със стойност 130 kΩ и мощност 0,125 W.
Определяме величината

Rб = R1.R2 \ R1 + R2 = 130.170 \ 300 + 170 ≈ 74 kΩ.

10. Определяме величината

1 \ RТ = 1 \ RE + 1 \ Rб + RСЛ =

= 1 \ 3.103 + 1 \ 74.103 + 1 \ 1,2.103 = 1 \ 825,

т.е. RТ = 825.
Тогава коефициентът на усилване по напрежение е

Кu = β.RТ \ h11e + β.RТ = 100.825 \ 1500 + 100.825 =

= 82500 \ 84000 ≈ 0,98

11. Входното съпротивление на стъпалото е

RВХ = h11e.R3 \ h11e + RE . 1 \ 1 – Ku =

= 1,5.103.3.104 \ 1,5.103.3.103 . 1 \ 1 – 0,98 =

= 45000000 \ 4500 . 50 = 500 kΩ.

12. Стойността на кондензатора CB e

CB ≥ 10 \ 2π.fН.Rб = 10 \ 6,28.70.7,4.104 ≈ 0,3 µF.

Избираме стандартен електролитен кондензатор със стойност 2,2 µF и работно напрежение 10 V.
13. Стойността на кондензатора CР e

CР ≥ 10 \ 2π.fН.RСЛ = 10 \ 6,28.70.1,2.103 = 10 \ 527520 = 19 µF.

Избираме стандартен електролитен кондензатор със стойност 22 µF и работно напрежение 10 V.
14. Необходимото входно напрежение e

UВХ = UИЗХ \ Ku = 0,15 \ 0,98 ≈ 0,15 V.



























№ Елемент Тип Стойност Мощност Раб. напр. Брой
1 Т1 Si; NPN – – 1
2 R1 Керамичен 130 kΩ 0,125 W – 1
3 R2 Керамичен 160 kΩ 0,125 W – 1
4 R3 Керамичен 30 kΩ 0,125 W – 1
5 RЕ Керамичен 3 kΩ 0,125 W – 1
6 RФ Керамичен 1 kΩ 0,125 W – 1
7 CB Електролитен 2,2 µF – 10 V 1
8 CР Електролитен 22 µF – 10 V 1
9 CФ Електролитен 10 µF – 10 V 1

Tedi4ka
06-16-2009, 15:46
http://download.http://www.teenproblem.net/school/77915/jitieto+v+janrovata+sistema+na+starobylgarskata+li teratura/
Мерси предварително :)


Житието в жанровата система на
старобългарската литература


Главни жанрове на българската средновековна литература са похвалното слово, поучението, беседата, но необикновения си авторитет тя печели на първо място чрез житията. Житието е било неотмена част от текстовете, които се четат в църквите при честването на празниците на всеки един светец и е било разбираемо за всеки, който е слушал. От там идва голямата му важност, тогава на първо място за църквата, но и за цялата старобългарска литература. Предмет на изображение на житието е личност канонизирана от църквата и призната за религиозен и нравствен еталон. То има точно определена делова функция и е в пряка вързка с потребностите на религията, на църквата, която чрез житията утвърждава своята идеология. Точно това определя и задължителната структура, която трябва да има всеко едно житие и нормативните изисквания, които трябва да се спазват при създаването на житието.
Историята на житието започва с раждането на християнството. Житията се развиват от тогавашните мартирии, които са представлявали кратки писмени свидетелства за хора, пострадали при гоненията на християните в периода II-IVв. Матириите с признаването на християнството за държавна религия, когато почитанието на мъчениците за вярата и култът към светците става задължителен, се превърщат от сведения изложени според съдебни протоколи и свидетелски показания във конкретна литературна форма, която през IV в. се развива и започва да съществува под наименованието житие.
Има два вида на жития. Първите са кратките (приложните) жития, които са били четени в храмовете и са имали за цел да изложат в сбита форма известията за светеца, както и да изтъкнат основанията за превърщането на една историческа личност в признат от църквата светец. Вторият вид жития са пространните жития, които са били предназначени за четене от страна на миряните и монасите и в които на дълго и широко се разказва за живота на светеца.
Нормативните изисквания и задължителната структура е това, което прави житията интересни и всъщност изгражда житието като жанр в средновековната българска литература. Житието е един от жанровете на старобългарската литература, в които за първи път се проявява точна, строга форма, модел според който една творба е житие. По-късно, историята на световната литература ще запомни и такива формулировки според които едно произведение е произведение на изкуството.
Централният герой на житието, светецът, винаги се изгражда по съответен библейски прототип. Така, светецът мъченик е описан като притежател на качествата на Първомъченик Стефан, светецът отшелник се оприличава на св. Йоан Кръстител, а светецът апостол има качествата на св. апостоли Петър и Павел. По тоя начин, свързвайки произведението с познатите библейски образи и ситуации, се създава необходимата нагласа за възприемане на нравственото послание на произведението от читателя или слушателя. Цитатите от Светото писание са всъщност ключът за смисловото и емоционално разбиране на текста. За да се изключи възможността от неправилно тълкуване, за всяко едно житие задължителен елемент е възхвалата, поднесена съвсем директно и патетично. При изграждането на персонажа на житието, основен принцип е последователната му идеализация. Авторът не описва последователно живота на исторически съществувалата личност, а включва и коментира само тези черти и постъпки на героя, които се препокриват с качествата на библейския прототип, при сходни обстоятелства. Идеализацията на образа изисква и всеки момент от житието да е снабден с морална оценка, което да прави героя модел за подражание. Житийният герой винаги мисли и постъпва, както подобава на светец, той не се променя, не се развива. Житието не е разказ за това как обикновен човек става светец, а за начина, по който светецът живее между хората.
Като схема, житието в старобългарската литература за образец взима схемата на пространните жития на византийската литература. Така, всяко житие започва с предисловие, което съдържа внимателно подбрани библейски цитати. Те имат за цел да покажат ползата от познаването и прославата на достойния живот на героя. След тях следва разказ за деянията на светеца. Тук вече се проявява имагинацията на автора, защото в повечето от случаите той трябва да измисля и добавя липсващите сведения от биографията на героя, с цел да убеди аудиторията, че персонажът е следвал своя библейски еталон през целия си живот. Всеки подвиг на светеца се описва в отделен епизод, чиято вътрешна структура се повтаря. Епизодите започват с възникването на някакъв конфликт, който светецът винаги решава с помоща на Бога, който чува молитвите му и извършва чудо. В края на всеки епизод следва коментара на автора, който прави необходимите изводи. Епизодите са подредени хронологически, но между тях не съществува причинно-следствена вързка. Те могат да се прибавят или пропускат, с което посланието на текста нито губи, нито печели, тъй като всеки епизод носи един и същ нравствен смисъл. Житието завършва с разказ за чудесата, които се случват на гроба на героя, или са описани пътуванията на мощите на светеца.

sexa_na_kompleksa
06-16-2009, 16:00
Ще може ли това:

http://download.pomagalo.com/287043/lekarstva+i+vaksini/?search=12962757&po=1

http://download.pomagalo.com/77735/antiastmatichni+lekarstva/?search=12962757&po=7

http://download.pomagalo.com/242517/razdavane+na+lekarstva/?po=13

http://download.pomagalo.com/314569/rastitelni+antibiotici/?po=57

http://download.pomagalo.com/137514/lekarstveni+receptori/?po=120

http://download.pomagalo.com/182074/za+antibioticite/?po=148

http://download.pomagalo.com/40392/vsichko+za+vitaminite/?po=39

http://download.pomagalo.com/181035/ksenobiotici/?po=107

Armeika
06-16-2009, 18:21
http://download.pomagalo.com/61664/my+favorite+movie/?po=9

Много ми е спешно... :(
Много ще съм ти благодарна... :)

detelina101
06-16-2009, 19:45
My favorite film

By …….

My favorite film is Walt Disney’s Pirates of the Caribbean: The Curse of
the Black Pearl. It’s a pirate adventure film. It grossed almost $654
million.

I like this film because …

I like Pirates of the Caribbean because it has sense of humor. There is
used impression

effects and some of my favorite actors are there: Orlando Bloom, Keira
Knightley and Johnny Depp.

The plot

A British village in the Carribean is attacked by pirates from the
legendary Black Pearl, steer by the fearsome Captain Barbossa. They make
off with Elizabeth Swann, who owns a strange medallion which the pirates
believe is the key to unlocking an ancient curse which has transformed
them into undead. Young blacksmith Will Turner vows to rescue Elizabeth
and forges an unlikely alliance with the outlandish Jack Sparrow, once
the captain of the Black Pearl himself.

The actors

Some famous actors like Johnny Depp are in the “Pirates”. Will Turner is
played by Orlando Bloom. He was the elf-prince Legolas. Captain Jack
Sparrow is played by Johnny Depp, the American actor. Captain Hector
Barbossa – by Geoffrey Rush, the Australian actor. Elizabeth Swann – by
Keira Knightley(in these days she is very famous actress). The film was
directed by Gore Verbinski and produced by Jerry Bruckheimer.

prodigy3
06-17-2009, 10:21
Ей хора плс помагайте трябва ми есе по психология на една от тези 4ри теми :
1) Най-прекрасния подарък,напреван от хората след мъдростта-това е дружбата
2) Твоето знание не е знание, ако никой не знае какво знаеш
3)От двама спорещи виновен е онзи,който е по-умен
4) Много да говориш и много да кажеш-не е едно и също

Lysit0
06-17-2009, 13:11
Ей хора плс помагайте трябва ми есе по психология на една от тези 4ри теми :
1) Най-прекрасния подарък,напреван от хората след мъдростта-това е дружбата
2) Твоето знание не е знание, ако никой не знае какво знаеш
3)От двама спорещи виновен е онзи,който е по-умен
4) Много да говориш и много да кажеш-не е едно и също

Мисля ,че това ще ти свърши работа по първата тема....
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=52

cecko_boy
06-17-2009, 14:51
http://download.pomagalo.com/157732/chorba+ot+grehovete+na+otec+nikodim/
Някои, ако може да ми го свали ,че ми трябва спешно... мерси предварително :P :oops:

Tedi4ka
06-17-2009, 19:18
http://download.http://www.teenproblem.net/school/157732/chorba+ot+grehovete+na+otec+nikodim/
Някои, ако може да ми го свали ,че ми трябва спешно... мерси предварително :P :oops:


Елин Пелин
Чорба от греховете на отец Никодим
Анализ

„Под манастирската лоза ” е най-дълго обмисляната и писана повече от четвърт век книга на Елин Пелин. Разказите са писани от 1909г. до 1934г., а самата книга излиза от печат през 1936г. Замислена е като отпор срещу догматизма в изкуството и лично срещу идейно-естетическата платформа на кръга „Мисъл” и чрез нея писателят изразява своето разбиране за живота и човека. Самият Елин Пелин казва по повод на замислянето на историите в сборника: „Винати са ме интересували тези неща и съм чел такива книги – жития на светци. И оттам ми е хрумнало да напиша „Под манастирската лоза” с едни мои разбирания за светците.
За мото на цикъла Елин Пелин избира част от Давидов псалм: „Спомням си древните дни. Размишлявам за всички твои дела. Поучавам се в творенията на ръцете ти.”
Всеки разказ в сборника разсъждава с иносказателния език на притчата върху божиите и човешките дела. Проблемите, които поставят единадесетте разказа в цикъла, имат нравствен характер, текстовете по един или друг начин проблематизират въпроси от човешката нравственост.
Разказът „Чорба от греховете на отец Никодим” дава ключ към философската дилема за човека и неговата природа, като по този начин очертава и общото в проблематиката на разказите от целия цикъл. Този разказ е своеобразно обобщение на зададените в останалите творби къде явно, къде по-скрито, проблеми за греха и възмездието, за земното и божественето, за грешното и святото. Но в основата на неговото внушение е идеята за човека с доброто и злото, които са изначално заложени в душата му. Вървейки по своя земен път, лъкатушейки между мрака и светлината, между „черното” и „бялото”, човекът се приобщава към естественото и получава Божията благословия.
Още с първото изречение се задава темпоралния план на разказа. Точното маркиране на времето не е характерно за разказите от този цикъл. Случките и героите не са ситуирани в конкретно време и на конкретно място. В този смисъл те носят нещо от вечността на приказката с нейнот „Имало едно време...”. Тук обаче времето е точно назовано и тази пряка връзка с настоящето всъщност подсказва и особеното място, което този разказ има сред останалите. „Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Някак празнично се разстилаше небето, някак празнично светеше слънцето, нещо молитвено имаше в тишината на гората, в набожния напев на чешмата.” Природната картина е изградена в типично Елин-пелиновски стил. Само в две изречения е нарисуван прекрасният ден, изпълнен със светлина и живот. В следващите изречения е маркирано и мястото, което автоматично отвежда към общия смисъл на цикъла: „Ние с отец Сисой седехме до масата под сянката на лозата и се радвахме на тоя хубав ден. Пред нас далеко долу се разстилаше зелената равнина на полето, заградено със синкавите силуети на планината и на нейните верижни гористи разклонения, които смирено бяха възправили обли върхове към небето, сякаш се молеха.” Пространството, макар и на пръв поглед ограничено от „синкавите силуети на планината”, всъщност е отворено към безкрая и остава усещането са свобода и неообятност.
На фона на този ведър ден ни предстои да чуем още една от приказките на отец Сисой, „пълни с поучение и мъдрост.”
Природнана картина играе ролята на своеобразна експозиция, макар че сюжета в разказа е твърде условен. Тук отново се появява разказвачът, който всъщност е призван да запише и предеде притчите на мъдрия старец отец Сисой. Разказвачът е необходим не само като събеседник, пред когото ще се разкаже още една приказка, а и като съмишленик, като споделящ, а защо не и като противоречащ, особено в края на разказа. Чрез образа на госта, забравен като че за малко в предишните разкази, се разкрива връзката между младостта и старостта. Повествователят е млад, безгрижен и неопитен, но това не го конфронтира с мъдрия игумен. Точно обратното, те по някакъв особен начин се допълват и обогатяват.
Диалогът между отец Сисой и неговия гост е една лека интродукция към същинския разказ, към който Елин Пелин ни повежда с присъщия си скептично-ироничен тон. Това, че ще се яде чорба от греховете на отец Никодим е и малко стряскащо, и озадачаващо, и смешно. Намекът е достатъчно ясен и в същото време иронично тънък – не сърбаме ли ние всеки ден чорба от греховете, които сме надробили. И ето един удобен момент да се позанимаем с чуждите грехове и може би да успокоим собствената си съвест, че нашите не са толкова страшни.
Така започва разказът за скромния и забравен от хората отец Никодим, който е преживял целия си живот, питайки се кое е грях и кое не е, кое едобро и кое зло в човешкия живот.Разказът следва познатата от другите текстове в цикъла схема. Героят е представен в опеделен момент от живота си, след което е нарисуван неговият портрет. За живота на отец Никодим не се знае почти нищо, той не общува с другите, избрал е да живее сам със своите мисли и както ще стане ясно по- нататък, и със своите спомени. Физическият му облик като че напълно противоречи на изградената в масовото съзнание представа за свещенослужителя. Отецът, въпреки напредналата си възраст, е „зрав и як”. Неговата „едра, висока, права, широкоплещеста фигура, която не можеше да влезе в черковната врата, ако не се понаведе” , се набива в очи и поразява с жизнеността си. Физически той е това, което народът нарича „човек планина” и за това подсказва сравнението, което използва Елин Пелин: „по широките му плещи, върху които се опъваше обезцветеното му старо расо, слънчевите лъчи падаха като въз хребета на някоя планина.” Тоъ прилича по-скоро на юнаците от народния епос, които с една ръка могат да преобърнат целия свят. Но в очите на героя има един „загадъчен, странен и чуден поглед, който не отговаряше на силата, що излъчваше неговата осанка”. Противоречивият дух на отец Никодим е заложен още в тези първи, но запомнящи се впечатления, създадени от отец Сисой.
За да получим по-пълна представа за героя, игуменът продължава, като добавя нови щрихи към неговия внушителен физически портрет. Оказва се, че този мъж планина изпитва особена обич към цветята и то към най-нежните и красивите – белите рози – символ на чистота и невинност. Тази негова слабост показва, че въпреки дългогодишното монашество отецът не се е отказал от живота, че въпреки отшелничеството е запазил способността си да цени красотата и да и се радва. И още една „страст” нарушава монолитността на образа – риболовът. Авторът я нарича именно „страст”,макар да е известно, че с влизането си в манастира човекът се отказва от всички земни радости и страсти.
Така, с няколко щрихи и с няколко много показателни и точно избрани черти, е нарисуван не само физическият, но и духовниян свят на героя, за когото все още не сме разбрали най-важното, онова, което наистина ни интересува – какви са неговите грехове. Но с всички детайли, вмъкнати в неговото описание, писателят ни е показал, че наистина нещо е измъчвало тази душа, правело я е неспокойна, пречело е на нейното успокоение. То е дошло едва със смъртта. Дори мястото, на което е погребан отец Никодим, не е избрано случайно. Той почива точно под дървото, което сам е посадил и което всяка година се отрупва с плод, символ на живота, който продължава.
След кратка пауза, запълнена с мъдрата усмивка на отец Сисой, писателят най-сетне ни довежда до същината на разказа. Отец Никодим почива в мир, но частици от неговота душа, от неговите мисли, съмнения и тревоги все още живеят. В своята мъдрост отецет е прозрял, че човешкият живот е като шепа бобени зърна – по едно за всеки ден от живота, за всеки спомен, за всеки трепет на душата. И всяко зърно е поотделно завито като безценно съкровище.
Елин Пелин онтово използва иносказателния език на притчата, за да внуши своята идея за утвърждаващото и побеждаващо жизнелюбие. Чрез образа на отец Никодим писателят всъщност представя модела на търсещия себе си човек. Търсенето е движение, а движението е живот. Това е нишката, която протича от разказ в разказ. И макар че заглавието на цикъла „Под манастирската лоза” предполага като че ли една застиналост, една ситуирана неподвижност, всъщност основното във всеки текст, в това число и в „Чорба от греховете на отец Никодим”, е движението – на духа, на мисълта, на самия живот.
Страшните грехове на отец Никодим се оказват нормалните човешки спомени и мисли. Ако започнем да се вглеждаме поотделно във всяка една от малките смачкани книжки, сигурно не би ни стигнал един човешки живот, за да вникнем в смисъла и посланията им. Общото между тях е именно онова търсене на границата между доброто и злото, между греха и прошката. Душата на отец Никодим е търсела отговари на същите въпроси, които измъчват хората и извън манастирските стени. Чрез записаните върху хартията „грехове” на стария монах Елин Пелин достига до обобщения за смисъла на живота, за онова, което прави човека човек. Споменът за любовта, за преживяната радост, за сладката и горчива болка по любим човек карат отец Никодим да отглежда белите рози и да оставя по една за някой непознат, „да и се радва една непозната душа”. За това бяло зърно героят иска прошка, без да разбира, че вече я е получил.
Белите зърна са за онова, коетохвърля „ душата ми в съмнение и мисълта ми не може да разграничи грях ли са, или не.” Във въпросите на отец Никодим прозира съвсем ясно едно първично жизнелюбие: „...защо избягах от живота. Спасих ли себе си, или се погубих?” Само човек, който обича живота, може след толкова години на монашестко смирение и изолация от хората да продължава да си задава такива въпроси. Само такъв човек може да нарече отдаването си на Бога „бягство” от живота и да не е наясно дали се е спасил или не. Героят на Елин Пелин изпитва дълбоко съмнение, че човек може сам да отсъжда кое егреховно и кое не, че сам може да прокарва границата между греховното и праведното. Особено показателни са последните прочетени от отец Сисой мисли: "Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?"
Така завършва изброяването на греховете на отец Никодим – човек, който през целия си живот се е стремял да се доближи до Бога чрез смирение и покаяние, без да осъзнава, че живеейки своя живот, всъщност е бил най-близо до Бог.
Приключил своя разказ, отец Сисой задава въпрос, който си поставя човечеството векове наред: „Какво нещо е човек!”. Колкото и странно да е, тази реплика само външно наподабява въпрос, за което е подсказано с въпросителния поглед на стария монах към неговия млад събеседник. Възклицателният знак в края на изречението всъщност носи истинския смисъл на думите. Тази реплика крие и възхищението, но и недоумението на мъдрия старец пред чудото и тайнството на човешката душа. Въпреки годините си, старецът все още смята, че не е успял да се докосне до цялото богатство на човешката същност. Младият гост на игумена бърза да направи своето заключение – едновременно категорично, но и незряло – „Черно зърно”. Следващите думи на отец Сисой всъщност осмислят не само този разказ, но и целия сборник като единно цяло – „И черно, и бяло.” Това е човекът и според философията на самия автор, а тя има своите корени изцяло в народната философия и в жизнелюбивото и утвърждаващо отношение на българина към света.
Така разказът „Чорба от греховете на отец Никодим” се превръща в смислово ядро на цялата книга, в своеобразна нейна кулминация, така както разказът „Отец Сисой” е нейният пролог, а „Веселият монах” – нейният епилог. Макар това да е всъщност най- „безсюжетният” разказ в целия цикъл, той е неговият проблемен център и ключът за разчитане на всички останали послания в тази „най-човечна книга” на Елин Пелин

FeelMe
06-17-2009, 20:07
http://download.pomagalo.com/983/etanol+etilov+alkohol+syshtnost+svoiistva+i+dr/?search=12997551&po=2 :) Благодаря предверително

prodigy3
06-17-2009, 21:30
Мс Lysit0 :)

Tedi4ka
06-17-2009, 21:51
http://download.http://www.teenproblem.net/school/983/etanol+etilov+alkohol+syshtnost+svoiistva+i+dr/?search=12997551&po=2 :) Благодаря предверително


Етиловият алкохол, известен още като етанол, е възпалимо безцветно химично съединение от групата на алкохолите, което най-често се среща в алкохолните напитки и е един от най-разпространените наркотици. В разговорния език често като негов синоним се използва „алкохол“. Химичната му формула е C2H5OH.

Подобно на водата, в молекулата на етанола валентният ъгъл при кислорода е 108,5 (близък до тетраедричния ъгъл у метана 109 28\'.) По-големият валентен ъгъл при етнола се дължи на отблъскването на между обемистата C2H5-група и H-атом от хидроксилна група. Връзката О-H в молекулата на етанола е полярна. Кислородният атом е силно електроотрицателен и привлича общата електронна двойка. При него възниква чатичен отрицателен заряд, а при водорода – частичен положителен.

Физични свойства

Етанолът е безцветна лесноподвижна течност с особена парлива миризма, относителна плътност 0,79, температура на кипене 78,3 °C и температура на замръзване -117 °C.

Смесва се с вода, при което става отделяне на топлина и намаляване на обема (контракция).

В сравнение с пропана, който има близка молекулна маса, етанолът кипи при значително по-висока температура. Основната причина за тази голяма разлика е образуването на междумолекулни водородни връзки между заредените с разноименни частични заряди кислороден атом от една молекула и водороден атом от друга молекула. Макар и значително по-слаби от истинските ковалентни връзки О-H, за разкъсването на водородните връзки (изпарението) се изисква допълнителна енергия отвън (нагряване). Аналогична е причината за голямата разтворимост на етанола във вода – образуване на водородни връзки между молекулите на етанола и водата.

Химични свойства

Химичните свойства на етанола се определят от неговата функционална група(-ОH), от етиловия остатък и тяхното взаимно влияние. Той участва главно в два вида реакции – с разкъсване на връзката О-H, или с разкъсване на връзката C-OH (заместване на ОH-групата с други атоми или атомни групи).

В природата се среща само като продукт на ферментационни процеси под действието на дрожди. Промишлено се получава чрез каталитична хидратация на етилен. Тъй като с водата образува азеотропна смес не е възможно чрез пряка дестилация да се получи продукт, съдържащ повече от 95,6 % масови етанол. За 100% чистота се прилага азеотропна дестилация. При окисление етанолът се превръща в ацеталдехид и оцетна киселина. При реакция с киселини се образуват естери. Използва се като суровина при производството на други продукти, напр. ацеталдехид.

Получаване и употре*а

Етанолът се получава главно по два метода.

Ферментация на въглехидрати в плодове, грозде и озахарени зърнени храни

Алкохолната ферментация на захарите за извършва под действието на сборния ензим цимаза в дрождите,които използват захарите като храна. Цимазата е сборен ензим от 13 отделни специфични ензима. Ферментационният процес е сложен,минава през междинни етапи,във всеки от които участва съответен специфичен ензим от цимазата. Накрая се получават главно етанол, въглероден диоксид и вода.

Синтетичен метод

Основен промишлен метод за получаване на синтетичен етанол е хидратацията на етилена в газова фаза и катализатор H3PO4. Ферментационният етанол намира широко разпространение в парфюмерията, фармацията, медицината и за приготвяне на алкохолни напитки. Синтетичният етанол се използва широко в промишлеността като разтворител и за синтези на редица продукти в големи мащаби. Синтетичният етанол се използва за технически цели, тъй като съдържа нежелани примеси. Произвежда се в едри мащаби.

Физиологично въздействие

Всички алифатични алкохоли (метанол, етанол, пропанол, бутанол и други) имат наркотичен ефект, те са упойващи вещества. Алкохолът е психотропна субстанция, която упражнява множество действия върху организма. Оказва депресивен ефект. В малки количества може да създаде чувство за релаксация. В случай на остра интоксикация в началната фаза индивидът е в състояние на приповдигнатост, радост, самоувереност, но и намаляване на самоконтрола. Употребен в големи количества води до агресивност, загуба на контрол и координация. Следващият стадий, който настъпва при опиване, се характеризира с разкъсване на целите, освобождаване на инстинктите, некоординиране на движенията, намаляване на чувствителността, след което настъпва сънливост. Може да се стигне до кома а в някои случаи – до смърт. Особено опасно е смесването му с медикаменти и други упойващи вещества.

Последствия от употребата

При опиянение - безкритичност, неадекватни преценки, самонадценяване, смущения във възприятието, ограничаване на зрителното поле. Често се наблюдава падане на задръжките,явява се склонност към агресия или депресия.

Последици за физическото здраве при продължителна употре*а

Действа като тъканна отрова в цялата нервна система (поява на парализа и увреждане на мозъчната дейност), черния дроб (цироза), стомаха (язва на стомаха), сърцето(увреждане на сърдечния мускул).

Психични последици при продължителна употреба

Промяната на личността стои на преден план, интелектуалната деградация може да стигне до пълно оглупяване. Вероятността е индивидуално различна, но по принцип е толкова по-голяма, колкото повече и по-често се злоупотребява с алкохол. Последици от хроничния алкохолизъм: делириум тременс, трайни сетивни измами, ревностова налудност и други. При абстиненция част от тях са лечими.

Социални последици

Промяната на личността се съпътства от целия спектър тежки социални последици, от професионална деградация до необходимост от хоспитализиране за продължително време. Заедно с това хроничния алкохолизъм по-често от другите видове пристрастеност води до злополуки, податливост на заболявания, разрушаване на социалните връзки.

Симптоми на предозиране

Смущения в регулацията на кръвообращението, на сърдечната дейност, на усета за равновесие, на говора. При по-високи дози – смърт поради парализа на дишането. Известни са и случаи на удавяне при повръщане.

История

Етанолът е известен на хората още от праисторията като активна съставка на алкохолните напитки. Отделянето му като сравнително чисто съединение е вероятно постигнато за пръв път от ислямски алхимици, които се усъвършенствали в дестилацията, като Гебер (721–815) и Ал-Рази (864–930).

Nice^day
06-20-2009, 16:36
http://download.pomagalo.com/17/razsyjdeniya+analiz+vyrhu+34krivorazbranata+civili zaciya34/

Tedi4ka
06-20-2009, 23:13
http://download.http://www.teenproblem.net/school/17/razsyjdeniya+analiz+vyrhu+34krivorazbranata+civili zaciya34/

Във Войниковата комедия анекдотичното възприемане на темата е подменено с драматично. Защото комедията „Криворазбраната цивилизация“ по същество е драма за подменената идентичност.
Хаджи Коста още в първите си реплики оплаква изгубената традиция: „За едение време стане, вий се не сте още готови, манджата ви се още неувряла, се тряба да чакам. Седнем на софра, дъщеря ни ... тя се я няма, се има да довършва. От заран насам я няма никаква: да стане и тя с време, като сяко момиче, да земе да полей на баща си, да попримете и поочисти из къщи, да ми приготви кафето, да ми пообърши калеврите.“ Софрата, огнището - важните знаци за семейна общност, са разтурени. Домът е напуснат от охраняващата го патриархалност. Самият „патриарх“ Хаджи Коста трудно би могъл да наложи здравата традиция, защото изглежда като експонат от друга културна традиция. В ремарките към първо действие е описан „с потури, ферменя, фес, седнал на мендерлика, с дълъг чибук, пуши“ - твърде ориенталският му изглед е нашенската антитеза на крайната модерност, по която са се повели жена му и децата му.
Майката, която по природата си трябва да продължава и да пази рода, в лицето на Злата стига до абсурда да превръща децата си в несвои. Димитраки и Анка тя определя с нескрита гордост като французи: „Виж, като си доде от Авропата, какъв са изменил? Поприличал на френче: сякаш не е наш син.“ А Анка „Като са накичи, сякаш не е българка. ...Мяза на съща вранцузойка...“ Необузданият стремеж към чуждото е довел до парадокса брат и сестра да не си приличат по родителите, т.е. по „своето“, не само като културна традиция, но и като природа, а тяхната еднаквост да идва от „чуждото“.
Особено болезнена за Възраждането е подмяната на езика, който е един от важните маркери за национална идентичност. При среща Димитраки, Анка и Злата маниерно започват диалог на смешен френски.
Недопустимо за всеки морал пък е отричането от родителите, равнозначно на отричане от себе си - Анка: „...Да не ми станяше баща. Защо господ не ма е дал дъщеря на един европеец, на един цивилозован баща?“, и Димитраки: „Да зная, че има (показва с пръста си) толкози месо българско у мене, отрязвам го и го хвърлям на кучетата. ... Тъй, Марийке, тъй; ти гледай да са цивилизуваш, па сетне да мож да са откажеш от българщината; защото на света няма по-просто нещо от българката и от българската поезия.“ Това гротескно изкривяване на българската идентичност не може да прости Войников. Морализаторски авторът отнема честта на обърканото семейство на Хаджи Коста. А виновникът за настъпилия хаос в ценностната система на българската добродетелност - мосю Маргариди, наказва с безславна смърт. Тя е възмездие и символична присъда на злото, дръзнало да наруши родния космос. Заради по възрожденски търсената поука Войников нарушава правилата на комедийния жанр и съчинява трагичен финал на „Криворазбраната цивилизация“.
Вместо модел за българска идентичност, ситуирана във възрожденското настояще, Войников предлага нейния антимодел.

qqjjbb
06-20-2009, 23:13
http://download.pomagalo.com/322785/pslaveiikov+jestokostta+mi+se+slomi/?search=13054858&po=9

Tedi4ka
06-20-2009, 23:14
http://download.http://www.teenproblem.net/school/322785/pslaveiikov+jestokostta+mi+se+slomi/?search=13054858&po=9


Само един ли е начинът да бъде изразена любовта към народ и родина?
/ ЛИС /

Връх в творчеството на Петко Славейков е елегията „ Жестокостта ми се сломи”.Творбата представлява своеобразна патетична изповед.В нея се описва разочарованието на поета от бездействието и примирението.Вътрешната драма на общественика е породена от незаинтересоваността и дребната корист на обществото.Но въпреки това той намира сили да превъзмогне себе си в името българско.

В цялата творба личи безпределната обич на лирическия герой към неговия народ и родина.В началото на стихотворението виждаме силния му гняв от бездействието на българската нация.Той се бунтува срещу примирението и желае свободата и.Това доказва обичта му към народа.Но когато гневът и разочарованието достигат своя връх ,настъпва преход към напълно противоположни чувства и мисли.Ожесточението преминава в разкаяние и солидарност с измъчените българи, което отново ни показва че той не е равнодушен.

В първите три строфи на „Жестокостта ми се сломи” се усещат едновременно сили на привличане и отблъскване между поета и бореца,от една страна,и обществото от друга.Това общество в името на което той твори.Съвсем ясно си проличава гнева на лирическия герой от бездействието на народните маси на пръв поглед той сякаш се отрича от този „неучен род”.Но от друга страна можем да приемем че именно изплаканият гняв на героя е най-сигурният признак за неравнодушие към съдбата неговия народ.Кога нещо ни ядосва или наранява?-само когато имаме някакво отношение към него.Ако сме безразлични,то по никакъв начин не би могло да предизвика чувства у нас.А този гняв който изпитва лирическият герой ни показва съвсем ясно че той не е безразличен към съдбата на българите.Такъв може да бъде само гневът на обичащия.
Думите на героя за това че народа заслужава да страда и да се мъчи могат да се възприемат като самобичуване.Това не е просто художествен похват или начин да се засили контраста между първата и втората част на творбата.То е преди всичко израз на дълбоката обич на говорещия.Критиката му е израз на болезнено чувство за отговорност.Той осъзнава че може би със своето бездействие хората са заслужили многобройните страдания.Сравнението на народа със „спящ войн” навежда читателя на мисълта,че героят вероятно вярва във възможността на българите да променят положението,ако предприемат някакви действия.Може би точно това ,че не безсилието,а бездействието е основния проблем на нацията,усилва гнева на говорещия.
В следващите три строфи яда и жестокостта на лирическия аз започват малко по малко да изчезват.Настъпва пълен поврат в ожесточението на обвинителя.В началото говори за целия народ,а след това започва да споменава само най-близките си хора-майката,невестата,”клетит ” деца.В тяхното страдание е отразена и олицетворена съдбата на целия страдащ народ.Докато четем изглежда,че се говори за родната майка ,но би могло да става въпрос и за родината,защото за поетите от онова време истинската майка и родната страна са неразривно свързани.Сещайки се за мъките на най-скъпите си хора ожесточението на лирическия герой на издържа.В тяхното страдание той познава теглото на целия измъчен народ.Тук си проличава обичта му към тях,но и за пореден път-към целия народ,за който сега той страда.
В последните три строфи вече съвсем ясно личи пълният обрат който настъпва у говорещия.Жестокостта му окончателно се сломява.Той сам съжалява за начина по който е говорил в началото,за обвиненията,които е отправял.В тези финални думи сякаш е събран целия смисъл на творбата.Преосмислянето на началната позиция и самобичуването (този път насочено към самия герой,а не към целия народ) довеждат до нравствено извисяване,а признаването на собствените грешки и нареждането до виновниците за „всички тези бедства”-до най-истинско изкупление.Това създава представа за честност в преображението.Именно тук в последните три сторфи се обобщават идеите заложени в цялото стохотворение-супричастност с множеството и с неговия измъчен стон «Ах,помощ иде ли?».Точно солидарността която виждаме в края на тази патетична изповед ни показва за пореден път любовта на лирическия аз към народа.Съпричастен можеш да бъдеш само с някой,който чувстваш близък до себе си само с някой когото обичаш.
Елегията завършва с отчаяния стон на бореца «О,спи ли Бог?О,Бог не види ли?»В този финал на стихотворението се усеща едва ли не примирение с тежкото положение и липсата на перспектива в обществената борба.Точно този който в началото обвинява всички за бездействието и примирението им,накрая също като тях не вижда нищо.Този стон може да се възприеме и като молитва.Наистина понякога в тежки моменти от които не може да намери изход, човек се обръща към Бога.Точно в молитвите са най-искрените думи и чуства.Молим се за себе си,за хората които обичаме.А обръщайки се към Бог героят го прави не само за себе си,а и за целия народ.Това е поредното докатазателство за неговата искрена любов.
С интимната човечност на своята изповед «Жестокостта ми се сломи» е един величав тържествен химн на единението с народната съдба.То е пропито със гняв и съпричастност.Има толкова много начини да покажеш любовта си към някой,било то и към целия народ,че всеки използва различен.Но виждайки чуствата които предизвиква у говорещия народната съдба,у нас не остава никакво съмнение че той обича своята родина и народ с цялото си сърце.

krisi4ka
06-21-2009, 17:13
http://download.pomagalo.com/4008/dvata+elementa+na+staroto+vreme/

pufi_kz
06-21-2009, 19:12
Ако може това :)
http://download.pomagalo.com/19308/moral+svoboda+i+politika/?search=13067687&po=1

Crazy_sunchO
06-21-2009, 20:00
http://download.pomagalo.com/36875/shestodnev+analiz/?cfr=1623

Tedi4ka
06-21-2009, 21:40
http://download.http://www.teenproblem.net/school/4008/dvata+elementa+na+staroto+vreme/

гр.Благоевград




КУРСОВА РАБОТА



дисциплина: Възрожденска култура


на тема: Двата елемента на старото време




Изготвил: Стоянка Кирилова Трендафилова Проверил:
Специалност “Културология”, ІІІкурс, Фак.№063 гл.ас.д-р Д.Лилова

гр.Благоевград

Във всяко нещо съществуват два елемента: добро, зло; топлота и студ, движение и мъртвило.

Л.Каравелов

Цялата белетристика и публицистика на Л.Каравелов е устремена към бъдещето. Един от идеолозите на националноосвободителната революция, посвещава художественото си дарования в служба на свещената борба за бъдеща свободна България. В творчеството на Каравелов – от “Войвода” до “Децата не приличат на бащите си” – се срещаме главно с млади герои: хайдути, бунтовници, революционери. Младостта е най-естественият е вечен носител на новото. Младежкият порив към бъдещето е чист, спонтанен, непомрачен от сянката на компромиси на недостойни отстъпки пред стария свят.
Борбата между старото и новото, между консерватизма и духа на новите времена, между движението напред и застоя – ето една основна обединяваща тенденция във всички произведения на писателя. Тъкмо чрез тази обща, извънредно характерна творческа целенасоченост най-хубавата повест на Л.Каравелов “Българи от старо време” – истински шедьовър на българската художествена проза – е органично и неделимо свързана с цялостното дело на редактора на “Свобода”, с неговите основни, постоянни, най-съкровени проблеми и търсения.
На пръв поглед отношенията между младите и старите са страничен въпрос в “Българи от старо време”. Павлин и Лили са второстепенни лица в повестта и тяхната роля не бива да се преувеличава. Много по-важно е обаче същественото различие на двамата бащи Хаджи Генчо и Дядо Либен – към децата, към идващото поколение.
Великолепен познавач на българската старина, авторът на “Българи от старо време” съсредоточава вниманието си върху най-ясно кристализирали, най-традиционни битови форми по отношенията между младите и старите – обичаите, свързани с годежи и сватбата. Трябва да кажем, че в “Българи от старо време” както еднолинейното пълно отрицание на стария бит като нещо абсолютно консервативно и напълно отживяло времето си, така и едностранчивото романтично, идилично превъзнасяне на доброто старо време. Битовата традиция се изразява от два съвсем различни ъгъла, които позволяват да се види цялата сложност на проблематиката. В домовете на Хаджи Генчо и Дядо Либен властват сякаш едни и същи закони на бита, едни и същи трайни форми на традицията. Лила трепери пред баща си и Павлин трепери пред баща си. Хаджи Генчо сам решава кога и за кого да омъжи дъщеря си. И Дядо Либен разговаря със сина си за неговата женитба, след като вече всичко е решено и уредено между сватовете. На пръв поглед традиционните образи изглеждат еднакво жестоки и консервативни и у Хаджи Генчови, и у Дядо Либенови. Но така е само на пръв поглед… Цялата художествена интуиция на Каравелов е съсредоточена тъкмо върху различията.
През цялото време на годежа Хаджи Генчо нито веднъж не помисля за дъщеря си. Нещо повече – той не казва дори на жена си, която със сълзи на очи го моли да й съобщи поне името на бъдещия им зет. С една дума Хаджи Генчо гледа на Лилиния годеж като на своя лична работа и ни най-малко не се вълнува от безпокойствието, страха, обречеността на близките си. Като знаем жестокостта на копривщенския педагог към собствените му синове(двама са убити от него заради някакви дреболии, а третият е прокуден от бащиния си дом), като виждаме как безцеремонно се разпорежда той и със съдбата на дъщеря си, ние възприемаме годежа на Лила като истинска трагедия, като сляпо жертвоприношение пред идола на консервативната традиция.
Съвсем друго е положението у Дядо Любенови. Когато годежът се разкъсва и Павлин дръзко заявява на баща си, че ще се ожени за Лила въпреки всичко, Дядо Либен така се разфучава, че започва да става страшно. Но не става страшно… защото в същия миг, когато Дядо Либен сипе ругатни и най-страшни закани върху своя “пъси”син, той вътрешно ликува от неговата решителност, непреклонност, мъжественост, гордее се с разпалеността и темперамента на Павлин, у когото вижда себе си, лудите си младини, непомръкналата слава на лудомладовците. Традиционният годежарски ритуал се превръща у Дядо Либенови в един радостен спектакъл. Вековната ритуална дистанция между бащата и сина се запълва от взаимно е негласно възприета театрална игра, става най-подходящият израз на обща радост, мълчаливо разбирателство, сърдечна щедрост и щастие. В отношенията между Павлин и Дядо Либен традицията на българския годеж е вече несъмнено подчинена на една условност, която пред нашите очи се отдалечава от предписанията и първоначалния строг регламент на ритуалните отношения между баща и син.
Повестта “Българи от старо време” е нещо много повече от талантлива художествена панорама на старите български традиции. Проникнал дълбоко в същността им, в диалектиката на тяхната трайност и консервативност(Хаджи Генчо) и на вечното им движение, обновление, подмладяване(Дядо Либен), Каравелов достига ония дълбоки пластове на националния характер, където са скрити най-съкровените тайни на неговата съпротивителна сила, жизненост и перспективност. Върху страниците на най-вдъхновената Каравелова повест не пада сянката на робството, гърдите широко поемат вечно свободния въздух на Копривщица. Тази волна планинска република е запазила през вековете своята независимост с яките духовни стени на традицията – непрекъснато умираща и раждаща се, вечно стара и вечно млада, вечно българска.
Двата елемента на старото време, на битовата традиция, не се разглеждат уравнително и безстрастно. Ударението пада върху Дядо Либен и това е очевидно. Неспокоен, вечно подвижен, напълно чужд на домоседството, човек с тъмна младост, преминала през увлеченията на всички крайности, Дядо Либен е въплъщение на вечно обновяващото се начало на традицията, на нейната гъвкавост, на способността й да поема опита на все нови и нови поколения, да се развива и обновява, да бъде хилядолетна и вечно нова. В същност бащата на Павлин е едно непрекъснато отклонение от нормите на битовата традиция, едно непрекъснато нарушение на нейните закони. По-нататък Каравелов търси движещата сила на обновителния процес и я намира в чувството за прекрасното. Дядо Либен е страстен любител на хубавото и това съвсем не е случайно. Промените в бита се извършват със законите на младостта и красотата – така мисли Каравелов, възпитан в духа на естественонаучния материализъм от миналия век.
В “Българи от старо време” традицията винаги е арена за борба на две сили. Едната унищожава младостта, учи я с допотопни средства в килийни училища и праща красотата зад манастирските зидове. Другата, вечно побеждаващата, изтръгва Лила от манастира и събира на куп точно дванадесет попа, за да светят вода и да изгонят таласъмите из омагьосаната къща на Хаджи Генчо.
Виждайки взаимоотношенията на противоположностите в до болка познатия бит на родната си Копривщица, Каравелов се проявява като зрял реалист, който усеща, че границата между новото и старото не минава само по биологичната граница между поколенията, че борбата срещу старите форми и консерватизма се води и в самите недра на старото време.
Изпълнен с гореща симпатия към младежта, авторът на “Българи от старо време” застава младия читател за да се замисли върху изключително важния за всяко революционно, преломно време въпрос – старото време се състои не само от времето на Хаджи Генчо, но и от времето на Дядо Либен…
Още от най-ранно детство в душата на всеки българин името на Любен Каравелов е неотделимо от едрите букви на “Обичам те, мое мило Отечество” върху първите страници на буквата.
Стъпил на една безкрайна земя като руската, поглъщайки жадно културата и новите идеи на века, Каравелов не изпада в отчаяние от съпоставката между големият свят и своята малка Копривщица, не отпуща безнадеждно ръце – “Къде сме ний с нашето страхотно изоставяне!” – когато вижда, че Хаджи Генчо и Дядо Либен живеят в ХІХвек… С истинско мъжество младият възрожденски писател-революционер се отправя в самите недра на миналото за да извади от дълбочините на вековния, “неизменен” бит цялото богатство на повестта “Българи от старо време” за да може да премине чрез един най-естествен словоред от разказа за двама българи от старо време към “Обичам те, мое мило Отечество”.
“Българи от старо време” е възторжена прослава на вечно побеждаващите обновителни сили в бита на народа. “Обичам те, мое мило Отечество” озарява цялата повест с ослепителна пролетна светлина.
“Българи от старо време” е истински възрожденски химн на пролетта, младостта, красотата, волността на тяхната непрекъсната и неизбежна победа над сковаността, консерватизма, грозотата – дори над жестоките закони на физиологията! И това ликуващо жизнелюбие, този неудържим напор на пролетта и младоста е превърнат – с естествеността на диханието, кръвообращението, пулса – в най-съкровена, най-пламенна и всеотдайна обич към отечеството, в несъкрушима вяра в неговото бъдеще и призвание. Такава фантастична енергия освобождава авторът на повестта “Българи от старо време”, когато разцепва атома на българската битова традиция. Енергия от векове за векове.



Литература:

1.Очерци за български писатели – сборник, част І, София 1970г.

Tedi4ka
06-21-2009, 21:41
Ако може това :)
http://download.http://www.teenproblem.net/school/19308/moral+svoboda+i+politika/?search=13067687&po=1

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ
СТАРА ЗАГОРА






тема: “Морал, свобода и политика”







Изготвил:
Константин Иванов Пиргов
Специалност “Социални дейности”
ІІI курс, задочно обучение
Фак. № 078
Проверил: .................
/доц.Кр. Бенкова/




Стара Загора
2007
Марк Тулий Цицерон въвежда понятието “морал”. Моралес означава нрави, обичаи, поведение. Морал е това, което идва от мен като отношение към друг човек. Въпрос на личен избор, желание да реализираш нещо за друг човек, важен за теб. Властта, от своя страна, е специфична, човешки феномен. Тя може да се определи като асиметрия на свободата.
От една страна властта е потенцията на човек да влияе на други хора и да ги накара те да следват неговите собствени желания. От друга страна тя е взаимодействие (съчетаване и сблъсък) между различните желания и стремежи на човешките същества.
Макс Вебер определя властта като способност да се налага собствената воля, независимо от съпротивата на другата страна. Който се занимава с политика, се стреми към властта или за да я използва за други цели – идеални или егоистични, или заради самата нея, заради насладата от чувството за престиж, което тя дава. Да се говори за политика означава, преди всичко, да се говори за властта – за нейното разпределяне, използване и контролиране от хората в техните взаимодействия.
Мишел Фуко пише, че когато определяме упражняването на властта като действие върху действията на другите, когато го характеризираме като управление на едни хора от други – в най-широкия смисъл на думата – ние въвеждаме един важен елемент: свободата. Властта се упражнява единствено върху свободни субекти, доколкото те са “свободни” във възможно поле, където могат да се случат много и различни поведения, реакции, начини на държане. Там, където определеността е пълна, не съществуват отношения на властта, те са възможни само когато човек може да се движи и дори да избяга, а не когато е окован с робството на физическата принуда. Невъзможно е власт и свобода да се срещнат лице в лице и да се изключат (да смятаме, че навсякъде, където се упражнява власт, изчезва свободата), играта е много по-сложна: свободата е условие за съществуването на властта (тя я предхожда, тъй като е нужна свобода за упражняването на властта, тя е нейна постоянна опора, защото ако се изплъзне изцяло от упражняваната от нея власт, тя би изчезнала и би намерила заместител в чистото и просто насилие), но тя се изявява и като това, което единствено може да се противопостави на властта, която в крайна сметка се стреми изцяло да определи свободата.
Зигмунт Бауман (“Глобализацията”) извежда въпросът за социалната справедливост. Според него това е залъкът, който либерализмът не може да преглътне. Разбира се, свободата е ценност, но и изключително важен, може би най-важният, стратифициращ фактор. Държавата на пълната свобода е непостижима утопия. В този смисъл свободата е привилегия, а неравенството е преди всичко неравенство според степента на свободата. Най-голямата власт се упражнява от такива единства, които успяват да останат източници на несигурност за другите единства. Манипулацията чрез несигурността е същността на главния залог в борбата за власт и влияние във всяка структурирана цялост – най-вече в нейната най-радикална форма, т.е. в модерната бюрокрация.
Политическата власт би могла да се дефинира, най-общо, като контрол над самите ресурси за власт в дадено множество или общност от хора. Политическата власт е най-тясно свързана с държавата, с държавното устройство на обществото. Това означава, че сред множеството или общността от хора, са се отделили и обособили отделни лица, които “правят политика”, “занимават се с политика”, за да установят монопол в отношенията на властта, в разпределянето и използването на ресурсите на властта в обществото. Политическата власт разчита ако не на пряко насилие, то поне на страха от насилие, за да се изрази и опредмети като такава.
В исторически и теоретически план връзките на политиката с етиката получават два основни типа модификации: на взаимопроникваща и допълваща се зависимост между политическото и етическото битие на човека и на взаимоотблъскваща се и провокираща избора независимост между политически правилното и етически правилното действие и поведение на човека. Още Аристотел е показал пределно ясно възможностите на първия тип модификации. Началото на по-детайлното разкриване на възможностите на втория тип модификации на взаимоотношението “политика-етика” не без основание се свързва главно с името на Макиавели. Политиката и етиката са слети и изграждат едно цялостно разбиране за “света” на правилните постъпки както от страна на гражданите към държавата, така и от страна на държавата (държавната власт) спрямо своите граждани. За Аристотел политиката е етика и етиката е политика. При Макиавели това вече не е така. Разграничаването между политика и етика, което предприема Макиавели и новото време е резултат от различието, което прокарва в “технологията на успеха” в чисто човешки и в политически план. Говори за два вида етика – на дълга и на успеха при политиците. Едната повелява еднозначно “Постъпвай така и така във всички случаи!”, а другата е запитване към самия политик и на самия политик “Каква ще бъде ползата от такава постъпка, за кои и за колко човешки същества ще има смисъл такова едно мое действие?”. Целите на политиката, властта и упражняването на властта в човешката общност са особени. Те изискват съотнасяне, измерване и съчетаване във всеки конкретен случай на добро и зло, идеално и реално в дадена ситуация на избор на решение. Затова именно от гледната точка и моралната оценка големите политици през всички времена не са мечтатели и идеалисти. Това са практичните хора, които свързват в едно желаното и възможното за техните общества. Те разбират, че в света на недостига и конфликтите желанието да се направи нещо означава да не се направи нещо друго. Те вярват, че само такива действия, които са полезни за цялото общество повече, отколкото за някакъв отделен индивид или група, трябва да се осъществяват в управлението.
Политиците не могат без морална визия за своите цели, при оправдаването на средствата си, при оценяването на резултатите от властта си. Ако действат лично-егоистично, моралният им хоризонт се свива до семейството и близката приятелска група. Ако действат групово-корпоративно, моралният им хоризонт е ограден вътре в групата и общността на “своите хора”, на кастата, на елитарното превъзходство или на маргиналния реваншизъм. Ако действат класово или религиозно, или етнически, или национално пристрастно, то те също ограничават моралните си императиви до съответната класа или етнос, или религиозна група, нация и народност.
При всички варианти зад бариерата на “своите” са “чуждите”. Срещу тях действа обратният аморален принцип. Хуманността може без личностен проблем да се подмени от жестокост, състраданието – от бездушие, грижовността – от арогантност, добротата – от зло и т.н. Вътрешно тези политици са морални, така възприемат себе си, така ги виждат и останалите. Навън те са не просто неморални към чуждите, но дори могат да извличат морално удовлетворение от аморалността си към тях. Двойният морален стандарт става повод за гордост и заслуги.
От тази гледна точка дилемата не е дали има или няма моралност в политиката и сред политиците. Доколкото те са нормални човешки същества, моралност има и не може да няма. Дилемата е в идентификацията на кръга, вътре в който действа моралният принцип, а извън него може да действа обратният принцип на мислене и поведение.
Политиците не могат и без морална визия пред публиката, пред поданиците, пред демократичното множество, пред медиите и интелигенцията, пред младите. Това е онази част от популизма и демагогията, които са задължителни и днес, и винаги ще бъдат задължителни за успяващите политици. Макиавели казва, че владетелят трябва да управлява с морал, а когато това не е възможно, то той трябва да се представя като морален. По-късно Макс Вебер разработва съвременната философско-социологическа теория за моралната легитимация на всяка власт.
От друга страна “народните маси”, електоратът не е способен да мисли за политиците извън нравствените категории и образи. Когато роптае от тяхната корумпираност и некомпетентност, от тяхната лъжливост и цинична демагогия, от тяхната безотговорност и безнаказаност, всичко това е пряко преживяно. Изразява се разочарование, отчаяние, гняв от поругаването на обществената роля и интерес, от злоупотребата с “доверието на хората” и длъжностните възможности. Точно поради този факт всяка политическа предизборна кампания акцентира върху морални ценности и очаквания.
Когато се твърди, че политиката и моралът са несъвместими, всъщност се има предвид, че политиката е неморална и не може да бъде друга. Но това крие опасност. Масовият човек също може да бъде развратен, ако дълго и целенасочено се обработва неговата психика, представи и рефлекси. Нихилистичното твърдение, че щом си политик, значи е нормално да крадеш и злоупотребяваш с обществени очаквания и блага, значи е нормално след това да оставаш ненаказан, това е не просто цинизъм, а е надвиснала опасност – опасност от политическо лумпенизиране на следващите млади поколения. Опасността е в заучената неморалност. Тогава, когато тя вече не се проблематизира, а се възприема от масовия гражданин като нещо самоподразбиращо се. Това би било дъното на обществената деградация.
Днес има две крайни граждански гледни точки към политиката. Първата е на нихилизма – в политиката няма морал, трябва да има, но няма морал. Всичко това води до безнадеждност в разочарованието и до отпускане и апатия, а апатията води до отказ от гражданското право: да търсиш политическа алтернатива, да избираш по-добрия на поредните избори, дори да мислиш по политическите събития, процеси и перспективи.
Втората гледна точка към политиката е на романтичните очаквания. Политиката трябва да бъде преди всичко морал, трябва и може да бъде морално чиста и извисена. Това е тезата и очакването на упорития идеализъм. Той изненадващо устоява пред натрупващите се разочарования и при всяка поредна изборна ситуация търси следващия носител на морал в политиката, на когото да бъде отдадена поредната порция доверие. Това са граждани, които не се отказват от гражданското си право на активни политически участници, остават интересуващи се, обсъждащи, пристрастни.
Тук трябва да обърнем особено внимание на факта, че и двете крайности са изключително удобни за манипулиране. А манипулатори винаги се намират, най-често от средите на принципно неморалните в политиката. Те съвсем съзнателно и организирано, и експертно-професионално, правят идеологическа пропаганда и предизборна реклама, за да увеличат масата от хора, която се “подхлъзва” към тези две крайности. По този начин успешно се решават партийно-политически задачи, избори, разчистване на вътрешни противници, абсурдни коалиции и др.
Но в крайна сметка моралът непрекъснато си пробива път към политиката, понякога в парадоксални и неефективни форми, понякога пробива и след това бързо губи своя патос и чистота. Често пъти децата на революцията бързо ги изяждат техните колеги. Още по-често отделните политици не устояват на изкушенията, на снобизма и ласкателствата, парите и алчността, на привилегиите и опиянението от чувство за изключителност и безнаказаност. Но все пак моралът продължава да пробива бариерите и мръсотията, търсейки своите ярки персонификатори.

ЛИТЕРАТУРА:
Бауман, З., Постмодерна етика, С., 2001.
Бауман, З., Глобализацията, С., 2001.
Ледийн, М. А., Макиавели за модерното общество, С., 2003.
Макиавели, Н., Князът, Съчинения, С., 1985.
Тафков, Д., Философия на политиката, 1996.

Tedi4ka
06-21-2009, 21:42
http://download.http://www.teenproblem.net/school/36875/shestodnev+analiz/?cfr=1623


“Шестоднев” е едно от най-значителните произведения в старобългарската литература - по обем, съдържание, идеи. През Средновековието традицията играе голяма роля. Смята се, че е по-добре да се цитира утвърден писател или да се заеме от неговите творби, отколкото да се говори от “своя ум”. За създаването на “Шестоднев” има значение не само традицията (в съчиняването на шестодневи Византия има вече дългогодишен опит), но и това, че се заема фактически материал, свързан с постиженията на тогавашната наука.
“Шестоднев” на Йоан Екзарх има следната постройка: пролог и шест слова. Всяко слово разказва за един ден на Бога. Още в увода авторът посочва изворите си. Те са: “Шестоднев” на Василий Велики, Йоан Златоуст и други, които “всеки от нас някога е прочел”. За тези “други” научаваме от заглавието на първото слово, което всъщност е заглавие на целия труд: “Шестоднев” от Йоан Презвитер и Екзарх, написан според Василий, Йоан Севериан (епископ Гавалски) и философа Аристотел”...
“Шестоднев” е посветен на княз Симеон, към когото авторът в пролога се обръща. Той го представя като книголюбец, който заради книголюбието си заслужава похвала, както заслужава възхищение изобщо четенето: “Какво по-красиво, какво по-сладко за любещите Бога, които жадуват за вечен живот, от това никога в мисълта си да не отстъпват от Бога и винаги да си спомнят за неговите добри творения? Също и ти, славни княже, христолюбиви Симеоне, непрекъснато изучаващ неговите заповеди и творения и искаш с тях да се красиш и славиш... И ако онези, които се насищат с пиене и ядене, биват румени и сияещи, и весели, то колко повече онзи, който се храни с мислите на Божиите дела, като ги съзерцава и се краси с тях...” Писателят смята, че всеки ще бъде много радостен, като разбере за кого е създаден светът - за човека, за неговата радост и полза. По-нататък той се възхищава от природата, от целесъобразието й, от богатството й и подчертава основната идея на творбата, която по-нататък ще изказва многократно по различни начини - за величието на Бога, за неговата премъдрост. Йоан се чуди на чудесата на природата, но веднага бърза да добави: “Но аз ще се осмеля да кажа, че това чудо не е никакво чудо. Което на Бога е угодно да прави, на това ние не трябва да се чудим, но повече да го хвалим и славим.” В края на пролога Йоан сочи начина, по който е използвал изворите си. Той подчертава, че ги е съчетавал и че е привнесъл нещо от себе си. Своя влог обаче авторът подценява. Фигуративно той представя изграждането на книгата като изграждането на един дворец. Строителят отива при богатите и от тях получава “от един мрамор, от други тухли”. С измоленото ще издигне стените и ще постеле пода с мрамор. Ако за покрива не му достига материал, ще изплете покрив от пръти и ще го покрие със слама. От пръти ще изплете и вратите. “Така беден и нашият ум, та нямайки нищо в своя дом, от чуждото състави тези слова. От своя собствен беден дом аз прибавих думи, които са подобни на слама и лесина.”
В Библията разказът за шестте дни на Сътворението е пределно кратък, а в Шестодневите - обширен. Така обширен е той и у българския автор. Говорейки за сътворението на небесните светила, за растителния и животинския свят, за човека, Йоан дава многобройни природонаучни сведения, запознава читателя с разнообразието на природата. Така с факти и анализи той показва величието на Твореца. Заедно с това авторът отхвърля езически схващания за природата, като спори с езическите философи, привежда още идеи на евреите и еретиците. Отделни антични схващания - на Аристотел например и други - той приема. Чрез цитатите от древни автори и критиката им Йоан, от една страна, дава познания за античността, а от друга - внушава на читателя християнската идеология. Така с основната идея на произведението и с критиката на противохристиянски учения той се изявява като богослов, съдействащ за утвърждаването на християнството. С изобилието от факти се проявява като учен, който образова читателя, поднася му утвърдени знания или авторитетни мнения. Целият този материал писателят организира много оригинално. На места той използва ораторската реч - служи си с обръщения, с въпроси, с възклицания. На други разказва какво е видял, какво са му разказвали други и какво е прочел. Някои от данните са много любопитни. Често с фактите (реални или фантастични) той прави изводи за човека, поучава го как да постъпва, укорява го. Тогава влиза в ролята на наставник, проповедник, който възпитава читателя и слушателя в нравствено отношение.
Да се представи тук “Шестоднев” цялостно, слово по слово, е невъзможно. Затова ще се спра само на едно слово, което има специфичен предмет - животинския свят, но маниерът на изложение е същият, както и в другите глави. Това е словото за петия ден. Тук Йоан Екзарх говори за водните и сухоземните животни, за птиците. Той класифицира водните - едни снасят яйца, други раждат живи малките си. Някои намират храна само във водата, други като тюлените, крокодилите, хипопотамите живеят “двояко”, т.е. хранят се както във водата, така и на сушата. Много внимание авторът отделя на рибите и на други морски животни. Различава ги по големина, по начин на живеене (едни на стада, други поединично), по място на живеене, по размножаване, по хранене. Занимателен е разказът за рака, завършващ с поучение за хората: “Ракът обича твърде много месото на стридите, но му е трудно да ги лови, защото обвивката им е твърда черупка, та по този начини не може да им вреди. Затова, когато ги забележи да се препичат на тихо място, разтваряйки срещу слънцето своите черупки, той ги издебва тайно, взема камъче и го хвърля между черупките и така не им позволява да се свият и затворят. Това, което ракът не може да направи със сила, той постига с хитрост. Така че злобата съществува и между тези, които са неразумни и безсловесни.”
Ако някои качества на водните животни водят до аналогия с отрицателни качества на хората, то други черти според описанията са достойни за подражание. Той се възхищава на това как Бог е устроил рибите да бъдат единни в преселението си от море на море, как се движат като реки заедно, как в живота си знаят своите територии и не отнемат чужда територия. На спазването на Божиите закони от тяхна страна трябва да се подражава, както и на вечното им движение. “Рибата прекосява толкова морски ширини, за да намери онова, което й е потребно. А какво ще кажеш ти, който живееш в леност? Леността е начало на всеки порок!”
Интересни неща и поучения открива читателят и в частта за сухоземните животни. Те според автора се отличават от рибите по това, че имат памет, че сетивата им са по-развити и могат да проявяват разум... И добавя: “Отбягвай разнодумните философи, които не се срамуват да казват, че нашите души не се различават по нищо от тези на кучетата. Те твърдят, че самите те някога са били жени, и дървета, и морски риби.”
Йоан Екзарх е отделил много редове и за птиците. Той ги смята за вид, който стои между водните и сухоземните. Намира някакво родство между рибите и птиците, т.е. между “летящите” и “плуващите”, защото както рибите плуват във водата, така може да се види при птиците “как те по същия начин плуват във въздуха”. Авторът се възхищава от реда на пчелите, които живеят като в държава, имат си царица и й се подчиняват”, хвали жеравите, които живеят в съгласие. И пак в спор - било с евреите, било с еретиците, и отново поучение за поведението на човека в един раздвижен стил. От многото примери ето още един, отнасящ се за щъркелите: “Разумът на щъркелите пък се доближава почти до разума на словесните същества. Всички те пристигат по едно време в тези места и пак в едно определено време отлитат. При това ги съпровождат нашите врани, които, както аз мисля, не само ги придружават, но и прогонват другите враждебни на тях птици... Кой им е наложил тези закони - да ги обичат и да ги съпровождат като гости? Кой ли властелин ги е заплашил с наказание, та никой не се отлъчва от ятото? Чуйте вие, които сте негостоприемни и скъперници и които затваряте вратите си и не давате подслон на никого през зимната нощ! А грижата и закрилата на остарелите щъркели (от страна на по-младите) би била достатъчна за нашите деца, които, ако само бяха пожелали да видят, повече биха обикнали баща си и майка си... Щъркелите застават в кръг около своя баща, когато поради старост му изпада перушината, като го покриват със собствените си крила, за да го топлят. Те му донасят храна и му помагат, доколкото могат, като го вдигат от двете страни с крилата си, го пренасят. Оттук идва поговорката дето навсякъде добрите дела се наричат “щъркелова благодарност”.
В края на словото Йоан Екзарх тълкува някои библейски изрази и като богослов разговаря с опонентите си. Той иска да заговори за човека, но се въздържа и оставя темата за шестото слово. И така, цялото шесто слово е посветено на човека, тъй като той е създаден последен. Тук авторът говори за душата и за разума на човека, за неговата “свободна воля”, която го отличава от животните, за човешкото тяло. В тази глава читателят се среща с първата анатомия на български. Описани са различните части на човешкото тяло, изложени са някои вярвания за човешкото лице. Бог е дал знаци по лицето (видове очи, разположение на веждите и т.н.), които показват нрава на човека, както природните знамения предсказват времето. Тази последна глава от труда започва с един оригинален момент, който е отражение на видяното от самия писател. Това е описание на Преслав и на облеклото на княза и болярите. Описанието е кратко, но то е единственият автентичен документ за времето (началото на Х в.), затова има голяма историческа стойност. То има и литературно внушение. Неслучайно е поставено в началото на словото, в което ще се говори за човека като висше Божие създание. Като че ли авторът иска да каже: ето какво може човекът, ето каква красота е създал, ето какво имаме ние българите!
“Шестоднев” на Йоан Екзарх не остава само в границите на своята родина. Още в края на Х век и през по-късните векове той намира разпространение в Сърбия, Русия, Румъния. Самият Йоан Екзарх е канонизиран от българската църква - може би заради заслугите му за църквата и религията или като писател, а може би заради всичко това заедно!

happy_cute
06-23-2009, 16:33
http://download.pomagalo.com/81904/syshtnost+na+angliiiskata+burjoazna+revolyuciya+i+ na+velikata+frenska+revolyuciya/?po=14

Моляяяя

darksidelover
06-23-2009, 17:25
http://zamunda.pomagalo.com/download/168282/ мерси предварително :D

SDA
06-24-2009, 20:14
ако може http://download.pomagalo.com/30369/ostern+velikden/?po=1 :)

Tedi4ka
06-25-2009, 12:22
ако може http://download.http://www.teenproblem.net/school/30369/ostern+velikden/?po=1 :)


Ostern ist das wichtigste Frьhlingsfest in Bulgarien.
Der bedeutendste Teil davon ist die Woche vor Ostern. Diese Woche nennt man Heilige Woche. Alle Tage davon heiЯen Heilige Tage. In dieser Woche wird das Fasten beendet. Fьr jeden Tag gibt es bestimmte Regeln, die durch Traditionen und Brдuche bestimmt sind.Die ersten drei Tage (Montag, Dienstag, Mittwoch) sind zum Reinigen des Hauses, des Hofes, der Stelle zum Waschen und zum Baden der Kinder bestimmt. Diesen normalen Tдtigkeiten wird eine grцЯere Bedeutung als normalerweise gegeben. Das Ziel dieser Handlungen ist, die Gesundheit aller Familienmitglieder zu sichern. Im Rodopengebirge gehen die Kinder am heiligen Mittwoch ins Gebirge, um Felsenstorchschnabel zu pflьcken und dann davon StrдuЯchen zu binden. Am nдchsten Tag schenken sie diese den Verwandten und den Nachbarn, damit sie gesund bleiben.
Der wichtigste Tag dieser Woche ist der heilige Donnerstag. Das ist der erste von insgesamt 7 Donnerstagen, an denen es ein strenges Arbeitsverbot gibt. Pferdewagen und Ochsenkarren sollen nicht benutzt werden, niemand darf auf dem Feld arbeiten; es wird nicht gewaschen, gestrickt, gewebt. Beim Nichtbeachten dieser Regeln drohen Unwetter, Hagel und Donner. Das zeigt eine mцgliche Verbindung zu dem slawischen Hauptgott Perun, dessen Tag vermutlich Donnerstag war. Die Verbindung wird nicht nur durch die Etymologie des altbulgarischen Verbs "per" (schlagen) begrьndet, sondern auch durch alle Tдtigkeiten die schlagende Gerдusche verursachen und deshalb vermieden werden sollen. An dem Tag fдrbt man die Ostereier. Das Wasser, das man fьr das Fдrben benцtigt, muss am Vortag von einem jungfrдulichen Mдdchen ohne zu sprechen von drei verschiedenen Quellen geholt werden. Die дlteste Frau in der Familie fдrbt die Eier. Ursprьnglich waren die nur rot, aber in spдteren Zeiten begann man sie auch in anderen Farben zu fдrben. Trotzdem ist das erste gefдrbte Ei immer rot, auЯerdem muss das Ei, an demselben Tag von einem schwarzen Huhn stammen. Mit diesem Ei reibt man die Wangen und die Stirn der Kinder, damit sie gesund bleiben. Es wird unter der Ikone bis zum nдchsten heiligen Donnerstag aufgehoben, dann wird es als Heil- und Schutzmittel angesehen. Entweder bleibt es drauЯen und schьtzt vor Unwetter oder es wird in der Nдhe von Seidenraupen gelassen, um sie vor uroki (bцsen Augen) zu schьtzen. Am Tag des heiligen Georgi wird das Ei auf dem Feld vergraben, um Regen zu rufen, aber Unwetter abzuwenden. Das frisch gefдrbte Ei wird fьr kurze Zeit in die Sonne gelegt, damit die Sonne es "sieht". Alle Brдuche, die mit dem Donnerstagsei zusammenhдngen, dienen der Ehrung des Donnergottes und der Erde.
Der Karfreitag ist einer von zwцlf besonderen Freitagen, die von den Bulgaren und von den anderen Slawen geehrt werden. An diesen Freitagen muss wieder verstдrkt auf Schutz vor Hagel, Krankheit und Tod geachtet werden. Sдmtliche Nдh- und Webarbeiten sind verboten. Es darf kein Fleisch gegessen werden und es gibt Sexverbot (wenn ein Kind an dem Tag gezeugt wьrde, kцnnte es behindert zur Welt kommen). In den vom Christentum beeinflussten Volksvorstellungen ist der Freitag ein Frauentag, gewidmet der heiligen Petka, die eine Nachfolgerin der slawischen Erd- und Fruchtbarkeitsgцttin Mokoš ist.
Am heiligen Samstag gehen die Frauen auf den Friedhof, zьnden Kerzen an und geben den Verwandten und den Nachbarn gefдrbte Eier, gekochten Weizen und Brot fьr die Seelen der Toten. An dem Tag knetet man Teig und bдckt kosunazi (Osterbrot). Dieses Osterbrot wird an drei Gruppen verteilt: fьr die Festtafel, fьr den Trauzeugen und andere Verwandten und fьr die jungen Mдdchen. Das Brot kann rund mit Loch in der Mitte sein, elliptisch oder wie ein Zopf aussehen. Typisches Element von diesem Brot sind die Eier: rot oder weiЯ, eins, drei, fьnf oder der Anzahl der Familienmitglieder entsprechend, kreuzfцrmig angeordnet. Die Symbolik des Brotes bezieht sich auf die Auferstehung des christlichen Gottes, der ein Nachfolger von den heidnischen Kulten der jдhrlich sterbenden und auferstehenden Gottheiten der Natur ist. In dieser sakralen Zeit (Heilige Woche) wenden sich die Menschen, die Bewohner der Irdischen Welt, die sich nach den mythologischen Vorstellungen in der Mitte des dreiteiligen Weltraumes befindet, an die guten und bцsen Mдchte des Himmels und der Unterwelt. In der Erwartung des Frьhlings berufen sich die Menschen nach wie vor auf heidnische Gцtter und Vorgдnge. Die Neutralisation alles Schlechten und das Wohlwollen des Guten wird angestrebt.
Ostern feiert man immer am Sonntag. Das Datum ist zeitlich variierend (04.04. - 08.05.), abhдngig von der Frьhlings-Tagundnachtgleiche und dem ersten Vollmond danach. Obwohl es vom christlichen Kalender abhдngig ist, sind alle Brдuche heidnisch geprдgt. Dem zugrunde liegen Glauben und Vorstellungen, die mit dem Ьbergang vom Winter zum Frьhling zusammenhдngen. Diese Ьbergangszeit gilt als das Chaos vor der Wiederherstellung der Ordnung. Man feiert Ostern drei Tage. Alle gehen in die Kirche und bringen eine, dort angezьndete Kerze nach Hause mit, die das Feuer des Neuanfangs symbolisiert. Auf der sonntдglichen Festtafel mьssen unbedingt Fleisch, Eier und Osterbrot vorhanden sein. Man stцЯt mit den gefдrbten Eiern an, dessen Ei am Ende noch ganz ist, wird die beste Gesundheit ьber das Jahr genieЯen. Die Festtafel wird ьber drei Tage nicht abgerдumt. An Ostern soll man zu den Trauzeugen und zu den Eltern der Frau zu Gast gehen. Man bringt Osterbrot und Eier. Wichtiges Element des Feierns sind Schaukel und hora (Volkstдnze). Die Liedertexte, der dabei gesungenen Lieder handeln von mythologischen Figuren wie zmej (Drachen) und samodiva (Waldfee).
In den letzten Jahren sind viele von den typisch bulgarischen Ostertraditionen verloren gegangen, trotzdem sind die meisten davon (besonders auf dem Lande)noch erhalten. Obwohl die Leute in den groЯen Stдdten vieles vergessen haben lebt die Tradition weiter, weil diese sehr wichtig fьr die bulgarische Nationalidentitдt ist.

