PDA

View Full Version : ПОМАГАЛО!!!!!



Страници : 1 2 3 4 5 6 [7] 8 9 10

detelina101
02-01-2010, 16:38
Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн
“Академик Дечко Узунов”




РЕФЕРАТ



НА ТЕМА: “ИЗКУСТВОТО НА ДРЕВЕНА ГЪРЦИЯ”


ПО: ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО






на Росица Николаева Желева 11а клас

специалност: Пространствен дизайн







07.04.2008 преподавател: Петър Панев гр.Казанлък







Съвременният свят дължи безкрайно много на гръцкия народ. Категориите на мисълта, с които все ще си служим, са определени за пръв път от него. Ние му дължим нашите най- важни интелектуални оръдия, а също и основните начала на наши я морал. Римската империя се е подхранвала от гръцката цивилизация, приела е нейното наследство и го е предала на средновековна Европа, която посредством латинската традиция е съчетала много от него с основните черти на тържествуващото християнство. По- късно, през XV век, обществата на модерна Европа получиха отново непосредствен достъп до гръцките източници. Откривайки наново методите на мислене и възкресявайки за нов живот формите на изкуство, създадени и развити от древна Гърция, те отбелязаха изключително бързо и бляскаво развитие. Разбора се, съвременната наука и техника оставиха далеч зад себе си постиженията на учените и инженерите от Античността. Но в линията на прогреса между тях и нас няма прекъсване и ние винаги сме се чувствали наследници на гърците в много сфери на нашата култура.
За повечето от нашите съвременници шедьоврите на гръцката литература и мисъл си остават трудно достъпни поради пречката, която представлява езикът. Затова пък шедьоврите на изкуството, събрани в музеите, където те биват често експонирани с удивителен усет, позволяват непосредствено общуване с гръцкия гений, който ги е замислил и създал. Най- малката микенска ваза, най- скромната статуетка в геометричен стил, сребърна монета или гема се купуват за невероятни суми на пазарите в Лондон, Базел и Ню Йорк. Какво да кажем тогава за по- значителните предмети- архаични и класически мраморни и бронзови скулптури или червенофигурни вази, рисувани от известен художник? Тяхната стойност днес няма цена. Но не бива да се мисли, че то ни позволява лесно да проникнем в цивилизацията, която го е създала. Въпреки че ни се представя в познати форми, неговата достъпност е само привидна. Чистата наслада, която една гръцка творба доставя на нашето око, възпитано да я разбира благодарение на вековната класическа традиция, не ни разкрива същевременно и онзи особен смисъл, който е вложен в нея. Защото това произведение на изкуството има определена задача: по правило то не е предназначено само за естетическо въздействие, а е трябвало да отговаря преди всичко на някаква практическа или религиозна потребност. Затова най- напред трябва да вникнем първо в дълбокия замисъл на художника, защото иначе рискуваме да изтълкуваме творбата му погрешно. Художественото произведение има смисъл, то отговаря на определени потребности и намерения. Естетическите качества са дадени като допълнение към основната му функция и бихме се излъгали, ако мислим, че художникът се е стремял преди всичко да създаде красота. Всъщност той е искал да изработи предмет, който да отговаря на целта, за която е предназначен: храмът е дом на божество, а след това архитектурен паметник; статуята е първо дар, а после пластична творба; купата е чаша за пиене, която добива стойност поради материала и украсата си. Това е много добре изразено от Стендал; “за древните красотата е само придатък към полезното.”
Потвърждение за това намираме, когато проучваме какво място са заемали скулпторите в гръцкото общество. Славата на най- прочутите измежду тях, като Фидий, Иктин, Зевксис и Праксител не бива да не подвежда. Ние познаваме големите творци на класическото изкуство главно от произведенията на компилаторите от римската епоха, като Плиний Стари и Павзантий, които са ползвали трудовете на учените от елинистическата епоха. Единствено малкото сведения, които имаме от писателите през V и VI век- Херодот, Платон, Ксенофонт- позволяват да се направят някои сигурни заключения, които на пръв поглед биха могли да ни изненадат.
Най- напред трябва да отбележим, че в хора на Деветте музи, дъщери на Аполон, които ръководели благородните занимания на духа, нито една не отговаря за архитектурата и изобразителните изкуства. Това е твърде показателно; то означава, че в очите на гърците работата на архитекта, живописеца или скулптора не спада към същия вид творческа дейност като тази на поета, астронома или музиканта. Художникът е твърде много зависим от материала, които обработва, за да бъде поставен редом с онези, които си служат със звуци и думи. Каквото и възхищение да предизвикват произведенията на неговия труд, тяхното създаване съвсем не се приписва на божествено вдъхновение, което откривали у любимците на Музите; на живописеца и скулптора гледали преди всичко като на занаятчии.
Самото изобразително изкуство ни дава и друго доказателство за това. Известно е, че през римската епоха богатите ценители на изкуството (Цицеон и Плиний Млади го потвърждават) обичали да се обграждат със скулптурни портрети на големите философи, поети и оратори. Затова се правели многобройни копия на истинските или предполагаеми образи на Омир и Платон, на Сократ и Еврипид, на Демостен и Епикур такива, каквито ги били установили гръцките скулптори от IV в. Или от елинистическата епоха. В тази богата сбирка обаче няма нито един живописец, нито един скулптор. Разказва се , че Фидий се бил портретувал върху щита на Партеонската Атина, който украсил с релефи, в образа на легендарния скулптор Дедал, до Тезей, на когото пък дал чертите на Парикъл; но атиняните оставили възмутени от тази волност, която сметнали за светотатство. И наистина ние не знаем нищо за големите гръцки художници.
На това поставяне на занаята на преден план се дължи изключително високото средно равнище на така наречените гръцки творби от “добрата епоха”. Разбира се в тогавашна Гърция не са работили само първоразрядни майстори на изкуството. Хранилищата на нашите музеи са пълни с по-посредствени произведения на скулптурата и керамиката. Но дори и тези посредствени творби се отличават с добросъвестност на изпълнението, което отразява всеотдайното старание на художника- занаятчия и сигурната му ръка. С това се обясняват и достойнствата на големите ансамбли на декоративната скулптура, които са ни завещали гърците и които представляват преобладаващата част от запазените автентично твори на “голямата епоха”: фризът и фронтонът на съкровищницата на о. Цифнос и метопите на съкровищницата на град Атина в Делфи, метопите и фронтоните на храма на Зевс в Олимпия, метопите, фризът и фронтоните на Партеона, фризът на град Басе- Фигалия, скулптурната украса на Мавзолея в Халикарнас. Съвършено ясно е, че тези големи ансамбли са колективно дело на цяла армия от изпълнители: скулптурните работи на Партеона били завършени за петнадесет години- от 447 до 432г., като през това време били изваяни 92-те метопи, 160-метровият фриз (с 360 фигури) и 40-те колосални статуи на фронтоните. Можем да си представим какви организационни проблеми поставяла такава работа пред ръководителя, за когото днес вече никой не се съмнява, че е бил самият Фидий. Стотици работници са работили на строежа на Акропола- ваятели на мрамор, зидари, художници, златари- всеки с помощниците или робите си. И въпреки това всички тези изпълнители, които са били на различна възраст и с различни способности, са съумели да се подчинят на обща дисциплина и да усвоят до такава степен стила на Фидий, че във фриза поне няма разнородност в изпълнението, а напротив, постигнато е необикновено впечатление за единство. Такова изумително постижение е възможно само ако всеки художник се откаже в името на общото дело от всякакъв стремеж към лична изява.без голяма опасност да сгрешим, можем да предположим, че това усилие не им е тежало; всеки смятал, че трябва да упражнява занаята си, т. е.да извърши своя дял от работата според упътванията на ръководителя, а не да изтъква способностите си за сметка на останалите.
Двадесет години по- рано при стоежа на храма на Зевс в Олимпия е постигнат същият блестящ резултат. Непознатият художник, който е замислил метопите и фронтоните, съумял да наложи на екипа си единството, необходимо, за да се извърши работата успешно; така са създадени тези грандиозни мраморни композиции, в които долавяме полъх от поезията на Есхил и Пиндар, и които може би са дело на Пайоний от Менде, изваял по- късно в Олимпия “Нике” (Победата), която месенците посветили на Зевс. Още по- интересен е може би случаят с Мавзолея в Халикарнас, за строежа на който били повикани, както съобщават източниците, четирима прочути скулптори: Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис. Всеки дошъл с хората си, за да участва в украсата на голямата монументална гробница.
Стремежът към съвършенство се вижда и в архитектурата; колоните на дорийските сгради са били канелирани едва след съединяването на барабаните. Така постигнали съвършено съвпадение на фините ръбове на каменните канелюри по цялата дължина колоната. В храма в Сгесте, Сицилия, датираш от края на V век, поради непредвидени събития строежът бил прекъснат преди този етап на работата и колоните са останали с гладка повърхност. Когато особено грижливо гладели някоя стена, след като нареждали редовете от каменни блокове, я изглаждали отгоре надолу. Известно е каква прецизна техника е изисквало изграждането на такива стени: всеки блок бил свързан с другите чрез метални скоби, а страните на блоковете прилепвали при свързването без всякакъв луфт благодарение на грижливо издяланите с длето рамки по цялата обиколка на всеки камък. Работено е толкова точно, че при подобни разрушени зидове археолозите днес могат да определят почти сигурна първоначалното място на всеки камък.
Тази добросъвестна прецизност се вижда и в т. нар. малки изкуства, достигнали голям разцвет в Гърция през архаичната и класическата епоха. Гравьорите развили до съвършенство изкуството да издълбават в твърд камък изображения (геми) или в метал матрици за сечене на монети. Острият им поглед и сигурна ръка са предали монументален облик на тези малки шедьоври, които могат да бъдат увеличени стократно чрез фотографията, без да загубят нито правилността на пропорциите, нито изразителността на релефа- изпитание, което твърде малко други произведения на изкуството могат да издържат!
Съвременните проучвания ни позволиха да разберем по- добре сложната техника, с помощта на която гръцкото изкуство от VI и V век е създало някои от най- хубавите произведения. Немски и английски химици и археолози, обединявайки усилията си в образцово сътрудничество, най- после проникнаха в тайната на прочутия черен “фирнис”, който придава на античните вази изключителната им стойност. В същност се оказа, че това не е никакъв фирнис; тъмният черен слой е получен от обикновен разтвор на глина във вода. Този колоидален разтвор е приготвен от извънредно чиста глина, която се оставя да се изпарява, докато получи гъстотата на течно желе с тъмнокафяв цвят, и после се нанася с чека върху глинения съд преди изпичането. Чрез редица последователни операции, които днес вече са ни известни, повреме на изпичането този слой става черен. В пещта, загрята отначало до около 800 градуса, става окисляване и се образува железен окис, който дава червения цвят на глината. Тогава започва втората фаза на изпичането, в която се извършва химическа редукция: гръчарят затваря повече или по- малко отворът за приток на въздух и температурата в пещта се покачва до около 945 градуса; под влияние на въглеродния окис, който тогава се образува в голямо количество, червеният двужелезен триокис се превръща в железен окис или в трижелезен четириокис, и двата с черен цвят; присъствието на водни пари, получени от суровите дърва в пещта или от съд с течност вкаран в пещта, улеснява реакцията. Ако процесът на изпичане бъде спрян дотук, вазите биха станали изцяло черни, подобно на етруските букеро. Но тогава пристъпват към трета фаза с частична реоксидация и леко охлаждане от 945 градуса до около 875 градуса: отпушват отвора за излизане на газове и по този начин допускат нов приток на въздух в пещта. Навсякъде, където глината е порьозна, железният окис трижелезният четериокис поемат кислород и отново се превръщат в червен двужелезен триокис, но тази реакция не се извършва в онези части на вазата, които са покрити със слой глинен разтвор. Този слой, поради извънредно ситните частици, от които се състои, има голяма плътност и не позволява на кислорода да проникне отново през него; така там не се извършва реоксидация и слоят си остава черен. Когато завърши изпичането, вазата е вече червена с изключение на местата, покрити с ангобата, които си остават черни с хубав блясък. Този толкова сложен и тънък процес, до който грънчарите от квартала Карамейкос трябва да са стигнали постепенно и по пътя на опита, винаги им се струвал изпълнен с тайнственост, дори когато се научили да го прилагат умело и сигурно.
Стремежът на гърците към виртуозно техническо майсторство проличава най- добре в златната и слоновокостната скулптура, наречена хризелефантинна. Този вид изкуство, изчезнало днес, се развивало още през архаичната епоха и достиганло апогея си в колосалните статуи на Фидий: “Зевс” в Олимпия и “Атина Партенос” на Акропола. Тези огромни статуи достигали 12 метра височина. Тялото било кухо и укрепено с дървена арматура. В плочите на пода на Партенона още се вижда мястото на дебелата дъбова греда, която е поддържала арматурата на статуята на Атина Партенос. Върху тази арматура лежало самото тяло на статуята, изработена от скулптирано дърво. Отгоре апликирали злато и слонова кост- слоновата кост на тънки плочици залепвали на топло върху откритите части на тялото, а за дрехите, косата и другите аксесоари заковавали върху дървото златни листа, предварително декорирани чрез изчукване. Инкрустации от благородни или полублагородни камъни засилвали блясъка на очите и обогатявали някои подробности на облеклото. Вече завършената статуя трябвало да се поддържа извънредно грижливо, за да не се разхлабват връзките и спойките, да не се отлепят или потъмнеят различните материали и да се запазят дървените части от плъхове и термити. Още при самото поставяне на статуята вземали предпазни мерки: поливали земята с вода или зехтин, за да се избегне изсушаването на дървото. В Олимпия някакво семейство, което твърдяло, че води потеклото си от Фидий, било натоварено с поддържането на статуята на Зевс; въпреки това трябвало да се правят реставрации, една от които извършил скулпторът Дамофон от Месене в Пелопонес през II век пр. Хр.
Техническите постижения във всички области предизвиквали възхищението на народа. Никога гръцките художници не са били така високо ценени, както по времето, когато започнали да си служат с особени ефекти, създаващи илюзия за реални неща, които показвали майсторството на тяхната четка. Превъзнасяли например алегоричната фигура на “Пиянството” (Мете), която Павзий от IV век представил в образа на жена, чието лице прозира през голямата чаша, от която пие: предаването на прозрачността очаровало познавачите на изкуството. Трябва да отбележим, че по същото време скулпторите от Кирена започнали да изобразяват в някои надгробни статуи с изключително майсторство полузабулени женски лица, прозиращи през тънък воал.

Антропоморфичната религия, в която култът бил тясно свързан с изображението на божеството, предявявала големи изисквания към художника. Той имал за задача да даде конкретна форма на образа, в който неговите съграждани си представяли божеството. Затова той трябвало да изучава човешкото тяло, тъй като боговете са подобни на хората, и чрез изкуството си да му предаде съвършената красота, която единствена изглежда достойна за боговете. ето защо натуралистичното търсене и идеализацията в гръцкото изкуство са взаимно допълващи се, а не противоречащи си тенденции. Първото се изобразява в стремежа , проявяващ се неизменно още в ранната архаична епоха, към истина и анатомическа вярност; в рисунките върху вазите и в скулптурата можем точно да проследим как се е развивало изображението на окото, предаването на коремните очертания и моделирането на коляното. Но в същото време художникът се стараел по интелектуален път да проникне в тайните на тялото, което изучавал. Той бил убеден, че красотата се крие в математически съотношения, рационални или ирационални, чиито закон човешкият ум е в състояние да открие. От тук и голямото значение, което тогава предавали на понятията ритъм и симетрия, чиито точен смисъл на можем да доловим днес, поради липса на прецизна дефиниция; все пак текстовете свидетелстват, че тези понятия са служели като естетически критерий и са занимавали извънредно много самите художници.
С тези търсения са свързани и първите опити да се определи някаква система на идеалните пропорции на човешкото тяло. Такъв опит направил скулпторът Поликлет с труда си, наречен “Канон”, т.е. “Правило”, който той илюстрирал, като изваял според тези правила една статуя, може би прочутия Дорифор или “КОпиеносец”, от която са запазени копия. Статуите на атлети, каквото постоянно ваял Поликлет, представлявали благоприятно поле за такива проучвания. Представяйки атлетите голи, скулпторът съвсем непринудено възхвалявал човешката фигура и нейното съвършенство. Поликлет е съумял да изрази възхищението, което будела у гърците мъжката красота, съчетаваща физическата сила и самообладание. Този така изразен пластичен идеал отговарял на стремленията на едно общество, за което човешката мярка е мярка за всички неща и за което човекът никъде не се изявява така всестранно, както на стадиона, където се проявяват моралните и физическите качества. Този интелектуализиран идеал е тясно свързан с действителността, която той разкрасява, облагородява и възвисява, като я подчинява на числени зависимости. От човешкия първообраз, от който изхождат Поликлет и Фидий, единият достига да изключително съвършенство на формите, което изглежда обаче малко студено и безплътно, а другият издига човека над природата му и му придава свръхестествено величие. Така човекоподобното изображение изразява ту хуманистичният идеал, ту божествена извисеност.
Ако култовата статуя била основната работа за скулптура, каквато бил стоежът на храма за архитекта хората на изкуството имали и други задачи, на които се посвещавали с жар и усърдие. Тяхното участие било необходимо при украсата на религиозно сгради, надгробни паметници и култови премети и въпреки че трябвало да се съобразяват с изискванията на отговорните власти, те намирали широко поле за своето въображение. Съкровищницата на древните митове им давала богат материал, от който те черпели и за произведенията си със светски характер. Творейки за хора, на които тези митове били близки, те нямало нужда да бъдат изчерпателни и многословни: няколко характерни черти или само надпис били достатъчни, за да се идентифицира лицето. От тук и пестеливостта на изразните средства в гръцките художествени произведения, в които всеки детайл има своето значение и чиято експресивна сила се крие в тяхната сдържаност. Две двойки войници предсказват за някаква битка пред Троя, както ябълката в ръката на Херакъл напомня целия епизод за Хесперидите, а окастреният дънер представлява цяла гора. Този буден и умен народ умеел да разбира и недоизреченото; той оценявал по достойнство своето изкуство, богато с алюзии и символи, което непрекъснато изисквало активното съпричастие на зрителя, говорело се много с твърде пестеливи средства и широко използвало метонимията и литотеса (съкратеният израз). Това изкуство се подхранвало от всекидневни наблюдения, но се стремяло да изрази трайно. То допускало патоса, но отхвърляло жестикулирането. Въпреки че могло да разкаже чудесно някоя история, то още по- охотно се стремяло да лови трайната и съкровена същност на живото същество; нищо на изразява класическа Гърция по- добре от отделната фигура, права или седнала, голя или облечена, на мъж или на жена, която мисли или бленува, или най-вече, незаета с определена мисъл или действие, живее вечен, спокоен, свободен, независим живот. Без да пренебрегва анекдота, който вазописците умеели превъзходно да използват, гръцкото класическо изкуство обикновено си поставяло по- високи цели. То несъмнено е животрептящо и колоритно изкуство: нека не забравяме, че всички мраморни статуи били оцветявани именно за да се засили внушението за живо присъствие.
Благодарение на известността, която си извоювали някои художници и скулптори, те получавали поръчки, които далеч надхвърляли рамките на родния им град и дори областта. Това е засвидетелствано още през архаичната епоха: през VI век Спарта повикала архитекта Теодор от Самос и скулптора Батиклез от Магнезия, и двамата йонийци. И обратно, малко по- късно, Милет поръчал на сикионеца Канах да извае култовата статуя за храма на Аполон. Дорийският град Кирена ценял високо атическото изкуство. Тирабите на Сиракуза поръчвали изработването на своите дарове на най- различни майстори. Произведенията на “малките изкуства”- бронзови фигури и предмети, златарски изделия, теракоти, вази и тъкани материи за украса- пътували от единия до другия край на гръцкия свят и спомагали за разпространението на различни стилове и тяхното взаимно влияние. Забележително е че разпространението на тази естетика и толкова бързо и резултатно: на такива отдалечени места като Кирена, Селинунт или Посейдония- Пестум са намерени шедьоври, които могат да се сравнят с най- хубавите творби от същинска Гърция. В областта на изкуството, както и на литературата, въпреки политическите различия, гърците рано осъзнали своето единство.














































Както гръцкият свят не се свежда единствено до града Атина, така и елинизмът не би могъл да бъде ограничен в рамките на Перикловия век, “век” който всъщност е траял тридесет години. От микенските поети, предшественици на Омир, до Платон и Деностен, от Дедал, митичният предтеча на скулпторите, до Праксител и Скопас, от атическите грънчари на XII век до керамиците на “стила Керч” пътят е дълъг и разнообразен: десет века на усилия и опити, търсения и борби, съперничество и съревнование. Десет века, в течение на които един малък народ едновременно един и различен, е съумя търпеливо да развие, въпреки вътрешните разногласия и външните заплахи, самобитна, нова и завършена култура, в която основните аспекти на човешкото битие са получили едновременно мястото си: религиозната вяра и доверието в човека, съзнанието за космическата загадка и стремежът да се разбере природата, идеята за йерархия и идеята за равенство, уважението към социалната група и интересът към отделната личност. Не е изненадващо, че тези противоречиви изисквания са предизвиквали непрестанни конфликти, както в съзнанието, така и в държавите. Но самите тези конфликти не веднъж са били двигатели и носители на прогрес.
Тук отново се връщаме към мисълта на Хераклит за войната, майка на всички неща. В духовната област, както и в областта на отношенията между хората, архаична и класическа Гърция е обрисувана вярно в думите на един наш поет: “Живеят истински онези, които се борят.” Наистина, за гърците най- важното качество на човка не е интелигентността, така развита у тях, а смелостта, която дума на гръцки, арете, както и виртус на латински, е добила общото значение за добродетел. Техни любими герои са Ахил, най- храбрият измежду хората, и Одисей, чийто находчив и остър ум не би струвал нищо без неустрашимото му сърце. В изкуството, както и в живота, гърците поставяли над всичко твърдостта на духа; затова свидетелстват Прометей на Есхил и Антигона на Софокъл, Леонид и Фокион, Сократ и Демостен. Това, което Херодот е написал в увода към своята “История”, са го споделяли всичките му съвременници: “не бива да изпаднат в забвение чудните подвизи, извършени от гърци и варвари.” Без съмнение към тези подвизи той е причислявал и шедьоврите на изкуството и постиженията на техниката. И все пак дори обществата да се менят, човекът си остава човек. Ето защо примерът на Гърция не е толкова политически, колкото нравствен. Пример на скромност и трезва мисъл, която поставя човека на полагаемото му място: способен да разбира много, но знаещ също, че не знае; обичащ живота, но съзнаващ, че живота е нетраен; използващ ума си с наслаждение, но без да забравя, че бъдещето е в ръцете на боговете, богове, които той е създал по свой образ и подобие, чрез които човешката мярка в своята идеална форма дава върховна представа за всемира. Той знае, че нищо не се постига без борба, но, съзнавайки собствената си слабост на презира противника. Докато в релефите, ознаменуващи техните победи, източните монарси са представени как смазват с колесниците си сломени е треперещи тълпи, гръцкото изкуство показва големи исторически събития и героичните подвизи от епоса като борба между равни- били те кентаври и лапити, гърци и троянци, атиняни и амазонки. Неприятелят не винаги пада повален и ако това се случи, поражението му не го лишава от право на милост. Не случайно троянците Приам, Хектор и Андромаха са най- вълнуващите образи в “Илиада”. Разказвали, че Ахил се влюбил в амазонката Пентезилея в момента, когато и нанесъл смъртния удар на бойното поле. Този епизод, илюстриран върху хубава атическа червенофигурна купа, има дълбок смисъл: и най- храбрият е играчка в ръцете на Съдбата.
За да се определи гръцкият мисловен строй, често се опотребява думата хуманизъм и се цитира с пълно право прочутият хор на тиванските старци в “Антигона”
От Софокъл: “Колко чудеса има по света, но никое не е по- чудесно от човека!” да си спомним все пак, че за този хуманизъм човекът е изходна точка и необходима мярка, а не граница или край. Но всяка твърде обобщаваща теория си остава донякъде умозрителна: наследството на архаична и класическа Гърция може да се оцени най- добре чрез непосредствено общуване с творбите. Те са толкова богати и толкова прекрасни, че всеки от нас при срещата си с тях открива освен вечните черти на човека и онзи дял от наследството, който намира съкровен отзвук у него.

detelina101
02-01-2010, 16:40
Глава 7
Данъчна политика
Чарлс Е. Маклюър Младши
Резюме
Съществуващата българска данъчна система не е пригодена към условията на свободна пазарна икономика. От съображения, свързани с получаването на приходи, постигането на справедливост и икономичес¬ки неутралитет се налага вземане на бързи мерки, за да се премине към по-подходяща система. За съжаление в България днес няма достатъчна компетенция (по отношение на данъчните власти и съобразяването с данъкоплатците), за въвеждане на данъци, които в друг случай биха били подходящи. Следователно важно е да се усъвършенствува управлението на данъчната система и едновременно с това да се формулира данъчна политика, отчитаща административните ограничения. Може да се нало¬жи на първо време да се използува данъчна система, която не би била напълно пригодена за по-далечното бъдеще. В същото време е важно избраната за началния период система да не е несъвместима с желаната дългосрочна политика.
В дългосрочен план българската данъчна система трябва да включва данък върху добавената стойност (ДДС), вероятно по подобие на моде¬ла на Европейската общност, и подоходен данък (или данъци), плащан от отделни лица и предприятия. На първо време, докато се усъвършенствува административната способност за прилагане на ДДС, ще трябва да се разчита на някакъв оборотен данък.
Първоначално индивидуалният подоходен данък трябва да бъде прост за административно обслужване. По-късно, след постигане на по-голяма компетенция, могат да се добавят някои подобрения. Следова¬телно поне засега, данъкът трябва да продължи да се основава на индивидуалния доход, а не на дохода на съпрузи или семейства. До голя¬ма степен той трябва да е основан на удръжки от заплатата. Не бива да се допускат специални случаи на освобождаване или намаляване на да¬нък, но могат да бъдат позволени разсрочени плащания. Данъчните ставки трябва да нарастват умерено плавно, като данъците не бива да надминават 30 процента. Данъците, плащани от фирмите и гражданите, трябва да се интегрират, като на фирмите се прави отстъпка за изплате¬ните дивиденти (с изключение на опростения алтернативен данък (ОАД), който е описан по-долу и който освобождава от данък дивиден¬ти, получени от частни лица).
Разглеждат се пет алтернативни данъчни системи. Теоретично най-привлекателен е общият подоходен данък върху реалния доход, но той вероятно е неосъществим, тъй като пресмятането на дохода с отчитане на инфлацията е много трудно. По-подходящ е подобен данък на осно¬вата на номиналния доход, като се има предвид сегашната българска компетенция за данъчен контрол, въпреки че е по-уязвим от инфлация¬та. Данъчната система, известна като "швейцарско сирене", не е за пре¬поръчване, тъй като позволява щедри данъчни облекчения върху инвестирането и/или при отпуските, макар че се използва в редица стра¬ни, отърсващи се от социализма. Тази система разделя хората на "пече¬ливши и губещи" по начин, напомнящ централизираното планиране и не се уповава на пазарните сили. Тази система поражда несправедли¬вост и привилегированост, оставя вратички за злоупотреби, за чиито контрол и предотвратяване трябва да се използуват оскъдните административни ресурси.
Изглежда, че по-подходяща алтернатива за България е системата на опростения алтернативен данък. При тази система всички инвестиции се освобождават от данъчно облагане (вместо да се амортизират). Лих¬вите и дивидентите не се облагат или отчисляват. Този подход позволя¬ва избягването на административните затруднения, които се пораждат от фактори, зависещи от времето (например установяване на амортиза¬ционни нормативи, осчетоводяване на амортизации и инвентар), които са присъщи на подоходния данък, както и от необходимостта от отчита¬не на инфлацията. Тъй като тази система стимулира еднакво всички ин-вестиции, тя не разделя хората на "губещи" и "печелещи". Главните й недостатъци са по-малките приходи в първите години и рискът, че някои страни, от които се изнасят капитали, могат да откажат да кредити¬рат данъци, платени извън страната. Вторият от тези проблеми се избягва с прилагането на хибриден подход, който държи сметка за разходите, но лихвите и дивидентите се облагат както при подоходния данък. Това е най-привлекателната система за български данък върху стопанс¬ката дейност, която съперничи на ОАД.
Данъкът върху нарастването на заплатите се налага в резултат на комбинирането на централизирано планиране и работнически контрол. Недостатъкът му е, че не поощрява плащането на по-високи заплати, които са заслужен резултат от по-добра работа и по-висока производителност. Работническият контрол е пагубен, защото подтиква админист¬ративното ръководство да се съгласява с неоправданите искания на работниците за по-големи, но незаслужени заплати. Нито приватизацията, нито преходът към свободен пазар са в състояние да решат този въп¬рос, ако не бъде елиминиран работническият контрол. Ако работническият контрол бъде премахнат, този данък може да се отмени.
Независимо от избора нито една от системите не може да се прило¬жи веднага. В някои области ще е нужна техническа помощ. Тя включва: съставяне на по-подробна дългосрочна политика, краткосрочна страте¬гия, съвместима с дългосрочната политика, подобрено данъчно управ¬ление. Прилагането на тези мерки трябва да започне веднага с разбирането, че няма да бъдат завършени в скоро време. Специално усъвършенствуването на данъчното управление ще се нуждае от инвес-тиране на големи ресурси в течение на няколко години.

Въведение: Цели и ограничения
За България е решаващо да избере колкото може по-бързо подходя¬ща данъчна система, която да подпомогне бързия и справедлив иконо¬мически растеж, без да се пренебрегва необходимостта от грижливия й подбор. Ако това не стане, ще се утежнят финансовите проблеми на държавата и ще се засили макроикономическия дисбаланс. Приватиза¬цията подсилва неотложността на проблема, защото няма да може по¬вече да се прилагат старите методи за събиране на данъци върху оборота и печалбите от затворените държавни предприятия.
Важно е максимално бързо да се очертаят и публикуват, ако не всич¬ки детайли поне контурите на бъдещата данъчна политика, за да могат потенциалните инвеститори да знаят "правилата на играта", тъй като несигурността ще потисне инвестирането. Тези правила трябва да не се променят из основи, освен при извънредни обстоятелства, за да могат данъчните отговорности да бъдат предсказуеми.
И накрая, поради политически причини е важно да се установи данъчната политика от самото начало. Понастоящем се правят съществе¬ни промени във всички аспекти на икономическите правила на играта; в контекста на прехода, изборът на данъчни правила има първостепенно значение за икономическите перспективи. В следващите десет години, през които ще се изявят много икономически интереси, ще се вземат ре¬шения на базата на тези правила. След този период ще бъде политичес-ки много трудно да се поправят грешките, направени сега при избора на данъчната политика.
България трябва да се предпазва от изкушението просто да следва утъпкания път на западните демокрации и на развиващите се страни по много причини. Първо, данъчната политика, следвана от много страни, не притежава като цяло особени положителни качества. България не трябва да повтаря грешките, допускани другаде. Второ, социалните, икономическите и административните условия в България се различават от онези в западните пазарни икономики и развиващи се страни. Финансовите решения трябва да отразяват тези различия. На кратко, България трябва да изследва политиките, използувани другаде и да обмисли подходящите за нейните условия алтернативи.
За съжаление, за коя да е страна не могат да бъдат направени бързо данъчни анализи и определяне на най-добрата данъчна политика. Това се отнася особено за страна като България, където е съществувала ко¬мандна икономика, където не са събирани съответните данни и където консултациите и изследванията се спъват от езикови проблеми. И още, трябва да се предприемат действия за бързо париране на краткосрочни¬те финансови проблеми. Това поставя въпроса как да се избере краткосрочна политика, която няма да противоречи на дългосрочната, основана на от по-нататъшни анализи.
При проектирането на новата данъчна политика на България съществуват важни цели и ограничения. Първо, данъчната политика трябва да е добър проводник на формирането на капитали. Тя трябва да насърча¬ва спестяванията и инвестициите - както от страна на българите, така и на чужденците. Проблемът за осигуряване на данъчен климат, който да се конкурира с този на другите страни, измъкващи се от социализма се обсъжда по-долу.
Второ, данъчната политика трябва да бъде икономически неутрална. Това значи, че не бива да се прави разлика в полза на едни или други икономически дейности. Това отразява убеждението, че при подходящи условия пазарите общо взето се справят доста добре при определянето на това какво да се произвежда, каква най-добра технология да се приложи, как да се организира производството (дали в държавно предприятие, смесено предприятие с участие на чужди капитали, акционерно дружество и др.) и как да се финансира то. Този възглед приема като даденост успешния преход към пазарна икономика, която да е относител¬но свободна от изкуствена намеса на държавата в областта на ценообразуването, производствените решения и разпределението на ресурсите. От това се подразбира, че правителството няма да използува данъчна политика за избора на "печеливши и губещи", т.е. някои сектори да бъдат обект на благосклонно отношение, а други да бъдат наказвани.
Хоризонталното равенство или еднаквото отношение към равните, е принцип, пряко свързан със справедливостта на процеса. Приходът от различни източници трябва да бъде обект на едно и също данъчно третиране, в двойния смисъл на неутралност и основна справедливост. Освен това, различните начини за организиране на производството (държавни, кооперативни, акционерни дружества, смесени предприятия, частни компании и д р.) трябва да бъдат подложени на идентично данъчно облагане заедно с чуждите и местни инвеститори. (Преференциалното отношение към чуждите инвеститори създава стимул за много българи да "перат" пари и да инвестират под прикритието на чужди компании, а това може да породи лоши чувства, основани на завист.)
Социализмът и централизираното планиране оставиха в наследство на България липсата на ефективна и гъвкава система на администрира¬не на данъците, включително липса на опит за работа със западните сче¬товодни системи. От това следват два важни извода. Първо, такава администрация трябва да бъде създадена толкова бързо, колкото позво¬лява практиката, което вероятно ще изисква съответната техническа по¬мощ. Второ, данъчната политика трябва да се проектира като се държи сметка за настоящата слабост и закостенялост на администрацията. При много инстанции това ще наложи предпочитание на "приблизител¬ната справедливост", пред "прецизната настройка". Така че админист¬ративната реалност ще наложи жертване на привлекателни принципи и решения. Вероятно системата, получена в резултат, макар и по не прив¬лекателна на книга, ще бъде както по-справедлива, така и по неутрална от тази, която си е поставила недостижими цели.
По подобие на други страни, които понастоящем се измъкват от социализма, България се опитва да избере система, която да насърчава икономическия прогрес и същевременно да защитава икономически слабите и да избягва много големите разлики в дохода. Това е трудно, понеже високо прогресивните данъчни тарифи задушават трудовите усилия, спестяванията, инвестициите и поемането на риск, които осъществяват икономическия прогрес. Следователно, трябва да се установят умерено прогресивни и не наказателни данъчни тарифи.
Една от най-важните черти на прехода от централно планиране към пазарна икономика е отварянето на икономиката към международната търговия и прилива на международен капитал. Това има няколко важни следствия за данъчната политика. Тя не трябва излишно да пречи на чуждите инвестиции. Това предполага, че голяма част от данъчното бреме трябва да падне върху местното потребление, а не върху дохода, тъй като това вероятно ще възпре чуждите инвестиции.
Данъкът върху дохода трябва да се промени по начин, отчитащ направеното в други страни. Това включва както данъчното облагане на дохода, спечелен в чужбина от държавата, чийто поданик е инвеститорът, така и третирането в данъчно отношение на този доход от други потенциални вносители на капитал. Ако страните разрешават на своите постоянни жители кредити за данъците, плащани в държавите където е спечелен дохода, безсмислено е страните, обезпечаващи прихода, да не налагат данъци, които изцяло могат да се кредитират. Но не всички страни облагат дохода, придобит в чужбина (Франция например), а в някои, които го правят — най-яркият пример е САЩ - много данъкоп¬латци плащат повече данъци на чуждите правителства, отколкото се кредитират в страната; във всеки случай потенциалният инвеститор, а не неговото правителство, носи бремето на данъците на страната из-точник. В такива случаи особено важно е данъчната система на страната да не бъде непривлекателна за чужди инвеститори.
Останалата част на тази глава, (част 2) дава кратко описание на ключовите елементи на българската данъчна система, след което прилага току-що посочените принципи. Част 3 обсъжда данъка върху добавената стойност, част 4 - структурни елементи на проекта за данък върху индивидуалните доходите и в част 5 се разглеждат пет алтернативи за облагане на дохода от стопанската дейност. Част 6 обръща специално внимание на данъка върху увеличението на заплатата. Част 7 резюмира разсъжденията и прави някои заключения.

Съществуваща данъчна система
Данъчната система на България съвместява много от чертите на данъчните системи на другите социалистически страни от Източна Евро¬па. Приблизително 22% от дохода, получен от данъците се натрупва от данъци върху оборота и акцизи, 43% - от данъци върху доходите на предприятията, по специално държавните, 8% от индивидуалния данък върху доходите и 21% от отчисления за социално осигуряване. По ната¬тък в този раздел е даден анализ на основните черти на четирите най-важни данъка [1].

Данък върху оборота, мита и акцизи
Доскоро данъците върху оборота в България се изчисляваха както в другите централно планирани икономики - като разлика между цените на едро и цените на дребно, без разходите на търговията на дребно. (Къ¬дето тази разлика е отрицателна вместо данък се появява дотация.) При такава система данъкът естествено представлява най-различни части от цените на дребно (или на едро) на различни стоки и услуги. (Преди 1988 е имало повече от 20 000 такива тарифи.) Докато данъчното задължение се определя чрез изваждане, а не чрез умножение на тарифите на дадена база, няма смисъл дори да се говори за данъчна база или данъчна тарифа, а данъците няма да имат разпределителния ефект, обикновено при-писван им в западната литература. [2] След като България се придвижи към пазарна икономика, продължаването на тази система няма да бъде административно и икономически желателно.
В началото на 1988 г. бяха направени първоначални стъпки за преход към западната система на косвено облагане. Акцизите на някои най-чес¬то облагаеми стоки (алкохолни напитки, тютюневи изделия, кибрит, ка¬фе, нефт продукти и някои луксозни стоки) бяха отделени от данъците върху оборота. С изключение на тези за нефтопродуктите, акцизите се изчисляваха като "ad valorem" тарифи, приложени към продажбите на дребно, вариращи от 24 до 80%.
За целите на данъка върху оборота, продуктите се разпределяха в 45 групи, основани на съотношението на цените на дребно към цените на едро; тарифите на косвения данък варираха от 5 до 70% със средна реал¬на тарифа от 25%. Продажбите на междинни продукти, основни фондо¬ве и експорта не се облагаха. Данъкът все още се изчислява на остатъчен принцип, но има планове от 01.09.1990 г. да се премине към система от данъци, събирани на равнище предприятие, но основани на цени на дребно (повечето от които все още се определят централно). Тази система ще има изрично определени "ad valorem" тарифи от 10 и 20%. Планира се преминаване към стандартен данък върху добавената стойност, използващ кредитен метод от типа, който ще се прилага в Ев¬ропейската общност от началото на 1991 г. Някои стоки ще бъдат осво¬бодени, а други ще се облагат с тарифи от 10 и 20%. Навременността и успеха на тази промяна ще зависят както от завършването на либерализацията на цените, така и от изграждането на нужните административни структури.
България практически не използва преките митнически такси (по малко от 2% от общия данъчен приход идват от този източник). Вместо това, ценовите разлики, отразяващи положителните и отрицателните разлики между административно определените цени на едро на вносни¬те стоки и техните вносни цени, изчислени при официалния обменен курс, служат като данъци и дотации на вноса.

Данъци върху печалбата на компаниите
Данъкът върху печалбата се събира върху "балансовата печалба" от всички юридически лица: държавни предприятия, кооперативи, дружес¬тва с ограничена отговорност и смесени предприятия. Това дефиниране на печалбите не позволява да се намали лихвата за краткосрочни и ин¬вестиционни кредити, застраховките, заплатите на ръководителите, до¬пълнителните възнаграждения за работниците, нито пък извънпланови загуби могат да намалят облагаемите печалби. От Януари 1989 г. се раз¬решава амортизационните отчисления да се изчисляват по метода на праволинейната амортизация; отстъпките могат да достигнат до 50% за всяка година, но цялостно не могат да надхвърлят стойността на иму¬ществото. Въпреки че повечето дотации се включват в балансовите взе¬мания, тези които фактически се дават на губещите държавни предприятия не са включени.
Обикновената тарифа на данъка върху печалбата е 62% (50% държавен данък върху печалбата, 10% общински и 2% за иригационни фондо¬ве). Пет процента данък върху печалбата също се взема за фонд РТУ, който включва натрупаната амортизация. Изключения от основната 50%-ова тарифа са 10%-ният данък за селскостопанската продукция, (намален от 20% през април 1990), 25% за туризма и 30% за смесени предприятия с повече от 20% чуждо участие. Загубите могат да се прех¬върлят напред до пет години, а на "високотехнологичните фирми" се да¬ва пет годишен безданъчен период.
Обсъжда се намаление на базовата тарифа до 45%. Това ще се отнася за всички предприятия. От тях 20% (9% от печалбата) ще отиват за общинските власти.

Данъци върху индивидуалните доходи
България няма обща система за облагане на индивидуалните доходи, освен това, което се нарича Закон за Данъка върху общия доход. Той се опира на група от три тарифни ставки, всяка със своя собствена база и прогресивна тарифа.

1. Данък върху заплатите
Данъкът върху заплатите се събира на индивидуална основа и се удържа от предприятията-работодатели. Той се основава на месечни плащания, изключва някои допълнителни премирания и социалните надбавки. Не се допускат персонални облекчения за данъкоплатеца в зависимост от семейното му положение и от издържани от него лица, ня¬ма намаление за персонални разходи, но не се облага количество, равно на минималната месечна заплата (засега 165 лв. месечно). Данъкът се изчислява по прогресивно нарастващи таблици, които варират от 12 до 14%. Този максимум се достига при месечен доход от 400 лв, което е почти 150% от средната заплата от 260 лв. (Има специална тарифа за облагане на прихода непосредствено над минималната заплата, която нас¬коро бе намалена от 80%).

2. Данък върху дохода на автори, учени, хора на изкуството и др.
Плащанията на автори, учени, артисти, музиканти, журналисти и др. над и извън тяхната щатна заплата са предмет на прогресивна тарифа, основана на сумарния годишен доход от този тип. Тарифата, която се прилага на индивидуална основа, започва с минимален данък от 4% (за годишен доход до 240 лв.) и достига максимална стойност от 50% (за годишен доход над 40 000 лв.). Няма персонални облекчения или целеви намаления, въпреки че се освобождава сума, равна на минималната заплата за тези, които нямат друг източник на доходи.

3. Данък върху дохода от частна стопанска дейност и свободни професии
Различни видове доходи, които не са заплати, или хонорари и следователно не са обект на двата току- що описани данъка, подлежат на тре¬ти вид данък върху дохода. Това са доходи от частна стопанска дейност, практикуване на занаяти и свободни професии, както и дивиденти и участие в печалби от кооперативи. Минимумът на прогресивната данъчна тарифа (включваща освободения от данък доход) е идентичен с този за данъка върху заплатите (изчислен на годишна основа), но прогресията продължава и над годишен доход от 4 800 лв., като достига макси-мална стойност от 85% за доход над 70 000 лв. Доходи от рентиерство са предмет на отделна тарифа, започваща от 9% за доход от 200 лв. и сти¬гаща до 81% за доход 7 000 лв. За разлика от другите два данъка, този се събира на база домакинство, като акумулираният доход на различните членове на семейството се облага по прогресивната тарифа. Разрешени са някои облекчения, свързани с производствени разходи, но няма пер¬сонални облекчения или намаления на облагаемата сума.
4. Предложения за нова глобална система
Работи се над планове за въвеждане на нов общ данък върху дохода. Системата ще бъде основана на индивидуално облагане, въпреки че мо¬же би ще се отчита броя на децата в семейството. Предполага се необ¬лагаем доход в рамките на минималната годишна заплата. Предвиждат се тарифи за облагане на доходи над тази сума от 20 до 50% (върху годи¬шен доход над 100 000 лв.)

Вноски за социално осигуряване
Събира се данък от 30% върху номиналната заплата (в случай, че плащането е от чужди граждани, участващи в смесени предприятия данъкът ще бъде 20%) за натрупване на пенсионен фонд и други социални осигуровки.

Други
България има и редица други данъци, които не дават съществен принос в националния доход. Внимание заслужава прогресивният данък върху увеличението на относително големите заплати, различните данъ¬ци върху собствеността, върху даренията и наследствата и върху мотор¬ните превозни средства.

Обобщена равносметка
Българската данъчна система е невероятно сложна според всеки разумен стандарт и много смущаваща в отсъствието на централизирано планиране. Тя не е пригодена за пазарна икономика. Необходима е основна реформа, която да създаде система, основаваща се на по-голямо обвързване с пазарните сили. Тази реформа трябва да засегне данъчна¬та администрация (включително компютъризация) и да включва разви¬тието на данъчна статистика, както и нова данъчна политика. Важно е да се започнат веднага паралелни усилия, насочени от една страна към бързото въвеждане на краткосрочни реформи, докато заедно с тях се из¬вършва основната работа за по-фундаменталните реформи на данъчна¬та политика и администрация, които ще се предприемат през следващите няколко години. Следващите раздели предлагат някои напътствия за тези разработки. Те дискутират данъка върху добавената стойност, данъка върху индивидуалните доходи, данъка върху дохода на компаниите и данъка върху увеличенията на заплатите.

Данъкът върху добавената стойност ДДС - нов източник на бюджетни приходи
България понастоящем разчита силно на данъка върху оборота. Данъците върху оборота в социалистическите страни с централно планирани икономики се различават значително от тези при пазарните икономики. По същество те представляват "клин", изчисляван като раз¬лика между себестойността и цените на едро, минус търговските разхо¬ди. Следователно, те се получават по остатъчен принцип при калкулациите, а не чрез предварително определено количество или про¬цент. Поради самата същност на калкулацията има дузини, дори стотици различни косвени данъчни тарифи. В България имаше над от 20 000 такива тарифи преди 1988 г. Дори и при тази ситуация, те са имали твърде малка роля, за да могат да повлияят на разпределението на ресурсите, което се е определяло най-вече от плана или разпределянето на дохода, което се е определяло от плановите цени. Колкото повече ре¬формата се реализира и облагането приема нов характер, толкова продължаването на тази практика на използване на високо диференцирани тарифи ще причинява сериозни несправедливости и проблеми при разпределението на ресурсите. Администрирането ще става все по-голям кошмар, поради нуждата да се установяват различия между дейностите, обект на различни данъчни тарифи. Крайно желателно е България да се придвижи колкото може по-скоро към модерна система за облагане на продажбите с минимални тарифи, особено след като вероятно този да-нък ще стане най-важния източник на бюджетни приходи.
Трябва веднага да бъдат премахнати няколко системи за данък върху продажбите: Това са многократният, данък върху оборота, използван в по-голяма част от Европа преди приемането на ДДС като норма. Та¬кива данъци изопачават разпределението на ресурсите и създават сти¬мули за вертикално интегриране. Еднократното облагане на продажбите преди данъка на равнище на дребно, трябва също да се из¬бягва, поради присъщите му административни и икономически дефекти. Тези данъци трябва да се използват най-много като временни мерки. Това прави данъка върху продажбите на дребно и ДДС най-подходящи¬те възможности за обсъждане.
Данъкът върху продажбите на дребно изглежда съвсем неподходящ за България, въпреки теоретичните му предимства при някои обстоя¬телства. Ако търговията на дребно остане монопол на държавата, данъ¬кът на дребно може лесно да се администрира и ще бъде относително неутрален. На практика обаче, търговията на дребно ще процъфтява в различни малки частни или кооперативни предприятия, никое от които няма да има предишен опит като платец на данък върху продажбите. Следователно, за много години напред ще бъде невъзможно ефективно¬то администриране на данък върху продажбите на дребно.
Най-подходящата алтернатива на данък върху продажбите е ДДС от кредитен тип, използван в Европейската общност. Голяма част от годишния приход, реализиран от него, ще бъде събиран или преди продажбата на дребно или от по-едрите участници в търговията на дребно и има начини (никой от тях не е особено добър) дребните търговци да се постигне приблизителното облагане чрез степента на дребно. "Хартиената следа" от фактури, присъща на общоизползувания кредитен ме¬тод за осъществяване на ДДС му дава важни административни предимства. По тази причина, поради икономически причини и защото България може евентуално да пожелае да се присъедини към ЕО, не трябва да се обръща сериозно внимание на никакъв друг метод за реа¬лизация на ДДС.
Немаловажни са също и проблемите, свързани с прилагането на данъчни облекчения и/или освобождаване от данък на стоките и услугите, считани за социално приоритетни, избирането на данъчни тарифи и данъчното третиране на особени сектори (финанси, фермерство, жилища, стоки от втора ръка, дребния бизнес и др.). Тези теми заслужават повече внимание, отколкото е възможно да им се обърне тук [3]. По-подробен анализ трябва да се направи и на идеята за незабавно данъчно облагане на продажбите на дребно, а не първоначално да се облага с данък пре¬дишното ниво (производство или търговия на едро) и последващо разп¬ростиране на този данък с придобиването на опит. Това зависи много от увеличаването на капацитета на данъчната администрация и на броя на данъкоплатците, които ще плащат данък.

Структура на данъка върху личните доходи
Ако България възнамерява да се придвижи към модерна система за данъчно облагане, трябва да се обсъдят много въпроси при разработка¬та на данъка върху личните доходи. Те включват ролята на удръжките, обсега на данъчните тарифи, избора на облагаем обект (индивид, дома¬кинство), наличието на персонални облекчения, освобождаването от да¬нък на конкретни персонални разходи, връзката с облагането на предприятията, структурата на тарифите и индексацията на номинални-те доходи. Настоящата глава прави кратък преглед на тези проблеми, но е желателен по-подробен анализ. Водещ принцип през следващите раз¬съждения е, че простотата е много важна цел, особено през следващите няколко години, през които административният капацитет ще бъде ограничен. Където бъде подходящо, може да се извърши прецизиране на конкретните проблеми, ако има създаден административен капацитет. Ще бъде сериозна грешка да се излагат на опасност както приходите, така и представата за коректност на данъчната система, чрез налагане на сложна система, която не може да се реализира.

Ролята на у дръжките
България няма данъчната администрация, необходима за обслужване на система, в която повечето граждани попълват годишни данъчни декларации. Нито пък съществена част от данъкоплатците имат необходимия за въвеждането на система на годишна данъчна отчетност опит при попълване на тези документи. Следователно, много е важно да се създаде система, в която повечето от данъкоплатците не попълват данъчни декларации. (Очевидно тези, които имат собствен бизнес, ще трябва да го вършат). Това е един от водещите принципи в следващите разсъжде¬ния. В процеса на усъвършенстване на данъчната администрация и придобиването на опит по сложни проблеми, в системата могат да се извършат, където се налага, прецизирания на някои данъчни задълже¬ния.

Разсрочено облагане
Счита се, че наличието на разсрочено облагане е неприсъщо на модерната данъчна система. Причината е, че равенството и неутралитетът изискват еднакво облагане с общ данък на дохода от всички източници. Ще разгледаме този аспект единствено поради донякъде наивния под¬ход за търсене преди всичко на реално изпълними решения. Първо, ще бъде трудно прецизното облагане с данък на всички доходи. Това важи особено за страна със слаба данъчна администрация, но е истина и, че е трудно прецизно да се измерят някои видове доход. В такива условия, по административни причини може да е подходящо различното третиране на различните типове доход. [4] Например при съответни обстоятелст¬ва, данъчните удръжки от заплатите и от дохода от лихви, може да са по-подходящи за крайни, а не за предварителни данъци, отчитани при глобалното облагане.
Второ, ако някои източници на доход не се облагат, независимо дали по причини на данъчната политика или в резултат на административни трудности, няма голям смисъл да се намалява облагаемата сума с производствени разходи, направени за получаване на необлагаем доход. По тази причина САЩ при данъчната си реформа от 1986 г. въведоха елементи на разсрочено облагане в иначе глобалната система на данъка върху дохода. [5]
Има и добре дефинирани системи за облагане, които успешно прилагат разсрочения подход. Един такъв подход (опростения алтернативен данък или съкратено ОАД) се описва в пети раздел. Той прави разлика между личните доходи от заплати и пенсии и дохода от стопанска дей¬ност. Докато първият е (или може да бъде) предмет на степенувани та¬рифи, вторият се облага с единна ставка (по принцип максималната тарифа, прилагана за индивидуални доходи). Нещо повече, при облагане на личните доходи на индивидите могат да се прилагат персонални об-лекчения и целеви намаления на облагаемата сума, което не се разре¬шава за данъка върху доходите от стопанска дейност. Методът ОАД възприема този подход, за да опрости данъчната администрация, като цената е липса на глобален данък върху дохода.
Оценката на ситуацията в България води до заключението, че ако се избере ОАД, разсрочващите му аспекти ще се приемат като негова силна страна. Ако това се отрече в полза на традиционния данък върху дохода, ще се наложи по общ подход. Още нещо в защита на ОАД: пър¬во, може би ще е подходящо да се толерира разсрочения подход в краткосрочната програма за данъчна реформа, предвид липсата на адекватна система на данъчно администриране. Този аргумент е свър¬зан с ролята на удръжките, спомената по-горе. Второ, може да има причини дори и в дългосрочния вариант да не се премине изцяло към система на глобално облагане. Това заслужава по-нататъшно обмисля¬не. А

Единицата данъкоплатец
Данъците върху личния доход могат да се основават на отделно облагане на индивидите, на общия доход на семейни двойки и на по-сложна система, като френската частична система. По редица причини индиви¬дуалната данъчна отчетност изглежда най-подходяща за България. Пър¬во, това е традиционният подход в България (разбира се, трябва да се постави въпросът доколко тази практика отразява отношението на обществото към точната дефиниция на облагана с данък единица). Второ, индивидуалното облагане е по-просто и осигурява акуратно събиране на дължимите суми чрез удръжки. Трето, индивидуалното облагане е по-добър стимул за трудови усилия от страна на другите членове на дадено домакинство.

Персонални данъчни облекчения
Общоприето е да се разрешават кредити и данъчни облекчения, на основа на издържаните от данъкоплатеца лица (и донякъде в зависи¬мост от тяхната връзка с него), за да се отразят разликите в платежоспо¬собността в рамките на семейството. Може да се предположи, че това ще бъде дългосрочна цел в България. По-неясно е дали това трябва да се направи в краткосрочния план, защото подобни мерки значително ус¬ложняват администрирането и изчисляването на удръжките. (В реформата си от 1986 г. Колумбия елиминира тези облекчения по подобни причини.)

Целеви данъчни облекчения
Данъците върху индивидуалните доходи на много страни предвиждат изключване от облагаемата сума на различни лични разходи. Това са удръжки или кредити за разходи като образователни и медицински такси, плащане на лихви върху ипотеки, благотворителни пожертвувания, нае¬ми, застраховки и правителствени данъци. Някои от тях са оправдани, но повечето не са. Нещо повече, те сериозно усложняват прилагането и администрирането на данъците и правят невъзможно съществуването на система, в която удръжките прецизно отразяват данъчните задълже¬ния без потребност от годишно облагане. Следователно се предполага, че поне в първоначалния вариант (а може би и в дългосрочния, в зави¬симост от по-нататъшния анализ), България не трябва да прилага по¬добни облекчения. (Пак Колумбия премахна много от тези облекчения и кредити за лични разходи в реформите си от 1986 г. САЩ също огра¬ничиха възможността за целеви облекчения през 1986 г.).

Връзка с данъчното облагане на предприятията
Общоприето е разбирането, че трябва да се избягва двойното облага¬не на прихода от стопанска дейност, получен под формата на дивиденти. Това се постига чрез "интеграция" на индивидуалните доходи и доходи¬те от компаниите или чрез освобождаване от данък на дивидентите [6]. Има няколко начина чрез които може да се постигне облекчение на ди¬видентите. Концептуално правилни са използваните в Европа методи на удържането или приспадането (методи на брутния приход и на кредита), системата на разделените тарифи в Германия (съвместно с мето¬да на приспадане) и освобождаването от данък на дивиденти, което се препоръчва от данъчната реформа, предложена от държавния бюджетен департамент в САЩ през 1984 г.на президента Рейгьн. Концептуално погрешен, но административно по прост е подходът, наскоро възприет в Колумбия: изключване на дивидентите от облагането на ак¬ционерите. Крайният избор между тези методи изисква допълнителен анализ, но е ясно, че за България е може би най-подходящо да се изпол¬зува облекченото облагане на дивидентите в контекста на конвенцио¬налния данък върху дохода. (Подходът на Колумбия може би няма да е подходящ за България, защото приватизацията ще доведе до маса от ак¬ционери, подлежащи на облагане по най-различни тарифни нива в зави¬симост от дохода им). При О АД, обсъждан в следващия раздел, не възниква проблемът за интеграцията.
Данъчна прогресия
Ако се приеме традиционния данък върху общия доход, ще бъде под¬ходящо да има обединена тарифа на данъчната прогресия за облагане на по голямата част от дохода. Ако се възприеме разсрочения подход (включващ ОАД), подходяща е унифицирана тарифа за облагане на тру¬довия доход, а може би и на голяма част от другите доходи. Въпросът тогава е колко прогресивна да бъде тази тарифа.
Отделните данъчни тарифи, съществуващи в сегашната данъчна сис¬тема на България се различават значително по своята прогресивност. Видимата прогресивност на данъка върху заплатите е съвсем ограниче¬на в рамките на 12 — 14%.
От друга страна останалите две тарифи демонстрират значителен размер на степенуване от 50 или 80 процента. В действителност тази разлика почти сигурно е преувеличена, тъй като натискът върху нарастването на заплатите при централизираното планиране действа като заместител на силно прогресивното им данъчно облагане. Накратко, съществуващата система на натиск върху растежа на заплатите и явно облагане на страничните доходи води до крайно голяма прогресивност.
Пристъпването към пазарна икономика ще сложи край на потискане¬то на растежа на заплатите и ще го замени с явно облагане. Дали крайно голямата прогресивност описана по-горе ще продължи, зависи от относителната тежест, която ще се придаде на преследваните цели. Степенуваните тарифи намаляват разликата в доходите. Социалистическата история на България подсказва, че това може да се окаже важна цел. От своя страна, относително равното разпределение на благата, може да намали важността й.
Разсъжденията върху получените от данъци приходи за държавата също не водят до изискване на високи тарифи. Важно е да се отбележи, че увеличаването на данъчните тарифи често не носи очакваните приходи за държавата (и че намаляването на тарифите не носи големи загуби). На по-високи данъчни тарифи хората отговарят с по-малко работа със заобикаляне или избягване на данъците и затова те са по-слабо ефектив¬ни.
В сравнение с гореизложеното, стимулиращите действия и опростяването благоприятстват въвеждането на данъчни тарифи с много по-малка прогресивност сравнително ниски горни граници на данъците. Движението за данъчни реформи, което залива света през последните години, доказало предимството на простотата и стимулирането пред преразпределението на доходите. Общо взето, това изглежда най-д обра¬та политика и за България. Преосигуряващи тарифи, надхвърлящи 30% решително трябва да се избягват. И накрая, максималната индивидуал¬на тарифа трябва да е приблизително равна на фирмената.

Индексиране на номиналните суми
Ако данъчната тарифа съдържа ограничения от вида "от-до", които са фиксирани в номинални (парични) размери, инфлацията ще повлече данъкоплатеца с даден реален доход в непрекъснато увеличаващите се "от-до" на данъците. Съществуването на подобни граници не влияе силно, докато степенуването на тарифите е незначително, както е в случая с данъците върху заплатите. Но щом натискът върху растежа на заплатите се премахне и се замени с явна прогресивност, подобни граници ще имат нежелателен ефект. Той ще направи преразпределящите функции на данъците зависими от инфлацията вместо от явните политически ре¬шения. Инфлацията ще повиши данъците и ще разшири контрастимулите, тя ще засили и командната роля на правителството над ресурсите, без наличието на огласено решение, че това е уместно.
Тези резултати могат лесно да се избегнат чрез индексиране на суми¬те в номинална стойност в закона за данъците. (По този начин, има персонални облекчения, те могат да се индексират като данъчните ограничения). Това става лесно като данъчните тарифи, формуляри и инструкции в отпечатван вид.
Административният товар върху данъкоплатци и работодатели е минимален.

Три алтернативи за данъчно облагане на стопанската дей¬ност
Няма съществени възражения срещу схващането, че данъкът върху печалбите от стопанска дейност трябва да бъде важен компонент на но¬вата данъчна система. Това, което не получи достатъчно внимание, е създаването на подходящ за България проект за данък върху доходи от стопанска дейност. Този раздел описва и оценява пет различни подхода към този данък, които са възможни за прилагане в България: единен да¬нък върху целия доход с малки отклонения на облагаемия от реалния икономически доход (общ данък върху реалния доход); по-малко амбициозната система, която не се опитва да отрази инфлационния процес (общ данък върху номиналния доход); данък върху дохода, позволяващ различни облекчения, освобождаване на инвестициите от данък, различ¬ни тарифи и други данъчни преференции за конкретни дейности (ва¬риант "швейцарско сирене"); система, която осигурява общодостъпни стимули за формиране на капитал и е по-проста от другите три (опрос¬тен алтернативен данък или ОАД) и хибридна система, обединяваща характеристиките на данъка номиналния доход и ОАД. Поддържа се становището, че ОАД може да бъде най-подходящ поради специфични¬те обстоятелства, пред които е изправена България — (естествено както и другите социалистически страни в прехода им от централизирано планиране) - както и поради това, че може да се окаже разумно да се прибегне до хибридната система.

Единен данък върху реалния доход
Максималното приближаване на облагаемите суми до реалния икономически доход е ключова характеристика на единния данък върху ре¬алния доход. Такава дефиниция на данъчната основа ще осигури справедливост и неутралитет на данъка (поне що се отнася до данъчно¬то третиране на различните стопански дейности). Следователно, той предлага добър еталон за оценка на другите обсъждани по-долу алтер¬нативи. Той дава и максимално прецизна данъчна основа, съответства¬ща на нуждата от избягване облагането на повече от 100% от дохода (или облагане на един доход повече от един път) и по този начин пред¬лага минимални данъчни тарифи. Накрая, такъв данък е в съгласие с международните норми. Това улеснява сключването на данъчни догово¬ри и повишава шанса му да бъде кредитиран от правителствата на чуждите инвеститори.
За да се обложи икономическия доход, е необходимо да се предвидят данъчни намаления при обезценяването (и други подобни форми на амортизация на капиталните вложения), да се освободят от данък лихвените плащания, да се обложат приходите от лихви и капитали и да се осигури интеграция на данъка върху индивидуалния доход и този от стопанска дейност. Тук веднага се срещат няколко трудности. Първо, много е трудно да се определи размерът на икономическото обезценяване. Ако обезценяването за данъчни цели се различава от икономическото, доходите от различните дейности няма да бъдат еднакво облагани и ще се наруши разпределението на ресурсите. [7] Обезценяването е само един, но може би най-важен аспект на правилната преценка за фактори¬те, зависещи от времето. [8] Неправилната преценка на момента води до деформации, неравенство и възможности за злоупотреби. [9] Второ, усложнява се интеграцията на данъците върху индивидуалния доход и този от стопанска дейност. [10]
Въвеждането на данък върху доходите от стопанска дейност има сми¬съл, само ако няма инфлация или ако е възможно отчитане на влияние¬то на инфлацията върху него. (Важно е да се отбележи, че това не е начинът за инфлационно индексиране на номиналните суми, описан в предния раздел 4.). При наличие на инфлация и отсъствие на инфлаци¬онни корекции при оценката на дохода, данъкът се плаща върху нереал¬ни приходи от лихви и капитали, освобождават се от данък фиктивни плащания на лихви (които са всъщност изплащания на основните задъл¬жения) и реалните отстъпки за обезценяване се лишават от смисъл. В резултат се получава неправилна оценка на доходите и/или некоректно преразпределение на ресурсите (ако се предвижда инфлация), неравенс¬тво (ако не се предвижда) или и двете. Инфлационните корекции, макар и концептуално справедливи, са много сложни и по тази причина трудни за администриране.
Единният данък върху дохода има един съществен икономически недостатък, особено при неголеми отворени икономики: той не насърчава спестяванията и може да обезсърчи чуждите инвестиции. Както бе споменато в раздел 1, последният ефект зависи частично от данъчната ситу¬ация в страната на потенциалния чужд инвеститор (жители на страни с териториални системи; жители на страни с международни системи без допълнителни кредити за данъци, плащани в чужбина; жители на страни с международни системи, имащи допълнителни кредити за данъци, пла¬щани в чужбина.). След данъчната реформа от 1986 г. много американс¬ки мултинационални компании имат допълнителен кредит за данъци, плащани в чужбина. Това налага страните, които искат да привлекат американски капиталовложения, да се погрижат да не налагат данъци, по-високи от тези в други страни, които ги конкурират в тази насока.

Единен данък върху номиналния доход
Постоянното отчитане на размера на инфлацията и включването му в данъка върху приходите от капитали и стопанска дейност е изключи¬телно сложно. Въвеждането му силно зависи от очакваната степен на инфлация и от административната готовност на данъчните власти и съ¬образяването с данъкоплатците. Тази иначе привлекателна от концепту¬ална гледна точка данъчна система, може би няма да бъде осъществима в България в близко бъдеще.
По-реален резервен вариант на единен данък върху дохода е основан на номиналните исторически стойности. Така няма да има инфлационни корекции при отчитане размера па обезценяването (и други подоб¬ни отстъпки), амортизациите, доходите от капитал, приходите и разхо¬дите по лихвите.
Както бе посочено по рано, такава система ще създаде деформации и несправедливости в условията на силно инфлационна икономика, но не и в условията на стабилни цени (доколкото облагаемият доход не се раз¬личава от икономическия доход, например по причини на неправилна оценка на фактора време). Но тя ще избегне бремето на администраци¬ята и съобразяването с данъкоплатците, споменати по горе.
С някои малки изключения, развитите западни страни използват да¬нъци върху дохода, базирани на номиналните стойности. Това отразява тяхната сравнително ниска степен на инфлация. (За сравнение повечето страни със силни инфлационни процеси в Латинска Америка имат да¬нъчни системи, отчитащи инфлацията).
Отказът от прилагане на инфлационни корекции при отчитане на дохода, представлява сериозен компромис с концептуалната чистота в полза на административната приложимост. Въпреки че в наименовани¬ето на този подход това не е отразено, могат да се наложат и други ком¬промиси по причини, свързани с фактори, зависещи от времето. В някои случаи проблемите свързани с него могат да бъдат лесно преодолими, даже с риск от появата на икономически деформации и несправедливос¬ти, а други могат да останат въобще незасегнати, като се дадат възмож¬ности на самите данъкоплатци да тълкуват закона по удобен за тях начин. Все пак изглежда почти неизбежно тези системи да бъдат моди¬фицирани така, че да станат по-сложни, за да се премахнат аномалиите, които ще предизвикват все повече затруднения.
Така например, разходите за дългосрочни проекти засега могат да бъдат позволени, въпреки че доходите се признават само при окончателното завършване на проекта. В крайна сметка с усложняването на икономиката и превръщането на хората в опитни данъкоплатци, този либерален подход трябва да бъде изменен с цел да се избягнат неспра¬ведливостите, различията и възможностите за нарушения.

Подоходен данък "Швейцарско сирене".
Повечето подоходни данъци, прилагани в света, както в развитите та¬ка и в развиващите се страни, значително се различават от току-що опи¬саните два модела на единна система на данъчно облагане. Изглежда някои страни извършващи прехода от социализъм към пазарна иконо¬мика също възприемат данъчни системи, които далеч не са всеобхватни и рационални. В България това се изявява в предложенията за въвежда¬не на опрощаване на данъци. Все пак трябва да се отбележи, че напосле¬дък по цял свят се наблюдава тенденция към премахване на пропуските в изчисляването на доходите, донесли на тази данъчна система името "швейцарско сирене". [11]
Не е трудно да бъде разбрано откъде идва узаконяването на отклоненията от икономическия доход. Счита се, че някои видове дейност се нуждаят от подкрепата на властите и така се дават данъчни стимули като отстъпки при инвестициите, ускорена амортизация, преференциален режим и други облекчения. Смята се, че ускорената амортизация и отстъпките при инвестициите са начин за компенсиране на действието на инфлацията, без да се въвежда сложна система за отчитането й.
Този подход към данъчната политика налага някои забележки. Пър¬во, опитът да се въведе разделение на "печеливши и губещи" както при централизираното планиране, поставя на на преден план бюрократите и политиците, а не пазарните сили. Трудно може да се каже, че такъв под¬ход е справедлив. Доколкото при подобна данъчна система не е оправ¬дан преференциалният подход, икономическите ресурси се пренасочват неправилно към области с ниска производителност.
Второ, в резултат на намаляването на базата на данъчното облагане, степента на облагане трябва да е по висока, отколкото при единния да¬нък върху дохода. Това има обратен ефект върху спестяванията, инвес¬тициите и готовността да се поеме риск.
Трето, преференциалният подход към различните области и дейности увеличава сложността и води до нарастване на възможностите за нарушения, които могат да бъдат избегнати само чрез разширение на неголемите административни ресурси. (Например, освобождаването от данък на някои сектори или икономически дейности създава трудности при определянето на подходящите действия и проблеми при ценообразуването на трансферни продажби на суровини и продукция между свър¬зани предприятия.)
Четвърто, съществуването на данъчни преференции създава впечатлението за несправедливост и подкопава доверието на данъкоплатеца, а то е нужно и ценно в страна обосновано скептично отношение към пра¬вителството. Това впечатление за несправедливост, разбира се, често има реална основа.
Пето, данъчните преференции усложняват обединяването на индивидуалните данъци и данъците върху прихода от стопанска дейност. Об¬щоприето е становището да не се дават данъчни облекчения за компании, които на практика не плащат данъци. Повечето страни, които дават данъчни облекчения върху дивидентите, имат доста сложни схеми за ограничаване на тези облекчения до рамките на плащаните от компа¬нията данъци.
Шесто, инфлационните корекции аd hос, реализирани чрез такива мерки, като ускорена амортизация и преференциален подход към прихода от капитал, са правилни само при едно ниво на инфлацията. При вся¬ко друго ниво те са или твърде щедри, или въобще не са облекчение.
Общо взето, има малко причини за препоръчване на този подход за облагане на доходите от стопанска дейност. За предпочитане е всеки един от единните данъци върху дохода (дори този, основан на номинал¬ните стойности), опростеният алтернативен данък (ОАД), който ще бъде обсъден по-долу или хибридният данък. Това е особено вярно (с изключение на данъка върху номиналните доходи) в условия на инфла¬ционна икономика.

Опростен алтернативен данък (О АД)
Съществува и четвърта възможност за избор, която заслужава сериозно проучване от всяка страна, която е в преход от социализъм към па¬зарна икономика, защото тя е изключително подходяща в такива случаи, [12] Въпреки че тази система не е възприета в нито една страна, тя все повече и повече предизвиква вниманието на специалистите по въпроси¬те на данъчната реформа. [13] Този подход, наречен опростен алтерна¬тивен данък, е едновременно по-прост (защото избягва проблеми, свързани с фактора време и инфлационни корекции) и по-неутрален от всеки един от гореизложените видове данъци. Той осигурява обобщени стимули за спестяванията и инвестициите и по такъв начин избягва де¬лението на "печеливши и губещи". Накрая, той налага по-малки изменения от който и да е било друг вариант в сега съществуващата данъчна система в България.
Основните характеристики и административните предимства на тази данъчна система са относително прости. Тя предвижда съществуването на два самостоятелни вида данъци: индивидуален данък върху надници, заплати и пенсии и данък върху облагаемия доход от стопанска дейност. Данъкът върху заплатите и надниците по всяка вероятност ще бъде (без да е задължително) прогресивен и ще се събира основно чрез удръжки; необходимостта от регистриране на годишните доходи зависи от това как ще се отговори на въпросите, повдигнати в част 4, относно съвместното или индивидуално попълване на данъчните декларации, личните отстъпки и целевите облекчения.
Бизнес данъкът се отнася до всички форми на стопанска дейност, включително и онези, в които действащи лица са отделни индивиди. Той ще бъде еднакъв за всички и по всяка вероятност ще съответства на най-високия данък върху надници и заплати. Няма да има никакви отс¬тъпки или освобождавания от него. Собствениците на малки предприя¬тия могат да си осигурят предимството да плащат по-нисък данък, като изплащат сами на себе си заплати, които ще бъдат приспадани от прихода им от стопанска дейност и ще бъдат облагани като индивидуален до¬ход. Този подход е съвместим със съществуващата практика в България.
За предпочитане е да се допусне третирането на инвестициите като пряк разход (освобождаване от данък за първата година), вместо като амортизация. Това ще предотврати проблемите, свързани с фактора време, като необходимостта от определяне на полезния живот и степен на обезценяване на имотите и необходимостта от инвентарно счетовод¬ство. Нещо повече, то премахва необходимостта от корекции на отстъп¬ките за амортизация и инфлационните корекции. Нито лихвите, нито дивидентите се облагат, не се намалява и облагането на доходите от лихвите и дивидентите, така че се избягва административната трудност при облагането на дохода от лихви. Няма да има нужда да се прави раз¬лика между разходи за лихвите (обикновено приспадаеми при общия по¬доходен данък) и плащанията на дивиденти (обикновено не приспадаеми при подоходния данък). Отпада нуждата от инфлационни корекции при лихвените плащания и вземания, за да бъдат приведени към реалните цифри, както е при същинския подоходен данък. Още по¬вече, той е съвместим с подхода към лихвените плащания и вземания по сегашния закон за подоходен данък в България.
Икономическите характеристики на тази система заслужават по-специално внимание. При някои особени обстоятелства издръжката е еквивалент на данъчните облекчения, правени върху дохода от инвестиции. [14] Това може да бъде обяснено с примера на данъкоплатец, влагащ инвестиции, облагаеми с 40% данък. Когато той направи инвестиция от 100 лв. чистите му разходи са 60 лв. тъй като спестява 40 лв. в резултат на приспадането им от сумата на данъка. Ако инвестицията даде приход от 10% или 10 лева преди облагането й с данък, държавата взема 40% от този приход или 4 лв., а инвеститорът получава 60% или 6 лв. от прихо¬да. След като за инвеститора коефициентът на възвращаемост на вло¬жените суми е еднакъв преди и след данъчното облагане (приход от 6 лв. за инвестиция от 60 лв.), ефективната балансова данъчна тарифа на тази инвестиция е нулева. (Ако приходът бе 15% или 15 лв. поради мо¬нополно висока печалба, щеше да бъде същото: чистият приход на ин¬веститора след облагането щеше да бъде 9 лв. за инвестиция от 60 лв. Или отново 15%). Това осигурява силен и привлекателен стимул за спес¬тявания и инвестиции. Всъщност правителството е партньор в инвести¬рането. [15]
ОАД избягва необходимостта от разделяне на "печеливши и губещи" като осигурява еднакво изгодни условия за всички инвестиции. Той е неутрален по отношение на ефекта върху инвестициите в различни сектори.
Прилагането на ОАД трябва да се прецени и в някои други аспекти. Първо, заради издръжките този данък носи по-малко приходи в бюдже¬та през началния период, отколкото подоходния данък, позволяващ са¬мо приспадане на обезценяването. Това може да се окаже сериозен аргумент за страна като България, която среща сериозни проблеми.
Второ, скритите отстъпки върху дохода от капитали може да предизвикат смущения в общество, което доскоро бе враждебно настроено към частната собственост и което е подкрепяло изключително егалитарен подход при разпределянето на доходите. За предпочитане би била универсална система, която дава такива резултати за всички инвестиции, вместо друга, която осигурява стимули на селективна основа. От друга страна в сравнение със ситуацията в едно западно капиталистическо общество, при което общественото богатство е концентрирано, скритите отстъпки върху дохода от капитала биха предизвикали далеч по-малко възражения, отколкото в общество, в което общественото богатство сега е по-равномерно разпределено и в което по пътя на приватизацията, провеждана внимателно и честно, повечето граждани биха имали по-го¬лям или по-малък достъп до собствеността, която е била държавна до този момент.
Загриженост може да предизвика и въпросът, дали САЩ ще разре¬шат данъчен кредит за задгранични инвестиции на свои граждани пора¬ди ОАД. Опасенията възникват от факта, че в противен случай американските инвеститори ще бъдат обезкуражени да влагат капитали в България. Отговорът на този въпрос е неясен, тъй като нито една стра¬на още не е въвела ОАД. Важността на този проблем не бива да бъде преувеличавана. В момента по-голямата част от задграничните доходи на американските многонационални корпорации се получава от фирми, които плащат допълнителен задграничен данък. За тях е от малко прак¬тическо значение, дали България щя въведе подоходен данък, който мо¬же да бъде кредитиран или некредитируем данък от друго естество; в действителност нито един от тях няма да бъде кредитиран. [16] Този ас¬пект изисква допълнителни изследвания.
Може да възникне загриженост, че цената на чуждия капитал ще се увеличи до неприемливо равнище, ако няма отстъпки в лихвените отчисления. В допълнение, липсата на отстъпка за лихви е основна пречка пред привлекателността на данъка. Вероятно има начини за структури¬ране на подхода към лихвените отчисления, който едновременно ще предотврати едно неприемливо увеличаване на цената на капитала, ще осигури приемливост на данъка и в същото време ще запази простотата на данъчното третиране на лихвите. Най-прост е хибридният подход описан по-долу.
Трябва да сме предпазливи при предлагането на една страна да въведе ОАД вместо единния данък върху дохода или варианта "швейцарско сирене'*. Да бъдеш пионер в данъчната, както и в други сфери, е рисковано. Естествено, това не трябва да бъде извършено в България без по-нататъшен обстоен анализ на конкретната ситуация, включително и въпросите на прехода. Но това е възможност, която наистина заслужава внимание.

Хибридна система
Невъзможността от приспадане на лихвите бе определена като потенциален източник на трудности в ОАД. Тя може да повиши цената на капитала до неприемливо равнище и да постави под съмнение получаването на чужди данъчни кредити. Алтернативата, която запазва някои, но не всички предимства на ОАД, е хибридната система, която позволя¬ва инвестиционни облекчения, както при ОАД, но третира приходите и разходите като единния подоходен данък. [17] За да се опростят нещата и да се постигне неутралност на решенията във финансовата област, ди¬видентите също трябва да се приспадат.
Този подход избягва трудностите, свързани с фактори, зависещи от времето и инфлационните корекции, присъщи на общия данък върху дохода, що се отнася до капиталовложенията, но не и до лихвите. (В идеалния случай лихвите могат да бъдат обект на инфлационни корекции, но това не е задължително. Ефектът от това решение е показан в частта за единния данък върху реалния доход в този раздел). Подходът притежава и икономическите преимущества на нулева ефективна балансова данъчна тарифа (ЕБДТ) при еднакво финансирани инвестиции. (ЕБДТ при кредитно финансиране на инвестициите зависи от относителните данъчни тарифи, плащани от кредитора и длъжника.) За разлика от ва¬рианта на "швейцарското сирене", той ще бъде неутрален в третирането на алтернативни инвестиции.

Сумарна преценка
Не е лесно да се избере измежду вариантите за облагане на стопанската дейност описани по-горе. Може, все пак, да се даде някакво под¬реждане въз основа на посочената по-горе аргументация.
1. ОАД (административни и икономически преимущества; главни недостатъци: краткосрочните приходи в бюджета и чужди данъчни кредити).
2. Хибридна система (близка до ОАД, но кредитируема; по-сложна от ОАД).
3. Единен данък върху номиналния доход (сложен, поради проблеми свързани с фактора време; уязвим от инфлацията).
4. Подоходен данък тип "швейцарско сирене" (избягва инфлационните корекции; въвежда разделяне на "печеливши и губещи" и икономическо неравенство).
5. Единен данък върху реалния доход (от концептуална гледна точка е привлекателен, но е труден от административна страна).
Може да бъде необходим допълнителен анализ, който да потвърди горното подреждане.

Данък върху нарастването на заплатите
Данъкът върху нарастването на заплатите изисква специални бележ¬ки, въпреки че не представлява основен източник на бюджетни приходи.
Системата на централизираното планиране почти винаги създава тенденция към по-голямо увеличение на заплатите, отколкото е необходимо или желателно и в социален аспект. Проблемът се усложнява от работническия контрол, който може да настоява за оставката на ръководство, което не осигури увеличение на заплатите. Данъкът върху нарастването на заплатите е насочен да възстанови равновесието, като направи големите увеличения на заплатите финансово непривлекателни.
Данъкът върху увеличението на заплатите е слаб заместител на истинското решение на този проблем — приватизацията и премахването на работническия контрол. Освен в редки случаи, данъкът върху нараст¬ването на заплатите препятства увеличенията на заплатите, отразяващи нарастването на трудовите усилия и производителността, както и несправедливите увеличения. Без елиминиране на работническото управле¬ние, тези ефекти могат да бъдат отстранени само чрез грижливо отстраняване на причините, създаващи проблеми, свързани с информацията и надзора, с които е забележителна командната икономика. За сравнение, премахването на работническия контрол над управлението ще отстрани една характеристика на системата, която гарантира нежелателни препятствия пред стопанското ръководство. Това заедно с при¬ватизацията, ще направи безсмислен данъка върху нарастването на заплатите.

Резюме и изводи
Съществуващата в България данъчна система не е пригодена за пазарна икономика. Необходимо е България да премине бързо към по-подходяща система, за да постигне по-големи приходи, равенство и икономически неутралитет. За съжаление страната в момента не разпо¬лага с необходимия капацитет (в смисъл на данъчна администрация и съобразяване с данъкоплатците), за да въведе много от данъците, които при други условия биха били подходящи. Ето защо е важно, както да се подобри данъчната администрация, така и да се разработи данъчна политика, насочена към въвеждане на административни ограничения. Може да се окаже необходимо да се прибегне до краткосрочна данъчна политика, която няма да бъде съвсем подходяща през един по-продължителен период. В същото време, е важно да се избере такава краткос¬рочна политика, която да е съвместима с желателната дългосрочна политика.
В дългосрочен план данъчната система в България трябва да включ¬ва данък върху добавената стойност (ДЦС), вероятно моделиран по по¬добие на данъците в Европейската общност и подоходен данък (или данъци) на частни лица и предприятия. В близко бъдеще, докато се съз¬даде подготвена администрацията, способна да обслужва данъка върху добавената стойност, ще бъде необходимо да се въведе някакъв вид данък върху оборота.
Индивидуалният подоходен данък в началото трябва да бъде административно опростен. Той може да се усъвършенства по-късно, когато се появят възможности за това. Поне засега данъкът трябва да продъл¬жи да се събира на базата на дохода на индивидите, а не на семейни двойки или на семейства. Той трябва да се основава предимно на предварителното удръжките, не трябва да позволява изключения или целеви данъчни облекчения, като обаче допуска елементи на разсрочено облагане. Данъчните тарифи трябва да имат ниска прогресивност, която 30%. Индивидуалните и фирмени данъци трябва да се интегрират фир¬мени облекчения върху изплащаните дивиденти (с изключение на случаите, когато се прилага опростеният алтернативен данък (ОАД), според който дивидентите не се облагат индивидуално).
Предлагат се пет алтернативи на данъчно облагане на стопанската дейност. Единният данък върху реалния доход концептуално е по-приемлив, но може би не е съвсем приложим, поради трудното нагаждане на измерването на доходите към инфлацията. Като се имат предвид възможностите на данъчната администрация в България, по-подходящ е подобен данък, основан на номиналния доход, въпреки зависимостта му от инфлацията. Трябва да се избягва подоходен данък от типа "швейцарско сирене" с щедри инвестиционни отчисления и/или премахване на данъците за определен период, въпреки че се използва в някои страни, измъкващи се от социализма. Той включва разделянето на данъкоплат¬ците на "печеливши и губещи" по начин, централизираното планиране, вместо да разчита на пазарните сили. Този данък създава неравенство и представа за привилегированост и отваря вратички за злоупотреби, чието преодоляване е бреме върху и без това бедния административен бюджет.
Алтернатива, която изглежда по-подходяща за България, е опростеният алтернативе

LittleFallenAngel
02-01-2010, 18:18
detelina101, благодаря ти много за изтеглените материали.

charovnata_
02-01-2010, 18:24
http://download.pomagalo.com/354708/risuvane+na+kub/

http://download.pomagalo.com/351609/kak+da+risuvash/

мерси предварително .. :P :P :P

LittleEnchantress
02-01-2010, 19:01
detelina , много съм ти задължена благодаря ти спаси ми кожата ..... :-)

Supernova
02-01-2010, 19:20
Спешно ми трябват :( :

http://download.pomagalo.com/24705/bylgarskata+literatura+mejdu+dvete+svetovni+voiini/
http://download.pomagalo.com/11545/literatura+i+literaturen+jivot+sled+pyrvata+svetov na+voiina/
http://download.pomagalo.com/373174/avangardite+v+izkustvoto+mejdu+dvete+svetovni+voii ni/?search=21404094&po=1
http://download.pomagalo.com/227500/razvitie+na+kulturata+na+bylgariya+i+evropa+mejdu+ dvete+svetovni+voiini/?search=21404094&po=4

_summer_girl_
02-01-2010, 19:49
molqqq viiii....mnogooo ee speshnoooo!!!
http://download.pomagalo.com/198298/umenieto+da+proshtavash+e+svoiistvo+na+silnite+sla bite+nikoga+ne+proshtavat+mahatma+gandi/

J0kera96
02-02-2010, 12:23
http://download.pomagalo.com/292897/edna+bylgarka+3+i+4+glava/

randomperson
02-02-2010, 15:52
http://download.pomagalo.com/686/lichnost+narod+istoriya+v+cikyla+epopeya+na+zabrav enite+ivan+vazov+lis/

и

http://download.pomagalo.com/106834/lichnostta+narodyt+i+istoriyata+v+epopeya+na+zabra venitelevski+kocho+i+opylchencite+na+shipka/

alex0011
02-02-2010, 17:01
Спешно ми требва тази тема в помагало
Как Иван Вазов възвеличава подвига и саможертвата в одата “Опълченците на Шипка"

detelina101
02-02-2010, 19:15
"Умението да прощаваш е свойство на силните, слабите никога не прощават."
Махатма Ганди
Живота е игра изпълнена с жестокост, трудности и неправди. Човека е пионката стремяща се към първото място. Колкото повече растем, толкова по трудна става играта. Тя ни грабва и ни завърта в своя объркан свят. Но до желаната цел се достига трудно, на малки стъпки. Всяка от тях е важна сама по себе си, но попаднем ли в трудни и непознати ситуации лесно допускаме грешки. В зависимост от характера, начина на живот и разбиранията на хората, те реагират по различен начин на сполетелия ги провал.
Едни не могат да преживеят това и обвиняват само и единствено себе си за несполуката. Такива хора са големи песимисти. Убеждават себе си, че нищо не могат да постигнат в живота, защото или имат лош късмет или са глупави. Обезкуражават се напълно и никога не си прощават. А не простиш ли сам на себе си, не можеш да простиш и на другите. Това е едната крайност.
Другата крайност са хората, които виждат съвсем ясно причината за допусната от тях грешка, но не си я признават. Те са перфекционисти и не понасят загубата или провала. Затова винаги търсят вината в другия, но не и в себе си. По този начин се самозалъгват и продължават напред. Но допуснем ли един път грешка и не я ли осъзнаем тя ще се повтори. И в един момент тези хора се превръщат в роботи, имащи определена мисия. Но защо тези хора не желаят да признаят грешките си като всички знаем, че да грешиш е човешко? Най-често причината е в това, че този до нас се е справил по-добре. Превъзхожда ни с качествата си. В този момент в нас изникват чувства на омраза, злоба, гняв, завист. Слабите позволяват тези чувства да ги завладеят и управляват. Така не успяват да преодолеят страха от повтроната грешка, не успяват да приемат истинската си същност, следователно не успяват да простят на себе си. Превръщат се в хора, изпълнени със злоба, незнаещи какво е прошка.
Третият вид хора са размуните. Те са достатъчно силни, за да признаят грешката си и достатъчно умни, за да се поучат от нея. При постигнат провал те анализират нещата, виждат грешката и причините за нея. Признават си и си прощават. Да простиш на себе си е нещо много трудно, защото трябва да погледнеш ситуацията отстрани, тоест да излезеш от предела себе си. Не всички са способни да сторят подобно нещо. Затова да прощаваш наистина е свойство само на силните.
И въпреки това прошката не се дава на всеки. За да събереш смелост да простиш се наместват и други чувства като любов, привъзаност, симпатия. А те могат да съществуват само към семейството и приятелите. Например аз не бих простила на непознат, защото не мога да кажа, дали неговата грешка към мен е направена нарочно или неволно. Освен това непознатия не би се трогнал толкова много от това какво мисля аз за него, защото и аз съм му непозната, нашите животи не зависят един от друг. Но на мой близък приятел бих простила грешки от всякакво естество. Защото както болката, която изпитваме може да е различна, така и прошката иска различни жертви. Защото да простиш означава да се отречеш от принципите си в името на някой друг и по този начин да го подкрепиш и да му покажеш, че той е важен за теб и една неволна грешка не би разрушила вашето приятелство градено дълги години. Друга важна причина, заради която човек прощава на хората близки до неговото сърце, е че се нуждае от тяхната подкрепа и приятелска прегръдка в даден момент и се страхува, че ако не прости и на него няма да му бъде простено и ще загуби тези неща. А приятелите са нещо наистина ценно. Те са нашето ежедневие, щастие и забавление. Тези, които не прощават просто нямат истински приятели или са имали, но вече са ги загубили, именно затова са се превърнали в слаби личности.

detelina101
02-02-2010, 19:16
Спешно ми трябват :( :

http://download.http://www.teenproblem.net/school/24705/bylgarskata+literatura+mejdu+dvete+svetovni+voiini/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/11545/literatura+i+literaturen+jivot+sled+pyrvata+svetov na+voiina/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/373174/avangardite+v+izkustvoto+mejdu+dvete+svetovni+voii ni/?search=21404094&po=1
http://download.http://www.teenproblem.net/school/227500/razvitie+na+kulturata+na+bylgariya+i+evropa+mejdu+ dvete+svetovni+voiini/?search=21404094&po=4
Supernova,за днес ли ти бяха темите?

detelina101
02-02-2010, 19:17
Съчинение разсъждение на 3 и 4 част от „Една българка ”

В „Една българка” Иван Вазов показва една обикновена жена от народа. Тя е ясен пример за смелост , твърдост и жертвоготовност. Още в заглавието на разказа авторът показва идеята за майка , христянка и българка – качества , които притежава баба Илийца.
В трета част от повестта Вазов поставя баба Илийца в трудна ситуация – тя трябва да стигне до манастира с болното си внуче , за да му бъде почетено. Представени са два героя антиподи – страхливия Евтимий и смелата баба Илийца. Силата на илийчиния дух и нейната непоколебимост са показани най-ясно в четвърта част – тя трябва да стигне до ботевия четник в гората, за да му помогне. На пътя й се изпречва бушуващата река.
Началото на 3 част Вазов започва с природна картина . Той майсторски описва Черпишкия манастир – „Спеше и манастирът , глух и пустинен.”. Когато челопеченката стига до манастира се надява , че там ще й помогнат , но там намира само егоизъм и недоверие. Калугерът и ратая дълго се /церемонят/ да отворят портата на манастира. В страха си от турци и бунтовници , те са превърнали манастира в убежище за страхливци. Те дълго се уверяват , че жената е сама , докато най-накрая за момент отварят портата : „Портата отзина и пропусна селянката и веднага пак се заключи.”. Вместо с благословия , тя бива посрещната с ругатня – „Да те вземат рогатите”. Това отново доказва, че баба Илийца не е добре дошла и Евтимий няма желание да почете на внучето й . В техния разговор контрастират егоизма и страха на отеца и майчинската всеотдайност и смелоста на старицата. Въпреки че отстъпва исе приготвя да прочете молитва на детето , той продължава да „бърбори”. Още една от постъпките му показва действителни му характер – той й взима пари. Когато Илийца се опитва да му обесни за бунтовника , той яспира с думите : „Не искам нищо да чувам ... Каквото знаеш , за себе си го знай.” Геройнята показва смелост , когато отказва да нощува в манастира .
Четвърта част отново започва с природна картина – типичен Вазов похват. Когато старицата достига реката , тя с ужас вижда , че ладиарят го няма. За пореден път баба Илийца се отразява като смела жена – найната смелост се противопоставят от страха на лодкаря : „види се , ладиарят го е било страх да нощува тук.” . Тя непоколебимо решава „ сама да се опита да мине отвъд”. Думите с които авторът разкрива душевното й съъстояние са дълбоко емоционални : „тя изтръпна” , „изправи втрещена” , „изхока в безсилно отчаяние”, „въздъхна безнадежно”.
Тя с ужас разбира , че ладията е вързана със синджир , заключен за кол”дълбоко забит от години там”. Челопеченката отново е непоколебима – тя „остави детето на пясъка”.

detelina101
02-02-2010, 19:19
Личност-народ-история в цикъла „Епопея на
забравените” от Иван Вазов
(ЛИС)


Почти цялото творчество на Ив. Вазов е наситено със спомени за възраждането на българския национален дух. В своите произведения писателят се връща към славното Априлско въстание,за да разкрие саможертвата и героизма на народа,отправил последен устрем към свободата. Това е и любимата му тема,която възприема в началото на творческия си път и се връща към и след Освобождението.
В българското Възраждане Вазов търси и открива не само националната трагедия на народа си,а и миговете от освободителната борба на българите, жадуващи своето избавление. Навлизайки със словото си в съдбовни и върхови моменти от нашата история, писателят възкресява епоха, изпълнена с трагизъм на духа, епоха на възход и падение. Цикълът \"Епопея на забравените\", където чрез образите на български възрожденци са очертани славни моменти от близкото минало, е пряко насочен към наследниците на героите, към тяхната памет. Възрожденският патриотизъм на Вазов не се свени да постави на изпитание проблемите на неговото време- смъртта и безсмъртието, честта и безчестието, робството и свободата.
В \"Епопея на забравените\",авторът търси националните измерения на универсалната триада личност-народ-история,разкрива влиянието на отделната личност в/у. народното съзнание и ролята и в историческото битие на българите. Така се осъществява и сюжетната връзка м/у. творбите в цикъла. Проследени са основните етапи от нашето Възраждане,откроени като отделни сюжетни звена-личноста като въплащение на народния идеал („Левски”);ролята на твореца и неговата творба за национално самосъзнание („Паисий”);отделната личност като идеолог(„Раковски”);избор т на отделния човек и колективния избор („Кочо”);гордият и самоотвержан дух на бълг.народ,издигането до висотата на своите водачи и способноста да твори историята („Опълченците на Шипка” и „Каблешков”).
Неслучайно цикълът започва с одата „Левски”. Като личност и дело Апостолът на свободата синтезира наи-ярките черти на времето,висшите нравствени добродетели на епохата. А като първо произведение в стихосбирката одата очертава характерните особености на избрания от Вазов подход и начина за изграждане на образа. В произведението се задават двете измерения-времето на миналото и времето на потомците. Връзката м/у.тях е осъществена от лирическия говорител в позицията му на оценяващ,осмислящ и съпоставящ. Това е избраната позиция на възхищение и преклонение.
Още във въведението чрез монолога на героя Вазов изразява основните идейни ориентири както на творбата, така и на целия цикъл - утвърждаване на любовта към човека, на борбата за справедливост и щастие, и на хуманната мисия на човешкия живот. В този монолог лирическият герой е изправен пред труден избор дали да избере живота в манастира пред живота отдаден на идеала за свободата на поробената Родина. Напрегнатият монолог, в който звучат думите “Манастирът, тесен за мойта душа е”, разкрива пламенната натура на младия човек, който над всичко поставя патриотичния дълг към отечеството си:
1.и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две – три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Решението на дякона е твърдо и окончателно. Той напуска манастира и превръща живота си в подвиг, стигайки до пълно самоотрицание в името на народа и родината. Посветил цялото си същество на революционната идея, в продължение на девет години Левски се скита по пътищата на поробеното отечество “ без дом, без сън, без покой”.
Вазов намира най-подходящите думи,за да разкрие и опише образа на Апостола и да ни покаже последователното му извисяване. Поставяйки на преден план нравствения дълг наличноста, за смисъла на човешкия живот. С делата си Левски става силмвол на непокорния,вечно търсещия дух.
С голямо възхищение и преклонение Вазов извайва образът на революционният деец, и апостол на свободата-Васил Левски. Революционер от световен мащаб, Левски е най – чистият и светъл българин в нашата история. Никой до Вазов, а и след него до днес не можа да представи така вълнуващо и красиво неговия обаятелен образ. Вазов успя да направи това, защото носи в сърцето си възторжената любов към България и огромния си ненадминат талант. Намира най-силните думи и най-ярките поетични образи, за да разкрие лика на най-великия български син. Той гори от възторг,когато описва характера и делата му и този възторг се издига до искрен и вълнувщ патос. Левски издига нов критерий за човешкото щастие: саможертвата в името на родината. Левски е не само национален герой, а и въплъщение на положителните черти на българина. За да възвеличи до край своя герой Вазов рисува и най-тежките мигове от живота му. Прославил момента на неговата смърт, поетът търси мястото на Апостола в световната история и го намира. Вазов се обръща към бесилото, прославя го като мястото, където героите очертават своето безсмъртие. Въвеждайки безсилието като символ на най-краткия път към безсмъртието, той увековечава патриотичния подвиг на Левски, събрал в себе си героизма и величието на една епоха.
Апостолът намира пътя към сърцата на обикновенните хора и те го обикват от сърце и душа. Затова с пълно право поетът го сравнява с най-титаничните и легендарни исторически личности:
...Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори кат Хуса или кат Симона,
за правдата свята да мре под триона.

Словото на героя е просто, разбираемо и запленяващо - \"Думите му бяха прости и кратки, пълни с упованье и надежди сладки.\", точно като на самия Спасител. И на двамата пътят към безсмъртието минава през смъртта,символизирана от кръстта и бесилото. Със смъртта си на бесилото Левски изкупва срама на българите от робското минало подобно на Сина Божии изкупил със смъртта си на кръста греховете на човечеството. Затова финалът на одата носи идеята за неговото духовно безсмъртие. Тази идея,величественият образ на Левски и героизма на времето,което го е създало ,определят патриотичния патос и революционната романтика на творбата.
В поредицата от славни образи на България от светци и апостоли своето място заема и Паисий. Величието на делото му е внушено чрез противопоставянето мрак-светлина,осъществено в творбата на идейно-композиционно и езиково равнище. Мрака символизира миналото, чуждото, много отдалечено време, липса на живот, робство, сън, страх, но може да означава и мъка,и трагизъм. А светлината визира надеждата, новото активно, творческо начало. Тъмното и светлото в \"Епопея на забравените\" се борят подобно на злото и доброто в човешката душа. Тъмата, страха и подчинението обхванали българските земи започват да се разкъсват – „хвърляше тайно през мрака тогаз най-първата искра в народната свяст „.
Паисий това е светецът,създателят на българската история,неговото слово е откровение за народа,защото българите се сдобиват с памет. Неговото дело може да бъде сравнено само с действията на Твореца при създаването на света.
Хилендарският монах пръв възкресява забравеното славно историческо минало на България. Със своята история той цели да събуди патриотичната гордост на българите, да ги върне към българските ценности и традиции:
От днеска нататък българский род
история има и става народ!
Паисий-първият български възрожденец е представен с огромната му любов към всичко българско и безпределната му омраза към поробителите. След петвековното робство той пръв възкресява забравеното славно монало на български народ. Историята му напомня на народа не само славното минало, но и правото на бъдеще, събужда националната гордост и съзнание. Именно затова поетът рисува бедния монах с неприкрита национална гордост- скромната атонска килийка, жумящата лампа, тъмният и непознат монах.
Мисията на хилендарският монах е пророческа,защото със своето дело той пробужда българския народ и ги кара да се борят и да извоюват свободата си.
Динамиката на историческото битие,представя идеята за борба,чието въплащение е образът на Раковски. Одата посветена на него е една от най-патетичните творби в цикъла. Чрез лирична прослава,Вазов внушава изключителната личност на героя,създаден от природата да бъде гений и превърнат от обстоятелствата в бунтовник.
Георги Раковски превръща живота си в подвиг, в блян за свобода,той продължава делото ,на Левски и Паисий,за дълга и вярната служба към Отечеството. С изключителна поетична сила и вдъхновение, и с ярки художествени средства Вазов създава най-яркия и незабравим образ на Раковски:
Мечтател безумен, образ невъзможен,
на тъмна епоха син бодър, тревожен,...
Но Вазов не спира до там: „Един само буден сред толкова спящи” е Раковски. Романтикът,поетът,бунтарят е този,който с титаничната си натура иска за час да бутне „делото на пет векове”. В този текст числото „един” става определящо за героя-сам,единствен: „ти,един за всички като демон бдящи”.
Неговата душа е изпълнена с “буря, с блясък и със нощ”. Вазов ни го представя и като мечтателят – романтик и неустоим воин изтъкан от крайности – на истинска любов към народа и сатанинска омраза към поробителя. чрез силни метафори и антитези писателят внушава на читателите дълбоко преклонение пред всеобхватната дейност и неукротимия дух на Раковски. Поетът създава прекрасен, незабравим, вълнуващ портрет на истински патриот;
... Твоят символ беше: смърт или свобода,
сънят ти - Балкана, кумирът - народа
... мисъл и желязо, лира и тръба
всичко ти бе вкупом за една борба.
Така поетът рисува безстрашието, силата на духа на саможертвата на великия българин. Любовта му към Родината е по-силна от всичко друго;
…любов без съмнение, без свяст, без преел
що кат кръст огромен ти беше поел....
Авторът успява да проникне и да ни опише делото на Раковски-той е началото на пътя за свободата,защото пръв осъществява идеята за организизрана националноосвободителна борба и така тласка напред хода на историята.
Вазов се прекланя пред таз демонична и страстна натура. С горчив упрек към съвременниците си той мисли за счупения изгнил кръст и буренясалия гроб на героя. Писателят не скрива болката си от непризнателното поколение,но вярва,че оценката на делото на Раковски пренадлейи на бъдещето:
Историята има да се позамисли
Към кой лик безсмъртен тебе да причисли.
Проблемът за масовият революционен подем на българския народ и народопсихологията са тема на одата „Каблешков”. Революционния подем и робското съзнание са композиционно противопоставени в стихотворението. Така Вазов възвеличава заслугата на Каблешков. Това наи-ясно проличава от словото,”думата” на самия Каблешков, което е „ тръбен звук”,разклащащ робското съзнание на народа,пали пожар в душите им и като стихия помита робския страх.
В тази ода Вазов описва масовото революционно описание на народа. Познавайки добре народното страдание и безпомощност,поетът проследява дългото и мъчително прераждане на българския народ. В одата „Каблешков” ясно е изразено народното преображение и в началото Вазов казава:
Той беше спокоен. С позор на челото
Безропотно,храбро живееше в теглото...
Но субективното,вътрешно време на героите в „Каблешков” е несъответно на реалното историческо време. Въпреки това чрез него ярко се внушава „пиянството” на народа,голямата промяна извършваща се в него. Затова и повторната употреба на думата „храбър” към края на творбата,показва,че ценностите заемат подобаващо място в нравствения кодекс на българина,че духовните последствия на пет вековното робство се преодоляват.
Опозицията робско племе - свободен народ е смислоопределяща във Вазовото творчество. В одата \"Каблешков\" тя е изразена чрез двойствената употреба на понятието \"народ\". Народът придобива обща душа и реален образ. Изчезват личните вражди и класовите противоречия,защото националната идея обединява всички в порива към свободата.
Априлското въстание се явява като връхна изява на моралните сили на народа. В това въстание българинът се издига до наи-голямата си духовна висота и осъзнава дълбокия и етичен смисъл на борбата,която се издига над практическите съображения,над победата и поражението и се превръща във въпрос на чест и национално достойнство. Израз на това е одата „Кочо”. В порива си към свободата „малките стават с великите равни” и достигат висотата на апостолите.
В този цикъл от прославящи творби не малко място е отредено на народа, на обикновения човек от него. Особено ярка в това отношение е одата “Кочо”, която е възторжена прослава на масовият подвиг на перущенци в последните дни от Априлското въстание.
Поемата въплащава героизъм и величието на простия народ, който силно желае свободата и не може повече да търпи никакви унижения и безчестия. Всенародния характер,желанието да вземат участие в последния бой-породено от неутолимата жажда за свобода и омраза към поробителя,Вазов наи-точно ни представя с думите:
Във всичките очи пламтеше огън.
Болнави и здрави, богати, сюрмаси,
Русите главички и белите власи
Взимаха участие в последния бой.
Цялото население, без разлика от пол, възраст и социално положение участва в битката с многобройния враг, отстоявайки правото си за национална свобода. Именно в това се състои величавият героизъм на народа.
След кратко оригинално встъпление Вазов ни принася в атмосферата на бой. Малката поема за героичната гибел на Перущица започва направо от финалния момент - от най-напрегнатия и трагичен ден, от решителния и последен бой. Поетът е удивен от силата на народния дух. Никой не вижда изхода от тридневния бой, но и никой не мисли за предаване “… и вместо молби, плач, пущаха куршум …”. Дори и жените, нежни създания, символ на живота, сеят смърт сред враговете. Вазов предава не само динамика на боя, а и драматизма на състоянието чрез много глаголи:
Пушките си дайте! Не! Не!
Що да сторим? Да се покорим ли?
Мълчи! Да се борим!
Когато става ясно, че поражението е неизбежно, започва най-страшното. Перущенци не допускат да бъде опетнено името им, превръщат се в герои
За това красноречиво говорят протестните викове и възмощения, когато някой предлага да се предаде. Всички са решени да умрат, но да продължат борбата и да не скланят отново глави пред вековния си поробител.
Поетът сравнява жертвата на Перущица с издигането и до най – величавите подвизи в световната история, надминавайки дори Картаген и Спарта – символите на робския протест.
Много славни битки познава световната история, но по правило това са били битки на войници срещу войници или поне на мъже против мъже. А тук народът е зле въоръжен и неопитен във военно отношение,но въпреки това трябва да се сръжава,обкръжени от своите жени,майки ,деца,от всичко, което ги дърпа към спокойствието на мирния живот и за което се счита, че размеква мъжката десница. И не просто поради факта, че перущенската църква наистина е била пълна предимно с жени и деца и не само поради романтичния ефект погледът на художника се спира по-често върху поведението на жените, децата и старците, отколкото върху мъжете, които в края на краищата водят същинския бой. Тъкмо храброто държане на техните майки и любими помага на перущенските въстаници да посрещнат така достойно смъртта.
На фона на общия народен героизъм изпъква безпримерната постъпка на единствения индивидуален герой в поемата – Кочо. За да спаси честта си и човешкото си достойнство, той извършва дело, пред което изумени немеят всички човешки сърца. Той убива жена си, детето си и себе си, но не пада жив в ръцете на османците,за да останат завинаги българи. Кочо Чистеменски е бедния чизмар спасил гордоста на Перущица. В художественото виждане на автора Кочо е герой, слят със своята среда. Вазов описва постъпката му не толкова,за да докаже неговата смелост,която е част от характера на българина,колкото да разкрие психологията на народа ни,да покаже здравата връзка м/у.личност и народ,увековечена в историята ни. В подвиг на бедния чизмар намира израз героичната несломимост на перущенската съпротива и не случайно по-късно името му става неин синоним.
Вазов се прекланя и възхвалява подвига на тези смели българи. Както тяхната драма,така и тази на целия бъкгарски народ Вазов ни внушава и представя с пределна яснота и дава на нас читателите почти визуална представа за трагизма и величието на Априлското въстание.
Одата \"Опълченците на Шипка\" дванадесета и последна в цикъла \"Епопея на забравените\" описва първата окончателна физическа победа на българите в поредицата на този величествено трагичен цикъл.И смелостта на творбата да застане на ръба на поражението, дори когато описва събитие с подобен завършек, е духовен и художествен подвиг - подвиг на чесността и прозрението у един много страдал народ. Оттук идва и преплитането между вуодушевеност и трагизъм,просветленост и мрачност.
В лирическия увод на “Опълченците на Шипка” поетът привидно приема укорите, че свободата ни е подарена. В многократно повтореното “нека” се крие тънка, горчива ирония. На всички хули и клевети народният поет противопоставя само едно доказателство,богата метафора – “О, Шипка!” Само това име, само този спомен са достатъчни, за да защитят националната ни гордост. Действените глаголи, кратките фрази, сравнения- това предава кипежа на боя,твърдостта и саможертвата на смелите народни синове. Поетът възхвалява волята и саможертвата на “героите наши”. “България цяла сега нази гледа!”-това съзнание изтласка назад всичко. Остава единствено мисълта, че изходът на войната зависи от тях. Чрез последната строфа - Балканът и одухотворената природа, предаващи геричиня разказ ”…от урва на урва от век на век”, авторът изгражда поетичен символ на признателна България- покорявана, но непокорена.
В мрачните тринадесет стиха ударите върху българите се сипят с нарастваща сила. Това градационно движение е изявено в техния синтактичен строеж - постъпателното скъсяване на изреченията към края - и в общия им смислов развой от по-конкретните изяви на \"срама\" и \"теглото\", през по-широкия, хилядолетен замах от Беласица до Батак до най-жестокия за един народ удар: \"нека таз свобода да ни бъде дар\". За напоритостта на ударите много допринася и ключовата дума \"нека\" - седем пъти тя въвежда изречение по изречение, удар след удар. И когато пасажът завършва с последното \"нека\", тоест завършва с думата, с която е започнал, и се затвори в собствения си кръг, тоя стремеж става още по-откровен.
Вазов утвърждава патриотичната всеотдайност и дълга към родината като висш принцип, като смисъл и свята отговорност на човешкия живот. С безпримерния героизъм на Опълченците поетът отхвърля всички твърдения, че свободата ни е дадена даром:
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.,
и утвърждава любовта към родината като най-значителна мярка за човешката личност. Българските опълченци са готови “до крак да измрат”, но да не отстъпят от заветния хълм, чието запазване гарантира победата и постигането на мечтаната с векове свобода. Тази решимост най – ярко проличава в съдбовните мигове, когато свършват куршумите. Опълченците се хвърлят в битката, въоръжени с камъни и дървета, дори труповете на мъртвите гори служат пак като оръжие срещу пълзящите по хълма турски орди.
За тази битка може още много да се каже и напише,но Вазов спира,защото най-важното го е казал и ,то като вдъхновена възхвала на подвига. Но не можем да говорим за Шипченската епопея, без да възкликнем „О, Шипка!\". С това възклицание Вазов пречупва насоката на одата-вместо досегашната универсалност на вековете и историята,авторът описва трите дена на битката.Малко са стиховете като тези, които се знаят от всеки българин. Повтарят ги стари и млади, без да могат да кажат кога са ги чули за пръв път. Това е така, защото одите от „Епопея иа забравените\" са станали част от нас, част от България.
Одата \"Опълченците на Шипка\", дванадесета и последна в цикъла \"Епопея на забравените\", описва първата окончателна физическа победа на българите в поредицата на този величествено трагичен цикъл. И смелостта на творбата да застане на ръба на поражението, дори когато описва събитие с победен завършек, е духовен и художествен подвиг - подвиг на честността и прозрение у един много страдал народ. Оттук идва и преплитането м/у. въодушевеност и трагизъм,просветленост и мрачност изразено в деликатноста на смисловия свят на одата.
Възхвалявайки най-драматичните събития в нашата история, Вазов издига величествен паметник на народния героизъм, обезсмъртява България и нейните герои. Със своето слово писателят показва и възхвалява българския народ като носител на непреклонната воля да извоюва своята свобода.
Одата „Опълченците на Шипка” е смислово и емоционално по-богата, по-противоречива, по-разностранна. Нещо повече - тя утвърждава лирическо-видовия си облик бавно, в обратимо напрежение с останалите лирически произведения, така победата на опълченците се превръща и в победа на нейния литературен вид.
Дори само “Епопея на забравените” е достатъчна, за да не бъде забравено името на нейния автор. Макар и малко по обем, тя е символ на нашата история – героична и славна.
Победното поражение,изстраданата победа придават на творби от този цикъл облик,различен от стандартния за одата. Ето защо всяка от тях разгледана по отделно е повече балада отколкото ода. Въпреки това тези 12 оди са свързани,не само с общото заглавие,а и с развитието на действията обхващащи периода от Паисий до Освободителната война, и с дълбоката вяра в историческата справедливост и светлия прелом в българската участ. Стихосбирката утвърждава саможертвата на българина за рода и Отечеството като върховна добродетел. Тя увековечава светците и апостолите от нашето минало,които със своите дела и слова принадлежат на всяка епоха и всяко поколение.

detelina101
02-02-2010, 19:21
Личността, народът и историята в “Епопея на забравените”
(“Левски”,”Кочо” и ”Опълченците на шипка”)

Един от най – бележитите творци в българската литература е Иван Вазов. Той е световно известен и признат, не само с романа “Под игото”, но и с цикъла “Епопея на забравените”, изразяваща Предиосвобожденската действителност на един смел, горд и нравствено извисен народ, копнеещ за свободата си. Чрез тези дванадесет оди, свързани смислово и тематично, изграждащи няколко цялостни и силно въздействащи картини, авторът възкресява както образа на бунта, на лудите глави, на “пиянството на един народ”, така и отличава качествата на личността и саможертвата на народа в българската история.
Вазовият поетичен глас полита към българските небеса като заветна молитва, за да открие противоречието между религия и национална духовност в одата “Левски”. Монологичната изповед на дякона, с която започва поемата насочва към мотивация на личността, изправена пред избора между свободата и робството. Лирическият говорител отхвърля расото, защото съзнанието за националната идентичност е взело превес над монашеската примиреност. Левски успява да се освободи от роба в себе си и да изкаже гласно желанието си за свобода – личностна и национална.
… че не с това расо и не с таз брада…
Рече и излезе.
Левски, който в последствие е отдал целия си живот за Отечеството, е готов на многобройни лишения. Отказва се от всички земни блага и живее в изключителна честност в името на идеала за свобода. Честността е въпрос на морал и тя се възпитава. В българската история няма по – честен и неподкупен от дякона.
…а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!
Светец и демон, Левски таи в сърцето си родолюбие и храброст, неизмерими досега. Храбростта е черта от характера на човека, която или я има, или я няма, но при дякона тя е в изобилие заедно с любовта към родината.
Той любеше свойто отечество красно.
Пряката характеристика завършва с два реда многоточие, което означава, че написаното от автора не изчерпва всичко свързано с обаятелния образ на героя. Представянето му във взаимоотношения с други хора и заобикалящата го среда, както и кратките и лаконични биографични данни, разкриват широкия световно – исторически тон в проекта на образа.
Придържайки се към историята Вазов споменава предателството, като подготовка за преминаването към разкритието на силния дух и стоицизъм на Левски. Гневът на автора от постъпката на предателя се излива в шестдесет и пет стиха възмущения, градацията, на които не се успокоява със сравнението “Юда”. Поради тази причина Вазов връща действието в настоящето.
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,

Дякона погуби чрез черна измама!,
…и тоз човек йоще живее между нас!
След предателството, следвайки естествения ход на събитията, следва осъждането на апостола. Вазов обрисува в две паралелни измерения съдбата и душата на героя. Докато поробителите се опитват да пречупят духа му (“Окован и кървав, във тъмница ръгнат,/ Апостолът беше на мъки подвъргнат/ ужасни.”), авторът увековечава стоицизма, силния дух и воля на тази незабравима личност, превърнала се в национален герой.
…Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
Градацията в тези стихове е израз на Вазовия възторг от себеотрицанието на героя. Поетът прави аналог като сравнява дейността на Левски с тази на титани от европейска и световна величина. Достойното му държание в съда е израз на неговата решителност, храброст и силна вяра в идеала. Авторът спазва художествената правда, като дякона поема цялата вина върху себе си : “Аз съм Левски! Ей ме на!/ И никое име той не спомена.”
След обесването му следва лирична апология на бесилото като символ на героичната смърт. То не само не загрозява лика на Левски, но го обезсмъртява с нов символ, напомнящ кръста на Христос, като става “връх откъдето виждаше духът/ към безсмъртието по – прекия път!”
Не само в “Левски”, но и в одата “Кочо” е показано самочувствието на българина, който поема отговорност за своите дела в името на свободата на България. Поетът изгражда внушителна картина както на личния, така и на народния бунт. Още самото начало на произведението е твърде характерно за цикъла, където авторът започва разказа си с едно придвижване от широкия и обзорен към конкретния план. Именно това придвижване става внезапно и рязко като още първите два стиха насочват вниманието ни към необичайната, противоречива оценка на историческото движение, която е изградена на принципа на антитезата.
О, движеньe славно, о, мрачно движенье,
Дни на борба горда, о, дни на паденье!
Вазов обрисува само последните няколко дена от защитата на перущенци, които се събират в църквата, и идването на редовната турска войска. Сюжетен център на одата е подвигът на “Кочо – простият чизмар”. Поетът създава сгъстена емоционална атмосфера, за да подчертае и изпъкне трагизмът на отделната личност, който не случайно е най – широко разгърнатият епизод в одата.
“Има моменти, когато на един народ са нужни не разум, а безумство, не практически резултати, а поетически митове”(проф. Милена Цанева). Именно това има предвид и Вазов, когато обрисува разигралата се кървава драма. Потресаваща и трагична е сцената между Кочо и жена му - “млада хубавица”. Ако четем между редовете ще забележим как незабележимо изплуват годините на съвместен живот, любов и доверие. Слети в живота и любовта, те се сливат и в подвига и смъртта, дори с цената на най – скъпото им – детето.
…И клетата майка
бледна, луда, няма и без да завайка

с отворени очи и с нож забит.
Тяхната смърт се явява право на избор между позора и смъртта. Те предпочитат да умрат пред това отново да станат роби. Веднъж освободил се българският дух няма да понесе отново да бъде поробен. Подвигът на Кочо се явява израз на героична несломимост и борбеност.
Вазов “премества погледа си”, от отделната личност към перущенци като цяло, в следствие на драматичния конфликт, който възниква в момента, когато въстаниците осъзнават неизбежността на разгрома. Кочо и съгражданите му намират решение в масовите самоубийства като израз на тяхната непримиримост и отказ да приемат действителността. В драматичния хаос на битката авторът подчертава изненадващите моменти.
Борбата кипеше отвътре, отвън.

и търсеха пушки с трепетни ръце…
Кулминацията на творбата настъпва, когато “зидът там”, досега символизиращ трудностите, през които перущенци трябваше да преминат, е вече съборен. Картината на всеобщия ужас не може да се извади от контекста на конкретната историческа обстановка.
Отчаяната постъпка както на Кочо, така и на съгражданите му подчертава трагизма на отделната личност и в същото време на народа като цяло. Именно в тези сцени е моралното възтържествуване на победените над физическите победители.
Плавно преминавайки от личността към народа, авторът преминава през “Левски”, “Кочо” и стига до “Опълченците на Шипка”, където е показана националната борба за освобождението. В първата част на одата поетът се противопоставя на клеветниците, които твърдят, че България е получила свободата си даром, като привидно се приема твърдението:
Нека носим още срама по челото,

нека таз свобода да ни бъде дар!
Чрез опозицията горе – долу, Вазов изразява контраста между въстаниците и поробителите: горе, на Балкана е свободата, а долу, в низината – робството. Самият генерал Столетов подготвя с речта си юнаците преди боя за великия им подвиг. Подвиг, който е безсмъртен и легендарен, достатъчен да измие срама на петстотингодишното робство. Нашият народ не само е заслужил свободата си, нещо повече – героизмът на опълченците излиза извън границите на националното значение.
Върхът се явява паметник на мъжество, свободолюбие и патриотизъм. Чрез обръщението “О, Шипка!” авторът дава израз на чувствата накипели в гърдите му.
В центъра на вниманието са българските защитници, които са неподготвени, но благодарение на стоицизма, волята и българския си дух продължават да се борят срещу поробителите. Техният идеал и водач е България, явяваща се като задвижващ механизъм на цялата освободителна борба.
…дружините наши оплискани с кърви,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Кулминационният момент в одата е уплахата на турците, породена от летящите към тях тела на загиналите храбро в битката българи. Вазов изразява лично мнение, че смъртта в името на отечеството е най – големият и добър дар. Опълченците сами принасят живота си в жертва пред олтара на Родината:
България цяла сега нази гледа,

ведно се бият живи и умрели,…
Чрез последния куплет поетът възпява духовното безсмъртие на загиналите за освобождението ни народни синове.
И днес ощ Балканът, щом буря захваща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Тази строфа е логичен завършек на целия цикъл, възпял героичния дух на една нация, която с чест и всеотдайност твори своята история. ”Епопея на забравените” се превръща в епопея на незабравимите – на тези, чиято слава се препраща “от урва на урва и от век на век”, за да възпламенява в душите на хората същата тази всеотдайност и самоотверженост.

detelina101
02-02-2010, 19:23
Как Иван Вазов възвеличава подвига и саможертвата в одата “Опълченците на Шипка”- Иван Вазов
(отговор на литературен въпрос)

“Опълченците на Шипка”- ода, която е поместена в стихосбирката “Епопея на забравените”. В тази епопея Вазов е написал много творби, за личности, които дават живота си за българската свобода. Но одата “Опълченците на Шипка” е завършека на тази стихосбирка. В нея Вазов възвеличава подвига и саможертвата на “българските орловци”, в битката при връх Шипка. Тази битка е на 11 август 1877г. ето за това творецът е сложил годината като подзаглавие. Това прудава на творбата по-голяма достоверност. За тази битка, опълченците дават всичко от себе си. Посрещат турските пълчища с “железни гърди”, също така и с телата си. Те биха умряли, но искат да видят България свободна. Те знаят, че от тяхната смелост и безстрашие зависи свободата на оттечеството им.
Основната част на творбата започва с “О, Шипка!”. Само с това възклицателно изречение Вазов се прекланя пред нашите опълченци. Той им отдава чест. И ето защо е започнал с това изречение. С него рисува величавич подвиг и саможертвата на “шъпата спартанци”. В тази ода Вазов рисува две картини. Първата- в нея са изобразени българските опълченци. Когато ги рисува и ги описва, говори за тях с възторг и преклонение. Втората картина е на турските пълчища. За тях говори с пренебрежение и ненавист. Младите опълченци имат много сили щом “пристъпи ужасни” не ги спират.
“ И с нов дъжд куршуми, камъни и дърве
дружините наши оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал без ред,
всякой гледа само да бъде напред...”
Героично и смело се сражават българите опълченци, водени от единствената им мисъл, а тя е победата в битката за свободата на България. В одата Вазов с много епитети и сравнения рисува опълченците. Той ги представя като:
“идат като тигри, бягат като овци,
и пак се завръщат българи- орловци”
С тези няколко сравнения поетът рисува тяхната смелост, тяхното безстрашие. Той също използва епитети и сравнения, когато описва и търските пълчища: “Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът”. Тези епитети и сравнения контрастират на епитетите и сравненията, с които са описани опълченците. Има момент в одата, който показва, че никой вече не помага на тези млади и горди опълченци:
“три дни веч се бият, но помощ не иде,
отникъде взводът надежда не види
......
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх.”
Ето Вазов показва на читателя, че дори и да загинат в освободителната борба, те ще загинат без страх и честно.За тях щом са влезли и участват в тази война това пак е някаква победа. Така те побеждават своите страхове и мислят единствено и само за крайната цел, а това е освобождението на България. Отчаяни от това, че няма помощ, те чуват: “ Столетов...ревна гороломно:млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! На вашата сила царят повери проходът, войната и себе дори!”
След тези думи, които идват от техния генерал те пак се сещат защо са в тази борба и пак тръгват срещу “душманските орди”.
“при тез думи силни
дружините горди
очакват геройски душманските орди,
бесни и шумещи.”
Отново тук има победа, победа, която побеждава техния страх.
“патроните липсват, но волите траят’
щикът се пречупва- гърдите остаят.”
В този момент Вазов рисува тяхната желязна воля. Те може да умрат, но ще умрат за една победа: “ с една смърт юнашка и с една победа.”
Според тези опълченци, ако трагнат да бягат е по-добре да умрат: “ако би бегали, да мрем по-добре.”
Изведнъж идва моментът, в който “Няма веч оръжие!”. Тогава нещата, които имат ги превръщат в оръжие срещу турските пълчища “всяко дърво меч е, всякой камък- бомба, всяко нещо- удар, всяка душа- плам.” И ето Вазов показва, че дори използват собствените си души срещу турците. Но изведнъж и всички камъни, и всички дървета изчезнаха. “Грабвайте телата!” В този момент никой не се замисля и в следващия:
“Трупове мъртви фръкнаха завчаска.” Тук вече турските пълчища усещат страх “и турците тръпнат”. Да, те тръпнат пред това, че никога не са виждали “в едно да се бият живи и умрели”. Това е последния и решаващ момент в борбата и ето защо те: “борбата се обраща на смърт и на щик”. И тук пак следват сравнения и епитети: “героите наши...скали твърди, желязото срещат с железни си гърди”. Вазов спира да рисува борбата до: “Изведнъж Радецки пристигна със гръм”. Основната част на творбата свършва до тук. Според Вазов не е нужно да достигне истинската победа. До тук творецът показва няколко големи победи. Победи, в които опълченците побеждават техния страх. Победи над душите им. Първо трябва да си духовно победил, а след това физически.
Тук е краят на одата. Вазов с едно великолепно чувсвто на преклонение и възторженост представя и рисува героизма на българските орловци. Поетът ни убеждава, че храбрите опълченци побеждават , защото обичат своята родина. Те са готови да заплатят всякаква цена, само и само България да е свободна, дори тази цена да е тяхната смърт. Но не обикновена смърт, а безсмъртие. Този ден 11 август 1877 г. ще се помни вечно и ето той как завършва своята ода.
“И днес йощ балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз дух бурен, щуми и препраща
славата му дивна, като някой ек,
от урва на урва и от век на век”
Вазов завършва така, защото знае, че тази славна битка ще продължи да се помни завинаги. Никой българин няма да забрави смелостта на българските опълченци дали живота си за свободата на България.

