PDA

View Full Version : ПОМАГАЛО!!!!!



Страници : 1 2 3 4 5 [6] 7 8 9 10

sexa_na_kompleksa
12-01-2009, 17:48
Ще може ли тези теми:

http://download.pomagalo.com/343291/novonaglasena+gusla/

http://download.pomagalo.com/67761/ivan+vazov+linee+nashto+pokolene+novoto+grobishte+ nad+slivnica+dushata+na+poeta+mejdu+razocharovanie to+i+nacionalnata+pochit/?search=17673496&po=34

http://download.pomagalo.com/15804/odata+bylgarskiyat+ezik+zashtita+na+rodnoto+slovo/?search=17673704&po=1

http://download.pomagalo.com/93797/bylgarskiyat+ezik+obrazyt+na+slovoto/?search=17673704&po=6

http://download.pomagalo.com/54734/goreshtata+zashtita+na+rodnoto+slovo+v+stihotvoren ieto+bylgarskiyat+ezik+ot+ivvazov/?search=17673704&po=7

http://download.pomagalo.com/151355/odata+bylgarskiyat+ezik+zashtita+i+vyzhvala+na+rod noto+slovo/?search=17673704&po=9

http://download.pomagalo.com/184668/otechestvo+lyubezno/?search=17673840&po=2

http://download.pomagalo.com/392638/analiz+na+stihotvorenieto+otechestvo+lyubezno+kak+ hubavo+si+ti/?search=17673840&po=6

http://download.pomagalo.com/285218/priroda+i+civilizaciya+vyv+vazovoto+stihotvorenie+ otechestvo+lyubezno/?search=17673840&po=10

http://download.pomagalo.com/163415/linee+nashto+pokolenie+i+novoto+grobishte+nad+sliv nica/?search=17674025&po=2

http://download.pomagalo.com/67761/ivan+vazov+linee+nashto+pokolene+novoto+grobishte+ nad+slivnica+dushata+na+poeta+mejdu+razocharovanie to+i+nacionalnata+pochit/?search=17674025&po=3

http://download.pomagalo.com/83239/linee+nashto+pokolenie/?search=17674123&po=4

imymoon
12-01-2009, 18:08
http://download.pomagalo.com/8872/tragichnoto+i+komichnoto+v+obraza+na+don+kihot/
tnx predvaritelno :)

DarinCetYy
12-02-2009, 12:42
http://download.pomagalo.com/49172/nemili+nedragi+ivan+vazov/

detelina101
12-02-2009, 13:21
Немили-недраги

В повестта “ Немили-недраги “ Иван Вазов разкрива изпълнения с лишения и мъченичество живот на българските хъшове в Румъния. Но мизерията не унищожава достойнството и мечтите на онези българи, които са прокудени от поробителите в чужбина. В сърцата си те запазва41 т копнежа по свободата и жаждата си за живот. В творбата авторът припомня на следосвобожденс кото общество героизма на хъшовете. Писателят възвеличава тяхната саможертвата в името на Отечеството. В първа глава от повестта Вазов представя хъшовете като мъченици и като герои. Те са мъченици, защото живеят в мизерия, далеч от близки и роден дом. Обречени са на принудително бездействие, неразбиране и враждебност в чуждата страна. Техният живот е тежък, живот - страдалчески. В името на свободата на Родината те са избрали участта на мъченици. Но в същия момент те са герои, защото в душите им продължава да гори пламъкът на патриотизма и жертвоготовност та. Иван Вазов озаглавява повестта си “ Немили-недраги “, защото така най-точно отразява съдбата на героите, принудени да живеят в лишения и страдания далеч от близките си, извън родината. Още в началото на повестта чрез описанието на декемврийската нощ авторът ни насочва към настроението на своите герои. “ Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома. “ Разкриват се отчуждението, студенината и неразбирането, на което се натъкват емигрантите. “ Разломени и съсипани “ в своята тежка участ те сякаш живеят “ сред пустиня “. Настроението на пейзажното описание е в хармония с тягостните преживявания на героите. В чуждата страна хъшовете изграждат свой свят, изпълнен със спомени и мечти за България. Във всяко кафене, лавка и кръчма се четат гръмки надписи: “ Български лев “, “ Филип Тотю храбрий и Български воевода, Свободна България!!! “. Те са израз на патриотичните чувства на техните собственици. Окачените картини, изобразяващи бойни сцени, въплъщават борческите нагласи на родолюбивите хъшове. Особено се откроява надписът “ Да живее храбрият Странджа – Знаменосец! “ След описанието на множеството кръчми, кафенета и лавки Вазов спира погледа си върху кръчмата, чието прозорче “ още светеше в нощта “. Тя носи надписа “ Народна кръчма на Знаменосецът “. Тя е “ една дълбока изба “ и “ подземие “. Обстановката вътре: “ опушена и полуразбита лампа “, “ задушлив въздух “, “ кисели изпарения “ подчертават оскъдицата и мизерията, създава точна представа за живота, който водят хъшовете. Малката, но винаги гостоприемна кръчма на Странджата е като спасителен бряг за хъшовете. Там те се събират, за да разкажат историите си, да изразят своите копнежи за бъдещето и да си припомнят славното минало. Заедно с описанието на обстановката Вазов ни представя и образите на посетителите. Авторът разкрива своите герои чрез портретни описания и чрез оживените разговори, които водят. Макар и различни техните физически портрети съдържат едни и същи детайли: “ жълт “, “ сух “, “ болнав “. Прави впечатление всеобщата умора, отпадналост, преждевременнот о състаряване на тези мъже. Портретната характеристика на Странджата говори едновременно за авторитет и за страдалчество. Неговият живот е бурен и изпълнен с премеждия. Заради смелостта и честността си той е на голяма почит сред хъшовете. Македонски също е много уважаван. Той краде и лъже, за да оцелее в тази мрачна обстановка. Неговият стремеж е да се върне в България и да продължи борбата за освобождението й. Облеклото му разкрива крайна бедност, която измъчва и всички останали хъшове. Тежкият живот, който водят, е сложил отпечатък върху лицата, облеклото и настроението и на останалите. Хаджият е с “ лице сухо, длъжесто, жълтеникаво “, а Попчето е “ с черно и нагърчено от преждевременна старост лице “. Най-младият посетител е младият Бръчков. Той е “ мечтател, идеалист, ветреник “. Въпреки че е без опит, той мечтае за героични подвизи и да се бори за свободата на България. Тежкият живот, който водят емигрантите, е сложил отпечатък върху лицата им. Всеки утрешен ден за хъшовете е една нова борба с живота. Те са измъчени от бедността и глада, който е по-страшен от битките в Балкана. Контрастът между техния живот и живота в “ хубавия румънски град “ подчертава жалкото съществуване на поборниците. Те са неразбрани и пренебрегнати от румънското общество и живеят като в пустиня. Бъдещето им е несигурно и неясно. “Какво ще правят в тая чужда страна? “. Принудителното бездействие също е израз на хъшовското страдание. Животът, който водят, е различен от техните мечти и идеали. Те с болка се питат: “ Докога ще продължава това съществувание? “ Подвизите и делата от тяхното славно минало остават непризнати. Трагичното и славното се сливат. Те се превръщат в “ един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слова. “ Мъката от раздялата с близките и носталгията по изгубената родина са най-големите болки на хъшовете. Образът на България е сравнен с красотата и обаянието на любимата. Възклицанието “ Как е близо и как е далеко! “ е израз на тяхната носталгия. обръщението: “ О, Българийо, никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно! “ звучи като вопъл. За свободата на Родината те са готови да се бият и умрат. Хъшовете ясно осъзнават, че пътят на свободата минава през страданието. Духовната сила на борците най-силно е изразена в думите на Странджата: “ Хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик. “ Страдалческият живот не заличава в душите им желанието да бъдат свободни, патриотизма и жертвоготовност та. Революционният дух все още гори в сърцата им. Най-голямата награда за техните страдания ще бъде освобождението на България. Хъшовете гордо понасят лишенията и трудностите, защото осъзнават, че “ народ без жертви не е народ “, “ България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес “. Разговорите между хъшовете са за отминали славни битки и събития. Те са израз на неугасналия им революционен дух. “ Нашите славни битки…ги помни народът… ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. “. Съдбата на България присъства винаги в разговорите на емигрантите. Тя живее в сърцата им. Изпълва мислите и мечтите им. Славните дела на народните синове имат последователи в лицето на младия Бръчков, който се възхищава от мъжеството, героизма и саможертвата на тези мъченици. Той е готов да следва техния достоен пример. Превръща се в истински хъш. За младия патриот поборниците са “ висши същества, родени за страдание, за борба и за слава – не като другите смъртни…. “. Бръчков е запленен от идеята за героичен подвиг. А това особено ярко е изразено в неговия сън. Хъшовете са готови винаги да докажат своя патриотизъм и жертвоготовност : Македонски преминава Дунава, като “ не бяга от смъртта “ и изпълнява до край възложената му задача. С неописуема храброст те посрещат смъртта в Гредитинската битка. Хъшовете остават докрай верни на завета да умрат славно за свободата на Отечеството. Разкривайки мъченическия живот на прокудените в чужбина борци, авторът възвеличава техния героизъм – готовността им да продължат делото за освобождението на Родината. В повестта “ Немили-недраги “ Иван Вазов напомня какво дължим на знайните и незнайни борци, пожертвали себе си в името на свободата на Отечеството. Големият писател се прекланя пред саможертвата за България







Идеалите и стремежите на хъшовете,разкрити в речта на
Странджата
Идеалите и стремежите на хъшовете,разкрити в речта на Странджата (Съчинение разсъждение върху III-та глава на повестта “Немили-надраги”) Повестта “Немили-недраги” изобразява съдбата на българските хъшове в Румъния-тяхното мъченичество и страдание, техния героизъм, съкровени мечти и идеали. Голи, гладни, бездомни, народните страдалци често дирят подслон в кръчмата на Странджата. Там те намират роден дом, добра дума, утеха, там живеят в скъпия за тях свят на спомените и мечтите. Странджата е не само благодетел, а обединител и вдъхновител на мъчениците поборници. Неговата патетична реч в трета глава на повестта създава духовен портрет на хъша-на неговото славно минало, страдално настояще, на мечтите му за величава смърт в името на отечествената свобода. В момент на изпитание, когато страстите в наболелите души на героите се разгорещят и се разгорят остри спорове, мъдрите слова на Странджата ги успокояват и им дават духовна сила да преодолеят униженията в чуждата страна, защото им припомнят идеалите и стремежите, на които са посветили живота си-“освобождението на България; ни повече, ни по-малко”. Странджата е вдъхновител на хъшовете. В трета глава на повестта “Немили-недраги” той се явява обединяваща фигура сред другарите си, която излъчва човешко достойнство и гордост, каквито трудно се запазват в тежките емигрантски години. Във възникналия спор Странджата се намесва умело със своята реч, като създава ред у озлобелите си събратя и като им дава духовна сила да преодолеят униженията в чуждата страна. Знаменосеца защитава Димитрото, защото за него той е юнак, защото се сражава за отечеството: “Народен, като вас! Аз го видях в битката... юнак е, нямате право...”. В речта на героя чрез риторичните въпроси, обръщения, възклицателни изречения е внушено силното вълнение на възрастния хъш. Речта му разкрива славното и непризнато минало на хъшовете, тежкото им настояще, стремежите и идеалите им да живеят в свободна България, като свободни хора. В първата й част Странджата кара своите другари да си спомнят за славните си битки и така събужда надежда за свобода в душите им, защото за хъшовете тя е най-значимият човешки идеал, заради когото са принудени да понасят студенината на “чуждите”. В завладяващата си реч Странджата не отрича мизерното настояще на българите в Браила, изпълнено с болка от бездействието, а напротив-внушава им, че трябва да се гордеят, че преживяват всички тези унижения в името на своя светъл идеал. Старият хъш признава, че животът им в Румъния е мизерен и го сравнява с този на хората в Бълтария, където българите са “хилядо пъти по-зле” и където народът “пищи кански в робство и няма какво да стори”. Това сравнение вдъхва надежда и дава духовна сила на хъшовете да се борят за свободата на родината и да избавят българския народ от робската му участ. Ако в отечеството народът е поруган и обезверен, то хъшовете имат най-ценното-свободен дух и желание за борба. Окрилят ги мечтите за свободата на родината, подкрепят ги в саможертвените им дела, защото “Народ без жертви не е народ”. Саможертвата е нравствена ценност, проявеният героизъм- път към свободата-висш идеал за хъшовете. В речта си Знаменосеца внушава на другарите си, въпреки че се ск! итат гладни, болнави и измъчени, все пак са свободни, и че докато имат “ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си” трябва да следват идеала си-отечествената свобода. Така хъшовете забравят озлоблението си, несгодите и униженията. За да внуши още повече величието на тяхната саможертва и за да им напомни идеала, Странджата представя оптимистичен финал на завладяващата си реч. Най-съкровената мечта на патриотите е да умрат в името на родината. Знаменосеца им вдэхва надежда, че тя ще се сбъдне:”И ще умрем със слава и в борба и няма да издъхнем като кучета по тия улици”. Романтична вяра и пророческо предчувствие излъчват пламенните думи на Странджата:”Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!”. С тези думи той отново възпламенява в сърцата на младите българи огъня на жаждата за решителната битка. С речта си старият хъш събужда у озлобените души на другарите си надеждата и патриотизма. Тази ентусиазирана и завладяваща реч буди възхищението на хъшовете пред Странджата. Тя облагородява и възвисява емигрантските души. Благорадение на нея патриотите забравят злобата и отново си спомнят идеала-свободата на България ”ни повече, ни по-малко”. Песента “Тръба звучи, Балкан стене” внушава, че героите са възвърнали загубаното си самочувствие и е израз на желанието им за изява в освободителните борби. Чрез развитието на действието в трета глава и най-вече чрез речта на Странджата, която е своебразен идейно-емоционален център на творбата, Вазов дава възможност на читателя да надникне в най-съкровените кътчета на хъшовската душа, разкрива му богатството от благородни копнежи, скрити там. Словото на най-достойния сред тях-Странджата, поддържа пламъка на чистия патриотизъм в душите на изстрадалите мъченици.

Защо Македонски е незабравим образ ?
В повестта “Немили -недраги” Иван Вазов изобразява героичното време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в художествения свят. Те са насители на простото величие на обикновените хора от народа . И сред тях Македонски, който спечелва нашите симпатии с дълбокия патриотизъм и саможертва в името на интересите на народа и родината, със смелостта и ловкостта, с бързия съобразителен ум и умения да се справя бързо в усложнени ситуации.Македонски остава незабравим образ в повестта, когато Вазов го разкрива сред другарите му. Неговото присъствие винаги е свързано с шумни спорове и диалози, с много действителност и приземяване. Героят силно ни спечелва с борческото си минало : “. . . бил войвода на някаква хайдушка чета в Македония . . . . смелият революционер ни завладява с външността си. с израза на очите му - “лукави дръзки “ писателят внушава гъвкавия му съобразителен ум, а с едрия ръст - голямата физическа сила. сред своите другари Македонски има до! стойно извоювано място. той дели с братята си по съдба лишенията и несгодите. грабва съзнанието ни с дълбокото чувство на другарска взаимопомощ: “щото е мое, то е и твое “. Особено силно Македонски спечелва нашите симпатии и любов с героичния си подвиг при преминаване на Дунава . Ползващ се с доверието на своите другари и на опитен революционер, на събранието у Владиков, всички хъшове му възлагат съдбовната и отговорна мисия да занесе писмото на Васил Левски. В широк повествователен план Вазов успява да разкрие подвига на героя си и да внуши неговото величие и обаяние. Героят не се страхува да отдаде живота си в борба, защото изцяло го е посветил на народното дело. За да внуши по-ярко чувствата на достоверност за събитията и да ни направи съпричастни на повестта на Македонски, Вазов посочва точно датата и часа на случая “20 февруари, 9 или 10 часа”. Героят действа в конкретна обстановка.Майстор на словото, Вазов е осъществил едно подробно описание на студената нощ, за да по! дсили възприемането на героя и да утвърди обаятелния му подвиг! . С няко лко детайла, творецът разкрива предпазливостта на революционера, обрекъл се на конспиративно дело: “Той сега се беше предрешил на същ селянин с гугла и влашки кожух”, с револвер в ръка. Македонски не загубва нито за миг самообладание и е готов да изпълни достойно поставената задача, с което още по-силно и по-дълбоко ни пленява неговото психологическо състояние. Вазов постепенно усложнява обстановката. Първото препятствие, което трябва да преодолее “черната ивица”, “не замръзнала вода”, простираща се “надлъж по течението на Дунава”, Македонски решава благодарение на своята съобразителност. Умело инсценирания диалог с влаха е средство, чрез което писателят утвърждава обаятелната сила на революционера. Той предизвиква възхищение с решителността си, през трупове да премине, но да изпълни поставената задача. Отношението на Македонски към влаха е естествено, човешко, доброжелателно. Борецът не е злосторник, но няма право заради една дъска да провали делото. Преминаването на “инсце! нирания мост” е силно напрегнат момент, чрез който Вазов предизвиква в сърцата ни още по-голямо преклонение и благоговение.Много ярко Македонски се запечатва в съзнанието ни с поведението си на българския бряг. Вазовият революционер излага живото си на още по-голям риск. Ние живо се вълнуваме от неговата съдба, неволно изтръпваме при вида на турския караул, избегнатата среща със солдатина е равностойна на разминаване “лице в лице със смъртта”. След двучасово престояване в долчето, той успява “пълзешком” с прибежки да достигне невредим къщата на баба Тонка. Вазов ярко и подробно разкрива поведението на героя си, за да внуши изключителния му патриотизъм и обаятелна сила. Посрещането у баба Тонка е на-добрата награда за бореца. Македонски е горд от изпълнената задача и за това е кратък. Репликата: “Никой убеждава, че в момента няма никаква опасност за живота на Македонски и революционното му дело. В нея звучи задоволството на хъша от достойно изпълненото дело. При преминаванет! о на Дунава Македонски най-силно се утвърждава като патриот и ! борец. Т ой ни вълнува неотразимо със силата, родолюбието и героизма си. Вазов недвусмислено убеждава, че Македонски е един революционер, хъш, патриот доживял до победата. Завинаги оставаме покорени от силата на обаянието му. Героят на Вазов се превръща в пример за героизъм и саможертва.Постъпката на Македонски се равнява на подвиг. Подвиг - в името на една заветна цел - свободата.


Смъртта на Странджата - една свята смърт
Повестта “ Немили-недраги” на Иван Вазов, създадена в края на XIX век, увековечава паметта на героите, отдали живота си в борбата за освобеждението на родената от турско робство. В V-та глава писателят рисува покъртителна картина- как умира един стар хъш, изоставен от почти всичките си другари, за които е бил водач и икона. Гибелта на стария знаменосец е една свята смърт, въпреки че той не загива в битка за свободата на България, а умира в мизерия, далеч от отечеството. Последните му мисли са мисли за родината, на която той е посветил всичко. В последните минути на своя живот хъшът запазва най-светлите си мечти и стремежи, и завещава на другарите си знаците на свободата- мемоар и къс от знаме. Смъртта на Странджата е достоен завършек на един достойно изживян живот и последен урок по родолюбие за младита хъшове. Към разказа за последните мигове на Странджата и за неговата смърт писателят пристъпва чрез описание на кръчмата. Худажествените детайли градят представа за самота и създават предчувствие за трагичен край “...съдовете, шулците, чашите, немити и без ред, лежаха повалени по лавицата и дебел пласт прах ги покриваше вече. Разтройството и запустението царуваха вече в кръчмата, тъй шумна и многолюдна преди няколко време”. В обезлюдения дом, където хъшовете са мечтали за нови подвизи и слава, при болния хъш е само Бръчков. Явно гладът и нуждите са се оказали по-силни от съчувствието към страдащия. Странджата понася физическо страдание: лицето му добива “смъртна бледност”, очите му са “избистрено и необикновено лъскави”, гласът му е”слаб и пресеклив”. Този вид е мъченически. Но още по-голямо от физическото страдание на хъша е душевното. За един герой като него болничното легло е недостойно смъртно ложе. Последните мигове от живота на героя са свързани със спомени за минали битки. Той говори “само за битките в Стара планина” и за”хъшуванията си”. Странджата е неутешим, че смъртта го стига в чуждата страна, грохнал от болест, забравен и изоставен. Той се чувства самотен и страда, защото неговите приятели не са до него в предсмъртния му час. Хъшът тъгува и затова, че няма да доживее, за да види как най-съкровената му мечта-свободата на България, ще се сбъдне. Въпреки болката, че не е изпълнил докрай мисията си, Странджата очаква смъртта с гордост и достойнство: той я очаква като “своя гостенка”, защото патриотизмът на героя не може да бъде победен от смъртта и защото смъртта не веднъж е съпътсвала този горд и самоотвержен човек. Знаменосецът не умира напразно, защото в очите на Бръчков той завинаги остава герой. Младият хъш успокоява Странджата с признание, което България му дължи: “България няма да забрави своите храбри синове”. А това е единствената награда, която очаква всеки, отдал себе си в името на родината и свободата. Старият хъш завещава на Бръчков мемоар и къс от знаме, защото той е единственият, който е до него в този момент. Тези величествени документи, сами по себе си свещени за революционера, стават за Бръчков още по-святи заради посвещението от такъв герой, какъвто е Знаменосецът. Странджата завещава на младия хъш не само спомена за своето минало, но и своята мечта- свободата на България. Целувката върху знаме! то и мемоара е прощална с живота и завет към младежа: “Помни Странджата! Умри за България!...”. Смъртта на Странджата е свята, защото той умира като родолюбец с единствената мисъл, че това трябва да се случи не на чужда земя, а в Балкана, в битка за свободата на родината. Смъртта му е свята и защото е подчинена изцяла на вярата, че България ще бъде свободна. Тази смърт е пример за подражание.

. Македонски по пътя на патриотичната си мисия
Македонски по пътя на патриотичната си мисия (съчинение-разсъждение) Вазовата повест “Немили-недраги” пресъздава атмосферата на най-българското време. Време, в което достойни и родолюбиви българи посвещават живота си на патриотичния дълг в името на свободна България. С преклонение патриархът на нашата литература разкрива възвишения образ на хъша- старадалец и мъченик в чуждата страна, но истински родолюбец,когато с носталгия си спомня родината, и самоотвержен революционер в моменти на изпитание. Такъв е и Македонски, най-колоритния и пълнокръвен образ в повестта, който завладява с магнетичното си присъствие и героични постъпки. “Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта”- с тези думи героят най-точно характеризира себе си. Пред трудното ежедневие той е по човешки слаб. Често постъпките му са осъдителни- краде, лъже, лесно се разпалва, не уважава чуждото мнение. Но в десета глава на повестта Македонски показва безрезервната си отдаденост на всяка революционна задача. Слаб пред лишенията, хъшът се възвисява до героичен подвиг, за да доведе до успешен край мисията си- да премине Дунава през ледовитата февруарска нощ и да предаде революционно писмо на Левски в Русчук. В този драматичен момент на върховно изпитание героят забравя страха, себе си, готов е на саможертва, за да опази достойнството си на изпитан в борбата революционер. Преодолява много препятсвия като проявява смелост и решителност, съобразителност и издръжливост, духовна сила и себеотрицание. За да премине през Дунава и за да изпълни мисията си, Македонски тръгва в една студена февруарска нощ. Замръзналата река, с “вкаменени и безчувствени гърди”, крие непреодолима заплаха и създава усещане за самота, страх и отчужденост. Зловещите ледени вихри на безмилостния вятър, които приличат на “погребално пение на един мъртвец”, създават усещане за близка опастност. В нощта “дрезгавия мрак”създава чувство на тъга и потистнатост. Зловещата пейзажна картина създава тягостно предчувствие. В такава мразовита нощ може да издържи само човек, решителен, съобразителен, издръжлив и с духовна сила, който знае каква задача трябва да изпълни. Преди да започне мисията си Македонски стои неподвижен на влашкия бряг с очи, вперени в отсрещните караули. Хъшът не помръдва нито за миг и стои като “замръзнал на поста си солдатин”. Този портрет внушава смелостта, решителността и находчивостта на героя. Македонски поема към отсрещния бряг без колебание и страх, защото е решен да изпълни една смъртно опасна и рискована мисия, която ще приближи часа на мечтаните битки и свободата на България. Решителността и смелостта на хъша му помагат и да е непоколебим, да преодолее неочакваното препятствие, което се появява пред него: “една черна ивица... един вид тясна река”, която не е замръзнала. Когато героят се изправя пред незамръзналата водна бездна, пред него не стои въпросът, дали да се откаже, а как да продължи напред. Без да губи време и самообладание, героят бързо взима решение и се връща назад. В този момент е важно само едно- на всяка цена да изпълни задачата. Нищо не може да го спре: “Някакво вдъхновение, види се, му дойде”. Той решава да откърти една дъска от пуста на пръв поглед дъсчена колиба. Глаголите, които използва Вазов, подчертават неговата непоколебимост- “пусна тоягата”, “посегна към стряхата, хвана една дъска, ... дръпна я, разклати я, дигна я нагоре”. В този момент Македонски е готов да се справи със всяка трудност. Появата на румънеца е второто неочаквано препятствие, но хъшът не се спира пред нищо. Завидна е бързината, с която той взима решен! ие за действие. В конфликта с влаха героят опитва всичко- и заплаха, и молба, и отстъпчивост, и груба физическа сила. Македонски дори предлага да си плати дъската, но не и да си тръгне без нея. Той, който никога не плаща доброволно, сега изкушава влаха с висока цена. Очевидно отговорната задача го е променила. Доказателство за това е и, че хъшът приема спокойно обидите “разбойнико!”, “харсъз”. Той дори говори “ниско” и нарича румънеца “побратиме”. Благодарение на съобразителността и смелостта си Македонски надделява над неотстъпчивия влах. Със засилената употреба на глаголи авторът внушава драматизма на ситуацията: “стана прав, хвана дъската... опря си крака... измъкна я... ,издигна я...” и я стовари по главата му с една страшна сила. В този момент хъшът убива румънеца, без да мисли за последствията. Ненужно е това престъпление, но обстоятелствата го налагат, защото революционното дело е в опасност, а то е най-важно в този момент. Мисълта за него дотолкова е завладяла съзнанието на Македонски, че той без да има време за размисъл се устремява напред към черната ивица незамръзнала вода. След като хъшът се изправя отново “пред зеющата яма” внимателно хвърля дъската на двата бряга на водната бездна и знаейки, че една нищо и “никаква случайност, едно малко кривнуване” може да го провали, той не се отказва. Преди да стъпи на дъската, Македонски за пръв път от години се прекръства, прави го с желанието да бъде подкрепен в мисията си. Хъшът, човек със силна воля и твърд дух, за пръв път от години търси упование в Бога, но не за живота си се страхува героят, а за това, че ако загине той, загива и патриотичното дело. В този момент човешката воля не е достатъчна. Трудностите, които Македонски преодолява благодаре- ние на силния си дух, не свършват с преминаването на реката. На другия бряг го очаква заплаха от турските часови и от замръзване. Тези опастности хъшът преодолява благодарение на смелостта, съобразителността и хладнокръвието си. Героят запазва самообладание и изчаква с “ напънат слух, с опулен взор и без дихание” да се отдалечи турския караул. Природното описание допълва представата за страшното изпитание, на което е подложен героя. Чрез градацията на епитети- “намръщено небе”, “грозно, мълчаливо, застрашително”, Вазов подчертава самотата на Македонски в неговото благородно начинание. Събрал силите си, преодолял болката, хъшът отново се устремява към крайната цел. По пътя към дома на Баба Тонка Македонски прилича “ на един вълк, който обикаля нощем краищата на градовете”. Чрез това сравнение писателят внушава решимостта и силата на героя да извърви докрай пътя, да изпълни делото си. В края на патриотичната си мисия Македонски пристига в дома на Баба Тонка и на въпроса й:”Кой си ти?”, той отговаря с гордост и достойнство:”Твой син”. В отговора му са събрани и удовлетворението от изпълнената мисия, и гордостта от преодолените препятствия, и естественият страх, и радостта, че именно той е съумял да извърши всичко това, и чувствата на синовна привързаност към отечеството. В лицето на Баба Тонка хъшът вижда родината майка и с гордост показва своята саможертвена любов. В нощта, когато преминава замръзналата река, Македон- ски се разкрива като смел патриот. Определената цел го подтиква да даде най-доброто от себе си. Рискувайки живота си, той доказва, че скиталчеството в Румъния не е превърнало хъшовете в бездейни страхливци, че не са забравили своя идеал- свободата на отечеството.

Любовта към България-хъшовската сила в един чужд свят
Любовта към България-хъшовската сила в един чужд свят (съчинение разсъждение върху I и II глава на повестта “Немили-недраги) Вазовата повест “Немили-недраги” е картина на една епоха, вълнуваща биогра- фия на едно поколение, оставило светла диря в историята ни. С много любов Иван Вазов пресъздава живота на българските хъшове в Румъния като изгражда незабравими образи на тези мъченици и герои за свободата на България. Те са различни хора, но обединени от мисълта и любовта към родината, от готовността да жертват живота си за нея. В първа и втора глава на повестта “Немили-недраги” Вазов представя мрачното и унизително настояще на българските емигранти в Румъния, и светлите им надежди да се борят за свободата на България. През това мизерно и недостойно съществуване любовта на българските хъшове към отечеството ги крепи. Тя е тяхната хъшовска сила в един чужд свят, която им помага да съхранят човешкото си достойнство, да запазят вярата и надеждата си, че отечеството им ще бъде свободно. Представата за страдалческия живот на хъшовете в чуждата страна е заложена в самото заглавие на творбата- “Немили-недраги”. Тежкото и мрачно съществуване на българските емигранти е внушено и от пейзажа, с който започва повестта. Градът е потопен в мъглата на еднообразието. Той е мрачен и неприветлив. Метафоричните глаголи и епитети в пейзажа: “влажна”, “мрачна”, “пустееха”, “напластила”, “задушаваше с отровния си дъх” изграждат картина, която внушава трагизма на житейската участ на героите. Единственото място, където хъшовете намират спокоен пристан в нерадостната си съдба, спасение от студа и глада, е в кръчмата на Странджата. Описанието на обстановката потвърждава тежкия живот на хъшовете. Изразите “дълбока изба”, “подземие”, “полуразбита лампа” внушават, че това помещение е негодно за живот и насочват към мизерното съществуване на героите. Мизерията напомня за студения пейзаж навън и отново създава чувство на потиснатост. Ярък е контрастът между мрака навън и светлината от прозорчето в кръчмата на Странджата, светлина, която създава усещане на сигурност, уют и топлина. Тя ни отвежда към един друг свят- на хъшовете, който те изграждат, за да могат да надживеят несгодите във враждебната страна и да съхранят своето мъжество, гордост и човешко достойнство. В този свой свят на идеали те се чувстват истински свободни. Там могат да мечтаят, да изявят истинската си духовна същност и да споделят искрената си любов към родината. Представата за тия героични български мъже се дообогатява и от пряката портретна характеристика. Робството е оставило своя отпечатък върху външността им- те са страдалци, облечени в дрипи, бледи, изнемощели от недоимъка. Чрез страданието, на което се подлагат, тези герои доказват любовта си към отечеството. Но въпреки трудностите хъшовете са запазили светлия си оптимизъм, героизма си, чувството за чест и достойнство и преклонния си гняв. Споменът за скъпото отечество е жив и ги крепи н тежките дни. За да ни внуши още повече преклонението и любовта на хъшовете пред България, Вазов спира читателското внимание върху надписите на кафенетата, кръчмите и тютюнджийските лавки: “Българский лев”, “Филип Тотю, храбрий Български войвода”, “Свободна България!!!”. Те са свързани със славното минало на хъшовете , със съкровените им мечти за бъдещето .Надписите са израз на дълбоката и чиста любов към родината и на силната им омраза към турците. Изображението на османец с “изчовъркано” око или на застрашен “чалмоносец” от сабята на хайдутин са плод на готовността за изява в националните борби. Всичко това е израз на вярата в освобождението на родината и на дълбоката обич към нея. Доказателство за любовта на хъшовете към България са и литографическите картини, окачени по стените в кръчмата. Те напомнят за героичното им минало и така възвръщат загубеното им самочувствие на достойни хора и българи, дават им сили да понесат тежкото настояще, напомнят им идеала-“свобода или смърт”. Тези думи са изписани под една от литографичните картини, на която е изобразен Странджата-достойният патриот, съдържател на кръчмата. Възрожденската живопис увековечава героите и те остават в паметта на народа. Не само литографическите картини напомнят за героичните им подвизи. Те водят интригуващи диалози свързани със славното им минало, към което не могат да останат безучастни, тъй като то е тяхна обща съдба. Вазов описва един енергичен диалог, в който хъшовете спорят. Този разговор внушава несломимите хъшовски характери и бурните им души. За героите е необходимо да си спомнят едни и същи моменти от миналото, които да ги крепят и да ги накарат поне за малко да забравят суровата реалност. Хъшовете се чувстват самотни и отхвърлени в чуждата земя. Българските емигранти успяват да преодолеят мизерията, самотата, глада, мъката към близките и страданията благодарение на образът на родината и на обичта им към нея. За да подчертае любовта към отечеството като движеща сила на живота в тежката чужбина, Вазов си служи с лирическо отстъпление. В него чрез риторичните въпроси поетът внушава огромната носталгия на хъшовете по изгубените близки, роден край, бащино отечество: “Докога ще продължава това съществуване? Какво ще правят в тая чужда земя? Кога ще видят своите семейства, своите мили съпруги, своите стари майки?”. Образът на родината е одухотворен и олицетворен в техните мечти и спомени. Тя е онази разбираща ги, скърбяща, изоставена майка, за която всеки хъш страда. Патриотите изпитват силна и искрена обич към отечеството. Като ярък израз за любовта им приемаме и тълкуваме израза: “ О, Българийо, никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе!...”. Тежко е за патриотите да бъдат до родината, а да не могат да се з! авърнат в нея: “Една крачка само- в нея си, един вик само-ще ги чуе. Как е близко и как е далеко!”. Желанието им да се върнат в България е толкова пламенно, че дори величествената река Дунав им се струва като “една бара”. За хъшовете родината не е само географско понятие, а жив образ, близък и скъп. Българските емигранти мечтаят да се завърнат в родината и да участват в борбата за освобождението й. Сънят на Бръчков във втора глава най-красноречиво очертава мечтите, стремленията на хъшовете. В съня си младият човек не само наблюдава битката, а и участва в нея. През героизма и саможертвата минава пътят на хъшовете към свободата и безсмъртието. За да дочакат този звезден миг, те доброволно понасят страданията и трудностите. Това ни дава основание да кажем, че животът в Румъния е жертва в името на България. Трудното и страдалческо съществуване превръща думите на хъшовете в светци. Те са поставили пред личното си благоденствие свободата и любовта към България, любов, която ги крепи, която е хъшовската им сила в един чужд свят! Така те остават в паметта на народа като висш пример за подражание. Това е знак за гордост и преклонение пред паметта на хилядите борци, за които любовта към отечеството и свободата е най-висшата човешка ценност

Повестта “Немили-недраги” и драмата “Хъшове” от Иван Вазов
Повестта на Вазов “Немили-недраги” е била четена и все още се чете с оглед на “верността й с истинския живот, с фактовете, събитията и обстоятелствата” /П. Пешев, “Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец”, кн.Х, 1884 г./. Миналото обаче не е обект на безпроблемно съхраняване, то подлежи преди всичко на интерпретиране, така че целта на текста е да наложи една интерпретация, която да изрича “истината” за него.
Ето защо “вход” към света на миналото са различните му речеви практики. Заглавието на повестта цитира представителното за революционния “речник” на времето Ботево стихотворение “На прощаване”, т.е. насочва към един текст, който спори върху интерпретацията. Повестта на Вазов се включва в спора по името и неговия смисъл. Драмата “Хъшове” изнася името в заглавието си, за да уточни смисъла му в разноречието.
Повестта въвежда революционно-пропагандния “език” на миналото от дистанцията на настоящето. В срещата на настоящето с миналото значенията на думите и техните употре*и трябва да бъдат разяснявани. Повествованието трикратно огражда в кавички думата “народен”, за да отбележи принадлежността й към “речника”. Повествователят се държи като преводач-посредник между минало и настояще. От друга страна обаче можем да разпознаем иронията му по отношение на употре*ата на думата. Думата “народен” е модна. Измерение на патриотизма са “гръмливите или безсмислени” надписи по браилските кръчми, изображенията, квалифицирани като “много обикновена и първобитна живопис”, гръмките прякори. “На мода по онова време” се оказва определен тип поведение и говорене.
Думата “хъш” също принадлежи на модния революционен “език” и се нуждае от разяснения. Проблем на разбирането възниква не само в диахронията минало-настояще, разночетения са налице вътре в рамките на самото минало. Героите на Вазов са “немили-недраги” преди всичко в неразбирането на своите и чуждите.
Битието на хъшовете и името “хъш” трябва непрестанно да бъде “превеждано” и да се “самопревежда”. Героите, които си дават това име, също се нуждаят от разяснения на значението му, от припомняне/произвеждане на смисъла му. Речта на Странджата може да бъде тълкувана като стратегия по производството на смисъла, по установяване на “речниковото значение” на думата /“...А хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик.”/ Употре*ата на съответния “език” сама по себе си вече огражда територията на хъшовското.
Предоставяйки смисъла, речта на Странджата осъществява трансформацията на “устните засърбаха, устата загвачиха, гърлата загълтаха” във “висши същества, родени за страдания, за борба и за слава – не като другите смъртни”. Благодарение на словото Бръчков успява да види в Македонски, който вече го е обрал на карти, “человек благороден, человек голям”. Речта на Странджата трансформира модния патриотизъм в “чист патриотизъм”.
“Кръщението на Бръчков в хъшовството” се извършва по аналогичен начин – чрез употре*ата на “език”, различен от този на повествователя. Повествователят и Македонски казват доста различни неща за пристигането на Бръчков в Браила: “Той просто беше оставил бащината си магазия, защото му беше омръзнало това тихо, сигурно и егоистично съществувание, което беше монотония. Мечтател, идеалист, ветреник – той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото”, твърди повествователят. ”Господа, Бръчков е пристигнал снощи от Турцията, защото неговото благородно сърце не може да търпи повече тиранията на нашите петвековни неприятели. /.../ Той е наш брат и достоен син на майка България”, твърди Македонски. Повествователят като че ли въобще не знае за сърцето, което “не трае да гледа турчин, че бесней...” Докато Македонски е познавач на поезията не само защото “с догматическа увереност” се изказва относно римата в сатирата на Попчето, а и защото скрито и явно цитира поезията на Бръчков/Ботев: “Тия кучета агарянски не дават вече пиле да прехвръкне през “тиха бяла Дунава”, както ти си го писал в книгата си...” Така Бръчков се оказва “славен хъш” именно в превода на случилото се на съответния революционно-пропаганден “език”. А и защото владее употре*ата му. Както казва стария Бръчков в драмата “до едно време беше все това четене, па удари на писане!” Показателен за революционно-пропагандния “речник” е списъкът от изрази, които бащата е запомнил: “оковани левове”, “петстотингодишно робство”, “балкански юнаци”, “турски тиранства”. Множественото число в изказа на бащата означава честотата на употре*ата в изказа на сина, втвърдяването на алегориите в клишета.
Речта на Странджата е мотивирана от един спор по “речника”, резултат от “сгрешените” му индивидуални употре*и. Заради усъмняването във валидността на метафората – “народните изедници” “се хранят с потта на сиромасите” - Дерибеев автоматично получава нарицателното “мекере” и в двата текста. Между “мекере” и “народен” се разполага владеенето на “речника”, пък било то и не съвсем “правилно”: на въпроса от каде е забогатял Македонски отговаря “Не от лихварство като Христовича, а с потът на челото си”, под което има предвид нечестна игра на карти.
Че революционният “език” може безпроблемно да функционира без да се съотнася с нещата, става очевидно в драмата. Тук Дерибеев ще трябва да пише дописка от Видин за вестника, редактиран от Бръчков. “Какви новини да туря там?” – пита той. “Тури, че еди-кого си заклали, че еди-кому си обезчестили турци дъщерята, че еди в кое село заптиетата подпалили две къщи и изгорили живи осем души българи – туряй и имена...” В контекста на такава откровена направа на действителност в словото става проблематично казаното от Владиков в повестта: “Турските тирани са станали нестърпими и безчеловечни: вие четете всичкото в “Свобода”. Народът е готов да се дигне, за да строши железата на петвековните си мъчители и тирани. Трябва само да му подадем братска ръка.”
Проблемът за разбирането на този тип социална и речева практика преминава през различните национални езици. ”Бугари беци!” е неразбиращата реплика на зрителите власи в повестта. Драмата ще разгърне този епизод от трета глава в самостоятелна сцена. Тук намерението на Македонски “Тръба ечи” да се изпее “яката, да се чуй до Балкана, да потрепери султана” получава своя явно неадекватен “превод” /“А какви са тия песни, дето ги ревете?”/ Отговорът на Бръчков изрича неразбирането като резултат на езиковите различия: “тия песни са песни за свобода, господине, и ако да разбирахте български, щяхте да свалите шапката си пред тая песен”. Хотелиерът от повестта и полицаят в драмата обаче се оказват в позицията на “хората”, изговарящи обидно-неразбиращото “нехранимайка излезе” от Ботевото “На прощаване”: “Ще ви предам на полицията като нехранимайко.”; “Скитници и нехранимайковци!” Румънското говорене за българите “знае” Ботевата дума, пък и според списъкът от междуезикови омоними на Македонски, се оказва, че българският и румънският са много сходни езици, така че основания за неразбиране няма. Но румънското говорене явно не “помни” цялото Ботево стихотворение: “Ако да си спомнеше какво ни е принудило да напуснем отечеството си, да оставим къща и майки, и бащи, и братя, и сестри и да дойдем да се скитаме тук немили-недраги, нямаше да кажеш такива горчиви думи”.
Сръбското говорене за българското също сбъдва Ботевите съмнения относно разбирането: “Българите изведнъж се видяха, че ги третират не като безкористни съюзници, а като наемна войска от нехранимайковци, дошли само за плячка...” Може би не е случайно, че стихотворинието “Подъл ли е българският народ?” призовава именно Ботев при аргументацията на достойнството. Междуезиковите разногласия всъщност повтарят стария вътрешноезиков спор.
Ботев се появява във фигурата на адвоката и в “Немили-недраги”. Защото един от възможните отговори на директното питане на драмата “вие какво разбирате всъщност под думата хъш” е: “тия се наричат сами революционери, патриоти, народни човеци, а пък честните хора ги наричат вагабонти, нехранимайковци, пунгаши, крадци. Хъш – това е.” В спора върху назоваването, както в повестта, така и в драмата, на “чапкъни”, “вагабонти”, ”сган разбойници” са противопоставени “нещастни жертви” и “народни мъченици”. Тук Ботев се явява във фигурата на адвокат на “чистия патриотизъм” този път в буквалния смисъл, на сюжетно равнище. Повестта му позволява да бъде адвокат и на самия себе си, предвиждайки може би появата на Вазовата статия “Христо Ботев”, в която за него е казано горе-долу същото, което може да бъде казано за героите на повестта и драмата: “у него крайностите в хубавото и грозното се прикасават, сюблимните чувства на трубадур на свободата братуват с най-безнравствените житейски правила. Героят у него върви ръка под ръка с нощния касострошител...”/Иван Вазов, “Христо Ботев”, “Денница”, г. ІІ, 1891, кн. 6/.
Ботев обаче може да се окаже и във фигурата на обвинителя. Третата глава на повестта и второто явление от първо действие не само активно цитират Ботевата поезия, те сюжетно следват Ботевото стихотворение “В механата” и статията “Празнуването на Кирил и Методий”, но по-скоро за да променит аксиологията. Тук също “патриотите четат слова и речи”, “пеят “народни” песни, пият, ядат и се веселят”, но тези действия, противоположни на високото свръхдействие у Ботев, легитимират “хъшовското”, независимо от факта, че в изказа на повествователя Ботевото “дух за борба” пародийно означава “хващането за косите” и “давченето”. В някакъв смисъл тук Вазов се оказва в ролята на адвокат на хъшовете след Ботевата обвинителна реч – “В механата”.
Драмата осигурява последния си защитен аргумент чрез “живата картина”, т.е. отказва се от словото и “дава думата” на делата. Във финала си повестта “проговаря” на проблематичния революционен “език” – “тоя лев в Стара планина и тоя герой на Гредетин”, за да упрекне настаящето си, че изтривайки думите от “речника” си, изтрива и една действителност.

Хъшовете – герои и мъченици
В повестта “ Немили-недраги “ Иван Вазов разкрива изпълнения с лишения и мъченичество живот на българските хъшове в Румъния. Но мизерията не унищожава достойнството и мечтите на онези българи, които са прокудени от поробителите в чужбина. В сърцата си те запазват копнежа по свободата и жаждата си за живот. В творбата авторът припомня на следосвобожденс кото общество героизма на хъшовете. Писателят възвеличава тяхната саможертвата в името на Отечеството. В първа глава от повестта Вазов представя хъшовете като мъченици и като герои. Те са мъченици, защото живеят в мизерия, далеч от близки и роден дом. Обречени са на принудително бездействие, неразбиране и враждебност в чуждата страна. Техният живот е тежък, живот - страдалчески. В името на свободата на Родината те са избрали участта на мъченици. Но в същия момент те са герои, защото в душите им продължава да гори пламъкът на патриотизма и жертвоготовност та. Иван Вазов озаглавява повестта си “ Немили-недраги “, защото така най-точно отразява съдбата на героите, принудени да живеят в лишения и страдания далеч от близките си, извън родината. Още в началото на повестта чрез описанието на декемврийската нощ авторът ни насочва към настроението на своите герои. “ Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома. “ Разкриват се отчуждението, студенината и неразбирането, на което се натъкват емигрантите. “ Разломени и съсипани “ в своята тежка участ те сякаш живеят “ сред пустиня “. Настроението на пейзажното описание е в хармония с тягостните преживявания на героите. В чуждата страна хъшовете изграждат свой свят, изпълнен със спомени и мечти за България. Във всяко кафене, лавка и кръчма се четат гръмки надписи: “ Български лев “, “ Филип Тотю храбрий и Български воевода, Свободна България!!! “. Те са израз на патриотичните чувства на техните собственици. Окачените картини, изобразяващи бойни сцени, въплъщават борческите нагласи на родолюбивите хъшове. Особено се откроява надписът “ Да живее храбрият Странджа – Знаменосец! “ След описанието на множеството кръчми, кафенета и лавки Вазов спира погледа си върху кръчмата, чието прозорче “ още светеше в нощта “. Тя носи надписа “ Народна кръчма на Знаменосецът “. Тя е “ една дълбока изба “ и “ подземие “. Обстановката вътре: “ опушена и полуразбита лампа “, “ задушлив въздух “, “ кисели изпарения “ подчертават оскъдицата и мизерията, създава точна представа за живота, който водят хъшовете. Малката, но винаги гостоприемна кръчма на Странджата е като спасителен бряг за хъшовете. Там те се събират, за да разкажат историите си, да изразят своите копнежи за бъдещето и да си припомнят славното минало. Заедно с описанието на обстановката Вазов ни представя и образите на посетителите. Авторът разкрива своите герои чрез портретни описания и чрез оживените разговори, които водят. Макар и различни техните физически портрети съдържат едни и същи детайли: “ жълт “, “ сух “, “ болнав “. Прави впечатление всеобщата умора, отпадналост, преждевременнот о състаряване на тези мъже. Портретната характеристика на Странджата говори едновременно за авторитет и за страдалчество. Неговият живот е бурен и изпълнен с премеждия. Заради смелостта и честността си той е на голяма почит сред хъшовете. Македонски също е много уважаван. Той краде и лъже, за да оцелее в тази мрачна обстановка. Неговият стремеж е да се върне в България и да продължи борбата за освобождението й. Облеклото му разкрива крайна бедност, която измъчва и всички останали хъшове. Тежкият живот, който водят, е сложил отпечатък върху лицата, облеклото и настроението и на останалите. Хаджият е с “ лице сухо, длъжесто, жълтеникаво “, а Попчето е “ с черно и нагърчено от преждевременна старост лице “. Най-младият посетител е младият Бръчков. Той е “ мечтател, идеалист, ветреник “. Въпреки че е без опит, той мечтае за героични подвизи и да се бори за свободата на България. Тежкият живот, който водят емигрантите, е сложил отпечатък върху лицата им. Всеки утрешен ден за хъшовете е една нова борба с живота. Те са измъчени от бедността и глада, който е по-страшен от битките в Балкана. Контрастът между техния живот и живота в “ хубавия румънски град “ подчертава жалкото съществуване на поборниците. Те са неразбрани и пренебрегнати от румънското общество и живеят като в пустиня. Бъдещето им е несигурно и неясно. “Какво ще правят в тая чужда страна? “. Принудителното бездействие също е израз на хъшовското страдание. Животът, който водят, е различен от техните мечти и идеали. Те с болка се питат: “ Докога ще продължава това съществувание? “ Подвизите и делата от тяхното славно минало остават непризнати. Трагичното и славното се сливат. Те се превръщат в “ един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слова. “ Мъката от раздялата с близките и носталгията по изгубената родина са най-големите болки на хъшовете. Образът на България е сравнен с красотата и обаянието на любимата. Възклицанието “ Как е близо и как е далеко! “ е израз на тяхната носталгия. обръщението: “ О, Българийо, никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно! “ звучи като вопъл. За свободата на Родината те са готови да се бият и умрат. Хъшовете ясно осъзнават, че пътят на свободата минава през страданието. Духовната сила на борците най-силно е изразена в думите на Странджата: “ Хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик. “ Страдалческият живот не заличава в душите им желанието да бъдат свободни, патриотизма и жертвоготовност та. Революционният дух все още гори в сърцата им. Най-голямата награда за техните страдания ще бъде освобождението на България. Хъшовете гордо понасят лишенията и трудностите, защото осъзнават, че “ народ без жертви не е народ “, “ България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес “. Разговорите между хъшовете са за отминали славни битки и събития. Те са израз на неугасналия им революционен дух. “ Нашите славни битки…ги помни народът… ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. “. Съдбата на България присъства винаги в разговорите на емигрантите. Тя живее в сърцата им. Изпълва мислите и мечтите им. Славните дела на народните синове имат последователи в лицето на младия Бръчков, който се възхищава от мъжеството, героизма и саможертвата на тези мъченици. Той е готов да следва техния достоен пример. Превръща се в истински хъш. За младия патриот поборниците са “ висши същества, родени за страдание, за борба и за слава – не като другите смъртни…. “. Бръчков е запленен от идеята за героичен подвиг. А това особено ярко е изразено в неговия сън. Хъшовете са готови винаги да докажат своя патриотизъм и жертвоготовност : Македонски преминава Дунава, като “ не бяга от смъртта “ и изпълнява до край възложената му задача. С неописуема храброст те посрещат смъртта в Гредитинската битка. Хъшовете остават докрай верни на завета да умрат славно за свободата на Отечеството. Разкривайки мъченическия живот на прокудените в чужбина борци, авторът възвеличава техния героизъм – готовността им да продължат делото за освобождението на Родината. В повестта “ Немили-недраги “ Иван Вазов напомня какво дължим на знайните и незнайни борци, пожертвали себе си в името на свободата на Отечеството. Големият писател се прекланя пред саможертвата за България

ИВАН ВАЗОВ - ПАТРИАРХ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Още приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място 6 нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик.
Иван Вазов е живата връзва между българското национално възраждане и следосвобожденското Време не само Като литературна, но и Като Всеобхватна духовна традиция. Превърнал В свой съкровен душевен опит най- характерното за живота и съзнанието на предосвобожденския българин, със свой необичайно дълъг за тогавашните условия творчески живот, той половин век непосредствено отстоява духа и традициите на националното възраждане. А с творбите си, обезсмъртили историческото и духовно съдържание на тази велика епоха, продължава и след това да поддържа нейния живот и националната памет.
Той е първият професионален писател в българската културна история, първият, Който превърна литературата 6 свое единствено призвание и съдба. Като художник от възрожденски тип, Вазов мисли В подчертано народностни Категории. Той се стреми да изрази не толкова сърцето на отделния човек, колкото душевността на своя народ. В многообразието на живота той търси преди всичко големите националноисторически събития. Художествената стихия на Вазов е изображението на социално- битовата и историческата обусловеност на човешкото битие, но Винаги и при всички обстоятелства свързани с България. така творчеството му се превръща в епос за бита и народопсихологията на българина и за историческите сътресения и преломи В националната съдба. Най-представителните творби на писателя са рожба на националния патос- разбиран не само като-прослава, но и Като начин на виждане и възпроизвеждане на света. И това определя подчертано възловото място, Което то заема В нашата литературна история. възрожденските традиции, които то доразвива, се преплитат с нови тенденции, в изключителното математично, идейно- емоционално и жанрово разнообразие мажем да открием основата, или отделни елементи на почти всички явления в българския литературен живот до края на Първата световна война.
В неблагоприятните условия на робската действителност младият Вазов няма възможност да получи някакво системно и пълно образование, но неговата любознателност цял живот допълва пропуснатата. Още в юношеските години той се запознава с тогавашната оригинална и преводна литература и у него се пробужда поетически дар. Общо взето,първите му стихотворни творби все още не издават перото на бъдещия майстор на стиха. Неоспоримо доказателство за появата на един истински поет е единствено стихотворението "Борът ", което му донесло и първата популярност. Решителна роля за съзряването на идейните и естетически позиции на младия поет изиграва неговият досег с революционните български емигранти в Румъния. В Браила се среща и с Христо Ботев и неговата пламенна революционност опалва душата му. Завърнал се в родината написва стихотворението "Новонагласената гусла"- израз на една оформена естетическа програма. С тази творба Вазов поема предначертаната си роля на "народен поет", като от този момент нататък неизменно остава верен на своите позиции на гражданин, патриот и демократ. От навечерието на Априлското въстание до самата си смърт писателят отбелязва всички събития в историята на своя народ. Половин век той носи в сърцето си неговите тъги и възторзи, написва поетичната хроника на пет войни. Художественото му дело- това е половинвековната история на България, превърнала се в творческа биография на поета. Дните на революционен подем раждат стихосбирката "Пряпорец и гусла", а, трагедията на потушеното въстание намира израз в "Тъгите на България". Първата стихосбирка е непосредствен лирически изблик на масовото въодушевление, дебело до Април 1876 година.
В повечето от своите най - представителни творби, създадени след Освобождението, Вазов се връща към ближото минало, което му дава възможност по-дълбоко да осмисли поривите и борбите на възрожденската епоха. Така той създава цикъла стихове "Епопея на забравените", където повечето творби засягат събития, от които не са изминали и десетина години. В "Епопеята" дистанцията от изобразяваното бреме не е календарна, а идейно - етична - дистанция между две епохи с различни идеали и обществен морал, между две ценностни системи. Тук Вазов изобразява дейците на националноосвободителните борби от позицията на преклонение пред техния подвиг. Творбата е прослава на великото и възвишеното, на големите синове на България и най-хубавите качества на народа. И същевременно като под текст тя е и един горчив упрек към новото неблагодарно и недостойно за великите си предшественици време. Укор, подплатен от възрожденска вяра във възраждащата сила на великите примери. Героите са изобразени във върховни моменти от своя живот, богато се решава не само тяхната съдба, но може би и нещо от съдбините на народа. Те се явяват в ореола си на герои, застават в позата, в която ги обезсмъртяват паметниците.
Съвсем различна по своята художествена физиономия е създадената едновременно с "Епопеята" Вазова повест " Немили - недраги ", въпреки че 6 най - общ смисъл ни въвежда в същата тематична сфера на ближното минало. Героите на повестта действат в едно всекидневие, което става история само със своите най - общи черти. В нея споменът на двете Вазови пребивавания сред българските емигранти в Румъния оживява в поредица от колоритни образи, всеки от които живее сам за себе си и същевременно се слива с другите в един ярък образ: образа на българския "хъш" - мъченик и герой.
Творчеството на Вазов от първото десетилетие след Освобождението е преплело героизма и социалната критика в едно непрекъснато противопоставяне и напрежение. И тъкмо за да се разтовари от него създава битово -. хумористичните си творби от това време " Хаджи Ахил " и " Чичовци ". " Чичовци " - това е малкият живот на малките .хора, миналото като всекидневие, историята като бит. " Чичовци " - това значи прости, изостанали хора, но това означава и наши роднини, наши ближи. Вазов се подиграва с тяхното невежество, с тяхната страхливост, но в смеха му няма студенината на отчуждението,а звучат и топлите нотки на снизхождение и близост. Смеейки се, той все пак прощава на петстотингодишния роб това, че страхливо прави път на онбашията и е далеч от световното културно развитие. Вазов всъщност обича своите "чичовци ", обича ги не защото са кой знае колко добри, а просто тъй - защото техните недостатъци и пороци имат своето историческо обяснение и преди всичко, защото са част от българското, защото са родната среда на неговото детство -изостанала, примитивна, но все пак симпатична.С яркия си национален колорит, с вярно уловената атмосфера на последното десетилетие от робството, повестта вече плътно приближава своя автор до идеята за " Под игото ". Но за да стигне до това върховно дело на своя живот, Вазов трябваше да премине през още едно изпитание - болката по изгубената родина.
в основната си част романът " Под игото " е създаден по време на Вазовото емигрантство в Одеса, под стимула на обзелата духа на писателя дълбока носталгия. Ижристализиралият в спомените му образ на родината го кара да търси по нов начин мястото и смисъла на Априлското въстание. Този роман е роман за цялостния битово -исторически живот на България от навечерието на Освобождението - за нейните звездни мигове и за нейното всекидневие, за опиянението на патриотичния възторг и за робското наследство на страха, за симпатичното и несимпатичното в националния характер-в " Под игото " е пресъздаден целокупния бит на някогашното подбалканско градче, обагрен в светлите тонове на една патриархална идилия и помрачен от тежката сянка на робския страх. Но това е и роман за едно революционно движение, навлязло вече в самия бит на народа. От епизода с чорбасрки Мичовата дъщеря на изпита в училището до смеха и възторга при появата на дръжия Безпортев, авторът проследява подема на революционната вълна в навечерието на въстанието. В това се състои и най - голямата сила на романа. Самото Априлско въстание е изобразено главно откъм неговата трагична страна - като грах на светлите надежди.
След Освобождението Вазов не може да се примири с новите "дребни характери", "тесни чела” и "широко разтворени джобове". Той, е отвратен от духа, обхванал обществото, от липсата на идеали. Това са и основните мотиви в стиховете му от 80 - те години на миналия век. В противовес на всичко, което го заобикаля, той създава прекрасните си стихове " Български език " и "Отечество любезно", като отправя укор към съвременниците си за непознаването на родната земя. С тези мисли са пропити стихосбирките му "Скитнишки песни " и " Под нашето небе ". На обществено - политическата и нравствена поквара са посветени новите му романи " Нова земя " и " казаларската царица".
В края на 19 и началото на 20 век основна форма за творческа изява на Вазов е станал късият разказ. В издадените по това време сборници " Драски и шарки ", " Видено и чуто ", " Пъстър свят " и др. , основно настроение е също недоволството от съвременния живот.
Търсейки примери за нравствена поука на своите съвременници, в началото на 20 век Вазов се обръща и към далечното историческо минало на България и създава цикъла балади " Легенди при Царевец ", романа и Светослав Тертер ", повестта "Иван Александър ". Една от основните теми в неговото творчество стават и войните, заели такъв голям дял в българската история. Особено хубава е стихосбирката му " Сливница ", която дава израз и на всенародния патриотичен подем, и на болката, която събужда в сърцето на българина изненадалата го Сръбско - българска бойна.
като планинско ехо Вазов откликва на всичко, което става около него, умее да почувства живота и да го пресъздаде. Особено силна е чувствителността му към природата. Която той пръв в нашата литература превръща в самостоятелна тема и й посвещава голям дял от своята дейност - стихове, проза, пътеписи.
Единствената лирическа стихосбирка на поета е и неговата равносметка за изживяното, на сбогуването с дивота и света.
Иван Вазов е роден художник с живо въображение и верен усет. Картините, които рисува, са многоцветни, характерите, които създава - убедителни и живи. Но най-голямата заслуга на неговото дело е в дълбоката му с национално историческото битие. Затова наричат творчеството му малка вселена, която е изградена от формите и звуците на българската земя, а писателят става завинаги част от нея.

shutUp
12-02-2009, 15:02
http://download.pomagalo.com/8186/han+krum+upravlenie/

?

detelina101
12-02-2009, 15:51
Хан Крум

Според късно свидетелство от Х век, Крум произхождал от онези прабългари, които след разпадането на Велика България се установили в Панония – днешна Унгария. Там неговият род робува на аварите, по-късно се прехвърлил южно от Дунав и една негова издънка станала хан.
Хан Крум (803-814) е считан за родоначалник на нова ханска династия забележителни владетели от Първото Българско царство, както и за голям пълководец. Първоначално водил политика на мир с Византия и насочил своето внимание към северозападните граници на българската държава, които били застрашени от франките. През 805 се възползвал от тяхната победа над аварите и успял да включи в пределите на България източната част от държавата им. Разширяването на българските владения на запад предизвикало сериозно безпокойство в Цариград и през 807 император Никифор I Геник предприел поход, като стигнал с войските си до Одрин. Възползвайке се от нарушаването на добросъседските отношения, Крум на свой ред потеглил на юг. През 808 се насочил по долината на р. Струма и разгромил посрещналите го тук византийски войски, а през 809 превзел Сердика (дн. София). Изплашен от неговите успехи, през 811 на 11 юли византийският император нахлул в пределите на България с голяма войска. Като отхвърлил предложения му от Крум мир, Никифор I Геник преминал старопланинските проходи и стигнал до столицата Плиска. След като взел със себе си съкровищата на българския владетел, опожарил я и потеглили назад. В Плиска по негова заповед е избито и част от мирното население, включително жени, деца и старци. По пътя неговите войници ограбвали и опустошавали българските земи. Крум успял да организира голяма войска и да привлече на помощ аварите. Наред с тях, хан Крум привлича на своя страна и славянските племена, като "въоръжил по мъжки и жените". Той посрещнал византийския император при Върбишкия проход. В сражението, станало на 26 юли 811, византийските войски били напълно разбити, загинал и Никифор I Геник заедно със своите военачалници. След сражението Крум заповядал да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни била държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора бил обкован със сребро. С него Крум вдигнал наздравица в чест на своята победа. През пролетта на 812 г. хан Крум превзема крепостта Девелт и преселва жителите й в оттатъкдунавска България. Същата година са превзети и Анхиало, Проват, Филипи, Малка Никея и Берое. Новият император Михаил I Рангаве, търсейки съюз с Карл Велики срещу българите признава императорската титла на франкския владетел. През следващата година българският хан предприел нови действия против Византия. Тъй като не разполагал с достатъчно сили, за да се разправи окончателно с нея, той предложил на Михаил I Рангаве мир, като за целта бъде възобновен мирният договор, сключен между Тервел и Теодосий през 716. От Цариград последвал отказ. Византийският владетел потеглил на поход против България, но при Версиникия, близо до Одрин, неговите войски претърпели поражение (22 юни 813). След тази победа К. стигнал безпрепятствено до Цариград. На 11 юли 813 г. за византийски император е коронован Лъв V Арменец (813-820). На 18 юли 813 г. хан Крум е пред стените на Константинопол, където извършва жертвоприношения на хора и животни; потапя нозете си в морето и поръсва войниците с вода. Като условие за прекратяване на военните действия хан Крум поставил следните искания: да забие копието си в Златните врата на Константинопол, да получи копринени одежди и злато и да му бъдат предадени отбрани девойки като наложници. Между двамата владетели е уговорена среща за подписване на мирен договор. В организирания заговор загива кавхан Иратаис, а в плен попадат неговите зет и внук. В отговор хан Крум опожарява цялата околност заедно с къщи, църкви, манастири и крепостите от Абидос до Адрианопол. Изселени са близо 10 000 военнопленници, между които и бъдещият император Василий I. Избити са много духовници, включително и епископи. Превзети са градовете Теодоропул, Студион, Дидимотика, Аркадиопол, Скутарион и други. Той отново предложил на византийския император мир. Но след като разбрал намерението на византийците да го ликвидират по вероломен начин, се оттеглил и започнал да се готви за окончателното завладяване на византийската столица. За обсадата на Константинопол хан Крум организира 30 000-на облечена в ризници армия и обсадна техника, натоварена на 5000 коли и теглена от 10 000 вола. На 14 април 814 г. хан Крум умира от вътрешен кръвоизлив.
По отношение на "Крумовото законодателство" в по-новите изследвания се изказва тезата, че съобщението се отнася за разпоредби на върховната власт във връзка със заздравяване на дисциплината, а не за наличие на законодателство.

shutUp
12-02-2009, 18:03
^ много благодаря :)

icohristov06
12-02-2009, 21:35
http://download.pomagalo.com/259822/obrazyt+na+hektor/?search=17761299&po=22
моля :-)

24white24
12-03-2009, 13:43
http://download.pomagalo.com/172596/motivaciya+na+personala+/

Трябва ми това, благодаря предварително.

Djudista
12-03-2009, 14:32
Трябва ми тази тема за Хамлет за утре!

Трагедията на ренесансовия човек в Елсинорския свят - "Хамлет"

http://download.pomagalo.com/63146/tragediyata+na+renesansoviya+chovek+v+elsinorskiya +svyat+hamlet/?search=17795306&po=6

bobulka
12-03-2009, 16:46
XamLEt
analiz vurhu nqkoi abzaz ot teksta

pufi_kz
12-06-2009, 08:19
http://download.pomagalo.com/83160/upravlenie+na+boris+i/

iveetyy
12-06-2009, 09:43
http://zamunda.pomagalo.com/download/379734/
http://zamunda.pomagalo.com/download/130477/
http://zamunda.pomagalo.com/download/244034/

Мерси предварително .. = ))

DoomShadow
12-06-2009, 10:00
моля който може да изтегли това плс :

http://zamunda.pomagalo.com/download/358562/

uBeTy
12-06-2009, 10:04
http://zamunda.pomagalo.com/download/338109/ Мерси предварително. :twisted:

sNkR
12-06-2009, 11:06
http://download.pomagalo.com/101721/sonet+130+ot+shekspir/

http://download.pomagalo.com/11032/sblysykyt+na+cennostite+v+tragediyata+hamlet+ot+ui lyam+shekspir/

http://download.pomagalo.com/29934/tragediyata+na+humanista+hamlet+v+sveta+na+zloto/?cfr=11032

на ЛС :) Благодаря предварително!

roadrunner
12-06-2009, 11:24
http://download.pomagalo.com/295336/spomen+i+blyan+v+elegiyata+na+dimcho+debelyanov+da +se+zavyrnesh+v+bashtinata+kyshta/

Ако може на ЛС :(

slap2trap
12-06-2009, 12:09
http://download.pomagalo.com/64972/kak+se+pishe+lis/

и

http://download.pomagalo.com/173162/gnevyt+i+primirenieto+v+iliada/

Благодаря МНОГО предварително :-) :-) :-)

betyyyy
12-06-2009, 12:50
http://download.pomagalo.com/13329/avtoryt+s+rentgenoviya+pogled/?search=17941434&po=8 :oops: Може ли ?

uBeTy
12-06-2009, 13:28
http://download.http://www.teenproblem.net/school/13329/avtoryt+s+rentgenoviya+pogled/?search=17941434&po=8 :oops: Може ли ?


СВЕТОСЛАВ МИНКОВ -„ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ”
АВТОРЪТ С РЕНТГЕНОВИЯ ПОГЛЕД
Един от най-известните разкази на Светослав Минков е „Дамата с рентгеновите очи”, но всъщност не героинята, а самият писател има рентгенов (в смисъл на проницателен и задълhttp://www.teenproblem.net/forumбочен) поглед върху отрицателните герои на новите времена, върху крайностите на техниhttp://www.teenproblem.net/forumческата цивилизация, която превръща хората в роботи или в марионетки, управлявани само от суетните си и егоистични влечения.
Светослав Минков е създател и майстор на българската сатирична фантастика. Наричат го „екзотично цвете” в българската литератуhttp://www.teenproblem.net/forumра поради новаторския му начин на писане, който няма нищо общо с нашата традиционhttp://www.teenproblem.net/forumна класическа художествена проза.
Той е странен и любопитен писател. Пише двусмислено и многозначно, с тънка, язвителhttp://www.teenproblem.net/forumна ирония, със загадъчно въображение и с артистична лекота. Към героите си гледа отhttp://www.teenproblem.net/forumдалеч, от голяма дистанция. В нито един от тях не разкрива своята душевност, не изповядва своето собствено верую. Той или им се надhttp://www.teenproblem.net/forumсмива, или жестоко ги подиграва, или ги слеhttp://www.teenproblem.net/forumди с ужас и отвращение, като привидно деhttp://www.teenproblem.net/forumмонстрира равнодушие и безучастие към неhttp://www.teenproblem.net/forumлепото им поведение.
Модернизацията на градския бит и нрави (Светослав Минков не пише за българското село, а само за столицата и за провинциалниhttp://www.teenproblem.net/forumте градчета) го разсмива и забавлява със своhttp://www.teenproblem.net/forumята изостаналост от културата на Европа. Вижда нелепите прояви на еснафщина, на неhttp://www.teenproblem.net/forumдопустима наивност и глупост. Самият писаhttp://www.teenproblem.net/forumтел няма нищо общо със своите герои; той е толкова високо над тях, че дори не може да ги съжали, не може да им съчувства за лекомисhttp://www.teenproblem.net/forumлието, дребнавостта и пустотата на същестhttp://www.teenproblem.net/forumвуванието им..
Изумен от човешката безразсъдност, от каhttp://www.teenproblem.net/forumтастрофалното поражение на здравия разум в съвременния свят, Светослав Минков се настройва скептично и саркастично към всичhttp://www.teenproblem.net/forumко, което претворява в чудноватите си разкаhttp://www.teenproblem.net/forumзи. Проницателният му „рентгенов поглед” отhttp://www.teenproblem.net/forumкрива парадоксалното, фантастичното безhttp://www.teenproblem.net/forumсмислие в живота на градските парвенюта (разказа „Дамата с рентгеновите очи”).
Светослав Минков разказва странни и неhttp://www.teenproblem.net/forumвероятни истории за времето между двете световни войни, в което живее и твори. Това е епохата на българския модернизъм, когато писателите не описват реалистично и подробhttp://www.teenproblem.net/forumно народния живот, избягват битовите детайhttp://www.teenproblem.net/forumли и фактите от конкретния обществен поряhttp://www.teenproblem.net/forumдък. Предпочитат, като Светослав Минков, фантастиката пред реалността. Освен модерhttp://www.teenproblem.net/forumнист той е и един от създателите на българсhttp://www.teenproblem.net/forumката сатирична научна фантастика, .която през втората половина на XX век се наложи като много популярен вид литература и масово нахлу във визуалните изкуства. Светослав Минков има богато въображение, с което заhttp://www.teenproblem.net/forumбавлява читателите, измисляйки абсурдни и смешни събития. Героите му стават носители на чудновати качества - както се случва в разказа „Това се случи в Лампадефория”, където гражданите се превръщат в овце; или пък в разказа „Човекът, който дойде от Амеhttp://www.teenproblem.net/forumрика”, където домашният прислужник е роhttp://www.teenproblem.net/forumбот, изпратен отвъд океана.
През 20-те години на XX век Светослав Минhttp://www.teenproblem.net/forumков пише страшни разкази (наречени диаболични, което значи сатанински, дяволски), в които разказва демонични случки с призраhttp://www.teenproblem.net/forumци или със садисти и психопати. Мястото на действието е в тайнствени хотели, в гробищаhttp://www.teenproblem.net/forumта, в мрачни градски помещения, в тесни и тъмни улички.
В своите страшни разкази писателят внуhttp://www.teenproblem.net/forumшава безсмислието на човешката екзистенция, страха от лудостта и смъртта, описвайки постоянно ужасите на обезумяването. В тези диаболични творби той подражава на редиhttp://www.teenproblem.net/forumца модерни тогава европейски писатели на ужаса. Сам бързо се отказва от този неоригиhttp://www.teenproblem.net/forumнален начин на писане и още в края на 20-те години започва да иронизира призраците и страшните персонажи и случки (например в разказа „Къщата при последния фенер”).
В разказите от 30-те и 40-те години Светосhttp://www.teenproblem.net/forumлав Минков изобразява комично и сатирично, с фантастични средства, бездуховността в средите на градските парвенюта и на коhttp://www.teenproblem.net/forumрумпираните търгаши. Той предупреждава хората за опасността да се механизират и да загубят човешките си чувства. Героите му се превръщат в безсърдечни същества, заприhttp://www.teenproblem.net/forumличват на марионетки и роботи.
Фантастично-сатиричните разкази на писаhttp://www.teenproblem.net/forumтеля съдържат изненадващи събития, загадъчhttp://www.teenproblem.net/forumни явления, комични в своята повърхностност и бездушие персонажи. Странните хора в тоhttp://www.teenproblem.net/forumзи въображаем свят са с празни души, траhttp://www.teenproblem.net/forumгични самотници или мошеници, скучаещи суетни дами, лъжеизобретатели и псевдоучени с големи претенции.
В разказа „Дамата с рентгеновите очи” маhttp://www.teenproblem.net/forumестро Галфоне измисля най-неочаквани козhttp://www.teenproblem.net/forumметични изненади в гримовата техника и хиhttp://www.teenproblem.net/forumрургия. В своя прочут Институт за разхубавяhttp://www.teenproblem.net/forumване той така променя кривогледите очи на своята пациентка Мими Тромпеева, че те се превръщат в рентгенови и започват да виждат само скелети и черепни кутии с минимално количество мозък. Тъй като героинята се двиhttp://www.teenproblem.net/forumжи само в средите на хайлайфа, тази очна повhttp://www.teenproblem.net/forumреда не й пречи. Важното е, че хайлайфните дами завиждат на новите й красиви очи и че в нея се влюбва „най-пленителният мъж” - Жан, който знае само улични песни и разговаря за „ефекта на различните парфюми и за чистенеhttp://www.teenproblem.net/forumто на зъбите с клечка при официалните динета”. Възторгът на Мими Тромпеева от кухите глави на „аристократите” се дължи на разлиhttp://www.teenproblem.net/forumката им с останалите хора от простолюдието, които притежават мозъчно вещество.
В този разказ подигравките със софийския хайлайф стават все по-саркастични, успоредhttp://www.teenproblem.net/forumно със засиленото рентгеново зрение на героhttp://www.teenproblem.net/forumинята. „Аз се движа сякаш из някакво живо гроhttp://www.teenproblem.net/forumбище. И интересно, че не изпитвам никакво неприятно чувство от това. Напротив, най-голямото ми развлечение е да се взирам във всеки минувач и да изследвам неговата анатоhttp://www.teenproblem.net/forumмия”- възкликва новопроизведената красавица, чиято най-голяма гордост е собственаhttp://www.teenproblem.net/forumта й безмозъчност.
Целта на Светослав Минков тук е да предhttp://www.teenproblem.net/forumстави сатирично един абсурден и фантастиhttp://www.teenproblem.net/forumчен в своята бездуховност свят на марионетhttp://www.teenproblem.net/forumки от хайлайфа. Неговото отношение към този свят е не само изцяло отрицателно, но и изhttp://www.teenproblem.net/forumпълнено с отвращение, с погнуса и изумлеhttp://www.teenproblem.net/forumние от крайната степен на човешкото падеhttp://www.teenproblem.net/forumние и самоунижение. Героите не си дават сметка за своята духовна катастрофа. Те не притежават нито интелект, нито мозък, нито дуhttp://www.teenproblem.net/forumша, нито съвест. Затова авторът използва фанhttp://www.teenproblem.net/forumтастиката на абсурда, измисляйки вълшебhttp://www.teenproblem.net/forumните капки „рентгенол” и тяхното чудодейно въздействие върху зрението, за да докаже безhttp://www.teenproblem.net/forumсмислието на съществуванието на хайлайфа и обществената вреда от парвенющината.
Неговият „рентгенов преглед” прониква в същността на бездуховната човешка екзистенция. Фантастичното, уж „научно” откриhttp://www.teenproblem.net/forumтие на маестро Галфоне е само средство за сатирично разкриване на пошлостта, тъпотаhttp://www.teenproblem.net/forumта, бездушието и престъпното лекомислие. Той е решен, след сполучливия експеримент с Мими Тромпеева, „да пусне в обръщение пърhttp://www.teenproblem.net/forumвата пробна партида от дами с рентгенови очи”. Писателят сатирично осмива не само хайлайфа и лъженауката, но и масовото проhttp://www.teenproblem.net/forumизводство на опасни продукти.
Не можем да не се запитаме: какви са услоhttp://www.teenproblem.net/forumвията на живота, които правят възможни пороhttp://www.teenproblem.net/forumците на бездуховността? Неизбежна и съдбоhttp://www.teenproblem.net/forumносна ли е покварата, която носи светкавичhttp://www.teenproblem.net/forumното развитие на техниката и на научните изобhttp://www.teenproblem.net/forumретения? Разбира се, че науката и техничесhttp://www.teenproblem.net/forumките постижения допринасят повече полза отhttp://www.teenproblem.net/forumколкото вреда на хората. Благодарение на разhttp://www.teenproblem.net/forumвитието на науката и техниката ние имаме все повече и повече време и възможности да се развиваме като разумни и духовни същества. Това косвено внушава и сатирикът Светослав Минков, който отрича псевдонауката, липсата на познание и истинска научност и защитава най-важното в нашата човешка същност: ДУХОВНОСТТА и РАЗУМНОСТТА.

uBeTy
12-06-2009, 13:31
http://download.http://www.teenproblem.net/school/64972/kak+se+pishe+lis/

и

http://download.http://www.teenproblem.net/school/173162/gnevyt+i+primirenieto+v+iliada/

Благодаря МНОГО предварително :-) :-) :-)

1. АЛТЕРНАТИВА
Литературноисторическото съчинение (ЛИС) би могло да бъде алтернативна форма на писмен ученически текст за проверка и оценка на знанията по български език и литература, а оттам и алтернативна форма на писмена работа за държавен зрелостен изпит. То отговаря на някои изисквания на новите образователни програми и на новите учебници по литература, отчита и спада на общото ниво на литературната подготовка у нас.
ЛИС би било по-достъпно за учениците и съответно по-лесно приложимо в образователната практика. То би помогнало да се избегне наизустяването на теми, литературнокритически клишета, претенциозни изрази, готови тези и аргументи и пр. - т.е. да се избегне ефектът на духовното травестиране, което стресира ученика до кулминационния момент на писменото изпитване, след което идва катарзисът на забравата.
Ето основните предимства на ЛИС:
- То е лесно усвоимо като структура;
- Не изисква интерпретация на литературно художествено произведение по зададена тема;
- Предполага възпроизвеждането на литературноисторическа фактология и дава възможност в процеса на усвояването й да се осмислят и преосмислят доминиращите идейно-естетически тенденции, жанровите премодификации и иновации, индивидуалният художествен литературен продукт в контекста на обособените периоди и на общия литературен развой и т.н.;
- Материята, която третира ЛИС, е по-достъпна за масовия ученик - и като обект на познание, и като система от знания за възпроизвеждане;
- Подготовката за ЛИС обогатява общата култура, акумулира обем от знания за литературата като единен процес от последователно обвързани или конфронтиращи се периоди, направления, течения, школи;
- ЛИС предполага интерпретативните умения да се сведат до разпознаване на тематика (тема), сюжети, герои, художествен стил. В хода на изложението е възможен коментар на художествен текст, но не това е основната цел на ЛИС. Коментарът не трябва да е самоцелен, а да е обвързан с представените художествени и нехудожествени явления и факти, характерни за дадена епоха, период, направление;
- ЛИС не изисква нови, специализирани учебници, помагала и частни уроци;
- ЛИС е възможно да се усвои и от випуските, на които непосредствено предстои да полагат държавни зрелостни изпити;
- ЛИС би могло да е форма на кандидатстудентски и на държавен изпит по литература след завършването на висше училище;
- ЛИС би могло да е още една форма на писмена работа по български език и литература, която да е въпрос на индивидуален избор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
ЛИС е текст, който описва, анализира и систематизира определен кръг художествени и извънхудожествени процеси, явления и факти в техните взаимовръзки и противопоставяния, свързани с историческия развой на художествената литература и конкретизирани в заглавието (темата). То е умален, работен, адаптиран към образователната практика в средното училище модел на научно изследване, представящо литературната история и нейната обвързаност с общественополитическите тенденции, с идейно-естетическите концепции, с философските възгледи, с доминиращата психология и нейните корелативи, а така също и с ред вътрешнолитературни явления - тематика, жанрово многообразие и жанрови инварианти, литературни герои, художествени стилове и т.н., проявяващи се през определена епоха или в по-ограничено историческо пространство.
Да се определи точно диапазонът на едно литературноисторическо изследване, е сложен, противоречив, нерешен проблем. Най-общо то проучва "историколитературния процес, като изследва конкретни литературни художествени творби, определя мястото и значението на писателите, изяснява особеностите на различните творчески методи, на родовете и видовете (жанровете) в литературното развитие"1. Целта на литературноисторическата статия (монография, студия), съответно на ЛИС, е представянето на литературното движение - с неговите процеси, явления, продукция, факти, отнесено най-често към определен период от отделна национална култура или изобщо от културата на отделна цивилизация (цивилизация в смисъла, който влага А. Тойнби). Това определение е без претенции за завършеност и категоричност, то е проекция на присъщия за проблема релативизъм: в чист вид не могат да съществуват нито съчиненията по "история на литературата", нито по "литературна история". Точно тази симбиоза между двата типа научни текстове демонстрират "Тезиси по историята на поетиката на българската литература"2. "Къде са границите на историята на литературата, къде литературният историк трябва да каже: "Тук свършва моят обект, тук се изчерпва моята задача?" - този прост риторичен въпрос организира сложния научен механизъм на литературноисторическото и теоретичното изследване в "Тезисите"3. Литературното художествено произведение "като продукт на интенционална човешка дейност е функционален обект, чието предназначение е да промени аспекта на нашето възприятие от практически в художествен"4. Анализационният коментар на литературната художествена творба като условие за изграждане на литературноинтерпретативн о съчинение (ЛС) усложнява аспекта на тази рецепция, включвайки във веригата интерпретативната мисловна дейност, която предполага изградена литературнотеоретична основа и природна дарба - въображение, способност за трансформация на художествено преживяното в идейно-естетическа концепция за смисъла на творбата, обвързването му с формалните и стилно-езиковите особености и т.н. В контекста на такава сложна дейност механичната абсорбация на литературнокритически текстове е обичайна практика.
Смисловото конструиране на литературноисторически текст не изисква максималистично придържане към такъв метод на изследване, то игнорира изчерпателния коментар на литературната художествена творба, а обхваща в интерпретационен модел само най-съществените нейни параметри - сюжет, тема, композиционна оригиналност, творчески метод, и то само в случаи, когато е необходимо да се визира отделно литературнохудожествено произведение - като ги обвързва с пораждащите ги или изключващите ги нехудожествени явления. "Нехудожествеността съществува на-всякъде в творбата и не губи своята маркираност и при преобразуването си в художественост. От своя страна художествеността добива реалност само в акта на преобразуването и в състояние на корелация с нехудожествеността. ... Ето защо литературната история трябва да изследва всички наблюдаеми точки, в които протича преход между художественост и нехудожественост, с оглед на историческата променливост на двете (ще подчертаем: на двете) страни"5.
Така статията представя и двете доминиращи гледища за типовете съчинения по история на литературата. Без да навлизаме детайлно в изследването, може да приемем, че в училищното обучение по литература трябва да се усвои технологията на първия тип съчинение: "В първия ... художествените творби и художественият процес се разглеждат свързани с контекста си - биографичен, социално-идеен, национален, възприемателски и пр."6. Така целта на ЛИС в училищната практика е възпроизвеждането на факсимилета от литературноисторическите текстове, публикувани в учебниците или в специализираните издания, което се основава на предварителната подготовка на учениците. В ЛИС репродуктивният механизъм е преобладаващ; той може да бъде съпроводен с творческо изследване, но вероятно само в единични случаи: по-важно е изграждането на умения за изводи и обобщения.
В голяма степен изучаването на литературноисторически текстове обогатява хуманитарната култура на личността; то е задължително стъпало за изграждане на интерпретационен подход, събужда интерес към кръг литературни явления или творби, а тяхното познаване несъмнено е обвързано с по-развито овладявне на стилно-езиковите норми в научната социолингвистична сфера и кореспондира пряко с методиката за изграждане на подобни текстове по други научни дисциплини - история, философия, география. Така при обучението в ЛИС се инвестира както интелектуална енергия, активирана в присъщия за литературноинтерпретативн ото съчинение коментар, така и познавателен ресурс, доколкото интелектът е способност за познание, но във възпроизвеждащата му функция. Точно "историзмът може да разшири и усъвършенства нашите представи за литературата, от която най-силно се възхищаваме" - пише Роджър Фаулър. И още: "Ценността на историзма се основава не на архивното любопитство как някой автор е бил повлиян или изтълкуван от света, в който е живял, а на стремежа да обогатим нашата възприемчивост чрез овладяването на онези идеи и ценности, които запазват последователността на нашата цивилизация"7. Още повече, че в процеса на преподаване по български език и литература се смесват принципни схеми и изводи от историческата поетика, историята на литературата и интерпретацията на художествен текст.
СТРУКТУРА
ЛИС се структурира според регламентираните изисквания за изграждане на смислово завършен научен текст; то е учебен вариант на литературноисторическата статия. ЛИС се конструира в увод, изложение и заключение.
Уводът обхваща обем от 4-5 изречения; той заема около 1/20 от целия текст. Неговото съдържание зависи от зададената тема, задачата му е да въведе в нейната проблематика и да набележи основните параметри, които ще се разработват в изложението.
Първото изречение може да визира синтезирано факти, особености и процеси, които предопределят естеството на изследването. Но то може и директно да характеризира особеностите на литературните явления, които ще се представят в изложението.
Второто и третото изречение са смислово ориентирани към поставената тема; те изясняват обстоятелствата, по-важните факти, идейно-естетическите възгледи, определящи насоките на културния живот, литературните рецепции и въздействия, обществения духовен климат и неговите рефлексии и т.н.
Четвъртото изречение - тезата - има дефинитивен характер и програмира съдържанието на изложението, тя е негова смислова есенция. В ЛИС тя е по-свободна като формулировка - подчертава задачата на изследването, набелязва кръга на коментирани литературни явления или конкретно творчество; изяснява позицията, от която те ще се разглеждат: диахронно, син-хронно, сравнително. Тя завършва уводната част на съчинението и очертава прехода към изложението.
Разбира се, встъплението може да има и по-свободна, по-есесистична структура и съдържание - в закачливо-интелектуалния стил на Антъни Бърджис или с главоломно "гмуркане" в сърцевината на проблема; с парадоксален извод или цитат, който опровергава латентния смисъл на заглавието или го модулира в отказ от експлицитния му смисъл, или с кратък повествователен ракурс, пресъздаващ в щрих характерния дух на епохата; или с банално литературноисторическо клише, което ще бъде иронизирано, или...
Изложението е съществената част от съчинението - то не се изгражда като аргументативен текст, като система от интерпретативни разсъждения и изводи, както в литературноинтерпретативн ото съчинение (ЛС). Неговата цел в ЛИС е да възпроизвежда литературноисторически факти и явления, като подбира от тях само онова, с което задължава посочената тема. Изложението се структурира в отделни абзаци, микротекстове, които разработват планираните подтези, в случая опорни точки, регулиращи систематиката на изграждания текст. Тук също е възможно и желателно да се построяват аргументирани изводи, преценки, обобщения, заключения, които произтичат от изследваните факти и явления, или, с други думи, да се анализират литературноисторическите процеси. В ЛИС интерпретационният подход е заменен от репродуктивния, в който се проявяват познавателните възможности, точната ориентация в поставената задача, изборът на литературни факти и явления, обвързването им със съответните културноисторически процеси, способността за самостоятелни умозаключения и т.н.
ЛИС може да съдържа елементи от ЛС - когато в неговото изложение отделни явления се илюстрират с интерпретация на художествен текст. Те не трябва да бъдат изчерпателни, подробни, а обзорни, обвързани с оригинални проявления в разнообразната жанрова палитра на литературния живот или с нови идейно-естетически и художественостилови особености, променящи насоката на доминиращите литературни конвенции. Тук могат да се разгърнат изградените способности за коментар на литературно художествено произведение, но не в контекста на зададена литературнокритическа тема, а в зависимост от връзката или опозицията на художествения текст с други текстове.
Последователното описание на литературните явления и процеси, тяхното пре-създаване в съчинението отразява особеностите на научния стил; то може да бъде разнообразено от кратки повествователни микротекстове, които привеждат оригинални примери от литературния живот, уточняват прототипове на литературни герои или на художествено перифразирани събития. Тази хибридност на ЛИС - като единен, научен по същество писмен продукт, в който се проявяват особеностите на описателните, аргументативните и повествователните текстове - зависи в голяма степен от поставената тема, от подхода към нейната проблематика, от степента на информираност и от умението да се тълкуват литературноисторически факти.
Заключението на ЛИС се оформя в 3-4 изречения, които обобщават, представят в синтезирана форма основните изводи на изложението. Както в ЛС, и тук то може да бъде от затворен тип, ако ограничава смисловия диапазон в кръга на разглежданата проблематика. Така последните изречения центрират вниманието обратно към вече описаните факти и изследваните явления, поставяйки акцент на най-съществените разсъждения, изводи, коментари. "Отвореното" заключение е по-подходящо за този тип съчинение - то визира как литературните факти предопределят нови явления, разгръщащи се в нова историческа и естетическа среда, представя в щрих параметрите на следващи процеси, които са предмет на друга тема, но са същевременно и неразделна част от общия поток на литературния живот.
И тук, както в ЛС, заключението може да се сведе до едно изречение, което да завършва обосновано смисловия ток на изложението; да поставя нов проблем казус, който да осветлява от нов ъгъл основните изводи в текста или да загатва различни, противоречиви тенденции, провокативни спрямо смисъла на построената теза.
ТЕХНИКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЛИС
Най-общо "техниките" за изграждане на ЛИС включват последователно подготовката, планирането, написването и редактирането на текста. В случая може да бъдат предложени по-общи насоки за работа: запознаване с определен литературен период (напр. следосвобожденската литература), с литературно направление (символизъм), с литературно явление (кръгът "Мисъл"), с творчеството на отделен автор като проблематика, периоди, художествен стил, личностно присъствие и т.н.
Първият етап, подготовката, обхваща прочита и конспектирането (задължително) на литературноисторически текстове, препоръчани от учителя или самостоятелно подбрани от учебника, от трудове по история на литературата, от сп. "Литературна история" и др. Тук от особено значение е "да се прояви избирателност и интерпретаторско умение, когато се подхожда към наличните сведения за норми и начини на мислене, които се отклоняват от нашите"8. Така в процеса на конспектирането могат да се преосмислят явления и факти, да се допълни информационният блок със собствени разсъждения, преценки, изводи; подготовката на ЛИС развива не само литературната култура, но обогатява терминологично научноезиковия потенциал и предоставя структурен модел на изложението. Успоредно с това учениците трябва да познават регламентираните от учебната програма художествени текстове, обвързани с изучаваната литературноисторическа проблематика, и да ги ситуират в координатната система на съответния период, направление, творчество.
Втората фаза е изготвянето на план за ЛИС - кратък или разширен - в зависимост от степента на подготвеност и конкретните условия за работа. В процеса на планирането се систематизират фактите (дати, години, творби, изследвания и т.н.), очертава се последователността на изложението.
Примерен кратък план за ЛИС
Тема: Творческият път на Яворов
1. Увод
І изречение: Творчеството на Яворов в контекста на литературния живот от края на 19. и началото на 20. век;
ІІ и ІІІ изречение: Творчеството на Яворов като контрапункт на традиционализма;
ІV изречение (теза): Модернистичните тенденции в поезията на Яворов.
2. Изложение - подтези
І. Извънлитературни и литературни влияния върху творчеството на Яворов.
ІІ. Проблемът за творческите периоди на Яворов.
ІІІ. Яворов и символизмът.
3. Заключение - обобщена преценка за творческия път на Яворов.
След като се напише, съчинението задължително се редактира с оглед на възможни грешки:
• Да не се допускат отклонения от поставената тема; да се елиминират излишните и маргиналните факти, текстът да бъде смислово координиран спрямо проблематиката, заложена в заглавието на съчинението.
• Повествователните микротекстове да бъдат прецизно дозирани в степен, в която да илюстрират разсъжденията и изводите.
• Да се спазва изискването за единство на глаголното време - сегашно историческо.
• Текстът на съчинението като цяло и преходът между микротекстовете да бъдат смислово обвързани, логически последователни. Да се съблюдава за уместната употреба на думата и за смисловата организация на думите в синтактичните конструкции.
• ЛИС да бъде композиционно оформено в увод, изложение и заключение.
• Обемът на съчинението да бъде съобразен със зададените изисквания или с регламентираното време за работа. ЛИС позволява една по-динамична форма на разработване в сравнение с ЛС. То може да визира отделен факт от литературния живот в много кратък информационен блок и за кратко време, напр. "Литературни и извънлитературни влияния за създаването на "Епопея на забравените". Но, все пак, и тук се налагат известни приблизителни регулативни изисквания:
- за 90 мин. - около 3 страници А4;
- за 300 мин. - над 4 страници А4.
Разбира се, това е твърде относително, но априори се приема, че текстът на ЛИС се създава по-бързо и с по-разширеното си съдържание над-хвърля "стандартния" обем на ЛС.
• Съчинението да бъде прецизно редактирано за допуснати правописни и пунктуационни грешки.
• Графично оформление, естетически вид.
ПРИМЕРЕН МОДЕЛ НА ЛИС
Тема: Творческият път на Яворов
П. К. Яворов е необикновено явление в литературния ни живот; неговата поезия бележи края на ония идейно-естетически възгледи, които са характерни за възрожденския художественотворчески темперамент, но се проявяват и в поствъзрожденската литература от последните десетилетия на 19. век, която запазва своите духовни връзки с традиционния светоглед и с обществените идеали на отминалата епоха. Яворов сътворява нов поетически художествен модел, който екстравагантно провокира конвенционалното литературно пространство. Неговото творчество, особено след 1907 г., излиза от орбитата на домораслия художествен модел. То се откроява с дълбокия си психологизъм, отразява проникновени индивидуалистични и песимистични тенденции, излъчва отсенки от възгледите на авангардните скръбни мислители Шопенхауер и Ницше, вдъхновява се от трагичната и провокативна поезия на символистите.
Яворовата поезия е субективно изповедна, тя изразява мъчителните катаклизми на един сложен, многопластов душевен свят, изпълнен с противоречия, съмнения и най-вече - с неудовлетвореност от индивидуалната екзистенциална съдба. В нея са концентрирани болезнените, аритмични импулси на една изначално дисхармонична личност, победена в страстното желание за деятелност, разбунтувана срещу еснафските обществени норми и техния двуличен морал. За Яворовия герой страданието е начин на живот, той го издига в своеобразен мистичен култ, търси го спонтанно и интуитивно го предусеща, наслаждава се мазохистично, сгърчен в неговите неумолими спазми: темата за страданието и неудовлетвореността пронизва с черния си лъч цялата му поезия. Доминиращите чувства, втъкани в неговите лирически изповеди, са силни, титанични в своята полярност - песимизъм и отчаяние, мрачен, трагичен възглед за живота и за любовта, който понякога се трансформира в демонизъм, безутешно лутане в болезнените проблеми на душата, които стават по-важни от външните, обективните проблеми на живота.
Яворов учи в родния си град Чирпан до VІІ клас; вътрешно вглъбен, свръхчувствителен, с екзотично въображение, явно повлиян от Пушкин, той се вживява в легендата за арабския си произход. Завършва ІХ клас на Пловдивската гимназия и, седемнадесетгодишен, става телеграфист в Чирпан. Работата му позволява да чете, да се самообразова; увлича се от модните сред тогавашната интелигенция народническо-социалистически възгледи и дори става техен пропагандатор: те вероятно са допълвали жаждата му за обществена деятелност. Яворов, въпреки затворения си, стеснителен характер, се е вдъхновявал от мисълта да бъде герой в историческото време. В известен смисъл тъкмо съдбовните обрати и епохата на безвремие не са му предоставили възможността да бъде такъв, какъвто мечтае - оттук трагичното предусещане за изгубения смисъл на живота, за невъзможната възвишена личностна реализация. В този дух народническо-социалистическите идеи възпламеняват първите творчески импулси: в сп. "Ден" са отпечатани стихотворенията "Пред тъмничний зид", в което се долавя силният полъх от романтическата поезия на Пушкин и Лермонтов, и "Пролетната жалба на орача" (1894), което в преработеното си издание от 1901 г. става един от шедьоврите на българската социална поезия.
Яворов последователно работи на гара Скобелево - там среща изгнаниците арменци, които възпява в едноименното си стихотворение, в Стара Загора, Сливен, Стралджа: спомените за преживените там природни стихии го вдъхновяват да създаде поемата "Градушка". В последните години на века е пощенски чиновник в Анхиало. Там през 1898 г. пише "Калиопа", която го прави известен. Поемата е отпечатана през 1900 г. в сп. "Мисъл" и предизвиква възторжените отзиви на П. П. Славейков и д-р Кръстев. Яворов получава поетическото си име и става четвъртият от литературния кръг "Мисъл". Преместен в София, поласкан от съдбата, едва ли е намирал утеха в службата си на пощенски началник. Това е периодът, в който търси заместител на разлюбените народническо-социалистически идеи; разочарован от тях, той попада под влиянието на една необикновена, силна личност, която би осъществила неговите мечти - това е Гоце Делчев. През 1902 г. Яворов е в Македония; харамия, борец за възвишени идеали, участва в три чети. Най-трагичният обрат в живота му бележат гибелта на Гоце и поражението на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. През 1901 г. той е отпечатал първата си стихосбирка "Стихотворения"; сега пише цикъла "Хайдушки песни", мемоарите "Хайдушки копнения" и биографията на Г. Делчев, които се публикуват до 1906 г.
Яворов е назначен за главен библиотекар в Народната библиотека; следват командировки във Виена и Женева. Той опознава европейската култура, запалва се от символизма, който, наред с руската романтическа поезия, стои в основата на неговата литературна школовка. Чете Шарл Бодлер, Пол Верлен, Морис Метерлинк, Стефан Маларме. Запознава се с Мина Тодорова - светла и трагична връзка; тя умира през 1910 г. От нея са вдъхновени интимната му лирика и драмата "В полите на Витоша". Драмата в голяма степен има автобиографичен характер, нейната тема е за социалните прегради и консервативния морал, които обуславят трагичната развръзка на любовта между героите - Мила и Христофоров. Поставена на сцена през 1911 г., драмата предизвиква противоречиви оценки и скандализира "доброто" общество. Яворов е драматург в Народния театър; следва връзката му с Лора Каравелова, екстравагантна и еманципирана интелектуалка. През 1913 г. тя се застрелва; Яворов също слага край на живота си през 1914 г.
За периодите в творчеството на Яворов има няколко становища. Най-разпространеното се поддържа от П. П. Славейков, д-р Кръстев, проф. Б. Пенев; по-късно то е възприето от повечето критици - Ив. Радославов, М. Арнаудов, П. Зарев и др. Според тях в творчеството на Яворов се открояват два коренно различни периода. Първият е до 1907 г., до издаването на стихосбирката "Безсъници": през този период Яворов се придържа към реалистико-романтическото изображение, създава творби с революционна тематика и социална насоченост ("На нивата", "Градушка", "Арменци", "Хайдушки песни", "Заточеници", "Сизиф"), пише и някои стихотворения с любовна тематика, поемата "Калиопа". Вторият период е след 1907 г.; след осеммесечния си престой във Франция Яворов се пристрастява към символизма, т.е. след 1907 г. той е поет символист, поставя началото на българския символизъм - преди Т. Траянов да издаде в самостоятелна книга "Regina mortua". Според П. П. Славейков и д-р Кръстев (статията "Стари и млади") създаденото от Яворов през първия период няма такава висока художествена стойност, както творчеството му след 1907 г. Поезията му до 1907 г. се оценява като поезия на социалното страдание, като обществено ангажирана, т.е. от високите елитарни критерии на естетизма и индивидуализма, характерни за кръга "Мисъл". През втория период Яворов създава своите шедьоври, дава нова насока на нашата поезия, създава изкуство, което стои високо над посредствените вкусове на тълпата.
Интересно становище развива проф. Ив. Радославов. Той смята, че истинският Яворов е поетът до 1907 г., създал своите неповторими класически творби, в които диша естествената му поетическа наклонност. Именно те са огледалото на истинския талант на поета, който обаче е разрушен от намесата на П. П. Славейков и от диктата на кръга "Мисъл". Техните съвети тласкат Яворов към безразборно подражателство на френския символизъм и поезията му става маниерна. Според проф. Радославов такава е и драматургията на Яворов, в която той подражава на Август Стриндберг.
Проф. М. Николов, проф. Н. Георгиев, проф. С. Игов, проф. С. Илиев смятат, че творчеството на Яворов е неделимо, неговата периодизация е условна; Яворов е единен и само претърпява вътрешна еволюция като поет. Художественият стил се развива, но духовното излъчване, психологическата сила на творбите му остават еднакви през двата периода. Един от най-важните аргументи на това становище е, че преди 1906 г. Яворов изгражда образна система с богата символика. В ред стихотворения художествените образи излизат от конкретната си номинация и придобиват по-дълбок вътрешен смисъл. Чрез придаденото им абстрактно значение те символизират философски идеи, въплъщават проникновени истини за смисъла на човешкото битие. Така например образът на градушката от едноименната поема може да се разглежда в две измерения - от една страна, като изображение на конкретната природна стихия, която опустошава плодовете на човешкия труд, и, от втора страна, като образ символ на космическите стихии, като синоним на ирационалното неизбежно зло, което предопределя трагичната съдба на човешкия род. В тази творба под първия, пленерния пласт се крие втори, философски, който илюстрира неразгадаемите тайни на трагичното би-тие; градушката е колкото конкретен образ, толкова и символ на абстрактното зло.
Драматизмът, психологизмът и песимистичният възглед за живота са неизменни особености на Яворовата поезия. Традиционното становище е, че нейният втори период започва след 1906 г. с написването на стихотворението "Песен на песента ми", титулна творба в сбирката "Безсъници". То има програмен характер и декларира новите идейно-естетически позиции на поета - приобщаването му към символизма. Но още през 1901 г. той пише макабрическата поема "Нощ", която по своите настроения и песимистични тенденции е много близка по дух на "Песен на песента ми". В нея се проявява вродената душевна нагласа на поета, която го приобщава по-късно към плеядата на "прокълнатите" поети. В ред негови творби, писани още в края на 19. век, се забелязва тенденция към полисемична образност, към изграждане на образи, в които е вложен алегоричен смисъл ("Градушка", "Калиопа", "На нивата"), а това ги дели на много малко разстояние от символистичните. Използването на символи при изграждане на образи, идеи, асоциации не е присъщо само на символистичната поезия (античната литература, трубадурската лирика, романтическата поезия), но в творчеството на символистите образите стават в много по-голяма степен условни; наситени с абстрактно съдържание, те губят своята конкретност. Те се трансформират в образи символи, които се абсолютизират като познавателни знаци за света на индивидуалното битие, за човешката душевност. Тъкмо тази роля на абстрактното поетическо слово възприема Яворов след 1906 г., но трябва да се каже, че той притежава вродените качества на такъв тип поет.
В поезията на Яворов доминира изповедното начало; дори в творби като "Арменци" и "Градушка" се усеща, че превес има личната скръб на лирическия говорител: тъкмо това внушение се предава на читателите и те съпреживяват същите настроения. Още в ранното си творчество поетът проявява склонността към елегичната тоналност - почти всички стихотворения излъчват чувства на скръб, мъка, които говорят за неизлечимо заболяване на духа. Именно това определя трагизма на Яворовата поезия, нейния дълбок песимизъм, който решава конфликтите с триумфа на злото.
Яворов е сложно явление в нашата литература: свръхчувствителен по природа, обладан от "мировата скръб" на романтиците, заразен от символистическата "болест на века". Неговият творчески път е път на неудовлетвореност, страдание и самота.
http://www.teenproblem.net/forum

uBeTy
12-06-2009, 13:38
http://download.http://www.teenproblem.net/school/83160/upravlenie+na+boris+i/

България под управлението на княз Борис I (852-889)

България преди началото на управлението на княз Борис I
a. Българската държава – модерна централизирана монархия
b. Хановете притежават власт върху славяни и българи
c. Границите – среднодунавските земи на североизток до Странджа и южното черноморско крайбрежие; от р. Днепър до земите на днешна Македония
d. Най-голямата държава в Югоизточна Европа
e. През територията минават множество важни пътища, свързващи Мала Азия и Средиземноморието => кръстопътно положение
f. За да се възползват => нужда от международен престиж
i. Цел – да се изгради единна българска народност
ii. Пречки – разделение на езиков, религиозен, културен и етнически принцип
Външна политика на България през ханския период (852-869)
g. Отношения с Великоморавия и Немското кралство (на северозапад)
i. Великоморавия – чисто славянска държава, създадена през 20-те години на 9ти век
1. Франките се опитват да я приобщят с военно-политически и кутлтурно-религиозен натиск
2. християнизацията там е дълъг процес, докато в България е еднократно действие
ii. 852 г. – българско пратеничество до Людовик Немски (840/3-876)
1. най-вероятно се е преподписал договора от 845 г.
iii. 853 г. – българо-великоморавски договор срещу Немското кралство
1. сключен с княз Ростислав (846-870)
2. Причина – Борис се страхува от евентуално влияние на Немското кралство върху България
3. Резултат – немците и хърватите се съюзяват и побеждават
iv. 854-5 г. – отказ от съюза с Великоморавия и активна политика на запад
1. Причини
a. Пораженията
b. Великоморавия може да е алтернативен притегателен център за славяните по Средния Дунав
c. Византия напада от юг
h. Война и мир с Византия (855-6 г.)
i. Войната се води от император Михаил ІІІ (842-867)
1. млад => регент – майка му, Теодора
2. Теодора започва нападенията над българските земи
3. Борис дава ултиматум
ii. България губи
1. излаз на Бяло море (Филипи)
2. Родопската и Пловдивската област
3. Черноморски крепости
4. Загоре
5. => от завоеванията остава само Македония
iii. фиксирано с договор от 856 г.
i. Българо-немски съюз (862 г.) и византийско-моравски (862/3 г.) като отговор на първия
i. 862 г. – съюз срещу Великоморавия между Борис и Людовик Немски
1. включва клауза, че България ще приеме християнството от Немското кралство
2. => Борис е решил сам и без натиск да приеме християнството
ii. опасност за Великоморавия, която е много слаба
1. края на 862/началото на 863 г. – пратеници в Константинопол
2. Молят Михаил ІІІ Пияницата (вече начело) за:
a. Военно-политическа помощ
b. Пратеници да проповядват Божието слово на техния език => знаят, че има създадена славянска писменост
3. Византия се съгласява и на двете
a. Великоморавия – папски диоцез => регламентирано влияние на папата
b. Византия праща във Велеград Кирил и Методий, учениците и глаголицата
i. Бори се срещу латинския език на Немското кралство и увеличава византийското влияние
ii. Новото – създава писменост за друг народ
4. Византия краде от папския диоцез с влиянието си
a. Великоморавия – благодарна за помощта и за подарък, с който да се борят срещу чуждо влияние
b. Библията се превежда от гръцки
iii. Отношения към България
1. В Плиска идва византийско духовенство – иска налагане на гръцкия език чрез сила
a. Използват военно-политическо влияние
2. Реципрочно - Немското кралство – силов подход към Великоморавия
j. Българо-сръбска война (863 г.)
i. Предизвикана от Византия
ii. Расате е разбит и пленен, заедно с 12 велики боили
iii. Сърбите – нямат претенции => няма териториални последствия
iv. => войските на България са на северозапад и запад
k. Българо-византийска война (863 г.) и сключването на “Дълбокия мир” (Есен 864 г.)
i. Български армии – или разбити, или далеч
ii. Реколтата е унищожена, много земетресения
iii. Борис капитулира пред вида на византийската войска
iv. Византия не навлиза – иска да налага влияние, не да завзема
v. => не допуска Рим да налага влияние на границите й
vi. Дълбокия мир
1. скъсва се съюза с Немското кралство
2. България оставя Великоморавия
3. Християнството се приема от Византия на гръцки
4. Връщат се в български ръце земи на Адриатика и Загоре
Предпоставки за приемане на християнството
l. Християнството по българските земи (І – ІX в.) и благоприятни предпоставки
i. Апостолите Павел и Андрей – проповядват из Балканите
ii. І – ІV век – много гонения => на Балканите има много християни
1. затова и Константинопол е тук
iii. Добре изградена административна организация и структура
iv. Византия постепенно романизира славяните
v. Първата половина на IX век България завладява много християнски земи => променя се облика на държавата
1. българи към славяни = 1:2
2. славяните по-лесно биха си сменили религията
a. по-слаба вяра, разпростряна между много богове
b. по-трудно се минава от един монотеизъм към друг
m. Причини и фактори
i. Външнополитически
1. повечето от Европа е вече християни
2. повечето съседи – християни или в процес на християнизация
3. на нехристияните се гледа с враждебност
a. те не са легитимни, не съществуват
b. само могат да се покоряват и християнизират
c. договорите – сключват се в името на Бог => не са задължителни да се спазват спрямо тях
4. може да се образува християнски фронт срещу България
5. => няма избор във външнополитически аспект
6. иначе – България би изостанала в цивилизационното си развитие)
ii. Вътрешнополитически
1. премахване на различията – сега са само език и религия
2. религията – води до общокултурни разлики
a. трябва да е неутрална
b. трябва да е универсална – всички са равни и според социален статут, и според етнически
c. религиозните различия – довеждат до културни различия – обичаи, традиции
i. тогава са били много религиозни
d. стремеж към централизация
i. административно – завършено от Омуртаг
ii. доктрината за властта осмисля централизма
3. Божието царство на земята – ЕДИН наместник
a. По-задълбочена и всеобхватна от предишните
b. Всяка власт е от Бога – оправдава статута на всички с власт
c. Светът е такъв, какъвто го е пожелал Бог – оправдава статуквото
Актът на покръстването, проблемите и бунтът на боилите
n. Личностното покръстване
i. Есен 863 г. – византийска мисия, начело с епископ пристига в Плиска след сключването на Дълбокия мир
ii. Ханът и семейството му – директно покръстени
iii. От велик хан => велик княз
1. “Хан” – обвързано с Танграизма – не може да остане
2. княз – славянска, но не християнска титла
a. неутрална в религиозно отношение
b. позната и се използва; славяните – мнозинство
c. жест към славяните – от българин към мнозинството
d. символ на единението
3. княз – косвено – славяните стават по-леко християни
a. християните в момента са най-вече славяни
iv. От Борис => Михаил
1. Борис – не може да остане – не е християнско
2. Михаил – на император Михаил ІІІ – задочен кръстник
3. трябва да се вкара доктрината за имперското семейство
4. така той става легитимен в християнското семейство – подчинено положение на духовен син
o. Масово покръстване
i. Кампанийно и еднократно – нетипично за другите държави
1. притискан е от обстоятелствата
ii. спорове за датата – най-вероятно си е от 864 и продължава до 865
iii. технологията – село по село, всички в реката, и на гръцки
1. => зимата не може
p. Проблемите
i. Езикът на богослужението – гръцки – неразбираем + проблеми за вътрешната политика
ii. Не иска само етикет, а иска наистина да разбират християнството
iii. Влиянието – само по себе + религията и византийското духовенство, разпореждащо се без контрол по българските земи
iv. Кампанийността – еднократно наллагане – поблеми за българите, които трудно приемат други религии
v. Налагането чрез сила и неразбираемост на езика – няма да го разберат => податливи на влияния => ереси
vi. Довежда до хаос и объркване – ереси, юдаизъм, ислям – общ корен; не разбират езика => се бъркат
q. Бунтът на боилите (865) и причините за него
i. Източник – Бертинските анали – западен източник
1. няма наши – убиването на боилите не е “християнско”
ii. обвинили ханът, че е издал “лош закон”
iii. боили от 10те комитата – 52ма на брой
1. вероятно Борис е подкрепен от славяните
iv. избива около хиляда души организатори
v. Борис е решен, че това е за доброто на България
vi. Причини:
1. вярата в Тангра е още силна
2. страх от византийско влияние => заплаха за идентичността
3. не искат да се изравнят със славяните – губят власт
4. => много и сериозни причини
a. независимата църква може отчасти да ги реши
България между Рим и Константинопол и борба за извоюване на самостоятелна българска църква
r. Писмата между Борис и Фотий
i. Патр. Фотий (858-867; 877-886) – отговаря на въпросите на Борис
1. не казва нищо относно въпроса за самостоятелна църква
2. няма защо Византия да се отказва от успехите си
3. ролята на Борис е на покорен син
4. не се усеща, че има алтернатива ;)
s. Пратеничества до Рим и Регенсбург (лято 868 г.)
i. Борис действа бързо след отговора
ii. рискува Дълбокия мир, възстановявайки дипломатически връзки с Немското кралство
iii. папа Николай І (858-867) – амбициозен; Людовик Немски
1. иска разширяване на диоцеза на Рим
2. досега не е имало контакт с Рим => не знае как ще реагират => Регенсбург е застраховка
3. Борис – не иска война, има си вътрешни проблеми
iv. 106 въпроса и отговорите на папа Николай І
отговаря за самостоятелната църква: иска да види състоянието в България и дали добре е проведено покръстването и казва, че може тогава да се създаде
a. задоволителен и разумен отговор
b. начело на делегацията е Кавхан Петър
c. Съставен заедно с Анастасий Библиотекар
t. Папските мисии в България (866-870 г.)
i. Начело на първата – епископите Формоза Портуеснки (шеф) и Павел Пополунски
ii. Идва и мисия на Немското кралство, но като вижда какво е, си тръгва, но добрите отношения остават
iii. Изгонват византийските духовници
iv. Българите – покръстени отново на латински
v. 865-870 – латинският е официалният език в България
vi. пролет 867 – схизма – Фотий и папата се низвергват взаимно и има формално скъсване на отношенията
vii. 867 – Борис иска Формоза за архиепископ
1. харесва личността и набожността
2. Николай І отказва – формално Формоза е епископ на Порто
a. Формоза – свързан с Борис; силен и независим
b. Той иска марионетка
viii. Краят на 867 – Николай І умира – избран е Адриан ІІ (867-872)
1. Борис отново иска Формоза – Адриан отказва категорично и го отзовава в началото на 868 г.
ix. 2ра папска мисия – 868-869 г.
1. начело са Доминик Тривенски и Гриндалд Полимартински; с тях е и дякон Марин – силна личност
2. 868 – Борис предлага Марин, Адриан отказва
3. Адриан дава иподякон Силвестър
4. Борис отказва – официално – обидно нисък ранг
a. Не го познава и е папска марионетка
x. От Рим няма да получи независимост поради папоцентризма!
xi. 869 г. – Адриан усеща охлаждане на отношенията и пише на Борис: “Когото ти посочиш, само не Формоза или Марин”
1. готов е на компромиси, но вече е късно
2. Борис е готов на окончателна преориентация на политиката
u. Причини за окончателната преориентация на Борис към Константинопол (това го има на файнъла като есе, така каза Димитров)
i. За 3 г. разбира, че папите го разиграват и нямат намерение да му дадат самостоятелна църква => сблъсква се с папоцентризма
ii. Рим – контролира отделната държава
1. ръкополага епископите, събира църковен данък, избира глава на църквата
2. опитва се да влияе върху светската власт
iii. Борис – иска ограничаване на чуждото влияние чрез своя църква
iv. Предимства на византийския цезаропапизъм:
1. владетелят контролира църквата – заложено в основата
2. може да се меси в кандидатурите – той избира главата
a. може да низвергва когато поиска
3. данъците остават в местните власти
4. владетелят води религиозни преговори
a. той свиква събори
5. => поне има контрол върху чуждото духовенство
v. 869 г. – различна позиция от 865 г. – поставя условие да му дадат самостоятелна църква => той е в силната позиция
vi. осъзнава, че Византия не би се примирила да изгуби диоцеза си, което би довело до постоянни конфликти
vii. иска мир за да може да доведе докрай реформите си и да превърне България наистина в християнска държава
v. 8ми Вселенски събор и създаване на автономна и автокефална българска архиепископия
i. 869 г. – тайни преговори с Константинопол, в които е обещана такава църква
ii. решенията на Вселенски събор не могат да се оспорват даже и от главата на християнството – папата
iii. => Византия иска решението да мине на събора
iv. официално съборът е свикан само и единствено за да премахнат Фотиевата схизма
1. тайни преговори – ако обявят преди съборът – Рим ще го провали => БГ и Византия изиграват папството
v. 867 г. – идва Адриан ІІ в Рим, във Византия Михаил ІІІ е убит и идва Василий І Македонец => сменя Фотий с Игнатий – страхлив и ограничен = > няма ги основните виновници за схизмата
vi. Игнатий мрази Фотий + горното => предпоставки за сдобряване
vii. Църквата и хората все още не са готови за разделянето й
viii. 868-9 г. – преговори за Вселенски събор за официално премахване на схизмата
ix. есен 869- февруари 870 г. – 8ми Вселенски събор
1. в последният ден БГ и Византия разиграват театър
2. източните църкви са повече – не се е знаело, че ще има спорове
3. 28.2.870 г. – кавхан Петър се появява неочаквано
4. папските пратеници протестират, но източните са мнозинство
5. питат българите какво духовенство са заварили => казват гръцко => диоцез от отдавна => решението минава
6. 4.3.870 г. – БГ църквата се връща под върховенството на Константинопол като автономна и автокефална
7. ръкоположен е епископ Йосиф, а следващите вече са избирани от владетеля
8. официално схизмата се премахва, но после се задълбочава
9. БГ църква – на 13то място по важност
10. кавханът се завръща с византийско духовенсто, а Павел Популонски е подкупен да си тръгне
11. Българите – покръстени отново на гръцки
w. Фотиевият събор (Константинопол) – 879-889 г. и още по-голяма степен на самостоятелност
i. Папа Йоан 8ми (872-882) – цел номер 1 – да ни върне на Рим
ii. Води активна кореспонденция
iii. Борис не бърза да го отрязва и поддържа кореспонденцията
1. създава илюзията, че при промяна на решенията на Вселенския събор ще приеме негова мисия
2. “Аз правя каквото ми кажат” ;;)
3. не иска да обтяга отношенията с никого
iv. единственият въпрос на Фотиевият събор – българският църковен въпрос
v. има силен враг и за двете църкви – арабите – тежко положение
vi. Фотий – иска същинско сдобряване
1. предлага българските епархии да се отпишат от списъците на Константинополската патриаршия
2. Рим мисли, че Константинопол се отказва сам от нас
vii. Йоан 8ми пише доволен до Борис: “Кога да пратя хората?”
1. Борис мълчи и не отговаря повече
viii. Докрай – поддържа мир с всички, но с Византия приоритетно
Въвеждането на славянска писменост в България
x. Кирил и Методий - подаряването на писменост на Великоморавия по идея на Фотий
i. 867 г. – идва Игнатий след Фотий и спира подкрепата за тях
ii. 869 г. – папата поема патронаж над славяните
1. Рим не може да се бори срещу писмеността, а като Византия се оказва, Рим я ползва като идеологическо оръжие
iii. Кирил и Методий – най-вече християни – приемат подкрепата на Рим
iv. Във Великоморавия това се проваля
1. папите балансират между Запанда Европа и Великоморавия
2. Немското кралство е недоволно, защото е инвестирало много
3. Рим трябва да избира между (византийският) славянски и собственият си диоцез => избира родното
4. след смъртта на Методий – папата съди новия архиепископ и почват гонения на учениците
v. началото на 886 г. – 3ма достигат България – Ангеларий (умира скоро); Наум (остава в Плиска) и Климент (Охридски...)
vi. има нужда от писменост за да се ограничи византийското влияние
vii. отдавна е искал тези хора – инструктирал е границите да ги пускат
viii. началото на 886 – говорят тайно за скрита масовизация на славянския
1. все още има византийско духовенство
2. далеч от елитарното ядро в Плиска, в Охрид славянският се масовизира и се подготвят повече от 3000 ученици, които ще станат свещеници и ще заменят византийското духовенство

sNkR
12-06-2009, 14:43
http://download.http://www.teenproblem.net/school/101721/sonet+130+ot+shekspir/

а това някой може ли да ми го пусне на ЛС?
Мерси за темата :) :)

DoomShadow
12-06-2009, 15:48
моля който може да изтегли това плс :

http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/358562/

DesireToFire
12-06-2009, 15:54
http://download.pomagalo.com/387535/rasizym/?search=17956394&po=3
http://download.pomagalo.com/2889/za+rasizma/?search=17956670&po=10
http://download.pomagalo.com/174143/mejdukulturni+i+etnostni+otnosheniya++rolya+na+obs htestvoto/?search=17956755&po=97
Благодаря предварително =]

DesireToFire
12-06-2009, 15:55
Иии това ако може http://download.pomagalo.com/153548/rasizma+i+antisemitizma/ . Сори че съм нахална, ама много ми трябват :oops:

detelina101
12-06-2009, 17:25
Технически университет
ВАРНА

ФАКУЛТЕТ ПО ЕЛЕКТРОНИКА








РЕФЕРАТ

на тема:
Расизъм-‘’народи,раси,култура’’









Изготвил: Проверил:

Елена Валентинова Герджикова Гл.ас.Д-р М.Желева
Фак.№




Варна, 2009 год.