Tedi4ka
06-25-2009, 12:24
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/168282/ мерси предварително :D

Хенри Кисинджър - Дипломацията (резюме)


Глава 1: Новият световен ред

Глава 2: Стожерът: Теодор Рузвелт или Удроу Уилсън

Американската външна политика: до началото на 20 век - изолационизъм (доктрината Мънро - изключване на европейския колониализъм от С. Америка и Ю. Америка; отхвърляне на всякакво американско вмешателство в европейските спорове; експанзия на САЩ в западното полукълбо като американците не гледат на своята експанзия като на ВП) бързо растящата мощ и постепенното рухване на международната система с център Европа тласкат САЩ към участие в световните дела; Теодор Рузвелт: основната му цел е извеждането на САЩ на световната сцена като доминатор, като велика сила - потенциално най-великата, която да работи с умереност и мъдрост в полза на стабилността, мира и прогреса (САЩ да участва и да ръководи баланса на силите), Рузвелт е за "политика на кръв и желязо", защото е реалист и смята, че мирът е нетраен; Удроу Уилсън: идеалист, изказва тезата за месианската роля на САЩ, която е длъжна да разпространява своите принципи в света (разпространение на демокрацията, международно право, всеобща световна организация - ОН, която да поддържа мира чрез колективна сигурност, а не чрез съюзявания, САЩ се стреми към свят, в който държавите да действат като сътрудничещи си партньори, а не като недоверчиви съперници, явни договори, свободна търговия). Рузвелт и Уилсън имат различни подходи за убеждаване на американския народ за намеса в Първата световна война. Докато Рузвелт, изхождайки от позицията на националния интерес, смята че един евентуален успех на Германия във войната може в последствие да се окаже заплаха за САЩ, то Уилсън отхвърля политиката на сила. Той смята, че изолационизмът може да бъде преодолян само чрез обръщане към вярата на американците в изключителността на техните идеали. В крайна сметка основен принцип в американското мислене и до сега е, че мирът зависи преди всичко от укрепването на демократическите институции. Демокрациите не водят войни една срещу друга.

Глава 3: От универсализъм към равновесие: Ришельо, Вилхелм Орански, и Пит

Ришельо: баща на модерната държавна система, провъзгласява концепцията за raison d’etat, разрешава протестантството във Франция, включително и сключва съюзи с протестански държави насочени срещу Хабсбургите в Германия и Австрия (въпреки че самия Ришельо е католик); Франция се превръща в доминираща страна в Европа, а след 1648 (Вестфалски мир) raison d’etat прераства в ръководен принцип на европейската дипломация

Вилхелм 3 Орански: Великобритания е единствената държава в Европа, чийто raison d’etat не изисква разширение в Европа; основна цел на външната политика на Великобритания е пазенето на европейския баланс (войни срещу Луи 15, съюзявания с Хабсбургите срещу френския експанзионизъм)

Уилям Пит: при него Великобритания сключва Четворен съюз с Прусия, Австрия и Русия насочен срещу Франция (постоянен ангажимент на континента основан върху предположението за постоянен враг)

Глава 4: Европейският концерт: Великобритания, Австрия и Русия

Решенията на Виенският конгрес от 1816 са подобни на решенията взети след Втората световна война, а именно победените държави да не бъдат смазвани и огорчавани, а относително задоволени ---

Sunshineeee
07-16-2009, 14:20
http://download.pomagalo.com/10025/lyubovta+kym+bylgariya+hyshovskata+sila+v+edin+chu jd+svyat/?po=5 - мерси предварителноо :)

detelina101
07-16-2009, 15:52
Любовта към България-хъшовската сила в един чужд свят
(съчинение разсъждение върху I и II глава
на повестта “Немили-недраги)

Вазовата повест “Немили-недраги” е картина на една епоха, вълнуваща биогра-
фия на едно поколение, оставило светла диря в историята ни. С много любов Иван Вазов пресъздава живота на българските хъшове в Румъния като изгражда незабравими образи на тези мъченици и герои за свободата на България. Те са различни хора, но обединени от мисълта и любовта към родината, от готовността да жертват живота си за нея.
В първа и втора глава на повестта “Немили-недраги” Вазов представя мрачното и унизително настояще на българските емигранти в Румъния, и светлите им надежди да се борят за свободата на България. През това мизерно и недостойно съществуване любовта на българските хъшове към отечеството ги крепи. Тя е тяхната хъшовска сила в един чужд свят, която им помага да съхранят човешкото си достойнство, да запазят вярата и надеждата си, че отечеството им ще бъде свободно.
Представата за страдалческия живот на хъшовете в чуждата страна е заложена в самото заглавие на творбата- “Немили-недраги”. Тежкото и мрачно съществуване на българските емигранти е внушено и от пейзажа, с който започва повестта. Градът е потопен в мъглата на еднообразието. Той е мрачен и неприветлив. Метафоричните глаголи и епитети в пейзажа: “влажна”, “мрачна”, “пустееха”, “напластила”, “задушаваше с отровния си дъх” изграждат картина, която внушава трагизма на житейската участ на героите.
Единственото място, където хъшовете намират спокоен пристан в нерадостната си съдба, спасение от студа и глада, е в кръчмата на Странджата. Описанието на обстановката потвърждава тежкия живот на хъшовете. Изразите “дълбока изба”, “подземие”, “полуразбита лампа” внушават, че това помещение е негодно за живот и насочват към мизерното съществуване на героите. Мизерията напомня за студения пейзаж навън и отново създава чувство на потиснатост. Ярък е контрастът между мрака навън и светлината от прозорчето в кръчмата на Странджата, светлина, която създава усещане на сигурност, уют и топлина. Тя ни отвежда към един друг свят- на хъшовете, който те изграждат, за да могат да надживеят несгодите във враждебната страна и да съхранят своето мъжество, гордост и човешко достойнство. В този свой свят на идеали те се чувстват истински свободни. Там могат да мечтаят, да изявят истинската си духовна същност и да споделят искрената си любов към родината.
Представата за тия героични български мъже се дообогатява и от пряката портретна характеристика. Робството е оставило своя отпечатък върху външността им- те са страдалци, облечени в дрипи, бледи, изнемощели от недоимъка. Чрез страданието, на което се подлагат, тези герои доказват любовта си към отечеството. Но въпреки трудностите хъшовете са запазили светлия си оптимизъм, героизма си, чувството за чест и достойнство и преклонния си гняв. Споменът за скъпото отечество е жив и ги крепи н тежките дни.
За да ни внуши още повече преклонението и любовта на хъшовете пред България, Вазов спира читателското внимание върху надписите на кафенетата, кръчмите и тютюнджийските лавки: “Българский лев”, “Филип Тотю, храбрий Български войвода”, “Свободна България!!!”. Те са свързани със славното минало на хъшовете , със съкровените им мечти за бъдещето .Надписите са израз на дълбоката и чиста любов към родината и на силната им омраза към турците. Изображението на османец с “изчовъркано” око или на застрашен “чалмоносец” от сабята на хайдутин са плод на готовността за изява в националните борби. Всичко това е израз на вярата в освобождението на родината и на дълбоката обич към нея.
Доказателство за любовта на хъшовете към България са и литографическите картини, окачени по стените в кръчмата. Те напомнят за героичното им минало и така възвръщат загубеното им самочувствие на достойни хора и българи, дават им сили да понесат тежкото настояще, напомнят им идеала-“свобода или смърт”. Тези думи са изписани под една от литографичните картини, на която е изобразен Странджата-достойният патриот, съдържател на кръчмата. Възрожденската живопис увековечава героите и те остават в паметта на народа.
Не само литографическите картини напомнят за героичните им подвизи. Те водят интригуващи диалози свързани със славното им минало, към което не могат да останат безучастни, тъй като то е тяхна обща съдба. Вазов описва един енергичен диалог, в който хъшовете спорят. Този разговор внушава несломимите хъшовски характери и бурните им души. За героите е необходимо да си спомнят едни и същи моменти от миналото, които да ги крепят и да ги накарат поне за малко да забравят суровата реалност. Хъшовете се чувстват самотни и отхвърлени в чуждата земя.
Българските емигранти успяват да преодолеят мизерията, самотата, глада, мъката към близките и страданията благодарение на образът на родината и на обичта им към нея. За да подчертае любовта към отечеството като движеща сила на живота в тежката чужбина, Вазов си служи с лирическо отстъпление. В него чрез риторичните въпроси поетът внушава огромната носталгия на хъшовете по изгубените близки, роден край, бащино отечество: “Докога ще продължава това съществуване? Какво ще правят в тая чужда земя? Кога ще видят своите семейства, своите мили съпруги, своите стари майки?”. Образът на родината е одухотворен и олицетворен в техните мечти и спомени. Тя е онази разбираща ги, скърбяща, изоставена майка, за която всеки хъш страда. Патриотите изпитват силна и искрена обич към отечеството. Като ярък израз за любовта им приемаме и тълкуваме израза: “ О, Българийо, никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе!...”. Тежко е за патриотите да бъдат до родината, а да не могат да се завърнат в нея: “Една крачка само- в нея си, един вик само-ще ги чуе. Как е близко и как е далеко!”. Желанието им да се върнат в България е толкова пламенно, че дори величествената река Дунав им се струва като “една бара”. За хъшовете родината не е само географско понятие, а жив образ, близък и скъп.
Българските емигранти мечтаят да се завърнат в родината и да участват в борбата за освобождението й. Сънят на Бръчков във втора глава най-красноречиво очертава мечтите, стремленията на хъшовете. В съня си младият човек не само наблюдава битката, а и участва в нея. През героизма и саможертвата минава пътят на хъшовете към свободата и безсмъртието. За да дочакат този звезден миг, те доброволно понасят страданията и трудностите. Това ни дава основание да кажем, че животът в Румъния е жертва в името на България.
Трудното и страдалческо съществуване превръща думите на хъшовете в светци. Те са поставили пред личното си благоденствие свободата и любовта към България, любов, която ги крепи, която е хъшовската им сила в един чужд свят! Така те остават в паметта на народа като висш пример за подражание. Това е знак за гордост и преклонение пред паметта на хилядите борци, за които любовта към отечеството и свободата е най-висшата човешка ценност.

girl91
07-18-2009, 13:32
http://download.pomagalo.com/99312/pochvite+v+bylgariya+klasifikaciya+na+pochvite+v+b ylgariya/

detelina101
07-19-2009, 16:49
КУРСОВА РАБОТА

ОПАЗВАНЕ НА ПОЧВИТЕ И ПОВИШАВАНЕ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ

Тема: Почвите в България. Класификация на почвите в България. Главни почвени групи, класове и типове почви в България.




Изработил: Проверил:















2008
Почвата представлява сложна природна система изградена от минерални частици, органични вещества, вода, газове, макро- и микроорганизми.
Минералните частици образуват основната маса на почвата, а органичните вещества съставляват 10-20% от химичния състав на почвата. Те са резултат от жизнената дейност на растителните и животински видове. Във почвата са разпространени във вид на торф /растителни остатъци/ и хумус /разложено органично вещество/. Хумусът заедно със съдържанието на вода и газове определя нейното плодородие. Съдържанието на хумус в някои почви може да достигне до 90% от общото съдържание на органичните вещества. Характерно е неговото бавно разлагане от микроорганизмите, което позволява натрупването му в значителни количества в почвата. Той е източник на хранителни вещества за растенията, тъй като при разлагането му се освобождава въглероден двуокис, нитрати, фосфати. Тези съединения са лесно усвоими от растенията. Хумусът, образуван в горния почвен слой се отнася от инфилтриращата в почвата вода в по-долните хоризонти. Чрез обработка на почвата, той заедно с разтворените химични вещества се изнася отново на повърхността.
Почвената покривка е особено важен компонент на природната среда. Образувана в продължение на милиони години, тя се явява огледало за състоянието на ландшафтите и в нея се отразяват и пречупват взаимовръзките между останалите компоненти на природната среда /скали, води, климат, растителност, дейност на човека/.
Без почвена покривка е невъзможно съществуването и вегетацията на естествената и културна растителност и природата ни би представлявала една голяма пустош. Почвената покривка е междинно спояващо звено между геолого-геморфоложката основа, климатичните условия, динамиката на водата и вегетацията на растенията.
Благодарение на своето плодородие почвената покривка се явява и много важен природен ресурс. Тя се явява средство и предмет на труда в селското стопанство. В резултат на дейността на човека плодородието на почвата може да променя /увеличава или намалява/ или да се запазва. Различават се три вида плодородие - естествено, потенциално и икономическо. Първото е свързано с наличието на хумус и други хранителни вещества, образували се през дългия период на естествено развитие на почвите. Потенциалното плодородие се свързва с възможностите за изкуствено увеличаване на хранителните вещества в почвата чрез добавяне на торове с естествен или изкуствен произход. Икономическото плодородие се изразява чрез стойността на произведените земеделски продукти от единица площ върху даден вид почва.
Територията на България се характеризира с голямо разнообразие на почвената покривка, поради влиянието в България на четири големи почвени провинции - Степна и лесостепна източноевропейска, Средиземноморска южноевропейска, Горско атлантическа западноевропейска и Влажна субтропична черноморска. Представена е от 15 почвени типа, в които се поделят 42 подтипа.
На територията на България се отделят три почвени зони:
Севернобългарска лесостепна почвена зона - обхваща Дунавската равнина и Предбалкана /до 600-700 м н.в/. В посока от север на юг промяната на почвообразуващите скали, климата и растителната покривка обуславя и промяна на почвените типове и техните съчетания.
Южнобългарска ксеротермална почвена зона - обхваща територията на Южна България /до 700-800 м.н.в./. Поради по-разнообразния и по-топъл преходно-континентален климат и ксерофитна растителност са се формирали специфични почвени типове.
Планинска почвена зона - обхваща планинските районите /над 700-800 м.н.в./, покрити с широколистни и иглолистни гори, както и обширни пасища и ливади с различни вариации на планинския климат.
Пространствените съчетания на релеф, климат и растителност имат първостепенно значение за хоризонталното и вертикално разположение на главните почвени типове и за формирането на почвените зони.




Зонални почвени типове
Почвената покривка е представена от 15 почвени типа, в които се поделят 42 подтипа.
В обсега на Севернобългарската лесостепна почвена зона са разпространени зоналните почвени типове – черноземи /54% от площта на зоната/ и сиви горски почви /39% от площта на зоната/.
Черноземните почви са разпространени в Дунавската равнина /западна и средна част/, Южнодобружанското плато и Лудогорието. Привързани са към равнино-хълмистия релеф на равнината и льосовата покривка, и сухия умерено-континентален климат и сухолюбива растителност. Характеризират се с повишена мощност на хумусния хоризонт /60-80 см/, но с ниско хумусно съдържание /2-4% /. Поделят се на: карбонатни, типични, излужени и деградирали.
Карбонатните черноземи са разпространени непосредствено на юг от р.Дунав в обсега на непрекъсната льосова ивица. Характеризират се с различна мощност и хумусен хоризонт /40-60см/. Съдържат специфични образования - карбонатни мицели, разположени на дълбочина 20-150 см.
Типичните черноземи са разпространени на юг от карбонатните черноземи в обсега на високата част на Дунавската равнина. Формирани са върху разкъсана льосова основа, при по-хълмист и по-дълбоко разчленен релеф. В морфологично отношение не се различават съществено от карбонатните черноземи, с тази разлика, че карбонатите при тях се наблюдават във височинния интервал 25-60 см. Мощността на хумусния хоризонт е 50-70 см. Поради идентичните свойства на типичните черноземи с тези на карбонатните те се обединяват в една обща агро-производствена група.
Излужените черноземи са разпространени в Лудогорието и Добруджа. Формирани са върху льосовиден и песъчливо-глинест субстрат, умерено-континентален климат, дъбови гори и ливадно-степна растителност. В сравнение с карбонатните и типичните черноземи, тези почви са с по-добри агро-производствени свойства. Това се дължи на тежкия механичен състав и по-висока водозадържаща способност. Тези почви са едни от най-плодородните почви.
Деградираните черноземи заемат отделни площи в най-високите райони на Дунавската равнина и Лудогорието. Образувани са върху песъчливо-глинести льосовидни наслаги, при лесостепни условия и доминиращото участие на горска растителност. Характеризират се с мощността на хумусния хоризонт /40-50 см/ и значително участие на глинести фракции /40-50% /.
Сивите горски почви са разпространени в Предбалкана и най-високите части на Източната част на Дунавската равнина. Развити са върху хълмист и нископланински релеф, дълбоко разчленен и изграден от кредни и терциерни седименти - мергели, варовити пясъчници, мергелни варовици. Формирани са при по-влажен умерено-континентален климат и широколистна растителност. Отличават се с глинесто съдържане във вертикалния почвен профил, по-високо хумусно съдържание /2-5% /, и по-малка дебелина на хумусния хоризонт от черноземните почви. Сивите горски почви се поделят на тъмносиви и сиви и светлосиви горски почви.
Тъмносивите горски почви се срещат в съчетание с деградираните черноземи и сивите горски почви. Образувани са върху льосовиден субстрат и редки смесени широколистни гори, при преобладаващото участие на ливадно-степна растителност. Те са с най-мощен хумусен хоризонт /до 45 см/ и мощен алувиален хоризонт /до 110 см/. Характеризират се с тежък механичен състав.
Сивите горски почви са свързани с по-активното почвообразуващо участие на горската растителност и по-малка мощност на хумосно-елувиалния хоризонт на почвообразуващия субстрат.
Светлосивите /псевдоподзолисти/ горски почви са образувани върху безкарбонатен скелетен субстрат и при участие на широколистни дъбови гори. Отличават се с ниско съдържание на органично вещество, слаба водопропускливост и повърхностно преувлажнение.
Зонални почвени типове в Южнобългарската ксеротермална почвена зона са канелените почви, смолниците и жълтоземните почви.
Канелените горски почви са разпространени по южните склонове на Стара планина и основните склонови ивици на останалите планини на юг от нея и свързаните с тях котловинни полета, хълмистите земи на Средногорието, Крайщето, Тунджанската област, Странджа, Източни Родопи, Осогово, Рила, Пирин, Родопите /до 800 м.н.в./. Формирането им протича при преходно-континентален и преходно-средиземноморски климат и при участието на топлолюбива широколистна, горска растителност, разнообразен почвен субстрат /силно натрошени и изветрели гранити, гранитогнайси, гнайси, слюдени шисти и др./ Канелените горски почви се поделят на типични, излужени и оподзолени канелени горски почви.
Типичните горски канелени почви имат ограничено разпространение в хълмистите и дълбоко разчленени райони. Развити са върху карбонатна основа и се характеризират с плитък профил, малка мощност, плътен строеж. По механичен състав са леко до тежко глинести с хумусно съдържание /3-5% /.
Излужените канелени почви са най-широко разпространения почвен тип в България. Разпространени са в основните селскостопански райони. Характеризират се с мощност на почвения профил 75-120 см, мощност на хумусния хоризонт /до 35 см/. По механичен състав са по-глинести от типичните канелени почви, но са с по-малко съдържание на хумус /2-3%/.
Смолниците се отличават с твърде своеобразен произход и са разпространени на юг от Стара планина в котловинните полета, Горнотракийската и Бургаската низини. Образувани са върху водонепропускливи плиоценски езерни седименти и андезитни туфи и туфити, средиземноморско климатично влияние, незначителен наклон. Отличават се с тежък механичен състав /съдържание на глина 50-75%/, специфични физико-механични водни свойства. При навлажняване на почвата, тя набъбва, увеличава обема си, придобива голяма пластичност и лепливост. Обратно - при изсъхване тя се свива, втвърдява и образува широки пукнатини. Смолниците се отличават и с малка водопроницаемост и голяма водозадържаща способност. Поделят се на карбонатни, типични, излужени и деградирани.
Карбонатните и типичните смолници са разпространени в Горнотракийската низина. Характеризират се по-маломощен почвен хоризонт /45-60 см/, по-слабо уплътнен хумусен хоризонт и с по-високо хумусно съдържание /3,5 - 4%/ в сравнение с излужените смолници /45-60 см/.
Излужените смолници се характеризират с мощен хумусен хоризонт, който заедно с преходния достига до 50-80 см, с тежък механичен състав, уплътнен строеж и висока влагоемкост.
Деградираните смолници се характеризират с липса на карбонати, с лек механичен състав, малко количество хумус.
Жълтоземно-подзолистите почви са разпространени главно по лявото поречие на р.Велека. Формирани са при влажни преходно-средиземноморски климатични условия и при широкото участие на широколистна растителност от колхидско-понтийски тип. Почвообразуващите скали са силно натрошени и дълбоко изветрели шисти, пясъчници и лиски с юрска и кредна възраст. Отличават се с характерен жълт цвят /поради присъствие на лимонити/, голяма мощност на почвения хоризонт /80-100 см/, незначителен хумусен хоризонт /15 см/ и голямо разнообразие по механичен състав.
В обсега на Планинската почвена зона се установява ясно изразено височинно зониране на почвената покривка.
Кафяви горски почви са разпространени в пояса 1000-2000м. Образувани са върху леко-песъчливо глинест елувий, делувий или пролувий, при влажен климат и широкото участие на широколистни /букови /, иглолистни и смесени гори. Отличават се с малка мощност на почвения хоризонт /40-80 см/, незначителен хумусен хоризонт и незначително съдържание на хумус /3-9%/. Поделят се на светлокафяви /разпространени в по-ниския пояс на буковите гори/ и тъмнокафяви /разпространени по северните склонове и високопланинския пояс иглолистни гори/.
Тъмноцветните планинско-горски почви са разпространени в Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и Родопите /на височина 1600-1700 - 2100-2200 м/. Образувани са върху безкарбонатни скали, планински климат и растителност от клек, хвойна, бяла мура, смърч, както и тревиста и храстова растителност. Отличават се дебел торфенисто-хумусен хоризонт /40-60 см/, мощен профил /85-120 см/ и съдържание на хумус от 4 до 26%.
Планинско- ливадни почви заемат пояса над 1700 м.н.в. Образувани са при планински климат и тревна растителност. Отличават се с високо съдържание на хумус /10-30%/, с плитък профил /40-60 см/, каменист механичен състав и значително количество неразложено органично вещество.
Плитките и неразвити почви са разпространени върху наклонени и разчленени терени. Бедни са на органично вещество и са с ниско естествено плодородие.
Азонални почвени типове.
Това са почвени типове които не се подчиняват на хоризонтално и вертикално разпределение.
Хумусно-карбонатните почви съпътстват всички зонални почвени типове. Образувани са върху карбонатна скална основа. Характеризират се с добре оформен хумусен хоризонт и съдържание на хумус от 3 до 7%.
Алувиално-ливадните почви са широко разпространени в заливните речни тераси. Образувани са върху порьозни алувиални наслаги и при постоянно и достатъчно овлажнение и ливадна растителност. Характеризират се с дебел хумусен хоризонт, като ежегодно се натрупват минерални вещества в почвените хоризонти.
Блатните и торфенисти почви са разпространени върху заравнените акумулативни повърхнини на по-големите реки и ниските мочурливо-блатисти райони на Черноморското крайбрежие. Образувани са в условията на преувлажняване и буйна ливадно-блатна растителност. Съдържанието на хумус варира от 4 до 16%.
Засолените почви заемат малки площ в районите на разпространение на смолниците и ливадните почви. Образуването им е свързано с отлагането на соли в резултат на голямата минерализация на подземните води. Срещат се два подтипа на засолените почви - солончаци и солонци. Характеризират се с ниско съдържание на хумус /1-2%/.


ТАКСОНОМИЧЕН СПИСЪК
НА ПОЧВИТЕ В БЪЛГАРИЯ
СПОРЕД СВЕТОВНАТА СИСТЕМА НА ФАО

Развитието на науката и ускореният технически прогрес в последните десетилетия за много кратко време внесоха редица новости и в почвознанието. Активно въздействие върху неговото развитие оказаха постиженията на инженерните науки, химията, физиката, геологията, климатологията, екологията, микробиологията, земеделието и други. Възникнаха нови, предимно социални и екологични изисквания при изучаването, стопанисването и обработката на почвите.

Изследванията върху биологическия кръговрат на хранителните елементи и съвременните процеси в почвите под влияние на човека, системното изучаване на триединството „почвени свойства – почвени процеси – фактори на почвообразуването“ доведоха до редица нови теоретични и практически обобщения. Номенклатурата и критериите за класификация на почвите претърпяха изменения. Във връзка с подобренията в световната класификация на FAO (Организация по прехраната) към ООН и въвеждането на Международната справочна база за почвите (WRBSR) през последните години почвената класификация и диагностика в нашата страна придоби нов облик.
Класификацията на почвите по принципа на FAO се базира главно на метода на съпоставяне на концепциите за факторно-генетичната същност на почвите и концепцията за диагностичните почвени хоризонти и свойства, които дефинират почвите и позволяват таксономичната им идентификация и подялба. Това, както и използването на преводни коефициенти заради различия в налитичните методи (напр. за механичния състав и други показатели), твърде много улесни задачата, тъй като използваните у нас диагностични хоризонти и техните дефиниции са близки с тези на ФАО. В този контекст е използван принципът на присъствието или отсъствието на даден диагностичен хоризонт или свойство, маркирани в измерими и видими в настоящия момент особености на почвения профил, а не тълкувания за природата на почвообразувателния процес или на физикогеографските фактори и съчетанието им (в използваната досега у нас класификация има такива).

Приложената обобщена таблица за българските почви и техните имена по международната номенклатура (табл. 1) е разработена въз основа на съответен анализ на публикациите за нашите почви, базиращи се на дългогодишни почвено-картографски и почвено-генетични изследвания на българските почвоведи из цялата страна. Разпространението на отделените почвени типове и подтипове в България е посочено на приложената карта (вж. ІV корица – условните знаци към картата са отпечатани на стр. 63)

Основни почвени типове и подтипове, разпространени в България
І. Зонални почви
Черноземи (Chernozems)
Черноземите са известни като калциево-хумусни почви с широко разпространение в континенталните и умереноконтиненталните области на Европа, Азия и Северна Америка. Като самостоятелен почвен тип те са отделени за първи път от руския почвовед В. Докучаев през 1883 г. Той ги нарекъл „царят на почвите, главното и основното богатство на Русия„.

Почвеното богатство и на нашата страна се дължи в голяма степен на черноземите. Те са разпространени в Северна България, където в долния лесорастителен пояс заемат почти изцяло западната и централната част на Дунавската (Мизийската) хълмиста равнина, южната част на Добруджанското плато и част от Лудогорието. Тези земи покриват около 20 % от общата площ на страната. Черноземите са образувани върху льос, льосовидни седименти, глини, мергели и варовици при наличието на ливадностепна и горскостепна растителност. Най-благоприятни условия за тяхното развитие и формиране има в областите с разнотревно-житни треви. Тези условия и редуването на влажни и сухи периоди през годината подпомагат хумификацията, насищането на хумуса с калций и излужването на карбонатите.

Карбонатите се натрупват на различна дълбочина в профила и варират от 0 до 20 %, във връзка с което черноземите се подделят на четири подтипа (вж. табл. 1): карбонатни (кестеняви), обикновени (излужени), лесивирани (деградирани) и глееви (ливадни). В зависимост от мощността на хумусния хоризонт или според хумусното съдържание черноземите се подразделят на следните видове: слабо мощни (с хумусен хоризонт до 40 cm), средно мощни (40-80 cm) и мощни (над 80 cm).
Таблица 1
Таксономичен списък на почвите в България
(по световната система на ФАО)


Файоземи (Phaeozems)
Наименованието им идва от гръцката дума „phaios“ (тъмен) и от руската „земля“ (земя). Тези почви най-общо се определят като тъмни черноземновидни. Като почвен тип са обособени от досегашните тъмносиви горски и деградираните (оподзолени) черноземи. Файоземите са разпространени между черноземите и обикновените лесивирани почви, в райони с преходноконтиентален климат в Северна България. Релефът, върху който са разположени, е равнинен и слабо хълмист. Почвообразуващите материали са льос и льосоподобни глини. Повечето от тези почви са обработваеми земи. Естествената разстителност е под силното въздействие на човека. На места върху файоземите растат гори от цер и благун, както и смесени дъбови гори с липа и воден габър. В България файоземите се подделят на три подтипа (табл. 1): обикновени, карбонатни, лесивирани и глееви. Те се определят предимно въз основа на степента на текстурна диференциация на профила.


Смолници (Vertisols)
Това са тъмно до черно оцветени глинести почви с добре изразен уплътнен (вертичен) хоризонт. При суша те силно се напукват и образуват широки (над 1 cm) и дълбоки (до 50 cm) пукнатини. Наименованието им е свързано със силната им лепливост (като смола) във влажно състояние, а международното – от латинската дума „verto“ (обръщане), тъй като за тях е типично разбъркването на почвата с материали от С-хоризонта нагоре по почвения профил, както и пропадане на структурни агрегати от повърхностния слой в пукнатините надолу.

По-съществените особености на смолниците са следните: високо съдържание на глина – над 60 %; много мощен хумусен хоризонт – 60-80 cm и повече; наличие на троховидно-зърнеста структура в най-горната част на хумусния хоризонт и на силно плътнен (вертичен) хоризонт по-долу; значително съдържание на карбонати във вид на белоочки (в някои смолници има и гипсови кристали); голяма количество набъбващи глини.

У нас са разпространени в долния лесорастителен пояс на Южна България, Горнотракийската низина, Тунджанската хълмиста област, Бургаската низина, някои от котловинните полета на Югозападна България, както и в Кулско и в Добричко. Срещат се предимно в тези форми на релефа, където има условия за натрупване на финочастични седименти и изветрителни материали или са изградени от диабаз, серпентин, амфиболити, които при изветряване дават голямо количество монтморилонитова глина. Типични са и за стари плиоценски езерни басейни, седиментите на които са обогатени с монтморилонитови глинести минерали и карбонати.

Смолниците са сравнително стари почви. В началото на своето развитие те са преминали през хидроморфен стадий, придружен с развитие на буйна тревна растителност. След дрениране на първичните почви, върху тях се развива и горска растителност. Срещат се и разредени дъбови горички, храсти от драка, дива круша, бряст и др. Във връзка с присъствието на карботнати, на гипс и на различно влияние на подпочвените води смолниците у нас се подразделят на четири подтипа (табл. 1): богати, карбонатни, ливадни и гипсови.


Лесивирани почви (Luvisols)
Към тях се отнасят почвите, които имат илувиален глинест Вt хоризонт, формиран следствие на акумулацията на глина и ил, механично изнесени от повърхностния хоризонт
А. Името им е свързано с думите „lessivage“ (фр.) и „luvere“ (лат.), които означават измиване, отмиване и с него се определят почви с илувиална акумулация на глина. Според световната класификация на ФАО тези почви се определят като лувисоли, а у нас – лесивирани.
Въвеждането на името „лесивирани почви“ в българската класификация се налага от нуждата то да се уеднакви с международната класификация и най-вече - от необходимостта да се избегне очевидното различие с почвите от лесостепните или средиземноморските райони на Европа.

Лесивираните почви са широко разпространени в България. Те заемат обширни площи в хълмистите и нископланинските територии на Дунавската (Мизийската) хълмиста равнина, Предбалкана, Южна и Средна България. Лесивираните почви се намират в условията на добър дренаж и интензивно селскостопанско използване със забележимо негативно антропогенно въздействие, проявено преди всичко в интензивната им ерозия. У нас те се подделят на 6 подтипа (табл. 1) от известните общо 8 световни подтипа.


Канелени почви (Chromic cambisols)
У нас те са известни като почви на сухите гори и храсталаци, разпространени предимно в Южна България. Канелените почви са образувани върху карбонатните скали на Чирпанските възвишения, Асеновградското подножие на Родопите, възвишенията между Хасково и Димитровград, Ямболско, Тополовградско и Източна Стара планина. Релефът в тези региони е предимно хълмист, осигуряващ добър дренаж на терените.

Естествената растителност на канелените почви е от нискостъблени гори и храсталаци, редини и пасища. Доминират съобществата на косматия дъб, благуна, пърнара, някои средиземноморски видове. Често срещани са разредените гори от източен габър, драка, смрадлика и тревни съобщества от кафтарика. Около 40 % от някогашните гори върху канелените почви са обезлесени и превърнати в обработваеми площи.

Почвообразуването при тези почви дълго време е протичало без прекъсване като ферсиалитно. Затова канелените почви са твърде стари и с много реликтови белези. Ферсиалитизацията, която протича главно през сухия период, обуславя образуването на железни съединения, които оцветяват почвата в канелен и червеникав цвят. Поделят се на два подтипа (табл. 1): типични и карбонатни.


Планосоли (Planosols)
В този почвен тип са поставени именуваните досега у нас псевдоподзолисти горски почви, които са разпространени в сезонно повърхностно преовлажнявани терени. Името им идва от латинската дума „planus“ (равен, хоризонтален). Тези почви са с диагностичен елувиален Е-хоризонт (тип албик) и глинест, много трудно водопроницаем Вt -хоризонт под него, поради което текстурната диференциация на профила е много голяма.

Първостепенно значение за формирането на планосолите има повърхностният елувиално-глеев процес (стагник) в условията на влошен дренаж. Ежегодно планосолите изпитват периодично повърхностно преовлажняване от застояване на валежни води и съответно силно изсушаване през сухия период. В практиката са по-известни под името „повърхностно преовлажнени почви“.

Планосолите са разпространени в цялата страна във формата на големи и компактни масиви или в по-малки ареали. В Северна България тези почви са развити главно в Предбалкана, а в Южна България са застъпени по-широко в Горнотракийската низина, Странджа, Сакар, Източна Стара планина, Дервенските възвишения и на други места. Върху различните геоморфоложки форми планосолите показват видими различия, като върху широките плата, както и на полегати и дълги склонове са най-добре изразени (с характерното повърхностно оглеяване, голяма текстурна и морфологична диференциация). Микрорелефът и нанорелефът придават много силна неравномерност на повърхностното преовлажняване и мозаичност на почвената покривка по отоншение на качествата и използването на планосолите.

Наред с климата и растителността, определено влияние върху образуването на планосолите оказват и почвообразуващите материали (елувий), както и преотложените плиоценски и старокватернерни седименти на киселите скалите (гранити, пясъчници, гранитогнайси). В зависимост от степента на наситеност с бази, българските планосоли се делят на неутрални (наситени) и кисели (ненаситени)(вж. табл. 1.).


Жълтоземи (Alisols)
Те са охристожълти и сивожълтеникави кисели почви с високо съдържание на обменен алуминий и характерна лешниковидна до ореховидна структура. Международното им име алисоли идва от по-високото съдържание на алуминий в тях. Тези почви са уникални за нашата страна и за Европа. Разпространени са единствено в Странджа върху слабо наклонени заравнености и сенчести долове във водосборите на реките Велека и Резовска. Почвените им свойства и състав са ярко отражение на субтропични климатични условия.

Жълтоземите са формирани под колхидско-понтийски широколистни гори, изградени от източен горун и благун с характерен подлес от вечнозелената странджанска зеленика. Тези почви са сенчести и са почти без тревна покривка, което благоприятства формирането на добра горска постилка. Жълтоземите у нас са поделени в два подтипа (табл. 1): обикновени и оглеени (стагнови).


Червеноземи (Nitisols)
Червеноземите също са разпространени в Странджа. Намират се под влиянието на по-влажен климат със субтропични елементи, при който годишните валежи са от 700 до 800 mm , със зимен максимум. Районът на разпространението им е интересен природен оазис за България и Европа със специфична флора от ендемични понтийски видове и развитие на елементарните почвени процеси алитизация, феритизация и рубефикация.

Червеноземите са сравнително дълбоки почви. Профилът им е с мощност от 50-75 до 110 cm. Най-съществената им особеност е яркият червен цвят в В-хоризонта, обикновено слабо изпъстрен от охрестожълти, зеленикави, черно-кафяви и синкави петна и жилки. Делят се на 3 подтипа (табл. 1): канелено-червени, обикновени и плитки.


Кафяви планинско-горски почви (Cambisols)
Тези почви са широко разпространени в света. Те са главният почвен тип и в планинските райони на нашата страна. По международната класификация са камбисоли - основен представител на най-голямата и най-многообразна почвена група в света. За нашата страна името им е уточнено като планинско-горски, което отговаря на тяхното географско разпространение. Те са кисели почви със слабо натрупване на глина в преходните хоризонти, с лек механичен състав и наличие на метаморфен Вw -хоризонт. Според наситеността с бази и степента на изразеност на хумусния хоризонт кафявите планинско-горски почви в България се делят на 2 подтипа (табл. 1): светли и тъмни.


Тъмноцветни планинско-горски почви (Mollic cambisols)
Дефинират се като тип поради специфичния им дълбок профил и мощен хумусен хоризонт. В световната класификация те се определят като подтип на камбисолите (Mollic cambisols, табл. 1), но в България все още се определят и като почвен тип. Тези почви имат мощен хумусен хоризонт (от 40 до 60-80 cm) и тънък В-хоризонт (при съотношение В : А = 1 : 0,5). Различават се от кафявите планинско-горски и преди всичко от тъмните кафяви планинско-горски почви с много мощния си и богат с органично вещество хумусен хоризонт и по-дълбок профил.

Тъмноцветните планинско-горски почви са разпространени в горната част на средния лесорастителен пояс под гори от клек, смърч, мура, бук с подлес от храстово-тревни видове като боровинка, власатка, полевица, мъхове и др. Тези почви заемат значително място и в долната част на високопланинския пояс, като освен това се вклиняват в зоната на кафявите планинско-горски почви, а при по-голяма надморска височина се развиват заедно с планинско-ливадните почви (до 2500 m). В България се различават 2 подтипа тъмноцветни планинско-горски почви (табл. 1): обикновени и торфенисти.


Планинско-ливадни почви (Umbrosols)
Отличителни черти на планинско-ливадните почви са тънкият им цвят, силната зачименост, рохкавост и високото съдържание на хумус – 10 до 30 %. Почвеният профил е непълен, органогенните хоризонти (Ачим и А) лежат непосредствено върху скалния рохляк (елувий) или пролувия. Цветът им е тъмен, а мощността най-често е 60-80 cm, като са пронизани от кореновата система на тревната растителност. В зависимост от натрупването и свойствата на органичното вещество те се разделят на три подтипа – обикновени (чимести), торфенисти и черноземовидни. Според тези показатели, както и по дълбочина на профила, те се отделят от ранкерите, които са с дълбочина до 40 cm.


ІІ. Азонални почви
В България азоналните почви са много слабо развити и нямат обособени хоризонти, резултат от педогенетични процеси. Съществуването на тези почви не е в равновесие с условията на средата. Образуват се на младите алувиални и делувиални почвообразуващи материали или след ерозия. Към тях се отнасят наносните почви, делувиално-пролувиалните, торфените почви, литосолите, регосолите, пясъчните, антропогенните и др. Разпространени са във всички лесорастителни пояси.

Солени почви
Под това име обикновено се обединяват два почвени типа (табл. 1) – солончаци (засолените с водоразтворими соли) и солонци (почви, чиито химизъм е доминиран от натриевия йон, било под формата на NaCI, било под формата на обменен натриев йон). Солените почви са поделени на два типа поради съществените им различия в генезиса, свойствата, състава и мероприятията за подобрението и използването им.

Главната причина за образуването на солени почви е покачването на засолени (минерализирани) грунтови води, предизвикано най-често от потъванията на земната повърхност. Други причини са наличието на засолени почвенообразуващи материали, влошаването на дренажа в речните долини, както и продължителното и нерационално земеизползване и поливане с води с повишена минерализация. Процесите на акумулация на соли са свързани и със заблатяванията, при които засолените почви заемат периферните части на блатата.

Повечето от солените почви нямат комплексно разпространение у нас и се срещат във вид на неголеми петна сред други почви, предимно в пониженията на релефа. Представени са с двата си типа: с акумулация на водоразвторими соли – тип солончаци, и с високо съдържание на обменен натрий – тип солонци.

Солончаци (засолени почви, солени почви, герени) (Solonchaks)
Това са почви, които съдържат повече от 1 % водоразтворими соли (като хлориди, сулфати, карбонати) при рН над 8,5. Най-често солите са NaCI, Na2SO4 Na2CO3. Външно солончаците се разпознават по светло сивите петна на терена, които са лишени от растителност и често са покрити от „изцъфтели“ соли. Върху тях растат само соленолюбиви растения като стъкленка, сантонинов пелин и др.

Като вторично образувани почви, солончаците най-често са произлезли от наносни, ливадни, блатни и други почви. Затова те показват морфологично подобие на тези почви, но винаги притежават най-характерния си белег – високото съдържание на водоразтворими соли. Площите на солончаците у нас са крайно ограничени. Разпространени са на отделни участъци в Горнотракийската низина, долината на р. Тунджа, по периферните части на бургаските езера и в някои крайдунавски низини. Българските солончаци са представени от 4 подтипа (табл. 1): обикновени, глееви, карбонатни и содови (солонци-солончаци).


Солонци (герени) (Solonetz)
Тези почви съдържат обменен натрий в количества, по-високи от 25 % в сорбционния си капацитет. Натрият в тях има два различни произхода – от солите на грунтовата вода или от содовозасоления почвообразуващ материал. У нас се срещат сулфатно-содови и сулфатно-хлоридни солонци. Най-характерен за тях е солонцовият В-хоризонт със стълбчеста или призматична структура. Повърхностният А-хоризонт е силно разсветлен и безструктурен. Съдържанието на обменен натрий е главната причина и за редица други свойства на тези почви като голяма плътност, слаба водопропускливост, извънредно голям неизползваем воден запас, малко продуктивна влага, понижена аерация, висока дисперсност, лепливост, силно алкална реакция, ниско съдържание на хумус. Солонците у нас са представени от два подтипа (табл. 1): обикновени и ливадни (ливадно-солонцовидни).


Блатни почви (мочурища, азмаци) (Gleyisols)
Почвите от този тип са разпространени в плитките блата, мочурищата, азмаците, в периферните части на блатата, в понижените, заливани с вода терени, както и около поройните конуси. Те постоянно са под вода или нивото на подпочвените води е високо и периодично достига повърхността.

Под влияние на ливадно-блатната растителност в условията на продължително преовлажняване протичат редукционни процеси и бавно разлагане на органичната материя. В резултат от това в горната част на почвите се формира хумусен или торфен хоризонт, а по-надолу – глеев хоризонт G с глинест механичен състав. В зависимост от развитието на блатния процес и от характера на органичното вещество у нас се различават подтиповете (табл. 1) ливадно-блатни, торфенисти, карбонатни и ненаситени (с рН < 5,2).


Торфени почви (Histosols)
Торфените почви заемат много ограничени площи в нашата страна и то в блатата в Странджа, покрай Черно море, в Западна България и планините. Тези почви се образуват в условия на постоянно насищане с влага, която ограничава циркулацията на кислорода и потиска минерализацията на ограничната материя в почвата. Това са предимно онези земи, върху които продукцията на органично вещество от сфагнови и други мъхове надвишава неговата минерализация.


Най-важна характеристика на торфените почви и тяхната ниска обемна плътност, която е под 0,1 g/cm3. Първичният процес на образуване на торфените почви започва със забележимо натрупване на органична материя в лошо дренираната почва, което се нарича „палюдикация“. Така тези почви растат отдолу нагоре. Торфени почви се считат тези, които имат мощност на торфения пласт по-малко от 50 cm.

Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols)
Това са млади почви, които се образуват от съвременните речни наноси. Решаващо значение при формирането им оказват повишеното ниво (от 1 до 3 cm дълбочина) на почвените води, както и различното им обрасване с растителност. Наносни почви има покрай всяка река, но най-обширни и представителни площи заемат по поречията на реките Марица, Тунджа, Дунав и Дунавските острови. Характеризират се със следните общи особености: формират се винаги на заливната и първата надзаливна тереса на реките; подложени са на периодично (може да не е ежегодно) заливане и натлачване на нови наноси; при естествени условия върху тях расте водолюбива растителност – дървесна (елша, върба, топола, бряст, полски ясен) и тревно-ливадна (власатка и др.).

Поради периодичното отлагане на нови материали наносните почви имат само един слабо или по-добре изразен хумусен хоризонт, под който в дълбочина се редуват различни по песъчливост и химичен състав пластове наслоявания на речните наноси. В България са обособени 6 подтипа наносни почви (табл. 1): бедни (алувиални), богати (алувиално-ливадни), тъмни (тъмни алувиално-ливадни), карбонатни (карбонатни алувиално-ливадни), засолени и заблатени.



Делувиални (пролувиални почви), якалийски почви (Colluviosols)
Наименованието им идва от произхода на почвообразуващите материали– делувий. Те са формирани от наносите на пороищата, на временно течащите реки и потоци, които при изхода си в равнините образуват наносни конуси или т. нар. ветрила от конуси. Делувиалните почви се състоят преди всичко от слабо обработени и несортирани чакълища, от които ситноземът е отмит или отложен в периферните части на поройните конуси. Тези почви са бедни на хранителни вещества, но имат благоприятни физически и топлинни свойства, както и добър дренаж. Реакцията им също е благоприятна. Затова те са известни повече като тютюневи (якалийски) почви. Българските делувиални почви са 2 подтипа (табл. 1): делувиални (поройни) и делувиално-ливадни.


Плитки почви (Lertosols)
Най-важното условие за образуването на плитките почви е устойчивостта на основната скала на изветряване при конкретните климатични и релефни условия. Плитките почви са едни от най-разпространените в нашата страна. Заемат обширни компактни територии в планините и в хълмистите земи, което дава основание те да се обосноват в специфични почвени райони.

Плитките почви у нас са представени от три подтипа (табл. 1): литосоли, ранкери и рендзини. Подтип литосоли (Lithic Leptosols) са най-плитките почви в страната. Имат неизразен и слабо развит А-хоризонт с мощност до 10 cm, раозположен направо върху напуканата или компактната твърда скала. Подтип ранкери (Umbric.Leptosols) са плитки, слабо развити и кисели почви, образувани на маломощен елувий от силикатни скали. Дълбочината на профила е от 10 до 30-40 cm. Имат само А-хоризонт, разположен върху твърдата скала. На цвят са тъмнокафяви до черни.

Подтип рендзини, известни и като (хумусно-карбонатни почви (Rendzic Leptosols), по произход, химични свойства и състав са противоположни на ранкерите. Те са свързани с изветрителните продукти на карбонатни скали като варовици, мрамори, варовити мергели. Също са изградени само от един хоризонт, но той е черен, червеникавокафяв или кафяв, с добра структура и е по-глинест. Включва скални късове от твърдата карбонатна скала и има мощност от 10 до 30 cm. Задължително условие за дефинирането на тези почви е съдържанието на повече от 40 % карбонати в техния профил или в скалата под него.


Регосоли (Regosols)
Регосолите са примитивни почви, развити от меки почвообразуващи материали. Образуването им започва след пълната ерозия на зонални почви – черноземи, лесивирани, смолници. Хоризонтите А и В на тези почви са разрушени и отнесени от водната ерозия. Запазената част от почвения профил се състои от останалите на място рохкави изветрителни материали, върху които започва нов, начален почвообразувателен процес. На него се дължи слабо развитият хумусен хоризонт със светъл цвят, образуван на повърхността на тези почви.


Андосоли (Andosols)
Тези почви са развити на вулкански туфи, съдържащи вулканско стъкло, вулканска пепел, пирокластити и други вулкански материали с андезитов, риолитов или диабазен състав. В България се наблюдават в Родопите – около Момчилград, землищата на селата Бенковски, Устра, Нановица, Бели пласт, Голям извор и кариерата „Трас“ край Кърджали, както и по височините на Айтос, между с. Миролюбово и с. Съдиево.


Пясъчни почви (Arenоsols)
Пясъчните почви също са слабо разпространени в България. Специфичен за тях е пясъчният им състав, който предопределя качествата и свойствата им. На дълбочина до 1 m те имат четири основни отличителни характеристики: съдържат над 65 % едър пясък; имат рохкав строеж; нямат оформени почвени хоризонти; не се преовлажняват, поради което в тях липсва оглеяване.

Пясъчните почви са разпространени най-вече покрай р. Дунав, където образуват така наречените гредове. Има ги и в Карнобатско, Поморийско, Слънчев бряг, Созопол, около и по дюните на Южното Черноморско крайбрежие.


Антропогенни почви (Anthrosols)
Тези почви са образувани при решаващото влияние на производствената дейност на човека независимо от това дали измененията са положителни или отрицателни. Разнообразните въздействия на човека върху естествените почви се обединяват в три главни посоки:
1. Изменения във връзка със селскостопанското използване (обработка на земята, торене, напояване и др.).
2. Изменения под влияние на строителството и промишлеността.
3. Изменения под влияние на съвременната селищна среда във връзка с бита на населението.

Антропогенният фактор може косвено да причини изменения без външно нарушаване на почвения профил. За пример може да се посочи отъпкването на почвите от тежки машини, неправилното поливане и т.н. Днес все по-голямо значение придобиват преките антропогенни влияния, които се изразяват в нарушаване на нормалния строеж на почвения профил при различните видове строителство и при миннодобивната промишленост. В зависимост от естеството на човешката дейност и различията в състава, строежа и свойствата, антропогенните почви в България най-общо се разделят на 4подтипа (табл. 1): агрогенни, урбаногенни, древнополивни и рекултивирани.


* * *

Така подредени и класифицирани (табл. 1), българските почви се включват в Световната класификационна схема, като се създава огромно улеснение за контакти и напредък на българското почвознание. Ще се постигне онази полза, придобивана от ботаниката, геологията, пък и от всяка друга наука, прилагаща единна световна систематика – номенклатура и класификация на обектите на изследвания за нуждите на теоретични и практически разработки.

Трябва да се подчертае, че почвените класификации винаги се стремят да разпределят и класифицират почвите въз основа на съвременните постижения и възгледи в почвознанието. Те се разглеждат като резултат от натрупването и нарастването на знанията и родилите се с тях съвременни идеи за почвите. Именно заради това класификациите търпят непрекъснати изменения. В този смисъл усъвършенстването и обновяването им е обикновен рутинен процес в науката.











Таблица 1.
Таксономичен списък на почвите в България
(по световната система на ФАО)


ТИПОВЕ И ПОДТИПОВЕ ПОЧВИ

ПРЕДИШНО ИМЕ

З О Н А Л Н И П О Ч В И

ЧЕРНОЗЕМИ (CHERNOZEMS)
Карбонатни 35*
(Calcic)
Обикновени 33
(Haplic)
Лесивирани (деградирани) 34
(Luvic)
Ливадни (глееви) 36
(Gleyic)

ФАЙОЗЕМИ (PHAEОZEMS)
(тъмни черноземовидни)

Обикновени 37
(Haplic)
Карбонатни 38
(Calcic)
Лесивирани 39
(Luvic)
Глееви 40
(Gleyic)

СМОЛНИЦИ (VERTISOLS)
Богати 18
(Eutric)
Карбонатни 19
(Calcic)
Гипсови 20
(Gypsic)
Глееви (ливадн) 21
(Gleyic)

ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ (LUVISOLS)
(лувисоли)
Обикновени 41
(Haplic)
Канеленовидни 42
(Chromic)
Карбонатни 43
(Calcic)
Смолницовидни 44
(Vetric)
Светли 45
(Albic)
Глееви 47
(Gleyic)
Червеноцветни 46
(Rhodic)




КАНЕЛЕНИ ПОЧВИ (CHROMIC CAMBISOLS)
Типични 25
(Chromic)
Карбонатни
(Calcaric)

ПЛАНОСОЛИ (PLANOSOLS)


Наситени (неутрални) 48
(Eutric)
Ненаситени (кисели) 49
(Dystric)

ЖЪЛТОЗЕМИ (ALISOLS)
Обикновени 50
(Hapic)
Оглеени 51
(Gleyis)

ЧЕРВЕНОЗЕМИ (NIТISOLS)
Канелено-червени 53
(Rhodic)
Обикновени 52
(Haplic)
Плитки 54
(Lithic)

КАФЯВИ ПЛАНИНСКО-ГОРСКИ ПОЧВИ (CAMBISOLS)
Светли
(Albic)
Тъмни
(Humic)


ТЪМНОЦВЕТНИ ПЛАНИНСКО-ГОРСКИ ПОЧВИ (MOLLIC CAMBISOLS)
Обикновени 24
(Haplic)
Торфенисти
(Histic)

ПЛАНИНСКО-ЛИВАДНИ ПОЧВИ (UMBROSOLS)
Торфенисти 26
(Histic)
Чимови 27
(Orthic)
Черноземовидни 28
(Мollic)
-------------------------------------------------









А З О Н А Л Н И П О Ч В И

СОЛЕНИ ПОЧВИ
СОЛОНЧАЦИ (SOLONCHAKS)
Обикновени 31
(Haplic)
Глееви
(Gleyic)
Карбонатни
(Calcic)
Содови (солонци-солончаци) 32
(Sodic)

СОЛОНЦИ (SOLONETS)
Обикновени 29
(Haplic)
Глееви 30
(Gleyic)

БЛАТНИ ПОЧВИ (GLEYSOLS)
Ливадно-блатни 8
(Eutric)
Торфенисти 9
(Umbric)
Карбонатни 7
(Calcic)
Ненаситени
(Distric)

ТОРФЕНИ ПОЧВИ (HISTOSOLS)
Торфено-блатни (фиброви) 55
(Fibric)
Торфенисто-блатни (землисти) 56
(Terric)

НАНОСНИ (АЛУВИАЛНИ) ПОЧВИ (FLUVISOLS)
Карбонатни 4
(Calcaric)
Богати 1
(Eutric)
Бедни 2
(Dystric)
Тъмни 3
(Mollic)
Засолени
(Salic)
Заблатени
(Gleyic)

ДЕЛУВИАЛНИ ПОЧВИ (COLLUVIOSOLS)
Делувиални (поройни) 5
(Dystric)
Делувиално-ливадни 6
(Gleyic)







ПЛИТКИ ПОЧВИ (LEPTOSОLS)
Литосоли 13
(Lithic)
Ранкери 14
(Umbric)

Рендзини 15
(Rendzic)

РЕГОСОЛИ (REGOSOLS)
Наситени 10
(Eutric)
Ненаситени (кисели) 11
(Dystric)
Карбонатни 12
(Calcaric)

АНДОСОЛИ (ANDOSOLS) 17

ПЯСЪЧНИ ПОЧВИ
(ARENOSOLS) 16

АНТРОПОГЕННИ ПОЧВИ (ANTHROSOLS)
Агрогенни 57
(Aric)
Урбаногенни 59
(Urbic)
Древнополивни
(Cumulic)
Рекултивирани 58
(Man-made)



ЧЕРНОЗЕМИ
Карбонатни и типични

Излужени

Деградирани

Ливадни


Оподзолени черноземи, деградирани черноземи, тъмно-сиви горски и ливадно-черноземовидни
Оподзолени черноземи

Карбонатни ливадно-черноземовидни

Тъмносиви горси

Ливадно-черноземовидни


СМОЛНИЦИ; ЧЕРНОЗЕМ-СМОЛНИЦИ
Излужени

Карбонатни

Няма

Ливаднш


Сивокафяви (сиви) горски; излужени канелени; канеленовидни

Сивокафяви (сиви) горски

Излужени канелени

Сиви горски върху варовици

Канелени смолницоподобни

Светлосиви; силно излужени до слабо оподзолени канелени
Сиви горси с оглеен В-хоризонт

Излужени канеленовидни (канелени) с червен В-хоризонт




КАНЕЛЕНИ

Типични

Карбонатни


Псевдоподзолисти светлосиви горски; оподзолени канелени горски; канелено- псевдоподзолисти
Оподзолени канелени или светлосиви горски (рН > 5,2)
Светлосиви горски, канелено-оподзолени, подзолисти канелени (рН < 5,2)

ЖЪЛТОЗЕМИ
Обикновени

Жълтоземно-подзолисти


ТЕРА РОСА
Червено-канелени

Няма

Няма


КАФЯВИ ПЛАНИНСКО-ГОРСКИ

Светли планинско-горски

Тъмноцветни планинско-горски



ТЪМНОЦВЕТНИ ПЛАНИНСКО-ГОРСКИ

Обикновени

Торфенисти


ПЛАНИНСКО-ЛИВАДНИ

Торфенисти

Чимести

Черноземовидни

------------------------------------------------------












СОЛОНЧАЦИ, засолени почви, герени
Обикновени ливадни

Крайезерни

Карбонатни

Солончак-солонци


СОЛОНЦИ, герени
Ливадни

Ливадни


БЛАТНИ ПОЧВИ, мочурища, азмаци
Ливадно-блатни

Торфено-блатни

Няма

Няма


Торфено-блатни, мочурища, торфища
Торфено-блатни

Няма


АЛУВИАЛНИ / ДЕЛУВИАЛНИ (ЛИВАДНИ)
Карбонатни алувиално-ливадни

Алувиално-ливадни

Алувиални, алувиално-делувиални

Тъмни алувиално-ливадни

Засолени алувиално-ливадни

Заблатени алувиално-ливадни


ДЕЛУВИАЛНИ или ДЕЛУВИАЛНО-ЛИВАДНИ
Делувиални

Делувиално-ливадни








По плитки от 50 см
Литосоли

Неразвити силикатни почви (ранкери);
плитки канелени горски; плитки сиви горски
Рендзини (хумусно-карбонатни)


Напълно ерозирани почви
Няма

Няма

Няма


(Почви върху вулкански материали)

Пясъчни гредове и/или стари дюни


Рекултивирани

Няма

Няма

Няма

Рекултивирани

sweer_sisi
08-31-2009, 12:58
може ли няколко файла и за мен :) : 1. http://download.pomagalo.com/357260/chorba+ot+grehovete+na+otec+nikodim/?search=1240372&po=9
2. http://download.pomagalo.com/346006/analiz+na+cis+moll/?search=35636&po=3
3. http://zamunda.pomagalo.com/download/97904/
4. http://zamunda.pomagalo.com/download/91054/
5. http://download.pomagalo.com/134796/analiz+vyrhu+dyado+iioco+gleda+na+ivan+vazov/?search=5702&po=1
6. http://download.pomagalo.com/35397/romanyt+pod+igoto++vyztorjena+proslava+na+geroichn ata+aprilska+epopeya/?search=500183&po=6

ще съм много благодарна !!! :-)

IvAnChu
09-01-2009, 10:34
Може ли следните файлове да ми дръпнете :
http://download.pomagalo.com/33432/shinel+na+gogol/?search=1245&po=4
http://download.pomagalo.com/3751/shinel+analiz/?search=1245&po=2

Мерси предварително. :)

DoomShadow
09-02-2009, 15:06
http://download.pomagalo.com/83958/myrtvi+dushi+nikolaii+vasilievich+gogol/?search=6864&po=1

pls tova. e-maila - specialist2@abv.bg мерси предварително

Sham
09-03-2009, 19:07
Деца, на помощ!))) ако сте и бързи, равни няма да имате:Д
http://download.pomagalo.com/210374/kritika+na+piesata++chovekoyadkata+/

detelina101
09-03-2009, 20:07
ЧОВЕКОЯДКАТА


Пиесата „Човекоядката” заема специално място в творчеството на Иван Радоев и се превръща в огледало на скандалната реалност на 80-те години.Драматургът вплита в нея елементи от митологията и социалния живот на времето, в което живее. На няколко пъти пиесата е редактирана, забранявана и отричана, но въпреки всичко успява да се наложи на театралната сцена и до днес. Нейната над 25 – годишна история е свързана с култовия спектакъл на Младен Киселов, с цял ансамбъл от звезди, прочули се и направили забележителни роли именно в това първо представление, сред които Тодор Колев, Татяна Лолова и други. Повод за неразбирането й в началото са множеството метафори и абстрактно звучене, наличието на каламбури, остроумие и прочие препратки към действителността ,с които Иван Радоев си служи умело.
Светът на героите от пиесата е затворен и отдалечен от заобикалящата ги реалност. Смъртта витае навсякъде и не е абстрактна величина, а неизбежен елемент от реалността. Тя е оставила следи във всеки един детайл от делничното. Не случайно животът се превръща в кръговрат от безсмислени действия, загубили самостоятелното си излъчване. Всеки ден е просто спечелен - малка отсрочка, докато дойде краят. Бушоните изгарят по един и същи начин всеки път, Топузов идва и си отива и го замества друг Топузов, нямата Йота проговаря, колкото да изкаже всичко, таено и прикрито,а сетне отново онемява. Едни и същи реплики се завъртат и връщат читателя назад, после напред, като една „люлка”, която никога не спира.
Ако при първия прочит на пиесата долавяме алюзия със социалната действителност или загубената връзка между народа и управляващите, то по-късно изолираността се тълкува екзистенциално. Повтаряемостта на това „старческо битие” напомня за един омагьосан свят, от който човек не може да се измъкне.
Шишман, а после и Топузов на няколко пъти споменават: „смъртта е неизвестност”. Писмото на Шишмановия брат завършва дословно с една
от началните мисли „човек сам се оплита в мрежата си, но заедно със себе си - и другите”. Във финала, когато звучи сватбената реч на Редосеалко, отеква в съзнанието ни твърдението ”бъдещето на младостта е старостта”.
Героите имат свой собствен начин на изразяване. Във всяка фраза се крие някоя мъдрост или извод за живота. За героите няма невъзможни неща, а в същото време нямат възможност за нищо. Надеждата се появява единствено, когато Топузов дава обещания за по-добър живот. За жалост те се оказват фалшиви, но поне за малко са дали светлина в мрачното житие на старците. Топузов се явява като спасителна лодка за всички останали, но е и този, който погубва вярата. Дългото чакане да се случи нещо накрая се превръща в горчивина. Самите герои усещат фаталният край “ ще стане пакост в старческия дом”. Тези възрастни хора са се превърнали в малки деца, които са загубили ориентир.
И все пак накрая героите на Иван Радоев успяват да разнообразят тривиалното си битие. Финалната сцена, която повтаря и противостои на началото, бездушните фигурки са заменени от младоженците /Аспарух и Величка/, а засмяния скелет, придържащ булото на булката има метафорично звучене и съдържа символика. Речта на Редосеалко кара тези отчаяни “ старчета “ да се откъснат от този малък свят и да погледнат отвъд него. Тогава те разбират, че ако ги няма, няма да го има и бъдещето.Че смъртта не е по-силна от живота и е нещо необходимо, за да продължи да се върти Света.





