PDA

View Full Version : ПОМАГАЛО!!!!!



Страници : [1] 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Tedi4ka
12-09-2008, 11:10
Ако на някой му трябва тема от помагало,но няма регистрация и не може да си я изтегли да даде линк тук на темата и аз ще му я изтегля,вместо да пуска нова тема :) :) :)

kapinka
12-09-2008, 20:30
http://download.http://www.teenproblem.net/school/6126/maskata+na+licemerieto+ima+li+ya/ и тази тема http://download.http://www.teenproblem.net/school/7032/licemerie+i+lekoverie+v+tartyuf/ .. трябва ми по най-бързия начин за утре .. Благодаря ви мн. предварително :)

nia711
12-09-2008, 21:30
dam i az imam tam taka 4e spoks pitaite si na svoboda :)

MusicIsTheKey
12-09-2008, 22:01
kapinka: http://4storing.com/v3yji/e17c2d3abaca0afc72b256af48e1ad45.html

kapinka
12-09-2008, 22:20
И аз си направих рег :) MusicIsTheKey мерси много !! :))))

run_the_show
12-09-2008, 22:57
http://zamunda.pomagalo.com/download/209/#materialzaglavie

http://zamunda.pomagalo.com/download/74942/?search=629942
http://zamunda.pomagalo.com/download/307/?search=629945
http://zamunda.pomagalo.com/download/39653/?search=629949

Много моля за тези теми че ми трябват до утре сутринта благодаря ако някои ги даде.

Tedi4ka
12-09-2008, 23:21
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/209/#materialzaglavie

http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/74942/?search=629942
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/307/?search=629945
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/39653/?search=629949

Много моля за тези теми че ми трябват до утре сутринта благодаря ако някои ги даде.

Цикълът "Зимни вечери" - лирична имперсия на социалната тъга

Лирически пластична е тъгата на Смирненски в цикъла „Зимни вечери". Болката е овладяна в притихналото мълчание на скръбта, обгърнала художествените сетива на поета. Приглушената светлина на отиващия си зимен привечерен сумрак допълва емоционалната гама на настроението. Лиричната импресия очертава предметните детайли на идваща тъга. Тя носи тъжния спомен за отминала надежда, за угаснала светлина. В пространството на минорна самота отеква замиращият тъжен шепот на душата. Той е изпълнен с неуют и с дълбоко почувстван дис-комфорт. Мракът настъпва, мислите потъват в дълбоката тишина на поетичния размисъл. Сякаш безмълвни са отронените слова на поета. Те звучат като потиснат елегичен стон, чут само от самотно откроените предметни детайли в припадащия мрак на зимната вечер. Сякаш не поетът, а реалните от действителността изповядват тъжните размисли на душата:
Като черна гробница и тая Вечер/пуст и мрачен е градът;/тъпо стъпките отекват надалече/и в тъмата се топят.
Художественото пространство на града, характерно за поезията на Смирненски, носи елементите на символно изразен трагизъм: „като черна гробница". Елегичната импресия от преживяното напомня за реалните чувства и настроения в заглъхващия далечен спомен за случилото се. Той чезне, топи се в мрака. Споменът е одухотворен. В него отекват „стъпките" на хиляди човешки съдби. Ритъмът на живота е жив, макар и отзвучал като далечно ехо в художественото пространство на лирично прискър-бие, обгърнало с неизповедима безмълвна тъга душата на поета. Всеки стон и ропот глъхне. Всеки спомен замира.
Смирненски озвучава пустотата и безмълвието. Те започват да „говорят" в предметните реалии, взети от действителността. Тъгата е студената прегръдка на света за обезнадеждената душа.
Болката става безплътна. Неин художествен израз са единствено символните образи, пронизани от невидима, струяща отвсякъде поетична скръб. Именно лиричната импресия, изтъкана от неуловима болка и символно изразена скръб, е художествено поле за безмълвна изповед тревогата на поета.
Всичко е неясно, недоизказано, смълчано. Времето и пространството се сливат. Реалните очертания на човека и света изчезват. Остава само настроението, изразено чрез лиричния мотив на поетичната фраза. Елегичните внушения са ненатрапчиви, безнадеждността - „акварелно" изразена:
Вървя край смълчаните хижи,/В море непрогледна мъгла,/и вечната бедност и грижа/ме гледат през мътни стъкла.
Срещата между поет и действителност е чрез лиричното настроение. То носи само филтрирания отзвук от реално изпитана сетивна болка, потънала в необятния свят на човешката душа, социално унизена и онеправдана. Одухотворените реалии от действителността говорят за стаената дълбоко в духа социална тъга. Тя е незрима, само усетена и почувствана. В пространството на ограбена човешка душевност е изписана картината на тъгата, на неизказаната болка и на социалното отчаяние.
Във всеки странен щрих, изписан върху емоционалното платно на социалната безнадеждност, Смирненски разчита отделна човешка съдба, трагично смълчана в безмълвието на лиричната болка. Поетичният декор е тъжен и безутешен. Груб е досегът с действителността. Художественото пространство е загатнато чрез предметни детайли, говорещи за отчужденост и безразличие. Те изразяват най-точно неуюта в човешката душа.
В пространството на словото стои лиричната недоизказаност. Настроението със своето прискър-бие говори много повече от изречените слова. Те се оказват ненужни. Не могат да изразят цялата мъка и безкрая на болката.
В поезията на Смирненски фрагментът изразява цялото. Внушава се обща представа за видяното и чутото. Картината на социалната мъка се изпълва с универсални стойности. Те обобщават човешката социално безрадостна съдба.
Човешката участ е толкова трагично безнадеждна, че индивидуалното, особеното в неговата социална съдба губи значение. Тя се слива с общото море от болка, символно изразено чрез образа на „сивата мъгла", обгърнала всичко - хора, човешки съдби и градски пейзаж.
От безкрайния неизплакан поток на човешката скръб се ражда песента на тъгата.
Но независимо от изплаканата тъга, дълбоко заровен в душата остава пламъкът на забравена ви-талност, на потисната жизненост и любов към обикновените радости в живота. Тези нови пориви, надмогнали скръбта, са изразени чрез огнения отблясък на пламналите гриви на ковашкото огнище. Тъмният силует на хората, ковачи на своята съдба, се откроява контрастно със своята мажорност като внушение и сила на изживяванията на фона на приглушената тъга и лирична недоизказаност.
Смирненски напомня за скритата огнена лава на потиснатия социален протест. Сред море от тъга върви поетът, съчувства на своите безхлебни братя. Споделя тяхната несрета съдба, като не забравя вика на тълпите и люлеещото се огнено море от раз-бунтувани, социално гневни хора.
Реалността художествено присъства със своето сурово и твърде неприветливо лице, независимо от лирическия филтър на чувства и настроения в цикъла „Зимни вечери" на Христо Смирненски.

Tedi4ka
12-09-2008, 23:22
Цветарка

Стихотворението си “Цветарка”Смирненски изгражда върху мотива за застрашената младост и красотата.Въпреки че се разгръща напълно едва след 2 строфа,той обединява около себе си както всички следващи,така и предходни строфи.Свързан е с централния образ – “малката цветарка” –но привлича и останалите образи,чрез които се изразява нейната драма.Основна художествена фигура,чрез която се осъществява творческата авторова идея,е контрастът между пейзажната и урбанистична картина,между града и цветарката,цветарката и посетителите на един локал.
Цветарка започва с нежно и загадъчно поднесено контурно изображение на Витоша:”Тази вечер Витоша е тъй…”
Назования емблематичен географски обект – планината Витоша-по косвен път конкретизира мястото на лирическото действие – София.
Пейзажът е и реалистично конкретен,и романтично красив и тъжен,изграден е с познатата образност и лексика на символизма,но е изцяло осмислен и логически подчинен на авторовата творческа интенция да изрази болката си от драматичната беззащитност и обреченост на красотата и младостта в големия град и недоволството си от антихуманното устройство на съвременното му общество.
В картината се открояват два плана.Първият е зрително осезаем и се характеризира с единството на конкретното –“тази вечер”,”Витоша”,”гребен ,”звезди”-а втория-метафорично символен-,който се експлицира в епитетите “загадъчна”,”нежна”.”см тния”и сравненията-“като теменужен остров в лунно сребърни води” и “сякаш в болка безнадеждна”.Психологизмъ т във втория план се засилва до драматично предсказание посредством ефимерни образи :”смъртен гребен”,”тънка пара”,и чрез маркери на крехкостта-“бледи есенни звезди”-и тяхното изчезване,с които читателя ще успореди в следващите строфи централния лирически персонаж на стихотворението.
На опоетизирания и анимизиран пейзаж контрастно се противопоставя урбанистичната картина:”И грамаден и задъхан…Градът няколко пъти сменя маската си празнична ,карнавална,екзекуторска.
Като детайлизира и динамизира статичната картина на града и я озвучава със звукове на”скрита мъка и печал”,поетът поставя”малката цветарка”в откритото пространство на града,в който тя е като загубено дете от приказките,прокудено от родния край,отдалечило се от близки хора,беззащитно срещу чудовището град.
В “Цветарка”само принудата на бедността я свързва с цветята.Подтекстово между тях и цветарката се създава нова асоциативна връзка – и те като нея са отделени от корена, отрязани и обречени на бързо повяхване и смърт.
Социалните и нравствени внушения се засилват в следващия епизод,в който цветарката в ситуирана в обобщаваща интериорна картина на един от локалите –нова знакова ситуация в социалното текстово поле на българската поезия:”С поглед смутен и влажен….”
Времепространството “вечер-локал” подтекстово визира идеята за социалните контрасти-вечерта за някои е забавление и отмора,а за други труд и психологическо напрежение.Към художествените детайли,с които е изобразена малката цветарка се прибавя и символното значение на жълтия цвят на хризантемите – раздяла,смърт.Към тях в следващата строфа се прибавят нови:”Върху стройното й тяло…”
Финалният стих драматично отвежда към стихотворението “Улична жена”като последно действие от драма,започнала тук,в “Цветарка”.Белег на тази трансформация откриваме в епитетите “поглед смътен и нерад”,характеризиращ девойката в последния куплет.Мотивът за пророчески тегнещата над девойката цветарка заплаха допринася за неговото психологическо единство:”болка безнадеждна”,”повестите безутешни”,”скрита мъка и печал”,”златожълти хризантеми”,”черни пипала”,”оркестърът въздъхва”,”дебне каменния град”.
Чрез възврат към началните стихове на втората строфа последната затваря текста на творбата и очертава нейната кръгова композиция:”Но от маса къмто маса…”.
В творбата се пресичат общочовешки сюжети с конкретни теми от съвремието в неговите социални и нравствено духовни измерения,на които културната памет на поета и усетът му за реалност и фикционалност са дали прекрасна поетическа форма и значимо идейно съдържание .И трите картини в “Цветарка” носят авторовото хуманистично послание,че в обществото е необходима социална справедливост ,която може да спре нравствения срив в него

Tedi4ka
12-09-2008, 23:25
Поетическата творба на Христо Смирненски “Юноша” има преднамерена и съвършена композиция. Тя започва със стихове-изповед, в която са оголени най-болезнените въпроси на човешкото съществуване:
“Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра”
финалът на творбата повтаря стиховете, за да даде отговор на един от въпросите:
“без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.”
Това е повторение-оразличаване, повторение което има за цел да открои промяна.Творбата се приема като изповед на едно съзнание, началните стихове поставят първите въпроси на битието, пред които човек се изправя и чието решение търси понякога напразно цял живот. В последните стихове на творбата лирическият герой на Смирненски е достигнал до своя отговор. Творбата е разположена между въпроса и намереният отговор. Между тях е промяната на едно съзнание, което иска да разбере света и себе си в него. Между въпроса и неговия отговор е пътят от наивната възторжена младост да социалната зрелост. Между тях е миналото на страданието и бъдещето на промяната.
Творбата следва движението на мисълта при сблъсъка и със социалната реалност. Затова тя непрекъснато се колебае между емоционално-експресивното начало и пластично-изобразителното въздействие. Тя изразява, но и рисува. Изповедност и картинност се срещат, за да постигнат лирическия драматизъм на острия сблъсък на едно съзнание със света. Изповедното начало се проявява в “аз” формата на стиха, в употребата на глаголи, които носят значението на узнаване, на прозрение. Мисълта на лирическия герой е извървяла пътя от социалната инфантилност до узнаването, до прозрението в битиен и социален план.
От своя страна пластичното начало на творбата се проявява в изобразителни картини и визуални фрагменти. Поезията на Смирненски е разточителна на цветове. Когато изобразява, той подбира думи, които носят в себе си багри и звуци. С тях рисува картини, изградени с романтичен замах, композирани на принципа на контраста. В “Юноша” противоречието между мечта и реалност става конструктивен похват. От една страна е възторжена наивност на младостта, родила във въображението на лирическия герой пластичните образи на очакването, жадуването. Срещу нея е реалността, превърната в картина на кошмарното. Желанието, мислено като въображаемо, е представено чрез отделни визуални детайли, изградени върху илюзията за светлина,лъчи, цветове: “друм от цветя”, “колесница от лунни лъчи”, “ябълков цвят”, “цветната майска зора”. Реалността, с която се сблъсква съзнанието на лирическия герой, се превръща в цялостна картина, нарисувана в тъмни тонове. Тази картина, в полумрака на която се чувстват стонове и плач, подобна на ада, е разгърната в три строфи. Тя започва със стиха:
“пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат”
и завършва:
“и човешкия Дух – обруган, окован
аз го зърнах под трънен венец”
Тръгва се от личната изповед, за да се стигне до романтичната идея за тоталното зло. Адът на човека е тук на земята, в реалното му съществуване. Смирненски рисува с пластично въздействащи детайли ужаса на този реален кошмар, но използва и стилистиката на романтичната представа, разбираща злото като световен демон:
“И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи –
златолуспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.”
Злото в тази картина е едновременно конкретно-реално и митологично-универсално. Смирненски непрекъснато се стреми творбата да е интимно-лична в изповедта си и универсална във внушенията си. За да постигне тази универсалност, той използва библейски и митологични образи и представи (“трънен венец”, “морета от кръв и сълзи”, “братята във робски керван”), както и сам създава образи-символи, в което е вложен обобщения смисъл на основните категории на човешкото битие. Тях поетът изписва с главна буква, превръщайки ги в символи на съществуването: “Живота”, “Златний телец”, “човешкия Дух”. Чрез тяхната обобщеност Смирненски създава картина на един свят, едновременно конкретна и универсална, реална и кошмарна, картина на свят, в който човека е унизен, обруган, окован.
Първите две строфи на творбата свързват илюзиите на младостта с миналото. В последните две строфи копнежът кум промяна е превърнат в мечта, устремена към бъдещето. Те създават картина на предстоящия социален взрив изцяло в модалността на жадуваното. Използвани са повелително наклонение (“Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!/ Загърмете, железни слова!) и желателни конструкции, звучащи като заклинание:
“нека пламне земята зад пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!”
Първите две строфи изразяват неосъществимостта на очакваното от лирическият герой. Те са изцяло в пространството на разочарованието.
последните две строфи са в измеренията на жадуваното сбъдване на промяната. Те са израз на копнежа по осъществяването на желанието. Първите две и последните две строфи са композиционно повторение с обърнат смисъл. Те са като обратен отпечатък една на друга: миналото и бъдещето, младостта и зрелостта, разочарованата надежда и надеждата за промяна. Между тях е настоящето – едновременно ужасяващо конкретно и разположено в несвършващото безвремие на вечното зло.
В тази отмерена, съвършена композиция емоционалният взрив на несъгласието на лирическият герой осъществява прехода между настоящето и копнежа за промяна. Стихът започва като обобщение (“И настръхнах от мрака на тази земя”), минава през характерните за лирическия стил на Смирненски три градирани глагола (“закопнях, запламтях и зова”), за да избухне в реторична, експресивно-динамична фраза: “Ах блеснете, пожари, сред ледна тъма! Загърмете, железни слова!” Апокалиптичната картина на промяната е видяна преди всичко като “рушене”. Това е поетическа представа, характерна както за лириката на Смирненски, така и за поетическия и контекст. В идеята за рушенето, за бунта, за взрива се изразяват естетическите принципи на някои авангардни поетически системи от 20-те години – бунт в социален и поетически план; рушене на стария свят и на остарелия поетически стил; взрив на обществото и взрив на познатата поетика.
Картината на рушенето-бунт Смирненски рисува чрез употребата на глаголи, които звучат (“загърмете”, “трещи”, “руши”), чрез думи, съдържащи значение на огън (“блеснете”, “пламнете”, “пожар”, “огън”), както и чрез илюзия със стихийността на природното бедствие – “ураган”. Всички те са сплетени в една динамична “огнено” – “гърмяща” картина с пределно експресивна сила:
“Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!...”
В “Юноша” съзнанието на лирическия герой изминава пътя от наивната възторженост до разочарованието, от познанието за социалната несправедливост на света до желанието този свят да бъде разрушен в бунта на гнева.
В поезията на Смирненски тази творба има по-особено място. Смирненски и поетът на блестящата реторична фраза, на тържественото звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. Лириката на Смирненски повече показва и рисува, отколкото изразява. Тя пластично изобразява света в потискащите контрасти на социалната му несправедливост или в динамиката на променящ го взрив. Разтърсен от тътен, искрящ от пламъци, разлетял се във всички посоки, светът в поезията на Смирненски е видян в момент на социален трус. Това е мигът когато “старий свят” с вековната ми несправедливост умира и в руйните се ражда надеждата за нов живот. “Юноша” е една от малкото стихотворения, в които се самоизразява човешкото съзнание и акцентът се пренася от външната към вътрешната реалност. Смирненски се интересува от промените в индивидуалното съзнание, от преходите които изминава човешката мисъл при сблъсъка си със социалната действителност , от основанията на личността да стигне до идеята за бунта. Революцията е видяна като революция на съзнанието, в нейния интимен човешки смисъл.
В “Юноша” Смирненски спира вниманието си върху отделната личност, върху индивидуалното човешко съзнание. Това придава на творбата интимност и съкровеност. Заглавието “Юноша” дава определен ключ за разбирането и, кара ни да я четем като изповед на младостта за пътя, който изминава човешкото съзнание до социалната си зрелост.
Стихотворението на Смирненски е интимно-съкровено, но и преодоляващо интимността, разтварящо я в измеренията на универсалното. В него има смислов пласт, които извежда проблема за драматичния сблъсък на човешкото съзнание с действителността от тясното му частно звучене, разширява го до всеобщия му, универсален смисъл. Прави от него не отделен въпрос на отделното човешко съществуване, а проблем на съществуващото изобщо.
“Юноша” е драматична изповед на едно съзнание, на едно поколение, на младостта изобщо за срещата и с живота и света. Творбата носи драмата на съществуването, но и надеждата за друг живот. Тя е разпъната между разочарованието и очакването, между усещането за безсмислено живеене и намерения смисъл на битието.

Tedi4ka
12-09-2008, 23:27
Потомка

Стихотворението на Елисавета Багряна "Потомка" (1925) е включено в първата стихосбирка на поетесата - "Вечната и святата" - книга, с която тя заявява едно ново присъствие в българската литература.
Двайсетте години на ХХ в. са период, характерен именно с появата на нови гласове в литературния ни живот. Скъсването с традицията, креативната реакция срещу миналото, освобождаването от рутината на образно, стилово и поетическо равнище - това са все типични отлики на онези текстове на 20-те години, които се самоосъзнават и самозаявяват като "нови". Най-общо тези тенденции биват формулирани от литературните историци като постсимволистична модерност. В тази последователност се открояват експресионизмът на Гео Милев, самобитният автентизъм на Никола Фурнаджиев, често определян по посока на имажинизма (което обаче не е особено правомерно), акмеистичните признаци в поезията на Атанас Далчев, някои препратки към футуризма (в текстовете на Г. Милев, Ламар и др.).
Тъй като в българската литература е трудно да бъде учленен следсимволистичен авангардизъм с яснотата, с която това става в някои други европейски литератури, ще се огранича само с този общ фон.
"Потомка" на Елисавета Багряна е творба-образец именно за вътрешно противоречивата приемственост на "новите" гласове спрямо едно духовно наследство, мислено като традиция. Стихотворението е изградено по схемата: теза-антитеза-синтез - композиционна метафора на неспокойната-в-себе-си традиция, на излизащата отвъд себе си приемственост.
Още заглавието - "Потомка" - обещава една история за родовата връзка. И наистина, в стилистично и образно отношение творбата е издържана в духа на родовото сказание: прародителските портрети, фамилната книга, родът, заветите, древната кръв, прабабата - това са все реалии, характерни за родоописанието. Но как са подредени те? Точно емблемите на родовата памет са представени като не-свои:
Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
Или: това е и смислово, и композиционно отчленената теза на стихотворението.
Следва антитезата, представяща всичко онова, което е свое, присъщо за лирическата героиня на Багряна:
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
На официозната, неусетена, неусвоена родова история от първа строфа е противопоставена истинската, усещаната от героинята като насъщна, генеалогия на нейната душевност. В случая, очевидно е, не става дума просто за зачеркване на миналото, а за противопоставяне на два вида минало - на своето, почувстваното минало срещу очакваното според каноните на традицията.
Така духът на скитничеството, на личния бунт, на битийната свобода става новата родова история на лирическия субект, противопоставена на обичайно статично мисленото "фамилно наследство". Нещо повече, героинята на Багряна преобръща модела на наследяване - тя се оказва потомка именно на прабабата, изключение от традиционния ред - на прародителката, излязла извън представите за правилно, редно, добродетелно. Тоест лирическата героиня не се вписва в общоприетия образец, а парадоксално сама избира представата за рода си, идентифицирайки се именно с отклонението от нормата. Или - тя построява своя "неканоничен канон".
"Неканоничният канон" на Багряна (един безспорен оксиморон) е изграден чрез представи, типични за романтическото светоусещане. Този похват впрочем напомня за връзката между модернизма от първите десетилетия на ХХ в. с някои характеристики на романтизма.
Прояви на тази тенденция са мотивите за скитничеството ("скитническа, непокорна кръв"); за греха; за среднощното бягство (нощта в патриархалния космос е времето, в което праведните спят, а "бесните" будуват). В тази последователност място има и контрастът: "прабаба тъмноока" - "чуждестранен, светъл хан". Сътветно своето пространство тук са "крайдунавските равнини", а праотците са закриляни от вятъра, наместо да живеят в дом, закриляни от стряхата например.
Така закономерно следва синтезът на творбата:
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
Тук историчното и интимното битие на героинята се сливат в лирическия изказ, в който емоционалното преживяване и фактологията на личността добиват органичен синхрон в една изповед. Така се стига до крайното обобщение на творбата: "аз съм само щерка твоя вярна,/ моя кръвна майчице-земя". Героинята най-сетне назовава истинската си прародителка - земята. Именно хтоничното, първичната свързаност със земята, изначално женското е нейният корен, в името на който тя отхвърля едно по едно ограниченията на патриархалния канон.
Мислено в един по-широк план, това стихотворение е представително именно за типа модерност на Багряна, за начина, по който тя се откроява като "нов глас" - възраждайки земното, автентичното, живото, човешки преживяемото в бунта си срещу прекалената "литературност" на поезията.

morto
12-10-2008, 00:52
ей туй ми трябва :o :-P
"Процес на обучение"

не ми дава да дам линк, но в търсачката на помагало излза най-отгоре :oops:

MusicIsTheKey
12-10-2008, 08:52
Процес на обучение

-Дидактическо понятие за процеса на обучение.
Обучението е организационно функционално единстжо между преподаването на учителя и ученето (дейността на ученика),чрез която се постига управление на вътрешната и външна активност на ученика и се формират у него умения,знания,навици и начини на познаване.
Основното дидактическо отношение между преподаване и учене.
-Когато се анализира процесоалната страна на ученето,вниманието се насочва върху интелектуалната дейност на ученика,а когато се анализират принципите,методите,формит е на обучение,вниманието се насочва главно върху преподаването и ученето,но в това единство по-самостоятелна е дейността на ученика.
-ученето,затова защото може да съществува самостоятелно извън единството преподаване и учене.Преподаването като дейност не може да съществува самостоятелно извън процеса на обучение,затова защото преподаване,което не предизвиква учене няма никакъв смисъл.
Всяко от преподаването и ученето имат своя външна и вътрешна страна.Имат своя организация,техника,методи и способи и протича във времето и пространството.Понятието учене е много тясно свързано с понятието усвояване,но двете понятия не трябва да се утъждествяват.Понятието усвояванев процеса на обучение е психологичната страна на ученето т.е. чрез това понятие показваме как педагогическите въздействия се отразяват в съзнанието на ученика.Усвояването трябва да се разглежда като вътрешната страна на ученето.
Вътрешната страна на ученето е технологията на организация на тази познавателна дейност-ученето.
Ученето е различно от усвояването.
В процесът на обучение познавателна дейност извършва само учащият се.Учебното познание,което се придобива в процеса на обучението е в следствие,както от ученето така и от преподаването,докато познанието в изследователната дейност.Най-добре особенностите на учебното познание могат да се открият на фона на особенностите на научното познание.Основните критерий на това сравнение се свеждат до търсенето на въпроса,какво се опознава и как се опознава.Ученият винаги достига до обективно ново знание,ново което не е известно до сега.Ученикът в процеса на обучение достига до субективно ново значение,ново само за ученика.
Предметът на научното познание се формира от ученият,поставя се от учителят,който се съобразява с държавните документи за учебното съдържание.
В процесът на научното познание,ученият използва цялото научно знание известно до момента,докато в процеса на учебното познание се използват само отделни части от наличното знание,които са обословени от степента на развитие на ученика.
Пътят на научното познание постигнато чрез изследване е оригинален,труден,продължи телен,докато пътят на учебното познание е рационален,кратък,дидактич ески редуциран съобразно възрастта и развитието на учениците.
Целите на познанието-целта на ученият е развитие на науката.Целите на научното познание от потрбностите на живота,докато целта на учебното познание е развитие и формиране на ученика.И двата вида познание се подчиняват на общи закономерности и възпроизвеждат в различна степен структурата на познавателния акт т.е. от живото съзерцание към абстрактното мислене и от там към практиката.


Структури на процеса на обучение.


Съвкупност от етапи,които се намират в определено отношение по между си.Тези отношения творят своеобразие към структурата и предават определени характеристики на целостта на процеса на обучение.
1.Сократова структура на процеса на обучение
въпрос-отговор Индуктивно заключение.
2.Хербарт.
ясност-асоциация-система-метод
3.Дидактико-психологическа структура на процеса на обучение
-възприемане на новия учебен материал.
-усмисляне и осъзнаване обобщаване на новия учебен материал.
-затвърдяване на учебния материал.
-прилагане знанията на практика,формиране на умения и навици.

Tedi4ka
12-11-2008, 00:26
Продължавайте да пускате тук линкове за теглене на теми от помагалото :)

dAiSy94
12-14-2008, 17:07
ako може да ми дадеш на следните :
http://download.pomagalo.com/698/jivotyt+ima+smisyl+samo+kato+zadacha+ili+dylg/?cfr=894
http://download.pomagalo.com/827/moite+mechti+mechti+ese+po+temata/?search=7196402
http://download.pomagalo.com/18805/chovek+e+tolkova+golyam+kolkoto+sa+golemi+mechtite +mu/?cfr=827
http://download.pomagalo.com/895/ese+na+svobodna+tema+chudoto+na+proshkata/?search=7196402
http://download.pomagalo.com/6402/jivotyt+bez+lyubov/?search=7196402
http://download.pomagalo.com/10202/priyatelstvoto+bez+koeto+ne+mojem/?search=7196402
http://download.pomagalo.com/20147/priyatelite+sa+sykrovishte+koeto+ukrasyava+choveka/?cfr=10202

Тези теми най ми харесаха. Темите са общо на брой 6. Знам че са малко повечко, но все още не съм се насочила кам коя да пиша.
Ще ти бъда благодарна ако ми пеистнеш тук ! :-) :-) :-) :-) :-)

Tedi4ka
12-14-2008, 17:14
Втората:
Мечтата - онази магия, която всеки иска да не забрави никога, онази магична пръчица, която всеки иска да притежава.
Детето и мечтата.
Майката и мечтата,
мъжете и мечтите ,
жените и мечтите.
Във всеки човек е скрита тази сакралност негова, тази истинност негова да вижда отвъд хоризонта, да гради отвъд хоризонта.
Да не спира в порциите земни свои.
Да не вижда огради, да не среща прегради.
Защото мечтата е онази малка истина за всеки от нас, която прави живота ни голям, прави ни не велики и силни завоеватели на света, но навярно ни прави виждащи там, където няма видимост, чакащи там, където нищо не може да се очаква.
Неспящи и незрящи в мечтите няма.
Не мечтай - понякога се казва на детето, а работи, а учи. А не са ли мечтите неговата работа. Не са ли неговите мечти неговото училище в което той може да открие своите възможности, своите проекции на голям човек и на Всезнайкото в себе си тогава не казва - да, защото мечтите са без предели.
Мечтите са като огромни океани . Може да се преплуват с лекота.
Може да се изкачат върхове с острота.
Може да се открият степени и системи пак там - в света на мечтите.
Там - в този свят е много красиво.
Защото няма невъзможни неща. Защото няма несигурни неща. Защото няма неверни неща. Защото няма ограничители, няма парадигми стари, няма проекции песимистични.
Защото оптимистът мечтае.
Защото вярващият мечтае.
Защото оптимистът открива в своите мечти онази магия, която носи в себе си, онази истина която носи в себе си. Не да намери поредната малка порция въздух, поредното малко преживяване, а там - в този оптимистично реален свят на мечтите свои той става Кандид на своето време, става канара, която никой не може да събори.
Защото само той може дори да премести канари в своя свят на своите мечти.
Защото неговата енергия е невероятна.
Защото неговото зареждане с тази енергия е огромно.
Потенциалът и мечтата.
Потенциалната структура на мечтата. Там, в нея се крие това чудо - мечта.
От там - от този потенциал може да се започне - не, а трябва да се започне. Защото чудото на всеки един човек е да не спира да мечтае, да претворява мечтите си, да окриля мечтите си, да намира поле за мечтите си и да не забравя своя полет на своите мечти.
Защото на крилете на мечтите се лети леко.
Защото на крилете на младостта на мечтите се откриват прекрасни светове.

В този свят на мечтите е толкова точно и ясно всичко, толкова лесно се стига до звездите, толкова силно се проявяват световете, че всичко е като магия .
И когато в тези мечти се впише и магията на обичта, и когато в тези мечти се впише и открие територията им необятна - възможностите на мечтите, светът на мечтите става реалност, става ревизия и решение.
Торнадото в живота на такъв човек е невъзможно. Защото мечтите се носят със своята еманация, те откриват и разчистват невъзможни пътища, отделят света на невъзможното от света на нереалното и започват да работят там.
И когато започнат да се случват невъзможни неща - това е знак, че твоите мечти започват да стават твои истински приятели. Твои истински навигатори, които не те лъжат , не те подвеждат, не те правят хрисим и недостатъчен в твоя ден, не те правят човек, живеещ по законите на недоимъка свой, а започваш да опознаваш онези закони на изобилието, които могат да те изведат и те извеждат в твоя свят на красота и сигурност.
Мечтите.
Правят ли тандем с теб.
Мечтата затова е мечта, мечтите затова са мечти, защото са необятни, защото са невероятни, защото нямат граници, защото няма гаранции, но са желани.
Но са търсени. Всеки ги търси. Всеки навярно като Аладин иска да запали своята вълшебна лампа и да открие своите още по-вълшебни мечти.
Защото в света на мечтите е леко и красиво.
Защото този свят на мечтите може да изгради и твоя реален свят също така красиво.
Защото отговорностите, които поемаш в живота си за израстването твое ако станат твоята същност, твое преоткриване на светът на твоите мечти и най-трудното става леко. И най-тежкото става ясно и точно.
Мечтите - те не са нашите чадъри, които ни пазят със сянката си.
Те са нашите крила.
Те са нашите викториански мозайки, които правим по-най-красивия за нас начин.
И ако ги претворяваме също толкова красиво!
Светът навярно би станал оазис на красота.
Да си помечтаем за този оазис.
Да вярваме в този оазис.
Защото дори нашият реален свят да не се допира до света на нашите мечти - то този свят на мечтите вече съществува. Там - в онова пространство на нашата магия на нашия ментален свят и се възпроизвежда.
\"Мечтайте. Реализирайте първите си 5 мечти и създайте други свои\".- Така мечтае един български мим, който има покрити Гинесови рекорди, който има свои не кули, а свои върхове.
Не върхове на славата, а открили покорил свои върхове на своите мечти.
Човек, който ни казва колко е леко и истинско да се мечтае. Колко е необходимо да се мечтае. Колко е важно да се мечтае.
Това е онзи свят на магнетизъм, който привличаш постоянно в мечтите си.
Защото там - в тези мечти си истински. Там си добър - не, а там си вълшебник. Там си маг , там си мистерия. Там - в мечтите няма истерия.
Там - в мечтите има чистота, сакрални чувства, и най-вече любов и окриленост.
И когато мечтае човек получава сила.
И когато човек мечтае получава степени.
И когато човек мечтае получава селективност на своя свят, съзидателност и сигурност.
Съвършенство и красота.
Съзидателност и сетивност.
В този свят на омайване не се разчита, но в този свят се разгаря огънят на озарението. Открива се огънят на олекотяването и отварянето на Сезамовите порти става много лесно .
Лекотата става твоята крилата система.
Лаикът в теб си отива.
Ставаш като лазерен лъч за своето време, за своите истини и своята същност.
Същността на мечтата .
Мечта и желание.
Мечтата желание ли е .
Навярно не е, защото желанието е поредното искане. Поредното виждане на онова, което нямаш, онова, което си видял до тебе , но не го притежаваш, онова, което другият до теб вече е сътворил да стане също твое не толкова творение и изобретение, а твое присъствие.
В желанието влагаш емоциите свои.
В мечтата влагаш чувствата свои.
В желанието влагаш чуждата сигурност, виждайки своята несигурност.
В мечтите виждаш своята сигурност, виждаш своето голямо Аз. Виждаш онзи вълшебник, който можеш да бъдеш. Защото твоят свят е единственото нещо , което те вълнува, защото твоят свят е онова, което ти градиш и измерваш с твоите сакралности и огряваш със своята светлина.
Да - мечтите навярно са положени желания, но желания за големи светове, където дребното, малкото, нестабилното не намира своето място.
Там в тези светове на мечтите може да се постигне всичко, можеш да станеш най-добрият лекар, можеш да откриеш най-добрият математик в себе си, можеш да сътвориш светове на творчески необятности, на вълшебства на душата, на стана свой да изтъчеш своите най-красиви неща.
За художника мечтите са неговите още ненарисувани картини --неговата единствена и ненарисувана красива картина, за актьора мечтите му са навярно да изиграе най-красивата си роля, за детето да стане голям вълшебник като своя голям татко и своя магьосница като своята мама, докато се простира в своите мечти и с световете на големите до него.
И когато пусне своите дълбоки корени , и когато му помогнат близките до него да укрепи своите крила то става една не прелетна птица , а става като Джонатан чайката - търси съвършенството, открива светове на магии свои, намира селския двор и го прави вълшебен оазис, открива морето и го прави вълшебно озарение.
Да. Мечтите са нашите красиви пътеводители. Те са нашите красиви и далновидни приятели.
Те са нашите мойсеевски пътища в откриването на нови светове и нови и святи проекции.
Да мечтаем. Да вярваме в мечтите свои.
Да окриляме мечтите на детето в нас и до нас. Да не спираме да мечтаем като мъже, като бащи.
Да не излизаме от тази магия на мечтите като жени, като майки.
Защото там - в твоите, в моите,в мечтите на всички е не отклонението човешко, а отклика човешки да направим света още по-човешки , още по- красив.

Tedi4ka
12-14-2008, 17:15
ЕСЕ


Радослав Стефанов Рибарски 10в клас

Животът има смисъл само като задача или дълг

Мадзини

Всеки човек в своя живот се стреми да живее щастливо и постигането на това щастие е главна задача в жизнения му път.Следователно животът има истински смисъл, само когато човек живее добре.
Всеки има своя цел в живота, свързана с желанието му да бъде щастлив.Всички наши действия са свързани с нашето щастие.Хората винаги си поставят някакви цели.Тези цели ги водят като светлина, която показва пътя на изгубил се пътник.Но има близки, непосредствени задачи, задачи еднодневки.А има и големи, по-далечни цели, към осъществяването на които е насочена цялата ни дейност.Те се извисяват по магистралата на живота.Чувството за добре осмислен и щастлив живот се получава от съзнанието за постигната цел и главно от нейната значителност.И колкото по-значителни са целите, толкова по-голямо е удовлетворението от живота.Съществуването ни е изпълнено с различни мечти и стремежи, постигането на една мечта е предпоставка за поставяне и евентуално постигане на друга и този постоянен кръговрат е в основата на нашия живот.Той ни дава силата и мотивацията за преодоляване на перипетиите, с които е изпълнен нашият жизнен път. Ето защо мисля, че животът е безсмислен и безинтересен без целите и стремежите, които гоним всеки ден.

Tedi4ka
12-14-2008, 17:17
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му


Някой някога ми беше казал, че мечтаейки човек всъщност живее. И така разделил се веднъж с мечтите си, той губи живота - остава му само едно празно съществуване. Оттогава нататък аз не спирам да живея всеки ден!
Опитай и ти! Затвори очи... Кажи ми какво виждаш. Нищо? Само черно? Хм...не ги отваряй, недей, погледни пак? Наистина ли не виждаш нищо... А значи все пак ги съзря - да. Какво е? Лицето на любим човек? Или виждаш себе си на любимо място? Къде си сега? На брега на морето? Заровил краката си в студения пясък? Усещаш ли как вятърът си играе с теб, чуваш гласa ми, а ти се струва , че слушаш вълните... А онази ръка, здраво стиснала твоята, чия е ? Негова... Усещаш ли колко е близо до теб? Сякаш можеш да го докоснеш, да го почувстваш! Почти улавяш мига и в един момент - хоп - и всичко изчезва. Отворил си очи.
Приятно е, нали? Осъзнаваш ли колко често се замечтаваш, без да се усетиш, случва ти се непрекъснато и то съвсем неволно! Всекидневно си подаряваш толкова много малки мигове, че едва ли сега би се сетил за всички. Мигове, които те карат да се усмихваш...
Може би ще ми кажеш - да, но мечтите са си мечти, човек не може да живее само с тях!
И си прав, но я си помисли - може ли без тях? Помисли си на какво би приличала земята, ако хората не мечтаехa - едно празно и пусто място с хора, сериозни и улисани в ежедневието си, почти забравили, че са живи. Та нали именно мечтите са тези, които те карат всяка сутрин да отваряш очи и да започваш деня си с желание, с копнеж, със съзнанието, че те очаква един страхотен ден. Ден, в който може да ти се случи нещо чудесно. Та нали именно мечтите са тези, които те карат да продължаваш да се бориш, дори да знаеш, че водиш една обречена битка. Та нали те изпълват душата ти със стремеж да изградиш бъдещето си - такова, каквото го искаш ти...И дори да не успееш, ти пак си доволен, защото все пак си постигнал много, благодарение на мечтите си. Защото си живял и си се трудил толкова много за сбъдването им. Разбира се нищо не може да стане точно така, както си го искал ти, но колкото повече резултатът се доближава до замисленото, толкова по-голямо е удовлетворението ти.
Сега може би ще попиташ - какво да правя когато мечтите се превърнат в илюзии?
Ха, ами я се замисли сам! Може ли нещо, което си градил толкова време, в което си вярвал, с което си живял, да бъде нереално? Да бъде илюзия? Не! Илюзиите не са разбити мечти - те са просто красиви лъжи. Лъжи, с които са те омайвали, лъжи , в които си повярвал... Но не обвинявай мечтите вместо тях! Те не са виновни - те са част от теб!
За това - имайте ги! И никога не се страхувайте, че с времето ще изчезнат - те са си във вас, те живеят във вас, а вие живеете чрез тях!
Мечтайте всеки ден, защото колкото по-големи са мечтите ви, толкова по-големи сте и вие!

Tedi4ka
12-14-2008, 17:18
Есе на свободна тема - Чудото на прошката

Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.
Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават живота и го лишават от радост и мир.
Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи незабавно.
Прошката ни освобождавана от непрестанното самонаказване, което ни налага решението да мразим. Прошката ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Решението да простим ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от вината и неприязънта.
Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо.
Последиците от това, че не можем да простим на себе си или на другите са очевидни и като правило - изключително тежки. Омразата е гибел за съвършеното здраве. Изберете не-прошката; изберете омразата и животът ви завинаги ще е изпълнен с ненавист, дълбоко разочарование и маниакално самосъжаление.
Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата - най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката.
Законът за прошката се спазва много трудно. Той ни кара да преразгледаме мотивите си. Изисква да се вгледаме надълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно.
Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме своя истина. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не иска от нас да живеем, опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.
Законът за прошката ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его.
Законът е общовалиден и има еднаква сила във всички човешки взаимоотношения: лични, семейни, професионални, обществени. Прошката е в сила за всичко, при всекиго, винаги.
Нищо не осквернява съвършеното здраве на духа и тялото повече от ненавистта, угризенията и взаимните обвинения. Тези емоции са много по-опасни за нашето здраве от най-тежката физическа травма.
Как изглежда Законът за прошката в действие. Мога да отговоря на този въпрос единствено с личния си опит.
Лежах у дома, измършавял от рака, с непрекъснати болки. Всички - и семейството, и лекарите, а и аз самият знаехме, че умирам. И въпреки това нещо ме държеше. Звънях по телефона на всеки, който бе оцелял. Исках да разбера как го е постигнал. Отговорите винаги бяха: \"Необходимо е да простиш. Опрощаването променя нещата.\"
Първата ми реакция беше: \"Няма какво да прощавам. Опрощаването не е мой проблем.\" Грешах.
На първо място бе моята критичност. Каквото и да погледнех, аз търсех да открия какво не му е наред. Правех това без изключение. Любимият ми обект бяха хората. Набързо изучавах даден човек, за да открия къде са слабите му места. Правех го с цел да унижа някого, за да се издигна над него в своите представи. Моето мислене беше изкривено, лишено от милосърдие и състрадание.
Критичността ми преминаваше в обвинения. Заемах ролята на съдник. Бях убеден, че правият винаги съм аз. Раздавах присъди и продължавах да доказвам правотата си на друго място. Моето отровно поведение бе основната причина за диагнозата, която сам си отсъдих. Бях въплътил чувството си за достойнство и пълноценност в представата, че винаги съм прав. Изпитвах потребност всеки да знае и признае, че съм прав.
Поведение на враждебност, породена от убеждението, че винаги сме прави и че трябва на всяка цена да отстоим правотата си, води до огромни загуби на енергия, генерирайки негативен дух и дух на противопоставяне, което е чиста емоционална отрова и за нас, и за другите.
След втората операция, която потвърди, че ракът се е разпространил в лимфната система, ми оставаха 30 дни живот. И едва тогава, с произнесена смъртна присъда, знаейки часа на изпълнението й, аз започнах своето пътуване към благосъстоянието на ума, духа и тялото си.
Свързвах се непрекъснато с хора, успели да оцелеят, и от всички чувах все едно и също: \"Трябва да простиш.\" Отпадайки все повече физически, започвах своята работа по опрощаването. Процесът се състои в съзнателни решения и действия, които са неразделна част от явлението опрощаване. Всеки сам открива своя начин да престане да изразява отрицателни чувства, да сложи черта на миналите несправедливости, били те действителни или въображаеми. Луиз Хей казва, че е достатъчно да поискаме да простим; за начина ще се погрижи Вселената.
Проумее ли се веднъж идеята за прошката, тя трябва да се прилага непрекъснато и искрено. Тя не е еднократен акт, а начин на живот. Същността на процеса е в това, да изчистиш враждебното си отношение към човека, на когото искаш да простиш - все едно дали това е някой друг или ти самият, и да започнеш да си представяш, че му се случват хубави и добри неща.
В леглото, в което умирах, написах на лист:
Име:
Премахни:
Утвърди:
И започнах да съставям дълъг списък от имена на хора, на които трябваше да простя. Притварях очи, отпусках се и ясно си представях човека. Представях си как казвам от цялата си душа: \"Прощавам ти. Прощавам ти изцяло за всяка неприятност, която си ми създал; за всичко, което не си направил за мен.\" Припомнях си отделни случаи. Не се вторачвах в подробности, просто си спомнях отделните случки и освобождавах неприязънта, признавайки, че вината всъщност е била моя.
После си представях как на този човек му се случва нещо хубаво; как има това, към което се стреми. Виждах го усмихнат, щастлив, доволен. Да поискаш на другия да му се случи нещо хубаво, е част от процеса на опрощаването.
Не винаги всичко минаваше гладко. С изненада установих, че се съпротивлявам; болката оставаше. Постоянствах и след 3-4 упражнения успях да постигна емоционалната и духовна промяна, която ми бе необходима, за да изчистя от себе си задръстващата ме отрова. Когато не успявах, казвах: \"Боже, вземи това, не мога повече.\"
Трудният момент от процеса на опрощаването за мен бе да си представям, че на другия му се случва нещо хубаво. Искрено се отдадох на този процес, без да очаквам облекчение.
Докато работех върху опрощаването, открих, че започвам да опознавам хората, на които се опитвам да простя; да проумявам мотивите им.
Ден след ден напредвах по списъка. Назовавах хора. Прощавах им и ги освобождавах от вината. Утвърждавах ги. По много пъти се връщах на някои имена, особено когато споменът за тях ме изпълваше с голямо безпокойство. И предлагах моята прошка с голяма искреност.
В някои случаи се оказа, че работата трябва да продължи чрез личен контакт; че на някои хора трябва да се извиня лично, не чрез писането. А това определено не беше лесно. Всъщност, това бяха едни от най-трудните моменти в живота ми: да се изправя очи в очи с човека, когото смятах за враг, и да му поискам прошка. Но и никога през живота си не съм изживявал такова облекчение, както след като съм намерил сили да е изправя пред врага си и да му поискам прошка. Едва тогава познах свободата; проумях, че прошката освобождава мен.
Времето, когато работех по опрощаването, бе обратът във физическото ми оздравяване. Започнах да наваксвам изгубените килограми; по-лесно се справях с болките; мислите ми все по-дълго се задържаха в бъдещето, което предстоеше. И тези мисли бяха положителни, далеч от страха за предстоящата смърт.
Вярвам, че с опрощаването ние се променяме не само на духовно ниво; променя се нашата биохимия. Знам, че лекарите и приятелите ми се чувстват неловко, когато споделям с тях своята вяра в силата на прошката, но факт е, че качеството на живот рязко се подобрява, когато се практикува Законът за прошката.
Освободете се чрез прошката!