Supernova
02-02-2010, 19:49
Спешно ми трябват :( :

http://download.http://www.teenproblem.net/school/24705/bylgarskata+literatura+mejdu+dvete+svetovni+voiini/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/11545/literatura+i+literaturen+jivot+sled+pyrvata+svetov na+voiina/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/373174/avangardite+v+izkustvoto+mejdu+dvete+svetovni+voii ni/?search=21404094&po=1
http://download.http://www.teenproblem.net/school/227500/razvitie+na+kulturata+na+bylgariya+i+evropa+mejdu+ dvete+svetovni+voiini/?search=21404094&po=4
Supernova,за днес ли ти бяха темите?

Да, намерих си ги :)

milataneva
02-03-2010, 13:46
Trqbva da pravq zadaljitelni dokladi za
kompiutaren tomograf,elektromotora v elektomoblite,elektromotora v avtomobilnata promi6lenost,elektro motora v lineiniqt dvigatel i vlakovete na magnitnite vazglavnici
pls pomognete !!!!!!!!!!

Tedi4ka
02-07-2010, 13:35
Ако намеря ще ти пратя

Morales
02-07-2010, 15:16
Моля ви много спешно ми трябват най-късно до довечера, нещата са от помагало:

Образът на Елисавета в повестта “ Крадецът на праскови” от Емилиян Станев

''Една невъзможна любов сред ужасите на войната'' - ''Крадецът на праскови от Емилиян Станев

Една невъзможна любов сред ужасите на войната - Емилиян Станев

analiz po literatura
ОПИСАНИЕ
Една невъзможна любов сред ужасите на войната - "Крадецът на праскови" от Емилиан Станев...

Моля ви наистина много ще съм ви благодарен ако някой ми ги даде до довечера..

_summer_girl_
02-07-2010, 15:22
http://download.http://www.teenproblem.net/school/43563/evgeniii+onegin+analiz/
mersi predvaritelno

betenceto_pk
02-07-2010, 16:02
Моля Ви,трябва ми есе на тема "Браво,човек!" от стих. "Песен за човека" на Никола Вапцаров !! Помогнеетее :( Мерси предварително! :)

detelina101
02-07-2010, 17:26
Образът на Елисавета в повестта “ Крадецът на праскови” от Емилиян Станев
(ЛИС)



Идеята за повестта “Крадецът на праскови” (1948) писателят “носи” повече от дванайсет години в съзнанието си.Заглавието на повестта съдържа в надреден вид основния конфликт на произведението- противоречието между нормите на обществото,християнските ценности и душевните стремежи на личността.С осъдителното “крадец” се назовава нарушителят на седмата от Божите заповеди,а в християнската религия прасковата символизира спасението.На пръв поглед ,извършителят на престъплението- “крадецът на прскови” Иво Обретенович носи вината за похитения брак, защитен от светостта на традицията.
Героинята на Е.Станев е “красива жена,преминала първата си младост”, която излъчва “уморената и презряла хубост на отминлото лято”.Погледът и има “студен израз ,какъвто имат очите на бездетните и незадоволени жени”, а Елисавета няма деца и бракът и с много по-възрастния от нея мъж не я прави щастлива.
Главнара героиня в “Крадецът на праскови” е изключително красва.Нейната красота е представена през погледа на възмъжаия юноша,съхранил спомена за срещата си със “съществот от неземния и магйосничски сват на приказките”.Елисавета е “тайнствено красива” и само очте й “дълбоки и сини,изпълнени с мека светлина и тъга”подсказват за духовната драма на жената, която осъзнава безсмислието на досегашния си живот,лишен от топлината на любовта и майчинството.Физическият портрет,подчертаващ женската й привлекателност,отразява духовността на Елисавета-нейните дълбоко потискани стремления за човешко щастие и желания да обича и да бъде обичана.
Светът видян през очите й е крайно ограничен ,без възмойности за човешко общуване-полковникът,ординарецът,сл угинята.Героинята в повестта приема със смирение живота си като наказание за тази глупава суетност,която не и позволява да се омъжи за друг човек ,освен за “ застарелия капитан,петнадесет години по-възрастен от нея”. Неочакваната среща със сръбския военнопленикпроменя делника й,тя открива,че “глухотата” на досегашното й съществуваненаистина потиска.Художествените детайли засилват психологическата убедителност-след запознанството с Иво Обретенович всичко,свързано с досегашния й живот носи глухота,тъмнина, и хлад: замрялата околност,колибата, “дори в тъмнината неподвижн листа на ореха” се чувства “същата угрижеан смълчаност”.
В повествованието съществува един наистина повтарящ се датйл, който анализиран в смисъла ,придобива ключово значение.
Мъчителното неудолетворение,коеот Елисавета изпитва е мотиивирано от болезненото осъзнаване на същесвуващите пречки,прегради пред личностните интереси,пред стремежа да бъде шщастлива като жена и майка. В душата й кипи недоумение и гняв към войната, към безвъзвратно отминалите години, към съпруга й.
Героинята на повестта е психологически обремененаот възпитанието, получено в нейното “ видно, но обедняло семейство” . Въпреки уважението на хората, те не може да намери своето място в обществото, където властва “ грубо тщеславие и просташко разто1ителство” Фалшивите ценности погубват личността , която от суета приема тяхната несъстоятелност.
Промяната, която настъпва у Елисавета е психологически мотивирана. Тя се освобождава от страха, колебанието и нерешителността, защото познава “възраждащата магия на любовта”. Тя се отдава за пръв път на мъж с цялото си тялои с душата си, алчна към всеки отлитащ миг от тия два часа , които двамата прекарват заедно. Промянат изненадва и самата Елисавета, тя тича към колибата с щастливо, разхубавено лице, със слепи към околния свят очи. Твърдият блясък в очите й изчезва, изчезват и “ нервните жестове на ръцете й”. В думите на старата жена открива и мъдростта на съхраненото познание: “ човек се подмладява, когато душата му е свободна” и това е най-важната трансформация, която настъпва с любовта. Елисавета изпитва угризения към “ единствената връзка, тежката здрава верига”, която я свързва с миналото- полковник Михаил. Но неговата подозрителност, нетактичност и грубост я каратда го намрази, когато подхвърля, че тя вече наближава четиридесетте.
В своя дневник Е.Станев записва: “Към всичконподхождай с любов... “. Писателят разбира душевността на своята героиня, защото образът на елисавета в повестта “ крадецът на праскови” е изграден с неподправена любов и художествено майсторство.

detelina101
02-07-2010, 17:29
Една невъзможна любов сред ужасите на войната
ЛИС
Емилиян Станев-писател,който се вниква в реалния живот на хората.Най-големия си принос в цялото си творчество Емилиян Станев въплъщава в повестта си „Крадеца на праскови”,в която той преусмисля българската съдба.Тази повест,може би е най-успялото му произведение,от всичките то се доближава най-близо до сърцата на хората. Любовта и войната са основните смислови полета в повестта „Крадецът на праскови”.Творбата дава възможност за философско осмисляне на взаимовръзката човек-време,представяйки една човешка любов като толкова силна,неопределима и трагична именно поради драматизма,който и придава нейният контрапункт-войната. Богато нюансирана,любовта присъства и с универсалните си,независещи от обществено-историческия контекст характеристики.Тя съдържа своя вътрешна логика,незачитаща остателите морални съображения.Равнозначна е на щастието и свободата,които човек винаги изстрадва и заплаща. Романтичната любов и нейната трагична развръзка са разказани в контекста на времето,което жестоко ограничава личния избор на човека и го въвлича в абсурда на омразата и войната.Съдбата на героите е част от безкрайното човешко страдание,предизвикано от болестите,насилието,глада и смъртта през годините на слелите се сякаш в едно три поредни войни.Сред тази отчайваща безпрерспективност на света,в който живеят героите,се ражда тяхната светла ,чиста и преобразяваща ги любов. В края на лятото,когато плодовете са зрели и примамливи,а слънцето гори като за последно земята,един гладен военнопленник се промъква в лозето на коменданта на града.Така се осъществява съдбоносната среща между някогашния учител по музика сърбинът Иво Обретенович и интелигентната и смущаващо красива съпруга на коменданта-Елисавета.Младият мъж следи с възхищение движенията й,а тя се вълнува „твърде силно през време на краткия разговор” с него и не бърза да изтегли ръката си,когато той я задържа,”по-дълго,отколкото би трябвало’.Оттук нататък животът и на двамата приема нови измерения и нов смисъл. Пътят към желаното щастие е сложен и мъчителен.Елисавета започва да преосмисля живота си както и онези обстоятелства в него,с които по задължение е трябвало да се съобразява твърде дълго време.Съпругът й е главна фигура в нейния дотогавашен свят,изцяло съобразен и подчинен на общественото мнение във все ощв запазилия патриархалните си нрави провинциален град.Тя се е прегодила по неволя към маниерите и към войнишкото битие на своя съпруг,но сега вижда в него”виновникът за пропиленият й живот”.Сръбският пленник,гладен,изтерзан и с прекъсани дрехи,започва да изглежда в съзнанието й мъченик.Човешкото страдание я прави дълбоко съпричастна към участта на тези пометени от стихията на войната хора,грубо откъснала ги от мирните им занимания:”В душата й кипяха недоумение и гняв”.Образът на пленника вече е проникнал в душата й с „черните бляскави и красиви очи,устремени в нея”.Героинята заживява в трепетно очакване и с надежда да го види отново.По думите на автора това чувство все повече я обсебва:”Постоянно се хващаше,че мислите й се отправят към пленника и че желанието й да го види става все по-силно”. Неслучайно неочакваното появяване на военнопленника предизвиква такова особено вълнение у нея.
Дълго стаяваната потребност от любов и от щастие избликва неудържимо и още повече засилва неудовлетворението й от безрадостните години на съпружеството,което дори не я е дарило с деца. Елисавета нито за миг не е освободена от мисълта,която е плод единствено на стеклите се поради войната обстоятелства,че е „жена на полковника”,комендант на града,а Иво Обретенович е сръбски военнопленник-един от тези,които мъжът й отказва да счита за хора. Любовта между тях трябва да остане и остава тайна,но тя й дава повод за дълбок и напрегнат самоанализ.Спонтанно,доняк ъде неосъзнато или по-скоро дълго потискано,желанието й за пълноценна изява на чувствата,за взаимност и за чиста и извисена любов,най-после избликва.То обаче се сблъсква със суровите норми и с дълго спазваното поведение е „духа на тогавашния непреклонен,прост и жесток морал...”В душата й заживяват две същества:”едното-примирената,угнетена жена,чакаща пристъпващата насреща и старост с безразлично отчаяние и тъга,и другото-непознато досега,вярващо,любещо и ликуващо същество,което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо”. До суровия си съпруг,доста по-възрастен от нея,тя може да очаква с примирение само приближаващата старост. Красотата й,интелигентността и копнежът и да стане майка,са обречени да загинат безмислено.Затова,когато среща любовта в лицето на сръбския пленник,тя се преобразява,а душата и оживява и се преражда.В любовния си унес съпругата на полковника забравя „своя дом,страха си,своя мъж.готова на всичко”.След като любимия и си тръгне,тя се чувства „отмаляла и прехласната”,”изпълнена с благодарност към света”.Любовта за пръв път й дава възможност да направи своя избор за следващите години от живота си.Друг е въпросът,че обременен от толкова социални,морални и дори национални пристрастия и пречки,този избор не е толкова свободен,колкото обречен. Трагичната развръзка в повестта става в една „съдбоносна вечер”.Есенният пейзаж е облян от лунна светлина.Тишината изпълва въздуха с предчувствие за непоправимо зло.В последните дни на войната-пред прага на възможното щастие-ординарецът на полковника застрелва Иво Обретенович,а Елисавета се самоубива. Смъртта на двамата влюбени обаче не оставя някакво усещане за безмислена жертвоготовност,а по-скоро мисълта извършеното над тях нелепо и жестоко насилие.Сякаш чрез физическата си гибел те съединяват душите си завинаги. Краят на повестта носи внушението за повторяемостта на злото и войната,противопоставяща хората един на друг и предлагаща нови човешки драми.Този финал утвърждава и нравственото послание на Емилиян Станев за свят без войни,в който да бъде възможна любовта,непознаваща прегради.

Morales
02-07-2010, 17:38
Мерси много наистина благодаря :)

detelina101
02-07-2010, 17:58
Емилиян Станев е писател,запленен от природата, и философ на природното,То присъства в цялостното му творчество и като начин на живот,и със своите извечни въпроси,видяно и изобразено е не само с присъщото на дивата природа,но и като заложено дълбоко у човека и изразяващо се преди всичко като негов стремеж към разкрепостеност от различни правила и догми на обществото и като жжда за неподправена любов,за свобода и лично щастие.
С тези си страни природното изпълва и оцветява основната интрига,която движи сюжетното развитие в централната част на най-известната и най-превежданата повест на Емилиян Станев “Крадецът на праскови”.В нея големият художник изповядва съкровените си копнежи за свободата и любовта..В образите на двамата влюбени герои е въплътена идеята за саможертва в името на голямата,на възвишената човешка близост.Любовта между Елисавета,жена на български полковник,и сръбски военопленник Иво Обретенович с цялата си красота и с трагизма на своята невъзможност и обреченост,породени от ужаса и страданието на войната,е изобразена и като нежно чувство,и като стихия с дълбоки и извечни корени,която храни душата и осмисля живота. Затова тяхната нелепа смърт в края на повестта се възприема като апотеоз на саможертвата в името на безсмъртната им обич.

В цялостния текст на творбата любовта между Елисавета и Иво остава сама срещу традицията,казионноста и закона,срещу войната,нещастието и куршумите.Тя възниква от една неочаквана,но съдбовна среща на две очи,от сливането на светлината,която те излъчват,от радостния трепет на две сърца – едното изтерзано от военнопленничеството,а другото – от плена на съпружеския живот с полковник,по-стар с петнадесет години и изцяло обладан от един строго до отвратителност канализиран живот.Тъжната примиреност на Елисавета с наложения й начин на съществуване не е внесла равновесие в душата й :”В самотните часове,които прекарваше всеки ден,тя изпитваше най-силно това неизказано чувство на отчаяние и на малоценност,което измъчва безплодните жени пред прага на старостта.”
Срещата между полковнишата и пленника,крадец на праскови,е представена през погледа на “автентичен свидетел”- пнесионирания учител по математика г-н Петров с прякор Козичката,-което й придава знак на достовереност.Красотата на военнопленник,която силно впечатлява бившия учител – къдрави “смолисточерни коси”,големи тъмни и блестящи очи,бели зъби – не може да е останала незабелязана и от Елисавета.Не е възможно възхитеният мъ поглед,спрял се върху нея,да не е получил някакъв отклик в сърцето й и да прости кражбата.Набраните от него праскови и грозде,които в текста не са само плодове на земята и слънцето,а приемат и библейската греховна роля на “забранения плод”,вместо да ги разделят,ги свързват един с друг.
Учителят разказвач не коментира епизода с раздялата след случайната среща на елисавета и Иво,а само го изобразява така,както се е запечатал в съзнанието му и неслучайно се е запазил там в продължение на повече от две десетилетия.коя е причината:дали почувстваната красота на едно светло зародило се чувство,или неочакваното и дори осъдително от гледна точка на еснафския морал поведение на Елисавета,писателят е предоставил на читателя сам да реши.”Тогава забелязах,че полковнишата го разгледа крадешком…..тя му подаде ръка за сбогом.той я пое бързо и я целуна почтително,Тъмните му очи се изпълниха с топлота,той задържа ръката й в своята по-дъло,отколкото би трябвало,и аз видях,че полковнишата не направи никакво усилие да я издърпа.Напротив,това като че й бе приятно,защото му се усмихна.”Признак за Безпокойствоо и вътрешен смут,причинени от тази среща,учителят вижда в легналата върху лицето на Елисавета замисленост и в невъзможността да се съсредоточи върху книгата,която чете.
Нарастването ни тържеството на любовта между полковнишата и пленника остават тайна,скрита от погледа на съседа.Възможност да проникне в нея има само “всевиждащият” поглед на писателя разказвач.Пречупена през него в повествованието на творбата,таз забранена любов се изявява като борба за щастие и свобода и като нравствен подвиг.Известеното и сигурното битие на героинята е противопоставенона бъдещия неизвестен и несигурен живот и победено от него,защото срещу суровата житейска мъдрост и овладяност застава неудържимият романтичен порив животът да бъде изживян пълноценно,според личностните предпочитания и зова на сърцето.Под тяхното въздействие за Елисавета домът се првръща в затвор.
Писателят е проявил завиден усет към женската любов.Един от ярките й белези е желанието на неговата героиня да брани новото,непознато досега чувство,което я прави щастлива,и да предусети откъде може да дойде заплхата за него.Тя рано я вижда не само в традиционното направление,в съпруга си,а и в нетрадиционното,но определно от времето отношение.Елисавета не встъпва в борба с него,нито със съпруга си,а със себе си,със своята раздвоеност между чувството за дълг и порядъчност,възпитани в нея от майка й – “висока старица със строги безкръвни устни”,от чиято суровост се бои.”Тя беше я възпитавала в духа на търновските нотабили – полуеснафи,полубуржоа,-запазили балканджийската нравственост на дедите си,с аксетично себеотрицание на плътта и към всички удоволствиа на живота.”
Осъзнаването на собствената си зависимост и подчиненост на един измислен,но строго съблюдаван ред в обществото е първата крачка на героинята към отхвърлянето му,което дава тласък за развитие на ясно заяввяващото себе с “друго същество”.
Емилиян Станев оригинално свързва в едно самоанализа на героинята и прозренията й,с анализа на душевното й състояние,направен от разказвача.Така той умело направлява читателя да вникне в невидимите движения на нейните мисли и емоции:”Можеше да се каже,че беше се съпротивлявала и противопоставяла срещу него,беше го пъдила и отблъсквала много пъти също така,както беше го чакала с трепетен страх,изгаряща от срам пред своето падение и своя позор.От минутата,в която бе разбрала неудържимостта на влечението си и бе почувствала как с всеки изминат ден волята й отпада,това ново същество закрепваше и ставаше все по-уверено и по-сигурно.Смело и безсрамно то изявяваше своето право отхвърляйки всички морални забрани и всякакви разумни доводи.”Възраждащата сила на интимната обич помага на Елисавета да освободи душата и тялото си от веригите на реда,на законите и предрасъдъците – палачи на малдостта й.
Авторът не отрича любовта като наслада на тялото,но дал място на неустойчивостта й,спира до нея:”Сърцето й лудо блъскаше в гърдите, ту замираше както замираше дишането й,а когато се озова при липата,беше принудена да седне под сянката на дървото,защото й се струваше,че няма да издържи.”В българската поезия любовта често се свързва с липата,може би поради могъщия й ствол и нежен аромат на цветовете.В “Крадецът на праскови” липата в градината на полковника е място на споделената любов и “живо същество”,”мълчалив и верен съучастник.”
Дори в моментите,когато Елисавета се чувства щастлива и изпълнена със светла увереност,авторът вмъква в текста думи и словосъчетания,в които звучи ехото от преследващата ни мисъл за невъзможността и обречеността на нейната красива и живителна любов:сянката на липата е “като черна мантия”,силуетът й - “траурно тъмен”,листата - “черни,траурно разкошни”.Внушения за смърт се появяват още в първите страници на повествованието и не го напускат чак до трагичния финал на любовната история:сянката на ореха лежи “като траурно знаме”,песента на щурците напомня на “недовършен стон”,августовската нощ е “бездиханна”,купчината камъни край лозето напомнят “стари кости,извадени от земята”.
В открояването на красотата,от една страна,и на обречеността на любовта,от друга страна,смислово най-съществена и емоционално най-силна роля играе образът на “горещия” вятър.”Към края на седмицата задуха топъл и сух вятър.Той сякаш идваше направо от пустинята…”-така започва петата глава на повестта,в която връзката между Елисавета и Иво добива съдбовен характер.От елемент на природната картина вятърът се превъплъщава в изгарящо чувство,което безвъзвратно обсебва сърцето на героинята.Усещаме го дори в тесните словесни рамки на част от едно сложно изречение:”топлият вятър се блъсна в тялото й,обля я като гореща,сладостно-омайна вълна..”Този вятър помита наслоилите се в душата й предразсъдъци и задръжки,които са й отнели радостта от живота.
С правото си на творец писателят е отделил повече текстово пространство на любовта и на душевните терзания и възмогвания на Елисавета,тъй като тя трябва да прояви повече нравствени сили,за да й даде живот.Много неща сдържат избухването на чувството,много вътрешни и външни пречки трябва да преодолее героинята.Един от най-силните възпрепятстващи фактори е,че обектът на любовта й е представител на “враговете”,с които воюват нейните сънародници.При това пленникът е сърбин,а сърбите са особено омразни на полковника,защото именно в сражение с тях е бил осакатен.Най-сетне младият мъж е от ония окаяни,доведени до оскотяване същества,чиито робски колони хората от града наблюдават с уплах,съжаление и погнуса.
На любовта на Иво е отредено по-малко място,но тя е водещата,защото е освободена от съмнението,колебанието и страха,Над нея войната и забраните нямат власт.Тя още от самото й възникване е обляна със светлината на възхищението и щастието.Нейната неподправеност въздейства върху Елисавета и я привлича като непреодолима сила:”Той я гледаше със светнали очи и тя чувстваше погледа му как я обхваща и замайва,както я замайваше и раздвиженото от вятъра пространство.
Авторът не е изнесъл любовта между Иво и Елисавета извън територията на полковникия имот.Тя се заражда там,там разцъфва с яркия цвят и силното ухание на лятно цвете,там бива прекъснат животът й и то в момент на най-красивото й извисяване като копнеж.Тази любов не признава граници и не се спира пред заплашителни препятствия,но войната и породеното от нея озлобление я правят съдбовно зависима от непреодолими прегради и ями.
Драматично,но и оптимистично звучене придобива епизодът със смъртта на Иво – един апотеоз на истинската любов.Авторът го е лиризирал и ритмизирал чрез сигнално подсвирване,наподобяващо гласа на птица – едно поетично и романтично внушение за волна и щастлива любов.”Чу се тихо подсвирване.Съвсем тихичко се повтори мотив от някаква мелодия.Тя прозвуча меко,зовящо и завърши с дълго легато.Изсвирването напомняше птича песничка ,но тъй майсторски и точно бе то,че учуди учителя….После подсвирването отново се чу,вече за трети път,но сегта по-бавно,по-високо и по-отчетливо,с настойчиво подчертана нотка.”В цитираните редове писателят е постигнал завидна естетическа висота в изобразяването наа любовта като красиво и силно чувство:любовта музика и трепетен зов,любовта надежда и вяра.
Като мощно чувство,издигащо се над живота и над смъртта,по-силно от тях и неподвластно на каквито и да е норми,любовта между българската полковниша и сърбина военопленник се изявява в момента на убииството.Задавеният вик на пронизания от куршум Иво намира ответ в ужасения глас на Елисавета – открита изява на чувството,което до момента е таяла в душата си.Безбройните прегради,които са ги разделяли,изглеждат преодолени от силата на любовта,но в куршума,покосил Иво Обретенович,всъщност са побрани всички сили на разделението.Безчовечните, враждебни на обичта им сили,които действат на това място и по това време и които двамата са се опитали да се изтъгнат.След няколко часа Елисавета се прострелва с револвера на полковника.Сразена от мъка,лишеана от щастието и свободата на един възможен живот,тя не вижда смисъл и оправдание да се върне в предишния.А и не би могла да се върне,защото вече не е предишната..
В “Крадецът на праскови” Емилиян Станев е разгърнал типична трагична ситуация,в която свободната вола на героинята,утвърждаването на личността и духовните й ценности по време на една война срещат гибелна невъзможност за осъществяване.Такъв е конфликтът в ред класически трагедии като например в “Ромео и Жулиета” от Шекспир. Чувството,предизвикано от подобни творби не се побира в понятията “оптимизъм” или “песимизъм”.Древните гързи за го нарекли “катарзис”,пречистване,по сочили са и двойнствената му природа,в която скръбта е неотделима от вярата в човешката свобода дори пред лицето на крушението и смъртта.Такива чувства буди любовта на Елисавета и Иво Обретенович,изобразена от Емилиян Станев с художествено проникновение,което поставя прозиведението сред образците от този жанр в световната литература.

SmilezZz
02-08-2010, 12:42
http://zamunda.pomagalo.com/download/82962/

http://zamunda.pomagalo.com/download/94543/

Моля ви..Трябва ми за Сряда :-)

lumzz
02-08-2010, 13:47
http://download.pomagalo.com/23411/aborigeni+istoriya+nachin+na+jivot+aborigenite+dne s/ трябва ми до утре .. чак сега се сетих, мамка му :booooomb: ](*,)

detelina101
02-08-2010, 17:13
Аборигени са първите заселници на Австралийския континент, продължаващи да съществуват като самостоятелна група и след навлизането на европейците.

Аборигените се заселват на континента Австралия преди повече от 40 000 г. Те живеели в пълна изолация от останалия свят. Европейците пристигнали през XVII век и прогонили аборигените от териториите им. Днес много от тях се чувстват изолирани от белите, но въпреки това се опитват да запазят своята племенна идентичност.


История на аборигените

За първи път аборигените пристигнали в Австралия по време на последния ледников период. Нивото на океана било ниско и те дошли от Югоизточна Азия, придвижвайки се по провлаците и протоците. Когато ледът се стопил, нивото на водата се повишило и континентът останал напълно изолиран от материка. В началото заселниците се настанявали край бреговете на океана или край реките, а после постепенно се преметили във вътрешността на континента. Когато пристигнли в Австралия, европейците заварили около 500 различни племена.

Начин на живот

По традиция аборигените се прехранвали с лов и диви растения. Те били номади и след като изминели известно разстояние, се установявали за кратко до водоеми и отново потегляли, когато се изчерпвали хранителните им запаси. Племената търгували помежду си, като си разменяли стоки,например копия.
Култура

От поколение на поколение аборигените си предават приказки, песни и традиции. Доказателство, че тази култура е жива, са обредните им танци, наричани коробори, в които чрез песен, музика и движение разказват миналото на Австралия.
Мита за Златната епоха

Аборигените вярват, че Златната епоха (времето нa сънищата) е времето, когато прадедите им са изваяли земята и са създали всички животински видове и хората. Смятат, че тези първи създания живеят вечно като духове. Според тези вярвания човекът е част от природата и е тясно свързан с останалите живи същества. Рисунки на духовете от времето на сънищата (ачеринга), като Човека светкавица, покриват свещените скали и пещери на територията на племената.

Мита за Улуру (Скала Ейърс)

Аборигените вярват, че прадедите им са създали ландшафта на Австралия и са поставили началото на обичаи и традиции, спазвани и днес. Прадедите са оставили следи от присъствието си в много свещени места като Улуру в Централна Австралия. Мястото се почита като светилище от местния народ аранда. Наречено Скала Ейърс от първият не-абориген достигнал до скалата, през 1988 г. правителството на Австралия официално възстановява традиционното аборигенското име на скалното образувание - "Улуру".

Аборигените днес

Въпреки че първите европейци достигат Австралия в началото на XVII век, масираното европейско заселване започва в Австралия около 200 години по-късно, през 1788 г., като постепенно измества племената на аборигените от техните територии. Днес аборигените в Австралия наброяват около 500 000 души, като много от тях живеят в градовете. Въпреки че все още са дискриминирани, те започват да се възползват от помощта на правителството и да защитават своите граждански права.

Права върху земята

Когато европейците пристигнали в Австралия, те обявили земята за Terra Nullius, т.е. че тя не принадлежи на никого и че те имат правото да я завземат. В последно време аборигените водят кампания за възвръщане на правата си върху загубените територии и свещени места. През 1993 г. австралийското правителство отменя своята политика Terra Nullius.

Образование

При ранните контакти с европейците езиците на аборигените излизат от употреба и започват да отмират. През 1972 г. правителството въвежда двуезична образователна програма. Децата днес се обучават на своите племенни езици преди да научат английски език. На много от езиците на аборигените се издават книги и се излъчва радио и телевизионни програми.

desimikalsen
02-09-2010, 10:19
http://download.pomagalo.com/83329/graf+do+monte+kristo++romanticheski+geroii/?search=22006656&po=1

http://download.pomagalo.com/148/povestvovatelnata+logika+v+graf+monte+kristo/?search=22006549&po=5

detelina101
02-09-2010, 15:47
Граф дьо Монте Кристо – романтически герой

Романът на Александър Дюма-баща „Граф Монте Кристо” извежда на преден план централния за поетиката на романтизма конфликт м/у личността и обществото, индивидуалните нравствени принципи и порочната социална система. Образът на бунтаря, чийто протест с/у аморалната обществена среда взема размерите на разрушителна стихия, представя човека на честта и силните страсти. Възгледите му, формирани в екстремалните условия на нечовешко страдание, унижение и жестока несправедливост го насочват към отмъщението като средство за защита на накърненото достойнство и възмездие за непростимия грях.
Героят търси нравствено основание за своите действия в неотменната Божия повеля за борба с греховното и се възприема като избран от Бога за да бъде неговото оръдие в осъществяването на жадуваното правосъдие. Монте Кристо се издига до Божественото, до висшия промисъл в ролята си на дързък съдия, който разбулва всички тайни и е безпощаден към порока.
Смяната на имената, а с тях и на социалния статус и националността на изключителния герой – Едмон Дантес, граф Монте Кристо, абат Бузони, лорд Рътълуен, има знаков характер и откроява различните превъплъщения, многобройните му маски, отделните етапи на неговото духовно развитие. Името Едмон Дантес маркира миналото, щастието в любовта, младежките мечти, вярата в доброто у човека. Неведението за истинската същност на хората бързо се разсейва и отстъпва място на болезненото прозрение за жестокостта, коварството, подлите интриги. Мъчителен е резкият, неочакван обрат, превърнал волния моряк в затворник в зловещата крепост Иф. Ударът е още по-страшен поради съзнанието за невинност и невъзможността да се даде отговор на изгарящите душата въпроси. Дълго време в мрачната килия Едмон се лута в лабиринта на съмненията и догадките, докато достигне до просветление от което по-силно боли. Истината за враговете, открита благодарение на прозорливия и мъдър абат Фария, води до преображението на героя, чието сърце се изпълва с гняв, презрение и ярост, тласкащи към отмъщение. Твърде отблъскващ и уродлив е човекът в представите на разочарованият Дантес, отвратен от степента на морално падение. Данглар е обладан от завистта и болните амбиции ни те го подтикват да напише донос против Едмон, който е определен за капитан на кораба Фараон. Фернан е заслепен от дивата ревност към съперника за сърцето на обичаната Мерседес и повлечен от опустошителната стихия на изпепеляващото чувство става жалка пионка в ръцете на безсъвестния Данглар. Прокурорът Вилфор изменя на клетвата да защитава истината и поставя честолюбието си над трагедията на един невинен младеж. Смазваща е болката на Дантес, чието щастие е разбито и животът у е обезсмислен поради насилствената раздяла с любимата девойка, отчаяния и безпомощен баща и благородния корабовладелец Морел. В ожесточението от проявената несправедливост, Едмон изрича безпощадна присъда над участниците в злодейския заговор и прави песимистични заключения за животинската природа на човешкия род: „О, хора, хора! Крокодилско племе...Човекът е много грозна гъсеница за този, който го изучава под слънчев микроскоп.”
Затворът – тази „обител на безнадеждна скръб” е ужасяващ символ на аморалното общшество, в което царят беззаконие и произвол, а истинската свобода е илюзия. Осъденият на печална самота Дантес се чувства „затворен като орел в клетка” и се стреми да се извиси с непреклонния си дух над антихуманните социални закони. Този „човек на огнени страсти” заклеймява съвременната цивилизация, превърнала се за него и за учителя му абат Фария във въплъщение на порока и долните инстинкти. Замисленото отмъщение няма за крайна цел покаянието и нравственото прераждане на злодеите, а физическото им унищожение, което трябва да бъде предшествано от продължително непоносимо страдание, опозоряване сред светския елит и отчаяние. Този план на озлобения срещу обществото човек не излъчва християнско милосърдие и благородно великодушие, а представя житейската философия на една личност, превърнала се от жертва в съдия и палач. Неслучайно Едмон Дантес се опира в своите действия на старозаветната библейска максима „око за око, зъб за зъб”.
Наказанието, осъществено от героя е като разрушителен природен катаклизъм, който разтърсва изоснови привидно стабилния свят на Вилфор, Данглар, Морсер и изважда на показ пред парижкото общество дълго прикриваната низост. Кралския прокурор Вилфор загубва разсъдъка си, след като публично е разкрита за незаконния му син Бенедето. Граф дьо Морсер рухва от измамната висота на социалното си положение и стига до самоубийство когато се разкрива неговото чудовищно предателство и измяна. Възмездие за греха на Морсер(Фернан) е категорично изразеното нежелание на сина му Албер да бъде повече част от тази опозорена фамилия.
Дълбоко е страданието на човека разделен между Бога и дявола. Озлобения от човешката мерзост самотник, който се е смятал за „Божи пратеник” и в името на целта си е бил готов дори да продаде душата си в сделка със сатаната разбира, че бунтът срещу обществените закони не може да бъде същевременно бунт срещу нравствените норми и разрушаване на моралните принципи. В своя индивидуализъм Монте Кристо се е дистанцирал от порочната социална система, но с болка и разкаяние открива, че средствата, избрани за борбата със злото са проявление на греха. Израз на тази променена позиция е неочакваното решение на графа да пощади живота на пленения Данглар, отнемайки обаче почти цялото му богатство в полза на приютите за бедни.
Симбиозата на крайностите, съчетаването на полюсни изживявания и черти от характера е отличителна особеност на романтическият тип герой. Изключителната личност, чиято душа става арена на вечния двубой м/у доброто и злото, се чувства близо до Бога не само като изпълнител на свещената му воля но и защото има и пламенни желания и странни, непонятни за другите влечения. В духа на романтизма Дюма изгражда образа на чудака, който не е разбран от консервативното общество. Загадъчното и тайнственото в/у живота на Монте Кристо го изтръгва от кръга на обичайното, баналното ежедневие и му придава екзотичен, почти приказен ореол. Романтическият мотив за пътя намира израз в неудържимото влечение към източната екзотика – порив към причудливите творения на опиума, предлагащ неизпитани наслади; стремеж да се обхване цялото знание, което е натрупало човечеството, да се проникне до скритата същност на явленията. Опознал мъдростта на хилядолетната човешка цивилизация, благодарение на неоценимата помощ на абат Фария, овладял езиците на европейски и арабски народи, създал приказен разкош по подобие на багдатските халифи и същевременно смайващ парижкия светски елит с неподражаемия си аристократизъм – граф Монте Кристо е събирателен образ на човека и неговото въплъщение на разнородните черти от неговата природа. Изумлението и преклонението пред покоряващата сила, излъчвана от Монте Кристо, най-точно и въздействащо са изразени от Морел: „графе, вие сте сбор от всички човешки познания и ми се струвате същество слязло от по-напреднал и по-учен свят от нашия”. Дълъг низ от дела разкрива човеколюбието на героя: той спасява от фалит корабовладелеца Морел, дарява с радост влюбените Максимилиян и Валантин, като им помага да преодолеят всички препятствия; готов е да пожертва живота си в името на любовта към Мерседес и да се превърне в мишена за яростта на сина и Албер по време на дуела им и т.н. безпределна е обичта на която е способен, дълбоки и трайни са емоциите изпълващи душата му, неугасим е пламъкът на изгарящият копнеж по неизпитаното щастие. Парадоксално е, че човекът, притежаващ несметни богатства и реализирал толкова мечти непостижими за обикновените простосмъртни е безкрайно нещастен, носи в сърцето си неизкоренима скръб. В паметта му е загнезден кошмарният спомен за трагичният житейски обрат при годежа му с Мерседес за съдбовния прелом, белязал живота му с неизлечимия печат на болката.
И все пак завършекът на романа не е песимистичен, защото последните думи на поелия отново на път са: „Чакай и се надявай!”. Те обобщават мъдрия опит на героя в чиято изстрадана житейска философия има една неоспорима нравствена величина, опората на търсещия човек – надеждата.

detelina101
02-09-2010, 16:26
Жанровата форма роман подлистник обуславя облика на „Граф Монте Кристо” като развлекателно четиво. В него сензацията е обичайност и Хорациевият принцип nil admirari (за нищо не се учудвай) властва в текстовия свят с претенцията да обхване духа и материята на пространството. /разказването е подчинено и на идеята в Нероновото самоопределяне - „търсач на невъзможното” , което е възприето от героя, дал име на романа.
Повествователната техника, при която авторът е уверен водач на читателя през събитията, нанизани с непринудена лекота, спестява обстоятелствения разказ и залага на динамиката на диалога. Внушителният обем престава да бъде респектиращ, защотото книгата прилича на приказка за възрастни. Не е случайна аналогията, която различни герои от романа правят със случващото им се и сюжетите от „Хиляда и една нощ”. Текстът следва структурния принцип на подобен тип разказване. Главният герои е добър, смел, честен. мъдър, обичащ и обичан. И разбира се, този дар от съдбата не моеже лесно да бъде приет от лошите. Навлиза се в първоначалния конфликт между „протагониста” и „анагониста”. Само че в света на романа схемата е леко усложнена. Образът на „антигониста” е удвоен - „завистниците” са двама - Данглар и Фернан, всеки със собствените си митиви, а в ролята на „помощници” влизат Кадрус и Вилфор като две лица на едно и също зло - болезнения страх за собственото благополучие, който довежда до предателството на мълчанието.
Завръзката заплита рушителното слово и пагубното премълчаване чрез уж на шега скалъпеното писмо от Данглар, посяло в душата на нещастно влюбения каталунец семената на злото. Обещаващото щастие на влюбените Едмон Дантес и Мерседес е погубено точно в блясъка си по време на годежа. След това изпитание добрият герой трябва да преодолее страшното препядствие - границата между живота и смъртта, ужаса, наречен замъка Иф, и да излезе оттам неуязвим и безсмъртен. Идва ред той да раздава справедливост и да всява страх. Наказанията са достойни за прегрешенията - убиецът Кадрус и убит, убилия любовта Фернан се самоубива, разумния Вилфор загубва разсъдъка си, а алчният Данглар бавно и болезнено загубва смисъла на съществуването си - огромните капитали. След тази мащабна игра на случая или съдбата, чийто пъзел реди свръхчовекът с многото превъплъщения - абат Бузони, лорд Уилмор, Синбад мореплавателят, граф Монте Кристо или Едмон Дантес, настъпва щастливият край, обещаващ спокойствие, любов и вяра.
Мотивите в романа са интерпретирани както през романтическите възгледи за справедливостта на природнте закони, мъдростта и красотата на пищната екзотика на Изтока, безграничната сила на духа, омаята на бленуването, магията на съня, така и чрез просвещенските идеи за значимостта на волята, разума и знанието, които може да изградят нова личност и да възвърнат желанието за живот . Свързващата фигура на интуитивното и рационалното начало е абат Фариа. Той е духовният баща на Едмон Дантес, чудотворецът в неговия живот, благодарение на когото несправедливо страдащия млад човек след годините на упорита битка с времето и съмненията получава свобода, знание и богатство - идеалното съчетание , без което възмездието не би било възможно. Ако в затвора надеждата за свобода разжда силата на търпението, след това то е още по-настойчиво, защотото отмъщението трябва да е страшно, добре обмислено, търсещо най-добрия момент и най-заслужената за виновниците форма.
Подобно на отлаганото отмъщение на Одисей, графът изпитва наслада от изчакването : „За едно продължително, дълбоко, нескончаемо, вечно страдание бях отвърнал, ако е възможно със същото : око за око, зъб за зъб, както казват източните народи, наши учители във всичко, тия избраници на твореца, съумели да си създадат приказен живот и действителен рай”. Раненият от злото човек има вече неговата отрова в себе си. Прозрял е несъвършенствата на човешката природа, поради които християнската идея за прошка и обич дори към враговете е утопична. Като отглас от Хамлетовата ирония за венеца на творението прозвучава разочарованието на Граф Монте Кристо: „...човекът , когото Бог е създал по свой образ и подобие, човекът, комуто Бог е дал глас, за да изразява мисълта си, какъв ще бъде първият вик на тоя човек, когато узнае, че другарят му е спасен? Богохулство! Слава на човека, това непостижимо творение на обществото, този цар на вселената!”
Болният човешки свят се нуждае от лечение. Спасението е в отдалечаването, бягството или отказа от приемането му такъв, какъвто е, както заявява граф Монте Кристо: „Не се опитвам никога да защитавам обществото, което не ме защитава, нещо повече, което се занимава с мене само, за да ми вреди; дори като им отказвам уважението си и се държа неутрално към тях, обществото и ближните ми остават все пак мои длъжници”. Неуязвимостта е постигната чрез спазването на собствението закони за чест и справедливост. „Помощници” на графа в изпълнението им са хора извън закона, живеещи в малките си подредени общества - обгърнатите с романтичния ореол на личната свобода разбойници. Достатъчно е да бъде припомнен сякаш отговарящия на древноелинската мяра за сила, ум и красота разбойнически главатар Луиджи Вампа, чиито прегрешения се оправдават освен от тези негови качества и от предаността му към Монте Кристо.
На волния живот, подчиняващ се на справедливите природни закони, е противопоставен скритият зад маската на добронамереността фалшна аристократичното общество. Всевиждащият поглед на Едмон Дантес с окото на душата в сърцата на учстниците в карнаалната игра на парижката сцена. Сваля маските им и разобличава изтинската им природа на убийци, лицемери и крадци. И ако карнавалът в Рим е мястото, където „между миналото и нястоящето се спуска плътна завеса” от шума на „залитащото съзнание”, което което всеки момент може да напусне веселящите се, то „маскеният” бал на благородниците в Париж е ежедневие, поставящо стена между неизгодното минало и благополучното настояще, празненство на съзнания, заблудили дори себе си за собствените си грехове.
Графът в щедър в отплатата си за сторените добрини и краен с разплатата за злините. Възмездието обаче търси и други, надскачащи личната мъст мотиви, сякаш оправдавайки суровата безкомпромисност на рушителността си. След толкова много години се оказва, че злодеите не само не са се покаяли, но са извършили и други злосторства. Това налага отмъщението да бъде още по-страшно. То излиза от човешките измерения, превръща се в справедлива ръка на провидението и наказва убийците Кадрус и Фернан (граф Дьо Морсер), бездушнния, пресметлив и алчен грабител Данглар и Вилфор - скрил престъпленията си зад безстрастното изражение на „оживяла статуя на закона”. А главният съдник видимо управлява неслучайните случайности и като в Страшния съд редо хората вляво или вдясно според делата им.
Успокоение след множеството преплетени сюжетни нишки настъпва след пречистването на света от грешниците и възнаграждаването на праведните. След този нов порядък в света на романа се стига до истинското опознаване на безграничната мъдрост на Бога” християнското смирение. Краят на дългата приказка за любовта, свободата, честта, справедливостта, волята и ума отваря мисълта към прозрението, постигнато от опита: „В този свят нито щастие, нито нещастие, има само сравняване на едното състояние с другото”. Ключ към осмисленото съществуване са не вихрените страсти, а мъдрото търпение и надеждата, простичко съчетани в повелята: „Чакай и се надявай!”

mimiqni
02-10-2010, 16:48
http://download.pomagalo.com/429528/golemiyat+barieren+rif/?search=22121609&po=1 eto tova trqbva mi do 1 sedmica ako mojee..blagodarq predvaritelno!

mimiqni
02-10-2010, 16:51
http://download.pomagalo.com/576/antarktida/?search=22121907&po=1 ne e speshno

detelina101
02-10-2010, 17:08
ГОЛЕМИЯТ БАРИЕРЕН РИФ
Най-голямата структура на Земята по куинсландското крайбрежие
е проектирана от миниатюрни братовчеди на медузите



Това е един от най-прекрасните орнаменти на планетата:бижу в лазурносиньо,индигово,сапф ирено и ослепителнобяло,чийто блясък се вижда и от Луната.Затова е странно защо първите европейци,зърнали Големия бариерен риф,са твърде пестеливи в описанията си .
През 1606г. Буря изхвърля испанеца Луис де Торес край бреговете на Куинсланд край протока,който днес носи неговото име.През 1770г. капитан Кук с ,,Индевър” е хванат в капан между външния риф и сушата и корабът му е силно повреден.А през 1789г. капитан Блай спуска лодка от кораба ,,Баунти” и достига през големите вълни до спокойните води отвъд рифа.Джоузеф Банкс,ботаник на ,,Индевър”,е поразен от мястото.След като корабът е ремонтиран,той пише:,,Рифът,който туко-що преминахме ,е уникален и единствен...за света.Той представлява коралова скална стена,издигаща се перпендикулярно от бездънния океан...”Въпреки че коралите обитават само плитки,огрели от слънцето морета,Банкс е прав,като обявява Големият бариерен риф за уникален.Той минава по ръба на континенталния шелф на североизточна Австралия по протежение на 2030км и е най-голямото творение от живи организми на Земята.Отчасти е групиран около истински острови,които всъщност са върхове на отдавна потънала планинска верига.Но невероятното му богатство се дължи на над 3000 коралови големи и малки рифове,острови и лагуни,намиращи се на различен етап от своето развитие.Рифовете са резултат от усилен труд в продължение на 10 хиляди години.През това време океанското равнище се издига до настоящото си ниво след последния ледников период.Инженери на удивителното начинание са милиони миниатюрни коралови полипи от над 350 вида.Те имат родство с медузите и извличат от морето калциев карбонат,за да го превърнат във варовик,който,наслоен в огромни количества,образува риф.Те споделят варовиковото си обежище с миниатюрните растения зооксантели,които с помоща на светлината превръщат въглеродния двуокис и водата във въглехидрати и кислород.Полипите ги абсорбират и отдават на растенията нитрати и други отпадъчни вещества.За това кораловите рифове се образуват на места със силна слънчева светлина и в чисти води,дълбоки до 40 метра.
Коралово изоблилие
Рифовете са олицетворение на красота и спокойствие, но и арена на безкрайната борба за храна и жизнено пространство.Съществуват меки и твърди рифообразуващи корали,различни по размер и форма:като еленови рога,камшици,ветрила.Някои са достатъчно твърди,за да устоят на прибоя,а други са толкова крехки,че живеят само в спокойни води.Има видове,които растат по-бързо от своите съседи и ги засенчват.Други използват отровни пипалца,с които разчистват района от съперници или отделят смъртоносни вещества.Към тези опасности се прибавят и хищниците.Рибата папагал с челюстите си поглъща коралите,а морската звезда Трънен венец се разпростира над тях и ги смила.Тези морски звезди периодично имат взрив на популациите и унищожават цели рифове.Океанските бури и циклони също ги стриват,разчупват и раздробяват.През деня животът в плитките води замира,но с настъпването на ноща закипява дейност.Тогава кораловите полипи се хранят,като разпъват многоцветните си пипълца,за да уловят миниатюрните същества(планктон).Появява се милиарди пипалца и рифовете сякаш разцъфват.Денем коралите не могат да си го позволят,защото ще лишат зооксантелите от жизненовайната им светлина.Понякога в тихите пролетни нощи се появява необичайно зрелище.По целия риф,подчинени на неведоми химически или светлинни сигнали,по полипите отделят оранжеви и червени,сини и зелени пашкули с яйца и сперма,които изплуват на повърхността и я покриват в преливащи цветове.После се разпукват,яйцата се смесват с сперматозоидите и се раждат невръстни ларви,които отплават с прилива в търсене на подходящото свободно местенце за изграждане на нов риф.В безкрайния списък от ярко оцветени същества,приспособили се към живота сред коралите,са сюнгери и актинни,морски охлюви и краставици,скариди,гиганск и миди,морски октоподи,отровни тропически змии,медузи и риби.Сред рифовете плуват акули,а в дълбоките води зад тях се срещат морски бозайници като делфини и китове.Рифът постоянно нараства.Веднага щом някое дребно коралово зрънце се появи над морската повърхност,се сдобива с „калпаче”от бял пясък с вирееща в него растителност.Някои от растенията колонизатори се появяват с магическа скорост.Плодовете им са устойчиви на солената вода и могат с месеци да се лутат в океана,преди да открият подходящо място,за да покълнат.Тези пионери прокарват път за други растения.Навсякъде по рифовете птиците играят жизненоважна роля за разпръсването на семена и за осигуряване на естественото им натуряване.Чайките обичат кучешко грозде и разнасят семенцата му из островите наоколо.Черни речни рибарки гнездят сред дърветата пизония и разпространяват с крилете си лепливите им семена.Кораловите острови са дом на милиарди морски птици:рибарки,чайки,средиз мноморски буревестници,фрегати,пелик анови птици и царствени морски орли.През лятото до брега на островите допълзяват женските костенурки и снасят яйца в горещия пясък.Осем седмици по късно от тях се излюпват хиляди малки,които безразборно се отправят към морето,стреснати от морските птици,крабове и плъхове.
Най-големите опасности
Големият бариерен риф е сред най-устойчивите и добре интегрирани екосистеми в света,в която съществува деликатен баланс.Рифът устоява на гнева на морето и набезите му,но през 21 век най-голямата заплаха за него се явява човекът.
Аборигените с векове ловели риба и ловували около рифа ,без да му вредят.Но през 19 век добивът на гуано (птичи тор),интензивният риболов и улов на китове и седефени миди,както и търговията с изсушено пушено месо от морски охлюви вече са нанесли поражения.Затова районът е обявен за национален парк.Някои учени обвиняват отпадъчните води от близките курорти за наскорошния бум в размножаването на популации от ивда морски звезди Трънен венец,а изхвърлените в морето хранителни отпадъци от хотелите са довели до десетократно увеличение на чайките и драматичното изтребление на костенурките и птичета от хищници.Правителството на Куинсланд се е справило разумно с тези проблеми и е предотвратило други,като туризмът в района е значително намален и Големият бариерен риф е оставен на спокойствие сам на себе си.

detelina101
02-10-2010, 17:09
Континентът Антарктида има почти 14 млн. квадратни километра площ и е един път и половина по-голям от Европа или двойно по-голям от Австралия. В най-широката си част диаметърът му е над 5000 километра, а в най-тясната — над 3000 километра. Общата дължина на крайбрежната ивица възлиза на около 32 000 километра. Континентът е покрит с леден щит, чиято средна дебелина е 2000 метра, а в някои райони — и над 4000 метра. От ледената шапка, която не намалява поради непрекъснатия приток на сняг, отдолу се откъсва лед в резултат на движението на ледниците, а също и шелфов лед под формата на блокове, подхранвани от вътрешноконтиненталния лед. Шелфовите ледници, които се образуват върху повече от една трета от крайбрежието на материка, са продължение на континенталния лед. Те са най-силно развити в района на морето на Рос и на морето на Уедъл. Там, където имат връзка с континенталния ледник, дебелината е равна на 800 метра, а на границата с морето отвесната ледена стена е висока почти 200 метра, от които 40 метра се подават над морското равнище. Континенталната суша е пустиня на студа. Само в около 2 на сто от площта на Антарктида през лятото няма лед и в значителна степен сняг. Това са няколко планински върха (нунатаки), стърчащи над ледения щит, някои райони на крайбрежието, (плажове, скалисти острови), а също определени участъци от сушата. Тези малобройни петна са оазиси в пустинята на студа, както се наричат и официално. Климатът на Антарктида и до голяма степен на цялото Южно полукълбо се определя от един постоянно въздействуващ фактор. За разлика от северно полярната област около Южния полюс е разположен обширен континент с огромна средна височина, покрит с броня от вечен лед. 90 на сто от вечния лед на Земята е събран тук. Ако имаме предвид, че 80 на сто от сладките води на Земята са под формата лед, може да се каже, че три четвърти от сладководните запаси на планетата се намират в Антарктида. Ако тези 24—30 млн. кубически метра лед се разтопят изведнъж, равнището на океаните ще се повдигне с 50—60 метра. Берлин, Лондон, Ню Йорк, Париж и Токио ще се наводнят, а половината от човечеството би загубило родината си. Върху климата оказват влияние освен дебелата броня от континентален лед и дългите летни дни, петте месеца полярна нощ и образуването на морски, шелфов и паков лед около антарктическия континент. В крайбрежната зона най-често се появяват силни бури в съчетание с морски бури предимно под формата на виелици и падащ вятър, които се образуват от рязкото охлаждане на близките до земната повърхност въздушни слоеве и стръмния бряг на континента. Поради липсата на прах и бактерии въздухът над континента е пословично чист, а влажността — минимална. Това е една от причините, поради която Антарктида се нарича пустинята на студа. Силният студ, характерен за антарктическия климат, се дължи преди всичко на снежното покритие върху континенталния лед. Бялата повърхност отразява 80 на сто от слънчевите лъчи. Отражението се стимулира от почти винаги безоблачното небе, чистия въздух и голямата височина на континенталния лед. Средната температурна стойност на Южния полюс на височина около 2800 метра е минус 28° С, а на Южния полюс при руската станция „Восток\", която се намира почти в центъра на антарктическия леден щит на височина 3500 метра, е минус 56° С (измерената там най-ниска температура е минус 88,3° С). В крайбрежната зона на антарктическата суша средната годишна температура в повечето случаи е минус 9,9° С — минус 11,8°С, средната стойност на лятната температура е минус 0,9° С — минус 3,3° С (максимална температура 8° С), средната стойност на зимната температура е минус 16° С — минус 17,7° С (минимална температура минус 40° С). Крайбрежните райони на юг от 70° южна ширина са малко по-студени, а по крайбрежието на Антарктическия полуостров е по-топло: през лятото (януари) е около 0° С, а средната зимна стойност варира между минус 13,6° С и минус 16° С.
Средната височина на Антарктида — 2300 м, й отрежда мястото на най-висок континент на Земята (първенецът сред планините е Монт Винсън — 5140 метра). Географски Антарктида се разделя на по-малката по площ Западна Антарктида (по-младата Земя на нагънатите планини, Верижна Антарктика, Провинция Анди, от Антарктическия полуостров срещу Южна Америка до свързващата линия между най-дълбоката извивка на заливите на морето на Уедъл и морето на Рос) и на по-обширната Източна Антарктида (по-старата Високоравнинна земя, Антарктическата платформа, Провинция Гондвана). Южният Антилски хребет и островите на Южната Антилска дъга и Огнена земя свързват планинските вериги на Антарктическия полуостров с южноамериканските Анди. Трансантарктическата планина с дължина над 3000 километра се разпростира по средата на континента до оградните води на морето на Рос и намира геологичното си продължение в нагънатите планини на Австралия. Когато изследователите на Антарктика говорят за Антарктическия континент, обикновено имат предвид само Антарктида без Антарктическия полуостров — говори се за континента или за полуострова.

Nepovtorima_93
02-11-2010, 13:03
http://download.pomagalo.com/88554/bitkata+pri+stalingrad+/?search=22189895&po=1

това ми трябва.. :) БЛАГОДАРЯ МНОГО

darksidelover
02-11-2010, 13:32
http://download.pomagalo.com/11258/okislitelno+redukcionni+procesi/?search=22193123&po=1 еми ако може до края на деня ще ви бъда благодарен!

stelit0
02-11-2010, 16:55
http://zamunda.pomagalo.com/download/39653/

fargy
02-11-2010, 18:11
ПЛС спешно ми трябват тези 2 темички :) Предварително благодаря :)

http://zamunda.pomagalo.com/download/22369/?cfr=11547

http://zamunda.pomagalo.com/download/11547/

milataneva
02-11-2010, 18:12
http://download.pomagalo.com/5129/edna+bylgarka+analiz/

pls trqbva mi za utre

GaNgStAz
02-11-2010, 20:41
Здравейте, някой може ли да ми намери есе на тема "Мълчанието е злато" ? Намерих една в интернет миналата седмица -> http://olekkk.com/index.php?option=com_content&view=article&id=57:mul4anietoezlato&catid=41:azpisha&Itemid=70
дадох я на г-жата, но ми я върна и ми каза да напиша друго есе, щото тва не и харесало :x Ако някой може да ми помогне, ще съм много благодарна.

Tedi4ka
02-11-2010, 22:12
Темите са ви пратени на лични съобщения :)

kamelchety
02-12-2010, 14:45
http://download.pomagalo.com/211349/tkp+pishtovi/?search=22295951&po=3
http://download.pomagalo.com/343535/supi+i+osnovni+yastiya+s+to+varene/?search=22296581&po=1

resinger
02-12-2010, 20:36
Ако може тези 2 темички: http://download.pomagalo.com/110106/azyt+egoizmyt+i+vzaimootnosheniyata+mejdu+horata/ и тази http://download.pomagalo.com/49226/maskata+neobhodima+li+ni+e/?search=22325896&po=1 .Благодаря предварително :)

SmilezZz
02-13-2010, 09:23
АЗЪТ, ЕГОЦЕНТРИЗМЪТ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА
(есе)
от Любка Л.Бундова


Знаем ли какво имаме пред вид, когато говорим за аза? За мене той означава идеите, спомените, заключенията, преживяванията, различните форми на назовани и неназовани намерения, съзнателните усилия да бъдеш или да не бъдеш нещо, натрупаните спомени на подсъзнателното, родовото, груповото, личното – всичко това, независимо дали се проявява чрез външни действия или духовно чрез вътрешни качества, всичко това е азът. Той включва съревнованието, желанието да бъдеш нещо. Целият този процес е азът. И когато се изправим пред него, откриваме, че той е нещо злощастно. Използвам думата „злощастно” нарочно, защото нашият аз ни отделя от другите хора, той се самоизолира. Колкото и благородни да са, неговите действия ни отчуждават и отделят един от друг. Ние всички знаем това. Познати са ни онези необикновени моменти, когато нашият аз го няма, когато няма усилие, желание да се постигне нещо – моментите, когато сме изпълнени с любов. Любовта няма нищо общо с аза. Азът е сляп за любовта. Казвате „обичам”, но в самото казване, в самото изживяване няма любов. Там където има любов, азът не присъства.
Струва ми се, че е много важно да разберем как нашият опит укрепва личния аз. Ако сме сериозни, би трябвало да разберем този проблем на нашето съществуване. А какво означава думата опит? През цялото време ние имаме преживявания, добиваме впечатления и осмисляме тези впечатления, реагираме и действаме по един или друг начин под тяхно влияние, правим си сметки, хитруваме и т.н. През цялото време съществува взаимодействие между онова, което виждаме обективно, и нашето отношение към него, взаимодействие между съзнателното и спомените на подсъзнателното.
Спомените ми определят начина, по който се отнасям към онова, което виждам и чувствам. Опитът участва в процеса на моите реакции към онова, което виждам, чувствам, знам и вярвам. Опитът е реакция, отклик на нещо видяно. Аз реагирам, когато ви видя и наричам тази реакция опит. Ако не дам име на моята реакция, тогава тя няма да бъде опит. Звучи просто и ясно. Това не е ли факт? С други думи, ако не реагирам според моите спомени, според моите условия на живот, според моите предубеждения, как мога да говоря за опит, за това, че съм преживял нещо?
Да цениш хората, означава да ги изслушваш, да ги разбираш и да посрещаш нуждите им.
Мисълта звучи добре, но е трудно постижима. Не е лесно да поддържаш добри взаимоотношения с околните. Изисква много усилия да бъдеш предан, да се грижиш, да служиш, да обичаш и да прощаваш.
Има неща, които правят това още по-трудно. Едното е, че всички ние малко или много се държим, говорим и мислим все едно сме център на вселената. Това е вярата, че ти си единственият, който съществува в действителността. Всички останали са просто продукт на въображението ти. Ако престанеш да съществуваш, вселената също ще престане да съществува. Истината е, че във всеки от нас има нещо, което поражда преувеличено чувство за важността ни. То иска да е центърът на нещата. То иска да му се ръкопляска, да го почитат, да го величаят. То се нарича Его.
Егоизмът е нещо, което силно пречи на взаимоотношенията ни:
-Под “егоизъм” в Тълковния речник е записано: “Поставяне на личните интереси над тези на другите.”;
-Известен писател казва, че егоизъм е не да живееш, както ти искаш, а да караш другите да живеят, както ти искаш;
-А друг е определил егоиста като човек, обичащ себе си повече, отколкото другите егоисти.
Често когато говорим за егоизма, използваме различни синоними – себелюбие, нарцисизъм, гордост. Думи, които в известна степен описват едни и същи неща.
Все по-рядко се случва да има истински, открити, искрени и топли взаимоотношения дори между приятели, гаджета, деца и родители... Страхът да бъдеш себе си, да изразяваш чуствата и емоциите си, да откриеш истинската си същност.
Затова, че всеки гледа да е над другите и за склонноста ни да приемаме само личните си гледни точки. За липсата на толерантност и търпение, да не говорим за уважение, любов и разбирателство.
Хората се стремят към кариера и надмощие, всеки се е затворил в собствен свят от амбиции и цели и е готов да пренебрегне истински важните неща, за да ги постигне...
И на края след всичко казано до тук истината е че:
Всеки от нас се нуждае да види своята стойност и в нечии други очи, освен в собствените си.

SmilezZz
02-13-2010, 09:24
Маската-необходима ли ние?
Есе

В живота на всеки човек има моменти,в които се налага да си постави маската на лицемерието и подлостта,за да може да премине през изникналите трудности и да се пребори с тях.
По този начин постъпват и героите на Шекспир и Молиер-Хамлет и Тартюф. Хамлет слага маска,зад която крие огорчената си и съсипана душа и се представя на луд. Така успява да завърши започнатото дело и да отмъсти за убийството на баща си. При героя на Молиер-Тартюф маската,която използва е,за да прикрие своята подлост и лицемерие като по този начин успява да заблуди Оргон и да изпълни своята мечта-а именно да е богат.
Но въпроса,който си е задвал всеки един от нас е дали наистина ни е необходима маска и има ли смисъл да крием истинската си същност? Отговорът на този въпрос е,че понякога обстоятелствата ни принуждават да си слагаме маска. За жалост обаче има и такива хора,които постоянно носят маската си,а от това страдат останалите. Всъщност да си лицемер,да лъжеш и да си подлец са едни от най-лошите човешки качества,но в днешно време много голяма част от хората ги притежават. Защо е нужнсвоте истински мисли и чувства,като много по-добре е да кажеш и покажеш всичко,което мислиш и чувстваш? Когато изпитваш неприязън към някого,по-добре е да му го кажеш в очите,отколкото да лицемерничиш и в негово отсъствие да го оплюваш и критикуваш. Но когато твой приятел те е наранил по-добре е да си затвориш очите и сърцето,и да сложиш маска,за да не позволиш на няколко неуместни думи или действия да наранят сърцето ти,и да разрушиш едно приятелство,градено с години.
Според мен маската,както ни е необходима,така е и излишна,защото трябва да казваш истината,без да пелтечиш и лицемерничиш. Казано право в очите без заобикалки боли по-малко,отколкото да го разбереш от други хора. Не може истински приятели да се лъжат,тогава те не са приятели,а познати. Не трябва пред някого да си му добър приятел,а пред друг да говориш лоши неща за него.
Понякога в живота на човек се случват тъжни неща,които нараняват душата му. Тогава наистина се налага да си сложиш маската на веселието,защото не е нужно всички да разбират за твоите страдания и мъки.
Маската според мен понякога е необходима,но не и когато я използваме за зли помисли и действия,защото това може да ни изиграе лоша шега и после да съжаляваме.
Всеки един от нас понякога слага своята маска. Когато се чувства несигурен,обиден или наранен,в случаи,когато наистина му е нужна. В останалото време аз смятам,че трябва да сме искрени и открити,а не лицемери и подлеци. Затова мисля,че маската е и необходима,и излишна!

viki21996
02-14-2010, 10:05
плс моляте да ми го прати6 неска 6тото ми трябва за утре http://download.pomagalo.com/403567/osnovi+na+ekologiyata/?search=22421093&po=10

djuki
02-14-2010, 10:26
http://download.pomagalo.com/1073/poet+i+obshtestvo+v+lirikata+na+ivan+vazov/?search=22422495&po=10

http://download.pomagalo.com/83239/linee+nashto+pokolenie/?search=22422653&po=3
мерси

detelina101
02-14-2010, 11:16
За своя дълъг живот (1850-1921) Иван Вазов вижда обичната си родина неколкократно променена. Времето се мени, моралните норми и ценности също. Идеалът на твореца обаче е неподвластен на събитията. Той винаги остава един, изразяващ се в понятието - отечество. Поетът влага своите сили и талант за неговото добруване, посвещава му творчеството си. България за Вазов е всичко - родина, народ, майка.

Решаваща роля за неповторимата любов на поета към отечеството изиграва Съба Вазова - майката на поета. Фанатичното твърдение на своята майка \"България с най-хубавата земя на света\" Вазов приема като свое верую. Така както Съба Вазова направлява и оформя ценностната система на сина си, Вазов насочва своя народ. Промените в родната му страна го вълнуват силно. Най-много поетът е загрижен за израстването на българския народ, което не бива според него да спира , независимо от обстоятелствата. Стиховете на поета приживе са насочени към цели три поколения. Поетът е свидетел на подвизите на будното революционно поколение от времето на възраждането, на загубването на ценностите от хората, родени в робство, но познали вкуса на свободата и на забравянето на прежните български подвизи и величие от израсналата в освободена България младеж. Поетът се изживява като духовен наставник на българския народ. Преди Освобождението за Вазов родина, народ, общество са синоними. Той ги обича с еднакъв плам и с радост им отдава живота и таланта си. Затова поетът трудно приема, че част от обществото след 1878 г. е управленческата прослойка, която Вазов не одобрява. Според твореца тя не служи подобаващо на обществото, не се грижи за неговите проблеми и довежда народа до социален и културен упадък.

За да защити своя идеал, за да закриля и възпитава народа си, поетът се променя. Той желае обществото да го чуе и затова настройва музата си в съответствие с народните чувства. Тя се оказва подготвена и орисана за това. Авторът изпитва интимна обич към България и цялата му душа е чакала мига на отдаване. В \"Новонагласената гусла\" (от \"Пряпорец и гусла\" - 1876 г.) Вазов се обрича на народа си:

на дълга си аз съм послушен.

Стихотворението е своеобразен обет авторът да пише само за доброто в българското общество, в България. Творецът пише в името на родината си и не толкова срещу враговете й. Той поражда положителни чувства, събужда най-възвишени мисли у българите. Вазов възпитава българския дух да е свободен и му посвещава живота си. Възторгът му от \"израсналите\" българи, към които той връща загубилото се според него следосвобожденско общество в \"Епопея на забравените\" (\"Гусла\" - 1981 г.) е безмерен. Чрез този цикъл от дванадесет оди Вазов подрежда ценностите на българския народ, като маркира най-високото им ниво - свободния дух.

Най-ясно своите тревоги за бъдещето на освободена България Вазов споделя в стихотворението \"Линее нашто поколение\" (\"Поля и гори\" - 1884 г.). Авторът сравнява положението на българското общество с \"убийствен мраз\", съответстващ на метафората \"сън\" от възрожденската епоха:

линее нашто поколение,

навред застой, убийствен мраз;

нии топъл луч, ни вдъхновение

не пада върху нас.

Чрез риторичните въпроси в трети и четвърти куплет авторът се стреми да тласне народа си към осъзнаване. Същите опити за \"стопляне\" се откриват и в потискащото описание на действителността от стихотворението \"Разлюляха се нашите надежди\" (\"Поля и гори\" - 1884 г.) Авторът постига целта си като характеризира реалността с епитетите \"зли\", \"гибелен\", \"горчиви\".

За да предизвика разбирането на своя народ, Вазов осъзнава, че критиката не е достатъчна. Паралелно с нея Вазов изпитва нужда да обоснове и оправдае своя избор пред обществото. Прави го чрез позицията на лирическия герой в стихотворението \"Епилог\" (\"Поля и гори\" - 1884 г.). Във водения диалог обществото обвинява певеца в безцелност и безсмисленост на творчеството му така, както Вазов се чувства обвинен. Паралелът между автор и лирически герой е много силен и обвинението към поета в стихотворението \"един ти пееш за любов\" се отнася и за Вазов. Авторът обаче не пее в творбите си за обич между хората, а за безграничната си обич към България. Спомняйки си за робството с носталгия, която изглежда нелепа, той го нарича \"чудно време\". Точно нелепостта на сравнението буди реакцията, която авторът провокира с цялото си стихотворение - уплаха, дори страх от създалото се положение. Носталгия се усеща и когато героят говори за надеждата:

надежди будеше големи,

тогава всякой бе поет.

Чрез позицията на лирическия герой спрямо обвинението, че преди е пеел с народа, а вече не, и съдържащото се в отговора изброяване на видни възрожденски личности, Вазов отново изразява мнението си, че не той, а народът е променил своята позиция н то в негативна посока. Сигурността , че е останал верен на себе си, проличава в изказването на героя му:

не знам да пея по поръчка,

по сметка не съм чувствал.

Тя носи на автора оптимизъм, който е неизменен през половин вековния период на неговото творчество. Но Вазов вече не е така снизходително настроен към своя народ. Съветва го да се издигне, да порасне до величието на идеите от поетичното му творчество, а не той да се принизява:

и ако той при вас не слазя,

то вий стигнете го тогаз

С краткото еднокуплетно стихотворение \"Що е душата на поета\" (\"Италия\" -1884 г.) Вазов лаконично успява да предаде чувствителността и дълбочината на човешките емоции на поета, т.е. своите, и чрез това да обясни още веднъж своя избор.

За да подкрепи своето дело, Вазов се обръща към примера на чужди велики поети. В няколко стихотворения от стихосбирката \"Италия\" и в цикъла \"Поет\" от стихосбирката \"Звукове\" (1893 г.) Вазов изтъква вечността на изкуството, поезията, т. е. на своя труд. В стихотворението \"Алфред дьо Мюсе\" (\"Звукове\") като сравнява сърцето на поета с \"кипяща бездна\" авторът внушава вярата си в спонтанността и силата на поетическото чувство. Той неколкократно заявява в свои стихове, че по принуда не би могъл да твори, че поетичният му талант не се подчинява на нищо външно. Авторът изтъква искреността на своето творчество и вярата в значимостта му, в предначертания си път на народен поет. Вазов изразява мисионерската си същност и в стихотворението от същия цикъл \"Леопарди\": \"поета, боже, си орисъл\", но представя дарбата на поета като бреме, \"мъка\". В последния куплет авторът пояснява, че проблемът и мъката на поета идват от неразбирането на околните, на обществото, което неразбиране води до агресията му към \"певеца\":

и за дарът случаен твой

да го преследват и в гроба.

Вазов вярва в своето безсмъртие, което е разкрито в произведения като \"Моите песни\" (има няколко стихотворения с това заглавие), \"Жива история\", \"Съзерцание\". Творецът съзнава значимостта на делото си и ползата за обществото. Най-ярко Вазов дава израз на увереността и самочувствието си като творец в стихотворението \'\'В бъдещето\" (познато като \"Моите песни\") (\"Под гръма на победите\" - 1914 г.) Чрез повторението на стиха:

и моите песни все ще се четат

в края на всеки куплет Вазов отново подчертава полезността на своето творчество; нещо повече той го смята за синоним на българщина и вярва, че докато България я има, тя ще има нужда от неговите произведения:

\"те жив са отклик на духа народен \"

Творецът е напълно убеден, че е изпълнил добре задачата си. Това негово мнение може да бъде открито в речта на лирическия герой в стихотворението \"Моят път\" (цикъла \"Образи и видения\" от \"Люлякя ми замириса\" - 1919 г.):

и пръсках светлина, душите грях,

разбрал високо си призванъе,

над нивата народна бодро сях

зърна на вяра и съзнанъе.

Вазов не губи надежда за своя народ. Той го поучава както баща сина си и въпреки острите критики, които му отправя, продължава да го обича и вярва в него. Творецът прехвърля увереността си в силите на народа върху младото поколение, прехвърля надеждите, които предишното поколение не оправдава. Ярко личи пренасянето на авторовата вяра върху идващото поколение в стихотворението му \"Не, не вярвам, че докрай\" (\"Поля и гори\" - 1884 г.). Авторът пише в бъдеще време, често подчертава оптимизма си и едновременно обяснява невъзможността народното съзнание да промени нещо в настоящия момент:

Дух велик ще оживей

в едно ново поколение.

Вазов съзнава, че идеалите на предосвобожденска България са изживели времето си и че пред народа стоят нови задачи. За да продължи да изпълнява ролята си на духовен учител, той дава на обществото нов идеал, който да следва - труда. Призивите от възрожденската му лирика се трансформират в заглавия, подчинени на нуждите на новото време. (\"Да работим!\"/\"Не ще загине!\"-1919 г.) В стихотворението \"Нивата\" (\"Под нашето небе\" - 1900 г.) Вазов умело съчетава три основни плана в своята поезия. Първият е трудът в новата си за обществото възпитаваща роля. На него е посветена първата част на стихотворението. Във втората Вазов критикува, изразява страха си от грешния според него път на управляващата част на обществото. Смисловата градация от \"гнило семе\" до \"бъдеще страшно\" прави внушението много силно и чрез него авторът постига въздействието, което желае. В третата част на твореца се възвръща оптимизмът и се вплита авторовата идея за надежда в силите у младото поколение. Авторът обаче призовава и за помощ от поколението, което той почти бе отрекъл в произведения като \"Линее нашто поколение\". Обръщението разкрива по-силната убеденост на твореца във възможностите на българското общество.

Сейте, сеячи, доброто засявайте

в младата нива у нас

Вазов твори в сегашно време, говори за днешния ден като изразява мнението си, оформено след много лутания в характера на обществото, че на България ще помогне вярата и действията в този момент. Вече липсва отчаяното настроение на стихотворенията \"Разлюляха се наште надежди\", \"Линее иашто поколение\". Оптимизмът на Вазов се възвръща напълно и той отново директно сочи задълженията на своя народ чрез повелителните форми в \"Нивата\".

Служейки на България, Вазов възпитава нейния народ. Отношенията между поет и общество претърпяват външно възходи и конфликти. Творецът обаче никога не спира да подкрепя и обича българите. А те се уповават на поета и песните му и в началото на XXI век.

detelina101
02-14-2010, 11:17
Позоваването на великите световни авторитети е любим похват на Вазовата лирика на който ще се спрем подробно, когато разглеждаме „Епопея на забравените”. Тук е достатъчно да отбележим само очевидното – всякакъв идеал е невъзможен в условията на обществена апатия. А защо е нужен идеалът и какво трябва да бъде отношението на всеки човек към него, най-добре е изразено в стихотворението „Линее нашто поколенье” („Поля и гори”, 1884).

ЛИНЕЕ НАШТО ПОКОЛЕНЬЕ
Линее нашто поколенье, Ил твоя път се веч изравни?
навред застой, убийствен мраз; Ил нямаш други ти съдби?
ни топъл луч, ни вдъхновенье Ил нямаш ти задачи славни
не пада върху нас. и цяло бъдеще с борби?

Къде вървим, не мислим твърде, Недей оставя, мили Боже,
посока няма в наший път, без лампа своя свят олтар,
спокойно бият тесни гърди, без химна твоето подножье,
кога от злоба не кипят. без вяра живата си твар!

Стресни се, племе закъсняло! Недей оставя без звездица
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! моряка в нощния мрак остал,
След теб потомство иде цяло – без утро мъничката птица,
какво ще да му завещайш? народите – без идеал.

Интерпретация
В предговора си към „Поля и гори” Вазов се оплаква от бездушието на критиката и на цялото общество, посрещнало без отклик изключително важните послания от стихосбирката му „Гусла” (нека не забравяме, че именно в „Гусла” е отпечатан цикълът „Епопея на забравените”). Издигайки се над своето лично огорчение, поетът стига до едно знаменателно обобщение:
„Имаме нужда (уви, от какво нямаме нужда?) от светлина, от вдъхновение, от вяра, от големи примери, от велики самопожертвования, които въздигат и окриляват душата и правят един народ уважаем, ако не велик.
А какво имаме ние днес, дето да може да съгрее една душа, да уголеми едно сърце, да ободри едно честно намерение?
Две неща:
Апатията и злъчката.
Едното вмъртвява, другото убива.”
Не е трудно същите проблеми да се открият в поетическата изповед „Линее нашто поколенье”. Нужно е обаче да обърнем внимание и върху още един възможен контекст, чрез който да прочетем творбата.
Трудно е да се повярва, но наистина само десет години са минали от времето, в което възрожденският поет Петко Славейков написва своята елегия „Не пей ми се”. През този кратки десет години са се случили толкова много неща – мъченическата смърт на Левски, Априлското въстание, големите „самопожертвования” на знайни и незнайни герои, чийто подвиг Вазов по-късно възпява в „Епопея на забравените”, смъртта на Ботев, Освободителната война и Санстефанският мирен договор, Берлинският конгрес и разделянето на България, Великото народно събрание и Търновската конституция, написването и отпечатването на „Епопея на забравените”. И като резултат на всички тези грандиозни за българската история събития отново духовният водач изпитва нужда да пророни тъжно: „Не пей ми се”. А това, че творбата дискретно, но категорично указва на своята връзка със Славейковата елегия, се вижда от следващото стихотворение „В минути на тъга и злъчка”, чиито тон и внушение напълно съответстват на Славейковото „Жестокостта ми се сломи”:

* * *
В минути на тъга и злъчка Прости, жесток към тебе бивах,
не съм те, роде мой, щадил: но не без вътрешен болеж;
при общий укор, шум и глъчка отровата, коя изливах,
и аз без свяст съм те корил. изгаряше ме мен напреж.

И аз съм фърлял мойта хула
и мойте ледени хорати,
но клевета не се е чула
от моите уста. Прости!

Пред проф. Шишманов Вазов споделя още един контекст – влиянието на руските социални поети Некрасов и Надсон, чиито стихове по онова време оказват сериозно влияние върху развитието на българската литература, особено сред т.нар. народници – М. Георгиев, Т. Г. Влайков, младия Яворов.
Общото между тези контексти е, че при всички става дума за отношенията между духовен водач и народ. Всички те схващат връзката между тях – ролята на водача се схваща като непосредствено социално действие. Споменахме вече, че в мотива за загубения идеал твърде често се усещат алюзии с притчата за Мойсей и фалшивите и истинските кумири. Повече от очевидно е, че всеки от поетите, и най-вече Вазов, влиза именно в тази роля – водача, който знае идеала и иска да го внуши на своя народ. Само така можем да си обясним и своеобразната напрегната идентификация между лирическия герой и „неговото” поколение. От една страна, той се мисли като напълно принадлежащ към него, като един от поколението, от народа, а от друга – той е съдникът, чийто гняв трябва да върне загубилото ориентир племе в правия път. Тази позната от Библията универсална ситуация превръща конкретното оплакване на една биографично определена личност – Иван Вазов – в символно обобщена позиция, чието значение преминава отвъд конкретността на епохата и историческите реалности. Това е характерният за Вазов начин за постигане на художествено обобщение и условност – излизане от някакъв конкретен повод и пренасянето му в полето на универсалната човешка култура.
Този подход се открива лесно и на равнището на поетическите образи и мотиви. Особено ясно личи това в последните две строфи на творбата, където последователно са изредени няколко подобни образа – лампата на Божия олтар (намекът е за чудото в Соломоновия храм, когато съвсем малко количество масло стигнало на чудотворния свещник да гори през цялата нощ), звездата на моряка, утрото за птицата, вярата за всяко живо същество. Всички тези образи имат в основата си идеята за спасението и живота, без тях човекът би загинал, не би съществувал. Оттук идва и аргументирането по аналогия – народите без идеал загиват.
Интересен и моделът, по който се развива речта на лирическия герой. В тясното пространство на шестте строфи посоката на речта се сменя три пъти, като спазва строг вътрешен ритъм – по две строфи за всяко речево действие.
В първите две строфи лирическият герой говори от името на поколението, интегрирайки своята гледна точка в общата гледна точка на народа – ние, нас, наший – това са местоименията, чрез които се мисли и представя говорещият субект. Убийственият мраз, липсата на вдъхновение, тесногръдието и злобата са грехове, които говорителят споделя и с болка признава. В тези две строфи се срещаме с изповед и разкаяние – само така може да се определи споделеното съзнание за грях и вина.
В следващите две строфи обаче изповедта и разкаянието отстъпват своето място на гнева и осъждането. Няма вече „ние”, субектите ясно се разграничават на „аз” и „ти, племе закъсняло”. Така може да говори не каещият се или изповядващият греховете си, а съдникът, владеещият истината, водачът, който заварва племето си да се кланя пред лъжливи идоли. Поредицата от реторически въпроси очевидно цели да провокира съзнанието за вина у провинилия се. Това е най-често използваният похват и във всекидневното общуване, когато искаме да засилим чувството за вина у някого – засипваме с въпроси, чисто риторически по своя характер, свързани с простъпката, която е извършил.
В следващите две строфи обаче гледната точка изведнъж се сменя. Обвинението се превръща в молитва. При това една много особена молитва, в която се искат твърде абстрактни неща – свещникът пред олтара да не загасва, морякът да не остане без пътеводна звезда, живата твар – без вяра, мъничката птица – без утро. Тази поредица от аналогии трябва да подсили искането народите да не остават без идеал. Но и тук не е казано „нашият народ”, а „народите”, т.е. всичко е оставено пак пределно обобщено. Защо?
Ако поразсъждаваме малко над същността на молитвата, ще открием в нея няколко аспекта – моленето „за” нещо, молитвата като ритуално действие и молитвата като обединяваща сила, която чрез вярата на много хора в едни и същи неща ги превръща в близки едно на друго същества с обща цел и вяра. Именно последното е ефектът, който постига Вазовата молитва. Защото, искайки не някакви конкретни облаги, а именно абстрактни ценности, той се стреми да изведе на преден план духовно сродяващата сила на молитвата.
Нека погледнем и още нещо – субектните отношения. В първите две строфи субектът е „ние”, но „ние”, виновните, „ние”, недостойните. Затова и лирическият говорител е готов за покаяние. Във вторите две строфи субектите са ясно разграничени на „аз” и „вие”. Тук основното действие е осъждането. В третите две строфи обаче субект сякаш липсва, не е ясно кой точно отправя молитвата – „аз” или „ние”. Важен е Бог и това, което се иска от него – привидно абстрактните, но фундаментални човешки ценности. И точно в тази безсубективност на молитвата се крие и възможността за ново, вече минало през разкаянието и осъждането ново обединение на „ние”, но вече под знака на идеала.

alexdodev
02-14-2010, 15:49
Човек има метафорична съдба,човек е метафората на битието.
трябва ми есе на тази тема някой има ли възможност да ми помогне ?СПЕШНО ми трябва за утре моля ви ако някой има възможност нека ми помогне а това есе също ми върши работа ако някой може да го изтегли ще съм му много благодарен
http://download.pomagalo.com/48795/chovekyt+e+samo+misleshta+trystika+blez+paskal/

milataneva
02-14-2010, 16:06
http://download.pomagalo.com/363859/teoremi+i+svoiistva+po+geometriya+za+7+klas/ i http://download.pomagalo.com/37670/ednakvi+triygylnici/?search=22454805&po=1

pls 6e imam kontrolno

detelina101
02-14-2010, 16:48
"Чoвекът е само мислеща тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика."
Блез Паскал




От Сократ до наши дни философите от всички времена се опитват да определят човешката природа. Безспорно човекът е най-мистериозното живо същество на планетата Земя. Антропологията, псилогията и др. науки се опитват да го изучават като за целта се налага да го поместят в някакви всеобщи закономерности, подобно на останалите живи и неживи форми в света, но човека винаги оства извън тези граници. Затова най-удачните описания за него би трябвало да имат диалектическа форма, т.е. да съчетават противоположностите в едно. "Човекът е средината между всичко и нищо" - казва Блез Паскал и още "Човека е мислеща тръстика" - Могъщество и крехкост съчетани в едно.
Когато използваме панятието човек в нас в винаги възниква представа за живо същество с определени анатомически параметри. Можем да се погледнем в огледалото и да установим, какви точно са те. Но по същественото е, че не те са ни помогнали да оцеляваме през хилядолетията на човешката история. Видно е, че дори домашната котка може да надбяга човека, може за секунди да се изкачи на височини и первази недостъпни за човека. И най-малката птичка в този свят може да прелети километри, докато човека е прикован към земята от собствената си тежест. В древността оцеляването на човека в природата съвсем не е било лесно, което е спомогнало за развитието на интелигентността му. Сред стихиите на природата човешкото тяло е доста крехко и немощно, понякога е достатъчна само глътка вода поета неправилно за да бъде преустановен животът му. Защо тогава да не кажем, че "човекът е само мислеща тръстика, най-крехкото нещо в природата". Въпреки това човека демонстрира своята способност да оцелява доста по-добре от останлите същества. Явно той има приоритети, които те нямат. Всички знаем, че съществената характеристика на човека, отличаваща го от природата, е разумът. Разумът се проявява, в способността да се мисли, т.е. да се опознава света, да се търсят закономерностите на които се подчиняват явленията. Така с помощта на разума човека може да използва природата за своите цели като се вмества хармонично в причинно-следствените връзки между нещата и ги направлявя. Човека не се ражда с криле той ги изобретява, бавен е в сравнение с коня, но с помощта на бензиновият двигаел надминава и най-бързото животно. Ето, защо човекът е могъща крехкост - "мислеща тръстика".

detelina101
02-14-2010, 16:51
Теореми и понятия по геометрия 7 клас
Сборът на съседните ъгли е 180 гр.
Всеки два противоположни ъгъла са равни.
През точка, лежаща на дадена права, може да се начертае само една права, перпендикулярна на дадената.
Успоредни прави
През точка, нележаща на дадена, права минава точно една права, успоредна на дадената.
Ако права пресича една от две успоредни прави, то тя пресича и другата.
Т – признаци
Ако при (а, b) X c двойка кръстни ъгли са равни, то а || b.
Ако при при (а, b) X c двойка съответни ъгли са равни, то а || b.
Ако при (а, b) X c сборът на двойка прилежащи ъгли е 180 гр., а || b.
Триъгълник
Сборът от ъглите на триъгълник е 180 гр.
Всеки външен ъгъл на триъгълник е равен на сбора на двата вътрешни, несъседни нему.
Еднакви триъгълници
Т Първи признак за еднаквост на два триъгълника – Два триъгълника са еднакви, ако имат по две страни и ъгъл между тях, съответно равни.
Т Втори признак – Два триъгълника са еднакви, ако имат страна и два прилежащи ъгъла, съответно равни.
Т Трети признак – Два триъгълника са еднакви, ако имат по три страни, съответно равни.
Равнобедрен триъгълник
В равнобедрения триъгълник ъглите при основата са равни.
В триъгълника срещу равни страни лежат равни ъгли и обратно.
Симетрала на отсечка.
Всяка точка от симетралата на дадена отсечка е на равни разстояния от краищата на отсечката.
Правоъгълен триъгълник
Сборът на острите ъгли е 90 гр.
Признак за еднаквост на два правоъгълни триъгълника - Два правоъгълни триъгълника са еднакви, ако имат катет и хипотенуза, съответно равни.
Т свойство на правоъгълен триъгълник с остър ъгъл 30 гр. – В правоъгълен триъгълник един от острите ъгли е 30 гр. тогава и само тогава катетът срещу този ъгъл е равен на половината от хипотенузата.
В правоъгълен триъгълник медианата към хипотенузата е половината от хипотенузата.
Ъглополовяща на ъгъл
Всяка точка от ъглополовящата на даден ъгъле е на равни разстояния от раменете на този ъгъл.
Неравенствав триъгълник
В триъгълник, срещу по-голяма страна лежи по-голям ъгъл.
В триъгълника всяка страна е по-малка от сбора на другите две страни.
Четириъгълници
Сборът от ъглите в четириъгълник е 360 гр.
Успоредник
Т – признаци:
Четириъгълник, на който срещуположните страни са равни е успоредник
Четириъгълник, на който една двойка срещуположни страни са равни и успоредни е успоредник
Четириъгълник, на който диагоналите взаимно се разполовяват е успоредник.

Т – свойства:
В успоредника срещуположните двойки страни са равни.
В успоредника срещуположните ъгли са сравни.
В успоредника сборът на прилежащите ъгли е 180 гр.
В успоредника диагоналире взаимно се разполовяват.
Правоъгълник:
Т – признаци:
Успоредник сравни диагонали е правоъгълник.
Четириъгълник с три прави ъгъла е правоъгълник.
Ромб
Т – признак- Успоредник, на който диагоналите са взаимно перпендокулярни е ромб.
Т – свойство – В ромба диагоналите са ъглополовящи на ъглите му.
Равнобедрен трапец
Т – признак – Ако в един трапец ъглите при основата са равни, той е равнобедрен.
Т – свойства:
Ако един трапец е равнобедрен, то ъглите при основата му са равни.
В равнобедрения трапец диагоналите са равни.

detelina101
02-14-2010, 16:52
Еднакви триъгълници
О. Еднакви триъгълници – два триъгълника са еднакви, когато имат съответно
равни страни и съответно равни ъгли.
Т. (Първи признак) – Два триъгълника са еднакви,ако имат съответно равни по
две страни и ъгъл между тях съответно равни.
Т. (Втори признак) – Два триъгълника са еднакви, ако имат по страна и два
ъгъла съответно равни.
Т. (Трети признак) – Два триъгълника са еднакви, ако имат по три страни
съответно равни.
Т. ( Признак за еднаквост на два правоъгълни триъгълника)
Два правоъгълни триъгълника са еднакви, ако имат катет и хипотенуза
съответно равни.
Свойство на еднаквите триъгълници:
Ако два триъгълника са еднакви, то :
- съответните им височини са равни.
- съответните им медиани са равни
- съответните им ъглополовящи са равни.
- съответните им периметри са равни.
-
Равнобедрен триъгълник
О. Триъгълник с две равни страни.
Свойства:
Т. Ако един триъгълник е равнобедрен, то ъглите при основата са равни.
Т. В равнобедрения триъгълник височината, медианата и ъглополовящата към
основата съвпадат и лежат на симетралата на основата.
Признаци:
Т. Ако в един триъгълник два ъгъла са равни, то той е равнобедрен.
Т. Един триъгълник е равнобедрен, ако :
а/ височината и медианата през един от върховете му съвпадат.
б/ височината и ъглополовящата през един от върховете му съвпадат.
в/ ъглополовящата и медианата през един от върховете му съвпадат.

Равностранен триъгълник
О. Триъгълник с равни страни.
Свойства: Т. В равностранния триъгълник и трите ъгъла са равни на 60
Т. В равностранния триъгълник всички височини, медиани и
ъглополовящи са равни.
Признаци: Т. Ако в един триъгълник трите ъгъла са равни , то той е
равностранен.
Т. Ако един триъгълник е равнобедрен и има ъгъл 60 , то той
е равностранен.

Правоъгълен триъгълник
О. Триъгълник с прав ъгъл (90 )

Свойства:
Т. В правоъгълния триъгълник сборът от острите ъгли е 90 .
Т. Ъглите при основата на равнобедрен правоъгълен триъгълник са равни на 45 .
Т. Ако в правоъгълен триъгълник един от острите ъгли е 30 , то катетът срещу
този ъгъл е равен на половината от хипотенузата.
Т. Ако в правоъгълен триъгълник единият катет е равен на половината от
Хипотенузата, то острият ъгъл срещу този катет е 30 .
Т. Във всеки правоъгълен триъгълник медианата към хипотенузата е равна на
Половината от хипотенузата.
Т. В правоъгълния триъгълник хипотенузата е по-голяма от всеки катет.
Признаци:
Т. Ако в триъгълник медианата към една от страните му е равна на половината
от тази страна, то ъгълът срещу тази страна е прав
( т.е. триъгълникът е правоъгълен ) .

Симетрала на отсечка
О. Права, която е перпендикулярна на дадена отсечка и минава през средата й.
Свойства:
Т. Ако една точка лежи на симетралата на дадена отсечка, то разстоянията от
точката до краищата на отсечката са равни.
Признаци:
Т. Ако една точка се намира на равни разстояния от краищата на дадена отсечка,
то тя лежи на симетралата на тази отсечка.
Ъглополовяща на ъгъл
О. Лъчът през върха на ъгъла, който го разделя на два равни ъгъла.
Свойства
Т. Ако една точка лежи на ъглополовящата на даден ъгъл, то разстоянията от
точката до раменете на този ъгъл са равни.
Признаци
Т. Ако една точка се намира на равни разстояния от раменете на даден ъгъл, то тя
лежи на ъглополовящата на този ъгъл.

Неравенства в триъгълника
Зависимости между страните и ъглите в триъгълника
Т. В триъгълник срещу по– голяма страна лежи по – голям ъгъл.
Т. В триъгълник срещу по-голям ъгъл лежи по-голяма страна.
Т. В правоъгълния триъгълник хипотенузата е по-голяма от всеки катет.
Т. Перпендикулярът от точка към права е по-малък от всяка наклонена от
същата точка към правата.
Неравенства между страните в триъгълника
Т. В триъгълника всяка страна е по-малка от сбора на другите две страни.
т.е. ако a, b и с са трите страни в триъгълника, то c< a + b.
T. Всяка страна е по-голяма от разликата на другите две страни.
Т. Ако всяка от три дадени отсечки е по-малка от сбора на другите две,
то съществува триъгълник със страни, равни на тези отсечки.
Успоредници
О. Четириъгълник, на който двойките срещуположни страни са успоредни, се
нарича успоредник.
Свойства
Т. В успоредника двойките срещуположни страни са равни.
Т. В успоредника срещуположните ъгли са равни.
Т. В успоредника сборът на прилежащите на коя да е страна ъгли е 180
Т. В успоредника диагоналите се разполовяват от пресечната си точка.
Признаци
Т. Четириъгълник, на който двойките срещуположни страни са равни, е
успоредник.
Т. Четириъгълник, на който двойките срещуположни ъгли са равни, е успоредник.
Т. Четириъгълник, на който една двойка срещуположни страни са успоредни и
равни , е успоредник.
Т. Четириъгълник, на който диагоналите взаимно се разполовяват от пресечната си
точка , е успоредник.
Правоъгълник
О. Успоредник с прав ъгъл.
Свойства
Т. Правоъгълникът притежава всички свойства на успоредника.
Т. В правоъгълника диагоналите са равни.
Т. Диагоналите на правоъгълника образуват равни ъгли с коя да е негова
фиксирана страна.
Признаци
Т. Успоредник с равни диагонали е правоъгълник.
Т. Четириъгълник с три прави ъгъла е правоъгълник.
Ромб
О. Успоредник с равни съседни страни.
Свойства
Т. В ромба диагоналите са взаимно перпендикулярни.
Т. В ромба диагоналите са ъглополовящи на ъглите му.
Т. Лицето на ромб е равно на полупроизведението на двата му диагонала.
Признаци
Т. Успоредник, на който диагоналите са взаимно перпендикулярни , е ромб.
Т. Успоредник, на който диагоналът разполовява един от ъглите му, е ромб.
Т. Четириъгълник, на който всички страни са равни, е ромб.
Квадрат
О. – Правоъгълник с равни съседни страни.
- Ромб с прав ъгъл.
Във всеки квадрат:
а/ всички страни и всички ъгли са равни;
б/ диагоналите са равни се разполовяват от пресечната си точка;
в/ диагоналите са перпендикулярни и са ъглополовящи на ъглите.
Т. Лицето на квадрата е равно на половината от квадрата на диагонала му.
Център на квадрата - пресечната точка на диагоналите му.
Някои по-важни основни задачи ( О.З.)

О.З. Ъглополовящите на два съседни ъгъла са перпендикулярни.
О.З. Права, която минава през върха на два съседни ъгъла и е перпендикулярна на
ъглополовящата на единия ъгъл, е ъглополовяща на другия ъгъл.
О.З. Ако в триъгълник са построени височините през два от върховете му, то
ъгълът между тях е равен на ъгъла при третия връх.
О.З. В триъгълник са построени ъглополовящите през два от върховете му.
Ъгълът между тях е равен на половината от третия ъгъл плюс 90
О.З.Във всеки равнобедрен триъгълник:
- височините към бедрата са равни;
- медианите към бедрата са равни;
- ъглополовящите към бедрата са равни.

О.З. ( Свойства на правоъгълния триъгълник)
Даден е правоъгълния триъгълник АВС с .
а/ Ако СН е височина , то и имат равни ъгли.
б/ Ако точката и , то М е средата на АВ.
в/ Ако СМ е медиана и АС = СМ, то е равностранен и .
г/ Ако СМ е медиана и , то АС = СМ и е равностранен.
д/ Ако СН е височина и , то СН = АС.
О.З. ( Признаци за правоъгълен триъгълник)
а/ Ако в , то
б/ В върху страната АВ е взета точка М, такава че и
. Да се докаже,че триъгълникът е правоъгълен ( ) и
М е средата на хипотенузата.
О.З. В и АВ = 2.АС.Докажете,че триъгълникът е правоъгълен с
.
О.З. Да се докаже, че отсечката от произволна права, минаваща през пресечната
точка О на диагоналите на успоредника и заключена между две срещуположни
страни , се разполовява от точката О.
О.З. В успоредника АВСД АВ = 2.АД. Да се докаже, че :
а/ ъглополовящите на ъглите, прилежащи на по-голямата страна, пресичат
срещуположната страна в средата.
б/ ако М е средата на СД, то АМ и ВМ са ъглополовящи съответно на и
и .
О.З. В успоредник ъглополовящите на два от ъглите му се пресичат върху страна на
успоредника. Да се докаже, че едната страна е половината от другата.
О.З. Да се докаже, че височините в ромба, построени от един и същи връх, са равни.
О.З. Да се докаже, че:
а/ в ромб с ъгъл , равен на 60 , единият диагонал е равен на страната на ромба.
б/ ако в ромб единият диагонал е равен на страната на ромба, то острият ъгъл
е 60 .

Построителни задачи

Основни построителни операции

1. Построяване на права през две дадени ( или вече построени ) точки.
2. Построяване на пресечната точка на две дадени ( ако тя съществува )прави.
3. Построяване на окръжност с даден ( или вече построен) център и даден
( или вече построен) радиус.
4. Построяване пресечните точки на права и окръжност.(ако съществуват)
5. Построяване пресечните точки на две окръжности ( ако съществуват).


Основни построителни задачи:

1. Построяване върху даден лъч на отсечка, равна на дадена отсечка.
2. Построяване средата на отсечка.
3. Построяване в дадена полуравнина на ъгъл, равен на даден ъгъл.
4. Построяване на права , минаваща през дадена точка и успоредна на дадена права.
5. Построяване на права, минаваща през дадена точка и перпендикулярна на дадена права.
6. Построяване симетрала на отсечка.
7. Построяване на ъглополовяща на ъгъл.
8. Построяване на триъгълник по две страни и ъгъл, заключен между тях.
9. Построяване на триъгълник по дадени страна и прилежащите към тази
страна два ъгъла.
10. Построяване на триъгълник по дадени три страни.
11. Построяване на правоъгълен триъгълник по дадени катет и хипотенуза.
12. Построяване на успоредник по дадени две съседни страни и ъгъл,
заключен между тях.
13.Построяване на успоредник по дадени две съседни страни и диагонал.

alexdodev
02-14-2010, 17:03
МЕРСИ МНОГО :) :mrgreen:

siskoveca
02-14-2010, 23:12
Плс помагайте темата ми е: Идеите на Левски за държавност претворени в България днес-есе ЧАкам отговор :) :)

mrtn
02-15-2010, 09:02
http://download.pomagalo.com/278891/pytyat+na+edin+narod+ot+robstvoto+kym+svobodata+po d+igoto+ot+ivan+vazov/

DarinCetYy
02-15-2010, 12:24
http://download.pomagalo.com/228724/plyusovete+i+minusite+na+kitaiiskiya+ikonomicheski +vyzhod/

Nepovtorima_93
02-15-2010, 12:45
http://download.pomagalo.com/120503/parite+i+choveshkite+strasti+dyado+gorio+ot+balzak/

Tedi4ka
02-15-2010, 13:39
Темите на всички ви са изпратени на лични съобщения :):)

kamelchety
02-16-2010, 12:27
http://download.http://www.teenproblem.net/school/211349/tkp+pishtovi/?search=22295951&po=3
http://download.http://www.teenproblem.net/school/343535/supi+i+osnovni+yastiya+s+to+varene/?search=22296581&po=1
Ще ми помогнете ли ? :(

smarty
02-19-2010, 07:22
http://download.pomagalo.com/72317/obrazyt+na+ivo+ot+kradecyt+na+praskovi+na+emiliyan +stanev/

Tedi4ka
02-19-2010, 11:59
http://download.http://www.teenproblem.net/school/72317/obrazyt+na+ivo+ot+kradecyt+na+praskovi+na+emiliyan +stanev/


Образът на Иво от “Крадецът на праскови” на Емилиян Станев


1.Име (знаковост на името) – Иво –по –поетична форма на името Иван ; показа авторовото отношение към същността на героя.
2.Първа поява на героя :
“-Кой си там? Излез , излез веднага!”,
“ Когато се озовах на мястото, зад лозите се раздвижи човек и пред смаяните ни погледи се изправи млад мъж”
3.Портрет – Външност , облекло - “окъсана офицерска униформа” , “гологлав” , “войнишкото му кепе”, “без долни дрехи” “краката му бяха боси и одраскани”, “мургав,отпаднал и нечист”, “смолисточерни коси”, “големи очи”
4.Реч ( за какво и как говори ) – “Гласът му беше спокоен , вежлив и малко насмешлив”
Главният герой говори спокойно и безгрижно , забравяйки че е пленник , разказва за себе си , опитва се да убеди Елисавета в своята невинност - “Не съм избягал – отговори той безгрижно.”
5.Биография (минало) - “Аз съм само един пленник , който сам не знае какво е .” ; “музикант , учител по музика”
6.Социално положение – военнопленник , крадец на праскови ,беден,учител по музика .
7.Психологическа характеристика ( мисли ,чувства, преживявания ) – “Неочаквано той сплете пръстите си с нейните”, “Той я притегли към себе си и преди да се опомни , целуна я с жадни , трепетни устни .”
8.Поведение , действия , мотиви – “зад лозите се раздвижи човек “; “Той дори се усмихна , макар и виновно. Тънките му устни откриха два реда зъби , чиято белота лъсна и придаде на откритото му лице юношески безгрижен образ.”; “Ради бога , госпожо ... гладен бях “ ; “Само се отбих от пътя “ “Войникът я погледна учудено , помълча , сетне кимна с глава и се усмихна лошо с мижавите си очи “
9.Отношение към другите герои – “Той кимна с глава , очите му му светнаха и аз видях, че следи движенията й с възхищение “; “Няколко секунди се гледахме мълчаливо.” ;“Неочаквано той сплете пръстите си с нейните “
10.Отношение на автора към героя –Авторът изразява своята симпатия към човека Иво ; за Емилиян Станев разказаната история е начин да се защити хуманното отношение към човека.От друга страна , представена е любовта като висша ценност и спасителна сила .Любовта мужду Елисавета и Иво се разгаря в безмилостното време на война и е нейно отрицание .
Напечатал : Донка от 8.д

Mapi
02-20-2010, 19:59
http://download.pomagalo.com/133269/severnoamerikanski+region/?search=22871258&po=1

http://download.pomagalo.com/106781/iztochna+evropa+i+severnoamerikanski+region/?search=22872165&po=2


Ако някой може да ми ги свали ще съм му много благодарна.. :-)

devil4e_kiss4e
02-21-2010, 11:09
http://download.pomagalo.com/74565/chovekyt+proekt+na+samiya+sebe+si/ мерси предварително :)

Tedi4ka
02-21-2010, 11:21
Човекът като проект на самия себе си

Човекът е вечно на път към това, което е.Той е проект на самия себе си (Хайдегер).Всяка застиналост е неприсъща на човешкото, то е движение и вечна промяна. В момента “сега” човекът не може да бъде константа - той е съвкупност от това, което е бил, и това, което ще е.
Да бъдеш себе си е осъществяване на върховния стремеж към свобода. Свободата като избор е присъща на Dasein. Всеки момент е момент на избор, на умиране и раждане, в който личността извървява стъпка към постигане на истинската си същност. Ограничаването на собствения избор е жертвеност като неоткликване на нуждите на себесността.Старото ражда новото Аз. Постигането на същността е постоянното избиране на самия себе си и снемане на това в същността, което принадлежи на Другостта.Т.е. постигането на себе си преминава през болката, а превъзмогването на болката бележи умирането на човешкото като променливост, непостоянство, път, и раждане на Свръхчовека - съвършенство, завършеност. В това себенадмогване човекът елиминира това в себе си, което разпознава като чуждо, принадежащо на Другостта.
Съществуването предхожда същността, а това предопределя, че нищо не може да бъде само това, което е изначално заложено в него. Индивидът не би могъл да бъде единствено това, което му е зададено, външното постоянно го променя и той винаги е Друг по отношение на първоначалната си, заложена същност.
Усещането на личността за себе си преминава и през представата на другия. Тогава човек не може да бъде себе си, да съществува самостоятелно, тъй като саморефлексията му се състои и от рефлексиите на Другите по отношение на него и рефлексията му към света. Така субективното е повлияно от обективността на външното, т.е. личността никога не е само самата себе си, тя е резутат от корелацията субект-обект. Индивидът не е икога единствено себе си, той е винаги себе си с Другия (Mitsein). Разпознаването на Другите като себеподобни позволява на Аз-а да види себе си през Другия. Но “Адът-това са Другите” (Сартр), индивидът никога не може да бъде напълно разбран от Другия, неговата същност остава в невъзможността от пълно изразяване на вътрешното. Така същността на човека остава заключена в неизказаното, което я лишава от възможността да бъде негова проява и го обрича на Другост в битието на Другите. Индивидът се сблъсква с невъзможността на езика да осъществи напълно откриваща комуникация, чрез него да се прояви целостта на душата. Това е невъзможността на личността да бъде разбрана като себе си в пространството на Другите.






Но човекът не е друг само по отношение на Другите, но и по отношение на себе си. Невъзможността от пълното познаване на човешката душа предопределя и невъзможността на това човек да заеме мястото си, да бъде себе си като градивна единица на Вселената. Човешкото съществуване е единствена пътека сред безкрайността на вечното и абсолютното. Пътят към постигане на самия себе си е основен модус на съществуването. Подреждането на света чрез собственото съзнание всъщност на първо място е подреждане на себе си. Но това определя и света като непознаваем заради безкрайността и непознаваемостта на съзнанието. Познанието и е ограничено от езика, гледната точка, нагласата.” Аз ще бъда вечно чужденец за себе си” (Камю). Постигането на същността е невъзможно, то е постоянно постигане към себе си. Човекът е това, което е (Sein) само в степента, когато става това, което е (Werden) (Хегел).
Моментът на вглеждането отделя образа от същността и така превръща настоящия образ в нещо статично, неживо - маска. Това е невъзможността на едновременното битие с отражението, отражението се превръща в Друг по отношение на първообраза, то е плоскост, крайност. Границата на “тук” е отражението, то е завършеността на “тук”, възможност “тук” да се види като “там”. Така присъствието “тук” и “сега” се оказва невъзможно.” Човешкият способ на битие е винаги битие към отсъствието” (Хайдегер), битие, насочено към смъртта като цялост, завършеност, съвършенство, т.е. постигане на истинската същност. Човешкият живот е незавършеност, вечен стремеж към съвършенство, но ако можеше да довърши всичко докрай, той би го ограничил. А човешкото е незавършено и затова безгранично. Човекът е обещание за бъдещето.

arkancho
02-21-2010, 13:40
,,Да се съмняваш в Бог, означава да вярваш в него.“ - Балзак
„Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.' - БАЛЗАК

може ли да ми дадете есе върху тия тълкувания :( mersi predvaritelno :) :)

Nepovtorima_93
02-22-2010, 12:28
http://download.pomagalo.com/41378/prepodavane+na+temata+internet+syshtnost+tehniches ki+i+tehnologichni+aspekti+hiperlink+tehnologiii+o snovni+uslugi+i+protokoli+/

за утре плс :-P

SmilezZz
02-22-2010, 14:41
http://download.http://www.teenproblem.net/school/41378/prepodavane+na+temata+internet+syshtnost+tehniches ki+i+tehnologichni+aspekti+hiperlink+tehnologiii+o snovni+uslugi+i+protokoli+/

за утре плс :-P

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ,,ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА





ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

,,Учител по информатика и информационни технологии”






Д И П Л О М Е Н П Р О Е К Т


към държавен практически изпит на тема:



,,Преподаване на темата ИНТЕРНЕТ- същност, технически и технологични аспекти. Хиперлинк технологии. Основни услуги и протоколи.”








гр. ПЛОВДИВ разработил: Калина Илиева Маринова
2006г.
= 2 =
УВОД


Бързото развитие на информационните и комуникационни технологии промени много сфери от обществения живот. Сега хората работят заедно, независимо от това, че живеят на хиляди километри разстояния. Могат да извършват крупни сделки и финансови операции, без да пътуват до далечни страни. Достъп до световно известни библиотеки и научни центрове е възмо -жен дори от персоналния компютър в къщи.
Интернет (International Network) е свободно организирано международно взаимодействие от автономни, но свързани мрежи, осигуряващи комуникация от типа компютър-компютър, чрез доброволно използване на протоколи и процедури.
Интернет е съвкупност от мрежи, с различен хардуер и софтуер, различни комуникационни устройства и начини на свързване. По правило, разстоянията на свързване са големи, а скоростите на обмен са относително по-малки от тези на локалните мрежи. Обикновено се изграждат като съвкупност от свързани помежду си регионални и национални мрежи.
Интернет е най-голямата глобална мрежа, обединяваща стотици милиони компютри, включително и от нашата страна.
Глобалната мрежа Интернет възниква по време на Студената война. Първоначалното й предназначение е било да осигури надеждна система за комуникация между военните стратегически бази на американската армия. Необходимо е било начин на свързване, което да допуска излизането от строя на някои от възлите в мрежата. Интернет няма определена топология, в нея няма йерархия, няма централно управление, всичко е на доброволен принцип. Чрез тази глобална мрежа всеки има достъп до локалната мрежа на своята фирма или организация, дори по време на пътуване.
Основна организация, която е свързана с Интернет, е Интернет Общество (Internet Society). Това е международна организация, която има филиал и в България. Председател на управителния съвет на българската секция е Вени Марковски. Интернет общество е професионална организация, занимаваща се с развитието на Интернет, с начините на използването му и със социалните, политически и технически последствия от него. Интернет общество-България е създадена през 1996 г., но едва през 1998 става официален член на едноименната международна организация. Първоначално се създава мрежова поща и Фидонет, която през 1995 г. преминава в Интернет. През 1997 г. се появяват десетки доставчици. През 1999 г. се създава БИК – Българска Интернет камара. Това е професионална асоциация на хората и фирмите, занимаващи се с Интернет. През 2000 г. се провежда първата Интернет-фиеста в България. По време на тези дни се дава възможност на повече хора да чуят за Интернет. Според традицията, през тези дни се осигурява достъп до глобалната мрежа на възможно голям кръг хора на различни места – клубове, кафенета, изложбени зали, търговски и бизнес-центрове.
= 3 =
С непрекъстващо нарастващият брой на организационни и индивидуални членове в над 125 страни, Интернет общество организира технически специалисти, научни изследoватели, правителствени служители, бизнесмени... всичките с една обща цел - да осигурят глобално сътрудничество и координация за Интернет и Интернет технологиите и приложенията.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА ТЕМАТА

Настоящата тема е включена в учебника за десети клас по Информационни технологии – учебен предмет от културно - образователна област ,,Математика, информатика и информационни технологии.”


Темата е разпределена в четири урока, като първия урок ни въвежда в света на локалните компютърни мрежи, а останалите уроци – в Интернет.

Цели, които се постигат:

А/ Образователни:
• изграждане на умения у учениците за използване средствата на ИТ за работа в мрежова среда с общи ресурси;
• запознаване със структурата на Интернет, техниките и технологиите и предлаганите от нея услуги;
• усвояване на основните протоколи в Интернет;
• запознаване с хиперлинк технологията;
• запознаване с видовете адресации в Интернет;
• полезни адреси в Интернет и начини на извличане на информация.

Б/ Възпитателни:
• сравняване и оценяване на различни средства и методи за комуникация;
• демонстриране у учениците на готовност да споделят знанията и опита си в използването на ИТ;
• възпитаване на естетически усет, вкус и критерий.

В/ Здравни:
• предпазване на учениците от злоупотреби и риск, на които са изложени в Интернет;
• запознаване с правилата за сигурност и безопасност на работа в училищната компютърна мрежа и в Интернет.



= 4 =
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ УЧЕНИЦИТЕ, СЛЕД ИЗУЧАВАНЕ НА ТЕМАТА:

А/ На ниво учебна програма

Стандарт: Разпознава и описва най-често използваните средства на ИТ за пренасяне на данни на разстояние и основните им възможности.
Очаквани резултати: Да знае начините за изпращане на съобщения и файлове в локална и глобална мрежа.
Стандарт: Търси и подбира информация от различни източници чрез средствата на ИТ.
Очаквани резултати:
• Да знае начините за търсене на информация в Web пространството.
• Да може да намира информация по зададен критерий в локалната или глобалната мрежа.

Б/ На ниво тема

• Познава принципите на функциониране на Интернет;
• Познава основните начини на свързване в Интернет;
• Познава основните протоколи за взаимодействие;
• Познава основните Интернет услуги;
• Познава и различава адресите в Интернет;
• Визуализира страници чрез Web браузър;
• Предвижва се в Web пространството чрез хипервръзки или чрез задаване на адрес;
• Използва програми и сайтове за търсене на необходимата информация;
• Запазва Web информация на диск;
• Критично и толерантно анализира намерената информация;
• Зачита авторските права на информация, публикувана в Интернет;
• Използва възможностите на Интернет за комуникация в реално време;
• Спазва условията за безопасност при работа с Интернет и др.

МЕТОДИ И СРЕДСТВА НА ПРЕПОДАВАНЕ:

• Беседа
• Разказ
• Демонстрация
• Нагледни материали
• Практически упражнения с компютър
• Самостоятелна работа
• Подходящи задачи и примери

= 5 =
Основни понятия:

Локални и глобални компютърни мрежи, Интернет, комутация на пакети, апаратни ресурси, данни, интернет-услуги, общуване в реално време, хостове, клиент-програма, клиент-сървър, интернет-доставчик, възли, модем, адреси, домейн, интернет-протоколи, маршрутизатари, мост, шлюз, хипермедийни връзки, WWW, Web страници, HTML, електронна поща, FTP сървър, отдалечена сесия, потребителско име, парола, браузър, интерфейс, сърфиране, киберпространство, търсещи системи и много други.


ХОД НА УРОКА

Предварително съм поставила за задача на учениците да потърсят
материали за възникването на глобалната мрежа Интернет.

I. КРАТКА ИСТОРИЯ НА ВЪЗНИКВАНЕТО НА ИНТЕРНЕТ:

• 1957г. Съветският съюз изпраща в орбита първия изкуствен спътник на Земята - ,,Спутник”;
В отговор на това министертсвото на отбраната на САЩ формира
агенцията ARPA, за да форсира своя технологичен прогрес.
• 1969г. – Ражда се проекта ARPAnet за разработка на мрежа за военни изследвания. Това е първата децентрализирана мрежа в света.
• 1973г. – Мрежата прекосява Атлантика. Създават се първите възли във Великобритания и Норвегия.
• 1974г. – Създава се и се публикува първия стандарт за пакетна връзка TCP/ IP.
• 01.01.1983г. – Приема се за рожденна дата на Интернет, като предварително от мрежата се отделя военният сегмент MILnet.
• 1984г. – Броят на вкючените компютри е повече от 1000.
• 1986г. - Създава се NSFnet – мрежа, включваща 5 университетски компютри при опорна скорост 56 Kbps.
• 1989г. – Броят на компютрите са вече над 60 000, а скоростта на връзката е 1544 Kbps. Към мрежата се присъединяват компютри от Австралия и Нова Зеландия до Исландия, Израел, Бразилия, Индия, Аржентина.
• 1990г. - Закрива се ARPAnet и NSFnet поема администрирането на световната мрежа.
• 1991г. – NSFnet премахва ограниченията за предприятия. Възниква необходимостта от появата на доставчици на услуги – CIX.
• 1989г. – Англичанинът Тим Бърнърс - Лий от швейцарския институт по физика на частиците CERN полага основите на World Wide Web. Първоначалната идея е за обмен на проучвания между приятели в областта на физиката.
= 6 =
Целта на английския физик е създаването на интегрирана мрежа, в която данни от всеки източник, могат да бъдат достъпни по прост, последователен начин, посредством една програма за всеки компютър. WWW няма буквален превод – Световно-разпространена паяжина.
Възниква необходимост от разработването на протоколи. Това са правила, по които отделните нива в компютърните мрежи взаимодействат по между си.
• 1994г. – Появява се първият графичен браузър Mozaik. Това е програма, която в голяма степен опростява навигацията в Интернет до обикновеното действие ,,посочване и щракване” и елиминира нуждата от познаване на UNIX. Web трафикът се увелечава 25 пъти и имената на домейни на комерсиални организации започват да превишават броя на образователните организации.
• 1995г.- Появява се още по- съвършеният браузър на Netscape.
• 1997г. – Компанията Microsoft предоставя срещу заплащане своя браузър Internet Explorer – част от операционната система Windows98.



II. ТЕХНИЧЕСКИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ


При глобалните мрежи се изграждат възли, които имат една или няколко връзки с други възли. Много често между два възела има повече от една връзка, чрез няколко междинни възела - това е задължително условие, за да може да продължи функционирането им при отказ на една или няколко линии.
Във възлите се разполагат компютри, комуникационни устройства, осигуряващи връзките и комутиращи устройства - маршрутизатори. Терминът комутация обозначава превключване на връзките помежду им и периферните им устройства. Комутацията в една компютърна мрежа наподобява тази на телефонна централа. Разликата, е че крайните устройства и възлите на мрежата са компютри или специализирани компютърни устройства. Компютрите в тези възли се наричат хостове (host – домакин). Хората, регистрирани на тях се наричат потребители (users). Техниката и софтуерът в различните възли са различни. За да може информацията да бъде предавана от един възел на друг, програмното осигуряване трябва да поддържа един и същ набор правила за обмен – протоколи. Типът на мрежата зависи от набора протоколи, върху които е изградена. Информацията в такива мрежи се предава на части, наречени пакети, и затова те се наричат мрежи с пакетна комутация. Големината на
пакетите зависи от типа на връзката – при сателитните връзки пакетите са големи, защото разстоянието на предаване е голямо и заедно с това и закъснението им. Задължително е всеки възел в мрежата да има уникален адрес, за да може да получава информация и да изпраща предназначена за друг възел такава. Всеки пакет се движи от един възел към друг, т.е. той има адрес на получател, адрес на подател и информационна част - данните, които носи. Съвкупността от няколко последователни пакета се нарича съобщение.
= 7 =
Отделните пакети е възможно да се движат по различен маршрут в мрежата. Софтуерът, работещ на двата комуникиращи компютъра, се грижи за правилното изпращане и получаване на съобщението. Най-голяма роля при управлението на пакетите, имат маршрутизаторите - те стоят в главните възли и определят оптималния маршрут в мрежата. Когато всички пакети са получени, независимо от маршрута и реда на пристигане на пакетите при компютъра - получател, служебната информация се отстранява и се сглобява оригиналното съобщение.
Тази технология позволява преносната мрежа да бъде ползвана от много потребители едновременно. Тъй като трафикът не е ритмичен, е възможно в някои моменти, мрежата да бъде претоварена и това да доведе до загуба на някои пакети. Поради тази причина са разработени специални протоколи за транспортния слой на мрежата. Общото за компютърните мрежи, обединени в глобалната мрежа Интернет, е комуникационния протокол TCP/IP. Той е програмна реализация на съвкупност от правила и условия, която реализира обмена на данни между компютрите чрез пакетна комутация. Благодарение на този протокол компютрите в състава на Интернет могат да общуват помежду си, независимо от различията в техния клас, производител, операционна система и др. Протоколът TCP/IP се състои от два основни компонента – Internet Protokol и Тransmission Control Protocol. IP отговаря за адресирането, разделянето на съобщението на фрагменти, съответстващи на големината на пакетите, предавани в различни мрежи. TCP отговаря за сигурността при предаване на данните.
Ролята на протоколите TCP, които са от по-високо ниво, отколкото IP може да се покаже със следния
Пример: По финансови съображения един подател от една точка на планетата решава да изпрати не цяла книга като колетна пратка до точка на света, а да я раздели на части, чрез отделни ,,писма”. Може да се направи следното съпоставяне с работата в мрежата. TCP протокола разбива ,,книгата”- /това е съобщениета/ на отделни части, наречени пакети - в мрежовите комуникации – това са писмата, които ще се пренасят с протокола IP. Всеки пакет /част от книгата/ се опакова от IP протокола в отделно,, писмо” с адрес на получателя и се пуска по мрежата. Отделните ,,писма”/пакети/ могат да се движат по различни маршрути, но в края на краищата пристигат на един и същи адрес - на получателя. Там отделните ,,писма” се разопаковат от протокола TCP и се сглобяват в ,,книга” /съобщението/ по реда, указан в началото на всеки пакет. По подобен начин се извършва предаването на пакетите /,,писмата”/ в глобалната мрежа.