ГОЛЕМАНОВ ИЛИ БАЙ ГАНЬО-
МОДЕРНИТЕ ГЕРОИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

Дали съществуват Големановците и Бай Ганьовците? Има ги и те не са никак малка част от съвремието ни. Те са неизменен елемент от живота на българина. От край време е ясно, че както в миналото, така и в настоящето тези образи съществуват. Нахалството, самолюбието, простащината и до днес вземат връх.
Големанов е грандомана, но дребна душа. Опитва се да стане големият достоен човек. Съдейки по името „Големанов” би трябвало да си представим една понпозна и респектираща личност. Уви, това не е така. Този тип хора са прогресиращия “ отпадък “ на обществото. Той разяжда нацията отвътре- навън. Големанов си пробива път чрез натегачество и шуробаджинащина. За разлика от него, познатият ни типаж – Бай Ганьо дабавя към тези качества и алъш – веришите, измамите, тарикатлъка. Така
събраният образ на българския национален персонаж се оформя окончателно.
Стеле Костов живее с образа на Големанов. Премисля всяка черта на неговия характер. Вглежда се внимателно в политическия живот на страната. Чрез пиесата се показват задкулисните машинации на партийните лидери. Опознава се все по- дълбоко оная гнила и порочна атмосфера, която ражда Големановците с тяхните ненаситни амбиции за власт.
“ Големанов “ е комедия, написана преди всичко за един основен герой, който въплащава в себе си политиците от съвремието ни. Големанов навлиза в света на политиката. Проникването в характера на героя става с помощта на второстепенните герои – роднините му. Множество паралели могат да се направят между Големанов, Бай Ганьо и съвременниците ни. Спомняйки си “ Бай Ганьо “ ще си припомним онова
философстване без разбиране, шашмите, необразоваността. Бай Ганьо търси полза във всичко и във всеки. С тези си качества двата образа се различават и припокриват.
В първо действие на пиесата Криводренски и Владимиров подготвят появата на главния герой. От тях научаваме за някои черти на неговия характер – глупостта, грандоманщината, скъперничеството. Образът на Големанов запълва рамките на комедията. Пред неговата голяма цел всичко останало изведнъж става незначително, дребнаво. Интерес представлява единствено Големанов. Да не забравяме, че пред този образ всеки избледнява. Нищо чудно! Героят е герой на съвременната политика: “ Хубаво е да си министър, дявол да го вземе ! Власт…чест…слава ! Министър Големанов !”
Определено Ст. Костов е вкарал в пиесата си “ малкият човек “, не този , който се задоволява с малко, а този който е “ дребна душа “. Четейки
“ Големанов “ разгръщаме политическата действителност днес. Сега героят от пиесата се среща в така наречения елит на обществото. Неговият родственик Бай Ганьо завладява не само върховете на обществото ни, но и всички сфери на живота. тези герои остават типична извадка от днешните българи.
С една реплика Стеле Костов разкрива същността на своя герой – неговата неудържима страст към властта: “ Най –високо стъпало, на върха,
по- нагоре… небе ! … “. Големанов не се спира пред нищо, готов е да извърши всякаква подлост, да потъпче всички принципи. той използва в машинациите си дори глухата баба Гицка. Тя е свръзката между Големановото семейство и семейството на шефа на партията. В тази част се проявява най- ярко лицемерието на героя. Първо отхвърля помощта от роднините си, но после казва:” …Хората нека си говорят за роднишнството ми…то човека се гледа…”.
В следващото действие се усеща още по- силното му желание за власт. Задкулисните машинации, болезнените апетити за високи постове, намират израз в разговора между Горилов и Сивков.
Ст. Костов е изобличил цинизма на буржоазията. За да стане минисър, не е необходимо да знаеш и да можеш нещо. Нужни са други “ качества “. Такива са логиката, ниския морал , които дават кураж на Големановците. Смятат се за достойни за най-висшите постове в управлението на държавата. Казаното дотук ни доказва, че както преди така и днес съществуват героите на Алеко и Ст. Костов.

Sham
09-03-2009, 20:40
искрено благодаря!))

iiordanova
09-16-2009, 09:13
http://download.pomagalo.com/11044/hristo+botev+na+proshtavane/
и това , ако може
http://download.pomagalo.com/46747/himiya+testove/
Моля ви .. някой да ми ги изтегли. 8-[

vaniliika
09-17-2009, 21:05
м0ля вии . спешн0 е ~!~! ....

http://zamunda.pomagalo.com/download/185487/#materialzaglavie

http://zamunda.pomagalo.com/download/136344/

Simon4ety
09-18-2009, 23:44
http://download.pomagalo.com/35800/prostimi+li+sa+grehovete+/?search=96627&po=1


може ли да ми свалите това :shock: трябва ми за сряда :-D

enili
09-19-2009, 20:49
http://download.pomagalo.com/6208/chovekyt+i+rodoviyat+svyat+v+maiice+si+na+botev/?cfr=270
Това ми трабва за сряда.Мерси предварително :)

jakata1
09-20-2009, 21:17
http://download.pomagalo.com/85391/filosofiyata+e+prosto+dobyr+syvet/ - можете ли да ми свалите тва че ми изтече регистриацията в помагало
_________________

Sham
09-21-2009, 20:07
Децаааааааааааааааа, помагайте на кака, че й е тънко около вратлето...
http://download.pomagalo.com/248935/filosofiya+/?search=4924299&po=3

shokolad_4eto
09-22-2009, 20:37
Помагайте :-o http://download.pomagalo.com/94659/karaveloviyat+hudojestven+obraz+na+starite+i+mladi te+v+povestta+bylgari+ot+staro+vreme/?po=12

bebeeeeee
09-22-2009, 21:59
ще бъда благодарна ако ми изтеглиш товаа http://download.pomagalo.com/210433/mityt+za+atridite+/?search=127271&po=5 :-)

Chokoev
09-23-2009, 02:30
Децаааааааааааааааа, помагайте на кака, че й е тънко около вратлето...
http://download.http://www.teenproblem.net/school/248935/filosofiya+/?search=4924299&po=3

Философия (http://daskalo.chetivo.com/filosofia/filosofiya/)


Помагайте :-o http://download.http://www.teenproblem.net/school/94659/karaveloviyat+hudojestven+obraz+na+starite+i+mladi te+v+povestta+bylgari+ot+staro+vreme/?po=12

Каравеловият художествен образ на “старите” и “младите” в повестта “Българи от старо време” (http://daskalo.chetivo.com/literatura/vazrojdenska-literatura/karaveloviyat-hudozhestven-obraz-na-starite-i-mladite-v-povestta-balgari-ot-staro-vreme/)


ще бъда благодарна ако ми изтеглиш товаа http://download.http://www.teenproblem.net/school/210433/mityt+za+atridite+/?search=127271&po=5 :-)

Митът за Атридите (http://daskalo.chetivo.com/literatura/starobalgarska-literatura/mitat-za-atridite/)

sladkalady
09-25-2009, 17:25
http://download.pomagalo.com/136344/holiday+moyata+vakanciya/

Chokoev
09-25-2009, 18:07
http://download.http://www.teenproblem.net/school/136344/holiday+moyata+vakanciya/

Holiday - Моята ваканция (http://daskalo.chetivo.com/chujdi-ezici/angliiski-ezik/holiday-moyata-vakantsiya/)

snowgirl
09-25-2009, 23:03
http://download.pomagalo.com/356464/osobenosti+na+bylgarskoto+vyzrajdane/

Моляя :(

detelina101
09-26-2009, 15:46
Особености на българското Възраждане
Същност на Възраждането. Преход от Средновековието към Новото време, от феодализъм към капитализъм. Икономически, демографски, социални и духовни промени в българското общество, формиране на българската нация, борби за независима църква, за политическо освобождение.

Терминът “Възраждане“ в българската и европейската история – общи моменти и различия. Особености на Българското възраждане – българите в състава на чужда политическа, икономическа и религиозна система, липса на самостоятелна държава и църква, намеса на чужди сили в Източния въпрос.

Хронология и периодизация на Българското възраждане. Спорове за хронологията. Долна граница на Възраждането – края на ХVII – началото на ХVIII в. Горна граница на Възраждането – руско-турската война от 1877–1878 г. и възстановяването на независимата българска държава. (За Източна Румелия – Съединението през 1885 г., за Македония и Източна Тракия – Балканските войни от 1912– 1913 г.). Вътрешна периодизация. Първи период: Ранно възраждане – ХVIII в. – първата четвърт на ХIХ в. – характеристика на основните процеси. Втори период: от средата на 20-те години на ХIХ в. (началото на реформите в Османската империя) до Кримската война 1853–1856 г. – характеристика на основните процеси. Трети период: от Кримската война до Освобождението през 1878 г. – характеристика на основните процеси.
Проникване на просветителски идеи от Европа. Общ подем на литературата, художествените занаяти и изкуството в българските земи. Развитие и разпространение на килийните училища. Развитие на книжовните школи (Рилска, Самоковска, Етрополска, Врачанска, Котленска); на дамаскинарската книжнина (Йосиф Брадати, Никифор Рилски, Пунчо Мокрешки, Тодор Врачански, Йосиф Хилендарски, Тодор Габровски, Милко Котленски и др.). Навлизане на печатната книга сред българското общество. Осемнадесети век бележи началото на Българското възраждане, свързано с обновяването на стопанските отношения, духовен разцвет и национално израстване на българите. Предвестник на Възраждането е “История славянобългарска”, написана от отец Паисий Хилендарски през 1762 г. Формира се общонароден писмен и говорим език, което стимулира развитието на националната книжнина и литература. Развиват се националната просвета и култура, възникват множество училища и читалища. През 1869 в Браила се учредява Българското книжовно дружество. Борбата за църковна самостоятелност, ръководена от българските възрожденци Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, завършва с учредяването на Българската екзархия; първият български екзарх АнтимI е избран през 1872 г. С признаването на независимостта на българската църковна общност се определят етническите граници на българската нация в Османската империя. Осъществяването на българския духовен идеал и нарастналото национално самочувствие дават тласък на борбата за политическо освобождение. Заражда се националноосвободителната идеология.

Формирането на националноосвободителното движение на базата на организирани революционни действия е свързано с делото на Георги Раковски, на Васил Левски - стратег и идеолог на българската национална революция, на писателя Любен Каравелов, на поета Христо Ботев. След неуспеха на четническата тактика, в Букурещ е създаден ръководен център на националнореволюционното движение - Български революционен централен комитет (1869), изгражда се Вътрешна революционна организация, която обединява българите за революционни действия. Удавеното в кръв Априлско въстание /1876 г./ има политически ефект и привлича вниманието на европейските държави към българския национален проблем. Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г. завършва със Санстефанския мирен договор, подписан на 19 февруари (3 март) 1878 г., според който възстановената българска държава включва земите с преобладаващо българско население.

snowgirl
09-26-2009, 19:13
Благодаря ти :-)

plamsyyy
09-26-2009, 20:10
Ако може да помогнете и на мен ще съм ви благовадрна :(
Материалите са по история
1.Праистория(палеолит,неоли т,метална епоха,неолитна революция)
2.Първите земеделски цивилизации(Египет и Месопотамия)
3.Древна Гърция
4.Атина(трябва ми някаква информация за Атина-форма на управление и някакви такива)
5.Александър Велики
Много много ви моля да ми помогнете поне за 1 от написаните,а ако имате възможност и повече..Благодаря ви предварително :-) :)

travmiriaN
09-26-2009, 20:16
1. http://download.pomagalo.com/102319/pesnite+na+dobri+chintulov++revolyucionen+himn+na+ vyzrajdaneto/?search=14707047&po=2

2. http://download.pomagalo.com/32896/razsyjdeniya+vyrhu+pesnite+na+dobri+chintulov+/

Моля ви , някой да ми ги изтегли , ще бъда много благодарен - трябват ми до понеделник вечерта!

sunriseee
09-26-2009, 21:26
http://download.pomagalo.com/55471/drevna+gyrciya/
Може ли някой да го изтегли? :-o

cherrygloss
09-26-2009, 22:19
Заповядай и Успех!



ГЪРЦИЯ , Древна Гърция, Елада



Общо име на древногръцките градове-държави в южната част на Балканския полуостров, по западното крайбрежие на Мала Азия и на Егейските острови. III-II хилядолетие пр. Хр. - критско-микенски период. Основни центрове - остров Крит и Източен Пелопонес; възникват първите държави в Пелопонес. Около 12 в. пр. Хр. - преселение на дорийците. 11-9 в. пр. Хр. - "Омирова епоха". 8-6 в. пр. Хр. - създават се полиси с демократично (Атина) или олигархично (Спарта, остров Крит) управление. В икономически развитите полиси - Атина, Коринт, се разпространява робството. 7 в. пр. Хр. - начало на гръцката колонизация по крайбрежието на Средиземно море, Протоците и Черно море. 500-449 пр. Хр. - Гръко-персийски войни; издигане на Атина след победата на гърците. 5-4 в. пр. Хр. - разцвет на полисите. 478-477 пр. Хр. - основан Делоският морски съюз. 443-429 пр. Хр. - разцвет на Атина при Перикъл. 431-404 пр. Хр. - Пелопонески войни между Атина и Спарта за хегемония; завършват с победа на Спарта. II половина на 4 в. пр. Хр. - издига се Древна Македония. 338 пр. Хр. - Филип II Македонски подчинява Гърция. От 323 пр. Хр. - период на елинизма; започва след разпадането на държавата на Александър III Македонски; държави и съюзи от военизиран тип (Македония, Ахейски съюз, Етолийски съюз). 146 пр. Хр. - Гърция пада под римска власт. 27 пр. Хр. - образувана провинция Ахая. От 395 сл. Хр. Гърция е в Източната Римска империя.


ПЛЕМЕНА, НАСЕЛЯВАЛИ ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

ахеи - Южна Тесалия, Северен Пелопонес
данаи - Аргос
дорийци - Северозападна Гърция, Лакония, Малоазийското и Средиземноморското крайбрежие
елини - Южна Тесалия
еолийци - Тесалия, Беотия, Северозападна Мала Азия
йонийци - Атина, Западномалоазийското крайбрежие и Егейските острови

ДОРИЙЦИ
Древногръцки племена. В началото на 12 в. пр. Хр. се придвижват от Северна и Централна Гърция в Югозападен Пелопонес, по-късно към островите Родос и Крит.

ПОЛИС
Античен град-държава в Древна Гърция и Древна Италия. Възниква главно през 8-6 в. пр. Хр. като общност на свободните жители (гражданите) от градските и селските територии. В полиса влизат земите, рудниците, каменоломните и др. Икономическа основа е трудът на робите. Двойствена форма на собственост: частна - на робовладелците, и общополисна - на всички граждани.

АТИНА , Древна Атина
Полис в южната част на полуостров Атика с важно значение в историята и културата на Древна Гърция. 480-431 пр. Хр. - разцвет. След Пелопонеските войни 431-404 пр. Хр. загубва водещото си място в Гърция. 388 пр. Хр. - начало на период, през който Атина загубва икономическата и политическата самостоятелност. 86 пр. Хр. - превзета от войските на Сула. Антични паметници - Акропол, храмове, църкви и др.

СПАРТА , Древна Спарта, Лакедемон
Полис в областта Лакония, Югоизточен Пелопонес. Основана около 10 в. пр. Хр. Има олигархично управление (двама царе, апела, герузия, ефори - висши длъжностни лица). Населението се дели на спартиати - пълноправни граждани, периеки и илоти. 6-5 в. пр. Хр. - политическо могъщество на Спарта; оглавява Пелопонеския съюз. След Пелопонеските войни разпростира хегемонията си над цяла Гърция. 4 в. пр. Хр. - запада след поражението и от Тива. 146 пр. Хр. - завладяна от Рим. 27 пр. Хр. - влиза в римската провинция Ахея. 395 - Спарта е разрушена от готите начело с Аларих I.


ПЕРИКЪЛ (около 499-429 пр. Хр.)
Атински стратег, водач на демократична групировка. Произхожда от рода на Алкмеонидите. Като ръководител на Атинската държава (443-429 пр. Хр.) завършва демократизацията и. Превръща Атина в икономически, политически и културен център на древногръцкия свят. Инициатор на строителството на Партенона, Пропилеите, Одеона и др. Управлението му е наречено "златен век на Перикъл". Привлича в Атина Фидий, Софокъл, Херодот, Анаксагор и др. По времето на Перикъл започват Пелопонеските войни. Умира от чума.

ПАРТЕНОН
Най-значителният древногръцки паметник от класическия период. Главният храм на Атина Партенос (Девица). Издигнат на Акропола в Атина през 447-438 пр. Хр. от архитектите Иктин и Каликрат и скулптора Фидий. Изграден от мрамор, заобиколен с колонада (периптер), съчетание на дорийски и йонийски архитектурен ордер. Богата скулптурна украса по фриза и фронтоните (днес част от нея е в Британския музей). В храма е имало огромна статуя на богинята от злато и слонова кост. Партенонът е частично разрушен през 1687 от венецианците.

МАРАТОН
Древногръцко селище на полуостров Атика, североизточно от Атина. През 490 пр. Хр., по време на Гръко-персийските войни, атиняните начело с Милтиад разбиват персите близо до Маратон. Пратеникът, изпратен от селището, за да съобщи за победата, пробягва разстоянието до Атина (около 42,2 km) и умира от изтощение след пристигането си. В негова чест е наречена спортната дисциплина маратонско бягане.



ГРЪКО-ПЕРСИЙСКИ ВОЙНИ 500-449 пр. Хр.
Войни, които се водят между древногръцките полиси и Персия. Предизвикани са от политиката на Ахеменидите, които се опитват да завладеят западното крайбрежие на Мала Азия. 492 пр. Хр. - първи неуспешен поход на персите срещу балканска Гърция; корабите им се разбиват при буря край полуостров Атон. 490 пр. Хр. - втори поход, завършил с поражение на персите при Маратон. 480 пр. Хр. - поход на персийския цар Ксеркс I; след пораженията при остров Саламин (480 пр. Хр.) и гр. Платея (479 пр. Хр.) се оттегля. 449 пр. Хр. - след победата при гр. Саламин на остров Кипър Персия загубва владенията си в Егейско море и признава политическата независимост на гръцките полиси в Мала Азия.


ПЕЛОПОНЕСКИ ВОЙНИ 431-404 пр. Хр.
Най-продължителната поредица от войни в класическа Гърция. Водят се между Делоския морски съюз и Пелопонеския съюз за политическо, икономическо и военно надмощие в Гърция. Обхващат цяла Гърция, гръцките градове в Южна Италия и остров Сицилия. След нападението на Атина в Сицилия и след намесата на Персия на страната на Спарта Атина е разгромена (404 пр. Хр.). Делоският съюз се разпада и Спарта е призната за хегемон в Гърция.
:) :) :) :)

Chokoev
09-28-2009, 12:11
1. http://download.http://www.teenproblem.net/school/102319/pesnite+na+dobri+chintulov++revolyucionen+himn+na+ vyzrajdaneto/?search=14707047&po=2

2. http://download.http://www.teenproblem.net/school/32896/razsyjdeniya+vyrhu+pesnite+na+dobri+chintulov+/

Моля ви , някой да ми ги изтегли , ще бъда много благодарен - трябват ми до понеделник вечерта!


Песните на Добри Чинтулов – Революционен химн на възраждането (http://daskalo.chetivo.com/muzika/pesnite-na-dobri-tchintulov-ve-revolyutsionen-himn-na-vazrazhdaneto/)

Разсъждения върху песните на Добри Чинтулов (http://daskalo.chetivo.com/literatura/vazrojdenska-literatura/razsazhdeniya-varhu-pesnite-na-dobri-tchintulov/)

desimikalsen
09-28-2009, 16:23
http://download.pomagalo.com/358762/konstantin+kiril+filosof+/?search=14808181&po=5
http://download.pomagalo.com/79057/sychinenieto++za+bukvite++na+chernorizec+hrabyr++z ashtite+i+vyzhvala+na+slavyanskata+pismennost/?search=14808592&po=4
http://download.pomagalo.com/247113/kitaiiska+slovesno+slogova+sistema/?search=14808679&po=6
Моля,помагайте!Трябват ми спешно и трите до края на вечерта :-# :-# :-# :-# :-#

Chokoev
09-28-2009, 17:10
http://download.http://www.teenproblem.net/school/358762/konstantin+kiril+filosof+/?search=14808181&po=5
http://download.http://www.teenproblem.net/school/79057/sychinenieto++za+bukvite++na+chernorizec+hrabyr++z ashtite+i+vyzhvala+na+slavyanskata+pismennost/?search=14808592&po=4
http://download.http://www.teenproblem.net/school/247113/kitaiiska+slovesno+slogova+sistema/?search=14808679&po=6
Моля,помагайте!Трябват ми спешно и трите до края на вечерта :-# :-# :-# :-# :-#

Константин Кирил Философ (http://daskalo.chetivo.com/literatura/konstantin-kiril-filosof/)

Съчинението „За буквите” на Черноризец Храбър – защите и възхвала на славянската писменност (http://daskalo.chetivo.com/literatura/starobalgarska-literatura/satchinenieto-veza-bukviteve-na-tchernorizets-hrabar-ve-zashtite-i-vazhvala-na-slavyanskata-pismennost/)

Китайска словесно-слогова система (http://daskalo.chetivo.com/pedagogika/kitayska-slovesno-slogova-sistema/)

lovey0u
09-29-2009, 15:56
http://download.pomagalo.com/128370/gord+sym+che+sym+bylgarin/

Може ли някой да ми го изтегли? Моля ви!

Chokoev
09-29-2009, 16:32
http://download.http://www.teenproblem.net/school/128370/gord+sym+che+sym+bylgarin/

Може ли някой да ми го изтегли? Моля ви!

Горд съм, че съм българин (http://daskalo.chetivo.com/balgarski-ezik/gord-sam-tche-sam-balgarin/)

lovey0u
09-29-2009, 16:49
Мерси! :)

ancheto35
09-29-2009, 17:07
абе аз искам да изтегля няколко примерни матури по БЕЛ и философия, но никаде немога да намерия това каде ми трябва, моля ви помогнете.

очакват ме матури и много съм стресирана :neutral: :neutral: :smt119 , и решавам некви елементарни които не ми вършат работа.

snowgirl
09-29-2009, 18:38
Може ли: :)

http://download.pomagalo.com/55021/osnovni+temi+i+motivi+v+maiice+si+i+kym+brata+si+n a+hristo+botev/

http://download.pomagalo.com/3492/duhovnoto+izrastvane+na+liricheskiyat+personaj+v+p oeziyata+na+botev/?search=14863697&po=2

Tedi4ka
09-29-2009, 19:10
http://download.pomagalo.com/312256/uchulishteto+na+moiite+mechti/

detelina101
09-29-2009, 21:05
Основни теми и мотиви в стихотваренията "Майце си" и "Към брата си" от Христо Ботев

Често пъти при анализа на Ботевото творчество стихотворенията "Майце си", и "Към брата си " поподат впериферията на тълкователски интерес поради факта,че установените в критиката механизми на четене на Ботевата лирика ги виждат като "ранни" творби,в които липсва конкретиката на идията за борбата за свобода - централна за творчеството на този поет.В най-добрия случай те са разглеждани като подготовка за по-късните произведения - "Хаджи Димитър","На прощаване","Обесването на Васил Левски" и други.

Първите творби на поета не просто задават,а разгръщат проблеми,същности и емблематични за цялостното творчество на Ботев - например тук се появява за първи път дилемата проклятие на вечното скиталчество или богослов към завърналия се грешник в лоното на майката - дома - родината,за надличностния ограничител на свободата,чертае се безалтернативност на избора-саможертва.

Поетическите послания в двете творби използват мефанизми,които отвеждат към древността."Майце си" например алюзивно отпраща към притчата за Блудния син - притча от Евангелието на Лука,която се появява нееднократно преосмислена в Ботевата лирика.

Изледователите на Ботев отбелязват,че в цялото му творчество битува един основен сюжет,в който Аз-ът предпочита да вижда себе си като син.Като отбелязва и Ив.Стамболов:"В стихотворението "На прощаване в 1868 г."един от основните мотиви за въвеждането на образа на майката е необходимостта да се придаде на лирическия герой характеристиката "син".Майката е централен образ-от първото публикувано стихотворение до "Обесването на Васил Левски".С нея лирическият герой споделя най-съкровените свои трепети.В контекста на първото Ботево стихотворение майката е тази,която връща при хората Блудния син,момент,в който можем да се убедим,ако проследим сюжета на творбата.

И двете стихотворения "Майце си " и "Към брата си",са изградени като обръщение.Ботевате поезия е по начало звателна.Тя има адресът,който участва активно в оформянето на смисъла на конкретната творба.Безкраен е Ботевия диалог са майката,с либето,с лъжепатриота,с Бога.В заглавиятя на стихотваринеята са са посочени адресатите на речта на лирическия говорител.Съпричеастноста им към сферата на интимно-личните отношения е условие за откровеноста на споделеното от него.Да вземем началото на "Майце си":

Ти ли си,мале,тъй жално пела
ти ли се мене три годин клела
та скитник хода злочестен ази
и срещам това що душа мрази?

Местоименията в изрази като"срещам това,що душа мрази,кого аз любя,в какво вярвам са носители на някаква неопределеност.Насоченост на омразата,на любовта и омразата остават неопределена.Майката е отъждествена с "любов и вяра",но вън от измеренията на интимното,това,което в света Аз-ът разпознава като достойно за любов или предизвикващо омраза,не е разкрито.

В "Към брата си" тази неопределеност напълно отсъства.Какво люби и кого мрази лирическият Аз е недвусмислено назовано.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя:
но себе си,брате,аз губя,
тия глупци като мразя.

И в двете творби усещането за самотност и неразбраност е водещо.но в "Към брата си"чувството за непроспособимост към действителността е още по-категорично потвърдено.Тварбата мълги за друго.Буди въпроси решението да се изрече такова откровение пред някого(макар и наречен "брате"),на чиято способност за разбиране и съпричастие лиреческият Аз очевидно не разчита,що знае,че душата на неговия слушател е няма.
Поначало разговорът с близки същества у Ботев носи парадоксални характеристики.Пространск ово е едновременно интимно и публично.В разговора,който води Ботевият лирически герой,се дочуват стенания,прозвучават гласове,свързани с визионерски пространства.

Реторичните въпроси и в двете творби силно маркират речта на лирическият говорител,разкривайки многостранните смислови възможности на този вид реторическа фигура.В първите две строфи на "Майце си" те внушават необяснимостта на причините за скитническото,самотно страдание на героя,което би било оправдано само ако той би извършил непростими грехове към своите родители.В "Към брата си"реторичните въпроси насочват към невъзможността за положителен отговор.Ясно доловимете им послание е,че няма кой да вдъхне утеха на героя и няма какво той да тачи в този свят,с който е дълбоко непримирим.Повторенията на отрицателните местоимения "никой-никой" и "нищо-нищо" не оставят и най-малка пролука в безнадежността на лирическия Аз.

Едно от най-видимите различия между двете стихотворения се отнася до лирически "порив".В "майце се" е изразен порив - към прощалната прегръдка с близките и към смъртта.В "към брата си" напълно липсва знаци за какъвто и да е порив.Светът и безутешното,несподелимо страдание на героя са застинали в мрачна неизменност,спямо която човекът е безсилен да стори повече от това.

Когато анализираме тази тварба,непременно трябва да обърнем внимание на трансформираните фолкларни мотиви.Излизането от лоното на рода,както и в притчата за Блудния син,се заплаща скъпо - синът е застигнат от майчините клатви:той се скита наразбран и самотен по света.Ето защо след екзистенциално фаталния избор за него друг изход,освен да се завърне у дома - "в прегръдки твой мили да падна","баща и сестра и братя мили...аз да прегурна".

Чувствайки се виновен за "отлъчието си",приемайки майчините проклятия като божие наказание,изправен пред алтернативата:вечно скитачелство или смърт, лирическият персонож избира смъртта.При преминаването от въпросите обвинения в първите строфи към призванието на майката за единствен извор на Вяра л Любов-значещо е отсъствието на надеждата от тази триада.Евангелската цялост Вяра - Надежда - Любов,се преосмисля и се свързва със земното,а не с небесното.От друга страна,у Ботев надеждата,чакане и търпение са понятия,свързани с мирогледа,твърде различен от този на лирическият герой,те символизират не действието,а посивното човешко поведение и затова биват запратени в периферията на ценностите.

Освен притчата от Евангелието на Лука,която в "Майце си" поетът използва като матрица на своя текст,и в двете анализирани творби откриваме трансформиране на библейски понятия и изрази - идин обичан от Ботев похват.Преосмисля се поговорката "Глас народен - глас Божи",която в "Към брата си" звучи "глад боги - плач народен",насочвайки към безотешността на страданието ,към липсата на отговор свише на непосилните страдания.Очевидна е и аналогията между "разпнатата" душа на лирическия Аз в "Към брата си" и разпнатия Спасител.И в двете стихотворения метафората на тлението е смислоопределяща,но дакато в "Майце си" тя е свързана с необичайната за Ботевата поезия представа за смъртта в това стихотворение,то в "Към брата си" тя е свързана с омразата.

"Майце си"и"Към брата си" са според Ботевите творби,в които неумолимо е изразена абсолютна нравствена безкомпромисност на лирическия човек,който "стои" пред съдбата си и търси вход и ключ към собственото си битие.

_summer_girl_
09-30-2009, 17:19
http://zamunda.pomagalo.com/download/233063/

DonchetoFox
09-30-2009, 18:18
Аз искам да помоля за малко информация около живота и творчеството на Гео Милев, защото в Wikipedia информацията е крайно недостатъчно, а забелязах, че в Помагало има такава информация и да .. много ще съм ви благодарна! :) :-) :)

snowgirl
10-01-2009, 14:14
http://download.pomagalo.com/43864/problemyt+dylg++lyubov+v+stihotvorenieto+do+moeto+ pyrvo+libe/?search=14948124&po=2

http://download.pomagalo.com/92542/pesenta+i+peeneto+v+do+moeto+pyrvo+libe/?search=14948145&po=5

Може ли тези две теми :)

detelina101
10-01-2009, 14:55
Проблемът дълг – любов в стихотворението “До моето първо либе”


Христо Ботев е един от най-добрите ни поети. Той е написал стихотворения като “На прощаване”, “Хайдути”, “Майце си”, “Към брата си” и други. Също така написва стихотворението “До моето първо либе”. Никой друг наш поет не е изпял по-сърдечно, по-драматично искрена песен за любовта въпреки всичките заклинания на омразата, родени от бунта на сърцето срещу робството. “До моето първо либе” е песен, изпълнена с огнено дихание на любовта, с оная сърдечно свята, безпаметно искрена любов въпреки всичките заклинания на омразата, родени от бунта на сърцето срещу робството. “До моето първо либе” е песен, изпълнена с огнено дихание на любовта, с оная сърдечно свята, безпаметно искрена любов – истина, която завинаги определя верността на сърцето, непостижимите блянове за щастие, въпреки това гордо отрицание на любовта в името на свободата, на самопожертвувателната смърт за родината. Всичко което гаси жертвения пламък на любовта, ражда свещената Ботева омраза срещу злото най-точното олицетворение на робството. “До моето първо либе” носи същата интимна, дълбоко осъзната изповедност на чувството, песенно очарование и вдъхновение, понесено на крилете на същата героична младост, решила категоричните истини за своят лична съдба в голямата драма на народа. Клетвената му вярност към народа и свободата, решимостта му да отдаде младостта си на борбата, на единствената алтернатива “свобода или смърт”! В “До моето първо либе” тази своя ненаситна жажда по свободата, жертвената си всеотдайност на идеала, на единствената правда на своя живот достойна самопожертвователна смърт. И в тава стихотворение поетът няма да изневери на себе си. Не мислимо е от него да се очаква песен за постигнатото щастие, за пълна самозабрава в любовта пред непостигнатото дело на живота. Дори “Ней”, една песен, родена от мъжествената неудовлетвореност на порива на любовта, който разрушава установените нравствени норми на обществото в защита на свободната воля на личността, ще задоволи преди всичко неговата витално-действена сила. “До моето първо либе” запазва същата правда на любовта, постигната като неотменна истина за личността. Унищожава в себе си любовта в името на по-голямата, единствена любов в своето сърце свободата, то остава вярно на гласа на поета, на неповторимата поетична красота и правда в неговото творчество. То е песен за любовта, мъжествена и дейна, една от най-оригиналните и най-прости песни в цялата наша любовна лирика. “До моето първо либе” не е в никой случай програмно стихотворение в революционния катехизис на поета, които величае свободата в името на любовта и отрича любовта в името на свободата.. Наистина Ботев е изживял любовно опиянение и разочарование. Може би любовното разочарование е родило у поета това странно противопоставяне, малкото недостатъчно щастие в любовта на решителните призиви към свобода и смърт. Каква странна метаморфоза е претърпяла в душата на поета любовта. Тя е станала за него отрицание на омразата и същевременно е съхранила в душата му още по-дейна любов към живота. Тя предизвиква младата му активна сила за живот и борба и отново тържествува в едничката си истина като любов – правда за човешкото сърце. Първата му любов и омраза, за която няма да го напусне и в гроба.Какво по-лесно доказателство от това свидетелствуване на поета, издигнало омразата като защитна броня на любовта, станало пример за някакво заплашващо превъзходство на омразата към собствените окови. Когато в душата му започва да тържествува другото лице на любовта, претворено в страстна омраза против всичко, което гласи жертвения пламък на любовта. И какво е това наравно правно съжителствуване на любов и омраза в душата на поета, възможно ли е да се съхрани личността в тая неотстъпна борба на две противоположни сили в нея. Всичко което може да достигне магията на любовта – чувство, спомен, и блян по живота, се ражда отново и противопоставя на друга дейна и категорична сила в душата на поета. Дори в усмивката на любимата чезне тази дейна любов към живота, надмогната от песента на бурята, от страстните призиви на душата към друга кървава напивка. Жертвеното заклинание пред любовта тържествува своята победа. След нея вече по-лесно могат да излетят тези смели призиви на сърцето, които вещаят смърт или победа. Въпреки това гордо отрицание на любовта в името на свободата. ”До моето първо либе” е песен за тържествуващата любов, не е отрицание на любовта, която унижава личността на революционера, отнема му правото на интимно-личната любов, за да го направи защитник единствено на любовта към свободата. В сърцето му след раздялата с това негово единствено първо либе, доколко е останал верен на любовта към свободата, отхвърляйки от себе си любовта като субективно-лично чувство за щастие, забравят някои от най-жизнените страни на Ботевата поезия. Любовта може да се осъществи без свободата. Тя самата е свобода. Поетът призовава във вдъхновението си образа на своята любима, защото единствено в любовта той може да открие чистите истини за живота, изкупната цена на свободата. В тази песен той отново намира себе си в редовете на борбатаи жертвеното му вдъхновение открива един непостижим образ.

detelina101
10-01-2009, 14:57
С какви значения се обвързва мотивът за песента и пеенето в текста на стихотворението „До моето първо либе”
По време на турското робство песента за българите се превръща в отдушник на най-съкровените им чувства. Тя е израз на протеста срещу жестокото потисничество и начин да се съхрани душевността на българина. Песента се запомня лесно и се разпространява бързо. Затова и стихотворенията на Ботев се приближават до народното творчество и в поезията му песента е символ на завета за борба, който поетът оставя на народа.
Песента на Христо Ботев е песен на патриота и бореца и категорично се отличава по своята пламенност. В стихотворението „До моето първо либе” песента първоначално се проявява като сантиментална мелодия, която поетът не разбира и отрича. Лирическият герой на Ботев признава песента единствено като най-чиста и възвишена форма за възпяване на родолюбието и призивът за борба. Той не може да запее безгрижна мелодия, докато звучат песните на робството. Чрез своята песен лирическият герой търси съмишленик в лицето на либето, което не само да запее редом с него, а и да го последва и подкрепи в същинската борба за родината.
Песента любовна е невъзможна в дните на робство. Чрез нейното отричане, лирическия герой се отрича от любовта и личното щастие в името на борбата за свобода. Образът на любовта, който е присъствал в интимното пространство сега е заменен от образа на борбата и пътят, който трябва да бъде изминат за постигането й. Примамлив е гласът на любовта („Ти имаш глас хубав...”), но песента на гората е по-силна, по- дълбока, тя носи повече послания за героя, тъй като символизира родното и изразява страданията на народа.
Звуковите картини на природата подчертават и засилват значението на песента („...как стене гора и шума...”, „...как ечат бури вековни”). Те са като приглас и същевременно изказ на страданието. Чрез тях пътят към борбата става по-ясно и категорично осъзнат. Присъствието на контрастът стари- нови („...приказки за стари времена и песни за нови теглила...”) изразява необходимостта за промяна. Приказките символизират примирението, но нови времена са дошли и е време за действие, изранено чрез песента и призивните посланията, които тя носи.
Образът на либето е въведен индиректно в стихотворението чрез призивен императив („Запей и ти песен такава...”, „...запей ми...”, „запей...”). Изразен чрез анафора, императивът получава още по-голяма сила и значимост, изразявайки единствената възможност за либето да присъства в живота на героя – като съмишленик. Единствено осъзнаването на важността на делото на героя от страна на девойката би я допуснало в интимното пространство на бореца за свобода („Запей, или млъкни...”).
Времето за битка е дошло и героят е готов за поеме пътят към борбата, който неизменно е обвързан с образа нан смъртта. Картината на битката е страшна. Използваните звукови глаголи („...земя гърми и тътне...”, „...викове страшни и злобни...”, „...буря кърши клонове...”, „...пищи в тях зърно от свинец...”) са обобщени чрез „предсмъртни песни надгробни”. Смъртта е неизбежна, но тя е осъзната и желана. Песента предсмъртна създава драматичност и изразява значимостта на борбата за свобода. Тя единствена може да пресъздаде чувствата и да предаде завета на героя на бъдещите поколения.
Песента в стихотворението „До моето първо либе” е израз на своеобразния преход на лирическия герой от интимното, изразено чрез любовта към либето, към интимното, символ на любовта към народа и израз на борбата. Чрез песента се създава усещане за пътуване във времето, изразено чрез контраста минало- настояще- бъдеще. Бъдещето е възможно само за един живот, отдаден на идеята за свобода, само след един достойно извървян път, само след постигане на заветната свобода.

snowgirl
10-01-2009, 19:43
Мерси много!! :-)

shokolad_4eto
10-02-2009, 11:04
http://download.http://www.teenproblem.net/school/94659/karaveloviyat+hudojestven+obraz+na+starite+i+mladi te+v+povestta+bylgari+ot+staro+vreme/?po=12

http://download.pomagalo.com/3261/izvoryt+na+belonogata+analiz/


http://search.pomagalo.com/?keywords=krivorazbranata%20civilizaciq&type=14&page=1

:shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock:

DoomShadow
10-02-2009, 14:12
много моля ако някой има възможност да ми изтегли тези материали от помагало:

1. http://download.pomagalo.com/53194/analiz+na+da+byde+den+ot+hristo+smirnenski/

2.http://zamunda.pomagalo.com/download/578/
ili
http://zamunda.pomagalo.com/download/79003/

Tedi4ka
10-03-2009, 21:07
Приказка за Стълбата” е измежду най-интересните прозаически произведения на Христо Смирненски. Доказателство за това са и многобройните и сценични интерпретации. Заглавието издава жанров ангажимент, но всеки, който добре познава фейлетонния дар и сатиричното майсторство на писателя, едва ли би възприел еднозначно жанровоназоваващата съставка. А и времето, през което той твори, носи характерните белези на едно ново, променено литературно самознание с модерно разбиране на жанровата и междужанровата комуникативна култура.
“Приказка за стълбата” е публикувана за първи път в сп.”Младеж” през 1923г. Като форма на реализация представлява къс сатиричен разказ.
Формално погледнато, в произведението са използвани елементи от проказката – присъствието на чудесното, приказен персонаж (дявола); заложени са притчовото начало и дидактичността. И все пак това не е приказка.

Сякаш за да ни накара да си задаваме още повече въпроси Смирненски е поставил и епиграф: “Посветена на всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене!” А кои са тези, които ще се разпознаят като адресати? Може би ония, които нямат нищо общо със съдбата на фейленонния герой. Едва ли заради егоистичния жест на самоутешението има смисъл да се прави това – особено ако никога не са дръзвали да проверят собствената си воля. Може би тъкмо обратното – посвещава се на разменилите съвестта си за розов и спокоен живот? Наистина, лишени от нея те най-бързо биха заявили: ”Това не се отнася до мене!” Та нали след метаморфозата героят на Смирненски вижда само красиви неща – земята е хубава, хората са щастливи. Тогава тази приказка просто ще остане неразбрана.
Творбата започва с директен въпрос: “Кой си ти?” зададен от Дявола. На лице е типично обръщение за начало на разговора, когато събеседниците не се познават. Подобно начало винаги внася много динамика. Тук обаче не само началото - а цялото приказка е изградена бърху диалогична реч. Такъв въпрос цели установяване на идентичността – името, социалният адрес, нещо от спецификата на личността. Негативът му е: “Кой не си ти?” “Какво те отличава от другите, за да те назовем и разпознаем?” Отговорът е готова формула, която, както по къно ще се уверим, лаитмотивно се повтаря. Тя се състои от 2 части – първата ни информира за социялния адрес (“Плебей по рождение”) и не само не откроява индивидоалността, а тъкмо обратното, подчертава принадлежността към множеството (“и всички дрипльовци са мои братя”). Втората е емоционалната констатация и изразява непосредствено отношението на героя към живота (“О, колко грозна е земята и колко нещастни са хората!”).
Многократно лансирана и идеологемно налагана, тезата за колективитета при Смирненски всъщност винаги се е развивала като културна реминисценция и трансформация на новозаветната идея за братството. Многобройни примери в това отношение могат да се приведат от поезията и художествената му проза. Друг е въросът дали “аз”-ът у Смирненски се “размива” и остава “без свое лице”. Той носи достатъчно ярко присъствие на поетическата индивидуалност и самосъзнание, но е вярно, че неговата “валентност” гравитира към императивите на вярата, овладяла множеството.
Особено характерен, макар и лаконично представен е портретът на фейлетонния герой. Това е по-скоро фигура, силует – “млад момък с изправено чело и стиснати юмруци”, монументално изваяна от общия фон на тълпата. Тази конструкция също ще бъде използвана нееднократно в готов вид. И тя, както и предходната, по своему ще вписва в композиционното цяло (така наречената поетика на повторението) и е навярно част от основанията да се твърди, че “Приказка за стълбата” притежава “една от най-симетричните композиции в българската литература”. С други думи фигурата на героя е нещо като маркер на определен характер и емоционално- психическо състояние – силна воля, непоколебимост, гневна закана и заедно с това самочувствие и гордост. В позата на героя и общия фон има нещо кинематографично – той е изправен в закана, зад него се вълнуват тълпите, издигнали “гора от сухи, черни ръце”. Кадърът обаче е откроил още две ярко открояващи се фигури – на стареца и детето (в случея момиченцето със сини като метличина очи). Двойката ни е позната от множество други творби на писателя: своеоразна скулптурна група символизираща идеята за най-невинните и беззащитните измежду жертвите. Не, не сантимент, нещо сюрреалистично има в тази картина.
Освен споменатите персонажи присъства и един, които авторът назовава просто като “някой”. Той стро свири с уста с пъхнати в джобовете ръце, смее се високо и дрезгаво, а в очите му гри безумие. Наоколо “одрипавели, сухи фигури”, които пеят “протегната, погребална песен”. Хората, атмосферата – всичко е деформирано, гротесково изкривено и оставо усещането за нещо болно, за някаква социална потология. Това подчертават също езикът и символиката на цветовете. Погледът на момука е “срелнат в далечината, където като мътни вълни на придошла река” шумят “сивите тълпи на мизерията”. Естествено е мътните води на реката да асоциират с жълтия цвят; сивото скрито присъствува в комвинация със жълтото. Жилтият цвят се появява пряко в следващото изрречение, този път за да характеризира праха. И отново в комбинация със сивото, но сега като “сив фон”. В отговор на врория въпрос на Дявола юношата се заканва да отмъсти за братята си с “жълти като пясъка” лица, “които стенат по-зловещо от декемврийските виелици”. Алюзията със сивото в последната метофорична конструкция не е невъзможна, следователно “жълто” и “сиво” още в началото на текста се отличават като цветови доминанти. Ключови думи още са “силует”, “фигура”, “фон”, “тълпа”.
Думата тълпа при Смирненски има висок статус и честота на употреба. Тя се явява като заместител на “маса” и “народ”, като последователно отстоява – както и в поезията му – тезата за социална и духовна принизеност на човека, за социална жертва и обезличаване, за нагнетена негативна социална енергия и недоволство, консолидиращи множеството поради общата му съдба. Твърде драматичен се е оказал развоят на българското общество, щом за по-малко от половин столетие народът се е превърнал в тълпа. Отдавна са заглъхнали възрожденският идеализъм и позивите на целукупно народно добруване, обединили в едно “русите главички и белите власи”, “богатий с парите, сиромахът с трудът”. Зинала е пропаст, която разделя хората на патриции и плебеи. Над нея е преметнала коварна снага стълбата на конформизма...
При Смирненски “тълпа” видимо налага идеята за безволната жертва на социално незащитения човек.последиците са познати: беднота, страдание, ескалиращо недоволство, отчояна връзка на алтернатива. Наред с това за автора не по-малко трагични униженото човешко достойнство, духовната принизеност и принудително наложената измяна на изконни морални ценности поради суровия живот. Раждат се нови социални митове, търси се ново изкуство което да ги наложи. Негов типичен представител се явява Смирненски, когото ляво настроените писатели обявяват и за родоначалник на “нов ходожествен реализъм”.
Поривът на юношата от “Приказка за стълбата” е открита закана за разправа-отмъщение. Намерението му е да възмезди несправедливо наложения ред. В сила е старо заветната максима: “Око за око, зъб за зъб”. Следователно – насилие срещу насилие. Липса на алтернатива; спонтанно избликнала негативна енергия, трупана дълго в социалните пространства на улицата, фабриката, площада, бордеите, публичните домове... И за да пропусне това “дете на града” нагоре по стълбата, Дявола иска откуп. Юношата е беден, може да предложи само главата си. Логиката наистина е малко странна, но и разбираема в светлината на художествената условност и условността на приказното и фантастичното. И все пак не се посяга на Дявола (вечно, универсално зло), а на онези, в които то се е въплатило. Дали пък физическата разправа с тях и унищожаването им ще реши проблема? Ще изчезне ли злото въобще, или просто ще се всели в друго телесно обиталище? Сякаш текстът не задава тези въпроси. А може би ние забравяме за тях, заети изцяло с мисълта за цената...?
Основен структорообразуващ център в сюжета е облогът с Дявола – мит, добре познат и от интерпретациите му в литературнарта класика. В текстът на Смирненски обаче ключов детайл е стълбата. Тя трябва да бъде преодоляна с цената на всичко – издават го думите, позата, жестовете на героя. На фона на сивите тълпи с жълти лица и чернеещи сухи ръце бялата стълба с розови жилки е като кошмарно видение, сюрреалистична метафора, вдъхваща скрит ужас с призрачната си красота. Нейната нежна белота странно напомня за изкусително тяло с живи капиляри; тя е зримата плът на греха.
Има един популярен библейски мит, в който стълбата играе твърде важна роля. Неговата трансформация в литературата, а оттам и в литературното съзнание на поколенията са го отвърдили като митопоетически символ – символ на завета между човека и Бога. Така в свода на междутекстовите връзки непрекъснато се актуализират страни от един практически необозрим и безкраен диалог, в който класическият мит започва да играе ролята на нещо като шифър към механизмите на новото митотворчество. Става дума за онова събитие от живота на старозаветния Иаков.
Трансформацията на старозаветния мит в текста на Смирненски е повече от очевидна. Извършена е драстична десакрализация; класичвският мотив е пресемантизеран с обратен знак. Вместо склюзване на завет с Бога – сключване на облог с Дявола, вместо ангелски път между небето и земята – стълбата става водораздел межди два социално полюса. И накрая, вместо Бог най-високото място в нейната йерархия заемат смъртните хора – земни властници и тирани, орени на богатството си. Следователно не Божията промисъл и воля властват над земята и хората, а чадата на Дявола, техен побащим и пазител. Рарушен и разтроен е извечният порядък, целият световен ред и хармония. Преобърнати са ценностите; светотството и грехът са обичайни спътници в живота на човека.
Така, травестирайки митологичното, Смирненски търси социално-изобличаване като гратесково интерпретира мита за облога с Дявола и легендата за завета между човека и Бога, поставяйки помежду им една нова притча за стълбата.
По нататък всичко протича според плана на Дявола. Съгласил се веднъж на компромис в името на целта, юношата прави втори, трети и окончателно попада във властта на злото. Подменени са не само зрението, слухът, но и сърцето, паметта, т.е. чувствата и разума, сетивата и съзнанието. Поуката е ясна – не винаги целта оправдава средствата; един компромис води след себе си друг; веднъж изневерил на същността и природата си, човек престава да бъде личност и се превръща в нещо като мутант на собствения си вид. Формално погледнато подмяната прави героя щастлив: светът видян през новите му очи, ушите, сърцето и съзнанието изглежда розов и добър; замята е хубава, хората са щастливи. Няма я угнетяващата мисъл за другите, няма ги яростта, злобата, душевните терзания за участта на блицния. Юношата повече няма да оплаква съдбата си, защото се е превърнал в безметежен съзерцател на някакъв фалшив, измислен свят. Преображението е станало; фразата на героя граматически и синтактически е същата както и в началото при първата му реплика, само смисълът и е тотално променен: “Аз сам принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко щастливи са хората!”
Не се е променил единствено светът през подледа на героя – променило се е всичко. Заедно с паметта е изчезнало и миналото му, забравено е потеклото, сменен е социалният код. Той толкова ни напомня вече за тихия луд, който разбява усмирителния си халат като плащеница, взимайки се за крал. С него е свършено. Някогашните му братя напразно ще очакват триумфалното му завръщане. Предателството е двойно – веднъж спрямо себе си и, втори път, спрямо тях.
Това е само приказка за един от тълпата. На ногово място би могъл да бъде всеки друг. Притчата за стълбата разказва как понякога, изчаквайки се на стълбата на социалната йерархия и благополучие, всъщност слизаме по лествицата на нравсвените добродетели. От човеците зависи дали, възлизайки и слизайки по този невороятен път между небето и земята, между Горния и Долния Йерусалим, ще бъдат с нимби и ореоли като в старозаветната легенда за Иаков, или с неизменните атрибути на Лукавия – рога, копита и опашка. И най-честият порив би се превърнал в свое отрицание, ако средствата за неговото постигане кара човека да предава себе си. Защото не е важно само какво искаш да направиш, но и как да го правиш. И още: “Не само с хляб ще живее човек”, както е речено от Евангелиста.
Днес все повече си даваме сметка че нравствения смисъл на едно произведение на изкуството, неговата общочовешка значимост зависи не само от непреходността на въпросите, които то задава на читателя, но и от въпросите които читателят има право да му задава в зависимост от времето, което живее. И от това какво ще ни отговори то, ще се реши колко продължителен и актуален ще се окаже диалогът ни с него.
Фейлетонът е жанр с особена огресивност и висока степен на социално присъствие. Той е изключително актуален в години на остри политически сблъсъци и социални напрежения, защото се пренареждат ценностите в системата на обществения живот. И не случайно се е радвал на широка популярност в годините, когато твори Христо Смирненски. Исторически закономерно е да се повтарят ситуации в обществено-политическото битие на нацията, при които гражданската съвест на писателя му налага да воюва с острието на сатирата. Тогава пред кулисите на литературата излиза фейлетонът – лекарство и оръжие срещу илюзиите и лъжата.

Автор: Георги Тодоров Драгоев

Tedi4ka
10-03-2009, 21:08
"Da byde den" ot Hrsto Smirnenski - analiz
В историята на българската литература стихосбирката на Хр. Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия” От гледна точка на историческия и културен фон поетическите текстове на Смирненски се ситуират в контекста на ключови европейски и български политически събития - Октомврийската революция в Русия /1917/, въстанието на спартакистите в Берлин /1919/, опитът за установяване на червена власт в Унгария; засилване на социалистическото движение и влиянието му в България.
Образите на мракът и нощта са емблематични за много от стихотворенията на Христо Смирненски-поетът на града. Те са представяни в различни дискурси, но във повечето творби носят едно и също послание и семантично значение, а именно подчертаването на мизерията и нищетата на екзистенцията в бездушния град. В стихотворението “Да бъде ден!” е ясно очертан/маркиран/ мотивът за тъмнината, препращащ към смъртта, подсилен от смисловите значения на кръста и Бога в творбата.
Стихотворенията “Да бъде ден !” е част от текста на представителната книга на Хр. Смирненски. В нея се разчита на съпричастността на читателя към колективна социална принадлежност и може да различи определен модел на света, на историята..Iсторическото време в своята конкретност изчезва, защото различните лирически картини съграждат един-единствен сюжет: на класовата борба, на историята като история на сблъсъка между господари и роби. Страданието е хиперболизирано, страдащият човек - идеологизиран, социалната жал - безмерна. Личните истории са по-маловажното, те се отнасят само към типологията на общото преживяване на света, което в разбирането на поета не е лично, индивидуално, а колективно, политическо.
“Да бъде ден !” е текст, който може да бъда определен като програмен, но толкова заради заявяването на някаква естетическа програма, а поради факта, че синтезира основните смисли, идеи механизми на изграждане на лирическите образи в книгата.. Антиномията ден-нощ, светлина-мрак, гради не само смисълът на конкретния текст, но го вписва в библейската митологема за сътворението като трансформацията на хаоса в космос. Типично за лирическото говорене на Смирненски, текстът може да бъде определен като лирически наратив, ясно се очертава сюжет /което по принцип не е характерно за поезията/. Това е разказ за времето на мрака или още по-точно за безвремието на хаоса и страданието, които носят обаче в себе си копнежа по светлина и другост. Началото подчертава доминантата на мрака, на страшното, чрез анафоричното повторение на лексемата “нощ”, както и цялата лексика, която носи конотациите на смъртта. Образът на демона, свързан с войната, е не само един от тривиализираните образи на злото в поетическия текст на Смирненски. Той събира различни културни кодове - и като образ на Сатаната, и като алегория на убийците на Спасителя, и като представител на силиte на мрака. По-нататък в текста се появява и образът на “златний бог”, който може да бъде интерпретиран като вариант, друго назоваване на демоничното. Друг вариант но този образ в поезията на Смирненски е “златний телец”, идолът, който Моисей разрушава. Проблематичен и ключов е образът на кръста:
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст
и хиляди тълпи отвред
вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
В християнския културен контекст кръстът е силно натоварен със символическо значение - знак на мъченичеството, но и на спасението, на саможертвената смърт. Би могъл да активира асоциация с Христовия образ, с великото и патетичното. В “Да бъде ден!” обаче определението “някакъв” по-скоро “разрушава” това очакване, настоява да го изведе от този контекст. Той не изглежда място на спасението, защото е видим само чрез своя “злокобен силует” - вписва се повече в страшното и мрачното, център е като че ли на хаоса. Тълпите са едновременно “подгонени натам” и “нижат се натам” - в самото движение е проектирана обърканост, непоследователност. Образът на “тълпата” също е емблематичен за поетическия свят на Смирненски. Той е антиномията на демоничното. В него се вписва едновременно страдалческото, жертвеността, но той е и субектът, този на когото пренадлежи бъдещето. В стихотворението те също са едновременно безпомощни, потърпевши от злото, но носят копнежа по другото:
очите молят светлина
един копнеж, една мечта
гори и се топи в душите.....
Персонификацията и повторението “един” подчертават тоталността, целостта, единността на образа.
Стихотворението на Христо Смирненски “Да бъде ден!” синтезира основната идейна и естетическа кондиция на неговата поезия – за решителния миг на настоящето, за диалектиката между минало, настояще и бъдеще,за това,че съвременността носи в себе си трансформационния потенциал в образа на тълпите и за неотменната вяра, че бъдещето ще бъде коренно различно и негово проявление ще бъде светлината на деня. Ако светът в своето настояще се символизира чрез всички конотации на нощта и е свързан със смъртта и смъртното, то лирическият глас във финала внушава, че перспективата може да бъде антиномна, да донесе светлината на деня, което означава да пебори силите на мрака.

DonchetoFox
10-07-2009, 15:05
Без никакъв отговор ли ще остана аз .. Просто дайте някакъв линк, в който да има малко повече около живота и творчеството на Гео Милев! МОЛЯ ВИ!

mareto_berk
10-07-2009, 15:43
http://download.pomagalo.com/156800/silata+na+lyubovta+i+otkrivaneto+na+renesansovata+ lichnost+v+dekameron/
http://zamunda.pomagalo.com/download/198386/
мерси предварително :)

mareto_berk
10-07-2009, 15:47
DonchetoFox, надявам се това да ти помогне :)
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2
http://www.slovo.bg/litforum/index.php?ar=461
тук са и произведенията му: http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=142&LangID=1

anichka12345678
10-07-2009, 16:48
Ако на някой му трябва тема от помагало,но няма регистрация и не може да си я изтегли да даде линк тук на темата и аз ще му я изтегля,вместо да пуска нова тема :) :) :)

Ролята на хановете Крум и Омуртаг за превръщането на българската държава в централизирана монархия
моляте
http://download.pomagalo.com/333182/rolyata+na+hanovete+krum+i+omurtag+za+prevryshtane to+na+bylgarskata+dyrjava+v+centralizirana+monarhi ya/

sunriseee
10-07-2009, 22:23
http://download.pomagalo.com/49470/test+po+fizika/
:-o

detelina101
10-08-2009, 15:41
TЕСТ-Физика
Задача 1-4 ,оградете верния отговор.
1.Коя от следните величини представлява показател на пречупване на втората среда спрямо първата:
а/ n в/ d
б/ c г/ k
2.Koe e условието,необходимо за протичането на явлението интерференция?
а/Втората среда трябва да е оптично по-рядка от първата.
б/Размерите на отворите или предметите,през които преминава светлината,трябва да бъдат сравними с дължината на вълната.
в/Светлинните вълни трябва да са кохерентни.
г/Скоростта на разпространение на различните по цвят светлинни вълни
в дадена среда да е различна.
3.Видовете спектри биват:
а/емисионни в/линейни,ивични
б/абсорбционни г/всички отговори са верни
4.Коя от следните формули изразява интензитета на светлината:
а/ sinα = n в/ 1 = sinαгр
sinβ n sin900

б/ I= E г/ d.sinѲ=k.λ
t.S

Задача 5-7,допълнете вярно изречението.
5.Дифракция на светлината се нарича явлението,при което...
6.Скоростта на светлината в дадена среда зависи от...
7.Пълно вътрешно отражение се нарича явлението,при което...

Задача7-10,решете задачите.
8.Намерете скоростта на светлината в диамант,чийто показател на пречупване спрямо въздуха е
2,417.
9.Определете скоростта на светлината в прозрачна среда,в която оранжева светлина с честота
√=5.1014Hz има дължина на вълната λ=340nm
10.Намерете граничния ъгъл за пълно вътрешно отражение при преминаване на светлина от стъкло
във въздух.Показателят на пречупване на стъклото спрямо въздуха е 1.515.



Отговори на теста:

1.а/
2.в/
3.г/
4.б/
5...се нарушава праволинейното разпространение на светлината.
6...честотата на сетлинната вълна.
7...цялата паднала върху граничната повърхност светлина се отразява от нея и остава в
първата среда.
8.Дадено: Решение:
n=2,417 c(светлината във вакум)=3.108m/s n=c:cд->cд=c :n=3.108 m/s :2,417=1,241.108m/s
Tърси се:
Cд=?

9.Дадено: Решение:
λ = 340nm=0,34.10-6m u=λ.√=0,34.10-6.5.1014=1.7.108m/s
√=5.1014Hz
Търси се:
u=?