LiloTa
12-14-2008, 17:19
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=215201

Tedi4ka
12-14-2008, 17:19
Приятелите са съкровище, което украсява човека
Есе

С първите си стъпки и първите думи, които изречем в опит да опишем заобикалящия ни свят, започваме своето така наречено индивидуално развитие, по време на което обаче се сблъскваме едва със една малка част от това, което преживяваме по-късно като зрели хора. До нас винаги има хора, които споделят с готовност както радостта така и циничните парадокси в нашия живот. Винаги съм смятала, че семейството остава на заден план, когато става въпрос за споделяне и разрешаване на проблеми, защото връзката с родителите ни и роднините ни не винаги има символичния смисъл на гаранция за идеално разбирателство и безусловно доверие. Ето защо приятелите са хората, които изиграват една изключително важна роля в развитието ни като самостоятелно мислещи и действащи личности.
Cлед като напуснем дома си и започнем самостоятелен живот, влиянието на външни лица над нас се увеличава, въпреки че вече разчитаме повече на придобит житейски опит и не се подаваме лесно на съвети и провокации относно поведението и начина си на мислене. Така или иначе всеки човек има моменти на слабост и е податлив на атаките на своите зложелатели и врагове. В този смисъл приятелството наистина е съкровище, защото то ни предлага някаква дори и минимална защита и закрила от положението в което се намираме, разбиране на проблемите ни и трезвата преценка, която не винаги е по силите ни. Потребността от социална причастност стои сравнително ниско в пирамидата на човешките потребности т.е. всеки малко или много изпитва нуждата да създава близки отношения, да завързва приятелства и да се чувства като част от общност. Със годините се натрупва опит и въпреки това е трудно да бъде различено веднага истинското приятелство. Единственият сигурен ход е да се заложи на времето, в течение на което разбираме кои са истински стоиностните неща и хора в живота ни. Истинското приятелство означава съпричастност, доверие и лоялност, които не са подплатени със скрити намерения, а единствено с отзивчивост и любов.
Един мои приятел тази вечер ми каза нещо,което искрено ме разсмя и същевременно веднага го свързах с темата на есето си: „Истинското приятелство не се казва, а се доказва, и то не на маса, а в трудни моменти когато не се и надяваш на помощ”. И аз повярвах на тези думи – не защото звучат правдоподобно, а защото ги казва някой,който влага смисъл в тях и добре разбира какво означава да си лоялен и верен приятел дори с риск да навредиш на себе си. С този житейски пример искам да подкрепя идеята, че стойността на съкровището приятелство е много далеч от всичко материално. Тя е в това, че имаш известна сигурност и обезпеченост, поради факта, че в трудностите никога няма да останеш сам. Никой не може да те предпази от падане, но близките до сърцето ти хора могат да ти помогнат да се изправиш и да продължиш напред. С приятелите си изживяваме най-красивите и незабравими мигове в целия си живот , защото независимо дали просто излизаме с тях на кафе или предприемаме нещо много по-екстремно, това са моменти на щастие, които остават в паметта ни за цял живот,дори когато много други неща избледнеят или изчезнат напълно. А щастието, подобно на всяка емоция, оставя следа не само в сърцето, а и върху лицата на хората.
Взимайки предвид различията между нас, много хора съставят теории за това кои са най-силните и трайни приятелства. Някои смятат че противоположната посока на мислене на интровертния и екстровертния тип хора са един вид начин да се попълнят пропуските и да се изгладят недостатъците в житейските възгледи и на двете страни, а други, че общите интереси са по-добра предпоставка. Аз считам подобни “рецепти” за създаване на приятелска близост за неправдоподобни. Твърде често обстоятелствата, а не човешките качества са в основата на приятелските отношения и на всички останали връзки и контакти, които създаваме. Общите цели, мотиви, ценности и ангажираността с един и същ проблем са достатъчни за появата на едно истинско и трайно приятелство.
Всъщност много по-важно е да откриеш в човека срещу теб това, което те грабва и привлича вниманието ти, да го почувстваш със сърцето си, а не да се луташ в психологическата му характеристика и да изтъкваш недостатъците, които в голямо или малко количество ти също притежаваш. Не трябва да се забравя, че най-голямото съкровище, което може да накара цялото ти същество да засияе, са онези прекрасни мигове с приятелите ти, в рамките на които за 5 минути изживяваш повече отколкото може би някои преживяват за цял един живот.

Tedi4ka
12-14-2008, 17:22
Приятелството, без което не можем

/есе/

Приятел – така наричаме този, който ни помага в нужда, споделя тайните си с нас /както и ние с него/ и често пъти ни е от полза.
Но щом тези неща се извършват от един или най-много двама наши съученици, студенти, работещи и т.н. хора – какви са останалите ни „приятели”? Питали ли сте се някога това?! Защото аз – да! Другите наши колеги са просто познати, а не истински приятели. Помагаме им в трудни моменти, а после, когато ние се нуждаем от помощ – те ни пренебрегват.
Истинският приятел се поставя на наше място. Дори да не може да направи нещо, той се опитва да открие друго решение. Той е някой, на когото можем да разчитаме.
Често пъти изпадаме в депресия, мъка и раздяла… Тогава на помощ идват за пореден път приятелите, на които опираме глави. Тогава те ни дават съвети как е най-добре да постъпим в определена ситуация.
С течение на времето връзката между нас и нашите приятели е станала „мини китайска стена”, която всъщност въобще не е „мини”, защото под тази дума е скрит много дълбок смисъл. А именно зад този смисъл се крият компромисите и силното участие на разума.
Имало е случаи, когато приятелство е било разрушено заради човек от другия пол. Това не бива да се допуска при една силна дружба!
Една поговорка гласи: „Приятелство дълго се гради, но за миг рухва.”
Затова сами преценете приятелите и познатите си. И не забравяйте, че приятелството е нещото, без което не можем да оцелеем на този свят!!!




Приятелството, без което не можем

/стихотворение/

Приятел ли си ми – кажи?!
Приятел, без когото аз не мога?
Приятел ли си – не лъжи!
Приятел, търсещ моята опора?!

Приятелю, сега аз осъзнах
Ти слънце си във моя ден,
в добро и в лошо, в радост и в тъга
ти знаеш случващото се със мен!

Без твоето приятелство не мога,
не мога и без твоята опора
да грабя от живота със наслада,
дори усмивката ти ми помага!

Tedi4ka
12-14-2008, 17:23
Жиботът без любов
(есе)

Животът е един труден път,който трябва да извървиш,за да се превърнеш в човек.По този път те съпътстват нещастия,трудности и хиляди премеждия,които трябва да преодолееш.Има едно нещо,което винаги те крепи в този живот-любовта.
Едно дете пораства здраво,силно и по-подготвено за премеждията,ако родителите му помагат,съветват го и най-важното обичат.Приятелите са също онези хора,които те забавляват,подкрепят и обичат.Това са истинските приятели.
Има един проблем,който все по-често се среща в този труден и напрегнат свят-разводът между родителите.Само децата,които са го преживели,знаят какво е да си близо до единия родител,който си изкарва цялата болка върху теб,и да си далече от другия,който често дори не знаеш къде е.Майките и бащите се карат,бият,крещят и сякаш не усещат как в другата стая едно малко дете се е сгушило под завивките и плаче.Дори си позволяват на следващия ден да го лъжат,че нищо не е станало,че всичко е наред”така е моето дете”.А знаят ли те колко много боли да те лъжат?
Така след месец идва разводът,често братчето или сестричето отиват да живеят при другия родител,което боли още повече.Чувстваш как животът вече няма смисъл за теб.Стоиш и си мислиш:”По дяволите,татко биеше майка,всичко беше толкова ужасно,но все пак ми е баща.Обичам го!”.
След години порастваш,търсиш малко любов,държиш се добре с другите,но често нервите ти,които вече са опънати от този живот,те предават.Започваш да викаш на приятелите си,сякаш те са виновни за всички онези нощи,в които не си заспивал,задушаван от сълзи.Те започват да те отбягват и изоставят.
Така оставаш в този живот без любов и насреща застават алкохолът,цигарите и още по-страшните наркотици,които убиват малко по малко,клетка по клетка жизненото ти съзнание.Ако успееш да издържиш без тях-живееш,ако ли не умираш като начало духовно,а след това и физически.Човекът,който не получава любов изглежда болнав,пропада психически и престава да мисли за бъдещето си.Интересите от детството са си отишли,желанието за живот също го няма.А човекът,който отнема любов,та дори жовот,не заслужава да живее.Тои е по-страшен от „онези” наркотици.
Напрегнатото ни ежедневие,този сложен живот,са виновни за тази омраза,която съществува между хората.Децата в училище се борят за добри оценки и често подценяват съучениците си.Често един обикновен клас прилича на бойно поле,вкоето всеки се бие срещу другия с огромна омраза.След училище децата се прибират и застават пред компютрите,чувствайки го за свой най-добър приятел.Ха,та това е само една машина.Тя не мрази,но и не обича.Стои си кротко пред теб и изпълнява стриктно командите ти.Авремето навън е толкова приятно,слънчево.Излез,пор зходи се,намери приятел.Животът без любов убива!Пази се!
Любовта прави хората по-красиви,по-човечни и най-вече по-добри.А какво му трябва на човек в този живот?Разбира се,че малко доброта и любов!

kyklataaaaaaaaaa
12-14-2008, 19:22
http://download.http://www.teenproblem.net/school/53744/analiz+na+edna+bylgarka/

infern00
12-14-2008, 19:39
http://download.pomagalo.com/81833/kukuvic...?search=7203985

http://download.pomagalo.com/2955/kukuvica...?search=7203985

Ще съм много благодарен.Трябват ми спешно.

dAiSy94
12-14-2008, 19:42
Искренно Ви Благодаря, че ми помогнахте !!!!
:-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)

Tedi4ka
12-15-2008, 00:46
http://download.http://www.teenproblem.net/school/53744/analiz+na+edna+bylgarka/

Вазовият разказа “Една Българка “ смислово е обвързан с паметен за българската история момент – разгрома на Ботевата чета. В трагично време на изпитания, на робско примирение и страх се откроява образът на главната героиня – баба Илийца. В света на творбата ря остава вярна на своя родолюбив и християнски дълг,на своето разбиране за добро.
За да утвърди представата за духованта сила и воля на героинята,авторът я поставя пред пътя на подвигът изпълнен с изпитания .Повествователят не крие ,че баба Илийца се страхува.Да се страхуваш е човешко,страхъте естествена реакция срещу опасността.Въздействената сила на Вазовата героиня е в надмогването на страха. Чрез извършването на подвига баба Илийца доказва ,че напълно е победила страха.
Още в самото начало на творбата Вазов разкрива героизма на старата жена.Във времето на робски ужас,когато безмощната рая изпитва на гърба си турската безчинства заради саможертвеното дело на Ботевите четници,когато мъжете са се изпокрили,когато жените на брега на Искъра безпорно се подчиняват на хаджи Хасан ага,единствена баба Илийца се осмелява да се изправи пред него с молба да я пусне в ладията –задари внучето. Моли милост от немилостивия,опитва се да събуди бащинските чувства в закоравялата душа на турчина ,да събуди доброто в човека,а не в поробителя. Тук тя се изправя пред страха си от турската власт и успява да го умилостиви.
Неочакваната среща в целовата гора с Ботевия четник представя селянката като истинки добра християнка и българка.Първоначалната й уплаха ,породена от съзнанието,че е срещнала един от “ония”,”дето ги гонят сега”,отстъпва място на състраданието ,което е в основата на човешката нравственост. Тръгнала да търси Божията помощ за болното си внуче , българката не може да остави безпомощен един син на България,тръгнал “за християнска вяра курбан да става”.Изборът на б.И. “да стори това добро” – да помогне ,идва без драматизъм и вътрешна борба. Тя е християнка,а дълг на добрия християнин е да помогне на страдащия.Желанието й да помогне в бедата на четника в свързано и с плахата надежда,че Бог ще спаси внучето: “Беки и Бог се умилови и поживи детето.”
Срещата на баба Илийца с калугера представлява своеобразна борба м/у страха и героизма .Индивидуализираното лице на страха Вазов изгражда в образа на калугера.Отец евтимий също като б. И. знае какво е извън манастира,но за разлика от нея не може да надмогне уплахата си – инстинктът на роба се е пробудил у него . Самозалъгва се ,ч е е защитен зад високите стени;безраличен към съдбата на народа и неговие саможертвени синове,бездушен към чуждата болка.Отец Евтимий не е истински Божи служител,не е добър християнин и добър българин.Призван да бъде посредник между човешката болка и Божията милост,той е безразличен и към двете.Превърнал е божия храм,където всеки търси утеха, в убежище за собствения си страх.
Противопоставяйки образите на баба илийца и калугера,авторът разкрива две лица на човека, на страха и героизма.
За да утвърди представата за духовната сила и волята на героинята,повествователя я поставя пред изпитание.Такъв е пътят на челопеченката от манастира към брега на Искър.Тя бърза ,за да изпълни дадената дума на бунтовника – да му занесе хляб и дрехи, да му помогне в бедата, да изпълни подвига си . Осъзнала е ,че е самотна в усилието си,че другите са “уплашени”. Надеждата й да намери разбиране и морална опора в манастира е била напразна.Затова цялата природа има”зловещ вид” “за Илийчината душа,изпълнена с тревога и безспокойство”.това е все същия път и все същата нощ,но сега всичко е по-отчуждено,безразлично и страшно. Вазов не крие че б.И се страхува,но нейния героизъм и дълга и към бунтовника и помагат да надделее този страх.Преживяванията й по пътя към Искър са представени в градация,която подготвя кулминацията на сюжетното действие.Изключителността на поведението на старата жена е внушена чрез детайлното проследяване на усилията й да измъкне кола,”от години” забит в земята като “закован”.Представена е всяка част от съпротивляващото се тяло :”… нейните изпечени селски ръце се напънаха,мишците й сдобиха стоманена пъргавина,кокалите й изпращяха от налягане и горещ пот рукна от лицето й…Старешките й гърди дишаха гръмко,краката й се забиваха до прасците в пясъка…”Така е представена представата за неговешкото усилие,проявено от смелата българка,което свидетелства за нейния героизтъм,който побеждава страха й.
Страхът е нормално човешка реакция,а героизма е негово преодоляване и надмогване.Баба Илийца е готова да жертва своя живот за да спаси два живота – на внучето и на бунтовника и именно в това се съдържа нейния подвиг,който разкрива героизма и й помага да надвие страха.

Tedi4ka
12-15-2008, 00:48
http://download.http://www.teenproblem.net/school/81833/kukuvic...?search=7203985

http://download.http://www.teenproblem.net/school/2955/kukuvica...?search=7203985

Ще съм много благодарен.Трябват ми спешно.

1.Отвъд бариерите на бита \"Кукувица\" Първата стихосбирка на младата Багряна, \"Вечната и святата\", 1927 г., веднага е възприета от критиката като книга-провокация - както по отношение на поетическата традиция, така и по отношение на мотивите и битовите нагласи. Това е лирика, която оттогава до днес емблематично се осмисля като символ на виталността, жаждата за промяна, порива за волност и свобода. Въпреки излъчваната виталност на творбите й обаче в последните години в критиката все повече се пише за екзистенциалните търсения и философските акценти в стиховете на поетесата. Философската сърцевина на нейния свят не е толкова в поставянето и разрешаването на определени проблеми, колкото в начина, по който са подредени и осмислени основните елементи на този свят. Година след излизането на първата стихосбирка на Багряна, в малката си студия \"Греховната и свята песен на Багряна\", Иван Мешеков дава една от най-точните оценки на духа на тази задъхана и устремна поезия: \"В цялата си лирика Багряна е непосреден поет на тоя трагически конфликт между бит и битие, ирационална природа и житейски условия на жената\". Георги Константинов през 1933 г. откроява Багряна като \"най-трагичният между новите ни поети\", като творец с \"...оригинално, значително душевно богатство\". Един от централните философски проблеми в лириката на Багряна, който е своеобразен акцент на цялата й първа книга, е проблемът за свободата. Тази свобода в много критически трактовки се възприема в един по-социален аспект - като освободеност от условностите на патриархалния бит, като поезия на разбунтувалото се женско начало и отърсване от наслояваните психологически и социални роли. Но както в първата, така и в следващите си стихосбирки, Багряна надхвърля тези тясно социални внушения, поставяйки проблема за свободата върху много по-широка плоскост. Едно от най-характерните стихотворения в това отношение е \"Кукувица\" - творба, предизвикала истински шок с появата си. \"Самодивската\" свобода се осмисля от лирическата героиня като по-ценна и значима от децата, съпруга, близките, уюта на домашното огнище. Като птицата кукувица и героинята на Багряна застава срещу природните закони (майчинското) и социума, защитавайки правото си на избор - скиталчеството, което не знае насита. Отхвърляйки идеята за майчинството, героинята се опълчва не само срещу един от най-древните женски инстинкти, но и срещу един от основните закони на патриархално-битовия свят - за рожбата продължение на рода. В друга своя творба по подобен начин, защитавайки правото си на обич, отново почти кощунствено поетесата заявява: Ти искаш ли? - Аз ще забравя И мъж, и майка, и родина, И рожбата си ще оставя И с теб в чужбина ще замина. Тези мотиви отвеждат към сходни мотиви в творби на Ахматова, в които руската поетеса по подобен начин провокативно и кощунствено \"заменя\" в молитвите си дете и съпруг за свободата на Русия. \"Кукувица\" е творба, в която баладичната атмосфера, богата на различни внушения, първа насочва читателя към възможната трагична развръзка. Това е творба не толкова на осъзнатата свобода, колкото на осъзнатите граници. Нарушавайки установените норми, излизайки от изконно \"своето\", лирическата героиня трябва да понесе някаква санкция, възстановявайки природното и социално единство на друго равнище. Така самотата и бродничеството се възприемат едновременно и като избор, и като изкупление. Именно затова творбата излъчва една умъдрена болка, но и непреклонност по отношение на направения избор. В този осъзнат трагизъм се чувства и женският глас, опълчил се срещу семейните радости и тегоби, но в по-широк смисъл най-вече тук е изведена идеята за творчеството като състояние, принципно различно от битовите нагласи. Неслучайно образът на душата-птица в литературната традиция се свързва с идеята за безсмъртието и победата на творческото. Това тълкуване се подкрепя и от образа на самодивата, един от символите на свободата и жизнетворчеството в народната поезия. И кукувицата, и самодивата в митологичен план имат общи излъчвания - те са гранични образи, образи-посредници, между живота и смъртта, свързани и с добро, и със заплаха. И двата образа в народното творчество асоциативно отвеждат към идеята за самотата. Човекът, намиращ се на \"граничната линия с безграничното\", както ще каже Аполинер, противопоставен на битовото, вечен самотник, ненаситният и вечно търсещ дух - не е ли това една описателна характеристика на твореца изобщо? Във финала на \"Кукувица\" митологемата за граничните същества поражда нови асоциации, свързани с идеята за граничност на момента, за драматично-трагичните прозрения на самата лирическа героиня. Смисловите внушения между двата образа очертават проблема за осъзнатите граници на човешкия живот, впримчен в драмата на избора между бит и битие.




2. Елосавета Багряна
„ Кукувица”
Виталното самоусещане е изразено чрез поетически препращания към културни фигури въплатили вековни народни представи.За Елисавета Багряна те са средство да се изкаже сложността на заетата позиция и на самите психологически състояния.Важно сред тези фигури заема ведата:
„Мен ме е родиола сякаш веда
И ме е прокобила несрета”
Ведата е свързана с волността на скитничеството ,тя израз на ненаситеността от живота ,на броденето във всички страни на емоционалното:
„Дайте ми мене по света да скитам,
Дай ми сборове,хора,задевки-
Другте да слушам без насита
И сама да пея на припевки”
От другата страна ведата-бродница е персонаж,който извежда в страни от коловози на живота,разбиран като традиция,спокойствие ,установен ред,послушание.Ведата е винаги другата,различната и поради това е самотната,кукувицата.
Багряна успяла да изрази онези чувства на порив ,на което слабо се обръща внимание-заложената самота,присъщата отчужденост от близостта на всички останали.В стихотворението са сучетани черти на народния светоглед и бит с модерни психологически проекции.Жената тук най-често е визирана,като фигура встъпила в гранично тревожна ситуация на любовта-изпитание.
Моминският свят е по принцип свят на надеждите и очакванията,той е само центриран обект върху любовта.
Лирическият Аз „младата девойка” предпочита да е свободна,волна и да живее по-различно,да скита из света,а не да е като всички останали,които според нея имат еднакъв и скучен живот.Може би това е грешка ,но това е изборът направен направен от лирическия герой.
И в греха си ,а може би тъкмо заради него,човекът има щанса да бъде вечен и свят.
Във финала на „Кукувица”,митологемата за граничните средства поради нови асоцияции,свързани с идеята за граничност на момента,за драматично-трагичничните прозрения на самата лирическа героиня.Смисловите внушения между двата образа очертават проблема за осъзнатите граници на човешкия живот,впримчен в драмата на избора между бит и битие.

hoSTagE__
12-15-2008, 15:08
ЛЕЛЕЕ точно това ми трябваше балгодаря ти предварително!!
ето линка http://zamunda.pomagalo.com/download/137459/
ако успееш да го сложиш в темата ще бъда мноого благодарна :-)

Tedi4ka
12-15-2008, 20:34
Между юношеството и зрелостта на Николай Хайтов ,,Дервишово семе''

В разказа ,,Дервишово семе'' убедително и неподправено звучи един от митовете за ,,мъжките времена'' - героят сам трябва да намеру мутя су, но негивуя избор е ограничен от неписаните повели на рода.Рамадан Дервишев сам разказва за себе си и за света, в който живее,търси собствената си индентичност във време и място, измълнени с противоречия - созиакни, икономически, етнически, верски.Проблемите са изобразени имплизитно - те не присъстват пряко в изповедта на героя, но бедността на родовите повели обуславят драмата на личността. На ,,кръстопътя'' , на който се намира героят на Кайков, единствените житейски ориентири са традизионните нравствени ценности, вече проверената и осмислена от поколенията скала на доброто и злото. ,,Аз'' - повествованието носи белезите на търсената и намерената атмосфера на изповедност.Рамадан Дервишев сам разказва, и то очевидно за онова,което е белязало живота му - съдбовната любов съм Силвина.
Превръщането на героя от Рамаданчо в Рамадан е драматично. защото съзряването на личността е съпроводено от ритуала на инициациата - родовата общност преценява степента на зрелост и въвежда своите членове в определен кръг права и отговорности, които те са задължени строго да спазват.Инициацията е съдбовна, чрез нея се предопределя начина на живота на личността. Драматизмът на личностното съзряван на героя в разказа на Хайтов се подсилва и от накърненото всевечно право на човек да обича и да бъде обичан, защото йерархията на родовите ценности не се съобразява с индивидуалните пориви на личността.За Рамадан споменът за възмъжаването му е силлен, психологически болезнен и драматичен, защтото е белязан от една съдбожна любов.Емоционалните преживявания в юношеството са изключително силни и оставят траен отпечатък в сушата на мъжа, те формират представата му за доброро и злото и го учат да ги разпознава в живота.
Възмъжаването на Рамадан е драматично не само за самия него, а и за рода, който сякаш се стреми да изпревари естествените природни закони на човешкото развитие, с неподвластните на неумолимот време човешки желания.Сгъстеният драматизъм на прехода от юношеството към зрелостта е събран в майчинското ,,Младо е!'' , където бабата дори не определя полово внука си (ср.р.) и в тговора-реплика на дядото ,,Ще наякне!''. Бъзлагането на отговорността за осъществяване на една от основните родови ценности - продължаването на рода, носи драматичния сблъсак между естествения ход на природата и желанието да бъде ,,надлъгано'' времето.Асан Дервишов, дядото на героя, иска да ожени своя снук, за да бъде продължен рода, да се запази ,,семето''. Натуралистично назоваване на причината,която кара родът някак прибързано да утвърди зрелостта на момчето е подчертана още в заглавието на творбата и се превраща доминанта, обесняваща сичко, което се случва в иначе опростената фабула на разказа.Отговорността на старейшината, най - възрастният в рода, да запази и продължи рода, е обусловена и от статуса на нарушеното равновесие в семейството - ранната смърт на родителите на героя нарушава всевечните представи за логичната подредба в живота и смъртта на рода.Патриархалното семейство на Асан Дервишов е непълноценно - родителите на Рамадан са умрели, прекъсната е пряката връзка между родителите и техните деца. Дядото бърза да ожени своя внук, за да не се ,,затрие'' семето, но и за да се възтанови хармонията в дома, която може да бъде създадена само от женска ръка. Прозаичната причина, която ускорява годежа и сватбата на Рамадан (всъщност възлагането на отговорностите за продължаване на рода чрез инициацията), е вдървената дясна ръка на бабата и занемарената ,,къщна работа''.В първата брачна нощ родът изисква от Рамаданчо да докаже, че преходът от юношеството към зрелостта е завършен и той може ,,да извади кръв''. Грубото и безцеремонно отношение на рода се осъзнава и като пренебрегване на интимния свят на личността - ,,Ще надойдат ония да питат за кръв.'' Силата на кръвта е материализирана по един варварски обичай - доказателство не само за непорочността на дежойката, но и за силата на мъжа.Съзряването е болезнен процес , защото не е достигнал физическата си зрелост и са нарушили природните закони.Визмажаването на Рамадан е драматично,защото е изпреварило физическото съзряване с естеството на природата.Без необходимото равновесие между физическото и духовното, приходът от юношеството към зрелостта остава само повеля, желанието, но не и реалност. ,,Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза - не е мъж.'' обобщава спомените си възрастният вече Рамадан в една изстрадана изповед на кръстопътя на зрелостта си, поучен от събрания житейски опит.Брадата в културната семиотика на много източни народи има определен смисъл на мъдрост, мъжество и чест.Нейната липса е и формален означител, че инициацията - приемането на мъжа в родовата общност, не може да бъде осъществена, защото но - силни от законите на рода са само законите на природата и с тях трябва да се съобразяват всички.Приемането на отговорностите на рода е заменено от игра, ,,игра на пумпал'',ритуалът на инициацията е отложен за неопределено време, или по - скоро за точно определено време - когато ще бъде постигната физическата зрелост, без която е невъзможна и духовната.Истинското възмажаване на Рамадан е невъзможно без жизнен опит, липсващ на героя до този момент.Бабата и дядото разбират това и решават, че той непременно трябва да включва познаванетои на злото. ,,Зло да набира!'' - иска Асан Дервишев, защото истинското усеща, че е невъзможно да се продължи рода без да се познава света,изпълнен със зло.Героят в разказа оценява от дистанцията на изминалите години, че злото също може да е водещмотив за оцеляване, ,,когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява''.От категоричните родови повели Рамадан не оспорва само жирвйската мъдраст на дядо си , която Асан Дервишев формулира в императивното и повелително ,,Зло да набира!'': ,,Прав ли, крив ли беше дядо - няма да го съдя, ала за слото беше прав...''. Преходът от детството към зрелостта за Рамадан е белязан от съдбовната му любов към Силвина.Непознатото чувство се ражда още в онази първа среща, когато момчето вижда не ,,някое женище'', а ,,момиче като пеперудка, бяла като мляко, със замиглени очета, ей такива!''. Споменът за прехода между юношеството и зрелостта е красив, но и болезнен.Любовта, която Рамадан познава преди да достигне физическата си зрелост и изпълни повелите на рода, оставя траен отпечатък върху неговия живот.Четиридесет години мъжът носи в сърцето си болката си болката по намерената и изгубена любов. Четиридесет години Рамадан Дервишев живее на кръстопътя между силата на чувството си към Силвина и отговорностите, натрапени му по силата на родовата принадлежност.Време, което е достатъчно ,,тарабата, дето е от дъбово дърво'' да изгние, но не и към Силвина и омразата към Руфат, съперника и похитителя на щастието,десетилетия измъчват героя, не му давар миг покой, защото представите му за всевечна справедливост са нарушени.Любовта и омразата създават истинската човешка личност,превръщат детето в мъж.Освен любовта,Рамадан познава у омразата.Прекършената любов на героя го кара да ненавижда всички, които са виновни за отнетото му право да обича и да бъде обичан - братята на Силвина и Руфат.Любовта и омразата бушуват в сърцето на героя.Ненавистта, която Рамадан изпитва към ,,тоя кърджалия'', в също дълбока притаена.,,Тули'' се зад комина, за да гледа в пенджарчето на Руфатови, и дупка си пробива в плевнята, за да види скритото зад фередже лице на любимата.Истинската омраза живее в нощите на героя - там въображението дава простор на мечтите за отмъщение - кърваво-сладости и жестоки.Въображаемите мъки на Руфат са градирани и детайлизирани до садистичност:,,И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не ъмре веднага, да се мъчи.Как червата му ще влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам.''Желанието за физическо отмъщение,родено в мъчителните дни на съзряване и възмъжаване на героя, не му дава покой повече от четиридесет години.
Стремежът да отвори за Руфат ,,адовата порта'' е дълбока подтискан,в началото по силата на родовата и верската клетва пред ходжата ,, да се не беся , се не давя в реката.Да се не карам и сбивам...Внуче да оставя деду и тогава главата си да кърша.'' Рамадан желае лично отмъщение за оскърбената си мъжка чест и поругано достойнство - иска от дядо си да се закълне, че няма да закача врага му - личната клетва е дадена пред старейшината - ,,Аз ще се разправям с Руфатя!''.Причината за неизпълнения обет на отмъщението е разтърсващата сила на любовта към Силвина, която кара героят да пренебрегне силата на омразата. В естествена градация на индивидуалната човешка ценностна система любовта,неосъществена и мечтана,стои по - високо от родовите и верските повели.
Покъртителна е изповедта на героя - разказвач в ,,Дервишово семе'', защото в нея са разкрити ,,катраните'',които врят в думата му.Споменът за възмъжаването е жив в сърцето на Рамадан,защото на прага между детството и зрелостта родът е наложил своите неписани правила и е променил живота му.Героя не итправя тежки думи към своите, той приема устройството на живота такова, каквото е - ,,прав ли, крив ли беше дядо - няма да го съдя''.Но това не е израз на примирение, а по - скоро на мъдрост за човекото битие.Любовта и омразата,доброто и злото се сблъскват в представите на човека за света и рода, към който принадлежи. Търсенето н собствената мяра в живота Рамаданн да се връща към онзи наистина драматичен момент от своя живот,когото е познал радостта и болката, щастието и скръбта,дълга и отговорността,но е запазил истинската си човешка същност - трудния , болезнен, драматичен и красив път към зрелостта.

tOniTyy
12-16-2008, 14:49
Може ли някой да ми ги свали трябват ми спешно ;)
http://download.pomagalo.com/1613/zdravnoto+osiguryavane+v+bylgariya/?cfr=316
http://download.pomagalo.com/596/zadyljitelno+zdravno+osiguryavane+v+bylgariya/?cfr=1613
http://download.pomagalo.com/33354/zdravnata+reforma+v+bylgariya+rezultati+tendenciii +riskove/?cfr=596
Мерси :)

kosder
12-16-2008, 15:55
http://download.pomagalo.com/34834/lyubovta+ese/
http://download.pomagalo.com/7566/svobodata+izbor+i+izpitanie/?search=7323446

и ако може +1 есе за отговорност цена няма да имаш :-) :-) Трябват ми за днеска,защото утре съм първа смяна :)

exclusive__16
12-16-2008, 17:02
ako moje da mi pomognete s towa za6toto nqmam reg :s http://download.pomagalo.com/41590/rolyata+na+ozona+v+atmosferata/?search=7328942

charovnata_
12-16-2008, 17:48
плс може ли http://download.pomagalo.com/96757/selekciya+na+traiinite+kulturi/
ii http://download.pomagalo.com/49391/selekciya+i+razvyjdane+po+liniii+pri+kuchetata/
ii
http://download.pomagalo.com/102716/selekciya+pri+jivotnite/

MusicIsTheKey
12-16-2008, 21:43
kosder: http://4storing.com/3uf5c/09dda491a5dd80fbdd084b7699a402bb.html

exclusive__16: http://4storing.com/fwmb1/61c118d0c857572b7cf66f48ce3309ef.html

charovnata_: http://4storing.com/gktrl/e6ca8e4a826de3e77f3a5bd42f372340.html

tOniTyy: http://4storing.com/wrfqi/3c79e643f902c828e71ba9670d4b1c19.html

Civilizationruller
12-16-2008, 22:34
trqbva mi argumentativen text vyrhu elegiq svobodata i robstvoto ako moje po burzi4ko i sajalqvam no flex type se precaka

EDIT: mersi mila (tedi4ka) :)

Tedi4ka
12-17-2008, 09:39
trqbva mi argumentativen text vyrhu elegiq svobodata i robstvoto ako moje po burzi4ko i sajalqvam no flex type se precaka

Свободата и робството в “Елегия”

Основните две понятия, очертаващи проблема са свобода и робство. Така съчетани, те оформят основната опозиция в Ботевия поетически свят, но романтически разполовен между принудата, упражнявана от поробителя и възможността да се самоопределящ се, която дава свободата. Не така ясно обаче са противопоставени тези две понятия вътре в текста на стихотворението. От една, робството е състояние, предизвикано от от нечия чужда воля. Творбата така и започва – с въпроса, кой люлее народа в робската люлка. Още самата дума “люлка “ подсказва, че проблемът има втора страна. Защото люлката е средство по-скоро за приспиване, за успокоение, отколкото инструмент за натиск.
Така се оформя една от основните тези на Ботев – робството е преди всичко състояние на безпътица, на неосъзнатост и неактивност, целенасочено проповядвано от някои и пасивно приемане от безликата и неосъзната маса.
Това разделяне на осъзнатост и неосъзнатост, на слепота и проглеждане, на отговорност и безотговорност пронизва цялата творба и изгражда нейния вътрешен драматизъм.
Тези , които са призвани да “отворят очите” на народа, са неговите духовни водачи. В текста на творбата те са два вида – традиционните – поповете, православният бог, учителите / в сюртуци/, и цял рояк скотове. Отношението към тях е подчертано негативно, изразяващо се в тежки ругателни думи, с които биват назовавани, както и в директно обвинение, че са “слепци с очи”.Така лирическият герой достига до извода, че слепотата на народа по никакъв начин не може да бъде преодоляна под знамето на подобни “духовни водачи”
Другият вид духовни водачи са модерните просветени умове, от чието име говори р местоимението “ние”. Кои са тези “ние”? Очевидно поетът има предвид хората, потърсили спасение от робството в емиграция, чиято основна цел би трябвало да е борбата за освобождение на родината. Тук обаче се проявява още един от възловите мотив на Ботевата поезия – бездействието и апатията на призваните да донесат свободата /както и в стих. “В механата” И така традиционните духовни водач са негодни по природа, а новите са бездейни и апатични. По този начин стихотворението загражда един троен адресат на тежките думи – самия “заспал “ народ, приспан в робска люлка, “слепците с очи” и бездейните “ние”, които чакат някой друг да донесе свободата.
Въпросът за свободата има и още една страна – нейното пожелаване.
Свободата може да се разглежда като абсолютна човешка ценност, но може въобще да не бъде забелязана и необходимостта от нея да не бъде почувствана. Основната причина за тягостното настроение на лирическия герой идва от факта, че както “заспалият” народ, така и неговите водачи като че ли още не са стигнали до идеята за свобода, камо ли пък до нейното колективно и лично пожелаване. Именно този мотив е централният в Ботевата поезия – било то в негативен план, което води до елегични оплаквания, било в положителен, когато поетът успее да открие герой, пожелал свободата, чийто подвиг се наеме да възпее. Така тази поезия се разделя по романтически на две основни части – тъмна, елегична и светла, възпяваща. В случая със стихотворението “Елегия” имаме най-чистия вид на елегичното усещане на проблема за свободата и робството.

I_Know
12-17-2008, 21:33
http://zamunda.pomagalo.com/download/203032/?search=690827 Трябва ми спешно :S Мерси предварително :)

Tedi4ka
12-18-2008, 00:41
Сърце(Ангел Каралийчев)
Преразказ от името на Нешко

Аз съм Нешко,Нешко Татарчето-самотно малко момче.Никога не съм знаел какво е бащина грижа или майчина ласка.
Преди шест години селският пъдар ме намерил край плета на гробището.Отнесъл ме на баба Тиша-черковната прислужница.Тя била самотна стара жена,която ходела между гробовете ,приказвала с мъртвите,а животът и бавно догарял като восъчна свещ.Взела ме баба Тиша на ръце,сърцето и се изпълнило с милост,а очите-със сълзи.
Прибрала ме добрата женица,започнала да ме храни с мляко и ме отгледала.Кръстила ме Найденчо,но децата ми викат Нешко Татарчето,защото лицето ми е тъмно на цвят.до петата си година пълзях и тичах из черковния двор,играех с врабчетата и спях в затоплената от слънцето трева.
Годините на баба Тиша натежаваха,очите й сълзяха,ръката й,върху която спях нощем,се втвърдяваше.но тази топла ръка за мене беше като пухена възглавница.
Една сутрин баба Тиша ми заръча да отида в гората да донеса сухи дръвца,за да свари в гърненцето копривена чорба.Хубава коприва беше пораснала в черковния двор.
Аз излязох и затичах към гората.Събрах клони и тръгнах към село.Набрах и китка узрели ягоди за баба Тиша.Като вървях,дочух конски тропот.Обърнах се и видях каруца,карана от гологлаво момче.Познах го-Трайчо,сина на Делчо каруцаря.Връщаше се от града с празна каруца.Попитах го дали може да сложа дървата отзад в каруцата,защото ми тежат.Той се съгласи,но не спря колата.
Аз се затичах,настигнах каруцата и наместих дървата.Качих се и аз и седнах,опрял гърба си на дъното.Трайчо замахна силно с камшика,удари конете.Те се втурнаха напред,а аз,политайки,паднах на земята.Ударих си челото,а дърветата и ягодите отхвръкнаха настрани.Трайчо препусна конете и замина.
Аз дълго стисках пребитото си чело,но преглътнах сълзите и отново нарамих наръча дърва.Като минах железопътната линия,се спрях до гората да си почина.В това време забуча сутрешният влак и последният вагон спря пред мене.Чух глас,който ми викаше да занеса ягодите и ме питаше колко струват.Обърнах се и тръгнах към прозореца на вагона.Една жена пое китката ягоди и пусна в шепата ми един лев.
Аз,който за първи път видях пара в ръката си,забравих болката от падането,
грабнах грабнах дървата и се затекох към къщи.Като стигнах в черковнич двор,
подадох наръча дърва на баба Тиша,а лева скрих под една керемида зад високия каменен паметник на загиналите опълченци.
На другия ден отново отидох за горски ягоди и се върнах с още един лев.Всеки ден посрещах влака с китка сочни ягоди,а когато ягодите свършиха,аз тръгнах по стърнищата да събирам меки круши.Продавах ги на пътниците с паничка-по два лева паничката.Под керемидата изкопах трапче и започнах да го пълня със спечелените пари.
Лятото си отиде.Горските плодове окапаха.Изсъхналата шума започна да гори.Един ден пламна долната махала.Някой беше изпуснал огън в една суха купа и избухна пожар.Изпепели седем къщи.Изгоря и къщата на Делчо каруцаря.Оцеля само сайвантът.Делчо не мойеше да си намери място от мъка.Повъртя се два-три дена,после продаде конете и каруцата,огради стаичка под сайванта за жена си и за Трайчо,а той замина в града да си търси работа.
Заваляха есенните дъждове.Опустяха калните селски пътища.Покривът на нашата къщурка прокапа.Баба Тиша сложи стълбата и ме накара да се кача,за да сменя счупената керемида.Когато свърших работата,изправих се до комина и се загледах към гората.Валеше проливен дъжд.По разкаляния път вървеше момче с наръч дърва.
Газеше босо във водата,а краката му бяха посинели от студ.Познах го-Трайчо.
Дожаля ми за него.Слязох от покрива,отидох зад паметника и извадих всичките пари,които бях изкарал през лятото.
Отскочих до Пъшовия дюкян и попитах колко струва чифт гумени цървули.Наброих парите на Пъшо,взех цървулите и се върнах вкъщи.
Разказах всичко на баба Тиша и я изпратих да занесе цървулите на Трайчо.Казах й че той е голямо момче,ходи и на училище,и за дърва в гората и не бива да гази бос,защото ще премръзне в студената кал.
Баба Тиша ме попита дали съм помислил и за мене.
Отговорих й,че засега цървули не ми трябват,защото зимата ше си стоя вкъщи.А догодина,когато тръгна на училище,ще съм спечелил пари не само за цървули,а и на нея очила ще купя.
Баба Тиша се просълзи,прегърна ме и ме целуна по челото.

devil4e_kiss4e
12-20-2008, 16:13
http://download.pomagalo.com/62/ahil+i+tersit+geroi+antipodi/

ms predvaritelno :-)

sexa_na_kompleksa
12-20-2008, 17:01
Ще може ли това:

http://download.pomagalo.com/11769/spravedlivo+li+e+da+vzema+namerenite+pari/?search=7489527

http://download.pomagalo.com/70081/svoboda+i+spravedlivost/?search=7489527

http://download.pomagalo.com/69629/moyata+predstava+za+spravedlivost+i+nespravedlivos t/?search=7489527

http://download.pomagalo.com/81203/spravedlivostta/?search=7489527

http://download.pomagalo.com/27000/ne+vsichki+mogat+da+bydat+krasivi+bogati+i+znatni+ no+vsichki+mogat+da+bydat+dobri++konfuciii/?search=7489527

http://download.pomagalo.com/57691/za+spravedlivostta/?search=7489527

http://download.pomagalo.com/73044/spravedlivostta+i+otmyshtenieto/?search=7489527

http://download.pomagalo.com/218881/svobodata+ravenstvoto+i+spravedlivostta+v+ideologi yata+na+liberalizma/?search=7489527

Tedi4ka
12-20-2008, 17:05
Ще може ли това:

http://download.http://www.teenproblem.net/school/11769/spravedlivo+li+e+da+vzema+namerenite+pari/?search=7489527

http://download.http://www.teenproblem.net/school/70081/svoboda+i+spravedlivost/?search=7489527

http://download.http://www.teenproblem.net/school/69629/moyata+predstava+za+spravedlivost+i+nespravedlivos t/?search=7489527

http://download.http://www.teenproblem.net/school/81203/spravedlivostta/?search=7489527

http://download.http://www.teenproblem.net/school/27000/ne+vsichki+mogat+da+bydat+krasivi+bogati+i+znatni+ no+vsichki+mogat+da+bydat+dobri++konfuciii/?search=7489527

http://download.http://www.teenproblem.net/school/57691/za+spravedlivostta/?search=7489527

http://download.http://www.teenproblem.net/school/73044/spravedlivostta+i+otmyshtenieto/?search=7489527

http://download.http://www.teenproblem.net/school/218881/svobodata+ravenstvoto+i+spravedlivostta+v+ideologi yata+na+liberalizma/?search=7489527


Дам :wink:

Tedi4ka
12-20-2008, 17:05
1.Ако намеря портфейл с двеста долара в парка, парите са си мои. Това е късмет, както е лош късмет да си загубиш пари. Случва се на всеки. Справедливо ли е да взема намерените пари?
(дискурсивно есе)


На всеки от нас се е случвало да си намери “късметче” – било то загубена обеца, било то една-две стотинки или дори лев и прочие. Обикновено човек се радва на късмета си и без много да му мисли взема намерената дреболия. А и защо не? Та нима с две стотинки може да ощети някого? Различно стоят нещата, обаче, когато става въпрос за голяма сума пари. Не всеки може с лека ръка да си прибере в джоба двеста долара при положение, че загубата на тези пари, вероятно е предизвикала нечие страдание. Тук вече решението не е толкова лесно. Човека е поставен пред дилемата дали да вземе парите или не.
Изборът е неизбежен. Едни биха прибрали намереното с усмивка на лице, а други биха тръгнали да търсят начин да го върнат на притежателя му. И двете страни си имат своите плюсове и минуси. Всеки си има своите мотиви, всеки си е прав сам за себе си, всеки трябва да понася последствията от избора си... А справедлив ли е този избор? Дали човек не проявява пристрастие в преценките и действията си?
Когато човек реши да вземе за себе си намерените двеста долара, той е воден от стремежа си да удовлетвори собствените си потребности, да се облагодетелства. Такъв човек поставя личните си интереси над тези на общността. Той действа користно. Той е егоист. Неговият избор демонстрира предусловен морал, тъй като личната изгода е основният мотив за действията му. Той следва максимата: Щом като едно действие е полезно, то то е добро действие. Прибирането на тези пари е полезно за него и той смята, че постъпката му е напълно правилна. Той не допуско мисли като например, че последиците за загубилият парите човек може да са изключително неприятни - това може да са били последните му спестявания и докато намерилият ги ги харчи на ляво и дясно, той да тъне в мизерия. Егоистът предпочита да не разсъждава така. На него му е по-лесно да приеме, че тези двеста долара са били на някой с по-лекомислено отношение към парите, щом като така ги губи, и смята, че е по-справедливо да ги запази за себе си, при положение, че има по-голяма нужда от тях, а и освен това си е чисто негов късмет намирането им. Стефан Цвайг е казал: “По-лесно е да действуваш справедливо, когато си щастлив, отколкото, когато си нещастен”. Нищо не ни гарантира, обаче, че ние имаме по-голяма нужда от тези пари, отколкото другия човек. Тази постъпка не е справедлива, тъй като явно е проявено пристрастие в преценката. По този начин се нарушават гражданките права на човека – правото на собственост, правото да се разпореждаш със собствеността си, правото на справедливост, правото на сигурност... Сигурност, че като загубиш нещо, то ще ти бъде върнато. Така е по закон. А когато законът не се спазва и има фактически нанесена вреда, то това действие е правонарушение. Извършителят му носи и вина, тъй като той е вменяем (приемаме, че е) и има наличие на умисъл – да се облагодетелства, пък било то и на чужд гръб. Така че, освен всичко друго, това действие е и престъпление. Присвояването на нещо чуждо е наказуемо.
Човекът, избрал другата алтернатива – да върне парите, е воден от ценностни мотиви : честност, справедливост, добро... Той дава преимущество на обществено значимото. Той има автономен морал. Лакордер е казал: “Справедлив и честен човек е този, който мери своето право със своя дълг”. А този човек действа по дълг , т.е. от уважение към закона, който гласи: “Чл.88. Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде в общинския (районния) народен съвет или в кметството” – закон за собствеността. “Вещта” в нашия случай са двестато долара – парите също са собственост. Такава максима – винаги да се спазва стриктно закона, може да стане всеобща. Такъв човек има apriori разум. Когато човек следва една максима по дълг, то той е свободно, автономно същество – независимо от външни фактори, от собствени ирационални мотиви, от конкретните резултати и прочие. Този човек е безкористен – той не преследва лични интереси, което го прави нравствена личност. Постъпката му може да послужи за пример в обществото, може да подтикне хората да следват неговата максима, да спазват законите.
Ако аз намеря двеста долара в парка, бих предала парите в общинския съвет. За мен това е правилният избор. Аз не мога да взема тези чужди пари и да продължа да живея с чиста съвест. Не искам да се облагодетелствам на чужда сметка, не искам да ощетявам никого. А и освен това аз съм човек, който спазва законите. Имаше един такъв случай с беден железпътен работник от селце в северна България, баща на две деца, който при редовен преглед на жп линията намира разпръснати пари, равняващи се на около сто негови заплати. Той ги събира в един чувал и без да се замисли ги предава в полицията. Когато медиите го провъзгласиха за герой, а останалите хора за глупак, той заяви, че нито за миг не се е поколебал и че не съжалява за нищо. След вдигналият се шум, му връчиха един часовник и някаква смешна сума. Човекът каза, че просто иска да бъде честен! Ако всички хора бяха като него, ако всички хора спазваха законите, престъпността нямаше да е на такова ниво в наши дни.