III. ВИДОВЕ ПРОТОКОЛИ В ИНТЕРНЕТ:

Интернет позволява свързване и взаимодействие на много и различни видове компютри. Това е възможно, благодарение на съвкупност от стандарти, познати под общото име протоколи. Те служат за описване на функциите на
= 8 =
взаимодействие между еднаквите слоеве на две различни взаимодействащи се компютърни системи. В основата на тази съвкупност от свързани по между си мрежи стои TCP/ IP фамилията протоколи. Самото име подсказва, че този продукт е съчетание от два протокола - Transmission Control Protocol и Internet Protocol.(Протокол за управление на предаването/междумрежов протокол). Това са набор от програми, които осигуряват мрежови услуги, обезпечават метод за трансфер на информация от един компютър на друг.





За основен модел при мрежите се счита седемслойния мрежови модел OSI (Open Systems Interconnection). TCP/IP е изграден на слоеве, които не съвпадат със слоевете на OSI модела. Възприемането на TCP/IP модела не влиза в
= 9 =
противоречие с OSI стандартите, защото двата са развивани съвместно. Двата се допълват взаимно, но между тях има и различия:
• разликите между архитектурите на двата модела засягат само слоевете над транспортното ниво и този от мрежовия слой;
• OSI има и двата: слой сесия и слой представяне, докато TCP/IP комбинира двата с потребителския слой;
• необходимостта от мултифункционалност на връзката, налага TCP/IP да обедини двата най-долни слоя – логическия и физическия, като това обединение има едно основно предимство - позволява една подмрежа да бъде изградена, без да се нуждае от други протоколи.

Транспортният слой използва Transmission Control Protocol (TCP) или някой друг протокол, най често User Datagram Protocol (UDP), а мрежовият слой Internet Protocol (IP). Това осигурява на системата универсиална възможност за свързване.
TCP/IP протоколът е предпочитан пред OSI модела, поради своя добре описан интерфейс /описва функциите и методите на взаимодействие между отделните нива на една и съща компютърна система/ и своята доказана функционалност. Освен това, той е и база на повечето Unix системи, които представляват голям дял от пазара на операционни системи. TCP/IP е зависим от концепцията clients-server. Този термин има просто значение: всяко устройство, което инициира връзката, е клиент, а устройството, което отговаря, е сървър и обслужва заявките на клиентите.

TCP/IP е комуникационен модел, който се състои от четири слоя:

• физически – поддържа всички популярни стандарти за LAN и WAN мрежи;
• мрежов – дава възможност на крайните възли (хостовете) да инжектират пакети с данни в произволна мрежа, които мрежовият слой доставя до местоназначението им независимо един от друг;
• транспортен – основната му цел е да скрие детайлите на осъществяване на връзката от приложните процеси, така че те да не се грижат за странични неща като скорости на обмен, кодови таблици, разделяне на съобщенията на пакети и др;
• приложен – осигурява набор от програми, всяка от които предоставя определен вид мрежова услуга.

За да се разбере ролята на многото компоненти на TCP/IP фамилията протоколи, е полезно да се знае какво може да се прави в една TCP/IP мрежа.
Списъкът може да не е съвсем изчерпателен, но включва основните потребителски приложения, които TCP/IP поддържа:

= 10 =
Протокол Наименование Предназначение
Telnet
Telnet-Remote Loging Дава възможност за отдалачен достъп.
FTP
File Transfer Protokol Позволява файлове от една система да се копират на друга.
SMTP Simple Mail Transfer Protocol Използва се за трансфер на електронна поща. Напълно прозрачен за потребителя.
Kerberos Security Поддържа сигурността – валидира паролите и схемите на криптиране.
DNS Domain Name Sytem Позволява името на даден компютър да се преобразува в мрежови адрес.
SNMP Simple Network Management Protokol Съобщава за възникнали проблеми в мрежата.
NFS Network File System Осигурява достъп на компютрите до техните директории - нарича се разпределена файлова система.
RPC Remote Procedure Call Дава възможност на дадено приложение да комуникира с друг компютър.
TFTP Trivial File Transfer Protocol Опростен протокол-FTP без защита.

TCP Transmission Control Protocol Част от фамилията TCP/IP. Комуникационен протокол, осигуряващ надеждан трансфер на данни. Отговаря за асемблирането на данни-те в стандартни пакети.
UDP User Datagram Protocol Не осигурява повторно предаване на ,,datagrams” при грешка, за разлика от TCP.
IP Internet Protocol Отговаря за движението на пакетите с данни, асемблирани или от TCP или от UDP. Използва уникален адрес за всяко устройство, свързано в мрежата и според този адрес определя маршру-тите и крайните точки.
ICMP Internet Control Messager Protocol Отговаря за проверката и генерира съобщения за статуса на устройството в мрежата.
HTTP Hyper Text Transfer Protocol Протокол за обмен на хипертекст
NNTP Network News Transfer Protocol Протокол за обмен на новини.


IV. ОСНОВНИ УСЛУГИ В ИНТЕРНЕТ

Услуги се наричат програмите, които потребителите могат да използват в
Интернет и информацията, която могат да получават и изпращат. Това
обикновено са стандарти за обмен, за които съществуват реализирани
конкретни програмни системи. Съществуват огромен брой услуги в
Интернет, но най-използваните са:

1. Електронна поща (e-mail)
Това е услуга, която осъществява пренос на текстови файлови (писма) от един потребител към друг. Реализира се посредством протокола SMTP (Simple Mail Protocol). Потребителите могат да изпращат съобщения в ASCII или HTML формат. Съобщенията са придружени от адреси на подател и получател. Това на практика включва адресите на Mail сървъри, между които се осъществява обменът на съобщенията по мрежата. Всеки потребител получава своята поща от кутията на пощенския сървър, който го обслужва. Протокол POP3 е за получавана поща – осигурява достъп до собствената пощенска кутия на потребителя, на който и доставчик да е тя.
Изпращаната поща тръгва винаги от сървъра на текущия доставчик, затова в системите за поща SMTP сървърът се означава като сървър за заминаваща
поща, а POP3- сървър за получавана поща. Електронната поща може да бъде изпращана и получавана както чрез специализирани програми (например Eudora Light, Outlook Expess), така и чрез използване възможностите на такива универсиални програми – клиенти на мрежови услуги на Интернет, като браузърите Netscape Communicator или Microsoft Internet Explorer.

= 11 =
= 12 =

2. Обмен на файлове (FTP)
Това е услуга, при която се използва протокола FTP(Fail Transfer
Protokol).
Разликата с пощата е , че пощата е персонализирана, докато FTP файловете
се разполагат в определена папка на компютъра и всеки с достъп до нея
може да ги ползва. Получаването на файл в текущ компютър се нарича
сваляне (download), а прехвърлянето от него в друг – качване (upload).

3. Мрежови новини (NEWS)
Това е информация, разпределена на области на интереси , за които
всеки може да се абонира, както и да публикува. Обменът се реализира чрез
протокола NNTP (Network News Transfer Protocol) – протокол за обмен на
новини.
Системата от свързани сървъри за новини, се нарича още Usenet.

4. Отдалечен достъп (TELNET – Network Terminal Protokol)
Чрез тази услуга, потребителят може да се свърже с друг компютър от
мрежата и да стартира процес в него. От този момент, до края на сесията, всеки натиснат клавиш се изпраща на отдалечената машина и се интерпретира от нея. Първоначално, връзката се осъществява чрез разпознаване на потребителя по неговото потребителско име и парола. От отдалечения компютър може да се използват неговите ресурси – процесор, дисково пространство, принтер и др.

5. Беседи в Интернет
Това е услуга, базирана на IRC (Internet Relay Chat). Тя дава възможност на множество потребители да осъществяват директна връзка помежду си във форум (channels) или поединично (Pearto-pear). Могат да се обменят както текст, така и звук или видео. В много случаи IRC прилича на NEWS, но начинът на обмен на информация е различен.

6. Разговор по Интернет
Тази услуга дава възможност в реално време да се проведе разговор меж-ду двама души. Всеки от тях разполага на дисплея на своя компютър с два прозореца, като в единия може да пише, а в другия – да чете
написаното от своя събеседник. Това е най-простата форма на конференция в Интернет.

Друга много използвана система за разговор по Интернет е ICQ (I seek – търся те).

7. Факс по Интернет
Честото изпращане на факсове отнема много време и нерви, а когато
един и същи факс се изпраща до множество адресати, сметката на телефона се
= 13 =
увеличава чувствително. По-бърза и евтина е услугата факс по Интернет.

8. Телефонни разговори по Интернет
Възможно е по мрежата да се пренася човешки глас. При наличие на компютър, екипиран с необходимата апаратура – звукова платка, микрофон и тонколони или слушалки, е възможно установяване на връзка с всеки телефон по света. Разговорът по Интернет е няколко пъти по-евтин, отколкото по обикновен телефон.

9. Видеоконференция
Това е най-съвършеният начин за организиране на комуникационни сесии в реално време. Пример за софтуер, предназначен за организиране на видеоконференции по Интернет, е NetMeeting на Microsoft. За да се предават изображенията на събеседниците, е необходимо към всеки от техните компютри да е свързана видеокамера.

10. Gopher
Този тип системи са в известен смисъл предшественици на WWW.
При тях информацията се търси от система от менюта и обикновено е текстова.

11. WWW – World Wide Web – Световно-разпространена паяжина
Това е може би най-интересната услуга, осигуряваща достъп до ресурсите
на Интернет в много нагледна и удобна форма. WWW обединява в голяма степен използването на всички Интернет-услуги. Тя позволява да се комбинират текст, аудио, видео, графика и анимация в мултимедийни документи. Документите се наричат web страници, които се създават с езика HTML (Hyper Text Markup Language). Този език не е програмен, а неговите команди служат за форматиране на текста, вмъкване на мултимедийни елементи и създаване на хипервръзки.
Програмата, която заявява, интерпретира, и представя хипермедийните документи на екрана и позволява преход към страниците, се нарича браузър (Browser). Такива програми са браузърите: Internet Explorer, Netscape Communicator, Mosaic, Opera и други.


V. ХИПЕРЛИНК ТЕХНОЛОГИЯ

Началото на WWW е поставено от английският физик Тим Бърнърс - Лий през 1989 г. в Швейцария. Идеята е била осигуряване на достъп и обмен на файлове и информация за негови приятели - силнотокови физици, чрез свързани помежду си текстови файлове, наречени хипертекст. Технологията WWW се базира на протокола HTTP (Hyper Text Transfer Protocoi.) или протокол за трансфер на хипертекст. Хипертекст се нарича съвкупност от текстови документи, свързани помежду си с връзки, наречени хипервръзки
= 14 =
(Hyper links). Връзките служат за навигация между различните страници, съставящи хипертекстовия документ, както и към други документи, намиращи се някъде в глобалната мрежа.
Освен текстове, във WWW са въведени и документи, съдържащи изображения, звук, анимация, видео, образуващи т.н. мултимедийни документи. Мултимедия означава разнообразна информация, поднесена с използване на различни среди (медии), въздействащи на различни сетива. По - правилно е, съвременният хипертекст да се нарича Hyper media - свързани мултимедийни документи. Хипервръзките в тези документи правят възможен достъпа до други документи, свързани с тях. Те от своя страна могат да сочат към други документи, намиращи се в други сървъри в мрежата, без да имат директна връзка помежду си. Цялото WWW пространство е организирано като хипертекст. Щом курсорът на мишката стане от стрелка на показваща ръчичка, значи е налице ,,линк” и можем да се разходим на това място в Световната паяжина като кликнем. Разхождането из Световната паяжина се нарича сърфиране, а самото пространство - киберпространство. По същество се осъществява една паяжина от контекстно-ориентирани връзки.
Според наблюдатели, борбата за правото на интелектуална собственост в сектора на високите технологии е новото ,,ядрено оръжие “ на XXI век. Безспорно, заслугите на Тим Бърнърс-Лий са огромни. Той е създал софтуера за първия www - сървър и за първия www - клиент и е определил стандартите за URL (Uniform Resours Lokator), HTTP, HTML (Xuper Text Markup Languague). Според собствените му признания, в неговата автобиографична книга ,,Оплитането на паяжината”, той замислял започването на свой бизнес, който да му донесе печалба от неговото изобретение, но сметнал начинанието за рисковано. Пазарната ниша вече била заета от големите акули в бранша – Netscape и Microsoft.
От 1994 г. бринанският учен, който живее в САЩ, оглавява създадения международен консорциум The World Wid Web (W3C) - организация, която не
формира печалби, а има за цел единствено разработването на стандарти за Интернет.
През 2002 г. Тим Бърнърс-Лий, когото с право наричат ,,бащата“ на Мрежата, е награден с премия на Астурийския принц, а през 2003 г. става Рицар на Британската империя. През 2004 г. списание ,,Time” го обявява за един от 20-те най-велики мислители на XX.



VI. КЛИЕНТ-СЪРВЪР СИСТЕМИ

Софтуерните средства, осигуряващи най-известните интернет услуги, представляват т.н. клиент-сървър системи. Те се основават на взаимодействието между програма-клиент и обслужваща програма-сървър. Потребителят на съответната услуга задава своята заявка чрез клиент-
= 15 =
програмата, която например определя в каква форма да представи данните на потребителя или по какъв начин да осъществи търсенето на ресурси. Клиентът взаимодейства с един или няколко еднотипни сървъра, където е разположена информацията.
Сървърът, получил заявката, я обработва и изпраща резултата, без да се налага да знае характеристиките на програмата-източник, тъй като управлението на тези детайли се поемат от програмата-клиент. Сървърите обслужват едновременно много клиенти, като подреждат постъпилите заявки по определени правила.
Предимствата на клиент-сървър системите се дължат на разпределянето на работата между клиент-програмите и сървър-програмите. Всяка програма е специализирана за решаване на специфична задача: сървърите предоставят информация на много потребители, докато клиент-програмите поддържат потребителския интерфейс и другите детайли на заявките и резултатите, зависещи от вида на съответните потребителски компютри.


VII. ИНТЕРНЕТ-ВЪЗЛИ
Интернет има йерархична структура от четири нива. В нейния център се намира опорна мрежа /гръбнак/ от основни възли, реализирани със супер компютри, свързани помежду си с магистрални линии с голяма пропусквателна способност. На второто ниво, по радиуса на гръбнака, са магистралните информационни линии, които свързват опорната мрежа с различни мрежи от регионален, национален и международен мащаб. Третото ниво са влизащите в състава на WAN локални компютърни мрежи. На четвъртото, последното ниво, са отделните компютри от състава на локалните мрежи или отделни компютри, свързани директно към WAN.
Компютрите, които общуват помежду си чрез Интернет и се подчиняват на нейните комуникационни правила се наричат възли. Възлите са два основни вида: сървър-компютри, които предоставят една или няколко услуги на
отдалечените потребители на Интернет, и клиентски компютри, които дават възможност на отдалечените потребители да се свързват с Интернет и да изпълняват клиентски програми за достъп до услуги. Сървърите трябва да бъдат в постоянна връзка с Интернет.
Освен сървъри и хостове, в Интернет има специализирани компютри, които управляват трафика на данни в мрежата – маршрутизатори, и устройства за свързване на мрежи една с друга - мостове и шлюзове. Ако информацията се движи между две мрежи, използващи един и същи протокол, маршрутизатор е устройството, което ги свързва и маршрутизира пакетите. Ако мрежите са изградени на основата на различни протоколи, тогава се използва шлюз. Той преобразува информацията от пакетите от единия протокол, в пакети на другия протокол.
Тъй като Интернет е съвкупност от мрежи, информацията, която се изпраща или приема, се налага да мине през няколко мрежи, преди да достигне
= 16 =
назначението си. Това поставя много сериозно въпроса за сигурността и надеждността на предаването на данните. За преодоляване на този проблем се използват мостове. Мостът изолира една физическа секция от Интернет от останалите така, че да не доведе до пропадане в останалите мрежи извън моста.


СЪДЪРЖАНИЕ

1. Начална страница – стр.1
2. Увод – стр.2
3. Цели, които се постигат – стр.3
4. Очаквани резултати от учениците след изучаване на темата - стр.4
5. Методи и средства на преподаване - стр.4
6. История на възникване на Интернет – стр.5
7. Технически и технологични аспекти на Интернет – стр.6 -7
8. Видове протоколи, използвани в Интернет – стр. 8-9
9. Основни услуги в Интернет – стр. 10 -12
10. Хиперлинк технология – стр. 13
11. Клиент-сървър системи – стр. 14
12. Интернет-възли – стр. 15

Nepovtorima_93
02-22-2010, 14:59
Thanks :*

kotence_91
02-22-2010, 16:30
Привет! Някой може ли да ми изтегли това:(

http://download.pomagalo.com/47159/predimstva+i+nedostatyci+ot+prisyedinyavaneto+ni+k ym+es/?search=22974474&po=6

http://zamunda.pomagalo.com/download/353461/

http://download.pomagalo.com/120056/bylgariya+i+evropeiiskiya+syyuz/

Ако трябва, може и на скайп, за тази вечер, ако може, моляя :oops:

SkyEatsAirplane
02-22-2010, 17:35
http://download.pomagalo.com/50242/evropeiici+sme+niii+ama+vse+ne+sme+dotam/

преди броени секунди ми казват, че имаме есе за утре :-x :-x :-x :-x

tonir
02-22-2010, 17:36
моля ако някой може да намери - интерпретация на разказа "Чистият път" - Иван Вазов , мерси!

ponpon4eto
02-22-2010, 18:03
Ако може да ми изтеглите тези 3 темички че ми трябват спешно за утре

http://download.pomagalo.com/181564/biografiya+na+karl+lineii/?search=22986017&po=1

http://download.pomagalo.com/82122/evolyucionno+uchenie+na+lamark/

http://download.pomagalo.com/39035/jan+batist+lamark/


:oops: :oops: :oops: :oops: :-) :-) :-)

SmilezZz
02-22-2010, 18:23
http://download.http://www.teenproblem.net/school/50242/evropeiici+sme+niii+ama+vse+ne+sme+dotam/

преди броени секунди ми казват, че имаме есе за утре :-x :-x :-x :-x

Габриела Вениалинова Бушева ОУ,,Пенчо Славейков” град:Димитровград
Европейци сме ний,ама все не сме до там.
(Есе)


Разочаровани от нежеланието за развитие на някои свои сънародници,Алеко Константинов с огорчение възкликва-,,Европейци сме ний,ама все не сме до там”.
Неговите думи звучът актуално и днес.Макар да сме част от Европейския съюз,сътвсем не означава,че географската принадлежност към Европа ни доближава до високата култура на общуване и големите икономически постижения на развитите европейски държави.Макар,от една страна да притежаваме богато историческо и културно наследство,самите ние не го ценим и познаваме достатъчно.Много често истоеическите паметници на културата имат върху себе си ,,рани” от ръката на мой връсник-надраскани инициали и следи от графит.Мисля че голямата разлика между българите и жителите на отвърдените европеиски следи се състои в начина на мислене,в отношението към националното минало във взаимодействие между гражданите.
Алеко сигурно няма предвид географските граници като казва,че не сме европейци,а именно тази липса на положително утношение към родните забележителности, към чуждите постижения към умението да работим упорито и заедно в името на националните интереси.На писателя не му дупада просташката форма на разговор и явните прояви на грубост и егоизъм.Той е смутен от бедната душевност на байганьовците.С високо самочувствие но без възможности,те нахално заемат висши постове и още по-страшно е това,че представят чрез собственото си безкултурие България по света.Така Бай Ганьо викайки: ,, Булгар! ” очаквайки,че ще предизвика възхищение ,но всъщност поражда само съжаление.За да имаме основание за европейско самочувствие,би следвало да се разделим точно с такива прояви на криворазбрана национална гордост! Съвремения живот у нас изисква да бъдем енергични творчески вдъхновени и със съзнание за патриотична отговорност да изравним себе си с най-високите европейски стандарти.
Оптимистка съм и вярвам,че ще станем европейци изцяло.

lindorr
02-23-2010, 12:32
http://download.pomagalo.com/106810/konfliktyt+kreon+antigona/

спешно ..

kotence_91
02-23-2010, 16:10
Конфликтът Креон – Антигона

От древността до наши дни са достигнали много малко литературни творби, които отразяват начина на живот на древните хора, тяхната религия и мироглед за живота. В достигналата до нас “Антигона” на древния трагик Софокъл се разкрива за трагичната съдба на едно младо момиче. Момиче, което жертва живота си и влиза в пререкания с вуйчо си, за да изпълни единствения за нея свещен дълг – да погребе брат си.
В началото на втори епизод Креон и Антигона се изправят един срещу друг. И двамата са еднакво твърди, еднакво упорити и еднакво убедени в правотата си. Креон влиза в трагическото действие като цар на Тива. Опитвайки се да го характеризира, Софокъл обрисува цялата му същност. Същност изразяваща се във властта. Креон счита за престъпление неспазването на законите, а това подкопава авторитета и позицията му. Докато за него най – свещени са законите, то за Антигона - е роднинството:
“Не смятах за така могъщи твоите
Повели, че да нарушава смъртният
Неписаните вечни божи правила.”
Докато Антигона твърдо защитава правотата на делото си, то Креон се опитва да защитава интересите на държавата. Интереси, заради които погубва приятелство и роднинство. В желанието си да раздаде справедливост, той се изправя срещу един мъртвец, а това е нарушение на “божиите правила”. Не зачита правото на лични чувства и е готов даже да се откаже от сина си в името на собствените си възгледи. Хемон се обявява против Креон – бащата като влюбен младеж и втори път против Креон – държавника, защото са нарушени демократичните права на гражданите на Тива.
“Ала не смятай, че единствено
това, което мислиш ти, е правилно.
Защото, който смята, че единствен той
е с мисъл, със сърце, с език – и никой друг,
излиза кух, разгледан по – внимателно.”
Конфликтът между Креон и Антигона продължава да се развива и в четвърти епизод от произведението, в който е разкрит пътят на девойката към смъртта. Младото осемнадесет годишно момиче се замисля над своята саможертва, за погубената си младост и неосъществен живот, но пак на първо място поставя дълга към мъртвите.
Креон научава от гадателя Тирезий, че е нарушено равновесието на живота. Не искайки да го проумее царят се нахвърля срещу стареца:
“Но чуй, Тирезий, старче, и най – хитрите
попадат срамно, щом говорят хубаво
позорни думи от користолюбие!”
Иронията в трагедията е изразена чрез Креон, който винаги говори за собствени принципи и обществени интереси, но който отстъпва пред заплахата от лични нещастия.
Софокъл завършва своята трагедия, показвайки края на сблъсъка между двамата герои. Край прекалено трагичен и жесток, дори и за най – големия виновник. В края на произведението Антигона слага край на живота си, но й остава утешението, че е погребан нейният брат. Безумно влюбен в своята любима Хемон предпочита да умре, отколкото да живее без нея. Разбирайки за ужасната новина Евридика се самоубива. Великият трагик разкрива съдбата на тези трима души, заключени в един триъгълник, от който изход няма. Триъгълник, който постепенно се “свива” и погубва три невинни живота.
Креон остава сам да изкупи вината си като излива скръбта си в горчиви вопли и самообвинения:
“О – о!
Безмилостен адски пристан, защо,
защо ме погубваш?
Ти, който носиш тая вест
за страшни беди – какво казваш ти?
Ти мъртъв човек отново уби!
Какво, сине мой? Какво ми вестиш?
Горко ми, горко!
До мъртвия син
е паднала в кръв и мойта жена!”
В своята трагедия Софокъл обрисува конфликтът между два силни характера. Сблъсъкът между Креон и Антигона се основава на два взаимно изключващи се принципа – държавността и семейството. Държавност, която погубва семейството и семейство, без което никой не може.

be7ity
02-24-2010, 08:17
Ако може тези : http://download.pomagalo.com/106936/stremejyt+kym+lyubov+shtastie+i+svoboda+osnoven+dv igatel+na+choveshkiya+jivot/?search=23073862&po=5

http://download.pomagalo.com/335272/stremejyt+kym+svoboda+i+shtastie+osnovna+neobhodim ost+na+choveka/

http://download.pomagalo.com/84788/shtastieto+se+systoii+v+tova+da+pobejdavash+zloto+ v+sebe+si+emiliyan+stanev/

detelina101
02-24-2010, 13:52
СТРЕМЕЖЪТ КЪМ ЛЮБОВ, ЩАСТИЕ И СВОБОДА- ОСНОВЕН ДВИГАТЕЛ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
( есе върху повестта на Емилиян Станев “Крадецът на праскови” )

Два часа- животът е само в тях.

Краят на лятото на 1918 година в един български град. Небивала суша. Коремен тиф. Холера. Глад. Престъпления. Война!
Лозя. Зеленина. Каменна колиба. Прохлада. Гладът- непознат в този оазис, далеч от ужасното ежедневие.
Окичени като с коледни играчки праскови- поливани в тази суша. И една нощ- една от прасковите- обрана!
Сред този оазис е самотната стопанка- сякаш видение от приказка. Елисавета- красива, преминала първата си младост жена. Животът й- препускал през три войни. Нещастен брак. Напразно похабена младост. Самота!
Кой ли посяга на безценния плод на коменданта? Сръбски военнопленник- измършавял, одрипавял хубав мъж- бивш музикант учител. И покъртителното обяснение: “Ради Бога, госпожо, гладен бях…”.
Какви ужасни години. Войната уж е далеч. Но тя е и тук! Още по-страшна и смразяваща, защото нищо не е естествено и спокойно. Защото липсва младостта- тя е на фронта. Защото липсва радостта- халата(войната), първо е глътнала нея.
“Даскалски приказки!”- отсича комендантът съпруг. Няма място за хуманност! А ако сам не я дадеш, как и откъде ще я получиш за себе си?
И образът на пленника- образ на мъченик, на поругани идеали, на погубена младост, на неизживяно щастие…
Двете лица на войната. Войната е лудост! И сред тази лудост припламва и избуява една мимолетна, предварително обречена на гибел любов. Истинска, силна и всеотдайна. Щастие- заключено в два часа.
Два часа, в които поместваш всичко пропуснато, неизживяно; преминало покрай теб, без да го усетиш.
Два часа- които се опитваш да задържиш, за да изживееш това щастие- пропуснато, настоящо и бъдещо!
Два часа- след които безкрайно дълго чакаш утре…
Два часа- животът е само в тях!
И душа, разделена на две! Едната половина постепенно умира- подвластна на морал и възпитание, осъждаща и бунтуваща се. Другата половина- вярващо, любещо, ликуващо същество- взема връх. Внезапно пробила подземна река помита всичко по пътя си: морални забрани, разумни доводи.
И пробудената женственост, възраждащата магия на любовта оправдава това.
Но щастието е миг! Съпругът произнася страшно осъдителното: “Наесен, когато войната свърши…”. Тогава? Той-пленникът- ще си отиде. Сърцето се свива в лошо предчувствие.
И липата- мълчаливият и верен съучастник- не може да помогне.
Идва краят на войната. Епидемията- в разгар. Спекулата- в нечуван размер. Разорение. Глад. Оскърбена гордост и достойнство на един народ. Мъка, скръб и гняв.
И равнодушието на влюбената жена- равнодушие посвоему, страшно очакване за край, за промяна в живота. Всичко сякаш тече покрай теб, без да те засяга, без да те е включило в сметката си.
Лъжлив покой! Тази река, която си оставила да тече покрай теб, ще вземе последните си жертви- една голяма любов, едно голямо щастие и един свободен дух.
Тиха нощ. Изтраква съборен от зида камък. Сянка. Тихо подсвирване. Второ… Трето… Гръм! Задавен вик… Ужасен глас от колибата. Някой тича. Женски писък. Пистолетен изстрел… Небитие. Там дали има свобода, любов и щастие- вечно?! На Земята те са само миг!

detelina101
02-24-2010, 13:53
СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СВОБОДА И ЩАСТИЕ –
основна необходимост на човека

Едно от най–големите постижения на българската литература е известната творба на Емилиян Станев „Крадецът на праскови”. Събитията са свързани с Първата световна война. Повестта описва едни красиви взаимоотношения по време на войни и жестокост. Любовта между главните герои Иво и Елисавета е истинска и чиста, но и невъзможна. Героинята рязко се откроява на фона на ужасяващата война.Тя жадува за всичко онова, което войната е разрушила-за любовта, щастието и духовната свобода, които не намира в живота. Творбата разкрива писателя като познавач на човешката душевност. Тя е най-превежданата му в чужбина творба, защото поставя проблеми с общочовешко значение.

Проблемът за човешкото щастие е основен за повестта. Авторът разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Елисавета. Всъщност това е история за драмата на една жена, която среща любовта в неподходящо време и място. Главната героиня търси своето щастие, смисъла на своя живот и го постига. Но тази любов предизвиква конфликт в душата и ценностната система на Елисавета-между повелите на сърцето срещу здравия разум, между моралните норми и порива към щастие. Любовта между застаряващата жена на полковника и сръбския военопленник Иво Обретенович влиза в противоречие с патриархалния морал и ценности, с омразата възникнала на националистична основа, с чисто човешки психологически предрасъдъци.

Основният проблем в повестта „Крадецът на праскови” е проблемът за човешкото щастие, за човешката нужда от любов и свобода, от пълноценно живеене-основна отговорност на човека към самия себе си.
Елисавета е наследница на видно, но обедняло семейство, възпитана в строгия морал на патриархалните традиции. Бракът и не е резултат от любов и разбирателство, а на спазване на обществения морал и от части на суетността да принадлежи към видното общество на града.
Нещастна, непознала радостите на живота, непознала дори радостите на майчинството, ежедневието и е еднообразно,лишено от емоции, затворено. Безнадежността , меланхолията, отчаянието, тихото премирение са нейни спътници. Дори голямата човешка трагедия, породена от войната не я трогва. Няма никаква връзка с външният свят и единствената и отеха са книгите. Героинята не е щастлива. Очите и изразяват отчаяние и обреченост, душата и копнее за нещо различно и красиво.

Но за Елисавета любовта е съдба. Чудото любов идва със сръбския военопленник. И героинята разбира, че любовта е най-хубавото нещо, което и се е случвало.Тя идва плахо, бавно, защото са много преградите, които трябва да преодолее. Раздвоението в душата на Елисавета е болезнено, силно. Дългът и на съпруга се противопоставя на желанието да бъде свободна и щастлива, да мечтае и вярва в нещо истинско и красиво. В крайна сметка Елисавета осъзнава, че именно любовта е способна да осмисли живота им.
Първата причина за неосъществената любов е патриархалният морал и ценности. Тя е възпитана в духа на тези ценности от майка си. Една от тези ценности е жената да не изневерява на мъжа си и да му е вярна, докато умре. Ето затова главната героиня не може да се срещне с пленника, а още повече да живее с него:
„Тя я беше възпитала в духа на тогавашния непреклонен, прост и жесток морал на търновците, но те били полуеснафи, запазили балканджийската нравственост на дедите си, с аскетичното себеотрицание към плътта и към всички удоволствия на живота.”
Втората причина за невъзможната любов между Елисавета и Иво е омразата наоколо. Тази омраза е на чисто националистическа основа, възникнала от непрестанните войни. Те променят съдбата на човека и засягат личния му живот. Иво не е нещо по-различно от учителя по музика, той се е превърнал във войн, а по-късно в пленник. Точно тази националистическа омраза у хората преминава в лична ненавист:
„Той (полковника) презираше румънците и диво мразеше сърбите,”коварните и подли съюзници” от Балканската война, които го бяха ранили и провалили военната му кариера.”
Тези две причини не са фатални, ако към тях не се прибави трета-свързана с психологическите мисли на хората и техните лични подбуди. Елисавета мечтае за бъдеще, свързано с пленника, но не може да забрави миналото и да заглуши съвестта си, свързани с миналото и съпруга и. В произведението намираме ясно изразен конфликт:от една страна са човешката нужда от любов, от свобода и щастие, от друга страна са отговорностите към семейството и обществото. Този конфликт е достатъчен, за да засили драматизмът на ситуацията докрайност.
Героинята е обвзета от постоянни вътрешни противоречия и колебания-дали ще намери сила и смелост да избяга от тъй омразната и колиба или за винаги ще позволи на тягосната атмосфера да смачка живота и. Тази силна любов я раздвоява, разкъсват я гордост и срамежливост. Елисавета стои на границата между гласа на човека и този на разума:”Душата и бе разделена на същества:едното-премирената, угнетената жена, чакаща пристъпващата насреща и старост с безразлично отчаяние и тъга, и другото-непознато досега, вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо.”
След разтърстващи душата колебания, героинята на Емилиян Станев избира да даде живот на второто „същество”, на което тя се съпротивлява и което се оказва по-силно от „мъчителните пристъпи на съвест”, „отхвърляйки всички морални забрани и всякакви разумни доводи”.



Свободата и щастието-две от наи-важните ценности на човешкото съществуване. Срещу тях обаче се възпротивяват не само нормите на закостенелия патриархален морал, а и на човешката съвест. Затова изборът на героинята е така дълбоко изстрадан и драматично категоричен. В повестта „Крадецът на праскови” ставаме свидетели за пореден път, че за любовта няма граници, тя е мощно чувство, издигащо се над живота и над смъртта. Емилиян Станев я утвърждава, като основна двигателна сила в живота, като пробуждане на сетивата, водещо към един по-добър свят.

detelina101
02-24-2010, 13:54
„Щастието се състой в това- да побеждаваш злото в себе си”- Емилиян Станев


Още от съществуването на човека, неразделна част от битието му са двете противоположни чувства- доброто и злото.Това се отнася както в частност за всеки от нас, така и в най- глобален и общочовешки смисъл.
Във всеки от нас има частица зло, която всячески се опитваме да изкореним.Но също като плевелите, при всеки наш опит да ги премахнем те израстват отново и още по- устоичеви.
Злото в нас ни кара да изкарваме наяве най- нишите и отрицателни черти от нашия характер- злоба, завист, омраза- все чвства ,които никой от нас неиска да изпитва, но неможе да прогони.
В стремежа си да победи злото човечеството е измислило много притчи и разкази. Например- дявола. Той живее в ада, в дълбините на мрака, където властва мрака, болката, мръсотията. Въпреки това олицетворение във всеки от нас има по един дявол, които ни бута към пропастта. И отново се изпражят един срещу друг: Доброто и Злото, Бога и Дявола.
В произведението „Крадецът на праскови” Емилиян Станев показва ужасната сила на злото, която побеждава дори едана истинска любов: „После подсвирването отново се чу, вече за трети път, но сега по- бавно, по- високо и по- отчетливо, с настойчиво подчертана нотка. В същото време учителят чу дрезгавия глас на ординареца и видя червения пламък на изтрела”.”Госпожата се застреля към четири часа с револвера на господин полковника. Откарахме я с файтона в града. Беше още жива...”
Злото е в основата на всичко лошо, което се случва по света- кражби , убийства, войни.
Ако всеки крадец или убиец се опита да победи злото в себе си, със сигурност ще има много по- малко престапления и хората ще страдат по- малко.Какво да кажем за бойната тази „чума” убила милиони хора по света. Наскоро се честваше годишнина от края на най- кръвопрелитната война- ІІ –та световна война. Дали ако Хитлер се беше опитал да победи злото в себе си щеше да се стигне до там и до смъртта на толкова невинни еврей в концлагерите.
В наши дни сме свидетели на много кампаний- „не на страха!’’, „усмихни се!”- все инициативи целящи премахване на лошото и отрицателно настроение в нашето ежедневие.
Но животът не е огледало на филмите и приказките, които винаги свършват с добро, с „хепиенд”. Много често се случва злото да побеждава доброто. Примери са много- убийства, изнасилвания, тероризъм.
За да си истински щастлив означава да победиш злото в себе си. Според мен такъв човек е лирическия герой в произведението ма Никола Вапцаров „Песен за човека”:
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и
Светло
Отдръпнал се, после запял.”
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бяг .”

В заключение мога да кажа само „Браво човек!” И бих го казала на всеки, които би успял да превъзмогне първоначалния ужас от наближаващата смърт и злото което е сторил. Да бъде щастлив в края на собствения си живот.

zuzinkata
02-24-2010, 17:11
http://zamunda.pomagalo.com/download/13298/#materialzaglavie

kotence_91
02-24-2010, 19:25
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/13298/#materialzaglavie

Този линк излиза грешен при мен :o

Immortalia
02-25-2010, 11:14
хей ами на мен ми трябва спешно теза на тема "Човекът и съдбата в старогръцката митология в Едип цар,Антигона или Електра "..:?
Много ще съм благодарна ако някой успее да постне нещо от Помагало ( понеже нямам регистрация там .. >.< или от където и да е )
Мерси много предварително (:

kotence_91
02-25-2010, 12:30
"Човекът и съдбата в трагедията Едип цар"



Трагическия поет Софокъл замисля творба,в която е представен сблъсъкат на човека с отредената му съдба от боговете и неговият порив да я промени със собствени усилия.В тази трагедия се търси извършителят на едно отдавна изваршено престъпление, за което виновния е този който го разследва.В развитието на действието поета показва своята творческа свобода,като усложнява и обогатява действието.
Едип не може да промени съдбата си,която му е предсказана.Няма значение какво казва съпругата му всичките пресказания се оказват точни.Това че мъртвия син на цар Лай ще оживее и ще го убие се оказва вярно,а също и това,че ще се ожени за майка си.По този начин историята става по интересна.Всичкия труд на Едип да промени съдбата си, доказва че това не може да се стори,тя не може да се избегне.
Може да се каже, че Едип е много неразумен човек,той решава да напусне дома си и да тръгне да търси родителите си без да се замисли над думите на оракула.Дори и да не знае,че Лай и Йокаста са родителите му,той убива по пътя си мъж,който е на годините на баща му и после се оженва за жена,която може да му е майка.Като започва да се рови в миналото си той постъпва много наразумно,докато не разбира истината.И така със смърта на Йокаста и своето ослепяване той прави свойте най-големи прегрешения.
Когато Едип подценява мощта на предсказанията,той разчита на себе си да разкрие истината.В търсенето си Едип разбира същото,което му е казал оракула.Неговата способност за разкриване на загадки го издига на трона на Тива,но и му отрежда трагична участ.Дори и толкова способен той постига прегрешението,че е извършил кръвосмешение,което за тогава е най-ненавистното нещо.Когато убива Сфинкса той става герой,но с убийството на баща си и кръвосмешението с майка си Едип срава причина за страшния мор.
В края на трагедията Едип се оказва най-нещастния , отчаян и жестоко наказан от съдбата си човек сред всички земни хора.
Поетът сблъсква един с друг героите и така те стават по-силни.С трагедията "Едип цар" авторът показва, че хората са безсилни пред силата на боговете. Той не подминава отговорността на обитателите на Олимп за страданието на хората, но такива са божийте закони:
".......Олимп е техен
родител-не ги е създал
човешкият смъртен род.
В забрава няма те сън да заспят.
Във тях живее велик бог,
старост не знае той."
Във всяка от творбите на Софокъл, както и в тази боговете стоят някъде високо нод хората.Този трагически поет явно вярва, че има друг свят различен от света на хората.
Драмите на Софокъл наистина пораждат чувства.Той използва трагическите моменти,за да приобщи зрителите към действието.Той придава живот и величие на характерите им.

kotence_91
02-25-2010, 12:32
Човекът и съдбата в трагедията „Едипцар” от Софокъл


Аристотел оценява пиесата „Едипцар” като най-добрата трагедия на Софокъл.
Тя е създадена през първата половина на 20-те години на Vв. Пр. Хр. Изградена е върху митологичен сюжет-митът за Едип, но древногръцкият трагик променя смисловата насоченост на мита като родово проклятие и война.
Тъй като митът за Едип е бил известен на античния зрител, Софокъл не включва в трагедията „Едипцар” павече подробности за събитията, предшестващи случващото се на сцената. Действието започва от времето, когато Едип вече е владетел на Тива и е изправен пред сложен казус, от чието разрешаване зависи благополучието на управлявания от него полис. Именно като владетел той е призван да носи отговорност за съдбата на тиванците. От неговите действия и решения зависи спасението им от жестокия мор в града. Вярата в мъдростта на владетеля е довело хората при него, като при най-мъдрия човек, спасил Тива от чудовището Сфинкс. Едип ясно осъзнава своята отговорности в обръщението му към тях”деца на древний Кадъм нови кълнове”, личи съпричастието му с бедата, сполетяла града:
Чеда злочести, знайна, незнайна е
За мене вашата скръб. Аз зная, страдате.
Но никой между вас не страда с моите
Страдания-вий своите болки знаете,
не мислите за чуждите. А моята
душа оплаква и града и моята
и твоята съдба ведно.
Точно чувствата за отговорност е причината Едип да потърси съвет от аполон чрез пророчицата Пития в Делфийското светилище. За древните елини божията воля е свещена и стои над всичко.
В трагедията на Софокъл волята на Феб-Аполон е изразена императивно: „ Цар Феб ни заповяда недвусмислено...” „Днес богът иска за смъртта му-явно е-/да бъде отмъстено на убийците”....и бога почетеш ли тъй-желаното/ще имаш; помощ в злото и спасение”.
Никой не смята да оспори указаното от бога, защото то е не само съвет към хората, но и морално задължение за тях. Царят на Тива Едип, също приема безпрекословно указанията на бога и дори се самообявява за защитник на неговата воля да бъде разкрит и наказан убиеца на цар Лай:
Но аз ще го разкрия сам от край до край,
Достойно Феб, достойно и самият ти
Отново се застъпихте за мъртвия.
И с право свой съюзник ще ме видите,
За бога да мъстя и за земята ни.
Божествената воля отново е предпоставена като водеща и определяща съдбата на хората:
Ще сторя всичко! Ще живеем в щастие
или ще паднем –все по воля божия!
Едип обявява на всеослушание, че търси това, което дори не предполага-убиеца, който всъщност е самият той.
Смята себе си за „чужд на делото” по погубването на цар Лай. Воден от искреното си съпричастие към голямото бедствие за града, владетелят Едип приема с пристрастие задачата да се разследва и да се открие истината. Открито проклина онзи, който е убил предишния цар и после се е укрил, за да избегне справедливото възмездие.
Проклином аз убиеца, било че сам,
било че с други се е скрил! Да влачи той
злодеецът, сред вечно зло живота си !
И ако живее тук, в моя дом,
И аз го зная, клетвите, изречени
От мене, нека паднат на главата ми!
Тиванският цар изка да е безупречен в изпълнението на своя дълг пред божествените сили и пред жителите на полиса. Тяхната съдба зависи от тържеството на правдата:
И всичко туй заръчвам да направите
Заради мен, за бога, за земята ни,
Погиваща в безплодие от божи гняв.
Драматизмат на конкретната ситуация е изграден върху мотива за знанието доколко двамата антагонисти, Едип и Тирезий са с изравнени възможности по отношение на него. Едип вече има авторитет сред тиванците като мъдър и знаещ човек , защото именно той е разгадал загадката на Сфинкса. Сам заявява това пред Тирезий:
На всеки срещнат гатанката можеше
Да разреши, тук ясновидство трябваше.
На тебе не помогнаха ни птиците,
Ни боговете. Аз дойдох, неукият
Едип и го смирих-намерих отговор
с ума си.......
В диалога между двамата се откроява самочувствието на владетеля”Ти обиждаш днес държавата.” Едип заплашва гадателя за дръзките му слова, чийто смисъл все още е неясен за него:” сигурно си мислиш, че ще мине безнаказано.”Дори обвинява Тирезий пряко в престъпление: „А ако виждаме/ бих рекъл: ти единствен си убиецът.” Смисълът на трагическата ирония е преплетен с понятието за трагическата вина. Едип следва, своята съдба, предсказана от Делфийския оракул, без да осзнава това. По-скоро той е уверен, че сам направлява съдбата, след като се насочва по друг път, далеч според него от роден дом и родители. Синът на цар Лай поема отговорност за делата си и вярва, че е постъпил правилно, защото не е имал друг избор, когато убива белствласия старец и придружителите му при свада на един кръстопът. Едип не изпитва вина докато тя не става съвсем явна. Тиванският цар смята себе си почти за недосегаем, за мъдър и прозорлив. Затова си позволява да се постави над онзи, който носи божествената творба да вижда извън видимото:”сляп си ти/ с очите си, с ума си и с ушите си!” Горчива е тази ирония,произнесена от устата на Едип, но тя е плод на неговото незнание, на заблудата на ума му, който е твърде далеч от истината за извършеното с майката-съпруга се предопределя от характера на трагическия герой Едип. Без да изясне докрай връзката си с Полиб и Меропа, при които е отраснал, Едип поема в неясна посока, зада избегне предреченото, без да знае, че по пътя ще го извърши. Уверен в себе си той стига до град Тива за да спаси хората от Сфинкса. След като отговаря на неговата гатанка, погубила много хора, той става цар на Тива и се жени за Юкаста съпругата на баща си и негова майка без да знае. Той живее дълги години, като вярва, че се е отдалечил от възможноста да се сбъдне предреченото. Като син на цар Лай, той става жертва на родовото проклятие, предизвикано от родителите му.
За разлика от Лай, той синът Едип приема върху себе си цялата тежест на възмездието и изпива докрай горчивата чаша на страданието. Когато се убеждава, че е истинският убиец на своя баща, той поема отговорноста за стореното, като избожда очите си, а майка му се самоубива.
Проблемът за съдбата и човека в трагедията”Едипцар” засяга пряко и образите на Лай и Юкаста. Като родители те пренебрегват предсказаното и дори са готови да убият своето дете, за да се спасят.
В своята забележителна творба „Едипцар” Софокъл изгражда психологически изваяни характери на героя. Той ги изправя срещу силата на съдбата, но влага и силата на човешкия характер, чувството за отговорност.
Страхливци са онези, които бягат от отговорност, отричат грешките си и нямат морална смелост да понесат последствията за делата си.
Достоен човек е този, който, прогледнал за истината е готов да признае своите грешки и да понесе ударите на изменчивата съдба, да се очисти духовно и да се извеси нравствено.

Immortalia
02-25-2010, 13:21
ооо страшно ти благодаряя .. (: наистина мерси отново .. (:
(рр май ще се наложи да си направя рег. в Помагало , че вече ми става неудобно да вии карам да ми търсите разни теми :( )

detelina101
02-25-2010, 14:15
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/13298/#materialzaglavie
Образите на герите в комедията “Тартюф”



Главният герой- Тартюф се появява едва във втора сцена на трето действие. С репликата си “Сложете бича там, до ризата корава” , отправена към слугата Лоран, Тартюф веднага насочва зрителя към основното си качество- лицемерното си набожничество. Още преди появата му той е вече завършен като портрет. За читателя остава само да свери създадената представа за него с поведението му. Епизодът с деколтето на Дорина разкрива двуличието и нравствената му поквара. Самубичуването и мнимото разкаяние пред Оргон, след като Дамис е разказал на баща си за срамната постъпка на измамника, показват умението му да скрива истинската си същност зад паравана на религиозното смирение и пълната му власт над наивника Оргон. Тъкмо увереността, че има влияние над него, кара Тартюф да забрави всяка предпазливост и да попадне в клопката, поставена му от Елмира. Скритият под масата Оргон чува не само любовното признание на мошенника, но и безсрамната му йезуитска мотивировка.
Молиер избира внимателно имената на своите персонажи. Италиянският глагол “truffare” означава измамвам. Тартюф означава измамник и напълно подхожда на неговата същност. Измамите си той извършва благодарение на своето двуличие. Във всеки епизод той носи някаква маска, най- често това е маската на набожния човек. В сцените с Елмира той си поставя друга маска- на искренно влюбения, който не може да скрие своето дълбоко чувство. Естествено първата маска той носи по дълго понеже тя му позволява да живее като паразит в дома на Оргон и да си осигори безгрижно бъдеще с млада жена и заслепен тъст. Пред г-жа Пернел и Оргон Тартюф играе ролята на светец, който редовно се моли “привежда бледен лик и хладната земя целува” , раздава милостиня и подчертава мнимото си равнодушие към материялните блага. Истинският Тартюф е алчен, жесток и коварен. Той не само не се отказва от дарението, което Оргон му прави, но се стреми и към зестрата на Марияна. Малко преди развръзката този лицемер заграбва имота на Оргон и се готви да изхвърли цялото семейство на улицата. Тартюф прибягва до шантаж- използва поверените му от Оргон документи на забягнал бунтовник, за да изпрати своя благодетел в затвора. Тартюф намира оправданиве за всяка своя постъпка и това е съвсем естествено за безнравствен човек, усвоил до съвършенство извартливата логика на йезуитите: влечението си към Елмира оправдава с нейната красота, присвояването на имота на Оргон- с желанието да го предпази от разхищенията на наследника му, наклеветяването на Оргон пред властта с необходимостта да изпълни дълга си към краля . Речевата характеристика също допринася за по пълното изграждане на образа му. Често срещаните в речта му изрази като “щедрият творец” , “вечното небе” , “грешник лих” , “небето повелява” , “зове ме дълг благочестив” и др. подчертават неговата лицемерна набожност.
Оргон е не по- малко интересен образ от Тартюф. Не случайно при поставяне на пиесата Молиер избира да играе ролята на Оргон. В доста отношения този персонаж е по сложен- почтен, но глупав; честен, но наивен; тираничен в семейството си, но всъщност несамостоятелен човек. Оргон е самотният, изолираният в семейството си човек, който влага цялата си амбиция на неудачник в Тартюф. Измаменото доверие, излъганите чувства- това е драмата на Оргон.
Всички останали персонажи в комедията се противопоставят на Оргон, г-жа Пернел и Тартюф. Това, което ги обединява, е решението им да изхвърлят от семейството натрапника и да възвърнат равновесието и нормалния им начин на живот. Поотделно всеки от тях разгръща свойте способности, за да бъде осъществена задачата. Клеан синволизира трезвия ум и уменията да вижда ясно намеренията на измамника, Дамис- енергията и буйността на младия човек, готов на всичко в името на справедливостта, Елмира- деликатност, чувствителност и женско очарование. Едно от най- ярките имена, което се откроява сред тях е Дорина. Тя носи в себе си и ведрата радост на младостта и непримиримостта на действения човек и остроумието на природната интелигентност. Благодарение на качествата си тя става и двигател на действието- чрез язвителните си и остроумни забележки и чрез показване на истинските подбуди на измамника. Нейната прямост е продиктувана от чувството и за справедливост и от искренната и привързаност към изпадналото в беда семейство на Оргон. Но това не е привързаност на прислужник към господари, а по- скоро на честния човек към хората, станали жертви на лицемерието и измамничество по своя вина

rashito0o
02-25-2010, 15:16
http://download.pomagalo.com/343035/obrazyt+na+evgeniii+onegin/?search=23168469&po=3

detelina101
02-25-2010, 16:03
Образът на Евгений Онегин в романа “Евгений Онегин” от Александър Сергеевич Пушкин

Пушкин пише своя роман "Евгений Онегин" в продължение на 8 години - от 1823 до 1831г. Ако първите глави на романа са написани от млад поет, почти юноша, то финалните глави са сътворени вече от човек с немалък жизнен опит. Това израстване на поета се отразява и на романа. Главният герой – Евгений Онегин – също като самия поет израства, поумнява, трупа жизнен опит, губи приятели, заблуждава се, страда.
Онегин е светски човек, млад столичен аристократ, получил типичното за времето си възпитание под ръководството на френски гувернант, в духа на литература, загубила връзката си с националното и народностните традиции. Той води начина на живот на "златната младеж": балове, разходки по Невския проспект, театри. Макар и да е учил нещо и някак си, той все пак притежава високо ниво на култура, отличавайки се в това отношение от по-голямата част от дворянското общество. Героят на Пушкин е роден в това общество, но същевременно се чуждее от него. Душевното благородство, резкият хладен ум го отделят от средите на аристократическата младеж, постепенно го довеждат до разочарование от живота и от светското общество, стига до недоволсво от политическата и социалната система. Пустотата, безсмислието на живота мъчи Онегин, обзема го скука и той изоставя светския живот, пробвайки да се занимава с общественополезна дейност. Дворянското възпитание и отсъствието на трудови навици са изиграли своята роля и Онегин не довежда до край нито едно от своите начинания. Той живее без цели.
На село героят се отнася хуманно към селяните, но той не се замисля за тяхната съдба, по-скоро го измъчват собствените му настроения, чувството за пустота в живота. Скъсал със светското общество и откъснат от живота на народа, той губи връзката с хората. Отхвърля любовта на Татяна Ларина – надарена, нравствено чиста девойка. Не съумява да вникне в дълбочината на нейните духовни интереси, в своеобразието на натурата й. Онегин убива своя приятел Ленски, поддавайки се на съсловни предразсъдъци.
В момент, когато духът му е паднал, Онегин изоставя селото и предприема странстване из Русия. Това му дава възможност да обхване живота в неговата пълнота, да преоцени своето отношение към околните и действителността, да разбере колко безплодно е пропилял живота си.
Онегин се връща в столицата и намира същата картина на светския живот. Тук пламва любовта му към Татяна - вече омъжена жена. Но Татяна е прозряла самолюбието и егоизма, лежащи в основата на чувствата му към нея, и отхвърля любовта му.
Чрез любовта на Онегин лъм Татяна Пушкин подчертава, че героят е способен на нравствено възраждане, че този човек не е охладнял към всичко, че в него все още кипят жизнени сили, че у него се пробужда стремеж към обществен живот.
Образът на Евгений Онегин открива цяла галерия от допълнителни образи. Заради Онегин са създадени образите на Печорин, Обломов, Рудин, Лаевски. Всички те са художествено отражение на руската действителност от началото на XIX век.

kotence_91
02-25-2010, 18:55
ооо страшно ти благодаряя .. (: наистина мерси отново .. (:
(рр май ще се наложи да си направя рег. в Помагало , че вече ми става неудобно да вии карам да ми търсите разни теми :( )

А, не се притеснявай! Абонаментът ми е 260 дена :D А аз след толкоз дни вече няма да съм ученичка :D

Immortalia
02-25-2010, 19:13
хаха блазе ти .. !! :D аз имам да си правя регистраций ..... доста пъти по 260 дни :D е така де .. още 2години и малко ^^

sali94
02-25-2010, 20:44
Плс трябва ми доклад на тема Индия през XIX век

kotence_91
02-26-2010, 13:40
Индия вървяла по свой, твърде различен от европейския, път на развитие. Към средата на XVIIIв. Държавата се разпаднала на множество малки кралства, които непосредствено враждували помежду си. Индийското общество било разпределено на около 3000 касти, като между най-горната (тази на брамините) и най-долната (тази на недосегаемите) стояли множество непробиваеми стени. Именно в този момент се появили англичаните и британския колониализъм, който играел важна роля в историята на Индия.
От средата на XVIв. няколко европейски държави, включително Португалия, Нидерландия, Франция и Великобритания започнали да пристигат като търговци в Индия, а по-късно се възползвали от недобрите взаимоотношения между кралствата, за да изградят колонии в държавата. Най-сериозните промени, които пришълците наложили в индийското общество се отнасят към периода 1750-1850г. В средата на XIXв. англичаните вече били истински управници на Индия, с организирана бюрокрация, традиции и правила. Мирът, редът и уважението към собствеността били добрите страни на британската власт, но заедно с тези западни ценности се проявили и отрицателните последици на шока, който Индийското общество изпитало от контакта с една съвсем различна цивилизация. Различията били огромни, а тяхното преодоляване – болезнено и за двете страни. Отказът да се приемат чуждите европейски норми на живот довело до големия бунт в средата на XIXв., известен като въстанието на сипаите или първата война за независимост на Индия, бунт, който англичаните смазали с огромни усилия. След потушаването му те успели да наложат в Индия законност и ред, съпроводени от политическо единство за дълъг период – 1857-1947г. За да предотвратят те решили да спрат поробяването на индийци, но всички участници в бунта на сипаите били брутално екзекутирани.
Обесване на 2ма участници в бунта от 1857г.
Ганди е човекът, който се появява в точния момент, за да внесе своя решаващ принос, както към индийския национален идеал, така и към останалия свят. Защото идеите му, продиктувани единствено от дълбокия хуманизъм, представляват истинско богатство и база за размишления и анализи и в нашето съвремие. Индийският лидер, повече от всеки друг, се свързва със стремежите на тази велика страна Индия към свобода, обединение и утвърждаване на своите културни ценности пред останалия свят. Една от най важните заслуги на Ганди е, че успява да обедини различните индийски национални сили и да намери за всяка от тях приемливо решение. Съществуващото единство, макар и противоречиво, се дължи в по-голямата си част на него. Ганди се превръща във вожд на индийската нация, способен и далновиден политик, съчетаващ в себе си качествата на философ и обществен деятел. Под неговото ръководство антиколониалната борба придобива много по-широк размах и резултатите от нея са освобождаването на страната от колониалната система на Великобритания. Историята познава много малко такива случаи на самоотверженост и преданост на една идея. Идеята за ненасилствената борба, която Ганди проповядва, внася в историята на останалият свят една нова надежда и алтернатива, имаща възможността да преобърне разбирането за решаване проблемите на света върху различна и хуманна основа.
Всичко това е превърнало Индия в държавата, която е в момента. Сблъсъкът между огромния азиатски контитент и цивилизацията на модерния индустриален Запад не може да се оцени еднозвачно. От една страна, западните сили носели със себе си модерните постижения, но от друга, те изкривили специфичния път на развитие на Индия и други азиатски държави и с това завинаги белязали тяхното бъдеще. И днес Индия е запазила идентичността на своя народ, корените на своето минало и се превърнала във втората по брой на населението държава в света.

rashito0o
02-26-2010, 20:41
detelina101 мерсии многооо ..

SunLov3
02-27-2010, 05:16
Трансформиращ преразказ "Бай Ганьо у Иречека" ако може :oops:

kotence_91
02-27-2010, 08:47
Трансформиращ преразказ Бай Ганьо у Иречека
Преразказ от името на проф. Иречек

Чух звънене на вратата,отворих я и с най-приятелски тон някакъв българин ме поздрави и навлиза в кабинета ми.Поканих го аз да седне и се сърдя на паметта си,защо не се сещам кой е този човек.Попита ме не го ли познавам и нали аз съм бил министър в София.отговорих му положително и той заключи най-тържествено, че и той е оттам.Подсети ме за статията на вестник ,,Славянин’’,че ме ,,нацапали’’.Даже се изтъкна за мой закрилник.
След това той започна да хвали квартирата ми,като ми загатна осезателно,че ,,най-стене има място да се прибере тука’’ , говори ми за гостоприемството на българите.Започна да използва националните ценности, за да извлече полза.Аз се стараех да му внуша,че квартирата ми е тясна и нямам излишни помещения.
Сладкодумният ми гост съобщи,че е донесъл розово масло и заяви утре да го водя при всички фабриканти ,за да му превеждам езика.Казах му че не съм запознат с фабрикантите на етерни масла , но ще му покажа къде се събират българите та някой да му помогне.Отвърна ми, че няма да ме пресилва.Добави,че ще даде един мускал на госпожата.Неможах да разбера за коя госпожа става дума.Българинът прояви нахалство като се опита да се самопокани в дома ми.
Имах една работа ,която се пресече с идването на гостът ми .Затова се опитах по деликатен начин временно да го експедирам.Извиках на майка си временно да го занимава. Той я попита къде е по-хубаво в Прага или в София,докато я изгледа с дяволска усмивка като че ли иска да ми внуши възгледа си за жените.Майка ми остана в недоумение,защото никога не е била в София.
Казах и ,че българинът днес ще обядва у дома и и казах на немски да го заведе в другата стая,защото имам бърза работа.Докато си вършех работата българинът отвори вратата и надникна.Неможах да разбера причината за това своеобразно любопитство.
Обядът беше готов.Цялото ми семейство седнахме на масата и гостът ми начева да се кръсти и изтъква че е либерал от либералната партия , но ,,хвърля’’ пo едно кръстене.Увлечен от желание да се препоръча за цивилизован човек,не можа да поеме право от чинията със супа,и изля доста от нея върху масата.Той от деликатност загради супата си с ръце и не искаше да му я сменят.Ненадейно каза, че има чушки в дисагите си и донесе две чушки за петима ни под предлог, че са много люти.Разтри една чушка на майка ми и наистина разлюти супата до такава степен, че един непривикнал човек би се отровил.Гостът ми се оказа много гладен - изяде много хляб.Попита от къде вземаме виното.Отговорих му че го купуваме.Обядът ни мина доста оживен благодарение на българският ми посетител.
Кафе ни поднесоха в приемната стая.Гостът ми се отблагодари за обяда като ме почерпи с една цигара от български тютюн.Попита ме либерал ли съм или консерватор? Започна да ми приказва , че и едните и другите са маскари.Не си ли с тях спукана ти е работата.Каза, че му се искало и него да го изберат – я депутат , я кмет. Каза ми че той е врял и кипял в тия работи.

mrtn
02-27-2010, 09:41
http://download.pomagalo.com/74283/nacionalnoto+i+universalnoto+v+baii+gano/?search=23267684&po=4
:)

SmilezZz
02-27-2010, 09:54
[i]Националното и универсалното в образа на Бай Ганьо

Времето на Алеко Константинов претендира най-силно, че му е съдено да бъде етап в развитието на новата българска литература. Представител на първото поколение следосвобожденски интелигенти, в които отеква сблъсъкът между прогреса на Запада и ситуацията в свободна България, чрез “Бай Ганьо” Алеко отразява разочарованието си от новия българин, съчетал в себе си балканския манталитет и стремежа към бързо забогатяване и криворазбрано приобщаване към Европа.
Авторът нарича себе си Щастливеца. Щастлива е и творческата му съдба. Никой наш писател не е създал образ като Бай Ганьо, превърнал се в нарицателно име. Внезапна и неочаквана книга за своето време, макар и обясняваща противоречията между духовното и социалното измерение на епохата, “Бай Ганьо” се превръща в шедьовър. Няма друг български литературен проблем като Бай Ганьо и няма друг образ, който от самото си създаване да е поляризирал така крайно мненията на литературната критика.
Едни литературни критици го виждат като национален тип, други – като универсален. Едни изтъкват неговата патриархалност като продължение на старите балкански нрави, други намират корените на пороците му във всяко общество и епоха. В духовното пространство на българина Бай Ганьо най-вече остава като синтез на отрицателните качества на етнопсихологията ни, които активизирани от конкретен обществен момент намират в него пълната си реализация.
Самият Алеко пише във вестник “Росица” от 1886 година: “Егоизмът у нас е убил всичко. Всичко е поразено от разврата. Пари и власт – власт и пари – ето единствените мотиви на нашите действия и борбата за тези цели кипи”. Ето тази епоха и основният стремеж на формиращото се общество е родила Бай Ганьо. Гневът на Алеко срещу байганьовщината като личностно, социално и политическо явление преминава от хумористичното към сатиричното в хода на творбата.
Прародителите на Бай Ганьо срещаме още в сатиричната поезия на Петко Славейков (“Песен за паричката ми”), в прозаичната сатира на Ботев (“Кир Михалки”), в стихотворението “Патриот”, в повестта на Любен Каравелов “Хаджи Ничо”. Още по-силно се появява в следосвобожденската литература, когато обществените условия предлагат широко поле за сатирични обобщения. Постепенно Бай Ганьо узрява като идея в съзнанието на своя автор, за да кристализира в завършен вид през деветдесетте години на XIX век.
Първообразите на Бай Ганьо се появяват в пътеписа “До Чикаго и назад”. От търговеца Ганьо Сомов, който среща на Чикагското изложение, взима колоритната външност от търговеца Айвазян, чиято психика, поведение и език са идентични с тези на героя. Алеко увековечава и името на Ганьо Чолаков – прокурор, осъдил своя благодетел Васил Друмев. Така името на Ганьо Чолаков става синоним на непризнателност, подлост и душевна низост.
Професор Иван Шишманов на времето е писал: “Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека”. Алеко е безкористен идеалист – Бай Ганьо е вулгарно-прагматичен материалист. Алеко е духовно изтънчен интелигент – Бай Ганьо е груб и недодялан парвеню. Алеко е всеотдаен общественик – Бай Ганьо е тарикатстващ политикан. В този ред на мисли няма как да асоциираме напълно Бай Ганьо с нашата националност. Защото ако имаме много Бай Ганьовци, имаме и Алековци. Всяка епоха и всяка нация има своите положителни и отрицателни герои, както има своите добродетели и пороци.
В първата част Бай Ганьо олицетворява балканските нрави като контрастни на европейските. Героят парадира с националните добродетели. Той се откроява най-напред със своята колоритно обрисувана външност, където идинвидуалната физиология и национално типичното са синтезирани в ярък художествен образ. "Снажната" фигура на Бай Ганьо, червендалестото му мустакато лице, излъчват примитивна жизненост, а обноските му засилват още повече представата за вулгарност и антикултура. А в културната европейска обстановка Бай Ганьо се проявява като типичен безпардонен простак и невежа, патриотар и циник, обладан от жажда да печели, да мери всичко с това струва или не струва пари. Скъперничеството му е свързано с друга негова основна черта – келепирджилъка, която се превръща в истински социален порок. Този герой и този мироглед ще тържествуват винаги във времето със заканата: “Аз ще ви покажа как се става човек”.
Образът на героя се възприема леко. Способността на Алеко като смехотворец в европейските приключения на Бай Ганьо е забележителна. Простащината, липсата на хигиенни навици, на култура е доказателство за липсата на развитие на следосвобожденския българин. Портретът на героя се изгражда чрез косвена характеристика – посредством собствените му действия и оценката на чуждите постъпки. Бай Ганьо не е разгърнат по посока на неговото битие – няма родно място, роден дом, не се говори за семейство. Пространството, в което действа, има социален характер – улицата, кръчмата, кафенето, дом, хотел, влак. Бай Ганьо може да бъде навсякъде в обществото. Това, което го отличава, е не националната му принадлежност а типа поведение. И поради това, че в книгата авторът създава този образ-тип, трябва да се изяснят факторите, които го формират. Те са точно посочени още в първата фраза: “Помогнаха на Бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че Бай Ганьо е цял европеец.” Появава се мотивът за преобличането. Според митологичния модел преоблича се поклонникът, облича нови одежди, което го прави свещен, осъществява се преминаването от едно равнище на друго. Във въжрожденската литература героите се преобличат, за да оцелеят, за да се спасят.Ето защо преобличането на Бай Ганьо е с цел да се приспособи към другия свят,защото той е заплашителен, враждебен. От тук нататък Бай Ганьо ще слага европейски дрехи, но под тях ще си запазва атрибутите на националната носия, ще се опитва да говори чужди езици, да пее Верди, но никъде няма да може да изгради стойностен контакт с Европа, да оформи обща идейна позиция с нея. Чрез “помогнаха” се разкрива социалната обстановка след освобождението, поставя се граница между възрожденското и псевдоевропейското съзнание. Освободен от ямурлука, героят намята белгийската мантия, т.е. възползва се веднага от правата, които му дава конституцията (алюзия, че Търновската конституция е по подобие на белгийската). Чрез обобщението в първата фраза се разкриват силните амбиции на Бай Ганьо още в самото начало. Всички следващи епизоди, фрагменти и детайли са потвърждение на обобщението.
Във всеки разказ повествователят иронизира, порицава отрицава недостатъците на балканджията и ги съпоставя с европейските и общочовешките. Превъплащенията на Бай Ганьо разкриват неизчерпаемото въображение на Алеко, откриващ всяка възможност да прихне над своя герой. От зрителния ъгъл на писателя не е пощаден и Бай Ганьовият “патриотизъм”. Героят някак между другото, като сянка а не като същина, го вмъква в своя свят: “Да живее България, ураа! Дай да си наквася усата бе, ураа!” Родолюбието в случая е по-скоро външна изява, начин да се прикрие липсата на самочувствие от националната принадлежност. Този тип мислене, залегнало в нашата народопсихология, авторът иронизира посредством действията на Бай Ганьо. Колкото и да ни се иска да го наречем само див, прост, несъобразителен, патриотар и т.н., все пак не бива да забравяме, че той има точно определена националност. Сам героят не пропуска да я подчертае и пред погледа на “вцепенените от учудване” немци във виенската баня: “Булгар! Булга-а-а-р!...Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той!”. "Булгар" е възглас на гордост, но той е вик на прокудата, затова на пътя си из Европа героят не просто среща, той буквално търси и намира само българското. Бай Ганьо прави опит да етнологизира Европа, да я превърне в българска и от там идва невъзможността му да вникне в европейската култура и да диалогизира успешно с нея. Съпоставката между военните подвизи на българския народ с “мъжественото” поведение на героя в басейна, представляла превъзходна пародия на ниското самосъзнание и липсата на национална гордост, на едно колкото комично, толкова и трагично несъответствие между дела, заслужаващи уважение и почит и други, рожби на глупостта. Такава е целта и на Алековия хумор, постигната по-бързо и по-естествено от която и да е нравоучителна проповед. Наистина, реализмът рядко е приятен, особено в неговата безпощадна форма.
В разказа “Бай Ганьо у Иречек” героят застава в позата на голям политик, обръща се към Иречек като равен към равен (защото и той е “ял на българската софра”). Темата е политическа, а политиката за Бай Гньо е “алъш-вериш...не е шега” – “па и мене нали ми се иска а депутат да ме изберат, я кмет, келепир да има в тия работи.” Прагматизмът и отношението към политиката на Бай Ганьо продължава да се появява в обществото десетолетия след самия герой в пределите на всяка държава. Чувството за превъзходство въз основата на дребни “достойнства” на личността, тънко сметкаджийство, силен нюх към лъжата и измамата е универсален проблем, който прави смеха на Алеко по-тъжен и по-замислен.
Много важно за разбирането на естеството на книгата е отчитането на нейната “двуделност”. В първата част героят е из Европа, сблъскват се два духовни принципа. Бай Ганьо – изразител на родови патриархални добродетели, носещ една българска жизненост и наивитет, живее неудохотворено. Затова при този неочакван сблъсък с културна Европа се стига до карикатурност на образа, дори до абсурд (“Какво ще

mrtn
02-27-2010, 10:07
SmilezZz, благодаря.. :)

koko95
02-27-2010, 12:16
Спешно ми трабва есета на теми:
1.Прекрасното на човека
2.Аз мразя човека
3.Аз обичам човека
Моля ви напишете ми ги вие или ако ги намерете в интернет и ги постнете
благодаря предрарително
----------------------------------------------------------------------
Темите ДА НЕ СА СВЪРЗАНИ С ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
--------------------------------------------------------------------------------------
Темата ще се използва в ПГАВТ "А.С.Попов" от ученикът Константин в 8г ако се даде и е добра
--------------------------------
Моля никой от ПГАВТ"А.С.Попов" от 8г клас да не използва темата

shukarboy
02-27-2010, 17:49
Привет на всички! Мн Ви моля някой да помогне за това домашно по История: "Как чрез "История славянобългарская" Паисий показва познанията си за българската народофилософия" ( източници- 1. Заглавието на Историята~ 2. Предговора 3. Заключение.

djidjikata
02-27-2010, 20:36
ЩЕ ми свалиш ли тези теми ...... МЕрси предварително може да ми ги пратиш като ЛС или тук .... МЕрси предварително...
1.http://download.pomagalo.com/90259/aktivnoto+demokratichno+grajdansko+obshtestvo/
2.http://download.pomagalo.com/332424/grajdansko+obshtestvo/
3.http://download.pomagalo.com/120246/grajdansko+obshtestvo/
4.http://download.pomagalo.com/374794/grajdansko+obshtestvo/
5.http://download.pomagalo.com/90259/aktivnoto+demokratichno+grajdansko+obshtestvo/

roadrunner
02-28-2010, 07:12
http://download.pomagalo.com/116280/geroite+v+kradeca+na+praskovi/


Моля ви се спешно ми ееееее :(

kotence_91
02-28-2010, 09:19
То това е таблица ...
Качих файла тук - http://www.4shared.com/file/231387076/5ffab6e5/116280_pomagalo_com.html
:)

roadrunner
02-28-2010, 10:03
То това е таблица ...
Качих файла тук - http://www.4shared.com/file/231387076/5ffab6e5/116280_pomagalo_com.html
:)

Благодаря много.. ще ми помогне все пак малко или много ;)

gerito31
02-28-2010, 11:27
някой може ли да ми помогне за ЕСЕ на тема '' Какво пазбиратеот понятието бай ганьовщина".Благодаря Ви пртедварително :)

gerito31
02-28-2010, 11:29
някой може ли да ми помогне за ЕСЕ на тема '' Какво пазбиратеот понятието бай ганьовщина".Благодаря Ви пртедварително :)

detelina101
02-28-2010, 12:51
Героите в “Крадеца на праскови”

Име(знаковост на името). Първа поява на героя(къде , кога в текста и сюжета). Портрет(външност и облекло). Реч(за какво говори , как говори , с каква интонация). Биография(минало). Психологическа характеристика(чувства , мисли , преживявания). Поведение , действия и мотиви на поведението. Отношения с другите. Социално поведение. Отношение на автора към героя.
Разказвачът “Когато пристигнах в стария град да извърша продажбата...” , “след евакуацията”. Няма описание. “градът бе препълнен с евакуирани” ; “дребно старче” ; “историята с жена му бях забравил” ; “жената на полковника” ; “войски на Франсис д’Епре влязоха в старата столица”. “През евакуацията продадох наследството , което получих след смъртта на дядо ми” , “Бях напуснал моя роден град отдавна като дванадесетгодишно хлапе , през осемнадесета година.” “може би някои от тези немци беше син или племенник на някой немец” , “спомних си Фриц” , “няма нищо по-тягостно от повторението на миналото” , “колко тежки бяха условията , при които израстна нашето поколение” , “обвзет от любопитство” , “бедния господин Петров” , “ако не бе нуждата, никога не бих продал това място” , “историята с жена му бях забравил” , “изкушаван от желанието” , “като се мъчех да възстановя в паметта си образа на Елисавета”. “Продадох наследството , което получих от дядо си” , “тръгнах да обиколя уличките” , “минах край родната си къща” , “тръгнах по стария познат път много рано” , “забелязах , че местността се е променила” , “слушах тихия му глас” , “вечерта , докато се прибрах в хотела” , “останах в стаята”. “Фриц-той ни пазеше” , “когато му казах , че съм собственикът(...) стисна ръката ми” , “видях очите

Whooly
03-02-2010, 18:05
Ако може :
http://download.pomagalo.com/45160/umenieto+da+slushame/?search=23490999&po=1

kotence_91
03-03-2010, 09:14
Слушане

Дейвид и Елън се учат да работят с автоматичен трион в класа по дървообработване. Докато Господин Бартън демонстрира, Елън си мисли:
“Това ще е забавно. Ще мога да си направя поставка за стереото. Може би ще е най-добре да слушам внимателно, иначе нищо няма да разбера.”

Колко внимателно слушате? Как може да се научите да слушате по-добре?

В тази глава ще прочетете за:

• Разликата между чуване и слушане
• Различните цели на слушането
• Разликата между факт и мнение
• Обобщения, полуистини, подвежадащи сравневния, лични нападки, погрешни причинно-следствени връзки
• Начините да се стане по-добър слушател

Госпожица Дейвис, учителка по Английски, обяснява свързващите глаголи. Тя забелязва, че Бил не внимава. За да привлече вниманието му тя почуква с тебешир по черната дъска и тихо казва: “Унесе се, Бил, унесе се”. Бил се сепва и казва “ Да, госпожице Дейвис, и в УНСС, и в Техническия също…”
(Игра на думи: She quietly says”Board,Bill, board! Bill looks up surprised. He sits up and replies, “Yes, Ms Davis, very bored!” бел.прев)
Попадали ли сте някога в подобни ситуации? Не сте слушали, а се налага да знаете какво е било казано. В подобни ситуации може да се реагира по няколко начина. Може да се извините, че не сте слушали. Може да се престорите, че сте чули, въпреки че не сте, или може да се опитате да излезете от ситуацията като се опитате да свържите логически частите, които наистина сте чули.
Чуването на думите не е слушане. Слушането е активен процес. Предполага очите и ушите да имат връзка с мозъка. Когато полученото съобщение е непълно или неразбрано, обикновено се получава комуникационен срив.


ПРИЧИНИТЕ ДА БЪДЕМ ЛОШИ СЛУШАТЕЛИ.

Средно хората прекарват 63% от деня си слушайки. Въпреки това защо хората не са добри слушатели? Защо повечето хора запомнят само 25% от чутото? Има няколко възможни причини.
Една такава причина е отвличането на вниманието – разсейване заради своите мисли или заради външни причини. Обикновено за слушането няма втори път – каквото е казано не се повтаря, освен ако не е записано по някакъв начин.
Друга причина за невнимателното слушане може да бъде липсата на търпение. Някои хора губят търпението си когато не разбират добре това, което чуват. Ако не го разбират те спират да слушат и си мислят, “Защо да продължавам да слушам? Нищо не разбрах досега.”
Трета причина може да бъде нуждата да бъдем забавлявани. Някои хора са свикнали да бъдат постоянно забавлявани от телевизията например. Ако не се забавляват те си казват, “ Ако това не е интересно защо изобщо да го слушам?”



ЗАЩО ДА СЛУШАМЕ?

Слушането е като храненето. И двете сме практикували много време. Всъщност изобщо и не се замисляме как и защо ги правим. И двете са ни втора природа.
И все пак да размишляваме за слушането е важно. Като разберем процеса на слушането можем да да открием какво пропускаме ако не слушаме внимателно.

Информационно слушане

Това е най-често използвания вид слушане през целия живот. Слушаме за да се научим. Слушаме за факти и идеи. Искаме да знаем какво прави даден нов продукт. Искаме да знаем фактите зад дадена новина. Искаме да знаем пътя до новия парк. Често се нуждаем от съвет за решаването на проблем. Примерите са безброй. За по-голям период от време не можем да запомним всички факти, които сме чули. И въпреки това запомняме някои от тях. Като резултат постоянно придобиваме повече знания - днес знаем повече отколкото вчера.

Слушане за анализиране и сравняване

Вероятно сте слушали песента на любимия ви изпълнител стотици пъти. Когато чуете същата песен изпълнена от друг певец, без да осъзнавате започвате да сравнявате двете версии. В този случай сте по-заинтересовани да откриете различията в песните отколкото от самата песен и посланието, което носи. Тези различия могат да бъдат сила, ритъм или интонация. В други ситуации могат да се сравняват словесни послания.






Слушане за оценяване/преценка

Сериозна или весела беше историята, която чухте преди малко? Смешен или тъжен беше краят й? Едностранчиво или обективно е представена дадена новина? Всеки път когато срещнем един човек за първи път, или отидем на ново място, ние правим преценка. Така постъпваме и като чуем нещо ново или различно.
И все пак всички нови хора, ситуации и идеи изискват внимание и предпазливост. Изчакайте преди да отсъдите дали дадена идея не струва. Първо изслушайте цялата история или реч. Не спирайте да слушате само защото някои идеи, мнения, или факти се различават от вашите. Ако спрете да слушате никога няма да чуете “доказателствата” на новите идеи. Никога няма да научите нещо ново.

Слушане за отмора и забавление

Понякога можем да изкараме едночасова почивка само със слушане. След напрегнат ден в училище и няколко часа писане на домашни искаме да си отпочинем. Можем просто да включим телевизора и да изгледаме филм. Можем да слушаме музика, на живо или записана. Всички тези ситуации включват слушане, но слушане за отмора и забавление.



СЛУШАНЕ И РАЗБИРАНЕ НА ПРАВИЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ

Комуникацията се осъществява когато се получават правилните значения на посланията. Въпреки това понякога е много лесно да схванем смисъла погрешно заради неточни или подвеждащи послания, някои от които са далеч от истината. Затова е много важно да можем да откриваме словесните “капани”.

Разликата между факти и мнения

“Баскетболният отбор загуби всички срещи през този сезон.” Това послание е факт. То може да бъде доказано. От друга страна, “Отборът не играеше много сериозно този сезон” е мнение. Мненията са послания, които не са доказани за верни или неверни. Проблемът е налице когато хората заявяват мненията си като факти. Когато слушате трябва винаги определяте дали дадено заявление е факт или мнение, и да решите дали да го приемете за истина или не.
Сами по себе си фактите и мненията са подвеждащи. Понякога те се появяват в едно и също изявление. Можем да отсеем някои от двойните изявления ако търсим ключови думи. Каза, каза че, предположи, или мисли са окачествяващи думи. Те предполагат изказването на мнение.
Например, “Сам каза, че НЛО идват от космоса.” Факт е, че Сам прави изявление. Това може да се докаже. Но това, което Сам изказва, е мнение. Окачествяващите думи са каза че. Тези думи правят цялото изявление да изглежда като факт, но все пак то съдържа мнение. Проверете дали можете да различите фактите от мненията:
• Елвис Пресли е най-популярният певец на 60-те.
• Майка ми смята, че Елвис Пресли е най-великият певец за всички времена.
• Хората, които карат колела се борят срещу замърсяването на въздуха.
• Днес много повече хора от всякога карат колело.


Обобщенията

Чували ли сте някой да казва, “Тинейджърите днес са мързеливи”? Това изявление е обобщение. Обобщението е изявление, което обвързва голяма група от хора или предмети заедно, като им приписва качества присъщи на някои от тях. Очевидно обобщенията са подвеждащи, но въпреки това хората ги правят много често. Лошото е, че обобщенията много често звучат правдоподобно. Ето някои примери:
• Тинейджърите са ненадеждни
• Всички мъже обичат футбола.
• Всички колежани са от богати семейства.

Полуистините

Полуистините са изавления, които казват само част от истината. Те са верни сами по себе си, но не разкриват всички факти. Представете си, че има боя за боядисване “Завинаги”. Телевизионна реклама казва, че къщите боядисани със “Завинаги” изкарват 10 години без нужда от ремонт. От друга страна, къщите боядисани не със “Завинаги” трябва да се пребоядисват на всеки 5 години. Въпреки, че фактите са налице, рекламата е подвеждаща. Повърхностите на къщите със “Завинаги” са направени да държат боята по-добре, И също тези къщи са подлижени на по-малко слънце и дъжд. Която и да е боя върху тези къщи би издържала по-дълго време. Ето е наколко примера за полуистини:
• Ученичка споделя, че нейната картина е на трето място на окръжно представяне. Тя пропуска да спомене, че общо участниците са били три.
• Филмов критик заявява, че даден филм е “невероятно забавен в началото, но краят е малко скучен.” По-късно реклама за филма казва само, че филмът е “невероятно забавен”.

Подвеждащи сравнения

Някои сравнения са подвеждащи, защото не сравняват еднакви неща. Те сравняват най-доброто от една група с най-лошото от друга. Такива изявления се наричат подвеждащи сравнения. Хората правят такива сравнения за да докажат, че първото нещо е по-добро. Понякога даже се правят сравнения на настоящи явления с вече минали – разбира се, без да се посочват настъпилите промени.
Пример: Кен иска пари от по-големия си брат. Брат му казва, “Когато бях на твоите години се справях с 25 цента на седмица.” Братът на Кен прави подвеждащо сравнение като пренебрегва времевата разлика – инфлацията е обезценила 25те цента до почти нищо. Ето и други примери за подвеждащи сравнения:
• По мое време всички вървяхме до училище. Защо и ти да не можеш?
• Братовчет ми в Минесота е колкото мен и има снегоход. Защо и аз да нямам?



КОГАТО ГЛЕДАНЕТО Е ЧУВАНЕ

Като се приберете вкъщи днес, включете телевизора, но махнете звука. Проверете дали можете да разберете за какво се говори. Някои хора, особено тези със слухови проблеми, могат да разберат за какво се говори като четат по устните. Това е способността да се разбират казаните думи чрез наблюдение на движенията на устните, устата, челюстите, лицето и жестовете.
Ако се опитате да четете по устните като гледате телевизия без звук, ще се убедите, че това е много трудна задача. Например около 60% от звуците в английския език са или трудно забележими или изобщо не се различават. Други звуци като бит, пит и мит изглеждат едни и същи, но звучат различно.Също хората казват около 13 речеви звука в секунда, а окото може да възприеме само около 10.
Александър Бел, който е добре познат като изобретателя на телефона, е бил учител и разпространител на четенето по устни през целия си живот. Той бил убеден, че този начин на четене и разбиране на думите ще освободи глухите хора от изолацията, в която живеят, като им даде жъзможност да общуват с всеки.
Отдадеността на Бел се подаразбира от факта, че майка му и жена му са оглушели в ранна възраст. И даже изобретяването на телефона е възникнало при екперименти за слухово ограничени хора. На 70 годишна възраст Александър Бел пише, “Признанието за моята работа свързана с обучението на глухи хора винаги ме е удовлетворявало много, даже повече от опитите ми с телефона.”
Разбира се, слухово обременените хора не са единствените, които използват четенето по устни. Замислете се следващия път когато разговаряте с някой и самолет прелети ниско над вас, или когато някой приятел се опитва да ви говори в претъпканата и шумна дискотека.

Разпознаване на личните атаки

Барт и Тина са претенденти за Президент на Студентския съвет. Барт не намира нищо лошо в идеите на Тина и затова я напада лично. Личните атаки като тези се наричат ad hominem arguments. Тези забележки целят загубата на доверие в идеите на човека, срещу който са насочени. Ето и някои примери:
• Той е толкова млад, че не знае за какво говори.
• Тя е живяла в този щат само месец. Как може да знае нещо за хората, които се кандидатират за губернатори?

Разпознаване на погрешни доводи

Част от отговорността като слушатели е да анализираме какво сме чули. Постоянно се налага да вземаме решения на базата на чутото. Затова бъдете мислещи слушатели. Не вярвайте на всичко, което сте чули.
Особено внимателни трябва да бъдем когато слушаме изявления, които имат за цел да ни убедят. Добрите оратори понякога ни дават аргументи, които изглеждат факти, но всъщност те прокарват мнения или ни подвеждат с погрешни доводи.
Има много методи, които целят да убедят слушателите с аргументи и доводи далеч от правдоподобните. Следващите примери показват това.

Трупане на картите /Card Stacking/ Оратор, който “трупа картите” изглежда, че представя всички доказателства, но всъщност той представя само онези факти, които подкрепят неговата или нейната позиция. Съмнения за “трупане на картите” се появяват когато ораторът подкрепя нещо много силно и не споменава никакви недостатъци на идеята, и не отбелязва никакви положителни качества на алтернативата.

Да се качиш на сватбарския файтон /Bandwagon/ При тази техника ораторът те предразполага “Да се качиш на сватбарския файтон” като се присъединиш към голяма група от хора вече подкрепили идеята. Това се случва когато телевизионна реклама се опитва да ви убеди, че трябва да употребявате определен вид шампоан, защото всички най-красиви актриси го използват.

Заслепителна мъгла Тази идея е толкова обширна, че всеки е съгласен с нея, но никой не е напълно сигурен какво всъщност означава. Политикът казва, че той стои зад “закона и реда”. Ние също се съгласяваме, нали? Никой друг, а престъпникът стои зад престъплението! Но може би ще открием, че разбираенто на политика за “закон и ред” е много различна от нашите. Добрият слушател се опитва да погледне зад широко поставената идея и да разбере какво наистина се има предвид.

Non Sequitur Този латински израз означава “не следва”.
Оратор се бори за президентско място в класа. Той казва, че вие трябва да гласувате за него, защото той е бил страхотен капитан на отбора миналия сезон. Това просто “не следва”, защото добрият капитан не е непременно добър президент на класа.


Разпознаване на причинно-следствените връзки

Прочетете тези две изречения:
1. Изпускам вазата.
2. Вазата се пръска на парчета на земята.

Вазата беше счупена, защото аз я изтървах на земята. Следователно фактът, че изтървах вазата, и че вазата е счупена са в причинно-следствена връзка.
Но понякога събитията се представят в подобна причинно-следствена връзка, а всъщност не са.

Погледнете тези две изречения:
1. Боб започна да чете Нюзлайн.
2. Боб направи списъка с имената на загиналите.

Тези две събития са свързани по време, но не са задължително причина и резултат. Само защото едно събитие следва друго не означава, че първото е причина за второто.
Слушайте внимателно за изявления с причинно-следствени връзки. Те звучат много правдоподобно ако не помислите добре за казаното.

ВАШ РЕД Е…

1. Какво смятате, че ще се случи във всяка от тези ситуации? Обяснете защо слушането е важно за всяка една от тях.
А. Майка казва на сина си какво трябва да свърши преди да отиде да играе футбол.Докато майката говори, момчето вижда по-малката си сестра в другата стая, която се опитва да го разсмее като прави гримаси.
Б. Учителят по дървообработване говори за правилата за безопасност. Една от ученичките е работила при баща си в неговия цех за мебели през последните две лета. Тя е запозната с с повечето от машините.

2. Посочете “капаните” в следните изявления.
А. “Сестра ти трябва да се справи лесно щом и моята го направи без трудности.”
Б. “Всички на Хавай могат да танцуват.”
В. “Миналата седмица видях лодка прикрепена върху колата на Хендерсънс – сигурно са спечелили някакав конкурс.”
Г. “Трябваше да имам отличен на проекта. Наистина се постарах много.”
Д. “прятелят ми казва, че Пумите са най-добрия отбор в щата.”
Е. “Мария не е достатъчно талантлива за главната роля. Мисля, че косата и е много къса.”
Ж. “Новата книга на г-н Робъртсън е … страхотна.”
З. “Не виждам защо не се присъединиш към клуба като всички останали.”



ДА СТАНЕМ ПО-ДОБРИ СЛУШАТЕЛИ

Да забравим старите навици и да изградим нови изисква време. Не можете да станете добри слушатели за една нощ. Но можете да започнете да работите върху различно нещо всеки ден. Така постепенно, но постоянно ще подобрявате уменията си. Ето някои предложения, които ще ви помогнат.

Подгответе се да слушате

Ако искате да чуете и разберете всичко, което говорителят иска да каже, трябва да се приготвите предварително. Например, ако искате да говорите за нещо важно с приятел, ще е подходящо ако изберете тихо и спокойно място. Или, ако искате да чуете всичко, което лекторът казва, ще е добре ако пристигнете навреме на лекцията.
Друга важна предпоставка за добро слушане и разбиране е времето, което смятате да отделите. Ако знаете, че предстои цял ден да слушате с напрегнато внимание, то добра подготовка ще бъде ако сте се наспали добре предишната нощ. Също и лека закуска би подобрила значително съсредоточаването.
Тези малки съвети за подготовка за слушане могат да ви помогнат да осъзнаете колко важно е слушането, и в същото време как разконцентрирането и липсата на подготовка могат да попречат на разбирането. Подготовката е сравнително проста, но добрата концентрация е достатъчно трудно постижима и без да си пречим допълнително като сме гладни, изморени или неразположени.
По-нататъшни подготовки за лекция, спектакъл или други по-формални събития, ще направи слушането по-леко ако изберете място, от което можете да виждате и чувате говорителя добре. Когато се настаните, отсранете всичко, което ще ви отклонява вниманието. Не оглеждайте стаята. Не обръщайте внимание на хората, които могат да ви отвличат вниманието от това, за което се говори. Постарайте се повече ако не се интересувате от темата. Понякога ще се налага да отговаряте на въпроси в края. Ако е така, пригответе си нещо за водене на бележки.

Слушайте за основната идея

Активните слушатели разбират много повече от пасивните. Опитайте се да разбирате какво говорителят се опитва да ви каже. Основната идея е главната мисъл на това, което говорителят иска да каже. Понякога в разговорите и неформални ситуации основната идея е трудно различима, но активните слушатели могат да ви помогнат да я откриете.
При формални ситуации основната идея е често включена в увода. В първото изречение говорителят може да ви каже какво и как ще се прави. Не изпускайте това.Разбирането на основната идея ще ви помогне да разберете останалата част.
Основните идеи могат да се представят по ралични начини. Ето някои примери:
• Тема. “ Вярвам, че слънчевата енергия ще бъде основният енергиен ресурс на света.”
• Аксиома. “ Медът ще привлече повече мухи от оцета.”
• Цитат. “ Х.Г. Уелс е казал, “Миналото е началото на началото.”
• Въпрос. “Обичаш ли филми на ужасите?”
• Аналогия. “малките деца са като обувки за тенис. Те са винаги под ръка, винаги мръсни, но много удобни.”
• Личен пример. “Тази сутрин видях 5 кутийки, 3 бутилки и 4 смачкани хартиени отпадъка на училищния двор.”

За да бъдете активен слушател се опитайте да следите основната мисъл като слушате за примери, когато говорителят се отклонява от темата. Също бъдете с повишено внимание когато сякаш говорителят “никога не стига до темата.” Активното слушане ще ви помогне да разберете основната идея.

Слушане за подкрепящи детайли

Слушайте първо за основната идея. След това внимавайте за аргументи, които изясняват основната мисъл. Това са подкрепящите детайли. Те могат да бъдат всякакви – факти или вярвания. Преходни думи като освен това, все още, при това могат да ви помогнат да откриете новите идеи. Някои говорители използват думи като например за да подкрепят идеята си с пример. Други използват класификации като първо, второ, трето, и последно за да подчертаят основните моменти.Слушайте внимателно за такива думички, защото те ще ви помогнат лесно да разпознаете поддържащите детайли.

Свързващи уводи и заключения

В неформални разговори можете да задавате въпроси или да перифразирате казаното за да сте сигурни, че сте разбрали идеята. Например, ако приятел ви каже, че не е взел изпита по математика, вие можете да го попитате какво означава това и какви ще са последиците. Означава ли това, че трябва да повтаря класа? Или няма да може да дойде на летния лагер? Или трябва да ходи на лятно училище? Може да задавате въпроси по основната идея, за да стигнете до заключение.
Във формалните ситуации основната идеяе често повтаряна и перифразирана в края. Тва се прави с цел затвърждаване на основната позиция по проблема. Например, говорителят можа да започне с въпрос и да завърши с отговор. Може да се започне така: “Чудели ли сте се какво поражда…?” А след това в края, “причините, които пораждат… са …” Важно е да се слушат заключителните изречения. Те трябва да бъдат подобни или същите на основната идея. Ако са същите, ще сте сигурни, че сте я разбрали.

Разпознаване на контекстните връзки

Чували сте често, “Думите ми са взети от контекста. Нямах предвид това, което се подразбира.” Контекстните връзки включват всичко преди, по време на и след изявлението. Те също включват вербални, невербални и гласови послания. Както сте забелязали в предишните глави, съвсем малък жест може да промени значението на вербалното послание. Следователно, когато идеята е извадена от контекста, тя се променя по значение от човека, който я повтаря. Например, забележете как значението на това послание се променя, когато се извади от контекста.

Извън контекста: Той каза, че няма да ти помогне с домашното.
В контекста: Той каза, че няма да ти помогне с домашното, защото има заушка и е много заразно.

Контекстните връзки могат да бъдат много полезни. Чрез контекста може да разберете думи, които не знаете. Например, ако някой каже, “На пазара хората днес продаваха ябълки, ананаси, манготини и банани…” И без да знаете какво е манготини може да се досетите, че това е вид плод. Контекстните връзки помагат за по-доброто разбиране на целия текст.

Водете записки

Когато е възможно воденето на записки помага за концентрацията, определянето на основните о подосновните идеи. Например, говорителят казва, че има три причини за нещо. В записките могат да се използват римски цифри за номериране на тези три причини. След това могат да се посочат детайли за всяка една причина. И все пак записките могат да дадат само едно структурно описание.
Някои хора не могат да водят добри записки – пропускат важни факти като имена и дати. Дръги хора, обаче, също не могат да водят добри записки, но поради противоположната причина – те пишат прекалено много. Нужно е да се записват само тези факти, които са необходими да се запомни най-важното. Записките не могат да включат всичко, тяхната роля е само да опреснят паметта.
Следващия път когато пропуснете да чуете нещо, спрете и помислете за него. Какво се случва? Защо спряхте да слушате? За какво си мислехте през това време? Помогна ли ви някоя дума да се сетите за нещо друго? Успя ли някакъв шум или движение да ви отвлече вниманието? Ако можете да откриете причината, можете и да я коригирате. Ако я поправите, вие сте на път да станете по-добри слушатели.



ВАШ РЕД Е…

1. Сигурно сте играли играта “Развален телефон.” Някой казва нещо на човека до себе си. Той от своя страна казва на съседа си какво е чул. Посланието преминава през всички в групата и най-накрая последният казва какво е чул, а първият казва какво е казал. Изиграйте тази игра. Дискутирайте какво се случва с посланието. Променя ли се основната идея и подкрепящите детайли?
2. Изберете си партньор. Единият от вас ще търси непознати думи в речника. Използвайте тези думи в разговора си. Дайте възможно най-много контекстни връзки. Когато приключите, задайте въпрос на партньора си за да видите дали е слушал внимателно и е разбрал значението на думата от речника.


ПРЕГЛЕД НА ГЛАВА 4

Обобщение

Тази глава дискутира слушането като важен елемент на добрата комуникация. Целите на слушането е да събира информация, да анализира и сравнява, да преценява и отсъжда, да развлича и забавлява.
По-добър слушател се става като сте достатъчно внимателен да забелязвате грешки като представяне на мнения като факти, обобщения, полуистини, подвеждащи сравнения, лични нападки, и погрешни причинно-следствени връзки. Можете да станете по-добър слушател ако се подготвите, слушате внимателно за основната идея и подкрепящите детайли, свързващите уводи със заключенията , да разпознавате контекстните връзки, и да водите бележки.

Най-важните елементи на ефективните умения на слушател

1. Различаване на фактите и мненията.
2. Разпознаване на обобщенията.
3. Улавяне на всички полуистини в изявленията.
4. Откриване на подвеждащи справнения.
5. Разпознаване на личните нападки.
6. Откриване на погрешни доводи, особено когато говориртелят се опитва да ни убеди в нещо.
7. Разкриване на грешни причинно-следствени връзки.
8. Подготовка за слушане чрез повишаване на концентрацията.
9. Откриване на основната идея на изявленията.
10. Определяне на поддържащите детайли и връзки със заключенията след откриване на основната идея.
11. Използване на контекста за разбиране на непозната дума или фраза.

Речник

Използвайте думите в изречения.
Ad hominem arguments
Причинно-следствени връзки
Контекстни връзки
Факт
Обобщение
Полуистини
Основна идея
Подвеждащи сравнения
Мнение
Подкрепящи детайли

Въпроси за преговор

1. Дискутирайте и обяснете защо някои хора са лоши слушатели.
2. Избрйте четири причини за слушането.
3. Определете вида слушане, който използвате най-много. Обяснете защо.
4. Дайте пример за факт и мнение.
5. Дайте определение и пример за обобщение.
6. Дайте определение и пример за ad hominem argument.
7. Избройте няколко неща, които можете да направите за да се подготвите за слушане.
8. Опишете някои от начините, чрез които основната идея на реч може да бъде представена.
9. Назовете шест неща, които могат да ви помогната да станете по-добри слушатели.

Дискутирайте със съучениците си

1. Какво може да отвлече вниманието ви в следните ситуации? Как може да се справите с това?
В класната стая
На театрална постановка
Вкъщи
2. Разкажете за поне две ситуации от вашия опит, при които слушането е била много трудно. Дискутирайте техники, които е можело да ви помогнат да слушате по-добре.
3. Определете причините за слушане във всяка от ситуациите. Дискутирайте причините в клас.
a. Режисьорът на театрална пиеса кара един от служителите в театъра да отиде във фоайето по времето на антракта и да слуша какво хората ще кажат за пиесата.
b. Тим се грижи за тригодишната си сестра, която играе в задния двор. Тя влиза в стаята и казва, “Има скакауец навън, който издава странни звуци.” Тим я пита какво е скакауец, а тя започва да обяснява.
c. Марджи влиза вкъщи и чува братята си да спорят. Тя ги пита за какво спорят, а те и дават различни обяснения.
4. Кои от следните изявления са верни причинно-следствени връзки. Обяснете и дискутирайте отговорите си в клас.
a. Марти не ме харесва, той не дойде на моето парти.
b. Джеф започна да посещава уроци по китара и сега много повече деца сядат с него на обяд.
c. Скоро ми извадиха зъб и не мога да ям нищо твърдо.
d. Този фотоапарат е много скъп и сигурно прави много хубави снимки.


Критично мислене

1. Разбиране: Направете разлика между някой, който сериозно слуша политически дебат и някой, който само го чува. Дайте примери за това как всеки от слушателите ще реагира на кандидатите и на техните послания.
2. Анализ: Умението да се слуша внимателно е важно в много професии. Дайте примери за две такива професии. Анализирайте ролята на доброто слушане във всяка от тях.

Упражнения

В клас

1. Измислете нещо, което не е много познато на хората в класа. (Примери могат да бъдат смяна на гума на кола, правене на хляб, поправяне на спирачките на велосипед, готвене в микровълнова фурна) Нека тези неща имат поне четири стъпки. Споделете с класа тези стъпки и след това изберете някой, който да ги повтори. Ако някой не може да повтори някоя стъпка, разберете защо. Обясненията ли са били дълги или сложни? Разбъркани или неясни?
2. Хората могат да мислят почти пет пъти по-бързо отколкота да говорят. Заради това понякога знаем какво ще бъде казано. Изпробвайте това като пуснете запис на своите съученици и спрете по средата на записа. Накарайте съучениците си да напишат какво според тях ще е продължението. Прочетете на глас някои предложения и пуснете останалата част от записа. Вярни ли са предложенията?
3. Научете как говорител може да реагира на публика от лоши и съответно добри слушатели като прочетете малък пасаж пред класа. Направете това два пъти. При първия прочит публиката трябва да изглежда вяла и незаинтересована, а втория да се интересува живо от текста. Разкажете как се чувствате при двата случая. Нека и публиката да сподели своите впечатления.

Извън клас

1. Слушайте реклами по радиото и телевизията, и разгледайте няколко вестници и списания. Оптайте се да намерите всички четири вида погрешни доводи изброени в тази глава. Записвайте резултатите.
2. Представете си, че учителят по англииски ще изнася лекция за мистериозните истории. Избройте всички начини, по които можете да се подготвите за лекцията.
3. Напишете раклама или малка реч, с която да убедите хората в мнението си по даден въпрос. Използвайте поне два вида грешни доводи.
4. Отидете на най-тихото място, което знаете. Забележете колко много различни звуци откривате и как преди изобщо не сте ги чували.

Проект

Заедно с още някой открийте кои са вашите представители в местното или държавното управление. Изберете си един представител и тема, по която искате да знаете мнението му. Темата трябва да е важна за обществото. Пишете или се обадете на този представител и намерете информация по тази тема.
Когато получите тази информация прочетете я един на друг. Можете ли да откриете примери за грешни доводи? Кога е по-лесно да ги откриете – при четенето или слушането? Защо? Напишете своите експерименти и изводите, които сте направили, и ги представете на класа.

fluffka1
03-03-2010, 09:55
Много ми трябва това

http://download.pomagalo.com/28651/obrazyt+na+prometeii+mejdu+bojestvenoto+i+choveshk oto/?search=23510540&po=6

моля ви :(

detelina101
03-03-2010, 10:21
ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ”
ОБРАЗЪТ НА ПРОМЕТЕЙ МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО

Трагедията „Прикованият Прометей” на Есхил е част от драматургич¬на трилогия, недостигнала в цялостния си вид до нашето съвремие. Останали¬те две трагедии: „Прометей - огненосец” и „Освободеният Прометей”, остават неизвестни за културната исто¬рия не само на древна Гърция, но и на човешката цивилизация. Те са били в пряка сюжетна и проблемна връзка с раз¬витието на драматургичното дейст¬вие в „Прикованият Прометей” - твор¬ба, изразила обществените конфликти на епохата като сблъсък между божествено и човешко.
Идеята за художественото отражение и взаимодействие между света на Олимп и земния свят на хората същес¬твува още в древногръцките митове, но за първи път Есхил поставя проблема не за хармоничното единство, а за проти¬воречието между божествено и човеш¬ко. Преходно земното и неизменно веч¬ното влизат в конфликт. формирана е идеята за вътрешната динамика на про¬цесите и явленията, които определят начина на живот на общества, епохи и култури. Моделът на вечно справедли¬вото и хармоничното в митологичната картина на света търпи промяна от же¬ланието за развитие и прогрес. Всичко извоювано и установено се оказва в ос¬новата си преходно, а не вечно. В това е смисълът на никога нестихващата битка между стихиите в природата, отра¬зена в митовете. Тя е част и от вечно¬то неспокойство на човешките общес¬тва, които в бунта срещу старото тър¬сят нови хармонични форми на по-добър и щастлив живот. Вечно и преходно ви¬наги „спорят”. В основата на техния „диалог” е прадревното човешко жела¬ние за цивилизация и прогрес. То е божествено като стихиите в природата, създали и самия човек. А това всъщност е и художествената идея на Есхил в „Прикованият Прометей”. Главният герой в трагедията - титанът Про¬метей - е роден, според древния мит, от божествените сили на природата. Син е на Уран (бог на Небето) и на Темида - Гея (богиня на Земята). Митологичният първообраз на Прометей предпоставя художественото присъствие на земно и небесно, т.е. духовно в съзнанието на драматургичния герой на Есхил. Прометей въплъщава божествената си¬ла на духовността и земната човешка воля за промяна. Това го прави вътреш¬но динамичен, неспокоен и винаги тър¬сещ художествен образ. Стреми се към промяна на вечно установените, божествени по същност и право на съще¬ствуване, модели на света. Прометей е бунтар, символ на битката за прогрес и културно развитие. Неслучайно имен¬но той подарява на човечеството огъ¬ня - прадревен знак на божественото. Огънят е друг символен образ в траге¬дията на Есхил. Той изразява божественото в духа на човека. Така се създава идеята за приемственост не само между поколенията, но и във вечните тър¬сения на развиващата се човешка мисъл. В художествен, метафоричен смисъл - божествен е стремежът на хората към цивилизация и прогрес. Но началото в тази „вечност” на усилията и борбата поставя Прометей. Всеки бунт и всяко несъгласие с несправедливо устроения свят има нравствена цена. Пръв я „зап¬лаща” героят на Есхил. Дарява частица от божествения огън на смъртните и приема личното си страдание Като нравствено изпитание в името на човешкия прогрес: „...открадна... пламъка всемощен - и го подари на смъртните. Пред боговете ще плати греха си той, за да научи как се тачи царска власт и да забрави любовта към хората”. Поставен е хуманният проблем за „лю¬бовта към хората”, тревожещ боговете на Олимп. Един от тях - титанът Про¬метей - изпитва обич към човешкия род. Разколебан е статутът на божественото. „Любовта към хората” е символ на любовта към прогреса на човешкия род. Огънят - „пламъкът всемощен” - е метафоричната, художествена връзка между двете смислови значения на нрав¬ствената категория любов - обич и милост към смъртните, и надежда за циви¬лизация и прогрес. Знакът на божественото, събран в огненото зарево на „пламъка всемощен”, е вече знак на човешкото духовно търсене. Осветен е, пътят на разбиващото се човечество от Промислителя (на старогръцки Прометей означава Промисъл). Той вижда бъдеще¬то на човека, еднакво по сила и мощ с божествения Олимп. Основателна е тре¬вогата на Зевс. Божественият ред в све¬та се променя. Вместо унищожен, човешкият род има оръжие за борба срещу несправедливостта. Огънят - силата на боговете - е негово достояние. Човекът започва да вижда като Промислителя смисъла на своя тленен живот, да се бо¬ри и да отстоява своето място в света. Божествена е вече силата на духа. Творчески са „плодовете” на пламъка Прометеев в човешкото съзнание. То е прос¬ветлено със знание - божествената искра на хуманното в идеята за прогрес и развитие, която винаги се заплаща със страдание. Любовта към хората е тра¬гична съдба за Прометей. Наказан е от Зевс на вечни мъки, прикован към неприс¬тъпната скала на далечна Скития. Любовта към човешкия род се оказва божествено страдание за титана Прометей. Но той го приема, защото е в името на висока хуманна цел - прогресивното раз¬витие на човечеството: „Те бяха със очи, ала не виждаха, с уши, ала не чуваха. И цял живот, подобни на видения, преварваха в мъгла и мрак... за хората измислих най-великата наука за числата, още буквите – все памет и все майка на изкуствата.” В думите на титана прозира не съжаление, а заслужена гордост от хуман¬ния заряд на делата си. неговият дар -огънят божествен - открива нови пъти¬ща за развитието на човека. И винаги Прометей дава сила на съзнанието и ра¬зума да прозре новото и прогресивното: „Едничък аз измислих платнокрилите блуждаещи в морето бързи кораби. ...А скритите сред земните недра блага за хората - желязо, мед, сребро и злато! Може ли да се похвали друг с това откритие? Не, тъй би сторил само празноглавецът! Та ето всичко, с кратка реч изказано: от Прометей са всичките умения!” Еволюират световете на човешко и божествено. Променя се начинът на ми¬слене на човека, защото е променено от¬ношението на Промислителя (божествения син на Уран и Гея) към земния свят на смъртните. Прометей носи мисълта за промяната и развитието в своето божествено съзнание. Това е доказател¬ственият мотив на Есхил, че божествено красива е идеята за създаване на по-справедлив човешки свят, който включва всяко общество и време. Бор¬бата и страданията за нейното реали¬зиране заслужават високата си нравст¬вена цена. Понякога един човешки живот е недостатъчен, за да стане светът по-щастлив и по-добър. Следващите поколения продължават борбата. Така прог¬ресът и цивилизацията се оказват веч-но дирене и вечно страдание. Дълбокият философски смисъл на това художествено послание, оставено за човечество¬то от Есхил, идва от символиката, ко¬ято носи образът на Прометей. Той е бог. Не познава смъртта. Наказан от Зевс, ще страда вечно, както е вечен и стремежът към прогрес. Прометей е символ на тези вечни търсения, съпът¬стващи развитието на всяко човешко поколение в безкрайния и никога неизвървян докрай път на цивилизацията. Божественият промисъл за силата на знанието, дадено от Прометей на смър¬тните чрез „пламъка всемощен”, проме¬ня „божествено” съдбата на човечест¬вото.
Божествено и човешко докосват световете си. Огъ¬нят - символ на боговете, но и реална природна стихия - е връзката между тях. Тя е дело на Прометей. Така тита¬нът застава между човешкото и божественото. Това е не само предопределе¬ната му по рождение съдба, но и художествена цел на драматургичния зами¬съл при изграждане образа на Промисли-теля в трагедията „Прикованият Про¬метей” на Есхил. Той е въплъщение и на идеята за справедливостта. Прометей се бори за нея още в митологичната предистория на драматургичния сюжет на трагедията. В битката за божествения жезъл между Кронос и Зевс участват и титаните, родени от Уран и Гея. Те подкрепят Кронос, но смятат да властват с насилие. Отхвърлят всякаква мисъл за справедливост в божественото управление на Олимп. Това е при¬чината Прометей да застане на стра¬ната на Зевс. В него той вижда новия справедлив владетел в света на богове¬те. Но се оказва излъган в надеждите си. Гръмовержецът Зевс не познава законите на справедливостта. Достига до крайни форми на насилие. Пожелава унищожението на човешкия род: „Щом сяда на престола бащин, почва той да разпределя почетните длъжности сред боговете, да раздава властите. За бедния човешки род ни думица не каза. Щял да го изтреби целия, за да изникне ново поколение. Единствен аз оспорих тези планове. Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните”. Основен мотив в избора и действията на Прометей е справедливостта - же¬ланието тя да възтържествува, да ста¬не светът по-справедлив - първо на бо¬говете, а след това и на хората. В име¬то на справедливостта той подкрепя Зевс в битката за властта, но пак в име¬то на справедливостта дръзва да му противостои. Прометей е цялостен и последователен в поведението си. Нрав¬ствената му ценностна система не търпи промяна. Остава винаги верен на изградените хуманни принципи за спра¬ведливост. Любовта към хората е ес¬тествена проява на божествената му нравствена същност, хармонична един¬ствено с идеята за справедливост и щастие както в света на смъртните, така и сред божествените обитатели на Олимп. Отново Прометей застава между човешко и божествено, обречен на страдание:
Затуй стоя превит под тези бедствия, ужасни за страдалеца, за зрителя -покъртващи. Бях милостив към хората - не срещнах милост, а така безжалостно разбит, вися - за Зевс позорно зрелище.
Справедливостта на обществените идеи за управление и прогресивно разви¬тие на човешкия род са художествените послания на Есхил, въплътени в обра¬за на Прометей - символ на вечното страдание и борбата за духовните творчески плодове на цивилизацията. Тя започва с „пламъка всемощен” на прометеевския огън, даден от Промислителя на човечеството.
Универсални по значение, драматур¬гичните идеи на Есхил в трагедията „Прикованият Прометей” носят веч¬ния стремеж към съвършенство и хар¬монична връзка между човека и света, а в художествен метафоричен план - между човешко и божествено.

Zestful
03-04-2010, 10:26
Ако може да ми дръпнете този материал?
pomagalo com/465739/upravlenie+na+konfliktite/

vileto8
03-04-2010, 15:25
МОЛЯ...МОЛЯ...МОЛЯ...МОЛЯ...МОЛ Я...
http://download.pomagalo.com/5043/
http://download.pomagalo.com/196808/globalni+ekologichni+problemi/

detelina101
03-04-2010, 18:32
ПО ГЕОГРАФИЯ


тема: „Религийте по света”


Религията бива определяна като израз на обществената вяра, нагласа и обичаи, които са свързани със свръхестественото. Въпросът, от какво точно се състои религията, е много спорен и с него се занимават теолози, социолози, антрополози, както и обикновени хора. Това е светоглед и светоусещане, за които характерен белег е вярата в божествените сили и които отразяват отношението на човека към Бог. Най-ранни прояви на религията са фетишизмът, магията, тотемизмът, анимизмът и др. Впоследствие се създават по-сложни и по-висши форми (виж политеизъм). Най-висша форма на религията е монотеизмът. Всяка религия е единство от определени религиозни идеи, съответен на тях култ и религиозни чувства. В България конституцията осигурява свобода на мисълта и съвестта и избор на религиозни или атеистични възгледи за вярващите и за атеистите. Традиционна религия е източноправославната. Има и мюсюлмани, католици, протестанти и др.
Религията като форма на обществено съзнание е играла и продължава да играе важна роля върху общественоикономическото развитие на Балканския полуостров. Тя е един от основните фактори, въздействащи силно върху културното развитие на народите, етническото им самоопределяне и поведение (включително и репродуктивното). Думата религия е от латински произход и означава благочестие, набожност, святост.
Необходимостта на човешката цивилизация от религия идва от нуждата от ред и законност, от нравствена ценностна система, от вечния стремеж на човека да открие и да се доближи до своя Творец, от порив за спасението на живота и отвоюване от смъртта, което значи – жажда за безсмъртие.Етимологичният анализ на думата отвежда до лат.religio- свещено задължение, свещена връзка, обожание. Изследователите често приемат религията като присъща на човешката същност и говорят за homo religiosis- вродена религиозност, защото в нея се оглежда идеята за преход на крайното с безкрайното, за вечната метаморфоза на живота от едно състояние в друго. Тя увеличава малкото време на индивида до размерите на Голямото време, изравнява микрокосмоса с макрокосмоса. Аспектите при разглеждане на религията са много – тя е учение, идеология, поведение, душевност, игра на въображението, рожба на културата, магичен бунт срещу смъртта, болка, милост и скръб за самите нас, изправени пред бездната на Времето, драма на съзнанието, което се ражда с мисълта за преходността и с опитите за преодоляване на смъртта.





Юдеизъм: Една от най-древните религии. Зачатъци на юдеизма могат да се открият във второто хилядолетие преди новата ера, сред евреите живели на територията на Палестина. Възникнал като политеистична форма, юдеизма, през първото хилядолетие преди новата ера, постепенно се трансформирал в монотеистична религия.
Юдеизма е основан на догматите: признаване на единния бог Яхве, богоизбраност на еврейския народ, вяра в месията, който трябва да съди всички живи и мъртви, а поклонниците на Яхве да отведе в обетованата земя, Стария завет (Танаха) и Талмуда са святи.
Съгласно общо християнските представи, евреите в дохристиянския период са били убедени в своята богоизбраност и в изключителността на собственото спасение. Другите народи трябвало да влязат в месианското царство изключително в качеството на победени и на роби. Тази богопротивна горделивост се смята за причина за отхвърлянето на еврейския народ и неговото поражение през 70 - 135 год. от н. е.
По християнската и юдейска митология, на еврейския народ е било съобщено божествено откровение. След така наречения Вавилонски плен, е започнало изучаването от еврейския народ на съобщеното откровение, което е отнело повече от десет века, до завършването на Талмудите - Ерусалимския и Вавилонския, съответно през ІV и VІ век от новата ера.
Първоначално юдеизма бил разпространен на много ограничена територия и почти не излизал извън пределите на неголямата Палестина. Проповядваната от юдеизма религиозна изключителност на евреите, не способствала за развитието на прозелитистическата дейност. Следствие на това юдеизма, с незначителни изключения, винаги е бил религия само на еврейския народ. Обаче своеобразната историческа съдба на евреите е довела до разселването на последователите на юдеизма по всички страни на света.
Едно от първите литературни произведения на юдеизма е Тора (Петокнижието), първите пет книги от Стария Завет: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие. Най-стария паметник на юдейската и християнска религия. Основната част от Тора е била създадена през ІХ - VІІ век пр.н.е. Окончателната редакция и първа публикация на Тора е от V век пр.н.е. в Ерусалим.
Талмуд. Събраните закони на юдейската религия. Явява се основния богословски сборник на юдеизма.
Талмуда се е оформял в продължение на много векове, от ІV век пр.н.е. до ІV век от н.е. Столетия наред първоначалното съдържание на Талмуда се е предавало устно от поколение на поколение. Затова за разлика от Библията (писания закон) Талмуда е наречен устен закон.
Писменото оформление на талмудическите материали е започнало през ІІІ век от н.е. и е завършило през V век (Ерусалимски Талмуд). Вавилонския Талмуд е бил завършен през VІ век. В основата на Талмуда е залегнал Стария завет, особено първия му раздел - Петокнижието, Мойсеевия закон или Тората. Основната задача, която са си поставяли талмудистите - съхраняването и укрепването на библейското вероучение, приспособяването му към променящите се условия на живот. Разработените правила са способствали за още по-голямата национална затвореност и религиозна обособеност на еврейския народ.
Първите закони на Талмуда са установени през периода когато Юдея е била включена в империята на Александър Македонски (332 го. пр.н.е.), и елинизма е нахлул в затворения свят на древните евреи. В продължение на три века (от ІV до ІІ век пр.н.е.) Юдея е изпитала върху себе си силното влияние на гръцката култура. През ІІІ век пр.н.е. книжниците-хасидеи са се опълчили против елинистите, заставайки на защитата на \\"вярата на бащите\\". За да съхранят мойсеевия закон в новите условия, хасидеите се заели с тълкуването на Тора, в резултат на което се е появил сборника Мишна ришона (Първо повторение на Тора). Този сборник частично е влязъл в състава на Талмуда, както смятат, в силно преработен вид. Мишна е цитиран по трактати, глави и параграфи.
През 141 го. пр.н.е. в Юдея се е установила властта на Макавеите, обединяващи в едно лице духовната и светска власт. Против Макавеите се опълчва старата първосвещеническа династия на Садокидите, които са били привърженици на компромиса между мойсеевия закон и гръцката философия. Хасидите в борбата си против садукеите са разчитали на фарисеите - произлизащи от средните слоеве на населението, които били противници на гръцката философия и яростни защитници на Тората.

Секти

Караими. Юдейска секта, възникнала през VІІІ в.пр.н.е. в Багдад. Получила широко разпространение в Персия през ХІ век, а след това се разпространила по Средиземноморието, на Крим, в Литва и Полша.
За разлика от юдеистите не признават устната традиция на равините, Талмуда и Мишна. За свещена книга признават само Стария завет.
За разлика от ортодоксалните юдеи, каримите допускат смесването на млечни продукти с месо в храната, не носят талисмани, събуват си обувките преди влизането в синагогата, игнорират доста церемонии. Поради отричането от каримите на равините, бракове между тях и ортодоксалните евреи са невъзможни, което създава сериозни битови усложнения.
В днешно време каримите живеят предимно в Крим и Израел. В края на ХХ век тяхната численост е от10 до 20 хиляди.

Месиански евреи (Юдео-християни). Синкретическо юдеистко течение, образувало се през втората половина на ХІХ век. Мястото на зараждането му е неизвестно, тъй като историците отбелязват практически едновременната му поява в САЩ, Великобритания и Молдова.
Течението обединява евреи, приели християнството, признаващи Христос като месия, но максимално съхраняващи юдейските обреди, вярвания и култ. Вероучението на месианските евреи е най-близко до петдесятничеството.
Религиозните служби в общините се извършват в петък вечерта. Традиционните еврейски празници се съблюдават без изменение.
През 1915 год. е създаден Съюзът на месианския юдеизъм в Америка, обединяващ всички общини на месиански евреи в САЩ.
В края на ХХ век общини на месиански евреи са се съхранили предимно в САЩ, където наброяват повече от 1500 - 2000 привърженици. След 1991 год в Русия са се появили неорганизирани общини на месиански евреи, нямащи общ център и единна идеология.

Самаритяни. Отделен клон на юдеизма. Поддържа се от малочислена (не повече от 1000 човека в края на ХХ век) група самаритяни, живеещи недалеч от Наблуз.
Основно разногласие между самаритяните и юдеите, довело до вражда, се състои във възникналия през ІV век от н.е. спор, по повод мястото избрано от Мойсей за строителство на Храма. Юдеите се придържат към становището, че става въпрос за планината Мория в Ерусалим, а самаритяните твърдят, че става въпрос за планината Харизм, близо до Наблуз.
Самаритяните считат себе си за единствените автентични съхранители на Завета. От книгите на Стария завет признават само Петокнижието и книгата на Исус Навин. Отхвърлят книгите на пророците и Талмуда. Самаритяните имат собствен календар. Помежду си общуват на древния арамейски диалект, а в бита - на арабски език.
Самаритяните признават съботата и юдейските ритуали за приемане на храната. Съхранен е и ритуала за умъртвяване на животните. В повечето случаи е забранено да се яде месо. Пасхата се празнува на свещената планина Харизм, където се принасят в жертва седем агнета.