10.Дадено: Решение:
n=1,515 nI-показателя на пречупване на въздуха спрямо стъклото =1/n
Търси се: при αгр β=900-> sinαгр =nI=1=1:1,1515=0,660.
sin900 n

αгр=?TЕСТ-Физика
Задача 1-4 ,оградете верния отговор.
1.Коя от следните величини представлява показател на пречупване на втората среда спрямо първата:
а/ n в/ d
б/ c г/ k
2.Koe e условието,необходимо за протичането на явлението интерференция?
а/Втората среда трябва да е оптично по-рядка от първата.
б/Размерите на отворите или предметите,през които преминава светлината,трябва да бъдат сравними с дължината на вълната.
в/Светлинните вълни трябва да са кохерентни.
г/Скоростта на разпространение на различните по цвят светлинни вълни
в дадена среда да е различна.
3.Видовете спектри биват:
а/емисионни в/линейни,ивични
б/абсорбционни г/всички отговори са верни
4.Коя от следните формули изразява интензитета на светлината:
а/ sinα = n в/ 1 = sinαгр
sinβ n sin900

б/ I= E г/ d.sinѲ=k.λ
t.S

Задача 5-7,допълнете вярно изречението.
5.Дифракция на светлината се нарича явлението,при което...
6.Скоростта на светлината в дадена среда зависи от...
7.Пълно вътрешно отражение се нарича явлението,при което...

Задача7-10,решете задачите.
8.Намерете скоростта на светлината в диамант,чийто показател на пречупване спрямо въздуха е
2,417.
9.Определете скоростта на светлината в прозрачна среда,в която оранжева светлина с честота
√=5.1014Hz има дължина на вълната λ=340nm
10.Намерете граничния ъгъл за пълно вътрешно отражение при преминаване на светлина от стъкло
във въздух.Показателят на пречупване на стъклото спрямо въздуха е 1.515.



Отговори на теста:

1.а/
2.в/
3.г/
4.б/
5...се нарушава праволинейното разпространение на светлината.
6...честотата на сетлинната вълна.
7...цялата паднала върху граничната повърхност светлина се отразява от нея и остава в
първата среда.
8.Дадено: Решение:
n=2,417 c(светлината във вакум)=3.108m/s n=c:cд->cд=c :n=3.108 m/s :2,417=1,241.108m/s
Tърси се:
Cд=?

9.Дадено: Решение:
λ = 340nm=0,34.10-6m u=λ.√=0,34.10-6.5.1014=1.7.108m/s
√=5.1014Hz
Търси се:
u=?

10.Дадено: Решение:
n=1,515 nI-показателя на пречупване на въздуха спрямо стъклото =1/n
Търси се: при αгр β=900-> sinαгр =nI=1=1:1,1515=0,660.
sin900 n

TЕСТ-Физика
Задача 1-4 ,оградете верния отговор.
1.Коя от следните величини представлява показател на пречупване на втората среда спрямо първата:
а/ n в/ d
б/ c г/ k
2.Koe e условието,необходимо за протичането на явлението интерференция?
а/Втората среда трябва да е оптично по-рядка от първата.
б/Размерите на отворите или предметите,през които преминава светлината,трябва да бъдат сравними с дължината на вълната.
в/Светлинните вълни трябва да са кохерентни.
г/Скоростта на разпространение на различните по цвят светлинни вълни
в дадена среда да е различна.
3.Видовете спектри биват:
а/емисионни в/линейни,ивични
б/абсорбционни г/всички отговори са верни
4.Коя от следните формули изразява интензитета на светлината:
а/ sinα = n в/ 1 = sinαгр
sinβ n sin900

б/ I= E г/ d.sinѲ=k.λ
t.S

Задача 5-7,допълнете вярно изречението.
5.Дифракция на светлината се нарича явлението,при което...
6.Скоростта на светлината в дадена среда зависи от...
7.Пълно вътрешно отражение се нарича явлението,при което...

Задача7-10,решете задачите.
8.Намерете скоростта на светлината в диамант,чийто показател на пречупване спрямо въздуха е
2,417.
9.Определете скоростта на светлината в прозрачна среда,в която оранжева светлина с честота
√=5.1014Hz има дължина на вълната λ=340nm
10.Намерете граничния ъгъл за пълно вътрешно отражение при преминаване на светлина от стъкло
във въздух.Показателят на пречупване на стъклото спрямо въздуха е 1.515.



Отговори на теста:

1.а/
2.в/
3.г/
4.б/
5...се нарушава праволинейното разпространение на светлината.
6...честотата на сетлинната вълна.
7...цялата паднала върху граничната повърхност светлина се отразява от нея и остава в
първата среда.
8.Дадено: Решение:
n=2,417 c(светлината във вакум)=3.108m/s n=c:cд->cд=c :n=3.108 m/s :2,417=1,241.108m/s
Tърси се:
Cд=?

9.Дадено: Решение:
λ = 340nm=0,34.10-6m u=λ.√=0,34.10-6.5.1014=1.7.108m/s
√=5.1014Hz
Търси се:
u=?

10.Дадено: Решение:
n=1,515 nI-показателя на пречупване на въздуха спрямо стъклото =1/n
Търси се: при αгр β=900-> sinαгр =nI=1=1:1,1515=0,660.
sin900 n

αгр=?

Librarian_girl
10-09-2009, 13:21
Може ли тези темички? Благодаря на всеки отзовал се :)

http://download.pomagalo.com/846/chehov+prez+pogleda+na+maksim+gorki/?search=15320616&po=1

http://download.pomagalo.com/25088/maksim+gorki+biografiya/?search=15320774&po=2

http://download.pomagalo.com/181042/maksim+gorki+dramaturgiya/?search=15320791&po=3

http://download.pomagalo.com/296405/socializaciyata+na+decata+v+koloniya+maksim+gorki/?search=15320809&po=4

Tedi4ka
10-09-2009, 19:53
Максим Горки e руски писател. Рожденото му име е Алексей Максимович Пешков (1868–1936). Роден е на 14 март в Нижни Новгород. Баща му е дърводелец и умира от холера, когато Алексей е на 4 годинки. Горки живее при дядо си, където става свидетел на груби човешки отношения, на скъперничество и разправии. Единственият радостен лъч в детството му внася неговата баба Акулина Ивановна. Тя му разказвала приказки и му пеела народни песни. Когато е на 6 години, дядо му започва да го учи да чете и пише, после постъпва в първоначално училище, но по това време дядо му се разорява и невръстният Алексей е принуден сам да си изкарва хляба. Работи в магазин за обувки, служи при чертожник, попада в атилие за икони, работи като статист в театър и хамалин на пристанището. Още от малък се научава да се вглежда в живота, в хората, да анализира и обобщава явленията. Поглъща жадно всяка книга, която му попадне. През 1884 заминава за Казан, с желанието да се учи в Казанския университет, но вместо това попада в сварталищата за босяци. Там започва и неговото идейно оформяне. В кръга на революционни другари, той чете "Манифест на комунистическата партия" и "Капитала" на Маркс. Често се чувства самотен и отчаен и през 1887 Алексей Пешков прави опи за самоубийство. След това напуска Казан и предприема голямо странствуване из Русия, повреме на което написва първата си творба-поемата "Песен на стария дъб". В края на 1891 Пешков е в Тифлис, където влиза в среда на революционно настроени интелигенти, работници и интернирани революционери-марксисти. Появява се и първият разказ на Максим Горки "Макар Чудра". През 1898 са побликувани два тома "Очерци и разкази". Това издание има голям успех и бързо печели широко признание. Толстой и Чехов дават висока оценка на постиженията му, а Ленин го нарича "европейски знаменит писател". Най-голямото постижение на Горки е, че той успява да отрази мощното движение на революционната борба в народните недра, да предскаже народната победа. Чрез романтичната символика на картините и образите той постига една вътрешна динамичност на повествованието, забележителна персонификация на природата. Романът "Майка", написан през 1906 е едно от най-хубавите произведения в дореволюционното творчество на Горки, едно от класическите произведения в руската и световната литература. Той е вдъхновен от истинска случка и включва впечатленията на Горки от тежкия живот на сормовските работници, от тяхната революционна борба. Това е роман за работническата класа в Русия, за нейния героичен път, за високия й идеал. Писателят внушава, че бъдещето принадлежи на революционните сили. В романа си Горки за пръв път прилага обоснования от Ленин принцип на комунистическата партия. С романа си "Майка", Горки става основоположник на социалния реализъм в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи — „Старицата Изергил“, „Песен за сокола“, „Песен за буревестника“. Автор на романите „Тома Гордеев“, „Майка“, драмата „На дъното“. На неговото перо принадлежат литературните статии и портрети за Пушкин, Лев Толстой, Сергей Есенин, Тарас Шевченко. Помага на Алексей Толстой, Михаил Пришвин и Владимир Маяковски да се утвърдят.

През 1930-те години на 20 век, той създава пиесите „Егор Буличов и другите“, „Васа Железнова“. Започва да публикува романа епопея „Животът на Клим Самгин“. Създава и редактира много списания и литературни поредици. Организира издателство „Световна литература“.

Tedi4ka
10-09-2009, 19:54
Антон Павлович Чехов е едно от разтърсващите \"преживявания\" на младия Горки - той говори за него така, сякаш съзерцава природно явление или герой на литературен шедьовър. Възторгът му от общуването с първомайстора на психологическата новела е голям, но все пак не приглушава аналитичното му умение. Максим Горки, живял от 1868 до 1936 година, е оставил много литературни портрети, но сред тях особено дълбок и цялостен е очеркът му за Чехов. Още първите редове въвеждат читателя в непринуден и като че ли случайно започнал разказ, без предварителни обяснения, без встъпление. Най-напред в облика на Антон Павлович се откроява неговата \"мека и мила усмивка\". Но постепенно зад тази усмивка избухва негодувание и гняв, отвращение от невежеството и произвола, от насилието над човешката личност. Мрачните чувства довеждат до така характерните за руския интелигент самообвинения, които се изливат в дълбока тъжна въздишка: \"Каква нелепа, недодялана страна е тази наша Русия!\"

Горки изгражда есето си като белетристична творба - от случайните реплики на един разговор той достига до трайните черти в облика на събеседника си, до скритите дълбини на душевния му живот. Тук художественото изобразяване идва на мястото на логическото изследване, затова преходите са неуловими, а изводите се налагат от самосебе си, без принудата на формулировките.

Особено важно в това отношение е наблюдението на Горки, че в присъствието на Чехов всеки неволно изпитва желание да бъде по-прост, по-правдив, да бъде повече това, което е. Пред него \"хората смъкваха от себе си пъстрите труфила на кухите фрази, на модните думи и разните други дрънкулки, с които руският човек, в желанието си да се представи за европеец, се накичва подобно на дивака с мида и рибешки кости\", казва Горки. И добавя: \"Целия си живот Антон Чехов изживя със средствата на собствената си душа, той винаги беше самия себе си, беше вътрешно свободен и никога не се съобразяваше с онова, което едни очакваха от Антон Чехов, а други - по-груби - изискваха от него. Той не обичаше разговори на \"възвишени теми\" - разговори, с които милият руски човек така ревностно се утешаваше и забравяше, че е смешно, но далеч не остроумно да мислиш за кадифени костюми в бъдещето, когато в настоящето нямаш дори едни прилични панталони. Красиво прост, Чехов обичаше всичко просто, истинско, искрено и притежаваше своеобразен маниер да прощава на хората.\"

По-нататък Горки разказва за умението на своя приятел навсякъде да открива и разбулва пошлостта. Според него това е способност, присъща само на човек с високи изисквания към живота, породена от желанието да видиш хората цялостни, красиви и хармонични. Затова в сивите тъжни очи на Чехов почти винаги меко искри тънка насмешка; но понякога тези очи стават студени, остри и сурови; в такива минути мелодичният му задушевен глас звучи по-твърдо и тогава Горки има чувството, че този скромен, мек човек, ако сметне за нужно, може да се изправи срещу враждебната му сила и да не й отстъпи. Понякога в отношението на Чехов към хората сякаш се проявява чувство на безнадеждност, близко до хладното, тихо отчаяние. \"Странно същество е руският човек! - казва веднъж Чехов на Горки. - В него като в сито нищо не се задържа. На младини той жадно пълни душата си с всичко, каквото му попадне под ръка, а след като мине тридесетте, в него остават някакви сиви вехтории. За да се живее добре, човешки, трябва да се работи. Да се работи с любов, с вяра. А у нас не умеят това. Архитектът, след като построи две-три прилични къщи, сяда да играе карти, цял живот играе или пък стърчи зад театралните кулиси. Лекарят, ако има пациенти, престава да следи науката и на четиридесет години е сериозно убеден, че всички болести се дължат на настинка. След като си спечели добро име с някоя сполучлива защита, адвокатът вече престава да се грижи за защитата на справедливостта, а отстоява само правото на собственост, залага на конни надбягвания, яде стриди и иска да мине за тънък познавач на всички изкуства. Актьорът, изиграл сносно две-три роли, престава да учи ролите си, започва да носи цилиндър и си въобразява, че е гений. Цяла Русия е страна на някакви алчни и мързеливи хора: те ужасно много ядат, пият, обичат да спят денем и хъркат насън. Женят се, за да има ред в къщата, а си намират любовници за престиж в обществото. Психиката им е кучешка: когато ги бият, те тихичко скимтят и се крият в колибката си, когато ги галят - лягат по гръб с вирнати лапички и въртят опашчиците си...\"

След като прави душевен портрет на Чехов, Горки потърсва същите тези черти и в творчеството му. Ето как навлиза в художествената вселена на своя събрат и учител:

\"Още в първите си разкази Антон Павлович съумя да открие в мътното море на пошлостта нейните трагично-мрачни шеги; достатъчно е да прочетете внимателно неговите \"хумористични\" разкази, за да видите колко страшно жестоки и отвратителни неща е съзирал техният изпълнен с тъга автор и как срамежливо ги е криел зад смешните думи и ситуации.

Той беше някак си целомъдрено скромен, не си позволяваше високо и открито да каже на хората: \"Ама бъдете... по-почтени!\" Надяваше се напразно, че те сами ще се досетят колко е необходимо за тях да бъдат по-почтени. Той мразеше всичко пошло и мръсно и описваше мръсотиите в живота с благородния език на поета, с меката насмешка на хумориста и зад прекрасната външност на разказите му едва се долавяше техният изпълнен с горчив укор вътрешен смисъл.

Когато чете \"Дъщерята на Албион\", многоуважаемата публика се смее и едва ли вижда в този разказ гнусната гавра на сития господар над самотния човек, чужд на всичко и всички. И във всеки хумористичен разказ на Антон Павлович чувам тихата, дълбока въздишка на едно чисто, истински човешко сърце, безнадеждната въздишка на състраданието към хората, които не умеят да уважават човешкото си достойнство и подчинявайки се без съпротива на грубата сила, живеят като роби, не вярват в нищо, освен че е нужно да сърбат колкото се може по-тлъста чорба, и не изпитват нищо друго освен страха да не би някой силен и нагъл да ги набие.

Никой не разбираше така ясно и тънко трагизма на дребните житейски грижи, както Антон Чехов; никой преди него не съумя така безпощадно правдиво да нарисува на хората позорната и жалка картина на живота им в мътния хаос на еснафското ежедневие.

Като четеш разказите на Антон Чехов, се чувстваш като в тъжен ден през късна есен, когато въздухът е толкова прозрачен, че в него рязко се открояват голите дървета, тесните къщи, сивичките хорица. Всичко е така странно - самотно, неподвижно и безсилно. Дълбоките сини далечини са пустинни, сливат се с бледото небе и облъхват с мрачен хлад земята, покрита със замръзнала кал. Умът на автора като есенно слънце осветлява с жестока яснота разровените пътища, кривите улица, тесните и мръсни къщи, в които се задушават от скука и мързел дребни, жалки хорица, изпълвайки домовете си със своето безсмислено, полусънно суетене. Ето, тревожна като сива мишка снове \"Душенка\" - мила, кротка жена, която така робски, така много умее да обича. Могат да я ударят по бузата, а тя, кротката робиня, не ще посмее дори високо да изстене. Редом с нея тъжно е застанала Оля от \"Три сестри\": тя също силно обича, но се подчинява безропотно на капризите на развратната и пошла съпруга на своя мързелив брат, пред очите й се руши животът на нейната сестра, а тя плаче и никому с нищо не може да помогне, а в гърдите й няма нито една жива, силна дума на протест срещу пошлостта.

Ето я сълзливата Раневска и други бивши господари на \"вишневата градина\" - егоистични като деца и мекошави като старци. Те са закъснели да умрат навреме и хленчат, без да виждат и разбират нищо наоколо си - паразити, които нямат сили отново да се впият в живота. Мършавото студентче Трофимов говори красиво за необходимостта да се работи - и безделничи, като от скука се развлича с глупави издевателства над Варя, която се труди неуморно за благополучието на безделниците.

Вершинин мечтае колко хубав ще бъде животът след триста години и живее, без да забелязва, че наоколо му всичко се разлага, че пред очите му Сальоний от скука и глупост е готов да убие жалкия барон Тузенбах.

Пред очите ни преминава безкрайна върволица от роби и робини на своята любов, на своята глупост и мързел, на жаждата си за земни блага; вървят роби на тъмния страх от живота, вървят със смътна тревога и изпълват живота с несвързани приказки за бъдещето, защото чувстват, че в настоящето няма място за тях...

От време на време в сивата им тълпа се чува изстрел: Иванов или Трепльов са се сетили какво трябва да направят - и са умрели.

Мнозина от тях красиво мечтаят колко хубав ще бъде животът след двеста години и на никого не му минава през ума простият въпрос: та кой ще го направи хубав, ако ние само мечтаем?

Край цялата тази скучна, сива тълпа от безсилни хора е минал велик, умен, внимателен към всички човек, погледнал е скучните жители на своята родина и с тъжна усмивка, с тон на мек, но дълбок укор, с безнадеждна мъка на лицето и в сърцето, с красив искрен глас е казал:

- Зле живеете, господа!\"

Максим Горки схваща творчеството на Чехов като особен вид борба - борба за самосъхранение и духовно оцеляване, но и борба за душите на хората, затънали в ситост и апатия, борба за изтръгване от сивата проза на живота чрез съзидателен труд. А според Горки тази борба е особено тежка именно в Русия, където - по думите му - \"има всичко в изобилие, но няма любов към труда. Русинът се любува на енергията, но малко вярва в нея. Писател с активно настроение - например Джек Лондон - е невъзможен в Русия. Въпреки че книгите на Лондон се четат у нас с удоволствие, аз не виждам те да събуждат у руския човек воля за дела, те само дразнят въображението му\" - заключава Горки. И отбелязва, че Чехов не е типичен русин в това отношение. В есето му прочитаме знаменателните думи, над които е размишлявал и Томас Ман: \"Не бях срещал човек, който да чувства значението на труда като основа на културата така дълбоко и всестранно като Антон Павлович. У него това намираше израз във всички подробности на домашния бит, в набора на предметите и в онази благородна любов към тях, която изключваше всякакъв стремеж да се трупат вещи, и не се уморява да им се любува като на творчество на човешкия дух. Той обичаше да строи, да сади градини, да украсява земята, той чувстваше поезията на труда.\"

Накрая Горки се спира и на един тягостен въпрос: болестта на Чехов. През целия си живот писателят е измъчван от бавно напредваща белодробна туберкулоза, която накрая го поваля едва четиридесет и четири годишен. Болестта го докарва понякога до състояние на ипохондрия и дори мизантропия. В такива дни Чехов е капризен в разсъжденията си и труден в общуването си с хората. Той е лекар по професия, а болестта на лекаря е винаги по-тежка от болестта на неговите пациенти; пациентите само усещат, а лекарят освен това знае как се разрушава организмът му. Това е един от случаите, когато може да се каже, че знанието ускорява смъртта, отбелязва Горки.

Очеркът му за Чехов трудно може да бъде наречен литературнокритически. Той напомня по-скоро житие на светец, на добротворец и праведник. Горки не крие преклонението си, почти религиозната си любов към този паломник на духа. Под неговото перо образът на Чехов се превръща в изящна икона с чудотворни целебни свойства. Разказът му завършва съвсем по руски с благоговейните думи: \"Хубаво е да си спомниш за такъв човек, в живота ти веднага се връща бодростта, той отново придобива ясен смисъл.\"

Tedi4ka
10-09-2009, 19:54
МАКСИМ ГОРКИ-ДРАМАТУРГИЯ

Насочва се към драматургията под влияние на дружбата си с Чехов.Първа пиеса-“Еснафи”-1900-01.В Б-ия 1907г Бакалов “Еснафлии”.Създава я в началото на револ.подем,преди революцията от 1905г.В разказите си с босяшка тематика никъде не показва образа на истински положителния герой.Отчасти Григорий Орлов и Коновалов са хора от по-друг тип.Дори като представители на социалното дъно те са раздирани от социални противоречия.Те мъчително изживяват несъответствието между живота,който водят и идеалите си.Със собственото си положение на босяци те отричат класата на господарите си.Орлов и Коновалов са дълбоко отвратени от морала на господарите,те протестират срещу него чрез жест,силна фраза или с нежеланието си да работят и по този начин да увеличават богатството на тези,които и без това имат достатъчно много.Горки ги квалифицира като отрицателно-положителни.
В “Еснафи”Г.създава качествено нов образ на недоволника.Нил е продължение,но на ново стъпало на ония положителни черти в характера,които притежават Орлов и Коновалов и в същото време е художествен тип на работник.Коренно се различава от печатарите в “Тома Гордеев”.За разлика от романтичните герои,той е изобразен в конкретни условия.Онова,което го издига над другите герои е интелигентността.Знае какво му е нужно,пътищата,по които да реализира своя идеал.Носи революционно съзнание,избистрено и извисено.Настроен е оптимистично,активно,готов е във всичко да се намеси,да помогне на доброто и прогресивното,
да смаже злото,да спре развитието му.Той е непримирим,упорито и последователно върви към своята цел,макарче в пиесата тя е само загатната.Обича да работи,изпитва удоволствие от своя труд.От собствен опит е разбрал една голяма истина:правата не се дават,а се вземат.Готов е в бой да защити правата на своята класа.
Образът на Нил е бил неправилно разбран от мнозина съвременници.Един от тези,които проникват в неговата същност е Чехов.”Той не е селянин,занаятчия,а нов човек-работник,издигнал се до интелигента.”-вярно е доловил остовното в образа на Нил.Но не всичко му е ясно.Не го възприема като представител на революционния пролетариат.Освен това,той не схваща правилно конфликта на пиесата.Конфликтът не е поколенчески,между бащи и деца,а съсловен-между буржоазията и пролетариата.Този конфликт Чехов като че ли не иска да види.Смята,че героите трябва да са сами за себе си.Казва на Горки да не противипоставя Петър и Татяна,но Г не се вслушва в съветите му.Когато подготвя “Еснафи”за печат,подсилва някои от чертите на Нил като борец.Изостря конфликта между него и Безсеменови.Нил е показан напълно чужд на еснафите в техния дом-и на старите и на младите.В рамките на сюжета Нил никъде на се изявява в типичната за него работническа среда,но не създава впечатление,че е герой-единица като Тома Гордеев.Очертава се не само като естествен,здрав човек,но е като личност,която не приема неморалния живот,натрапван му от Безсеменови.Олицетворява новия човек-раб.класа.
Царското правителство е силно разтревожено.Пиесата е забранена.Много реплики са премахнати от театралната цензура.Буржоазната критика тълкува темата като конфликт между бащи и деца.Всъщност този конфликт е съвсем по новому осветен.Борбата с либералната буржоазия,нейната изолация от народа,разобличаването и като враг на революцията са на преден план в борбата на пролетариата.Именно в това направление нанася удар.Разкрива несъществеността на конфликта между патриархално-консервативните бащи и либералничещите деца,разобличава техните претенции да бъдат “трета сила” в борбата между бурж.и пролетариата.
Младото поколение на еснафството е представено от Татяна и Пьотър Безсеменови.Те са неудовлетворени от застиналия, дребнав, некултурен живот на бащите,измъчват се в него.Пьотър чувства,че в стария патриархален ред всичко се руши,преобръща.Те се стремят да влязат в редовете на интелигенцията.Пьотър е бил “гражданин за малко”,докоснал се е до освободителното движение.Но радикализмът му бързо се изпарява-след изключването му от университета горчиво се разкайва,че е взел участие в студентските вълнения.Татяна също иска да се изтръгне от патриархално-еснафската среда-учителка,но работата бързо и омръзва,изморява я,в края на пиесата тя е вътрешно примирена.Пьотр се опитва да се изтръгне от еснафската среда под въздействието на любимата жена-Елена.В края на пиесата даже напуска бащиния си дом и иска да се ожени за нея,въпреки бащината воля.Но авторът ни дава да почувстваме,че този бунт в семейството е за “половин час”.Когато се изостря конфликтът между Безсеменов и Нил ,Пьотр променя своите позиции,вътрешно е на страната на баща си.Изобличителят на Безсеменови-бродягата-певец Тетерев предсказва по-нататъшната съдба на П.-връщане в бащиния дом в качеството на достоен наследник на бащата-еснаф.Горки в писмо до Станиславски:”Той ще бъде еснаф като баща си,не толкова силен и работоспособен,но по-умен и хитър.”Темата за еснафството заема видно място в творчеството на Горки.Но “Еснафи” е нов етап от разработката и.Критиката на еснафството в пиесата е проникната от духа на революционния марксизъм.Новаторство в темата-не само разобличава еснафската патриархалност,но и еснафската природа на индивидуалистичния бунт срещу еснафската закостенялост.Пьотр се бунтува срещу обществото в името на личността,на нейната свобода.Утвърждава,че личността може да се развива само в изолация от обществото.Свободата на личността той разбира като свобода от обществото.Рязко противопоставя личност-общество,въстава срещу идеите за граждански дълг,за служене на обществото.Свободата на П.-това е “независимост”от обществения дълг,от исканията на народа.Претендиращ за аристократически дух, той с презрение говори за хората от народа,осъжда Шишкин и Цветаев за тяхната просветителска дейност сред работниците и войниците.Моралната разруха на еснафа-индивидуалист особено ясто проличава в отношението му към родината.Показва как индивидуалистът .,загубвайки връзката си с народ и родина,стига да морално опустошение,разрушение на личността.
Рязко противопоставя персонажите един на друг,сблъсква ги в идеологически конфликти,дава ясно да се разбере идейната позиция на самия автор.В реалистичната тъкан на риесата се съчетават своеобразно три елемента:изобличение,добив ащо в някои моменти сатиричен оттенък;
хумор,който влиза в характеристиката на жертвите;героичен патос,който облъхва положителния герой-Нил.Хумористичен и образът на декласирания човек,стъпкан от живота/Перечихин/Действащ без егоистични подбуди,искрен и наивен,”естествен”човек,П еречих.
Се оказва извън буржоазно -еснафското общество.Но този волен птицеловец страни от борбата,пасивен е ,примирява се с положението си на “малък човек”.Тетерев-певец-гуляйджия,другата жертва на еснафския свят.Той е безпощаден обвинител на хората от този свят- бащата и сина Безсеменови.Но с критиката се изчерпва неговата сила,той не е способен на никакво действие.Отровен от индивидуализма и скептицизма,той насочва своята ирония срещу всичко окръжаващо го и съм самия себе си.Авторът подчертава несъстоятелността на подобни характери.Подобен на Сатин.Тетерев се чувства изгубен в еснафския свят,ненавижда ги и ги разобличава.Неговите симпатии са на страната на Нил и Поля,но не желае да влезе в редовете на борците.Хора от типа на Нил той счита за донкихоти,безкористни,но безполезни герои.”Я сам по себе”.През цялото време той се стреми да бъде настрана от разприте.В лицето на Перчихин и Тетерев се развенчават анархистичните настроения на декласираните елементи,на тези слоеве от социалните низини,които не се включват и не могат да се включат в започващата революционна борба под ръководството на пролетариата.Конфликтът на Тетерев с Безсеменови е безперспективен,а конфликтът деца-бащи-мним,несъществен.Действите лна и персрективна се оказва само борбата на пролетария Нил с целия собсвенически свят на децата и бащите Безсеменови.Нил е работник-машинист,храненик,възпитан ик на Безсеменови,но в психологията,в идеите му,няма нищо,което да го свързва вътрешно с еснафския им свят.Това е образ на революционния пролетарий,готвещ се за борба.Образът на Нил е извънредно важен етап в творчеството на писателя.Той е въплъщение на новия герой,който далеч надминава своите предшественици:Павел Грачов,печатарите от” Тома Гордеев”.Машинистът Нил-това вече е истински герой на историята,”гордият човек”от романтичните разкази,показан в условията на конкретния живот,в индивидуален облик и представящ определена класа.В образа на Нил изпъкват най-важните черти на интелигентния революционер-пролетарий:ясно класово съзнание, решителност,целеустремено т,смелост,непримиримост.То й е изпълнен с волева енергия,с трудов патос,готовност за борба за преустройство на живота.Оптимизъм,непреклон на вяра в победата.Чрез Нил Горки противопоставя на буржоазно-еснафския индивидуализъм,разрушаващ личността,новата идеология на пролетарския колективизъм,чрез която се възражда човешката личност.Нил е един от най-ярките,силни и ниваторски образи на Горки.С огромната си идейно-обществена наситеност той надраства по своето вътрешно значение тези сюжетно-битови обстоятелства,при които се появява.Въпреки че Нил е показан на сцената в нетипични обстоятелства,не е даден в обкръжението на родствения му пролетариат,макар че неговите стълкновения с патриархално-еснафския свят са само част от великата борба,която е призван да води,въпреки това,Нил израства пред нас не като изключителен бунтар-самотник,който въстава срещу своята класа,подобно на Т.Гордеев,а като типичен пролетарий.В лицето на Нил за първи път не само в тв-вото на Горки,но и в цялата световна литература получава реалистическо въплъщение като типически характер образът на действения,целеустремен герой-борец,представител на колектива,на работническата класа.
Идеен съюзник на Нил е годеницата му-шивачката Поля,дъщеря на Перчихин.Значимостта на тази фигура Горки подчертава в писмо до Станиславски:”Главнь1ми фигурами являются Нил и Поля”.В пиесата тя е носителка на мечтата за истинския герой,когото намира в лицето на Нил.Със своята поетическа развълнуваност и романтичните си устреми тя противостои на Татяна и Пьотр,които са настроени прозаически,плоско-разсъдъчно,еснафски трезво.С Нил зружат и представителите на демократичната интелигенция-студентът Шишкин,учителката Цветаева.Те си поставят задача да служат на народа,да сеят сред него семената на прогресивната култура,напредничавите идеи.Цветаева е противоположност на Татяна.С ентусиазъм се отдава на възпитанието на младежта,хората на бъдещето.Образите са епизодични,но важни-исторически верни,отразяват подема сред демократичната интелигенция,посредством контраст разобличават еснафството.Важно значение в пиесата има темата за изкуството.Започва с четене на глас и спора на Татяна и Поля за литературата.Интелигентна а еснафка Татяна подхожда към изкуството с искания за натуралистическо правдоподобие.Близка е до отрицание на изкуството въобще.Пьотр е сходен с Татяна в своето неприязнено отчуждено отношение към изкуството.За света на собствениците и интелигентите еснафи изкуств. е чужда и враждебна стихия.Обявяват се против правото на писателя да твори по законите на худ.измислица.Напротив,гер ите от лагера на пролетариата и демократичната интелигенция горещо се увличат от изкуството,ценят възпитателната му сила,виждат в него възможност за общуване с народа и за въздействие върху него.Естетическите възгледи на тази група герои се разкриват най-вече чрез Полина.В изкуството я пленява героичното,говорещо за напрегнати жизнени конфликти Изкуството създава образи на положителни герои,волеви и целеустремени.
“НА ДЪНОТО”-В драматична форма разработва старата,позната от босяшките разкази тема за жертвите на социалното неравенство,за ужасните условия,при които се налага да живеят тези,които са достигнали социалното дъно на обществото.Темата има остър политически смисъл. Криза в Русия до 1905г.Глад.Горки лично познава босяци.Чисто литературна причина-МХАТ подготвя премиерата на “Ханнели”- Хауптман,в която героите са лумпени,проститутки,скитни ци в приют за бедни.От името на своите герои Х дава опрощение на греховете на всички,които се разкайват.Срещу тази утешителна за бедните лъжа въстава Горки.Заема се да напише пиеса,в която да покаже колко антисоциален и вреден за обществото е сантиментализмът.Той отрича всяка теория,която проповядва да се примирим със социалните неправди тук,на земята,и да чакаме да получим награда за страданията си на небето.В интервю “Петербургская газета”1903 Г казва:”Основният въпрос,който исках да поставя е следният:кое е по-добро,истината или състраданието.Нужно ли е състраданието да стига до положението,от което се ползва Лука?Този въпрос не е субективен,а общофилософски.Малко преди революцията 1905 въпросът да истината и лъжата има остър политически смисъл.Стотици религиозни и философски дружества си поставят за цел да успокоят съвременника.Конфликтът е на социално-класова основа-2възгледа за човека,2 принципа за оценка действията на съвременника.На утешителната,примиряваща лъжа /като принцип/Горки противопоставя върата си в човека,щом той е въоръжен с истината.

Tedi4ka
10-09-2009, 19:55
Югозападен университет
‘’Неофит Рилски’’
Гр.Благоевград

Реферат
На тема:Социализацията на децата в колония’’Максим Горки’’(‘’Педагогическа поема’’;А.С.Макаренко)


Изготвил:Антония Савчовска
3курс;Социална педагогика
Фак.#0644090

Проверил:доц.Т.Попкочев
Един от светлите умове, който има своето място и в днешната съвременност е големият съветски педагог и писател Антон Семьонович Макаренко. Днешният ден е невъзможен без присъствието на всичко ценно, сътворено в миналото, и въпреки че творчеството му е престанало да бъде предмет на шумно модно увлечение, интересът към него не е угаснал и няма да намалява. В историята на възпитателната практика и педагогическа мисъл Макаренко ще остане с възгледа си, че педагогиката е “най-диалектичната, подвижната, най-сложната и разнообразна наука. Своята уникалност той показва във всичките си творби,но най-незабравима за възпитателната дейност си остава’’Педaгогическа поема’’.Книга написана въз основа на собстения му опит.Голямото дело на руския педагог започва през 1920 г., когато му се възлага да организира и ръководи колонията за непълнолетни правонарушители близо до град Полтава, която по-късно носи името ‘’Максим Горки’’. Работата му е нова и трудна. Тя изисква тънък усет за хората, дълбока вяра в човека, гъвкав ум и голяма тактичност. Макаренко се справя с възложената му задача отлично. Той успява да концентрира в колонията ценни възпитателни моменти от раждащия се нов живот в социалистическата му родина. По-късно в “Педагогическа поема” той описва трънливия път, който е трябвало да бъде изминат, за да се създаде сплотен трудово-възпитателен колектив, функциониращ както за възпитание, така и за превъзпитание. В резултат от работата си там той стига до идеята за разпределението на питомците в първични колективи, където се извършва значителна част от “обработката” на техните личности. Съединявайки обучението с производителния труд и изпробвайки възпитателната сила на селскостопанския, ръчно-занаятчийския и машинния труд, у него се оформя цяла нова педагогическа теория.
През 1926 г. трудово-възпитателната колония “Максим Горки” се преселва в Курян, близо до Харков, където има по-голямо стопанство и манастирски сгради, в които са настанени 280 възпитаници. В колониите Макаренко прави опити за нова организация на възпитателната работа. Без да робува на догми, той създава своя концепция за оптимистично отношение към човека и неговите възможности за развитие. Стреми се да приложи нови педагогически подходи. Това го поставя в конфликт със стоящите над него администратори и контролиращи органи. Въпреки всичко той съумява да се справи.Не се предава дори в най-трудните моменти-‘’Имаше само две неща,който не извикваха съмнение:първо-твърдото ни решение да не изоставяме делото,да го докараме до някакъв край,па ако ще и скръбен.И второ,ей самото това ‘’битие’’-в нашата колония и около нас.’’И той наистина спазва думата си-не изоставя делото.Дори хора,който другите смятат за безнадеждни той подкрепя и им показва правилния път.Никак не е лесно-отначало въпреки педагогическите познания той вижда трудности,с помоща на упоритост,такт и Калина Иванович нещата се регулират.Повратен момент е сцената със Задоров още в самото начало.Но сякаш след думите-‘’Ние не сме тъй лоши,Антон Семьонович!Всичко ще бъде добре,ние разбираме...,и самият Макаренко вижда,че надежда има,нужно е само време... Същественият принос на А.С.Макаренко се състои в това, че надраства шаблонното „да се възпитава добър съветски човек”, а издига разгърнатата програма за възпитание на личността, като успява да съхрани индивидуалната прелест, своеобразието, особената й красота. Той достига до схващането, че наред с общата, „стандартната” програма за комунисктическо възпитание е нужна и индивидуална, конкретна перспектива на отделния човек. Именно в създаването на метод, който да бъде общ и единен и в същото време да дава възможност на всяка отделна личност да развива своите особености, да запази своята индивидуалност, видният педагог вижда главната задача на педагогиката.
Антон Семьонович Макаренко пръв успява да вникне надълбоко в същността на съветския човек и да представи в нова светлина неговите личностни качества, характер и поведение. Той разкрива съветския човек като субект от световен мащаб - този нов човек вижда, наблюдава, интересува се от всичко, което става по земното кълбо – той преживява като гражданин на света всяко нещастие или радост. Макаренко демонстрира тезата си, че възпитанието на новия човек трябва да се откъсне от националното и местното значение и съдържание, за да поеме общочовешките дълг и отговорност за щастливото бъдеще на цялото човечество. На тази методологическа основа Макаренко издига качествено ново положение в педагогическите теории: възпитание на гражданина на света. Голямата политическа цел на комунистическото възпитание е именно гражданина на света и всеки добър, честен учител трябва да я вижда пред себе си, да се бори за постигането й. При формирането на личността, на личните детайли на новия човек учителите са длъжни да подхождат във висша степен внимателно и с добро чувство.
В центъра на системата от възпитателни средства Антон Семьонович Макаренко поставя две единни и сложни подсистеми – колектива и дейността. Колективът като главно възпитателно средство обхваща педагогическия колектив и детския колектив. Основните дейности – игра, учене и труд – присъстват равностойно в цялостния педагогически процес, като осигуряват активно-действения характер на възпитанието. Първата цел на възпитанието според Макаренко е колективът, а една от водещите му задачи – възпитанието на колективиста.Тук с помоща на всички възпитатели Макаренко показва на децата,че те са можещи.Техните учители не правят изключение,когато трябва нещо да се свърши,те виждат,че там,в колонията всички са равни.А точно това е едно от нещата,което е липсвало на тези деца навън-да им се покаже,че никой не ги третира като различни и че стига да пожелаят те могат много неща.Личността на Екатерина Григориевна не бива също да се пренебрегва-тя дава на децата майчина обич и закрила,въпреки строгото си държане.Нещо необходимо за всеки един подрастващ.
Една от големите заслуги на съветския педагог е, че “установява мястото на детския труд в системата на подрастващото поколение, че намира основните пътища и форми за използването на труда като могъщо възпитателно средство”. В колонията “Горки” той успява да създаде хора, у които изчезва делението на физическия и умствения труд. С творческата си дейност разкрива прозорец към “възпитанието на бъдещата епоха’’.Той кара колонистите да обикнат дори селската работа,родителите на една част от тези деца са селяни и в тяхната кръв е замеделската и селскостопанска работа.Весели и поучителни са случките със сеялката,та дори и с откраднатите дини.Да не забравяме и работилниците-колелата,който правят в тях не само са сполучливи,но и разнасят славата на колонията.С тези си занимания всеки един от колонистите е зает с определен вид работа и не му остава време да мисли за странични неща или поне не толкова. Според него в процеса на труда човек не само преобразява природата, но променя и себе си, развива полезни качества и умения.За да е пълноценен труда той трябва да е творчески, да е креативен.
Трудът в колектива от своя страна възпитава правилни междуличностни отношения, помага на децата да се учат да общуват, формира тяхната нравственост, донася радост и удовлетворение от постигнатите резултати. Благодарение на труда на момчетата те изграждат новия си дом, правят го уютен и с все повече удобства.Научавайки ги на труд техния учител ги подготвя за истинския достоен живот, този извън оградите на техния дом-училище.И още нещо изключително важно научава ги да ценят не само своя труд, но и този на останалите.
Не всичко е по мед и масло винаги-има и бягства в началото и сбивания и караници.С времето обаче тези неща сякаш изчезват.Четейки книгата човек има чувството,че тези деца са били цял живот приятели.Пленяват със задружието си,браненето на колонията,обичта към Антон Семьонович...За не дълъг период от време той успява да създаде прилични младежи от повечето свой възпитаници.Дори когато един от управниците го пита от къде са тези момци,той шеговито отговаря-‘’Сами си ги правим!’’Има и изключения разбира се-Митягин например.Макаренко вижда в него заплахата за другите деца,неговото разрушаващо въздействие.Въпреки симпатиите си,той го гони.Сам признава,че има случай като този,в които писаното от Русо,Песталоци,Блонски не помага.С децата не се работи по шаблон.Литературата е нужна за основа,но всичко останало е самият живот,практиката.В някои от случайте дори заявява,че е изпаднал в’’педагогическо падение’’,но не се спира и жертва всичко за тези деца.А тук е и израстването им-виждат,че някой вярва в тях,имат нова среда,ред,занимания.Прекра ни възможности за един нов живот.Попадането на тези деца в колонията е най-хубавото,което е могло да им се случи.Ако има шанс за поправянето им-то този шанс е Макаренко.Точно там те се учат на уважение към по-възрастните(майката на Антон Семьонович е техна любимка),труд,отговорности. Не може да не се отбележи любовта на Братченко например към конете и колко много се грижи той за тях.Отнася се сериозно към задълженията си,изпитва изтинска обич към тях.Отрядите са още нещо в голяма помощ за възпитаниците,отново става дума за възпитание в дълг към нещо,в случая различните занимания на отрядите. Един от основните възпитателни похвати в колонията става доверието.Много са показателните случаи-Карабанов е един от тях.Като се има предвид,че той се подвежда по Митягин и не е много надежден,Макаренко му възлага задачата да донесе на няколко пъти големи суми пари.И той се справя отлично!Още едно доказателство,че доверието е най-добрия възпитател.След случая въпреки терзанията пред Макаренко,Семьон е доволен от себе си,Макаренко още повече.Дори му казва-‘’Аз не се страхувам от нищо.Аз знам,че ти си също такъв честен човек,какъвто съм и аз.’’Още един отзвук от това е даването на командирските звания,чест за колонистите.Също така и когато Антон Семьонович моли някой от по-опитните и стари колонисти да помагат на децата от втората колония.Тези момчета започват да се чувстват значими. Макаренко се бори до последно за доброто на свойте възпитаници,търси нови хора,средства...Когато идват двете студентки внасят живинка сред децата,те забелязват,че все повече хора започват да се изтересуват от съдбата им.Съдба,коята дори в началото да не е била важна за самите тях,в последствие ги изтересува живо.Когато са нужни 6000 точно момчетата са тези,който ги издействат.Защото с течение на времето те са се почувствали част от тази общност и бъдещето на колонията става и тяхно бъдеще.Усещат вече гордостта от това да си колонист в’’Максим Горки’’,ако си спомним и марша пред хората,когато излизат с белите си ризи и въпреки позакарпените си панталони те правят срахотно впечатление.Впоследствие сами започват да си организират занимания-като се започне от вечерните събирания по спалните,играта на карти,разказване на приказки и истории,та до театарът.Истинското сближаване и чувството на колектив става в началото вечер в спалните,весели звуци,приказки...Играта им на карти обаче е спряна поради лошите привички на присвояване,до които води,но въпреки това те си измислят нови и нови занимания.Стига се до там,че имат по 40 пиеси на сезон,нещо,което и театрите в столицата не могат да си позволят.Вижда се,че в тези теца не само има надежда,има и талант.Така се вживяват,че неусетно чрез играта те oбогатяват речника си,културата.И въпреки,че работят в работилниците,ходят на училище и имат куп занимания свързани с колонията те не се отказват.Не взимат входна такса,не се спират пред студа и бедността.Макаренко прави от тях хора отговорни и трудещи се.
В колонията има не само момчета,появяват се и няколко женски персонажа.Сякаш с тях той вижда повече трудности или по-скоро неразбиране от тяхна страна.За своя педагогическа грешка смята съдбата в колонията на Раиса.Момиче убило новороденото си бебе без всякакъв свян.След престоя си в колонията и по-късно в живота си Раиса се поправя.Тя се омъжва и ражда деца.Значи все пак Макаренко е изиграл решаваща роля и в нейния живот.Дори при една понататашна среща тя искрено му благодари за всичко сторено.Въпреки че той и най-вече педагогическия колектив имат по-големи амбиции за нея-рабфага.Тя е момиче с възможности,но за съжаление без амбиции. момиче с възможности,но за съжаление без амбиции. Интересното при съжителството между момчетата и момичетата е,че няма издевателства и конфликти,а напротив,момчетата бдят над тях.Дори след смъртта на бебето на Раиса много от тях са уплашени и момчетата ги пазят.Нещо,което е извън принципите на управляващите и Макаренко отново има проблеми за това.Но сякаш някой от горе пази този човек заради доброто дело,което върши.
Ролята на нравственото възпитание при изграждането на личността e голяма. Нравствеността най-пълноценно се изгражда в колектива, защото той изисква от човека, поставя определени норми на поведение и наказва, когато те бъдат пристъпени.В колонията на Макаренко думи като чест, дълг, достоинство, отговорност, дисциплина не са просто празни приказки.Те са наситени с дълбок смисъл,разбиран от всеки.Всеки възпитаник осъзнава своята отговорност и именно затова,когато някой бъде наказан той приема укора с достойнство, с ясното съзнание, че е заслужил своето наказание. Наказанието играе важна роля при формирането на нравственото възпитание.Tова обаче съвсем не означава, че наказанието трябва да бъде физическо или да бъде унищожаващо за детето и неговата личност.Наказанието често се налага и от самия колектив като реакция на поведението на даден негов член.Макаренко умее да наблюдава детето, да открива същественото в характера му, да вижда всяка промяна в него и в крайна сметка-да осъществи възможно най-точното педагогическо “попадение”.Той отдава на играта такова важно значение в живота на детето, каквото има за възрастния човек неговата работа, служба.Детето в предучилищна възраст предимно играе, а работните му функции са незначителни и не излизат извън пределите на самообслужването, но дори и там то внася играта.В училищната възраст работата вече заема особено важно място в живота и действията, но в същото време детето продължава да играе с увлечение.А.С.Макаренко подчертава, че всеки педагог и родител трябва да помни и да се съобразява с факта, че в детската възраст играта е норма и детето трябва да играе дори и когато върши сериозна работа.Той предлага на възпитаниците си една обща игра-да играят на възрастни хора, като пресъздават техните взаимоотношения и взаимодействия.С тази педагогическа форма-игра великият учен-експериментатор успява да организира пълноценен и устремен живот на момчетата и момичетата в колонията.
Освени всичко казано до тук най-важното за тези деца и за самия Антон Семьонович Макаренко е крайният резултат,който е постигнал.Години по-късно,когато той е отстранен принудително и наблюдава събитията отстрани вижда плодовете на своя труд.Задоров е станал инжинер,Вершньов и Бурун лекари,Шелапутин летец..Всеки един е намерил пътя в живота си и то благодарение на превъзпитателната дейност в колонията.Достатъчно голямо постижение е да се помогне на едно такова дете,а на такава гляма група-това вече е геройство! Социализацията на подрастващите е сложен процес, с голямо значение в живота на човека. Приобщаването към живота на обществото, към колектива има същата степен на важност, както и правилното физическо, интелектуално и умствено развитие.Нещо,с което Макаренко се справя много добре.
Великият съветски педагог печели момчетата и ги променя, променя много съдби, говори за глобални проблеми, които и днес и утре ще са наболели, важни и сериозни. Представя своята гледна точка за тези момчета, как са стигнали до тук и защо, какви са причините за тяхното падение. Авторът иска да докаже че тези деца, не могат да бъдат вкарани в един стериотип, че всяко е различно и търпи метаморфоза. Не представя момчетата в един измислен нереален свят, където те са добри, мили, отзивчиви, а ги показва такива каквито са, в реалността. Макаренко показва професионализъм като не пропуска да опомене педагогическите си грешки, моментите, когато губи педагогическа компетенция, моментите, когато е просто адекватно реагиращ човек, не показва пристрастия, разкрива слабостите си. Книгата е написана за едно цяло общество, адресатът е едно цяло общество и макар и писана преди години, нещата са същите и днес.

Xrisenceto
10-10-2009, 11:11
http://download.pomagalo.com/258069/cennostite+v+moya+jivot/?search=15343500&po=1 :)

detelina101
10-10-2009, 16:41
Ценностите в моя живот


Ценностите в живота са тези неща, които определят какъв човек си. Някои хора се стремят предимно към материалните блага, за други има по-важни неща от парите и това какво може да си купиш с тях. Може би най-значимите ценности в моя живот са семейството, приятелите и любовта. Това е моето мнение, защото аз без тях аз се чувствам самотна. С приятелите си мога да споделям, усещам тяхната подкрепа когато имам нужда, едни най-хубавите ми емоции са свързани с тяхното присъствите, и немога да си представя как и дали човек може да живее без да има истински приятели!
Родителите са тези, които ни формират като личности и изграждат до някъде нашата ценностна система. Те са тези които ни казват в най-ранната възраст, кое е лошо и кое е добро. Защото ако растем в семейство, в което цари любов и разбирателство, ценностите ни ще бъдат духовни. Но ако растем в семейство в което лишението и неразбирателството са ежедневие, ценностната ни система ще да бъде малко по-различна – насочена към постигане на повече материални блага.

„Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат ЛЮБОВ”(Хайне)

ОХ ЛЮБОВТА, тя е силата, която движи света напред, заради нея са се водили воини. Любовта ни прави по-истински, по-силни, по-уверени, тя не може да се купи. Любовта е свобода, свободата да се раздаваш към любимите хора, без да очакваш нещо от тях. Първата обич която получаваме е тази на нашите родители, в последствие тази на нашите приятели и накрая, но не по важност е любовта на любимия, любов която ражда смисъла на нашето съществуване – децата. С тях преоткриваме родителската обич, не само получавайки я, а дарявайки я. Децата са най-голямата ценност!!!
Парите, света се върти окло парите, но това ценност ли е? Те са необходимото зло за задоволяването на елементарните потребности, като да си платиш тока, да купиш храна. Но това може ли да бъде ценност? Но наистина има хора, за които парите са всичко, те не се спират пред нищо, докато не получат това което искат. Наистина е хубаво да караш нова кола, но пък и старата „бричка” не ти ли върши същата работа?

За съжаление материализмът обсебва българина все повече и се променя психологическата нагласа му нагласа. Защото за катаджията е по-добре да ти вземе 10-те лв, отколкото да ти напише акт за това че говориш по телефона докато шофираш, а ние даже нямаме нищо против и ги подканваме към това!!!

shutUp
10-10-2009, 19:47
http://download.pomagalo.com/15234/razumyt+i+bezumieto+na+don+kihot/?search=15360019&po=2

http://download.pomagalo.com/142583/razumyt+i+bezumieto+na+don+kihot/?search=15360055&po=4

?
Благодаря предварително

shutUp
10-11-2009, 16:41
никой ли няма да ми помогнеее
къде сте, бе хора

:(

lovey0u
10-11-2009, 17:22
http://download.http://www.teenproblem.net/school/15234/razumyt+i+bezumieto+na+don+kihot/?search=15360019&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/142583/razumyt+i+bezumieto+na+don+kihot/?search=15360055&po=4

?
Благодаря предварително

Никой ли няма да отговорииии?!?!?! На мен ми трябва същата тема
момичето ви е писало вчера по дяволите :-x

shutUp
10-11-2009, 17:25
по-спокойно де
явно ги няма днеска :-o

Tedi4ka
10-12-2009, 17:11
Разумът и безумието на Дон Кихот
(литературно интерпретативно съчинение)

В своят неповторим и незабравим роман „дон Кихот де Ла Манча” авторът доста успешно осмива и иронизира странстващото рицарство. Сервантес представя своя герой Алонсо Кихана като спонтанна и безумна личност и все пак в цялото му безумие има “капчица” разум.
Също завладян от силното и необяснимо влияние, което оказват романите за странстващи рицари, сервантесовия герой, по-късно самопрекръстил се на прословутия Дон Кихот, е опиянен от неповторимите приключения на описаните герои. Макар и вече да е човек на възраст, петдесет годишен, идалгото кипи от енергия и е готов за невероятни подвизи. Без да го интересува какво мислят другите хора, без да се бои за самия себе си, Дон Кихот тръгва по Земята, за да търси справедливост, да помага на невинните и онеправданите. Поемайки множество рискове, стремящ се да подражава на странстващите рицари, героят на Сервантес е описан като безумец.
Точно това е и целта на целия роман – да покаже колко налудничави са онези завладяващи романи, които разказват за несъществуващи рицари.Като безумец се проявява и Дон Кихот, когато подготвя своите доспехи със подръчни материали като желязни пластинки и картон. Още от хората на неговото време, та и до ден днешен, неговите действия са считани за нелогични като например първият му така наречен поход.С него авторът ни показва лудостта на идалгото, като ясни примери за това са:мечтата на Кихана за славни дни като странстващ рицар;илюзията за замъка , дамите(леките жени) и представата за прекрасната храна.Посвещаването му в рицар от ханджията кара чиателя да се съмнява малко в тезата за разума на Дон Кихот. И все пак в цялата тази “побъркана” обстановка има място да се намеси и разумът................ Премеждията които среща по своя път и които смята за велики приключения са всъщност обикновени неща от ежедневието.Идалгото смяте че чрез тези дела ще се прослави.Ясен пример за това е освобождаването на момчето от селянина и срещата му с търговците.Така нареченият му подвиг е сметнат от него за геройски,но всъщност чрез него не постига желания ефект, а точно обратното.

Не съзнавайки понякога своята безразсъдност,бива наказван за нея и- както в случая с търговците -е пребит.
Макар и болката която усеща да е голяма, при първата среща с близките и прителите му, той не казва как се чувства, а започва да разказва за подвизите си.
.Лудостта, която обзема кроткия иначе по характер идалго, след боя, превръща обикновеното му и безлично съществуване в нов ритъм на живот, с героични, макар и неуспешни прояви на рицарския му дух.Дон Кихот поема предизвикателството да носи огромната отговорност за опазване добродетелите на изчезналото странстващо рицарство.
Чрез тази своя мисия той преоткрива забравените човешки ценности.
Всеки страдащ, независимо от причините, породили личната болка, получава закрила от странстващия рицар.
Задачите, които си поставя Дон Кихот, показват неговата способност да наблюдава трезво и да преценява действителността.
Макар и на външен вид действията на идалгото да изглеждат налудничави, лишени от всякаква логика, в мотива му се крие една дълбока човечност.
При Дон Кихот не е ясно кое е по-точно изразено- разумът на безумието му или безумието на разума му. Въпреки че в дадени моменти не е важно дали действията ни са пораждани от безумието ни , или от разума ни, щом правим нещо правилно не само за самите себе си, а и за околните.

Tedi4ka
10-12-2009, 17:11
Разумът и безумието на Дон Кихот
(литературно интерпретативно съчинение)

Животът в Испания през далечния XVII век се свързва не само с прашните улици и неприветливи, тъмни ханове. Този период се свързва със създаването на едно от най-великите и значими за литературата произведения “Дон Кихот де ла Манча”. В това далечно за нас време Мигел де Сервантес пише това произведение, което минавайки през годините трупа все повече и повече популярност и заслужено уважение.
В своето неповторимо и незабравимо произвединие Мигел де Сервантес доста успешно осмива и иронизира така известното завладяващо всички хора странстващо рицарство. Авторът представя своя герой Алонсо Кехана като спонтанна и безумна личност и все пак в цялото му безумие има “капчица” разум.
Също завладян от силното и необяснимо влияние, което оказват романите за странстващи рицари, идалгото Алонсо Кехана, по-късно самопрекръстил се на прословутия Дон Кихот, е опиянен от неповторимите приключения на описаните герои в романите. Макар и вече да е човек на възраст, петдесет годишен, идалгото кипи от енергия и е готов за невероятни подвизи. Без да го интересува какво мислят другите хора, без да се бои за самия себе си, Дон Кихот тръгва по Земята, за да търси справедливост, да помага на невинните и онеправданите. Поемайки множество рискове, стремящ се да подряжава на странстващите рицари, героят на Сервантес се представя в светлината на безумец.
Точно това е и целта на целия роман – да покаже колко безумни са онези дълбоко завладяващи романи за несъществуващи рицари. Като безумец и тотална “откачалка” се проявява и Дон Кихот. Още от хората на неговото време, та и до ден днешен, неговите действия са считани за нелогични, откачени, безумни. И все пак в цялата тази “побъркана” обстановка, в цялото безумие има място да се намеси и разумът. Не са случайни тези борби с вятърни мелници и стада овце. В тяхно лице Дон Кихот вижда опасността, те са нещото нарушаващо ежедневното спокойствие, след като ги забелязва, след като му пречат, значи не е никак луд. Ако в днешни дни се роди един съвременен Дон Кихот, той също ще има с какво да се бори, срещу какво да се изправи. Този път обаче ще надигне рицарското си копие срещу човешката злоба, завист, ненавист, агресия, лицемерие и т.н. и т.н.... А може би и през XVII век се е борил точно с тях, но създателят му Мигел де Сервантес е представил всички тези човешки слабости чрез лицата на грозни великани, защото злобата и завистта никой не би ги описал като нещо красиво, а дори напротив.
Колкото и безумни да са действията на сервантесовия герой, той все пак напълно разумно се бори за един по-добър свят. Дон Кихот дори е много по-разумен от повечето хора и много по-храбър от тях, щом забелязва пукнатините в обществото и се осмелява да направи нещо, за да ги запълни. Както някога, така и сега има несправедливост и живота несъмнено е нечестен, но през времето на късния ренесанс Дон Кихот хваща за ръка безумието си, което го довежда до гибелта му, и разумът си, който пък го овековечава.
При Дон Кихот не е ясно, кое е по-точно изразено, разумът на безумието му или безумието на разума му. Въпреки че в дадени моменти не е важно дали действията ни са пораждани от безумието ни или от разума ни, щом правим нещо правилно, не само за самите себе си, а и за околните. Всички действия на незабравимия Дон Кихот са правилни, опасни за самия него, но въпреки всичко правилни, независимо дали са безумни или разумни.

Tedi4ka
10-12-2009, 17:12
Просто не бях във нас вчера моля да ме извините и ако има по спешни теми от помагало пишете направо на лични :)

shutUp
10-12-2009, 17:17
Няма проблем.
Благодаря, за друг път ще знам
:)

Tedi4ka
10-12-2009, 17:19
:):):) Няма проблем и тук но все пак :) Дано не съм ги пуснала прекалено късно темичките...

24white24
10-12-2009, 17:22
http://download.pomagalo.com/124333/tekstove+za+oficialno+delovi+kontakti/?search=15398177&po=1


http://download.pomagalo.com/366418/delova+korespondenciya/?search=15398372&po=4

Трябват ми тези две теми, предварително благодаря

Tedi4ka
10-12-2009, 17:24
Няма проблем пращам ти ги след малко на лично съобщение да не претрупваме тук :)

vileto8
10-12-2009, 18:40
Моля те ако можеш изтегли ми това http://zamunda.pomagalo.com/download/321301/

Tedi4ka
10-12-2009, 18:53
„Елегия”
(план-тезис)

„Елегия” е лирическа творба, изпълнена с изключително силни чувства на скръб, печал, болка.

1.Жанрова и поетична форма- лирическият герой води диалог с народа си и в този диалог изповядва чувствата и идеите си.

2.Темата за робството- тя е поставена още в началото на творбата чрез метафората „робска люлка”

3.Проблемът „робски сън”- пробуждане разгънато чрез метафората
„робска люлка”

4.Мотивът за жертвата
а) спасителят, кръстът и предателят като символи на робството, жертвата и страданието
б) народът като жертва и прадателите като онези, които заблуждават народа и го люлеят в „робската люлка”

5.Картина на робството
а) контрастът между мълчанието на народа и страшния звън на оковите- израз на народното страдание и на стаения народен гняв
б) „пот кървав...”- нечовешкото страдание на народа ни
в) „кръстът е забит..”- жертвата, страданието, асуцира се с кръста на спасителя
г) „ръжда разяжда...”- свързва се с робските окови
д) „смок е засмъкал..”- изгажда представата за изсмукване на жизнените сили на народа ни.


6.Сатирично изобличение на бездействието в последната строфа на творбата

„Елегия” е образец на творбата с гражданска тематика. Тема в нея е страданието на народа. То е споделено и преживяно от лирическия герой. Метафората „робска люлка” е изключително сполучлива. Тя показва измерението на робството и покорството. Лирическият герой вижда измеренията на робството, като идващи от праисторически времена (предателството на Юда) и стига до настоящето, когато „нов кърджалия в нова полуда” превръща насилието във всекидневие- „..кръстът е забит в живо тело..”.
Картината на народното страдание е разтърсваща. Ботевият лирически герой изживява света като абсурден и невъзможен. Към тази абсърдност на страданието се прибавят и страшните звукове на гърмящите окови и сковаващото безмълвие на народа. Контрасстът „гръм-тишина” по ясно подчертава болезненото безсилие на човека пред робството. Насилието и лъжата, като белези на робството се носят от „рояк скотове” и от „слепци с очи”. Това са двете страни на робството. То съществува благодарение на липсващите пориви и идеали у човека за когото най-значима ценност е спокосъществуване.

vileto8
10-12-2009, 19:03
Много не ми върши работа, но благодаря ти все пак :)

vaniliika
10-13-2009, 01:29
http://download.pomagalo.com/61664/my+favorite+movie/



спешноо плсс :( :( :( ...

sNkR
10-13-2009, 14:56
който има account нека ми копне това -> http://download.http://www.teenproblem.net/school/5144/nishto+ne+e+zabraneno+stiga+za+nego+da+se+govori+i ziskano+dekameron+djbokacho/

plsss? :)

Tedi4ka
10-13-2009, 17:35
Темите са ви пратени на лични съобщения :)

krisence
10-13-2009, 18:32
http://download.pomagalo.com/55067/elektronno+lycheva+tryba/ Трябва ми спешно! Мерси предварително :)

Tedi4ka
10-13-2009, 19:10
http://download.http://www.teenproblem.net/school/55067/elektronno+lycheva+tryba/ Трябва ми спешно! Мерси предварително :)


Електронно-лъчева тръба. Използва се в осцилографите и все още е основен елемент на телевизионните приемници. От катода се емитират електрони, които се ускоряват от електричното поле, създадено между него и пръстеновидния анод. След преминаване през през анода те се движат праволинейно. Ако на хоризонталните или вертикалните отклоняващи пластини е подадено напрежение, електроните се отклоняват съгласно закономерностите, описани в предната точка. Флуоресциращия екран изсветва на мястото, където се удари електрон.



Електронно лъчевите тръби произвеждат ясно очертани качествени образи, но те създават сериозни затруднения. Те са неудобни за изработването на големи екрани, тъй като е необходимо да се увеличи дължината на тръбата (за да се осигури място на сканиращите електрони на пушката да достигнат до всички части на екрана). Следователно всеки CRT телевизор с голям екран ще трябва да бъде много тежък и ще заема огромно място.