Tedi4ka
12-20-2008, 17:07
2.Свобода и Справедливост

Свобода и Справедливост! Справедливост е да си свободен. Тези две категории няма как да бъдат разглеждани поотделно, тай като Свободата е понятието, съдържащо в себе си останалите човешки права. Тя е висша ценност и личност, лишена от нея, се превръща в роб, който не живее, а просто съществува.
Свобода! Какво представлява тя? Какви са нейните измерения? Свобода ли е да се качиш нависоко и да разпериш ръце? С това ли се изчерпва нейната същност. И тъй като тя има пряко отношение към човещкото съществуване, струва си поне да се опитаме да потърсим отговори.
Можем ли да говорим за свобода на духа, за свобода на мисълта? А защо не? Свободата може да се разглежда като индивидуална категория. Нейните измерения зависят изцяло от личността.
Но ако се погледне от друга страна, може да се види, че свободата не е напълно постижима. Космосът, Земята, природата и хората в нея са една огромна взаимообвързана система. Няма как същество да бъде изцяло свободен в свят, в който зависи от някого или от нещо.
Още при раждането си човек крещи. Крещи, защото не знае кой е , защо се ражда на тази земя и какво се очаква от него, защото светът е устроен така, че ние да се въртиом около него. Пътят, който избираме за нашето развитие като личности, е правото ни на избор, правото ни на свобода.
Изборът е едно от лицата на свободата. Той е функция на цялото човешко същество , като осмисля по неповторим начин битието и ракурсите на личността.
Свободата понякога може да означава и самота – когато свободният дух на човека е изградил нови понятия за всичко около себе си и тези нови умосъждения са неразбираеми за другите. Тогава този човек блуждае между отчуждението и изолацията, но в тази своя самота се чувства свободен. Свободата е риск, порив към непознатото, тайнственото. Тя е състояние на духа и никакви физически окови не могат да отрекат нейното същетвуване и сила. Самият избор на вид Свобода е Справедливост.
Хората в млада възраст се стремят към абсолутната разкрепостеност. Но думата Свобода назовава нещо по – различно от пагубното понякога чувство за свободия. Бог ни е създал свободни! Свободни ли сме да нарушаваме десетте божи заповеди и съдебните закони? Свободни сме. Свободни ли сме да използваме наркотици, да убиваме? Свободни сме. Нима от това светът ще стане по – красив и по – добър? Не! Човек може да върши всичко забранено.Свободен е и да не го прави.
Дон Кихот е казал: „Свободата е едно от най – ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравняват нито съкровищата, които крие земята, нито нези, които таи морето”. Свободата не е предмет или качесво, което би могло да се опише. Нека всеки сам открие истината за своята Свобода и да намери пътя, който води до нея.
По думите на Жан – Жак Русо ние се раждаме два пъти: веднъж – за да съществуваме и втори път – за да живеем. Ако истинският живот е животът на личността, а цената на Свободата е да си личност, то истинският живот е да си свободен.

Tedi4ka
12-20-2008, 17:09
3.Моята представа за справедливост и несправедливост

Есе

В живота често се срещат тези две понятия – справедливост и несправедливост. Те често “ кръстосват шпаги “. Какво всъщност означават те ? Много е важно от коя страна на гледната точка стой човек. Ако едно нещо за мен е справедливо , за друг то може да е несправедливо.
Така например в прочутия роман на Дюма-баща “ Граф Монте Кристо” гледните точки на тази дилема са контрастни.
Да , несправедливо е когато в навечерието на своята сватба Едмонт Дантес, без да подозира нищо и без да е извършил каквото и да е нарушение на закона , се оказва осъден и наказан като най-страшен политически престъпник. Той четиринадесет години несправедливо прекарва в мрака и ужаса на подземията в крепостта Иф.
Подземията го превръщат в отчаян човек и той решава , че страданията и погубеният му живот са достатъчно основание да търси възмездие и да бъде съдник на виновниците за осакатеният му живот. Той решава сам да раздава справедливост.
Появил се в нов облик – вече като Граф Монте Кристо , достатъчно силна личност , той поставя над всичко свободата над духа и свободата над действието.
Да , справедливо е , когато той избягва от крепостта и в новото си въплащение на аристократ и богат човек подготвя своето възмездие. Той преследва виновниците допринесли за неприятностите в неговия живот. Използва техните минали и настоящи грехове, техните слабости и страсти и ги довежда до физическо и духовно унищожение.
В душата си граф Монте Кристо се чувства прав. Той смята , че постъпва справедливо, защото се води от мисълта , че въздава справедливост и че дори да стигне до насилие , то е справедливо.
Тази негова нагласа и схващане за правото на отмъщение и на възмездие е в унисон с разбиранията му , че пред свободната личност няма никакви граници.
Това дали е справедливо? Според моите схващания за справедливост , това е погрешно. Премине ли човек определена граница , мине ли отвъд бариерата на позволеното , тогава става рисковано.
Дали от справедливо раздаващ наказания , няма да се превърне в несправедлив екзекутор?
В старанието си да въздаде справедливост и да наложи заслужено наказание , героят на Дюма достига до една граница , зад която вече преследвайки злото ,сам започва да извършва зло. В този миг на отмъстителен , самоунищожителен и на безмилостен съдия , в граф Монте Кристо настъпва преломен момент. Той се превръща в чувствителен , добър и отзивчив към чуждото нещастие , какъвто е бил в младите си години.
Какво ли довежда довежда до неговия прелом? Отговорът е стар , като света – любовта.
Срещайки отново любовта , героят на Дюма се обръща назад и отчита всичко което е извършил , като акт на отмъщение , на несправедливост. Той осъзнава , че това вече е безсмислено , че не може да се смята за оръдие на провидението , и че трябва да предостави по нататъшното отмъщение и възмездие в ръцете на Бога.
Героят се разкайва за самонадеяността си , като се е помислил за равен на Бога и се е наел сам да раздава справедливост и наказание. Това е едно послание към всички – за повече човечност и за реализиране на дело на една от най – ценните добродетели : Любовта към ближния.
Бъдете справедливи , несправедливостта винаги се заплаща!

Tedi4ka
12-20-2008, 17:11
4.За мен думата "справедливост" е измислена от хората, за да назоват понятие, което макар да си мислят, че реално съществува, всъщност е удобно заблуждение, което им помага вечер да заспят по-лесно. "Справедливи" са тези, които отсъждат в полза на по-голямата част от обществото, поощряват "праведните" и безмилостно наказват "грешните". За да възтържествува наистина "правдата", те задължително трябва да бъдат студени, безпристрастни, безчувствени. Немислимо е да се осланят на сърцето си наместо фактите. Защото всеки бе се изсмял на съдия, воден единствено от чувствата - разбиране, съпричастност, милосърдие. Такъв човек в никакъв случай не би могъл да бъде "справедлив", защото в един спор винаги и задължително налице трябва да има поне един "прав" и един "крив". А кой би повярвал, че гледано от различни страни и ъгли всеки един е прав?
Аз мисля, че един простосмъртен човек в никакъв случай няма правото да се разпорежда със съдбата на друг един човек като него. Не е възможно единият да бъде изцяло запознат с мотивите на другия. Не е възможно единият да има напълно ясна представа за причините, накарали другия да каже или извърши нещо "нередно". Защото в природата всяко действие си има противодействие и защото няма следствие без причина. Не съществуват по мое мнение реални хора, които да вършат каквото и да било (било то "праведно" за някои и "грешно" за други) без нещо друго да го е подтикнало. И именно това "друго" е отделно от самия човек, т. е. не от него произтича началото. Можем ли да виним водата, че на повърхността и се появяват кръгове, в чиито център стои камъкът, хвърлен от второ лице, за което тя дори не е подозирала? А можем ли да виним детето, което едва сега ще узнае следствието, предизвикало едно хвърлено камъче в реката? Можем ли да виним някого за предизвикано турнадо в Тексас при положение, че причината се крие в размахалата с крилца пеперуда в Бразилия? А нима пеперудата е виновна? Не са виновни и лудите, които извършват множество престъпления, защото те просто са луди, психично болни. Не са виновни и крадците, у които все още действа инстинкт за самосъхранение, присъщ за всеки нормален човек, и които умират от глад. Дори не са виновни и този тип крадци, чиято причина за кражба е алчността. Защото алчността не се ражда, тя се придобива. И няма по-голямо наказание за един "виновен" човек, който осъзнае какво е извършил.
Безсмислена е за мен думата справедливост. Справедливостта важи само там, където има съд, а именно съдът е най-голямата несправедливост на този свят. Милостта трябва да поведе хората! Нима господ може да бъде милостив, а ние човеците - не?! Нима ние разполагаме с по-голяма сила, мощ и права, за да се разпореждаме със съдбите на други хора?! И как така можем да сме "справеливи", когато като хладникръвни убийци изпращаме на бесилото свои братя?! Не, за мен това е варварство и жестокост. Милостта е справедливост! Там, където има милост, има справедливост!!!

P. S. Вече измина около 1 година откакто написах това есе и... промених си мнението за едно основно нещо: "Алчността не се ражда, тя се придобива". Това разбира се е така, но... именно, защото човек се оставя да бъде манипулиран и да приеме алчността в душата си, той е ВИНОВЕН. Ако бяхме овце, то всички щяхме да сме невинни, защото липсата на мисъл и съмнение би оправдала малодушието. Но ние сме хора, разумни човешки същества. Друг е въпросът, доколко днешните "съдии" мислят и действат като ХОРА или по-скоро като ОВЦЕ, манипулирани от хитри, умни и подмолни овчари, които между впрочем дърпат конците на марионетките (СТАДОТО) или 90% от човечеството. Е, себе си определям като част от онези 10% , чийто мозък не е закърнял и се кълна, че никога, ама никога няма да се поддам на манипулациите на другата част от тези 10%, които жадуват за власт и пари и чиято цел е да материализират цялото

Tedi4ka
12-20-2008, 17:12
5.“Не всички могат да бъдат красиви, богати и знатни,
но всички могат да бъдат добри” – Конфуций




Събуждаш се рано сутрин, поглеждаш към небето и виждаш токщо изгрялото красиво слънце. Ставайки се усмихваш, обличаш се и тръгваш към училище.Влизаш в автобуса, настаняваш се удобно и в глвата ти нахлуват мисли за предстоящия ден.На следващата спирка се качва възрастна жена.Оглеждаш се и виждаш, че за нея няма място. Решаваш да и отстъпеш своето.Тя те поглежда благо и кимва в знак на благодарност. Токущо си извършил едно добро дело, което кара усмивката отново да се появи на лицето ти.Следмалко слизаш и продължаваш към училище.Насочваш се към улицата, където едно малко момиченце се опитва да пресече, но на лицето и е изписан страх от прехвърчащите покрай нея коли.Хващаш я за ръка.Тя те поглежда и започва да се чувства по-сигурна.Пресичате заедно.Изплашеното и изражение вече е изчезнало.Двамата продължавате по пътя си.На лицето ти отново е грейнала усмивка.Замисляш се дали е породена от щастливото изражение на детето или защото през главата ти е минал вчерашният цитат, че всяка усмивка почти винаги е породена от друга усмивка  . Извършил си още едно добро дело.Ето вече си пред училището, започват часовете и така ден след ден...

Но кой всъщност си ти ? Някое богато хлапе чийто баща е директор на банка и славата му се носи из града или грозноватото дете от крайния квартал, което работи през лятото, за да помага на родителите си ? Всъщност дали ще си малък или голям, богат или беден, красив или не... имали знчение?За да извършиш тези обикновени дела не са ти необходими нито пари нито красота нито слава. Във времената, в които живеем, за да избираш не ни е нужно нищо повече от чистосърдечно желание и голямо сърце.Всеки има право да избере, в коя посока да върви: към доброто или към злото.Ако си избрал пътя към доброто, то несъмнено ще попаднеш в ситуация, в която да извършиш някое “добро деяние” и да проявиш някоя от своите добродетели. Веднъж, втори, трети път, и неусетно ще започнеш все по-често да помагаш с каквото можеш. Това поведение се оформя като част от теб, от твоя характер.

Именно това осъзнаване на добродетелта не просто като качество, което изразяваме в изключителни обстоятелства, а като неделимата част от нашите дни и нощи, ни прави истински добри, или, по думите на Блез Паскал, "добродетелта на човека не се измерва с неговите необикновенни деяния, а с ежедневното му поведение."

Ако свържем теорията на философията с нашите ежедневни дела ще видим, че всички ние притежаваме някой от кардиналните добродетели като справедливост, достойнство, деликатност, великодушие...Но както се казва: “Колкото повече, толкова по-добре.” Според Конфуций един от трима е неговия учител, което означава че във всеки човек има нещо добро, а хората трябва да се учат един от друг и така да стават все по-добри и добродетелни.

Tedi4ka
12-20-2008, 17:15
8. Свободата, равенството и справедливостта в идеологията на либерализма (есе)

Класическият либерализъм е първата голяма политическа идеология. Неговото развитие се съчетава с това на капитализма. Либералното политическо мислене преминава през различни етапи и за това се говори за класически, социален либерализъм, религиозен и други негови форми. Някои от най-видните имена свързани либерализма са: Джон Лок, Монтескьо, Адам Смит, Дени Дидро, Волтер, Бенджамин Франклин, Джон Стюарт Мил, Айзая Бърлин, Карл Попър, Джон Кейнс, Фридрих Фон Хайек и др. В своите произведения те всички в различна степен се спират на тези три понятия – свобода, равенство и справедливост, като заедно постепенно изграждат това което е идеологията на либерализма.



Свободата е основна ценност за либералите, по-точно политическата свобода, свободата като граници в които можеш да действаш невъзпрепятстван от другите. Според Айзая Бърлин това е негативната свобода. Да бъдеш свободен според него не означава просто никой в нищо да не ти пречи. За либералите всички хора са еднакви. Те всички притежават човешки права дадени им от бога. Гарантирането в еднаква степен на естествените човешки права на всеки един индивид изразява равенството на всички индивиди. Равенството според либералите е обвързано със свободата, с нейната негативна форма, такава каквато е за Бърлин. Като цяло либералите разбират равенството като равенство пред закона. Всеки индивид има правото да действа в границите на закона в такава степен в каквато и всички останали, т.е. всеки индивид има правото да упражнява своята свобода до такава степен, че да не пречи на останалите, или правилото прави на другите това, което не искаш да правят на теб, но представено в един по-усъвършенстван вид. От изключителна важност е обаче, до каква степен границите на забраните на закона ще ограничат полето на негативна свобода на индивида. Законите според либералното схващане трябва да се именно забранителни, а не повелителни, т.к. по-този начин оставят по-голямо поле на индивидуалната, негативната свобода.



Едно от основните права на индивида, според либералните разбирания е правото на частна собственост. Според някои либерали то е по-важно дори от правото на свобода, т.к. тя се обезсмисляла без наличието на частна собственост върху която да се упражнява. Според мен правото на честна собственост принадлежи към т.н. от либералите икономическа свобода. Тя, както и политическата са отделни изражения на свободата въобще и това не може да бъде другояче. Въпреки това двете са в изключително силна зависимост една от друга. Както посочва Милтън Фридман – не може да има политическа свобода без икономическа макар, че тя сама по себе си не е достатъчно условие. Двата вида свобода засягат отделни подсистеми от обществената система – политиката и икономиката, и нито един от двата вида свобода не трябва да бъде пренебрегван за сметка на другия. Това би означавало едната от двете подсистеми в обществото да изземе функциите на другата, което е абсолютно нежелателно. Либералите държат и на двата вида свобода и поради тази причина осъждат силно обществата в които държавата ограничава силно икономическите права на индивидите и по този начин ограничава и негативната им свобода.



Може би по-интересно във връзка с икономическите идеи на либералите е тяхното виждане за пазара, ролята на държавата и последиците от различните им форми. Пазарното стопанство като форма на икономически взаимоотношения е от особено значение за идеите на либерализма. Чрез него се постига равенство във възможностите. Поставени в условията на пазара индивидите следва да имат равни шансове. Според Милтън Фридман, там където са се създали свободни пазарни взаимоотношения и съществува равенство във възможностите, там жизненото равнище на обикновените хора достига най-високи степени. От друга страна в общества в които се поставя за цел равенство в крайния резултат, се стига до загуба на личната свобода, т.к. това равенство може да се постигне само чрез употреба на сила. Колкото до държавата, според традиционните либерални виждания, тя следва да играе ролята на нощен пазач, т.е. да се оттегли колкото е възможно повече от личната сфера на индивида, особено в икономически план. Пазарът ,в този случай, трябва да поеме ролята на регулатор на обществените взаимоотношения.



Справедливостта, нейното либерално разбиране е развито подробно от Фридрих Фон Хайек. Както споменах и по-горе равенството за либералите е равенство пред закона. В този дух и Хайек посочва, че те правят разлика между правилата за индивидуално поведение и конкретните разпоредби на една власт за целите на организацията. Първите са изцяло обвързани с “управлението на закона”. Те, както посочих и по-горе, са предимно забранителни, т.к. така се осигуряват по-широки граници на негативната свобода. Тяхната цел е само да се предотвратят несправедливите действия, т.е. прекаленото навлизане в тази граници. Вторият вид – конкретните разпоредби, съответно водят именно до срещуположните резултати, до ограничаване в изключителни граници на свободата. С подобни законови форми се работи обикновено в страни под авторитарен или тоталитарен режим, като ограничаването на свободата може да става както в икономически аспект, така в последствие и в политически аспект.



В крайна сметка, колкото и примамливо да звучат понятия като свобода, равенство и справедливост, не бива да забравяме, че либерализма също е идеология, а всички идеологии в крайните си форми не носят положителни черти. Всяка монета има две лица.

sexa_na_kompleksa
12-20-2008, 17:17
Мерси много!

Tedi4ka
12-20-2008, 17:20
6.Наранени, ограбени и унижени, се изпълваме с желание за отмъщение, копнеем да причиним страдание, съизмеримо поне наполовина с нашето, искаме да видим чуждата болка, изписана на лицето. Защото това е естествената реакция на човека, защитаващ своя малък и подреден свят, чиито копнежи са отнети, разрушени пред очите му, а животът му е загубил смисъла си.

Малко хора обаче извървяват дългия път от желанието за мъст до изпълнението, защото той е осеян с препятствия, предизвикващ неспирни душевни битки и конфликти. Тези, които, обзети от силни страсти и емоции, стигнат до своята цел, никога няма да могат да възвърнат нарушеното си равновесие. Защото отмъщението, дори и заслужено, остава престъпление срещу личността и обществото.

Но престъпление ли е да копнеем за справедливост спрямо самите нас? Престъпление ли е да искаме наказание за виновниците, да очакваме, че действията им няма да останат безнаказани? Тогава грешен и напразен ли е стремежът на човечеството към справедливост? В съвременния свят на ред и законност, отмъщението губи своя смисъл и става неприемливо. В дефинициите на правото никой не е виновен до доказване на противното. И само съдът може да определи какво е престъплението и как да бъде наказано то. Отделните хора нямат правото и не бива да заемат ролята на съдници, защото често, заслепени от емоциите, ставаме жертви на грешната си преценка.

Жаждата за отмъщение е изгаряла, изгаря и винаги ще изгаря душите на хората. Но заедно с нея ще съществува и възмездието - справедливостта на съдбата, която никой не може да ни отнеме. Именно това е в основата на християнството - религия, съществуваща повече от 2000 години и даряваща ни спасителната сила на благородството да прощаваме, да обичаме и да вярваме в доброто:

Който копае ров, ще падне в него,

И който търкаля камък, върху него ще се обърне

...................................

Tedi4ka
12-20-2008, 17:22
7.СПРАВЕДЛИВОСТТА

Справедливост- една дума с огромно значение за цялото човечество. Надали има друга дума предизвикала толкова революции във всеки смисъл на думата. Една дума присъстваща във всяка вечна творба, толкова често прокрадваща се в редовете на стиховете, във филмите. Не е нужно нейното изричане, а нейното усещане. Възхваляваният смисъл на думата- от поети, писатели, революционери, политици- до всеки човек и дори за малкото дете отстоявайки и осъзнавайки своите права.

Справедливостта може да се прояви във всяка сфера от живота, където се сблъскват човешките взаимоотношения- като библейското значение за справедливостта, социалната справедливост, справедливостта в правото. Вълнуват ни понятия като справедливо наказание, справедливо поведение, справедливо отношение, справедлива награда, справедливо възнаграждение и т.н.

Справедливостта рисува човешките взаимоотношения. Тя е еманация на човешкото добро. Доброто и злото във всяка сфера от живота определя кое е справедливо и кое не е. Идеята за справедливостта е надигала спорове, бунтове и революции- малки и големи, от световни до по- малките, но големи за душата на всеки човек. За неговото вътрешно възприятие за човешките отношения. За неговото вътрешно душевно усещане.

Справедливостта за един е несправедливост за друг. Тя е субективна категория. Тя няма точно определени рамки. Всички ние стремейки се към нея се стремим към собственото си щастие. То е абстрактно чувство на тържеството на духа. Щастието, както и справедливостта е едно творение на човека, плод на неговия ум. Повечето хора искат да получат справедливостта като подарък или като нещо, което им се полага по право, а всъщност той сам често трябва да я сътвори и чрез волята си, а не само чрез желанието си.

Някъде в Интернет прочетох следната мисъл: “Умните искат справедливост, но единствената справедливост, която могат да измислят е справедливостта за глупаците, които винаги се ползват от нея. И това вече е несправедливост за умните”.

Справедливостта върви ръка за ръка с виждането за вселенското равновесие. Може би на пръв поглед Вселената живее в равновесие и хармония, но не е точно така. Тя непрекъснато се променя и както тя и човекът с неговата вселена променя света около себе си и всяко човешко същество зависи от това до него.

Но що е справедливо наказание, например в правото? Това е което най- пълно отговаря на извършеното престъпление като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Но дали това ще е справедливо за престъпника или може би и най- лекото ще му се стори несъразмерно тежко и несправедливо.

Затова в справедливостта няма равенство между различните страни. Има разбира се общоприети норми за справедливост, които трябва да действат навсякъде- и в политиката, и в религията, и в правото и в човешките взаимоотношения, иначе би настъпил хаос.

Понякога справедливостта може да е така мечтана и възхвалявана от масата, а от другата страна на пиедестала да стои другата справедливост.

При социализма справедливостта = на равенство, а в пазарната икономика и демокрацията справедливост е = на заслужено и заработено, една справедлива оценка за положения труд.

Справедливостта е съразмерност между даване и получаване, между възможност и условие за тяхното реализиране, между заслуги и признание, между права и отговорности, между деяние и възмездие.

Справедливостта е по- висша ценност от правото. Ако то не е справедливо то престава да бъде право. Така би трябвало да бъде. Справедливостта може да е общочовешка, колективна или субективна- чисто лична. Така правото трябва да се подчинява на официалната приета за общочовешка справедливост.

Присъдата подлежи на отмяна ако е явно несправедлива.

Справедливост и морал- и двете са висши добродетели, но моралът би следвало да бъде част и основа на справедливостта.

Справедливостта е необятна и всеобхватна нравствена категория бушуваща в умовете. Всеки човек е усещал поривът, чувството и вътрешният си вроден стремеж към справедливост.

Справедлива ли е съдбата към някого когото стихията е убила или разрушила неговият дом? Справедлив ли е Бог? Според библията той винаги е справедлив, независимо дали прощава или наказва. Религиозното разбиране за справедливост обаче понякога противоречи на истината в човешката история. Колко хора съзнателно биха си дали и другата буза, ако ми ударят едната. Колко биха го сметнали за справедливо. Едва ли има такъв, който с благородство ще отстъпи пред противника си и ще се чувства щастлив и победител.

Справедливо ли е родителя да помага цял живот на децата си и каква отплата ще има той за това от своите деца? Справедливо ли е когато те лъжат и мамят? Когато за един и същ труд на различни места хората получават различно признание. Справедливо ли е че сме се родили в тази държава? Справедливо ли е, че България е зле и т.н. Много въпроси с неясен отговор.

Виждаме как доброто пристъпва към нас с присъщата си двойственост А справедливостта като обществен идеал, като дух породил се в умовете залива с вълни целият свят. Тя е и философска категория. Древните гърци също са разсъждавали над нея.

Коя война е справедлива? Тази, в която загиват невинни хора в името на една цел или един идеал. Та не е ли всяко човешко същество ценно само по себе си?

Корена на думата справедливост е правда. Правдата е стремежът всичко да бъде отсъдено правилно, по най- разумният начин. Да бъдат претеглени на везни добро и зло. От своя страна правда в превод е истина. Този, който знае истината и нейното разкриване може да бъде справедлив според своето субективно усещане за това. Обикновено раздаващите справедливост би трябвало да са по- можещите и по- знаещите, по- компетентните.

Хищникът справедлив ли е към своята плячка? Той има ли избор? Не, защото той живее управляван благодарение на своите инстинкти. Хората за разлика от животните би трябвало да разбират какво е значението на думата справедливост. И все пак хората са също подвластни на своите инстинкти и страсти. За да оцелее човекът трябва да е малко егоист сам за себе си като не забравя , че живее в общество съставено също от такива индивиди. И всеки има своята истина и своята справедливост. Всеки оправдава пред себе си своята несправедливост към другия, защото може би не би оцелял, не би се наложил.

Ние като поробен от турците народ сме смятали, че нашите хайдути дават справедливо отмъщение на нашите поробители. А те от своя страна са ги смятали може би като днешните терористи. Ами кюрдският народ- много по- древен и от нашият- също поробен преди стотици години. Той също се бори за своята свобода. Но ние вече свободни не усещаме нещата по този начин. Нашите мисли и чувството ни за справедливост се изкривяват според обстоятелствата, в които живеем, а те се променят непрекъснато. Изменят се и с положението, в което се намираме в обществото и с властта, с която разполагаме. Затова не сме склонни дори философски да погледнем от другата страна, да видим другото лице на справедливостта и да прозрем истини, които всъщност едва ли ще ни послужат практически.

Като че ли всички от раждането ни, ни учат да различаваме доброто от злото, справедливото от несправедливото Родителите ни учат, че всичко, което те мислят за нас и нашето бъдеще е справедливо, но ние винаги ли мислим така?- Не, ние поемаме по своя път с другото лице на нашата справедливост В детската градина ти казват, че не е хубаво да вземаш играчката на другото дете, но когато то ти я вземе и видиш, че няма последствия още дете се запитваш защо за едни е така, а за други не е. В училище те учат за светлия социализъм, за справедливото равенство между всички, а в 6-ти клас научаваш как вече нещата са други и други са лицата на справедливостта. Вече те учат, че е справедливо да получиш според заслуженото и заработеното. И точно си го осъзнал и разбираш пък тогава, че не винаги е така, че за някой е справедливо без да е заработил да получи слава, почести, власт и пари. Но той от своя страна ще си каже: Справедливо е да имам това щом имам знатен род и щом съм попаднал на точното място в точното време. Някой от работодателите си мислят, че работниците са мързеливи и не заслужават много, а работниците си мислят как шефовете карат хубави коли, за тях това не е справедливо.

Но всичко това е свързано и със знание за нещата, знание за истината. Този, който знае истината, може по- добре да прецени справедливостта. За мен знанията, опита, уменията и морала те карат да бъдеш по- справедлив в общочовешкия смисъл.

Лицата на справедливостта са неизброимо много. Те са колкото и истините. А истините се таят във всеки микро космос на всяка една личност. Дори самата тя понякога се лута в дебрите на тази необятна дилема. Непрекъснато се припознава ту в едно, ту в друго от нейните лица. Тя е там някъде, съществува като дух пропиващ ума на милиарди същества. Частица от знанието ни за огромната Вселена.























ЛИЦАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

III-то Място

Много се е писало, пише се и ще продължи да се пише по темата за справедливостта. Една изключително деликатна за всички хора тема. Деликатна не само поради отч а яния стремеж всичко да бъде обосновано на плоскостта на справедливостта, а и отчаян, може би точно поради нейното отсъствие от живота на хората.

Когато някой засегне този въпрос, винаги следват дълги философски определения на понятието справедливост и нуждата от такава, необходимостта тя да бъде защитавана, сякаш е малко беззащитно създание. Стига се и до там, че можеш да прочетеш цели философски пасажи, чрез които хора нямащи какво да кажат по темата ни обясняват завоалирано нечие чуждо виждане. Копира се, цитира се, сякаш повтарянето на чужди думи те усъвършенства, и още повече, стига се до крайности, при които откровено се плагиатстват чужди мнения, замазвайки ги със собствени изразни средства. Стига се и до разглеждане на понятията от етимологична, историческа и каква ли още не гледни точки, като всичко това се подправя със мисли на древни оратори по дадения проблем.

Честно да си кажа, омръзна ми да чета подобни словоизлияния, философски интерпретации, възвишени и малко объркващи фрази, издаващи липсата както на възможност за собствено изразяване, така и /което е по-лошо/ липса на собтвено мнение по дадения въпрос, в случая – справедливостта.

А справедливостта не е нищо друго освен тишина.

Нещо звъни отвратително настойчиво. Ето явна несправедливост, ако изходим от горното твърдение за тишината. Опипвайки напосоки успявам да натисна някакво копче на мобилния си телефон. Отново тишина.

Събуждам се и поглеждам звънящия до преди малко предмет. Ужас! Имам едва няколко минути до започване на работния ден.

Изхвърчам от вкъщи. Возя се в претъпкан автобус, студен и мокър. Всички мълчат и се поклащат взирайки се през прозореца в непостигнатите си цели и неосъществени мечти. Някои хора са забили поглед във вестниците си.

Това са любопитно изглеждащи жълтеникави вестничета, от страниците на които крещят очевидно интригуващи /ако съдим по тиражите/ заглавия за сексуалните подвизи на “БГ high society”.

Разбира се, описаното по страниците на тези вестници сигурно представлява интерес за читателите им и напълно съответства на интелекта и техния манталитет , дори за част от тях това е новина . Ето Ви “далавера”. Стоиш, блъскаш си главата за да може да измислиш възможно най-абсурдното заглавие и след като го измислиш започваш да пишеш цял вестник по него. Така да се каже си интелектуалец, а и денят на народните будители си го имаш като личен празник. Да. Това /писането на вестник, не на статия/ не е ново понятие. Хората пишат книги, а ние у нас – предимно вестници, защото книгите много не ги четем. Коя е най-дебелата книга на български автор, попадала Ви напоследък?!

Това, ще си кажете, няма общо със справедливостта. Ами като в действителния ни живот няма такова понятие – справедливост празно място ли да оставим?! Или по-добре само да го дефинираме и да списваме мъдри мисли по адрес на справедливостта, без да се размърдаме и направим нейното съществуване възможно?

Навън се сменят картина след картина. Циганчета, в района на централна гара дишат лепило и спят по земята, полицаи си общуват с няколко от “нощните пеперуди”, които на светло не бих ги окачествил точно като пеперуди , възрастни хора (най-вероятно нечии баба и дядо) просят стотинки . Други пък ровят в дълбоки контейнери, сред боклука, с искрица надежда – някой да е изхвърлил нещо, ставащо за ядене. Катастрофа, предизвикана от неработещ светофар създава напрежение между водачите, което ескалира в юмручна саморазправа. Саморазправата повече напомня за монолог, защото единият от водачите е жена и не оказва много съпротива.

Струва Ви се преувеличено?

Добре дошли в страната на абсурдите и парадоксалните ситуации. Добре дошли в страната в която думите справедливост и честност са етикети за неудачниците, а думата далавера е синоним на работа. Страната с най-много “баровци” на глава от населението и с най-висок процент безработни(висшисти) сред европейските си съседи. Страната в която значението на мобилните телефони не е да вършат работа, а да издават социален статус и икономическо състояние на личността. Страната която обичаме безкрайно и псуваме непрестанно. Страна в която един ходи на лекар защото е преял, а друг умира от глад. Добре дошли в страната, в която мъжете бият жените си, със слоугана “Защото така ни харесва”. Добре дошли в собствената си страна. Добре дошли в България.

Слизам от автобуса и си купувам вестник. Погледът ми е привлечен от заглавията. Естествено и съвсем обичайно е тоталното разминаване на заглавието с действително случилото се събитие, което трябва да бъде отразено. Поредният абсурд. Системата е много лесна. Измисляш си сензация и вдясно от нея пишеш със ситни букви като част от заглавието – “...,май”. Ефекта е впечатляващ. Нарича се дезинформация и с него основно се занимават всички уважаващи себе си печатни издания /а това значи всички, защото ние винаги много се уважаваме /:

“България – монархия, Симеон-цар, май”

“Инцидент в АЕЦ “Козлодуй”, май”

“България в ЕС през 2004, май”

Хайде измислете си каквото искате. Измислете си държава, наречете я България. Измислете си шепа смешни хора, наречете ги политици, позволете им да ви казват какво да правите, как да живеете, как да се храните, къде да спите. Мислете. Измисляйте и после си го живейте.

- Разбирам ги журналистите – мисля си – все пак трябва да се преборват с огромното количество продавани тиражи от “жълтите вестничета”. После казват журналистите на са Ви виновни, ами да, те само отразяват това, което преди това са си измислили.

Те само доукрасяват начина Ви на живот.

Допринасят за прозрачността, за справедливостта на социално-икономическите и политическите процеси.

Справедливостта е химера. Това понятие е измислено от човека за човека. То цели да бъдат оправдани социалните, правните и икономическите промени в полза на една или друга личност, имаща власт и да бъдат окачествени като “промени за благото на обществото” . Принципно, нямам против. Винаги личностите с някакъв, бил то икономически или интелектуален актив си позволяват неща, които другите хора не могат. Проблемът е, че в България дори в това отношение няма подбор. Индивидите, които си позволяват да нарушават правилата и то без предвидените последствия да настъпят, не само са неинтилигентни по природа, а са и безкрайно невъзпитани, което вече оформя цялото това нарушаване на общовалидни принципи като трагедия.

Никой или още по точно – нищо не е справедливо. И не би могло да бъде. Природата е създала такъв баланс, че всеки един опит на човека да внесе капчица от неговата справедливост води до нарушаването на този баланс. Нито хората, нито политиците (е доре де, хора са), нито съда, нито живота, нито Бог.

- Какво? Справедлив ли е?! Нека да не спорим. ТОЙ сигурно си има доста, при това все добри адвокати.

В този ход на мисли, би могло да се изтъкне още един, този път световен, парадокс – САЩ /дано не се обидят оттатък океана/.

Налице е неразривна връзка между справедливостта и икономическото благосъстояние. При това обратнопропорционална, което ще рече, че колкото по-малко справедлив си, толкова повече имаш. Какво имаш ли? Пари, власт, каквото ти се прииска.

Именно САЩ е държавата, която от една страна е най-силната в икономически аспект и същевременно е най-наглият нарушител на вътрешни и международни правни норми. Още един от поредицата парадокси на справедливостта.

“Справедливост”, “правда”, “правилно”. Кой ще каже какво е това? Никой, при това никога. Справедливото за един е явна несправдливост за друг. Единствената справедливост е тази, при която по-големият изяжда по-малкия, по-силния е винаги по-прав, а единственото правилно е това, което ще те направи по-богат. Ето това са ценности, това е смисъл на живота. Явно това е и справедливостта, която търсим и към която тъй отчаяно се стремим. Пари, власт и “моя човек”. Ако не разполагаш с първите две пробвай с “моя човек”.

“Моя човек” е паролата. Той отваря всички врати, той може да направи невъзможното за теб. Той не се съобразява с правилата. Той е като кучето.

Законите – правилата, идващи за да регулират действията на отделните индивиди в обществото, пред които всички били равни и които би трябвало да са еталон на справедливостта /ако тя съществуваше/ – те стигат само до там до където власт има “нечии човек”. И понеже както е известно живеем в китна страна при това малка, всички са братовчеди и всички са “нечии хора”. Това не е парадокс, каквото и да си разправят европейците. Това си е чиста форма “лайфстайл”. Очевино, че който има Силата да се справи с това му липсва стимула, а по въпроса за стимула-виж по горе. Трябва някой да плати за да е налице стимул по нашите стандарти.

- На който не му харесва, моля. Нека да емигрира, нека да живее другаде както смята че трябва. Тук ще е така – това се подразбира. Не ни се дават никакви, дори завоалирани индикации за желание за промяна. Явно така е най-удобно. При това положение, хора като мен, които не искат да бягат навън, нямат друг избор освен да се приспособят, за да оцелеят. Да се научат да затварят очите си пред поредния абсурд, да извръщат глава на другата страна, щом някой нарушава правилата.

Това ли трябва да направим? Не, май.
ЛИЦАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Справедливост има в истината, а щастие само в справедливостта. Емил Зола

Справедливостта е норма, към която се съотнася всяко човешко действие, за да се определи като необходимо, правилно или не. Тя е основна категория в човешката мисъл и акцент в поведението на хората. Справедливостта е дума, в която всички се кълнат, а малцина вярват. Всеки я прикачва към себе си, но доста по-трудно я отправя към другите. Тя стои в основата на всяко голямо начинание – изпълва душите с надежда, а сърцата със смелост. Справедливостта е сложна и многоаспектна идея, която се изгражда през време на хилядолетната история на човечеството.

Макар да е общо понятие за всички, тя намира своята индивидуализация в умовете и сърцата на всеки един от нас. Тя носи в себе си всичко чисто, съкровено и правдиво, което се надяваме, че ще срещнем в живота си, което вярваме, че заслужаваме и би трябвало да получим. Това понятие е изтъркано от силата на истината, необходимостта на добротата, правдивостта на социалната справедливост, свободата. Това са лицата, с които тя се явява пред нас.

Един факт или състояние, които никой не може да промени, могат да бъдат добри или лоши, но не и справедливи или несправедливи. Терминът “справедливост” може да се приложи само към човешкото поведение или правилата, които го регулират. Въпреки нашия вроден навик да търсим лице отговорно за всичко, което ни засяга, безсмислено е да се описва едно фактическо положение като справедливо или несправедливо, освен ако не вярваме, че някой мое или трябва да уреди нещата по различен начин. Тъй като в основата на справедливостта стои човешкото поведение, то неизменна част от нея е и добротата. Според думите на Солон, за да се възцари справедливостта всеки трябва да приеме чуждата болка като своя. Следвайки тази мисъл, можем да заключим, че за да получиш справедливост трябва да дадеш доброта. Може би за това е толкова трудно да се осланяме на справедливостта. Почти толкова трудно, колкото да повярваме в чуждата доброта, насочена към нас. Много по-лесно е сякаш да повярваш в завистта, несправедливостта и неискреността. Злото е част от света ни и колкото и да се опитваме да го избегнем, то се измъква от всички наши капани и се появява там, където най-малко очакваме. Силна е прегръдката му. Докато ни задушава, ние отчаяно търсим храбростта си, а силите ни сякаш не стигат, за да отвърнем. Снижаваме се в някаква скромност, за да не дразним съдбата и чакаме крилете на справедливостта. А толкова ни се иска да бъдем съвършени. Но въпреки това добротата е по-силна от всяка ненавист. Тя прозира във всяка детска усмивка, във всеки жест на любов и признателност. Силата й ни кара да вярваме, че има смисъл да се борим и че рано или късно справедливостта ще тържествува.

Социалната справедливост е друга съществена част на справедливостта. В основата й лежи равното разпределение на бремето на гражданските отговорности. Другите измерения на справедливостта са равенството на ражданите пред закона; безпристрастност на законите; справедлив съд и равно разпределение не само на отговорностите, но и на преимуществата, които произтичат от принадлежността към дадена държава. Тясно свързана със социалната справедливост е и свободата – неприкосновеното право на всеки един гражданин. Кант е казал, че свободата не е нищо друго освен едно съзнателно самоограничаване. Приемайки тази мисъл, естествено възниква въпросът как обикновеният малък човек, който не разполага с нищо друго освен със своя труд като свободен гражданин, да приеме като обществена нормалност определена неравност, като предпоставка за социален мир. Държавата трябва да защити свободата на хората, човек не иска да живее по милостта на по-силните. Организираната сила на държавата е необходима, а да защити човека от агресията на другите. Като последица от този принцип гражданинът е готов да ограничи в известна степен неговата свобода на действие. Това може д стане при условие, че има гаранция за защита на останалата част от свободата. Всяка човешка личност иска да има определен кръг независимост, колкото и малък да е той. Това е полето на личната неприкосновеност на индивида. Основната цел на държавата е да защити тези права, при условие, че те не са в ущърб на другите. Паралелно с това трябва да се определи степента на свободата, която може да се остави на гражданите, без да се заплаши тази, която държавата е призвана да защити. Това е главна задача на демократичното законодателство. Задължението на държавата по отношение на справедливостта зависи от властта й и способността да въздейства върху положението на отделните индивиди посредством еднаквите правила за поведение. Теорията на справедливостта от друга страна постулира и контрол на гражданското общество спрямо държавата.

Справедливостта е понятие, което неизменно присъства в ежедневието ни. Не винаги се употребява на място, а доста често в думата несправедливо се съсредоточават всички нежелани събития, думи, действия, стоварили се върху ни – понякога по наша вина. Толкова често говорим за справедливост, че едва ли си даваме сметка за голямото й значение. Постепенно я обезцветяваме и обезличаваме. Но може би точно това непрестанно връщане пак и пак към същата дума е най-сигурното доказателство за огромната роля на справедливостта в живота ни, за желанието ни да се докоснем до нея, за нуждата да бъдем справедливи и да очакваме справедливост. Всяка една от нейните части носи послание – трябва да бъдем по-добри, по-свободни, по-истински и п-равни, за да сме достойни да живеем в справедливост.

Tedi4ka
12-20-2008, 17:23
Molq :)

devil4e_kiss4e
12-21-2008, 13:55
hora 6e moje li nqkoi da svali tazi tema http://zamunda.pomagalo.com/download/63325/
ms predvaritelno

Tedi4ka
12-21-2008, 14:17
Омир- “Илиада” (VI ПЕСЕН)
ПОЩАВАНЕТО НА ХЕКТОР С АНДРОМАХА




След динамиката на бойните сцени , които поразяват със своята мащабност и неповторимост, VI песен Омир рисува статична картина-прощалната сцена на Хектор с Андромаха. Акцентът тук пада върху диалога, върху думите, а чрез тях се разкриват мислите, чувствата и настроенията на героите. На преден план изпъква общочовешкото и вечното. Смелият троянец въплъщава чертите на вечния баща, който иска детето му д ашостигне онова, което той самият не е могъл да постигне:
Нека да казват за него, когато от битка се връща:
“Той и баща си по храброст надмина.”
Затова той моли боговете да дарят сина му с храброст и сила, защото в мечтите си го вижда като могъщ троянски воин и вожд: “Троя с мощ да владее!”
Зърнал се у дома в един критичен, изключително напрегнат момент от битката между троянци и ахейци, Хектор иска да принесе жертва на боговете, за да измоли спасение за своа народ, както и да се прости с най-скъпите на сърцето си хора-жена и дете:
Аз у дома ще отида своите близки да видя:
Моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.
Епитетът “мила” и умалителното съществително “момченце” показват обикновените човешки чувства, намерили място в сърцето на суровия троянски воин. Когато се вижда с жена си, той я нарича “мила съпруго”, ”свидна” , “скъпа” . Това са все необичайни и нетипични епитети за епохата на грубите и първични варвари, но те показват дълбоко стаената нежност у суровия воин към любимата му съпруга. Откровено и с тъга той признава в прощалния миг, че нейната съдба е най-голямата му болка и тревога:
Мъртъв дано ме покрие надгробна могила в земята,
За да не чувам вика ти и твойта неволя не виждам!
Болката му е безгранична, защото в историческото време, в което живее, Хектор разбира, че човекът е личност, докато е свободен, а робът е безправен. Измъчен от мисълта за собствената си безпомощност, той е трогателен и едновременно с това трагичен образ. Той, могъщият троянски вожд, няма да може да помогне на беззащитната си съпруга в съдбоносен за нея момент.
Прощалната сцена покорява със своята красота и със силата на чувствата, които внушава.Цялата любов, преданост и нежност, които е скътал в сърцето си троянецът , са изразени чрез един жест:
Хектор това го забеляза и жал му обхвана душата,
Нежно с ръка я погали и думи такива и каза…
Но защитникът на Троя го вълнуват и други чувства, които тревожат съзнанието му и стоят над личните му чувства и страхове:
Мойто сърце ме препира да браня неспирно троянци.
Хектор живее с мисълта, че от него зависи не само съдбата на семейството му, но и съдбата на целия град. Тази негова беззаветна преданост към родния град е трогателна. Затова, въпреки дълбоката си привързаност към съпругата и рожба, Хектор поставя като най-висш свой дълг любовта си към родината. У троянеца няма нито миг съмнение и колебание, че съдбата на Троя и интересите на неговия народ са по-важни, че любовта и дългът към тях стои над любовта и дълга към най-близките му хора. Така “славният”, “светлият” , “великият” Хектор със своята привързаност към близките си се приближава до представите на хората за съвършена човешка личност.
Достойна негова съпруга е Андромаха. Тя е най-трагичната героиня в поемата.Познала безпощадния лик на войната, преживяла смъртта на най-близките си хора- майка, баща, братя, роднини, тя е неспокойна и загрижена, изпълнена с тревожни предчувствия. “Като луда” тича край градската крепост, тръпнейки за съдбата на любимия човек. Там край Скейските порти, става срещата между нея и Хектор:
Хекторе, ти си ми всичко, и татко, и майка почтена, ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!
С плах жест, изразяващ нейната нежност любов: “Тя за ръката го хвана и думи такива му рече…” , Андромаха иска милост за себе си, за детето си, за семейството си. Трогателно и разтърсващо със своя трагизъм е обръщението и към Хектор:
Хайде, смили се сега, не напущай високата кула, да не оставиш жена си вдовица, детето-сираче.
Но Андромаха не е само майка, любима и съпруга на вожда. Тя е и първата жена на Троя и осъзнава своята отговорност за съдбата на града. Драмата и на майка и жена не заглушава чувството и за дълг към троянския народ. Макар, че с цялото си сърце тя иска да задържи Хектор за себе си и за сина си, тя пази и тачи неговото воинско достойнство. Превъзмогнала като съпруга си личните си чувства, тя споделя неговия дълг, като го моли само да бъде по-внимателен и по-предпазлив:
Хайде, войската задръж при смокинята дива, където Троя е най-уязвима, стената – най-леснодостъпна…
Образът на Андромаха вълнува със своята трагичност. Младата жена обича и е обичана. Тя изживява кратко семейно щастие, но войната и отнема всичко. Тя остава в нашето съзнание с предчувствието си за обреченост, с разкъсващата я скръб за съдбата на най-скъпите и хора, със страданието и по безвъзвратно загубеното човешко щастие.

devil4e_kiss4e
12-21-2008, 14:55
:-) Thanks..

Tedi4ka
12-21-2008, 15:46
:) :) :)

johnnieWfan
12-21-2008, 17:54
Плс трябва ми това: http://download.pomagalo.com/28687/moyata+predstava+za+jivota+na+drevnite+gyrci+spore d+iliada/?search=7510842
и ако може да ми намерете нещо на тази тема: Развълнува ли ме Илиада и с какво ще я запомня.... плз спешно!