Йеховисти-илиинци (Дясно братство, Сионска вест). Руска синкретическа секта, произлязла от православието и съчетаваща елементи от християнството и юдеизма. Основана през 1846 год. на Урал от щабс-капитана в оставка Н.С.Илин под влиянието на мистическите идеи за обединението на всички вероизповедания.
Основа на вероучението е съчинението на Илин \\"Сионската вест\\", централно място в което заема предсказанието за Армагедон. Членовете на сектата смятат, че на Земята вече е трасиран пътя на Антихриста, тъй като в резултат на множеството лъжеучения християнството е разкъсано на 666 части. Всички хора, според твърденията на Илин са разделени от Господ на стоящи отдясно и отляво от него. Десните (праведниците), при приближаването на царството на Христос, ще се окажат заедно с еврейския народ на Сионската гора, ще ги зачислят като светци в Ерусалим, който ще бъде преименуван на Херенбург. Левите (сатанистите), към които се причисляват католиците, юдеистите, мюсюлманите и будистите, ще попаднат в ада.
Илинците празнуват съботата, не ядат свинско и изпълнявят ред други юдейски предписания. Отбелязват юдейските празници. Нямат храмове. Молитвите си извършват нощно време и ги съпровождат с химни и мотиви от народни песни. Православните обреди и тайнства се отхвърлят. На членовете на сектата се забранява да изпълняват задълженията към държавата, в това число и да служат в армията.
Числеността на сектата в края на ХХ век е няколко хиляди човека живеещи на Урал, Северен Кавказ, Украйна и Казахстан.

Хасидизъм. Мистично течение в юдеизма. Възникнало в Полша през ХVІІІ век, под влиянието на протеста против формализма на равините. Вдъхновител на течението станал Израил бен Елиезер (Бешт), който на основата на Кабалата създал собствен вариант на юдеизма.
Според учението на хасидите, Бог е добър по своята природа, а човекът е център на творението. Според учението на Бешт, набожността е по-важна от образоваността.
Хасидите се придържат към крайно ортодоксални и остарели възгледи и обичаи, предимно в бита. Особено това се отнася за отношенията към жената, които са задължени да се стрижат до голо, да носят перуки, не могат да се украсяват, да не се разсъбличат напълно дори пред съпруга си., забранено им е да се хранят на една маса заедно с мъжете.
Бешт бързо развил своето учение, независимо от съпротивата на равините. В крайна сметка хасидизмът е стигнал до компромис с ортодоксалния юдеизъм. В днешно време числото на привържениците на хасидизма е незначително, но те традиционно имат голямо влияние на политиката в Израел.

Денме (Мааминим, Сабатианство). Мистическа секта от юдейски произход.
Група евреи от гр. Салоники, участваща в масово месианско движение, обхванала повечето еврейски общини на Европа и възглавявана от Сабатай Цви, приела в средата на ХVІІ век следвайки своя водач, исляма. Външно оставайки мюсюлмани, денме изповядват собствен не ортодоксален вариант на юдеизма. Сектата е имала таен характер.
Денме са вярвали в божествеността на Сабатай Цви и са разглеждали неговото появяване като второ пришествие на Христос.
Опирайки се на собствена интерпретация на Кабалата, денме са се стремили да допълнят \\"Земната Тора\\" с мистическата \\"Тора от бъдещите времена\\", предписваща всичко това, което класическата Тора и Талмуда са забранявали.
В култа на денме влизали оргиястически обреди.
Денме са създали своя религиозна литература на испано-еврейския език джудезмо, примери от която, поради тайния характер на сектата, са се запазили много малко. В началото на ХХ век денме са преминали изцяло на турски език.
В началото на ХVІІІ век в сектата настъпил разкол, в резултат на който, са се образували няколко враждебни една на друга групировки.
През 1924 година денме били изселени от Салоники, в рамките на сключеното споразумение за обмяна на население между Гърция и Турция, и се заселили в Истанбул, Едрине и Измир, и окончателно се превърнали в етнически турци. Само една от групировките на денме - каракашлар (коньосос), съществува и до днес.Числеността на тази действаща в строга секретност група, по разни оценки, се колебае от няколко стотин до няколко хиляди души.

Черни евреи. Синкретическа секта, основана на юдеизма. Разпространена в САЩ в афроамериканската среда. Основател и духовен лидер - Ави Бен Картър.
Вероучението на сектата е основано на основните концепции на юдеизма в съчетание с не ортодоксалните идеи на месианството и елементи на традиционните африкански вярвания.
Привържениците на сектата смятат, че Израел се явява родина-майка за всички черни евреи, а Африка е тяхната страна-баща. Те се придържат към основните принципи на юдеизма, в същото време практикуват многоженството, вегетарианското хранене и напълно забраняват алкохола.
В началото на 60-те години на ХХ век Ави Бен Картър се обявил за Мойсей, и в края на 60-те години убедил своите ученици да емигрират в Израел. В 1984 год. Министерството на вътрешните работи на Израел изселило по-голямата част от черните евреи обратно в САЩ.



Индуизъм: Изворите на индуизма намират своето начало в Харапската или Индийска цивилизация, съществувала през ІІІ - ІІ хилядолетие пр.н.е. по долината на река Инд. Религията на тази цивилизация, основана на почитането на божество, имащо много общо с индуиския бог Шива.
Примерно, от средата на ІІ хилядолетие в северо-западен Индустан са започнали да проникват племената на Арийците. Техния език по-късно започнал да се нарича ведийски санскрит. Нахлуването на арийците е предшествано от продължителната история на преселението на народите, говорещи индо-европейските езици.
Арийците донесли сложен обред на жертвопринасяне - яджну, по време на когото, в жертва на боговете се е принасяло печено говеждо месо и алкохолната напитка сома.
Арийците се смесили с месните племена, наречени в Ригведа Даса. В резултат на това състава на обществото се усложнил и това довело до развитието на кастовата система, която станала социална база на индуизма. В новата система първостепенна роля се отреждало на брахманите - познавачи на Ведите и главни изпълнители на обрядите.
Брахманизма се разпространил в Индия през първото хилядолетие пр.н. е. Във втората половина на това хилядолетие, позициите на брахманизма започнали да отслабват, и той за известно време бил изместен от други религии, основно това са били будизма и джайнизма. В края на първото хилядолетие пр.н.е. В Индия се образувал сложен комплекс от разнородни религиозни представи, които не влизали в явно противоречие с Ведите, но повече съответствали на новите условия за живот.
В началото на първото хилядолетие от новата ера, учението на брахманизма, започнало отново да се възражда в Индия, под формата на индуизъм. В това време индуизма и будизма се развивали паралелно, при това спора между философиите им е бил главната движеща сила на това развитие. Индуиската школа Нйяя се е оформила под въздействието на будистката логика, а школата Веданта е изпитала сериозно въздействие от будистката школа Мадхямика. Главна роля е изиграл будизма и при отказването от кървавите жертвоприношения.
По време на управлението на династията Гупти (ІV - VІ век от н.е.) индуизмът е станал държавна религия в Индия. Будизмът, оказал на индуизма силно влияние, особено в теоретическата област, бил изместен извън пределите на страната, а през ХІ век окончателно изчезнал от Индия. Джайнизмът останал като една от индийските религии, но последователите му са много малко.
Терминът индуизъм е с европейски произход. В Индия религията се нарича Хинду-самая или Хинду-дхарма.
Индуизмът фактически не се явява единна религия, а представлява система от местни вярвания. Индуизмът е политеистичен, макар школата Веданта да предсавлява пантеистична религия. Главни божества в индуизма са Брахма, Вишну и Шива, въплътени в тройния образ Тримурти.
Основа на индуиският светоглед се явява учението за трите цели в живота на човека: дхарма, арха, кама.
В индуизма съществуват две основни направления - вишнуизъм и шиваизъм. Сред шиваистите се забелязват почитателите на женското начало - шактисти.
По отношението си към Ведите и основните религиозно-философски принципи в Древна Индия, всички школи се делят на Астика и Настика. Към Астика се отнасят:
• Вайшешика
• Веданта
a)Адвайта-Веданта
b)Вишишта-Адвайта
• Йога
• Мимаса
• Нйяя
• Санкхя

Към Настика се отнасят:
• Адживика
• Локаята
a)Чарвака

Във втората половина на ХІХ век в индуизма се е появило реформистко движение Арйя самадж, което в днешно време има доста голямо количество последователи.
Основните принципи на индуизма са представата за карма, дхарма и санскара. Индуистите имат своите свещени книги - Ведите, обаче за индуизма е характерно отсъствието на каквито и да е строги канони.
Индуизмът поддържа кастовото разделение на индийското общество.


Бъдизъм: Религиозно-философско учение, възникнало в Индия през V - VІ век пр. н. е. Влиза в Сан цзяо - една от трите главни религии на Китай. Основател на будизма е индийския принц Сидхартха Гуатама, получил впоследствие името Буда т. е. пробуден или просветлен.
Будизмът е възникнал в северо-източна Индия, в областите на добрахманската култура. Будизмът се разпространил бързо по цяла Индия и достигнал пълния си разцвет в края на първото хилядолетие пр. н. е. и в началото на новата ера. Будизма е оказал голямо влияние на възраждащия се от брахманизма индуизъм, но бил изместен от него и към ХІІ век практически изчезнал от Индия. Основна причина за това е противопоставянето от Будизма на свещената според брахманизма кастова система. Едновременно, започвайки от ІІІ в. пр. н. е. е обхванал Юго-източна и Централна Азия и частично Средна Азия и Сибир.
Още в първите столетия на своето съществуване будизма се разделил на 18 секти. Разногласията между сектите наложило свикването на събори в Раджагриха в 447 год пр.н.е., 367 год. пр.н.е. в Вайнави, през ІІІ век пр.н.е. в Паталирутра, което в крайна сметка в началото на новата ера довело до два основни клона на будизма - хинаяна и махаяна.
Хинаяна се е утвърдила предимно в юго-източните страни и е получила названието южен будизъм, а махаяна - в северните страни и е съответно северен будизъм.
Разпространението на будизма е способствало за създаването на синкретически (сборни) културни комплекси, съвкупността им образува така наречената будистка култура.
Философската концепция на будизма е основана на главните идеи на брахманизма и частично от ведизма. В будизма добре са развити теорията на инкарнацията, кармата, дхармата и нирвана.
Характерна особеност на будизма е неговата етико-практическа насоченост. От самото начало той се е обявил не само против значението на външните форми на религиозния живот, и преди всичко против ритуализма, но и против абстрактно-догматическите търсения, свойствени на брахмано-ведическата традиция. Като централен е бил издигнат проблема с битието на личността.
Основата на будизма е проповедта на Буда за четирите благородни истини. Върху разясняването и развитието на тези истини, и в частност включените в тях представи за автономия на личността, са построени всички разработки на будизма.
Страданието и освобождението са представени в будизма като различни състояния на единното битие - страданието е състояние на проявеното битие, а освобождението - на не проявеното. Едното и другото, бидейки неделими, в ранния будизъм са като психологическа реалност, а в развитите форми на будизма - като космическа реалност.
Будизма си представя освобождението като унищожение на желанията, по-точно като погасяване на тяхната страстност. Будисткия принцип, така наречения среден път, препоръчва избягването на крайности както в увлеченията по чувствените удоволствия, така и в абсолютното им подтискане.
В нравствено-емоционалната сфера на будизма, господстващо положение има концепциите за търпимостта, и относителността - от позиция на която нравствените предписания не се явяват задължителни и могат да бъдат нарушавани. В будизма липсват понятия като отговорност и вина като нещо абсолютно, поради това не може да бъде намерена точна граница между светския и религиозен морал, и в частост, смекчаването или отричането на обичайния аскетизъм.
Нравствения идеал на будизма е не причиняването на вреда на окръжаващите (ахинса), произтичащ от общата мекост, доброта и чувството за съвършена удовлетвореност.
В интелектуалната сфера, будизма отстранява разликата между чувствената и разсъдъчна форма на познанието и установява практиката на така нареченото съзерцателно размишление (медитация), в резултат на което се постига преживяване на битието в цялост (без различаването на вътрешно и външно), пълна самовглъбеност. Практиката на съзерцателното размишление, служи не само като средство за познание на света, колкото като основно средство за преобразуване на психиката и психофизиологията на личността. Като конкретен метод за съзерцателно размишление са особено популярни дхйяните, получили названието будистка йога. Състоянието на съвършеното удовлетворение и самовглъбеност, абсолютната независимост на вътрешното битие е положителния еквивалент на погасените желания - това е освобождение или нирвана.
В основата на будизма е утвърждаването на принципа за личността, неотделима от окръжаващия свят и признаването на битието като своеобразен психологически процес, в който се оказва въвлечен и света. В резултат на това в будизма отсъства противопоставяне на субекта и обекта, на духа и материята, смесва се индивидуалното и космическото, психологическото и онтологическото и едновременно, особено се подчертават потенциалните сили, скрити в целостта на това духовно-материално битие. Творческото начало, крайната причина на битието, се оказва психическата активност на човека, определяща както образуването на битието, така и неговото разпадане - това е волевия избор \\"Аз\\", възприеман като някакво духовно-телесно единство. От не абсолютизираните стойности за будизма всичко съществуващо е без относително към субекта, поради отсъствието на съзидателни стремежи в личността, следва изводът, от една страна, че Бог като висше същество е иманентен (недействителен) по отношение човека и света, от друга - в будизма няма необходимост от бога като творец и спасител, т.е. като безусловно върховно същество е трансцедентен (извън интересите) на тази общност. От това произлиза и отсъствието в будизма на дуализма божествено - не божествено, бог - свят.
Започвайки с отричането на външната религиозност, будизма в процеса на своето развитие е достигнал до нейното признаване. При това е станало отъждествяване на висшата реалност в будизма - нирваната с Буда, който от олицетворение на нравствен идеал се е превърнал в негово лично въплъщение, ставайки по този начин най-важния обект за религиозни емоции. Едновременно с космическия аспект на нирваната, възниква и космическата концепция Буда, формулирана в доктрината трикаи. Будисткия пантеон е започнал да се разраства за сметка на въвеждането на всякакъв род митологически същества, така или иначе асимилиращи се с будизма. Култът, обхващащ от всички страни живота на будиста, започващ от семейно-битовата среда и завършващ с празниците, особено усложнен в някои течения на махаяна, в частност в ламаизма. Много рано в будизма се е появила сангха - монашеската община, от която с течение на времето израснала своеобразна религиозна организация.
Най-влиятелната будистка организация е създаденото през 1950 год. Всемирно будистко братство.
Будистката литература е обширна и включва съчинения на пали, санскрит, хибриден санскрит, сингалезки, бирмански, кхмерски, китайски, японски и тибетски езици.
Терминът \\"будизъм\\" практически няма синоними, с изключение на Япония, където той се нарича \\"буке\\".
Будизмът е разпространен предимно в Китай, Тайланд, Япония, Бирма, Виетнам, Корея, Шри Ланка. Общото число на последователите на будизма от всичките му течения в края на ХХ век е около 250 милиона човека.

Християнство: монотеистична религия, свързана с Исус Христос - неговия основател и център на религиозно почитание. Възникнала в Палестина около 30 г., религията се разпространява бързо и в европейските земи на Римската империя, там главно чрез апостол Павел. Силно е повлияна от други източни култове, популярни по онова време в Римската империя, като например от иранския митраизъм или пък култа към египетския бог Озирис. Християните са преследвани от римляните до налагането на християнството като официална религия с Миланския едикт от 313 г. на император Константин.От самото начало християнството се разклонява в различни направления, църкви и секти. Трите главни направления са православие, католицизъм и протестантство с общо над два милиарда последователи. През 1054 г. (Голямата схизма) християните в древната църква в Европа се разделят на православни и католици. През 16 в. от католицизма се отделя Англиканската църква, а по-късно протестантите, които имат най-много разклонения. Монотеистична религия, една от най-разпространените в света (наред с исляма и будизма). Възниква на основата на юдаизма и под силното въздействие на гръко-римските и източните култове. Разпространява се от II половина на 1 в. в източните провинции на Римската империя. С Миланския едикт (313) християнството е обявено за равноправно на другите религии; в средата на 4 в. става официална религия в Римската империя. В християнството съществуват 3 основни направления: православие, католицизъм и протестантство. Като религиозна система християнството се оформя в основни линии до края на 3 в. Главните догми на християнството са изработени на Никейския събор през 325, другите догмати, култ и устройство на църквата са уточнени на Вселенските събори. Общ признак на християнските вероизповедания е вярата в съществуването на свръхестествен Дух, всемогъщ Бог, творец и промислител, което е изразено в догмата за Света Троица - един по своята същност, но троичен по лица Бог Отец, Бог Син (Исус Христос) и Свети Дух. В центъра на християнската етика е идеята за греха на първородителите Адам и Ева. В християнския култ, особено в православието и католицизма, важно място заемат християнските тайнства, обредите и др. Свещени и култови предмети са кръстът, иконите, богослужебните книги, одеждите и др. Свещена книга на християнството е Новият завет. В България християнството е въведено като официална религия през 864.
Православие: е славянското наименование на източноортодоксалното християнство — един от трите традиционни клона на християнството. Славянският термин е пряк превод на гръцкото ortho doxia.
Някои руски родоверчески общини използват православие за обозначение на изповядвания от тях съвременен славянски паганизъм.

Католицизъм: е едно от направленията в християнството.
Основен обряд в католическата църква е Светата литургия. Светата литургия е пресъздаване на жертвоприношението от Новия Завет, в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицитворяващи тялото и кръвта на Божия син.
По време на Светата литургия верните изповядат:
Химн (Gloria)
Верую (Credo)
Отче наш (Pater Noster) .
Разпространен е в Австрия, Белгия, Германия, Естония, Литва, Латвия, Западна Беларус и Западна Украйна, Испания, Италия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия, Чехия, латиноамериканските страни, Филипините и другаде. Център на католическата църква е Ватикан; неин глава е папата, на когото са подчинени кардиналите, архиепископите и епископите. Обособяването на католицизма в християнството започва в края на 4-5 в. със съперничеството между римските папи и константинополските патриарси. Разделянето на църквите става през 1054, окончателно през 1204. Различия на католицизма от православието: учредяване на римско епископство от свети апостол Петър, чиито наследници са папите; приемане на непогрешимостта на папата по верските въпроси; приемане на филиокве - Свети Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Сина; безбрачие на нисшето духовенство (целибат); богослужение на латински език, използване и на инструментална музика в църковните обреди, устройване на религиозни шествия, поклонения на свети места; организиране на кръстоносни походи и Инквизиция и др. В резултат на Реформацията в редица страни католицизмът е изместен от протестантството. От 60-те г. на 20 в. католицизмът започва да модернизира своята догматика, църковна организация и политика.

Протестанство: в тесен смисъл на думата се отнася за група владетели и имперски градове, които на Шпайерската диета през 1529 протестират срещу Вормския едикт, забраняващ лутеранското учение в Свещената Римска империя.
В по-общ смисъл протестантство се отнася за всяка западна християнска група, откъснала се от католицизма под влиянието на Мартин Лутер, основател на лутеранството, или Жан Калвин, основоположник на калвинизма. Трети основен клон на Реформацията, който се противопоставя и на католиците, и на останалите протестанти, е анабаптизма. Някои западни некатолически християнски групи са наричани протестантски, въпреки че не признават историческа връзка с Лутер, Калвин или анабаптистите. Сега протестанството се приема за едно от трите основни течения в християнството, наред с католицизма и православието. Възниква през 16 век в Западна Европа по време на Реформацията. Включва разнообразни религиозни учения и църкви - лутеранство, калвинизъм, цвинглианство, англиканска църква, много общности - баптисти, методисти, квакери, адвентисти, петдесетници и др. Разпространено главно в Северна и Средна Европа и САЩ, в България са представени сравнително слабо. Протестантите не признават редица догми и канони на католицизма. От него и от православието протестантството се отличава главно с принципа за непосредствена връзка между Бог и човека. По инициатива на протестантските църкви е създаден Световният съвет на църквите.

Ислям: Една от най-разпространените религии, чиито последователи съставят по-голямата част от населението в Близкия и Средния изток, в Магреба и Индонезия и малка част в много други страни, включително България. Възниква в началото на 7 в. в Хеджаз, Западна Арабия. За неин основател се смята Мохамед. Учението на ранния ислям, изложено в Корана, се формира под влияние на юдаизма и християнството. Главна догма - признаване само на един бог (Аллах). В Арабския халифат се създава свещеното предание Суна (възниква около средата на 7 в.). Основно направление - сунизъм, и опозиционно - шиизъм, както и редица секти.. В края на 19 в. възниква панислямизмът. След завладяването на България (1396) османската власт провежда системна ислямизация на българи (16-18 в.).
История на исляма

В момента на своето възникване ислямът е бил синкретическа религия, поела в себе си елементи от редица религии на Арабския полуостров. Основно влияние на първоначалния ислям са оказали древните вярвания и култове: ханифизъм, юдаизъм, християнство и маздеизъм.
Основател на исляма се смята пророк Мохамед - исторически достоверна личност.
В 610 година в Мека Мохамед се изказал за първи път публично като пророк. Тази година може да се смята като годината на възникване на исляма. Макар че нито първата, нито последващите проповеди на Мохамед, да не са му донесли успех, той успял да набере известно количество последователи на новата религия. Проповедите от този период се отнасяли предимно за нереалния живот, за душата, затова не са предизвикали голям интерес в населението. Управляващите кръгове, както към проповедите, така и към самия Мохамед, са показали враждебно отношение.
След смъртта на богатата му жена, положението на Мохамед в Мека станало рисковано, и в 622 година той бил принуден да се премести в Медина. Изборът на новата база бил удачен, тъй като Медина била конкурент на Мека в много отношения, преди всичко в търговията. Често са ставали военни стълкновения между населението на тези райони. Реалните интереси на хората са определили идеологическата атмосфера, в която е намерила подкрепа проповедта на новата религия. Проповедите от този период (мединските сури) са изпълнени с увереност и категоричност.
Населяващите Медина племена ауса и хазрадж, приемайки исляма, са станали основната група от последователи на Мохамед.
В края на живота на Мохамед се образувало ислямска теократична държава, обхващаща целия Арабски полуостров.
След смъртта на Мохамед в 632 година, ислямът се е формирал под значителното влияние на християнството и юдаизма.
Скоро след смъртта на Мохамед, в исляма възниква политическа партия на шиитите, които признавали за законен наследник на Мохамед, неговия зет Али и отхвърлили династията на Омайядите. Постепенно шиитите се преобразували в религиозно направление и се отцепили от основното направление на исляма. Последователите на ортодоксалния ислям започнали да се наричат сунити.
Едновременно с появата на шиитите цялата Арабия била обхваната от въстания и от актове на \\"отпадане\\". Най-мощното от тези движения е било имамското, под ръководството на Мусейлими (Маслами).
По времето на жестоки и кръвопролитни войни, които водел \\"мечът на исляма\\" Халид ибн ал-Валид, всички огнища на въстанието били унищожени, след което били унищожени всички привърженици на Мусейлими и самия той. Ликвидирано било и антиислямското движение в Йемен.
През 30-те години на VІІ век халифата нанесъл на своите главни противници - Византия и Иран - съкрушително поражение. В 639 год. започнал похода към Египет и завършил с пълното му завоюване.
След убийството на братовчеда и зет на Мохамед халифа Али, трона на халифата е зает от династията на Омейядите. В първите години от управлението на динстията, столицата на халифата била преместена в Дамаск и Мека и Медина престанали да бъдат политически центрове на държавата.
В резултат на продължилите арабски завоевания, исляма се разпространил на Средния и Близък изток, а по-късно и в някои страни на Далечния изток, Юго-източна Азия и Африка. В 711 година са преминали Гибралтар и за три години Пиринейския полуостров се оказал в ръцете на арабите. Но при продължилото предвижване на север, в 732 год те претърпели поражение под Пуатие и се спрели.
В VІІІ - ІХ век в исляма възникнало мистическото течение софизъм.
В началото на ІХ век арабите завладели Сицилия и я владели до края на ХІ век, когато били изгонени от норманите.
В началото на Х век политическата власт се концентрирала в ръцете на армия състояща се изключително от наемници. Главнокомадващия на армията получил длъжността \\"емир ал-умара\\" (емир над емирите) и станал фактическия ръководител на всички държавни дела, оставяйки на халифа единствено религиозната власт. В същото време влошилото се финансово положение, позволило на много емири да получат голяма самостоятелност. В резултат на това, към началото на Х век от халифата останала Северна Африка, Испания и източните територии от Иран до Индия.

Идеология на исляма

Основен източник за изследвания и описание на исляма се явява Корана - исторически документ, съставен от най-близките последователи на Мохамед след смъртта му, по негова диктовка. Макар и по преданията думите на Мохамед са се записвали още докато е бил жив, от специални писари на палмови листа, има основания да се предполага, че в Корана влизат изказвания, които нямат никакво отношение към Мохамед.
Основните догми на исляма - поклонение на Единия Всемогъщ Бог Аллах и почитането на неговия пророк Мохамед. Исус Христос в Корана се поставя на много високо място в редицата от пророци, обаче неговата божествена природа се отрича.
Религиозната литература на исляма, създадена в паследващите периоди, се дели на Сиру - биографическа литература, посветена на Мохамед, и хадиси - предания описващи реални и нереални периоди от живота на Мохамед. В ІХ век шест сборника хадиси са били подбрани в Суна - Свещеното предание на исляма.

Петте основни \\"стълбове на исляма\\":
• Шахада - вярата, че няма друг Бог освен Алах и Мохамед е неговия пророк.
• Салат - петкратна ежедневна молитва.
•Закат - благотворителност в полза на бедните.
•Сауи - пост през месеца на рамадана.
•Хаджж - поклонничество в Мека, извършвано поне един път в живота.

Цялата правова система на исляма е заложена в специален сборник от правила - шириат.
Също като юдаизма и християнството, ислямът смята всичко за предопределено и ставащо по Волята Божия. Исляма признава бъдещия край на света и Страшния съд. За разлика от християнството, тези събития не се свързват с появата на месия.
Наред с Аллах, в Корана се споменава и противостоящият му зъл бог, наричан или Шейтан или Иблис.
Мюсюлманите признават безсмъртието на душата и задгробния живот.
Най-подробно са разработени в исляма образите на ада и рая. Тези места са предназначени не само за възкръсналите, преминали страшния съд, а и за покойниците, преминали някъкъв промеждутъчен съд и очакващи окончателното разплащане след възкресението.
Адът в представите на мюсюлманите е разположен под седем земи. Самия ад също се състои от седем етажа. Колкото повече се е провинил един грешник, на толкова по-дълбок етаж се заточава. Асортимента на адските мъчения се състои от целия арсенал достъпен до въображението.
Раят - това са седем етажа градини, разделени от стотици стъпала, които се изминават пеш за 50 години. Главната утеха за праведниците са девици за наслада и вечно млади момчета, разнасят на всички невъобразимо вкусни ястия и питиета.
Обреда на обрязване, изглежда е проникнал в исляма от юдейските общини. В днешно време този обред се смята за обезателно задължително условие за всеки мюсюлманин.
На всеки мюсюлманин се разрешава да има едновременно четири законни жени. За развода на мюсюлманина е достатъчно три пъти да произнесе фразата: \\"Ти си разведена\\". Независимо от простотата на подобни отношения, Коранът забранява прелюбодеянието.
В битов план исляма има някои ограничения на храната и пиенето. Като правило, това се отнася за продукти, които са непопулярни сред арабите, например свинското. Въпросът за забраната на спиртните напитки е доста неопределен - в действителност директна забрана на алкохола в Корана няма.
Исляма е заимствал от юдаизма забраната да се изобразяват живи същества.
През Х век е създадена система на теоретическото богословие в исляма - калам
Почти във всички страни с преобладаващо мюсюлманско население, исляма се явява държавна религия. Основната част от вярващите е концентрирана в Индонезия, Пакистан, Бангладеш, Индия, Нигерия, Турция, Египет, Иран и екс-СССР. Общото число от последователи на исляма в края на ХХ век - 900 милиона човека. От тях:
• сунити - 800 милиона
• шиити - 96 милиона
• хариджити - 3 милиона .

detelina101
03-04-2010, 18:33
Съдържание:

1. Промени в климата – „глобално затопляне” ( парников ефект ).
2. Изчерпване на природните ресурси.
3. Замърсяване на околната среда.
4. Форми на замърсяване.
1.4 Замърсяване на въздуха.
2.4 Замърсяване на водата.
3.4 Замърсяване на почвата.
3.5 Замърсяване на околната среда с токсични отпадъци.
4. Задачи на политиката по опазване на околната среда.








Развитието на човешките общества винаги е било съпътствано от един или други проблеми, притежаващи различна степен на важност. Начините, по които те са били решавани, са предопределяли с години напред хода на историческото развитие на отделни страни или цели континенти, при това тзи ход нерядко е взимал трагични за хората обрати.
Тези глобални проблеми: мирът и сигурността на земята, екологическия, продоволствения, демографския, енергийният, суровинният проблем и др. По своя произход те са резултат от протичащите в съвременния свят процеси на глобализация и изпълняват ролята на движещи сили в развитието на световните системи. Тъй като се пораждат при функционирането на глобалните системи и тяхното взаимодействие, те не могат да се разглеждат изолирано един от друг, а трябва да се има предвид единството и взаимозависимостта им.
Гигантското потребление на природни богатства поражда проблема за ресурсите, които застрашително намаляват. Запасите, с които Земята разполага – нефт, въглища, дървесина, рудни изкопаеми, минерали и други се изчерпват , а предвижданията сочат , че не е далеч денят, когато човечеството ще започне да се сблъсква с дефицита на някои от тях.
Екологичните проблеми са сред най – разпространената тема за дискусии, започнали ит втората половина на XX век насам. Това е обяснимо, защото пораженията, които нанася човешката дейност върху природата застрашават живота на земята и съществуването на цивилизацията изобщо. Интензивното развитие на индустрията е сред големите причинители на замърсяванията на околната среда, особенокогато в процеса на производство се предизвикват екологични катастрофи, причинени от промишлени аварии, изливане на отровни вещества в реките, езерата, нефтените разливи от танкери в моретата и океаните и т. н. Човечеството навлезе в XXI век със сериозно увредена природа.
1. Промени в климата – „глобално затопляне” ( парников ефект ).
То представлява преминаване на слънчевата светлина през атмосферата до земната повърхност и отразяването й обратно във въздуха, където се прихваща от парниковите газове.
Макар че този процес е естествен, човешките дейности увеличават все повече концентрацията на парниковите газове, а от тук се повишава естествената температура на Земята: изгарянето на изкопаеми горива ( каменни въглища, петрол и природен газ ), което води до отделянето на въглероден диоксид, метан, азот и др. парникове газове; изсичането на горите ( които преработват въглерода от атмосферата по време на фотосинтезата ), повишава нивото на въглероден диоксид.
Директни прояви на дълготрайната тенденция на глоблно затопляне са: горещи вълни и периоди на необикновено топло време; порои и бури; тежки снеговалежи в по – северните райони в северната част на северното полукълбо и екстремно високи температури и суши в южната част на същото; затопляне водата на речните басейни; повишение на морското ниво от 15 до 100 см в резултат на горните явления и заливане и наводняване на плодородни ниски земи и крайбрежия.
2. Изчерпване на природните ресурси.
В следващите 50 години, когато населението ще достигне 9 милиарда, нуждите на човечеството ще се увеличат драстично. В развиващия се свят стремежът към икономически напредък води до повишена консумация на енергия – до 2050 г. консумацията на енергията ще се удвои. Човечеството не може да се върне назад. То се нуждае от огромни количества енергия за: набавяне на прясна вода; функциониране на заводите, домовете и транспорта; поддържане на образованието, здравеопазването и прехраната. Ние разрушаваме и много от растителните и животинските видове, с които живеем заедно на планетата. Сега по света видовете изчезват 1000 пъти по – бързо, отколкото се развиват новите видове. В началото на 20 век горските площи на планетата са били 5 млрд хектара. От тогава насам се свиват до 3,9 млрд хектара.
Според Института за световни ресурси ( WRI ) само 40 % от световната горска покривка може да бъде определена като девствени гори с жизнеспособни популации от най – различни видове. Сечта на дървесина също причинява сериозни загуби, защото обикновено е без управление, осигуряващо устойчиви добиви. Значителни загуби на гори се наблюдава и заради разчистването на земята за селскостопански нужди и за производство на биодизел.
Достъпът до земя е важен източник за социално напрежение. Обработваемата земя на човек от населението намалява от 0,23 хектара през 1950 г. на 0,10 хектара през 2004 г.
Туризмът също със своето бързо разрастване, има своя принос за разширяване на градските райони и също може да увеличи затрудненията в зони, които вече страдат от проблеми с водите. Изсичането на горите, свръхексплоатирането на пасищата, прекомерната оран и разширяване на селското стопанство върху слабоплодородни земи, които се запускат, след като почвата започне да изчезва води до загуба на земни ресурси. Този процес на превръщане на плодородни земи в пустеещи, вследствие на свръхексплоатиране, и лошо управление се нарича опустяване. Всичко, което води до премахвоне на защитната тревиста и дърведна покривка, прави почвата уязвима.
Състоянието на световните запаси от риба също илюстрира опасността от свръх употреба на природните ресурси и увреждане на функциите на екосистемите. Рибата е последният най – главен хранителен ресурс от дивата природа. По оценки на Организацията по храните и земеделието ( FAO ) на Обединените нации, 75 % от световните запаси от риба са обект на свръх улов.
Светът страда от сериозен недостиг на вода, който е невидим, исторически скорошен и се разраства. Сред най – видимите проявления на недостига на вода са пресъхващите реки и изчезващите езера. Свръхексплоатирането на водоносните пластове, заедно с отклоняването на води към градовете допринасят за растящия дефицит на вода за напояване, което означава намаляване на реколтите от зърно и след това и продоволсвен дефицит.
При положение, че земята и водата стават дефицит, можем да очакваме надпреварата сред обществата за тези жизненоважни ресурси да се засилва, особено между богатите и тези, които са бедни и живеят в лишения. Намаляването на поддържащите живота ресурси на човека, което е свързано с прираста на населението, застрашава да понижи жизненото равнище на милиони хора под чертата на оцеляването. Това може да доведе до неуправляеми социални напрежения, които да прераснат в мащабни конфликти.
3. Замърсяване на околната среда.
Проблемът със замърсяването не е нов за човечеството. Това, което е актуално за проблема замърсяване днес е , че светът не е вече безкрайно сравним с интензивността на замърсяването. В околната среда – атмосферата, водата, почвата и др., както и в цялата биосфера се съдържат различни вещества. Те се намират в концентрация, която се колебае в определени граници. Замърсяване има, когато съдържанието на тези вещества надхвърли определени допустими концентрации. Макар, че за замърсяването да има различни дефиниции, най – общата, която е уместно да използваме тук е следната: замърсяването е свързано с наличието на вещества или енергия, чиято природа, местонахождение или количество има нежелан ефект върху околната среда. Затова и Закон за опазване на околната среда определя „замърсяване на околната среда” като промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея.
4. Форми на замърсяване.
1.4 Замърсяване на въздуха.
Атмосферата се оценява като замърсена, когато в нея присъстват вредни газове, пари, течни или твълди частици, включително и радиоактивни, които влиаят неблагоприятно на живите организми и растителността, променят климата на Земята, намаляват видимостта, както и нанасят материални щети.
Замърсяването е следствие основно от изгарянето на т. нар. изкопаеми горива. Това са нефтът, природния газ и въглищата. Самите замърсители под формата на газ и прах причиняват киселинни дъждове. Дъждовните капки са със слабо-киселинен характер заради въглеродния диоксид в атмосферата, но азотните и серни оксиди образуват по-силни киселини, оказващи неблагоприятно действие върху растения и животни. По-голямата вреда, която нанася въглеродния диоксид, е прекомерното затопляне на атмосферата, т.е. парниковия ефект. Повод за притеснение дава все по-намаляващата концентрация на озон в атмосферата – т. нар. изтъняване на озоновия слой. Всяка пролет озоновият слой над Антарктида изтънява с 50% и се възстановява през лятото. Това е най-голямата озонова “дупка” на планетата. Основните източници на замърсяване са промишлените предприятия и топлинните електроцентрали, транспорта, бита.

2.4 Замърсяване на водата.
Колко сериозно е замърсяването на водите?
Основен източник на замърсяване на питейната вода са отпадните и канални води. От началото на Индустриалната революция фабриките изхвърлят непотребните продукти от своята дейност в реките, езерата и моретата. Това вреди не само на местната флора и фауна, но и на растенията и животните на стотици километри разстояние. Освен от производството, замърсяване се получава и от домакинствата. Селското стопанство е друга проблемна област. Изкуствената тор, увеличаваща добивите от реколтата, и пестицидите, използвани за унищожаване на вредителите, попадат директно от почвата в подпочвените и питейните води. Тези химикали причиняват болести у децата. Недостигът на сладка вода непрекъснато нараства. Около 1/3 от населението на планетата изпитва постоянна нужда от вода. На човек от населението на България годишно се падат по 2000 м3 вода, докато на бедуините в Сахара – по 60 м3. Основните причини за възникването и задълбочаването на проблема с недостига на сладка вода са:
- непрекъснатото нарастване на потребностите от вода вследствие на бързото увеличаване на населението в глобален мащаб и интензивното развитие на отрасли, потребяващи големи количества вода;
- загубата на сладка вода, последица от намаляване на дебита на реките;
- прогресивното замърсяване на водоемите с промишлени, битови и други отпадни води. Изострянето на проблема с недостига на водните ресурси води до социално икономически и регионални екологични проблеми;
- сериозно се застрашава здравето и живота на хората;
- ограничават се темповете на икономическо развитие на отделните региони и страни;
- силно се нарушава състоянието на водните екосистеми. Изключително тежки последици върху природата имат нефтените петна, получаващи се при аварии на танкери. Тъй като нефтът е по - лек от водата, той изплува отгоре. Тези разливи покриват хиляди километри и спират достъпа на кислород и светлина до морските обитатели; причиняват натравяния и смърт на крайбрежните птици, риби, ракообразни и други. Има още един по-специфичен вид замърсяване на водата – т. нар. термално замърсяване. Причинява се от чистите, но горещи води от пречиствателните станции, които освен пряко, нараняват морските обитатели и косвено като намаляват съдържанието на кислород във водата.
3.4 Замърсяване на почвата.
Екологичните функции на почвената покривка се изразяват чрез способността й: да акумулира водните запаси, хранителни елементи, активно органично вещество и свързаната с него химична енергия; да осигурява условия за жизнена дейност на растенията и микроорганизмите; да регулира химичния състав на атмосферата, повърхностните и подпочвените води; да поддържа устойчивостта на геоекосистемите.
Деградацията на почвата бива: почвена ерозия; дехумификация; вкисляване; засоляване; вторично уплътняване на почвите; сезонно повърхностно преовлажняване; нарушени земи; техногенно замърсяване. Замърсяването на почвата е едно от основните увреждания на почвата, а останалите деграционни процеси са резултат от екологични проблеми свързани с другите елементи на околната среда. Това настъпва най – често при горене, при пръскане с различни пестициди, при изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, при поливане със замърсени води.
3.5 Замърсяване на околната среда с токсични отпадъци е от десетилетия. Наред с умишленото изхвърляне на токсични вещества в околната среда, има още два основни източника – места – стари складирвания на отпадъци и инцидентните емисии. Токсичните отпадъци не се разпадат и обезвреждат по естествен начин бързо. Радиоативното замърсяване се приема за едно от най – новите замърсявания на природната среда. Приложението на атомната и ядрената енергия в мирния живот за производство на електрическа енергия изисква ПООС да осигури защитата от радиация и от евентуални аварии, а също мястото и начините на изхвърлянето на получените радиоактивни отпадъци.
4. Задачи на политиката по опазване на околната среда.
Политиката по опазване на околната среда разработва система от обществено – политически, правни, социално – икономически, технически, педагогически, хигиенни, естествено – научни и др. мерки, насочени към поддържане е създаване на оптимални екологични условия на сегашните и бъдещите поколения.
Поставянето на екологични цели дават насоката за всяка правителствена, обществена и частна екологична инициатива във всеки регион и на всяко ниво на управление. Основните екологични задачи можем да формулираме така:
• Да се защити живата и здравето на хората и на тяхното потомство
• Да се защити живота и благосъстоянието на животните и растенията, техните съобщества и местообитания
• Да се защитят природните и културните ценности от вредни въздействия
• Да се предотврати настъпването на опасности и щети за обществото в резултат на екологични кризи.
Тези задачи могат да се реализират като се осигури:
1. Качествена околна среда;
2. Запазване на биоразнообразието – друга екологична задача ( свързана с околната среда ), която има отношение към въпроса какво ще оставим като наследство на бъдещите поколения е запазването на биоразнообразието. Биоразнообразието се отнася до многообразието на видовете, тяхната генетична разнородност и разнообразието на видовете, които те обитават.
Единно е становището, че важна екологична задача е разнообрзието на видовете да се поддържа. Това е не само заради самите тях, но защото животът на земята на земята е неумолимо свързан и зависим. Но най – голямата заплаха за биоразнообразието е разрушаването на естествените обиталища на видовете.нарастването на населението, бедността и икономическото развитие на основните фактори за това ( изсичат се тропически гори, обработваемата земя се преобразува в земя с друго направление на използване, пресушават се мочурища, расте замърсяването ).
Толкова са сложни взаимовръзките, породени в екосистемите и биологичните общности, че учените никога не биха могли да гиразбератнапълно. Допреди 10 години се говореше за около 1300 застрашени видове и още около 4000 кандидат застрашени. Затова и беше приета Конвенция за биоразнообразието ( конференция на върха в Рио де Женейро ). САЩ макар, че е един от участниците на конференцията, който не подписва тази конвенция, разработва през последните 10 години много програми в подкрепа на националното и световното биоразнообразие.
Цялото общество трябва да работи за разработване и въвеждане на стратегически инициативи в областта на политиката по опазване на околната среда. Основно в този процес е процеса на планирането, в който участват публичната администрация, производството и отделните граждани.

vileto8
03-04-2010, 20:05
msmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsms ms :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin:

Nafarforii
03-05-2010, 06:59
http://download.pomagalo.com/186943/moite+prava+i+zadyljeniya+kato+grajdanin+na+aktivn oto+demokratichno+grajdansko+obshtestvo+/


Благодаря предварително!

kamelchety
03-05-2010, 14:03
http://download.pomagalo.com/240626/pishtov+za+dyrjaven+izpit+za+gotvachi+i+hotelieri+ na+tema+musaki+i+gyuvechi/?search=23668048&po=8

crazygirl13
03-05-2010, 15:51
http://download.http://www.teenproblem.net/school/186943/moite+prava+i+zadyljeniya+kato+grajdanin+na+aktivn oto+demokratichno+grajdansko+obshtestvo+/


Благодаря предварително!




Моите права и задължения като гражданин на активното демократично
гражданско общество

(есе с комуникативна задача убеждаване)



Гражданското общество е онази форма на обществото,в която частният
интерес и личната сфера на човека са основата на система от
отношения.Частната собственост е материална субстанция в гражданското
общество,а личната свобода-духовната.Под “гражданско общество” се
разбира и още самоосъзнатостта и самоиниациативата на гражданите на
държавата,която в тяхно лице регламентира дейността на националния
бизнес.Както образованието за свободните демократични граждани не се
ограничава само в класната стая,така и гражданското поведение не се
изразява само с гласуване на избори на същността на това понятие.Всъщност за да има демокрация,първо и
най-важно нещо е свободата,равноправието и уважението към отделната
личност,както и народовластието.Но в България,може би определението за
тази дума не е точно това.Първо,не се спазва особено принципа за
признаването на народа като източник на властта,също така самите
граждани не винаги зачитат правото и свободата на тези около тях.

Но за съжаление,всички можем да стигнем до изводът,че гражданското
общество в България не съществува,т.е. между това да бъдеш обикновен
гражданин и това да си политик има голяма разлика.В първия случай имаш
определени права,за които се налага да се бориш,но наред с това и ред
задължения и ограничения.Във втория случей “индивидът”,наречен “народен
представител”,сам определя своите права, а задълженията към народа са
сведени до минимум.Е добре, това демокрация ли е?!?В България може би
да...

Всеки един от нас би желал да се чувства свободен и щастлив в
собствената си родина,но вече разбирам защо толкова хора напускат
страната.Наистина всеки търси мястото,където да се чувства по-сигурен и
по-добре разбран,а докато в България “нещата” седят по този начин и аз
бих предпочела да замина далеч.

И все пак ако правата и задълженията ни в родината бяха по
равно,балансът щеше да е изравнен и всички граждани в нашето гражданско
общество щяха да живеят нормално.Затова всеки един от нас трябва да се
чувства задължен да защитава своите права и отговорен да върши своите
задължения.

crazygirl13
03-05-2010, 15:53
http://download.http://www.teenproblem.net/school/240626/pishtov+za+dyrjaven+izpit+za+gotvachi+i+hotelieri+ na+tema+musaki+i+gyuvechi/?search=23668048&po=8

№ 12 Гювечи и мусаки

1 Характеристика , видоже , технология

Мусаките и гюжечите спадат кам ястия с преобладаваща топлинна обработка
печене (в пекарен шкаф). При печене продуктът се намита под деиствието
на горещ въздух. Под влиянето на тези фактори водата се изпарява от
повърхноста на продукта в резлотат на което настапват различни
биохимични промени и се образува коричка , която запазва продуктът
сочен.В зависимост от начина на предаване на топлината към продукта
печените ястия се делят на дже групи - печене на скара и в
електропекарен шкаф.

Печене в електропекарен шкаф - топлината се предава чрез радиация
конжекция и кондукция.Топлината се излачва от стените на нагревателите и
чрез радиация се предава на продукта.Нагрятия ваздух в камерата нагрява
продукта чрез конвекция и частично нагряване се получава чрез
топлопроводност от нагрятия под.Температурата в камерата се движи в
границата 110 - 300 г.Темпераетурата се контролира в зависимост от
кулинарното изделие.При печене в електропекарен шкаф може да се прибави
мазнина до 10% от масата на продукта (печене на месо птиици пиба) или да
се пече без мазнина (тестени и сладкарски изделия)

Мусаки - мусаките носят наименованията на основни продукти от които
са направени.В зависимост от подреждането на продукта може да са на
пластоже може и на музаика.В зависимост от садаржанието могат да бадат
месни и безмесни.

Безмесни мусаки - проготжят се от картофи,зелен
фасул,спанак,пипер,праз,тик вички,патладжани.Според начина на приготвяне
безмесните се делят на муски сас зеленчуци и ориз,мусаки сас сирене
(кашкавал).

Мусаки сас зеленчуци и ориз етапи на приготваяна - приготвяне на
зеленчукова смес - запаржва се лука прибавят се нарязаните зеленчучи и
част от доматите.Слага се измития ориз и ястието се долива сас
саотношението 1:3 вода (бульон).Посолява се и се

вари докато ориза набъбне.

-подреждане на - в това се нареждат филии червени домати за да не
загори мусаката.Поставя се зеленчукова смес за по-добра споика и
повишаване на белтъчното съдържание.Мусаката се залива сас смес от яица
и мляко и се запича.

-прибавяне на бешамелова паста ,заливане и запичане кам средно гъст сос
бешамел се прибавят желтъците и разбитите на пияна белтъци.Настъргжа се
кашкавал и се запича.

Мусаки сас зеленчуци и сирене (кашкавал) - измитите ,почистени
зеленчуци се сваряват Картофите се варят цели необелени след което се
охлаждат и се натаргват на ренде.Смесват се с настарганото сирене
(кашкавал) и се залиеат с млечно яичената смес.След което ястието се
запича.При мусаките с праз ,тиквички,които са бедни на нишесте
задушените зеленчуци се смесват с галета.

Месни мусаки - представляват сачетание от месо и зеленчуци или месо и
ориз (макарони).Исполсва се свинско и телешко или смес от тях .Етапи на
приготвяне - в гореща мазнина се задушава лук и доматено пюре.След
косето се прибавя смляно месо при непрекаснато баркане прибавя се черен
пипер и червен.

Іобраборване на основните продукти - картофите се режат на кубчета или
на филиики. Тиквичките , патладжаните на филиики или кръгчета , зелето
на ленти.Така приготвените зеленчуци се запаржват или
задушават.Макароните се сваряват.

-смесване на запърженото месо с основния продукт кам запарженото месо се
прибавя нарязания суров или предварително запаржен ,сварен продукт.В
зависимост от вида на музайки или пластови.Двети смеси се разбаркват или
се подреждат на пластове като се започва или се завършва със
зеленчуци.Отгоре се залива с кисело мляко и яица.Зазпича се до кулинарна
готовност.

-залива се с бешамелова паста.Поръсва се с кашкавал и запичаме.мусаката
се нарязва на правоъгълни , кжадратни или порционни парчета.

е са традиционни ястия в нашата кухня и наименованията им идват ит съда
в които са приготвени (порционни или много порционни).предимството на
тези садове е че се загряват и истиват бавно.В тях ястието загаря
по-трудно и се запазва по-далго топло.В зависимост от происхода на
вложените продукти гювечите биват два вида : месни и безмесни.

Безмесни гювечи - ж съсстава им влизат различни зеленчуци.

Технология на приготвяне - в мазнина се задушават нарязаните
лук,моркови и целина.Последователно в реда на омекване се пребавят зален
фасул,пиперки,патладбани,б ми,картофи и час от доматите.Ястието се
подправя с черен пипер,сол и след това се залива с вода или бульон.Пече
се в електропекарен шкаф до пално омекване на зеленчуците.10 мин преди
кулинарна готовност се прибавят и останалата час от доматите.При гювеч
по овчарски задушените зеленчуци се порасват сас натрушено сирене и се
заливат сас смес от кисело мляко ,брашно и яйца.

Месни гювечи -Нарязаното на порционни парчета месо се запаржват.В сащата
мазнина се добавя тамна зеленчукова запръжка.Месото се връща , разрежда
се и се запича в ел.пекарен шкафПодходяшото месо е
телешко,овче,свинско,агнеш о.Предпочита се таъсто месо.

-словански гювеч - в състава му се включват зеленчуци и ориз,които се
прибавят 2 мин. преди пална готовност.

-млечен гювеч с месо - задушеното в мазнина и лук месо се разпределят в
отделни гювечи.Заливат се обилно с брашно,кисело мляко,яица и се запича.

-рибни гювечи - използват се шаран,хек,кефал в комбинация с
ориз,картофи,болгур,домати. Тъй като рибата достига бърза кулинарна
готовност тя се прибавя 25 мин. преди края :рибните гювечи се подправят
с лимон,черен пипер,дафинов лист,бахар.

2.конвективни пекарни шкафове -принцип на деиствие правила за безопастна
работа за интензефиране на топлообмена чрез конвекция се използжат
пекарните шкафове с принудителна циркулация да нагретия въздух.При този
тип апарати в работната камера се създава възможност за зареждане с
повече тави на разтояние една от друга. Те се подреждат върху подвижни
стелажи което улеснява труда на работника.Върху една от стените на
работната камера са монтирани тръбни електронагревателни елементи.Чрез
вентилатор се осъшествява изкуствена циркулация на въздуха.Преминаваики
около нагревателните елементи ,тои се нагрява ,циркулира м/у тавите и
хранителните продукти в тях като ги довежда до готово състояние.

3. Правила за сервиране

- сервиране на един гост

сервиране на гювечи - гювечето се поставя в/у походяша подложна чиния
с лажица.Пред госта се подрежда порцеланова чиния 23 см -
затоплена,комплект прибори,салфетка.Ястието се сервира отляво на госта
до върха на вилицата.Ако съда е с капак ти се маха с хангъл и се поставя
в/у трапесна чиния сас цалфетка.

Сервиране на повече порции - извършва се по 3 начина:

Сервиране от ръка - пред госта се поставят затоплени чинии,големи
прибори,салфетки,комплект прибори.Съдът се носи на ръка в/у табла до
помошното шкафче с допълнителна чиния за капака и чиния с нож.С ножа се
отделя тестото с което е залепен капакът.За това се сервира от лявата
страна на госта ,като се доблизва съда до чинията и се поканва госта да
се самообслужи.

- Сервиране от сервисната масичка - на масата се подреждата необходимите
прибори ,салфетки,подправки,хляб.На сервизната масичка се поставят :
Общия съд в подложна чиния,порционна чиния,за капака ,черпак или
щипка.Ястието се разпределя в чиниите и се подняся отдясно на всеки
гост.Ако в съда остане ястие,гостите го сервират сами.

-Сервиране в средата на масата -Прилага се когато се обслужва семеиство
или компания в битово заведение за хранене.На масата се подреждат
необходимите прибори ,чинии салфетки,хляб,подправки.Су ут с яденето се
поставя в средата на масата в/у подлобна чиния .Разливната лъжица или
щипка се поставят в чиния до съда.

SkyEatsAirplane
03-06-2010, 12:59
http://download.pomagalo.com/4737/razvitie+na+evolyucionnata+ideya/

моля ви по-бързо трябва да го науча и разкажа в понеделник
Благодаря! :)

detelina101
03-06-2010, 13:18
Античност
# 3 начала - въздух, вода, огън
# Емпедокъл - застъпва идеята за естествения произход от четри сили - вода, въздух, земя, огън.
# Талес - всичко живо е произлязло от водата
# Хераклит - "Всичко тече - всичко се изменя"
# Анаксимандър - Растенията, животните, по-късно и човекът възникват от тинята на образуващата се Земя.
# Аристотел - поставя началото на класификацията на животинския свят, подрежда всички тела в стълбица според сложността на тяхната организация
минерали -> растения -> животни (с кръв и без кръв) -> човек

Средновековие
Няма факти, църквата забранява развитието на науката биология.

Възраждане

Джон Рей (1627 - 1705)
# създава концепцията за видя, утвърждава понятието вид в биологията

Карл Линей (1707 - 1778)
# 1735 г. - "Система на природата"
# Въвежда бинарната (двойната) номенклатура за означаване на видовете. Първото име е родовото, а второто - видовото. Бинарната номенклатура се използва и в днешно време.
# клас (6 броя) -> разред -> род -> вид
# Линей обединява организми и по несъществени белези (брой на тичинките, положение на плода) и затова често в една група попадат родствено отдалечени организми.


Жан Батист Ламарк (1744 - 1829)
# предлага първата цялостна научна теория за развитието на организмовия свят - "Философия на зоологията" (1809 г.)
# според Ламарк видът не съществува реално в природата и границите между видовете не могат да се забележат
# сравнява организмовия свят със стълба, подобно на Аристотел
# градация - стремеж за усъвършенстване, Ламарк посочва и фактите, които влияят в тази градация
# формулира 2 закона:
1. По-честото и продължително упражняване на даден орган на животното в млада възраст укрепва, развива и увеличава този орган, неупражняването му го отслабва и води до изчезването му.

2. Придобитите под влияние на външните условия изменения на организмите се предават по наследство в поколенията.

Жорж Кювие (1769 - 1832)
# основава сравнителната анатомия и палеонтологията
# Развива идеята за катастрофите. Според него определени периоди от историята на Земята са настъпвали бързи и големи промени в условията, вследствие на което организмите са загивали. По-късно се появявали нови организми, създадени от Твореца и т.н.
# Формулира 2 важни закона:
1. Закон за корелацията (зависимост) на органите. Всички органи в тялото на животните са тясно свързани помежду си и зависят един от друг. Изменението на който и да е от тях води до нарушаване на корелацията му с останалите органи, поради което организмът загива.

2. Всяко животно има само тези органи, които са му необходими, за да осигури своето същестуване при опрделени природни условия.

Чарлз Дарвин (1809 - 1882)
# през 1831 г. се отправя на пътешествие с кораба "Бигъл" като природоизпитател, дотогава споделя мнението, че всеки съществуващ вид е постоянен и уникален
# по време на пътешествието събира богати фактически доказателства за еволюцията на организмовие свят
# стига до извода, че организмите бавно еволюират, а изкопаемите са частично свидетелство за този процес

Алфред Уолъс (1832 - 1913)
# пътува много, събирайки образци за музей
# стига до идеята за еволюция по пътя на естествения отбор
# Свърза се с Дарвин и му изпраща своя труд, Дарвин е поразен. Цялата му огромна работа е описана от Уолъс. По-късно двамата четат заключенията си пред научна комисия. Уолъс решава, че Дарвин е събрал много повече доказателства в полза на обществената теория и се оттегля.

shokolad_4eto
03-07-2010, 12:33
http://search.pomagalo.com/?keywords=%D0%BD%D0%B5+%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0 %BA%D0%BE+%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%B1%D0 %BB%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8+%D0%B5+%D0%B7%D0%BB%D0 %B0%D1%82%D0%BE+%D0%B5%D1%81%D0%B5&s=1

anni7u
03-07-2010, 12:49
Трябва ми за лизинг,обаче не мога да давам линкове ..
:-o :-o :-o

packo7
03-07-2010, 16:29
Ако може :

http://download.pomagalo.com/446373/dramata+na+choveka+spored+pesen+za+choveka+ot+niko la+vapcarov/?sk=23828887



Благодаря предварително! :)

lindorr
03-08-2010, 14:33
http://download.pomagalo.com/93107/tragicheskoto+stradanie+i+tragicheskoto+velichie+n a+edip/?sk=23908505



http://download.pomagalo.com/64928/antigona+i+edip+car+obrazite+na+kreon+i+edip/



http://zamunda.pomagalo.com/download/199764/

detelina101
03-08-2010, 16:18
В стихотворението “Песен за човека” Никола Вапцаров представя едновременно низостите и величието на човека, неговите падения и възходи в двубоя с живота, способността му за нравствено прераждане. Творбата изобразява невероятната метаморфоза на “ужасното” в “прекрасното”, на греха в прераждане. Текстът създава характерната за лириката на автора полемична ситуация, рамкираща няколко лирически сюжета, които аргументират позицията на лирическия Аз. Като претърпява преображение и осъзнава определени екзистенциални истини, индивидът става човек, осмисля измеренията на човешкото. Човекът открива себе си чрез песента, а нейният образ разкрива изцяло значенията си в контекста на цикъла “Песни за човека”.

Тематиката и идейната насоченост на творбата е пряко свързана с драмата на човека, търсещ своето място в живота. Лирическият герой прозира законите на битието, при което осъзнава собствената си съдба като “тежка, жестока, безока”, но все пак човешка. Стихотворението поставя проблема за същността на човека, за способността му да открие себе си. Като разказва историята на едно нравствено прераждане, следващо логиката на християнския етически цикъл ( грях-наказание-покаяние-опрощение), Вапцаровият лирически текст търси нравствените мотиви на човешкото поведение.

Творбата представя полемична ситуация, в която е включен и самият читател – текстът съдържа въпроси, отправени непосредствено към него (Как мислиш, читателю, ти?). Историята на “злодея злосторен” се вписва в полемиката между дамата и лирическия Аз. Тази история илюстрира тезите на двамата спорещи и става подтик за размисъл относно “човека във новото време”, но и за същността на човека въобще, за “тъмното” и “светлото” у него. За дамата човекът е неизменна същност, въплъщение на злото. Напротив, лирическият Аз го осъзнава като динамично цяло – като грешащ, но и способен да осъзнае греха си.

Двете антагонистични гледни точки в стихотворението са пряко противопоставени още в самия сблъсък на позиции. От едната страна на спора безапелационно застава нервозната дама, чиято присъда е категорична и безмилостна:

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аргументите на подобна теза не е нова, но е убедителна с оглед на житейските факти. За героинята човекът е низ от слабости и грешки. Най-страшната от тези негови грешки, най-ужасното престъпление е братоубийството. А изчистването на гузната съвест по библейски символично става с измиване на ръцете и посещение в божия храм.

Лирическият герой не отрича истинността на разказа. Нещо повече, той добавя към него нови, смразяващи детайли. Убийството се трансформира в отцеубийство. Жалък и срамен е и поводът за това деяние – скътаните бащини пари. Но лирическият герой поглежда на разказаната история и оглеждащата се в нея човешка същност от по-различен ъгъл. Той прониква зад повърхността на криминалните факти, за да потърси истината за чавешката душа в сложно преплетените, психологически мотивирани действия на личността.

При изясняване драмата на човека лирическият герой не замъглява истината, че по своята същност хората често са податливи на злото, но за разлика от дамата той търси причините за това. Така Вапцаров извежда на преден план самопризнанието и самоанализа на героя – обект на изображение, но не пред съда, а пред себе си. Използвайки умело монологичната форма, поетът ще остави осъдения престъпник да разкрие сам мотивите за извършеното злодеяние:

Не стига ти хлеба,

залитнеш

от мъка

и стъпиш в погрешност на гнило.

От споделената изповед на героя става ясно, че именно бедността, недоимъка и мизерията са тези разрушителни сили, които са го подтикнали към убийство. Мъката на това безперспективно съществуване събужда демоните и чудовищата в човешката душа. Тази изстрадана истина не може докрай да оправдае престъплението. Но споделена с читателя, тя поделя вината между него и обществото, обричащо на бедност и жалко съществуване хиляди хора.

За повърхностния наблюдател историята закономерно трябва да приключи тук с изчерпаната логическа верига: мотивация, престъпление, разкриване, присъда и екзекуция. За твореца Вапцаров обаче това е само началото на една истинска “Песен за човека”.

Поетът успява да улови духовната промяна в съзнанието на осъдения на смърт убиец. В оставащите дни от земния му път, героят няма какво да губи. Той има възможност да преосмисли стойностите в битието, да потърси нови нравствени пътища, да осъзнае направените грешки.

Пътят към духовното възкресение преминава задължително през разкаянието, през осъзнаването на извършения грях. За да поеме по трудния път на себеосъзнаване, човекът има нужда от учители, които да го въведат в новата, непозната за него нравственост. В затвора лирическият персонаж попада на хора, които мислят по-различно, които му отварят очите, за да погледне по различен начин на нещата от живота. Те успяват да го научат на вечната истината, че може да се живее “по-иначе” – с морални задръжки и без насилие. Подобно нравствено послание е общовалидно, но то носи житейската мъдрост и устойчивата нравственост на общовалидните човешки ценности.

Важна роля в духовното прераждане на лирическия герой играе и вълшебната роля на изкуството. Може би трябва осмислим песента като символ на прозрението. Защото чрез нея човекът се е докоснал до истината не само за собствения си живот, а и за живота въобще, т.е. за осъщественото битие на всички хора.

Не можем вече да наричаме престъпника от село Могила “злодей”. Той е “човек”. Неслучайно в поемата героят е без име. Неговата съдба обощава човешката съдба изобщо. Осмислил своята участ, той вече знае, че когато не стига хлябът, пътят до бесилото е кратък. Гладът и мизерията могат за заглушат съвестта, могат и съвсем да я убият. Измамна е мисълта, че спасението е в парите. Те са временният изход, а временното е “гнило”.

Разчупеният стих на творбата затруднява възприемането на пасажа като стих. Но позволява на поета да изведе смисловата поанта в края на всеки стих с ключови думи :”обърках – бесило – хлеба – мъка – гнило”. Очертан е пътят от престъплението до наказанието, от греха до смъртта. Значи у човека е възкръснала съвестта.

Не е случайно и сравнението : “И чакаш така като скот/ в скотобойна”. Осъзнатата вина е “припомнила” на човека за животинското в него. Но и светът е оприличен на “скотобойна”. Сигурно затова още е жив и животинският страх от смъртта: “въртиш се, в очите ти – ножа”. Тези стихове са великолепен поетически израз на вътрешно противоречивата същност на човека. Той е едновременно и страхуващия се от смъртта, и осмислящо човешко съзнание. Защото и изводът му е обобщение не на собствената участ, а за живота въобще:

Ех, лошо,

ех, лошо

светът е устроен!

Героят на поемата е разбрал, че голямата, истинската вина не е в погрешния избор на отделния човек, а в погрешното устройство на света. Като въздишка се е изтръгнала оценката за този свят: “ех, лошо/ ех лошо”. Но от думите “А може, по-иначе може...” става ясно – в душата му вече е просветнала Вапцаровата вяра, че животът може и трябва да бъде променен. И отново идва идеята за особеното място на песента в съзнанието на героя:

запявал я бавно и тихо.

Пред него живота

изплавал чудесен...

Намирането на алтернатива винаги подкрепя живота и връща усмивката като видим израз на просветлената душа. Проверката на победата на доброто над злото, възможността резултатите от катарзиса да се запазят дори в екстремни ситуации, поетът прави, като сблъсква чрез поредното “но” надеждата и душевния полет с безнадеждността и първичния инстинкт за грубо реагиране на смъртната опасност. Преобръщането, замяната на алтернативност с безалтернативност, на щастливата усмивка с грубо, заплашително изражение на лицето, представено по художествено, експресивно равнище с израза “гледал с див поглед/ на бик”, е силно драматично напрегнато.

В поетическия разказ за надделяването на човешкото у човека петото “но” бихме могли да определим като тържествуващо. То въвежда и най-лиричния фрагмент в него. Кратката пространствена отсечка от затворническата килия до бесилото се превръща в духовен път на героя към звездите и светлината. В съответствие с творческия си идеен замисъл поетът свързва в едно изречение лиричното с драматичното, свободно леещите се стихове – с кратки, насечени стихове на динамично изреждане на римуващи се епитети:

Човекът погледнал зората,

в която

се къпела с блясък звезда,

и мислил за своята

тежка,

човешка,

жестока,

безока

съдба.

Не е все едно как си извървял земния си път, но не е все едно и по какъв начин ще си отидеш от света. Героят на Вапцаров го прави по възможно най-доблестния начин – без страх, с достойнство и усмивка на уста, запял своята вечна песен. Пред смелостта му треперят силите на мрака, немеят палачите. На него се възхищават вечните недостижими звезди. Съмнението в човешката същност е победено от несломимата вяра в човека. Защото това е Човек с главна буква. Това е човек, осъзнал грешките си, пречистен и възвисен в полета на своя дух.

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег.

Усмихнати чули звездите отгоре

и викнали:

“Браво, човек!”

Творбата разказва драматична и поучителна притча за греха, разкаянието, изкуплението и възнесението на пречистения човешки дух. Поетът създава вдъхновен химн за величието на човешката душа, за победата на доброто в човека над разрушителните стихии на унищожението.

Стихотворението “Песен за човека” изразява възгледа, че човекът е невинен по своята природа, че у него живее доброто, но социалните обстоятелства често не му позволяват да се прояви. Ключовите образи човек и песен са свързани. Песента придобива значение на “просветление” и “прозрение”. Чрез нея човекът открива себе си, прозира своята участг, но и смисъла на човешката съдба въобще.

detelina101
03-08-2010, 16:19
ТРАГИЧЕСКОТО СТРАДАНИЕ И ТРАГИЧЕСКОТО ВЕЛИЧИЕ
НА ЕДИП



Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.
Софокъл е майстор на трагическите характери. Неговите герои се борят със съдбата си, дори когато тя е предопределена.
В своята драматическа творба „ Едип цар” Софокъл поставя като основен акцент проблема за съдбовна предопределеност и личния избор на човека. Чрез трагиката в живота на Едип , той изразява собственото си отношение- човешката съдба се променя от поведението на човека и нейните очертания зависят от темперамента и характера на отделната личност.
Едип, като потомък от рода на Лай е изключителен герой и човек с тежка съдба. Неговият образ е поставен между нравствено-етичнити норми и крайните проявления на човешкия характер. На него жребият е отредил извършването на смъртни грехове – отцеубийството и инцеста с майка му. Трагизмът се изразява в незнанието му.
Едип цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайности, докато опознае себеси, корените си и истинската си същност. Въпреки всички пречки по пътя си той несъзнателно следва предначерната му от боговете съдба.
В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и доброжелателен цар с високо чувство за отговорност и добро сърце. Постигнал е много успехи и е доказал на дело, че е мъдър и грижовен владетел. Неговата мъдрост е спасила града от Сфинкса, станал е цар на Тива, има власт, богатство и семейно щастие. Поданиците му го почитат и величаят и го наричат „....най-велик сред смъртните”. Между него и народа, цари разбира-
телство, хармония и взаимно уважение. Той е достоен човек, който се ползва с уважението на гражданите. Едип е добър управник, който е изпълнен със съчувствие и е готов да направи всичко , за да им помогне.
Един от важните смислови акценти в трагедията на Софокъл е значението на трагическата вина. Тя не се състои толкова в отцеубийството и кръвосмешението , а тя се дължи на неговия гневен характер, представен чрез редица сцени в трагедията. Това
отрицателно качество разкрива и други негативи в характера на Едип.
От една страна трагиката не е във вината му, а в съдбата му. Но от друга – Едип носи своята трагическа вина. Тя се заключава в неразумни постъпки в моменти, когато той има правото на избор – избор между добро и зло, между правилно и неправилно, постъпки, в които решаваща роля играе не предопределеността, а гневливият характер и буйният нрав на героя, за когото примирението е непосилно.
Основната обединяваща теzaна трагедията е темата за трагическата вина на Едип
поставена още в пролога.Страданието на героя може да се мотивира и чрез вина, която не е лично негова. Много истории за родовото проклятие са митологични сюжети, запазени в старогръцката литература. Древните гърци живеят с разбирането, че проклятието на рода е инструмент на съдбата, която наказва разбунтувалите се срещу предопределеното. В драмата престъплението, което Едип е извършил на младини, не е споменато до момента,
в който смътни догадки обвързват смъртата на цар Лай – предишният владетел на Тива, с Едип, който убива в състояние на емоционален афект. Реагира според отрицателното в характера си, което се оказва трагично за него. Неслучайно убийството е извършено на кръстопът. Самият Едип застава на трагичния кръстопът на своя живот.Остава верен на природата си, но променя съдбата си. Носи трагична вина, която не осъзнава и която е предизвикана от незнание. Всичко, което се случва на Едип е предсказано, предопределено.
Човек не може да избяга от съдбата си и няма нужда да се съпротивлява- това е посланието на творбата.
Нарушената хармония трябва да бъде възстановена. Страданието,възмездието и покаянието са стремеж към равновесието и излизането от хаоса.
Поемайки по пъта на разнищване на случая с убийството на Лай, Едип стига до първия си драматичен сблъсък в трагедията- с прорицателя Тирезий, който отказва да съдейства за разкриването на убиеца. Гневът на царя, загрижен за народа си е справедлив- той укорява гадателя, че не питае любов към собствия си град.Ситуацията е изпълнена с много трагизъм- неговите настоявания ще доведат до разкриване на истината.
Упорството на Тирезий предизвиква гнева на Едип, както и неговото арогантно и дръзко поведение. След твърдата и кратка реплика на Тирезий:”Убиецът, когото търсиш днес, си – ти!”Едип се впуска да доказва превъзходството си над гадателя. Обзет от прекомерна дързост и гордост той не разбира, че греши. Истината към която се стреми е унищожителна за него.Тя е началото на страдания, които ще го научат, че най-големите истини се постигат с мъдрия поглед на духовното зрение, че по-страшна е вътрешната слепота.
Вторият сблъсък на Едип е сКреон. Той продължава и в диалога между Едип и
Йокаста. Отново се поддържа заблудата в незнаието на истината, но драматизмът нараства, защото тълкуването на темата за предсказанията поддържа убеденоста, че за човека е невъзможно да избегне фаталистичната предначертаност на съдбата си.Едип отново е сляп за истината.Той подозира по-скоро заговор срещу себе си и обвинява Креон.
Главният герой е неудържим в желанието си да накаже предполагаемия заговорник-Креон и това още повече увеличава гнева му.
Трагическата вина на Едип се състои не толкова в отцеубийството и кръвосмеше
нието, а тя се дължи на неговия гневен характер, представен чрез редица сцени в трагедията.Той става несправедлив и се възгордява, надсмивайки се над античните етически норми- Едип поставя човешкият си разум над божествената дарба. Самовлюбеността и горделивостта не му позволяват да допусне, че сам той е виновник за злочестата съдба на народа.
На този свят няма закон, няма сила – била тя божествена или човешка, която да оправдае убийството на човек. Никой не убива човек безнаказано. Независимо дали това става в момент на гняв, на болка, на огорчение – изборът да убиеш е личен и затова отговорността за извършеното деяние е чисто индивидуална.
Образът на Едип има своето вътрешно развитие от положителното към изява на отрицателното в характера. Той се превръща в страдащ, трагичен герой, който несъзнателно греши, нарушава етичните норми, воден от стремежа си към правда.
Изпълненият с обрати и трагизъм живот показва силата на човешкия дух, който е готов да се опълчи на съдбата и боговете. Но въпреки всичко човек има право на индивидуална воля, но само когато тя е съобразена с божествената предопределеност на съдбата. Той трябва да бъде благоразумен и смирен, защото, докато е жив, не знае какво ще му поднесе изменчивата и непостоянна съдба.

detelina101
03-08-2010, 16:20
СОФОКЪЛ - „ЕДИП ЦАР” И „АНТИГОНА”
ОБРАЗИТЕ НА ЕДИП И КРЕОН

Драмата като литературен род в древноелинското общество има опре¬делена социална функция, ориентирана към нравствените ценности на Антич¬ността - епоха, издигнала в етична нор¬ма хармонията в човешките взаимоот¬ношения. Драматургията на Софокъл, появила се през V в. пр. Хр., се интересува от отделния човек и неговата лич¬на съдба. Авторът наблиза във вътреш¬ния свят на човешките преживявания, като водещ психологичен мотив при изграждането на характерите е страда¬нието на главния герой. В своята вът¬решна драма той достига до катарзис, т. е. до пречистване на съзнанието след преживения трагедиен афект - върхово емоционално преживяване на осъзнатата истина за личната съдба.
Индивидуализацията е отличителна черта за героите от трагедиите на Софокъл - „Едип цар” и „ Антигона”. Те са дръзки и последователни. Имат сил¬на воля за индивидуална изява на лич¬ностните качества на характера. Това ги прави ярки драматургични образи със запомнящо се човешко поведение. Вървят по свой път, избран от тях са¬мите. Следват го неотклонно, вярват в нравствените цели на живота си.
Едип и Креон са непримирими опонен¬ти. Всеки от тях е мъдър държавник, ангажиран с обществените интереси на народа. Непреклонни, неотстъпващи от позициите си, понякога се превръ¬щат в деспотични личности, които пренебрегват и не зачитат чуждото мнение. В такива ситуации те се из¬правят пред трагичната си съдба, коя¬то провокира негативните страни в характера им. Като цялостни и по¬следователни в действията си личнос¬ти, обикновено и двамата герои отиват докрай. Защитават неразумна по¬зиция, над която тегне трагичната ирония на съдбата. Нещастието на ге¬роите е причинено от нежеланието им да смирят гордостта и гнева си. В ре¬зултат на нарушените етични норми те са обречени на самота, в която осъзнават трагичната си вина и достигат до така необходимата за човека мъд¬рост и до благочестието. Това е пъ¬тят на мъчително изживян личен ка¬тарзис.
Едип е заслужил уважението и любов¬та на своите съграждани. Той е герой, спасил града, получил царския престол по достойнство. Управлява в хармония с обществените интереси. Креон пос¬тавя над всичко справедливостта. Той „люби своя град”. Стреми се да устано¬ви строг и справедлив ред. Едип, уст¬ремен в търсенето на убиеца на Лай, за да изпълни съвета на делфийския оракул, е твърде амбициран и поради незнание проклина себе си. Креон, во¬ден от благородна цел, проявява непримиримост към всеки враг на любимия град, поради което заповядва Етеокъл да бъде погребан с почести и слава, а Полиник, като враг на родината, да не бъде зачетен.
Двамата владетели управляват, во¬дени от добри намерения в държавните си дела. Единственото им желание е да служат на своя народ и да изпълняват с достойнство обществения си дълг. Те забравят личната човешка мотивация при вземане на решения в екстремални обстоятелства. А това е основна причина да не разберат разумните до¬води на своите опоненти. Приемат ги за лични врагове. Двамата владетели, идентифицирали се с държавата, откриват особена вина у достойно опо¬ниращите им. Те са вече врагове не са¬мо на владетеля, но и на държавата. Това неизбежно ги води до трагично заслепение и грешка, което е и тяхна¬та лична трагична участ. Едип се гор¬дее със своя разум, нарича сам себе си „славословений Едип”. В свръхамбициозните си претенции обаче започва да греши. Гневът заслепява разума на ге¬роя. Той се държи грубо, арогантно и дръзко към прорицателя Тирезий и об¬винява брата на Йокаста в предател¬ство, в измяна и властолюбие. Воден от разрушителната стихия на гнева е и Креон, когато научава вестта за из¬вършеното погребение. Постъпката на Антигона го изпълва с отмъстително желание да докаже властта си. Така Креон се превръща в тиранин, чието честолюбие е засегнато. Отрицател¬ното в човешките емоции потиска ра¬зума на държавника и го прави отблъс¬кващ. Той не се спира пред нищо. Обри¬ча на смърт Антигона: „Отивай в ада - там люби.”
Заслепени от властта, деспотични¬те герои не се съобразяват с чуждото мнение. Себелюбието не им позволява да се вслушат в събеседника си. Дори синът на Креон - Хемон, не е в състоя¬ние да отклони баща си от взетото ре¬шение. Омразата в душата му става по-силна и го довежда до желание да прояви нечувана жестокост - Антигона да бъде зазидана жива.
Героите на Софокъл влизат в конфликт с божествените закони и това ги обрича на самота. Неограничената власт на държавника стимулира изя¬вата на отрицателните страни на ха¬рактера му: честолюбие и гордели¬вост. Недостоен е присмехът на Едип към слепия Тирезий. Източник на стра¬данието е преди всичко необузданият характер на двамата владетели. Под¬чинили живота си на интересите на колектива, те влизат в противоречие с него.
Едип и Креон от трагедиите „Едип цар” и „Антигона” на Софокъл търпят развитие. От положителни героите постепенно се превръщат в отрицате¬лни и накрая - в страдащи хора. Добро¬то се оказва зло, а щастието - нещас¬тие.
Едип сам изгубва доверието на хора¬та към себе си. Трагичната му вина е в самия него и в неговата същност, а не в предреченото от боговете. Той е най-нещастният владетел, съпруг, баща и син. Примирявайки се със съдбата си, решава да се самонакаже: „Да те пог-ледна, слънце, за последен път”, „Да бъда сляп и да не чувам” - това е неговото желание. Потънал в тъмнината на болката, Едип завинаги остава сам със своята трагична вина, осъзнал своите грешки.
Тиранинът, причинителят на злото - Креон, разбира своята фатална греш¬ка, останал сам, без любимите си хора. Готов да пренебрегне своите собстве¬ни закони, той се превръща в едно от¬чаяно човешко същество, завладяно от страх да не го постигне Божието възмездие. Трагичната катастрофа в живота му го довежда до просветле¬ние, до осъзнаване на истинските цен¬ности. Хорът на финала на трагедията „Антигона” изрича посланието на Со-фокъл:
За да бъде щастлив тоя земен живот, първо мъдри да бъдем!
Едип и Креон са класическо художес¬твено въплъщение на осъзната нравст¬вена вина. Този факт сам по себе си доказва тяхното човешко достойнство.
В трагедиите „Едип цар” и „Анти¬гона” Софокъл поставя проблеми, ва¬лидни за всички времена. Обществото, в което живеем, трябва да се подчиня¬ва на строги закони, но за да процъф¬ти и да се развива, необходимо е да не се подценява силата на човечността, мъдростта и неписаните нравствени закони.

detelina101
03-08-2010, 16:22
Антигона срещу Креон – твърдост в отстояваните принципи

Трагедията „Антигона” е написана значително по - рано от „Едип цар” и макар че не е така съвършена по струкура, тя става любимата творба на Софокъл.Авторът противопоставя житеийските възгледи на двама трагични герои, което дава възмойност за изключително много художествени послания и кара публиката да се запита кой е виновния в призведението.
Антигона, въпреки своя кратък житейски опит, въпреки фактът, че е девойка, притежава твърд характер, дързост, решителност и силна почит към родовите правила.За нея дългът към семейството е по – важен от този към родинатаМладата героиня, водейки се от обичта към семеийството и неписаните божии закони, извър;ва подвиг, който е в разрес с правилата на държавата, със закона издаден от Креон.А от своя страна, владетелят на Тива е разкрит като твърд и горд господар, който не допуска неподчинение.И двамата главни герои силно вярват в убежденията си.Това води до голям конфликт между Антигона и Креон, който завър;ва със смърт и самота.
Главната тема на трагедията е реализирана чрез художествения конфликт между Антигона и Креон.Дъщерята на Едип и Йокаста вярва силно в семейните ценности и изпитва вътрешна потребност да изпълни волята на боговете да погребе брата си.Главната героиня знае какви могат да бъдат последствията, но тя не се страхува от смъртта.Заявява го и пред Исмена:”... ще погреба и ще загина радостна.”.Няма как да не се забележи, че Антигона не се страхува от смъртта, което е невероятно.Героинята се води от свръхценности, което мотивира силното себеотрицание.Нейният нравствен подвиг в името на една универсална хуманна идея, а силата и да го извърши идва от обичта към семейството и вярата и в написаните закони.
Но Антигона не е еднолинеен, еднопластов герой, както повечето персонажи.Тя е сложна личност.В желанието си да извърши един добър подвиг – тя се превръща в несговорчива, горда личност.Не зачита съветите на сестра си Исмена, не се вслушва в хорското мнение и не изпълнява заповедите на Креон.Още повече тя иска и другите хора да мислят като нея,иска сестра и да я подкрепя в деянията и.Но Исмена не е идеализиран герой.Тя е възпитана плаха девойка, която не е толкова дръзка и твърда като сестра си.
Антигона отхвърля желанието на Исмена да сподели наказанието и, макар че плахата сестра го иска.Погребвайки брат си, главната героиня не усъзнава, че оставя Хемон сам без любов.Антигона е твърда в решението си да престъпи държавният закон, че преди Креон да я осъди на смърт, тя сама се осъждана самота,пренебрегвайки любовта, коята и засвидетелстват Хемон и Исмена.
В последния си монолог преди ужасната смърт героинята съжалява за това, което ще изпусне от живота, за това че няма да се ожени и да стане майка, и за самотата си:
... без брак, без брачни песни, без съпружеска
любов,без нежна рожба на гърдите ми.
напусната от близки аз нещастната
отивам жива в бездната на мъртвите.
Владетелят на Тива,Креон е представен като справедлив господар.Всяко свое действие той мотивира със защита на града:
И онзи, който слага над родината
приятеля си, за мен е нищожество...
Не ще приема за приятели никога
Врага на своя град...
Неговата силна обич към родината го кара да вземе това краино решение, в разрес с божествените природни закони, да остави Полиник непогребан.В конфликта му с Антигона той през цялото време изтъква, че едният брат е защитник, а другият – враг.Въпреки че Полиник е вече мъртъв и не може да стори зло на Тива, Креон предприема това жестоко наказание.
Креон и Антигона си приличат по това, че и двамата са неотстъпчиви, горди и отстояват мнението си.Но и се различават по това, че Креон е властен и егоистичен.Заслепен от своята гордост той не прозрява, че е сбъркал.Дори при разговора със сина си владетелят не говори като баща, а като управляващ, който не допуска неподчинение.
Нравствената деградация на креон достига своята кулминация при разговора му с Терезий.Когато властолвбивият владетел богохулства и казва, че дори и орли да занесат от месата на Полиник до Зевс няма да го сметне за грях.
Софокъл мн добре изгражда образа на Креон, с всяка нова среща с него се разкриват истинските му намерения – не от обич към Тива, а от властолябие и гордост постъпва така.
В края на трагедията Креон остава самотен.Това е наказанието му за деиствията му.

packo7
03-08-2010, 20:32
detelina101 Благодаря много! :grin: :grin:

desimikalsen
03-09-2010, 18:38
http://download.pomagalo.com/189300/zashto+ne+bih+emigriral+ot+bylgariya/ спешно е

neshtonovo
03-09-2010, 18:55
Ще съм много благодарна , ако може най-късно до четвъртък да ми помогнете . Мерси предварително

http://download.pomagalo.com/139376/samoten+grob+v+samoten+kyt/


http://download.pomagalo.com/305421/samoten+grob+v+samoten+kyt+pencho+slaveiikov/

http://download.pomagalo.com/84936/analiz+na+miniatyurite+na+p+slaveiikov/?search=24014469

milenkaaa
03-10-2010, 12:40
http://download.pomagalo.com/275448/gaii+yuliii+cezar/?search=24065309 трябва ми за утре :]

kotence_91
03-10-2010, 12:58
Ще съм много благодарна , ако може най-късно до четвъртък да ми помогнете . Мерси предварително

http://download.http://www.teenproblem.net/school/139376/samoten+grob+v+samoten+kyt/


http://download.http://www.teenproblem.net/school/305421/samoten+grob+v+samoten+kyt+pencho+slaveiikov/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/84936/analiz+na+miniatyurite+na+p+slaveiikov/?search=24014469

“СПИ ЕЗЕРОТО” – П.П.СЛАВЕЙКОВ
/анализ по Н. Георгиев/

АНАЛИЗ НА ВЗАИМОВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ СТИХОВЕ

А/ Осемте стиха на творбата се рамкират с първата дума “СПИ” и последната – “СЕПНА”. Те са концептуално противопоставени, образуват поетическата рамка, която позволява на П.П.Сл. да затвори стихотворението чрез представата за един миг.
Б/ Образните единици в стихотворението са две: / езерото и буките /. Те са представени равноделно още в първия стих. До края на стихотворението те се срещат, разминават и окончателно събират във финалното двустишие в единството на копнежа по тишина.
В/ В първата строфа /и съответно първата половина на творбата/ двете единици се срещат и разминават по следния начин:
I. Като лъч светлина между две огледала се движи лирическият изказ между двата образа, сближавайки ги и същевременно подчертавайки непостигнатото единение между тях.
II. Унесеното спокойствие на езерото се среща с лишеното от резултат движение на буките – те само “свождат вити гранки”, без да докосват езерото. Последователните стихове дават картината,представяйки езерото като неподвижно, а буките – в тяхното движение към повърхността на езерото, но и “към тъмните му дълбини”.
III. Третият стих, събрал сумрака и тишината на съня на езерото, продължава да гради образа на спокойствието – безглаголен израз. Това сравнително дълго за размерите на творбата описание на езерото преминава в заключителния стих на строфата, където безплътно се сливат двата образа – тъмните глъбини на езерото и отразените сенки на буките.
ИЗВОД: В този стих е залегнала първата кулминация на творбата, която бележи връхна точка в Славейковото умение да обединява художественото внушение, за да утвърди и да внуши красотата на спокойствието.
Г/ Във втората строфа борбата и сливането на двете сили достига своята връхна точка, а напрежението получава своето художествено разрешение:
I. Първият стих е сходен с първия стих на първата строфа поради ключовия, свързващ образ на “белостволите буки”, който също играе ролята на поетическа рамка на стихотворението. Внася се по-голямо раздвижване в обездвижения художествен свят на творбата не само с помощта на двата глагола, поставени един зад друг в началото на първия стих, но и посредством противопоставителната връзка “ а то”, която акцентира за пръв и за последен път върху отговора на езерото. След встъпителното сказуемо “спи” това са единствените определители на неговите действия – първите две утвърждават покоя, а третото категорично отрича с частицата “нито” и най-слабото движение.Шепотът над тихите глъбини не разрушава тишината, а я доутвърждава, треперенето над неподвижното езеро не стряска съня му, а по обратен път, чрез потискане на собствената му сила, гради поетическия образ на успокоението.
II. Във втория стих на втората строфа все по-силният порив за сливане среща в отговор двойно подчертаното / “ЗАМРЯЛО, НИТО ТРЕПВА”/ спокойствие на огледалните води. Същевременно “нито трепва” контрастира със сродната и смислово различна дума в израза “треперят” буките. Езерото и буките, неподвижността и движението последователно се редуват, срещат се, без да се докоснат, заглъхват едни в други, без да се надделеят взаимно. Тъй близки и все така далечни, те пораждат в срещата си духовно и художествено напрежение.
III. Финалните два стиха се приемат като разрешение на художественото напрежение, това е поанта. Ако в първата част на стихотворението се сливат непрекъснатият миг с трайната сегашност, то във финала се отразява една по-широка гледна точка – поглед върху миналото, настоящето и бъдещето, като се открояват миговете на покой с миговете ,когато понякога отронен лист пада върху езерото.
IV. Най-рязката промяна в мотива на стремлението към докосването отбелязва думата “СЕПВА”. Противопоставянето на двете съществителни “ПОВЪРХНИНИ” и “ГЛЪБИНИ” подчертават мимолетността на това съприкосновение между буките и езерото, както и неподвижността на неговите “ТЪМНИ ГЛЪБИНИ”, въпреки отронения лист. Това впечатление се допълва от :
- функцията на “ОТРОНЕН” вместо паднал
- функцията на “ДЪЛГА” вместо вълна /много слаба следа/Тази дума е от чужд произход и се употребява в някои източнобългарски диалекти. В този контекст обаче тя не може да се възприема с това значение, защото отроненият лист /разбирай някакво неволно, като че ли срамежливо движение/ не може да образува вълна.Така се притъпява голямото, характерното, резкостта на вълната, а с това и цялото раздвижване.
Така движението е умиротворено не само чрез кристалната яснота на
своите обикновени, вещни значения, но и чрез неяснотата на отделни
думи.
ИЗВОД: Противоречието и противопоставянето движи най-тихата лирическа творба от може би най-тихата наша стихосбирка, изграждайки един хармоничен и взаимнодопълващ се свят на напрежение и умиротворяване, сближаване и обособяване на различни духовни сили.
Д/ Кое е основното, което стихотворението внушава на читателя?
I. Художествено убедително утвърждаване на копнежа по тишина и сливане и невъзможността то да се осъществи докрай, утвърждаване на красотата и самоценността на природата и невъзможността тя да остане самостоятелна и самоцелна в допира си с човека.
II. Творбата разкрива поетическото очарование в обикновеността на израза.
III. П. Славейков е първият български поет, създал поезия на сложната простота:
- Изразът върви спокойно, в най-първичния за бълг. литература ритъм и стих – петстъпния ямб, в най-първичната строфа и най-първичното римуване; стилът стои много по-близо до разговорния; творбата е изключително кратка по обем; с много малко и ненатрапващи се стилови фигури /тропи/.
- Този тип поезия не само се създава, но се и възприема много трудно. Съчетанието на сдържаност в изказа и размах на картинните представи, богатство и скромност в изразяването на привидно обикновени, но дълбоки чувства винаги рискува да не бъде разбрано.
- Това е стихотворение, което зад видимата простота на изказа носи голямо художествено и духовно богатство на подтекста.
“ВО СТАИЧКАТА ПРЪСКА АРОМАТ…”

І. Характер на любовното чувство в стихотворението:
1. Платоническо чувство, лишено от страст.
2. Чувство, което търси взаимност.
3. Думата “любов” в стихотворението липсва, но у никого не остава съмнение, че става дума за зараждаща се любов.
4. Обектът на любовта – налице е усещане за жена, не толкова образ на жена – “отсъстващото присъствие” , безплътността на любимата е усилена от въвеждането на лишения от плът аромат на китката цвете.
5. На отсъствието на любимата е противопоставено доминиращото присъствие в текста на Аза: той говори за чувствата си, той описва любимата такава, каквато я мечтае.
ІІ. Как е предадено в текста това чувство:
1. Образът на стаичката /знак за интимност/ чрез стилизация създава представата за малка пластика, изобразяваща китка цвете/знак за неотдавнашно нечие присъствие, обект на породилото се чувство/
2. Зараждащото се чувство е предадено чрез безплътния образ на аромата – лексикалното значение на думата насочва към нещо красиво, упойващо.
3. Чувството на взаимност също е въображаемо:
А/ за миг лирическият герой напуска реалния свят, защото “душата…в мечти…се унася”;
Б/ въображаем е и образът на любимата, замислена, също “унесена в мечти”
Двукратната употреба на “мечти” и “унасям” подсилва усещането за платоничност, а оттам и за хармония, чистота, искреност и наивност /”свидно, мое дете” – усеща се значение на детското, но у ревностна грижа и претенции за обладаване, за принадлежност /притежателното местоимение/. Така се губи границата между емоционалната и сантименталната сдържаност.
ІІІ. Композиция на творбата:
1. Кръгова композиция – съвършената форма на кръга създава усещане за абсолютна изпълненост и пълноценност на мига – усетен е ароматът; доловено е присъствието на жена; породило се е чувството, копнежът; героят заживява с мечти – за да се опомни накрая и да остане сам с китката цвете, която ме напомня с аромата се за появилата се жена / последното двустишие повтаря началото с променен словоред, който само мнимо променя акцента/
ИЗВОД: Лирическата миниатюра “Во стаичката пръска аромат…” интерпретира любовта като блян – самодостатъчно състояние на духа.







“НИ ЛЪХ НЕ ДЪХВА НАД ПОЛЕНИ” – П.П. СЛАВЕЙКОВ

І. Основни мотиви:
А/ Вечното духовно пътуване към себе си.
Б/ Животът след смъртта.
ІІ. С тази лирическа миниатюра започва стихосбирката “Сън за щастие” и в нея се разкриват основни значения, концептуални за целия цикъл:
А/ Общ принцип на структуриране – пейзажно изображение, което преминава в изразяване на психологическо състояние.
Б/ Основно настроение – усещане за покой.
В/ Основен образ – на Пътя.
Г/ Основни ценности в Пенчо-Славейковия битиен идеал.
ІІІ. Как първото четиристишие създава характерното усещане за покой като основно настроение с творбата?
1. Лексиката насочва към спокойствие, към неуловимото и забавения ритъм на ставащото / лъх, дъхва, полени, трепва, ведър, лик, море от бисерна роса/.
2. Прякото лексикално значение на някои думи /олени, море/ насочва към безбрежност
3. Лъх /тих повей на вятъра/ сама по себе си тази дума изключва движение, но покоят като усещане се потвърждава от отрицателната форма на глагола / не дъхва/ и се препотвърждава от отрицателната форма на другия глагол /ни трепва/, който сам по себе си също предполага само моментно раздвижване, но не и движение.
4. Усещането за покой се подчертава и от анафоричното повторение на отрицателната частица /ни/ в първите два стиха.
5. Дори и за миг човек да асоциира море с нещо огромно, тъмно, с движение на вълни, то определението “от бисерна роса” веднага променя първоначалната асоциация и създава усещане за нещо свежо, светло и оптимистично като чувство.
6. Строфата представлява едно сложно съчинено изречение, което проследява последователно липсата на движение, но и създава обобщен пространствен образ чрез опозицията горе – долу.
ІV. Можем ли да твърдим, че във втората строфа реално се нарушава покоят?
1. Двукратно употребената дума ПЪТ подсказва за някакво движение, но то е по-скоро мислено, поетическо движение през живота, чието начало е “в зори ранил”, а краят се осмисля от “охолната мечта”, т.е. към духовния свят на човека.
2. Усещането за свобода, волност, оптимизъм се крие в прякото значение на думи като дишам, утро, свежестта, милва, бодра, лек.
3. Образът на Пътя не противоречи на красотата на спокойните мигове, на статичната картина, при която Аз-ът е не толкова в света около себе си, колкото движещ се към собствената си душа и наслаждаващ се на мига. Символът на Пътя дава начало на времето – утрото,
на пространството – към духовния свят на човека. Този преход от обективно пейзажно изображение към субективно изобразяване на умозрението се извършва и преповтаря в цялата втора строфа, дори и графично – чрез тирето по средата на строфата, което също подсеща за повтаряне.
V.Как третата строфа създава представата за смисъла на живота, за ценностите на лирическия Аз?
1. Светът на свето духовно осъществяване лирическия герой създава като огледален образ на съвършения покой в природната картина.
2. Няколко образни гнезда въплъщават основните ценности на Пенчо-Славейковия битиен идеал / лек път, почивка тиха, ясна вечер, родний кът, на мойто щастие сънят /:
А/ В тези образи може да се търси проявление на биолого-биографичните факти от живота на П.П.Сл., който е в постоянна борба с физическия недъг.
Б/ Може да се види едно по-възвишено послание, насочено към преодоляване на тежестите на бита и стремеж към едно хармонично и духовно разбиране на света.
В/ Ясната вечер е свързана със спокойния залез на човешкия живот; родний кът-завръщане към началото, затваряне на жизнения цикъл - Но редица възрожденски символи / дом, път, роден дом/ са осмислени по нов начин от модернистичния тип мислене. Мотивът за смъртта в контекста на модернистичната поезия на индивидуализма е свързан с мотива за пътя като възможно достигане до идеала.

























“САМОТЕН ГРОБ В САМОТЕН КЪТ”- П.П. СЛАВЕЙКОВ

Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее –
да зная тоз самотен кът
и тоя гроб самотен де е.

И знам, че в тоз самотен гроб
таме в пустинний кът самотен
зарови милвана ръка
един немил живот сиротен.

Сега за тоз немил живот,
в немил живот, сама копнее.
Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее.
І. Как лирическият герой вижда края на Пътя?
А/ като последен и вечен покой чрез образа на гроба;
Б/ мотивът за самотата се усеща като доминиращо чувство, което е внушено:
- чрез многократното повторение на “самотен”;
- чрез контекстовите синоними – гроб, кът, пустиня, немее, самотен;
- чрез символичното значение на картината “пустиня около немее” – лирическият герой се чувства сам сред пустинята /двойно внушение на чувството за самота/, подчертано и от предлога “около”, а глаголът “немее” подсилва “слуховото” усещане за липса на живот.
В/ самотният гроб е вечният дом, той е “таме”, очаква човека или вече го и приютил – това е философското и мъдро прозрение за неизбежността в света на човешкия живот.
Г/ краят се очаква с чувство на мъдро спокойствие – няма тъга и обреченост в образа на гроба като край на човешкия живот. Самата мъдрост, с която човек приема края, превръща този традиционен мрачен образ на гроба в лъч от цялостния “сън за щастие”.
ІІ. Композиция, смислови връзки в текста.
1. Кръгова композиция, затворена между повтарящите първи и последни стихове – пътят не е линеен образ, а кръг, което се свързва със затвореност, край на живота, но и с вечен кръговрат.
2. Първа строфа:
І – ІІ стих – пространствено се концентрираме върху гроб – кът – пустиня – създава се усещане за навлизане в една безбрежност, която е своего рода отдалечаване от реалния свят, от света на хората, на тленното и навлизане в света на самотата, покоя, вечността.
ІІІ – ІV стих – сред пространството се появява Аз-ът, неговото “знаене”, което прилича повече на стремеж в зародиш, но не е лишено от увереност, което пък създава представа за ясна перспектива, която не плаши героя.
3. Втора строфа:
І – ІІ стих – отново се повтаря мотивът за знаенето, на което се акцентира чрез използваната инверсия между финалните стихове на предходната строфа и първите на тази. Единствената нова дума е наречието “таме”, което е място, различно от това, на което се намира героят, което пък създава усещане за жадуваното пространство на съвършенството, достижимо само за избраниците на духа, творците на собствената си съдба.
ІІІ стих – “зарови” – непоетична дума, която опредметява представата за края; единствената дума, която е в минало време на фона на единната темпорална система в стихотворението. Прави впечатление определението “милвана” ръка – тя сама е заровила “немилия живот”, за който “сама копнее” – желаното, мечтаното е представено като губително.
ІV стих – числителното “един” може да се възприеме като някой, един от многото животи, който не е приключил. Усещането за неудовлетвореност и търсене на хармония в отвъдния живот е двойното определение на живот – немил, сиротен – едното е качествена характеристика на живения живот, другото – оценъчна характеристика на субективното Аз.
4. Трета строфа:
І стих – мотивът се развива чрез лексикалното повторение “тоз немил живот”, но отношението се конкретизира със “сега” – това е животът след заравянето, намиране на покоя в самотата.
ІІ стих – погледът е обърнат от отвъдното към предишния живот, т.е. към невъзвратимото – това като че ли създава усещане за лутането на духа до намирането на покоя.

ИЗВОД: Символиката на гроба в поезията на Славейков не е знак за края, за изчезване или отсъствие, а за завръщане или прекрачване в отвъдното на вечното духовно битие, своеобразен синоним на “другия бряг” – на спасението в съвършенството.


/ Интерпретацията е направена въз основа и на интересни мисли и тълкувания на текста на Иван Ненчев – ученик в 11.в клас на НЕГ “Проф. К.Гълъбов”- випуск 2003/



Коментар върху „Самотен гроб в самотен кът”



Лирическата миниатюра „Самотен гроб в самотен кът” е заключителната творба в стихосбирката „Сън за щастие”.В нея водещи мотиви са мотивът за самотата и този за края на нелекия житейски път.
В „Самотен гроб в самотен кът” Пенчо Славейков внася усещането за обгърнато тайнственост пространство, одухотворено от съзерцателния унес на намерилия мечтаното спокойствие и хармония несретник. Рефренът „Самотен гроб в самотен кът”, който оформя композиционната рамка на текста, акцентира върху лайтмотива за самотата.
В стихотворението е постигната мистична хармония между гроба и природата. Тя внушава усещането за единство между неунищожимото духовно начало и вечността на съвършеното, неподвластно на тлен и разруха, божие творение. Още в първия стих „Самотен гроб…” се откроява образът на гроба. Този символен образ е изведен на преден план в цялата миниатюра и носи усещането за настъпилия край. Такъв е и образът на пустинята – „пустиня около немеее”. Той е олицетворен и носи смисъла на непреодолима преграда. Многократното лексикално повторение на изразите: „самотен гроб”, „самотен кът”, „гроб самотен”, „пустинний кът” изграждат идейното внушение на цялото стихотворение. С помощта на неколкократно повторения епитет „самотен” и инверсията, която авторът използва в творбата е внушено усещането за уединеност, обособеност и дистанцираност. П.Славейков представя на читателя една пейзажна картина, която разкрива пространството, в което водещ е образът на смъртта и също така може да бъде интерпретирана като символно въплъщение на човешката душа, знак за неумиращия, неизчезващ живот. Текстът на миниатюрата лаконично говори за предишното мъчително съществуване на самотния страдалец в неприветната и враждебна действителност („немил живот сиротен”). На фона на тази тягобна и мъчителна обстановка чрез метонимията „милвана ръка” е озарена ситуацията от присъствието на любимата. „Аз зная тоз самотен кът/ и тоя гроб самотен де е”-тези два стиха предизвикват съчувствие у читателя. Контрастът между „милвана ръка”и „немил живот”, апосиопезата „в немил живот сама копнее…” отново подчертава основните мотиви в лирическото произведение – мотивите за живота, усамотението и този за смъртта и за края на пътя.
В миниатюрата „Самотен гроб в самотен кът” характерните за Славейков ведри, мажорни и жизненоутвърждаващи интонаций липсват. Текстът на стихотворението има тъжно, меланхолично звучене, но то не прераства в потискащо, угнетяващо отчаяние. На фона на цялата трагичност и въпреки присъствието на смъртта произведението носи и своя оптимистичен смисъл – за продължението на живота след смъртта и за неумиращия човешки дух.


Адриана Иванова,11клас
ГПЧЕ „Симеон Радев”
Гр.Перник


„Самотен гроб в самотен кът” – Пенчо Славейков
Смъртта и гробът
(анализ)

Най-съществената промяна на програмната нагласа на лирическия субект в „Сън за щастие” отбелязва последната творба: „Самотен гроб в самотен кът”. Нейната радикална различност поставя друг акцент на финала на книгата и преосмисля значението на съня за щастие:
”Самотен гроб в самотен кът
пустиня около немее-
аз зная тоз самотен кът
и тоя гроб самотен де е .”
Пътят и движението не съществуват като категории.Въведени сме в място,което е отрицанието на движението – оттук нататък няма път за човека. Родният кът също е обезмислен – това е самотен кът , с белезите на чуждост, тъга и смърт. Главният образ, който се издига от самото начало, е гробът, а съществената характеристика – самотата.
Азът в този текст е определен чрез глагола „зная”, който се противопоставя на „аз дишам”. За разлика от чувствената отворена нагласа към света. Тук лирическият говорител изхожда от знанието,от познанието на себе си и на самотата. Това,което човекът със сигурност постига , изминавайки пътя си , е познанието на самотата. Това е неговата „ябълка” от дървото на познанието. Настойчивото повторение на самотата
(8 пъти в 12 стиха) се сплита здраво със свързаните с него „пустиня” , „сиротен” и дори „немил”. По този начин всички определения в текста влизат в едно поле от значения и показват същността на самотата като човешка екзистенция .
Нищо друго не характеризира така всецяло човешкото съществуване, както самотата. Тя присъства дори в първата творба, макар и да не се схваща проблематично. Изправен пред смъртта в тази вселена на самотата, лирическият Аз оценява стойността на любовта. Тя е напразен копнеж и обезсмислено страдание. „Милваната ръка” е метонимия на образа на любимата, която насочва към обектния й характер. „Немил живот сиротен” е също метонимия на образа на нещастният влюбен и терминът, изграждащ фигурата – живот, - е показателен за неговата субективна роля. Тук трябва да отбележим типичната за Славейков употреба на образа на гроба, в който най-често е погребан живот, не мъртвец. И в това произведение живота не е просто свършил, а е погребан в самотния гроб. Смъртта не е небитие, тя е само друго онтологическо ниво, състояние,което с главните си белези не се различава от живота. Сякаш самотата и страданието са неунищожими , те властват както над живите, така и над мъртвите.

kotence_91
03-10-2010, 13:02
http://download.http://www.teenproblem.net/school/275448/gaii+yuliii+cezar/?search=24065309 трябва ми за утре :]

Гай Юлий Цезар

Гай Юлий Цезар е римски военен и политически лидер и един от най-влиятелните мъже в световната история. Изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в Римска империя.

Политик, верен на популарската традиция, формира неофициалния първи триумвират с Марк Лициний Крас и Гней Помпей Магнус, който доминира римската политика за няколко години, но негова върла опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Експанзията му в Галия разширява римския свят до Атлантическия океан. Цезар също организира първата римска инвазия в Британия през 55г.прХр.Разпадането на триумвирата обаче води до неизбежен срив в отношенията с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през Рубикон, Цезар започва гражданска война през 49г.пр.Хр., от която излиза като неоспорим господар на римския свят.

След като поема контрола над управлението, той започва екстензивни реформи в Римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор и централизира целия административен апарат на републиката. Тези събития провокират досегашния приятел на Цезар, Марк Юний Брут, и група други сенатори да убият диктатора на Мартенските Иди през 44 г.пр.Хр.. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на републиката, но предизвикват друга римска гражданска война, която всъщност води до установяване на автократичната Римска империя начело с осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42г.пр.Хр. две години след убийството му, Цезар е официално обожествен от сената.

Голяма част от живота на Цезар е известен от неговите собствени Записки за военните му кампании. Други източници са писмата и речи на неговия съвременник и политически опонент Цицерон, историческите съчинения на Салустий и поезията на Катул. Повече детайли от живота на Цезар са отбелязани от по-късните историци Апиан, Светоний, Плутарх, Касий Дион и Страбон.

Ранни години
Цезар е роден през 100 или 102г.пр.Хр. в патрицианско семейство от рода на Юлиите, който извежда своя прозиход от Юл, син на легендарния троянец Еней, смятан за син на богиня Венера. Презимето "Цезар" произлиза според Плиний Стари от негов предшественик, който е роден чрез цезарово сечение.Historia Augusta предлага три алтеранативни обяснения: първо, че Цезар е имал гъста коса на главата ,че той е имал сиви очи .Цезар пуска в обръщения монети със слонски ликове, което предполага, че той приема тази интерпретация на името си.
Въпреки древния си произход, родът на Юлииите не е особено политически влиятелен, като е родил едва трима консули. Бащата на Цезар, наричан също Гай Юлий Цезар достига до длъжността претор, втората по ранк републиканска избираема магистратура и управлява провинция Азия, може би поради влиянието на неговия изтъкнат зет Гай Марий.Неговата майка, Аврелия Кота, произхожда от влиятелна фамилия, която е родила няколко консула. Марк Антоний Гнифон, оратор и граматик от галски произход, е нает за възпитател на Цезар. Цезар има две сестри, като и двете носят името Юлия. Юлия се казва и дъщерята на Цезар.
Годините, в които Цезар израства, са смутни времена. Съюзническата война се води от 91 до 88г.пр.Хр. между Рим и неговите италийски съюзници за римско гражданство, докато Митридат VI, цар на Понт, заплашва източните римски провинции. У дома римските политици са разделени на две големи фракции, оптимати, които следват аристократичната нишка в сената и популари, които предпочитат да се позовават пряко на електората. Чичото на Цезар Марий е популар, а съперник на Марий е Луций Корнелий Сула, който е оптимат. И двамата се отличават в Съюзническата война, и двамата искат командването във войната с Митридат, което първоначално е дадено на Сула; но когато Сула напуска града, един трибун прокарва закон, прехвърляйки назначението на Марий. Сула отговаря с поход към Рим и като потвърждава своето командване, изпраща Марий в изгнание, но след като напуска града, Марий се връща начело на импровизирана армия. Той и неговият съюзник Луций Корнелий Цина овладяват града и обявяват Сула за враг, а Мариевите войски отмъщават жестоко на поддръжниците на Сула. Марий умира в началото на 86г.пр.Хр., но неговата фракция запазва мощта си.
През 85г.пр.Хр. бащата на Цезар умира, докато се обува една сутрин, и на 16 той вече е глава на семейството. На следващата година е предложен за новия Flamen Dialis, върховен жрец на Юпитер, след като предишното лице на тази длъжност, Мерула, умира по време на Мариевите чистки. Тъй като носителят на длъжността не само трябва да бъде от патрициански род, но и да бъде женен за патрицианка, той разваля годежа си с Косуция, момиче от богато конническо семейство, с която е сгоден от дете и се жени за дъщерята на Цина Корнелия.
След това, като принуждава Митридат да капитулира, Сула се завръща да се разправи с последователите на Марий. След кампания в цяла Италия той завзема Рим в битката при Колинската врата през ноември 82г.пр.Хр. и се самоиздига на длъжността диктатор, но докато диктаторът традиционно се назначава за шест месеца, мандатът на Сула няма краен срок. Статуите на Марий са разрушени, а тялото му е ексхумирано и хвърлено в Тибър. Цина е вече мъртъв, убит при бунт на собствените си войници.Проскрипциите на Сула водят до смъртта или изгнаниеството на стотици негови политически врагове. Цезар като племенник на Марий и зет на Цина е застрашен. Той е лишен от наследството си, зестрата на жена си и своя жречески сан, но отказва да се разведе с Корнелия и е принуден да се крие. Заплахата за него е премахната от семейството на майка му, у което има поддръжници на Сула и от весталките. Сула го освобождава неохотно, казвайки, че у него видял голяма част от чертите на Марий.
Ранна кариера
Вместо да се завърне в Рим. Цезар се присъединява към армията, служейки под комадването на Марк Минуций Терм в Азия и на Сервилий Исаурик в Киликия. Той служи отлично, като спечелва гражданска корона за участието си при обсадата на Митилена. В мисия до Витиния, за да осигури помощта на Никомедовата флота, той прекарва дълго в двора на владетеля. Разпространяват се слухове за любовна връзка между Цезар и Никомед, които оставят петно за целия му живот. По ирония на съдбата загубата на жреческия сан позволява на Цезар да започне военна кариера". Flamen Dialis няма право да докосва кон, да спи три нощи извън собственото си легло или една нощ извън Рим или да поглежда армия.

През 80г.пр.Хр., след две години служба, Сула се отказва от диктатурата, реустановява консулското управление и след като служи като консул, се отдава на частен живот. Цезар по-късно се подиграва: "Сула е бил голям невежа, щом се е отказал от диктатурата." Той умира две години по-късно през 78г.пр.Хр. и е погребан с големи почести. Научавайки за смъртта на Сула, Цезар се чувства в безопасност и се връща в Рим. Няма достатъчно средства, тъй като наследството му е конфискувано и си купува скромна къща в Субура, квартал на нисшата класа в Рим. Завръщането му съвпада с опит на противници на Сула начело с Марк Емилий Лепид да завземат властта, но Цезар не се доверява на Лепид и не участва. Вместо това се заема с легално адвокатство. Става известен с изключителното си ораторство, придружено от пламенни жестове и приповдигнат тон и с безжалостните си процеси срещу бивши управляващи, прочули се с изнудване и корупция. Дори Цицерон го оценява: "Е, и кого от ораторите...ще поставиш пред него?" за да овладее изцяло реториката, Цезар плава до Родос през 75г.пр.Хр. да се обучава при Аполоний Молон, който е бил възпитател и на самия Цицерон.

По пътя в Егейско море Цезар е отвлечен от киликийски пирати и е държан като пленник на Фармакос, едно от Додеканезките островчета. По време на целия плен той запазва позицията си на превъзходство. Когато пиратите решават да изискат откуп от двадесет таланта злато, той настоява да искат петдесет. След като откупът е платен, Цезар потегля с флотата си, преследва и залавя пиратите, след което ги заточва в Пергамон. Управителят на Азия отказва да ги екзекутира, въпреки настояването на Цезар, като предпочита да ги продаде като роби. Цезар обаче се връща на брега и ги разпъва на кръстове на своя отговорност. След това стига до Родос, но скоро е отзован обратно в Азия във военна акция, като събира помощен отряд, за да отблъсне нашествие от Понт.

При завръщането си в Рим е избран за военен трибун, първата стъпка по процеса на чест на римските политици. Войната срещу Спартак се състои по това време (73 – 71г.пр.Хр.), но до нас не е достигнала информация дали Цезар играе някаква роля в нея. Той е избран за квестор за 69г.пр.Хр. той държи реч на погребението на леля си Юлия, вдовица на Марий, и включва изображения на Марий, невиждани от времето на Сула, в погребалната церемония. Собствената му жена Корнелия също умира през тази година. След погребението той заминава за Испания, където служи като квестор под командването на Антисций Вет. Там той попада на статуя на Александър Македонски и осъзнава с недоволство, че сега е на възрастта, на която Александър е притежавал целия свят в краката си, а той Юлий Цезар не е постигнал почти нищо. Удовлетворена е молбата му да бъде освободен от задълженията си и се връща в римската политика. При завръщането си се жени за Помпея, внучка на Сула. Избран е за едил и възстановява трофеите от победите на Марий, спорен ход, който показва, че до този момент режимът на Сула все още действа. Цезар организира съдебни процеси срещу облагодетелствалите се от проскрипциите на Сула, но и харчи голямо количество взети назаем пари по различни обществени дейности или игри, засенчвайки своя колега Марк Калпурний Бибул. Също така Цезар е заподозрян в два неуспешни заговора.

Цезар по стъпките към бележитост

63г.пр.Хр. е събитийна година за Цезар. Той убеждава трибуна Тит Лабиен да повдигне съдебно обвинение срещу оптимата сенатор Гай Рабирий за политическото убийство на трибуна Луций Апулий Сатурнин, извършено преди 37 години. Самият Цезар се самоназначава за един от двамата съдии по делото. Рабирий е защитаван от Цицерон и Квинт Хортензий, но е осъден за измяна. Докато той упражнява правото си да апелира към народа, преторът Квинт Цецилий Метел Целер отлага събранието, като смъква знамето от хълма Яникул. Лабиен може да поднови процеса по-късно, но не го прави: позицията на Цезар е направена и проблемът е изоставен. Лабиен ще остане важен съюзник на Цезар през следващото десетилетие.
Същата година Цезар участва в изборите за поста Pontifex Maximus(човек, който се занимава с церемонии и религиозни ритуали), върховен жрец в римската религия, след смъртта на Квинт Цецилий Метел Пий, който е бил назначен от Сула. Негови опоненти са двама влиятелни оптимати, бившите консули Квинт Лутаций Катул и Публий Сервилий Ватий Исаурикус. Повдигнати са обвинея срещу него в подкупничество от всички страни. Смята се, че Цезар е казал на майка си в сутринта на изборите, че той или ще се завърне у дома като POntifex Maximus или изобщо няма да се завърне, тъй като очаква да бъде изпратен в изгнание поради огромните дългове, които е натрупал, за да ги вложи в кампанията си. Цезар печели въпреки по-голямия опит и реноме на опонентите си. С поста Цезар придобива и официална резиденция на Виа Сакра.
Когато Цицерон, който е консул през тази година, разкрива заговора на Катилина да завземе властта над републиката, Катул и останалите обвиняват Цезар в участие в конспирацията. Цезар, който е избран за претор за следващата година, взима участие в дебата в Сената как да се процедира с конспираторите. По време на дебата на Цезар е пусната бележка. Марк Порций Катон, който ще стане неговият най-неумолим политически съперник, го обвинява в кореспонденция с конспираторите и настоява съобщението да бъде прочетено високо. Цезар му дава бележката, която разочароващо се оказва любовно писмо от полусестрата на Катон Сервилия. Цезар спори убедително срещу смъртната присъда на конспираторите, предлагайки да бъде заменена с доживотна, но Катоновата реч се оказва решителна и конспираторите са екзекутирани. На следващата година е назначена специална комисия, за да разследва заговора и Цезар е обвинен в съучастничество отново. Той се оправдава с показанията на Цицерон, че Цезар му е съобщил всичко, което знае и така един от неговите обвинители, а също и един от членовете на комисията са хвърлени в затвора.
Докато е претор през 62г.пр.Хр., Цезар подкрепя Цецелий Метел, сега трибун, във внасянето на спорни законопроекти и двамата поради упоритостта са отстранени от длъжност от сената. Цезар се опитва да продължи да изпълнява задълженията си, но е заплашен с насилие. Сенатът се принуждава да го възстанови на длъжност, тъй като той успява да усмирява публичните демонстрации в негова чест.
Същата година фестивалът на Bona Dea ("добра богиня") се провежда в дома на Цезар. Не трябва да присъстват никакви мъже, но млад патриций на име Публий Клодий Пулхер успява да се вмъкне, прикрит като жена, отчасти заради съблазнителната жена на Цезар Помпея. Той е призован и обвинен в светотатство. Цезар не дава показания срещу Клодий на процеса, за да не оскърби една от най-влиятелните патрициански фамилии в Рим и Клодий е оправдан след солиден подкуп и заплахи. Въпреки това Цезар се развежда с Помпея.
След преторството Цезар е избран да управлява Отвъдна Испания, но е все още затънал в дългове и трябва да удовлетвори кредиторите си преди да замине. Той се обръща към Марк Лициний Крас, един от най-богатите мъже в Рим. В замяна на политическата подкрепа срещу опозиционните интереси на Помпей Крас заплаща част от Цезаровите дългове и става гарант за други. За да избегне превръщането си в частен гражданин и започването на съдебни процеси заради дълговете му, Цезар се оттегля към провинцията преди края на претурата. В Испания завладява Галеция и Лузитания, наричан император от войските си, реформира закона за дълговете и завършва управлението си в Испания на голяма почит.
Наричан император, Цезар има право на триумф. В същото време той иска да се кандидатира за консул, най-старшата магистратура в републиката. Ако той празнува триумф, ще остане войник и ще стои извън града до церемонията, но за да участва в изборите, той трябва да изостави командването и да влезе в Рим като обикновен гражданин. Цезар не може да направи и двете едновременно. Той моли сената за позволение да се бори в изборите in absentia, но Катон възспира предложението. Изправен пред избора между триумф и консул, Цезар избира консулът.

Първи триумвират

През лятото на 60г.пр.Хр. между Цезар, Помпей и Марк Лициний Крас е сключено споразумение, известно под наименованието Първи триумвират. Те образуват неофициален съюз и се задължават да си помагат.
През 59г.пр.Хр. Цезар омъжва дъщеря си Юлия за Помпей и чрез сключения династически брак укрепва триумвирата. Безсилни да се борят срещу тримата мъже, сенатските кръгове са принудени да отстъпят. Първият успех на съюзниците е избирането на Цезар за консул през 59г. пр.Хр. Най–напред, за да снабди с дялове ветераните на Помпей Велики, Цезар провежда аграрен закон. Той издейства да се разпределят между тях обществените земи в Кампания, а в случай, че и те са недостатъчни, е поставено да се закупят други терени в Италия за сметка на доходите, които постъпват от източните провинции. Със силата на закон са утвърдени и всички разпоредби, които Помпей издава на Изток. В интерес на конниците , които поддържат Крас, Цезар намалява с една трета сумата, необходима за откупуването на данъците за провинция Азия. За себе си (след изтичането на консулския мандат) успява да уреди назначението си за наместник в провинциите Цизалпийска и Трансалпийска Галия за срок от 5 години. Разходите в предизборната борба, пръскането на пари при търсенето и печеленето на привърженици – всичко го вкарва в големи дългове. Но целта е не само богатството. Пред този далновиден човек изведнъж се разкрива шанса да изгради име на пълководец, да спечели верността и предаността на предвожданите легиони. Той мисли в далечна перспектива и вижда как в борби с келти и германи създава и укрепва римските провинции на Запад, за да затрие славата от източните експедиции на “новия Дионис“ на новия Александър“ , на най – големия си съперник - Помпей Велики.

Взетите от Цезар мерки и проведените закони удоволетворяват желанията на широките кръгове на населението, печелят симпатии и водят до разширяване на неговото политическо влияние. Преди да замине за Галия , той има грижата да изгради и укрепи стабилен авторитет в Рим и в тази насока използва лично задължения му народен трибун за 58г.пр.Хр. – Публий Клодий Пулхер. От своя страна той нанася сериозен удар на най – ревностните представители на сенатската олигархия, в това число и на личните врагове на Цезар – Цицерон и Катон Млади. С покрепа на народното събрание ораторът е обвинен, че противно на закона, т.е. без следтвие и съд, предава на смърт съмишлениците на Катилина, заради което е изпратен в изгнание, а имуществото му е конфискувано. Известният с честността си Катон Млади също е отстранен под предлог, че трябва да поеме изпълнението на мисия на остров Кипър. Клодий организира престъпни отряди, съставени от роби, гладиатори и най–долните слоеве на градските плебеи, и чрез тях започва да тероризира града.
На следващата 57г.пр.Хр., сенатската групировка му противопоставя Тит Аний Милон, който действа в нейна защита със същите средства и методи. Форумът и улиците на Рим са сцена на кървави схватки.
През 56г.пр.Хр. покоряването на Галия може да се смята за привършено. Там Цезар умело използва разногласията и постоянните междуособни войни между отделните племена, които възпрепятстват обединяването и създаването на единна държава, и с подкрепа на голяма част от сената завладява територии чак до бреговете на река Рейн. Пръв от римляните преминава с войски на десния му бряг и престоява там 18 дни в преследване на германците. После стига и до Атлантическия океан.
За да демонстрира силата на римското оръжие, с два легиона Цезар извършва десант и сполучливи акции в Британия – които правят голямо впечатление в Рим. В скоро време Галия е обложена с ежегоден данък на сума от 40 млн. денари. Огромната плячка – стада добитък, скъпоценни метали, хиляди роби, предизвиква удивление и възторг във вечния град. Със специално постановление на сената, започват празненства които траят 15 дни.
В Галия Цезар получава всичко, към което се стреми – слава, войска, пари. Известността му расте за сметка на останалите двама триумвири, а победите извисяват неговия престиж. Той щедро финансира привърженици и противници, и пръска големи суми за своите намерения.
По този начин към средата на 50–те години на I век пр.Хр. съюзът на триумвирите започва да се разклаща и изглежда някак нестабилен. Симптомите са показателни, защото старото съперничество между Помпей и Крас се събужда отново и отношенията им се напрягат до крайност. На свой ред и двамата се боят от сполуките на Цезар и се страхуват от засиленото му въздействие. Що се отнася до Сената и оптиматите, те също изострят върховете на нападките и подклаждат огъня на зародената връжда и на взаимната завист. Цезар полага огромни услилия, за да се преодолее кризата.