Почти всички телевизии в употреба днес, разчитат на устройство известно като катодно-лъчева тръба или CRT (катодно-лъчева тръба) да показва техните образи. LCD-тата и плазмените дисплеи са известни, но те са все още редки в сравнение с CRT. Нека да започнем с CRT, тъй като тя е най-използания начин за изобразяване на образи днес. Термините анод и катод са използвани в електрониката като синоними за положителни и отрицателни терминали. Например, вие бихте могли да се позовете на положителния терминал на батерия - анода и отрицателния терминал - катодаВ тръбата на катодния лъч , "катод" е отоплителна жичка (не като жичката в нормална лампа). Отоплителната жичка е във вакуум, създаден вътре в стъклената "тръба". "Лъч" е потока на електрони, които естествено се леят от стоплен катод във вакуума.
Електроните са отрицателни. Анодът е положителен, ето защо това привлича леенето на електрони от катода. В телевизионната тръба на катодния лъч , потокът на електрони е фокусиран от фокусиращ анод в стегнат лъч и тогава ускорен от ускоряващ анод. Този стегнат, високоскоростен лъч на електрони лети през вакуума в тръбата и удря плоския екран в другия край на тръбата. Този екран е покрит с фосфор, който свети когато е ударен от лъча.
Фосфор е вещество, което изложено на радиация излъчва видима светлина. Радиацията може да бъде ултравиолетови лъчи или сноп от електрони. Всеки флуоресцентен цвят е всъщност фосфор - флуоресцентните цветове поглъщат невидима ултравиолетова светлина и излъчват видима като отличителен цвят. Има хиляди известни фосфори в зависимост от цвета, който разпространяват, и продължителноста им на светене, след като са били възбудени. В катодно-лъчевите тръби, фосфор покрива вътрешната част на екрана. И когата електрон удари точка от фосфора, тя започва да свети.
Както можете да видите на горната схема няма обща или основна катодно лъчева тръба. Има катод и чифт (или повече) аноди. Има фосфорно покрит екран. Има проводимо покритие вътре в тръбата да поглъща електроните, които се натрупват върху екрана на края на тръбата. Обаче, в тази диаграма вие можете да видите начина на "управление" на лъча. Лъча винаги ще се насочва в мъничка точка непосредствено в центъра на екрана. Това е защото, ако погледнете вътре в телевизора, вие ще видите , че тръбата е обвита от бобини. Следващата картина ви дава изглед на един типичен комплект от управляващи бобини:




Управляващите бобини са просто медни намотки. Тези бобини са способни да създадат магнитни полета вътре в тръбата, и електронният лъч реагира на полетата. Един комплект от бобини създава магнитно поле, което придвижва електронния лъч вертикално, докато друг комплект придвижва лъча хоризонтално. Управлявайки напреженията в бобините, вие можете да позиционирате електронния лъч, в която и да било точка на екрана.

krisence
10-13-2009, 19:39
Мерси много :)

Lambardo
10-13-2009, 20:13
da

Lambardo
10-13-2009, 20:33
http://download.pomagalo.com/159689/tragediyata+na+horata+prez+20+i+vek+/ ако може :)

Lambardo
10-13-2009, 21:48
аре де плс

Lambardo
10-13-2009, 22:09
май никой не иска да помага

Tedi4ka
10-13-2009, 23:24
ТРАГЕДИЯТА НА ХОРАТА ПРЕЗ 20-И ВЕК
(ЕСЕ)



Човевечеството е онази сила, която трябва да направи света по-добър.Макар и да звучи клиширано това е факт. В действителност обаче какво се получава?Не е ли показателна историята през 20-и век за всички зверства и дехуманни действия? И какво? Да не би хората да са се променили?.Мисля, че не. Сякаш всички са малки марионетки в ръцете на добре обучен кукловод. Действията са едни и същи, но последствията са трагични.
Нима Първата и Втората световна война да са акт на добри чувства или са поредната игра на интереси? Кой печели и кой губи? Гледам партия шах и си мисля,че всеки ход може да бъде победа и за двете страни и да има пат,но уви отново е мат. Победа, но с какви средства и с цената на какво?! Политици и държави гладни за власт, а човечеството погива под поредния порив на управата за величие.Къде са хората в тази грозна схема, жертви на онази злеувладяна политическа индустрия? Няма ги!Славата и прогромът вървят ръка за ръка.А човечеството умира под напора на поредния диктатор.
Геноцид. Не вярвам в това,че хората не си дават сметка за това явление.Дори самият Сталин e приемал хората като средство, за да се развива страната по време на неговото управление, без да се замисля за това ,че отнема невинни човешки животи,за да изпълни своята матрица.Хитлер – онзи, който се опитва да създаде чиста раса и погубва хиляди, гонейки своите болни амбиции.И какво?Светът какво печели от това?
Новата кутия на Пандора за човечестовото – Спин, рак.Дали това не е наказанието на природата?Учените се опитват да намерят лек, който да има висока ефективност, но засега това е само проект, за който можем да се надяваме да се осъщистви.
Гладуващите хора по света са твърде много(Сумалия, Индонезия, Индия), но дали в действителност се замисляме за тези, които страдат или просто се вглеждаме
в тях и си мислим колко сме добре.Егоисти. Повечето приличат на самовлюбения Нарцис, но с разликата, че гледат своето съществуване, без да се замислят за хората около себе си.
Ситуацията в България- какво по-различно става от предходните години? Връщайки се назад в историята не може да се отрече, че всичко се повтаря- управляващите се сменят, а народа страда. В наши дни кое е различното? Повтарят ни колко сме добре – преживяхме кризата при Жан Виденов през 1997година, когато падна валутния борд и беше времето на откритите групировки СИК и ВИС2. Правителството на Костов – лъжи за подобрение, подкрепени с нестихваща корупция на всички нива. Управлението на Симеон Сакскобурготски – празни обещания, на които народа повярва, защото беше уморен от безхаберието на държавниците до това време.Тройната коалиция – Ахмед Доган, Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев – да, влезнахме в Европейския съюз, но кризата се задълбочава. Отново се залъгва народа,че е добре, но инфлацията расте,поскъпват токът и водата и изяждат като вредител всички спестявания на данъкоплатците.Чудя се как се справят хората?
А пенсионерите?Тези хора,които на стари години трябва да се радват на живота си,се гърчат в продължителна агония, борейки се за живота си.
Трябва ли да се примирим със създалите се обстоятелства или да се борим?За съжаление една лястовичка пролет не прави. Ситуацията е пободна. Хората са уморени от голи обещания, но въпреки това приемат всички лъжи, които им представят, опитвайки се да приемат утопичната идея, че ще се промени ситуацията. Кога? Народът ходи като стадо овце, насочван от своя добър пастир, но това не е Давид, който ще победи Голиат.
И какво? Като лумпени се скитат, без да има кой да се погрижи за тях.
Къде отиде хуманното отношение и вярата в божиите закони?Къде сме ние и на къде е тръгнало човечеството?

Lambardo
10-14-2009, 00:41
Благодаря ти много :)

_summer_girl_
10-14-2009, 13:52
http://download.pomagalo.com/176070/dante+aligeri+bojestvena+komediya/
http://download.pomagalo.com/88089/dante+aligeri+ad/?search=15487142&po=4
http://download.pomagalo.com/354355/dante+aligeri+ad/?search=15487142&po=5


BLAGODARQ MN PREdVARITELNO!!!

Tedi4ka
10-14-2009, 15:00
http://download.http://www.teenproblem.net/school/176070/dante+aligeri+bojestvena+komediya/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/88089/dante+aligeri+ad/?search=15487142&po=4
http://download.http://www.teenproblem.net/school/354355/dante+aligeri+ad/?search=15487142&po=5


BLAGODARQ MN PREdVARITELNO!!!



Безсмъртната творба на Данте възниква на превала между Средновековието и ренесанста.На границата на двете велики епохи все още господства религиозно -християнският в мироглед ,но устоите на феодалното общество вече се пропукват от нахлуването на новите буржоазни отношения,а заедно с тях изгряват на духовния небосклон и първите лъчи на новия хуманистичен мироглед,който възвръща итнтереса към земния човек и утвърждава чувствената красота на света. Като творение на преходна епоха "Божествената комедия" обединява и превръща в единна художествена материя срещуположни представи,идеи и мирогледи-съчетава теоцентризъм с антропоцентризъм,аскетизъ с хуманизъм,космополитизъм с патриотизъм,идеализъм с реализъм.Не случайно определят |Данте едновременно като последния поет на Средновековието и първия поет на Новото време. За творческата предистория на "Божествената комедия" се знае малко.Кога е възникнал замисълът на поемата,може да се отговори само хипотетично.Учените го свързват с паметните редове ,изписани от Данте в края на поетическия сборник"Нова живот",посветен изцяло на Беатричe :" и тъй,ако благоволи онзи,който животвори всичко,животът ми да бъде продължен с още няколко години,надявам се да кажа за нея това,що не е било казано за никоя жена". Възможно е възвишената любов към Беатриче да е внушила създаването на Дантевата творба,но нейният замисъм е съзрявал дълго,оплодотворен от духовния и житейски опит на поето ,като се има предвид художетвения резултат и фактът ,че между "Нов живот "/1283-1291г/ и "Комедията"/1307-1321г/ лежат около 16 години.През този некратък период от време Данте преживява най-важните събития в личния и обществения си живот,поема страдалческия път на изгнанник и скиталец от град на градв Италия и създава втората си забележителна книга -енцеклопедичния трактат "Пир"/1304-1307г/ Данте пише "Божествената комедия" в продължение на 14 години и я завършва през последните дни от живота си.Озаглавява творбата "Комедия" не по жанрови съображения,а според средновековното разбиране на произведение с тъжно начало/"АД"/ и щастлив фивал/"Рай"/.По-късно ,в края на ХІV век ,към заглавието е прибавен епитетът "Божествена",при това не във връзка с религиозното съдъпжание на поемата , а като израз на поетическото и съвършенство и на преклонение пред творческия гений на Данте. Самият Данте подчертава ,че "Комедията" съдържа няколко смисъла. А още по-рано в трактата "Пир" развива възгледа си за четирите смисъла на всяка поетическа творба:буквален,алегоричен , морален и анагорически/извисяващ/ Ако се приложи този възглед към "Божествена комедия "/Според интерпретацията на С.Мокулски/,четирите смисъла на поемата са следните: буквалният смисъл е изображението на съдбата на хората след смъртта;алегорическият смисъл отвежда към идеята за възмездието над човека за земните му дела;моралинят смисъл цели да предпази човека от злото и да го насочи към добродетелта и накрая анагорическият смисъл е в стремежа да се възпее благодатната сила на любовта към Беатриче,"която прояснява съзнанието на поета" и му внушава да предприеме творческото си начинание. В основата на поемата стои морално-философската тема за спасението на душата.Данте разгръща тази тема в съзвучие с разпространения тогава аскетичен принцип за съзерцанието и лицезрението на "оня свят" като път за спасение на душата.Който успее да се избави от невежеството на порока и се отдаде на съзерцателен живот,мислено може да се пренесе на "оня свят" и после да разкаже това,което е видял. Разказът за възмездието ще помогне на хората да се осъзнаят и пречистят от злото. Идеята за спасението на душата не е художедтвено прозрение на Данте,нито е нова за Средновековието литература. Новаторството на Данте иде от поетическия му талант .Следвайки традиционните художествени представи и форми,той ги преосмисля и изпълва с ново съдържание! Фабулата на поемата възпроизвежда сюжетната схема/пътешествие в задгробния живот/ на жарра "видение" ,особено популярен в неофицеалната средновековна литература.Наред с историята на душите е описана и историята на Дантевата душа.Героят на видението не само е наблюдател-пътешествайки отвъд,той сам се променя "от зло към добро".На средновековните идеологически цели на поемата служи и композицията и. Дълбоко промислена ,тя есвързана със символиката на сакралното за християнската религия число"три" и производните му числа 9 и 33 ,изразяващи идеята за триединството на Бога/Бог-отец;Бог-син;Бог-Свети дух/.Данте дори отива по-нататък -създава нова стихотворна строфа"терцина",за да подчертае числовата символика. Поемата се състои от три кантики/песни/,които съдържат по 33 песни и заедно с началната песе закръглят числото 100.Освмен това всяка часто от задгробния живот се разделя на 9 кръга,а те на сфери и т.н. Всяка кантика завършва с една и съща дума"звезди",името на христос се римува само със себе си и не се споменава в "Ада",както и името на Дева Мария. Но най-вече в духа на средновековната философия и поетика е изобразителната техника на Данте. Цялата творба е пронизана от алегоричен смисъл.Всеки образ,всяко събитие,всеки детаил е с алегорично значение.Самата поема-видение,фантастична по съдържание творба, е грандиозен иносказателен образ-алегория на "оня свят" и същевременно алегория на душата/морална алегория8. В систевата от иносказателни значения и трите части на задгробния свят-ад,чистилище и рай,се превръщат в съответно в алегория на трите състояния на душата:грях,пречистване и обновление.Иносказателен ие и смъсълът на заглавието на поемата "Комедия"-таинство,мистерия,история на душата от порока към добродетелта. И пътуването на Данте из "оня свят " е нравствено -алегорично действие-мистерия,преображение на душата "от зло към добро" поетическият свят на Данте едновремемно "печели" и "губи" от алегоричното изображение.Иносказанието разширява,от една страна ,поетическият обхват на творбата,позволява на Данте да разтвори в пресъздадиния християнски свят цялата антично култура,митология и история на съвременната му Италия. Същевременно обаче алегорията "убива" поетическите образи на Данте,пречи им да живеят самостоятелен живот,превръща ги в символ на някакви абстрактни ,чужди на същността им идеи. Но перото на гения е винаги по-велико от самия гений,както гласи едно прочуто изказване. Както истински художник Данте не се примирява с алегорията.Поетът у него въстава срещу моралния философ. В порива на вдъхновението му реалността навлиза като стремителен поток в поемата.Наместо да облича с тях чисти идеи ,Данте конкретизира алегориите,те добиват плът и кръв и зазвучават самостоятелно.Пълнокръвни и прекрасни,поетическите образи честож срутват алегориите и на тяхно място оживява самата реалност-кипяща от страсите,многолика,динамич на. Преливането на моралния в поетичния план в "Комедията" е свидетелство за нещо друго,много по-важно за историята на литературата. То бележи раждането на ново поетическо мислене ,все още не напълно разкрепостено от средновековните философски и художествени представи ,но вече устремено към човека и земния свят. Алегорическото изграждане на творбата заставя анализа неизменно да различава два смисъла-буквален и иносказателен .Това се отнася и за началната кантика. Галерията от безсмъртни поетически образи включва и фигурата на аз-лирическия герой. Данте като че ли забравя,че в поемата е само душа,сянка и активно участва в подземния живот: състрадава,осъжда,порицава . Ако към човешкото нещастие е отзивчив,той е безмилостен към тези,които са забравили моралния и обществения си дълг.Там не щади сатиличното си слово,което понякога добива памфлетично звучение. Поначало изобразителния стил на Данте е с голяма амплитуда и се характеризира с лаконичност,графична реалност ,експресивност на поетичния език. Благосклонен и разгневен,съчувстващ и суров,саркастичен и ироничен,отмустителен и жесток,с изострено морално и гражданско чувство ,с пиетет към античната култура ,към званието и науката.Дантевият образ очертава кунтурите на бъдещия ренесансов герой. Дантевата поема води човека "отвъд" не с цел да отрече земния живот,а да го поправи. Сравняват "Комедията" с готическа катедрала,която е побрала в себе си всичко най-добро,сътворено от средновековното изкуство.И добавят -поетическият гений на Данте е създал толкова съвършенно произведение,че то се извисява далеч над Средните векове. ******* Моралната тема на поемата "Ад" са човешките страсти,грехове и престъпления.Данте ги онагледява чрез формата на наказанията.На всеки грях съответства равностойно наказание. Така сладострастниците са осъдени да се въртят вечно като вихър,символ на тяхната страст,на прорицателите главтите са обърнати назад,защото са посмяли да предсказват бъдещето,лицемерите носят тежки мантии,отвън позлатени,а отвътре подплатени с олово,символ на двуличната им природа ит.н.Формата на наказанието алегорически изобразява същността на порока и душевното състояние на грешниците. О,човешките прегрешения са и степенувани в поемата.Освен,че са онагледени класификацията им е въплатена в подредбата на ада.Той е разделен на три части според трите основни групи престъпления.От втори до седми кръг са поставени невъздържаните и насилниците,в осмия кръг-измамниците,а в деветия кръг-предателите. Засилването на греха е съответно на съучастието на разума и нанесената вреда.Невъздържаните по природа са по-малко виновни от грешниците,които съзнателно са се обрекли на порока и хладнокръвно и преднамерено са извършили най-големи злодеяния. Според Дантевите етични представи най-тежките престъпления са измяната и предателството ,затова грешниците от този род са поставени на дъното на ада. Като всички останали образи в поемата архитектониката на ада има двустранно значение-запознава с устройството на първата част на отвъдния свят и същевременно е алегория на моралния принцип на ада-постепенна деградация на духа до пълното му изчезване в деветия кръг на преизподнята. Същата морална идея онагледява метаморфозата на природната картина на "Ад".Природата в "Ад" е натоварена с изключително важни функции.Чрез постоянните си характеристики:вечност,мра к, отчаяние и чрез конкретните си черти-причудливи и фантастични,образът на природата осезаемо допълва представата на живота в ада и поражда внушително емоционално въздействие-почуда,изумление,страх, ужас.Природната картина в "Ад" е нарисувана с противоестествени свойства-лишена от живот,небе,светлина,надежд -с други думи от всичко,което я прави прекрасна на земята. Творбата „Ад” на Данте Алигиери, като част от средновековната литература принадлежи към жанра „видение”. Като такава тя е подчинена на една традиционна образно стилистична схема, за която е характерно не пресъздаването на отделни герои, исторически личности, а грешници, които се класифицират като типове въплъщаващи един или друг порок. Сюжетът има фантастичен характер, пресъздаден е въображаем свят, в който се намират човешките греховни души след смъртта. В този смисъл особено близки до тази творба са творби като „Ходене на Богородица по мъките” и др. Интерпретацията на Данте за мотива пътуване в Ада отговаря изцяло на стилистичните изисквания на този стил. В него са въплътени както средновековната есхатология, така и личните позиции на автора. Цялата „Божествена комедия” Данте изгражда съобразявайки се с рационалистическите изисквания за хармония, последователност, технологично класифициране, които са съществени белези именно на средновековната схоластика. Светът на отвъдното е изобразен като стройна сграда – със свои пластове, етажи, подразделения, които са систематично описани с детайлна точност – част от всичко това е и Адът, наред с Чистилището и Раят. Числото 3 има особено значение в творбата (символ на Светата троица) и в живота на хората, според науката Кабала, която е била особено разпространена през Средновековието и е била използвана при тълкуването на Стария завет. Самото произведение „Ад” е съставено от 33 песни – това е възрастта на Христос при неговото разпъване на кръста, самите куплети, от своя страна са изградени от терцини – стихове от три реда. Адът е разделен на 9 кръга (числото девет е производно на 3), като в последните три се намират хората, извършили най-големите грехове - в 7 кръг са убийците, в 8 кръг – измамниците, а в 9 кръг – предателите. Зад всичко това се крие стремежът към магичност и мистичност, като начин за кодиране на идеите в произведението. В центъра на Ада се намира Луцифер, който има три глави, всяка символизираща конкретно нещо – невежеството, омразата и човешката слабост – чрез него е показано пълното човешко падение. Три са и зверовете, които Данте среща преди да влезе в Ада. Тук авторът е използвал алегорията, за да представи сладострастието, гордостта и алчността. Всеки един от кръговете на Ада символизира определен грях и отреденото за него наказание – похот, чревоугодничество, алчност, ленност, гняв, завист, високомерие. Създавайки този своеобразен свят на грешници, авторът създава едно ново времево измерение, свързано освен с религиозния идеализъм и с чисто земното битие на човека. Претеглянето на греховете в творбата, авторът извършва от две гледни точки. Според едната, това става въз основа на средновековния морал и неговото понятие за грях, а според другата, посредством личната позиция на автора, която е подчертано хуманистична. Така Адът се явява възмездието за всяко грехопадение според религиозния християнски мироглед, но същевременно той е и чисто човешкото, хуманно отношение на автора към хората. Данте проявява хуманистично съчувствие към героите. Идеята за възмездието, има за цел да бъдат наложени морални граници срещу човешките пороци, които са въплъщение на злото, олицетворявано от дявола, показани са страшните мъки на Ада, като стремежът е да се въздейства психически срещу порочния начин на живот. От една страна са илюстрирани всички възможни пороци, а от друга страна са показани нагледно страданията на грешниците с цялата тяхна неизбежност. Всичко това трябва да накара средновековния човек, за който Адът е реалност, внимателно да преценява своите постъпки. Мисълта за действителното съществуване на Ада през времето на създаване на творбата, моделира основните насоки на морала и живота изобщо, нахлува в личните светове на хората, като сковава свободата им. Това е начинът, по който се изгражда съзнанието на средновековната личност. В нейната душа преобладава страхът от Бога, от греховете и от възмездието, което се изразява именно в съществуването на Ада. Всеки съгрешил, ще продължи живота си след смъртта точно там. И това е част от посланието на Дантевото пътуване в Ада. Данте увъзмездява хората за техните грехове и се явява суров съдник на пороците от гледна точка на християнския морал, но същевременно в творбата му откриваме и едно по-различно светоусещане. Авторът възпява достойнствата на грешниците посредством разкриването на тяхната константна позиция – никой от тях не се разкайва, особено тези, които са се явявали дейни фактори в обществено политическия живот. Така интерпретацията на Данте на мотива за пътуването в Ада проявява своята двойственост – въпреки че според законите на църквата животът на тези хора е белязан с неизлечимата дамга на греха, дори в страданията си, те подобно на Прометей остават верни на своята кауза. Именно в това се състои величието на Дантевите герои. Така се разкрива титанизмът на техните души, които само един век по-късно стават израз на идеите, очертаващи същността на зрелия Ренесанс. Наред с всичко това Данте изразява своето чисто човешко съчувствие, което се изправя в опозиция на религиозния морал и средновековната схоластика: „...в миг от жал изпаднах в безсъзнание...” Посредством този похват авторът, при интерпретацията на мотива за пътуването в Ада, толерира естествените страсти и естествената човешка природа на душата, като изявява своето лично отношение на състрадание към грешниците. Това особено силно проличава в пета песен, където е разкрит грехът и наказанието на Паоло и Франческа. Любовта на тези двама хора е греховна, защото тя е противопоставена на религиозно християнския морал и препокрива понятието за грях според него. Именно наказанието на двамата влюбени – Паоло и Франческа, илюстрира и символизира извършения от тях грях. Това съответства на някогашните морални устои, които са изцяло изградени въз основа на християнството. Нравствените проблеми и стремежи на средновековния човек са непосредствено ориентирани в тази насока. Християнството се явява като задължително, принудително налагане на религиозната догма. Това се отразява не само в насаждането на религиозно чувство, но и на религиозни идеи със силата на закон. Идеята за силата на греха и неговото възмездие е прокарана осезателно и натрапчиво в цялото произведение. За разлика от нея втората линия на интерпретацията на разходката в Ада е постигната посредством скрити внушения. Данте Алигиери се застъпва за живото човешко чувство в образите на грешниците. Той проявява изцяло хуманно отношение към техните постъпки и последвалите наказания. Изгражда пълнокръвни човешки същества – например Паоло и Франческа, които се стремят да отстояват правото на своите чувства и издигат своеобразен бунт срещу установеното от средновековната норма отношение. Всичко това поставя интерпретацията на Данте на мотива за пътуването в Ада в една дуалистична светлина. От една страна този мотив е подчинен на средновековния религиозен мироглед и морал, на утвърдените от църковната схоластика норми и закони. От друга страна обаче, Данте подчинява този мотив на своите лични усещания за човека, като го извежда на преден план и проявява и изразява своето лично съчувствие към наказаните и обречени грешници. И ако първата линия е характерна за времето си, то втората издига творбата и нейния автор до едно ново по-съвременно звучене, което превръща произведението в непреходно и актуално.



Данте Алигиери – “Ад”



Незабравима слава през вековете Данте Алигиери получава с поемата си “Божествена комедия”. Тя е разделена на три части: първата носи заглавие “Ад”, втората- “Чистилище”, третата- “Рай”. В поетична форма Данте разказва за едно свое въображаемо пътуване в задгробното царство. Той е “придружаван” от Вергилий- древен поет от Античността.
Данте въвежда темата за света на отвъдното. Това е не¬познатата, тайна страна на душата, в ко¬ято се стреми да проникне не само рели¬гиозно мислещият човек на Средновековието, но и езичникът от Античността. Мисълта за непознатите сили на пророческата съдба, които идват като наказание или възмездие, винаги е вълнувала човека. Той иска да узнае бъдещето, да про¬зре отвъд границата на разумно допусти¬мото страшната или неземно красива картина на своя живот. Данте Алигиери доказва, че грозното и прекрасното - ка¬то естетически нагласи и очаквания за бъ¬дещето - зависят само от настоящето и от нравственото съдържание на човешките дела. Затова и истината за човека е в самия човек. И доброто, и злото са в него. От човека зависи дали в душата му ще има Рай или Ад.

За първия творец на Италианския ренесанс човекът трябва да изяви силно и ка¬тегорично себе си и в доброто, и в злото. Всички, които са дребни и нищожни като лична позиция, не заслужават нито Рая, ни¬то Ада. Те са лишени от силата на човешката природа. Не могат да изявят себе си нито в греха, нито в светостта. Зато¬ва и Данте им отрежда преддверието на Ада. Те по-скоро се причисляват към гре¬ховно безличните, отколкото към незабе¬лязаните светци. За тях няма „бъдеще” до¬ри и в отвъдния свят. Сякаш подобен род човешки прояви са напълно излишни, не ос¬тавят диря в личния Живот на индивида и във времето, в което живеят:
Прогони ги Бог от небесата ясни,
но и самия пъкъл ги не ще,
защото не са били и в злото страстни.

В първия кръг на Дантевия „Ад” се нами¬рат душите на езичниците - велики поети и философи от древността. Тук са Омир, Хораций, , Сократ, Аристо¬тел, Платон,,Демокрит и редица забележителни исторически личности, една от които е Юлий Цезар. Техният единствен грях е, че не са позна¬вали християнството. Данте, макар и ре¬несансово мислещ човек, е вярващ христи¬янин. И той определя най-лекото наказание за великите езичници - първия кръг на Ада.
Греховните страсти на любовта се наказват във втория кръг. Тук са древните жрици на любовта - Семирамида, Клеопатра, хубавата Елена от Троянската война. Разбира се, не са забравени Парис, Ахил,. Любовните им страсти като сила на гре¬ховни преживявания са метафорично изра¬зени от Данте чрез буйни адски ветрове, които носят в безспирен вихър душите на съгрешилите от обич без мяра.
Но не само подвластните на любовта нарушават мярата за съответствие между страст и реалност на желанието. За Данте лакомниците в живота са не по-малко обладани от порочни страсти и той им отрежда третия кръг на Ада. В четвъртия са скъперниците и прахосниците, ко¬ито се измъчват взаимно. Епикурейци и еретици са наказани справедливо в петия кръг. Горчиви са страданията им. Удовол¬ствието да отричаш божествения смисъл на живота се заплаща скъпо. Самоубий¬ците, превърнати в сухи дънери с безлистни корони, обитават шестия кръг на Ада.
За всеки човешки порок Данте отделя място в Ада. Извратените, съгрешили против природата, са поставени в седмия кръг, човешкото лукавство се наказва в ос¬мия Кръг на Ада, за да се стигне до най-големия грях, според Данте, на предате¬лите и изменниците. Това са престъпле¬ния от нравствено и морално естество, които се наказват най-тежко в последния девети кръг.
Ренесансовият поет приема предател¬ството за нравствено разложение на душата. Това е най-тъмната бездна на човешкия духовен Ад. Страданието е голямо.
. Граф Уголино, ра¬зяждан от вътрешни терзания, гризе главата на епископ Руджиеро. Душата се „гърчи”, болка „гри¬зе” съзнанието. Предателството наказва с еднак¬ва сила душите и на двамата Дантеви герои - ре¬ални исторически личности. Подложени са на не¬човешки страдания. Грехът им не може да се из¬купи с нищо. И двамата са предатели. Посегнали са на човешкото в себе си. Унищожили са своята хуманна същност. Милост за техните души няма. Това е нравственото възмездие на обремененото съзнание. Най-тежкото наказание за човека. При¬съда, произнесена от самия него. В най-тъмната и дълбока бездна на Ада е поставен Луцифер - разбунтувалият се ангел срещу Бога. Това е вид предателство според християнската религия. Луцифер е наказан жестоко. Той символизира въоб¬ще човешкото предателство. Затова и образът му е хиперболизиран. Има три глави, три усти. Той е пре¬дал трите Божествени начала - Отец, Син и Дух. По¬добно на предателите Руджиери и Уголино, и Луцифер гризе главите на трима велики изменници и предатели: Юда, Брут и Касий. Универсалната идея за спасението на човешкото у човека защитава Дан¬те чрез тройното наказание над душите на престъпи¬лите закона за нравствеността и библейската мяра за грях и святост на помисли и дела.
. В културната история на човешката цивилизация „Божествена комедия” на Данте Алигиери остава най-високият образец на поетически изстраданата истина за противоречивата, двойственна природа на човека. Той е свободен да избере Рая или Ада на своя живот, но да има сили да понесе наказанието за недостойните си дела или с духовно смирение да приеме даровете на Божествения разум и нравствената добродетел А това зависи единствено и само от човека. Данте Алигиери предупреждава за нравствените кризи, изживяни от предишни общества и епохи, като дълбоко вярва в хуманността на човешката природа. Той е творец на Ренесанса и човекът за него е център на Вселена.
„Адът,това са другите”
Жан Пол Сартр
http://www.teenproblem.net/forum
Спри, спри да дишаш-не искам да чувствам горещата струя въздух, която изтласкваш. Мразя тази струя,която докосвайки кожата ми се превръща в малки капки студена пот. Те се стичат по гръбначния ми стълб и стигат чак до кръста ми където спират за момент.Бога ми,... този момент е вечност за мен! Настръхвам и кълна се тогава усещам с цялото си съществувание твоето гнусно присъствие ,което ме задушава с власта си над мен.Вече не помня дните,през които съм се чувствала различно.До такава степен си ме обсебил ,че вече не различавам себе си сред теб.Сякаш ти си целия свят, в който аз съм просто една незабележима прашинка-ненужна на никого и нуждаеща се от всичко .А всичко-това си ти.Тази мисъл ме измъчва от...незнам,може би от както съществувам,а може би от както ти съществуваш.Знаеш ли..дори не съм сигурна кой е дошъл първи на този свят.Трябва да си бил ти.Да,живял си повече от мен, по опитен си и знаеш как да ме измъчваш-затова те ненавиждам! Искам да крещя ,докато не изпадна в безсъзнаниеhttp://www.teenproblem.net/forumот моята истерия,или поне докато не бъда погълната от собственото ми безумство ,чрез което да забравя.Но аз няма да крещя,макар и слаба в моята личност, сякаш на инат, се е насъбрала една непоклатима гордост и непотъпкано достойнство. Не ще крещя,защото само ти си този, който би могъл да ме чуе, моите стенания ще ти доставят удоволсвие,което ти не заслужаваш.На инат ще мълча и ще продължа да.......
Спри,престани да ме наблюдаваш- твоят поглед ме изгаря.Поне за миг затвори очи за да усетя и аз веднъж прохладата под сянката на миглите ти.Но ти няма да престанеш, нали?Вече нямам гордост.Нямам глас да викам.Нямам сила да те мразя.Умирам.Умирам в мъката си ,че със загубата на живота си, аз не губя нищо, защото никога нищо не е било мое.Губиш само ти –губиш нещо, което ти принадлежи- животът ми.
Тогава изведнъж другия затвори очи,и почуствах как студения вятър облекчи изгорените ми меса.ДРУГИЯ спря да диша и тогава за първи път се почувствах някякси чиста и защитена-сякаш никога никой не беше притежавал и частица от мен.Другия ми даде едно празно местенце, от света си само за мен-където да съществувам каkто намеря за добре.То беше напълно празно, аз бях тази , която щеше да го построи.А, да сега си спомням, че в моя празен свят намерих само един стол с петна от кръв по него и една книга с някакво листче по средата, навярно оставено ,за да показва последната прочетена страницаИ тук започва една тъжната история за една тъжна истина.
Ето ме и мен в началото на един нов живот в един нов свят който трябваше да бъде мой.Аз трябваше да се чувствам щастлива-само че не бях.Това беше обаче,напълно разбираемо –все още чувствах незарастналите рани по тялото ми.Но с укрепването ми моята присъща гордост се възвръщаше,докато най-накрая не бях напълно волна и свободна.Свободна да бъда себе си. Но как да бъда себе си след като не се познавах и не знаех нищо за мен?През целия си минал живот аз бях такава какавато другия изкаше да бъда.Аз не бях проектирала нито една черта от характера си ,а този факт ме караше да мисля, че дори сега, когато другия го нямаше, аз отново не си принадлежах.И тъй като не се познавах аз реших че трябва построя моя свят само от огледала ,които ще ми показват истинската ми същност.Вече знаех че съм горда-някой, непомня точно кой,но помня, че много му вярвах, ми го каза някога.Започнах да се чудя-Дали съм добра? Можеше да ми отговори само огледалото.Вгледах се в него ,но не видях нищо.После се осъзнах ,че дори не знам какво е добро и затова си измислих що е добро.”Добро е..”казах си „да четеш”. Започнах да чета от книгата , или да се правя ,че чета .Аз въобще не четях-просто разтварях книгата и с ръбчето на окото си се гледах в огледалото.Страшно обичах да правя така .Често пропусках да се храня и по цели седмици не ставах от стола.Всичко това ме караше да си мисля ,че правя саможертва в името на доброто, а така ставах още по-добра.И когато реших , че съм станала прекалено добра, вече бяха минали ...20 години от моя нов живот.Исках да направя целия свят добър.За първи път бях създала част от себе си и това ме караше да се чувствам истински щастлива.Обикалях с дни , с години моя свят ,за да може всяко едно огледало да види, колко съм добра.Но това не ми стигаше, обиколих го пак и пак, но аз от никъде не чух „Браво”.На всякъде виждах моята собствена самодоволна физиономия , а това ме подтискаше.Сякаш всяко мое отражение се държеше надменно с мен и искаше да ми покаже че ме превъзхожда и....... Един ден ужасен трясък разтърси моя свят-това бях аз,аз,която в своето безумство чупех всички огледала, които някога бях обичала.Стоях с разкървавени ръце до блестящите парчета стъкло и отново бях нещастна.Седнах на стола,взех книгата и започнах да чета,но това не ми достави насладата, която ми доставяше някога, защото нямаше кой да ме види и дори и да не каже браво да ме види,че съм добра.Сега знаех всичко за себе си и исках и някой друг също да го узнае.
И един ден съзрях ,че нещо в моя замръзнал свят помръдна.Това беше едно миниатюрно творение-съвсем черно с множество антени и крачка.Беше една малка мравка.Щом я видях веднага грабнах един стъклен похлупак и я затворих с него.Бях отново щастлива-имаше някой,който да ме гледа, да ме види ,да ме оцени.С мравчето станахме големи приятели-аз я глезех много, давах и храна, дори и построих специално легло върху моя стол, а аз спях на стъклата.Тя наистина ми имаше доверие, както и аз на нея и често я пусках да се разхожда, където пожелае, а тя винаги се връщаше под похлупака.Разговарях с нея по цели нощи, дори реших че си приличаме.Казвах и „Ти си точно като мен-горда и добра”Обичах тази мравка.Но винаги когато започвах да чета тя не ме наблюдаваше ,никога не казваше какво и харесва и какво не и харесва в мен-това ме дразнеше, чуствах се някак нищожна и безинтересна за моята приятелка. И един ден аз спрях да я пускам навън.Исках да я променя, дори това ми стана фикс идея.Започнах да следя всяко нейно действие, без изключение.Реших ,че трябва тя да има по- малко антенки и откъснах няколко от нейните.Тя не стана по –добра, дори напротив,тя искаше да страдам, искаше да ме унищожи, виждах омразата в очите и, но харесвах тази омраза, тя ме караше да се чувствам забелязвана. Когато един ден мравката заспа аз отворих онази книга и за първи път започнах да чета. Тази книга бе озаглавена със странното име БИБЛИЯ.Там пишеше за лошите неща ,поради които човек отива в ада, където го чакат само мъки и нещастиие..Затворих книгата и от нея падна листчето.На него имаше текст : „Няма хора без грехове,няма хора без ад!!!”Погледнах към мравката и видях , че тя не е заспала ,а е толкова отпаднала ,че вече няма сила да държи очите си отворени.Мравката умираше.Това ме изплаши до смърт, аз не исках тя да умира,тя беше всичко ,което притежавах!!! Трескаво повдигнах капака и чух „Спри, спри да дишаш,затвори очи-твоят поглед ме изгаря,замълчи,аз мразя тембъра на гласа ти!”Веднага пуснах мравката да живее където желае,но да живее тук на моя свят, за да не бъда сама,но уви ,мравката умря.
Сега отново бях сама,сама с онова листче.Някой преди мен го беше оставил с една истина,струвала ми живота,а написана толкова просто.Моите грехове това са другите,които измъчвах и убивах,за да съществувам,а моят ад са другите,чиито мъчения над мен ме убиваха и без които не можех.От книгата падна друго листче,което не бях забелязала преди.Там беше казано „Адът,това са другите”.Излезнах от моя свят и се върнах при другия.Той бе истински щастлив да ме види,също както и аз.
Сега се пържа в моя ад,и най- накрая се чувствам значима!!!!!!!!!!!


Черното и бялото, тъмното и светлото, студеното и топлото, соленото и сладкото, аз и другите:толкова различни и противоположни, че не можем едни без груги. И ако аз съм рая, то за другите остава да бъдат ада...
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumДо тук, добре. Лошото, обаче, е, че нито аз съм рая, нито другите са ада. А сега на къде? Не мога да не се запитам. Как, за бога, се очаква да побера всичко, което се “ражда” в главата ми от тази сентенция? Само на тези малки бели листа? Ще се опитам да подредя мислите си и ще започна така:
Адът – това съм аз, това си ти , той, тя, то, ние, вие, те. Адът – просто е част от част от живота ни, такава, каквото сами я виждаме и сами правим; абстрактно понятие, което всеки разбира по свой начин.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumЗа мен адът са хората, които обичам най-много. Щастлива съм, защото те са малко, а от там и моят ад е малък. За да не бъда разбрана погрешно, ще обясня, че именно те са моят ад, защото няма по-адско усещане от страха, притеснението и неяснотата, когато любим за мен човек е далеч, когато знам, че има нужда от помощ, а не мога да му я дам; когато страда, а аз не мога да направя нищо. . Ето защо: моят ад – тов аса хората, които обичам. А другите? Те просто са хора, които които може да споделят твоя ад. Това може да стане ежедневно на думи, защото никой не може да разбере какво изпитваш в този момент. Може само да сравнява с нещо подобно, което е изживял. Всъщност, като се замисля, дори и да можеше едва ли някой би поискал...
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumИ така, моят ад плюс твоя, плюс другите прави един голям ад, който ни съпътства в живота, не за друго, а защото ние сами го създаваме, като част от себе си. И за да бъда откровена... добре, че до има. Впротивен случай животът щеше да е толкова безвкусна манджа, че никой нямаше да иска да я яде...

Tedi4ka
10-14-2009, 15:01
http://download.http://www.teenproblem.net/school/176070/dante+aligeri+bojestvena+komediya/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/88089/dante+aligeri+ad/?search=15487142&po=4
http://download.http://www.teenproblem.net/school/354355/dante+aligeri+ad/?search=15487142&po=5


BLAGODARQ MN PREdVARITELNO!!!


Данте Алигиери
(1265-1321)


1.Данте – последният поет на Средновековието и първият поет на Ренесанса

Първият значителен творец в Европа. Участва активно в политическия живот.
Гделфи- привърженици на папата ( Данте)
Гибелини- привърженици на немския император
Около 1300год е член на правителството за окло 1 година, след това е принуден да замине за Равена, където пише „Нов живот” – сборник със сонети; „За монархията” – политически тракат; „За простонародната реч”, окло 1307год. Започва да пише своята „Комедия” и я пише до края на живота си. Влюбва се в Беатриче на 9-годишна възраст, но се оженва за жената, която му определят неговите родители

2.„Божествена комедия” – творческа история

Комедия – творба с благопулучен край
Божествена – оценка на неговата творба, дадена от потомците му
„Ад”, „Чистилище” и „Рай” – трите части на „Божествена комедия” – саобразява се седна от основните християнски догми
Терцини – стихове от три реда
Използвани са много символи и алегории – съзнателно търсена неяснота от Данте, характерна за средновековната литература, средновековен модел на изобразяване. Данте е дуалист – вярва във вечната борба между доброто и злото. Съобразява се с християнската догама, че човек е склонен да върши зло, ето защо праведници почти няма, затова Адът е пълен с хора, а в Рая има много малко и не много интересни люде, човекът е изкушен от злото. Данте вярва в съществуването на задгробния живот. На сюжетно-тематично ниво той се съобразява със Средновековието и неговите норми

3.Основна цел на „Ад”

-да изобрази италианската действителност с всички страсти и пороци на времето, правдиво-реалистично изобразява действителността и всички свои съвременници. Безмилостен е към сторилите едни или други грехове
„на попрището жизнено в средата” – окло 35 години

Основни символи в песен I

Буен лес – символизира лутанията, търсенията, житейските грижи, бурите на живота, но и самата Италия – в състояние на анархия
Могила – идеалите, към които се стреми човек, целите, стремежите, вярата, че Италия върви към възход, че я очаква по-добро бъдеще
Пантерата – човешката завист, символизира Флоренция, която е раздирана от политически борби, вътрешни междуособици
Лъвът – гордостта, Франция, която е имала определени апетити към италианските градове
Вълчицата – алчност, сребролюбие, сладострастие, алчната, ненаситна пимска курия
Всеки човек е изкушен по своя житейски път. Трите звяра са изпитанията, които всеки човек среща.

В Предверието са пасивните, безразличните, безличните, онези, които не са сторили нито добро, нито зло. Постоянно около тях има мухи, оси, които им жилят месата. Проектирана е неговата ренесансова представа за човек. В Ада те нямат покой макар и в живота да са го имали.

I кръг – известни писатели, общественици, които са живели преди Христа, не са били покръстени, нямат друга вина. Според христианската етика липсата на свято кръщение е много сериозен грях и Данте се съобразява с това, но предпазва тези грешници от наказание – проличава неговото ренесансово отношение, позицията му е ренесансова, изпитва уважение, възхищение
Кабалистика – наука, учение за магическата роля на числата
Съкрални числа – 3, 7 – символ на земното, земните сили, 10 – символ на хармония, цялост, завършеност и производните на тези числа
Корпоративен човек – човек, който принадлежи към някаква общност, притежава чертите й и не може да съществува извън нея
Персоналистичен човек- през Ренесанса

II кръгладострастници, прелюбодейци, блудници, отдали се на плътска страст (Ахил, Парис, Семирамида), нарушили една от божите заповеди
Франческа де Римини е съвременница на Данте, тя е реален образ, историята, която той разказва е типична, носи характерните черти на епохта, а не е отделен случай. Самият Данте е жертва на тази традиция
Любовта е един безспирен, безкраен вихър, който не дава покой. Франческа и Паоло осъществяват своите копнежи в едно друго пространство – ад, но ад на любовта. Франческа-първата ренесансова героиня, която защитава любовта като едно мощно, красиво, светло чувство. Тезата на Данте- животът е преди всичко любов, любовта движи света, най-дълбоката потребност на човека- да обича и да бъде обичан, човекът се ражда със своя воля, с право на избор, което не може да бъде отнето от нито една човешка институция. Франческа нарушава един анти-човешки закон, подтискащ и унижаващ човека, и Данте съзнава това, той съчувства, изпитва състрадание и се възхищава на тяхната дързост, смелост, храброст. Поведението име протест срещу цяла една епоха, цяла една система от ценности. Франческа предпочита смъртта пред живот без любов. Тя е първата, която ясно заявява:”Искам да живея в любов!” Слушайки историята им, накрая Данте припада от вълнение, защото той вижда и собствената си история в този разказ-апотеоз на истинската любов. Според Данте Франческа и Паоло не са гре’ници, но са жертва на средновековния морал. Отношението на Данте към тях не е съобразено с църковно-християнския, средновековния морал. Ренесансът възхвалява и въздига в култ любовта в нейната триединна същност – сливане между разумът, душата и тялото.

III кръг – чревоугодници, лакомници, гастрономи, хора, които издигат в култ храната, пиенето, превръщат това в своя единствена цел. Бездуховни хора, неспособни да извършват духовна, творческа дейност. Задоволяването на физическото подтиск духовното. Според ренесансовите творци човекът има възвишени, висше, високо предназначение – да твори, да създава красота, да бъде творец. Чревоугодникят е лишен от най-великото си предназначение. Изложени са на неспирен дъжд, размесен със сняг и градушка. Колкото по-дълбоко навлиза Данте в Ада, толкова по-телесни стават хората.

IV кръг – разсипниците, скъперниците. Материалното стои над нравственото, духовното. Метаудоволствия-неистински, нереални ценности, истинските удоволствия са свързани с хората. Греховете, които отклоняват човека от истинското му предназначение. Всяко нещо, което не е свързано с хората е неистинско, фалшиво удовлетворение, удоволствие. Тук, както и в цялата творба, има много свещенослужители – плод на новото, ренесансово отношение към човека, протест срещу църквата, която подтиска, ограничава, обременява човека, а често изменя и ценностите.

V кръг – подвласните на гнева, гневливитв. Гневът поражда злоба, ярост, агресия. Гневът е другото име на омразата. Гневът е безсилието на човека, неговата безпомощност да се справи с една или друга ситуация, със себе си, низка степен на липса на себеконтрол, той е обществено опасен, тъй като поражда лични или обществени катаклизми. Гневът е разрушителен за духовното, човешкото, той е животински, примитивен нагон, който ни принизява до първичното. Данте като ренесансов поет заклеймява този порок, но винаги е склонен да изслуша, съчувства и разбере дори грешниците, които според него имат заслужени наказания.

VI кръг – еретиците и неверниците, епикорейците – последователи Еикур, чиято идея е че щастието се състои в умереното използване на човешките блага; еретиците са онези, които са извършили престъпления срещу вярата
Фарината-политически противник на Данте, който има голяма роля за изгонването на Данте от Флоренция. Но при победата на гибелините във Флиренция, те решават да избият всички свои политически противници сред гражданите, а Фарината е единственият, който им попречва, спасява Флоренция от нападение и заплахата да бъдат избити гражданите. Той е един от първите патриоти. Поведението му впечатлява Данте- макар и в Ада, подложен на страдания и наказания, прави впечатление със своята горда осанка, несломим дух и чест. Макар и противници, не мъстта, не злобата, а взаимното уважение взима връх в тях. В негово лице Данте вижда много ренесансови черти, той има много качества- най-вече сила на духа,могъщ дух, той не е мрънкащ, плачещ, молещ се. Идеята на Данте е че никакви страдания, мъчения не могат да стиганат до духа и да го сломят, ако човек има силен дух.

VII кръг – извършилите насилие-лъжци, измамници, убийци
I дял-тези, които изваршват насилие спрямо ближния, потопени в кипяща кървава река
II дял- насилниците против себе си, самоубийците,превърнати в сухи, безлистни дънери. Християнството осъжда самоубийството, а и според Данте то е израз на слабост, отказ от борбата с несгодите. Като ренесансов поет той симпатизира на борбените, силните, ето защо осъжда самоубийците
III дял – насилниците против природата, на поляна с нажежен пясък, а отгоре капе огнен дъжд. Огънят от край време е символ на мъчения, скръб. Тук е учителят, наставник на Данте – Брунето Латини. В Ада той изразява своето уважение към него, срещата им е повод да изрази благодарността си към него. За Данте той е символ на знанието, не просто учител, а своеобразен учен

VIII кръг – лъжците и лихварите. Има 10 ями, греховете са конкретизирани, детайлизирани, разграничени от другите
I и II дял – съблазнители и ласкатели, хората са обхванати от лудежки бяс
III яма – симоняци – търговци със свещени вещи, обвинява свещениците, папите. Има много тесни огнени дупки, в които грешниците са с краката нагоре, с горящи дупки. Тук папите имат запазено място, свещениците са основните обитатели.
IV яма – гадатели и магьосници, врачки. Църквата е особено непримирима към всички тях. Лицата им са обърнати към гърба и те вървят наобратно.

V яма – онези, коипродажно са раздавали правосъдие и са търгували със законието, с доверието на князете. Поставени са в кипяща смола.
VI яма – лицемерите – облечени в мантии от олово, които изглеждат бляскави
VII яма – крадците, преследвани от змии, които постоянно ги задушават, но не ги омъртвяват напълно
VIII яма – тези, които са давали коварни съвети и по този начин са причинявали беди, горят в огнени пламъци. Тук е и Одисей, който според Данте търпи заслужени наказания. Одисей е представен като пътешественик, откривател, той разказва за живота си след Троянската война, за него жаждата да пътешества е над родовата любов, жаждата да открива, изследва, да рискува, да преживее нещо различно. Човек е роден за знания и слава – това е неговата жизнена философия. Разказът му е прослава на откривателския дух на човека. Одисей също притежава ренесансови черти, стремеж към знание.
IX яма – онези, които са сеели раздори, дявол разсича телата им без да ги убива
X яма – фалшификаторите, сполетени от много грозни болести, има грешник, който държи главата си в ръка, липсват им глави, крака, те се разлагат. Данте е изтерзан, не гледа безучастно

IX кръг – изменниците, огънят отстъпва на студа, на леда
I отдел – Каина – тези, които извършват измяна спрямо роднини
II отдел – Антенора – тези, които извършват измяна спрямо отечеството. Тук са граф Уголино и архиепископ Роджиеро, двамата си гризат главите (Уголино на Роджиеро). Роджиеро извършва злодейство спрямо граф Уголино – затваря го в една кула с децата му и го оставя да умре от глад, смята се, че известно време Уголино се е хранил с труповете на децата си
III отдел – онези, които извършват измяна спрямо приятелите си, още приживе дяволът влиза в телата им и ги управлява
IV отдел – най-дълбоко в Ада, Луцифер – същество, което представя, въплъщава Ада. Водачът на бунтуващите се и прогонени от небето ангели, отдадени на злото, неизвергнати, противниците на Бога. Луцифер е въплъщение на сатаната и сатанинското у човека. В трите си усти разкъсва: Юда – предателят на Христос, също въплъщение на злото. Въпреки че Данте съчувства, той никога не отменя наказанията на грешниците. Юда – универсален символ, синоним напредателството. Брут и Касий – убийците, предателите, изменниците на Цезар – римски император, въплъщение на Римската империя. Избрани са точно те, защото Италия е наследница на Римската империя и постоянно се измерва, сравнява с нея. Данте мечтае за силна и могъща Италия, вярва в ярките личности, смята, че историята се прави не от народите, а от техните водачи, една държава дължи своето величие или падение на управниците си, лидерите си, водачите си. Убийството спрямо владетеля, управника е предателство спрямо родината. Така изразява недоволството си от всички ония, които пречат на обединението на Италия.
Още в началото изразява позицията си, че аполитиката е грях, също така и завършва с тази идея




„Ад” – израз на
ренесансовата представа за човека


Човекът трябва да носи творчеството в себе си, творчеството като сила, воля. Активен, с определени принципи, позиции, интересуващ се от политиката, социалния живот. Борбен, непримирим към злото. С подчертан интерес към знанието и науката. Способен да отстоява себе си, да защитава своето право на избор в любовта. Уравновесен, разумен, да контролира низките страсти у себе си, включително чревоугодничеството, страстта към парите. Да е готов да жертва живота си, за да открие нови земи, нови пространства. Да обогатява и разширява умствения и духовния си кръгозор. Състрадателен, милостив, благороден, непримирим към всяка форма на жестокост, насилие, унизяване на чуждото достойнство.





---------------------------------------------------------------------



Dante Alighieri
La divina commedia

Творческа история
писана около 14 години (1307 - 1321): през 1315 Данте живее в Лука, завършва първата кантика – “Ад”; 1316 – 1317 в двореца Кан Гранде де Ла Скала завършва “Чистилище”; в Равена, през последните години от живота си работи над “Рай”;
легендата за “Рай”: след смъртта на поета синовете му откриват, че липсват 13 песни от кантиката “Рай” и решават да ги допишат. Една вечер на Якопо (по-малкия син; Пиетро - големия) му се явява Данте и съобщава къде е скрит ръкописът.
Защо “комедия” ?
Данте не влага жанров, още по-малко драматичен смисъл.
Данте тръгва от финала – творбата завършва щастливо с апотеоз на небето. Заглавието

deSaa
10-14-2009, 18:44
http://download.pomagalo.com/63340/kartinata+na+smyrtta+i+kartinata+na+pobednoto+zavr yshtane+v+na+proshtavane/
предварително благодаря :-)

Tedi4ka
10-15-2009, 01:04
Картината на смъртта и картината на победното завръщане в поемата ,,На прощаване през 1868’’


Картината на смъртта.

1.Място в композицията- тя е на преден план,защото е по-вероятния изход от борбата,въведен чрез обръщения и оксимором.
Оксиморон-съчетание на понятия,които логически с изключват
Пр.,,...куршум пропей...’’.
а)Молбата на героя към, майката да превъзмогне болката,да посрещне достойно юнашката смърта на сина си,защото тя е свята,майката трябва да се извиси над болката.
б)завета на бунтовника-своята любов и омраза всеотдайноста си в борбата.Така ще се осъществи приеимствеността в борбата.Оксиморона ,,дето срещна.....
в)картината на смъртта-детайлно,предметна,жестока ,отблъскваща , но и красива,защото ще донесе безсмъртие на героя.Изградена е от основата на контраста.Цветове:черно-бяло.
г)ролята не песента-песента ще разказва за подвига на героя,саможертвата на героя е усмислена като неизбжна,необходимост по пътя към жадуваната свобода.Мъжествения дух е непуколебим,когато решава да пренесе живота си пред олтара на свободата


Картината на победното завръщане.
1.Място на картината-поставена е на втори план.Основнен копузиционен похват-контраста.
2Представа за всенародното веселие.Създадена чрез символиката на цветовете(същ.) Цветя и градини,прдстава за свежест.Поета не пести възклицателните епитети и сравненията и в карртината-много обагрена и динамична,използвана е фолклорната традиция (брашлян и здравец).
3.Описание на юнаците на дружината ритуалът на посрещането е предаден чрез струпване на глаголи и синтактичен параллизъм,.,а описанието на юнаците е постигнато без употреба на глаголите.героите са идеализирани,образът им е представен в духа на народната песен,чрез постояни епитети,които подчертават мъжеството и величието.
4.,,Свобода и смърт юнашка’’подманята на съюза ,,или’’ със ,,и’’ демонстратира разбиранрто на свободата и смърта не като алтернатива а като отделни за юнака.
5.Майката и либето-преди раздялата бунтовникът изрича заветните думи ,,пътят е страшен , но славен’’ те звучат в сентенция-пътят към борбата е път към смъртта-в израза ,,аз може млад да загина’’ се чувства любовта съм живота да го отдаде за една велика идея.Лирическото заключение,, но снага ми...’’ е израз на надеждата ,че жертвата не е напразна.Пътят към борбата е най-прекия път към смъртта.Вътрешната полза подчертава безкористността на подвига.Поета е дал право единствено на народа да бъде съдник на личността,защото вярва в здравия устой.
6.Словестното майсторство в поемата
а)пвторения
б)епитети

в)оксомирон
г)обръщение
д)възклицания
е)експресивни глаголи
ж)синтаксис-сложни съставни изречения и възклицателни изречения.Голямата близост до песенния фолклор, изключително оригинална творба.

stoynev
10-15-2009, 13:38
http://download.pomagalo.com/316707/hristo+smirnenski+poet+za+mechtata+revolyuciya/?search=15545957&po=1

Благодаря душане :-) :)

Tedi4ka
10-15-2009, 13:41
смирненски - поет за мечтата „революция”

В литературата на двайсетте години на двайсети век има тенденция за противопоставяне на символизма.Смирненски преосмисля традиционния културен модел и постява основите на българския постсимволизъм.Той използва голяма част от символистичните мотиви, символи и душевни състояния, но акцентира върху проблемите на обществото и посочва единствено възможният път за тяхото преодоляване.
Той обръща поглед към света около себе си, вижда нищетата на своите братя и възпява мечтата за справедливост и за свобода. Представянето на човешките неволи поражда копнеж за спасение и издигане на нови човешки ценности.Тези мечти могат да се сбъднат само чрез революция. В космически мащаб са представени бунтът, гневът, протестът на онеправданите и унизените.Техните чувства са породени от страданието и мизерията в техиня живот.Прераждането на обществото ще стане чрез преобразуване на света , който ще преживее разрушението и който ще се възроди чрез съзидателната енергия на тълпите. В бунта трябва да се запази човешката чувствителност, а не да се достига до безпаметна жестокост.Лирическият герой е непосредствения участник в революционните действия. Той е обобщен, титаничен образ, призван да разруши света на злото и безчовечността, но и да съгради хармоничния и светъл свят на социалната справедливост.
Разбрал силата и измеренията на социалното страдание, прозрял нравствената деградация в обществено-политическия живот и същевременно воден от идеализма, волята и вярата във възможността за промяна, Смирненски заявява: „Да бъде ден!”. Този своеобразен призив оформя смисловите послания както на стихосбирката така и на едноименното стихотворение. С него поетът обуслявя идеята за справедливост и победа над господстващия „златний бог”Очакваният ден на революцията е представен като спасение чрез кръста , който е християнски символ на новата нравственост .
Смирненски използва сиволика, с която се различава старото от новото в нравствен аспект и се обуслява връзката с идеологията на християнството, С нея слага основите на моралните норми като равенство и братство. Новият свят може да бъде изграден от обикновения човек- творец и съзидател на своето настояще и бъдеще.Нощта и ледения мрак ще отстъпят пред силата на светлината.Така художествената атмосфера на текста постепенно просветлява, за да разгори огъня на революцията.
Според Смирненски съществуването в настоящето обрича човека на живот и страдание, на безрадостна и убиваща ежедневна борба за оцеляване.Тази тема се разкрива чрез конфликта между чувството за принадлежността на страдащата общност към света и усещането за социална отчужденост за лишеност от благата на живота. Това противоречие се изразява чрез образа на земята. . Тя се персонифицира в образа на майката – кърмилница, еднакво щедра към всички свои синове. Този образ в творбата е силно деформиран – земята се оказва мащеха, чужда към децата сиНарушава се връзката с майката земя, което провокира разколебаване на утвърдени в българската духовност ценности и нагласи.Разрушаването на тази връзка озн. разрушаване на чов. свят като цяло. Очертава се и трагичния парадокс на един несправедлив социален ред – творците на благата са осъдени на нищета.

Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма -
ний, бедните деца на майката земя.
В края на стихотворението глаът на лир АЗ се превръща в говор на една нова , обединена от идеите и страданията си общност. Ако в началото на творбата тази маса носи самочувствие за принадлежност към света, то във финала декларира своята увереност, че светът й принадлежи. Трагическото чувство за несправедлива отчужденост от света и лишеност от материалните блага е заменено от вярата в обновяващата сила на революцията, която ще върне правата на онеправданите и ще реабилитира страдащите. Тук лирическият “аз” се разтваря в колективното “ние” и така творбата се превръща в монолог на множеството.
Лирическият герой в стихотворенията на Смирненски е готов на саможертва. Той ще загине като Йохан на барикадите и това го изпълва с гордост .Йохан изказва своята жертвоготовност:
И мълчалив и блед сред бедните си братя
ще понеса аз черния си кръст …
Не се бои от смъртта и за миг не се поколебава да изпълни своя дълг.
Трикратната градация в определенията”престъпни синове” ,”безумци” и”подлеци” са форми на настъпателност на морално превъзходство над тържествуващия противник.Смирненски непренебрегва човешкия трагизъм и показва непознатия работник в образа на величав исполин.
От барикадата предизвикателният повик на Йохан :
Елате вий,аз с каменно лице
Ще срещна щика в своето сърце! ,
Готов е да умре, когато животът за него е най-желан, най-очакван. Жертва себе си, остява жена си и детенцето си в името на мечтата за нов, по – добър свят.

PiNk_GiRl
10-15-2009, 18:14
Може ли да ми свалите тези материали ->

http://download.pomagalo.com/88571/artur+shopenhauer/?search=15561714&po=2

http://download.pomagalo.com/35795/istoriya+na+zapadnata+filosofiya/?search=15561922&po=1

http://download.pomagalo.com/73895/tryabva+da+se+vyarva+za+da+se+razbira+i+da+se+razb ira+za+da+se+vyarva/?search=15562006&po=1

Tedi4ka
10-16-2009, 10:10
Пращам ти ги на лични :)

PiNk_GiRl
10-17-2009, 16:13
Пращам ти ги на лични :)

Благодаря ти! :mrgreen: :wink:

cool_f
10-17-2009, 20:08
http://zamunda.pomagalo.com/download/53194/

Librarian_girl
10-19-2009, 15:07
Може ли тези темички да ми ги пратите на пощата: или по скайп ,защото имам някакъв проблем при последното ми отваряне на страницата, ще бъда много признателна за помощта. :)


http://download.pomagalo.com/213011/temata+za+rodinata+i+prirodata+v+poeziyata+na+serg eii+esenin/?search=15699083&po=1

http://download.pomagalo.com/342592/s+esenin+ana+snegina/?search=15699154&po=2

http://download.pomagalo.com/128055/maiikata+/?search=15699175&po=6

LilKittie
10-19-2009, 15:28
http://download.pomagalo.com/282992/osobenosti+na+povestvovatelnata+ramka+razkazvaneto +kato+jiveene+v+dekameron+na+djovani+bokacho/?search=15701088&po=1

Ще съм адски благодарна, ако някой помогне :)

shefa
10-19-2009, 23:21
http://download.pomagalo.com/380588/syvremenni+formi+za+upravlenie+na+firmata/
http://download.pomagalo.com/88070/upravlenski+formi+za+upravlenie+na+firmata/
Мерси предварително..
Едното е много дълго, та пишете на ЛС да се разберем, ако не можете да го пратите :oops:

Tedi4ka
10-20-2009, 21:27
http://download.http://www.teenproblem.net/school/380588/syvremenni+formi+za+upravlenie+na+firmata/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/88070/upravlenski+formi+za+upravlenie+na+firmata/
Мерси предварително..
Едното е много дълго, та пишете на ЛС да се разберем, ако не можете да го пратите :oops:



СА „Д. А. Ценов” – гр. Свищов
Катедра „Мениджмънт”
Магистърска програма „Фирмен контролинг и счетоводен мениджмънт”






ДИПЛОМНА РАБОТА




на тема:


„Управленски форми за управление на фирмата”








Дипломантка: Научен ръководител:
……………………………………., доц. д-р
Фак. №М0………….