РАСИЗЪМ И НЕГОВИТЕ РАЗЛИЧНИ ФОРМИ

Расизъм (Rracialis m) това е социално предубеждение, съществуващо по отношение на група хора на основата на физически характеристики (пигментация на кожата, типични черти на лицето, текстура на косата, реч, маниери и други (етнически) показатели), които се забелязват отчетливо, но не се отразяват на такива биологически значими качества като пригодност или способност. Расизъм - това е идеология, която използва външните различия като основна причина за отказ за равно отношение към членовете на друга група на основата на т.н. “научни”, “биологически” или “морални” характеристики, считат ги за различаващи се от своята собствена група и поначало за по-долу стоящи. Такива расистки доводи често се използват за обосноваване привилегированото отношение към една група. Обикновено на тази група се дава предпочитание, макар понякога тя да се намира под заплаха (като правило, по нейна субективна представа), в сравнение с друга група, за да постави последната на “нейното място” (от социална и териториална гледна точка).
Понятието расизъм отдавна е загубило едностранното си значение – дискриминация на на расова основа. Явлението, чиито корени се губят някъде далеч назад във времето и днес ни изправя пред стени от омраза и насилие. Днес в началото на ХХІ век расизмът има много и различни основи. Той може да бъде на расова основа, може да бъде на верска основа, на културна, на идеологическа и каква ли не още друга. Расизмът съществува и променя лицето си съобразно времето. В резличните исторически периоди неговото лице е било различно – от гонението на цветнокожите и робството в Северна и Южна Америка, през геноцида на евреите през втората световна война та до ислямския фундаметализъм в съвременния свят – всичко това са различните лица на расизма, който е свързан неизменно с жестокост и агресия. България също не остава в страни от тези явления. С промяната на политическата система след 1989 г. имат своята скрита и явна проява. Макар и България като цяло да счита своето общество за много толерантно, все пак съществуват проблеми на основата на нетолерантност и дискриминация, които трябва да бъдат осъзнати и решени. Тези проблеми са свързани главно с ромското/циганското население, което е обект на лошо третиране от страна на полицията и на дискриминация във всички сфери на живота, в т.ч. образованието и заетостта. Равнището на толерантност в обществото е може би по-ниско, отколкото се представя обикновено,а през последните години в някои медии се забелязват тенденции към разпалване на чувството на нетолерантност и ксенофобия. Освен това се наблюдава липса на достатъчно информация за положението на различните малцинствени групи, живеещи на територията на България.
Расистките режими на ХХ в. са системната дискриминация в американския Юг, нацистка Германия и апартейда в Южноафриканската република – в контекста на развитието на световната история, а форми на западния расизъм от неговата поява в края на ХIХ в. до днес, двете основни негови форми – антисемитизма и теорията за превъзходството на белите или расизма произтичащ от цвета на кожата.
Антисемитизмът e враждебност към или дискриминация на евреите като религиозна или расова общност.Съдбата на евреите е изключително парадоксална: страстно търсене на земното царство и същевременно ¬ липса на собствена държава, каквато имат дори и най-незначителните други народи; месианско съзнание за предопределеност на народа и презрение и гонения от страна на другите народи; отричане на кръста като съблазън и разпъване на този народ през цялата му история. Но може би най-поразителното е това, че отреклият кръста всъщност го носи, а онези, които признават този кръст, толкова по-често разпъват останалите.
Има няколко вида антисемитизъм, които са различни, но могат да се съчетават и взаимно да се допълват. Аз няма да се спирам на онзи емоционално-примитивен антисемитизъм, който играе огромна роля в антиеврейските движения, но не е принципно интересен. Той се изразява в подигравки към евреите, в представянето им в комична светлина, в пренебрежение и погнуса към евреите, на които не се признават еднакви с другите хора човешки качества. Този антисемитизъм не е свързан с никаква идеология. Истинската идеология на антисемитизма е расовият антисемитизъм. Това е най-разпространената форма на омраза към еврействата. Германия е класическата страна на тази идеология. Тя може да бъде открита и във възгледите на велики немци, например на Лутер, Фихте и Вагнер. Евреите биват обявявани за нисша раса, отритната и враждебна на цялото останало човечество. А тази нисша раса се оказа най-силна, винаги побеждаваща останалите раси в условията на свободна конкуренция.От християнска гледна точка расовият антисемитизъм е абсолютно недопустим и противоречи на християнския универсализъм. Гоненията против католиците в Германия са предизвикани от това, че католичеството е универсалистично. Именно християнството провъзгласява истината, че не съществуват елини или юдеи. То е обърнато с лице към цялото човечество и към всеки човек, независимо от неговата раса, националност, класа и положение в обществото. Не само расовият антисемитизъм, но и изобщо расизмът не издържат критика от три гледни точки ¬ религиозна, морална и научна. Той е недопустим за християнина, който трябва да вижда във всеки човек образа и подобието Божии. Не само расизмът, но и национализмът е неприемлив за съвестта на християнина. Той е неприемлив за общочовешкото, хуманистично морално съзнание. Расизмът е антихуманистичен, той отрича ценността на човешката личност и допуска да се отнасяме към човека като към враг, който може да бъде унищожаван. Расизмът е най-грубата форма на материализма, много по-груба, отколкото икономическият материализъм. Расизмът е крайна форма на детерминизма и отрицание на свободата на духа. Над представителите на отритнатите раси тегне фатумът на кръвта, за тях няма спасение. Икономиката все пак се отнася до психичната среда, а не до физиологията и анатомията, и икономическата характеристика все пак не е характеристика, определена от формата на черепа или цвета на косата. Расовата идеология е по-висока степен на дехуманизация, отколкото класовата, пролетарската идеология. От класова гледна точка човек все пак може да се спаси, като промени своето съзнание, например като усвои марксисткия мироглед: дори ако е дворянин или буржоа по произход, може да стане народен комисар. Нито Маркс, нито Ленин са били пролетарии. А от расова гледна точка за евреите няма спасение, не може да му помогне нито приемането на християнството, нито дори възприемането на национал-социалистическата идеология, над него тегне фатумът на кръвта.
Но расизмът е несъстоятелен и от чисто научна гледна точка. Съвременната антропология разглежда като твърде съмнително самото понятие раса. Расизмът спада към областта на митологията, а не на науката. Съвременната наука не признава изобщо съществуването на "арийска" раса. Не съществуват никакви чисти раси. Като научна категория расата се отнася до зоологията, а не до антропологията; до предисторията, а не до историята. Историята познава само националности, които са сложна смесица от наследствени качества. Така наречената "избрана арийска раса" е мит, създаден от Гобино*, който беше забележителен художник и тънък мислител, човек, който обосноваваше не антисемитизма, а аристократизма; но като учен антрополог нямаше особена цена. Избраната раса е също такъв мит, какъвто е и избраната класа. Но митът може да бъде много ефикасен, може да съдържа взривна, динамична енергия и да движи масите, които не се интересуват твърде от научната истина и изобщо от истината. Днес ние живеем в епоха, която ражда митове. Но характерът на митовете е нещо твърде примитивно. Единственият сериозен расизъм, който е съществувал някога в историята, е еврейският. Обвързването на религията с родовите белези и с националността, вярата в предопрелеността на един народ, загрижеността за чистотата на расата ¬ всичко това са неща, които имат староеврейски произход, еврейско наследство. Не знам дали германските расисти забелязват, че всъщност подражават на евреите. Именно в расизма няма нищо "арийско", на "арийците" ¬ индийски и гръцки, е бил по-присъщ индивидуализмът. Но между еврейския и германския расизъм има разлика. Еврейският расизъм е универсално-месиански, той носи универсална религиозна истина. А германският расизъм е агресивен, завоевателен партикуларизъм. Расизмът означава дехристиянизация, дехуманизация, връщане на човечеството към варварството и езичеството.Съществуват и други видове антисемитизъм като икономическия и политическия. Политиката в тоя случай е оръдие на икономиката. Този вид антисемитизъм носи доста примитивен характер и е свързан с конкуренцията и борбата за икономическо надмощие. Евреите биват обвинявани в това, че спекулират твърде успешно и трупат печалби, като побеждават останалите народи в икономическата конкуренция. Но еснафът изпитва желание той да е по-силен в бизнеса от евреите. Омразата към евреите често е всъщност търсене на изкупителна жертва. Когато хората се чувстват притеснени и нещастни и свързват личните си притеснения със социални причини, те търсят и виновника, върху когото би могло да стоварят вината за своето нещастие. Това не прави чест на човешката природа, но човекът се чувства успокоен и някак удовлетворен, когато виновникът бъде намерен и може да му се отмъсти. И няма нищо по-лесно от това да се убеди простият и примитивен човек, че за всичко са виновни евреите. Почвата на емоциите винаги е готова да подхрани мита за някакъв световен еврейски заговор, за някакви тайни сили на "чифуто-масонството" и т. н. Аз смятам, че би било под достойнството ми да опровергавам "Протоколите на Сионските мъдреци". Всеки, който прочете това долнопробно съчинение и не е загубил елементарния си психологически усет за нещата, не може да не види, че този документ е нагла фалшификация на хора, които мразят евреите. Освен това може да се смята за доказано, че той е подготвен в съответния департамент на полицията и е предназначен за хора от равнището на такива отрепки от руския народ, каквито са посетителите на чайните на Съюза на руския народ. За наш срам трябва да кажем, че в емиграцията, която се смята за културна прослойка, Съюзът на руския народ надига глава и си позволява да разсъждава и да изказва авторитетни мнения по какви ли не световни въпроси. Когато на мене ми се случи понякога да срещна хора, които търсят виновния за всички нещастия на руснаците и виждат виновника в евреите, масоните и т. н., на въпроса "кой е виновен" аз отговарям много просто: как кой, ясно, че ти и аз, ние сме главните виновници. Такъв начин на търсене на виновника ми се струва най-християнски. Защото има нещо унизително в това, че поради страх и омраза към евреите те са считани за твърде силни, докато останалите са уж слаби, неспособни да издържат на свободно единоборство с евреите.Руснаците бяха склонни да смятат себе си за твърде слаби и немощни в съревнованието дори когато зад тях стоеше една огромна със своята армия, жандармерия и полиция държава, докато на евреите се гледаше като на силни и непобедими в борбата, когато бяха лишени от най-елементарни човешки права и се преследваха. Погромите над евреите са не само нещо греховно и нечовешко, те са признак не безподобна слабост и неспособност. В основата на антисемитизма лежи бездарието. Когато някой изразява недоволство от това, че Айнщайн, открил закона за относителността, е евреин, че евреин е Фарадей, че евреин е Бергсон, това е претенция на посредствеността. В нея има нещо жалко. Защото има само един начин да се бориш против факта, че евреите играят по-голяма роля в науката или философията: правє сам велики открития, бъди велик учен и философ. Ако искаш да се бориш срещу това, че евреите доминират в културата, начинът е само един ¬ собствено творчество в културата. Културата е област на свободата. А свободата е изпитание на способностите и силите. Унизително е да се мисли, че свободата винаги се е оказвала благоприятна за евреите и неблагодарна за неевреите. Трябва да се спрем и на още едно обвинение срещу евреите. Обвиняват ги, че били създали капитализма и социализма. Но би трябвало за привържениците на капитализма и на социализма да е желателно "арийците" също да имат честта да създадат нещо. Защото нали не бива всичко да се отстъпва на евреите? Оказва се обаче, че евреите са създали всички научни открития, евреите са забележителни философи, създали са капиталистическата промишленост, а също и световното социалистическо движение, което се бори за справедливост и за подобряване положението на трудещите си; в ръцете на евреите са цялото обществено мнение, свободната преса и т. н. Признавам си, че като "ариец" аз се чувствам засегнат и не съм съгласен до такава степен всичко да се предоставя на евреите. Ще се спра на въпроса за това, че евреите били създали капитализма и социализма. Преди всичко, ако това е обвинение, то не може да се повдига от името на едно лице. За привържениците на капитализма създаването на капитализма от евреите е заслуга, също както за привържениците на социализма създаването на социализма ¬ пак тяхна заслуга. Трябва да се избере едното обвинение. Това, че евреите някога са играли доминираща роля в създаването на капитализма, е теза, засегната в известната книга на Зомбарт. Безспорно е, че евреите са играли значителна роля в този процес, безспорно е също, че в техни ръце са се съсредоточавали големи капитали. За това са допринесли някои исторически формирали се качества на евреите. През средните векове евреите са се занимавали с лихварство ¬ единственото занятие, което им е било позволено. Еврейският народ създава типа на лихваря и банкера, но пак той създава и типа на идеалиста, беззаветно предан на своята идея, на бедняка, който живее изключително с най-висши идеали. Но и "арийците" също имат принос за създаването на капитализма и на капиталистическата експлоатация. Еврейският капитализъм се заражда сред търговското съсловие на Флоренция. Онези, които обвиняват евреите, че били създали капитализма, обикновено не са противници на капитализма, те просто биха желали да бъдат по-силните в капиталистическата конкуренция и да имат повече капитали от евреите. Заслужава внимание положителният факт, че Карл Маркс, евреин и социалист, е бил в известен смисъл антисемит. В своята статия по еврейския въпрос, която смущава мнозина, той нарича евреите носители на световната капиталистическа експлоатация. Революционният антисемитизъм на Маркс, между другото, опровергава легендата за някакъв световен еврейски заговор. Маркс и Ротшилд, и двамата евреи, са непримирими врагове, така че не е възможно да са участници в един заговор. Маркс се бореше против властта на капитала, включително и на еврейския капитал. Другото обвинение срещу евреите ¬ че били създали социализма и били главни участници в революционните социалистически движения ¬ очевидно може да произлиза единствено от хора, които не се гнусят от капитализма и биха предпочели запазването на капиталистическия строй. За руските антисемити това обвинение се свежда до твърдението, че руската комунистическа революция била дело на осъществяването на индивидуалните права на човека и основните свободи, не се явява расова дискриминация при условие, обаче, че такива мерки в последствие няма да доведат до утвърждаване на отделни права за различни расови групи. Такова действие, насочено към поправяне последиците от предшестващата дискриминация, обаче, не трябва да продължава след като целта, за която е било предприето, бъде постигната.
Особено ярък пример за расова дискриминация е Северна Америка в началото и средата миналия век (като в момента не говорим за периода на робството). Местното население индианците са принудени да живеят в резервати без никакви права, а негрите в гета при същите условия. Белите са господстващата привилегирована класа. В условията на расова дискриминация и насилие се раждат личности, които се борят и отстояват правата на онеправданите и подтиснатите. Най-яркият пример е животът и борбата на д-р Мартин Лутър Кинг, който много силно илюстрира живота на чернокожита в Северна Америка. Др. Мартин Лутър Кинг принадлежи към най-значимите личности на 20 век. Неговата успешна ненасилствена борба срещу дискриминацията на чернокожите в Съединените Американски Щати той води вдъхновен от идеите и методите на Ганди. През 1964 той получава Нобеловата награда за мир. Мартин Лутър има предимството да ходи на училище и в последствие да следва. Целенасочено той се подготвя за живота. Когато след блестящо завършване на следването си той може да избира между различни подходящи места, той решава да приеме място в Монтгомъри. Той не може да подозира, че именно този град ще предизвика решителния поврат в живота му. Монтгомъри, столицата на Алабама, разположен в южните американски щати, тогава страда от все по-обтягащото се расово напрежение. Младият свещеник на баптиската църква става свидетел на потстоянни трудности, на които са изложени членовете на неговата общност. Кинг е неподготвен за тази ситуация. По време на следването си той често наблюдава проблемите между чернокожи и бели в страната. Той разсъждава и върху структурните промени, които той счита за наложителни в името на съвместния живот в страната. Ценни идеи и съвети той получава от живота и делото на Ганди. Все по-често той стига до убеждението, че насилието предизвиква насилие. Ненасилието като средство за постигане на траен успех, той разбира като единствения възможен път за решаване на обществените проблеми в Америка. Кинг се осланя изцяло на Христовото учение. За практическото осъществяване той използва методите на Ганди. Борбата срещу несправедливостите и за равноправието на чернокожите представляват фона на краткия живот на Др. Мартин Лутър Кинг Младши. Като начало на движението често се приема Автобусният бойкот в Монтгомъри (1955), на който сме посветили отделна страница. Той е впечатляващ пример за една успешна акция на ненасилие: фантазия, творчество, дисциплина и организация в крайна сметка успяват да преодолеят сегрегацията в автобусния транспорт. Как се стигна до това? Началото на движението за граждански права и
ненасилствената съпротива с Мартин Лутър Кинг
На 01.12.195 5 чернокожата шивачка Роза Паркс се качва от търговския квартал на Монтгомъри в автобуса за Cleveland-Avenue. Тя е на път за дома си от Монтгомъри Феър, голям търговски център, в който тя работи през деня. Изморена от дългия работен ден, тя сяда на първите места зад тези, които са евреите. Фактически това не е вярно. Ленин не е евреин, не са евреи и много други лидери на революцията, не бяха евреи и огромните работническо-селски маси, които осигуриха победата на революцията, както и в подготовката за нея. В революциите винаги ще играят голяма роля потиснатите, угнетени националности, както и потиснатите класи. Пролетариатът винаги е участвал активно в революциите. А евреите имат заслугата, че са вземали участие в борбата за един по-справедлив социален строй. Но обвиненията срещу евреите в последна сметка опират до главното ¬ че се стремят към световно господство, световно царство. Това обвинение би имало морален смисъл в устата на онези, които от своя страна не се стремят към световно господство и не се борят за свое могъщо царство. "Арийците" обаче, включително арийците християни, които изповядват религия, призоваваща хората да се обединяват в името на Царството Божие, винаги са се стремили всъщност към създаването на земни царства. Евреите не са имали свое царство, не само световно, но дори най-обикновено земно, а християните са имали могъщи царства и са се стремили към експанзия и владичество
Расова дискриминация (Racial discrimin ation)
Всяко различие, изключение, ограничение или предпочитание на основата на раса, цвят на кожата, произход, национална или етническа принадлежност, имащо за цел отказването или намаляване на признаването и възможността за осъществяване на принципа на равенство на индивидуалните права и на основните свободи на човека в политическата, икономическата, социалната, културната или която и да е друга области на обществения живот. Позитивните действия, предприети с единствената цел за осигуряване на адекватно развитие на някои расови или етнически групи или отделни лица, нуждаещи се от такава защита, която може да бъде необходима за обезпечаване на такива групи и лица с равни възможности в използването и резервирани за бели. Току-що седнала, шофьорът на автобуса и заповядва, заедно с други трима чернокожи да се премести в дъното на автобуса, за да направи място на белите пътници, които току-що са се качили. Това е означавало, Госпожа Паркър, ако е трябвало да последва заповедта на шофьора, да стане, за да може мястото й да бъде заето от бял пътник от мъжки пол. Другите трима чернокожи веднага изпълняват изискването на шофьора. Но Госпожа Паркс остава спокойно да стои на мястото си. Последствието е, че тя е арестувана. Този отказ е един съвсем личен израз на вечния копнеж към човешко достойнство и свобода.
Някои познати, които бяха научили за задържането (членове на политическия женски съвет), стигнаха до споразумението, че автобусите в Монтгомъри трябва да бъдат бойкотирани от чернокожето население: "...само чрез един бойкот можем да дадем на белите да разберат, че няма да търпим повече подобно отношение."
Новината за арестуването на Госпожа Паркър и планувания бойкот се разпространява като пожар в града. Един комитет подготвя масово мероприятие и диплянка: "На 5 декември, понеделник, не пътувайте с автобус за работа, в града, на училище или накъдето и да е другаде! Отново е арестувана чернокожа и е хвърлена в затвора, защото е отказала, да отстъпи мястото си. Ако трябва да отидете на работа, вземете си такси, сами или с други, или идете пеша!" Същевременно е направен опит, към бойкота да бъдат присъединени осемнайсет таксиметрови фирми, водени от чернокожи, които да превозват хората на обичайната цена от 10 цента, което завършва с успех. Първоначалният успех е невероятен. Вместо очакваното 60% участие в бойкота, то е било почти 100%. Спящите, безучастни чернокожи са пробудени! В таксита, частни автомобили, пеша (понякога на разстояние до 12 мили!) те успяват да стигнат до работните си места и да се придвижат обратно. Взето е решение, да се създаде специална организация, която да се грижи за бойкота (Montgomer y Improveme nt Associato n, MIA, — Гражданско обединение за подобряване на расовите връзки), чийто президент става Мартин Лутър Кинг.
Протестът е трябвало да продължи толкова дълго, докато бъдат изпълнени следните изисквания: 1. от автобусните предприемачи да се гарантира вежливо обслужване, 2. пътниците да могат да сядат в такава последователност, в която се качват, 3. да се назначават и чернокожи шофьори по линии, които се ползват предимно от негри.
Освен борбената им позиция ("Изморени сме, да бъдем потискани постоянно и да бъдем брутално стъпквани") протестантите се обръщат и към принципа на ненасилието ("Искаме да убеждаваме, а не да упражняваме насилие. Любовта трябва да определя нашия тон").
За да се решават все по-големите организационни проблеми, е създаден транспортен комитет, финансов комитет, програмен и стратегически комитет. В началото на протеста най-важният проблем е транспортният въпрос. Това, което се реализира като работа и находчивост в тази сфера, е една от най-интересните глави на Montgomer y-Story. В първите дни те са зависими от таксиметрови фирми, които са собственост на чернокожи, и които превозват по трима души на цената на автобуса на стойност 10 цента. Когато полицейският комисар издава нареждане, според което всички таксиметрови фирми трябва да изискват минимална цена от 45 цента, се слага край на службата на такситата в бойкота. Така се създава доброволна автомобилна служба. Повече от 150 души участват със собствените си автомобили още в първите дни, а техният брой нараства за кратко време на 300. За тези коли е трябвало да бъде изработена специална система на пътуване. Хиляди диплянки се разпространяват сред протестиращите, върху тях са отбелязани 48 спирки за отиване и връщане. Само след няколко дни тази система заработва изненадващо добре. Но чернокожето население е така обзето от духа на протеста, че понякога хората предпочитат да се движат пеша. Ходенето пеша за много се превръща в символично действие. Броят на шофьорите се повишава и по друг непредвиден повод. Много бели домакини, независимо от това, дали са за сегрегацията, нямат желание да се отказват от своите домашни помощнички. И така те всеки ден ги взимат с колите си от кварталите, в които живеят, а вечер ги връщат в къщи.
Повече от 25 души са заети като шофьори през целия ден. Те работят шест дни в седмицата. На повечето спирки доброволци се грижат за това, всичко да тече гладко и пътниците да се превозват в съответните коли към целта си. Автомобилната служба е организирана по най-добрия начин, но поглъща много финансови средства. Служебните разходи на MIA се покачват на 5000 долара месечно. С течение на времето работата в бюрата на MIA става толкова много и така детайлирана, че е трябвало да бъдат назначени десет души. Всичко се финасира от дарения от всички части на Америка и отчасти извън границите й. "За да се издигне едно движение, трябва преди всичко да бъдат обединени хората, които принадлежат към него. Затова е необходима идея, от която те да се вдъхновят и към която да се придържат. Освен това вратата между народа и водачите трябва да е отворена. Всичко това го има в Монтгомъри." Ненасилствената съпротива става методът, по който работи движението, любовта е носещата идея, която подрежда всичко. Постоянно в църкви се състоят масови събирания, часове преди началото им църквите са препълнени. Вечер след вечер събралите се хора призовават в обич, вместо в омраза и се подготвят за това, ако е необходимо да понасят насилие, вместо да налагат насилие. Още от самото начало хората реагират с невероятно въодушевление на тези идеи. Чернокожето население на Монтгомъри наистина е готово, да търси нов път за преодоляване на кризата на расовите отношения.
Въпреки, че протестът е успешен, автобусните компании и градската управа се надяват, че той ще утихне след няколко дни. Когато автобусите остават празни дори и в дъждовни дни, те показват готовност за преговори. Много преговори остават обаче безуспешни. "Когато изпълним изискванията на чернокожите", казва автобусен предприемач, "те ще се бият в гърдите, че са постигнали победа спрямо белите. А това не можем да го приемем." Градската управа и автобусните предприемачи отстояват схващането, че премахване на расовото разделение не е законово възможно.
Чрез трик градската комисия се опитва да прекъсне бойкота на негрите. Тя пуска съобщение във вестниците, че известни чернокожи духовници са сключили споразумение с тях. Но MIA реагират бързо. Всички свещеници в града се свикват и биват помолени, да оповестят в църквите в неделя, че протестът продължава. След обиколка по нощните клубове и кръчми, в които се срещат чернокожи, те биват информирани за фалшивите доклади. Последствията на тези бързи действия водят до това, на следващия ден автобусите също да останат празни. Тъй като измамната маневра е неуспешна, градоначалниците уронват е поставена под въпрос.
Градоначалниците прибягват до политика на твърдата ръка. До арести се прибягва дори и за най-малките транспортни нарушения. Навсякъде в града са задържани шофьори на автомобилната служба, проверяват се шофьорските им книжки, застраховките, задават се въпроси за работното им място. На тези, които пътуват на стоп, се казва, че това е забранено от закона. Така доброволната служба Auto-Pool напълно е парализирана. Бомбен атентат върху дома на М.Л. Кинг нажежава обстановката. Търпението на чернокожите е изчерпано. Те са на път да отвърнат на насилието с насилие. Но влиянието на Мартин Лутър Кинг междувременно е достатъчно силно, за да може това да се преодолее. "Ако имате оръжия, вземете ги обратно в домовете си. Ако нямате такива, моля Ви, не се сдобивайте с тях! Не можем да решим този проблем с разплата. На насилието трябва да отвърнем с ненасилие!"
Когато противниковата страна забелязва, че няма да постигне нищо чрез актове на насилие, тя прибягва до масови арести. На дневен ред се изважда един стар закон, който забранява бойкота. Съдебни заседатели обявяват автобусния бойкот за незаконен. Над сто чернокожи са обвинени. Но чернокожите не се поколе*ават. Те нахлуват към затворите, за да се оставят да бъдат арестувани. Никой не се страхува. Никой не се опитва, да избяга от арестуване. Някога изпълненият със страх народ е напълно променен. Тези, които преди треперят пред закона, сега са горди, че биват арестувани в името на свободата. Мартин Лутър Кинг също е арестуван, обвинен и осъден на 500 долара наказание за нарушение на закона на щата Алабама, забраняващ бойкота. Но опитът, протеста да бъде осуетен, е неуспешен. Вместо да се замрази движението, методите на противниковата страна му придават още по-голяма сила. MIA се активира, като подава молба до съда, в която се изисква премахването на сегрегацията в автобусите. На 4 юни, 1956 съдиите решават, че законите за сегрегацията в автобусите в Алабама са противоконституционни. Адвокатите на Монтгомъри обжалват пред Висшия Щатски съд. Битката все още не е спечелена. Междувременно се правят все повече опити за блокиране на Auto-Pool. Застрахователни агенти отказват да застраховат колите под предлог, че рискът е прекалено голям. Застрахователен преговор с "Lloyds" в Лондон в крайна сметка решава този проблем.
Идва момент, в който Auto-Pool също да бъде обявена за незаконна организация, защото е обществена пречка и частно предприятие, което работи без разрешение и без концесия.
В тази трудна ситуация излиза решението на Висшия Съд, според което сегрегацията в автобусите е противоконституционна.
Повече от 12 месеца негрите водят ненасилствен протест, докато постигнат победа. Това е само началото на организираните мирни протести на чернокожите. Борбата за права продължава години. След убийството на д-р Кинг той се превръща в знаме на тази борба.
На 10 декември 1964, Осло, Норвегия д-р Кинг получава Нобелова награда за мир. В кратката му реч при връчването на наградата е синтезирана цялата философия и същност на борбата за социални, граждански и политически права на чернокожите в Америка. Тази реч звучи и днес също толкова актуалнои силно както преди четиридесет години.
На 04.04.196 8 г. Кинг е застрелян в Мемфис (Тенеси) от Джеймс Ърл Рей.
Апартейд. Думата "Апартейд" произхожда от "Afrikaans", езика на холандските бури, които се заселват в началото на 17 век в Южна Африка, и означава буквално разделяне или изолация.
- [afrikaans, от apart, "отделен, особен"], прилаганата от 1948 г. обществено-политическа доктрина в Република Южна Африка: Чрез политическо, социално, стопанско и териториално разделяне на расите трябва да се доведе до разделено развитие във всички области. Политиката на апартейд беше атакувана почти в цял свят, защото тя водеше до потисничество на всички така наречени "не-бели" африканци и затвърждаваше господството на бялото малцинство.
Апартейдът предизвика външно-политическата изолация на Южна Африка. Още от самото начало политическите организации на черните южноафриканци се бориха срещу апартейда. През 1990/91г. по време на президенството на де Клерк бяха отменени всички апартейд-закони; През 1993/94г. всички раси получиха политическо равноправие.
Началото на понятието апартейд не е възникнало първо от африканските националисти с победата на Националната партия през 1948г. В голяма степен, много от това, което правителствата от този момент нататък правеха в расово-политически аспект в Южна Африка, вече беше заложено през десетилетията преди това в понятието на сегрегацията, и като съдържание беше доразвито, подсилено и радикализирано от националистите. Понятието апартейд се появява най-вероятно за първи път през 1917г. в реч на по-късния Премиер-министър J.C. Smuts, но се превръща в употребяван термин едва по време на изборната борба за изборите през 1948г. Но ако апартейдът не е възникнал едва през 1948г., то тогава кога? Първите следи на южноафрикански расизъм се забелязват след покоряването на Капската колония от членове на холандската Източно-индийска компания през втората половина на 17 век. Търговската общност прави разлика между членовете на компанията, така наречените свободни граждани, роби и чужденци ("бушмени и хотентоти"). До този момент не е съществувала групата на белите или европейците. Тенденцията на компанията през 18 век, да взима на служба само бели служители, подсилва груповото съзнание на белите и сгъстява редиците на служителите в компанията и свободните граждани. В течение на времето се утвърждава една социална йерархия, на чиито връх са били служителите на компанията и свободните граждани, а черните и робите са били накрая.
Без съмнение обаче груповата идентичност на белите се е подхранвала от религиозни корени. Като признаци на цивилизация за белите важали християнството и основното образование. Като следствие на това един бял човек, съответно християнин, се е възприемал като по-ценен от един "кафер", съответно езичник. Предизвикани от робското освобождение, нахлуването на новите британски господари в Кейптаун и появата на черни банди, при легендарното преселение през периода 1837-1846, около 10.000 души се отправят на север, североизток и там основават Африканската република Трансваал (1952) и свободната Оранжева Република (1954), в която непосредствено отражение намира чувството за превъзходство на белите при избирателното законодателствоСамо белите притежават избирателни права! Това много грубо проследяване на корените на южноафриканския расизъм се концентрира до момента само върху следите от расизъм при потомците на европейците в Южна Африка, тъй като те значително повлияват апартейда на 20 век. За да се добие пълна представа, трябва да се хвърли и кратък поглед върху повлияния от британците район Натал, в който шотландецът Теофилус Шепстоун, в качеството си на държавен секретар по въпросите на местното население, предвижда едно ясно териториално разделяне на чернокожето и бяло население, за да може по този начин да се противодейства на унищожаването на културата на чернокожите под влиянието на култура на белите. Военните спорове между потомците на европейците и чернокожите племена, както и законодателното развитие в повлияния от британците Натал и в двете Африкански държави Трансваал и Оранжевата Република, поставят основите на една водена от радикално разделяне на расите политика на белите в Южна Африка от началото на 20 век.
В края на 19 век във върховете на района Witwaters rand около по-късния Йоханесбург се откриват първите златни залежи, които заедно с диамантите предизвикват огромен стопански процес на трансформация. До средата на 20 век Южна Африка се превръща от чисто аграрна страна в аграрна и мино-добивна страна, докато накрая се оформя като страна, белязана изцяло от индустриалното стопанство. В търсене на работа безимотни бели, преди всичко потомци на първите европейци в Южна Африка, и чернокожа работна ръка, нахлуват в района около Йоханесбург.
За установяването на политика на сегрегация от съществено значение е южноафриканския процес на индустриализация и урбанизация. Защото в индустриалните райони "на ръба" младият потомък на първите европейци в Южна Африка, характеризиращ се със селския си манталитет и расисткото си чувство на превъзходство, е бил внезапно принуден, да продава своята работна сила в безпощадна конкуренция с масите на най-слабо платените чернокожи. В южно-африканския стопански живот никога не се стига до класово сливане на черни и бели работници в индустриалните райони. Потомците на първите европейци са отказвали да предлагат своята работна ръка на същата цена като чернокожите, и се опитвали, вместо да се борят заедно за повишаване на заплащането, да достигнат до гарантирането на преимуществата за белите при профсъюзите и парламентарните решения. През 1910г. с основаването на Съюза на Южна Африка само бели мъже получават избирателно право. Това време може да бъде определено като периода в южноафриканската история, през който се изясняват основните представи по отношение на расистката политика на разделение, и когато южноафриканският парламент започва да кодифицира законово расовото разделяне.
Вълната от закони и разпоредби през около осем десетилетия апартейд могат грубо да бъдат поделени на четири категории.
1. Намаляването на земеделската земя и посочените преди това проблеми на индустриализацията и урбанизацията създават предпоставки за пространствено разделяне.
2. Успоредно с това са правени опити за налагане на сегрегация в стопанския живот.
3. Тясно свързана със сегрегацията в стопанския живот е била политическата дискриминация на не-белите.
4. Едва в края на 20-те години се взимат законови мерки, които имат за цел пълното отделяне на южноафриканците от сфери в личния живот чак до интимната сфера.


Ето и един цялостен поглед назад върху политиката на апартейд след вземането на властта на Националната партия през 1948:
По времето на премиер-министъра Малан (1948-1954) и Strijdom (1954-1958), управата в Южна Африка се е стремила към господството на белия човек в ежедневието и в политиката. Всички обичаи и конвенции на предишната политика на сегрегация по това време се превръщат в закони на апартейда. Този период може да се разглежда като кулминация на "petty" апартейда, малкия апартейд, който прави очевидна дискриминацията на не-белите. През ерата на H.F. Verwoerd (1958-1966) расовата политика на разделяне е приоритет. Бившите територии на племената трябвало да се превърнат в независими държави, "Homelands", да бъдат променени функциите им и по този начин да бъде създадена една малка, богата, бяла Южна Африка. Но сметката на Verwoerd се оказва неточна: Проблема на милионите черни в градовете и изоставането на международното признание на Homelands не са били предвидени в сметката на правителството. В международен аспект по времето на управлението на Verwoerd се поражда критика, което всъщност все още не носи последствия със себе си. Извършвани са били периодични козметични корекции, за да може вече да се говори не за апартейд, а за "отделено развитие". Отделът за "работа с местното население" бива преименуван в "отдел за съвместна работа и развитие". Историята на съпротивата в Южна Африка може да бъде разделена на две части. Първата фаза представлява опита на местните да отхвърлят покоряването им от колониалната власт и да съхранят своята независимост. Във втората фаза понятието за съпротива характеризира борбата на колонизираните, да отстранят колониалното господство, или поне да постигнат изравняването им с колониалните господари. С растящата репресия съпротивата в Южна Африка става все по-силна, през 1986г. е обявено извънредно положение и шестват безпокойства, наподобяващи гражданска война. В съпротивата участват многобройни организации и движения, които не могат изцяло да бъдат изброени. Целта на този раздел е да представи най-важните действащи лица и техните стратегии.
African National Congress (ANC)
АНК е традиционната и най-важна платформа, върху която се организира мнозинството на чернокожите. През 1912г. като реакция на изключването на чернокожите от политическия процес е основан South African Native National Congress (SANNC), който по-късно през 1923г. е преименуван на АНК. До 1940г. АНК е относително слаба организация, което се обяснява с липса на силно ръководство и управление, както и с липсата на ясна политическа програма, с което се обяснява и малкият брой на членовете й.
Чрез основаването на младежка лига се пристъпва се към обновяване на АНК, така наречената ANC Youth League, която призовава и жените към участие. Нелсън Мандела постъпва в ANC Youth League през 1944г. в годината на нейното основаване. До 1949 ANC се стреми към изравняване на всички във всички области на обществения живот.
С изборната победа на Националната партия през 1948г. и непосредсвеното подсилване на дискриминацията, разделянето и репресията, политиката на чернокожото население се променя: Те вече не са в състояние да се молят за отстъпки, а изискват равноправно участие във властта и отмяната на тяхното законово-уредено безсилие. Това се увенчава с основаването на Freedom Charter (1956), което предизвиква със себе си отцепването на радикалните крила на ANC, на Pan Africanis t Congress of Azania (PAC). През 1960г. ANC и PAC призовават към гражданско неподчинение под формата на невъоръжена демонстрация срещу паспортните закони. Тъжното последствие е кървавото клане при Sharpevil le, при което от полицията са убити 69 демонстранти и 178 души са ранени. Поради последвалите безпокойства в цялата страна, на 8 април 1960г. правителството забранява както ANC, така и PAC. Времето на съпротивата без насилие е отминало и двете организации стават нелегални, като основават двата въоръжени клона Umkhonto we Sizwe (ANC: Копие на нацията), и Poqo (PAC: Самите ние). На насилието се отвръща с насилие. Правителствени офиси и електрични инсталации политат във въздуха. През 1964г. Нелсън Мандела е арестуван, малко по-късно и останалата част от ръководната група, всички са осъдени на доживотен затвор. По този начин до този момент е пречупена политическата съпротива на чернокожите. Едва в края на 70-те години, когато в южнофриканското стопанство настъпва структурна криза, Ангола и Мозамбик получават независимост и се появява Black Conscious ness Movement, стига се до безпокойства, преди всичко в студентските и ученически среди, които демонстрират срещу въвеждането на езика на африканерите в училищата. Ученическите бунтове започват в Совето и се разпространяват по-късно в цялата страна. Радикализацията на другите съпротивителни движения води до предимството за ANC, бели също да се включат в техните редици. Във времето след това в Южна Африка възниква една култура на насилие, която почти не е контролируема: Бомби избухват в търговски центрове, ръчни гранати се хвърлят в ресторанти, въпреки, че изгнаническият ANC се разпорежда от щаб-квартирата си в Лусака (Замбия), че нападенията трябва да останат ограничени само върху не-цивилни цели. През 1986г. правителството реагира с обявяването на извънредно положение. Но вместо продължение на курса на конфронтация, се налага прагматизма, двете страни протягат ръце. Стига се до първите разговори, до обмяна на мнения, представи за бъдещето. Мандела, въпреки, че е в затвора, води разговори с тогавашния президент Бота, групи от заинтересовани посещават щаб-квартирата на ANC в Замбия.
През периода 1966-1978г. Южна Африка бавно изпада в изолация. През 1976 се стига до въстание на черните в Совето, пристанището на Йоханесбург и някога приятелските колонии Ангола и Мозамбик се превръщат във "фронтови държави", като обявяват война на Южна Африка. За да се прекъсне изолацията се провеждат първите разговори с не-бели и повечето от законите на "petty" апартейда биват анулирани през 1974г.
В началото на ХХІ век би трябвало расизмът и неговите форми да съществуват само в най-мрачните моменти на човешката история, но за съжаление фактите говорят друго.
Създадени са редица организации, които защитават човешките права в тази насока.
Време е вече понятието расизъм да остане в историята

alexdodev
12-06-2009, 17:49
здравейте за утре ми трябва есе по философия на теми :
1.християнството е дълбоко тъйна религия на всемирната скръб-Бодлер
2.ние може би сме само играчки в ръцете на боговете и за нас целта на тази игра си остава загадка
3.бъзсмъртните са смъртни и смъртните безсмъртни.Тези живеят за сметка на смъртта на онези а онези са мъртви заради живота на тези-Хилон
4. ако бог не съществува то има поне едно битие при което съществуването предхожда същността
ако някой може да ми намери някакво есе да е що годе добро ще му бъда много благодарен мерси предварително на всички отзовали се :)

iveetyy
12-06-2009, 21:18
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/379734/
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/130477/
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/244034/

Мерси предварително .. = ))

vesito13
12-07-2009, 17:24
http://download.pomagalo.com/138396/rechnik+s+istoricheski+termini/?search=18023280&po=4 ако може някой да ми го свали, бих била много благодарна :)
П.П. Когато го копирам и направо го сложа да се отвори става, но като напиша линка тук и натисна на него не става :o Ако не се отвори линка, става въпрос за речник с исторически термини :)

volvolin4o
12-09-2009, 13:59
трябва ми това ---> http://download.pomagalo.com/247955/harakteristika+na+komyutyrnite+sistemi/

Tedi4ka
12-09-2009, 16:01
Темите са ви пратени на лични съобщения а ти "iveetyy" ако още ти трябват тези теми кажи им имената,защото линковете които си дала не ми излизат :) :) :)

rashito0o
12-09-2009, 20:27
http://download.pomagalo.com/360960/vyzduhyt+kato+dispersna+sistema/?search=18166822&po=2

lizzy
12-09-2009, 22:04
http://download.http://www.teenproblem.net/school/360960/vyzduhyt+kato+dispersna+sistema/?search=18166822&po=2

Въздухът като дисперсна система

Веществата в природата, както и тези получени от човека, много рядко са в чисто състояние. Обикновено те съдържат примеси от други в-ства или са смеси. Например: въздухът, морската вода, млякото и други. Въздухът е смес от азот, кислород, въглероден оксид и други газове. Морската вода – соли, разтворени във вода. ...
Системи от две или повече вещества, при които едно вещество, раздробено на малки частици, е разпръснато в друго вещество, се наричат дисперсни системи (disperses-разпръснат).
Дисперисни системи са млякото, мъглата, цигареният дим, при който в газова среда са разпръснати неизгорени твърди частици (въглерод), напоени с катранени вещества.
Всяка дисперсна система е съставена най–малко от два компонента. Разпръснатото вещество се нарича диспергирано вещество.Когато разпръснатото вещество е под формата на отделни капчици, кристалчета или малки мехурчета, говорим за фазово дисперсни системи. При тях различаваме дисперсна фаза (диспергираното вещество) и дисперсна среда (веществото, в което е разпределена дисперсната фаза). Когато двата компонента се състоят от частици с молекулни размери, не се говори за дисперсна среда. В такива случаи дисперсните системи се наричат газови смеси и разтвори или молекулно (йонно) дисперсни системи. При тях ролята на среда се изпълнява от веществото, което има същото агрегатно състояние като ситемата или е в по-голямо количество при еднакво агрегатно състояние на двете вещества. Например в многокомпонентната система мляко водата е дисперсна среда, а маслените капчици са дисперсна фаза.
Въздухът е молекулно дисперсна система. Той представлява смес от различни газови молекули. Азотът (78%), кислородът (21%), аргонът (0,93%) и другите благородни газове са негови постоянни съставки до 100 км височина. Освен това въздухът съдържа голям брой променливи по своето съдържание съставки. Такива са водните пари, въглеродният диоксид, метанът, азотните оксиди, озонът и много други. Те също са молекулно дисперсни системи и са размесени с молекулите на постоянните съставки. Тяхното съдържание във въздуха зависи от мястото, където се прави изследването.
Но въздухът е и дисперсна среда. В него се съдържат различни количества прах под формата на микроскопични или видими с невъоръжено око прашинки. Въздухът съдържа още сажди, получени от непълното горене на различини въглеродсъдържащи материали – въглища, дървесина, нефтопродукти и др. Той съдържа и оловни аерозоли, които се получават от автомобилите, които използват оловосъдържащи бензини.
Всички примеси към основния състав на въздуха са повече или по-малко вредни за човешкото здраве. Ето защо се вземат съответните мерки за тяхното премахване. Електро- и топлоцентралите се снабдяват със специални филтри, които задържат 99% от саждите и пепелните частици, и сероочистващи инсталации (СОИ). Тези СОИ пречистват вредните газове, които се съдържат в дима.За целта се използва варовик и вода, които при смесването си образуват варовиково мляко. Димът се пуща през СОИ и минава през дъжд от варовиково мляко, което улавя вредните газове и пада във специални помпи, които го изпращат в цех за производство на гипс. През комина излиза само пара.Най-близката сероочистваща инсталация до нашата община се намира в „Енел Оперейшънс България” АД.
Над големите градове с интензивно автомобилно движение все още тегне смогът. Това е въздушна смес, която се получава главно от вредните съставки на автомобилните отходни газове. В състава на смога влизат въглероден диоксид, въглероден оксид, азотни оксиди, недоизгорели въглеводороди с канцерогенно действие, оловни аерозоли, озон, сажди, прах и мн.др.
Смогът е особено вреден за децата и за хората от така наречените рискови групи.
За намаляване на вредните отработени газове от автомобилите оловния бензин се заменя с безоловен. Така с 40% се намалява токсичността на автомобилните газове. На автомобилите се поставят каталитични обезвредители. И все пак това не е най-пълното решение на проблема. Може би усъвършенстването на електромобила ( електрокара) ще бъде решението на бъдещето.

ЕКОЛОГИЧНИ ОПАСНОСТИ В ТЕЦ


Топлоелектрическите централи са най-големият източник на замърсяване в енергийния отрасъл.Съобразно количествата на използваните горива преобладаващите емисии на замърсяване са от прах,серни,азотни и въглеродни окиси.Екологичните проблеми ,свързани с експлоатацията на ТЕЦ и възможностите за тяхното решаване,винаги са били предмет на проучване и анализиране,но в различна степен и насоченост през отделните периоди от време.По принцип екологичните разработки и приеманите решения са аналогични с тези в напредналите страни от Европа и света,но тяхното практическо осъществяване се извършва със закъснение от 5-10 години.
Преимущественото развитие на ТЕЦ,използващи местни въглища с високо пепелно съдържание,което е характерно за периода до 1970г.определя као първоетапна задача да се решат проблемите с очистване на димните газове от прах.Определено може да се счита,че на настоящия етап този проблем е решен успешно и в степен,отговаряща на международните норми.Някои от ТЕЦ,изградени в големите градове,бяха реконструирани за работа с мазут и природен газ, а в останалите ,които продължават да работят с въглища, са монтирани високо ефективни електрофилтри, с коефициент на очистване над 99%. Поради недобра експлоатация на филтрите обаче емисиите от прах са значителни.
Доста по-различно е положението със замърсяванията от серни,азотни и въглеродни окиси. До подписването на международната конвенция за намаляване на трансграничните замърсявания в България действаха екологични норми,третиращи само максимални концентрации. Поради това дълго време не бяха разгледани проблемите за изграждане на сероочистващи инсталации.Трябва да се признае обаче,че дори и в страните от Западна Европа тези проблеми също бяха решени в по-късен период. (В ТЕЦ”Марица изток 3’’ вече има такива сероочистващи инсталации, виж стр.2)
В изложените причини и съображения в продължение на много години усилията бяха насочени към намаляване на максималните концентрации от серни и азотни окиси.Главно реализиране на тази задача бе изграждането на комини с голяма височина. Така например в ТЕЦ’’Марица изток 2’’ и в ТЕЦ”Марица изток 3’’ бяха изградени комини с височина 325 м, в „Бобов дол’’ – 200 м, а в много други ТЕЦ, използващи по-качествени горива или с по-малка инсталирана мощност-с височина 180 м. Тези технологични решения доведоха до относително намаляване на максималните концентрации, но не и на емисиите на серни и азотни окиси.
Съдържанието на сяра в лигнитните въглища от комплекса „Марица изток’’,които имат по-широко приложение в енергийния отрасъл е около 2,7% , а на използвания мазут за енергийни цели- 3,5%. При тези стойности, без наличие на сероочистващи инсталации за нито един енергиен обект, включително и отоплителните централи със сравнително малка мощност, които работят с тези два вида горива , не може да бъдат спазени както вътрешните ,така и международните норми за пределно допустими емисии на серни и азотни окиси.
Анализът на емисиите показва ,че трите електроцентрали в комплекса „Марица изток” изхвърлят годишно около 78% от общите емисии на серен двуокис в България.
На битовия сектор се падат около 120-160 хил. т изхвърляния от серен двуокис. Конкретните данни сочат ,че около 85% от тази емисия е от изгарянето на брикети. Следователно към 90% от емисията на серен двуокис в България се дължи на работата на централите и брикетното производство.
Не е много по-лесен проблемът с емисиите на азотните, въглеродните окиси и преките прахови емисии. Силната променливост на тези емисии и липсата на постоянен мониторинг ограничава точността на тяхната констатация и прогноза.

ponpon4eto
12-10-2009, 18:34
ще може ли да изтеглите тези темички

http://download.pomagalo.com/194444/analiz+na+pri+rilskiya+manastir+na+vazov/?search=18226415&po=2

http://download.pomagalo.com/298709/prirodata+v+poeziyata+na+vazov/


http://download.pomagalo.com/42530/kakva+e+prirodata+za+vazov+spored+stihotvorenieto+ pri+rilskiya+manastir/?search=18226482&po=6
:-) :-) :-) :-) мерси

Tedi4ka
12-11-2009, 05:50
1.
Стихотворението "При Рилския манастир" на Вазов е част от цикъла "В лоното на Рила".Тук органично се сливат двата аспекта при изображението на природата в творчеството на поета-природата като родно пространство,пейзажно дефинирана ("Сега съм у дома.Наокол...планини...","Над мен Еленин връх...","в сърцето съм на Рила") и природата като наднационална,божествена("Сега съм у дома,сега съм в моя мир/мир въжделен и драг").Това са думи на един възторцен патриот,включващ ценности от наднационален и универсален порядък."При Рилския манастир" не е само стихотворение,което да изрази красотата и великолепието на Рила.Това е творба,в която автора казва къде се чувства най-добре,това е показано в началото на всеки един стих("Сега съм у дома").Дори родното му място да не е в сърцето на Рила,Вазов го приема като свое ,място където се чувства най-спокоен ("Тук волно дишам ази,по-светло чувствам,...").Чувства се отново човек,творец("Сега съм у дома,сега съм пак поет..").Когато е в Рила Вазов чувства,че нищо друго не съществува,че злините по света и в страната ги няма и всичко е чисто,невинно и добро.С височината си планината сякаш е сложила преграда и не допуска болките,страданията и съмненията ("световните злини,тревоги са далеч-/за тях е тя стена до небесата турила..").Вазов се прекланя пред величествената природа на Рила,но не забравя и да каже още веднъж,че смята това място за свой роден дом.Той не се чувства като гост ,а напротив сякаш целия си живот е прекарал в Рила (" не съм тук страннен гост "."Бе моят идеал величествен и прост/поклом,скали,води!Поклон ели гигански...")Омаян и упоен от пленителната мощ и прелест на природата на Рила,поетът открива в нея храма на собствената си душа.Сремежът за пълно сливане и разтваряне на човека във вселенската хармония намира най-ярък израз в последната строфа:
Сега съм у дома -участник в рилский хор
Аз тук не се родих-тук бих желал да тлея-
. . .
в величествените обятия на Рила.
В тази творба най-ярко личи Вазовото усложнено отношения към природата,израз на една любов,в която природа и родина се събират.

Tedi4ka
12-11-2009, 05:51
2.
Природата в поезията на Вазов



Една от големите заслуги на Вазов към българската поезия е,че той открива за нея природата като извор на поетическо вдъхновение и като самостоятелен обект на поетическа възхвала .Той показва с творчеството си колко неправилно мислят тези , които смятат , че “не е поезия да се възхищаваш от природата и да зяпаш мъртви канари”. Поетът с жар и с искрена убеденост възкликва: “ Не , има , брате мили , поезия висока и в чудната природа :да,тя е там навред !”
Мотивът за природата във Вазовата поезия не е нито случаен , нито временен. От първите си стъпки на поет(“Борът”) до последната си стихосбирка (“люляка ми замириса”) , той възпява нейната красота и своето преклонение.Вазов отраства в един от най- прелестните кътове на родината.Детските и юношеските впечатления са основа на силно и непосредно чувство за природата ,което по-късно укрепва ,добива дълбочина и се нюансира под влияние на цялостното творчество и идейно израстване на поета.За това съдим и от думите му пред проф. Шишманов , когато разказва за учението си в Калофер:”Природата още не ме интересуваше .Мара Гидик не говореше на въображението ми.”Не е случайно също,че изображението на природата се налага особено подчертано в поезията на Иван Вазов през 90-те години – в стихосбирките “Поля и гори” , “Звукове” , и “Италия” .Обществената действителност отблъсква поета със своите егоистични и прозрачни интереси ,с дребнавостта и нищожеството на чувствата и го кара да търси душевна бодрост,вяра и успокоение в красотата на планините , на вековните гори и на ширните поля.
Основното чувство ,което изразява Вазовата пейзажна лирика , е възторг от величието и девствената красота на природата .поетът е опиянен от нейните прелести ,обхваща я в нейната безкрайност и вечност.Романтичното чувство за възвишеното и грандиозното в природата прави естествен патетичния тон в тези стихотворения.Полетът на поетическото вдъхновение при чудната гледка на могъщите планини го води неусетно и до философски размисъл върху битието и неговата същност.Така романтичното чувство за природата естествено води до пантеистично то и възприемане.Вазов я обожествява ,чрез нея той се стреми да проникне в тайните на вселената , сред нея диша с “битието на всемира “.Тези са най-характерните чувства и идеи за Вазовата пейзажна лирика.Но те не са единствените.Вазов има и стихотворения , които завладяват със своята нежна съзерцателност ,в които величественият мащаб е заменен с емоционално импресионистична картина.Освен това често природата , като контраст ,извиква размисъл за съдбата на човека.В редица стихотворения са изразени патриотични ,социални и хуманистични чувства .Пейзажната лирика на Вазов вълнува хуманистични и патриотични идеи ,насочва към задълбочен размисъл върху човешкия живот.Романтичният контраст- природа и общество , у Вазов придобива ново съдържание ,като изразява по- конкретен граждански и патриотични чувства.

Вазовата пейзажна лирика е проникната от обич и преклонение преди всичко пред родната природа . Пресъздадена е красотата на българската земя , на българския пейзаж.Най- голямата поезия на Вазов открива в планината .Особено развълнувано той пише за Рила,Пирин и Родопите.Планината най – силно въздействува на неговото въображение.Тя го омайва с величественото и безграничното , със светлото и жизнерадостно в нея.Вазов постига изключителна релефност на пейзажа .Няма друг поет у нас , който да може така внушително да предаде грандиозността на възвишаващите се планини ,да обхване с един поглед техния безкрай и ги възпее възторжено .

Tedi4ka
12-11-2009, 05:51
3.
Каква е природата за Вазов според стихотворението “При Рилския манастир”


Не един или двама, български или чужди поети и писатели са възпявали в своите произведения красотата на българската природа. Чувството, което човек изпитва когато е сред родната природа, силата и вдъхновението, които тя му дава трудно могат да се опишат с думи. Като изкусен майстор на словото и познавач на родния език в много свои произведения Ив. Вазов изразява своята почит и възхита от чудната българска природа. Роден в подножието на Стара планина и в живота, и в творчеството си Вазов отдава нескрито предпочитание към планинския пейзаж. С особена патриотична гордост звучи стихотворението “При Рилския манастир”. Тези стихове са пряк израз на преклонението на поета пред величието и красотата на нашата природа, неговата благодарност за силата и духовната мощ, които тя му дава.
Още от първите редове на стихотворението пред нас се разкрива един величествен пейзаж, изпълнен с живот и движение.
Цитат /1/ “ Наокол планини и върхове стърчат; гори високи, диви
шумят;потоците, кристални и пенливи, бучат”
Това кътче от нашата земя, преминало през сърцето на поета, сякаш оживява пред очите ни. Читателя чува шума на потоците, усеща пулса на живота, който “кипи на всичките страни”. Чрез тази прекрасна природна картина Вазов изразява възторга и опиянението си не просто от природата, а от българската природа. За него тя е топлата майчина прегръдка, нежността и любовта, красотата и щастието, към които всеки човек се стреми. Използвайки метафора и сравнявайки природата с майката, поета ни внушава, че за него тя е нещо свидно, ценно и незаменимо, така както е майката за своето дете.
Цитат /2/ “ Природата отвред, кат майка нежна съща,
навява ми песни, любовно ме прегръща.”
В дебрите на този колоритен пейзаж, пълен с настоение и музика, човек сякаш се пренася в един друг свят, светъл и хубав, душата му се унася в духовното идеално царство на природния мир, “мир въжделен и драг”. За поета природата е вдъхновение, извор на сила и мощ. Тя е двигателят, който тласка човека към “нов живот” и “нови ощущенья”, зарядът, който го зарежда с “прясна сила, мощ и тайни песнопенья.....” Природата е свободата на духа и тялото, фокусът, който събира всички трептения и копнежи на човешката душа.
Цитат /3/ “ Тук волно дишам ази,
по-светло чувствам, свещен, отраден мир
изпълня ми духа”
Стихотворението “При Рилския манастир” е една лирическа изповед, която достига своята кулминация, когато поет и природа се сливат. Говорейки за въздействието на природата върху човешката душа, Вазов
изразява идеята си за единството на човека с природния свят. Човека е човек, когато е близо до природата, той е част от всичко, което тя е създала.
Цитат /4/ “ Разменям тайна реч с земя и синий свод
и сливам се честит във техния живот”
Природата за поета е живителната капка, която утолява духовната му жажда. Тя е неговото вдъхновение, което окриля творческата му мисъл, музата, която го кара да се чувства отново поет.
Цитат /5/ “ Сега съм пак поет-
във лоното на таз пустиня горска, свята;”
Признанието на поета е искренно и убедително. То доказва, че природата е необходимост за него така както въздуха, водата и слънцето за всяко живо същество. Тя е неговото вътрешно “аз”, неговия разум и сърце. Затова лирическия герой разбира свободно нейния език, влива се в рътъма на нейния живот.
Цитат /6/ “разбирам на леса любовний тих привет,
на струите шума, на бездната мълвата.”
Спокойствието и уединението, което лирическия герой получава от общуването с природата са прекъснати от мислите за “световните злини”. Но въпреки това той се чувства защитен, защото е сред природата. Тя е неговата майка-закрилница, неговата предпазна броня срещу всички злини и тревоги на настоящето.
Цитат /7/ “ ....в сърцето съм на Рила.
Световните злини, тревоги са далеч –
за тях е тя стена до небеса турила”
Попаднал в прегръдката на този огромен величествен океан – природата, поета се преражда. За него природата е добрата фея, която докосвайки всяка струна на неговата душа, го прави по-добър. Тя е хапчето, от което неговия дух се нуждае, глътката въздух за неговото съществуване.
Цитат /8/ “усещам се добър, почти невинен веч.
Духът ми се цери след жизнената битва,
Вкушавам сладък мир във песни и молитва.”
В края на стихотворението поета изповядва своето съкровенно усещане, че вече не е чужд сред природата. Затова споделя с нас “не съм тук странен гост.” Така тази велика магия наречена природа се превръща в негов идеал. Тя става неговото верую, пред което той синовно се покланя.

Цитат /9/ “Природата всегда, но буйната природа,
бе моят идеал, величествен и прост.
Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!
Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!”
Поезията на Иван Вазов е като въздуха, който дишаме без дори да се замисляме. Вазов винаги е смятал, че българският писател трябва да бъде близо до народа, да чувства и пише по български. В едно свое изказване той заявява: “ Аз пях за България, защото я обичах, прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея.” Затова стиховете на Вазов са школа за национално възпитание на всяко поколение български граждани.

sNkR
12-11-2009, 17:27
http://download.pomagalo.com/119762/hamlet+tova+sme+vsichki+nie/

ако може на ЛС

DarinCetYy
12-11-2009, 19:30
http://download.pomagalo.com/16194/makedonski+avantyurist+ili+geroii/

TrickyAngel
12-11-2009, 21:55
@sNkR пратих ти го :)

@DarinCetYy

МАКЕДОНСКИ
– АВАНТЮРИСТ ИЛИ ГЕРОЙ


Повестта “Немили-недраги” заема важно място в българската белетристика. От една страна, тя е продължение на прозата на Каравелов, Друмев и Блъсков. От друга – творбата е повлияна от фернския романтизъм и е стъпало към създаването на романа “Под игото”.- Писателят, от когото се учи Вазов, е Виктор Юго. В “Немили – недраги” можем да видим герой, който удивително напомня като характер героите на Юго. Това е Македонски.
Славният хъш е типичен романтичен герой. Той е различен от останалите – има изклчителен характер, който проявява при необикновени ситуациии. Притежава авнтюристичен дух, при необикновени ситуации. Притежава авантюристичен дух, който все го тласка към опасността. Македонски е човек на действието. Трудно му е да понесе унизителния живот в чужда страна. Но винаги намира начин да се справи с положението- дори ако му се налага да мами и да краде. На дело той доказва патриотизма си, когато преминава Дунава, за да занесе писмо на Левски. Тогава от авантюрист хъшът се превръща в герой.
Портретното описание на Македонски в първа глава на повестта представя героия като “висок мъж с дребно и надупчено от шарката лице, с дълги сиви мустаци и с лукави дръзки очи”. Той носи “огромно извехтяло и без копчета палто”. Детайлите ни подсказват, че то вероятно не е негово, а е намерено или подарено. Но тази външност на живеещ в бедност човек контрастира на дръзките му очи, които говорят за силен и авантюристичен дух.
Героятима силно влияние върху останалите хъшове. То се дължи на слуха за миналато му като войвода на хайдушка чета в Матедония. Уважението, с което се ползва сред събратята си по съдба, се дължи и на неговия силен характер. Той е роден за водач. Често се самоизтъква и желае да е център на внимание. Такъв е, когато го срещаме за пръв път – той разказва за героична битка с труците, а Странджата го поправя, щом сгреши или преувеличава.
Образът на Македонски е противоречв и слолжен. Героят минаги е готов да помогне на останалите хъшове, когато са изпаднали в нужда. Когато се запознава с току-що пристигналия Бръчков и разбира, че се нуждае от храна и подслон, Македонски го отвежда в кръчмата на Странджата. Това обаче не мупречи после да го обере на карти. След каго го е сторил, пък му казва: “Щото е мое, то е и твое.”
За разлика от останалите хъшове Македонски най-добре се справя с безславното и мизерно настояще. Той е човек със силна енегия, която постоянно го подтиква към действия. Понякога те не са особено героични. Така например героят изяжда запасите на учителя Владиков и продава дрехите му. Представата, която повествователят изгражда за Македонски е като за човек, изграден от противоречия. По време на представлението в четвърта глава той най-много се вживява в ролята си. Героят забравя, че е на сцената, и има усещането, че е в Балкана. Макар и комично, поведението му е на човек, който безкрайно мниго обича родината си.
Мизерните условия, при които живее Македонски, изкарват наяве неговите недостатъци и слабости. Но в десета глава идва момент хъшът да покаже истинската си същност и той се превърща в герой, който постига единство между думи и дела.
Тази глава започва с пейзажно описание. Мразовитата зимна нощ е подходящ он за изява на изключителен герой като Македонски. Има нещо едновременно красиво и плашещо в този пейзаж. Той е зареден с напрежение. Граченето на чавките внушава усещането за злокобност. Колибите на отстрашнишя бряг са сравнени с гробове.
Георият се е преоблякъл като влашки селянин. Този факт говори занеговата съобразителност. Но целият му вид носи характеристиките на мрачния пейзаж: “Нямаше нищо по-страшно, по-тайнствено и по-зловещо оттая черна сянка, която сред нощта като привидение се мърдаше над задрямалата бездна”. Епитетите “по-страшно, по-тайнствено и по-зловещо” (прилагателни в сравнителна степен) и “черна” засилват атмосферата на злокобното напрежение. Това се постига и от метафората, с която е назован Дунав – “Задрямалата бездна”. Следва още едно пейзажно описание, което увеличава усещането за злокобност: “Вятърът все духаше и пълнеше нощната самотия с гробовен шум. Това беше погребално пение над един мъртвец, покрит с бяла плащаница.”
Страхът, който е изпълнил душата на Македонски, не е за собствения му живот, а за мисията, с която се е нагърбил – да стигне до къщата на Баба тонка, където да предаде писмо на Левски. Той желае на всяка цена да оправдае доверието на хъшовете.
Природата поставя пред героя неочаквано препятствие – незамръзналата ивица вода. За да го преодолее, той решава да вземе дъска от някоя влашка колиба. Но тамго очаква ново препятствие – влахът, чиито викове могат да привлекат вниманието на караула. Диалогът между Македонски и влаха е изпълнен с напрежнеие. Заради мисията буйният хъш сега се опитва да бъде сговорчив, да намери общ език с непознатия. За това свидетелстват обръщението “Побратиме” и предложението да заплати взетата дъска. Диалогът реминава въ вътрешна рецч. Македонски разбира че трябва да прибегне до насилие. От морална гледна точка то не е оправдано, но от тази на патриота е допустимо. За героя дългът пед отечеството стои над всичко.
Преди да премине над “зеещата яма “, героят се прекръства. Жестът му , какъвто той не е правил от години, е своеобразна молитва за божествена закрила над една свята мисия.
При преминаването на Дунава Македонски проявява изключително мъжество и героризъм. Той се проявява не като авнтюрист, който просто търси приключения, а като истински герой, който осъзнава значимостта на мисията, с която се е нагърбил. Тя е в името на свята кауза – свободата на родината.
Любовта към отечеството и борбата за неговото освобождение сродяват съмишлениците. За това свидетелстват думите, с които Македонски отговаря на въпросите на Баба Тонка “Кой си?” – “Твой син!”
Смелостта си хъшът отново показва и в боя при Гредетин, когато храбро се бие за свободата на друг славянски народ в битка с общия поробител. Той е единственият, който оцелява. Налните изречения на повестат, които имат характер на епилог, показват героя като разсилен в някаква канцелари.я Контрастът между този македонски и предишния е разтърсващ. Най-смелият хъш се е превърнал в малодушен прислужник, който трепери пред гласа на грубия писар.( Изпълнени с горчивина са думите на повествователя: “Бедни, бедни македонски! Защо не умря при Гредетин?” това е и упрек към следосбожденска България, която не цени героите, които са жертвали живота си за нея. Ако трагедията на Странджата е , че умира в леглото си, а не на бойното поле, тази на македонски е, че е останал жив.
С промяната у хъша авантюрист и “кокошкар” към истински герой се променя и отношението на автора към него. Иронията и насмешката изчезват, за да остане само преклонението пред мъжеството и героизма на Македонски. На финала възхищението се смесва със състрадание към героя, който се е оказал отново “немил-недраг”, но в собствената си родина.

Заповядай :)

iveetyy
12-12-2009, 10:36
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/379734/
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/130477/
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/244034/

Мерси предварително .. = ))

connected
12-12-2009, 12:35
Еми ако някой може да намери нещо за тези 2 теми ще съм му много благодарен :)

Тихият пролетен дъжд
1.Моментната игра на настроенията в импресията "Тихият пролетен дъжд" (защо стихотворението може да бъде определено като импресия)

Да се завърнеш в бащината къща
2.Мотивът за завръщането в елегията "Да се завърнеш в бащината къща" (защо жанра на стихотворението е елегия ; каква е лирическата изказност в текста ; коментирахтте посланието на пуантата ' формулирайте темата на стихотворението)

d3nz
12-12-2009, 13:37
http://download.pomagalo.com/141615/obrazi+i+kartini+na+stradanieto+v+cikyla+zimni+vec heri/?search=18313536&po=1 много ще съм благодарна :) :-)

jakata1
12-12-2009, 16:08
http://download.pomagalo.com/36385/renesansovata+predstava+za+sveta+v+romana+don+kiho t/ плссс спешно е

detelina101
12-12-2009, 17:13
Образи и картини на страданието в цикъла “Зимни вечери”

Христо Смирненски


В “Зимни вечери” чрез поредица от поетични фрагменти Смирненски изобразява различни проявления на човешкото страдание. В произведенията си,авторът пише за жертвите,насилника и обновителя на стария свят. Писателят е съпричастен към унеправданите. И в това произведение тези теми присъстват.
В цикъла “Зимни вечери” се открояват две смислови части на изображение: едната е ориентирана към външното пространство ( екстериорно ),а другата към обитателите ( интериорно ). Още със заглавието,авторът иска да ни подскаже за какво ще се говори в произведението. “Зимни” ни показва студенината и мъртвата природа, мъртвите души, загубили своята надежда. Антитезата бяло - черно не иска да ни внуши светлината в хората , а да подчертае черното, то да изпъкне. Вечерта всява мрак и начало на ноща , началото на още по-големи беди.
В повечето творби на Смирненски се преплитат публицистичното ,символното и романтичното. Героите му изпитват тръдностите на живота и страдат от недоимъка и бедността, които ги съпровождат навсякъде. Човещките ми ценности са подложени на изпитание. Отхвърлени и онеправдани , те живеят в свят,обречен на забрава и смърт.
Поетичният цикъл представя мрачната картина на страданието ,показано чрез седем относителни самостоятелни фрагмента. Още в началото с “черна гробница” , срещаме отделните герои - самотни странници, обречени на страдание и болка. Картините са представени в тъмни цветове – черното на нощта,мръснобялото на снежинките,ставащи на кал, и бледожълтото на мъждукащите светлини. Мракът и светлината отразяват водещото композиционно простивопоставяне. Студена е светлината от прозорците н а къщите, която напомня за “жълти стъклени очи” на призрак. Градът е лирическият герой на фона на пеизажната картина, която е ярка ,растърсваща. Страшен ,студен и заъл, подобен на призрак, той дебне своите обитатели и погубва живота им:
Като черна гробница и тази вечер
пуст и мрачен е градът
...
Глъхнат сградите, зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи,
оскрежената топола – призрак сякаш –
в сивата мъгла стърчи.


Точно тук се появява мотивът за страданието на онеправданите. Хората умират, но неволята, беднотията и мизерията остават вечни спътници на останалите живи.
Лирическият АЗ във втория фрагмент на творбата се движи сред своите събратя и наднича в техните домове. Настроението на безнадежност и отчаяние се налага оше в началото. Бедността и страданието съпъстстват героя. Бялата зима създава усещане за студ и отчуждение в човешките сърца. Мизерията се открива навсякъде. Пиян и “безхлебен” е бащата в този дом, отхвърлен от обществото ,безработен и “непотребен никому. Безсилният си гняв към несправедливите закони на света тои излива върху невинните скъпи за него същества. Страшната картина оживява с писъците и молбите на децата и тъжните ридания на майката:
Децата пищет и молят,
а вънка привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва.

“Бездомни са всички герои. Идеята на автора е да представи личното страдание част от по – голямата човешка мъка. Ето защо героите са обобщени – мъж,жена,дете,старец,ковачи ,цигани. Всички тях лирическият герой ги нарича “братя” ,за да изрази съпричстието си към техния нерадостен живот.
Преходът към следвашият фрагмент е пламе и непосредствен. И тук бедността присъства в “бараката сгушена” ,но нейната смазваща сила е смекчена от динамичната,трескава работа, от ритмичните удари на ковашките чукове. В “сънната улица” се чува песен,а след нея се дочуват тъжните звуци на разплакана цигулка:
Пак ли старите цигани?
Пак ли по тъмно коват?
Чукове ,сръчно издигани –
сръчно въртят се ,гърмят.

Лирическият епизод,в който герои са “старите цигани” .е метафорична алтернатива на обстановката на мрак ,студ и тегнеща безперспективност.
Градът е безпощаден и към тях. Отново доминира усещането зас студ. Студът властва денем и нощем. Ой сковава душите дори и на волните цигани, чийто труд се оглася от “песни на скрита тъга”. Сцената с ковачите цигани също е изпълнена с тревожност . тя сякаш е емоционален отклик на плачовете,идващи от разрушения дом. Поетът създава цяла поредица от картини ,които очертават привидно разноликия ,но всъщност единен образ на страданието. В последната строфа е представена една динамична и богата на багри картина:
Синкави , жълти и алени
снопчета пламък трептят,
в огнен отблясък запалени,
черни ковачи коват.

Единствената радост и утеха,светлина и многоцветнист Смирненски открива и намира в труда.
В следващите картини мъглата в града дебне като сянка хората. Страхът и студът, бедността и смъртта са се настанили трайно в живота им. Неповторимо релефна,сякаш склуштурна композиция представлява двойката образи – слепият старик и придружаващото го дете, които се лутат самотни из улиците и са част от този мрачен пейзаж. Животът подлага на изпитание човека,независимо от неговата възраст и пол. От детството до старостта , от люлката до гроба, страдалците са обречени на безрадостно съществуване. Единствената алтернатива на мъчителното им битие е смъртта като избавление от тежкия и нерадостен живот. Спотаен гняв и огромно съчувствие към страдащите “братя” са вградени в заключителните стихове:
Братя мои,бедни мои братя –
пленници на ориц вечна,зла –
ледно тегне и души мъглата –
на живота сивата мъгла.

Напрежението нараства до появата на обобщения образ на смъртта в шести фрагмент. Смъртта е неотменна угроза на бедните хора. Тя е неминуемо следствие от мизерния, изпълнен с мизерия живот.
Една от най – покъртителните сцени в цикъла е на нелепата ранна смърт на бедното момиче. “Жълтата гостенка” – туберколозата, е отнела живота на това нежно създание. Положеното в ковчега “моминско лице” е най – трагичната и ужасяваща картина в прозведението. Атмосферата на безвъзвратна загуба, на безнадеждна траурна скръб се подсилва от ридаещата пред ковчега старица. Особено трогателна и разтърсваща е сцената с молещото се пред иконостаса дрипаво дете. Неговата изстрадана молба е вероятно за божествено чудо,което ще върне живота на любимия човек. Лирическият АЗ скърби за ранно угасналия живот. Смъртта на децата е косвен упрек към града, към обществото, създало условия за това страдание.
В последния фрагмене на “Зимни вечери” се изгражда алегорична картина на погубените мечти. Те са чисти като снежинките,падащи от небето,но се превръщат в кал,щом докоснат земята. Братя по съдба на малките “гаврощовци” от едноименното стихотворение на Смирненски са и двете момчета във финала на цикъла:
А спрели за миг до фенеря,
чувалчета снели от гръб,
стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб.

Вместо да се радват на вълнуващите детски игри,те са принудени отрано да работят. Помъкнали тежките чували върху крехките тела, те поемат своята отговорност за прехраната на семейството . трудът за тях не е радост , жизнена потребност, начин на оцеляване. Мечтите им за детски радости и по – добро бъдеще угасват безвъзвратвно. Истината за ижвота героите на Смирненски разбират още в детската си възраст. Бляновете и,подобно на снежните късчета,удивляват децата, но действителността е убийствено жестока и погубва най – красивите мечти,тъй както снежинките,олицетворяващи душевната им чистота,се стопяват в “калта” на живота.
Тъжните изводи ,които се налагат в “Зимни вечери”,се възприемат като цялостно поетическо внушение, а героите - като отхвърлени и онеправдани човешки същества, лутащи се сред неприветливия и безсърдечен град.
Стиховете на Смирненски са изключителсно актуални и за съвременната действителност. И днес големият град е запазилсвоите лица – на непривлекателния разкош и на бедността. В поети1еското творчество на Христо Смирненски има универсални художествени послания, които са носители на общовалидни хуманни ценности. Затова поезията му има своето трайно място в националното ни съзнание и в класическия фонд на българската литература.

detelina101
12-12-2009, 17:14
Ренесансовата представа за света в романа „Дон Кихот”
(ЛИС)


Мигер де Сервантес е роден по времето на Ренесанса. Той пише рицарски роман, наречен „Дон Кихот”. По времето на Ренесанса или така нареченото „възраждане” на човека рицарските романи били забранени, а представата за тях била много по различна, отколкото тази в романа на Сервантес. Като цяло „Дон Кихот” се различава много от това как изглежда рицарският роман.
Представата за света по времето на Ренесанса била главно свързана с човека, неговата душа и разум. А в „Дон Кихот” тази представа за света е показана главно чрез главния герой Дон Кихот и неговия приятел Санчо Панса.
Характерните особености на романа са лудостта, пародията, истината за Дон Кихот, свободата, разъмът, отмъщението, наказанието и душевната красота на Дон Кихот. Лудостта в романа е една от главните теми в „Дон Кихот”. Чрез лудостта на главния герой – Дох Кихот, известен още под името Алонсо Кихана, Сервантес иска да покаже как един човек, загубил почти напълно разума си, превръща въображаемото в действителност.
Дон Кихот е човекът, загубилразума си, който е главно свързан с Ренесансовата представа за света. Неговият помощник Санчо Панса е с него само, за да го пази, а също така и заради обещанието му, дадено от „великия” рицар Дон Кихот – да го направи губернатор на цял остров.
Героят на Сервантес се бори с несправедливостта и наказа тези, които той смята за врагове. За Дон Кихот дори вятърните мелници се превръщат в огромни великани, с които той трябва да се бие и да победи. До такава степен е обладан неговият разум, а дори и душата му от лудостта, че той измисля свои собствен свят, в който е непобедимият рицар.
Когато на Дон Кихот му се случи нещо, което да замъглява представата за великия рицар или общо взето за неговите загуби, той обвинява отново измисленият от него зъл магьосник.
Дон Кихот като всеки рицар има своя любима, на която да посвещава победите си, въпреки че тя е една обикновена селянка. Нейното име е Дулсинея и той изпраща писма до своята любима.
Въпреки лудостта си, Дон Кихот понякога изглежда като съвсем нормален човек, имащ все още разум. За него свободата е най-ценното. Според рицаря човекът, който е в плен, няма достойнство. Неговата лудост превръща несъвършенният свят в напълно безупречен.
Лудостта на Дон Кихот не се е придобила случайно. От романите, които е прочел в библиотеката си, той се стреми да постигне същото, но в реалния, трудния живот.
За разлика от рицаря Дон Кихот, Санчо Панса не е луд. Той е по скоро алчен, отколкото луд. Както всеки рицар така и Дон Кихот има своя здрав и силен кон, наречен Росинант.
Рицарят на Печалния образ обикаля света, търсейки злини, неправди, страдания, които да спира и наказва тези, които са помогнали за тези неправди към хората, към тяхнага душевност.
Ренесансовата представа за света в романа на Сервантес е показана най-пряко в героя Алонсо Кихана, чрез неговите премеждия, дийствия. През Ренесанса, за разлика от Средновековието всичко се върти не около Бог, а около човишката същност.

detelina101
12-12-2009, 17:15
Ренесансовата представа за света в романа „Дон Кихот”
(ЛИС)


Мигер де Сервантес е роден по времето на Ренесанса. Той пише рицарски роман, наречен „Дон Кихот”. По времето на Ренесанса или така нареченото „възраждане” на човека рицарските романи били забранени, а представата за тях била много по различна, отколкото тази в романа на Сервантес. Като цяло „Дон Кихот” се различава много от това как изглежда рицарският роман.
Представата за света по времето на Ренесанса била главно свързана с човека, неговата душа и разум. А в „Дон Кихот” тази представа за света е показана главно чрез главния герой Дон Кихот и неговия приятел Санчо Панса.
Характерните особености на романа са лудостта, пародията, истината за Дон Кихот, свободата, разъмът, отмъщението, наказанието и душевната красота на Дон Кихот. Лудостта в романа е една от главните теми в „Дон Кихот”. Чрез лудостта на главния герой – Дох Кихот, известен още под името Алонсо Кихана, Сервантес иска да покаже как един човек, загубил почти напълно разума си, превръща въображаемото в действителност.
Дон Кихот е човекът, загубилразума си, който е главно свързан с Ренесансовата представа за света. Неговият помощник Санчо Панса е с него само, за да го пази, а също така и заради обещанието му, дадено от „великия” рицар Дон Кихот – да го направи губернатор на цял остров.
Героят на Сервантес се бори с несправедливостта и наказа тези, които той смята за врагове. За Дон Кихот дори вятърните мелници се превръщат в огромни великани, с които той трябва да се бие и да победи. До такава степен е обладан неговият разум, а дори и душата му от лудостта, че той измисля свои собствен свят, в който е непобедимият рицар.
Когато на Дон Кихот му се случи нещо, което да замъглява представата за великия рицар или общо взето за неговите загуби, той обвинява отново измисленият от него зъл магьосник.
Дон Кихот като всеки рицар има своя любима, на която да посвещава победите си, въпреки че тя е една обикновена селянка. Нейното име е Дулсинея и той изпраща писма до своята любима.
Въпреки лудостта си, Дон Кихот понякога изглежда като съвсем нормален човек, имащ все още разум. За него свободата е най-ценното. Според рицаря човекът, който е в плен, няма достойнство. Неговата лудост превръща несъвършенният свят в напълно безупречен.
Лудостта на Дон Кихот не се е придобила случайно. От романите, които е прочел в библиотеката си, той се стреми да постигне същото, но в реалния, трудния живот.
За разлика от рицаря Дон Кихот, Санчо Панса не е луд. Той е по скоро алчен, отколкото луд. Както всеки рицар така и Дон Кихот има своя здрав и силен кон, наречен Росинант.
Рицарят на Печалния образ обикаля света, търсейки злини, неправди, страдания, които да спира и наказва тези, които са помогнали за тези неправди към хората, към тяхнага душевност.
Ренесансовата представа за света в романа на Сервантес е показана най-пряко в героя Алонсо Кихана, чрез неговите премеждия, дийствия. През Ренесанса, за разлика от Средновековието всичко се върти не около Бог, а около човишката същност.

krisence
12-12-2009, 18:47
http://download.pomagalo.com/165246/ahil+i+hektor+razlichnite+lica+na+geroizma/?search=18333588&po=1

Мерси много :)

iveetyy
12-12-2009, 20:02
http://download.pomagalo.com/309301/dihatelna+sistema+ustroiistvo+i+funkciii+na+dihate lnata+sistema/?search=18338045&po=2

тенкс предварително .. :) :)

detelina101
12-13-2009, 08:02
Ахил и Хектор - различните лица на героизма

Илиада от Омир е класическо произведение, останало в историята през поколенията като пример за древногръцките герои, за тяхната смелост и сила.Омир описва противопоставянето на герои, воюващи помежду си, но имащи една обща цел – да останат завинаги в паметта на бъдещите поколения като герои.
Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на качества, които печелят всеобщото признание и уважение. Те са храбри и издържливи сурови войни, образец за другите, но в същото време носят у себе си и най-нормални човешки черти. Обрисувани са като типични епически герои, живеещи според етичната система на своето време. Славата е основната движеща сила и за двамата, обезсмъртяването на имената им във воински подвизи е най-висшата им цел. Героите имат и съществени различия помежду си. Ахил е преди всичко гневен, необуздан, безмерно честолюбив, стихиен, а Хектор е представен като далеч по-човечен образ, носител на една по-висша нравственост. Той е патриот, с много високо чувство за обществена отговорност, докато Ахил в началото на поемата изоставя общата кауза заради самолюбието си. Двата образа символизират двете начала в развитието на елинската общност – архаичното, първичното, грубото, олицетворено от Ахил, и патриотичното, далеч по-хуманното и с по-богата душевност в образа на Хектор.
1. Прилики – воинските им качества, изключителното място, което заемат в двата противникови лагера, чувствата, които ги ръководят в този двубой- съпружеската и бащинската обич на Хектор са съизмерими с изключителна привързаност на Ахил към Патрокъл, отношението на Омир и на останалите към тях, трагичното – общ белег при двамата герои. Анализират се думите на Ахил към Тетида и на Хектор към Андромаха
2. Различия –
Въпреки многото прилики между двамата герои, те имат съществени различия – За разлика от Ахил, Хектор показва цивилизованост и хуманност, когато предлага да си обещаят взаимно, че ще се погрижат за труповете си:
“... но ще ти снема доспехите, а пък трупа ти, Ахиле,
на аргивянци ще върна. Тъй и ти с мене да сториш!”
В раздялата си с Андромаха в 6та песен, той показва своята вродена доброта и човечност. Това влиза в пълен контраст с грубата сила, „гибелният гняв” при Ахил, представен като варварин и суров дивак. Тези различия напълно определят двубоя между двамата герои като неумолим. Мотивите им също са коренно различни – честолюбие и отмъстителност срещу граждански и патриотичен дълг. Ахил е покровителстван от боговете, а това прави Хектор обречен, с предначертана съдба. Но въпреки това Троянският принц е готов да се жертва и да умре с достойнство :
„Сега ме постига съдбата!
Само че няма без смела победа и безславно да падна
Нещо велико ще сторя , та будните хора да помнят"
Словото като единствената възможност на Хектор да не бъде подвластен на боговете.
Чрез създадените образи на “Илиада”, Омир из¬ра¬зя¬ва сво¬е¬то прек¬ло¬не¬ние пред ге¬ро-и¬те от митологичното минало и съз¬да¬ва модели за под¬ра¬жа¬ние в сво¬е¬то съв¬ре¬мие, кои-то ос¬та¬вят трай¬ни сле¬ди и в кул¬тур¬на¬та па¬мет на след¬ва¬щи¬те по¬ко¬ле¬ния.
Войната и мирът в „Илиада”
В “Илиада” Омир пресъздава живота и нравствената същност на човека в античния свят. Творецът обрисува своето време, като показва проявите на войнска мощ редом с чертите на мирното ежедневие.
Чо¬веш¬ко¬то би¬тие е очер¬та¬но в две ос¬нов¬ни сфе¬ри — вой¬на и мир. Вой¬на¬та за античния човек е на¬чин за при¬до¬би¬ва¬не на бла¬га, но в същото време е аре¬на за про¬я¬ва на си¬ла¬ и сме¬лос¬т, ценени като основни добродетели. Омировите герои са подтиквани от стремеж към героична самоизява и за тях войната не е изключител¬но събитие. Поради тази причина човекът, независимо от многоплановото изображение на поетът, е представен преди всичко като воин, а епическото действие се придвижва от героите. В трудните условия на военния бит се изявя¬ват високите нравствени добродетели на героя; чувство за справедливост, воински дълг, отговорност пред колек¬тива, храброст, благородство, другарство. Наред с военните се редуват и картини от мирното ежедневие. Мирът но¬си атмосфера на праз¬нич¬ност и жизнерадост, да¬ва въз¬мож¬ност на чо¬ве¬ка да се изя¬ви в тру¬да и да се рад¬ва на пло¬до¬ве¬те му. В мир древ¬ни¬ят грък жи¬вее прос¬то и в пъл¬на хар¬мо¬ния с при¬ро¬да¬та.
1. Характерни черти на човека – войн – изяви на ценностната му система – аргументирани чрез подходящи епизоди
Характерни черти на човека войн са неговата смелост, безстрашие, необузданост, порив към обезсмъртяване чрез подвига, гневливост, чувството за дълг към колектива и към родината, готовност за саможертва.
2. Кратка характеристика на най-изявените войни от двата лагера, Ахил и Хектор, общото и различното
Най – изявените войни описани в Илиада са Ахил и Хектор. Те са храбри и издържливи, сурови, образец за другите, но в същото време носещи в себе си нормални човешки черти. Обрисувани като типични епически герои, славата е основната движеща сила и за двамата, обезсмъртяването на имената им във воински подвизи е най-висшата им цел. Те имат и своите различия. Ахил е преди всичко гневен, необуздан, безмерно честолюбив, стихиен, а Хектор е представен като далеч по-човечен образ, носител на една по-висша нравственост. Той е патриот, с много високо чувство за обществена отговорност, докато Ахил е склонен да изостави общата кауза заради самолюбието си.
3. Двубоят в 22 песен – кулминация на „Илиада”
Двубоят между Ахил и Хектор представлява възхвала на човешката нравственост и съвършенство, която побеждава. Омир показва как духовният победител е по-силен от физическия, как човекобога е по-силен от полубога и е безсмъртен заради своята нравственост.
Жаждата за войнска доблест и чест, в нейните конкретни проявления като защита на родината и мъст, карат Ахил и Хектор да застанат един срещу друг. Ахил не е личен враг на Хектор, но приамовия син е длъжен да се бие с него, за да защити родината и нейната чест, за разлика от фотийския цар, който е воден от мотива за лично отмъщение.
4. Коментар на факта, че мирният живот намира най-пълноценното си изображение върху воински щит
Факта, че мирния живот е изобразен върху воински щит говори за ценностната система на древния човек. Не може да има мир, без да е имало преди това война (???)
5. Картини на мирния живот (сват¬ба– съд, град- се¬ло, праз¬ник- дел¬ник), празнично-ритуалната приповдигнатост
За мирния живот и неговото ежедневие се добива предствана от 18та песен на Илиада и по-точно от описанието на щита на Ахил. На него са изобразени различни сцени, показващи различните аспекти на бита. Представени са сватбените тържества, решаването на свади, обсадата на град и обикновения делник на човека. В контраст влизат веселието и тъгата, делника и празника.
6. Красотата на човешката близост (раздялата на Хектор с Андромаха)
В Илиада своето място има и човешката близост, показана чрез раздялата на Хектор със съпругата му. Думите на Андромаха открояват аспектите в личността на суровия войн. За нея той е “... днеска и татко, и майка любима, брат мой едничък и още юначен и верен стопанин...”
Хектор се откроява като обикновен мъж, обичащ и закрилящ семейството си. Неговите притеснения за съдбата им го разкриват като любящ съпруг и баща. Омир подсилва образа със символика – Хектор сваля шлема си и се превръща от войн в предан баща. Единството на образа на война, сина, съпруга, бащата го обрисуват като човек, идеал за всички времена и народности.
Произведението “Илиада” се е превърнала в един вид енциклопедия за древните гърци. В нея на фона на войната са показани живота и мисленето на древния човек, неговите добродетели. Тази Омирова творба позволява на съвременния човек да се запознае с бита и ценностите на хората преди него. Без ко¬я¬то кул¬тур¬но¬то раз¬ви¬тие на Евро¬па би би¬ло съвършено различно.

detelina101
12-13-2009, 10:46
Дихателна система. Устройство и функции на дихателната система


Дишането е основен жизнен процес, чрез който организмите си набавят енергия. Тя е необходима за протичането на жизнените процеси – делене на клетките, храносмилане, мускулно съкращение, предаване на нервните импулси и други. При повечето сухоземни организми, както и при човека, енергията се набавя в резултат на разграждане на хранителните вещества в клетките с участието на О2. Едновременно с това в клетките се образува и натрупва СО2, който е ненужен и вреден за тях. Следователно към клетките трябва да има непрекъснат приток на О2 и изнасяне на СО2, т.е. обмяна на газовете. Тя се осъществява от дихателната система. Както О2, така и СО2 се пренасят от кръвта, която играе ролята на посредник между клетките и дихателните органи.
Дихателната система започва да функционира още от първото изплакване на детето. Тогава то за първи път вдишва и изпълва с въздух белите дробове.
Дихателната система се състои от въздухоносни пътища: нос – външен нос и носна кухина, горна и средна част на гълтача, гръклян, трахея, бронхи, бронхиоли и централен дихателен орган – бели дробове, изградени от дихателна тъкан – белодробни алвеоли.
Външният нос е образуван от горночелюстните кости, носните кости и хрущяли. Последните оформят два отвора – ноздри, които са постоянно отворени и през които се вдишва атмосферния въздух. Те свързват дихателните пътища с околната среда. Отвътре костите са покрити с кожа, по която има косми и мастни жлези.
Носната кухина е разделена чрез отвесна преграда на две половини – лява и дясна. Преградата е изградена от решетъчната кост, ралника и хрущяли. Всяка носна половина чрез напречни непълни прегради се разделя на ходове, в които се отварят кухини – синуси на няколко кости. Носните ходове се оформят от три костни пластинки – носни миди. Носната кухина е покрита с ресничест епител, чиито реснички трептят по посока навътре. Космите и ресничките са важни приспособления за очистване на вдишвания въздух от прашинки и микроорганизми. Те полепват по лигавицата, която се овлажнява от специални слузни жлези разположени в нея. Слузният секрет овлажнява вдишвания въздух. Само 2/3 от носната лигавица има дихателна функция. Другата 1/3 има обонятелна функция. Носната кухина е богата на кръвоносни съдове, които затоплят въздуха.
Ето защо дишането през носа е от важно значение, тъй като при него въздуха се пречиства, овлажнява и затопля.
Зад носната кухина се намира горната част на гълтача – носоглътка. Носната кухина се свързва с носоглътката посредством два отвора – хоани.
В нея се намират някои от сливиците – третата, в които има голям брой лимфоцити. Те изпълняват защитна функция, тъй като притежават фагоцитиращи клетки, които унищожават болестотворните микроорганизми.
В средната част на гълтача се кръстосват дихателният и храносмилателният път. Долната му част се свързва с гръкляна.
Гръклянът е разположен в предната част на шията. Изграден е от хрущяли, мускули и лигавица. Най-голям е щитовидният хрущял. Той има форма на щит, чиито горнопреден ръб е по-силно изпъкнал напред – адамова ябълка.
Тъй като ръбът на щитовидния хрущял при мъжете е по-изпъкнал напред, при тях гласовите връзки са по-дълги – 22-24мм, отколкото при жените – 15-18мм. Удължаването на гласовите връзки при мъжете става през пубертета и води до мутация на гласа. След 20-годишна възраст започва вкостяването на хрущялите на гръкляна. При мъжете това става по-рано.
Отгоре върху гръкляна се намира хрущялно капаче, наречено надгръклянник - епиглотис. При преглъщането то затваря входа на гръкляна и благодарение на това в него не навлиза храна. Вътрешната повърхност на гръкляна е покрита с ресничест епител.
В най-тясната средна част на гръкляна се намират гласовите връзки, между които има цепковиден отвор – гласова цепка. Гласът се образува от трептенията на гласовите връзки, предизвикани от преминаващия от белия дроб към носа въздух. Всеки глас се характеризира с определена сила, височина и тембър.
Силата на гласа зависи от силата на въздушната струя, тембърът – резонанса на гълтача, устната и носната кухина и околоносните синуси, а височината – от дължината, дебелината и опънатостта на гласовите връзки.
Произнасянето на гласа е съпроводено с бърза смяна на формата и големината на гласовата цепка. В този процес вземат участие също и зъбите, венците, бузите, езикът и небцето.
От гръкляна въздухът навлиза в цилиндрична тръба, с дължина 12см, която се нарича трахея. Образувана е от хрущялни полупръстени, обърнати с отворената си част назад към хранопровода. Те държат трахеята винаги отворена. Краищата на дъгите са свързани с гладка мускулна и съединителна тъкан. Помежду си хрущялните дискове се свързват с еластични влакна. Това позволява на трахеята да се удължава при преглъщане или да се извива при движение на главата. Лигавицата на трахеята е покрита с ресничест епител, богат на слузни жлези. Движението на ресничките е насочено навън към устата и благодарение на това попадналите в нея прашинки се отстраняват от дихателните пътища.
В долния край трахеята се разделя на две по-малки тръбички, наречени бронхи. Те имат същия строеж като трахеята. Всеки бронх навлиза в съответния бял дроб – ляв и десен, където се разклонява дървовидно на по-малки бронхи, а те пък от своя страна – на още по-малки клончета – бронхиоли. Последните нямат хрущялни пластинки. Трахеята, бронхите и бронхиолите образуват бронхиалното дърво.
Белите дробове са разположени в предната част на гръдния кош и заемат 4/5 от гръдната кухина. Имат форма на разполовен надлъжно конус. Между тях са разположени сърцето и големите кръвоносни съдове. Основата им лежи върху диафрагмата, а заоблените и върхове се издигат 2-3см над ключиците. В белите дробове влизат бронхите, белодробната артерия и нерви, а излизат белодробните вени и лимфни съдове. Левият бял дроб е по-малък от десния, тъй като в долната му част е разположена сърдечната вдлъбнатина, в която е разположено сърцето.
Отвън белите дробове са обвити от тънка ципа – белодробна плевра. Тя се състои от два листа. Единият плътно прилепва към белите дробове – вътрешна плевра, а другият покрива вътрешната повърхност на белите дробове – външна плевра. Това има важно значение за дишането. Между двете плеври остава малко пространство – плеврална кухина, изпълнена с течност. Тя улеснява движението на белите дробове по дишане.
Най-малките бронхиоли завършват с разширения, съставени от тънкостенни белодробни мехурчета – алвеоли. Стените има са изградени от еднослоен плосък епител, външната страна на които има гъста мрежа от кръвоносни капиляри. Общата повърхност на алвеолите – дихателната повърхност е около 55-100м2. Това показва, че при дълбоко дишане въздухът е в допир с огромна повърхност.
В белите дробове на човека има 700-750млн. алвеоли. Диаметърът на една алвеола е 0.1мм. нормално тяхната вътрешна повърхност е влажна. Това има важно значение за транспорта на О2 и СО2 през стените им. В бронхиалното дърво около алвеолите и върху белодробната плевра има изобилие от еластични влакна, които участват в свиването на белите дробове при издишване.
Поради извънредно тънката стена на алвеолите се създават благоприятни условия за преминаване на О2, СО2, а също и на водни пари, пари на алкохол, хлороформ, ацетон и на други газообразни вещества.
В човешкия организъм съществува равновесие между количеството на получената и количеството на изразходваната енергия. За енергийните процеси е необходим непрекъснат приток на кислород към клетките. Той участва в окислителните процеси, които се извършват в тях. При окислението на веществата в клетките се отделя СО2, който трябва да бъде отстранен.
Газовата обмяна в организма е основна функция на дихателната система. Благодарение на нея се поддържа и постоянството на телесната температура и на водното съдържание в него. Набавянето на О2 и отстраняването на СО2 се осъществява чрез дихателните движения. Те осигуряват притока на атмосферен въздух до белите дробове – вдишване и изнасянето на въздух от белите дробове навън – издишване. Дишането се състои от правилното редуване на три процеса – вдишване, издишване и пауза.
Дихателните движения включват – гръден кош, дихателни мускули, бели дробове. Главни дихателни мускули са диафрагмата, външните и вътрешните междуребрени мускули.
Вдишването е активен процес, защото се извършва в резултат от съкращението на междуребрените мускули и диафрагмата. При вдишване ребрата се повдигат напред и встрани, а диафрагмата се спуска към коремната кухина – обемът на гръдния кош се увеличава. Гръдната стена увлича прикрепената към нея външна плевра, а тя притегля вътрешната плевра. Това е възможно, тъй като налягането между двете плеври е по-ниско от атмосферното. В резултат от това белите дробове се разширяват и се изпълват с въздух – настъпва вдишване.
В утробата на майката газовата обмяна на плода се извършва чрез плацентата. При раждането тази връзка се прекъсва, а това води до спиране на притока на О2 и увеличаване на съдържанието на СО2 в кръвта. Това предизвиква дразнене на дихателния център и се извършва първото вдишване.
Издишването е пасивен процес, при който ребрата се отпускат надолу в резултат еластичността на стените на гръдния кош и на белите дробове. Диафрагмата се издига нагоре към гръдната кухина. В резултат от това обемът на гръдния кош намалява и въздухът излиза от белите дробове навън – извършва се издишване.
Броят на дихателните движения, които човек извършва за една минута се нарича дихателна честота. За една минута млад човек извършва средно 16-20 дихателни движения. Тяхната честота зависи от температурата на околната среда, физическото натоварване и психичното състояние. Честотата на дихателните движения с възрастта намалява – 12-14 пъти. У тренирани хора дихателните движения в минута са 6-8. по време на съм дишането се забавя, а при повишаване на телесната температура се учестява.
Обемът въздух, който преминава през белите дробове за една минута се нарича минутен дихателен обем. В състояние на покой той е 5-10л/мин, а при физическо натоварване може да достигне 10-30л/мин.
Дихателните възможности се определят от жизнената вместимост на белите дробове. При спокойно дишане човек вдишва и издишва около 0.5л въздух. След обикновено вдишване, както и след обикновено издишване може съответно да се поеме или издиша допълнителен обем въздух. Дори след максимално издишване в белите дробове винаги остава въздух.
В съдебномедицинската практика понякога е необходимо да се докаже дали бебето е било мъртвородено или е починало след раждането. За целта белите му дробове се потапят във вода. Ако потънат, това доказва, че не е дишало и е родено мъртво. Ако обаче то е дишало, в белите дробове ще има въздух, който винаги остава в тях. В този случай те изплуват над водата.
Жизнената вместимост на белите дробове представлява максималния обем издишан въздух след максимално вдишване.
Тя зависи от гръдната обиколка, височината на тялото, пола, възрастта и други. Може да се увеличи при редовно физическо натоварване, спортуване, туризъм. Жизнената вместимост на белите дробове при млади мъже е 3.5-4.8л, а при жените – 3-3.5л.
Жизнената вместимост на белите дробове може да се измери с апарат – спирометър. През специален мундщук – край на тръбичка се издишва максимално, като преди това се е извършило максимално вдишване.
Количеството на О2 и СО2 във вдишвания и издишвания въздух силно се различава. Вдишвания въздух съдържа 21% О2 и 0.03% СО2, а издишваният – 17% О2 и 4% СО2. Това показва, че част от вдишания кислород е преминал в кръвта, а СО2 се е отделил от нея. Извършила се е обмяна на газовете. Този процес преминава през три етапа: газова обмяна в белите дробове, пренасяне на О2 и СО2 от кръвта и газова обмяна в тъканите.
Газовата обмяна в белите дробове се извършва, като О2 от алвеолите преминава през стените им, а след това и през стените на капилярите, които ги обхващат отвън. Така О2 попада в кръвта, а СО2 от кръвта се придвижва в обратна посока към кухините на алвеолите.
Двата газа преминават чрез дифузия от място, където съдържанието им е по-високо, към място където то е по-ниско. Важни фактори за тяхната нормална обмяна са влажната вътрешна повърхност на алвеолите и пропускливостта на стените им. Кислородът се пренася от червените кръвни клетки, след като се свърже с хемоглобина, а СО2 се превръща главно във въглеродна киселина – Н2СО3 и нейна сол, която се разтваря в кръвната плазма. В такава форма той се пренася от тъканите до белите дробове.
Газовата обмяна в тъканите се осъществява също чрез дифузия. Кислородът се освобождава от хемоглобина и преминава през капилярните стени в тъканната течност, а оттам през клетъчните мембрани - в клетките.транспортът на СО2 се осъществява по обратния път.
Така артериалната кръв се превръща във венозна. Достигнал в клетките, О2 се използва за окисление на хранителните вещества, при което се освобождава енергия.
Дихателна дейност се регулира по нервен и по хуморален път.
Хуморалната регулация се осъществява от СО2. Когато съдържанието му в кръвта се повиши, специални химиорецептори в сънната артерия изпращат информация до дихателния център в продълговатия мозък и той се възбужда. Дихателния център се възбужда и директно от повишената концентрация на СО2 в кръвта и изпраща команда – импулси за съкращение на междуребрените мускули и диафрагмата. Настъпва вдишване.
Нервната регулация се извършва по рефлексен път. Когато белите дробове се разширят, по рефлексен път се прекратява вдишването, следва издишване. Така вдишването предизвиква издишване. Този механизъм е известен като рефлекс на саморегулация на дишането. До дихателния център достигат импулси от различни рецептори – болкови, температурни, рецептори в мускулите, сухожилията и ставите. Те могат да променят дихателната честота и така да регулират дишането по нервен път.
Дразненето на лигавицата на дихателните пътища предизвиква кихане и кашляне, които са защитни дихателни рефлекси.
Дишането може да се променя и съзнателно, да се задържи, да се учести, или да се задълбочи по желание.
За функционирането на дихателната система са необходими нормална газова обмяна, нормална йонна концентрация в кръвта и тъканната течност и равновесие в постъпването и отделянето на вода в организма. Тези условия зависят от много външни и вътрешни фактори. По-съществени от тях са храненето, физическото натоварване, газовият състав и температурата на въздуха, запрашеността му, микроорганизмите и тютюневия дим в него.

hoSTagE__
12-13-2009, 13:48
http://zamunda.pomagalo.com/download/86972/ плсс трябва ми това благодаря предварително :-)

aloveyou
12-13-2009, 14:10
http://download.pomagalo.com/85600/bedni+bedni+makedonski+zashto+ne+umrya+pri+gredeti n / - бедни,бедни македонски,защо не умря при гредетин..

някой може ли да ми я изтегли

Моля ви се,спешно ми трябва

nia711
12-13-2009, 16:27
http://zamunda.pomagalo.com/download/94295/
http://download.pomagalo.com/47038/don+kihot+bezumec+i+mydrec/
моля Ви много ми трябва :(

iveetyy
12-13-2009, 16:41
http://download.pomagalo.com/232965/mitovete++kakvo+sa+oznachavali+te+za+arhaichnite+o bshtestva+i+kakvo+znachenie+tryabva+da+imat+za+mod ernoto+obshtestvo+/?search=18396411&po=6

PiNk_GiRl
12-13-2009, 17:05
Моля ви, спешно е:
http://download.pomagalo.com/49899/stroej+na+atoma/
8-[

detelina101
12-14-2009, 13:30
Строеж на атома
Атомно ядро, изотопи. Основни характеристики на електрона в електронната обвивка, атомна орбитала, електронен облак, квантови числа. Групиране на атомните орбитали. Основни правила при запълване на атомните орбитали с електрони. Електронни конфигурации на атомите, електронни формули, енергетични диаграми, основно и възбудено състояние на атомите.

Идеята за зърнестия строеж на материята дължим на древногръцкия философ Демокрит. Според него атомите са най-малките материални частици, които изграждат всички вещества. Представата за молекулите като частици, по-сложни от атомите, се развива от Ломоносов и се налага в наукат след работите на Авогадро. По-късно Далтон развива идеите на Демокрит и поставя основите на атомно-молекулната теория за строежа на веществото.
Aтомно-молекулната теория е първата научно-обоснована крачка към опознаване и описание строежа на веществото. Тя осмисля основните закони на химията и дава възможност за изразяване на химичните процеси чрез химични уравнения. Въз основа на тях се извършвали изчисления, свързани с количествените отношения, в които веществата взаимодействат помежду си. Атомно-молекулярната теория обаче не е в състояние да отговори на въпросите: защо дадено вещество има точно определени свойства и защо един химичен процес протича, а друг – не. Отговори на тези въпроси се получават в началото на ХХв.
В края на XIXв. експерименталните данни сочат, че атомът не е просто устроена частица, а е съставен от по-прости от него частици. Открити били електроните и йоните. Всички тези открити заредени частици се съдържат в електронеутралните атоми и при известни условия могат да се получат от тях.
Направен бил следният опит:
В затворени тръби с разредени газове при условия на електрични изпразвания се наблюдават следните явления: при намаляване на налягането до 10-3 - 10-4 атмосфери се забелязва, че стъклото срещу катода свети. Това се дължи на т.нар. катодни лъчи, които са поток от отрицателно заредени частици – електрони. По-късно са открити и анодните лъчи, които са поток от положителни йони, получени в газа, затворен в тръбите.
Откритието на радиоактивността и изследването на нейната същност отново доказва, че атомът има сложен строеж. Радиоактивните процеси, в последна сметка, водят до изменение в химичните свойства на радиоактивните атоми. Това потвърждава мнението, че атомите са сложни частици.
Периодичният закон на Менделеев, макар и формулиран въз основа на атомната маса като свойство, характеризиращо индивидуалността на атомите, в основата си също носи идеята за сложното устройство на атома.
Това дава основание да се създадат първите модели за строежа на атомите. Първият модел на атома е създаден от Томсон през 1903г. Според него атомът е сфера, изпълнена с положително електричество, в която плуват отрицателни частици – електроните. Макар и наивен и недостоверен, все пак този модел е изиграл голяма роля за времето си.
Вторият модел за строежа на атома е на Е. Ръдърфорд. През 1911г. Ръдърфорд провежда серия от опити. Той използва α-частиците като бързи снаряди, които могат да проникнат вътре в атомите. Ръдърфорд насочва успореден сноп от α-частици към тънка метална пластинка (златно фолио, алуминиево фолио). Голяма част от тези положително заредени частици преминават през пластинката безпрепятствено. Само една на 10 000 частици се отклонява на ъгъл, по-голям от 10°. Това показва, че почти цялата маса на атома е съсредоточена в една малка част от обема му, наречена ядро. От този опит Ръдърфорд прави еднозначен извод: в строежа на атома участва положително заредено ядро със значителна маса и заряд. Използвайки аналогията със строежа на вселената, Ръдърфорд достига до планетарния модел за строежа на атома. Според него атомът е изграден от положително заредено ядро и електрони, които обикалят около него. Като цяло атомът е електронеутрален.
Така изграденият модел на Ръдърфорд наподобява Слънчевата система, като атомното ядро играе ролята на Слънцето, а електроните – планетите. Не след дълго се установява, че положителният заряд на ядрото е характерна величина на всеки химичен елемент и точно съответства на поредния номер на елемента в периодичната система.
Планетарният модел на Ръдърфорд съответства и на съвременните представи за строежа на атома. Той обаче влиза в противоречие с някои основни представи на класическата физика. Не било ясно, например, как е възможно електроните да обикалят около ядрото без да излъчват енергия. Ако те излъчват енергия, биха следвали два резултата: Първо, енергията на електрона щеше непрекъснато да намалява и накрая електронът ще “падне” върху повърхността на ядрото. Това би довело до разрушаване на атома, т.е. планетарно изграденият атом би бил неустойчив. А атомите, всъщност, са устойчиви, следователно техният строеж се различава от моделът на Ръдърфорд. Освен това излъчването на енергия би довело до образуването на непрекъснат спектър. Богатите на енергия атоми могат да я излъчват под формата на светлина. Така се получават техните емисионни спектри. Тъй като енергията на движещия се електрон, вследствие на излъчването, намалява, следва, че честотата на излъчваната светлина непрекъснато ще намалява. Ще се наблюдават всевъзможни честоти, а спектърът ще е непрекъснат. В действиетелност атомът има линейни спектри.
През 1913г. Нилс Бор въвежда два постулата за състоянието на електроните в атома, с които се обяснява устойчивостта на атомите. Постулатите гласят:
1. Електроните се движат около ядрото по точна определена орбита (траектория) с точно определена енергия. Енергията на електроните нарастрва с отдалечеността на орбитата от ядрото. При това свое движение те не излъчват енергия.
2. Енергия се излъчва само при преход на електрони от по-външна на по-вътрешна орбита.
Постулатите на Бор дават основание за моделно представяне на строежа на електронната обвивка и механизма на излъчването.
Макар, че тези постулати са в разрез с тогавашните представи на класическата физика за макрокосмоса, те премахват несъответствието между модела на Ръдърфорд и основните физични закони. Нещо повече, самите те се издигат до физически закономерности. Бор доразвива модела на Ръдърфорд. Основна е идеята, че електроните в електронната обвивка притежават само точно определени енергии, а не всякакви енергии. Той се възползва от теорията на Макс Планк (1900г.), според която излъчването или поглъщането на светлинна енергия се извършва на известни порции, наречени енергетични кванти. Енергията на всеки квант е пропорционална на честотата на лъчението и е равна на:

E = h.ν , където константата h = 6,63.10-34 J/s е т.нар. константа на Планк. Колкото по-голяма е честотата на трептенията, толкова по-значителна е енергията на кванта. Идеята за кванта дава името за цялата теория – квантова теория за строежа на веществото. Най-простият модел е моделът на водородния атом. Според Бор той се състои от един протон и един електрон, който обикаля по кръгова орбита.
Според съвременната теория за строежа на атома, той е сложна, електронеутрална частица, която се състои от ядро и електронна обвивка. Ядрото е изградено от протони и неутрони, а електронната обвивка от електрони:

Атом Елементарна частица Символ Относителна маса Заряд - С
Ядро Протон p+ ≈1 1,602.10-19
Неутрон n0 ≈1 0
Електронна
обвивка Електрон е- 0,000549 - 1,602.10-19

Атомите са най-малките частици на химичните елементи и носители на техните свойства. Броят на протоните в атомното ядро на всеки химичен елемент е точно определен и е равен на поредния номер на елемента в периодичната система (Z):

броят на протоните = пореден номер

Броят на протоните в атомното ядро определя кой е химичният елемент. Протоните са частици с маса, приблизително равна на единица и с положителен електричен заряд. Бележат се с p+ или p.
Неутроните са също частици, чиято маса е приблизително равна на единица. Те не притежават електричен заряд, следователно са неутрални частици. Бележат се с n0 или n.
Общото име на протоните и неутроните в ядрото е нуклони.
Според създадената през 1932г. протонно-неутронна теория на Иваненко-Хайзенберг, основните частици, от които е изградено ядрото са протоните и неутроните. При известни условия в самото ядро и около него са открити и други частици, наречени елементарни. Наличието на тези частици се свързва с превръщанията, които претърпяват двете основни градивни частици – нуклоните.
Смята се например, че протонът може да се превърне неутрон, като при това се отделя позитрон:
p+ → n0 + е+
Превръщането на неутрона в протон е свързано с отделянето на електрон:
n0 → p+ + е-
Тези процеси непрекъснато протичат в ядрото и се смята, че те са причина за неговата стабилност. Освен, че е изключително стабилно, атомното ядро се характеризира със следните величини: маса, размери, плътност и заряд.
Масата на ядрото е приблизително равна на сумата от масите на протоните и неутроните, които го изграждат. Тя всъщност е и масата на самия атом, тъй като масата на електроните е значително по-малка в сравнение с масите на нуклоните и поради това малко се отрязва на масата на атома.
Атомното ядро е с много малки размери – 100 000 пъти по-малки от размерите на атома (аромният радиус е от порядъка на 10-10m, а ядреният – 10-15m.
В обема на ядрото е съсредоточена почти цялата маса на атома и затова плътността на ядрото е много голяма – 108 t/cm3.
Броят на протоните в ядрото определя положителния му ядрен заряд.
Важна характеристика на ядрото е неговото масово число (А), което е равно на сумата на броя на протоните и броя на неутроните в атомното ядро. Атомите на един и същ химичен елемент винаги съдържат в ядрата си еднакъв брой протони, а броят на неутроните може да бъде различен. Такива атоми, които се различават по масовите си числа, се наричат изотопи.
Атомите на изотопите на даден химичен елемент имат един и също брой протони и различни масови числа. Изотопите се различават по броя на неутроните в своите ядра. Означават се като пред химичния знак долу се записва поредния номер на елемента, а горе – масовото число. Например, изотопите на хелия:
с масови числа 3, 4, 5, 6 имат по два протона и съответно един, два, три и четири неутрона в своите ядра.
Например масовите числа на двата изотопа на въглерода са съответно 12 (6 протона и 6 неутрона) и 13 (6 протона и 7 неутрона). Тези два изотопа на въглерода се означават съответно с и . Изотопът е свързан с атомната единица за маса – въглеродната единица. Атомната единица за маса е равна на 1/12 част от масата на един атом на изотопа .
Познати са и три изотопа на елемента водород – протий, изотоп, който има в ядрото си един протон и не съдържа неутрони; деутерий – изотоп с един протон и един неутрон и тритий – изотоп с един протон и два неутрона. Масовите числа на трите изотопа са съответно 1, 2 и 3.
Атом с точно определен пореден номер и масово число се нарича нуклид. Например атомът на най-лекия водород с пореден номер 1 и масово число 1 е нуклидът . Нуклидът е атомът на най-тежкия уран с Z=92 и A=238.
Ако знаем поредния номер на даден елемент – Z и масовото му число (А), лесно можем да определим броя на протоните и неутроните. Например, ако Z=52 и А=131, то като знаем, че А=Σ p+ + Σ n0 и че Z= p+, то лесно можем да получим броя на неутроните. Оттук следва, че:
А=Σp+ + Σn0; Σ p+ = 52, заместваме 131=52+ Σn0 и получаваме Σn0 = 131-52=79, а атомите принадлежат на елемента Те, или по-точно на неговия изотоп .
Изотопите на един химичен елемент заемат едно и също място в периодичната система, тъй като имат равен брой протони в ядрата си (на гръцки език думата изос – еднакъв, а танос – място).
Тъй като броят на протоните в ядрото на атомите е равен на броя на електроните в електрнонната им обвивка, то изотопите на един химичен елемент имат еднакъв брой протони в ядрата си и еднакъв брой електрони в електронната си обвивка, което определя еднаквите им химични свойства. Изотопите на даден химичен елемент показват известни различия, главно във физичните си свойства. Тези различия идват от разликата в състава на ядрото. Влиянието на масата се проявява по-силно при елементи с по-малка атомна маса. Най-големи различия в свойствата проявяват протият и деутерият, чиито маси са в съотношение 1:2.
Елементи с нечетен пореден номер имат, обикновено, по два изотопа, а тези с четен пореден номер имат от два до десет изотопа. Има и такива елементи, на които не са открити изотопи, като натрият. Обикновено преобладава един от изотопите.
За повечето химични елементи относителната атомна маса не е цяло число. Тя има стойност, която е междинна между масата на изотопите на съответния елемент. Например, елементът хлор има два изотопа с масови числа A1 = 35 и А2 = 37. Изотопният му състав в проценти е съответно 75,4 : 24,6. Поради това относителната атомна маса на хлора се определя по следния начин:
Аr(Cl)=(0,75.35) + (0,25.37)=35,5
Друг пример, азотът се среща като смес от изотопи, чиито масови числа са A1 = 14 и А2 = 15. Изотопния му състав в проценти е в съотношение 99,6 : 0,4. Тогава:
Аr(N)=(0,996.14) + (0,004.15)=14,54
Следователно съществува връзка меду относителна атомна маса и химичен елемент; масово число и изотоп, която се изразява по следния начин:









Масовото число се отнася само до изотопа, а атомната маса до химичния елемент, който е съвкупност от изотопи.
Има елементи, които обратно на изотопите, имат еднакви масови числа, но различен пореден номер. Те се наричат изобари. Например:
Устойчивостта на атомните ядра на елементите е различна. Ядрата на леките елементи (с масово число по-малко от 50) са устойчиви. При тежките елементи се наблюдава сконност към самоволно разпадане на ядрата на някои от тях, съпроводено с отделяне на елементарни частици, хелиеви ядра и в някои случаи – на електромагнитни лъчи. Този процес се нарича радиоактивност. При него се променя броят на протоните или на неутроните в атомните ядра и те се превръщат в ядра на други химични елементи или изотопи на същия елемент. Веществата, за които е характерно това явление, се наричат радиоактивни. Много от получените изотопи на химичните елементи са радиоактивни. Затова изотопите са установени най-напред при природните радиоактивни елементи от Фаянс и Соди през 1911г.
Превръщането на един химичен елемент в друг освен чрез самопроизволен разпад може да стане и при взаимодействието на ядрата с елементарни частици или с други ядра (изкуствена радиоактивност). Това взаимодействие се нарича ядрена реакция. При ядрените реакциис неутрони е възможно разцепване на ядрата на тежките елементи (реакция на деление).
Радиоактивността е открита през 1896г. от френския физик Анри Бекерел.
Съществуват различни видове радиоактивно разпадане. Например α-разпадане.
То се съпровожда с отделяне на α-частици. α-частиците са хелиеви ядра .

При β-разпадането от атомните ядра се отделят β-частици ( ), които са електрони.

Радиоактивното разпадане може да бъде съпроводено с отделяна на γ-лъчи.

Пример за изкуствено ядрено превръщане е процесът:

От познатите 107 елемента в природата се срещат 88. Останалите (със Z>92) са синтезирани по изкуствен път. Те са нестабилни, защото съдържат голям брой протони и неутрони в ядрото си.
Ядрените реакции се различават съществено от химичните реакции. При химичните реакции ядрата на атомите на химичните елементи не се променят. Затова при тях не е възможно един химичен елемент да се превърне в друг. Това е характерно за ядрените реакции.
При химичните взаимодействия се изменя само електронната обвивка на атомите. Следователно съществува връзка между строежа на електронната обвивка на атомите и свойствата на химичните елементи. Електроннатата обвивка на всеки атом се състои от определен брой електрони. Електронът е частица с маса 1/1837 от масата на протона и е носител на единица отрицателен електричен заряд. Символично електронът се означава с е-. Зарядите на електрона и протона са равни по големина и различни по знак. Величината на отрицателния електричен заряд се приема за единица мярка на електричен заряд. Той е равен на 1,602.10-19С.
Величината на положителния заряд на протона има същата стойност. Атомите на всички химични елементи са електронеутрални частици, защото броят на електроните им в електронната обвивка е равен на броя на протоните в ядрото.
брой на протоните в ядрото = брой на електроните в електронната обвивка
Не е трудно да се определи броя на протоните и електроните в атома, например на химичния елемент с Z=8. Броят на протоните ще е осем, а следователно и броят на електроните ще е осем.
Освен масата и заряда други важни физични характеристики на електрона са спинът и енергията му. Нагледна представа за спина може да се получи, ако се приеме, че електронът се върти около собствената си ос. Възникват магнитни сили около чатицата, които създават магнитно поле, т.е. тя се държи като магнит. Следователно около въртяящия се електрон също се създава магнитно поле, което определя характера на взаимодействието му с други електрони. Магнитното поле се характеризира с магнитни силови линии, които имат определена насоченост. Прието е спинът на електрона да се означава със стрелка, насочена нагоре или надолу. Когато два електрона са с еднакъв спит, те се означават по следния начин ↑↑. Електроните с еднакъв спин се отблъскват, защото магнитните им полета са с еднаква насоченост. Два електрона с противоположен спин се означават така ↑↓. Те се привличат и образуват електронна двойка, защото техните магнитни полета са с противоположна насоченост.
В електронната обвивка на атомите електроните с противоположни спиновесе групират в електронни двойки. В такова състояние са по-голяма част от електроните в електронната обвивка на атомите. Електроните, които имат еднакви спинове не образуват електронни двойки. Те се наричат единични електрони.
Следователно, като цяло, магнитните свойства на електрона се характеризират с величината спин.
В електронната обвивка на атомите електроните са в непрекъснато движение около ядрото. Всеки електрон притежава енергия. Тя се определя от взаимодействието на електрона с ядрото, а при многоелектронните атоми и от взаимодействието между самите електрони. Според съвременната теория за строежа на атома енергията на електрона може да има само определени стойности. Както казахме вече, атомът на водорода има най-прост строеж. Единственият електрон обикаля по строго определени орбити без да излъчва енергия. Радиусите на позволените орбити се отнасят към квадратите на естествените числа в отношение: 12 : 22 : 32 : ........... : n2 = r1 : r2 : r3 : .......... : rn .
Електронът може да прескочи от вътрешна на по-външна орбита, затова му е необходимо да погълне достатъчно количество енергия. В този случай се казва, че атомът е във възбудено състояние.
Казва се, че електронът може да заема само определени енергетични нива. Затова при преминаване на електрон от по-ниско енергетично ниво на по-високо енергетично ниво той поглъща енергия под формата на един енергетичен квант. Първото допълнение към теорията на Бор прави Загерфелд. Той допуска, че електронът не се движи по окръжност, а по елипса. С това се обяснява сложния строеж на спектралните линии.
Класическата квантова теория разглежда електрона само като частица. Френският физик Луи дьо Бройл предположил, че на движението на всяка частица съответства вълна. Дължината на тази вълна е обратнопропорционална на масата и скоростта на частицата. Тази зависимост се дава с уравнението на Дьо Бройл:
, където λ е дължина на вълната, m – масата на електрона, h – константата на Планк и p е импулса на електрона.
Хипотезата на Дьо Бройл била много скоро и потвърдена. Вълновите свойства на електрона били доказани. Следователно електронът има двойнствена (дуалистична) природа – той е и частица и вълна. Ето защо не е възможно съществуването на орбити (точни траектории) за движението на електроните в атомите. Електронът няма определена траектория на движение. Той може да бъде във всяка точка от пространството около ядрото, но има места, където вероятността да се намира е най-голяма (90-95%). Това са т.нар. електронни облаци. Електронните облаци имат определена форма (на сфера, на пространствена осморка и др.) и размери. Тези, които не са сферични имат и пространствена насоченост.
Вероятността за намиране на електрона в определена точка от пространството често се нарича електронна плътност. По-плътен облак - по-голяма вероятност. В състоянието на електрона има известна неопределеност. За да охарактеризира състоянието на електрона Хайзенберг е въвел принципа на неопределеността. Според този принцип е невъзможно да се познават едновременно съверъшено точно и енергията и мястото на електрона. Колкото по-точно е определена енергията, толкова по-неопределено ще бъде положението на електрона.
Състоянието на електроните в атомите (т.е. енергията на електроните, формата и размерите на електронните облаци) се определя чрез вълнови функции, наречени атомни орбитали. За описанието на състоянието на електроните в атомите и в молекулите немският физик Ервин Шрьодингер предложи вълново уравнение, наречено по-късно на негово име. Съгласно уравнението на Шрьодингер разпределението на електронната плътност, т.е. вероятността за намиране на електрона в дадена точка от пространството, се определя от квадрата на вълновата функция φ2. Уравнението на Шрьодингер има много решения. Получава се една поредица от точно определени стойности за енергията. Е1, Е2, Е3, ..... и свързани с тях функции φ1, φ2, φ3,.....
Аналитичният вид на атомните орбитали е твърде сложен, затова най-често те се представят чрез графични изображения.
Съществуват няколко основни атомни орбитали: s-AO имат форма на сфера, p-AO – на пространствена осморка, d-AO – на пространствена детелина. Атомните орбитали и съответните им електронни облаци си приличат по форма и размери, тъй като електронната плътност се определя от квадрата на вълновата функция.
Атомната орбитала се характеризира освен с форма и размери и с определена насоченост в пространството (за p-AO, d-AO и т.н.). На всяка АО съответства определена енергия. Енергията на електрона, формата, размерите, насочеността на атомната орбила и спинът характеризират състоянието на електрона в атома.
Понятието орбитала е понятие на квантовата механика и често се смесва по физичен смисъл с орбита. Орбитата е реално съществуваща траектория, по която се движи дадена частица или тяло. Орбиталата е функция на пространствените координати, с чиято помощ може да се изчисли разпределението на електронната плътност. Ако се изчисли това разпределение, се получава електронен облак. Електронният облак, а не орбиталата е част от пространството, в което се намира електронът.
Състоянието на електрона в атома може да се опише с помощта на четири квантови числа: главно квантово число (n), орбитално квантово число (l), магнитно квантово число (m) и спиново квантово число (s). Трите квантови числа n, m и l са свързани с вълновата функция φ и определят обем, форма, пространствена ориентация на атомната орбитала. Главното квантово число n може да приема положителни стойности, равни на целите числа 1, 2, 3, ..... ∞. То определя енергията и характеризира енергетичните нива, на които може да се намира електронът. Когато n = 1, то той има най-ниска енергия. По-високите стойности на n отговарят на по-висока енергия на електрона.
Главното квантово число определя разстоянието на електрона от ядрото, т.е. средните радиуси на атомните орбитали, свързани с енергията им. Главното квантово число показва номера на електронния слой, в който се намира съответният електрон.
Орбиталното квантово число (l) заема стойности на цели числа от 0 до (n-1) и по този начин е ограничено (зависи) от главното квантово число. Орбиталното число характеризира формата и енергията на АО. Стойностите на орбиталното число 0, 1, 2, 3...... се означават с латински букви: s, p, d, f…. AO c l = 1 се нарича s-AO; c l = 2 – p-AO, c l = 2 – d-AO и т.н. Тези атомни орбитали се различават по форма: s-AO имат сферична форма, p-AO имат форма на пространствена осморка, d-AO са с форма на пространствена детелина.
Магнитното квантово число m определя възможните начини за разположение на АО в пространството. Приема стойности на цели числа от –l до +l, включително 0. За l = 0 и m = 0, s-AO е една и не е насочена в пространството. За l=1 магнитното квантово число има три стойности: -1, 0, 1. На тях отговарят три p-AO, ориентирани по осите x, y и z. (px-AO, py-AO, pz-AO). При l = 2 стойностите за m са 5: -2, -1, 0, 1, 2. На тях отговарят пет d-AO, ориентирани по различен начин в пространството. За l = 3 стойностите на m са седем и те определят ориентацията на седемте f-AO.
Трите квантови числа n, l, m описват напълно атомната орбитала (нейната енергия, форма, размери и пространствена насоченост). Ако ни е известна стойността на n, лесно можем да определим l и m. Например: n = 4. Тъй като l приема стойности от 0 до (n-1), следва, че l = 0, 1, 2, 3. При l = 0, m = 0, при l = 1 m = -1, 0, 1, при l = 2 m = -2, -1, 0, 1, 2, при l = 3, m = -3, -2, -1, 0, 1, 2, 3.
За определяне на състоянието на електрона в атома се въвежда и спиново квантово число s, което отчита и спина на електрона. То има две стойности: +1/2 и -1/2. Състоянието на електрона на атома се определя с четири квантови числа: n, l, m, s.
Швейцарският физик Волфганг Паули формулира следният принцип:
В една атомна система не може да има два електрона с четири еднакви квантови числа (т.е. в едно и също състояние). От принципа на Паули следва, че на всяка АО може да има най-много два електрона, но с противоположни спинове.
Този принцип има изключително значение въпреки, че не се извежда от никоя обща теория. Той дава възможност да се изградят модели на електронна структура на атомите на химичните елементи, които са в съответствие с най-голямото опитно обобщение в химията: периодичния закон и периодичната ситема.

В електронната обвивка атомните орбитали могат да се групират в зависимост от стойностите на квантовите числа. Атомните орбитали с едно и също главно квантово число образуват електронен слой. На тези орбитали могат да се намират определен брой електрони с приблизително еднаква енергия и на приблизително еднкаво разстояние от ядрото. Ето защо се казва, че електронната обвивка има слоест строеж.
В зависимост от стойностите на n – 1, 2, 3, …… слоят се означава съответно K (n = 1), L (n = 2), M (n = 3) и т.н.
Електроните от първия електронен слой (К-слой) са с най-ниска енергия и се привличат най-силно от ядрото. С отдалечаване от ядрото електроните се привличат все по-слабо от него и енергията им нараства. Енергията на електроните се изменя по възходящ ред от K-слоя към Q-слоя. Слоевете условно се изобразяват с дъги, които показват приблизителното групиране на електроните по енергия. Означаването на електронните слоеве започва от най-вътрешния (най-близкия до ядрото).
Всеки електронен слой може да съдържа не повече от определен брой електрони. Максималният им брой се определя по формулата 2n2, където n е номерът на слоя. Така при n = 1, максималният брой електрони в този слой е 2.12 = 2, при n = 2, броят е 2.22 = 8, при n = 3 – 2.32 = 18 и т.н.
Електронните слоеве се запълват с електрони постепенно в посока от по-ниска към по-висока енергия. В електронните слоеве могат да се намерят електрони, свързани в електронни двойки и по-рядко като единични. Свързването на електроните в електронни двойки води до по-устойчивото им състояние в слоя.
Атомът на водорода има пореден номер Z = 1 и един електрон. Този електрон е с най-малка енергия и се разполага на K-слоя, най-близо до ядрото.
Атомът на хелия има пореден номер Z = 2 и два електрона. Те са свързани в електронна двойка и имат еднаква енергия. Намират се на първия електронен слой. Тъй като максималния брой електрони в първия електронен слой е два, то електронният слой на хелия е напълно изграден (завършен). Това е така, понеже съдържа два електрона, свързани в електронна двойка.
Атомът на химичния елемент литий има пореден номер Z = 3 и три електрона. Два от тях са по-бедни на енергия и са в първия електронен слой. Третият електрон, който е по-богат на енергия, е във втория електронен слой.
При атомите на следващите седем елемента – Be, B, C, N, O, F, Ne броят на електроните във втория електронен слой се увеличава постепенно до осем. Този слой е завършен и устойчив с осем електрона.
Външният електронен слой (независимо от номера му) е завършен и устойчив, когато е изграден от осем електрона (с изключение на първия слой).
В атомите на химичните елементи с пореден номер от 1 до 20 се извършва изграждане само на външния им електронен слой.
Атомите на благородните елементи имат изграден и устойчив външен електронен слой с осем електрона (за хелия с два електрона). Атомите на останалите химични елементи имат незавършени външни електронни слоеве. В тях се съдържат електронни двойки и единични електрони.
Прието е всяка електронна двойка във външния електронен слой да се означава с две точки, а единичните – с една. Групирането на електроните във външния електронен слой се извършва закономерно.
Атомните орбитали от един и същ слой, т.е. с еднакво главно квантово число - n се групират по орбиталното си квантово число (l) в подслоеве. Атомните орбитали с едно и също n и едино и също l образуват определен подслой. Тези АО имат еднаква форма и еднаква енергия. Различават се само по пространственото си разположение спрямо ядрото. Те се наричат еквивалентни орбитали. Стойностите на орбиталното квантово число (0, 1, 2, 3, ....) определят броя и вида на подслоевете (s, p, d, f) в даден електронен слой. Например при n = 1 l има стойност нула. Това означава, че K-слоят има само един, единствен подслой, който се означава с 1s. При n = 2, за l са възможни две стойности - 0 и 1. В L-слоя атомните орбитали се групират в два подслоя - 2s и 2p подслой. При n = 3 за l са възможни три стойности - 0, 1, 2. Следователно в М-слоя атомните орбитали се групират в три подслоя - 3s, 3p, 3d - подслоя.
В зависимост от стойностите на магнитното квантово число всеки подслой в даден слой съдържа определен брой атомни орбитали: s-подслоят - една АО, p-подслоят - три АО; d-подслоят - пет АО, f-подслоят - седем АО.
Принципът на Паули позволява да се изчисли максималният брой електрони във всеки слой и подслой. За една орбитала този брой е винаги два. Когато на орбиталата се намират два електрона, тя се нарича запълнена (заета). В случай, че орбиталата има само един електрон тя се нарича полузапълнена (полузаета). Ако не съдържа електрони, тя се нарича вакантна. Най-големият брой електрони на даден слой и подслой се дава съответно с формулите: 2n2 и 2(2l+1).
Всеки слой съдържа толкова подслоя, колкото е неговият номер. Всеки подслой съдържа нечетен брой (1, 3, 5, 7) АО. Във всяка АО може да има най-много два електрона с противоположни спинове.
Разпределението на електроните по атомни орбитали определя т.нар. електронна конфигурация на атома. АО се запълват постепенно, като се спазват следните правила:

1. АО се запълват по възходящ ред на тяхната енергия (1s<2s<2p<3s<3p.....). Разпределението на АО по енергия се изразява с енергетична диаграма, където АО се означават условно с квадрати. С енергията на отделните състояния са свързани главното и орбиталното квантово число. Енергията на електронните състояния нараства по реда, по който нараства сумата от главното и орбиталното квантово число. Ако за две групи състоянието n + l еднакво, с по-ниска енергия е тази група, която има по-малко n. От правилото следва, че всички състояния и всички орбитали, които принадлежат на един и същ подслой се характеризират с една и съща енергия (правило на Клечковски).

n Слой l Подслой m Брой на АО s Максимален
брой електрони
1 K 0 1s 0 1 ±1/2 2
2 L 0 2s 0 1 ±1/2 2
1 2p -1, 0, 1 3 ±1/2 6
3 M 0 3s 0 1 ±1/2 2
1 2p -1, 0, 1 3 ±1/2 6
2 3d -2, -1, 0, 1, 2 5 ±1/2 10

В съответствие с правилото на Клечковски енергията нараства по реда:
1s<2s<2p<3s<3p<4s<3d<4p<5s<4d<5p<6s<4f<5d<6p<7s<5f<6d<7p<……

2. На всяка АО може да има най-много два електрона с противоположни спинове – принцип на Паули.
3. Еквивалентните орбитали се заемат последователно от единични електрони с паралелни спинове, след което се сдвояват – правило на Хунд.

Електронните конфигурации на атомите се означават с електронни формули или с енергетични диаграми. При записване на електронните формули с цифра се означава електронния слой, след нея с буква се означава електронния подслой, а с индекс в горния десен край – броят на електроните в подслоя. В енергетичните диаграми електроните се означават със стрелки, които отговарят на стойностите на спиновото квантово число. Енергетичните диаграми показват разпределението на електроните не само по слоеве и подслоеве, но и по АО. Например, електронната конфигурация на лития е 1s22s1. Третият електрон заема следващата по енергия АО – 2s. Започва изграждането на втория електронен слой. Берилият има електронна конфигурация 1s22s2. В атома на бора, петият електрон заема една от трите 2p AO. Те са еквивавлентни и няма значение на коя от тях ще попадне. При следващите елементи C, N, O, F, Ne се запълва последователно 2p подслоя, като се спазва правилото на Хунд.

Li 1s22s1
Be 1s22s2
B 1s22s22p1
C 1s22s22p2
N 1s22s22p3
O 1s22s22p4
F 1s22s22p5
Ne 1s22s22p6

На същите закономерности е подчинено изграждането и на електронните конфигурации на атомите на елементите с номера до 18.
При калия (Z = 19) деветнадесетият електрон заема 4s-AO. Започва изграждането на четвъртия слой, без да е изграден 3d-подслоят на трети слой. Закономерностите при запълването на АО с електрони в този случай не се нарушават, защото 4s-AO е по-бедна на енергия от 3d-AO. При калция 4s-AO се запълва с максимално допустимите 2 електрона и при двадесет и първия започва изграждането на 3d-АО.
При следващите елементи с нарастване броя на електроните постепенно се запълват следващите по енергия АО, като все по-сложно се преплитат подслоевете на отделните слоеве.
Елементи, при които се изгражда s-подслой на външния електронен слой се наричат s-елементи. Toва са елементи от ІА и ІІА групи на периодичната система. Елементи, при които се изгражда p-подслоя на външния електронен слой на атомите се наричат p-елементи. Такива са елементите от ІІІА до VІІІА група. Елементи, при които се изгражда d-подслоя на втория отвън навътре електронен слой, се наричат d-елементи, или още преходни елементи. Такива са елементите вторичните подгрупи (от ІБ до VІІІБ група на периодичната система). f-елементи са лантаноидите и актиноидите, защото при тях се изгражда f-подслоя на третия отвън навътре електронен слой.

vileto8
12-14-2009, 18:28
Моля те мила изтегли ми тези:
http://download.pomagalo.com/368278/biosferen+rezervat+bistrishko+branishte/?search=18484080&po=32
http://download.pomagalo.com/368278/biosferen+rezervat+bistrishko+branishte/?search=18484080&po=32

vileto8
12-14-2009, 18:32
Опа..... Второто е това:
http://download.pomagalo.com/236449/biosferen+rezervat+bistrishko+branishte/?search=18484080&po=3

nia711
12-14-2009, 22:31
Моля Ви трябва ми за утре :(
http://download.pomagalo.com/152643/obrazyt+na+varlaam+koprinarkata/

iveetyy
12-15-2009, 12:48
http://download.http://www.teenproblem.net/school/232965/mitovete++kakvo+sa+oznachavali+te+za+arhaichnite+o bshtestva+i+kakvo+znachenie+tryabva+da+imat+za+mod ernoto+obshtestvo+/?search=18396411&po=6

aloveyou
12-15-2009, 12:58
http://download.http://www.teenproblem.net/school/85600/bedni+bedni+makedonski+zashto+ne+umrya+pri+gredeti n / - бедни,бедни македонски,защо не умря при гредетин..

някой може ли да ми я изтегли

Моля ви се,спешно ми трябва

lilcheto
12-15-2009, 13:01
http://download.pomagalo.com/141086/na+kogo+se+molya+i+upovavam+dnes/
Спешно ми трябва

lizzy
12-15-2009, 13:36
http://download.http://www.teenproblem.net/school/141086/na+kogo+se+molya+i+upovavam+dnes/
Спешно ми трябва

На кого се моля и се уповавам днес?