През 56 г.пр.Хр. в град Лука, в северна Етрурия, става срещата между тримата гиганти. Тя преминава в необикновено тържествена обстановка и заздравява обединението. Именно на нея се взема решение Крас и Помпей да се кандидатират за консули за 55г.пр.Хр. и тогава се разделят сферите на влияние в държавата. Крас се стреми да стане наместник в провинция Сирия за следващите 5 години и, в поход и война срещу партите, да спечели лесна слава и голямо богатство. Помпей държи на испанските владения, които ca сигурна материална база и там под негово ръководство действа силна войска. Цезар разбира, че положението му е все още недостатъчно солидно и се нуждае от нови назначения в Галия.
По тези въпроси се споразумяват и тримата на срещата. Разделянето на властта означава практическото ликвидиране на републиканските учреждения. В значителна степен сенатските декрети и постановленията на народното събрание вече се дитктуват от волята на триумвирите. Заедно с това е очевиден опитът за противопоставяне между популари и оптимати, тъй като така двете групировки от само себе си се изтощават.
След заемането на тримата мъже с непосредствените задачи, Рим остава в плен на движенията на Клодий и Милон. Уличните битки между тях са постоянни, положението се влошава с всеки изминал ден. Във външнополитическо отношение държавата също се намира в затруднение. Във войната с Партия Крас, който мечтае да повтори походите на Александър III Велики на Изток, търпи загуби, армията му е разбита, а той убит. Фактически със смъртта на Крас Първият триумвират се разпада.
Цезар има достатъчно сериозни грижи с въстаналите гали и особено с предводителят им Верцингеторикс, който обединява всички племена. След много премеждия Цезар спечелва битката при Алезия, а падането на крепостта води до разцепването на крехкото единство на организацията и до неизбежната и гибел. Победата окончателно завоюва Галия за римляните.

По същото време Помпей Велики, който остава в Италия, все повече влияе върху държавните работи и се превръща в едноличен управник на страната. През 52 г.пр.Хр. за пръв път в римската история той е избран за консул без колега, т.е. получава сам висшата правителствена власт и съсредоточава значителни прерогативи в свои ръце. Така е, защото държи още проконсулството в испанските провинции и извънредните пълномощия за снабдяването за Рим с удоволствие. Подобно странно и необикновено обединяване на длъжности – трудно и невъзможно преди, се превръща в прецедент за бъдещето. Просто необходимостта от твърда ръка, която трябва да ликвидира пълзящата анархия в града, принуждава сенатската олигархия да го подкрепи. За нейните намерения той е много по–удобен от Цезар – кумира на популарите.

За кратко време Помпей се справя с терористичните отреди на Клодий и Милон, успокоява населението, осигурява относително стабилното съществуване и подобрява снабдяването с храни. Сега датира и началото на неговото сближаване с оптиматите. От тази позиция той се опитва да отстрани от политическия хоризонт своя единствен противник – Цезар. Посочените тенденций предопределят борбата на живот и смърт между двамата.
Една от първите задачи на Помпей, за да се добере до първенството в държавата, е да прокара закон, който забранява на Цезар да се кандидатира за консул, преди да разпусне легионите и да представи отчет за делата си в Галия. Положението е напрегнато, защото армията на първия е разквартирувана в далечна Испания, докато тази на втория заплашително лагерува в Северна Италия. Без да се колебае, сенатът веднага издава постановление новопристигналият пълководец да върне своите пълномощия, което ще рече да предаде властта там, т.е. да освободи войските и да му се назначи приемник в Галия. Въпреки че народните трибуни (Марк Антоний и Квинт Касий) налагат „вето” върху приетото решение, оптиматите не се съобразяват с него. Без да държат сметка за нарушаването на техните права, те ги принуждават да напуснат Рим, за да отидат при Цезар и същевременно допънително насърчават Помпей в събирането на бойни единици.

Гражданската война

За Цезар дилемата е сложна. Той трябва или съвсем да се откаже от политическа дейност, или да подеме въоръжена борба. Решението не търпи отлагане и на 10 януари 49г.пр.Хр., със съдбовните думи „ Жребият е хвърлен „ , пълководецът неочаквано пресича реката Рубикон – административна граница между Цизалпийска Галия и Италия. Нарушаването на закона е мотивирано като дълг за отмъщение на поруганите права на народните трибуни. По този начин вината за войната се прехвърля върху противниците.
Помпей не може да противодейства, тъй като по това време главните му сили се намират в Иберия. Заедно с по–голяма част от сенаторите той избягва в Гърция. Независимо от форсирания марш на армията, Цезар не успява да попречи на това, но вече цяла Италия и Рим са негово притежание. След бягството на предводителя останалите в страната отряди на Помпей се предават и се присъединяват към победителя, който за разлика от Марий и Сула се отнася сравнително снизходително дори към своите отявлени противници. Цезар набързо организира живота в града, присвоява държавната хазна и се отправя за Испания. Както сам заявява, след като е „разбил пълководец без войска„, този път „отива да разбие войска без пълководец„. С ненадейно нападение срещу испанските легиони на съперника той осуетява тяхното нахлуване към Италия, принуждава ги да капитулират и ги включва в състава на собствените си сили . При завръщането си в Рим военачалникът получава дори диктаторски пълномощия , но заема длъжността едва единадесет дни, през които окончателно възстановява правата на всички проскрибирани и провежда изборите за консули .
Към края на 49г.пр.Хр., именно като консул, Цезар заминава за Гърция и дебаркира в Епир за последната схватка.

Първоначално всички предимства са на страната на Помпей. Той разполага с грамадна армия, със значителни парични средства, със силен флот, но действа мудно. По всякакъв начин е забавян и от сената, който почти в пълен състав заема главната му квартира, намесва се в заповедите, непрестанно променя и критикува и безконечно обсъжда подробности. Въпреки всичко в битката при Дирахий победата е на тяхна страна, неуспехът на противника е сериозен, загубите са значителни, а оттеглянето в Тесалия е задължително.
Но през лятото на 48г.пр.Хр. край град Фарсал, двете войски застават отново една срещу друга. Силите на Помпей осезателно превъзхождат по численост съперника. Срещу 40 000 бойци Цезар противопоставя 27 000, а срещу 6000 конници – 2000. Като узнава обаче за превъзходството на вражеската кавалерия, той съсредоточава един отбран отряд перпендикулярно на фронта на войските със задачата да атакува едва тогава, когато неприятелските ескадрони принудят неговите да отстъпят. Битката се води на морския бряг, като двете армии са една срещу друга. От едната им страна е морето, а от другата в засада изчаква отрядът на Цезар съставен от стрерлци с лъкове и прашки. При опита на конницата на Помпей да заобиколи фланга на Цезар, тя е посрещната от стрелците на Цезар. Те с такава ожесточеност атакуват конниците, че ги принуждават съвсем скоро да побягнат. Приложената тактическа изненада решава изхода на битката, защото след като започва преследването на противниковите конници, които се оттеглят, легионите на Цезар се оказват във фланг и тил на враговете и ги обръща в бягство.
След загубата отначало Помпей се укрива на остров Лесбос, а оттам се прехвърля в Египет с надеждата да намери помощ и подслон при лично задължения му владетел. Ала новината за поражението изпреварва събитията. За да спечели благоволението на победителя, още със слизането на брега египетският цар Птолемей XII предателски го убива. По–късната римска политическа традиция представя Помпей като мъченик, който се жертва за свободата на Републиката, но едва ли твърдението съдържа някаква доза истина и по–скоро тя е изкуствено изопачена и съвсем не съвпада с действителните стрмежи – да се превърне в едноличен господар, подобен на елинистическите монарси, чийто прототип е героическата фигура на Александър III – неговия идеал.

На третия ден след злощастния край Цезар пристига в Александрия. В подхванатата династическа свадба между Клеопатра VII и малолетния фараон – неин брат, но и съпруг, той вече има основания да вземе страната на младата и очарователна царица. Макар и да не липсва романтика в отношенията им, сделката между тях е добре обмислена. Клеопатра се стреми да използва римската войска, за да завземе властта, а пък Цезар се надява да получи необходимите огромни средства, за да осъществи своите честолюбиви планове и едновременно да си осигури доверен поддръжник в по–нататъшната борба срещу помпеанците на Изток .

Неприкритата и дори изтъкната позиция предизвиква спонтанното избухване на въстание против римляните. То сериозно заплашва да подкопае непоклатимостта на тяхното господство, особено когато бунтовниците се оказват на прага да пленят корабите на военния флот. За да не попадне в ръцете на размирниците, пълководецът заповядва да го запалят. По време на пожара изгаря и част от прочутата Александрийска библиотека. Справянето с извънредната ситуация, където всичко се крепи на косъм, става само благодарение на бойните подкрепления, които пристигат навреме от Мала Азия. После нещата приемат обичайния си ход. Цезар печели сражението над египтяните в открита битка, а заедно с това и престола за Клеопатра.
Престоят в Египет предоставя на враговете му шанса отново да предявят претенции и да се заредят с енергия. При създадените благоприятни условия от гражданската война между римските военачалници, на свой ред Фарнак – синът на Митридат VI Евпатор, се стреми да уголеми тесните граници на боспорското царство и решава да възвърне загубеното от баща си. Той успява да завземе дори Витиня и със силна армия и флот заплашва Азия - най–важната от източните провинции на Републиката. С необикновена бързина Цезар пристига от Александрия и без особени затруднения разгромява Фарнак, който загива по време на бягство.
След уреждането на азиатските дела Цезар се завръща в Рим. Той заварва града във влошено икономическо състояние. За сметка на поскъпването на живота стойността на парите пада и отново на преден план застава въпросът за дълговете. Той е изключително актуален, а градските плебеи настойчиво държат на касацията им. Частичното уреждане не проблема, а не тяхното окончателно анулиране, не удовлетворява нито длъжниците, нито кредиторите и вълненията прерастват в два последователни бунта. Притиснат от нови външнополитически затруднения Цезар е принуден да отмени задълженията на най–бедните за срок от една година, както и да премахне натрупваните лихви. Той успокоява и недоволството сред легионерите, като със средствата, иззети и конфискувани преди всичко от Помпей, раздава обещаните, заплати.
Докато пълководецът се намира на Изток, а след това възстановява реда в Рим и укрепва положението си в Италия, помпеанците съсредоточават сили в Африка. Там се събират значителни военни контингенти и успяват да издействат поддръжката на нумидийския цар Юба. Въпреки своята мощ и числения превес над врага, през 46г.пр.Хр., при Тапс след дълга и кръвопролитна битка те понасят ново поражение от преминалия в настъпление противник .
Най–продължително се съпротивлява Утика, където командването се води от Катон Млади. Когато разбира, че всичко е безнадеждно, най–убеденият привърженик на старата аристократична република предпочита да се самоубие. След капитулацията логично се предават и останалите градове на Африка. Във въпросните събития местният владетел е застигнат от смъртта, а Нумидия е превърната в Римска провинция под името Африка Нова.

След гражданската война

При завръщането си в Рим Цезар отпразнува четири триумфа за победите си в Галия, Египет, Азия и Африка. Но страната все още не е умиротворена, а кошмарът продължава и краят му не се вижда. Този път синовете на Помпей – Сескт и Гней, подемат глави и започват действия в Испания. Сражението става край селището Мунда и за него военачалникът пише до сената, че ако в други боеве се е сражавал за победа, то тук се бори за своя живот. Въпреки всичко щастието е на негова страна. В схватката Гней е убит, а Сескт избягва в Северна Испания. Тържеството на Цезар е пълно. В резултат на гражданската война (49–45г.пр.Хр.) републиканският строй в държавата се променя съществено със скритата цел да се подмени окончателно с пълновластно и еднолично управление, сигурно опряно на легионите. Посочената тенденция проличава ясно след кампанията при Тапс, когато през 46г.пр.Хр. Цезар приема от народа и сената титлата диктатор, най –напред за десет години, а после, през 44г.пр.Хр. – за цял живот. Без съмнение за него се дължи утвърждаването в обществото на принципа едно и също лице да може да изпълнява едновременно няколко длъжности.
От 48г.пр.Хр. вече всяка година той е избиран за консул. Пак оттогава последователно получава и трибунските прерогативи. От 46г.пр.Хр. му е възложена префектурата на нравите, която по същество обозначава качеството цензор. Още от 63г.пр.Хр. е и велик понтифекс. Сдобива се и с титлата „баща на отечеството„, а званието „император„ влиза в състава на името му и сочи неговата лична връзка с войската.
От тази позиция Цезар има решаваща дума по въпросите за войната и мира, разполага с възможността да определя кандидатите за магистрати и да се разпорежда самоволно с обществената хазна. Подобно голямо натрупване на пълномощия в ръцете на един човек и придобитите без какъвто и да е ред почетни титли са несъвместими от гледна точка на републиканските норми, противоречат на цялата държавна практика, но създават за Цезар изключително положение и го превръщат в монарх, който не подлежи на контрол. Нещо повече, всичките му действия подсказват, че по същество той смята строя за негоден и се готви за коренни промени, но така, че на външен вид нещата да останат привидно същите.
По време на управлението на доживотния – „вечен „диктатор, народните събрания, които продължават да се събират по обичай, изгубват политическото си значение. Така е, защото Цезар свободно се ползва от правото на препоръка за заемането на различните длъжности. Неговите предпочитания се гласуват с послушание и фактически изборите на отделните лица се подменят с тяхното назначаване. Сенатът също е реорганизиран и съставът му е увеличен на 900 души, много от които са хора без аристократичен произход, военачалници от армията, лично задължени на Цезар и дори негови освободени роби.
Намерението е най–висшият държавен орган да се превърне в правителствено учреждение на цялата страна, а не само на Италия и на Рим. За да се тушират контрастите с провинциите се предвижда навсякъде да се създаде слой от население, което да има права на римски граждани и тези достойнства по възможност да се получат по–скоро от провинциалните жители. Освен това Цезар съвсем не отстоява убеждението, че армията трябва да се комплектува изключително от пълнокръвни римляни. Напротив, в нея трябва да участват всички боеспособни части от различните краища, т.е. освен от тях, тя да се попълва с войници например от Галия, Мала Азия, Испания, за да се превърне в могъщ страж на световна държава.
За да демонстрира личната върховна власт, на която Цезар гледа като на наследствена институция, той се явява навсякъде в пурпурна тога на триумфатор и с одежда, която съгласно традицията носят римските царе. Диктаторът получава разрешение от сената да седи на златното курулско кресло. Любопитно е как в сибилинските пророчески книги е открито предсказание, че победата на Изток срещу партите може да се спечели само от човек с владетелски достойнства. По този повод в началото на 40г.пр.Хр. два пъти Марк Антоний се опитва да го увенчае с царска диадема пред тълпата, събрана в театъра, но Цезар демонстративно я отблъсква. Овациите нямат край, тъй като мнозинството от населението продължава да споделя републиканските настроения, а и времето за кардинално преустройство е още далеч.
Цезар полага не малко усилия да внесе ред в данъчната система и да установи стабилност в държавата. За да намали бездомната и безработна беднота, изселва 80 000 градски пролетарии в колониите. По–късно предлага и закон за самоуправлението на италийските градове. Прокарва също постановление за строго наказание на лицата, виновни за изнудване на провинциалното население. Основната му грижа е да заздрави отношенията си с победената аристокрация и поради тази причина амнистира някои от своите бивши противници и дори им издейства различни постове.
Той се отказва от демагогска политика и провежда някои мироприятия в съответствие с възгледите на оптиматите. Ето защо числото на гражданите, които имат право да получават безплатно жито, изведнъж намалява от 320 000 на 150 000 души. Основната цел, която преследва чрез система от реформи, е да се подготви сливането на Рим и на провинциите в монархия от елинистически тип. От този момент нататък вечният град трябва да запази само значението си на средище на световна и велика сила – да се превърне в резиденция на самодържеца. В този смисъл дори се подозира, че Цезар замисля преместването на столицата в Александрия или в старата Троя .

Убийство и последствия

Новата социална политика, нарушаването на републиканската конституция отстраняването на държавните магистратури на множество оптимати и накрая едноличното господство печелят с годините редица врагове. Олигархията така и не иска да отстъпи без бой вековните си съсловни привилегии. Срещу Цезар е организиран заговор, в който участват повече от 60 сенатори. Те търсят удобен случай да му отмъстят за всичко причинено и да го погубят. Предводители на съзаклятниците са Гай Касий Лонгин и Марк Юний Брут.
Планът за покушението е разбработен подробно на 15 март 44г.пр.Хр. на заседание на сената Цезар пада мъртъв под ударите на бунтовниците – по ирония на съдбата пред статуята на Помпей. Присъстващите се разбягват, а паниката се предава на населението. Така човекът, който показъл как републиката може да стане империя бил убит. Вместо тържествено да обявят възстановаването на републиканския строй, разтревожените и уплашени похитители се оттеглят на хълма Капитолий и там се укрепват.
След убийството на Цезар нито една от страните, които се домогват до властта, не установява сериозно надмощие и всяка търси да се осигури с въоръжени сили. Създаденият своеобразен политически вакуум се отличава с безпомощност и с липсата на перспективи за действие. Най–приемливо е компромисното решение, предложено от Цицерон, а именно Цезар да не се обвинява за установената „тирания„ да се признаят за легитимни всичките му разпореждания, а подбудителите да останат безнаказани и да получат пълна амнистия.

Според приетото постановление тялото на диктатора е изгорено на форума. След приключването на обреда недоволната и възбудена тълпа се люшва в пристъп на отчаяна екзалтация да руши и гори жилищата на оптиматите, докато най–накрая умората надделява над хаоса. Впоследствие на мястото на кладата е издигнат олтар, върху който се извършват жертвоприношения за гения на Цезар – обявен за „божествен„.

Постигнатото между отделните групировки споразумение се оказва нетрайно. В Италия започва ожесточена борба между най–близките съподвижници на Цезар – Марк Антоний и Марк Емилий Лепид (от старинен патрициански род, но ограничен и посредствен човек), и сената, начело с Цицерон. В разгара на схватката на сцената се появява и Гай Октавиан. По силата на завещанието на покойника и в качеството на син на негов братовчед той става наследник на огромното му състояние.

fluffka1
03-10-2010, 13:32
http://download.pomagalo.com/93107/tragicheskoto+stradanie+i+tragicheskoto+velichie+n a+edip/

http://download.pomagalo.com/307344/tragichesko+stradanie+i+tragichesko+velichie/?search=18594913&po=2

може ли?? :-)

detelina101
03-10-2010, 16:31
ТРАГИЧЕСКОТО СТРАДАНИЕ И ТРАГИЧЕСКОТО ВЕЛИЧИЕ
НА ЕДИП



Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.
Софокъл е майстор на трагическите характери. Неговите герои се борят със съдбата си, дори когато тя е предопределена.
В своята драматическа творба „ Едип цар” Софокъл поставя като основен акцент проблема за съдбовна предопределеност и личния избор на човека. Чрез трагиката в живота на Едип , той изразява собственото си отношение- човешката съдба се променя от поведението на човека и нейните очертания зависят от темперамента и характера на отделната личност.
Едип, като потомък от рода на Лай е изключителен герой и човек с тежка съдба. Неговият образ е поставен между нравствено-етичнити норми и крайните проявления на човешкия характер. На него жребият е отредил извършването на смъртни грехове – отцеубийството и инцеста с майка му. Трагизмът се изразява в незнанието му.
Едип цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайности, докато опознае себеси, корените си и истинската си същност. Въпреки всички пречки по пътя си той несъзнателно следва предначерната му от боговете съдба.
В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и доброжелателен цар с високо чувство за отговорност и добро сърце. Постигнал е много успехи и е доказал на дело, че е мъдър и грижовен владетел. Неговата мъдрост е спасила града от Сфинкса, станал е цар на Тива, има власт, богатство и семейно щастие. Поданиците му го почитат и величаят и го наричат „....най-велик сред смъртните”. Между него и народа, цари разбира-
телство, хармония и взаимно уважение. Той е достоен човек, който се ползва с уважението на гражданите. Едип е добър управник, който е изпълнен със съчувствие и е готов да направи всичко , за да им помогне.
Един от важните смислови акценти в трагедията на Софокъл е значението на трагическата вина. Тя не се състои толкова в отцеубийството и кръвосмешението , а тя се дължи на неговия гневен характер, представен чрез редица сцени в трагедията. Това
отрицателно качество разкрива и други негативи в характера на Едип.
От една страна трагиката не е във вината му, а в съдбата му. Но от друга – Едип носи своята трагическа вина. Тя се заключава в неразумни постъпки в моменти, когато той има правото на избор – избор между добро и зло, между правилно и неправилно, постъпки, в които решаваща роля играе не предопределеността, а гневливият характер и буйният нрав на героя, за когото примирението е непосилно.
Основната обединяваща теzaна трагедията е темата за трагическата вина на Едип
поставена още в пролога.Страданието на героя може да се мотивира и чрез вина, която не е лично негова. Много истории за родовото проклятие са митологични сюжети, запазени в старогръцката литература. Древните гърци живеят с разбирането, че проклятието на рода е инструмент на съдбата, която наказва разбунтувалите се срещу предопределеното. В драмата престъплението, което Едип е извършил на младини, не е споменато до момента,
в който смътни догадки обвързват смъртата на цар Лай – предишният владетел на Тива, с Едип, който убива в състояние на емоционален афект. Реагира според отрицателното в характера си, което се оказва трагично за него. Неслучайно убийството е извършено на кръстопът. Самият Едип застава на трагичния кръстопът на своя живот.Остава верен на природата си, но променя съдбата си. Носи трагична вина, която не осъзнава и която е предизвикана от незнание. Всичко, което се случва на Едип е предсказано, предопределено.
Човек не може да избяга от съдбата си и няма нужда да се съпротивлява- това е посланието на творбата.
Нарушената хармония трябва да бъде възстановена. Страданието,възмездието и покаянието са стремеж към равновесието и излизането от хаоса.
Поемайки по пъта на разнищване на случая с убийството на Лай, Едип стига до първия си драматичен сблъсък в трагедията- с прорицателя Тирезий, който отказва да съдейства за разкриването на убиеца. Гневът на царя, загрижен за народа си е справедлив- той укорява гадателя, че не питае любов към собствия си град.Ситуацията е изпълнена с много трагизъм- неговите настоявания ще доведат до разкриване на истината.
Упорството на Тирезий предизвиква гнева на Едип, както и неговото арогантно и дръзко поведение. След твърдата и кратка реплика на Тирезий:”Убиецът, когото търсиш днес, си – ти!”Едип се впуска да доказва превъзходството си над гадателя. Обзет от прекомерна дързост и гордост той не разбира, че греши. Истината към която се стреми е унищожителна за него.Тя е началото на страдания, които ще го научат, че най-големите истини се постигат с мъдрия поглед на духовното зрение, че по-страшна е вътрешната слепота.
Вторият сблъсък на Едип е сКреон. Той продължава и в диалога между Едип и
Йокаста. Отново се поддържа заблудата в незнаието на истината, но драматизмът нараства, защото тълкуването на темата за предсказанията поддържа убеденоста, че за човека е невъзможно да избегне фаталистичната предначертаност на съдбата си.Едип отново е сляп за истината.Той подозира по-скоро заговор срещу себе си и обвинява Креон.
Главният герой е неудържим в желанието си да накаже предполагаемия заговорник-Креон и това още повече увеличава гнева му.
Трагическата вина на Едип се състои не толкова в отцеубийството и кръвосмеше
нието, а тя се дължи на неговия гневен характер, представен чрез редица сцени в трагедията.Той става несправедлив и се възгордява, надсмивайки се над античните етически норми- Едип поставя човешкият си разум над божествената дарба. Самовлюбеността и горделивостта не му позволяват да допусне, че сам той е виновник за злочестата съдба на народа.
На този свят няма закон, няма сила – била тя божествена или човешка, която да оправдае убийството на човек. Никой не убива човек безнаказано. Независимо дали това става в момент на гняв, на болка, на огорчение – изборът да убиеш е личен и затова отговорността за извършеното деяние е чисто индивидуална.
Образът на Едип има своето вътрешно развитие от положителното към изява на отрицателното в характера. Той се превръща в страдащ, трагичен герой, който несъзнателно греши, нарушава етичните норми, воден от стремежа си към правда.
Изпълненият с обрати и трагизъм живот показва силата на човешкия дух, който е готов да се опълчи на съдбата и боговете. Но въпреки всичко човек има право на индивидуална воля, но само когато тя е съобразена с божествената предопределеност на съдбата. Той трябва да бъде благоразумен и смирен, защото, докато е жив, не знае какво ще му поднесе изменчивата и непостоянна съдба.

detelina101
03-10-2010, 16:32
ТРАГИЧЕСКОТО СТРАДАНИЕ И ТРАГИЧЕСКОТО ВЕЛИЧИЕ
НА ЦАР ЕДИП

В старогръцката литература един от великите майстор на трагедията е Софокъл. В неговите творби мракът и светлината, възторгът и страданието, победата и гибелта вървят заедно. За това образите, които създава са живи и вълнуващи. Те непрестанно воюват срещу всичко, което е предопределено в живота им.
Това ясно се вижда в „ Едип цар”, където независимо от предначертаната от съдба, на човека е дадено право за личен избор.На Едип, като потомък на рода Лай, е предопределено извършването на смъртни грехове – отцеубийството и инцеста с майка му. Но той първоначално нищо не знае и в това е трагизмът му. Героят преминава през редица трудности и злощастия, докато опознае себе си.
Първоначално Едип се изявява като човек с високо чувство за отговорност. Постигнал е редица победи. Станал е цар на Тива. Спасил е града от Сфинкса и това го е направило велик владетел. С делата си многократно е доказал своята мъдрост. Поданиците му го почитат, защото винаги е готов да им помогне. Радва се на богатство и семейно щастие. За него се говори, че е „....най-велик сред смъртните”.
Едип не е идеализиран герой. Той се отличава с гневен характер, който се проявява неведнъж. Особено силен е този гняв, когато героят започва да усеща своята трагическата вина. От една страна причина за отцеубийството и кръвосмешението е съдбата на Едип, но от друга, той извършва множество неразумни постъпки в моменти, когато има правото на избор. Точно в тези моменти, когато трябва да изяви свободната си воля, героят провява буйният си, гневлив характер и това го води към гибел.
Наистина страданието на героя може да се мотивира и чрез вина, която не е лично негова. Тя идва от родовото проклятие. В момент на силно раздразнение Едип убива цар Лай – предишният владетел на Тива .Тогава постъпва прибързано, като в момента надделява отрицателното в характера му. Неслучайно убийството е извършено на кръстопът. Това всъщност е емоционален кръстопът за героя. На него той остава верен на природата си, реагира спонтанно и гневно. По този начин поема трагичната вина, която първоначално не осъзнава. Трагичното е във факта, че всичко, което се случва на Едип е предсказано, предопределено. Творбата на Софокъл внушава, че човек не може да избяга от съдбата си и сякаш няма нужда да се съпротивлява..
Трагизмът на героя е не само в страданието, но и в покаянието му. Като търси истината за смъртта на Лий Едип стига до драматичен сблъсък с прорицателя Тирезий. Гневът на царя е огромен, защото Тирезий отказва да съдейства за разкриването на убиеца. Едновременно с това гневът на владетеля е справедлив, защото той е загрижен за народа си. Изходът от този трагичен сблъсък води до разкриване на истината.
След думите на Тирезий:”Убиецът, когото търсиш днес, си – ти!”Едип започва да доказва превъзходството си над гадателя. Но гневът го заслепява и Едип не разбира, че греши. Трагичното е във факта, че истината към която Едип се стреми е унищожителна преди всичко за него.Тя е началото на мъки, които ще го научат, че най-страшна за човека е вътрешната, духовната слепота.
Духовно изпитание за героя са неговите емоционални сблъсъци - с Креон и с Йокаста. В тези моменти отново надделява мисълта, че за човека е невъзможно да избегне ористта на съдбата си. И при тези сблъсъци Едип е сляп за истината, защото подозира заговор срещу себе си и обвинява Креон. Всичко това още повече увеличава гнева му.
Трагическата вина на Едип се състои не само в отцеубийството и кръвосмешението. Тя е преди всичко резултат от неговия гневен характер, от надмеността му.Той става несправедлив, възгордява се, надсмивайки се над моралните норми в своя свят. Надмеността не му позволява да допусне, че сам той е виновник за злочестата съдба на народа.Освен това нищо не може да оправдае убийството на човек. Едип е виновен, независимо дали е посегнал на баща си в момент на гняв и незнание. Изборът да убиеш е личен и отговорността за извършеното е също лична.
В творбата на Софокъл цар Едип преживява вътрешно развитие. Но то е от светлата към тъмната страна на характера му. Така от велик цар той се превръща в страдащ герой, който постоянно греши и нарушава етичните норми. Може би наистина съществува предопределеност в човешкия живот, но всеки има право и на свободна воля. Едип не успява да използва разумно тази лична, свободна воля и това е основната причина за трагичната му гибел.

bubust
03-11-2010, 13:04
zamunda.pomagalo.c om/download/112275/?search=2366096

Предварително благодаря. :)

kotence_91
03-11-2010, 13:58
zamunda.pomagalo.c om/download/112275/?search=2366096

Предварително благодаря. :)

Покажете пример на йонно ецване dani
Къде се използва плазмено ецване? az plasma

carlosfacebook
03-11-2010, 14:04
Как да дам линковете след като съм нов потребител и не ми дава да ги публикувам?


Благодаря много предварително. :oops:

pavkata213
03-11-2010, 14:11
http://download.pomagalo.com/95582/graf+monte+kristo+romanticheski+geroii/ за утре ми е но ще се радвам ако ми го свалите и до понеделник 8) p.s. Herzlichen Dank ;]

bubust
03-11-2010, 14:11
@kotence_91 Искрени благодарности!

@carlosfacebook аз просто счупих линка.

PiNk_GiRl
03-11-2010, 14:21
Моля да ми ги свалите:

http://download.pomagalo.com/364110/logika+i+ezik/?search=24157836
http://download.pomagalo.com/77453/ponyatie+za+filosofiya/?search=24158179
http://download.pomagalo.com/3092/ontologiya+na+obhvashtashtoto+obshtotovseobshtoto+ sobstven+predmet+na+ontologichniya+analiz/?search=24158609

Благодаря предварително!

carlosfacebook
03-11-2010, 14:26
download.pomagalo. com/462149/analiz+na+kino+na+vapcarov/?search=24156117

download.pomagalo. com/310188/analiz+na+stihotvorenieto+vyara/?search=24155599

download.pomagalo. com/6461/vapcarov+chovekyt+na+novoto+vreme/?search=24156056

ИМА ИНТЕРВАЛ МЕЖДУ . и com
Tрябват ми за утре сутринта. :(

kotence_91
03-11-2010, 14:43
„КИНО” - ВАПЦАРОВ
(анализ)

Търсената истина за живота в поезията на Никола Вапцаров е свързана винаги с „една човешка драма”, преживяна от лирическия герой и изповядана в стихове от поета. Гледните точки, художествените ракурси на възприятие и изображение са винаги две. Едната въплъщава човешкото преживяване, а другата - лирическото споделяне в художествен аспект на интимните вълнения, които се движат в широкия диапазон между изповед и диалог. „Разказът” за преживяното неусетно преминава в реално случващо се събитие, което изпълва със сетивни усети и нови емоционални нюанси поетическото действие. То е едновременно спомен, но и настояще. Лирическият говорител, обикновено идентичен с поета, е свидетел на изповедта и на „случващото” се в „разказа” за „една човешка драма”, изживяна отново от лирическия герой. Така се оформят двете условни категории, носители на действието във Вапцаровата поезия, лирически говорител и лирически герой.
„Ролите” на възприятие, преживяване и оценка, т. е. интерпретация, често се сменят в общата динамика на поетическия „разказ”, който е изповедно-диалогизиран, а това означава действен и силно въздействащ. Читателят е въведен в художествената среда на „случващото” се поетично събитие като очевидец на преживяното. Толкова силни са внушенията на лирическото действие, че възприема-телят е не само страничен „наблюдател”, но и „участник” в събитието, което преживява заедно с лирическия герой. Такава е художествената позиция, от която е разгърнато поетическото действие във Вапцаровото стихотворение „Кино”. „Ракурсът” за наблюдение на ставащото, на онова, което ще се случи, определя и посоката на лирично внушение. Действието се развива „отвън” - „навътре”, от обектно-реалното към субективно-личното. Вапцаров очертава реалната обстоятелствена среда, провокирала размисъл:
Отвънка беше шум
и светеха реклами,
В афиша
пишеше:
„Една човешка драма.”
Въведена е темата на поетическото действие: „Една човешка драма”, която ще се разгърне като вътрешно преживян размисъл на човека, търсещ истините в живота. Обстоятелствената среда е по-скоро внушена, отколкото реално очертана, чрез звукови и цветови възприятия: „Отвънка беше шум”, „светеха реклами”. Въздействието е сетивно, а лирическият говорител сякаш наблюдава пространството „отвътре”, въплътен условно във вътрешния духовен свят на всеки човек, изправил се пред рекламния афиш, търсещ причините за изживяна лична драма. Тя винаги е индивидуална и неповторима. Затова е и определена като „една човешка драма”. Конкретността на назоваването, изписано и на киноафиша, изпраща своето индивидуално послание към всеки човек, приел рекламния надпис за идентичен като екзистенциална същност с неговата собствена съдба и на неговата лична, но винаги „една човешка драма”. Така лирическият говорител запазва своята анонимност, но същевременно поетическото действие създава усещане за многолюдие, за множествено човешко присъствие. То напомня за себе си чрез шума отвън:
Отвънка беше шум
и конника на Крум
се потеше
от стискане
в дланта ми.
От общата пространствена среда, изразена чрез звуковото въздействие на множество човешки гласове, които всъщност я назовават и определят чрез шума, се отделя конкретното присъствие на човека със своя лична драма: „И конника на Крум/се потеше/от стискане/в дланта ми.” Единственото число на употребената лексикална единица „дланта ми” неочаквано променя посоката на поетическия „поглед” на лирическия говорител, наблюдаващ художествената среда, от общото към единичното. Вниманието е фокусирано върху един човешки субект сред множеството. Субективният носител на „една човешка драма” е представен чрез художествените детайли: „конника на Крум” (монета от пет лева) и „дланта ми”. Единичното загатва за цялото, но вече конкретно назовано и индивидуализирано. Това безспорно е доказателство за поетичното умение на Вапцаров да използва художествените възможности на метонимията (монетата, дланта) за открояване субективното присъствие на човека - основен лирически герой и в стихотворението „Кино”. Стаил „една човешка драма” в душата си, той е в очакване. Търси художествено отражение на съдбата си на екрана: „И стана тъмно./В белия квадрат/лъва на „Метро”/сънно се прозина. / И изведнъж - шосе,/след туй гора/и в дъното небе просторно-синьо.”
Маркирани са детайли от твърде обща, обектна среда: „шосе”, „гора”, „небе”. Те също загатват представа за цялост на съществуваща реалност, но самото събитие все още отсъства. Темата за „една човешка драма”, провокирала интереса на лирическия герой, все още не е поставена като художествен проблем. Човекът е в очакване, което расте, а заедно с него - и вълнението. Създава се усещане, че в мрака, обгърнал кинозалата, редом с лирическия герой присъства и поетът, т. е. неговият лирически говорител. Отново „ракурсът” за наблюдение като избрана художествена позиция е „отвътре”, т. е. от изпълненото с очакване психопространство на човека. Същевременно се забелязва и една нова позиция, проектирана сред пространството на общото човешко присъствие на множеството в кинозалата. Тази нова позиция дава възможност за поглед „отстрани”, т. е. от някакъв страничен „външен” ъгъл за наблюдение на индивидуалното преживяване на човека от показаната и видяна лична драма на филмовите герои: И на шосето, точно на завой, се срещат две луксозни лимузини. Това е нашия герой и нашта героиня.
Участниците в киноверсията за „една човешка драма” са неназовани, но са по човешки близки на зрителите. Те са „нашия герой” и „нашта героиня”. Близостта е условна, в чисто универсален план. Героите са хора със своя съдба, но тя е все още „неразказана” на екрана. Следва събитие, което променя хода на филмовата интрига: „ След удара/излиза джентълмен/ и взема във ръцете си челичени/ като перце примрялото момиче.”
Сюжетът „разказва” „човешката драма” на героите. Тя не е изживяна като реалност - следствие от действителен конфликт и сблъсък с обстоятелствата на живота, а показно разиграна мелодрама с ефектно намерени детайли. Героите на „една човешка драма” не живеят в драматичната събитийност на сюжета, „разказан” на екрана, а присъстват „красиво” сред романтичния декор на рекламно показна любов. Човешките души не горят от вътрешна противоречивост на преживяното, защото реално събитие и реален сблъсък няма. Чувствата са фалшиви, драмата - измислена и неискрена:
Отваря си очите -
те горят,
премрежват се
и гледат небосвода,
Да видиш ти какво момиче, брат -
като жребица от разплодник!...
Пошлостта на показаното подменя реалните стойности на естетическото въздействие. Очакванията са излъгани, остават неоправдани искрените вълнения и реакцията не закъснява. Героинята губи човешкия си облик. Приема се „като жребица от разплодник”. Тя вече не е обект на състрадание и съчувствие. Провокира ниски страсти и желания, коренно различни от естетичните. Подменената драма на живота е показно красива, пошла „картина” на страстта. Тя променя и обективните стойности на възприятията. Човекът губи критерий за реалността:
В дърветата -
разбира се, славей.
Ръми над тях спокойно синината.
Примамлива и мека зеленей
оттатък шанците
тревата.
Клишираният образ на страстно-романтична любов измества темата за „една човешка драма”, очаквана с нарастващо вълнение от зрителите. Недоволството на лирическия герой от видяното расте, но заедно с него и естетическата погнуса: „Един размазан Джон/целува сластно Грета. / По устните му -/сладострастна лига -”.
Лирическият герой на Вапцаров сам прекъсва сюжетното развитие на пошлата филмова интрига, от която се чувства вътрешно омърсен и ограбен:
С т и г а !
Къде е тука нашата съдба?
Къде е драмата?
Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.
Поставени са директните риторични въпроси, характерни за екзистенциално ангажираната поезия на Вапцаров: „Къде е тука нашата съдба”, „Къде е драмата?”, „Къде съм аз? Кажете!?” Гневните питания са отправени към всички, към многомилионната аудитория с реална „човешка драма” и изстрадана социална съдба. Конфликтният сблъсък между човека и реалността е вътрешна същност на поставения проблем за „една човешка драма”, пулсираща с ритъма на спонтанно извикания протест. Различието между реалност и клиширана пошлост, подменяща проблемите на действителността, формира категоричната позиция на човека - индивидуалния лирически АЗ в стихотворението „Кино”. Той се разграничава като самостоятелно мислеща личност сред човешкото множество чрез силата на социално убедителния извод: „В гърдите ни опрян е за стрелба на времето барутно пистолета.” Това е отговорът, който дава Вапцаровият лирически герой на тревожните риторични въпроси, зададени от самия него. На базата на тази обща теза разгръща нови доказателствени мотиви, защитаващи личното му мнение и позиция:
Та можем ли да любим
и скърбим
с наивната ви лековерност?
Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни - с каверни.
В контраста между теза: „Та можем ли да любим и скърбим/ с наивната ви лековерност?”, и доказателства: „Гърдите ни са пълни с дим,/а дробовете ни - с каверни”, се крие цялата горчива истина за „една човешка драма”. Любовта за социално ангжирания човек с екзистенциалните проблеми на своето време е с други стойности. Това е борба за интимно щастие, но след намиране на достойно място в живота, което често е отказано за търсещия екзистенциалния смисъл на дните си:
Така ли срещаме на път
любимите си
с лимузини? -
Изгрява любовта ни
в труд -
сред дим,
сред сажди
и машини.
Животът не е мелодраматичен любовен роман, а жестока „борба за хляб”: „И после - сивия Живот,/борба за хляб,/мечти неясни;/ и вечер - тясното легло,/в което неусетно гаснем.”
Горчивата истина за „сивия живот” и за „мечти неясни”, в която всеки ден се убеждава лирическият АЗ, е най-красноречивото доказателство за реалната човешка драма:
Това е то.
Това е драмата.
Станалото-
е измама.
Лирически Аз, поет и лирически говорител са с еднакви позиции и отношение към драмата на живота, преживяна като лична човешка участ на всеки от участниците в лирическия „сюжет” на тема „една човешка драма” в стихотворението „Кино” на Никола Вапцаров.

kotence_91
03-11-2010, 14:45
Стихотворението “Вяра” на Вапцаров е израз на неговите социални убеждения. Понятието “вяра” тук не се свързва с изконния му смисъл. Вярата на новия лирически герой не е вяра в Бог, а в прогреса на човечеството и щастливото “утре”, когато всички ще бъдат щастливи и равни.
Самият автор е възпитаван от майка си с евангелски притчи и преди разстрела й пише: “Мамо, аз трябва да умра. Гледай да свикнеш с тази мисъл, успокоявай се с думите на твоя Христос: “Ако житното зърно най-напред не умре, то не може да даде плод.” Основната митологема на Вапцаровата поезия- ПШЕНИЧЕНО ЗЪРНО ОТ МОЯТА ВЕРА има пряк етичен и стилистичен извор в евангелската легенда, но е преосмислена през призмата на новото историческо битие:
Но ето - да кажем
вий вземете - колко ? -
пшеничено зърно
от моята вера
.....
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебройни патрони
за нея
няма открити!

За да има щастие на Земята, вместо пшинични зърна в пръстта трябва да легнат жертвите – борци за свобода и правда.
Събирателният лирически герой обича живота (затова и поетът изписва лексемата Живот с главна буква- тя е значещ топос) , въпреки неговите “груби лапи челични:
За него- Живота-
направил бих всичко...

За него обаче няма да има значение нито “приятния гъдел” от дишането, нито гледката на синьото небе, ако му ограбят идеите и надеждата за бъдещето:
Миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Той е готов на саможертва за “дните честити”, за “по-хубав” и “по-мъдър” живот. Виденията за бъдещето са неговата вяра, екзистенциалната му потребност и концепция.
Новата вътрешна нагласа, новото разбиране за света и живота, породено като съпротива на конкретната действителност и време, карат Вапцаров да прокламира чрез своя лирически герой :
“С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота!
Напротив,напротив!
В стиховете се оформя и затвърждава връзката: жестока действителност- вяра и воля за промяна- мечтано бъдеще. Такава е спойката между настоящ и бъдещ живот.
Представите на Вапцаров за бъдещия живот, изразени в стихове са комунистическа утопия, но не трябва да се схващат като празно обещание, фанатична увереност, категоричен императив. Тези представи са по- скоро романтична мечта, силно желание, вътрешен поглед към бъдещето и съвършенството.

kotence_91
03-11-2010, 14:47
Заповядай и последната тема :)

Човекът в новото време

Никола Вапцаров е поет новатор, главно заради концепцията за човека, която той предлага в своя дискурс. Новаторският му стил изисква и ново стихосложение, което именно скъсява дистанцията между поета и читетеля и прави творбите му лесно достъпни за широк кръг от читатали.
Времето през, което твори Вапцаров, е време на машините. Машината се е превърнала в ежедневие и затова присъства в почти всяко негово стихотворение. Те (машините) са разгледани в три аспекта.
В първият машината или образът на машината се явява в буквалното си значение - в индустриално-техническия си смисъл и функция, в разнообразие от видове и разновидности. "Завод", "Писмо", "Песен за родината" в тези стихотворения машината е просто един нитериор. Машините създават своя обстановка - "плющят каиши", "трансмисии скриптят", навсякъде е "шум и трясък на машини", те са един своеобразен декор. Машината не е символ, а още по-малко мит, а просто една реалност, която създава усещането за реалния свят.
Но това е само една страна, един аспект от изображението на машината. Тъй като моторът (машината) се е превърнал в част от трудовото ежедневие на работникът, авторът я описва и като своеобразен другар на човека. В стихотворението "Спомен" моторът става свидетел на драмата на болния работник, който кашля лошо. Смъртта на младежа се "преживява болезнено" от моторът, който започва да хърка подозрително, докато най-сетне спира - "не знам защо, но може би защото другия умре". Същият похват е използван и в творбата "Ботев" - кризата и творческата мъка на лирическия герой са подчертани от поведението на моторите.
Във Вапцаровия художествен текст думата машина с всичките й производни се привежда под знаменателя на едно широкообхватно обобщение за човешкия прогрес.
Този трети аспект се вижда най-отчетливо в стихотворението "Епоха" - "машини, стомана, машини и масло и нафта и смрад". В този случай машината по-скоро е символ, отколкото реалност. В творби като "Пушкин", "Сън", "Епоха", "Двубой", "Кино" и особено "Ще строим завод" изображението на машините е надминало границите на реалното, за да се извиси до символ на един по-справедлив свят. "Романтиката е сега в моторите" и именно те чертаят прогреса, но авторът си дава сметка, че и те (машините) са плод на човешките умения и знания - "Моторът, който пее горе, е труд на моите ръце. А тази песен на мотора е кръв от моето сърце".
Един от основните Вапцарови принципе е този на противопоставянето, сблъсъка, противостоенето. Затова стихосбираката "Моторни песни" е изградена върху конфликта между действителността, която заобикаля героя и очакваното по-хубаво от песен бъдеще. Сблъсъкът е неизбежен, защото сивият мрачен живот, обезличаващ човека и ограбващ всичките му радости е пълна противоположност на бъдещия прекрасен, по хубав от пролетен ден живот. Героят е в гранична ситуация, той трябва да избире или да се примири с настоящия живот или да се бори с него и дори да умре. Типичен пример за такава ситуация е стихотворението "Двубой". В него лирическият герой за пореден път се бори с този "разкапан, озлобен живот". В този финален двубой човекът разполага с ново оръжие - вярата, като духовно понятие, което е опора на човешкото същество. Концепцията, която предлага Вапцаров, е оптимистична, в нея човекът има алтернатива, появява се цел, за която да се бори и дори да умре. В стихотворението "Песен за човека" основният мотив е метаморфозата на убиецът "попаднал на хора и станал човек". Чрез този мотив авторът е визирал реабилитацията на човека чрез идеята за прозрението, познанието, "проглеждането". До сега героят е бил сляп, но в един момент той проглежда и осъзнава истината за себе си и своята съдба. Метаморфозата на героя го приобщава към другите - "Загазил си здравата, брат" - войникът вече чувства героя не като убиец, а като човек, като брат. Героят получава признание и от вечното и непреходното - звездите - "Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: Браво човек!". По този начин човекът се осъществява като светло, достойно същество.
Прозрението на героите е плод на тяхната жажда за познание. При Вапцаров очите са духовният център на човека, а животът е свръхценност. Героят държи очите си отворени, жадни за светлина и познание. Очите присъстват в почти всяко Вапцарово стихотворение, в тях обикновено "жар гори", очите търсят, пеят, молят. Чрез тях героят не само възприема света, но и се обогатява духовно, именно това е доказателството, че очите са "огледало на душата". "Огледалото" на Вапцаровия герой отразява вярата в утрешния ден и не толкова надежда, че животът ще бъде "по-хубав от песен", а по-скоро една увереност в щастливото бъдеще.
В концепцията за човека, предлагана от Вапцаров, идеята за смъртта е претърпяла известни промени. Героят вече се чувства мотивиран да се пожертва и не го е страх от смъртта. Човекът е готов за саможертва в името на борбата и за него това ще е "смърт щастлива". Смъртта не е просто край на един живот, а средство за постигане на новия живот. Идеята на Вапцаров чрез смърт към нов, по-хубав живот напомня за Апокалипсиса. Поетът приема смъртта като преход към вечния живот - "житеното зърно трябва да умре, за да възкръсне". При визирането на тази своя идея авторът е използвал библейски мотиви - възкръсване, прераждане.
Поезията на Вапцаров, в цялото си богатство носи идеята за обвързаността на историческите епохи, на човешките съдби от различните времена и в нея са намерили отражение занчителни идеи за човешкото съществуване. Вапцаровото творчество може да привлече неограничен кръг читатели, защото в него са намерили отражение общочовешки, а не политически, буржоазни и др. подобни въпроси.

kotence_91
03-11-2010, 14:48
[quote="PiNk_GiRl"]Моля да ми ги свалите:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/364110/logika+i+ezik/?search=24157836

Великотърновски университет
“Св. Св. Кирил и Методий”


Историко – юридически факултет









РЕФЕРАТ

на тема:

Логика и език.Езикът като знакова система.
Името – дефиниция и деление.












Изготвил:Вероника Петрова
Фак. ном.:40005
Дисциплина:Логика на научното познание в географията
Курс I – задочно обучение
Проверил:доц. д-р Вихрен Бузов
Съдържание:



1. Логика .................................................. .................................... 3

2. Език .................................................. ........................................ 3

3. Езикът като знакова система .................................................. . 5

4. Името – дефиниция и деление .................................................. 7

5. Библиография .................................................. ......................... 8






























Логика

Логиката е една от най-старите науки,а през последните два века – и една от най-динамично развиващите се.Познати са много определения на логиката,но те в една или друга степен и форма,възпроизвеждат или доразвиват моменти от определението на логиката като наука за формите на мисленето.Формите на мисленето са класическото определение на предмета логика.Думата логика се използва и за означаване на едни или други форми на мисленето. Мислите са дадени във форма на език.Те не могат да станат предмет на логиката,без да са реализирани,проявени външно в езика.Ето защо именно в езика можем практически да изследваме мисленето.

- Логиката е наука за структурите на мисленето
- Логиката е наука за законите и нормите на правилното мислене
- Логиката е анализ и критика на мисленето и др.

Език


Във всеки език се съдържа своеобразен възглед за света.
Вилхелм фон Хумболт

Езикът е феномен,неотделим от човека,чрез който той,изказвайки себе си,изрича и света,цялата действителност,доколкото му е “дадена”,доколкото му е усвоена и преосмислена от него.Чрез езика хората комуникират помежду си като разменят информация и биологически значими съобщения.Човешката езикова практика е винаги рефлектирана,основава се върху дейността на съзнанието и препредава мисловни процеси.Той не се наследява като инстинкт,а задължително в рамките на някаква културна традиция,в която именно се изменя и развива,а не както е при животните с оглед на новопоявили се обстоятелства в биологичната среда.
Езикът на човека е способността за образуване на твърдения за миналото,настоящето и бъдещето; за възможното и невъзможното; за действителното и въображаемото.Той е способността да се генерализира и абстрахира,да се аргументира и заключава,да се мисли в хипотези и алтернативи.Той е способността,чрез която човекът най-непосредствено се издига над конкретната ситуация,над настоящия момент и местоположение и формулира всеобщовалидни положения,норми и цели.Той предполага дискусията,съгласието и несъгласието,разбирането на чуждата позиция.Това го различава от животинската реч.Докато животното се концентрира в своето настояще и разпполага съществуването си в жизненото пространство,което е пригодено за продължаване на вида му,неговият език е насочен към инстинктивната му способност да предава информация,свързана с тези обстоятелства.
Човекът има способността да се дистанцира в мисловността си от самия себе си,да отива интелектуално отвъд себе си,т.е. да се трансцендира.Той не е обвързан с някаква среда,а се разгръща универсално,което намира отражение в езика.Хоризонтът на човешкото битие е универсумът,цялостта на всичко съществуващо.
Иначе казано,също като животното,човекът има материална природа,телесност и вегетативност,сетивност, пространствена ограниченост.Животното обаче,няма субективността,трансценди ащото самосъзнание,свързаната с него безкрайност.
Според Вилхелм фон Хумболт “езикът трябва да се разглежда не като мъртъв продукт,а като съзидателен процес.Езикът е непрекъснатата дейност на духа,целяща да превърне звука в израз на мисълта.”
В процеса на познание и комуникация естесвените езици изпълняват няколко основни функции: информативна, експресивна и директивна.
Езикът изпълнява информативна функция,когато служи за изразяване на обективна информация и обмяна на опит.Точните и естествените науки са пример за информативно използване на езика.При тази употреба ние изказваме съждения и предлагаме аргументи,като се стремим да опишем и разберем света,в който живеем.Макар че тази задача е изключително важна, тя все пак не е единствена.
Езикът изпълнява експресивна функция, когато служи за изразяване на чувства,емоции и оценки.Характерен пример за тази функция е поезията.
Езикът изпълнява директивна функция,когато служи за предизвикване на определено действие.Пример за тази функция са заповедите и молбите.






Езикът като знакова система

Широко разпространената през XX век аналитична философия на езика,гледа на езика като обективно налична,дадена в опита система от знаци.Тя изследва връзките между тези знаци,значението и употребата им.Но езикът е нещо повече от система от знаци и символи.Според Хайдегер,езикът е дом на битието,тъй като всичко,което е “дадено” на човека му е дадено най-напред в езика.Следователно цялото разумно познание е налично в езикова форма.Езикът не само носи основните принципи на културата,в която ние възприемаме света,и не само проявява характера на екзистенция,но той съществено очертава начина по който възприемаме и удържаме в себе си самото битие.Езикът “стои” между субекта и света,който той възприема,и до голяма степен полага контурите на неговия свят.
Аналитичната философия се нарича семиотика.За нейн родоначалник се счита Чарлз Пърс (1839 – 1914),а развитието й се свързва най-вече с името на Чарлз Морие (1901 – 1979).Семиотиката или теорията на знаците се занимава с троичната структура на знака в зависимост от отношенията,в които той влиза:
1. Отношенията на знака,към другите езикови знаци се изучават от синтактиката.
2. Отношенията на знака,към това,което знакът означава се изследва от семантиката.
3. Отношенията на знака към лицата,които го ползват,е предмет на прагматиката.
Синтактиката се занимава със знаците сами по себе си и връзките им с други знаци,без да се интересува от техните значения и употребата им.
Семантиката се стреми да изяснява отношението на езика към света и ролята на езика в комуникацията.Тя прокарва разликата между това,което знакът означава (собственото му значение), и начина,по който той означава различни обекти.
Прагматиката се вглежда в знаците с оглед на техните потрбители,тоест тези,които ги изказват или тълкуват.Нейните теми са езиковите действия и контекстите,в които се включва езикът.Прагматиката слага акцента върху действения характер на езика,реализиран винаги в конкретен социален контекст.Тук се постава и въпросът за предпоставките,от които изхожда всеки говорещ,които му дават възможност да образува смислени изрази.Постепенно тя се налага като най-важния дял на семиотиката.
Както се вижда,самата аналитична философия насочва вниманието си върху фактори,излизащи извън собствената сфера на езика и стоящи в позицията на негови предпоставки.
Всички езикови знаци могат да бъдат групирани в два основни класа - съдържателни и логически.
 Съдържателни са знаците,които имат собствено значение.Към тях се отнасят имената и изреченията.Имената имат функцията да обозначават някакви обекти.Според граматическия си строеж те биват прости и сложни.
 Логически са знаците,които нямат самостоятелно значение,а служат за свързване на съдържалтените знаци за образуване на по-сложни изрази.Една аналогия с математиката ще направи по-ясно такова деление.
Според Емил Бенвенист ( “Езикът и човекът” )“... езикът е инструмент на общуването който е и трябва да бъде общ за всички членове на обществото.Ако езикът е инструментът на общуването,това е така,защото той притежава семантични свойства и функционира като машина,произвеждаща смисъл по силата на самата си структура.
Езикът позволява неограничено произвеждане на послания в безкрайни разновидности.Това единствено по рода си свойство се дължи на знаковата структура,която е съставена от знаци,от голям,но винаги краен брой смислови единици,които се комбинират по правила и позволяват неизчислимо множество изказвания.Това множество неизбежно нараства,тъй като се увеличават съответно количеството на знаците и на съчетанията от знаци.”











Името – дефиниция и деление

Идеите надживяват действията,
а имената и думите надживяват и двете.
Неймиър

Ние схващаме света,в който живеем,посредством значенията на думите,езика на нашата културна среда.С други думи,значенията на словата,с които си служим,определят и нашето разбиране за света.Например за нас думата “крава” въплъщава представата за едно от най-полезните домашни животни,но в индийската култура свещенността на божественото животно е център на словесното значение.От тази гледна точка различията в значенията определят различен начин на възприемане на света.Светът не просто се наименува,защото всяко нещо има име,а имената в съответствие с културните особености поменят представите ни за света и явленията около нас.
В античността философът Кратил считал,че докато изговаряме имената на нещата,те се променят и вече не съответстват на наименованията си.И все пак има имена (имената в същинския смисъл на думата),които се опитват да “задържат” не общите признаци,а тъкмо индивидуалното.В тях е налице известно посочване,но не като жест,а в собственото име.Със собствени имена назоваваме личности,исторически събития или географски забележителности,чрез тези имена нещата се мислят като единствени субекти на значимост за нас.В средновековната философия твърде точно бе осъзнато различието между именуването – отнасяне на думите към индивидуалностите, и абстрактното означаване (отнасяне към общите признаци на предметите).
Общите имена (човек,дом,природа,град и т.н.) не изискват нагледност – те са знаци,препращащи към признаци,свойства,отношени я,характерни за много предмети и явления.Това са имена – понятия.Понятията изразяват общите връзки,закони,проявени в човешката дейност.Следователно понятията съдържат начина на създаване и употреба на нещата и явленията.Тяхното значение е именно фиксация,сгъстено задълбочаване ма описания на функции и употреби.Когато кажем,че това “нещо” в кухнята е маса,чрез понятието “маса” представяме функциите й в домакинството.Сякаш предметите,обектите на човешките понятия не са точно предмети,а сгъстеност на човешки функции и действия.Затова всеки,който мисли,че може да разбере думите само като отчетливо копие на предметите (наименование),всъщност се лъже.
Думите са контекст,обществено създадена съвкупност на значенията за предметите,тяхната обществена смисловост.Затова и самите думи и имена са колективен продукт,общо дело на определени специфични общества.Това обяснява защо в различните култури думи за едни и същи неща имат различни значения.
Всеки човек има свои думи,в които влага нещо по-различно от останалите.Това е неговият “личен диалект”.
Днес особено в научното и техническото дело има стремеж думите да се употребяват точно в значенията им,да притежават обективност.Това е превръщането на понятията в термини.Но както термините имат място в познанието,както има много понятия с общоприети значения в културата,така трябва да има място и личният език – полето на индивидуалните смисли.Езикът трябва да има предвид не само общото,но и да изобразява индивидуалното.Имената трябва и да означават, и да осмислят живота.
























Библиография:



1. Георгиев,О.,Г. Каприев.,Философия за 11 клас задължителна подготвка.,
София,2001,изд. “Д-р Иван Богоров” ,стр.49 – 53

2. Колев,Ив.,Р. Пожарлиев.,Философия.Систе атична антология.,София,1996,
изд.ЛИК ,стр. 215 – 217

3. Колев,Ив.,Пл.Макариев.,Р.Пож рлиев.,Философия.Учебник за 11 клас на СОУ.,София,1997,изд.ЛИК ,стр.184 - 187

4. Интернет

kotence_91
03-11-2010, 14:50
[quote="PiNk_GiRl"]Моля да ми ги свалите:
http://download.http://www.teenproblem.net/school/77453/ponyatie+za+filosofiya/?search=24158179

Понятие за философия

1.Предпоставки за възникване на Философията
Тя е форма на обществено съзнание и като такава е в неразривна възка с останалите форми на културата – митът, религията, изкуството и др.Систематизирайки огромен масив от знания извлечени от хилядолетен опит, философията дава пределно общите ориентири , които моделират познанието. Най-важните категории, с които оперира философията са:битие, Бог, природа, космос, свобода, истина и др. Битието е най-важната категория във Философията и е синоним на някаква първооснова(абсолют). В този контекст Кант твърди, че Философията не е нищо друго освен да се научим да познаваме собствените си граници.Тезата, че Философията има за свой предмет абсолюта, намира аргументация във факта, че всички по значение филосфи в историята търсят някаккво „свое” първоначало.При Талес това е водата, за Анаксимандър – апейрона(едно общо начало, от което произлиза всичко), а Питагор издига за първооснова числото, Платун смята идеята(ейдоса) за върховно битие, а Хегел смята, че такова битие е абсолютния дух(който за разлика от Бога е познаваем чрез логиката).
Гръцката Философия доколкото се смята за родоначалник на съвремнната европейска философия се развива в следните основни направления:
• епикурейство (защитава атомическия вариант на философския материализъм);
• скептизцизъм (той обогатява с аргументи всяко философско съмнение) = пиронизъм;
• стоицизъм (тук се полага морална алтернатива на политическата философия);
• перипатетизъм – учението на Аристотел съчетаващо в себе си единствено материя и форма (хилеморфизъм);
• платунизъм(обективно идеалистично учение даващо начало на 3 академии).
2. Философската нагласа
Етимологията на понятието философия произхожда от „филео” – обичам и „софос” – мъдрост (любов към мъдростта). Пръв Питагор рекъл себе си философ. Философията намира своя смисъл в удивлението, което е насечено към непонятността на света и ако митът дава първият отговар за същността на тоза свят, то философското удивление задвижва ума и е усилие за постоянно търсене следователно философията търси истината за битието. Истината обаче е следствие от своя страна на избор и съмнение и никога не е еднозначно. Философията като работа на духа може да има разрушителна роля, до колкото се противопоставя на вяра и убеждение. Философията е питане и отговор, но в същото време тя не ни дава верен критерий дали това е вярното питане и верния отговор. Философският дискурс (разсъждение) винаги е регресивен (връщащ се назад към въпроса който го е задвижил). Всичко това води до многообразието на фолософските системи. Всяко философско изследване има ред и метод. Благодарение на метода философията става рационална (разбираема с ума). Метода превръща философията в изследване и добър е онзи метод, които решава поставените проблеми. Такива методи са: логика, диалектика, съмнение, феноменология и др. Именно методът подрежда понятията в системи и ги прави разбираеми за нас. Понятията са градивният елемент в структурата на философията. Пределнообщтите понятия във философията се наричат категории. Категориите са стъпалата, чрез които ние се изкачваме към битието. Първите категории в синтезиран вид дава Аристотел и по-късно те биват развивани от всеки следващ философ поставил си задачета да създаде нова система на философията.
3.Делене на философията
Аристотел дели философията на: теоретическа и практическа. Теоретическата философия разглежда света като обект на познание, а практическата като поле на избор.Едната (теорет.) пита какъв е светът, а втората как да живеем. Такова условно деление има също и при някой двойки философи от античността. Талес – Сократ ; ЛаоДзъ – Конфуций. По-късно през 18в. Кант формира двете си основни критики – „Критика на чистия разум” и „Критика на практическия разум”. При Хегел това е науката логика и съответно философията на правото. Теоретическата филосфия е по-близо до науката, а практическата до мъдростта. За практическата философия свободата на волята е основен въпрос (т.е. има ли свобода на волята). Кант разглежда познанието като материално за предмет и формално занимаващо се само с правилата на самия разсъдък и разум без разлика на обектите. Формалната философия се нарича логика, материланата се дели на физика (за природата) и етика (свободата).Другото деление на философия доколкото тя изучава битието е деление на метафизика=онтология=наука за битието. Философията на познанието се нарича още гносеология(теория на познанието). На запад и до днес се употребява Епистемология съвпада с гносеологията. Гносеологията зависи от онтологията. Други деления на философията са етика, логика, филосфия на природата, философия на културата, философия на правото, естетика(наука за красотата). В рамките на онтологията различаваме материализъм(материя) и идеализъм(разум).А в рамките на гносеологията съществуват методи: емперизъм (око да види, ръка да пипне), рационализъм (да схванеш с ума), есенциализъм (същността), феноменализъм (да наблегнем на мисълта).





Битието

Философия - наука за битието

1.Източни онтологии
Битието е главна тема на метафизиката (онтологията). Концепциите за битието (теориите) се множат, а истинноста им остава несигурна. Източните онтологии първи разглеждат битието като абсолютно начало на света. В Индия такова битие е Брахма, разбирано като отвъдна извонвремева и непространствена същност, от която всичко се ражда и всичко умира. Битие, истина и живот тук съвпадат (всичко е Брахма). Не битието, заблудата и смъртта са сянка и опозиция на брахма. Такива опозиции са: Брахма – Майа (битие – небитие), Вида – Авида (знание – незнание), Вишну – Кали (живот – смърт).
Брахма е начало лишено от определеност, защото ако то притежаваше характеристики щеше да стои въпроса за ниговия произход т.е. нямаше да бъде начало. За китайската философия такова начало е Дао, въпреки, че терминът не е преводим. Дао трябва да се разбира като закон на света – сляпа първопричина. Дао „бездейства” правейки всичко. Дао – това е пътят на нещата.

2. Онтолотия на Елейците
 В град Елея (в Южна Италия) живеели едни от най-забележителните български философи. Елейската школа се отличава със силата на метафизичната си мисъл. Най-изявените представители на тази школа са: Парменид, Ксенофан, Зенон. За тях битието е абсолютно и всеобхватно начало, вечно и неизменно то е равно на самото себе си. Пространствено го разглеждат затворено като кълбо. За Елеатите небитието не съществува, защото ако съществуваше битието би било подложено на промяна т.е. нямаше да бъде абсолютно начало. Елейците интуитивно успяват да схванат идеята за неизменността на първоосновата. Те твърдят, че мислене и битие съвпадат. Не е възможно мислене за небитие. Ако такова мислене е налице то е в следствие на мнението, а мнението е лъжливо и невярно. Това е така, защото нашия разум се оказва подведен от сетивата ни. Зенон и неговите прочути апории (противоречиви съждения) доказват противоречивостта това движение да бъде обосновано по логически път, затова Елейците биват наричани още неподвижници.
 Питагор издига числото като първа същност и битие. Космоса е устроен съгласно хармонията на числата. Най-съвършеното число за Питагор е Декадос (10). Декадата е съставена от 4-те основни числа. Питагор твърди, че вселената е матаматически организиран свят, а числото в неговите пропорции може да открием във всеки предмет. За разлика от всичко променящо се и преходно числото е const. То е нещо общо и трайно. В този смисъл можем да твърдим, че философията на Питагор заема междинно място между света на обектите и идеите. Единицата (1) – тя е абсолютно единство и е тъждествена със себе си. От една страна „1” изключва всички останали числа, а от др тя е в основата на числата изобщо, защото се съдържа във всяко число. Питагор твърди, че единицата съвпада с разума, затова е определено като мъжко начало. „2” – това е дройна природа като такава е несъвършенно число и съвпада с мнение означава двойнственост, нерешителност, колебание (раздвояване) – това са качества присъщи на жените и затова я определят като женско число. „3” – тя е сбор от монада и диада (1 + 2). Съчетава в себе си единството и различието. „3” е завършеност понеже обхваща в цялост фигурите от трите измерения, но неделима на равни части заради неравностойните и компоненти. „4” тя е завършена диада или още степенувана природа. Тя съвпада със справедливостта.

3. Атоми и идеи
Антологията на атомите и идеите се разработва от Демокрит и Платун.
 Демокрит – според него атомът е абсолютно вечно и неделимо битие. Атомите се движат в празното пространство – вечно небитие. Движението става по силата на необходимостта. Така атомите се групират. Качествата на атомите зависят от тяхната големина, форва и разположение. Комбинациите от атоми са причина за възниквъна на телата и веществата.
 Платун – наричан още божественият. Той разработва оригинална онтология. Основното му произведение са „Платонови диалози” и „Държавата”. Платун твърди, че идеите са основните същности поставени в йерархията на битието. Идеите имат обективна реалност. Тук идеята не е познание за общото и същността, а за самото общо и самата същност. Идеята е обективният принцип по чийто модел е изграден света. Един от най-задълбочените изследователа на Платун – Лосев нарича идеите скулптурни образци па законите, на които въникват сетивно възприеманите неща. За разлика от киниците Платун прави заключението, че общото не се съдържа в единичните неща поради тази причина неговите определения не могат да се извличат пряко от фактите на сетивния свят. Аристотел пише „Работата е в това, че платуниците в едно и също време обявяват иденита за общи същности, а от друга страна за отделно съществуващите те не отъждествяли със сетивно възприемането (света), защото то постоянно тече и се променя, а общото съществува без него”.Знанието според Платун е възможно единствено за това, което е трайно и общо(идея).Платун определя идеята с термина ейдос. Всички неща стават прекрасни балгодарение на света на идеята(причастноста си с идеята(балго)). В този смисъл ейдос означава вид, това което е видимо , но не посредством сетивата, а чрез ума.Ейдоса е идеален образ, обект на мисловната дейност на човека. Платун твърди, че идеята се вижда от „очите на душата”.Непреходното (идеята, битието) е невидимо, а преходното е сетивно възприемаемо.Пространство о е вечното жилище, но не на усещане, а на ума, а основна форми ан ейдетичната природа са:благото, умът и душата.Действителността, която ни заобикаля е единство от ейдетична природа(ейдос,идеи) математика и физическа природа на нещата.Идеята за благото е висше битие.Неговия земен образ е огъня.Огъня олицетворява слънцето, а слънцето е източник на живот.Под влияние на горещия огън се получават отраженията и ценките на отвъдната страна (небиетието – нашият свят).Тази страна е илюзорна и ни се явява в усета като природа.Знанието и истината са само подобни на благото, но колкото и да са прекрасни те не са самото благо тъй както светлината и зрението макар да са слънцеподобни – не са слънце.Идеята за благото е предел, зад който мисленето не може да отиде по нататък в света на идеите.Благото следователно е перфекция на съвършенство, а съвършенството необяснимо с думи.Благото е висш принцип и цел на сетивните неща , а всички идеи обективно се преценяват спрямо благото.Умът като демиург(творец) подрежда нещата в природа и в това си качество той е по-висш принцип от душата.Душаа от своя страна се намира между физическия и духовния свят.Тя е трансмисия от реалността към духа (света на идеите).Числата също по смисъла на Платун се намират между идеите и действителността.От една страна числата принадлежат към природата на битието, а от друга страна те не са напълно отделени от сетивността и нещата, защото се указват основание за качествено многообразие на света. Платун прокламира(обявява) още 1 важен принцип във своята философия – принципа на участието.Тук се поаказва отношението между идеите и сетивните неща т.е., че сетивните неща не са нищо друго освен „децата произлезли от брака е битието”.Абсолютната природа на идеите в този контекст се реализира по отношение на небитието (материята).Сетивните неща са снемане на духовното в лоното(място за развитие на ново начало) в лоното на материалното.

4.Битието на Бога
Бог е абсолютното начало.Той е създателя на света.Божието битие е трансцедентно(отвъдно) както битието на Брахма или идеите на Платун.Бог е всичко добро, за което имаме понятие и същевременно неговата същност е неизказуема..Първата книга от Библията (битие) разглежда света като творение на Бога – „В началото беше Словото и Словото беше в Бога и Бог беше Словото”.Светът е създаден по план Еманация (замисъл,план). Мъките на хората започват с грехопадението и с изяждането на плода на познанието.Ако посредством връзката между човека и Бога в стария завет(еврейския) е отсъдено вечно хората да изкупуват своя грях, то в края на новия завет се поставя идеята за старшния съд и второто пришествие.Идеята за Христос въплащава в себе си жертвата , спасението и любовта.-теолози(богослови)
 Августин живее през 4в.пр.н.е.Той извежда Божието битие от човешкото самосъзнание.Според Августин личността в своето страдание достига до Бог. Само божията благодат изтръгва човека от греха.В известното си произведение „За Божият град” Августин условно говори за 2 града. 1-ят(земен) е основан на любовта към себе си.В този град хората са егоисти , увлечени по материалното.Тези хора презират Бога.2-ят град (небесния) е основан от духовната общност, в която любовта към бога е толкова силна, че е доведена до омразение към себе си(забравил си за себе си).Това е истинският град на вярата и само той ще получи Божията благодат.Августин е представител на ранната схоластика(учение за Бога).Неговата философия е ирационална и индивидуалистична доколкото се опира на вярата.
 Тома Аквински живее 13в.пр.н.е.Той търси логически доводи за осн. на Бога и е най-крупният представител на средновековната Християнска мисъл.Виден теолог и монах от Доминиканския орган.Най-важното му произведение е „Сума теология” . Други произведения са: „За съществуването и ....................”, „Спорни въпроси за истината” и други.Аквински в тях разглежда материалистическите и разционалистични идеи за философското наследство и така систематизира каталицизма.Посредством философията Аквински пояснява догмата на вярата и я реабилитира от позициите на аристотелизма.За него е характерно скрупольозното(стриктно) придържане към религиозния текст и амробиране (проверка) на всяка теза от светото писание с Аристотел.Така използва иситемата от 5 основни доказателства.
1-во кинетично доказателство:Това доказателство основаващо се на аристотеловия принцип, за отношението между потенциално и актулано начало(потенциал - възможност, актуалност - действително).Аквински се опитва да докаже , че всяка актуализация предполага съответно и източник на на движение в своята ............. безкрайност.Въпросното отношение завършва с първа причина – първия двигател – Бога.
2-ро доказателство на произвеждащата причина позовавайки се на финализма на Аристотел, Тома Аквински приема, че абсолютния предел са актуализирането на всяка възможност е пъвият двигател – Бог.
3-то доказателство – В това доказателство се разглеждат отношението между случайното и необходимото с течение на обстоятелствата или за да е на лице светът , е абсолютно необходимо да съществува Божие битие(негов създател).
4-то доказателство – то е близко до онтологичното доказателство на Анселм(9в.пр.н.е.), който от своя страна се позовава на различни степени на съвършенство в съществуването на Бог.Тома Аквински твърди, че природата също е свързана с различни степени на съвършенство.Перфекцията на всяко съвършенство е Бог.
5-то Според това доказателство самата целесъобразност на природата говори за съвършенството на своя създател следователно учението на Аквински е по формата си обективно идеалистическо, това ознава че битието съществува обективно като духовна природа.Творческата природа на Бога се проявява чрез отделни субстанции – ангели и чисти духове , който са духовни трансмисии на божествения интелект и воля.За Тома Аквински същността и съществуването съвпадат в Бог.

 Бенедигт Спиноза През новото време 16-17в. Централна за метафизиката става категорията субстанция.Тя е нов израз на онтологично начало по смисъл на Спиноза под субстанция трябва да разбираме безначален и безкраен Бог.Понятието може да се тълкува като аз, а също като материя или абсолютен дух.Субстанцията е умозриза, понятие за абсолютно начало(Битието е субстанция). Атрибутите са вечни качества , чрез които субстанцията се проявява (неотменими свойства) – (за да говориш трябва да мислиш). За Спиноза основни атрибути са: протяжност и мислене. Протяжност – предмета в пространството.Атрибутите са определени, които по свой начин представят безкрайната същност на битието.Атрибутите се проявяват чрез множество(начин ан съществуване) и акциденци(несъществени свойства – цвят на коса).Модусът е особен начин на съществуване на субстанция , а акциденция е несъществено свойство на субстанцията..Системата на Спиноза , въпреки че реалистична е недоказуема в опита.В основното си произведение „Етика” Спиноза използва геометричен модел(теореми и аксиоми) за да докаже своите тези , но въпреки това често неговите твърдения си противоречат и от тук се заражда на еидн по-късне етап скептицизма – Дейвид Хюм.
 Имануел Кант Мото на неговата филоссофия е „Ding am sicht” – нещо в себе си.Според неговия предшественик Хюм метафизиката е произвол, защото в явленията не съществуват необхофими и всеобщи връзки.Причинноста е пример за много повторения подобни на навик всяко следващо наблюдение обаче може да опровергае тази необходимост.Тези разсъждения водят до критичното изследване на възможностите на разума.Фунтадаменталната теза, че разума се съобразява съсъ света, а света се конструира в съзнанието чрез разума.От тук Кнат прави заключението, че Битието неможе да бъде познато чрез чисти понятия и следователно онтологията не е възможна като наука, защото всеки опит да се излезе извън и да постулират абсолютното начало води до нерешими противоречия – антиномии. Антиномиите са твърдения за битието , които са еднакво доказуеми и недоказуеми, защото са противоречиви изказвания , а битието остава непознаваемо затворено в себе си за външноот познание.Пример за натиномия.”Светът е краен.Светът е безкраен.” Битието е непознаваемо.По-същия начин Кант критикува онтологията на Бога, душата и космоса като недоказани.Тъй като отрича гносеологията Кант е агностик(отрича познаието за битие).
 Шопенхауер Основни негови произведения са: „Светът като воля и представа” и „Двойния корен”. Шопенхауер заимстава много от своите идеи от източните онтологии, а неговата философия представя светът като мая(сянка и представа от 1 страна) и Воля (негова същина от др.). Волята при Шопенхауер изпълнява ролята на Кантовото нещо в себе си.Представата е светът на пространствена времева безкрайност пронизана от причинността и познаваема в посредством наблюдението и логиката.Волята е отвъдна и безоснователно. Тя е неведума същност на всяко движение и действие.Волята е необяснима и неизказуема.Ние я пзонаваме като наша същност в преживяването (такива преживявания са:страданието, удоволствието, желанието, стремежът и целта). Шопенхауер се счита за основен предтсавител на ......................... Конкретните мотиви на нашите действия са само представи.Те са обясними като причинни вериги , не без абсолютното начало на волята , никаква мотивация не действа.Волята е двигателя и тя индивидуализира в човек посредсътвом характер.Човешкото тяло е проекция на волята(нейна обективизация). Природата като цяло е обективизация на световната воля.Волята представя битието като сляпо стремление безцелно и безпределно.Волята е свободна, защото притежава разум (т.е. съдба = воля за Шопенхауер). Волята може да познава света като престава и да го разбира каро сянка на истинското битие (на себе си). По движението на тялото ние добиваме представа за волята интуитивно без доказателства затова волята се постига ирационално.Тя е постоянен стремеж за живот, търсеща и неудовлетворена волята няма цел да действа заради самото действие, от гравитацията до половия акт всичко е воля за живот.Човек си поставя цели и се разминава с тях – това го прави зъл.Опитва се да целеположи волята , но това не му се отдава.Човек страда, настъпв скука, самота, убива му се желанието за живот.Накрая Шопенхауер прави извода, че човешкия живот е нащастие, а нашият свят е най-лошия от всички възможни светове.Умъртвяването на волята чрез самоубийство не води до решение на проблема.
 Хегел.............
 Хусерл – основател на феноменологията , а тя е следствие от Кантовите идеи.Според Хусерл „аз-ът” е абсолютна основа на пространството.Битието неможе да се определи затова авторът апелира да се върне „назад” към самите неща.Това означава, че метафизиката трябва да се обърне към субекта и съзнанието , да се откаже от обективните положения за битието, защото феномените не са битие.Те нямат реалност , а са само чисти значения. Съзнанието на Хусерл е поток от интенции(насоченост).Феном нологията по смисъла на Хусерл е чиста наука като математиката и логиката.Тя изключва фактите и се насочва към същностите (чистите структури). Ако твърдението „Всички тела са тежки” е физично, то твърдението „Всички тела са протяжни ” е метафизично.второто трърдение е чиста структура на съзнанието.Така феномените се оказват истини на преживяването, които немогат да съществуват извън хората. Методът на феноменологична редукция изчиства опита от случайни и отвъдни същности(материя, Бог, душа), защото феномените се оказват чисти преживявания на съзнанието.Оказва се, че всяка една област на опита и света има своя онтология(феноменология). Във всяко преживяване има акт и обект – съответно наричани ноезис и ноема.Тази насоченост на преживяването е така наречената интенционалност (насоченост към предмет). Според Хусерл преживяването има абсолютно битие иманентно(вътрешно, присъщо), а „нещото” относително битие като трансцедентно (отвъдно). Към всяко актулано преживяване моеж да се изпрати само една възприятие.Така се оказва, че вечното съществуване не е необходимо, а случайно(илюзии).Всяко дадено нещо в опита може и да бъде , но всяко дадено в преживяването неможе да бъде.
 Мартин Хайдегер Той е представител на екзистенциализма на 20в.Хайдегер строи своята птнология върху феноменологията на Хусерл.Хайдегер твърди,ч е еиднствено размираемо битие е човешкото битие,Човешкото битие се структурира феноменологически чрез времето.Основни моменти на времето са:
1) фактичността - захвърленост – модус на миналото
2) отдаденост на вещите - „Das Man” – модус на настоящето
3) екзистенциалност – проектът – модус на бъдещето
Едиснтвото на 3-те момента е грижата.В нея може да се долови смисъла на битието ан твърде смъртно(неясно), ако доминират 1-ия и 2-ия модус,Фактичността на човешкото битие се състои в това, че човек не определя сам обстоятелствата , при които взема своите решения.Неговият проект зависи от средатаа , в която се на,мира.”Das Man”(отдаденост на вещите) е безличният сив и анонимен човек на клишето.Този човек е разтворен в средата с приравнено на вещите съществуване.Той е заменим , с който и да е друг човек.Да се излезе от това неистинно съществуване е винаги възможност се „пропуква” пред лицето на екзистенция страх.Това е страх не от някаква опасност, а от само съществуване „битие в света” , когато човек осъзнание своята смъртност.Стархет от нищото като старх от смъртта е в основата на истинското човешко битие. Човешкото битие е крайно и временно. Сегашният момент скрива тази крайност , но бъдещето я разкрива. Битието ни се разкрива посредством екзистенциалии(страх, решимост, съвест, съдба и др.).Истинкото мислене за Хайдегер означава вслушване в битието.Той твърди, че битието неможе да съзерцава (осъзнае) то може самод а „чува”.Битието живее в езика и както твърди Хайдегер езикът(словото)е дом на битието.Съвременния език е сведен само до информацията и е забравен като жива реч, мит и сказание – като битие, което ни говори.Все пак за Хайдегер истинското битие е запазено и може да се срещне на едно еиднствено място поезията.Основно произведение „Битие и време”.
 Жан Пол Сартр Основно произедение „Битие и нищо”.Сартр издига идеята, че съществуването произхожда същността.В Битието според него съществуват 3 интенционални форми:
1) „битие в себе си”(светът)
2) „битие за себе си”(човекът)
3) ко-екзистенция – „битие за другия”(обществото)
Свободното човешко съществуване трябва да се мисли извън реалността т.е. като нищо то е само едно присъствие на човека при своя предмет – негова осъзнатост , но какво е свободата на човека щом е свобода на нищото?
Според Сартр това означава , че човек избира всяко свое действие произволно и до самото му извършване той може да предпочете , която и да е от наличните възможности.произволният избор не е все още изява на човека, тъй като той не се определя от нищо. Самият факт, че човешкото съществуване се мисли като нищо означава , че свободата е линия на поведение, но самата абсолютна неопределеност в един парадоксален смисъл е определеност. Ограничението е именно в недопускането на ограничението – твърди Сартр.Човек не е свободен да бъде свободен (не е свободен от самата си свобода), от което следва, че човек е обречен на свобода.Избирайки свободно една линия на поведение(проект) във всеки еидн момент ние можем да се откажем от този проект и да изберем по друг начин себе си. Изборът е иманетен (неотделим, вътрешно присъщ) на човек.Отсъствието на Бог е проблем , но не защото заличава разликата между добро и зло , а поради отговорността, която се стоварва върху плещите на отделния човек.Сартр твърди, че няма извинение и оправдание , за онова което сме извършили.От тук не следва , че ценнодти въобще няма. Самият екзистенциален избор определя ценности , такива каквито човек избира за всички.Ибирайки себе си по определен начин ние отвърждаваме ценноста на това, което сме избрали.Тъй като хората имат различни цели и интереси, те си пречат помежду си затова Сартр завършва своята филосфия с максимата: „Адът – това са другите”

kotence_91
03-11-2010, 14:52
Моля да ми ги свалите:
http://download.http://www.teenproblem.net/school/3092/ontologiya+na+obhvashtashtoto+obshtotovseobshtoto+ sobstven+predmet+na+ontologichniya+analiz/?search=24158609

Онтология на обхващащото

Ясперс не желае да го наричат екзистенциалист, защото по-скоро това е едно френско явление. То е социално и политически ангажирано. К. Ясперс (1883-1969 г.). През 1913г. Получава звание от Винделбанд – доцент, с дисертацията “Всеобща психопатология”. През 1922г.е назначен за редовен професор по философия в Хайлделберг. През 1937-38 след приемането на нацисткия закон за “упражняване на професия” е лишен от катедра, защото жена му е еврейка. През 1948 емигрира в Базел – Швейцария.

Ясперс иска да се разграничи от френският екзистенциализъм, защото при него екзистеонцията е основна категория и за да се разграничи от модата на деня.

При отношението му с Хайдегер, той е по-активната страна. Това е една коректна, дългогодишна, но рядко публична дискусия. Ясперс,казва, че Хайдегер е единствения интересуващ го немски професор по философия. Интересът на Хайдегер към Ясперс датира още от 1919г. Основното обвинение на Хайдегер към Ясперс е, че при него липсва адекватен метод. Обвинениенто по същество е в асистематизъм. Ясперс се отказва да прави аналитика.

В немската екзистенциална философия има голяма доза академизъм. Ясперс обвинява Хайдегер в това, че обективизира екзистенцията, чрез субстантивиране на т.нар.екзистенциалии. или с други думи овеществяване на нещо, което по дефиниция трябва да е антивещно. За него фундаменталната онтология е традиционалистка онтология, тя е проект, но няма реализъм. Също не е съгласен с формулата:”Езикът е дом на битието”. Защото: 1. смята, че това е още една форма на овеществяване; 2. обвинява Хайдегер в гностицизъм; 3. при него езикът е форма на комуникация, а не инструментариум.

Общото(всеобщото). Собствен предмет на онтологичния анализ.

І. Интересът към общото идва от дефиницията на философия – познание на света като цяло.

ІІ. Философията се дефинира като първа философия т.е.като познание от принзипи. “Ако по дефиниция философията е познание за универсума той трябва да бъде изказан по всеобщ начин, универсален – това е проблемът за единното.”.

Два подхода са главни при анализа на общото:

а) предметно-теоретичен – общото кото предмет на онтологичен анализ. Цели се анализ на собствената природа на общото(обхват, структура, модуси и др.).

б) метатеоретичен – анализ на процедурите, чрез които общото служи за обосноваване в сферата на онтологичния анализ.

Тук голям проблем е може ли онтологията да се самообосновава? Онтологията като тематизираща общото обосновава по дефиниция всички останали философски и нефилософски науки. Но не е ли нейното собствено общо, догматична предпоставка?(онтологията произволно си въвежда свои принципи). Доколко онтологичния анализ е обосноваващо предпоставяне? Какъв е статута на инвариантите в онтологичния анализ?

За онтологичния анализ разликата общо – всеобщо не е твърде съществена. Защото общото в своя род също в тези рамки е всеобщо, в качеството му на същност. Всеобщо носи екстензивен смисъл(външно разпространяващ се).

Едно, което е валитдно за всичко. Изпадаме в лоша безкрайност, ако надценим понятието всеобщо. Такова понятие всеобщо=абстрактно. Общо е генерическо, същностно; всеобщо е абстрактно, математически. Дали работим с действително общо или с абстракция за всеобщо?

Причини за въпросната проблематика: смесването на 2 процедури т.е.абстрахиране и идеализация.

а) от лат. Абстракция-отделяне на признак от предмет.

б) развитие на вече абстрахиран признак до още несъществен предел. Пр. Свят като цяло. Резултатът е конструиране на теоретически предмети. Идеализацията води до конкретно-общо(Хегел), като система от признаци то по-плътно отразява същността на нещата т.е.то разкрива системни свойства.

В ежедневието ние стигаме до абстрахиране. Има 2 степени на абстрахиране.

І. Абсолютизиране на сходното – пр.общото между фигура на човек с кален отломък. Това е т.нар.ненеобходимо общо. Общото може да съществува на феноменално ниво. Модуси на това ниво са: сходство, прилика,подобие.

ІІ. Абстракция на отъждествяването – по същество ниво 2 съвпада с процедурата идеализация, защото така отделеното общо тсе мисли като един предмет. Външното сходство запазва някои количествени, множествени характеристики на предметите.

Общото се разглежда като се тръгне от базисните онтологични редове – вещи, свойства, отношения.

Първа версия. Първи вариант. Общото като вещ – вещ не се разбира в империчен смисъл, а като отделеност – отделното (Аристотел - усия). Логически недостатък е превърнатото в пределно, общото не се ли превръща в единично. Единично – конкретното(свойства, признаци, отношения).общото се разбира като тъждество, самотъждественост.

Втори вариант.- реализиран от Дешан 18 в. 2 понятия – всичко(битие в себе си) и цяло(битие за себе си). Всичко според него е битие в себе си, а цялото битие за себе си. Замисълът е именно като цяло общото е нещо отделно, защото е крайно с граници и определено. С други думи където се реализира принципа на цялоста общото съществува като отделност(пр. Човешкото общество). Обществото произвежда собствените си предпоставки. Всичко - Платоновото единно – вътрешна съсредоточеност.

Трети вариант. – генетическа концепция да общото. Пр. Общият прадядо – конкретна отделност, която играе ролята на принцип на “генетична общност”.

Втора версия. Общото като всяко бъдещо – три състояния в един процес(Хегел). Свойствата=общото. Възражение – субстратът остава изцяло единично, а свойството езцяло общо. Получава се механистична връзка. В свойствата има нещо общо и нещо различно. Не се говори за субстрата. Не се държи сметка да многообразието на свойствата(първични и вторични). По скоро това служи на формалната логика поради механизма на предикация.общото е във връзката, отношението. Общо се тълкува като общност. Битийното единство е универсалното общо. Има три версии.

І. Вътрешен характер на отношенията(Аристотел). Отношенията са, но неотделими от субекта-недостатък-опосността от редукция – свойство. Неразчленен битиен абсолют(свойството).

ІІ. Външен характер на отношенията. Ръсел, Мур и др., за да запазят автономен характера на отношенията те смятат, че отношенията са между нещата. Отношенията трябва да имат собствена телесност. Негативен резултат е изпадането в лоша безкрайност. Умножават се до безкрайност отношенията.

ІІІ. Диалектическа. Отношенията се разглеждат като релационни свойства, като единство от външни и вътрешни характеристики на предмета. Замисълът – чрез връзкатамежду свойства и отношения тда се покаже, че общото може да се възпроизвежда детайлно, процесуално(някаква непрекъснатост). Общото се дефинира като диапазон в който проявите на един предмет не променят собствената си определеност.

kotence_91
03-11-2010, 14:55
http://download.http://www.teenproblem.net/school/95582/graf+monte+kristo+romanticheski+geroii/ за утре ми е но ще се радвам ако ми го свалите и до понеделник 8) p.s. Herzlichen Dank ;]

Граф дьо Монте Кристо – романтически герой
План за литературно интерпретативно съчинение
Увод:
Романът “Граф Монте Кристо “ се възприема като един от шедьоврите на своето време, остава не забравен и актуален през вековете.В него Александър Дюма добре вплита виртуозното си умение да завладява читателите с неповторимите си истории, които са израз на вечните човешки страхове и желания.
Теза:
Микротеза1:Граф дьо Монте Кристо е изключителна личност, поставена в необикновени условия. Неговите чувства, които са твърде различни по своя характер, не водят до открити сблъсъци, но въпреки това определят съдбата на всички герои в границите между живота и смъртта.
Микротеза2: В произведението на Дюма “Граф Монте Кристо” , главният герой напълно отговаря на изискванията за романтичен герой.
Доказателство:
Микротеза1: Граф дьо Монте Кристо е изключителна личност, поставена в необикновени условия. Неговите чувства, които са твърде различни по своя характер, не водят до открити сблъсъци, но въпреки това определят съдбата на всички герои в границите между живота и смъртта.

Разсъждения: Доказателства:
1.Граф дьо Монте Кристо – въплъщава философията за “изключителен човек”, който вярва в собствените си сили. “... не се отпущайте; вие ще се удавите, когато се опитате да избягате, ако не поддържате силите си.”; “ще плувам докрай”
2.Чувствата му - той изпитва ужас, в замъка, в който е затворен, омраза и ненавист към измамниците, но и обич към добрите и честни хора, удовлетворение от себе си. “честен момък”;”После светкавицата на омразата пламна в очите му, като си помисли за тримата мъже, на които дължеше това дълго и толкова жестоко затворничество.”

Извод1: Героят попада в една изключително тежка ситуация, от която може да излезе единствено ако повярва в силите си и възможностите си.

Преходно изречение: Изцяло в духа на романтичния персонаж ,графът остава загадка за другите,изживявайки сам духовната си драма.

Микротеза2: В произведението на Дюма “Граф Монте Кристо” , главният герой напълно отговаря на изискванията за романтичен герой.

Разсъждения: Доказателства:
В началото той е обикновен човек – не искащ нищо от живота, щастлив.
Мъченик – затворник, несправедливо осъден.Натрупване на много голям брой трудности при бягството – доказателство за издръжливостта на момъка.
Връща се след несправедливото наказание да отмъсти с божията помощ. “Господ, който ме пробуди да се боря с враговете си и ми даде сили да ги победя…”; ”небето потъмнява”;”въпреки бурята…той заспа”;”Ръцете му почнаха да се вдървяват, краката му изгубиха гъвкавостта си, движенията му станаха трудни резки”;”той не беше ял от четиридесет часа…”

Извод2: Със своите преживявания, животът на героя не се вписва в границите на обикновеното съществуване.
Заключение:
Преживяното от Дантес е още едно доказателство, че човек трябва добре да осмисли битието си и да не губи куража си да се бори, за да бъде свободен и независим. В живота на романтичния герой, а и на всеки човек има такива моменти, в които единствено вярата в собствените ти сили може да ти помогне да оцелееш.


Изготвила: Лидия Икемджиева 10б. клас



Граф дьо Монте Кристо – романтически герой
Съчинение


Романът “Граф Монте Кристо “ се възприема като един от шедьоврите на своето време, остава не забравен и актуален през вековете.В него Александър Дюма добре вплита виртуозното си умение да завладява читателите с неповторимите си истории, които са израз на вечните човешки страхове и желания.
Граф дьо Монте Кристо е изключителна личност, поставена в необикновени условия. Неговите чувства, които са твърде различни по своя характер, не водят до открити сблъсъци, но въпреки това определят съдбата на всички герои в границите между живота и смъртта. В произведението на Дюма , главният герой напълно отговаря на изискванията за романтичен герой.
В самото начало на творбата героят е представен като моряк, който на твърде млада възраст е постигнал успех в професията си. Той е силен и щастлив, предстои му годеж с любимата Мерцедес. Но тук, както в приказките започват множеството перипетии за героя да постигне пълното щастие. В романтичните сюжети често откриваме митологични или фолклорни мотиви. Преодоляването на трудностите е типична черта на романтизма.
Дантес, който по - късно се трансформира в Граф дьо Монте Кристо напълно въплъщава философията за “изключителен човек”, който вярва в собствените си сили: “... не се отпущайте; вие ще се удавите, когато се опитате да избягате, ако не поддържате силите си.” Призванието на героят е да се бори за справедливост и свобода. Като истински романтически герой, графа е навсякъде (но и никъде), приятел със всички ( но и с никой от висшите среди). Той е разпънат между Бога и Дявола и преодолява едностранчивостта на романтичните герои. В затвора успява да се справи със страшно много трудности докато стигне до идеята за бягство, с цел отмъщение. Под въздействието на абат Фариа Дантес преодолява собственото си отчаяние и взима решението да се бори срещу силите на злото.
В романтическата творба на Александър Дюма наказанието отново се интерпретира като лично дело. Героят не може да очаква от противоречивото, изпълнено с лъжи и престъпления общество да накаже според мярата виновниците за бедата му. Изцяло в духа на романтичния персонаж, графът остава загадка за другите, изживявайки сам духовната си драма.
Главният герой преминава през поредица от изпитания, запазва се като човек, въпреки изключително трудните обстоятелства, в които е поставен, разбира, че за свободния човек няма затвор. Новата личност, в която се преобразява Дантес трябва да осъществи всички романтически пориви на невинно осъдения моряк. Цитатите: ”небето потъмнява”; ”въпреки бурята…той заспа”; ”Ръцете му почнаха да се вдървяват, краката му изгубиха гъвкавостта си, движенията му станаха трудни резки” доказват издръжливостта на графа. След всичко, което преодолява, героят преоткрива любовта, и както във всички приказки доброто побеждава злото.
Със своите преживявания, животът на героя не се вписва в границите на обикновеното съществуване и доказва, че успех се постига чрез много усилия и вяра.
Преживяното от Дантес (Граф дьо Монте Кристо) е още едно доказателство, че човек трябва добре да осмисли битието си и да не губи куража си да се бори, за да бъде свободен и независим. В живота на романтичния герой, а и на всеки човек има такива моменти, в които единствено вярата в собствените ти сили може да ти помогне да оцелееш.

Bitte sch

SmilezZz
03-12-2010, 11:55
http://download.pomagalo.com/147636/vyzduhoplavane/?search=0

kotence_91
03-12-2010, 15:13
Реферат
по
Физика

Въздухоплаване





История

Преди малко повече от 200 години французите братя Жак-Етиен и Жозеф-Мишел Монголфие открили,че горещият въздух е по-лек от студения и се издига нагоре.Те конструирали балон от хартия и платно,загрели бътрешността му над огъня и наистина: балонът се издигнал.На 19 януари няколко седмици по-късно пуснали друг балон,за който бил закрепен кош.В него пътували овца,патица и петел.Те били първите въздухоплаватели в балон с горещ въздух.Първите балони били наречени монгофиери,на името на своите откриватели.
На 21 ноември 1783 година над Париж се издига най-фолемия монголфиер го този момент.На борда му пътуват Франсоа Пилатр дьо Розие и маркиз Д`Арланд.Това е първият свободен полет на балон с горещ въздух,който летят хора.По време на своя полет балона достига височина от почти 200 метра.Остават въз въздуха цели 25 минути.Само десет дни по-късно Жак Шарл и Ноел Роберт потеглят с балон,пълен с газ и изминават 43 километра. Когато научава за полета на Монголфие,Чарлз самостоятелно разработва балон , който се пълни с водород и който полита на 1 декември същата година.
До средата на XIX в. главно препятствие към полетите с помоща на източник на енергия е липсата на подходящ двигател.След появата на двигателя с вътрешно горене в края на XIX в. развитието се ускорява.
След много експериментална работа братя Райт извършват първия полет на човек със самолет с източник на енергия през 1903г.Техният самолет се казва „Флайър1”.
През първата световна война е много важен период за развитието на военната авиация.В началото на войната самолетите са използвани главно за разузнаване.
През периода след войната не се строят много нови самолети.Втората световна война дава нов тласък на авиацията:произведени са много количества военни самолети,направени са нововъведения в конструкцията,материалите, двигателите и използването на радара.След втората световна война реактивните самолети постепенно изместват самолетите с витла и много видове дейности.


Изготвил:Десислава Галинова
Гачева 7а клас
ОУ”Алеко Константинов”

sNkR
03-13-2010, 11:59
http://download.pomagalo.com/2038/tvorchestvoto+na+anton+pavlovich+chehov/?search=24452886

ако може на ЛС
благодаря предварително! :)

PiNk_GiRl
03-13-2010, 13:17
http://download.pomagalo.com/231317/folklornoto+i+modernoto+v+ralica/?search=0

Благодаря ви предварително! ;-)

detelina101
03-13-2010, 17:30
Фолклорното и модерното в поемата „Ралица”
(Интерпретативно съчинение)

Роден през 1866г., Пенчо Славейков пише в края на ХIХ и началото на ХХ век – в период на преход и изпитание за националните идеали и нравствените ценности. Творчество му е пример за отражението на тези обществени промени върху темите и проблемите на българската литература от онова време. От една страна, поетът остава духовно свързан с талантливия си баща и с традиционните възрожденски идеи, застъпени в текстовете на Петко Р. Славейков. От друга страна, младият Славейков членува в модернистичния кръг „Мисъл”, където попада под влиянието на разнообразни новаторски концепции от западна Европа. От преплитането на тези два фактора се раждат редица произведения, които обръщат поглед към фолклорното мислене, придавайки му ново звучене. Сред тях е и поемата „Ралица”.
„Ралица” се отличава с художественото единство между традиционните стилови и езикови похвати и етични норми и една модерна психологическа проблематика. Славейков черпи основни сюжетни схеми, теми и мотиви от фолклора и използва изразните средства на народната песен, за да рамкира българския патриархален космос и постави начални щрихи по главните образи в поемата си. Вглеждайки се в миналото, той извежда и утвърждава най-стойностните качества на българина, но и ги преосмисля за целите на новаторския си творчески замисъл. На основата на традицията Славейков създава един по-реалистичен и многопластов свят. В този нов свят поетът отделя важно място на проблемите на индивида в обществото, психологическия аспект на събитията, и изразява прозрения за човешката същност. Като поставя в центъра идеята за силата на човешкия дух, който надмогва личното страдание и отстоява своя избор, Славейков окончателно се откъсва от фолклорните традиции в българската литература.
Поетът използва фолклорните и модерни елементи още в описанието на времето и обстановката в „Ралица”. Споменаването на сезонните промени и съпътстващите ги празници от народния календар създава представа за изминаващо време: „Кръстовден мина”, „гората пожълтя”, „зимна впелица”, „вече великденските пости преваляха”,”при пролет се помина”, „есента доби рожба” и др. Така Славейков очертава познатата от народните песни и предания цикличност на времето, която подсказва затвореността на обществото. Но тук поетът заимства този фолклорен елемент само за да го разруши, като преобърне класическата подредба на сезоните. Започвайки с есента, а не с носещата живот пролет, Славейков смело излиза от традиционния модел и внушава, че външните процеси на природата влияят на човешкия живот по непредвидими начини. Затова хората не трябва да разчитат на постоянство от външния свят, а трябва да се концентрират върху обладаването на вътрешните сили. Описанието на пространствата в „Ралица” носи подобни универсални послания. Битът на българина и типичната атмосфера на патриархалния свят с неговите празници, седенки и сватби присъстват осезаемо. Опоетизирани са делникът, празникът и най-характерните моменти от народните обичаи – срещите при извора, хорото, сватосването. Поемата „развежда” читателя из познатите от народната словесност места: седенките, чешмата, дворовете, домашното огнище. На този фон се разиграват човешки драми, които обговарят непреходни добродетели - част не от бита, а от битието. Най-категоричният пример за това как традиционното място се превръща в символ на една човешка ценност е срещата на Ралица и Стоичко на чешмата. По принцип това е типична среща между най-прекрасната девойка на селото и нейния изкусител; същият сюжетен елемент присъства и в „Изворът на Белоногата” от Петко Славейков. Наситена с фолклорна стойност, тази среща активира драматичното напрежение в поемата и допринася за психологическата характеристика на героинята. Сцената освен това очертава вечния проблем в изкуството за несподелената любов.
- Пусни!... Сърцето силом се не зема.
Не е то пита, то се не ломи!
Този отговор наистина придава друго измерение на характера на Ралица. Така също се извежда една универсална, модерна ценност - силата на волята и способността да се защитава правото на свободния и естествен порив на сърцето. В крайна сметка Славейков излиза от бита – или традиционното, за да се пренесе в битието – модерното.
Самият образ на Ралица съчетава най-висшите традиционни ценности с модерните идеи на времето за силата на човешкия дух. Началният портрет на героинята е изваян под влиянието на народните песни. За него е характерна колоритната лексика и фразеология и разширените епически сравнения. Типичните фолклорната поетика и стилистика са представени с напевността на стиховете, разговорните интонации („Блазе й…Ех, кабил ни край не е…), традиционни сравнения (“той беше строен явор столоват, тя тънка, вита, кършена лоза”), епитети и метафори („бели менци” , „вакли очи” , „кръшна половина”). Ралица е истинско въплъщение на светлината и чистота, внушени най-точно от сравнението „като оназ вечерница в небето…” Тя изразява патриархалните добродетели, идеала за жена, съпруга и майка в синхрон с традицията. Освен че представа физическата красота във фолклорен план, Славейков я извисява до култ към жената по принцип. Той съчетава в образа й висшите битийни, патриархални ценности – вярност, безкористност, всеотдайна обич, с модерните идеи на времето за силата на човешкия дух при надмогване на страданието и за верността към себе си. Тихата усмивка се превръща в постоянния символ на тези ценности. Така както усмивката на Мона Лиза може да бъде интерпретирана по различни начини, усмивката на Ралица изразява цяла палитра от емоции. Тя е най-силният израз на човечност и жизненост, знак за нравствен стоицизъм и духовна чистота. В нея е съсредоточена цялата душевност на героинята. И най-вече усмивката въплъщава изстрадания оптимизъм, роден от болката:
…и пак оная хубава усмивка
на устните й цъфва, от живота
ненадломента – с несломено сърце.
Злото не успява да сломи героинята, защото тя е приела, надмогнала страданието и се съпротивлява срещу силата на съдбата и обстоятелствата. Загубата не я ограбва, а я прави душевно по-богата и я зарежда с енергия да посреща предизвикателствата и в тях да отстоява своята независимост като личност. Подвигът й е в духовно-нравственото надмогване на страданието и в способността да възкреси от руините своя свят, да намери нова опора в майчинството. В крайна сметка образът на Ралица е създаден по фолклорен модел, но многоаспектността на нейните преживявания надхвърлят рамките на фолклорен психологизъм и се пренасят в сферата на универсалното човешко. Съчетавайки фолклорното начало с модерната нравственост, Славейков подсказва, че зад конкретното битово пулсират общочовешки проблеми, които трябва да се приемат борбено и неотстъпчиво.
Подобно на образа на Ралица, Славейков представя и темата за любовта като преплита фолклорни и модерни похвати. Отново двамата млади са представени като типични герои на народна песен: той има „вакли очи”, а тя е „една в село”. Обичта им също е описана според обичаите: „двама лика/ и прилика, един за друг родени…” Сравнението на младите влюбени със „строен явор столоват” и „тънка, вита, кършена лоза” е поредната прилика с фолклорната традиция. Животът им след сватбата е също толкова предвидимо построен: „живяха честито”, „не смъгли му щастието нищо”. Свенливата любов („той, с усмивка дяволита”, „причерви се свенливо”) ги свързва по-скоро с фолклорното отколкото с модерното разбиране за отношенията между съпрузите. Традицията обаче преминава в новаторство, когато типичната любовна история не завършва по типичния начин – тя рухва. Славейков подсказва, че е отминало времето на идилията и любовта не е просто силно и драматично чувство. Съвременният свят е един сложен лабиринт от етични дилеми и в него волята и устойчивостта на героите трябва да бъдат проверени в страданието. Затова авторът изненадващо избира преодоляването на болката на Ралица, а не щастието й с Иво, за идейно-емоционалния център на поемата.
На последно място, Славейков използва традиционни и новаторски техники при многопластовото изображение на негативния герой на творбата – Стоичко. Той е обсебен от демоничното начало в човешката душа: „мисли зли”, „и недобър гореше плам в очите му”. Скритите страсти са представени в много психологически детайли: „мрак обзе душата”, „тъмен поглед”. Свързвайки образа на Стоичко с мрака, поетът го противопоставя директно на светлината, строяща от Ралица, и така засилва драматизма. Подобен контраст между двойката главна героиня – антагонист се открива и между Гергана и везира от „Извора на Белоногата”, където се разработват фолклорни мотиви. Стоичко обаче не е обрисуван едностранно, а е потърсен „человека в звяра”, както Славейков младши се зарича в „Олаф ван Гелдерн”. Неспокойната съвест, разкаянието и бягството на героя свидетелстват за сложността на неговата психика. Разкривайки една мрачна и противоречива натура, поетът поставя модерните проблеми за греха и възмездието, престъплението и наказанието, любовта и нейната греховна същност. Той успява да излезе извън фолклорната плоскост, за да представи своите модерни възгледи за човешкия характер.
Фолклорното и модерното в поемата „Ралица” се преплитат в описанието на обстановката и времето, за да изградят един по-реалистичен и сложен свят. Главната героиня се превръща в символ на народния идеал за женска красота и нравственост, съчетани с постоянна сила на духа въпреки страданията. Трагичното рухване на нейната любов е не само върховното изпитание за тези ценности, а и доказателство Славейковото модерно виждане за щастието. Новаторският му похват при развитието на традиционния образ на антагониста в поемата също свидетелства за уникалните творчески експерименти на поета. Преобръщайки различни фолклорните техники в нашата литература с „Ралица”, а също и с „Неразделни” и „Бойко”, Славейков синтезира модерния светоглед на съвременния човек и създава нова митология за българския народ.

sNkR
03-13-2010, 17:56
http://download.pomagalo.com/2038/tvorchestvoto+na+anton+pavlovich+chehov/?search=24452886

ако може на ЛС
благодаря предварително! :)

Sweeety1
03-13-2010, 20:37
http://download.pomagalo.com/189154/aspektomat/?search=24407606

http://download.pomagalo.com/189150/shraiibproektor/

http://download.pomagalo.com/247556/zvukovi+tehnicheski+sredstva/?search=24408156

Може и на лично :( Мерси :(

djuki
03-14-2010, 09:41
http://download.pomagalo.com/319437/ivan+vazov+chichovci+18+glava/?search=24450017



http://download.pomagalo.com/255727/problema+za+robstvoto+i+svobodata+v+xiii+glava+na+ povestta+chichovci+ot+ivan+vazov+/


мерси :)

sNkR
03-14-2010, 09:58
http://download.pomagalo.com/2038/tvorchestvoto+na+anton+pavlovich+chehov/?search=24452886

бях объркал линка по-рано в темата :) на ЛС ако може, за утре други ден най-късно PLSSS :-o

roadrunner
03-14-2010, 10:53
http://download.pomagalo.com/92018/ima+li+myasto+za+lyja+v+otnosheniyata+mejdu+priyat eli/

Благодаря предварително

Nepovtorima_93
03-14-2010, 10:56
http://download.pomagalo.com/91973/syzdavane+na+bylgarskata+dyrjava/?search=24458135

djuki
03-14-2010, 11:12
Създаване и укрепване на българската
държава

През VІІ век на Балканския полуостров стават събития, които предопределят неговата историческа съдба за много столетия напред. Със заселването на славяните в началото на века не само е нанесен удар на робовладелското общество и на политическата мощ на византийската империя, но е променена съществено и етническата картина на тукашните земи. В Европейския югоизток се създава сложна и напрегната обстановка. Византия преживява тежка криза. Арабите завладяват малоазийските й области и се устремяват към Цариград. Аварският хаганат се опитва да задържи и укрепи своята власт над славянските и номадски племена в Средна Европа и Балканския северозапад. Хазарският хаганат налага господството си в степите между Днепър и Кубан, които преди влизат в състава на прабългарското обединение “Голяма”, “Велика” България.
В края на VІІ век се създават условия за раждането на българската държава – едно от най-значимите събития в историята не само на Европейския югоизток, но и в цяла Европа. Създаването на обща държава между славяни и прабългари е естествен резултат от приблизително еднаквото обществено-икономическо развитие, промените в социалната структура на двете етнически общности и заплахата, която представлява Византия за тях. Някои изследователи считат, че това става възможно и защото двата етноса се познават далеч преди да заживеят съвместно.
Интересът към българската държава и нейното създаване се проявява у голям брой хронисти – византийци, арменци, сирийци, сърби, западни автори и др. Затова събитие пишат сирийският презвитер Константин, византийците Теофан и Никифор, Георги Монах, Лъв Граматик, Мартин Опавиенски. За нея се говори в Болонската хроника, Кавенския летопис. За събитието съобщават Анастасий Библиотекар, белгийският монах Зигеберт. Първата българска историческа творба, която съобщава за първите български владетели, е “Именникът на българските ханове”, достигнал до нас в три руски преписа. Българският апокрифен летопис от ХІІ век също запазва спомена за миналото на държавата. Сведения за ранната история на държавата се съдържат и в летописни добавки към старобългарския превод на Манасиевата хроника от времето на Йоан Александър – ХІV век.
В Късното средновековие, когато българската държава не съществува, за нейното създаване пишат Цезар Бароний, Мавро Орбини, Блазиус Клайнер и нашият Паисий Хилендарски.
Веднага след Освобождението с този въпрос се занимават К. Иречек, М. Дринов, а малко по-късно Иван Дуйчев, Петър Мутафчиев и др. Безспорно най-цялостно изследване е трудът на В. Златарски “История на българската държава през средните векове”, С., 1918 г. В най-ново време са направени много изследвания и публикации. Най-значителни са на Ал. Бурмов, Д. Ангелов, П. Петров, В. Гюзелев, Й. Андреев, Ив. Лазаров, П. Ангелов и др.
През втората половина на VІІ век балканските славяни са поставени под заплахата да бъдат покорени от византийската империя или от напиращия от северозапад Аварски хаганат. При създалата се опасност в земите на север от Стара планина още през VІІ век е създаден племенен съюз, който в продължение на няколко десетилетия води упорита борба против опитите на Византия да възстанови властта си в Мизия. Този именно съюз, в който влизат седемте славянски племена и северите, после заедно с прабългарите участва в създаването в българската държава. Сведенията за племенното обединение в Подунавието са оскъдни. За него разказват хронистите Теофан и Никифор, но дотолкова, доколкото влизат във взаимоотношения с прабългарите. Въпросът за местонахождението и за големината на племенния съюз не е уточнен. В изворите изрично се сочи, че неговите южни съседи са византийците, а на запад и северозапад – аварите. Следователно славянското племенно обединение в Подунавието през VІІ век се простира от двете страни на Дунава: от Стара планина до Карпатите. Всяко племе запазва до голяма степен своята самостоятелност, управлява се от собствен княз, а заеманата от него територия образува отделно княжество, известно по-сетне с името Славиния.
В историческата литература намира място въпросът дали съществува славянска държава преди идването на прабългарите на Балканския полуостров. С. Никитин изказва мнение, че около средата на VІІ век в Мизия възниква самостоятелна славянска държава. Други автори, между които Петър Петров, считат, че това схващане е пресилено и не е приемливо.
В историческата литература се спори и относно броят на славянските племена, които участват във военно-племенното обединение. Една част от учените – П. Мутафчиев, М. Войнов, Д. Ангелов – смятат, че славянските племена са седем и племето севери е едно от тях. Васил Златарски, Ал. Бурмов, П. Петров твърдят, че племената са осем – седемте племена и северите. Друго мнение изказва Иван Дуйчев – числото седем е библейско и не се употребява в буквалния смисъл на думата, а със значението на много. Г. Цанкова-Петкова, В. Бешевлиев считат, че племената са две – северите и “седемте рода” или това е едно племе.
Колоси в науката като К.Иречек, В.Златарски, П.Мутафчиев и др. разглеждат фактологическата страна на проблема “създаване на българската държава”. Те изясняват хронологическата последователност на събитията. Но интерпретации от философска, културологична и социологическа гледна точка липсват.
Когато се разглежда началото на българската държавно-политическа традиция, само някои автори /Петър Мутафчиев, Иван Дуйчев/, а сега и най-новите изследователи, чието мнение се изразява от Георги Бакалов, обръщат внимание на степното номадско минало и съществуващата традиция.
Някои приемат, че Стара Велика България е военно-племенен съюз на прабългарите, други са на мнение, че Кубрат управлява “степна държава” или “степна империя”, която след смъртта му се разпада. С оглед на тези твърдения неизбежно се стига до идеята, че Аспарух “създава” или “образува” нова държава с името България.
Относно създаването на държавата съществуват в българската наука различни концепции, които се отнасят преди всичко до причините за създаването й. Почти половин век съществува марксистката концепция. Според историческия материализъм на определен етап от развитието, обществото се разделя на класи, държавата възниква като инструмент на господстващата класа, за да си осигури нейното икономическо превъзходство и да се експлоатират масите. Според тази концепция това е най-важната вътрешна функция на държавата. Осигуряването на господството става чрез създаване на апарат за принуда – закони, войска, полиция и др. външната функция се свежда до защита на собствената територия и присъединяване на нови земи. Следователно държавата се въплъщава от институциите, но при съществуването на подходящи икономически условия. При това не е трудно да се приеме идеята, че държавите на българите се създават, разпадат и отново създават. Съвременните постижения на философията, социологията, политологията, правото, историята, култорологията, етнологията и социалната антропология позволяват да се твърди, че държавата е естествен продукт на човешкото развитие, чиито корени се крият в еволюцията, т.е. в извечния стремеж на всяко живо същество към биологично оцеляване. Така се поставя началото на социалната концепция за държавата. В този смисъл държавата е сложно органично единство на народ, власт и територия. Това означава че тя може да променя географските си граници, може да придобива и да губи територии, без да се променят останалите параметри. В определен смисъл народът е държавата и държавата е народът.
Създаването на българската държава е в пряка връзка с идването на българите на Балканския полуостров. Византийските хронисти Теофан Изповедник, патриарх Никифор, Зонара свидетелстват, че прабългарите начело с Аспарух започват системни нападения в пределите на Византия – областта от Дунав до Стара планина, от Шуменското възвишение до Черно море. Теофан отбелязва изрично, че народът на българите, който се е настанил отвъд Дунава в “удобно за заселване място, наречен на техен език Оглос, напада и опустошава близките до Дунава земи т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните”
Нападенията на прабългарите над византийските територии на юг от Дунава сериозно заплашват господството на империята. Опасността се засилва и от възможността за съюзяване с мизийските славяни. Византийският император Константин IV Погонат /668-685год./ предприема походи през пролетта на 680година. Голям поход по суша и по море. Едната византийска армия през Тракия се отправя срещу славяните, а другата – начело със самия император отплува с кораби към Дунавската делта, за да се справи с прабългарите. Според Теофан, когато прабългарите виждат гъстите и многобройни редици на византийската армия, те не се решават да влязат в сражение, а се оттеглят в своето укрепление, обградено с блата и непроходима местност. В продължение на три-четири дни и двете войски стоят една срещу друга, без да предприемат каквито и да било действия. По същото време императорът, който страдал от силна болка в крака, напуска византийския лагер и с пет кораба заминава за Месемврия да прави бани. Сред войската се пуска слух, че бяга. Страхът предизвиква уплаха у войската и се спуска да бяга без сражение. Сега прабългарите излизат от укреплението и започват да преследват противниците си. Има много убити и ранени. Прабългарите преследват неприятеля през Дунава, нахлуват в Добруджа, стигат до Одесос/Варна/ и завземат цялата област на север от Стара планина, която до тогава е византийско владение.
Погромът на византийците и настаняването на прабългарите в Балканския североизток като непосредствени съседи на славянските племена възвестява раждането на българската държава. Особеностите на конкретния исторически момент, в който става това са ясни: на лице е вътрешен фактор – социално-икономическата характеристика както за славяните, така и за прабългарите, които се намират в условията на разлагане на родовото общество и започващата социална диференциация. Освен социално-икономическите предпоставки съществува и общия враг Византия, която започва настъпление срещу славяните. Самите прабългари се намират в твърде сложно положение, макар и победители. Те се заселват в територии, с чиято загуба Византия никога няма да се примири. Очевидно е, че предстоят нови, още по-решителни битки и че войната от 680 и 681година е само началото. За да се укрепят в новите си земи трябва да държат сметка и за хазарите, които се намират в техния тил и да уредят отношенията си със славяните.
Стреснат от успехите на прабългарите император Константин IV Погонат е принуден през лятото на 681година да сключи мирен договор с прабългарския хан. Той се задължава “за срам на ромеите” по израза на византийския хронист да плаща ежегоден данък. Този акт всъщност представлява юридическо признаване на създадената българска държава. Интересно е едно известие на хрониста Зигеберт, който по повод поражението на Константин IV Погонат в Онгъла казва: “Отсега нататък трябва да се отбележи българското царство”
В историческата наука се води спор за годината на създаване на българската държава. Като описва войната на прабългарите с Византия и сключването на мирния договор, Теофан поставя тези събития в 6171 година от сътворението на света. Изчислена по антиохийската ера се получава 679 година. Доказано е, че Теофан изостава с една година и твърдението, че българската държава е създадена през 679 година е изоставено. Остава спорът за 680 или 681 година. В 680 год. е битката в Онгъла , а в 681 год. е мирът.
Този мир се тълкува еднозначно от повечето български историци, тъй като според тях той означава много повече – получаване на международно признание от Византия. Това е следствие от низ от събития, протекли от 680 до 681 г. С други думи, мирът от 681 г. фиксира началото на нова Дунавска България, различна от Стара Велика България на хан Кубрат
Има изследователи, които приемат мира, но вземат пред вид и други факти. Те се базират на факта, че в историята на Византия могат да се намерят десетки случаи на мирни договори, чрез които империята се задължава да плаща тежки и срамни годишни данъци, за да бъде прекратено някакво варварско нашествие. При това даже предоставя територия за заселване. Империята просто купува спокойствието си. Отстъпките се правят в краткосрочен план, докато се намери противодействие на варварската агресия. Презрението към варварите е толкова голямо, че нарушаването на договорите не се смята за грях. Като се имат предвид думите на Теофан за българите, че са “мръсен и новопоявил се народ”, става ясно, че мирът от 681 г. не е прецедент. Въпреки това, традиционната българска историография настоява, че договорът от 681 г. е юридическото признаване на българската държава.
Някои медиависти тълкуват изворите по друг начин. Според тях събитията, за които говорят Теофан, патриарх Никифор и Констонтин Апамейски, описани в единствения съвременен български паметник – “”Именник на българските ханове”, са представени като преместване на “княжеството отсам Дунава”, т.е. не се създава нова държава.
Така се поставя въпросът за международното признание на българската държава.
В българската историческа наука се привеждат различни доказателства. Оскъдните исторически извори показват, че българските владетели Органа и Кубрат са в центъра на полезрението на Византия през 20-30-те години на VІІ век, тъй като са удостоени с почетните титли “патриций”, покръстени са и поддържат “дълбок мир” с Византия, получават големи “подаръци”, т.е. годишни данъци. Това показва, че Стара Велика България получава международно признание.
През 705 г. император Юстиниан ІІ прави големи отстъпки на хан Тервел. Тервел е удостоен с титлата “кесар”, покръстен е, Византия се задължава да плаща годишен данък, според Теофан и Лексикон Свидас, ханът получава големи дарове. През 716 г. при император Теодосий ІІІ всички тези отстъпки са потвърдени, като се определят юридически и границите на държавите. Следователно постигнатото от Органа и Кубрат е утвърдено и доразвито. Няма данни за такива отстъпки при Аспарух, поради което някои изследователи считат, че истинското признаване на държавата става при хан Тервел.
Всички византийски хронисти представят победата като резултат само на изненада. Разбиването обаче на такава армия не може да бъде резултат само на изненада. Някои сведения навеждат на мисълта, че във военните действия са участвали и славяните.
Българската историческа наука отдавна се занимава с проблема за ролята на двата основни етнически елемента в образуването на българската държава. Тъй като не бива да се забравя, че с идването на Балканите славяните асимилират тракийското население. Редно е да се посочи ролята на траките в етнообразувателния процес. Това прави Ив. Дуйчев, който посочва приноса им в държавнообразувателния процес. Той напомня липсата на сведения в историческите извори за съпротива от страна на траките срещу славяните и уточнява, че поглъщайки оцелялото тракийско население, славяните възприемат неговата висока култура. Въз основа на това Ив. Дуйчев твърди, че съществува приемственост в създаването на българската държава между Античност и Ранно средновековие.
Г.Баласчев и други историци считат, че държавнообразувателният процес е дело само на прабългарите. Вече научно е обоснован значителният принос на славяните в създаването на държавата, при решаването на общи въпроси на външната политика, при опазването на границата, при формирането на държавните институции. Не бива да се забравя и обстоятелството, че прабългарите на Аспарух се включват в предварително изградения съюз на седемте славянски племена и северите и че българският бит, език, култура придобиват изцяло славянски облик.
Акад. Д.Ангелов и проф. П.Петров доказват наличието на славяно-български контакт във времето даже преди 680-681 г. още в Панония, където те съвместно живеят под властта на хуните, а после под властта на аварите. Те напомнят, че в Онгъла новодошлите българи на хан Аспарух попадат в славянска среда. Прабългарите заедно със славяните се бият срещу авари, хазари, ромеи. В отношенията си с Византия славяните са облекчавани от прабългарските нападения в териториите й. Следователно корените на прабългарския съюз могат да се търсят далеч преди 680г.
Тези противоречия са възникнали, тъй като до нас са достигнали ограничени сведения, главно от Теофан и Никифор, които пишат през ІХ век и може да се направи различно филологическо тълкуване на употребения от тях израз.
Независимо един от друг – Теофан, Никифор и “Повесть временньх лет” – твърдят едно и също: прабългарите покоряват славяните и ги принуждават да им плащат данък, освен това ги задължават да им пазят границите. Не бива обаче да са мисли, че “покоряване” означава “робство”. При варварските народи от Великото преселение на народите нещата стоят по-различно. Независимо от кого са покорени, те запазват своя облик и вътрешнополитическа самостоятелност. В този смисъл славяните приемат върховенството на прабългарите.
Взаимоотношенията между славяни и прабългари получават различно тълкуване в българската историческа наука. В.Златарски защитава предположението, че при настаняването на прабългарите на Балканите се установяват съюзни отношения със заварените славянски племена. Ученият се базира на предположението, че българите са само едно 10 000 орда, докато славяните са далеч по-многобройни. Затова Аспарух не може да се конфронтира със славяните, когато е застрашен от хазари, авари и ромеи. През 50-70-те години на ХХ век тази хипотеза се доразвива и добива идеологически облик. Така се достига до едно непотвърдено с факти твърдение за “федеративни” отношения между славяни и прабългари. Съответно и България има федеративен характер.
В съвременната наука все повече се налага мнението, че славяните са покорени, но в значението на времето – последната четвърт на VІІ век. Това не намалява ролята им в образувателния процес на държавата. Един многоброен народ, който участва активно в образуването на българската народност, макар че остава името на държавата България. Това име за първи път се споменава на заседанието на Шестия Вселенски църковен събор в Цариград на 9 август 681 г.
Основното ядро на новосъздадената държава представляват земите на бившата римска провинция Мизия /дн. Северозападна България/. За южна граница служи старопланинския масив. На изток граница е черноморското крайбрежие, въпреки че първоначално някои градове като Томи, Одесос, Констанция остават във византийски ръце. На североизток под контрола на Аспарух остава областта Онгъл /Оглос/, чиято територия е спорна, но някои като П.Ангелов приемат, че се заключава между реките Днестър и Прут, а други – че е в делтата на р. Дунав.на север в пределите на българската държава влизат територии от бившата римска провинция Дакия /дн. Румъния/. В съчиненията на византийските хронисти областите северно от Дунав са наричани с общото название “Отвъддунавска България”. На запад и северозапад границата достига до Железни врата на Дунав и източните разклонения на Карпатите. Тези предположения се базират главно на археологически разкопки, които показват наличието на компактно славянско население в споменатите територии. Открити са и големи прабългарски съкровища от VІІ – VІІІ век, които показват, че източната граница достига до големи водни прегради – Днепър или Днестър.
Изграждането на славяно-българския съюз става при зачитането на териториалната обособеност на двете етнически групи. Прабългарите заварват славянско и друго население, градове и градски живот, съществуващ от векове държавен живот. Заимстват някои неща, същевременно те налагат своя начин на живот и форми на управление. Така е създаден прабългарският “саракт” – държавно обединение, начело на което стои хан и което се дели на три части по подобие на войската: ляво, дясно крило и център. Върховното управление над страната изобщо и над центъра принадлежи на хана, а кавханът и ичиргубоилът са помощници на хана и стоят начело на двете крила. Така изглаждането на държавата става независимо от славянските племена.
Славянските племена също запазват самоуправлението си. Начело стоят князе. Територията на едно племе образува Славиния. Отначало с “България” се означава само територията, на която живеят прабългарите. Общата държава представлява съюз между България и Славиниите, поради което нейният характер може да се определи като славянобългарски.
Държавата се изгражда като типична средновековна монархия.
Начело на държавата застава вождът на прабългарите – хан Аспарух. На второ място след хана е кавханът – непосредствен сътрудник и помощник на хана. Неговата задача е да се грижи за вътрешните крепости и преди всичко за столицата. Владетелската власт е частично споделяна и ограничавана от съвета на великите боили. Важно място заема ичиргубоилът, който се грижи за войската и външните крепости. Една от традициите на родовия свят, която се запазва е практиката на народните събори. На тях се вземат важни решения за бъдещето на държавата. На такъв събор може да се реши даже смяната на владетеля, независимо от неговите правомощия. За столица на държавата е определен укрепеният лагер Плиска, намиращ се на територията на прабългарите.
Въпросите на външната политика и войната са общи, но основна роля за решаването им има ханът. Той определя задълженията на двете племенни групи. На седемте славянски племена е възложена задачата да защитават границата с аварите. Северите, които живеят в проходите на Източна Стара планина, поемат защитата срещу Византия. Прабългарите освен защитата на страната поемат задължението да бранят територията откъм морето и срещу напиращите хазари.
Организиращата и направляваща роля на прабългарите не намалява и по-късно. С важното си стратегическо положение, със здравата си военна организация, с ръководните си функции в държавата те поемат твърде много за отбиване на византийските нападения, за укрепване на съюзното държавно обединение. Затова по-голяма част от управленческата терминология в държавата е прабългарска. Прабългарите дават свое име на държавата. Българи започват да се наричат с течение на времето всички поданици.
Славяните също изиграват голяма роля. Князете задълго успяват да запазят своята самостоятелност и да участват в държавния живот. Не бива да се забравя, че славяните са основната маса от населението, което довежда до налагането на техния език, бит и култура. Затова независимо от прабългарите и траките, държавата все повече добива славянски характер.
Основните задачи, които стоят пред младата държава, са свързани с укрепването и стабилизирането на границите с Византия, хазарите, аварите.
При новия византийски император Юстиниан ІІ /685-695 г./ през 688 г. сключеният мирен договор е нарушен. Заедно с българската държава той напада и славяните в Македония. Войската на хан Аспарух разгромява византийците, а техният император успява да се спаси с позорно бягство.
Около 686 г. българите, водени от Кубер, въстават срещу Аварския хаганат и преминават необезпокоявани р. Дунав. Навлизат дълбоко в територията на Византия. Заселват се в Керасимийското /Битолското/ поле.тази област започва да се нарича България, а нейните жители – българи. Има предположения, че са съществували връзки между българската държава и куберовите българи.
Годините на управлението на хан Аспарух са забулени в неизвстност. Само едно късно известие – Българската апокрифна летопис от ХІ век – дава основание да се предполага, че е загинал във войната с хазарите на север от Дунавското устие.
Създаването на българската държава е важно събитие в европейската история. Тя е първата трайна “варварска” държавна организация на Балканския полуостров, чиято поява променя хода на процесите и събитията и съдейства за политическото и етническото спояване на прабългарите и славяните, поставя началото на формиране на българската народност.
След смъртта на хан Аспарух, който произлиза от прабългарския род Дуло, управлението на българската държава преминава в ръцете на неговия син Тервел /701-718 г./. неговото поприще на владетел оставя кратки, но дълбоки следи. В политиката на новия владетел, се очертават няколко важни тенденции, които намират своето продължение и при неговите приемници. На първо място хан Тервел успешно съчетава военните и дипломатическите средства в своята външна политика. Нейната основна цел е териториалното разширение на България и утвърждаването авторитета на хана.
През 705 г. българската войска оказва помощ на сваления византийски император Юстиниан ІІ, за да си възвърне престола с 5 000 войска. За награда хан Тервел получава титлата кесар и областта Загоре /между Източна Стара планина и Странджа/, която представлява първото голямо териториално разширение и е с важно стратегическо положение. През нея преминават най-късите и удобни пътища от Константинопол до Плиска и открива път към черноморските пристанища. Този договор е най-ранен и се съдържа в текст, изсечен под Мадарския конник. Високото достойнство, което получава хан Тервел се потвърждава от намерения при археологически разкопки оловен печат, върху който стои надпис на гръцки: “Богородице, помагай на кесаря Тервел”.
Постигнатото през 705 г. като цяло има голямо значение. Само около 25 години след създаването на България, тя не само укрепва, но вече се намесва успешно във вътрешните работи на Византия. Вътрешното положение на държавата е заздравено. Утвърден е авторитетът на новата държава сред славяните на Балканския полуостров, нараства нейният международен престиж. Дори западните хронисти го изтъкват като една от най-значимите политически прояви в международните отношения от началото на VІІІ в.
През 708 г. обаче императорът анулира сключения с България договор и потегля на поход. В битката при Анхиало /Дн. Поморие/ неговата войска претърпява катастрофално поражение. Като се възползва от слабостта но Византия, хан Тервел на два пъти – 711 и 716 г. – нахлува в Тракия и достига до Цариград. През 711 г., забравил за коварството на императора, хан Тервел, отново му изпраща на помощ 3 000 души войска, но този път Юстиниан не успява да надделее над противниците си и загубва главата си.
По време на управлението на хан Тервел започва да се оформя още една тенденция във външната политика – превземането на византийската столица. Па време на втория поход византийският император Теодосий ІІІ е принуден да сключи договор с българите. Договорът от 716 г. има следните клаузи: уточнена е границата между двете държави, като на юг достига до крепостта Милеона /дн. с.Ябълково, Хасковско/, до р. Марица и Странджа; императорът се задължава да изплаща на българската държава ежегоден данък в скъпи копринени дрехи и червени кожи на стойност 30литра злато; уредени са и търговските отношения – стоките без печат на една от двете страни да бъдат конфискувани. Счита се, че това е първият търговски договор в Европа. Той дава възможност на България да разшири територията си на юг от Стара планина – първото голямо разширение, да си осигури годишен данък, получаван от 681 г. и за икономическо възмогване на младата държава. Самият данък говори за признаването на България от Византия.
По време на продължителната обсада от арабите на Константинопол по суша и по море през 717 – 718 г. в най-решителния момент българите се притичват на помощ на византийците. Явно византийският император Лъв ІІІ постига споразумение с българския владетел, който напада в гръб арабите. Удържаната победа над многочислената арабска войска прави поразително впечатление на съвременниците. Многобройни западни извори от Италия, Германия, Франция от VІІІ – ХІV век разказват обстойно за военните действия. Според летописеца Теофан в битката загиват 20 000 араби, а според Зигеберт – 30 000. Приема се, че победата на Тервел, както и по-късно поражението на арабите при Поатие от френския крал Карл Мартел са тези събития, които не позволяват на арабската експанзия да се разпространи дълбоко във вътрешността на Европа.
Постигнатото по времето на Тервел, наследено и запазено в мир до средата на VІІІ век, оказва благотворно влияние за по-нататъшното съществуване на българската държава през следващите десетилетия.
Историята на българската държава след военните действия край Цариград срещу арабите през 718 г. до средата на VІІІ век е малко позната поради липсата на изворови данни. Съществуват противоречиви мнения относно реда, имената и точните години на управление на българските владетели. Според “Именника на българските ханове” Тервел управлява 21 години, т.е. 17 години. Така смята и Йордан Андреев, но много от съвременните изследователи като П.Ангелов определят края на управлението не в 721, а в 718 г.
В “Именника на българските ханове” не е отбелязано името на третия владетел, но е казано, че е той е управлявал 28 години Според западни хронисти името му е Кормесий. Според византийския хронист Теофан той подписва договора през 716 г., но всички данни показват, че по това време управлява Тервел. Затова някои изследователи смятат, че той е съуправител на Тервел. Името му е записано и в надпис при Мадарския конник.
В “Именника на българските ханове” след неизвестния владетел следва Севар, а след него Кормисош, който “измени рода Дулов” и родът му е Вокил, управлявал 17 години. Всъщност самостоятелно Кормисош управлява 753-756 г., а вероятно преди това е съуправител на Севар. Изречението за смяната на рода предезвиква много спорове. Но явно е, че започва голямо вътрешно сътресение. След Кормисош вече се извършва смяната на рода Дуло и следващият владетел Винех е от рода Укил. Задълбочаването на кризата следва и от влошаването на отношенията с Византия. През 755 г. император Константин V Копроним започва да укрепва някои селища в Тракия. Българите поискват данък за тези крепости. Така започват поредица от походи срещу България в периода 755-775 г. с цел унищожаването й. Кризата в България се задълбочава. Последователно на ханския престол се сменят Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган, като с това се сменят управляващите родове Вокил, Укил, Угаин.
За вътрешнополитическата криза се посочват различни причини. В домогванията до престола някои от претендентите се осланят на Византия, а други са за решителни действия срещу нея. Има изказано предположение, че за избухване на кризата не без значение са някои противоречия между прабългари и славяни.
Независимостта на България се отстоява от влизащите в пределите на държавата славяни. В старопланинските проходи при отбраната им се отличава славянският княз Славун и както пише П.Мутафчиев славяните са “стражата на Балкана”.
След продължителната отбранителна борба външната политика на българската държава проявява отново признаци на активизация при управлението на хан Телериг /768-777 г./. в 775 г. той успява да заблуди в писмо византийския император, че ще бяга при него и иска списък на доверените му хора. Константин V повярвал, но това довежда до избиването им. Той изпраща 12 000 войска към областта на славянското племе берзити. С това той прави опит да отклони изцяло вниманието на империята от походите й срещу България и същевременно този ход е продължение на политиката за обединяване на областите им в пределите на българската държава – тенденция, положена още от хан Аспарух.
Най-сетне по времето на хан Кардам /777-803 г./ вътрешните междуособици стихват. Избухва нова война между България и Византия през 789 г. В резултат на успешната битка край крепостта Маркели /до дн. Карнобат/ в 792 г., при която е пленен обозът и императорската шатра със съкровището й и цялата й прислуга. Сключва се договор, като империята се задължава да плаща данък. Управлението на хан Кардам успява да закрепи ролята на ханската власт и вътрешния мир в страната.
Създаването и укрепването на славяно-българската държава оказва голямо влияншие върху развитието на славяни и прабългари, а също така върху историческата съдба на Европейския югоизток. Чрез нейното съществуване се създават условия за възникване и формиране на нова народност и култура. Тази държава, приобщавайки големи групи славяни на Балканския полуостров, ги откъсва от влиянието на византийската култура и общество и ги превръща в потенциал на една бъдеща средновековна култура – славянската.
В международен аспект България създава модела, по който по-късно възникват и други славянски и неславянски държави в Югоизточна Европа. За пръв път в средновековната история тази държава прави пробив в идеологията на византийския универсализъм и поставя началото на възникване на народностна държава в тази част на европейския континент.

detelina101
03-14-2010, 11:37
Има ли място за лъжа в отношенията между приятели

''Според мен няма място за лъжи между приятели. Няма място за лъжи в живота въобще, но между приятели е немислимо.
А може би трябва да си зададем въпроса какво е ”лъжа”. Може би трябва да се замислим кого наричаме ”приятел”....
Лъжата... Не напразно има една много хубава народна поговорка - ”на лъжата краката са къси”! Независимо колко умела е една лъжа, винаги истината излиза на яве. Независимо дали лъжата е с цел да не нараниш с истината приятеля или просто имаш изгода, лъжата си е лъжа. Вярно, има така наречената ”благородна лъжа”. Не знам, обаче, дали ако за всяка изречена лъжа слагаме определението ”благородна”, ще е наистина благородна. И благородна за кого? Може би за теб самия, защото си нямал сили да кажеш това, което е трябвало да кажеш – истината. Колко е по-лесно да излъжеш. Колко е лесно да говориш хубави неща на хората около теб, независимо че половината от казаното е лъжа. И колко е по-трудно човек да застане очи в очи с приятеля и да му каже истината. Да, ще го заболи много, ще те заболи и теб. От истината боли, но по-добре да те боли от нея, отколкото да те заболи от факта, че си бил излъган и то от приятел. Човек понася лъжа повече, когато тя е изречена от някой, когото не му е толкова близък, но от приятел – чувства се предаден. Наричаме някого приятел, но защо ни е нужно да го лъжем, ако той е някой по-специален за нас от другите хора- така рискуваме да го загубим безвъзвратно. Приятел не е човек, който просто така сме го нарекли. Това е човек, с когото можем да споделим и най-дълбоките си тайни и знаем, че те ще си останат тайни, можем да разчитаме на подкрепа, когато изпаднем в безизходица. Приятелят ни прощава за грешките, приема нашите недостатъци, преживява с нас проблемите ни. Приятелят е човек, на когото можеш да се обадиш в 02:30 ч. през нощта, защото имаш нужда от някого до себе си и знаеш, че той ще се отзове веднага – без въпроси, без упреци. Приятелят е толкова скъп за теб човек, че никога не би ти минало през ум да го нараниш като го излъжеш, т.е да предадеш доверието, което ти е гласувал. Как можеш да излъжеш приятел, когато утре ще искаш той да е искрен с теб? Ако го лъжеш как ще го гледаш в очите, без да изпиташ срам, без да се почувстваш гузен? Ако не се почувстваш така..... замисли се дали въобще този човек ти е приятел...''