град Свищов
2007
Фундаменталните принципи на съвременната икономика предполагат частна собственост и конкуренция като условия за ефикасна стопанска дейност. В България досега липсваха и двете условия. Те са в процес на създаване. Ударението, обаче се поставя само върху частната собственост и либерализацията на търговията, с което се подменя създаването на конкурентни пазари. Разбира се, либерализацията на търговията е важна, но нейните ефекти не могат да се проявят напълно без конкурентна икономика. А либерализацията без конкурентна икономика води до злоупотреби във взаимоотношенията между стопанските партньори. Защото започва да действа законът на силата (и монополната позиция), а не силата на закона.
Поставянето на приватизацията във фокуса на трансформацията се аргументира с мотивацията. Смята се, че приватизацията е единственият механизъм, способен да създаде икономическа мотивация за ефикасна стопанска дейност. Приватизация е необходима, но тя сама не е достатъчна, за да създаде ефикасен мотивационен механизъм. Това е вярно за семейната фирма, но не е вярно за средните и големи компании, в които има разделение между функциите на собствеността и на управлението. То не е вярно и при качеството на приватизацията в България.
Основен двигател сега е качеството на управлението, а управляващите могат да бъдат съсобственици, но могат и да не са такива. А доходите им като високо квалифицирани наемни служители – под формата на заплата и премии може да превишават значително доходите им като съсобственици – под формата на дивидент.
Управляващите действат в пазарна среда, в която потребителите не се интересуват от вида на фирмата производител на стоката. За купувача са важни само качеството и цената на стоката. А качеството и цената зависят главно от конкурентната среда, в която производството протича и продукцията се реализира. Купувачът купува дадена стока не защото предпочита един или друг вид собственост на фирмата производител, а понеже приема качеството и цената на нейната стока. За него няма значение дали фирмата производител е частна или държавна.
Световната практика предлага хиляди примери на добре управлявани държавни фирми и лошо управлявани частни фирми в развитите и особено в развиващите се страни. Също толкова вярно е и обратното. Фирмите фалират не поради вида на тяхната собственост, а заради лошо управление. Между собствеността и качеството на управлението има причинно-следствена връзка, но тя е по-слаба от причинно-следствената връзка между натиска на конкурентната среда и качеството на управлението. И най-добрата частна фирма е склонна към злоупотреба с монополното си положение, ако липсва конкурентна среда.
Върху качеството на управлението въздейства и натискът на мотивирани групови или обществени интереси в рамките на закона – работещите в предприятието, живеещите в района на предприятието, общинските власти в същия район, профсъюзите, бюджетът – като получател на данъци и осигурителната система – като получател на осигурителни плащания. Доставчиците на предприятието и другите му партньори също са заинтересовани то да работи добре и оказват конструктивен натиск върху неговите управленци.
В наше време е трудно да се определи кой натиск върху предприятието е по-голям – на собствениците – държатели на акции (shareholders), особено когато са разпръснати между хиляди физически лица на десетки хиляди километри по цял свят или – на заинтересованите групи (stakeholders), концентрирани в няколко физически и/или юридически лица в района на въпросното предприятие.
В съвременната икономика няма прости, еднозначни и завинаги валидни връзки. Важно е наличието на частна собственост, но не по-малко важно, а често пъти – по-важно е наличието на конкурентна среда. Държавният монопол е вреден, но частният монопол е по-опасен. Поради това двата инструмента – частна собственост и конкуренция трябва да се допълват взаимно, а не да се противопоставят. Отношенията между тях са на взаимна допълнимост, а не на пълна заменимост. Конкуренцията е мощен двигател на съвременната икономика, какъвто е и частната собственост.
България има нужда от модерна икономика, способна да постига догонващо развитие през следващите години и десетилетия. Никой и с нищо не е доказал, че най-важна черта на съвременната икономика е 100%-ната частна собственост. Ако се съди по световния опит и особено – от успешния европейски опит, опита на Япония, Китай, страните от източна и югоизточна Азия, Чили и много други новоиндустриализирани държави, най-съществените характеристики на бъдещата модерна икономика са две – смесена икономика (с преобладаващ частен сектор, особено в производството на продукти и услуги) и високо конкурентна среда. Такава следва да бъде и българската икономика, за да постигне успешно догонващо развитие.
Днес повече от всякога обществото и стопанският живот в условията на преход към пазарна икономика, се нуждаят от ясни теоретико-методологически постановки и конкретни практически указания в областта на управлението на предприятията. Приватизацията, преструктурирането, привличането на чуждестранни инвеститори и законодателното регламентиране на конкретни условия поставят в нова непозната среда многообразните вече по форма на собственост стопански субекти – предприятията. Това поставя пред управляващите предизвикателството за овладяване и използване на такива управленски подходи, методи и умения от теоретично и практико-приложно естество, които биха им позволили да управляват предприятието ефективно.
В периоди на динамична промяна и цялостна трансформация на социалната среда и на обектите за управление, неизбежно възниква криза в управлението. Тя е свързана с липса на организационен опит за работа в новите условия; непознаване на новите динамичните процеси, които влияятhttp://www.teenproblem.net/forumпри вземане на решенията; явната нерационалност да се заема механично чужд опит; нуждата да се прилагат демодирани подходи за управлениеhttp://www.teenproblem.net/forum на съществуващите остарели организационни форми; рутина, навици, управленски стил и начин на мислене, които не се променят паралелно с бизнес-средата. При оценка на алтернативите за прилагане на нови подходи, методи и техники за управление трябва да се има предвид следното:
Динамичното развитие налага висока активност наhttp://www.teenproblem.net/forum промените и процесите на трансформацияhttp://www.teenproblem.net/forum на управлението. На практика темповете на промяна и броя на трансформациите са много по-бързи от смяната на поколенията мениджъри. Дори когато те владеят върхови за времето на своята квалификация управленски техники, съвременните условия ги провокират непрекъснато с възникването наhttp://www.teenproblem.net/forum нови проблеми. Те може да бъдат решени единствено чрезhttp://www.teenproblem.net/forum съвременни авангардни и принципно нови решения. Модерното управление на фирмата може да се реализира само от мениджърски екипи с висока квалификация, които работят в условия на непрекъснатост на организационно-управленските иновации.
Добрата организираност на действията, ясните правила на игра и свободата на избора са взаимно обвързани, а определянето на мярата между тях е преди всичко научен проблем. Определянето на основните параметри на поведение и оцеляване на пазара зависят от управленската култура и умение на ръководството да се ориентира и адаптира към изискванията и въздействието на средата. Управленската култура е важна за отделния ръководител, но това понятие в голяма степен се превръща в характеристика за цялата организация.
За постигане на стабилен стопански успех всяка фирма трябва да притежава и реализира цялостна дългосрочна (гъвкава) линия на поведение, функциониране и развитие. Това е особено важно в условията на икономическа криза и силни инфлационни процеси. Дружествата и фирмите могат да образуват икономически групировки за провеждане стратегията в определена област: за изработване на основни инвестиционни решения, за маркетинг, за управление на иновационните процеси, за привличане на капитали и т.н.
В зависимост от мястото, на което фирмата се намира в жизненият цикъл на своето развитие могат да се определят 12 основни стратегии, които да се прилагат според обстоятелствата последователно или като се игнорира някой от тях:
Концентрация – най-обикновената за текущият бизнес стратегия. Прилага се в началният период на развитие на фирмата.
Развитие на пазара – прилага се при насищане на пазара.
Развитие на продукта – стратегията е свързана с жизненият цикъл на продукта.
Иновация – нов или съвършено подобрен продукт.
Хоризонтална интеграция – тя защитава фирмите от появата на нови пазари и елиминира конкуренцията.
Вертикална интеграция.
Джойнт венчър – това са фирми със смесено участие, кооперативен аранжимент. Например Скандинавските аеролинии САС през 1946г. – Дания 2/7, Норвегия 2/7, Швеция 3/7 – основаха многонационален съюз. ВОЛВО.
Концентрична диверсификация – включва събиране на бизнес на фирми с технологии, пазари, продукти. Идеалният случай е комбинирането на фирми с висока печалба и технологични възможности и нисък риск.
Конгломератна диверсификация – концерн. Най-често се прилага между фирми с твърде висок или твърде нисък касов поток.
Съкращаване – намаляване на обема на бизнеса на фирмата.
Отнемане – да се намери купувач на авоарите на фирмата.
Ликвидация – да се продаде бизнеса на части и рядко целия.
Преструктурирането на държавната собственост е фундаментален въпрос на прехода към пазарна икономика. Успешното му решаване не би било възможно без да се прилагат антимонополни мерки за регулиране. Това се налага най-малкото защото в нашата страна през последните 50г. пазарът като такъв липсва и имаме наличие предимно на монополи. Това води до предприемане на действия от страна на държавата, която до тогава е била най-големият собственик, да регулира сама себе си, като излезе от активна стопанска дейност, преструктурирайки своята собственост. А това от своя страна следва да се осъществи чрез разбиване на монопола в страната, създаване на необходимата законова уредба за преодоляване на монополизма както и изграждане на реални пазарни условия и механизми.
Това означава предприятията да преодолеят техните бизнес проблеми и да се опитат да оцелеят в реалните пазарни условия в нашата страна.
На тази основа водещата изследователска теза в настоящата дипломна работа може да бъде формулирана, както следва: „Управленските форми за управление на фирмите”. За обект на изследването се определят основните видове управленски форми, а именно: мениджмънт-контракт, франчайзинг, лизинг, джойнт-венчър, пълно снемане на права, а за основен предмет тяхната същност, начин на прилагане, положителни и отрицателни страни.
Ще анализираме твърдението, че мениджмънт-контракта е едно от най-добрите средства за фирми, имащи проблеми едновременно с мениджмънта и технологиите. Франчайзингът или джойнт-венчърът следва да се използват при проблеми, възникващи едновременно в технологията и връзките на предприятието с държавните институции. Пълният отказ от пряка намеса на държавата или известно още като пълно снемане на права, може да се приложи при проблеми в мениджмънта, технологията и връзките с държавните институции.
Ефективността от избирането на посочените или други управленски форми до голяма степен зависи още от уменията на екипа в микромащаб и от конкретната политико-икономическа ситуация в макромащаб.
Тук трябва да подчертаем, че в случаите на особено тежки проблеми (слабо или нерационално управление, неефективна или неконкурентна технология, остарели или неефективни системи и процедури на взаимодействие, институционални проблеми, заложени във взаимовръзките с правителството и др.) посочените по-горе управленски форми могат да се приложат в следната последователност: отказване на държавата, джойнт-венчър, лизинг-аренда, франчайзинг и мениджмънт-контракт. При наличието на политическа възприемчивост обаче държавата може да приложи обратния ред, като започне от мениджмънт-контракта. В този случай е задължително да се разработи правителствена идеология за приватизацията.
При тези обстоятелства целта на дипломната работа е да се обосноват основните управленски форми, които се прилагат в развитите страни за бизнес проблеми като отношение и взаимовръзки с държавната собственост и контрол, да се обоснове и конструира методически инструментариум за анализ и оценка на анализираните форми и да се приложат теоретико-методическите постановки като се представи анализ и оценка на управленските форми при различни фирми.
С оглед на така формулираните теза, обект, предмет, цел и задачи разработката е структурирана в три параграфа. В параграф първи се представя мениджмънт-контракта, пълното снемане на права. В параграф втори се анализират формите лизинг, лиценз и джойнт-венчър. В параграф трети се обосновава франчайзингът на основа на теоретико-методически постановки, представен чрез примера на фирма „Санита” АД Варна.
В заключението се извеждат основните резултати от магистърският проект. Формулират се изводи и препоръки, както и възможни насоки за допълнителни изследвания по дискутираният проблем.
Мениджмънт-контрактът и пълно снемане на права

Мениджмънт-контрактът

Действителният избор на тези различни управленски форми зависи от:

Tedi4ka
10-20-2009, 21:27
Съвременни форми за управление на фирмата

Мениджмънт контракт – форма за управление.
Франчайзинг – бизнес споразумение.
Лизинг – договорно споразумение.
Джоинт венчър – форма на задгранично инвестиране.
Пълен отказ (пълно снемане на права).




Управленска форма Държавна собственост и въздействие
1 Мениджмънт контракт Собстевност върху фирмата и контрол върху нейната политика
2 Франчайзинг Собстевност върху фирмата и контрол върху нейната поликита и управление
3 Лизинг Собственост върху имуществото
4 Джоинт венчър Частична собственост върху фирмата и частичен контрол върху управлението
5 Пълен отказ Липса на държавно въздействие и контрол.

Действителният избор на тези форми зависи от:
ефективността на избраната управленска форма;
ясна представа за избраната управленска форма;
политическа възприемчивост на избраната управленска форма.
При особено тежки случаи посочените управленски форми се прилагат в обратен ред. В този случай е задължително да се разработи правителствена концепция за приватизация
При наличието на политическа възприемчивост управленските форми трябва да се използват в посочение по-горе ред.
Мениджмънт-контракт – форма за управление, която е призвана да приведе фирмата през трудности. Основно внимание се обръща на факта, че ефективността зависи от няколко основни фактора, отнасящи се до анализа на бизнес средата, политическата среда, релацията „мениджър – собственик”. Основната цел преследвана с мениджмънт-контракта е свързана с деструктурирането на монополната среда.
Франчайзинг – договорна форма, при която една фирма предоставя на друга фирма да използва нейната марка, технологии и други, за определен срок от време срещи заплащане в определена форма. Той се използва още като форма за привличане на международни фирми и форма за приватизация. Основните форми на франчайзинга са стоковия и производствения франчайзинг.
Лизинг – форма на търговски кредит. Това означава, че на получателя му се дават права да използва дадена вещ без да заплаща цялата и стойност.
Видове лизинг: в зависимост от предназначението имаме финансов и оперативен лизинг. Финансов лизинг разновидности: обратен, лизинг на доставчика, разделен, транзитен, експортен.
Други видове лизинг според допълнителните услуги предоставени от лизингодателя.: нетен, брутен, групов, лош, лизинг с пълно обслужване.
Разделният лизинг е разновидност на финансовия лизинг, прилага се при сделки възлизащи на високи стойности, в които участват голям брой заемодатели, лизингополучатели и лизингодатели. Това налага участието на посредници (брокери), които координират действията на отделните участници, като вземат под вниманиие интересите на всички страни. Той има две разновидности: проста форма (участват три страни: лизингодател, лизингополучател и заемодател) и сложна форма (участват повече страни, най-често пет).
4. Джоинт-венчър (обединяване на риска) – комбиниране на ресурсите на две или повече различни организации за определена цел или задача. Той включва обединяване на активите или комбиниране на знанията и уменията на отделните организации и хора в тях. Джоинт-венчър фирмите са изградени на паритетна основа. Видове джоинт-венчър: equity joint-venture, contraction joint-venture. Джоинт венчърът е едно от най-добрите средства при проблеми, възникнали в мениджмънта и технологиите. Франчайзингът и джоинт венчърът трябва да се прилагат при проблеми, възникнали в технологиите и връзките с държавните институции.
5. Пълният отказ се прилага при проблеми в мениджмънта, технологиите и връзките с държавните институции..

anichka12345678
10-21-2009, 18:56
Ако на някой му трябва тема от помагало,но няма регистрация и не може да си я изтегли да даде линк тук на темата и аз ще му я изтегля,вместо да пуска нова тема :) :) :)

http://download.http://www.teenproblem.net/school/104425/myjko+sako+i+pantalon/?search=15772731&po=1
плс

anichka12345678
10-21-2009, 19:29
http://download.pomagalo.com/104425/myjko+sako+i+pantalon/

mafiota9124
10-21-2009, 23:13
http://download.http://www.teenproblem.net/school/104425/myjko+sako+i+pantalon/
Ей виж тук го има http://tubost.blogspot.com/2009/10/blog-post_21.html

DoomShadow
10-22-2009, 20:38
Ако някой може да ми изтегли тази тема :

http://zamunda.pomagalo.com/download/45332/

спешно е. благодаря много предварително :)

Tedi4ka
10-22-2009, 20:55
КОПНЕЖЪТ ПО СВЕТЛИНА И ЩАСТИЕ КАТО ИЗВОР НА ГНЯВ В "НИЙ" ОТ ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Миряна Пенева

Поезията на Христо Смирненски разкрива света като несъвършен, греховен и позорен. В него човек не живее, а жалко съществува. Лирическият герой на твореца съзнава необходимостта от разрушаването на стария свят и сътворяването на нов, хармоничен свят, свят на красота и истински живот. Това рушене не може да стане просто така - без причина, без присъда. Тази присъда се реализира в гнева на хората, пожелали светлина и щастие. Опозицията между техния копнеж и действителността и най-вече невъзможността на този копнеж раждат в човешките души гняв. Но той не е разрушителен. Напротив, има достатъчно градивна сила, за да изгради нов, светъл и щастлив свят. Този гняв би могъл да се разглежда като разрушителен само в аспекта му на присъда и оттам - унищожител на стария свят. Но дори в този случай той си остава положителен по знак.
В стихотворението "Ний" лирическият герой се изявява не като "аз", а се слива в "ние". Той се извисява от гордия трагичен протест на самотната, бунтуваща се личност до единението с другите, с "ние"-то, защото за осъществяването на идеите, които внушава Христо Смирненски, е необходима широка подкрепа. Освен това по този начин се показва градивната сила на множеството и текстът става по-достъпен, по-близък до хората. Достъпността на творбата се постига и чрез спецификата на художествената й реализация. За да изведе ясно идеите си, за да бъдат те разбираеми за всички, Христо Смирненски използва както утвърдени в родната традиция образи, така и универсални митологични символи.
Поетът тръгва от познат за българската аудитория модел, разгърнат от Неофит Бозвели в средата на XIX век, според който родината се мисли като майка ("Мати Болгария"), а поданиците - като нейни синове. Принципите за йерархическата организация, присъщи на държавността, тук отстъпват място на съкровено-близките отношения в семейството. Основавайки се на този модел, Христо Смирненски изобразява нелогичната, неестествена ситуация - "Ний всички сме деца на майката земя, / но чужда е за нас кърмящата й гръд". В това е ключът на конфликта между нея - "майката земя", и "ний, бедните деца". Проблемите, които по-нататък поставя поетът, тяхната мащабност, определят обръщането на текста към митологията, защото само митологията разглежда проблеми като края на света и раждането на друг свят. Друга близост с митологията е характерът на текста. Също като в митологичните текстове, поетичната творба обяснява (1) защо ще трябва да умре старият свят и (2) как ще се роди новият. Два въпроса, при отговора на които Христо Смирненски насочва и към смисловия потенциал, носен от образа на Иисус Христос. Алюзия за пътя на Божия Син към Голгота и кръстните Му мъки са страданието на "бедните деца", проливаните от тях "сълзи и кървав пот", приведените им чела - "със трънени венци". Жертвата на Спасителя се успоредява със себежертването в името на по-добро бъдеще - "в боен ред сред робската тъма / възбунени вълни издигат се със рев". А идеята за Възкресението Христово се оказва възкресение в един по-добър свят - "а майката земя възсепва се сама".
Контрастът между злото, греховно "днес" и светлото, хармонично "утре" се изгражда чрез опозициите "земя-мащеха - земя-майка", "лъчи - тъма", "омраза - любов", "живот - смърт". Тук се ражда копнежът по "утре", но тук се вижда и неговата невъзможност. Важно е да се отбележи, че за постигане на копнежа по светлина и щастие трябва да се преобърне митологичният модел "Сътворение - Съден ден - Апокалипсис", за да стане "Съден ден - Апокалипсис - Сътворение". Това е така, защото според християнската представа времето е линейно (има начало - Сътворението, и край - Апокалипсиса), а от двете страни на "отсечката" време (преди Сътворението и след Апокалипсиса) е безвремие, безкрайност, т.е. хаос. Съгласно идеята, която прокарва Христо Смирненски, в душите на хората извира гневът, който ще осъди настоящата действителност (настъпва съдният ден). Гневът, който ще разруши злото "днес" (това е апокалипсисът на несправедливия свят) и ще сътвори светлото бъдеще (мечтаното ново сътворение).
Контрастът между "утре" и "днес" е изведен и чрез оксиморона "бледи смъртници - родени за живот". Идеята е същата - за да се освободим от смъртта "днес", трябва да постигнем "утре"-то. Този оксиморон в текста внушава още, че трябва да оставим цялата си същност в настоящето и да станем нови хора, за да постигнем светлото бъдеще. Идеята за промяна първо в човека е продължена и в "Юноша" (необходимо е човек да премине няколко етапа на себеразвитие, за да се утвърди като демиург, като строител на собствената си съдба), и в "Стария музикант" (там идеята е, че в човешкото сърце трябва да се роди състраданието). Промяната в самите хора е необходима и за да се унищожи идолопоклонничеството пред "Златний телец" ("Юноша"), защото корените му са именно вътре в човека.
За да убеди за пореден път хората, че когато са заедно, когато са "ние", те могат да постигнат светло бъдеще, Христо Смирненски вгражда това "ний" в градацията "стенещи вълни" - "огнени вълни" - "възбунени вълни". Тази растяща градация разкрива прехода у самите хора и мощта, с която набират своя гняв, роден от техните светли копнежи. Кулминацията на текста следва именно след тази градирана скрита мощ на "ние"-то и се явява своеобразен резултат от нея. Този върхов момент е ясно изреченото: "И ние сме деца на майката земя!"
Този последен, финален стих е може би цел, оправдание и резултат от идеите на Христо Смирненски. Това е програмата им. Тези думи са израз на копнеж по свободното им изричане в един светъл, чист, красив, хармоничен свят, изграден от "ние"-то, реализиран чрез отрицание и разрушение на непродуктивното зло на стария свят

YouRself
10-23-2009, 16:08
http://download.pomagalo.com/1085/liricheskiyat+chovek+na+debelyanovata+poeziya/?search=15846001&po=35
:) :)

mareto_berk
10-24-2009, 11:58
http://download.pomagalo.com/128401/proekt+po+svyat+i+lichnost/
http://download.pomagalo.com/92717/proekt+za+fitnes+zala/
:)

Tedi4ka
10-24-2009, 14:57
http://download.http://www.teenproblem.net/school/128401/proekt+po+svyat+i+lichnost/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/92717/proekt+za+fitnes+zala/
:)



1.
СОУ”НИКОЛА ЙОНКО ВАПЦАРОВ”
Гр.Момчилград
Общ.Момчилград
Обл.Кърджали





П Р О Е К Т



Проект за ремoнт на физкултурния салон на
СОУ”Н.Й.Вапцаров” - гр .Момчилград







Изготвил :

Байрам Хълми Алиосман - от 12 в кл .
Беркан Хасан Ибрям - от 12 в кл .
Алиосман Али Ибрям - от 12 в кл .
Исмаил Метин Хасан - от 12 в кл .
Мустафа Ремзи Махмуд - от 12 в кл .






Дата : 2007/2008 г . Проверил : Г . Ганева


О Б О С Н О В К А


На проекта





1. Подмяна на дограмите на физкултурния салон ;

Полагане на настилка в салона ;

Монтиране на баскетболни табла ;

Монтиране на климатици ;

Монтиране на аспирациа ;

Смяна на паркетите ;

Боядисване на стените ;

Основен ремонт на съблекалните и тоалетните ;

Изграждане на скочище за дълъг скок ;

Промяна на лампите ;


Целева група – учениците от 4 до 12 клас
на СОУ ”Н.Й.Вапцаров” – гр . Момчилград









Цел на проекта :




Да съзадаваме по–добри условия за учениците във фискултурния салон .По тоя начин по-добре ще се развиват физическите дееспособности .Те ще развият спортната култура и дициплината .Ще се научат да бъдат екип и ще осъзнават екипната работа и по тоя начин мястото на нашето училище в държавната спортна класация ,ще се мести в по високо ниво . Очаквани резултати :


Да се се създадат по-добри и хигиенни условия за спортуване на учиниците от СОУ”Н.Й.Вапцаров” - гр . Момчилград от 5–ти до 12-ти кл. ( 520 ученика ) ;

Да се ремонтира салона и да се създаде по-естетична и приятна обстановка за спортуване ;

Учениците да спортуват с желание редовно ,което ще доведе до повишаване на техния психически и физически конфорт ;




Отчитането на постигнатите резултати ще стане чрез анкети , проведени с учениците , родителите и учителите .



Дейности :


1) Подмяна на паркета ;

2) Да се подменят лампите ;

Ремонт на тоалетни и съблекални ;

Да се създадат места за публика ;

Провеждане на анкети сред учениците , родители и учители .
Бюджет :




Разходи : Сума :


1. Паркет 1500 лв.
2. Лампи 600 лв.
3. Фаянс 2000 лв.
4. Санитария 3000 лв.
5. Душове 2000 лв.
6. Боя 500 лв.
7. Строителни материали 1000 лв.
8. Шкафове 1200 лв.
9. Столове 1000 лв.
10. Работна заплата 7000 лв.
11. Данъци 910 лв.




Всичко : 19 810 лв.


Собствен принос : 2000 лв.
Искана сума : 17 810 лв.











--------------------------------------------------------------------



2.Проект по Свят и личност




Проект за оборудване на
фитнес зала на ЕГ “Д-р Иван Богоров”
гр. Димитровград








Изготвил: Проверил:
Кристина Шаркова Т.Тодоров



22.01.2008

1.Каква е вашата идея?

Целта на този проект е да направи спорта за учениците по-достъпен и да стимулира спортния дух. С този възможност се доставя ефективен начин за учениците да спортуват евтино в удобно за тях време и на достъпно за тях място. Нашата идея е с цел засилване интереса на учениците към часовете по физическо възпитание и подобряване на обстановката във физкултурния салон. Всеки човек има нужда да спортува, но основните причини това да не се прави са липсата на свободно време, твърде високите цени на посещенията в залите и скъпите фитнес уреди. Това е переспектива младежите да не гледат на училището само като задалжение, а и като удоволствие. Този вид спортни дейности би ги научило на толерантност, едни към други – отношения, които много рядко виждама не бива да е така.

2.Опишете проблемите,който искате да разрешите и защо?

В днешно време все повече хора обръщат внимание на фигурата си. Като един от начините за оформяне и поддържане на тази фигура се явява фитнеса.. Ако част от часовете по физическо възпитание се провеждат във фитнес залата, а не във физкултурния салон, учениците ще бъдат по-заинтересовани и ще обръщат по-голямо внимание на фигурата и здравето си. За съжаление по-голям процент от младежите, днес страдат поради своето наднормено тегло. Ако те имат възможността да тренират активно ще се радват на по-добра фигура, на по-добро самочувствие и по-добро здраве. Мисля, че ако част от свободното време на младежите е заето от упражнения, вместо да пушат цигари в кафетата, ще възпитат у себе си спортен дух и усет към красотата. А в съвременното общество това е важен фактор.

3.Как ще реализираме идеята си? Основни стъпки:
► да се осигури подходящо помещение, което да отговаря на всички изисквания:
→ широко и светло помещение
→ санитарен възел
→ подходяща подова настилка
→ звукова изолация
→ съблекалня ( дамска и мъжка )
→ вентилация
→ огледала

►да се направи основен ремонт за постигане на изискванията

► да се закупят необходимите фитнес уреди;
2 Лежанки (широки) 2 х 140 лв.= 280 лв
1 Лежанка (регулируема) 150 лв.
1 Лежанка (долна) 160 лв .
1 Пейка (унивепсална) 120 лв.
1 Ското столче 100 лв.
1 Римско столче 80 лв.
1 Весилка 180 лв.
1 Пирамидална облегалка 160 лв.
1 Джънгъл машина 1900 лв.
2 Велоаргуметъра 2 х 475 = 950 лв
2 Електронни бягащи пътеки 2 х 2200 лв. = 4400 лв.
5 Големи Лоста 5 х 70 лв. = 350 лв.
2 EZ Лоста 2 х 50 лв. = 100 лв.
4 Дъмбели 4 х 10 лв. = 40 лв.
500 кг. Тежести 500 х 3 лв = 1500 лв.
40 кв. Метра Гумирана настилка 200 лв.
Общто = 10http://www.teenproblem.net/forum670 лв.

За доставка на уредите 300 лв.

► да се доставя информация за уредите и напътствия за използването им на всеки желаещ ученик .

► популяризеране и реклама на залата.

►фитнес залата да бъде достъпна за учениците не само в часовете по физическо възпитание, а и в свободното им време.

4.Какви ресурси са ви необходими? (финанси, партньори, екип).
► Партньори:
→ Трябва директорът на ЕГ “Д-р Иван Богоров” г-н К. Кръстев да разреши да използваме подходяща база.
→ молим за съдействие учителите по физическо възпитание: г-н Е. Яворов, г-н Фотев, г-н В. Вълчев.
→ провеждане на анкета с цел установяване на интереса на учениците от ЕГ “Д-р Иван Богоров” гр. Димитровград от възможността за оборудване на фитнес зала и анализ на резултата.
→ реклама в училищния вестник “School Life”.
► Финанси:
→ необходимо е да намерим спонсори.
→ да направим каса с дарения от ученици и учители, за спомагане осъществяването на проекта.
→ да помолим училищното настоятелство за подпомагане.
► Екип:
→ за начало сформираме екип от доброволци и ентусиасти, занимаващи се с такъв вид дейност, от всички класове на ЕГ “Д-р Иван Богоров” гр. Димитровград.

anichka12345678
10-24-2009, 20:17
http://download.pomagalo.com/66131/evropeiiski+syd+po+pravata+na+choveka/

http://download.pomagalo.com/80805/pravata+na+choveka/

teq moje li da mi gi svalite

YouRself
10-24-2009, 23:26
http://download.pomagalo.com/87308/motivyt+na+zavryshtaneto+v+elegiyata+skriti+vopli/
http://download.pomagalo.com/349212/kopnejyt+po+rodnoto+v+razkaza+skriti+vopli+/

трябват ми спешно! моля те
:smt100 :smt100 :smt100 :smt059 :smt059 8-[ 8-[ 8-[ =D> =D> =D> =D> :-k :-k :-k :cry: :cry: :cry: :-# :-# :-# :-#

NqkfaNikakva21
10-25-2009, 10:20
http://zamunda.pomagalo.com/download/156800/

адски много благодаря, и да спешно е ...

devil4e_kiss4e
10-25-2009, 14:02
http://download.pomagalo.com/384/dekameron+analiz/?search=15906478&po=2
http://download.pomagalo.com/8498/djovani+bokacho+i+negoviya+sbornik+dekameron/?search=15907059&po=4
http://download.pomagalo.com/60141/renesansoviyat+svyat+v+dekameron/?search=15907120&po=10
за утре ми е по литература, мерси предварително :-) :-) :-)

vaniliika
10-27-2009, 00:41
http://download.pomagalo.com/32631/firma+zlaten+klas+ood/?search=15980572&po=12



м0ля вии .... спешно е :-o

Krew
10-27-2009, 17:11
http://download.pomagalo.com/59291/dvuboyat+mejdu+ahil+i+hektor/ трябва ми за утре

Grassh0pper
10-27-2009, 18:32
- http://download.pomagalo.com/208498/az+i+moite+roditeli/?search=16012074&po=1 -- трябва ми за ДНЕС СПЕШНО
- http://download.pomagalo.com/71343/az+i+moite+roditeli/?search=16012074&po=2 --- и това е СПЕШНО !

БЛАГОДАРЯ ! :oops:

hrisi7uuu
10-28-2009, 18:53
http://download.pomagalo.com/69512/don+kihot+kato+vechen+syujet/ Много ми трябва.мерси предварително

alexxxxx51
10-28-2009, 19:01
Спешно ми трябва това - http://zamunda.pomagalo.com/download/114340/#materialzaglavie

sanna
10-28-2009, 20:17
много спешно-за утре http://download.pomagalo.com/342722/kosachi+podroben+prerazkaz/ :) :-o
трябва мииииииииииииииииииии :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x :-x

Tarzano
10-28-2009, 21:24
МОТИВЪТ ЗА ЛУДОСТТА В "ХАМЛЕТ" И "ДОН КИХОТ
(Литературно интерпретативно съчинение)

Безсмъртните образи на Дон Кихот и Хамлет са вълнували мислещите хора от различни времена и народи. Те привличат интереса и на съвременния човек. Учени литературоведи, философи и психолози са изписали много страници, за да изяснят тяхната същност, съпоставяли са ги и са търсили сходни черти и различия между тях. Наистина, на пръв поглед между тях като че ли няма нищо общо. Могат ли да си приличат блестящият високообразован принц на Дания и обеднелият идалго, захвърлен от съдбата в дълбоката испанска провинция, загубил разсъдъка си от четене на посредствени налудничави рицарски романи.Пред физически съвършения Хамлет Дон Кихот и външно изглежда като жалка карикатура. Това обаче е само на пръв поглед. По жизнена философия, нравствени възгледи и постъпки те си приличат като едноутробни братя близнаци,рожба на една и съща историческа епоха - късния европейски Ренесанс,много често характеризиран като "криза на Ренесанса".Същността на тази пли лика се корени в обстоятелството, че и Хамлет, и Дон Кихот са плод на една и съща естетика, на един и същ подход към изкуството,противопоставя поезията на идеала и прозата на действителността. Един елегантен начин за представяне на това противоречие представлява изобразяването на лудостта. Така всеки, който носи в сърцето си идеалите на честта, свободата, красотата, справедливостта и любовта изглежда луд в очите на прагматично ориентираните хора. Ренесансът бележи края на Средновековието с неговото невежество,аскетизъм, схоластика и грубо господство на църквата и възвестява началото на нови времена - на свободомислие, вяра в силите на човека,разцвет на науката, изкуството, културата. Човекът от тази епоха получава ново самочувствие. Той вече не се надява само на Бога, а разчита преди всичко на себе си. Дон Кихот и Хамлет са носители на възвишените ренесансови идеали.Жестоките условия на живот обаче не им позволяват да ги осъществят в живота. Те са изключителни личности, но не могат да се преборят с по-силните от тях обективни обстоятелства. Това ги прави истински трагически герои, неразбрани и обявени за ненормални. Дон Кихот и Хамлет обявяват война на злото в света. Хамлет не може да се примири с неправдите, защото е дейна и честна натура, но да ги победи - няма сили. Чувството за самота до крайна степен засилва трагизма на героя. Сам срещу престъплението, лъжата и порока, той се потапя в "море от мъки" и иска да им сложи края. Срещу злото в живота се опълчва и Дон Кихот, но Сервантесовият герой действува без да разсъждава и в своето безразсъдство е убеден, че ще постигне целта си. Дон Кихот и Хамлет са мъжествени борци. Единият с престорена, а вторият с откровена лудост тръгват на бой с неправдата. И двамата са еднакво "безразсъдни". Не е ли безумие да се опълчиш сам срещу злините в живота? И за двамата са нетърпими "гаврите и бича на времето,неправдата на силния, на гордия презрението...потъпкването на законите,безочието на властта..." Забравили за себе си Дон Кихот и Хамлет безкористно се стремят да променят света, да възстановят нарушената хармония в живота, да възвърнат изгубените нравствени ценности, за да може човекът да изпълнява своето велико предназначение на земята. В "безумието" на Хамлет и Дон Кихот се съдържа дълбока мъдрост. Когато слуша какво говори Хамлет, успешно играещ ролята на умопобъркан, Полоний казва:"...това е лудост, но има система в нея." След случката с лъвовете Дон Диего де Миранда е принуден да признае, че всичко в обясненията на Дон Кихот е премерено "на везните на самия разум". В лудостта и на Дон Кихот има система, а там, където има система, там господствува разумът,защото системата е винаги плод на разум. Тя представлява една оформена жизнена позиция, съвкупност от основни принципи на отношението на човека към живота и хората. Неопределени са границите между разсъдъка и лудостта у Хамлет и у Дон Кихот. По този начин Шекспир и Сервантес дават на човечеството най-добрите уроци по мъдрост чрез устата на двама "луди". Дон Кихот и Хамлет наказват злото. Наказват го, а не отмъщават.Отмъщението разрешава конфликти между хора от определен кръг. То се поражда от лично раздразнение. Наказанието се осъществява от името на цялото общество. То се основава на общоприети нравствени принципи,издигнати в закон. Хамлет не отмъщава, а наказва. Той е лично засегнат - убит е баща му,узурпиран е престолът, който по право му принадлежи. Но не това е двигател на действията му. Те са породени от нещо по-дълбоко - неговата душевна хармония не може да се примири с разкъсаните връзки на времето,той иска "да намести неговите изкълчени стави". Хамлет не отмъщава на Клавдий, на кралицата и придворните. Като обективен и добросъвестен съдия той грижливо проучва всички обстоятелства около смъртта на баща си, старае се да проникне в душата на Клавдий. Чрез симулираната лудост и чрез пътуващите актьори изяснява най-фините психологически подробности, за да се убеди, че кралят е престъпник и узурпатор. За разлика от Хамлет Дон Кихот не проверява обстойно деянията,доказателствата и свидетелите. Той знае своя дълг и няколко прости благородни правила за живот, които прилага.

Хамлет не отмъщава и на Офелия, защото тя няма никаква вина пред него.Той я наказва само поради това, че предусеща в нея женската слабост,която по негово мнение неизбежно ще я доведе до престъпление като това извършено от майка му. Хамлет наказва злото, което вижда около себе си, а не хората, които са причинили зло на него лично. Той поема върху себе си наказанието за всеобщото зло и скърби, че няма време да накаже всички престъпления,извършени срещу човека, истината и красотата. Многократно Дон Кихот заявява, че е отмъстител срещу неправдите и злочестините, и той действително ги наказва с цялата енергия на своя буден дух. При него обаче отмъщението е издигнато до наказание, защото се отнася не до дела, извършени срещу него непосредствено. Дон Кихот заявява: "Аз съм рицар от Ла Манча, казвам се Дон Кихот и призванието ми е да странствам по света, за да се боря срещу неправдите и да наказвам злочинствата... Главната задача на моя занаят е да прощавам на смирените и да наказвам надменните." Дон Кихот и Хамлет са оръдия на всеобщото наказание. При това и двамата осъзнават, че са такова оръдие. Те изпитват жажда за чистота и благородство в човешките отношения, търсят в интересите и делата на хората разум, справедливост и красота. Дон Кихот се сродява най-силно с идеите на хуманизма чрез своето отношение към свободата. За него тя е едно от най-ценните блага за хората. С нея не могат да се сравняват всичките съкровища на земята, взети заедно. За нея трябва да се жертва всичко, дори и живота. Според Дон Кихот истинското благородство на човека се крие в неговите добродетели, а не в произхода му. Човек превъзхожда другите, само ако върши нещо по-съвършено от тях. Личните качества и нравствените добродетели, а не неговият социален произход,трябва да определят мястото на човека в обществото, защото "кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта." Хамлет е принц, а се държи внимателно и човечно към по-нискостоящите В отношението му към тях няма и намек за надменност и чувство за превъзходство. Най-искрен и най-доверен негов приятел е Хорацио, човек, споделящ неговите възгледи, но не притежаващ аристократичен произход. Всички тези подробности свидетелствуват, че в естетиката на Шекспир и Сервантес лудостта се е превърнала в пространство за изразяване на най-съкровените човешки ценности. Освен това лудостта представлява прекрасно средство за изобразяване на човек,който е изпреварил времето си. Дон Кихот и Хамлет преживяват краха на своите идеали, но те и двамата излизат морални победители в борбата срещу злото в света. Умират като свободни личности, а идеите им далеч изпреварват времето, в което те живеят. Дълбоко идейно и нравствено родство свързва героите на Сервантес и Шекспир. Техните идеали представляват нравствен ориентир и за съвременността, затова ние чувстваме Дон Кихот и Хамлет като свои съвременници и учители.

pavkata213
10-28-2009, 23:29
трябват ми няколко ако не съм много нахален 8-) :
http://download.pomagalo.com/156800/silata+na+lyubovta+i+otkrivaneto+na+renesansovata+ lichnost+v+dekameron/?search=16079425&po=1
http://download.pomagalo.com/198386/silata+na+lyubovta+i+otkrivaneto+na+renesansovata+ lichnost+v+dekameron/?search=16079435&po=4
i...:тфа е ;;мерси предварително :)

ByByy
10-29-2009, 11:45
http://download.pomagalo.com/203425/don+kihot+i+sancho+pansa+sravnitelna+harakteristik a/

stefinas
10-29-2009, 15:35
Българските пространства в чуждата земя според 1 глава на повестта Немили недраги spe6no za utre mi trqbva

Tedi4ka
10-29-2009, 19:32
Пратени са ви на лични а на теб не можах да намеря нищо във помагало :(

PsihoPatka
10-29-2009, 23:14
ще ви помоля ако може да ми дадете тези 3 разработки от помагало:

http://download.pomagalo.com/68449/istoriya+na+bnr/?search=16122725&po=2

http://download.pomagalo.com/121810/obshtestven+kontrol+i+obshtestveno+finansirane+na+ bnt+i+bnr/?search=16122748&po=2

http://download.pomagalo.com/126508/obshtestven+kontrol+i+obshtesteno+finansirane+na+b nt+i+bnr+pojelanie+ili+realnost/?search=16122755&po=3

мерси предварително! :)

Tedi4ka
10-30-2009, 18:56
СТУДЕНТСКИ ПРОЕКТ




“ОСОБЕНОСТИ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ

ЕЛЕКТРОННИ

МЕДИИ (БНТ И БНР)”-

ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ И ОБЩЕСТВЕНО

ФИНАНСИРАНЕ НА БНТ И БНР –

ПОЖЕЛАНИЕ ИЛИ РЕАЛНОСТ





ЕМИЛИЯ ПЕТРОВА
F 27696


Общественият контрол и общественото финансиране на БНТ и БНР е по-скоро едно пожелание, което трудно би се превърнало в реалност.
За да бъдат БНТ и БНР действително обществени медии, те следва да правят и некомерсиални програми, да удовлетворяват потребностите на различните малцинства и на хора със специфични интереси, да създават повече предавания с българска проблематика.
Публичните станции не трябва да имат право на излъчване на реклама. И най-малката възможност за излъчването на реклама прави от публичната радиостанция- комерсиална. А излъчването на реклами в БНТ и БНР пречи много силно на финансирането на частните оператори. В такъв случай може ли да кажем, че те подлежат изцяло на обществения контрол и общественото финансиране?
За да има обществен контрол трябва да съществува пряка, активна връзка с аудиторията и пресата.
Всички европейски телевизии имат отдели за връзки с обществеността или прес-офиси, говорители и т.н. за България това е едно пожелание, което не смятам, че скоро ще стане реалност, защото БНТ няма да стане ВВС за три години. Нито за шест. Но разбирасе трябва да се опита.
БНТ се нуждае от незабавно нормализиране на нейните функции, като най-голямата обществена медия и превръщането й в институция за създаване на стандарти в телевизионната продукция, които нацията да припознава като свои. За да може тя да се нарече обществена медия, в пълния смисъл на този израз.
Основната дейност на БНТ и БНР се изразява в създаване , изготвяне и разпространение на радио и телевизионни програми. Тази дейност е от обществен характер и има конституционно значение, и следователно не може да бъде контролирана от държавата. С други думи, държавата, запазвайки известни правомощия спрямо БНТ и БНр в административно и финансово отношение, би следвало да се оттегли, от каквато и да е намеса в програмната политика на тези медии.
А основна цел на дейността на българските национални обществени оператори ( БНТ и БНР) е гарантиране на конституционното право на гражданите да бъдат информирани. Ръководните принципи по осъществяване на обществената функция на обществените оператори са операционализиране в програмните им лицензии под формата на конкретни тематични квоти за излъчваните от тях програми.
Въпросът пред българските обществени радио- и телевизионни


оператори е – изпълняват ли те обществената си функция, така че да
отговарят на обществените нужди и на високите европейски стандарти.
Предхождащ въпрос е има ли България дефинирана политика по отношение на мисията на обществените радио- и телевизионни оператори, която да съответства на обществените потребности и очаквания.
Най-висшият контрол остава в ръцете на зрителите, но в случая, в който те припознаят БНТ като своята, българската телевизия.
Дейността на частните радио и телевизионни станции е в полза на обществото. Те информират, забавляват и допринасят за културното развитие на нацията – безплатно. Обществените, когато се издържат от специално определени такси или бюджетни постъпления не са безплатни, те са поддържани от данъкоплатеца.
Трансформирането на държавната медия в обществена предполага разкриване на алтернативни източници на финансиране на скъпоструващата дейност на БНТ и БНР, различни от държавния бюджет. Обществената телевизия се основава на два стълба – независим обществен контролен орган, надзираващ програмната дейност на националните електронни медии, и обществено финансиране, изразяващо се в такси, събирани от притежателите на радио и телевизионни приемници. За да се гарантира общественото финансиране на БНТ и БНР, а следователно техния обществен статус, то би следвало да се установят такси за притежателите на радио и телевизионни апарати.
Целта е осъществяване на един плавен преход от държавна към обществена телевизия, без да се допуска евентуален финансов срив.
Но от голяма степен това зависи от ръководните екипи в БНТ. В изминалите години тази телевизия се превръща или в припадък на изпълнителната власт – в един неуморен глашатай на партийната политика, или пък отива в другата крайност – БНТ се превръща в частна телевизия, чиято единствена цел е да облагодетелства и да извлича печалби за определен кръг от хора.
Досегашният модел на БНТ и БНР ги превръща в заложници на субективните прищевки на генералните директори и също така в тяхната субективна представа за обществени медии.
Ръководството на телевизията трябва да бъде ръководено на принципа, че телевизията не е галено дете на държавния бюджет, а институция , която работи в конкурентна пазарна среда. Това означаваоптимизиране на разходите и увеличаване на приходите. Иначе казано адекватен по

обем висококачествен, гледаем и продаваем телевизионен продукт.
Най-висшият контрол е прозрачността на действията и на сметките.
На своите Интернет-страници европейските телевизии публикуват годишни и тримесечни отчети, съпроводени с финансови одити на независими реномирани компании. А това в България не се прави, понеже на дали всичките тези пари се използват за телевизионни продукти или по-скоро за други цели.
Ще дам един пример от преди няколко години:
В нарушение на Закона за устройството на държавния бюджет не е била утвърждавана извън-бюджетна сметка на фонд “Радио и телевизия” след неговото създаване след 1997г. това е вследствие на нерегламентирането на реда и начина на заплащане на месечните
такси по Закона за радио и телевизия, както и затруднение при диференциране на групите, които не следва да внасят такси.
За периода след създаването на фонда в него са постъпили средства единствено от ДКД – три вноски през 2000г. на обща стойност 73 370лв. поради факта, че за изминалите две години не са събирани месечни такси за телевизионни и радиоприемници. Началото на 2003г. набраните средства за финансиране на БНТ, БНР и НСРТ практически не са били достатъчни да покрият издръжката на същите.
По този начин БНТ и БНР остават на държавното субсидиране и не могат да изпълняват ролята си на обществени медии. Това не се е случило преди 3 години, не вярвам да се случи и сега.
В никоя страна обществените медии не могат да се финансират само от обществени фондове. Разумно решение би било смесеното финансиране, а то гравитира около схемите: абонаментна такса и реклама; реклама и държавна субсидия; или и трите заедно.
Вторият модел – реклама и държавна субсидия – е характерен за България, Румъния, Унгария и страни те от бившата СССР. В Полша от средата на 90-те години са въведени абонаментни такси. У нас предстои въвеждането на тези такси, но това предвижда свиване на държавните субсидии.
Въвеждането на абонаментни такси е свързано и с други проблеми, като главният от тях е кой ще ги събира? Има най-различни начини: чрез пощите (Полша), заедно със сметките за електричество, чрез отделна фирма, която взима комисионна за услугата (Швейцария), в процент от данък общ доход (Холандия). Но в последният случай отново се поставят в зависимост от държавата.


Защо хората не плащат и не искат да плащат таксите? По три причини.
Първо, защото не харесват предаванията. Значи медиите трябва да
променят програмата и да станат по-комуникативни спрямо обществото. Второ, защото им липсва дисциплина: не си плащат и другите сметки. Трето, защото не могат да си го позволят. Значи, таксите трябва да са разумни по размер и да има диференциране или освобождаване на определени групи ( възрастни, инвалиди и др. ).
Важно е делът на освободените от такс да се компенсира от държавата.
Малка е вероятността у нас да бъдат въведени таксите ( въпреки закона). Първо, самите медии не искат, защото им се струва много по-несигурно от държавната субсидия; второ, политическата класа не иска, защото смята, че така запазва елемента на зависимост; трето,
Защото обществото не иска; в “ цялото общество витае латентна санкция срещу независимостта на тези медии”.
“ Общественото финансиране може би е гаранция за независимост, но тя се проявява н определено ниво на ресурсната свобода на обществото” ( Георги Лозанов ).
Но коя всъщност би била най-добрата система за комуникация? Самото общество, неговият контрол и финансиране.
И понеже предстои влизането ни в Европейския съюз искам да дам два примера за държави с обществени медии там – Швейцария и Германия.
В Швейцария, с почти същото по брой население като България, те имат 30-40% пазарен дял. Освен това имат силна конкуренция от съседните големи държави, където се говорят същите езици. Виждайки в това заплаха за швейцарската идентичност и култура, властите поддържат политика на силни обществени медии, давайки същевременно пълна свобода на частните. Размерът на абонаментните такси се определя от правителството и се регулира на 3-4 години. Има два регулаторни органа – за съдържанието на програмите и за ценообразуването, пред който медиите представят финансовите си планове. Няма специални фондове за развойна дейност.
Как е в десетки пъти по-голямата Германия? Там обществените медии имат 40% пазарен дял. През 1994г. Конституционният съд решава, че те трябва да осигуряват културна и художествена продукция. За целта се приема закон, според който тези медии трябва да разполагат с толкова средства, колкото са необходими, за да е гарантирана свободата им. Независима комисия от експерти определя финансовия размер на тази гаранция въз основа на разчети, изготвени от самите медии.

Финансовите планове се представят първо пред парламентите на
отделните провинции и после се утвърждават на федерално равнище.
Ако решат да откажат средствата, политическите власти са задължени да се аргументират. А това е толкова сложно, че досега няма подобен прецедент.
Проблемът е , че националната телевизия, за съжаление се разглежда като средство – продължение на властта в пропагандния смисъл. Каква е гаранцията за независимост? Няма такава – включително в Германия. Натиск има навсякъде. Регулаторният орган е с изключително срязани правомощия и това е философия в цял свят – той избира и забравя.
Сбъркан е алгоритъмът в самата БНТ. Генералният директор си
назначава управителен съвет, който послушно гласува всяка негова странна идея! В мениджмънта има принципи: законосъобразността на взетите решения се следи от различни органи ( Сметна палата, Държавен финансов контрол, прокуратура, СЕМ ). Целесъобразността обаче се контролира от изпълнителен орган. И това е управителния съвет. Пред него именно генералният директор трябва да се отчита. А генералните директори на БНТ и БНР се отчитат пред никого!
Навсякъде се чува превръщането на БНТ и БНР в “обществени медии”. Обаче как се случват те? От една страна, законите създават Държавната комисия по далекосъобщенията, после имаме две институции БНТ и БНР, които са бивши държавни, но все още с държавно финансиране, и накрая – НСРТ, обществена по характер институция, но също с държавно финансиране. Е, къде е тук общественото начало – то минава през орган, който няма и оперативни правомощия!
В тази ситуация на власт, която не умее да води диалог, напълно естествено медиите и медийният елит влияят посредством механизмите на формиране на обществено мнение. На медиите предстои да доказват своята специфична незаменимост, като култивират ценностите на гражданското общество в процеса на комуникация. Но не може да се очаква, че ще направят това извън политическия свят.
Може да се каже, че “Европа” ни призовава да имаме силни обществени медии и ни дава пълна свобода да решим как да ги финансираме като предизвикателството, което тя привижда зад финансовото измерение, е как във все по-глобализиращия се свят свободата на словото и националната идентичност да запазят застрашените си ниши.

Tedi4ka
10-30-2009, 18:57
История на БНР


Кооперацията "Родно радио"
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Първият българин, който пише за електромагнитните вълни 30 години преди тяхното откриване е Петър Берон, в свояhttp://www.teenproblem.net/forum трудhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum “Панепистем” издаден в Париж през 1864 година. През годините 1896-97 в България се внася апаратура заhttp://www.teenproblem.net/forum радиотелеграфия за българската войска и за големите пощенски станции. Но това не е радио, а е “радиодифузия” както го наричат тогава защото чрез електромагнитните вълни се предава морзовата азбука.
http://www.teenproblem.net/forum

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Първите опити за радиоизлъчване в България започват през 1927 г. със създаването на първото радиотехническо сдружение с председател инж. Георги М.
Георгиев. Инж. Асен Маринов, които става главен инжинер през 1938 г. разказва спомени запазени в "Златният фонд"http://www.teenproblem.net/forum на БНР.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum По това време започват да се дебатират и проблемите на радиото в парламентарната зала на Народното събрание. Във връзка с тези дебати и със започналите публикации във вестниците на материали за радиото и новини за събиранията на хора, които слушат излъчваните от чужбина радиопрограми, на 20 май 1927 г. министърът на железниците пощите и телеграфите г-н Кимон Георгиев внася в Народното събрание законопроект за радиото. На 6 април 1927 г. е приет Законът за радиото, който се състои от девет члена.
http://www.teenproblem.net/forum

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum За нуждите от радиопрограмиhttp://www.teenproblem.net/forum в България пръвhttp://www.teenproblem.net/forum заговорва инж. Димитър Бунев, който е издател на вестник “Радиолюбител” - 1927 г.http://www.teenproblem.net/forum През ноември 1929 г. е приетhttp://www.teenproblem.net/forum Правилникът за прилагане на Закона за радиото. На 1 август 1929 г. влиза в редовна експлоатация новопостроената радиостанция край гара София и радиоприемателната радиостанция край село Кумарица Софийско. Но те обслужват безжичните телеграфи на пощите и БТА. В този период България няма голяма гражданска радиоразпръсквателна станция, няма национален предавател. Налице е маломощният предавател наhttp://www.teenproblem.net/forum Георги Вълков от Първа инженерна работилница до Руския паметник в София.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum По този повод професор Асен Златаров пише: “Родно радио трябва ден по-скоро да имаме…”
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum През 1930 г. инициативните българи, между които са проф. Асен Златаров, Елин Пелин, инж. Георги М. Георгиев, инж. Димитър Бунев, Никола Колушки и др., създават движение за образуване на кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в България. Към тези интелектуалци се присъединяват още генерал Велизар Лазаров,http://www.teenproblem.net/forum Стефан Янчулев, Димо Казасов и Никола Джебаров. На 30 март 1930 г. в БИАД се свиква учредително събрание на кооперация “Родно радио”. Избира се управителен съвет в който влизат гореспоменатите личности и още: Хенри Левенсон - директор на БТА, М. Христов, П. Пейчев, Т. Белковски и д-р Милко Балан - син на известния академик Александър Балан.
http://www.teenproblem.net/forum

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum На 15 май 1930 г. министър Петко Стайнов отпуска за нуждите на “Родно радио” сградата на ул. “Бенковски” 3 в София, където да бъде инсталиран предавателят на инж. Георги Вълков от Първа инженерна работилница и да се оборудва студио. През юниhttp://www.teenproblem.net/forumсъщата годинаhttp://www.teenproblem.net/forumзапочват излъчванията на “Родно радио” в часовете 18.00-20.00 часа на вълна 329 м.


http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Излъчванията се чуват в Перник, Кюстендил, Дупница, Червен бряг, Лом, а при добро време и в Шумен. В София излъчванията могат да се хванат и слушат чрез кристален детектор. “Родно радио” има програмен съвет в състав проф. Асен Златаров, проф. Саша Попов, Хенри Левенсон,http://www.teenproblem.net/forum Константин Сагаев, Ст. Стоилов, Никола Колушки - говорител, Г. М. Георгиев завеждащ техническата част и Г. Георгиев - Томов - говорител.
http://www.teenproblem.net/forum

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum През есента на 1930 г. инженерите Г. М. Георгиев, Марин Маринов и Мехмед Рафик /внук на последния султан на турската империя Абдул Хамид - инженер,
практикувал и в радио Виена/ построяват нов предавател с мощност 400 вата и вълна на излъчване 319 метра.
http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum На 31 октомври 1931 г в голямата зала на Спестовна каса на ул. “Московска” на ъгъла с ул. “Бенковска” е поставен микрофон и на живо се предава тържественото събрание на кооперация “Родно радио” по повод Деня на българските будители. Говорят проф. Асен Златаров и генерал Георги Кратунков /това е първото в България излъчване на извънстудийно предаване/. На 24 март 1934 г. - неделя - 10.00 часа Софийският митрополит Стефан отслужва водосвет при откриването на новия Софийски национален предавател в Добруджанския квартал на София - днешната спирка “Бъкстон” на трамвай № 5 за Княжево официалното название на предавателя е “Радио София” /вж. програмата на “Родно радио”/. В тази програма обедният блок се оформя като най-устойчив елемент, установява се програмна схема, която започва да се разраства, оформя се стабилна неделна програма с четири блока - сутрешен, обеден, следобеден и вечерен. Фиксират се тематични предавания - утринна неделна литургия от катедралния храм “Св. Александър Невски”, Час за селото, Детски радиочас. Увеличава се информацията за музикалния живот не само в София, а и в другите градове на страната. През 1936 г. се изграждатhttp://www.teenproblem.net/forum радио Варна и радио Стара Загора. Започват да се излъчват сказки на различни теми от живота: - за здравето, икономика и домакинство, музикално-образователни цикли, звучи популярна музика.

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Ето говорителите на “Родно радио”: Елена Шопова, Венча Добрева, Мария Попова, Петър Витанов - които се водят на щат телефонисти. Никола Колушки, е представен в уникалното немско издание “Книга на радиоговорителите” със снимка и биографични данни и се нарежда сред най-популярните личности на Европа в този период.


Радиожурналистът в предаванията на живо
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Последователно се откриватhttp://www.teenproblem.net/forum регионалните радиостанции вhttp://www.teenproblem.net/forum Пловдив, Шумен и Благоевград. В края на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания.
Това е нов етап етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Музикално-информационият блок “от 6 до 8” е предверие за изграждането на цялостна, новаhttp://www.teenproblem.net/forum програма “Хоризонт”- 24-часова, с блокови предавания, които се водят на живо от журналисти.http://www.teenproblem.net/forum Едно от първите бе “Разговор с вас” - най-слушанотоhttp://www.teenproblem.net/forum предаване, което остана в ефир 25 години, и бе първата стъпка към обществено радио. След 1974 година в БНР са изградениhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumнационалните програми - “Хоризонт”, “Христо Ботев” “Орфей”, “Знание” и “Предавания за чужбина”. Пак в тези години се раждат и персонифицираните предавания -http://www.teenproblem.net/forum “Ние, българите”, “Преди всички”, “Добър ден”, “ 12 плюс 3”, “Неделя 150”,http://www.teenproblem.net/forum авторските и редакционните хумористични предавания на Главна редакцияhttp://www.teenproblem.net/forum “Хумор, сатира и забава” и музикално-сатиричното предаване “Златният кос”. Радиотеатърът зае своето подобаващотоhttp://www.teenproblem.net/forum място в радиопрограмата.http://www.teenproblem.net/forum В националния ефир влязоха и регионалните радиостанции.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Идва 1989 г., за да промени коренно нещата и в живота, и в журналистиката.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Родиха се много частни радиостанции. Повечето от създателите им са работили в БНР.http://www.teenproblem.net/forum Конкуренцията в ефира стана стимул за развитие. БНР в лицето на “Хоризонт” запази водещатаhttp://www.teenproblem.net/forum си национална позиция. Презhttp://www.teenproblem.net/forumпоследните годиниhttp://www.teenproblem.net/forumвсички събития от политическия живот на България влязоха в програмите на БНР. Преките репортажи от Кръглата маса, Великото Народно събрание, актуалните интервюта на партийните лидери и всичките предизборни дебати промениха образа на Българското радио.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum “Час пик” в тази промяна бе “Пуч"-ът в радиото.http://www.teenproblem.net/forum През първата година на 21 век в България управляваше Съюзът на демократичните сили. Приетият нов медиен закон се прилагаше и контролираше чрез Национален съвет за радио и телевизия, който избра за нов генерален директор на БНР Иван Бориславов - поет и журналист от програма “Христо Ботев”. Журналистическата колегия в радиотоhttp://www.teenproblem.net/forum видя в този акт силово прилагане на политическо решение и се противопостави категорично. Стигна сеhttp://www.teenproblem.net/forum до сблъсък между назначеното ново ръководство и радиожурналистите. Започнаха уволнения. Конфликтът влезе в националния ефир и в печата. В този период се проведоха нови парламентарни избори, които бяха спечелени от новосъздаденото Национално движение “Симеон Втори”. Изграден беhttp://www.teenproblem.net/forum нов национален медиен орган за контрол и ръководство,http://www.teenproblem.net/forum наречен Съвет за електронни медии. Той избра чрез конкурс за нов генерален директор на БНРhttp://www.teenproblem.net/forum журналистката Поля Станчева.http://www.teenproblem.net/forum Одобрена беhttp://www.teenproblem.net/forum антикризисна програма за развитие на БНР като обществена медиа.

Божидар Методиев - уредник на Музея на БНР








Генерален директор

Творческа автобиография
на Поляhttp://www.teenproblem.net/forumСтанчева

1982 - Завършва лингвистика с английски, руски и шведски език
1983-1987 - Работи в БНР като сътрудник в Младежката редакция
1987-1991 - Редовен аспирант и асистент в Софийския университет "Климент Охридски"
1991 - Защитава докторска дисертация в областта на електронните медии на тема "Езикът на радиото и телевизията в периода на преход"
1992 - Издава книга под заглавие "Демократизация и интелектуализация на електронните медии"
1993 - Специализира телевизионна журналистика в Би Би Си
1993-1994 - Специализира Публична администрация в Университета на Лайдън, Холандия
1993-1997 - Работи като журналист в Българската национална телевизия в направление "Новини и публицистични предавания". Автор е на документалните филми - " 10 януари", "България и Международния валутен фонд" и др.
1997-2000 - Оглавява дирекция "Връзки с обществеността и медиите" на Народното събрание
2000 - Директор по програмните въпроси на Българското национално радио
28 май 2001 – Генерален директор на Българското национално радио, избрана от Националния съвет за радио и телевизия за тригодишен период.
От месец юни 2004 е избранаhttp://www.teenproblem.net/forumвтори мандат за генерален директор на БНР



УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ:
Поляhttp://www.teenproblem.net/forumСтанчева – журналист

Любомир Пеевскиhttp://www.teenproblem.net/forum - писател
Юлия Гиговаhttp://www.teenproblem.net/forum - журналист

Анета Милковаhttp://www.teenproblem.net/forum - журналист
Георги Темелков - информационни технологии





Общественhttp://www.teenproblem.net/forumсъвет

Изявени българи - медиатори между обществото и БНР

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Общественият съвет на БНР е създаден през октомври 2001 г. съгласно концепцията за развитие на електронната медиа като обществена институция. Той е независима консултативна колегиална общност, която подпомага работата на Управителния съвет на БНР, коректив и съветник, медиатор между обществото и ръководните структури на радиото. Състои се от 30 изтъкнати научни и културни дейци, изявени творци, представители на етнически, религиозни, младежки организации, на хората в неравностойно социално положение.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumОбщественият съвет е вземал решения по повод предстоящи нововъведения в програмите,http://www.teenproblem.net/forumсъздаването наhttp://www.teenproblem.net/forumпрограмни линии, заhttp://www.teenproblem.net/forum етносите в България, за електронизацията на Радио България,http://www.teenproblem.net/forumмузикалнатаhttp://www.teenproblem.net/forumпол тика в програма Хоризонт”,http://www.teenproblem.net/forumдейността на Рекламно-издателската къща. По негова инициатива беше учредена годишна творческа награда на БНР “Сирак Скитник”, връчвана в Деня на радиото, 25 януари. Поставена беше паметна плоча на фасадата на дома, в който е живял първият директор на Радио София, Сирак Скитник. Общественият съвет организира ретроспективни и художествени изложби, свързани с историята и традициите на електронната медия. По негова идея е създадена постоянна експозиция с реликвите на радиото, с многобройните награди и отличия, с оригинални архивни документи от богатата 70-годишна история на медиата, които потвърждават обществената й роля и позиция, защитавана отhttp://www.teenproblem.net/forum създаването й до днес. По повод актуалния дебат за чистотата на българския език в електронните медии Общественият съвет взе решение за създаване на Радиоакадемия за български език с престижното участие на академици, професори, изтъкнати преподаватели по български език и техника на говора.
http://www.teenproblem.net/forum
Състав на Обществения съвет на БНР:
1. Александър Владков – журналист
2.http://www.teenproblem.net/forumполк. Алекси Кесяков – секретар на Държавно-обществената комисия по безопасност на движението
3. Божана Димитрова – журналист, председател на Обществения съвет на БНР
4. Валентина Узунова – икономист, експерт в междуведомствената комисия за борба с корупцията
5. Вежди Рашидов – скулптор
6. Владимир Костов – журналист
7. Вили Казасян – диригент, композитор
8.http://www.teenproblem.net/forumДесислава Петрова – председател на гражданска организация “Джемини”
9. проф. Евгения Захариева – председател на Съюзаhttp://www.teenproblem.net/forum на музикалните и танцовите дейци
10.http://www.teenproblem.net/forumЗорница Илиева – икономист, експерт в Парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност към НС
11.http://www.teenproblem.net/forumКапка Панайотова – изпълнителен директор на Центъра за независим живот
12. Кин Стоянов – изпълнителен директор на Фонд “13 века България”
13. Мариана Хил –http://www.teenproblem.net/forumСъюз на преводачите в България
14.http://www.teenproblem.net/forumчл.-кор. Михаил Виденов,http://www.teenproblem.net/forum СУ “Св. Кл. Охридски”
15.http://www.teenproblem.net/forumпроф. Нансен Бехар –http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum икономист
16.http://www.teenproblem.net/forumНевена Христова - режисьор
17. Недялко Йорданов – поет, драматург
18.http://www.teenproblem.net/forumНегово преосвещенство отец Николай, Знеполски епископ,http://www.teenproblem.net/forumСофийска митрополия
19.http://www.teenproblem.net/forumПетър Пунчев – журналист, президент наhttp://www.teenproblem.net/forum“FM плюс -груп”
20.http://www.teenproblem.net/forumПетър Стайков – юрист,http://www.teenproblem.net/forum управител на "Успех" към Съюза на слепите в Българияhttp://www.teenproblem.net/forum
21. Петър Цинцарски – журналист, фондация “Бъдеще за България”
22.http://www.teenproblem.net/forumпроф. Румен Кунчев - катедра "Радиотехника" към Техническия университет, Софияhttp://www.teenproblem.net/forum
23. Румяна Братованова – журналист, в. “Труд”
24.http://www.teenproblem.net/forumРумяна Бъчварова – социолог, агенция “Маркет линц”
25.http://www.teenproblem.net/forumСнежана Тодорова – главен секретар на СБЖ
26. Стефан Илиев – композитор, директор на Националния център за музика и танц
27.http://www.teenproblem.net/forumдоц. д-р Теодора Петрова –http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumзам.-декан на Факултета по журналистика и масови комуникации
28. доц. Христо Кючуков –http://www.teenproblem.net/forum Великотърновски университет,http://www.teenproblem.net/forumсекретар на Европейския ромски съюз
29.http://www.teenproblem.net/forumполк. Цветан Димов –http://www.teenproblem.net/forum Генерален щаб на БА
30.http://www.teenproblem.net/forumШирин Местан – председател на Държавната агенция за закрила на детето
Божана Димитрова - един от незабравимите гласове на Радиото
Стефан Радованов - програмен директор на БНР
Програмна дирекция

Eдинство в многообразието

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Програмна дирекция на БНР е генераторът на идеи и координационният център, който провежда програмната политика на Българското национално радио.

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Дирекцията участва при формирането на цялостната програмна дейност на БНР, като координира взаимодействието между трите национални и петте регионални програми на БНР и съдейства за по-добър синхрон и единна програмна политика в отразяването на важни събития от национален и международен характер.

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum В приоритетите на Програмна дирекция е да съдейства за повишаване ефективността и слушаемостта на отделните програми, линии и предавания, на базата на най-съвременни социологически методи на проучване и анализ, както и на обратната връзка с радио аудиторията.

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Освен това Програмна дирекция организира дейността по изготвянето на Електронния сайт на БНР и присъствието на всички програми в него. Тяhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum отговаря за редакционната дейност в БНР и за спазването на професионалния кодекс на журналистите.

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum В отговорностите на Програмна дирекция влизат също преценката заhttp://www.teenproblem.net/forum качествата на офертите на външните продуценти, както и спазване на договорите в програмно-творчески аспект.

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Към нея е включено направлението “Реклама и маркетинг”, което координира рекламната политика на БНР и осигурява качеството и тайминга на излъчваните рекламни клипове в отделните програми.

http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Мястото на Програмна дирекция в цялостната структура на Българското национално радио може да се определи с думите “единство в многообразието от програми и идеи”.