На кого се моля и се уповавам днес? Това е въпрос, върху когото не съм се замисляла сериозно, но сега отговорът му е ясен. Аз, която съм представител на съвременното общество, живеещо в 21 век, се уповавам на себе си, уповавам се на собствените си възможности и сили, на това, което съм способна да постична сама. Но аз, независимо, че съм на 16 години, съм още дете и не съм свикнала да преминавам сама през трудностите, които неизменно се изпречват на пътя ми в живота. Затова разчитам на помощта на тези, които винаги са ме подкрепяли и на които винаги съм можела да разчитам-на моите родители. Но има моменти, когато моите и на родителите ми сили и способности не са достатични, за да се справя с трудностите и изпитанията, пред които съм изправена. В тези случай се моля и уповавам на Бог и се надявам, че той ще ме чуе, ще ме разбере и ще откликне на моята молба. Но това за мен не е всекидневие, а се случва само когато имам наистина силна нужда да ми бъде помогнато. Това всъщност е една от разликите между съвременния човек от 21 век и средновековния човек от 9-10 век. Всички те са били силно религиозни и са разчитали, че молитвота, която за тях е била неизменна част от всекидневния им живот, ще бъде чута и изпълнена.
За тях молитвата, която е единственият начин за връзка с Бог, е била свещена и е била казвана най-искрено от дълбините на техните сърца и души. Отношението, което има средновековният човек към молитвата и към този, към когото е отправена- Господ Бог, ясно проличава в произведенията, които са създадени по това време и които са достигнали до нас, съвременните хора през годините на времето. Едно от тях е "Азбучна молитва", в която изключително настойчивата молба, започваща със задължителното, но много горещо обръщение:
Аз Богу се моля с това слово
Боже на всяка твар и Създателя
на видимите и невидимите неща!
разкрива силното вълнение, което изпитва авторът и което е характерно за всички молби, отправени от тогавашния човек. Молбата, която отправя авторът, представител на хората, живеещи в 9-10 век:
Издигам ръцете си винаги нагоре,
да получа сила и мъдрост от тебе,
защото ти даваш сила на достойните,
лекуваш и всяко създание!
е такава, каквато малко хора в съвременния свят биха казали и която ако други хора чуят биха се учудили, защото в съвременния материален и забързан свят, изпълнен с толкова несгоди лицемерия, хората, в това число и аз, донякъде сме загубили способността си да вярваме и да се уповаваме на нещо, което не можем да пипнем и видим, на нещо, което не е материално, а е духовно.

lizzy
12-15-2009, 13:39
http://download.http://www.teenproblem.net/school/85600/bedni+bedni+makedonski+zashto+ne+umrya+pri+gredeti n / - бедни,бедни македонски,защо не умря при гредетин..

някой може ли да ми я изтегли

Моля ви се,спешно ми трябва




,,БЕДНИ,БЕДНИ МАКЕДОНСКИ! ЗАЩО НЕ УМРЯ ПРИ ГРЕДЕТИН?!...”

/съчинение разсъждение върху Х, ХVІ и ХVІІ глава/


УВОД: Иван Вазов пише повестта си ,, Немили –недраги” след Освобождението като заслужен упрек към българското общество и страстите на новото време. Разочарован от морала на нова България, огорчен от малодушието на съвременниците си, от себичността , егоизма и дребните страсти, писателят изгражда образите на хъшовете като нравствен коректив на съвременните българи. Ето защо с толкова болка и огорчение той завършва своята повест.

ТЕЗА: С огромна мъка звучат последните думи в творбата:,,Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Патриотът Вазов е огорчен от нелепата съдба на Македонски, единствен останал жив от всички хъшове. Той не само не получава благодарност за саможертвата си, за безкористната си служба на отечеството, но е поставен в унизително положение. Вместо признателност този храбър мъж от битките е унижаван от духовно дребни хора, които са лишени от идеали и памет. На тези дребни характери писателят противопоставя героизма, силата, мъжеството и безкористния патриотизъм на Македонски. С особена красота се откроява героичното у Македонски при преминаването на Дунава и в боя при Гредетин.

ДОКАЗАТЕЛСТВО: При изпълнение на мисията до Апостола трябва да се прати доверен човек. Бръчков най-накрая открива възможност да покаже своето родолюбие и готовността си да се бори за отечеството си. Затова той предлага себе си за опасната мисия. В този миг обаче Македонски, който досега е излъгал и обрал на карти младия Бръчков, внезапно се намесва в събранието у Владиков. Той настойчиво и упорито предлага себе си за опасната мисия , за да спаси живота на своя млад другар. Македонски знае, че неопитният Бръчков отива на сигурна смърт и не би могъл да понесе това.Ето как при промяната на жизнената ситуация егоизмът у Македонски се трансформира в безкористна пожертвователност.А парите от откраднатите дрехи той използва за делото без нито миг колебание.
В X глава Вазов изгражда една наситена със свръхнапрежение сцена.Той засилва тревожните предчувствия чрез пейзажите. Ето защо десета глава започва с природно описание, което с документална точност пресъздава времето и обстановката на действието: ,,20 Февруари...часът беше девет или десет.” Опитният революционер Македонски избира нощта за своята мисия, за да избегне нежелани срещи. Неговият твърд и мъжествен характер изпъква по-ярко на фона на зимния пейзаж. Природното описание създава зловещо и потискащо настроение, внушава предстояща смъртна опасност, подсказва застрашителност и растящо напрежение. Вазов рисува замръзналия Дунав чрез слухова и зрителна картина. Величествената река сега е замръзнала и скована от ,,един дебел пласт лед...като в медна броня”. Гордите вълни на Дунава сега са превърнати в безкрайна „бяла поляна”. Но нейните ,,вкаменени и безчувствени гърди” са привидно пусти,тихи и спокойни. На един метър отдолу под леда бушуват, черни, шумящи, сърдити талази”.Откриваме контраст между бялото и черното, между привидната безмълвност и скрития шум. Неслучайно Вазов сравнява колибите на караулите с ,,гробове”.Този пейзаж засилва още повече представата,че Македонски може да се справи с всяко едно препятствие. В природното описание се долавя потайност, загадъчност . В декемврийската нощ се откроява една тайнствена и загадъчна черна сянка.Това е Македонски, преоблечен като селянин. Той дълго стои неподвижен, впил поглед в огньовете на караулите. Хъшът прилича на ,,някой замръзнал на поста си солдатин”.Тайнствена и загадъчна е природата, но тайнствен и загадъчен е и Македонски. Това показва, че хъшът е готов да се бори с природата в името на святото дело! Той толкова внимателно проучва обстановката, че не усеща ледения вятър, който го пронизва. Хъшът е волеви, устойчив и упорит, опитва се трезво да прецени ситуацията,за да преодолее всяка трудност. Македонски предвидливо се е снабдил с тояга ,,въоръжена с остър бод на долния край”. Но въпреки всичко сериозно препятствие се оказва ,,щърбавият лед”,който с ,,неравната си повърхност” го уморява. Македонски едва се движи по грапавата повърхност, целият е облян в пот и дори не усеща ,,северозападния студен вятър”.
Но въпреки предвидливостта на Македонски се оказва,че природата му е подготвила неочаквана изненада,внезапно на пътя му се изпречва една черна ивица незамръзнала вода ,,широка около три разкрача”.Вероятно течение е попречило на зимния студ да покрие реката изцяло с лед.Хъшът е слисан и стреснат от това неочаквано препятствие.,,Водата черна,страшна”отваря ,,една грозна пропаст за стъпките му”.Черният цвят и епитетът ,,грозна” засилват усещането за злокобност и трудност. Македонски преживява силни чувства на нерешителност,колебание,см ут...Тези преживявания са оправдани за човек, който се сблъсква с нещо неочаквано и непредвидено.Но Вазов умее да внуши силата и дързостта на този хъш, като показва способността му да се справи с всяко едно препятствие. Нерешителността и колебанието траят само за миг,те са изместени от готовността, хладнокръвието. Македонски ги превъзмогва, защото е дързък и съобразителен. Той умее да взема бързи решения и да намира изход и от най-трудните ситуации. Хъшът се упътва към една дъсчена колиба, за да измъкне от стряхата й дъска..Внезапно се оказва, че съдбата е подготвила нови, непредвидени препятствия за Македонски. Хъшът се сблъсква с твърдоглавието и упоритостта на един влах, който излиза от колибата. Обидните думи на влаха не са в състояние да засегнат самолюбието на Македонски.Този честолюбив мъж е посветил своята личност на делото и е превъзмогнал егоизма си, за да служи изцяло на родината.Самонадеяният хъш сега с добро се опитва да превъзмогне безумната съпротива на влаха, дори му предлага пари.Но положението се усложнява, когато влахът започва да вика един от караулите. Македонски е поставен в положението да избира,хъшът трябва да избере между един човешки живот и хиляди други.Сега народното дело зависи от неговата решителност,готовност и дързост.Македонски без нито миг колебание избира да поеме върху себе си греха от отнет човешки живот.Това решение е дръзко, смело и бързо, защото хъшът знае, че носи отговорността за успешното изпълнение на мисията- пред другарите си и пред целия български народ.Македонски служи на народа и родината си и това му дава сили да бъде решителен и смел. Динамичността на тази сцена е пресъздадена чрез глаголна градация.
След смъртта на влаха напрежението достига своята кулминация. Дъската, която е един импровизиран ,,мост широк нещо педя и половина” ,едва се опира на краищата на леда . Една никаква ,,случайност ,едно малко кривнуване” може ,,да го превали”.Този дързък и смел мъж е свикнал винаги да контролира ситуацията, но ето че сега тя не зависи от неговия мъжествен дух. Вазов отново майсторски пресъздава душевното състояние на героя си. Македонски е изпълнен с чувство на неувереност, вътрешно напрежение, безсилие. Вазов показва неговата несигурност само с един жест. Македонски, безбожникът, грешникът сега се прекръства! Това е един необичаен за него жест, но е знак за естествения му страх пред случайността. Сякаш хъшът търси помощ и закрила от по-висши сили. Преживяванията на героя по време на изпитание разкриват силата и красотата на неговия мъжествен характер, разкриват волята му за успех.
Вазов изгражда един епизод, изпълнен с хладнокръвие.Препятствият пред Македонски са непредвидими, но хъшът съумява да ги преодолее.Успява да превъзмогне както случайността,така и собствените си колебания и слабости.Най-после се сбъдва мечтата му да стъпи на родна земя, но сега опасността е най-голяма. Македонски наближава турската стража и рисковете за мисията се увеличават,напрежението не спада.,,Необясними чувства” сега вълнуват революционера. Хъшът носи отговорност за святото дело и сега трябва да е много внимателен, предпазлив. Опасностите стават все по-големи и той трябва да бъде все по- предвидлив и хладнокръвен.
Вазов изгражда градацията от препятствия , за да подчертае по-убедително героичното у Македонски. Той успява да преодолее дори невъзможното, за да изпълни дълга си на българин и патриот. С приближаването на турския бряг опасностите още повече се увеличават. Сега хъшът изпитва силни вълнения и необясними чувства. Най-после се сбъдва мечтата му да стъпи на родния бряг, но близостта на турския караул засилва опасностите за делото. Противоречивите чувства не пречат на героя да е още по-внимателен, съсредоточен и хладнокръвен. Той предварително е преценил къде да се укрие от турската стража -в едно долче, изровено от пороите. Опитен революционер е Македонски, той запазва хладнокръвие и спокойствие и в миговете на най-голямо изпитание. Но отново се сблъска с нещо непредвидено. Тоягата му се забива в заледената земя и издава глух звук, турският караул тръгва право към него. Македонски ляга по гръб в дъното на долчето, бездиханен и неподвижен, с револвер насочен към караула. Пейзажът отново засилва напрежението и усещането за застрашителност. Зимното небе е „пепеляво”, намръщено и е надвиснало „грозно, мълчаливо и застрашително”. Изразителните епитети рисуват една враждебна и зловеща природа. Наоколо е „пак пусто и мъртво”.Чрез пейзажния щрих се откроява още по- убедително хладнокръвието и смелостта на хъша , неговата издръжливост и воля за победа. Оказва се, че легналият на студената земя хъш замръзва. Той едва успява да се раздвижи и да изпълзи от долчето.
Сега пред хъша е заспалият град Русчук. Но Македонски запазва своята съсредоточеност и не се самоуспокоява -той знае, че сега опасността е най-голяма. Все още навсякъде из града броди нощната стража. Затова той се навежда, прегъва се и започва да подприпква като някой вълк .Образното сравнение с вълк-единак подчертава самотността на героя в опасната мисия, но и неговото чувства за отговорност и дълг. До последния миг той не се предава пред нито една опасност и упорито преследва целта си. Застанал пред къщата на баба Тонка, Македонски с гордост се нарича неин син. Старата жена е символът на българската майка -закрилница. Тя го посреща с топлото обръщение „синко”, което показва уважението и любовта й към пратеника на българските хъшове. Това обръщение е признание за неговата всеотдайност към народното дело. И следа не е останала от авантюризма на Македонски, от самохвалството му. Застанал смирено сега пред Апостола, той не казва и дума за смъртните опасности ,с които се е сблъскал. В този миг Македонски се чувства като една малка частица от великото народно дело, от борбата за свобода. Неговата личност изцяло се подчинява на благородната мисия.
В този наситен със свръхнапрежение епизод у Македонски изчезва всичко временно и случайно, стопява се неговата принизено- житейска същност. Часът на делото изпепелява авантюристичното начало у него . В този решителен миг хъшът разкрива своята истинска героико -романтична същност, красотата на своя смел и независим дух, на своята пожертвователност и безкористна служба на родината
Героичната си същност Македонски проявява и в боя при Гредетин. Идва часът на битката, сбъдват се пророческите думи на Странджата: ,,И ще умрем със слава в битка и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием, братя мили.”. Но турците имат физическо превъзходство. Българите участват във втори батальон в руско-българската бригада, като вземат участие в боя при Гредетин. Най-после Вазовите герои имат възможност да покажат своята героико- романтична същност и да докажат, че принизено -житейското у тях е било нещо временно. Вазов разкрива героичния идеал на хъшовете, себеотрицанието и готовността им да се борят до смърт или победа. Неслучайно българите са сравнени с ,,левове”. Пред съда на историята хъшовете доказват как българинът може да умира в битка, как може жертвено да служи на освободителната кауза.Те надмогват инстинкта за самосъхранение и доказват, че имат свободен дух. Въпреки численото превъзходство на турците в боя хъшовете са духовно по-силни, затова са моралните победители в битката. Повечето хъшове са ранени, простреляни, Бръчков се олюлява, но една здрава ръка го хваща под мишниците. Раненият на няколко места Македонски не оставя без подкрепа своя млад другар. Той е пример за останалите хъшове. Героят се сражава най-смело и неустрашимо въпреки многобройните си рани.Той е вдъхновение, опора и пример за останалите хъшове: ,,Македонски пръв се хвърли връз наблюдаващите неприятели и вдигна нож, с кървави очи и цял обагрен в чужда и своя кръв, която капеше от него”. Емигрантите от Румъния ,презираните, неприеманите от чуждото общество, сега проявяват своя героичен потенциал. Пред съда на историята те доказват как може да умира българския хъш, как може жертвено да служи на освободителната кауза. Мъчениците са се превърнали в герои. Всеки от тях изминава жертвения си път до подвига, а Гредетинската планина придобива значението на извисено пространство в историята ни. Това е един връх, където позорът на робството се изкупва със саможертвата на героите.
В епилога на повестта Вазов разкрива историческите последици от сражението и разказва за трагичната съдба на хъшовете след гредетинския бой. Повечето от тях умират героично в неравната битка, но със съзнанието, че защитават своето достойнство и честта на родината. Със своята героична смърт хъшовете оборват клеветите,че са български страхливци и прославят отечеството ни. Те доказват, че щом можем да умираме в името на свободата, значи сме достойни за нея.
Последните думи от епилога звучат трагично. Те разказват за съдбата на Македонски. По нов начин се преосмисля и заглавието на повестта. Героят посреща свободата сам, единствен той оцелява. Но не е посрещнат триумфално, не е окичен с венци като героя от Ботевата творба. Вместо благодарност и народно признание Македонски получава презрение и унижения. Оказва се, че родината не е свят на правдата и свободата, а е може би новата и най-тежката чужбина, в която героят отново е немил и недраг. Вазов с болка показва как войводата Македонски ,,трепери сега пред гласа на грубия писар”. Вместо признателност ,,тоя лев” сега е унижаван от дребни хора , лишени от идеали и памет. С упрек към съвременна България, с болка, огорчение и разочарование прозвучават последните думи на повестта: ,,Една дълга агония… Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Този тъжен финал е горчива равносметка за морала на обществото след Освобождението. В родината ни са забравени героите и мъчениците на българската свобода, забравени са жертвите и националните ни идеали.Това е и причината Вазов да създаде повестта си -като един призив да се преодолее забравата, като едно припомняне за истинските герои на България, като един нравствен коректив за съвременното общество.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Разочарован от своето съвремие, когато дребните характери утвърждават нови ценности, а възрожденските идеали са забравени , Иван Вазов създава повестта си ,,Немили-недраги”. Чрез образите на най-достойните български синове писателят се опитва да възкреси героизма на народа ни, да му вдъхне самоуважение и национално достойнство.



,,БЕДНИ,БЕДНИ МАКЕДОНСКИ! ЗАЩО НЕ УМРЯ ПРИ ГРЕДЕТИН?!...”
/съчинение разсъждение върху Х, ХVІ и ХVІІ глава/


УВОД


Иван Вазов пише повестта си ,, Немили –недраги” след Освобождението като заслужен упрек към българското общество и страстите на новото време. Разочарован от морала на нова България, огорчен от малодушието на съвременниците си, от себичността , егоизма и дребните страсти, писателят изгражда образите на хъшовете като нравствен коректив на съвременните българи. Ето защо с толкова болка и огорчение той завършва своята повест.


ТЕЗА


С огромна мъка звучат последните думи в творбата: ,,Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Патриотът Вазов е огорчен от нелепата съдба на Македонски, единствен останал жив от всички хъшове. Той не само не получава благодарност за саможертвата си, за безкористната си служба на отечеството, но е поставен в унизително положение. Вместо признателност този храбър мъж от битките е унижаван от духовно дребни хора, които са лишени от идеали и памет. На тези дребни характери писателят противопоставя героизма, силата, мъжеството и безкористния патриотизъм на Македонски. С особена красота се откроява героичното у Македонски при преминаването на Дунава и в боя при Гредетин.



ПЛАН НА ДОКАЗАТЕЛСТВО


1.Героичното у Македонски
а/ при изпълнение на мисията при Апостола /Х глава/
-препятствията в мисията при Апостола

-качествата , които проявява Македонски
-ролята на пейзажа

б/ боят при Гредетин /ХVІ глава/
-сбъдната мечта на всички хъшове да умрат в бой
-нечуваната смелост на българите в битката
-открояващият се със своята смелост Македонски, ранен, той е неустрашим в боя
2. Героизмът на българите при Гредетин /ХVІ , ХVІІ глава/
-със саможертвата си, с духовната си сила и непобедимост те защитават достойнството ни на българи
-доказват, че сме народ, достоен за свободата си
3.Нелепата съдба на Македонски след Освобождението /ХVІІ глава/-доказателство , че съвременниците не ценят жертвите, дадени за свободата, забравят бързо националните ни идеали, а Македонски не заслужава да види, че саможертвата му е била напразна, че идеалите му са забравени, не заслужава да изживее ужаса от силата на грубия писар - сила на дребните хора, без морал и без национални идеали.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разочарован от своето съвремие, когато дребните характери утвърждават нови ценности, а възрожденските идеали са забравени , Иван Вазов създава повестта си ,,Немили-недраги”. Чрез образите на най-достойните български синове писателят се опитва да възкреси героизма на народа ни, да му вдъхне самоуважение и национално достойнство.

vileto8
12-15-2009, 14:02
Моля ви изтеглете ми тези:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/44678/bistrishko+branishte/?search=18539291&po=1
http://download.http://www.teenproblem.net/school/236449/biosferen+rezervat+bistrishko+branishte/?search=18539484&po=2
http://download.http://www.teenproblem.net/school/368278/biosferen+rezervat+bistrishko+branishte/?search=18539542&po=3


Много ми трябват!

aloveyou
12-15-2009, 14:12
http://download.http://www.teenproblem.net/school/85600/bedni+bedni+makedonski+zashto+ne+umrya+pri+gredeti n / - бедни,бедни македонски,защо не умря при гредетин..

някой може ли да ми я изтегли

Моля ви се,спешно ми трябва




,,БЕДНИ,БЕДНИ МАКЕДОНСКИ! ЗАЩО НЕ УМРЯ ПРИ ГРЕДЕТИН?!...”

/съчинение разсъждение върху Х, ХVІ и ХVІІ глава/


УВОД: Иван Вазов пише повестта си ,, Немили –недраги” след Освобождението като заслужен упрек към българското общество и страстите на новото време. Разочарован от морала на нова България, огорчен от малодушието на съвременниците си, от себичността , егоизма и дребните страсти, писателят изгражда образите на хъшовете като нравствен коректив на съвременните българи. Ето защо с толкова болка и огорчение той завършва своята повест.

ТЕЗА: С огромна мъка звучат последните думи в творбата:,,Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Патриотът Вазов е огорчен от нелепата съдба на Македонски, единствен останал жив от всички хъшове. Той не само не получава благодарност за саможертвата си, за безкористната си служба на отечеството, но е поставен в унизително положение. Вместо признателност този храбър мъж от битките е унижаван от духовно дребни хора, които са лишени от идеали и памет. На тези дребни характери писателят противопоставя героизма, силата, мъжеството и безкористния патриотизъм на Македонски. С особена красота се откроява героичното у Македонски при преминаването на Дунава и в боя при Гредетин.

ДОКАЗАТЕЛСТВО: При изпълнение на мисията до Апостола трябва да се прати доверен човек. Бръчков най-накрая открива възможност да покаже своето родолюбие и готовността си да се бори за отечеството си. Затова той предлага себе си за опасната мисия. В този миг обаче Македонски, който досега е излъгал и обрал на карти младия Бръчков, внезапно се намесва в събранието у Владиков. Той настойчиво и упорито предлага себе си за опасната мисия , за да спаси живота на своя млад другар. Македонски знае, че неопитният Бръчков отива на сигурна смърт и не би могъл да понесе това.Ето как при промяната на жизнената ситуация егоизмът у Македонски се трансформира в безкористна пожертвователност.А парите от откраднатите дрехи той използва за делото без нито миг колебание.
В X глава Вазов изгражда една наситена със свръхнапрежение сцена.Той засилва тревожните предчувствия чрез пейзажите. Ето защо десета глава започва с природно описание, което с документална точност пресъздава времето и обстановката на действието: ,,20 Февруари...часът беше девет или десет.” Опитният революционер Македонски избира нощта за своята мисия, за да избегне нежелани срещи. Неговият твърд и мъжествен характер изпъква по-ярко на фона на зимния пейзаж. Природното описание създава зловещо и потискащо настроение, внушава предстояща смъртна опасност, подсказва застрашителност и растящо напрежение. Вазов рисува замръзналия Дунав чрез слухова и зрителна картина. Величествената река сега е замръзнала и скована от ,,един дебел пласт лед...като в медна броня”. Гордите вълни на Дунава сега са превърнати в безкрайна „бяла поляна”. Но нейните ,,вкаменени и безчувствени гърди” са привидно пусти,тихи и спокойни. На един метър отдолу под леда бушуват, черни, шумящи, сърдити талази”.Откриваме контраст между бялото и черното, между привидната безмълвност и скрития шум. Неслучайно Вазов сравнява колибите на караулите с ,,гробове”.Този пейзаж засилва още повече представата,че Македонски може да се справи с всяко едно препятствие. В природното описание се долавя потайност, загадъчност . В декемврийската нощ се откроява една тайнствена и загадъчна черна сянка.Това е Македонски, преоблечен като селянин. Той дълго стои неподвижен, впил поглед в огньовете на караулите. Хъшът прилича на ,,някой замръзнал на поста си солдатин”.Тайнствена и загадъчна е природата, но тайнствен и загадъчен е и Македонски. Това показва, че хъшът е готов да се бори с природата в името на святото дело! Той толкова внимателно проучва обстановката, че не усеща ледения вятър, който го пронизва. Хъшът е волеви, устойчив и упорит, опитва се трезво да прецени ситуацията,за да преодолее всяка трудност. Македонски предвидливо се е снабдил с тояга ,,въоръжена с остър бод на долния край”. Но въпреки всичко сериозно препятствие се оказва ,,щърбавият лед”,който с ,,неравната си повърхност” го уморява. Македонски едва се движи по грапавата повърхност, целият е облян в пот и дори не усеща ,,северозападния студен вятър”.
Но въпреки предвидливостта на Македонски се оказва,че природата му е подготвила неочаквана изненада,внезапно на пътя му се изпречва една черна ивица незамръзнала вода ,,широка около три разкрача”.Вероятно течение е попречило на зимния студ да покрие реката изцяло с лед.Хъшът е слисан и стреснат от това неочаквано препятствие.,,Водата черна,страшна”отваря ,,една грозна пропаст за стъпките му”.Черният цвят и епитетът ,,грозна” засилват усещането за злокобност и трудност. Македонски преживява силни чувства на нерешителност,колебание,см ут...Тези преживявания са оправдани за човек, който се сблъсква с нещо неочаквано и непредвидено.Но Вазов умее да внуши силата и дързостта на този хъш, като показва способността му да се справи с всяко едно препятствие. Нерешителността и колебанието траят само за миг,те са изместени от готовността, хладнокръвието. Македонски ги превъзмогва, защото е дързък и съобразителен. Той умее да взема бързи решения и да намира изход и от най-трудните ситуации. Хъшът се упътва към една дъсчена колиба, за да измъкне от стряхата й дъска..Внезапно се оказва, че съдбата е подготвила нови, непредвидени препятствия за Македонски. Хъшът се сблъсква с твърдоглавието и упоритостта на един влах, който излиза от колибата. Обидните думи на влаха не са в състояние да засегнат самолюбието на Македонски.Този честолюбив мъж е посветил своята личност на делото и е превъзмогнал егоизма си, за да служи изцяло на родината.Самонадеяният хъш сега с добро се опитва да превъзмогне безумната съпротива на влаха, дори му предлага пари.Но положението се усложнява, когато влахът започва да вика един от караулите. Македонски е поставен в положението да избира,хъшът трябва да избере между един човешки живот и хиляди други.Сега народното дело зависи от неговата решителност,готовност и дързост.Македонски без нито миг колебание избира да поеме върху себе си греха от отнет човешки живот.Това решение е дръзко, смело и бързо, защото хъшът знае, че носи отговорността за успешното изпълнение на мисията- пред другарите си и пред целия български народ.Македонски служи на народа и родината си и това му дава сили да бъде решителен и смел. Динамичността на тази сцена е пресъздадена чрез глаголна градация.
След смъртта на влаха напрежението достига своята кулминация. Дъската, която е един импровизиран ,,мост широк нещо педя и половина” ,едва се опира на краищата на леда . Една никаква ,,случайност ,едно малко кривнуване” може ,,да го превали”.Този дързък и смел мъж е свикнал винаги да контролира ситуацията, но ето че сега тя не зависи от неговия мъжествен дух. Вазов отново майсторски пресъздава душевното състояние на героя си. Македонски е изпълнен с чувство на неувереност, вътрешно напрежение, безсилие. Вазов показва неговата несигурност само с един жест. Македонски, безбожникът, грешникът сега се прекръства! Това е един необичаен за него жест, но е знак за естествения му страх пред случайността. Сякаш хъшът търси помощ и закрила от по-висши сили. Преживяванията на героя по време на изпитание разкриват силата и красотата на неговия мъжествен характер, разкриват волята му за успех.
Вазов изгражда един епизод, изпълнен с хладнокръвие.Препятствият пред Македонски са непредвидими, но хъшът съумява да ги преодолее.Успява да превъзмогне както случайността,така и собствените си колебания и слабости.Най-после се сбъдва мечтата му да стъпи на родна земя, но сега опасността е най-голяма. Македонски наближава турската стража и рисковете за мисията се увеличават,напрежението не спада.,,Необясними чувства” сега вълнуват революционера. Хъшът носи отговорност за святото дело и сега трябва да е много внимателен, предпазлив. Опасностите стават все по-големи и той трябва да бъде все по- предвидлив и хладнокръвен.
Вазов изгражда градацията от препятствия , за да подчертае по-убедително героичното у Македонски. Той успява да преодолее дори невъзможното, за да изпълни дълга си на българин и патриот. С приближаването на турския бряг опасностите още повече се увеличават. Сега хъшът изпитва силни вълнения и необясними чувства. Най-после се сбъдва мечтата му да стъпи на родния бряг, но близостта на турския караул засилва опасностите за делото. Противоречивите чувства не пречат на героя да е още по-внимателен, съсредоточен и хладнокръвен. Той предварително е преценил къде да се укрие от турската стража -в едно долче, изровено от пороите. Опитен революционер е Македонски, той запазва хладнокръвие и спокойствие и в миговете на най-голямо изпитание. Но отново се сблъска с нещо непредвидено. Тоягата му се забива в заледената земя и издава глух звук, турският караул тръгва право към него. Македонски ляга по гръб в дъното на долчето, бездиханен и неподвижен, с револвер насочен към караула. Пейзажът отново засилва напрежението и усещането за застрашителност. Зимното небе е „пепеляво”, намръщено и е надвиснало „грозно, мълчаливо и застрашително”. Изразителните епитети рисуват една враждебна и зловеща природа. Наоколо е „пак пусто и мъртво”.Чрез пейзажния щрих се откроява още по- убедително хладнокръвието и смелостта на хъша , неговата издръжливост и воля за победа. Оказва се, че легналият на студената земя хъш замръзва. Той едва успява да се раздвижи и да изпълзи от долчето.
Сега пред хъша е заспалият град Русчук. Но Македонски запазва своята съсредоточеност и не се самоуспокоява -той знае, че сега опасността е най-голяма. Все още навсякъде из града броди нощната стража. Затова той се навежда, прегъва се и започва да подприпква като някой вълк .Образното сравнение с вълк-единак подчертава самотността на героя в опасната мисия, но и неговото чувства за отговорност и дълг. До последния миг той не се предава пред нито една опасност и упорито преследва целта си. Застанал пред къщата на баба Тонка, Македонски с гордост се нарича неин син. Старата жена е символът на българската майка -закрилница. Тя го посреща с топлото обръщение „синко”, което показва уважението и любовта й към пратеника на българските хъшове. Това обръщение е признание за неговата всеотдайност към народното дело. И следа не е останала от авантюризма на Македонски, от самохвалството му. Застанал смирено сега пред Апостола, той не казва и дума за смъртните опасности ,с които се е сблъскал. В този миг Македонски се чувства като една малка частица от великото народно дело, от борбата за свобода. Неговата личност изцяло се подчинява на благородната мисия.
В този наситен със свръхнапрежение епизод у Македонски изчезва всичко временно и случайно, стопява се неговата принизено- житейска същност. Часът на делото изпепелява авантюристичното начало у него . В този решителен миг хъшът разкрива своята истинска героико -романтична същност, красотата на своя смел и независим дух, на своята пожертвователност и безкористна служба на родината
Героичната си същност Македонски проявява и в боя при Гредетин. Идва часът на битката, сбъдват се пророческите думи на Странджата: ,,И ще умрем със слава в битка и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием, братя мили.”. Но турците имат физическо превъзходство. Българите участват във втори батальон в руско-българската бригада, като вземат участие в боя при Гредетин. Най-после Вазовите герои имат възможност да покажат своята героико- романтична същност и да докажат, че принизено -житейското у тях е било нещо временно. Вазов разкрива героичния идеал на хъшовете, себеотрицанието и готовността им да се борят до смърт или победа. Неслучайно българите са сравнени с ,,левове”. Пред съда на историята хъшовете доказват как българинът може да умира в битка, как може жертвено да служи на освободителната кауза.Те надмогват инстинкта за самосъхранение и доказват, че имат свободен дух. Въпреки численото превъзходство на турците в боя хъшовете са духовно по-силни, затова са моралните победители в битката. Повечето хъшове са ранени, простреляни, Бръчков се олюлява, но една здрава ръка го хваща под мишниците. Раненият на няколко места Македонски не оставя без подкрепа своя млад другар. Той е пример за останалите хъшове. Героят се сражава най-смело и неустрашимо въпреки многобройните си рани.Той е вдъхновение, опора и пример за останалите хъшове: ,,Македонски пръв се хвърли връз наблюдаващите неприятели и вдигна нож, с кървави очи и цял обагрен в чужда и своя кръв, която капеше от него”. Емигрантите от Румъния ,презираните, неприеманите от чуждото общество, сега проявяват своя героичен потенциал. Пред съда на историята те доказват как може да умира българския хъш, как може жертвено да служи на освободителната кауза. Мъчениците са се превърнали в герои. Всеки от тях изминава жертвения си път до подвига, а Гредетинската планина придобива значението на извисено пространство в историята ни. Това е един връх, където позорът на робството се изкупва със саможертвата на героите.
В епилога на повестта Вазов разкрива историческите последици от сражението и разказва за трагичната съдба на хъшовете след гредетинския бой. Повечето от тях умират героично в неравната битка, но със съзнанието, че защитават своето достойнство и честта на родината. Със своята героична смърт хъшовете оборват клеветите,че са български страхливци и прославят отечеството ни. Те доказват, че щом можем да умираме в името на свободата, значи сме достойни за нея.
Последните думи от епилога звучат трагично. Те разказват за съдбата на Македонски. По нов начин се преосмисля и заглавието на повестта. Героят посреща свободата сам, единствен той оцелява. Но не е посрещнат триумфално, не е окичен с венци като героя от Ботевата творба. Вместо благодарност и народно признание Македонски получава презрение и унижения. Оказва се, че родината не е свят на правдата и свободата, а е може би новата и най-тежката чужбина, в която героят отново е немил и недраг. Вазов с болка показва как войводата Македонски ,,трепери сега пред гласа на грубия писар”. Вместо признателност ,,тоя лев” сега е унижаван от дребни хора , лишени от идеали и памет. С упрек към съвременна България, с болка, огорчение и разочарование прозвучават последните думи на повестта: ,,Една дълга агония… Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Този тъжен финал е горчива равносметка за морала на обществото след Освобождението. В родината ни са забравени героите и мъчениците на българската свобода, забравени са жертвите и националните ни идеали.Това е и причината Вазов да създаде повестта си -като един призив да се преодолее забравата, като едно припомняне за истинските герои на България, като един нравствен коректив за съвременното общество.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Разочарован от своето съвремие, когато дребните характери утвърждават нови ценности, а възрожденските идеали са забравени , Иван Вазов създава повестта си ,,Немили-недраги”. Чрез образите на най-достойните български синове писателят се опитва да възкреси героизма на народа ни, да му вдъхне самоуважение и национално достойнство.



,,БЕДНИ,БЕДНИ МАКЕДОНСКИ! ЗАЩО НЕ УМРЯ ПРИ ГРЕДЕТИН?!...”
/съчинение разсъждение върху Х, ХVІ и ХVІІ глава/


УВОД


Иван Вазов пише повестта си ,, Немили –недраги” след Освобождението като заслужен упрек към българското общество и страстите на новото време. Разочарован от морала на нова България, огорчен от малодушието на съвременниците си, от себичността , егоизма и дребните страсти, писателят изгражда образите на хъшовете като нравствен коректив на съвременните българи. Ето защо с толкова болка и огорчение той завършва своята повест.


ТЕЗА


С огромна мъка звучат последните думи в творбата: ,,Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Патриотът Вазов е огорчен от нелепата съдба на Македонски, единствен останал жив от всички хъшове. Той не само не получава благодарност за саможертвата си, за безкористната си служба на отечеството, но е поставен в унизително положение. Вместо признателност този храбър мъж от битките е унижаван от духовно дребни хора, които са лишени от идеали и памет. На тези дребни характери писателят противопоставя героизма, силата, мъжеството и безкористния патриотизъм на Македонски. С особена красота се откроява героичното у Македонски при преминаването на Дунава и в боя при Гредетин.



ПЛАН НА ДОКАЗАТЕЛСТВО


1.Героичното у Македонски
а/ при изпълнение на мисията при Апостола /Х глава/
-препятствията в мисията при Апостола

-качествата , които проявява Македонски
-ролята на пейзажа

б/ боят при Гредетин /ХVІ глава/
-сбъдната мечта на всички хъшове да умрат в бой
-нечуваната смелост на българите в битката
-открояващият се със своята смелост Македонски, ранен, той е неустрашим в боя
2. Героизмът на българите при Гредетин /ХVІ , ХVІІ глава/
-със саможертвата си, с духовната си сила и непобедимост те защитават достойнството ни на българи
-доказват, че сме народ, достоен за свободата си
3.Нелепата съдба на Македонски след Освобождението /ХVІІ глава/-доказателство , че съвременниците не ценят жертвите, дадени за свободата, забравят бързо националните ни идеали, а Македонски не заслужава да види, че саможертвата му е била напразна, че идеалите му са забравени, не заслужава да изживее ужаса от силата на грубия писар - сила на дребните хора, без морал и без национални идеали.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разочарован от своето съвремие, когато дребните характери утвърждават нови ценности, а възрожденските идеали са забравени , Иван Вазов създава повестта си ,,Немили-недраги”. Чрез образите на най-достойните български синове писателят се опитва да възкреси героизма на народа ни, да му вдъхне самоуважение и национално достойнство.



леле,мерси адски много :-) :-) :-) :-) :-)

vileto8
12-15-2009, 14:47
Моля ви изтеглете ми тези:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/44678/bistrishko+branishte/?search=18539291&po=1
http://download.http://www.teenproblem.net/school/236449/biosferen+rezervat+bistrishko+branishte/?search=18539484&po=2
http://download.http://www.teenproblem.net/school/368278/biosferen+rezervat+bistrishko+branishte/?search=18539542&po=3


Много ми трябват!

Melanie
12-15-2009, 16:23
http://download.pomagalo.com/412948/zlatnoto+sechenie+v+matematikata/
Трябва ми възможно най-скоро :)

Android
12-15-2009, 16:40
download. pomagalo. com/130781/blagorodna+lyja/

Нарочно съм оставил място след точките в линка, понеже до сега не съм писал мнения във форума и не мога да поствам линкове. Благодаря предварително! :)

detelina101
12-15-2009, 20:40
Шуменски университет “ Епископ Константин Преславски ”




Курсова работа






Тема : Златното сечение

Разработил : Донка Петрова Дончева – Фак. № 595

Специалност: Математика и информатика

ІV курс – задочно







29.10.2009 г.
гр. Шумен



ПЛАН – КОНСПЕКТ

на урок по свободно избираема подготовка за VІ клас


І. Тема: Златното сечение
ІІ. Място на темата: Пропорции
ІІ. Вид на урока: за нови знания
ІІІ. Цели:
-образователни:
1. Задълбочаване на логическите знания и умения, формиране на логическа култура и усвояване на математически език.
2. Усвояване на основни приложения на изучаваните математически знания, като се показват интегративните функции на математиката и се разширяват вътрешно предметните връзки , се дава възможност за акценти върху приложенията в различни области на живота.
-възпитателни:
1. Формиране на положително отношение към математиката, създаване на интерес и мотивация на учениците за придобиване на знания и умения.
2. Развиване на наблюдателност, въображение, концентрация на мисленето, услужливост на паметта.
3. Овладяване на обективни критерии за оценка на духовните и материалните ценности на обществото.
4. Обогатяване на методите на разсъждение.
ІV. Методи:
- беседа;
- разказ;
- демонстрация;
V. Дидактически материали
Кратка презентация

VІ. Последователност на дидактическите задачи:
Дидактическа задача Дейност на учителя Дейност на учениците
1.Организация на учениците Поздравява учениците и ги приканва да се подготвят за часа Отговарят,
изпълняват
2.Подготовка на учениците С кратка презентация мотивира учениците за изучаване на златното сечение и неговите приложения Наблюдават и слушат разказа на учителя
3. Задаване на темата и формиране на понятието Записва заглавие:
Златно сечение
Начертава отс.АВ и точка С от нея.

Ако отношението на по-голямата отсечка и цялата отсечка е 0,62 и отношението на малката отсечка и голямата отсечка е също равно на 0,62, то точката С дели отсечката АВ в „божествено отношение” или така нареченото „Златно сечение”.
Поставя въпроси, насочва, подтиква учениците сами да изкажат пропорцията:
АС:АВ=СВ:АС=0,62
Записват, мислят, отговарят
4. Конструиране определение на понятието Изисква от учениците да дадат определение.
Учителят дава определението и изисква от някои ученици да го повторят.
Определение: По-голямата част се отнaся към по-малката, както цялото към по-голямата.

Учениците слушат и конструират определението
5. Приложение на знанията при решаване на задачи Основна задача:
1 зад.
Дадена е отсечка АВ. Постройте точка С, принадле-жаща на отсечката АВ и такава, че АС:СВ=АВ:АС, т.е. точката С да дели отсечката АВ в златно отношение.
Учителят дава идея за реша-ване на задачата, извършва необходимите построения и записва на математически език построението:
1) отс.АВ;
2) през т.В постр. права ║ АВ
3) ВЕ ┴ АВ ВЕ =

detelina101
12-15-2009, 20:42
Благородна лъжа
Лъжата е нещо, което човекът непрекъснато изрича. Старите хора казват: "Лъжеш като циганин", но всъщност не само те лъжат.За истината даваме живота си, готови сме да го изгубим, а за научаването й живеем, към изясняването й се стремим. Гоним социални върхове, привидно от суета, от желание за недосегаемост, но често е, защото от върха е по-добър изгледът, по-широка панорамата и се надяваме да узнаем повече.

Щурмуваме върхове на славата или морала, в службата или изобщо в благополучието, в изкуството и всичко останало, защото всяка цел ни напомня връх и изкачваме все водени от този древен стремеж: озаряване на сетивността, награждаването й с повече, приближаването ни до същността на живота, осъзнаването му, т. е. все пустата истина, която най-често ни прави печални.
Но сме готови да я понесем, защото бавно сме се подготвяли за нея и дори когато сме се бояли от нея, искаме да я научим, за предпочитане е веднъж да я научим, колкото и страшна да е, вместо да живеем в страх, че ще я научим, а въображението ни, за което няма граници, да я прави по-ужасяваща, отколкото е.
Но научавайки я, ясно осъзнаваме каква е тя, колко тежка може да бъде и какво може да означава за един неподготвен за нея човек. Обикновено: най-близкия, защото обикновено най-близкият пожелава да научи това, което знаем, но се налага точно от него да скрием, защото преценяваме /често правилно/, че той не е способен да я понесе и предпочитаме да му кажем приемливата лъжа пред непоносимата истина.
Пример:
Дете без баща:
Мамо, защо си нямам тати?
Майката:
Имаше си, мило, но той загина в пожар, за да спаси други деца като теб.
Една такава лъжа с героичния баща е много по-добра за лишеното от самочувствие дете пред истината, че баща му е жив и здрав, при това живее охолно, но нищо не иска да знае ни за майката, ни за детето.
То ще порасне и един ден ще научи истината, най-вероятно ще упрекне майка си, че не му я е казала по-рано и го е оставила да вярва в измамата, дори голям се чувства, като дете, защото е приел за истина нещо, в което само дете не би се усъмнило.
И упреква майка си.
Този момент настъпва почти винаги. Благородната лъжа е по-тежък товар за този, който я изрича и от истината, която крие. Той трябва да живее и с истината, и с лъжата си за нея, а накрая един ден, когато все пак истината излезе, да понесе упрека на този, когото е излъгал, за да пощади.
Но благородството е сила и истински благородния, а само той е способен да излъже благородно, би бил доволен от избора си и тогава.
Но преди всеки опит за благородна лъжа, трябва да знаем, че най-вероятно така ще се развият нещата.
И преди да изречеш благородната си лъжа, запитай се:
“Ще го понеса ли?”
И нищо хубаво не очаквай от благородната лъжа за себе си, защото това е смисълът на благородството.

p17bull95
12-16-2009, 17:42
Мноого и моля, трябва ми бързо.
http://download.pomagalo.com/33897/protivorechiviyat+obraz+na+bylgarskiya+hysh+1+i+2+ glava+ot+nemili+nedragi/

lizzy
12-16-2009, 19:01
Мноого и моля, трябва ми бързо.
http://download.http://www.teenproblem.net/school/33897/protivorechiviyat+obraz+na+bylgarskiya+hysh+1+i+2+ glava+ot+nemili+nedragi/

Противоречивият образ на българския хъш (1 и 2 глава)
(Съчинение разсъждение)
Повестта "Немили-недраги" е художествен израз на Вазовия възрожденски възторг от онези българи, които намират сили да преодолеят робската психика и да се впуснат във вихъра на освобожденското движение. Чрез образите и делата на героите писателят създава представа за живота на емигрантите и в същото време доказва, че на следосвобожденското общество са чужди високите стремежи и идеали, които са най-голямото богатство на хъшовете.
Представата, която добиваме от първа и втора глава на повестта "Немили-недраги" за героите, се изгражда с всички художествени похвати - пряка и косвена характеристика, реч, сънища и мечти. Авторът се стреми да въведе читателя в света на мъчениците, като подчертава противоречивото битие, в което те са принудени да живеят. От една страна, са осъдени да страдат в мизерия, а от друга - в душите им продължава да гори пламъкът на чистия патриотизъм и жертвоготовността. Драматичната съдба на тези истински българи е доказателство за непобедимата сила на духовното начало на човека, което може да го спаси от морална деградация и обезличаване.
В творчеството на Вазов няма друго произведение, в което животът на героите да се развива в два плана. Хъшовете съществуват в един противоречив свят между нуждата да оцеляват биологически и стремежът на душите им към високи цели. Затова героите съчетават едновременно най-светли пориви, способни са на благородство и смели подвизи, на склонност към дребни интриги и кражби, лъжа и неблагодарност.
За да създаде точна представа за персонажите, повествователят въвежда читателя в техния свят чрез пейзажно описание. За фон е подбрана нощта - времето, в което градът е спокоен, но мрачен, потопен в мъглата на еднообразието. Към тъмните краски на вечерта се добавя тягостното присъствие на зимната студена мъгла, която е непрогледна. Чуждото пространство е очертано по възможно най-отблъскващия начин - чрез цветовете на мъртвата зима и светлината на фенерите - "мътна и неопределена". Човешкото присъствие е ограничено, определението "затворено се свързва не единствено с късния час и заключените катинари на магазините, но и с недоверието и негостоприемството, които обграждат хъшовете. Пейзажът създава подходящ емоционален фон, за да се възприеме яркото сравнение на Браила с "пуст морски бряг", който е дал само пристан на нашите борци за свобода, но им е затворил всички пътища към обикновено човешко съществуване.
Усещането за самота и неуютност се нарушава от описанието на кръчми и лавки, собственост на българи. Природната картина естествено прелива в емоционално описание на надписите, които, още преди да са въведени героите, внушават представата за силата на свободолюбивите им помисли и готовността им смело да заявят националността си. Улиците на чуждия град носят белезите на избягалите от родината си борци. Надписите: "Народна кръчма на Знаменосецът!", "Филип Тотю, храбрий български воевода", "Свободна България", свързват негостоприемната територия с бащиния дом, с мечтата за неговото освобождение. Като основен повествователен похват се явява контрастът, защото невзрачните лавки, схлупените сгради носят прекалено гръмки имена, които не са в синхрон с предназначението на скромните заведения, но са в унисон с чувствата на собствениците. Вазов ги определя като "гръмки и безсмислени", но им е отделил достатъчно място в повествователния обхват от факти, защото за него е от съществена важност да разкрие твърде явно демонстрираното национално чувство на героите, което намира изява дори и в необичайна форма, но винаги е искрено. Наивната живопис по двусмислен път изразява омразата на хъшовете към вековния поробител: "Други тютюнджия, вероятно по-патриот...си заръчваше да изпишат и един хъш с гола сабя, който показваше вид, че се кани да заколи злополучния чалмоносец". Авторовият коментар е наситен с лека, но добронамерена ирония, която би характеризирала отношението на всеки сериозен наблюдател на този наивен начин за проява на чувства.
Началото на повестта е изградено по принципа на ретардацията. Действието умишлено се забавя, но се създава подходяща нагласа, за да възприеме читателят семейството на хъшовете, в което редом с мизерията и глада съществуват топлота и братска загриженост. Така отхвърлените от Отечеството българи оцеляват в негостоприемната страна. По-специфичното присъствие на емигрантите в непрогледната зимна мъгла се подсказва и от метафората "будна", с която Вазов определя кръчмата, където пребивават героите. В съзнанието веднага се поражда чувството, че хората вътре са будни не само защото още не са се унесли в сън, а и тъй като някаква идея ги държи нащрек, има нещо в живота им, което не се съвместява със спокойния еснафски сън. Будната кръчма е отворила вратата си за преодолелите сковаващата сила на непрогледната робска мъгла бунтовници.
Описанието на избата, в която са намерили подслон хъшовете, продължава да разгръща темата за противоречивото измерение в живота им. Те обитават "една дълбока изба", осветяват помещението с "полурзбита лампа", в кръчмата са окачени картини, изобразяващи бойни сцени. Сякаш тъмнината и липсата на перспектива се промъкват и зад стените на помещението, което е и място за отдих, и дом за изгладнелите хора. Опушената лампа и мизерната обстановка напомнят за тягостния пейзаж навън и чувството на потиснатост се създава отново. То се преодолява от странното съжителство на лавиците и шулуците с картините, благодарение на които се разпръсква мракът, който обхваща душите на отчаяните бездомници. Авторът отделя особено внимание на литографиите, не защото са културни ценности, а заради смисъла, който внасят в живота на хъшовете. Това са иконите, пред които те произнасят светите си молитви. Запечатаните върху хартията бойни подвизи напомнят на посетителите, че животът не винаги е текъл между стените на мизерията. В този план литографите са въплъщение на мечтите на хъшовете за активен, пълноценен живот, който всеки от присъстващите очаква отново да се превърне в реалност. Доловими са родствените връзки между надписите по кръчмите и настроението, което внушават изрисуваните с неопитна ръка сцени. Надписът "Да живее храбрият Странджа-знаменосец" приковава вниманието върху горделивата поза на великана със знаме в ръка и всеки посетител трябва да осъзнае, че съдържателят не винаги е държал кръчма, че друга е била територията на неговата изява.
Придобитата по косвен път представа за героите се обогатява от пряката авторова характеристика. Като изобразява лицата им, писателят подчертава тяхната бледност, съсухреност, ограбена от живота младост. Хъшовете са описани като колектив, който споделя мъката по дома, сиромашията и несгодите в тежката чужбина. Затова те си приличат, но Вазов е съумял да ги индивидуализира , да изгради образи, които се различават по характера и по емоциите си. Странджата е "снажен, дълголик, сух, с гъста брада", а челото му носи белези от рани. Македонски е "висок мъж с дребно и надупчено от шарка лице, с дълги сиви мустаци и лукави, дръзки очи". Попчето - "с черно, нагърчено от преждевременна старост лице", Ханджият - 'лице сухо, длъгнесто, жълтеникаво". Чрез акцент върху определени детайли авторът създава галерия от герои, които имат обща съдба, но това не ги превръща в копия. Те са неповторими като личности. Странджата излъчва благородство и аристократизъм, докато Македонски е авантюрист. Попчето все още глади по навик своята невидима брада. Прякорите са част от този мъжки свят. Те обикновено са свързани с миналото или с особеност на самата личност. Името на Македонски например напомня за хайдушките му изяви в Македония.
Въодушевен от истинската същност на бившите четници, Вазов убеждава читателите, че тези съсипани от глад и бдение мъже са носители на борбен свят, те са част от легендата, от историята. Пламъкът на революционния дух не е загаснал в сърцата им и единствено обстоятелствата пречат той да се изяви. Затова писателят във втора глава ще оповести своята гледна точка: "... тия нечисти дрипи, що висяха по снагата на тия нещастници, това беше славата: най-високата, защото беше окаляна от презрението".
Първата представа за героите Вазов създава въз основа на скритата за останалите тяхна същност. Тя не може да бъде изявена чрез настоящи събития, а единствено чрез миналото и копнежите им. За твореца обаче е необходимо да въведе героите в онази светлина, която по-точно ги характеризира като хора, а не от гледната точка на браилските жители или на богатите българи, защото не такава е истината за тях. Писателят въстава срещу несправедливото очерняне на тези светли души, които имат възможност в живота си да познаят най-голямото възвисяване и най-болезненото унижение и въпреки това да останат достойни хора.
Единственият, който няма честта да споделя спомените като участник в тях, е Бръчков: "Най-младият от всички, почти лапак, с фес". Той се идентифицира със самия Иван Вазов, пребивавал сред хъшовете известно време. Затова беглецът е наречен "мечтател, идеалист и ветреник". Бръчков вече е презрял обикновеното ежедневие, робското примирение и макар и не съвсем осъзнато е почувствал , че трябва да прекъсне връзките с бащиния дюкян, със спокойното еснафско битие, защото друг е пулсът на епохата: "беше написал и напечатал тайно вече патриотическа поема". Присъствието на страничен наблюдател в кръчмата придава нов нюанс на обичайната атмосфера. За него всичко е непознато, смелостта и жертвоготовността на новите му приятели го привлича. През погледа му на ентусиаст Вазов поглежда към страданието на мъчениците, за да внуши идеята, че животът им е истински подвиг.
Характеристиката на героя чрез съня е интересен похват, чрез който повествователят навлиза в дебрите на подсъзнателното, за да докаже, че възторгът и опиянението не са артистична поза, а са плод на сърцето. Сънят се оказва и пророчески, тъй като в края на повестта той се сбъдва и Бръчков наистина изживява миговете на героична изява.
В контраст на въодушевеното изживяване на вихъра на боя се явява спящите хъшове. Сънищата на младежа и на изтерзаните борци са различни. "Сънят успокояваше поне на време тия измъчени от бедността същества". Прекъсването на контактите с действителността се явява единствената възможност за страдалците да отпочинат. Иван Вазов очертава и несигурността им: "Утрешният ден беше началото на нови нужди..." и липсата на перспектива. Риторичните въпроси въвеждат драмата на човека, изправен пред неизвестното: "Докога ще продължи това съществуване... Какво ще правят в тая чужда земя? Кога ще видят своите семейства". Пряката намеса на писателя в повествованието е обикнат похват през Възраждането. Той скъсява дистанцията с героите си, навлиза в интимните кътчета на душите им, изважда на показ съкровените им копнежи. Гордите мъже не издават страданието си, понасят го с достойнство, макар и недоволството им да е явно. Вазов бърза да отбележи, че и те са хора като всички други, желаят да имат дом и спокойно гнездо, страдат от принудителната раздяла. Но най-болезнените рани са нанесени от презрението на обкръжаващите ги, от невъзможността да се изявят в светлина, в която качествата им на личности биха били оценени. парещите въпроси, зададени чрез авторовото слово, разкриват неудовлетвореността на емигрантите от живота. Метафоричното сравнение с "корабокрушенци" подчертава този извод. Румъния е представена в светлината на тази раздвоеност - Браила е хубав бряг, но за тях е един "пуст морски бряг". На фона на свободната чужда територия ;потърсилите убежище смелчаци са лишени от правото да избират, принудени са да се борят за физическото си оцеляване. Така Вазов въвежда причините, поради които борците за светли идеали понякога не се държат като герои, а са способни на кражба и лъжа. "Балканските орли стояха в клетка" - чрез това сравнение, градящо се на контраста, се внушава по метафоричен път непреодолимата преграда, която осуетява намеренията им. Клетката като символ на чуждото пространство, на влашките тъмници и най-вече на липсата на реални възможности за активно действие е символ и на заключения човешки дух. Много са оковите, отнели възможността за полет на бившите четници, но Вазов убедително разкрива чрез копнежите им, че жаждата за свобода оцелява, когато е жизнена необходимост.
Вълнуващ детайл от представата, която добиваме за хъшовете от втора глава, е родолюбието, причина за неизкоренимата носталгия по Отечеството.. Олицетворението придава на образа на България силата на чаровната любима, пред чиито чарове трудно се устоява: "На, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им...". Тя се слива и образите на майки и съпруги, които чакат напразно да се върнат у дома техните прогонени от родината близки. Контрастът: "Как е близо и как е далеч", разкрива трагизма на невъзможността да се преодолее малкото по мащаби пространство, ако то е граница на един робски свят.
Представата, която добиваме за хъшовете от първите глави, е основата, върху която се гради сюжетът на повестта. Двете линии в живота на героите непрекъснато се сблъскват, емигрантите ту са заети с велики дела, ту са вплетени в злепоставящи ги ситуации. Невъзможността да се съчетаят две тъй различни територии на изява, превръща хъшовете в мъченици, които живеят в пламъка на страданието и,пречистени от него, оставят имената си като достоен пример на следващите поколения.

Nepovtorima_93
12-16-2009, 20:39
http://zamunda.pomagalo.com/download/13298/

simlan
12-17-2009, 11:13
/80634/profesiograma+medicinska+sestra/
Не мога да сложа целия линк но пред него е download.pomagalo..МОЛЯ помогнете!

lilcheto
12-17-2009, 13:23
Моля http://download.pomagalo.com/76108/motivyt+za+samotata+v+maiice+si+ot+hristo+botev/?search=18687260&po=1 Спешно ми трябва

detelina101
12-17-2009, 13:25
Мотивът за самотата в “Майце си”
С елегията “Майце си” Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник “Гайда”, редактиран от Петко Славейков.
Един Чувствителен, непримиряващ се с неправдите млад човек, надраснал идейно и духовно сънародниците си, самотен сред другите, в трагателна изповед пред майка си изплаква своите чувства и мисли, търси подрепа и разбиране. Образът на майката се налага и в други Ботеви творби и този факт свързващ не само с дълбоката духовна близост между майка и първородно чедо, но и с особеностите на народната песен, към която поетът изпитва неподправено преклонение.
Простонародното, изпълнено с обич и уважение обръщение “мале” отприщва драмата на една неудовлетворена от безличния живот личност:
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три години клела,
та скитник ходя злочестен ази...”
Еднаквите синтактични конструкции, думите от народната лексика и най – вече мотивът за майчената клетва отвеждат към красотата на народното творчество. Но това усещане е привидно, защото зад всеки ред мощно се налага чисто ботевските, индивидуално и неповторимо като преживяване.
Елегичният тон на творбата идва от съзнанието на лирическиа герой за разбита младост.
“...та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне...” Удивителната метафора отвежда към една младост, уязвена от лични неудачи и от мисълта за тежкото положение на народа. В болката на поета откриваме и несдържан гняв, който в по – късните творби ще се трансформира в една страшна омраза:
“...и срещам това, що душа мрази!” Действителността не удовлетворява тпзи “скиптик злочестен”. Той се чувства самотен дори сред “мили другари”. Безгрийността и непринудеността в отношенията им е привидна:
“Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея.” Простите човешки радости са несъвместими с робския живот, който унищожава полета на мечтите още в зародиша им. Лирическият “Аз”, надраснал идейно сънародниците си, осъзнава причините за своето страдание:
“...но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!” Това, което не знаят другарите, е длъжна да знае майката. От нея търси героят не само съчувствие, но и разбиране. Онова, което не може да сподели с “мили другари”, ще сподели с майката.
“...кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.” Още в първата си творба поетът разкрива титаничната мощ на своите копнежи –
“мечти и мисли”, които не само изява на въображението му. Това са вече оформените в съзнанието му идеи, свързани с националното и социалнотоосвобождение на народа. И точно тези идеи – повели на времето, в което живее, го разкриват като самотник в обществото. Със своето прозрение Ботев остава неразбран: “Приятел нямам...” признава той и това увеличава чувството на изолираност и самотност. Не обикновенното приятелство между млади хора търси героят, а оня приятел, който е преди всичко съмишленик, съидейник. И понеже не намира такъв около себе си, а и защото е възмутен от пасивността на обществото, поетът се обръща с трагателна жалба към майка си, като изплаква наранената си душа:
“Освен теб, мале, никого нямам...” И не само това: освен че търси съчувствие, героят иска да приобщи майка си към своите идеали, към съкровените си копнежи:
“Една сал клета, една остана:в прегръдки твои мили да падна,та туй сърце младо, таз душа страднада се оплачат тебе горкана...”
Неразбран от обществото, Ботев търси опора в семейството и по – точно в майката, която е негов стожер. В общуването между майка и син душата на самотника ще се пречисти, от нея ще избяга злобата и неудовлетворението:
“Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба,пък тогая нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба...” Личи влиянието на романтизма.
Но като се има предвид дълбоката неудовлетвореност на лиричния “Аз” от живота, неговата идейна самотност и разочарование, това предсмъртно йелание става разбираемо, тъй като отвежда към едно драматично, трагическо изживяване И все пак лирическия герой, въпреки страданието и уязвената си младост, съвсем не се осъзнава като победена от живота личност. Болката и чувството за самотност са една мъжествена изява, те са зов за борба, вяра в народните сили, в освестяването на пасивните и безразличните, както и предчувствие за неизбежната саможертва. Тази първа Ботева творба поставя началото на една съществена особеност в неговото творчество – единството между съдбата на поета и участта на народа, подчертано от силни чувства, непознати дотогава в нашата поезия.

pep0bg
12-17-2009, 15:00
http://download.pomagalo.com/14951/bogomilskata+eres/

моля истеглете ми тази тема благодарЯ!

lilcheto
12-17-2009, 15:01
Много ви моля http://download.pomagalo.com/197909/borbata+svobodata+i+smyrtta+v+poeziyata+na+botev/

Djudista
12-17-2009, 15:59
трябва ми спешно тази тема

Маската - необходима ли ни е ? (Тартюф)


http://zamunda.pomagalo.com/download/49226/

lilcheto
12-17-2009, 16:52
Много ви моля до края на деня ми трябва http://download.http://www.teenproblem.net/school/197909/borbata+svobodata+i+smyrtta+v+poeziyata+na+botev/

Anarchya2
12-17-2009, 17:47
Ако може да ми изтеглите тази тема ще е супер
http://zamunda.pomagalo.com/download/122950/
Мерси предварително
Трябва ми за понеделник така,че не бързам..

Tedi4ka
12-18-2009, 13:04
Темите на всички ви са пратени на лични съобщения :wink:

lovey0u
12-18-2009, 18:14
http://download.pomagalo.com/11147/sebedokazvaneto+na+choveka+v+romana+robinzon+kruzo/

моляяя някой да ми я изтегли

и мерси предварително :)

Tedi4ka
12-18-2009, 18:51
Себедоказването на човека в романа “Робинзон Крузо”


През осемнайсти век в Европа най-мощното философско литературно общественополитическо направление е Просвещението.През този период се утвърждават нови морални принципи и черти като разумност, отговорност, трудолюбие, устойчивост на характера. Водеща е идеята за естественния човек и за неговите естественни нужди-близост до дивата, непокварена от обществото природа. Литературните творби на просвещението се отличавт с нравоучителните поуки заложени в творбите.
Един от представителите на тази епоха е Даниел Дефо. Негова показателна творба на просвещението е романа “Робинзон Крузо” . От момента на появяването си до сега този роман пленява човешкото въображение със силата на човешкия дух.
Робинзон е моряк, над който Бог е решил да се смили и да му даде шанс за нов живот далеч от цивилизования алчен свят ма лъжи.Като попада на острова героя променя своята ценностна система. За него спират да имат значение златото и парите-на острова те са му безполезни –и той започва да цени малките неща ,които до момента е приемал като даденост. Преди един хляб за него е бил просто храна , с която се сдобива , купувайки я от магазина. Но сега след като полага толкова много усилия хлябът,който успява да направи му се вижда като дар божи.
Принципите и чертите утвърдени в епохата на Просвещение са напълно изявени в този роман. Благодарение на своите разумност, отговорност, и трудолюбие Крузо успява да направи острова обитаем и да съжителства с дивата природа. Той съумява да измисли начин за защита от недоброжелатели, сам прави покрив над главата си с наличните материали и с много труд и усилие се учи на различни занаяти с , които да преживява на острова. С думите :”Макар че животът ми не беше лек, духът ми започна да укрепва” , той показва ,че е превъзмогнал духовното падение и започва да възвръща борбения си дух за оцеляване. Героят губи надежда да се измъкне от острова , който едновременно е и цар, и затворник , но все пак е благодарен ,че е жив и продължава да се бори за живота си. Той се доказва като борбена личност. Доказва духа, волята, разума и устойчивостта на характера си. Доказва се като трудолюбива и пълна с идеи, можещи да спомогнат оцеляването на човек, личност. Въпреки всички трудности и препятствия, поставени му от живота, Робинзон оцелява и пригажда и природата около него към себе си, и той самият се пригажда към природата.
Финалното възнаграждение за всичкият този труд е най-сладко. Години наред Крузо има за приятели животните на острова.Липсва му човешкият говор и дори се опитва да научи един папагал да говори. След толкова много години самота далеч от себеподобни става чудо и се появява Петкан. Благодарение на този дивак живота на острова става по лек .
След завръщането на главния герий в цивилизования свят,той вече е променен и не обръща много внимание на материалното.За него вече е по-важно и ценно духовното-приятелите.
След толкова години на самота той е доказал себе си като честна, отговорна, разумна и трудолюбива личност и като че ли накрая е възнаграден за това с пари , които не цени толкова много. Но по-важното е , че има верен другар до себе си, на който може винаги да разчита.
Себедоказването на човека в романа “Робинзон Крузо” на Даниел Дефо е неизбежно защото, ако героя не се беше доказал в сферите споменати по горе , той нямаше да оцелее. За да човек се сети да се доказва като героя трябва да попадне в ситуация, налагаща това. Трябва да се трудим, да сме упорити, силни и пълни с нови идеи дори когато това не ни се налага спешно в живота . Всеки може да докаже себе си, чрез постоянство и борбенност, в различни сфери така както е направил и героя. Този герой е носител на идеята на Просвещението.

milenkaaa
12-18-2009, 20:38
Много моля някаква дори кратка информация на тема: "Алтруизъм и Егоизъм" по Етика и Право, трябва ми за вторник .
Благодаря предварително!!!

Tedi4ka
12-19-2009, 14:40
Егоизма е болест, която изглежда добре и предпочита кориците на лъскави списания. Но колкото и добре да продава своя образ, егоизмът не може да защити своите почитатели от онова, което влече всяка гордост след себе си - безумието. Човешката мисъл, човешките дела, отдалечени от Бога, довеждат до безумие. Егоизмът никога не може да е основа на морала. В интересите моралът изчезва- там всичко се купува и продава.
Никой не може да живее за другите. Човек не може да споделя нито духа, нито тялото си. Но посредственият човек използва алтруизма като оръжие за експлоатация и преобръща фундамента на нравствените принципи. На хората са натрапвани всевъзможни правила за унищожаване на твореца. Натрапва им се, че зависимостта е добродетел. Алтруизмът е доктрина, която изисква човек да живее за другите и да поставя другите над себе си.
Човекът, който се опитва да живее за другите, е зависим. Той е паразит поради своя мотив и превръща в паразити онези, на които служи. Това взаимоотношение не поражда нищо друго освен взаимна поквара. То е невъзможно по същността си. Най-близкото до него състояние в реалността – човекът, който живее, за да служи на другите, е робът. И след като физическото робство е отблъскващо, мигар подчинението на духа не е още по-отблъскващо? Завладеният роб има остатък от чест. Той има заслугата, че е оказвал съпротива и че смята положението си за унизително. Но човекът, който се заробва доброволно в името на любовта, е най-низката от всички твари. Той принизява човешкото достойнство и представата за любовта. Но точно това е същността на алтруизма.
На хората се натрапва, че първата им грижа е да облекчат страданието на другите. Но страданието е болест. Ако човек се натъкне на него, той се опитва да даде лек и помощ. Ако го въздигнем в най-висша проява на добродетел, ще превърнем страданието в най-важната част от живота. Тогава човек ще иска другите да страдат, за да бъде добродетелен. Такава е същността на алтруизма. Творецът не се интересува от болестта, а от живота. И все пак постиженията на творците премахват болест след болест, и в тялото, и в духа на човека, и лекуват страданията много повече, отколкото може да си представи алтруистът.
На хората се натрапва, че е добродетелно да се съгласяват с другите. Но творецът е човек, който не се съгласява. На хората се натрапва, че е добродетелно да плуват по течението. Но творецът е човек, който плува срещу течението. На хората се натрапва, че е добродетелно да са заедно. Но творецът е човек, който действа сам.

bloodyF
12-19-2009, 15:11
много моля за дълго съчинение по история на тема Велико преселение на народите.. :) трябва ми спешно



http://download.pomagalo.com/36456/velikoto+preselenie+na+narodite/

и ей тва да ми го свалите ако може :oops: :-) :-) :-) :-)

casey
12-19-2009, 16:10
http://download.pomagalo.com/240877/priyatelstvoto+za+malkoto+dobro+otvryshta+se+s+gol yamo/

detelina101
12-19-2009, 21:13
За малкото добро отвръща се с голямо’’

Всяко едно живо същество е дарено с това благородно качество наречено добро.Освен него, навсякъде около нас, съществуват и други лоши качества.Това са : злото, лицемерието, омразата.Още от древни времена, до днес.Те по всякакъв начин се опитват да се промушат, да надделеят над доброто, но то почти винаги побеждава.Това е много добре изобразено в приказките, басните, случва се и в живота.
Когато човек прави добрини, независимо какви са те, големи или малки се чувства щастлив, доволен че е помогнал на изпаднал в беда.И нека не забравяме, че малкото добро, отвръща се с голямо.Може да стане така, че на този, който е правил добри неща, да се случи нещо лошо, и тогава идва благодарността и връщането на неговото малко добро с голямо.
Ние трябва да ценим това качесто и да не позволяваме на злото да надделее в нас, защото, доброто се връща с добро, а злото със зло.
Правете добро, за да се чувствате щастливи.Добрият човек изглежда винаги красив и слънчев.Красотата е събрана в една малка скъпоценна кутийка – неговата душа.Тя се оглежда в лицето му.
Не забравяйте, че ,,малкото добро отвръща се с голямо’’!!!


Обикновенно приятелите си приличат по характер. Не може един добър и един лош човек да бъдат другари. Дори и хората, които изповядват различни религии или са от различни раси, с различен цвят на кожата, могат да бъдат прекрасни и верни приятели. Достатъчно е да имат еднакво разбиране за това, кое е добро и кое е лошо, кое е истунско и кое е безмислено. С приятел можеш да споделиш всичко, което те вълнува, дори и нещо,което не си със собствените си родители. Добрият другар ще те изслуша, ще поеме част от мъката ти, ще ти подаде ръка за помощ в наи-трудния момент, даже ако той самият е в беда. Неслучайно има поговорка “Приятел в нужда се познава.”
Често между приятелите възникват спорове и противоречия, но това не означава, че връзката между тях е прекъсната. Те намират сили да си простят и да се сдобрят.
Приятелството много трудно може да се разруши, но понякога и това се случва. Причините са наи-различни. Ако някой се е променил, станал е по-груб, арогантен, досаден, отегчителен и не се разбира със събеседниците си, трудно може да бъде изтърпян. Често алчността и завистта пречат на добрите взаимоотношения. Понякога трети човек също може да развали една дружба.
Приятелството е ценно и затова трябва да се пази. Девизът на тримата мускетари: “Един за всички, всички за един”. Нека бъде девиз на всички, които уважават приятелството.Ако имаш приятели значи си богат, а за да имаш приятели трябва да си добър.
За мен приятелството е като въздуха, който дишам и водата, която пия. Аз живея, чрез своите приятели, споделям с тях болките и радостите си. Опирам се на тях за подкрепа в трудни моменти. Има случаи, когато те са моето семейство. Ето това са истинските приятели. Те са тези, които ще търпят лишения, но ще помогнат в труден момент. Ще направят тази саможертва в името на човека, който уважават. Ще се лишат от съня си, за да се притекат, когато има нужда от тях и ще бъдат безкрайно щастливи, когато тяхната помощ е била навременна и видят щастливо и благодарно лице насреща.
В нашия труден и объркан живот, такива хора – истински приятели се намират все по-трудно. Те стават все по-малко.Самото общество и времето в което живеем, прави хората злобни и завистливи.
Според мен човек трябва да има поне едно голямо приятелство, на което да може да разчита винаги. Аз го имам, то не е само едно и това ме прави щастлив и свободен духом. И в лоши моменти, когато сякаш целия свят се срива под краката ми моите прятели са насреща да ми помогнат и да ми вдъхнат вяра и надежда в живота.
За къде сме ний без най-добрите си приятели. Те са част от смисъла на нашия живот. Правят го по-щастлив, по-богат и по-възвишен! И колкото повече такива приятели имате, толкова по-богати духовно можете да се чувствате.
Хора опомнете се! Нали чрез своите приятели вие живеете и се радвате на малкото щастливи моменти, които ви се случват в нашата измъчена държава. Не оставяйте истинските приятели да изчезнат и да бадат заменени от двулични лицемери, които гледат само собствената си изгода или да извлекат полза за себе си от всяка ситуация и за сметка на някой друг. Не оставяйте алчноста и зависта да ви заслепят. Уважавайте и почитайте добрите си приятели, постарайте се и вие да бъдете добри и повярвайте ми така животът ви ще стане по-лесен и по-щастлив!

detelina101
12-19-2009, 21:15
Масовото преселение на варвари е съдбоносно събитие в историята на древността.
То ускорява залеза на Римската империя и покрива с развалини много от провинции- те, където културата е достигнала до завиден разцвет.
Варварски нашествия са познати още на стария Рим. През 390 г. пр.н.е. при нападение на галите, градът е опустошен от тях и трябва да се откупи със злато. Известни са борбите на Марий с кимврите и тевтоните, тези на Цезар с галите и германците и на Марк Аврелий срещу квадите и маркоманите. Всичко това е една далечна прелюдия за бурята, която се разразява над империята през III в., и която от своя стана отваря една вековна епоха на разорение и упорити войни.
Проблемът за „Великото преселение на народите” и варварските нашествия е отра зен в трудовете на историци и хронисти съвременици на събитията - „Хроника” на Евсе вий Хиероним, „История” на Амиан Марциелин, „История” на ранновизантийския историк Зосим.
Първите достоверни сведения за германските племена датират от ок. 325 г. пр. н.е. и са съхранени в съчиненията на Плиний Стари.
В „Записки за галската война” Гай Юлий Цезар разказва и за германците, с които се сблъскал на север от р. Рейн.
Публий Корнелий Тацит в съчинението си „Германия” подробно се спира на отделните германски племена като посочва местообиталищата им в Германия и Скандинавия, разказва за общественото им устойство и бита им. Авторът се опира на съчинения на Страбон, на разкази на римски търговци и пълководци, на сведенията на германски наемници и роби.
Данни за обичайното право на различните германски племена ни дават варварските законници-Lex Salica (оригиналният ръкопис не е запазен, изворът е познат в повече от 80 преписа).
В ново време въпросът за „Великото преселение на народите” е изследван от много западни учени - Фюстел дьо Куланж, Фердинанд Лот, К.Щрохенер, Т.Майер, К.Бозъл, Питър Браун. От руската медиавистична школа проблемът е отразен в изследванията на С.Д.Сказкин, А.Неустихин, Ростовцев.
Варварските нашествия са описани в трудовете на българските историци П.Мутаф-
чиев, В.Гюзелев и Й.Николов.


В края на Късната античност и в началото на Ранното средновековие етническите общности на Азия, Европа и Северна Африка навлизат в един от най-сложните и динамични периоди на своята история. Възниква масов миграционен процес,познат под името „Велико преселение на народите”. Хронологията на явлението е сравнително широка.Миграцията протича най-интензивно от IV до VII в., но в една или друга степен, тя прекрачва границата на тези столетия.
До II в. Римската империя има големи военни успехи, които спомагат за разширени
ето и върху три континента. В края на II в., обаче настъпват значителни промени в рим-
ското общество.Постепенно започва да угасва величието на империята,което води до
недоволство във всички обществени слоеве. Променят се робовладелските отношения,
общественият строй и дори моралът на римските граждани. Кризата започва от най- горния слой на обществото – от властта, но постепенно прониква във всички сфери на
стопанския, културния и религиозния живот.
Отделните провинции на империята не са обхванати от стопанската криза в еднаква степен. Тя е по-силна в западните провинции и Италия, където робовладението има дълбоки корени. Разрухата в стопанския живот неизменно води до разруха в духовния. Вилите и градовете по протежение на границите опустяват. Периодът е белязан с множество граждански войни. Белег на кризата са постянните борби за върховна власт. В края на III в. императорите се изреждат един след друг умирайки от насилствена смърт.
Особено голяма опасност за империята представляват граничещите с нея по обширната и периферия варварски племена. Към най-големите етнически групи на варварите, които са влизали в досег с Рим спадат келтите, германците и славяните. Основните области, в които се заселват келти са Северна Италия, Галия, Испания и Британия. След като Рим завоюва тези земи, келтското население влиза в състава на Римската робовладелска държава.
Германските племена в началото на н.е. населяват територията между р. Рейн и р. Висла, Алпите и р. Дунав, Северно и Балтийско море, а също и южната част на Скандинавския полуостров. През I в. някои германски племена преминават р. Рейн и се опитват да се заселят в Галия, но са отблъснати от Рим.През II – III в. стават размествания на германски племена в източна и централна Европа, което води до



засилване на натиска по границите на Римската империя .
Основа на прегрупирането и последвалите придвижвания на германски племена е нарастването на производителните сили. Съседните племена и народи, оказвайки натиск върху тях също ги карат да се придвижват.
Великото преселение на народите се чувства от стария свят най-напред с движението на източногерманските племена - готите. От своите първоначални место -жителства по бреговете на Балтийско море, готите през втората половина на II в. се спущат по Руската равнина и в началото на III в. заемат земите северно от Черно море-от р. Дунав до р. Дон. Тук за пръв път изпъква делението им на две групи - остготи и вестготи (източни и западни готи). Оттам на големи тълпи предприемат опустошителни нападения срещу дунавските римски провинции. Император Деций се опитва да ги възпре, но през 251 г. претърпява страшно поражение от тях и загубва живота си. До тогава готските нашествия се ограничават в Дакия и Мизия, в средата на III в. те успяват да унищожат Боспорското царство, което обхваща Крим и побрежията и по такъв начин добиват база за действие против отдалечените презморски земи. След завземането на Северна Дакия делението на готите на източни и западни окончателно се установява, поне веднъж те предприемат общи военни действия, но основните им съдбини поемат по различни пътища. Остготите, в голямата си част остават в руските степи, докато западните им сродници се установявят в бившите римски територии.
В края на IV в. започват масови предвижвания на варварски племена. Настъплението на германски и негермански народи срещу империята е предизвикано от задълбочаването на имущественото и социалното неравенство, обособено от нарастването на производителните сили и от стремежа да увеличат богатствата, да заграбят земи и военна плячка. Територията на римската империя с нейните обширни добре обработени земи и богати градове има особено притегателна сила за варварите. Нарастването на населението, като последица от повишаването на жизненото равнище в резултат на преминаването към заседнал живот, също е един от факторите за “Великото пресиление на народите”. Същевременно германските племена са подложени на натиск отвън, отстрана на съседите си, които се нуждаят от нови земи за заселване. Особено остра нужда от територии изпитват номадските племена от Азия, които във връзка с техния начин на производство ( номадско скотовъдство ) се стремят


да овладеят обширни пространства. Земеделските племена като не са способни да окажат успешна съпротива на многобройната конница на номадите, изоставят
удобните за живеене територии и на свой ред влизат в борба с други варварски племена или с Рим за областите, годни за заселване.
Придвижванията на варваските племена от края на IV до VI в. се отличават от предишните преселения както по мчащабите си, така и по характера си. В тях участвуват особено значителни варварски маси, които се предвижват на хиляди километри. Варварите не се ограничават с нападения на пограничните области на римската държава, а нахлуват и във вътрешни райони на империята.
В условията на все по-задълбочаващата се криза на робовладелският начин на производство, отслабналият от социални противоречия и от непрестанната борба на народните маси против потисниците си, Рим не е в състояние да окаже на завоевателите ефикасна съпротива. Изпитвайки най-тежкия гнет на римската робовладелска държава, експлоатираните маси - роби, колони, икономически заробвани селяни - оказвали под една или друга форма подкрепа на варварите.
Начален тласък за „Великото преселение на народите” е придвижването на хуните. Още към средата на II в.пр.н.е. те са отхвърлени от китайците на запад и заемат степите около Каспийско море и р. Волга. През втората половина на IV в. на територията между р. Волга и р. Дон се образува племенен съюз от хуни и други племена от тюркски, ирански и монголски произход. Придвижвайки се на запад хуните разгромяват в басейна на р. Дон племето алани, което влиза в състава на хунския племенен съюз. Според описанието на римския писател Амиам Марцелин хуните са скотовъдци-номади и живеят в родовоплеменен строй. През 375 г. хуните нападат готския военноплеменен съюз в Причерноморието, който по това време обединява остготите и някои други племена, и го разгромяват. Вождът на остготите Ерманарих слага край на живота си. Техните сродници вестготите, разтревожени от приближаващата опасност, се групират около вожда си Атанарих, но виждайки, че не са в състояние да се съпротивляват на хунската стихия, решават да искат от римляните разрешение да минат южно от р. Дунав и да се заселят в тамошните значително обезлюдени провинции. За империята поселението на германци в нейните области не е нещо ново и тогавашния император Валент приема молбата на готите.

Обещани са им земи в Тракия със задължението да служат като съюзници в римската армия. Като федерати или съюзници на империята на варварите е улеснен пътят до войската. Единствената движеща сила на тази армия, която няма нито признателност
към владетеля, нито обвързаност към земята, която защитава, са парите. В досега си с Рим варварите получават географски, занаятчийски и научни знания. Разкрити са им важни търговски пътища и политически центрове. Те приемат латинския език, а по-късно във „варварските” кралства законите лежат не само върху родовите традиции, а и върху базата на древното римско право. Тези закони са обвързани с римските правни традиции, но са доразвити в новата историческа обстановка.
Още в началото на заселването на готите в Мизия възникват безредици. Римските власти, въпреки обещанията си, не ги осигуряват с продоволствие. Готите вдигат въстание. Към тях се присъединяват отреди от други германски племена и част от хуните, които са преминали р. Дунав. Значителна помощ им оказват и много варвари, които са роби на римляните. През 378 г. в битка при Адрианопол римската армия е разгромена от готската конница, а император Валент загива. След 395 г. вестготите опустошават значителна част от Балканския полуостров. Оглавява ги предприемчивият военен вожд Аларих. Въстанието е трудно потушено и Рим е принуден да даде на вестготите за заселване богатата провинция Илирия. По-нататъшната им борба с империята се премества на запад. Италия привлича вестготите и в началото на V в. те нахлуват в нея. Редица години военните действия против Рим периодично се сменят с договори за съюз. Но от 408 г., след като римското правителство сваля пълководеца Стилихон, натискът на вестготите се засилва. На страната на Аларих преминават много варвари от войските на Стилихон, а също и голям брой римски роби. Няколко пъти Аларих стига до Рим и го обсажда. През 410 г. градът е превзет от вестготите и разграбен. В Италия варварите не могат да се задържат поради недостиг на продоволствие. След несполучлив опит да се прехвърлят в Сицилия и от там в Африка вестготите под предводителството на приемника на Аларих Атаулф преминават в южна Галия.
Процесът на възникване на новите по етнически произход държавни формации започва през V – VI век. Римската империя е разделена на 2 половини. Варварските народи са коренно променени от предходният период. Михаловская разделя възникването на раннофеодалните държави на два типа: при първите военно-демокра -


тичните системи прерастват във военнойерархични ( пр. Норвегия ), а във вторият има симбиоза между древногерманските религиозни тенденции и християнските, късноримски политически институции (пр. Западноевропеиските държавни образования ). Утвърждаването на феодалните структури е подпомогнато и от една ва-
жна закономерност, развиваща се малко или много във всяка една от новите европеиски политически структури. Става въпрос за контакта между останките от късноримските отношения и етно-социалните организми. В същото време всяка от новите държави е заплашена от завоеванията на по-силен съсед. Това забавя процеса на феодализация в по-слабите страни, които за да се запазят понякога запазват архаичните си военно-демократични системи. В нововъзникналите държави религиозно-политическите доктрини имат много сходни черти. На първо място се търси пряка връзка с доктрините на по-старите държави, известни исторически събития, легендарни предшественици и т.н. Във Франкската държава например се разпространява учението, че Римската империя не е загинала, а е пренесена при франките. По-късно при упадъка на франките теорията преминава в Германия, с което германците оправдават нападенията си над Италия. В Средна, Източна и Югоизточна Европа се търси връзка с легендарни личности от езическото време или големи завоеватели. От друга страна религията на средновековието е християнската монотеистична религия, проповядваща търпимост. Тази религия е продукт на късната античност, станала емблема за средновековието. В периода на раждане на първите раннофеодални държави светската и духовната власт все още се борят за първенство, но в по-късното средновековие първенството утвърдително заема духовната власт. Феодалното общество имитира йерархията на Християнството, а властта се приема като осветена от Бога т.е обикновените селяни нямат право да се опълчат срещу властта, което е в помощ на процеса на феодализация. Все пак първите държавни образования са продукт на амбициите на варварските племена да заживеят отделен етнически живот.
Вестготско кралство. Вестготското кралство е основано около 418 г. в Аквитания (Югозападна Галия) със столица Толоза (дн.Тулуза). Скоро след заселването си вестготите разделят земята с местното население като получават две трети от орната земя и половината от другите използваеми земи, принадлежащи на римски земевладелци. При управлението на крал Ейрих (466-484 г.) вестготите значително разширяват териториите си в Южна и Средна Галия и Испания. През 507г. значителни части от кралството са присъединени към Франкската държава. Центърът на вестготското кралство се премества в Испания. В състава на държавата освен испанските земи влиза и областта в южната част на Галия-Септимания. Вестготското кралство в Испания е едно от най-дълго просъществувалите германски държави. Неговият край е белязан от арабската инвазия през 711 г. То се отличава с преходни елементи на държавно устройство.
Вандалско кралство. След вестготите кралство на територията на Римската империя създават и вандалите. Вандалското племе обединява много общности от които се открояват адсинги и силинги. Предполага се, че прародината им е в скандинавският полуостров и Ютландия. От там започнали да се разселват по долна Елба, Висла, Одер. През III век нападнали Панония и Реция, но претърпели неуспех. През 335 г. Константин Велики им позволил да се заселят в Панония като федерати на империята. През IV век в съюз с аланите те се насочили на запад и се установили в Испания. Константин III сключил мир с тях, като било постигнато съгласие асингите да се заселят в Източна Галисия, селингите в Бетика, аланите в Лузитания и Картаген.
Вандалите са робовладелци, издържащи се чрез средсвата на войната. През 432 г. вандалският крал сключва нов мир с Рим. В резултат на преговорите алани и вандали останали като федерати на империята. Били им предоставени Проконсулска Африка и провинциите Нумидия и Мавритания. Обстоятелството, че Картаген не влиза в посочените земи довело до влошаване на отношенията. Крал Гейзерих завладял Картаген, както и Проконсулска Африка и Бизацена. Формирано било кралство със столица Картаген. През 455 г. под ударите на вандалите паднал Рим. Устройството на кралството било изградено по модела на Римската империя. Вандалите били ариани, а католическото духовенство било подложено на преследване. Това е и причината за постоянните нападки на други държави поддържани от папата. Кралството пада през 546 г. под ударите на Юстиниян. .
Бургундско кралство. В Югоизточна Галия през V в. се образува Бъргундското кралство. Бургундите са източно германско племе. Прародината им е Южна Норвегия. През II век се преместили на остров Борихолм, а след това на територията между среден Одер и долна Висла. През III век достигнали Майн. През 413 г. са обявени за федерати на Западната Римска империя. Предоставени им били земите около Вормс. Те възприели латинският език, римските правни норми, усвоили опита в селското стопанство, скотовъдството и занаятите. През 443 г. се заселили в алпийските области на Южна Галия отново като федерати на империята. През 461 г. за столица на кралството е избран град Лион, а бургундите постепенно започнали да увеличават границите си. В кралството била преодоляна робовладелската система и били създадени предпоставки за феодализация. През 534 г. кралството пада под ударите на франките. През 843 г. възникнало Бургунското херцогство, а през 1477 г. бившата провинция Бургундия е присъединена към Франция.
Остготско кралство. Остготите са източно грмански племена. През III век те обитават местноста около Днепър и Дон. Племенен съюз образуват през втората половина на IV век. Известно време са под властта на хуните. През V век отхвърлят власта им и започват да изпълняват функциите на наемници на империята. Вождът им Теодорих има римските звания патриций и консул. През 488 г. той обединява под своята власт по-голямата част от остготите и организира поход в Италия, където по това време управлява Одоакър. Императорът търпи поражение от остготите. През 493 г. в Италия се образува Остготското кралство. То включва и територията на днешен Тирол, Швейцария, част от Бавария, Австрия, Панония и Илирия на източното крайбрежие на Адриатическо море (Далмация). Столицата на кралството е Равена. Остготското кралство съществува сравнително кратко. През 533 г. в Италия нахлуват войските на Византия и след продължителна война кралството е завоювано от Източната Римска империя и престава да съществува.
Кралство на лангобардите. Византия не успява да запази за дълго време господството си над цяла Италия. Още когато води война срещу остготите Източната Римска империя използва като наемници германското племе лангобарди, което преди това живее по левия бряг на р.Елба, а после се преселва в Панония. През 568 г. лангобардите под предводителството на крал Албоин нахлуват в Италия, за да я отвоюват от Византия. Към началото на VII в. лангобардите успяват да завладеят по-голямата част от Апенинския полуостров. Те се заселват в северната и средната част на страната и в планинските области на Южна Италия, където са образувани лангобардските херцогства Беневент и Сполето. По-голямата част от морските пристанища, областите около Равена и Рим остават в ръцете на византийците. Лангобардското кралство просъществува до 70-те г. на VIII в., когато е завоювано от франките.
Англосаксонски кралства в Британия. Развитието на Британия от I в. до началото на V в. е известно като време на римска окупация, когато римската култура е пренесена и въведена на острова. В началото на V в. римското правителство напряга всички сили за отбраната на Италия от варварите и е принудено да изтегли легионите си от Британия. След това келтските племена пикти и скоти засилват своите нападения от север по югоизточните райони на страната. От средата на V в. започват и масови нахлувания на германски племена от северното крайбрежие на Германия и Ютландския полуостров - англи, сакси, юти, фризи. Бритите - келтското население на Британия-оказват на завоевателите упорита съпротива. В резултат на борбата значителна част от келтите са избити или поробени; част от бритите запазват свободата си и се смесват с германските завоеватели, друга част се преселва в Галия (Бретан). Келтите запазват самостоятелността си само в западната покрайнина на острова (в Уелс и Корнуъл) на север (Шотландия), а също и в Ирландия.
На територията на Британия завоевателите образуват около петнадесет варварски англосаксонски княжества, които постепенно се консолидират в седeм кралства - Кент, Есекс,Съсекс и Уесекс, Мерсия, Нортумбрия, Източна Англия.
Според германския историк К.Щрохекер съществува приемственост между късноантичното и ранносредновековното общество. Кралствата на остготи, вестготи, вандали представляват последната фаза в развитието на античното общество. Според Т.Майер във „варварските” кралства по-голямо е значението на германския елемент. Германският крал е „ядро на новата държава”: той е създателят на държавния народ; социалното положение на отделния човек зависи от позицията му спрямо кралската власт. Главни носители на държавни функции по време на преселението са знатните и техните дружинници, робите са заменени с прикрепени към земята дрбни държатели. Тези историци в една или друга степен отричат съществуването на свободна териториална община у германците, както и съхраняването за по-кратък или по- продължителен период от време на някои институции, характерни за родовото общество.
Според съветската медиевистична школа основната част от германците през периода на „варварските” кралства са свободни общинници. По това време се заражда индивидуалната семейна собственост, възникват имущественото разслоение и социалното неравенство, но все още не съществува класово деление. ”Варварското” кралство не разполага с държавен апарат в истинския смисъл на думата - той е или много слабо развит или въобще липсва. ”Варварските” кралства имат двойствен характер: в тях се съчетават в различна степен късноримски и германски елементи, като делът им при формирането на новите феодални общества е различен в отделните кралства.
„Великото преселение на народите” има много важно значение за историята на Европа. Резултат от варварските нахлувания е падането на робовладелската Западна Римска империя, подкопана от дълбоките вътрешни противоречия, от кризата на робовладелския начин на живот и борбата на народните маси. Политическата карта на Европа се изменя. На територията преди заета от Западната Римска империя, се появяват държави, в които се създават условия, необходими за развитието на новите обществени отношения. ”Варварските” кралства стават основа за формирането на нови феодални държави, в тях се зараждат нови народности на Западна Европа.

bloodyF
12-20-2009, 08:01
detelina101 ,СУПЕР СИ!!!! Мерси много :-) :-)

detelina101
12-20-2009, 10:59
Съчинение разсъждение по научен проблем : Големите различия в начина на живот – един от проблемите на Азия

Състоянието на икономиката зависи от степента на развитие на отделните страни.Така се оформят силно и слабо развити страни в Азия ,както и в останалите континенти . Най-силно развитите страни в Азия са:
Китай , Япония , Корея , Тайван , Сингапур и др .
Най-слабо развитите са :
Непал , Афганистан , Пакистан , Камбоджа и др .
Те са по-слабо развити и с
ниска степен на образование , като основните отрасли при тях са примитивното земеделие, добивна промишленост и н

някои занаяти . В силно развитите страни се развиват най-модерни производства: автомобили , кораби , компютри , нови химични продукти и свръхбързи влакове . Това води до големи контрасти в начина на живот на хората .


До средата на ХXвек стопанството на страните от континента е слабо развито и изостанало . Единственият отрасъл е земеделието . Изолирането от международната търговия , влиянието на колониалната им зависимост , са основните проблеми . Но едва през втората полувина на XXвек се извършват много важни промени в икономическото развитие на континента . Започва откриването на нови находища на горива и руди в Персийският залив и около Каспийско море , в Сибир и Далечният изток . Освояването им оказва значително влияние на стопанството , част от тях се изнасят в чужбина което им носи и големи приходи . По това време в Азия се намират и страни , които изостават в своето развитие и са едни от най-бедните в света . При тях средната гъстота на населението (Бангладеш)е 1002д.кв.км. и дяла на неграмотните е 57% , а приходите са едва 440 щатски долара , докато при силно развитите страни (Япония) средната гъстота е 338д.кв.км. и само 1% неграмотни , а доходите са доста повече 37 180 щатски долара на човек .
Следователно развитието на стопанството в отделните страни
на континента се извършва неравномерно .

manqka94
12-20-2009, 15:03
Спешно ми трябва тази тема от помагало: http://download.pomagalo.com/69342/opisanie+obraza+na+ahil+ot+gryckata+mitologiya/ моля някой който има абонамент да ми я изтегли.

shutUp
12-20-2009, 15:53
http://download.pomagalo.com/93253/sebedokazvaneto+na+choveka+v+romana+robinzon+kruzo +na+daniel+defo/
? (:

LittleEnchantress
12-20-2009, 17:41
http://zamunda.pomagalo.com/download/290531/#materialzaglavie много че ви бъда благодарна ако ми го изтеглите :-) :-) :-) :-) :-)

anichka12345678
12-23-2009, 14:41
Ако на някой му трябва тема от помагало,но няма регистрация и не може да си я изтегли да даде линк тук на темата и аз ще му я изтегля,вместо да пуска нова тема :) :) :)

http://download.pomagalo.com/230321/polojenieto+na+bylgarskiya+narod+pod+osmanska+vlas t/

detelina101
12-23-2009, 15:30
Положението на българския народ под османска власт
Последици от османското завоевание и налагане на чуждата власт в
българските земи. Стопански живот в българските земи през ХV – ХVІІ век


Османското завоевание и налагането на османската власт в българските земи унищожава много от сътвореното в епохата на самостоятелната българска средновековна държавност. Наложена е нова и чужда на населението обществено-икономическа система от отношения.
Завладяването на българските земи води до разрушаване на градове, села, културни паметници, масово избиване и унищожаване на българи. Хиляди българи са продадени в робство, други търсят убежище в недостъпни райони, трети търсят убежище в Сърбия, Унгария, Трансилвания, Влашко, Молдова, Русия.
Унищожени са държавните институции на България. Нанесен е удар на българската аристокрация – една част е избита, друга се преселва в други свободни християнски държави, трета част се влива в османския елит, опитвайки се да запази до ХV век християнската си вяра /спахии – християни/.
Преустановени са или са сведени до минимум стопанските и културни контакти на българите с останалия европейски свят. Лишен от собствена държава и църква, българският народ се оказва под властта на една източна деспотия, която независимо от огромния си военен потенциал и мащабните си завоевания стои на страна от европейската култура и икономика. Османската власт векове наред поставя трудно преодолими прегради за проникване на европейската култура и прогрес в българските земи. И това става по време, когато в Европа се осъществява исторически преход от Средновековие към Новото време.
Завладяването на Константинопол от османците през 1453 г. представлява повратен момент в историята на османската държава. Обстоятелството, че султан Мехмед ІІ, наричан Завоевател, успява пръв от всички мюсюлмански владетели да сложи ръка на столицата на Византийската империя става условие да претендира за световно господство. Завладяването на града на Босфора означава, че ислямската държава поставя напълно под свой контрол контактната зона между Азия и Европа и слага край на всички политически комбинации на антиосманските сили, които разчитат на християнското присъствие в Проливите. Втората половина на ХV век в историята на османската експанзия е време, в което една по една изчезват независимите балкански държави.
При управлението на султан Сюлейман І Великолепни /1520 – 1566/ Османската империя утвърждава своето господство на три континента: Европа, Азия, Африка. Териториалното й уголемяване във всички посоки означава, че българските земи се оказват далеч от огнищата на християнско-ислямския двубой, далеч от онези политически сили, които със своите действия могат да разколебаят османската власт в тях. Българските етнически територии – Мизия, Тракия, Македония – се превръщат в хинтерланд на имперската столица, в които османската власт зорко следи и смазва всякакъв опит за съпротива.
Историята на българския народ в ранните столетия на османското владичество, хронологично обособени между края на ХІV и началото на ХVІІІ век, се утвърждава като самостоятелен дял в научното дирене. В общественото мнение отначало се налага мнението, че това е време, което не трябва да се изучава, защото в него няма нищо, което би могло да повиши самочувствието на българина.
Но вековете на османско владичество са твърде дълги, за да могат да се пренебрегнат. Паисий е първият, който внася в историческото дирене една значима и неизчерпаема до днес тема – обособяването и самочувствието на българина и българската нация. В периодичния възрожденски печат, особено от 60-те години на ХІХ век, се откриват публикации на български ръкописи – паметници от ранните векове на османското владичество – братята Димитър и Константин Миладинови, Г.С.Раковски, П.Р.Славейков, Л.Каравелов и др., които записват и публикуват песни, предания, поговорки през отминалите столетия.
След Освобождението, още в началото на ХІХ век и до наше време започва публикуването на изворите от европейски произход – дневници, писма, пътеписи на хора, прекосили земите ни през ХІV – ХІХ век. Пръв публикува такива документи К.Иречек, последван от Ив.Шишманов, П.Р.Славейков, Хр.Кисяков и др. в наше време се публикуват под редакцията на Бистра Цветкова. Започва публикуването на български извори от Б.Цонев, Л.Милетич, а османско-турски – Д.Ихчиев. Пръв, който прави цялостно научно изследване върху историята на българите от този период, е К.Иречек. върху отделни моменти работят Ив.Селимски, Г.Кръстевич, М.Дринов, К.Михов, Н.Милев, В.Златарски, Ив.Сакъзов, С.С.Бобчев, Г.Генов, П.Ников, П.Мутафчиев, Ив.Шишманов, Б.Пенев, Й.Иванов, Ив.Дуйчев, П.Динеков, Хр.Гандев. това са историци, езиковеди, фолклористи.
След Втората световна война започва дискусия чрез различни статии на Д.Косев, Хр.Христов, Хр.Гандев. особено ценни са изследванията върху аграрните отношения на Б.Цветкова, В.Мутафчиева, Стр.Димитров. изследва си и градската икономика от К.Тодоров, Б.Цветкова, С.Панева и др. Обръща се внимание и върху обществения живот на българите от Хр.Гандев, Ел.Грозданова, Т.Ив.Живков.
Установяването на османската политическа и стопанска система в българските земи започва непосредствено след завоеванието, но придобива по-конкретни измерения едва през втората половина на ХV век.
В първите десетилетия на османското владичество управлението на българските земи може да се определи според Цв.Георгиева като военна окупация. Настанените в градовете военни гарнизони и техните командири, наричани воеводи, имат пълна власт, за да задържат в покорство завладените райони и тяхното население. За разлика от Византия, която през ХІ век налага в българските земи своя отдавна формиран управленчески модел, османците разрушават българската административна система, но нямат собствена, с която да я заменят.
При изграждането на османската управленческа система има три основни компонента, придобивайки вид на близкоизточна средновековна деспотия с пълна централизация на властта. Първият от тях е племенният строй на тюрките огузи, който се развива на основата на номадския начин на живот. Той се представя преди всичко от племето кайъ – ядрото на османския етнически конгломерат. Вторият компонент е управленското наследство на Селджукския султанат, обединил тюркските племена и жителите на Мала Азия във времето между ХІ и ХІІІ век. В него се вплитат опитът на византийска Мала Азия с този на тюркските номади, Арабския халифат и Иран. Третият компонент е системата на славяно-византийския свят на Балканите, достигнал до сложна обществено-административна организация. На базата на тези три компонента се изграждат основните принципи на османската политическа система.
Първият от тях е централизмът – деспотична теократична монархия. Икономическата основа на този абсолютизъм е върховната собственост на държавната хазна /бейт-юл ман/ върху земята. Едноличният принцип на управление е толкова силно вкоренен в османския начин на мислене, че позволява на османската династия да управлява в продължение на шест века. Всичките 36 султана принадлежат на Османовия род, основател на бейлика.
Още в ранния период от съществуването на Османската империя се формира една важна инстанция в системата на централното управление – владелският съвет /Диван/. В него влизат всички длъжностни лица, отговорни за ресорите на управление. Това са великият везир – пръв заместник на султана, кадъаскерът - отговорен за правните и религиозните проблеми, пазителят на държавния печат /нишанджията/, завеждащият финансите /дефтердатерят/ и др. Султанският диван до ХVІ век има съвещателни функции и не може да оспори султанското право на еднолично управление. От втората половина на ХVІ век великият везир поема основните управленчески функции, включително и командването на войските.
Държавната собственост върху земята и централистичният принцип на управление са факторите, които обвързват земевладението и армията и създават сложен административен апарат. В класическия период на османската система военната сила на империята се състои от спахийска конница и платена еничарска пехота. Чрез правото да ползват за своя издръжка доходите от спахилъците /тимарите/ спахиите – конници бързо се превръщат в най-масовата прослойка на османската аристокрация. Спахийското конно опълчение дълго време следва бойния ред, завещан от тюркската бойна традиция. То е разделено на две големи части: румелийско и анадолско. Всяко от тях се подразделя на три крила.
Другата основна военна формация е пехотната платена армия, наречена еничари /буквално “нова войска”/. Нейният първообраз възниква през ХІV век чрез формиране на пехотни корпуси от помюсюлманчени роби-християни. От средата на ХV век еничарският корпус започва да се рекрутира от специален “кръвен данък” /девширме/, който се състои в събиране на момчета от християнските семейства. В продължение на три века девширмето обезкръвява българската народност. Последното сведение за събиране на девширме в българските земи датира от 1705 г.
Събраните чрез кръвния данък момчета преминават изключително сурова подготовка, което цели тяхното помюсюлманчване и народностно обезличаване. След това след вторичен подбор част то младежите /т.нар ичоглани/ са изпращани в двореца като лична прислуга на султана. По този начин малък брой от тях получават достъп до висши държавни длъжности. Друга група /аджемиогланите/ преминават военна подготовка и са вписани в състава на еничарския корпус. Там те са лишени от семейна среда, от право да имат собственост и да създават семейства. Възпитани са в дух на мюсюлмански фанатизъм и презрение към първоначалната етническа среда. Със своите бойни качества и предаността си към султана еничарите не само са едно от ударните ядра на турската армия, но са и крепители на османския деспотизъм.
Военната организация представлява съществена страна от османската държавна система. На тази база бюрократичната система е силно развита само в столицата, откъдето се назначават, уволняват и получават своите заплати провинциалните чиновници. Подкупите, изнудването, спекулата са норми на отношенията на представителите на османската власт с обикновените хора – мюсюлмани и християни. Останалият апарат се основава на военна организация, която се превръща в основа на нейното административно деление. Военните командири изпълняват функциите и на управители на съответната административна единица.
С разширяването на владенията им на Балканите, османците все повече оценяват постоянните приходи от труда на хората и богатствата на земята. В съответствие с това започва да се изгражда административната система. В ранния период на османското присъствие в българските земи завоевателите запазват границите на заварените от тях български владения, превръщайки ги в санджаци /знамена/. Като санджаци са оформени териториите на Видинското царство с център Видин, Добруджанското деспотство, Велбъждското деспотство. Следвайки опита на Византия по-късно османците разделят териториите си от двете страни на проливите в две големи провинции и ги наричат с тюркския термин бейлербейства – Анадола /от Анатолия/ и Румелия. До 40-те години на ХVІ век Румелийското бейлербейство е напълно оформено, чийто административен център отначало е Одрин, а след това е София. Бейлербеите имат свой административен апарат, който копира в основните си положения централния апарат. Румелийското бейлербейство е поделено на по-малки административни единици – санджаци, начело със санджак бей: Чирмен – земите в Тракия, Силистра – земите на Добруджанското деспотство, София – земите от Ихтиман до Ниш, Никопол – териториите на Търновското царство на север от Балкана, Видин – върху териториите на Видинското царство, Кюстендил – върху владението на Константин Драгаш па течението на Струма, Охрид – най-югозападните български земи и Паша санджак в Беломорска Тракия и Македония. До края на ХVІ век санджаците се поделят на вилаети и субашилъци. По време на Сюлейман Великолепни е въведена нова административна единица “кааза”, начело с кадия.
Каазата е основната административно-териториална единица в провинциите. Тя включва един град и неговата селска околност. В града резидира кадията – лице с образователен ценз, чиято длъжност има широки юридически пълномощия. Едновременно с това кадията е координатор между властта и другите длъжности в каазата – данъчни чиновници, полицейски органи, представители на образователните и религиозни институции. Каазите имат по-малки подразделения, наречени нахии, които са основните териториални звена на данъчната система. Названията им – Киево, Черна река, Загора и др. – показват връзката им с българското административно деление.
Основен крепител на централната власт в провинциите са военните корпорации. Непосредствено след завоеванието на българските земи в тях са настанени военни части, под командването на воевода. По-късно се създава специална пехотна част, която поддържа гарнизони във всички градове и се нарича мустахфъзи. От втората половина на XVI век в провинциалните гарнизони се изпращат войници от османското конно опълчение. Те се издържат от тимарите. През XVI век в българските земи се заселват трайно еничарите, които изцяло поемат провинциалните полицейски функции.
Така се оформя втория основен принцип на държавата – силна милитаризация, която обхваща целия управленски апарат и живота.
Докато в столицата Истанбул се създава огромна бюрократична машина, провинциалната власт остава слабо организирана. Отделните служебни лица са назначавани от центъра и са пряко подчинени на съответните централни институции. Липсва местен орган на управление. Единствено кадията изпълнява задачите на координатор на местната власт. Контролът се осъществява от изпращани от столицата инспектори. Това дава възможност за бързото развитие на корупцията и бюрократичната безотговорност, потърпевшо от които е местното християнско и мюсюлманско население. Особено се засягат интересите на местната аристокрация. През XVI век нейните представители започват да се обединяват и формират неформален орган на локалната власт, чиито представители се назовават аяни. С това се поставя началото на децентралистичните тенденции в османската управленческа система. Това са местни, назначавани от властта органи на управление. През XVII век провинциалните аяни вече разполагат със собствени въоръжени отряди и започват да се противопоставят на централната власт. Така на Балканите и в Анадол започва създаване на османска провинциална аристокрация.
Не мюсюлманите, включително и българите са лишени от достъп до управлението. Те са изворът за богатствата на държавата, на владетеля, на управляващите и на привилегированите класи – военните, чиновниците и улемата /мюсюлманската интелигенция/. Освен това те отбягват прекия допир до властта. Като резултат в продължение на векове българите не изграждат свой управленчески опит. В тях се създава отрицателно отношение към властта и към държавата, която я олицетворява.
Османците не променят българското селско стопанство с неговите особености. Но организацията на икономиката, осъществявана чрез отношенията между производители и експлоататори, претърпява коренни изменения, които я извеждат от европейската стопанска система и я свързват с близкоизточните общества. Основната разлика е държавната собственост върху голяма част от поземления фонд. Чрез нея се осигурява издръжката на войниците от спахийската конница и на бюрократичния апарат.
Османската стопанска система по принцип се крепи на два основни постолата. На първо място това е правото на държавата и лично на султана на върховна собственост върху земята. Тя е наречена мерие или мерийска земя. Султанът има право да я преотстъпва за временно ползване. На практика тази земя е поделена на различни по статут и размери спахийски владения – ленове. Османската държава е колективен собственик, който преотстъпва на отделните представители на османската аристокрация част от приходите на фиска. На второ място има подчертано условен характер. Това е т.нар. военно-ленна система или тимариотска система /спахилък/. Пречупена през азиатския начин на производство се характеризира с неустановени права на собственост върху основното средство на производство – земята. Липсата на яснота по основния икономически проблем за собствеността е един от факторите за забавено икономическо развитие.
Спахилъкът се налага и укрепва като основна аграрна институция във връзка с необходимостта да се поддържа значителна по численост конна войска. Срещу задълженията да изпълнява конна военна служба спахията получава като приход определени данъци от точно фиксирани селища и прихоизточници, като в зависимост от размера на дохода спахилъците се делят на три категории: тимари с доход от 20 000 акчета, но обикновено не надвишава 5 000 акчета, зиамет с доход от 20 000 до 100 000 акчета и хасове с доход над 100 000 акчета.
Държателите на спахилъци в българските земи са преди всичко военното съсловие. До към края на XVI век османските регистри за българските земи споменават за съществуването на християни – спахии, които с течение на времето са помюсюлманчвани и потурчвани.
Вниманието на османските спахии е насочено не толкова към стопанската дейност в дадения му тимар, колкото към екстензивното увеличаване на приходите чрез разширяване обхвата на тимара. Това е възможно само, ако спахията проявява усърдие във военните походи, което централната власт възнаграждава чрез даряване на нови финансови източници. Именно поради това османската спахийска система функционира безотказно в условията на успешна военно-политическа експанзия.
В османския тимар се отразява цялата сложност на собствеността отнесена към условията на Османската империя. По своя характер той е по-скоро държание, отколкото собственост. За него не важи безусловното право на наследяване. Спахията е лишен от възможността да го продава и се ползва само с ограничени финансови пълномощия. По своята същност тимарът отговаря на западно-европейския феод и византийската прония в ранния период на тяхното развитие. Непълното право на собственост прави спахията незаинтересован от икономическото развитие на своя тимар, което се отразява неблагоприятно върху възможността за икономически просперитет чрез стопанската дейност.
Редом със спахилъка в българските земи се разпространява и пълна безусловна собственост – мюлк. Чрез мюлковите султанската власт осигурява огромни приходи за членовете на султанското семейство, за изтъкнатите пълководци и администратори, за мюсюлманските религиозни мисионери. За разлика от тимарите, зиаметите и хасовете, мюлковете представляват неограничена лична собственост. Утвърждаването на централизма като основен принцип на управлението прави и тази област нестабилна. Централната власт с лекота я присвоява. Особено активен в това отношение е султан Мехмед II, който я разпределя с тимарите. Но все пак на основата на мюлковете в българските земи се оформя и укрепва потомствена османска аристокрация, представители на която са родовете на Михалбеевци, Фирузбеевци и други. За а избягат вмешателството на централната власт и възможността за конфискация на мюлковете, техните собственици често прибягват до т.нар. вакъфиране – даване на част от доходите на мюлка за издръжка на някакво мюсюлманско религиозно учреждение – джамия, медресе, имарет. Същевременно те запазват част от доходите за себе си и за своите потомци, като се само назначават на ръководни длъжности във вакъфа. Например вакъфа на Евренос бей, един от газибейовете на Мурад I, съществува до 1912 година. В българските земи около една трета от обработваемата земя е вакъфско владение
Редом със спахилъците, мюлковете и вакъфите, султанската власт запазва за себе си най-доходните области в подчинените български земи. Такива султански вакъфи са разпръснати на много места по течението на река Струма, в Софийско, Самоковско, Пловдивско, Видинско и други.
Така османската аграрна система обединява държавната собственост върху земята с частната, но обликът на стопанската организация се определя главно от тимарската система.
Българските селяни, които в основана си част остават да пребивават на бившата си земя, получават документи /тапии/, осигуряващи им правото да ползват земята, да я обработват, да я предават в наследство, да я преотстъпват т.е. да упражняват владетелски права върху нея, но ограничена в определени рамки. Те обаче са лишени от собствеността върху земята. Плащат данъци и такси, както на притежателя на лена, така и на централната власт. По този начин се установява един омагьосан триъгълник към една и съща земя да имат претенции за собственост върху земята три страни: централната власт, спахията, селянина. Централната власт е собственикът, спахията – временен държател, а селянина – формален владелец. Отношенията върху тези три страни се изграждат върху сложна бюрократична система от данъци, такси, които плащат християните. Така нито държавата, нито императорът имат нужда да развиват производство, на което гледат като източник на доходи. Прекият производител – селянина, е ограничен в желанията си да промени производството или да го развитие. Двойната експлоатация не стимулира усъвършенстването на производството. Увеличаването на броя и размера на данъците засилва икономическия натиск, който става особено силен през втората половина на XVI век. Те са принудени да крият производството, а не да го увеличават. В българските земи, както и в останалите османски територии се запазват производителната техника и технология, така също и социалните отношения и начина на живот. Ниският жизнен стандарт, лошата хигиена и селската бедност впечатляват всички европейци, преминаващи през българските земи след XV век. Германецът Ханс Дершвам отбелязва, че тук наторяването и милиоризацията не са познати. Французинът Пуле се учудва, че се оре с четири вола и огромни човешки усилия поради използването на примитивен плуг. Българите изгубват предимствата си в аграрното стопанство и изостават в техническо и технологично отношение от своята естествена историко-географска зона – европейския свят.
Османската спахийска система, която през XV век заменя твърде развитите форми на собственост от времето на независимата българска държава, представлява социален фундамент за османската военна феодална система, крепи османския абсолютизъм и е един от основните канали за включване на българското селско население в системата на феодалната експлоатация. В същото време тя носи всички белези на обществената недоразвитост и забавя развитието на българското общество.
Положението на българите в османското общество е унизително. Зависимото положение е узаконено с поземлената регистрация.
Българските селяни владеят своите стопанства при редица ограничения. Пълна собственост те имат върху къщата и дворното място. Обработваемите дялове земя се считат за държание, отпуснато им от централната османска власт. Законодателството допуска отделяне на селянина от земята срещу заплащаното обезщетение на спахията, чийто размер варира от 62 до 300 акчета. Има още един момент в законодателството, според които се ограничава имотът на селянина като размер. Според документите, които отразяват покупко-продажбата на селските имоти средният им размер рядко надхвърля 40-50 дюмюна /1 дюмюн = 1декар/. Това означава, че индивидуалният селски имот може да се определи като дребен. При триполната система на обработка на земята една част от нея ежегодно остава необработена. Но главната причина за вековната мизерия си остава системата на данъците, която лишава производителя от значителна част от доходите му.
Експлоатацията на българските селяни се осъществява посредством данъците – около 80, които се плащат на спахията и на централната власт. Основният данък, зачислен към доходите на местните спахилъци е поземления личен данък за християните – испенче, за мюсюлманите – чифт. Размерът на испенчето е 25 акчета независимо от категорията на земята, докато за мюсюлманите 9-20 акчета. Значителна част от данъчните задължения към спахията се пада на десятъка от поземления фонд – юшур – от една осма до една пета от производството. С данък е облаган и добитъка, като само християните плащат специален данък за отглеждането на свине. По определени поводи еднократно се събират такси и глоби, означавани със събирателния термин “бадухава”. Не изчезват напълно и отработъчните задължения към спахията, които се изразяват в превоз на събрания натурален данък, вършитба, строеж на къща и други. Общата тенденция, която се забелязва още през XV век са ангарийните задължения постепенно да бъдат заменяни с парични откупи.
Освен с данъчни задължения към спахията, българското селячество е обременено и със задължения към централната власт. Не мюсюлмани от мъжки пол между 15 и 75 години плащат данък джезие, което отива във фикса. През 1690 година джезието е налагано на домакинство. В края на XV век неговия размер е от 40 до 60 акчета, а в края на XVI век нараства на 140 акчета. Съществува и поземления данък харадж. Особено тежък за българското население е данъка девширме / кръвен данък/ - данък непознат в европейската история. Изграден е на основата на традицията на Иконийския султанат. Първоначално се събират момчета – не мюсюлмани от 8 до 15 години на всеки три години, а по0късно с разрастването на военните действия на две-три години. По различни поводи централната власт налага извънредни данъци. Освен това селяните изпълняват различни държавни повинности: строеж и поправка на крепости, пътища, мостове. В XVIII век нарастват на 800 акчета. Съществуват данъци от типа: за изхабени зъби, за изтрити подкови или за изцапани кафтани, които спахийските еничарски началници произволно искат при своите посещения в селата. При всеобщата корупция, при която бакшишът и рушветът са норма на живот, икономическият натиск върху селяните е огромен. Неговата реакция е да се скрие производството, за да може да оцелее.
През XVвек и първата половина на XVI век степента на експлоатация все още не е висока. Това се обяснява и с обстоятелството, че сравнително по-слабо заинтересувани от спахилъците си служебни феодали не упражняват извънреден фискален натиск върху ратая, тъй като военната плячка все още им е добър източник на доходи. Отежненията са по-скоро в режима на не мюсюлманските селяни. Режимът на дискриминация поставя преграда между мюсюлмани и не мюсюлмани, въпреки почти еднаквия статут на поземлено владение. Тази фискална политика осигурява максимална експлоатация на българина. Едновременно с това тя ги поставя в унизено положение спрямо мюсюлманите, у които се създава самочувствието на господстваща народност.
Въпреки че българите са считани според нормите на шириата за еднородна християнска рая, османското завоевателство предвижда съществуването на множество категории население със специален статут. В това отношение властта приема, узаконява и поставя в своя услуга някои групи население, съществуващо и в свободните християнски балкански държави. Срещу облекчения в данъците се използва потенциал на българския народ.
Една от тези групи е т.нар. военизирано население. Друга група са войниците. Според летописната традиция групата е създадена още в края на XV век, а самото й название говори за връзката с българската войска. Вероятно води началото си от пред османската аристокрация. Те служат в султанките конюшни и при поход се явяват във войската като помощни отряди. Организирани са в звена от трима души, като началниците им са мюсюлмани. Законът им позволява да владеят 40 дюлюма не обработваема земя, а имат и други данъчни облекчения. Значителни групи войници са концентрирани покрай пътните артерии Солун – Ниш, Видин – Браничево. С особен статут са т.нар. “дервенджии” – пазителите на проходите от разбойници. Имат определени данъчни облекчения: не плащат данък на държавата и са освободени от особено тежкия кръвен данък. Власите са третата група население, свързана с османската военна машина. През XV век те са организирани в отряди, които нахлуват в съседни християнски територии и поддържат гранично напрежение. Основното им задължение към хазната е данък във влашки монети – филури. С отдалечаването на фронтовата линия през ΧVI век влашките отряди стават излишни, загубват правата си и се изравняват с обикновената рая.
Другата голяма група е на професионалните общности. С особен статут са “челтукчии” – оризари, “ягджии” – маслари, “ястребари” – със задължение да улавят и дресират соколи и ястреби за султанския двор, “тузчии” – производители на морска сол, “кираджии” – за превозване на товари с каруци и други. Те също владеят бащини, но са облагани с определени данъци. Особеностите на производството ги обособява в селища, които имат различен статут като Чипровци, Етрополе и Самоков. С добра историческа перспектива е групата на “джелепкешаните” които имат задължението да снабдяват големите градове и армия с дребен добитък, главно с овце. Те пряко се свързват с търговията, постигат добро имуществено положение, признат авторитет.
Всички тези промени, които се извършват в стопанско отношение Вера Мутафчиева сравнява със “аграрната реформа”, тъй кат всеки селянин има право на чифтлик – селскостопанска земя, която може да се обработва с чифт волове. Площта й е различна за различните български краища в зависимост от плодородието. Тъй като има право да се продава и унаследява, то първоначалния й размер се променя. Започва имуществено разслоение. Част от селяните се обезземляват, а друга част забогатяват. Обезземлените “хаманета”, се устремяват към едрите поземлени вакъфски владения, които се нуждаят от рая или аргати – наемни работници.
Българите се включват в една чужда за тях система на държавна организация, където разделението на населението се изгражда не на етнически, а на религиозен принцип. Двете основни религии – ислямът и християнството едновременно се противопоставят и съжителстват.
В началото на съществуването си те намират доста общи черти. Възникнал през VII век, ислямът е последната монотеистична религия. Същността му е изградена на особеностите на арабския бит и култура, свързани с номадския начин на живот. Вярата в Аллах, която възвестява неговия пророк Мохамед, съдържа следи от християнството, юдеизма, но има и своя религиозна система и мироглед. Идеята, ислямския свещен закон е преплетен с правото, образованието, културата и е отразен в Свещената книга - Корана.
Ислямът се утвърждава като официална религия в османската държава в началото на нейното съществуване. Той играе голяма роля във вътрешната и външната политика. Османското завоевание има своя идейна опора в ислямската догма за Газават – свещената война срещу неверниците. Върху него е изградено правото и правовата система на Османската империя. Той е водещ фактор срещу не мюсюлманското население.
Отначало пророкът Мохамед не включва християни и евреи в неверниците, тъй като са единобожници. Но арабската агресия срещу византийските територии, последвалите я война, кръстоносни походи създават силна конфронтация срещу представителите на двете религии. Двете религии са свързани с две различни цивилизации – земеделската и скотовъдската /номадската/, в които начинът на живот е различен: семейство, храна, календар. До идването на мюсюлманите противоречията се натрупват във вековете.
Противодействието между християнството и исляма е особено силно за Балканите. Военните действия протичат с голямо ожесточение. Наред с общите за войните убийства и разрушения, в тази се разграбват християнските храмове, плячкосват се свети реликви, опожаряват се манастири. Християнските църкви са превърнати в джамии. Пълното противопоставяне проличава в епитетите – “агаряни”, “безбожници”, с които в българските извори се определят османците. Различието е пълно – в начина на живот, храна, облекло, типа семейство /османците са многоженци – право на четири жени/. Противопоставянето се поддържа и от османската държава. Тя включва всички българи в системата на данъчното облагане, като производително население – рая. Не мюсюлманите не се допускат до управлението. Плащат специален данък – джезие, или по-високи като испенчето. В кадийският съд имат достъп всички поданици, но преди това трябва да се закълнат в Корана, която се счита за по-свещена книга от Библията. Османската държава поддържа все по-високо самочувствие на мюсюлманите. Серии от османски заповеди изискват от християни и евреи да не носят скъпи дрехи, да нямат оръжие, да слизат от коня като видят правоверен и да поздравяват смирено. Християните нямат право да строят нови църкви, а само да възстановяват старите. Привилегировано положение има исляма като официална държавна религия. Османската държава се стреми постоянно да разширява влиянието на исляма като важно идеологическо оръжие за утвърждаване на своята власт, тъй като покореното християнско население, наричано рая превъзхожда. Това обстоятелство обуславя двата ръководни принципа на ислямската държава: за т.нар. свещена война – джихад – война на мюсюлманите срещу християните и за насилствената ислямизяция и асимилация на многобройното християнско население.
Непосилната данъчна политика се съпровожда с официално провежданата от държавата ислямизация, която застрашава реално българския народ с асимилация. Целта на завоевателите е чрез налагане на исляма да бъде разрушено съзнанието на българите на верска, а оттам и на народностна основа и така да се разруши обособената българска общност.
Ислямицазията е системно осъществявана от органите на централната власт и от местната власт, от армията, от духовните и религиозни институти цели пет века. Много са начините и средствата за постигането на тази цел – доброволно и насила. С насилие се осъществява ислямизацията чрез отвличане, преселвания, кръвния данък и еничарските корпуси, принудителни женитби на българските девойки, ислямизиране та новородени и малки деца. Освен това става и чрез опрощаване провиненията на нарушилите закона, раздаването на служби и помощи на християните, които доброволно приеман исляма, привличане на българите като домашни прислуги. Запазените молби на новоприетите показват, че финансовите мотиви играят важна роля за промяната на религията. Стремежът за бягство от бедността – да не се плаща джезие също води до промяна на религията. Голямо средство за това са браковете – по любов, по принуда или по сметка – имат един и същ резултат. Християнската невеста може да запази християнската вяра, но децата й са мюсюлмани. В планинските райони на Балканите, в Родопите, в Македония, в Албания, в Босна първоначално бавно, а през XVI – XVII век масово се прима исляма. Обясненията са различни. Балканското население се мъчи да намали данъчните тежести, но традиционната им привързаност към богомилството и павликянството ги противопоставя на православната църква и прави по-лесен прехода към чуждата религия. Преданията разказват за насилствената промяна “главата или чалмата”. Тази коварна система включва масови, групови или индивидуални помюсюлманчвания, засвидетелствани чрез безброй исторически извори, документи, народно творчество, спомени, описания на съвременници, на чужди пътешественици. От османските регистри могат да се проследят ясно етапите на ислямизационният процес през XV – XVII век, защото новите мюсюлмани, чиито родители са християни престават да плащат данъка джезие. Първото масово помюсюлманчване става през 1515 година при султан Солим I; второто през втората половина на XVII век в района на Родопите; третото през 1689 година и т.н. Подобни насилия са извършвани по времето на султански ловни развлечения, където са събирани стотици християни. По време на такъв лов в края на 1679 година и началото на 1680 година са помюсюлманчени 379 българи. Единичното помюсюлманчване е ежедневно явление през всичките години на турската власт.
Променили вярата си, християните не са признавани за истински мюсюлмани и са наричани с името “дьонме” , което означава обърнал се. Жителите на планините, които при масовата ислямизация не променят езика си, традициите и културата са наричани “помаци”. Все пак османската власт не забравя, че основните данъкоплатци са християните, които плащат джезието, което е главният доход в хазната. Често продължава да се събира и от новите мюсюлмани, поставяйки финансовите интереси над нормите на шириата.
Османското владичество се оказва най-трагичния период в българската история, защото чрез ислямизацията се цели фактическата асимилация на българския народ. Тяхната принадлежност към християнската религия се определя като етнодиференциращ признак по отношение на османския завоевател – мюсюлманин. Обяснимо е защо в съзнанието на тогавашния българин християнството се смесва с българското, а мюсюлманското с турското. От тук ислямизирането се смесва с потурчването, т.е. ислямизирането се схваща като отпадане от българската народност. А това води в последствие до отчуждаване в различна степен на българина мюсюлманин от българската народност, а по-късно и от българската нация. Това много добре са разбрали хиляди българи, които макар и принудително да са приемали исляма, запазват своята обредно-празнична система и традициите на българската култура, съхраняват в различна степен народностното си съзнание. Ала има и друга част, която в течение на вековете, като смесва религиозното си самосъзнание с народностното, при тежки условия на принудата малко или повече се приобщава към османската власт. В науката се твърди, че въпреки непосилните условия на живот и невероятната бедност и нищета, масово обезкървяване и азиатско насилие, българският народ се запазва в основната си цялост, продължавайки да обитава етническите си територии. Успява да се само съхрани, като извършва истински исторически подвиг.
Ислямизацията започва още с установяването на османската власт. Пример за това е трагичната съдба на жителите на престолницата Търново. Със силата на принудата стотици българи, особено от по-големите градове, трябва да признаят вярата на завоевателя. Османските описи от края на XV и началото на XVI разкриват динамиката на ислямизаторския процес. При всяко от поредните описания се сочи нарастващия брой на мюсюлманите, назовани “син на Абдулах”. Това са християни принудени да признаят исляма. За разлика от мюсюлманите обръщениците приемат не само новата вяра, но тяхното поколение вече бива записано с новото име на бащата. По този начин след градовете са ислямизирани стотици села в Силистренско, Шуменско, Търговищко, Габровско, Ловешко. Завоевателите скоро се натъкват на съпротивителните сили на ново помюсюлманчените. Оказва се, че ислямът наложен чрез принудата, само привидно е приеман от хиляди християни. Всъщност те продължават да се чувстват българи и християни, да тачат старите си народностни обичаи, християнските си светилища, да вярват в лековитата сила на пръстта, да съхраняват празнично-обредната система. Много от нонообръщениците не се молят като мюсюлманите, като често заявяват “ на сън ми беше казано, че старата ми вяра е истинската”, извършват различни обреди по християнски, жените не спазват мюсюлманските норми за облеклото. По същество това е пасивна съпротива на българите против ислямизацията и опитите на завоевателите да ги асимилират. Това е т.нар. скрито християнство. Не случайно в т.нар. фетви на османските тълкуватели се препоръчва повторно помюсюлманчване, жесток побой или смъртно наказание. С течение на времето насилствено е премахнато скритото християнство, но редица християнски елементи се запазват в празнично-обредната система.
Съпротивата срещу исламизацията намира отражение в практиката на християнската църква да канонизира имената на християнски българи ново мъченици Такива са св.Георги Нови Софийски, Никола Нови Софийски, Мъченик Димо, Иван Българина, Иван Нови Търновски, Димитър Славенски и други. Тези и редица други ново мъченици се опълчват мъжествено срещу асимилаторите. Примерът им поддържа живо народностното съзнание и са тачени като борци на род и вяра, за запазването на българщината.
Срещу конфронтацията и конфликта, натрапвани от властта, обикновените хора създават и развиват правилата на своето съжителство. Постепенно се изгражда сложна ритуална система, която признава различията и поражда толерантност в отношенията между християните, мюсюлманите и евреите, разделени от различни религии, но свързани от общия живот в пространството и времето.
В отношенията между християнството и исляма има определена роля и църквата. Българската църква има в православния свят дълга и самостоятелна история. Заточението на патриарх Евтимий след падането на Търново през 1393 година означава ликвидиране самостоятелността на българската патриаршия. В това смутно време Вселенската патриаршия в Цариград присъединява нейните епархии. Търновската патриаршия става митрополия. Охридската архиепископия от столетия има самостоятелен статут, а центровете Пловдив и Дръстър са подчинени на Цариградската патриаршия. Така църковната организация е разкъсана и духовният й живот се оказва зависи от различни центрове. През следващите десетилетия църковната организация многократно се променя. Без помощта на държавата и аристокрацията спада нивото на религиозната и общата образованост. Във всички звена на църковната организация и в българските епархии обикновено се назначават гръцки духовници. Църковните длъжности се продават и купуват. Но значителна част полагат грижи за своето папство и за християнската вяра. За съхраняването на християнството съдейства и мрежата на манастирите.
Многовековното съжителство на християни и мюсюлмани постепенно ражда контакта. Самата османска държава е принудена да се съобразява с християнството. Разпростирайки се на територии с християнско население, тя трябва да реши един много сложен за средновековието и обществото проблем – изискването да се изповядва официалната религия. Но мюсюлманската империя включва голямо християнско население и признава не мюсюлманите, включително и българите. Официалният акт е полагането на патриаршеската митра на Евгений Сколарис от султан Мехмед II, след превземането на Константинопол през 1453 година. Всички негови наследници получават правото да ръководят духовните и някои граждански дела на своето православно паство. На това се основава запазването и развитието на църковната организация. За разлика от арабите, османците възприемат практиката да поделят поданиците си на “джемаати” – общности по религиозен признак. Изгражда се постепенно системата на миллетите. Това са самоуправляващи се общности, изграждани по религиозен принцип, под властта на своя духовен глава, който отговаря за тях пред централната власт.
Последователно изгражданата мрежа на съжителство е демонстрирана от заселването на преселници от всички краища, християни и мюсюлмани в Цариград. Тази тенденция в държавната политика има своите проявления и в живота на провинциите. Съвместяването обхваща всички сфери на живота. Започва взаимно проникване на двата начина на живот – номадския и земеделския, балкански и средиземноморски. На нивото на обикновения живот и комшулука става промяна в храненето и бита, на чаршията заедно работят занаятчиите. Французинът Пол Люка разказва за общо почитане на извори от християни и мюсюлмани в Родопите.
Двете съвместно създадени и функциониращи тенденции – на противопоставяне и взаимодействие – оказват огромно влияние на историческата съдба на българския народ не само в Късното средновековие, но и в следващите столетия.
С включването на българските земи в границите на Османската империя се променят не само стопанските и политическите отношения. Променя се етническият облик на Балканския полуостров, а оттам на селищната мрежа, аграрното и градското производство, пътната мрежа.
За българските земи в епохата на Късното средновековие има относително богата информация, която се съдържа в османските данъчни регистри.
Българското население плътно обитава земите, заключени между Черно море и р. Вардар, северния бряг на р. Дунав и Беломорското крайбрежие, като в граничните зони то е смесено с гърци, албанци, власи и сърби. Постепенно стихийно или целенасочено се заселват и мюсюлмански пришълци от Мала Азия- татари, юруци, туркмени и др.
Преобладаващата част от хората /около 30 %/ живеят в селата, които са и основният елемент на селищната мрежа. Мрежата от селища се простира от крайбрежията на р. Дунав, Черно и Бяло море до Стара планина, Родопите, Пирин, Осогово, Руен и другите български планини. В граничните крайбрежни ивици селищната мрежа е доста плътно Селата са с относително многобройно население. В тези райони броят на градовете е значителен. В хода на завоеванието градовете преживяват тежко разоряване и са разрушени многократно, но бързо се възстановяват. В хода на завоеванието те се запазват, но и се променят. Стават европейски по много показатели. Запазват и развиват градския си характер Видин, Никопол, Свищов, Варна, Каварна, Несебър, Созопол и др., възникнали още в древността. Появяват се и нови градове като Русе и Лом. В равнинните райони на Добруджа, Тракия и Централна Северна България селата са по-малко, с по-малобройно население, обособени в повечето случаи в махали. Това е така, защото там минават основните пътища на войската и безчинствата са безброй. Именно в тези райони през ХVІ – ХVІІ век възникват нови селища. Увеличава се броят на селата и градовете като днешния Добрич. Най-гъста е селищната мрежа в подножията на планинските и високите полета. Най-гъсто са населени районите по северните склонове на Стара планина и Родопите, Софийско, Кюстендилско, Трънско, полетата по течението та р. Струма, Места, Вардар. Над 800 м надморска височина в планините селищата постепенно оредяват, за да очертаят границата - горна на поселищната мрежа с малък брой села високо в планината. Множеството от градове постепенно се увеличава. Появяват се Базарджик /дн. Пазарджик/, Горна Джумая /дн. Благоевград/, Неврокоп /дн. Гоце Делчев/ и др.
Очертанията на поселищната мрежа са трайно оформени още през ХV век, но в следващите столетия тя динамично се развива. Някои селища изчезват, появяват се нови селища, села се превръщат в градове и др.
Огромната част от населението се занимава със селско стопанство, главната от което с обработването на земите. Поради благоприятните климатични условия, релефа, почвите, натрупаният дългогодишен човешки опит е овладял отглеждането на всички аграрни култури, познати в Средновековна България. От десятъчните регистри проличава разнообразието на земеделски култури. Основно се произвеждат зърнени храни – пшеница, ръж, ечемик, просо. Отглеждат се лен и коноп, а в южните райони – памук. Всеки дом има зеленчукова и овощна градина. Значително е производството на мед и восък. Силно е развито лозарството до 700 – 800 м надморска височина и производството на вино. В най-южните части се отглеждат маслини, сусам, смокини. Със заселването на турците в българските земи са пренесени и редица източни култури – ориз, черничеви насаждения за отглеждане на копринени буби, праскови и кайсии, дини, мак, рози за розово масло. Разширят се обработваемите площи. Масово се използва водната енергия във воденицата.
Всичко това създава условия да не се преживеят големи демографски трусове, генетични деформации на поколенията и масова гладна смърт. Българите от това време разбират и ценят предимствата на своето стопанство и на своята земя, която според приказките и легендите е част от рая, дарена им от добрия бог.
В Късното средновековие се развива и скотовъдството. Към старата традиция за отглеждане на дребен рогат добитък се прибавят и нови стимулиращи фактори. Един от тях е свързан с особеностите на османския бит, чиято основа е номадска. Овчето месо е ежедневната храна на мюсюлманите. Огромни са нуждите за овче месо в големите градове като Цариград /ХVІ век – около 600 000 жители/, Солун и Одрин, в султанския двор и за войската. Към опита на местните овчари се прибавя и тази на тюрко – номадите и татарите. Оформят се обширни пасищни райони, които включват през лятото високите била на планините, а през зимата – равнините и крайбрежните райони. Утвърждава се официално овчарската професия. Появява се простата производителна кооперация. Възниква прослойка от българи, собственици на стада, свързани с османския пазар – джелепкешани. Наред с това обработката на млякото, вълната, кожата става основа за развитието на различни занаяти. Джелепкешаните се отделят от прякото производство, плътно се свързват с османския пазар, организират пласмента и преработката на скотовъдната продукция. Те натрупват богатства, които им носят социални предимства в българската среда. Цветущите възрожденски селища Копривщица, Котел, Жеравна свидетелстват за “скотовъдния” просперитет на българите.
Значително по размери е отглеждането на едър рогат добитък – крави, волове и биволи, чиито кожи са ценени от европейския свят. Биволите вероятно са внесени от османците, възприети от Иран. През XV век французинът Бертран дьо ла Брокиер се учудва на тези невиждани от него животни. Тези животни се използват от селското стопанство като теглителна сила, в транспорта, за месо, мляко и кожи. Най-бързият транспорт остават конете. В южните райони есе използват за транспорт понякога и камили. В българските села традиционно има свине, чието месо е основен резерв за зимна храна. Многочислени са и домашните птици.
Тясната връзка между скотовъдството и аграрното производство създава общия стопански фонд, които осигурява живота на населението.
След преодоляването разрухата на завоеванието, от началото на ΧVI век градовете по българските земи се укрепват като средища от военно административен характер и центрове за стопанска дейност. Населението им е пъстро по етнически и религиозен характер. Подложено е на постоянна асимилация, което е основната причина за чувствителното нарастване на мюсюлманското население през XV – XVII век.
През XV – XVI век големите потребителни нужди на османската държава и особено на османската армия налага разгръщането на интензивна занаятчийска дейност в градовете. Работните условия на занаятчията – българин са тежки. Поради това, че чаршиите са собственост на богатите вакъфи, той е принуден да наеме от тях не само дюкяна или работилницата си, но често и своите сечива. Задължителните държавни доставки по цени по-ниски от пазарните, които съсипват селянина важат и за занаятчиите. Така те обуват и обличат армията, изготвят сбруи за конете им, подковават. При това за разлика от селянина не може да се скрие, при съседи турци работи и е под надзор на османската власт. Съвместяването на местните традиции с тези, които донасят османците, довежда по изключително разнообразно занаятчийство. Многочислени са и занаятите, свързани с обработката на желязо и други метали. Прочути са мините в Чипровци, Самоков, Етрополе. В средновековието широка употреба намира и дървото. При обработката на желязо и други метали са познати занаятите: железарство /производство на оръжие и оръдия на труда/, медникарство /употреба на съдове за ежедневна употреба и култови съдове/, златарство и т.н. От дърво се правят транспортни средства /кораби, лодки, каруци/, къщи, култови сгради, оръдия на труда и домашни съдове. Развито е грънчарството. Голяма роля играят занаятите, които обработват скотовъдна продукция в два големи клона – текстилно производство и кожарство. Над 30 занаята се сформират в текстилния бранш, а българските груби вълнени платове са прочути в цялата империя. Кожарите българи са търсени в Средна и Западна Европа. Османската власт регламентира занаятчийството със закони и го контролира със специални държавни чиновници, които събират данъчни приходи от производството и търговията.
Градовете се оформят и като центрове на търговската дейност. Занаятчиите се оформят в специални квартали и улици – чаршии. Занаятчиите продават стоката си в дюкяните на чаршията. През XVI век започват да се оформят и строят покрити чаршии – безистени. Производителите сами продават стоката си. Чрез градските пазари се осъществява търговския обмен между града и селото, подтикван от ръста на градското население, от нуждите на османските чиновници и от търсенето на занаятчийските произведения, свързани със селското стопанство. След XV век мястото и денят на пазара са точно определени. В големите градове като София, Пловдив, Русе има пазари за зърнени храни и добитък. Османските закони за пазарните такси представят голямо разнообразие от стоки в около 40 български града, което свидетелства за интензивен обмен.започват да се обособяват панаирите в Пирот, Сяр и други. Те се провеждат на определени места, традиционно наложил се период от годината, обикновено свързан с църковен празник. На панаирите се осъществява и международен обмен. Търгува се в големи количества. Особено прочути са панаирите в Узунджово /Хасковско/ и Доляни /Гоцеделчевско/.
Българските градове привличат с възможностите си за стопанска изява и чужди търговци. Това са най-вече търговските партньори на Османската империя, като италианските републики Венеция, Генуа, Флоренция е адриатическата република Дубровник. В края на XVвек и началото на XVI век възникват колонии на дубровнишките търговци в София, Видин, Търново, в повечето крайдунавски градове. Османската империя се простира толкова на широко, чак до Александрия, Дамаск, Багдат, Белград, Пеща и тези градове се явяват вътрешни за империята. До тях българският търговец достига без да плаща мито, стига да притежава “берат” – патент за търговията. Вътрешният пазар на империята е толкова ненаситен, че не насърчава българите да търсят пазари извън нея. Но в тази империя съжителстват по принуда много народи така че пътищата отвеждат българина практически в чужбина - сред араби, босненци, гърци, арменци. Най-ранните сведения за прекрачване на границата по български търговски дела датират от XVI век и засягат традиционно познати пазари: Влашко, Трансилвания. През XVII век търговците проникват в Унгария под Хабсбургска власт.
Постепенно в къщата на забогателия занаятчия или търговец навлиза средиземноморски бит.към основната храна хляб, лук, сирене и мляко се прибавят сърми, мусака, гювеч. Глинените съдове се заменят с медни, внася се и стъкло. Започва да се използва дюшека.
Разрастването на търговските връзки е свързано с пътищата и мрежата им, която съществува. Селата и градовете са свързани с мрежа от пътища, която функционира от векове. Няколко големи пътни артерии пресичат българските земи: от римската епоха е пътят Ниш-София-Пазарджик-Пловдив-Одрин-Цариград, като по този начин свързва Европа с Цариград; от Солун до Одрин през Беломорска Тракия; от Дунавските пристанища през Стара планина до бяло море. Градовете и тяхната околност се обединяват от мрежа от тесни и черни пътища, а през планините и селата се вият пътечки.
Основното транспортно средство е каруцата. Има специална категория българи – кираджии, които изкарват хляба си с превозването на стоки и храни. Пътуването е трудно и рисковано. Често има нападение от разбойници. В градовете се строят староприемници за отмора на хора и животни. Те, както мостовете, чешмите, баните, мюсюлманските храмове са вакъф, дарение за религиозни и обществени цели.
Въпреки преживеният тежък удар българската народност запазва основния етнически елемент в своите историко-държавно утвърдени традиции – Мизия, Тракия и Македония. Българинът успява да оцелее благодарение на малките и големи социални групи: семейството, селската община, градската махала, училищното и църковно настоятелство. Съхранява се традиционната по селищна система, запазени са и редица градски средища с подчертано български народностен облик. Българинът успява да се приспособи към стопанските условия, независимо от препятствията, които спахийско-ленната система създава. Оцелява благодарение и на противоречията в нея, особено между спахии и вакъфски собственици. Наследствените аристократи се стремят да отклонят изпълнението на държавните доставки и ангарии. В техен интерес е населението да произвежда повече, от което има полза земевладелецът, за да създаде местен пазар или годишен панаир. На него пристигат стоки от вън. Относително свободен в предвижването си и в избора на местоживеенето си, българинът се насочва към едрите владения и овладява тяхната икономика. Там се издигат често на празни места селища като Дряново, Елена, Арбанаси, Карлово, Карнобат, Самоков, Малко Търново и други. В замяна на това заглъхват благодатни по времето на Втората българска държава области като Софийско, Никополско, Търновско, където действа спахийската система и незаинтересоваността на походния конник в стопанството на селянина, понеже неговият син го наследява рядко е условно.
Не погасва религиозното съзнание и църковния живот, не секва народното творчество. Народът, жител на историческото битие е възобновителна сила, която несъмнено ще оздрави нанесените рани, без обаче да може да възстанови завинаги изчезналите материални и културни ценности. В условията на чуждото владичество българският народ набира сила, за да живее, твори и се бори за своята свобода.

anichka12345678
12-23-2009, 16:34
благодаря :oops:

anichka12345678
12-23-2009, 20:05
http://download.pomagalo.com/99628/padane+na+bylgariya+pod+vizantiiiska+vlast+sredata +na+x+vek+1018+g/
плс :( :(

detelina101
12-24-2009, 14:28
Падане на България под византийска власт (средата на X век - 1018 г.)