Sweeety1
03-14-2010, 13:08
http://download.http://www.teenproblem.net/school/189154/aspektomat/?search=24407606

http://download.http://www.teenproblem.net/school/189150/shraiibproektor/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/247556/zvukovi+tehnicheski+sredstva/?search=24408156

Може и на лично :( Мерси :(

Glamm
03-14-2010, 14:06
ако може :-o


http://download.pomagalo.com/237192/sasht+sled+vsv/?search=24465964

http://download.pomagalo.com/292307/fakti+za+sasht+sled+vtorata+svetovna+voiina/?search=24476810


Благодаря предварително :)

kotence_91
03-14-2010, 15:38
http://download.http://www.teenproblem.net/school/237192/sasht+sled+vsv/?search=24465964

САЩ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНАСъединените щати излизат от Втората световна война като свръх сила, притежаваща всички компоненти на глобално могъщество. Както започва да се признава все повече напоследък, не издържа критиката тезата, че СССР е бил реален глобален съперник на Америка. Опустошените западно от Москва територии вследствие на немското нашествие (това като негатив) и контролът върху Източна Европа не дават на Съветите предимства и ресурси за ефикасна борба срещу американската суперсила. През 1943 г. обемът на промишлената продукция в САЩ нараства приблизително 2 пъти в сравнение с 1939 г. През 1945 г. американците съсредоточават 73% от световния златен запас. За 5 години чистата печалба на американските корпоративни обединения съставляват около 90 млрд. долара. Само тези цифри са достатъчни да илюстрират неумолимото превъзходство на американците в стремежа им към глобализъм. През периода 1941-1943 г. опустошенията от войната връщат СССР в доиндустриалния стадий.
През април 1945 г. Хари Труман наследява починалия от апоплексия президент Рузвелт. Този бивш продавач на обувки продължава политиката на либерални реформи, която влиза в политическия лексикон под названието "справедливия курс". Контролният държавен механизъм върху икономиката продължава до края на 1947 г., което позволява на страната сравнително безболезнено да осъществи процеса на ре конверсия (т. е. преустройството на икономиката на мирни релси). През 1948 г. равнището на безработица е само 3,5% от трудоспособното население. Тази констатация се потвърждава и от приетия от конгреса през февруари 1946 г. закон за заетостта. По този закон президентът и неговата администрация носят цялата отговорност за състоянието на американската икономика, за нейното развитие и поощряването на заетостта. От това произтича и задължението от ежегодни икономически послания на президента към нацията.
Глобалните ангажименти и започналата "студена война" запазват силно милитаризирани отделни сектори на икономиката, обстоятелство, предопределящо силното развитие на военната
индустрия и високотехнологичните производства. Приет е закон, с който се създава комисия по атомна енергия, подписан от американския президент на 1 август 1946 г. В този смисъл евентуалното използване на атомното оръжие остава единствено от компетенцията на политическите власти.
Променя се и системата на вземане на решения в сферата на външната и отбранителната политика. През 1947 г. се създава Съветът за национална сигурност в качеството на сщ вещателен орган при президента, който с течение на времето и особено при критични ситуации започва да изземва функциите на Държавния департамент. През същата година се формира и Централното разузнавателно управление (ЦРУ), държавна структура за външно разузнаване и шпионаж с глобален обсег и организация, която единствено може да съперничи на съветските разузнавателни служби. Реорганизират се военните органи със създаването на Министерство на отбраната.
След войната американската политическа система продължава да е доминирана от двете партии - демократическата и републиканската. Опитът да се създаде трета конкурентна формация "прогресистка партия" около кандидата за президент М Уолъс за президентските избори през 1948 г. се оказва не особено успешно начинание поради откровено просъветските симпатии на последния. Комунистите си остават на равнището н! политическата секта особено след "експеримента на Браудър" да разпусне партията.
Освен от партиите, които функционират повече като предизборни комитети и са далече от европейската партийна традиция, американският политически живот се влияе в преобла даваща степен и от двете големи синдикални централи, американската федерация на труда (АФТ), наброяваща около 7 милиона члена, и от левия Конгрес на производствените профсъюзи (КПП), наброяващ около 6 милиона члена. На изборите ! АФТ обикновено призовава своите членове да гласуват за Демократическата партия.
На изборите за конгрес през 1946 г. Републиканската партия получава мнозинство и в двете камари, което й позволящ да наложи антисиндикално законодателство. През юни 1947г. Конгресът одобрява закон за регулиране на трудовите отношения в промишлеността (закон Тафт-Хартли), който рязко ограничава възможностите за стачни акции. Правото за водене Ц| преговори с предприемачите за сключване на колективни трудови договори се предава на Националното управление по трудовите отношения. Профсъюзите са длъжни да представят на държавните органи своите устави, процедурите по обявяването на стачка, както и ежегодни отчети за своята дейност. Опитите за регламентиране на синдикалните действия са предприети по повод опитите за принуждаване на отделни работници към задължително членуване в синдикат, както и в изнудване па работодателите чрез действия, забранени от закона. В законопроекта Тафт-Хартли се регламентира правото на стачка, както и в ръководството на профсъюза да няма членове на Компартията и други нелоялни към американските политически ценности организации. Рестриктивният закон не успява в крайна сметка да удържи под контрол изкушенията на висшата синдикална бюрокрация да се обвързва с организации от полума-фиотски тип, щедро предоставяйки профсъюзните фондове за п.мнителни политически и бизнеседелки. Мафиотизирането на големите синдикати през 50-те и 60-те години е един от основните фактори за нарастването на организираната престъпност в САЩ и за навлизането в политическия сектор на хора и пари със съмнителна биография.Във външната си политика администрацията на президента Труман осъществява прехода от сътрудничество към конфронтация със СССР. Трудно би могло да се определи точна да-га за начало на студената война, ако това въобще е възможно. Но спорът е за Източна Европа. Американците разбират, че Източна Европа не може да поддържа повече анти съветска позиция, но в същото време искат създаването на демократични правителства. А това вече е несъвместима цел. Като се имат предвид традициите, предубежденията и социалните структури, всяко свободно избрано правителство там ще бъде антируско. Поради това Сталин не "финландизира" Източна Европа, а я прави сателит. Мотивите му са не идеологически, а политически и геополитически. До приключването на войната в Пасифика Трумановата администрация, макар и да изразява антисъветски тези, не пристъпва към открита конфронтация.В програмен план две са събитията, очертали американо-съветското противоборство. Първото е патетичната доктринално обвързваща реч на Чърчил във Фултън през март 1946 г. н присъствието на американския президент. В нея Чърчил призовава към създаването на англо-американски алианс за противопоставяне на съветската заплаха. От него не трябва да се изключва нито една демократична европейска държава. Самият Чърчил не вярва много във възможността Съветите да провокират пълномащабна война със Запада. Бившият британски премиер счита, че времето работи за съветската система и е необходимо кардинално споразумение със СССР. Второто събитие така наречената "дълга телеграма" на американския дипломат в Москва Джордж Кенън. През юли 1947 г. той развива основните постановки в статия, станала един от ключовият документи на американската външна политика. Анализирайки източниците на съветското поведение, Кенън счита, че те са продукт на вътрешната същност на съветската система и напрежението спрямо външния свят е присъщо на самата комунистическа идеология. Основната идея на американския външнополитически експерт се свежда до това, че е необходимо търпение и чрез стратегията на възпиране и контрол на съветските опити за комунистическо проникване да се достигне до ситуация, в която вътрешните противоречия в системата и монополната партия на Съветска Русия ще се превърне "в едно от най-слабите и будещи съжаления общества". Тезата на Кенън не оспорва нито съветската сфера на влияние, нито пък счита че СССР се готви за глобална война.След комунистическия "полупреврат" в Чехословакия американците пристъпват към създаване на военен пакт, НАТС през април 1949 г., преминал през няколко промеждутъчни па. Що се отнася до доктрината на "съдържанието" и я е операционализирана в "плана Труман" за оказване на финансова помощ на Гърция и Турция и "плана Маршал" за икономическо възстановяване на Европа. Планът Маршал има и своите хуманитарни аспекти, което изпълва американската геостратегия за периферно въз спиране на Съветите с алтруистични подбуди.На президентските избори през 1948 г. Труман успявя да спечели втори мандат, побеждавайки кандидата на републиканците Т. Дюи. Демократите печелят благодарение на помощта на профсъюзите и обещанието да отменят закона Тафт-Хартли. Настъпилата икономическа рецесия през периода 1948-49 г. принуждава новоизбрания президент да издигне нова програма за социални реформи. Повишаването на почасовото заплащане и инвестирането в строителството на квартири за нископлатените работници се оказват начинания без особена стойност в ситуация на ограничен пазар, нисък експорт и намалели инвестиции в индустриалния сектор. Конгресът отказва да отмени закона Тафт-Хартли и да субсидира фермерското производство. През президенстването на Труман се приемат и първитестъпки, към сдържане на комунизма вътре в САЩ. Още през март 1947 г. президентът подписва указ за проверка на лоялността на държавните служители. Министерството на правосъдието съставя списък на 90 подривни организации, членството и които служи за основание за преследване и уволняване от работа. През 1948-49 г. репресивни мерки са предприети и срещу ръководството на АКП.
Най-опасният периметър на политиката на сдържане и нейното първо сериозно изпитание си остава Корейската война от 1950-1953 г. Макар в чисто военен аспект да печелят войната и възстановяват статуквото отпреди севернокорейското нахлуване, по отношение към нея американското общество се отнася нееднозначно. Човешките жертви и колосалните материални разходи винаги продуцират в съвременната американска история обществени дебати, водещи до кардинална промяна на обществените нагласи и обикновено до падането от власт на президентските администрации.Корейската война съвпада или по-точно провокира едно симптоматично явление във вътрешнополитическия процес, известно с названието Макартизъм. Всичко започва през септември 1950 г, когато конгресът гласува закона МакаренВуд, в съответствие с който Комунистическата партия и някои други леви организации се регистрират в министерството на правосъдието в качеството на "агенти на чужда държава". Влизането на комунистически Китай като страна в корейския конфликт провокира сенатора Джоузеф Маккарти да твърди, че за превръщането на националистически Китай в комунистическа държава са виновни хората с леви убеждения, които са проникнали в Държавния департамент. Мнозина започват да се страхуват, че самото правителство се е превърнало в гнездо на шпиони и задължителните клетви за вярност се превръщат в често явление.Успехите на съветския ядрен шпионаж поддържат тези фобии и обществени страхове. От маккартизма най-много пострадват някои ексцентрични интелектуалци като Лилиян Хелмън, Дашиъл Хамет (който попада в затвора), Артър Милър и някои други. Като обхват на репресия маккартизмът не може да се сравнява с крайностите в такива държави като СССР, Китай и Аржентина. Важността на това явление лежи в степента, до която едно демократично общество може за известно време да не обръща внимание на своите юридически традиции и да пренебрегне законовите гаранции за правата на личността.В крайна сметка американската съдебна система защитава много от нарочените от Маккарти жертви и той самият е порицан от Конгреса.На изборите през 1952 г. републиканският кандидат и рой от Втората световна война Дуайт Айзенхауер печели президентски мандат. Републиканската администрация остава I власт до 1960 г. и трябва да решава важни външнополитически проблеми. На ключови постове в правителството по стара републиканска традиция биват назначени хора от големия би нес, най-ярък пример за който е държавният секретар Дж. Дълес, адвокат и един от висшите юридически съветници в корпорацията на Рокфелер.На 27 юли 1953 г. е сключено съглашението за примирие в Корея. Американската политика, която е изправена пред алтернативата да използва ядрено оръжие за достигането на максимални цели (затова настоява генерал Д. Макартьр), избира умерения вариант на възстановяване на статуквото. Републиканската администрация лансира нови доктрини във външната политика "освобождаване от комунизма", "отхвърляне на комунизма", "балансиране на ръба на войната" и доктрината на "масираното възмездие". На практика се оказва, че тези стратегически предначертания имат повече пропаганден и риторичен ефект и са предназначени за окуражаване на опозиционните движения в Източна Европа и за вътрешна консумация.
По отношение на унгарските събития от октомври 1956 пропагандната теза за "отхвърляне на комунизма" изиграва лоша шега на унгарското националистическо движение. От една страна, то окуражава националистическите унгарски лидери да влязат в открит сблъсък с тръгналите да се изтеглят съветски войски. А от друга, подтиква Хрушчов към по-решителна намеса, създавайки илюзията, че Америка е готова за пряко вмешателство в конфликта.Разсекретените документи и по-влиятелните тези на престижни автори (включително американци) са категорични, че съветското ръководство е било на път да отстъпи пред натиска на въстаналото население, но слуховете за нахлуването на въоръжени групи извън границите и преките внушения на американските радиостанции за планирана намеса на САЩ и Запада в конфликта подтиква към ексцесии срещу комунистически лидери и до връщане и брутална разправа на съветските части с бунтовниците в Будапеща.Въпреки войнства щата реторика администрацията на.Айзенхауер стриктно се придържа към доктрината за сдържане, и както е в случая с Гватемала през 1954 г., се намесва само там, където няма риск от глобален конфликт. Републиканците провеждат неоконсервативна политика на намаляване корпоративните данъци с оглед засилване на инвестиционната активност и съкращават макар и не с много въоръжените сили, за да намалят платежния дефицит. Намаляването на разходите по отбраната води до конфликт на президента с армията. Трима началници на щаба подават оставка, а единият от тях Максуел Тейлър, след време става съветник по военните въпроси на следващия президент Кенеди. Във военната сфера доктрината за "масирано възмездие" става най-висша стратегия, базирана на обстоятелството, че САЩ имат малка сухопътна армия и превъзходството им се основава на повече единици ядрено оръжие и по-съвършени и мощни средства за неговото транспортиране до съответните военни цели на противника. Макар и да притежава спорни моменти, "масираното възмездие" се оказва удачна стратегическа линия, особено що се отнася до възпиращото действие по отношение на Китай. В периода 1953-54 г. икономиката на Съединените щати преживява съществен икономически спад. Равнището на промишленото производство спада с 10% и се увеличава ръстът на безработица. Правителството, провеждайки политика на "динамичен консерватизъм", разширява държавното вмешателство в икономиката. Осъществяват се проекти за пътно, жилищно и училищно строителство. Ежегодните разходи за социално осигуряване нарастват с 4 милиарда долара и надхвърлят тези при предишната администрация. През 1956 г. се приема програмата за създаването на "земеделска банка", която трябва да субсидира фермерите, нежелаещи да разширяват своето производство. По този начин администрацията успява да намали напрежението сред фермерските среди, чиито протести са източник за сериозно безпокойство от 1952-53 г. нататък. На изборите през 1956 г. Айзенхауер спечелва втори президентски мандат. И в двете палати на конгреса обаче печелят демократите. Настъпва период на т. нар. "консервативен консенсус", в рамките на който се засилва роля на държавата в сферата на индустриалните отношения и социалните конфликти. Сближаването на позициите на демократи и консерватори на основата на "неоконсерватизма" маркира началото на "края на идеологиите", при което "неоконсервативно" и "неолиберално" значат почти едно и също нещо. Повяват ултрадесни антикомунистически и ксенофобски организации и съперничещи си мафиотски кланове и свързаните с тях профсъюзни организации . По това време ЦРУ и ФБР също са ия вън ефективен политически контрол. Ако е имало планиран за« говор за убийството на Кенеди, версия актуална и до днес, той е трябвало да произтича именно от тези среди, незаинтересовани от публични разследвания за незаконна дейност или пък недоволни от относителната независимост на президента при взимане на най-важните решения. След убийството на Кенеди в Далас на 22 ноември 1963 г. следствената комисия "Уорън" стига до извода, че единственият виновник и извършител на атентата е неуравновесеният психически и маргинализиран социално Ли Харви Осуалд.Убийството на Кенеди потриса американското общество Й, предрешава в значителна степен изборната кампания от 1964 г. Републиканците издигат кандидатурата на Бари Голдуотър, сенатор с крайни възгледи по въпросите на външната политика, индустриалните и расови отношения. Кандидатите на демократическата партия са Л. Джонсън и X. Хъмфри. Джонсън побеждава своя съперник с разлика от приблизително 16 млн. гласа, печелейки надпреварата с един от най-убедителните резултати в съвременната американска история. Изключителен принос за успеха на демократическите кандидати има ръководството на АФТ-КПП, което призовава своите членове да гласуват за екипа Джонсън-Хъмфри и за тяхната програма за либерални реформи. През първата половина от мандата на Джонсън продължава ръстът на американската икономика и нейната ефективност. Производството на електронно-изчислителни машини, полупроводниковата и лазерната промишленост, авиационната, ракетната и космическа техника утвърждават Съединените щати като световен индустриален лидер въпреки снижаване на относителния им дял в световното промишлено производство. Продължават процесите на концентрация в банковия и индустриалния сектор. Формира се свръхмощен военно-промишлен комплекс. Икономическата зависимост на цели социални групи, асоциации, научни институти и фирми, местни политици и профсъюзни организации от военните поръчки и въобще от производството на въоръжение превръща лидерите на военните корпорации в истинските господари на страната. (Същата тенденция се наблюдава в СССР през 80-те години.) В този контекст Джонсън трудно може да провежда относително независимата политика на своя предшественик, който на всичкото отгоре му оставя и трудно външнополитическо наследство. По изчисления на американски историци само преките военни разходи във Виетнам съставляват 111 милиарда долара, което с два пъти превишава разходите в Корейската война. При управлението на Джонсън изкристализира структурата на американската военна мощ, чиито гръбнак съставляват ракетно-ядрените сили. Във връзка с изтеглянето на ракетите със среден обсег (Юпитер) от Турция и Италия балистичните ракети са качени на подводници в състава на средиземноморския флот. Надпреварата във въоръжаването получава гигантски тласък и във връзка със стремежа на СССР да получи ядрен паритет след унизителната за Москва Карибска криза. Съперничеството между Вашингтон и Москва навлиза в нов етап на геополитическо противопоставяне, в който решаващо значение ще има издръжливостта на двете икономики при поемане бремето на нарастващите военни арсенали. По американски преценки, изложени в специалното изследване на X. Рауен (помощник на министъра на отбраната в администрацията на Кенеди), САЩ трябва да увеличават военните разходи с 10 милиарда долара на година. Поради слабостта на съветската икономика реципрочният отговор би бил невъзможен или пък би застрашил самата икономическа стабилност на съветската система. Стратегията на "изтощението" по преценката на много познавачи на американо-съветските отношения е скрит елемент от доктрината на възпирането, прогнозираща разпад на съветската политическа и икономическа структура, продуциран от вътрешни противоречия. Надпреварата във въоръженията трябва просто да стимулира тези противоречия до състояние на необратимост. След 1959 г. в американските политически и военни среди се обсъжда и друга възможност. Дали при превантивен съветски ядрен удар САЩ ще имат възможност да нанесат ответен масиран контраудар. При недостатъчната тогава информация за ефикасността на съветските средства за първи ядрен удар може да се предположи, че бясното увеличаване на американските ядрени арсенали не е мотивирано само от стратегията на изтощението. Анализът на дейността на президентската администрация показва, че тя е доста ефикасна до към края на 1965 п, когато и популярността на Джонсън нараства на 67%. Разширяване мащаба на американското присъствие във Виетнам след Тонкинския инцидент през август 1964 г. (в залива Тон кин два американски разрушителя са обстрелвани от северновиетнамски торпедни катери) и стартът на бомбардировките над ДРВ ОТ февруари 1965 г. бързо стопява политическия кредит на правителството. Големият проблем на Джонсън, след като отхвърля преговорите, загатнати от комунистите в Ханой, е как да спечели войната, без да изпраща американски сухопътни войски, Отговорът е стандартен, стратегическо въздушно настъпление, което частично да обхване и територията на Северен Виетнам. (Въздушни удари с възможно най-късно вкарване на сухопътни сили и до днес е любим американски стратегически похват при силово решаване на локални конфликти.) Американците започват неограничена въздушна война, като до 1970 г. над Виетнам са хвърлени повече бомби, напалм и дефолианти отколкото през цялата военна история на човечеството. Резултатът е никакъв, защото виетнамците също действат по обичайния, но безотказен способ при такива ситуации -"щом не можеш да победиш врага си, поне го игнорирай". (Елементи на подобна тактика използва и режимът на С. Хюсейн в Ирак по повод използването на американска военна сила.) Въпреки унищожителните бомбардировки САЩ са принудени да изпратят половин милион войници, чиито акции не могат да пречупят съпротивата на Виетконг. Един от повратните моменти във войната е офанзивата "Тет" на комунистическите сили, започнала на 30 януари 1968 г. срещу 30 южно виетнамски провинциални центрове. Внезапните действия на комунистическите партизани в столицата Сайгон и старата столица Хюе въпреки спорните военни резултати има поразяващ психологически ефект. Офанзивата показва, че и последното средство, сухопътните сили, се оказва недостатъчно за САЩ да излязат победители в конфликта. Въпреки разрушаването на партизанската инфраструктура, нещо което се констатира сега но не и тогава, администрацията на Джонсън е принудена да се ориентира към ограничаване на американското участие. Общественото мнение в страната е окончателно разколебано и на дневен ред идва дипломатическото урегулиране на конфликта. Студентските вълнения, пацифистките акции, действията на "новите леви", обединени около организацията "Студенти за демократично общество", расовите размирици (през 1967 г. в поне 100 американски града се стига до истински расови войни), високата инфлация и поскъпването на живота предизвикват сериозна криза в средите на Демократическата партия. Самият модел на "неолиберален реформизъм", базиран на държавно регулиране на икономиката и социалните отношения, изчерпват своите възможности за ефективно управление. Оказва се, че даже ресурсите на суперсила като САЩ са ограничени, когато обществото е разделено, а ангажиментите безкрайни. Джонсън не успява да осъществи политиката си за създаване на "велико общество" и да доведе докрай "войната срещу бедността". На изборите през 1968 г. демократите се из-покарват е не успяват да номинират силна кандидатура. За президент и избран републиканецът Р. Никсън, изключително опитен политик със собствена визия.Управлението на Никсън бележи един от най-драматичните и кризисни периоди в най-новата американска история. "Измъкването" от виетнамския конфликт след несполучлива прелюдия по "виетнамизация" на войната, "триъгълната дипломация", в която администрацията успява да подобри отношенията си с комунистически Китай на антисъветска основа, дипломатическа акция, за която изключителна заслуга има съветникът по въпросите на националната сигурност X. Кисинджър, както и овладяването на неблагоприятните тенденции в икономиката помагат на Никсън да спечели втори президентски мандат през 1972 г. Новият мандат започва обаче с икономически сътресения, галопираща инфлация, стремглав ръст на цените и масова безработица (около 13 млн. души са изцяло или частично безработни). (Ситуацията впоследствие се усложнява и от енергийна криза вследствие на арабското петролно ембарго, продиктувано от четвъртата израелско-арабска война от октомври 1973 г.) През 1970 г. за първи път от 1893 г. Съединените щати приключват годината с дефицит външнотърговския си баланс. Това автоматически увеличава дефицита на платежния баланс, който през 1971 г. превишава 9 милиарда долара. Става напълно ясна зависимостта между общо стопанската конюнктура в САЩ и външнотърговската ситуация. Недоверието към американската валута придобива безпрецедентни мащаби, което принуждава правителството да намали данъците и акцизите, за да повиши деловата активност. Съкратени са и помощите за чужди държави. Новата икономическа политика на Никсън предвижда замразяване на работните заплати и цените едновременно за отделни периоди от време.
Кризата в републиканската администрация започва непосредствено след спечелването от Никсън на втория президентски мандат. През октомври 1973 г. вицепрезидентът С. Егню подава оставка по обвинение в неплащане на данъци. Едновременно с това в ход е аферата "Уотьргейт", започнала като незначителен криминален инцидент за влизане с взлом в щабквартирата на Демократическата партия на 17 юни 1972 г., т.е. по време на предизборната кампания. Под страх от "импиичмънт" за възпрепятстване на следствието на 9 август 1974 г. Никсън подава оставка. Приемникът му Дж. Форд (вицепрезидент след оставката на Егню) успява с няколко бързи действия да позакърпи положението в икономиката и да парира недоволството на безработните чрез срочно увеличаване на помощите при безработица. Вътрешните проблеми ангажират изцяло вниманието на правителството и Южен Виетнам е оставен на произвола на съдбата. През пролетта на 1975 г. след мощна офанзива на комунистическите! партизани, подкрепени от северовиетнамската армия, Сайгон е превзет. Виетнамското фиаско и "Уотьргейт" довеждат до първата в следвоенната история на САЩ политическа и ценностна криза, поставяща под въпрос самата жизненост на американската политическа демокрация. Историците и политическите наблюдатели оценяват симптомите на проблема и в морален план, в смисъл, че Америка е загубила правото си на световен морален лидер, базиращ претенциите си на ценностите на свободата, демокрацията, хуманизма и индивидуалните човешки права. Макар и не за дълго е парализиран мисионерският дух и заряд на американската външна политика, изправена пред предизвикателствата на засилващата се несигурност от един плу-реализиращ се свят, неподвластен на императивите на двуполюс-ното противопоставяне. Американският демократичен модел обаче не претърпява съществени изменения. Опитите на конгреса да обезсили президентската институция с гласувания през ноември 1975 г. закон, ограничаващ правото на президента да изпраща войски зад граница за водене на военни действия, е само един епизод от борбата за възстановяване на "поделеното управление", отколкото изместване на центъра на властта по посока на конгреса. Макар и колебливо, президентът продължава да доминира във вземането на решения както поради директните му контакти с населението вследствие на информационния бум, така и поради относителната му независимост от партийните лидери, постепенно измествани от апаратчиците, избирани на първичните избори. През 1976 г. за президент е избран кандидатът на демократическата партия Дж. Картър. Периодът от 1975 до 1980 г. бележи безпрецедентно намаляване влиянието на САЩ в глобалната политика. Кризата на американския глобализъм поставя под съмнение и адекватността на политиката на сдържане. През 1975 г. американците губят Индокитай. Пактът СЕАТО фактически представа да функционира. Застрашено е американското военно присъствие във Филипините и Тайланд. Още през 1975 г. Гърция ултимативно заявява, че ако САЩ не прекратят военната помощ за Турция във връзка с Кипърския конфликт, тя ще напусне Северноатлантическия пакт. През 70-те години СССР достига ядрен паритет, което засилва позициите му в развиващите се страни и в Движението на необвързаните. Революциите в Никарагуа, Афганистан и най-вече ислямската и антимонархическата революция в Иран разколебават престижа на САЩ в качеството й сила, която е в състояние превантивно да влияе върху процесите по запазване на статуквото. Забелязват се симптоми на криза на американското лидерство в атлантическия съюз, и държави как Франция и Германия изработват свои външнополитически приоритети в рамките на отношенията си със Съветите. В този обезкуражите лен контекст политиката на президента Картър, който незаслужено през 80-те години се счита за един от най-безличните президенти'в американската история, е базирана на принципите на защита на човешките права, проповядвана в дефинирания от политолозите "символичен популизъм". В условията на засилена конфронтация между суперсилите и регионалните неуспехи, свързани с отхвърляне на американското "попечителство" в райони традиционно обвързани с Вашингтон, подобна политика се счита за унизителна (тук основна роля изиграва проблемът със заложниците в американското посолство в Техеран през 1979 г.). Ограничаването на някои военни програми (стратегическият бомбардировач В-1) и съветското нахлуване в Афганистан през декември 1979 г. създават основа за ожесточена критика на администрацията и намаляване популярността на президента.
На изборите през 1981 г. надмощие взема претендентът на републиканците Р. Рейгън. Икономическото изоставане на съветския блок и кризата на властта в СССР в началото на 80-те години, съчетано с активизиране на вътрешната опозиция в някои от източноевропейските държави, създава предпоставки за нов цикъл на външнополитически и стопански подем на САЩ, справедливо наречен от някои "ерата Рейгън".

Използвана литература:
1. Митев Й. Узунов Ф., - Политическа история на съвременния свят ВТ. 2005

kotence_91
03-14-2010, 15:40
http://download.http://www.teenproblem.net/school/189154/aspektomat/?search=24407606

http://download.http://www.teenproblem.net/school/189150/shraiibproektor/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/247556/zvukovi+tehnicheski+sredstva/?search=24408156

Може и на лично :( Мерси :(

Здравей, провери си линковете към нещата, които искаш да ти изтегля, защото на мен ми го дава като глешка :o

kotence_91
03-14-2010, 15:40
ако може :-o
http://download.http://www.teenproblem.net/school/292307/fakti+za+sasht+sled+vtorata+svetovna+voiina/?search=24476810

Този линк нещо не е у ред :?

Nepovtorima_93
03-14-2010, 15:44
http://download.pomagalo.com/186943/moite+prava+i+zadyljeniya+kato+grajdanin+na+aktivn oto+demokratichno+grajdansko+obshtestvo+/?search=24486846


Мерси за предишното

kotence_91
03-14-2010, 15:46
Моите права и задължения като гражданин на активното демократично гражданско общество
(есе с комуникативна задача убеждаване)


Гражданското общество е онази форма на обществото,в която частният интерес и личната сфера на човека са основата на система от отношения.Частната собственост е материална субстанция в гражданското общество,а личната свобода-духовната.Под “гражданско общество” се разбира и още самоосъзнатостта и самоиниациативата на гражданите на държавата,която в тяхно лице регламентира дейността на националния бизнес.Както образованието за свободните демократични граждани не се ограничава само в класната стая,така и гражданското поведение не се изразява само с гласуване на избори.
За да имаме гражданско общество,трябва да сме на ясно,че всеки един от нас трябва да бъде активен гражданин,което означава да бъдем отговорни пред обществото в най-обикновените житейски ситуации.Но като такива ние имаме определени права ,които пораждат и много отговорности и задължения.Всеки има право на мнение и лична свобода,право на защита от страна на държавата,помощ при изпадане в затруднено полужение,право сам да избира религията си както и право на свобода и сигурност.Според Конституцията на Република България личните данни също са защитени,като се разрешава обработката им след съгласието на засегнатото лице.От свободата на мнението произхожда мнението да не обиждаш с него другите,с родителското право-задължение за възпитание.Вижда се,че правата и задълженията на гражданите в едно демократично общество са свързани.Всеки сам може да преценява кое е добро за него и кое лошо,както и използвайки своите права да се развива,учи и работи.Също така щом говорим за “демократично общество” трябва да се спрем и на същността на това понятие.Всъщност за да има демокрация,първо и най-важно нещо е свободата,равноправието и уважението към отделната личност,както и народовластието.Но в България,може би определението за тази дума не е точно това.Първо,не се спазва особено принципа за признаването на народа като източник на властта,също така самите граждани не винаги зачитат правото и свободата на тези около тях.
Но за съжаление,всички можем да стигнем до изводът,че гражданското общество в България не съществува,т.е. между това да бъдеш обикновен гражданин и това да си политик има голяма разлика.В първия случай имаш определени права,за които се налага да се бориш,но наред с това и ред задължения и ограничения.Във втория случей “индивидът”,наречен “народен представител”,сам определя своите права, а задълженията към народа са сведени до минимум.Е добре, това демокрация ли е?!?В България може би да...
Всеки един от нас би желал да се чувства свободен и щастлив в собствената си родина,но вече разбирам защо толкова хора напускат страната.Наистина всеки търси мястото,където да се чувства по-сигурен и по-добре разбран,а докато в България “нещата” седят по този начин и аз бих предпочела да замина далеч.
И все пак ако правата и задълженията ни в родината бяха по равно,балансът щеше да е изравнен и всички граждани в нашето гражданско общество щяха да живеят нормално.Затова всеки един от нас трябва да се чувства задължен да защитава своите права и отговорен да върши своите задължения.

ai07o
03-14-2010, 19:16
http://download.pomagalo.com/101972/vtora+svetovna+voiina/?search=24506864




http://download.pomagalo.com/103026/vtora+svetovna+voiina/?search=24513117


Трябват ми за утре.. мерси предварително :)

Dragoon120
03-15-2010, 04:58
http://download.pomagalo.com/473362/teoremi+i+osnovni+zadachi/

ако може тая темица

detelina101
03-15-2010, 12:53
Теореми и основни задачи по математика

1. Дветочки определят само една права
2. Аксиома на Евклид: през точка нележаща на дадена права може да мине само една права успоредна на дадената
3. Два ъгъла се наричат съседни ако имат общо рамо, а другите им две рамена са противоположни лъчи
4. Противоположни (връхни) ъгли са два ъгъла чиито рамена са взаимно противоположни лъчи
5. Две прави в равнината имат само три възможности: съвпадат, пресичат се, успоредни са
6. Ъглополовящите на съседните ъгли са перпендикуляри
7. Ъглополовящите на противоположните ъгли са противоположни лъчи – лежат на една права
8. Двойките противоположни ъгли са равни
9. Ако правите са успоредни, то кръстните ъгли са равни, съответните са равни и сборът на два прилежащи ъгъла е 180 градуса
10. Ако АІІВ и С пресича А, то С пресича и В
11. Ако две прави поотделно са успоредни на трета, то те са успоредни помежду си
12. Ъглополовящите на противоположните ъгли са перпендикуляри
13. Сборят на ъглите в триъгълник е 180 градуса
14. Ъглополовящите на кръстните ъгли са успоредни
15. Ъглополовящите на съответните ъгли са успоредни
16. Всеки външен ъгъл в триъгълник е равен на сбора на двата вътрешни несъсидни не него
17. Сбора на ъглите в четириъгълник е 360 градуса
18. Ако два триъгълника имат по два равни ъгъла, то всичките им ъгли са равни


Уравнения


1. Последователност на решаване:
-Скоби
-НОК
-Опростяване и получаване на някое от основните уравнения
-Записваме отговора
2. Основни уравнения:
- 2х =3
-0x =2
-0x =0
3. Уравнения, които са от по-висока степен, се решават чрез разлагане
4. Дясната страна трябва да е нула
5. ЗАДАЧИ ОТ ДВИЖЕНИЕ:
- Коя величина е напълно неизвестна
- Коя от другите две да е неизвестна
- Изразяваме третата величина посредством известната и неизвестната
- Според условието съставяме уравнение за третата величина
- Решаваме уравнението
- Провераваме дали решението става за отговор но задачата
6. ЗАДАЧИ ОТ РАБОТА:
- А – работа
- Р,N –производителност или норма
- Т –време на действие


Еднакви триъгълници

1. Първи признак – Два триъгълника са равни ако имат две съответни страни и ъгъл заключен между тях
2. Втори признак – Два триъгълника са равни ако имат два прилежащи ъгъла и съответно равна страна
3. Трети признак – Два триъгълника са равни ако имат съответно три равни страни
4. Четвърти признак – Два триъгълника са равни ако имат съответно равни катет, хипотенуза и ъгъл съответно равни
5. Когато имаме установени еднакви два еднакви триъгълника имаме 6 верни равенства
6. В равнобедрения триъгълникъглите при основата са равни
7. В равнобедрения триъгълник ъглополовящата, медианата и височата съвпадат
8. В еднаквите триъгълници съответните елементи са равни
9. В равнобедрения триъгълник медианите към бедрата са равни
10. Ако в един триъгълник два от елементите медиана, височина и ъглополовяща съвпадат, то триъгълника е равнобедрен
11. В еднаквите триъгълници съответните ъгли са равни
12. Симетрала – Права през страната на отсечка, перпендикулярна на отсечка
13. Всяка точка от симетралата е на равни разстояния о краищата на отсечката
14. Т. Х лежи на симетралата на ВС следователно ХВ = ХС
15. Пресечната точка на симетралата е :
- остроъгълен – вътре в триъгълника
- правоъгълен – върху страна
- тъпоъгълен – извън триъгълника

Manenkoto
03-15-2010, 13:13
http://search.pomagalo.com/?keywords_id=207950&keywords=%E4%FA%F0%E6%E0%E2%E5%ED+%E1%FE%E4%E6%E5% F2+2007



http://download.pomagalo.com/69792/dyrjaven+byudjet+za+2006+g/?search=24590989




http://download.pomagalo.com/298896/komentar+na+dyrjaven+byudjet+na+republika+bylgariy a+za+2009+godina/?search=24590989




http://download.pomagalo.com/125634/analiz+na+byudjet+2008/?search=24591036



http://download.pomagalo.com/237933/danychni+prihodi+v+dyrjavniya+byudjet+na+republika +bylgariya+2000+2008+g/?search=24591109



http://download.pomagalo.com/428472/analiz+na+prihodite+v+byudjeta+ot+preki+danyci+za+ perioda+1998++2008g/?search=0



http://download.pomagalo.com/380930/analiz+na+prihodite+v+byudjeta+ot+dyrjavni+i+sydeb ni+taksi+za+perioda+1996+2008g/?search=24591452





http://download.pomagalo.com/371252/analiz+na+prihodite+v+byudjeta+ot+danyk+vyrhu+pech albata+za+perioda+1989+1997+godina/?search=24591452

kendiman
03-15-2010, 14:09
http://download.pomagalo.com/257731/protokol+po+analogova+shemotehnika+tema+mostov+tok oizpravitel+shema+grec/

shutUp
03-15-2010, 14:15
http://download.pomagalo.com/137573/istoriya+slavyanobylgarska++strasten+zov+za+nacion alno+osyznavane/
???

detelina101
03-15-2010, 16:31
Държавен бюджет за 2006г.

Бюджетът е най-важното изявление на икономическа и финансова тема, което министърът на финансите ежегодно изнася пред Народното събрание и нацията. Докладът по Закона за държавния бюджет представя актуална информация за състоянието на икономиката и публичните финанси, оповестява икономическите и фискалните цели, отчита постигнатия напредък и очертава следващите стъпки за изпълнение на целите на правителството.
БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА ПЕРИОДА 2006г.
Поради провеждането на парламентарни избори за Четиридесето Народно събрание на РБългария през месец юни, тригодишната бюджетна прогноза е разработена на база на действащата нормативна уредба. Успоредно, за някои основни данъци са разгледани възможностите за прилагане на нова политика по отношение намаляването на ставките, като са представени ефектите за бюджета.
При оценката на приходите е взета предвид актуализацията на показателите в прогнозната макрорамка, в т.ч. обемът на БВП и курсът на долара, промени в обемите и структурата на вноса, вътрешното потребление, както и очакваните постъпления през 2005 г.
Общо бюджетните приходи за 2006 г. се прогнозира да бъдат в размер на 17 666.7 млн.лв. или 39.6% като относителен дял от БВП. За 2007 г. - 19 217.5 млн.лв. или 39.4% от БВП; за 2008 г. - 20 542,8 млн.лв. или 38.7% от БВП. Намалението на приходите като относителен дял от БВП се дължи основно на предвижданото намаление на неданъчните приходи вследствие на икономическите промени, облекчаване на лицензионните режими и преди всичко на процесите на приватизацията, а през 2008 г. и от намаление на приходите от дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми по предприсъединителните програми на ЕС и същевременно неотразяването в прогнозата на средствата, които ще получи страната ни по линия на структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.
Съгласно стратегията за данъчна политика през последните години, основна цел са устойчивият икономически растеж и стабилността на икономиката на РБългария. Икономическият растеж се нуждае от достигане на по-висока норма на инвестиране, а намаляването на данъчната тежест благоприятства подобно развитие.
1. Корпоративни данъци
Изчисленията на прогнозата на приходите от корпоративни данъци са направени при запазване на размера на данъчните ставки, утвърдени в закона за корпоративното подоходно облагане за 2005 г., т.е. 15% за периода 2006-2008 г. Данъчната тежест, носена от данъкоплатците, облагани с корпоративен данък, не се променя, защото ефективната данъчна ставка за периода се запазва равна на ставката от предходната година.
Приходите от корпоративни данъци в консолидирания бюджет (вкл. данък върху дивидента и доходите) за периода 2006 – 2008 г. се оценяват съответно на: 1 155.0 млн. лв., 1 367.0 млн. лв. и 1 533.0 млн. лв.
Нефинансови предприятия
Корпоративният данък от нефинансови предприятия (вкл. организации с идеална цел и данъците върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни лица) за 2006 г. се оценява на 1 000.8 млн.лв
Финансови институции
Корпоративният данък от финансовите институции (включително корпоративен данък от застрахователни дружества) за периода 2006 г. се оценява съответно на 154.2млн.лв.
2. Данъци върху доходите на физическите лица

През 2006 г. необлагаемият минимум се увеличава съобразно прогнозния ръст на размера на минималната работна заплата за страната. За всички доходи предложеното намаление на данъчната ставка е от 2%.

Месечна данъчна основа Дължим данък по ЗОДФЛ
до 140 лв. необлагаеми
от 140 до 150 лв. 0 лв. + 8 % за горницата над 140 лв.
от 150 до 250 лв. 0.8 лв. + 18 % за горницата над 150 лв.
от 250 до 600 лв. 18.8 лв. + 20 % за горницата над 250 лв.
над 600 лв. 88.8 лв. + 22 % за горницата над 600 лв.



3. Данък върху добавената стойност
Тригодишната бюджетна прогноза за 2006г. е разработена при допускането за запазване нивото на ставките за облагане с ДДС. Върху резултатите от този основен бюджетен приходоизточник положително влияние ще оказват общия икономически растеж, нарастването на инвестициите и високото потребление.Прогнозните нива на приходите от ДДС за периода 2006 са съответно: 4 760.0 млн. лв.Алтернативен вариант: Ако данъчната ставка бъде намалена на 18%, загубата за бюджета ще бъде около 430 млн.лв. на година

4. Акцизи

През 2006 г. се предвижда увеличение на акциза за някои минерални горива:
- Увеличаване на акциза на оловния бензин: от 495лв./1000л. на 670лв./1000л.;
- Увеличаване на акциза на без оловния бензин: от 495лв./1000л. на 530лв./1000л.
- Увеличаване на акциза на газьола: от 395лв./1000л. на 430лв./1000л.;
- Увеличаване на акциза на керосина: от 350лв./1000л. на 430лв./1000л.

5. Мита
Най-висок дял в приходите от мита от вноса на селскостопански стоки имат страните от ЕС, а при вноса на промишлени стоки – страните-членки на Световната търговска организация или страни, с които Република България е сключила споразумения.
Мита - общо Мита за ДБ на РБ Мита за ЕС – 75%
2006 г. 277,7 -





6. Други данъци
Тук са включени другите данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане (данък върху представителните разходи, данък върху социалните разходи, данък върху разходите за леки автомобили, данък върху дарения и спонсорство, окончателен данък върху залози за хазартни игри, данъка върху нетния тонаж на корабите и данък върху приходите на бюджетните предприятия) и данъците по Закона за местните данъци и такси (данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства и данък при придобиване на имущество по дарения и възмезден начин). Прогнозата е разработена на база на действащото законодателство, като са отчетени темповете на реалните постъпления и прогнозите за ръста на БВП.
Прогнозните приходи по години са съответно: 414.0 млн. лв., 415.0 млн. лв. и 417.0 млн. лв.
7. Неданъчни приходи
Предвидените средства от неданъчни приходи за 2006-2008 г. по години са, както следва: 2 494.9 млн. лв., 2 664.1 млн. лв. и 2 733.5 млн. лв. Тази част от приходите включва приходите и доходите от собственост, държавни, общински и съдебни такси, глоби, санкции и наказателни лихви, приходите от концесии, от дивидент за държавата и други.
8. Помощи
Постъпления от помощи от външни и вътрешни източници заложени в прогнозата за периода 2006-2008 г. по години са съответно: 679.9 млн.лв., 778.7 млн.лв. и 661.8 млн.лв.
БЮДЖЕТНИ РАЗХОДИ ЗА ПЕРИОДА 2006г.

1. Тавани на разходните параметри на национално ниво
Разпределението на разходите по икономически дейности и функции позволява да бъдат определени лимити за тяхното разходване.


млн.лв. 2005
програма 2006
прогноза
Таван на разходите по текущи цени 16 461,4 17 666,7
Общо ангажименти за разходи по съпоставими (постоянни) цени 17 130,2
Резерв за преразпределение на 2-ри етап по механизъм 536,6

2.ОБРАЗОВАНИЕ

Основните разходи в образованието са за неговото подобрение,съобразно с изискванията на ЕС:
Подобряване на качеството и ефективността на системите на образование и квалификация.
Осигуряване на равен достъп на всички до тези системи
Отваряне на образователните системи към света.
3.Почивно дело, култура и религиозни дейности
Туризмът е един от приоритетните сектори на икономиката ни. Ефективността от международния туризъм постоянно се повишава и съответно ролята на сектора в икономическия растеж непрекъснато се разширява. Основните насоки на политиката в областта на физическата култура и спорт са: създаване на устойчиви механизми за развитие на младежта като социален капитал на страната; развитие на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм; утвърждаване и разширяване на позициите на България сред световния спорте
реконструкция и модернизация на спортните обекти и съоръжения, съобразени с изискванията на съответните международни нормативи и създаване на условия за достъп до ях на хората сувреждания. Държавата подпомага и насърчава регистрираните вероизповедания в страната за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и лечебна дейност.
4.Икономически дейности и услуги
2004 2005 2006 2007 2008
VIII. ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ 1 838.5 1 761.4 1 913.3 1 976.3 2 231.8
Текущи 188.7 053.9 100.9 088.7 135.4
Капиталови разх 649.8 707.5 812.4 887.6 096.4
% от БВП 4.8% 4.3% 4.3% 4.1% 4.2%
%
% от Нелихвените разходи 12.7% 11.2% 11.3% 10.9% 11.5%

ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ЗА 2006г.

Размерът на държавния и държавногарантирания дълг към 31 декември 2004 г. е 7 955 - 6 585 млн. евро и вътрешен дълг – 1 371 млн. м същия период възлиза на 40.9%, като само за БВП то е съответно 33.8%. Като абсолютна стойност дълга е , а като относителна стойност спрямо БВП с 7.5 процентни млн. евро, в това число външен дългвро. Съотношението дълг / БВП външния дълг e намалял с 554.6 млн. евро, в сравнение с края на 2003 г. Основните фактори, които оказват влияние върху редуцирането на дълга са извършените погашения на главници по държавния и държавногарантирания дълг, продължаващия спад на щатския долар към основните валути, както и осъществените операции по предварително изплащане на външен дълг, реализирани през годината. Постигнатият спад по отношение на съотношението дълг/БВП се дължи на намалението на дълга и реалния прираст на БВП през годината. Общият размер само на държавния дълг към 31.12.2004 г. е 7 511.2 млн. евро. Предвид една от основните цели, залегнали в Стратегията за управление на държавния дълг, усилията през последните години бяха насочени към намаляване размера на външния дълг, с оглед преодоляване на съществуващия дисбаланс между вътрешен и външен дълг.В цифрово изражение в края на 2004 г. делът на външния държавен за сметка на вътрешния дълг бе редуциран до 81.8%, което представлява намаление в относително изражение в сравнение с 2003 г. от около 4.0 процентни пункта. И през настоящата 2005 г. външният държавен дълг продължава да отбелязва положителни тенденции на развитие. Наблюдава се подобрение във валутната структура на външния дълг, като делът на дълга в щатски долари спадна до 32.5% в края на м. февруари тази година, което представлява намаление от 7.4 пункта в сравнение с края на 2004 г. Този спад е за сметка основно на увеличението на задълженията в евро от 43.5% до 48.8% в рамките на същия период. Отчетената промяна е в резултат на извършените редовни погашения на доларов дълг, както и следствие от осъществената операция по предварителното изплащане на брейди облигациите от вида IAB през м. януари 2005 г. Чувствителността на външния държавен дълг спрямо движението на лихвите продължава да се наблюдава и през тази година, което се дължи на все още високия дял на плаващите лихвени купони – 51.9% към 28.02.2005 г. Като цяло, очакваният нетен резултат от влиянието на валутните курсове и лихвените проценти върху външния дълг отново ще е следствие от състоянието на международната конюнктура, и в частност от определяните от страна на Европейската централна банка и Федералния резерв лихви и от нивата на двете основни валути – щатския долар и еврото. Вътрешният дълг в размер на 2 724.9 млн. лв. към 28.02.2005 г. и в абсолютно изражение отбелязва увеличение от 468.2 млн. лв. спрямо края на 2003 г., но като относителен размер спрямо БВП възлиза на 6.6% каквато е неговата стойност и през сравнявания предходен период качествената структура на дълга и индикативните му параметри продължава и през настоящата година. Матуритета на ДЦК, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит към месец февруари на настоящата година е съответно 6 години и 7 месеца. Обстоятелството е следствие от провежданата емисионна политика на увеличаване дела на емисиите средно и дългосрочни ценни книжа. Увеличаването на обемите на тези емисии и съпровождащото го удължаване на матуритета се характеризира с продължаващо плавно намаление на реализираната на аукционите доходност. Редовната амортизация на дълга, деноминиран в щатски долари, провежданите регулярни замени на ЗУНК облигации в долари с такива, в евро, емитирането на вътрешния пазар на ДЦК, деноминирани в евро (резервната валута на паричния съвет), както и обезценката на долара спрямо лева доведоха до съществено намаление дела на вътрешния дълг, деноминиран в долари - от 11.3 % през декември 2003 г. до 8.0 % през февруари на текущата година. Аналогични качествени подобрения за разглеждания период се регистрират и по отношение на лихвената структура на дълга, където делът на ДЦК с фиксиран доход от 76.2% се е увеличил на 83.7%. Предвижданият в края на 2005 г. размер на вътрешния дълг е около 1 457.2 млн. евро, а на външния държавен дълг – 5 464.0 млн. евро. Прогнозният размер на плащанията по външния дълг на консолидирана база е 2 409.2 млн. лв., от които главници в размер на 1 903.9 млн. лв. и лихви в размер на 505.3 млн. лв. По вътрешния се предвиждат да възлизат на 998.2 млн. лв. /вкл. и плащанията към БНБ (респ. МВФ)/, от които главници – 801.3 млн. лв. и лихви – 196.9 млн. лв. През следващите три години плащанията по държавния дълг по консолидирания бюджет се очаква да бъдат в диапазона от 2 000.0 до 2 600.0 млн. лв. Отново най-силно влияние върху тези параметри ще окажат нивата на международните лихвени проценти, както и курса нач щатския долар спрямо основните валути. Общият размер на външния дълг за периода

2006 - 2008 г. се очаква да намалява в абсолютно и относително изражение, в следствие от отрицателното нетно външно финансиране по централния бюджет, както и като резултат от растежа на БВП. Същевременно дълга по договорените държавни инвестиционни заеми ще продължи да нараства макар и с бавни темпове до пълното усвояване на кредитите и завършване на стартирали инвестиционни проекти.

detelina101
03-15-2010, 16:32
Коментар на Държавен бюджет на Република България за 2009 година

При представянето на макрорамката на Бюджет 2009 в НС финансовият министър Пламен Орешарски коментира, че бюджетът за 2009 година не може да неутрализира всички неблагоприятни развития на стопанската конюнктура, причинени от световната финансова криза.
Орешарски коментира, че в бюджета са заложени успешни политики, които са развити в последните години. А именно пределно ниска данъчно-осигурителна тежест, което е значителна стъпка към стимулиране на частния сектор. Бюджетът е ангажиран и към публичните инвестиции – в него се предвижда ръст над 1 млрд.лв., което е значителен ръст по отношение на настоящата година. Акцент в бюджета е и социалната сфера – ръстовете в тези сектори са рекордни по отношение на последните години. Предлага се поредна стъпка в подкрепа на местното самоуправление чрез въвеждане на стандарти за управление на администрацията, което ще доведе до засилен административен капацитет, който да е по –ефективен. В бюджета са предложени и мерки за насърчаване на експорта, както и редица стъпки, насочени към по-добро управление и облекчаване на бизнес климата. Въпреки неблагоприятната финансова среда, в бюджета са включени политики за противодействие на кризата. Основните инструменти, заложени в проектобюджета, за ограничаване на отражението на световната финансова криза върху икономиката на страната са поддържане на консолидираните разходи /без вноската в общия бюджет на ЕС/ до 40 на сто от БВП, както и на положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 3 на сто от БВП.
Прогнозираният икономически растеж е 4,7 процента. Предвидената инфлация в края на годината е 5,4 процента, а средната за периода - 6,7 на сто. Очакваните преки чуждестранни инвестиции са 5,3 млрд. евро. Прогнозираните приходи през 2009 г. са 209559014 хил лв. с 19,7 на сто повече от приходите през 2008-ма. Разходите по консолидираната фискална програма са 11275837 хил лв.Те нарастват с 19,1 на сто спрямо 2008 г. Някои икономически експерти , определят като невъзможно достигането на заложения ръст 4.7% на БВП. Изчисленията сочат като реален 3 % ръст и най-малко 7% инфлация вместо предвидените от правителствените финансисти 5.4%.
Най-големите разходи са за социално осигуряване (пенсии, здравноосигурителни плащания и обезщетения) - 10 млрд. лв., следват разходите за издръжка - 5.4 млрд. лв., разходите за дълготрайни активи (5 млрд.лв.) и разходите за заплати и стипендии - 4.4 млрд. лв.
Разходите за здравеопазване са 773492 в. бележат ръст 18,1 на сто спрямо 2008 г. За образование те са 2981,4 млн. лв. - с 14,3 на сто повече спрямо тази година. Очакваните резултати в сферата на средното образование зависят от утвърждаването на системата на делегираните бюджети.
За научна дейност се предвижда създаването на специален фонд "Научни изследвания" и увеличаване на средствата в него с до 50 на сто в сравнение в миналата година.
Капиталът на фонд „Флаг" ще бъде увеличен с до 50 млн. лв. с цел осигуряване на по-добри условия на общините за подготовка на европроекти.
Данъчно-осигурителната политика в Бюджет 2009 е ориентирана към стимулиране на икономическата активност и изсветляване на икономиката. Промените в осигурителното законодателство са насочени към излизане на заетите лица и на техните доходи извън сивата икономика, както и към увеличаване на реалния разполагаем доход на домакинствата. По-ниската социално- осигурителна тежест води до понижаване на разходите на работодателите и съответно - до повишаване на инвестиционната активност и на търсенето на работна сила.
Основните промени в осигурителната политика са свързани с увеличаване на размера на здравноосигурителната вноска от 6 на 8 процента и с новия размер и с новото разпределение на осигурителната тежест за фонд "Пенсии".
От 1 януари 2009 г. държавата ще се включи като трета страна в разпределението на осигурителната тежест за фонд "Пенсии" по схемата 8:10:12, при която работникът участва с 8 процента, работодателят с 10 процента, а държавата с 12 процента..Смятам, че увеличението на пенсиите е абсолютно задължително, но въпросът е дали това е най-добрият подход и няма ли по-разумни дългосрочни политики за осигуряване на тези плащания Отговор в бюджет 2009 няма. „Влизането" на държавата като осигурител не е реформа - тя е такъв от години.
Размерът на максималния месечен осигурителен доход се запазва. Както и през 2008-ма той ще бъде 2000 лв. Минималният ще бъде увеличен от 240 лв. на 260 лв. Минималната работна заплата ще се увеличи от 220 лв. на 240 лв.
Бюджетните заплати ще бъдат повишени с 10 на сто от 1 юли. През 2009 г. пенсиите ще бъдат увеличени на две стъпки - от 1 април и от 1 юли. Общо за годината те ще нараснат с около 20 процента. Повишението на пенсиите от 1 април ще бъде на база на извършеното осъвременяване от 1 юли 2008 г. с 10,35 на сто и на преизчислението от 1 октомври т. г. на всички пенсии за трудова дейност.
Но 19.процентният ръст на пенсиите са по-скоро слаб опит да се компенсира кризата, отколкото част от адекватно избрани превантивни мерки. Като възможен изход депутати посочват отпадането на данъка върху дивидентите и намалянето от 15% на 10% на ДОД за едноличните търговци, преразглеждане на разпределението на бюджетния излишък, увеличаването на дела на средствата за инвестиции, ограничаването на социалните разходи и ограничаването на ролята на държавата в управлението на търговските дружества
През 2009 г. детските надбавки ще бъдат 35 лв. в момента те са 25 лв. Повишава се и изискваният максимален средномесечен доход на член от семейството - от 300 лв. на 350 лв.
През 2009 г. не се предвижда промяна на политиката в областта на прякото данъчно облагане.
Никъде в бюджета няма заложени възможности за преодоляване на основния проблем за тази година - безработицата. Не откриваме никакъв бюджетен ресурс, който да балансира загубите на работни места. очаква се забавяне на реформите в образованието заради липса на стимули в тази сфера. В същото време повишаването на здравната вноска с 2% до достигането на ниво от 8% не съответства на гаранциите за развитие в сектора.
очакват се максимум 4 млрд. евро чуждестранни инвестиции за разлика от оптимистичните прогнози на управляващите за 5.300 млрд.
Може да се обобщи, че предлаганият бюджет не противодейства на кризата, макар да са предвидени епизодични антикризисни мерки,бюджетът няма антикризисни приоритети. за да бъде антикизисен един бюджет той трябва да се основава на дефицит, а не на излишък. Друго условие е, че трябва намаляване на данъчното бреме, а сега се предлага обратното – делът на приходите в БВП се увеличава от 44,1 % на 44,3%. Предвижда се скок на приходите с близо 20 %. бюджетът трябва да се основава на съкращаване на разходите, а не да остават 40 % от БВП и да скачат с 19 %. В условията на криза бюджетът трябва да приключва с дефицит, а не с 3% излишък.
Едни от неправомерно увеличаващите се разхози са бюджетите на съдебната власт - с над 50 млн. лева, парите за образование с 380 млн., а за здравеопазване с над 400 млн. лева, защото нивото на услугите в посочените сфери е ужасно. Неприемлив е основният приоритет на Бюджет 2009 – нарастване на инвестициите с 1 млрд. лева. Тези пари вероятно ще се излеят в обръчите от фирми, приближени на управляващите
най-важните мерки срещу връхлитащата ни криза са намаляване на данъците, мерки за намаляване на лихвите, съкращения на разходите в публичните сфери, финансиране на реформите в съдебната система, образованието, МВР, ускорени публични инвестиции след изпълнение на европейските правила и изисквания, коита не са изпълнени изцяла в бюджета,за което проектобюджетът, както и окончатлния проект бяха остро критикувани от различни политически партии и цялата общественост.

detelina101
03-15-2010, 16:35
ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2008
ПРЕГЛЕД, АНАЛИЗ, ПРЕПОРЪКИ



УВОД

След като България стана член на Европейския съюз през 2007 г., българският бюджет вече има нови параметри. Най-важната цел от сега нататък ще е да се изпълнят в следващите години критериите за влизане в Еврозоната и да се спазват изискванията на Европейската комисия – например, да не се води проциклична фискална политика, което на практика означава излишъкът да не пада под 3% от брутния вътрешен продукт.
В проектобюджета за следващата година ясно се вижда ефектът от европейските пари – поради изискването за национално съфинансиране на оперативните програми и стремежа разходите да не надвишават 40% от БВП (като се изключи вноската в бюджета на ЕС) държавата ще пренасочи част от средствата в дейности, финансирани от ЕС, и ще съкрати други, които не попадат в съответните области.
Предстоящата 2008 г. поставя още едно предизвикателство, а именно - способността на местните власти да водят по-активна политика като определят нивата на местните данъци. Финансовото министерство не беше достатъчно смело или може би не се довери на уменията на кметовете да водят данъчна политика и затова определи максимални и минимални нива на местните данъци. Това ще ограничи в голяма степен данъчната конкуренция, но въпреки това промяната е в правилна посока. Предстои да видим как местните власти ще подходят към новите си правомощия, как ще реагира бизнесът, който умее да сравнява алтернативи, и гражданите, които са значително по-малко мобилни.
И на последно място, нивата на прякото данъчно облагане в България през 2008 г. ще бъдат едни от най-ниските в Европа. 10% данък печалба и 10% данък върху доходите бяха предложени от Института за пазарна икономика (ИПИ) през 2004 г. като част от политика за висок икономически растеж и извършване на реформи в публичната сфера. Данните за изпълнението на бюджета през годините и поведението на данъкоплатците показват, че ниското облагане стимулира икономиката, от което печелят всички – граждани, бюджет, предприемачи и инвеститори. Затова и реформите трябва да продължат без да са съпроводени с политики, които да неутрализират положителните ефекти.
В последните години прозрачността на държавния бюджет в България беше на ниско ниво. Проектобюджетите се внасяха в последния момент, често информацията не беше достъпна, освен за народните представители. Тази практика се променя. Докладът за бюджет 2008 съдържа 258 страници, програмните бюджети на министерствата са общо 1 495 страници, има 222 броя програми, 52 файла, съпровождащи проектобюджета (справки, приложения, анекси и показатели), и за първи път може да затрудни опитите на външните анализатори да придобият цялостна представа за намеренията за стопанска и социална политика на правителството през следващата година. Въпреки огромната информация принципите, които Институтът за пазарна икономика защитава, лесно могат да бъдат припознати или забелязани като отсъстващи и това прави анализа на внесения проектобюджет по-лесен.
През 2007 г. за първи път бяха изготвени програмни бюджети на всички министерства, за първи път беше направен опит за отчет на изпълнението на програмните бюджети към средата на годината на девет министерства и една агенция . Процесът на преминаване към програмно бюджетиране ще продължи и през 2008 г., което е видно от представения проектобюджет.
За втора поредна година ИПИ представя кратък анализ на внесения проект за държавен бюджет в момента на неговото обсъждане. Целта е да има преглед, коментар и препоръки по времето на обсъждане на проекта в парламента, за да е възможна дискусия по същество. Далеч сме от представата, че народните представители разбират от бюджетиране, нито пък се надяваме, че гласуването няма да е в голяма степен политическо решение. Въпреки това, считаме, че анализът на проектобюджета е от полза и за обществото, и ще допринесе за дебата.
В допълнение към този доклад, на 11 ноември 2007 г. Институтът за пазарна икономика ще предостави за пета поредна година Алтернативен бюджет с ниски данъци 2008 .

1. МАКРОРАМКА

Един от основните елементи при съставянето на бюджета за всяка отделна година е макрорамката, тъй като спрямо нея би трябвало да се определят и всички стойности на приходите и разходите в него. В това отношение от особена важност е тази рамка да бъде логически издържана, компонентите й да са съвместими и очакванията да са възможно най-близо до действителните резултати.
Според макрорамката на бюджет 2008 г. се очаква брутният вътрешен продукт да достигне 61.7 млрд. лв., а реалният му растеж да бъде 6.4%. Този резултат е напълно възможен за реализиране, като не е изключено както номиналният, така и реалният растеж да бъдат по-високи от предвидените. Важна предпоставка в случая е номиналното измерение на БВП през 2007 г., тъй като то определя базата, спрямо която се изчисляват и измененията през следващата година. Все пак е възможно прогнозата за номиналния растеж през 2007 г. да бъде надхвърлена поради високата инфлация през последните месеци и очакванията тя да се задържи при подобни нива до края на годината.
Заложените политики в бюджета се характеризират най-общо със запазване на данъчното облагане на същите нива като през тази година (въвеждането на пропорционален данък върху личните доходи до голяма степен се компенсира от по-високите акцизи върху някои стоки и услуги). Като цяло очакваните приходи ще достигнат около 44.1% от прогнозирания БВП през 2008 г., което е повишение спрямо 2007 г. Според доклада за бюджет 2008 г. през 2007 г. приходите ще бъдат преизпълнени с около 9.8% спрямо предварителните разчети, което означава, че те ще достигнат почти 23.5 млрд. лв. или около 42.8% от БВП. Следователно, ако изчисленията са верни, през 2008 г. държавата ще събере с около 1.3 процентни пункта повече отколкото през тази година. В по-дългосрочен план това означава, че потенциалният растеж на БВП ще бъде по-нисък, тъй като допълнително отнетите средства от данъкоплатците няма да се използват за създаване на капитал.
Инфлацията в бюджета е пресметната на база на хармонизирания индекс на потребителските цени и е предвидено тя да бъде около 6.9% средно за 2008 г. Това означава с 0.5 процентни пункта по-нисък темп отколкото през 2007 г., като най-високите стойности би трябвало да се наблюдават в началото на годината. Предвид високия ефект на базата от тази година и очакваното успокояване на темпа на нарастване на цените на хранителните стоки в световен мащаб това развитие е възможно да се реализира на практика. Тук отново е необходимо да се уточни, че този обобщен индекс не дава представа какво се случва при индивидуалното потребление – тоест всеки човек има собствена кошница, чиито цени се изменят по различен начин.
Като риск пред прогнозата за инфлацията може да се посочи възможността цените на световните пазари на горивата и на някои вносни суровини да се повишат повече от очакваното. Например, цените на петрола (Брент) към момента надминават 98 щ.д. за барел, но това до голяма степен се компенсира от промяната на валутния курс между долар и лев, така че цената в левове се променя слабо. Въпреки това търсенето на някои продукти се очаква да се запази на високи равнища поради динамичното развитие на икономики като Китай и Индия, както и използването им като суровини за производството на био-горива.
Дефицитът по текущата сметка представлява основанието на правителството за поддържането на бюджетен излишък в размер на поне 3% от БВП. През 2008 г. тази цел е предварително поставена, докато през предходната официалната цел беше за излишък под 1%, но неофициалната беше за поне 3% от БВП. Възможно е отново да има по-висока неофициална цел, но при всички случаи разликата между двете няма да бъде толкова голяма, което предполага, че е постигнат известен напредък по отношение на прозрачността.
Лекото повишение на дефицита по текущата сметка обаче се съчетава с понижаване на дела на преките чуждестранни инвестиции в БВП, като се прогнозира техният размер да бъде почти непроменен в номинално изражение. Като цяло проектът за бюджет не предполага твърде неблагоприятни промени в политиката на правителството, което означава, че стопанският растеж е възможно дори леко да се ускори спрямо 2007 г. Отново се пропуска възможност за по-сериозно оптимизиране на публичните разходи, което да позволи и намаляване на данъците при запазване на излишъка в рамките на 3% от БВП.

Основни макроикономически показатели за 2007 и 2008 г.
Показател 2007 2008
БВП - текущи цени (млн. лв.) 54 864 61 711
БВП - реален растеж 6.4% 6.4%
Хармонизирана инфлация
В края на годината 9.3% 4.5%
Средна за периода 7.4% 6.9%
Валутен курс (лв./щ.д.)
В края на годината 1.41 1.40
Средногодишен 1.44 1.40
Текуща сметка (млн. евро) -5 898 -6 914.3
В процент от БВП -21% -21.9%
Преки чуждестранни инвестиции (млн. евро) 4 655.4 4 738.5
В процент от БВП 16.6% 15%
Източник: Доклад по закона за държавния бюджет 2008

2. ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ И КОНВЕРГЕНЦИЯ

Според проектобюджета българската икономика има да извърви още дълъг път, докато доходите на българите конвергират със средните доходи на гражданите на ЕС. През 2008 г. се очаква БВП на глава от населението, измерено чрез ППС, да достигне 40,3% от средното за ЕС-27 (за Румъния този показател е 41,1%).
Реалната конвергенция зависи от структурните реформи, подобряването на бизнес-средата и условията на труд. Според доклада на проектобюджета средствата от ЕС предлагат възможност за:
 постигане на ускорена реална конвергенция на българската икономика към средните нива на ЕС;
 решаване на проблемите в сектори, където собствените ресурси на страната са на равнища под необходимите за постигане на ускорен икономически растеж и заетост.
Необходимо условие за постигане на горните две цели са провеждането на структурни реформи и подобряване на институционалната среда в страната. Европейските фондове не могат да доведат до “повишаване на стандартите в образованието и здравеопазването, отстраняване на административни и пазарни недостатъци” (както пише в проектобюджета), защото изливането на пари в нереформирани системи не ги прави по-ефективни и качествени, а напротив – задълбочава присъщите им проблеми. Пазарните недостатъци, доколкото изобщо съществуват, не се коригират с наличието на нови недостатъци, които неминуемо се пораждат от държавните интервенции.
От съществено значение е как ще бъдат раздавани еврофондовете, доколко прозрачен ще е механизмът на разпределение на средства в рамките на изградените политики на ЕС, за да се намалят до минимум злоупотребите, корупционните практики, нецелесъобразните проекти, които се съпътстват от всяка програма за субсидии.
За част от фондовете няма проблеми за усвояването им, защото се раздават не на проектен принцип, а пропорционално на всички, които отговарят на зададени критерии. Става дума за директните плащания за земеделски производители, които са заложени в размер на 470,2 млн. лв. за 2008 г. В проектобюджета, обаче, е записано, че е взето “политическо решение част от финансовия пакет за развитие на селските райони, да бъде прехвърлен към средства за директните плащания”. Става дума за 128,9 млн. лв. (от които 25,8 млн. лв. са национално съфинансиране), които ще получат земеделските производители директно, без да кандидатстват за тях, на базата на регистрация на обработваемите площи. В същото време се посочва, че директните плащания за България са относително високи и ще доведат до повишаване на доходите на земеделските производители. Защо тогава се прави това вътрешно преразпределение и по какъв начин то благоприятства процеса на по-ефективно разпределение? Задължително е да има обосновка или препратка към такава как е взето това решение и какви за аргументите за това.
От разпределението на еврофондовете през 2008 г. става ясно, че най-приоритетни са следните сектори, т.е. тези, които получават относително най-голям дял от субсидиите и помощите: селско стопанство (25,6% от всички средства), транспорт (17,5%), опазване на околната среда (10%).

Ефекти за бюджета
В проектобюджета е направено допускане за темпа на усвояване на еврофондове и на база на тези разчети е направена оценка на влиянието на европейските парични потоци върху бюджета и общо върху икономиката.
По структурните инструменти за периода 2007-2010 г. се очаква общо разходите да бъдат 4,77 млрд. лв., от които 3,95 млрд. лв. са финансиране от ЕК и 823.1 млн. лв. са национално съфинансиране. По линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2007-2010 г. се очаква да бъдат усвоени 4,77 млрд. лв., от които 416,2 млн. лв. съфинансиране от националния бюджет.
Националната вноска в Европейския бюджет се предвижда през 2008 г. да бъде 659,9 млн. лв. (1,01% от БВП). Бюджетният баланс без вноската (т.е. разликата между приходите и разходите в бюджета) през 2008 г. възлиза на минус 379,4 млн. лв.. Този дефицит се дължи главно на задължението за съфинансиране на голяма част от проектите и изграждането и поддържането на необходимия административен капацитет. Общият бюджетен баланс с включената национална вноска достига минус 1,039 млрд. лв. през 2008 г. (1,7 % от БВП).

Очаквани разходи по линия на ОСП за 2008 г. (млн. лв.)
Направление Общо разходи Национално съфинансиране
Директни плащания 599,1 25,8
Пазарна подкрепа 252,3
Развитие на селските райони* 280,7 53,1
Развитие на рибарския сектор 26,7 6,7
Общо: 1 158,8 85,6
* Част от средствата за развитие на селските райони са преразпределени към директни плащания.
Източник: Проектобюджет 2008



Ефекти за икономиката
Според проектобюджета макроикономическият ефект от усвояване на европейските средства е по-висок среден темп на нарастване на БВП с 0,27 процентни пункта на година, което се дължи на нарастване на брутния капитал с 0,79 процентни пункта повече от базовия сценарий и по-висок общ фактор на производителността и увеличаване на общия брой на заетите с 36 736 души. За да се предвиди какъв ще бъде ефектът от еврофондоевете, дори в рамките на граници, е необходимо да се направи оценка каква част от средствата ще бъдат усвоени и да се направи сценарий на тяхното използване.
В действителност е невъзможно да бъде оценено както нивото на усвояемост на еврофондовете, така и начина, по който ще повлияят на икономиката. Защото освен преки ефекти като увеличаване на капитал, те имат и множество странични ефекти като изкривяване на пазарни стимули, злоупотреби, неефективно използване на средствата, финансиране на губещи проекти. В проектобюджета не е направен дори опит да се оценят тези негативни последици, тъй като е записано следното: “имайки предвид природата на дейностите, в които ще бъдат концентрирани държавните интервенции, значителна е вероятността да не се осъществи избутващ ефект, т.е. направените разходи няма да изместят частни инвестиции”. В действителност дейностите, в които се намесва държавата, в голямата си част са насочени именно към частния сектор и е трудно да бъде обосновано от икономическа гледна точка това твърдение.
Друго допускане, което се прави, е че “държавната експанзионистична политика няма да доведе до забележима промяна в лихвените проценти, доколкото инвестиционното търсене в страната все още е относително ниско, и остава значително по-ниско от свободната парична маса.” В действителност през 2006 г. именно инвестициите имат най-голям принос за растежа на БВП и се увеличават със 17.6% в реално изражение. През 2007 г. тази тенденция се запазва и инвестициите са нараснали с почти 30% за първите шест месеца. От своя страна, държавната експанзионистична политика води до нарастване на доходите и потреблението в икономиката, което е пряко свързано с търсенето на кредити от страна на предприятията и домакинствата и по този начин влияе директно върху паричната маса.
Друго твърдение в проектобюджета, което не се знае на каква база е направено, е следното: “нивото на инфлацията няма да бъде засегнато от държавната намеса в икономиката”. Увеличаването на паричната маса в икономиката води до промяна в относителните цени и до нарастване на общото ценово равнище. БНБ намали минималните задължителни резерви (МРЗ) от септември 2007 г. от 12% на 8% именно с цел ограничаване на кредитирането и нарастване на паричната маса в икономиката, което е проводник на инфлация.
Остава спорен и въпросът как ще се отразят еврофондовете върху дефицита по текущата сметка. Направена е прогнозата, че дефицитът “ще се подобри с 409.7 млн. евро в сравнение с базовия сценарий за периода 2007-2013 г.” в резултат на нараснал износ и по-високи парични трансфери. Същевременно увеличеното търсене в резултат на по-високите доходи и инвестиции ще доведат до увеличаване на вноса, а инфлацията води до нарастване на ефективния валутен курс, което оказва негативен ефект върху износа. Евентуалните положителни ефекти от еврофондовете като увеличение на капитала в икономиката и производителността на труда в някои предприятия ще се прояви на един по-късен етап, но в краткосрочен план може да се очаква дори влошаване на дефицита по текущата сметка.
Като цяло за периода до 2013 г. в резултат от действието на еврофондовете се предвижда, че “ще се промени структурата на растежа на БВП към по-висок дял на вътрешното търсене и на вноса”. Оценката е, че това е благоприятно за бюджета, защото ще се повишат приходите от ДДС. Но дали е добре за икономиката, тъй като дългосрочният растеж зависи от създаването на капитал – спестявания и инвестиции, а не от увеличаване на потреблението? Икономическият бум, предизвикан от повишаване на търсенето в резултат на по-високи номинални доходи, е проциклично и създава предпоставки за прегряване на икономиката. Еврофондовете влияят именно на цените на суровините и инвестиционните стоки и на заплатите, което създава допълнителен инфлационен натиск.
Ако бъдат оползотворени правилно, т.е. играят ролята на външни инвестиции, фондовете биха могли да доведат до повишаване на потенциала на икономиката чрез създаване на капитал. В същото време, обаче, те не могат да служат като основен фактор за икономически растеж. В краткосрочен план могат да доведат до макроикономически дисбаланси, които трябва да се вземат предвид. От изключително значение е да бъдат продължени реформите в сектори като здравеопазване, пенсионна система, образование и да се поддържа благоприятен бизнес климат в страната, за да се противодейства на евентуалните дисбаланси и пазарни изкривявания, породени от инжектирането на “готови пари” в икономиката.

3. ФИСКАЛНА ПОЗИЦИЯ И БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА

В проектобюджета се анализират данните от изпълнението на бюджет 2007 г. до месец август. Въпреки че към момента са налични по-нови данни (към м. септември) и данните до м. август дават достатъчно информация, и могат да служат за анализ на тенденциите при изпълнението на бюджета.
Отчетено е доброто изпълнение на приходите от корпоративни данъци, въпреки че от 01.01.2007 г. беше намалена ставката на корпоративния данък от 15% на 10%. Ефектите от това намаление са довели до общо икономическо оживление, насърчаване на икономическата активност и разширяване на данъчната основа и излизане “на светло” на бизнеса. Става ясно, че постъпленията от корпоративния данък са били силно подценени, тъй като още през м. август са достигнали 100% от годишния разчет, а през м. септември вече са набъбнали на 105.3% от планираните за годината.
Въпреки опасенията в края на миналата година, че заложените постъпления от ДДС няма да се реализират поради промени в закона за ДДС, свързани с членството на страната в ЕС, те се оказаха несъстоятелни и до м. септември приходите от ДДС вече представляват 77% от планираните за годината. Към м. август ДДС представлява най-голямото перо в данъчни приходи – 33,4%.
Второто по големина перо в данъчните приходи са социалните и здравните осигуровки - 29,2% от общите приходи към края нам. август.
Към края на годината се очаква изпълнение на приходите по консолидирания бюджет с около 109,8% спрямо годишния разчет, което означава преизпълнение на приходите с 3,8% от БВП. Ако се реализира този сценарий, преразпределението през бюджета ще бъде 42,8% от прогнозираното БВП в края на годината.
Въпреки изказаната готовност от страна на управляващите преразпределението през бюджета да не надхвърля 40% от БВП, в проектобюджет 2008 са заложени приходи, които достигат 41,1% от БВП без да се броят трансферите и помощите от ЕС (с тях преразпределението достига 44%). Ако се отчете и преизпълнение от 2-3% от БВП, това означава, че преразпределението отново ще надхвърли 43% от БВП през следващата година – едно от най-високите нива през изминалите години. Високото преразпределение е равно на по-нисък икономически растеж поради отрицателната връзка между размера на държавата и икономическата активност.
Бюджет 2007 беше подготвен за излишък в размер на 0,8% от БВП. Поради влошаване на баланса по текущата сметка е взето решение излишъкът да бъде не по-малко от 2%, за да се забави ръстът на вноса. В действителност обаче, не е ясно по какъв начин влияе наличието на излишък по отношение на дефицита по текущата сметка в малко по-дългосрочен период. Към м. септември излишъкът вече е 3,35 млрд. лв., т.е. 6% от прогнозирания БВП. Очаква се към края на годината да се засили харченето на пари от страна на държавата, което ще подейства проинфлационно и ще окаже негативно влияние върху търговския дефицит. В същото време бюджетният излишък би могъл да има изтласкващ ефект по отношение на частните спестявания в икономиката. Именно тези спестявания водят до реален икономически растеж чрез създаване на капитал. Спестяванията на държавата под формата на излишъци не са продуктивни и не заместват частните спестявания в икономиката.

Фискална устойчивост
Дългосрочната устойчивост на фиска се оценява на база на съотношението на текущия публичен дълг и дисконтираната стойност на бъдещите разходи към дисконтираната стойност на бъдещите бюджетни приходи. На базата на наличието на първичен излишък и относително ниското равнище на държавния външен дълг е направена оценката за стабилна фискална позиция на икономиката. За да се направи цялостна картина на състоянието на фиска, обаче, е необходимо да се вземе предвид и имплицитният държавен дълг, който не се води на книга, но съществува, а именно – дисконтираната стойност на бъдещите обещания към пенсионери, болни, безработни. Предвид неблагоприятната демографска тенденция и прогнозите за засилено застаряване на населението до 2050 г. разходопокривната пенсионна и здравноосигурителна система ще бъдат значително затруднени. Според проектобюджета при непроменена политика се предвижда, че дефицитът на пенсионната система ще достигне до 2.1-3.5% от БВП. Ето защо е необходимо е да се предприемат мерки още сега, защото с всеки изминал ден имплицитният дълг се увеличава, което прави бъдещето реформиране на системите по-трудно.

Фискални рискове
На първо място като риск пред фискалната политика се отчитат реалните шокове отвън. Тази година сме свидетели на действието на два такива шока на предлагането – от една страна, на спад в предлагането на земеделска продукция следствие на лошите климатични условия в сраната и по света, а от друга – нарастване на цената на петрола.
На второ място е наличието на инфлация над прогнозираните нива поради натиск за увеличение на заплатите в сектора на услугите и по-ускорена от очакваната конвергенция на доходите и цените със средните в ЕС. Тук трябва да се спомене и ефектът на еврофондовете върху инфлацията. Те водят до нарастване на паричната маса в икономиката, от една страна, а от друга – до промяна на относителните цени и увеличаване на доходите в някои сектори, което също оказва проинфлационно въздействие върху икономиката.
Като трети риск пред фискалната политика на страната е посочена кризата с ипотечните кредити в САЩ, която бързо прерасна в международна криза и може да окаже въздействие и върху българската икономика - чрез отдръпване на инвеститори от рискови зони или увеличаване на премията за риск на българската икономика. Ефектът може да бъде усетен и по линия на провежданата монетарна политика от страна на ЕЦБ в отговор на финансовата криза, тъй като паричната политика на Еврозоната влияе директно върху паричното предлагане в сраната.
Всички тези рискове са реални, но многобройните стачки и протести през 2007 г. доказаха, че реалните рискове пред бюджета произлизат най-вече от недовършените структурни реформи в областта на здравеопазването, социалното осигуряване, образование и от неблагоприятната демографска структура на населението.

4. ПРИХОДИ И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

През 2008 г. отново ще има рекордни приходи по консолидираната фискална програма. Заложените приходи в бюджетната рамка за следващата година са в размер на 27 193 млн. лв., което на практика е повече от БВП на България за 2000 година.
Данъчните приходи се очаква да бъдат 22 099 млн. лв., неданъчните приходи – 3 193 млн. лв. и помощите – 1 900 млн.лв. При прогнозиран БВП от 61 711 млн. лв. за 2008 г., преразпределението през бюджета ще бъде 41% от БВП, което надвишава широко афишираното „ограничаваме на публичния сектор в икономиката до максимум 40% от БВП”. Правителството, от своя страна, се опитва да изкриви тези данни, като пресмята публични разходи към БВП и привидно забравя за това, което взима от хората, но не харчи моментално (бюджетния излишък).

Приходи в централния и местния бюджет за периода 2000 – 2008 година (млн.лв.)
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007* 2008**
Осигуровки 2,944 2,985 3,076 3,654 4,080 4,410 4,309 4,567 4,800
Преки данъци 1,834 2,213 2,028 2,225 2,220 2,277 2,659 2,857 4,452
- Корпоративни данъци 736 1,150 976 1,085 973 1,028 1,334 1,411 2,262
- Данък върху доходите 1,098 1,063 1,052 1,140 1,248 1,249 1,325 1,446 2,190
Косвени данъци 3,711 3,757 4,191 4,876 6,069 7,358 8,777 9,714 12,103
- ДДС 2,359 2,454 2,688 3,101 3,891 4,798 5,824 6,301 8,110
- Акцизи 1,131 1,107 1,314 1,544 1,885 2,188 2,498 3,173 3,798
- Мита 221 195 188 231 292 372 455 240 195
Други данъци 218 236 303 359 409 440 581 412 745
Неданъчни приходи 2,153 2,284 2,625 2,644 2,622 2,991 3,073 2,740 3,193
Помощи 204 363 302 311 455 516 625 1,088 1,900
ОБЩО ПРИХОДИ 11,064 11,838 12,525 14,069 15,855 17,992 20,024 21,378 27,193
БВП*** 26,753 29,709 32,402 34,628 38,823 42,797 49,091 54,864 61,711
Източник: Министерство на Финансите, ИПИ
* Данните за 2007 г. са заложените в Бюджет 2007. Очаква се реално отчетените приходи да бъдат по-високи, особено по отношение на корпоративните данъци;
** Данните за 2008 г., са заложените в Бюджет 2008;
*** Данните за БВП през 2007 и 2008 година са прогнозни от Бюджет 2008

Структурата на публичните приходи се запазва почти идентична на тази от 2007 г., като основният източник остава ДДС с 29% дял. Корпоративните данъци и подоходното облагане продължават да вървят ръка за ръка, като през 2008 г. се очаква да представляват по около 8% от всички приходи, като и за двата основни данъка (данък печалба и данък общ доход) ставките са 10%.


Източник: Доклад по Закона за държавния бюджет 2008 година



Корпоративен данък
Ставка от 10% за данък печалба звучеше странно и прекалено крайно на много хора само до преди няколко години. Въпреки това данъкът върху печалбата беше намален до това ниво в началото на 2007 г., като от много страни се алармираше за „огромен” спад на приходите за бюджета. Днес резултатите са налице и правителството се принуждава експлицитно да запише в Доклада към Закона за държавния бюджет, че „ниската данъчна ставка не доведе до понижаване на приходите”. Нещо повече, тази ниска ставка доведе до безпрецедентен ръст в приходите от корпоративен данък в бюджета, който далеч надвишава предвиденото в бюджет 2007. Заложените приходи от корпоративен данък през 2007 г., бяха постигнати само за първите 9 месеца на годината. Очаква се през 2008 г. приходите от този данък да надвишат 2,2 млрд. лв., което ще е почти два пъти повече в сравнение с приходите от преди въвеждането на ниската ставка.

Данък върху доходите
През 2008 г. се въвежда плосък данък от 10%, който не зависи от размера на дохода и няма необлагаем минимум. Идеята на ИПИ беше много атакувана през последните 3-4 години, като напълно налудничава и неприложима, но ето че сега ще бъде приложена в най-чист вид. Взимайки си поука от случилото се с корпоративния данък, правителството вече очаква много по-големи приходи от данък общ доход, отколкото през 2007 година. Най-вероятно тези приходи ще се окажат отново силно подценени и няма да е учудващо, ако приходите от преките данъци (корпоративен и върху доходите) достигнат почти 5 млрд. лв. при сега заложени около 4,5 млрд. лева.
Предвижда се през 2008 г. патентният данък да премине към местните данъци, като лицата, които се облагат с патентен данък, ще бъдат освободени от данък общ доход. Това означава трансфериране на около 40 млн. лв. от централния бюджет директно към общинските бюджети. Това обаче е само малка стъпка по посока на финансовата децентрализация, за която предимно упорито се говори.


Осигуровки
Въпреки намалението от 1 октомври 2007 г. на осигурителните вноски с 3 процентни пункта, осигурителната тежест продължава да бъдат изключително висока, превишавайки всички останали преки данъци (корпоративни и физически) взети заедно. Предложението на ИПИ за 10% данък общ доход, данък печалба и осигуровки беше революционно за времето си, но започва да се превръща в реалност. Въпреки че в Доклада за бюджет 2008 изрично е записано, че „в средносрочен план не се предвиждат промени в размера на осигурителните вноски”, ние вярваме, че икономическата логика ще надделее и осигурителната тежест ще бъде намалена още през 2008 година. Всички мерки за изсветляване на икономиката ни могат да срещнат сериозна спънка именно във високото осигурително бреме. Рязкото смаляване на осигуровките до предложените от ИПИ 10%, наистина ще обезсмисли наличието на „сив сектор” в страната при това без да ощети сериозно държавния бюджет. Това трябва да се извърши с реформа на пенсионната система, която обаче липсва в проекта.
Двете основни промени при осигуряването са: 1) увеличаване размера на минималния осигурителен доход от 220 лв. през 2007 г. на 240 лв. през 2008 г., 250 лв. – през 2009 г. и 260 лв. през 2010 година; 2) увеличаване размера на максималния осигурителен доход от 1 400 лв. през 2007 г. до 2 000 лв. през 2008 г., 2009 г., 2010 година. Увеличението на размера на минималния осигурителен доход може да бъде коментирано само по един начин: минималните прагове трябва да се премахнат. Колкото до максималния осигурителен доход, едно подобно покачване от 1 400 лв. на 2 000 лв. е много спорно, но само по себе си означава много повече приходи и огромна възможност за рязко понижаване на самите ставки.

Косвени данъци
За 2007 г. данъчната основа на данък добавена стойност се очаква да бъде 33 850 млн.лв., а приходите от ДДС (общо от сделки в страната и ЕС и внос от други страни) да достигнат 6 770 млн.лв. В резултат на еднократната загуба от 350 млн.лв. поради едномесечното забавяне на внесения ДДС по вътреобщностни придобивания, за 2007 г. не се отчита ръст на приходите от страната спрямо 2006 г. Все пак тази сума ще постъпи в бюджета през следващата година и затова е прибавена към прогнозата за 2008 г., която е изготвена при ръст, равен на ръста на потреблението според макрорамката за периода.
Прогнозата за приходи от ДДС през 2008 г. в размер на 8 110 млн.лв. може да бъде постигната при ефективна събираемост от 92%. За сравнение очакваната ефективност през 2007 г. е 90.5%.
Очакваният общ размер на приходите от акцизи през 2008 г. e 3 797.7 млн.лв. По отношение на акцизите през 2008 г. ще продължи хармонизацията на българското законодателство с това на Европейския съюз.
Увеличаването на размера на акциза на течните горива ще доведе до положителен ефект за бюджета, оценяван на 176 млн.лв. Увеличаването на размера на акциза за електрическата енергия, въглищата и кокса ще доведе до положителен ефект за бюджета, оценяван на около 6 млн.лв. Увеличаването на размера на акциза за цигарите означава още 139 млн.лв. приходи за бюджета. От премахването на акциза на кафето загубата за бюджета ще е около 20 млн.лева.

Приходи и данъчна политика през погледа на ИПИ
• Приходите в бюджета са отново подценени, макар и по-малко в сравнение с минали години
• Отново ще има висок бюджетен излишък и преизпълнение на приходите
• Открива се сериозна възможност за допълнително намаление на данъчното бреме
• Местните данъци трябва да се определят от общините и да е възможно движението по посока намаляване (т.е. без минимални и максимални граници)
Ако търсим някаква последователност в провежданата данъчна политика през последните години, то след 10% данък печалба през 2007 г. и 10% подоходен данък през 2008 г., то през 2009 г. следва да се осъществи и третата идея на ИПИ – 10% осигурителна тежест.

5. РАЗХОДИ

5.1 ОБЩО ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ

Разходи за общи държавни служби по години (млн. лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи, вкл. резерв 1 268.3 1 546.1 1 804.9 2 086.3
Процент от БВП 3.02% 3.31% 3.53% 3.38%
Източник: Министерство на финансите,ИПИ

Перото “Общи държавни служби” обхваща финансирането на основните разходи, предвидени за публичната администрация (министерства, ведомства, Комисия за финансов надзор, Сметна палата, общини), Българската академия на науките и висшите държавни училища. Тук не се включват специфичните разходи (за отбрана и сигурност, образование, здравеопазване и др.), които се отчитат в отделни обособени пера.
За периода 2005-2008 г., увеличението на общите разходи, включени в категорията е 64.5%. За същия период растежът на БВП, измерен по текущи цени на база 2005 г.,обаче е само 44.2% . Това на практика означава, че тази категория държавни разходи (в най-голямата си част за издръжка на администрацията) нарастват по-бързо, отколкото икономиката, която трябва да ги финансира. Това противоречи на логиката поне по две линии:
• Ако приемем, че обемът услуги, предоставяни от тези държавни служби, се увеличава пропорционално на растежа на икономиката, следователно и разходите за тяхното финансиране не би трябвало да надхвърлят този темп при константна производителност;
• От друга страна, предвид повишаването на софтуерното и хардуерно осигуряване в администрацията, както и на проведените значителен брой обучения за повишаване на квалификацията на държавните служители би трябвало да предполага нарастваща ефективност. От тук линиите, по които може да се разсъждава и анализира са две: ако производителността наистина нараства през годините, то значи разходите, които се отделят, нарастват дори още по-бързо. Второ, ако производителността е останала константна или дори намаляваща, въпросът трябва да бъде насочен към целесъобразността на онези разходи, които са били направени за нейното повишаване, но не са дали желания ефект.
Като положително развитие все пак трябва да бъде отбелязан фактът, че за първа година разходите в тази категория намаляват като процент от брутния вътрешен продукт (с 0.15%). Предвид предприетите през годините мерки за модернизация и обучение на администрацията този процент би могъл да бъде много по-голям. Разбира се, освен по-висока ефективност това неминуемо означава и съкращаване на административния апарат. Спестените средства биха могли да финансират както по-високото заплащане на останалия персонал, така и намаляване на изземването на финансов ресурс от гражданите и фирмите.
Средствата в подгрупа “Финансиране на публичната администрация” следва да бъдат насочени за изпълнение на следните политики:
• Съхраняване на българското етнокултурно пространство, опазване и разпространение на културно-историческото наследство;
• Защита на правата на българите зад граница и осигуряване на условия за пребиваване на бежанците в Република България;
• Привличане и подпомагане на чуждестранните инвестиции и приоритетните инвестиционни проекти в Република България;
• Външна политика, която отстоява националната сигурност, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдейства за установяването на справедлив международен ред
• и други.
Явно е, че формулирането на разходните направления в тази подгрупа е твърде общо и е вероятното припокриване с други разходни категории, а като следствие - по-неясното представяне на планираните разходи.

5.2 ОТБРАНА И СИГУРНОСТ

Разходи за отбрана и сигурност (млн. лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи, вкл. резерв 2 080.3 2 345.2 2 720.3 3 106.5
Процент от БВП 4.96% 5.02% 5.32% 5.03%
Източник: Министерство на финансите,ИПИ

Категорията включва разходите за българските въоръжени сили, полицията, съдебната власт и администрацията на затворите. По функционални дейности това е третата по големина (12,9%) група разходи след тези за социално осигуряване, подпомагане и грижи, и разходите за икономически дейности и услуги. Спрямо предходната година номиналното им нарастване е 11,3%, но като процент от прогнозния БВП намаляват с около 0,3%. Трябва да се отбележи, че колкото и незначително да е това намаление все пак това е първата година, през която вместо нарастване, се залага намаление.
В момента поддържането на вътрешен ред и сигурност работи крайно неефективно. Свидетелство за това е огромният брой лицензирани от МВР частни охранители – над 130 000, а вероятно има и много нелицензирани (за сравнение, щатът на МВР е около 65 000 души). В доклада на МФ не е посочено за какво точно ще се изразходват предвидените средства – за увеличаване на броя полицаи, за по-високо заплащане, за подобряване на техническото оборудване или за друго. Без да се знае конкретно за какво и как ще се похарчат тези средства трудно в да се определи дали това би имало положително, отрицателно или никакво въздействие върху сигурността като обществено благо (разбира се, начинът, по който се харчат средствата, е също от значение). Факт е обаче, че освен тези разходи реално се извършват и много други за заплащане на частните охранителни услуги, които в известен смисъл обезсмислят поддържането на раздут и очевидно неефективен щат.
По отношение системата на вътрешна сигурност, бихме препоръчали диференцирано заплащане на кадрите в МВР според извършената работа и постигнатите резултати. Освен това уместно би било съкращаването на кадри там, където има дублиращи се функции или по-големият брой служители не води до по-добри резултати.

5.3. ОБРАЗОВАНИЕ

Разходи за образование (млн. лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи + резерв (хил.лв.) 1 814.8 1 941.1 2 138.2 2 607.7
% от БВП 4.3% 4.0% 4.18% 4.22%






Източник: Министерство на финансите, ИПИ

Разходите за образование за 2008 г. са 2 607.7 млн.лв., което е ръст от 22.2% спрямо 2007 г. Предвидени са средства за осигуряване на учебния процес в общинските и държавни училища, подобряване на материално-техническата база в училищата и обслужващите звена, както и проектно насърчаване оптимизацията на училищната мрежа. Планира се повишаване на обхвата и улесняване на равния достъп до средното образование, както и осигуряване на обучението в държавните висши училища за 123 730 средно-приравнен брой учащи.
Може би заради последните уточнявания покрай учителската стачка все още програмният бюджет на образователното министерство не е достъпен. Ясно е обаче, че нарастване на средствата за образование има и тепърва ще видим дали секторът ще се справи с предизвикателствата на реформите и високите очаквания на обществото.
В България в една трета от общинските училища съотношението ученици-учител е равно или по-малко от 11, при средно за развитите страни - 15. На всеки 100 учители има 43 души непедагогически персонал, което говори за разхищаване на ресурси. И това положение се влошава с всяка изминала година – учениците намаляват по-бързо от учителите. От 1998 г. до 2007 г. учениците са намалели с 18%, а учителите – с 12%, а коефициентът ученици-учител, който е стандартният измерител за ефективността на разходите в системата, е намалял от 12.5 през 1998 г. до 11.6 през 2007 г. средно за страната.
Едновременно с това, заплащането в системата изостава от средното за публичния сектор, не стимулира работещите да подобряват квалификацията си и да предоставят по-добри услуги, не задържа и не привлича нови хора.
Парите, които са предвидени за образованието, не са малко, но по-важното е каква реформа реално ще се проведе, за да се усети ефектът от увеличеното финансиране. Засега е ясно, че ще има делегирани бюджети, повишен единен стандарт, продължаване на въвеждане на диференцираното заплащане, забрана за общините да прехвърлят средства, отредени за образование, към други дейности, въвеждане на външното оценяване на учениците и други. Всичко това звучи много добре и ако се реализира на практика, ще стане ясно, че само конкуренцията и възможността за избор между учителите, директорите и общините може да даде добри резултати. И затова реформите трябва да продължат.

5.4. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Разходи за здравеопазване (млн.лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи + резерв (млн.лв.) 2 008.6 2 022.5 2 215.6 2 571.2
% от БВП 4.7% 4.1% 4.0% 4.2%
Източник: Доклад по Закона за държавния бюджет 2008, ИПИ

Публичните разходи за здравеопазване, включително и заложеният резерв, през 2008 г. са планирани при ниво от 2.57 млрд. лв., което означава, че растежът им спрямо разходите през 2007 г. е 16%. Отчетите за изпълнението на бюджетите през последните години показват, че действително реализираните стойности надвишават предварително планираните, което вероятно ще се случи и през 2008 година.
В доклада за бюджета се посочва, че трябва да се продължат извършваните реформи в областта на здравеопазването. Те обаче са твърде ограничени като обхват. На практика през 2008 г. не се планира нищо ново по отношение на здравеопазването – финансирането на дейностите ще се извършва само от един източник – Националната здравноосигурителна каса, което се посочва в доклада като съществено предимство. На практика обаче е необходимо да се предприемат действия, които са насочени към премахване на монопола на НЗОК, тъй като той не води до добри резултати. Финансирането на здравеопазването не трябва да се запазва изключителна държавна функция, а да се премине към алтернативни източници – т.е. да се позволи задължителното осигуряване в частни здравни каси. Освен това трябва да се използва принципа парите следват пациента и да се заплаща на съответните лечебни заведения за действително свършена работа. По този начин ще се осъществи по-ефективен контрол и ще се избегне текущата практика да се отчита възможно най-скъпата клинична пътека за лечението на определен пациент, с което прекомерно се раздуват разходите.
Приходите в НЗОК би трябвало да се увеличат в следствие на запазването на размера на осигурителната вноска от 6% и повишаването на осигурителните прагове – минималният ще бъде 240 лв. (нарастване с 9.1%, а максималният – 2000 лв. (нарастване с 42.9%). Това би трябвало да успокои лобитата, които настояват за по-високи здравни осигуровки.
При положение, че липсва съществена реформа, а в други сфери като образованието доходите ще се повишават с изпреварващ темп спрямо здравеопазването, може да се очакват подобни действия и натиск върху правителството. Ако резултатът от него е реформи в сектора – това би било положително развитие. По-вероятният сценарий обаче е статуквото да се запази и през 2008 година.





5.5. СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПОДПОМАГАНЕ И ГРИЖИ

Разходи за социално осигуряване, подпомагане и грижи (млн. лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи + резерв (хил.лв.) 5 624.9 6 210.2 6 710.7 7 615.4
% от БВП 13.4% 12.7% 13.1% 12.3%






Източник: Министерство на финансите, ИПИ

Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи заемат най-висок дял на публичните разходи по държавни функции. През 2008 г. техният размер на консолидирано равнище е 7 615.4 млн.лв., с 13.4% повече финансови средства спрямо предходната година.
В проекта за 2008 г. е записано, че не се предвижда следващо намаление на социалните осигуровки. Най-вероятно опасенията на Министерството на финансите са, че намаляването на данъка върху доходите и осигуровките едновременно би оказало голям натиск върху бюджета. Вече няколко години обаче данъкоплатците показаха, че намаленията водят до плащане. В проекта се посочва, че „тези нормативи на вноските са запазени през цялата 2008, 2009 и 2010 г. Вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване за втората група лица се предвижда да се запази на нивото на 2007 г. - 5% за целия планов период. Не се предвижда промяна и на размерите на осигурителните вноски за останалите фондове от КБДОО”. Ясното записване, че няма да има следващо намаление на осигурителната тежест показва, че управляващите нямат намерение да провеждат активна реформа в пенсионната система. Това означава, че пенсиите и през следващите години едва ли ще нараснат значително и ще се разчита единствено на увеличение в средата на годината. Това също така означава, че реалните доходи на работещите също ще нарастват по-малко от потенциално възможното, защото дори и производителността на труда да нараства, високата осигурителна тежест ще изяжда все още значителна част от изработеното. Трябва да стане ясно, че има динамичен ефект от намалението на осигуровките и той вече се проявява, а именно - намаляването на осигуровките води до плащане, по-ниска цена за наемане на работна ръка, нарастване на заетостта, намаляване на безработицата, намаляват и разходите на държавата за социално подпомагане, по-ниски са разходите на бюджета за социални осигуровки за държавните служители и т.н.
Все още се предвиждат активни мерки на пазара на труда (например, субсидираната заетост), което звучи нелогично при положение, че безработицата в страната е на рекордно ниски нива, бизнесът се оплаква от недостиг на работна ръка.
Идващата 2008 г. ще е изпитание за социалното министерство, защото през януари хората, които са получавали социални помощи в последните 18 месеца, ще загубят това си право за следващата една година. Според информация на министерството, от 40 000 души, които се е очаквало да са с прекратени помощи са останали към момента около 25 000. Несъмнено това е добра политика и сме убедени, че ще има положителни ефекти както за бюджета, така и за пазара на труда.
От друга страна, паричните обезщетения при безработица запазват минималния си размер (90 лв.), но нараства максималният размер на обезщетението 180 на 190 лв. Обезщетенията за отглеждане на малко дете до 2–годишна възраст също нарастват до 190 лв. месечно от 180 лв. през 2007 година.
Продължава и политиката за повишение на пенсиите - с 9.5% от 1 юли 2008 г., на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли 2008 г. на социалната пенсия за старост, както и на минималните размери на пенсиите, несвързани с трудовата дейност. Трябва да е ясно, че увеличение на пенсиите трябва да има, но само при пакет от реформи, които стимулират икономиката, което от своя страна води до повече приходи в бюджета и от тук – на пари за високи пенсии. Тези мерки са продължаващо намаление на осигурителните вноски и преминаване към системата на индивидуални сметки, пренасочване на по-голяма част от осигуровките към тези сметки, намаление на намесата на държавата на пазара на труда, съкращаване на част от администрацията и други.
Социалното министерство изпълнява общо 17 програми, формиращи осемте политики в тази област. От тях политиките в областта на социалното подпомагане и заетостта представляват общо 97% от разходите на министерството.








Разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2008 г. по политики
Политика Разходи (хил.лв.) Дял
Политика в областта на заетостта 216 747.8 21.029%
Политика в областта на трудовите отношения 14 411.6 1.398%
Политика в областта на социалното подпомагане 790 076.0 76.652%
Политика за гарантиране на равни възможности 59.3 0.006%
Политика в областта на демографското развитие 59.6 0.006%
Политика в областта на доходите 194.3 0.019%
Политика в областта на трудовата миграция 1 187.5 0.115%
Администрация 7 995.7 0.776%
ОБЩО: 1 030 731.8 100%
Източник: Проектобюджет 2008

Препоръки на ИПИ
1. Стартиране на същинска пенсионна реформа - увеличение на размера на частта от осигуровките, която се насочва към частните пенсионни фондове – поне 10%.
2. Намаление на осигуровките през 2008 г. - поне с 10%.
3. Премахване на активните мерки на трудовия пазар.
4. Пренасочване на програмите най-вече към повишаване на квалификацията и образованието на безработните.
5. Отдръпване на държавата от посредническите услуги на пазара на труда като ги предостави единствено на частните посреднически компании. Последица от намаляване на безработицата и ограничаване на достъпа до социални помощи трябва задължително за бъде и намаляване на средствата по някои от програмите на социалното министерство именно поради постигане на заложените цели.