Tedi4ka
12-21-2008, 17:56
Заповядай:

МОЯТА ПРЕДСТАВА ЗА ЖИВОТА НА ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ СПОРЕД „ИЛИАДА”
Произведението „Илиада” е малка енциклопедия за битието на древните гърци. Авторът на поемата успява да сътвори един своеобразен и ярък свят, в който разкрива достойнствата на войната и значе¬нието на мира, религията и труда. От изученото в VIII клас младият читател си създава обида представа за античния свят и начина на живот на древните гърци. Когато прочете „Илиада”, тази първоначална предс¬тава се обогатява и пред очите му изникват картини на безстрашни, емоционални и горди личности от една славна и древна епоха.
Трите сфери, в които читателят може да разгледа битието на старите гърци са: война и слава, мир, тра¬диции и богове и човешката същност на хората.
Каква е ролята на войната за древните елини? Тя е средство за придобиване на повече материални блага, слава и признание. Войната е начин на живот, чрез нея се решават спорове и конфликти. Троянс¬ката война избухва заради отвличането на хубавата Елена. На бойното поле воинът може да покаже сво¬ето мъжество, смелост, себеотрицание. Решенията за воденето на сраженията гърците взимат на съвета. Пример за това са събранието на данайците в I глава и на троянците в XVIII. Елинското общество има йе¬рархично устройство. Начело стои цар, който е най-високопоставената фигура и неговите заповеди тряб¬ва да се изпълняват. Такъв е Агамемнон. Когато ня¬кой се противопостави на решенията му, той бива наказан. Пример е отнемането на Бризеида от Ахил, който наругава царя в I песен и побоят надхулителя Терсит във II песен от „Илиада”. Това йерархично ус¬тройство води до разслоение на обществото на арис¬тократи и обикновени воини. Царете и вождовете имат голяма власт, почит и авторитет. Те получават най-големи облаги по време на бойните действия. Това води до несъгласие сред справедливите герои и народа. Ярък пример е негодуванието на Ахил и Терсит в I и II песен. Те упрекват Агамемнон в него¬вото властолюбив и алчност. Чрез тези два епизода читателят се среща със зараждащото се противопос¬тавяне и разпадането на родовите порядки.
Начинът на водене на войната показва познани¬ята на елините във военното дело и тактиката им за победа над противника. Те използват предимно заса¬да, обсада или пряк двубой. Това читателят научава в XVIII песен от чудесния свят върху щита на Ахил, където обсаденият град във втория концентричен кръг е малко копие на Троя.
Когато се води война има победени и победители, смърт, раздор, тъга и страдание. Всичко това води до хиляди жертви. При древните елини изключител¬но интересно е отношението към мъртвите - свои и чужди. Воините от едната вражеска страна се борят за телата им, за да бъдат удостоени с нужните почести и погребални ритуали, защото знаят, че труп, кой¬то не е погребан, носи нещастие и беди. Пример са грижите за падналия на бойното поле Патрокъл в XVIII глава. А техните противници се сражават, за да оск-верняват тялото на мъртвия воин.
Войната при древните гърци е свързана и с нещо друго - откупа и гадателите. По време на сражени¬ята много хора са откарвани в плен, в замяна на които се дават скъпи дарове: в I песен Хриз дава откуп за дъщеря си, а в VI песен Андромаха разказва за майка си, която е освободена чрез откуп. Гадате¬лите също са свързани с бойните действия. Те са мъдри, почитани и прозорливи хора, чиито думи са правдиви. Един от тези гадатели е пророкът Калхас, представен в I песен.
Втората сфера от живота на старите гърци е мирът, традициите и боговете. Спокойният, трудолюбив живот, съпружеската привързаност и приятелството са в ря¬зък контраст с военния смут и раздора. Тези страни от мирния живот на елините Омир разкрива предим¬но в VI и XVIII песен. В XVIII глава авторът представя Хефест като първотворител и чрез неговата четка и майсторство рисува картина на труда и усърдието на хората. По този начин той запознава читателя със сел¬ското стопанство на древните гърци. Земеделската ра¬бота на елините е тежка и уморителна, но радостта от труда и неговите плодове е голяма. Така читателят виж¬да положителното отношение на античния човек към природата и земята, които са символ на радостта от живота и красотата. В момента, когато хората усърд¬но работят, а господарят ги наблюдава съпричастно и обнадеждаващо, всички стават равни.
Древният елин се занимава и със скотовьдство. Познанията за живота на гърците се разширяват и чрез срещата на читателя със системата им на правораз¬даване. Всяка страна си има поддръжници. Решението вземат „старци-съдници”, символ на закона, наредени в „свещен кръг”. Те излъчват мъдрост и достолепие. Съдопроизводството разкрива един друг вид разсло¬ение на обществото - на съдии и подсъдими.
Неотменна част от мирния живот на гърците са сва¬тбените тържества, обичаите и народните веселби -хората, представени в XVIII песен. Те разведряват жи¬вота на античните хора и говорят за тяхната култура и традиции.Омир разкрива и друг момент от битието на труде¬щия се елин - грънчарство, ковачество и тъкачество, представени чрез бог Хефест в XVIII песен и троян-ките - в VI глава.
Религията играе голяма роля в света на старите гърци, фактът, че Омир разглежда другия свят на без¬смъртните - паралелен на техния - е доказателство за силната вяра на елините в своите богове, на ко¬ито те се молят и принасят дарове и жертви, за да спечелят благоразположението им. Пример за това са религиозните ритуали на Хекуба и троянките в чест на Атина Палада в VI песен от повест¬та. В „Илиада” авторът представя без¬смъртните с голямо достолепие, разум и прозорливост, но не ги лишава от човешки слабости. Затова те са толкова близки до хората и им вдъхват повече смелост и решителност в делата.
В XVIII песен са разкрити и представите на елини¬те за заобикалящия ги свят. Читателят разбира, че за гърците земята е кръгла и плоска. Това поставя началото и на развитието на астрологията и астроно¬мията.
Семейният живот на древните елини е разкрит чрез взаимоотношенията между Хектор и Андромаха в VI песен от произведението. Чрез разговора им са пре¬дадени най-съкровените чувства - съпружеска любов, вярност, привързаност, доверие, майчина и бащина обич.
Приятелството и разбирателството между Ахил и Патрокъл е символ на хармонията и доверието в чо¬вешките взаимоотношения. Привързаността между двамата герои Омир показва чрез страданието на Пелеевия син в XVIII песен, заради смъртта на храб¬рия мирмидонец.
Читателят не може да си изгради пълна представа за света и битието на античните хора, без да разгле¬да техните морални ценности и душевни потребности. Образите на героите в „Илиада”, с които Омир разк¬рива същността на древния елин, са сложни личнос¬ти с многостранни характери. Ахил е благороден, справедлив, емоционален и същевременно - гневлив, злопаметен и жесток. Цар Агамемнон е представен и в положителна светлина - мощен, начетен, смел, но и в по-тъмни краски - алчен, себелюбив, широковластен. Терсит е единственият отрицателен персо¬наж, но Омир не го лишава от честност и откровеност. Мъжеубиецът Хектор авторът представя като обич¬лив баща и нежен съпруг в VI песен от „Илиада”. В душата на всеки герой има много горчивина и ра¬дост и Омир успешно успява да изгради образи на истински хора, които притежават нравствени доб¬родетели и слабости.
Светът на древните елини е жив в съзнанието на читателя, защото интересните моменти и човешки съдби, разкрити в произведението, са ярки и неза¬бравими. Изключително вълнуващо е човек да се по¬топи в живота и богатата култура на старите гърци, защото научава нещо повече за древността и изжи¬вява неповторими мигове!

johnnieWfan
12-21-2008, 18:03
оле мерси... ако може да ми дадеш и тази: http://download.pomagalo.com/65/omirovata+poema+iliada++enciklopediya+za+jivota+i+ misleneto+na+drevnite+gyrci/?search=7511388

Tedi4ka
12-21-2008, 18:09
Дам..заповядай... :)

В поемата “Илиада” Омир пресъздава живота и разкрива нравствената същност на човека в античния свят. Творецът рисува една епична картина на своето време, своеобразно съчетание на войнска мощ и моменти на примирие.
Омир вниква в душите на своите герои, силни, противоречиви и честолюбиви характери. Техните действия са дълбоко мотивирани, а позициите им – достойно отстоявани.
Схващанията за устройството на Космоса са отразени в голяма група космогонични легенди и митове. Според древните гърци целият свят и боговете се самосътворяват от безграничния Хаос, Първа се появява богинята Гея — Земя. Пряко от нея водят началото си титаните: Безкрайното синьо небе — Уран, обграждащия с водите си Земята Океан, титанът Атлас, който крепи на раменете си небесния свод. Внуци на Земята са Слънцето, Месечината, Зората, всички звезди и ветрове. Тази древна космогония намира място в XVIII песен на „Илиада\". Като майка на небесните тела, Земята е изобразена в центъра на щита на Ахил, звездите, месецът и слънцето са разположени около нея, като всички са заобиколени от водата на безбрежния Океан. Космическите тела са кръгли и плоски. Подобна представа е примитивна, но напълно обяснима: такъв се разкрива светът пред очите на древния грък, а науката астрономия е все още в зародиш.
Човешкото битие е очертано в две основни сфери — война и мир. И двете са естествени и необходими. Войната е начин за придобиване на блага, но едновременно е арена за проява на силата и смелостта на мъжете. Единствената жена, която участва в бойни действия в „Илиадата\", е богинята на войната Атина Палада. Богатство носи не само разграбването на чужди градове, но и пленниците, освобождавани срещу откуп. Примери за това се откриват в I песен (Хриз носи откуп за дъщеря си), VI песен (Андромаха разказва, че майка й е освободена чрез откуп), XXIV песен (Ахил е освобождавал синове на Приам срещу откуп, приема такъв и за тялото на Хектор), Мъжът има пълна свобода на избора. Обикновено той откупува съпругата си от родителите й. Тя става негово притежание, от което би могъл и да се откаже.
Обществото определя отношението към жената според това чия съпруга е. Затова Андромаха казва, че за нея Хектор е всичко и животът й без него е невъзможен- Начинът на уреждането на брака не изключва привързаност и топли човешки отношения между съпрузите, каквито са отношенията между Хектор и Андромаха.
В XVIII песен Омир представя сцена на съд, която показва, че гърците по това време имат изградена система на правораздаване, свързана с парични отношения. На земята между старците лежат два златни таланта, пред назначени за този, който спечели делото (или според друг превод за този, който отсъди най-правилно)*. Обществото на Омировото време е разслоено. Начело стоят племенните вождове. Те се радват на всеобща почит, защото олицетворяват народната съдба и сила. Сами смятат себе си за носители на героичното. По време на война измежду тях се избира един върховен водач и всички във войската безпрекословно му се подчиняват. Въпреки това той не е абсолютен владетел. Важните решения се вземат на всеобщо събрание (I песен), ръководено от мъдри старейшини. Съветът на старците-съдници има решаваща роля и по време на мир. На видно място в обществото стоят гадателите (прорицатели) и жреците. Тяхното предназначение е да осъществяват контакт със света на боговете и думата им има стойност на закон. Почитта към тях е свързана с религиозните вярвания на гърците. По-надолу в обществената йерархия стои множеството на свободните хора, а най-ниско място заемат робите.
Мирът се редува с войната. Той носи празничност, веселие, дава възможност на човека да се изяви в труда и да се радва на плодовете му. В мир древният грък живее просто и в пълна хармония с природата. Обработва земята, отглежда животни, владее занаяти като грънчарство, ковачество, тъкачество. Това са и начините му на препитание. Омировото общество не познава разслоение по . отношение на труда. Заедно на нивите са господари и работници, царските съпруги и дъщери предат и тъкат редом със своите робини, героите сами приготвят храната си със същото внимание, с което се приготвят за бой.
Познати са още два начина за придобиване на блага: брак и уреждане на правни отношения. Бракът в „Илиада\" е реално съществуваща институция, но тя не се основава на чувства. Жената е поставена в неравноправно положение. Тя няма свобода да избира своя съпруг, нито да се отказва от него.
Религиозните вярвания на древните гърци са свързани с множество богове. Обожествена е всяка сила, не-подвластна на човека — природата, съдбата, редът в обществото, доброто, злото. Омировите богове „са богове в религиозен смисъл и в същото време са вече художествени символи. Човекът често зависи от тях, без да престава да бъде свободен” Често богът е материализираната мисъл на героя, но епосът не познава психологизма и затова героят води диалог с бога, равносилен на вътрешен монолог (напр. в I песен диалогът между Ахил и Атина Палада).
Светът на боговете е йерархично устроен, подобно на човешкия. В него има силни богове (Зевс, Хера, Атина и др.) и по-слаби, които винаги отстъпват (Хефест, Хермес, Аполон, Афродита и т. н.). Боговете са изразители на обобщен разум и мъдрост, и в същото време са носители на човешки слабости. Като хората те са подвластни на предопределението на съдбата.
„Илиада” разкрива сложни взаимоотношения между хора и богове Човекът се прекланя пред божествената воля и извършва обреди и ритуали, чрез които изразява уважението си. Вярва, че всяка стъпка в живота му и всяко решение са свързани с волята на някой бог. Хората осъзнават своята слабост и се стремят към протекцията на боговете. Това се отнася дори за богоравния Ахил. „Илиада\" създава представата, че олимпийците непрекъснато бдят над човешкия свят. Те се появяват винаги там, където са най-необходими, и вземат най-мъдрите решения. Имат свои любимци\'между хората, помагат им, но ги изоставят, когато жре*ият им е хвърлен, както Аполон изоставя Хектор (XXII песен). Понякога божествата са студени, честолюбиви и отмъстителни. Атина и Хера държат Троя да бъде разрушена заради пренебрежението на Парис към тях. Те са толкова божествено крайни в чувствата си, че човешките страдания и кръв не значат нищо за тях. Моралът на бога е морал на силата.
Допустимо е човекът да прояви неподчинение спрямо божествената сила (Агамемнон в I песен) и дори да посегне на бог (Диомед в V песен), но по-типично е преплитането на човешката и божествената поля (XXIV песен). В XXIV песен боговете подготвят срещата между Ахил и Приам, след като ги оставят сами, по човешки да решат проблемите си. Ахил се дразни от намесата на боговете, но в крайна сметка стига до тяхното разумно решение — връща тялото на Хектор. Това, което го кара да отстъпи, е чисто човешкото съчувствие към бащата, загубил своя син.
Разсъжденията на успокоения Ахил отвеждат не към боговете, а към една обобщена философия за живота. Мъртвият Хектор вече не е враг. Почитта, която Ахил му оказва, е почит към смъртта, пред която всички смъртни са равни. Древните гърци вярват, че след смъртта човешките души отиват в подземното царство на Хадес. Ако мъртвият не бъде погре*ан, душата му се скита по земята, гневи боговете и вещае нещастия. Извършването на погре*ален обред е неписан закон в обществото, валиден не само за Омировото време. Смъртта на всеки е определена още при раждането му. Това е съдбата. Според старогръцката митология човешкият живот е нишка, която държат в ръцете си неумолимите богини на съдбата — мойрите. Мойрата Клото преде нишката на живота и щом тя се скъса, идва смъртта. Втората мойра Лахеза изтегля жре*ия, който определя земния път на човека, а третата мойра Атропа записва всичко на свитък. Каквото е запи сано, не може да се промени. Съдбата носи огорчения, когато човекът я знае предварително като Ахил, но н в неведението си той е трагичен, защото „никой от хората свойта съдба не избягва”, За човека остава само това, към което Ахил призовава стареца Приам — да се примири и да приеме и доброто, и злото, което му е отредено. Човекът трябва да преодолява трудностите, да страда и да посреща радостите след тях. Добро й зло, живот и смърт, мир и война вървят заедно. И в най-трудните моменти животът продължава. Омировото внушение е животът трябва да бъде ценен и уважаван. Всяко събитие в него е важно. Такова отношение към живота Омир внушава чрез величествено спокойния епичен тон на повествование. Наслагващите се детайлни описания създават впечатлението за широко и пълно отразяване на една многообразна действителност.
Художественият стил на Омир се проявява както в предмета на епическо изображение, така и в начините на това изображение (художествена действителност и художествен език).
Омир използва сюжети и герои, познати от митологията, като се отнася към тях естетически. Героите са „силни”, „красиви”, „божествени”, „благородни”. Те си служат със „свещени”, „прекрасни” вещи — облекло и оръжие, които им придават великолепие с блясъка си.
Военният бит е пояснен и допълнен чрез картини от мирния живот, а не обратното. Подобен начин на сравнение показва, че точно мирът е по-ясен, по убедите лен, по-близък на поета. Част от художествената действителност на „Илиада\" са боговете и съдбата. За разлика от митологичните богове Омировите са „само обобщение на човешките чувства и настроения, на човешките постъпки и воля. Ако една или друга постъпка на човека се обяснява с волята на боговете, това означава, че дадената постъпка е извършена от човека в резултат на негово вътрешно решение, толкова дълбоко, че самият човек го преживява като нещо, зададено му извън него.\"
Стилът и езикът на Омировия епос се отличават с голяма строгост и традиционност. В него се преплитат архаично и съвременно. Архаизацията се състои в това, че поетът възстановява митовете от древната критско-микенска култура със свойствената им строгост на поетичната форма. От друга страна изпълва традиционната форма с ново съдържание, като отразява психологията и възхода на гръцката демокрация.
Художествените изразни средства, с които Омир си служи, най-често са: многократни повторения, постоянни епитети, разнообразни сравнения, тържествена реч.
Единственият метрически размер, използван в епоса, е хекзаметьрът. Той е далеч от разговорната реч, но изцяло съответства на вековните епически традиции.
Всичко, описано в “Илиада”, я превръща в енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци, без която културното развитие на Европа би било невъзможно.

CaseY_StoneR
12-22-2008, 22:01
http://download.pomagalo.com/158896/da+se+zavyrnesh+ot+dimcho+debelyanov/?search=7534375 - можеш ли да ми го дадеш по скайп --> drago_stoner . 10x предварително :)

shadow4e
12-28-2008, 01:59
И аз имам нужда от помощ :)
http://download.pomagalo.com/61638/trudovo+pravo/?search=7578369


Засега само това, ако може. :)

Lysit0
12-28-2008, 11:59
И аз имам нужда от помощ :)
http://download.http://www.teenproblem.net/school/61638/trudovo+pravo/?search=7578369


Засега само това, ако може. :)



3аповядай:


ТРУДОВО ПРАВО

1

Предмет и система на ТП –

като правен отрасъл и като наука. Функции на ТП

Предмет на ТП – ТП е нов правен отрасъл. До началото на 19в. е част от
ГП и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези
отношения, които възникват при отдаване на работната сила. Римското
право е познавало 2 вида договора за наем: на вещи и на труд.
Следователно обществените отношения (ОО), които са били използвани от
правото са ползвали тези 2 вида договори. С развитието на индустриалните
форми на производството уредбата на ГП не може да обслужи ОО, свързани с
отдаването на работната сила и се привнасят нови елементи. Така се
получава една обособена уредба. Спецификата е в носителя на работната
сила – ЧОВЕКЪТ. Това налага и уредбата на работното време и почивките.
Възнаграждението е съобразено с човешката личност – цял институт;
безопасни и здравословни условия на труда.

В периода между 2-те световни войни се вижда, че е необходима
самостоятелна правна уредба, която се отделя от ГП. Но то остава своите
следи – ТП използва понятията “субективно право”, “договор”,
“недействителност” и т.н. Кой е специфичният предмет на правно
регулиране? – Онези ОО, които се поддават на трайно регулиране.

Центърът, около който те се създават и възникват, това е ТРУДЪТ. Затова
и тези отношения се наричат трудови отношения (ТО). Трудът е
целесъобразна човешка дейност, при която човек, използвайки своята
физическа и психическа енергия, създава блага, които имат потребителска
стойност. Трудовата дейност може да бъде само човешка.

В хода на трудовата дейност хората влизат в отношения помежду си. ТО
подлежат на правно регулиране и те са в основата на ТО, предмет на КТ –
чл. 1(1).

1. Същински ТО – създават се от контакта на хората и машините. Те се
свързват с начина, по който носителят на работната сила се свързва с
този, който има нужда от използване на работна сила. Условията, при
които се отдава работна сила (почивка, освобождаване от работа – болест,
майчинство, заплащане, начинът, по който може да се защити носителя на
работната сила) това са ТО според чл. 1(1) на КТ.

2. Отношения, непосредствено свързани с трудовите. Те не са трудови, но
влизат в правното регулиране. Те са такива, които непосредствено
предхождат или следват ТО. Те са пряка последица от тях. Такива са:

Отношения, свързани с професионалното сдружаване;

Отношения, свързани с тристранното сътрудничество – чл. 3 до чл. 3е КТ.
Държавата трябва да вземе мнението на работодателите и синдикалните
организации – Национален съвет по тристранно сътрудничество (НСТС);

Трудови спорове – глава 18 от КТ. Те са свързани със спорове или относно
възникването, или относно преустановяването на работната сила;

Глава 14 КТ – Социално-битово и културно обслужване, бази за отдих и
колективно хранене;

Контрол за спазването на трудовото законодателство и отговорността.

Между двете групи отношения съществува генетична връзка. Наличието на
същинските ТО предхожда и е условие на пораждане на втората група.
Втората група оказват влияние върху същинските ТО и при определени
случаи могат да ги променят. Двете групи отношения се пораждат в
различен темпорален момент – първи са същинските ТО, но и двете групи са
с еднакво значение.

Промените са свързани със субектния обхват на лицата, за които се
отнасят: отношения, свързани с търговията, занаятите, земеделски стопани
– работейки за своя сметка – тук не може да се говори за ТО, защото не
отдават никому работна сила.

Обособяват се държавни служители, които упражняват властнически
правомощия и те са отделени от ТП – техните отношения са
административни. Непрекъснато се разширява предметният обхват на ТП,
създават се нови правни институти – избор и конкурс, имуществена
отговорност на работодателя при увреждане живота и здравето на
работниците; колективното ТП включва Колективни трудови договори.

Място на ТП в системата на правните отрасли – ТП се отграничава по своя
предмет и способи, но неговата връзка с останалите правни отрасли се
базира било на генетичния произход, било на способите на правно
регулиране:

Най-близка е връзката му с ГП и тя личи от използваните понятия. В ТП
субсидиарно се прилагат нормите на ГП, когато работникът или служителят
са причинили вреда. В ТП не се отговаря за неимуществени вреди и
пропуснати ползи, когато вредата не е причинена умишлено – чл. 203(2)
КТ. Борави се общото понятие недействителност, а не с нищожност и
унищожаемост. Чл. 13 и 14 от ЗЗД – за момента на съвпадане на волите на
двете страни.

ТП се отличава от Осигурителното право (ОП) – ОП произлиза от ТП. Имат
различен субектен и предметен обхват – лицата осигуряват не само себе
си, а военни и др. Субекти са осигурител - осигурено лице – осигурителен
орган. Следователно ОП се занимава с отношения, които следват или
предхождат ТО. Те възникват при определени рискове – болест, майчинство,
смърт и т.н. При задължителното обществени осигуряване методът е на
власт и подчинение. При доброволното обществено осигуряване –
равнопоставеност. ОП има общи черти с ТП – голяма част от осигурените
лица имат качеството на работник или служител; част от осигурителните
права възникват от наличието на трудов стаж; размерът на осигуряването е
процент от брутното трудово възнаграждение.

Самият отрасъл ТП е специфичен и отделен, което дава отделна система:
има се предвид групирането на правните норми. Системата се състои от две
части:

1. Обща част – занимава се с въпросите на предмета, основните принципи,
методът и общото понятие “Трудово правоотношение” (ТПО). Тези правни
норми се съдържат в Конституцията, общите положения на КТ, ЗУКТС (Закон
за уреждане на колективните трудови спорове), ЗЗБУТ (Закон за
здравословни и безопасни условия на труда);

2. Специална част – включва изучаването на отделните правни институти –
два големи дяла: индивидуално и колективно ТП. Индивидуалното ТП урежда
отношенията между Р/С и РД и включва възникването и прекратяването на
ТПО, работно време и почивки, професионална квалификация, дисциплинарна
отговорност на Р/С, отговорност на РД при увреждане живота или здравето
на Р/С, трудова книжка и стаж, индивидуални трудови спорове.
Колективното ТП се занимава със защитата на колективния интерес. То
включва институти, които обуславят необходимостта от сдружаване на Р/С и
РД, тристранно сътрудничество, колективно преговаряне, КТД, колективни
трудови спорове и начини за разрешаването им. В специалната част на ТП
има част за контрол и спазване на трудовото законодателство.

Функции на ТП – основни насоки.

Функциите се извличат от правната уредба. Те се делят на две:

1. Закрилна функция – тя е иманентно присъща на ТП. Тя е производна на
цялата трудово-правна уредба и започва от възникването на ТПО –
минимална възраст (16г.), минимален размер на отпуската, минимален
размер на заплащането.

2. Производствена функция – тя е контрапункт на закрилната функция. Тя
е установена, защото е необходимо координиране на действията на
участниците в ТПО. РД установява задълженията за Р/С.



2

Метод на правно регулиране на ТП

Метод на правно регулиране – съвкупност от специфични начини и способи
за регулиране на ОО от държавата и служат за въздействие върху
поведението на лицата. Методът на правно регулиране на ТП – господстващо
е становището, че то е съвкупност от начини и способи, които се
използват от законодателя и които са в различно съотношения помежду си в
отделни правни отрасли. Тези способи в ТП се делят според:

Според положението на регулиращият орган в йерархичната структура на
държавните органи:

Централистично – от държавните органи;

Децентралистично – от местните органи;

Според положението на страните една спрямо друга:

Метод на равнопоставеност – в ТП се използва предимно този метод.
Подчинеността на работника или служителя (Р/С) е организационна, но не е
юридическа в смисъл на надмощие на работодателя (РД);

Метод на власт и подчинение;

Според свободата на страните само да определят поведението си:

Императивно регулиране – постига се с повелителни правни норми и не се
допуска отклонение от правната норма – когато се касае за закрилни
разпоредби: абсолютно и относително императивно регулиране (за работно
време през нощта, междудневна и междуседмична почивка, годишен платен
отпуск);

Диспозитивно регулиране – особено характерно за ТП – позволява на
страните да определят само своето поведение чрез споразумение или да
дерогират предписаното в закона – “..., освен, ако страните не са
уговорили друго”.

Според субекта, който осъществява регулирането:

Държавен или Недържавен;

Това деление е условно. В ТП има регулиране, което се осъществява от
недържавни субекти – от РД, Колективни трудови договори (КТД).
Законодателят е предоставил тази функция на тези органи, следователно
това е опосредено държавно регулиране. Държавното регулиране се
осъществява от нормативни актове на НС, МС, министри.

3

Източници на ТП. Видове ТПН

Източник на ТП са особени правила за поведение, облечени в правни норми
(ПН), санкционирани от държавата и регулиращи обществените отношения.
Това са трудово-правните норми (ТПН) – белези:

характеризират се със своята множественост на нормативните актове;

многостепенност – съдържат се в цялата йерархия на нормативните актове –
от Конституцията до актове на министри;

особена група актове са недържавните актове, издавани от недържавни
органи;

обхващат не само норми на вътрешното законодателство, но и актове, по
които България е страна;

Има две големи групи източници: вътрешноправни и международни –
обнародвани и влезли в сила. Според Решение № 7 на КС– те се намират
след КРБ, но преди законите от вътрешното законодателство. Източници:

КРБ;

ратифицирани, обнародвани и влезли в сила международни актове;

закони;

актове на МС (постановления, правилници и наредби);

актове на отделни министри (наредби);

актове на недържавни органи;

КРБ (12.07.1991) – нормите за регулиране на трудовите отношения:

чл. 16 – Принцип на закрила на труда, което става със закон;

субективни права, установени в чл. 48, 49, 50 – право на труд, право на
възнаграждение, свободен избор на професия и място на работа, забрана за
принудителен труд, право на почивки, право на сдружаване, право на
стачка. Те не могат да се отменят или изменят със закон. Законодателят е
отредил, че трудовите права са сред основните и могат да се защитават
пред съд.

Международни актове – България е страна-участник в редица международни
организации. Такива актове са универсални и специални:

универсални – Всеобща декларация за правата на човека;

двата пакта на ООН от 1966г.: Международен пакт за граждански и
политически права и Международен пакт за икономически, социални и
културни права. За България са влезли в сила от 1976г.;

Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи,
ратифицирана от България през 1992г.;

Европейска социална харта;

специални – уреждат и закрепват само трудови права – препоръките на МОТ
(България е член от 1920г.). Тези актове се отнасят само до отделни
институти на ТП като: труд на непълнолетни, минимална възраст за работа
и др.

Законите – делим ги на:

- актове, които установяват обща уредба на ТО и се отнасят за всички
Р/С – КТ, ЗУКТС, ЗЗБУТ, ЗНЗ (Закона за насърчаване на заетостта). КТ
дава уредба по същество на ТО – чл. 3, 4, 9, 15, 16, 18 – няма нужда от
подзаконови актове. КТ урежда минимално необходимите условия, под които
не може да се слиза. КТ дава простор на ТО чрез КТД. ЗЗБУТ е устройствен
закон, който урежда органите и условията, при които се осъществяват ТО.
ЗУКТС урежда отношенията при конфликт между Р/С и РД. Урежда два способа
за уреждане на конфликта: 1. доброволни – от преговори до арбитраж и 2.
силови – стачка;

- специални: Закон за народната просвета, Закон за висшето образование,
Закон за съдебната власт, Закон за железниците – при тях се прилага КТ,
само доколкото специални норми не го дерогират. Тук стоят и указите на
бившия Държавен съвет (имат сила на закон) – Указ 10/74 от 1974г. за
ограничаване заемането на материално-отчетнически длъжности от осъдени
лица.

Подзаконови нормативни катове:

Актове на МС: актове, които се приемат с постановления + наредби +
правилници и актове, които се приемат само с постановления. Към актове
на МС спадат например: Наредба за намаленото работно време, Наредба за
трудовата книжка и трудовия стаж и т.н.;

Актове на отделни министри – наредби от министъра на труда и социалната
политика и от министъра на здравеопазването. Чл. 333(1)т. 3 КТ – Наредба
№ 5 – при исхемия, диабет, нервни болести и онкологични.

Недържавни източници – имат регулативен ефект:

.КТД;

Правилник за вътрешния трудов ред – чл. 187, т.10 КТ;

Решения на общото събрание по въпросите за социално-битовите условия;

Съдебна практика – няма единодушно становище дали е източник или не.

Тълкувателните решения на Върховните съдилища са източник на правото.
Задължителни са за изпълнителната и съдебната власт – В. Таджер, М.
Павлова, Ат. Василев;

Съдебната практика не е източник, защото тя е държавно-властническа
дейност по разрешаване на правни спорове. Различава се от
нормотворческата дейност, по това, че не се създават нови правни норми.
(Белезите на Нормативните актове са: издавани от съответен компетентен
орган, неперсонифицирани, с перманентно действие).

ВИДОВЕ ТРУДОВОПРАВНИ НОРМИ (ТПН) :

Адресати са Р/С, РД, техните сдружения;

Предмет на регулиране са ТО, отнасящи се до възникването, изпълнението и
прекратяването на трудовите отношения;

Начин на създаване – от държавни и недържавни органи;

Структура – от една част – съдържа само хипотеза и диспозиция.
Санкционните норми – при неправомерно и противоправно поведение.

ТПН се делят на:

1.Според ранга на нормативния акт, в който се съдържат и органът, който
ги е създал: ТПН от КРБ, ТПН, съдържащи се в законите и подзаконовите
нормативни актове, ТПН от недържавни органи;

2. Според приложното поле: за всички Р/С или само за отделни категории
Р/С;

3.Според съдържанието: задължаващи, оправомощаващи, заповядващи;

4.Според свободата на действие на страните: императивни и диспозитивни
и ограничено императивни (определят минимална или максимална свобода на
действие);

5.Според това дали установяват права и задължения или реда за тяхната
защита: материални и процесуални. Материалните норми действие само за
напред. Процесуалните – обратно действие;

6.Фикции и презумпции: законодателят съзнателно се отклонява от реално
съществуващото и приема за съществуващо нещо, което не съществува.
Презумпциите съдържат предположения, направени от един известен за друг
неизвестен факт. Те биват: човешки или законови, оборими (чл. 8/2/ КТ;
чл. 69/1/ КТ) или необорими;

4

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ на ТП

Понятието “Основен принцип” на правото означава основно, ръководно
начало за изграждане на правна система. Основните принципи могат да са
закрепени в правни норми или да се извеждат от правни норми. Служат за
основа на конкретни правни институти и при изменение на трудово-правната
уредба трябва да се съобразят с основните принципи на ТП. Служат за
тълкуване при празноти в трудово-правната уредба. Основните принципи са
относително трайни и по-бавно изменящи се. Промяната на основните
принципи води до множество промени в отделните правни институти и това
става рядко.

Делят се на две части:

1. Основни принципи за целия правен отрасъл;

2. Основни принципи за отделни правни институти - принцип за спазване
на трудовата дисциплина, законоустановеност на основанията за
прекратяване на ТПО;

Правото на труд е субективно право и основен принцип (Между основен
принцип и субективно право има различия. Всяко субективно право, съдържа
благото, предоставено на неговия носител за задоволяване на неговите
нужди. Основният принцип е с по-голяма дълготрайност).

Основни принципи на ТП:

1. Свобода на труда – КРБ – всеки един гражданин на РБ може да
упражнява трудовата си дейност както и където намери за добре, без да е
ограничаван от законови норми в широк смисъл. Юридически гаранции –
влизането в ТПО може да стане чрез свободно и доброволно изявена воля на
лицето; ако служителят не желае да изпълнява задълженията си следва
невъзникване на трудово-правна връзка (чл. 63, чл. 86 КТ), с
предизвестие за едностранно прекратяване на трудово-правната връзка (чл.
336 КТ); забрана за принудителен труд (РБ е ратифицирала конвенциите за
забрана на принудителния труд);

2. Принцип на закрила на труда – установен в цялото ни трудово
законодателство. Осъществява се чрез установяване на минимум условия,
които не могат да бъдат преодолени дори при съгласие и на двете страни
(минимален размер на отпуската, майчинство, междудневна и междуседмична
почивка, минимален размер на заплащането, минимален размер на
допустимото трудово възнаграждение, основания за уволнение, възможност
за защита чрез искове при незаконосъобразно уволнение), (чл.16 КРБ –
трудът се закриля със закон);

3. Принцип на равенство пред закона и забрана за дискриминация – КРБ,
КТ – означава всички да имат еднаква възможност и средства за влизане в
ТПО. Забрана да се използва състояние на лицето или полова
принадлежност, семейно, обществено, материално положение. Чл. 8(3) КТ
изрично изброява принципите на дискриминацията. Те са свързани или с
привилегии или с ограничения. Дискриминацията може да бъде пряка или
непряка (чл. 8/3/;параграф1, т. 7 ДРКТ дава определение за непряка
дискриминация);

4. Личен характер на трудовите права и задължения – работната сила не
може да бъде отделена от човешката личност. Придобитите права и
задължения са непрехвърлими, незаместими, ненаследими. Установяват се
институти като “трудова дисциплина”, “отпуски”, “почивки”;

5. Добросъвестност при изпълнение на трудовите задължения - чл. 8(1)
КТ – РД трябва да докаже недобросъвестността на Р/С – легална
презумпция;

6. Принцип на социалния диалог – нов принцип от 1992. Има няколко
аспекта:

- тристранно сътрудничество в ТПО - преди издаване на съответния акт,
държавата трябва да вземе мнението на синдикалните и трудовите
организации – чл. 3 до чл. 3е КТ;

- двустранно сътрудничество - РД и синдикални организации (СО)
преговарят за условията;

- участие на Р/С в управлението на предприятието (най-слабо застъпена
страна);

7. Реалност и гарантираност на трудовите права – не се споделя
единодушно в теорията и този принцип е спорен, защото не само трябва да
са създадени юридически гаранции, а и те да работят;

5

ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ – понятие, обща х-ка, видове

Правната категория ТПО е непосредствено свързана с предмета на правния
отрасъл ТП.

О. ТПО - регулирано от правото, ОО между Р/С и РД при/по повод
отдаването на работна сила.

ТП урежда възникването, съществуването, изменянето и прекратяването на
ТПО.

Понятието ТПО е доктринално понятие, научна абстракция. Изградено е
върху общото учение за правоотношението. В теорията заслуга има професор
Радоилски, повлиян от съветската школа – Александров “Трудовое
правоотношение”, Иванов, Орловски.

В България, трудово-правната литература заслуга за учението за ТПО има
проф. Мръчков, който доразвива доктриналното понятие за ТПО. Понятието
ТПО не е само доктринално, но и легално (не се среща често). То се
използва само и единствено в смисъл на индивидуално ТПО (ИТПО) – глава
5, глава 16. В науката за ТП, ТПО се употребява в по-голяма степен.
Според едно становище ТПО е родово понятие с два вида – индивидуално и
колективно.Това родово понятие съдържа редица белези, които очертават
облика му:

чрез него и посредством него правните норми намират проявление;

негов предмет – най-съществен белег на ТПО е че възниква при/по повод
отдаване на работна сила от Р/С на РД;

регулативният елемент е свързан с редица права и задължения, но фокусът
е върху работната сила и условията, при които тя се отдава;

трудово-правната връзка са правата и задълженията – субективни права и
задължения, с оглед гарантиране упражняването и спазването им;

ТПО е саморегулиращо се и самозащитаващо се. Саморегулиращо – условия,
които имат нормативен характер. Самозащитаващо – уредени са възможности
и механизми, чрез които да се защитят установени права, не само чрез
намесата на трети, независим орган, но и чрез действията на участниците
в самия трудов процес (чрез доброволни способи или правото на стачка,
чрез възможността едностранно да се прекратят трудовите задължения на
работника, когато има опасност за неговото здраве);

Второ определение - ТПО е, уредено от трудово-прани норми, ОО, което
възниква при/по повод предоставяне на работна сила от Р/С на РД,
определяйки условията за нейното предоставяне и използване, и съдържа
произтичащите от товаП и З, както и тяхната защита и самозащита.

ТПО се проявява чрез своите видове – индивидуални и колективни. Общи
белези за двата вида са:

ИТПО и КТПО имат общ предмет – престация на работна сила + условията за
извършването и;

Сходство в субектите. В ИТПО Р/С и РД участват в индивидуалното си
качество, а в КТПО те участват чрез своите колективни организации;

ИТПО и КТПО се уреждат от ТПН;

Различия м/у ИТПО и КТПО :

Интересът – ИТПО защитава индивидуалния интерес, а КТПО – колективния;

Разлика по правните им признаци – различни субекти, разлика в
съдържанието на самото правоотношение. Различни са юридическите факти,
от които възникват ИТПО и КТПО (трудов договор, конкурс, избор – КТД,
решение на общото събрание).

Някои автори не се съгласяват с тази конструкция на понятието ТПО. В
определението се наслагват елементите на ИТПО и КТПО. Белегът на
предмета трябва да бъде наемният труд, а не работната сила. Следователно
ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

ТПО е уредено от трудово-правни норми правоотношение, имащо за
предназначение да уреди отношенията, свързани с наемния труд.

Тук не се съдържат субектите и съдържанието, но те се съдържат
иманентно. От тук следва ОПРЕДЕЛЕНИЕ 2:

ТПО е уредено от трудово-правни норми правоотношение, имащо за
предназначение да уреди отношенията, свързани с наемния труд, между Р/С
и РД (техните организации) и съдържащо произтичащите от това права и
задължения (родово понятие за определението).

Двата вида ТПО са генетично свързани. ИТПО предхождат КТПО, а КТПО
оказват влияние върху ИТПО и ги модифицират. По-добре уредените КТПО
имат сила пред ИТПО. Чл. 74: КТПО в този случай имат приоритет, а ИТПО
не могат да им противоречат, а се дерогират.

6

ИТПО – понятие, правна характеристика

ИТПО е легално понятие - чл. 1(2) КТ. ИТПО е едно регулирано от ТП ПО
между Р/С и РД, по силата на което Р/С се задължава да предостави на РД
работната си сила, като изпълнява определена трудова функция и спазва
трудова дисциплина, а РД се задължава да плаща този труд според неговото
количество и качество и да осигури безопасни условия на труд. ИТПО носи
всички белези на правоотношението като се характеризира със своите
субекти и съдържание.

Страните - всяка от тях придобива права и поема задължения. Следователно
ТПО е двустранно, то е сложно, защото има повече от едно право и едно
задължение. Отделните права и задължения могат да бъдат обект на отделни
претенции. ИТПО е синалагматично /взаимно обусловено /- това означава,
че упражняването на права е обусловено от изпълнение на задължения. Тази
обусловеност не е пълна, а изключителна: ако работникът не е изпълнил
задълженията си, това не го лишава от правото му да изисква от РД да му
осигури безопасни условия на труд. ТПО е лично (intuitu personae). Р/С
се задължава да предостави своята работна сила, не чрез представител.
Правата и задълженията са незаместими, непрехвърлими, ненаследими. От
това следва подчинеността. ТПО е винаги възмездно - чл. 242 КТ, дори
когато страните постигнат съгласие за обратното. ТПО е едно продължаващо
ПО, не се прекратява при изпълнение, поражда се ново задължение за
изпълнение - гл. 16 КТ. Съществен белег е интересът - ТПО обслужва
интереса на Р/С и на РД.

7

РАБОТНИКЪТ като субект на индивидуалното трудово правоотношение

Изискванията за придобиване на качеството работник или служител обхваща
общите изисквания, на които трябва да отговарят лицата, за да станат
работници или служители, и специалните изисквания, на които трябва да
отговарят лицата за заемането на конкретна работа или длъжност във всеки
отделен случай – професионална квалификация, общ и специален трудов стаж
и др.

Общо изискване за придобиването на качеството на работник или служител е
трудовата дееспособност на лицето. Тя е специална спрямо общата
гражданска дееспособност, която възниква с навършването на 18-годишна
възраст (чл.2 ЗЛС). Общото между гражданската и трудовата дееспособност
е, че и двете са признати и уредени от закона (чл.2 ЗЛС и чл.301-302 КТ)
способност на ФЛ с лични действия да придобиват П и да поемат З. Тя не
може да бъде предмет на уговаряне, разширяване или ограничаване между
страните или налагана с едностранни действия. Не е допустим и отказ от
нея. Както гражданската, така и трудовата дееспособност се състои в
способността да се извършват правомерни юридически действия.
Дееспособността е израз на свободата на гражданите.

Трудовата дееспособност има и особености. Тя е признатата от КТ
способност на ФЛ да придобиват права и да поемат задължения, свързани с
отдаването под наем на работната сила за ползване от друго лице –
работодателя. Трудовата дееспособност има за свой предмет участието в
труда. Като функция на работна сила, която се съдържа само в личността
на ФЛ, трудът се състои само в конкретни лични действия, които не могат
да бъдат извършвани от другиго чрез представителство. Трудовата
дееспособност възниква с навършването на определена възраст. Тя се
нарича още минимална възраст за постъпване на работа. По българското
трудово право тя е навършването на 16 години – чл. 301(1) КТ.
Съображенията за това произтичат от необходимостта да се осигури
нормалното развитие и съзряване на децата и юношите и тяхната закрила.
Степента на зрялост и възрастта, на която тя се достига, се определя
като обща минимална възрастова граница. По изключение трудовата
дееспособност може да възникне и преди навършване на 16-годишна възраст.
Трудовата дееспособност в тези случаи е ограничена. Тя може да бъде
разделена в три групи:

а) лицата от 15 до 16-годишна възраст. Тяхната трудова дееспособност
възниква само за определена група работи, които са “леки и не са опасни
или вредни”. “Леки” са работите, които не са свързани предимно с
физическо и умствено натоварване и напрежение. “Опасни” са работите,
които съдържат възможност от увреждане на живота, здравето и
работоспособността, както и тези, които могат да се отразят
неблагоприятно върху бъдещото развитие на тези лица. А “вредни” са
работите, които чрез химическото, биохимическото и физиологичното
въздействие на извършваните трудови дейности или на условията, при които
се извършват, могат да предизвикат отрицателно въздействие.
Законодателството установява в специален списък, утвърден от министъра
на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, видовете
работи, които не са леки и са опасни и/или вредни, поради което са
забранени, защото се отразяват отрицателно върху нормалното физическо,
умствено и нравствено развитие на лицата от 15 до 16-годишна възраст.

б) лица под 15-годишна възраст. Това са лицата от 13 до 15-годишна
възраст. Те могат да бъдат приемани само на определени видове работи –
на ученически длъжности в цирковете: момчета, навършили 13-годишна
възраст, и момичета – 14-годишна възраст.

в) третата група са деца за участие в епизодични дейности: участие в
снимане на филми, театрални, оперни и други подобни представления,
концерти и др. те предпоставят еднократни и във всеки случай
по-краткотрайни трудови дейности и са наложени от сценария на самите
драматургични произведения. Долната възрастова граница на тези лица не е
фиксирана.

Трудовата дееспособност възниква с навършването на 16-годишна възраст !

Особености съществуват за възникването на трудовата дееспособност на
лицата под 16-годишна възраст. За нея е установена специална процедура –
чл.302(1) КТ:

а) извършване на обстоен медицински преглед, който установява общото
здравно – физическо и психическо, състояние на лицето;

б) съставяне на медицинско заключение, което се основава на медицинския
преглед и данните от него;

в) разрешение на инспекция по труда по местонахождение на работата, на
която лицето желае да постъпи. То се издава въз основа на медицинското
заключение и след преценка на районната инспекция по труда.

След като възникне, трудовата дееспособност продължава да съществува
поначало до края на живота на лицето. Тя не е ограничена от определена
възрастова граница и се характеризира с едно продължаващо трайно
състояние на лицето. Обстоятелството, че след навършване на определена
възраст (пенсионна възраст), когато при наличието и на други изисквания
лицето придобива право на пенсия и преустановява активната си трудова
дейност, не означава, че загубва трудовата си дееспособност или че тя
бива “погасена” от правото му на пенсия, а само че той престава да се
ползва от нея за редовна и системна работа по трудово правоотношение.

Отменянето на трудовата дееспособност е допустимо само при поставяне на
лицето под пълно запрещение по чл.5 (1) ЗЛС, когато непълнолетните или
пълнолетните страдат от слабоумие или от душевна болест, поради което не
могат да се грижат за своите работи.

По-многобройни са случаите на ограничаване на трудовата дееспособност.
Ограничаването на трудовата дееспособност е намаляване на обема й с
оглед на определени трудови дейности. Въвеждането на ограничения винаги
има частичен характер. Те са поначало временни: съществуват и действат
за определен период време или докато трае определено състояние.
Извършват се винаги въз основа на закона, посредством:

а) актове по трудовото ПО. Лица, осъдени за определени изчерпателно
изброени престъпления – против собствеността, документни престъпления и
др., не могат да бъдат назначавани и да заемат материалноотговорни
длъжности, както и длъжности, свързани с упражняването на контрол върху
лица, заемащи такива длъжности. Тези ограничения действат до
реабилитирането на тези лица по НК.