Управлението на цар Симеон отбелязва един от най-значимите периоди в българската средновековна история. Политическото и военно могъщество на България е съчетано с културен подем, имащ амбицията да превърне българското царство в съперник на Византия и нова империя. На тази цел е подчинена амбициозната военна и културна политика на цар Симеон. В резултат на тази политика България постига чувствително териториално разширение и се превръща в една от най-значимите културни империи на средновековна Европа. Същевременно, концентрирана около една трудно постижима цел - превземането на Константинопол, политиката на цар Симеон се оказва лишена от така необходимия баланс. Северните и западните граници на България остават незащитени. Отвъддунавска България престава да бъде сигурна защита на териториите на юг, което довежда при наследилия Симеон цар Петър (927-969 г.) до опустошителни набези на маджари и печенеги. Липсата на баланс в българската външна политика довежда и до загубата на Сърбия като традиционна сфера на влияние. Същевременно продължителните войни на цар Симеон довеждат до изтощаване на държавата в икономически, демографски и дори в политически план. Васил Златарски поддържа тезата, че в края на управлението на цар Симеон започват гладни бунтове срещу тежките войни, базирайки се на изворите, които съобщават за “силен глад придружен от скакалци”.
Очертаващата се политическа, икономическа, социална и духовна криза в българското общество налага промяна на цялостната българска политика при наследника на Симеон - цар Петър. Изворите съобщават, че приживе по неизвестни причини цар Симеон лишава от престола своя първороден син Михаил, който е принуден да стане монах. Възцарилият се Петър управлява с подкрепата на вуйчо си Георги Сурсувул. Първоначално българската армия нахлува в Тракия, разбива византийската войска и след това се оттегля. След този поход българската и византийската страна разменят пратеничества, имащи за цел сключването на мирен договор. През октомври 927 година двете страни сключват 30-годишен мир, скрепен с брака на цар Петър и внучката на Роман Лакапин Мария, преименувана в чест на мира в Ирина. Българският владетел получава официално признание на царската си титла, а българската църква става независима патриаршия.
В България договорът става предмет на противоречиви оценки. Част от аристокрацията се обявява срещу промяната във външната политика и сближението с Византия. Настоявайки за продължаване на политиката на цар Симеон, тази групировка провъзгласява за “канартикин” (престолонаследник) по-малкия брат на цар Петър - Иван, според сведенията на надписите от един старобългарски печат. През 928 година той застава начело на заговор, който обаче е рзакрит и Иван е изпратен на заточение. През 930 година вдига бунт най-големият Симеонов син Михаил, който напуска манастира. Въстанието първоначално се разпространява в земите по поречието на река Струма, но поради внезапната смърт на предводителя си е прекратено, а участниците в него търсят убежище във Византия.
Въпреки прекратяването на тежките войни, водени от цар Симеон, изтощаването на държавата дава резултати при цар Петър. През 927 или 930 година последният сръбски княз Чеслав - заложник в Преслав, бяга и с византийска подкрепа възстановява независимостта на Зета. В началото на 30-те години на X век започват опустошителните маджарски нашествия на Балканите. Изворите за тези нашествия не дават достатъчно данни, за да се преценят взаимоотношенията на българите с маджарите и да се направи точна датировка на техните нападения. В изворите се сочи, че маджарските нападения са насочени срещу Константинопол, но остава неизяснена позицията на България - дали маджарите опустошават българските земи като намиращи се на пътя за Константинопол, дали са насочени и срещу България. Предполага се, че маджарски нашествия в българските земи се извършват през 943, 948, 958, 962 години. Въпреки сключения договор между България и Византия срещу маджарите, Византия не оказва каквато и да било подкрепа на българите. Нещо повече, византийската дипломация се възползва от намерението на киевския княз Игор да предприеме поход срещу Константинопол, като го насочва към българските земи. След като походът е предотвратен от византийската дипломация, княз Игор разрешава на своите съюзници - печенегите, да вземат плячката от североизточните български земи. В резултат те опустошават днешна Добруджа, за което свидетелства добруджанският надпис на жупан Димитър.
Варварските нашествия, на които са подложени северните български земи, бунтовете и размириците във властта, изтощението, обхванало България в резултат на войните на цар Симеон намират проявление в една всеобхватна криза на българското общество, която намира проявление предимно в разпространението на религиозни учения със социален характер - отшелничеството и богомилството. Богомилството се приема като важен принос на българите в развитието на обществената мисъл през Средновековието, като предреформационно учение и движение. Като форма предимно на социален протест, то е насочено срещу държавата, църквата и техните институции и по същество съдейства за тяхното отслабване. Породено от тежката социална, икономическа и духовна криза на българското общество през X век, богомилството съдейства за неговото разделение и противопоставяне. По този начин то самото се явява фактор за задълбочаване на кризисните явления в средновековна България.
Кризата в България от втората четвърт на X век съвпада с подема, който преживява Византия по времето на император Никифор Фока. В края на 60-те години той предприема решително настъпление срещу арабите в Мала Азия, което му позволява да укрепи позициите на империята на Изток. През 967 година пристигналото в Константинопол българско пратеничество не само не получава годишния данък, но е изгонено позорно. Скоро след това императорът предприема поход срещу България. Походът има по-скоро разузнавателен и демонстративен характер, тъй като византийската войска достига до старопланинските проходи и се връща обратно. В духа на вековната имперска практика Никифор Фока решава да използва политическата ситуация, като отслаби своите врагове, изправяйки ги един срещу друг. С щедри дарове за съюзник срещу България е привлечен киевският княз Светослав Игоревич. Наред с целта да бъде нанесен удар на българите Никифор се стреми да отклони удара, който русите планират върху византийските владения в Херсон на Кримския полуостров. Пратеничеството до Киев оглавява Калокир - син на херсонския визнатийски стратег. Той, обаче, се сближава със Светослав - Калокир се договаря с него за помощ да получи императорската корона, а в замяна отстъпва на Светослав България.
През 968 година княз Светослав с 60-хилядна армия от руси и нормани изненадващо дебаркира в Дунавската делта. Някъде в Северна Добруджа той се сблъсква с 30-хилядна българска войска, която разбива и преследва до стените на Дръстър. Скилица съобщава, че научавайки за това тежко поражение, цар Петър получава апоплектичен удар и се оттегля от властта. Той постъпва в манастир и след година умира. Това разстройва централната власт, тъй като престолонаследникът Борис II е заложник в Константинопол. Светослав използва това и завладява около 80 български крепости, повечето от които - в отвъддунавска България (между Днепър и Днестър). Столицата Преслав, обаче, остава непокътната, а българската аристокрация преодолява първоначалната изненада от нападението на киевския княз. Тя насочва печенегите, с които България поддържа тесни връзки още от времето на цар Симеон към киевската столица, което принуждава Светослав да се оттегли. Същевременно е поискана помощ от Византия, която освобождава синовете на цар Петър - Борис и Роман. Заговорът на Калокир кара Византия да сключи временно мир с новия български цар Борис II (969-971 г.). Договорът е скрепен със сгодяването на две български принцеси за малолетните наследници на византийския престол Василий II и Константин. От изворите, обаче, става ясно, че обещаната военна помощ не е предоставена на България.
Междувременно справилият се с печенегите княз Светослав се връща отново в България през 969 година. Този път българските сили са по-добре организирани. Според руския летописец Нестор пред стените на Преславец се разгаря тежка битка. Численото превъзходство на русите се оказва решаващо и крепостта е завладяна. Киевският княз успява да окупира Североизточна България с най-важните й градове - Велики Преслав, Дръстър, Преславец и Плиска.
Стремейки се към Константинопол, Светослав е принуден да подобри отношенията си с българите. Ето защо той запазва формално властта на цар Борис II и оставя непокътната царската хазна. Дори християнските храмове са неосквернени от езичниците - руси. Самият Светослав резидира в Дръстър. Този своеобразен руски протекторат над Източна България вероятно парира съпротивата на аристокрацията и внася смут в нейните редове. Според Петър Мутафчиев, Светослав заимства политическата програма на цар Симеон за завземане на Константинопол - концепция, която поражда множество спорове в съвременната българска историография.
През 970 година начело на огромна войска от руси, нормани, българи и наемници печенеги и маджари княз Светослав навлиза в Тракия. Във Филипопол, чието население отказва да признае сключения “съюз” с русите, Светослав извършва изключителни зверства. Независимо от численото си превъзходство, обаче, той е разбит в Източна Тракия от ромеите, принуден е да сключи примирие, след което се завръща в Дръстър. В началото на 971 година новият император Йоан Цимисхий (969-979 г.) начело на силна армия неочаквано за българите преминава незащитените балкански проходи. След кратка обсада на 5 април той превзема Преслав, за което свидетелства хрониката на Лъв Дякон. Императорът представя кампанията като помощ на българите срещу руския княз. Това довежда до доброволното предаване на българските крепости на Йоан Цимисхий, а Светослав без особени усилия е блокиран в Дръстър. Вероятно в самия Дръстър българите се разбунтуват срещу русите, защото изворите съобщават, че Светослав обезглавява 300 български боляри. Съобщава се също, че при гибелта на един руски войвода са извършени и човешки жертвоприношения с български деца. Всичко това обрича Светослав на изолация дори сред бившите си привърженици. След тримесечна обсада и от навлезлите по Дунав византийски кораби князът капитулира. Той се отказва от претенции към България и Крим, след което византийците му разрешават да се оттегли. При един от праговете на Днепър княз Светослав е нападнат и убит от печенегите.
Походът на княз Светослав има отрицателни последици за съдбата на Първото българско царство. Североизточна България - люлката на българската държавност и основна територия на българската държавно-административна структура, става арена на борба между чужди и враждебни на страната сили. Нещо повече, руската окупация става причина да бъдат допуснати като “съюзни” византийските войски в българските крепости отвъд Стара планина. След оттеглянето на княз Светослав Йоан Цимисхий въдворява визнатийска власт в Североизточна България, поставяйки гарнизони и администрация включително в част от отвъддунавските земи (т.нар. Западна Месопотамия). Пленяването на Борис II увенчава триумфа на императора в Константинопол. На хиподрума короната на Симеон Велики е свалена от главата на българския цар, което според средновековното международно право означава прекратяването на независимото съществуване на българската държавност.
Окупирането на източната част от държавата и детронацията на Борис II демонстрират крайните намерения на Византия. Ангажиран на изток, обаче, Йоан Цимисхий е принуден да остави пълното завладяване на България като предстояща задача. Именно тогава властта в свободните български земи е поета от синовете на комит Никола - комитопулите Давид, Мойсей, Аарон и Самуил.
В западните български земи се пренася държавната традиция на Първото българско царство, където като регенти (или като самостоятелни владетели) управляват комитопулите. През 937 година вероятно те изпращат мисия в двора на Отон I, за когото България продължава да съществува като самостоятелна държава, както личи от немските хроники. При комитопулите бяга и патриарх Дамян, който се установява в Средец, а по-късно патриаршията се премества последователно във Воден, Преспа и Охрид.
В историографията има множество спорове и концепции относно произхода на комитопулите. От титлата на техния баща се предполага, че те принадлежат към българската аристокрация. Не е изяснена неговата позиция спрямо централната власт в Преслав - дали се отцепва от нея или действа като неин наместник. От сведенията на епископ Михаил Деволски за името на майката на комитопулите - Рипсимия, в историческата наука се създава концепция за техен евентуален арменски произход.
След смъртта на император Йоан Цимисхий (976 г.) започват активните военни действия на комитопулите. Те водят сражения на широк фронт, но Давид е убит от скитници власи, а Мойсей загива при Сяр.
В резултат на успешната военна кампания на комитопулите са освободени повечето източни български земи. Вероятно Византия решава да използва срещу тях законните престолонаследници Борис II и Роман. Вероятно през 977 година Борис II и Роман са освободени от заложничество в Константинопол и идват в България. На границата по погрешка Борис е убит. Не е изяснено положението на Роман спрямо властта, защото от една страна той е единственият наследник на българската царска династия, но от друга страна той е скопен, което съгласно източната и византийска концепция за властта прави невъзможно заемането на престола от него. В историческата наука съществуват няколко концепции. Според Васил Гюзелев, Роман не е заемал царския престол, а за цар през 977 година е коронясан Самуил. Според Иван Божилов, Роман е коронясан за цар през 977 година. Според Георги Бакалов, Роман е коронясан за цар формално, като действителното управление на държавата остава в ръцете на Самуил, а Роман се занимава с църковните дела. В хрониката на Яхия Антиохийски Роман е назован “цар”, а Самуил - “гулям”, т.е. военачалник.
Между 979 и 985 години българите, водени от Самуил предприемат походи в Тракия и Солунската област. Те завладяват Епир, Тесалия, достигайки до Пелопонес и Коринтския провлак. В отговор на българските завоевания през 986 година император Василий II предприема поход през Одрин и Пловдив към Средец. След неуспешна обсада той е принуден да се върне обратно. При отстъплението си ромейската армия търпи тежко поражение в прохода Траянови врата на 17 август 986 година, за което сведения дава Йоан Геометър.
Поражението разклаща трона на Василий II, а избухналата гражданска война във Византия (986-989 г.) улеснява българските действия. Предполага се, че именно тогава императорът се опитва да привлече на своя страна Аарон, който на 14 юни 987 година е екзекутиран заедно с цялото си семейство. По молба на престолонаследника Гавраил Радомир жив остава само синът на Аарон Иван Владислав.
През 989 година Самуил разширява българските завоевания, достигайки до Верея и Сервия. Именно между 989 и 991 години българите успяват да освободят Преслав и Дръстър, както и част от отвъддунавските земи. Вероятно тогава е пленен Роман (991 г.), който умира в Константинопол през 997 година. Тъй като той няма наследници, приема се, че през 997 година Самуил е коронясан за български цар.
През 995 година Самуил постига изключителен успех, присъединявайки Драч към България. Той разбива и управителя на Солун, като пленява неговия син Ашот. По-късно арменският принц е оженен за царската дъщеря Мирослава и поема управлението на Драч, което е една от най-големите грешки на цар Самуил, тъй като Ашот се отмята от съюза с него и търси подкрепата на Византия. Българското настъпление продължава и през 996 година, когато българите достигат до Пелопонес. На връщане, обаче, те са изненадани от пълководеца Никифор Уран и са разбити при река Сперхей.
Настъплението на арабите в Мала Азия кара Византия да потърси примирие с България. Самуил се възползва, за да предприеме поход срещу сръбските племена. През 997-998 година той завладява почти цялото Адриатическо крайбрежие до Задар заедно с княжествата Босна и Рашка. Той пленява сръбския княз Иван Владимир, а по-късно го връща в земите му като царски зет и васал на българската корона.
Походът срещу сърбите кара маджарите да започнат война срещу българите. Макар да се сключва мир, скрепен от династическия брак между престолонаследника Гавраил Радомир и дъщерята на унгарския крал, отношенията остават лоши.
В началото на новото хилядолетие все по-ясно се очертава византийското надмощие над българите. Византия успява да отслаби арабите, атакуващи Мала Азия. На север тя постига съюз с Киевска Русия, която в 988-989 г. приема християнството от Константинопол. Император Василий II постига съюз с маджарите, хърватите и Венеция.
Още през пролетта на 1000 година императорът предприема серия от мащабни действия против българите. Самият той настъпва през Пловдив към Средец, а докато българските сили са ангажирани там, византийските пълководци Теодоракан и Никифор Ксифий завладяват североизточните земи с Преслав и Дръстър. Месеци по-късно ромеите превземат Воден, Верея и Сервия, с което се открива фронт срещу самите царски резиденции Преспа и Охрид. През 1001 година Василий II обсажда Видин и след 8 месеца дунавската крепост се предава. Самуил се опитва да неутрализира византийския успех, като предприема поход срещу Одрин, но императорът не се поддава на този опит да бъде отвлечено вниманието. Завладяването на Видин дава на Византия възможност за настъпление на юг по реките Морава и Вардар. През 1002-1003 година император Василий II се появява при Скопие, където нанася поражение на самия Самуил. Скопският управител Роман-Симеон (според някои учени самият Роман, синът на Петър, както твърди Скилица) се предава. Но при Перник императорът търпи неуспех. Византийските нахлувания продължават, макар и в по-малки мащаби, и през следващите години. През 1005 година Ашот предава на Византия Драч, което отслабва българския тил откъм Адриатика. Опитът на Самуил през 1009 година да премине в контранастъпление към Солун търпи неуспех.
В периода 1009-1014 година българите получават известна възможност за съвземане поради ангажираността на Василий II в италийските провинции на Византия. През юни 1014 година императорът предприема нов поход срещу българските земи в посока на Струмица. Опитът на болярина Несторица да отвлече вниманието на византийската армия с удар към Солун се проваля. Василий II атакува клисурата при село Ключ на 29 юни, където цар Самуил търпи катастрофално поражение. Императорът пленява 15 000 български войници. По същото време Гавраил Радомир предприема настъпление и успява да разгроми елитния отряд на византийската армия. Там загива и императорският любимец - пълководецът Теофилакт Вотаниат. За отмъщение Василий II нарежда българските пленници да бъдат ослепени, като на всеки сто е оставен по един с едно око, за да ги води. При вида на тази гледка цар Самуил получава удар и умира (6 октомври 1014г.), според сведенията на Скилица. Разкопките на гръцкия археолог Муцопулос потвърждават, че цар Самуил е погребан в църквата “Свети Ахил” на Преспанското езеро.
Смъртта на Самуил внася смут сред болярите. На 15 октомври в Битоля за цар е провъзгласен Гавраил Радомир. Византийската армия в това време опожарява самата Битоля. След това българите са блокирани от масирано нападение в крепостта Мъглен. Пет дни след падането на Мъглен Гавраил Радомир е убит от братовчед си Иван Владислав по време на лов.
Новият български цар започва спешни строежи на крепости, за което свидетелства Битолският надпис. В 1016 година българският цар с измама ликвидира сръбския княз Иван Владимир, когото подозира в сближение с империята. Според Михаил Псел (XI век) Иван Владислав има твърде амбициозни планове за противодействие на империята. С помощта на болярина на Перник Кракра той има намерение да влезе в съюз с печенегите, но Византия осуетява проекта. На два пъти Иван Владислав предприема неуспешни походи срещу Драч, за да укрепи българските позиции по Адриатическото крайбрежие. През февруари 1018 година пред стените на Драч Иван Владислав загива, което окончателно обезверява по-голямата част от българските боляри. Надмощие взема групировката, съгласна с пълна капитулация пред византийския император. В нея влизат царица Мария, патриарх Давид, ичиргубоилът Богдан и дори непримиримият до скоро Кракра. Походът към Охрид се превръща в триумф за Василий II. През март 1018 година в Струмица той получава послание от царица Мария, която му предава властта над българската държава.
Падането на България под византийска власт е резултат от една страна на изтощението на българската държава след тежките и продължителни войни, водени през втората половина на X век. Още от втората четвърт на X век започва да се чувства и изтощението от продължителните войни на цар Симеон. Същевременно от този период отвъддунавска България престава да е сигурна защита на териториите на юг. Така те стават обект на нападенията и опустошенията на маджари, печенеги и руси, което отслабва възможностите за съпротива на България срещу византийската офанзива. От друга страна, в началото на XI век Византия разрешава проблемите в Мала Азия, разбивайки арабите, което й позволява да съсредоточи вниманието си върху България. Отслабването на българските земи съвпада с подема, който Византия изживява по времето на император Василий II.

DoomShadow
12-25-2009, 10:13
Моля ако някой има рег в помагало да изтегли тези 2 линкчета
:(

http://download.pomagalo.com/254180/komentaren+tekst+na+serafim/

и това ако може:
http://download.pomagalo.com/270875/serafim+/


Благодаря много предварително.

detelina101
12-25-2009, 10:46
Коментарен текст на ,,Серафим”

Йордан Йовков свързва своя живот и творчество с естетическата програма на литературата през 30 те години когато има подвиг-завръщането към родното и родовото,но на нов художествен принцип-родовото да се разглежда като философски богато и то да се съизмерва със съответната мярка ценност.Йовков се изявава като модерен творец и не е тълкувател на социалното страдание на човека,какъвто е Елин Пелин,но тънко наблюдава и анализира психологическите състояния и душевните драми,породени от несъвършенството на социалния свят.Това определя и новата поетика на разказите на Йовков –разказ,характеризиращ се със заплетена фабула,с модерен психологически език и художествена описателност,която превръща творбите на писателя в шедьоври.Поради сложността на живота и нравственото измерение на човека,Йовков намира оригинална форма на разказване-цикличността.Неговите сборници и до днес са уникална проява на новаторство:,,Песента на колелетата”, ,,Старопланински легенди”, ,,Последна радост” , ,,Женско сърце” и др.
Хуманистичният патос на тези сборници атестира този модерен разказвач като най-големият човеколюбец,който мечтае чрез своите герой (Сали Яшар-Песента на колелетата,Серафим от едноименния разказ,Люцкан-Последна радост и др.) за свят на хармония,човещина,благород ство и творчество.Тази мечта превръща разказите му във философско послание човекът да се приема за ценност.
Точно в този ред от мисли е представен и разказа ,,Серафим”.Сюжетът на това произведение е свързан с проявата на човешкото благородство.Серафим е Йовков чудак,който от 15 години дарява безвъзмездно пари си,който е изкарал с много труд на бедните хора в нужда,това негово благодеяние го превръща в истински човек.
В художественият образ Серафим,Йовков излага своята мярка за човешкото величие и внушава идеята,че не винаги външният вид е определящ за душевното богатство на човека.Дори и кръчмаря Еньо е удивен от това как изглежда Серафим,защото той изгражда критерият на преценката си чрез вида на битовата подреденост (среден на ръст човек,облечен в дълго дрипаво палто,на главата му модерна,но окъсана шапка, с дълги слеснати коси,мътни и бляскави и добри очи изпъкващи върху изпито,бледо лице.) тази двойнственост – полуселянин,полугражданин е не случайна.
Серафим е герой,който се явява в греховната обикновеност на битието като вест за една отвъдна потребност или хармония,на божествения промисъл и добронамереност.До 40тата си година той е живял добре,веселяк,гуляйджия и прахосник.Но Болестта му го отрезвява от опиянението на живота и съдбата му показва различни пътища,по който може да поеме ,пътя на благородството,благодеяни то и милостта.Серафим осъзнава,че призванието на човека е да бъде полезен на себе си и на другите,да създава радост и да доставя радост.Копнежът за щастливо съжителство в ежедневието между хората е концентриран оригинално в образа на Серафим,той е съзерцател на прекрасният свят и всяко смущение в него,какъвто е образът на Еньо да даде пари на бедната Павлина за болния,предизвиква великодушна реакция.Благородството и милосърдието придават на Серафим и другите негови нравствени двойници хармоничния пулс на една вселена от мечтатели и ентусиасти на добродетелта.
Йовков умее да изтъкне в една завладяваща видимост копнежът на малките,обикновените хора,за обич и разбирателство,за здраве и добруване,с вяра в бога и неговата милост,и разбира се с човешката съпричастност.

detelina101
12-25-2009, 10:46
Серафим
/ план за анализ/

1. Увод:
„Серафим" е разказ, емблематичен не само за цикъла Женско сърце”, но и за Йовковото творчество изобщо. Чрез героя на тази творба писателят заявява своя еталон за нравствено извисена личност, отдадена на добротворството.С отказа си от материалното Серафим надмогва тленното и достига най- високата награда - пълна свобода на духа и висше блаженство.Разказът следва типичния Йовков стилистичен модел и поетика.
2. Аргументация
а/ Композиция- композицията е съвсем проста. Започва се с широка експозиция, въвеждаща героите. Следва праволинейно развитие на случката , чрез която се разкриват характерите. Случка в истинския смисъл на думата няма- всичко, което става, е извън „сцената”, за него само се съэбщава.
б/ Герои: Обобщеността на образите и на сюжетната линия в разказа стигат простотата на библейска притча.
- Серафим е абсолютно свободен. Той е въведен от самото начало като „чудноват човек , нито селянин, нито гражданин". Въпреки че той се отбива по тези места почти всяка година, кафеджията Еню отпърво не може да го познае: „... и самси Еню, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Описанието се плъзга по външността на героя, като той продължава да бъде „непознатият":Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия.”
- Серафим идва като съвършения странник – не носи белезите на определена социална среда; въпреки фактическата си познатост той не може да бъде разпознат. Това „разфокусиране" засяга и отделни детайли на образа. За палтото, което ще стане сюжетен акцент на разказа, е казано: …” едно време то ще е било синьо, ще е било от един плат, но сега нищо не личеше — оръфано, разнищено,навред продупчено, навред кърпено.” В тази неопределеност ясно личат знаците на 6едността, но не те са важни. Изобщо в хода на целия разказ Йовков някак естествено измества вниманието встрани от социалното. Неговият Серафим наистина е много беден. Но не това е същественото за разказа - бедността само още повече откроява мотива за голямата способност за добротворство, само подчертава призванието на героя да дарява. Така Серафим е преди всичко щастлив и хармоничен в себе си, а не беден. Той не е нито селянин, нито гражданин, той е Серафим - чудноватият човек със странно ангелско име. У него се преплитат смешното и възвишеното; некрасивото и изключителното. Той никак не е идеализиран. По-скоро е реалистичен герой”.
- речева характеристика - Речта на Серафим също е неопределена и донякъде комична. В нея неуместно се вмъкват „градските думи Дори във върховния миг - след като е дал парите Павлина и мечтае за отвъдното - неговите думи звучат снижаващо на фона на жеста му: „То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно... В тази смесица от доброта и наивност зазвучава простотата на „божиите хора".
- сакрализацията на героя –". Разказът напомня явяванията на Господ в народните приказки под външността на беден, немощен старец, тръгнал да скита по света, за да изпита хората.Със своето поведение, със своята праведност Серафим е идеалният пример за светец, за праведник. Той е готов да получи царството божие, защото е покрил всички условия за блаженството.Според Евангелието на Матея блажени са : бедните, плачещите, кротките, гладните, милостивите, чистите по сърце. Серафим, въплъщение на милостта , се оказва свидетел на разговора между Павлина и Еню, за да въздаде своеобразна справедливост. Наистина, той не е всеси¬лният дядо Господ от приказките и не наказва за неотзивчивостта. Но примерът, който дава, има точно тази функция в сюжета. „Еню прехапа устните си и замьлча" - това е своеобразното назидание, което порядъчният еснаф претърпява от божия човек Серафим. Изобщо в разказа по един или друг начин цялата система от отношения е пречупена през мотива за божието.Серафим е подобен на „птичка божия Уговорката между него и Павлина също е подчинена на необичайния регламент: „Когато господ на нея, и тя на мене.” И така тя е много по-силно скрепена в съзнанието на героя от онези условия между познати хора, на които е свикнал да разчита Еню:
- образите на Еню и Серафим - в тях се срещат различни логики.Макар и изградени върху класическото противопоставяне „богат- беден” , то не се припокрива с „добър- лош Целият сюжет всъщност съизмерва поведението на Еню и на Серафим. Именно затова е толкова важен диалогът между двамата, като под диалог се разбират не само разменените реплики, а и съотнесените жестове. Еню е един от тези, които, „кога имат пари, къщи правят", Серафим, напротив, няма нужда ни от къща, от стряха.
Той застана точно по средата на мегдана пред кафе¬нето и там взе да си приготвя легло. - Че ела барем тука под стряхата бе, българино! -рече му Еню. - Дай си гърба на стената, легни на пейката, ако искаш.
- Не, тук ми е по-добре мене.
- Ще ти духа.
- Нека ми духа. Да ми духа сега, че като умра, няма да ми духа, няма да ми вей...
„Страх го е да не го оберат" - е единственото обяси ние, което Еню може да даде за поведението на Серафим И това е нормалното съображение, което би минало през ума на всеки от обикновените хора. Серафим обаче е неизмеримо далеч от тези мисли. Той остава на откритото, защото неговата обител е под Божието небе, не под заслона
Серафим изживява радост от даването, не от вземането. ” Двамата герои са различни във вътрешния си духовен свят. Според Еню може да се вярва само когато има гаранции. Но вярата, както и любовта в същинския си смисъл изключва условията и гаранциите- истинската й сила е именно в способността да действа отвъд елементарната подсигуреност. В този смисъл Серафим спонтанно изпълнява постулатите на християнството, макар никъде в разказа това да не се изтъква директно. Той живее именно чрез вярата и любовта, за него човекът е ближен, преди да е „познат".
3. Обобщение: Въпреки смислово натоварения паралел между Серафим и Еню, двамата персонажи не са конфронтирани. Серафим учи с добротата си. Еню не е заклеймен като лош - той просто е човек, затворен в страха си за бъдещето, в оковите на собствената си сигурност, зад стените на своята къща. В този смисъл срещата със Серафим е важна повече за Еню, отколкото за Павлина. Наистина, на жената Серафим дава парите, които е спестявал за ново палто, и така може би ще спаси мъжа й. На Еню обаче скитникът е дал възможност за едно чудодейно поглеждане отвъд собствената реалност.
4. Заключение: Серафим- модельт, образецът за доброта и алтруизъм ще бъде тълкуван и осмислян по различен начин. А той ще стои там, горе недостижим и ще ни гледа със своята всеопрощаваща усмивка.

devil4e_kiss4e
12-26-2009, 09:29
http://download.pomagalo.com/78101/renesansoviyat+svyat+v+dekameron/
http://download.pomagalo.com/257415/dekameron++ogledalo+na+renesansoviya+svyat/?search=18963725&po=23
http://download.pomagalo.com/198386/silata+na+lyubovta+i+otkrivaneto+na+renesansovata+ lichnost+v+dekameron/?search=18963831&po=56
Мерси предварително

Sweeety1
12-26-2009, 11:39
Трябва ми реферат върху книгата "Рефлексията в познанието, самопознанието и практиката "( може и само в/у 3-тата част). Много ще съм ви благодарна за всички възможни материали които ми дадете :) Имам кратко време да се справя с това...понеже от този реферат ми зависи освобождаването от изпит по Обща психология :(

Благодаря предварително! :-) :-) :-)


http://zamunda.pomagalo.com/download/84763/
http://zamunda.pomagalo.com/download/133266/
http://zamunda.pomagalo.com/download/167170/
http://zamunda.pomagalo.com/download/290417/
http://zamunda.pomagalo.com/download/108502/

detelina101
12-26-2009, 12:38
Ренесансовият свят в „Декамерон”
(литературно-интерпретативно съчинение)
Творбата на Джовани Бокачо – „Декамерон” синтезира основните идеи на ранния Ренесанс в Италия. В този собник от 100 новели авторът утвърждава една нова концепция за човека като съчетание от добро и зло, от възвишенни чусвтва и грехове, от господар и играчка на съдбата. Книгата като едно огледало на епохата, отразява един разнообразен и пръстроцветен образ на света.
Бокачо дава 100 версии за душевността и действията на човека от Ренесанса. Хората като съвкупност от различно човешки качества и в далечния 14 век и днес – в 21 век са еднакви в морално отношение и еднакво податливи на изкушения и ограничения. През всичките отминали векове е в сила кредото: „Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо”.
Животът на хората от Ренесанса върви в две видимо противоречиви посоки. Едната определя човека като подвластен на съдбата, чиито господар е Провидението. Това напомня зависимостта от боговете в Средновековието. Другата посока показва човека като творец на своя живот, който с постъпките си и с желанията си сам определя своята участ. Хората започват да се чувстват силни, непобедими и самоуверени. Тази свобода, обаче означава и отговорност. Ренесансовият човек разбира, че падането на старите задръжки и разкрепостяването на духа и нравите може да довде до хаос и морална деградация. Писателят на „Декамерон” със завидно майсторство поставя необходимата граница, като за всяка човешка безотговрност поставя равно по сила възмездие.
Бокачо много находчиво използва една екстремална ситуация в живота на хората от Флоренция – чумната епидемия, за фон и повод в разказа на сто различно човешки съдби. Това е повод да се покаже колко лесно могат да се забравят човешките ценности пред лицето на смъртта. Значими стават отрицателните прояви, като жестокост и безсъредчие, които се приемат за едно разумно поведение и оцеляване: „Сполетялата ни беда бе вселила такъв страх в сърцата на мъжета и женита, че брат брата изоставяше, чичото – племенника, сестрата – брата, а често и жената – мъжа си”.
В противоположност на всички тези отчаяни хора, писателят показва 10 млади хора, които намират изход от опасността, като отиват извън града, където си дават среща природата и човешкия интелект. С разказа на 10 души по 10 новели за 10 дни се раждат новелите, в които се вижда човека в променящия се свят, чрез новите ренесансови ценности. В тези сто разказа се показват съобразителни, хитри и находчиви хора, които намират изход от всяка ситуация. Утвърждава се жизнерадостта и стремежа към любов като една от най-големите човешки радости. Любовтта обеднинява зависимостта на човека от съдбата и човекът, определящ сам своя живот.
Любовтта е най-вишата човешка ценност във всички новели на „Декамерон” и се изразява в различни форми – братска, родителска, любов между двама влюбени, любов към живота. Всеки се стреми към повече щастие и любов, като ползва собствената си ценноснта система, изградена от човешката природа. Не е грях това което не вреди на другия, а доставя само наслада и удоволствие от живота. Така Бокачо оправдава плътската любов – красиво и естетическо продължение на романтичните чувства.
Усещането за радостта от живота е във всеки разказ. Героите получават това което искат като се опитват с хитрост да измамят някого, борят се с всевъзможни препядствия поставени от хората и съдбата, разчитат на уменията си, залагат капани и прибягват до севъзможни трикове. Представени са живи хора, които изразяват своите истински чувства и преживявания, независимо дали са красиви, плътски, платонични, недостойни, предизвикани от алчност и егоизъм. Ренесансовият свят в „Декамерон” е отражение на живия реален свят с цялото си многообразие.
Любовтта е антитеза на смъртта, чрез която всички герой показват своето човешко достойнство и жизненост. Освен темата за любовтта и съдбата новелите включват и темата за разума и проявено благородства и великодушие. Човекът в Ренесансовият свят действа смело, енергично и умно, проявява чудеса от съобразителност и доблест. Всичко това помага да доведе събитията на собствения си живот до благоприятен край. Той е творец на съдбата си и сам твори съдбата си. В историите на Федериго, незаглъхналата през годините любов към Джована се издига над привързаността към обичания сокол. Той извършва жертвоприношение пред олтара на свещенните му чувства. Историята на богатия Натан е свързана с проявената от него сила да превъзмогне страха от смъртта и да остане верен на принципите си. Той удовлетворява желанието на завистливия Митридан, който в последствие горчиво се разкайва. В други новели тази разкрепостност на новия човек е представена комично, особено насочено към религиозните ритуали и митове. Такива са историите за Сер Чепарело, Сан Чапелето, брат Чипола и др.
Всеки един от геройте на Бокачо като Филомена, Пампинеа, Нефила и др. са интелектуално богати и любовтта характеризира човешката им нравствена уникланост. Силата за притворяване на духовния свят чрез любовтта се илюстрира чрез обичтта на Ифигения към Чимоне: „Възвишените добродетели, които небето вселило в тая благордна душа, били забутани... в най-затънтените кътчета не негово сърце, ...които единственно любовтта бидейки по-силна от съдбата успява да разкъса и строши”. Човек е господар на собствената си съдбата когато с него е силата на доброто. В много новели след безброй перипети, лъжливи вести за мнима смърт, след разбойнически нападения и похищения, разпознаване на брат и сестра в последния момент, загубени богатства, злобни клетви и прочие, влюбените Гостанца и Мартучо, Пиетро Бокамаца и Аньолела, Теодоро и Виоланта все пак се събират.
Човекът в „Декамерон” действа смело енергично и умно, за да се самоусъвършнства, защото няма по-голям грях от глупостта, когато не е вродена а е рожба на невежество. Произведението на Бокачо е предизвикало противоречиви оценки, но безпорен е фактът, че човекът от Новото време е представен като една нова идея. Животът е кратък, затова трябва да се живее тук и сега. Въздействието на произвдението е най-точно дадено от автора: „Тия разкази, каквито и да са мога да бъдат и верни и полезни, но това зависи от слушателя”.

detelina101
12-26-2009, 12:40
„Декамерон” – огледало на ренесансовия свят
План за интерпретативно съчинени

Идеята за „Декамерон” се ражда по времето на чумната епидемия във Флоренция. Завръзката на творбата е как в една от вилите край града се събират трима младежи седем девойки, които решават всеки ден да си разказват по 10 истории по определена тема.

„Декамерон” събира в художествен фокус земните страсти, човешките качества и пороци. Творбата е своеобразно огледало на реалния живот с всичките му несъвършенства и достойнства. Тя се вглежда в човешката същност, като представя не само качества като смелост, доблест и вярност, но и жаждата за земни наслади на грешната плът. Движещи сили в историите са човешките страсти и копнежи, омаята на плътската наслада, желанието за пълнокръвно земно съществуване.
1. Любовта-духовно стремление и неутолима жажда за физическа наслада. Бокачо показва различните страни на любовта като всеотдайно и невярно чувство;
2. Жестокостта и насилието като неизменна част от ренесансовия живот
3. Лицемерието
4. Мъдростта и добротата
5. Словото като една от основните движещи сили в ренесансовия свят

В книгата си Джовани Бокачо пресъздава атмосферата на ренесансова Италия, на една бурна и противоречива епоха в човешкото духовно развитие. Но истините за човешкия характер, желания и стремления, до които стига, са валидни и днес.


Дон Кихот
Сервантес е един от най-известните ренесансови автори. Целият му живот е изпълнен с трудности и премеждия. Първата част от книгата пише след излизането си от затвора. По-късно се появява роман-фалшификат, продължение на първата чат и за да докаже, че това не негова творба, той пише втора част на романа в последните дни от живота си.
На пръв поглед двамата герои са съвършено различни. Различията започват още от външния вид и достигат чак до душевния им свят на. Като мироглед Дон Кихот е фантазьор-идеалист, а Санчо – практичен селски човек със земно усещане. Лесно би било да се приеме, че рицарят е олицетворение на духовното, а придружителя му – на грубото материално начало. Но в дългите странства и приключения двамата намират духовен път един към друг.
1. Съпоставка между външния вид на героите
2. Мотивите, които карат двамата герои да поемат по трънливия път на странстващото рицарство
3. Контрастът между оръженосеца и неговия господар по време на походите. Дон Кихот неотклонно смесва реалността ц миража и понякога вижда чрез сетивата на фантазията един по-добър и красив свят. Неговото въображение одухотворява, естетизира реални места, факти и хора. Санчо не се поддава на фантазиите видени от неговия господар, нито на неговите илюзорни надежди. Той вижда реалността такава, каквато е, уповава се на своя здрав селски разум
4. Пътят на двамата герои един към друг. Управлението на Санчо Панса като губернатор
5. Финалът на романа: Санчо е духовният наследник на Дон Кихот
В представата на милиони мислещи хора Дон Кихот и Санчо Панса винаги са заедно, различни, но неотделими, пътуващи заедно към хоризонта на човешката мечта. Тяхната битка със злото, подлостта и човешкото несъвършенство е обречена, но величава.



Хамлет
Всяка книга има своя съдба, но малко са тези произведения в световната литература, които могат да съперничат по славата и по непрекъснатото и обновление във времето на най-загадъчната творба на Шекспир-трагедията ,,Хамлет”. В нея авторът вплита цялото многообразие на живота от своята епоха и се стреми да даде отговор на всичко, което само частично е засегнал в другите си творби. Това предопределя богатството от проблеми – нравственни, философски и социални, поставени в тази прочута трагедия. Трагизмът на хуманиста и съдбата на честния човек в епохата на Късния ренесанс, трагическите дилеми пред героя в отношението му към любовта и дълга, към престъплението, наказанието и възмездието, както и възгледите на ренесансовия творец за изкуството, в продължение на четири века не престават да провокират зрителите и читателите на “Хамлет”. Изпитанията, на които са поставени в трагедията нравствеността и духовното начало у човека, карат всяко ново поколение да преживява по свой начин трагичната съдба на Хамлет и да търси в нея свое обяснение за причините, които са я породили. Те носят познание не само за онази епоха , но и за вечно тревожещите човешката душа въпроси за ценностния избор.
Това, което отличава тази гениална творба от другите трагедии на драматурга, са елементите на оптимизъм и тържество на справедливостта на фона на трагичните събития. Усилията на датския принц Хамлет да отдаде заслуженото на убиеца изглеждат обречени, но моралното превъзходство на героя доказва, че злото не е непобедимо. Хамлет поема пътя на отмъщението като единствено възможен изход за честта в свят на всеобщо безчестие.
1. Героят е обречен да узнае страшната истина за убийството на баща си
2. Благородната душа на принца се сблъсква с невъзможната, задушлива атмосфера в кралския двор. Полоний. Розенкранц и Гилденстерн
3. Разочарованието на Хамлет от женската същност.. Гертруда Офелия.
4. Глобалния песимизъм на датския принц го кара да си зададе въпроса за смисъла на човешкия живот
5. оптимизмът в трагедията. Нито един човек не може да се пребори с цялото всепроникващо зло на света, но може да накаже злодея и неговите оръдия, да бъде меч в ръцете на справедливостта
Класическата Шекспирова творба оставя отваря нови страници в душата н ачитателя, кара го да съпреживява трагичното и оптимистичното в човека и живота.


Тартюф
Молиер носи докрай в краткия си живот тежкия кръст да бъде комик и да осмива човешките и обществените слабости. Най-напред ну е съдено да се пребори с предразсъдъците на класическата доктрина, която определя комедията като един от „ниските” жанрове. Пиесите на прочутия парижанин събират многолюдна публика в столицата Версай, но отзвукът от тях никога не е бил еднозначен. С няколко от своите творби предизвиква недоволство у аристократичните среди. „Насила доктор” му донася отрицателна реакция у докторското съсловие, стигаща дотам, че никой лекар в столицата не пожелава да помогне на смъртно болния драматург. Но най-шумният скандал в Молиеровият творчески път предизвиква комедията „Тартюф”. Пиесата е забранена до смъртта на кралицата-майка поради негодуванието на високопоставени духовни лица, които познават себе си в образа на главния герой.
Тартюф олицетворява типичния образ на лъжливия, набожен лицемер. Героят много повече отблъсква и предизвиква отвращение, отколкото разсмива. Зад прозрачната фасада на религиозната вяра, праведността и респекта пред „небето” Молиеровият герой търси конкретни земни облаги. Неговите тяло и дух се оказват слаби пред съблазънта на парите, плътските страсти и удоволствия. В двуличната същност на лицемера се съчетават взаимноизключващи се красиви фрази за духовна непорочност и недостойни, низки дела.
1. на пръв поглед Тартюф е дълбоко религиозен, чужд на земните изкушения човек. Външен вид и реч. Жестове
2. Пристрастеността на героя към всекидневните житейски удоволствия. Чревоугодничеството му
3. Похотливостта
4. Отношението на другите герои към него – заслепението на едните и прозорливостта на другите
5. Развръзка
Лицемерният измамник Тартюф ни показва същността на човешката природа каквато е била и каквато за съжаление е в момента. Лицемерието намира своите проявления дори и в момента.

detelina101
12-26-2009, 12:41
Силата на любовта и откриването на ренесансовата личност в “Декамерон”
Зараждането на Ренесанса в Италия и хуманистическото движение водят до промяната на дотогавашния светоглед и основни ценности на човека.
За разлика от Средновековието, през Ренесанса се възвръща интересът към античността и култът към красивото тяло. Човекът, неговите ценности, емоции и желания са основна тема на творческата дейност. Еротичната наслада и плътските удоволствия вече не са забранени, а част от много ренесансови произведения. Новелистичният сборник на Джовани Бокачо “Декамерон” е пример за новите творчески идеали на това време.
Авторът на “Декамерон” се възхищава на ренесансовия човек- дързък, инициативен, разкрепостен и независим от религиозните догми и забрани и не се притеснява, че тази освободеност от християнските канони ще владее наред с егоизма и най-страшните престъпления. В произведението любовта e най-мощната сила сред мотивите на човешкото поведение. Тя е онази страст- буйна и неспокойна, която измъчва героите, преселедва ги и ги прави безсилни. Под нейно влияние те стават жестоки и коварни, но и благородни и жертвоготовни, успяват да преодолеят препятствия, непреодолими за обикновения човек. Близостта между любовта и идеалите на ренесансовия човек се среща навсякъде в творбата.
Новелистичния сборник на Бокачо е композиран посредством принципа на рамкиране, познат още от Средновековието. Творбата е изградена от две рамки, първата от които разказва за общия замисъл на автора. Тя е осъществена чрез Встъплението и Заключението. Още във въвеждащата част Бокачо насочва вниманието на аудиторията си към основния проблем на творбата- любовта, като дава себе си за пример на човек, който е преживял трепетите й, нейната изгаряща страст, водеща до безумни постъпки, благодарение на своя близък приятел. Произведението е насочено най-вече към младите влюбени дами, за които е трудно да се разсеят от терзанията за любимите си:”Подобна разтуха е необходима ...на прелестните дами.”
Втората рамка проследява основната случка в творбата и историите на разказвачите . Реализира се чрез мотива “пир по време на чума”. Събраните в крайградската вила мъже и жени простичко разказват своите истории. Мисълта за смъртта, неизбежна в дадените обстоятелства на чумна епидемия:” Мнозина свършваха през деня на улицата, други пък умираха у дома си...”, провокира максимална искреност в разказите на младежите. Те сякаш се наслаждават на последните мигове от живота си. Любуват се на неговите радости, говорят открито за скритите му наслаждения. Героите на новелите са личности, които доказват себе си . Те произхождат от всички обществени слоеве- граждани и селяни, търговци и занаятчии, крадци и благородници. Всички те са подвластни на любовта и греховно изкусени от нейната страст.
Именно любовта е основната движеща сила в Бокачовия сборник. Тя е дар за човека , който изпълва душата му, прави го духовно щедър и великодушен. Героите защитават правото си да обичат и това ни показва Бокачо в в сблъсъка мажду позволеното и непозволеното. Често в новелите любовта е забранена, както в ден седми новела втора невярната съпруга Перонела си намира любовник ,с който всеки ден изневерява на мъжа си. Когато един ден той се връща по-рано от работа, тя бързо скрива любовника си- Джанело в една делва. Перонела успява да залъже мъжа си, че е продала делвата и купувачът е влязъл в нея да я разгледа. Любовникът излиза от делвата и казва, че ще я купи ако бъде изчистена. Перонела кара съпруга си да я изчисти, а през това време тя се наслаждава на любовта на Джанело, който след това поръчва да му пратят делвата у дома. Тази новела визира хуманистичния и новаторски поглед на Бокачо. За него греховното е да се откажеш от насладите, а доброто е да ги консумирашбез да бъдеш наказан за това. Ренесансовата идеа за доброто и злото като страни на човешката добродетел се интерпретират в контекста на любовните отношения. Добродетели са действията на всеки, който защитава правото си на обич. За Бокачо е естествено към любовните наслади да се стремят дори и живеещите в монашеско усамотение. Героите му сами определят съдбата си, настойчиво се борят с позволени и непозволени средства, за своето щастие, водени от мисълта, че любовта е по-силна от хората и особено от техните лицемерни усилия да я крият.
”Декамерон проследява разказите на десет младежи в продължение на десет дни. От това идва и името на сборника, който в буквален превод означава “десетоднев”. Разказвачите олицетворяват обществото на новото време и новото хуманистическо движение зараждащо се във Флоренция. Те са млади, нови хора-интелигентни и човечни. С образа на това малко общество авторът представя идеала си , малък модел на ренесансовата мечта за справедлива социална организация, в която всеки има правото, но и отговорността да бъде ръководител.
Човекът в “Декамерон” е творец на съдбата-опитваща се често да си играе с него, само в случаите, когато той не се плаши от нейното противодействие, а проявява чудеса от смелост, доблест, съобразителност, щедрост и оправдано от възможностите си самочувствие. Бокачо утвърждава правото на героите си на щастие, насърчава тяхното желание да се докажат и да защитят своята чест и гордост. Това е напълно в унисон с неговата концепция за човека, който не само може но и трябва разчита преди всичко на себе си, ако иска да бъде щастлив.
Като истински хуманист Бокачо описва ренесансовия човек като носител на любов, разум, борбеност,но без да го лишава от правдоподобност, без да го канонизира.”Декамерон” е реалистично огледало на живота, обществото и човешките страсти с всичките им смешни или безобразни страни, енциклопедия на ренесансовия човек, който не желае повече да се съобразява със средновековните норми. Бокачо защитава правото на всеки от героите си да бъде верен на доброто и злото в себе си , но да остане човек в своята греховност, воден от силата на любовта. С безспорния си талант Бокачо превръща тези сто новели в безсмъртно произведение, което се чете с удоволствие и до днес.

Sweeety1
12-26-2009, 16:19
.

imymoon
12-26-2009, 19:30
http://download.pomagalo.com/104143/sblysykyt+na+starite+i+novite+cennosti+v+tragediya ta+hamlet/

Tedi4ka
12-27-2009, 10:33
Сблъсъкът на старите и новите ценности в трагедията “Хамлет”

В творчеството на всеки голям автор има една творба, чрез която той става абсолютен владетел на своя стил, на своите естетически и философски концепции. Книгите, които притежават достойнствата да служат на хората като извори на мъдрост, които съдържат прозрения по житейски проблеми и подпомагат неутолимия човешки стремеж към истината и себепознанието, остават вечни и непреходни в световната литература. Трагедията “Хамлет” на Уилям Шекспир е една от тези забележителни творби, устояла на времето и впечатляваща със своите идеи и проблеми. Крайният предел на своята откровеност, силата на своята гениалност и нравствен героизъм, Шекспир прецизно преплита в единство, за да се изправи срещу подлостта и жестокостта в света.
Хуманист по природа, драматургът пресъздава неизбежния сблъсък между личността, притежаваща ярка индивидуалност и обществото, което е в разрив с нейните търсения и ценности- eдин вечен кръговрат без начало и край. Той умело показва дисхармонията и хаоса в двореца, несъответствието между мечтите и реалността. Шекспир талантливо изобразява сблъсъка между ренесансовия идеал, чийто носител е Хамлет, и суровата действителност в замъка Елсинор. Великолепната експозиция и динамично развиващото се действие доказват непрекъснатата борба между доброто и злото.
Повод за завръщането на главния герой- престолонаследника в Дания- става смъртта на баща му и прекалено бързата женитба на майка му. В началото този факт го смутява и обърква. Срещата с духа на стария крал, обаче, му помага да разбере кой е виновникът за мерзкото убийство. Това, което научава, срива изцяло устоите на душата му и той изживява най-мъчителното разочарование- толкова сломяващо и болезнено, че го превръща в песимист и безумен меланхолик. Разкъсван от дълбоки вътрешни противоречия и терзания, измъчван от гняв и жажда за отмъщение, объркан от ставащите събития, докоснал се до отвъдния свят и почувствал неговата магия, Хамлет, обзет от някаква мистична проницателност, решава да разиграва ролята на чудак- сякаш е изгубил ума си. Неговия дух за победа и жажда за живот са прекършени от низките постъпки и престъпления на близките му, от несправедливите и нечестни обрати. Героят си дава сметка, че всеки има своите права и задължения- той не е изключение. Желанието му да накаже подлия си чичо е свързан със синовния дълг и произтичащите от него отговорности. За принцът Клавдий е олицетворение на злото, на неморалното, на тъмните дяволски черти от средновековието. В съзнанието си героят непримиримо се бунтува и осъжда както предателя, така и собствената си майка, станала съучастничка в поругаването и оскверняването на паметта на баща му. Именно заради нея той възкликва: “О, слабост, твойто име е жена”. С упреците си към Гертруда Хамлет се опитва да накара съвестта и да се разбунтува, да я подтикне към покаяние, да се спаси от греха и срама като признае своите грешки. Вярата му е поразена от безмилостния меч на коварството. Изведнъж светът му се сгромолясва- приятелите му го предават, семейството му се оказва срещу него, любимата му е безхарактерна и няма сили да го подкрепи и да стане негова съмишленица в опасното изпитание. Заплетен в лъжи и съмнения, героят се бои от предстоящото и постоянно се пита как да излекува това болно и прогнило общество. За него всичко е “гадно, блудкаво и безплодно”. Намира спасение в оръжието на словото и театралното изкуство – стратегия, чрез която нанася дълбока рана на виновниците и която му носи пълно удовлетворение. Пробудил гузната съвест на Клавдий, Хамлет го разкрива.
Героят на Шекспир с цената на хиляди усилея се стреми да поправи “разглобения век”. Въпреки покъртителната болка, която изпитва, оставил надеждата в миналото, той не се отказва от своята мисия и от своето предназначение- да търси доброто. Лутащ се между фалша и беззаконието, героят успява да изпревари съвременниците си, да разкъса камшиците и обидите на времето. Целта и намеренията му са да унищожи, да изкорени старите норми и порядки от средновековието, да изцели деградиралото общество. И днес риторичните въпроси на героя са валидни: “Кой би понасял гаврите и бича на времето, неправдата на силния, на гордия презрението, потъпкването на законите, безочието на властта?”
Фразите, с които изобилства творбата, са забележителни. Прочутият израз Да бъдеш или не поставя въпросът за смисъла на живота, за стрелите на бясната съдба и за стръмния път към върха.
Природата надарява Шекспир с ненадминат усет за горчите мъки на живота, с талант и мощ, богато въображение и чиста душа… за да има кой да покаже на идните поколения, че е имало, има и ще има зло, но докато има хора като Хамлет земята никога няма да се превърне в дворец на дявола.

NeSoRa
12-27-2009, 13:16
http://download.pomagalo.com/119476/tragichnoto+v+obraza+na+hamlet/
http://download.pomagalo.com/29934/tragediyata+na+humanista+hamlet+v+sveta+na+zloto/?search=18937313&po=4

DoomShadow
12-28-2009, 16:21
ще бъда безкрайно благодарен ако някой изтегли тези теми и ми ги прати на е-мейла specialist2@abv.bg или ги постне тук.
http://download.pomagalo.com/277463/tragizmyt+na+hamlet/

http://download.pomagalo.com/337227/tragichniyat+obraz+na+hamlet/

http://download.pomagalo.com/253464/tragichniyat+obraz+na+hamlet/

imymoon
12-28-2009, 16:49
http://download.pomagalo.com/185437/symnenieto+vissha+forma+na+doverie/ pls :oops:

gevitooo
12-28-2009, 17:35
http://download.pomagalo.com/129431/znachenie+i+upotreba+na+alkalnite+elementi/ благодаря предварително :-)

MeChaNiCaL_PoeT
12-28-2009, 17:39
Много ми трябва това и ще съм ви безкрайно благодарен, ако ми го изтеглите:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/417602/evolyucionna+psihologiya/

milataneva
12-28-2009, 17:52
mojeli nqkoi da mi obqsni kakvo ozna4ava da prerazkaja samodivskite skali na elin pelin ot imeto i prez glednata to4ka na ba6ata na magdalina.kato zaglavieto trqbva da e :izpitanie na lubovta.

Merci predvaritelno!!! :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)

P.S.mn mie spe6no za utre pls help!!!!!!

truefriend
12-29-2009, 22:04
http://download.http://www.teenproblem.net/school/119476/tragichnoto+v+obraza+na+hamlet/



Трагичното в образа на Хамлет


Хамлет е първата от поредицата велики трагедии на Уйлям Шекспир.Тя пресъздава една епоха на подлост и жестокост, срещу която воюва един човек изпреварил съвременниците си , самотен , но дълбоко хуманен, който иска да съхрани най – възвишеното у човека .
Тази борба между доброто и злото е основната идея , която авторът вплита в образа на датския принц . Хамлет е трагичен в борбата , защото е самотен. Неговата самотност е резултат от новият му начин на възприемане на света . Тъжната истина , че не всичко е такова каквото изглежда, че доброто е илюзия, а злото е жестоката реалност, правят героя още по самотен, още по трагичен.
Получавайки вест за внезапната смърт на своя любим баща и за прибързаното решение на майка си да се ожени за Клавдий е първото му разочарование от живота.
По късно той вижда такива неща, който „дори не е сънувал”. Хамлет от самият дух на баща си научава за трагичната му смърт . Потресен е от страшното престъпление и така получава първия си житейски удар. Хамлет вярва в хората и доброто , но започва да разбира, че злото е много по – голямо. Той е разочарован най- вече от близките си хора – майка си и чичо си . Новият крал е олицетворение на злото и двуличието. Убива хладнокръвно брат си и се настанява на неговото място на престола и при жена му . Хамлет е разочарован и от своята любима Офелия , която се подчинява безспорно на съветите на баща си и брат си.
Предаден от майка, приятели, любима , Хамлет е измъчван не толкова от жажда за лично отмъщение, колкото от мисълта , че злото е навсякъде около нас, но макар и да го вижда не може сам да се справи с него. Той усеща, че борбата срещу злото е непосилна задача за сам човек и вижда, че в този свят , злото е повече от доброто.
Хамлет е смел, умен, но нерешителен. Във това се състо и трагедията му. Знае, че е призван да отмъсти за баща си , но се колебае , започва да протака и отлага. Дори и да накаже злосторника , убивайки Клавдий, злото няма да бъде премахнато. Хармонията в целия свят е нарушена , не само в Елсинор.
Хамлет е отчаян и това отчаяние го довежда до мисълта за самоубийство. Своите чувства , той изразява в монолога „Да бъдеш или не това е въпроса” . Може би го спасява единствено хуманистичният му идеал и желанието да отмъсти за смъртта на баща си.
Хамлет е най-трагичният Шекспиров герой. Трагизма му се проявява в противоречието между желания идеал и невъзможността да го осъществи. Не се примирява със злото и сам тръгва да се бори срещу него.
Това е трагедията на един честен човек , който воюва сам срещу злото.Именно с благородството си и непримиримостта към предателството и подлостта Хамлет днес продължава да предизвиква нашите симпатии.

truefriend
12-29-2009, 22:05
http://download.http://www.teenproblem.net/school/29934/tragediyata+na+humanista+hamlet+v+sveta+na+zloto/?search=18937313&po=4


Трагедията на хуманиста Хамлет в света на злото

Прочутата творба ”Хамлет” на английския драматург Уилям Шекспир съчетава външната интрига с дълбоката вътрешна илюзия – духовната драма на хуманиста, който с отчаяние приема истината за неосъществимостта на своите идеали. Всичките реплики и монолози на Хамлет за образец на хармонична личност и измяната на майката, прибързано омъжила се за недостойния и коварен Клавдий, хвърлят в смут младия принц. Ширещите се в двореца Елсинор шпиониране, насилие стават за него израз на всеобщото зло и безчовечност. За Хамлет Дания, както и целия свят, е затвор ”с безброй килии, клетки, ями”. Той е потресен, че човекът ”може да ти се усмихва и пак да е злодей”: злото се оказва прикрито и трудно за разпознаване.
Душевния потрес усилва мрачните размишления и колебания на Хамлет и му пречи да пристъпи кум действие. Хамлет се стреми публично да уличи Клавдий, за да не бъде отмъщението му тайно убийство, а справедливо наказание на престъпника. Но дори и след спектакъла Хамлет се колебае. Той съзнава, че един удар на меча не би изпълнил мисията му да възкреси потъпканата справедливост и добродетел в това смутно време. Хуманистът Хамлет е стъписан пред необходимостта да отвръща с жестокост на жестокостта и с убийство – на убийството. Но неумолимата логика на борбата неизбежно го въвлича в кървава разправа, в която и самият той загива. Още не е настъпило времето за тържеството на доброто. Хамлет е един от ”вечните образи в изкуството, чиято изострена чувствителност към проявите на злото, благородното рицарство, достойнствата на ума и идеалите на сърцето са в съзвучие с духовните стремежи на всяко поколение.
”Да бъдеш или да не бъдеш” – прочутия монолог на Хамлет ни поставя в същината на най-голямата драма на героя: колебанието. Разкъсван между действието и съзерцаването, между разума и чувството, между истината и лъжата, датския принц сякаш олицетворява раздвоението и ни кара да се замислим колко труден е понякога житейския избор и колко проблематични са човешките решения.
Не е лесно да се отговори на въпросите, които повдига пиесата. Хамлет е подлаган на тълкования повече от всеки друг герой и все пак толкова неща остават неясни. И колкото загадката на Шекспировата творба е по-неясна, толкова образът на Хамлет е по-убедителен и по-пленителен за публиката.
Тази изострена сетивност на героя е последица от чудото, което е видял със собствените си очи: призрака. В този безчестен и объркан свят, в който нищо не е на мястото си, е нарушена дори естествената граница между живота и смъртта. Потресен, омагьосан от срещата с мъртвия крал, Хамлет става пленник на една натрапчива мисъл: тава не е желанието да отмъсти, а желанието да разбере. Някаква сила е преобърнала нещата с главата надолу, подронени са самите устои на съществуването.
Необикновеното познание, странната способност на Хамлет да вижда и чува неща, които остават извън полезрението на обикновените хора, са го направили различен от другите. Тази различност, смятана от всички за лудост, започва от срещата с призрака. Докато всички са убедени в разпространената мълва, че кралят е намерил смъртта си, ухапан от змия, докато спял в градината, Хамлет узнава нещо друго: че е бил отровен от собствения си брат. Но ето че знанието, с което превъзхожда другите, не го прави по-щастлив, по-удовлетворен. Обичта към бащата – достоен човек и мъдър крал – се сблъскват със задушаващо чувство на безсилие пред злото, коварството и подлостта, която с лека ръка задушават всичко. Човек е велик и в същото време толкова уязвим. Добротата се оказва лесна плячка в ръцете на всесилното зло. Познанието му носи само нещастие. Потресен от истината, Хамлет къса една след друга нишките, които го привързват към живота. Тя наистина, има твърде висока цена. Докосването до знанието, се оказва докосване до смъртта. След срещата с мъртвия крал Хамлетовия поглед я открива навред. Естествения край на всичко живо обезсмисля дребнавата човешка суета и прави равни всички.
Мисълта за смъртта завладява героя с непреодолима сила. Разкъсван между истината и лъжата, видяното и чутото, смъртта и живота, Хамлет изпада в безизходица. Колебанието, бездействието на Хамлет са израз на изгубването на житейския смисъл. Да играеш ролята си в оплетения от лъжи свят или да разнищваш истината, от която повече не ти се иска да живееш.

truefriend
12-29-2009, 22:22
ще бъда безкрайно благодарен ако някой изтегли тези теми и ми ги прати на е-мейла specialist2@abv.bg или ги постне тук.
http://download.http://www.teenproblem.net/school/277463/tragizmyt+na+hamlet/


Трагизмът на Хамлет


За английската литереатура от времето на Шекспир е характерна нейната зависимост от политическите процеси в страната.Гениалният драматург отговаря на тенденциите на своята съвременностно същевременно насочва вниманието на зрителите към нравствената проблематика,което прави творба като „Хамлет” вечнозначима.Шексировата трагедия разкрива богатството,търсенията и метаморфозите на човешкия дух.
В образа на Хамлет са въплатени идеите на Ренесанса,вложени са нравствена чистота и психологическа дълбочина.Хуманизмът на героя и неговите високи пориви се сблъскват с подлостта и низостта на заобикалящия го свят.От този сблъсък произтича и трагизмът на Хамлет.Духовната трагедия на героя е в невъзможността му да преобрази света.
Хамлет е ренесансова личност-хуманист, таи дълбоко в себе си неизменно уважение към човека и чувство за дългГероят впечарлява със своята нравственост.Завръщайки се в Елсинор той се сблъсква с действителностт,която е итъкната от двуличие,коварност и човешка слабост.Смъртта на баща му предизвиква драмати1ни преживявания у Хамлет. Още по-силен е душевният му потрес от свадбата на неговата майка.Идеите на героят за хармоничнообщество търппят провал в реалността която го заобикаля.Неговият монолог „Да бъдеш или не...” раазкрива разочарованието му от действителността и несъгласието му с нея.Най-страшното за Хамлет е падението на човека,загубата на нравствеността.Това предизвиква отчаяние, което намира израз меланхолията на героя.Разривът между едеал и действителност е причина за бълбокия трагизъм на Хамлет.
Той започва да презира и осъжда заобикалящия го свят.Гениалността на Шекспир прозира във факта,че той изгражда неговия образ като сложен човешки характер.До отмъщението Хамлет достига след драматични изживявания и размисли.Той не дайства импулсивно.Научавайки истината за смъртта на баща си от призрака,той се терзае и иска да се убеди в нея.Метаморфозата на актъора е средство да проникне в душата на убиеца,за да бъде сигърен във вината му.Хамлет не се стреми просто към възмездие, за него е по –важно да се възстанови нарушената хармония на света.Героят се ръководи от идеята,че отмъщението му трабва за да възстанови правдата и да бъде наказание за деградиралото общество.Като ренесансова личност Хамлет се чувства отговорен за своето общество и за човека въобще.Израз на теззи негови стремежи са думите:
Векът е разглобен.О,дял проклет:
да си роден ,за да го сладаш в ред!
Поведението на Хамлет е резултат от решението му да води борба с несправедливия свят и от разбирането му за дълга на отделния човек към обществото.
Трагизмът на героя произтича и от нарушената вяра и духувна връзка с майката.Разочарован от прибързаната сватба, разкъсван от синовна обич,той се стреми да върне майка си към нравствеността.Той осъжда некната слабост.Хамлет отчаяно се стреми да върне доверието си към най-скъпия човек.Сцената на убийството на ПолониЙ е дълбоко драматична и разкрива силата на душевните перживявания на датския принц.Борбатаа му да възвърне нравствеността у кралицата търпи провал и това засилва неговия трагизъм.
Героят не е меланхоличен съзерцател,той се бори за човешкото у заобикалящите го.Тази борба разкрива неговият хуманизъм и чувството му за човешки дълг.Неуспехът е голямата му духовна трагедия.С развитието на действието героят осъзнава особенното си безсилие.
Да бъдеш или не?Туй е въпросът.
Дали е по достойно да понасяш
Стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч,да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички?...

Този монолог е израз не на липсата на воля или колебание.Това са размисли на един търсещ човек,който не се отказва да изпълни дълга си.Като типичен ренесансов човек Хамлет разбира своя дълг като отстояване на истината и справедливостта в живота.
Трагизмът на гороя произтича и от съзнанието му за собствено бездействие и безсилие.Хамлет подлага на безпощаден анализ и оценка не само заобикалящите го, но и самия себе си.Равносметката му е изключително критична и мъчителна:
Къкъв съм аз подлец и жалък раб!
Дали не съм страхливец?Хайде,хора,
кой иска да ме нарече „негодник”...
Нарича себе си „глупец”, обвинява се в страхливост.Това разкрива неговите високи нравствени критерии и несъгласие с пасивността на човека.
Хамлет осъзнава ,че е невъзможно да преобрази света.Това падение на неговите стремежи и пориви прави образа му дълбоко рагичен.Но героят не се отказва напълно от борбата за справедливост и нравственост в света.Той защитава своята чест и се бори , използвайки средствата на заобикалящия го свят.Схватката с Клавдий носи много внушения.
Смъртта на Хамлет е трагична-в житейски и философски план.Той загубва живота си ,загубва и битката за това да сложи в ред разглобения век.Гетоят не успява да възстанови хармонията и справедливостта в живота и в това е неговия трагизъм.Умиращият Хамлет вярва в доброто, в съвършенството на човека.Думите му към Хорацио внушават оптимизъм.Той завещава смъртта си на хората като подтик за стремеж към един по-добър живот.
Образът на Хамлет впечатлява със своята сложност и многопластност.Въпреки своя трагизъм героят утвърждава човешкия стремеж към нравственост,хармония и справедливост.

truefriend
12-29-2009, 22:24
http://download.http://www.teenproblem.net/school/337227/tragichniyat+obraz+na+hamlet/


Произведенията на Шекспир могат да бъдат тълкувани по различен начин и това определя големия интерес към тях. Трагедията „Хамлет” е най- оспорваната трагедия от литературните критици. В нея се сблъскват светлите ренесансови идеали за честност и справедливост, за висока духовност с характерните за Средновековието традиции на лицемерие и подлост. Тези особености на произведението „Хамлет” го определят като трагедия, а образа на героя като трагичен.
Трагизмът на Хамлет е тясно свързан с неговите висши хуманистични идеали. Той мечтае за хармоничен свят, в който хората да живеят щастливо. Този светъл и чист душевен мир влиза в остро противоречие със заобикалящата го действителност. Съдбата нанася тежки удари на датския принц. Те пораждат множество конфликти, както със света на злото, така и със самия себе си. Трагичните образи са носители на прогреса, справедливостта и хуманизма, а героят на Шекспир е именно такъв. Неспособността му да се примири с несъвършения и несправедлив свят засилва още повече трагизма му. Хамлет е мислещият човек, който чрез силата на разума се опитва да пребори неправдата. Но тази дейност му донася и много колебания – самотен и раздвоен, неразбран и онеправдан, желаещ възмездие за злодеите, остава в престорената си лудост.
Хамлет е хуманист. В него представата за живота е свързана с всичко хубаво, с една вечна хармония. Той обича красивото, вярва в хората, търси в тях човешкото. Но в действителност животът е суров и злобен.Хамлет е огорчен и сам.
От университета във Витенберг, където въздухът е пропит с нови и напредничави за времето си убеждения и теории за света и човека, Хамлет се връща заради смъртта на баща си и попада в мрачна и болна със своята подозрителност и интригантство среда на царедворци и лакеи. Изразът „има нещо гнило в Дания”, произнесен от стражата още в началото, става мото на цялата трагедия.
Хамлет е сам, защото никой около него, дори Хорацио, дори бившите му приятели Розенкранц и Гилденщерн не знаят и не могат да проумеят бездната от чувства, които го владеят. Никой от тях не е в състояние да прозре истинската причина, поради която той се люшка между решителност и малодушие, между ярост и отчаяние.
Съдбата е безмилостна към датския принц.Със смъртта на баща си той загубва не само любимия човек, но и своя идеал за подражание. Малко след това, без да зачита болката на сина си, кралицата се омъжва за чичо му. Чувствителната душа на Хамлет не може да прости тази постъпка. Той изпитва отвращение, дори презрение към майка си : „Кълна се, да! ” О, гибелна жена! Злодей! Злодей проклет, злодей усмихнат. Тази реплика на персонажа е многозначна. Тя не само подчертава неговата решимост да отмъсти, но тя носи и оценката му за Дания.
Трагедията на Хамлет се допълва още от една измяна на любимата му Офелия. Без да съзнава, тя става оръдие в ръцете на новия крал, което той умело използва срещу датския принц.
Разочарован от майка си, от любимата, породилите се съмнения за предаността на приятелите му, карат Хамлет да се престори на луд и да въздаде справедливост тогава когато никой не очаква.
Престорената лудост на отмъстителя е универсален мотив в ренесансовия театър. Хамлет единствен знае виновникът за смъртта на баща си. Ето защо Клавдии няма основание да очаква отмъщение, но странното поведение на Хамлет вместо да притъпи бдителността на краля, събужда подозренията му. Престорената лудост няма сюжетни основания, тя има силен драматургичен ефект, тъй като позволява на Хамлет да говори всякакви дързости и да води елегантно смъртно опасната си игра.
От прочутия монолог на Хамлет – „Да бъдеш или не – туй е въпросът. Дали е по – достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба, или обнажил меч, да се опълчиш срещу море от мъки…” , проличава трагизма му. Хамлет трябва да избира дали да понася или да се опълчи срещу неправдата. Този монолог е израз на раздвоеността му. Пораждат се два конфликта: външен – Хамлет се бори със свят, в който властват несправедливостта, потъпкването на законите, безочието… и вътрешен – между стремежът на героя към отмъщение и хуманистичната му идеология. Хамлет избира по – трудния път – да се бори със съдбата, защото в него живее човекът – непримирим, дързък и все още вярващ в доброто.
Хамлет съзнава, че смъртта на Клавдий няма да промени света, няма хората да живеят по – щастливо, няма да се възвърне справедливостта. Злото по света е твърде много. То унищожава и помита всичко красиво, благородно, човешко, то убива баща му и възкачва на трона неговия убиец. Това ранява крехката душа на датския принц, но още вярва, че трябва да има възмездие за злото.
Трагизма в образа на Хамлет се засилва от наивността на родителите и приятелите му. Те не го разбират и го мислят за луд. Но всъщност, той е този, който е мислещият, разумният, но и неразбран и самотен човек.
Силната воля и вярата му в справедливостта му помагат да превъзмогне трагичната си съдба и независимо от всичко да отмъсти за баща си. Убива предателите. По този начин чувства удовлетвореност, че е изпълнил синовния си дълг. Но хуманистичните му идеали не му остават друг избор, освен сам да се накаже за стореното – самоубива се. В диалога му с Хорацио проличава, че умира спокоен, защото вярва, че новият крал на Дания ще управлява по правилата на хуманизма.
Хамлет е мислещият човек. Уилям Хазлит определя образа му като „единствен по рода си” , защото се отличава със силна воля и „финес на мислите и чувствата”. А Гьоте определя „Хамлет” като „трагедия на противоречието между воля и интелект”. Въпреки трагичната си съдба, датският принц си остава „едно прекрасно, чисто, благородно, високо нравствено същество”. Гьоте оправдава трагизма на Хамлет, чрез неговите години – той е млад и няма достатъчно „сила на духа”. Това го прави уязвим пред ударите на злото.
„Хамлет” е трагедия, която обезсмъртява Шекспир. В нея авторът съчетава фабулен сюжет с усилен философско естетически и нравствен проблем. Това я прави непреходна през времето и изключително интересна за всички поколения.

truefriend
12-29-2009, 22:26
http://download.http://www.teenproblem.net/school/253464/tragichniyat+obraz+na+hamlet/


Трагедията „Хамлет” на Шекспир се смята за едно от най- значителните произведения на световната литература. В нея великият драматург разглежда значими общочовешки проблеми. Разглежда сблъсъка между хуманистичните идеали и подлост, двуличие и корист. Това прави произведението трагедия, а героя – трагичен.
Трагизмът на „Хамлет” е породен от несъответствието между светлите му хуманистични идеали и грозният лик на действителността.
Датският принц иска да живее в един по- добър и щастлив свят, но реалността не е такава. Тя е омърсена от непочтеност и продажност. Героят не може да се примири със злото и търси начини да се пребори с него. Това несъответствие води Хамлет до множество конфликти. Той е предаден от всички, на които вярва. В следствие, той остава сам и неразбран. Единственото, което му остава е да обмисля как да отмъсти, да защити честта си и да възвърне справедливостта. Безсилен се оказва Хамлет срещу злото, затова се преструва на луд. Лудостта му помага да достигне по- бързо до отмъщението, което желае, въпреки че е самотен и нещастен в тази борба.
В трагедията „Хамлет” е осъществен като изразител на идеите и устремите на ренесанса. Във Витенберг датският принц е усвоил уважението към човешката личност и отговорността към обществото. Той е учен, които знания са получени чрез анализ и синтез, чрез изследователски път. Връщайки се в родната Дания благородният дух е „разбит”. Тук той се сблъсква с лицемерието, подлостта, неблагодарността … Трагизмът на Хамлет започва със смъртта на баща му, който олицетворява храброст, доблест, доброта, справедливост.
Съдбата нанася тежки удари на датския принц, един след друг, безжалостно. След смъртта на баща му кралицата се омъжва за чичо му. Крехката и лесно ранима душа на Хамлет започва да страда. Чувства се измамен от собствената си майка. Отвращава се от нея и иска отмъщение: „Злодей проклет, злодей усмихнат!”.
Хамлет е предаден от бившите си приятели и от любимата му Офелия, която без да знае е манипулирана от краля. Така героят остава самотен и неразбран да търси начин да се пребори с вилнеещото зло. Трагизмът се подразбира от думите на единия от придворните „Има нещо гнило в Дания”. Всички са заслепени от лукавия Клавдий. Изключение прави Хамлет. Той знае истината за смъртта на баща си и търси начини, за да накаже виновниците за стореното зло.
Мислещият Хамлет решава да се престори на луд. Мотивът за престорената лудост е често срещан в произведенията от ренесанса. Чрез него героите достигат по- лесно до целите си, без да са заподозрени в нещо. Но мнимата лудост на Хамлет кара Клавдий да се съмнява в него и да желае смъртта му. Освен това тя дава безнаказаното право на принца да говори, каквото мисли, без да го интересуват последствията.
„Да бъдеш или не – туй е въпросът. Дали е по- достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба или обнажил меч, да се опълчиш срещу море от мъки…” – така започва все известният монолог на Хамлет. В него той изразява колебанието си дали да остане смирен и да търпи безчинствата на Клавдий, или да се опълчи срещу него и да отмъсти. Монологът изразява най- ясно двата конфликта, които се пораждат. Единият е между Хамлет и светът на злото, а другият конфликт е със самия себе си. Датският принц се двоуми дали да отмъсти за баща си, както му подсказва синовният дълг или да се подчини на идеалите си.
В крайна сметка Хамлет избира да въздаде справедливост. Изправен пред „море от мъки”, датският принц започва своята борба. Сцената на Хамлет с кралицата показва отчаяното усилие на сина да вразуми своята майка. Изправя я пред огледалото на нейната душа и осъжда слабостта й в любовта. Убива Полоний в същата сцена. Като истински войн той влиза в последна схватка с Клавдий. Вече е въздал справедливост, Хамлет умира. Смъртта му е трагична по законите на драматургията. Трагичният герой не е загубил вярата си в доброто и чрез Хорацио предава тази вяра на бъдещите поколения.
Много литературни критици тълкуват трагедията „Хамлет”. Гьоте смята, че героят би предотвратил трагичния си край, ако не би бил толкова млад- „…едно велико деяние се предлага на душа, която не е дорасла за него …”. А според Уилям Хазлит „Хамлет – това сме всички ние”, „…всеки, който е бил спохождан от тъжни мисли и меланхолия… ”.
Шекспир създаде Хамлет, а Хамлет обезсмърти Шекспир – една здрава и логична връзка, доказателство за могъществото на Шекспировия талант. Хамлет е изпреварващият времето си човек, който търси да намери себе си като личност, като създател на живот.


Отличен 6

truefriend
12-29-2009, 22:28
http://download.http://www.teenproblem.net/school/185437/symnenieto+vissha+forma+na+doverie/ pls :oops:


СЪМНЕНИЕТО – ВИСША ФОРМА НА ДОВЕРИЕ

Човешката култура разчита на определени правила и норми, гради се на базата на устойчиви принципи и изпитва нуждата от твърди критерии. Те ни дават сигурност и определят границите на нашето поведение и полезни действия. Нормите и правилата не винаги са предимство, защото могат да се явят пречка за по-нататъшното развитие на човечеството. Това е така, защото не винаги нашите преценки се оказват верни и няма окончателни истини в света. Особено в днешно време, когато животът е толкова динамичен и всичко принадлежи на непрекъсната промяна и развитие, се убеждаваме, че и ние, и нашите възгледи трябва да се обновяват и нагаждат към действителността.
Именно затова и съмнението е важен житейски принцип. То поддържа нашата активност, кара ни да подлагаме на проверка себе си и другите и така ни води към развитие и усъвършенстване. Съмнението означава да не се доверяваш на очевидните истини и да не разчиташ на „бързите” решения, а да се отнасяш отговорно към собствените си действия. Благодарение на тази „недоверчивост” на човешката природа много от изследователите са достигнали до своите научни открития и са спомогнали за прогреса на човечеството.
Разбира се, съмнението не означава да подлагаш на изпитание и проверка всичко, което срещнеш по пътя си. Или както е казал Буда: „Съмнявай се във всичко, накрая се усъмни и в самото съмнение”. To е по-скоро форма на активно поведение, на такова отношение към света, което държи будно вниманието ти към основанията и принципите на устройство на реалността. То е начин да вървиш напред, разширявайки своите хоризонти и гледната си точка към познатото. Съмнението като житейски принцип е свързано с активното участие на човека при изграждането и обновяването на света. То е път към прогреса на човечеството.
Какво всъщност е съмнението? Двигател на човешкото размишление или поробващо ни чувство? Съмнение има, когато подложим нещо под въпрос, когато липсва сигурност в правилността или истиността на нещото.Истината е това, което цял живот търсим. Тя е различна за всеки и не всеки я открива, но е безспорно нейното търсене. „За да открием истината, е нужно поне веднъж в живота си да подложим всичко на съмнение, доколкото това е възможно”- това са най-мъдрите слова, изречени някога от Декарт. Но в народопсихологията на българина се прокрадва едно постоянно търсене и постоянно съмнение, което се провокира от цялата действителност наоколо.
Може ли човек да вярва на всичко или трябва да се съмнява? Да поставя ли под въпрос всяка една дума или да се доверява на всичко? Съмнението често пъти е лош съветник и води до загуба на доверие между приятели или до пълно безверие дори в себе си. Чрез съмнението човек си задава хиляди въпроси, логически свързва отговорите им и достига до извод, които приема за истина.
Като житейски принцип съмнението е играло важна роля в епохата на ренесанса, играе я и в днешно време. То е израз на стремежа към идеалното и хармоничното, който стремеж може да се осъществи само с помощта на усъвършенстваните чрез осмисляне действия. Ярък пример за това е Хамлет. Принцът не бърза да действа, понеже винаги си задава въпроса за смисъла на своите действия и този на човешкото съществуване. Хамлет не се съмнява в сърдечните чувства на своята избраница Офелия, а в тяхната трайност: „Непостоянство – твоето име е жена ”- е неговата изтрадала истина в живота.
Доверието?! Не е ли то благовидно прикритие за голия факт, че в човешките взаимоотношения неизменно се проявява зависимостта ни един от друг. Този, който е в по-неизгодна позиция предпочита да вярва на по-силния за да компенсира страха, че ще бъде наказан или изоставен. Изглежда хората имат нужда от вяра, когато са слаби и се ласкаят от чуждото доверие, когато са силни. Такава ни е природата. Всъщност доверието е твърде относително понятие. То е на границата между безусловната вяра в Бог и миговете на откровение в моменти на слабост, но не е сравнимо с нито едно от двете. Да се довериш на непознат е много лесно, но не е достатъчна причина, за да очакваш ответственост и разбиране.
В системата родител – дете се проявява другият аспект на феномена доверие. С натрупване на житейски опит детето започва да разбира, че на „мама” и „тате” нищо човешко не им е чуждо. С годините връзката между поколенията се десакрализира и безусловната вяра се превръща в доверие, заслужено с грижи, разбиране и любов и породено от синовна обич и признателност. Но много често снемането от пиедестала предизвиква единствено разочарование. Оказва се, че родителите не са съвършени и вместо да им простим, ние демонстрираме нихилизъм и противопостовяне, достигащо до агресия. Любимецът се превръща в „извънземно”, с което е невъзможен словесен контакт. Родителите прибягват до принудата, но един фундаментален закон гласи, че „всяко действие има противодействие”. Наследникът предпиема две възможни линии на поведение: „муфти родата” и се превръща в „нехранимайко”, „неблагодарник”. Любен Каравелов би го нарекъл Николчо. Другата алтернатива е детето да потърси любов и разбиране извън дома. А е нужно толкова малко, за да се избегне това: дете, познало в близките си добри хора, на които да се доверява – с пълното съзнание, че е обичано – и родители, проумели детската личност, които не очакват да възпитават домашен любимец, изпълняващ безусловно човешки команди. Сигурно е, че всяко човешко същество се нуждае от любов. И всеки би откликнал на обичта с обич, а на доверието с искрено старание, вложено в делата му.
Трябва да се съмняваме разумно, защото прекалено много съмнение в успеха може да погуби всяка наша мечта или надежда и да се изгубим в съмнението, което да прерасне в неувереност.

truefriend
12-29-2009, 22:31
http://download.http://www.teenproblem.net/school/129431/znachenie+i+upotreba+na+alkalnite+elementi/ благодаря предварително :-)


Значение и употреба на алкалните елементи


Иторията на алкалните елементи започва с откриването на натрия и калия. От най-дълбока древност светът е използвал съединенията на натрия и калия, но простите им вещества за първи път е видял Хъмфри Дейви през 1807г.
В древния Египет от застоялите води на някои езера близо до бреговете на разливащия се Нил хората извличали вещество с добро измивно действие-наричали го нетер.Гърците също добили това вещество и му дали името натрон.
През 1817г. шведският химик Йохан Август Арфведсон анализирал минерал от рудника Ото и получил сол на неизвестен елемент, която много приличала на някои свойства на натриевите и калиевите соли.Арфведсон решил, че солите на този елемент оцветяват пламъка в карминово-червен цвят.Знаменитият И.Я.Берцелиус предлага елемента да се нарича литион,с което да се ознаменува, че това е първия ,,алкалий” намерен в царството на минералите.
Металът литий е получен от Дейви през 1818г. Откриватели на рубидия и цезия са немските учени Роберт Бунзен Густав Кирхгоф.
Францият е открит от Маргарита Перей през 1839г. и е наречен в чест на нейната родина.
Богата е не само историята, а и настоящето на алкалните елементи. Пред тях се отрива много обещаващо бъдеще за ползата на човечеството.
Литият е добро средство за отстраняване на гозове от разтопени метали.Подобрява качеството на бронза, сплавите на магнезия, алуминия и цинка. Присъства и в някои стомани.Борбата за разоръжаване, която водят миролюбивите народи ще предпази света от ядрена катастрофа и ще насочи използването на елементите и техните съединения само за мирни цели.
Натрият и натриевите съединения са добри катализатори. Без тях не могат да бъдат синтезирани витамин В12,индигото,каучук, на антидетонатори за подобряване качествата на бензина.Металният натрий се използва в лабораторната практика. Натриевият хлорид се употребява в големи количества в бита, в хранително-вкусовата промишленост и в химическата промишленост.
Подобно на натриевата основа и калиевата основа се използва широко в производството на сапуни, шампоани, в химическата и текстилната промишленост.
Широко приложение намират алкалните бром иди в медицината, фотографията, лабораторната практика.
От сулфидите най-широко се използва натриевият сулфид-за производство на серни багрила, за обезкосмяване на кожи и др.
При облъчване със светлина цезият изпуска мощен поток от електрони.Ето защо цезиевите фотоелементи имат най-добри качества в производството на радиолокационни прибори, телевизори, кино машини.
Йоните на натрия и на калия имат важно значение в организма на животните и на човека.Излишъкът на натриеви йони в организма води до задържане на вода, което на свой ред е свързано с повишаване на кръвното налягане и затрудняване работата на сърдечносъдовата система.Ето защо прекомерната употреба на готварска сол е вредна.
В растенията калият участва в осъществяването на фотосинтезата. Калият е нужен и на животинските организми-без него се нарушава работата на мускулите и на нервната система.
Биологичните функции на лития не се изяснени.В големи количествалитиевите съединения пораждат образуването на злокачествени тумори.

truefriend
12-29-2009, 22:40
Много ми трябва това и ще съм ви безкрайно благодарен, ако ми го изтеглите:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/417602/evolyucionna+psihologiya/


Предмет, задачи и връзки с други науки
1. Древно познание.
2. Разграничаване на тялото от силата, която го направлява.
Умира =душата отива в света.Мир = от рус.озн свят
3. Млада наука : 16-18в. се правят големи открития.
4. Названия на науката за психиката на животните.
• Първо се описва поведението и живота на животните – изучаване наотделни видове- зоопсихология;
• Сравняване на общо и различно у видовете животни - сравнителна психология;
• Изучаване възходящото развитие на психиката в живия свят – генетична/еволюционна психология.
5. Обект и предмет на ЕП : обект на ЕП са животните, предмет на изучаване е тяхната психика.
6. Опосредствено изучаване на душата на животните.
7. Основания за появата на психиката : поведението се обуславяот причините, довели до него.
8. Задачи на ЕП.
9. Връзки с други науки.
10. Познавателн и практическо значениена ЕП.


Развитие на ЕП
1. Платон : идеите са истинската сущност на нещата ;на азата на идеята се призвежда нещо с определена ф-я, във вс.нещо има вложена идея. Идеите са образците,вещите техни подобия. Душата е склад на идеите. Всичко се прави по еталон.
2. Аристотел : душата е носител на форми , които определят поведението на животните. Окото е око,защото изпълнява опр.ф-я.ДУШАТА прави тялото живо. Душата е причина за всички проявления на тялото. Външните условия обуславятопр.поведение на психиката (душата). Тя е неразделно свързана с тялото; винаги действа одухотвореото тяло. Действа не само душата.а тялото отразява душата. При умиране душата се отделя от тялото.
3. Бекън и Рене Декарт. „Мисля, следователно съществувам.”
4. Джон Лок.
5. Иван Петрович Павлов.




Методи на изследване
1. Определение на методите.
2. Видове методи :
• За изследване на мисленето;
• По начина на проучване;
• По използваните ср-ва;
• Метод на лабиринта (създаден от Стол);
• Метод на обходния път;
• Метод на едновременния или последователен избор (свързан с дресирането на животните);
• Метод на откритото поле;
• Метод на проблемнатаклетка;
• Метод на употребата на ср-вата за дейност;
• Метод на отсрочените р-ции;
• Метод за избор на образец;
• Метод за изследване праговете за усещане на светлина;
• Метод на Лешли за изучаване дали дад.животни различават фигури.







Предпоставки за развитието на психиката
1. Същност на предпоставки:
• Слънчевото греене и падането на дъждовете водят до ерозия.
2. Видове предпоставки за появата на психиката:
• Закон за равновесието – то обуславя качественото развитие на нещаа;
• Всяко нещо съдърж потенциални възможности за равновесие;
• Равновесието определя появата н живота;
• Появяване на живота – човекът е най-отделен от средата, затова я познава най-добре; животните стават независими от средата, но се свързват повече с нея.
• Начин за уравновесяване при живите системи - животът се определя като асимилационен – дисимилационен процес (на правене и изразходване на енергия) ; дисоциация = разпадане/загиване на организма,следствие от прекомерна асимилация или само десимилация;
• Процес на самовъзстановяване;
• Субект а активност са живите системи: те са активни постоянно относно средата; субект – може да взима решения; да извършва дейност; обект – пасивен;неспособен да взема пълноценни решения; свободата ражда субекти.
• Акомодация и адаптиране на живите системи напр. акмодация – на тумно зениците се разширяват,за да нахлува повече светлина = приспособяване към дад.условия; адаптация – осъществената акомодация.
• Тропизми и таксиси :
С появата на живите системи и проявяването на активност по отношение на средата се осъществява известна избирателност и по този начин различни обекти от средата стават дразнители за видовете живи системи, а тяхното реагиране към дразнителите представлява своеобразна дразнимост. Съществуват два вида дразнимост. В едни случаи тя няма посока, като напр.обща влажност , температура, хим.среда и др. При общата дразнимост животните реагират чрез напрежение или забавяне на своето движение. Тази дразнимост е известна като КИНЕЗИ. Вид дразнимост са тропизмите и таксисите и се изразяват в реакции към дразнители, които имат посока (слънчево греене, влажност, вятър и др.). При растенията дразнимостта на дразнители с посока се нарича Тропизми , а при животните - таксиси.
- Обръщането на растенията към слънчевата светлина се нарича ФОТОТРОПИЗЪМ;
- Животните също се отправщт към слънчевото греене – фототаксис.
Тропизмите и таксисите могат да бъдат положителни и отрицателни. Положителни – когато са насочени към и дразнителя и отрицателни, когато е налие отдръпване от дразнителя. Има различни видове според дразнителите :
- Хидротропизми/таксиси;
- Термотропизми/таксиси;
- Хермотропизми/таксиси ( според хим.среда);
Има специфични таксиси :
- Стереотаксис – мишките се натикват в най-тесните дупки;
- Реотаксис – пъстърви и птици се движат срещу течението;
- Геотропизъм – корените на растението са по посока на земното притегляне, а стъблото обратно и др.




Поява,същност и функции на психиката
1. Основни схаващания за психиката :
- Рене Декарт приема, че психиката е присъща само на човека. Направлението е известно като антропопсихизъм;
- Френските материалисти и Фехнер са считали, че всичко в природата притежава психика, всичко е одухотворено – панпсихизъм ( пан = свят);
- Аристотел и Вилхелм Вундт утвърждават, че психиката е присъща не на всичко в природата, а само на живите системи – БИОПСИХИЗЪМ;
- Чарлз Дарвин и Хебърт Спенсър приемат, че психиката е присъща само наживите системи и на тези, които имат НС.
2. Критична оценка:
Листна мухоловка има НС, но няма психика.
3. Поява на нов ид дразнимост и нейните функции :
Щом зърнатмиризмата на опасност означава да се крият.
Когато се появяват дразнители , които носят значима информация, тогава се появява психиката. Например мирис, цвят, вкус и др.
Главната цел на психиката е да ориентира живите организми.
сигнална функция и биологически смисъл
1. Определение на сигналната функция : звукове,шумовем, миризми, които носят важен сигнал на животните за техния живот;само това,което има значение.
2. Сигналната функция се формира/загубва своето значение ( опити на Асен Николаевич).
3. Биологически смисъл
Кучето е гладно, а някой пържи, то започва да скимти, защото миризмата има сигнална функция. Когато то преяде много и отнового облее аромат на пържоли, то той няма сигнална функция, защото то не е гладно.
В зависимост от вътрешното състояние на животното,сигнални функции имат или не биологичен смисъл.
Комарите хапят,защото имат потрбност от белтчини; кръвта придобива биологичен смисъл.




условия за придобиване на сигнални функции от природни явления
1. Закрепване и унаследяване на сигнална функция :
Например сукателен рефлекс, защитен рефлекс и др.
При пилетата квакането на майката озн.спокойствие и е унаследено.
Червено = подчинение ( у птиците).
- Някои сигнални функции се унаследяват;
- Други се дължат на развитието на сетивата
Напр. маймуните имат по-силно зрение и осезание; при мечките – обоняние и слух;
- Сигналните ф-ции зависят от вътрешните условия на живот – глад, хранене, полова активност и др.
- Условие са сенситивните периоди в живота на тварите ( сензитивност – повишена изостреност на сетивата )
На 1 год.бебето трябва да слуша музика;
На 2 год.трябва да учи ритъм чрез потупване;
На 3 год.трябва да се учи да плува.
- ИМПРИНТ – запаметяване след излюпването/раждане – образът на първото видяно се приема за свое ( майка-дете);
- Влияние оказват индивидуални особености на животните при формиране на сигналните ф-ции.

mim4enceto13
01-01-2010, 15:20
http://download.pomagalo.com/6662/obrazyt+na+tartyuf/?search=19084536&po=2

http://download.pomagalo.com/165709/licemerieto+i+zaslepenieto+v+komediyata+tartyuf/?search=19084589&po=10

http://download.pomagalo.com/64302/kovarnoto+skrito+zad+maska+lice+v+komediyata+tarty uf/?search=19084605&po=20

http://download.pomagalo.com/91437/lica+i+maski+v+tartyuf/?search=19084605&po=23
ако ми ги изтеглиш ще съм ти много благодарна

crazygirl13
01-01-2010, 16:01
http://download.http://www.teenproblem.net/school/6662/obrazyt+na+tartyuf/?search=19084536&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/165709/licemerieto+i+zaslepenieto+v+komediyata+tartyuf/?search=19084589&po=10

http://download.http://www.teenproblem.net/school/64302/kovarnoto+skrito+zad+maska+lice+v+komediyata+tarty uf/?search=19084605&po=20

http://download.http://www.teenproblem.net/school/91437/lica+i+maski+v+tartyuf/?search=19084605&po=23
ако ми ги изтеглиш ще съм ти много благодарна


Образът на Тартюф според едноименната

комедия на Молиер

Освен с интересния,завладяващ сюжет,оригинална композиция и
остроумен диалог,комедията “Тартюф” впечатлява и с изградените
характери.До голяма степен това са образи-типове,но големият талант на
Молиер не е могъл да се ограничи само в типа и е създал
ярки,колоритни,пълнокръвни индивидуалности.

Още с вдигането на завесата,зрителят вижда своеобразна колективна
снимка.От нея постепенно се открояват отделните лица. Всеки герой
преследва строго определена задача в развитието на
конфликта.Тартюф,Дорина, Елмира,Оргон, Дамис,Клеант,Валер,Мариана – това
са хора от плът и кръв,те живеят на сцената – всеки със своите
характерни особености,които същевременно са част от един съзвучен
хор.Сред тях се откроява образът на Тартюф.Още преди появата му,той е
вече завършен като портрет.Публиката знае всичко за него.В образа на
Тартюф,Молиер влага характерните белези на типа – лицемер,чието
изображение и изобличение е основна авторова задача. Тартюф стои и в
центъра на конфликта,неговото поведение е двигател на действието.Още
името на героя ни насочва към измамническата му същност.До самия край на
комедията той не сваля маската си на лицемер.

В първо и второ действие героят не се появява на сцената,но той е
блестящо охарактеризиран от останалите действащи лица.Молиер,чрез
Дорина,Елмира и останалите,ръководещи се от принципа на разума,успява да
разкрие истинското лице на двуличника Тартюф.Когато в трето
действие,втора сцена се появява Тартюф,той вече предварително е грабнал
нашето внимание и с репликите и постъпките си,и така живо и релефно
завършва замислената от автора фигура,че се откроява от останалите
персонажи.Госпожа Пернел и Оргон през тъмните очила на религиозния
догматизъм виждат у Тартюф само привидните му качества на християнски
моралист : смирен,изпълнен с любов към ближния,безкористен и
целомъдрен.Но зрителят не възприема направената от тях
характеристика,защото тя е продиктувана от чувството,което според
естетиката на класицизма води до грешки в поведението на човека.Тартюф
много умело успява да излъже Оргон, прикривайки истинската си природа
зад мнимата набожност.Във всички епизоди на комедията той носи невидима
маска.У Тартюф е наблюдава явното разминаване между думи и дела.Той
непрекъснато зове небето и говори за благочестие,а не се отказва от
житейските съблазни.Както казва Дорина,”той лапа за шестима”,изяжда “две
пилета на шиш и половина бут”,”с литър вино сам закусва сутринта”.
Контрастът между проповедите му за отказване от земните радости и
настойчивото търсене на наслади е също една от характерните черти на
този образ.Но не лакомията е най-страшният порок на Молиеровия герой.Той
пренебрегва законите на гостоприемството и си позволява да живее като
паразит в дома на Оргон и похотливо ухажва съпругата на своя
покровител,за когото казва: “аз този харен мъж го водя за носа”.В
сцените с Елмира,той си поставя друга маска – на искрено влюбения,който
не може да скрие своето дълбоко чувство. Дори когато е разобличен от
Дамис не проявява никакво чувство за срам и вина.Неговото оръжие е
фалшивата поза на смирение и разкаяние,представя се едва ли не,за
невинно оскърбена жертва.

У Тартюф липсва всичко човешко,истинският Тартюф е алчен,жесток и
коварен. Аморалната му природа е толкова силна,че той не се спира пред
никакви нравствени прегради.Чрез лицемерната си набожност принуждава
Оргон да му препише имота си,научава и компрометираща за своя благодетел
тайна,която после безсрамно използва срещу него.Голямото му нахалство не
му пречи да приеме предложението на домакина си да му стане зет,въпреки
нежеланието и отвращението на Мариана.

Подлостта и цинизмът на героя достигат своята кулминация в сцената
между него,Елмира и скрития Оргон.В обясненията между Тартюф и Елмира
авторът е обрисувал цялостно и майсторски образа на лицемера и е разкрил
душата му до дъно.За да постигне целите си Тартюф обосновава постъпките
си на най-възвишени принципи.Това,което за другите е греховно,за него не
е и го оправдава с волята божия.Тартюф открито и нагло заявява на
Елмира,че познава добре изкуството “що света приспива”.

Осъжда ни света на туй

що стане знайно.

и ний не вършим грях

кога грешиме тайно.

Тартюф намира оправдание за всяка своя постъпка и това е съвсем
естествено за човек,усвоил извъртливата логика на йезуит.И когато
двуличието,лицемерната преструвка(“как вярвате ли вий?”)не помагат,идва
заплахата,откритата бруталност:

Ще си вървя не аз

ще си вървите вие!

Това е мой имот…

Добре ще ви платя!

В последните епизоди мнимият благочестивец се явява с офицер от
кралската гвардия,за да изгони Оргон и семейството му от дома.Явно
е,че,съображения като дълг,благодарност,чест,не превождат съвестта на
Тартюф.Важно е на всяка цена да постигне целта си.Той не успява,но
победата над него е нелогична.Тя е по-скоро резултат от
благоразположението на Молиер към Краля-слънце.

Майсторството в изграждането на този образ,осигурява дългия живот
на пиесата,но наред с това обогатява европейските езици с едно
нарицателно: ”тартюф” и “тартюфщина” – синоними на лицемер и
лицемерие.През цялото време на драматургичното действие,авторът
недвусмислено внушава на зрителя,че лицемерът е трудно победим и вечен.





Лицемерието и заслепението в комедията "Тартюф"

(литературноинтерпретатив о съчинение)

Молиер твори в епохата на класицизма, която е представена с култ към
разума. И в творбата си той засяга вечните проблеми за онова време. Това
са лицемерието и заслепението, и те могат да бъдат победени единствено
чрез силата на разума, като път към доброто и хармонията.

В живота си човек винаги е преследван от тези два порока - лицемерието и
заслепението. През класицизма те са много разпространени, между хората,
и Молиер ги включва като основни елементи в неговата творба "Тартюф".

J

???

Той е готов да се ожени за нея, защото така той ще получи всичко след
смърта на Оргон, и няма да има повече никакви пречки на пътя си. Оргон е
заслепен, защото привидните черти на характера на Тартюф, напълно
съответстват на представата му за порядъчност и добродетелност в
съвременното му общество. Това е причината за дълбоката заблуда, в която
той изпада впоследствие.Той е толкова обсебен от лицемерието на Тартюф,
че истината му изглежда лъжа, а лъжата - реалност. И това води до
духовната деградация на Оргон. Наивността му надхвърля всички граници,
когато той решава да направи Тартюф свой зет, като го ожени за дъщеря си
Мариана, след това му поверява опасни документи и накрая приписва на
привидния богоугодник целия си имот и наследство. Оргон не познава мярка
в доверието си към Тартюф и е готов да спори с всеки, за да защити
поредната, измама на Тартюф. В стремежа си да втълпи на семейството си
непорочността и добротата на лицемера, Оргон дори разрешава на Тартюф да
се вижда по-често с жена му Елвира, независимо от страстта, която е
проявил към нея. Двуличникът се възползва от привилегиите, дадени му от
Оргон, като тайно се надсмива над глупостта и заслепението му. В
"Тартюф" Молиер изразява най-големия порок на своето време - лицемерната
набожност.

Комедията му е безпорен връх в неговото творчество, и в цялата
европейска литература. Засегнатите в произведението вечни проблеми, и
актуалноста им през епохата на класицизма и днешно време, водят до
актуалност и на творбата в наши дни.





Коварното, скрито зад маска лице в комедията "Тартюф"



Комедията "Тартюф" на Молиер е шедьовър, който е запечатал не само
умовете на своето съвремие, а нещо значително повече-същностните черти
на човешката природа.

Комедията изобричава лицемерието, което някои хора прикриват зад
благовидната маска. Молиер осъжда лицемерието, мнимите добродетели,
наивното лековерие и безотговорността, които са пуснали корени във
всички сфери на живмота. Произведението се превръща в драматична творба,
която не слиза от световните сцени до днешни дни.

В комедията "Тартюф" на Молиер е представен светът на измамата,
коварството и любовта. Един неблагочестив набожник, прикрит зад маската
на добродетелен човек, коварен и лицемерен по душа, се стреми да разруши
семейната хармония в дома на богата парижка буржоа. Вмъкнал се коварно в
семейството на Оргон, мошеникът Тартюф завладява съзнанието на стопанина
с лъжливата маска на благочестие, благоприличие и със самочувствието на
божи представител. Със прикрито нахалство, лакомия и безочие, опитния
Тартюф е прикрит зад маската на добродетелност. Успява да спечели
доберието на Оргон и на госпожа Периел. С фалшивото си благочестие, с
надменното си самочувствие на божи представител, опитния интригант
успява да проникне в дома на Оргон. На обаянието ме се поддава и госпожа
Перенел, а негов негов помощник и последовател е слугата Лоран. Но срещу
тях се изправя здравомислещият Клеант, буйната и открита Дориана,
прямият Дамис, смелата Елмира, плахата Мариан, честният Валер. Това
противопоставяне дели героите на своеобразни двойки-Тартюф и Клеант,
Оргон и Дорина. Но най-интересен е образа на Тартюф. С отрицателната си
сила той черпи от четирите основни черти: Първо умението да мами хората
и да ги прелъстява с думи и действия, второ-умението му да говори и да
доказва правотата си, трето-изградил си е образ на светец и
четвърто-умението му да прикрива основната черта на характера си алчност
и лицемерие.

Преследвайки своите користни цели, възползвайкисе от човешкото
лековерие, той не се спира пред нищо, застрашава не само устоите на
семейството, но и на обществото. Владеейки до съвършенство техниките на
превълащенията, набожния лицемер изминава дългия път на моралната
деградация, превръщайки се на злодей.

Заловен от Дамис и Елмира в нарушение на собствените му думи. Тартюф
успява умело да заблуди Оргон, да обърне ситуацията срещу обвинителите и
да излезе не само сух от нея, но и като несправедливо обвинен свят
човек, готов да понесе какви ли не хули в името на чуждото спасение.
Тартюф умело набелязва целите си и ги следва като по пътя към
осъществяването им отстранява противниците си. Комедията се превръща в
морална присъда. Постигнал целта си Тартюф разкрива истинкото си лице,
но лицемерът съвсем не е смутен от това, напротив разобличен, той се
готви да накаже благодетеля си и семейството му за това че са
"прогледнали" и спокойно се надсмива над Оргон, канейки се да се
възползва от плодовете на своята измама. Той иска да присвои имотите му
повлиян от лицемерието, хишническата страст към присвояване, които
нарушават моралните норми.

~*~ "Маската" на Тартюф е религията-тя е база за манипулиране, за
обсебване на човека, тя е оръжието му в битката.

Молиер създава комедията като изобличава явление установило се във
Франция през 17 век. Всяка епоха ражда Тартюфовци, но днешните са много
по изибретателни,

Много често срещаме хора крачещи по улиците с празен поглед, злобно
изражение и посърнали души. Днес когато в стремежа си да отцелеем
мнозина от нас забравят за добродетелите, погълнати от мечти за по-добър
живот и надежда за забогатяване, измамата, лицемерието и алчността са
ежедневие, те крачат редом с нас.





Лица и маски в „Тартюф”

Чрез творбата си „Тартюф”, Молиер иска да покаже разобличаването
на лицемера и злодеят,’лицемерът набожник’’както го нарича Молиер-това е
човек безкруполен и порочен,присъщо му лицемерието и лъжата,владееш
добре способа на манипулация и заблуждение.Освен с интересния,завладяващ
сюжет,оригинална композиция и остроумен диалог,комедията “Тартюф”
впечатлява и с изградените характери.

Цветовата палитва на лицата и характерите е многообразна и много
богата.Пред нас се разкрива една щирока палитра от гами и нюанси на
човешките характери всеки специфичен сам по себе си като Тартюф,
Дорина, Елмира, Оргон, Дамис, Клеант, Валер, Мариана,всички тези лица
имат определена роля и място в сюжета.Сред тези лица най- ярко се
открояеа Тартюф,още преди появата му в действоето той е завършен като
портрет.В образа му водещи качества са:лицемерието,двуличието, ъжата,той
е основната причина за конфликта в дома на Оргон,от самото начало до
края той не сваля маската на лицемер,това е неговата съшност.

В първо действие на комедията главният геой не се появява,за него
разбираме чрез диалога на другите участници,чрез тези лица и техния
диалог ние разбираме за измамника който се крие зад привидната маска на
добронамереност.Гладният герой на Молиер се явява пред нас чак в второ
дойствие,авторовият замисъл е ние само да си изградим образа на Тартюф
чрез диалаго на другите персонажи и когато той се яви на сцената да
имаме изградена представа за него.

В безсмъртната комедия на Молиер разобличаването на лицемера и
злодея Тартюф е задача от жизнена важност за по-голямата част от
семейството на Оргон,в чийто дом имамника от скоро,но твърде удобно се
е настанил.

Святост и лицемерие,лица и маски са конфликтно противопоставени в
комедията’’Тартюф’’,кат едно от най-ясно изразени лица в комедията е
Дорина-находчива и остроумна прислужница в дома на Оргон,без нейната
находчивост и бляскаво остроумие,лицемерието на Тартюф не би могло да
намери своя достоен опонент.Дорина и Тартюф са в двата края на
изменения-Тартюф въплъщава лицемерието,Дорина го разобличава.Авторът
влага много решителност,съобразително т в нейният образ,нейната реч е
изпълнена с много смелост и искреност.Нейния образ е в контраст с
лицемерието и лъжите.Тя единствена успява да прозре неистината скрита
зад маската на Тартюф.Нейният образ е олицетворение на човешкия разум.

:

H

>

<

От всички лица в комедията единствено Оргон и неговата майка,никой друг
не може да понася Тартюф,госпожа Пернел и тя е в плен на мнимата
набожност и добродетел на Тартюф,той през цялото време е с маската,която
нито за миг не сваля от лицето си.Авторът ни я представя като
консервативна и свадлива,но в голяма степен тя е заслепена и много далеч
от истината за Тартюф.

В лицата и героите си Молиер няма как да не вмукне и образа на
благородната жена-в случая това е съпругата на Оргон-Елмира-тя е
тактична,благородна и деликатна,нейния образ добринася много за
свалянето на маската’’лицемерния набожник”,това не би било възможно без
решителната стъпна на Елмира,нейна е последната дума по разобличаването
на измамника,измамникът не само иска богатството но и съпругата на
Оргон.Елмира за момент слага маската на спокойствието и измамата,служи
си с „лъжа и с преструвки”,но това е за да може да разобличи
лъжеца,тоест той да се саморазобличи,Елмира използва измама срещу
измамника. В сцените с Елмира, той си поставя друга маска – на искрено
влюбения, който не може да скрие своето дълбоко чувство. Дори когато е
разобличен от Дамис не проявява никакво чувство за срам и вина. Неговото
оръжие е фалшивата поза на смирение и разкаяние,представя се едва ли
не,за невинно оскърбена жертва.Дамис е буен и невъздържан,свободомислещ
човек,в неговия образ не присъства лицемерието,той не може да приеме
лицемерието като качество,той е честен,но понякога много избухлив,губи
словестната битка срещу невероятното двуличие на Тартюф,възмущава се на
аморалния измамник. Чрез лицемерната си набожност принуждава Оргон да му
препише имота си,научава и компрометираща за своя благодетел тайна,
която после безсрамно използва срещу него. Голямото му нахалство не му
пречи да приеме предложението на домакина си да му стане зет, въпреки
нежеланието и отвращението на Мариана.В нейния образ авторът ни разкрива
малодушието.Тя е пълен антипод на Дорина,няма собствено мнение,просто е
една послушна дъщеря.Автора изразя и друг антипод в сюжета този път на
Тартюф- и това е Клеант-той е високо образован,в своята реч си служи с
поучения и аргументи,той изразява мнението на автора.

В комедията присъстват много лица и маски,по смисала на думите те са
антоними,противопоставяне, така автора иска да провипостави на
лицемерието-човешкия разум и доброта но няма как да не присъства и
човешката заслепеност.Чрез образа на Тартюф Молиер доказва блестящюото
предимство на човешкия разум преед тайните,измамата и подлостта.Тартюф е
непобедим,единственият който може да се справи със злото,е
кралят,въплъщение на мъдростта и справедливостта. Явно е,че, съображения
като дълг, благодарност, чест, не превождат съвестта на Тартюф. Важно е
на всяка цена да постигне целта си. Той не успява, но победата над него
е нелогична. Тя е по-скоро резултат от благоразположението на Молиер към
Краля-слънце.

През цялото време на драматургичното действие, авторът недвусмислено
внушава на зрителя, че лицемерът е трудно победим и вечен.

mim4enceto13
01-01-2010, 17:48
crazygirl13 много благодаря

johnnieWfan
01-01-2010, 18:14
Може ли да ми постнете ето тези доклади:

http://download.pomagalo.com/125729/evtanaziya+/?search=19088017&po=1

http://download.pomagalo.com/320292/evtanaziya+za+ili+protiv/?search=19088017&po=2

Мерси предварително :)

crazygirl13
01-01-2010, 20:12
Може ли да ми постнете ето тези доклади:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/125729/evtanaziya+/?search=19088017&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/320292/evtanaziya+za+ili+protiv/?search=19088017&po=2

Мерси предварително :)



ЕВТАНАЗИЯ

Терминът "евтаназия" произхожда от старогръцки(euthanasia) и в буквален превод означава "лека и красива смърт без външна намеса". Предложен е през ХVI век от английския философ Ф. Бейкън за обозначаване на „лека”, безболезнена смърт. С течение на времето променя значението си. Днес се използва като понятие за безболезнена смърт, причинена съзнателно за облекчаване на страданията и прекратяване живота на хора, които са неизлечимо болни. Доброволната евтаназия се извършва след искане от пациента. Принудителна евтаназия - когато пациентът не е в състояние да поиска евтаназия или да направи смислен избор между живот и смърт (ако е в безсъзнание или по някакви други причини не може да комуникира) и някой друг взема решение вместо него. "За" Всеки човек има правото на взема решение за собствения си живот. Тъй като смъртта е най-личното от всички други неща, личността трябва да има правото да избира кога и при какви обстоятелства да умре. Когато действие, насочено към отделен човек е от негов висш интерес и не накърнява правата на другите, то е морално приемливо. Важно е качеството на живота. Има разлика между човешко същество и личност и когато човек престане да бъде личност морално приемливо е да умре. Евтаназията е проява на състрадание към хора, които изпитват големи мъки. Евтаназия е имало винаги. По-добре е да се позволи и регулира правилно.Уязвимият пациент ще е защитен по-добре, ако има ясни правила и процедури. (опита на щата Орегон*, опита на Холандия и Белгия). ђ ’ Д Ж к м ф ц м ц ?&? ????k ЃB* но лечение. От тази гледна точка узаконяването на евтаназията ще освободи ресурси, които могат да се насочат към по-перспективни области в здравното обслужване. "Против" Евтаназията е убийство.Убийството е тежко престъпление, което се наказва с най-голяма строгост от закона. Хората понякога грешат в преценката си кое е от техен висш интерес. Евтаназията може да не е най-доброто за пациента.Евтаназията не е частен акт, не може да се пренебрегва нито един лош ефект, който може да има върху обществото като цяло. Всяко човешко същество е ценно, независимо от възраст, раса, пол, социално положение или потенциал. Животът е основно добро, отнемането му е забранено.Евтаназията излага уязвимите хора (инвалиди, безработни и.т.н.) на натиск. Страданието може да има реална стойност.Съвременното развитие на медицината в областта на контролиране на болката и правилната грижа за безнадеждно болните правят евтаназията ненужна. Приемането й намалява уважението на обществото към човешкия живот. Евтаназията не може да се регулира безопасно. Каквито и забрани да има, те няма да предпазят уязвимия пациент от натиск да избере смъртта, когато му остава да живее още няколко седмици.Евтаназията дава много власт в ръцете на лекаря. Тя може да разруши доверието между лекар и пациент, да накара хората да се страхуват от лекарите. Съвременното общество има начини да преразпределя финансови ресурси, така че да осигури качествени медицински грижи. Когато говорим за човешки живот икономическият интерес не може да бъде основна цел.


За или против евтаназията ?!