5.6. ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ

Разходи за икономически дейности и услуги (млн. лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи + резерв (млн.лв.) 2 121.9 2 104.1 2 488.8 3 750.8
% от БВП 5.05% 4.50% 4.80% 6.07%
Източник: Министерство на финансите, ИПИ

Функцията „Икономически дейности и услуги” отразява взаимоотношенията на бюджета с реалния сектор и поетите ангажименти на правителството по извършване на т.нар. структурни реформи. Основен механизъм са програмите по финансиране и субсидиране на отделните подотрасли. Предвидените средства по това направление в проектобюджета за 2008 имат за цел да обезпечат осъществяването на държавните политики в отделните сфери, както и нормалното функциониране на министерствата и ведомствата, отговорни за тяхното реализиране.
Темпът на нарастване на отпусканите бюджетни средства от 2004 г. насам се движи с относително сходен темп, като единствено през идващата 2008-ма фискална година процентното съотношение достига 6.07% или това са приблизително 51 процентни пункта нарастване спрямо предвидените средства в бюджета за 2007 година. От проектобюджета не става ясно на какво се дължи това увеличение на предвидените средства по това перо.
Заложени за реализация са редица поети ангажименти и програми като:
1) През 2008 г. се предвиждат разходи за осигуряване изпълнението на поети ангажименти за изграждане на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (Фонд „Радиоактивни отпадъци”) и за извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй” (Фонд „Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация”). Планирани са 20.0 млн.лв. Тук липсва детайлно описание и обосновка на методите, похватите и разчетите, по които ще се извършват тези дейности.
2) Предвижда се осъществяване на програми за енергийна ефективност – не става ясно точно какви са те и по какъв начин ще бъдат изпълнени във времето.
3) Земеделие – от важно значение ще бъде ефективното функциониране на проекта за Интегрираната система за администриране и контрол, поддържането на Регистър на земеделските стопани и производители и ролята на Фонда земеделие. Тези структури са жизнено важни за успешното управление и разпределение на средствата, предвидени от ЕС за субсидиране на сектора.
4) Продължават инициативите за ремонтиране и доизграждане на транспортната инфраструктура. В проектобюджета не са описани точните параметри на тази политика (за информация в бюджет 2007 бяха предвидени средства около 366 млн.лв. по фонд „Републиканска пътна инфраструктура”). Тези средства могат да бъдат спестени на българския данъкоплатец, като управлението и поддържането на пътната инфраструктура бъде предоставено на частни компании посредством концесии.
5) Предвиждат се средства за развитието на „координирани политики”, насочени към рекламиране на България като туристическа дестинация. И в този случай ще напомним на правителството, че не трябва да изземва функциите на частния сектор като създава и ръководи различни агенции и програми за развитие и реклама на туризма в България.
6) Предвиждат се средства за развитие на „областта на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии”. Единственият правилен и рационален избор е пълното оттегляне на държавата от този сектор и последваща приватизация на държавните активи.
В допълнение може да се спомене, че в това перо на бюджет 2008 е предвидено финансирането и на други дейности, включващи метрология и технически надзор; сертификация и изпитване и патентната дейност; приватизацията и след приватизационния контрол; акредитиране на лаборатории и органи; участие в международни изложения и панаири; издателската дейност и др.
В заключение ще кажем, че на базата на публично достъпната информация не би могло да се придобие детайлна картина за подхода и целесъобразността на планираното изразходване на средствата по направление „Икономически дейности и услуги”. В доклада за бюджет 2007 разходите за направление „Икономически дейности и услуги” бяха разписани по-детайлно от проектобюджета за 2008 година. Въпреки че и тогава, и сега липсва цялостна детайлна картина на това перо. За поредна година ставаме свидетели на незадоволителната степен на прозрачност на предоставената информация на разходваните средства. От друга страна, липсват критерии за оценка на ефективността на харчене на предвидените средства по перото. Необходимо е предприемането на необходимите действия за спазването на тези норми с цел поддържане на информираността на данъкоплатците за целесъобразното изразходване на техните финансови ресурси.


6. ПОЛИТИКА ПО ДЪЛГА

Основната цел на политиката по дълга е осигуряване на безпрепятствено финансиране на бюджета и рефинансиране на дълга, при минимално възможна цена в средносрочен и в дългосрочен аспект, и при оптимална степен на риск. Тази цел до голяма степен се постига благодарение на благоразумната фискална политика, която води до възможност за ограничаване на емисиите на нов дълг, както и избягването на операции по активно управление с неясен изход.
През 2007 г. бяха изплатени предсрочно задълженията към Международния валутен фонд, което доведе до намаляване на стойностите му в номинално изражение и на отношението му спрямо брутния вътрешен продукт. Според данните в доклада по бюджет 2008 към края на месец юли е 22% от БВП, като по този начин се продължава тенденцията от последните години за намаляване на тази стойност. Тя вероятно ще продължи и през следващата година, като следствие от това ще бъде запазването на ниски разходи за лихви по дълга – това е един от малкото компоненти в разходната част от бюджета, който не се повишава, което дава по-голям ресурс за правителството за дискреционни разходи.
Евентуални опасности по отношение на размера на дълга могат да възникнат във връзка с финансирането на големи проекти като АЕЦ „Белене”, обществената поръчка за която е в размер от около 4 млрд. евро (около 12.7% от очаквания БВП за 2008 г.). Реализирането на този проект – независимо дали изцяло с публични средства, или чрез заеми, би означавало отказ от благоразумната бюджетна политика от последните няколко години.

Държавен и държавно-гарантиран дълг/БВП за периода 2000-2007 г.

Източник: Доклад по Закона за държавния бюджет 2008

7. ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

През 2006 г. Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) за първи път ясно и отчетливо заговори за “преструктуриране на разходите и оптимизиране числеността на персонала”. За съжаление добрите намеренията за съкращаване с 10% на държавната администрация от 1 април 2006 г. не се осъществиха. Парадоксалното беше, че през 2005 година администрацията се увеличи с 10%, а през 2006 г. беше намалена със същите тези 10%. На практика се направи упражнение с нулев краен ефект.
През 2007 г. отново станахме свидетели на увеличение на администрацията. В министерствата (централно управление и второстепенните разпоредители с бюджетни средства) персоналът се увеличава с 2,8% или 35 634 души . Доводите за увеличение на администрацията са, от една страна, създаване на нови структури, звена и експертни групи във връзка с присъединяване на страната към ЕС.
От друга страна, твърде спорен е въпросът с точната бройка на работещите в държавната администрация, бюджетните организации и фондовете, управлявани от държавата. Никъде в бюджета или пък в доклада на МДААР не се посочва каква е точната бройка служители, както за целия бюджетен сектор, така и конкретно за министерството. В доклада на МДААР е идентифициран само щатния персонал на министерството (3 117 за 2008г.), който отговаря за изпълнението на предварително предначертаните програми и цели на министерството. В проектобюджета за 2008 г. на МДААР се предвиждат 77 710.0 хил.лв. за работата или увеличение с около 5.5 процентни пункта спрямо бюджет 2007 като не трябва да се пропуска противоречието, че нарастват средства за политики за намаляване на хора и по-добро регулиране, тоест и на регулации.

Разходи на МДААР за 2008 г. по политики (хил.лв.)
Наименование на политиката/програма ”Администрация” Разходи
Политика "Добро управление" 1 124.0
Политика "Управление на човешките ресурси и обучение на държавната администрация" 950.0
Оперативна програма ”Административен капацитет” 943.0
Други програми 50 065.0
Администрация 24 628.0
ОБЩО: 77 710.0
Източник: Приложение към доклада на МДААР за проектобюджет 2008

За разлика от предишни години в доклада на МДААР се вижда опит за изготвяне на анализ, в който се предоставят разбити сметки за разходите по определените от министерството основни политики, а в допълнение на това и опит за предоставяне на някакви показатели за изпълнение на предварително определени политики. По-точно това са т.нар. от министерството „целеви стойности по показатели за изпълнение”. Въпреки това, предоставените стойности в таблиците не могат да измерят ефективността на администрацията по водените политики. Така структурираните таблици с показатели не показват никакви реално оценими показатели, а по скоро приличат на набързо нахвърляни числа и проценти.
Това може би е нормално, защото част от бюрократичните структури всячески се опитват да докажат необходимостта от съществуването си, а те изначало съществуват по инерция и искат пари от бюджета, дори когато нуждата от тяхното съществуване не е обосновано. Трябва да е ясно, че държавната администрация по правило не създава добавена стойност в икономиката. Огромна част (а може би и единствената) от нейната функция е да преразпределя част от създадения доход от частния сектор.
Например, по-голямата част от стриктно описаните програми (като, е-правителство, обучение на служителите и др.) на МДААР спокойно могат да бъдат прехвърлени към специалисти от частния сектор. По този начин ще се намали бюрокрацията, ще се увеличи ефективността, което пък ще подобри крайните резултати от дейността.
Все пак не може да не се отбележат някои от опитите на МДААР за водене на положителни политики. Така например споменатата оптимизация на държавните служители с 12% и предприетата кампания за проверка на грамотността на държавните служители. Логичният резултат от тази инициатива е, че тези от служителите, които не са показали, че са способни, трябва да бъдат освободени от работа, а заплатите на останалите да претърпят повишение. Това ще изпълни и целта на програмата „Административен капацитет" - ресурсите в системата ще се използват по значително по-ефективен начин (повече по темата виж тук).

Основни насоки за предприемане реформи
1. При изготвянето на доклади за бюджети и изобщо при харченето на държавни пари е необходимо да се прилага подробен анализ разходи-ползи и изготвянето на прецизна методология за оценка на политиките. В последствие всичко това трябва да бъде в помощ при взимането на управленски решения и предприемането/премахването на различни политики.
2. Прилагане на конкурсна процедура за назначаване по трудово правоотношение на всички служители в държавната администрация, провеждане на квалификационни курсове и периодични оценки (изпити) на служителите на администрацията за диагностициране на капацитета й.
3. Периодичен, независим анализ върху всички политики и отговорните структури на изпълнителната власт с оглед оценка на необходимостта от съществуването им.
4. Съставяне на публичен регистър с броя на служителите в държавната администрация – в централно управление на министерствата, в съответните разпоредители с бюджетни средства и във всички останали структури на държавната администрация.

7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Прегледът на проекта води до следните изводи:
1) Проектът за първи път дава по-подробна информация за намеренията на правителството. Разходите са по програми, има индикатори, изпълнението на които ще се цели през следващите три години. Това дава възможност за измерване, оценка и сравнение към края на годината.
2) Програмните бюджети ясно показват, че администрацията в България е прекалено голяма, може да бъде оптимизирана много повече от заложените 12%, а част от програмите спокойно трябва да бъдат прекратени поради неясни цели и ефекти, сбъркана логика или просто безсмисленост на усилията, и оттук - на похарчените пари.
3) Нарастването на разходите в сферите, които разчитат най-вече на финансиране от бюджета, не е съпроводено с ясни принципи и реформи, освен образованието. Налага се впечатлението, че е необходима стачка, за да се извърши нещо по-впечатляващо в промяна на логиката на финансиране, управлението на публичните пари, осигуряването на качествена услуга и въвеждане на принципа на конкуренция. В здравеопазването и пенсионната система не се предвиждат никакви сериозни промени, което означава, че или скоро ще има пак стачка, или ново нарастване на разходите без реформи. И двата варианта не са приемливи за обществото и не трябва да се стига до там – проектобюджетът за 2008 година не гарантира такова нещо.
4) Продължава финансирането на програми, които целят управление на търговски дружества, което е недопустимо и трябва да се започне оставащата приватизация, която да се комбинира с либерализиране на регулаторната среда.



ПРИЛОЖЕНИЯ

Предварителното съгласуване с министерствата
Интересно за целите на анализа на бюджетния процес е да се проследи съгласувателната процедура преди съставянето на окончателния проект за бюджет. За първи път тази година беше публикувана таблица на коментарите на отделните министерства на изготвения проект за бюджет. Видно е, че:
1. Трудно ще бъде изпълнена целта за съкращаване на администрацията. В таблицата има искания на министерства и агенции за увеличаване на щатните бройки с повече от 800 човека. Това обаче е само на повърхността.
2. Трудно се удържа и нарастването на разходите. Исканията на министерствата, ако бяха удовлетворени, щяха да доведат до бюджетните разходи с поне един милиард лева повече.

Ето и някои от неудовлетворените искания:
Министерство на транспорта
Поискано увеличение на размера на заем за проект "Строителство на терминал за обработка на контейнери Бургас и Пристанище Варна-изток" – увеличение с 95 млн. евро.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 20 щатни бройки.



Министерство на околната среда и водите
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 312 щатни бройки и от тук още 4.5 млн. лв. за заплати.
Поискани допълнително пари за изплащане на ангажиментите по Рамковата директива за водите – 7.6 млн. лв.
Поискани допълнително пари за изпълнение на ангажиментите на Изпълнителна агенция ИСПА – 3 млн. лв.
Министерство на труда и социалната политика
Поискани допълнително пари за парично обезпечение на новоотпуснати кредити, съгласно сключени рамкови договори с девет банки-партньори по проект "Гаранционен фонд за микрокредитиране" - 30 500 хил.лв.
Поискани допълнително пари за финансиране на политика в областта на демографското развитие и политика за гарантиране на равни възможности.
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 47 щатни бройки.
Министерство на икономиката и енергетиката
Поискани допълнително пари - общо с 6 117.2 хил.лв., за капиталови и текущи разходи.
Поискани допълнително пари за държавни такси и глоби, които до сега са поемани от бюджета в размер на 6 500 хил.лв.Поискани допълнителни пари за разходи на фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" в размер на 29 млн.лв.
Министерство на правосъдието
Поискани допълнителни пари - 6 030 хил.лв.
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 90 щатни бройки.

Министерство на вътрешните работи
Поискани допълнителни пари - 82 026 000 лв.
Министерство на отбраната
Поискани допълнителни пари - 201 141 хил.лв. за изпълнение на програмата за модернизация на българската армия.
Министерство на държавната политика при бедствия и аварии
Поискани допълнителни пари - 51 500 хил.лв.
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 320 щатни бройки.
Министерство на външните работи
Поискани допълнителни пари - 1 671 705 лв.
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 10 щатни бройки.
Комисия за защита на личните данни
Поискани допълнителни пари - 67 хил. лв.
Държавна агенция за младежта и спорта
Поискани допълнителни пари - 3 380 хил. лв.
Национална служба за охрана
Поискани допълнителни пари - 1 023 хил. лв.
Национална разузнават

detelina101
03-15-2010, 16:37
Семестриален проект по
Макроикономика



Данъчни приходи в държавния бюджет на Република България:състав и размер (%от БВП)за периода 2000-2008 г.
(тема №28)




Изготвил: Проверил:
Велислава П. Петкова Проф. Д-р Петко Чобанов
Фак.¬№:08221179
Специалност:
Счетоводство и контрол
Задочно обучение

1. Съдържание:


1. Съдържание………………………… …….стр.2
2. Държавен бюджет -понятие.........стр.3
3. Данъци и данъчни приходи….…....стр.3
4. Данъчни приходи в бюджета на РБ за периода 2000-2008……………..….…..стр.5
5. Данъчни приходи в бюджет 2008..стр.6
6. Използвана литература....…….…..стр.7


2.Държавен бюджет

Държавният бюджет е систематизирано и обобщено изражение на приходите и разходите на държавата за определен период от време. Двата основни елемента на приходите на бюджета са данъците и заемите от финансовите пазари.


3.Данъци и данъчни приходи.

Обща характеристика на видовете данъци
Обикновено данъците се събират в рамките на бюджетната година и се наричат редовни данъци. Възможно е обаче те да имат временен характер. Тогава се говори за извънредни данъци. Тяхното определяне се обуславя от извънредни обстоятелства и имат за цел да покрият допълнителните разходи предизвикани от тези обстоятелства.
В зависимост от бюджетното звено в което се внасят данъците , те се разграничават на: държавни/федерални/, провинциални, щатски, републикански/в зависимост от държавното устройство/, местни или общински данъци.
Най-същественият критерий, по който данъците се разграничават, е техният предмет/обект/. Според този критерий данъците могат да бъдат:
 Данъци върху имуществото;
 Данъци върху личността;
 Данъци върху потреблението/оборотни данъци/;
 Данъци върху доходите/подоходни данъци/.
Голяма популярност има делението на данъците на преки и косвени.
Преките данъци имат за обет на облагане факторите на производството, богатството, и имуществата, които са евентуални създатели на доход или са предпоставка за получения доход.
Косвените данъци са свързани с облагането на дохода при неговото изразходване за покупката на стоки и услуги, в цените, на които те са включени предварително. Чрез косвените данъци се акумулират значителни приходи в бюджета на държавата.

4. Данъчни приходи в държавния бюджет на Република България за периода 2000-2008


Министерство на финансите изготвя отчети за приходите в държавния бюджет и анализира касовите постъпления в него, прогнозира неданъчните и данъчните приходи за бъдещи периоди, анализира и прогнозира размера на общата данъчно-осигурителна тежест.

Данъчни приходи в Република България 2000-2008 (не се включват осигуровките, неданъчните приходи и помощите)
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008
Преки данъци 1,834 2,213 2,028 2,225 2,220 2,277 2,659 3,642 4,452
-Корпоративни данъци 736 1,150 976 1,085 973 1,028 1,334 1,833 2,262
-Данък върху доходите 1,098 1,063 1,052 1,140 1,248 1,249 1,325 1,809 2,190
Косвени данъци 3,711 3,756 4,190 4,876 6,058 7,358 8,777 10,107 12,103
-ДДС 2,359 2,454 2,688 3,101 3,891 4,798 5,824 6,599 8,110
-Акцизи 1,131 1,107 1,314 1,544 1,885 2,188 2,497 3,315 3,798
-Мита 221 195 188 231 292 372 455 193 195
Други данъци 218 236 303 359 409 409 581 684 745
Общо данъчни приходи 5,763 6,205 6,521 7,460 8,697 10,075 12,017 14,433 17,300
БВП 26,753 29,709 32,402 34,628 38,823 42,797 49,091 54,864 31,711
Данъчни приходи % БВП 21,5% 20,9% 20,1% 21,5% 22,4% 23,5% 24,5% 26,3% 26,0%
Въпреки по-ниските ставки на преките данъци, приходи в държавната хазна постоянно се увеличават. През 2008г. приходите от преки данъци ще бъдат поне два пъти повече в сравнение с приходите през 2000 г. Прави впечатление огромния ръст на приходите от косвени данъци, като за 2008 г. те ще бъдат три пъти повече в сравнение с приходите през 2000 г. Подобен ръст се наблюдава и при общите данъчни приходи.



За периода 2000-2008 година преките данъци в България чувствително намаляват. Ставката на корпоративния данък през 2000г. е 32,5%, а през 2008 г. е едва 10%. Максималната ставка на подоходния данък през 2000 г. е 40%, а след въвеждането на плоския данък през 2008 г. е едва10%.

5. Данъчни приходи в бюджет 2008

Приходите от акцизи и данък добавена стойност в края на първото полугодие показват известно изоставане от планираните постъпления за годината. Това показват данните в доклада на финансовото министерство за бюджетното изпълнение за първото шестмесечие на 2008 г.
Общият размер на постъпилите приходи за полугодието на 2008 г. по консолидираната фискална програма е 14 029.5 млн.лв. или 51.6% от годишния разчет. Сравнено с отчетните приходи за същия период на 2007 г., се наблюдава ръст от 24.7%. Това се дължи най-вече на нарасналите данъчни постъпления, които към края на месец юни 2008 г. са с 21.9% по-високи от тези за първите шест месеца на предходната година. Основен фактор за това са извършените промени в данъчната политика през последните години в частта на корпоративните данъци и данъка върху доходите на физическите лица. Отчетените резултати за изминалите месеци на годината дават основания да се очаква положителен фискален ефект от намалените ставки, който е свързан с разширяването на данъчната основа при декларираните данъци, устойчивия ръст на икономиката. Нарастването на печалбите на фирмите и на възнагражденията на наетите лица, намаляване на безработицата и др. Постъпленията от косвените данъци са в размер на 5 776.8 млн. лв., което представлява 47.4 % изпълнение на годишните разчети и ръст от 27.5% спрямо първото полугодие на 2007 г.

6.Използвана литература

1. Макроикономика –Проф. д-р Петко Чобанов
2.Статистически годишник- годишно издание
3. www.nsi.bg
4. www.minfin.bg
5. Списание „Бюджетът”

detelina101
03-15-2010, 16:40
ДОКЛАД




ТЕМА:

/Анализ на приходите в бюджета от преки данъци за периода 1998 – 2008г. /










Разработил темата:
/Владимир Господинов Василев/
/финанси /
/факултетен №06211115/
/група №1/

Държавният бюджет отразява икономическата програма на правителството. Той свързва очакваните приходи и предложените разходи за бюджетния период – дава представа за тяхното състояние и движение през годината. Бюджетът, това е държавната хазна или държавното съкровище, приходите от което се събират и изразходват в общонационално предназначение. В бюджета се отразяват всички особености на финансовото стопанство на държавата – предвиждането на приходите, планираната реализация на разходите, тяхното изравняване и евентуална икономия, поддържането на важни за държавата отрасли и постигането на определени политически или социални цели.
За финансиране производството на публични блага, които държавата осигурява на своите граждани, следва да се реализират необходимите приходи. Те са парични суми, с които тя разполага, за да посреща своите разходи. В основата на формирането на приходите на държавата стои разпределението и преразпределението на брутния вътрешен продукт и на част от националното богатство. Чрез тях държавата не само осигурява необходимите й ресурси, но ги използва и за инструмент за икономическо въздействие върху различните страни от възпроизводствения процес. Прилагайки един или друг метод или форма на акумулиране на ресурси държавата може да въздейства върху много макроикономически показатели – БВП, инфлация, валутен курс, платежен баланс. След като се акумулират в държавния бюджет, приходите формират целеви фондове и от там отново под формата на държавни разходи се насочват към различни стопански субекти. Държавните приходи намаляват разполагаемия доход на стопанските субекти и тяхната покупателна способност. По този начин държавните приходи влияят върху съвкупното търсене в икономиката, спестяванията, капиталообразуването и инвестициите. Не е най-добър този бюджет, които е предвидил най-голяма част от държавните приходи, тъй като всеки приход свива съвкупното търсене.
По отношение на приходите от преки данъци е заложена стратегия за рязко намаляване на данъчната тежест чрез понижаване на ставките, нова скала за данък общ доход, разширяване на данъчната основа и повишаване на събираемостта. Основен акцент се поставя върху намаляването на тежестта на преките данъци и осигурителните вноски с цел адекватна подкрепа за икономическия растеж. Втора основна цел е подобряване на администрирането на данъчните закони: от една страна, опростяване на процедурите и улесняване на данъкоплатците при тяхното спазване, а от друга – борба с данъчни измами и защита на интересите на фиска. Трети важен момент е продължаване на процеса на хармонизиране на българското данъчно законодателство с прилаганото в Европейския съюз. По отношение на събираемостта продължава работата по институционалното укрепване на данъчната администрация и НОИ и особено на сътрудничеството между тях, на което се разчита за повишаване събираемостта на данъците и осигурителните вноски.
Държавните приходи според обекта на облагане се делят на приходи от преки данъци и приходи от косвени данъци. Към приходите от преки данъци спадат: Корпоративен данък, Данък върху общия доход на физическите лица, Вноски за социално осигуряване и Допълнително пенсионно осигуряване.
При корпоративния данък обект на облагане са печалбата и доходите на местните и чуждестранни юридически лица, включително организациите на бюджетна издръжка за стопанската им дейност. Данъчната ставка на корпоративния данък е в размер на 10%. Данъчната ставка за периода 1998 – 2005 год. бележи тенденция на намаление и е една от най-ниските в Европа. Тя е предпоставка за подобряване на инвестиционния климат. Относителният дял на корпоративният данък през 2005 год. е 2,4% от БВП
Личният подоходен данък е най-широко разпространената приходна форма на държавните бюджети. Чрез него се осигурява значителна част от бюджетните приходи. Личният подоходен данък е парично плащане със задължителен характер, което физическите лица правят в бюджета на държавата, в съответствие с доходите, които получават за определен период от време (месец или година). При облагането с този вид данък физическите лица ползват различни данъчни облекчения.
Вноските за социално осигуряване по своята икономическа същност са особен вид приходна форма, която притежава част от елементите на данъка и част от характера на вноска.
България е малка и силно отворена икономика, което определя до голяма степен зависимостта на основните макроикономически показатели от външни за системата фактори. Макроикономическата стабилност прави възможен устойчивия икономически растеж. През периода 1998–2003 г. е отбелязан 4-процентов среден годишен ръст на БВП в реално изражение.
Намаляването на данъчната тежест спомага за трансферирането на спестявания от публичния към частния сектор, повишаване на разполагаемия доход на домакинствата,повишаване на финансовото богатство като предпоставка за нарастване на общото благосъстояние. Последователните мерки в данъчната политика и устойчивия ръст на икономиката водят до нарастване на печалбата на фирмите и разширяване на данъчната база, което обуславя тенденцията от последните години на увеличение на постъпленията от корпоративни данъци. Повишаването на събираемостта на приходите и продължаване контрола и атаките срещу сивия сектор ще позволи да се компенсират загубите за бюджета.
Само за периода от 2005 г. до 2007 г. корпоративният данък падна последователно от 19.5% на 10% (граф.1), а данъкът върху дивидентите – от 15% на 7%. Ставките за облагане по тези данъци са едни от най-ниските в ЕС, което от своя страна се отрази изключително позитивно върху инвестиционната активност и доведе до нарастване на печалбите на компаниите. В резултат на проявилите се ефекти, постъпленията от корпоративни данъци през 2007 г. нараснаха значително спрямо предходната година (37.4%) и превишават разчета за годината с 29.9%.

граф.1

Относителният дял за 2002 год. на данъците върху доходите на физическите лица към данъчните приходи е 17,4%.Във връзка с правителствената политика на намаляване на преките данъци и увеличаване на реалния разполагаем доход през 2005 г. необлагаемият минимум беше повишен от 120 лв. през 2004 г. на 130 лв., като същевременно се понижиха и ставките за категориите с нисък доход от 12% през 2004 г. на 10% през 2005 г., за средните доходи от 22% и 26% през 2004 г. на 20% и 22% през 2005 г. и за високите доходи съответно от 29% на 24%. Ефектите от така направената промяна в скалата за облагане на доходите доведе до намаление на данъчната тежест върху средната работна заплата с 1%. По отношение на политиката при облагането на доходите на физическите лица през 2007 г. бяха запазени броя етажи и съответните ставки, като необлагаемият минимум бе увеличен от 180 лв. на 200 лв. Въведеното през 2006 г. семейно подоходно облагане, чрез въвеждането на данъчно облекчение за отглеждане на деца бе нов вид финансов инструмент за провеждане на по-ефективна социална политика, чиито ефекти са насочени към повишаване на разполагаемия доход на домакинствата с деца. Една от най-важните данъчни промени през 2008 год. засяга облагането на доходите на физическите лица. Досегашното прогресивно данъчно облагане се замени от пропорционално с еднаква ставка от 10% за всички облагаеми доходи, независимо от техния размер. Премахна се и досега съществуващия необлагаем минимум и правото на ползване на данъчните облекчения за деца.
Икономическата и фискална политика на правителството е насочена към поддържане на постигнатата трайна макроикономическа устойчивост, стимулиране на конкурентноспособността на икономиката и качеството на социалните системи за подобряване на стандарта на живот.
В областта на прякото данъчно облагане намалената данъчна тежест се очаква да продължи да влияе благоприятно върху икономиката, като положителните ефекти се изразяват в стимулиране на инвестициите, на икономическото развитие, както и повишаване на реалните доходи. Ставката по корпоративния данък от 10% стана най-ниската в Европейския съюз, което прави България едно от данъчно най-конкурентните места за инвестиции. И след петте понижения на ставката, осъществени през последните години, се наблюдава увеличение на приходите в държавния бюджет от корпоративен данък. Това доказва, че ниските данъчни равнища стимулират преките чуждестранни и местни инвестиции.



Използвана литература:


1. Публични финанси, изд. LiterNet, 2005г.
2. Публични финанси 2007
3. http://www.minfin.bg
4. http://www.parliament.bg
5. http://www.investor.bg
6. http://www.bnb.bg

detelina101
03-15-2010, 16:41
Бургаски Свободен Университет
Център по икономически и управленски науки

ДОКЛАД
Тема:
Анализ на приходите в бюджета от държавни и съдебни такси за периода 1996-2008г.



Разработил темата : Ваня Неделчева Стайкова
Спец. Маркетинг
Фак.N: 06211340
Група: втора



Националният бюджет не е само технически инструмент – документ, описващ приходите и предлагащ възможности за извършване на разходите. Това е най-важното политическо заявление на изпълнителната власт за фискалната година. В него се отразяват фундаменталните ценности на националната политика. Той показва вижданията на правителството за социално-икономическото състояние на нацията. Той е декларация на правителството за неговите фискални, финансови и икономически цели и отразява неговите социални и икономически приоритети. Бюджетът допълнително предоставя стойностни оценки за бъдещите намерения на правителството и за неговото представяне в миналото.
Терминът “бюджет“ първоначално се свързва с парите на краля и дословно означава – кралския чувал, в който се пази държавното съкровище. Смисълът, който се влага днес в думата “бюджет “ е малко по – различен. От началото на 19 век досега в общи линии господства тезата, че бюджетът не е това, с което се носят или , в което се съхраняват паричните ресурси, а финансов документ отразяващ държавните приходи и разходи.
Съгласно чл.4 от Закона за устройството на държавния бюджет държавният бюджет се състои от републиканския бюджет и от бюджета на съдебната власт, а републиканският бюджет от своя страна - от централния републикански бюджет и бюджетите на държавните органи.
В бюджетната система на Република България постъпват различни видове приходи. Най – общо те могат да бъдат класифицирани в две основни групи:
Данъчни приходи;
Неданъчни приходи;
Към неданъчните постъпления спадат:
Постъпления от различни видове такси;
Постъпления от глоби, санкции и др.;
Остатъци от предходни периоди и др.;
Трансфери от БНБ;
Приходи от продажба на държавно имущество и др.;
Тук ще разгледаме само държавните и съдебни такси.
Държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. Министерският съвет може да определя държавните такси във валута, когато те се събират в чужбина или от чуждестранни лица при преминаване на българската граница.
Държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат с държавна таксова марка или в брой. Министърът на финансите определя как се унищожават таксовите марки и в кои случаи таксите се събират в брой. Пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
Държавни такси се заплащат:
а) за искови молби, за граждански искове, по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги, давани от съдилищата;
б) за извършване на действия и услуги от държавни съдебни изпълнители и от службите по вписванията;
в) за извършване преводи на документи и книжа от чужд език на български и обратно;
г) за издаване и подмяна на документи за самоличност, за даване разни визи на паспорти и корабни патенти, за издаване пасавани и разрешителни за пребиваване в страната;
д) за молбите и удостоверенията за придобиване и възстановяване на българско гражданство, за разрешаване за придобиване на чуждо гражданство, както и молбите, подавани до съвета по гражданството;
е) за извършване на действия и издаване на документи във връзка с пожарната и аварийната безопасност;
ж) за регистриране на лица, които извършват сделки като обменно бюро, или на лица, осъществяващи дейности по занятие, свързани с добив, преработка и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни;
з) за изпити за добиване право на управление на пътни превозни средства и за регистриране на промени в ползуването от същите;
и) за издаване на патенти за изобретения и полезни модели, за издаване на сертификати за нови сортове растения и породи животни, за регистрация, подновяване, прехвърляне и други на марки и промишлен дизайн, за регистрация и други на географски означения и топологии на интегрални схеми;
й) за разглеждане и издаване на разрешения и за осъществяване на действия по финансов контрол при отпечатването на ценни книжа, формуляри и бланки под отчет;
к) за участие в конкурси в държавни учреждения, за издаване на разрешения и за преписи от документи в тези учреждения;
л) за искания до държавни учреждения да извършат действия и услуги и за издаване на документи и дубликати.
м) за проверка и маркиране на златни и сребърни изделия и за количествено определяне на злато и сребро в изделия от благородни метали.
Недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.
Освобождават се от заплащане на държавни такси:
а) молбите, подавани до Народното събрание, до Президента на републиката, до Министерския съвет;
б) документите и книжата по трудовата дейност на работниците и служителите по законите за защита на труда и разпоредбите, издавани по тяхното приложение, както и трудовите договори - индивидуални и колективни;
в) ищците - работници и служители - по искове за изработена заплата и надница, а така също и по други искове, произтичащи от трудовите договори;
г) ищците - членове на трудово-производителни занаятчийски кооперации - по искове за възнаграждение за работа в същите кооперации;
д) ищците - по искове за възнаграждения, произтичащи от права на изобретения;
е) ищците - по искове за издръжка;
ж) регистрация на актове за раждане, смърт и осиновяване и първоначалните свидетелства за регистрация на актове за гражданско състояние;
з) всички документи и книжа: по наказателни дела от общ характер; по дела за издръжка; по дела за настойничество; по дела за установяване на произход; книжата и документите по определяне и даване помощ на многодетни майки; по обществено подпомагане; по социално-правна охрана на малолетни; по придобиване право на пенсия; по учредяване, регистрация и други промени на кооперации;
и) книжата и документите във връзка с дейността на взаимоспомагателните каси;
й) всички видове молби, заявления, именници, свидетелства и удостоверения за образование и за завършване на квалификационни курсове, както и каквито и да е други свидетелства, удостоверения и дубликати от тях, които се издават от учебните и учебно-възпитателните заведения за получаване на основно и средно образование и от Министерството на образованието и науката;
к) чуждите граждани, приети по силата на междудържавните договори и спогодби за участие в конкурси за обучение в държавните висши и полувисши учебни заведения;
л) инвалидите, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия;
м) Българският Червен кръст;
н) молбите за вписване на училищни настоятелства в регистъра на окръжния съд;
о) случаите, предвидени в международни договори, които са в сила за Република България.
п) страните по производствата по чл. 14б от Закона за социално подпомагане.
В момента действат 65 тарифи за държавни, съдебни и други такси, които се събират от органите на изпълнителната власт.
Според Закона за държавния бюджет сумите по показателя “Държавни и съдебни такси” са :
За 1997г. – 115 676.3 млн. лв.
За 1998г. - Държавни такси 128 105.8 млн. лв.
За 1999г. - 211 161.4 млн. лв.
За 2000г. - 253 098.6 млн. лв.
- приходите от държавни такси – 80,7 млн.лв. повече, половината от тази
сума е от валутни такси;
За 2001г. Неданъчните приходи по централния и местните бюджети са в размер на 992 млн. лв. или 114.8% от плана.
В сравнение със същия период на миналата година са събрани 119 млн. лв. или 13.6% повече ( в реално изражение увеличението е 6.67%). Относителният дял на неданъчните приходи към общите постъпления е 14.7% при заложен в разчета за 2001 г. - 13.3%. Преизпълнението се дължи на преведените средства за девиденти през декември - 98 млн. лева от НЕК и 20 млн. лева от БТК

2002г. - Държавни, общински и съдебни такси 275 394,9
2003г. - Неданъчни приходи 1 565 735,7 млн. лв. Държавни такси 352 560,3 млн. лв.
Най-високи са приходите от дивиденти – 263.3 млн. лв., общински такси – 270.79 млн. лв., глоби и санкции – 172.8 млн. лв., приходи от продажби на държавно и общинско имущество – 83.7 млн. лв. и други.
Постъпленията от общински такси са с 55 млн. лв. повече от м.г., като най-висок е ръстът на курортните такси – с 45%, такси за административни услуги – с 30%, такси за детски градини – с 25%, такса за битови отпадъци – с 20%.
2004 г. - Държавни такси 393 576,8 млн. лв.
2005 г. - Държавни такси 478 739,3 млн. лв.
2006г. - Държавни, съдебни и общински такси 987.9 млн. лв. Държавни такси 535 805.5 млн. лв.
2007г. - Неданъчните приходи по републиканския бюджет за 2007 г. са в размер на 1 941.6 млн. лв., или 123.2% спрямо планираните за годината.
2008г. - Държавни такси 598 040,9 хил. лв.

Бюджетът е най – обобщаващото понятие на финансите. В него намират отражение и се обединяват различните финансови методи и форми – разходи, приходи, данъци, заеми. В процеса на упражняването и изпълнението на бюджета всички тези външни самостоятелни методи и форми образуват единство, което намира изражение в провежданата обща финансова политика.
Държавният бюджет обхваща всички приходи и разходи на дадено правителство за определен период от време. Той се състява по определена процедура, която често започва почти веднага след като е приет предходния бюджет. В началото се определя макрорамката списък от показатели, с които трябва да е съобразен бюджета. Правилното съставяне и стриктното изпълнение на бюджета, в съчетание подходяща фискална политика е от решаващо значение за икономическата стабилност на държавата.

Използвани информационни източници
Държавен вестник; приходите от държавни и съдебни такси през периода 1996 – 2008г.
Интернет:
www.minfin.bg

detelina101
03-15-2010, 16:43
Доклад

По финанси


На тема: Анализ на приходите в бюджета от данък върху печалбата за периода 1989-1997 година






Изготвил:
Фак.номер:
Специалност:





Увод

Всяка държава създава централизиран фонд от парични средства. Това е бюджетът. Всеки бюджет има две части – приходна и разходна, като с приходната се занимава основно Данъчното право (ДП), тъй като данъците са в основата на бюджетните приходи. Освен тях в бюджета постъпват приходи със санкционен характер (глоби, конфискации) и приходи от гражданскоправен произход.
Под приходи разбираме паричните средства,които постъпват в бюджета,необходими на държавата за осъществяване не найните функции.Бюджетния приход винаги има паричен характер.В ДБ постъпват само парични средтсва.Основна част от приходите се набират чрез данъчната система.Системата на бюджетните приходи определяме като съвкупност от обществено икономически отношения,регулирани от бюджетното законодателство.Нейни подсистеми са-приходи в ДБ,в бюджета на общините и фонд обществено и здравно осигуряване.
Видове бюджетни приходи:
1)задължителни финансови вноски;приходи от данъци и приходи от такси.
2)според източника-приходи от стопанска дейност и от населението
3)според насочеността им-приходи по местния и по ДБ
4)според структурните звена на ДБ-приходи по Дб,по бюджета на Съдебната власт
Приходи от данъци: Имат най-голям относителен дял в бюджета.Във формален смисъл данъчни приходи са само ония постъпления,които са визирани в данъчен закон.Приходите от данъци са парични невъзвръщаеми плащания в полза на държавата ,установени със закон.Срещу тях държавата не е длъжна да предостави престация.Бюджетните данъчни приходи имат своя структура.Различаваме преки и косвени данъци,приходи от данък върху печалбата,приходи от данък върху дохода и т.н.
При класификацията на данъците могат да се изберат различни критерии:
Най-популярната класификация е на преки и косвени. При преките данъци връзката между държавата и платеца е пряка в смисъл, че физическия и юридическия платец е едно и също лице (така е при ДОД, данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата). Данъчно задълженото лице и платеца съвпадат.
Докато при косвените юридическия платец е различен от фактическия – данъчно задълженото лице е едно, а друг понася данъчната тежест (напр. ДДС, акцизи), но задължението за внасяне на тези данъци е на търговците, които са юридическия платец на този вид данъци и като данъчно задължени лица следва да внесат данъка в бюджета.
Данък върху печалбата. (в други страни – данък върху корпорациите /сдруженията. У нас – корпоративен подоходен данък). С него се облагат предприятията, респективно дружествата със статус на ЮЛ.

Обект на облагане – печалбата, като разлика между приходи и разходи на предприятието за съответния отчетен период. Преди да се пристъпи към облагане на установената по счетоводния баланс печалба, тя се коригира (намалява или увеличава) и на облагане фактически подлежи не балансовата, а коригираната или облагаемата печалба.
На облагане с корпоративен данък подлежи:
.....печалбата на местните юридически лица;
.....печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
.....печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България.
Съгласно чл.2, ал.2 от ЗКПО неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.

Данъчно задължени лица са: местните и чуждестранните юридически лица; сдруженията с нестопанска цел, както и други юридически лица, включително и на бюджетна издръжка, извършващи стопанска дейност; чуждестранните дружества, които не са юридически лица, и клоновете на чуждестранните лица; местните юридически лица се облагат за печалба им от всички източници в страната и в чужбина с данък върху печалбата; сдруженията с нестопанска цел и другите юридически лица, включително и тези на бюджетна издръжка, се облагат за печалбата и доходите им, получени в резултат на сделки, които биха се извършвали по занятие

Не се облагат с данък върху печалбата създадените по закон пенсионни и здравни фондове, училища, висши училища и болници за стопанската им дейност, която е помощна за осъществяване на основната им дейност, при условие, че:
1. те не разпределят печалба за собствените-физически или юридически лица;
2. тази дейност е пряко свързана с тяхната основна дейност като инвестиране на фондове с цел тяхното нарастване и запазване, платено обучение, платени прегледи и здравни услуги.

Основа за облагане на доходите на местни и чуждестранни лица са доходите от:
1. дивиденти;
2. дялово участиe.

Основа за облагане на доходите на данъчно задължените по този закон чуждестранни юридически лица, както и чуждестранни дружества, които не са юридически, доходите по ал. 1 са и тези от:
1. лихви;
2. продажби на движими ценности и финансови дълготрайни активи;
3. авторски и лицензионни възнаграждения;
4. възнаграждения за технически услуги;
5. наеми от източниците в Република България.


Печалбата, която реализират предприятията, се използва за две основни цели:

- натрупване (инвестиции)

- потребление (разпределение между собствениците под формата на доходи)

През кейнсианската епоха – разделено облагане на печалбата:

- данък върху печалбата за натрупване (по-нисък)

- данък върху печалбата за потребление (по-висок) – целта е да се подтиква към използване на печалбата за инвестиции.

Основни възгледи за облагане доходите на предприятията :

1) абсолютистки / класически – доходите на предприятията се облагат с отделен данък. Но много от тях изплащат на своите собственици дивиденти, които също се облагат като доход от капитали (двойно данъчно облагане);

2) интеграционен възглед – за премахване на двойното ДО в/у печалбата като се обложи само разпределената м/у акционерите печалба.

Данъчна основа = приходи – производствени разходи – разходи за амортизация

В Япония – принципът за фиктивната акционерна собственост – печалбата не се облага, докато не се раздели между собствениците (прилаган в Япония през 70-те години – “стопанското чудо” – голям икономически растеж).

В съвременни условия – доминира неолибералната доктрина – единство на данъчното облагане – ограничаване и премахване на икономическата функция и роля на данъците въобще и на данъците върху печалбата в частност.
Съществува тенденция за намаляване на равнището на данъците върху печалбата.

Данък върху печалбата прилаган в България:
Установяването на печалбата се регламентира със Закона на счетоводството. Той регламентира оценяването на активите и пасивите, а така също на незавършеното производство, влагането на материалите в производството, амортизационната политика, установяване и отчитане на производствените разходи.

На облагане подлежат ( платци):
- местните ЮЛ (резиденти). За печалбата им от всички източници в страната и чужбина.
- Чуждестранни ЮЛ и чуждестранни дружества, които не са ЮЛ, както и клоновете на чуждестранни лица (т.н. нерезиденти) – за печалбата от стопанска дейност и място на стопанска дейност в РБ.
- сдружения с нестопанска цел и всички други ЮЛ, включително тези на бюджетна издръжка– за печалбите и доходите им от дейност, която би била стопанска, ако се извършваше по занятие, съгласно чл.1 от ТЗ, включително от съучастия и дялове, а така също и от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество.
Обект на облагане – реализираните от посочените субекти доходи, печалба от дейността им, брутния размер на доходи от дивиденти и др.

Данък печалба 1997 година e 40.2%
1997 40.2%

Отчетените приходи и помощи по консолидираната фискална програма през 1997г. e 38.18% . В структурно отношение най-голям дял в реализираните приходи имат данъчните приходи /29.45 % от БВП през 1997 г./. Основен принос в нарастването на данъчните приходи имат: приходите от социалноосигурителни вноски за обществено осигуряване, относителният дял на които в БВП е 8.24% през 1997 г.; приходите от данък добавена стойност, които като относителна величина са от БВП 6.13% /1997 г./; приходите от данък върху доходите на физическите лица, които са 3.98% през 1997г.
Таблица1 / млн.лв./
показатели 1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997
Общи
приходи 21 22 49 72 100 209 315 569 5558
Данък върху приходите и печалбата 7 6 19 15 13 30 53 108 1222
% от БВП 28 23 21 8 4 6 6 6 7
Общият размер на бюджетните приходи се изчислява като сума на бюджетните приходи за определен период от време / в случая за отделна година/. В периода 1989-1997г. се наблюдава увеличение на размера на общите приходи.
Средният размер на бюджетните приходи се изчислява като средна хронологична величина. За изследвания период средният размер на бюджетните приходи е :
(21+22+49+72+100+209+315+569+558+7380)/ 9 = 158.83млн.лв.
Относителният дял на данъка върху приходите и печалбата към общите приходи в държавния бюджет се изчислява като размерът на приходите от данъците се раздели на размерът на общите приходи и се умножи по 100.
За 1989г. => 7/21*100= 33.3%
За 1990г.=> 6/22*100= 27.3%
За 1991=> 19/49*100=38.8%

За 1992=> 15/75*100=20%
За 1993=> 13/100*100=13%
За 1994=> 30/209*100=14.4%
За 1995=> 53/315*100=16.8%
За 1996=> 108/569*100=19%
За 1997=> 1222/5558*100=22%
От направените изчисления можем да направим извод, че от изследвания период най-голям относителен размер на данъка върху приходите и печалбата към общите приходи в държавния бюджет е през първия период, т.е. от 1989г- 1991г. След това се наблюдава спад на отн. дял до 1994г. , след което постепенно започва да се увеличава, макар и незначително.
Относителният дял на бюджетните приходи спрямо БВП се изчислява като отношение между приходите от данъка върху приходите и печалбата към БВП умножено по 100 за съответната година. / Изчисленията са поместени в последния ред на таблица Таблица1/, Този показател отразява размера на относителния дял на БВП, който се използва за удовлетворяване нуждите на държавата. При централизирания тип икономика размерът на посочените коефициенти е над 50%, докато през последните години неговата величина е между 30%-35%. Децентрализацията на икономиката е свързана с намаляване на относителният дял на бюджетните приходи в БВП. Преходът от централизирана към децентрализирана икономика води до намаляване на Относителният дял на бюджетните приходи спрямо БВП. В началото на изследвания период този показател е 28, а в края на изследвания период е 5.
Използвана литература:

1.Статистически годишник 1990,1991,1992,1993,1994, 1995, 1996, 1997.
2.Статистически издания
3.Държавна финансова статистика
4.Министерство на финансите

detelina101
03-15-2010, 16:44
Професионална гимназия по Телекомуникации-София
Учебна практика по схемотехника
Проверил: Цв. Патокова
(Оценка) (Подпис) Ученик:Иван Десимиров Кулин
Специалност: Телекомуникационни системи
Уч. година:¬08/09
Протокол № 3
Тема: Изследване на мостов токоизправител ( схема грец ) с и без филтров кондензатор

І Цел на упражнението
1. Да се изследва формата на изправеното напрежение след мостов токоизправител (схема грец) без и с филтров кондензатор.
2.Да се изчислят коефициентите на пулсации след токоизправителя
3. Да се изчисли коефициента на филтрация при два различни филтрови кондензатора
ІІ. Задачи за изпълнение
1. Да се разучи теоретичната постановка
2. Да се разучи опитната постановка
3. Да се направят следните измервания:
Да се снемат времедиаграмите на изправеното напрежение без и с филтров кондензатор, като се отчетат амплитудата и постоянната съставка
3.1 да се средно изправеното напрежение
-без изглаждащ кондензатор
-с изглаждащ кондензатор (100µF)
-с изглаждащ кондензатор (470µF)
3.2 да се измери средния изправен ток
-без изглаждащ кондензатор
-с изглаждащ кондензатор (100µF)
-с изглаждащ кондензатор (470µF)
3.3 да се изчисли коефициентът на пулсации за двата различни кондензатора

ІІІ. Ред на работа
1.Теоретични пояснения.
1.1 Мостов токоизправител (схема грец) без изглаждащ кондензатор.
. През положителния полупериод са отпушени диод 2 и 3 и протича ток I1, а диод 1 и 4 са запушени. През отрицателния полупериод са отпушени само диоди 1 и 4 и протича ток I2 , а диоди 2 и 3 са запушени. Токът през протича в една и съща посока и през двата полупериода. Очаква се формата на изправеното напрежение да изглежда по следния начин:



Теоретичната му стойност е U0 = 2U2m/
Теоретично коефициентът на пулсации е:
Кп = U02m/U0 = 2/3 = 0,67





1.2 Мостов токоизправител( схема грец ) с изглаждащ кондензатор

- Паралелно на е включен кондензатор Сф. Кондензаторът се зарежда до , което не е постоянно, а се изменя около средноизправеното напрежение . Спрямо двата диода 2 и 4 е включено в обратна посока. От което следва че диодите не са отпушени през целия полупериод , а само когато напрежението от трансформатора е по голямо от напрежението в кондензатор ( > ).




Натрупаната в кондензатора електрическа енергия през времето на максималните стойности на напрежението се освобождава чрез разреждането му през времето на намаляващото пулсиращо напрежение. В резултат формата на изходното напрежение се приближава до линейната, а постоянната съставка става по-голяма и близка до максималната. Коефициентът на пулсации значително намалява.









2 Схема на опитна постановка

3. Резултати от измерванията:
3.1 средно изправеното напрежение
- амплитуда на изправеното напрежение – U2m = 32,8V
-без изглаждащ кондензатор =21V
-с изглаждащ кондензатор (100µF) =32V
-с изглаждащ кондензатор (470µF) =32V
3.2 среден изправен ток
-без изглаждащ кондензатор =0,4mA
-с изглаждащ кондензатор (100µF) =0,64mA
-с изглаждащ кондензатор (470µF) =0,64mA





3.3 Изчисление на коефициента на пулсации
-с изглаждащ кондензатор (100µF)
= =0,045 =32
= =0,045/32=
=1,20625*10^-3=0,00140625 -с изглаждащ кондензатор (470µF)
= =0,01 =32
= =0,01/32=
=3,125*10^-4=0,00003125

без изглаждащ кондензатор
Кп = 0,42. U2m/ U0 = 0,42. 32,8/21 = 0,656
Времедиаграмите на двуполупроводен токоизправител

















4. Анализи и изводи
Средното изправено напрежение при мостовия
токоизправител се получава 21V, което е приблизително 2/3 от максималното напрежение и отговаря на теоретичната постановка.
Средното изправено напрежение при мостовия
токоизправител е два пъти по-голямо от еднополупериодния токоизправител, което се дължи на използването и на двата полупериода от входното напрежение.
Средното изправено напрежение с изглаждащи кондензатори е по-голямо – 32V и се доближава по стойност до амплитудата на пулсиращото напрежение.
Коефициентът на пулсации без изглаждаж кондензатор е 0,656, което отговаря на теоретичната стойност. Този коефициент е около два пъти по-малък от същия при еднополупериодния токоизправител, което се дължи на по-ефективното използване на напрежението.
Коефициентите на пулсации с изглаждащи кондензатори са по-малки и зависят правопропорционално от капацитета на изглаждащия кондензатор

detelina101
03-15-2010, 16:45
„История славянобългарска” – страстен зов за национално осъзнаване

С „История славянобългарска” се поставя началото на същинския възрожденски процес. Във връзка със задачите, стоящи пред българската нация от този период: национално освобождение, църковна независимост, просвета и култура на българския език, като първа новобългарска литературна творба „История славянобългарска” има синкретичен характер. За първи път словото и вярата са извисени и представени като най-здравите и сигурни основи за съществуването на един народ.
Чрез тази творба Паисий Хилендарски поставя основния акцент върху проблемния смисъл на понятията „род” и „език”. Той се обръща с пламенен зов към своите съвременници, идеализира българския народ, неговото минало, език, култура и земя. Пробужда човешкото съзнание чрез мисълта за миналото. Затова можем да наречем „История славянобългарска” страстен зов за национално осъзнаване.
Композицията на „История славянобългарска” разграничава публицистичния тон на двете предисловия и послеслова от обективното предоставяне на исторически факти. Тя акцентира върху значителното в българската история.
Първият предговор, който се нарича „Ползата от историята” разкрива идеите на автора за огромното значение за познаване на историята, както от отделния индивид, така и от целия народ. Тя е извор на мъдрост, духовен опит и тя разширява кръгозора на хората, за да живеят в своето настояще и да мислят и планират своето бъдеще. Разсъжденията за изменчивата съдба на „големи царства” внушава идеята за нетрайността на робството, което не е дълговечно, и изразяват надежда за скорошно избавление. Вдъхновената прослава на свободолюбивия и непокорен български дух има за цел да докаже несъстоятелността на робското примирение с трагичните обстоятелства. Чрез разказа за драматичното ни битие, възрожденецът, макар и понякога далеч от историческата истина, извайва идеализирания лик на българския народ, който има духовна мощ сам да променя съдбата си: „Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим.” Чрез идеята за националното себепознание възрожденецът ратува не само за духовното издигане на „своите”, но и за достойното им място сред „другите”, което им принадлежи заради великите дела на техните деди в полето на историята. Тонът на автора в първия предговор е все още спокоен, лишен от емоционални изблици, за да прерасне във втория предговор в словесен двубой с онези, които загърбват своя род, език и обичаи.
Във втория увод, наречен „Предисловия към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история” , се открояват оригиналните прозрения на твореца, които го правят възрожденец. Тезата за обичта към родината се заменя с антитезата за предателството на националната кауза. На светлия облик на достойните люде, с чувство за дълг и отговорност към рода, езика, отечеството, се противопоставя мрачната и отблъскваща представа за отцеругателите – онези, които са пренебрегнали националните ценности и са предпочели „чуждото” пред „своето” към тях Хилендарският монах е безпощаден и гневен. Опитвайки се да намери най-точните квалификации за предателите, творецът разчита на въздействащата сила на презрителните обръщения : „О, неразумний и юроде !” , „…глупави човече” , „безумний” … Възклицанията и реторичните въпроси открояват емоционалното напрежение на изказа, невъзможността и нежеланието на възрожденския просветител да се дистанцира и да остави да „говори” само разумът. Обединявайки силата на аргументите и страстната патриотична позиция, Паисий се опитва да „отвори” очите на „неразумните” за истината, за стойностите на родното. Просветителят идеализира миналото и героизира народа ни, за да докаже правото му на съществуване, развитие и бъдеще.
От особена важност в „История славянобългарска” са онези от главите, в които Паисий разказва за българските светци и за първоучителите св. св. Кирил и Методий. Честите коментари на автора за произхода на светите братя, за българския характер на славянската писменост и за големия брой български светци говорят за неговата пристрастност на патриот и будител за българско национално осъзнаване. Сътвореното на родния език извисява българите сред другите славянски народи и дава основание на Паисий да изяви възторга си от родолюбивото им дело : „От целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщене.”
В края на книгата е поместено „Послесловие”, което разкрива страни от биографията на автора, мотивите му за написване на книгата и условията, при които е създадена.
Делото на Паисий поставя началото на новата българска литература и история. Тя е оставила завинаги своя отпечатък върху развитието на българският народ и неговата култура. „История славянобългарска” е оптимистична, възкресяваща самосъзнанието на българския народ чрез спомена за славното му минало. Тя разпалва патриотичната гордост на българина, която да го тласне към борба за национално освобождение и по-добър живот.

shutUp
03-15-2010, 16:51
^ Благодаря (:

Manenkoto
03-15-2010, 18:21
И аз благодаря :-)

LittleEnchantress
03-15-2010, 19:15
http://download.pomagalo.com/110138/scenariii+za+podgotvitelna+grupa+dovijdane+detska+ gradina/
http://download.pomagalo.com/110138/scenariii+za+podgotvitelna+grupa+dovijdane+detska+ gradina/
сладури много ви моля да ми изтеглите тези документчета - много целувки :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)

kotence_91
03-15-2010, 19:42
http://download.http://www.teenproblem.net/school/110138/scenariii+za+podgotvitelna+grupa+dovijdane+detska+ gradina/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/110138/scenariii+za+podgotvitelna+grupa+dovijdane+detska+ gradina/
сладури много ви моля да ми изтеглите тези документчета - много целувки :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)

Постнала си един и същ линк два пъти :P

Довиждане детска градина – сценарий – 4 група 1


- Добре дошли , гости на нашия празник. Той е посветен на раздялата ни с Детската градина. За 4 години ние постнахме толкова големи, че ще сме вече ученици. Какво, не вярвате ли ? Тогава слушайте !

Песен – Химн на ДГ „ Звездичка”
Градината наша щастлива
е райска палата красива ,
дарява ни с обич голяма / 2
тъй както обичаме мама. .

Припев : Звездичка, Звездичка , Звездичка,
е нашата детска градина,
задружно във нея живеем,
играем, лудуваме ,пеем. /2
Раждат се смели мечтите,
танцуват на воля звездите,
усмихнато слънцето свети,
сърцата от радост огрети. /2

Припев : В градината наша прекрасна
и умни, и здрави ще раснем.
Родината с обич ще славим,
живота красив ще направим. /2


- Сто слънца огряват сто небета, от дъгата музика струи.
Не познава нашата планета толкова усмивки и бои.

- От милувки слънчева обвзета, от дихания на ветрове,
зазвучава нашата планета, с детски песни, с детски стихове.

Песен / танц/







2
- Кой ли таз страна ще познае- на здравец и рози тя ухае,
в небето чак опират планините, като море са ширни равнините.

- Това е България – нашата китна родина.

- А нашият град е Варна.

- Много си обичам моя роден град.
Варна се нарича, вредом е познат.
Бил е предпочитан още в древността.
Буди днес възхита с нова красота.
С климат благодатен, с морския безкрай,
вярвай ми приятел, не е град , а рай.
Гларуси го будят още от зори.
За града се трудят хората добри.
Люшка се морето, мил вълшебен свят.
То ми е в сърцето, с Варна моя град.

Стих. „ Черно море” /Мария/

Танц – Мираж

/ излиза дете – момче с чанта и буквар

- Но есента дойде ... Будилникът ни весело крещи : „Не закъснявай !”
И радиото с песен в зори ме поздравява.
А мама премени ме, подаде ми букетче,
букварът с мойто име на бяло етикетче е в чантата отдавна.

- Ученик съм вече аз, ученик във първи клас.
Имам чанта и букварче, умно весело и чудно приятелче !

/ излиза 2 – ро дете – момиче /

- Зравей, ..............! Моля те, дай да разгледам букварчето ти !

- Заповядай, ............





3

- Ех, че хубаво букварче ! Но в твоето букварче няма букви, има само картинки .
/ връща го на момчето /


- Не може да бъде! Аз снощи до късно го разглеждах. О- ле – ле ! Наистина буквичките ги няма ! Какво ще правя сега ? Къде ли са ?

- Аз се досещам къде са - в страната на Знанието. Сигурно ще се върнат, ако ги подредим в разказче. Хайде да си ги върнем. Знаете ли, какво образуват буквите ? /думички/
- А думите? - /изречения/
- А изреченията ? - / разказчета/
- Ако измислим разказчета, за това което най- много харесваме, обичаме да правим в детската градина и с какво ще я запомним , те сигурно ще се върнат.

/ 3 деца разказват разказчета /

- А, ние съчинихме стихотворение за буквичките / стихотворение от 2 деца – Мария и Симеон Буквите любими
Диляна - стихотворение

/ момчето разгръща букварчето /

- Ето, погледнете! Буквичките са тук. С моето букварче, ще съм най- добрия ученик.

/ идва дете и носи книжка - математика за 1 клас /

- Ама Вие, какво си мислите ? На училище се ходи и с друга книжка. Вижте я ! В нея има .......

Песен за цифрите

/ излизат цифрите – всяка с пеенето на песента /

- От 1 до 10 цифрите свържи. Какво ще се получи отгатни !





4

М А Т Е М А Т И К А
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
- А защо едните са сини, а другите са жълти ? – гласни и съгласни

Вс. цифри :
- Ний сме палавите цифри. С нас решават се задачки и весели закачки.


- А сега да решим задачки, задачки закачки :

- В градината има 10 дръвчета. Долетели 10 врабчета. Ако кацне всяко врабче на дръвче, ще остане ли дръвче без врабче ? - не

- Ако кацнат по 2 на дръвче, колко дръвчета ще останат без врабчета?-5

- Трима братя имат по една сестра. Колко са братята в семейството ?

- Кой може да назове последователно 5 дни от седмицата без дакаже нито имената им, нито техния ред? – онзи ден, вчера, днес, утре, вдруги ден

- Кои са повече – 7 бебета или 2 баби ?

- Ваня купила 3 кг. Домати. Още колко трябва да купи , за да станат 6кг? -3

- В една торба има 9 кг лешници. В друга – 6 кг. С колко кг. лешниците от първата торба са повече от лешниците във втората торба ?

- Когато 1 кокошка стои на 1 крак тежи 2 кг. Колко кг ще тежи, когато стои на 2 крака?









5
- А какво се случи с разсеяната Писана ще Ви разкажа аз :
Литърът , защо е ?
- Каква е разсеяна нашата Писанка ! Майка й я изпрати да купи мляко от млекарницата . Като застана пред продавача, тя му каза :
- Дайте ми, ако обичате едно кило мляко ! А продавачът отговори:
- Едно кило мляко ли ? Не, мила моя, млякото не се продава на килограм.
- Ами тогава ...... дайте ми един метър мляко !
- Ех, ти Писанке, какво говориш ? Млякото не се продава нито на метър, нито на килограм, а на литър или на част от литъра!
Вие, мои приятели, никога няма да изпаднете в положението на Писанка, защото знаете , и то много добре, че течностите като млякото, водата, олиото и много други се продават на литри, защото се мерят на литри. Литърът е единица за измерване на течностите.


- И това се учи в математиката , но и още много неща.


- А сега , отгатнете :
Дванадесет братя, един след друг ходят и никога не се изпреварват. Кои са тези братя ? - месеците и годината

- Без снага е и без крила, от него по – бързо няма. Що е то ? – времето

- Все върви, върви, а на едно място стои ? Що е то ? – часовникът















6

- Как хората се научили да измерват времето.
Най – старият „часовник”, който никога не се чупел и не спирал било слънцето. Сутрин, обед, вечер, нощ. На първобитния човек това било достатъчно.
После хората се научили да определят времето по – точно : денем по слънцето, а вечер по звездите. Хората забелязяли, че звездите се движат бавно по небето. Всички като че ли били привързани с невидими нишки към ярка звезда, която се намирала на едно и също място.
Наричаме я Полярна звезда – тя показва северната посока. Недалеч от Полярната звезда могат да се видят 7 звезди – съзвездието Голяма мечка. За 1 денонощие то обикаля Полярната звезда. Така се получава часовник със звездна стрелка.


- Но били необходими и по – големи мерки за време. Хората намерили такива в природата. Те забелязали, че дните ставали ту кратки – през зимата, ту по – дълги през лятото. Времето от едното лято до другото е много удобна мярка. Днес го наричаме година.



- А как се отбелязвало изминалото време, когато не са били измислени буквите и цифрите ? Хората правели резки върху пръчки. Така започнало първото записване на дните. Само, че ги записвали не с молив, а със секира. По – дългата резка била знак, че е изминал 1 месец. От месеците се образувала годината. А Вие, приятели, знаете ли как се казват месеците ? .........


- Постепенно нашите далечни прадеди измислили начини за измерване на времето. И знаете ли с какво се измерва времето сега ? – с часовник

Песен








7
- Както знаете , денят се разделя на часове. Часовете на минути, минутите на секунди. Всички те са необходими на хората, за да знаят винаги колко е часа. Ние научихме техните знаци.


/ излиза дете с часовник /
- На моето лице, наречено циферблат са написани числата от 1 до 12. От едното число до другото има чертички. Това са минутите. От едното до другото число изминават 5 минути.
- На циферблата има 2 стрелки. Едната е по – дълга, а другата по – къса. Те не стоят на едно място, а бавно се въртят. По – късата стрелка показва часовете, а по – дългата – минутите. С всяка измината минута дългата стрелка се придвижва с една чертичка от циферблата. По- късата не е мързелива, но напредва по – бавно. Когато дългата стрелка измине 60 минути, това значи , че е изминал един час.
- Ние вече познаваме часовника и ще знаем колко часа трябва да се събуждаме за училище.

- И ето, че сме щастливи и най- доволни на света, че знаем толкова неща. Играхме, пяхме и обикнахме природата и красивата гора.

Песен Катеричка

- Ние знаем интересни неща за дърветата :
- Брезата може да порастне колкото 6 етажен дом.
- Орехът – колкото 8 етажен дом.
- Елхата – колкото 10 етажен дом.
- Борът и тополата са още по – високи - 14 етажен дом
- Букът и дъбът могат да надникнат през прозореца на 16 етажен дом.

- Обичаме нашата природа и се научихме да я пазим , защото познаваме правилата и забранителните знаци.

Песен за табелките






8
- Мили , родители, ние бяхме мънички деца, но сега големи сме ще Ви кажем :

- Не ни разглезвайте. Знаем много добре, че не можем да получаваме всичко, което искаме. Ние само Ви изпитваме.

- Не ни обещавайте. Вие може да не сте в състояние изпълните обещанието си. Това ще ни накара да не Ви вярваме.

- Не вършете неща вместо нас, които можем сами да си ги свършим

- Не забравяйте , че обичаме да експериментираме. По този начин се учим. Моля, изтърпявайте ни !

- Не забравяйте, че не можем да се справяме без Вашето разбиране и насърчение.

- Отнасяйте се с нас, както се отнасяте към приятелите си и ние ще бъдем също Ваши приятели.

И още нещо ...Ние Ви обичам много ! Моля Ви, обичайте ни и Вие!

Песен

- Започва весела игра, това е истинска мечта. Аз вече сам усещам, че по – голям съм станал. Навънка ме посрещат приятели засмени – ще играем ний със ...

- Ще пеем песни, ще лудуваме, да се напалуваме, че светла класна стая чака ни наесен. С книжки и тетрадки, първокласници ще бъдем, с разтупкани сърца, в които пее песен.

- И прелива обич в сърцата, на децата чиста обичта,
техни са небето и земята , всички истини и чудеса.









9
- А слънцето сияе и все ни придружавя,
в училищната стая с нас,
влиза и остава !



- Довиждане, обичана детска градина !
Довиждане, приятели мили, добри !
Довиждане, сбогом на всички !



Довиждане, обичана детска градина !
Ще спираме често пред теб.
И споменът скъп от моето детство безгрижно
ще бъде винаги с мен!

























10

Песен

За раздяла час настъпи !
Сбогом весели игри !
Сбогом вий, госпожи скъпи,
сбогом, лелички добри !

Припев : Сбогом, сбогом детски рай,
ще тъжим за теб безкрай.
И не ще те ний забравим ,
светъл слънчев детски рай !

Тръгваме със чанти нови
и с усмивки на лица,
тупкат нашите сърца
и искрици във очите ни блестят.

Припев : Сбогом, сбогом детски рай ,
ще тъжим за теб безкрай.
И не ще те ний забравим,
светъл, слънчев детски рай !





- Желаем на всички деца : На добър час ! Бъдете здрави, весели, умни и добри!

Завършваме празника с Музикална въртележка - танц

Subitto
03-16-2010, 07:40
http://download.pomagalo.com/146712/istoriyata+za+moisei/

предварително благодаря..

viksit0y
03-16-2010, 09:13
http://download.http://www.teenproblem.net/school/146712/istoriyata+za+moisei/

предварително благодаря..

Eто:

Думата Библия произлиза от гръцки и буквално означава книги.С нея Бог изпраща на хората едната част от своето откровение-Свещеното писание.Библията е разделена на две чати:стар Завет и нов Завет.Към стария завет приспадат книгите които са написани на еврейски език в предхристиянския период,а към новия завет приспадат книгите написани на гръцки език от апостолите и евангелистите
Моисей е една от най-впечатляващите фигури в Стария Завет.Той е религиозен водач,мъдър законодател и създател на основите на еврйската държавност.Моисеи е избранникът в Библияата,чрез който Господ съобщава своята воля.Няма друг персонаж,който до такава степен да е свързан и напътстван от Бог.Трите срещи на Моисеи с Господ бележат етапите на религиозната съдба наеврейския народ под неговото владичество.
Мойсей се ражда в Египет.По това време евреите съставляват голяма част от народа на Египетското царство и стават причинители на смутове.ето затова фараона иска да погуби всяка мъжка рожба.

Раждането и израстването на Моисеи е представено като чудо, защото той е избраният от Бог,този който трябва да избави "братята" си от робството.

След като Моисеи е вече на 40 години и решава веднъж да излезе от града,за да види "колко е тежък трудът на сънародниците му",той убива един египтянин.Моисеи убива египтянина,не от друго,а защото той е биел един от братята му.Във вените на този беззащитен еврей=интече негова кръв(еврейската),а в миналото родът е бил най-важното нещо

След това убииство Моисеи се запътва към Мадиам,където нещата се развиват добре.Пазайки стадата на тъста си,той преживява първата си среща с Бог.И тази среща е свързана с къпиновия храст.Чрез неизгарящата къпина се показва,че Бог няма образ и подобие и не бива да му се подражава.В тази драматична среща Бог разкрива своята същност,като вечно Съществуващ.Вечното осъществява контакт със земното.

Задачата на Моисей е да обедини, чрез вярата си в Господ разпръснатите еврейски племена и да ги освободи от робство.Колебанието му обаче е преодоляно,чрез Божия промисъл.Бог пожелава освобождаването на евреите,защото те са Богоизбрания народ.Той се смилява над тях,защото дълги години те са се мъчили от робията на египтяните.

След като водача на евреите се завръща в Египет,той спечелва уважението и доверието на сънародниците си и става водач,но губи съгласието на фарона евреите да напуснат Египет.За да смири ожесточението на фараона,Моисеи започва да извършва чудеса,които носят беди на египтяните.Тази част от текста има задачата да подчертае превъзходството на Йехова и явното безсилие на лъжливите египетски Богове.Бог надарява Моисеи с чудотворни способности,защото Моисей е избрания-този,който трябва да избави евреите от египетска робия,а за да извърши това,той трябва да притежава почти божествена сила.Епизодите в които се случват ужасните неща и когато вече самия Богубива всяко първородно живо същество в Египет,включително и сина на фараона,разкриват втората част от старозаветната представа за Божеството.Бог е благ и милостив,но той наказва жестоко всеки,който се противи на волята му.

Основния проблем в историята на бягството от Египет е изграждането на етническо самосъзнание и самочувствие на етноса,както и неговото съхранение и умножаване.Основните му точки са земята кръвта и вярата.

В текста откриваме мотива за народния водач,за проиворечието м/у жаждата за свобода и робските навици и вярата в Господ.Те са валидни за всички народи,защото хората се стремят към правото сами да направляват живота си.

Immortalia
03-16-2010, 14:59
хей амии трябва ми спешно есе на тема "Как е преобърнат мита за грехопадението" ( от стария завет ) ?
много ще съм благодарна ако някой открие нещо такова в помагало и го постне тук .. :)
Благодаря предварително :)

PiNk_GiRl
03-16-2010, 20:09
http://download.pomagalo.com/72063/syshtnostta+na+choveka+e+v+negovata+ekzistenciya/?search=24771928

http://download.pomagalo.com/341481/syshtnostta+na+choveka+e+v+negovata+ekzistenciya/

http://download.pomagalo.com/92006/syshtnostta+na+choveka+e+v+negovata+ekzistenciya/?search=24772668

http://download.pomagalo.com/216403/da+obichash+znachi+da+izlezesh+ot+predela+na+sebe+ si+mui+aragon/

Благодаря ви от сега! :P[/url]

viksit0y
03-17-2010, 08:17
За PiNk_GiRl :
http://4storing.com/pnlsvl/a694ededf4ac1f1a082d9d1aa19ea830.html

http://4storing.com/2ldccs/fe2e3513d48bca0595fb0af94d1a124d.html

http://4storing.com/3yzw47/e560e8c5b6ec86f7989a0dda70174ba6.html

http://4storing.com/z9vogf/1b3d13dd9c132276347f9f5d0b91275b.html

fluffka1
03-17-2010, 14:19
http://search.pomagalo.com/?keywords=%E0%ED%F2%E8%E3%EE%ED%E0%20%F7%E5%F2%E2% FA%F0%F2%E8%20%E5%EF%E8%E7%EE%E4

pls :)

viksit0y
03-19-2010, 20:35
http://search.http://www.teenproblem.net/school/?keywords=%E0%ED%F2%E8%E3%EE%ED%E0%20%F7%E5%F2%E2% FA%F0%F2%E8%20%E5%EF%E8%E7%EE%E4

pls :)

http://4storing.com/g1z8be/3693860a51f7869ca3e345c4e8ae11c3.html

cecko_boy
03-20-2010, 09:20
http://download.pomagalo.com/169235/bit+i+dushevnost+na+bylgarina/?search=25119015

detelina101
03-21-2010, 10:41
ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ “НЕОФИТ РИЛСКИ”

БЛАГОЕВГРАД





РЕФЕРАТ




БИТ И ДУШЕВНОСТ НА БЪЛГАРИНА



















ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:
МАЯ ПЕЙЧЕВА Проф.КОЧЕВ БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ
I курс 0636036
Българското население - по-после народ, никога не е било еднородно цяло - стопански, политически и оттам духовно, освен във времето на родовото си устройство (преди образуването на Българската държава).
С образуването на държавата при определената българска обстановка започва стопанското, политическо и духовно разслоение на населението в отделни обществени групи(класи). Всяка от тези класи има свой особен стопански и духовен бит, своя собствена история.
Така че, когато ще говорим за бита и душевността на българския народ, ние трябва да разглеждаме бита и душевността на българските обществени групи в тяхната история, в техните взаимни съотношения и борби.
Средновековна феодална България е познавала две основни класи: болярство и селячество.
Турското завоевание премахва българското болярство. Остават само селячеството и малкото занаятчии. В началото на Възраждането, във времето на дребното стокопроизводство, като негов носител израства занаятчийското съсловие. От неговата среда, както и от средата на джелепите и бегликчиите, излиза капиталистическата група. Към края на Възраждането манифактурното производство в ножарството, гайтанджийството и медникарството дава и наемен пролетариат.
Описаното обществено и класово развитие дава и трите дяла от нравственото и душевното ни развитие: колективизъм, индивидуализъм и егоизъм.
Колективизмът - душевността на родовото общество.Като негов носител се явява задружно живеещото селячество. Задругата, която наследи рода, запазва този колективизъм в общите му черти през цялото Средновековие, през турското робство чак до окончателното й изчезване след Освобождението.
Индивидуализмът - ражда се като душевност на дребното занаятчийство и изобщо като душевност на дребния собственик.
Егоизмът - възкръсва отново като душевност на българското чорбаджийство, на капитализма.
От кротката прелест на задругарската етика постепенно се идва до хищната алчност на капиталистическото общество, където моралните норми са разтегнати върху вълчите зъби на алчността.

kendiman
03-21-2010, 11:58
http://download.pomagalo.com/68470/chovekyt+gospodar+ili+sluga+na+prirodata/

БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО! 8)

ivanski2
03-21-2010, 13:55
Моля някои да ми ситегли тва и да ми напише съдаржанието тука моля в и!
download.pomagalo. com/472395/baii+gano+u+irecheka/?search=25196110

detelina101
03-21-2010, 16:21
Човекът господар или слуга на природата

(есе)


Преслава Войденова Мойсовска
11 "а" клас ЕГ "Йоан Екзарх"












20.12.2007
гр. Враца






Това е един от най-често задаваните въпроси. Проблемът за отношението между човекът и заобикалящия го свят, за естествената сила на природата е особено актуален днес. Това е така, защото насилието над природата, вредата, която и нанася човека чрез своите действия, нарушава хармонията в света и така вместо господар го превръща в слуга.
Човекът, откъснал се от корените на вековната земя, заживял сред техника и отчуждението на големите градове, все по-рядко се замисля за ценността на природата с нейните живителни сили и все по-неразумно и безотговорно унищожава нейното богатство. Но дали с тези си действия човекът е по-силен от природата, дали това го прави неин господар? Естествено, че не! Природата е спокойна, мъдра, изчакваща и вечно будна. Тя не прощава високомерието и жестокостта на хората. изпраща знаци, които трябва да се научим да четем, защото ние сме част от тази природа. Човекът е най-съвършеното й творение и не трябва да застава срещу нея. Да се замисля за своите действия, да не се опитва да бъде неин господар, защото заради неразумните си постъпки и действия самата тя го превръща в слуга.
Човекът сякаш винаги се е борил срещу природата, винаги е искал да я опитоми, да я очовечи, но тук откриваме противоречие. Та нали той е част от нея? Проявяваме ли господство върху нея - ние вървим срещу себе си.
Природата е изработила механизми за уравновесяване, организирала се е в системни закономерни връзки за компенсиране на временните изменения в неблагоприятна за живота посока. В рамките на обективнитв граници на съществуване на планетата - природата притежава ефективни сили, с които сама регулира развитието си. Но хората с агресивното си поведение, с неразумните дела унищожават природните ресурси и това води до екологична катастрофа.
Антропогенното въздействие върху климата става все по-очевидно. За голяма част от от отрицателните промени в климата е допринесъл човекът, с използването на фосилни горива. около 90% от целия добив на енергия човечеството си набавя от изгарянето на фосилни горива. Фосилните енергиини носители са въглищата, петрола, природния газ. Те се отличават с високо енергиино съдържание, което се отделя при изгаряне. Тези горива са въглеродни образувания и при тяхната употреба се отделя въглероден диоксид, който натоварва климата чрез така наречения - парников ефект. Природозащитниците и учените тръбят за намаляване ма емисиите от виглероден диоксид, като в бъдечето добива на енергия трябва да се състои в биомасите, слънчевата и вятъерната енергия. учените доказват, че за около 15 минути Слънцето излъчва толкова количество енергия към Земята, което би задоволило едногодишните нужди на човечеството. А за един ден докато използваме фосилната енергия, природата е създавала за хиляди години. при днешните параметри на експлоатация след 40 години петролните залежи ще пресъхнат, а от природен газ и въглища ще бъдат изчерпани след 70 до 100 години.
Човекът иска да се превърне в господар на природата с прекаленото си разрастване на химическата промишленост. Неините продукти са при4инителите на промените в климата. Главните вредящи вещвства са серния диоксид, азотния оксид, някои органични вещества и прахта. Също така разстящата концентрация на въглеродния диоксид променя атмосферните условияза всички живи същества. трябва да се обърне внимание на малкия дял дял на химически активните вещества,тоест не газовете с по-голяма концентрация оказват влияние върху климата, а тези, чиято концентрация не надхвърля повече от 0,1 %. Те абсорбират слънчевите лъчи и преди всичко инфрачервените и така спомагат за естествения парников ефект на атмосферата. Без тяхното въздействие температурата на Земята би била с 33 градуса по-ниска.
Човекът се явява най-егоистичното създаниев нашия свят и няма по-вредно и опасно същество за самия него. при по-бързото осъзнаване на на екопроблемите, човекът ще запази себе си и поколенията. Човешката некомпетентност замърсява околната среда. Петролните разливи, например, убиват птици, риби и бозаиници. Смъртта е е жестока - от задушаване и отравяне. Екобаланса, който се нарушава допринася за страданията на всички на Земята, вклиучително и хората.
Всички видове хищници са масово иззбивану, считани за вредители, а всъщност са основен фактор за поддържане на популацията на тревопасните. Изпползваните пасища изчезват, а и също растителността на големи площи. Следва ерозия, много животни измират, други нападат човешките посеви. Много животни са избивани от алчност и суетност, от целта да се задоволи желанието да преследва и убива.
Една от най-пагобните дейности на човека е изсичането на тропическите гори, богати с растителни видове. В изсечените участъци дъждът намалява, ерозията се разширява, а това се отразява върху климата. Така ще дойде и момента на затопляне на атмосферата, а това ще доведе до непоправими промени във водосборните басейни, а от там и на цялата планета.
Изключителното разрастване на индустриалните центрове - едни от най-големите замърсители на водите, въздуха и почвите. Смоковете са пропити с тежки метали, вредни съединенияи виглероден диоксид.
Следствие на храните, които използваме са алергиите, затластяването, сърдечните заболявания. А туморните и раковите заболявания са бичът на днешния човек. Този човек трябва да осъзнае, че вървейки срещу природата върви срещу собственото си здраве и живот и тези на децата си. Той трябва да повиши екологичната си култура и образование и да достигне до извода, че е зависим от природата и тя от него.
Природата учи чувека да е мъдър, да не се чувства като господар, а като частица от нея, като неин слуга и изпълнител на природните закони.

kati2211
03-21-2010, 18:08
http://209.85.129.132/search?q=cache:NHohfcpfljgJ:download.pomagalo.com/96297/novite%2Bvzaimootnosheniya%2Bmejdu%2Bsvetovnite%2B sili%2Bv%2Bperioda%2B1945%2B1955%2Bg/+%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B2%D0%B7 %D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D 1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0 %B4%D1%83+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0% BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8&cd=6&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Благодаря предварително! :)

LittleEnchantress
03-21-2010, 21:12
Коте мерси златна си :-) :-P :-P :P :P :P

ChernataRoza
03-22-2010, 15:06
http://download.pomagalo.com/188115/schulsystem+in+bulgarien/ ако може за днес ;] мерси предварително

ChernataRoza
03-22-2010, 15:20
http://download.pomagalo.com/360303/obrazovatelnata+sistema/?search=25316249
http://download.pomagalo.com/360303/obrazovatelnata+sistema/?search=25316404
+ тези двете ;]

pufi_kz
03-23-2010, 08:28
http://download.pomagalo.com/9988/ikonomicheska+integraciya/?search=25369758 :)

detelina101
03-23-2010, 16:23
ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ


Терминът икономическа интеграция се използва за характеризиране на различни сфери на международни икономически взаимоотношения и процеса на приобщаване на отделни икономики за осъществяване на свободна търговия. По специфичен аспект икономическата интеграция се отнася до премахването на дискриминационните бариери в търговията между определен брой страни и установяването на елементи на сътрудничество между тях.


І. Форми и динамика на икономическата интеграция

• Зона за свободна търговия – страните членки премахват всички търговски бариери между тях, но запазват своя собствена политика по отношение на трети страни
• Митнически съюз - страните членки не само премахват всички търговски бариери между тях, но осъществяват и обща външнотърговска политика, прилагат обща митническа тарифа спрямо трети страни
• Единен пазар - митнически съюз, който обхваща свободното движение на работната сила, услуги и капитали, а също и валутната интеграция
• Икономически валутен съюз – единен пазар с пълно обединяване на паричната и фискалната политика
Икономическата интеграция може да бъде положителна и отрицателна. Положителна се отбелязва при създаването или изменението на средства и институции, а отрицателната се отнася до премахването на бариерите в търговията между страните членки на интеграционната зона.


ІІ. Основни фази на икономическата интеграция

Първа фаза: Взаимодействие – при тази фаза просперитетът на икономиката започва да зависи все повече от процесите, които се развиват в икономиките на другите страни.
Втора фаза: Взаимозависимост – икономическият просперитет е взаивно зависим до такава степен, че ако някоя държава вземе решение да осигури предимства за своите национални предприятия за сметка на чуждестранните, то това може да доведе до търговски загуби за едните и за другите.
Трета фаза: Интеграция – в тази фаза се изгражда определена обща политика или се взема определено регулаторно решение, с което се формализира общонстта на интересите.


ІІІ. Потенциални ползи от икономическата интеграция

На равнище зона за свободна търговия и митнически съюз се наблюдават следните основни резултати:
• Нараснала ефективност на производството благодарение на увеличената специализация
• Увеличени равнища на производството в резултат на по-добра експлоатация на икономиите от мащаба, осъществени поради нарасналия размер на пазара
• Подобрена международна пазарна позиция поради по-добрите условия на търговия
• Промени в ефективността в резултат на кнкуренцията между фирмите
• Промени в стойноста и качеството на производствените фактори поради технологини промени
При по-напреднала икономическа интеграция се наблдават следните резултати:
• Намаляване на разходите в резултат на координиране на паричната и фиксалната политика
• Постигане на по-добри макроикономически показатели в резултат на обединяване на усилията на държавите участнички.


ІV. Икономическа рамка на интеграцията

Икономическата рамка на интеграцията може да бъде разгледана като сбор от правила и принципи за осъществяване на съответни обществено икономически функции в допълнение на основните икономически правила и задължения.
Основни елементи на икономическата рамка
• Ръководните принципи – определят естеството на желания икономически ред. Те стават водещи с нарастване на амбициите за интеграция
• Етапи на интеграцията – свързани са с основните икономически свободи и въвеждането на обща политика
• Цели – могат да бъдат икономически, политически и културни
• Икономически правомощия – те се предоставят на интеграционната общност и могат да бъдат изброени подробно в договора или да бъдат посочени най-общо.
• Институции на итеграционната общоност – законодателна, изпълнителна и съдебна.


V. Европейски икономически модел

Европейския съюз включва държави членки с различни традиции в прилагането на социално-икономически модели на развитие – континенталния и англо-саксонския.
Континенталния модел е характерен в различни разновидности за следвоенна Европа. Той се основава на схващането, че за обществото е най-добре, когато тези, които го съставят – работодатели, работници и останалата част от населението, се споразумяват как най-добре да се управлява икономиката. Най-общо този модел има следните основни характеристики:
• Сътрудничество и партъорсрво в рамките на индустриалните структури
• Финансова система, която допълва ипълнението на целите за консенсус при управлението на икономиката
• Щедра социалноосигурителна система
• Широкообхватна система за образумавие и обучение
• Децентрализирана политическа система
• Серия от независими правителствени агенции
• Консенсусна икономическа политика
• Голям брой малки и средни предприятия
• Активна индустриялна политика
Англо-саксонският модел се основава на капитала и по-слабата намеса на държавата в икономиката. Той премахва върховенството на пазарните сили и ролята на частния сектор. Тази система е типична за Великобритания.
Държавите членки на ЕС, все повече развиват политики, които отразяват както елементи от традиционния социално пазарен модел, така и от подхода на собствения пазар, типичен за англо-саксонския модел.
VІ. Икономическата рамка на европеската интеграция в учрудителни договори
Договор за създаване на Европейската икономическа общност (ДЕИО). Дотоворът е подписан на 25 март 1957 год. в Рим, и е известнен като Римсикия договор. Влиза в сила на 1 януари 1958 год. ДЕИО определя четири икономически цели за интегразионната общност:
• Хармонично развитие на икономическите дейности
• Постоянен и балансиран растеж
• Нарастване на стабилността
• Ускорено повишаване на жизнения стандарт
Единен европейски акт (ЕЕА). Той е съвкупност от изменения и допълнения към ДЕИО и влиза в сила на 1 юли 1987 год. Ключовите допълнения направени от ЕЕА са:
• Въвеждане на взаимното признаване
• Сближаване в сферата на здравеопазването и безопасността на работното място
• Налагане на мнозинството при мзимане на решения по въпроси относно единния пазар
• Икономическо и социално сближаване
Договор за европейски съюз (ДЕС). Подписан е през декември 1991 год. и влиза в сила от 1 ноември 1993 год. Известен е като договор от Маастрихт. Той прави по-значителни допълнения и изменения на ДЕИО в сравнение от ЕЕА. Целите му са усъвършенстването, разширението и по-ясното формиране на икономическите цели.


VІІ. Интеграционна политика на ЕС

Интеграционната политика се определя от учредителните договори. Те са важен стимел за развитиета на политиките и дават юредическата основа за дейностите, които се осъществяват в техните памки.

Факатори, които влияят на интегразионите политики

Факаторите, които влияят на интегразионите политики могат да бъдат обобщени в три групи:
• Ролята на Европейската комисия
• Ролята на националните правителства
• Способността на държавите да осъществяват напрактика своите виждания за интеграционните политики.

Видове общостни политики

Общностните политики могат да бъдат разделени в няколко групи:
• Единен пазар – основава се на четири основни стълба: - “Четирите свободи” – свободно движение на работна сила, стоки, услуги и капитали
- “Сближаване на законодателството”
- “Политика за защита на конкуренцията”
- Общо външно търговска политика и единна митническа тарифа.
• Икономически и валутен съюз – много важен за доброто функциониране на единния пазар и за развитието на пононатъшните интеграционни процеси
• Функционалните политики – обхващат редица важни сфери на интеграцията
• Секторите на политиките – насочени са към специфични икономически сектори, например общата селскоктопанска политика и общата транспортна политика
• Външните политик – обхващат общите политика в областта на външните работи и сигурността, а също и плитиката за сътрудничество в развиващите се страннни.

sexita
03-23-2010, 17:19
http://download.pomagalo.com/31263/ultrazvuk+harakteristika/?search=25426459

http://download.pomagalo.com/33235/ultrazvuk+osnovni+polojeniya/?search=25426459


Ако може тези, или някое от тях! Много е спешно, за тази вечер
:(

sweetsunshine
03-23-2010, 17:48
може ли да ми изтеглите товаа :) :) :)
http://download.pomagalo.com/8511/vsekidnevniyat+jivot+na+evropeiicite+prez+17+i+18+ vek/

kotence_91
03-23-2010, 18:30
може ли да ми изтеглите товаа :) :) :)
http://download.http://www.teenproblem.net/school/8511/vsekidnevniyat+jivot+na+evropeiicite+prez+17+i+18+ vek/


След опустошенията на религиозните войни, които почти обезлюдили някои райони на Европа, от средата на 17 век населението бавно започнало да нараства. Демографският баланс (разпределение на разжданията и смъртите по отношение на общия брой на населението) бил деликатен. Лошите реколти и войната превръщала живота на обикновенните хора в борба за оцеляване. Детската смъртност през 17 век имала много голям процент. Медицинските грижи и изхранването били в ужасно състояние. Продължителността на живота бил кратък : при мъжете около 30 години, а при жените около 35.
През 17 и 18 век познатото и до днес малко семейство (семейство, съставено само от родителите и децата) вече било нормална практика в повечето райони на Западна и Централна Европа. Всяко едно семейство се отделяло и създавало свое домакинство. Поради тази причина хората сключвали брак сравнително късно, т.к. имали осигорен доход и възможност да се издържат. Изключение били богатите аристократични семейства. Броят на децата в едно семейтво бил от 5 до 8. Училището играело значителна роля за образованието на децата. За разлика от средновековните училища, където били събирани накуп деца от всякакви възрастови групи, сега в училищата получавали основна грамотност и религиозно обучение на момчета и момичета от 7 до 12 години. Протестантите се убедили, че всеки вярващ трябва да може сам да прочете Библията. Това се случило през 1717 година до въвеждането на на задължително основно образование в някои райони на Европа (Шотландия, Прусия).
През 16 век повече от 90 % от населението в Европа живеело в селата, като главното занятие на селските жители е животновъдството и земеделието. Селата били малки, отдалечение едно от друго и изолирани. Пътищата били лоши. Много рядко селянинът се отдалечавал на повече от 30 километра от своето населено място. В едно типично западно- европейско селце семействата наброявали сто. Както и през средновековието опората на селото било сеньориалното имение, енорията и на общината, което била съставена най- често от всички пълнолетни и свободни мъже. Сеньориалните имения били собсвеност на благородници. Но през 17 – 18 век те вече не живеели в тях, а предпочели града и оставялисвои оправители на село.
Еньорията в реформираните държави се издържала изцяло от доброволните пожертвования на селяните, докато в католическите се запазвал църковният десятък. Половината от доходите на селяните отивали за издръжка на църквата, на кралската власт и на сеньора, останалата част била за тях. Типичният западноевропейски селянин бил собсвеник на 1/3 до

kotence_91
03-23-2010, 18:35
http://download.http://www.teenproblem.net/school/31263/ultrazvuk+harakteristika/?search=25426459

Ултразвук

Най-разнообразни звуци изпълват всеки момент в пространството около нас. Благодарение на една част от тях става обменяне на информация между хората (посредством говора и слуха). Чрез звуци обменят информация помежду си и някой животни. По звуците много често хората и животните се ориентират в околната среда и се предпазват от опасности.
Но що е това звук? Как възниква звукът? Отговор на тези въпроси ни дава учението за звука-акустиката, един от дяловете на физиката. Нека например опънем и след това опуснем струната на китара. Тя започва да трепти около равновесното си положение. Трептенето на струната се предава по околния въздух, частиците на който ту се сгъстяват, ту се разреждат. Тези трептения се предават от частица на частица - във въздуха започва да се разпространява една звукова вълна..От казаното следва,че всеки звук е свързан с едно трептеливо и едно вълнообразно движение.
Една от основните характеристики за звука е неговата честота. Честота на звука е равна на честотата на трептене на неговия източник, т.е. е на броя на пълните трептения, които прави този източник за единица време.Тялото прави едно пълно трептене, когато се отклони от равновесното си положение в едната посока, след това в другата посока и отново достигне до първоначалното си равновесно положение. Единицата, с която се измерва честотата на звука се нарича херц. Честотата на звука ще бъде един херц, когато частиците, в която се разпространява този звук, извършват по едно пълно трептене за една секунда. Когато всяка една от тези частици извършва по 100 трептения за една секунда,казваме, че звукът е с честота 100 херца.
Колкото честота на звука е по-голяма,толкова по-голяма е неговата височина и ние казваме,че този звук има по-висок тон. Колкото размерите на едно трептящо тяло са по-малки,толкова по-висок тон издава то при трептенето си. Така например трептящите метални пластинки в устната хармоника са по-къси в този край,в който при духане тя издава по-високи тонове.
Човешкото ухо може да чува само звуците,чиято честота е по-голяма от 16 херца е по-малка от 20000 херца. Звуците с честота под 16 херца се наричат инфразвук,а с честотата над 20000 херца-ултразвук. Тези звуци ние не чуваме.
Звукът е форма на енергията, състояща се от механични трептения с различна честота. Доловимият от човешкия слухов анализатор звук е с честота от 20 до 20 000 Hz. Звукът с по-голяма честота се нарича ултразвук. В медицинската диагностика се използува ултразвук с честота от 1 до 10 MHz (мегахерца).
В основата на всички ултразвукови апарати е познатият от физиката пиезоелектричен ефект. Определени материали имат качеството да променят своите размери, когато са поставени в едно електрическо поле (т. е. превръщат електрическата енергия в механична - обратен пиезоелектричен ефект, както и да генерират електрическо напрежение, когато са обект на механична деформация. Това означава, че при получаване на механични трептения те могат да ги превърнат в електрическа енергия (прав пиезоелектричен ефект). Пиезоелектричният ефект може да се получи с редица естествени кристали — например кварц. В ултразвуковите апарати за тази цел се използуват синтетични керамични материали - например бариев титанат и оловен цирконат титанат. Пиезоелектричните кристали, генериращи ултразвука, са разположени в трансдуцера — тази част от апарата, която се поставя върху кожата на пациента. Така произведеният ултразвук се насочва в тялото.
Кристалите в трансдуцера работят на принципа на пулсовата ехотехника.
При възбуждане на кристалите от електрически импулс с много кратка продължителност (около 1μs) настъпва синхронна промяна в тяхната дебелина и се генерират механични трептения (ултразвук).
В повечето системи пулсовата честота не се контролира от оператора и е фиксирана — около 1000 пулса за секунда. Тъй като всеки пулс е дълъг около 1 μs, системата е способна да приема в 99,9 % от времето между пулсовете. Трансдуцерът излъчва ултразвук само за около 0,1 % от времето.
Максимална амплитуда на осцилациите на кристала се получава, ако електрическото възбуждане се прилага във фаза с естествена честота на материала, което се определя главно от неговата дебелина. Извън времето на излъчване на ултразвука към тялото на пациента трансдуцерът работи като приемател на отразените ултразвукови вълни и ги преобразува в електрическа енергия.
Ултразвуковата диагностика се основава на изобразяването и анализа на отразените ултразвукови вълни от структурите в човешкото тяло, към които е бил насочен произведеният от трансдуцера ултразвук. Затова често като синоним на ултразвуковата диагностика се използува терминът ехография, т. е. изписване (изобразяване) на ехото. В трансдуцерите се използуват едновременно както правият, така и обратният пиезоелектричен ефект.
Една от особеностите на ултразвуковите вълни е, че могат да се разпространяват във вид на тесен сноп лъчи. В сравнение с по-нискочестотните звуци, ултразвука се поглъща по-силно от веществото.
Ултразвукът се разпространява във флуидите и биологичните тъкани като надлъжни вълни. Ето защо в тях се създават области на редуващи се свивания и разширения, в които локалното налягане се изменя в широки граници. При течностите това води до получаване и последващо унищожаване на множество мехурчета. Явлението се нарича кавитация. В местата на кавитационните мехурчета се образуват разнообразни високореактивоспособни йони и свободни радикали. При взаимодействието на тези високоенергетични частици се отделя светлина, известна под името кавитазионна луминесценция. Генератори и детектори на ултразвук.
Ултразвук се генерира с помощта на специални устройства, действието на които е основано на свойството на някои тела да променят геометричните си размери под действие на електрично или магнитно поле.


фиг. 4.1. Генериране (а) и детектиране (б) на ултразвук на базата на обратен и прав пиезоелектричен ефект.

От първият вид са генераторите, основани на обратния пиезоелектричен ефект. Те се състоят от пиезоелектрична пластинка, изрязана по подходящ начин от кварцов кристал, кристал от сегнетова сол или керамика от бариев титанат. На двете повърхности на пластинката са нанесени електроди - фиг. 4.1(а). Ако с помощта на електродите и ултразвуков генератор върху пиезокристалната пластинка се приложи променливо електрично поле, тя започва да трепти и да излъчва в околното престранство звукови вълни с честота, равна на честотата на променливото електрично поле. Излъчващата способност е особено голяма, ако честотата на променливото електрично поле съвпадне с механичната резонансна честота на пластинката. Описаният ефект е известен като обратен пиезоелектричен ефект. Ако изключим генератора- фиг. 4.1(6) и на пластинката действуваме със сила на сгъване, например чрез натиск или чрез попадащ върху нея ултразвуков поток, на двата електрода на пластинката се получава електродвижещо напрежение, изменящо се във времето по същия закон, по който се е променяла създаващата го деформация. Този ефект се нарича прав пиезоелектричен ефект. Правият пиезоелектричен ефект се използва за регистрация (детекция) на ултразвукови вълни.
Ултразвук може да бъде генериран и на базата на магнитострищионния ефект. Той се състои в това, че цилиндрични пръчки от някои феромагнетици (най-често от М), когато са поставени в променливо магнитно поле, изменят дължината си в такт с магнитното поле. Ако променливото магнитно поле има честота >20 kHz това води до излъчване в околното пространство на ултразвукови вълни.
Ултразвук може да бъде получен и с помощта на специални свирки, сирени и др. Всички те обаче нямат съществено значение за медицината. Съществуват и естествени източници на ултразвук. Такива са прилепите, делфините, комарите и др. Ултразвукови компоненти има звукът на водопадите, вълните, вятъра и т.н. Ултразвук се получават и при работа на някои машини.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА УЛТРАЗВУКА
Механичните вълни, излъчвани от активирания трансдуцер, при контакт с дадена среда предизвикват осцилации на най-близкостоящите частици. Така се създават зони на сгъстяване и разреждане (фиг, 1). Поради силите на вътрешно сцепление между частиците на средата всяко изместване на частиците създава пропорционална сила, която ги връща в предишното положение. Така частиците трептят около едно средно положение, без да се движат в средата. Създадените от техните осцилации зони на сгъстяване и разреждане се разпространяват в средата до активирания трансдуцер.
Честотата на ултразвука (f) представлява броят на осцилациите за секунда.
Периодът на вълната (Т) е времето, необходимо за извършване на една пълна осцилация, или .
Дължината на вълната () на ултразвука е разстоянието между частиците в заобикалящата среда, които имат еднаква амплитуда" на трептене (вж. фиг. 1).
Скоростта на ултразвука (С) е скоростта, с която трептенията се разпространяват в определена среда. Честотата на ултразвука, дължината на вълната и скоростта са свързани:
С = f .  , или
Например ултразвук с честота 2 MHz в мекотъканните структури на тялото (скорост 1540 m/s) ще има дължина на вълната около 0,77 mm. При друга честота на ултразвука дължината на вълната се променя:



Фиг. 1. Разпространение на вълните. Промените в размерите на кристала в активирания трансдуцер предизвикват периодичен натиск върху частиците на средата, с която той се намира в контакт. Вследствие на натиска частиците трептят и се създават зони на сгъстяване и на разреждане. Така зоните на компресия и зоните на разреждане се разпространяват в средата

Скоростта на ултразвука зависи едновременно от еластичността и плътността на средата. При по-голяма еластичност на средата връзката между молекулите е по-тясна. При по-плътен материал скоростта при дадена еластичност на средата е по-ниска. Скоростта на ултразвука в някои среди и органи е дадена на табл. 1.
Други съществени параметри на ултразвука са силата и интензитетът. Интензитетът се измерва във W/cm2 и означава потокът на енергията за 1 s през 1 cm2 перпендикулярно на посоката на разпространение. При по-голям интензитет на ултразвука се получава по-голямо налягане върху средата, съответно по-голяма амплитуда на частиците (А). Макар и свързани, силата и интензитетът на ултразвука не са равнозначни. Силата се определя като време, за което е извършена дадена работа. Силата на ултразвука се изчислява чрез степента на протичане на енергията през цялата площ на напречния срез на лъча: Силата на ултразвука = интензитета на ултразвука (W/cm2) . напречния срез на лъча (cm2).
Промяна на интензитета на ултразвука е възможна чрез промяна на напречния срез на лъча (например чрез фокусиране на ултразвуковия лъч) или на неговата сила.

Таблица 1. Скорост на ултразвука в биологични среди


В ултразвуковата диагностика се измерват разликите в интензитетите или амплитудите на лъчите. Тъй като тези разлики могат да бъдат много големи, се използува логаритмична скала, а единицата за измерване на съотношението на интензитетите се нарича децибел (dB). Броят на децибелите е равен на 10 пъти логаритъма на отношението на двата интензитета:
dB = 10.log
I1 може да бъде максималният интензитет на генерирания от трансдуцера падащ ултразвуков лъч, а I2 — интензитетът на връщащите се ултразвукови вълни (ехо). Когато е необходимо да се сравнява силата на отразения ултразвук от органите в тялото със силата на падащия ултразвуков лъч, по-добре е да се измерват техните амплитуди, отколкото съответните интензитети. Тогава броят на децибелите се определя по формулата:
dB = 20.log

УЛТРАЗВУКОВО ПОЛЕ
Ако ултразвукът се генерира от трансдуцер с диаметър значително по-широк от дължината на вълната (например при трансдуцер с честота 2 MHz дължината на вълната е около 0,77 mm), излъченият ултразвуков лъч ще има цилиндрична форма. На фиг. 2 (а, б, в, г) е представен схематичен образ на лъча от нефокусиран трансдуцер с честота 2 MHz. Както се вижда, лъчът се състои от близко поле (near field), което е с почти цилиндрична форма, и далечно поле (far field), при което има дивергенция на лъчите. Големината на близкото поле (N) се изчислява чрез квадрата от радиуса на кристала (г2), разделен на дължината на вълната:


Фиг. 2. Поле на ултразвуковия лъч. Върху геометрията на лъча влияят диаметърът на кристала (d) и честотата на ултразвука: а, б — при увеличаване на честотата близкото поле се увеличава и дивергенцията на лъчите намалява, а, г — при намаляване на диаметъра и запазване на честотата близкото поле се скъсява, в — при малък диаметър и висока честота близкото поле е най-голямо

Ъгълът на дивергенцията на лъчите (Q) се определя по формулата:
Sin Q = 1,22
При ултразвуковата диагностика е необходимо да се използува ултразвуков лъч с минимална ширина, тъй като се подобрява разделителната способност (резолюцията) на апарата. При определена честота на ултразвука намаляването на диаметъра на трансдуцера ще намали ширината на лъча, но това ще намали и дължината на близкото поле и ще увеличи дивергенцията в далечното поле (вж. фиг. 2). Подобряване на качеството на ултразвуковия лъч може да се постигне чрез фокусиране на трансдуцера. Повечето от съвременните апарати имат фокусирани трансдуцери, а някои и възможности за промяна на зоната на фокусиране в дълбочината на тялото.
Всеки трансдуцер има най-добра разделителна способност и най-добра възможност за фокусиране на ултразвуковия лъч в границите на близкото поле.

ОТСЛАБВАНЕ НА УЛТРАЗВУКА
При преминаването през дадена среда ултразвукът намалява своя интензитет, което води до неговото отслабване. Това се дължи на феномени като разсейване, абсорбция, отражение, пречупване и лъчева дивергенция. Абсорбцията на ултразвуковата енергия от средата, в която ултразвукът се разпространява, зависи от характеристиките на тази среда (еластичност и плътност), както и от честотата на използувания ултразвук. При по-голяма честота се абсорбира по-голяма част от енергията (фиг. 3). Ето защо абсорбцията ограничава дълбочината на проникване на ултразвука и поставя една от дилемите в ултразвуковата диагностика: високата честота (следователно малка дължина на вълната, тъй като) подобрява разделителната способност и осигурява по-добра картина с повече детайли на изследвания обект. В същото време обаче това намалява дълбочината на проникване на ултразвука. Честотата на използувания ултразвук е фиксирана, непроменлива и се определя от трансдуцера на апарата. Изборът на трансдуцера се определя от намирането на оптимално отношение между разделителната способност и дълбочината на проникване на ултразвука.

Фиг. 3. Отслабване на ултразвуковата енергия (Е) в зависимост от честотата на ултразвука (f) в една и съща среда

В диагностиката на заболяванията най-често използуваните честоти са 2—5 MHz. Някои апарати са снабдени с 2 или повече трансдуцери с различна честота.
Слой на полузатихване на ултразвука е дебелината на тъканта в сантиметри, необходима за намаляване интензитета на лъча наполовина. Например:


Коефициент на абсорбцията (а) е загубата на енергията в децибели между две точки, отстоящи на 1 cm no посока на ултразвуковия лъч. Този коефициент зависи от честотата на ултразвука. В тъканите на човешкото тяло коефициентът на абсорбцията е 1 dB на 1 cm тъкан за 1 MHz. Например при честота 2 MHz отражението (ехото) от дълбочина 20 cm е намалено с 80 dB или 100 000 пъти в сравнение с ехото непосредствено под кожата. За получаване на реален образ на изследваните органи структурите, отразяващи еднакво ултразвука, трябва да се визуализират с еднаква амплитуда независимо от дълбочината, на която са разположени. Ето защо всеки ултразвуков апарат има система за контрол и усилване на ехото от различни дълбочини на тялото, която се означава като TGC (DGC) — Time (depth) — Gain Compensation.

ПРОМЕНИ НА УЛТРАЗВУКА НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ РАЗЛИЧНИ СРЕДИ
Ултразвуковата диагностика се основава на регистриране и анализиране на ехото, получено от тялото на болния. Ехото се получава поради това, че част от ултразвуковата енергия се отразява от граничната повърхност на среди с различна звукова плътност. Съществуват два вида отражения — директно (огледално) и дифузно (разпръснато).


Фиг. 4. Отражение на ултразвука на границата между среди с различна плътност

Огледалното отражение на ултразвуковия лъч е подобно на отражението на светлинен лъч с ъгъл на падане, еднакъв с ъгъла на отражение (фиг. 4 а). Следователно, ако ултразвуковият лъч пада перпендикулярно на граничната повърхност между двете среди, отразеният лъч ще попадне обратно в източника на ултразвук (фиг. 4 б). Този принцип лежи в основата на пулсовата ехотехника, използувана за търсене на подводници, дефекти в металите, както и в медицинската диагностика. Количеството на отразената енергия от дадена гранична повърхност зависи от разликите в звуковото съпротивление на двете среди. Звуковото съпротивление (Z) на една среда е пропорционално на нейната плътност и на скоростта на ултразвука в нея. При нормални условия големината на коефициента на отражението (R) се определя от разликата в звуковите съпротивления на двете гранични среди:
.
Ако двете среди имат еднакво звуково съпротивление, числителят става 0 и няма отражение на ултразвука. Тези физични принципи имат някои важни последствия за практиката. Възможността да се намери огнищен процес в черния дроб например зависи от разликата в еластичността или плътността на чернодробната тъкан и на патологичния процес. Освен това най-добра информация за ехогенността и тъканната структура на даден орган или огнищен процес се получава при перпендикулярно попадане на ултразвуковия лъч спрямо органа. В противен случай дори кистозни образувания могат да изглеждат на екрана като солидни структури. При голяма разлика в звуковото съпротивление между двете среди падащият ултразвук се отразява почти напълно. Това се наблюдава на границата между мека тъкан — въздух, където 99,99% от звуковата енергия се отразява и изследването на подлежащите структури става невъзможно. Ето защо газовете в корема пречат на пълното и качествено изследване. В останалите случаи една част от ултразвука се отразява, а другата част преминава през граничните повърхности. Малките разлики в звуковото съпротивление на повечето меки тъкани в човешкото тяло (между 1,4 и 1,7) означават, че много малка част (по-малко от 1%) от звуковата енергия се отразява на различните граници в тялото.
Дифузно отражение се наблюдава, когато лъчът среща малки рефлектори и отделните лъчи се отразяват еднакво във всички посоки. Тогава амплитудата на ехото от разпръснатия във всички посоки лъч е много ниска в сравнение с амплитудите на ехото от голям рефлектор при перпендикулярно попадане на лъча. С изключение на границите на големите органи и съдове вътрешността на повечето тъкани в тялото разпръсва ултразвука във всички посоки. Визуализирането на обектите с дифузно отражение дава по-информативна картина, отколкото визуализирането само на огледалните отражатели. Съвременните ултразвукови апарати, които са с висока чувствителност, могат да изобразяват както огледалните отражатели, така и по-слабите дифузни отражения.

РЕГИСТРИРАНЕ НА ОТРАЗЕНИЯ УЛТРАЗВУК
Отразеният ултразвук от изследвания обект може да бъде представен по три основни начина на екрана на апарата - ехография тип А, ехография тип В и ехография тип ТМ.
Ехография тип А (амплитуда). Интензитетът на всяко ехо е представен като различно голяма амплитуда на отклонение на електронния лъч на осцилоскопа, измерена в децибели.
Отстоянието на ехото от трансдуцера се измерва в сантиметри. С ехография тип А информацията за изследвания обект може да се изобрази само по дължината на една линия, отговаряща на посоката на ултразвуковия лъч. С преминаване на ултразвуковия лъч в дълбочина на изследвания обект малка част от енергията се отразява и разсейва на граничните повърхности. По-голямата част прониква в средата на обекта. Отразеният ултразвук, който се връща към трансдуцера, се превръща в електронен сигнал и след усилване се изобразява като вертикални отклонения на електронния лъч върху екрана на осцилоскопа (фиг.5). При пулсовата ехотехника излъчването и приемането продължават около 1/3 от милисекундата. Поради това чрез повтаряне на този цикъл приблизително 1000 пъти в секунда картината на ехоамплитудите на екрана е постоянна. Трябва да се има предвид, че трансдуцерът излъчва ултразвук в продължение на малка част от времето на изследване (0,1%), а през другото време работи като приемател на отразения ултразвук.
Ехографията тип А е първият използуван метод в ултразвуковата диагностика. Днес ехография тип А е включена в почти всички ултразвукови апарати. Проследяването на амплитудата на отразения звук в дадена посока е полезно при уточняване наличието на кистозни формации или на други течни колекции, които са анехогенни (ехосвободни) и на екрана в този участък се получава права (нулева) линия (вж. фиг. 5). С тип А може да се следи движението на иглата при пункция на кисти (специално на бъбречни кисти). При навлизане в кистата върхът на иглата се изобразява като тясна и висока амплитуда чрез анехогенната зона на кистата.
Ехография тип В (brightness — яркост). Полученото изображение при ехография тип В представлява срезна повърхност на изследваната област от тялото, като ехогенността на всяка точка се изобразява с различна яркост на екрана. Ако трансдуцерът е непод вижен, информацията за отразяването на ултразвука по хода на лъча се представя като точки с различна яркост вместо с различни амплитуди, както е при ехография тип А (фиг. 6). Разположението на ехогенната точка по посока на ултразвуковия лъч отговаря на мястото на обекта, образувал ехото в дълбочина на тялото. Ехография тип В само в една линия не се използува за диагностични цели. Линиите от точки с различна ехогенност се представят разгърнати или в пространството — чрез придвижване на трансдуцера върху тялото, сумирането на всички ехогенни точки осигурява конструиране на двуизмерима срез-на картина (фиг. 7), или във времето при неподвижен трансдуцер.


Фиг. 5. Схематично представяне на ехография тип А. Амплитудите на екрана представляват ехата от граничните повърхности по хода на ултразвуковия лъч. Тяхното от-стояние от началната точка съответствува на дълбочината (разстоянието) на обекта спрямо трансдуцера. Стрелката показва анехогенната линия на екрана, получена при преминаване на ултразвуковия лъч през киста в черния дроб



Фиг. 6. Ехография тип В в една линия при неподвижен трансдуцер

Ехография тип ТМ (time - motion, или време - движение). При неподвижен трансдуцер се изобразяват промените на движещи се структури в тялото по хода на лъча по време на изследването (фиг. 8).
При ехография тип В с придвижване на трансдуцера при статичните ултразвукови апарати може да се получи срезна картина на голяма област от тялото или напречен разрез на цялото тяло. Този тип ехография осигурява точна и детайлна информация за изследваните тъкани и органи и е основен за ултразвуково изследване на коремните органи.


Фиг. 7. Получаване на двуразмерна ехография тип В. Чрез придвижване на ултразвуковия лъч върху изследвания обект на екрана се получава двуразмерна срезна картина на обекта

Фиг. 8. Схематично представяне на принципа на ехография тип ТМ

Ехография тип D (динамична ехо-томография, ехография тип real time). Тя е пряко свързана с ехография тип В. Ръчното придвижване на ултразвуковия лъч в плоскостта на изследване е заместено от автоматично генерирани и редуващи се движения на лъча на механичен или електронен принцип. При повтаряне на тези автоматични разрези с честота над 16 пъти в секунда те се възприемат от човешкото око като динамична, движеща се картина (real time). При честота под 16 пъти в секунда се получава трептене на екрана и неясен образ. При този тип ехография всеки разрез е изграден от множество линии на разстояние, по-малко от 1 mm една от друга. Всяка линия представлява ултразвуков импулс, излъчван от трансдуцера в изследваната област, който се връща обратно към трансдуцера. Колкото по-голям е броят на линиите на изображението, получено с даден трансдуцер, толкова картината е по-хомогенна, по-фина и по-информативна.

РАЗДЕЛИТЕЛНА СПОСОБНОСТ НА УЛТРАЗВУКОВОТО ИЗСЛЕДВАНЕ
Разделителната способност представлява възможността за разграничаване на два близко разположени малки обекта, които отразяват ултразвука. Различават се 2 типа разделителна способност — латерална и аксиална.
Латералната разделителна способност е способността за различаване на два обекта в равнина, перпендикулярна на оста на звуковия лъч (фиг. 9). Тя зависи от диаметъра на пиезоелек-тричния кристал, честотата на ултразвука и разстоянието на източника до двата обекта. Изменението в дивер-генцията на ултразвуковия лъя в зависимост от честотата на трансдуцера е показано на фиг. 2. Зависимостта от диаметъра на кристала и честотата на ултразвука е показана на табл. 2. При намаляване на ширината на ултразвуковия лъч латералната разделителна способност се подобрява. При съвременните ултразвукови апарати това се постига чрез използуване на фокусирани трансдуцери (фиг. 10 а,б). Фокусирането се постига геометрично (със съответни лещи или огледало) и по електронен път (фиг. 11 а,б). При отделни апарати е възможно фокусиране на ултразвуковия лъч в отделни зони в дълбочина или по цялото протежение на ултразвука в тялото.
Аксиалната разделителна способност се определя от възможността за различаване на 2 обекта в линия, успоредна на оста на звуковия лъч (фиг. 12). Тя зависи главно от дължината на вълната на използувания ултразвук и обикновено отговаря на 2 или З Х,. Теоретична граница за аксиалната резолюция е дължината на вълната, излъчена от кристала.

Таблица 2. Промени в дължината на близкото поле на ултразвуковия лъч (cm) в зависимост от честотата на ултразвука и диаметъра на кристала






СВОЙСТВА НА УЗ, ОБУСЛАВЯЩИ НЕГОВОТО ПРИЛОЖЕНИЕ В ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО
Приложението на УЗ в медицината се обуславя от неговите свойства при взаимодействието му с биологичните тъкани.
Ултразвукът се поглъща в тъканите в много по-голяма степен отколкото звука. При това разликата е толкова по-голяма, колкото е по-висока честотата на УЗ. Обяснението на това свойство е следното: механичните вълни с малка дължина на вълната предават по-голяма част от енергията си, защото си взаимодействат с тъканите на по-ниско структурно равнище. УЗ предизвиква микротрептения на клетъчно и субклетьчно ниво. Най-голяма част от неговата енергия се преобразува във вътрешна енергия на тъканите (топлинен ефект), но като резултат от микротрептенията са възможни и други ефекти в тъканите — разрушаване на макромолекули, изменения в биологичните мембрани, водещи до промяна на техните свойства и най-вече на проницаемостта им, разрушаване на клетки и микроорганизми.
Ултразвукът има по-малка дължина на вълната от звука. Неговата дифракция зависи от съотношението на дължината на вълната λ и напречните размери х на тялото, до което звукът достига: дифракция се появява при λ > х. При това условие звукът не се отразява от тялото, а „преминава" зад него.
Да сравним дължината на вълната на звук с честота f3 = 5 kHz и на УЗ с честота f/уз = 5 MHz във вода (тя е приблизително толкова и в меки биологични тъкани); са ≈ 1500 m. S-1. Дължината на вълната на звука е

(4.1)

Както се вижда от (4.1), дифракция при звука се получава при напречни размери десетки сантиметра, а при УЗ — десети от милиметьра. Затова звукът преминава практически безпрепятствено „през" по-голяма част от органите и структурите в човешкото тяло, а при УЗ се създава „сянка" и зад много малки тъканни структури. Това е причината сянков образ при ехографията да се получава само с УЗ.
Отражението на УЗ на границата между две среди зависи от отношението на техния акустичен импеданс (вж. 2.3.). Затова УЗ се отразява от границите мускул-надкостница-кост, както и от повърхността на кухинните органи. Благодарение на това чрез измерване на интензитета на отразената УЗ-вълна (ехото) могат да се определят разположението и размерите на вътрешни органи и кухини, както и на патологични изменения в тях. По този начин при ехографията се получава образът на изследваните образи и тъкани.
Акустичният импеданс на меките биологични тъкани е приблизително 3400 пъти по-голям от този на въздуха. Затова на границата въздух-кожа почти цялата УЗ-вълна се отразява във въздуха. За да се избегне този ефект, при ехографията и лечението между УЗ-генератора и кожата се поставя контактен гел, който осигурява непрекъсната среда за разпространението на УЗ.
Скоростта на разпространение и поглъщането на УЗ зависят от състоянието на средата. На това се основава използването на УЗ за изследвания на молекулните свойства на веществата (молекулна акуетика).

ПРИЛОЖЕНИЕ НА УЗ В МЕДИЦИНАТА
Ултразвукът се използува в медицинската диагностика и значително по-малко - в лечението. Неговото най-широко приложение е в образната диагностика - ехографията. Изследваните органи и тъкани се пролъчват („озвучават") през кожата с импулсен У3 с честота от около 1 до 10-12 MHz. Контрастът между различните тъкани се дължи на разликата в стойностите на интензитета на отразената УЗ-вълна.
Основното положително качество на УЗ-ехография е добрият контраст между различните меки тъкани (фиг. 4.3). На фигурата ясно се виждат патологичните изменения в бъбрек при поликистоза — кистите са тъмните петна в горната част на ехографията.


Фигура 4.3 Ехография на бъбрек

В това отношение УЗ-ехография е добра алтернатива на метода за образна диагностика, основан на ядрения магнитен резонанс (ЯМР КТ) (еж. 20.3.). Ехографията има по-малка информативност (обем и качество на диагностична информация) от ЯМР КТ, но е несравнимо побърза и по-евтина.
По обхват на изследвани органи и системи УЗ-ехография се нарежда до рентгеновата диагностика (вж. 40.3.). Нещо повече, тя е предпочитана при изследвания на бъбреците, черния дроб, на органите в малкия таз. Ехографските изследвания не изискват маркиране на органите с контрастни вещества както, например, при рентгеновите изследвания на бъбреците.
Като всеки метод, при който органите се подлагат на външно въздействие, ехографията не може да бъде считана за абсолютно безвредна. Оценката на метода се прави въз основа на отношението полза за диагнозата - риск от увреждане на изследвания пациент. Приема се, че при преобладаващия брой изследвания ползата е многократно по-голяма, а рискът - приемливо малък. Противопоказано е използването на УЗ-ехография за пренатална диагностика в ранна фаза на бременността поради риск от увреждане на плода. Сравняването на риска от увреждания при ехографията и при рентгеновата диагностика-два най-масово използвани метода за образна диагностика - сочи първият като несравнимо по-малко опасен. Затова на практика във всички случаи, когато това е възможно, образнодиагностичните изследвания започват с ехография. Информативността на метода е съизмерима или по-малка от тази на рентгеновата диагностика.
Друга група УЗ-диагностични методи имат за основа доплеровия ефект. Той се състои в изменение на честотата на звука, приеман от един детектор, в резултат на относително преместване на източника и детектора. За медицински диагностични изследвания, където скоростта на движение на изследваните обекти v (например на сърдечните клапи) е много по-малка от скоростта на звука са, разликата между честотата/ на генерирания УЗ и честотата/д на отразения от подвижния обект УЗ (наричана доплерова честота), ∆f = f-fd е следната:
(4.2)
Това дава възможност за определяне на скоростта v чрез измерване на честотната разлика ∆f. Доплеровите апарати с УЗ са между най-широко използваните за определяне на скоростта на кръвния ток и на скоростта на движение на клапите и стените на сърцето (доплерова ехокардиография).
Съвременните апарати за УЗ-диагностика са изцяло компютъризирани: от ниво манипулиране до получаване и записване на диагностичната информация.
Съвсем скоро е създадена техника, която съчетава диагностиката и лечението с УЗ. Миниатюрен УЗ-генератор-детектор е разположен на върха на тънък катетер, с който могат да се сондират кръвоносни съдове, жлъчни пътища и др. Тази техника дава възможност едновременно за локализиране и отстраняване на съдови стеснения, на злокачествени новообразувания и други патологични изменения. Методът е изключително перспективен за дилатиране на коронарните кръвоносни съдове.
Чрез измерване на скоростта на УЗ в кости и костни образувания след фрактури се определя тяхната плътност.
Второто направление в приложението на УЗ е във физиотерапията и в ултрафонофорезата.
Лечебното действие на УЗ се дължи на механичното и топлинно въздействие, водещи до промяна на проницаемостта на клетъчните мембрани и ускоряване на обменните процеси. Като активни фактори за механичния ефект се считат бързопроменливото акустично налягане и механични трептения на различно равнище (еж. по-горе).
Използваната в лечението УЗ-вълна е непрекъсната и с честота от 0,175 до 1,5 MHz, най-често - 0,8 MHz. Индикации за приложение на лечението са възпалителни процеси, невралгии, болкови синдроми и други.
Ултрафонофорезата е метод за вкарване в организма на лекарствени средства през интактна кожа с помощта на УЗ. Основан е на способността на УЗ да усилва дифузията и осмозата през клетъчните мембрани, с което става възможно проникването на лекарственото средство на по-голяма дълбочина. Ултрафонофорезата се прилага, например, в медицинската козметика за „изглаждане" на оперативни цикатрикси.
Едно интересно приложение на УЗ е в борбата срещу комарите. Определена радиостанция или малък портативен генератор в домашни условия излъчват УЗ с определена честота, от която комарите бягат.
Ултразвукът се използва в стоматологията за лечение на парадонтозата - самостоятелно или след оперативна намеса, както и при перидонтити.



Ехографията (ултразвуково изследване) - приложение и основни предимства
Ултразвуковата диагностика се прилага вече години наред в клиничната практика. Тя е широко популярен метод на изследване във всички клонове на медицината - от кардиологията до акушерството и гинекологията. Основните предимства на изследването чрез ултразвук са следните:
• големи възможности за точност и надеждност на диагнозата
• удобство за изследвания и изследващия
• неинвазивност
Приложението на ултразвука в акушерската практика е многостранно - фетална биометрия, откриване на структурни аномалии, фетална ехокардиография, измерване на кръвотока на матката, плода и пъпната връв.
Ултразвукът дава възможност за проследяване състоянието и физиологичните промени на яйчниците при стерилитет, като в тези случаи трябва да се изтъкнат огромните възможности на доплеровата методика.
Друга важна област на приложение е ехоконтрастното изследване под ултразвуков контрол - съвременен безболезнен метод за проверка на проходимостта на маточните тръби.