Център за анализи и стратегии


Публикувано на 17 Октомври 2003 в 17:18 BG
Обновено на 20 Януари 2005 в 11:33 BG








http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Центърът за анализи и програмни стратегии е създаден с решение на Управителния съвет на БНР през 2001 г. и с препоръката на националния регулаторен орган. Създаването на Центъра е и отговор на необходимостта от структура, която по силата на заеманото положение в БНР, да прави целенасочен, експертен и обективен анализ, абстрахирайки се от текущите в програмите технологично-организационни процеси, производствени връзки и персонални отношения. С други думи, да обективира анализа, да оценява резултатите с оглед общата стратегия на БНР, да отчита степента на удовлетвореност и критичност на аудиторията, да осигурява стабилна "обратна връзка". Тук основноhttp://www.teenproblem.net/forum място заема специализираният подход, прочит и тълкуване на социологическите изследвания. В такава сложна система като БНР е наложителна, освен вътрешно-програмната и междупрограмнаhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum координация,http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum коятоhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum да оптимизира радиопроизводството и крайния продукт. И последно, но не по значение, този специализиран център ще разработва идеи и програмни виждания за цялостните нужди на БНР. Не случайно подобни структури съществуват във всички национални електронни медии в развититеhttp://www.teenproblem.net/forum европейски страни. БНР имаше собствена традиция в тази област, която беше възобновена на едно съвременно и високопрофесионално ниво със създаването на Центърът за анализи и програмни стратегии.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Центърът за анализи и програмни стратегии е на пряко подчинение на генералния директор:
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Основните задачи, които са му възложени са:
– мониторинг на отделни предаванияhttp://www.teenproblem.net/forum иhttp://www.teenproblem.net/forum програмни линии, включително по конкретни заявки, с оглед правенето на "снимка" на реалното положение и изработване на конкретни препоръки за подобряване качеството на медийния продукт;
– поръчване на външни експерти на рецензии по конкретни програмни въпроси в сферата на словото и музиката;
– изготвяне на периодични обобщения в месечен и по-дългосрочен план на най-важните тенденции в отделните предавания и програмни линии;
– изготвяне на предложения за концептуални промени в отделните програми по отношение на тяхната характеристика, стилистика, програмни схеми и общо звучене;
– разработване на препоръки за подпомагане на програмната дейност и планирането на всички нива в радиосистемата;
– поръчване на специализираните социологически агенции на целеви проучвания на аудиториятаhttp://www.teenproblem.net/forum заhttp://www.teenproblem.net/forum слушаемост,http://www.teenproblem.net/forum покритие,http://www.teenproblem.net/forum рейтинги,http://www.teenproblem.net/forum качествени показатели на отделните предавания и на програмите като цяло;
– обработванеhttp://www.teenproblem.net/forum резултатитеhttp://www.teenproblem.net/forum отhttp://www.teenproblem.net/forum тезиhttp://www.teenproblem.net/forum проучвания и запознаване с тях на Управителния съвет на БНР, Програмния съвет на БНР, ръководителите на трите национални програми и на петте регионални програми;
– изготвяне на обобщени анализи на слушателските обаждания и запознаване с тях на Програмния съвет на БНР и ръководителите на националните програми и на 5-те регионални програми;
– осъществяване на вътрешно-програмна и междупрограмна координация.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Ръководител на Центъра за анализи и програмни стратегии е Чавдар Киселинчев.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum В Сектор “Мониторинг” работят: Владислав Остоич, Емилия Венкова, Красимира Радулова, Марияна Енева, Райна Стаменова, Румен Янев. Ръководител на сектора е Петър Чендов.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum В Сектор “Социология” работят Валентина Попова и Веселин Фезлийски. Ръководител на сектора е Веселин Фезлийски. Сектор “Координация” – Анна Цакова. Сектор “Аналитични разработки” – Иван Ангелов.

Реклама и маркетинг

Рекламни послания на десет езика
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Направление “Реклама и маркетинг” на БНР е приемник на Главна редакция "Радиореклама" на Българското радио, основана на 15 май1965 г. Направление “Реклама и маркетинг” на БНР извършва цялостната дейност по продажба на ефирно време за реклама и спонсорство по програмите на БНР - "Хоризонт", "Хр. Ботев" и Радио България, а също така осигурява възможност за реклама и в петте районни радиостанции на БНР - в Пловдив, Благоевград, Стара Загора, Шумен и Варна. БНР е единствената медиа в страната, която може да осъществи тройно покритие на територията на България чрез позициониране на рекламата в двете национални програми и в районните радиостанции. БНР е единствената медиа в страната, която чрез ефира на Радио "България" може да излъчи вашето рекламно послание на десет езика до всички краища на света. Специалистите от направление “Реклама и маркетинг” на БНР са консултанти при избора на ефирно време, предлагат медиапланове и сключват всички договори за реклама и спонсорство, изработват рекламни спотове, подготвят информацията за културните събития в столицата и страната, излъчвана по програма "Хоризонт".
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Специалистите от направление реклама и маркетинг на БНР организират и координират цялостния процес, свързан с изготвянето на лицензионни договори с външни звукозаписни компании за преотстъпването на продуцентски и изпълнителски права върху звукозаписи, чийто продуцент е БНР.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Стремежът на специалистите от направление реклама и маркетинг на БНР е бързо и адекватно обслужване на директните клиенти и агенциите, осигуряване на точна и актуална информация относно обхвата, покриваемостта, спецификата на аудиторията и рейтингите на отделните програми и предавания. Политиката на направление реклама и маркетинг на БНР е да разговаря с клиентите, за да предложи оптимално позициониране на съответната реклама в програмите на БНР, търсейки най-доброто съотношение целева група/бюджет на клиента.

Екипът на "Реклама и маркетинг"


Златен фонд

Звуковата памет на България
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Близо половин век Златният фонд на БНР събира звукозаписи и богат справочен материал. Запазени са ефекти и свидетелски разкази от значими събития в обществено-политическия и културен живот на страната ни от последните 100 години – гласовете на писатели, поети, актьори, режисьори, композитори, певци, инструменталисти, художници, общественици, политици. Така ние смеhttp://www.teenproblem.net/forum запечатали и съхранили в звук част от историята на България.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum За рождена дата на Златния фонд на Радиото се смята 27 ноември 1957 година, когато на книга е заведен първият звукозапис. Всъщност още от създаването си през 1935 година, по времето на първия директор Сирак Скитник, БНР събира и съхранява ценни звукови документи.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Днес Златният фонд на БНР притежаваhttp://www.teenproblem.net/forum над 12 000 архивни единици, равняващи се на стотици хиляди минути звукозапис. Най-старият от тях е “Българско хоро” от Алоис Мацак, чешки капелмайстор и композитор, с големи заслуги в развитието на българската военна музика. Годината е 1897! Тук се пазят и гласовете наhttp://www.teenproblem.net/forum акад. Александър Теодоров – Балан, първия ректор на Университета, пионера на българското кино Васил Гендов, незабравимия актьор Константин Кисимов, големия български писател Елин Пелин, композитора Панчо Владигеров, автора на емблематичната книга “Строителите на съвременна България” Симеон Радев, световноизвестния бас Борис Христов,http://www.teenproblem.net/forum певеца на шлагери Аспарух Лешников, народната певица Гюргя Пинджурова, художника Владимир Димитров – Майстора, незабравимия Дико Илиев, покорителя на Еверест Христо Проданов,http://www.teenproblem.net/forum Гунди, откривателя на компютъра Джон Атанасов.... Безброй са незабравимите изпълнения на именити актьори, певци, инструменталисти. Запазени са речи на Цар Борис ІІІ, Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков.... Чужденци, между които Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Лев Николаевеч Толстой, Сара Бернар, Жерар Филип, Сергей Есенин.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Попълването на фонда е колективно дело на няколко поколения журналисти иhttp://www.teenproblem.net/forum редактори от трите програми на БНР, на множество служители, работили в отдела, дарения от граждани.
Златният фонд на БНР има статут на Национален звуков архив и години наред членува в Международната асоциация на звуковите и аудиовизуални архиви “IASA”, където ежегодно отчита своята дейност.
Екипът на Златен фонд




Справочна редакция

Започнахме през 1953-а
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Ние имаме вече 50-годишна история. Началото на нашата дейност поставят четирима души, които през 1953 г. започват да събират публикации по конкретна молба на журналисти от радиото.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum През 1959 г. вече е създадена самостоятелна редакция със задача да събира и предоставя информация за нуждите на всички програми и предавания на националното радио.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Сега в Справочна редакция работятhttp://www.teenproblem.net/forum 17 души: завеждащ редакция, 12 редактори, 2 сътрудници и 2 библиотекари. Това са хора със солидно образование, богата обща култура и професионален усет за значимостта на информацията. Вие не ни чувате, но ние сме част от Българското национално радио.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Нашата задача е да подпомагаме журналистите при подготовката на техните предавания. Ето защо всекидневно събираме, обработваме и предоставяме разнообразна информация по всички въпроси, представляващи обществен и журналистически интерес.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Нашите десетки хиляди досиета за проблеми и личности съдържат над 2 млн. публикации за държавите в света и за България, за световните събития,международните организации, за българи и чужденци и т. н. И опитните, и по-младите журналисти от всички програми на БНР се обръщат към нас в т. ч. и за предварителна информация за събития в България и в чужбина, за годишнини на бележити личности, която намират в нашите бюлетини.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Вие имате достъп до нашите досиета от 1993 г. Справочна редакция на БНР предоставя възможност на външни клиенти да ползват срещу минимално заплащане нейния богат информационен фонд.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum Ние ще помогнем да намерите отговори на вашите въпроси.http://www.teenproblem.net/forumНа място в редакцията можете да подберете лично материали от нашите досиета и да получите ксерокопия от тях. На ваше разположение са трите тематични раздела - България, Светът, Личности.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumВие можете да знаете предварително - нашият информационен бюлетин "Събития и личности" позволява да научите 30 дни преди настъпването на следващия месец предстоящите международни и национални дни, празници, културни, политически, икономически и научни форуми, годишнини от събития и на личности, международни и национални прояви и др.
Екипът на Справочна редакция



Директорът на Радио България Ангел Недялков с наградата “Сирак Скитник”, присъдена за принос в техническото и технологичното развитие на БНР и за оригинална интернет страница на 11 езика.
Снимки: Радио България



70 години БНР


Публикувано на 17 Май 2005 в 15:25 BG
Обновено на 31 Май 2005 в 10:58 BG








Радио България – една година в света на интернет
На днешния ден преди една година Радио България стана част от съвременния модерен свят, стартирайки своя оригинална интернет страница на 11 езика. За този кратък период сайтът успя да грабне не една престижна награда. Само дни след първите си стъпки в световното интернет пространство, той бе обявен за сайт на 2004 г. на Web фестивала, провел се в рамките на форума “Международни медийни събития” в черноморския ни курорт Албена. През ноември миналата година бе отличен и с първа награда в категорията “Новини” на най-престижния конкурс в българското уеб пространство – “БГ сайт 2004”. Освен на специалистите, сайтът на БНР стана фаворит и на сърфиращите в интернет пространството, за което взе и наградата на публиката. Не по-малко признание е наградата “Сирак Скитник”, която Радио България получи за принос в техническото и технологично развитие на БНР чрез оригиналната си страница. С нея Радио България участва не само в обогатяването на традицията на радиото, но пое и предизвикателството да е пионер в изграждането на една нова медиа. И днес, година по-късно, сайтът на Радио България дава възможност на милиони хора по света да станат съпричастни на пулса и ритъма, с който живее България, да се запознаят с нашата древна история и богата култура, да предприемат незабравимо пътешествие да най-красивите ни кътчета, потапяйки се във виртуалния свят на интернет. Зад всичко това стоят усилията на целия екип на Радио България, който със своя професионализъм, всеотдайност и любов разказва в текст, образ и звук най-вълнуващата приказка без край, наречена България. Признание за усилията ни е и фактът, че не един или два от публикуваните на страницата ни материали след това намират място и в други авторитетни български и чужди сайтове. “Според мен една от заслугите на Радио България е, че успя да възприеме предимствата на световния прогрес, без да загуби душата си”, написа до нас Вероника Терзиеф от Уругвай.
http://www.teenproblem.net/forum
Румяна Цветкова



БНР открива радиоакадемия за български език
30 ноември (сряда), 14 ч.,http://www.teenproblem.net/forumзала 31-ва на Българското национално радио
По инициатива на Обществения съвет на БНР официално се открива радиоакадемия за български език.
Безспорно образованието на всички ни минава през Вазовия „език свещен на моите деди“, но съвременността ни сблъсква и с текстовете на „Ъпсурт“. Богат е българският език, словосъчетанията му са многообразни, но понякога и драстични изкривявания имат своето право на живот заради специфично внушение или конкретна аудитория. Задължение на добрия радиоводещ и репортер е винаги да бъде перфекционист в изказа. Затова задачата на радиоакадемията е да съдейства за по-високата езикова култура в публичното пространство. Всички знаем, че в ефир или на лист хартия чистотата на българския език е задължителна за журналистите, защото наша е отговорната мисия да пазим родната реч. Медиите сме тези, които достигаме до най-много хора, присъстваме в живота им, възпитаваме вкусове, влияем на мислене и изразяване, формираме обществено мнение.
Ако „Господари на ефира“ акцентира на езиковите грешки, то радиоакадемията ще има за цел да им противодейства, като изгражда „служители на словото“ и професионалисти пред микрофона.
Заниманията ще бъдат в рамките на два семестъра, всяка последна сряда на месеца, от ноември до май и от септември до януари.
Темата на първата лекция е „Принципи на нормиране и кодифициране на съвременния българския книжовен език”, а лектор ще бъде чл. кор. проф. к. ф. н. Михаил Виденов.
В работата на академията ще се включат професорите Стефан Брезински, Владко Мурдаров, Васил Райнов и Петър Пашов, доц. Борислав Георгиев и др.
Лекциите са на основата на мониторинг на ежедневната радиореч, установил повтарящи се отклонения и нарушения на основни правила и норми.




Събития


Публикувано на 17 Ноември 2005 в 09:28 BG






Световен форум на електронните медии
„В информационната епоха електронните медии са сред нашите най-важни средства за постигане на мир, прогрес и сплотеност.”
Кофи Анан
генерален секретар на ООН
От 15 до 19 ноември в Тунис се провежда Среща на върха по въпросите на информационното общество (World Summit on the Information Society). За работата на този форум са пристигнали 50 държавни глави, много правителствени ръководители, министри, представители на бизнеса и индустрията, IT-специалисти и журналисти от 176 държави. Общият брой на участниците е над 17 000, а съпътстващите срещата прояви – 300.
Основния доклад на форума изнесе генералният секретар на ООН Кофи Анан, който призова да се изградят „дигитални мостове”.
Едно от мероприятията в рамките на Срещата на върха по въпросите на информационното общество е Световният форум на електронните медии (World Electronic Media Forum - WEMF).
Организатори на форума са Световната организация за радио и телевизия, Световната асоциация на електронните медии, Арабският съюз за радио и телевизия, с подкрепата на ООН, ЮНЕСКО, и в сътрудничество с Европейския съюз за радио и телевизия, Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, Международната федерация на журналистите, Федерацията на телевизионните и радио архиви, Канал Франс Интернационал.
По покана на Жан Ревейон, генерален секретар на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и президент на Организационния комитет на Световния форум на електронните медии, във форума участва и генералният директор на БНР Поля Станчева.
Световният форум на електронните медии е втори етап на проведения в Женева първи форум през декември 2003 г. Целта му е да подчертае изключително важната роля на електронните средства за масова информация в съвременното глобално общество и да постави въпроса могат ли те да спомогнат за преодоляване на икономическото и технологично разделение на света.
Дискусиите по групи и докладите са посветени на взаимовръзката между технологиите и програмното съдържание, съхраняването на аудио-визуални архиви чрез новите технологии, културното разнообразие и диалога между цивилизациите в информационното общество, http://www.teenproblem.net/forumролята на електронните средства за информация. На специално заседание бяха обсъдени изключително опасните условия, при които работят журналистите в зони на конфликти, и необходимостта от увеличаване на мерките за сигурността на живота им.
Участниците във форума подготвят послание до Срещата на върха по въпросите на информационното общество.

Tedi4ka
10-30-2009, 18:58
ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ И ОБЩЕСТЕНО ФИНАНСИРАНЕ НА БНТ И БНР – ПОЖЕЛАНИЕ ИЛИ РЕАЛНОСТ
к у р с о в а р а б о т а






ОБЩЕСТВЕНО ФИНАНСИРАНЕ

БНТ и БНР са задължени по закон да съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет. Управителните съвети на двете медии в рамките на бюджетите си утвържават бюджет на своите регионални подразделения и другите структурни звена. Според изискванията на закона в бюджетите на БНТ и БНР постъпват средства от:
Финансиране от фонд „Радио и телевизия” – все още недействащ;
Субсидия от държавния бюджет;
Приходи от реклама и спонсорство;
Постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност;
Дарения и завещания;
Лихви и други приходи, свързани с радио- и телевизионната дейност;
Според ЗРТ БНТ и БНР имат правото да получават субсидия от държавния бюджет до 31.12.2005 г., след което със всяка изминала година размерат на тази субсидия намалява за сметка на увеличаващото се финансиране от фонд „Радио и телевизия”(ЗРТ, чл.2(2) от Преходните и заключителни разпоредби). Пак според ЗРТ през 2006 г. БНР и БНТ би трябвало да получат финансиране от държавния бюджет, равно на сума, възлизаща на 20% от предходната година, а останалите 80% да се наберат от фонд „Радио и телевизия”. Към 01.01.2007 г. ЗРТ предвижда прекратяване на финансирането от държавния бюджет и пълното му заместване със средства от фонда. На практика обаче фонд „Радио и телевизия” не функционира, така че обществените оператори продължават да разчитат на финансиране от държавния бюджет.
Фонд „Радио и телевизия”
Законът за радиото и телевизията предвижда създаването на фонд „Радио и телевизия”, който да финансира радио-и телевизионната дейност.
Фондът се управлява от Управителен съвет, определян от СЕМ, в който влиза предстваител на Министерството на финансите, на Министерството на транспорта и съобщенията и представители на обществените и търговските електронни медии. СЕМ приема правилник за структурата и дейността на фонда и на неговия Управителен съвет, както и назначава изпълнителния директор на фонда.
Приходите в този фонд се набират основно от два източника. Първият от тях са месечните вноски от домакинствата за приемането на радио-и телевизионни програми, събирани на база регистриран електромер. Законът определя механизми за уточняването на размера на тези вноски за гражданите, физическите лица, както и за онези, които са освободени от плащане. Все още обаче не съществува механизъм за събирането на месечните такси.
Вторият източник са събираните от СЕМ първоначални и годишни лицензионни такси (за наземните оператори) и регистрационните такси (за операторите, излъчващи по кабел или сателит).
По мнението на немалко медийни експерти фонд „Радио и телевизия” не може да започне да функционира по начина, предвиден в ЗРТ, т.е. на базата на събирането на обществените такси (месечните вноски от домакинствата за приемането на радио-и телевизионни програми). Причините са както липсата на политическо желание за въвеждането на непопулярна сред хората мярка, каквато е таксата, така и специфичните ангажименти, поети на държавно ниво към МВФ за стабилизиране на икономиката.
Така към днешна дата БНТ и БНР са принудени да разчитат на финансиране от държавния бюджет. Тази ситуация поставя под сериозен въпрос политическата независимост както на двата обществени оператора, така и на регулаторния орган. Неприлагането на Закона по отношение на фонда има негативен ефект върху развитието на медийния сектор в страната. Това дава повод за критики към България от различни международни институции (Европейска комисия, Съвет на Европа и т.н.) за неспособността й да осигури ефективното прилагане на правните разпоредби.
Държавна субсидия
За 2006 г. общият размер на субсидията, отпусната от държавния бюджет за БНТ и БНР, бе съответно 60 665 000 лв и 37 793 300 лв. Предвидените средства от държавния бюджет за 2007 са 74.2 млн.лв за БНТ и 39.6 млн.лв за БНР.
Субсидията от държавния бюджет се разходва за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, както и за заплатите на служителите. Размерът и се определя на базата на утвърден от Министерски съвет норматив за час програма. Към субсидията се добавя и перо за дълготрайни материални активи – по списък, ежегодно утвърждаван от Министерството на финансите.
Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет, а превишението на приходите над разходите в края на годината е приходен остатък и се включва към бюджета за следващата година. Това устройство на финансирането на БНТ и БНР категорично показва, че то не е обект на обществен, а на чисто административен контрол. Това на свой ред създава възможности за политическа зависимост и за намеса на държавата в дейността им.
Задължително условие за законно отпускане на държавна субсидия е отделното счетоводство за разходването на държавната субсидия и за разходването на собствените приходи. Независимо от усилията на няколко юридически лица по реда на Закона за достъп до обществена информация не е ясно води ли се такова отделно счетоводство. И експертите на Европейската комисия, които бяха в България през есента на 2006-та, не успяха да установят такова.
За да оправдаят финансирането си от държавната субсидия, разходите на БНТ и БНР трябва да бъдат обвързани с производството на програми, служещи на обществения интерес. Настоящата система на финансиране отчита себестойността на час програма, без оглед на вида й, което изисква въвеждането на нови конкретни механизми за отчетност и контрол. В този смисъл общественият характер на БНТ и БНР следва да бъде по-ясно дефиниран от закона, за да се гарантирта целесъобразното разходване на отпусканите им от държавата средства за обществени цели.
Реклама
ЗРТ поставя ограничения пред БНТ за излъчването на реклама, според които общият обем на рекламата не може да надхвърля повече от 15 минути на денонощие и 4 минути на час.
БНТ продължава да бъде третият най-главен играч на пазара на телевизионната реклама след „бТВ” и „Нова Тв”, независимо че е налице тенденция към спад в приходите от реклама по „Канал 1”.
През 2003 г. „бТВ” обжалва пред съда държавната субсидия, отпускана за БНТ, мотивирайки се, че това финансиране създава условия за нелоялна конкуренция, тъй като обществената телевизия получава едновременно приходи и от реклама, и т държавния бюджет. Случаят все още не е решен. Дебатът за финансирането на БНТ тече от 1998 г., след приемането на ЗРТ. Търговските оператори твърдят, че не е справедливо обществените електронни медии да излъчват реклами, и обвиняват БНТ, че предлага по-високи цени, с които те не могат да се конкурират за придобиването на правата за излъчване на събития от обществен интерес. От своя страна БНТ и БНР се оплакват, че държавната субсидия, която получават, е недостатъчна, за да са в състояние да изпълняват пълноценно собствените си задачи.
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. са внесени промени в чл.86 от Закона за радиото и телевизията. С приетите промени отпадат досега предвидените особени разпоредби, регламентиращи осъществяването на рекламна дейност от страна на БНТи БНР. На практика промените целят да премахнат въведените разграничения между БНТ и БНР като обществени оператори и останалите търговски радио и телевизионни оператори. Очевидният аргумент за приетото изменение е повишаване на печалбите на БНТ и БНР, което изначално противоречи на функциите на тези медии като обществени оператори, функциониращи на основата на специална нормативна уредба.
Какво налага изменение на Закона за радиото и телевизията „през задната врата", чрез преходни разпоредби на Закона за държавния бюджет? Ако е заради връзката между рекламата и размера на субсидията, тогава защо субсидията също продължава да расте? Къде са анализите, необходими според парламентарния правилник, за обосноваване на параграф 79?
Субсидиите, предоставяни от държавния бюджет на БНТ и БНР, при равни права за участие на рекламния пазар, поставят последните в привилегировано положение спрямо останалите търговски оператори, което създава реална заплаха за увреждане на интересите на останалите участници на пазара на радио и телевизионните услуги и на потребителите на тези услуги.
В Хърватия, Чехия, Германия, Италия, Великобритания, Република Македония, Румъния, Словакия, Словения и Турция повече от 50 % от цялостното финансиране на обществените оператори идва от такси за приемане на програми. В други страни, като Албания, Литва, Естония, Латвия и Унгария, основното финансиране на обществените оператори е от държавния бюджет. Реклама не се допуска във Великобритания,
Финландия и Швеция.

Субсидирането на обществените оператори от държавния бюджет като цяло се смята за опасно, тъй като има риск от зависимост на операторите от държавните структури.

Ясно е, че финансирането на обществените радио и телевизионни оператори има за задача да осигури възможност на последните да изпълняват обществените си функции. Генерирането на печалба от страна на този вид оператори противоречи на обществения характер на същите и опорочава основната цел на тяхната дейност. В този смисъл и основните приходи в бюджета на БНТ и БНР не следва да се калкулират на основата на продаденото на трети лица рекламно време и спонсорство, а от перата, изброени в текстовете на ЗРТ. По същество направеното изменение в чл.86 от ЗРТ поставя в еднакво положение търговските и обществените радио и телевизионни оператори, като пренебрегна тотално субсидирането като средство за запазване на обществения характер на БНТ и БНР.


ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ

Обществото не само заплаща и е бенефициент на общественото радио- и телевизионно разпространение, но е и негов основен контрольор, що се отнася до изпълнението на обществената мисия .

В модела на закон за общественото радио и телевизионно разпространение от 2003 г., авторът му д-р Вернер Румхорст ( директор на Правния отдел на Европейския съюз за радио и телевизия ) предлага функцията по обществен контрол да бъде осъществявана от съвет, включващ представители на обществеността, който може да бъде част от обществената медия или отделно независимо тяло. Изборът на членовете на този съвет може да става по различен начин, като два са преобладаващите модели:

- Определени институции и групи от гражданското общество имат право да избират представители в Съвета за определен период от време /например 4 години/ - например църкви, университети, театри, автори, журналисти, музиканти, жени, млади хора, спортни федерации, защитници на околната среда и др.
- Определен брой членове /например 12/ се назначават от парламента или от няколко публични институции /напр. 1/3 от парламента, 1/3 от правителството, 1/3 от президента/. Тъй като членовете на Съвета трябва да представляват интересите на гражданското общество, следва да се гарантира, че те няма да представляват политически интереси или интересите на тези, които са ги избрали.

Съветът има три основни функции:
- Назначава генералния директор, който осъществява основните управленски функции по организацията и носи отговорност за програмирането.
- Осъществява мониторинг на програмирането и има възможност да предлага и дори да настоява за промяна в обхвата, акцентите или общото качество на програмите, за да гарантира, че обществената функция и задачи действително се осъществяват по начина, по който са определени в закона.
- Назначава административен съвет с контролни функции и управленска власт в областта на администрацията и финансите.

Що се отнася до управленската структура на обществения оператор, тя следва да е възможно най-близка до тази на успешно управлявана и ръководена търговска компания. Според ЗРТ структурата на управление на обществените електронни медии в България /БНР и БНТ/ се представлява от Управителен съвет и генерален директор. И генералният директор, и членовете на УС, изпълняват функциите си въз основа на договори за управление, които указват техните права и задължения. Управителните съвети и на двете обществени електронни медии се състоят от по пет члена, одобрявани от Съвета за електронни медии /СЕМ/ по предложение на генералния директор, респективно на БНР и на БНТ, като и
двамата генерални директори са председатели на тези съвети по право. Генералният директор се избира от регулаторния орган – СЕМ.

Българската регулаторна рамка не съдържа изрично изискване за съществуването на обществен съвет, който по начин на конституиране и функции да гарантира изпълнението на обществената мисия и задачи на обществените оператори и който да бъде “връзката” на обществените медии с обществото.

Видно от чл.55 и следващите от Закона за радиото и телевизията, управлението на БНТ и БНР не може да бъде дефинирано като обществено управление. Липсата на публичен характер произтича от начина на определяне на състава на управителните и представляващите органи на двете медии. Няма гражданска квота, която да взема участие в избора на членове на тези органи, липсва и конкурсното начало като средство за определяне на най-добрия кандидат и като начин за осигуряване на достъп на по-широк кръг лица до възможностите за участие в управлението на обществените оператори.


ИЗВОДИ:

Финансирането на обществените медии следва да бъде достатъчно, устойчиво и целево – за производство и разпространение на програма, осъществяваща обществената мисия. За да бъде прозрачно и независимо, финансирането следва да бъде определяно от независим специализиран орган, на базата на изчисления, които да включват и развитието на новите технологии и новите медийни услуги.

Приходите от такса за приемане на програми се оценяват като най-подходящия начин за финансиране на обществените оператори, стига да са налице прозрачност и отчетност при изразходването на обществените средства. Фактът, че тя не идва директно от държавния бюджет, я превръща в легитимен начин за финансиране на обществените оператори, тъй като им осигурява повече финансова независимост. Финансирането чрез такава такса обаче се поставя под съмнение в страните, където такава форма на всеобщо облагане не е оправдана от качеството и разнообразието на програмите, ясно разграничими по това дали се предлагат от обществените или от търговските медии.

Прозрачното разходване на предоставените обществени средства за осъществяването на обществената мисия на операторите е неизменна част от техния обществен характер. Това следва да става чрез изготвянето на публични отчети, които да гарантират, че разходваните обществени средства не представляват неправомерно отпусната държавна помощ и не нарушават правилата на конкуренция в ЕС. Следва да бъде засилено и общественото начало в управлението на обществените медии – чрез избирането на обществени съвети, които да осъществяват “връзката” на обществените оператори с обществото и да следят за реализирането на обществената им мисия и задачи.

meche95
10-31-2009, 11:30
http://download.pomagalo.com/214697/skriti+vopli/ спешн0о
ии ако някой има подръка още ЛИС да дава плс може ина ЛС :-) :-) :-)

pisetu
10-31-2009, 15:09
http://download.pomagalo.com/49573/rechnik+po+filosofiya/

Благодаря предварително :-) :-)

Tedi4ka
11-01-2009, 03:07
http://download.http://www.teenproblem.net/school/49573/rechnik+po+filosofiya/

Благодаря предварително :-) :-)


КРАТЪК ФИЛОСОФСКИ РЕЧНИК



A
АБДИКАЦИЯ
Отказване от някакви права или задължения.
АБСИСТЕНЦИЯ
Въздържане от полов живот, отшелничество.
АБСТРАКЦИЯ
Съзнателно отвличане от несъществените на даден предмет или отношение и разглеждане на общите свойства, връзки и отношения. Едностранчиво спиране върху свойства и предмети приети за особено важни. Отвличане.
АГНОСТИЦИЗЪМ
Ид. напр. във фил., което отрича възможността за познаване на обективно съществуващия извън нас свят и неговите закономерности.
АДВЕРБАЦИЯ
Превръщане в наречие, преминаване на една дума от някоя друга категория в категорията на наречията.
АДЕПТ (спечелен)
Убеден последовател, привърженик на някое учение.
АКРОАМАТИЧЕН
Основон само на слушането.
АКСИОЛОГИЯ
Обща теория за ценностните съждения.
АКЦИДЕНТ
Случка, странична работа, несъществена случка.
АКЦИДЕНЦИЯ (случайно)
Във философията означава несъщественото, изменчивото, случайното свойство и обикновено се противопоставя на събстанцията.
АЛЕГОРИЯ
Дума или израз, в който се говори едно,а се разбира друго. Изразяване на отвлечено понятие с конкретен образ (напр. скелет въоръжен с коса е алегория на смъртта).
АЛОГИЗЪМ (неразумен)
Нещо, което противоречи на логиката. Реакционно течение във философията, което отрича разумното и научно позна ние за света.
АНИМИЗЪМ
Форма на първобитно мислене, която приписва на всеки предмет душа; одухотворяване на всички предмети и явления в природата.
АНТАГОНИЗЪМ
Непримиримо противоречие и борба породи противоположни интереси и възгледи.
АНТИНОМИЯ
Противоречие между две взаимо изключващи се положения или два принципа, които еднакво убедително могат да се доказват по логичен път.
АНТИТЕЗА (противопоставяне)
Съпоставяне на два противоположни предмета или понятия за по-голяма ясност и сила на израза. Отричане на изходнодото начало, противоположност на тезата в процеса на диалектическото развитие.
АНТРОПОМОРФИЗЪМ
Форма на първобитно мислене за обясняване силите на природата и явленията с приписването им начовешки свойства и качества. Представяне на бог с чов.образ.
АНТРОПОЦЕНТРИЗЪМ
Ненаучно и свързано с религията и идеализма схващане, че човек е център на вселената и цел на миросътворението.
АПЕРЦЕПЦИЯ
Възприятие, при което става узнаване въз основа на по-рано придобити представи; възприемане, схващане в зависимост от личния опит на възприемащия. Осъзнато възприятие за разлика от неосъзнатото.
АПОДИКТИЧЕН
Безпорно доказан, неоспорим, несъмнен.
АРХАИЗЪМ
Излязла от употреба старинна дума или израз в един език. Нещо, което е остаряло, остатък от миналото, отживелица.
АРХИ (начало)
Придава най-голяма степен на признака, който се съдържа в основата на думата.
АРХИТИП
Първообраз.
АПОРИЯ
Безисходно положение поради неопредолими противоречия в мислимите условия.
АТАРАКСИЯ
Пълно спокойствия, несмущаване на духа, невъзмутимост.
АТОМИЗЪМ (неделим)
Мат.фил.възглед, според който природата се състои от вечни, неизменни, неделими и извънредно малки частици (атоми), които запълват всичко и се намират във вечно и непрекъснатодвижение.
АТРИБУТ (прибавка)
Всеобщо, най-съществено свойство на дадени предмети без, които те не биха съществували.
АФИРМАТИВЕН
Утвърдителен, потвърждаващ.
АФРОНТ
Обида, оскърбление или засрамване на публично място в присъствието на оскърбеното лице. Грубо незачитане и пренебрегване.



B
ВЕРИФИКАЦИЯ
Установяване, удостоверяване на истината; свидетелство.
ВИНДИКАЦИЯ
Изискване, предявяване права върху нещо.
ВИТАЛИЗЪМ (жизнен)
Реакц. теч. в биологията, което обяснява жизнените процеси, чрез действието на някакво нематериално начало - “жизнена сила”, която се намирала в организма.
ВОЛУНТАРИЗЪМ (воля)
Реакц.суб-ид. напр. във фил., което отрича обективната закономерност и необходимост в природата, като приписва на волята решаващо,първично значение ( Шопенхауер, Ницше ). Учение, което придава на волевите процеси основно значение в психическия живот.



Г
ГЕНЕАЛОГИЯ
Наука за родословието, за история на рода.
ГЕНЕЗИС
История на зараждането и развитието на нещата и явленията Произхождение, възникване.
ГЕОТРОПИЗЪМ
Свойство на органите на растение да приемат под влияние на земното притегляне определено положение по отношение на центъра на земята.
ГЕОЦЕНТРИЗЪМ
Ненаучна представа на древните народи за Земята като център на вселената около, която се движат слъцето и други небесни тела.
ГЛОТОГОНИЯ – ГЛОТОЛОГИЯ
1. Произход на езика.
2. Наука за езика.
ГНОСЕОЛОГИЯ (знание)
Теория на познанието, дял от философията, който изучава изворите, възможностите и средствата на научното познание. “Материалистическа диалектика“ включва в себе си това, което сега наричат теория на познанието, гносеология, която трябва да разглежда своя предмет също така исторически, изучавайки и обобщавайки произхода и развитието на познанието, преминаване от незнание към познание.



Д
ДЕДУКЦИЯ
Заключение от общото, от предидущето; извод. Метод на логическо мислене за правене частни изводи от общи положения.
ДЕИЗЪМ
Рел.фил.уч., което признава съществуването на Бог само като първопричина в света, но отрича неговото съществуване като личност (теизъм) и неговото вмешателство в природата и обществото.
ДЕМЕНЦИЯ
Лудост, придобита лудост. Оглупяване.
ДЕРИВАЦИЯ
Словообразуване, образуване на нови производни думи.
ДЕТЕРМИНИЗЪМ (ограничавам)
Фил. уч. за всеобщата обективна закономерност и причинна зависимост на всички явления в природата и обществото. Учение за закономерността и причинната зависимост на човешката воля.
ДИАКТРИЧЕН
Който служи за различаване различителен. Диактричен знак, към буква за различаване на друг знак, оценка на произношението, дължина или краткост и др.
ДИАЛЕКТИКА (разговарям)
1. В древно време - умение да се спори, изкуство да се дири истината, чрез задаване на въпроси и разкриване противоречията в съжденията на противника.
2. Философска наука за всеобщите закони за развитието на природата, човешкото общество и мисленето; метод за познаване на природните и обществени явления в тяхното развитие и преминаване от количествени изменения в нови качествени, чрез разкриване на вътрешните противоречия и борбата на противоположностите “уч. за единство на противоположностити”.
3. Самият процес на такова движение и развитие.
4. Диалектически метод - научен подход към явленията на прирадата и обществото, теория за развитието, прилагана за опознаване на обективната действителност.
ДИАТРИБА (протакане)
Разговор, развлечение. Изследване. Остра реч.
ДИАХРОНИЯ
Историческа последователност в развитието на езиковите явления.
ДИДАКТИЗЪМ
Склонност към поучаване. Поучителност в литературно произведение. Педагогическа наука за общите методи на обучение, поучителен, наставнически.
ДИНАМИЗЪМ (сила)
Схващане, че светът се изменя, развива и се намира в постоянно движение. Лъженаучно идеалистическо направление, според което силата се схваща като самостоятелно начало, което не зависи от материята и дори я предхожда.
ДИСКУРС
Слово, разказ.
ДИФЕРЕНЦИРАН
Съобразен с известни особености, разграничен. Различен, нееднакъв.
ДИФУЗИОНИЗЪМ
Учение, според което основен двигател на обществения живот се смята взаимното проникване на отделни култури.
ДОГМА
Всеизвестно положение, неподлежащо на съмнение; неопровержима истина и и оттук-забрана за критиката и.
ДУАЛИЗЪМ (двойнствен)
ид.фил.уч., според което в основата на битието има две независими едно от друго начала-материя и дух.



Е
ЕВФИМИЗЪМ
Заменяне на дума или израз, които се смятат за неподходящи, с по-благопристойни; благоприлично изказване.
ЕГАЛИТАРИЗЪМ
Дребнобурж. реакц. теория, която проповядва имотно равенство в условията на частната собственост.
ЕЗОТЕРИЧЕН
Таен, скрит предназначен само за посветени.
ЕЙДЕТИЗЪМ (образ)
Явление близко до ясната образна памет, което се състои в запазване образа на предмета дълго време след неговото изчезване от зрителното поле.
ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗЪМ (существуване)
Фил.напр., утвърждаващо първичността на съществуването (на човека) пред същноста.
ЕКЛЕКТИЗЪМ (който избира)
Безпринципно и механистическо съчетание на разнородни, несъвместими и противоположни възгледи в науката и философията. Формално, механическо смесване на различни стилове.
ЕКСТАТИЧЕН
Възторжено възбуден, намиращ се в екстаз.
ЕМПИРИЗЪМ (опит)
Фил. нагласа утвърждаваща опита като единствен източ ник на познанието; търсене на опитно фиксирани дадености; въздържане от обобщения.
ЕМПИРИОКРИТИЦИЗЪМ
Враждебно на материализма суб. ид. фил. течение, което отрича обективното съществуване на материалния свят и разглежда предметите като продукт на съзнанието.
ЕМПИРИОМОНИЗЪМ
Разновидност на емп. кр., според която съзнанието е първично, а материята вторична.
ЕМПИРИОСИМВОЛИЗЪМ
Разновидност на емп. кр. - суб ид. фил., според която представите и понятията не са отражения на реални предмети в съзнанието, а само символи на нашите усещания.
ЕНЕРГИТИЗЪМ
Реак. ид. уч., което се опитва да обясни движението без материята и да сведе всички явления в природата, обществото и мисленето до общото понятие енергия, лишена сама от себе си от всякаква материална същност.
ЕНТЕЛЕХИЯ
Нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство. У някои виталисти, нематериално жизнено начало, което направлява развитиетото на организма отвътре.
ЕПИГОН (потомък)
Посредствен последовател на някое художествено, научне или някое друго направление, който си служи с отживели времето си средства на подражаване.
ЕПИКУРЕИЗЪМ
мат. ат. уч., което обяснява света на основата на атомистическото уч. и на разумния стремеж към щастие. Светоглед, който вижда смисъла на човешкия живот в задоволяване на чувствените инстинкти и достигане на лично щастие.
ЕПИСТЕМОЛОГИЯ (наукоучение)
Теория на науката и знанието, гносеология в по-тесен смисъл.
ЕПИФЕНОМЕН
Странично явление, което става заедно с друго явление и не му оказва никакво влияние. Второстепенно явление.
ЕРУДИЦИЯ
Ученост, начетеност, основн познание на литературата по известна дисциплина.
ЕСЕНЦИАЛИЗЪМ (същина)
Философска нагласа за търсе не на същността.
ЕСКАМОТИРАМ
Ловко скривам нещо за да измамя.
ЕСТЕЗИОЛОГИЯ
Наука за органите на чувствата.
ЕТИКА
Фил. уч. за нравствеността, за нейната същност, за законите на историческото и развитие и за ролята и в обществения живот. Система от норми за нравствено поведение; нравствени правила, морал.
ЕТИМОЛОГИЯ (истински)
Наука за произхода на думите. Истинско значение на дума.



И
ИДЕАЛИЗЪМ
Ант. фил. уч., което при разрешава не основния въпрос на фил. за отношението на мисленето към битието взема за първично съзнанието духа, а природата, битието, материята за вторично.
ИДЕАЛРЕАЛИЗЪМ
Напр. в ид. фил., което отъждествява психическото и материалното битие и допуска интуитивното познаване същността на предметите
ИДЕОКРАТИЗЪМ
Стремеж да се подчини всичко на идеите.
ИДЕОЛОГИЯ
Теория за познавателните принципи. Система от идеи, обслужваща нечий интерес.
ИДЕЯ (представа)
Във фил. умозримата същност на предметите имаща незави мо от съществуването им би тие. Понятие, мисъл като отражение на обективната действи телност в човешкото съзнание. Платон - вечната същност на предметите и явленията.
ИДИЛИЧЕН
Тих, прост, селски, близък до природата, естествен.
ИДИОМАТИЗЪМ (собствен израз)
Обрат на реч, израз, свойствен на един език и непреводим буквално на други. Езикова особеност.
ИЛЮЗИОНИЗЪМ
Фил .уч., според което в основата на всяко познание и дейност лежи измамата, илюзията.
ИМАНЕНТЕН (който остава един и същ)
Вътрешно присъщ, произтичащ от природата на предмета или явление то. Иманентна философия - реакц.суб фил., която смята битието само за вътрешно съдържание на съзнание и отрича съществуването на обективния свят извън съзнанието.
ИМАТЕРИАЛИЗЪМ
Фил. уч., което отрича съществуването на материя и признава само духа.
ИНДЕТЕРМИНИЗЪМ
Ид. уч., което отхвърля всеобщата закономерност и причинна зависимост в природата и обществото, като признава абсолютната свобода на човешката воля.
ИНДИВИДУАЛИЗЪМ
Фил. напр., което поставя личните интереси на отделния човек по-горе от ин тересите на обществото. Ид. разбиране на обществените явления като резултат от деятелността на отделната личност, а не на народите, масите и класите.
ИНДУКЦИЯ (подбуда)
Начин на разсъждение от частното към общото, от фактите към обобщенията. Извеждане на общото от часното. Изброяване на всички възможни случаи за някакво положение в последователност към общността.
ИНТЕЛЕКТУАЛИЗЪМ
Ид. теории, които поставят на първо място интелекта, а пренебрегват ролята на практика та в познанието. Напр. в псих., което извежда целия психичен живот от представите и мис ленето, а омаловажава чувство то и волята.
ИНТРОСПЕКЦИЯ (поглед. навътрe)
Метод за изследване психическия живот на човека, чрез самонаблюдение.
ИНТУИТИВИЗЪМ
Ид. напр. в съвр. бурж. фил., което умаловажава научното логическо познание и му противопоставя ”непосредственото съзерцание” - интуицията.
ИНТУИЦИОНИЗЪМ
Напр.в съвр. бурж. фил. на мат., което отрича всички доказателства за съществуването на математическите обекти извън съзнанието.
ИНТУИЦИЯ
В ид. фил.- “непосредно” достигане на истината без помоща на научния опит и логическите умозаключения.
ИРАЦИОНАЛИЗЪМ
Реакц. напр. в ид. фил., което смята, че в основата на всички явления от действителността стои ирационалното начало, като отрича научното логическо познание. Схващане, според което разумът не е в състояние да познае действителноста в нейната цялост. Отричане на научното логическо познание. Недостижим, непостижим за разума.
ИРЕГУЛАРЕН
Неправилен, нередовен.
ИРИТАТИВЕН
Възбудителен, раздразнителен.
ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИЗЪМ
Наука за законите на развитието на обществото. Ист. мат. е разпространение на положенията на диал.мат.върху изучаването на обществения живот на историята и обществото.
ИТЕРАТИВЕН
Който се повтаря или съдържа повтарящо се действие; многократен.



К
КАБАЛИСТИКА
Средновековни, тайнствени магически науки и знания, както и свързаните с тях обреди. Нещо тайнствено, изразяващ загъдъчно, неразбираемо.
КАНТИНИАНСТВО
Ид. фил. уч., което е било насочено против фр. мат. И атеисти от ХVIII век. То признава съществуването на предметите извън нашето съзнанине, но ги обявява за неопознаваеми. Пространството, времето, причинността и т.н. не са форми на съществуването на самите предмети, а са априорни форми на нашето съзнание.
КАТАРСИС (очистване)
Употребен термин от Аристотел в определението му за трагедията, която е подражание на действие, а не разказ, което чрез състрадание и милост извършва очистение от такива страсти.
КАТЕГОРИЯ (отсъждане)
Най-общи, пределни понятия отвъд, които мисленето е невъзможно.
КВАЗИ
Уж, като че; в сложни думи: мним.
КВИЕТИЗЪМ (спокоен)
рел. мист. уч.,според което религиозното благочестие се състои в съзерцаване и духовно самовдълбочаване, които водят до абсолютен душевен покой. Безучастно отношение към обкръжаващата действителност.
КВИНТЕСЕНЦИЯ
Най-същественото, най главното, същност на предмет или понятие, основа, главна същност.
КОМПЕНДИУМ (скъсявам)
Съкратено изложение на основни положения на някоя наука.
КОНВЕНЦИОНАЛЕН
Договорен, приет по договор, приет при опредеделени условия.
КОНСТЕЛАЦИЯ
Стечение на обстоятелства, положение.
КОНСТРУКТИВИЗЪМ
Формалистично направление в изкуството, което проповядва естетика на машините и тесен утилитаризъм и се характеризира с идейна безпътица.
КОНТАМИНАЦИЯ
Смесване на две или повече събития при разказ, вмъкване подробности от едно съчинение при предаване съдържанието на друго. Образуване на един нов израз или нова дума от свързването на два израза или думи.
КОНТЕКСТ (връзка)
Завършена в смислово отношение част от писмена реч, която определя точно смисъла на влизаща в него дума или израз. Контрадикция. Противоречие, противоречиво изказване, съждение.
КОНЦЕПТУАЛИЗЪМ (мисъл)
Ср.фил., която признава съществуването на общи понятия в човешкия ум в противовес на номинализма, който отрича тяхното съществуване.
КОНЦЕПЦИЯ
Схващане, система от схващания или възгледи по някой научен или теоретичен въпрос. Схващане в теорията на познанието, според което субектът и обектът са съотносителни, не делими един без друг, което е противно на мат. теория на отраж.
КОНЮНКТУРА
Стечение на обстоятелствата, обстановка, ситуация, положение на предмети, което е в състояние да играеза изхода на някое дело.
КОПУЛА
Връзка, свързване, спомагателен глагол.
КОХЕРЕНЦИЯ
Взаимна свързаност.
КРИТИЦЕЗЪМ
Фил. уч., което в стремежа си да подложи на критика способноста на човека за разбиране на нещата стига до отричане на познаваемостта на обективната действителност.
КУРТОАЗИЯ
Любезност и учтивост в обноски.



Л
ЛАКОНИЧЕН
Кратък и изразителен, точен изразяващ се късо.
ЛЕТАЛНОСТ
Отношение на числото на смъртните случаи към числото на заболяванията.
ЛОГИКА
Фил. наука за законите на мисленето. Формална логика - наука за елементарните закони и форми на правлното мислене. Формалистична логика - метафизическо учение, което разглежда външните форми на мислене отделно от тяхното съдържание и извън тяхното развитие. Диалектическа логика - наука за всеобщите закони за развитието на природата, на човешкото общество и мислинето.
ЛОГИСТИКА
Най-новата разновидност на формалистич ната логика, която заменя словесното изра зяване на понятията и съжденията със смволически означения, като напълно отделя логическите форми на мисленето от съдържание то му; схематична логика.
ЛОГОС (слово, понятие, мисъл, разум, наука)
В древногръцката мат.фил. - всеобща закономерност (Хераклит). В ид. фил. - духовно начало, божествен разум (Платон). В християнството - Исус Христос.



М
МАЙВЕТИКА (бабувам, акуширам)
Сократически похват на раждане на знанието, чрез питане и ирония.
МАНИХЕЙСТВО
Рел. дуалистическо уч., което е смесица от християнски и дуалистически възгледи оказало силно влияние върху богомилството.
МАРГИНАЛИИ
Забележки по полето на книга или ръкопис, под заглавия, поместени по полето на книга.
МАРКСИЗЪМ
Уч. за развитието на природата и обществото за революцията на угнетените и експлоатирани маси.
МАТЕРИАЛИЗЪМ
Едно от двете основни направления във фил., според което основното начало в света е материята, която съществува обективно и независимо от човешкото съзнание, според което света и неговите закономерности са напълно познаваеми.
МАХИЗЪМ
Реакц. ид.теч. във фил. и теорет. физ., което отрича обективното съществуване на външния свят. Ср. Емпириокритицизъм.
МЕЛИОРИЗЪМ (по-добър)
Фил. уч., което заема средно положение между оптимизъм и песимизъм и според което съществуващият свят нито е най-добрия, нито е най-лошият, но той може да върви непрестанно към подобрение.
МЕСИАНИЗЪМ (от месия)
Реакц. уч., за особената роля на някой народ в историята на човечеството, използвано за насаждане на шовинистически идеи.
МЕТАФИЗИКА (което е след физиката)
уч. за първопринципите на битието “първа философия”; за Хегел и в марксизма - уч.,отричащо изменението. В ид. фил. - ситема от възгледи и метод, според които явленията са изолирани, независещи едно от друго, неизменни и недостъпни за опита, противно на диалектиката, която ги разглежда като вечно про менливи и подвижни.
МЕТОД (път на изследване)
Подход за постигане на автентичния образ на изследвания предмет.
МИМЕЗИС (подражание)
Наподобяване.
МИСТИФИКАЦИЯ
Преднамерено въвеждане в заблуждение за шега или за корестни цели.
МНЕМОНИКА
Правила и прийоми за засилване на паметта и улесняване и запомняне на факти и сведения, като се използва най-много асоцияцията.
МОДАЛНОСТ (начин)
Категория изразяваща степента на вероятност на едно съждение или начина на съществуване на дадена същност.
МОДУС
Вид, начин, способ, леснина, норма. Във фил. преходно свойство на отделни видове или състояния на материята, за разлика от постоянните свойства (атрибутите).
МОНАДА (единица)
Прост, неделим елемент от битието, но за разлика от атома - одушевено единен.
МОНИЗЪМ (един)
Фил. нагласа приемаща, че в основата на битието има едно единствено начало, чиито следствия са всички неща.



Н
НАТИВИЗЪМ (вроден)
Ид.уч., според което функциите на органите за чувствата и техните нервни центрове са вродени у човека, а диалектическия материализъм научно установява, че тези функции са резултат от историческото развитие на човека.
НАТУРАЛИЗЪМ
Направление в изкуството и литературата, което се стреми към фотографическо възпроизвеждане на действителността. фил.уч., което обяснява обществените явления като пряка последица от природните и биологичните фактори.
НАТУРФИЛОСОФИЯ
Ид. фил. уч., за развитието на природата като цяло въз основа на метафизически пред поставки.
НЕОКАНТИНИАНСТВО
Реакц. напр. в бурж. фил., което отхвърля всички мат. елемнти от философията на Кант и използва ид. му теория за познанието в борбата си срещу материализма и мат. естествознание.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ
Фил. напр. от III в., което е опит да се създаде фил. система, като се вземат отделни части от епикурейството, стоицизма и мистически елементи от философията на Платон.
НЕОРЕАЛИЗЪМ
Реакц. напр. в съвр. бурж. фил., което е замаскирана форма на суб. идеализъм.
НЕОХЕГЕЛИАНСТВО
Реакц. ид. фил. напр., което изопачава ид. диалектика на Хегел и развива реакционите страни на неговата философия.
НИХИЛИЗЪМ (нищо)
Отричане на всякакви принципи, закони, норми; логически неоправдан скептицизъм, който отхвърля всичко съществуващо.
НИЦШЕАНСТВО
Наука за свръхчовека. Крайно реакционно философско направление, което проповядва краен индивидуализъм, презрение и ненавист към народните маси, култ към “свръхчовека” и подобни; послужило като основа и един от изворите на човеконенавистната идеология на фашизма.
НОМИНАЛИЗЪМ (име)
Среднов.схоластично уч., което смята, че съществуват в действителност отделни предмети, а понятиятя са само названия на тях. С признаване първичността на предметите номинализмът е бил “първото изразяване на материализъм”.



О
ОБЕКТ (предмет)
Предмет съставящ част от материалния свят, външният свят, действителността. Съществуващото вън и независимо от познанието; наличното като цел на дадена дейност.
ОБЕКТИВЕН
Който съответства на предметите, който съществува извън и независимо от нас.
ОБЕКТИВИЗАЦИЯ
В ид. фил. превръщане на личните усещания в самостоятелни същности.
ОБЕКТИВИЗЪМ
Метод на изследване, който изхожда от анализ (разглеждане) на обективната действителност; ср. субективизъм. фил. Извращение при тълкуване закономерностите в природата и живота.
ОБСКУРАНТИЗЪМ (затъмняващ)
Враждебно отношение към науката и прогреса; реакционност, мракобесие.
ОБСТИНАЦИЯ
Силно настояване за нещо; упоритост, твърдоглавие.
ОКСИМОРОН (остроумен и глупав)
Стилна фигура, при която се свързват логически изключващи се противоположности.
ОНТОЛОГИЗЪМ
Ид. фил. напр., което смята, че идеите съществуват отделно от предметите и преди тях.
ОНТОЛОГИЯ (съществуващ)
В ид. фил. - метафизическо учение за света и за основните начала на всичко съществуващо и категориалното им изразяване (учение за битието).
ОПОРТЮНИЗЪМ (удобен)
Приспособяване към условията на момента без оглед на по-далечното бъдеще; приспособленчество, безпринципност. Изгода с противник за времени облаги.
ОРГАНОН (оръдие, уред)
Оръдие за мислене или за научно изследване (за Аристотел логиката е такова оръжие).
ОРТОГРАФИЯ
Правопис.
ОРТОДОКСАЛЕН
Православен, източноправославен.
ОХЛОКРАТИЯ
Управление на простия народ, на тълпата.



П
ПАН (всичко, цяло)
В сложни думи означава отношение към всичко или цяло.
ПАНТЕИЗЪМ
Противопоставящо се на пантеизма уч., че всичко не е Бог, но че Бог е във всичко. Фил. и рел. уч., което отъждествява Бога с природата като проявление на божеството. Обожествяване на природата.
ПАНТЕЛИЗЪМ (воля)
Ид.фил.уч., според което волята е същ ността на душевния живот и основа на света.
ПАРАЛОГИЗЪМ (отвъд смисъла)
Привличане в доказателството на непреднамерени, ала обективно илюзорни основания - самозаблуда.
ПАРТИКУЛАРИЗАЦИЯ
Откъсване и разединяване на отделни части от едно цяло. Задоволяване на частни интереси. Залягане повече начастното отколкото на общото.
ПАУПЕРИЗЪМ (беден)
Крайна бедност на трудещитесе маси вследствие на капиталистическа експлоатация.
ПЕДАНТИЗЪМ
Формална, дребнава точност, прекалено залягане за изпълнение на най - малките и незначителни подробности.
ПЕРАПАТЕТИЦИ (разхождащи се)
Прозвище на слушатели в Аристотеловия лицей, които провеждали беседите си по време на разходка.
ПЕРСПЕКТИВА (гледам през)
Далечина, простор. Изглед, вид на местност, панорама както се виждат отдалеч. Отдел от дескриптивната геометрия, който се занимава с правилата за чертаене на предметите така както се виждат.
ПЕРТРУБАЦИЯ (безпорядък)
Изменение пътя на небесните тела под влияние на други небесни тела. Внезапно смущение, разтройство в хода на нещо. Душевно вълнение, смущение.
ПИТАГОРЕИЗЪМ
Уч., което признава безсмъртието на душата и нейното преселване след смъртта в други живи същества; смята вселената като закономерно стройно цяло, подчинено на законите за хармонията и числата.
ПЛАТОНИЗЪМ
Фил. ид. уч., което противопоставя реалния свят на нещата мистическия свят на идеите.
ПЛУРАЛИЗЪМ
Ид. уч., според което в основата на света стоят множество самостоятелни духовни същности.
ПОЗИТИВИЗЪМ (положителен)
Фил. напр., утвърждаващо смислеността единствено на сетивно проверими положения, на позитивно знание. Суб. ид. фил. теч., което слага в основата на знанието опита, но разбиран само като съвкупност от субективни усещания или представи, неотразяващи обективната действителност и свежда ролята на науката само до положение да описва явленията, но не и да ги обяснява. Отношение към действителността, което се основана опита и фактите.
ПОЛЕМИКА
Спор или обсъждане на някой въпрос.
ПОЛИФИЛИТИЗЪМ
Опровергана от науката хипотеза, според която организмите произхождали от много изходни форми, а не от една както е в действителност.
ПОСТУЛАТ
Положение, което не е очевидно, но се приема без доказателства за изходно положение.
ПРАГМАТИЗЪМ
Суб. ид. напр. във фил., което отрича обективното съществуване на истината и признава за истина само това, което дава практически полезни резултати и проповядва съществуванета на Бога като практически необходимо. Теория за историческото познение, която разглежда историята като низ от факти в последователна и причинна връзка, но без да ги обяснява от гледище на общите исторически закони.
ПРЕВАНТИВЕН
Предпазен, предохранителен. Който предваря, предварителен; който предотвратява, предупреждава.
ПРЕДИКАТ
В логиката - понятие, което определя предмета на съждението и разкрива неговото съдържание.
ПРОБАЛИЗЪМ
ид. фил. уч., според което човек не може да достигне абсолютната истина и пълно познание и затова трябва да се задоволява с вероятности; ср. агностицизъм .
ПРОВИДЕНЦИАЛИЗЪМ (предвиждам)
реакц. ид. напр. във фил., което обяснява историческите събития като проява на волята на провидението.
ПРОЛЕГОМЕНА (предисловие)
Въведение в дадена дисциплина. Дълъг увод към някое изследване. Съвкупност от първоначални знания по една наука.
ПРОНОНСИРАМ
Който е ясно определен, силно подчертан, отявлен.
ПРОПЕДЕВТИКА (предварит. уча)
Подготвителен курс за въвеждане в някоя наука; увод.
ПРОПОЗИЦИЯ
Предложение. Съвкупност от условия, предвидени за съзтезание.
ПУРИЗЪМ (чист)
Стремеж към чистота и строгост на нравите. Стремеж да се изчисти езика от непотребни чуждици и нелитературни думи и изрази.



P
РАКУРС
Положение на изразяван в перспектива предмет със силно съкращаване на отдалечените от преднияплан части.
РАЦИОНАЛИЗЪМ (разум)
Фил. нагласа, според която разумът е в основата на битието, познанието, практиката и те, съответно могат да бъдат схванати, само чрез него. Разумът е единствен източник на познание и негов критерий.
РЕАКЦИНЕН
Враждебен на всичко напредничаво и прогресивно, твърде консервативен, недемократичен, противореволюционен; назадничав
РЕАКЦИЯ (действие)
Действие с отговор на външно въздействие. Рязка промяна преминаване в състояние, което е противоположно на предното, преходно към противоположно телесно състояние.
РЕАЛИЗЪМ
Средн. схоласт. уч., което се противопоставя на номинализма и смята, че общите понятия предхождат предметите и имат самостойно съществуване, отделно от предметите. Термин за много еклектични учения.
РЕВИЗИОНИЗЪМ
Бурж. извращение на марксизма, което “поправя”, “ревизира” революционните икономически, политическите и философски основи на марксовото учение, като в интерес и в полза на буржазния и капиталистически строй се отказва от революцията, социализма и диктатурата на пролетарията. Всяко течение или направление за изменение и поправяне на теория, уч. или споразумение.
РЕГРЕС (връщане назад)
Преминаване от по-високи форми на развитие към по-ниски, упадък.
РЕГУЛАТИВЕН
Който направлява, който внася ред или планомерност в нещо.
РЕДУКЦИЯ (свеждане)
Метод на трасформация, при който се достига до основания позволяващи да се реши дадена познавателна задача; във феноменологията - очистване на същностната насоченост.
РЕЗОНЕН (право)
Основателен, разумен, обоснован.
РЕЛАТИВИЗЪМ (отоносителен)
Суб. - ид. уч., което отрича възможността за обективно познание на света, и според което няма обективна истина и обективното познание е невъзможно.
РЕЛАЦИЯ
Съобщение, известие, доклад.
РЕФЕРАТ (да докладва)
Научен доклад, беседа, сказка. Кратко писмено или устно изложение на основаните положения на книга, уч. или научна проблема.
РЕФЛЕКСИЯ (възвр. отразяване)
Самопознание на мисленето; в най-широк смисъл - самообоснование. Размишление, самонаблюдение, анализ на собствени мисли и преживелици, отзвук.
РЕЦЕНЗИЯ
Критическа писмена преценка на научно или художествено произведение, на представление и подобни.
РЕЦЕПТИВЕН
Възприемчив.
РЕЦЕСИВЕН
Който е с признаци на изчезване.
РИГИДНОСТ
Вцепененост, неподвижност.
РУТИНЕН
Шаблонен, бавен, със стари навици.



С
САКРАМЕНТАЛЕН
Свещен, обреден, осветен от тайнство. Заветен, свят.
САНГВИНИЧЕН
Бързо реагиращ на външни впечатления; жизнерадостен, весел.
САНТИМЕНТАЛИЗЪМ
Лит. теч., което подчертава личния душевен живот на човека, стреми се да представи живота на героите в идеализирана обстановка; проникнато е с чувствителност, нежност, милост към слабите и увлечение към природните красоти. Разнеженост чувствителност.
СЕМАНТИЧЕН
Който се отнася до смисъла на дума; смислов. Семантична фил. - разновидност на суб. ид. През епохата на империализма, която се занимава с ненаучен анализ на думите и техните съчетания, като изоставя настрана теоретическото изследване като оставя настрана обективната действителност.
СЕНСУАЛИЗЪМ (възприето, усетено)
Фил. нагласа, според която осовна форма на познанието е сетивноста с първичните и дадености. Признаване чувствените наслади като цел на живота и висше благо.
СИЛОГИЗЪМ
Извод, умозаключение въз основа две съждения: течностите се изпаряват, водата се изпарява, водата е течност.
СИНКРЕТИЗЪМ
Обединяване, дружно съществуване на нещо. Фил. или рег. система, която обединява различни протеворечиви възгледи; ср. еклектизъм. Неразграниченост.
СИНОПТИЧЕН
Който позволява с един поглед да се видят частите на едно цял, прегледен, нагледен.
СИНТЕЗА
Метод за изучаване предмет в неговата цялост, в отделните му части и в тяхната взаимна връзка. Най-горната степен на развитието на явление, което обединява в себе си прогресивните елементи от предните степени на развитие.
СКЕПТИЦИЗЪМ
Ид. фил. уч., което смята, че човек не може да познае света и да узнае истината. Съмняване в истинността и правилността на нещо, недоверчиво отношение към всичко
СКРУПОЛЬОЗНОСТ
Старателност, точност. Добросъвестност. Боязливост, предпазливост да не се направи грешка.
СОЛИПСИЗЪМ (единствен, сам)
Краен субективизъм, който признава за единствена реалност личното аз на човека, а цялата действителност смята като продукт на личното възприятие.
СОФИЗЪМ
Формално, правилно, но всъщност лъжливо умозаключение, построено на предварително избрани неправилни положения.
СПЕКУЛАЦИЯ (наблюд., съзерцание)
Теоретична форма за постигане на определени основания, като в погледа се държи само това, което подлежи на осмисляне и чрез, което се осмисля.
СПИНОЗИЗЪМ
Уч., в основата, на което лежи признаването на единствената обективната реалност - природата която за него е още Бог.
СТАТУКВО
В положението, в което е бил по-рано. Съществуващото положение.
СТОИЦИЗЪМ
Учение утвърждаващо вътрешната независимост на човека, с което той отговаря на истинската природа; непоколебимост, безстрастност. Рац. фил. уч., според което задачата на мъдрия човек е да познае закономерността в природата, като се освободи от страстите.
СУБВЕРСИВЕН
Който се стреми да събори съществуващия строй; бунтовен.
СУБЕКТ (подлог)
Първоначално - основание; действащата инстанция в света; човекът като познаващ и действащ.
СУБЕКТИВИЗЪМ
напр. в ид. фил, което отрича обективната реалност и смята, че външния свят е рожба на нашето съзнание.
СУБСТАНЦИЯ (което е в основата)
Същност, самодостатъчна реалност; това, което в своето битие не се нуждае от нищо друго. Вечно движеща се и изменяща се материя като основа на всички явления; първооснова. Основното начало на явленията и нещата.
СУБСТИТУЦИЯ
Заместване, поставяне вместо друг.
СУВЕРИНИТЕТ
Право на най-висока власт, върховен, независим. Вътрешна и външна независимост на държава.
СУГЕСТИВЕН
Който внушава, внушителен, свързан с внушение. Ясен; поучителен.
СХОЛАСТИКА (школа)
Постигане на божията същност, чрез строга последователност в изказванията. Догматичност, празно разсъждениие.
СЦИЕНТИЗЪМ
Вярване във всесилието на науката.