Евтаназия - от гръцки eu - добър, приятен и thanatos - смърт. Това е акт ежедновно обсъждан и "подлаган на изпит" от закона и морала. Предимствата на евтаназията са безболезнеността и знанието на самия край (доколкото може да се вярва на тази безболезненост и на твърдението че знанието е нещо добро). И все пак лекари, законодатели, и личности постоянно я осъждат на нехуманност и се опитват да я прокудят от нашите мисли като възможност за приключване на живота ни. Този вид смърт се струва неестествена не само на човека , а и на природата като цяло [говоря за всеобщия инстинкт за самосъхранение (сред никакви растения, животни, гъби, бацили и т.н. не се практикува евтаназия)].Според библейски и обществени закони умъртвяването на болни и страдащи не може да се оправдае и бива наказано така както всяко друго убийство. Типичен пример е библейският герой Йов - болен и нещастен човек, желаещ смъртта и продължаващ своите мъки само в името на Бога. Животът ни е даден от Бог - да; животът си го живеем ние - да; кой тогава трябва да сложи финала? Това е въпрос, който е сам по себе си битка между мислите и чувствата, между законите и състраданието, между страха и любопитството... Е да евтаназията бива забранена от нравствеността ни, но всеобща практика е умъртвяването на болните животни.... Сякаш те не са божии създания (тоест за тях не важи правилото да продължат живота си въпреки страданията - примера с Йов) или сякаш когато обстоятелствата не ни засягат пряко преценката ни се променя ( избистря се ) и по този начин сме способни да открием благородството в този вид смърт. ?? ? Друга разновидност на евтаназията е самоубийството. Привърженици на този акт не можем да намерим дори сред онези състрадателни люде - готови да убият за да спасят човек от мъките му. Дори те не подкрепят идеята за такова страшно "престъпление" срещу самия себе си. Самоубиец би могъл да стане само човек, изпитващ огромна или незначителна емоция (без значение от естеството и), както и само такъв човек би могъл да разбере самоубиеца.Строго бива съден всеки, който прибягва към този си финал, но имаме ли право да го съдим? Имаме ли право да му пречим да постигне стремежа си?... Изобщо лошо нещо ли е евтаназията? Въпроси оставащи без точен отговор! Дискусии които предизвикват колебания и противоречия дори в най-гениалните и съвършенни наши творениия - конституционните права и закони. Това са загадки, които всеки трябва да реши сам за себе си! ето и решение на едно средно статистическо ученическо съзнание "Мнение на автора" Като всяка математическа задача - тази за края на живота би трябвало да се решава чрез уравнение. Но в нашия случей ние не търсим корените на това уравнение (дали да умрем / защо), а трябва да изберем между това да задраскаме задачата и да се откажем от нея или да поопростим малко израза, оставяйки на следващите ни опити ( бъдещите поколения ) да я решат. Все пак дори откривайки смисъла на живота все още ще остане едно неизвестно, а именно какво следва след смъртта. Споко смъртта ще ни застигне ( все някога и някак), чрез евтаназията/самоубийството ние неможем да решим нищо друго освен колко да избързаме с този си край, край след който следва неизвестното. Но то ще дойде , ще разберем какво има отвъд и ще съжелявяме, че не сме разбрали какво всъщност има тук. Защото в живота има много интересни неща, такива които трябва да се видят и такива които трябва да се ИЗЖИВЕЯТ. Затова живейте колкото можете а смъртта си оставете за след живота.

imymoon
01-02-2010, 12:10
http://download.pomagalo.com/224608/o+slabost+tvoiito+ime+e+jena/

meow
01-02-2010, 13:59
http://download.pomagalo.com/152321/znachenie+na+bozaiinicite+za+choveka/?search=19110597&po=1
!!!!!!!!!!!!! :-)

crazygirl13
01-02-2010, 17:52
http://download.http://www.teenproblem.net/school/224608/o+slabost+tvoiito+ime+e+jena/

"О, слабост, твойто име е жена!"

Тези думи на Хамлет са били изречени преди много години, но днес
все още важат с пълна сила.

Те могат да бъдат разглеждани от няколко гледни точки. Дали жените са
слаби, или пък точно обратното - със своята хитрост те могат да се
превърнат в най-голямата слабост на всеки мъж? Защото мъжете,
подценявайки женските качества, не осъзнават каква важна роля има дадена
жена за един мъж.

Историята помни много примери за това - как например владетели на
огромни империи и велики военни стратези са манипулирани от жени. Да си
припомним историята за Клеопатра, за Марк Антоний и Цезар. Как Клеопатра
с женска хитрост успява да "завърти главата" на Марк Антоний. Как една
жена, на вид слаба, успява да предизвика огромни сътресения в необятната
Римска империя. И не само тя, и не само Марк Антоний се поддава на
женската сила. Всеки един мъж в даден момент от живота си може да бъде
оплетен в мрежите на някоя жена. Защото всеки нормален мъж се поддава на
тази слабост - жената.

"Да бъдеш или не? Туй е въпросът."

"Да бъдеш или не?" Това не е въпросът, защото отговорът е - да бъдеш.

"Да бъдеш" и да не се предаваш, защото това е смисълът. Как иначе ще
разбереш, че те има!

R

T

CJ

aJ

CJ

aJ

CJ

aJ

T

приятелите си и семейството си, защото те са най-важното, което
притежаваш. Кое е по-ценно от тях! Без тях няма как "да бъдеш". Те са
хората, които те подкрепят в трудните моменти, с тях се чувстваш
щастлив. Те са част от твоя живот, от това - "да бъдеш".

Трябва "да бъдеш" сега, защото това е твоето време. Да не загубиш
спомените си, защото това значи да загубиш себе си. Не губи настоящето
си, защото това значи да изгубиш света. Но не губи и бъдещето, защото
без него нито миналото, нито настоящето имат някакво значение. Без това
ти не можеш "да бъдеш".

Ти трябва "да бъдеш" в България, защото това е нашата родина, трябва да
я защитаваме и обичаме.

Бъди какъвто си! Остави и другите да бъдат каквито са! За да бъдем,
трябва да сме заедно, да сме единни и да не се предаваме. Трябва да се
уважаваме с хората независимо от техния етнос и език. И те трябва да
бъдат.

"Да бъдем" с усмивка и вяра във всичко, което имаме и което ни предстои.
Трябва да имаме вяра и да приемам Исус в живота си. Той е животът и
истината и тогава вече можем да бъдем.

"Да бъдеш" означава да бъдеш себе си.

crazygirl13
01-02-2010, 17:53
http://download.http://www.teenproblem.net/school/152321/znachenie+na+bozaiinicite+za+choveka/?search=19110597&po=1
!!!!!!!!!!!!! :-)

Много голямо е значението на бозайниците за човека .

1.За храна

-Много бозайници се използват предимно за месото

им.
Най многобройни са овцете , свинете , кравите , козите и други .

-Също бозайниците са полезни и с това , че дават мляко , което
се използва за направата на млечни продукти .

2.В стопанството

-От рогата и костите на бозайниците се правят различни сувенири
, бижута и други неща .

-Кожата на бозайниците се използва за направата на облекла .
Кожата на дивите котки , белки , лисицата и други се цени много .

-Изпражненията на бозайниците се използва като естествена тор .

-В миналото , а и сега , някои бозайници се използват като
основна двигателна сила . Такива са конят , магарето, камилата ,
индийския слон и други .

-Много бозайници помагат на човека в борбата с вредителите .

3.Като домашни любимци

-Много бозайници се отглеждат като домашни любимци . Това са
кучето , котката и други бозайници .

Птиците са едни от най отглежданите животни . Те са много полезни за нас
хората .

За храна

Пилешкото месо е едно от най-консумираното месо в хранително – вкусовата
промишленост . В България се отглеждат предимно за месото им .

Птиците също се отглеждат и за яйцата им , които са много вкусно ястие .

Изпражненията предимно на домашните птици се използва за естествена тор
.

В стопанството

Много птици се хранят с вредители . С това допринасят за човека .
Птиците се хранят с гризачи и насекоми .

За пера

¬

®



®

Ц

¦

тиците се отглеждат също и за пера . За направата на възглавници ,
юргани и други . Много ценни са перата на фазаните , пауните и щраусите
за сувенири и много други неща .

За храна

Рибата е ценен хранителен продукт , който за съжаление се консумира
твърде ограничено от българското население . Приемът на риба в България
от години е 9-10г. средно дневно на лице , което представлява по – малко
от две рибни ястия месечно.

Риболов

Голямо стопанско значение за България има уловът в Черно море. Най
голямо значение имат рибите които се движат на големи пасажи и се улавят
в големи количества . Такива са цацата , копърката , хамсията , сафридът
, паламудът и други.

Стопанско значение

Голяма част от човечеството се изхранва като използва уловената риба за
продан .

В Черно море стопанското значение имат видове черноморски риби. Те са
Есентровите риби , те представляват главно 4вида. Те са преходни риби.
Също така има и други видове риби , но те са по малко.

Голямо е значението и на сладководните риби. Най – голям е уловът в
Азия.

Много риби се отглеждат изкуствено в рибовъдни стопанства. Те са шаран ,
толстолоб и други.

За хайвер

Много хора използват рибите за техния хайвер. В българската кухня
ястията с хайвер не са толкова прочути. Но други страни ястията с хайвер
се смятат за едни от най – вкусните , а и често се консумират.

В медицината

Рибата е пълноценен източник на белтъци.

Счита се , че увеличената консумация на риба има предпазен ефект по
отношение на сърдечно – съдовите заболявания.

Рибата е богат източник на минерални вещества.

Рибата съдържа важни за организма витамини: А , Д , Е , В1 , В2 , В6
, В12 и ниацин.

MeRiTa
01-02-2010, 18:57
Привет! :)
трябва ми есе на тема:"Човекът е дявола и бога в едно" или "Борейки се е единственият начин да постигнем мечтите си" .
попринцип есетата са по испански,но и на бълг. става :-D
ще съм мн.БЛАГОДАРНА ако някой помогне :oops: :( :-) :-) :-)

fluffka1
01-02-2010, 20:51
може ли някой да ми дръпне това http://download.pomagalo.com/211655/han+omurtag/ ?? плс, по история ми трябва

crazygirl13
01-03-2010, 08:40
може ли някой да ми дръпне това http://download.http://www.teenproblem.net/school/211655/han+omurtag/ ?? плс, по история ми трябва

Хан Омуртаг

814-831г.

I. Българо-византийски отношения в периода 814-823г.

Хан Омуртаг вероятно е поел властта в българската държава веднага след
смъртта на своя баща хан Крум. Съществува обаче и друго предположение,че
той е имал регенти(настойници),спомен ти с имената Докум, Диценг и Цок.
Те вероятно трябвало да подпомагат младия владетел при довършването на
военната кампания ,започната от неговия баща. Така през есента на 814г.
войските на Омуртаг и тези на Лъв V се срещнали при крепостта Бурдизо
(дн.с.Бабаески в Тракия). Там императорската армия успяла с хитрост да
разгроми войската на Омуртаг. Поражението дало необходимия повод на хана
да промени външната политика спрямо Византия и да започне преговори за
мир.

От друга страна на северозапад се готвело нападение на франките в съюз с
Византия, а една война на два фронта била твърде опасна за България.

Така през 815г.двете държави сключили 30-годишен мир помежду си,
клаузите,на който са запазени върху Сюлейманкьойски каменен надпис.
Известни са 2 от общо 11 клаузи:

- гранично споразумение - границата минавала от град Дебелт към р.Марица
до източните склонове на Родопите;

- Византия щяла да отстъпи славянското население от тези земи на
българите, а в замяна изисквала военнопленниците си от времето на Крум.

Интересното при сключването на мира е ритуалът с разменените клетви.
Това вероятно било изискано от хан Омуртаг, който не вярвал нито в
силата на християнския бог, нито в искреността на Лъв V (опит за
убийството на Крум). Така императорът извършил следните езически
ритуали:

- излива чаша с вода на земята в символ на пролятата му кръв при
неспазване на мира;

- преобръща конско седло над главата си в знак на смъртта му по време на
бой;

- държи тройно преплетени ремъци (юзди), което се отъждествявало със
здравината на мира (смърт чрез удушаване);

- скубе трева от земята и я хвърля нависоко в символ на опустяващите му
земи, ако пристъпи клетвата си.

На всичко това Лъв V е призовал кучета за свидетели, след което
собственоръчно ги е принесъл в жертва на бог Тангра (прабългарски
тотемизъм).

Само след 5 години (820г.) мирът бил преподписан с новия владетел Михаил
ІІ Балба (Пияницата). Така се потвърждавало спазването на договора и от
негова страна. Вероятно към клаузите е добавена нова за взаимна военна
помощ. Тя се доказва с последвалите събития. През 821г. Константинопол
бил обсаден от въстаниците на Тома Славянина (византийски
военноначалник), който повел армията си към Константинопол и го
обсадили. Въпреки забраната да се намесват езичници в християнски спор
Михаил ІІ бил принуден да помоли Омуртаг за помощ. Така през 823г.
българите разгромили бунтовниците, а мирът между двете страни бил
запазен до края на живота на хан Омуртаг.

ІІ. Българо-франкски отношения в периода 818-829г.

Мирът с Византия бил много полезен за българите, тъй като давал
възможност на хан Омуртаг да обърне внимание на северозападната си
граница. Там през 818г. се появил нов проблем във връзка с желанието на
3-те славянски племена –тимочани, браничевци, ободрити да се отцепят от
българските граници и да преминат под властта на франките. Това им
желание се обяснява със стремежа на българския владетел да премахне
местното им самоуправление. Разтревожен, хан Омуртаг започнал
дипломатични преговори със сина на Карл Велики – Людовик Благочестиви.
Цели 3 години – 824,825,826г. българския владетел се опитвал с мир да
реши пограничния проблем, но франкският император протакал преговорите и
не се ангажирал с конкретен отговор. При последното пратеничество –
826г. хан Омуртаг поставил своя ултиматум със заплахата, че ще последва
война. През 827г. българската войска навлязла в земите на франките и при
река Драва нападнала и тотално разгромила франкската армия, командвана
от първородния императорски син – Людовик Немски. Така 3-те племена
отново били присъединени към българските предели, а през 829г. Омуртаг с
поход на северозапад премахнал местното им самоуправление.

ІІІ. Българо-хазарски (маджарски) проблеми.

Във външната си политика хан Омуртаг е бил изправен пред решаването на
друг сериозен проблем по североизточната граница. Оттам зачестили
набезите на хазарите или на новопоявилите се маджари. За съжаление
липсват ясни сведения по отношение на това къде и кога се водят
сраженията, но с пълно основание можем да приемем, че те са били успешни
за България, тъй като границата и? в тази посока остава непроменена (до
Днестър, Днепър).

ІV. Вътрешна политика.

1. Административна и военна реформа

Ё

Є

h

българи и славяни и се управляват от доверени на хана хора, наречени
жупани и комити. По този начин се премахва местното славянско
самоуправление и се централизира властта.

Омуртаг провежда и военна реформа, с която създава единна
постоянно действаща войска, изградена от славяни и прабългари. Успоредно
с това той изгражда и опълчение. Така ханът повишава боеспособността на
своята армия.

2.Гонения на християните

Християнството прониквало в българските земи чрез заловените византийски
военнопленници по времето на Крум и от новоприсъединените славянски
племена. Гоненията, които предприема ханът са изключително ожесточени и
се дължат по-скоро на политически, а не на религиозни причини.Омуртаг се
опасявал,че чрез тази религия ще се засили византийското влияние в
страната му , а това може да доведе дори до асимилация. Известно е, че
неговият първороден син Енравота (Боян Енравота) също възприел
християнската религия под въздействие на византийски военнопленник.
Поради това той бил наказан с лишаване от престола от своя баща, а
по-късно бил убит от по-малкия си брат Маламир.

Едно решение на хана е предизвикало много коментари: на всички християни
в българската държава било наредено (под страх от смъртно наказание) да
ядат месо по време на великите пости. Всички се подчинили на княжеската
воля, но неколцина епископи и свещеници (14 на брой), отказали да
престъпят християнския закон, били убити и се сдобили с мъченически
венец.

Предполага се, че Омуртаг е бил женен за славянка, за което съдим от
имената на тримата му сина - Енравота, Звиница и Маламир.

На едно от изображенията на хан Омуртаг той е нарисуван с кръст в ръка и
с кръст на короната му. Това не би трябвало да ни притеснява с оглед на
факта, че кръстът не се отъждествява с християнската му принадлежност, а
по-скоро символизира нарасналото му самочувствие и изравняването му по
власт с византийския василевс.

3.Строителна дейност

В нашата история времето на хан Омуртаг с основание се величае като
епоха на съзидателното начало - нему принадлежи заслужената слава на
първостроител на материалната ни култура през ІХ век. С името на Омуртаг
се свързва възстановяването на опожарената Плиска - от укрепен лагер тя
била превърната в истински средновековен град, заобиколен от яки каменни
стени.

Предполага се, че двата нови двореца, изградени от Омуртаг на
североизток и югоизток са му служели като военни резиденции при военните
си действия срещу хазари (маджари) и византийци. Единият се е наричал
Малък Переславец и се е намирал на брега на река Дунав, а другият е
охранявал проходите на Стара планина и се е намирал при река Тича
(дн.р.Камчия).

От времето на хан Омуртаг са запазени и някои каменни колони, които са
свидетелство както за външната, така и за вътрешната му политика.

4.Философска мисъл

Хан Омуртаг е известен и с разсъжденията си за смисъла на човешкия
живот, за раждането, смъртта и безсмъртието. Една от най-популярните му
мисли е увековечена на финала на Търновския надпис, който е запазен в
църквата „Свети Четиридесет мъченици”, намираща се в подножието на хълма
Царевец във Велико Търново. Той гласи: „Човек дори добре да живее умира
и друг се ражда и нека роденият по-късно, като гледа тези писмена си
спомня за оногова, който ги е направил, а името на този е хан велики
Омуртаг...”

План конспект

І. Първи сведения за хан Омуртаг – българо-византийски отношения в
периода 814-823г.

1.Евентуални регенти – Докум, Диценг и Цок

2.Битката при Бурдизо (дн.Баба Ески) – 814г.

3.Договорът с император Лъв V – 815г.

а) причини за мира

б) клаузи на договора

в) ритуали (анализ)

4.Преподписване на мира с Михаил ІІ Балба – 820г.

5.Потушаване бунта на Тома Славянина – 823г.

ІІ. Българо-франкски отношения в периода – 818-829г.

1.Опит за отцепване на тимочани, браничевци и ободрити от България –
818г.

2.Преговори с император Людовик Благочестиви – 824-826г.(вкл.)

3.Битката при река Драва с Людовик Немски – 827г.

4.Премахване на местното славянско самоуправление – 829г.

ІІІ.Сражения с хазари (маджари) на североизток

ІV.Вътрешна политика на Омуртаг

1.Административна и военна реформа (жупи и комитати)

2.Гонения на християните в страната (примера с Енравота)

3.Строителна дейност

4.Философска мъдрост на Омуртаг

Извори:

- Сюлейманкьойски каменен надпис – свидетелства за клаузите на мира
от 815г.

- Чаталарски и Търновски надписи – разказват за строителната
дейност и философската мъдрост на хана

- Бертински и Фулденски анали (летописи) – свидетелстват за
българо-франкските отношения

Качества:

-дипломат

-далновиден

-стратег

-съзидател

-администратор

-философ

crazygirl13
01-03-2010, 08:55
Привет! :)
трябва ми есе на тема:"Човекът е дявола и бога в едно" или "Борейки се е единственият начин да постигнем мечтите си" .
попринцип есетата са по испански,но и на бълг. става :-D
ще съм мн.БЛАГОДАРНА ако някой помогне :oops: :( :-) :-) :-)


Това става ли за втората тема

Вярвате ли че мечтите се сбъдват? Мечтата е нещо велико, нещо, към което трява да се се стерим, за да го осъществим. Няма човек, който не мечтае. Винаги трябва да искаме повече от живота и да се борим за нашите желания, да не се предаваме и да вярваме, че можем да постигнем всичко стига да го пожелаем от цялото си сърце и да вярваме, че то ще се сбъдне. Никога не трябва да губим вяра в себе си, защото няма невъзмовни неща, има само незапочнати. Често пъти хората се отчайват, когато виждат, че не винаги става това, което са искали и губят желанието си да продължават напред. Но когато мечтаем за нещо много силно ние се стремим да го постигнем и правим всичко възможно то да стане реалност. Не трябва да изпадаме никога в отчаяние, защото ние можем всичко, стига само да си го поставим за цел. Мечтите са нещо лично, нещо, което изпълва мислите ни и ни дава стимул, за да продължим напред. Защото, ако спрем да мечтаем, все едно да загубим жалание за живот. Има хора, които не вярват в себе си и мислят, че не могат да постигнат нищо от свойте мечти, но това не е така. Трябва да са по-съмоуверени и да знаят, че могат да постигнат всичко, стига само да не се предават лесно, защото нищо не ти идва наготово, за всяка наша мечта ние трява да правим жертви и да се борим за нея до последни сили. Веки може да постигне това, което иска, стига да го желае от цялото си сърце. Аз лично вярвам, че мечтите се сбъдват... Вярвайте и вие в себе си и в осъществяването на желанията ви. И никога не спирайте да мечтаете, защото без мечти все едно да спрете да съществувате.

fluffka1
01-03-2010, 11:09
може ли някой да ми дръпне това http://download.http://www.teenproblem.net/school/211655/han+omurtag/ ?? плс, по история ми трябва

Хан Омуртаг

814-831г.

I. Българо-византийски отношения в периода 814-823г.

Хан Омуртаг вероятно е поел властта в българската държава веднага след
смъртта на своя баща хан Крум. Съществува обаче и друго предположение,че
той е имал регенти(настойници),спомен ти с имената Докум, Диценг и Цок.
Те вероятно трябвало да подпомагат младия владетел при довършването на
военната кампания ,започната от неговия баща. Така през есента на 814г.
войските на Омуртаг и тези на Лъв V се срещнали при крепостта Бурдизо
(дн.с.Бабаески в Тракия). Там императорската армия успяла с хитрост да
разгроми войската на Омуртаг. Поражението дало необходимия повод на хана
да промени външната политика спрямо Византия и да започне преговори за
мир.

От друга страна на северозапад се готвело нападение на франките в съюз с
Византия, а една война на два фронта била твърде опасна за България.

Така през 815г.двете държави сключили 30-годишен мир помежду си,
клаузите,на който са запазени върху Сюлейманкьойски каменен надпис.
Известни са 2 от общо 11 клаузи:

- гранично споразумение - границата минавала от град Дебелт към р.Марица
до източните склонове на Родопите;

- Византия щяла да отстъпи славянското население от тези земи на
българите, а в замяна изисквала военнопленниците си от времето на Крум.

Интересното при сключването на мира е ритуалът с разменените клетви.
Това вероятно било изискано от хан Омуртаг, който не вярвал нито в
силата на християнския бог, нито в искреността на Лъв V (опит за
убийството на Крум). Така императорът извършил следните езически
ритуали:

- излива чаша с вода на земята в символ на пролятата му кръв при
неспазване на мира;

- преобръща конско седло над главата си в знак на смъртта му по време на
бой;

- държи тройно преплетени ремъци (юзди), което се отъждествявало със
здравината на мира (смърт чрез удушаване);

- скубе трева от земята и я хвърля нависоко в символ на опустяващите му
земи, ако пристъпи клетвата си.

На всичко това Лъв V е призовал кучета за свидетели, след което
собственоръчно ги е принесъл в жертва на бог Тангра (прабългарски
тотемизъм).

Само след 5 години (820г.) мирът бил преподписан с новия владетел Михаил
ІІ Балба (Пияницата). Така се потвърждавало спазването на договора и от
негова страна. Вероятно към клаузите е добавена нова за взаимна военна
помощ. Тя се доказва с последвалите събития. През 821г. Константинопол
бил обсаден от въстаниците на Тома Славянина (византийски
военноначалник), който повел армията си към Константинопол и го
обсадили. Въпреки забраната да се намесват езичници в християнски спор
Михаил ІІ бил принуден да помоли Омуртаг за помощ. Така през 823г.
българите разгромили бунтовниците, а мирът между двете страни бил
запазен до края на живота на хан Омуртаг.

ІІ. Българо-франкски отношения в периода 818-829г.

Мирът с Византия бил много полезен за българите, тъй като давал
възможност на хан Омуртаг да обърне внимание на северозападната си
граница. Там през 818г. се появил нов проблем във връзка с желанието на
3-те славянски племена –тимочани, браничевци, ободрити да се отцепят от
българските граници и да преминат под властта на франките. Това им
желание се обяснява със стремежа на българския владетел да премахне
местното им самоуправление. Разтревожен, хан Омуртаг започнал
дипломатични преговори със сина на Карл Велики – Людовик Благочестиви.
Цели 3 години – 824,825,826г. българския владетел се опитвал с мир да
реши пограничния проблем, но франкският император протакал преговорите и
не се ангажирал с конкретен отговор. При последното пратеничество –
826г. хан Омуртаг поставил своя ултиматум със заплахата, че ще последва
война. През 827г. българската войска навлязла в земите на франките и при
река Драва нападнала и тотално разгромила франкската армия, командвана
от първородния императорски син – Людовик Немски. Така 3-те племена
отново били присъединени към българските предели, а през 829г. Омуртаг с
поход на северозапад премахнал местното им самоуправление.

ІІІ. Българо-хазарски (маджарски) проблеми.

Във външната си политика хан Омуртаг е бил изправен пред решаването на
друг сериозен проблем по североизточната граница. Оттам зачестили
набезите на хазарите или на новопоявилите се маджари. За съжаление
липсват ясни сведения по отношение на това къде и кога се водят
сраженията, но с пълно основание можем да приемем, че те са били успешни
за България, тъй като границата и? в тази посока остава непроменена (до
Днестър, Днепър).

ІV. Вътрешна политика.

1. Административна и военна реформа

Ё

Є

h

българи и славяни и се управляват от доверени на хана хора, наречени
жупани и комити. По този начин се премахва местното славянско
самоуправление и се централизира властта.

Омуртаг провежда и военна реформа, с която създава единна
постоянно действаща войска, изградена от славяни и прабългари. Успоредно
с това той изгражда и опълчение. Така ханът повишава боеспособността на
своята армия.

2.Гонения на християните

Християнството прониквало в българските земи чрез заловените византийски
военнопленници по времето на Крум и от новоприсъединените славянски
племена. Гоненията, които предприема ханът са изключително ожесточени и
се дължат по-скоро на политически, а не на религиозни причини.Омуртаг се
опасявал,че чрез тази религия ще се засили византийското влияние в
страната му , а това може да доведе дори до асимилация. Известно е, че
неговият първороден син Енравота (Боян Енравота) също възприел
християнската религия под въздействие на византийски военнопленник.
Поради това той бил наказан с лишаване от престола от своя баща, а
по-късно бил убит от по-малкия си брат Маламир.

Едно решение на хана е предизвикало много коментари: на всички християни
в българската държава било наредено (под страх от смъртно наказание) да
ядат месо по време на великите пости. Всички се подчинили на княжеската
воля, но неколцина епископи и свещеници (14 на брой), отказали да
престъпят християнския закон, били убити и се сдобили с мъченически
венец.

Предполага се, че Омуртаг е бил женен за славянка, за което съдим от
имената на тримата му сина - Енравота, Звиница и Маламир.

На едно от изображенията на хан Омуртаг той е нарисуван с кръст в ръка и
с кръст на короната му. Това не би трябвало да ни притеснява с оглед на
факта, че кръстът не се отъждествява с християнската му принадлежност, а
по-скоро символизира нарасналото му самочувствие и изравняването му по
власт с византийския василевс.

3.Строителна дейност

В нашата история времето на хан Омуртаг с основание се величае като
епоха на съзидателното начало - нему принадлежи заслужената слава на
първостроител на материалната ни култура през ІХ век. С името на Омуртаг
се свързва възстановяването на опожарената Плиска - от укрепен лагер тя
била превърната в истински средновековен град, заобиколен от яки каменни
стени.

Предполага се, че двата нови двореца, изградени от Омуртаг на
североизток и югоизток са му служели като военни резиденции при военните
си действия срещу хазари (маджари) и византийци. Единият се е наричал
Малък Переславец и се е намирал на брега на река Дунав, а другият е
охранявал проходите на Стара планина и се е намирал при река Тича
(дн.р.Камчия).

От времето на хан Омуртаг са запазени и някои каменни колони, които са
свидетелство както за външната, така и за вътрешната му политика.

4.Философска мисъл

Хан Омуртаг е известен и с разсъжденията си за смисъла на човешкия
живот, за раждането, смъртта и безсмъртието. Една от най-популярните му
мисли е увековечена на финала на Търновския надпис, който е запазен в
църквата „Свети Четиридесет мъченици”, намираща се в подножието на хълма
Царевец във Велико Търново. Той гласи: „Човек дори добре да живее умира
и друг се ражда и нека роденият по-късно, като гледа тези писмена си
спомня за оногова, който ги е направил, а името на този е хан велики
Омуртаг...”

План конспект

І. Първи сведения за хан Омуртаг – българо-византийски отношения в
периода 814-823г.

1.Евентуални регенти – Докум, Диценг и Цок

2.Битката при Бурдизо (дн.Баба Ески) – 814г.

3.Договорът с император Лъв V – 815г.

а) причини за мира

б) клаузи на договора

в) ритуали (анализ)

4.Преподписване на мира с Михаил ІІ Балба – 820г.

5.Потушаване бунта на Тома Славянина – 823г.

ІІ. Българо-франкски отношения в периода – 818-829г.

1.Опит за отцепване на тимочани, браничевци и ободрити от България –
818г.

2.Преговори с император Людовик Благочестиви – 824-826г.(вкл.)

3.Битката при река Драва с Людовик Немски – 827г.

4.Премахване на местното славянско самоуправление – 829г.

ІІІ.Сражения с хазари (маджари) на североизток

ІV.Вътрешна политика на Омуртаг

1.Административна и военна реформа (жупи и комитати)

2.Гонения на християните в страната (примера с Енравота)

3.Строителна дейност

4.Философска мъдрост на Омуртаг

Извори:

- Сюлейманкьойски каменен надпис – свидетелства за клаузите на мира
от 815г.

- Чаталарски и Търновски надписи – разказват за строителната
дейност и философската мъдрост на хана

- Бертински и Фулденски анали (летописи) – свидетелстват за
българо-франкските отношения

Качества:

-дипломат

-далновиден

-стратег

-съзидател

-администратор

-философ

БЛАГОДАРЯ МНОГО!!! :grin: :-)

lovey0u
01-03-2010, 11:49
http://download.pomagalo.com/215273/materialnite+blaga+ili+vyzvishenite+duhovni+cennos ti/

Благодаря предварително :)

MeRiTa
01-03-2010, 12:15
Привет! :)
трябва ми есе на тема:"Човекът е дявола и бога в едно" или "Борейки се е единственият начин да постигнем мечтите си" .
попринцип есетата са по испански,но и на бълг. става :-D
ще съм мн.БЛАГОДАРНА ако някой помогне :oops: :( :-) :-) :-)


Това става ли за втората тема

Вярвате ли че мечтите се сбъдват? Мечтата е нещо велико, нещо, към което трява да се се стерим, за да го осъществим. Няма човек, който не мечтае. Винаги трябва да искаме повече от живота и да се борим за нашите желания, да не се предаваме и да вярваме, че можем да постигнем всичко стига да го пожелаем от цялото си сърце и да вярваме, че то ще се сбъдне. Никога не трябва да губим вяра в себе си, защото няма невъзмовни неща, има само незапочнати. Често пъти хората се отчайват, когато виждат, че не винаги става това, което са искали и губят желанието си да продължават напред. Но когато мечтаем за нещо много силно ние се стремим да го постигнем и правим всичко възможно то да стане реалност. Не трябва да изпадаме никога в отчаяние, защото ние можем всичко, стига само да си го поставим за цел. Мечтите са нещо лично, нещо, което изпълва мислите ни и ни дава стимул, за да продължим напред. Защото, ако спрем да мечтаем, все едно да загубим жалание за живот. Има хора, които не вярват в себе си и мислят, че не могат да постигнат нищо от свойте мечти, но това не е така. Трябва да са по-съмоуверени и да знаят, че могат да постигнат всичко, стига само да не се предават лесно, защото нищо не ти идва наготово, за всяка наша мечта ние трява да правим жертви и да се борим за нея до последни сили. Веки може да постигне това, което иска, стига да го желае от цялото си сърце. Аз лично вярвам, че мечтите се сбъдват... Вярвайте и вие в себе си и в осъществяването на желанията ви. И никога не спирайте да мечтаете, защото без мечти все едно да спрете да съществувате.

daaaaaaaa idealno e :grin: :grin: :grin: blagodarq ti mnogo ! :-)

rockin
01-03-2010, 13:45
Може ли някой да ми свали това: http://download.pomagalo.com/129431/znachenie+i+upotreba+na+alkalnite+elementi/
Ще съм ви много благодарна! :-)

crazygirl13
01-03-2010, 14:14
http://download.http://www.teenproblem.net/school/215273/materialnite+blaga+ili+vyzvishenite+duhovni+cennos ti/

Благодаря предварително :)

Да имаш“ или „да бъдеш“

Изборът между материалните блага и възвишените духовни ценности

Съвременните измерения на един вечен конфликт, между материалното и
духовното, ни принуждават да го осмислим по един нов начин. Във времето
на икономическо развитие и глобално модернизиране, човекът в своето
ежедневие започва да се пита, дали този свят на новите технологии ще му
даде възможност да развива духа си и да постигне така необходимият му
духовен баланс. Дали да имаш всички тези блага е достатъчно за
постигането на мечтите ти? “Да имаш“ по-важно ли е от „да бъдеш“? А
можеш ли „да бъдеш“ без „да имаш“?

Човек често се лута из дълбините на този конфликт. Попадайки в една
или друга житейска ситуация, той прави своя избор, воден от различни
мотиви. За съжаление в стремежа си „да бъдем“ често губим дори и онова,
което имаме. Като че ли динамиката на случващото се около нас е бедствие
което трудно ще овладеем, ако загърбим онези личностни качества с които
често се идентифицираме.

Една елегантна идея на Ерих Фром, разкрита ни в книгата му „Да имаш
или да бъдеш“, разказва за битуващите у човека две начала определящи
неговото битие. Той ги дефинира като „притежателен и битиен“ модус и
смята, че до голяма степен те са определящи за поведението на човека.
Притежателният може да се обобщи с фразата „Аз съм това,което имам“.
Според него това са хора които измерват себе си, другите и успехите си,
чрез онова което притежават като материя. За тях лукса, парите и властта
представляват еманация на онова което биха искали да постигнат в живота
си. Както той казва, притежателния модус /да имаш/ се отнася до неща,
поддаващи се на описание, а битийният модус /да бъдеш/ се отнася до
опита, който не може да се опише. Дали „да бъдеш“ означава да се
откажеш от задоволяването на материалния си глад и от консумацията на
временно придобитите потребителски стоки? Предполагам, че това означава
по-скоро да разглеждаш себе си не като консуматор и потребител, а като
творец и личност притежаваща качества и умения, с които да създаваш
блага. Нима не е по-важно да владеем знанието и умението да създаваме,
отколкото да притежаваме? Когато правим своят избор „да бъдеш“, ние
избираме да изграждаме себе си като личности с продуктивен характер.
Защото не е проблем „да имаш“, ако можеш „да бъдеш“ творец на онова
което желаеш правото си на избор. Те масово търсят и купуват продукти предназначени
за еднократна употреба. Има няколко етапа през които преминава
потребителя, преди да изхвърли покупката. На първо място поставям
външните фактори, които пряко влияят върху психиката му - рекламите.
Често те са способни да ни накарат да повярваме, че се нуждаем от нещо,
на практика съвсем излишно. Бързо след това, идва и желанието да
придобием изделието. Тогава започваме да се питаме, как то би могло да
улесни ежедневието ни, или да помогне да изградим своя имидж пред
обкъжението ни. Следващия етап, след като сами сме се уверили, че се
„нуждаем“ от това, е да направим всичко по силите си и да намерим
необходимите средства, за да придобием предмета. И ето я най-накрая
придобивката. Тя ни носи удоволетворение, което ни засища за известно
време. След което ни омръзва я изхвърляме, заедно с всички емоции с
които сме я придобили. Излиза най-новия модел от същата стока и отново
се повтаря този кръг, който Фром нарича „омъгьосания кръг на
консумацията на потребителски стоки“. Като, че ли времето в което живеем
ни превръща в консуматори, изгубили себе си и лутащи се в полето на
тази магия.

Знам обаче, че човек е свободен да реализира желанията си. Да гони
мечтите си и да прави своя избор във всеки миг от живота си. И ако той
решил да се подчини на този омъгьосан кръг, то сигурно е направил
правилния избор за себе си.

Вярвам обаче, че ако същия този човек, мобилизира силите и духа си и ги
вложи в някаква идея и реализирането й, то той ще бъде много по-полезен
за себе си и другите.

Тук се крие и дилемата на нашия избор: Дали просто да отвориш сетивата
си и да се поддадеш на мимолетното удоволствие, което ти предлага
съвременния пазар. Или да запазиш придобитото до сега и да се обърнеш
към качествата си, които да вложиш в реализирането на своите духовните
стремежи. Защото единствено тяхното постигане, ще остави следа от това,
че си избрал - „да бъдеш“.

АЗ ИЗБРАХ ДА БЪДА ! И това е моят отговор на въпроса: Дали „да бъдеш“
пленник на материалното или „да имаш“ творческият полет на свободния си
дух?

За мене, двата въпроса - „Да имаш“ или „Да бъдеш“ се преплитат полето на
творческото ми израстване като личност и творец на живота си.



Речник :

Еманация- най-висша проява

Модус- измерение

Креация -създаване

Използвана литература :

„Да имаш или да бъдеш“- Ерих Фром

crazygirl13
01-03-2010, 14:16
Може ли някой да ми свали това: http://download.http://www.teenproblem.net/school/129431/znachenie+i+upotreba+na+alkalnite+elementi/
Ще съм ви много благодарна! :-)


Значение и употреба на алкалните
елементи

Иторията на алкалните елементи започва с откриването на натрия и
калия. От най-дълбока древност светът е използвал съединенията на натрия
и калия, но простите им вещества за първи път е видял Хъмфри Дейви през
1807г.

В древния Египет от застоялите води на някои езера близо до бреговете на
разливащия се Нил хората извличали вещество с добро измивно
действие-наричали го нетер.Гърците също добили това вещество и му дали
името натрон.

През 1817г. шведският химик Йохан Август Арфведсон анализирал минерал от
рудника Ото и получил сол на неизвестен елемент, която много приличала
на някои свойства на натриевите и калиевите соли.Арфведсон решил, че
солите на този елемент оцветяват пламъка в карминово-червен
цвят.Знаменитият И.Я.Берцелиус предлага елемента да се нарича литион,с
което да се ознаменува, че това е първия ,,алкалий” намерен в царството
на минералите.

Металът литий е получен от Дейви през 1818г. Откриватели на рубидия и
цезия са немските учени Роберт Бунзен Густав Кирхгоф.

Францият е открит от Маргарита Перей през 1839г. и е наречен в чест на
нейната родина.

Богата е не само историята, а и настоящето на алкалните елементи. Пред
тях се отрива много обещаващо бъдеще за ползата на човечеството.

Литият е добро средство за отстраняване на гозове от разтопени
метали.Подобрява качеството на бронза, сплавите на магнезия, алуминия и
цинка. Присъства и в някои стомани.Борбата за разоръжаване, която водят
миролюбивите народи ще предпази света от ядрена катастрофа и ще насочи
използването на елементите и техните съединения само за мирни цели.

не качествата на бензина.Металният натрий се използва в лабораторната
практика. Натриевият хлорид се употребява в големи количества в бита, в
хранително-вкусовата промишленост и в химическата промишленост.

Подобно на натриевата основа и калиевата основа се използва широко в
производството на сапуни, шампоани, в химическата и текстилната
промишленост.

Широко приложение намират алкалните бром иди в медицината, фотографията,
лабораторната практика.

От сулфидите най-широко се използва натриевият сулфид-за производство на
серни багрила, за обезкосмяване на кожи и др.

При облъчване със светлина цезият изпуска мощен поток от електрони.Ето
защо цезиевите фотоелементи имат най-добри качества в производството на
радиолокационни прибори, телевизори, кино машини.

Йоните на натрия и на калия имат важно значение в организма на животните
и на човека.Излишъкът на натриеви йони в организма води до задържане на
вода, което на свой ред е свързано с повишаване на кръвното налягане и
затрудняване работата на сърдечносъдовата система.Ето защо прекомерната
употреба на готварска сол е вредна.

В растенията калият участва в осъществяването на фотосинтезата. Калият е
нужен и на животинските организми-без него се нарушава работата на
мускулите и на нервната система.

Биологичните функции на лития не се изяснени.В големи
количествалитиевите съединения пораждат образуването на злокачествени
тумори.

fluffka1
01-03-2010, 15:37
може ли още нещо :-o http://download.pomagalo.com/43003/poemata+iliada++enciklopediya+za+jivota+na+drevnit e+gyrci/

crazygirl13
01-03-2010, 17:25
може ли още нещо :-o http://download.http://www.teenproblem.net/school/43003/poemata+iliada++enciklopediya+za+jivota+na+drevnit e+gyrci/

Поемата „ИЛИАДА” – енциклопедия за живота на древните гърци

„Илиада” е първата епическа поема, начало на прехода от устно към
писмено творчество. В нея Омир събира голяма част от старогръцките
митове, отразяващи древната представа на елините за света и порядъка в
него. Широтата и многопланността на епическото изображение позволяват
изграждането на комплексна представа за живота и мисленето на древните
гърци.

Омир създава образите на велики герои, водачи и пример за съвременниците
си. Персонажи като храбрия Ахил, всеотдайния Хектор, безстрашния
Агамемнон събират в себе си високо ценени черти от човешкия характер.
Едновременното изграждане на битието на елина в мир и война в шеста и
осемнадесета песен е израз на ценностната му система. Появата на
междуличностни конфликти като този между Ахил и Агамемнон, както и
създаването на сложния вътрешен свят на героите, е признак за духовното
израстване на елините и промяната в идеала им за личност. По този начин
„Илиада” се превръща в своеобразна енциклопедия за битието и мисленето
на древните гърци.

Като първа литературна творба, „Илиада” се отличава с типични
композиционни особености- първа песен е завръзка, кулминацията е двубоят
между Ахил и Хектор, а развръзката е откупуването на тялото на троянския
герой. Поемата обаче далеч не е съвършена-действието многократно се
забавя или се препраща към минали събития. Въпреки че придават тромавост
на изказа, ретардацията и ретроспекцията въвеждат представата на
древните гърци за света по времето на Омир и преди това.

Още първия стих на поемата представя темата за справедливия гняв на
Ахил:

Музо,възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев

Който донесе безбройни беди на войските ахейски...

Героят се противопоставя на „властния цар” Агамемнон, поискал за награда
Ахиловата робиня. Чувството а справедливост и храбростта на Ахил се
открояват сред другите вождове. Той е не само физически силен като
Херакъл или Персей, а изпъква със забележителни духовни качества. Това е
и поводът да бъде издигнат на пиедестал като модел на поведение. Но
въпреки силния си гняв, Ахил се вслушва в словата на Атина Палада, която
го съветва да накаже Агамемнон само с думи. В постъпката му проличава
способност да се владее и преклонение пред боговете-още черти от идеала
на елина за герой. Сляпото доверие в поръката на Зевс показва все още
важното място, което заемат божествата в света на древните гърци. Първа
песен представя част от разбирането на елините за силна личност и
голямото значение на митологията в тяхното битие.

Шеста песен описва срещата на троянския воин Хектор със съпругата му
Андромаха. Неслучайно тази среща се състои на Скейските порти, които
представляват граница между света на войната и на мира. Андромаха
умолява мъжа си да не прекрачва тази граница, тъй като й е едничката и
опора в живота. Това проличава от думите: ”Хекторе,ти си ми баща,ти си
ми майка…”. Във вътрешния свят на героя се заражда конфликт между
необходимостта да защитава семейството си и нуждата да бъде до него.
Водачът на троянците няма избор-макар да не желае да се бие, той е
длъжен да застане начело на войските и да брани родината си и щастието
на всички в нея. Този избор е израз на разбирането на елина, че войната
и мирът са неразривно свързани-мирът се постига само чрез война и може
да бъде опазен единствено с нейните средства. Образът на Хектор като
смел и отговорен водач допълва идеала за личност на древните гърци.

Осемнадесета песен е изградена чрез ретардация. Изработването на
доспехите на Ахил и изрисуването на щита му заемат централно място в
описанието. Хефест изковава върху щита пълна картина на света на
древните гърци,включващ макро- и микрокосмоса им. В центъра на
изображението се намира макрокосмосът, който съдържа:

…земята,небето,морето,

Неуморимото слънце наред с пълноликия месец,

Всички съзвездия,дето обкичват небето високо…

биколена от вода. Около това изображение се намира микрокосмосът на
античния човек,който включва частния му живот-сватба и съд, мир и война,
труд и веселие. Хефест изобразява паралелно два града-в единия цари
веселие, вдигат се сватби, а проблемите се решават по мирен път. Другият
град е под обсада и е миниатюра на обсадата на Троя. Чрез едновременното
им изграждане и контраста помежду им Омир отново изтъква ненарушимата
връзка на мира и войната с битието на елина. Описаните оран, жътва,
гроздобер, животновъдство създават представа за мирен труд, който
доставя радост и удовлетворение. Със завършека на изграждането на
картината върху щита на Ахил с хоро и весела музика се утвърждава
идеята, че животът тържествува над смъртта и нещастието. Светът на
елина, представен в осемнадесета песен, е свят на пиршества и веселие,
подкрепени от военните придобивки.

Двадесет и втора песен заема значително място в поемата, сблъсквайки две
контрастни страни от представа на елина за героизъм и мъжество. Това са
Ахил и Хектор, най-отличилите се воини на двата лагера. В
характеристиките им се откриват много общи черти като божествения
произход, изтъкнат чрез многобройната употреба на епитети като
„богоравен”, „богоподобен”, „светъл” и т.н. Хектор притежава физическа
красота и сила, но и лидерски качества:

Сила и смелост пробуди у всеки троянец…

Хектор, подобен на мъжеубиеца Арес,

Свойте сърцати троянци подтикваше срещу ахейци.

Силата на Ахил пък личи повече с неговото отсъствие - когато той напуска
боевете, разгневен на Агамемнон, гърците започват да губят надмощие.
Общите черти на Ахил и Хектор изразяват значимостта на физическата сила,
лидерството и стремежа към слава на древните гърци.

Контрастът между образите на двамата воини показва различните лица на
героизма. Ахил участва в боя, за да спечели вечна слава. Той знае,че е
обречен на гибел, но предпочита кратък и славен жизнен път пред дълго и
безсмислено битие. Хектор защитава родния си град, честта и щастието на
семейството си. Той воюва по принуда, но не забравя своя дълг. В
решителния двубой срещу Ахил влиза от чувство за вина, че е повел
войските срещу по-силен противник. Хуманността е предопределяща в
характера на Хектор, затова и когато не е на бойното поле, непрекъснато
е сред семейството си. Главни черти за Ахил пък са неговото чувство за
собствена чест и отмъстителност. В първа песен гневът му става причина
да напусне ахейския стан. Воинът се връща в боя чак когато приятелят му
Патрокъл е убит. Тогава гневът на Ахил се пренасочва към „убиеца зъл”,
Хектор, придобива епичен размах и довежда до жестоко убийство и
поругаване с тялото на врага. В кулминационния момент на двубоя двамата
герои проявяват типичните си качества: човечният Хектор приканва Ахил да
се закълнат победителя да не осквернява тялото на победения. Ахеецът е
обхванат от унищожителен гняв и не може и да помисли за подобно
предложение. Това личи и в думите му:

Хектор омразен! За договор нищо недей ми продумва!

Най-важните черти от характерите на двамата герои, изразяващи идеала на
елина за личност, остават

устойчиви на времето, независимо от сменящите се ценностни системи.

„Илиада” е емблематична творба, заемаща значително място в живота и
мисленето на древните гърци. Векове наред поемата е била своеобразна
Библия за античния човек, даваща му модели на поведение и образци за
изграждане на характера. В „Илиада” неразчленимо са свързани авторско
слово и митология, които представят мисленето на елина в две различни
епохи. Вниквайки в нейното съдържание, съвременният човек открива, че
творбата е енциклопедия не само за светоусещането на античния човек, но
и за промяната и духовното издигане на идеалите му във времето.

KumchoValcho
01-05-2010, 15:30
http://download.http://www.teenproblem.net/school/111174/dimcho+debelyanov+kopnejyt+po+rodnoto+v+skriti+vop li/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/92814/nostalgiya+po+detstvoto+i+rodniya+dom+v+skriti+vop li+na+dimcho+debelyanov/?search=19282401&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/394932/gradyt+v+poeziyata+na+smirnenski/?search=19282330&po=1

crazygirl13
01-05-2010, 20:09
http://download.http://www.teenproblem.net/school/111174/dimcho+debelyanov+kopnejyt+po+rodnoto+v+skriti+vop li/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/92814/nostalgiya+po+detstvoto+i+rodniya+dom+v+skriti+vop li+na+dimcho+debelyanov/?search=19282401&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/394932/gradyt+v+poeziyata+na+smirnenski/?search=19282330&po=1




Димчо Дебелянов е една чувствителна душа написала едни от най-хубавите и лични лирически творби.Неговата поезия е повлияна от развитието на символизма.Но символическата образност е средство да изрази човешки конфликти, които са го вълнували в определен момент от неговия живот.Затова поезията на Димчо Дебелянов звучи съвременно и днес.Хиляди хора изпитват привързаност към неговите стихове.Сред едни от най-обичаните е “Скрити вопли”.То често става израз на лични изживявания на хората ,които го четат. Темата на елегията “С.В.” е носталгията по топлия свят на рода,към ценностите изграждащи духовната и нравствена атмосфера в него.В творбата се говори също и за въображаемо завръщане в родния дом.В творбата има представа за родното присъства чрез знакови образи,като родния дом и нейния праг,двора, “стаята позната” ,”старата икона”.Центърът на този свят на установени ценности е майката.Тя е пазителката на дома и семейството. ® К тишина,спокойствие ,смиреност. Този образ ни подготвя за срещата с майката.Тя и родния дам са двата най-важни образи в елегията.Майката придобива значение на святост и идеал-“старата” майка,”безсилно рамо”,”усмивка блага”,”старата икона”.Тя е една особена опора в живота на всеки човек,която символизира самият живот.Бащиният дом със смиреното в него създават усещането за храм.Той е представен с най-светлите символи-родния праг,стаята позната.Той е наречен “последна пристан и заслона”.Това показва,че автора е силно привързан към родния дом и иска да си отиде от света там откъдето се е появил.В елегията е подчертан печалния тон и носталгията изразена като “безутешни дни”,чиято основна функция е да лиши страдащия герой от всичко скъпо.Вътрешната форма в стихотворението е оплакване на някого,но това е по-скоро монолог,защото в творбата използваната формата “ти” е опит за разговор със себе си. Основния конфликт е между две различни житейски състояния,между мечтата и реалността,между копнежа по родното и невъзможното завръщане, а резултатът е двойна загуба-“майка и родина”.Основната идея е поривът към отлетялото минало,към родовите нравствени ценности.Внушението за драматичен копнеж,неосъществим в суетата,отчуждението и озлоблението на хората Домът се оказва емоционална основа на нашия живот,без който не можем да се почувстваме пълноценни хора.Затова авторът е написал стихотворението дни преди смъртта си.Сякаш той е предусештал,че скоро няма да е на този свят и е искал да остави всички мисли и чувства бушуващи в него и в още стотици души тъгуващи по всичко родно.





Носталгия по детството и родния дом в “Скрити вопли” на Димчо Дебелянов Поезията на Димчо Дебелянов е огледален лирически образ на неговия душевен свят. Краткия му живот е белязан с поредица от раздели и житейски неудачи. Всекидневието за него не е нищо друго освен оцеляване на ръба на глада и бедността. Затова творецът издига в поетичен култ своя копнеж по напуснатия роден дом, загубените близки хора и най-светлите и невинни детски години. Носталгията по отминалото и невъзвратимо време ражда най- нежната елегия в българската поетична класика – “Скрити вопли”. Мотивът за носталгията по миналото е основен в стихотворението. Лирическия герой копнее да се върне в родния дом. Това е копнеж по света на неговото детство, когато животът му е бил безоблачен и щастлив. Но този свят вече принадлежи на миналото. В настоящето си лирическият герой се чувства объркан, нещастен и самотен. Той търси опора в миналото - в мечтата за се завърне в родния дом при близките си. За лирическия герой връщането назад в света на спомена е завръщане към най-святите за всеки човек неща. Родната къща и двора са ключовите символи на един изгубен свят. Това е светът на душевната чистота, красота и обич. Там, в прекрасният свят, принадлежащ на миналото, завинаги ще го чака и свещеният , любим образ на майката. Годините на детството остават блаженият рай на невинност, хармония и тишина, рязко контрастиращи със света затвор в реалното битие на лирическия герой. Копнежът по завръщането към тези блажени мигове в живота остава неосъществим носталгичен блян за страдащата му и угнетена душа. Лирическия герой на Дебелянов, зад който прозира личността на самия автор, преодолява времевите бариери на битието. Като плах, далечен , но очакван гостенин той прекрачва прага на родния дом в романтичния отблясък на гаснещата вечер. Домът е мястото , където е израснал и прекарал най-хубавите си детски години. Оттук е поел към широкия свят, но тук завинаги е останала частица от душата ти. Домът е вечен символ на пътя и завръщането за всеки от нас. Той е отправната точка на всяко житейско пътуване, но и “последен пристан” за уморения странник. Мотивът за завръщането в родния дом е широко застъпен в световната литературна традиция. Носталгичните пътешествия към изгубената родина, роден град и бащина стряха са присъщи на всички националисти, на всяка цивилизована, мислеща личност. Но в стиховете на Дебелянов темата е интерпретирана с вълнуващо романтична носталгия, усеща се изблик на чувства, въздейства хармония от поетични чувства и звуци. Противопоставянето между безрадостното настояще и щастливото минало се проектира още в първата строфа на елегията “ Скрити вопли”.Мисленото завръщане в бащината къща е представяно с пастелни нежни тонове – “вечерта смирено гасне”, “тихи пазви тиха нощ разгръща”. Повтарящите се епитети внушават усещане за тишина и спокойствие. Неземен покой и тишина властват над святия бащин дом: “Да шепнеш тихи думи в тишината”- звуково-асоциативно и мелодично поетът загатва мотива за тихата, почти безгласна хармония. Тишината, от една страна , е олицетворение на изтеклото време. Тя въплъщава дистанцията на годините, отделили лирическия персонаж от миналото. Но също така ярко изразен е и мотивът за бащината къща като тих пристан, в който лирическият герой ще : ж $ М отдъхне след бурите в житейското море: Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ни завещаха...“Черната умора” и “безутешни дни” са характеристики на настоящето на героя. Дебелянов преобръща традиционният смисъл на контраста дни-нощи.В неговата елегия нощта е тиха и приласкаваща, а не изпълнена с мрак и кошмари. Дните пък са лишени от светлина, защото са част от мъчителното настояще, докато нощта е свързана с мечтата за родния дом. Лирическият герой сякаш всяка вечер заспива с надеждата, че сутринта ще се събуди в двора на родната си къща. На прага на бащиния дом, между залязващия ден и настъпващата вечер, на границата межу Да те посрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мама, мамо... В тази втора строфа на стихотворението мечтата придобива плътност с образа на майката. Обхванат от нежни синовни чувства, лирическият герой се потапя в нейната “усмивка блага”. Израз на тези чувства са звучащите като ехо думи “мамо, мамо...” Майчиният образ е онази най-свата икона, пред която лирическият герой ще се изповяда. Майката е не просто жената , дала живот. В стиховете на Дебелянов образът й придобива нови измерения. Тя е олицетворение на цялата привързаност, нежност и обич в земния свят. Майката е тази, която винаги ще чака своя син, ще прости грешките му, ще го приласкае. В нейния образ се съчетават нежността, прошката и вечната, неумираща земна любов. Част от скъпия за лирическия герой роден свят са “стаята позната” и “старата икона” . Стаята от неговото детство е издигната на пиедестал като най-интимното, най-съкровеното място на света. Тя е “последна...пристан и заслона” от изпълненото с несгоди настояще. “Старата икона” е символ на семейната традиция, носител на родовата памет. Далеч от родния дом, лирическият герой живее в един враждебен свят, който изцежда жизнените му сили. Той има усещането, че е обречен, че животът му свършва: Аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своят път измина... Финалното двустишие е поантата на елегията: О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина! Мечтата се оказала блян. Лирическият герой се събужда в жестокото настояще, след като насън е видял една красива мечта. Той има усещането, че се е оказал далеч от корените си, далеч от здравата опора на родния дом – “печален странник”, чувстваш се чужденец в един свят, който не му е по сърце. Темата за отчуждението и самотата е важен елемент от художествената концепция на символизма като литературно течение. Поетите символисти заменят действителността с поетическо бягство във времето и пространството или се затварят в душевния си мир. Въпреки ,че използва поетиката на символизма, в стиховете на Димчо Дебелянов няма модна поза. Той не е талантлив подражател, а самороден гений. Самотата и отчуждението за него са изстрадани житейски истини. Страданието му е земно е осезаемо. Читателя сякаш има усещането, че надниква в душата му. Димчо Дебелянов успява да изпълни символистичния мотив за носталгията по миналото с истински човешки чувства, които вълнуват и днес. Далеч от родния дом човек оценява значимостта на своите корени.





Доклад по литература Градът в поезията на Смирненски Нели Добромирова Боянова XII „a" Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) (17 септември 1898 -- 18 юни 1923) е роден в град Кукуш, днешна Гърция. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в крайните източни квартали на София. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар. Той е български поет, ярък представител на постсимволизма в българската литература. Литературната му дейност започва още в гимназиалния курс, когато той пише хумористични стихотворения. Известен е като Христо Смирненски или като Ведбал (другия му псевдоним). Въпреки ранната си смърт (на 25-годишна възраст), той се слави като доста продуктивен автор -- едно от последните издания на събраните му съчинения се състои от осем тома. Възхваляван от лявата литературна критика (главно поради социалистическите идеи в творчеството си) и определен от консервативните литературоведски кръгове на съвремието си като автор на „приложна поезия", Смирненски е поет със забележителен пародиен потенциал и изключителни версификативни възможности. През 1912 г. започва Балканската война и българските войски освобождават Кукуш. (По силата на Берлинския договор част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават под османско "присъствие").Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия, по вина на управляващите кръгове избухва Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София. Тук Христо се записва в Техническото училище, но заедно с братята и сестра си помага в издръжката на семейството - продава вестници. От 1915 г. по примера на по-големия си брат Тома Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания - най-напред на вестник "К'во да е", където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист - Ведбал. От следващата година той публикува хумористични стихове и фейлетони в "Българан", "Родна лира", "Художествена седмица", "Смях и сълзи", "Барабан", "Сила". Необикновено находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература. Ученик в Техническото училище, той продължава да се труди - като обикновен работник, продавач в колониален магазин и др. По това време избухва Първата световна война. През май 1917 г. Христо е принуден да постъпи като юнкер във Военното училище, но въпреки суровото казармено всекидневие продължава да пише и да публикува в хумористичните издания. През 1918 г. излиза първата му книга "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза". Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказват Октомврийската революция и Войнишкото въстание през 1918 г. Отвратен от жестокостта, с която правителството потушава въстанието, Христо Измирлиев твърдо решава и напуска Военното училище. Цивилният живот не предлага много радости на младия хуморист. Той е принуден с тежък труд да изкарва прехраната си - отначало е писар II разред в Управлението по транспорта, после карнетист, след това е чиновник в Дирекцията на стопанските грижи, репортер, касиер, редактор, коректор... През пролетта на 1920 г. е приет за член на комунистическия младежки съюз, а през следващата - на комунистическата партия. През ноември 1919 г. по решение на партията започва да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание "Червен смях". Участието на Смирненски в списването му има решаващо значение за него - хуморът му става все по-социално насочен... В края на февруари 1922 г. партийното издателство - Общо работническо кооперативно дружество "Освобождение" - отпечатва лирическата сбирка на Смирненски "Да бъде ден!". Контрастните противопоставяния, върху които се гради поетическият свят на Смирненски, очертават две групи стихотворения, посветени на социалното страдание и революционната идея.На застиналите в неподвижност образи от едната група стихотворения отговарят всевъзможните форми на бурно движение в другата.Внушенията за потиснатост от едната страна и екстазът на чувствата от другата са емоционалните съответствия на това противопоставян. В тази насока между двата типа стихотворения на Смирненски се проявява още една разлика, която засяга същностни черти на поетиката им: Срещу конкретните очертания на света и човешката участ в социалните стихотворения на поета, даващи израз на един реален житейски опит, стой абстрактно-романтичният, дори необуздан изблик на желания и очаквания, свързани с имагинерността на една социална идея. В съответствие с тази полюсност са и двете образни форми, чрез които социално угнетените присъстват в поезията на Смирненски: „ робът '' и ,, пролетарското море ''. Първата проявява способността на поета за вживяване в отделната егзистенциална драма на човека като социална жертва. Другата форма се осъществява в самия процес на революционното движение - тя изразява сливането с множеството, обхванато от общи емоции, изживяващо заедно своето желание за победа. В социалната поезия на Христо Смирненски страданието е внушено като трайна характеристика на човешкия живот .За разлика от екзистенциалните му основания на Яворов, страданието в стиховете на Смирненски е видяно в своята социална предопределеност . Мотивите за страданието и за съдбовното нещастие обуславя присъствието на някои елементи от художествената система на символизма. В много от стихотворенията му могат да се открият образи символи, чрез които поезията на Смирненски престава да бъде лозунг ли декларация на социалните отношение, а конфликтите придобиват чисто човешки измерения. Синтезът между реалистичното изображение и символност ражда една нова поетика, в която метафоричността и алегорията вече не са начин за откъсване от действителността по посока абстрактната неземност на символистичния блян, а са функционално ориентирани към разкриването на социалните характеристики на света като реалност и настояще. Тази особеност в художествения маниер на Смирненски променя функцията и дори пародира естетическата изтънченост на символистичната поетика, превръщайки реалистични, материално-осезаеми образи в символи на конкретни исторически обусловени социални отношения. В поезията на Христо Смирненски обобщеният образ на настоящето е градът. Той е носител на трагични внушения, обладан е от тревожна, потискаща атмосфера, която създава усещане за страдание, за трагично безсилие на човека в ежедневната му борба за оцеляване. Градът е показан най-вече като място на социалните контрасти, където светлината, доброто и животът са обречени.Представата за града е двойствена. От една страна, той е празничен, изпълнен с бляскави витрини, шумни локали, гръмки оркестри, това е място на разблудния празник. От друга страна, градът е „черна гробница", улиците са мрачни и пусти, където владее мъката и отчаянието. Градът е топос-персонаж, който акумулира злото в света на социалната несрета. Социалната поезия на Смирненски преповтаря символистичната визия на гарда като пространство, където властват грехът, покварата и порокът. При Смирненски образът на града е очевидно хиперболизиран. Най-често е внушен като някакво чудовище - хищно, агресивно и злонамерено, което властва над социално обезправените и ги превръща в свои жертви.Пространството му е внушено като „гранитна пазва", като трагичен лабиринт, вградил в себе си съдбите на „хиляди души разбити". Още в заглавието на цикъла „Децата на града" присъства идеята за конфликта между човека и социалната действителност. От една страна, това заглавие подчертава неразривната връзка между персонажите и града, но същевременно на текстово равнище я проблематизира, поставяйки въпроса за отхвърлените деца на града. В цикъла „Децата на града" са персонализирани най-обречените социални категории - детето, жената, старецът.Още в заглавието на „Братчетата на Гаврош" е потърсена връзка с едно от най-пространните и емблематични изображения на социалното страдание - героите на Смирненски са сродени с Гаврош. Те обитават пространството на улицата, а тяхната най-важна екзистенциална характеристика е бездомността. Социалното „място" на Гаврошовците е белязано с трагизъм („стоят на ъгъла" - „пред витрини бляскави"), а обречеността им се внушава чрез знаците на повторителността(„всяка вечер", „застават често", „пак"). Животът им е постоянен сблъсък с празнично осветеното и студено лице на града. Те жадно съзерцават бляскавите витрини, но няма да получат нищо от разкоша и празничността му. Витрината е своеобразен знак на социалната преграда, разделяща хората. Със своите характеристики(„скован от злоба", „разблуден") враждебният град обема, обгръща лирическите персонажи и „рамкиращата" функция на този образ подчертава безсилието им - „живота сграбчил ги отвред". Чрез отношението на града към гаврошовците Смирненски поставя проблема за социалното детерминирания характер на страданието. В цикъла „Децата на града" градът е социалния „ад" арена, затвор, лабиринт. Обект на изображение стават социалните конфликти, осъществявани най- често чрез контраста на две групи образи- на онеправданите, разгневените и на господстващите. Това се осъществява чрез пространствения образ на града, в който центърът олицетворява света на богатите, а периферията е място, което обитават бедните, изтерзаните тълпи, готови на революционен сблъсък. Лирическият герой вижда в себе си като една от личностите, призвани да поведат унижените и оскърбените по пътя на спасението. Протестът срещу потъпкването на човешките ценности в големия и студен град се превръща във водещ мотив в цикъла. Градът на Смирненски гърми с личния протест на поета и в цикъла „Децата на града". Освен образи на малките гаврошовци, на слепия старик, на рано починалото болно момиче- поетът вижда и други- нови герои. Във „Вълкът" се представя човекът от „другия свят". Светът на доволството и ситостта. Има и други, нови изображения на града- контрастни, двуизмерни, различни. Това не е вече градът на мрака, мизерията, на и градът на бляскавите витрини, на силно осветени локали, на празненства и блудство, на суетата и маскарада. Това е жертвите град- но сама за едни, за обградените в охолство, пресита и ненаказаност. Тук се чувства скритата неприязън на поета към тези хора от „висшето общество". Според Смирненски точно те губят човешкото у себе си, а не онези- децата на мизерията, белязани с полускотски черти от бедността и насилието. Макар формално да не принадлежи към цикъла, стихотворението „Цветарка" също поставя проблема за съдбовното нещастие на социално потиснатите. Героинята отново е ситуирана „улицата шумна" и нейното битие е подчинено на механизма на града („бърза от локал в локал"). Творбата започва с природна картина, пронизана от метафорични образи („загадъчна и нежна", „теменужен остров в лунносребърни води", „болка безнадеждна"). Но този пейзаж остава чужд и контрастира на урбанистичната картина на „каменния град": „грамаден и задъхан", глъхнещ и дебнещ вграждащ в „гранитната си пазва" човешкото битие - и контекстуално се свързва с образа на цветарката, за да подчертае нейната другост - тя е „прокудена русалка". Но в пространството на града красотата и нежността на момичето са обречени, защото и те са подвластни на „гранитната пазва" и на „черните пипала" на действителността . Нейната орис е да бъде част от „повестите безутешни на вседневен маскарад" : „че цветята се купуват, а и тя е чуден цвят". Контрастността на образите („теменужен образ" - „улицата шумна"; „малката цветарка" - „грамаден" град; „прокудена русалка" - „черни пипала" ; „усмивката смирена" - „усмивки иронични") конструират един свят, в който градът е социалната „утроба" , унищожаваща човешкото. Проблемът за съдбовното нещастие, за обезсмислящото и погубващото човешкия живот настояще е основен и за „Уличната жена". Лирическата героиня също не е назована по име, а битието й е очертано от знаците на несретата. Това стихотворение може да се види като продължение на участта на героинята от „Цветарка": „Цветарка" „Уличната жена" „тя е чуден цвят" - „сама посърнал цвят" „младостта й цветна" - „есента... на блудна красота" „златожълти хризантеми" - „увехнали циклами" „усмивката смирена" - „в ясний поглед.../...ужас се чете" „Цветарката" в своята „есен" се превръща в „улична жена". Градът присъства имплицитно чрез нощта, блясъка на „електрическите ламби", алегоричните образи на черните стъпала на греха и фалшивата цигулка на живота. Улицата разрушава човешкото битие. Завръщането у дома е трагично, защото там се срещат „сегашния ужас" и „невинност някогашна". Празният дом става пространствен аналог на унищожената духовност и елиминира екзистенциалния смисъл на опозицията живот - смърт. Изграждайки художествените си внушения, Смирненски акцентира върху парадоксалната тъждественост между смъртта и заелия нейното място живот: Но щом простре ръка душата ти да вземе тя в миг ще се смути: Всевластникът Живот преварил я навреме - и ти... отдавна без душа си ти! Интерпретирайки живота като смърт, поетът не само засилва емоционалната наситеност, но затвърждава представата за трагичната безизходност на човека, разкрива в пълна степен антихуманната и унищожаваща същност на настоящето. Героят от „Старият музикант" също е встрани от истинският живот („бурно край него живота кипи") . Той е ситуиран в особено „гранично" пространство - „там на моста". Старостта, зимата, нощта, ледената образност влизат в единен символен ред, отъждествявайки се със смъртта. Самият образ на старият музикант става символично изображение на всевластността на смъртта, която „по цигулката старческа тя/ тегли полекичка лъка", обозначавайки екзистенциалната обреченост на човека в града-ад. Стихотворението „Жълтата гостенка" също се вписва в този трагедиен план.Още в посвещението са съпоставени символично и реално: жълтата царица - туберкулозата. Лирическото изживяване е съсредоточено върху събитията в „избичката мрачна" и провокира със своята акцентуваност върху безперспективността и края - „тази вече е последна: , „тази нощ", „ето вече". Призракът на смъртта („нечакан - тъй незнаен, тъй познат") придава не тайнственост и мистичност на ситуацията, а разкрива враждебността на живота към човека. Образът на героинята носи отпечатъка на смъртта - тя е „дете, познало старостта" , в „теменужения поглед" блика „горестта на есенни цветя". Трагизмът е подчертан от враждебността на предметния свят - лампата „мъждука", часовникът „съска" , отброявайки последните мигове на човешкия живот,а навън - „живота празнично кипи". Последният предсмъртен вик на болното момиче остава нечут от света отвъд прозорчето на избата („А вън, пред прозорчето с празничен крясък/ минават бездушни тълпи") Безразличието и равнодушието на света към незаслуженото страдание подчертава незначителността на индивидуалното човешко битие. . Големият град обрича своите млади жертви на гибел и по други пътища- чрез непосилен труд и изтощение в своите фабрики. . Бедната тютюноработничка попада в костеливите ръце на „жълтата гостенка"- туберкулозата. В своята поема „Жълтата гостенка", Смирненски възпява лебедовата песен на един без време прекъснат млад живот. Тук поетът въвежда изразът, който десетилетия наред се използва за означение на този страшен социален бич. Тази поема е изградена на противопоставянето - смъртта на болното момиче на фона на сънения Люлин, забулен в здрачни воали и припламнал в злото на залеза. Мъчителната смърт зад прозорец, край който се носи аромат на цъфнали липи и пролетни шумове. Тази поема въздейства по особен начин, защото се възприема като предчувствие на поета за собствената му смърт, като един трагичен край. Цикълът „Зимни вечери" обединява мотивите от „Децата на града", създавайки една цялостна картина на социалната участ на онеправданите и беззащитните. Централен образ е градът, представен като „черна гробница", пуст и мрачен. В символичен план той е метафора на живота-социален ад, където доминират знаците на смъртта:зима, студ, нощ мъгла.Дори предметният свят е натоварен да изразява безнадеждност и умиране: сградите гледат „зловещо", тополата е „призрак сякаш", прозорците са „като жълти стъклени очи", луната е „гаснеща от скръб". Лирическият субект е ситуиран на улицата („вървя край смълчаните хижи") и констатира знаците на битието, с което се среща („вечната бедност и грижа/ ме гледат през мътни стъкла). Той вижда своите герои и всички те са „незнайни силуети" , които, „потопени в хаоса намръщен,/бавно, бавно се разтапят те". Мракът изпълва пространството на града-гробница, а светлината е мимолетна и приглушена - припламващият огън в бараката на ковачите е „разкъсан и блед", сърпът на луната е „тънък", електрическият наниз „морно свети". Тъмнината укрива едно призрачно битие, подчинено на безнадеждността и страданието. Особено място в тази картина има мъглата. В цялостния текст на поетическия цикъл този образ има устойчиво и емоционално впечатляващо присъствие - „безплътните й мрежи" се разпростират и проникват навсякъде, тя е „непрогледна", „гъста" и „влачи своя плащ злокобно сив", тя е „жълтопепелява", „сива", „бледосиня" . Но разнообразните прояви на образа на мъглата винаги внушават едно основно качество - нейната тежест, нейната притискаща, задушлива същност. В този цикъл на Смирненски миглата е не само реално съществуващо природно явление, сковало сгради, улици и хора, но и символизира екзистенциалната обреченост и на самия човек, обитаващ призрачния град на страданието - „ледно тегне души мъглата - / на живота сивата мъгла" В цикъла са обрисувани няколко ситуации, които представят отчуждението на човека от социалните му функции. Всеки персонаж е самотен и безпомощен в своята орис, всички образи носят призрачен контекст: „мъглив силует" на безхлебен баща, черни ковачи, старецът е „някакво задгробно същество" , пробягващи по стените сенки на хора, децата „пищят и се молят", дори скръбта в очите им е „застинала". Образът на света в „Зимни вечери" е призрачно-зловещ. Това е свят, в който е застрашена самата смисленост на живота и човешкото. Не случайно във всеки един момент от цикъла осезаемо присъства мотивът на смъртта. За разлика от абстрактно-метафоричните измерения на мотива на смъртта в лириката на символистите, Смирненски търси нейните конкретни материално-сетивни прояви в атмосферата на каменния град. Тополата-призрак, глухият вопъл на снега, гаснещата от скръб млада луна, непрогледната мъгла и нейният злокобно сив плащ, „черното ложе", „завесите от черен мрак", леденият дъх на нощта - тези образи, внушават един свят, безутешно ридаещ и безпомощен пред всепроникващата мощ на смъртта. Бедността и грижата са персонифицирани на всички равнища. Така всички персонажи са обединени в социалната си участ, което е и експлицитно изразено в лирическото обобщение: Братя мои, бедни мои братя- пленници на орис вечна, зла- ледно тегне и души мъглата- на живота сивата мъгла... В пространството на града-социален ад човекът е безсилен, унизен, обезличен, бледа безименна сянка,лутаща се в социалните на каменната грамада, една от хилядите „души разбити". Въпросът на несправедливостта на света-настояще се концентрира на Смирненски в обобщаващия образ на „децата на града". „Съдбата рано ги излъгала,/ живота сграбчил ги отвред" - пълна безпомощност и социална зависимост. В неговото творчество думата „деца" носи и изразява обобщаващо социално качество, чрез което ,могат да бъдат обединени и гаврошовците, и цветарката, и уличната жена, и старият музикант - спрямо „всевластника Живот" всички те, независимо от възрастта си , са в пасивно - безпомощното положение на деца. Особеното отношение на Смирненски към „децата на града" личи в цялото му творчество. Страданието на невинните става най-безспорното доказателство, че светът, които го допуска, е престъпен и трябва да бъде разрушен. Именно в този контекст трябва да се разбира присъствието в цикъла „Децата на града" и на стихотворенията „Вълкът" и „Работникът", които видимо контрастират на общата атмосфера на потиснатост, безсилие и статичност. Образите са очевидно тенденциозно внушени като персонификации на два различни свята, които неминуемо ще влезнат в епохален сблъсък. Контрастите между стария свят на гузния и пиян вълк и обновителския покрив на работника, пръскащ „рубинени огнъове" сред потъналия в мрак човешки род, са експресивно засилени. Внушенията в тези две стихотворения отпращат към увереността,че жертвите на разгулния стар свят няма да останат невъзмездени. С поезията си Смирненски показва, че именно в големия град човешките ценности и права са обречени на смърт. Затова той се превръща в синоним на враждебна сила, която смазва всичко стойностно. Едновременно с това този образ в поезията на Смирненски е одухотворен, равноправен участник в общата промяна на човека, неговата среда и съдба. В творчеството му улицата и градът се обобщават вече като обект на социалното разрушение след празника на бунта, който ще премахне стария свят, обобщен от поета като „стария вълк". Авторът утвърждава светлата и творческа вяра в утрешния ден. В стихосбирката „Да бъде ден" градът е вече с нов образ, ново начало, а неговите тълпи се възприемат като стремящи се към новото устройство на света. В поезията на Смирненски социалните противоречия на големия град са по-изострени и излизат от пределите на борбата на човека със самия себе си. Поетичното му обобщение на истината за трагичния живот се постига чрез социалното внушение. С хуманният порив на своята лирика поетът налага идеята на обреченост на старото и необходимост от социално и духовно възстановяване, което ще даде ново самочувствие на онеправданите. Това е идеята за нов ден и нов свят за човека.

Sweeety1
01-05-2010, 23:15
http://download.pomagalo.com/344208/pedagogicheskata+vlast++nachin+na+upotreba/

http://download.pomagalo.com/92372/pedagogicheskata+vlast+nachini+na+upotreba/

:(

crazygirl13
01-06-2010, 11:04
http://download.http://www.teenproblem.net/school/344208/pedagogicheskata+vlast++nachin+na+upotreba/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/92372/pedagogicheskata+vlast+nachini+na+upotreba/

:(


ПУ „ПАИСИ? ХИЛЕНДАРСКИ”

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ВЛАСТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА

/ЕСЕ/

В наши дни се повече се говори за възпитанието на подрастващите
съвместно със семейство– педагози– общество.

Всъщност педагог– това е човек, учител (преподавате, възпитател), който
познава добре методите на преподаване и възпитаване и се занимава с
това.

А от слоя страна Педагогиката е с гръцки произход и означава наука за
методите на възпитанието, обучението и образованието.

В този ред от мисли нека да обясним и понятието власт– това е право и
възможност да се управляват волята и действията на други лица и да се
вземат решения. В конкретния случаи това управление се осъществява в
училище от педагозите, училищното ръководство и Педагогическия съвет. С
оглед на обучени, образование, възпитание.

Един от начините за упражняване на педагогическа власт над учениците е
чрез Педагогическия съвет на училището. Не е нужно да се доказва
значението за спазване правилника на училището. Той е така организиран,
че учениците да го приемат като необходим и съзнателно да го спазват. Но
често възпитаниците допускат прояви, които рушат установения
режим.Педагогическият съвет има тук законното право да „властва” над
едни такива прояви и да вземе мерки– преместване в друг клас или друго
училище.

Във властта на педагозите е и решението им, взето съвместно с психолог,
кога едно дете трябва да премине на индивидуално обучение във връзка с
проблеми с развитието си. Тези деца се наричат деца СОП(деца със
специални образователни потребности). В правомощията на педагогическите
специалисти е да решат кога детето СОП може да се върне към нормално
обучение в класа си.

В компетенцията на един Педагогически съвет е да реши дали да уважи
молбата на родител или медицинско лице за освобождаване на ученика от
часовете по ФВС.

hv

м

в добрия смисъл на думата и правото на педагозите. Те не са самоцел а
средство за проверка на поставените задачи, за повишаване на равнището
на учебно–възпитателната работа.Чрез правото си на контрол педагозите и
целия Педагогически съвет имат възможност да утвърждават всичко
положително и да преодоляват грешки и слабости на своите ученици.

За съжаление много често прилагането на педагогическа власт не води към
добро и не обективно упражнявана. Неволно или умишлено учителят като
зрял човек предпочита счита че винаги е прав. Не приема мнения различни
от неговото, като по този начин нанася психически тормоз у
подрастващите.

Овластени, някои от учителите пряко изнудват учениците и респективно
техните родители в търсене на материална облага. Негативите от учител
към ученик често се разсейват чрез материална печалба за учителя.

Не са редки и случаите, в които учителите прощават всякакви прегрешения
и незнания в зависимост от тяхното социално положение. Това много
напомня за училището на даскал Славе от Любен–Каравеловата повест. Там
даскала твърди :”…Чорбаджийско дете се не бие”.

Замисляли сме се защо все пак защо някои педагози злоупотребят с властта
си?

Може би защото днес учителят не заема достойното място в обществото
което му се полага–мизерна заплата и трудно овладяващи се ученици. Може
би някои крайности, в които педагозите изпадат, е техния протест към
обществото.

Коректното упражняване на педагогическа власт може да доведе до
положително резултати когато е своевременна и завършва с конкретна помощ
за отстраняване на съществуващите отклонения в поведението и знанията на
учениците. Съвременният учител може да стори всичко това. Злините на
нашето съвремие не ще могат да го съкрушат.





ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ВЛАСТ.НАЧИН НА УПОТРЕБА

Властта е асиметрия на свободата.От една страна тя е способността на
човека да влияе на други хора и да ри накара да следват неговите
собствени желания.От друга страна,тя е взаимодействието между различните
желания и стремежи на човешките съобщества.Властта е нещо страшно,тя е
сила,която може да обладае,да вземе и завладее всяко кътче от човешкото
съзнание.Тя е мощ,а този ,който я притежава може да има всичко.стига да
съумее да се ползвува от нея.Много хора смятат,че да си властимащ е
дар,който отваря врати,сбъдва мечти.Властта обаче е и много опасна и
пагубна сила,защото малцина са тези,които могат да я управляват и
използват,малцина са тези,които могат да стоят над нея,да властват над властта.Тези хора нарекох учители,но май сгреших,защото такива не могат да носят тази титла.

Други педагози използват дадената им власт по абсолютно противоположния
начин.Те свалят бариерите за всички забрани,правила и норми.В стемежа си
да покажат,че те притежават властта и,ако си с тях няма затворени
врати,те объркват детското съзнание като създават илюзии за свят,който
всъщност не съществува.

Аз смятам,че правилният начин на употреба на педагогическата власт е
само един.И само тези педагози,които умеят ад управляват,да ръководят и
разбират-употребяват властта правилно.Учителят е първият авторитет,с
който се среща младият човек.Той е този,който ще даде насоки в първите
му житейски решения,той ще го поведе по пътя на живота и ще му отвори
вратите за нови и необятни светове.И именно тук и само в такива насоки
педагогът може и трябва да използва властта,с която е упълномощен.Тя
трябва да му служи като оръжие,което да му помага да се пребори с много
препядствия,с които ще се сблъска по пътя към изграждането на едни
млади,изпълнени с положителни емоции,знания и таланти хора,готови на
всичко,за да чертаят с пъстри цветове едно добро и красиво днес,едно
светло и спокойно утре.Това е педагогическата власт-помагало за
учителя,не арена на която се мерят сили и надмощия.и това единственият
начин на употреба!

Sweeety1
01-06-2010, 13:54
^Благодаря :-)

uBeTy
01-07-2010, 14:39
http://zamunda.pomagalo.com/download/163565/

djuki
01-08-2010, 18:47
малко са много ама ще съм много благодарна

http://zamunda.pomagalo.com/download/22438/?search=2136577
http://zamunda.pomagalo.com/download/226416/?search=2136577
http://zamunda.pomagalo.com/download/250264/?search=2136577
http://download.pomagalo.com/22438/astronomicheski+referat/?search=19485752&po=4
http://download.pomagalo.com/226412/minalo+i+bydeshte+na+vselenata/?search=19485752&po=1

Mimka217
01-09-2010, 09:56
Здравейте, страшно много ми трябват няколко темички от помагало. Проблемът е, че съм нова в сайта и не ми позволяват да кача линкове. Дали ще може ако ви кажа какви са ми темите, да ги изтеглите от помагало? Съжалявам за голямата услуга която искам, но ще съм много благодарна :(

crazygirl13
01-09-2010, 10:08
Здравейте, страшно много ми трябват няколко темички от помагало. Проблемът е, че съм нова в сайта и не ми позволяват да кача линкове. Дали ще може ако ви кажа какви са ми темите, да ги изтеглите от помагало? Съжалявам за голямата услуга която искам, но ще съм много благодарна :(

Кажи какви са темите, аз ще ти ги сваля

crazygirl13
01-09-2010, 10:11
малко са много ама ще съм много благодарна


http://download.http://www.teenproblem.net/school/22438/astronomicheski+referat/?search=19485752&po=4
http://download.http://www.teenproblem.net/school/226412/minalo+i+bydeshte+na+vselenata/?search=19485752&po=1




Минало и бъдеще на Вселената

Космология

Всички Въпроси, отнасящи се до Вселената като цяло, се изучават от
Космологията. Космологията е наука за строежа и еволюцията на Вселената.
Тя се изгражда върху фундаменталните физични закони и върху резултатите
от астрономическите наблюдения. Съвременните научно-технически средства,
разположени не само по земната повърхност, но и на космически апарати,
позволяват приемане и обработка на сигнали от целия спектър на
електромагнитните вълни, а не само от видимата му част. Благодарение на
това границите на познатата ни част от Вселената все повече се
разширяват.

Основен метод в космологията е методът на моделирането. Като се опират
на известните наблюдателни факти и на физичните закони, различните
модели се стремят не само да обяснят максимално точно съвременното
състояние на Вселената, но и да предскажат нейното бъдещо развитие.

От всички създадени досега космолоеични модели най-добро съгласие с
наблюденията дава т. нар. модел на горещата Вселена.

Модел на горещата Вселена

В основата на този модел стои наблюдаваният факт за разширяване на
Вселената. Начало на това разширяване е т. нар. Голям взрив, който е
станал преди около 15 милиарда години. По време на Големия взрив
Вселената се е характеризирала с толкова голяма плътност и висока
температура, че единствена възможна форма на съществуване на материята
са били фундаменталните частици.

След взрива, с постепенното разширяване и съпровождащото го понижаване
на температурата, от високотемпературната смес от фундаментални частици
са се образували първоначално неустойчиви, а после и устойчиви и все
по-големи структури - нуклони, ядра, атоми, молекули. С времето
гравитацията е породила области с по-плътно вещество, които са дали
начало на звездите и галактиките. Така постепенно се е стигнало до
съвременното състояние на Вселената, която се характеризира с йерархична
организация на веществото - от най-малките (фундаменталните частици) до
най-големите структури (свръхкуповете от галактики).

Този модел води началото си от 1922 г., когато руският учен Фридман е
доказал, че поради действието на гравитационните сили Вселената трябва
или да се разширява, или да се свива. Откритото от Хъбл „разбягване" на
галактиките потвърждава този извод.

Съществено предположение в модела на горещата Вселена е, че тя е
хомогенна и изотропна, т. е. в достатъчно големи мащаби веществото е
равномерно разпределено, и свойствата й са еднакви във всички посоки.
Доказателство за верността на това предположение е откритото през 1965
г. реликтово лъчение. То представлява топлинно микровълново лъчение,
съответстващо на температура З К - точно температурата, до която би
трябвало да изстине Вселената 15 млрд. години след Големия взрив.

Разширяването на Вселената и реликтовото лъчение са двете най-големи
космологични открития на XX век.

Бъдеще на Вселената

Докога ще се разширява Вселената? Дали в бъдеще тя неограничено ще се
разширява, или разширяването ще се смени със свиване? Оказва се, че това
зависи от средната плътност рср на материята във Вселената. Определена е
т. нар. Критична плътност ркр = 2.10 - 29 g/сm3, която има решаващо
значение за бъдещия ефект от действието на гравитационните сили.

Ако рср < ркр, разширяването няма да спре. Такъв модел на непрекъснато
разширяване се нарича отворена Вселена. Ако рср > ркр , разширяването 8
бъдеще ще се смени със сбибане. Този модел се нарича затворена Вселена.

Средната плътност на Веществото във Вселената все още не е точно
определена. По наблюдаваното във Вселената светещо вещестбо засега е
установено, че рср<2.10 - 29 g/сm3. Тъй като обаче във Вселената
съществува и ненаблюдаемо (несветещо) вещество с неизвестна „скрита
маса", Възможно е да бъде установено и обратното съотношение.
Уточняването на истинската стойност на Рср е предстояща задача на
космологията. От нейното решение ще стане известно бъдещето на
Вселената.






Минало и бъдеще на Вселената
Космология
Всички Въпроси, отнасящи се до Вселената като цяло, се изучават от Космологията. Космологията е наука за строежа и еволюцията на Вселената. Тя се изгражда върху фундаменталните физични закони и върху резултатите от астроhttp://www.teenproblem.net/forumномическите наблюдения. Съвременните научно-технически средства, разположеhttp://www.teenproblem.net/forumни не само по земната повърхност, но и на космически апарати, позволяват приемане и обработка на сигнали от целия спектър на електромагнитните вълни, а не само от видимата му част. Благодарение на това границите на познатата ни част от Вселената все повече се разширяват.
Основен метод в космологията е методът на моделирането. Като се опират на известните наблюдателни факти и на физичните закони, различните моhttp://www.teenproblem.net/forumдели се стремят не само да обяснят максимално точно съвременното състояние на Вселената, но и да предскажат нейното бъдещо развитие.
От всички създадени досега космолоеични модели най-добро съгласие с наблюhttp://www.teenproblem.net/forumденията дава т. нар. модел на горещата Вселена.
Модел на горещата Вселена
В основата на този модел стои наблюдаваният факт за разширяване на Всеhttp://www.teenproblem.net/forumлената. Начало на това разширяване е т. нар. Голям взрив, който е станал преди около 15 милиарда години. По време на Големия взрив Вселената се е характеризираhttp://www.teenproblem.net/forumла с толкова голяма плътност и висока температура, че единствена възможна форма на съществуване на материята са били фундаменталните частици.
След взрива, с постепенното разширяване и съпровождащото го понижаване на температурата, от високотемпературната смес от фундаментални частиhttp://www.teenproblem.net/forumци са се образували първоначално неустойчиви, а после и устойчиви и все по-големи структури - нуклони, ядра, атоми, молекули. С времето гравитацията е породила области с по-плътно вещество, които са дали начало на звездите и гаhttp://www.teenproblem.net/forumлактиките. Така постепенно се е стигнало до съвременното състояние на Вселеhttp://www.teenproblem.net/forumната, която се характеризира с йерархична организация на веществото - от най-малките (фундаменталните частици) до най-големите структури (свръхкуповете от галактики).
Този модел води началото си от 1922 г., когато руският учен Фридман е докаhttp://www.teenproblem.net/forumзал, че поради действието на гравитационните сили Вселената трябва или да се разширява, или да се свива. Откритото от Хъбл „разбягване" на галактиките потвърждава този извод.
Съществено предположение в модела на горещата Вселена е, че тя е хомогенhttp://www.teenproblem.net/forumна и изотропна, т. е. в достатъчно големи мащаби веществото е равномерно разпределено, и свойствата й са еднакви във всички посоки. Доказателство за верността на това предположение е откритото през 1965 г. реликтово лъчеhttp://www.teenproblem.net/forumние. То представлява топлинно микровълново лъчение, съответстващо на темпеhttp://www.teenproblem.net/forumратура З К - точно температурата, до която би трябвало да изстине Вселенаhttp://www.teenproblem.net/forumта 15 млрд. години след Големия взрив.
Разширяването на Вселената и реликтовото лъчение са двете най-големи космологични открития на XX век.
Бъдеще на Вселената
Докога ще се разширява Вселената? Дали в бъдеще тя неограничено ще се разширява, или разширяването ще се смени със свиване? Оказва се, че това завиhttp://www.teenproblem.net/forumси от средната плътност рср на материята във Вселената. Определена е т. нар. Критична плътност ркр = 2.10 - 29 g/сm3, която има решаващо значение за бъдеhttp://www.teenproblem.net/forumщия ефект от действието на гравитационните сили.
Ако рср < ркр, разширяването няма да спре. Такъв модел на непрекъснато разшиhttp://www.teenproblem.net/forumряване се нарича отворена Вселена. Ако рср > ркр , разширяването 8 бъдеще ще се смени със сбибане. Този модел се нарича затворена Вселена.
Средната плътност на Веществото във Вселената все още не е точно опреhttp://www.teenproblem.net/forumделена. По наблюдаваното във Вселената светещо вещестбо засега е установено, че рср<2.10 - 29 g/сm3. Тъй като обаче във Вселената съществува и ненаблюдаемо (несветещо) вещество с неизвестна „скрита маса", Възможно е да бъде установено и обратното съотношение. Уточняването на истинската стойност на Рср е предстояща задача на космологията. От нейното решение ще стане известно бъдещето на Вселената.

prostonqkfa
01-09-2010, 12:19
http://zamunda.pomagalo.com/download/397909/ мс предварително :) :)

gmab777
01-10-2010, 15:59
Спешно ми трябват тези 2 теми за ЛИС :

1. Христо Ботев-"Елегия"проблемът за примирението
2. Иван Вазов-"Чичовци"-проблемът за проявленията на българския характер

_summer_girl_
01-10-2010, 18:02
http://download.pomagalo.com/368613/tragediyata+faust/

mareto_berk
01-11-2010, 12:56
http://download.pomagalo.com/80583/baiiron+/

gmab777
01-11-2010, 13:47
Спешно ми трябват тези 2 теми за ЛИС :

1. Христо Ботев-"Елегия"проблемът за примирението
2. Иван Вазов-"Чичовци"-проблемът за проявленията на българския характер

n00b
01-11-2010, 15:49
Някой може ли да свали тази тема,че много ми трябва. Благодаря! http://zamunda.pomagalo.com/download/250017/

crazygirl13
01-11-2010, 16:52
http://download.http://www.teenproblem.net/school/80583/baiiron+/


Байрон

Джордж Ноел Гордън Байрон(22.01.1788г.-19.04.1924г.)Английски поет,
представител на революционния романтизъм.Роден е в Лондон,в обедняло
аристократично семейство.Следва в Кембриджския университет достигнал
пълнолетие, той стана член на камарата на лордовете, където през 1812г.
произнесъл реч в защита на работниците.Ненавиждан от висшето англичанско
общество заради демократичните си възгледи Байрон напуснал през 1816г.
завинаги Англия.Той се установил в Швейцария,а после в Италия,където се
присъединил към революционното движение на карбонарите.През 1823г.
заминал за Гърция,за да помогне гръцките въстанници в борбата им срещу
турските поробители.Умира в Гърция.Първата стихосбирка на Байрон
"Часовете на безделие"(1807г.) е посрещната отрицателно от официалната
критика.В отговор Байрон издава книгата "Английски поети" и "Шотландски
рецензенти" , в която се опълчва срещу поетите романтици от т. нар.
'езерна школа" и порицава английското аристократическо общество за
неговото тесногърдие,алчност и лицемерен морал.Слава на голям поет му
донасят първите две песни от поемата, "Странстванията на Чайлд
Харолд(1812г.).В нея Байрон дава израз на своето разочарования на
съвременната му обществена и политическа действителност, в която
господствуват реакционни сили и с гореща симпатия говори за
народите,борещи се за свободата си.Романтичното разочарование на Чайлд
Харолд поставя начало на така наречената поезия на "Мировата скръб" в
своите "Източни поеми ". Байрон създажа образи на стихийни и силни
бунтари-индивидуалисти.През 1816г. завършжа поемата си:
"Странствуванията на Чайлд Харолд", а през 1817г. създава философската
драма "Манфред",в която личния бунт на Шрол е свързан с богоборчески
идеи.От по-късните му произведения по-важни са поемата "Шилъонският
Затворник", драмата "Каин" и особенно големият незавършен
реалистично-сатирен роман в стихове "Дон Жуан", в които Байрон подлага
на остра критика политиката и нравите на реакционните управляващи
кръгове е насочена и поемата му "Бронзовият Век"

Творчеството на Байрон оказва влияние върху литературата на много
европеиски страни,в които се създават течения на революционен
романтизъм.

Байрон е известен не само с поезията си,но и със своя живот,изпълнен с
екстравагантности,многобр йни любовни връзки,дългове раздели,обвинения в
кръвосмешение и содомия и завършил със смъртта му от треска,докато
подготвя нападение срещу османската крепост Лепанто по време на Гръцката
война на независимост.

Роден: 22 Януари 1788

Лондон.Великобритания



Починал:19април 1824

Месолонги,Гърция

crazygirl13
01-11-2010, 16:56
http://download.http://www.teenproblem.net/school/368613/tragediyata+faust/


Трагедията „Фауст”

1. Предистория на творбата:

Основа на трагедията е легендата за магьосника д-тор Фауст, историческо
лице от XVI век, което привлича много творци: Марло пише драмата
„Фауст”, Лесинг започва, но не довършва трагедия за Фауст, Гьоте също се
връща към темата за д-тор Фауст.

2. Композиция:

Трагедията се състои от 1 лирическо посвещение, 2 пролога и 2 части.

3. Кратко съдържание на трагедията:

а) От двата пролога особено важен е прологът на небето, защото там се
решава да почне облога м/у Фауст и Мефистофел (дяволът), защото Господ е
обеден, че в крайна сметка Фауст ще стигне до Божията премъдрост и
„бъдещето е плод ще засияе”; този пролог е завръзка на трагедията;

б) I-ва част: Д-р Фауст е високо интелигентен човек, известен учен,
достигнал предела на земното знание, но изгубил вярата, че чрез науката
може да постигне смисъла на човешкото съществуване. За това той решава
да се заеме с магии и призовава духа на земята да му помогне да открие
смисъла на земното съществуване, но духът му отказва. Тогава отчаяният
д-р Фауст решава да се самоубие, като се отрови. Но в последния миг
камбанен звън и песнопения възвестяват Великден и той изоставя отровата,
защото няма смисъл да минеш към смъртта и после към живота. За да
осмисли по-нататъшния си живот д-р Фауст решава не просто да чете, а да
преведе Библията на немски език и смята, че първите слова трябва да
бъдат „В началото бе делото”, т.е. че смисълът на живота е сътворяване
чрез действие, а не чрез слово. Тогава се явява Мефистофел, който е
олицетворение на действието в разрушителен, а не в съзидателен смисъл.
Двамата се договарят и сключват договор, подписан с кръвта на Фауст.
Според договора Мефистофел ще изпълнява всички желания на Фауст го
момента, в който Фауст каже, че е постигнал смисъла на земното
съществуване.

Започват дяволските изкушения за Фауст: безкрайни пирове, веселби,
прекрасната и трагична любов с прекрасната Гретхен (Маргарита).

Старият Фауст се увлича по младата Гретхен, но се убеждава, че тя не
може да замени висшите му стремежи и я изоставя, но Гретхен вече е
бременна, убива детето им, (защото ако властите разберат, че е бременна
без брак ще я осъдят и убият) но попада в затвора, полудява от мъка и
загива. С това приключва главата;

:

d

??????????????? и с политическа власт; заедно с Мефистофел те създават
книжните пари, инфлацията и спасяват държавата от банкрут. Фауст обаче
не се съблазнява от държавната власт и политическата слава, тогава
Мефистофел отново го връща към изкушенията на любовта и съвършената
красота, като го пренася в древна Елада при хубавата Елена. Но и тук
Фауст окончателно се убеждава, че плътската любов и красотата са
преходни, измамни миражи и не могат да бъдат смисъла на човешкото
съществуване. Тогава Мефистофел го насочва към военната слава и
търговски успех, към завладяване на нови земи и пазари, но Фауст пак не
е удовлетворен. Стигнал края на своя живот, но запазил бодър дух, Фауст
почва да се убеждава, че смисълът на живота може би ще се постигне чрез
дела, но насочени и към неговото щастие и към щастието на другите хора и
вече остарял, полусляп, Фауст разпорежда на дявола да му доведе
работници, които да пресушат обширни изоставени блата, да ги превърнат е
свои плодородни земи за съзидателен, мирен труд. Постигнал този смисъл
чрез мирния, съзидателен труд на хората, Фауст произнася съдбовните
думи:

Върху земя свободна и желана

с народ свободен искам да живея

и към мига изрекъл бих тогава:

„О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!”

И дирята на твоите земни дни

безбройни векове не ще погубя.

Тези съдбовни думи Фауст произнася в условно наклонение (бих) и се
поражда спор за душата му. В крайна сметка душата на Фауст отива при
Бога и това е всеобразна развръзка на трагедията в чиято основа е
ренесансовото противоречие м/у свободата на избора, отговорността за
него и възможността човек да постигне хармония, т.е. смисъла на своя
живот чрез земни съзидателни дела, а образът на Фауст се превръща в
символ на човешкото развитие на вечно търсещия съзидателен човешки дух.

Трагедията „Фауст” е една от най-сложните и велики творби на Гьоте и на
Европейската култура през XVIII век.

rusoto_baby_f
01-11-2010, 18:36
http://download.pomagalo.com/222741/konkurenciya+mejdu+bankite+pri+vnedryavane+na+nov+ produkt/?search=19677179&po=1

http://download.pomagalo.com/326641/konkurenciya+na+bankoviya+pazar+v+bylgariya/?search=19677179&po=2

http://download.pomagalo.com/170561/promociya+na+bankovi+uslugi+i+produkti/

спешно ми трябват за утре..

SmilezZz
01-11-2010, 18:51
http://download.pomagalo.com/215051/iliada+18+ta+pesen/?search=19382931&po=10 = ако можете да ми изтеглите това,ще съм ви много благодарна..Трябва ми спешно

girl91
01-11-2010, 20:38
http://download.pomagalo.com/307279/test+po+geografiya+za+trakiiiskiya+universitet/

detelina101
01-12-2010, 13:47
Тракийски университет, Кандидатстудентски прием

Тест по география, предварителен с О са отбелязани правилните отговори

Тема: ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦИ
1. Въпрос: Коя от държавните граници на България НЕ се пресича от железопътна линия?
а границата с Турция б границата със Сърбия
в границата с Македония г границата с Румъния
Тема: НАСЕЛЕНИЕ
2. Въпрос: През последните 5 години водеща е вътрешната миграция от типа:
а село – село б град – град в град – село г село – град
Тема: ЕНЕРГЕТИКА
3 Въпрос: Топлофикационните ТЕЦ се разполагат в близост до:
а водните ресурси б трудовите ресурси в суровините г потреблението
Тема: ЮГОИЗТОЧЕН РЕГИОН
4 Въпрос: В Югоизточния регион производство на керемиди има в:
а Болярово б Каблешково в Твърдица г Стралджа
Тема: СЕЛИЩА
5 Въпрос: Посочете най-големите по население градове в Софийска област?
а Самоков, Ботевград, Ихтиман б Костинброд, Костенец, Етрополе.
в Дупница, Радомир, Самоков г Дупница, Сандански, Петрич.
Тема: ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ
6 Въпрос: Най-старото нефтопреработвателно предприятие в България е:
а Лукойл-Нефтохим – Бургас б Шабла в Русе г Плама – Плевен
Тема: ЮГОИЗТОЧЕН РЕГИОН
7 Въпрос: В Югоизточния регион, общини разположени в Странджа са:
а Малко Търново, Болярово б Царево, Нова Загора
в Стралджа, Средец г Сунгурларе, Котел
Тема: ИЗТОЧЕН ТРАКИЙСКО-РОДОПСКИ РЕГИОН (ИТРР)
8 Въпрос: Посочете НЕВЯРНОТО твърдение за населението на ИТРР.
а Във структурата на населението за региона най-голям е делът на населението в надтрудоспособна възраст.
б Средната гъстота на населението е под средното равнище за страната.
в Естественият прираст на населението е отрицателен.
г В ИТРР живеят 10,7% от населението на страната.
Тема: ЮГОИЗТОЧЕН РЕГИОН
9 Въпрос: Кой от изброените отрасли НЕ е водещ в отрасловата структура на Югоизточния регион?
а Хранително-вкусовата промишленост. б Туризма.
в Стъкларската промишленост. г Нефтохимическата промишленост
Тема: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
10 Въпрос: Кое твърдение НЕ се отнася за селското стопанство?
а Има ниска енергоемкост. б Земята е основното средство за производство.
в Работният период не съвпада с времето за производство.
г Интензификацията е повсеместна.
Тема: ТРАНСПОРТ
11 Въпрос: Пътувайки с влак от Стара Загора за Банско, трябва да направите жп връзка на гара:
а Дъбово б Стамболийски в Ихтиман г Септември

Тема: ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО, ЛОЗАРСТВО И ОВОЩАРСТВО
12 Въпрос: Кой от районите е специализиран в производството на ранни зеленчуци и осигурява 3% от общата продукция на отрасъла?
а Пловдивско-Пазарджишкият. б Санданско-Петричкият.
в Плевенско-Горнооряховският. г Софийският.
Тема: ЖИВОТНОВЪДСТВО
13 Въпрос: Кое от твърденията се отнася за овцевъдството?
а Има по-малка плодовитост от говедата. б Броят на овцете намалява.
в Изисква по-големи капиталовложения. г Има по-голям разход на фураж.
Тема: ЗАПАДЕН ТРАКИЙСКО-РОДОПСКИ РЕГИОН (ЗТРР)
14 Въпрос: Кои са специализиращи отрасли в ЗТРР?
а Производството на порцелан и фаянс, на машини за мелничарската и фуражната промишленост, производството на плоско стъкло.
б Производството на изкуствени торове, черната металургия, автомобилостроенето.
в Производството на трактори и пишещи машини.
г Черната металургия, производството на стоманени въжета, производството на асансьори.
Тема: ИЗТОЧЕН ТРАКИЙСКО-РОДОПСКИ РЕГИОН (ИТРР)
15 Въпрос: Следната характеристика: „Характерен животновъден отрасъл за ИТРР, застъпен главно в Хасковско, Харманлийско и Свиленградско. Той е трудоемък и високодоходен. Свързан е с наличието на черничеви дървета.”, се отнася за отрасъла:
а бубарство б пчеларство в биволовъдство г козевъдство
Тема: ЮГОИЗТОЧЕН РЕГИОН
16 Въпрос: Лонгозните гори в Югоизточния регион са характерни за:
а реките Луда Камчия и Дяволска; Дервентските възвишения
б долните течения на реките Ропотамо, Тунджа и Велека
в реките Мочурица и Хаджийска; Източна Стара планина
г реките Резовска, Двойница, Факийска
Тема: ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦИ
17 Въпрос: На границата с Р. Македония са разположени граничните контролно-пропускателни пунктове:
а Калотина – Цариброд, Златарево – Струмица
б Брегово – Неготин, Кула – Зайчар, Стрезимировци – Клисура
в Илинден – Екзохи, Станке Лисичково – Клисура, Отоманци – Босилеград
г Гюешево – Крива Паланка, Станке Лисичково – Делчево, Златарево – Струмица
Тема: СЕЛИЩА
18 Въпрос: Кой от съвременните български градове в минали епохи е носил името Пауталия?
а Кюстендил. б Пазарджик. в Перник. г Видин.
Тема: ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ
19 Въпрос: В кой от изброените райони се отглеждат най-много фъстъци?
а В Пловдивско-Пазарджишкото поле. б В Добруджа.
в В Бургаската низина. г В Санданско-Петричкото поле.
Тема: ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ
20 Въпрос: Оризопроизводството е съсредоточено в:
а Пазарджик, Бургас б Плевен, Ловеч в Петрич, Кюстендил г Пловдив, Ямбол
Тема: ТРАНСПОРТ
21 Въпрос: Посочете кои селища НЕ са част от транспортен коридор №7.
а Белоградчик и Бойчиновци. б Русе и Силистра. в Видин и Свищов. г Лом и Оряхово.

Тема: ЛЕКА ПРОМИШЛЕНОСТ
22 Въпрос: Кой от районите на кожаро-кожухарската и обувната промишленост е излишен?
а Югозападният. б Северният централен. в Североизточният. г Северозападният.
Тема: ЗАПАДЕН ТРАКИЙСКО-РОДОПСКИ РЕГИОН (ЗТРР)
23 Въпрос: ЗТРР заема първо място в страната по производство на:
а пшеница и тютюн б царевица и дини в ориз и ябълки г ориз и тютюн
Тема: ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ
24 Въпрос: Кой от посочените райони е най-голям производител на пшеница и царевица?
а Югоизточна България . б Югозападна България.
в Североизточна България. г Горнотракийска низина.
Тема: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
25 Въпрос: Физикогеографското положение оказва влияние върху:
а размера на обработваемата земя б формирането на безмитните зони
в сезонния характер на селското стопанство г кръстопътното положение на България
Тема: СЕЛИЩА
26 Въпрос: В подножието на коя планина е разположен Благоевград?
а Рила. б Беласица. в Пирин. г Осоговска планина.
Тема: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
27 Въпрос: Снабдеността с обработваема земя средно на човек в страната е:
а 3,8 дка б 4,5 дка в 2,8 дка г 5,5 дка
Тема: ТУРИЗЪМ
28 Въпрос: Най-южното морско туристическо селище в страната е:
а Ахтопол б Варвара в Царево г Резово
Тема: ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО, ЛОЗАРСТВО И ОВОЩАРСТВО
29 Въпрос: “Мариголд” е сорт:
а праскови б кайсии в череши г сливи
Тема: ТУРИЗЪМ
30 Въпрос: Ягодинската пещера се намира в:
а Родопите б Пирин в Стара планина г Рила
Тема: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
31 Въпрос: Най-голям дял от обработваемата земя в България през 2005 г. (35,5%) се пада на:
а пшеницата б царевицата в тютюна г слънчогледа
Тема: ЮГОИЗТОЧЕН РЕГИОН
32 Въпрос: Единственото находище на диворастящи кактуси в България, обявено за резерват е:
а Силкосия б Аркутино в Морски пелин г Змийски остров
Тема: ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ
33 Въпрос: Коя от посочените култури има силна коренова система, не е взискателна към почвата и се използва като зелен фураж?
а Ечемикът. б Ръжта. в Царевицата. г Пшеницата.
Тема: ТРАНСПОРТ
34 Въпрос: Коя железопътна линия е теснолинейна?
а Левски – Летница – Ловеч – Троян. б Димитровград – Хасково – Кърджали – Подкова.
в София – Перник- Кюстендил – Гюешево.
г Септември – Велинград – Банско – Добринище.
Тема: ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ
35 Въпрос: “Бисер” е сорт:
а леща б фасул в грах г ориз

Тема: ЛЕКА ПРОМИШЛЕНОСТ
36 Въпрос: Коя от посочените особености НЕ се отнася за кожаро-кожухарската промишленост?
а Голям замърсител на околната среда е. б Водоемък е.
в Суровинноемък е. г Енергоемък отрасъл е.
Тема: ЗАПАДЕН ТРАКИЙСКО-РОДОПСКИ РЕГИОН (ЗТРР)
37 Въпрос: Посочете верния отговор:
а Източната граница на ЗТРР се пресича от една жп линия, автомагистрала „Тракия” и четири първокласни шосета.
б Източната граница на ЗТРР се пресича от две жп линии, автомагистрала „Хемус” и две първокласни шосета.
в Източната граница на ЗТРР се пресича от три жп линии, автомагистрала „Тракия” и шест първокласни шосета.
г Източната граница на ЗТРР се пресича от три жп линии, автомагистрала „Тракия” и три първокласни шосета.
Тема: ЗАПАДЕН ТРАКИЙСКО-РОДОПСКИ РЕГИОН (ЗТРР)
38 Въпрос: Населението на ЗТРР представлява около:
а 21% от населението на страната б 14% от населението на страната
в 18% от населението на страната г 11% от населението на страната
Тема: ЮГОЗАПАДЕН РЕГИОН
39 Въпрос: Естествено находище на обикновен кестен в Югозападния регион се намира в: а Беласица б Огражден в Осоговска планина г Славянка
Тема: ЗАПАДЕН ТРАКИЙСКО-РОДОПСКИ РЕГИОН (ЗТРР)
40 Въпрос: От наличните енергийни ресурси в ЗТРР с най-голямо значение:
а са черните въглища б са кафявите въглища в е природния газ г е хидроенергията
Тема: СЕЛИЩА
41 Въпрос: Според функциите, които изпълняват, София, Пловдив, Варна, Русе са:
а промишлено - административни б многофункционални
в промишлено – аграрни г промишлено - транспортни
Тема: ЕНЕРГЕТИКА
42 Въпрос: В кои от посочените градове работят заводски ТЕЦ?
а Девня, Плевен б Свищов, Смолян в Девня, Карлово г Казанлък, Пазарджик
Тема: ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ
43 Въпрос: В кой от изброените градове на България НЕ се произвежда бира:
а Мездра б Велико Търново в Враца г Хасково
Тема: ТРАНСПОРТ
44 Въпрос: Кои жп гари се намират по жп линията София – Видин?
а Своге, Плевен, Левски. б Мездра, Червен бряг, Бяла Слатина.
в Левски, Никопол, Оряхово. г Мездра, Бойчиновци, Брусарци.
Тема: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
45 Въпрос: Район, специализиран в производството на слънчоглед и захарно цвекло е:
а Дунавската равнина б Пловдивско-Пазарджишкото поле
в Старозагорското поле г Родопите
Тема: СЕЛИЩА
46 Въпрос: Посочете правилната подредба на градовете по брой на населението в низходящ ред.
а София, Варна, Бургас, Пловдив б София, Пловдив, Бургас, Варна
в София, Варна, Пловдив, Бургас г София, Пловдив, Варна, Бургас


Тема: ЖИВОТНОВЪДСТВО
47 Въпрос: От полученото през 2005 г. мляко най-голям дял се пада на:
а овчето б биволското в козето г кравето
Тема: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
48 Въпрос: Какъв процент от стопанисваната земя е обработваемата земя?
а 79,4%. б 83,5%. в 72,3%. г 68,3%.
Тема: ЖИВОТНОВЪДСТВО
49 Въпрос: Коя от посочените породи кокошки е основна за България?
а Легхорн. б Хемпшир. в Плимутрок г Старозагорската червена кокошка.
Тема: ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ
50 Въпрос: “Вирджиния” е сорт:
а захарно цвекло б тютюн в памук г слънчоглед


О Т Г О В О Р И
1 В 2 Б 3 Г 4 Г 5 А 6 В
7 А 8 А 9 В 10 Г 11 Г 12 Б
13 Б 14 Г 15 А 16 Б 17 Г 18 А
19 Г 20 А 21 Г 22 Г 23 В 24 В
25 А 26 А 27 Г 28 Г 29 А 30 А
31 А 32 Г 33 Б 34 Г 35 Б 36 Г
37 Г 38 Б 39 А 40 Г 41 Б 42 А
43 В 44 Г 45 А 46 Г 47 Г 48 А
49 А 50 Б

shefa
01-12-2010, 19:02
Здравейте :)
Тези ако може да свалите..
http://download.pomagalo.com/177005/funkciii+na+bnb+v+usloviyata+na+valuten+bord/?search=19753922&po=1
http://download.pomagalo.com/267080/parichna+politika+na+bnb+v+usloviyata+na+parichen+ syvet/?search=19753922&po=4

Мерси предварително

crazygirl13
01-12-2010, 19:20
http://download.http://www.teenproblem.net/school/222741/konkurenciya+mejdu+bankite+pri+vnedryavane+na+nov+ produkt/?search=19677179&po=1

http://download.http://www.teenproblem.net/school/326641/konkurenciya+na+bankoviya+pazar+v+bylgariya/?search=19677179&po=2

http://download.http://www.teenproblem.net/school/170561/promociya+na+bankovi+uslugi+i+produkti/

спешно ми трябват за утре..




ПГЛПИ ”Атанас Буров’’













РЕФЕРАТ

по Банково дело-

практика



тема: Промоция на банкови услуги и продукти



ИЗГОТВИЛА: Гергана Миткова Рашкова

Какво би ви накарало да станете клиент на една банка?

Примамлива промоция в условията по кредитите или депозитите й, забавна
реклама по телевизията, удобен като местоположение клон или богат на
информация интернет сайт. Вероятно всичко това е от значение. И банките
го имат предвид. В условията на изострена конкуренция в последно време
те залагат на няколко основни похвата, за да привличат нови клиенти и да
увеличават продажбите на продуктите и услугите си.

Промоциите

се наложиха като най-масово използвания маркетингов подход. С тях
банките предлагат по-благоприятни условия по определени свои продукти и
услуги - по-изгодни лихви, по-ниски такси, облекчени изисквания, бонуси,
подаръци и др., от които клиентите могат да се възползват до определен
краен срок. Основният коз, разбира се, са намалените лихви и такси и
този подход не е случаен. Те формират цената на банковите продукти, а по
мнението на банкери именно тя е факторът с решаващо значение при избор
на банка. Според банкери друга причина да се акцентира на цената е, че
повечето банкови продукти са стандартни и много сходни при различните
банки.

Извън рамките на промоциите силната конкуренция на банковия пазар,
особено в кредитирането, доведе и до трайно подобряване на

Условията

по банковите продукти и услуги отново като част от маркетинговите
стратегии на банките за превземане на по-голям пазарен дял. Масово
банките подобриха лихвените си условия по кредити и депозити и намалиха
или дори премахнаха някои такси. Специално при кредитите освен по линия
на цената банките предприеха и промени, които направиха финансирането
далеч по-достъпно - масово облекчиха изискванията за обезпеченост на
кредитите и изискванията за доход и възраст на кредитополучателите,
увеличиха максимално допустимите размери на кредитите и сроковете за
тяхното изплащане. Според Кирил Бъчваров, ръководител "Стратегически
маркетинг" на HVB Bank Biochim и Хеброс банк, свалянето на цените,
независимо дали е под формата на временни промоции или постоянни мерки,
е най-разпространено средство за привличане на нови клиенти и завоюване
на пазарен дял. Той обаче отбелязва, че ценовата война води до
стандартизиране и обезличаване на продуктите и услугите и обща загуба за
банковия сектор.

Подобрените условия и промоциите по банковите продукти и услуги, разбира
се, трябва да се популяризират. Затова

Рекламите

на изгодни кредити или депозити с високи лихви облъчват потенциални и
съществуващи банкови клиенти от всички възможни комуникационни канали, а
банките се нареждат сред най-големите рекламодатели. Банкери посочват,
че както в световната практика, масово е възприет подходът финансовите
продукти и услуги да се промотират и рекламират по схемите, по които
това се прави при бързооборотните стоки. така се създава впечатлението,
че те са лесно и бързо достъпни. Кирил Бъчваров посочва, че агресивното
(и понякога не дотам коректно) рекламиране е широко използван похват, но
понякога се цели манипулиране на клиентите с наблягане на конкретни
условия и промоции (за 6 месеца, 1 година и т.н.), като се спекулира с
липсата на финансова култура у населението и концептуалната сложност на
повечето финансови продукти.

Освен че подобряват условията по съществуващите, банките се стремят да
увеличават клиентите си и с

Новите продукти

които пускат на пазара. В последно време се предлагат нови схеми и при
депозитите, и при кредитите. На банковия пазар се появяват и все повече
специализирани банкови продукти и услуги, които са ориентирани към
конкретни целеви групи от клиенти, например хора със свободни професии,
младежи и др., и са съобразени с техните специфични нужди и възможности.
Устойчиво растат и пакетните продажби - например депозит с кредитна
карта или кредит с кредитна карта. Според банкери този подход става все
по-популярен, защото често е по-изгоден като вариант и за банката, и за
клиента пред алтернативата банковите продукти и услуги в пакета да бъдат
договорени отделно.

Активното разширяване на

Клоновата мрежа

също е част от стратегиите на финансовите институции за увеличаване на
продажбите и привличане на нови клиенти. По мнението на банкери
българинът е традиционалист по отношение на банковото обслужване и все
още предпочита да отиде на място в банковия клон или офис, отколкото да
ползва алтернативни канали за връзка с финансовата институция. За това
все повече банки предлагат обслужване при удължено работно време и през
уикенда.

В битката за клиенти се увеличава и броят на банките, които предлагат в
своите клонове много от

Финансовите услуги

които излизат от обхвата на типично банковите - застраховане, лизинг,
пенсионно осигуряване, инвестиционни продукти. Целта е клиентът да бъде
спечелен, като му бъдат предложени комплексно обслужване и алтернативи
за спестяване (например депозит или спестовна застраховка "Живот") или
за финансиране (например кредит или лизинг). "С развитието на финансовия
пазар и подобряването на финансовата култура на населението
консултантските услуги и доверителното управление на активи излизат на
преден план. Затова банките се ориентират към предлагането на редица
допълнителни услуги като застрахователни продукти, лизинг, инвестиционни
продукти и други", посочва Анелия Мирчева, директор на дирекция
"Маркетинг, реклама и връзки с обществеността" в Първа инвестиционна
банка (ПИБ).

Заедно с разширяването на клоновата мрежа банките активно развиват и
обслужването през

Алтернативните канали

В страната вече навлязоха мобилните банкери, които отиват при клиентите
и им разясняват банковите продукти и услуги. Масово банките въведоха
телефонно и интернет банкиране, защото чрез тях най-често при по-малко
инвестиции могат да достигнат до повече настоящи и потенциални клиенти,
а клиентите на свой ред могат в удобно за тях време и място да черпят
информация и да извършват различни банкови операции.

Ако се съди по

Очакванията

на банкери, в близко бъдеще банките ще развиват все по-активно
алтернативните канали за обслужване на клиентите като интернет
банкирането, ще предлагат все по-гъвкави продукти и индивидуални решения
според типа клиент, както и допълнителни небанкови продукти и услуги,
така че на едно гише клиентите да получават по-пълно обслужване. От
Пощенска банка посочват, че банките все по-широко ще използват директния
маркетинг на търговски предложения (например отправяне на оферти по
пощата, телефона, e-mail и др.), насочен към определени целеви групи
клиенти, както и разнообразни програми за лоялност, насочени към
съществуващите клиенти, които освен по-атрактивни търговски предложения
ще включват и други бонуси и придобивки. "Препоръката, или т.нар.
реклама от уста на ухо, е много важен фактор за привличане на клиенти
навсякъде по света. Един доволен клиент е в състояние със своята
препоръка да привлече много нови клиенти за банката. Това предполага
наличието на много високо качество на банковото обслужване. Ето защо
смятаме, че все повече банки в България ще инвестират в подобряване на
качеството, което е ключов фактор не само за привличане на нови клиенти,
но и за задържане на съществуващите", посочва Татяна Иванова, маркетинг
мениджър на Societe Generale Експресбанк. Според някои банкери ценовата
война постепенно ще затихва. Кирил Бъчваров посочва, че в някои
продуктови категории цените в България на практика са се изравнили с
европейските и е странно да се очаква по-нататъшен спад.

БАНКОВИ УСЛУГИ

Банкови карти за индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=100"
Банково-застрахователен картов продукт, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=109" Дебитни карти за
младежи

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=120" Известяване чрез sms
съобщения

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=137" Ко-брандирани
кредитни карти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=97" Кредитна charge карта,
физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=24" Кредитна карта с
гаранционен депозит/неснижаем остатък, физ. лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=26" Кредитна карта с чип

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=113" Международна
револвираща кредитна карта, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=18" Международна/местна
дебитна карта, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=11" Местна дебитна карта,
физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=133" Местна револвираща
кредитна карта, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=95" Промоции на банкови
карти, физически лица

Банкови карти за корпоративни клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=31" Кредитна карта с
гаранционен депозит/неснижаем остатък, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=32" Международна
револвираща кредитна карта, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=28" Международни дебитни
карти, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=27" Местни дебитни карти,
фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=36" Обслужване на
заплатите чрез дебитни карти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=30" Овърдрафт по картови
сметки, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=103" Промоции на банкови
карти за фирми

Банкови сметки на индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=87"
Банково-застрахователни спестовни продукти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=45" Депозит с периодично
или авансово изплащане на лихвата, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=116" Депозити с нарастваща
със срока и(или) сумите лихва

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=91" Депозити със свободно
довнасяне на суми, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=93" Депозити със свободно
довнасяне на суми, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=123" Депозити със свободно
превалутиране, граждани

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=90" Депозити със срок над
1 г., физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=41" Депозити, физически
лица (Стандартни срочни депозити)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=43" Детски спестовни
влогове

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=82" Промоции на срочни и
безсрочни депозити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=40" Разплащателни сметки,
физически лица

ш

?s.dir.bg/b.php?g=6&s=42" Спестовни влогове, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=85" Съвместни сметки
(депозити), физически лица

Банкови сметки на корпоративни клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=52" Депозит овърнайт и
уикенд, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=54" Депозит с периодично
или авансово изплащане на лихвата, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=124" Депозити със
свободно превалутиране, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=125" Депозити със срок
над 1 г., фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=101" Депозити със срок по
договаряне

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=49" Депозити, фирми -
стандартни

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=50" Набирателни сметки

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=80" Промоции на банкови
сметки за фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=48" Разплащателни сметки,
фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=84" Съвместни сметки
(депозити), фирми

Внос/Износ (документарни операции)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=61" Акредитиви

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=63" Банкови гаранции

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=62" Инкасо на документи

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=71" Специализирани
структури за партньорство

Европейски програми (НОВО)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=5&s=140" Др. услуги по
европроекти (сметки, консултации, референции)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=5&s=139" Кредити за
европроекти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=5&s=141" Кредити и
европрограми за фермери

Електронно банкиране

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=65" Е-справки (пасивно
е-банкиране)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=119" Интернет банкиране

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=51" ПС (отдалечено)
банкиране

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=64" Телефонно и gsm
банкиране

Инвестиции - индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=86" Взаимни/договорни
фондове

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=118" Депозити,
инвестиционни (комбинирани)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=104" Депозити,
структурирани

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=89" Продажба на злато и
сребро

Ипотечни кредити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=115" Ипотечни кредити без
документи за доход

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=122" Комбиниран кредит
(допълнителен кредит при покупка на имот)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=110" Кредити за покупка
на втори имот

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=2" Кредити за покупка на
имот (Стандартни жилищни кредити)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=107" Кредити за ремонти и
обновяване

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=135" Кредити за строеж
или покупка "на зелено"

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=117" Кредити мостови - за
покупка на имот

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=92" Кредити,
потребителски, обезпечени с ипотека

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=75" Промоции на ипотечни
кредити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=111" Рефинансиране на
задължения към други банки

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=106" Спестявания,
обвързани с жилищен кредит

Кредитни програми за бизнес

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=114" Кредити за енергийна
ефективност, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=68" Кредити за земеделие и
хранителна индустрия

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=70" Кредити за лекари,
фармацевти и лечебни заведения

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=81" Кредити за леки и
товарни автомобили, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=38" Кредити за малки и
средни предприятия

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=76" Кредити за покупки от
търговски вериги и дистрибуция, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=39" Кредити за свободни
професии и микрокредити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=112" Кредити за семейни
фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=72" Кредити за
строителство, покупка на офиси и т.н., фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=74" Кредити за хотели и
туризъм

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=67" Кредити по проекта
"Гаранционен фонд за микрокредитиране"

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=96" Кредити, инвестиционни
със срок над 5 г., за МСП

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=132" Международни кредитни
програми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=73" Промоции в кредитни
програми за бизнес

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=83" Услуги за превозвачи

Пакетни програми - индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=7&s=44" Пакетни програми,
физически лица

Пакетни програми - корпоративни клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=8&s=46" Пакетни програми,
фирми

Плащания - индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=69" Автоматично плащане
на битови сметки

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=55" Банкови преводи и
чекове, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=66" Неавтоматично плащане
за битови сметки

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=128" Парични преводи в
страната "Експрес-М"

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=60" Парични преводи чрез
Contact

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=58" Парични преводи чрез
Maccorp Exact Change

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=57" Парични преводи чрез
MoneyGram

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=136" Парични преводи чрез
ProCash

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=102" Парични преводи чрез
Travelex

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=127" Парични преводи чрез
Unistream

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=56" Парични преводи чрез
Western Union

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=59" Парични преводи чрез
Xpress Money

Потребителски кредити, овърдрафт

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=88"
Банково-застрахователни кредитни продукти, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=4" Кредити за битова
газификация

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=3" Кредити за закупуване
на автомобил

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=7" Кредити за пенсионери

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=8" Кредити за покупка на
дълготрайни стоки от търговски вериги

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=99" Кредити за
топлоизолация и енергийна ефективност, физ. лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=121" Кредити за училище

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=10" Кредити срещу залог на
депозит или ЦК

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=1" Кредити, потребителски
(Стандартни потребителски кредити с или без поръчителство)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=138" Кредити,
потребителски, за държавни служители

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=13" Овърдрафт по картова
сметка, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=126" Овърдрафт по
текуща/депозитна сметка, граждани

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=6" Промоции -
потребителски кредити

Студентски програми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=14&s=78" Стажантски програми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=14&s=77" Студентски кредити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=14&s=79" Студентски спестовни
влогове

? Други банкови продукти.

MasterCard Business – Международна кредитна чип карта за покриване на
текущите нужди на бизнеса

Револвираща чип кредитна карта за максимална сигурност при ползване

Употреба в страната и чужбина

В евро или лева

Лимит на картата - 500- 20 000 BGN или равностойността в EUR

Гратисен период до 50 дни

Лихвен процент: 15,8% при покупки и тегления в брой

Обезпечение: без минимален депозит и без поръчителство

Месечна такса - започва да се начислява от месеца, през който клиентът е
извършил първата си транзакция. Събира се автоматично.

Месечна такса за първата карта- 5,8 BGN

Месечна такса за следващите карти- 3,8 BGN

Погасяване: 5 %, мин. 10 лв. върху общата дължима сума в края на
отчетния период + неплатени вноски от предходен период, Срок за
погасяване - до 20-то число

Cash – back/ - 1% върху покупки / плащания извършени в страната

(Промоция : до 31.12.2007г - 3% cash back за първите 3 месеца от
издаването)

Срок на валидност на картата - 3 години

Срок за издаване - до 3 седмици, с възможност за издаване на неограничен
брой допълнителни карти за управляващи и служители в дружеството.

Ползване на MasterCard Business

* Теглене на суми в брой от АТМ / ПОС терминал в страната и чужбина

* Плащане на стоки / услуги в страната и чужбина

* Плащане на стоки / услуги в интернет

* Резервации на хотел, коли под наем, самолетни билети и др.

* Справки за разполагаема наличност по карта в страната и чужбина

* Смяна на ПИН - няма. При необходимост се генерира нов.

Пакет “Инициатива +” в лева и във валута.

Безплатно откриване на сметки

без такси за касови вноски до 5 000 лв.

ПОС терминални устройства - без такса за инсталиране и такса за
поддръжка.

без такси за издаване на международни карти Маестро, VISA ELECTRON и
VISA CLASSIC

входящи преводи без такси,

2 броя бизнес кредитна карта MasterCard Business без такса и с 3% cash
back за първите 3 месеца от дата на издаване.

безплатно инсталиране на електронно банкиране ЕЛБА Интернешенъл/Интернет
банкиране Райфайзен ОНЛАЙН

Валидност на пакета - 12 месеца

Земеделските производители получават пакет Инициатива+ безплатно за 1
година.

Безплатно Интернет банкиране “Райфайзен ОНЛАЙН”:

информация за актуален баланс по сметка/и информация за движения по
сметка/и, за валутни курсове, наличности и движения по банкови карти.

Интернет банкиране осигурява:

Нареждане за вътрешно-банкови и междубанкови преводи и искания за
директен дебит в местна валута.

Нареждане за преводи в чуждестранна валута.

Попълване на електронни форми и изпращане на допълнителни документи,
изисквани за съответен вид преводи.

Обмяна на валута между сметки на КЛИЕНТА в БАНКАТА.