Прилагане на ултразвука през бременността

Установяване на ранна бременност
С вагинален ултразвук бременността може да се открие още при 5 до 7 дни закъснение на менструацията.
Ранно откриване на отклонения от нормалното развитие
Рисковете за абнормно развитие на ембриона са най-големи през ранната бременност. Ето защо откриването на отклоненията в този период дава възможност за вземане на навременни и адекватни мерки.




Трансректален ултразвук:

За да може правилно да се изключи запушване на еякулаторния канал често се прави ултразвук на еякулаторния канал и семенните торбички. При този преглед ултразвуковата сонда се поставя в ректума доколкото каналите са разположени близко до неговата стена. Също, еякулаторния канал пресича простатата, жлезата, която може да бъде усетена през стената на ректума. Ако семенните мехурчета са разширени, това е индикация, че те може да са пълни със семенна течност, защото не се изпразват правилно. Кисти, блокирали семенните канали упражнявайки налягане върху техните стени, или калциране на самите канали може също да бъде открито с този преглед. В някои случаи кистите могат да бъдат премахнати с операция през уретрата и по този начин се освобождава налягането в еякулаторния канал. Ако има запушване в рамките на еякулаторния канал, запушената част може да се отстрани посредством проста операция.


Използвана литература:

1. http://www.worldnn.com/serv/Document?Action=show&DocID=1717807276
2.http://www.segabg.com/online/search.asp?SearchString=%F3%EB%F2%F0%E0%E7%E2%F3%E A&OnDate=
3.http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=341102061&media=3669536&class=4088544&story=341102293
4.http://zabremeniavane.start.bg/?article=2432

kotence_91
03-23-2010, 18:37
http://download.http://www.teenproblem.net/school/33235/ultrazvuk+osnovni+polojeniya/?search=25426459


1. УЛТРАЗВУК - ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
ДЕФИНИЦИЯ: механични трептения в материална среда с честоти над 20 кНz. Най-близка аналогия: звук, честоти от 20 Нz до 20 кНz. Инфразвук - с честоти под 20 кНz.
Източник на ултразвук (УЗ) - трептящо тяло
Приемник на УЗ- частици в средата, приведени в трептение от УЗ вълни
Ултразвуков лъч (сноп)- плоски вълни,разпространяващи се в дадена посока

честота, дължина на вълната, скорост на разпространение
λ= ν/ f
λ - дължина на вълната [mm]
ν - скорост на разпространение в средата [mm / s], F - честота [Нz]
ν = (Е/ρ)ˉ

MaGuSs
03-23-2010, 20:15
може ли това>>>


http://download.pomagalo.com/446373/dramata+na+choveka+spored+pesen+za+choveka+ot+niko la+vapcarov/

kotence_91
03-23-2010, 21:01
В стихотворението “Песен за човека” Никола Вапцаров представя едновременно низостите и величието на човека, неговите падения и възходи в двубоя с живота, способността му за нравствено прераждане. Творбата изобразява невероятната метаморфоза на “ужасното” в “прекрасното”, на греха в прераждане. Текстът създава характерната за лириката на автора полемична ситуация, рамкираща няколко лирически сюжета, които аргументират позицията на лирическия Аз. Като претърпява преображение и осъзнава определени екзистенциални истини, индивидът става човек, осмисля измеренията на човешкото. Човекът открива себе си чрез песента, а нейният образ разкрива изцяло значенията си в контекста на цикъла “Песни за човека”.

Тематиката и идейната насоченост на творбата е пряко свързана с драмата на човека, търсещ своето място в живота. Лирическият герой прозира законите на битието, при което осъзнава собствената си съдба като “тежка, жестока, безока”, но все пак човешка. Стихотворението поставя проблема за същността на човека, за способността му да открие себе си. Като разказва историята на едно нравствено прераждане, следващо логиката на християнския етически цикъл ( грях-наказание-покаяние-опрощение), Вапцаровият лирически текст търси нравствените мотиви на човешкото поведение.

Творбата представя полемична ситуация, в която е включен и самият читател – текстът съдържа въпроси, отправени непосредствено към него (Как мислиш, читателю, ти?). Историята на “злодея злосторен” се вписва в полемиката между дамата и лирическия Аз. Тази история илюстрира тезите на двамата спорещи и става подтик за размисъл относно “човека във новото време”, но и за същността на човека въобще, за “тъмното” и “светлото” у него. За дамата човекът е неизменна същност, въплъщение на злото. Напротив, лирическият Аз го осъзнава като динамично цяло – като грешащ, но и способен да осъзнае греха си.

Двете антагонистични гледни точки в стихотворението са пряко противопоставени още в самия сблъсък на позиции. От едната страна на спора безапелационно застава нервозната дама, чиято присъда е категорична и безмилостна:

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аргументите на подобна теза не е нова, но е убедителна с оглед на житейските факти. За героинята човекът е низ от слабости и грешки. Най-страшната от тези негови грешки, най-ужасното престъпление е братоубийството. А изчистването на гузната съвест по библейски символично става с измиване на ръцете и посещение в божия храм.

Лирическият герой не отрича истинността на разказа. Нещо повече, той добавя към него нови, смразяващи детайли. Убийството се трансформира в отцеубийство. Жалък и срамен е и поводът за това деяние – скътаните бащини пари. Но лирическият герой поглежда на разказаната история и оглеждащата се в нея човешка същност от по-различен ъгъл. Той прониква зад повърхността на криминалните факти, за да потърси истината за чавешката душа в сложно преплетените, психологически мотивирани действия на личността.

При изясняване драмата на човека лирическият герой не замъглява истината, че по своята същност хората често са податливи на злото, но за разлика от дамата той търси причините за това. Така Вапцаров извежда на преден план самопризнанието и самоанализа на героя – обект на изображение, но не пред съда, а пред себе си. Използвайки умело монологичната форма, поетът ще остави осъдения престъпник да разкрие сам мотивите за извършеното злодеяние:

Не стига ти хлеба,

залитнеш

от мъка

и стъпиш в погрешност на гнило.

От споделената изповед на героя става ясно, че именно бедността, недоимъка и мизерията са тези разрушителни сили, които са го подтикнали към убийство. Мъката на това безперспективно съществуване събужда демоните и чудовищата в човешката душа. Тази изстрадана истина не може докрай да оправдае престъплението. Но споделена с читателя, тя поделя вината между него и обществото, обричащо на бедност и жалко съществуване хиляди хора.

За повърхностния наблюдател историята закономерно трябва да приключи тук с изчерпаната логическа верига: мотивация, престъпление, разкриване, присъда и екзекуция. За твореца Вапцаров обаче това е само началото на една истинска “Песен за човека”.

Поетът успява да улови духовната промяна в съзнанието на осъдения на смърт убиец. В оставащите дни от земния му път, героят няма какво да губи. Той има възможност да преосмисли стойностите в битието, да потърси нови нравствени пътища, да осъзнае направените грешки.

Пътят към духовното възкресение преминава задължително през разкаянието, през осъзнаването на извършения грях. За да поеме по трудния път на себеосъзнаване, човекът има нужда от учители, които да го въведат в новата, непозната за него нравственост. В затвора лирическият персонаж попада на хора, които мислят по-различно, които му отварят очите, за да погледне по различен начин на нещата от живота. Те успяват да го научат на вечната истината, че може да се живее “по-иначе” – с морални задръжки и без насилие. Подобно нравствено послание е общовалидно, но то носи житейската мъдрост и устойчивата нравственост на общовалидните човешки ценности.

Важна роля в духовното прераждане на лирическия герой играе и вълшебната роля на изкуството. Може би трябва осмислим песента като символ на прозрението. Защото чрез нея човекът се е докоснал до истината не само за собствения си живот, а и за живота въобще, т.е. за осъщественото битие на всички хора.

Не можем вече да наричаме престъпника от село Могила “злодей”. Той е “човек”. Неслучайно в поемата героят е без име. Неговата съдба обощава човешката съдба изобщо. Осмислил своята участ, той вече знае, че когато не стига хлябът, пътят до бесилото е кратък. Гладът и мизерията могат за заглушат съвестта, могат и съвсем да я убият. Измамна е мисълта, че спасението е в парите. Те са временният изход, а временното е “гнило”.

Разчупеният стих на творбата затруднява възприемането на пасажа като стих. Но позволява на поета да изведе смисловата поанта в края на всеки стих с ключови думи :”обърках – бесило – хлеба – мъка – гнило”. Очертан е пътят от престъплението до наказанието, от греха до смъртта. Значи у човека е възкръснала съвестта.

Не е случайно и сравнението : “И чакаш така като скот/ в скотобойна”. Осъзнатата вина е “припомнила” на човека за животинското в него. Но и светът е оприличен на “скотобойна”. Сигурно затова още е жив и животинският страх от смъртта: “въртиш се, в очите ти – ножа”. Тези стихове са великолепен поетически израз на вътрешно противоречивата същност на човека. Той е едновременно и страхуващия се от смъртта, и осмислящо човешко съзнание. Защото и изводът му е обобщение не на собствената участ, а за живота въобще:

Ех, лошо,

ех, лошо

светът е устроен!

Героят на поемата е разбрал, че голямата, истинската вина не е в погрешния избор на отделния човек, а в погрешното устройство на света. Като въздишка се е изтръгнала оценката за този свят: “ех, лошо/ ех лошо”. Но от думите “А може, по-иначе може...” става ясно – в душата му вече е просветнала Вапцаровата вяра, че животът може и трябва да бъде променен. И отново идва идеята за особеното място на песента в съзнанието на героя:

запявал я бавно и тихо.

Пред него живота

изплавал чудесен...

Намирането на алтернатива винаги подкрепя живота и връща усмивката като видим израз на просветлената душа. Проверката на победата на доброто над злото, възможността резултатите от катарзиса да се запазят дори в екстремни ситуации, поетът прави, като сблъсква чрез поредното “но” надеждата и душевния полет с безнадеждността и първичния инстинкт за грубо реагиране на смъртната опасност. Преобръщането, замяната на алтернативност с безалтернативност, на щастливата усмивка с грубо, заплашително изражение на лицето, представено по художествено, експресивно равнище с израза “гледал с див поглед/ на бик”, е силно драматично напрегнато.

В поетическия разказ за надделяването на човешкото у човека петото “но” бихме могли да определим като тържествуващо. То въвежда и най-лиричния фрагмент в него. Кратката пространствена отсечка от затворническата килия до бесилото се превръща в духовен път на героя към звездите и светлината. В съответствие с творческия си идеен замисъл поетът свързва в едно изречение лиричното с драматичното, свободно леещите се стихове – с кратки, насечени стихове на динамично изреждане на римуващи се епитети:

Човекът погледнал зората,

в която

се къпела с блясък звезда,

и мислил за своята

тежка,

човешка,

жестока,

безока

съдба.

Не е все едно как си извървял земния си път, но не е все едно и по какъв начин ще си отидеш от света. Героят на Вапцаров го прави по възможно най-доблестния начин – без страх, с достойнство и усмивка на уста, запял своята вечна песен. Пред смелостта му треперят силите на мрака, немеят палачите. На него се възхищават вечните недостижими звезди. Съмнението в човешката същност е победено от несломимата вяра в човека. Защото това е Човек с главна буква. Това е човек, осъзнал грешките си, пречистен и възвисен в полета на своя дух.

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег.

Усмихнати чули звездите отгоре

и викнали:

“Браво, човек!”

Творбата разказва драматична и поучителна притча за греха, разкаянието, изкуплението и възнесението на пречистения човешки дух. Поетът създава вдъхновен химн за величието на човешката душа, за победата на доброто в човека над разрушителните стихии на унищожението.

Стихотворението “Песен за човека” изразява възгледа, че човекът е невинен по своята природа, че у него живее доброто, но социалните обстоятелства често не му позволяват да се прояви. Ключовите образи човек и песен са свързани. Песента придобива значение на “просветление” и “прозрение”. Чрез нея човекът открива себе си, прозира своята участг, но и смисъла на човешката съдба въобще

BriNGeR
03-24-2010, 19:36
http://download.pomagalo.com/12258/cenata+na+uspeha/

Да не ставам нахален, но ми трябва до 11 часа най-късно тази вечер моля :(

copypaste
03-25-2010, 13:29
http://download.pomagalo.com/290090/pismo+ti+pomnish+li+vapcarov/

detelina101
03-25-2010, 14:01
Писмо (Ти помниш ли…)
Никола Вапцаров

Стихотворението “Писмо”,макар и първоначално отпечатано във в. “Сирена”,намира своето полагаемо място в единствената стихосбирка,която Никола Вапцаров издава през живота си -“Моторни песни”.Творбата се вписва без остатък в идейно-художествената насоченост на стихосбирката.Нещо повече,”Писмо” е само по себе си представително за нея стихотворение и изразява цялостно философията,която поетът развива в “Моторни песни”.За мирогледната позиция на автора,а оттам съответно и за неговото творчество,е нужно да се отбележи,че “неговите стихове се покриват сега и с неговите дела”,както е казал един революционер,негов съратник,цитиран от Светлозар Игов.Самото стихотворение “Писмо” също възниква в непосредствена връзка с действителността.Вапцаров започва да пише обикновен отговор на едно отчаяно писмо от свой другар,съученик от Морското училище,но вместо това създава стихотворение.Този факт още веднъж акцентира на неразривната и пълнокръвна връзка между Вапцаровото творчество и реалността.Всички стихотворения на този гениален поет представят неговата концепция за живота и то приложена на практика.
Заглавието на стихотворението задава условията на общуване – писмена комуникация.Това налага определянето на особеностите на комуникативната ситуация.Прякото обръщение във второ лице, единствено число показва,че адресатът е някой близък на лирическия аз.Това предположение намира своето категорично потвърждение по- нататък в текста:”но ний делихме сламения одър”.За същото индиректно говори и изразът “сега е нощ”.Нощта е времето на социалната не- ангажираност. Тогава хората остават насаме със своите мисли и чувства.Изборът на време окончателно отхвърля възможността писмото да се отнесе към официално-деловия стил.За това говори и самата природа на текста,която не отговаря на съдържателно-композиционните и езикови изисквания на този стил.
Писмо до човек,делил сламения одър с лирическия аз,т.е. споделящ неговата съдба,предполага разкриване на интимни мисли,чувства и преживявания.Това е налице в стихотворението “Писмо” и може да се наблюдава в синтезиран вид в началото и края му.Началото визира един спомен.Това е въведено не просто с глаголното време,а с глагола “помниш”.Очевидно е,че става въпрос за общ спомен на адресанта и адресата,което е подчертано чрез присъствието на местоимението “ти”.Краят на стихотворението обръща поглед към бъдещето.Лирическият аз изказва своята мечта.Самият финал не е в бъдеще време.Той описва един блян така , както и Димчо Дебелянов описваше своя/”Да се завърнеш…”/.Изразът “да умреш” силно напомня Дебеляновото “да се завърнеш”.Във финала на “Писмо” не присъства нито обръщение към адресата,нито назован извършител на действието “ да умреш”.Глаголната форма във второ лице, единствено число обаче от една страна насочва към лирическия субект,а от друга визира адресата безлично-обобщено,но комуникативно целенасочено.Така че началото и краят на стихотворението наистина разкриват интимни мисли на лирическия аз.Тъй като те се отнасят до противоположни моменти -минал и бъдещ,те оформят своеобразна рамка на стихотворението,което проследява развитието на лирическия субект от миналия до бъдещия момент.Именно във връзка с този процес текстът може да бъде разделен на две части,всяка от тях съставена от няколко подчасти.Първата главна част представя точно развитието на лирическия аз до един сегашен момент.Втората част разкрива неговата вече оформена нова концепция за живота,която определя и неговите конкретни очаквания за бъдещето.
Стихотворението започва с един стих,който обособява израза “ти помниш ли”,повтарящ се четири пъти като начало на различни въпроси,винаги в началото на строфите,макар и накъсани.Първите две строфи , въпреки че визират някакъв спомен,минал момент,са в сегашно време.Първата строфа дори не съдържа други глаголи освен този във въпроса “помниш ли “.Борави се със съществителни имена,т.е.припомнят се конкретни обекти.Първо се въвежда морето, с него природата,вечното.То обаче съжителства в един стих с машините,които се свързват със социалното битие на човека.От една страна машините могат да се разглеждат просто като част от трудово ежедневие,но от друга страна се асоциират с образа на завода от едноименното стихотворение,който идва да символизира социалния гнет.Машините се явяват подсистема на голямата система на завода.Ако дотук социалното може да се разглежда двупосочно,то след въвеждането на следващия обект - трюмовете,става ясно,че акцентът се поставя именно върху потисничеството от страна на социалното.Трюмовете са складовите помещения /намират се “долу”/или най-ниската класа помещения за пътуващи.Трюмовете създават представа за едно ограничено пространство.Нещо повече,получава се усещане,че природното и социалното са се обединили-трюмовете са пълни с мрак. Мракът сякаш придобива статут на социално зло,превръща се в социален мрак.Всичко това е внушено и чрез звуковото ниво на текста.В първите два стиха доминират затворените гласни и по- скоро една от тях -“и”.Сричките са кратки,без струпване на съгласни.Само от отворени гласни се състои думата “морето”, което само по себе си внушава усещане за простор,за необятност.Макар че присъства звукът “р”, широките гласни и кратките срички успяват да създадат представа за покой и хармония.В следващият стих обаче звукът “р” се появява на два пъти и то при струпване на съгласни, което създава напрежение.Изразът “с лепкав мрак” е изнесен на нов ред в дясно,като по този начин върху него се поставя акцент.Той е съставен само от широки гласни и това внушава , че мракът се простира във все по-големи граници,става абсолютен властник.
След като са въведени образите на природното и социалното ,се появява едно човешко чувство - копнежът.Определението “див” набляга на неговата неподправеност,дори първичност.Копнежът е по Филипините,до него чрез изброяване се поставя копнежът по звездите над Фамагуста.Екзотичното се свързва с неподправената природа.Едрите звезди противостоят на мрака не само в контекста на бинарната опозиция светлина –мрак,но и с това ,че мракът дори не е останал верен на природната си същност,макар и отрицателна,а се е подчинил на системата на социалното.Чистата природа,която е обект на дивия копнеж, е носител на вечните ценности.
Това ,което прави впечатление във втората строфа ,е на първо място нейната цялост.Глаголното време в нея е все още сегашно време,но миналото причастие “хвърлил” заявява по- осезаемото присъствие на миналото.Чак сега,след като са въведени природното,социалното и човешкото чувство,се появява и човекът и то чрез своята професия,т.е. социално детерминиран - моряк.Морякът е човек,който живее в морета, в необятното.Но се оказва , че той също е социално ограничен.Именно той материализира този “див копнеж” в “жаден взор”.В първата строфа изразите “по Филипините” и “над Фамагуста” са гранично отделени на нов ред,т.е. те носят акцент.Във втората строфа обаче става ясно,че Филипините и Фамагуста са “далече”,те са недостижими.
Ударението в смислово отношение пада върху третата строфа ,което е подчертано чрез силно накъсаната строфичност.Неопределенос та “един моряк”,внушена чрез числителното “един”, в трета строфа преминава в конкретността на “нас”.Нещо повече- погледът се обръща “в нас”,т.е. в душата на човека ,в неговата неподправена същност.Разкрива се умирането на надеждата.Избран е глаголът “изстиваха”,който напомня постепенното и неизбежно изстиване на тялото на мъртвеца,окончателното възцаряване на смъртта.Смъртта на надеждите се свързва със смъртта на човека,защото, когато загуби вярата и надеждата си,той умира духовно.Всъщност умира сакралната триада Вяра-Надежда-Любов и това е силно акцентирано.Надеждата получава ударение чрез ключовото си място – в края на стиха.Вярата е обособена на отделен ред.Прави впечатление разместването на местата на вярата и надеждата.Любовта не присъства пряко.Тя е разгледана в два плана.Доброто е любовта като универсална ценност в световния ред, в макро план.Човекът е носител на любовта,той представлява любовта в микро план.След умирането на сакралната триада умират и основните ценности,които Вапцаров е заявил в своята поезия и дори обособил като заглавия на стихотворения.Такава е вярата,такава е и романтиката.Когато човекът загуби вяра в своите идеали ,той загубва ориентирите си.И дивият копнеж се превръща в празни копнежи.Тук е използвано минало несвършено време.
Следващата строфа отново започва с “Ти помниш ли”.Времето е минало свършено.Лирическите герои вече не са извършители на действието,те не са субекти,а обекти.Първите два стиха са въпрос.След всички въпросителни изречения дотук вторите два стиха на четвъртата строфа са изградени от кратки ,непълни съобщителни изречения.Те сякаш просто оповестяват фактите,които не могат да бъдат променени.Следва едно по-подробно описание на състоянието на хората,които са сравнени с животни в клетка.Човекът загубва своя човешки статут.Той вече не е господар на сетивата си.Той не хвърля “жаден взор”,а очите му само светкат жадно.Макар и с понижен статут,хората все още имат души,което е внушено чрез образа на очите.Изразът:
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
и особено многоточието след него отвеждат към Ботевото
“млад съм аз,но младост не помня”
Вътрешната пауза в стиха :
И после …после
някаква омраза
внушава нежеланието,трудността на лирическия аз да си спомня, да говори за следващите събития.Те са свързани със смъртта на душата на човека.Омразата ,тази емоция ,неприсъща на човека, атакува неговата най-дълбока същност-сърцето.Несъвместимостта на глагола “разкапваща” и съществителното “душата” , засилва внушението за нелепата смърт на душата.Сякаш е налице Ботевата
констатация
“но себе си ,брате ,губя,
тия глупци като мразя”.
Омразата става виновник не просто за изстиването на надеждите,а за тяхната абсолютна липса - безнадеждността.Омразата не само обвива човека в мрежите си, тя пропъпля в кръвта.Кръвта е символ на живота.Оказва се ,че омразата е господар на живота.Стихът “ а беше рано,беше много рано…”е аналогичен на по-горното
“А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...”
Стихът “А там” ясно говори за обособяване на подчаст, както чрез противоположния съюз “а”,така и чрез промяната на мястото.Визира се една природна картина, която се свързва не само с непосредствената безбрежност,но и с копнежа по духовна свобода.Внушението се постига чрез образа на небето и чрез пряко назованото наречие “високо”.Наречието “чудно”,на което се акцентира посредством изнасянето му на нов ред , говори за една отвъдност ,принципната разлика на съществата ,обитаващи това свободно пространство-чайките.Описанието на природата продължава.Но небето е сравнено със слюда.Това отново въвежда социалното в природата,тъй като макар и природна даденост ,слюдата се свързва най-вече с познанията на човека за природата и приложението им в живота.Образът на простора е изграден в синхрон с идеала за него – той е “син и необятен”.Трудно е да се определи смисълът на следващите няколко стиха:
на хоризонта пак полека –лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко…
Очевидно е ,че хоризонтът представлява срещата между небето от природната картина и морето от началото на стихотворението.”Полека-лека” в ключовата си позиция на края на стиха кореспондира със същия израз ,също акцентуван в трета строфа.Една -единствена гаснеща вечер е преминала във “всяка вечер”.Машините са заменени от платната и мачтите.Неколкократното повторение на “пак” показва ,че светът не се е променил,той е все същият.Тези стихове от една страна може да говорят за хората,които тепърва ще загубят човешката си същност.За това говорят и глаголите “губеха” и “изчезваха”.От друга страна обаче това може да са хората ,които постигат мечтите и копнежите си.Те се губят от хоризонта ,преминават от пространството на морето в идеалното пространство на небето.Те изчезват ,но изчезват “далеко”,там , където са Филипините и Фамагуста.В този план по-логично звучи противопоставителният съюз “но” от следващия стих.Лирическите субекти са ослепели вече,те нямат душа и не могат да постигнат по-раншните си идеали.
Заявлението “За мен това е минало” отново говори за обособяване на подчаст . Този път се променя времето.Преминава се в друг момент,в който на разказаното досега се гледа като на минало.Сменя се и дискурсът – от “ние” преминава в “аз”.От положението на душевна смърт лирическият аз е намерил път ,който го е отвел до вярата .Той вече живее духовно и това му дава възможност да живее и физически .Той отново има сили да се бори за идеалите ,за копнежите си.Злобата е изтласкана от сърцето.Общият идеал е отново жив ,той се връща.Сърцето е не просто “изчистено “ от злобата, то отново е заето от характерните за него емоции - радостта.Обичта тук е пряко назована .Обичта към машините възкръсва.Машините са се отърсили от негативната си натовареност.Сърцето е и с морето ,което е синьо и безбрежно.Човекът се е доближил до идеала си.Той чувства не само дъха, но и вятъра на тропика.С това завършва развитието на лирическия аз.
Втората част на стихотворението започва ,назовавайки един конкретен сегашен момент.Машината и човекът съжителстват хармонично.Лирическият аз обича живота и го заявява пряко.Това още веднъж набляга ,че човекът си е възвърнал вярата ,а също и любовта.И все пак съществува и омраза към празните химери.Човекът осъзнава ,че дивият копнеж по Филипините и едрите звезди над Фамагуста са празни химери,освен ако той не се бори за тях.Борбата дава надежда ,дори сигурност ,”че ще съмне”.След възкръсването на мъртвата обич природата също трябва да изживее хармонията - възкръсването на слънцето, което да се противопостави на мрака.Лирическият аз иска да използва крилата си,така както чайките-съществата от пространството на свободата , за да се докосне до собствената си свобода.Тогава той е готов да умре.И сега е ред да възкръсне човечеството.А земята се отърсва от отровната си плесен,така както у Смирненски - “а майката земя възсепва се сама,/ потъпкала греха,отърсила срама.”
Тогава смъртта е песен .Словото на песента се отнася до свещените ценности на битието,а не до всекидневните нужди на общуването.Тя окончателно обединява индивида и общността.
За постигането на внушенията и посланията на стихотворението Вапцаров използва както образи ,традиционни за човешката култура ,така и нови решения , развити в неговото творчество.Използвана е сакралната триада като символ на човешката същност.Нейното отричане говори за липсата на човешкото у човека.Голямо значение има произходящата от митологията бинарна опозиция мрак-светлина.С важни функции са натоварени образите на небето и морето,на слънцето и крилата.Вапцаров си служи и с образи ,познати в нашата литература ,като омразата,убиваща човешкото,която е въведена от Ботев.Очевиден е диалогът със Смирненски при изграждането на образите на пречистващата се земя и на смъртта на борците за нов ред.Машините се свързват с образа на завода от едноименното стихотворение.Лирическият аз загубва вяра в романтиката,но в изстиналата романтика , по която въздишат хората.В края на стихотворението се възражда новата романтика,свързана с моторите и машините.Образът на живота от “Писмо” допълва многостранния образ на цялото Вапцарово творчество.
В стихотворението “Писмо” могат да се наблюдават характерните белези на Вапцаровата поетика.Текстът започва с въпрос , в който присъства обръщение във второ лице ,единствено число.Това загатва за диалогичността на Вапцаровата поезия,която тук не е така интензивно приложена.Очевидна е нарушената строфичност в творбата.Използвани са разговорни изрази от типа на “разкапващи” и “пъплеше”.Неколкократно е поставено многоточие , което понякога диктува пауза в самия стих.Налице е и пример за поетиката на търсещия израз и смисъл:
“Като гангрена,
не,като проказа”.
Чрез разнообразни похвати Вапцаров създава стихотворението “Писмо” ,в което отново разкрива своята философия за живота.А тя е непоклатима в принципа си,че от гаснещата вечер, тогава, когато денят умира ,човек трябва да намери сили да достигне до нощта , времето на смъртта, след което обаче неизменно се съмва и се започва нов живот, по-хубав,по-мъдър.Нещо повече ,човекът трябва да е готов да се бори,за да изведе своето слънце.Поетът е непоколебим във вярата си в силите на човека.И това за пореден път той разкрива в следващото стихотворение от стихосбирката си “Песен за човека”.
Велина Попова от Випуск 1998
Напечатал: Константина от 8.д клас

rIhAnNaLiCiOuS
03-25-2010, 19:53
http://download.pomagalo.com/459527/transformirasht+prerazkaz+baii+gano+u+irecheka/

mario_gangstera
03-25-2010, 21:19
http://download.pomagalo.com/324779/biznes+proekt+za+syzdavane+na+fitnes+centyr/?search=25680936

MirCa1
03-28-2010, 12:43
http://download.pomagalo.com/408526/prometeii+chovekolyubec+i+borec+sreshtu+tiraniyata +i+primirenieto+s+nepravdata/

mario_gangstera
03-28-2010, 14:20
Някой може ли да ми свали тези теми:

http://download.pomagalo.com/324779/biznes+proekt+za+syzdavane+na+fitnes+centyr/?search=25680936

http://download.pomagalo.com/131992/biznes+plan+za+syzdavane+na+frizorski+salon+/?search=25909119

http://download.pomagalo.com/217797/biznes+plan+za+syzdavane+na+firma+heliotech+eood+/?search=0

http://download.pomagalo.com/186556/proekt+za+syzdavane+i+razrabotvane+na+zavedenie+za +byrzo+hranene/?search=0

Мерси предварително

ponpon4eto
03-28-2010, 15:18
някои може ли да свали това
http://download.pomagalo.com/12403/imennik+na+bylgarskite+hanove/?search=25917102 Именник на българските ханове

vileto8
03-28-2010, 15:51
Моля изтеглете ми тези темички pls pls pls
http://download.pomagalo.com/73567/urbanizaciya+i+prirodna+sreda/?search=25920835
http://download.pomagalo.com/4831/geografiya+na+selishtata+urbanizaciya/?search=25921042
http://download.pomagalo.com/394814/urbanizaciya/?search=25921149

kotence_91
03-28-2010, 18:12
http://download.http://www.teenproblem.net/school/408526/prometeii+chovekolyubec+i+borec+sreshtu+tiraniyata +i+primirenieto+s+nepravdata/

Прометей- човеколюбец и борец срещу тиранията и примирението с неправдата.
(ЛИС върху „Прикованият Прометей”)

Времето, в което е сътворена трагедията „Прикованият Прометей” от Есхил, е през класическата епоха. Това е периодът на атинската демокрация, в който полисът е моделът за държавна организация и в който възниква третият литературен род- драмата. Есхиловата версия за мита на Прометей е оптимистична и е свързана с темата за прогреса.
Прометей е представен като герой цивилизатор, който помага на хората от хуманистични подбуди, въпреки че знае какво е наказанието, което го чака след това. Неговото разбиране за справедливостта е свързано с борбата му срещу тиранията. Прометей е свободолюбива, горда и непреклонна личност, която презира малодушието и страхливостта. Противопоставя се на желанието на Зевс да унищожи хората и затова е прикован в Кавказ.
Прологът представя приковаването на титана Прометей от бога-ковач Хефест под зоркото око на Власт и Сила- слепи изпълнители на Зевсовата воля.
Причината за това наказание е, че Прометей помага на хората против желанието на Зевс:”Чуйте за неволите на смъртните- че тях, които нямаха разсъдък, аз дарувах с ум и знания”, „Дарувал им и огъня”, „най-великата наука за числата”.
Героят се жертва в името на благото на човешкия вид:”Пострадах сам, помагайки на хората”.
Освен хуманистични подбуди, Прометей постъпва така, защото е свободолюбива личност, която не търпи тиранията:”Единствен аз оспорих тези планове. Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните” Той знае предварително съдбата си, но това съвсем не го спира: „Аз знаех всичко предварително. Да чуйте исках, исках и така сгреших!”
Прометей е непримирим към малодушието, лицемерието и страхливостта. Това се разбира от диалога му с Океан, който идва да му предлага своята помощ, за да може да залъже своята гузна съвест. Проявява лъжливо съчувствие с цел да спаси собствената си кожа. Преметей разбира това:”Какво, и ти ли идеш- теглилата ми да гледаш?”,”Знай, напразен, безполезен е трудът ти, ако си решил наистина да се потрудиш”. Той отпраща Океан, който, противно на желанието си да му помогне, се оттегля.
Прометей изпитва презрение към горделивостта за Хермес о безропотното му подчинение на волята на Зевс:”Речта му е тържествена, изпълнена с надменност- слуга на боговете е!”,”За твоята робия- запомни добре- не бих отстъпил моите страдания.”
Той се превръща в символ на порива към свобода. Той притежава смелост-„Да ти си смел! И в крайно зло нищо не отстъпваш ти!”, дързост, непреклонност:”Накратко- мразя всички богове, които за доброто- зло ми върнаха”, оптимизъм-„Нека в Тартара глух навсегда бъде хвърлена моята плът- в кръговрата ужасен на черна съдба- о, той нивга не ще ме погуби!”. Прометей е убеден в това, защото е дарен с пророчество, свързано със съдбата на Зевс. То се явява уравновесяващият елемент в трагедията и следвайки замисъла й, вероятно довежда двете враждуващи страни до помирение.
В своята трагедия Есхил доказва необходимостта от противопоставяне на човека срещу всяка тирания. Борбата е единственият път, който води до по-цивилизован начин на живот. Той пресъздава образа на бореца с несломим дух, обрекъл се в името на благоденствието на човека. Високохуманната му цел е извор на духовна и физическа сила. Това е част от идейния замисъл на „Прикованият Прометей”.

kotence_91
03-28-2010, 18:14
някои може ли да свали това
http://download.http://www.teenproblem.net/school/12403/imennik+na+bylgarskite+hanove/?search=25917102 Именник на българските ханове

Именник на българските ханове



Предполага се, че този уникален за ранния европейски феодализъм документ е съставен при основателя на българската държава хан Аспарух (681 - около 700 г.). Продължен по-късно докъм 767 г., той представя родословието на българските владетели, започвайки с Авитохол (известен неоснователно като хунския вожд Атила). Продължителността на неговото управление, както и това на наследника му Ерник, има явно легендарен характер.
Паметникът е бил съставен на гръцки език, с вметване на прабългарските (тюркски) названия на годините на възшествието им. Смята се, че летоброенето на прабългарите се е основавало на цикли от по 12 лунни години, всяка от които е носела името на някое животно, например "шегор" ("вол"), "дилом" ("змия") и т.н. "Именникът на българските ханове" е достигнал до нас в преводи на църковнославянски език от XVI в., в които са запазени прабългарските думи.
Първата генеалогия на българските владетели показва удивително чувство за династическа и етатична приемственост между старата прабългарска държава на Волга ("оттатък Дунава") и новото прабългаро-славянско княжество ("отсам Дунава"). Ето нейния текст:

АВИТОХОЛ
живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем.
ЕРНИК
живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
ГОСТУН
2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
КУРТ
управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
БЕЗМЕР
3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.
Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
АСПАРУХ
княз 60 и една година (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
ТЕРВЕЛ
21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
СЕВАР
15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
КОРМИСОШ
17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.
ВИНЕХ
7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
ТЕЛЕЦ
3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.
УМОР
(управлява) 40 дни. Родът му Укил, а годината дилом тутом.

kotence_91
03-28-2010, 18:16
Моля изтеглете ми тези темички pls pls pls
http://download.http://www.teenproblem.net/school/73567/urbanizaciya+i+prirodna+sreda/?search=25920835


Хората не живеят изолирано, а групово. Мястото на постоянното или временното им съсредоточаване се нарича селище. Американският географ Клайд Коон определя селищата като съоръжения, създадени от човек и в процеса на усвояване на територията за определена цел и изпълняващи специфична функция. Техният външен облик обикновено отразява архитектурния стил и култура на епохата, в която са създадени. А проф. Атанас Иширков посочва, че те са висшият изразител на материалната култура на един народ. Селищата са носители на стопански, административни и други функции и като стопански единици са тясно свързани помежду си. В тях изцяло е съсредоточено населението и се намира значителна част от оръдията на производство. Следователно може да се приеме, че селището включва група от хора за постоянно местоживеене, материалните форми на живот и производствена дейност и заселената територия.
Върху възникването, съществуването и развитието на селищата оказват влияние различни фактори. Те могат да се сведат до природогеографски и обществено- икономически. От тях особено значение имат обществено икономическите, включващи и историческите.
Под влиянието на тези фактори в отделните региони е създадено много голямо многообразие от селища. В това многообразие могат да бъдат установени няколко основни форми, които съответстват на определен пространствен тип организация на производството. Формите на разселване отразяват и равнището на развитие на производителните сили на дадена територия.

1.Селищното развитие в света

В световната практика различаваме два основни типа разселване- чергарско /номадско/ и трайно /уседнало/.
Чергарството е най- древната форма на разселване, известна от времето, когато човек се е занимавал със събирателна дейност. Чергарството е свързано с ексензивното стопанство. Днес то се е запазило в някои пустинни и полупустинни райони на Централна Азия и Северна Африка. Получергарски е животът на жителите от тундровата зона на Европа и Азия.
Трайното /уседналото/ разселване обхваща големи територии по земното кълбо. То е представено от две основни форми: дисперсно /разпръснато/ и групово разселване. Дисперсното разселване е разпространено най- вече в страните с фермерско селско стопанство. То има широко приложение в САЩ и особено в западните им територии. В центъра на фермата обикновено е жилището, а до него са стопанските сгради. Дисперсно разселване се наблюдава в Дания.
В структурата на груповото разселване основно място заемат селата, градовете и агломерациите.
Селата са преобладаваща форма на разселване и имат всеобщо разпространение. Те са се появили на историческата сцена преди градовете и то в онзи етап от развитието на обществото, когато човекът в своята стопанска дейност преминава от чергарски към уседнал живот. Обикновено селата са подчинени на градовете, но при благоприятни условия се развиват в тясна функционална връзка.
Селата се характеризират главно с производството на селскостопански суровини и са свързани със земята като средство за производство. Основната част от населението на селата е заето в растениевъдството и животновъдството. Като форма на разселване селата преобладават в Китай, Индия, Африка, в някои страни на Европа и Южна Америка.
Размерът на селата силно варира в зависимост от специализацията и равнището на интензификацията на селското стопанство, а също и от природните условия. В много държави тази форма на разселване се характеризира с концентриране на голям брой население. Жителите на едно село достигат десетки хиляди души. Големи села има например в Южна Италия, Централна Полша, Югоизточна Европа и др.
Селата се отличават от малките градове по редица признаци. Във функционално отношение те могат да се обособят в три групи: селскостопански, неселскостопански и смесени. Най- разпространен тип са селскостопанските села. В тях почти цялото активно население е заето в селското стопанство. Селата от неселскостопански тип са слабо свързани със селското стопанство. Жителите им са заети в предприятията на близкия град, горското стопанство, горската промишленост или в курортното дело. Селата от смесен тип насочват работната си сила в селското стопанство и в някои предприятия за преработка на селскостопански суровини. И в трите типа села има известни нюанси в производствената дейност.
Според американски специалисти малките и големите села представляват компактен център, по- сложен от индивидуалната ферма, но значително по- опростен в сравнение със сегашните градове, били те малки или големи. Малките села обикновено са по 5 къщи, разположени една до друга на не повече от четвърт миля. Големите села са с повече и по- разнообразни функции. Освен жилища за живеене в тях има магазини, търгуващи със селскостопанска техника и резервни части, с продоволствени стоки и др. В тези селища функционират банкови кантори, телефонна станция, но лекарска практика почти няма.
Проблемите, отнасящи се до типологията на селата, все още не са изяснени. Във връзка с по- нататъшното разработване на тази тематика е необходимо да се изяснява перспективата на всяко село. Това е особено належащо сега, когато в много държави се внедряват промишлени технологии с индустриални методи на управление, внасящи нови елементи в тяхната характеристика.
Като форма на разселване градът е възникнал в дълбока древност. Неговото развитие е резултат от задълбочаването на общественото разделение на труда и появяването на класовото общество Значението му нараства през Средновековието, когато той се превръща в център на занаятчийското производство.
Особено бързо се развиват градовете в индустриалното общество. Напредъкът в промишлеността съдейства за съсредоточаване на предприятията в градовете. Това спомага за увеличаване територията и броя на населението.
В градовете се осъществява широка размяна на стоки, извършват се услуги, създава се транспорт, усъвършенстват се съобщенията. Изобщо градовете играят организираща роля в териториалното разделение на труда. В града са съсредоточени повече производителни сили и поради това в него е свързана обкръжаващата го територия. От близките пунктове градът получава суровини, продоволствие и др., а изпраща промишлени изделия, материали и др. Той изпълнява и нестопански функции- административни, културни- и като последица от всичко става средище на социалния живот. Развивайки се градът се разширява териториално, като притегля в своята орбита други по- малки селища.
Градът има голямо значение и за развитието на икономическите райони. Затова той се определя като център, “комбиниращ обществения труд и повишаващ неговата производителност, а също и като средство за обобщаване на обслужващото стопанство, ресурсите, работната сила, научно- техническата и организационната дейност”.
Проучването на градовете в Европа е започнало в края 19 и началото на 20 век. Тогава в Германия се появяват трудове върху териториалното разполагане на градовете, а в работите на американските учени се отделя внимание на природните на града и неговата околност и в по- късните творби- отношенията на града с прилежащата територия.
Градът може да се определи и като пространствен организъм, който е свързан с разселването на хората, съсредоточаване на неселскостопанската дейност, като място за струпване на население, жилища и кръстосване на пътища. Има и други опити за определяне на понятието “град”. Това е обяснимо, тъй като по- нататъшния растеж на производителните сили на страните е тясно свързан с развитието на градовете. Ето защо познанията за градовете- за законите и тенденциите на тяхното развитие, за функционалните и регионалните задачи методите на управление- трябва да бъдат задълбочени и разширени.Научното изследване на проблема за градовете изисква те да бъдат обхванати в определена класификация. Чрез нея може да се извърши икономическо моделиране на градовете и да се решат въпроси, отнасящи се до рационалното разполагане на производителните сили. В тази насока следва да се изяснят принципите, върху основата на които да се определят чертите на градовете, които за отделните страни и региони са различни и многообразни. Поради това единна класификация на градовете в света е невъзможна. Класификацията на градовете привлича вниманието на много автори. Това се обяснява най- вече с бързото нарастване на населението им през последните 20-30 години и в значителна степен с развитието на техните функции в стопанско, административно, културно-просветно и друго отношение. Върху основата на функциите, които градовете изпълняват, някои американски автори определят следните типове: търговски центрове, които обслужват територията, обкръжаваща централния град; транспортни градове; градове, изпълняващи определени функции като миньорски средища, градове на обработващата промишленост, курортни градове, университетски градове и др. Един от основните признаци, по които трябва да се извърши класификацията на градовете е функционалната структура. По характера на изпълняваните функции градовете се разделят на две основни групи- икономически и неикономически. Вторият признак за класифициране е броят на населението. По този признак се определят такива групи градове: малки- до50 хил. души; средни- от 50 до 100 хил. души; големи- от 100 до 500 хил. души; най-големи- над 500 хил. души. Следващият признак е свързан с географското положение- икономогеографско, транспортно, приморско и др. Според географското положение градовете са крайморски, крайречни, планински, кръстопътни, погранични и др. Особено значение има генетичната класификация на градовете, прилагана при определяне типологията на съвременния град. Най- често срещаната класификация на градовете в света е изградената върху основата на стопанските им функции и количествения признак.

2. Възникване и развитие, същност на урбанизацията

Още от древността, когато е станало отделянето на града от селото, огражданяването на населението винаги е съпътствало развитието на обществото. Въпреки това градският начин на живот е бил по- скоро изключение, отколкото правило. Едва през 20 век настъпва прелом. С развитието на техниката и транспорта се създават предпоставки за ускорена концентрация на производителните сили в по- големите градове. Това породи твърде голяма по мащабите си емиграция от селата към градовете. В началото на 20 век в градовете са живеели 10% от населението на земята. В отделни страни на Европа, Америка, Азия и другите континенти в градовете са съсредоточени от 50 до 80% от населението. Съгласно прогнозите към края на века в градовете ще живее повече от половината население на земята. Особено бързо растат големите градове.
От началото на 20 век досега населението на земята се е увеличило около 2,5 пъти. За същия период градското население е нараснало повече от 7 пъти. С високи темпове расте населението на големите градове, особено гадовете със 100 хил. и повече души.
Най- висока е концентрацията на градското население в икономически развитите страни. В много от тях /Великобритания, Белгия, Япония, Германия и др./ повече от половината градско население живее в големите градове.
Американският модел “Светът в 2000г.” съдържа прогноза за растежа на големите градове на света /с брой жители повече от 100 хил./, която е твърде симптоматична. В приведените данни прави впечатление, че урбанизацията в развиващите се страни /Юга/ ще расте и през новия век в големите градове на тези страни ще живее 3 пъти повече население, отколкото сега. Освен това футуролозите констатираха, че през последните три десетилетия в градовете са построени повече здания, отколкото за цялата история на човечеството.
В света има около 200 града с повече от 1 милион души население. Две трети от тях се намират в развитите в икономическо отношение страни. В някои държави в тях живеят до 40-42% от градското население. Този неконтролиран “демографски взрив” разстройва жизненоважни системи в градовете- обслужване, отдих, транспорт, жилища и др. Урбанизацията се засилва и в развиващите се страни. Градското население в тези страни на Азия, Африка и Латинска Америка за периода 1950-1990г. е нараснало съответно 4 пъти, 7 пъти и 5 пъти. Това показва, че през последните години темповете на концентрация на градското население са по- високи в сравнение с тези в икономически развитите държави. В развиващите се страни урбанизацията се разширява преди всичко за сметка на големите градове. Например в Кайро и Александрия живее половината от градското население на Египет. Въпреки това по растеж на агломерациите, образуване на мегалополиси, интензивна субурбанизация и др. страните от “третия свят” отстъпват на развитите страни.
Естествено урбанизацията ще се развива и ще оказва влияние върху производителните сили. /Приложение 1/ Ще нараства и броят на големите градове и градски агломерации. Съгласно прогнозите в началото на 20 век броят на милионите градове ще достигне 440. Урбанизацията е многостранен и закономерен процес, обхванал целия свят. Но тя се появява по различен начин в отделните страни и континенти. Темповете на нейното развитие се определят от социално- икономическите условия и от обществено- териториалното разделение на труда. Общите закономерности и характерни черти но урбанизацията действат във всички страни без изключение. Най- важната особеност на урбанизацията е тясната и връзка с научно- техническата революция. Съвременната научно- техническа революция налага коренни промени в структурата на производителните сили и създава условия за бързо увеличаване на производителността на труда в отраслите на материалното производство. Ето защо урбанизацията не трябва да се идентифицира само с увеличаване броя на градското население в света, дадена страна или район. Урбанизацията не бива да се разбира и като установяване на селяните за постоянно живеене в града. Това е процес, обусловен от обществено- икономическото развитие и изразяващ се в разпространяването на градски начин на живот.

Приложение 1




В рамките на едно по- синтетично определение може да се посочи, че урбанизацията е обективен въпрос, обусловен от общественото разделение на труда и тясно свързан с научно- техническия прогрес, който се изразява в извънредно силното развитие на градските селища, в интензивното съсредоточаване в тях на големи маси от населението и води до съществени структурни промени в неговия социален и икономически живот. Като плод на научно- техническата революция урбанизацията е тясно свързана с града, в който се създават предпоставки за прогреса на човешкото общество и развитието на производителните сили. Особено значение има големият град, който разполага с огромен социално- информационен потенциал. Твърде високи са неговите показатели и за равнището на образованието. Освен средни училища в съвременния град има висши учебни заведения, научно-изследователски и културни институти и др. Затова този вид населени места сега са главните носители на процеса на урбанизацията.

3. Фактори за развитието на урбанизацията

Процесът на урбанизация е свързан с нарастването на броя на градовете, с разширяването на техните териториални размери, с развитието на градски агломерации и други селищни образувания. Днес градовете заемат от 3 до 5% от използваната от човека територия.
Развитието на урбанизацията, която приема формата на особено интензивен процес, е обусловено от въздействието на редица фактори. Те могат да бъдат обединени в 5 групи- икономически, социални, демографски, географски и екологични.
Влиянието на икономически фактори, разбира се, е най- силно. То е тясно свързано с научно- техническия прогрес, който позволява икономическото развитие на обществото да се осъществява без увеличаване броя на заетите лица и на средствата за производство и изисква повишаване квалификацията на работната сила. Особено значение в тази група има факторът “изменение в структурата на заетите”, който започва да действа от “настъплението” на”градската революция” през 19 век. Оттогава до сега градските отношения се характеризират с увеличаване заетостта на лицата извън сферата на селското стопанство и бързи структурни промени на работната сила в зависимост от развитието на отделните отрасли на стопанството.
В групата на социалните фактори голямо значение има мобилността. Тя се проявява като социална, трудова и пространствена, всяка от които се осъществява чрез различни процеси и изпълнява отделни функции. Мобилността играе важна роля във формирането на градския начин на живот. Чрез нея се разширяват възможностите за избиране на професии, местоживеене и други социални връзки.
Силно влияние върху урбанизацията упражнява и демографският фактор. Той е тясно свързан с ежедневната миграция на населението, която създава органични връзки между местоживеенето и местоработата. Така създаденото икономическо единство способства за възникването и по- нататъшното развитие на общините. Състоянието на трудовите миграции зависи от в определена степен от научно- техническия прогрес, който спомага за настъпването на количествени и качествени изменения в състава на работната сила, променя бита и културата на цялото население. Затова при разрешаване на въпросите, свързани с използването на свободните е незаетите в производството трудови ресурси, трябва да се имат предвид тяхната структура, пол, възраст, квалификация и др. Това налага да се прилага комплексен подход.
Свое значение за урбанизацията имат и географските фактори. Сред тях на първо място трябва да се постави пространственото разполагане на населението и неговото локализиране по населени места.
В условията на научно- техническата революция голяма роля играе екологическият фактор. Високата урбанизация способства за концентрирането на част от населението на земята в ареали, които са твърде много изменени от човешкия труд. Естествено, това оказва влияние върху характера и формите на разселване, начина на животи т.н. Териториалната организация на производителните сили трябва да е в унисон със запазването на равновесието в биосферата.

4.Пространствени форми на урбанизацията

Концентрирането на хора в големите ще продължава и в бъдеще, защото големият град като социално- пространствена форма на урбанизация способства твърде много за интензифициране на човешката дейност и за решаване на обществените проблеми. При сегашните условия големият град е отворена система, ориентирана главно навън, с открит трудов баланс и засилени взаимовръзки със селищата. Все повече и по- релефно започва да се очертава ролята на системата от населени места. Самото понятие “град” като елемент на системата става част от по- голямо териториално производствено образувание. Като компактно образувание градът излиза от своите граници и полага основите на градската агломерация. Това свидетелства, от една страна, за силно нарасналите икономически и технически възможности на обществото и, от друга страна, за потребността от такава форма на разселване.
Градската агломерация е приемник на градовете и възниква като продукт на съвременната урбанизация. Тя се изгражда от населени места, териториално близки и свързани помежду си чрез сложни и многообразни връзки, между които особено важна роля играят пътуванията на населението /във връзка с участие в производството или задоволяване на културно- битови нужди/ и др. Изобщо за нея е характерно териториалното съсредоточаване на големи групи от населението, разгръщането на производствени дейности и наличието на висока интензивност на комуникациите.
Формирането на агломерациите в съвременния свят е обективен и закономерен процес. Техният бърз растеж е характерен за всички страни в света. При всичкото им разнообразие те могат да се сведат до три големи класа, а именно: моноцентрични агломерации, полицентрични агломерации и зони на срастване на агломерациите /конурбационни зони/.
Моноцентричната агломерация се формира върху базата на най- големия град и е свързана с ядрото на този град /Московска, Нюйоркска, Лондонска, Берлинска и др./. Тя възниква около големи реки или по крайбрежието на море.
Полицентричната агломерация се развива върху основата на група градове в райони на изкопаеми суровини, в курортни места и др. Обикновено градовете в полицентричните агломерации са възникнали в резултат на срастването на селища. В Холандия полицентрична агломерация е Рандстат, съставена от четири големи града- Амстердам, Хага, Ротердам и Утрехт.
Коурбационната зона се образува от сливането на две или повече съседни агломерации. Нейното образуване е свързано с експлоатирането на природни богатства и развитието на промишлеността /Донбас, Рур, Кемнии- Цвикау и др./.
В градските агломерации околната среда е много натоварена. Проучванията обаче показват, че за околната среда е по- подходящо концентрирането, отколкото използването на разпръснати форми на разселване. Независимо от това вземането на мерки за опазване на околната среда става все по- императивно задължение.
Като форма на разселване агломерациите са силно разпространени в развитите държави. Чрез тях се съсредоточава индустриалната мощ и населението на страните. /Приложение2/ В САЩ се наброяват повече от 240 градски агломерации, в които живее 68% от градското население. Най- голяма е Нюйоркската агломерация, която заема площ около 10 хил.кв.м. и има население повече от 16 млн. души- т.е. 14% от цялото население на страната. В Нюйоркската и в някои други агломерации се забелязва отлив на населението от централния град към крайградските територии. Великобритания е също страна на агломерациите. В тази форма на териториална организация пребивават около

carl0s
03-28-2010, 18:51
download.pomagalo. com/302195/zavod+vapcarov/

J0kera96
03-29-2010, 08:35
http://download.pomagalo.com/30798/syshtestvuva+li+baii+gano+i+dnes/

моляви до 10 мин ми тряя

SmilezZz
03-29-2010, 13:36
http://download.http://www.teenproblem.net/school/30798/syshtestvuva+li+baii+gano+i+dnes/

моляви до 10 мин ми тряя

Съществува ли Бай Ганьо и днес?
(Есе)


Бай Ганьо-този толкова егоистичен и ограничен човек, но в същото време с толкова голямо самочувствие. Дали съществува и днес?!
Бай Ганьо е събирателен образ на онези недоверчиви и мнителни хора, които са вечно нащрек, за да не бъдат обрани или измамени; на онези българи, които откриват нечисти помисли в думите на другите и изповядват максимата: ,,Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари.”
Както Бай Ганьо иска ,,...я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи.” така и днес много хора желаят същото. Те менят своите политически виждания също като Алековият герой ,,...Не си ли с тях- спукана ти е работата.”
За Бай Ганьо европейският свят е само чуждото, непознатото пространство, в което попада не с желание да се запознае с духовния му живот и култура, да разгледа и види отблизо забележителните обекти на тази цивилизация,(,,Какво ще и гледам на Вената, град като град...”, а по-скоро за да бъде самият той забелязан.
Не са малко онези, които пътуват из света с една единствена цел-да съберат повечко пари. Бай Ганьо се отправя към широкия свят, преследвайки същата цел. Продавайки мускали с розово масло в Европа, героят се стреми ,, да натрупа капитал”(както биха казали европейците) или казано по нашенски, ,,да удари келепира”.
Алековият герой е един първо сигнален, може да се каже, безсловесен тип. За неговото поведение е присъщ повече езикът на тялото, отколкото на думите-той се поти, мляска, пъшка, пухти, секне се, оригва се , плюе, намига, цъка с уста, бие се по гърдите, щрака с пръсти, издава странни звуци.

SmilezZz
03-29-2010, 13:38
download.pomagalo. com/302195/zavod+vapcarov/

„Завод"

Коментар на проблема за отношението между човека и машината в „стоманната епоха" в стихотворението „Завод"
на Н. Вапцаров
В българската литература има много бележити творци и един от тях е Никола Вапцаров. Неговото творчество, изтъкано от множество различни съдби, играе значителна роля в българското културно наследство. Творческата насоченост на този българин е пределно слята и обвързана с човека, с действителността, в която живее, с времето и неговите особености. В една епоха на прогрес и развитие поетът описва жестоката действителност и суровите условия за живот на съществуващата по неговото време работническа класа.
Заводът в едноименното стихотворение присъства с две свои несъвпадащи едно с друго „лица". Първото можем да определим като „предметно". То разкрива завода като „враг" на човека. Атмосферата в него е „душна" и буквално, и преносно. Затворен сред недружелюбните, безлични машини, човекът на свой ред сякаш губи самоличността си, губи и връзката си с природата. Безразличен към човешките преживявания, заводът не допуска никакво отклонение от производствения процес - дори миг на разсейване би струвал твърде скъпо („миг с размекнато сърце/ би значело напразно да загубиш/ работните си/ жилави/ ръце"). В „този" завод именно човекът е еднакво разделен от другите и от хуманната си идентичност, сведен е до същество, борещо се единствено за оцеляване (за „парченце хляб"), до „нещо-сред-неща": „машините,/ завода/ и човека..." Такова е „лицето" на отчуждения от човека завод, невъвлечен в диалогична връзка с него. С включването на завода в диалогична комуникация („И ти, завод...") той се променя, „оживява". В диалога си с него лирическият говорител разпознава вече не враждебното, а другото му „лице", „учителя" по борба за „снемане слънцето при нас".
Но резултатът от преодоляването на отчуждението е сливането (взаимното проникване) между „машините,/ завода/ и човека". „И този крясък стана сплав...", в която се изгубва различието между тях. Заличена се оказва основополагащата разлика между предмета и човека, защото те са станали равноправни участници в диалога. Другата страна на „оживяването" на предметните реалии (на „машините,/ завода..."), правещо възможна метаморфозата на „врага" в „другар", е загубата им като съставящи човешкия свят. Този свят не съвпада със Земята или с природата, защото се създава от хората. За разлика от смъртните същества, каквото е човекът, и от цялата циклично обновяваща се природа предметите не се променят във времето. Затова само изкуственият свят, съставен от тях, е в състояние да предостави на смъртните място за пребиваване, по-трайно и по-стабилно от самите тях. Чрез разподобяването на завода от неговата предметност Вапцаровият човек изгубва трайността и стабилността на собственото си съществуване (неслучайно критиците твърдят, че „Моторни песни" показва човека като „процес"). Освен това предметите събират хората и ги ориентират помежду им, едновременно ги свързват и разделят, така както една маса застава между тези, които седят около нея. А в „Завод" в момента на „преминаването" на думите през „пространството, което ги дели", то - това „между" - изчезва. Азът и „другите" вече не са отчуждени помежду си, но не са и свързани, а слети (в „едно сърце"), изгубили индивидуалността си в „сплавта".
Това е жестоката цена, която Вапцаровата поезия плаща, за да възвърне на човека, хванат от „модерните времена" в капана на междупредметните, нечовешките отношения, неговата хуманност. На тоталното отчуждение, което индустриалната „стоманна епоха" налага, поезията на Вапцаров противопоставя вездесъщността на диалогичната връзка. В нейната непосредственост частната, интимната сфера (в която се общува диалогично) поглъща целия човешки свят, поглъща публичната сфера, в която е възможно утвърждаването на индивидуалната самоличност чрез действия, значими не само за най-близките, но и за някакава по-голяма общност. Може би дълбокият драматизъм на Вапцаровата поезия се корени в неовладяната диалектика между „отчуждения" и „приватния" човек...

gia_sena_mono
04-05-2010, 23:20
Добър вечер!
Бих искала да ви помоля за следните теми:
http://download.pomagalo.com/325466/red+za+systavyane+na+dyrjaven+byudjet/?search=26920973
http://download.pomagalo.com/290962/edinna+byudjetna+klasifikaciya/?search=26922392
Благодаря!

djuki
04-06-2010, 09:04
http://download.pomagalo.com/44560/sofiya+doklad/

http://download.pomagalo.com/43494/harakteristika+na+grad+sofiya/

благодаря :)

detelina101
04-06-2010, 11:52
1. Ред за съставяне на държ. бюджет. Структура.
МФ съставя проект на ДБ и го внася в МС с мотивиран доклад. МС разглежда проета и го внася в НС. НС разрешава вс. разходи, приходи и заеми ва държавата.
ДБ е план, който обхваща републиканския Б и Б на съдебната власт. РБ се разделя на:
1.централен Б
2.Б на държ. органи – на НС, на Президенството, на МС, на Конст.съд, областните администрации.
Б на съд. власт се състои от:
- Б на Висшия съд. съвет
- бюдж. с/ки на съд. органи
Извън тази структура остават местните бюджети – на общините и кметствата.
ДБ се сътои от 4 ел-та: приходи, разходи, трансфери и финансиране.
1.ПРИХОДИ:
- данъчни – данъци в/у доходите на ФЛ, корпоративен данък, данък в/у дивидентите и доходите, имуществен данък, данък в/у доб. ст-ст, акцизи, мита и митн. такси и др.
- неданъчни – държ. и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, превишение на приходите над разходите на БНБ, глоби, санкции и наказателни лихви, др. неданъчни приоди.
- помощи
Приходите се делят на:
- разпределяеми – постъпват в приход на 1 Б, но се разпределят м/у няколко
- неразпределяеми – в полза на Б, който ги е събрал
- преотстъпени – преотстъпват се с цел регулиране или стимулиране на предприятия
2. РАЗХОДИ за:
- общодърж. служби
- отбрана и сигурност
- образование
- здравеопазване
- соц.осигуряване и подпомагане
- жилищно строит., благоустрояване и опазване на ок.среда
- почивно дело, култура и религ.дейност
- иконом.дейности и услуги
- др. разходи
Осн. разходни пера са р-ди за:
- заплати и възнаграждения
- осиг. вноски
- текуща издръжка
- лихви по заеми
- соц. р-ди и стипендии
- субсидии
- резерв за непредвидени р-ди

2. Отчитане касовото изпълнение на републ. бюджет в банките. Обща х-ка на с-мата на Единната с/ка и технология на плащанията чрез СЕБРА
Касовото изпълнение и отчитане на РБ се осъществява:
- в Мин.на фин.и първостеп. Разпоредители с бюдж.кредити
- в банковата с-ма на 2 нива: на ниво търг.банки в отделните населени места, събиращи приходи от РБ и от БНБ.
Приходите постъпват по сл.начини:
- безкасово, чрез преводни нареждания за плащания към бюджета от предпр-данъкоплатци и ФЛ
- в брой на касата на банка или в нАП
- преводни операции на база ел.съобщения от др.търг.банки
- преводни операции за приходи под формата на субсидии или безлих.заеми
Плащания от и към бюдж. предпр. стават чрез:
- „преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета”
- „бюджетно платежно нареждане”
- „прев.нареждане за директен дебит”
ЕДИННА С/КА:събиране на парите по РБ в каса в БНБ. За автомат.контрол и управление на плащанията е въведена С-ма за ел.бюдж.плащания – СЕБРА. Участници в нея са МФ, търг.банки, първостеп.и оторизирани второстеп.бюдж. предприятия. Осн. ф-ии на СЕБРА:
- приема инф. за инициираните от търг. банки бюдж. платежни нареждания
- приема инф. от БНБ за лимитите за плащания и техните разпределения
- осъщ. връзка с БИСЕРА за изпълнение на одобрените плащания
- предоставя детайлни и обобщаващи справки за нуждите на МФ и първостеп. разпоредители
СЕБРА поддържа следните категории информация:
- регистър на обслужващи банки
- номенклатури, свързани с обработката в СЕБРА
- детайлна и обобщена инф. за всеки участник
Вс. разпоредители в СЕБРА откриват в обслужващите ги търг. банки 2 вида с/ки:
1. транзитна – за приходите и възстановените разходи
2. сметка за наличности – от нея теглят пари в брой или превеждат суми за покупка на валута











































1. Ред за съставяне на държ. бюджет. Структура.
МФ съставя проект на ДБ и го внася в МС с мотивиран доклад. МС разглежда проета и го внася в НС. НС разрешава вс. разходи, приходи и заеми ва държавата.
ДБ е план, който обхваща републиканския Б и Б на съдебната власт. РБ се разделя на:
1.централен Б
2.Б на държ. органи – на НС, на Президенството, на МС, на Конст.съд, областните администрации.
Б на съд. власт се състои от:
- Б на Висшия съд. съвет
- бюдж. с/ки на съд. органи
Извън тази структура остават местните бюджети – на общините и кметствата.
ДБ се сътои от 4 ел-та: приходи, разходи, трансфери и финансиране.
1.ПРИХОДИ:
- данъчни – данъци в/у доходите на ФЛ, корпоративен данък, данък в/у дивидентите и доходите, имуществен данък, данък в/у доб. ст-ст, акцизи, мита и митн. такси и др.
- неданъчни – държ. и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, превишение на приходите над разходите на БНБ, глоби, санкции и наказателни лихви, др. неданъчни приоди.
- помощи
Приходите се делят на:
- разпределяеми – постъпват в приход на 1 Б, но се разпределят м/у няколко
- неразпределяеми – в полза на Б, който ги е събрал
- преотстъпени – преотстъпват се с цел регулиране или стимулиране на предприятия
2. РАЗХОДИ за:
- общодърж. служби
- отбрана и сигурност
- образование
- здравеопазване
- соц.осигуряване и подпомагане
- жилищно строит., благоустрояване и опазване на ок.среда
- почивно дело, култура и религ.дейност
- иконом.дейности и услуги
- др. разходи
Осн. разходни пера са р-ди за:
- заплати и възнаграждения
- осиг. вноски
- текуща издръжка
- лихви по заеми
- соц. р-ди и стипендии
- субсидии
- резерв за непредвидени р-ди
2. Отчитане касовото изпълнение на републ. бюджет в банките. Обща х-ка на с-мата на Единната с/ка и технология на плащанията чрез СЕБРА
Касовото изпълнение и отчитане на РБ се осъществява:
- в Мин.на фин.и първостеп. Разпоредители с бюдж.кредити
- в банковата с-ма на 2 нива: на ниво търг.банки в отделните населени места, събиращи приходи от РБ и от БНБ.
Приходите постъпват по сл.начини:
- безкасово, чрез преводни нареждания за плащания към бюджета от предпр-данъкоплатци и ФЛ
- в брой на касата на банка или в нАП
- преводни операции на база ел.съобщения от др.търг.банки
- преводни операции за приходи под формата на субсидии или безлих.заеми
Плащания от и към бюдж. предпр. стават чрез:
- „преводно нар./вносна бел. за плащане от/към бюджета”
- „бюдж.платеж. нареждане”
- „прев.нар. за директен Д”
ЕДИННА С/КА:събиране на парите по РБ в каса в БНБ. За автомат.контрол и управление на плащанията е въведена С-ма за ел.бюдж.плащания – СЕБРА. Участници в нея са МФ, търг.банки, първостеп.и оторизирани второстеп.бюдж. предприятия. Осн. ф-ии на СЕБРА:
- приема инф. за инициираните от търг. банки бюдж. платежни нареждания
- приема инф. от БНБ за лимитите за плащания и техните разпределения
- осъщ. връзка с БИСЕРА за изпълнение на одобрените плащания
- предоставя детайлни и обобщаващи справки за нуждите на МФ и първостеп. разпоредители
СЕБРА поддържа следните категории информация:
- регистър на обслужващи банки
- номенклатури, свързани с обработката в СЕБРА
- детайлна и обобщена инф. за всеки участник
Вс. разпоредители в СЕБРА откриват в обслужващите ги търг. банки 2 вида с/ки:
3. транзитна – за приходите и възстановените разходи
4. сметка за наличности – от нея теглят пари в брой или превеждат суми за покупка на валута
1. Ред за съставяне на държ. бюджет. Структура.
МФ съставя проект на ДБ и го внася в МС с мотивиран доклад. МС разглежда проета и го внася в НС. НС разрешава вс. разходи, приходи и заеми ва държавата.
ДБ е план, който обхваща републиканския Б и Б на съдебната власт. РБ се разделя на:
1.централен Б
2.Б на държ. органи – на НС, на Президенството, на МС, на Конст.съд, областните администрации.
Б на съд. власт се състои от:
- Б на Висшия съд. съвет
- бюдж. с/ки на съд. органи
Извън тази структура остават местните бюджети – на общините и кметствата.
ДБ се сътои от 4 ел-та: приходи, разходи, трансфери и финансиране.
1.ПРИХОДИ:
- данъчни – данъци в/у доходите на ФЛ, корпоративен данък, данък в/у дивидентите и доходите, имуществен данък, данък в/у доб. ст-ст, акцизи, мита и митн. такси и др.
- неданъчни – държ. и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, превишение на приходите над разходите на БНБ, глоби, санкции и наказателни лихви, др. неданъчни приоди.
- помощи
Приходите се делят на:
- разпределяеми – постъпват в приход на 1 Б, но се разпределят м/у няколко
- неразпределяеми – в полза на Б, който ги е събрал
- преотстъпени – преотстъпват се с цел регулиране или стимулиране на предприятия
2. РАЗХОДИ за:
- общодърж. служби
- отбрана и сигурност
- образование
- здравеопазване
- соц.осигуряване и подпомагане
- жилищно строит., благоустрояване и опазване на ок.среда
- почивно дело, култура и религ.дейност
- иконом.дейности и услуги
- др. разходи
Осн. разходни пера са р-ди за:
- заплати и възнаграждения
- осиг. вноски
- текуща издръжка
- лихви по заеми
- соц. р-ди и стипендии
- субсидии
- резерв за непредвидени р-ди
2. Отчитане касовото изпълнение на републ. бюджет в банките. Обща х-ка на с-мата на Единната с/ка и технология на плащанията чрез СЕБРА
Касовото изпълнение и отчитане на РБ се осъществява:
- в Мин.на фин.и първостеп. Разпоредители с бюдж.кредити
- в банковата с-ма на 2 нива: на ниво търг.банки в отделните населени места, събиращи приходи от РБ и от БНБ.
Приходите постъпват по сл.начини:
- безкасово, чрез преводни нареждания за плащания към бюджета от предпр-данъкоплатци и ФЛ
- в брой на касата на банка или в нАП
- преводни операции на база ел.съобщения от др.търг.банки
- преводни операции за приходи под формата на субсидии или безлих.заеми
Плащания от и към бюдж. предпр. стават чрез:
- „преводно нар./вносна бел. за плащане от/към бюджета”
- „бюдж.платеж. нареждане”
- „прев.нар. за директен Д”
ЕДИННА С/КА:събиране на парите по РБ в каса в БНБ. За автомат.контрол и управление на плащанията е въведена С-ма за ел.бюдж.плащания – СЕБРА. Участници в нея са МФ, търг.банки, първостеп.и оторизирани второстеп.бюдж. предприятия. Осн. ф-ии на СЕБРА:
- приема инф. за инициираните от търг. банки бюдж. платежни нареждания
- приема инф. от БНБ за лимитите за плащания и техните разпределения
- осъщ. връзка с БИСЕРА за изпълнение на одобрените плащания
- предоставя детайлни и обобщаващи справки за нуждите на МФ и първостеп. разпоредители
СЕБРА поддържа следните категории информация:
- регистър на обслужващи банки
- номенклатури, свързани с обработката в СЕБРА
- детайлна и обобщена инф. за всеки участник
Вс. разпоредители в СЕБРА откриват в обслужващите ги търг. банки 2 вида с/ки:
5. транзитна – за приходите и възстановените разходи
6. сметка за наличности – от нея теглят пари в брой или превеждат суми за покупка на валута

detelina101
04-06-2010, 11:53
ЕДИННА БЮДЖЕТНА КЛАСИФИКАЦИЯ

Бюджетната класификация е основният документ, който служи за подреждане на приходите и разходите по бюджета. Бюджетната класификация може да се разглежда в етимологичен и икономически аспект.Етимологическото разглеждане е свързано с произхода на самото понятие.То произхожда от латинския термин classik и facio, който се превежда като „разред” и „правя”.В икономически аспект представлява система от принципи, методи и форми за групиране и подреждане на приходите и разходите по отделните му звена.
Бюджетната класификация се съставя от Министерството но финансите върху основата на следните принципи:
• Единство на приходите и разходите – той изисква групирането и подреждането на приходите и разходите по единна класификация за републиканския бюджет, местните бюджети, бюджети на НОИ и НЗОК и др.
• Унифициране на номерацията по приходите и разходите – дава се възможност за постигане на адресност при класифицирането на приходите и разходите.
• Кодиране на разходите – постига се ясна определеност, целева насоченост и адресност.
• Адресност на приходите и разходите – този принцип изисква приходите и разходите да се разпределят по отрасли, министерства, ведомства и учреждения.
• Яснота на класификацията – при съставяне на бюджетната класификация финансовите органи се съобразяват с принципа на яснота. Той се изразява в подреждането на приходите и разходите по начин, който да е разбираем за всички специалисти и участници в процеса по съставяне и изпълнение на бюджета.
• Прегледност на бюджетната класификация – обвързан е с унифицирането на отделните финансови, счетоводни и статистически документи.
• Публичност на приходите и разходите по бюджета
• Балансираност на приходите и разходите по бюджета
Всяко изменение в нормативните актове, формиращи икономическия механизъм в страната, води до изменение в елементите на бюджетната класификация. Бюджетната класификация е обвързана и с административната структура на управлението.Всяко изменение в броя на министерствата, ведомствата и учрежденията, както и в техните наименования, води до промяна и в бюджетната класификация.
Приходите и разходите по бюджета се обособяват във функции, групи, дейности, параграфи и подпараграфи.
Функцията е най-обобщаващия елемент на бюджетната класификация.Чрез нея разходите се обобщават според тяхната икономическа природа. В единната класификация по разходната част са обособени 9 функции.
Вторият елемент на бюджетната класификация е групата. Чрез нея приходите се обобщават по методи на акумулиране, а разходите – по отрасли.
Третият елемент на бюджетната класификация е дейността. Тя подрежда разходите, които са обобщени в групите по дейности и отрасли. По приходната част дейности няма.
Единната бюджетна класификация включва подреждането на приходите и разходите по параграфи. Чрез тях приходите се обобщават по форми на акумулиране, а разходите по предмет.
Най-малкия елемент на бюджетната класификация са подпараграфите. Те конкретизират приходите и разходите.

SmilezZz
04-06-2010, 11:55
http://download.http://www.teenproblem.net/school/44560/sofiya+doklad/

http://download.http://www.teenproblem.net/school/43494/harakteristika+na+grad+sofiya/

благодаря :)

Столица на Нова България

По време на османското владичество и особено през Възраждането, София била
възприемана от пътешествениците като средищен град. Носейки старата слава на
Сердика и Средец, градът бил добре познат. Той е един от най-значимите, с
преобладаващо българско население, с интересни занаяти и развита търговия. Заслуга
да бъде избран градът за главен имат личности като Георги Раковски и проф. Марин
Дринов. Определянето на София за столица било направено, според проф. Васил
Златарски, „по настойчивия и решителен съвет на Марин Дринов". Като софийски
помощник-губернатор и участник във Временното руско управление, Марин Дринов
имал възможността да се запознае отблизо с красотата и забележителностите на града и
околностите му. В същото време, древната Сердика и наследницата й София заемала
средищно място в българските земи. Това местоположение създавало условия
управлението на бъдещото Княжество да полага грижи за съдбата на българите,
останали под властта на Османската империя.
Императорският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков се вслушал в съветите
на проф. Дринов, въпреки че като по-подходящи за център били смятани Търново или
Пловдив. С писмо от 24 юли 1878 г. княз Дондуков изтъква пред граф Милютин
предимствата на София пред Търново като столичен град: удобство на съобщителните
линии и възлово положение при изграждането на бъдеща железопътна мрежа;
стратегически предимства в командването на войските, дислоцирани на юг от Балкана,
и възможности за незабавни действия при усложняване на положението. Не може да се
пренебрегне и състоянието на града, в който са били запазени повече и по-добри сгради
с обществено предназначение - болници, казарми, складове и други удобства за
настаняването на бъдещото централно управление на Българското Княжество. Тези
основания княз Дондуков използвал, търсейки съгласие от руска страна за
преместването на седалището на Временното руско управление от Пловдив в София,
която може да бъде предложена и за столица.
И това бива разрешено, както става ясно от писмо до генерал Михаил Домонтович,
отправено на 19 август 1878 г. от княз Дондуков. Преместването на централните
учреждения на Временното руско управление се свързва и със създаденото
изключително положение. Отношенията между България и Сърбия се влошили поради
претенциите на сръбските управници към откъсването на български земи. Сериозни
били и вълненията в Македония и всеки миг можели да прераснат във въстание.
Разбира се, преместването на отделите на Временното руско управление в старата
Сердика съвсем не предрешавало определянето й за столица. Само Учредителното
събрание можело да реши по законодателен път този въпрос. Това също се
подчертавало от княз Дондуков.
Събитията следвали хода си. Петко Каравелов отправил писмо с дата 7 август 1878 г.
до проф. Марин Дринов: „Аз се радвам, че сте избрали София, а не Търново за бъдеща
столица на България". Така става ясно, че именно българските създатели на нова
България особено са ратували за реализацията на тази идея и предложението на княз
Дондуков само я подкрепя и затвърдява.
При честването на 30-годишната научна и обществена дейност на Марин Дринов,
тогавашният български премиер ген. Рачо Петров прочита разпоредбите на
правителството с признанието на държавата към заслугите на бележития учен и
политически деец. Една от улиците на София е назована на негово име, на проф. Марин
Дринов, „който пръв е посочил този град за българска столица", а от новата столица
лесно може да се отправя взор към „родните простори зад Рила" и „да се разправя човек
с лакоми съседи".
Събитията през 1878 и началото на 1879 г. окончателно убеждават и русите, че
направеното предложение е било разумно и на предложението на проф. М. Дринов
може да се окаже подкрепа. Руският вестник „Голос" пише, че след Кресненско-
Разложкото въстание ясно се разбира какво голямо значение има изборът на старата
Сердика за нова столица. Този град, изтъква вестникът, се намира действително в
центъра на Мизия, Тракия и Македония и е средище на българската народност. В
близост до угнетените и поробени българи, новата столица и бъдещите дейци на
страната ще могат да научават своевременно за положението на македонските и
одринските българи и да се застъпват за подобряване на положението им тогава, когато
е необходимо.
При обсъждането на Органическия устав, наречен от народните представители
Конституция, се поставил въпросът дали името на бъдещата столица да се впише в
основния държавен закон. Има и предложение, при съгласие, то да се добави към
текста на чл. 18 от Конституцията. Драган Цанков предлага изборът на столица да се
запише единствено в протокола, а да не се отбелязва в Конституцията. Депутатите
изцяло приемат това предложение. Тогава именно, както се чете в протоколите, Тодор
Джабаров „предложи щото столица на Княжеството да бъде София".
Дискусията по въпроса е кратка. Никола Михайловски изказва пожелание изборът на
столицата да се основава върху народните интереси и смята, че трябва да се даде
мотивировка на предложението на Джабаров именно София да стане главен център.
Димитър Греков подканва Михайловски, ако самият той има друго предложение, да го
представи. Край на кратката дискусия слага Драган Цанков: „Ние имаме две столици -
казва той - Търново - историческа, и София - правителствена. Затова аз предлагам и
занапред София да си остане за резиденцията на Княза, а в Търново да става
коронацията на княза".
Предложението на Драган Цанков „се прие с висшегласие, за да мине в протокола". С
течение на времето, като седалище на княза и правителството, София си извоюва
правото на единствена столица. На Търново остава почетното право, там да бъдат
провеждани заседанията на Великото народно събрание

detelina101
04-06-2010, 11:57
София е разположена в Софийското поле с надморска височина около 550 метра на територия от 1,311 кв.км, от които населените места и урбанизираните територии заемат 245.5 кв.км, земеделските територии са с площ 509 кв.км, горските - 466.5 кв.км, териториите за добив на полезни изкопаеми - 40.5 кв.км, териториите за транспорт и инфраструктура - 20.6 кв.км и водни течения и водни площи - около 40 кв.км.
В Софийското поле има железни руди, строителни материали и лигнитни въглища. Районът е богат на минерални води. Строителните материали са пясък, чакъл, ломен камък, варовик и глини. През територията на София протичат няколко маловодни реки. Техните легла в чертите на града са коригирани. По-големи са Искър, Владайска, Перловска, Суходолска, Слатинска, Боянска, Бистришка, Банкянска. Главната отводнителна артерия е меридианно разположената долина на река Искър. Хидроминералните ресурси на територията на София заемат значителен дял от тези на страната, 15 находища с общ разход на минерална вода - 130 литра/секунда. В равнинната част на Софийското поле преобладават черноземните смолници, алувиално-ливадните и делувиално-ливадни почви. За полупланинските района са характерни канелените и кафявите горски почви.

"Нашата столица София да има особен знак (герб), който да бъде поставен на общинския печат и на знамето, което се въздига над Градския съвет, както и във всички места, където е прието да се турят градски гербове". Това гласи указ на княз Фердинанд на 24 април 1900 г. Поводът за височайшата разпоредба било предстоящото участие на България във Всемирното изложение в Париж през 1900 година.
Тогавашният кмет Хр. Г. Попов привлича за изпълнение на задачата трима души: директорът на Рисувателното училище (днешната Художествена академия) Иван Мърквичка, директора на Археологическия музей В. Добруски и художникът студент Хараламби Тачев. На страниците на вестник "Развигор" от 21 март 1937 г. авторът на герба Тачев споделя:
"Установих формата на щита, разделих го на четири полета, като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града, а долните две - за другите характерни сюжети. В горното ляво поле поставих образа на Улпия Сердика - заето от една антична монета, за да подскаже старото име на София - Сердика. В горното дясно поле поставих църквата "Св. София", от която столицата е добила сегашното си име. В долното ляво поле - Витоша, вековният свидетел на исторически събития; в долния десен - златен балдахин, под който е изобразена статуята на Аполо Медикус като персонификация на минералните извори във и около София. И този сюжет е зает от една антична монета.
По това време, когато работех герба, г-н Добруски ми показа едно медальонче, намерено при разкопки на Трапезица, Велико Търново. На него бе изобразен един лъв в скачащо положение и едно малко лъвче под него - върху червен емайл. Взех големия лъв и го поставих върху малко щитче, което сложих в средата на общия щит - в сърцевината, както се изразяват хералдците. Този мотив служи и да подчертае, че София е приемница на старата столица Търново. Над щита поставих зидова корона..."
Хараламби К. Тачев е първият български художник декоратор, последовател на сецесиона. Ученик е на Иван Мърквичка и завършва в столицата през 1902 г. първия випуск на Рисувателното училище. От 1910 г. е професор по декоративно изкуство, българска орнаментика и стилознание в Рисувателната училище. По негови проекти са изработени фасадите и вътрешната украса на храм-паметника "Св. Александър Невски", двореца "Врана" и т.н. Освен на столицата е автор и на герба на Габрово.
Днешният девиз "Расте, но не старее" е поставен през 1911 година. Подсказан бил от девиза на Парижкия герб", който е "Fluctant nec mergitur" ("Плава, но не потъва"). Отначало, текстът гласял "Расте, не старее", ала като забелязали, че буквите са 13, веднага прибавили "но" и буквите станали 15. Двата стръка с лаврови листа, по един отляво и отдясно, са прибавени през 1928 г. по време на кметуването на генерал Вл. Вазов и изразяват младост, постоянство и успех.
Горда и величествена над столицата София се издига Витоша - най-посещаваната българска планина. Тя предлага както прекрасни туристически центрове с отлично поддържани писти и ски съоръжения - Алеко и Златните мостове, така и красиви природни феномени като Боянският водопад, каменни реки, пещерата Духлата - най-дългата пещера в България. Биологичното разнообразие на района е съхранено в Природният парк "Витоша", където многобройни живописни маршрути дават възможност на много хора да се наслаждават на дивната природа. Останалите планини в региона са Верила (на юг), Плана (на изток), Лозенска планина (на североизток), които макар и не така посещавани като Витоша предлагат прекрасни пейзажи и условия за пешеходен туризъм. Едно от любимите места за почивка и отдих в този район са двата язовира Панчарево и Искър.
Изключително богато е културно-историческото наследство. Множеството музеи, църкви и архитектурни и исторически паметници в столицата София, както и множеството манастири: Драгалевски, Вакарелски, Панчаревски, Кладнишки, Владайски, дават възможност да се докоснем до интересното и богато историческо минало на България. Тук се намира уникалната Боянска църква, включена в Списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство.
Регионът се характеризира и с наличието на много лековити минерални извори. Един от най-известните балнеологични курорти за лечение на сърдечносъдови заболявания - Банкя е разположен тук.
Околностите на София са изключително богати на природни ресурси, културно-исторически заСофийската зоологическа градина води своето начало от 1888 г. Първите стъпки тя прави не на сегашния терен, а в парка на бившия царски дворец.
Основата на експозицията на зоопарка е била поставена от един черен картал, който е бил уловен в нашата страна и пуснат в една клетка в градината на двореца. Цар Фердинанд е проявявал голям интерес към сбирка от диви животни, особено силно подчертан към птиците. Поради това в специален павилион, в дворцовия парк, са били пуснати и колхидски фазани. За късо време към колекцията е бил прибавен и един елен. Когато към животните, отглеждани в двореца, е трябвало да се прибави и една двойка нашенски кафяви мечки, паркът се оказал непригоден за бързо нарастващата сбирка. По нареждане на Фердинанд бил отреден терен за зоологическата градина в бившата ботаническа градина.
Територията на бившата царска ботаническа градина заемала парцела между сегашните улици: бул. Евлоги Георгиев, бул. Руски, бул. Толбухин и ул. Гурко. По онова време този терен се намирал на края на града. Мястото, определено за зоологическа градина, било доста пусто, обрасло с бурени. През средата минавало сухото корито на приток на Перловската река. На тази територия съществувала само една единствена сграда, която служела за склад на зеленчуци, произвеждани от ботаническата градина за нуждите на царското семейство. Тази постройка била предоставена за ползуване от зоологическата градина.
Обогатяването на сбирката за зоологическата градина била постоянна грижа. Само улавяните животни от нашата природа не задоволявали интересите на царя. В 1892 г. била купена първата двойка лъвове. Построеният обор за крави и коне бил преустроен като сграда за хищници. Там била настанена двойката лъвове. Тук тя се чувствувала много добре и още същата година бил получен приплод - едно мъжко лъвче. Това било първото семейство лъвове в Софийската зоологическа градина.
В 1893 г. за ръководител на градината бил назначен известния орнитолог д-р Паул Леверкюн, но се оказал неподходящ за тази длъжност и малко по-късно, през 1896 г., бил сменен. За директор на зоологическата градина бил назначен Бернард Курциус, дошъл от Кобург заедно с Фердинанд, като главен ловец на двореца. Така Курциус станал едновременно директор на зоологическата градина и главен организатор на ловуванията на царското семейство. Бернард Курциус работил повече от 40 години като директор на градината.
През 1893-1895 се изграждат много нови клетки, сбирката на градината се обогатява с нови видове птици и бозайници. През 1894 г. в задната част на терена е построена каменна сграда с три помещения, в които са настанени кафяви мечки. По-късно, в солидната постройка са пуснати и бели мечки.
През 1894 г. била изградена дългата волиера за различни видове фазани. В тези кафези и днес продължават да показват на посетителите на зоологическата градина своите чудни багри около десетина вида фазани и пауни. През същата година бил направен и първият басейн в нашия зоопарк. В тази водна площ били пуснати няколко розови пеликана, след като са им били ампутирани върховете на крилата. Същата година в градината били докарани едногърба камила, елени вапити, интересният средиземноморски козирог безоар, калифорнийски качулати пъдпъдъци, красивите птици червени кардинали и много още видове птици и други животни.
В 1895 г. била монтирана високата куполообразна волиера за орлите. Веднага след завършването й в нея били пуснати брадати орли. Голяма гордост за софийската зоологическа градина е фактът, че една двойка брадати орли давала поколения почти всяка година в продължение на двадесет години.
Много малко са световните зоопарковете, с такъв исторически актив. От 1893 г. три дни седмично, само след обяд, градината се е посещавала от любознателните жители на нашата столица. Броят на посетителите бил толкова голям, че в дните за посещение шест стражари пазели реда. Входът по това време бил без всякаква такса. Броят на посетителите се установявал със специална въртележка с брояч, монтирана на входа. В слънчеви празнични дни броят на любителите на животни достигал 4 000-5 000 души, значителна цифра за времето си бележителности и възможности за отдих и туризъм.

Има няколко сгради и места, които се съревновават за емблема на града. Най–често посещавана е катедралата и историческа църква "Св. Александър Невски". Храмът е център на катедралната патриархия на Независимата Българска Православна Църква. Също така забележително е мястото около катедралата е Паметникът на Незнайния воин с вечно горящ огън. На същият площад е разположена и църквата "Св.София", която датира от IV – VI век след новата ера и е втората по възраст, която дава и името на столицата. В началото на XIX век тя за кратко е била превърната в джамия, но скоро след Освобождението отново е била осветена като Православна църква. Зад катедралата се издига сградата "Св. Св. Кирил и Методий", в която сега се помещава Националната галерия за чуждестранно изкуство. Тя се състои от уникална експозиция на изкуствата от Африка, Азия и Европа, Испански картини в стил барок и някои произведения на модерният художник Николай Роерич.
Друга забележителност на нашата столица е Националният театър "Иван Вазов". Театърът е бил основан през 1904 г., а самата сграда е завършена през 1907 г. Сградата на Народното събрание е построена през 1884 год. и е четвъртата сграда, кандидат за емблема на града. Мотото, което е изписано на главната фасада е "Съединението прави силата". На запад от сградата на Парламента се намира Българската Академия на Науките, създадена през 1869 г., а на изток се издига софийският университет "Св. Климент Охридски", основан през 1888 г. и построен през 1920 г. с даренията на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Можете да посетите Националната Художествена Галерия, където ще видите хубава колекция на повече от 12 000 произведения, като най–старите от тях са от XVIII век.
Националният Етнографски музей представя богата колекция от национални носии, ръчно изработени произведения на изкуството, оръдия на труда отпреди три и дори четири века, бижута, бродирани материи и други предмети характерни за българския бит и култура. Във вътрешния двор на Президентството и хотел "Шератон" се издига известната Римска Ротонда, превърната в църква "Св. Георги" и датираща от IV век след новата ера. Възстановена неотдавна тя смайва със своята проста и деликатна архитектура. Руският паметник е обелиск, който се издига в западната част на града. Той е построен в чест на Руският цар и руските воини, които са се били в Освободителната война на българския народ.
Паметника на братята Кирил и Методий се издига пред Националната Библиотека, северно от сградата на Софийския Университет. Зад булевард Дундуков се намира Националната опера. В сградата се помещава Националният балет. Операта е в неокласически стил, а зад нея, на улица Врабча, се издига паметника на Александър Стамболийски, бивш министър председател на България.




Туризмът е най-младия стопански отрасъл, но показва много бързи темпове на развитие. Той обединява комплекс от дейности за задоволяване на обществените потребности от физическо и психическо възстановяване на хората, за укрепване на тяхното здраве и трудоспособност. Чрез пътуване и пребиваване извън обичайната среда те обогатяват своите знания и разнообразяват своя живот. Това е главната социално-икономическа функция на туризма.
Туризмът дава и добри икономически резултати. Те биват преки и косвени. Преките резултати се получават от приходи от нощувка и хранене, а косвените - от обслужването на туристите по време на пътуване или престой - например от транспорт, при задоволяване на културни нужди, покупки на стоки и др. Допринася за развитието и на други икономически отрасли като селско стопанство, транспорт, търговия, оказва благоприятно влияние върху облика на много наши села и градове.
За бързото развитие на туризма у нас са налице всички основни условия - природа, икономически, културни и исторически обекти, които са цел на туристически пътувания. Това са т.нар. курортно-туристически ресурси. В сравнение с всички други видове ресурси те имат някои особености: привлекателно въздействие, териториална неподвижност, многократност на използването, което обикновено изисква тяхната защита и поддържане.
Към условията на туризма се отнася и материално-техническата база. Тя включва средствата за подслон и прехрана на туристите, а също транспортните, комунално-битовите и сервизните съоръжения в услуга на туристите. Важно условие е и наличието на необходимия туристически контингент.
България има прекрасни възможности за развитие на туризма. Водите на нашето море са чисти, имат ниска соленост и са умерено топли през летния сезон, нямат приливи и отливи и опасни за здравето и живота на човека растения и животни. По крайбрежието има просторни плажови ивици. В нашата страна има планини с алпийски релеф, с била и склонове, много подходящи за практикуване на зимни спортове, с върхове, от които се откриват очарователни гладки. Привлекателни със своята загадъчност са пещерите, съхраняващи изящни сталактити и сталагмити.
Неповторима е природната скулптура на "Белоградчишките скали", на "Чудните мостове", "Побитите камъни" и др. Много благоприятни за туризъм са и климатичните условия. Голям лечебен ефект при различни заболявания има климатът в Сандански, Девинско, Малкотърновско.
Нашата страна е наследник на древна култура. Уникални са Тракийската гробница в Казанлък и Панагюрското златно съкровище. Голяма историческа стойност имат старите български столици Плиска, Велики Преслав и Търновград, Рилският манастир и др. Привлекателни са архитектурно-историческите резервати Копривщица, Жеравна, Мелник и старите квартали на Пловдив, мемориалният паметник "Столетов - Бузлуджа" и др.
Туризмът е познат на нашата страна и за отделни нейни граждани още след освобождението от османско иго. Масов характер и голямо стопанско значение той придобива в края на 60-те години на миналия век. Много от чужденците проявяват интерес към маршрутно-познавателни пътувания из вътрешността на страната. Най-посещавани са София, В. Търново, Рилски манастир, Пловдив, Плевен и Шипка. За някои пък интерес предизвикват и нашите планински и балнеолечебни курорти.
Най-важният и масов вид туризъм у нас е вътрешният. Особено интензивни са вътрешните туристически потоци към Черноморието и високите планини.

gia_sena_mono
04-06-2010, 13:40
detelina101, благодаря ти! :)

gabi_94
04-08-2010, 18:48
http://download.pomagalo.com/50812/impresionizym+syshtnost+i+predstaviteli/?search=27375011
Много моля някой да ми изтегли този доклад, благодаря предварително... :)

SmilezZz
04-08-2010, 19:19
http://download.http://www.teenproblem.net/school/50812/impresionizym+syshtnost+i+predstaviteli/?search=27375011
Много моля някой да ми изтегли този доклад, благодаря предварително... :)

ИМПРЕСИОНИЗЪМ
СЪЩНОСТ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ
Буржоазната френска раволюция от 1848г. тласка напред
развитието на класовата борба.Комунистическият манифест на Маркс и
Енгелс и техните идеи завладяват международния пролетариат, който се
надига на активна борба срещу експлоатацията на буржоазията.
Реакционната буржоазия преследва прогресивните художници-реалисти
– Курбе, Домие, Миле. Същото върши и буржоазната критика в Русия –
срещу творчеството на Репин, Верешчагин. Обвинява ги, че в техните
творби липсва патриотизъм, забранява излагането им. Социалните
тенденции в изкуството се приследват и буржоазната естетика издига
нови, свои принципи, за да отклони вниманието на обществото от
прогресивните идеи на критическия реализъм. Съсдава се естетическа
теория на “чистото изкуство”, на “изкуството за изкуството”, изкуство,
опразнено от съдържание. Ражда се изкустовто на Импресионизма, което
става изкуство на буржоазията.
Имресионизмът се появявя и като течение, което се
противопоставя на Романтизма и извежда живописта на открит въздух,
на слънчева светлина. Импресионизмът получава формално името си от
една картина на Мане, която той назовава “Импресия” – впечатление.
Импресионистите си поставят за цел да отразятт светлината и
изменението на багрите под нейното въздействие, да предадат
променящите се нюанси и полутонове, които се получават от
отражението на един цвят върху друг.Те започват като пленеристи – на
открито /plain-air/.Проследяват светлините и цветните феерии през
различните часове на деня и за тях това е съшественото,а не сюжетът и
съдържанието на творбата. Те използват откритието на Нютон за
разлагане на светлината и спектъра, като стигат до там, че търсят
получаването на сложни тонове – зелено, оранжево – чрез смесване на
цветовете, което се извършва направо в окото. Те изграждат картината от
малки багрени петна – синьо и до него жълто, които в окото трябва да
дадат впечатление за зелено, тъй като интервалът между двата цвята е
много малък. Техните картини представляват плоскости, покрити с
хиляди малки цветни петна. Импресионизмът стига до последен стадий
на своето развитие – поантилизма и там завършва.
Трябва да се отбележи, че претенциите на френските
импресионисти за първенство в “откриването” на светлината, усетена и
предадена под непосредственото впечатление от природата, не могат да
1
бъдат приети, защото и преди тях още Веласкец в“Предачки” търси
светлината; Констейбъл, а и други художници в пейзажите си също я
включват като непосредствено възприятие.
Сюжетите в изкуството на импресионистите обхваща и теми от
действителността, но те са далеч от темите на Курбе, Миле и Домие.
Импресионистите рисуват градския пейзаж и сцени от булевардите и
кафенетата на Париж, голи тела и портрети.
Основоположници на импресионизма се смятат художниците
Едуард Мане /1832 – 1883/ и Едуард Дега /1834 – 1917/, чието творчество
по пластичност е далеч от изкуството на другите импресионисти, но има
обща теоретична основа. Още в първите си творби Мане проявява
подчертан стремеж към новаторството. Неговата картина “Закуска на
тревата”, изложена в “Салона на отхвърлените”, предизвиква голям шум
със своето съдържание. Под сянката на дървета двама мъже седят и
говорят, а между тях – гола жена. По-далеч край рекичка друга жена,
полуобърната към зрителя, се къпе. На предния план е сложена кошница
с плодове и закуски. Безспорна е връзката между”Концерт” на
Джорджоне и “хрумването”, отразено в тази творба на Мане. След нея
той излага “Олимпия”. Младо момиче се е изтегнало на легло, проточило
бедра и отправило поглед към зрителя; негърка му поднася вероятно
изпратен букет, а черна котка се суети около краката му. Този сюжет
извиква недоумение и у буржоазния, и у обикновенния зрител, тъй като е
плод на празен естетизъм.
Мане рисува много пейзажи около Сена, сцени из парижките
кафенета и булеварди, дами и техните кавалери, седнали на балкони.
Неговата живопис е изградена с високо пластично майсторство и
подчертано чувство за колорит. Той е един от най – големите колористи
на XIX век. Мане не разрушава формата и тя остава при него обемна и
триизмерна. В това е и неговата сила нато художник.
Другият съвременник и приятел на Мане – Едуард Дега, е различен
и по тематика, и по интерпретация на формата, и по колорит. Голям
майстор на рисунката, Дега остава художник на движението. Негови
модели са балерините през време на техни занимания, репетиции и
спектакли на сцената. Дега е единственият художник, който опознава и
запечатва в серия свои творби и умората, и упорития им труд, и
красотата на движенията им, и феерията на тоалетите им с техните
симфонии от багри. Той ги отразява с любов и човечност. Пълни с
поезия са неговите картини “Прима балерина”, “Репетиция на балета на
сцената” и прекрасната пастелна композиция “Танцьорки в синьо”.
Странен в своето композиционно разрешение, скъсало с всички
принципи на Класицизма и Романтизма, е неговият сборен портрет
2
“Виконт Льопиик и дъщерите му”, поставени на преден план на фона на
булеварда.За разлика от Мане и други импресионисти Дега рисува и
сцени от живота на хората на труда – “Перачки”, “Гладочки” и др. Дега е
голям колорист и майстор в предаване на светлината.
Трима френски художници, чиято живопис се отличава от
творчеството на техните съвременници, оказват също силно влияние
върху развитието на европейската живопис от края на XIX и първата
половина на XX век. Тези художници са ван Гог, Пол Госен и Пол Сезан.
В тяхното изкуство продължава да се задълбочава откъсването от
действителността, което е характерно за импресионизма. Субективизмът
при тях взема превес. Той става основа и на най-новите направления в
съвременната живопис на Европа, за да стигне до последните изяви на
абстрактната живопис.
Винсент ван Гог /1853 – 1890/ по произход е холандец. В Холандия
той рисува пейзажи и сцени от живота на холандските селяни и
миньорите. Първите му стъпки на художник се отличават от изкуството,
което той съсдава след пристигането си в Париж – 1886г., където се
оформя като изключително оригинален художник. Животът на ван Гог е
кратък и пълен с несгоди от лична трагедия /той заболява нервно и се
самоубива/. От импресионистите, с които дружи, той взема изразните
средства, но ги претворява. Мазките на неговата четка не са дребни
петна, а малки ленти или пръчици. Често взема мотиви от Миле.В Арл,
където се установява да живее, той съсдава най-значителните си
произведения, между които и “Гроздоберачки в Арл”. Рисува пейзажи с
обширни ниви, градини, слънчогледи и натюрморти, интериори. В
пейзажите ван Гог търси въздушна перспектива и постига далечина в
задните планове. В неговите пейзажи има нещо неспокойно, което
понякога ван Гог довежда съснателно до странно състояние. Пейзажът се
превръща във видение, рожба на болно въображение. В психиатрията
ван Гог писува доктора, който го лекува, пейзажи, автопортрета си с
превързана глава /след като в припадък си е отрязъл едното ухо/.
Палитрата на ван Гог е богата, но чистите багри в нея
преобладават над полутоновете, неговият колорит е богат и свеж,
наситен и със студени , и с топли багри. Като живописец той е дълбоко
индивидуален. Експресионизмът на ХХ веек се развива върху изкуството
на ван Гог.
Най-забележителен представител на Импресионизма е Югост
Рьоноар /1841-1919/, чието творчество е с по-разнообразни сюжети в
сравнение с Моне и други негови съвременници. Той е не само
пейзажист, а рисува и човека – жени и мъже, които се веселят и танцуват
из парижките кафенета или седят в ложа в театъра. Такава е неговата
картина “В ложата” – млада красива жена е отправила малкия биньокъл
към сцената, а мъжът е потънал в сянката зад нея. Колоритът на Рьоноар
3
в тази творба е блестящ по богатство и сочност. В портретите, които
създава, той не търси дълбок психологизъм, но те имат високи качества
като живопис. С особена любов са изписани някои от детските портрети.
С уважение Рьоноар рисува голото женско тяло. Неговите голи
тела са пълни, жизнени, с меки и едри форми - “Гола жена”, “Къпане в
Сена”.Цветните петна в живописта на Рьоноар се преливат едно в друго
и по този път той получава едновременно богтства и мекота на колорита.
Рьоноар е извънредно трудолюбив. Ревматизмът, от който страда, не му
пречи да рисува непрекъснато /превързват четката към вдървените му
пръсти и така той рисува/. И изкуството на Рьоноар остава далеч в
живота. То е изкуство за самодоляване. Рьоноар се радва на
възможнастта да рисува и да лепи багрите върху платното, без да си
поставя по-сериозни задачи.
По този път на едностранчиво виждане и отразяване на
действителността изкуството на Импресионизма се отклонява от
реализма на Миле и Курбе и се превръща в изкуство на естетизма. В
последният си стадий/ поантилизма/ Импресионизмът довежда
картината до цветно дантелено було. Представители на този стадий от
развитието на импресионизма са Пол Синяк/1863-1935/ и Жорж
Сьороа/1859-1892/.
Импресионизмът не създава нито историческа картина, нито
битова живопис, а и в портрета се задоволява с ескизното постижение
като основна задача. Тук изпъква багреното покритие, а не
нсихологическото отразяване на вътрешния свят. Пейзажът и
натюрмортът са главните жанрове в живописта на Импресионизма.
Композицията с една или друга тема рядко е задача на
импресионистите.
4

Slashy
04-10-2010, 15:11
http://download.pomagalo.com/295990/novi+operacionni+sistemi/?search=0

Молиммм

SmilezZz
04-10-2010, 18:43
http://download.http://www.teenproblem.net/school/295990/novi+operacionni+sistemi/?search=0

Молиммм

Операционна система
Операционната система е специален вид софтуер, който се грижи за управлението на
всички устройства, софтуерни и хардуерни компоненти в една компютърна система,
както и за взаимодействието по между им. Тя се грижи за разпределяне на ресурсите в
системата, и за управление на достъпа до тях на отделните програми.
Графичният интерфейс
Операционните системи водят своето съществуване от 60-те–70-те години на 20 век.
Първоначално те са били 8-битови и трудни за употреба. Първите операционни
системи са били само с команден ред. Такива са ДОС, UNIX. Впоследствие се появяват
и 16-битови операционни системи. Ключов момент в историята е,
когато IBM назначават „Майкрософт“ да създадат своя ДОС, която те да използват в
новите си персонални компютри. „Майкрософт“ купуват системата QDOS от фирма за
софтуер в Сиатъл и я преработват, наричайки я MS-DOS. По-късно основателят на
„Епъл“ Стив Джобс започва да работи върху графичен интерфейс. Той взема от
компанията „Ксерокс“ тяхната разработка на графичен потребителски интерфейс, която
тогава от „Ксерокс“ смятат за безперспективна и започва да я внедрява в първите 16-
битови компютри на „Епъл“. Първата операционна система с графичен интерфейс е
инсталирана на компютрите Lisa на „Епъл“, а първият компютър с мишка е Macintosh,
отново на „Епъл“. Тази система първоначално се нарича просто System, но
впоследствие е решено да се нарича Macintosh Operating System (за по-кратко MacOS)
по името на компютрите, в които се използва. По това време компанията на Бил Гейтс
успява да внедри подобен ГПИ(Графичен Потребителски Интерфейс) в MS-DOS и се
появява Windows, който първоначално представлява система от програми, създаващи
ГПИ в ДОС. Оттогава започва развитието на операционните системи в други насоки.
Многопотребителски операционни системи
Първите операционни системи и на „Майкрософт“ и на „Епъл“ са били
еднопотребителски, т.е. само един потребител е можел да ползва даден компютър. И
Бил Гейтс, и Стив Джобс разбират, че трябва да премахнат това ограничение и
разработват нови технологии в Windows 95 и новите версии на Mac OS. За съжаление в
операционната система на „Майкрософт“ по-скоро е реализиран псевдо-
многопотребителски режим, т.е. всички потребители споделят едни и същи ресурси.
Въпреки че Windows 95 е рекламирана като 32-битова многопотребителска
многозадачна операционна система, самият факт, че се базира на DOS, която е 16-
битова, предопределя факта, че Windows 95 всъщност представлява хибридна 16-
битова/32-битова система. Историята на многопотребителските и многозадачните ОС
обаче започва много преди появата на DOS и Mac OS. В края на 1960 г. Кен Томпсън се
включва в изследователския екип на Bell Laboratories, които са развойното
подразделение на американската корпорация АТТ. Той и неговите колеги в
сътрудничество с MIT и GE работят по проект за създаване на
многопотребителска/многозадачна ОС под работното наименование MULTICS. За
съжаление, крайният продукт се оказва твърде бавен и прекалено голям, поради което
Bell Lab's оставя екипа без необходимите средства. След като се появява PDP-7
компютърът, Томпсън пренаписва програмата за симулиране на планетарното
движение, преди това реализирана върху GE. В същото време, той експериментира с
много от концепциите, залегнали в MULTICS. Написва голям брой поддържащи
програми, както и програмата за централно управление на ресурсите — ядрото (англ.
kernel). Идеята за йерархичното разпределение на файловете за пръв път е реализирана
от него. Готовата система нарича UNIX, защото е еднопотребителска — като антипод
на MULTICS. Операционната система на Томпсън намира разпространение сред
колегите му от научния департамент на Bell lab's, защото прави разработката на
софтуер по-лесна отвсякога. Постепенно са добавени нови приложения, което
позволило на групата да си осигури PDP-11 — по-нова и мощна система. 16-битовата
PDP-11 става де факто втората хардуерна платформа за UNIX реализацията.
Благодарение на хардуерното управление на паметта са добавени многопотребителски
приложения. С това UNIX става първата многопотребителска операционна система в
света.
Многозадачни операционни системи
Първата операционна система, в която е реализирана многозадачност е UNIX. Това ще
рече, че операционната система разделя ресурсите на компютъра между
няколко едновременно изпълняващи се задачи. Такива операционни системи са
UNIX, GNU/LINUX, Windows NT и нагоре, Mac OS, OS/2. Това са и реално първите 32
битови операционни системи.
Различават се две форми на многозадачност:
„разпределена“
„кооперативна“
Разпределената многозадачност се контролира от Операционната Система (ОС). ОС
дава определено време на процеса (програмата) да приключи със задачата си. Ако
програмата не успее да приключи за това време, ОС форсира програмата да сдаде
управлението върху процесора и го дава на следващата програма, която се нуждае от
него. Кооперативната многозадачност се реализира, когато на приложението
стартирано от ОС се дават пълни привилегии да използва 100% от процесора. В този
случай, ако друга програма изиска процесорно време, то няма да ѝ бъде предоставено.
Това от своя страна ще доведе до нарушаване на функциите на това приложение и/или
до терминирането му. (забележка: което на практика означава, че не е многозадачна!?!)
На практика най-използваният тип многозадачност е разпределената. Всички
съвременни ОС я поддържат, като се спазва и приоритет на използването на системните
ресурси. По този начин, програми с по-висок приоритет могат по-често да използват
процесорно време от програми с по-нисък такъв.
Многозадачни операционни системи (MultiTasking)
Да бъде една операционна система многозадачна означава да раздели изпълнението на
даден програмен код (програма) на няколко „едновременно“ изпълняващи се задачи.
По този начин се ускорява още работата на програмите. Такива са UNIX, GNU/Linux,
Windows, Mac OS
Структура на операционната система
Една операционна система се състои от две части:
ядро
обвивка
Ядрото се грижи за абсолютно всички процеси, които се изпълняват както и за
комуникацията със наличните устройства. То осигурява работата на обвивката и на
приложните програми.
Обвивката служи за връзка между потребителя и ядрото. Тя може да бъде както
графична така и команден ред. Операционната система използва и друг вид системен
софтуер, който обаче не е част от самата операционна система — драйверите. Те
служат за връзка между ядрото на операционната система и съответните физически
устройства. Самата операционна система има вградени драйвери за определени
устройства като процесор, временна памет, твърд диск и др. които осигуряват нейната
работа..
Принцип на работа на операционните системи
Веднага след включване на компютъра и зареждане на BIOS, се зарежда и
операционната система. Един компютър без операционна система е безполезен. Когато
потребителят или дадена програма подаде команда към обвивката на операционната
система, тя се предава на ядрото, което я обработва във вид, разбираем за компютъра
или ако не може да я обработи, подава командата на драйвера на съответното
устройство, който я превежда на машинен език.
Видове операционни системи
Съществуват много разновидности на операционните системи, които са тясно
специализирани. Такива например са мрежовите операционни системи като UNIX,
Solaris, NetWare и други или операционните системи за суперкомпютрите, които
обикновено са собствени разработки или са доработени съществуващи операционни
системи, като Solaris, HP-UX. За разлика от тях Windows, Mac OS, GNU/Linux, BSD
(NetBSD, OpenBSD, FreeBSD, PC-BSD, PicoBSD) могат да изпълняват широк кръг от
задачи. Те се наричат още потребителски операционни системи. В последните години, с
нарастването на опитите на Microsoft да получи монополно положение на пазара на
софтуерни продукти, бе наблюдавана тенденция за излизане на LINUX от кръга на
специализираните ОС. Опитите на стотици хиляди програмисти от цял свят да направят
LINUX заместител на Windows в настолните операционни системи се увенчаха с успех.
С помощта на големите в бранша — „Hewlett Packard“, „Oracle“, IBM, „Sun
Microsystems“, пословичната стабилност на LINUX бе пренесена върху домашният
компютър на потребителя. Големи софтуерни проекти,
като OpenOffice.org, KDE и GNOME допринесоха за популяризирането на GNU/Linux,
като приятна, стабилна, сигурна и чиста от вируси среда.
Бъдещето на операционните системи
В момента най-разпространите операционни системи са 32 битови, като с навлизането
на новите 64 битови процесори започнаха да се разработват и съответните 64 битови
потребителски операционни системи за тях.
Нови операционни системи за Linux сървъри
Компаниите SuSe и Red Hat едновременно пуснаха последните версии на сървърните си
операционни платформи.
Openexchange Ser-ver 4.1 вече ще осигурява и размяна на съобщения, работа в група,
включително цялостна поддръжка на Microsoft Outlook в реално време. Операционната
система реално ще бъде на пазара от 17 ноември на цена 1240 щатски долара, лицензът
покрива десет groupware и неограничен брой e-mail клиенти. Версия 4.1 поддържа
едновременно до 2500 потребители - разликата е съществена, предишната гарантираше
едва 500. Компанията е обявила, че съвсем скоро на пазара ще излезе и инструмент,
улесняващ миграцията, който ще гарантира на клиентите бърз и лесен преход на e-mail
системите им от Microsoft Exchange 5.5.
Обновената версия - Enterprise Linux 3 на Red Hat, е базирана на Linux 2.4.21 ядро и
включва нов Logical Volume Manager за управление съхранението на данни, като
поддържа и новата Native Posix Threading Library библиотека. Enterprise Linux 3 излиза
както в 32-, така и в 64-битова версия. Предвидена е системна поддръжка за 7
платформи, включително Intel x86 и Itanium, AMD 64 (конфигурация x86-64, която се
поддържа от Opteron процесори), както и за сървърите IBM zSeries, iSeries, pSeries и
големите машини S/390.
Производителите обясняват, че технологията гарантира за операционната система и
може да обработва няколко хиляди програмни процеса. Платформата е мащабируема и
безпроблемно поддържа изпълняването на многозадачни процеси от по-активни
потребители.
Цената на Red Hat Enterprise Linux 3 варира в зависимост от конфигурацията - от 179
щатски долара за станция с базова поддръжка до 2499 долара за бази данни с бонус
поддръжка.
Поддръжка на последната версия на Red Hat Enterprise Linux вече обявиха и AMD,
BEA, Dell, Hitachi, Fujitsu, HP, IBM, Intel, NEC и др.
Windows XP
Windows XP (първоначално с кодово име Whistler) е предпоследното издание за
настолни компютри на операционната система Windows от корпорацията
„Майкрософт“. Издадена е официално на 25 октомври 2001 г. Първоначално
„Майкрософт“ публикуват две издания: Home (домашно) и Professional
(професионално). Home е предназначен за употреба в домашни условия, докато
Professional има допълнителни възможности, разработени за работа в бизнеса, като
идентификация в мрежа и поддръжка на два процесора. Двете букви „XP“ произхождат
от думата Experience (която често се свързва с приятно прекарване).
Преди XP „Майкрософт“ произвежда две линии операционни системи. Windows 95,
Windows 98 и Windows Me, са разработени за настолни компютри, но нямат надеждна
защита на паметта, докато Windows NT и Windows 2000, са насочени към фирмения,
професионалния и сървърния пазар, но са по-лошо поддържани от игрите. Windows XP
е преработка на Windows 2000 с допълнителни функции за домашни потребители; той е
първият опит на „Майкрософт“ да създаде една операционна система за всички цели.
Windows XP Home включва много от охранителните функции на Windows 2000 и
вградена защитна стена, което е част от новите опити да се обезопасят продуктите на
„Майкрософт“ след дълга история на охранителни проблеми и уязвимост.
През 2002 г. „Майкрософт България“ издадоха превод на Windows XP на български
език, който понастоящем е достъпен или като отделна система, или като интерфейсен
пакет, който може да се изтегли от сайта на „Майкрософт България“.
Нови и подобрени функции.
Уязвимост в обработката на IPSec при политиката на Windows
Две от най - новите операционни системи на Microsoft са докладвани като опасни от
гледна точка на потребителската сигурност. Уязвимостта при тях е открита в
механизма на вмъкване на IPsec в домейните на Windows Server 2008 и Windows Vista.
Системата игнорира политиката за сигурност, в следствие на което данните, които
задължително трябва да бъдат криптирани, се предават в открит вид. По този начин
злонамерен потребител може да получи достъп до важни поверителни данни в
системата.
Емулатори на операционни системи
Virtual PC 4.3 (цена при директна продажба 199 USD) - емулатор, започнал пътя си
при Apple, за да могат да се изпълняват приложения за Windows на Mac, е подходящ
почти за всеки, който има нужда да изпълнява няколко операционни системи
едновременно, макар че програмистите биха предпочели по-мощните гости на VMware.
Последното превъплъщение на тази програма - версия 4.3 - се изпълнява под
управление на Windows XP (Home и Professional editions), Windows 2000 Professional,
Windows Me, Windows 98 SE и Windows NT 4.0.
От тези операционни системи “домакини” може да създавате разлчини виртуални
машини или гости, които работят не само като последните платформи Windows, но и
като OS/2 Warp (2.1, 3.0, 4.0, WSeB и eCS), като всички версии на DOS, всички версии
на Windows от 3.1 нататък, като NetWare (5.0, 5.1 и 6.0) и Solaris. Virtual PC беше
изпробвана и с много дистрибуции на Linux.
Всеки гост е снабден със собствени звукови, видео- и мрежови платки, като лесно може
да настроите размера на паметта и твърдия диск на всеки от тях по ваше желание.
Гостите могат да бъдат конфигурирани така, че да ви напомнят да запазите или да
отхвърлите направените промени на твърдия диск по време на даден сеанс.
Създаването на виртуални мрежи е доста лесно, но имате ограничение само за една
мрежова платка на гост.
Усъвършенстваната версия 4.3 на тази програма дава възможност гостите да четат DVD
дискове (само данни, не и филми) и да има достъп до гостите посредством
дистанционно управление от други компютри. Това не издига Virtual PC чак до нивото
на VMware, но ако не сте някой закоравял програмист, този евтин емулатор би могъл да
ви свърши доста добра работа.
VMware Workstation 3.1 (цена на изтеглената версия 299 USD; в магазинната мрежа
329 USD) действа по доста подобен начин, обаче е много по-добър избор за
професионалните програмисти, които търсят начин да изпробват своите приложения.
Може да създавате много по-сложни гости, като им позволявате да използват
съвместно с хост системите SCSI и USB периферни устройства, и да изграждате много
по-сложни мрежи, като свързвате гости към реална мрежа от истински компютри или
към виртуална мрежа от виртуални машини. Гостите дори могат да използват по
няколко мрежови адаптера или да действат като истински Web или FTP сървъри,
достъпни по Internet (или по мрежата).
Последната версия на програмата е разширена с функцията “повтoряемо продължение”,
която ви дава възможност да връщате госта отново и отново към един и същи образ на
работния плот, като за първи път може да се обръщате към хост машините на VMware
чрез Windows Terminal Services и Windows XP Remote Desktop, като използвате
отдалечени компютри. Новата редакция работи с Windows, много от разпространените
версии на Linux и няколко бета-версии на Microsoft .NET Server, но не работи с OS/2 и
не ви позволява да създавате гости, на които да се изпълнява OS/2. Макар че
традиционно отблъскващият интерфейс на VMware е станал по-предразполагащ
едновременно с повишаване на възможностите на програмата, цената на тази програма
я прави по-непривлекателна за любители.
Използвана литература: http://review.sagabg.net/item_4510.html,
http://bg.wikipedia.org/wiki/Операционна_система,
http://review.sagabg.net/item_5884.html, http://expert.idg.bg/?
call=USE~expertb;&msgid=2292&b=isc, http://www.runboard.com/bdarkarts.f3.t19896,
http://www.pcworld.bg/?call=USE~home;&page=paper&n=4761,
http://review.sagabg.net/item_4510.html

byland
04-11-2010, 00:09
( Суровите повели на родовия свят в "Дервишово семе" ЛИС ) моля ви изтеглете го от помагало защото сайтът не ми позволява да пействам линкове :) Благодаря ви много :)

SmilezZz
04-11-2010, 11:13
Суровите повели на родовия свят в “Дервишово семе”
( ЛИС )
Десислава Терзийска – daina
Сборника “Диви разкази” на Николай Хайтов,ни връща към привидно отдалечени
светове , в които се оглежда човешката ни същност. Разказът “Дервишово семе”
поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формирането на етичния
свят на индивида. Противоречието между законите на рода и утвържадаването на
личността пораждат драмата на творбата . Изгубеният в законите на родовото
общество Рамаданчо се превръща в личност ,когато открива човечността у себе си .
Оказва се , че човекът се ражда не само с физическата си поява на този свят , а и с
осъзнаването на действителните стойности в живота.
Връщането на героя към света на спомените е мъчително. Изповедната форма е
свързана със себепреценката,тя е навлизане в интимния свят на индивида и поражда
съпричастност у читателя.
Най-голямата ценност за родовия свят, а и въобще в човешкото общество е животът.
Осигуряването, възпроизвеждането и опазването на живота са нравствените начала,
които управляват съществуването на общността и нейните членове.
Продължаването на рода е основното призвание на индивида в разаза. Героят
разказвач живее “със стар бубайка и с баба”. Останал е като единствен представител
на Асен-Дервишовия род и трябва да го продължи и съхрани. Старейшината взема
решение да ожени ненавършилия четиринадесет години Рамаданчо. За такова важно
и съдбовно събитие не се иска мнението на младия човек. Той е лишен от правото на
лична позиция, от възможност да изповяда чувствата си. Бъдещето му е в ръцете на
стария дядо. Ушитите “вапцани потури с капаци и гайтани” показват, че вече е част от
родовото общество, но светът на неговата индивидуалност е нарушен.
Едва в края на сватбения ден Рамадан разбира коя е неговата съпруга. Притеснението
да не наруши родовите традиции е заменено с възторг , изненада
възхищение: ...”видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета,
ей такива!”
Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се
заменят с естествената потребност- играта , в която постепенно се заражда любовта
им. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване . Обичта им е светла,
изгряваща , красива. Тя преобразява живота им и света около тях. Силвина със своята
младост, пъргавост и хубост променя дома , променя и живота на Рамаданчо. Очите
му се отварят за красотата,която придава нов смисъл на съществуването му.
Но братята на Силвина я вземат насила, защото могат още веднъж да я продадат
(“разбрали.че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръвна обида , която
изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговия дядо e на друго
мнение, внукът трябва да продължи Дервишовия род, а в търсенето на кръвно
отмъщение, той може да загине. Законите на малката затворена общност отново се
намесват в съкровения човешки свят. Младият герой няма право на лична разплата ,
преди да е изпълнил родовия си дълг. Той отново е лишен от позиция, отново друг
дърпа конците на живота му.
Когато братята на Силвина я разменят “за два пърча”, вярата на героя в родовите
ценности е разколебана. Авторът показва как грубите и примитивни представи за
стойностното в живота влизат в противоречие с чувтстата на героя . Той преосмисля
родовите традиции, моралните си задължения , учи се на смиреност и търпение. Но
душата му е прекършена ... също и красотата на Силвина, на която е посегнал Руфат –
дивито инстинктивното надделява над преклонението пред хубостта. Омразата към
съперника събужда у Рамадан тъмното начало, злото и той продължава да мечтае за
отмъщение. Отговорността за спасяването и продължаването на рода надделява у
героя. Оженен повторно, Рамадан е вече готов за това и според биологичните закони:..
“смъглиха се по лицето ми и мустаци и брада”.
Асен Дервишов, дядото умира на третия ден след раждането на внучето. Числото три
символизира естествената природа на връзката между раждането, живота и смъртта,
вечния кръговрат на природата. Кръгът около Рамадан се затваря: ( “... а на моите
ръце остави детето,жената и Руфатя”). Трудностите в новия живот , който води героят ,
му помагат да израсне духовно. Омразата отстъпва все повече на заден план
,надделява любовта,която твори добро. Желанието на Рамадан да убие смъртния враг
е заменено с грижи към болния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие (той
продължава да го мрази) , а на обичта му към Силвина, силното желание да й помогне
в трудностите. Тя облагородява съществуването му. Крепи го мечтата да се върне към
щастето и красотата на първата си любов.
Пътят на Рамаданчо няма да бъде гладък,той дълго „ще тъпче на
кръстопътя” между рода и човешкото.Преодолявайки примитивното,
първичното у себе си , Рамадан успява да се превърне в мъж . Той се
изгражда и става смела и благородна личност , достатъчно силна да
надживее омразата и да се примири със положението в името на по
възвишени ценности