T
ТАВТОЛОГИЯ (същото)
Положение, при което утвърждаваното или отричането съвпада с утвърждаване и отричане ср. плеоназам - стилен обрат, който съдържа еднозначни думи (черен мрак).
ТАКСОНОМИЯ
Учение за законите и принципите, по които се класифицират животните и растенията.
ТЕЗИС
Основно положение, основна мисъл, която се поставя за доказване. Във философията на Хегел - изходен пункт в процеса на развитието.
ТЕЛЕОЛОГИЯ (уч. за целите)
Pазглеждане на нещата като целево причинено; преднамерено доказателство.
ТЕОДЕКИЯ
Рел. и фил. теория създадена от Лайбниц, която се старае да оправдае и примири съществуването на зло и несправедливост в света с учението за всеблагост и всемогъщество, приписвани на Бога.
ТОПОЛОГИЯ
Част от геометрията, която изучава качествените свойства на фигурите, които не зависят от метричните отношения.
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛЕН (отвъдност)
Пределно общи понятия, надхвърлящи родовите и схващани не само мисловно, разумно непостежими, априорни форми на съзнанието.



У
УБИКВИЗЪМ
Уч., че нещо се намира навсякъде.
УНИВЕРСАЛИИ
Общи имена или понатия, на които, ако съществува реален предмет, се предписва самостоятелно битие (реализъм), а ако именуват само представа за такъв, им се предписва единствено номинално съществуване (номинализъм). Спорът за универсалиите, т.е. дали общото съществува реално или е само име, бележи ръзвитието на философията.
УТИЛИТАРИЗЪМ (изгода)
Учение или нагласа, утвърждаващи за смислена цел единствено ползата от дадено действие или теория.
УТОПИЯ (без място)
Благословено място; място с най-добро обществено устройство; умозрителна теория, неосъществим проект.



Ф
ФЕНОМЕН (явяващо се)
Явление; съществуващото без оглед на същността, т.е. непосредствената му даденост. В ид. фил. - суб. явление, което съществува само в съзнанието.
ФЕНОМЕНАЛИЗЪМ
Нагласа, при която се счита, че познаваме само явления, но не и същността на нещата. Ид.фил. учение, което отрича възможността за познаване на същността на предметите и смята, че може да се познае само външната им феноменална страна.
ФЕНОМЕНОЛОГИЯ
Учение за развитието на съзнанието (у Хегел). Реакционно, метефизическо и схоластично учение за чистите и неизменно духовни същности.
ФЕТИШИЗЪМ
Обожаване на веществени предмети. Прекалено почитане на нещо.
ФИДЕИЗЪМ (вяра)
Идеалистическо философско течение, което дава преднина на вярата пред знаниието.
ФИКЦИОНАЛИЗЪМ
Реакционно направление в боржуазната философия, според което научните и философските идеи и понятия не са обективни истини, а измислици.
ФИЛАНТРОПИЯ
Човеколюбие, благотворителност, добротворство.
ФЛУИД (течен)
Тънко вещество или сила, които се изливат или изтичат. Психическият ток, който уж се излъчвал от човешкото тяло според вярванията на спиритистите.
ФОРМАЛИЗЪМ
Спазване на въшните форми и правила във вреда на същността на нещо; прекалено предържане към буквите на един закон или наредба във вреда на същественото и важното. Идеалистическо направление в науката и изкуството, което държи за външната страна, не обръща внимание на съдържанието и свежда действиелността до отвлечени форми и схеми, отделя формата от съдържанието и теорията от практиката.
ФУТУРИЗЪМ (бъдещ)
Направление в науката и литературата, което отрича реализма.



X
ХЕДОНИЗЪМ (удоволствие)
Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот.
ХЕРМЕНЕВТИКА (Хермес)
Учение и метод за тълкуване на стари текстове, а в най - широк смисъл и на света, разглеждан като знак за извънсетивното.
ХИЛОЗОИЗЪМ (вещество)
Учение, според което всички форми на материята притежават чувсвителност и жизнедеятелност; всеодушевеност на природата.
ХИПЕРБОЛА (прехвърляне)
Стилна фигура, с която се преувеувеличава действителността за по-голямо въздействие.
ХИПЕР (над, върху)
Представка, която в сложни думи указва превишаване на нормалното и редното.
ХИПО (под)
Представка, която в сложни думи указва по-ниско от нормалното и редното или нещо по-ниско.
ХИПОСТАЗИРАМ
Предавам обективно съществуване на отвлечена представа, признак, качество при ид. фил.
ХИПОПТЕТИЧЕН
Предполагаем, основан върху предположения, вероятен.



Ш
ШОВИНИЗЪМ
Краен национализъм, който проповядва ненавист и презрение към другите народи, разпалва националната вражда и поддържа расова теория.

kendiman
11-01-2009, 13:13
http://download.pomagalo.com/60147/don+kihot+i+sancho+pansa+kontrast+i+ednakvost/

Благодаря предварително!

djidji_to
11-01-2009, 15:58
http://download.pomagalo.com/315092/oon+i+nap/

DesireToFire
11-01-2009, 18:58
http://download.pomagalo.com/75273/roditelyat+koiito+az+bih+iskala+da+byda/?cfr=2369 мн спешно, плс :)

Tedi4ka
11-01-2009, 19:46
Темите и на трима ви са ви пратени на лични съобщения :)

pisetu
11-02-2009, 14:56
http://download.pomagalo.com/48438/pishtovi+po+osnovi+na+pravoto/

Сега ми трябва това :)

blqsu4kOo
11-02-2009, 16:32
Здравей те трябва ми Литературен План на творбата на Иван Вазов - Иде ли . Трябва да включва точки и под точки както и Тема Сюжет Идея и т.н . Ще сам благодарен ако някой може да помогнем . Тедичке извинявам се че пиша тук но не ми отваря сайт-а на pomagalo . Ще сам ти благодарен ако можеш да помогнеш

lovey0u
11-02-2009, 19:39
http://download.pomagalo.com/63146/tragediyata+na+renesansoviya+chovek+v+elsinorskiya +svyat+hamlet/

Tedi4ka
11-03-2009, 16:12
http://download.http://www.teenproblem.net/school/63146/tragediyata+na+renesansoviya+chovek+v+elsinorskiya +svyat+hamlet/


Трагедията „Хамлет” е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света. В този период не се обръща толкова голямо внимание на религията както през Средновековието. Човекът започва да се стреми към това да изучава както Бог, така и явленията, които преди са отричани от църквата.

Ренесансовият човек в трагедията на Уилям Шекспир е разкрит най-ясно чрез образа на младия принц Хамлет. Светът на Елсинор представя епохата на Средновековието. Принцът се стреми да премахне човешките недостатъци, опитвайки се да постигне хармония във взаимоотношенията между хората, докато в Елсинор огромно влияние имат църквата и догмите й.

Всички герои в „Хамлет” имат трагични съдби, но главният от тях има най-тъжната участ. Преди да се върне в Дания той учи в Германия, или по-точно във Витенбергския университет. На това място открива едно ново виждане относно човека и света. В Германия Ренесансът има своето влияние, което се пренася и върху Хамлет. За жалост героят научава за смъртта на баща си и се завръща в родната Дания. Обстановката, в която намира кралския дворец контрастира на спокойствието, при което е живял до този момент. Още с пристигането си той разбира, че смъртта на неговия баща не е случайна и оттам решава да отмъсти.Желанието за възмездие е предшествано от дълго и мъчително колебание, породено от стремежа на принца да провери истинността на чутото. Клавдий – чичото на принц Хамлет и брат на покойния крал взема властта, качвайки се на престола. Младият принц разбира, че именно той е убил баща му. След като научава от неговия дух истината, която е погубила многообичания крал, Хамлет решава да си отмъсти.Той знае, че това няма да бъде лесно и се престорва на луд, за да изпита всички, които до този момент са му били приятели. Поведението му е необяснимо за тях, но това е единствената възможност, която е останала пред принца за отмъщение.

Неговата майка също го предава. Точно един месец след смъртта на съпруга си се омъжва за неговия брат. Ето защо Хамлет я намразва. Тя е тази, която предава семейната чест. Считана от него за добра и грижовна майка, изведнъж тя се превръща в „злодей”. Това е още една причина за младия човек да продължи да разиграва “ ролята на шут и чудак “.

В тази част от развитието на трагедията Шекспир показва ренесансовото мислене на Хамлет и това, че е против лицемерието и лакомията на хората за пари и власт. То се крепи единствено на желанието за отмъщение, но въпреки това иска да бъде сигурен във всичко. Колебанието му достига своя предел в трето действие на монолога, когато изрича думите си : “ Да бъдеш или не? “. Те са израз на неговото безверие, породено от осъзнаването, че е безсилен срещу несправедливостите на живота. Идеална възможност затова да разбере дали чутото от призрака на краля е вярно му дава театралната трупа, която пристига в двореца. Те ще му помогнат да ознае истината за смъртта на своя баща. Актьорите ще трябва да изиграят сцена, която представя убийството на краля. По реакциите на зрителите от кралския двор Хамлет ще може много лесно да разбере кой е виновникът за разбития му живот. Действията на Клавдий убеждават Хамлет, че той е убиецът на неговия баща. Отсега нататък животът на датския принц ще бъде още по- труден. Клавдий знае, че той е наясно с истината, затова решава да го премахне от пътя си. Най- доброто решение на този проблем ще бъде, ако го изпрати в Ангрия. Кралят праща на загадъчното пътуване и двама Хамлетови приятели - Розенкранц и Гилденстерн, които са натоварени с нелеката задача да го убият. Обаче се случва обратното, той ги отстранява от пътя си и се завръща в Елсинор. С пристигането си научава лоши новини – неговата любима Офелия е полудяла и се е удавила. Причината е смъртта на нейния баща, който е убит от Хамлет по погрешка. Принцът мисли, че скритият зад завесата е Полоний и го пронизва със своя меч. Бащата на Офелия умира по тъжен начин, но получава заслуженото за своето доносничество. Лаерт е загубил баща си и сестра си, като думите на краля го подтикват към отмъщение, а то ще се осъществи чрез дуел. Двамата решават, че победеният в него трябва да е Хамлет, като за тази цел неговият противник ще се дуелира с остра шпага, намазана с отрова.

Използваната ретардация от Шекспир в първа сцена на пето действие, насища събитията по такъв начин, че във втора сцена настъпва кулминацията и едновременно с това и развръзката. Този, който загива е не Хамлет, а Лаерт, но въпреки това принцът е ранен със смъртоносната шпага и пронизва Клавдий. Това не са единствените загинали в трагедията. Кралицата отпива глътка от чашата, приготвена за Хамлет, ако той е победителят в дуела. Всички герой, замесени в конфликта намират смъртта си. Нарушеният ред в Елсинор не може да бъде толкова лесно разрешен, а тази причина предвещава и трагичния край на “Хамлет“.

Ние наблюдаваме какво се случва след смъртта на главните герои благодарение на кратък епилог, в който се появява Фортинбрас. На него Хамлет завещава кралството си. По този начин така мечтаното възмездие е постигнато, но победител няма, защото съдбата на всички замесени е една и съща. Шекспировите герои умират.

За едни пътят към отмъщението е по-лесен, отколкото за други. Някои предпочитат да тръгнат по този, по който мислят, че ще им е най-добре, но всъщност не става така, защото нещата се влошават. Хамлет е поставен пред много трудно изпитание, а това е отмъщението. Неговата любима Офелия иска да му помогне, но баща й и попречва. Полоний, който е главен съветник на краля, й забранява всякаква връзка с него поради лудостта му. А Офелия е типично средновековна жена и се подчинява на баща си, като в същото време се плаши от лудостта на Хамлет. Тя избира да не страда повече, слагайки край на живота си.

Най-трагичното в тази творба е, че има толкова много трупове на сцената. Колкото до Гертруда тя се оневинява в края на трагедията. Кралицата дори и в последния си дъх се опитва да предпази сина си от отровата, когато Хамлет разобличава „приятеля” си Лаерт в това, че се е преструвал на негов другар.В края на трагедията той убива Лаерт, но в схватката и братът на Офелия го ранява с отровния връх на шпагата си. Клавдий също умира, а накрая и принцът пада мъртав. Така Хамлет дори и със собствената си смърт постига отмъщението, което е целял.

Героят осъзнава, че животът се е променил изключително много. Това е време, в което за човека е трудно да се пребори сам с пошлостта, злото и лицемерието : “ Векът е разглобен. О, дял проклет : / да си роден, за да го слагаш в ред ! “

Трагична е съдбата на Шекспировите герои. Въпреки предателството на Лаерт, Хамлет има и верен приятел като Хорацио, който ще запази ренесансовия човек, създаден първо в Хамлет, а след това и в него.Противно на трагичността, заложена в образа на датския принц, в него откриваме някои от най – хуманистичните идеи на времето.

Kyisi
11-03-2009, 16:42
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=293669

Плс помогнете ми никаде го няма това съчинение..... :( :cry: :cry: :cry: В помагало нямам рег ако някой го намери там да помогне. :(

lovey0u
11-04-2009, 13:01
мерси :)

Madeyed
11-04-2009, 15:40
http://download.pomagalo.com/135034/preobrajeniya+na+liricheskiya+geroii+v+poeziyata+n a+dimcho+debelyanov/?search=16333212&po=5

Благодаря предварително

shoshinka
11-04-2009, 16:25
http://download.pomagalo.com/173162/gnevyt+i+primirenieto+v+iliada/

Благодаря предварително. :)

Tedi4ka
11-04-2009, 17:01
http://download.http://www.teenproblem.net/school/135034/preobrajeniya+na+liricheskiya+geroii+v+poeziyata+n a+dimcho+debelyanov/?search=16333212&po=5

Благодаря предварително


ПРЕОБРАЖЕНИЯ НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ В ПОЕЗИЯТА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Димчо Дебелянов израства като поет под силното влияние на Пенчо Славейков. Той се развива като продължител на неговата линия на индивидуализъм, самовглъбеност и съсредоточаване във вътрешния свят на човека. Дебелянов е изключителен лирик, който превръща в свое творческо кредо изповедната линия в поезията, изповедното начало. У него няма да срещнем високите тържествено-патетични интонации на Вазов, нито клетвената саможертвеност на Ботев. Дебелянов е по своему драматичен, но неговият драматизъм е далече от жестовостта и сценичните ефекти на Яворовия стих. Житейската му съдба също е различна от Яворовата. Докато двадесет и две годишният Яворов постига изведнъж цялата литературна слава, почти неизвестният Дебелянов умира, без да е издал книга приживе.
Дебелянов е романтик и символист. Той започва творческия си път под силното влияние на френския символизъм и особено на любимия си поет Франсис Жам. Дебелянов превежда от френски и първия еротичен роман в българската литература – "Афродита" от Пиер Луис. Той създава "най-хубавото славословие на брака в българската поезия" (Атанас Далчев) – стихотворението "Жертвоприношение". През 1910 година заедно със своя по-голям събрат и покровител, поета Димитър Подвързачов, издават авторска "Антология на българската поезия", в която Дебелянов включва девет свои стихотворения.
Същевременно неговият живот и творческа съдба са белязани с печата на неудачника, на социалния аутсайдер. Поетът има злочестината още деветгодишен да остане сирак. "Как бяха скръбни мойте детски дни" – пише той в стихотворението "Пловдив". Самотата в големия град го гнети. Негов светъл идеал и мираж, негова непостигната мечта си остават детството, Копривщица, майка му. Постоянен спътник в живота му е Грижата, изписана с главна буква. Личният му живот не е съпроводен с големи събития, любовта си остава за него мираж. Затова през зимата на 1916 година поетът заминава доброволец на фронта и с някакво странно примирение посреща смъртта. Тя му разкрива нови истини за живота, озарява го с нов промисъл и така се очертава творческият облик на Дебелянов – раздвоен между мечтата и действителността, настоящето и миналото, символизма на ранната си лирика и изповедния реализъм на късната.
Символистът Димчо Дебелянов вижда своя живот като една черна песен. Неслучайно поетът Николай Лилиев, под чиято редакция излизат Дебеляновите стихотворения в отделна книга през 1920 година, поставя "Черна песен" на първо място. В тази творба са налице почти всички преобладаващи чувства в символистичната поезия на Дебелянов. Лирическият герой поставя в центъра на изображението своето "аз", извисено до степен на изключителност. В противоречията се оглежда съдбата на неудачника, на човека, чиито пориви са осъдени на гибел. Всякакъв опит за буквално тълкуване обаче би бил неуместен:

През деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Душата на героя е в плен на контрастите между светлината и мрака, деня и нощта, бурята и покоя, пролетта и есента. Животът му се простира във велика пустиня, в едно безстрастно и неназовано време. Творчеството му притежава всички характерни атрибути на символистичната поезия – чувствата на неосъзната вина, мирова скръб, болка, печал. В страданието му има малко от личната съдба и много от естетическата поза на символистите. Но едно е важното – още тук елегизмът се очертава като водещ, а елегизмът при Димчо Дебелянов има дълбоки лични основания. Елегичното чувство е предопределено от съдбата на поета, от копнежа по детството и усещането, че настоящето е затвор, от съзнанието за непостигнатото човешко щастие. Елегичното чувство е предопределено и от съдбата на героя в големия град, от модерния проблем за алиенацията.
Дебелянов е първият голям поет на града у нас. Градският пейзаж допълнително засилва чувството за самота. Така е в стихотворението "Спи градът". Лирическият герой се скита самотен и неразбран под дъжда, след него вървят "жалби за преминалите дни". Димчо Дебелянов е поет, който активно търси контрастите – израз на неговата романтична душа, а в поетическите му оксиморони се оглежда парадоксът на собствения му живот. Той се чувства "на нощта неверна верен син", а градът е едничък дом на неговата бездомна скръб. Единствената утеха за Дебеляновия лирически субект е миналото със спомена за любимата ("Спи градът").
Като верен ученик и последовател на Славейков Дебелянов също нарича любимата "дете" и търси в нейния образ чистотата, съвършенството и нравственото чувство. Но поетът и любимата в това стихотворение трагично се разминават. Причините за неосъщественото им щастие са екзистенциални, нееднозначни. Тя, любимата, е "дете с пробуден жар, / с пламенна усмивка на уста". Той, поетът, мечтае за вечна красота, тленният є дар не го удовлетворява. Виновни са може би времето, епохата, животът, самата същност на героите. Остава само скръбта, която расте, и скръбният вик "Защо?".
За Димчо Дебелянов любовта е най-свята в мига на раздялата. Любовта е едно скръбно съзерцание, тя е запечатан миг, откраднато щастие. Над героя все по-страшно пада нощта, прилепите на живота чертаят своите мрежи в мрака. Всъщност това е една от метафорите на Дебеляновия живот.
Другата голяма метафора е свързана с мотива за залеза на човешката душа в стихотворението "Скрити вопли". Целият живот на Димчо Дебелянов е едно завръщане към началото. В него е вложен копнежът по интимното, по добротата и сърдечността на майката и невъзможното желание да се върнеш към детството. Преминал през житейските бури, поетът мечтае да се завърне в бащината къща. Слънцето на живота му е изминало своя път, за него няма друг пристан и друга утеха. Но изведнъж той се събужда като от сън. Оказва се, че всичко това е мираж, че е невъзможно, и точно там се крие трагичното. Вопълът на поета е вопъл на "печален странник, / напразно спомнил майка и родина". Душата му е "разблудна царкиня", която живее на самотен остров и напразно очаква щастието.
Докато "Скрити вопли" разгръща мотива за залеза на човешкия живот и завръщането към началото, "Помниш ли..." продължава тоя мотив, но в това стихотворение конфликтът между настоящето и миналото е много по-остро осезаем, по-болезнен. Модернистичната представа за живота като сън придава и друго звучене на творбата:

Сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни...

Стихотворението е изградено върху болезнената съпоставка между красотата на детството и оковите на живота в настоящето. Лирическият герой се чувства "заключеник в мрачен затвор", съзнанието за собственото му падение се превръща в болка.
В духа на символистичната поезия творбата се гради върху два символа – белоцветните вишни и мрачния затвор. Формата на изказа и тук, както и в стихотворението "Скрити вопли", е 2 л. ед. ч., което според българската граматика има най-малко три значения – обръщение към близък човек, обръщение към самия себе си и обръщение към човека въобще, размисъл за човешкия живот в екзистенциален план.
Превъплъщенията на лирическия герой в поезията на Димчо Дебелянов са постигнати преди всичко именно чрез изповедната форма, чрез вглеждането на героя в самия себе си. Гласът на Дебеляновия лирически субект е тих, извира от дълбочините на душата, но тази самовглъбеност, този самоанализ има много допирни точки с човешката чувствителност въобще. Обръщането на героя към самия себе си го отваря навън, разкрива многото му емоционални лица. Това е вечното екзистенциално начало на Дебеляновата поезия. Белоцветните вишни и тихият двор са се превърнали в траен символ на Дебеляновата екзистенциална скръб. Изхождайки от този факт, поетът Иван Динков пише:

След смъртта на Димчо Дебелянов
ангелите вече нямат хор.

В този ироничен проблясък се съдържа и една болезнена, сериозна истина. Със смъртта на Дебелянов край Демир Хисар си отиде най-нежният, най-сърдечният, най-чувствителният български поет.
Димчо Дебелянов извървява път, противоположен на Яворовия. Докато Пейо Яворов върви от социално ангажираната поезия към индивидуализма, декадентството и символизма, Димчо Дебелянов извървява пътя от декадентството и символизма към реализма, от бохемството и естетическата поза към размисъл за суровата драма на човека във военните си стихотворения. Почти всички български писатели по онова време отразяват трите войни, в които се решава съдбата на България, но подходът им е различен. Онези от тях, които никога не са помирисали барут, никога не са били в окопите и не са се срещали с грозния лик на смъртта – като Вазов и Кирил Христов, – възпяват триумфа на българските победи и се възхищават от героизма на българския войник. Те виждат войната откъм парадната є страна и това ги изпълва с патриотична гордост. Вазов издава стихосбирката "Под гръма на победите", а Кирил Христов стига до крайност в патриотичната си екзалтация със стихосбирката "На нож". Онези наши писатели, които участват пряко във войната и плащат кръвен данък в нея (като Йовков – с цената на едно раняване, а Дебелянов – с цената на своя живот), виждат тази война през очите на човека. За войната се изписват купища сантиментални и грубо патриотични стихове. Според Далчев "от тях само "Тихи вопли" на Теодор Траянов и военните стихове на Димчо Дебелянов имат цената на изкуство". Теодор Траянов вижда войната с очите на съзерцателя и я преживява като трагедия на родината. Дебелянов я вижда с очите на човека.
Във войната Дебелянов преживява трагедията на отделната личност и разгатва собствената си съдба. Тази трагедия пречупва живота му и естетическото му развитие на две, изправя го пред смъртта и му дава нови очи за света. Във войната Дебелянов вижда не герои, а жертви, хилядна маса, хиляди чела, върху които е начертан "чер жертвен кръст". Тези негови стихотворения по думите на Атанас Далчев се отличават с две основни качества – предметност и художествен реализъм от рода на Пушкиновия.
Лирическият му герой в последните му стихотворения, писани на фронта, е лишен от предишното чувство за изключителност, той живее със съзнанието, че е един от многото:

Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.

Ето какво казва Далчев: "Душата е намерила най-прекия път да се изкаже. Подборът на думите не заобикаля мисълта заради украса или декоративни ефекти, а я предава най-пълно и най-точно; изречението пък отразява най-вярно ритъма на чувството; синтаксисът на Дебелянов се е обогатил, спечелил е нови обрати и българската реч е станала покорно оръдие в ръцете му. Стихът е добил по-голяма яснота и по-разнообразно движение. Мъчно могат да се посочат в нашата лирика стихотворения, така издържани и почти съвършени като "Тиха победа", "Старият бивак" и "Един убит".
От тези шест стихотворения "Прииждат, връщат се..." е най-близо до символистичната поезия. В тази творба образът е най-мащабен, окрупнен, масов. Индивидуалната човешка съдба присъства посредством съдбата на поета, един от хилядите, безимен, който чака примирено "празника на кървавия смях" и нашепва на себе си стих от кротките елегии на Франсис Жам. В другите стихотворения Дебелянов с трагическа дълбочина разкрива човешката драма във войната; драмата на своя млад и рано прекършен живот. Миналото и настоящето, споменът и реалността си дават среща, но тя не е така болезнена, както в предишните му стихотворения.
В стихотворението "Нощ към Солун" героят си спомня минала любов в Женева, но гледа на настоящето с трезви очи. Чувството за дълг го изправя пред утрешния ден и той приема хладнокръвно мисълта за "настръхналата бъдна среща / на двата вражи вихъра пред Солун". За Димчо Дебелянов понятието "враг" не е идеологема, семантиката на тази лексема в неговото творчество е изчистена от тесните политически или идеологически рамки, които са є наложени от конюнктурата на времето. Дебеляновият лирически герой е заел своето място в редиците от едната страна на барикадата, но не смята противника за враг. Точно в тези стихове Дебелянов изповядва в най-чиста степен своя хуманизъм и пацифизъм.
Стихотворението "Един убит" разкрива жестоката драма на войната. То е опит да се проникне в трагедията на един непознат човек, с когото поетът е бил враг само по случайно стечение на обстоятелствата. Затова творбата започва с вълнуващото "Той не ни е вече враг", за да прерасне в разгърната интерпретация на една изконна философска идея – смъртта изравнява хората и ги превръща наново в братя, в смъртта всички са равни. Озарен от скептицизма на новото време, един съвременен поет, Добромир Тонев, пише:

Смъртта ни прави повече от равни,
смъртта ни приравнява към земята...

В тази доста по-късна трактовка на темата се съдържа само част от трагическото прозрение на Дебеляновата творба. Живият е взел своето и заслуженото, "мъртвият не ни е враг". Няма по-хуманно и трагично откровение за човешката съдба във войната не само в българската литература.
Тази творба, както и последното му стихотворение "Сиротна песен" са трагическите прозрения на Дебелянов за собствената му съдба. Той заминава доброволец на фронта, воден от неясното чувство за дълг. Животът му е лишен от патетични жестове. Участието му във войната не е акт на героизъм. Малко преди да замине, известен само на ограничен кръг литературни приятели, той се сбогува с Елисавета Багряна и поема към Неизвестното. Дебелянов върви към своята Победа, но не в живота, а в смъртта. Такъв е смисълът на неговата метафора за "тихата победа". В последното си стихотворение – "Сиротна песен", поетът пределно откровено и изповедно снема всяка маска пред себе си и пред читателя. Животът му е минал незабелязано. Загубил е майка, не е срещнал жена, не е спечелил слава, богат е с горести и с несподелени радости. Отива си незабелязано от света, но оставя след себе си голямо духовно богатство, за което сам не съзнава.
Поезията на Димчо Дебелянов се налага сравнително бавно в националното литературно съзнание. Но без съмнение творчеството му е безценен принос към развоя на нашата лирика след войните, принос към развоя на поетическата образност и хуманистичното мислене на следващите литературни поколения.

Tedi4ka
11-04-2009, 17:05
http://download.http://www.teenproblem.net/school/173162/gnevyt+i+primirenieto+v+iliada/

Благодаря предварително. :)



Гневът и примирението в „Илиада”
лис

Омир създава две произведения, достигнали до нас, като вече част от световната класика в литературата – „Илиада” и „Одисея”. В „Илиада” Омир пише за събития, станали векове преди него. Това му дава възможността да идеализира света, за който разказва. И наистина го прави такъв – красив, светъл. Такива са и хората – герои и богове. Героите се стремят към слава, но и към плячка, та са красиви физически и притежават добродетели. Съдбата на героите зависи от волята на боговете. Боговете могат да са добри и приятелски настроени, но могат да са коварни, ожесточени и зли.
Още в самото начало Омир започва с гнева на един от геройте – Ахил. В поемата има много герои, които се гневят кото Хриз, заради обидата на Агамемнон, богинята Хера, бог Аполон, Агамемнон, Одисей и Хектор. Причината за гневът им е посегателство върху притежаваното от тях. Но рано или късно отнетото се възвръща и си примиряват, гневът им утихва. За това сюжетът на „Илиада” се развива от гняв към примирение.
Цар Агамемнон без причина посяга на робинята на най-силния от всички воини – Ахил. Това е първият и достатъчен повод да предизвика гнева му. Било прието получения дял от плячката на епическия герой да определя неговата сила и храброст, също и награда за заслугите му в битката. Когато този дял му бъде отнет се посяга върху чуство за чест и достойнство. Силата на Ахил му дава възможността да се опълчи на Агамемнон, и да брани честта си.
Гневът на Ахил проличава в обидните думи, поведението му, в сълзите, които пролива на брега на морето пред своята майка – богинята Тетида, в молбата към своята майка за гибелта на ахейците. Дълго не утихва гневът му, но се примирява с върховния вожд и с мъка предава Брезеида на Агамемнон. В техния спор се намсва не само мъдрица Нестор, но и божествена сила Атина Палада, коита се опитват да помирят кавгата.
В първа песен ставаме свидетели на спор, високо на Олимп, между боговете. Заради посещението на Тетида при Зевс, за да го моли да даде победа на троянците, Хера е разгневена.
Този гняв създава множество неразбирателства и свади между боговете по време на всички събития на земята. Това е и причина за образуването на два лагера сред тях. Хера и Атина на страната на ахейците, а Зевс и Афродита на троянците.
Гневът на Ахил в І песен бледнее, пред този, които изпитва в ХVІІІ песен при вестта за смъртта на своя приятел Патрокъл. Той мисли, че е виновен и дълбоко се самообвинява, че не е успял да опази любимия си приятел.
Този гибелен гняв е насочен срещу убиеца, „единствения защитник на Троя” – Хектор Приамов. Срещата между двамата е развръзка в поемата.
Хектор е олицетворение на всичкия гняв, който Ахил изпитва. Затова е толкова силна злобата и звезверска жестокостта му, към него. По време на схватката между двамата Ахил е сравнен със „зло куче”, което „сподиря еленче далеч в планината”. Гневът му към врага – убиеца на приятеля и жаждата му за кърваво отмъщение, звучат в думитему към Хектор:
„Хектор омразен!...
Няма спасение вече за тебе...
Ти днес ще изкупиш моите маки по скъпи другари,
убити от тебе.”
Ахейският вожд категорично и рязко отхвърля предложението на врага си да не се скверни тялото на победения, само да му се вземе бронята.
Причината, заради която Ахил побеждава Хектор, е не физическата сила, защото двамата са равностоини. Но боговете са на страната на Ахил. Атина Палада с измама кара Хектор да се бие с Ахил, като се превръща на обичния му брат Деифоб и го насърчава за участието му в двубоя.
Ив краяна поемата виждаме как неумолимият, жесток, ненаситен за отмъщение Ахил в ХХІV песен подава ръка на бащата на своя най- голям враг – Приам. Виждаме един друг Ахил – укротен, примирен със съдбата си , носещ на ръце тялото на най-големия си враг – Хектор, за да го постави на колесницата на неговия баща, за да му бъде направено погребение.
По волята на боговете настъпва примирение в човешките взаимоотношения, за да възтържествува редът и хармонията.
Верен на епическите традиции, омир представя живота на древните гърци подробно и в детайли, но засяга една нова тема – тази за примирението, което е дел на неговото поетическо майсторство и човеколюбие.

shoshinka
11-04-2009, 17:10
Мерси. Златна си. :-)

Madeyed
11-04-2009, 18:02
Благодаря страшно много. :grin:

hameleon
11-04-2009, 19:26
http://download.pomagalo.com/137346/himichna+vryzka+hibridizaciya++vidove/


Много ми е важна темичката!Благодаря предварително :-)

Tedi4ka
11-04-2009, 22:12
http://download.http://www.teenproblem.net/school/137346/himichna+vryzka+hibridizaciya++vidove/


Много ми е важна темичката!Благодаря предварително :-)


Химична връзка. Хибридизация – видове


Пространствената насоченост на ковалентната връзка е една от най- характерните и особености. Ъгълът, който се образува между две съседни валентни връзки при един и същи атом свързан с дръги два атома, се нарича валентен ъгъл.
Насочеността на ковалентната връзка се определя и е резултат от пространствената насоченост на АО, участващи в образуването на връзката. С изключение на s-АО, останалите p-, d-, f-АО са пространствено насочени, ето защо и максималното им припокриване, което води до създаване на химична връзка се извършва само в определена посока, под определен ъгъл.
Например p-АО в атома са разположени взаимно перпендикулярно. Следователно и ковалентните връзки, образувани с участието на p-АО трябва да сключват помежду си ъгъл от 90۫.
Пространственото разположение и насоченост на σ-връзката от своя страна определя пространственият строеж и геометрията на молекулата.
Пространствената насоченост на връзките и валентните ъгли в молекулата на метана не може да се обясни с изходни състояния на валентните електрони на въглеродния атом.
Възбуденият въглероден атом образува четири ковалентни връзки с четири водородни атоми. Трите C-H биха се образували чрез припокриване на трите 2p-АО с 1s-АО на три H-атома. Тези три връзки би трябвало да се насочват по трите координатни оси x, y, z и да се сключват помежду си ъгли от 90 градуса. Четвъртата връзка C-H би трябвало да е различна от останалите три ( с друга енергия и дължина), тъй като при нейното образуване C-атом участва с 2s-АО. Тази връзка би трябвало да не е насочена, тъй като s-АО има сферична форма.
Действителният строеж на молекулата на метана се различава съществено от посочения пример. В действителност всички връзки C-H са напълно еднакви, равностойни и са насочени към върховете на правилен тетраедър; ъглите между тях са по 109۫28’.
За да се преодолеят противоречията защо от енергетично неравностойни изходни АО се образуват равностойни химични връзки и как от изходни АО с пространствена ориентация под определен ъгъл се образуват химични връзки с друг валентен ъгъл, се прилага идеята за хибридизация, т.е. за смесване и преобразуване на АО от валентния електронен слой на даден атом.
Основните идеи за хибридизацията са въведени от Л.Полинг (1931). Приема се, че при химичното взаимодействие и образуването на ковалентни връзки, две или повече близки по енергия АО на един и същи атом се променят, смесват и уеднаквяват – хибридизират се. Изменя се първоначалната им форма, плътност, енергия, пространствена насоченост, като от изходните АО се получават същия брой нови хибридни АО, еднакви по форма, големина, енергия и разпределение на електронната плътност, различни са само по пространствената им насоченост. Следователно се извършва едно преразпределение не нелектронна плътност на валентните АО, като общата енергия на системата не се променя, а само се преразпределя равномерно.
В хибридизация могат да участват АО заети с единични (несдвоени) електрони, заети с неподелени електронни двойки, както и свободни незаети с е- АО. Типът хибридизация се определя от вида и броя на участващите в нея АО. В хибридизацията могат да участват s-, p-, d-АО. Най-често срещаната хибридизация е три вида: sp-, sp-, sp-хибридизация. При този тип хибридизация хибридните АО имат форма на неправилна обемна осморка (капка).
За някои съединения е присъща sp3d-, sp3d2-, sp3d3- хибридизация.
Хибридните АО участват в образуването само на σ-вр. (чрез припокриването им с други хибридни или нехибридни АО). Нехибридните p-АО, останали след sp- и sp2-хибридизации, на даден атом участват в образуването на π-връзки. Хибридизацията е присъща само за атомите на химичните елементи, влизащи в състава на химични съединения.


Видове хибридизация
sp-хибридизация (s + p) АО (диагонална, линейна хибридизация).
Този вид хибридизация е характерна за берилия в съединението BeCl , BeBr , BeI при Mg(MgCl ), за C-атом, когато образува тройна връзка, например в молекулата на етина (HC =CH), циановорода (H-C=N) и др.
При хибридизация на една s-АО и една p-АО се образуват две sp- хибридни АО.
Хибридните АО и съответстващи им хибридни електронни облаци се електростатичното отблъскване да е минимално.
Затова осите на двете sp- хибридни АО сключват ъгъл от 180۫.
В молекулата на етина при въглерода в sp-хибридно състояние има две sp-хибридни АО и остават две “чисти” нехибридни 2p-орбитали, които са заети с по един електрон и оците, на които са перпендикулярни помежду си и на осите на хибридните АО.
С хибридните атомни s-АО C-атом образува σ-връзки- една с sp-хибридни АО на съседен C –атом, а друга с 1s-АО на H-атом. С нехибридни 2p-орбитали образува две π-връзки.
Двете σ-връзки (H-C и C-C) в молекулата на етина сключват ъгъл от 180, което определя линеен строеж. Равнините на двете π-връзки сключват помежду си ъгъл 90 са взаимно перпендикулярни.
Sp –хибридизация (s+p+p) АО (тригонална хибридизация)
Характерна е при бора ( BCl , BBr ), алуминий (AlCl , AlBr ), въглерод, когато образува двойна връзка или участва в образуване на делокализирана връзка (C H , CO ).
При хибридизация на една s-АО и две p-АО се образуват три sp-хибридни орбитали, осите на които лежат в една равнина и сключват ъгъл от 120 .
Химичните връзки образувани с участието на sp-орбитали, също лежат в една равнина, което определя равнинният пространствен строеж на молекулата (планарна структура) BCl , AlCl .
При атома на въглерода в sp – хибридно състояние, например в молекулата на етена H C=CH, остава една нехибридизирана 2p-АО, заета с единичен електрон. Тя е перпендикулярна на равнината, в която лежат осите на хибридните sp –орбитали:
С трите sp – хибридни АО C-атом образува три σ-връзки, които лежат в една равнина и определят равнинния строеж на молекулата. С нехибридната 2pz-АО – една π-връзка, равнината на която е перпендикулярна на равнината на σ-връзките.
Sp-хибридизация (s+p+p+p) АО (тетрагонална)
Този вид хибридизация е характерна за въглерода, когато образува само σ-връзки, за азота в NH , силиция (SiCl , SiH ) и др.
При хибридизация на една s-АО с три p-АО се образуват четири еднакви sp – хибридни орбитали, осите на които са насочени към върховете на тетраедър, в центъра на който се намира атомът на елемента.
Образуваните четири σ-връзки с хибридните орбитали също са насочени към върховете на тетраедър, което определя тетраедричният пространствен строеж на молекулите.
Ако атомите и атомните групи, с които е свързан С-атом са еднакви (CH , CBr , CCl ), молекулите имат правилна тетраедрична форма и валентния ъгъл е 109 28. Ако C- атом е свързан с различни атоми или атомни групи, молекулите имат също тетраедричен строеж, но ъглите не са равни и тетраедърът е непревилен (например в молекулите на (CH Cl, CHCl , CH OH и други).
Интерес представлява sp – хибридизацията на О-атом в молекулата на H О. Четирите равностойни хибридни орбитали са насочени към върховете на тетраедър. Две от хибридните АО, заети с единични електрони, участват в образуване на две σ-връзки с 1s-АО на два H-атома. Другите две хибридни АО са заети с по една електронна двойка и не участват в образуването на химични връзки.
Поради нееднаквото участие на четирите sp –хибридни АО в образуването на три σ-хибридни АО в образуването на химични връзки, тетраедърът се деформира и ъгълът между валентните връзки H-O-H е 104 28, което е резултат от отблъскването на необобщените електронни двойки на О-атом с тези от връзките O-H. Молекулата има ъглов, V-образен пространствен строеж.
В молекулата на амоняка, азотния атом е в sp-хибридно състояние. С трите си sp-хибридни АО, заети с единични електрони, азотът участва в образуването на три σ-връзки с 1s –АО на три H-атома. Четвъртата sp –АО е заета от неподелена електронна двойка и не участва.

shadow4e
11-07-2009, 00:58
И аз ще моля може би няколко пъти, ако се окаже, че е това, което търся. Трябват ми лекции на Камелия Касабова по гражданско право.

Може ли да ми свалите това на първо време да видя дали е същото като нейното, защото почва поне по същия начин:
http://download.pomagalo.com/35757/grajdansko+pravo+ponyatie+sistema+predmet/

Мерси много предварително.

Tedi4ka
11-07-2009, 13:19
1.Понятие за Гражданско право. Система на Гражданското право.Предмет и система на общата част.

Терминът “гражданско право” води началото си от Римското право и е буквален превод на ius civile. Още в Римското право се е очертала онази нормативна съвкупност, която днес наричаме частно право.
Исторически съвременното континентално право произхожда от Римското право. Това, което е допринесло последното да оцелее в продължение на столетия и да залегне в основата на модерните правни системи е, че то съдържа абстрактни фигури, както и че има обърнат поглед към практиката. Съвършенството на Римското право от правно-техническа гл. т. е давало възможност на всяка следваща епоха да внася по нещо ново в неговото съдържание. Именно поради тези причини Римското право е било реципирано от западноевропейските държави.
Понятието “гражданско право” се разглежда в четири значения:
1.Гражданското право като обективно право – касае са за отрасъл на правото на една държава, съвкупност от правни норми, уреждащи точно определен кръг обществени отношения.
2.Гражданското право като субективно право – т.е. това е признатата и гарантирана от закона възможност едно лице да има определено поведение, респективно да изисква определена престация от трети лица.
Връзката между субективното и обективното право е това, че правната норма (т.е. обективното, материалното право) съдържа в хипотезата си юридически факти, при настъпването на които се проявяват предвидените в диспозицията субективни права и задължения. Обективното (материалното) право или директно предвижда съдържанието на субективни права и задължения, или нормата допуска възможността страните по своя воля да се обвържат от конкретни субективни права и задължения.
3.Гражданското право като учебна дисциплина, имаща за задача да предаде основните знания за предмета, метода, институтите и т.н. на отрасъла Гражданско право.
4.Гражданското право като наука, която има за предмет изучаването на основните институти на гражданското право. Гражданското право като наука изучава още и основните понятия, принципите на гражданското право и обобщава основните разработки на съдебната практика.
Ако първият белег на българското гражданско право е това, че то е част от обективното право, то вторият белег е, че гражданското право е отрасъл на частното право. Делението на правото на частно и публично датира още от Римското право. Критерият за това разграничение обаче не е единен.
Още древно римския юрист Улпиан използва два критерия при делението на правото на частно и публично:
-интересите, които регулират определен кръг правни норми и
-особеностите на субектите, които са адресати на тези правни норми.
Тези два критерия лежат в основата и на двете главни теории, които разграничават частното от публичното право:
А. Теорията на интереса, според която онези норми, които засягат обществото като цяло се отнасят към публичното право, а други норми, регулиращи отношенията между частно правните субекти се причисляват към частното право.
Б. Теорията на субординацията, според която критерий за разделяне на правото на частно и публично е методът на правно регулиране. В публичното право основен метод за регулиране на правоотношенията е този на субординацията ( метода на власт и подчинение), а в частното право основен е методът на равнопоставеността ( метода на диспозитива).
В. Друга основна теория в тази насока е теорията за правното положение на страните. Тук критерий за дуализма между частно и публично право е това, че някои правни норми, макар и спадащи към частното право, не винаги осигуряват равнопоставеност на правните субекти. Тези отношения обаче не са отношенията на власт и подчинение в публично правния смисъл.
Г. Друго разграничение сочи като критерий това, дали в правоотношението фигурира държавен орган или не. И тази теория обаче не е задоволителна, защото държавните органи могат да влизат както в публично правни, така и в частно правни отношения.
Д. Някои автори стигат дори до такива крайности, че отричат разграничаването на правото на частно и публично.
Онова, което отличава гражданското право от останалите клонове на частното право е предметът на регулиране. По отношение на предмета на регулиране съществуват две тези:
1.Според първата, предметът на гражданското право е онова, върху което въздействат неговите правни норми (т.е. типа обществени отношения, които се регулират). Оттук и извода, че гражданското право регулира имуществените правоотношения между гражданско правните субекти и свързаните с тях лични не имуществени отношения. На това становище се възразява, че предметът на регулиране не може да се определя с извън правни средства.
2.Според втората теза, предмет на гражданското право е правният статут на гражданско правните субекти и правоотношенията на равнопоставеност, които съществуват между тях.
Определение за гражданско право – гражданското право като отрасъл на правото е съвкупност от правни норми, които уреждат статута(правното положение) на гражданско правните субекти и правоотношенията между тях.
Система на гражданското право – системата на гражданското право това е начинът на организиране на нормите, попадащи в гражданското право. Подреждането най-общо става по следния начин – гражданското право, заедно с търговското право и международното частно право, съставляват отраслите на частното право. Подразделенията на гражданското право се наричат клонове. Такива са облигационното право, вещното право, авторското право, семейното и наследственото право и според някои гражданското право обща част. Сред тези клонове трябва да фигурира търговското право, а гражданското право обща част не е отделен клон на гражданското право. Разграничението на клоновете е според предмета, който те регулират.
Система на гражданското право обща част – систематиката на гражданското право обща част включва норми относно нормите, т.е. тези норми, които уреждат кога една гражданско правна норма влиза в действие, кога тя е отменена, нормите относно тълкуването й и т.н. Тук влиза и теорията на гражданското правоотношение – кои юридически факти го пораждат, как се защитават субективните права, субектите на гражданското право и пр.
Според доц. Русчев гражданското право обща част не е клон на гражданското право, а представлява съвкупност от законодателни норми, които регулират гражданското право по общ начин(тези законодателни норми се съдържат в Общата част на Закона за задълженията и договорите). Такава е систематиката на гражданското право и според пандектната система, към която спада и нашата правна система.
Друга система за систематизация на правните норми(и в частност на гражданско правните) е институционалната(напр. Наполеоновият code civil). При нея се разграничават обща част и три специални части – за лицата, за имуществата и другите видове собственост и за способите за придобиването им.

2.Съпоставяне и отграничаване на гражданското право от търговското, трудовото, гражданско-процесуалното и международното частно право.
Мястото на търговското право в юридическия свят – най-често се застъпва тезата, че търговското и гражданското право формират два отделни отрасъла на частното право. Общото между тях двете е, че уреждат отношения между равно поставени субекти. Връзката между институтите на гражданското право и търговското право е функционална – редица институти на гражданското право се прилагат пряко в търговското право, поради което последното представлява съвкупност от правни норми, уреждащи правния статут на търговците и отношенията, в които те влизат помежду си или с други частно-правни субекти. Търговското право не е самостоятелен отрасъл на частното право, а е клон на гражданското право, тъй като не съществува обособен кръг от обществени отношения, различни от тези, уреждани от гражданското право, които търговското право да регулира.
Според някои автори онова, което разграничава търговското от гражданското право, е наличието в търговското право на множество публично-правни норми, но това не е достатъчно силен аргумент, за да се приеме такова становище.
Разграничение между гражданско материално право и гражданско процесуално право – гражданското процесуално право е съвкупност от правни норми, които уреждат процесуалните действия на гражданите и съда, процесуалните права и задължения, както и защитните и санкционните последици от тези действия. Като клон на действащото право гражданското процесуално право регулира тези действия чрез метода на власт и подчинение(съдът налага тези отношения върху гражданите). Макар и противоположно на гражданското материално право, гражданското процесуално право се намира в тясна връзка с последното, тъй като урежда правната защита на материално-правните норми. Нормите на гражданския процес разрешават проблеми, породени от материалното гражданско право. От една страна гражданско-процесуалните норми са обусловени от материално-правните норми, които защитават, но от друга страна процесуалните норми също въздействат върху материално-правните норми като им дават защита.
Трудността идва, когато нормите на гражданското процесуално право не могат да се разграничат от материално-правните норми, защото понякога в материално-правен акт могат да се намерят процесуални норми и обратно – в процесуално-правен акт да се съдържат материално-правни норми. Като пример за първата хипотеза могат да послужат нормите, предвиждащи оборими презумпции(45,ал. 2 ЗЗД; 85 ЗЗД; 77, 99, 205 ЗЗД). Това са правила, относно доказателствената тежест. Относно втората хипотеза това ясно личи в 64 – 69 ГПК, уреждащи отговорността за съдебни разноски. Оттук следва и изводът, че разграничението между материално-правните и процесуално-правните норми не може да се направи въз основа на акта, в който се намират.
Важно да се отбележи е, че в процеса няма правоотношение между страните, а всяка страна се намира в правоотношение със съда, който служи като “посредник” между тях.
Разграничение между гражданското и трудовото право.
Гражданското право и трудовото право са два отделни отрасъла на частното право. Трудовото право урежда правоотношенията във връзка с предоставянето на работна сила.
Разграничението между двата отрасъла се налага поради сходството между индивидуалния трудов договор и някои гражданско-правни договори(напр. Договор за поръчка, за превоз и др.). И трудовото право също е възникнало на основата на гражданското право. За разлика от търговското право, съществуването на трудовото право като отделен отрасъл на обективното право е безспорно. Аргументи в полза на това схващане са специфичните само за трудовото право субекти(работник – работодател). При трудовото право се престира жив труд, а при договора за изработка – резултата от труда. Поради това трудовото право възприема и различни разрешения – приема се, че резултата от труда е собственост на работодателя. Докато при договора за изработка резултатът се прехвърля. Друго разграничение е, че трудовото правоотношение е винаги възмездно, има продължително действие и е intuitu personae. Не трябва да се омаловажава и факта, че страните в трудовите правоотношения са неравно поставени – работодателят заема господстващо положение спрямо работника.
Разграничение между гражданското право и международното частно право.
Международното частно право урежда частно-правните отношения с международен елемент. Този елемент може да засяга кой да е от елементите на правоотношението.
Системата на международното частно право отразява системата на вътрешното право и затова в него може да се обособи международно гражданско право. Тук основният въпрос, който възниква е дали международното частно право е отделен отрасъл на частното право?
Едни автори считат, че международното частно право има за задача само да отстранява стълкновението между гражданските право порядъци между отделните държави. Следователно според това становище международното частно право не представлява отделен от частното право отрасъл.
Други автори поддържат, че международното частно право също като гражданското право е регулатор на гражданските правоотношения, т.е. има едновременно функция по разрешаването на стълкновения и функция по регулиране.
Регулативната функция на международното частно право се обяснява с това, че в правопорядъка на всяка държава има две съставки – от една страна вътрешна, която урежда местните правоотношения, а от друга – международна съставка.
Международното частно право не е част от вътрешното гражданско право, а е самостоятелен клон, т. е. част от международната съставка на българското частно право, като то има за елементи определен кръг отношения. Като обективно право международното частно право включва два типа норми:
-несамостоятелни (стълкновителни) норми и
-самостоятелни норми – последните се прилагат пряко. Чрез преките норми международното частно право регулира пряко международните отношения с частен характер.
Стълкновителните норми включват в диспозицията си съдържанието на закона, към който те препращат.
Според професор Живко Сталев пък, международното частно право не съществува като самостоятелен правен отрасъл. Според него функцията на международното частно право е да урежда кой правопорядък ще се прилага, т.е. международното частно право притежава само стълкновителна функция. Аргументите на проф. Сталев са следните:
1.От една страна се смята, че международното частно право се прилага не само спрямо международно-правните отношения с частен елемент, но на него са подчинени и местните вътрешно-правни отношения с частен характер.
2.От друга страна от това ,че стълкновителната норма се прилага заедно с материално-правния закон, към който тя препраща, следва, че те двете се прилагат в единство. Оттук не следва и че уредбата се дава от стълкновителната норма.

3.Основни принципи на гражданското право. Развитие на българското гражданско право.
Понятие за принцип – принципът се дефинира като основно ръководно начало на правото като цяло, отрасъл или дял от него. Принципът в гражданско-правен смисъл може изрично да е записан в правните норми или логически да се изведе от тях – т. е. възниква въпроса дали принципът е норма или само идея.
Според проф. Живко Сталев правният принцип е вид норма, основополагаща по съдържание.
Според други автори (проф. Мария Павлова) принципът е самата ръководна идея, която намира израз в законодателството.
Въпреки различните становища обаче, безспорно е, че въз основа на принципите се създават определени правни норми, които обективират принципа, но самите тези правни норми не са принципа. От съдържанието на правната норма се извлича принципа.
Проф. Цеко Торбов сочи, че при установяване на принципите съществуват два подхода:
1.Принципът се абстрахира от позитивното право, като новосъздадената норма се проверява.
2.Принципите не произтичат от правната норма, но по тяхно подобие имат общ източник – справедливостта.
Нормата-принцип не е формулирана по подобие на останалите норми (в структурно отношение), а по-скоро като генерално изискване към определени субекти или правоотношения.
Нормите-принципи са с по-голяма абстрактност, защото са значими като логическата връзка между различни такива общи правила. Именно поради това те са и най-стабилните правни норми. Важно е да се разграничават правните принципи от другите обществени принципи.
Значение на правните принципи – правните принципи имат идейно и практическо значение. Те осъществяват връзката между правото и не правните оценъчни категории, с които борави правото – справедливост, добри нрави, морал и т. н.
От чисто юридическа гл. т. значението на правните принципи се изразява в следното:
-нормотворческо значение – правният принцип е призван да осигури вътрешна непротиворечивост на ценностите, които един правопорядък признава.
-значение в правоприлагането – правните принципи се използват при тълкуването на правните норми (46, ал. 1 ЗНА), при преодоляването на празноти в правото (46, ал. 2 ЗНА).
Принципите са от различна степен на общност – има принципи на частното право, на гражданското право, на отделните клонове и т. н. Принципите на гражданското право са следните:
1.Принцип за забрана за злоупотреба с право – този принцип гласи, че субектите не могат да притежават свои материални или процесуални права, ако не ги притежават (nemo dat tot non habet). В противен случай трябва да им се откаже правна защита. Тази забрана според някои е самостоятелен принцип на гражданското право, а според други – на частното право въобще. Това е основен принцип и в процесуалното право (57, ал. 2 КРБ).
2.Принцип за равнопоставеност на субектите – равнопоставеността се приема като равната възможност, която правото осигурява за придобиването на субективни право, равната възможност за извършване на правомерни юридически действия, т. е. признаването на равна правоспособност и дееспособност. Равната правоспособност изисква равни условия за проявяването й (недопускането един субект да бъде едностранно обвързан с правно задължение спрямо друго лице). Проявлението на принципа на равнопоставеността в гражданското право означава едната страна по гражданското правоотношение сама да създава, променя и прекратява правната връзка, в която се намира с другата страна. Към този принцип според доц. Иван Русчев трябва да се отнесе и забраната за злоупотреба с монопол (19, ал. 1 КРБ).
3.Принцип за самостоятелност на гражданско-правните субекти и свободата на участие в гражданско-правния оборот – самостоятелността се изразява във възможността правните субекти да имат собствено имущество, да могат да се разполагат свободно с него, да бъдат сами носители на права и задължения, сами да бъдат носители на правни последици и сами да формират и да изразяват правно релевантна воля.
Свободата за участие в гражданско-правния оборот се изразява във възможността на правните субекти сами да определят действията си.
Основно проявление на този принцип в гражданското право е договорната свобода и свободата на сдружаване. Два са основните елемента на този принцип и те идват от облигационното право – автономията на волята и договорната свобода. Според някои автори става въпрос за едно и също начало, а според други – касае се за различни начала, като свободата на договаряне е производна на автономната воля.
Автономията на волята в гражданското право се изразява в това, че гражданските правоотношения не са наложени от държавната власт, а са израз на свободната мисъл, превъплътена в свободно поведение. Волята на страните не е просто юридически факт, който е необходим, за да се задвижи правната норма. По силата на своята воля страните могат да сътворят нови правни положения, различни от тези в правната норма, но които правни положения ще бъдат меродавни за отношенията между страните и ще имат същата санкция, която имат и предвидените в правната норма права и задължения (20а и 44 ЗЗД).
Свободата на договарянето (9 ЗЗД) се явява производна от автономията на волята и представлява правото на страните да избират дали да се възползват от признатите им в закона възможности чрез волята си да породят обвързващи ги правни последици и по какъв начин да използват тази възможност. Тази разпоредба дава широко приложение за ненаименуваните договори (пакт и номинат) – т.е. дава правна валидност на ненаименуваните договори и възможност на страните да създават нови и нови ненаименувани договори.
Свободата на договаряне обхваща въпросите дали да се сключи договор, с кого да се сключи и какво да е съдържанието му. Това е възможността дадена на страните да се отклонят от правните норми. Освен това 9 ЗЗД определя и границите на свобода на договаряне.
Във връзка със съдържанието на договора също има ограничения (26, 94 и 226 ЗЗД).
И 20а и 9 ЗЗД имат значение на основни начала.
Автономията на волята и свободата на договаряне правят възможно съществуването на принципа на консенсуализма (8 ЗЗД). Този принцип намира приложение в правилата за тълкуване на договорите (20 ЗЗД).
4.Принцип на справедливостта – това всъщност е защитата на всеки признат от правото интерес, при който се търси максимално съчетаване на интересите на правните субекти. Ако има колизия между интересите, последните се обуславят от целта, която трябва да се постигне. Израз на този принцип е принципът на недопустимост за неоснователно обогатяване (55 – 59 ЗЗД)
5.Принцип на правната сигурност в оборота – този принцип намира отражение в нормите, в които се установява форма за действителността на сделките (18 ЗЗД), вписванията при нотариуса или в търговските регистри; правилата, установени за защита на третите добросъвестни лица.
6.Принцип на добросъвестността – добросъвестността има две смислови значения:
а) добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство
б) онзи, който не е действал умишлено, но въпреки всичко не е изпълнил определено задължение
Добросъвестността се използва в 21, ал. 2, 82, 25 ЗЗД. Добросъвестността като критерий може да се използва в няколко насоки – 12, 63 ЗЗД и пр. Т. е. под добросъвестност се разбират онези усилие и напрежение от страна на длъжника, което кредитора очаква. Добросъвестността е и мярка за поведението на кредитора, изразяващо се в института на правото за задържане – 307 ЗЗД (отменен).

4.Източници на гражданското право – понятие, видове. Нормативните актове и правният обичай като източник

Под източник на гражданското право се разбира юридически факт, който е визиран в закона и има за последица създаването на нови гражданско – правни норми и/или изменението, отменянето, суспендирането и тълкуването на вече влезли в сила гражданско – правни норми. Характерно за тези юридически факти е, че за разлика от другите юридически факти, тяхното действие е свързано с пораждането, изменението, прекратяването и тълкуването на правните норми, а не на правоотношението.
Като източник на гражданското право ще бъдат окачествени не само онези юридически факти, които пряко пораждат, изменят, отменят или суспендират, но и онези юридически факти, които внасят промяна било в тълкуването на правната норма, било в начина на прилагането й и по този начин могат косвено да станат причина за възникването на нови правни последици.
Към преките юридически факти (източници) спадат правните норми, правният обичай и решенията на КС, които провъзгласяват за противоконституционна дадена правна норма.
Към косвените източници се включват тълкувателните решения на КС и тълкувателните решения на ОСГК на ВКС и ВАС.
Като субсидиарни източници могат да се разглеждат правилата на морала и справедливостта.
Спорно е дали към източниците на гражданското право спада автономното право на колективните тела (устави на кооперации, дружества, както и вътрешните актове, уреждащи взаимоотношенията между работещите в една организация). Според проф. Павлова в тези случаи се създават правни норми и следователно те са източници на ГП, докато други автори смятат, че това са властнически актове, които не би трябвало да се включват към източниците на ГП. Факт обаче е, че автономното право въплъщава в себе си не волята на държавата като империум, а волята на частно правни субекти, изразена чрез правна сделка. Вътрешните актове, дори когато са едностранно наложени, не са израз на властническа воля, а израз на работническа власт на работодателя. Автономните актове не подлежат на обнародване и важат само за субектите, включващи се в колектива. Оттук следва, че не се касае за нормативни актове, защото чрез автономните актове се създават само локални норми.
Приликите между правните и локалните норми е, че и двата вида са абстрактни. Изхождайки от това, може да се каже, че абстрактните норми включват два елемента в съдържанието си – правни норми и локални норми, т.е. всеобщото и не персонифицирано действие не е характерно само за правните норми, а и за автономните актове. Подвеждаща в този случай е редакцията на 20а ЗЗД.
Нормативни актове – нормативният акт може да се определи като волеизявления на овластени от закона лица, извършени по установен от правото ред. Нормативните актове се намират в йерархична подчиненост в зависимост от юридическата си сила, като на върха стои Конституцията, а след нея се подреждат според юридическата си сила международните договори, ратифицирани от българското право, кодексите, законите, постановленията на МС (включително и тези, с които се приемат правилници и наредби), правилниците, наредбите на МС и наредбите и нормативните решения на Общинските съвети.
Останалите актове (включително и тези, издавани от НС) не са нормативни актове. Същото важи и за разпоредбите и решенията на МС. Нормативен характер нямат и указите на президента.
Решенията на Общинските съвети могат да имат като нормативен, така и не нормативен характер. Правилниците и наредбите винаги са нормативни актове, но когато те са дело на МС, трябва да бъде издадено съответно постановление за приемането им. Нормативен характер имат и инструкциите.
Законът безспорно е главната форма на източник на позитивното право. Той е нормативен акт на НС. Но НС не е единственият орган с нормативни компетенции – 2, ал. 1 ЗНА предвижда, нормативна компетентност за определени органи може да се признае и със закон). Като гаранция за това е 2, ал. 2 ЗНА, която гласи, че компетентност да се издават нормативни актове не може да се делегира. Този въпрос обаче не е безспорен – напр. 26, ал. 2 ЗАдм приема, че министър може да делегира свои правомощия, включително и нормативни на своя заместник – министър.
Оттук следва, че делегиране на нормотворчески компетенции е възможна, но само когато е установена със закон. От тълкуването на ЗНА се прави извода, че компетентността за издаване на нормативни актове не може да се прехвърля, освен в изрично установените случаи, а такъв именно е 26, ал. 2 ЗАдм.
Под делегация на правомощия се разбира и прехвърлянето на правомощия от законодателната към изпълнителната власт.
Всички други актове, които нямат формата на закон, се определят като подзаконови, независимо от това кой ги издава. Но подзаконовият акт не е винаги вторичен. Първични по съдържанието си могат да бъдат само постановленията на МС (6 ЗНА).
Наредбите, издавани от Общинските съвети също могат да създават първична уредба на обществените отношения, но вече с местно значение – 8 ЗНА.
Следователно разликата между първичния и вторичния нормативен акт е в това, че за първичните ЗНА изисква те да бъдат съобразени със закона, докато за производните (подзаконовите нормативни актове) се издават, за да осигурят прилагането на закона и следователно трябва да го следват по съдържание.
Друг спорен източник на ГП са българските държавни стандарти и съществуващите отраслови нормали (по отменения Закон за стандартизацията). Според този закон те се разглеждат като специфични подзаконови нормативни актове. Според ЗНСт от 1999 г. българските държавни стандарти се определят като съставени чрез общо съгласие и определящи за общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристика за дейности, за да се постигнат оптимални резултати. Те влизат в сила след публикуване на наименованието и номера им в официалния бюлетин на Националния стандартизационен комитет. Съгласно 5 ЗНСт българските държавни стандарти се прилагат доброволно. В някои случаи обаче, някои стандарти (като националните статистически стандарти например), се обнародват в Държавен вестник (10, ал. 3 ЗСт), а други национални стандарти (като националните счетоводни стандарти например), са задължителни за предприятията (6, ал. 1 ЗСч). Оттук, задължителността и обнародването на националните счетоводни стандарти, могат да послужат като аргументи за обосноваването на тезата, че някои от българските държавни стандарти са задължителни подзаконови нормативни актове.
Основните законови и подзаконови актове, които са източници на ГП са следните: ЗЗД, ТЗ, ЗС, ЗДС, ЗЧС, ЗКооп, ЗН, СК, ЗАПСП, ЗОП, ВЗ, ЗЗК и т.н.
По-характерни подзаконови източници на облигационното право са: ПМС № 245 от 1994 г., Наредба № 35 от 1995 г. и т.н.
Международните договори, които имат за предмет регулирането на гражданските правоотношения са: (главно в облигационното и търговското право) – Виенската конвенция от 1980 г. за международната продажба на стоки и т.н.
Правният обичай като източник на ГП – подобно на всяка друга норма, обичаят е общо правило за поведение. Два основни елемента го формират – продължителното му прилагане и създаденото убеждение в правосъзнанието за неговата задължителност. За да имаме правен обичай, трябва да е налице още един елемент – държавата да допусне съответния обичай и да гарантира спазването му с държавна принуда.
Признаването на правния обичай става чрез правни норми, които препращат към определени обичайни правила или допускат при дупки в правото да се използва обичая (напр. 1, ал. 2 от Наредбата за плащанията).
В нашето право правният обичай няма самостоятелна правна задължителност, а черпи силата си от закона, т.е. в българската правна система не съществува обичай със задължителна правна сила, която да конкурира или да измести правна норма.
В ГП традиционно се прокарва разграничението между правният обичай и обичаят в практиката. При последния липсва като елемент и убеждението за задължителност. Той намира приложение, но само тогава, когато законът изрично е препратил към тях. Между двете категории обаче няма непреодолима преграда и обичаите в практиката могат да се превърнат в правен обичай, стига да са упоменати в правна норма.
В съвремието търговският обичай се формира много бързо. Международният търговски обичай се прилага засилено, тъй като законите в отделните държави не са толкова гъвкави и е необходимо препращането към международните търговски обичаи. В ТЗ се съдържат много норми за допустимостта на правния обичай при празноти в правото (288, 494, ал. 2, 299 и 300 ТЗ).
Кодексът на търговското мореплаване също предвижда задължителната сила на уговореното или чуждият морски обичай (154 КТМ). Международните обичаи имат значение при определяне вида на аварията.
Към обичаите на практиката препраща напр. 20 ЗЗД; по повод отмяна на дарение 227 ЗЗД;
За да се отстрани несигурността на международните обичаи, те се кодифицират (включват се в отделни сборници, какъвто е този на търговските камари например и т.н.). Усъвършенстването на международните обичаи се извършва по два начина – или чрез създаването на общи търговски условия, или чрез създаването на еднообразни обичаи и правила от организации, които имат тежест в международната търговия. Пример за по