Подаване на молби за потребителски кредит.

Добавяне на съществуващи сметки за ползване на услугите по електронен
път.

Промяна на потребителско име и парола за достъп до системата.

Справка за времето на ползване на системата от съответния Он-лайн
потребител.















ПГЛПИ ”Атанас Буров’’













РЕФЕРАТ

по Банково дело-

практика



тема: Промоция на банкови услуги и продукти



ИЗГОТВИЛА: Гергана Миткова Рашкова

Какво би ви накарало да станете клиент на една банка?

Примамлива промоция в условията по кредитите или депозитите й, забавна
реклама по телевизията, удобен като местоположение клон или богат на
информация интернет сайт. Вероятно всичко това е от значение. И банките
го имат предвид. В условията на изострена конкуренция в последно време
те залагат на няколко основни похвата, за да привличат нови клиенти и да
увеличават продажбите на продуктите и услугите си.

Промоциите

се наложиха като най-масово използвания маркетингов подход. С тях
банките предлагат по-благоприятни условия по определени свои продукти и
услуги - по-изгодни лихви, по-ниски такси, облекчени изисквания, бонуси,
подаръци и др., от които клиентите могат да се възползват до определен
краен срок. Основният коз, разбира се, са намалените лихви и такси и
този подход не е случаен. Те формират цената на банковите продукти, а по
мнението на банкери именно тя е факторът с решаващо значение при избор
на банка. Според банкери друга причина да се акцентира на цената е, че
повечето банкови продукти са стандартни и много сходни при различните
банки.

Извън рамките на промоциите силната конкуренция на банковия пазар,
особено в кредитирането, доведе и до трайно подобряване на

Условията

по банковите продукти и услуги отново като част от маркетинговите
стратегии на банките за превземане на по-голям пазарен дял. Масово
банките подобриха лихвените си условия по кредити и депозити и намалиха
или дори премахнаха някои такси. Специално при кредитите освен по линия
на цената банките предприеха и промени, които направиха финансирането
далеч по-достъпно - масово облекчиха изискванията за обезпеченост на
кредитите и изискванията за доход и възраст на кредитополучателите,
увеличиха максимално допустимите размери на кредитите и сроковете за
тяхното изплащане. Според Кирил Бъчваров, ръководител "Стратегически
маркетинг" на HVB Bank Biochim и Хеброс банк, свалянето на цените,
независимо дали е под формата на временни промоции или постоянни мерки,
е най-разпространено средство за привличане на нови клиенти и завоюване
на пазарен дял. Той обаче отбелязва, че ценовата война води до
стандартизиране и обезличаване на продуктите и услугите и обща загуба за
банковия сектор.

Подобрените условия и промоциите по банковите продукти и услуги, разбира
се, трябва да се популяризират. Затова

Рекламите

на изгодни кредити или депозити с високи лихви облъчват потенциални и
съществуващи банкови клиенти от всички възможни комуникационни канали, а
банките се нареждат сред най-големите рекламодатели. Банкери посочват,
че както в световната практика, масово е възприет подходът финансовите
продукти и услуги да се промотират и рекламират по схемите, по които
това се прави при бързооборотните стоки. така се създава впечатлението,
че те са лесно и бързо достъпни. Кирил Бъчваров посочва, че агресивното
(и понякога не дотам коректно) рекламиране е широко използван похват, но
понякога се цели манипулиране на клиентите с наблягане на конкретни
условия и промоции (за 6 месеца, 1 година и т.н.), като се спекулира с
липсата на финансова култура у населението и концептуалната сложност на
повечето финансови продукти.

Освен че подобряват условията по съществуващите, банките се стремят да
увеличават клиентите си и с

Новите продукти

които пускат на пазара. В последно време се предлагат нови схеми и при
депозитите, и при кредитите. На банковия пазар се появяват и все повече
специализирани банкови продукти и услуги, които са ориентирани към
конкретни целеви групи от клиенти, например хора със свободни професии,
младежи и др., и са съобразени с техните специфични нужди и възможности.
Устойчиво растат и пакетните продажби - например депозит с кредитна
карта или кредит с кредитна карта. Според банкери този подход става все
по-популярен, защото често е по-изгоден като вариант и за банката, и за
клиента пред алтернативата банковите продукти и услуги в пакета да бъдат
договорени отделно.

Активното разширяване на

Клоновата мрежа

също е част от стратегиите на финансовите институции за увеличаване на
продажбите и привличане на нови клиенти. По мнението на банкери
българинът е традиционалист по отношение на банковото обслужване и все
още предпочита да отиде на място в банковия клон или офис, отколкото да
ползва алтернативни канали за връзка с финансовата институция. За това
все повече банки предлагат обслужване при удължено работно време и през
уикенда.

В битката за клиенти се увеличава и броят на банките, които предлагат в
своите клонове много от

Финансовите услуги

които излизат от обхвата на типично банковите - застраховане, лизинг,
пенсионно осигуряване, инвестиционни продукти. Целта е клиентът да бъде
спечелен, като му бъдат предложени комплексно обслужване и алтернативи
за спестяване (например депозит или спестовна застраховка "Живот") или
за финансиране (например кредит или лизинг). "С развитието на финансовия
пазар и подобряването на финансовата култура на населението
консултантските услуги и доверителното управление на активи излизат на
преден план. Затова банките се ориентират към предлагането на редица
допълнителни услуги като застрахователни продукти, лизинг, инвестиционни
продукти и други", посочва Анелия Мирчева, директор на дирекция
"Маркетинг, реклама и връзки с обществеността" в Първа инвестиционна
банка (ПИБ).

Заедно с разширяването на клоновата мрежа банките активно развиват и
обслужването през

Алтернативните канали

В страната вече навлязоха мобилните банкери, които отиват при клиентите
и им разясняват банковите продукти и услуги. Масово банките въведоха
телефонно и интернет банкиране, защото чрез тях най-често при по-малко
инвестиции могат да достигнат до повече настоящи и потенциални клиенти,
а клиентите на свой ред могат в удобно за тях време и място да черпят
информация и да извършват различни банкови операции.

Ако се съди по

Очакванията

на банкери, в близко бъдеще банките ще развиват все по-активно
алтернативните канали за обслужване на клиентите като интернет
банкирането, ще предлагат все по-гъвкави продукти и индивидуални решения
според типа клиент, както и допълнителни небанкови продукти и услуги,
така че на едно гише клиентите да получават по-пълно обслужване. От
Пощенска банка посочват, че банките все по-широко ще използват директния
маркетинг на търговски предложения (например отправяне на оферти по
пощата, телефона, e-mail и др.), насочен към определени целеви групи
клиенти, както и разнообразни програми за лоялност, насочени към
съществуващите клиенти, които освен по-атрактивни търговски предложения
ще включват и други бонуси и придобивки. "Препоръката, или т.нар.
реклама от уста на ухо, е много важен фактор за привличане на клиенти
навсякъде по света. Един доволен клиент е в състояние със своята
препоръка да привлече много нови клиенти за банката. Това предполага
наличието на много високо качество на банковото обслужване. Ето защо
смятаме, че все повече банки в България ще инвестират в подобряване на
качеството, което е ключов фактор не само за привличане на нови клиенти,
но и за задържане на съществуващите", посочва Татяна Иванова, маркетинг
мениджър на Societe Generale Експресбанк. Според някои банкери ценовата
война постепенно ще затихва. Кирил Бъчваров посочва, че в някои
продуктови категории цените в България на практика са се изравнили с
европейските и е странно да се очаква по-нататъшен спад.

БАНКОВИ УСЛУГИ

Банкови карти за индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=100"
Банково-застрахователен картов продукт, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=109" Дебитни карти за
младежи

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=120" Известяване чрез sms
съобщения

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=137" Ко-брандирани
кредитни карти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=97" Кредитна charge карта,
физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=24" Кредитна карта с
гаранционен депозит/неснижаем остатък, физ. лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=26" Кредитна карта с чип

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=113" Международна
револвираща кредитна карта, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=18" Международна/местна
дебитна карта, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=11" Местна дебитна карта,
физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=133" Местна револвираща
кредитна карта, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=95" Промоции на банкови
карти, физически лица

Банкови карти за корпоративни клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=31" Кредитна карта с
гаранционен депозит/неснижаем остатък, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=32" Международна
револвираща кредитна карта, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=28" Международни дебитни
карти, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=27" Местни дебитни карти,
фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=36" Обслужване на
заплатите чрез дебитни карти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=30" Овърдрафт по картови
сметки, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=103" Промоции на банкови
карти за фирми

Банкови сметки на индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=87"
Банково-застрахователни спестовни продукти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=45" Депозит с периодично
или авансово изплащане на лихвата, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=116" Депозити с нарастваща
със срока и(или) сумите лихва

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=91" Депозити със свободно
довнасяне на суми, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=93" Депозити със свободно
довнасяне на суми, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=123" Депозити със свободно
превалутиране, граждани

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=90" Депозити със срок над
1 г., физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=41" Депозити, физически
лица (Стандартни срочни депозити)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=43" Детски спестовни
влогове

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=82" Промоции на срочни и
безсрочни депозити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=40" Разплащателни сметки,
физически лица

ш

?s.dir.bg/b.php?g=6&s=42" Спестовни влогове, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=85" Съвместни сметки
(депозити), физически лица

Банкови сметки на корпоративни клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=52" Депозит овърнайт и
уикенд, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=54" Депозит с периодично
или авансово изплащане на лихвата, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=124" Депозити със
свободно превалутиране, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=125" Депозити със срок
над 1 г., фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=101" Депозити със срок по
договаряне

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=49" Депозити, фирми -
стандартни

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=50" Набирателни сметки

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=80" Промоции на банкови
сметки за фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=48" Разплащателни сметки,
фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=84" Съвместни сметки
(депозити), фирми

Внос/Износ (документарни операции)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=61" Акредитиви

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=63" Банкови гаранции

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=62" Инкасо на документи

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=71" Специализирани
структури за партньорство

Европейски програми (НОВО)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=5&s=140" Др. услуги по
европроекти (сметки, консултации, референции)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=5&s=139" Кредити за
европроекти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=5&s=141" Кредити и
европрограми за фермери

Електронно банкиране

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=65" Е-справки (пасивно
е-банкиране)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=119" Интернет банкиране

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=51" ПС (отдалечено)
банкиране

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=64" Телефонно и gsm
банкиране

Инвестиции - индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=86" Взаимни/договорни
фондове

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=118" Депозити,
инвестиционни (комбинирани)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=104" Депозити,
структурирани

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=89" Продажба на злато и
сребро

Ипотечни кредити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=115" Ипотечни кредити без
документи за доход

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=122" Комбиниран кредит
(допълнителен кредит при покупка на имот)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=110" Кредити за покупка
на втори имот

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=2" Кредити за покупка на
имот (Стандартни жилищни кредити)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=107" Кредити за ремонти и
обновяване

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=135" Кредити за строеж
или покупка "на зелено"

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=117" Кредити мостови - за
покупка на имот

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=92" Кредити,
потребителски, обезпечени с ипотека

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=75" Промоции на ипотечни
кредити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=111" Рефинансиране на
задължения към други банки

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=106" Спестявания,
обвързани с жилищен кредит

Кредитни програми за бизнес

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=114" Кредити за енергийна
ефективност, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=68" Кредити за земеделие и
хранителна индустрия

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=70" Кредити за лекари,
фармацевти и лечебни заведения

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=81" Кредити за леки и
товарни автомобили, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=38" Кредити за малки и
средни предприятия

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=76" Кредити за покупки от
търговски вериги и дистрибуция, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=39" Кредити за свободни
професии и микрокредити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=112" Кредити за семейни
фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=72" Кредити за
строителство, покупка на офиси и т.н., фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=74" Кредити за хотели и
туризъм

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=67" Кредити по проекта
"Гаранционен фонд за микрокредитиране"

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=96" Кредити, инвестиционни
със срок над 5 г., за МСП

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=132" Международни кредитни
програми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=73" Промоции в кредитни
програми за бизнес

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=83" Услуги за превозвачи

Пакетни програми - индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=7&s=44" Пакетни програми,
физически лица

Пакетни програми - корпоративни клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=8&s=46" Пакетни програми,
фирми

Плащания - индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=69" Автоматично плащане
на битови сметки

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=55" Банкови преводи и
чекове, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=66" Неавтоматично плащане
за битови сметки

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=128" Парични преводи в
страната "Експрес-М"

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=60" Парични преводи чрез
Contact

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=58" Парични преводи чрез
Maccorp Exact Change

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=57" Парични преводи чрез
MoneyGram

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=136" Парични преводи чрез
ProCash

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=102" Парични преводи чрез
Travelex

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=127" Парични преводи чрез
Unistream

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=56" Парични преводи чрез
Western Union

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=11&s=59" Парични преводи чрез
Xpress Money

Потребителски кредити, овърдрафт

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=88"
Банково-застрахователни кредитни продукти, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=4" Кредити за битова
газификация

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=3" Кредити за закупуване
на автомобил

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=7" Кредити за пенсионери

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=8" Кредити за покупка на
дълготрайни стоки от търговски вериги

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=99" Кредити за
топлоизолация и енергийна ефективност, физ. лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=121" Кредити за училище

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=10" Кредити срещу залог на
депозит или ЦК

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=1" Кредити, потребителски
(Стандартни потребителски кредити с или без поръчителство)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=138" Кредити,
потребителски, за държавни служители

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=13" Овърдрафт по картова
сметка, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=126" Овърдрафт по
текуща/депозитна сметка, граждани

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=1&s=6" Промоции -
потребителски кредити

Студентски програми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=14&s=78" Стажантски програми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=14&s=77" Студентски кредити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=14&s=79" Студентски спестовни
влогове

? Други банкови продукти.

MasterCard Business – Международна кредитна чип карта за покриване на
текущите нужди на бизнеса

Револвираща чип кредитна карта за максимална сигурност при ползване

Употреба в страната и чужбина

В евро или лева

Лимит на картата - 500- 20 000 BGN или равностойността в EUR

Гратисен период до 50 дни

Лихвен процент: 15,8% при покупки и тегления в брой

Обезпечение: без минимален депозит и без поръчителство

Месечна такса - започва да се начислява от месеца, през който клиентът е
извършил първата си транзакция. Събира се автоматично.

Месечна такса за първата карта- 5,8 BGN

Месечна такса за следващите карти- 3,8 BGN

Погасяване: 5 %, мин. 10 лв. върху общата дължима сума в края на
отчетния период + неплатени вноски от предходен период, Срок за
погасяване - до 20-то число

Cash – back/ - 1% върху покупки / плащания извършени в страната

(Промоция : до 31.12.2007г - 3% cash back за първите 3 месеца от
издаването)

Срок на валидност на картата - 3 години

Срок за издаване - до 3 седмици, с възможност за издаване на неограничен
брой допълнителни карти за управляващи и служители в дружеството.

Ползване на MasterCard Business

* Теглене на суми в брой от АТМ / ПОС терминал в страната и чужбина

* Плащане на стоки / услуги в страната и чужбина

* Плащане на стоки / услуги в интернет

* Резервации на хотел, коли под наем, самолетни билети и др.

* Справки за разполагаема наличност по карта в страната и чужбина

* Смяна на ПИН - няма. При необходимост се генерира нов.

Пакет “Инициатива +” в лева и във валута.

Безплатно откриване на сметки

без такси за касови вноски до 5 000 лв.

ПОС терминални устройства - без такса за инсталиране и такса за
поддръжка.

без такси за издаване на международни карти Маестро, VISA ELECTRON и
VISA CLASSIC

входящи преводи без такси,

2 броя бизнес кредитна карта MasterCard Business без такса и с 3% cash
back за първите 3 месеца от дата на издаване.

безплатно инсталиране на електронно банкиране ЕЛБА Интернешенъл/Интернет
банкиране Райфайзен ОНЛАЙН

Валидност на пакета - 12 месеца

Земеделските производители получават пакет Инициатива+ безплатно за 1
година.

Безплатно Интернет банкиране “Райфайзен ОНЛАЙН”:

информация за актуален баланс по сметка/и информация за движения по
сметка/и, за валутни курсове, наличности и движения по банкови карти.

Интернет банкиране осигурява:

Нареждане за вътрешно-банкови и междубанкови преводи и искания за
директен дебит в местна валута.

Нареждане за преводи в чуждестранна валута.

Попълване на електронни форми и изпращане на допълнителни документи,
изисквани за съответен вид преводи.

Обмяна на валута между сметки на КЛИЕНТА в БАНКАТА.

Подаване на молби за потребителски кредит.

Добавяне на съществуващи сметки за ползване на услугите по електронен
път.

Промяна на потребителско име и парола за достъп до системата.

Справка за времето на ползване на системата от съответния Он-лайн
потребител.





























ПГЛПИ ”Атанас Буров’’













РЕФЕРАТ

по Банково дело-

практика



тема: Промоция на банкови услуги и продукти



ИЗГОТВИЛА: Гергана Миткова Рашкова

Какво би ви накарало да станете клиент на една банка?

Примамлива промоция в условията по кредитите или депозитите й, забавна
реклама по телевизията, удобен като местоположение клон или богат на
информация интернет сайт. Вероятно всичко това е от значение. И банките
го имат предвид. В условията на изострена конкуренция в последно време
те залагат на няколко основни похвата, за да привличат нови клиенти и да
увеличават продажбите на продуктите и услугите си.

Промоциите

се наложиха като най-масово използвания маркетингов подход. С тях
банките предлагат по-благоприятни условия по определени свои продукти и
услуги - по-изгодни лихви, по-ниски такси, облекчени изисквания, бонуси,
подаръци и др., от които клиентите могат да се възползват до определен
краен срок. Основният коз, разбира се, са намалените лихви и такси и
този подход не е случаен. Те формират цената на банковите продукти, а по
мнението на банкери именно тя е факторът с решаващо значение при избор
на банка. Според банкери друга причина да се акцентира на цената е, че
повечето банкови продукти са стандартни и много сходни при различните
банки.

Извън рамките на промоциите силната конкуренция на банковия пазар,
особено в кредитирането, доведе и до трайно подобряване на

Условията

по банковите продукти и услуги отново като част от маркетинговите
стратегии на банките за превземане на по-голям пазарен дял. Масово
банките подобриха лихвените си условия по кредити и депозити и намалиха
или дори премахнаха някои такси. Специално при кредитите освен по линия
на цената банките предприеха и промени, които направиха финансирането
далеч по-достъпно - масово облекчиха изискванията за обезпеченост на
кредитите и изискванията за доход и възраст на кредитополучателите,
увеличиха максимално допустимите размери на кредитите и сроковете за
тяхното изплащане. Според Кирил Бъчваров, ръководител "Стратегически
маркетинг" на HVB Bank Biochim и Хеброс банк, свалянето на цените,
независимо дали е под формата на временни промоции или постоянни мерки,
е най-разпространено средство за привличане на нови клиенти и завоюване
на пазарен дял. Той обаче отбелязва, че ценовата война води до
стандартизиране и обезличаване на продуктите и услугите и обща загуба за
банковия сектор.

Подобрените условия и промоциите по банковите продукти и услуги, разбира
се, трябва да се популяризират. Затова

Рекламите

на изгодни кредити или депозити с високи лихви облъчват потенциални и
съществуващи банкови клиенти от всички възможни комуникационни канали, а
банките се нареждат сред най-големите рекламодатели. Банкери посочват,
че както в световната практика, масово е възприет подходът финансовите
продукти и услуги да се промотират и рекламират по схемите, по които
това се прави при бързооборотните стоки. така се създава впечатлението,
че те са лесно и бързо достъпни. Кирил Бъчваров посочва, че агресивното
(и понякога не дотам коректно) рекламиране е широко използван похват, но
понякога се цели манипулиране на клиентите с наблягане на конкретни
условия и промоции (за 6 месеца, 1 година и т.н.), като се спекулира с
липсата на финансова култура у населението и концептуалната сложност на
повечето финансови продукти.

Освен че подобряват условията по съществуващите, банките се стремят да
увеличават клиентите си и с

Новите продукти

които пускат на пазара. В последно време се предлагат нови схеми и при
депозитите, и при кредитите. На банковия пазар се появяват и все повече
специализирани банкови продукти и услуги, които са ориентирани към
конкретни целеви групи от клиенти, например хора със свободни професии,
младежи и др., и са съобразени с техните специфични нужди и възможности.
Устойчиво растат и пакетните продажби - например депозит с кредитна
карта или кредит с кредитна карта. Според банкери този подход става все
по-популярен, защото често е по-изгоден като вариант и за банката, и за
клиента пред алтернативата банковите продукти и услуги в пакета да бъдат
договорени отделно.

Активното разширяване на

Клоновата мрежа

също е част от стратегиите на финансовите институции за увеличаване на
продажбите и привличане на нови клиенти. По мнението на банкери
българинът е традиционалист по отношение на банковото обслужване и все
още предпочита да отиде на място в банковия клон или офис, отколкото да
ползва алтернативни канали за връзка с финансовата институция. За това
все повече банки предлагат обслужване при удължено работно време и през
уикенда.

В битката за клиенти се увеличава и броят на банките, които предлагат в
своите клонове много от

Финансовите услуги

които излизат от обхвата на типично банковите - застраховане, лизинг,
пенсионно осигуряване, инвестиционни продукти. Целта е клиентът да бъде
спечелен, като му бъдат предложени комплексно обслужване и алтернативи
за спестяване (например депозит или спестовна застраховка "Живот") или
за финансиране (например кредит или лизинг). "С развитието на финансовия
пазар и подобряването на финансовата култура на населението
консултантските услуги и доверителното управление на активи излизат на
преден план. Затова банките се ориентират към предлагането на редица
допълнителни услуги като застрахователни продукти, лизинг, инвестиционни
продукти и други", посочва Анелия Мирчева, директор на дирекция
"Маркетинг, реклама и връзки с обществеността" в Първа инвестиционна
банка (ПИБ).

Заедно с разширяването на клоновата мрежа банките активно развиват и
обслужването през

Алтернативните канали

В страната вече навлязоха мобилните банкери, които отиват при клиентите
и им разясняват банковите продукти и услуги. Масово банките въведоха
телефонно и интернет банкиране, защото чрез тях най-често при по-малко
инвестиции могат да достигнат до повече настоящи и потенциални клиенти,
а клиентите на свой ред могат в удобно за тях време и място да черпят
информация и да извършват различни банкови операции.

Ако се съди по

Очакванията

на банкери, в близко бъдеще банките ще развиват все по-активно
алтернативните канали за обслужване на клиентите като интернет
банкирането, ще предлагат все по-гъвкави продукти и индивидуални решения
според типа клиент, както и допълнителни небанкови продукти и услуги,
така че на едно гише клиентите да получават по-пълно обслужване. От
Пощенска банка посочват, че банките все по-широко ще използват директния
маркетинг на търговски предложения (например отправяне на оферти по
пощата, телефона, e-mail и др.), насочен към определени целеви групи
клиенти, както и разнообразни програми за лоялност, насочени към
съществуващите клиенти, които освен по-атрактивни търговски предложения
ще включват и други бонуси и придобивки. "Препоръката, или т.нар.
реклама от уста на ухо, е много важен фактор за привличане на клиенти
навсякъде по света. Един доволен клиент е в състояние със своята
препоръка да привлече много нови клиенти за банката. Това предполага
наличието на много високо качество на банковото обслужване. Ето защо
смятаме, че все повече банки в България ще инвестират в подобряване на
качеството, което е ключов фактор не само за привличане на нови клиенти,
но и за задържане на съществуващите", посочва Татяна Иванова, маркетинг
мениджър на Societe Generale Експресбанк. Според някои банкери ценовата
война постепенно ще затихва. Кирил Бъчваров посочва, че в някои
продуктови категории цените в България на практика са се изравнили с
европейските и е странно да се очаква по-нататъшен спад.

БАНКОВИ УСЛУГИ

Банкови карти за индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=100"
Банково-застрахователен картов продукт, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=109" Дебитни карти за
младежи

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=120" Известяване чрез sms
съобщения

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=137" Ко-брандирани
кредитни карти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=97" Кредитна charge карта,
физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=24" Кредитна карта с
гаранционен депозит/неснижаем остатък, физ. лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=26" Кредитна карта с чип

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=113" Международна
револвираща кредитна карта, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=18" Международна/местна
дебитна карта, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=11" Местна дебитна карта,
физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=133" Местна револвираща
кредитна карта, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=2&s=95" Промоции на банкови
карти, физически лица

Банкови карти за корпоративни клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=31" Кредитна карта с
гаранционен депозит/неснижаем остатък, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=32" Международна
револвираща кредитна карта, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=28" Международни дебитни
карти, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=27" Местни дебитни карти,
фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=36" Обслужване на
заплатите чрез дебитни карти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=30" Овърдрафт по картови
сметки, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=3&s=103" Промоции на банкови
карти за фирми

Банкови сметки на индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=87"
Банково-застрахователни спестовни продукти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=45" Депозит с периодично
или авансово изплащане на лихвата, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=116" Депозити с нарастваща
със срока и(или) сумите лихва

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=91" Депозити със свободно
довнасяне на суми, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=93" Депозити със свободно
довнасяне на суми, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=123" Депозити със свободно
превалутиране, граждани

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=90" Депозити със срок над
1 г., физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=41" Депозити, физически
лица (Стандартни срочни депозити)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=43" Детски спестовни
влогове

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=82" Промоции на срочни и
безсрочни депозити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=40" Разплащателни сметки,
физически лица

ш

?s.dir.bg/b.php?g=6&s=42" Спестовни влогове, физически лица

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=6&s=85" Съвместни сметки
(депозити), физически лица

Банкови сметки на корпоративни клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=52" Депозит овърнайт и
уикенд, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=54" Депозит с периодично
или авансово изплащане на лихвата, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=124" Депозити със
свободно превалутиране, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=125" Депозити със срок
над 1 г., фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=101" Депозити със срок по
договаряне

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=49" Депозити, фирми -
стандартни

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=50" Набирателни сметки

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=80" Промоции на банкови
сметки за фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=48" Разплащателни сметки,
фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=10&s=84" Съвместни сметки
(депозити), фирми

Внос/Износ (документарни операции)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=61" Акредитиви

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=63" Банкови гаранции

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=62" Инкасо на документи

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=12&s=71" Специализирани
структури за партньорство

Европейски програми (НОВО)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=5&s=140" Др. услуги по
европроекти (сметки, консултации, референции)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=5&s=139" Кредити за
европроекти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=5&s=141" Кредити и
европрограми за фермери

Електронно банкиране

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=65" Е-справки (пасивно
е-банкиране)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=119" Интернет банкиране

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=51" ПС (отдалечено)
банкиране

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=9&s=64" Телефонно и gsm
банкиране

Инвестиции - индивидуални клиенти

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=86" Взаимни/договорни
фондове

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=118" Депозити,
инвестиционни (комбинирани)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=104" Депозити,
структурирани

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=15&s=89" Продажба на злато и
сребро

Ипотечни кредити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=115" Ипотечни кредити без
документи за доход

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=122" Комбиниран кредит
(допълнителен кредит при покупка на имот)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=110" Кредити за покупка
на втори имот

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=2" Кредити за покупка на
имот (Стандартни жилищни кредити)

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=107" Кредити за ремонти и
обновяване

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=135" Кредити за строеж
или покупка "на зелено"

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=117" Кредити мостови - за
покупка на имот

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=92" Кредити,
потребителски, обезпечени с ипотека

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=75" Промоции на ипотечни
кредити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=111" Рефинансиране на
задължения към други банки

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=16&s=106" Спестявания,
обвързани с жилищен кредит

Кредитни програми за бизнес

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=114" Кредити за енергийна
ефективност, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=68" Кредити за земеделие и
хранителна индустрия

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=70" Кредити за лекари,
фармацевти и лечебни заведения

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=81" Кредити за леки и
товарни автомобили, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=38" Кредити за малки и
средни предприятия

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=76" Кредити за покупки от
търговски вериги и дистрибуция, фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=39" Кредити за свободни
професии и микрокредити

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=112" Кредити за семейни
фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=72" Кредити за
строителство, покупка на офиси и т.н., фирми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=74" Кредити за хотели и
туризъм

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=67" Кредити по проекта
"Гаранционен фонд за микрокредитиране"

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=96" Кредити, инвестиционни
със срок над 5 г., за МСП

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&s=132" Международни кредитни
програми

HYPERLINK "http://banks.dir.bg/b.php?g=4&am

crazygirl13
01-12-2010, 19:21
http://download.http://www.teenproblem.net/school/215051/iliada+18+ta+pesen/?search=19382931&po=10 = ако можете да ми изтеглите това,ще съм ви много благодарна..Трябва ми спешно



“Илиада” – XVIII песен

Увод: Омировата поема “Илиада” е най-старата запазена литературна
творба. Тя връща към древен свят, причудлив с хората и техните възгледи,
но вълнуващ като среща с първите съзнателни опити на цивилизацията да
преобразува природата в човешка хармония.

Теза: В Омировата поема две дейности са представени като основни за
човека и обществото – войната и трудът. В тях човек може да докаже себе
си пред другите и да бъде признат за пълноценен член на колектива.
Разказът за изковаването на щита на Ахил, където се пресрещат мотивите
за войната и труда, е своеобразен химн на съзидателната сила на труда. В
митологията щитът е отражение на всемира. Воинът, който го носи,
показва, че защитава не просто себе си, а и света, на който принадлежи.

Щитът е символ на отбраната и предпазливостта, на закрилата. Символ на
покровителство за притежателя, щитът същевременно има функцията да
отрази враждебните сили, затова той носи и знаменията на страха и ужаса.
Воинът, който го носи, противопоставя на противника си космоса. А когато
ударите на врага попадат върху щита, символично в опасност е не само
боецът, застрашена е самата реалност, която е изобразена и към която
принадлежи съответният воин.

Щитът на Ахил е творение на най-добрия майстор за най-славния герой пред
стените на Троя. Въоръжението на епическия боец в “Илиада” свидетелства
не само за неговите високи качества и воинска мощ. Бойните доспехи са
външната емблема на името на героя – те са своеобразен текст, показващ
на разбиращите кой и какъв е героят, какви са неговите дела и каква
слава е придобил и предстои да завоюва. Значението на сцените,
представени върху щита на Ахил, определят делата на Пелеевия син като
хармонично сляти с целостта на всемира, като поддържащи и облагородяващи
съществуващия ред.

Върху щита на Ахил Хефест представя света като цялост. Богът извайва
художествен модел на света, структуриран по хоризонтала въз основа на
опозицията “център – периферия”. В концентрични кръгове се наслагват
зони с различна степен на сакралност. Хоризонталният образ кореспондира
и с идеята за вертикално деление на света на три равнища – небе, земя,
свят на мъртвите.

Кръглата форма на щита е съотнесена с представата за кръга като графичен
образ на съвършенството. Той е символ на безкрайността на живота, на
вечната повторяемост, в която смъртта е само преход към друг живот.

В петте листа, които Хефест споява, за да създаде щита на героя, е
заложена числова символика. Пет е число на човека, на човешкия
микрокосмос. Усилията на отделни индивиди са разгледани като опит и
принос за вписването на хората в окръжаващата ги вселена. Петте листа
означават не само здравина и надежност на оръжието, но и магическа
формула за укрепване на връзката между човека и света.

В центъра на щита Хефест извайва “земята, после небето, морето // и
неуморното слънце и пълноликия месец, // та и звездите безбройни”. Богът
ковач повтаря в украсата последователността на сътворението според
старогръцката митология. От Хаоса първо се ражда Земята, Гея, после тя
ражда Небето, Уран, след което творението продължава с възникването на
моретата и звездите. Хефест ги поставя в центъра, за да създаде
съответствие както на хронологията на вселената, така и на сакралната
стойност на съответните обекти. Неслучайно изображението започва от
земята и тя е поставена в центъра на щита. Земята е майка на всичко, тя
е авторитет, пред който древния грък благоговее, силата й не е по-малка
от силата на бога гръмовержец, Зевс. Тя ражда из недрата си и прибира
обратно в тях, тя е началото на начатата, родено от самия Хаос.

Ж

И

&

(

ф

ф

"т, въвеждайки опозициите “човешко – божествено”, “смъртно –
безсмъртно”. На второ място изписаните градове създават опозиционни
отношения помежду си – единият град представя света на мира, а другият –
на войната. Мирът и войната олицетворяват двете основополагащи начала в
човешкото съществуване.

Първо Хефест изковава сватба, символично представяйки брачния съюз между
мъжкото и женското начало като повторения на свещения брак между Гея и
Уран. Сватбата припомня за съзидателната сила на Ероса, от която
възниква светът. Хората повтарят в своя живот историята на вселената,
като участват в нейното възпроизвеждане и съхраняване. Събирането, за да
се създава живот, е в началото на мирознанието. Бракосъчетаването е
свещенодействие, кореспондиращо с великото тайнство на живота.

Успоредно със сватбата Хефест представя като част от живота на същия
град конфликтите. Спорът, двуборството влиза в символиката на числото
две. Модел на противопоставяния се открива в божествения свят, мислен за
идеален. В поемата си Омир неведнъж описва споровете между Зевс и Хера,
между Атина и Арес, а свадата между Ахил и Агамемнон задвижва събитията,
разказвани в “Илиада”. Двубоите се възприемат в Омировия свят като белег
на активно, действено човешко поведение. В тях има елемент на
съзидателност, на гневност, която измъква от безформието и безличието на
първичното, която извайва ясно различима същност и така съучаства в
усъвършенстването на първотворението. Норма е борческият тип, който
смело се сражава и преборва. Неслучайно Омир маркира спорът между двама
граждани, но не дава неговото разрешение, защото е важен актът, а не
конкретният резултат. Във връзка с този епизод е описан човешкият свят
със съвета на колектива, който отсъжда възникналите спорове, така както
на Олимп боговете решават съдбата на света.

Изображението на втория град представя войната като друг вид конфликт.
Сблъсъкът между двете войски носи еднакъв резултат за воюващите страни –
“Раздорът, смутът и кобната гибел //...// към страните враждебни
мъртвите воини отнасят”. Древният грък изпитва епическо спокойствие пред
смъртта. За него тя е неизбежност, която го отличава от безсмъртните
богове. Забравата и преходността могат да бъдат компенсирани от славата,
а тя се добива в битка. Затова войната е естествена част от ежедневието
на елините. В нея те се превръщат в герои, покриват се с чест и слава и
колкото по-известни стават, толкова повече се доближават до
безсмъртието.

След изображението на градовете Хефест преминава към следващия кръг.
Всяко отдалечаване от центъра означава намаляване на сакралната
стойност. Представено е трудовото ежедневие, ангажирано в създаването на
хляб и вино, свещени за елините същности. Символично е предаден
календарният цикъл разораването, засяването и ожънването, гроздоберът,
които обхващат основните трудови практики в архаичния свят. Трудът в
Омировата поема е не само прагматично, но и ритуално действие,
възпоизвеждащо на свой ред акта на сътворението. С труда си хората
оплождат великата майка, Земята, и събират нейните благодатни плодове.

В предпоследния концентричен кръг изписва стада. Животновъдството е част
от делника в древна Гърция. Стадата осигуряват жертвите, отдавани в чест
на бога. В песента, лъвовете, които нападат, символично означават
жертвите, които следват да бъдат отдадени.

В последния кръг Хефест извайва хоро, на което “кръшно играят момци и
моми избрани”. Изображението връща към началото, към сватбата,
напомняйки за кръговрата на живота, за стабилността на уредения и
установен свят. Подредбата на моми “с тънки була” и на момци “юначни”
обхваща единството на живота, изграден от противоположности обединени в
съвършена хармония. Кръглата форма на хората подчертава формата на щита
като знак за безкрайност и циклична повторяемост, като тъждество на
вечността и безсмъртието. Край хорото “певец божествен // пей и си с
цитра приглася”. Омир не изключва творчеството от ежедневието на хората,
нито от подредеността на космоса. Певецът обхваща с дарбата си
многообразието на живота, за да го съхрани в слово, за да го възпее и
увековечи.

Върху щита на Ахил е събрано всичко, което представлява човешка ценност
и основание да се живее. Този ценностно натоварен образ символизира и
залога на битките – изброено е всичко, което воинът губи, ако загине,
всичко, което печели, ако победи.

crazygirl13
01-12-2010, 19:24
Здравейте :)
Тези ако може да свалите..
http://download.http://www.teenproblem.net/school/177005/funkciii+na+bnb+v+usloviyata+na+valuten+bord/?search=19753922&po=1
http://download.http://www.teenproblem.net/school/267080/parichna+politika+na+bnb+v+usloviyata+na+parichen+ syvet/?search=19753922&po=4

Мерси предварително




УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ - МАГИСТЪРСКИ ПРОГРАМИ

по

Икономикс

на тема: Парична политика на БНБ в условията на паричен съвет

на

Любомира Тодорова Тодорова

Студент-магистър по специалност Маркетинг

І курс, І семестър, фак. № 2866014

София, 2009г.

Съдържание

Увод.......................................... ..........................
............................................3

Валутен борд – необходимост, същност, перспектива.....................3

Промени във функциите на БНБ в условията на валутен

борд.......................................... ..........................
.............................................4

Парична политика на БНБ в условията на паричен
съвет........................................ ...........................
............................................5

Заключение.............................. ................................
.....................................9

Използвна
литература.............................. ................................
................11

УВОД

Валутен борд – необходимост, същност, перспектива

Борбата срещу инфлацията се води в две направления – намаляване или
задържане на паричната маса в обръщения (привеждането u в съответствие с
растежа БВП) и стимулиране растежа на производство. Средство за
предпазване от инфлация е въвеждането на валутен борд (паричен съвет).
Той се определя като парична институция, изградена на следните основни
принципи:

1. Фиксирани курсове на националната валута към резервната валута или
кошница от валути.

2. 100 % ковертируемост на банкнотите, монетите и депозитите, приети от
паричния съвет в резервна валута (тази конвертируемост може да се отнася
и само за наличните пари).

3. 100 % покритие на банкнотите, монетите и депозити, приети от паричния
съвет с ликвидни активи в резервна валута.

Промени във функциите на БНБ в условията на валутен борд

БНБ се ангажира безусловно и неограничено да обменя националната ни
валута - българският лев, срещу избраната резервна валута - еврото по
приетия курс 1 евро за 1,95583 лв. Резервните пари напълно са покрити с
високо-ликвидни валутни активи.

Значително се променя лихвената политика на БНБ след въвеждането на
паричния съвет. Понастоящем основният лихвен процент (ОЛП) се формира
изцяло въз основа на постигната доходност на първичните аукциони за
тримесечни сконтови емисии на ДЦК. По този начин на практика вече БНБ не
определя, а само обявява ОЛП, което в известна степен показва някои
елементи на пазарното му формиране.

Основен инструмент във финансовата политика на БНБ е определянето на
задължителните минимални резерви. След въвеждането на валутния борд у
нас размерът на задължителните минимални резерви се запази в рамките на
11 % върху привлечените средства в левове и валута, а от 2000 г. бе
намален на 8 %. Този размер на задължителните минимални резерви (8 %) се
запази понастоящем към средата на 2003 г. Те представляват средствата,
които се държат като определен норматив от търговските банки в БНБ. По
този начин се обезпечава тяхната ликвидност. Задължителните минимални
резерви са основна регулираща мярка на БНБ и посредством нея тя
предпазва търговските банки от някои погрешни действия. По косвен път
БНБ гарантира чрез тях икономическите интереси на банковите клиенти -
вложители и кредитополучатели.

Що се отнася до възможността за пряко кредитиране на държавата от БНБ,
то изобщо се изключва. Чл. 45 от Закона за БНБ в това отношение е
безапелационен – БНБ не може да предоставя кредити за покупка на
специални права на тираж от МВФ, но при определени условия.

Почти се изключва и кредитирането от БНБ на търговските банки. Законът
забранява на БНБ да предоставя кредити на банки, освен при възникване на
ликвиден риск, който застрашава стабилността на банковата система.
Тогава кредити се предоставят на платежоспособна банка за срок не
по-дълъг от 3 месеца, ако те са обезпечени със залог на злато,
чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и
редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване
наличието на ликвиден риск се определят с наредба на БНБ.

В случай, че предоставеният кредит не е върнат в определения срок, БНБ
има право да продаде полученото обезпечение, но чрез съдебна намеса. От
реализираните от продажбата суми се удовлетворяват всички вземания на
банката относно кредита, лихвите и разноските, а разликата се отнася по
текуща сметка на кредитополучателя.

Посочените нормативни ограничения преследват една единствена цел –
ограничаване количеството на парите в обръщение с оглед намаляване на
инфлацията. Необходимо е да се посочи, че са налице определени резултати
в тази посока, доколкото рязко бе намален темпът на инфлацията и се
стабилизира банковата система.

Парична политика на БНБ в условията

на паричен съвет

Паричната (и валутна) политика на БНБ след 1989 г. се оказва неефикасна
и неефективна – инфлацията галопира, вътрешното и външното обезценяване
на лева е перманентно и става все по-динамично. Самата банкова система
се декапитализира и дестабилизира. В тази силно кризисна
финансово-икономическа ситуация през 1996 г. е лансирана идеята за
въвеждане на валутен борд.

В условията на паричен съвет значително са ограничени правомощията на
БНБ по отношение стесняването на обхвата на някои нейни функции,
изпълнявани до 01.07.1997 г. Въвеждането на валутния борд налага коренни
промени в дейността на БНБ, а също така и на финансовите u
взаимоотношения с държавното съкровище (бюджета) и търговските банки
(ТБ). За тази цел трябва:

Първо - или да се извършат основни промени в Закона за БНБ и Закона за
Банките и кредитното дело, приети през 1991 г.

Второ - или да се подготвят и приемат нов закон за БНБ и нов закон за
банките.

Приема се вторият вариант и се подготвят и приемат:

* Закон за БНБ (ДВ, бр. 46/1997 г.)

* Закон за банките (ДВ, бр. 52/1997 г.)

С новия закон за БНБ приет от Народното събрание на 05.06.1997 г се
утвърждават нови принципи на функциониране на централната банка. В
последната се изграждат три управления – “Емисионно”, “Банково” и
“Банков надзор”. иви на банката, ежеседмично публикува баланса на валутния борд.

Управление “Банково” може да осъществява функциите на кредитор от
последна инстанция при възникването на системен риск за стабилността на
банковата система.

Управление “Банков надзор” осъществява надзорната политика спрямо
банките.

С въвеждането на валутния борд коренно се измениха взаимоотношенията на
банката с държавата. БНБ е напълно независима институция от
правителството на страната. Тя е подчинена единствено на Народното
събрание.

В сравнение с “класическата” централна банка, при валутен борд
възможностите на БНБ да провежда парична политика са твърде редуцирани,
а имено:

централната банка не може да осъществява операциите на “открития пазар”;

не може да кредитира държавата или държавните институции – изключение
има само за предоставяне на кредити за покупки на специални права на
тираж от Международния валутен фонд;

БНБ не може да предоставя кредити на търговските банки – изключение при
системен риск за банковата система;

от традиционните “инструменти” на паричната политика, БНБ може да
използва само системата на “минималните задължителни резерви”;

основният лихвен процент, обявяван от централната банка, се определя от
достигнатата доходност на първичните аукциони на държавните ценни книжа.

Елиминираха се вътрешните източници за финансиране на бюджета и
търговските банки от БНБ, като за кредитирането им останаха единствено
външните кредитни линии от международни финансови институции и
чуждестранни банки. С въвеждането на валутния борд динамиката на
паричната маса се обвърза автоматично с тази на платежния баланс, а БНБ
е поставена, както и бюджетът, при твърди бюджетни ограничения.
Единствено доходите от активите на паричния съвет представляват
източници на нейните приходи.

Паричната политика в случая се базира на принципите на валутния борд и в
много по-малка степен от дейността на централната банка. Няма възможност
за провеждане на “еластична” парична политика, чрез която да се реагира
на потребностите на стопанството във всеки момент. Практически,
паричната политика на централната банка се изразява в поддържането на
съотношението между паричната маса и валутния резерв на страната в
съответствие с фиксирания курс на националната валута към базисната
валута (еврото в съотношение 1 евро = 1,95583 лв.). Поради това
процесите в областта на паричното обръщение са в непосредствена
зависимост от външни за страната фактори: курса на базисната валута към
другите основни валути; лихвеното равнще на световните финансови пазари
и особено на Европейската централна банка, на Федералния резерв на САЩ и
на Английската банка; цените на основните вносни суровини (предимно на
горивата) и др.

Необходимо е да се посочи като известно предимство на системата на
валутен борд, че правилата на тази парична система изключват всякакви
субективни преценки и решения, с което на практика се свежда до минимум
възможността за вземане на погрешни управленски решения в областта на
паричната политика, кредитиране на търговските банки и т. н.

Това са главните предпоставки за установената финансова стабилност у нас
през последните няколко години.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изборът на режим на парична политика през 1997 г. бе повлиян и от
дългосрочната перспектива и стратегическа политическа цел страната ни да
се присъедини към ЕС с произтичащото задължение да въведе единната
валута

. Режимът на паричен съвет практически представлява най-прозрачната и
последователна стратегия за присъединяване към еврозоната

Паричният съвет намалява несигурността в икономиката и прави
макроикономическата политика по-предвидима за домакинствата, фирмите и
чуждестранните инвеститори. Валутният борд в най-висока степен
възпроизвежда условията, при които една икономика функционира, когато тя
е член на еврозоната.

Последните няколко години България проведе радикална и успешна банкова
реформа. Първата година от членството ни в ЕС показва, че българската
икономика е изградена на здрава основа и може успeшно да се конкурира и
интегрира в единния европейски пазар. С договора за присъединяване,
България се ангажира да въведе единната валута. Присъединяването към
еврозоната и въвеждането на еврото като платежна единица в страната
остава основна цел на макроикономическата ни политика. Стратегията на
страната за изпълнението на тази задача чрез запазване на паричния съвет
и съществуващото ниво на фиксиран курс на лева към еврото остава
непроменена. За да може успешният модел на българската икономика от
последните десет години да бъде продължен и страната ни да бъде стабилен
и предсказуем партньор в ЕС, е необходимо икономическата политика да
бъде още по-силно фокусирана върху фискалната стабилност, оптимизацията
на публичния сектор и провеждането на структурни реформи в секторите
образование и здравеопазване.

.Днес банковата система е в относително добро състояние. С промените в
Закона за БНБ се подобрява банковото законодателство като цяло. Новият
ЗБНБ предпазва в по-висока степен независимостта на ЦБ от евентуална
намеса на Правителството и други държавни органи съобразно изискванията,
формирани в чл.10 на ДЕО и чл. 7 на Протокола относно устава на ЕСЦБ и
ЕЦБ.

Като цяло БНБ се стреми да определя правилата и с това да гарантира
стабилността на системата. БНБ учавства организационно и финасово в
международни организации, които имат за цел развитието на международното
сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика,
както и да учавства от свое име в дейността на тези организации от които
Р България има интерес.

Използвана литература:

Вачков, Ст. и др. Въведение в теорията на банкерството, Вн., 2000

Младенов, М. Пари, банки и кредити, издателство “Princeps”, София, 2002

Радков, Р. Пари, банки и парична политика, изд. Мартилен, София, 2001

Финаси и кредит – Доц.д-р Божидар Божинов

Закон за банките, ДВ бр. 68/2006 г.

Закон за БНБ

Теория на капиталовите пазари – доц.Ганчо Ганчев

Използвани са данни от уеб сайтовете на:

1.Българска народна банка

2.Министерство на финасите

PAGE \* MERGEFORMAT 9

















УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ - МАГИСТЪРСКИ ПРОГРАМИ

по

Икономикс

на тема: Парична политика на БНБ в условията на паричен съвет

на

Любомира Тодорова Тодорова

Студент-магистър по специалност Маркетинг

І курс, І семестър, фак. № 2866014

София, 2009г.

Съдържание

Увод.......................................... ..........................
............................................3

Валутен борд – необходимост, същност, перспектива.....................3

Промени във функциите на БНБ в условията на валутен

борд.......................................... ..........................
.............................................4

Парична политика на БНБ в условията на паричен
съвет........................................ ...........................
............................................5

Заключение.............................. ................................
.....................................9

Използвна
литература.............................. ................................
................11

УВОД

Валутен борд – необходимост, същност, перспектива

Борбата срещу инфлацията се води в две направления – намаляване или
задържане на паричната маса в обръщения (привеждането u в съответствие с
растежа БВП) и стимулиране растежа на производство. Средство за
предпазване от инфлация е въвеждането на валутен борд (паричен съвет).
Той се определя като парична институция, изградена на следните основни
принципи:

1. Фиксирани курсове на националната валута към резервната валута или
кошница от валути.

2. 100 % ковертируемост на банкнотите, монетите и депозитите, приети от
паричния съвет в резервна валута (тази конвертируемост може да се отнася
и само за наличните пари).

3. 100 % покритие на банкнотите, монетите и депозити, приети от паричния
съвет с ликвидни активи в резервна валута.

Промени във функциите на БНБ в условията на валутен борд

БНБ се ангажира безусловно и неограничено да обменя националната ни
валута - българският лев, срещу избраната резервна валута - еврото по
приетия курс 1 евро за 1,95583 лв. Резервните пари напълно са покрити с
високо-ликвидни валутни активи.

Значително се променя лихвената политика на БНБ след въвеждането на
паричния съвет. Понастоящем основният лихвен процент (ОЛП) се формира
изцяло въз основа на постигната доходност на първичните аукциони за
тримесечни сконтови емисии на ДЦК. По този начин на практика вече БНБ не
определя, а само обявява ОЛП, което в известна степен показва някои
елементи на пазарното му формиране.

Основен инструмент във финансовата политика на БНБ е определянето на
задължителните минимални резерви. След въвеждането на валутния борд у
нас размерът на задължителните минимални резерви се запази в рамките на
11 % върху привлечените средства в левове и валута, а от 2000 г. бе
намален на 8 %. Този размер на задължителните минимални резерви (8 %) се
запази понастоящем към средата на 2003 г. Те представляват средствата,
които се държат като определен норматив от търговските банки в БНБ. По
този начин се обезпечава тяхната ликвидност. Задължителните минимални
резерви са основна регулираща мярка на БНБ и посредством нея тя
предпазва търговските банки от някои погрешни действия. По косвен път
БНБ гарантира чрез тях икономическите интереси на банковите клиенти -
вложители и кредитополучатели.

Що се отнася до възможността за пряко кредитиране на държавата от БНБ,
то изобщо се изключва. Чл. 45 от Закона за БНБ в това отношение е
безапелационен – БНБ не може да предоставя кредити за покупка на
специални права на тираж от МВФ, но при определени условия.

Почти се изключва и кредитирането от БНБ на търговските банки. Законът
забранява на БНБ да предоставя кредити на банки, освен при възникване на
ликвиден риск, който застрашава стабилността на банковата система.
Тогава кредити се предоставят на платежоспособна банка за срок не
по-дълъг от 3 месеца, ако те са обезпечени със залог на злато,
чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и
редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване
наличието на ликвиден риск се определят с наредба на БНБ.

В случай, че предоставеният кредит не е върнат в определения срок, БНБ
има право да продаде полученото обезпечение, но чрез съдебна намеса. От
реализираните от продажбата суми се удовлетворяват всички вземания на
банката относно кредита, лихвите и разноските, а разликата се отнася по
текуща сметка на кредитополучателя.

Посочените нормативни ограничения преследват една единствена цел –
ограничаване количеството на парите в обръщение с оглед намаляване на
инфлацията. Необходимо е да се посочи, че са налице определени резултати
в тази посока, доколкото рязко бе намален темпът на инфлацията и се
стабилизира банковата система.

Парична политика на БНБ в условията

на паричен съвет

Паричната (и валутна) политика на БНБ след 1989 г. се оказва неефикасна
и неефективна – инфлацията галопира, вътрешното и външното обезценяване
на лева е перманентно и става все по-динамично. Самата банкова система
се декапитализира и дестабилизира. В тази силно кризисна
финансово-икономическа ситуация през 1996 г. е лансирана идеята за
въвеждане на валутен борд.

В условията на паричен съвет значително са ограничени правомощията на
БНБ по отношение стесняването на обхвата на някои нейни функции,
изпълнявани до 01.07.1997 г. Въвеждането на валутния борд налага коренни
промени в дейността на БНБ, а също така и на финансовите u
взаимоотношения с държавното съкровище (бюджета) и търговските банки
(ТБ). За тази цел трябва:

Първо - или да се извършат основни промени в Закона за БНБ и Закона за
Банките и кредитното дело, приети през 1991 г.

Второ - или да се подготвят и приемат нов закон за БНБ и нов закон за
банките.

Приема се вторият вариант и се подготвят и приемат:

* Закон за БНБ (ДВ, бр. 46/1997 г.)

* Закон за банките (ДВ, бр. 52/1997 г.)

С новия закон за БНБ приет от Народното събрание на 05.06.1997 г се
утвърждават нови принципи на функциониране на централната банка. В
последната се изграждат три управления – “Емисионно”, “Банково” и
“Банков надзор”.
иви на банката, ежеседмично публикува баланса на валутния борд.

Управление “Банково” може да осъществява функциите на кредитор от
последна инстанция при възникването на системен риск за стабилността на
банковата система.

Управление “Банков надзор” осъществява надзорната политика спрямо
банките.

С въвеждането на валутния борд коренно се измениха взаимоотношенията на
банката с държавата. БНБ е напълно независима институция от
правителството на страната. Тя е подчинена единствено на Народното
събрание.

В сравнение с “класическата” централна банка, при валутен борд
възможностите на БНБ да провежда парична политика са твърде редуцирани,
а имено:

централната банка не може да осъществява операциите на “открития пазар”;

не може да кредитира държавата или държавните институции – изключение
има само за предоставяне на кредити за покупки на специални права на
тираж от Международния валутен фонд;

БНБ не може да предоставя кредити на търговските банки – изключение при
системен риск за банковата система;

от традиционните “инструменти” на паричната политика, БНБ може да
използва само системата на “минималните задължителни резерви”;

основният лихвен процент, обявяван от централната банка, се определя от
достигнатата доходност на първичните аукциони на държавните ценни книжа.

Елиминираха се вътрешните източници за финансиране на бюджета и
търговските банки от БНБ, като за кредитирането им останаха единствено
външните кредитни линии от международни финансови институции и
чуждестранни банки. С въвеждането на валутния борд динамиката на
паричната маса се обвърза автоматично с тази на платежния баланс, а БНБ
е поставена, както и бюджетът, при твърди бюджетни ограничения.
Единствено доходите от активите на паричния съвет представляват
източници на нейните приходи.

Паричната политика в случая се базира на принципите на валутния борд и в
много по-малка степен от дейността на централната банка. Няма възможност
за провеждане на “еластична” парична политика, чрез която да се реагира
на потребностите на стопанството във всеки момент. Практически,
паричната политика на централната банка се изразява в поддържането на
съотношението между паричната маса и валутния резерв на страната в
съответствие с фиксирания курс на националната валута към базисната
валута (еврото в съотношение 1 евро = 1,95583 лв.). Поради това
процесите в областта на паричното обръщение са в непосредствена
зависимост от външни за страната фактори: курса на базисната валута към
другите основни валути; лихвеното равнще на световните финансови пазари
и особено на Европейската централна банка, на Федералния резерв на САЩ и
на Английската банка; цените на основните вносни суровини (предимно на
горивата) и др.

Необходимо е да се посочи като известно предимство на системата на
валутен борд, че правилата на тази парична система изключват всякакви
субективни преценки и решения, с което на практика се свежда до минимум
възможността за вземане на погрешни управленски решения в областта на
паричната политика, кредитиране на търговските банки и т. н.

Това са главните предпоставки за установената финансова стабилност у нас
през последните няколко години.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изборът на режим на парична политика през 1997 г. бе повлиян и от
дългосрочната перспектива и стратегическа политическа цел страната ни да
се присъедини към ЕС с произтичащото задължение да въведе единната
валута

. Режимът на паричен съвет практически представлява най-прозрачната и
последователна стратегия за присъединяване към еврозоната

Паричният съвет намалява несигурността в икономиката и прави
макроикономическата политика по-предвидима за домакинствата, фирмите и
чуждестранните инвеститори. Валутният борд в най-висока степен
възпроизвежда условията, при които една икономика функционира, когато тя
е член на еврозоната.

Последните няколко години България проведе радикална и успешна банкова
реформа. Първата година от членството ни в ЕС показва, че българската
икономика е изградена на здрава основа и може успeшно да се конкурира и
интегрира в единния европейски пазар. С договора за присъединяване,
България се ангажира да въведе единната валута. Присъединяването към
еврозоната и въвеждането на еврото като платежна единица в страната
остава основна цел на макроикономическата ни политика. Стратегията на
страната за изпълнението на тази задача чрез запазване на паричния съвет
и съществуващото ниво на фиксиран курс на лева към еврото остава
непроменена. За да може успешният модел на българската икономика от
последните десет години да бъде продължен и страната ни да бъде стабилен
и предсказуем партньор в ЕС, е необходимо икономическата политика да
бъде още по-силно фокусирана върху фискалната стабилност, оптимизацията
на публичния сектор и провеждането на структурни реформи в секторите
образование и здравеопазване.

.Днес банковата система е в относително добро състояние. С промените в
Закона за БНБ се подобрява банковото законодателство като цяло. Новият
ЗБНБ предпазва в по-висока степен независимостта на ЦБ от евентуална
намеса на Правителството и други държавни органи съобразно изискванията,
формирани в чл.10 на ДЕО и чл. 7 на Протокола относно устава на ЕСЦБ и
ЕЦБ.

Като цяло БНБ се стреми да определя правилата и с това да гарантира
стабилността на системата. БНБ учавства организационно и финасово в
международни организации, които имат за цел развитието на международното
сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика,
както и да учавства от свое име в дейността на тези организации от които
Р България има интерес.

Използвана литература:

Вачков, Ст. и др. Въведение в теорията на банкерството, Вн., 2000

Младенов, М. Пари, банки и кредити, издателство “Princeps”, София, 2002

Радков, Р. Пари, банки и парична политика, изд. Мартилен, София, 2001

Финаси и кредит – Доц.д-р Божидар Божинов

Закон за банките, ДВ бр. 68/2006 г.

Закон за БНБ

Теория на капиталовите пазари – доц.Ганчо Ганчев

Използвани са данни от уеб сайтовете на:

1.Българска народна банка

2.Министерство на финасите

PAGE \* MERGEFORMAT 9

SmilezZz
01-13-2010, 13:20
crazygirl13 - благодаря ти страшно много

Xrisenceto
01-13-2010, 14:25
http://zamunda.pomagalo.com/download/84490/
http://download.pomagalo.com/123413/priyatelstvoto/?search=19810023&po=5
http://download.pomagalo.com/84490/smisylyt+na+priyatelstvoto/?search=19810222&po=6
http://download.pomagalo.com/31313/priyatelstvoto/?search=19810312&po=7
http://download.pomagalo.com/154800/priyatelstvoto+da+davash+i+da+poluchavash/?search=19810360&po=10

Ако може на личен.Благодаря :)

crazygirl13
01-13-2010, 14:59
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/84490/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/123413/priyatelstvoto/?search=19810023&po=5
http://download.http://www.teenproblem.net/school/84490/smisylyt+na+priyatelstvoto/?search=19810222&po=6
http://download.http://www.teenproblem.net/school/31313/priyatelstvoto/?search=19810312&po=7
http://download.http://www.teenproblem.net/school/154800/priyatelstvoto+da+davash+i+da+poluchavash/?search=19810360&po=10

Ако може на личен.Благодаря :)


"Животът без приятели не си заслужава да се живее" Какво се крие в смисъла на думата приятел? Какво е приятелството? За мен приятелството е едно от най - важните неща на този свят. Аз не мога да си представя живота без приятели. Приятелски връзки могат да се създават в най различна възраст. Приятелството трябва да се пази, то трудно се гради с много мъки и беди, но само за миг може да бъде разрушено. Приятелството е ценност. Доброто и истинско приятелство се гради. То се създава. Създава се с години и това става неусетно. Добър приятел не може да бъде всеки, приятел е този на който можеш изцяло да се довериш и на който можеш да разчиташ в труден момент, можеш да споделяш болките си, проблемите си , тревогите си, защото истинските приятели безрезервно си вярват и отношенията им са истински. Винаги добрият истински приятел дава добър и искрен съвет. Добрият приятел страда заедно с теб, радва се заедно с теб, той е с теб в радостните и тъжни моменти, той е до теб винаги дори тогава когато не го забелязваме и той винаги е готов да подаде ръка. С истински приятел се чувстваш добре, чувстваш се уверен, чувстваш се уважаван и желан. Много е трудно без приятели, за това е важно човек да ги има, да ги цени и уважава, да съхранява приятелство то им. Но за голямо съжаление истинските приятели са малко. На маса са много, но в беда са малко. По-добре е да се броят на едната ръка, но да са истински, отколкото да са повече и да са лицемери. Как би изглеждал моят живот без приятели? Отговорът е самотен и скучен. Без приятели животът ми изглежда безсмислен. За мен те са по важни от всичко. Те са с мен винаги когато искам да си споделя както тъгата, така и щастието. Както една поговорка казва "споделена мъка е половин мъка, а споделена радост е двойна радост". Според мен тази поговорка много точно изразява същността на приятелството. И накрая искам да кажа, че страшно много обичам приятелите си. Уважавам ги. Ценя тяхнaта доброта. Нямам много приятели но имам истински. Животът без приятели не си заслижава да се живее..! Изработил: Найме Халим 10а №21


Румяна Лазева, 11в клас

Смисълът на приятелството

Есе

Какво е приятелството? Нещо, с което храним душата си или утоляваме
жаждата си, или може би нещо, което купуваме с пари? Отговорите са
много, но всички те се свеждат до отделните личности, нрави и обичаи.
Защото колкото са различните хората по света, толкова са различни и
приятелставата, които те създават по между си. И така, търсейки някаква
дефиниция на приятелството, то несъмнено трябва да отбележим сентенцията
на немския критик и философ Йохан Георг Хаман, който е казал, че
„Приятелството е Божи дар.”

Според мен приятелството не може да се обясни или да се обвърже с
някакви думи, защото то е вид усещане. Трябва поне веднъж да го изпиташ,
за да придобиеш някаква представа за него. Също така то не е
константната величина – веднъж представлява радост, но не и щастие, друг
път страдание, но не и мъка. Приятелство дори може да се нарече и това,
да знаеш, че до себе си имаш близък човек, който никога няма да откаже
да ти подаде ръка, да поговори с теб или просто да те потупа по рамото и
с усмивка на лицето да ти каже: „Спокойно, нали съм тук, нали за това са
приятелите.”

Съществуват различни типове приятелство. Според Аристотел те са три
вида. Първото се създава заради радостта от съвместните удоволствия и
най-често то се отнася към младежката възраст. Второто има за цел
практическа полза. То е твърде крехко и се разрушава веднага, щом
взаимната изгода изчезне. И третият вид, най-съвършен от всички, е
приятелство според ценностите и добродетелите. То не е следствие от
някакви други причини, а има за цел самата дружеска общност. За
съжаление днес, във времето на сухата рационалност и господство на
личните интереси в отношенията между хората, е много трудно да се
създадат такива истински приятелства. И именно заради това в последните
години хората стават все по-отчуждени и поставят на преден план
материалното и личното си благоденствие, а например последна точка от
дневния им план е среща със стар познат, добър приятел.

и

hK

като при „тиранията“, според Аристотел, няма никакво място, или
съществува много малко пространство за приятелство. Затова в една
приятелска група, независимо че тя естествено излъчва свои лидери, всеки
се чувства по-плътно като част от едно цяло и подчиняваТ себе си не на
някой от останалите, а на авторитета на самата общност. Тук вътрешната
йерархия сякаш е стопена в потока на общото живеене и споделяне на едни
и същи принципи. Налице е равнопоставеност на отделните членове на
групата. Стигайки до тук може да дадем още една дефиниция на
приятелството – това е близост, заедност, общност. Поради това, за
разлика от феномена на любовта, чиято същност е отдаването на другия,
издигането на другия над всичко останало в света, в приятелсвото се
възвисява сплотеността и обединеността. Това е и неговата крайна и
безкористна цел.

В едно общо пространство на взаимовръзка с приятели, където царства
близостта човек може да открие истината за себе, своята същност и
идентичност, а дори и своето второ Аз, равнозначно на Ние и лишено от
егоцентризъм и корист. Общуването между партньорите е полезно за
взаимното обогатяване, разбирателство и опознаване както на самия себе
си, така на другия, на човека до теб. В тази връзка Платон е казал в
своя труд „Алкивиад”, че „и душа, ако желае да се опознае, във душа
чужда, трябва да се види отразена.“

За Платон и особено за Епикур приятелството е едно от условията за
истинското щастие. Разбира се, щастието на човека е съчетание от редица
фактори, но когато то е споделено с любими хора е най-пълно.
Приятелството като че ли надстроява над сградата на нашите удоволствия
от живота още един завършен и за почти всички хора абсолютно
задължителен етаж. Именно заради това веднъж създадено то се превръща в
нещо изключителното ценно и незаменимо, може да се равнява на цялото
богатство на света. Приятелството възвисява човека над обичайното,
еднакво и рутинно ежедневие, помага му да преодолее обикновеното и
скучното. То може да му даде сигурност и подкрепа, а дори и смисъл в
живота. И ако всичко това е вярно, ако приятелството действително е
неизменна част от нашето съществуване, то тогава „никой не би избрал да
живее без приятели, макар и да има всички останали блага.”








За мен приятелството е като въздуха, който дишам и водата, която пия. Аз
живея, чрез своите приятели, споделям с тях болките и радостите си.
Опирам се на тях за подкрепа в трудни моменти. Има случаи, когато те са
моето семейство. Ето това са истинските приятели. Те са тези, които ще
търпят лишения, но ще помогнат в труден момент. Ще направят тази
саможертва в името на човека, който уважават. Ще се лишат от съня си, за
да се притекат, когато има нужда от тях и ще бъдат безкрайно щастливи,
когато тяхната помощ е била навременна и видят щастливо и благодарно
лице насреща.

В нашия труден и объркан живот, такива хора – истински приятели се
намират все по-трудно. Те стават все по-малко.Самото общество и времето
в което живеем, прави хората злобни и завистливи.

h

ъ

да ми помогнат и да ми вдъхнат вяра и надежда в живота.

За къде сме ний без най-добрите си приятели. Те са част от смисъла на
нашия живот. Правят го по-щастлив, по-богат и по-възвишен! И колкото
повече такива приятели имате, толкова по-богати духовно можете да се
чувствате.

Хора опомнете се! Нали чрез своите приятели вие живеете и се радвате на
малкото щастливи моменти, които ви се случват в нашата измъчена държава.
Не оставяйте истинските приятели да изчезнат и да бадат заменени от
двулични лицемери, които гледат само собствената си изгода или да
извлекат полза за себе си от всяка ситуация и за сметка на някой друг.
Не оставяйте алчноста и зависта да ви заслепят. Уважавайте и почитайте
добрите си приятели, постарайте се и вие да бъдете добри и повярвайте ми
така животът ви ще стане по-лесен и по-щастлив!








Приятелството-да даваш и да получаваш

(есе)

За приятелството е изписано и изговорено много.То е важна част от

живота ни и е един от елементите, които ни карат да се чувстваме
щастливи,

ако ги имаме.

Когато споменем думата „приятелство”, у нас изниква образът на онзи

v

¤

¦

p

r

о

С него дребните недоразумения никога не прерастават в скандал, защото
той няма да се опита да се наложи, а ще те изслуша и подкрепи или
обори.Истинският приятел се усеща в живота ни като човек, който ти дава,
който сякаш се стреми да те облекчи и предпази.В българската пословица
се казва „Приятел в нужда се познава”.Но ако имаш проблем и тогава видиш
гърба на приятеля си – значи той е бил фалшив, страхлив, лъжлив.Това е
типът „приятел”, свикнал предимно да получава, да те използва, да е с
теб само заради някаква изгода.А приятелството, за да прерастне в
истинска, дълга дружба, не търпи сметките, дребното претегляне,
използвачеството.

Да си добър приятел означава да даваш от себе си на онези, които го

заслужават – да раздаваш доверие, внимание, помощ и усмивки, да си горд,
когато чуеш за себе си „Той е истински приятел”.А да нямаш приятели е
нещастие.И ако тази липса запълваш с домашните се любимци – например да
твърдиш,че кучето ти е най-добрия приятел, тогава си сам и беден.Но рано
или късно разбираш, че „Приятел ти е не богатството, а приятелят ти е
богатство”.И ще се огледаш, за да го откриеш и за да му предложиш
прятелското си рамо…от сърце.


Александър Александров Босилков

br1mbr1m
01-14-2010, 13:57
crazygirl13 писал съм ти на лично за едно есе от помагало защото съм нов потребител и немога да пускам линкове във форума.Можеш да го пуснеш в тази тема . Мерси ! :)

Някой друг освен crazygirl13 може ли да тегли от помагало ?

detelina101
01-15-2010, 16:29
Да,аз мога.Само кажи за кое есе става въпрос.

pufi_kz
01-15-2010, 21:54
Ако може товаа -> http://download.pomagalo.com/283424/choveshki+grajdanski+prava/?search=20006760&po=1 благодаря предварително :-)

crazygirl13
01-16-2010, 10:55
Ако може товаа -> http://download.http://www.teenproblem.net/school/283424/choveshki+grajdanski+prava/?search=20006760&po=1 благодаря предварително :-)

Доклад

Тема:Възникване на идеята за правата на човека.Статуса на гражданина.

Изготвил:Христиана Юриева Христова 12 В
клас

Дата:16.12.2008.

Гр.Добрич
проверил:...............

1.Идеята за естествените човешки права.

Хората се раждат равни по достойнство и права.Това са морални
категории,които са неделими и присъщи на всеки човек по силата на
неговата принадлежност към човешкия род.С течение на времето тези
категории намират израз в понятието „Човешки права” и стават съставна
част от правната система,както в международен,така и в национален план,в
съответствие с валидните законодателни процедури.Основата на тези
юридически права е съгласието на управлявания,т.е. съгласието на субекта
на тези права.Във всяка култура и цивилизация,религия или филосовска
традиция могат да бъдат открити ценностите,свързани с достойнството и
равенството на всички членове от човешката раса.Едва през Новото време
се появява идеята за автономната личност,която има ненакърними човешки
права.Дотогава,доколкото може да се говори за права,те са обвързани с
определено високо социално положение и по-скоро,от съвременна гледна
точка,напомнят привилегии.Например право да участват в управлението на
древногръцкия полис имат само свободните граждани-мъже,притежаващи
собственост,а робите не са третирани като човешки права и съответно са
напълно безправни.Идеята,че всички хора са равни,защото са хора (homo
sapiens),е сравнително късен продукт на човешката история.Виждането,че
всички хора имат еднакви права просто като човешки същества и в този
смисъл тези права се мислят като”естествени”,природн обусловени,за
първи път се появява в Германия през XIV век,но първия сериозен теоретик
на”естествените права” е Джон Лок.Той пише,че никой не трябва да
застрашава живота,здравето, свободата и собственоста на другия.Това
означава,че всеки притежава тези права като неотменно присъщи,поради
което не трябва да ги отнема и на другите.Следвайки обаче природата
си,ако няма власт,която да регулира действията им,хората отстояват
естествените си права,влизайки в конфликт със себеподобните си,които
също естествено ще отстояват своите си права.За да се постигне
мир,хората стигат до общо съгласие,че трябва да има обща власт,крепяща
се на валидно за всички общо правило-закон,което да гарантира
индивидуалните права.Така се стига до преход от естествено състояние към
политическо общество-модерната държава,а това означава преминаване от
етстествено състояние към обществен договор,чиято основна цел е защитата
на индивидуалните права.Идеята за естествените права на човека води до 3
главни политически следствия в цялата модерна история.Първо,ако хората
имат равни права по закона на природата,никой не може да бъде под
политическото разпореждане на някой друг,освен по собствено
съгласие.Второ:защитата на тези права трябва да е основната функция на
всяко управление.И трето:ако управляващите не се справят с тази основна
своя функция хората са в правото си да ги свалят.Това е същината на
първите основни политически документи на модерното време-Американската
Декларация на независимоста(1776г.) и Френската Декларация за правата на
човека и гражданите(1789г.).

Първите международни договори за правата на човека са свързани с
признаването на религиозната свобода и с премахването на
робството.Виенския конгрес от 1815г. заклеймява робството и през втората
половина на 19 век се появяват няколко международни договори третиращи
премахването на робството(например документите от Брюкселските
конференции от 1867.).След края на Първата Световна Война съмнението за
способноста на правителствата да опазят сами човешките права нараства и
затова са необходими международни гаранции.Възникналите през 20-те и
30-те години тоталитарни режими нарушават масово и грубо човешките права
на собствените си територии.Втората световна война довежда до нечувани
злоупотреби с човешкия живот и достойнство и до опити за унищожаване на
цели народи по причини,свързани с расата,религията и
нацоиналността.Назрява очевидната необходимост от международно-правни
инструменти,които да обобщят и осигурят защитата на човешките права, тъй
като зачитането им е едно от основните условия за световния мир и
напредък.

2.Граждански статус

Понятието,което обхваща всичките тези права,е граждански статус,а
защитат на гражданския статус е неотменна част от реалното и ефективно
съществуване на модерната демокрация и гражданско общество.Гражданския
статус включва три вида права:Граждански,Политичес ки и Социални.

3.Граждански права.

Това са правата,осигуряващи индивидуалната свобода на личноста,свобода
на словото,на вероизповеданието,на мисълта,право на собственост и право
да сключваш договори,право на информация,право на справедливост и др.

За осигуряване и спазване на гражданските права на своите граждани всяка
една държава е разработила свои закони и наредби гарантиращи тези
права.Законите на различните държави са оформени и обосновани по
различен начин,т.е. те са съобразени с държавната уредба,икономическа
стабилност и т.н.

В Република България са разработени,приети и обнародвани редица закони
гарантиращи правата на нейните граждани:

-закон за собствеността,закон за професионално обучение и
образование,закон за защита от дискриминация,закон за закрила на
детето,закон за вероизповеданията, закон за българското
гражданство,закон за борба срещу противообществени прояви,закон за
административни нарушения и наказания и други.

4.Политически права.

Политическите права позволяват участие в упражняването на политическата
власт като член на изборен орган,натоварен с политическа отговорност,и
като избирател на такива членове.тук се включва правото на свободни и
честни избори,всеобщо избирателно право,политически права на
малцинствата.Всеки има правото като гражданин на това общество да
изразява своите политически убеждения свободно без да бъде съден за
това.Но понеже гражданските права са най- важните , то тогава не бива
политическите убеждения да засягат гражданските права на дадена
обществена група.Именно поради тази причина хора явно изразяващи
нацистки политически убеждения,накърняващи гражданските права на
малцинствата са съдебно преследвани.

5.Социални права

Те обхващат всичко:от правото на сигурност и икономическо благополучие
до възможноста да живееш като цивилизовано същество,съобразно с
доминиращите в обществото стандарти.Това най-вече зависи от така
наречената”Линия на бедност”, живеенето под която се приема за
унищожаваща човешкото достойнство и която варира различно за различните
страни.Социалните права влизат още правото на труд, право на договаряне
с работодател(заплащане,усло вия на труд и т.н.),право на социални помощи
при безработица и злополука,правото на здравни услуги,образование и др.

и социалните закони и наредби гарантиращи социалните права на отделния
индивид те не могат да избегнат социалното неравенство.Например
по-бедния човек няма равен старт с по-богатия дори и да са с еднакво
образование,има същите привилегии,но слабо може да се възползва от тях.
Като закони и наредби гарантирането на социалните права звучи добре,но
често остават само на хартия.В действителност човешкия живот и
достойнство са пренебрегвани често заради политически,икономически и
дори личностни интереси.За много слаби социални групи хора не може да се
гарантира достоен и спокоен начин на
живот(пенсионери,инвалиди, рудоустроени,многодетни семейства и
т.н).Самите закони също не се спазват винаги,а и цялата сега действаща
законодателна ситема е прекалено сложна,неразбираема и тромава.Друг
добре познат проблем е дискриминацията,независим от какво естество.Тя
продължава да съществува главно благодарение на
религия,невежество,предраз съдъци и фалшиви доктрини,които се опитват да
узаконят неравенството.Пример липсата на права на жените в някои арабски
държави(забрани за шофиране,посещения на обществени места,разговори с
външни хора,носене на определен тип дрехи,получаване на определено
образование,намеса в политика и бизнес дела и др.).Това е явна
дискриминация.Освен явна дискриминацията може и да е скрита(да не е
покрита от някой закон).Дискриминацията въз основа на цвят на
кожа,раса,произход,пол,,етн с,вероизповедание,възраст и т.н.В нашата
страна жените са с равни права с мъжете,но трудно се допускат до
политическата и изпълнителната власт,работодатели не вземат на работа
хора от определи етнически групи или години и т.н).

Политическия модел както и различните видове права не могат да изчистят
напълни все още предразсъдъците и на моменти даже противоречиво
мислене.В обществото се заражда идеята за създаването на общи норми
отнасящи се до всички.

4. Институции гарантиращи правата

- за гражданските права – законодателна, изпълнителна и съдебна власт

- за политическите права – парламент, политически партии, изпълнителна
власт и местни власти

-за социални права – образователна система и социални министерства,
граждански и НПО-та, здравна система и т.н.

5. Социалния и либералният модел на държавност

В западно европейските държави- първо се отвърждават гражданските
права,след това политическите и едва през XX век се отвоюват социалните
права. Така наречените „социални държави” или „държави на
благоденствието” гарантират голям обхват от социални права. Но в
зависимост от икономическото развитие на дадена държава, както и какъв
политически модел следва отношението на даден вид права е различно.
Например, в по-демократичните държави се акцентира предимно върху
градаснките права и свободи, а социалните права се свързват до голяма
степен с реалните трудови достижения. Докато в по-социално ориентираните
страни (социалистически и комунистически режими) се гарантират
социалните права за сметка на почти пълно игнориране на гражданските и
политическите. Така хората имат социална сигурност – могат лесно да си
намерят работа, задоволително заплащане в сравнение със стандарта на
живот,задължително държавно образувание и здравеопазване. Но за сметка
на това се ограничават редица свободи: свобода на словото, частна
собственост (дейност), свободно напускане не страната и много други.

От друга страна има общества , в които свободите са гарантирани, но
липсва социална осигуреност, успехът или неуспехът на отделният човек,
кариерата му или пропадането му в социален план се приемат като резултат
изцяло от личните му качества.

За да се избегнат социалните неравенства характерни за модерните
общества и разделението на социална група хора и между държави( било
като бедни и богати, био по линия на етническо и религиозно
противопоставяне) възниква идеята за граждански статус. Гарантирането на
основните права полага едно основно равенство на всички хора:
съхраняване на достойнството на всяко едно човешко същество от унижения,
изстъпления и мизерия. Така възниква и международното право за човешките
права, нарачана „Международна харта за човешките права”.
Най-съществената стъпка в тази насока е приемането на 10.XII.1948 г. от
общото събрание на ООН на Всеобща декларация за правата на човека като
„общ стандарт,който трябва да бъде постигнат от всички народи и
нации”.Най-общо тези права могат да бъдат разделени на две групи.В
първата влизат гражданските и политическите права,които включват правото
на живот, на свобода,на лична сигурност,недопускането на робство и
изтезания,равенство пред закона,защита срещу произволен арест,задържане
или изгнание,правото на справедлив съдебен процес,правото на
собственост,участието в политическия живот,правото на сключване на
брак,основните свободи на мисълта,съвестта и религията,убежденията и
тяхното изразяване,правото на мирни събрания и сдружения и правото на
участие в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани
представители.Във втората влизат социалните,икономическите и културните
права към,които се отнасят правото на труд,правото на справедливо и без
дискриминация възнаграждение за положен труд,правото на учредяване и
членство на профсъюзи,правото на достойно равнище на живот,правото на
образувание,правото на свободно участие в културния живот.Първия член на
Декларацията е посветен на универсалния характер на правата на човека от
гледна точка на човешкото достойнство,а втория подчертава,че всеки човек
е носител на всички човешки права,изброени в декларацията без каквато и
да е дискриминация.Основополаг щия принцип за правата,провъзгласени от
Всеобщата декларация се съдържа в Преамбюла към нея,в чието начало се
признава ”достойнството,присъщо на всички членове на човешкия
род,натехните равни и неотменими права”.

В този смисъл гарантирането на основните граждански права е критерий за
стабилна демокрация и за икономическа развитост на модерните общества-и
като законови гаранции от страна на държавата,и като възможности за
отстояване на тези права от страна на членовете на обществото.Не може да
се говори за гражданско общество,ако не са гарантирани и трите
компонента на гражданския статус,иначе казано,ако не е гарантирана
автономноста и самоценноста на човешката личност.Ако човек е лишен от
гражданските си права-той е лишен от свободата си,ако няма социални
права-той живее в постоянна несигурност и лесно може да стигне до
дъното на бедноста-физическато отцеляване.И в трите случая той престава
да бъде личност,защото е лишен от основното качество на личността-да
бъде отговорна за действията си.

Същевременно законовата сигурност на правата далеч не означава,че на
практика те се спазват.По една или друга причина те се
нарушават-икомическа криза може да доведе рязко „свиване” на социалните
права,авторитарно управление може скрито да ограничава основните човешки
права.При това на различните институционални нива могат различно да се
спазват правата.В една напълно свободна държава все още е напълно
възможно семейното насилие.Също така е възможна спекулацията на човек на
дадено равнище над най-обикновени хора(например работодател не изплаща
редовно заплати на свои работници).Ето защо всеки един от нас не просто
трябва добре да познава правата си,но и на всяко едно конкретно ниво да
ги отстоява.

zliat
01-16-2010, 17:03
Ако може тези:
http://download.pomagalo.com/90228/levski+v+epopeya+na+zabravenite/
http://download.pomagalo.com/215367/ivan+vazov+levski++analiz/

crazygirl13
01-16-2010, 17:55
Ако може тези:
http://download.http://www.teenproblem.net/school/90228/levski+v+epopeya+na+zabravenite/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/215367/ivan+vazov+levski++analiz/


„ЛЕВСКИ” - АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА В „ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ” НА ИВАН ВАЗОВ Времето като художествена категория в поезията на Иван Вазов е условие за творческо интерпретиране на националноисторическата съдба на народа. Твърде висока е личната оценка на поета за преживените векове на робство. Те имат свой исторически финал. Свободата е извоювана, но националните стойности на робското време, превърнало се в близко минало, са забравени. Народът не носи спомен за преживяното, националната памет е в криза. Епохални исторически събития - смъртта на Левски през 1873 г., Априлското въстание - 1876 г., не вълнуват с реалния трагизъм на човешките саможертви българина след Освобождението. Иван Вазов реагира с вдъхновения импулс на твореца, като написва „Епопея на забравените” - трагичен вик за национално самосъзнание в мрака на забравата. Времето напомня за себе си чрез големите исторически личности. Единствено чрез делата им, надхвърлящи мярката на обикновеното, преживяното става история, а времето придобива национални стойности. Така Вазов открива художествения критерий за историчност в своята поезия. Поетът избира най-значимите личности от епохата на предосвобожденските борби: Левски, Паисий, Кочо, Бенковски, братя Жекови, Каблешков, братя Миладинови, Раковски, Караджата, Волов, и две върхови събития в най-новата, но „забравена” история на България: 1876 г. - Априлското въстание, и 1878 г. (11 август) - боя при Шипка. Те са художествените доказателства на Вазов пред забравилия миналото си съвременен българин. Времето на достойна национална защита става история в художествения летопис на 12-те одични поеми от цикъла „Епопея на забравените”. Това е произведение, което откроява в контраст миналото от настоящето. А в личен творчески план е нов етап от цялостното развитие на поета. Вазов гледа на Българското възраждане и на неговия националноосвободителен връх (1878 г.) вече като на история, до която може да се докосне народът и която изисква национална памет. Именно „памет”, а не „забрава” е нужна на българина през 80-те години на XIX век. Тази необходимост на времето се превръща В основна художествена цел на Базовите поетични Внушения в „Епопеята”, когато търси съзнателно лиричната патетика. Започва нов етап в творческото развитие на поета, което е и ново начало за българската следосвобожденска поезия. Одата „Левски” въвежда идеята за святата жертвеност на българския дух в общата Композиционна структура на „Епопея на забравените”. Поетическото действие има за свой вътрешен двигател психологичния размисъл на героя: Манастирът тесен за мойта душа е. кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мисълта за света и човешкото смирение пробужда тревога в душата на дякон Игнатий, широтата на дух, почувствал личностното ограничение на света - „греховний мир”, не може да приеме монашеското усамотение: „да бяга съблазни и да търси мир”. Многозначността в контекстовата употреба на съществителното име „мир” (свят и усамотение) разкрива психологичната дълбочина на конфликта между човека и времето. Робството е символно изразено чрез тясната пространствена и духовна „рамка” на монашеската килия. Атрибутивният знак на човешко примирение с робското време е черното расо на дякон Игнатий. Контрастът между духовните граници на личността и времето вече е заложен в цветовата символика. Изразен е чрез вътрешно-пространствените и външно-атрибутивните художествени измерения на мрака, на тъмната безнадеждност в човешката душа. Срещу тази безизходица се изправя надигащият се протест в съзнанието на монаха, разколебан в стойностите на вярата: Мойта съвест инак днеска ми говори. Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и мойта молитва се губи кат дим, и господ сърдит си затуля ухото на светата песен и на херувикото. Молитвените слова остават без отзвук в храма на християнския Бог: „и господ си затуля ухото”. Те вече губят значение в „греховний мир”, не носят опрощение за греха да бъдеш смирен пред робските окови на времето. Нова вяра е нужна на духа. Психологичната изповед - цел на поетичния монолог - достига драматични дълбочини: Мисля, че вратата на небесний рай накъде изглеждат никой ги не знай ... мисля, че канонът мъчно ще направи да замлъкне стонът; че ближний ми има нужда не в молитва, а в съвет и помощ, когато залитва; Мисълта прозира истината за голямата отговорност на личността за съдбата на поробения народ. Това е историческата мисия на озарения от идеята за свобода на българския дух. Тя е художествено въплътена в личностното съзнание и човешката съвест на дякон Игнатий - бъдещия Левски - Апостола на свободата. Монологичната изповед достига своята психологична кулминация с последния доказателствен аргумент, мотивиращ личен избор с национално значение: ... моите братя търпят иго страшно, и че ще е харно да оставя веч таз ограда тиха, от света далеч, и да кажа тайно две-три думи нови на онез, що влачат тежките окови. Рече и излезе. Избран е пътят на свободата. Сякаш е разкъсан тъмният робски мрак от светъл лъч, прорязал съзнанието. В художественото пространство на поетичния размисъл нахлува светлина. От нейния символен обем се ражда нова апостолска мисъл: народът има нужда от духовна подкрепа, от водач в трудния път на борбата за свобода. Това е историческата мисия на личността, видяла светлото бъдеще на родината. По святост тя се изравнява с деянията на апостолите от Библията. Такава голяма свята личност В българската история е Апостолът на свободата - Васил Левски: Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново, и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина, на робите слепи в робската страна. Както в старобългарската литература, на робския мрак в душите Вазов противопоставя светлината на едно ново библейско слово - този път за бунт и свобода. Благословена сякаш от Бога е апостолската мисия на Левски. Символите на светлината чертаят неговия духовен път в мрака на робството. Той е пътят на неговата лична Голгота, но и пътят на националната надежда: Думите му бяха и прости, и кратки, пълни с упованье и надежди сладки. Говореше често за бунт, за борба, кат за една ближна обща веселба общата си робска участ. Словото на Апостола вдъхва сили за бунтовен избор във всяка страдаща душа. Битката за свобода изисква всеобщи усилия. Тя е дело на всенародния бунтовен плам. Единствен Левски води народа към бъдещето „ясно”. Топ вижда далеч във времето, прозира историческото развитие в националната съдба на българина, подкрепя го в мигове на слабост да преодолее съмненията си: изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, участник да стане във подвига свят;... ...В бъдещето тъмно той гледаше ясно. Той любеше свойто отечество красно. Вътрешната динамика на противоречивите психологични процеси, изживявани от колективната душевност на българския народ, са външно изразени чрез апостолските деяния на Левски. Той обхожда националното пространство на българския дух както в преносен метафоричен план, така и в реално житейски. Вариативните превъплъщения на духовни и конкретно исторически търсения изразяват динамиката на времето. Създават реално усещане за колизиите в душата на българина. Ритъмът на стиха е в синхрон с поривите на покръстените с мисъл за свобода български души. Апостолът на свободата достига до всеки кът на родната земя, вдъхва сила и в най-тъмното, обхванато от съмнение, човешко съзнание: Горите, полята познати му бяха; всичките пътеки кракът му видяха, днес в селото глухо, утре в някой град говореше тайно за ближний преврат, за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът и че време веч е да въстане робът Идеята за святата жертвеност на всенародното освободително дело е вече част от съзнанието на българина. Той вярва в думите на Апостола, „че щастлив е оня, който дигне пръв народното знание и пролее кръв”. Натоварени с нова национална символика и ореолни значения са Ключовите понятия: „бунт”, „свобода”, „смърт”. Те са етапи в апостолската свята мисия на Левски, който пробужда народното съзнание за бунт, вдъхва му сили и дълбока вяра в свободата, че може сам да си я отвоюва, не скрива истината, че мнозина ще дочакат жертвена смърт. И българинът вече е готов да приеме трагичния жребий на съдбата си, защото вярва в святото слово на Апостола. Левски е първият „светец” на българската свобода. Народът сам сакрализира делото му, като още приживе го „канонизира” за светец: ...селяните прости светец го зовяха и сбрани, сдушени във тайни места, слушаха със трепет, с зяпнали уста неговото слово сладко и опасно. И тям на душата ставаше по-ясно. Така смъртта, за която е предопределен Левски, придобива нов национален смисъл. Тя е красива саможертва за свободата на народа. Обезсмъртява духа на загиналия. Завинаги вписва името му в народната памет. Остават историческите плодове от святото дело на Апостола. Народът е готов да промени съдбата си, да напише първата най-светла страница в летописа на националната духовност, но преди свободата, топ трябва да се прости със своя апостол Левски. Покръстил душите с ново, светло „слово за народа”, Спасителят на българския национален дух се изправя пред трагичната предопределеност на човешката си съдба: Той биде предаден,... Смъртта беше близко, но страхът далеч. И той не пошушна предателска реч. И на вси въпроси - грозно изпитанье - един ответ даде и едно мълчанье, и казваше: „Аз съм Левски. Ей ме, на!” Той биде обесен. Личността на Левски е епично извисена над предателството и осъзнатата раздяла с живота чрез духовната сила на необикновена вяра в себе си и в близката свобода на народа. Пред лицето на смъртта остава сам, обгърнат в трагично мълчание, което е израз на вътрешна сила и заслужаващо дълбоко уважение човешко достойнство. Апостолът на свободата е личността, самоидентифицирала своя човешки АЗ с националната жертвеност на епохата. Той приема смъртта, за да посочи пътя към свободата - голямата историческа цел на Българското възраждане. Времето става история в сюблимните мигове на съдбовни изпитания, когато човешка и национална съдба се сливат. Смъртта е жертвено пожелана, осъзната като трагична необходимост. Именно раздялата с живота в съдбовен миг на среща с потребностите на времето превръща човека в голяма, трагично величава историческа личност. Тя е съизмерима с епохални събития в човешката история. Трагичната лична участ на Левски е национален принос във вечната духовна памет на времето, съхранила светъл спомен за смъртта на най-достойните. С техните имена се назовават миговете на общочовешко безсмъртие: и по тоя начин най-грозний конец в бъдещето става най-сяен венец. Смъртта: „най-грозний конец в бъдещето става най-сяен венец.” Национално значима е смъртта на Левски. Тя е свята, избрана е в името на българската свобода. Това издига човешката саможертва до висотата на национална светиня, а споменът за делото на Левски се превръща във вечна историческа памет на нацията. Епична по своите трагични внушения е болката на поета от смъртта на героя. Тя ражда най-светлата поетична трагика, непозната по сила на емоционалното преживяване в българската литература. Вазов изповядва душата си. Поднася своя дълбок поклон пред паметта на Левски - Апостола на българската свобода: О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно! О, бесило славно! Теб те освети смъртта на героите. Свещено си ти. Ти белег си страшен и знак за свобода, и смъртта на тебе, о бесилко свята, бе не срам, а слава нова за земята и връх, откъдето виждаше духът към безсмъртието по-прекия път! Трагично красива е саможертвата на човека, изравнил по духовно величие националноисторическата ни съдба с вечните примери на героизъм и слава. Смъртта на Апостола е „слава нова за земята”. Това е апотеоз на националното величие и път към безсмъртието на българския дух, Вазов сакрализира паметта на Левски, вписва името му в най-светлата страница на българската история, в която оживяват делата на безкористно загиналите за свободата на родината. Тяхната национална саможертва е художествен обект на трагична възхвала в „Епопея на забравените”.

















ВАЗОВИЯТ „ЕПОПЕЕН“ ЛЕВСКИ. Иван Вазов, „Левски“, ода от цикъла „Епопея
на забравените“



„Епопея на забравените“ е най-вдъхновеният поетически цикъл на Иван
Вазов. Същевременно със своята двойна насоченост във времето той
едновременно е пресечна и отправна точка към останалото му творчество.
Да срине пластовете на забравата от героичното минало, е голямата
художествена задача на поета и тя е реализирана в ключовите му творби
„Паисий“, „Раковски“, „Лев-ски“, „Защитата на Перущица“, „Опълченците на
Шипка“.

Всичко в този забележителен цикъл е подчинено на общия идеен замисъл: от
метафорично използвания термин „епопея“ в заглавието до начина, по който
се пред-ставя животът на героите. Вазов подхожда избирателно към епохата
на Българското възраждане, вземайки от нея само героичното и достойното.
Писателят, доловил в своето съвремие мига, когато „епопеята на героите
започва да се превръща в епопея на забравените“ (Милена Цанева), добре
разбира, че славното минало на българския народ е пълно едновременно с
„геройство и срам“ („Кочо“). Но за паденията, за низостта в историята
той просто се отказва да пише. Затова пък истинска възхита будят у него
героичните проявления на българския дух и на първо място образът на
Дякона Левски.

Писателят подхожда избирателно и към живота на героите си. Затова Паисий
е представен не в годините на усилен събирачески труд по черкви и
манастири у нас и в странство, а в мига, когато завършва епохалния си
труд и се изправя сякаш пред огромна аудитория, за да заяви:

От днеска нататък
българският род

История има и става
народ.

Затова Раковски, първият гениален стратег на българската национална
революция, е изобразен като съчетание от крайности, като проява на
върховни черти от характера, импулси и действия – „мрачен узник в
Стамбул, генерал в Балкана“, „поет и разбойник“, „мисъл и желязо“, „лира
и тръба“. Затова Бенковски, водачът на панагюрското въстание с
ексцентричен характер, е наречен сполучливо „човекът, що даде фаталния
знак“. И в тази героична поредица достойно място заема Левски –
представен в мига, когато напуска килията и тръгва по пътя на борбата, в
моментите на най-блестяща апостолска дейност, в часа на предателството и
в часа на смъртта – образ, изваян монументално в митотворческото
съзнание на поета, лишен съзнателно от всичко битово, земно и преходно.

Като герой Левски се явява в няколко горещи точки на Вазовото творчество
– в разказите „Из кривините“, „Апостолът в премеждие“ и „Чистият път“, в
повестта „Немили-недраги“, в романа „Под игото“ (в образа на Бойчо
Огнянов). Навсякъде той е поставен на пиедестал, изобразен е като
решителен, безкомпромисен, почти иконичен герой. Показателен за това
отношение е отказът на писателя да разкаже за срещата на
битово-колоритния Македонски и безсмъртния Левски (Милена Цанева) в Х
глава на повестта „Немили-недраги“. В най-голяма степен обаче казаното
важи за едноименната ода от цикъла „Епопея на забравените“.

Стихотворението започва с обширен риторичен монолог на Апостола, станал
повод за оживена литературна дискусия. Критикът д-р Кръстьо Кръстев
упреква Вазов, че е изопачил представата за Левски като човек на делото,
като естествен и прагматичен и го е представил като човек на колебанието
и размисъла. Писателят обаче изхожда от своята художествена истина за
героя, подчинена на общия епопеен замисъл, която, естествено, не се
припокрива навсякъде с историческата. Към миналото Вазов пристъпя не
като историк, а като поет, като психолог, като философ на човешкото
поведение. Творбата открива полемиката за смисъла на живота, диспута за
свободата и робството с една метафора в един богат на значения стих:

Манастирът тесен за
мойта душа е.

Дякона е надраснал монашеското си битие, килията е отесняла за поривите
на душата му. Съвестта му говори иначе. Служенето на Бога с расо, с пост
и молитва не е истинско служене. Пътят през храма не е правият път към
Всевишния.

При Вазов не бива да се търси нещо повече. За богоборчество трудно може
да се говори дори и в знаменития финал на одата „Кочо“:

И Господ от свода, през
гъстия дим

гледаше на всичко тих,
невъзмутим!...

Дякона Левски не е разбунтувал се Божи служител като Гео-Милевия поп
Андрей например. Напротив, той търси приобщаване към божественото, но
такова, при което догмата ще стане безполезна и излишна: „мисля, че
канонът / мъчно ще направи да замлъкне стонът“. Най-същественото обаче е
друго – чрез проговорилата съвест на героя започва дебатът за служенето
на народа, за пасивността и делото, за примирението и бунта. В
дей-ствителност поетът се обръща към нравствените корени на учението,
към християнството с човешко лице. Грижата за ближния, братската помощ и
две-три прости думи на утеха към страдащия са нещо значително по-голямо
и по-истинско от ритуалната жестовост в храма. Снизяването,
битовизирането на канона, съчетано с разговорен език и прости примери от
живота, обратно на тезата на Кръстев, са реверанс към другия,
действителния Левски, за когото се знае, че е бил изключителен
прагматик, непосредствен, контактен и прям: „Кажи ми, байо, кривиците
си, аз – моите, пък да вървим напред!“ Защото Вазовият Левски в
същинската част на одата далече не е такъв. Или – иначе казано –
художественият образ е сложна рефлексия от историческа конкретност,
битова непосредственост и романтична приповдигнатост, достигаща до
божественост, святост и иконичност.

Точката на този психологически уплътнен монолог е поставена по вазовски
рязко, изведнъж:

Рече и излезе.

Почти навсякъде в „Епопеята“ героите са представени в преломни критични
моменти от живота им, когато взимат съдбоносни решения. Веднъж направили
своя избор обаче, те следват уверено поетия път. В този смисъл
ритуалният поетически жест „Рече и излезе“ означава преминаване на героя
в друга битийност, в качествено ново състояние на духа и на делото.
Илюстрация на тази теза е и авторовата характеристика на Апостола, който
вече живее „под вънкашност чужда и под име ново“.

В същинската част на одата Левски е изобразен във величаво-патетична
светлина. Той е безукорно честен, всеотдаен, предан на делото, устремен
към заветната цел – всеобщото въстание и освобождението на народа.
Мисълта за бунта е едничкото му вдъхновение, а отношението му към това
съдбоносно бъдещо събитие – мерило за човешка нравственост.

Налице са нравствените корелации на борбата – от една страна,
твърдостта, куражът, постоянството, от друга – гордостта, подлостта,
страхът.

Апостола е вездесъщ. Той е едновременно навсякъде и никъде, превъплъщава
се сполучливо в различни образи и все успява да се измъкне. Неусетно той
се извисява, придобива необикновена романтичност и из-ключителност.
Левски си играе с властта, подлудява я, тя е безсилна да го залови:

...властта беше вредом
невидима, строга,

обсаждаше двайсет града
изведнъж

да улови тоя демон
вездесъщ.

Апостолските му деяния са достойни за възхищение, но онова, благодарение
на което се откроява над своите съвременници, е историческата му
прозорливост:

В бъдещето тъмно той
гледаше ясно.

ю

а отграничаването на Апостола от народа, за иконизирането му и
представянето му като безсмъртен светец, чиято личност е недостижима и
непонятна за простосмъртните хора.

Първата тенденция има своите основания в любимата Вазова теза за
пиянството на народа в сублимния исторически момент. Думите на Апостола,
прости и кратки, кристално ясни и за най-непосветените умове, пълнят с
надежди душите на слушателите. Той е един от тях, те са негови братя и
всеки помага на общото дело, с каквото може. Ролите са разпределени и
същевременно подчинени на една върховна и свята цел. Апостола „си няма
нищо“ и тъкмо затова дава всичко, тоест единственото, което има – своя
живот. Лирическото отклонение в одата е кулминация на тезата за пълното
сливане между Апостола и неговия народ:

И всякоя възраст; класа,
пол, занятье

взимаше участье в това
предприятье:

богатий с парите,
сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений
с умът,

а той, беден, гол, бос,
лишен от имотът,

за да е полезен, дал си
бе животът!

Втората тенденция е не по-малко отчетлива. Апо-стола не е просто един от
многото, внушава Вазов, Апостола е велик, той е Божи пратеник на земята,
който проповядва истината, въздава справедливост и буди респект.
Неслучайно образът на Левски е проектиран на плоскостта на световната
история и митология, той е сравнен с Ян Хус, със Сен Симон и дори със
самия Исус Христос. Мъченичеството му е съизмеримо единствено със
съзнанието за поетата мисия. Обикновените хора благоговеят пред него,
дори малко се страхуват:

От лице му мрачно всички
се бояха,

селяните прости светец
го зовяха...

Ключова роля в открояването на образа на Апостола играе начинът, по
който авторът говори за него. Интересен факт е, че името Левски е
споменато единствено в заглавието на одата и само още два пъти в текста
– в мига на изтезанията, когато трябва достойно да се легитимира пред
тиранина. Навсякъде в останалата част обаче Апостола е назоваван с
възвисяващото лично местоимение „той“:

Девет годин той

скита се бездомен, без
сън, без покой...

В бъдещето тъмно той
гледаше ясно,

той любеше свойто
отечество красно...

Той беше скиталец и кат
дете прост...

Той беше безстрашлив.
Той беше готов

сто пъти да умре на
кръста Христов...

Той беше невидим, фантом
или сянка...

Той беше предаден и от
един поп...

Чрез този похват поетът сякаш сочи високо горе в сферата на достойното и
прекрасното и същевременно противопоставя Левски на поп Кръстьо, наречен
с показателното местоимение „тоя“, съчетано с „туй“, сякаш назидателно
го излага за показ и го изобличава. Така се реализира първата вътрешна
опозиция в одата Апостол – предател. Те са противопоставени в типично
романтичен план. На Апостола е присъщо всичко достойно, красиво,
възвишено, героично, а на предателя е приписано всичко мерзко и долно:
„тоя мръсен червяк, тоя низък роб...“. Романтичният стил на Вазов се
отличава със съзнателно заостряне на контрастите и крайностите и затова
допуска подобно изопачаване. В контекста на този стил изключително
ефектна е перифразата при представянето на предателя. Образът на
антагониста е майсторски изграден и чрез превръщане на името му в
осъзнато табу, нарушаването на което би накърнило песента:

...и чието име не ще
спомена

от страх мойта песен да
не оскверня.

Отношението на Вазов към предателя поп Кръстьо извежда на показ един от
съществените белези, свързани с битуването на „Епопея на забравените“ в
нашето социокултурно пространство. Става дума за това, че понякога
художествените оценки на писателите по сила на въздействие върху
масовата публика надминават официозните оценки на институциите.
Историците и до ден днешен спорят дали поп Кръстьо е действителният
предател на Левски, но от съзнанието на поколения българи вече не може
да бъде изтрито Вазовото клеймо върху къкринския поп.

Тъмницата изправя Апостола пред нови изпитания, разкрива нови черти от
героичния му образ. Основното, с което се характеризира поведението му,
е поемането на отговорността изцяло върху себе си – достойно, твърдо,
последователно, високоморално поведение, съобразено с крайната цел да се
запази организацията, да се съхрани тя за бъдещото въстание. Един нов
романтичен контраст илюстрира състоянието на героя: „смъртта беше близо,
но страха далеч“. За Вазов не е достатъчно само да противопостави Левски
на конкретния тиранин – турската власт, за да изобрази цялото величие на
подвига му. Затова изгражда опозицията им в световноисторическа
перспектива: от едната страна са „царете, тълпата, мръсните тирани“, а
от другата – постоянното търсене на истината, неспокойната човешка
мисъл, подвизите на Прометей, Сократ, Колумб и Ян Хус и Голготата на
Христос. От едната страна е грозният земен край на героите и мъчениците
в тъмното робско минало, от другата – сияйният венец, с който ги
увенчава бъдещето.

В кулминацията на одата възлово място заема апологията на бесилото,
символ едновременно на срама и блясъка и синтез на трите базисни начала
в одата – тиранията, предателството и героизма в историята. В скалата на
човешката нравственост бесилото е съизмеримо само с кръста, то е връх,
отправна точка на духа към безсмъртието. Апологията на бесилото обаче
включва и преодоляване на двуизмерната представа за него. В крайна
сметка срамът отстъпва на блясъка както продадената съвест и позорът –
на спечелената слава, на родилата се легенда за героя.

Вазов съзнателно прокарва антитеза между смъртта на бесилото и смъртта в
леглото, уточнявайки, че става въпрос за робското минало. Смъртта на
бесилото е знак за свобода, белег за храброст, достойнство и чест.
Кротката смърт в леглото характеризира подлеците, шпионите и мръсниците.
Вазов доразвива унищожителния сарказъм на Ботев с мотива за „топлата
соба“ от началото на фейлетона „Политическа зима“: „Приятно нещо е да
има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз
лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да
има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм.“

Смъртта на бесилото изкупва срама, позорните страници от робското
минало, за които на поета в „Епопея на забравените“ не му се ще да си
спомня. Образът, изчистен от всичко преходно, става символ на епохата,
на нейната героична и трагична същност. Заедно с това смъртта на
бесилото продължава един мотив, който вече е станал легенда: „И твой
един син, Българийо, / виси на него със страшна сила.“ Този мотив
впоследствие богато е интерпретиран в митотворческата зона на
българската поезия (например смъртта на поп Андрей от поемата
„Септември“ на Гео Милев).

Със своите изключителни черти образът на Левски се налага като централен
в „Епопея на забравените“, а и в цялото Вазово творчество. Той е част от
процеса на включване на литературата в националната културна памет, част
от градивния пантеон на една млада нация.

zliat
01-16-2010, 20:41
БЛАГОДАРЯ, crazygirl13!!!

Ако може и тази:
http://download.http://www.teenproblem.net/school/154134/analiz+na+odata+levski/?search=20080208&po=6

pisetu
01-17-2010, 10:51
Ако може две анализчета по литература, и ако може до довечера ще съм благодарна :grin: :-)

http://download.pomagalo.com/424419/pod+igoto+ivan+vazov/
http://download.pomagalo.com/424418/samota+i+svoboda+v+poeziyata+na+hr+botev/

xterm
01-17-2010, 12:53
Ще може ли това:

http://download.pomagalo.com/284631/ivancho+iiotata+ot+chichovci/

Трябва ми спешно, а нямам пари в телефона и съответно не мога да си платя за да го изтегля.

Благодаря предварително!

lusined
01-17-2010, 14:12
Можете ли да помогнете с това ? :)

http://download.pomagalo.com/3341/tartyuf+i+tartyufshtinata+ese/

b0bituy
01-17-2010, 15:27
Моляяя ви се това ми е въпроса за утре а нищо немога да намеря--> Защо очите са толкова важни в описанието на героите, Хера е волоока Елена е кучеока Атина е хубавоока и сивоока.Това ли е най важното за Омир ? ПЛС помогнетееее

detelina101
01-17-2010, 15:42
Иванчо Йотата от „Чичовци”

„Чичовци” на Вазов представя малкия живот на малките хора, миналото като всекидневие, историята като бит. Писателят се подиграва с невежеството, страхливостта,с дребните мащаби на дребния живот. Но в смеха му няма студенината на отчуждението, в него звучат топлите нотки на снизхождение и близост. Смеейки се, той прощава на петстотингодишния роб това, че страхливо прави път на онбашията и, ограден с китайски стени от световното културно развитие, не на място употребява името на Волтер.
Иванчо Йотата е дребно човече с исполински нос, с коса и мустаци като четина, със зелено шаячно сетре, винаги омазнено на ръкавите. Преди да получи в наследство дядовата си бакалница, сам е съчинил слова, изгорели в пожар. Тях не може да прежали:”…аз да изгорях, та не списанието ми.” Йотата говори с архаична книжовна лексика :”Вчера ми дадоха маслини от важна степен и с твърде способна цена.”
Йотата-страстен привърженик на буквата „Йота” се бори за „правописанието” и да не бъде изхвърлена тази буква, определя я като „красотата на граматиката”.
Най-подчертано хумористичната фигура на честолюбеца Иванчо Йотата е израсла върху почвата на възрожденския културен подем. Колкото и комична да е писателската му страст, показателно е, че не само за цената на маслините мисли тогавашният бакалин, а си има и една-смешна и карикатурна, но безкористна страст- да послужи на народа си чрез славните си „списания”. Чрез ярката и духовита словесна характеристика Вазов влага цялата същност на даден образ. Не може да се отдели Йотата нагалния му въздъх при спомена за изгорелите му „трудове” : „За народа загуба велика!”.
По някаква известна само на него логика Йотата се провиква: „Долу Волтер!Долу гръцкият патрик!” Героят не знае какъв точно е Волтер, но важното е, че с един век по-къс , но ехото от идеите на просветителя е достигнало тукашните земи.
В антагонистично отношение е представена двойката образи във вражда- Иванчо Йотата и Хаджи Смион. Двамата се противопоставят един на друг в Джаковото кафене пред посетителите не толкова заради различните позиции към проблема в разговора, колкото заради самото противопоставяне! Като вижда, че Йотата се присъединява към „елинистите”, Хаджи Смион минава към „партията на волтернанците” .Комизъм предизвикват, от една страна, причините и средствата за противопоставяне в езиковия спор (Хаджи Смион, макар и „къс в граматиката”, си позволява дързост, тъй като има на своя страна дядо Нистор, който не прощава на Иванчо за това, че „блажи пред коледните пости „)От друга страна смях предизвиква играта с прякора, който добива човека : „елинистите не отстъпиха ни йота”, „Мирончо взе да гледа Иванча като една йота, скачена с точката си чрез една тънка чертица „.
Във „Въздухът трепери” страхът и безизходицата провокират пародийната мимикрия- когато Йотата и Мирончо разбират , че „Варлаам пръска прокламации”, знаейки, че не са застрашени, шумно изразяват „негодуванието си против народното предателство на Селямсъза „.
В „Не само инжинерите правят лоши мостове” Йотата и Хаджи Смион се съюзяват в беда. Случката пародира ситуацията на изпитанието при преминаването от реалното пространство на робството и страха към илюзорното пространство на подвига. Усмивка предизвиква загубата на феса, злополучното преминаване през реката, жалостиво пишат писмо, крият се при Мунчо.
В епилога героите проявяват съгласие по отношение на скриването на недостойното, за да достигнат отново до несъгласие. Със спора кой е убил змията се разрушава символният смисъл на борбата чрез издребняването и принизяването.

detelina101
01-17-2010, 15:43
ЕСЕ
През своя живот всеки човек върви по пътя към себе си, създава се с делата, чувствата и мислите си. Ние притежаваме уникалния шанс да променяме съдбата си дори в мига. И накрая на пътя поглеждаме назад, знаем, че не сме постигнали идеала си, но сме били себе си - с несъвършенствата и грешките си, но и със стремежа да ги преодолеем. Способни сме да погледнем в огледалото без страх, ако съзнаваме, че там ще видим собственото си лице. Защото да не признаеш грешките си, значи да се отречеш от битието си, предавайки себе си, да се откажеш от живота.
Маските не просто прикриват грозното, те творят. Създават човека като унищожават истинското му лице, онова, от което сам се е отрекъл. От срам?.. Лицемерът се стреми да спечели, да извлече някаква облага от наивните. Но не съзнава, че всъщност губи себе си. Че всеки път когато се слива с маската, тя убива частица от истинското в него. А фалшивото не е реално, то се разпада на хиляди прашинки, за да изчезне в празнотата, която е останала. Дава ни измамното чувство, че играта може да продължи вечно, че лъжейки другите, всъщност мамим живота. Избягваме от трудния път сами да създаваме личността си. Защото просто можем да я изиграем.
Както главния герой на Молиеровата трагикомедия \\"Тартюф\\", който е превърнал живота си в една голяма сцена. Той е актьорът, чието представление ще продължава до самия му край. Маската го е завладяла напълно, тя се променя в зависимост от средата. Дотолкова се е слял с нея, че дори неизиграните му действия са прикрити. Грехът му не е грях докато не бъде разкрит. Но предателството спрямо себе си не може да бъде заличено. Както всяко друго то се крие, без смелостта да го погледнеш, губиш частица от себе си. Тартюф се е превърнал от лицемерник в амоларен човек, в маска, която съществува, но не живее вместо него. Той не съзнава границите, заличава ги, за да прикрие собствените си грешки. Загубил е себе си опиянен от силата на маската да пресъздава според желанието. В стермежа си да спечели, да бъде признат, Тартюф се превръща в символ на пустата човешка душа, която се лута безцелно, забравила собственото си лице. Превърната в маска.
И когато погледнем виждаме страх. Страх да признаеш грозното, защото не съзнаваш, че именно това признание е пътят към красотата. Действителността се разтяга в гротеска маска.Тя е новото ти аз и защо не, след като я виждаш навсякъде. Във всеки празен поглед. И винаги ще има готови да заживеят в света ти, защото е твърде примамливо да повярваш, че реалността може да се съгради от думи. Да създадеш \\"приказка\\", в която ти си кралят, в която времето е застинало. Играеш.. играеш, криеш се зад стените си. Нали сам ги изгради, за да се защитиш, да бъдеш силен, да се слееш с тълпата, а сега си обсаден. И се бориш сам срещу себе си, за да заглушиш изстинали спомени. Загубената надежда, че някога някъде си можел и да \\"бъдеш\\", че дори да нямаш материално богатство, притежаваш най-ценното - себе си, битието си, способността да го промениш.
Ако животът ни е само миг във вечността, то нека този момент бъде истински. Нека с него оставим следа и хармонията между стъпките ни създаде крехкия човешки път. Да свалим маските, за да трае мигът завинаги...

SmilezZz
01-17-2010, 15:45
http://download.pomagalo.com/140682/opylchencite+na+shipka+gordostta+na+bylgarina+spor ed+lirichskiya+uvod+na+odata/ - може ли да ми я изтеглите

bananjanet
01-17-2010, 19:52
http://download.pomagalo.com/99742/golyamoto+i+protivorechivo+vreme+na+stefan+stambol ov+/ .. Moля ви .. спешно за утре ми е !! :heart:

crazygirl13
01-20-2010, 12:15
http://download.http://www.teenproblem.net/school/99742/golyamoto+i+protivorechivo+vreme+na+stefan+stambol ov+/ .. Moля ви .. спешно за утре ми е !! :heart:


РЕФЕРАТ

на

Радостин Мариянов Радославов

Ученик от VI A клас в СОУ “Панайот Волов” гр. Шумен

ТЕМА : Голямото и противоречиво време на Стефан
Стамболов.





Кратък но изпълнен с поврати и блясък е жизненият път на една от
знаменитите фигури в националната ни история. Роден на 31 Януари 1854 г.
в Търново, Стефан Стамболов учи първоначално в този град, а по-късно и в
Духовната семинария в Одеса. На 20 години вече е неразривно свързан с
освободителното ни движение – участник в общо събрание на БРЦК и
организатор на Старозагорското въстание, член на Гюргевския революционен
комитет и апостол на Първи окръг в Априлското въстание, деец на
Българското опълчение, руски военен кореспондент по време на
освободителната война.

На 25 години Стефан Стамболов навлиза в политическия живот и реализира
една непозната кариера, Без да има нужната възраст, през 1880 г. той
вече е избран за народен представител и е сред най-изявените либерални
дейци, като при разцеплението им е в групата на “непримиримите”. Обявява
се против режима на пълномощията, но по-късно, като председател на
Народното събрание (1884 – 1886), организира контрапреврата и връща княз
Александър I на престола. След абдикацията му е регент с решаващ глас в
управлението на страната, а от август 1887 г. – министър-председател,
като същевременно е и министър на вътрешните работи. В отделни периоди е
и временно управляващ министерствата на външните работи и изповеданията
и на просвещението.

През лятото на 1886 г. Стамболов застава начело на самостоятелна
политическа формация, наименувана Народнолиберална партия, и е неин
несменяем ръководител до смъртта си. Не случайно тя е известна като
“стамболова” или “стамболовистка”.

Големият политик и държавник, който твърди, че заради България може да
погази и законите, си спечелва много противници. Отстраняването му от
власт далеч не е краят на тяхното отмъщение. На 3 юли 1895 г. Стефан
Стамболов е нападнат и зверски съсечен в центъра на София. Два дни
по-късно умира от раните си.

На 20 август 1887 г. новият български княз Фердинанд I възлага на Стефан
Стамболов съставянето на правителството. Годините в които Стамболов е
Министър-председател са характерни с остра обществено политическа
конфронтация. Правителството действа срещу противниците си на границата
на извънредните мерки. Още от самото начало се очертават две опозиционни
течения назовани “легално” и “нелегално”.Първото водено от Васил
Радославов смята присъствието на княз Фердинанд I за законно, но атакува
правителството. “Нелегалните” на Драган Цанков са на мнение, че и князът
и правителството са незаконни и трябва да се проведат нови избори за
Велико народно събрани. Двамата бивши министър-председатели са
единодушни, че решаващо условие за нормализиране на обстановката е
възстановяването на добрите отношения с Русия.

Изборите за Петото обикновено народно събрание през есента на 1887 г.
донасят успех за министър-председателя. Влизат в действие законите срещу
разбойниците и за ограничаване свободата на печата, увеличава се броят
на полицаите.Официалното оправдание за тези мерки е сигурността на
държавата и княза.

Противниците на Стамболов възприемат тактиката на заговорнически
действия. На чужда територия се подготвят чети, организират се заговори.
През 1891 г. е подготвен атентат срещу министър-председателя, жертва на
който става министърът на финансите Христо Белчев. Убит е и българският
дипломатически агент в турската столица.

Несъмнено в този период изплувалите на повърхността и приели груби и
насилнически форми пристрастия довеждат обществото ни до ръба на
гражданска война. Дилемата “за и против Русия” се оказва неразрешима с
нормални политически средства, поне за тогавашния момент. Това е печален
факт, защото в тези години на тежки конфликти и въпреки тях България
прави уверени крачки в стопанското си развитие и изграждането на модерна
държава.

Управлението на Стефан Стамболов е характерно с активна законодателна и
практическа дейност и преодоляване на общата изостаналост на
страната.Разбира се България продължава да е аграрна страна в която над
3/4 от населението се препитава със селскостопански труд. Градското
стопанство, намиращо се все още в своя занаятчийски стадий продължава да
е под ударите на разоряващата конкуренция на чуждото фабрично
производство. Това се отразява и на търговията. Съединението действа
стимулиращо, но необходимостта от икономическа независимост е повече от
очевидна. Народното събрание създава широка законова основа на нужните
промени. Дейността е ориентирана в две посоки – към насърчаване на
местното производство и към привличане на чужди капитали и регулиране на
отношения с други страни.Със закон се утвърждават вносни мита на редица
стоки, което е пряк стимул за производството им в страната. Специален
закон насърчава производството на местни тъкани, което се отразява
благоприятно в селското стопанство. Така е поставено началото на
държавен протекционизъм в българската икономика.

През 1887 г. Стамболов внася законопроект за сключване на търговски
договори с други държави, който е приет в парламента. По този начин не
само се осигурява подписването на спогодби с Англия, Германия,
Австро-Унгария,Франция, Белгия и Швейцария в следващите години, но и се
насърчава българският износ чрез задължаване на правителството да
предприеме всички нужни мерки в тази насока. Изгражда се
транспортно-комуникационна мрежа. Големи са успехите на железопътното
строителство – открита е отсечката Цариброд – София – Белово свързваща
страната ни с Централна и Западна Европа; в кратки срокове е построена
линията Ямбол – Бургас. Стопанският напредък на страната има и други
измерения. България вече е в състояние да изплати някои свои задължения.
Благоустрояват се София, Пловдив и някои други градове. Полага се начало
на пенсионното осигуряване. Стамболовото управление не загърбва и
духовното израстване на българския народ. Просветното дело се свързва в
единна система. През 1888 г. е открит Софийският университет – първото
българско висше училище. През 1891 г. е приет първият български цялостен
закон за народното просвещение. Израз на положителните тенденции в
развитието на страната е организираната през 1892 г. в Пловдив
Национална земеделско стопанска изложба посетена и от чужди индустриалци
и търговци.





“Пазар в Пловдив “ – картина от Иван Мърквичка 1888 г.

V

?????

?на цена. Стамболов погазва редица принципи на парламентарната
демокрация. Изборите най-често се провеждат с насилие и поради това
участието на избирателите остава твърде слабо. Ражда се печалната
традиция изборната победа да печели управляващата партия. А тя налага
друга злокачествена деформация на обществения живот: уволняване на
чиновниците с опозиционни политически възгледи и раздаване на
административни постове на собствените съпартизани независимо от
качествата им. Ето защо политическото приспособленчество се настанява по
всички етажи на управлението. Правителството налага волята си над
народното събрание и прокарва през него закони за антидемократични
изменения на Търновската конституция. Намален е броят на депутатите.
Приема се облагодетелстваща правителството процедура за гласуване на
законодателните актове.В поведението на Стамболов спрямо русофилските
политически партии се налагат политическата непримиримост и насилие.
Тези партии са поставени извън закона. Върху русофилите е упражнен суров
терор със съдебни и извън съдебни средства.

В началото на 1890 г. бил разкрит заговор против правителството,
организиран и ръководен от майор Паница. След разкриването на заговора
Паница бил осъден на смърт и разстреля. П. Каравелов и П. Киряков са
хвърлени в затвора. Опозицията настръхва и отговаря на правителствените
предизвикателства с покушения върху видни управляващи политици с опити
за военни бунтове и заговори с четнически акции и други. Стамболов
засилва полицейския репресивен апарат. Терорът и политическите убийства
стават норма за поведение и на двете противостоящи страни.



Самият Стамболов, неговите съвременници- симпатизанти и доста историци
обосновават правителствените гонения с амбицията да се заздрави
обществения ред и да се преустановят личностните политически боричкания
като предпоставка за ускореното модернизиране на страната. Противниците
на всесилния министър-председател – тогавашни политици и немалко
съвременни изследователи – не одобряват вътрешно политическата линия на
Стамболов, определяйки я като “Диктатура” и “антидемократичен режим”.
Историческата истина лежи може би някъде по средата, за да открои още по
ярко противоречивата политическа натура на големия български държавник.

След успеха на съединението, въпросът за Македония става един от
централните в политиката на Стамболовото правителство. В края на 80-те и
началото на 90-те години практически няма Велика сила или балканска
държава, която би ги подкрепила. Активните усилия в тази насока започват
през 1890 г. Те включват както стремеж към подобряване на отношенията с
Турция, така и натиск стигащ на моменти до откровени заплахи. Тактиката
се оказва успешна. Дава се разрешение за назначаване на български
владици в епархиите Скопие и Охрид. През 1892 г. Стамболов посещава
Цариград и получава нови отстъпки – българската Екзархия премества
седалището си в Пера и започва да издава свой вестник, а училищата ни в
Македония получават автономен статут.

Разривът с Русия е израз на твърда воля за постигане на държавна
самостоятелност, но в същото време изправя България пред цяла поредица
от сложни проблеми. Най-належащо е решаването на въпроса с официалното
признаване на новия княз. Но именно тази задача се оказва особено трудна
за реализиране. Императорското правителство в Петербург взема всички
необходими мерки да не допусне подобен успех на българската дипломация.
То по начало не одобрява Фердинанд като кандидат за софийския престол и
вижда в него проводник на чуждо влияние. Високата порта обявява избора
на княз Фердинанд за незаконен. Стефан Стамболов търси дипломатическа
опора в Австро-Унгария и Англия и до голяма степен успява. Виена и
Лондон не могат да си позволят да признаят княза преди това да е
извършено от султанското правителство.

През 1891-1892 г. княз Фердинанд е приет като частно лице от
австроунгарския император и от английската кралица, а
министър-председателят – от турския султан. Сватбата на княза с Мария
Луиза, бурбонска и пармска принцеса, също спомага за ускоряване на
процеса на официалното признаване.

Срещата на Стефан Стамболов с Абдул Хамид II предизвиква остра
реакция от страна на Русия, която вижда в нея стъпка към узаконяване
положението на българския владетел. Очевидно в Петербург биха се
примирили с неизбежното вече признаване на княз Фердинанд, но
комбинацията между него и Стамболов изглежда абсолютно неприемлива.
Постепенно намеренията на руската политика започват да съвпадат с някои
виждания на българския княз. В първите години на своето властване той е
напълно наясно, че не може без енергичната подкрепа на своя
министър-председател, нито във вътрешен, нито в международен план. След
1892 г. обаче княз Фердинанд вече иска и да управлява. Стамболов не
успява да отчете, че противопоставянето Англия – Русия и Австро-Унгария
– Русия на Балканския полуостров губи от остротата си, което неизбежно,
макар и временно увеличава ролята на Петербург в района. Монархът
разбира, че едно споразумение с руското правителство и неговия император
би решило собствения му въпрос; министър-председателя става пречка както
в страната, така и извън нея. Стамболов има достатъчно политически
противници в България; недоволството от режима му, преминал отдавна
границата на :твърдата ръка” обединява практически всички партии.
Контактите с Русия са установени чрез императорския посланик във Виена –
следователно от гледна точка на княза министър-председателя може да си
отиде от сцената. Поредната заплашителна оставка на Стефан Стамболов е
приета на 18 Май 1894 г.



Митинг на 20 Май 1894 г. в гр. Шумен (Център на опозиционната
борба срещу реакционния режим на Стамболов) по случай падането на
Стамболовия режим.

Седем годишното управление на Народнолибералната партия и нейният
лидер е било и продължава да бъде обект на различни често противоречиви
и крайни оценки. Безспорен е обаче фактът, че държавникът Стефан
Стамболов поставя независимостта и просперитета на България пред всичко.

С цялата си дейност на регент и министър-председател от 1887 до
1894 г. Стамболов се откроява като изключително надарен, макар и
противоречив държавник, оставил най-дълбока диря в новата българска
история.

silwinka
01-20-2010, 15:12
някой може ли да ме регистрира,защото 100 пъти опитвах,и все не става..помогнете?!
skype:hubba_bubba_bubble

SmilezZz
01-20-2010, 15:51
http://download.http://www.teenproblem.net/school/140682/opylchencite+na+shipka+gordostta+na+bylgarina+spor ed+lirichskiya+uvod+na+odata/ - може ли да ми я изтеглите

fargy
01-20-2010, 22:13
Ако може да ми дръпнеш това спешно ще съм ти много благодарна :grin: http://download.pomagalo.com/162265/tablica+s+padejite+v+ruskiya+ezik/ Благодаря предварително :)

BluEWisH
01-21-2010, 05:40
начи на мене ми тряба есе на тема Свободата,дълг на достойния човек.
Аз пуснах тема и ми дадоха линк от помагало но нямам рег ако някой има плс да изтелги това
http://download.http://www.teenproblem.net/school/86465/svobodata+kato+izbor+i+dylg/?search=20307853&po=1
да пише на ЛС там ще му дам скайп за да се разбереме или да го постне в отговора си. Може да не е от помагало, от който сайт си теглите темите.

detelina101
01-21-2010, 17:47
Падеж
Вопросы
Предлоги Существительные имена Прилагательные имена Личные местоимения
Единственное число Множественное число Единственное число Мн. число Ед.число Мн. ч.
м. р. ср. р. ж. р. м. р. ср. р. ж.р. м. р. ср. р. ж. р. м. р. ср. р. ж. р.
И.П.
подлежащее Что?
Кто? - согл. звук -о/-е -а/-я -ы/-и; -е; -а; -я -ый/-ий;
-ой
-ое/-ее
-ая/-яя -ые/-ие 1л. я
2л. ты
3л. он, она, оно мы
вы
они
Р.П.

принадлежность→

движение→

количество→

отрицание,
отсутствие→ Чего? Кого?

Чей? Чья? Чье? Чьи?

Откуда?

Сколько?