б) съдебен акт:

осъдителна присъда, с която е наложено наказание по чл. 37, ал.1, т.6 и
7 НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена
длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност за престъпления, предвидени в особената част на НК;

съдебно решение за поставяне под ограничено запрещение.

в) наложено административно наказание. Ограничаването на трудовата
дееспособност в тези случаи е последица от административно наказание
“временно лишаване от право да се упражнява определена професия” (чл.13,
б.”а” ЗАНН). Това наказание се изразява във временна забрана за
нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с която е
извършено нарушението.

Трудовата дееспособност и българското гражданство:

Българското законодателство не предвижда принципно ограничаване на
трудовата дееспособност в България на лица, които са чужденци или са без
гражданство.

а) За заемането на определени длъжности и изпълнението на определени
работи е установено изискването за българско гражданство – за лицата от
гражданския летателен състав, за корабния екипаж на българските кораби и
др.

б) Чужденците, които пребивават постоянно в страната, както и лицата, на
които е предоставено право на убежище или признат статут на бежанец,
могат да постъпват на работа по трудово правоотношение по реда,
установен за българските граждани.

в) Чужденци, които постъпват на работа в страната въз основа на
специално разрешение от Националната служба по заетостта, издадено по
искане на работодателя. То се издава при наличието на определени условия
и за срок до 1 година. Разрешението може да бъде продължено, ако са
налице условията за първоначалното му издаване.

Правни белези на работника или служителя:

Работникът или служителят е страна по ИТПО. Той е една от двете страни
по това правоотношение. И то тази, която е носител на работната сила,
предоставяна на другата страна – работодателя. Като страна по ИТПО той е
носител на права и задължения по него. Работникът или служителят е
винаги и само ФЛ. Работникът като страна по ТПО престира предимно
физически труд, т.е. мускулна и двигателна сила и енергия. А служителят
престира предимно умствена и нервнопсихическа енергия.

8

РАБОТОДАТЕЛЯТ като субект на ИТПО

Понятието “работодател” е легално определено в § 1, т.1 КТ. То има два
основни белега.

Работодателят е ФЛ или ЮЛ. Когато е ФЛ, то трябва да е граждански
правоспособно. А когато е ЮЛ – това му качество трябва да е придобито по
установения в действащото законодателство ред. Качеството на работодател
може да има и поделението на ЮЛ. Но тогава то трябва да отговаря на три
допълнителни изисквания:

а) да е организирано обособено, т.е. да има своя самостоятелна структура
или свързани звена, от които се състои;

б) да бъде икономически обособено, т.е. да има своя самостоятелна
разплащателна сметка;

в) да наема самостоятелно работници и служители по трудово
правоотношение.

Тези три признака трябва да бъдат заедно (кумулативно) налице, за да се
признае съответното поделение за работодател. В основата на понятието
работодател стои собственикът на оръдията и предметите на труда, който
наема чужда работна сила, за да я прилага към тях. Но възможно е
работодател да не е собственик, а арендатор, наемател или концесионер.
Изобщо това е лицето, на което се престира работната сила и което
разполага и стопанисва веществените условия на труда, за прилагането към
които му се престира работната сила.

Работодателят наема по трудово ПО чужда работна сила, за да я използва
за осъществяване на своя предмет на дейност. Той е “наемодателят” и
лицето, което “дава” работа. Това е неговата работодателска
правоспособност. Тя включва признатата му от закона правна възможност да
учредява трудови правоотношения, за да използва труда на наемните
работници и служители.

Работодателската правоспособност се изразява и в работодателската власт,
която включва следните основни права на работодателя:

да управлява трудовия процес;

да определя вътрешния ред за осъществяване на трудовия процес;

да упражнява спрямо наетите работници и служители дисциплинарни
правомощия.

Работодателската правоспособност възниква в различен момент при
различните видове работодатели. При работодател – ФЛ, работодателската
правоспособност възниква в момента, в който възниква неговата гражданска
дееспособност, т.е. с навършване на 18-годишна възраст. При
работодателите-ЮЛ, работодателската правоспособност настъпва в различни
моменти. За търговските дружества – от деня на вписване на търговското
дружество в търговския регистър. За организациите на бюджетна издръжка –
от утвърждаване на техния фонд работна заплата и щат.

При съвременните условия работодателят има и определена социална функция
и роля. Тя се изразява в задълженията по трудовото правоотношение, които
законът му възлага, към наемните работници и служители: справедливи
заплащане на работната сила, създаване на безопасни и здравословни
условия на труда; социално-битово обслужване на работниците и
служителите в предприятието и др. Колкото по-последователно той я
изпълнява, толкова по-ефективно работят за него работниците и
служителите.

Кръгът от лицата, които могат да бъдат работодатели, е широк. Това е
последица от прилагането на провъзгласения с Конституцията принцип на
свободната стопанска инициатива – чл. 19(2). При съвременните условия
най-често трудът по трудовите правоотношения се прилага като съвместен
труд на множество работници и служители, които работят заедно и
едновременно при един и същ работодател. Този съвместен труд изисква да
бъде организиран, координиран и управляван от работодателя в рамките на
неговата работодателска власт. В съвременните условия управлението на
съвместния труд на стотици и хиляди работници и служители се осъществява
от екип от ръководни служители – мениджъри, които управляват съвместния
труд. Това е неговата “администрация”. Преди всичко това е екипът, с
който работодателят ръководи трудовия процес и с който осъществява
работодателската власт.

Най-често употребяваното понятие в действащото трудово право, което
визира ръководството на предприятието, е “длъжностно лице”. То е легално
определено в § 1, т. 5 КТ и обхваща две категории служители:

лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес в
предприятието, в неговите поделения и низови звена;

специалисти във функционални и обслужващи звена на предприятието. Това
са лица с висше, средно специално образование, които притежават
специални знания в определена област на производствената и служебната
дейност на предприятието. Тези служители работят във функционални и
обслужващи отдели или звена на предприятието.

9

СЪДЪРЖАНИЕ на ИТПО

Съдържанието на ИТПО е съвкупността от П и З на страните по ТПО. В
основата му лежи отдаването под наем на работната сила на работника или
служителя и нейното производително ползване от работодателя под негово
разпореждане и контрол. По този начин се осъществява подчинеността на
работника или служителя на работодателя в трудовото правоотношение. Тя
се основава на неговата юридически свободна воля на работника или
служителя да встъпи в трудово правоотношение. Със своята лична воля той
се задължава да встъпи в ИТПО, като се подчинява на работодателя.
Свободната воля на работника или служителя обхваща задължението да се
подчини на работодателя и на установения от него ред, на неговите
указания, проверка и контрол. Правата и задълженията на страните по ИТПО
се структурират по специфичен начин. От една страна, се установяват
правните задължения на страните. От всяко от тези задължения се извеждат
правата на насрещната страна. Основните задължения и права тук
означават: най-важните за съдържанието на ТПО и общите за всички
работници, служители и работодатели П и З по ИТПО.

Основните задължения на Р/С по ИТПО са: да изпълнява възложената работа,
да се подчинява на законните разпореждания на работодателя, да има
коректно и лоялно поведение към него и към другите работници и служители
в предприятието и др. – чл. 124 и 126 КТ. А основните задължения на
работодателя по ИТПО са: да осигури нормални условия на работника или
служителя за изпълнение на възложената работа, да изплаща редовно
уговореното трудово възнаграждение на работника или служителя, да го
осигурява за всички осигурителни социални рискове и др. – чл. 124,
127-130а КТ.

Съдържанието на ИТПО е законово и договорно. В законовото съдържание се
включват всички императивни и диспозитивни разпоредби, които не са
дерогирани по силата на колективното трудово договаряне. В договорното
съдържание има две части – необходимо и факултативно. Факултативното се
състои от елементи, по които законът изисква страните да постигнат
съгласие – къде и какво ще работи работникът или служителят, какъв ще
бъде размерът на възнаграждението му и т.н. П и З , които са свързани
с възможни уговорки и не бъдат уговорени, не правят трудовото
правоотношение недействително.

10

Основания за възникване на ИТПО

ИТПО възниква от определени ЮФ. Те са от категорията на правопораждащите
правомерни юридически действия. Това са юридически действия, защото
централно място в тях заемат волеизявленията на правните субекти –
работник или служител и работодател. Те са активни юридически действия,
които се състоят в изрична външно изявена и обективирана воля. А са
правомерни, защото се правят в съответствие с и в изпълнение на
предписанията на правните норми. Основанията за възникване на ИТПО са от
категорията на правопораждащите ЮФ, защото от тях възникват нови ПО.

Правната уредба на основанията за възникване на ИТПО е законова. Тя се
съдържа преди всичко в гл. 5 КТ. В нея са включени трите най-често
прилагани основания за възникване на ИТПО:

трудов договор;

конкурс;

избор.

Основания за възникване на ИТПО се съдържат и в други закони – НК,
ЗИНаказанията. Пример – поправителен труд без лишаване от свобода;
административен акт за назначаване – за областни и заместник-областни
управители, заместник-министри и др.

Общото между основанията за възникване на ИТПО (трудов договор, конкурс
и избор) е, че водят до възникване на ИТПО. Неговото законово съдържания
е поначало едно и също, независимо от основанието, от което е
възникнало. Всички основания за възникване на ИТПО имат в състава си
изискването за доброволно и свободно изразена воля на работника и
служителя за възникване на трудовото правоотношение.

Между отделните основания съществуват и важни различия:

те се различават помежду си по юридически състав, от който възниква
трудовото правоотношение: един е този състав при трудовия договор, друг
– при конкурса и трети – при избора;

ролята на едни основания се изчерпва с учредяването на ИТПО и
определянето само на някои елементи от неговото съдържание (конкурса и
избора), с други отиват по-далеч (трудовия договор);

различия съществуват в субектите, които участват във формирането на ЮФ,
от който възниква ИТПО от една страна, и от друга – в субектите, между
които съществува ИТПО;

някои от основанията за възникване на ИТПО дават отражения и определят
основните особености на реда и основанията за прекратяването му – такива
са трудовият договор (чл.325 – 335 КТ) и изборът (337 – 340 КТ).

Значението на основанията за възникване на ИТПО се очертава в две
насоки:

а) за включването на гражданите в обществения труд.

б) за самото трудово ПО – те осъществяват връзката между правните норми
и ИТПО; те са основание за съществуването на трудовото правоотношение;
основанието за възникване на трудовото правоотношение определя и
съдържанието на ИТТПО; основанието за възникване на ИТПО дава отражение
и върху прекратяването му, т.к. прекратяването на трудовото
правоотношение е акт, обратен на възникването, поради което той отразява
в себе си и държи сметка за начина, по който ИТПО е възникнало.

11

ТРУДОВ ДОГОВОР – понятие, правна х-ка

Трудовият договор (ТД) е типичното и най-често използвано на практика
основание за възникване на ИТПО. Широката му приложимост се дължи на
големите възможности, които предоставя за изява на свободата на волята
на страните при учредяване и определяне на съдържанието на трудовото
правоотношение. Правната му уредба е най-пълна – чл. 61 – 76, 110 – 115
КТ.

КТ не дава легално определение на ТД, а урежда въпросите на ТД, които
смята за практически важни: страни, форма, съдържание, начало на
изпълнението, времетраене, договорите за допълнителен труд. Понятието
“трудов договор” има двояк смисъл:

ТД като правопораждащ ЮФ и правна сделка. Той изразява възникването на
ИТПО;

ТД като правоотношение, което се създава от ТД, т.е. като
трудоводоговорно правоотношение.

Страни по ТД са работникът или служителят и работодателят.

Работникът или служителят е страната, която отдава под наем и предоставя
работната си сила за ползване от другата страна. Работодателят е
страната, която наема работната сила на работника или служителя за
ползване.

Предмет на ТД е предоставянето и използването на работната сила.
Работникът или служителят трябва пръв да задължението си. Това е така,
защото поради естеството на престацията, която дължи, той пръв трябва да
я извърши, за да започне изпълнението на трудовото правоотношение. Но
работодателят трябва да създаде условия за изпълнение на възложената
работа. Това означава: предоставяне на уговорената работа за реално
изпълнение и на условия, при които се извършва работата; определяне на
работното място, осигуряване на материали и суровини и др. Ако
работодателят не създаде тези условия, не може да започне реалното
изпълнение на ТД. Все пак можем да дадем следното определение за ТД:

О. ТД – съглашение между Р/С и р-ля, с което Р/С се задължава да
предостави работната си сила за ползване от р-ля, като изпълнява
определена работа и се подчинява на установените от р-ля ред и условия
за това, а р-лят – да създаде необходимите нормални условия за
използване на работната сила и да заплати на работника или служителя
уговоренотоТВ.

Правна характеристика на ТД :

ТД е двустранен договор. За всяка от страните възникват насрещни права и
задължения. ТД е възмезден. Срещу престацията на работна сила на
работника или служителя работодателят му дължи трудово възнаграждение,
уговорено между тях по размер и платимо в определени срокове и
периодичност. ТД е синалагматичен. На задълженията на едната страна
съответстват задължения на другата. ТД е личен договор – intuitu
personae. Този характер на договора е с оглед личността на работника или
служителя. Той се определя от естеството на престацията на работната
сила – предмет на договора, която се съдържа в личността на работника
или служителя. ТД съдържа и редица имуществени елементи. Те изразяват
възмездния характер на трудовото правоотношение – задължение на
работодателя да изплаща трудово възнаграждение и други обезщетения на
работника или служителя; имуществена отговорност на работника или
служителя към работодателя, на работодателя към работника и служителя и
др. ТД съдържа и елементи на лична подчиненост и зависимост на работника
и служителя от работодателя, произтичащи от прилагането на наемния труд
под управлението и контрола на работодателя. ТД поражда едно
продължаващо правно отношение. Правата и задълженията по трудовото
правоотношение се осъществяват чрез многократно, постоянно и трайно
повтаряне във времето. ТД е консенсуален договор. Той се смята за
сключен в момента на постигане на съгласие между страните, изразено в
писмена форма, а не от момента на неговото реално изпълнение.

12

Сключване, съдържание и форма на ТД

Сключване на ТД :

ТД се сключва лично между Р/С и работодателя или негов представител –
чл. 61(1) КТ. Всеки от тях може да поеме инициативата и да направи
предложението за сключването на ТД. На практика най-често предложението
се прави от лицето, което желае да стане работник или служител, като
отправя писмена “молба” за това до работодателя и посочва в нея
характера на работата, за изпълнението на която иска сключването на
трудовия договор. Към молбата се прилагат определени официални
документи. Те са изброени в Наредба № 4 (ДВ, бр. 44 от 1993г.) за
документите, които са необходими за сключване на трудов договор,
издадена от министъра на труда и социалната политика. Тези документи са:
л.к. или друг документ за самоличност, документ за образование,
специалност, квалификация, документ за медицински преглед при
първоначално постъпване на работа и др. Други документи при сключване на
трудовия договор работодателят не може да изисква, освен ако това е
предвидено в специален закон. Представянето на тези документи е
задължение на лицето, което кандидатства за съответната работа. То
предшества сключването на ТД. Тяхното правно значение е да дадат
информация на работодателя за личността на кандидата, неговото
здравословно състояние и професионална квалификация, което допринася за
формиране на неговата воля за сключване на ТД при воденето на преговори.


След като предложението е направено, започват преговорите за сключване
на ТД, ако страната, към която е отправено, проявява интерес към него.
КТ не урежда тяхното протичане. Те де водят в свободна форма, без
специални изисквания и процедура. От страна на работодателя в тези
преговори участва самият работодател или лицето(лицата), което го
представлява. По изключение ТД може да се сключи и от по-горестоящ
спрямо работодателя орган – чл. 61(2) КТ. Особености при сключването на
ТД:

Момент на сключване на ТД. Това е моментът, от който насетне между
страните е налице един завършен и сключен ТД. Субсидиарно се прилага чл.
14 (1) ЗЗД: “Договорът се смята сключен в момента, в който приемането
достигне у предложителя”. Т.е. ТД се смята за сключен от момента, в
който подписаният от работодателя и от Р/С ТД или издадената от
работодателя заповед за назначение бъде получена от Р/С;

Начало на изпълнение на ТД. Това е постъпването на работа на Р/С. От
този момент той започва реално да изпълнява задълженията си и да ползва
в пълен обем правата си по трудовото правоотношение. Страните имат на
разположение две възможности:

Да не уговарят нищо изрично относно началото на изпълнението на ТД –
тогава влиза в действие чл. 63 (1) КТ – Р/С е длъжен да постъпи на
работа в едноседмичен срок от момента на сключване на ТД.

Страните изрично да уговорят срок, в който след сключването на ТД Р/С ще
постъпи на работа.

Съдържание на ТД:

Съдържанието на ТД е съвкупността от правата и задълженията на страните
по него. То се разделя на две големи части: законово и договорно.
Законово е съдържанието на ТД, което следва пряко от закона и се включва
в договора по силата на закона – в ш.см. на това понятие. Съдържанието
на П и З, които образуват законовото съдържание на ТД, са установени
общо за всички работници и служители предимно в КТ. Но те се съдържат и
в други закони или в подзаконови нормативни актове. Със сключването на
ТД страните се присъединяват към законовите разпореждания, без да могат
да ги изменят или отменят. Тяхната воля за сключване на ТД включва и
волята им за възприемане на елементите от неговото законово съдържание.
Законова част от ТД са: дисциплинарната власт на работодателя,
задълженията му да осигурява безопасни и здравословни условия на труда,
правото на работника или служителя на нормални условия на труд, защита
срещу незаконно уволнения и др. Договорната част от съдържанието на ТД
се включва изрично в ТД и се определя от волята на страните и
постигнатото съгласие между тях. Те са предвидени в чл. 66 КТ. Тази част
от съдържанието на ТД от своя страна обхваща две групи елементи от
съдържанието на ТД: 1. Елементи от минималното необходимо договорно
съдържание на ТД; 2. Елементи от допълнителното и факултативното
договорно съдържание на ТД.

Минималното необходимо договорно съдържание на ТД е определено в КТ. То
е минимално, защото ТД трябва да съдържа най-малко включените в него
елементи, за да се счита, че е сключен. А е “необходимо”, защото без
него няма сключен договор. Съобразно чл.66, ал.1, ТД трябва да съдържа
данни за страните и определя:

Мястото на работа;

Наименованието на длъжността и х-ра на работата;

Датата на сключването и началото на неговото изпълнение;

Времетраенето на ТД;

Р-ра на основния и удължения платен год.отпуск и на доп.платени годишни
отпуски;

Еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на ТД;

Основното и допълнителните ТВс постоян.х-р, както и периодичност на
плащането им;

Продължителността на работния ден и седмица.

ТВ включва определянето както на основното, така и на допълнителните
трудови възнаграждения. Тук са необходими три уточнения:

когато има сключен колективен ТД, с индивидуалния ТД може да се уговаря
само по-високо трудово възнаграждение, но не и по-ниско от уговореното с
колективния ТД;

второто уточнение се отнася до организациите на бюджетна издръжка – по
малки възможности за договаряне, т.к. средствата за работна заплата са
определени от бюджета по централистичен път;

всички допълнителни трудови възнаграждения, установени от МС, сега са в
минимални размери – чл. 244, т. 2 КТ, поради което могат на общо
основание да бъдат предмет на договаряне и в индивидуалния ТД.

Важно е, че ВИНАГИ ТД СЕ СКЛЮЧВА ПРЕДИ ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА !

Допълнително и факултативно договорно съдържание на ТД. То обхваща
“други условия, свързани с предоставяне на работната сила” – чл. 66(2)
КТ. То е допълнително, защото се прибавя към и допълва минималното
необходимо договорно съдържание на ТД. А е и факултативно, т.е. възможно
незадължително, защото и без него ТД е сключен, щом като е постигнато
съгласие за неговото минимално необходимо договорно съдържание.

Договарянето – както колективно, така и индивидуално, не се допуска,
когато съответните въпроси са уредени с императивни законови разпоредби.
Изводът е: с ТД страните могат да се договарят по всички въпроси, които
изобщо не са уредени в закона, или ако са уредени в него, това е
направено не с повелителни, а с диспозитивни правни норми, позволяващи
страните да уговарят нещо различно от установеното в тях.

Форма на ТД. Формата е писмена, като условие за действителност. За
работодателя съществува задължение – чл. 62 (3) КТ – в 3-дневен срок от
сключване на ТД да изпрати уведомление до съответното поделение на НОИ –
Наредба № 5 от 02.01.2003г. – работодателят да уведоми НОИ, като
уведомлението трябва да съдържа данни за страните и съдържанието на ТД.
Уведомяването може да стане по три начина: интернет (електронен подпис);
на хартиен и на магнитен носител. Ако уведомлението е за повече от 5
работника едновременно – по интернет или на магнитен носител. Регистрира
се в нарочен регистър. Р/С трябва да се уведоми, че ТД е регистриран. От
този момент тече срокът за постъпване на работа. Ако работодателят
наруши разпоредбата на чл. 62 (3) КТ – чл.414 (3) КТ предвижда глоба в
размер на 1000 лв.

Чл. 63 (3) КТ предвижда едноседмичен срок за постъпване на работа, ако
не е уговорено друго. В рамките на този срок Р/С може да постъпи на
работа. Ако го пропусне трудовото ПО се смята за невъзникнало – чл. 63,
ал. 3, изр.2, КТ – освен ако това се дължи на независещи причини, за
които Р/С е уведомил работодателя до изтичане на срока. Независещите
причини се преценяват от работодателя. Ако Р/С е недоволен от преценката
на работодателя за независещите причини, може да предяви иск срещу
работодателя за обезщетение по чл. 213 (1) КТ.

Чл. 63 (4) КТ урежда начина, по който започва изпълнението на
задълженията по ТД. Този начин е постъпването на Р/С на работа. Законът
предвижда удостоверяване на началото на изпълнението – това става
писмено ! Това е важно, защото от този момент насетне за Р/С възникват
такива важни права като: правото на трудово възнаграждение, признаването
на времето за трудов стаж, отпуск, обезщетения и т.н. Удостоверяването е
писмено и може да стане по различен начин: чрез съставяне и подписване
на протокол или акт за встъпване в длъжност, писмено отбелязване върху
ТД на датата на постъпване на работа и т.н.

13

Трудова функция. Място на работа

Чл. 66 (1) КТ изисква с ТД да се определят мястото и характер на
работата и трудовото възнаграждение на работника или служителя.

1. Характера на работата. Това е трудовата функция на работника или
служителя. Тя се определя от предмета на дейността, която работникът или
служителят извършва, обема на работата и условията, при които я
изпълнява. Предметът на дейността се определя от съдържанието на
трудовите операции, които работникът или служителят трябва да изпълнява.
Обемът на работата определя колко и кои точно са тези операции.
Условията на работата определят средата, при която се изпълняват
трудовите задължения на работника или служителя. За да бъде реално и
конкретно уговарянето на трудовата функция, работодателят трябва да
предостави на работника или служителя длъжностната характеристика на
работата и да го запознае с нея – чл. 127, ал.1, т.4 КТ.

2. Мястото на работа. Това е териториално определеното пространство,
където работникът или служителят предоставя на работодателя работната си
сила и където той полага труда си. Чл. 66 (3) КТ установява три начина
на определяне на мястото на работа.

Първият е възприемане за място на работа на седалището на предприятието.
Това е мястото, където се намира неговото управление. Така е посочено в
КТ – доколкото друго не е уговорено или не следва от х-ра на работата.
Вторият начин е конкретизацията на мястото на работа в рамките и в
границите на седалището на предприятието. Седалището на предприятието не
винаги е достатъчно за нуждите на трудовото правоотношение.в тези случаи
е желателно да се уговаря и посочва в трудовия договор и съответното
звено: отдел, цех, лаборатория и друго вътрешно звено, в което
работникът или служителят ще полага труда си. Третият начин е определяне
на мястото на работа като следствие от характера на работата. Това са
случаите, при които характерът на работата предопределя и мястото,
където тя може да се изпълнява. Например – мястото на работа на влаковия
кондуктор е във влака в едно или друго направление, а не в седалището на
съответната гара.

Мястото на работата трябва да се различава от работното
място. Мястото на работата е по-широко понятие от работното място. То е
винаги в мястото на работата и част от него. Работното място е
помещението, цеха, стаята или друго подобно териториално определено
място в предприятието, където работникът или служителят работи. То се
определя едностранно от работодателя – “по негово указание” като част от
неговата работодателска власт.

14

СРОЧНИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ

Срочните ТД са “класически” вид ТД, които са познати са на всички
съвременни трудови законодателства. На българското законодателство те са
познати от 1936г., когато за първи път бяха уредени в чл. 14 НЗТД.
Срочните ТД в последните 5-6 години добиха широко разпространение. Това
се отнася за срочните ТД за определено време. Тенденцията е не само
национална, но и всеобща. Но на “българска почва” тя се изрази в
прекомерното им разширяване, съпроводено с някои уродливи форми. Това
наложи рязката намеса на законодателя при измененията на КТ през месец
март 2001г. Основната социална насока на тези промени е: ограничаване на
прекомерното разширяване под натиска на работодателите на срочните ТД за
определено време.

Видове срочни ТД :

Срочните ТД по действащото право биват няколко вида в според начина, по
който е определена клаузата срок в тях. Изброени са изчерпателно в чл.
68 (1) КТ:

1. за определен срок;

2. до завършване на определена работа;

3. за заместване на отсъстващ работник или служител;

4. за времето, докато трае провеждането на конкурс;

5. за определен мандат.

Срочен ТД ЗА ОПРЕДЕЛЕН СРОК – чл. 68, ал.1, т.1. Специфичното при него
е, че срокът се определя за точно определен период от време: напр. 3, 6
месеца, 1 година и т.н., считано от определена начална дата насетне, или
пък за определено време – напр. От 01.08.1998г. до 01.08.1999г.
Независимо от това кой от тези начини ще бъде използван, важно е в
договора клаузата срок да бъде формулирана и в нея недвусмислено да е
определен срокът, за който се сключва ТД.

“Определеният срок” при този вид срочен ТД “не може да бъде повече от 3
години, доколкото в закона или в акт на МС не е предвидено друго”.
Идеята на закона е да предвиди максимална и не много голяма
продължителност на ТД, за да не позволи прекомерно продължителното
обвързване на страните. Но са допустими отклонения. Тези отклонения
могат да предвиждат както по-малка, така и по-голяма продължителност от
3 години – чл. 229, ал.2 (при дог.за придоб.квалиф/я, но това не е ТД) и
234, ал.3 (при дог.за повиш.квалиф.и преквалиф- това не е ТД, но лицето
работи по ТД при същия РД) – откриват възможност за сключване на ТД за
определен срок съответно до 6 г. и до 5 г.

Срочният ТД за определен срок може да се сключи по два начина:

а) чрез превръщане на безсрочен в срочен ТД;

б) чрез начално сключване на ТД като срочен ТД за определен срок.

Възможността за превръщане на безсрочен ТД в срочен ТД за определено
време на общо основание съществува в действащото право – чл. 119 КТ. Ал.
3 на чл. 67 КТ гласи: “ТД за неопределено време не може да се превръща в
договор за определен срок, освен при изричното желание на Р/С, изразено
писмено”. Това означава, че за прилагането на чл. 119 КТ при
превръщането на ТД от безсрочен в срочен за определено време е
необходимо изричното волеизявление на Р/С. Законът не изисква то да бъде
мотивирано, но трябва да бъде ясно и безусловно изразено. Това
волеизявление би трябвало да предхожда споразумението по чл. 119 КТ. То
трябва да бъде направено в писмена форма. Тя е форма за неговата
действителност. Устно направеното волеизявление е недействително.

Началното сключване на срочен ТД за определено време е допустимо в две
групи от случаи, които са уредени в чл. 68 (2, 3) КТ:

1.Първата група случаи: По начало и по правило е допустимо сключването
на тези срочни ТД. Изрично не е установена фиксирана продължителност на
срока, за който ТД се сключват, но общата идея при тях е, че срочните ТД
са със сравнително кратка продължителност. При тях няма ограничения за
подновяване на ТД след изтичане на срока му, нито ограничения в броя на
тези подновявания. Има две хипотези. Едната хипотеза е определена с
оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните
ТД. Те са три вида: временни, сезонни и краткотрайни. Временни са
работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо постоянния
основен предмет на дейност на работодателя. Те имат продължителност от
няколко дни до 2-3 месеца. Изчерпват се с изпълнението им, защото
приключват работите, за които са сключени. Сезонни са работите, които
зависят от сезона, т.е. от годишното време на календарната година.
“Сезонът” се характеризира с относително постоянство и устойчивост на
атмосферните, температурните и др. климатични условия. Краткотрайни са
работите с епизодичен и подчертано кратък срок за тяхното изпълнение –
напр. товаро-разтоварни и преносни работи. Тяхното възникване е
непредвидимо, но е наложително извършването им, за да се осигури
нормалното протичане на основната производствена и служебна дейност на
работодателя. Другата хипотеза обхваща сключването на срочни ТД за
определено време с новопостъпващи работници и служители. Сключването на
срочни ТД в тази хипотеза е допустимо при наличието на две предпоставки:


а) наличие на “новопостъпващи Р/С. Това са лица, които постъпват за
първи път на работа при съответния работодател, а не които постъпват
изобщо за първи път на работа през живота си;

б) постъпването на работа трябва да бъде при работодатели, чиито
предприятия или търговски дружества са обявени в несъстоятелност или
които са в ликвидация.

2. Втората група от случаи: при тях е допустимо сключването на срочни ТД
за определено време е уредена в чл. 68 (2-4) КТ. Тя се отнася до работи
и дейности, които не са временни, сезонни или краткотрайни, а се отнасят
до основния предмет на дейност на работодателя. Но това е допустимо само
по изключение, за разлика от чл. 68 (2) КТ, при които сключването на ТД
е правило. Законодателят е дефинирал изключението в § 1, т. 8 ДР на КТ:
“изключението е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер,
съществуващи към момента на сключване на ТД, посочени в него и
обуславящи сключването му”. От това определение могат да се извлекат
основните белези на “изключението”: наличие на обективни производствени
причини в дейността на работодателя; тези причини трябва да налагат
приемането на работа на повече работници и служители за определен срок,
след изтичането на който отпада нуждата от тях; тези причини трябва да
бъдат изрично посочени в ТД, за да се мотивира сключването му като
срочен ТД за определено време. При наличието на посочените обективни
производств. причини законът допуска изключение в две посоки: едната е
изключението за сключване на срочни ТД за срок най-малко 1 година, а
другата – при наличие на изключението да се допуска сключването и на
срочни ТД с по-кратка от 1г. продължителност, но само при писмено искане
на Р/С.

Срочен ТД ЗА ОПРЕДЕЛЕНА РАБОТА – чл. 68, ал. 2, т. 2 КТ. Тук срокът на
договора е определяем чрез времето, необходимо за довършване на
уговорената работа. Това изисква в договора точно да се определи
работата, за изпълнението и за довършването на която се сключва ТД –
напр. до завършването на строежа на язовира. За времетраенето на този
договор не е определена и максимална продължителност, за разлика от
срочния ТД по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. То може да продължи и повече от 3
г. – толкова, колкото е необходимо за завършване на определената работа.


Срочен ТД ЗА ЗАМЕСТВАНЕ НА Р/С – чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ. И този срочен
ТД е с клауза за определяем срок. Сключва се за заместване на отсъстващ
Р/С (напр. продължителен отпуск по майчинство), като е без значение
причината за отсъствие. Срокът на ТД за заместване се определя от
продължителността на отсъствието на Р/С – титуляр на длъжността. Ето
защ

shokolad_4eto
12-28-2008, 13:21
Ще можеш ли да ми изтеглиш тези есета :oops:

http://download.pomagalo.com/85359/koi+sa+tartyufovcite+dnes/
http://download.pomagalo.com/3341/tartyuf+i+tartyufshtinata+ese/
http://download.pomagalo.com/166139/licemerieto/

Благодаря предварително :-)

Tedi4ka
12-28-2008, 13:57
Да може:

1.Кои са тартюфовците днес?
Може би светът все повече се превръща в класицистичната комедия "Тартюф", все повече и повече хора започват да приличат на героя.Според мен това не е никак хубаво! Напоследък много хора губят доста пари, защото има телефонни обаждания, с които те се подлъгват. Обажда се някакъв човек и казва, че твой роднина е тежко болен и се нуждае от пари. Какво може да направи един възрастен човек, освен да изпрати.Нима това е нормално?! Естествено,че не!
Аз немога да го проумея това, да вземеш парите на нуждаещ се човек, за свои лични облаги.
Мога да пиша със страници за днешните измамници.
Много е трудно да бъдеш добър.
Аз не съм перфектният човек, но никога не бих взела последния залък хляб на просяка, никога не бих убила и измамила.
Може би за мен животът тепърва започва, но поне засега това са моите виждания.
Човешко ли е да измамиш родителите си, да крадеш от тях, тук е мястото да спомена и една поговорка "Да хапеш ръката, която те храни".
За някои това е ежедневието.За други пък е нормално да вадиш оръжие с/у майка си и баща си.Това не е ли измамник?
Да измамник е, но той мами самия себе си.
Телевизионните игри, които всеки ден се излъчват по телевизията нима и те не мамят хората?
Тези които измислят подобни игри не са ли тартюфовци? Забогатяват на чужд гръб.Всеки се подлъгва да се обади, но тези които печелят са малцина.
МНого искам всичко това да го няма, да няма убийства, измами, корупция, дрога, проституция, искам моят живот да бъде моята приказка.

Tedi4ka
12-28-2008, 13:58
2.ЕСЕ
През своя живот всеки човек върви по пътя към себе си, създава се с делата, чувствата и мислите си. Ние притежаваме уникалния шанс да променяме съдбата си дори в мига. И накрая на пътя поглеждаме назад, знаем, че не сме постигнали идеала си, но сме били себе си - с несъвършенствата и грешките си, но и със стремежа да ги преодолеем. Способни сме да погледнем в огледалото без страх, ако съзнаваме, че там ще видим собственото си лице. Защото да не признаеш грешките си, значи да се отречеш от битието си, предавайки себе си, да се откажеш от живота.
Маските не просто прикриват грозното, те творят. Създават човека като унищожават истинското му лице, онова, от което сам се е отрекъл. От срам?.. Лицемерът се стреми да спечели, да извлече някаква облага от наивните. Но не съзнава, че всъщност губи себе си. Че всеки път когато се слива с маската, тя убива частица от истинското в него. А фалшивото не е реално, то се разпада на хиляди прашинки, за да изчезне в празнотата, която е останала. Дава ни измамното чувство, че играта може да продължи вечно, че лъжейки другите, всъщност мамим живота. Избягваме от трудния път сами да създаваме личността си. Защото просто можем да я изиграем.
Както главния герой на Молиеровата трагикомедия \"Тартюф\", който е превърнал живота си в една голяма сцена. Той е актьорът, чието представление ще продължава до самия му край. Маската го е завладяла напълно, тя се променя в зависимост от средата. Дотолкова се е слял с нея, че дори неизиграните му действия са прикрити. Грехът му не е грях докато не бъде разкрит. Но предателството спрямо себе си не може да бъде заличено. Както всяко друго то се крие, без смелостта да го погледнеш, губиш частица от себе си. Тартюф се е превърнал от лицемерник в амоларен човек, в маска, която съществува, но не живее вместо него. Той не съзнава границите, заличава ги, за да прикрие собствените си грешки. Загубил е себе си опиянен от силата на маската да пресъздава според желанието. В стермежа си да спечели, да бъде признат, Тартюф се превръща в символ на пустата човешка душа, която се лута безцелно, забравила собственото си лице. Превърната в маска.
И когато погледнем виждаме страх. Страх да признаеш грозното, защото не съзнаваш, че именно това признание е пътят към красотата. Действителността се разтяга в гротеска маска.Тя е новото ти аз и защо не, след като я виждаш навсякъде. Във всеки празен поглед. И винаги ще има готови да заживеят в света ти, защото е твърде примамливо да повярваш, че реалността може да се съгради от думи. Да създадеш \"приказка\", в която ти си кралят, в която времето е застинало. Играеш.. играеш, криеш се зад стените си. Нали сам ги изгради, за да се защитиш, да бъдеш силен, да се слееш с тълпата, а сега си обсаден. И се бориш сам срещу себе си, за да заглушиш изстинали спомени. Загубената надежда, че някога някъде си можел и да \"бъдеш\", че дори да нямаш материално богатство, притежаваш най-ценното - себе си, битието си, способността да го промениш.
Ако животът ни е само миг във вечността, то нека този момент бъде истински. Нека с него оставим следа и хармонията между стъпките ни създаде крехкия човешки път. Да свалим маските, за да трае мигът завинаги...

Tedi4ka
12-28-2008, 13:59
Лицемерието
(есе)

Лицемерието като термин от етиката и философията има две направления или два вида; те са: лицемерие и нечиста съвест. Нечистата съвест е лицемерие пред самия себе си, а лицемерието е нечиста съвест пред другите. Вече утвърдила се през времето тезата, че чрез лицемерие нищо не се постига, и че човек трябва да бъде себе си, за да го възприемат хората какъвто е,не се спазва. Макар и всички да твърдят това почти никой не се придържа към тази теза.
Даже напротив! Всеки малко или много е лицемерничил през живота си, дори да не си го признава.И аз съм послъгвала за нещо с мисълта,че правя добро не само на себе си, а дори и на околните.Лъжата е основният елемент на лицемерието, а актьорството и актьорската игра е способа,който помага за практикуването на лицемерието, за да изглежда правдоподобно действието на лицемера.Лицемерието представлява маска,която скрива истинския характер на човека и показва един измислен образ,който всички искат да видят.Останалите хора или са много наивни,но виждат същността на лицемера,или са много глупави и виждат само маската и повърхността на човека срещу тях.Никой не може да живее в лицемерие и лъжа иначе този свят ще бъде прекалено еднообразен.
Сега като минавам покрай по-малките ученици от нашата гимназия виждам едно анархично общество,наречено “наше бъдеще”. Това поведение се дължи според мен на различните гримаси и актьорско майсторство,което те умело упражняват.Спомням си,че и аз преди две години бях на тяхно място и съм живяла в заблуда и неуморно лицемерие.Сега две години по-късно аз осъзнавам истинските лицемери не само по отношение на приятелите,а и на обкръжението ми,дори и в любовно отношение,Може би сме забелязали като минаваме по улицата,ние често виждаме момичета от пети или шести клас да се разхождат с по-големи момчета като вече улегнала двойка.Те си мислят,че може би това чувство,което ги е събрало е любов или привличане,но може би е нещо далеч по-различно.Всячески е ясно,че лицемерието има много измерения и почти на всеки ъгъл го откриваме.
Като едно от по-сериозните измерения на лицемерничеството можем да открием в комедията на Молиер “Тартюф”.Но питаме ли сме се на какво се дължи дълголетието на “Тартюф”,как тази комедия се е запазила през вековете като олицетворение на една не малка част от обществото ни.Темата за ширещото се в обществото лицемерие и за грандиозните размери,до които може да нарасне,когато срещу него стои тесногръдия отказ да се гледа по-далече от носа,за долнокачествените машинации,извършвани под прикритието на висока нравственост и религиозност,трудно могат да бъдат локализирани в една епоха и време.От друга,в композиционно отношение произведението е образец за поколения комедиографи.В него се концентрира най-доброто от комедийните техники на епохата в съчетание с ренесансовото време.
Сюжетът съсредоточава няколко недиференцирани помежду си линии-заслепението на Оргон и плановете за забогатяване на Тартюф,опитите му за прелъстяване на Елмира и любовта между Мариана и Валер.Те се обединяват около разобличаването на лицемерието,мнимата набожност и заслепението.В центъра на това е характерът на Тартюф.До всестранното му разкриване обаче не се стига, тъй като вниманието е приковано от водещите черти в него.В комедията си дават среща две хиперболизирани ефекти.От една страна,е прекомерната заслепеност на Оргон,а от друга-непознаващото граници двуличие на Таттюф.Маската и тук има своето място,хо в античната комедия тя е необходимо условие за съществуването на героя.Молиеровото произведение е средство за прикриване на същинския му характер.
Свалянето на маската предопределя структурно-композиционните особености на “Тартюф”.В хоризонтален план всяко следващо действие дава нови “улики” срещу героя вредител,а натрупването им води до разобличаване.Във вертикален план се извършва все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в характера ,като наяве излизат нови по-ужасяващи деформации.В първо действие за двуличието на Тартюф се говори най-общо, а акцентът пада върху конкретни характеристики-например неговото чревоугодничество.Във второ действие около героя се разгаря дискусията за мнимата му религиозност и се аргументира тезата за неговата безбожност.Трето и четвърто добавят нови черти в характера му-безнравственост и аморализъм.Пето действие продължава линията,подета в предходното-наяве излиза стремежа за бързото забогатяване на Тартюф.Паралелно се разкриват и етапите в заслепяването на Оргон-вместо за болната си жена се интересува само от лицемера,решава да омъжи дъщеря си за него,изгонва сина си, я някъде “по пътя” успява да му препише имотите си.Така в хода на комедията на сцената излиза Героя тип,който не е толкова социално,колкото нравствено детерминиран.
Особено ефектни са експозицията и финалът.За въведението на “Тартюф” Гьоте казва,че е “най-значимото и най-доброто,което съществува от тоя род”.Главният персонаж се появява чак в трето действие.Вместо това на зрителя е предоставена възможността да изслуша неговите защитници и обвинителите му.Във финала,обратно,на сцената присъстват всички действащи лица.На пръв поглед ролите са разменени.Тартюф се явява обвинител,а останалите подсъдими.Невидимата,но справедлива ръка на краля обаче наказва злото и възстановява справедливостта.Подобно на съдебно заседание интригата е разплетена,а виновните се наказват.Подобно на античните трагедии това става с помощта на велики и по-висши същества.В “Тартюф” злото е толкова голямо,че може да бъде санкционирано само от Бог или крал,които доказват и това твърдение.
Независимо ,че през следващите векове темата за тартюфовщината често се преекспонира,което постига и обратен ефект-известното й омръзване,заложената в “Тартюф” проблематика,както и нейната чудесна сценична реализация,правят от молиеровата комедия едно от образцовите драматургични произведения на епохата на класицизма,та до наши дни.Това развитие на нещата се е случило в следствие на една грешка на Оргон.Тази грешка той е направил при избора на приятел.Подборът на приятели трябжа да става с много внимание и не на второ място трябва да разберем какво ни свързва с тези хора,които може би ще ни бъдат приятели.Има три основни вида приятелство,за които Аристотел говори.Първото се създава заради радостта и съвместните удоволствия.Във второто,приятелите се опитват да извлекат полза един от друг.А когато изчезне изгодата,която получават,така нареченото приятелство се разпада.При третия тип приятелство се наблюдава вече истинско приятелство,изградено на основата на доверието.То възниква заради самото приятелство и в замяна на даденото доверие не иска да получи нищо,освен да намери доверие и разбиране.В днешно време не можем или можем много рядко да срещнем подходящия човек за изграждането на едно такова истинско приятелство.Това доказва още веднъж колко разпространено се оказва лицемерието и какво може да причини след себе си.
Друго измерение на лицемерието наблюдаваме при любовта.Знаем,че любовта е най-истинското и чисто нещо в този свят,което винаги побеждава,но аз твърдя,че това не винаги е така.Често тя се оказва не победителка,а победена.От различни места може да сме чули или видели някой да лъже своята половинка,или така наречената любов.Според мен любовта не може да просъществува ако има лицемерия,иначе това не може да се нарече любов.То уж е най-чистото чувство,а изградено на основата на грозното и отвратителното лицемерие.
Не мисля,че съм открила истинската любов,но ако я открия ще си имам едно на ум,за да я предпазя от лицемерието.Но знам,че съм открила истинските приятели и това приятелство се е доказало като истинско.Знам също,че когато давам доверие получавам съшо такова.Пожелавам на всички да намерят такива приятели,защото те са най-ценното и важно нещо.”Приятел в нужда се познава!” ,тази прочута фраза спомага за откриването на истинските приятели и разкриването на мнимите такива.Приятелството е божи дар, на което всеки има право също както свободата!

shokolad_4eto
12-28-2008, 14:00
10x :grin: :-)

Tedi4ka
12-28-2008, 14:49
np :) :-)

Plami95
12-28-2008, 17:23
plsss pomognete mi trqbva mi sbit prerazkaz na 4etvarta 4ast ot edna balgarka :( :( :( :booooomb: :booooomb:

Tedi4ka
12-28-2008, 18:14
Ако си намерила нещо във помагало дай линк и ще ти го изтегля :)

shadow4e
12-29-2008, 00:56
Благодаря много.

Пфу не ми свърши работа и явно ще трябва да се регистрирам, за да мога да намеря какво точно ми трябва.

bebeeeeee
12-29-2008, 14:32
много ще съм благодарна ако дръпнеш това
http://zamunda.pomagalo.com/download/150502/
и това

http://zamunda.pomagalo.com/download/10991/

много ми е спешно :-#
благодаря предваритвлно :-)

Librarian_girl
12-29-2008, 14:36
Хора може ли някой да ми помогне трябват ми следните теми:
1.Електронни книги. Софтуер за създаването им и най-често използваните формати за четене на електронни книги.
2.Управление на издателство
3.Електронно книгоиздаване. Формат PDF – основни характеристики
4.» Електронни книги
Видях че ги има в помагалото.
Благодаря ви много предварително!