нет, не было,
не будет от, до, у, без,
из, с, для, у,
ради, из-за,
из-под, вне,
кроме, вместо,
среди, посреди,
близ, вблизи,
против, после,
накануне,
мимо, вокруг,
около, вдоль,
возле, между -а/-я


-ы/-и


-ов/-ев
-ей
(на
-ж,ч,ш,щ,ь)




о
(на –о)
село
-ей
(на –е)

-ий
(на -ие)
о
роза

-ий
(на –ия)

-ого/-его -ой/-ей -ых/-их 1л. меня
2л. тебя
3л. его –м.р. / ср.р.
её – ж. р. нас
вас
их

Д.П. Чему?
Кому?
Где? к, по,
навстречу,
благодаря,
согласно,
вопреки -у/-ю -е

(на –ия) -ам / -ям -ому/-ему -ой/-ей -ым/-им 1л. мне
2л. тебе
3л. ему – м.р. /ср.р.
ей – ж.р. нам
вам
им
В.П.
дополнение Что? – неодушевл.сущ
Кого? – одушевл.сущ.
Куда? – движение
(в гости, домой) в, на
о, про, перед,
за, под, над,
через, сквозь
И.П./Р.П. И.П.
И.П. -у/-ю
И.П. / Р.П.
И.П. / Р.П. -ую/-юю
И.П. / Р.П.
Р.П.
Р.П.
Т.П. Чем?
Кем?
совместность →
Где? →

с
над, под, за,
перед, между -ом/-ем -ой/-ей -ами / -ями -ым/-им -ой/-ей -ыми/-ими 1л. мной / мною
2л. тобой / тобою
3л. им – м.р./ ср.р.
ей / ею – ж.р. нами
вами
ими
П.П. Где? – место →
(в гостях, дома)

В чем? - одежда
На чем? - способ →
передвижения

О чём? - предмет
О ком? речи →
При чём?/ком? → →
Когда?/ После чего?-t в, на



в, на



о / об / обо
при
по -е
-у(место):
в лесу,
в полю,
в углу,
в году/часу
во рту,
на полу,
на берегу,
на шкафу -е


(на –ие) -е


(на –ия) -ах / -ях -ом/-ем -ой/-ей -ых/-их 1л. мне
2л. тебе
3л. нём–м.р. / ср.р.
ней – ж.р. нас
вас
их

Падеж Разносклоняемые существительные имена ІІІ склонение Специфические случаи
ед. ч. мн. ч. Особенности ед. ч. мн. ч. ед. ч. мн. ч. ед. ч. мн. ч. ед. ч. мн. ч. 1. Сущ. имена м. и ср. р, имеющие в
И.П. мн. ч. –ья, сохраняют -ь- в
составе всех падежных окончаний
мн.числа: братья –ьев, -ьях, -ьями.
2. Ь в слове семья сохраняется во
всех его падежных формах.
3. В Т.П. ед.ч. после ж, ч, ш, щ, ц
под ′ - тв. окончание, без ′ - мягкое
И.П.
Р.П.
Д.П.
В.П.
Т.П.
П.П. имя имена 1. Так склоняются:
имени имён время, знамя, племя.
имени именам 2. Пламя, бремя, темя,
имя имена вымя - не имеют мн.ч.
именем именами 3. Р.П. мн.ч. от семя, стремя
имени именам → семян и стремян. путь пути
пути путей
пути путям
путь пути
путём путями
пути путях мать дочь матери дочери
матери дочери матерей дочерей
матери дочери матерям дочерям
мать дочь матерей дочерей
матерью дочерью матерями дочерьми
матери дочери матерях дочерях дитя дети люди
ребёнка детей людей
ребёнку детям людям
ребёнка детей людей
ребёнком детьми людьми
ребёнке детям людям -ь


И.П.
-ью
-и -и
-ей
-ам/-ям
И.П.
-ами/-ями
-ах/-ях

ЧИСЛИТЕЛЬНЫЕ ИМЕНА
Падеж Ед. число Мн. число два- м.р., ср.р.
две– ж.р;
три;
четыре сорок
девяносто
сто двести
триста
четыреста полтора –
м.р. и ср.р
полторы –
ж. р. м. и ср.р. ж. р. двое
трое
четверо
и т.д.
5 – 10, 20, 30
на -ь
м. р. и ср. р. ж. р. м.р, ср.р, ж.р оба

обе


И.П. один одно одна одни
Р. П. одного одной одних двух, трёх, четырёх ста двухсот полутора обоих обеих двоих;-ых пяти
Д.П. одному одной одним двум; -ём ста двумстам полутора обоим обеим двоим;-ым пяти
В.П. И.П./Р.П. одно одну И.П./Р.П. И.П./Р.П. И.П. И.П. И.П. И.П./Р.П И.П./Р.П И.П./Р.П. И.П.
Т.П. одним одной одними двумя; -мя; -ьмя ста двумястами полутора обоими обеими двоими;-ыми пятью
П.П. одном одной одних двух; -ёх ста двухстах;-ёхстах полутора обоих обеих двоих;-ых пяти

detelina101
01-21-2010, 17:50
ХРИСТО БОТЕВ - „НА ПРОЩАВАНЕ”
СВОБОДАТА КАТО ИЗБОР И ДЪЛГ

Свободата е състояние на духа и придо¬бива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и изви¬сен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свобо¬дата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание. За достойния човек тя е приемане на дълга като съдба пред себе си и пред общество¬то.
Много са проблемите, които Ботев пос¬тавя в стихотворението си „На прощаване”, а един от тях е свободата.
Лирическият герой, далеч от майка си, разбира нейните чувства, породени от раз¬дялата, и желае да я утеши. Бунтовникът ска да разкрие причините, които го ка¬рат да я напусне и да изложи живота си на опасност:
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах азе хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Началното обръщение излъчва обич и привързаност. Душевният свят на бунтов¬ника е разкрит чрез монолог, изразяващ съкровените му чувства и мисли. Начал¬ното обръщение съдържа и молба към майката да не страда за сина си, а да на¬сочи мислите си към причините за общо¬то страдание. Съчувствието към майката е изразено с експресивните глаголи „плача”, „тъжи”, „жалиш”.
Дългът на първородния син към бащиното огнище не променя неговото решение. Избрал е пътя на борбата. Тавтологията: „кълни”, „проклинай”, изразява ненавистното отношение на лирическия герой към „таз турска черна прокуда”. Из¬борът на бунтовника е синовен дълг пред родината. Той страда далеч от родната земя, но има сили да понесе мъката, защото вярва в свободното бъдеще на майката родина. Определенията: „неми¬ли, клети, недраги”, изразяват неговото мъченическо емигрантство. Бунтовникът знае, че майка му ще тъжи за него, но чув¬ството му за дълг към родината е по-сил¬но. Лирическият герой защитава пред май¬ка си своя патриотичен избор:
Но кажи какво да правя,
кат ме си, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище.
Инверсиите: „кат ме си” и „сърце мъжко юнашко”, изразяват дълбокото съпричастие на лирическия герой към мъката на майката. Като причина за избора си той представя семейното огнище. Синекдохата „над бащино ми огнище” поставя акцент върху чувството за дълг пред семейство¬то, но и пред отечеството-земята на бащи и деди. Бунтовникът „не трае/ да гледа турчин, че бесней” над цялото родно прос¬транство. Картината на родното е част от вътрешния свят на героя, въплътил най-сък¬ровеното и интимното в преживяванията на лирическия герой:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал;
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше;
там, дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Мисълта за родината се свързва с дома, с първите години от живота на бунтовни¬ка. Поетичният образ с фолклорно звучене: „първо мляко засукал”, засилва представата за любовта на лирическия ге¬рой към мястото, където се е родил. Пред¬ставянето на черния цвят: „Черни си очи вдигнеше”, е израз на мъката, която пре¬живяват близките на бореца за свобода. Първата любов също е част от представа¬та за родно пространство. Бунтовникът копнее отново да зърне черните очи на либето си, да почувства отново обичта й . Той милее за родното място, но чувство¬то му за дълг е по-силно от всичко.
Борецът за свобода е убеден в правотата на своето решение. Той е толкова вдъхно¬вен от предстоящата битка с „врагът си безверни”, че в представите си вече участ¬ва в нея:
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Радостта е по-силна от мъката по род¬ното място. Инверсията „и на глас тичам народен” показва, че бунтовникът е готов да се бие за свободата на народа.
В следващите стихове лирическият ге¬рой пресъздава трагичния край на битка¬та. Бунтовникът иска от майка си да устои на нападките на хората, да се покаже сил¬на, да не плаче. Но по-силно е желанието му тя да загърби мъката по сина си и да научи братята му да продължат святото дело - борбата за свобода:
Кажи им, майко, да помнят
да помнят мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
в земята, майко, черната!
Цветовете „бяло” и „черно” изразяват емоционалния контраст на преживявани¬ята. Смъртта извисява духа на героя. Епи¬тетите „черна”, „черната” присъстват ка¬то символи на нещастието, което носи вся¬ка смърт. Трагичният образ на земята, на¬поена с кръвта на загиналия, съдържа вну¬шение за славата, която носи смъртта за¬ради идеала.
Безсмъртието е награда за избора. Ми¬сълта за страданията на близките му хора обаче изпълва героя с болка:
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Контрастът „стари” - „млади” пресъзда¬ва драматизма на ситуацията. Личната драма се противопоставя на народния възторг.
Безсмъртието е дар за онези, които са направили избора си на свободни хора, като са отхвърлили робското примирение. Физическата гибел е крий на живота, но и начало на легендата за вечно живия герой.
Картината на победното завръщане раз¬крива романтичната мечта на героя за свобода на родната земя. Тя е празнична и тържествена, изпълнена с оптимизъм. Бунтовниците са обединени от любовта си към родината, готови са да дадат живота си за нейната свобода.
Поетичното настроение говори за духов¬ното извисяване на младия човек. Анафоричното повторение „жив и здрав” поста¬вя акцент върху жизнелюбието на героя. В портретната характеристика правят впечатление словосъчетания като „иглянки пушки”, сравнението „саби-змии”. Те са близки до фолклора художествени детай¬ли, поставящи акцент върху идеята за юначност, осъзнат дълг и организираност в борбата.
Лирическият герой разкрива своето дъл¬боко вълнение от срещата си с майката и либето: „о, тогаз, майко юнашка! О, либе мило, хубаво!”
Епитетът „юнашка” в първото обръщение насочва към причините за житейския избор на героя. Емоционалната връзка между майка и син добива борческа ха¬рактеристика.
Следващите стихове са израз на възтор¬га от победата:
Берете цветя в градина
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
Повелителните глаголни форми, с които започват стиховете, придават динамичност на изказа. Бръшлянът е символ на неувях¬ваща слава. Прегръдката на майката е сво¬еобразна прошка за бунтовника. Той е щас¬тлив от майчината благословия.По човешки просто и задушевно бун¬товникът си представя срещата с люби¬мата. Драматизмът на ситуацията поетът предава чрез метафоричния образ на прег¬ръдката „с кървава ръка през рамо”. Епите¬тът „кървава” внушава представата за „кървавата”, страшна цена на свободата. Пътят е страшен, но не може да проме¬ни решението на бунтовника. Идеята за безсмъртието намира смислово-емоционален израз в цялото стихотворение, но художествените внушения на поетичните послания са особено въздействени във фи¬налните стихове:
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
Многоточията, рамкиращи съюза „но”, говорят за моментна тъга, но това чувство остава недоизказано, а паузата е по-силна с недоизказаното от думите. Признател¬ността на народа се открива и в особения смисъл на думата „сиромах”. Разкрита е идеята, че бунтовникът е страдалец пред отечеството.
Така стихотворението „На прощаване” на Христо Ботев представя свободата ка¬то избор и дълг пред родината на достой¬ния човек, духовно свободен и морално извисен.

copypaste
01-21-2010, 19:16
http://209.85.135.132/search?q=cache:gcFWIKZTMzgJ:download.pomagalo.com/135346/dyavolsko%2Batanas%2Bdalchev/+%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE+ dalchev&cd=3&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a :( :(

terii
01-21-2010, 21:03
http://zamunda.pomagalo.com/download/371202/ много спешно ми трябва :( до утре сутринта .. ако не успееш няма проблем :)

kon3nc37o
01-22-2010, 17:07
ако може тази тема за утре :oops: http://zamunda.pomagalo.com/download/67009/?search=2219360
благодаря предварително :)

TEARS
01-23-2010, 20:00
ако може тази тема за утре :oops: http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/67009/?search=2219360
благодаря предварително :)

.................................................. ..........................
Аз не съм баща. Все още. За да станеш родител първо трябва да помечтаеш за това дете, да го изсънуваш. И когато то се появи, да започнеш да създаваш душата му, да започнеш да пишеш върху белия, чист лист, който това дете представлява. Да започнеш да създаваш ценностната му система, да градиш колоните, върху които ще се осъществи същността му като човек. За да осъществи същността му като човек. За да бъде това дете въплъщение на твоите мечти, на идеала, които имаш за Добър човек, ти трябва да го окъпеш в любов. Както точно можеш да го направиш? Просто полека лека трябва да се учиш ти самия, от самото дете, от неговите мисли и надежди. Защото цялото му съществуване е обърнато към теб. Ти си целия му свят и никога, за нищо на света, не бива да забравяш за това. Ако то страда от липсата на внимание, дори и да не го осъзнава, то ти несъзнателно възпитаваш в него неща, които не са ценности. Тогава то става материалистично, егоистично, агресивно. И затова са виновни възрастните. А никак не е трудно да го научиш на малко обич. На всякаква обич. Да речем на обич към Родината. Това може да стане като го водиш на места – светини, като му говориш за хора, светли личности и безспорни авторитети. После можеш да му разкажеш за обичта към най близките, за това как е хубаво във всеки един момент да знаеш, че имаш до себе си хора, които безрезервно и безкористно те обичат и те подкрепят и биха направили всичко за теб. Да съумееш да създадеш в него усещането за топлота, за съпричастност и уют. И когато дойде някой хубав семеен празник, като Коледа, то да усеща с цялото си същество обичта и чудото, което витае на около. И когато те хване за ръката, през вас да потекат онези жизнени сокове, които те държат жив и ти дават сили да се справиш със всичко.

Смятам, че трябва да формирам у неговият характер зачитането на хората като индивидуални личности, за да съумее да се съобразява с тяхното мнение, независимо от това, че то може да е различно от неговото собствено. Бих искал също така да го науча какво значи истинско приятелство, какво значи да бъдеш за някого човека, който ще му помогне за всичко и ще бъде с него и в проблемите и във веселите моменти.
Искам да го науча да бъде честен човек. Да държи на думата си и дори да си причини неприятности, винаги да казва истината.
Искам то да бъде работлив човек, да уважава труда на другите хора и да цени постигнатото от тях. Смятам да го науча да обича книгите, за да знае някой ден повече от мен, да надмине това, което съм аз.
И ако всичко това стане, ако успея да го направя, то бих бил най-щастливия човек на света. Няма по-голяма награда от това да видиш възхищението на другите от твоето дете, защото това е оценката ти като родител. И това чувство не може да бъде заменено от нищо – нито от блестяща кариера, нито от купища пари.
Бих искал да направя всичко това, но за да се формират всичките тези ценности от сега знам, че най – важен е личния пример, защото детето подражава на самите нас. И Бог ми е свидетел, ще вложа душата си в осъществяването на тази моя мечта.

TEARS
01-23-2010, 20:02
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/371202/ много спешно ми трябва :( до утре сутринта .. ако не успееш няма проблем :)

Средновековният град в Западна Европа

Възникването на града обусловило преминаването от раннофеодалния период към периода на развития феодализъм. Характерна черта на последния е появяването и разцвета на градовете като центрове на занаятите и търговията. ХІ в. времето когато в Западна Европа се утвърдили градовете е хронологическа граница между Ранното Средновековие V-ХІв. и периода на пълното развитие на феодализма ХІ-ХVв.
В резултат на нарастване на производителните сили към Х-ХІв. В Европа се появяват всички необходими условия за отделянето на занаятите от селското стопанство. Нарастването на производствените сили довежда и до възникването на средновековните градове. Бягството на селяните от село довежда непосредствено до образуване на средновековните градове – центрове на занаяти и търговия.
Отговор на въпроса относно причините за възникването на средновековните градове се опитват да дадат буржоазните учени, които създават през ХІХ и ХХв. Немалко теории за произхода на средновековния град. Буржоазните теории се занимават главно с изясняване на въпроса, от каква форма на поселение е възникнал средновековният град и как институциите на тази предшестваща форма са преминали в институция на средновековния град. “Романистическата теория” (Савини, Тиери, Гизо, Реноар) свързват средновековния град с късноримския град. Според “теорията за феодалното имение” (Айхори, Нич) градът се развива от феодалното имение. “Марковата теория” (Мауер, Белов) се стреми да изведе градските институции от строя на селската община-марка. Представителите на “бурговата теория” (Койтген, Метлънд) считат, че крепостта е основно зърно, от което се създал градът. Някои от буржоазните теории комбинират по няколко гледища. Буржоазната наука не се оказва в състояние да се издигне до научното обяснение за произхода на градовете.
Средновековният град като център на стоковото производство и размяна във феодалното общество по социалния си характер е феодален град, органически и неделима част от феодалната икономика.
В Западна Европа средновековни градове като центрове на занаятите и търговията са(е появяват най-рано в Италия ( Венеция, Генуа, Пиза, Неапол, Амалта), както и в южната част на Франция (Марсилия, Нарбон, Арл, Монпелие, Тулуза и др.). един от благоприятните фактори, които спомагат за ранното възникване и развите на италианските и южнофренските градове, са търговските връзки с Византия и с по-развитите страни на Изтока.
През Х-ХІв. Възникват градове и в Северна Франция, и в Нидерландия, и в Англия, и в Югозападна Германия, по Рейн и по Дунав. Особено гъста мрежа от градове от ХІв. Нататък, покрила графството Фландрия – Брюге, Ипр, Гент, Лил, Дуе, Арас.
Основното население на градовете са занаятчиите. Селяните, които избягали от своите господари и отишли в града, постепенно се освобождават от личната зависимост към феодала. Те образуват градска община.
Средновековните градове се отличават много по външния си вид от съвременните градове. Те са оградени обикновено с високи каменни стени, с кули и масивни врати, а също с дълбоки ровове за защита от нападение. Жителите на града – занаятчии и търговци – изпълняват стражева служба и съставляват градското военно опълчение. Стените, които ограждат средновековния град, с течение на времето стават тесни и не побират всички градски постройки. Около стените постепенно възникват градски предградия, населени главно със занаятчии.
Размерите на Западноевропейските градове са твърде малки. Обикновено населението им наброява от 1000 до 3-5 хиляди жители. Дори през ХІV-ХVв. Градове с по 20-30 хил. жители се считат за големи. Само някои много големи градове имат население над 80-100 хиляди души (Париж, Милано, Венеция, Флоренция, Кордова, Севилия).
Зад градските стени, а понякога и в тях има ниви, пасбища, градини. Дребният добитък често пасял из самия град. Улиците са почти навсякъде без паваж.
В градовете поради антисанитарното им състояние често избухват епидемии, опустошителни пожари. Стените пречат на града да расте нашироко, затова улиците са крайно тесни. Няма улично осветление. Централно място в града е обикновено пазарният площад.

SmilezZz
01-24-2010, 09:36
http://download.pomagalo.com/298435/svobodata+na+bylgariya+podarena+ili+izvoyuvana/?search=20695564&po=1

Моля ви..Спешно е

crazygirl13
01-24-2010, 10:36
http://download.http://www.teenproblem.net/school/298435/svobodata+na+bylgariya+podarena+ili+izvoyuvana/?search=20695564&po=1

Моля ви..Спешно е


Свободата на България-подарена или извоювана според ''Опълченците на
Шипка''-съчинение разсъждение

Одата “Опълченците на Шипка” звучи като тържествен хим – хим, посветен
на ширченските герой. Те без колебание отдават живота си за
освобождението на България от турско робство.

Дълбоко засегнат в най-съкровенните си чувства като родолюбец Иван
Вазов страда защото в новоосвободената родина много бързо се забравя
великата саможертва на борците. Неговата будна гражданска съвест го
подтиква да подхване в лирическия увод на стихотворението полемиката
срещу клеветниците на българската свобода.Творецът иска да защити честта
и героичния дух на нашия народ.

В душата на поета се сблъскват противоречиви вълнения и мисли, които са
изградени на основата на антитезата. Чувствата на користна мъка и болка,
дето оскверняват незабравими моменти от нашата история, се преплитат с
възмушение и протест от несправедливи обвинения, че не сме заслужили
свободата си.Но по-силни са емоциите, породени от удивителния подвиг на
опълченците. Всеки стих от втория момент на въведението е облъхан от
възхищение и преклонение, от обич и признателност, от национална гордост
и самочувствие.

$

&

$

ни са приели вечна тъмнина пред позорния плен изтърпявайки неописуеми
страдания. Батачени не трепват пред епилога на османците и остават до
сетния си миг предани на своя род и вяра. Не са могли враговете да
унищожат българщината, защото и с избодени очи, и с прободени сърца
нашите прадеди са завещали на поколенията най-ценното благо за всеки
народ – свободата. Горд с мъжеството им, Иван Вазов повтаря многократно
повелителната частица “нека”. Така с още по-голяма категоричност
отхвърля несправедливите обвинения на ония, които сочат с “присмех и
обиди”такива светини от нашата история, като Беласица и Батак, когато
българският дух се е извисявал до сферата на безсмъртието.

Резкият контраст – “Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно, свети нещо
ново, има нещо славно…”Болката и възмущението отстъпват пред възторга и
бурното въодушевление, с които творецът възнася чутовния подвиг на
опълченците. Вазов издига идеята, че само техния героизъм достатъчно
допринася за да обори противниците на българската свобода. Разкривайки
вълненията си във възходяща градация поетът превръща политиката си срещу
клеветниците в аргумент на поетичната защита и възхвала на героичната
отбрана на шипченския проход.

Изразил своите съкровени чувства като истински родолюбец поетът
възкликва: “”О, Шипка!”И това възклицание не само бележи кулминацията
на възторга му, но е и най-силния удар срущу клеветниците по адрес на
героичния ни народ.

Лирическият увод на одата е наситен с разнообразни и противоречиви
чувства. Над всичко стои патриотичната гордост на поета, съзнанието за
удивителната геройска саможертва на народа ни в имета на свободата.

SmilezZz
01-24-2010, 10:47
crazygirl13 - мерси адски много

detelina101
01-24-2010, 11:54
Свободата на България-подарена или извоювана според ''Опълченците на Шипка''-съчинение разсъждение

Одата “Опълченците на Шипка” звучи като тържествен хим – хим, посветен на ширченските герой. Те без колебание отдават живота си за освобождението на България от турско робство.
Дълбоко засегнат в най-съкровенните си чувства като родолюбец Иван Вазов страда защото в новоосвободената родина много бързо се забравя великата саможертва на борците. Неговата будна гражданска съвест го подтиква да подхване в лирическия увод на стихотворението полемиката срещу клеветниците на българската свобода.Творецът иска да защити честта и героичния дух на нашия народ.
В душата на поета се сблъскват противоречиви вълнения и мисли, които са изградени на основата на антитезата. Чувствата на користна мъка и болка, дето оскверняват незабравими моменти от нашата история, се преплитат с възмушение и протест от несправедливи обвинения, че не сме заслужили свободата си.Но по-силни са емоциите, породени от удивителния подвиг на опълченците. Всеки стих от втория момент на въведението е облъхан от възхищение и преклонение, от обич и признателност, от национална гордост и самочувствие.
Обзет от негодувание породено от укорите, че сме получили даром свободата си, народният поет с цялата си пламенност на патриот провежда умело спора с отрицателите. Вазов сякаш приема твърдението, че българинът още носи “следи по челото” и “синила от бича” като неизлечими белези от робство и от поражението в миналото и далечното бъдеще. Същевременно в поетическите слова се долавя авторовата горчивина и неудовлетворение от незаслужените хули срещу българската свобода. Възпоменанията за “Беласица стара” и за “нови Батак” будят не срам, а преклонение пред духовната мощ и величие на родината. Защото самуиловите войни са приели вечна тъмнина пред позорния плен изтърпявайки неописуеми страдания. Батачени не трепват пред епилога на османците и остават до сетния си миг предани на своя род и вяра. Не са могли враговете да унищожат българщината, защото и с избодени очи, и с прободени сърца нашите прадеди са завещали на поколенията най-ценното благо за всеки народ – свободата. Горд с мъжеството им, Иван Вазов повтаря многократно повелителната частица “нека”. Така с още по-голяма категоричност отхвърля несправедливите обвинения на ония, които сочат с “присмех и обиди”такива светини от нашата история, като Беласица и Батак, когато българският дух се е извисявал до сферата на безсмъртието.
Резкият контраст – “Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно, свети нещо ново, има нещо славно…”Болката и възмущението отстъпват пред възторга и бурното въодушевление, с които творецът възнася чутовния подвиг на опълченците. Вазов издига идеята, че само техния героизъм достатъчно допринася за да обори противниците на българската свобода. Разкривайки вълненията си във възходяща градация поетът превръща политиката си срещу клеветниците в аргумент на поетичната защита и възхвала на героичната отбрана на шипченския проход.
Изразил своите съкровени чувства като истински родолюбец поетът възкликва: “”О, Шипка!”И това възклицание не само бележи кулминацията на възторга му, но е и най-силния удар срущу клеветниците по адрес на героичния ни народ.
Лирическият увод на одата е наситен с разнообразни и противоречиви чувства. Над всичко стои патриотичната гордост на поета, съзнанието за удивителната геройска саможертва на народа ни в имета на свободата.

zuzinkata
01-24-2010, 12:21
http://download.pomagalo.com/58133/ponasyaii+s+dostoiinstvo+onova+koeto+ne+mojesh+da+ promenish/

bloodyF
01-24-2010, 13:08
http://download.pomagalo.com/57680/konflikti+v+antigona+ot+sofokyl/

http://download.pomagalo.com/111509/sofokyl++edip+car++antigona+/?search=20716699&po=1



ако може да ми ги изтеглите...мерси предварително

crazygirl13
01-24-2010, 14:44
http://download.http://www.teenproblem.net/school/58133/ponasyaii+s+dostoiinstvo+onova+koeto+ne+mojesh+da+ promenish/

Понасяй с достойнство онова , което не можеш да промениш

В живота ни има неща , които се променят и които не могат. В живота
има мъка, разочарования, обиди, унижения, така и радости. Всеки
преживява трудности, но по някакъв начин се справя с тях или се опитва
да ги подмине.

Трябва да се опитваме да понасяме с достойнство онова, което не
можем да променим .

На всеки един от нас се случва да не обръща внимание на околните,
които говорят или вършат нещо против вкусовете и желанията ми . В днешно
време много хора постъпват неприлично и се държат глупаво и недостойно
за възрастта си и много от околните не понасят това поведение. Това по
никакъв начин не може да се промени, и за да не се пораждат конфликти не
бива да обръщаме внимание на лошото поведение на другите. Трябва да
продължаваме на пред и да се надяваме, че все пак другите ще проумеят
как постъпват и да осъзнаят грешките и поведението си и да се опитат да
се променят. Чрез тези свои неприлични постъпки те нараняват околните и
ще бъдат отблъснати от тях. Така чрез своето поведение ще прогонят
близките си и ще останат сами. Ако искат всичко да се промени и да имат
приятели те трябва да се опита да се променят и да докажат това пред
околните. Ако човек не осъзнае какво прави и как се държи с околните и
прекрачи границата, все някой трябва да му покаже къде греши и защо
никой не му обръщат внимание,но всичко има граница и трябва да осъзнаваме как да се държим с тях и
как не, защото ако нараним по някакъв начин приятеля си може да загубим
неговото доверие към нас и приятелството му.

Човекът, е този който определя своята съдба. Той има мечти и желания, но
най – важното е да бъдеш себе си и да вървиш напред, да се отнасяш с
др. така, както искаш др. да се отнасят с теб. По този начин никой няма
да има нищо против теб, но въпреки всичко все някой ще се намери да се
заяде с теб и да породи конфликт между вас. Не трябва да обръщаме
внимание на тези неща и да продължаваме на пред с високо вдигната глава.


“Степента на собственото достойнство на човека се измерва с неговото
презрение към по – лошото.”

Човекът е този който трябва да се опитва да превърне в достойнства
недостатъците си, които не желаем да поправим. Всички трябва да се
замислим да ли притежаваме

едно от най – добрите качества–достойнство. Ако го притежаваш, това
означава че ние вървим на пред и се опитваме да постигнем нещ .

“Достоен човек е не онзи, който няма недостатъци, а този който има
достойнство.”

“ За достойнството на човека трябва да се съди не по неговите хубави
качества, а по това, как използува тези качества. “

crazygirl13
01-24-2010, 14:46
http://download.http://www.teenproblem.net/school/57680/konflikti+v+antigona+ot+sofokyl/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/111509/sofokyl++edip+car++antigona+/?search=20716699&po=1



ако може да ми ги изтеглите...мерси предварително





КОНФЛИКТИ В „ТРАГЕДИЯТА АНТИГОНА” ОТ СОФОКЪЛ



Наричат „Антигона” на Софокъл царица на трагедиите. Следователите
намират много основания за подобно твърдение: в постройката, в
конфликта, в изграждането на образите и характерите. Нейната
дълговечност е заложена в дълбоко нравствената проблематика, която
занимава автора и.

Основният сблъсък в трагедията е между моралните закони и правото на
властта. Тези два принципа на човешко поведение са въплащават в образите
на централните герои Антигона и Креон. Девойката защитава нравствените
повели, според които човек трябва да живее в хармония със себе си,
вярност към човещината и добротата, към дълга на рода и постановения
божествен ред, докато владетелят на Тива издига в човешка добродетел
дълга към отечествато и послушанието пред държавните закони. Повелите за
ред в страната влизат в противоречие с традиционните морални норми.

Спорът между Креон и Антигона е много сериозен, дори нерешим. Нерешим
защото всеки има своето право и решим от позицията на силата. Антигона
смята,

че не бива нейният брат Полиник да остане непогребан, тъй като той е
грък, а не варварин и така повелява гръцката традиция. Така са правили
дедите и бащите и. Така трябва. Тя постъпва традиционно.

Креон пък смятал, че онзи, който дръзнал заради лични причини да воюва
с родината си, е не само враг, той е изменник, по-лош е дори от
варварите и не бива да бъде погребван, защото ще омърси родната земя.

Антигона следователно е страромодна, тя следва повелията на предците.
Постъпва така, както знае, че трябва, а е и вярна на родовото право-тя
погребва брат си с тънък слой почва, защото той и е брат и никой не би
могъл да носи по-голяма отговорност от нея, щом родителите и са вече
мъртви. Тя поканва сестра си Исмена да погребе заедно с нея трупа на
брат им Полиник въпреки забраната на Креон. Става ясно, че героинята е
решила да наруши издадената заповед. Вижда се нейното неуважение към
владетеля и към неговите разпоредби. Тя се отнася с презрение и към
плахостта на своята сестра, която е готова да се подчини на
„по-силните”. Антигона е дръзка, горда, държи на своето благородство и
на своите „знатни прадеди”, а Исмена въплъщава покорството такова,
каквото се очаква от обикновените граждани и на каквото разчита Креон.
Ейната предпазливост се оказва чужда на Антигона, но смелото момиче
чувства своята правота, защото се подчинява не на временните закони на
владетеля, а на висшите божествени закони. Креон обаче също е прав.
Неговата заповед противроречи на наследственото неписано право. За него
на първо място е родината, а не обичаите, но начинът, по който той иска
да утвърди първостепенното значение на родината над рода и семейството,
е твърде краен. Иска за назидание да оскверни трупа на своя племенник
Полиник и всички да видят какно се случва с онзи, който измени на
родината и започва да избива свои в името на накърнените си права. Креон
е загрижен за съдбата на града, той заклеймява предателя Полиник:

не ще мълча, ако съзра нещастие,

надвиснало над моите съграждани.

И онзи, който слага над родината

приятеля си, е за мен нищожество...

Не ще приемам за приятел никога

врага на своя град...





!твала съзнателно, тя подчертава ясно смисъла на постъпката си – в името
на закон е нарушила закон. Но за нея има върховенство на неписаните над
временните закони. Момичето посочва, че никоя правда не може да бъде
основана на неправда, никой човешки закон не може да противоречи на
божествените:

А те закони дадоха на хората.

Не смятаха за така могъщи твоите

повели, че да нарушава смъртният

неписаните вечни божи правила.

Не са от вчера, ни от днес, а винаги са живи.

Тук се разразява истинският конфликт. Думите на Антигона уличават
безпринципността на Креоновата заповед, защото всеки човек, каквото и да
е сторилприживе, има право да бъде оплакан и погребан от близките си. И
не нарушаването на забраната с уж патриотичен подтекст е предателство, а
нейното изпълнение би било много по-страшно предателство от страна на
Антигона спрямо рождения и брат.

Подобни човешки аргументи само разгневяват Креон, защото му напомнят, че
над неговата власт има друга, далеч по-могъща. Предизвикан от дръзките
слова на Антигона, той изпуска дълбоко стаяваните си чувства, защото е
засегнато владетелското му честолюбие. Очевидно той не е свикнал да му
се противоречи и посочването на истината е за него оскърбително.гневният
властелин се опива от мисълта, че може да се разпорежда с живота и
достойнството на гражданите. Затова той се учудва на нейната смелост:
„Гордост? Неуместна е за роба, над когото тегне чужда власт!” тези думи
го издават вече не като мъдър и справедлив владетел, загрижен за другите
и готов да им служи, а като истински тиранин. Нещо повече, той смата
надмощието си над девойката за неоспоримо и гарантирано. Креон е
забравил, че разговаря с благородница, която има отношение към Тиванския
престол почти него, а я третира като робиня, и то само по силата на
заеманото положение.

Креон се сближава с Антигона по твърдост, неотстъпчивост, по отстояване
на собственато си мнение. Но той е твърде различен от нея, защото
неговата сила се основава на власт, жестокост, честолюбие и егоизъм.
владетелят не понася чуждата гордост и достойнство и е назован „тиранин”
от дъщерята на Едип.

Конфликтът в произведението е между обичаите и правото, дълга към рода и
отечеството, т.е. между неписаните божествени закони и писаните закони
на държавата. Конфликтът се реализира чрез художествен сблъсък между
Антигона и Креон. Дъщерята на Едип и Йокаста иска да изпълни един
„свещен завет”, осъзнава като вътрешна потребност повелята на боговете
мъртвите да бъдат погребани. Тя уважава „неписаните вечни божии
правила”, защото „Хадес иска равенство за мъртвите”. В имета на този
„дълг благочестен” тя е готова да умре, за нея това би било „прекрасна
смърт”. Твърдо и ясно заявява пред Исмена: „ще погреба и ще загина
радостна” а по-късно и пред Креон: „Аз отдавна съм умряла, за да угодя
на мъртвите”. Силата на Антигона се основава на нейната вярност към
родовия дълг, на обич към семейството, на смелост и висок морал.
Най-благородните и мотиви я карат да стига до крайности – тя е
изключително несговорчива, не може да приеменито съветите на Исмена,
нито мнението на хора, нито заповедите на Креон. Антигона не умее да
отстъпва, не се вслушва в чуждо мнение и прекраачва законите на града.




Конфликтът в „Антигона” е между два изключващи се принципа:
държавността и семейството, дългът към непогребания брат, между родовия
дълг и закона на държавата.


















Софокъл – “Едип цар “ , “Антигона “

“Едип цар “ “Антигона “

Жанрови особености Античната трагедия описва страданията на герой от
митологичен сюжет , свързан с темите : лична вина , възмездие и
справедливост , отговор – ност пред божествения ред и обществеността .
Античната трагедия описва страданията на герой от митологичен сюжет ,
свързан с темите : лична вина , възмездие и справедливост , отговор –
ност пред божествения ред и обществеността .

Тема Софокъл е избрал за своето действие не проблематиката на
родовото проклятие и вина , както и бягството от тях , а моментите дълго
след опита за бягство от отговорност – когато сякаш проклятието е
забравено и нещо съвсем друго е на дневен ред – да бъде спасена родината
. Резултатите от проклятие- то са налице , но скрити . Светът е един по
своята същност , но изглежда съвсем друг . –“Чеда злочести , знайна , не
незнайна е за мене вашта скръб . Аз зная страдате. Но никой между вас не
страда с моите страдания...”, “А моята душа оплаква и града , и моята ,
и твоята съдба ведно .” В основата на пиесата лежат три основни
съдържателни момента : първият е свързан с това как едно младо и слабо
по естеството си момиче се превръща в героиня , защитавайки общ за
колектива принцип ; как властта е в състояние да заслепява и съответно
богохулника и грешника е бива наказан за това ; как силата на любовта
свързва хората дори и в смъртта. Тези три съдържателни ядра
кореспондират с ак- туалните за времето си проблеми на атинската полисна
демокрация , изведени от Софокъл като общовалидни човешки поуки – “Влиза
вестител и съобщава на хора , че Хе- мон се е пробол и загинал.”, “И
дръзна да престъпваш тая заповед ?”

Конфликти Цялостната атмосфера на действието оформя конфликтността
между познанието на Тирезий , което изисква беспрекословно доверие в
бога и прорицателя му , и познанието на Едип , пос- тигнато въпреки
първона- чалното заслепение пора- ди упоритост на диренето и чрез
въпроси и отговори , които коригират посока- та на търсене . Конфликтът
не е действен , той задава в цялостен вид атмосферата на епохата , в
коята е създадена пиесата .- “Безумни сте ! Не ще раз- крия своите
нещастия , за да не кажа твоите !” , “Незнайният убиец си самият ти !” ,
“Как? Знаеш , а не казваш? И – предателство тъкмиш за нас , и гибел за
държава- та?” , “Как всичко казваш тъмно и загадъчно !” Пиесата
“Антигона” е из- градена на отчетливо конфликтно свързване на две гледни
точки в една “битка” помежду им .На- чалото на конфликта е забраната ,
която новият властник Креон издава : да не се погребва тялото на
родоотстъпника Поли- ник .Съответно твърдост- та на Антигона е насочена
срещу това еднолично , властово решение . Първият диспут е тъкмо между
Креон и Антигона . Вторият важен за драмата момент е в почти проро-
ческите думи на стражата :”О!Да смяташ , че си прав и да си тъйнеправ
!”Диспутът с Хемон е следваща крачка в демаскирането на Креон: “От страх
пред тебе не казва никой поданик това , което не настройва радостно .” ;
Сблъсъкът с Тирезий излага на показ , онова , в което зрителят вече е
убеден – властима- щият няма право да налага онова , което е противно на
боговете .

Композиция и разви – тие на драматическото действие Пиесата има
традиционна форма :пролог , парод (влизане на хора), четири епизода (от
три до пет диалогични части , в които играят актъорите ) , след всеки
епизод – стазим (песен на хора), и екзод (излизане), в който е включен
комос .

В света , който изглежда един по своята същност, се развива действието
на едно издирване , следствие , което чрез въпроси и отговори стига до
скрития свят .Пиесата показва как героите продължават да действат в
новия , демаскиран , чрез техните усилия свят .- “Кои ? Постой! Кои са
ми родители?”, “в коя страна се случи туй нещастие ?” , “А колко време
вече се е минало ?” Пиесата има традиционна форма :пролог , парод
(влизане на хора), четири епизода (от три до пет диалогични части , в
които играят актъорите ) , след всеки епизод – стазим (песен на хора), и
екзод (излизане), в който е включен комос .

Идеален и ясен , светът на “Антигона” изпраща послание за за благочес –
тиво поведение , за неотстъпчивост при ясна морална позиция и за
опасностите на едноличната власт .- “С това се оправдавай ! На любимия
свой брат оти – вам да приготвя гроба аз!”



Драматически характери Едип е образцов герой , не защото не защото е
праведен или грешен в заслепението си , но заслужено наказан , а защото
е твърд и безкомпромисен дори към собствената си личност . – “Да бъда
сляп и да не чувам ! Сладко е да не съзнаваш своето нещастие.”, “Влиза
Креон. Едип иска той да го махне от града .”

Креон е трагично заслепе- ната фигура в действието . Той е
представителен за друго измерение на човешкото – за еманципирането на
индивида и опасностите в този процес , свързани с надхвърлящата възмож –
ностите самоувереност , която води до произвол и загуба на мяра –
“Водете я по – бързо! Затворете я , тъй както повелих в покрита гробница
!”

Антигона е истинска героиня ; тя се противопоставя храбро не на
обективно непреодоли- ма заплаха , а на една про- изволна разпоредба на
властник . Нейната неотстъпчивост и решителност я правят прекрасна в
борбата за справедливост .

Художествена идея Монодрамата “Едип цар” е посветена на анализа и
себепознанието , което постига главният герой . Тя внушава , че човекът
, извършил безсъзнателно престъпление и стигнал до съзнанието , че е
отговорен , съзнателно изтърпява наказание .Едип не спира разследването
, въпреки разкритията на Тирезий и пастира , което насочва към
саможертвата на героя за благото на полиса .- “Каквото ще да става . Но
рода си аз , и малък да е , искам да го видя ! ...Така роден , не ще
излязя друг сега . Аз трябва да узная потеклото си!”, “Уви! Сега е
всичко ясно , ясно е! Да те пог- ледна , слънце за после- ден път!”
Посланието на творбата е ясно – демокрацията е отговорност на индивида
пред закона , но законът не може да е унищожите- лен за индивида .
Човешките отношения в живота и смъртта трябва са свързани с разбирането
, че в обществото човешката активност трябва да познава грани – ците на
отговорността – пред боговете , пред колектива , пред другия . Тези
граници са богопочитание , разумност и уважение на отсрещното
достойнство .

“”За обич ли ? Отивай в ада – там люби ! Жена не ще ме води през Живота
ми !”

Идейно – естетически идеал на автора Софокъл идеите, че успехът е само
една видимост и че има божествено знание , което стои скрито и не се
отдава всекиму , както и че чо – век може да се самозабра- ви ,
опирайки се на своето собствено знание . Той още смята , че ако човек
“търси” , “изследва”, “узнава” и е готов да заб- рави себе си , такъв за
какъвто се мисли в името на нещо по – голямо , той ще постигне познание
. Но то няма да бъде негово успокоение или триумф , а негова мъка и
страдание .-“Хорът говори , че има божествени закони , че гордостта
ражда тирани; “който е надменен в дела и думи” и не тачи “божия дом” ,
“да падне зла съд- ба връз него; днес не вярват в боговете .”- Пътят на
познанието в представите на Софокъл наистина преминава през
ограничеността на знание- то на чавека за неговото съществуване . Според
Софокъл демокра- тичния процес е свързан с морала , а не с чистата
логика , т. е. Изчистен от емоции разум . В интим – ния човешки свят
щастието приживе може да се гради само с подкре- пата на другия , а пред
смъртта всички стават са- ми и равни помежду си .- “Хорът пее за Ерос ,
лю- бовта , която никой не може да избегне и сега е раздухала този спор
на кръвно близки хора .”, “Хорът пее за злото в къ- щата и прпомня
прокляти- ето върху дома на Лабдак.”

Предмет на изображението Светът , изобразен в “Едип цар” ,може да бъде
гледан поне от две пер- спективи, които коренно го променят . Според
първата , описаното в трагедията е ясно белязано от трагическа ирония
още от първия стих . Според втората перспектива, светът на пиесата е
белязан от съчувствие и съпреживяване от страна на публиката .

Освен това времето и пространството в трагеди- ята остават сякаш не
митологично конкретни , а по – скоро символични , защото в епохата на
Едип полиси няма. Изобразеният свят се под- чинява на правилата на
героическия свят . В него не играят роля родовото проклятие и съдбата ,
а основни движещи мотиви са черти на характерите . Ясна роля играе и кон
– трастното противопоста- вяне . Така се постига яснота на конфликта и
открояване на идеите – за едноличната власт , храбростта и непримири-
мостта , за любовта . –“Ти , дето свеждаш тъй глава! Признаваш ли , или
отричаш – туй да си из- вършила ?” , “Признавам , не отричам нищо –
сторих го .”

Мотивиране на кон – фликта в дадената ситуация Едип е решил да открие
виновника за нещастието на града. Той провежда следствие , съмнявайки се
във всеки неочакван отговор на свой въпрос .Той страда , влизайки в
конфликт с Тирезий и Креон , за да спаси града . Тук можем да говорим за
една трагическа ситуация и непреклонна решителност от страна на героя в
името на спасението на града . Началото на конфликта е забраната , която
новият властник Креон издава : да не се погребва тялото на
родоотстъпника Поли- ник . С това Антигона не може да се съгласи и въп-
реки забраната извършва погребалния обред .Заловена и изправена сре- щу
властта , тя отстоява родовото право близките да се грижат за мъртвите
си роднини и твърдо не се признава за виновна в престъпване на закона
kато ходеник на Антигона, а като син на баща си като поставя на изпитание
неговото поли – тическо кредо . В заблудата си Креон не разбира , че
синът му води спор по важен принцип , а вижда проявление на лю- бовно
чувство .

Характер на конфликта между противопоставените страни Конфликтът не е
действен , той задава в цялостен вид атмосферата на епохата , в коята е
създадена пиесата , и става още по – видим в репликите на хора от
тивански старци , носители на традиционни мисли и предсави . Пиесата
“Антигона” е из- градена на отчетливо конфликтно свързване на две гледни
точки в една “битка” помежду им .

Протичане на конфликта Действието на драмата протича като криминално
следствие . Конфликтът в това следствие протича в разговори и спорове ,
в които Едип обижда или отхвърля свои събеседници. Героят се бори с
непознатото , нез – найното , разгадава тайни. В тези конфликти , в този
път към истината Едип открива себе си . Конфликтът се разгръща в три
“състезания с речи”- Креон и Антигона , Креон и Хемон, Креон и Тирезий
след като в началото новият владетел е изложил в монолог “упра-
вленската си програма “. Трите сблъсъка развиват набелязания в пролога
конфликт между двете сестри Антигона и Исме- на ..

Решаване на конфликта Движеща сила в пиесата е търсенето на истината ,
която е спасителна за колектива .След разбулването на всички тайни и
осъзнатите грешки, Едип решава да остане жив и да напусне града , като
по този начин го спасява . Сякаш успокоен от думите на вестителя и
сякаш смъкнал тежестта на пред- сказанието от плещите си, Едип научава
страшната покъртителна истина . Въпреки , че е победен от съдбата героят
не се предава- той оценява миналото настоящето , взимайки бързи
решения. Избождането на очите са символ на прозрението , помъдряването
. В конфликта на ценност- на основа победител е Антигона – именно поради
своята непреклон- ност . Нейната гледна точка за моралната опора в
родовото и божествено предписаното взима връх и делото й бива оценявано
като подвиг. Креон се оказва един заслепен , честолюбив , неадекватен
човек , получил силата си единствено от властовата позиция . Делата му
биват оценявани като падение –“Креон призовава смъртта да донесе
“желания край” на неговия живот . Хорът отговаря , че съдбата не може да
бъде избягната .”

Проблем , дилема Проблемът на главния герой се корени в незна- нието и
собствената зас- лепеност . Незнаейки кой да послуша , Едип се раздвоява
между своето виждане и разбиране на нещата и начинът , по който му ги
описват другите . Той още се съмнява за проицхода си , питайки се дали
родите- лите , с които е отраснал , наистина са негови роди- тели . Още
в самото начало на творбата проблем за Едип се явява откриването на
виновника за всеобщата мъка . Хорът от тивански старци не взема страна в
конфликтната ситуация , а със своите отвлечени песни просто внушава
почитание към властта , боговете . Макар Креон да застава срещу
божествения закон , Антигона извършва нещо нередно като престъпва
заповедите .Нито в един момент от сюжетното развитие тя не получава
подкрепа дали е права ,или не .

От друга страна към края на творбата ясно проличава раздвоението на
Креон – дали да се вслуша в думите на Тирезий и мнението на тиванските
старци , или да отстоява своята пози- ция .

Чувства , стремежи Едип , достигайки познанието , всъщност открива
нещастието и скръбта . Истината му донася не само мъдрост , но и
разочарование . Като цяло той е образец на трагическия човек изобщо.
Стремейки се да спаси полиса , той несъз- нателно се обрича на болка и
вечна тъга . Покъртителна в комоса е жалбата на Антигона , че не е могла
да осъществи определеното й от приро- дата – да бъде съпруга и майка ..
–“И той сега ме води силом , грабната – без брак , без брачни песни ,
без съпружеска любов , без нежна рожба на гърдите ми .”

Отношение към кон – фликта Героят има отрицателно отношение към
конфликта , поставяйки под съмнение думите на своите събеседници . Той
влиза в тези спорове с единственото желание да достигне до мечтаното
спасение на полиса . И Креон , и Антигона отстояват твърдо заетите си
позиции ; нито един от тях не отстъпва . Хемон и Тирезий допринасят за
внушението от страна на автора , че едноличната власт минава по низходящ
път- надменност , смирение , отчаяние , самоунищожение .

Стремежи , действие Стремейки се да спаси града , Едип загубва щастие и
лично спокойствие . Но той дава дума , на която държи , макар по този
начин да погубва живота си .Изправя се един нов човек – самостоятелен ,
готов да поеме отговорност за своите постъпки .Този човек , разкъсван
между грешността си и неуспешния опит да избяга от прорицанието , е
самопостигналият се , знаещ Едип. Той всъщност спасява Тива , изпълвайки
с конкретно нравствено значение думата “човек” . Креон се появява в
началото на пиесата като спасител на Тива и получил поради това трона й
, а завършва като жив мъртвец ,въпреки , че върху него не тегне родово
проклятие и той няма с какво да се бори освен със своя характер .В
новата социална ситуация , в която е попаднал , той сякаш мигновено
заболява от синдрома на властта , мислейки си , че всички искат да го
провалят . Тази властова маниакалност го подтиква да не се вслушва в
никого , което от своя страна има пагубни последствия .

Мироглед По – важна характеристика на героя от неговия гняв и
недоверие в божественото предсказание е праволинейнотоо му поведение ,
при което той е дал дума на своя народ , на която удържа .Той не трепва
пред безпощадната съдбовност и нейният коварно нанесен удар , а героично
приема орисията си .За него е по- важно развитието на колектива ,
отколкото собствения му живот. Надменността на Креон , неговата заблуда
водят до символично преобръщане на света , т.е. до катастрофа – мъртвият
стои без гроб , а живата е зазидана в гроба .

Антигона е вярна до край на семейните традиции . Тя е предена дъщеря и
сестра ; желаейки мир и покой за своето семейство, героинята жертва
живота си .

Решение Решавайки да избоде очите си и да тръгне натам , накъдето още
родителите му са отредили гроб- планината Китерон , Едип спасява полиса
. В противен случай , ако бе останал в него , той би изправил общността
пред нов проблем – дали да бъде погребан в него , т.е. да остане
завинаги там и да не изпълни дадената дума , или не , за да го избави от
нещастието . Естественото възстановя- ване на космическата хар- мония не
може да остави безнаказано престъплени- ето на Креон .Наказанието е
унищожаване на рода - самоубийството на Хемон и на Евридика .
Страдани- ено на Креон едва сега започва . Боговете го оставят жив , за
да изкупи своята самоувереност чрез страданието по собствената му вина .

Възможностите на стила в речта да разкриват интелекта , културата ,
мислите и настроенията на действащите лица Стила на речта на всички
герои разкрива тяхната висока култура и интелектуално развитие . Техните
слова са дълбоки и мъдри , чрез тях се долавя същността и нагласата им
към света . Чрез словото си към народа например , Едип изразява
искрената си загриженост за неговото благо . Чрез мълчанието си ,
Тирезий всъщност отказва да причини зло на своя господар , когото
уважава и почита . Стила на речта на всички герои разкрива тяхната
висока култура и интелектуално развитие . Техните слова са дълбоки и
мъдри , чрез тях се долавя същността и нагласата им към света . От
словата на Креон се долавя неговата власто- любивост и алчност ; от тези
на Антигона – вът- решна убеденост и смелост ; Тирезий – мъд- рост ,
проницателност .

Ролята на синтаксиса за изразяване на чувствата на говорещия Пълните и
изразителни изречения на героите , многобройните въпроси и отговори
насочват към убедеността в собственото мнение , становище , както и към
желанието по един или друг начин да предотвратят мъка и безредици . –
“Не се вълнувай от подобни работи , послушай мене , запомни , че
смъртните не са дарени с дар да знаят бъдното .Накратко ще ти дам и
доказателство ...” Пълните и изразителни изречения на героите ,
многобройните въпроси и отговори насочват към убедеността в собственото
мнение , становище , както и към желанието по един или друг начин да
предотвратят мъка и безредици .Срещат се и безглаголни изречения , които
придават експресивност на чувствата и мислите на героите .-“Злочеста!
При Креоновата заповед?” , “Горко ми!”

Възможност текста да създава , чрез въображението на зрителя От една
страна следят действието и наблядават как изглежда във всеки един момент
заблуденият човек ; как той се променя , когато разбира истината . От
друга страна публиката сякаш се идентифицира с главния герой и неговия
художествен свят , симпа- тизирайки му . Зрителите възприемат
поведението на Антигона като чиста позиция срещу крайните форми на
управление и софистичното , т.е. чисто логическо оправдаване на
проявите на жестокост от страна на властта .

Подтекста в диалозите “И гибел ти донесе твойто щастие .” , “Не говори
ни с тях , ни с мене повече – че ти скверниш земята ни с безчестие!”
–Тирезий индиректно казва на Едип , че тъкмо той е виновникът за
нещастието в Тива . “Но кой е глупав да желае сам смъртта ?” – Хорът от
тивански старци индиректно се опитва да разубеди Креон да премине към
осъществяване на безумния си план , прозирайки бъдещия му провал , но
той не склонява .

“Хей , чуйте! Ако вик и плач помагаха пред смърт , те никога не биха
спирали .!” – Креон подчертава многобройните жертви на смъртта .

rachel_billson
01-24-2010, 14:49
Извинявам се много,но ако може някой да ми помогне с отварянето на този файл 8-[ .Благодаря много! :smt007
http://download.pomagalo.com/28713/tragichna+vina+i+sydbovna+predopredelenost/?search=20726883&po=8

zuzinkata
01-24-2010, 15:02
http://download.http://www.teenproblem.net/school/58133/ponasyaii+s+dostoiinstvo+onova+koeto+ne+mojesh+da+ promenish/

Понасяй с достойнство онова , което не можеш да промениш

В живота ни има неща , които се променят и които не могат. В живота
има мъка, разочарования, обиди, унижения, така и радости. Всеки
преживява трудности, но по някакъв начин се справя с тях или се опитва
да ги подмине.

Трябва да се опитваме да понасяме с достойнство онова, което не
можем да променим .

На всеки един от нас се случва да не обръща внимание на околните,
които говорят или вършат нещо против вкусовете и желанията ми . В днешно
време много хора постъпват неприлично и се държат глупаво и недостойно
за възрастта си и много от околните не понасят това поведение. Това по
никакъв начин не може да се промени, и за да не се пораждат конфликти не
бива да обръщаме внимание на лошото поведение на другите. Трябва да
продължаваме на пред и да се надяваме, че все пак другите ще проумеят
как постъпват и да осъзнаят грешките и поведението си и да се опитат да
се променят. Чрез тези свои неприлични постъпки те нараняват околните и
ще бъдат отблъснати от тях. Така чрез своето поведение ще прогонят
близките си и ще останат сами. Ако искат всичко да се промени и да имат
приятели те трябва да се опита да се променят и да докажат това пред
околните. Ако човек не осъзнае какво прави и как се държи с околните и
прекрачи границата, все някой трябва да му покаже къде греши и защо
никой не му обръщат внимание,но всичко има граница и трябва да осъзнаваме как да се държим с тях и
как не, защото ако нараним по някакъв начин приятеля си може да загубим
неговото доверие към нас и приятелството му.

Човекът, е този който определя своята съдба. Той има мечти и желания, но
най – важното е да бъдеш себе си и да вървиш напред, да се отнасяш с
др. така, както искаш др. да се отнасят с теб. По този начин никой няма
да има нищо против теб, но въпреки всичко все някой ще се намери да се
заяде с теб и да породи конфликт между вас. Не трябва да обръщаме
внимание на тези неща и да продължаваме на пред с високо вдигната глава.


“Степента на собственото достойнство на човека се измерва с неговото
презрение към по – лошото.”

Човекът е този който трябва да се опитва да превърне в достойнства
недостатъците си, които не желаем да поправим. Всички трябва да се
замислим да ли притежаваме

едно от най – добрите качества–достойнство. Ако го притежаваш, това
означава че ние вървим на пред и се опитваме да постигнем нещ .

“Достоен човек е не онзи, който няма недостатъци, а този който има
достойнство.”

“ За достойнството на човека трябва да се съди не по неговите хубави
качества, а по това, как използува тези качества. “

Много много благодаря

zuzinkata
01-24-2010, 15:07
http://download.pomagalo.com/390158/ponasyaii+s+dostoiinstvo+onova+koeto+ne+mojesh+da+ promenish/?search=20728888&po=2

и ако може и това :-)

_summer_girl_
01-24-2010, 15:20
http://download.pomagalo.com/43563/evgeniii+onegin+analiz/
Sp6no eee...mersi predvaritelnoo

iveetyy
01-24-2010, 17:50
_summer_girl_ ето :)

” ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН”

”Евгений Онегин” е една от великите творби на Пушкин, която влияе на
цялата руска литература. Пушкин пише своя роман в стихове и изразява
духовността на героите си по изключително художествен начин. Той е
пресъздал живота чрез невероятна поезия.

Основният проблем в творбата е този за любовта и щастието в определена
среда.

мъчен от гузна съвест и е принуден да замине. Олга скоро се омъжва
отново, но Татяна още обича Евгений и търси допир с него. Това е
доказателство за чиста и искрена любов, щом продължава и при изпитания.
Тя би трябвало да го намрази, но не може.

След време, когато Онегин се завръща в Москва той е коренно променен.
Вече не е егоистичен и се вглежда в същността на хората, способен е на
силни чувства. Той вижда голяма промяна и в Татяна, която не се изразява
само в това, че се е издигнала в обществото. Той разбира колко грешна е
била постъпката в миналото му. Обиква я с цялото си сърце и след време
терзание решава да сподели любовта си с писмо. Татяна не вярва на
неговата искреност и не отговаря на писмото. Срещата им убеждава Таня,
че той е различен. Такъв, какъвто тя си го е представяла и обичала. Но
вече тяхното общо щастие е неосъществимо. Тя го отблъсква, въпреки че
още го обича. Станала е предпазлива и владееща чувствата си. Думите,
които тя изрича-на една наскърбена и любеща жена са неповторими по
своята вярност в цялата руска литература. Тя вече е била омъжена, но не
по своя воля. Въпреки това колкото и да обича Онегин се е врекла на
съпруга си, което не може да се пренебрегне.

Омъжих се. От тоя ден

ме вече оставете вие.

Изпълва ви сърцето днес

и гордост, и достойна чест.

Обичам ви /защо да крия/.

Но аз принадлежа на друг

и вярна ще му бъда тук.

Пушкин не пропуска в творбата си и най-малките душевни трепети. Неговата
поезия е ненадмината в световната класика. Начинът, по който описва
нещата, звуковете, които е избрал поетът са ненадминати. Все едно ти
разказват зимна приказка и чуваш звъна на звънчетата на шейната и
тропота на конски копита. Нещо невероятно красиво!

iveetyy
01-24-2010, 17:53
за zuzinkata

Понасяй с достойнство онова, което не можеш да промениш.







В живота си, всеки човек се сблъска с хиляди препятствия,с много болка,
но и много радости.Някой от тях може да ги промени,но други -не.

Какво е нужно за да се противопоставиш на трудностите и да се бориш с
тях до момент, в който на края оставаш удовлетворен?

На първо място това е -Свободата.Свободата,която дава моралното право да
избираш пътя и начина по който да водиш борбата към духовното оцеляване
за справяне с не леката задача да докажеш своето собственно Аз.За да
използва най-рационално свободата си, човека има за свой верен
съдник-Съвестта.

Съвестта е моралния закон,който предхожда човешките добродетели и
ценности.

Човека е единственното съвършенно и свободно същество създадено на
Земята, което се извисява духовно и чрез делата си над всички останали
живи същества,но не чрез физическата сила, а със силата на духа и
ценностната си система.Заради това той има достойнството да се нарече
човек.

Достойнство-безграничната, неизмерима свобода, която няма цена.

В развитието си човек, е минавал през етапи на възход и падения и точно
тези ценности, които притежава са му помагали да се изправи на крака и
да продължава напред.В миналото древните рицари са губели своите
сражения, но са признавали паденията си с достойнство,защото са били със
силен дух и силна воля,без да губят надежда за реванш в други битки.

Силата на волята прави човека уникален,свободата на мисълта го прави
безпределен.Неговите възможности и умения го правят недостижим, спрямо
заобикалящият го околен свят.

Достойния човек е силен човек.

Пример за това е космонавта,който напуска предела на собствената ни
планета и навлиза в свободния космос,стъпва на луната и доказва,че е
недостижим с тази си постъпка,че волята му и стремежа му за
доусъвършенстване все повече и повече се увеличават.

Увереността в собственото си достойнство прави човека горд.Всяка
достойнна постъпка на човека прави обществото му гордо и щастливо.

Достойни за уважение в днешния забързан живот са учителите,лекарите дори
и обикновенния човек,който прави малки добрини,но от сърце.

Всеки трябва да е достоен и да остане такъв дори, когато някой
цели,които е имал не е успял да постигне.Достоен трябва да остане
лекарят,дори когато изпусне живота от ръцете си.Достоен е и такъв трябва
да остане и учителя,дори когато не успее да заинтригува със знанията си
своя възпитаник,защото при тези случаи те са дали всичко от себе
си,безгранично са разгънали душата си и са предали знанията си,за да
спасят човешкия живот(при лекарите) и да одухотворят своите ученици(при
учителите).

А каква е ролята на недостойните хора и съществуват ли те?

Само две буквички-"не",могат да заличат човека като личност,като
сила,като дух.Какви са тези хора?Хора,като всички останали,но само по
външно подобие,но това не ги окачествява по никакъв начин.Те са срам и
позор за всяко общество.Те са
безсрамници,неблагоразумн ци,безсърдечни.Много пъти заради тяхните
дела,обществото приписва тяхните качества и на достойните.

Пример може да се даде отново с лекарите.Има между тях такива, които
могат да помогнат само тогава,когато имат материална облага от
онзи,който има нужда от тях.И за съжаление пренебрегват онази благородна
Хипократова клетва,която са дали в името на хората и обществото като
цяло.Те са недостойни да носят призванието,което са получили.Хубавото
е,че повечето от тях са достойни за тази професия.

Достойните хора са благородни хора,"титла",която придобиват благодарение
на делата и постъпките си.Те са богати хора,но богати не на пари, а
богати по душа.

Ако беден човек, намери на улицата по която върви портфейл с много пари
и направи всичко възможно, за да намери собственика му, обществото
трябва да е гордо с постъпката му и без да се замисли да го
нарече:благороден човек и въпреки,че е беден той ще е достоен за
уважение, защото не се е подал на изкушението да остави парите за себе
си.Той е достоен човек-Беден от материална гледна точка,но богат по
душевност.

Не трябва хората да падат духом, когато нещата им не се нареждат така
като биха искали.Не трябва да губят достойнството си, когато са се
провалили в делата си.Те трябва да запазят онази сила на духа, която ще
им помогне да се "изправят" след падението и ще ги накара с много повече
сила и разум да преодолеят препятствието,което един път ги е "препънало"

Те имат свободата да намерят вярното решение на дилемата,която постоянно
им "поднася" живота,но свободата винаги ще бъде "по-сладка",когато в
избора си те ще поемат вярната посока и използват напълно само своите
добродетели.Тогава ще бъдат възвишени и обществото ще прояви своето
великодушие към тях и точно в такъв момент,достойните хора ще бъдат
щастливи и горди от себе си за това,че са показали своето истинско и
прекрасно Аз.

iveetyy
01-24-2010, 17:56
за rachel_billson

СОФОКЪЛ - „ЕДИП ЦАР”

ТРАГИЧНА ВИНА И СЪДБОВНА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ

Трагедията на Софокъл „Едип цар” е призната за съвършена драматургична
творба в старогръцката литература. Главният герой Едип - цар на Тива,
според Аристотел е идеалният трагически герой. Същността му се определя
от факта, че е поставен между нравствено-етичните норми и крайните
проявления на човешкия характер.

В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и
доброжелателен цар, с високо чувство за отговорност и добро сърце.
Постигнал е много успехи, доказал е на думи и дела, че е мъдър и
грижовен владетел. Поданиците му го почитат и величаят - наричат го „...
най-велик сред смъртните.” Между владетел и народ цари разбирателство,
хармония и взаимно уважение.

Страданието на героя може да се мотивира и чрез вина, която не е лично
негова. Много истории за родовото проклятие са митологични сюжети,
запазени и в старогръцката литература. Древните гърци живеят с
разбирането, че проклятието над рода е инструмент на съдбата, която
наказва разбунтувалите се срещу предопределеното. В драмата
престъплението (убийството), което Едип е извършил на младини, не е
споменато до момента, в който смътни догадки обвързват смъртта на цар
Лай - предишния владетел на Тива, със случилото се. Гневлив по характер,
Едип убива в състояние на емоционален афект. Реагира според
отрицателното в характера си, оказало се трагично за героя. Неслучайно
убийството е извършено на кръстопът. Самият Едип застава на трагичния
кръстопът на своя живот. Остава верен на природата си, но променя
съдбата си. Носи трагична вина, която не осъзнава.Тя е предизвикана от
незнание. Това е предопределеното наказание на съдбата - следствие от
тежките престъпления: инцест и отцеубийство. Трагичната вина и
произтичащите от нея страдания на Едип са художествена цел на
драматургичното действие. Разкрива се същността на трагичното: всичко,
което се случва на Едип, е предсказано, предопределено. Човек не може да
избяга от съдбата си и няма нужда да се съпротивлява - това е посланието
на трагедията.

Нарушената хармония трябва да бъде възстановена. Страданието,
възмездието и покаянието са стремеж към равновесието и излизането от
хаоса. Героят на Софокъл сам избира своя трагичен път, воден от
желанието да бъде полезен на общността и да защити един морален принцип.
В хода на действието се оказва, че той е воден от лични мотиви - да се
утвърди като добър и справедлив цар.

Диалогът между Едип и Йокаста поставя под съмнение тяхната вяра в
силите на божественото. Йокаста се съмнява в предсказанието. Тя разказва
историята на семейството си и стига до богохулство. Щом чува разказа за
миналото на Едип, тя разбира истината. В страданието си Йокаста решава
да се обърне към Аполон с молба да избави всички от нещастието. Прозряла
е, че божественото предсказание е неотменимо. Вярата й в боговете се
възвръща и от жалост към Едип тя иска да му попречи да узнае истината.
Още преди да се появи последният свидетел -пастирът, спасил от смърт
невръстния Едип, тя вече е избрала личната си съдба.

Нещастието на Едип е следствие от нарушени етични норми. Извършеното
някога престъпление разрушава хармонията в обществото. Божествените
закони изискват възмездие. Дълг на Едип е да възстанови разрушената
хармония. Това може да се постигне само чрез истината. Единствено тя
може да изведе обществото от хаоса. Като се обявява за тържеството на
истината, Едип защитава едновременно колективните и личните си интереси.
Трагичната му вина е в това, че в положителния си стремеж допуска
грешки. Постига го собственото му проклятие, изречено за причинилия беда
на Тива, без да подозира, че виновникът е самият той:

Проклет да бъде! Който и да е, убиецът във таз земя...

Едип сам осъжда себе си. Трагичното незнание го прави последователен в
търсенето на истината. Той въплъщава престъплението, наказанието и
възмездието, предизвикани от ироничния обрат на съдбата му.

Ф



<

>

@

&можно за разкриване на истината:

Затуй за него ще се боря аз като за собствен мой баща, докрай, ще гледам
да открия този, който го е у бил...

Намеренията му са напълно искрени, но в контекста на мита за Едип, който
зрителите познават, изповяданото звучи иронично. Трагична е тази ирония,
поднесена му от съдбата. Царят на Тива се обявява за единствен носител
на божествената мъдрост и се главозамайва от мисълта, че е най-умен от
всички. Затова вижда в гадателя Тирезий враг на държавата и личен
опонент. Обзет от подозрителност и гняв, обижда гадателя и така нарушава
още една от моралните норми на античното общество, която поставя
гадателите наравно с боговете. Едип се държи грубо и заплашително.
Очакванията на народа са царят и гадателят с общи усилия да намерят
изход от кризата. Вместо това, те стигат до остро противоречие. В
поведението на държавника проличават негативни черти от характера на
Едип. В стремежа си да покаже своето превъзходство, той е воден от
честолюбие и горделивост. Присмехът му към слепия Тирезий е недостоен за
царя на Тива. Разколебана е представата на народа за мъдростта на
владетеля.

Упорството на Тирезий предизвиква гнева на Едип, както и неговото
арогантно и дръзко поведение. След твърдата и кратка реплика на Тирезий:
„Убиецът, когото търсиш днес, си - ти!”, Едип се впуска да доказва
превъзходството си над гадателя. Самоизтъква се, превъзнася мъдростта
си, присмива се на Тирезий. Обзет от прекомерна дързост и гордост, Едип
не разбира, че греши. Истината, към която толкова много се стреми, е
унищожителна за него. Тя е началото на страдания, които ще го научат, че
най-големите истини се постигат с мъдрия поглед на духовното зрение, че
по-страшна е вътрешната слепота. Той е осъден да страда не само поради
предопределената си съдба, а и заради дръзката си самоувереност, че е
най-умният, знаещ и разбиращ човек. Едип отрича силата на съдбата и в
този факт се крие дълбока ирония - точно в този момент той понася
последствията на същата съдба, в която не вярва, източник на страданията
му е преди всичко неговият необуздан характер. Едип, който се обявява за
защитник на колективното благо, постепенно се отдалечава от интересите
на колектива и влиза в противоречие с него. При това, продължава да
живее със заблудата, че прави всичко необходимо за спасението на
поданиците си. Той не е в състояние да смири гордостта и гнева си и
остава в трагично заблуждение. Смята, че не греши и божествено наказание
не би могло да го постигне. Заслепен от гордост, предизвиква трагичната
развръзка на съдбата си - пълното узнаване на истината. Едип събира като
мозайка късчетата истина, към която се стреми. Разбрал, че за него
надежда няма, той се примирява със съдбата си, като се самонаказва, а
слепотата му помага да види злото в човешкия живот. Не би могъл да
обърне поглед вече не само към живите, но и към мъртвите в ада. Той се
разкайва за делата си и се самоосъжда: „Не трябва тез очи да виждат
вече... по-скоро изгонете ме оттук, убийте ме, хвърлете ме в морето, та
никой никога да не ме види! ”

Едип осъзнава, че зрението е било белег на духовната му слепота. Зрящ,
той не успява да се докосне до истината. Ослепен, прозира същността на
заблудите си.

Образът на Едип има своето вътрешно развитие от положително към изява на
отрицателното в характера. Превръща се в страдащ, трагичен герой, който
несъзнателно греши, нарушава етичните норми, воден от стремежа си към
правда.

Трагедията завършва с песента на Хора за изменчивостта на човешката
съдба, непостоянството на щастието, несигурността на живота и
страданията на хората.

„Едип цар” е драматургичен шедьовър в творчеството на Софокъл. Чрез
образа на Едип, Софокъл изразява идеята, че човек има право на
индивидуална воля, но само когато тя е съобразена с божествената
предопределеност на съдбата. Той трябва да бъде благоразумен и смирен,
защото докато е жив, не знае какво ще му поднесе изменчивата и
непостоянна съдба.

Олимпиада по БЕЛ, 2003 г.

PAGE \* MERGEFORMAT 1

rachel_billson
01-24-2010, 19:59
Благодаря ти ужасно много. :-)

kon3nc37o
01-24-2010, 20:05
мерсии :) :P

GaNgStAz
01-24-2010, 21:35
Здравейте, трябват ми спешно две теми или поне една от двете за утре, по възможност преди обяд.. ако някой може да ми ги намери ще съм му много благодарна. Ето ги и тях :
1. Природата и мисията на поета в стихотворението "При Рилския манастир".
2. Моралната санкция на Вазов над съвременността "Линее нащо поколение" , "Елате ни вижте".
Мерси предварително.

iveetyy
01-25-2010, 11:46
^^ Комбинирай нещо от тези..и виж дали ще ти свършат работа за първата тема..

Каква е природата за Вазов според стихотворението “При Рилския манастир”

Не един или двама, български или чужди поети и писатели са възпявали в
своите произведения красотата на българската природа. Чувството, което
човек изпитва когато е сред родната природа, силата и вдъхновението,
които тя му дава трудно могат да се опишат с думи. Като изкусен майстор
на словото и познавач на родния език в много свои произведения Ив. Вазов
изразява своята почит и възхита от чудната българска природа. Роден в
подножието на Стара планина и в живота, и в творчеството си Вазов отдава
нескрито предпочитание към планинския пейзаж. С особена патриотична
гордост звучи стихотворението “При Рилския манастир”. Тези стихове са
пряк израз на преклонението на поета пред величието и красотата на
нашата природа, неговата благодарност за силата и духовната мощ, които
тя му дава.

Още от първите редове на стихотворението пред нас се разкрива един
величествен пейзаж, изпълнен с живот и движение.

Цитат /1/ “ Наокол планини и върхове стърчат; гори високи, диви

шумят;потоците, кристални и пенливи, бучат”

Това кътче от нашата земя, преминало през сърцето на поета, сякаш
оживява пред очите ни. Читателя чува шума на потоците, усеща пулса на
живота, който “кипи на всичките страни”. Чрез тази прекрасна природна
картина Вазов изразява възторга и опиянението си не просто от природата,
а от българската природа. За него тя е топлата майчина прегръдка,
нежността и любовта, красотата и щастието, към които всеки човек се
стреми. Използвайки метафора и сравнявайки природата с майката, поета ни
внушава, че за него тя е нещо свидно, ценно и незаменимо, така както е
майката за своето дете.

Цитат /2/ “ Природата отвред, кат майка нежна съща,

навява ми песни, любовно ме прегръща.”

В дебрите на този колоритен пейзаж, пълен с настоение и музика, човек
сякаш се пренася в един друг свят, светъл и хубав, душата му се унася в
духовното идеално царство на природния мир, “мир въжделен и драг”. За
поета природата е вдъхновение, извор на сила и мощ. Тя е двигателят,
който тласка човека към “нов живот” и “нови ощущенья”, зарядът, който го
зарежда с “прясна сила, мощ и тайни песнопенья.....” Природата е
свободата на духа и тялото, фокусът, който събира всички трептения и
копнежи на човешката душа.

Цитат /3/ “ Тук волно дишам ази,

по-светло чувствам, свещен, отраден мир

изпълня ми духа”

Стихотворението “При Рилския манастир” е една лирическа изповед, която
достига своята кулминация, когато поет и природа се сливат. Говорейки за
въздействието на природата върху човешката душа, Вазов

изразява идеята си за единството на човека с природния свят. Човека е
човек, когато е близо до природата, той е част от всичко, което тя е
създала.

r

B

n

h

6 Разменям тайна реч с земя и синий свод

и сливам се честит във техния живот”

Природата за поета е живителната капка, която утолява духовната му
жажда. Тя е неговото вдъхновение, което окриля творческата му мисъл,
музата, която го кара да се чувства отново поет.

Цитат /5/ “ Сега съм пак поет-

във лоното на таз пустиня горска, свята;”

Признанието на поета е искренно и убедително. То доказва, че природата е
необходимост за него така както въздуха, водата и слънцето за всяко живо
същество. Тя е неговото вътрешно “аз”, неговия разум и сърце. Затова
лирическия герой разбира свободно нейния език, влива се в рътъма на
нейния живот.

Цитат /6/ “разбирам на леса любовний тих привет,

на струите шума, на бездната мълвата.”

Спокойствието и уединението, което лирическия герой получава от
общуването с природата са прекъснати от мислите за “световните злини”.
Но въпреки това той се чувства защитен, защото е сред природата. Тя е
неговата майка-закрилница, неговата предпазна броня срещу всички злини и
тревоги на настоящето.

Цитат /7/ “ ....в сърцето съм на Рила.

Световните злини, тревоги са далеч –

за тях е тя стена до небеса турила”

Попаднал в прегръдката на този огромен величествен океан – природата,
поета се преражда. За него природата е добрата фея, която докосвайки
всяка струна на неговата душа, го прави по-добър. Тя е хапчето, от което
неговия дух се нуждае, глътката въздух за неговото съществуване.

Цитат /8/ “усещам се добър, почти невинен веч.

Духът ми се цери след жизнената битва,

Вкушавам сладък мир във песни и молитва.”

В края на стихотворението поета изповядва своето съкровенно усещане, че
вече не е чужд сред природата. Затова споделя с нас “не съм тук странен
гост.” Така тази велика магия наречена природа се превръща в негов
идеал. Тя става неговото верую, пред което той синовно се покланя.

Цитат /9/ “Природата всегда, но буйната природа,

бе моят идеал, величествен и прост.

Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!

Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!”

Поезията на Иван Вазов е като въздуха, който дишаме без дори да се
замисляме. Вазов винаги е смятал, че българският писател трябва да бъде
близо до народа, да чувства и пише по български. В едно свое изказване
той заявява: “ Аз пях за България, защото я обичах, прославих нейната
божествено хубава природа, защото бях очарован от нея.” Затова стиховете
на Вазов са школа за национално възпитание на всяко поколение български
граждани.


Стихотворението "При Рилския манастир" на Вазов е част от цикъла "В
лоното на Рила".Тук органично се сливат двата аспекта при изображението
на природата в творчеството на поета-природата като родно
пространство,пейзажно дефинирана ("Сега съм у
дома.Наокол...планини...","Над мен Еленин връх...","в сърцето съм на
Рила") и природата като наднационална,божествена("Сега съм у дома,сега
съм в моя мир/мир въжделен и драг").Това са думи на един възторцен
патриот,включващ ценности от наднационален и универсален порядък."При
Рилския манастир" не е само стихотворение,което да изрази красотата и
великолепието на Рила.Това е творба,в която автора казва къде се чувства
най-добре,това е показано в началото на всеки един стих("Сега съм у
дома").Дори родното му място да не е в сърцето на Рила,Вазов го приема
като свое ,място където се чувства най-спокоен ("Тук волно дишам
ази,по-светло чувствам,...").Чувства се отново човек,творец("Сега съм у
дома,сега съм пак поет..").Когато е в Рила Вазов чувства,че нищо друго
не съществува,че злините по света и в страната ги няма и всичко е
чисто,невинно и добро.С височината си планината сякаш е сложила преграда
и не допуска болките,страданията и съмненията ("световните злини,тревоги
са далеч-/за тях е тя стена до небесата турила..").Вазов се прекланя
пред величествената природа на Рила,но не забравя и да каже още
веднъж,че смята това място за свой роден дом.Той не се чувства като гост
,а напротив сякаш целия си живот е прекарал в Рила (" не съм тук
страннен гост "."Бе моят идеал величествен и
прост/поклом,скали,води!Поклон ели гигански...")Омаян и упоен от
пленителната мощ и прелест на природата на Рила,поетът открива в нея
храма на собствената си душа.Сремежът за пълно сливане и разтваряне на
човека във вселенската хармония намира най-ярък израз в последната
строфа:

Сега съм у дома -участник в рилский хор

Аз тук не се родих-тук бих желал да тлея-

. . .

в величествените обятия на Рила.

В тази творба най-ярко личи Вазовото усложнено отношения към
природата,израз на една любов,в която природа и родина се събират.

fargy
01-26-2010, 12:07
Ще ми дръпнете ли това? 10x :)

http://download.pomagalo.com/371416/test+po+ruski+ezik/?search=20870872&po=1

detelina101
01-26-2010, 12:29
РУСКИ ЕЗИК (ТЕСТ)

1. Укажите пары слов, в которых все звуки одинаковы:
1)лес —сел;
2)ямка — майка; (+)
3)лось — соль;
4) семь —съем;
5) лён — ноль. (+)

2. Мягкий знак пишется на месте всех пропусков в рядах:
1) ноч..ной, невтерпёж..;
2)умнож..те, пожалуйста, на два; трёх туш..;
3)семьюдесятью, в..южный; (+)
4)гвоз..дик, роскош..;
5) отказываешься, мурав..ед. (+)

3. Буква С пропущена в словах:
1)растянуть;
2)бе..вкусный;
3)эскимос…кий; (+)
4) мусоропровод;
5) агрес..ивный. (+)

4. От каких слов образуются существительные со значением лица при по¬мощи суффикса -ЧИК?
1)алименты;
2)грузить; (+)
3) пулемёт; (+)
4) сбор;
5) комитет. (+)

5. Пишется О в словах:
1)с кирпич..м; (+)
2)стереж..-
3)прощ..н;
4)алыч…вый (+)
5)ему все нипоч…м

6. Слитно пишутся выделенные слова в предложениях:
1)Чайки — выносливые птицы, но в (то)же время очень хруп¬кие.
2)На поясе была огромная пряжка (на)подобие банта.
3)Необходимо иметь (в)виду это правило. (+)
4)Гуров не спал всю ночь, а (за)тем весь день провёл с головной болью. (+)
5)Раскрыта книга (на)угад. (+)

7. Тире на месте пропуска ставится в предложениях:
1) Мои друзья, как и я, __ люди непростые, но мне сложно обходиться без них. (+)
2)Рисунок губ, изящный носик, кожа, форма глаз __ были идеальны и напоминали о её аристократическом происхождении.
3)Всё кругом: солнце над головой, зелёная трава на улице, шумящая листва на деревьях __выглядело несказанно радостным и привлекательным. (+)
4)Ум да здоровье __ дороже всего.
5)Упрямый ребёнок __есть результат неразумного поведения матери.

8. Запятая ставится на месте всех пропусков в предложениях:
1)Войдя __она даже не посмотрела на меня. (+)
2)Чёрные глаза__серьёзные и пронизывающие__ вопросительно смотрели на старшего офицера. (+)
3)Георгий стоял во дворе дома __ окрашенного голубой краской __ и приподнявшись __ на цыпочки глядел в чужие окна. (+)
4)В этот миг всё в природе зажило свободно и __ не скрываясь.
5)Амазонки или, как их ещё называют, женщины-воительницы господствовали над мужчинами, которым отводилась только самая чёрная работа по хозяйству. (+)

9. Запятая на месте всех пропусков ставится в предложениях:
1)Старший сын растёт __ как на дрожжах, а младший такой маленький.
2)Сразу же как только начались раскопки, перед археологами открылся __как бы оживший античный мир.
3)Настоящие учёные и писатели знают, что прекрасное содержание жизни проявляется __ как в науке__ так и в искусстве.
4)Друг затаскивал Щедрина в маленькое кафе, где всегда было пусто __как на острове среди океана. (+)
5)Помощник капитана __ как человек осторожный __ сразу отошёл в сторонку. (+)

10. Знаки препинания расставлены правильно в предложениях:
1) Идея готовить в университете бакалавров хакерских наук вполне понятна и логична: как полицейский должен знать воровские методы, так и специалист в области информационной защиты обязан разбираться с приёмами взлома компьютеров. (+)
2)Обычно она приносила с собой работу, начатую дома, и, слушая наши разговоры, плела либо корзины из веток, либо верёвки из волокон льна. (+)
3)Маша хотела сделать из Кости музыканта, но хотя она очень старалась, насильно привить любовь к музыке, как, впрочем, и любую другую любовь, оказалось делом невероятным.
4)Маша не любила фотографироваться, считая себя нефотогеничной, и конечно, теперь она тоже стала капризничать: то свет в лицо, то темно, то ей кажется, что глаза плохо получатся.
5)У славян, получивших и азбуку, и христианские книги на родном языке, и литературный язык, резко увеличился шанс быстро приобщиться к культурной мировой сокровищнице и, следовательно, значительно уменьшить культурный отрыв от Византийской империи. (+)

11. Прочитайте текст и ответьте на приведенные ниже вопросы.
(1) В начале войны картины из Эрмитажа убрали, а рамы, в которых они были, оставили на месте. (2) И по этим пустым рамам научный сотрудник Эрмитажа Павел Филиппович Губчевский провёл несколько экскурсий.
(3) Можно представить себе, как это было: промороженные за зиму стены Эрмитажа, которые покрылись инеем сверху донизу, шаги, гулко разносившиеся по пустым залам... (4) Прямоугольники рам — золотых, дубовых, то маленьких, то огромных, то гладких, то с вычурной резьбой, украшенных орнаментом, рам, которые раньше нe замечали и которые теперь стали самостоятельными: одни — претендуя заполнить собой пустоту, другие — подчёркивая пустоту, которую они обнимали. (5) Эти рамы были для Губчевского обозначением существующих картин.
(6) Он видел внутри рам полотна во всех подробностях, оттенках света, красок — фигуры, лица, складки одежды, отдельные мазки
(7)Отсутствие картин для него сейчас делало их ещё нагляднее
(8)Сосредоточенно, пристально люди разглядывали пространство, заклоченное в раму. (9) Слово превращалось в линию, цвет, мазок, появлялась игра теней и воздуха.
(10) Считается, что словом нельзя передать живопись. (11) Однако в той блокадной жизни слово воссоздавало картины, возвращало их людям, заставляло играть всеми красками, причём с такой яркостью, с такой изобразительной силой, что они навсегда врезались в память.

12. Определите, какое утверждение противоречит содержанию текста:
1)Нельзя с помощью одних только слон описать по-настоящему сложное явление. (+)
2) Слово — величайший владыка: видом малое и незаметное, а дела творит чудесные.
3)Сила слова беспредельна. Оно может всё.
4) Слово — одно из величайших орудий человека. Бессильное само по себе, оно становится могучим и неотразимым, сказанное умело, искренне и вовремя.

13. Определите задачу и тип речи текста:
1)Рассказать об эвакуации картин из Эрмитажа; повествование с элементами описания.
2)Охарактеризовать личность сотрудника Эрмитажа; описание.
3)Воздействовать на чувства читателя рассказом о необычных экскурсиях и необычной силе слова; повествование с элементами описания и рассуждения. (+)
4)Дать краткие сведения о произведениях искусства, хранящихся в Эрмитаже; повествование с элементами рассуждения.
5)Рассказать об участниках необычных экскурсий и их впечатлениях; рассуждение с элементами повествования.

14. Укажите синонимы к слову, выделенному в 4-м предложении:
1) заимствованный;
2) замысловатый; (+)
3) затейливый; (+)
4) задиристый;
5) заповедный.

bloodyF
01-26-2010, 23:12
http://download.pomagalo.com/31023/tragediyata+antigona/

iveetyy
01-27-2010, 10:30
^^

Антигона

Антигона е трагедия, която дотам впечатлила зрителите през 442 г. пр.
Хр., че на следващата година избрали Софокъл за стратег на военната
операция срещу остров Самос. Само тоя факт е достатъчен, за да се
убедим, че е съществувала пряка връзка между старогръцкия театър и
управлението на държавата. Но пък днес, изучавана в училище, "Антигона"
ни изглежда недостатъчно "мъжка". Поне не колкото "Илиада" или
"Прикованият Прометей". Героинята, по която е озаглавена трагедията, е
жена, много се говори и няма нито един приличен бой. Това, разбира се, е
шега. Но е факт, че "Антигона" трудно може да ни впечатли, когато сме
млади. Далеч по-интересна би ни била битката между войските на Етеокъл и
Полиник за властта над Тива. Или една любовна история. С други думи,
момчетата биха играли някоя игра в мрежа, в която да са Етеокъл или
Полиник. Но не и Антигона. А момичетата едва ли толкова се впечатляват
от сестринската вярност, когато далеч повече ги интересуват други
чувства и мисли.

Това, че творбата е озаглавена по името на Антигона, съвсем не значи, че
тя е най-важният персонаж. В "Антигона" героят, който търпи трагическа
промяна, е Креон. Антигона не се изменя. Тя стои на едни и същи позиции
през цялото време. Докато Креон е типичният трагически герой. От
надменност той преминава през смирение, за да достигне в хода на
нещастните събития за семейството му до отчаяние, а след това - до
самоунижение и разкаяние. Той е извършил най-тежкият грях според
древните гърци - бил е прекалено горд. Така е нарушил в самолюбието си
божествените норми, започнал е сам да кове нови закони. В някакъв смисъл
така той дори се е мерил с боговете. А знаем какво чака в гръцките
митове всеки, дръзнал да постъпва така. Ниоба, която оспорва правото на
Латона (майката на боговете-близнаци Аполон и Артемида), е убита заедно
с всичките си деца HYPERLINK
"http://liternet.ida.bg/publish/yeftimov/edu/antigona.htm" \l "1c#1c" 1
. Арахна, която заявила, че може да тъче по-хубаво от Атина, била
превърната в паяк. Днес гледаме на тези сюжети като на приказки,
вълшебства, бабини деветини. Но в тях има една логика, която именно
трагици като Софокъл ни предават в далеч по-понятна за нас форма. Става
дума за това, че всеки, който е надвишил правата си, който се е
възгордял и е почнал да обижда, бива наказван. Всичко това древните
елини наричали хюбрис.

От днешна гледна точка, разбира се, античната трагедия е дидактична и
донякъде досадна. Хорът пояснява, героите са наивни. Но това не се дължи
на нашето превъзходство над древните, а на това, че условностите са се
изменили. Не че древните са вярвали наивно на своите митологични сюжети.
Не, те като малките деца днес (или като майките ни, следящи с нетърпение
поредната серия на "Дързост и красота") са можели да се абстрахират, да
повярват благодарение на способността си да влизат в игрови ситуации.

Приносът на Софокъл за развитието на театъра е безспорен. Само един
пример - икономическия момент в театъра. От два обола HYPERLINK
"http://liternet.ida.bg/publish/yeftimov/edu/antigona.htm" \l "2c#2c" 2
, които дават на всеки зрител, за да го накарат да ходи в зората на
театъра на представление в Атина, се минава през безплатен вход и едва
по времето на Софокъл се стига отново до два обола - но такса, която
трябва да платиш, за да те пуснат.

Сюжетът на "Антигона" вече бил ползван от Есхил. Той бил автор на една
трилогия - "Едиподия", от която е запазена само третата част, "Седемте
срещу Тива". Но това ни стига, за да видим голямата разлика между него и
Софокъл. При Есхил няма пет-шест, разправии, изяснявания, сложни
преобразувания на героите. Той е цар на трагическата ирония: колкото
повече героите се опитват да избегнат злощастната си съдба, толкова
по-сигурно се приближават до своята гибел. Това е много голямо откритие,
от което ще се ползва и Софокъл. А и кой ли не - чак до Франц Кафка, в
чийто роман "Процесът" героят затъва толкова по-тежко в един съдебен
процес, колкото повече прави за своето избавление. Но за разлика от
Софокъл Есхил наистина най-вече се стреми да покаже, че ако е извършено
голямо престъпление, престъпление срещу божествения ред, изходът е
единствено в пълното унищожение на рода на престъпника - Едип се
самоослепява и заминава в изгнание, синовете му Полиник и Етеокъл се
избиват един друг, самоубива се и Антигона. И всичко това заради
престъпление, извършено от бащата на Едип, Лай. И още нещо: при Есхил
преките политически поуки от трагедията са били задължителни. По негово
време вече назрявал конфликтът между водещите гръцки полиси и той
предупреждавал, че изходът от една бъдеща война (която всъщност не
закъсняла - това е Пелопонеската война) може да бъде като при оная между
братята Етеокъл и Полиник.

Софокъл набляга на съвсем друго. За него конфликтът е между обичаите и
правото, между неписаните и писаните закони. А също и между родовите
ценности и тези на държавата. Казусът, който Софокъл представя толкова
убедително, е развиван и дописван от мнозина. Има го и в римската
трагедия, има го и в модерния театър. Само един пример. С на практика
същата идея се занимава трагедията "Хорацият" на Хайнер Мюлер. В нея
един римски войник убива съпруга на сестра си, защото той е бил негов
противник в битката. Когато той, един от рода на Хорациите, се връща,
триумфирайки, сестра му не го посреща като победител. Тогава той я
намушква, защото тя не се радва на победата на родината над врага. А
врагът - това е родината на съпруга й. Какво решават римляните? Осъждат
го на смърт, защото е убил собствената си сестра и му отреждат вечна
слава като спасител на отечеството. Но това е съвсем друга трагедия.

http://liternet.ida.bg/publish/yeftimov/edu/antigona.htm" \l "0#0" _^_

Развитие на действието

Пролог

На сцената излизат Антигона и Исмена. Двете обсъждат дали да спазят
заповедта на Креон да не се погребва трупа на Полиник под страх от
смъртно наказание. Исмена предлага да се подчинят с аргументите, че 1)
върху рода им тегне прокоба и само те са останали живи, 2) че са жени и
нямат сили да се противопоставят на мъжете и 3) че заповедта идва от
силния на деня. Антигона заявява, че ще погребе мъртвия си брат дори и с
цената на живота си. Още тук е загатнато трагическото незнание - Исмена
намеква, че постъпката на Антигона ще бъде опълчване срещу волята на
народа на Тива.

Парод

Влиза Хорът на тиванските старейшини, който разказва за похода на
Полиник и седмината герои срещу Тива: предателството на Полиник, самия
поход, смъртта на Капаней, поразен от Зевс, и избавлението на града след
взаимното убийство на братята Етеокъл и Полиник.

Първи епизод

Влиза Креон, който е дошъл на власт току-що, след братоубийството на
досегашните управляващи. Той представя себе си: над всичко (и особено
над приятелите и близките) е родината. Влиза и Стражът, който носи лоша
вест - заповедта е погазена. Но от кого? Стражите не са видели и затова
предполагат, че може да е някой от небесните. Хорът веднага се хваща на
тази уловка. Но Креон се разгневява - той не вярва, че може тук да е
намесен пръстът на боговете. Не, хора са. Креон обвинява стражите в
подкупност, заявява, че парите са гибелни за човешкото племе и заповядва
да бъде заловен виновникът.

Първи стазим

Хорът пее за човешкото нещастие, което се опира на незнанието и
дързостта.

Втори епизод

Стражите водят Антигона и тя признава пред Креон, че съзнателно е
нарушила заповедта, а не от незнание. Креон се разгневява още повече,
защото според него провинилият се гордее с простъпката си. Креон и
Антигона спорят дали мъртвият продължава да бъде враг (за Креон е точно
така). Извикват Исмена и Креон я пита дали не е съучастница. Тя си
признава несъществуваща вина. Антигона е ядосана, тя не приема
закъснялото съпричастие на сестра си, при това съпричастие според нея
само на думи. Креон задържа под стража и двете.

Втори стазим

Хорът пее за родовото проклятие над Едиповото коляно, за лесно
заблуждаващия се човек, а оттам и за надменността му, за величието на
Зевс и боговете и илюзорното човешко щастие.

Трети епизод

Хемон, Креон и Хорът. Хемон обвинява баща си, че е взел неправилно
решение, защото народът на Тива смята така. Креон обвинява сина си, че
пренебрегва баща си заради жена. Според него управникът има право дори
когато не е прав. Хемон напуска с яд. Хорът отдава гнева му на
възрастта. Креон потвърждава пред Хора присъдата над Антигона и
помилването на Исмена.

Трети стазим

Хорът възхвалява Ерос - той е непобедим. Но Хорът и обвинява Ерос за
раздора в семейството на Креон.

Четвърти епизод

Хорът състрадава на Антигона. Антигона сама оплаква съдбата си. Тя си
отива твърде рано - невкусила от сладостите на брака, лишена от
възможността да бъде майка. Епизодът е решен като комос (плач) - в него
Хорът и един от героите оплакват заедно съдбата на героя. Заедно отдават
нещастието на Антигона на родовото проклятие и на грешките на баща й
Едип.

Четвърти стазим

Хорът разказва три митологични сюжета с тъмници, за да покаже как
безмилостната Съдба застига всички.

Пети епизод

За първи път се появява прорицателят Тирезий. Той порицава Креон ("Та
храброст ли е да убиеш мъртвия?"), боговете вече не приемат жертвите,
оттеглили са благоволението си. Креон, който в предни епизоди е
подхвърлял хапливи думи към жреческото съсловие, и сега приписва на
Тирезий сребролюбие. Диалогът между двамата е пример за това как двама
души съвсем не могат да намерят общ език. Тирезий се представя като
парадоксалист, т.е. като мислител, който излага съжденията си в
провокираща, парадоксална форма. За да демонстрира до каква степен Креон
е нарушил световния ред, той казва: "...хвърляш под земята жив човек и
го затваряш в позорна гробница, а тук задържаш мъртъв труп, лишен от
гроб и почести". Заплашва го, че ще даде в жертва скъп на сърцето си
човек заради своето неблагоразумие. Тирезий си тръгва, а Хорът съветва
Креон да го послуша. Креон осъзнава грешката си и се втурва да я
поправи.

Пети стазим

Хорът възхвалява Дионис. Моли за милост към града.

Екзод

Вестителят съобщава на Хора за смъртта на Хемон. Хорът, чиято функция е
да знае и мисли като тогавашните зрители, е изненадан - той възкликва,
че Тирезий пак се е оказал прав. Появява се Евридика, майката на Хемон.
Вестителят я осведомява, че заедно с Креон са измили и погребали тялото
на Полиник (вече разкъсано от кучета), после са отишли до зазиданата
гробница. Там са видели Хемон да прегръща краката на обесилата се
Антигона, Хемон с безумен поглед и обнажен меч се втурнал към баща си и
щом не успял да го наръга, наръгал себе си. Евридика напуска безмълвно.
Влиза Креон с трупа на сина си и думи на самообругаване. Хорът го
обвинява, че късно е съзрял Истината. Влиза отново Вестителят: Евридика
се е намушкала сама. Креон се отказва доброволно от властта и желае
смъртта. Той е убеден, че е станал неволен убиец на сина си и жена си.
Хорът обобщава, че горделивците заплащат с големи беди.

Haker4ity
01-28-2010, 14:26
плс http://zamunda.pomagalo.com/download/15806/ това много ми трябва и ако имате още нещо по тая тема давайте плс :lol: :lol:

detelina101
01-29-2010, 11:48
БАБА ИЛИЙЦА И КАЛУГЕРЪТ – ДВЕ КОНТРАСТНИ ЛИЧНОСТИ
( “ЕДНА БЪЛГАРКА” – ІІІ гл. ИВАН ВАЗОВ )

Един от най-четените разкази на Иван Вазов е “Една българка”. Поколения българи откриват в него човешката добрина, християнското милосърдие, подвигът на една обикновена жена.
В разказа “Една българка” авторът разкрива особено задълбочено човешките характери. В трета част той противопоставя баба Илийца – с нейната доброта и милост, с вярата в Бога на страхливия калугер – един от българите с робско съзнание, който с безразличие и неприязън се отнася към идеята за свобода.
Точно тук в Черепишкия манастир, в божия храм, една обикновена жена трябва да се пребори с бездушието, егоизма и страха на калугера.
Трета част започва с описание на тъмнината и тишината в Черепишкия манастир. Тъмно е небето, “мрачни и намусени” са скалите. Нощният пейзаж подсказва подтиснатото състояние на Илийца, която понесла грижата за два човешки живота,пренебрегва своя страх. Описанието на притихналата природа насочва вниманието към манастира, чиито обитатели се грижат единствено за собствения живот. Именно тук е мястото на сблъсъка между всеотдайната старица и егоистичния божи служител.
Хлопането на манастирската врата изненадва и плаши обитателите на манастира. Накъсаните фрази, неподредените мисли издават страх, граничещ с ужас. Първите думи, които чува от калугера старата жена са:”Да те вземат рогатите!” Светотатствените слова издават раздразнението на подозрителния Евтимий, който вижда в жената – носител на злото. Баба Илийца противопоставя на безотговорността и жестокостта своята вяра. “Ти няма нищо да направиш, но Господ може всичко”. Заради тази вяра тя е изминала трудния път, повярвала е, че ако помогне на четника, стореното добро ще спаси внучето й.
Този момент е и първият сблъсък между селянката и монаха. Със своята вяра, хуманност и добрина челопеченката се извисява над отеца и неговите страх, грубост и безразличие. Чужд на християнското милосърдие той убива надеждата на жената:”Та то е мъртво”. Но в тъмнината и страха “очиците, силно потънали навътре се поотвориха като да опровергаят тия думи”. В детските очи е стаен Вазовият гняв към бездушния божи служител.
Мислите на Илийца за спасението на внучето и бунтовника предопределят втория сблъсък между двамата герои. Селянката иска да сподели тайната си за четника и търси подкрепа, но среща грубост и арогантност. Сниженият глас, угриженото лице разкриват напрегнатото състояние на старата жена, която е отчаяна за съдбата на момъка. Срещу паниката и инстинкта за самосъхранение на егоиста застават човеколюбието и отговорността на Илийца. Двамата герои се разделят и всеки тръгва по своя път.
Старата жена решава да тръгне веднага и това решение е неразбираемо за себелюбеца монах. За отеца е лудост да се рискува собственото благополучие в името на другите. Думите:”Ти си луда!” показват колко сляп е той за чуждите болки. В същото време за Илийца всичко това е в нормите на естественото човешко и християнско поведение. Тя твърдо устоява решението си:”Луда, не луда ще вървя!”.
Старицата е разочарована от калугера, който за разлика от нея няма чувство за дълг. Монахът с ругатни посреща и изпраща жената, тъй като е загрижен само за собствената си безопасност. Нему са непознати милосърдието и отзивчивостта.В този момент се срещат два типа морал – на страха и майчината любов, на егоизма и човешката доброта.
В трета част на разказа “Една българка” Иван Вазов съизмерва добрината с жестокостта, истинската вяра в Бога с лицемерието пред него, родолюбието с безразличието към народните интереси.



БАБА ИЛИЙЦА ПРЕД ИЗПИТАНИЕ НА ВОЛЯТА И СИЛАТА НА ДУХА
( “ЕДНА БЪЛГАРКА” – ІV гл. ИВАН ВАЗОВ )


В образа на баба Илийца от разказа “Една българка” на Иван Вазов е въплътена представата на автора за достойно човешко поведение. Обикновената селска жена при изключителни обстоятелства е способна да прояви героизъм, водена от желанието да направи добро.
По своя път към доброто баба Илийца преодолява много препядствия, сблъсква се с враждебното отношение на турците и на калугера, но твърдо решена да спаси два човешки живота, тя не се поколебава нито за миг и неотклонно следва пътя си. В четвърта част от разказа поведението на старата жена може спокойно да се определи като героично.
Уморената жена, изпълнена с тревога и безпокойство, бърза в тъмната нощ през страховитата искърска клисура за среща с бунтовника. В сърцето й се таи мъка от случилото се в манастира.
В началото на тази глава от разказа природната картина е в съзвучие с душевните преживявания на героинята. Клисурата е злокобна и страховита. Всеки детайл създава усещане за безучастност и безнадеждност, което откроява тревогата и безпокойството на жената – безкрайно сама и безпомощна. Баба Илийца трябва сама да се справи със страха и отговорността, която е поела за живота но бунтовника.
Мисълта за момъка я мотивира в трудния момент, когато открива, че няма как да премине реката. В това смутно време дори мъжете не смеят да излизат нощем навън. Това още по-ярко откроява смелостта и духовната сила на баба Илийца. Майчината любов и християнско милосърдие й дават кураж да преодолее страха и да върви напред.
Бушуващият Искър засилва драматизма на ситуацията. Той е в синхрон с неспокойните мисли на старата жена. След моментно колебание смелата българка решава да премине сама реката. Нейните мисли са насочени единствено към очакващия четник, чиято единствена надежда е тя самата. Всеотдайна и жертвоготовна, в този критичен момент, забравя дори внучето си.
Но селянката се натъква на второ препядствие – синджирът на ладията е заключен за кола. Усещането за безсилие и страх преминава в истинско отчаяние: “тя изтръпва”, а след това се изправя “втещена”. Времето напредва и няма миг за губене. Усещането, че е победена е превъзмогнато от силата на духа, упоритосттаи волята й. Започва най-голямото изпитание за тази истинска българка. Половинчасовата борба с кола разкрива духовното величие на героинята: “Тя удвои, утрои усилията си, нейните изпечени селски ръце се напънаха, мишниците й сдобиха стоманена пъргавина и сила, кокалите й изпращяха от напрягане и горещ пот рукна от лицето й”.
Изразителните глаголи и метафоричните епитети внушават необикновените, нечовешки усилия на тази изключителна жена. Духовната й сила в този момент е толкова голяма, че умножава крехките й физически сили, влива в жилите й енергия, за да издържи, да победи и да направи невъзможното: “Старческите й гърди дишаха гръмовно, краката й се забиваха до прасците в пясъка, и след тая страховита половинчасова борба колът се позаклати, дупката се поизхалтави и тя гоизмъкна най-после из почвата.”.
Тази картина е символ на най-голямото човешко себеотрицание в името на друг човешки живот, в името на доброто и вярата в милосърдието.
Силният дух на баба Илийца, изключителната й воля и упоритост й помагат да успее в най-критичния момент. Поведението и добива измеренията на истински подвиг.

kon3nc37o
01-30-2010, 10:03
http://download.pomagalo.com/91111/poneje+e+systoyanie+na+duha+svobodata+ne+moje+da+s e+podari/?search=21182629&po=1
Спешно е :( благодаря предварително

Whooly
01-30-2010, 12:13
Спешно
http://download.pomagalo.com/420878/pazar+i+pazaren+mehanizym+vyznikvane+ikonomicheska +harakteristika+i+klasifkaciya+na+pazarite+obhvat+ elementi+i+funkciii+na+pazara+pazaren+mehanizym+pa zaren+potencial+pazarna+konyunktura+pazar+i+tyrgov iya/?search=21194208&po=1
Мерси

GabisiTa
01-31-2010, 11:19
Ако може тези двете .. :)

http://download.pomagalo.com/163515/filosoviyata+e+vyoryjila+choveka+s+umenieto+da+pon asya+vsyakakvi+neshtastiya/
http://download.pomagalo.com/227382/filosofiyata+e+vyoryjila+choveka+s+umenieto+da+pon asya+vsyakakvi+neshtastiya/

LittleEnchantress
01-31-2010, 11:36
Здравейте сладури ....имам една голяма молба ...бихте ли могли да да ми изтеглите ..
http://download.pomagalo.com/304470/evropeiisko+prosveshtenie/?search=21276096&po=9
http://download.pomagalo.com/304470/evropeiisko+prosveshtenie/?search=21276096&po=9
http://download.pomagalo.com/22369/renesans+prosveshtenie+romantizym+socialen+realizy m+modernizym+avtori+i+proizvedeniya/?search=21276317&po=2
http://download.pomagalo.com/65403/voiini+i+sybitiya+doprinesli+za+promenite+i+razvit ieto+na+politicheskata+karta+na+sveta+prez+20+vek/?search=21276527&po=2
знам че наистина са много но са ми нужни много наистина ...хиляди благодарности предварително да тези които вяярвам ще ми обърнат внимание...... :-)

detelina101
01-31-2010, 11:51
"Понеже е състояние на духа, свободата не може да се подари"
Яна Пепова Георгиева, ХІa клас
Свободата е Дух, тя е бунт
Природата и надскачане на
индивидуалното мислене като
единствено и само човечно.
Има места, които са по-особени....
Там вятърът не може да заличи стъпките по пясъка, времето не може да изтрие спомените, морските вълни не могат да разрушат замъците от мечти....
По тези места ти можеш да вървиш със затворени очи, виждайки по-ясно от всякога. Можеш да усещаш огъня, без дори да си успял да запалиш кибритената клечка.... Можеш да дописваш приказки, да късаш страници, да улавяш шепота на отминали мигове и да ги връщаш назад, като на кинолента.... Можеш да рисуваш по стените врати, които да отваряш и затваряш.... Можеш да превръщаш миражите в пустинята в истински оазиси.... Можеш да бъдеш всичко само чрез порива на мислите си....
Ти, човекът, ще отговориш: -
Не, не е толкова лесно. Моят рационален свят си има граници, има физични закони, които не могат да бъдат прескочени, съществуват само пространства, които човешкия разум създава....
А тя, необузданата и жадна за ниви трепети душа, ще те поведе към място, което е по-особено.... Неусетно ще забравиш за логиката, ще загубиш и очертанията на граничния си свят.... И още преди да си осъзнал къде се намираш, ще усетиш, че тя, душата, ти е подарила нещо, което реалността никога не би могла да ти подари. Ще усетиш как границите се размиват и ще уловиш ритъма на чувство непознато до сега.... Не, този подарък не е материален, не е нещо, което можеш да купиш, не е нещо, което можеш да подариш.... Защото тя го е направила такъв, запазила го е само за теб и е чакала да го потърсиш.... Чакала е дълго време.... Сега, когато си се вслушал в нейния глас притежаваш него, подаръка на твоята бунтуваща се душа- Свободата. Мислиш, че сънуваш? Не, просто си на другия бряг, отвъд света, който до болка познаваш и чието мълчание те измъчва всеки ден.... Ако този свят те прави роб в затвора на времето, то Свободата, с чука на своята безграничност строшава тези окови.
Може би си в царството на възможностите и всяка твоя стъпка те отдалечава все повече и повече от другия бряг.... Накъде отиваш? До къде ще стигнеш? Има ли значение.... Нали винаги можеш да се върнеш.... Защото отново тя, необузданата и жадна за трепети душа, ще те води и по обратния път.
А на границата, ти сам ще решиш.... Не, не трябва да избираш между това да си свободен или не. Защото ти вече си избрал, в теб е най-ценният подарък на човешкия дух- Свободата.
Ако този свят ни се противопоставя със своята логика и рационалност, защо ти да не му се противопоставиш със силата на твоя човешки дух! Защо да не освободиш този свят от собствената му окованост? -
Не, не е толкова лесно...- ще ти говори твоя разум. Но отново ще чуваш шепота на душата си и отново ще тръгваш към онова по-особено място....този път, не за да получаваш подаръци, а за да търсиш пътя към твоя свят...

detelina101
01-31-2010, 11:52
ВЪПРОС 1 Пазар и пазарен механизъм. Възникване, икономическа характеристика и класифкация на пазарите. Обхват, елементи и функции на пазара. Пазарен механизъм, Пазарен потенциал, пазарна конюнктура. Пазар и търговия.

Възникване
Исторически пазарните отношения са възникнали с появата на стоковото производство и са се развили особено силно, когато в стоковия обмен е започнало активното използване на парите. Постепенно общественото разделение на труда и специализацията на производството излизат извън националните граници и започва непрекъснатият и досега процес на интернационализация на икономическите и пазарните отношения. Вследствие на тези и други условия се формират регионални и световни центрове на търговия – стокови и фондови борси, които подпомагат изграждането на универсални правила за търгуване и сключване на сделки.
При изясняване на същността на националния вътрешен пазар трябва да се изхожда от неговото предназаначение, от функциите и факторите, които го обуславят. Традиционно понятието пазар се е сврзвало с публично обявени места, където или по решение на властите, или според обичаите е било възможно да се предлагат и купуват стоки и продукти от местно производство и внос. С изграждането на съвременните търговски центрове, на модерни магазини, на търговски улици, както и с ускореното формиране на елементите на борсовата търговия понятието пазар придобива обобщаващ характер предвид и на разнообразните функции, които той осъществява и подпомага.
Пазарът е обобщаващо понятие, с което икономистите изразяват свободния, еквивалентен стокообмен между хора, досатъчно икономически самостоятелни, за да сключват сделките по повод на всяка стока. При тези сделки икономическата самостоятелност означава, че продавчите и купувачите самостоятлено и свободно се договарят за цени, количества, начини на разплащане, поемане на рискове.
Националния вътрешен пазар може да бъде характеризиран със следните особености, които разкриват неговата икономическа природа:
 на него се реализират преобладаващата част от произведената стокова продукция, стоките от внос, както и предлаганите ценни книжа, валута, кредити, капитали и услуги. В този смисъл вътрешния пазар обслужва националното стопанство и опосредства икономическите връзки между стокопроизводителите, търговците и потребителите;
 участниците на вътрешния пазар използват при сделките основно националната парична единица;
 пазарните отношения между участниците са в значителна степен обект на регулиране от страна на държавата чрез закони и други средства;
 вътрешния пазар е многосекторен, т.е. по конституционен път е прието правилото за равнопоставеност на участниците независимо от формата на собственост върху капитала;
 нашият пазар е отворен – българските стокопроизводители и търговци, ако няма някои ограничения, участват на международни пазари, а чуждестранни производители, търговци и други посредници могат, ако няма също съответни забрани, да сключват сделки в страната или да развиват смесена стопанска дейност;

Условият и факторите за формиране и развитие на пазара могат да се разделят на две групи:
І. Общоикономически, съдействали за възникванетоо,обособяване о и развитието на пазарните отношения въобще:
 разделението на труда в национален, стопански, регионален и интернационален мащаб;
 специализацията на производства и дейности под влияние на усъвършенстване на технологиите, вследствие на което на пазарите се появяват нови или усълършенствани изделия и продукти, като едновременно с това протича непрекъснат процес на повишаване на тяхното качество, екологична чистота и надеждност;
 икономическото обособяване на стокопроизводителите, търговците на банковия и застрахователния капитал- този процес, разглеждан в исторически план, довежда до “роенето” на фирми, компании, дружества, холдинг компании, които, за да оцеляват на пазара, трябва да повишвата своята конкурентна способност;
 дълбоко историческа причина е интернационализацията на пазарните отношения и в частност на търговията, което силно влияе върху вноса и износа между отделните държави и отдлени търговски общности.
ІІ. Условия и фактори от вътрешностопански характер и по-конкретно: възможностите на националното стопанство за производство на висококачествени и конкурентноспособни стоки; структурата на стоковото производство и ориентацията му към крайни завършени и комплектувани изделия; стабилноста на заетоста и паричните доходи на населението и/или склоността му към спестявнае или пазарно потребление; степен на либерализация на пазара и други.

Класификация на пазарите
По признак обект на покупко-продажба пазарите се подразделят на:
- пазар на потребителските стоки и свързаните с тях услуги. Обект на покупко-продажбите са стоки за лично и колективно потребление, като купувачите са пеобладаващо гражданите на страната, домакинствата и социалните общности. Продавачи са фирми стокопроизводители, търговски фирми и дружества, кооперации, търговски посредници. Подчертано силни регулатори на този пазар са паричните доходи на населението, пазрните цени и пазарнта политика на фирмите;
- пазар на факторите на производството, обхващащ: покупко-продажбите на суровини, материали, горива, инвестиционни стоки. Участниците в сделките са предимно фирми, предприятия, кооперации, а в определени случаи и граждани. Функционалното предназначение на тези стоки е предимно производително потребление, препродажба вътре и вън от страната и за формиране на резерви. Регулатор на този пазар са пазарните цени, валутният курс, кредитната и лихвената политика на търговските банки;
- финансов пазар, който от своя страна се подразделя на:
• пазар на ценни книжа, обхаващащ акциите, облигациите, полиците, депозитните сертификати;
• пазар на капиталите, обхващат фондовите борси и формиращия се у нас пазар на пенсионните фондове;
• пазар на кредитите;
• валутен пазар
Пазарът на ценни книжа като съставка на финансовия пазар има за задача ускореното преливане на спестяванията в инвестиции при взаимноизгодни условия на участващите. Курсът на акцията, т.е. цената, по която се купува/продава, се регулира поне от два фактора – от равнището на лихвения процент и от размера на дивидента. Основни фигури на този пазар, който силно се профилира и специализира, са големите фирми и компании, както и борсите, обединяващи брокерските и дилърските операции.
Пазарът на капиталите е в стадий на изаграждане и законодателно регулиране.
Пазарът на кредита е междубанков, като в него активно участват и фирмите, и отчасти наши и чуждестранни граждани. Чрез лихвения процент и условията на кредитирането се регулират предлагането и търсенето на дългосрочни и краткосрочни кредити. Основни участници са Централната банка, търговските банки и фирмите.
Валутния пазар има за обект организираната покупко-продажба на конвертируеми валути. Основни фигури на този пазар са търговските банки, фирмите и частично гражданите, като последните не влияят съществено върху съответните валутни операции.
Освен посочените в класификацията пазари са обособени и други, като пазар на работната сила, пазара на лизинга, пазара на патентите, лицензите, пазарът на застраховките и други.
По признак развитие на конкуренцията пазарът у нас е монополен, монополистична конкуренция, свободна конкуренция и олигополен.
По регионален признак пазарът е национален, общински и местен.
По степен на съвършенство-съвършени и несъвършени.
По степен на регулиране-регулирани и нерегулирани.
По брой на пазарните субекти, които участват на пазара-пазари с много субекти и съответно пазари с малък брой стопански субекти.
По степен на достъпност-отворен и затворен.
По поведение на пазарните участници-участници, които се приспособяват към пазарната среда и такива, които не се приспособяват.
Обхват, елементи и функции на вътрешния пазар
Обхватът означава ограниченията или разширяването на обектите на покупко-продажба в националното стопанство. Включването на все повече и разнообразни по произход и функционално предназначение стоки, идеи, капитали и услуги в търговския оборот означава обогатяване на пазарните отношения. В хода на икономическата реформа и изграждането на пазарните структури се разширява обхватът на вътрешния пазар: първо, по отношение на обектите на покупко-продажбите на вътрешния пазар; второ, с либерализиране условията за сключване на сделките; трето, с допускането и на физически лица и в търговските сделки на стоки, имущество, акции, облигации, в приватизацията; четвърто, с необратимия процес на интернационализация на пазарните отношения в националното стопанство.
Под елементи на пазара може да се разбира класически наложилата се схема: предлагане на стоки, идеи, услуги и фактори на производството; пазарно търсене и цените, по които се сключват сделките и се осъществяват покупките на стоки.
Стоковото предлагане, пазарното търсене и цените са икономически категориина пазарното стопанство.
Стоковото предлагане като икономическа категория изразява съвкупността от отношения, които опосредстват формирането на пазар на реални величини на стоки, капитали, ценни книжа, кредити и други материални ценности, обект на сключването на сделки. В тесен смисъл под стоково предлагане разбираме предлагането на потребителски стоки, обект на покупко-продажба на домакинствата, населението като цяло, фирмите и правителствените ведомства, нестопанските организации.
В стойностно, в ценово изражение стоковото предлагане (на потребителски стоки) е количеството стоки по техните пазарни цени, което кореспондира с паричните средства на населението и пазрното търсене на фирмите и организациите.
Стоковото предлагане има своята структура, т.е. сътоношенията между: стоково-материалните ценности като стоки, капитали, ценни книжа, валута , кредити и други; стоковите номенклатури;асортиментнт позиции в отделните стокови групи; взаимозаменяемите стоки и т.н.
Пазарното търсене като елемент на пазара е икономическа категория, която се проявяван през всички етапи на остоковяването на икономическите отношения в стопанството. Пазарното търсене на населението и отделните домакинства представлява предявяваните платежоспособни потребности по отношение на потребителски и други стоки и услуги, които имат парично покритие.
Пазарното търсене има своите характеристики – субекти, структура, факторна обусловеност, обекти, обем и тенденции на развитие. Като елемент пазарното търсене кореспондира както със стоковото предлагане, така и с паричните средства на населението и с платежоспособността на фирмите и правителството. Пазарното търсене като обем и структура определено влияе върху обем и структурата на стоковото предлагане. В това многопосочно взаимно влияние стоковото предлагане и пазарното търсене се регулират с различни средства, някои от които имат икономически и административен характер. Най-силно е определящото влияние на цените и другите ценови регулатори, като: лихвен процент, валутен курс, мита такси, тарифи.
Разширенот разбиране на пазарното търсене на населението обхваща обекта на търсенето и неговите субекти. Отделните домакинства и населението като цяло предявяват пазарно търсене по отношение не само на потребителски стоки и консумативи, но и на услуги, кредити, ценни книжа, валута, недвижимо имуущество, инвестиционни и други стоки, необходими за производствена, търговска и друга дейност на индивите и семействата.
Като субекти на пазарното търсене на потребителските стоки и услуги се проявяват на пазара не само индивите, техните общности, но и фирмите, нестопнаските организации, правителствените организации и временно пребиваващите в страната.
За постигане на трайни тенденции при балансирането на между стоковото предлагане и пазарното търсене съществено влияние оказвата пазарните цени, които са третият елемент на пазара.
Цени Цените като елемент на пазара са конкретни величини, изразяващи еквивалентността в стоковата размяна. Тяхното формиране, движение и взаимодействие със стоковото предлагане и пазарното търсене са резултат от влиянието на множество вътрешни и външни фактори при закупуването на стоки от търговски дружества или при сделки на търговски фирми с фирми стокопроизводители, както и при крайна реализация. Еквивалентността означава, че независимо от разходите по производствто и реализацията стоките се закупуват по цени, които диференцирано отразяват качество, произход, сорт, клас и други параметри.
Равнището и съотношението на пазарните цени се влияят от икономически, конюнктурни, политически и социални фактори. Например нарастването на изкупните цени на селскостопанските стоки влияе технологично върху нарастването на цените на същите, но преработени или придвижени в други райони, или износ. Същата тенденция се наблюдава при промените на цените на материалите, металите, суровините, горивата и др.
Влиянието на пазарните цени върху съотношението между търсенето и предлагането на стоки, фактори на производството и услуги е многопосочно. При нарастване на търсенето на определена стока производителите и търговците като правило се ориентират към нея, очаквайки по-високи приходи от продажбата в сравнение с други стоки. Ако в някаква пропорция расте и пазарната цена, е възможно да се ограничи в определена степен търсенето на такава стока или тя може да бъде обект на търсене от определен брой клиенти.
При нарастващо предлагане, но не при всички стоки, е възможно цените им да се задържат на някакво равнище или да са с тенденция към определено намаляване. Това обстоятелство при определено движение на цените на стоките в зависимост от предлагането и търсенето се използва за постигането на равновесие между тях.

Пазарен механизъм
Търговския бизнес има три принципни положения:
1. Принцип на еднородност-има се предвид качествено еднородни стоки;
2. Принцип на еквивалентност-размяна на едно и също количество труд;
3. Принцип на рационалното поведение-поведението на индиеидите се ръководи от техните интереси.
Пазарният мехабизъм се формира от единството и взаимовръзката между елементите на пазара, а именно търсене, предлагане и цени, чрез което се осъществяват три вида функции:
1. Информационна-пазарният механизъм служи за откриване и предаване на необходимата информация. Чрез цените се синтезира огромна по обем информация за потребителските предпочитания, полезността на различните продукти, ефективността на технологиите за производство. Пазарните сигнали дават на продавачите и купувачите сигурни ориентири за най-рационално използване на техните ресурси, усилия и доходи.
2. Регулираща-пазарният механизъм регулира решенията на продавачите и купувачите към икономическия оптимум. В пазарните отнощения се сблъскват противоположни интереси: купувачите се стремят към максимално полезност с минимални разходи, а продавачите искат да извлекат максимално печалба от продачбите си. В резултат от това взаимодействие се определят цените и количествата на реализираните продукти, което се осъществява чрез компромис на интересите.
3. Мотивационна-пазарният механизъм мотивира рационалното икономическо поведение на отделните участници на пазара. Чрез цените, формирани от тъсенето и предлагането, пазарният механизъм определя доходите и разходите и подтиква участниците в пазарните сделки да търсят най-ефективните решения при прследването на собствения интерес.
Според своите функции отделните икономически субекти се делят на две големи групи-продавачи и купувачи. Към купувачите се отнасят индивидуалните потребители и домакинства, както и фирмите купуващи суровини, труд, капитал, с чиято помощ произвеждат стоки и услуги. Към продавачите се отнасят фирмите, продаващи своите продукти, трудешите се, които продават своята работна сила, и собственищите на ресуси, които ги продават или отдават под наем. Очевидно е, че по-голямата част от пазарните участници се явяват както купувачи, така и продавачи. Взаимодействието между купувачите и продавачите формира пазара, като по този начин се създават узловия за размяна на продуктите. Пазарът е ценът на икономическата дежност и много от най-важните проблеми на търговията са свързани с неговото функциониране.
Пазарът и пазарният механизъм не решават сами редица социални и икономически проблеми, като: социална защитеност на ниско доходните и безработните, дългосрочни инвестиции в инфраструктурата на стопанството и други. Поради това е наложителна и се осъществява държавна намеса за регулиране на пазарната стихия или по-скоро на онези диспропорции, които са резултат от свободното взаимодействие между елементите на пазарния механизъм.
Конюнктурата на пазара намира проявление в определеното съотношение между търсенето и предлагането, както по отделни стоки и по отделни групи, така и по стоковата маса като цяло. Това се нарича пазарно равновесие. Тя се формира и променя под влияние на многочислени фактори, вкл. мащабите на производството, размерите на запасите, динамиката на цените и паричните доходи, организацията на търговията и рекламата.
Пазарното равновесие е състояние, при което предлагането и търсенето са перфектно балансирани от гледна точка на количество и равновесна цена. Пазарният механизъм не позволява търговци, които желаят да постигнат цена, по–голяма от равновесната и купувачи, които желаят да платят цена, по–ниска от равновесната да останат на пазара.
Пазарният потенциал представлява продуктът, който може да се произведе на пазара при пълно използване на ресурсите. Потенциалът е цел на всяка икономика. Ако продукцията е под потенциала, това означава, че на пазара има недопроизводство и пазарен дефицит. Не всички платежоспособни купувачи могат да консумират търсените стоки. Дефицитът води до увеличения в цената над нивото на равновесната. Ако продукцията надвишава потенциала, то на пазара има излишък. На пазара има продукция, която не може да се реализира. Излишъкът намалява цената под нивото на равновесната.

Материала е взет от учебника на Атанас Мавалски “Теория и икономика на търговията”
„Икономика на търговията” Д. Данчев

detelina101
01-31-2010, 11:53
Филосовията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия
М.Монтен

Есе

Човек живее. Среща трудност. Търси начин да я преодолее. Сяда, мисли, размишлява, търси решението, като разглежда причини, следствия, резултати. Пита се защо е допуснал това да му се случи, търси вината. Целият този процес на осмисляне и намиране на разрешение на проблема опира до философията. Дефакто той философствува, търси покоя в душата си, търси начин да изчисти угризенията на съвестта.
Близък умира. Толкова тъга и мъка. Толкова болка. Човекът вече се съмнява в смисъла на живота. За него всичко е без значение. Но за да продължи напред, той трябва да погледне в душата, да намери покоя отново, да преодолее страданието, да преоцени ценностите си. Той философствува.
Два прости примера как човек винаги опира до философията, за да намери душевната сила, която му трябва да излезе от кризата.
Философията не е самоцелна игра на човешкия дух, създаваща странни светове и образи на човека, които могат да будят удивление и да служат за интелектуално развлечение. В своята същност тя е търсене на ориентири в действителността и във вътрешния свят на човека. Провокация за размисъл и действие, за преоценка на ценностите, за избор и решение, за реализация на свободата на волята в пределите на духа и в границите на реалността.
Житейските бури, които връхлитат човека, са предизвикателство за човешкия разум. Изпитание или наказание са те? Стъпилият здраво върху философски устои човешки ум приема всяко събитие като страдание, което трябва да преодолее и да сложи начало на нов етап. Всеки край е и ново начало. За да преодолее всички препятствия по своя път, човек трябва да има изградена стройна система от философски възгледи, определящи стратегия, която позитивира и най-грозните отношения и разочарования. Философията е наш духовен партньор в диалога с вътрешното ни аз. Съдейства за обогатяването на светоразбирането и светоосмислянето ни. Лесно е да постигнем това, което искаме, ако знаем какво е то. Когато човек има ясна цел, когато познава себе си, е последователен и проблемите, които се появяват по пътя към постигане на желанията, са лесно решими. Трудностите възникват, когато целта е неясна, размита, личността е объркана и вечно на кръстопът. Великите философски мислители от древни времена до днес, излагайки своите принципи в различни школи и учения, ни дават възможност да изберем своя лична житейска философия. Тя определя приоритетите в живота ни и нашата стабилна житейска позиция.
Незнаещите, противоречивите хора посвещават живота си на безсмислени анализи и търсения, на разнообразна дейност на ума върху прости идеи, които отнемат възможността от последователност на действията и стигане до определена цел. Предъвкването на простите идеи прави субекта пасивен, липсва му духовна сила да премахне спонтанно пречките.
Традиционната философия до Мишел дьо Монтен е откъсната от живота. Въпреки големите претенции на нейните автори-сколастици, тя е абсолютно безполезна за индивида. Монтен напада догматизираните идеи, като констатира слабостта на човешкия разум, заключенията на който са относителни и ненадеждни.
Монтен казва: “Философията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия.” Да, наистина, човекът е въоръжен с умението да търси дълбокия смисъл на нещата вътре в себе си. Всъщност това е философията. Нещастието срива човека. Философията му показва пътя, по който той трябва да тръгне, за да се изправи отново. Тя му дава неизчерпаема сила да намира отговори и на най-трудни и дълбоки въпроси. Въпроси, на който дори няма конкретен отговор. Но във рамките на относителното той открива решение, намира покой, понася негативното.



Изготвил:
Самуел Ганчев
11в

detelina101
01-31-2010, 11:55
Философията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия
М.Монтен

Философията – тази , ако мога да я нарека , наука изследва , колко надалеч може да стигне човек като единствено разполага с мъдростта си , мислите си и самия себе си. Питагор пръв формулира философията , като обич към мъдростта , а себе си като обичащ мъдростта.Монтен по-късно изрича мъдростта : “Философията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия”.Какво е имал предвид? Неговия свят толкова ли е бил преобърнат , че да се крепи на философията?
Според мен Монтен е имал предвид , че тази наука дава сила , увереност да се справиш с проблемите , нещастията на този заобиколен с мъки свят.Единствено в мислите си може да намерим пълния уют и комфорт , но след като отворим очите и видим заобикалящия свят пълен с проблеми...мисля , че Монтен е бил прав.
Мисля , че човек оставайки сам с мислите си може да оправи или да си създаде нагласата било тя фалшива или не чак до толкова , че може да се справи с всички проблеми , които тегнат над него.
Други хора предпочитат религията – създават си нагласата , че “Бог” ще им оправи проблемите и препядствията.Ходят на църква всяка седмица за да “опростят” греховете си и за да избавят душите си.
А аз ли? Отричам напълно да сам религьозен , но доколкото се отнася до философстването...
Първо какво разбирам под философстване – както казах по-горе – размишлението на човек сам с себе си.Най-ефикасното действие и най-добри резултати се получават ако преди това съм преживял някаква криза , била тя лична или на приятел , ако сам поставен на гранична ситуация или ако съм подложен на съмнение... съмнение най-често в смисъла на живота. Философията се отнася за света като цяло и за това тя не се измерва или експерементира и преобладава множественост на истината – върви се пътя от мисълта до истината за разлика от религията , където се почва от истината и продължава..някъде , но къде.. едва ли ще се интересувам някога.
Не може да се каже , че философствам , но споделям мнението , че трябва да има множественост на позициите , защото всеки човек мисли , съпреживява и отразява по различен начин.
Монтен в случея е прав според мен , защото философията докарва и до едно състояние на душевна спокойност и съответно покой , разполагащ човека с нагласата , че всичко е добре и “може да понася всякакви нещастия”
Задълбавайки в тази мисъл , стигам до извода , че ако всеки човек беше поне малко философ , то той щеше до някъде винаги да намира покой и да преживява нещастията с лекота, но какъв щеше да е света тогава.Прекалено скучен ако всеки беше философ ако питате мен.
Сам съм стигнал до извода , че не само философията дава силата да преживееш проблемите с лекота.Мен лично нищо неможе да ме обезпокой или разтрой или ако имам някаква мисъл или проблем , който ми се е “качил” в главата , просто се отпускам и забравям за него. Докато много хора не са намерили подобен начин за справяне с “нещастията”. На тях мога да препоръчам философията , ако ли не религията.
Монтен с мъдростта си “Философията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия” е бил , е , и ще бъде прав. Защото в света на мисълтта и на философията няма проблем , който да не може да бъде решен , по един или друг начин.

БОГОМИЛ

detelina101
01-31-2010, 11:56
Тема : Европейско просвещение. Джон Лок. Жан – Жак Русо

Европейското просвещение е непосредствено свързано с Новото време . То е политическа идеология,философия и култура на епохата на разрушаване на феодализма и утвърждаване на капитализма в Европа . Хронологически обхваща периода от края на 17 век началото на 19 век .Дейците на Просвещението се отличават с безгранична вяря във възможностите на човешкия разум , с критика към религията и надежда за хармонизиране на човешките отношения чрез знанието и творчеството . Терминът „просвещение “ се употребява за първи път от Волтер и Хердер през 1784 г. Основен лозунг на просвещенци е „Знанието е сила”. Просвещението възниква първо в Англия, а след това се разпространява в цяла Европа, във всяка страна то придобива своя национална окраска и специфика. Хегел характеризира Просвещението като рационалистическо движение в областта на културния и духовния живот, отрицание на съществуващите начини на управление, държавно устройство, идеология, право, съдопроизводство, религия, изкуство и морал. В този план е повлияна и педагогическата теория и практика.
В областта на философията Просвещението налага :
- изоставяне на идеята за креационизма, че сътворението на света е от Бог, без тя да оборва или да и отделя внимание. Това отричане става с дейността и произведенията на К. Линей и Ч. Дарвин, който налага идеята за еволюционизма
- отричане на вродените идеи и отчитане ролята на личния опит, собствената активност и възпитанието
- виждане, че човешката природа се променя с възрастта
- религията трябва да е разумна и да помага за моралното поведение на хората
- създаване на деизма – интелектуално движение, което подкрепя емпиризма, толерантността и разумността на добродетелния начин на живот. Първият деист Джон Тоуланд развива тезата в книгата си „ Християнството не е мистично”от 1696 г., че религията е свързана едновременно с природата и разума и не е мистична и свръхприродна. Деистите вярват в съществуването на Бог, но тази вяра може да бъде изведена емпирично от природата. Основната идея на деистите е веротърпимост и отричане на духовното съсловие, което неминуемо гради преследване на инакомислието и разделя обществото чрез религиозни вражди.Деистите доказват, че светските ценности и обоснованите съдебни решения са по-важни за обществото, отколкото религията. Деисти са всички френски просвещеници.
- интерпретация на човешките индивиди и общество от противоположни позиции, но като цяло поддържане на емпиризма
В идеите за управлението и обществото Просвещението предлага:
- договорна теория за създаване на държавата и отричане на теократичната теория, че всяка власт идва от Бог
- отричане на абсолютната власт
- идея за разделението на властите ( Шарл Луи дьо Секонда, барон Монтескьо )
- поставяне на основите на суверенните нации и първите кълнове на национализма
- навлизане на просветения абсолютизъм
В идеите за икономиката Просвещението предлага :
- движение на физиократите, които първи ясно разграничават трите сектора на икономиката: селско стопанство, индустрия и услуги
- следене на годишните реколти и даже прогнози за тях
- отричане на меркантилистката система : актове, тарифи, слециални монополи, регулиране на труда и манифактурно производство ( Адам Смит )
- искане за икономическа свобода и минимална регулация за осигуряване на икономически ръст и по-голяма консумация, разработване ресурсите на природата
В областта на науката през Просвещението се :
- издават 17 тома в текст и 11 тома в илюстрации на първата Енциклоподия на науките, изкуствата и занаятите под редакцията на Дьони Дидро и Жан льо Рон Д Д Д Д Аламбер. Статиите са съсредоточени предимно върху природата, човечеството и непосредствения му живот
- създава система на растителния и животински свят, на почвите, минералите, човешките раси от Карл Линей (1701 – 1778 )
- започват обосновани географски изследвания на Сибир от Гмелин,Перу от Кондамин, на Лапландия от Мопертюи, Тихия океан и островите в него от Кук
- създават академии на науката – Берлин-1697г.; Мадрид-1713г.;Лисабон-1720г.;Санкт Петербург-1725г.;Единбург-1733г.;Дъблин и Стокхолм1739г.;Копенхаген-1743г;Мюнхен-1758г;Прага-1769г;Брюксел-1772г;
- въвежда библейска католическа критика от Ришар Симон (1638-1712)
- предявяват правата за свободно историко-критическо изследване на християнските канони от протестанта Й. С. Землер( 1725-1791)
В областта на образованието и образователните системи Просвещението спомага за създаване на нормални, еснафски и реални училища;преобразуване на образователните системи вРусия, Австроунгария, Прусия ,Полша
В областта на педагогическата теория се пишат книгите:
- Джон Лок- Някои мисли за възпитанието,1693г.
- Кастел Шарл Ирен Сен Пиер- Проект за перфектно възпитание, 1728 г.;
- Йохан Георг Зулцер-Разумни мисли за обучение и възпитанието на децата-1745г.;
- Жан-Жак Русо- Емил или за възпитанието,1762г.;
- Дьо Фонтен – Писма за образованието на владетелите, 1746г.;
- Йохан Бернард Базедов-Методика за бащи,майки,семейства и народи,1770г.;
- Христиан Вайс- Необходими мисли за разцъфтяващото юношевство,1775г.;За дейността преподаване,1781г.;
- Кристиан Готхилф Залцман-Конрад Кифер или за правилното възпитание,1796г.;
- Ръководство за учителите в еснавските училища,1796г.;
- Бекер – За еснавските училища,1799г.;

Педагогически идеи на Просвещението
В Англия английската буржоазно-демократична революция(1688) създава условия за участие на обществото в управлението на протестантските училища. В резултат значително се активизира просветната дейност на християнските секти и организации, засилва се благотворителността в училищната система, което съдейства за известно демократизиране на учебното дело. Постепенно в Англия се оформя гъвкава структура на системата за образование: създават се начални,средни и висши училища с организационна и съдържателна приемственост; приоритет получават средните учебни заведения, които са частни и с консервативни форми на обучение.Допускат се увлечения по класическото образование, но с напредъка на научното познание се въвеждат нови учебни предмети-съвременни европейски езици, математика, история, . Джон Лок (1632-1704) е английски философ,педагог,деец на Просвещението в Англия. Роден в семейството на адвокат,завършва училището в Уестминстър и Оксфордския университет, където учи естествени науки и медицина. Остава в него като преподавател по гръцки език и риторика.След 1667г. Работи като лекар и възпитател в дома на граф Шефстбъри.Основните му произведения са „ Опит върху човешкия разум” от 1690г., „Някои мисли за възпитанието “от 1693 г.
Възпитанието е индивидуално и домашно.Общественото училищно възпитание е подходящо само за децата на малоимуществени слоеве.Детето на благородника трябва да е вън от тълпата на злите и порочни деца на простолюдието,за да не добива техните вредни привички.Джон Лок извежда три философско-педагогически твърдения: всеки живороден човек има заложби на разум и способности; опитът е главния път на познание; дейността е водеща при развитието на индивида.
Педагогическата теория на Джон Лок е вариант за социално решение на класовия компромис- да образова и да възпита детето на аристократичното семейство за активна реализация като гражданин на буржоазната държава.
Теорията на Лок изразява новите просвещенски възгледи за физическо, нравствено и умствено възпитание, обеднени от морала и ориентирани към волята и характера на детето .В духа на демократичните принципи на дребна буржоазия е предвидено и трудово възпитание, но ръчният труд се използва за учебно-възпитателно средство, а усвояваният занаят има предназначение на “втора възможност”, т.е. като резервен вариант за социална реализация-джентълменът не е трудов човек, тъй като живее от ренти и лихви на своята едра частна собственост, но животът е непредсказуем и затова Лок го подготвя за всякакви изпитания.
Джон Лок написва оригинална теория за физическо възпитание, ръководен от латинската сентенция “Здрав дух в здраво тяло”.Той признава, че грижите на възрастните основателно ангажирани главно с вътрешната страна на човека.,но не трябва да оставаме без внимание външната обвивка”, което е основна задача на възпитанието.Втози контекс Лок формулира три основни задачи на физическото възпитание: правилно и системно закаляване на организма; педагогически осмислена организация на режима на деня; системно развитие на двигателната култура.
Джон Лок създава нова етика на буржоазния морал,вкоято водещ принцип е личният интерес на човешкия индивид, съобразен със свещените права на свобода и частна собственост на всеки гражданин.Най-важно качество като резултат от нравственото възпитание е дисциплинираният морален дух на джентълмена,укрепване на волята.Формира се чрез повече упражнения и по-малко с думи и книги.
Интелектуалното възпитание се осъществява чрез обучението.Основни средства на обучение са диалогът,създаване на собствен опит, съчетаване на всичко известно по аналогия със създаването на сложни идеи.Редът на обучение е следният: четене,писане чрез копиране,рисуване и езици, които да се овладяват по методите и учебниците на Коменски.Последователно към учебното съдържание се включва география, история, естествознание, аритметика,геометрия, търговско смятане, етика, логика, риторика, метафизика, танци, езда, фехтовка.Вобластта на практическата подготовка джентълменът овладява умения по дърводелство и агрокултура, в частност градинарство.Курсът на обучение завършва с пътешествие.
Джон Лок иззвежда научна теория за детската игра и играчката.Според него играчката е необходима не само за организиране на детската игра,а и за цялото образование на личността.Той дава право на възрастния човек да избира играчките на детето и препоръчва да не се купуват играчки от магазина,а детето само да си ги прави.
Джон Лок прави проект за работнически училища.В „Записки за работническите училища” приема , че децата на хората от малоимуществените слоеве са бремеДецата на бедните родители получават елементарно образование със засилено присъствие на вероучение и професионална подготовка.Независимо от своята противоречивост и елитарност, Лок е едно значително явление в историята на просвещенската педагогическа мисъл.Неговите възгледи провокират с ново звучене най-вече френските мислители от 18 в. Това се отнася до договорната теория, теорията за произхода на държавата и естественото право на човека.
Франция.Френската република обсъжда оригинални проекти за национална образователна система-жирондисткият проект на Кондорсе за всеобщо,безплатно и задължително образование, якобинският вариант на Лепелтие с домовете за национално възпитание,”Разсъждения върху народното възпитание” на Лавоазие.Утвърждава се дуална образователна система: в структурата и са съвместени държавни и частни училища; образователното съдържание е светско и религиозно; управлението се осъществява от държавата,от Църквата, от частни лица и обществени организации.
През 18в френските мислители на образованието сътворяват множество варианти на оптимистична педагогика, сред които блестят теорията на Жан-Жак Русо за естественото възпитание и демократичните възгледи на Хелвеций и Дидро.
Жан-Жак Русо(1712 – 1778) е френски философ и педагог просвещенец, идеолог на „третото съсловие”.Роден в Женева в семейството на часовникар. Не получава никакво системно образование и работи всичко(от лакей до секретар на посланик ), но основно е преписвач на ноти.
През 1750г. Русо спечелва конкурс на Дижонската академия с произведението „Разсъждение за науките и изкуствата” и е приет от парижките енциклопедисти.В него твърди, че процесът на цивилизация и Просвещение е корумпирал човешката природа. Според идеите в произведението хората в природното си състояние са били много по-честни и искрени В 1755г. написва „Произход на неравенството между хората”,с текст, който за пръв път прави критика на собствеността и тя е обявена за зло, което е довело човечеството до деградация. После- „Писмо до д Аламбер за театъра”,”Юлия или Нова Елоиза” и др.През 1762г. публикува ”Обществен договор” и „Емил, или за възпитанието”,които са анатемосани от Църквата и са осъдени на изгаряне,а авторът-на затвор.Русо търси възможност да се реализира в общество, в което всеки негов член да запази личната си свобода и да бъде едновременно с това верен член на общността.Това става чрез спазването на законите. Изводът е, че след като законът е създаден по обща воля, то тази воля на мнозинството граждани е решаваща за правото и развитието на обществото.От цялата книга следва заключението, че хората при определени обстоятелства ще бъдат принудени да станат свободни. Така Русо оправдава революцията и става любим философ на якобинците.Основната идея на Русо е да се разруши феодалната държава и да се отменят съсловните привилегии ,а аристокрацията да заживее наравно с другите граждани от продуктите на собствен труд и дребна частна собственост.
„Емил, или за възпитанието” съдържа теоретичния модел на Русо за възпитание на дете на аристократично семейство в духа на природосъобразния начин на живот и естествената религия на сърцето.За да не се влияе от начина на живот на своите родители,Емил е отведен на село сред прекрасна природа и със съдействието на възпитателя свободно развива способностите си и усвоява естествения начин на живот на дребен буржоа.Смисълът на техните съвместни усилия е вътрешната хармония, хармонията със самия себе си7”О, човече?Ограничи съществуването си вътре в себе си и ти няма да си вече нещастен”.Целта на възпитанието е Човекът-Емил да израсне като свободен и независим труженик, който „винаги и при какъвто и да е случай ще съумее да бъде човек” В „Емил, или за възпитанието” могат да се откроят следните идеи:
1. Жан-Жак Русо е създател на теорията за свободното възпитание, която после се интерпретира в най-различни варианти
2. Създава модел за естествено възпитание, който предлага неочаквано решение на възпитателната проблематика
3. Създава се концепцията за функционално възпитание-нагаждане, доколкото е възможно на възпитателния процес около влеченията, желанията, стремежите, интересите и нуждите на възпитаника.
4. „Емил или за възпитанието”, в което самото възпитание може би отсъства,всъщност е освободителна харта на детството, в която се говори за пръв път за права на детето.
5. Макар,че книгата е по същество антипедагогическа и наивна във всяко едно отношение, то важното е да се види демократизацията на педагогическия процес вследствие идеите на Русо
6. Могат да се изведат общи принципи на възпитанието, но няма единни методи,защото всички хора са различни
7. Мъжът има водеща роля в живота, затова неговото възпитание е по-важно.
8. Обучението и възпитанието са свързани от една цел- да се научи възпитаникът да живее, да бъде самостоятелен, здравомислещ, доброже, уверен във всяка ситуация.
9. Учителят е необходимо да притежава широки научни познания и умения в занаятите, да познава законите на човешката природа.
Следствия от „Емил или за възпитанието”:
1. Създават се произведения на тема: АНти-Емил, Християнски Емил, Нов Емил, Социален Емил.В Париж даже се носели рокли ”а ла Жан-Жак” в стила на София – да се снемат лесно, част по част.Връх е книгата „Ученикът на прирадата” от Гаспар дьо Борийо с осем издания от 1773 до 1794г.Това е литературна карикатура на Емил, в която той се държи в клетка до 15г. възраст и след това го стоварват на пуст остров.
2. Последователи на Русо- през революцията от 1789г. се правят проекти за възпитанието, които произтичат направо от „Емил или за възпитанието, като този на Мари Жозеф Шение, който иска цялата нация да възпитава децата си в духа на Русо като „Евангелие на основните учители”.Като любимец на редица достолепни дами, Русо влияе и върху тях.Мадам дьо Стал твърди,че той нищо не е изнамерил, но всичко е възпламенил.Мадам дьо Женли пише книга по модел на София Емил.
3. Създават се филантропиите и филантропизмът като израз на практическото приложение на русоизма в обучението и възпитанието.
Правото на свобода е свещено право на всеки живороден човек, което Русо прилага и в процеса на възпитание и обучение:детето има право на свобода и никакво възпитателно въздействие не трябва да го ограничава в неговите намерения, действия и постъпки. Но тъй като детето нищо не знае, не може, не познава,Русо предлага неговото развитие дискретно да се направлява чрез разумно ръководена свобода.Той изобретява два оригинални метода за педагогизиране на околната среда: метод на проблемните ситуации-детето се насочва „самостоятелно” „свободно” към предварително обмислена от възпитателя дидактична ситуация, чието решение изисква активизация на определени знания и качества; метод на естествените последици –детето е свободно в своите постъпки и възпитателят никога не го наказва.
Жан-Жак Русо измисля необичайна периодизация за развитието на детето: от раждането до навършването на 2 години; до 12-годишна възраст; до 15-годишна възраст; до края на младежката възраст-пълнолетие.
Общата цел на възпитанието през първите два периода( до навършване на 12 години)е „завършеното дете”-така Русо определя 10-12 год. момче: здраво силно,добре развито за възрастта си, с практически ум към проблемите на живота.Водещите възпитателни задачи са насочени към природосъобразно развитие на сетивата, ума и силите на детето, които в своята обща хармония следва да постигнат физическа, психическа и социална зрелост на детето за системно обучение.
Според Русо до навършване на 2 години най-важните задачи на възпитанието са закаляване на организма, формиране на основите на сензорната култура и развитие на говора. Неговите препоръки са:при закаляването детето непрекъснато да се тренира;при сензорното възпитание да се насочват възприятията на детето чрез подбор на показваните му предмети;при развитие на говора детето да не се насилва рано да проговаря,а когато започва да говори: да чува само тези думи, които може да разбере;да казвасамо думи,които може да произнесе;да се ограничава с неговия речник
За възрастовия период от 2 до 12г Русо препоръчва само свободни и привлекателни дейности, които носят на детето радост и удоволствие-природосъобразен живот, развиващ в хармония физическите и психическите качества.Физическото възпитание следва да съдържа закаляване на тялото и трениране на издръжливост чрез движенията
Ж.-Ж. Русо систематизира оригинална теория за сензорното възпитание на 2-12год.
Дете, в която са обхванати особеностите на всички анализатори и са анализирани конкретни дидактически ситуации.Относно нравственото възпитание Русо допуска, че до 12-годишна възрастдетето няма идея за „нравствени същества”и”обществени отношения, затова не позволява възпитателят да го въвежда в морала.Въпреки своята убеденост, Русо препоръчва детето да научи какво е свобода, нравственост, договор;да се запознае с отношенията между възрастните хора; да усвои естествено и откровено поведение,да умее сърдечно и любезно да общува с другите.
Русо определя втория период като „сън на разума” и е категорично против ограмотяване на детето преди навършване на 12 г., но допуска , че тогава Емил сам ще се научи да чете и пише.Отхвърля четенето на книги, не разрешава въвеждането на детето в научните панятия и наизустяването на текстове.Обръща специално внимание на детската интелигентност и формулира кнкретни указания към възпитателя:да държи детето винаги съсредоточено в себе си;да развива умствените му способности, да го приучва да следи внимателно всичко,което го засяга.
Третият период от развитието на детето(12-15г.)Русо нарича„спокойното време на пробудения разум” и определя за най-важна задача умственото възпитание.На младия възпитател предлага да научи детето да съсредоточава вниманието си върху един и същ обект-не по принуждение,а подбудено от удоволствие и желание; да говори на дететонеща, които то разбира; всеки отделенпредмет да свързва с друг и винаги да се посочва предметът, който го следва.
В третия период следва да се осъществи трудовото възпитание и обучение, като за основно средство се използва ръчният труд, който доближава човека до природното му състояние.Целта на Русо е възпитаникът да усвои определен занаят.
Ж.-Ж. Русо свързва четвъртия период с особеностите на пубертета-„второто раждане на човека”. В размислите си за детето в този период на бурите и страстите Русо извежда на преден план общочовешките ценности, духовността, приятелството; определя добротата, човечността, състраданието и благотворителността за най-важни качества на характера.

detelina101
01-31-2010, 11:58
Ренесанс
Периодизация (школи, етапи) Естетика, философия, литературна теория Жанрове Автори и произведения

Края на XІІІ век до началото на XIV век. В Италия се поражда и се оформя интереса към човека, полагат се основите на движението на хуманизма.
Ранен Ренесанс – втората четвърт на XIV век до първата половина на XV век. В град Флоренция, Италия се развиват математиката, естествознанието и хуманитарните науки. Представители са Франциско Петрарка и Джовани.
Висок Ренесанс – втората половина на XV век до първата третина на XVI век, в Западна Европа.
Късен Ренесанс – обхваща периода от втората третина на XVI век до началото на XVII век.
Ренесанс означава “възраждане” и се отнася към възраждането на античната културна традиция в новите времена. По този начин дейците на ренесанса виждали собственото си време в отношението му към предхождащите го средни векове, което осмисляли чрез опозициите “мрак – светлина” и “сън – пробуждане”. Така ренесансовата епоха се осъзнава като нов ден, който следва след дългата нощ на “Тъмните векове”.
Роман, драма, трагедия, комедия, изобразително изкуство.
Джовани Бокачо
(1313-1375)
“Ловът на Диана”, “Тезида”, “Филострато”, “Филоколо” , “Любовно видение”, “Нимфал на Амето”, “Декамерон”, “Генеалогия на езическите богове”

Мигел де Сервантес
(1547-1616)
“Персилес и Сехисмунда”, “Дон Кихот”, “Поучителни новели”

Уилям Шекспир
(1564-1616)
“Хамлет”, “Укротяване на опърничавата”, “Напразни усилия на любовта”, “Сън в лятна нощ”, “Както ви се хареса”, ”Дванадесета нощ”, “Ромео и Жулиета”, “Юлий Цезар”, “Отело”, “Крал Лир”, “Магбет”, “Зимна приказка”, “Бурята”

Просвещение
Периодизация (школи, етапи) Естетика, философия, литературна теория Жанрове Автори и произведения
Просвещението е епоха, съществувала през периода на преход към модерните времена. В Западна Европа Просвещението обхваща основно XVIII век, но между процесите в отделните страни съществува известно несъвпадение на хронологичните граници. Основното съдържание на тази епоха е могъщото умствено движение, разгънало се като израз на решаващия сблъсък между интересите на буржоазията, с нейните все по-засилващи се икономически претенции и социални позиции, от една страна и все по-разклащащите се устои на феодалния обществен ред. Основен принцип на просветителската идеология и идеята за гражданственост на всяка човешка личност, независимо от произхода и положението й в обществото. Памфлета, сатиричен диалог, кратка, остроумна политическа или философска брошура, роман. Даниел Дефо
Роден през 1661г.
“Чистокръвният англичанин”, “Най-краткия способ да се справим с дисентерите”, “Обяснение към Най-краткия способ...”, “Преглед”, “Преглед”, “Робинзон Крузо”, “Капитан Сингълтън”, “Мол Фландърс”, “Роксана”.






Романтизъм
Периодизация (школи, етапи) Естетика, философия, литературна теория Жанрове Автори и произведения
Най-ранно романтизмът започва в Германия и Англия през 90-те години на XVIII век и продължава през първите две-три десетилетия на XIX век. Във Франция се появява от края на 20-те до средата на века. Понятието “романтичен светоглед” е тип възприемане на действителността, особена нагласа към изкуството.
Романтизмът е една от най-противоречивите, но и най-привлекателни епохи в европейското културно развитие.
Романтичната литература се ражда като резултат от търсенето на убежище, което да приюти и съхрани останките от накърнената обществена духовност и чувствителност. Лирически и лиро-епически, новела, поман, драма, исторически роман, драматическа поема, драма с не сценичен характер, фрагмент, излияния и изповеди, приказка. Александър Дюма
(1803-1870)
“Хенрих ІІІ и неговия двор”, “Антони”, “Тримата мускетари”, “Граф Монте Кристо”

Александър Сергеевич Пушкин
(1799-1837)
“Руслан и Людмила”, “Кавказки пленник”, “Бахчисарайски фонтан”, “Цигани”, “Медният конник”, “Борис Годунов”, “Малки трагедии”, “Повестите на Белкин”, “Дама пика”, “Капитанска дъщеря”, “Евгений Онегин”






Социален Реализъм
Периодизация (школи, етапи) Естетика, философия, литературна теория Жанрове Автори и произведения
Реализмът се появява във френската литература от 30-те до 50-те години на ХІХ век чрез творчеството на Стендал, Балзак и Флобер. В английската и руската литература от 60-те години на века с представители: Дикенс и Тъкари, Толстой, Тургенев и Достоевски. В историко-философски план реализмът е направление в средновековната философия, което признава за реално съществуването на универсални понятия.
В психологически аспект реализмът е такава нагласа на съзнанието, при която за изходна точка се приема външната реалност, а душевния свят се възприема като производен от външния.
В историята на културата под реализъм се разбира направление в изкуството, което най-вярно изобразява реалността. Роман, разказ, драма. Оноре дьо Балзак

“Шуаните”, “Гобсек”, “Шагранова кожа”, “Йожен Гранде”, “Дядо Горио”, “Изгубени илюзии”, “Селяни”, “Братовчедката Бет”

Ги дьо Мопасан
(1850-1893)
“Един живот”, “Бел ами”, “Монт Ориол”, “Пиер и Жан”, “Силата като смъртта”, “Нашето сърце”

Николай Василевич Гогол

“Миргорд”, “Арабески”, “Записки на един луд”, “Нос”, “Шинел”




Модернизъм
Периодизация (школи, етапи) Естетика, философия, литературна теория Жанрове Автори и произведения
През ХVIIІ век като модерна започва да се разбира културата на Просвещението. След края на XVIII век Модернизмът се характеризира с оригиналност. През XIX век в Романтизма се появява понятието “декаденство” (упадък), което означава общо название на кризисни явления в европейската и северно американската литература от втората половина на XIX век и началото на ХХ век.
В края на XIX век и началото на ХХ век се появява символизмът (знак, символ). Основите му са поставени от Пол Верлен, Артюр Рембо, Стефан Маларме, Шарл Бодлер и Едгар Алан По. В средновековието понятието модернизъм означава новата Християнска Европа, видяна в нейната противопоставеност спрямо езическото минало. Най-общия смисъл, в който се употребява го представя като основен ориентир в историческите процеси. Епохата на Ренесанса се самоидентифицира като модерност противопоставяйки се на предхождащите я тъмни средни векове.
В епохата на Романтизма за твореца вече не е било ценно онова, което е ориентирано към образците на миналото и постига съвършенство чрез препотвърждаване със собствени средства, на вече установени критерии за естетическо качество. Той се стреми към оригиналността, новаторството, различието от предходниците. Роман, драма, трагедия, комедия, изобразително изкуство. Пол Варлен
(1844-1896)
“Изкуство за самото изкуство”, “Съвременен Парнас”, “Галантни празници”, “Добрата песен”, “Песен без думи”, “Прокълнатите поети”, “Манифест на Символизма”

Артюр Рембо
(1854-1891)
“Един сезон в ада”, “Озарения”, “Алхимия на словото”, “Спящия в дола”, “Предчувствие”, “В зелената кръчма”, “Скринът”,
”Седящите”, “Търсачките на въшки”

Стефан Маларме
(1842-1898)

Шарл Бодлер
(1821-1867)
“Цветя на злато”

Едгар Алан По
(1809-1849)
“Гарванът”, “Камбаните”

detelina101
01-31-2010, 12:00
ВОЙНИ И СЪБИТИЯ ДОПРИНЕСЛИ ЗА ПРОМЕНИТЕ И РАЗВИТИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КАРТА НА СВЕТА ПРЕЗ ХХ ВЕК

Това са наистина най-значимите събития случили се през ХХ век, които са спомогнали за изменениятя в политическата карта на света през ХХ в. В следващите страници ще се опитам да ги разгледам по хронологичен ред в съответствие между събитието(война, договор, революции и др.) и годината, в която то се е случило. Преди да започна с изброяването искам да спомена, че повечето събития са въпрос на лични, политически или обществени интереси, но има и такива, при които краят е доста неочакван край благодарение на късметът и тактиката, които “надделяват” над многобройната армия.
Ето ги и самите събития.

АНГЛО-БУРСКА ВОЙНА 1899-1902.
Война, между Великобритания и потомците на холандските преселници в Южна Африка (бури). Избухва през 1899. Превзети са столиците на Оранжевата република и Трансвал. Въпреки упоритата съпротива и победите бурите са принудени да отстъпят пред превъзхождащия ги противник. По мирния договор (31 май 1902) двете републики са превърнати в британски колонии.

РУСКО-ЯПОНСКА ВОЙНА 1904-05.
Война за господство в Корея и Североизточен Китай, започната от Япония с внезапно нападение през нощта на 27 ян. 1904 над руската ескадра в Порт Артур. Руската армия претърпява поражение в редица сражения, което ускорява развитието на руската революция 1905-07 и руското правителство е принудено да отстъпи и да подпише Портсмътския мирен договор.


Антиосмански националноосвободителни въстания на населението на остров Крит за присъединяване към Гърция.
Критско въстание 1905-06 (то е трето подред след въстанията през 1866-69 и 1896-97) - въстаниците приемат декларация до Великите сили за обединяване на остров Крит с Гърция. Изпратена е анкетна комисия (февр. 1906), която решава гръцкият крал да посочва върховния комисар на острова. В резултат на Балканските войни 1912-13 Крит официално е присъединен към Гърция.

АНГЛО-АФГАНИСТАНСКИ ВОЙНИ.
Завоевателни колониални войни на Великобритания срещу Афганистан. I война (1838-42) - завършва с поражение за Великобритания. II война (1878-80) - английски контрол над афганистанската външна политика. III война (1919) - британските войски са разгромени. Великобритания признава независимостта на Афганистан.


ИТАЛО-ТУРСКА ВОЙНА 1911-12, Триполитанска война.
Военен конфликт, започнат от Италия с цел заграбването на турските владения в Северна Африка - Триполитания и Киренайка. Завършва с поражение на Турция, която загубва териториите.

ПЪРВА СВЕТОВНА ВОЙНА 1914-18

Война, която избухва вследствие на крайно изострените противоречия между германо-австрийската групировка и Антантата(Великобритания, Франция и Русия) за сфери на влияние и световно господство. 28 юли 1914 - Австро-Унгария използва убийството на Франц Фердинанд в Сараево и под натиска на Германия обявява война на Сърбия. 1 авг. - Германия обявява война на Русия, 3 авг. - на Франция; 4 авг. - Великобритания обявява война на Германия. 23 авг. - Япония влиза във войната на страната на Антантата. 29 окт. - Турция се намесва като съюзник на германо-австрийския блок. 14 окт. 1915 - България влиза на страната на Германия и Австро-Унгария. Към Антантата се присъединяват Италия (23 май 1915), Румъния (27 авг. 1916); САЩ се включват (6 апр. 1917) във военните действия, без да влизат в Антантата (не обявяват война на България).
Фронтове: Западноевропейски - от Северно море до швейцарската граница; Източноевропейски - от Балтийско море до румъно-руската граница; Балкански; в Азия и Африка.
Военни действия: 6-13 септ. 1914 - Франция спира германското настъпление при река Марна; август - септември - руските войски разгромяват австро-германските войски и превземат част от Галиция и цяла Буковина. 1915 - Германия не успява в подводната война да парализира британския флот. 1916 - германската армия не успява да пробие френския фронт при Вердюн поради руското настъпление в Галиция. Апр. - май 1917 - англо-френски неуспешни настъпателни операции. Временното правителство в Русия предприема безуспешно настъпление на Югозападния фронт. 3 март 1918 - Съветската република сключва Бресткия мирен договор с Германия; май - намеса на американските войски на Западния фронт. Капитулират: България (29 септ.), Турция (30 окт.), Австро-Унгария (3 ноем.), Германия (11 ноем.). 3 ноем. - начало на Ноемврийската революция в Германия. Условията за мирен договор с Германия и съюзниците й са изработени на Парижката мирна конференция 1919-20. По време на войната са мобилизирани 73 514 млн. души. През 1914 участват 8 държави със 732 млн. души население, през 1918 - 33 държави с 1,5 млрд. души. Жертви - 10 млн. убити и над 20 млн. ранени. Войната продължава 4 години 3 месеца и 15 дни. Остава в историята като "Голямата война".
След военните действия през "Голямата война" се разпадат Австро-Унгарската империи, а се появяват независимите държави Полша, Чехословакия, Финландия, Югославия. Същевременно се разширяват колониите на Великобритания, Франция и Япония за сметка на победена Германия и Турция.

ГРЪЦКО-ТУРСКА ВОЙНА 1919-22.
Война за независимост на Турция срещу Гърция и Великобритания, Франция и Италия, които подкрепят Гърция във военните действия. Въпреки превъзходството на гръцките войски турската армия им нанася редица поражения и на 18 септ. 1922 ги изгонва от Анадола.


МУДАНИЙСКО ПРИМИРИЕ 1922.
Примирие, подписано в гр. Муданя, Турция, на 11 окт. - от Турция, Великобритания, Франция, Италия, и на 13 окт. - от Гърция. С примирието завършва Гръцко-турската война 1919-22; гръцките войски напускат Източна Тракия.


ИТАЛО-ЕТИОПСКИ ВОЙНИ.
1) Итало-етиопска война 1895-96 - опит на италианските колонизатори да завладеят Етиопия. Призната е независимостта й. Без обявяване на война италианските войски нахлуват в страната; 1 март 1896 - разбити при гр. Адуа.
2) Итало-етиопска война 1935-36 - започва през окт. 1935 със съдействието на Великобритания. 5 май 1936 - фашистка Италия завладява Адис Абеба. Фактическото бездействие на ОН улеснява агресията. Италия анексира (разоражаване и завземане на територия) Етиопия и я включва към колонията си Италианска Източна Африка. Партизанската война в Етиопия продължава до освобождението и през 1941.


ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА 1939-45
Подписването на Мюнхенското споразумение 1938
Боевете за Сталинград

Най-големият световен военен конфликт, който противопоставя агресивните държави от Антикоминтернския пакт (Германия, Италия, Япония, техните съюзници и сателити) на западните демокрации (Великобритания и Франция) и присъединилите се към тях европейските държави, СССР и САЩ. Основните причини се съдържат в екстремизма на агресивните държави, в претенциите и амбициите на големите сили, в нарушаването на правата на малките народи.
А. Хитлер създава мощна германска държава, която се стреми да доминира в Европа. През 1935 - в Германия се сформира Вермахтът. 1936 - германските войски заемат левия бряг на Рейн. 1938 - Германия присъединява Австрия и част от Чехословакия. Март 1939 - окупира цяла Чехословакия; Франция и Великобритания, които разчитат на Мюнхенското споразумение, насърчават Германия да продължи завоевателната си политика; чрез Германо-съветския пакт за ненападение тя си осигурява неутралитет от страна на СССР; двете държави подписват таен протокол за подялба на Полша (известен като "Рибентроп - Молотов"); 1 септ. - Германия напада Полша; 3 септ. - Великобритания и Франция обявяват война на Германия в изпълнение на съюзните си задължения; 17 септ. - Червената армия навлиза в Полша; 28 септ. - подписване на германо-съветски договор за дружба и граници, който определя сфери на влияние и осигурява възможност на съветското правителство да анексира прибалтийските държави (1940); 30 ноем. - съветската армия нахлува във Финландия; след тримесечна война е подписан мирен договор, който променя границите между двете държави в полза на СССР (Ленинградска област). Бездействието на Франция и Великобритания, продължило 9 месеца (Странната война), позволява на Германия да завърши подготовката си за агресия срещу държавите от Западна Европа. Апр. - май 1940 - германските войски окупират Дания и Норвегия; 14 май - капитулира Нидерландия; 28 май - капитулира Белгия; нацистката армия настъпва на юг до границите на Швейцария и Атлантическото крайбрежие на Франция; 14 юни - германските войски влизат в Париж; 18 юни - от Лондон Шарл дьо Гол обявява създаването на Комитета на Свободна Франция; 22 юни - френското правителство на маршал Петен подписва акт за безусловна капитулация(mрекратяване на военните действия и предаване на въоръжените сили или на част от тях по условия на победителя или чрез преговори); авг. - окт. - германски военновъздушни сили масирано бомбардират Британските острови, но по-късно А. Хитлер се отказва от операция "Морски лъв" (нахлуване във Великобритания); септ. - споразумение между Франция и Великобритания, към което се присъединяват и САЩ; 27 септ. - Германия, Италия и Япония подписват Тристранния пакт; по-късно към него се присъединяват Унгария, Словакия, Румъния (ноем.) и България (1 март 1941).
Балкански фронт. 7 апр. 1939 - Италия завладява Албания, 28 окт. 1940 - напада Гърция, но не успява да я превземе. Апр.- май 1941 - войските на Вермахта завладяват Югославия и Гърция и установяват контрол върху островите от Източното Средиземноморие.
Войната в Африка и Азия. 1937 - втора японска агресия в Китай; начало на антияпонската съпротива; японската армия контролира цялото крайбрежие на Китай и на Индокитайския полуостров. Авг. 1940 - британската армия заема части от Италианска Сомалия и Етиопия; ноем. - настъпление на британските войски срещу Либия (1940-41); с помощта на германските части те са отблъснати до границата с Египет.
Европейски фронт. 22 юни 1941 - Германия напада Съветския съюз, като нарушава пакта за ненападение; А. Хитлер осъществява плана "Барбароса"; 12 германски армии, подсилени от унгарски, румънски, италиански, финландски войски и испански доброволци, нахлуват в СССР във фронт, дълъг повече от 1500 km; съсредоточени са около 70 % от действащите германски дивизии; Белорусия, Украйна и прибалтийските републики са окупирани; 8 септ. - начало на дълга блокада около Ленинград; германските войски настъпват към Москва; 5 дек. - начало на контранастъпление на съветската армия; нацистите са спрени, отблъснати и Москва - спасена. 1942 (пролетта) - Хитлер предприема нова офанзива и завладява полуостров Крим, подножието на Кавказ, басейна на река Северски Донец, напредва по поречието на Дон и достига река Волга.
Тихоокеански фронт. 7 дек. 1941 - Япония започва война срещу САЩ с внезапното нападение над американската военноморска база Пърл Харбър (Хаваите); 8 дек. - САЩ и Великобритания обявяват война на Япония; 11 дек. - Германия и Италия обявяват война на САЩ (на 12 дек. България обявява война на САЩ и Великобритания). В края на 1941 и началото на 1942 Япония превзема Малая, Филипините, Индонезия и Бирма. Разгромен е в същото време британския флот при Сингапур. Създава се реална опасност от нахлуване в Австралия(на Япония). Юни 1942 - англо-американските съюзници спират японската офанзива в сраженията в Коралово море и при остров Мидуей.
Взаимоотношения между съюзниците. Авг. 1941 - У. Чърчил и Ф. Рузвелт подписват Атлантическата харта; подписано е англо-съветското споразумение за помощ във войната; 25 авг. - СССР и Великобритания окупират едновременно Иран; те задължават Р. Пахлави, съюзник на Оста, да абдикира в полза на сина си Мухамад, който подписва договор със съюзниците. 1 ян. 1942 - във Вашингтон е подписана декларация на 26-те държави, поддържащи Атлантическата харта (Декларацията на Обединените нации); Великобритания и САЩ се споразумяват да открият втори фронт в Европа по настояване на Й. В. Сталин; генерал Д. Айзенхауер е определен за главнокомандващ съюзническите войски; 26 май и 11 юни - съветско-английско и съветско-американско споразумение за общи действия срещу Оста.
Африкански фронт. 8 ноем. 1942 - съюзническите войски дебаркират в Мароко и Алжир. Тунис е окупиран от германски части. След пробива (октомври) на итало-германския фронт от британски войски при гр. Ел Аламейн започва настъпление на съюзническите армии в Тунис. 12 май 1943 - германско-италианските войски в Африка капитулират.
Европейски фронт 1943-45. Безусловната капитулация на държавите от Оста, плановете за откриване на II фронт и координирането на военните и политическите действия се обсъждат през 1943 на Касабланкската конференция, на срещите на съюзниците във Вашингтон (май), Кебек (август), Москва (октомври), на Каирската конференция и Техеранската конференция. Февр. 1943 - победата в Сталинградската битка и последвалата обща контраофанзива на съветската армия, която в продължение на 1 г. премества фронта от река Северски Донец (март) до река Дръстър (апр. 1944), бележат коренен поврат в хода на войната. След освобождаването на Ростов и победата на съветската армия в Курската битка (лятото на 1943) германското командване загубва окончателно стратегическата инициатива. Окт. 1943 - Червената армия достига река Днепър; 6 ноем. - освобождава Киев. Ян. 1944 - разкъсва блокадата на Ленинград, прекосява река Днепър и стига до Галиция; апр. - освобождава Лвов. 10 юли 1943 - англо-американски войски дебаркират на остров Сицилия; 24 юли - свален Б. Мусолини; 3 септ. - Италия подписва примирие със съюзниците, равносилно на капитулация; 14 окт. - Италия обявява война на Германия. 6 юни 1944 - десант на съюзническите армии в Нормандия; открива се II фронт в Европа. 15 авг. - II десант в Прованс (Южна Франция), освободени са Марсилия и Тулон; 25 авг. - освободен е Париж; септ. - освободена е Белгия; ноем. - освободени са Мец и Страсбург. Февр.-март 1945 - съюзническите войски достигат Рурската област, Бавария и Саксония. Юни 1944 - на източния фронт съветското настъпление се развива успешно през Финландия и Галиция до Варшава, на юг през Румъния и България, които минават на страната на съюзниците (септември). Ян. 1945 - съветската армия преминава през Полша и достига до Източна Прусия, Силезия и Будапеща (13 февр.); 12 апр. - съветската армия достига Виена; 24 апр. - влиза в Дрезден; 2 май - превзема Берлин; 8 май - в предградието на Берлин Карлсхорст е подписан Акт за безусловна капитулация на Германия; 11 май - съветските войски завършват Пражката операция; цялата територия на Чехословакия е освободена, с което приключват военните действия в Европа.
Тихоокеански фронт. 1944 - англо-американските войски завладяват Маршаловите и Марианските острови. 1945 - освобождават Филипините и завладяват японския остров Окинава; 6 авг. и 9 авг. - американски военновъздушни сили хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагасаки - Япония; 8 авг. - СССР обявява война на Япония, изпълнявайки споразуменията от Ялтенската конференция; съветската армия освобождава Южен Сахалин, Курилските острови, Корея, разгромява Квантунската армия в Китай и Северна Корея; в настъплението срещу японските завоеватели участват монголски и китайски войски. 2 септ. - на американския линеен кораб "Мисури" Япония подписва Акт за безусловна капитулация, с което се слага край на военните действия във Втората световна война.
Участие на България на страната на антихитлеристката коалиция. Води се под оперативното ръководство на III украински фронт. Септ. - ноем. 1944 (I период) - България участва в освобождаването на Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово. Българската армия осигурява левия фланг на съветските войски и прекъсва пътя за оттеглянето на германските войски от Гърция след успешно проведената Нишка операция и Косовска операция от 2-ра армия, Страцинско-Кумановска операция от 1-ва армия и Брегалнишко-Струмишка операция от 4-та арм ия. Дек. 1944 - май 1945 (II период) - бойни действия на 1-ва българска армия (с командир генерал-лейтенат В. Стойчев) в Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. След Сремската, Дравската и Мурската операция през 1945 българската армия завършва бойния си път близо до гр. Клагенфурт, Австрия.
След настават нови промени в политическата карта на света. Победена Германия е разделена на части, от които възникват 2 държави – ФРГ (Федерална република Германия) и ГДР (Германска демократична република). В Централна и Източна Европа е установен съветският модел на социализма. Подобно развитие поемат малко по-късно и страни като Китай, Северен Виетнам и Северна Корея (Азия) и Куба (Америка).

СТРАННАТА ВОЙНА.
Периодът септ. 1939 - май 1940 от II световна война на Западния фронт. Странната война се изразява в бездействието на 106 френски и британски дивизии с танкове, артилерия и авиация на границата с Германия срещу 11 непълни германски дивизии, с което допускат разгрома на Полша. Странната война завършва, след като нацистка Германия завладява Дания и Норвегия и през Белгия, Нидерландия и Люксембург напада Франция (май 1940).

ВЕЛИКА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ 1941-44.
Етап от Втората световна война след нападението на Германия над Съветския съюз (22 юни 1941). 30 юни 1941 - образуван е Държавен комитет на отбраната. Организирана е евакуацията на населението и на промишлените предприятия на изток, мобилизация на всички сили и преустройство на стопанството на военни начала. За кратко време германската армия успява безпрепятствено да превземе Прибалтика, Белорусия и Украйна. Дек. - съветската армия спира германското настъпление пред Ленинград и Москва. Ленинград е обсаден. В тила на германците се развива партизанско движение. Февр. 1942 - германската армия е отблъсната на запад от Москва. Създадена е антихитлеристка коалиция, сключва се договор с Великобритания за военен съюз. До края на 1942 германците завладяват Одеса, Севастопол и Крим; сражението при Сталинград слага начало на нов етап във войната. Авг. - дек. 1943 - контранастъпление на съветската армия, настъпателни операции в Северен Кавказ. Отблъскване на германската армия на запад от Днепър; освободени са Новоросийск и Киев. Започва възстановяване на икономическия живот в освободените територии. Ян. - апр. 1944 - освободени са Украйна, Ленинград и Новгород; апр. - юли - Кримска операция; освободени са Белорусия, Източна Полша, Прибалтика; авг. - Яшко-Кишиневска операция - съветските войски излизат от територията на СССР.


ПОТСДАМСКА КОНФЕРЕНЦИЯ 1945.
Конференция на ръководителите на СССР, САЩ и Великобритания - Й. В. Сталин, Х. Труман и У. Чърчил (от 28 юли К. Атли), в Потсдам от 17 юли до 2 авг. по най-важните международни въпроси, възникнали след II световна война. Вземат се решения за демилитаризация, денацификация и за демократично преустройство на Германия, победена във II световна война. Съгласувани са въпросите за Контролния съвет като висш орган на властта на съюзните държави по време на окупацията на Германия, за репарациите, за западните граници на Полша; за предаване на Кьонигсберг (Калининград) с околната територия на СССР; за международна Дунавска комисия; за учредяване на Съвет на министрите на външните работи и др. Германия губи 25 % от териториите си.

НАРОДНООСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА В ЮГОСЛАВИЯ 1941-45.
Освободителна война на народите на Югославия срещу германските окупатори. 1941, 4 юли - Политбюро на Централния комитет на Югославската комунистическа партия взема решение за общонародно въоръжено въстание; започват въстания в Сърбия, Черна гора, Хърватско, Словения, Босна, Херцеговина и във Вардарска Македония; дек. - създадена е редовна войскова част. 1942 - основани са народоосвободителните войски на Югославия; на освободените територии възникват народоосвободителни комитети, ръководени от Антифашисткото вече за народно освобождение на Югославия. 1943 - създаден е Национален комитет за освобождение на Югославия. 1944 - съвместно със съветските войски Югославската народна армия освобождава редица територии (на 20 окт. - Белград). 15 май 1945 - завършва освобождението на страната.

СТУДЕНА ВОЙНА.
Политика на военна и идеологическа конфронтация между САЩ и СССР и техните съюзници с оспорването на правото за световна хегемония. Първи сигнали - "твърдият курс" на американския президент Х. Труман спрямо СССР (апр. 1945), противоречията в подготовката на Парижката мирна конференция 1946 и в окупирана Германия, съветската намеса във вътрешните работи на източноевропейските страни, речта на У. Чърчил във Фултън (март 1946), доктрината "Труман" (март 1947), началото на военната надпревара, в която СССР се стреми да достигне стратегическите предимства на САЩ. Студената война се развива в 2 етапа (1945-66, 1976-85). Преодоляна в края на 80-те и началото на 90-те г. на 20 в. след промените в Източна Европа и разпадането на СССР.

ЯПОНСКО-КИТАЙСКА ВОЙНА 1937-45.
Война, която започва на 7 юли 1937 с нахлуването на японските войски в Североизточен и Централен Китай. Япония окупира голяма част от Китай (главно през 1937-39 и 1944). В Китай е създаден единен национален антияпонски фронт, който към апр. 1945 контролира 19 освободени района. През авг. 1945 СССР се включва във войната против Япония и допринася за приключването й.

ПАРИЖКИ МИРНИ ДОГОВОРИ 1947.
Договори, подписани в Париж на 10 февр. от държавите, победителки във II световна война, от една страна, и бившите съюзници на Германия в Европа (Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия), от друга. Договорите включват преамбюли и постановления (териториални, политически, военни, икономически, за репарации и за реституции); съдържат специални постановления за сроковете за изтегляне на окупационните войски (с изключение на Финландия). В договорите с Румъния, България и Унгария са включени постановления за корабоплаването по р. Дунав. Влизат в сила на 15 септ. 1947.

АНТИКОЛОНИАЛНИ ВОЙНИ.
Въоръжена съпротива на нации и етноси от колониални и зависими територии и страни от Азия и Африка срещу колониалното господство на европейските метрополии през II половина на 20 в. Главната цел на антиколониалните войни е постигане на политическа независимост и възстановяване на държавността и суверенитета. Антиколониалните войни съдействат за разпадането на световната колониална система.
След тези войни Индия постига независимост,каквато си извоюват Мианмар и още няколко азиатски държави.След антиколониалните войни 1960 г. е обявена за година на Африка, тъй като през нея обявяват независимост 17 страни от този континент( в това число не влизат вече независимите по това време държави Египет, Етиопия и Либерия). В резултат от разпадането на колониалната система се появяват повече от 100 независими държави в Азия, Африка, Латинска Америка, Океания.

КОРЕЙСКА ВОЙНА 1950-53.
Регионален конфликт, породен от агресията (25 юни 1950) на Корейската народнодемократична република (КНДР) в Република Корея с цел обединение на двете държави. Превзета е столицата на Република Корея - Сеул. Съветът за сигурност на ООН осъжда КНДР като агресор в отсъствието на съветския постоянен представител. САЩ се включват (27 юли) във войната на страната на Република Корея; след настъпление (ноем.) на американската армия линията на фронта се премества на север. В подкрепа на КНДР пристигат китайски доброволци. Усилията на ООН възстановяват фронта на 38-ия паралел (окт. 1951). След преговори е подписано примирие (27 юли 1953). Войната завършва без победител; страната остава разделена.


ЧЕТВЪРТА РЕПУБЛИКА 1946-58.
Република, установена във Франция след освобождението й от германската окупация с Конституцията от 1946. Възстановява икономиката, провежда национализация, създава силен държавен сектор в промишлеността, въвежда т.нар. индикативно планиране, незадължително за частния сектор, развива социална политика. Четвъртата република е парламентарна, има многопартийна система, по правило правителствата са коалиционни. Честата смяна на кабинети създава политическа нестабилност. Четвъртата република води колониални войни във Виетнам (1946-54) и в Алжир (1954-62).

ВИЕТНАМСКА ВОЙНА 1964-73.
Война, водена от САЩ във Виетнам за предотвратяване на установявянето на комунистическо управление на полуостров Индокитай. САЩ се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на 50-те години, когато в южната част на страната се създава (1955) Република Виетнам, и започва изграждането на т.нар.сайгонска армия с участието на американски експерти. 1960 - създаден е Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който с помощта на Демократична република Виетнам, СССР и КНР разгръща освободително движение за обединение на страната. 1963 - със заповед на американския президент Дж. Кенеди в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени части. 1964 - Конгресът на САЩ приема т.нар.Тонкинска резолюция, която поставя началото на войната; военни операции срещу силите на Националния фронт и ДРВ. 1968 - кулминация на войната; обхваща цялата територия на страната. 1969 - националните сили на Южен Виетнам създават Временно революционно правителство на Република Виетнам; в Париж започват мирни преговори между САЩ и Демократична република Виетнам. 1973 - Парижкото споразумение слага край на войната, до 1974 американските войски се изтеглят от Виетнам.

ПАРИЖКО СПОРАЗУМЕНИЕ 1973.
Споразумение за прекратяване на Виетнамската война и възстановяване на мира във Виетнам; подписано на 27 ян. в Париж от министъра на външните работи на Демократична република Виетнам, САЩ, Временното революционно правителство на Република Виетнам и сайгонската администрация. САЩ и всички други страни се задължават да зачитат независимостта, суверенитета, единството и териториалната цялост на Виетнам, така както са признати от Женевското съвещание 1954. Предвиждат се провеждане на избори в Южен Виетнам под международен контрол и постепенно мирно обединение на Виетнам. Подписани са протоколи към споразумението: за прекратяване на огъня в Южен Виетнам и за смесените военни комисии; за връщане на пленените военнослужещи и чужди цивилни лица и на пленените виетнамски цивилни лица; за Международна комисия за контрол и наблюдение, включваща представители на Канада, Унгария, Индонезия и Полша. Подписан е двустранен протокол за отстраняване, деактивиране завинаги или унищожаване на мините в териториалните води, морските гари и водните пътища на Демократична република Виетнам. С Парижкото споразумение се слага официално край на войната на САЩ във Виетнам.

ИРАНО-ИРАКСКА ВОЙНА 1980-88.
Локален конфликт между Иран и Ирак по религиозни, териториални, политически и икономически причини. Началото на 1979 - след ислямската революция в Иран двустранните отношения се влошават. 4-20 септ. 1980 - войната започва с взаимни провокации и военни операции, масирано настъпление на иракската армия в Иран. Кораби на САЩ, ФРГ, Великобритания, СССР и др. заемат позиции в Персийския залив; американската авиация води боеве с иранската; Израел бомбардира (1982) атомния център в Озирак, Ирак.1988 - ООН подготвя споразумение без победител и без определение за вина - т.нар. умиротворение под контрол.


НЕЖНИ РЕВОЛЮЦИИ 1989-90.
Движения в страните от Източна Европа против управлението на комунистическите партии, за демократизация на обществото и държавата, за пълен национален суверенитет и човешки права. Полша - на проведените избори (апр.1989) профсъюз "Солидарност" печели, създава се първото некомунистическо правителство, провъзгласило полския модел на обществено развитие.Чехословакия - мирни демонстрации и протести (ноем. - дек. 1989), които свалят правителството и президента. Новите демократични сили създават правителство, А. Дубчек е избран за председател на Федералния парламент. Създават се (апр. 1990) Чешка и Словашка федеративна република с президент В. Хавел. През юли 1992 словашкият парламент приема Декларация за суверенитет на Словакия. Унгария - възстановен е партийният плурализъм (февр. 1989), отворени са границите със западните съседи. Комунистическата партия се отказва (окт. 1989) от ръководната си роля и от старата политика. На първите свободни избори (март 1990) печели Демократичният фронт, който осъществява реформаторска програма. ГДР - събитията се развиват от началото на септ. 1989, когато Унгария отваря границите и хиляди източногерманци преминават през Австрия във ФРГ. Масови демонстрации (окт. 1989) в Берлин, Лайпциг и други градове на Източна Германия против системата на управление на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП). На 9 ноем. 1989 берлинчани разрушават Берлинската стена. Народната палата на ГДР премахва (1 дек. 1989) монопола на ГЕСП над властта. На 3 окт. 1990 двете германски държави се обединяват. България - реформаторските сили в централното ръководство на БКП сменят (10 ноем. 1989) дългогодишния партиен и държавен ръководител Т. Живков с П. Младенов, БКП се отказва от монопола върху политическата власт, възстановена е многопартийната система. Румъния - стихийни протести и въоръжени сблъсъци в Трансилвания и в Букурещ свалят диктатурата на Н. Чаушеску. Военен съд осъжда на смърт диктатора и съпругата му, Румъния е единствената държава, в която Нежната революция взема жертви.

ВОЙНА В БОСНА 1991-95.
Война между националните общности в Босна (мюсюлмани, сърби и хървати) за национални права и държавност. Въоръжените конфликти започват след отделянето (25 юни 1991) на Словения и Хърватия от федерация Югославия. 29 февр. - 1 март 1992 - референдум за независимост в Босна и Херцеговина, бойкотиран от сърбите; бившата югославска република е разделена на 52 окръга за мюсюлманите, 37 - за сърбите, 20 - за хърватите; намеса на югославската армия; създаден е Сръбски автономен район в Крайна. 2 септ. 1992 - референдум за сръбска автономия; създадена е Република Сръбска в Босна и Херцеговина с център Пале. Нови въоръжени сблъсъци между националните общности; дипломатическа намеса на Европейския съюз и изпращане на Силите на ООН за защита (ЮНПРОФОР). 21 септ. 1993 - САЩ, Русия, Испания, Франция и Великобритания поемат инициативи за съвместни действия, преговарят с президентите на Босна и Херцеговина, Хърватия и Югославия. Страните не приемат предложените проекти за споразумение; следват нови религиозни и етнически сблъсъци. Март 1994 - във Вашингтон е подписано споразумение между босненския президент А. Изетбегович и хърватския президент Ф. Туджман. Апр. 1994 - сръбската артилерия обстрелва мюсюлманския анклав Горажде в Източна Босна, обявен за "зона на сигурност"; американски самолети бомбардират сръбските позиции; предложенията на т.нар.Контактна група (САЩ, Русия, Франция, Германия, Великобритания) за разделяне на босненските територии (51 % за мюсюлманите и хърватите, обединени в Мюсюлманско-хърватска федерация, и 49 % за босненските сърби; Сараево остава под контрола на ООН) не довеждат до прекратяване на военните действия. 12 окт. 1995 - след мирни преговори по инициатива на САЩ е постигнато споразумение за прекратяване на огъня. 1 ноем. 1995 - в Дейтън, САЩ, президентите на Хърватия, Босна и на Мюсюлманско-хърватската федерация подписват споразумение за прекратяване на войната. 14 дек. 1995 - в Париж президентите на Босна, Хърватия и Сърбия подписват договор за мир в Босна.




След всички тези събития през ХХв. Мисля, че е редно да проследя и развитието на някои държави през изминалия век, защото те наистина са били важен фактор за световната политическа карта, било то преди няколко години или пък преди деситилетия.

СЪЮЗ НА СЪВЕТСКИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ , СССР, Съветски съюз.
Държава, съществувала през 1922-91. Разположена в Източна Европа, Северна, Източна и Средна Азия, гранична с 12 морета и 3 океана - Атлантическия, Тихия, Северния Ледовит океан. Площ - 22 403 200 km2. Население - 281,7 млн. души (1987); многонационална държава - повече от 100 националности и народности - руси, украинци, узбеки, беларуси, казахи, татари и др. Законодателен орган - Съвет на народните депутати. СССР е съставен от 15 съюзни републики (днес държавите Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Естония, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна), 20 автономни републики, 8 автономни области, 10 автономни окръга, 129 края и области.
1917 - след Октомврийската революция (виж революции в Русия) е създаден Съвет на народните комисари начело с В. И. Ленин. 1918-20 - подписан е Бресткият мирен договор, създадена е Червената армия; Гражданска война в Русия; Латвия, Литва, Естония и Финландия са признати от Съветска Русия за независими държави. 1921 - започва да се прилага новата икономическа политика (НЕП). 1922-29 - Й. В. Сталин става генерален секретар на ЦК на Руската комунистическа партия (болшевики); образува се СССР (30 дек. 1922), в който влизат РСФСР, Украинската ССР, Белоруската ССР, Закавказката социалистическа федеративна съветска република, Узбекската ССР, Туркменската ССР, Таджикската ССР. 1936 - приета е конституция на СССР; като съюзни републики в СССР влизат Азербайджанската ССР, Арменската ССР и Грузинската ССР (дотогава обединени в Закавказката социалистическа федеративна съветска република), Казахската ССР и Киргизката ССР. 23 авг. 1939 - сключен е германо-съветски пакт за ненападение. 1939-40 - Западна Украйна и Западна Белорусия са присъединени към Украинската ССР и Белоруската ССР; след Съветско-финландската война е присъединена Карелия. Съветските войски навлизат в Прибалтика и установяват съветска власт. Латвия, Литва и Естония са включени в СССР като съюзни републики (1940). 22 юни 1941 - май 1945 - Велика отечествена война на СССР. 1944 - към СССР е присъединена Тувинската народна република (Тува). 1945 - Ялтенската конференция (февр.) и Потсдамската конференция (юли) признават на СССР зона на влияние в Източна Европа. 1953 - след смъртта на Сталин Н. С. Хрушчов е избран за първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз. 1956 - ХХ конгрес на КПСС разкритикува култа към личността на Сталин и последствията от него. Съветските войски навлизат в Унгария. 1957 - изведен в орбита първият изкуствен спътник на Земята. 1961 - осъществен първият полет на човек в Космоса. 1964 - Л. И. Брежнев става първи секретар на ЦК на КПСС. 1968 - съветските войски заедно с войските на Варшавския договор навлизат в Чехословакия. 1977 - приета е нова конституция. 1979-89 - съветска инвазия в Афганистан. 1985 - М. С. Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС, от 1990 - президент на СССР. Период на преустройство в сферите на обществения живот. 1991 - неуспешен опит за преврат (19-21 авг.) срещу Горбачов; СССР се разпада (декември).

ЧЕЧЕНИЯ , Чеченска република, Чечня, Ичкерия.
Република в състава на Руската федерация (виж Русия), на северния склон на Голям Кавказ, Чеченската равнина и Терекско-Кумската низина. Население около 1 млн. души, столица - Грозни. На територията на Чечения има археологически находки от каменната епоха (палеолита и неолита). 1919 - на територията на Чечения и на Ингушетия действат войските на А. И. Деникин. 1921 - Чечения е включена в Горская АССР. 1922 - създадена Чеченска автономна област към РСФСР. 1934 - Чечения и Ингушетия са обединени в Чечено-Ингушка автономна област, от 1936 - Чечено-Ингушка АССР. 1942 - част от Чечения е окупирана от германски войски. 1944 - след ликвидирането на Чечено-Ингушката АССР населението на Чечения е депортирано. 1957 - Чечено-Ингушката АССР е възстановена. 1990 - през ноември Върховният съвет на републиката приема Декларация за държавен суверенитет, преименувана (1991) Чечено-Ингушка република. 1992 - създадена Чеченска република отделно от Ингушката република. 1994 - в Чечения влизат руски федерални въоръжени сили и започват военни действия. 1996 - сключено е споразумение между Чечения и Руската федерация за прекратяването на военните действия. Неуспешни опити за мирно разрешаване на конфликта, които са последвани от възобновявяне на военните действия.



КОСОВО.
Автономен район в югозападната част на Съюзна република Югославия (Сърбия); включва областите Метохия и Косово поле. Площ 10 849 km2, население 1,95 млн. души, главен град - Прищина. 1912-18 - след Балканските войни е присъединено към Сърбия; през I световна война е театър на военните действия; окупирано е от австро-унгарски и български войски. 1919 - влиза в Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 - Кралство Югославия). 1941 - включено е във "Велика Албания" под протектората на Италия; на Буянската конференция на Областното вече за национално освобождение (дек. 1943 - ян. 1944) е приета декларация за обединяването на Косово с Албания след края на войната; решението е отменено от ЦК на Югославската комунистическа партия и от Антифашисткото вече за национално освобождение на Сърбия. 1945 - Косово е автономна област в състава на Сърбия с името Автономна покрайнина Косово и Метохия. 1968 - преименувано Социалистическа автономна област Косово. Според конституцията на Социалистическа федеративна република Югославия от 1974 става субект и на федерацията и получава разширена автономия - областен парламент, конституция, изпълнителна власт, териториално-административно управление, албанският език е служебен, културно-национална автономия (образователна система на всички равнища, включително университет, културни институции и академия на науките), средства за масова информация (радио, телевизия, преса, книгоиздаване на албански език). След смъртта на Й. Б. Тито избухват (1981-83) вълнения с искания за република, наложен е рестриктивен режим, който през 1989-90 приключва с ликвидиране на автономния статут на областта. Вълненията в Косово увеличават политическото напрежение и слагат начало на югокризата. 1989 - формиране на Демократичния съюз на Косово начело с И. Ругова като коалиция на политическите сили и партии на косовските албанци. Юли 1990 - Областната скупщина с участието само на албански депутати приема Качанишката конституция и обявява Косово за република. Септ. 1991 - проведен референдум сред албанците в Косово, 99,87 % се обявяват за независимо Косово. Май 1992 - проведени са сепаративни парламентарни и президентски избори, спечелени от Демократичния съюз на Косово; президент - И. Ругова. Правителството с министър-председател Б. Букоши се установява в чужбина и пристъпва към създаване на паралелни албански структури на власт; до 1997 преобладава тактиката на мирно противопоставяне, наложена от И. Ругова, след което начело на борбите на албанците в Косово застават радикални формации - Армия за освобождение на Косово (АОК), и личности - А. Демачи. 1998-99 - напрежението в Косово ескалира до Война в Косово.
Освен всичко споменато дотук искам да отбележа и кои са най-младите държави в света, т. е. с ивоювана независимост в края на ХХ век. Това са освен обединена Германия (1990), 15-те независими републики отделени от бившият СССР (1991), отделените от Югославия Хърватска, Словения, Босна и Херциговина иМакедония (1991), Словакия и Чехия ( след разпадането на Чехословакия, 1991 ), това са Еритрея (отделена от Етиопия), обявилата се преди години за независима страна Намибия иотделилият се от о-в Гвинея Източен Тимор.
Въпреки, че ще прескоча рамките на ХХ в. съм длъжен да спомена и за отделянето на Черна гора от Сърбия (май, 2006) след гласуване провело се измежду жителите на бившата вече република Сърбия и Черна гора.

elinkaaa
01-31-2010, 12:06
1.Напиши името на човек от срещуположния пол.
2.Кой е любимият ти цвят от тези:жълт,черен,червен,син или зелен?
3.Първият ти инициал:А-Р,Л-Р,С-Я.
4.Месецът ти на раждане.
5.Кой цвят харесваш повече,черно или бяло?
6.Напиши името на човек от същия пол като теб.
7.любимото ти число?
8.Калифорния или Флорида?
9.Кое харесваш повече:Езерото или океанът?
10.Напиши желание.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.Отговорите:
1.това е името на човекът,в който си истински влюбен.
2.Ако си избрал:
Червено-Ти си жив и изпълнене с любов
Черен-Ти си скромен и агресивен
Зелен-Твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие
Син-ти си човек със спонтанен характер
Жълто-ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора
3.Ако инициалът ти е:
А-К-имаш много приятели и любов в живота
Л-Р-Опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще разцъфне
С-Я-Обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро
4.Ако си роден в:
Януари-Март-Годината ще е много добра и ще разбереш че си се влюбил в този който не си очаквал
Април-Юни-Ще имаш силна връзка,но тя няма да трае дълго
Юли-Септември-Ще имаш незабравима година с много промени
Октомври-Декември-Годината няма да е от най-добрите,но ще откриеш сродна душа
5.Ако избереш…
Черно:Живота ти ще тръгне в различна посока,ще има много промени и ще се радваш на тях
Бяло:Ще намериш приятел който ще ти се доверява и ще направи всичко това,номоже и да не го разбереш
6.Това е най-добрият ти приятел
7.това са броят на близките приятели,които ще имаш в живота си
8.Ако избереш…
Калифорния-обичаш приключенията
Флорида-романтична душа си
9.Ако избереш…
Езерото-верен си на приятелите си и си малко резервиран
океан-ти си спонтанен и обичаш местата с много хора
10.желанието ти ще се сбъдне ако пуснеш това в друг форум до 1 чаc


sry za spama
:(

GabisiTa
01-31-2010, 12:46
Благодаряяяя! :grin:

LittleFallenAngel
01-31-2010, 16:37
Здравейте, може ли, ако някой от вас има регистрация да изтегли следните материали:


http://download.pomagalo.com/368613/tragediyata+faust/?search=21307655&po=10

http://download.pomagalo.com/50738/obrazyt+na+faust/?search=21307745&po=1

http://download.pomagalo.com/50738/obrazyt+na+faust/?search=21307785&po=1

Благодаря предварително.

randomperson
01-31-2010, 19:05
Здр, спешно ми трябва ЛИС на тема "Епопея на забравените - личност - народ - история"

bonbon_
02-01-2010, 13:37
http://download.pomagalo.com/163752/izkustvoto+na+dreven+rim/
http://download.pomagalo.com/301480/izkustvoto+na+drevna+gyrciya/
10х :)

puhchence92
02-01-2010, 15:51
http://download.pomagalo.com/88831/danychna+politika/?search=21386149&po=1 ако може някой да ми го свали ще съм му много благодарна

detelina101
02-01-2010, 16:33
Трагедията „Фауст”

1. Предистория на творбата:
Основа на трагедията е легендата за магьосника д-тор Фауст, историческо лице от XVI век, което привлича много творци: Марло пише драмата „Фауст”, Лесинг започва, но не довършва трагедия за Фауст, Гьоте също се връща към темата за д-тор Фауст.

2. Композиция:
Трагедията се състои от 1 лирическо посвещение, 2 пролога и 2 части.

3. Кратко съдържание на трагедията:
а) От двата пролога особено важен е прологът на небето, защото там се решава да почне облога м/у Фауст и Мефистофел (дяволът), защото Господ е обеден, че в крайна сметка Фауст ще стигне до Божията премъдрост и „бъдещето е плод ще засияе”; този пролог е завръзка на трагедията;
б) I-ва част: Д-р Фауст е високо интелигентен човек, известен учен, достигнал предела на земното знание, но изгубил вярата, че чрез науката може да постигне смисъла на човешкото съществуване. За това той решава да се заеме с магии и призовава духа на земята да му помогне да открие смисъла на земното съществуване, но духът му отказва. Тогава отчаяният д-р Фауст решава да се самоубие, като се отрови. Но в последния миг камбанен звън и песнопения възвестяват Великден и той изоставя отровата, защото няма смисъл да минеш към смъртта и после към живота. За да осмисли по-нататъшния си живот д-р Фауст решава не просто да чете, а да преведе Библията на немски език и смята, че първите слова трябва да бъдат „В началото бе делото”, т.е. че смисълът на живота е сътворяване чрез действие, а не чрез слово. Тогава се явява Мефистофел, който е олицетворение на действието в разрушителен, а не в съзидателен смисъл. Двамата се договарят и сключват договор, подписан с кръвта на Фауст. Според договора Мефистофел ще изпълнява всички желания на Фауст го момента, в който Фауст каже, че е постигнал смисъла на земното съществуване.
Започват дяволските изкушения за Фауст: безкрайни пирове, веселби, прекрасната и трагична любов с прекрасната Гретхен (Маргарита).
Старият Фауст се увлича по младата Гретхен, но се убеждава, че тя не може да замени висшите му стремежи и я изоставя, но Гретхен вече е бременна, убива детето им, (защото ако властите разберат, че е бременна без брак ще я осъдят и убият) но попада в затвора, полудява от мъка и загива. С това приключва главата;
в) II-ра част: Фауст се заема с държавна и с политическа власт; заедно с Мефистофел те създават книжните пари, инфлацията и спасяват държавата от банкрут. Фауст обаче не се съблазнява от държавната власт и политическата слава, тогава Мефистофел отново го връща към изкушенията на любовта и съвършената красота, като го пренася в древна Елада при хубавата Елена. Но и тук Фауст окончателно се убеждава, че плътската любов и красотата са преходни, измамни миражи и не могат да бъдат смисъла на човешкото съществуване. Тогава Мефистофел го насочва към военната слава и търговски успех, към завладяване на нови земи и пазари, но Фауст пак не е удовлетворен. Стигнал края на своя живот, но запазил бодър дух, Фауст почва да се убеждава, че смисълът на живота може би ще се постигне чрез дела, но насочени и към неговото щастие и към щастието на другите хора и вече остарял, полусляп, Фауст разпорежда на дявола да му доведе работници, които да пресушат обширни изоставени блата, да ги превърнат е свои плодородни земи за съзидателен, мирен труд. Постигнал този смисъл чрез мирния, съзидателен труд на хората, Фауст произнася съдбовните думи:
Върху земя свободна и желана
с народ свободен искам да живея
и към мига изрекъл бих тогава:
„О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!”
И дирята на твоите земни дни
безбройни векове не ще погубя.
Тези съдбовни думи Фауст произнася в условно наклонение (бих) и се поражда спор за душата му. В крайна сметка душата на Фауст отива при Бога и това е всеобразна развръзка на трагедията в чиято основа е ренесансовото противоречие м/у свободата на избора, отговорността за него и възможността човек да постигне хармония, т.е. смисъла на своя живот чрез земни съзидателни дела, а образът на Фауст се превръща в символ на човешкото развитие на вечно търсещия съзидателен човешки дух.
Трагедията „Фауст” е една от най-сложните и велики творби на Гьоте и на Европейската култура през XVIII век.

detelina101
02-01-2010, 16:34
Централният образ в творчестовото на Гьоте е Фауст. Това е произведение, което кара читателя постоянно да си задава въпроса: Какво е човешкия живот? КАкъв е неговият смисъл?

В пролога Господ и Мефистофел разговарят. Мефистофел иска да изкуши Фауст, който всъщност е отчаян учен, опознал всичко човешко с изключение на човешкото щастие. Той отива при при магьосничката, която му дава питие, за да бъде вечно млад. Когато той получава питието, вижда се млад и Мефистофел го приканва да подпишат договора, а Фауст казва: “ами защо не го подпиша с обикновено мастило? Не, не, с кръв ще го подпишеш”. И така той подписва с кръв договор с Мефистофел, за да изживее своята младост. Той сключва договор с Дявола, който му обещава вечна младост, богатство и безсмъртие. Условието е никога да не пpоизнася фразата: О, миг, ти тъй си хубав, спри! Фауст удържа на думата си до момента, в който не среща истинската любов. Изричайки фаталното изречение той губи и живота си, и душата си, която е обещал на Сатаната.
С помотщта на Дявола Фауст достига до богатството, познанието, магическата сила и до любовта на Маргарита, която той сам погубва.
Фауст, който сее около себе си болка и нещастия, поради липсата на скруполи в крайна сметка умира. Поуката от този край, написана от един старец е, че Фауст така и не намерил щастието нито в богатството, нито в науката, нито в могъществото. Може би смисълът на човешкия живот не е нито в богатството, нито в познанията, нито в могъществото, а в истинската любов, която озарява човека и го кара да възкликне, в стремежа си да запази по-дълго това щастие: "О, миг, тъй си хубав, спри!"
Всъщност “Фауст” на Гьоте е едно от произведенията, които ни помагат да обогатим познанията си за хората, за красивото и грозното, доброто и злото, за справедливото и несправедливото.

detelina101
02-01-2010, 16:36
Реферат

По история на изкуството

На тема” Изкуството на древен Рим”







Изготвено от Маринела Тенева


“След падането на Троя, част от оцелелите троянци начело с Еней, тръгнали да търсят щастие в други земи. Те стигнали на Лациум, където решили да се заселят. Но там вече живеели други народи. След дълги перипетии троянците се слели със завареното там население. Еней се оженил за дъщерята на местния владетел – цар Лавиния и построил град на нейно име. Появил се нов народ- латините. След смъртта на Еней потомците построили град Алба Лонга. Когато властта там взел Нумитор, неговият брат Амулий му завидял, организирал заговор и го свалил. Той убил сина му, а дъщеря му Рея Силвия направил весталка (те били длъжни да пазят своето моминство), тъй като се боял да не се роди законен наследник. Но Рея Силвия заченала от бога на войната Марс и му родила две момчета близнаци- Ромул и Рем. Узнал за момчетата, Амулий наредил да ги хвърлят в река Тибър. Близнаците били спасени по чуден начин: вълните ги изхвърлили на брега. Една вълчица ги открила и накърмила, а минаващ наблизо пастир ги намерил и отгледал. Когато навършили пълнолетие, те узнали за своя произход, наказали Амулий и възстановили правата на своя дядо Нумитор. Самите те основали нов град. Издигайки крепостната му стена, между братята избухнал спор. Ромул убил Рем. Новият град бил наречен на неговото име- Ромул- Рим, а Ромул станал първият римски цар…”


* * *

Предшественици на римляните на италианска земя били етруските. Вероятно те са дошли след преселение от Мала Азия по време на всеобщото Велико преселение на народите към края на 2 началото на 1 хил. пр. н. ера. Около средата на 1 хил. те вече имали самостоятелна култура, която в много отношения е задължена на гърците, но й отстъпва по сила и значителност. Много нейни черти са залегнали в основата на римското изкуство.
Етруските храмове приличат до някъде на гръцките периптери с тяхната цела, колони и двустранен покрив, ала в тях по– силно се подчертава лицевата част. Пред входа имало площадка, цялата изпълнена с колони към която водела широка стълба с много стъпала. Очевидно храмовете служели не само за обиталища на боговете, но и като места за тържествено богослужение. Етруските често използвали в строежа на порти полукръглата арка, която гърците почти не познавали. В центъра на къщите им имало помещение с квадратен отвор в средата на покрива; под него се намирало огнището.
Етруската живопис от 6-5 век пр. н. ера има много допирни точки с гръцката вазопис. Стилът им обаче бил различен. Те вярвали в богове, които си представяли за загадъчни, невидими същества и винаги се чувствали под властта на тайнствените сили. Подобно на хората от Изтока, тях никога не ги напускал страха от мрачното царство на Ада. Поради тази причина те изписвали стените на гробниците си с многофигурни цветни композиции, изобразяващия напуснатия от покойника свят. Често този начин на оформяне на гробниците напомня повече на египетски отколкото на гръцки.
Най- ярко се проявява своеобразието на етруското изкуство в надгробната скулптура. Саркофазите, в които се полагали съпружески двойки, се украсявали с техни портретни изображения. Етруските майстори развили в тези произведения необикновена наблюдателност и прекрасно умение да предават индивидуалното. В това отношение те превъзхождали египтяните дори повече от гърците. Тези етруски произведения са отчасти грубо рисувани и пъстро оцветени. Твърде свободното на места изпълнение се обяснява с липсата на чувство за мярка. Ала етруските определено били художествено надарен народ. Когато римляните разпрострени властта си над целия полуостров и абсорбирали културата на етруските, те се постарали да вземат нещо от художествения опит на покорените.
През многовековното си съществуване римската държава преминала през сложен път на развитие. В областта на външната политика Рим започнал с завоюването на щяла италия95-3 век пр. н. ера), след това в резултат на Пуническите войни – на Картаген и неговите съюзници (2 век пр. н. ера) и най- накрая на елинистически свят, включително и на самата Гърция (2 век пр. н. ера). Докато Рим изграждал световното си господство, обхванало цялото Средиземноморие, той попаднал под властта на Гърция и разнесъл основните си елементи на нейната цивилизация до най- отдалечените кътчета на древния свят.
Животът в самия Рим се развивал с не по- малко сложен път. Историческата роля на Рим започнала със земевладелската аристократична република. Борбата на плебеите срещу патрициите едва не превърнала страната от времето на Гракхите в държава на свободни селяни, на военните успехи и ширещото се робовладение. Липсата на народно представителство довело до създаването на военно- деспотична империя, която унищожила и последните остатъци на древното самоуправление и свободи. Робовладението в края на краищата подкопало икономическите основи на държавата и довело до възникването на крепостното стопанство, на т. нар. колонат, с което вече се започва епохата на Средновековието.
През епохата на най- голямото засилване на държавата – 3 век, римската култура била още неразвита и не твърде самостоятелна. Тя съзряла едва в периода на римския държавен строй и общество при римските императори. Това не означава, че в римската култура не се намерили свое отражение и понятия, създадени от народа в началния стадий на неговото развитие.
Римската култура имала по- сложен и по- многослоен характер от гръцката. В нея официалните държавни тенденции на елинизираното общество се сблъскват с вкусовете на народа, коренящи се в далечното италийско минало. Римското изкуство се отличава с голяма разнородност и пъстрота на формите.
Още в най- далечни времена римската религия се различавала от гръцката митология. Римляните не познавали олицетворените богове със свой собствен характер и съдба, богове, като шумното и весело население на Олимп. Римските богове били символи на отделните видове човешка, преди всичко обществена дейност. Имало богове, които ръководели живота на хората и защитата на държавата, богове на успеха, на добродетелността, на мира, на целомъдрието и пр. Всички те били продукт не на живото въображение, а по- скоро на разума, извлякъл тия общи символи на многообразието на живота. Отъждествяването на тези римски богове с гръцките не променило разбирането на хората за тях.

Бог Юпитер- съответства на древногръцкия бог Зевс
Гръцката религия се отличавала с естествена простота на външните си форми, римската пък още от самото начало придавала голямо значение на строгия ритуал, в който се появявал общественият, държавният смисъл на култа. Значителна роля в римската религия играели жреците и оракулите, които в тържествени одежди изпълнявали обществените обреди. В последствие и римският император си възложил титлата на върховен жрец.
Гръцкият гражданин се чувствал като неделима част от своята община. В Рим индивидът се обособил и противопоставял на държавата, чието властно влияние се чувствало във всички сфери на живота. Римската държава се славела със своята система на управление, с администрацията си, с яснотата в отношението между личност и държава, които били зафиксирани в известното римско право.
Римското военно дело управлявало дълбоко целият римски строй– те били войни по призвание. Армията съставлявала основата на римското световно господство. Върховната власт била съсредоточена в ръцете преуспели пълководци, които често пъти малко се съобразявали с общонародните и общодържавните интереси. Духът на военната и строгата дисциплина оставили отпечатъка си върху целия държавен строй; дори самите римски градове се строени по образец на военните лагери.
Практическият дух в римската култура се проявявал във всички области. Римляните не развили художествения мит, а историческата наука; не се занимавали с философски умозрения, а с въпросите на житейския морал; римската литература се славела не толкова с поезията си, колкото с прозата си. Целият римски стил в художественото творчество е показателен. Не случайно Цицерон препоръчвал отначало речта да бъде съвсем конкретна, а след това да се подлага на риторична обработка; Вергилий пишел произведенията си първо в проза, а след това ги обработвал в стихове; строителите издигали своите улитарни постройки и едва тогава ги покривали с богата пъстроцветна облицовка; скулпторът първо снемал маска от умрелия и след това й придавал художествена форма. В Рим тази трезва проза лежала в основата на всяка дейност, но това не изключвало честото претворяване на прозаичния материал в истинско изкуство.
Най- древното римско изкуство от републиканския период се кореняло в местните традиции, към които обаче скоро се примесило влиянието на по- зрялото гръцко изкуство. От Гърция се внасяли произведения на изкуството, от там идвали в Рим художници. Римските писатели усърдно превеждали гръцки автори, художниците копирали прочути стари шедьоври. Но гръцкото изкуство не намерило отведнъж всеобщо признание.
Решаващо влияние в най- ранното римско изкуство, оказали различните тенденции на елинистическото изкуство. В областта на театъра, това били комедиите на Плавт с техните остри социални характеристики и сатирично изображение на човешките слабости и пороци. В чисто римските комедии, в които героите играели с тоги, изобразяването на всекидневния бит било особено живо.
По това време се формирали основите на римския портрет. Неговото възникване се обяснява със строгата семейна организация на древните римски общини, с таченето на родоначалника и на дедите, покровители на рода, чиито портрети красели стените на римския дом. По време на обредни церемонии те били тържествено носени. Тези най- древни римски портрети са нехудожествени по изпълнение. Много от тя са слабo моделирани и са с рязко насечени линии, и така приличат на восъчни маски от мъртъвци. Но тези строги и избръснати лица с плешиви глави и остро очертани гънки около плътно стиснатите устни, подкупват с израза на несъкрушима вътрешна сила и нравствена чистота. Като паметници, които стояли, винаги пред очите на техните потомци, те били вечен призив да се пазят устоите на семейния живот. От тях лъхал духът на републиканските добродетели, на оная почтеност и решителност, които Катон така горещо отстоявал.
Една глава на римлянин от републиканската епоха се отличава с особено доброто си изпълнение. Виждаме удължено, слабо лице, с изпъкнали скули и издадени напред брадичка, с остри бръчки и суха като пергамент кожа, с напрегнат и мрачен поглед. Изключително добре са придадени тънките, скептично извити устни, художникът изключително добре е показал тяхната асиметричност. При съпоставянето на този портрет с един елинистически модел, се вижда ясни, че портретът у римляните и гърците е развит в различни насоки. В гръцкият портрет всичко индивидуално в чертите на лицето е смекчено, но пък характера на модела е много добре предаден. В римският портрет неповторимият, индивидуален образ се налага със сурова, режеща правдоподобност, без да се държи сметка за своеобразието на човешката душевност.
За разлика oт съсредоточения мислител Демостен, статуята на един римски оратор се характеризира напълно с жеста, с който той се обръща към съгражданите си. Oтчетливо предаденото му облекло, ъгловатите телодвижения, целият му външен облик, говорят че речта му е рязка, делова и суха. В статуите на римски жреци или весталки, тялото и движенията им се покриват от дългата грижливо драпирана на сини дипли дреха- тогата. Тя прави човека носител на обществени задължения, тържествен участник в обреда. Суховатото изпълнение на тези статуи трябва да е дразнело развития естетически усет на гърците.
Римското изкуство от този период е намерило по- пълен израз в литературата. Лукреций се стремял да изрази материалистическия си светоглед в ярки поетически образи. В името не правилното изображение на чувствата Катул разчупил старите форми на любовната поезия. Цицерон, пламенен поклонник на идеите за гръцката хуманност, търсел да излее цялата страстност на темперамента си в хармоничните форми на ораторската проза.
Епохата на Август( 30 г. пр. н. ера- 14 от н. ера) продължила започнатото от републиканската епоха развитие на изкуството. Историческата мисия, която императорът поел върху себе си, можела да бъде извършена само чрез усвояване на гръцкото наследство. Покровителството на изкуството, което съвременниците на Август му приписвали като особена заслуга, означавало в същност съзнателно ръководене на художественото творчество от страна на държавата. Традициите, които били формирани още преди това, не изпаднали в забрава; живите творчески сили на Рим, предпазили художниците от еклектизма. Класицизмът станал официално изкуство в Рим през този период. Римските художници били призовани да се ориентират не към късното гръцко изкуство, а преди всичко към големите майстори от времето на Фидий.
Самият император се оказал най- голям покровител на изкуството. Самият той се гордеел от факта, че приел Рим глинен и го оставил мраморен. Римското общество току- що било преминало гражданска война; хората преживели много и започнали да премислят и осъзнават много неща. Този жизнен опит оставил следа върху изкуството от Августовската епоха. В него липсва простотата и естествеността на гръцкото изкуство, то е проникнато от сдържаност, съзнателност, самообладание. Това проличава дори у Вергилий, въпреки че в своята „Енеида”, той следвал примера на гръцките поети и горещо призовавал хората да се върнат към природата и прелестите на селския живот. Особено ясно проличават тези черти у Хораций, който искал безгрижно да е наслаждава на живота, но не можел да надвие у себе си разочарованието, понякога изпълнено с горчива ирония. Тези умонастроения определили също и своеобразието на изкуството през Августовската епоха.
Римските архитекти от края на 1 век пр. н. ера имали желание да се приближат до образите на Древна Гърция. За тази поставена задача може да се съди по един трактат на Виртувий от 27-25 г. пр. н. ера, който разкрива широката му осведоменост в областта на историята на архитектурата и строителството. Просветен и разсъдлив човек, той ратувал за това да се следват най- добрите образци и застъпвал програмата на един умерен еклектизъм. Според него архитектурата се състои от две част- конструкции и пропорции. Това е взаимоотношението между отделните части на сградата.
Паметниците на архитектурата от късно републиканската и Августовска епоха като храмът на Фортуна Верилис в Рим, спада към т. нар. псевдопериптер. По основните си елементи той прилича на периптера, само че целата му е отместена назад, така че задните колони на храма са долепени непосредствено до стената, сякаш сливайки се с нея, като по този начин се превръщат в полуколони. Това ги лишава от обемността и естествеността, която те били запазили в елинистическата архитектура. Храмът се издига върху висока основа, към входа му води широка стълба и в това се появява сходството с псевдопериптера на етруския храм. Разликата е, че в римските класически форми ордера е по- строг: колони с канелюри; йонийски капители и антаблеман.
Малко сухата изработка на детайлите придава на римската архитектура от епохата на Август оттенък на студена представителност и по това нейните произведения се отличават от късно гръцката архитектура.
Още по- ярко изявило своеобразието си в римската архитектура новият тип жилище. Най- добрите му образци са известни от разкопките на Помпей. Духът на еклектизма тласкал създателите му към преплитане на такива разнородни елементи, като италийския атрий и елинистическия перистил.
Обширен атрий с две странични крила посрещал посетителя в тържествен полумрак. Тук клиентите очаквали появяването на своя покровител. В атрия намерил израз благонравният начин на живот на древните римляни. Зад таблинума- помещението, служещо за трапезария, се виждал перистилът като внесено от Гърция нововъведение. Той служел по- скоро като украса в знатния дом, отколкото като място за всекидневно обитаване. Затова още в старо време средната част на перистила била отделена с парапет от околовръстния външен коридор. За разлика от гръцката къща всички помещения в римските домове били разположени в строг ред от двете страни на главната ос.
Помпейските къщи били истински възторг у съвременния човек: те му дават възможност да проникне в във всекидневието на някогашните обитатели и го обайват с високото си съвършенство на вътрешното обзавеждане. Но в римските жилища откриваме и високомерна суетност, безвкусен разкош, както и нелепи хрумвания на богаташите да карат художниците да изписват стените с големи копия на прочути гръцки картини. Стените били покривани отчасти с плоски декорации или пък декораторите се мъчели да създадат измамно впечатление за дълбочина с помощта на полуфантастични театрални кулиси.
За разлика от копията на гръцки картини от 4 век, някои картини в Помпей и Херкулан, били изцяло проникнати от римски дух. Изображението на момичето късащо цветя – „Флора”, всъщност не представлява самостоятелна сцена. Всичко тук е само лек загатнато и това придава на картината особен чар. Представената в три- четвърти фигура на момичето е остро очертана и добре пропорционизирана. Диплите на дрехата разкриват гъвкавостта на тялото. В това изображение долавяме част от характера на класическата вазопис. Съобразно с декоративния замисъл обаче художникът се е задоволил само с леки загатвания на, свързал е фигурата в охровото наметало със заления основен тон и така й е придал очарованието на отминаващо видение. В творби като „Флора”, можем ясно да доловим възторженото отношение на образованите римляни от Августовската епоха към благородната простота на гръцката класика.
В разкошните извънградски вили предоставяли на художниците по- голяма свобода. Сградите са били разположени по- свободно и по- живописно, отколкото в града. Пред входа на имението имало широк двор, обкръжен от открит портик. Многобройните служебни помещения били отделени от жилищните, които били разположени и така, че да предлагат убежище от горещината през лятото, а зимно време да ги огрява слънце. Често на брега на някое езеро или река, или на терасите на някой хълм оформяли парк. Открити полянки се редували с платанови алеи, подрязаните чемширови храсти се оживявали от бели мраморни статуи.

Хораций знаел от собствен опит колко е трудно да се твори в класически форми. ”Трудно е да създаваш свои собствени същества от общоизвестното”- признава той. Пред майсторите от Августовската епоха се разкривали два пътя- единият се свеждал до това, така да подражават на древните гърци, че да не може създадената творба да се различи от нейния първообраз. Пасител или някой друг представител на това направление така майсторски е изпълнил фигурата на момче, изваждащо трън от крака си, че до неотдавна това произведение се смята, че за част от гръцката класика. Втората възможност се състояла в това да се комбинират класическите форми с италийския стил: така към трупа на прекрасна гръцка богиня майсторите от това направление прибавили грозната глава на застаряла римска матрона, без дори да смятат за необходимо да свържат двете части в художествено единство.
В най- хубавите произведения от времето на Август стилизацията и еклектизмът са преодолени.„Алтарът на Мира”, издигнат на римския форум е един от представителните паметници от епохата. Възможно е в изпълнението на отделни релефи да са взели участие гръцки майстори, но все пак алтарът е чисто римско произведение. Той представлявал една висока каменна стена с широка стълба от предната страна. Тя се разчленявала от плоски пиластри. Долната й част била украсена с орнаменти, а горната- с релеф, изобразяващ многолюдна процесия.
Сравнението на тези релефи с гръцкия релеф от 5 век се налага от само себе си. От тези важно пристъпващи римски сенатори лъха духът на бюрократични порядък, твърде чужд за свободата и непринудеността в атинската демокрация. Запазвайки тържествено достойнство, те сякаш не се движат, а участват в някакъв ритуал. Лицата им са придадени с обичайната римска острота: това са безспорни портретни изображения. В тези патриции все още откриваме черти от републиканската епоха, те са самоуверени, горди с призванието си и закалени в суровата борба. Дори малките деца са проникнати от чувствата за важността на момента.
Разликата между този релеф и гръцкия се натрапва веднага: диплите на дрехата са грижливо подредени, с показаната си правилност те не се изтъкват, а скриват тялото и движенията му. фигурите са разположени в няколко плана и това придава на релефа по голяма картинност, но между картините не се чувства пространство, въздух и светлина. Релефът като че ли се състои от подредени в няколко плана статуи.
Още по-ясно се появява тази характерна римска особеност в щуковите релефи на една къща, открита в градината на вила Фарнезина. Стройните женски фигури с изисканите им жестове са изцяло в духа на гръцката традиция, но тук те са още по- тънко моделирани, отколкото в творбите от 5 век. В сравнение с елинистическия релеф обемността е по- подчертана, атмосферата и въздухът изглеждат почти измамно действителни, а покрай това не са пренебрегнати и декоративните ефекти и плоскостния характер.
Римският орнамент от Августовската епоха се отличава с много ярко и живо придадени растителни форми, гирлянди, плодове и т.н. струва ни се, че това дори не е орнамент, а пластично изображение на цветя, едва ли не натюрморт. Но композицията на тези релефи е винаги строго симетрична и затова предметите не са така осезаеми, клонките се извиват и образуват правилни полукръгове, а гирляндите изглеждат сякаш без тегло. Въпреки подчертаната пластичност релефът прави почти линейно- плоскостно впечатление. Сухо изсечените от мрамора орнаменти изглеждат като цизелувани и в тях не се чувства материалът.
Много гръцки художествени образи имат символичен характер, т. е в самият начин на изобразяване, в цялата сетивност се съдържа и техният човешки обозначим смисъл, отвеждащ въображението отвъд границите на непосредственото впечатление. Такива са най- значителните образи на Омир: Ахил не е само участник в Троянската война, но и въплъщение на героизма. Такива са статуите на Партенона, в които идеалите за мъжество и женственост са изразени по- ярко, отколкото прякото им митологично значение.
В римското изкуство това единство за образ и смисъл се разпада. От една страна, в римското изкуство конкретният и портретен характер на всяко изображение е изявен по- силно отколкото в гръцкото. Римската” Енеида” за разлика от гръцката „Илиада”, трябва да се възприеме като алегория: в образа на Еней се величае Август; вплетените навсякъде прозрачни намеци превръщат този епос за митологичното минало във възхвала на определена историческа личност.

Август в образа на Еней

Римското изобразително изкуство е пълно с подобни алегории. В „Алтарата на Мира” наред с портретите на патриции и изобразените с нечувана, дори отблъскваща правдивост жертвени животни, намираме следното алегорично изображение: богинята на земята Телус, заобиколена от житни класове и цветя, седи и с деца на скута, които тя кърми, между две девойки, олицетворяващи въздуха и водата.
Особено сложен характер има олицетворението на един друг релеф от епохата на Август. Тук жена с шлем на главата е седнала сред трофеи; с лявата си ръка тя се опира на щит, а в другата държи малка женска фигура; пред нея има малък стълб с медальон, рог, плодове, кълбо и жезъл със змии. Жената е богиня Рома. Медальонът щит е емблемата на Август; такъв щит му бил подарен от сенаторите и украсявал дома му на Палатинския хълм. Малката женска фигура е Виктория, стълбчето означава благочестието, основата на религията, рогът- изобилието, кълбото- света, а жезълът- силата. Римските алегории трябва да се дешифрират почти като египетските йероглифи. Този студен алегоризъм застрашавал художествената образност на римското изкуство, но не можал напълно да я задуши.
През Августовската епоха, портрета се разкрива с целя си блясък и сила. Едновременно с това портретното изкуство се проявява благотворното влияние на класическата школа, която без да унищожава старите римски традиции, придава особено съвършенство на художествения израз. Портретите на Август и последователите му са забележителни не само като исторически документи. В тях е запечатан нов тип на човека, какъвто не познавали нито в Гърция, нито републиканският Рим. Затова портретите на Август въпреки всичките му индивидуални черти разкриват известно сродство с други портрети на негови съвременници.
Леко навъсените лица, плътно стиснатите устни- всичко е израз на духовната енергия, на волево изражение и самообладание. По това именно напрежение на волята се различават коренно портретите на Александър Македонски и Август. Но ранните императорски портрети не могат да се смесят с портретите от републиканско време. В тях има повече сдържаност и вътрешна дисциплина. Така хората познават неумолимата борба за съществуване, но са минали също и така и школата на класическия морал и са се запознали с основните начала на гръцката философия, които Цицерон усърдно насаждал в Рим. Тези портрети са изпълнени с онова чувство за мярка, което през епохата на Август станало естетически закон.
По това време в Рим бил широко разпространен женският портрет. На гърците той бил почти непознат. За гърците жената била обект на поклонение или източник на енергия и духовни наслади. В Рим тя станала пазителка на семейството и устоите, увековечавали я в портрети. Римските майстори придавали на женските портрети израз на достойнство, но не се опитвали да подражават на гръцките образи. Портретността на женските глави отведнъж се налагат над погледа. Всички те са били фризирани по модата по онова време; прическата се включвала като характеристиката на лицето. Женските образи излъчват спокойна самоувереност, а особеното в лицето на Ливия е ярко изразеното нейно лошо самолюбие. В тези портрети овалът на лицето е винаги очертан с ясен контур, като това и м продава характер на завършен художествен образ.
Още през 2 век пр. н. ера, когато римляните току- що били влезли в досег с гръцката култура, привържениците на традицията се обявили против подражанието на гърците. Сред римските паметници има голям брой постройки с улитарно предназначение, които са твърде далеч от заветите на гръцката класика, но въпреки това имат своето голямо историческо значение. В тази област римляните постигнали много. Те умеели да приспособят архитектурата към човека и неговите навици. Римското пътно строителство и до днес буди удивление. Пътищата имали огромно значение като съобщителни артерии, обединяващи огромната страна, особено по време на война. „Виа Апиа” водела от Рим право до Капуа. Прекрасно настлан с чакъл и големи плочи, този път се е запазил и до днес.

Римските водопроводи известни като акведукти, са едни от най- издържаните архитектурни образци от това време. Мостът на р. Гар в Ним бил построен като акведукт, за да снабдява града от Нимския извор. Той е изграден по всяка вероятност от римски легионери, като се състои от две лежащи един върху друг пояса арки, лишени от всякаква украса, над които се издига още един трети ред по- малки арки. В строежа на моста намира ясен израз безусловно необходимото, което римляните изисквали от инженерните съоръжение. Но в простотата и яснотата на формите му ума и своеобразна, благородна красота и до ден днешен римските акведукти са украса на много местности в Италия и Франция. В моста на р. Гар като строеж от епохата на Август, е намерил косвен израз класическия принцип на архитектурното членение. Най- горния ред дъги се възприема като корниз, увенчаващ цялото съоръжение. В умението да се сведе материалът до минимум и да се олекоти стената се разкрива духът на гръцкия ордер.
В някои римски постройки принципите на ордерната архитектура изглеждали напълно забравени. В гробницата на Еврисак, строителят, може би по поръчка, е използвал мотив от неговия професионален атрибут- хлебопекарните нощви, и е украсил с него горната част на стената; долната част е запълнена с двойни колони, сякаш издялани от самата стена. Постройката завършва горе с богат релефен фриз; пиластрите в ъглите едва се забелязват. Целият строеж се възприема като компактен и хоризонтално разчленен масив с твърде тежък връх: стената образува равна плоскост, лишена от ясно изразен център. В сравнение с гръцките сгради тази гробница е почти уродлива. Но много нейни елементи са получили по- късно в римската архитектура ярък художествен израз.
Когато говорим за римското изкуство, ние взимаме предвид на първо място паметниците от императорската епоха. По това време художествената дейност в столицата достигнала огромен блясък. Рим се радвал на плодовете от завоеванията си. Армията била главната опора на императора, римската беднотия се купувала с цената на безплътни угощения, от самоуправлението останало само смътен спомен; държавата си служела с терор и демагогия. Римския императорски престол попадал в ръцете на разюздани тирани. В редките щастливи години на него застанали разумни владетели; тогава Рим можел да лекува раните си, да заздравява външното си положение и да се отдаде на творческа дейност.
Въпреки политическите бури, животът имал и своята привлекателност. Свободомислието не могло да се задуши изведнъж. В гръцката мъдрост и красота римляните намирали висша наслада. На това увлечение плащал данък дори и най- поквареният и жесток римски император- Нерон. И все пак в Рим изкуството заемала съвсем различно място отколкото в древна Гърция.
В грандиозността на римските развалини потомството вижда гордост, на съзнанието на Рим, че е господар на света. Насочването на римските архитекти към нуждите на обществото може да е издигнало значението на човека в изкуството. Ала в римските строежи има повече безскрупулна демагогия, отколкото истински хуманизъм и чувство за красиво. Марк Аврелий преписвал като особена заслуга на своя предшественик Пий това, че не се е занимавал със строителство.
В римската архитектура имало много различни типове постройки и ансамбли. Най- величествен сред тях бил форумът. В Рим недалеч от древният републикански форум, с неговите струпани нагъсто храмове и светилища се издигали форумите на римските императори. Всеки император се стремял да се увековечи с такъв ансамбъл.
Форумът на император Траян почти достига размерите на Атинския акропол. Тук се намирали обществени сгради и светилища на града. Педантичният ред, привързаността към строгата симетрия, която така бие на очи в римското жилище, са изразени в огромен мащаб и в Траяновия форум.
Посетителят влизал първо в открит квадратен двор, заобиколен от портик и от две полукръгли екседри, отделени със стена. до него била долепена голямата „Базилика Улпия” с двоен ред колони вътре, зад която следвали сградите на гръцката и римската библиотеки. В центъра на площада се издигала запазената и до днес колона на Траян. Като завършек на цялата композиция срещу посетителя се изправял храмът на Траян върху висок цокъл, с огромно стълбище пред входа.
Строгата симетрия, прегледната последователност и общата ос на целия ансамбъл напомнят композицията на египетския храм. Но римският форум не е замислен като място за преминаване на процесии, в него липсва и постепенно нарастващата тайнственост присъща за египетския храм. Всяка част от римския форум- тъкмо в това откриваме следите на класическата школа- се отличава с пълна завършеност. Само че тук римските строители не оперирали с обеми като строителите на Атинския Акропол, а с открити интериори, в рамките на които се издигат малки обеми като колоната и храма. Тази нарастваща роля на интериора характеризира римския форум като изключително важен стадий в историческото развитие на световната архитектура.
Със строгата правилност на своите планове римските градове приличали на военни лагери. Те били пресечени от две улици ; до кръстовището се намирал центърът на града: форумът, храмовете, театъра. По протежение на правите като стрела улици се нижели редици огромни колони. За разлика от гръцките колони, римските не били свързани с опиращите до тях сгради, а образували самостоятелен ред. Над улиците се издигали огромни триумфални арки. Живеещият в такъв в римски град се чувствал винаги като войник на огромна армия и се напирал в състояние на постоянна бойна готовност.
Нов тип в римската архитектура, плод на целия начин на живот на императорския Рим, били триумфалните арки, издигани за ознаменуване тържественото влизане на някой победител. Те не служели като порти, издигали се едва няколко години след печелена победа, така че победителите, завръщащи се на бойните колесници в Рим, не могли още да минат през тях. Арките имали задача да напомнят на потомството за победата. Украсени и разкошни, арките, се различават коренно от сдържаните по форма и лишени от всякаква украса римски акведукти.
Самата арка образува каменен масив с широк дъговиден отвор по средата и напомня строителна схема на древните крепостни порти. Но тъй като този масив е различен съобразно класическия ордер, това до известна степен отслабва впечатлението за тежест, прави конструкцията съразмерна и ясна. Тук обаче ордерът е получил неизвестното за гърците гълкуване. Всъщност в постройката са налице два ордера: единият, върху който лежи полукръглата арка, се опира върху долния двустъпален цокъл; другият се състои от могъщи полуколони, стоящи върху висок подиум, и придава на цялата архитектура блясък и тържественост. Двата ордера се преплитат един с друг; корнизът на първия се слива с корниза на нишите. По този начин в архитектурата се въвежда ново начало, непонятно за гърците. А първи път в историята на архитектурната постройка се изгражда от съотношението на две системи. С това се подчертава чисто представителната роля на колоните и ордера.
Слабостта на римляните към внушителност и сила на въздействието се проявява при арката на Тит в огромния антаблеман и в атиката , на която е поставена каменна плоча с надпис. Резките сенки от корниза и пластичността на формите придават на архитектурните форми сила и напрежение. Въпреки всичко това арката на Тит се отличава със съразмерност на пропорциите си и с яснота на членението .

Римските театри, за разлика от гръцките, които били тясно свързани с природата, били предназначени за многолюдна и жадна за зрелища тълпа, служели за показни гладиаторски борби и състезания по юмручен бой; тук били хвърляни на зверовете християни и устройвали „морски сражения”. Тези зрелища нямали никаква връзка с мита и обреда и не пораждали възвишени художествени впечатления: главното им предназначение било да развличат и приковават вниманието на тълпата.
Със своите три етажа римският Колизеум се издигал насред града. Създаден на равен терен, откъснат от природната среда, той служел за забавление и удивление на римското население. Поразително е до каква степен Колизеумът е отговарял на поставените изисквания: сградата побирала петдесет хиляди зрителя, най- големия брой хора, който някога са могли едновременно да гледат едно и също зрелище; тя имала осемдесет изхода и това позволявало на зрителите в даден случай на природно бедствие да напуснат Колизеума за около пет минути.
Колизеумът от друга страна сам по себе си има своята особена красота и изразителност. Самата идея да се обкръжи огромното съоръжение с една единствена стена, да се оформи като цялостен, завършен обем, който да може да се обхване седи поглед от всички страни, намира израз класическата школа, едно своеобразно претворяване на уроците по гръцка класика. Вътре Колизеумът създава неотразимо впечатление c яснота и простота на формите
Отвън прави впечатление липсата на какъвто и да е център или акцент: три пояса арки върху високи колони и четвърти, може би добавен малко по- късно пояс, отговарят на вътрешното членение. Те наистина не съвпадат напълно с етажите, но все пак характеризират вътрешната структура на Колизеума и това оправдава съществуването им.
Хората често упреквали римските архитекти, че в Колизеума и в много други сгради, те са накърнили убедителността на наистина прекрасната конструкция с ненужни колони. Ала в Колизеума колоните са израз на живота в камъка. Като изпънати мускули, те повишават енергията на арките и създават напрегнат контраст между тъмните интерколюмнии и светлите стълбове. Разчленявайки стената, колоните внасят ред в постройката и я правят по- ясна и съразмерна.
Отвътре Колизеумът е лишен от всякаква украса , както се казва, многолюдната тълпа била достатъчна такава. За сметка на това, отвън обаче бил украсен със статуи, поставени в арките на двата му горни етажа и те сякаш пластично олицетворявали многолюдното население. Цялата арена трябвало да бъде израз на сдържана , но внушителна сила, затова и трите му открити етажа с техните аркади били увенчани с четвърти по- масивен, разчленен само от плоски цилиндри.

Пантеонът на отстъпва по значение от Колизеума. При строежа на тази сграда бил използван целият много вековен опит на римската архитектура: стените и са иззидани от два слоя тухли, споени с ломен пълнеж и хоросан; приложени са разтоварващи арки и облекчаващи стената ниши. Плавното впечатление от Пантеона е широкото му под куполно пространство, високо около 42 метра, и също толкова широко
Пантеонът служел за храм на всички богове. Само поради тази причина в центъра му не можела да бъде поставена статуята на един бог. Така се налагала необходимостта от пространствена ширина. Тук ясно проличава по- развитата в сравнение с гръцката форма на импресионалната римска религия. Наистина пространствената дълбочина получила развитие още в елинистичната епоха, ала тогава пространството било слаб оформяно и неограничено; то се маркирало с разположените в няколко плана фигури или колони.


Интериорът на Пантеона създава съвсем друго впечатление. Още с влизането в обема обзема чувство за необятност. Пред посетителя се простира съвършено празна зала, която по просторност не отстъпва на Колизеума, един свят, създаден от творческите усилия на архитектите. Над него величествен и спокоен като небосвода се извисява и сякаш се носи във въздуха огромен купол, през чиито кръгъл отвор прониква светлината, озаряваща съразмерно пространството.
Римските архитекти останали верни на привързаността си към ясната и обозрима форма. Вътре Пантеона се обгръща леко с един поглед. Отвън сградата образува цялостен цилиндричен обем: само в рамките на това единство можем да установим известно членение. Пред входа на масивната сграда се издига огромен потрик с висок триъгълен фронтон, който трябва да образува прехода към купола. Вътре стените се разчленяват отчетливо на три хоризонтали пояса. Долният е украсен с големи колони и пиластри, ограждащи нишите. Над него минава втори пояс от слепи прозорци с малки пиластри между тях и над всичко това се носи куполът, разделен на постепенно смаляващи се към върха касети. С отвесните си членения, кастите се свързват с пиластрите и колоните, а с хоризонталите си повтарят линиите на корнизите. Класическият ордер, включен в куполната композиция и е подложен на налягането на купола, е загубил тук първичния си характер. Но колкото да са малки колоната и човекът в сравнение с цялата сграда, тя на ги смазва с величавостта си.
Особената внушителност на Пантеона се крие и в просторната и цялостна архитектурна композиция. Всяка част от Пантеона се съпоставя непосредствено с целия си обем или с пространството на цялата сграда. Пантеонът е удивлявал с величавостта си поколения след това.

Към средата на 1ви век от н. ера нуждите на римския градски живот извиквали вече нов тип сгради, така наречените терми. Те представлявали колосален комплекс- малък град, с оградни стени. Обширността на ансамбъла отговаряла на различните предназначения на отделните съставящи го сгради. Този вид комплекс отговарял на най- различните потребности на древния римлянин, като се започне от физическа култура и се свърши с потребността от духовна храна, философски беседи и размишления в уединение.
Отвън термите нямали много привлекателен вид. Съществено било оформлението на интериорите. Разположението на отделните им помещения поразява със своята рационалност, ред и целесъобразност. Широките врати и многобройните входове и съблекални съответствали на големия им капацитет. Отоплителните уредби, нагряващи самите каменни настилки, давали възможност да се регулира топлината и студа в отделните помещения, разположени по реда на постепенно повишаване на температурата.
При цялото разнообразие на формите- триъгълници, квадрати, полукръгове, овали и пр., строителите на термите на Каракала неизменно ги подчинявали на симетрията и основната композиционна ос. Целия ансамбъл се увенчава от купола на калдария, който има далечна прилика с Пантеона. Редуването на различните помещения било съпроводено от смяната на светлините и цветовите ефекти. Стените били облицовани от мрамор- червен, розов, пурпурен и нежнозелен. Това тонално единство на интериора далеч не приличало на многоцветността на древногръцките сгради с ясно разграничени архитектурни елементи.
Сравним ли устройството и оформлението на римските терми от 3 век пр. н. ера с архитектурните паметници от републиканско време, като например Табулария, можем ясно да видим еволюцията на вкуса в римската архитектура. В ранните паметници преобладават строгите и ясни форми, с точни разчленения, плоскостта е подчертана. В по- късните постройки, формите стават по- богати, по- голяма роля играят светлинните контрасти и члененията са по-слабо подчертани.
В началото на 2 век, император Адриан си построил огромна вила в Тиволи. Той бил поклонник на гръцката култура и мечтаел да възроди Атина. Издигнал до стария град нов Адрианов град и се опитал да надмине Партенона с един колосален храм на Юпитер.

Римляните умеели да придадат отпечатък на сериозност дори на произведенията от приложното изкуство. Римското кресло, украсено със сфинксове, прави впечатление на истински трон. То е тежко, устойчиво, дори масивно. Крилатите зверове, сфинксовете, които били реалност за хората от Древния Изток и намерили място и в гръцкия мит, тук служат само за украшения, подобно на епитети и риторични обрати. По смисъл тези същества са алегории на властта и на силата. По форма се превръщат в съставни части на предмета, краката им служат за крачета на креслото, а красиво извитите има крака- за облегалка на ръцете. Тук за първи път в историята се появява т. нар. съзнателна стилизация.
Върху римските декоративни плочи, често се изобразява орел, символът на римското могъщество. В римските релефи, крилата му са придадени много правдоподобно, така, както разкошният венец и развяващите се от вятъра ленти. Но своеобразието на римския релеф е в това, че фигурите не са толкова свободни, понеже могат да се разглежда просто като изображение, но не са и толкова стилизирани, че да станат знак, емблема. Стремежът на тази декорация е да се запази живостта на изображението и заедно с това да му се придаде алегорично значение.
Римляните открай време били майстори на историческата проза: историческото чувство било в във висша степен присъщо за древноримския дух. Историческият релеф е изобретение на римляните. В релефите върху арката на Тит, са представени същите онези триумфи на императора, в чест на който била построена арката. В един от тях той потегля с бойна колесница, крилатата Виктория, алегоризира победата, с едничкия фантастичен елемент в това строго историческо изображение. В друг релеф на арката на Тит е представено пренасянето а ерусалимските трофеи, в това число на една от най- големите европейски светини- седемсвещника. Двата твърде изкусно изваяни релефа а тяхната градация на плановете имат подчертано картинен, живописен характер.
Римската държава се нуждаела от постоянна прослава на подвизите на римското оръжие и на държавническата мъдрост на управниците. Единствено за тази цел, историческите релефи красят римските триумфални арки. Стремежът да се опише нещо в подробности породил мисълта да се украси колосална колона с дълга лента, подобна на източен фриз или на папирусов свитък. Най- известното съоръжение от този тип е колоната на Траян. тя е тридесет метра висока, куха отвътре и е украсена с двадесет метров релеф с хиляди фигури.
В релефа се разказва за походите на император Траян срещу даките и битките му с тях. Стойността на тези релефи като исторически източник не подлежи на съмнение. В тях намираме правдиво и безпристрастно изображение на историческите събития.
Особено живо е изображението в релефа, представящ отбраната на римските кастели на Дунав срещу даките. Лесно разпознаваме римските легионери, които се защитават срещу нападащите дългобради варвари. Можем дори да различим голобрадия римски дезертьор в дакско облекло. Претрупването на плоскостта с фигури, с свързва с древноримската традиция и с асирийски прототипове. Ала историческият материал, който трябвало да се претвори в камък, бил толкова обширен, че трудно можело да се избегне впечатлението за монотонност и скука. Задачата да се даде художествен израз на едно историческо описание, да се обедини то в една завършена композиция, се оказала не по силите на скулпторите ; те не успели ясно да изтъкнат във всяка сцена най същественото. За разлика от релефите върху траяновата колона, тези на Адриан върху Константиновата арка, проличава ясно другата крайност на римската култура- подражателството и класицистичната сухота на композицията и изпълнението. най същественото. За разлика от релефите върху траяновата колона, тези на Адриан върху Константиновата арка, проличава ясно другата крайност на римската култура- подражателството и класицистичната сухота на композицията и изпълнението.
Най- хубавото от цялото римско наследство в скулптурата е, разбира се, портретът. Историческото чувство на римлянина, както и привързаността му към неподкупната истина, умението в ясна и лаконична форма да изразяват плодовете на зрелите си размисли и продължителни наблюдения- всичко това е намерило отражение в римския портрет. Неговите майстори наричали нещата с истинските им имена. Те са изобразили Клавдий с въз лукавата си усмивка, Нерон- с тежкия му поглед на престъпник, Вителий – с неговата шия на бик, подпухнала от тлъстина, Каракала- с мимиката му на свиреп злодей. Можем само да се учудваме, че деспотичните императори, които не търпели да им се противоречи в нищо, са позволявали на художниците да им казват така брутално истината в лицето. Очевидно в практиката на изкуството не била навлязла онази възвисяваща измама, към която то прибягнало по- късно. Художникът можел да сложи най- много на императорската глава венец или да я постави върху торса на древен бог; но когато му искали портрет, той не можел да не изобрази човека с цялата му отблъскваща грозота.
Забележителните римски портрети били съвременници на големите римски майстори на прозата: на Петроний Арбитер, който в своя „Сатирикон” облякъл в изящна форма разказа за галантните похождения на героите си: на Сенека, който безстрашно се опитвал да приложи заветите на гръцките мъдреци към ужасяващата действителност; на Тацит, който с твърд, спокоен глас разказвал за злодеянията на Нерон, скривайки под маската безстрастието дълбокото си вълнение: най- после и на римските сатирици Марциал и Ювенал, у който раболепието се редувало с безсрамна дързост, а присмехът им бил изпълнен с жлъч. В своите литературни портрети на римските цезари Светоний безмислостно разголвал уродливостта на римските владетели. За Клавдий той казвал: „В смеха му имаше нещо непристойно, още по- лош беше той в гнева си, когато устата му се изпълваше със слюнка, носът му течеше, езикът му се заплиташе, а главата му се тресеше”. Светоний не пощадил и добродушния Всепасиан:” Лицето му имаше израз на човек, който постоянно страда от лошо храносмилане”. Светоний рисувал по- скоро карикатури, отколкото портрети на римските владетели.
Римското портретно изкуство изминало дълъг път в своето развитие, което се изразило в промяната на целия външен вид на хората, на модата, на прическите, но преди вси1ко на замисъла и изпълнението, на самия стил на портрета. Портретите от републиканската епоха изтъквали нравствената сила на човека. Реализъм се проявява в портрета на Веспасиан, с напрегнатия поглед, в почти квадратната глава на Тит с неговото намръщено чело и в редица други портрети на частни лица от онова време.
Сред тях се открива и портрета на римлянин о т Неапол. Трезвата правдивост в изображението на този стар, много изпитал от живота човек се отстъпва на портретите от републиканската епоха. В портрета много точно са доложени умореният поглед и беглата усмивка върху тънките устни с малко отпуснати ъгли. Ала пък портрета притежава един по- зрял художествен замисъл, едно по- изразително изграждане на портретния образ. Ясно е че класическия период от времето на Август е оставил следи в римското изкуство. Той научил художниците да подчертават в лицето на човека същественото и на него да подчиняват второстепенното. Той научил римските майстори да търсят в лицата на своите съвременници черти на по- висша човечност.
Римският портрет по своята изработка е повече очертан и изрисуван, отколкото моделиран, както при древногръцкия портрет. Все пак художникът успява да изтъкне най- значимото – подредената върху челото кичури коса, енергично характеризирани са очите, носът е здраво поставен, устните- тънко откроени, а главата добре се свързва с бюста. В този портрет има чувство за мяра, непознато до тогава, но и непостигнато в по- късното римско изкуство. Но дори и в този зрял портрет липсва оная свежест и живост в изображението, онази човечност, която лъха от гръцките творби. От него лъха достолепие и скука, както от релефите на траяновата колона.
В началото на 2 век от н. ера се очертал нов поврат към класицизма. В маниерно стилизирани изображения римските скулптори се отрекли от традиционната си дарба на портретисти. Все пак възраждането на класическия вкус намерило отражение в редица римски портрети. Бръснатите лица и тяхната оголена мимика се сменят с благообразни лица с гъсти бради, напомнящи старите гръцки философи. В портретите на самия император скулпторите търсели спокойствие, достойнство и съсредоточеност, въпреки, че лицето на Адриан с неговия месест дълъг нос малко отговаряло на класическия идеал. Сега отново се засилило пластичното моделиране на лицето, обрамчено от подредените в правилни къдрици коси.
Подражанието на гръцките портрети не могло да доведе до възраждането на истинската класика, но повратът в тази посока се оказал плодотворен за по- късното развитие, особено по времето на последните Антонини- Антонин Пий и Марк Аврелий, и на Септетмий Север. За римската държава, вече разяждана от дълбоки вътрешни противоречия, настъпил още веднъж кратък щастлив период. Това не било време на големи събития и на1инания, но все пак сега се отделило повече внимание на вътрешния ред в страната, предприети били частни реформи и подобрения, развила се благотворителността.
Към края на 2 началото на 3 век в Рим се създават портрети, които носят отпечатъка на особена човечност. Някогашния суров реализъм на римския портрет се одухотворява, тънката моделировка и подчертаването на сянката обогатяват пластичното му въздействие. В главата на негър от Берлин спецификата на негърския тип личи ясно, но не е толкова силно подчертана, че да се накърни човешкото в образа. Къдравата коса и живият поглед са предадени с голямо майсторство. Струва ни се дори, че долавяме тъмният цвят на кожата. Същественото тук е обаче чувството за симпатия, което внушава изображението.
В течение на 3 век, римските портрети се одухотворяват още повече. Особено значение се придава на очите на тези замислени, уморени от преживяванията си хора. Погледите им са изпълнени с проникновена хуманност и доброта. Простият и ясен строеж на по- старите римски портрети се заменя с по- меката обработка на мрамора, която почти му отнема материалността. Скулпторите използват свредела, особено, когато трябва да се придаде коса или брада. Някой римски портрети о особено тези, създадени по времето на гръцка почва, се отличават с такава моделировка, каквато не била постигната чак до 17 век. В тези красиви , нежни лица, съвременният човек вижда духовният образ на хората от Късната античност, които понякога постъпвали като християни, макар и да не знаели нищо за Христос и Християнството. Късноримските майстори се домогнали до израза на хуманност, без да се откажат от началата на древногръцкия мироглед.
В противовес на това течение в много портрети от първата половина на 3 век отново се промъква старият римски реализъм. Този път той служи за възхвала на суровата войнишка сила на императори и пълководци, на тяхната зверска жестокост и свирепост. По това време е създаден известният портрет на Каракала, в който живописно, в духа на епохата на Антонините е предадено обраслото му, навъсено лице., белязано от конвулсиите на злобата. В мрачното и сурово лице на Филип Араб изразът на варварска жестокост не се смекчава дори от сянката на онова добродушие и чистосърдечие, които намираме в портретите от републиканския период. Може би самите хора от онова време са изисквали тези черти да бъдат изобразявани в скулптурата и са смятали тази жестокост за израз на мъжество и героизъм. Но поколенията могат да видят в това само открит порив към варварство. Този тип се среща дори в монетите, същия израз на сурова сила долавяме и в профила на император Диоклециан.

През 3 век настъпила криза в античния светоглед. Тя се изразявала в най- различни форми, но признаците й се проявили навсякъде. Хората започнали да се съмняват в самите себе си, разяждани от вътрешна тревога. Вече отдавна те се чувствали откъснати от държавата, отчуждили се от вярата на бащите. Но те били достатъчно укрепнали, за да се заемат със създаването на нов ред. Това пораждало инстинктивно влечение към нови, още непознати форми на светогледа. Религиозните търсения се развили до известна степен на почвата на някогашната стара римска традиция ; не случайно още Вергилий се домогвал към едно олицетворено божество., а неговият герой Еней, за разлика от героите на Омир, живеел постоянно обкръжен от чудеса и винаги готов за молитва.
Най- важна причина за новото религиозно движение бил Изтокът. От Египет дошла вярата в Серапис и Изида, от Мала Азия, култът за Великата майка, а от Иран- тайнствената религия за войнския бог Митра, почитан в тъмните пещери. Всички тези религии от далечните провинции на империята се стичали към Рими намирали добра почва. Сред тези култове имало и едно учение дошло от Палестина, за бога слязъл от небето, за да спаси човечеството от гибел. Привържениците на тази религия наричали своя бог „Спасител”, „Христос”. Те вярвали, че той доброволно е изтърпял смъртта, за да даде пример на хората и те да понасят теглата си. Тази религия имала много допирни точки с учението на римските стоици. Но тя се разпространила твърде бързо из пределите на империята и скоро изместила старото философско учение. Особено привлекателна за тях била идеята за спасението, от което силно се нуждаели тогавашните хора. Тези религии учели за тайнствената близост между бога и човека, внушавали мисълта за скорошно настъпване на страшния съд, на който и добри и лоши ще полу1чат възмездие, призовавали хората към пречистване и покаяние. В новото учение липсвала онази възвисяваща вяра в човека, с което живеело ранното антично общество, но в условията на разложение и разруха, то изглеждало на мнозина единствения изход. Тези религиозни тежнения се отразили и на късно римското изкуство. То е тъй сложно и многообразно в своите прояви , както през нито един друг период на античната култура. В него ясно се усеща разслояването на римското общество с разнородните му идеали.
В Рим още се строели дворци, императорски вили и терми, триумфални арки, прославящи земните владетели, докато тайните общества на привържениците на новото учение се събрали в тъмните и влажни подземни катакомби, които като широка подземна мрежа прорязвали подземния Рим. Отначало новата религия била равнодушна към изкуството и гледала на него като на рожба на езичеството. Но малко по малко хората започнали да пренасят в новата вяра старите езически навици. Християните пеели химни по мелодии на гладиаторски песни. Същите художници, които работели в богатите римски дворци, украсявали и стените на катакомбите. Тук можели да се видят пастирски сцени и изящни гирлянди. С простотата на формите си живописта в катакомбите напомняла най- често римска култова живопис, картинките по домашните алтари.
През втората половина на 3 век, живописците намерили в катакомбите своя художествен стил. По стените, оскъдно осветявани от малки лампички, се появили величествени фигури. Художниците си служели с езика на олицетворението : пастири сред овце, символизирали Спасителя сред неговата община; молещи се женски фигури с вдигнати нагоре ръце представлявали душите на умрелите; в тях имало още много тържественост, открай време присъща на римското изкуство. Но всичко наследено било претворявано в своеобразни форми. Никога още вълнението на жадуващата по висшето благо човешка душа не е било така ярко изразено, както в този жест на разперени ръце.
Късно елинистическите и римските художници постигнали големи успехи в пресъздаването на видимия свят. Сега тази видимост, правдивостта, предавана с помощта на свободно нахвърляни цветни петна, на допълнителните тонове и трептящ въздух, служела за изобразяването на някаква съкровена същност на света, на тайнствено откровение. Навсякъде в катакомбите могат да се видят неподвижни фигури, които се открояват на безцветния фон. Те приличат на безплътни сенки, всяка от тях е напълно обособена и от всички сякаш лъха гробовен хлад. В търсенето на алегорична изразителност в образите живописните техники на античните майстори скоро били забравени.
Катакомбената живопис характеризира само една страна на късното римско изкуство. Официалното изкуство през 4 век носело отпечатъка на сложно, многостранно развитие и добавило все по- широко разпространение особено след като християнството било признато за държавна религия. Новият светоглед проникнал постепенно и в императорското изкуство, но поставено в служба на държавата, самото християнство претърпяло коренна промяна. Освен това римското изкуство било повлияно от Изтока.
Портата на Трир и амфитеатърът в Оранж са разчленени хоризонтално на етажи- пояси като Колизеума и се отличават с хубавите си пропорции. Чисто римски арактер има и прекрасният горен етаж на зидарията. Но масивността, материалността е изразена толкова силно, че тези паметници напомнят по- скоро древно източни постройки, отколкото архитектурата на античната класика. Трябва впрочем да се отбележи, че в по- късните паметници на самия Рим, тази масивност се налага все повече; това се вижда ясно като се сравнят две римски арки.
В поразителен контраст това варваризиране на римската архитектура е едно друго направление, за което ни дава представа мавзолеят „Санта Констанца”. Тук е намерил най- ярък израз стремежът към одухотворяване на камъка, който е вдъхновявал и скулпторите от 3 век. Олекотяването на стената и играта на светлини и сенки лежат в основата на цялата архитектурната композиция. За разлика от Пантеона, мавзолеят „Санта Констанца” е изграден върху контраста между осветеното под куполно пространство и полутъмните галерии.
Светлината добива символично значение и става израз на вездесъщото одухотворяване. „И светлината в мрак свети, и мракът я не обзе”- се казва в първа глава на евангелието от Йоан. Светлинният контраст сближава основният замисъл с концепцията на египетските храмове, но там светинята е скрита в мрак, а тук е озарена от лъчите на светлината. Тази светлина не откроява материалния обем на предметите, както слънчевата светлина в гръцката архитектура; тя по- скоро ги разтваря и превръща колоните в прозряна, ажурена преграда. В конструкцията има черти на класическия ордер, но те не стоят единично, а на двойки; огромни импости ги свързват със стените, арките над тях образуват плътен ритмичен орнамент. Tтук колоните се различават повече от колоните на елинистическите паметници, отколкото от тези средновековни постройки.
Късно римското изобразително изкуство и особено релефът е твърде разновидно по характер. Тук може да се видят саркофази с бурно раздвижени и изразителни фигури, които се открояват ясно от стената в богата светлосянка. Наред с тях – особено релефите на Константиновата арка правят впечатление застиналите симетрични композиции, почти източните по характер плоски релефи с едва забележимата гравюра и къси, тромави фигури. Римските майстори от 4 век, упорито се опитвали да използват съвместно тези противоположности.
В една колосална глава- портрет на император Константин- спират внимание широко отворените очи, леко вдигнати нагоре, с ясно очертани зеници. Това не е същата одухотвореност, която виждаме в портретите на последните Антонини, но не е вече и свободната, многостранно развита личност от античната епоха. Пред нас няма живо лице, няма представен герой, а някаква огромна маска, един страшен идол, предмет на поклонение. Константин- това е човекът, чиито лични търсения и собствени тревоги са се превърнали в лична догма, във верую. Това е едновременно глава на църквата и земен владетел, подобие на древно източните деспотични владетели. Изисканата светлосянка от 2 век, отстъпва тук място на грубо материализиране на формите, каменната маска едва се оживява от моделировката на чертите.
Новите художествени идеи, въплътени в късно римските паметници, са намерили отражение и в естети1еските възгледи на Платон. Учението, че художникът трябва да подражава на природата, довело теорията на изкуството през Късната античност до задънена улица, заплашвало да унищожи творческото начало. Твърди се, че изкуството е съвършено, когато то изглежда като природата, а едно свое твърдение Плотин утвърждава, че художникът в своите творби изхожда от първоосновата на нещата, и го сравнява с твореца на целия видим свят.
Като рожба на епоха на прелом и търсения късно римското изкуство не е могло да бъде тъй съвършено, както изкуството на зрялата епоха. В късно римското изкуство понякога се забелязват признаци на истински упадък, на поквара и варваризиране на античното общество. Но то има особено значение поради това, че в него се набелязват чертите на една нова епоха, която се заражда по това време под многообразното въздействие на различните исторически сили и която е определила художественото развитие в цяла Западна Европа в продължение на едно хилядолетие.

Не само късно римското, но и цялото изкуство бледнее пред това на древна Гърция. Това признавали с горчивина дори образованите римляни от времето на златния век на римската култура. В древния Рим изкуството заемало по-скромно място, отколкото това в Гърция. Цялостта, единството на гръцкото творчество си оставали винаги чужди на склонните към еклектизъм римляни.
Римското изкуство е естествено продължение на гръцкото, като не е лесно да се прокара граница между двата вида изкуство. За Рим се оказало достойна задача наследена от гърците, да строят големи градове, задоволяващи нуждите на много хора, инженерните строежи, развитието на портретното изкуство и на историческия релеф- всичко това било един прелом. Освен това римското изкуство получило по- широко разпространение както сред римското население, така и сред пръснатите по цялото Средиземноморие колонии. Под натиска на варварството римското изкуство било върнато назад в развитието си, но все пак наследството му се запазило. Средновековието и дори новото време, като се започне от Възраждането и се стигне до 18 век, дължат на Рим всичко онова, което знаят за Гърция.
С много от своите художествени постижения древният Рим станал предвестник на Средновековието и на новото време; от друга страна, през средните векове, особено в Италия и Византия, могат да се открият много преживелици от Античността.
Обгръщайки един поглед назад към Античността, можем да кажем, че духовният облик на античният човек се е определил от следното: у него преобладавало разумното начало над волевите пориви, стремежът към покой и устойчивост над влечението към движение. Човекът от новото време е развил преди всичко действеното начало у себе си, активното отношение към света, навика да се представя света в неговата променливост и в процес на възникване, потребността от лична изява и от изразяване на най- съкровеното си в изкуството.