Tedi4ka
12-29-2008, 15:00
много ще съм благодарна ако дръпнеш това
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/150502/
и това

http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/10991/

много ми е спешно :-#
благодаря предваритвлно :-)


МОТИВЪТ ЗА НЕВЪЗМОЖНОТО ЗАВРЪЩАНЕ В „СКРИТИ ВОПЛИ” и „ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ”

Бащината къща е свещено място за всеки един от нас. Тя е пространството, където израстваш, опознаваш света и в което се чувстваш сигурен и защитен. Но рано или късно всеки потегля по своя път и идва време да излезе от домашното огнище и сам да се справя с живота. Тогава настъпват и моментите на самота и несигурност, а заедно с тях е непреодолимото желание за завръщане в бащиния дом. Именно носталгията по отминалото и невъзвратимо време ражда елегиите на Димчо Дебелянов „Скрити вопли” и „Помниш ли, помниш ли”.
В тях лирическият герой мислено си представя своето завръщане в примамливия свят на рода, своето „бягство” от суровата действителност, която го кара да се чувства изоставен. Този мотив се повтаря в двете стихотворения, като завръщането е представено за невъзможно. Желанието му е толкова силно, че е почти равностойно на мечта, на блян. Той си го представя, но сякаш не вярва, че това може да се случи. Чувства се като „печален странник”, за когото всичко вече е изгубено, и който е извървял своя път. Единственото, което може да го зарадва, е само завръщането в родния дом. Така за Дебелянов остава личната и лирическата драма на невъзможното желание.
Стихотворението „Скрити вопли” започва с искрено пожелание „да се завърнеш в бащината къща”. Глаголната конструкция представя условността на това завръщане, описва го само като една представа. Неслучайно завръщането е представено, „когато вечерта смирено гасне”. Сякаш с отминаването на деня всички проблеми отминават и се забравят. Вечерта е време за отмора, почивка. Тя приласкава в тихите си пазви на спокойствието и тишината. Дори, когато смяташ, че дните ти са безутешни, можеш да захвърлиш „черната умора”, защото знаеш, че има едно място, където винаги ще можеш да се завърнеш. Скръбно е обаче завръщането на лирическия герой. След толкова тежка раздяла не е възможно да изпиташ голямо щастие. Обземат го едновременно чувства на тиха радост и светла тъга. Подтекстово е въведен мотивът за блудния син. След дълги години скиталчество, той се завръща в бащината къща и изпитва вина, че е напуснал дома си. Но, от друга страна плахостта му е израз и на почит към родното, защото само бащиния дом е място на хармония, спокойствие, утеха. Мечтаейки да се завърне, героят си спомня всичко, което му е давало чувство на защита и обич. Бащината къща, майката, прагът, стаята позната, иконата – това са символите на дома, на топлината, на истински стойностното. Както винаги, той си представя майката на прага, на границата между двете пространства – родното и чуждото, но и между живота и смъртта. Макар и „безсилно”, найното „рамо” дава най-голяма подкрепа. Дори и годините да са оставили вече своя отпечатък върху нея, майката си остава единственият човек, пред когото можем да излеем болката, таена с години, защото е изповедник на душата и ще те разбере. Обръщението „мамо, мамо...”, е израз на желание за връщане назад – към детството, когато можеш да се сгушиш в топлата прегръдка на майката. Сурова е равносметката, която прави героят за изминалия си жизнен път. След толкова дълга раздяла, която самият той е пожелал, героят чувства, че не заслужава свещената майчина благословия и опрощение. Затова смирено влиза в „стаята позната”. Тя се явява „последна пристан”, защото, ако човек може да избира къде да приключи своя земен път, то несъмнено това е домът. „Да се завърнеш в бащината къща” означава не само да отидеш отново в дома си, но и да почувстваш пак онази сладка тишина, да си спомниш всички моменти, които правят дома толкова скъпо и ценно място за теб. Но да се завърнеш наистина, а не само в представите си. Тази „грешка” – раздялата с дома, задължава героя да поиска прошка, молейки се пред свещената стара икона. Освен символ на вярата, тя е символ на връзката между поколенията – това я прави още по-ценна и неслучайно героят коленичи пред нея.
След всичко, което е осъзнал в живота си, героят се завръща у дома, за да дочака своя „мирен заник”. В края на дните си той се нуждае от мир, който е имал само в своето детство. Помъдрял и прозрял ценностите на рода и дома, той осъзнава, че очакванията му за живота са останали напразни. Единственото, което му остава, е да се завърне в родния дом. „Скритите му вопли” са наистина печални, защото е невъзможно желанията му да се превърнат в истина. Героят е загубил даденото му и е невъзможно да си го върне, но поне спомените му помагат да притъпи болката.
И стихотворението „Помниш ли, помниш ли” търси спомена за родното. Може би на самия себе си е задал този въпрос лирическият герой. Той си спомня бащиния дом, който този път е представен от образите на „тихия двор” и „тихия дом с белоцветните вишни”. В белия цвят на цъфналите вишни е символизирана чистотата, непорочността на детството. Сякаш някаква невидима светлина – символ на живота, се крие в този образ. Тази образна представа за тихия двор създава усещане за хармония, чистота. Точно това търси лирическият герой. Но в следващите стихове всичко е отречено – няма място за хармония в душевния му свят. Светлият и чист спомен е излишен. Героят е „заключеник в мрачен затвор”. Затворена е душата му, търсеща смисъл на Живота.
Във втората строфа, героят чува и „шъпот и смях в белоцветните вишни”. Създава се представа за детството, спотаено в клоните на вишните – илюзия, отнета на лирическия герой, за която отново копнее душата. Той чува „светлия хор на ангели в дните предишни”. Ангелска е светлината на жадната за щастие човешка душа. Противопоставена е на мрака на тъмния затвор, отблъскващ жалбите далечни и спомените лишни. Завръщането в света на родното е невъзможно.
В последните два стиха е отразена болезнената истина – всичко желано и истинско, даващо смисъл в живота, е само сън. „Тихият двор” и „белоцветните вишни” остават в миналото, а лирическия герой се завръща в тъжното настояще. То е единствено възможно. Невъзможно и нереално е завръщането в света на спомена и на отминалото щастие.

Tedi4ka
12-29-2008, 15:01
много ще съм благодарна ако дръпнеш това
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/150502/
и това

http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/10991/

много ми е спешно :-#
благодаря предваритвлно :-)

Невъзможното завръщане в бащиния дом

(съчинение – разсъждение)

Лирическият герой на Димчо Дебе¬лянов е сложна и противоречива личност, в която се борят силата и безсилието. Характерно за Дебеляновия човек е отчуждението му от света на другите. Той се чувства сам сред тълпата, сам в града, сам в действителност. Душата му е измъчена, разкъсана, изтерзана и се стреми към мечтани светове, коп¬нее за хармония и равновесие. Непре¬одолимата жажда за душевен мир и покой неизбежно го връща към родния дом, превърнат в скъп спомен.

Най-типичен за Дебеляновата поезия е мотивът за завръщането, дал основен лирически сюжет на елегиите „ Да се завърнеш в бащината къща” и „Помниш ли, помниш ли...”. Връщането назад във времето заявява естествената носталгия към светлия свят на детството, на бащината къща, на родното градче и миговете на приятелство и разбирателство. Завръщането е пътуване към себе си, към родното, към корените, към вечното. Но завръщането е и всъщност раздяла, защото домът, граден от утвърдените стойности, е спомен, сън и невъзможно убежище за раздвоения човек на модерните времена.

Мотивът за завръщането в чистия свят на детството е перносифициран в образа на родния дом, при опрощаващата майка. Поезията на Дебелянов е вътрешно насочена към дома и той се явява като един от смисловите центрове в поетическия му свят. Завръщането в родния дом е завръщане в свят, изпълнен с безгрижие и мечти, с обич и топлина. Домът присъства в пространството на родното чрез ключовите думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката.

Майката за Дебелянов е не само изповедник на сина в момент на обезверяване и умора, но и опора, изпълнена с нежност и безсилие едновременно. Нейната усмивка блага е последен „пристан изаслона”, който връща на героя изгубената топлина.

Пътят към сбъдването на мечтата – завръщането у дома , минава през „тихия двор с белоцветните вишни” („Помниш ли, помниш ли...”) и спира най-напред до къщния праг. За поета, прагът е най-подходящо място за срещата, така жадувана от сина и майката. Прагът символизира преходът между познатото и непознатото, между домът и чуждия свят. С този поетичен момент в стихотворението навлиза библейският мотив за завръщането на блудния син.

В елегията „Да се завърнеш в бащината къща” нежно и донякъде неопределено са загатнати причините, които водят блудния син към бащината къща. Тези причини са свързани с настоящото нерадостно битие на героя, с носталгията му по топлия свят на рода, с копнежът му към родовите корени. Лирическият глас е подчинен на желанието на героя да намери пристан и утеха. Така, угнетената душа на поета, сблъскала се с безброй разочарования, се завръща в своя тих и уютен пристан:

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.

„Пътуването” към родното в красивия свят на спомена завършва със двустишието:

Аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина.

Миналото е единствен „пристан” за скръбната душа, простила се с мечтата за бъдещето: „че мойто слънце своя път измина”.
За Димчо Дебелянов е невъзможно да усети задълго покой в родния пристан. Мисълта за завръщането е един светъл копнеж, но напълно неосъществим, безвъзвратно изгубен. Това поражда елегичния тон на творбата. Мислено се борят два свята - на миналото, свързан с радостта и близостта, топлината и безгрижието, и на настоящето, изпълнен с отдалечаването и мъката, със студенина и безнадеждност. Надделява усещането за обреченост, защото той -„печален странник”, остава чужденец в света на родното, а унесът в сладкия спомен му помага още по-жестоко да осъзнае настоящето:

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

Скритият вопъл на скръбно „завърналия” се в реалността „странник” от красивото „пътуване” в миналото е най-искрено изповяданата тъга на Димчо Дебелянов в елегията „Да се завърнеш...”. Това е спотаената болка на поета, „напразно спомнил майка и родина” - духовен пристан на скръбния блян за щастие. „Да се завърнеш” в „дома” на родното, без да забравиш скръбта на сърцето, е най-красивото „носталгично пътуване" в лириката на Димчо Дебелянов.

Tedi4ka
12-29-2008, 15:04
И аз имам нужда от помощ :)
http://download.http://www.teenproblem.net/school/61638/trudovo+pravo/?search=7578369


Засега само това, ако може. :)

Ето ти още нещо за трудовото право:

Трудово право


Трудово право са отношенията между работника или служителя или работодателя, които възникват във връзка с учредяване на трудово правоотношение, изменение или прекратяване на отношение във връзка с условията при които се полага труд:
-работно време
-почивки
-отпуски

Трудовите отношения не изчерпват предмета на трудовото право. В неговия предмет се включват отношения, свързани с професионално сдружаване, социално партньорство, професионални квалификации, социално-битовите условия на труд, трудови спорове, контрол за спазване на трудовото законодателство и отношения по повод безработицата.
Субекти на правото на сдружаване са работници, служители и работодатели.
Правото на сдружаване включва свобода при избор на типа сдружение, недопустимост на намеса на държавни органи за образуване на организации,
Доброволно членство, свобода при избор на представители на организация, свобода при изготвяне уставите и програмите на организацията.
Организациите (синдикални или на работниците) са самостоятелни юридически лица, които могат да имат свое имущество. Синдикалните ръководства на работодателските органи имат право да участват в подготовка и обсъждане на проекти за актове, които са свързани с търговско отношение. Синдикален орган имат право да представляват работници и служители, при трудови спорове пред съда. Синдикатите и организациите на работодателя участват в тристранно сътрудничество или така нареченото социално партньорство.

Социалното партньорство се осъществява в три форми:
1. Тристранно сътрудничество между държавата, синдика и организацията на работодателите.
2. Двустранно сътрудничество между синдика и организацията на работодателите.
3. Участие на работници и служители в управлението на предприятие.

Работодателите и техните органи и синдикатите могат да постигнат съгласие относно условията на трудовите и осигурителните отношения и това се нарича колективен трудов договор.Предмет на колективен трудов договор са трудовите и осигурителните отношения и въпроси, които не са уредени от повелителни форми от закона. В колективен трудов договор е недопустимо да се уговарят по-неблагоприятни клаузи от тези в закона. Страни по колективен трудов договор са работодателите и синдикатите. Работодателят е длъжен да преговаря с представителите на една организация и да предоставя необходимата информация, свързана с колективния трудов договор, с които работодателя е обвързан.
Колективен трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра и този договор се внася в инспекцията по труда. Започва да действа от деня на сключването. Колективния трудов договор е срочен и ако страните на са посочили друг срок, той е за една година. Изменя се по всяко време със съгласието на страните.

Трудово правоотношение- обозначава правова връзка между работодателя, работника или служителя, по силата на която работника се задължава да предоставя на работодателя си сила за изпълнение на определени трудови функции в определени места на работа, като спазва определената трудова дисциплина. Срещу това работодателят се задължава да предостави на работника определена трудова функция, която да му осигури здравословни условия на труд и да му плати трудово възнаграждение. Трудовото правоотношение е винаги лично.
То е двустранно, възмездно и продължаващо се. Субектите на трудовото правоотношение са работодателя, работниците или служителите.

Кога се придобиват трудови права и дееспособност:
За работодателя е навършване на 18 години, а за работника с навършване на 16 години настъпва общо трудово-право и дееспособност.

Основание за възникване на трудово-право и дееспособност наричаме юридически факти, с които закона свързва учредяване, изменение или прекратяване на трудовото правоотношение.
Основание за възникване на трудово правоотношение са трудовия договор, изборът и конкурсът. Трудов договор е съглашение, състоящо се от две насрещни, волеви заявления на работника и работодателя, имащи за предмет наемането на работна сила срещу възнаграждение. Трудовия договор има законоустановено съдържание, но данните да съдържат и задължения и права, източник на волята на страните. Задължителни съществени елементи на трудовия договор са характера на работа, мястото на работа и размера на трудовото възнаграждение. Ако липсва някой от елементите то договорът е неприложим.

Видове трудови договори:
а) Срочни
б) Безсрочни- ако няма уговорен срок.
Договорът може да се сключи и със срок за изпитване до шест месеца.
Недействителност на трудовия договор се поражда поради пороци на волята, които или не се пораждат или породените се заличават с обратна сила.
Обявяването на недействителност в търговското право има действие само занапред.
Обявяването на недействителност на трудов договор, при определени предпоставки запазва породените от недействителността правоотношения. Недействителни са трудови договори, които противоречат на закона, на колективния трудов договор или ги заобикалят.
Недействителни са трудови договори:
-които имат недействителен предмет
-привидните трудови договори
-Договори сключени при грешка, измама и крайна нужда.
Тук закона въвежда функцията за действителност на правоотношенията от сключване на договора до обявяването му за недействителен.
Фактическия състав на избора включва две волеизявления:
- Вота на избирателя
- Съгласието на избираемия
Избирателното тяло, по силата на чийто вот, правната връзка се учредява не е страна по трудовите правоотношения. Изборните трудови правоотношения са винаги срочни. Трудово правоотношение възниква от момента на избора на кандидата, но за да е завършено трябва избраният кандидат да се яви и да заеме длъжността в определен срок. В противен случай ефекта от избора се заличава с обратна сила. Предмет на оспорване може да е само законосъобразността на избора.

Конкурс- Има две волеизявления:
- На конкурсната комисия.
- На участващия в конкурса.
Конкурс е налице и при участието само на един кандидат. Закона определя като конкурсни длъжности всички, които на са избрани. Решение определя кои длъжности не са конкурсни. Конкурса се обявява в печата или с други средства. Всяко лице има право да кандидатства за участие, а кои ще се допусне до конкурса се определя от комисия. Трудови правоотношения възниква с лицето, което стане на първо място и това е от момента на обявяване на класацията. Срока на постъпване е 2 седмици. Трудовото правоотношение може да се изменя, макар че принципа е за едностранна неизменност на съдържанието на трудовите правоотношения. Най често срещаното изменение е изменението по взаимно съгласие на страните. Допустимо е едностранно изменение от страна на работодателя в посочените от закона страни.Възможно е изменение от страна на работодателя в определени от закона случаи:
- Бременност
- Кърмене
- Намалена работоспособност

Основанията за прекратяване на трудово правоотношение са:
1.Общи основания- взаимно съгласие на страните, изтичане на срока, невъзможност за изпълнение поради болест, смърт на работника или родителя.
2. Основания за едностранно прекратяване от работника е писмено предизвестие от работника (възможно е и без предизвестие).
3. Основания за едностранно прекратяване от работодателя със или без предизвестие. Работника може да оспори уволнението, като поиска от съда да признае уволнението за незаконно. От негова страна работодателят трябва да докаже, че уволнението е законосъобразно. Освен иск за незаконност, работника може да поиска да се върне на работа, иск за обезщетение за нанесени му вреди или да се направи основанието за уволнението.

Tedi4ka
12-29-2008, 15:05
И аз имам нужда от помощ :)
http://download.http://www.teenproblem.net/school/61638/trudovo+pravo/?search=7578369


Засега само това, ако може. :)

39. Трудово право. Трудово правоотношение.

Трудовото право е самостоятелен отрасъл, който се характеризира със свой предмет. Той обхваща специфичните отношения между хората и оръдията на труда. Те се казват още технически трудови отношения и остават извън трудовото право.
Трудовото право урежда отношенията възникващи при и по повод полагането на живия труд, който се прилага спрямо средствата на труда.
Единствено трудовото право претендира, че използва комплексен метод, съчетание между равнопоставеност и властничество. Има равнопоставеност при сключването на договора. След това обаче се използва властническият метод. Властта не винаги е държавна.
Въз основа на предмета и метода трудовото право е съвкупност от трудово-правни норми които предимно с метода на равнопоставеност, регулират трудовите отношения.
Източници:
1. Конституцията.
2. Кодекса на труда.
Централна категория е трудовото правоотношение. Под трудово правоотношение се разбира обществено отношение, регулирано с трудово-правна норма, с което възниква, изменя се или се прекратява трудово-правно отношение. Трудовото правоотношение е правна връзка между работодател и работник, по силата на която работникът се задължава да:
-предостави на работодателя своята работна сила за изпълнение на определена работа.
-да спазва установената трудова дисциплина.
А работодателят се задължава да:
-да предостави уговорената работа на работника при здравословни и безопасни условия на труд.
- да плаща полагащото се трудово възнаграждение на работника.
Видове трудови правоотношения:
1. Индивидуални- възникват, когато са налице следните фактори: конкурс, избор и договор.
2. Колективни.
Характеристики на трудовото правоотношение:
- то е лично, т.е трудовите задължения са непрехвърлими и ненаследими и работникът трябва да ги осъществява лично.
- То е относително, т.е отношенията между 2субекта са само между тях.
- То е двустранно- възникват задължения и за двете страни.
- То е продължаващо се.
- То е възмездно.

Tedi4ka
12-29-2008, 15:07
Ето и още нещо за трудовото право:

тема №: ПРЕДМЕТ НА ТРУДОВОТО ПРАВО; МЕТОД НА РЕГУЛИРАНЕ
Трудовото право е нов правен отрасъл. До началото на 19в. е част от гражданското право и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези отношения, които възникват при отдаване на работната сила.
Кой е специфичният предмет на правно регулиране? – Онези обществени отношения, които се поддават на трайно регулиране. Центърът, около който те се създават и възникват, това е ТРУДЪТ. Затова и тези отношения се наричат трудови отношения. Трудът е целесъобразна човешка дейност, при която човек, използвайки своята физическа и психическа енергия, създава блага, които имат потребителска стойност.
Трудовото право регулира две групи обществени отношения:
1. Същински трудови отношения - те се свързват с начина, по който носителят на работната сила се свързва с този, който има нужда от използване на работна сила. Условията, при които се отдава работна сила (почивка, освобождаване от работа – болест, майчинство, заплащане, начинът, по който може да се защити носителя на работната сила).
2. Отношения, непосредствено свързани с трудовите. Те не са трудови, но влизат в правното регулиране. Те са такива, които непосредствено предхождат или следват трудовите отношения. Такива са :
2.1 Отношения, свързани с професионалното сдружаване;
2.2 Отношения, свързани с тристранното сътрудничество;
2.3 Трудови спорове
2.4 Социално-битово и културно обслужване, бази за отдих и колективно хранене;
2.5 Контрол за спазването на трудовото законодателство и отговорността..
Методът на правно регулиране е съвкупност от специфични начини и способи за регулиране на обществени отношения от държавата и служат за въздействие върху поведението на лицата. Методът на правно регулиране на трудовото право представлява съвкупност от начини и способи, които се използват от законодателя за регулиране на трудовите правоотношения. Тези способи се делят според:
1. Според положението на регулиращият орган в йерархичната структура на държавните органи :
1.1 Централистично – от държавните органи - в КТ, Закона за уреждане на колективните трудови спорове и множество подзаконови актове;
1.2 Децентралистично – от местните органи;
2. Според положението на страните една спрямо друга :
2.1 Метод на равнопоставеност – в трудовото право се използва предимно този метод защото от тяхната свободна воля зависи дали ще встъпят в трудово правоотношение и кога ще го прекратят. Подчинеността на работника или служителя (Р/С) е организационно-техническа- спрямо реда за работа установен от работодателя, да се съобразява с него и да бъде дисциплинарно наказван от него при отклонения от реда за работа.
2.2 Метод на власт и подчинение - използва се от контролните органи при реализиране на административнонаказателн а отговорност при неспазване на трудовото законодателство;
3. Според свободата на страните само да определят поведението си:
3.1 Императивно регулиране – постига се с повелителни правни норми и не се допуска отклонение от правната норма
3.2 Диспозитивно регулиране – особено характерно за трудовото право – позволява на страните да определят сами своето поведение чрез споразумение или да дерогират предписаното в закона – “..., освен, ако страните не са уговорили друго”.
4. Според субекта, който осъществява регулирането:
4.1 Държавен;
4.2 Недържавен;
Това деление е условно. В ТП има регулиране, което се осъществява от недържавни субекти – от работодателя, Колективни трудови договори (КТД).
тема №: ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ: ПОНЯТИЕ, ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА,ВИДОВЕ

Трудовото правоотношение е регулирано от правото обществено отношение между работник/служител и работодател при/ по повод отдаването на работна сила.
Трудовото право урежда възникването, съществуването, изменението и прекратяването на ТПО.
ТПО е уредено от трудовоправни норми правоотношение, имащо за предназначение да уреди отношенията, свързани с наемния труд, между работник или служител и работодател (техните организации) и съдържащо произтичащите от това права и задължения.
Индивидуалното трудово правоотношение (ИТПО) е легално понятие- чл.1/2/ КТ. ИТПО е едно регулирано от ТП правоотношение между работник/служител и работодател, по силата на което работника/служителя се задължава да предостави на работодателя работната си сила, като изпълнява определена трудова функция и спазва трудова дисциплина, а работодателя се задължава да плаща този труд според неговото количество и качество и да осигури безопасни условия на труд.
Страните - всяка от тях придобива права и поема задължения. Следователно ТПО е двустранно, то е сложно, защото има повече от едно право и едно задължение. Отделните права и задължения могат да бъдат обект на отделни претенции. ИТПО е синалагматично /взаимно обусловено/- това означава, че упражняването на права е обусловено от изпълнение на задължения: ако работникът не е изпълнил задълженията си, това не го лишава от правото му да изисква от работодателя да му осигури безопасни условия на труд. ИТПО е лично, intuitu personae- с оглед на личността. Работникът/служителят се задължава да предостави своята работна сила, не чрез представител. Правата и задълженията са незаместими, непрехвърлими, ненаследими. ИТПО е винаги възмездно, дори когато страните постигнат съгласие за обратното. ИТПО е едно продължаващо правоотношение, не се прекратява при изпълнение.
Съдържанието на ИТПО е съвкупността от права и задължения на страните. Не е възможно изричното им изброяване. Легално са определени две двойки задължения, които са най-характерни:
- да предостави работната си сила за изпълнението на определена работа, като спазва определена трудова дисциплина- за работника/служителя.
- да плаща възнаграждение и да осигури безопасни условия на труд- за работодателя.
1.Работникът:
- да предостави работната си сила за определена работа.
- по какъв начин да изпълни работата /час, почивка, прекратяване на трудовите задължения в определено време/ - чл.126 и чл.187 КТ.
2.Работодателят:
- да осигури трудово възнаграждение като цена на работната сила.
- да осигури безопасни условия на труд.
тема №: СУБЕКТИ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Субектите на ИТПО са работник/служител и работодател. Работникът/служителят е легален термин, означаващ лице, което предоставя работната си сила на другата страна за изпълнение на определена трудова дейност. Нормативна уредба- гл. 15, раздел 1 КТ.
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Това е определението, което е дадено в допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Работодател може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице; както всяко домакинство, така и всяко дружество, регистрирано по търговския закон и т.н. Изброяването не е изчерпателно, а примерно такова, защото работодатели могат да бъдат "и други подобни".
Общи положения: Работодателят притежава средствата за производство. Той наема работна сила, за да задоволи своя работодателски интерес, експлоатирайки тези средства на производство. Работодателят използва работната сила най-често, за да реализира печалба. Тази печалба е свързана с определен риск, който той носи - негови са и евентуалните загуби. От другата страна стои работника или служителя, който предоставя работната си сила, за което получава възнаграждение. Той предоставя своите способности за физически и умствен труд.
Тъй като рискът е за работодателя, то за него са необходими и правни възможности да ръководи производствения процес в желаната от него насока.
Работодателска правоспособност: Работодателят има работодателска правоспособност, която за различните работодатели възниква в различен момент. За физическите лица това е моментът на навършване на 18 годишна възраст, когато вече лицата могат със собствени правни действия да предизвикват желани от тях правни последици, когато вече могат да се разпореждат със своето имущество.
Юридическите лица придобиват своята работодателска правоспособност от момента на вписването си в съответния регистър. Това могат да бъдат търговски дружества, дружества с нестопанска цел, кооперации.
Работодател може да бъде и всяко друго образувание, което не е юридическо лице. Достатъчно е то да е организационно обособено и да има икономическа обособеност. Домакинството например е работодател, когато наеме работна сила, за задоволяване на определени негови нужди, защото се престира работна сила, защото домакинството е организационно и икономически обособено. Това е случаят, когато едно домакинство наеме домашна прислужница. Тя е длъжна да спазва работното време и всички задължения, произтичащи от трудовото правоотношение, но насреща й се дължи трудово възнаграждение и създаване на условия на работа.
Всеки работодател се характеризира със своята работодателска власт. Тази власт е всъщност признатата от закона възможност за работодателя да ръководи и насочва работния процес в желаната от него насока. Работодателската власт включва три основни момента:
1. Работодателят управлява трудовия процес. Той разпределя работата и дава наставления относно изпълнението й. С други думи работодателят притежава управленска власт. Тази власт се простира само върху работниците и служителите, които са в трудово правоотношение с него и е в рамките само на трудовото правоотношение.
2. Работодателят определя вътрешния ред. В този смисъл той издава правилник за вътрешния трудов ред. В него се определя разпределението на работното време, изплащането на трудовото възнаграждение и др. Работодателят издава и вътрешни инструкции за спазването на правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Тази дейност е свързана с т.нар. негова нормотворческа власт.
3. Работодателят е носител на дисциплинарна власт. Той наказва онези работници и служители, които нарушават своите трудови задължения. В осъществяване на тази си власт работодателят налага или отменя наложени наказания.
За да бъде едно лице работодател, няма никакво значение колко и какви работници и служители е наел.
Директорът или управителят на едно предприятие не е работодател - той е представител на работодателя и в това си качество осъществява тези си работодателски функции. Той ще следи за трудовата дисциплина, той ще налага дисциплинарни наказания, той ще учредява трудови правоотношения, но тази дейност той ще осъществява в качеството си на представител.
Държавата също не е работодател - такива са отделните държавни предприятия, учреждения и организации на бюджетна издръжка.
Работник и служител са понятия на теорията. И двете са качества на физическите лица, които се намират в трудово правоотношение. И работникът, и служителят престира работна сила. Разликата е в това какъв е характерът на труда, който те извършват - физически или умствен. Но няма работник, който при извършване на физически труд да не извършва умствен такъв и обратното - няма работник, който при извършване на умствен труд да не извършва и физически такъв. Така че е прието да се казва, че работникът е физическо лице, страна по трудовото правоотношение, което извършва преимуществено физически труд. Служителят е физическо лице, страна по трудовото правоотношение, което извършва преимуществено умствен труд.
Работник или служител може да бъде само физическо лице,носител на работна сила (съвкупност от способности към физически и умствен труд).
За да предоставя работна сила по трудово правоотношение, лицето трябва да е придобило трудова дееспособност. Трудовата дееспособност е признатата от закона възможност на едно физическо лице да придобива права и поема задължения, свързани с полагането на труд и да ги изпълнява лично.
За да е налице трудова дееспособност, трябва да са налице две предпоставки - навършване на определена възраст и наличие на необходимо здравословно състояние.
Общата минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Забранява се приемането на работа на лица, ненавършили 16 години.
Законът е предвидил отклонения от това правило, които могат да се групират в три групи.
1. По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.
2. По изключение на ученически длъжности в цирковете могат да се приемат момичета, навършили 14 години, и момчета, навършили 13 години.
3. По изключение за участие в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления могат да се привличат и лица, ненавършили 15 години, при облекчени условия и в съответствие с изискванията за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Условията на труда в тези случаи се определят от Министерския съвет.
За да постъпи на работа лице, което не е навършило 18 години, е необходимо изрично разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Преди да постъпи на работа лицето минава през обстоен медицински преглед, за да се установи годността му да извършва определената работа и за да се установи дали ще има отрицателно влияние на работната среда върху здравето му.

тема №:КОНКУРС И ИЗБОР-ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Основанията за възникване на ИТПО са онези ЮФ при наличието, на които възниква трудовоправна връзка между Р/С и РД.
КТ урежда най-използваните основания: трудов договор, конкурс и избор. Освен в КТ има също и други основания за възникване на ТПО - административен акт на висши държавни органи за назначаване - за областни управители и зам.областни управители, зам.министри, изпълнителни директори на изпълнителни агенции и председатели на държавни агенции.
Трудовото правоотношение възниква от избор. Изборът като основание се прилага преди всичко към онези длъжности, заемането на които е свързано с особено отношение на доверие. За възникването на трудовото правоотношение важно значение има т.нар. избирателно тяло. То представлява съвкупност от лица, имащи право да избират онзи, с който възниква трудовото правоотношение въз основа на избор.
Изборът намира приложение само, ако е предвиден по съответния ред.
1. Изборът се прилага при държавните органи.
2. При организации с идеална цел по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
3. Политически партии.
4. Кооперации.
5. Търговски дружества.
Длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Уредбата в КТ ще се прилага във всички онези случаи, когато не е предвиден друг ред.
Характеристики на избора като основание за възникване не трудовото правоотношение:
1. Длъжността, която ще се заема да бъде щатна и платена. За да бъде щатна длъжността, тя трябва да е включена в щатното разписание на съответното дружество, организация, учреждение. Да е платена означава да е предвидено съответното перо във фонд работна заплата.
2. За да има избор, то той трябва да е предвиден изрично. Избор се произвежда за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема.
3. Да бъде поставена кандидатура - най-малко на едно лице. Кандидатът за избор трябва да отговаря на определени изисквания, които с в 2 направления - професионални и лични. Това лице трябва да изрази съгласие, за да му бъде поставена кандидатурата. Нещо повече изборът се произвежда, след като кандидатът даде писмено съгласието си. За заемане на изборна длъжност кандидатът може и сам да постави кандидатурата си.
4. Изборът се произвежда от избирателно тяло, установено в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Избор се произвежда, когато присъстват повече от половината от лицата, които имат право да гласуват. Това е така нареченият кворум - минимално необходимият брой лица, имащи право на глас, за да се вземе легитимно решение. Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно. Кандидатите за изборната длъжност, които са членове на избирателното тяло, не се вземат предвид при изчисляване броя на присъствуващите и не гласуват. За избран се смята кандидатът, получил най-много гласове, но не по-малко от половината гласове от участвувалите в гласуването.
Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран. От момента когато получи съобщението, че е избрано, лицето трябва да постъпи на работа в 2 седмичен срок. В противен случай правоотношението се смята за невъзникнало.
Особеното при възникване на трудово правоотношение чрез избор е, че то е винаги за определен срок - 5 години, ако друго не е предвидено. Ако след изтичането на срока, няма избран кандидат, правоотношението продължава до момента, в който бъде избран нов кандидат. След като бъде проведен изборът и вече има избрано лице трябва да се определи възнаграждението, което избраният ще получава. Това става по взаимно съгласие чрез допълнителното споразумение по чл.107 от Кодекса на труда. С това допълнително споразумение могат да се определят и други допълнителни условия.
Споровете за законосъобразност на избора се разглеждат от районния съд по молба на всеки кандидат или на работодателя в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата. Това са спорове относно необходимия кворум или мнозинство, ред за провеждане на избора и други процедурни правила, касаещи законови изисквания, установени от Кодекса на труда или други закони.
Конкурсът е друго основание за възникване на трудовото правоотношение, наред с трудовия договор, изборът. Не трябва да се смесват основанията конкурс и трудов договор. При конкурса няма трудов договор. Самото трудово правоотношение възниква от успешно проведения конкурс. След конкурса и след възникването на трудовото правоотношение се сключва само допълнително споразумение по чл.107 от КТ, с което се урежда преди всичко въпроса за трудовото възнаграждение, макар че могат да се уредят и други въпроси.
Целта на конкурса, уреден в КТ, е да се проверят качествата на кандидатстващите за работата и да се избере най-добрият. Акцентът при конкурса е върху професионалните качества, а не върху доверието, както е при избора.
Конкурсът по Кодекса на труда е нещо различно от конкурсното начало, което напоследък се използва масово при постъпване на работа. При конкурсното начало работодателят избира измежду няколко кандидатстващи за длъжност или извършването на работа. След като избере най-подходящият, той сключва с него трудов договор. В такъв случай при конкурсното начало основанието за възникване на трудовото правоотношение е трудовият договор.
Трудовото правоотношение ще възникне с онова лице, което конкурсната комисия е класирала на първо място. Моментът на възникването е моментът на съобщението, че то е класирано на първо място. Конкурсът преминава през няколко основни етапа:
1. Чрез конкурс може да се заема всяка една длъжност, освен ако тя не се заема чрез избор. Длъжностите, които се заемат чрез конкурс се определят както по нормативен път, така и от конкретния работодател.
2. Конкурс се обявява само тогава, когато длъжността е свободна, когато длъжността предстои да бъде освободена или когато имаме продължително отсъствие на заемащия длъжността и то само за времето докато отсъства.
3. Обявяването на конкурса се извършва от работодателя чрез централния или местния печат, като се посочва наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността, начина за провеждане на конкурса, необходимите документи, мястото и срока за подаването им. Начинът на провеждането на конкурса може да бъде чрез интервю, по документи или пък решаване на практически задачи. Срокът за подаване на документите не може да бъде по-кратък от 1 месец.
Всеки един кандидат трябва да се запознае с характеристиките на длъжността. Не е необходимо да се посочва трудовото възнаграждение за заеманата длъжност. То ще се уреди по-късно с допълнително споразумение.
В конкурса може да участва всяко едно лице, като разрешение от настоящия работодател не се изисква. Нещо повече законодателят е предвидил възможността за ползване на неплатен отпуск за явяване на конкурс. Кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до 2 дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Този отпуск се признава за трудов стаж.
4. Допускане до конкурс се осъществява от нарочна комисия, назначена от работодателя. На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. В 7-дневен срок от съобщението те могат да направят възражение пред работодателя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава въпроса окончателно. На допуснатите до конкурса се обявява писмено датата, часът и мястото на провеждането на конкурса.
5. Провеждане на конкурса - това е етапът на проверка и оценяване възможностите на кандидатстващите. Осъществява се от друга нарочна комисия, която е от специалисти. Всеки кандидатстващ получава оценка. Комисията отделя успешно издържалите от неуспешно издържалите.
Резултатът от конкурса се съобщава на участвувалите в него лица в 3-дневен срок от провеждането му. Трудовото правоотношение възниква от момента на съобщаването на лицето, класирано на първо място. От този момент тече 2 седмичен срок, в който спечелилият конкурса трябва да постъпи на работа. Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето. Ако не постъпи на работа, се смята, че правоотношението не възникнало. Трудовото правоотношение ще възникне със следващия в класирането и то от момента на съобщаването му.

тема №: ТРУДОВИЯТ ДОГОВОР КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Това е най-честото основание за възникване на ТПО.
Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работна сила.
Трудовият договор е сделка между едно физическо лице (работник или служител) и друго физическо лице, юридическо лице или друго образувание, по силата на която носителят на работна сила се задължава да изпълнява определен род работа, а другото лице се задължава да му заплаща възнаграждение и да осигурява условията за нейното извършване.
Трудовият договор е двустранен, защото за всяка една от страните възникват насрещни права и задължения, защото както работникът се задължава да престира труд в определени интервали от време, така и работодателят се задължава да създаде условия за престирането му и да предостави уговореното трудово възнаграждение.
Трудовият договор е винаги възмезден, защото се разместват имуществени блага от две различни правни сфери - работна сила и трудово възнаграждение.
Всяка една длъжност може да се заема чрез трудов договор, освен ако не е определено да се заема по друг начин - избор, конкурс, административен акт.
Трудовият договор трябва има съответното съдържание, което е два вида: необходимо и допълнително. Необходимото е задължителното за трудовия договор съдържание. То е установено в Кодекса на труда.То включва следните елементи:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.
За да породи действието си ТД трябва да бъде сключен съобразно изискванията на КТ.
Трудовият договор се смята сключен в момента на постигане на съгласието между работника и работодателя.
Формата е писмена като условие за действителност. За работодателя съществува задължение в тридневен срок от сключване на трудовия договор да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на НАП, като уведомлението трябва да съдържа данни за страните и съдържанието на ТД. Уведомяването може да стане по три начина: интернет /електронен подпис/, на хартиен и на магнитен носител. Ако е за повече от 5 работника едновременно на магнитен носител или по интернет. Регистрира се в нарочен регистър. Съществува и задължение за уведомяване на самия работник, че ТД е регистриран. От този момент тече срок за постъпване на работа. Предвидена е санкция за работодателя в размер на 1000лв. за неизпълнение на това задължение. Предвиден е едноседмичен срок за постъпване на работа, което се удостоверява писмено.
За сключване на трудов договор са необходими:
1. Документ за самоличност, който се връща веднага;
2. Документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства;
3.Документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв стаж;
4.Документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;
5.Свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;
6.Разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години.
Трудовите договори по КТ са безсрочни и договори за определен срок. Принципът е,че тр.договор се сключва за неопределено време.Срочните тр. договори и преди и след промените са изключение.
Тр. договор за неопределено време е договора, в който не се съдържа клаузата срок. Напротив при срочния тр. договор към момента на сключване страните определят бъдещ момент с чието настъпване трудовото правоотношение между тях ще се прекрати. Срочните трудови договори биват основно 2 основни вида: срочни договори с определен и с определяем срок. При срочните тр. договори срокът се договаря като точно определен период от време. Видовете срочни трудови договори за определен срок са:
1. Трудов договор за временни, сезонни и краткотрайни работи
2. Трудов договор с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия
3. Трудов договор за определен срок не по-малко от 1 год.
4. Трудов договор за определен срок за по-малък от 1год, сключен по искане на работника или служителя.
Трудовите договори за определен срок могат да се превръщат в безсрочни при условие, че са налице следните предпоставки: да е налице срочен тр. договор; срокът да е изтекъл;работникът/сл. да продължава да работи най-малко 5 раб. дни при условия на труд, които са идентични на тези по прекратения договор (петте дни трябва да са последователни); длъжността да е свободна, да липсва писм. възражение от страна на работодателя.
За срочните тр. договори с определяем срок е характерно,че при сключването им страните не знаят с точност крайния момент, в който ще изтече срокът и правоотношението автоматично ще се прекрати.
Срочните тр. договори с определяем срок са:
1. За извършване на определена работа
2. За заместване на отсъстващ работник или служител
3. За длъжност, заемана чрез конкурс.
4. За определен мандат,когато такъв е установен за съответния орган.
ТРУДОВ ДОГОВОР СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ: отделен вид тр. договор,който не е срочен. Целта на договора е да даде възможност на страната, в чиято полза е уговорена клауза за изпитване да прецени дали условията са подходящи за нея, ако уговорката е в полза на работодателя той може да прецени качествата на работника в процеса на изпълнение на задълженията.
По силата на КТ е забранено да се сключва повече от 1тр.договор със срок за изпитване с един и същ работник/сл. за една и съща длъжност.
Страната, в чиято полза е уговорена клаузата може да се възползва и да прекрати тр. договор без предизвестие.
Този тр. договор може да бъде сключен като безсрочен или като срочен.
Клаузата за изпитване може да бъде уговорена в полза на едната страна, в полза на др. страна или в полза на двете страни. Ако не е уговорено,в чия полза е, се счита че за сключен с клауза в полза на двете страни.
Срокът на изпитването не може да бъде повече от 6мес.Този срок не тече, докато работника/сл. по уважителни причини не е изпълнявал трудовите си задължения: отпуск,престой по вина на работодателя,законна стачка и др.
С изтичане на срока за изпитване тр. договор се счита за окончателно сключен.
ДОГОВОР ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД по чл. 110 и 111КТ: сключва се след като работника/сл. имат вече друго трудово правоотношение.
Той може да бъде сключен като срочен или безсрочен трудов договор.
В КТ има забрана по полагане на допълнителен труд за някои категории работници/сл..Тази забрана е абсолютна и не може да бъде преодоляна нито със споразумение между работника и работодателя, нито с едностранно писм. волеизявление от работника.Сключен договор за допълнителен труд в нарушение на тази забрана, се счита за недействителен.А при проверка на контролните органи- налага се глоба.
Трудовият договор за допълн. труд се сключва с такова работно време, чиито сбор с работното време по първия тр. договор не може да бъде по-голям от 12 часа.
Договор за допълнителен труд по Чл.110 КТ при същия работодател може да се сключи с всеки един работник, с когото работодателя е вече в трудови правоотношения; Той може да бъде сключен за всяка една длъжност и работата по нея не трябва да съвпада с работата по основния тр. договор.
Работното време е извън/различно от работното време, установено по основния тр. договор.
Договор за допълнителен труд по Чл.111 КТ при друг работодател може да се сключи с всеки един работник, с когото работодателя не е в трудови правоотношения. Новият работодател трябва да знае дали в основния тр. договор има включени клаузи, с които се ограничава работника/сл. да сключи допълнителен тр. договор при друг работодател или се изисква съгласието на предишния работодател.
Работното време и извън установеното за основния тр. договор.
Характерът на работата може да бъде същия като при основния тр. договор.
ДОГОВОР ЗА ВЪТРЕШНО ЗАМЕСТВАНЕ:
Може да бъде сключен с всеки един работник/сл., с когото работодателя има вече трудови правоотношения. Без значение е дали длъжността за заместване е еднаква или се различава от длъжността на работника/сл. При сключен договор за заместване работника трябва да преустанови да изпълнява основните си задължения. Работното време е в рамките на установеното за замествания работно време.
тема №: ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Основният принцип, на който е изградено трудовото ни законодателство е принципът на неизменност в трудовите правоотношения. Поради това в КТ е установена забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение.
Изменение може да стане винаги по взаимно съгласие между страните,оформено в допълнително споразумение по Чл.119КТ. В него могат да се изменят както един,така и няколко елементи от съдържанието на трудовото правоотношение,напр. изменение на длъжността, на правото на допълнителен отпуск, на срока на предизвестието и др.
Едностранно изменение са изрично предвидени в КТ и не могат да се допълват с взаимни уговорки.
Работодателят може едностранно да измени характера на работа на работника/сл. , без негово съгласие на основание Чл.120 КТ . Това изменение той може да предприеме при наличие на следните предпоставки:
1. производствена необходимост
2. престой
3. непреодолими причини
Изменението е ограничено от два критерия:
• работодателя следва да се съобрази с квалификацията и здравословното състояние на работника/сл.Единствено при непреодолимите причини съобразяването е само със здравословното състояние на премествания.
• времетраенето на изменението е в определени от КТ граници
Възлагането на друга заповед се осъществява с издаване на писмена заповед.
Едностранното изменение на мястото на работа (командировка): когато нуждите на предприятието налагат работодателят може да командирова работника/сл. за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.Командироване за по-дълъг срок се извършва с предварителното писм. съгласие на командирования.
При командироването работника/сл. има право да получи освен брутното тр. възнаграждение още и пътни,дневни и квартирни пари при условия и в размери,определени от Министерски съвет.
Съществува забрана в КТ за командироване на някои категории работници/сл.: бременни, майки с деца до 3 год. възраст.
Командировката се извършва след издаване на писм. заповед от работодателя. Заповедта представлява специален образец, който съдържа определени реквизити.
Работодателят може да командирова само свой работник/сл.Времетраенето се определя в календарни дни и включва дните на изпълнението на задачите, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Командировката се определя в календарни дни на точно определени дати.
Изменението на трудовото възнаграждение се въведе с изменението на КТ от 2001год.: работодателят може едностранно да увеличава труд. възнаграждение на работника/сл. Едностранното волеизявление на работодателя се осъществява със заповед, която може да бъде отделна за всеки един работник/сл. или обща за отделна структурна единица или за всички.
Едностранно изменение на трудовото правоотношение може да бъде наложено поради причини у работника/сл. : когато бременна работничка или кърмачка изпълнява работа,която не е подходяща с оглед на нейната бременност- тя се премества на друга работа или на същата, но при облекчени условия.

тема №: РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ

Работното време е установеното със закон, друг нормативен акт и/или индивидуален и колективен трудов договор време, през което работникът или служителят е длъжен да се намира на разположение на работодателя и да изпълнява трудовите си задължения.
Нормалната продължителност на работното време, която е установена за работа при нормални условия на труд, нормална интензивност и без опасност за здравето от вредни въздействия на работната среда oт март 2001г. e 5 дневна работна седмица, с нормална продължителност на работния ден от 8часа, а на работната седмица- 40часа.Установената с КТ нормална продължителност на работното време е т. нар. ‘пълно работно време’.
Нормативно се намалява нормалната продължителност на работния ден за работници и служители, които не са навършили 18г., както и за работници и служители, които работят при вредни или специфични условия на труд.
Нормалната продължителност не може да бъде удължавана, освен в случаите и по ред, предвидени в КТ. Когато работодателят прецени,че са налице производствени причини, може едностранно с писм. заповед да установи удължаване на работното време. Не по-късно от 2 дни след издаване на заповедта следва да бъде уведомена за нея Инспекцията по труда. Удължаването на работното време следва да бъде компенсирано чрез съответно намаляване на работното време за други периоди в срок от 4 месеца за всеки удължен работен ден. В КТ е предвидено задължение за работодателя да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на удълженото работно време. При удължаване или компенсиране на раб. време трудовото възнаграждение не трябва да се променя.
При сключване на трудов договор страните могат да договорят, че определената работа ще се извършва за част от законоустановеното пълно работно време. При непълно работно време в договора изрично се посочва продължителността и разпределението на това работно време.Труд. възнаграждение се определя при сключване на трудовия договор в зависимост от договореното работно време или според изработеното.
В някои случаи извършването на дадена дейност налага тя да бъде осъществявана в различно, но не точно определено в рамките на едно денонощие време.Това изисква използването на работно време с променливи граници. Такова работно време се установява с правилника за вътрешния трудов ред в предприятието.Установява се началото и краят на променливото работно време, напр. от 7.00ч. до 19ч., от 8.00ч. до 20.00ч. и т.н. В рамките на така установените граници следва да бъде установено и времето, през което съответните работници и служители задължително трябва да се намират на работното си място в предприятието – не по-малко от 4часа на ден. Останалата част работникът сам определя кога ще отработва в рамките на установения период за променливото работно време.
С промените от 2001г. в КТ се установява възможност за работодателя да определя ненормиран работен ден за някои категории лица. Оставането след работа за тях не се счита за извънреден труд и не се заплаща допълнително. Работодателят преди да установи категориите работници и служители с ненормиран работен ден в правилника за вътр. трудов ред следва да се консултира с представителите на работници и служители. Работата над редовното раб. време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 5 работни дни.
Поради особения характер на работата, за някои категории работници и служители може да бъде установено задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време на денонощието. Най-често дежурството се използва в здравеопазването, транспорта, съобщенията и енергетиката.
Времето на разположение е времето, през което работникът е на разположение и се намира на място извън предприятието (което е известно на работодателя) с готовност, при необходимост да започне да изпълнява работата си. Времето на разположение не се включва и не се заплаща като извънреден труд. Като компенсация се заплаща 0.09лв. на всеки час.
Извънреден е трудът,който се полага по разпореждане или със знанието на работодателя или на съотв. ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.По принцип извънредния труд е забранен.Но КТ в чл.144 предвижда случаите при които се допуска по изключение извънреден труд.Когато са налице условията за допустимост на извънреден труд,работодателят не е длъжен да получи предварително съгласие от друг орган, за да издаде необходимото разпореждане. При всеки работодател следва да се води специална книга за отчитане на извънредния труд.За положен извънреден труд се заплаща труд. възнаграждение в увеличен размер.
ПОЧИВКАТА е период от време, през което работникът или служителя не е длъжен да изпълнява трудовите си функции, уговорени с трудовия договор. Нейното предназначение е работещото лице да възстанови изразходваната в процеса на труда работна сила. В раздел III от глава седма на КТ са определени видовете и минималната продължителност на почивките,които имат право да ползват работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, а именно:
а. почивки в работния ден
б. почивки между работните дни
в. почивки между работните седмици
Общата черта на всички почивки е,че те не са работно време и имат за задължителна, законоустановена, минимална и непрекъсната продължителност,която следва да се конкретизира с правилника за вътрешния трудов ред в предприятието.
Установените минимални продължителност на непрекъснатата междудневна и междуседмична почивка са задължителни за спазване при работа:
а. по трудово правоотношение
б. при работа по трудов договор зa пълно и непълно работно време
в. при едностранно установяване от страна на работодателя на работа при удължен работен ден или при непълно работно време
Официалните празници са неприсъствени дни и в този смисъл също са почивни, но се различават от обикновените почивни дни, т.к. имат целево предназначение.Те са определени с Чл.154КТ.
ОТПУСКЪТ представлява период от време, през който работникът или служителят се освобождава от задължението да осъществява трудовите си функции, без да се прекратява трудовото правоотношение. Той е установен със закон, колективен трудов договор или с индивидуалния трудов договор.
Без трудово правоотношение не може да се говори за право на отпуск, поради което лицата работещи по т.нар. граждански договори нямат право на отпуск по смисъла на КТ. Тези лица-изпълнителите по граждански договори могат да имат неприсъствени дни или период от време, през който не осъществяват действия по изпълнението на гражданския договор. За това време те не получават възнаграждение, ако изрично не са уговорили това.
Отпускът по КТ не зависи от основанието, на което е възникнало трудово правоотношение.В зависимост от това дали по време на отпуска работникът или служителят получава възнаграждение или обезщетение отпуските се делят на платени и неплатени.
Отпуските по КТ и актовете за неговото прилагане са много и разнообразни:
а. платен годишен отпуск
б. отпуски по майчинство
в. отпуски за изпълнение на граждански и обществени задължения
г. отпуски на синдикални дейци
д. служебни отпуски
е. отпуски поради временна неработоспособност
ж. отпуски за обучение
з. отпуски за времето на военно-отчетни мероприятия
и. неплатени отпуски

тема №: ТРУДОВА ДИСЦИПЛИНА

Работникът или служителят е страна по трудовото правоотношение, която има регламентирани задължения. Тези задължения трябва да се изпълняват, защото по този начин се гарантира нормалното развитие на производствения процес. Когато работникът или служителят не ги изпълни или ги изпълни, но не така както е предвидено, е длъжен да понесе своите санкции. В това се изразява и неговата дисциплинарна отговорност, която е специфична, характерна само за трудовото право.
При реализирането на тази отговорност работникът или служителят ще понесе своята санкция, която ще се изрази в забележка, предупреждение за уволнение или уволнение.
Дисциплинарната отговорност притежава съществените характеристики на всички други отговорности - наказателната, административно-наказателната или имуществената отговорност. Няма никакви пречки, която и да било от тези отговорности да се кумулира с дисциплинарната. Често срещан е случаят, при който е извършено правонарушение, което влече след себе си дисциплинарна отговорност. Това същото правонарушение осъществява и състав, предвиден в Наказателния кодекс. В този случай ще бъде наложено както дисциплинарно наказание, така и някое от наказанията, предвидени в Наказателния кодекс. Нещо повече - работодателят може да търси от работника или служителя обезщетение за нанесените вреди, т.е. да реализира и имуществената му отговорност наред с другите две.
Кой може да носи дисциплинарна отговорност? Дисциплинарна отговорност може да носи само физическо лице, което е страна по трудовото правоотношение и има качеството работник или служител. Дисциплинарна отговорност не може да се носи от лице, което е страна по граждански договор. Трябва да има физическо лице, което предоставя работна сила по трудово правоотношение. От друга страна това лице, за да носи дисциплинарна отговорност, трябва да е извършило виновно деяние, което е противоправно. В този смисъл дисциплинарна отговорност ще носи онова физическо лице, което може да действа виновно.
За какво се носи дисциплинарна отговорност? Работникът или служителят е длъжен да спазва своите трудови задължения. Дисциплинарната отговорност се реализира винаги, когато са нарушени задълженията по трудовото правоотношение. С други думи обект на нарушението са задълженията на работника или служителя по трудовото му правоотношение и то не отделна обособена група, а всички задължения, които произтичат от трудовото правоотношение.
Кой налага дисциплинарната отговорност? Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. Най-често това е упълномощено лице - директор, управител и т.н. Работодателят е носител на работодателската власт, чиято неразделна част е дисциплинарната власт. Право на работодателя е да прехвърля част от правомощията си други лица.
Всяко наложено дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съд. Съдът може да отмени наказанието или да го потвърди, но не може да наложи друго.
В какво се изразява дисциплинарната отговорност? Отговорността се изразява в задължението на лицето (работник, служител) да понесе неблагоприятните правни последици заради извършеното правонарушение. Като всяка друга отговорност и дисциплинарната има определени елементи: 1. На първо място тя възниква, когато има нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение може да се изрази в действие или бездействие.
1. За да има правонарушение, трябва да има виновно действие или бездействие. Вината има две форми - умисъл и непредпазливост.
2. Често в състава на трудовото нарушение се включва и вредата.
3. Необходимо е нарушението да е противоправно, т.е. да е налице обективно противоречие с надлежно регламентирана правна норма и още
4. Да е налице причинна връзка между резултата и деянието.
Наказания: Наказанията за нарушаване на трудовата дисциплина са винаги точно определени от закона. Целта е да се избегне възможност за работодателски произвол. Така че работодателят може да налага само: Забележка - има предимно морален характер. Предупреждение за уволнение - морален характер.Уволнение - внезапно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя без предизвестие. Трудовото законодателство свързва този факт на уволнение с редица правни последици - ограничаване възможността за обезщетение при настъпилата безработица, изплащане на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието или за действителните вреди и т.н.
За едно и също нарушение може да се налага само едно дисциплинарно наказание.
При налагане на дисциплинарните наказания работодателят е длъжен да спази определени изисквания: трябва да изслуша работника или служителя. Това е своебразно право на защита в трудовото право и по-точно в процеса по налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят е длъжен:
1.Да призове работника или служителя и да изслуша неговото становище относно всичко свързано с нарушението.
2. Когато работникът не желае да дава обяснения устно, а иска да направи това писмено, работодателят е длъжен да приеме обясненията писмено.
3. Да събере всички доказателства съдържащи се в обясненията и посочени от работника или служителя и да ги оцени. Работодателят трябва да прецени доказателствената стойност на всяко доказателство.
При нарушаване на тези задължения на работодателя санкциите са в 3 насоки:1. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
2. Инспекцията на труда следи за спазване на трудовото законодателство. При констатирано нарушение налага глоба, имуществена санкция и принудителни марки.
3. Обезщетение за имуществени и неимуществени вреди може да се търси от работника или служителя, чието право е нарушено.
Кога се налагат наказанията? Управомощеното лице налага наказанията,предвидени за дисциплинарната отговорност в случаите, когато е констатирано нарушение на трудовата дисциплина. В Кодекса на труда са посочени най-често срещаните нарушения. Изброяването е примерно и няма претенции за изчерпателност. Вън от посочените случаи, нарушение на трудовата дисциплина ще бъде и всяко неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Кога се налага наказанието дисциплинарно уволнение? Това е най-тежкото наказание при дисциплинарната отговорност. За него правилото за заличаване на наказанията има особено значение, тъй като заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.
Налагането на наказанията, включително и дисциплинарното уволнение е право на работодателя. Винаги, когато са извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, той може да наложи най -тежкото наказание. При определянето му ще се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Срокове за налагане на наказанията. Дисциплинарна отговорност може да бъде реализирана в рамките на една година от извършване на нарушението или 2 месеца от откриването му. Тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
След изтичането на горепосочените срокове дисциплинарна отговорност не може да се търси, въпреки че е извършено нарушение и е установено лицето, което го е извършило.

тема №: Трудова книжка и трудов стаж

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Тя се издава от определени лица, в кръга на тяхната компетентност и при издаването й се спазва определена процедура.
Трудовата книжка е документ. Трудовата книжка е официален документ. Той е такъв дори когато се издава от частен работодател, защото и той е длъжен да се съобразява с предвидения от държавата образец.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ, защото свидетелства за фактите и обстоятелствата, закрепени в нея. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, съставлява доказателство за изявлението пред него и за извършените от него и пред него действия.
Кои са тези обстоятелства, които са от значение и които подлежат на вписване?
1.В трудовата книжка следва да бъдат вписани личните данни за работника или служителя: име, дата, точен адрес, както и данни от документите за самоличност и единният граждански номер. Така наречените лични данни индивидуализират конкретния работник или служител и те се удостоверяват чрез лична карта или паспорт, които след представянето им веднага се връщат. Ако лицето, постъпващо на работа няма документ за самоличност, изготвя и предоставя декларация при постъпване за първи път на работа.
2.Трябва да бъдат отразени данни за професионалната квалификация: образование (основно, средно, висше), професия (учител, лекар, инженер), специалност, т.е. по тясната квалификация в рамките на професията (лекар-гинеколог, учител-математик и др.), както и съответното квалификационно равнище (степен, разряд).
3.Данни, определящи конкретната длъжност (завеждащ отделение, началник отдел), както и конкретното организационно звено, в което лицето работи (цех, отдел, служба).
4.Данни относно продължителността на работното време, когато е уговорено непълно работно време или надомна работа.
5.В трудовата книжка на длъжника следва да се впишат задължително и запорните съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Това са вземанията на държавата и другите предприятия и организации, както и вземанията за издръжка.
Вписването се заличава по нареждане на съдия - изпълнителя, който е наложил запора, респ. същата съдебноизпълнителна служба.
6.При прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя в трудовата му книжка се вписва конкретното правно основание (член, алинея, точка и буква от Кодекса на труда).
Задължително се вписва и придобитият трудов стаж към датата на уволнението с цифри и думи. За достоверността на тези данни задължително се подписват работодателят и главният счетоводител.
Работникът или служителят, с който е прекратено трудовото правоотношение, може да иска промяна на вписаното в трудовата книжка основание от съда или от работодателя. Предвиден е специален иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
7.В трудовата книжка задължително се вписва и времето, което не се признава за трудов стаж, както и определените изплатени парични обезщетения в рамките на едно трудово правоотношение. Вписванията се правят само въз основа на оригинални документи (заповеди, договори, споразумения, данни от паспорта или лична карта и др.) или на заверени преписи от тях. Вписванията се извършват от работодателя или длъжностните лица по смисъла на параграф 1, т.5 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
Работодателят или упълномощените от него лица са длъжни своевременно и точно да вписват необходимите данни за работника или служителя, както и за промените в трудовото правоотношение. Тези данни се подписват от работодателя или от упълномощеното лице и се подпечатват с печата на предприятието.Вписването трябва да бъде точно. Това означава, че в трудовата книжка следва да бъдат отразени всички факти и обстоятелства така,както те фигурират в оригиналните документи. Вписванията трябва да са своевременни.
Своевременно е вписването на настъпилите изменения в трудовото правоотношение, както и на промените на данните по чл.349, ал.1 от Кодекса на труда, ако работодателят е поискал трудовата книжка от работника или служителя в петдневен срок от тези промени, за да ги впише. Съответните длъжностни лица - завеждащ "Личен състав",касиери и др., на които работодателят е възложил да правят вписванията, носят дисциплинарна отговорност пред работодателя за неизпълнение или лошо изпълнение на своето конкретно трудово задължение - да впишат тези обстоятелства своевременно и точно. Те носят и административно наказателна отговорност за неспазването на императивните разпоредби на трудовото законодателство. Невписването както и несвоевременното вписване е основание за търсене на обезщетение за претърпените вреди във връзка с това.
Задържане на трудовата книжка.При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да впише продължителността на трудовия стаж към този момент, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка от норм. документ) и да постави подписа и печата си. След това книжката се връща незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки.
Възможно е обаче работодателят да не върне книжката, въпреки че е прекратено трудовото правоотношение. В този случай за работника се създават пречки за възникването на ново трудово правоотношение. Това води до закономерното увреждане на неговите интереси. Когато работникът или служителят претърпи вреди от незаконното задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, той може да търси обезщетение по съдебен ред. Искът за обезщетение се насочва срещу работодателя или виновното длъжностно лице или срещу двамата едновременно. С други думи работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконното задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.
Издаване на трудова книжка.Когато едно лице постъпва за първи път на работа, неговият работодател е длъжен да му издаде трудова книжка. Това той прави за своя сметка. Това обстоятелство и номера на трудовата книжка той вписва в прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и печат дневник. Такъв дневник той е длъжен да води по утвърден образец.
След като веднъж е издадена трудовата книжка вече съпътства работника или служителя. При възникването на всяко ново трудово правоотношение той е длъжен да я представя, за да се впишат обстоятелствата по започване престирането на работна сила. От друга страна работодателят проверява вписаните обстоятелства, защото от тях следват определени права - например допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа.
Трудовата книжка стои при работника.Той е отговорен за нейното съхраняване. По негово желание тя може да бъде съхранявана от работодателя - това е типичното, най-често срещаното. Когато тя стои у работодателя, това му дава една по-добра възможност за точно и своевременно вписване, каквото той е задължен да направи.
Последващо издаване на трудова книжка.Когато трудовата книжка бъде загубена или унищожена, се издава нова. Компетентният орган е Инспекцията по труда. За да бъде издадена новата трудова книжка е необходимо работника или служителя да подаде молба-декларация, в която да посочи, че книжката е загубена или унищожена и по чия вина е станало това. Ако вината е на работника или служителя, то и стойността на новата книжка е за негова сметка. Ако е по вина на работодателя, то тя е за сметка на работодателя. В тези случаи, за да се установи трудовия стаж на работника или служителя е необходимо представянето на удостоверения по образец от всички работодатели, в които ясно да се посочва времето на работа, което се зачита за трудов стаж. Задължението за осигуряването на такива удостоверения е или за работника, или за работодателя в зависимост от това чия е вината за загубването или унищожаването. Работодателите са длъжни да издават исканите удостоверения в седемдневен срок от поискването им. Събраните удостоверения се представят в Инспекцията по труда по опис. За издадените нови трудови книжки Инспекциите по труда водят прошнуровани, прономеровани и скрепени с печат и подпис дневници. Дневниците се съхраняват в продължение на 50 години, след което се предоставят на държавния архив.
Работодателите са длъжни да съхраняват неполучените от работниците и служители трудови книжки, дневниците за водене на трудовите книжки и екземпляр от издадените удостоверения, служещи за издаване на нова трудова книжка, в срок от 50 години. След изтичането на този срок, горепосочените документи се предоставят на държавния архив.
Трудовият стаж е времето, през което раб./сл. е работил по трудово правоотношение. По своята същност тр. стаж е ЮФ, с настъпването на който правото свързва настъпването на определени последици, напр. при наличие на 8мес. тр. стаж възниква П на платен годишен отпуск.
Съществуват отклонения от правилото, че тр. стаж е времето, през което раб./сл. е работил по трудово правоотношение и те са визирани в Чл.352, т.1-8 КТ. А също така и отклонение във връзка с обстоятелството, че раб./сл. е работил по трудово правоотношение, но времето не се зачита за трудов стаж, напр. при изтърпяване на наказание поправителен труд без лишаване от свобода. От друга страна за тр. стаж се зачитат и периоди, през които лицето въобще не се намира в трудово правоотношение, но се зачита за тр. стаж: времето на редовна военна служба.
От казаното някои автори приемат, че тр. стаж е времето, през което е съществувало трудово правоотношение. От това правило сп. тях има две отклонения: 1) по силата на нормативен акт определени периоди от съществуването на трудово правоотношение не се зачитат за тр. стаж и 2) по силата на норм. акт за тр. стаж се зачитат и периоди от време, през което лицето не се намира в трудово правоотношение.
Правното значение на тр. стаж се проявява в две насоки – в рамките на трудово правоотношения и на осигурителни правоотношения.
За трудово правоотношения: тр. стаж може да бъде условие за заемане на определена длъжност, от тр. стаж зависи допълн. възнаграждение за продължителна работа. За осигурителни правоотношения тр. стаж е от значение за размера на обезщетенията за безработица и някои видове пенсии.
Трудовият стаж се изчислява в календарно време. Установените в закона единици са дни , мес., год. Правилото за изчисляване се съдържа в Чл.355КТ.
Тр. стаж се установява преди всичко с тр. книжка, но може да се установява и с други официални удостоверителни документи.
тема : ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТНИКА

Кодексът на труда урежда имуществената отго¬ворност на страните по трудовото правоотношение в глава Х,
Имуществената отговорност на работника или служителя представлява неговото задължение към работодателя да му заплати обезщетение за вреди¬те, които му е причинил при или по повод изпъл¬нението на своите трудови задължения. За да възникне тази отговорност, е необходимо във всички случаи работникът или служителят да е действал виновно.
По същността си имуществената отговорност на работника или служителя е санкция за неговото виновно и противоправно действие, с което той е причинил вреди.
Виновното причиняване на вреда от работника (служителя) може да бъде умишлено и по небреж¬ност. От това зависи в какъв размер и за какви точно вреди може да се търси обезщетение.
Няма да възникне имущес¬твена отговорност за работника или служителя, ко¬гато вредата, причинена на работодателя е резултат на нормален производствено-стопански риск.
Имуществената отговорност на работника или служителя може да бъде пълна или ограничена.
При пълната имуществена отговорност, ра¬ботникът или служителят е длъжен да заплати всички причинени на работодателя вреди.
При ограничената отговорност възмездяването на вредите е до определен размер.
Пълна имуществена отговорност се поражда, когато работникът или служителят е:
1. Причинил вредите умишлено.
2. Когато е материално отговорно лице (отчетник) и е на¬лице липса.
3. Причинил вредите с престъпление
4. Причинил вредите не при, или по повод из¬пълнението на своите трудови задължения.
Пълната иму¬ществена отговорност се осъществява (реализира) по съдебен ред.
Ограничена имуществена отговорност е налице, когато работникът или служителят е причинил вредите по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите си задължения.
Имуществената отговорност на работника (слу¬жителя) възниква, когато той не изпълнява пра¬вилно трудовите си задължения.
Законът казва, че работникът или служителят от¬говаря за претърпяната загуба, но не и за пропус¬натата полза.
Претърпяната загуба означава най-общо казано намаляване имуществото на работодателя или увеличаване на неговите задължения. Претърпени загуби, за които се носи отговорност могат да бъдат: похабяване на материали, необходими за про¬изводството; пoвpеждaнe на машини и съоръжения; изчезване на материални средства и ценности (липси);
Видът на отговорността на работника или служи¬теля зависи основно от степента на вината, с която той е извършил нарушението, причинило вреда.
Размерът на ограничената имуществена отговорност е размерът на вредата, но не повече от едно месечно трудово възнаграждение.
Ако размерът на вредата е по-голям от уговорено¬то месечно трудово възнаграждение, задължението за обезвреда на работодателя не може да надвишава размера на това възнаграждение, когато работникът(служителят) е причинил вредата по небрежност. Месечното възнаграждение, което е мярката за ограничената имуществена отговорност е това, което е уговорено в трудовия договор - основна заплата и добавки към нея.
За служители, които имат ръководни функции (според длъжностната си характеристика), макси¬малният размер на ограничената имуществена отговорност е по-висок. Той е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение и се дължи, когато вредата е при¬чинена по небрежност, при или по повод упражня¬ването на възложените с длъжностната xapактe¬ристика ръководни функции.
За материално-отговорните лица (отчетници), които по небрежност са причинили вреда при съ¬бирането, съхраняването, разходването или отчи¬тането на парични или материални ценности, ог¬раничената отговорност също е до трикратния раз¬мер на уговореното месечно трудово възнагражде¬ние, ако вредата не е липса.
Законът предоставя на работодателя специален ред за реализиране на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя за вреди, които е причинил с работата си.
Когато се открият основания за понасяне на огра¬ничена имуществена отговорност, работодателят (изп. директор, уп¬равителя, председателя, най-общо казано от ръково¬дителя на предприятието или изрично упълномоще¬но от него лице) изда¬ва заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на конкретния работник (служител). Със заповедта се определя какви удръжки трябва да се направят от заплатата на лицето.
Заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност се издава в определени срокове, които са:
- 1 месец от откриването на вредата, но не по¬-късно от 1 година от причиняването и за обикнове¬ните работници (служители)
- 3 месеца от откриването на вредата, но не по-¬късно от 5 години от причиняването и за служите¬лите с ръководни функции и за отчетници.
Ако сроковете не бъдат спазени, не може да се реализира ограничената имуществена отговор¬ност.
След като заповедта бъде издадена тя се връчва на лицето, което има право да я оспори писмено до 1 месец след връчването. Ако не стори това заповедта се привежда в действие: разпореждат се удръжки от заплатата на работника.
Ако лицето оспори заповедта работодателят има право да предяви иск пред съда.
тема № 36: имуществена отговорност на работодателя

Работодателят е длъжен да обезщети работника или служителя за претърпени от него вреди, настъ¬пили при или по повод на изпълняваната работа.
Работодателят носи имуществена отговорност към своя работник или служител за вреди, които му се причиняват от трудова злополука или професи¬онална болест.
Трудовата злополука е събитие, което внезапно уврежда здравето на работника (служителя).
За да бъде едно събитие трудова злополука трябва:
- да е свързано с изп

Tedi4ka
12-29-2008, 15:11
Хора може ли някой да ми помогне трябват ми следните теми:
1.Електронни книги. Софтуер за създаването им и най-често използваните формати за четене на електронни книги.
2.Управление на издателство
3.Електронно книгоиздаване. Формат PDF – основни характеристики
4.» Електронни книги
Видях че ги има в помагалото.
Благодаря ви много предварително!

1.
Тема: Електронни книги. Софтуер за създаването им и най-често използваните формати за четене на електронни книги.








на
Любка Петрова Иванова, ФН № 457, специалност “Книгознание и книгоразпространение”, ІV – ти курс, задочно обучение












Същност на електронната книга. Предимства и недостатъци.
Електронната книга, представлява книга, която е представена, като компютърен файл и може да бъде четена, както от всички видове компютри, така и от специално конструирани устройства за четене. Електронната книга може да бъде сваляна от Internet, може да бъде купена от книжарница, а също така може да бъде изпратена/ получена с/ чрез електронната поща, като прикачен файл.
В своята същност, електронната книга представлява аналог на печатната си версия. Тя също има корица, заглавна страница, международен стандартен номер (International Standard Book Number), сведения за авторско право, както и за нейният редактор, издател и автор.
Изминали са много години от първата идея за електронна книга, като 1968 година се приема за начало в развитието на електронното издателско дело. Това е годината, когато Тед Нелсън положил основите на хипертекста, който впоследствие станал основен формат за съхраняване на електронни текстове в Internet.
С бурното развитие на Internet и внедряването на езика HTML, започва нов етап в развитието на електронните книги. След пускането в производство на портативните gadgets устройства, които позволяват пълноценно да бъдат възпроизвеждани текстове върху течнокристален екран, настъпва същинският подем в развитието на електронните книги.
Електронната книга има своите предимства и недостатъци. Сред характеристиките и предимствата на електронната книга, които я правят привлекателна за съвременният човек са:
- улесненото съхраняване на електронната книга – тя може да бъде записана върху твърдият диск на компютъра, както и на диск, като мястото, което заема е значително по-малко от това, което заемат печатните издания в библиотеката;
- електронната книга, може да бъде сваляна от Internet, може да бъде актуализирана по всяко време, а също така е и в състояние да предлага най-новата, най-последната информация;
- електронните книги, предлагат голяма палитра от ефекти, като по този начин предлагат на читателя несравнимо изживяване – хипертекстни връзки, звук, анимационни ефекти, възможности за симулация;
- големината на шрифта, може да бъде променяна;
- с помощта на програмното осигуряване за четене на електронните книги, могат да бъдат маркирани определени места от текста, може да бъде анотиран целият текст, а също така може и по отделна дума или фраза, да се търси в него;
- докато електронната книга е на компютъра, може да бъде четена по всяко време;
- електронната книга е подходяща за хората с по-динамичен начин на живот – бизнесмени, туристи и други, които могат да вземат със себе си електронни книги в преносимите си компютри, без това да окаже влияние върху обема и тежината на багажа им;
- възможностите за съхраняване, за актуализиране и изтегляне, правят устройствата за четене на книги много подходящи за бизнесмени, правителствени служители, студенти, ученици. Днес, много професионалисти, като лекари, фармацевти, юристи, ползват електронните книги и устройствата за тяхното четене;
- тежестта на едно специализирано устройство за четене на електронни книги е по-малка от 500 гр, а в същото време могат да съхраняват до 50 и повече книги. Възможността за съхранението на различен брой книги, зависи от паметта на устройството;
- електронната книга може да бъде носена навсякъде, където човек може да разнася портативният си компютър, PDA или устройството за четене на електронните книги;
- разходите по създаването на електронните книги са значително по-ниски от тези за печатните им версии – при създаването на електронна книга, липсва едно от основните разходни пера, а именно хартията. Учебните заведения ще ползват електронните устройства, като по този начин ще дадат възможност за четене на учебните помагала на всички учащи, без те да им тежат физически. В училищата и университетите се разработват програми за използване на устройства за четене на електронни книги, което улеснява учащите в намирането и ползването на учебни помагала – студентите имат достъп до електронните книги и електронните библиотеки; електронната книга не може да бъде скъсана, надраскана, нацапана, което удължава живота и по този начин, може да бъде използвана и да съществува дълго време; с подобряване на качеството на компютърните екрани, възможностите за съхраняване, лесната им преносимост, по-голямата динамичност в издаването – това са само част от предимствата, които все повече доближават читателите до електронните книги;
- възможност за безплатен достъп до произведения от цял свят;
- покупката на електронна книга или части от нея, става много бързо и лесно;
- незабавна доставка;
- за изработката на електронните книги не се унищожава нито едно дърво;
- днес, много електронни книги се продават с бонуси, което не е възможно с печатните книги;
- безплатните версии на електронните книги са по-лесно достъпни от всяка точка;
- при електронните книги, липсват разходи по пакетиране и превозване;
- електронните книги, могат да имат опция и за разпечатване;
- електронната книга може да бъде четена и в тъмното;
- персонализация – личен избор на големина на буквите и осветяване на фона.

Електронната книга има някои слабости и недостатъци, сред които:
- някои книги изискват специален софтуер;
- за повечето онлайн покупки на електронни книги се изискват кредитни карти – понякога опасно, понякога невъзможно действие;
- четенето онлайн е вредно в сравнение с четенето на печатна книга;
- не може да се опакова онлайн електронна книга, за да се направи хубав подарък;
- електронната книга е по-лесно достъпна, но отнема малките удоволствия, като:
а) допира до корицата;
б) миризмата на чисто нова книга или антика, преминала през десетки ръце, които са оставили своята мъдрост, мисли и чувства;
в) подгъването на онова листче в книгата, където е най-любимата ти част;
- електронната книга не позволява отбелязването с молив, което за много учени, студенти и други хора е голям проблем.

Електронната книга може да съдържа проза - разкази, романи, новели и други, както и анотирани издания, поезия, списания и вестници, научни статии, учебни текстове, дисертации, новини и събития. Като цяло, тематичното класифициране на електронните книги е аналогично с това на книгите в библиотеките.

В зависимост от защитата на авторските права, електронните книги биват:

- компютернизирани версии на книги, чиито авторски права са отпаднали;
- книги, публикувани едновременно в електронен и в традиционен формат;
- нови книги, публикувани само в електронен вид;
- книги самоиздат;
- разширения или допълнения към издадени вече по традиционен начин книги.

Четене на електронна книга. Електронната книга може да бъде четена чрез:

- Персонални настолни или персонални преносими компютри;
- Персонални компютърни помощници;
- Преносими специализирани устройства – четци за електронни книги;
- При някои формати, могат да се отпечатват отделни страници или цели глави.

Софтуер за четене на електронни книги.
Няколко големи фирми се занимават с разработката на платформи за електронни книги. На пазара има голямо разнообразие за изготвянето на електронните книги. Най-използваните два основни формата са: PDF, както и различните интерпретации на езиците HTML и XML.

Софтуерният гигант Microsoft, работи много активно в сферата на електронното книгоиздаване. Неговият продукт Microsoft Reader, всъщност е безплатна програма за четене на книги, които са инсталирани в персонални компютри или в портативни устройства. Програмното си осигуряване за четене на елкетронни книги, Microsoft реализирал през месец юли на 2000 година. Тази програма, може да бъде безплатно изтегляна от уебсайта на Microsoft, а също така и от уеб-адресите на някои книжарници. Microsoft Reader, съществува в две версии, като едната е предназначена за стандартните настолни персонални компютри и лаптопове, а втората е предназначена за джобните компютри, произвеждани от фирми, като: Hewlett-Packard, Casio и Compaq. При първата версия, програмата позволява четенето на криптирани електронни книги, а при втората, чрез програмата могат да се четат само некриптирани електронни книги, които най-често се намират на издателските сайтове.

Adobe Acrobat.

Adobe Acrobat Reader™ също е безплатна програма, която може да бъде изтеглена от уебсайта на Adobe. Тази програма е широко разпространена и служи за четене на PDF файлове, като по този начин прави PDF формата популярен и за четене на електронни книги. Програмата дава възможност да се четат PDF – форматирани електронни книги, както на специализирани устройства, така и на настолен или преносим компютър. С тази програма се улеснява и купуването, изтеглянето на електронните книги, както от книжарницата на фирмата Adobe, така и от други електронни книжарници. Има няколко основни характеристики на програмното осигуряване, които са:
- екран, чрез който книгата може да бъде експонирана страница по страница или да се появява, като отворена книга от две страници;
- абсолютен достъп до всички книги в книжарницата с възможност за тяхното незабавно изтегляне в лична библиотека;
- достъп без препятствия до уебстраниците извън електронната книга;
- възможност за подчертаване, просветляване, анотиране, търсачка – всичко това, я прави много удобна за локализиране на отделни пасажи;
- висока прецизност и цветен екран;
- възможност за завъртане на изображенията и тяхното управление при употребата им чрез преносими компютри.
По същество и двете програми Adobe Acrobat Reader и Adobe eBook Acrobat Reader, изпълняват едни и същи задачи и могат да бъдат използвани с персонални компютри. Единствената разлика е в това, че програмата Adobe eBook Reader, е предназначена за устройствата за четене на електронни книги, където по определен начин могат да се използват всички нейни функции.
Работата с PDF файловете е приятна и удобна от гледна точка на тяхното ползване. И двете програми са безплатни и лесно могат да се изтеглят от сървъра на Adobe. По-трудният момент е конвертирането на стандартни файлове DOC, XLS и други във формат PDF. За тази цел се ползва програмата Adobe Acrobat, която е сравнително скъпа. Разработени са опростени варианти, като заместители, които далеч не са така ефективни, както оригиналната програма. PDF файлове могат да се създадат и чрез новите версии на стандартните издателски програми Page Maker, InDesign и QuarkPress.
Adobe Acrobat e с много широко разпространение сред потребителите, както и се ползва с особено предпочитание от издателите. Adobe Acrobat е създаден и развиван за нуждите на издателския пазар, като така са решени много от проблемите, свързани с преминаването от традиционното издателство към електронното.
За тази цел е нужен PostScript файл, обикновено използван за прехвърляне във фотонабора, който да се отконвертира с помощта на програмата Acrobat Distiller. Полученият PDF файл, за да се превърне в книга, са необходими програми, като Adobe Merchant Server, Web Buy включена в Acrobat Reader 4.05, чиито основни функции са следните:
- Adobe Merchant Server – въвежда криптоключ във файла;
- Web Buy в “съдружие” с Acrobat Reader 4.05 – контролира заплащането.

Това трио от изброените програми е наречено Adobe ePaper Solution има много предимства, сред които са:
- при превод на книги във формат PDF, се наблюдава голяма точност на оформлението. Електронните страници в този формат, изглеждат точно, като в техният печатен вариант, запазвайки дизайна и шрифтовото оформяне на изданието. С този формат е възможно дори редки и отдавна издадени книги, да бъдат представени пред читателя във вида, в който са били напечатани;
- сходство с традиционните книги. Електронните книги във формат PDF, се основават върху концепцията на традиционните книги. В процеса на ползване на електронната книга, може да бъдат прелиствана, може да се ползват номерациите на страниците, съдържанието;
- зареждането на PDF файловете, се осъществява сравнително бързо, поради тяхната компактност. Подходящи са и при използването на джобните устройства за четене, при които целта е файловете да бъдат колкото може по-малки;
- има възможност вътре в книгата, да се правят бележки чрез отделяне на необходимите места със специален цветен маркер. Съществува и възможност за добавянето на бележки или анотации – текстови и звукови;
- въпросът за защита на авторските права е решен чрез вградени специални програми. Осигурява се безопасен и удобен електронен начин за плащане на електронните книги. Adobe PDF файловете са съвместими с различни компютърни платформи.

Файлови формати.
При създаването и четенето на електронни книги се използват и други формати, сред които: HTML, RTF, Palm OS, Windows CE и други. Програмното осигуряване на които, най-често е безплатно и лесно може да бъде изтеглено от Internet. Програмното осигуряване за четене на електронни книги има няколко предимства, основните от които са:
- лесно и приятно четене на електронни книги върху екран, което се дължи на много добро качество;
- библиотечен мениджмънт на електронните книги;
- възможност за отбелязване върху електронната книга, мястото до което е прочетена;
- възможност за анотиране;
- възможност за настройка на размера на шрифтовете;
- възможност за търсене по дума или фраза.
Всяка фирма, която създава програмно осигуряване, предоставя и електронни книги на сайта си.

Кратко описание на най-често използваните формати:

- DOC файлове се четат чрез Microsoft Word или WordPad;
- HTML файловете се четат чрез браузерите за работа с Internet, като Internet Explorer, Netscape Communication, Opera и други, които могат да бъдат свалени от Internet безплатно. HTML файловете са съвместими с устройството за четене на книги Rocket eBook™. HTML, което означава HyperText Markup Language, е език за създаване на web страници. Страниците създадени с HTML могат да съдържат графика, текст, музика, анимация, както и връзки към други страници (хиперлинкове). За да бъде създадена web страница, трябват две неща - елементарен текстов редактор и интернет браузър, като за текстов редактор може да се използва вградения в Windows NOTEPAD, а за браузър може да се използва Internet Explorer или Netscape Navigator. Файлът, който се създава с Notepad е текстов файл, който трябва да бъде записан с разширение <html> или <htm>. Написаният с разширение <html> файл, бива запазен на твърдия диск. Направената страница, може да бъде разгледана с някой браузер. Текста между символите < и > се нарича tag (елемент), чиято цел е да показва на браузера какво действие да извърши. Елементите могат да бъдат разделени на два вида: отварящи и затварящи и винаги вървят по двойки, като отварящите, задават на браузера да започне някакво действие, а затварящите да го приключи. Разликата между двата елемента в изписването е символа (/), който се поставя преди името на елемента.
HTML документа, започва с елемента <HTML> и завършва съответно с </HTML>. <HTML> означава начало на HTML документ, а </HTML> край на HTML документ. Следващата задължителна двойка елементи е <HEAD> и </HEAD>, което буквално означава глава, където обикновено се съдържа информация за самия HTML документ. Между елементите <TITLE> и </TITLE> се съдържа името на HTML документа. Когато браузера срещне тази двойка елементи, визиуализира текста между тях най-отгоре на заглавната си лента.
Същинската част на HTML документа се намира между елементите <BODY> и </BODY>. Елементите могат да бъдат влагани един в друг, като единственото условие да бъде спазвана последователността на двойките елементи;
- LIT файлове се четат с помощта на Microsoft Reader;
- OeB е формат на Open eBook Standard - отворен eBook формат, базиран на HTML и XML, това е променящ се стандарт;
- PDF (Portable Document Format) файловете се четат чрез Acrobat Reader или Adobe E-BookReader. И двата се предоставят безплатно както от сайта на Adobe, така и от много други места, където се работи с такива файлове. Създаден от Adobe за техния продукт Acrobat. Този формат е фактически стандарта за разменяне на документи. Софтуер съществува за почти всеки компютър и мобилни устройства;
- PRC (Palm Resource) файл. Често съдържа Mobipocket или AportisDoc електронна книга, файлове са съвместми с операционните системи Palm;
- RTF (Rich Text Format) се разглежда като “универсален” файлов формат, тъй като се ползва от текстовите редактори както на PCs, така и от Macs. Четенето им може да стане и с WordPad. Формат за разменяна на документи, поддържан от някои четци на електронни книги, както и много програми за текстообработка, включително MS Word и OpenOffice. Това е предпочитан формат на много потребители, които сами създават електронни книги за Sony Reader;
- TXT файлове – това са ASCII файлове. За четенето им е необходим Windows или DOS. Базов текстов формат, който поддържа само основните възможности на форматиране (интервал, параграф, край на ред, нов ред и табулация). Чете се от почти всички устройства;
- WinCE файлове са предназначени за преносимите компютри. В тях се използва Windows CE - базирани компютърни помощници (PDA) и Palm PCs;
- WPD се четат с програмата Word Perfect™ на фирма Corel.


Разнообразието от формати, което съществува е голямо, което от своя страна в някои случаи, създава проблеми. HTML форматът, се ползва с най-широко разпространение. Това е форматът, който се чете от браузерите при работа с Internet (Internet Explorer или Netscape Communications). Повечето от програмите, служещи за четене на електронни книги са съвместими с HTML форматът.
Сравнително нов програмен език е XML (Extensible Markup Language), който бива използван в създаването на електронни книги и електронни библиотеки.

В програмно и в техническо отношение, устройствата за четене на книги се развиват в две различни направления:

1. Първото направление, се опира на набор от команди, които са извлечени като подмножество от HTML/ XML, което дава възможност за записване на текст и ограничен набор от мултимедийни компоненти.

Устройствата за четене на електронни книги както в програмно,
така и в техническо отношение, се развиват в две различни направления.
Едното се опира на набор от команди, извлечени като подмножество от
HTML/XML, което дава възможност за записване на текст и ограничен
набор от мултимедийни компоненти. Стандартът OEB е изграден върху тази платформа. Това направление бива поддържано от много фирми, сред които и Microsoft. Много от излезлите на пазара електронни книги, се изграждат върху определени поднабори от HTML, което води до задоволително стандартизиране на устройствата за четене.
Съществуващите проблеми тук, са известните ограничения при използването на допълнителни символи, което е от необходимост, особено при представянето на научни работи, математически формули и изрази;

2. Второто направление е използването на Adobe PDF, който работи на ниво изображение на страница. Тази линия бива поддържана от няколко фирми и в действителност има някои сериозни предимства, сред които:
- ползването на формата позволява компютеризацията на печатните текстове, да бъде осъществявана по-евтино и по-лесно;
- в своята същност, програмата обхваща изображенията, като цели части, което я прави удобна при работа с всякакъв вид символи, включително символи от китайски, японски, арабски и други езици. Това е и предимството, което прави програмата удобна и при компютеризация на стари книги.
Предполага се, че тези две направления ще продължават да съществуват, независимо от противоречията между тях.
Днес, съществуват технологии, които дават възможности за конвертиране на форматите от едното направление в другото.
Румънската фирма SOFTWIN е създала програмно осигуряване, позволяващо конвертирането от кой да е изходен формат (DOC, XLS, PDF, QXD) в който и да е формат на електронните книги (HTML(IE 5.5), HTML(NS 6), OeB 1.0.1, OeB netLibrary, OeB Bayker&Taylor, MS Reader (LIT), Adobe eBook Reader (AER), Gemstar и други).
Всеки може да направи опит за конвертиране на текст от единия формат в другия на уебстраницата на www.intuitext.com.freetest.html.

Електронните книги в Интернет. Достъп.

В Internet пространството електронните книги се разполагат в четири категории сайтове, а именно:
1. сайтове на самите издатели – в тях се предлагат книги, издавани само от собственото издателство;
2. сайтове на електронните библиотеки – тук, могат да бъдат намерени много разнообразни колекции от книги и текстове, а също така и в различни формати. В електронните библиотеки, има вградени програми за търсене по автор или по заглавие на книгите. При някои от тях има въведени абонаментни такси, а при други достъпът е ограничен до определена категория потребители на библиотеката;
3. сайтове на електронните книжарници – тези сайтове са аналог на електронните библиотеки, като тук по правило електронните книги се предоставят срещу заплащане;
4. специализирани сайтове, посветени на електронните книги – тук са посочени линкове, които улесняват работата с предните три категории. Информацията поместена в тези сайтове е най-често общообразователна по проблемите на създаването и развитието на програмното и техническо осигуряване на електронните книги.

Електронни библиотеки.

Много често понятието електронна библиотека се отъждествява с виртуална библиотека. Принципно всичко, което е достъпно чрез Internet или иначе казано, чрез хипертекстни връзки е виртуално. В този ред на мисли, може да се говори за виртуална библиотека, виртуален магазин, виртуално училище и други. Под тесния смисъл на думата виртуален, се разбира портал, който представлява уебстраница с множество линкове към сайтове и уебсъръри по темата на виртуалната библиотека.
Мисията на виртуалните библиотеки е да бъдат помощно средство при търсене на определена информация – ако за тематична област, по която се осъществява търсенето има създадена виртуална библиотека, би било от голяма помощ и би допринесло значително за положителният резултат при търсенето.
Под електронна библиотека, наричана още цифрова или дигитална, се разбира библиотека с електронни книги или библиотека, в която има осигурен пряк достъп до нейните компютеризирани книги, списания, статии, както и други информационни материали.
Ето така гласи, едно по-прецизно определение за електронната библиотека:
“Електронната библиотека е информационна система, позволяваща надеждно да се съхраняват и ефективно да се използват разнообразни колекции от електронни документи (текстови, изображения, звукови, видео, графични и други), локализирани в самата система, а също така достъпни чрез телекомуникационните мрежи”.
Заключението от това определение е, че в електронната библиотека могат да се съхраняват не само електронни книги, но и електронни текстове, електронни издания и всякакви електронни документи.
Достъпът до електроните библиотеки е пряк чрез Internet. Издателите предоставят десетки заглавия на книги, конвертирани в електронен формат и подготвени за пряк достъп. Очакванията са техният брой да нараства много бързо през следващите няколко години. В библиотеките могат да бъдат намерени художествени книги, списания, периодични издания, годишници, карти, както и други разнообразни документи.


Увод

Критиците, получават много възможности за критика на електронните медии с появата на Internet – за тяхното пагубно влияние върху мисловната дейност на хората, за превръщането им в консуматори на излишна информация и т. н. В повечето случаи критиците изразяват своята носталгия към четенето на книги, което според статистиките намалява, за сметка на получаването на информация от електронните медии. В самото начало, може би е било точно така, но всъщност книгата е била и ще остане най-предпочитаното средство за информиране, образование, забавление.
Всяко нещо, което желае да оцелее и има смисъл да оцелее се адаптира.
Книгата се адаптира към съвременните изисквания под нова форма – електронната книга.
Internet поставя началото на така наречената “култура на компютърната страница”, която автоматично моделира ново читателско поведение. Изследванията и практиката показват, че никога досега, една нова медия не е изместила стара. Новите медии променят формите и функциите на старите, като заедно с всичко това и начините на възприемане. Четящият участва в “игра на знания” и осъзнава различни светове - от една страна в печатната реалност, около която е и живата, културна реалност. Компютърната реалност е просто част, отрязък от неговото време, просто ниша за ежедневни търсения. От друга страна, компютърната реалност, сама за себе си е различна, както от света на печатната култура, така и от живата реалност, защото не отразява социалната действителност - тя е свят на произволното, анонимното и нетрайното.

Tedi4ka
12-29-2008, 15:13
Хора може ли някой да ми помогне трябват ми следните теми:
1.Електронни книги. Софтуер за създаването им и най-често използваните формати за четене на електронни книги.
2.Управление на издателство
3.Електронно книгоиздаване. Формат PDF – основни характеристики
4.» Електронни книги
Видях че ги има в помагалото.
Благодаря ви много предварително!

2.СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЛИЩЕ
ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ





КУРСОВА РАБОТА

ПО

ДИСЦИПЛИНАТА


УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗДАТЕЛСТВОТО


ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЕЛА”





Изготвил




София, 2007




Безспорен е приносът на родното печатарство в полза на българската книга. Възрожденската епоха, дала началото на българското книгопечатане, дава блестящи примери за добросъвестна работа при полагане основите на национална книгоиздателска традиция. Създаването на българската книга и периодичен печат са неразривно свързани с имената на цяла плеяда от имена на печатари, работили усърдно, търпеливо и много честно безкористно при тежките условия на Отоманския закон за печата, при не винаги благоприятна среда за нашата културна емиграция.
В началото на новото хилядолетие българското книгоиздаване се характеризира с определени тенденции, които го поставят наред с държавите от Европейския съюз както по отношение на издателския бизнес, така и в неговите теоретични и практически насоки при подготовката и производството на родната книга. Привидно не всички от тези тенденции са забележими, а някои от тях са в началото на един проектиран в бъдещето път, но въпреки това моделът, по който върви българската книга, дава основание за оптимистични очаквания.
На стеснения книжен пазар родното книгоиздаване се явява все повече с ясни тематични профили на своя издателски репертоар – тук радушно място намира продукцията на учебници и помощна книжнина за началния и средния курс, но и специализираната литература в посока на приложни дейности като усвояване на чужд език, компютърни програми и информационни технологии, познания по икономика и право. На книжния пазар се утвърдиха и няколко издатели на преводна художествена литература, като продължава трайната тенденция за издаване на англоезични автори, следвани от испаноезична, френска, немска, руска и скандинавска книжнина. Само няколко големи български издателства трайно профилират своята дейност в издаването и на българска художествена литература, докато при учебната, научната и специализираната книжнина интересът към родните автори е далеч по-голям.
Използват се нови проверени от европейската и световната практика форми на дистрибуция и промоция на книгата, удачно съчетаващи традиционните форми на стационарна книготърговия с възможностите на модерните информационни технологии. Вече и у нас се изграждат локални издателски мрежи, работят електронни книжарници, рекламират се издания в самостоятелни уебстраници.


Заедно с това се издига на по–добро равнище нивото на промоция в издателската дейност чрез разнообразни форми на журналистическите жанрове.
Рекламата на книгата постепенно се превръща в удачна и добре организирана форма на обществена комуникация.
През последните години у нас книгата на практика действа като истинска медия наред с пресата и електронните издания – със своите послания към съответната група рецепиенти, с идеите и проблематиката си, с приложността на знанията в контекста на все по-тясното обвързване между теория и практика в живота.






























ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЕЛА”





СИЕЛА е една от първите частни фирми в България, специализирана в областта на издаването на юридическа литература и нормативни актове.

СИЕЛА е регистрирана през 1991 г. с основен предмет на дейност - правни и бизнес консултации и издателска дейност. През 1997 г. издателската дейност е преструктурирана и отделена в самостоятелно дружество – Издателска къща СИЕЛА ООД. Фирмата притежава собствена печатница, висококвалифицирани редактори в областта на правото, икономиката и финансите и много добър екип от компютърни специалисти.

Софтуерният отдел на фирмата разработва и поддържа вече пет години специализирани информационни продукти.

СИЕЛА 3.0 е най-новата версия на Правноинформационната система на СИЕЛА. Тя е единствената 32-битова информационна система на пазара. Съчетава богат набор от нормативна и ненормативна информация, функционални възможности, и стандартен и удобен за работа интерфейс.

Фирма СИЕЛА организира и вече традиционната Национална Юридическа Конференция, както и семинари в различни области - счетоводни, юридически, строителни и др.







КАТАЛОГ НА ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЕЛА”



ПРАВНА ЛИТЕРАТУРА:


* Административно, конституционно
* Гражданско
* История на правото
* Криминалистика
* Международно
* Наказателно
* Съдебна медицина
* Теория на правото
* Трудово, осигурително
* Търговско право
* Финансово, данъчно, банково



ИКОНОМИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА:


* Търговия
* Данъци
* Икономическа теория
* Мениджмънт, маркетинг
* Реклама, PR



• ТЕХНИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА
• МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА
• БИЗНЕС ЛИТЕРАТУРА
• ПОПУЛЯРНА
• ПУБЛИЦИСТИКА
• ФИЛОЛОГИЯ


УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА:




• 6 клас – учебници
• 7 клас – учебници
• 8,9,10 клас – учебници
• 11,12 клас – учебници
• 2,3,4 клас – помагала
• 5,6,7 клас – помагала
• 8 клас - помагала

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА:


* Биографии
• Исторически
• Класика
• Криминални
• Любовни, саги
• Съвременни романи
• Трилъри














ПРОМОЦИИ






Приказки от Гвинейския залив
Степан Поляков
Издателство: СИЕЛА
Наша цена : 4.00 лв Продажна:5,00 лв.
Спестявате: 1.00 лв

Първата детска книга, която издателство СИЕЛА пуска на българския пазар и която е част от поредицата “Приказки от всяко място на света”. В нея авторът разказва едни от най-популярните приказки на африканските народи, а Ралица Мануилова . . . .




В синхронизирането на съвременната издателска дейност у нас с европейската практика, на институционално ниво се включват различни творчески организации като Асоциация „Българска книга”, няколкото Съюза и Сдружения на българските писатели, Съюза на издателите в България, Съюза на печатарската индустрия, съюзите и сдруженията на българските журналисти. Тяхно дело са законодателни и образователни инициативи в областта на защитата на интелектуалната собственост, както и работа по усъвършенстване на образователните процеси и обществената комуникация чрез печата и книгата. От важно значение е и дейността на катедрите, свързани с обучението на студентите по книгоиздаване към Софийския университет „Св.св. Кирил и Методий” и с подготовката на студентите по книгознание и книгоразпространение към Специализираното училище по библиотекознание и информационни технологии в столицата. Народната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” и регионалните библиотеки в страната също дават своя принос за опазване, съхранение и популяризирането на родната книга, организират научни форуми и промоции на книгата. Това несъмнено подпомага българското книгоиздаване в приобщаването му към европейските културни традиции; нещо повече – днес българската книгоиздателска практика все повече е в унисон с европейската, тя има свое лице и се превръща в част от общо културните процеси в света.
Трябва да вярваме, че и българската държава, подпомагана от институциите, свързани с книгата, ще насърчава този път, ще облекчава и поощрява българските автори и издатели, ще стимулира техните творчески прояви.






































ЛИТЕРАТУРА:


1. Георгиев,Л., „Българско книгоиздаване”
Издателство: Университетско издателство „Св.св. Кирил и Методий”, Велико Търново,2006г., 343стр.
2. Интернет

hoSTagE__
12-29-2008, 15:15
Tedi4kee златна сииии :-)

Tedi4ka
12-29-2008, 15:16
Хора може ли някой да ми помогне трябват ми следните теми:
1.Електронни книги. Софтуер за създаването им и най-често използваните формати за четене на електронни книги.
2.Управление на издателство
3.Електронно книгоиздаване. Формат PDF – основни характеристики
4.» Електронни книги
Видях че ги има в помагалото.
Благодаря ви много предварително!

3.Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии - София











К У Р С О В А Р А Б О Т А




На тема:
Електронно книгоиздаване
Формат PDF – основни характеристики



















Студент: Весела Драгомирова Манева – фак N КН032
София 2007г.



СЪДЪРЖАНИЕ





1. Възникаване на PDF формат ..…………..………………….………… ….3
2. PDF 1.0……………………………………….. ……………………………3
3. PDF 1.1……………………………………… ..…………………………4
4. PDF 1.2…………………………………..…… ……………………………4
5. PDF/X-1……………..………………………… ……………………...…5
6. PDF 1.3…………….……………………….… …………………………....5
7. PDF 1.4………………..……………………… ……………………………6
8. Шрифтове в PDF……………………..……………….. ………….....….8
9. Програми за четене на PDF файлове…….....…...………………. .………9
10. Приложение………………………… ……..….……….…….……….….. 12
11. Използвана литература…………………...…… ……………...………… 13






















Възникаване на PDF формат



Идеята за PDF е дошла най-напред на един от основателите на компанията Adobe, Джон Уоркин, като формата първоначално е бил замислен като вътрешен проект на компанията, за създаване на файлов формат за разпространение на документи, които могат да бъдат отворени на всеки компютър и на всяка операционна система. Adobe вече е притежавала две подобни технологии – PostScript като машинно и платформено независима технология и Adobe Illustrator като пример за приложение, работещо на различни платформи ( в действителност на две: MacOs и Windows, но това са 99% от всички компютърни системи) и имащо възможност да открива и визуализира прости PostScript файлове, създадени с други приложения. Специалистите на Adobe обединяват тия технологии и създават новия формат (PDF, който се явява оптимизирана версия на PostScript) и няколко приложения за създаване и визуализация на този формат.




PDF 1.0

За първи път Adobe съобщава за тази технология на конференцията Синболд в Сан Хосе през 1991 година. Тогава тя се нарича “IPS”, което се разшифрова като "Interchange PostScript". Версията PDF 1.0 е показана за първи път на изложението Comdex Fall, през 1992 година, където технологията спечелва награда “best of Comdex”. Програмата за създаване на PDf, Acrobat е пусната в средата на 1993 година. Тази версия не е приета от препрес обществото. Тя е поддържала вътрешни връзки и форми, шрифтовете също вече са се влагали, но цветовото пространство е било още RGB. Първоначалното кодово название на проекта е “Carousel”. Поради тази причина, първоначално PDF файловете на Macintosh се наричали “CARO”. ADOBE поискала висока цена за приложения за създаване на PDF файлове, което не способствало за неговото разпространение и популярност.
Впоследствие ADOBE намалили цената на целия пакет Acrobat и пуснали безплатна версия на Acrobat Reader.




PDF 1.1

Acrobat 2 се появила през септември 1994 година. Той поддържал новия формат PDF 1.1, в който била добавена поддръжка на:
• Външни линкове
• индексация
• функции за сигурност
• машинно-независим цвят
• коментари
В Acrobat 2 също добавили някои полезни новости включително новата архитектура Acrobat Exchange, подържаща плъгини и възможност за търсене в PDF файловете. ADOBE станал един от най-често използващите PDF формата. Цялата документация на фирмата започнала да се разпространява в този формат. В Acrobat 2.1 била добавена мултимедийна поддръжка и от този момент станало възможно вмъкването на аудио и видео в PDF документи. По това време PDF не бил единственият опит за създаване на машинно и платформено независим формат. Основният съперник бил форматът с име Common Ground. През 1995 ADOBE започна да продава Acrobat Capture на цена 4000$. Също, по това време ADOBE вградили поддръжка на PDF в много свои приложения, включително Frame Maker 5.0 и PageMaker 6.




PDF 1.2

През 1996 година ADOBE пусна Acrobat 3.0 (кодовo име: Amber) и съответна спецификация PDF 1.2. Това е периода, когато предпечата се „събужда”. PDF 1.2 била първата версия на PDF, която реално можела да се използва в предпечатната подготовка. Освен форми, били добавени и следните предпечатни опции:
• поддръжка на спецификацията OPI 1.3
• поддръжка на CMYK цветово пространство
• поддръжка на спот цветове
• поддръжка на овърпринт и запазване на параметрите на растеризация
Пускането на плъгин за разглеждане на PDF в браузера Netscape, увеличи популярността на PDF в Интернет. ADOBE добавили възможност за двупосочна връзка между PDF и HTML страници. Тогава PDF все по-често се използва в графичната индустрия. Първоначално пазарът за черно-бял дигитален печат използва PDF за печат на бързите цифрови машини на XEROX. Версията Acrobat 3 беше окончателно реализирана, като открита архитектура за разработчици и през 1997-1998 г. се появиха голямо количество интересни плъгини, както и няколко отлични приложения. Част от тях са PitStop и CheckUp от Enfocus software и CrackerJack от Lanatanarips. Компанията Agfa е първата голяма фирма вградила PDF в своята система за пълноцветен печат Apogee, пусната в 1998 г. Останалите производители скоро последвали примера й. Въпреки, че PDF активно се е предлагал на пазара, търсенето е било малко. Основната причина е, че за използването му са необходими допълнителни програми, а също заради неговите ограничения и недоразработеност. Освен това, този формат не се явявал открит стандарт и въпреки всичките му достойнства, било сравнително лесно, да се прави предпечатна подготовка и без него. А и често се случвало да се генерира некоректен PDF.



PDF/X-1

За да решат горно описаните проблеми, е създаден консорциум от препрес компании, който пуснал стандарта PDF/X-1 през 1998 г. PDF/X-1 се основава на спецификацията на PDF 1.2, но има много строги ограничения. При използването на файл с PDF/X-1 формат, е сигурно, че шрифтовете са включени, че всички изображения са с висока разделителна способност и т. н. Въпреки, че се базира на PDF 1.2, в него са включени няколко допълнителни оператори. Те включват:
• възможност за включване на допълнителни данни
• поддръжка на ICC-профили
• поддръжка на параметрите bleed, trim и art-box
• флаг, показващ че в документа има поставени презастъпвания (трапинг)



PDF 1.3

Acrobat 4 е пуснат през април 1999г. и поддържал новия формат PDF 1.3. Новите спецификации на PDF включват поддръжка на:
• 2-байтови CID шрифтове
• спецификация OPI 2.0
• ново цветово пространство под названието DeviceN, за по-добра поддръжка на спот цветове.
• изтъняваща сянка и няколко нови технологии за по-гладки и ефектни преливки
• коментари
Самият Acrobat също има нови възможности, включващи:
• поддръжка на документ с размер до 5080 x 5080 мм (в предишните версии беше 1143 x 1143 мм)
• Webcapture
• набор от готови Joboptions за правилно генериране на PDF през Acrobat Distiller.
• Бившият Acrobat Exchange е преименуван в Acrobat, за да съвпада с името на пакета от програми
• Облекчена интеграция с Microsoft Office.
Първоначалната версия на Acrobat 4.0 под номер 4.0, съдържа огромен брой бъгове, което силно ограничи неговото използване в предпечата. Adobe направи подобрена версия под номер 4.05 и го разпрати за своя сметка до всички регистрирани потребители на Acrobat 4.0 само няколко месеца след пускането на 4.0. Въпреки. че имало проблеми и с този пакет, едва ли може да се оспори, че PDF стана стандарт. От сайта на Adobe са били свалени повече от 100 милиона копия на Adobe Reader. Illustrator 9 и PDF 1.4. В средата на 2000 г Adobe пусна Illustrator 9. При неговия пуск се изясни, че това е първото приложение, което поддържа PDF 1.4 и неговата функция прозрачност. Това бил първият път, когато Аdobe не пуснал нова версия на PDF, заедно с нова версия Acrobat. Adobe декларира поддръжка на прозрачност в PDF 1.4.



PDF 1.4

През май 2001 г. е пуснат Acrobat 5 и PDF 1.4 окончателно става реалност. Измененията в този формат не били толкова глобални, колкото в предните версии. За предпечата полезните новости са:
• появила се поддръжка на прозрачност
• били подобрени функциите за криптиране, включително възможност за 128 битово шифроване и възможност да се задава качеството на печат (например за даден документ може да се разреши само печат в ниска резолюция) За останалите потребители също се появили редица полезни функции във формата PDF 1.4:
• Подобрена поддръжка на JavaScript, включваща JavaScript 1.5 и подобрена интеграция с бази данни
• "Tagged PDFs" - PDF-файлове, съдържащи структурна информация за данните във файла. Това облекчило създаването на PDF файлове, които могат сами да се адаптират за устройствата, на които ще се изобразяват. Това оказало голямо влияние на пазара на електронни книги, когато PDF файловете започнали да се използват в голямо количество в различните модификации. Adobe също пусна версия на Acrobat Reader за PalmOs устройства. Болшинството от потребителите бяха удовлетворени от новите функции на Acrobat. В предпечата били полезни следните неща:
• Acrobat можел коректно да обработва овърпринтите. Ако потребителят сложи жълт правоъгълник върху син, то Acrobat ще покаже зелен правоъгълник. Тази опция е включена по подразбиране.
• Acrobat 5 вече изпълнявал пакетна обработка на файлове, което можело да се използва в експорта на голямо количество PDF файлове в EPS.
• Distiller може да дистилва файлове в DeviceN- цветове.
• Acrobat и Distiller, съвместно използват подобрена система за управление на цветовете 'ACE'.
• Коментарите в PDF файловете са много по- гъвкави и можели да се разпостраняват чрез Интернет.
За другите потребители Acrobat 5 предложи следните изменения:
• Силно подобрена функционалност на формите
• Потребителският интерфейс на Acrobat съответства на Microsoft Office. Подобрена интеграция на Acrobat с Microsoft Office
• Възможност за пускане на Distiller или Catalog направо от Acrobat.
• Иконките на страниците се създават автоматично при отваряне на документа в Acrobat.
• Били включени нови и обновени съществуващи филтри за експорт в Acrobat, включително експорт от PDF в RTF формат. Интересно беше, че за някои потребители била направена крачка назад: Adobe заменил плъгина “Paper capture”, който може да разпознава сканиран текст със много по-ограничения плъгин Web service.

Най-подходящите места, където могат да се намерят PDF, HTML, RTF или TXT електронни книги, са независимите електронни книжарни¬ци, електронните издатели или уебсайтовете за безплатни електронни книги. HTML и PDF книги се намират при големите он-лайн книжарници в разделите за книги с общо предназначение (general book section). Всич¬ки e-books в секцията за електронни книги се нуждаят от програмно осигуряване, което може да бъде свалено от Интернет.











Шрифтове в PDF


В PDF могат да се използват шрифтове PostScript (type 1 и type 3) и TrueType. Тези шрифтове могат да се включват в PDF файловете, за да бъде видян и отпечатан в оригиналния си вид. Ако някой шрифт е пропуснат в PDF файла, Acrobat ще се опита да го емулира, използвайки един от Multiple Master шрифтовете. Файлът при това няма да изглежда напълно еднакво, но текстът ще бъде запазен.
Multiple Master шрифтовете, използвани в Acrobat са:
• Adobe Serif MM
• Adobe Sans MM

В Acrobat има опция “Font info”. Тази опция не показва всички шрифтове, използвани в документа, а само използваните на страницата. Не я използвайте, ако искате да получите пълен списък на шрифтовете в документа. За да се получи пълен списък на шрифтовете е необходим плъгин от типа на Enfocus PitStop.
В Acrobat Distiller има опция за автоматично включване на шрифтовете, отсъстващи в обработваните Postscript файлове. Потребителят може да оказва папките, които да бъдат използвани за търсене на такива шрифтове.
Има фундаментална разлика в обработката на шрифтовете в Acrobat 3.x и Acrobat 4.x. Има 14 шрифта, които Distiller 3.х никога не включва във PDF.
• Courier, Courier-Bold, Courier-Oblique, Courier-BoldOblique
• Times-Roman , Times-Bold , Times-Italic, Times-BoldItalic
• Helvetica, Helvetica-Bold, Helvetica-Oblique, Helvetica-BoldOblique
• Symbol
• ZapfDingbats
Acrobat 4.x без проблем включва тези шрифтове, но в него има друго ограничение: ако лицензът на TrueType шрифт забранява неговото включване във файл, Distiller 4, съобразявайки се с това изискване, не включва шрифта във файла.
Възможно е във файла да се включват само тези символи на шрифта, които се използват за дадената публикация. Тази технология се нарича заместване на шрифтове (font subsetting). Параметърът 'Subset fonts below XX %' в Distiller определя колко символа трябва да се използват в публикацията, за използване на заместването.
Тази технология има две преимущества:
• Намалява размера на файла, което го прави по-удобен за използване – например Интернет.
• RIP-ът винаги ще използва този шрифт, дори ако неговата версия я има в RIP-a. Това дава гаранция, че ще бъде използван именно този шрифт, който е нужен.
Но има и два недостатъка:
• Ако се цели редакция на текста, а нужния символ не е качен във файла, то той няма как да бъде въведен
• сливането на два файла, съдържащи различни набори от символи на даден шрифт, ще доведе до загуба на част от тях.






Програми за четене на PDF файлове


Adobe Acrobat Reader™ е без¬платна програма, която може да се изтегли от Internet. Тя е ши¬роко разпространена програма за четене на PDF файлове, правейки по то¬зи начин PDF формата популярен и за електронните книги.
Adobe Acrobat eBook Reader™, наричана преди това Glassbook Rea¬der
Glassbook Reader e преименуван неотдавна на Adobe Acrobat eBook Reader. Най-новата версия е 2.2. Големината й е около 10 Мб.
Adobe Acrobat eBook Reader™ е програма, която може да се из¬тегли безплатно от уебсайта на Adobe. Тя дава възможност да се четат PDF- форматирани електронни книги както на специализирани устрой¬ства, така и на настолен или преносим персонален компютър. Програмата улеснява купуването и изтеглянето на електронни книги от книжарницата на фирмата Adobe – Adobe eBook Store, както и от други електронни кни¬жарници като BarnesandNoble
Основните характеристики на програмното осигуряване са:
– екран, чрез който книгата може да се експонира страница по страница или да се появява като отворена книга от две страници;
– достъп до всички книги в книжарницата с възможност за неза¬бавното им изтегляне в личната библиотека.;
– безпрепятствен достъп до уебстраници, извън електронната книга;
– подчертаване, просветляване, анотиране и инструментът за тър¬сене, я правят много удобна за локализиране на отделни пасажи;
– висока прецизност и цветен екран;
– възможност за завъртане на изображенията и тяхното управле¬ние при употребата им чрез преносими компютри (notebook или laptop).
Двете програми Adobe Acrobat Reader и Adobe eBook Acrobat Rea¬der по същество изпълняват едни и същи задачи и могат да се използват с персонален компютър. Разликата е в това, че програмата Adobe eBook Rea¬der е предназначена за устройствата за четене на електронни книги, където по определен начин могат да се използват всички нейни функции.
Работата с PDF файловете е приятна и удобна от гледна точка на тяхното ползване. Както бе казано, и двете програми са безплатни и лесно могат да се изтеглят от сървъра на Adobe. По-трудният момент е конвер¬тирането на стандартни файлове (DOC, XLS и други) във формат PDF. За целта се ползва програмата Adobe Acrobat, която е сравнително скъпа (US$ 230). Разработени са като заместители опростени варианти, които не са така ефективни, както оригинал¬ната програма. PDF файлове могат да се създадат и чрез новите версии на стандартните издателски програми Page Maker, InDesign и QuarkPress.
Днес е много трудно да се предскаже коя технология ще превземе пазара. За сега явен лидер в тази област е Adobe Acrobat. Форматът, който се появи през 1994 г. днес е получил много широко разпространение сред потребителите, а от издателите се ползва с особено предпочитание.
Тъй като по начало Acrobat е създаден и се е развивал за нуждите на издателския пазар, то много от проблемите, свързани с преминаването от традиционното издателство към електронното са решени. Нужен е са¬мо PostScript файл, който обикновено се използва за прехвърляне във фо¬тонабора и да се отконвертира с помощта на програмата Acrobat Distiller. Но за да се превърне получения PDF файл в книга, са необходими програ¬ми като Adobe Merchant Server и Web Buy, където първата въвежда крип¬тоключ във файла, а втората, бидейки включена в Acrobat Reader 4.05, контролира заплащането. Това трио е наречено Adobe ePaper Solution, чийто предимства Adobe описва по следния начин:
– при превод на книгите във формата PDF се наблюдава голяма точност във оформлението. Електронните страници във формата PDF из¬глеждат точно както са в техния печатен вариант, запазвайки и дизайна, и шрифтовото оформяне на изданието. Даже редките и отдавна издавани книги ще се представят пред читателя във вида, в който те са били напе¬чатани.
– сходство с традиционите книги. Електронните книги във фор¬мата PDF се основават върху концепцията на традиционните книги. Те могат да се прелистват, да се ползва номерацията на страниците и съдър¬жанието, което прави такава книга в процеса на нейното използване.
– файловете PDF са компактни, поради което тяхното зареждане се осъществява сравнително бързо, а са и подходящи при използването на джобните устройства за четене, където размерите на файловете трябва да бъдат колкото се може по-малки.
– съществува възможност да се правят бележки вътре в книгата, чрез отделяне на необходимите места със специален цветен маркер и до¬бавянето на бележки или анотации както текстови, така и звукови.
– вградени са специални програми, с които се решава въпросът за защитата на авторските права и се осегурява безопасен, прост и удобен електронен начин за плащате на електронните книги.
Adobe PDF файловете са съвместими с различни компютърни платформи.






























Приложение

1. Изглед на програмата Adobe Acrobat Professional 6.0



Използвана литература



1. http://www.prepressbg.com
2. http://www.adobe.com
3. Тодоров, Тодор. Електронни книги, С., 2003

Tedi4ka
12-29-2008, 15:21
Хора може ли някой да ми помогне трябват ми следните теми:
1.Електронни книги. Софтуер за създаването им и най-често използваните формати за четене на електронни книги.
2.Управление на издателство
3.Електронно книгоиздаване. Формат PDF – основни характеристики
4.» Електронни книги
Видях че ги има в помагалото.
Благодаря ви много предварително!

4.Специализирано Висше Училище по Библитекознание и Информационни Технологии
Курсова работа
На тема Електронни книги. Видове формати (doc, html, pdf, lit, djvu и др.)
На Йоана Иванова Пулева, 2-ри курс ББ
Фак № 4920
По дисциплината Интернет

Историята на книгата е “паметта на човечеството”. Благодарение именно на писменото слово познанието може да се предава от поколение на поколение и по този начин се улеснява развитието на науката, техниката и изкуството. С появата на книгата и нейното развитие се променят и начините за използване и разбиране на текста. Историците на книгата отчитат, че процесът на четенето зависи от формата на книгата (свитък, кодекс, онлайн издание), от оформлението й, от вида на използваната писменост, от типа култура на обществото.
В Древността четенето е било извършвано публично и на глас, имало е повече спомагателна за паметта функция, в съответствие с устния тип култура на античния свят. Едва в късното Средновековие се е извършил преход от публичното четене към четене в самота и тишина. Хората четяли “интензивно”. Те имали малко книги –Библията, алманах, една или две молитвени книги – и са ги препрочитали отново и отново, така че една тясна област от традиционната литература дълбоко се отпечатвала в тяхното съзнание.
Втората промяна в масовото читателско поведение настъпва при прехода от ограничена към всеобща грамотност. Към 1800 г. хората четяли “екстензивно”. Те четяли всякакви материали. Промяната от интензивно към екстензивно четене съвпаднала с десакрализацията на печатното слово. Светът бил засипан с материали за четене, а текстовете вече били третирани като стоки, които биха могли да бъдат захвърлени толкова небрежно, колкото вчерашния вестник. Но защо изобщо е било изобретено печатането? Едно успешно технологично нововъведение е повече от обикновена демонстрация на присъщата интелигентност на изобретателите. То е отговор на социални, икономически и политически търсения.
В политически план, едно от многото неочаквани последствия от разпространението на печата в Европа през ХV в. е било развитието на по-строг контрол върху това, което би могло да бъде написано и разпространено.
В социален и икономически план, появата на книгопечатането неминуемо се свързва и с авторските права. Закупуването на авторски права е най-важната инвестиция, която издателят винаги прави, така че не можем да разберем икономиката и издателската дейност без познаване на авторското право. За автора законът за авторското право е този, който защитава неговата инвестиция, в случая с автора – на време и интелектуално усилие. Различните системи на писмена комуникация отговарят на новопоявилите се нужди.
Системата на ръкописа цели главно да зафиксира авторовата мисъл. Появата на печатарството се свързва с възраждането на търговския капитал в края на средновековието, с напредъка на буржоазията, с увеличаване броя на университетите и на читателите.
Системата на непериодичния печат се заражда от увеличаването броя на читателите вследствие бързия напредък в процеса на ограмотяване; системата на периодичния печат отговаря на нуждата от предаването на новини или, както се казва днес, на информация; системата на аудиовизуалните средства за информация, където на писмеността е отредено ограничено място, се стреми да възстанови пряко източника на информация в сетивното поле на получателя й с основната цел пестенето на време; системата на писмеността в информатиката е свързана с компютъра и с изкуствения интелект, които визират усъвършенстването на умствените способности.
Освен печатните издания, в труда и бита на хората все по-важно място заемат телевизията и компютърният екран, текстообработващите технологии, компактдискът, телефонът и другите приложения на електрониката.
Наред с “класическата” универсална библиотека – памет на човечеството, се изграждат изчерпателни бази-данни, достъпът до които е възможен за всеки, навсякъде по света, по всяко време. Над образа на печатните Хималаи, състоящи се от милиарди издания, създавани от векове и стотици поколения, се издига сянката на хипертекста – огромен, непрестанно попълващ се, с възможности за преправяне и ликвидация на ненужното. А в тези условия все по-трудно става да се предвидят насоките на бъдещата история на книгата в един свят, изправен пред радикални промени в традиционните писмени форми. Когато техниките или формите претърпяват във времето основни промени, такива като тази от свитък към кодекс или от ръкописна към печатна книга, или от печатане към онлайн издание, сам по себе си текстът може да е същият, но неговото възприемане от читателите е твърде различно.
В резултат на електронното издаване книгата се превръща в “съдържание”, което включва стил на автора, в движещи се картини, анимация, аудиоклипове и други. Съдържанието е удобно и лесно за възприемане. Не бива да се забравя обаче, че когато книгата се превръща в “съдържание” тя губи своето значение, а идеята за читателя, внушена от съдържанието, става неубедителна.
1. Същност.
Електронните книги (e-book) са компютърни версии на книги, предоставени на читателя в цифров формат като компютърни файлове и могат да бъдат четени от всички видове компютри, както и от специално конструирани устройства за четене. В някои случаи, специализираното устройство за четене на електронни книги наричат също e-book. E-books са подобни на печатните си аналози, но са и уникални, тъй като могат да съдържат в себе си аудио, видео и всевъзможни хипервръзки.
Електронните книги могат да бъдат сваляни (downloading) от Интернет или да се получават чрез електронната поща като прикачени файлове, или да се купят от книжарниците. В най-опростеният си вид, електронната книга съответства точно на печатната си версия. Тя има корица, заглавна страница, ISBN, сведения за авторско право, за нейния редактор и издател, както и нейния автор.
Електронното форматиране не само намалява разходите за изграждане на книгохранилища и евентуалeн транспорт, но и намалява възможността от “изчезване на отделни страници на книгите” или “физическото им изхабяване”. E-books дават и известна свобода на писателите и издателите и създават условия за по-лесни маркетинг и разпространение. Отпада необходимостта от хартия и печат. Електронната книга в най-широкия смисъл съдържа същото количество информация като стандартната печатна книга, но в дигитален формат.
Може да се ползва посредством интернет, CD или друго устройство. Днес всичко създавано и съществувало в печатен вариант може да бъде публикувано и намерено в Мрежата - части от книги, цели произведения, литература, проза, поезия, романи, специализирана научна литература, детски приказки, речници, справочници, енциклопедии, наръчници, атласи, сборници и други – всичко. Цели библиотеки съществуват в електронен вариант, създават се специални книжарници за продажба на електронни книги, сайтове ги публикуват за свободно или платено ползване. Обикновенно печатните файлове биват сканирани, снимани или препечатвани на електронно устройство, за да бъдат пригодени за онлайн публикация.
Публикуваните за първи път електронни книги се създават със специални софтуерни програми, които могат да се намерят както в платен вариант, така и безплатно. В световен мащаб се създават цели онлайн хранилища за електронни книги. Някои от тях предоставят безплатно ползване, други платено. Някои публикуват книги, които вече са имали поне една публикация в печатен вариант, други дават възможност за публикация на непубликувани никъде и под никаква форма досега произведения.
2. Възникване и развитие на електронната книга
Идеята за създаване на електронни книги съществува още от средата на миналия век. През далечната 1945 година съветникът на Х. Труман, д-р Ваневар Буш (футурист, смятан за откривател на идеята за хипертекста) заговаря за устройства позволяващи да се съхраняват, обработват и предават книги, записи, съобщения и други подобни. Проектираната от него система Memex с големината на съвременно бюро, е по същество първата електронна книга. Представлява система за мрежово разпространение на информация, но остава нереализирана. Съществува само като идея до 1968г., когато се смята, че е поставено началото на електронното издателско дело.
Това начало се свързва с името на Тед Нелсън, който въвежда за първи път термина – хипертекст, който впоследствие става основен формат за съхраняване на електронни текстове в Интернет.
През същата 1968 година Алан Кей и неговите колеги от Xerox's Palo Alto - Изследователски център в Калифорния, разработват проект DynaBook - портативен, интерактивен компютър, изпълняващ ролята на книга. За съжаление, до първата търговска реализация на тази концепция не се стигнало. Трябвало да изминат още цели 20 години, през което време Алан Кей работи първо в Изследователския ценър на Xerox в Пало Алто, а по-късно и в Apple, и именно в Apple Newton MessagePad се реализира идеята му и се появява първият в света “портативен цифров асистент” – PDA.
Най-старият и най-голям проект за публикуване и безплатно ползване на цели книги в електронен вариант е проектът, символично наречен „Гутенберг”. Към момента той съдържа 20,000 книжни заглавия за свободно ползване от читателите. Основателят на проекта Майкъл Харт през 1971 г. създава т.нар. е-Книга (eBook) и днес продължава да създава електронни книги и свързани с тях технологии. През 1994 г. Пиетро ди Мичели създава първите страници на онлайн-проекта „Гутенберг”. Сайтът се изгражда и попълва основно от многобройни доброволци и няма комерсиални цели. В него не се публикуват рекламни материли, защитени от авторско право или с незаконно съдържания материали, както и непубликувани книги. Проектът се стреми да ги направи максимално достъпни, дълготрайни и в свободен формат, така че да могат да се ползват на всеки компютър.
През 1981 г. известният Тед Нелсън създава групата Xanadu, която планира да се занимава с т.нар. подключена (свързана) литература (connected literature) – т.е., с това с което днес се занимават фирмите продавачи на електронни книги.
През 1984 г. се появява първото он-лайн списание FSFnet, в което се публикуват художествени произведения – кратки фантастични и фентъзни разкази.
През 1986 г. Franklin Electronic Publishers пуска на пазара портативно устройство, съдържащо електронен речник с възможност да показва на екрана си текст само от един ред, а през 1991 г. фирмата предлага устройството заредено с електронната Библия, но този път текстът на екрана е от четири реда.
През 1990 година фирмата Voyager пуска на пазара първата електронна книга, която може да се чете с помощта на персонален компютър. Но и тогава, а и след това, книгите записани на дискети не са били търсени. Единствено продаваеми се оказали записите върху CD ROM на големи енциклопедии.
Нов етап в развитието на електронните книги започва с бурното развитие на Интернет и внедряването на езика HTML, а същинският подем в тяхното развитие настъпва след пускането в производство на портативните gadgets устройства, позволяващи пълноценно да се възпроизвеждат текстове върху течнокристален екран.
През октомври 1995 г. Джим Сакс и Том Померой създават фирма Soft-Book , чрез която си поставили за цел да усъвършенстват идеята за концептуална електронна книга. Приблизително след около една година, Мартин Еберхард и Марк Тарпеннинг решават да създадат “книга за всичките книги”. Решили да я нарекат “Pocketbook”. Много скоро Марк предложил името са се смени та Rocket eBook, което останало и до днес.
През 1995 г. Даниел Мунян основава фирмата Everybook, Inc. Притежател е на американски патент № 5761485 за двуекранна електронно-книжна система, защитен в 35 страни по света.
През октомври 1998 г. в Америка почти едновременно, са били пуснати в продажба две устройства, които в пълния смисъл на думата могат да бъдат наречени електронни книги. Това са устройствата: RocketeBook и SoftBook. Почти не посредствено след тях се появява и Everybook.
Днес са известни два типа електронни книги. Първият тип – това са книги с един екран – дисплей и ще ги наречем книги от планшетен тип (Plate eBook). Вторият – това са книги с два екрана. Тях ще наречем книги от двуекранен тип (Twoscreen eBook). Реално съществуващите днес електронни книги RocketeBook и SoftBook се отнасят към планшетния тип, а EveryBook – към книгите от двуекранния тип.
В началото на 90-те години на XX в. SONY разработва своето устройство Data Discman. Това устройство е известно под името ElectronicBook Player и служи за прослушване на аудио компакт дискове и за четене на CD дискове с текстова информация. Критикувано за своите малки размери на екрана, ниската резолюзия на текста в екрана и ограничените мултимедийни възможности, през 1992 г. то е заменено с устройството BOOKMAN, което използва информация, съхранявана в специален блок. На SONY принадлежи патентът за електронната книга от типа Twoscreen eBook.
С цел активизиране навлизането в пазара на електронните книги, през 1999 г. в Япония е създаден «Electronic Book Consortium», обединяващ 145 фирми от различен профил. Участие вземат освен производителите на електроника и комуникационни устройства, а и големите книжарници и издателства. Консорциума обявява, че на книгите ще бъдат представени чрез графичния формат EBJ, като изображения. От една страна това ще оправдае специфичната японска писменост и ще намали разходите при цифровизацията на страниците на печатните книги. От друга страна, обаче, използването на графичен формат изисква по-голяма памет за съхраняването на книгите. По данни на Консорциума за един средно голям роман ще са необходими около 16 Мб памет. Опитните образци на електронна книга са изготвени от фирмата Sharp. В качеството на дисплей е използван 7-инчов черно-бял LCDекран с разрешителна характеристика 1024х768. Планира се книгите да се записват на миниатюрен двуинчов диск с обем 40 Мб.
Електронни книги се създават и в някои западноеврепейски държави като Франция, Италия и др.
Не е по-назад и Русия. През 1998 г. московският изобретател В.К. Власов е получил патент за “устройство за четене на електронни книги тип Twoscreem”.
През 2000 г. аналогични устройства се създадоха в Южна Корея и Китай.
3. Предимства и недостатъци на електронната книга
3.1. Сред предимствата на електронната книга, които я правят привлекателна за съвременния човек, са следните:
3.1.1. Възможност за безплатен достъп до произведения от цял свят.
3.1.2. Покупката на електронна книга или части от нея става много лесно и бързо.
3.1.3. Незабавна доставка.
3.1.4. Книгите могат да се актуализират и свалят от Интернет по всяко време. Електронните книги са в състояние да предлагат най-новата и най-последната информация.
3.1.5. Много електронни книги днес се продават с бонуси, което не е възможно с печатните книги.
3.1.6. Електронните книги заемат по-малко място – няма нужда от стая или библиотека, всичко се съхранява на личния компютър.
3.1.7. Безплатните версии на електронните книги са по-лесно достъпни от всяка точка на света – не е нужно да се пренасят, нужна е само връзка с мрежата.
3.1.8. Електронните книги са по-лесно преносими – огромно количество информация може да бъде пренесено на диск, с лаптоп или друго устройство.
3.1.9. С развитието на днешните технологии електронните книги могат да се ползват навсякъде – в автобуса, влака, самолета, колата.
3.1.10. Електронните книги могат да се съхраняват по-лесно и имат по-дълъг живот от печатните.
3.1.11. Електронните книги могат да имат линкове към други книги или места в мрежата. Много книги са свързани и с други опции – приложени речници, анотации, отбелязвания и пр.
3.1.12. В електронната книга може да се търси по-лесно – зададени са многобройни критерии, по които може да се търси определена дума, абзац, име и т.н.
3.1.13. Електронните книги могат да бъдат интерактивни – да съдържат аудио, видео и мултимедия, която да подкрепя идеите на автора.
3.1.14. При електронните книги липсват разходи по пакетиране и превозване/превозване.
3.1.15. Електронните книги могат да имат и опция за разпечатване.
3.1.16. Персонализация – избора на големина на буквите и осветяване на фона.
3.1.17. Може да се чете в тъмното.
3.1.18. Отгръщането на страниците става само е един бутон.
3.1.19. Възможност за лесно публикуване на собствени произведения. Електронните книги могат да бъдат създавани с безплатни софтуери или специализирани платени програми. От гледна точка на авторите онлайн публикуването е най-подходящо за никому неизвестните автори, които виждат в Интернет медиа, в която издателската суета е почти освободена от разходи. Но без помощта на издатели, критици и книготърговци рискуват да се потопят и да потънат в мрежата анонимно. Авторите на бестселъри обаче, които вече са създали своя “марка за идентичност”, Интернет им осигурява бързо огромна публика.
3.1.20. Електронните книги са по-евтини от печатните. Тук отсъства и основното разходно перо при печатните книги – хартията!
3.2. Електронните книги имат и някои слабости и недостатъци, сред които:
3.2.1. Проблемът с авторските права и тяхното отдаване все още не е решен напълно. За да бъде електронната книга действително ефективна, тя трябва да e свободна за разпространение, а това означава, че авторските права са под заплаха. Намирането на компромис между интересите на автора и читателя е не само сложна задача, но поне засега и неразрешима.
3.2.2. Някои книги изискват специален софтуер.
3.2.3. За повечето онлайн покупки на електронни книги се изискват кредитни карти – понякога опасно, понякога невъзможно действие.
3.2.4. Често читатеите предпочитат да разпечатат електронна книга или част от нея, ако е по-дълга от три страници - от издадената в онлайн версия през месец юли миналата година книга Riding the Bullet на Стивън Кинг от Simon & Schuster, според оценки на LA Times са закупени повече от 500 000 екземпляра чрез Amazon.com и Barnes & Noble. Според Book Repor Network обаче само 1% от притежаващите книгата действително са я прочели. Издателят Simon & Schuster отрича данните и оповестява, че от маркетингова гледна точка книгата има небивал успех.
3.2.5. Четенето онлайн е вредно в сравнение с четенето на печатна книга.
3.2.6. Не можеш да опаковаш онлайн електронна книга и да я подариш.
3.2.7. Все още много книги нямат електронен вариант.
3.2.8. Електронната книга може и да е по-лесно достъпна, но:
• отнема малките удоволствия от допира до корицата
• от миризмата на чисто нова книга или антика, преминавала през десетки ръце, които са оставили от своята мъдрост, мисли и чувства
• подгъването на онова листче в книгата, където е най-любимата ти част
3.2.9. Проблем тук е и задълбочаването на т.нар. „криза на литературата”, свързано именно с появата на електронните книги и изобщо с развитието на технологиите.
3.2.10. Проблемът с тиража. По-точно – отсъствието на този проблем. От една страна книгата се тиражира без допълнителни средства, а от друга, не се знае от кого и колко пъти се тиражира
4. Файлови формати
4.1. Освен форматите lit и PDF, при създаването и четенето на електронни книги, се използват и формати като HTML, RTF, Palm OS, Windows CE и др. Програмното осигуряване най-често е безплатно и лесно може да бъде изтеглено (downloading) от Интернет. Основните предимства на програмното осигуряване (ПО) за четене на електронни книги са:
– много добро качество за четене на електронни книги върху екран.
– библиотечен мениджмънт на електронните книги.
– отбелязване върху електронната книга на мястото до което тя е прочетена
– възможност за анотиране.
– настройка на размера на шрифтове.
– възможност за търсене по дума или по фраза.
Всяка фирма, създаваща програмно осигуряване, предоставя и електронни книги на своя сайт. Има и фирми, които предоставят ПО на желаещите да създадат електронни книги.
4.2. Кратко описание на най-често използваните формати:
– DOC файлове се четат чрез Microsoft Word или WordPad.
– HTML файловете се четат чрез браузерите за работа с Интернет като Internet Explorer, Netscape Communication, Opera и др., които са безплатно сваляеми от Интернет. HTML файловете са съвместими с устройството за четене на книги Rocket eBook™.
– LIT файлове се четат с помощта на Microsoft Reader.
– OeB е формат на Open eBook Standard.
– PDF файловете се четат чрез Acrobat Reader или Adobe E-Book Reader. И двата се предоставят безплатно както от сайта на Adobe, така и от много други места, където се работи с такива файлове.
– PRC файлове са съвместми с операционните системи Palm.
– RTF се разглежда като “универсален” файлов формат, тъй като се ползва от текстовите редактори както на PCs, така и от Macs. Четенето им може да стане и с WordPad.
– TXT файлове – това са ASCII файлове. За четенето им е необходим Windows или DOS.
– WinCE файлове са предназначени за преносимите компютри. В тях се използва Windows CE-базирани компютърни помощници (PDA) и Palm PCs.
– WPD се четат с програмата Word Perfect™ на фирма Corel.
– DjVu файлове се четат от програмата WinDjView. Това е сравнително отскоро популярен формат, много удобен за представяне на сканирани книги, статии и др.
Съществуват и други формати, чието разнообразие е доста голямо и то в някои случаи създава проблеми. С най-широко разпространение се ползва форматът HTML, т.е. този формат който се чете от браузерите при работа с Интернет (Internet Explorer или Netscape Communications). Повечето програми за четене на електронни книги са съвместми с HTML. Сравнително нов програмен език е XML използван в създаването на електронни книги и електронни библиотеки.
4.3. Стандартизация на форматите
Многообразието на формати налага утвърждаването на единни стандарти в електронното книгоиздаване. През 1986 г. е създаден международен стандарт за електронно публикуване в Интернет, наречен SGML (Standard Generalized Markup Language). Благодарение на него уеб-базираните документи могат да се обменят безпрепятствено. Стандартите в електронното издателство са от голямо значение за развитието на пазара на електронните книги. При покупката на електронна книга се задава въпросът каква платформа е необходима за нейното четене. Някои издатели подготвят електронните книги за няколко или за всичките формати, но други ги предоставят само в един единствен формат. При тази ситуация, читателят трябва да има готовност (техническа и програмна) за четене на всички съществуващи формати. Създаденият стандарт за електронни книги OEB (Open E-Book) е изграден върху платформата XML (eXtensible Markup Language), тъй като тя разполага с добре дефинирани правила за синтаксис на документите, намалява разходите при тяхното изграждане и несъвместимостта между отделните системи. XML позволява разширяемост, тъй като не е свързан към определен специфичен набор от елементи. Това позволява интернационализация и възможности за подобряване на представянето на електронните документи. Устройствата за четене на електронни книги както в програмно, така и в техническо отношение, се развиват в две различни направления. Едното се опира на набор от команди, извлечени като подмножество от HTML/XML, което дава възможност за записване на текст и ограничен набор от мултимедийни компоненти. Върху тази платформа е изграден стандартът OEB. Това направление (вж. www.openebook.org) се поддържа от много фирми в т.ч. и от Microsoft. Много от електронните книги, излезли на пазара, се изграждат върху определени поднабори от HTML (но не всякога напълно еднакви) и това води до задоволително стандартизиране на устройствата за четене. Проблемите, които съществуват тук, са известни ограничения при използването на допълнителни символи (например ползването на нелатински букви, което е важно при представяне на научни работи, особено при представяне на математически формули и изрази). Другият път е използването на Adobe PDF, който работи на ниво изображение на страница. Тази линия се поддържа от няколко фирми и действително има някои сериозни предимства. Ползването на този формат позволява компютеризацията на печатните текстове да се осъществява по-лесно и по евтино. Тъй като в основата си програмата обхваща изображенията като цели части, тя е удобна при работа с всякакъв вид символи (в това число със символи от китайски, японски, арабски и други езици и при наличие на картини и графики). Особено удобна е при компютеризация на стари книги. Предполага се, че тези две направления ще продължат да съществуват независимо от противоречията между тях. Вече съществуват технологии, даващи възможности за конвертиране на форматите от едното направление в другото. Румънската фирма SOFTWIN (www.softwin.ro) създаде програмно осигуряване, което позволява конвертирането от кой да е изходен формат (DOC, XLS, PDF, QXD) в който и да е формат на електронните книги (HTML(IE 5.5), HTML(NS 6), OeB 1.0.1, OeB netLibrary, OeB Bayker&Taylor, MS Reader (LIT), Adobe eBook Reader (AER), Gemstar и др.). На уебстраницата www.intuitext.com.freetest.html всеки може да направи опит за конвертиране на текст от единия в другия формат.
Използвана литература:
1. ТОДОРОВ, Т.К. Електронни книги. - Велико Търново:Астарта,2003. – 165с.
2. ГЕРГОВА, А. и др. История на книгата : Книгата в Историята. – София : УИ “Св. Климент Охридски”
3. ГУЛЕНОВА, М. и др. Веднъж дигитализирана, една книга никога няма да бъде изчерпана. – Медиа свят, бр. 6, с. 34
4. THE PROJECT GUTENBERG WIKI http://www.gutenberg.org/wiki/Main_Page
1. http://bg.wikipedia.org/

hot_girlll
01-02-2009, 18:21
...

Tedi4ka
01-03-2009, 13:21
Търся есе на една от следните теми:
1.Що е щастие и достъпно ли е то за всички?
2.Когато човек е щастлив той е добър, но не винаги добрите хора са щастливи
3."Щастлив човек" - по какъв повод сте произнасяли тази фраза?
Ще съм благодарна ако някой ми помогне :)


Ето ти по третата:

Когато човек е щастлив
той е добър.Но не винаги добрите хора са щастливи.
/ Оскар Уайлд /

Какво всъщност е щастието?Достижимо
ли е то?За мен това е дилемата на живо-та.Да избереш пътя между доброто и злото,значи ли че избираш между щастието и нещастието?За мен да си добър не означава да бъдеш и щастлив.
Добротата човек я носи в себе си ,докато щастието е удоволетвореността от полу-ченото от живота.Но най-важното нещо,
което носи това усещане е любовта.
Често срещам добри хора,но рядко
щастливи.А когато видя на улицата чо-
век с усмивка на лицето,а той подритне
бедния просяк,за да не изцапа костюма му, разбирам колко заблудени хора има.
Такива хора са духовно обезценени и изгубени из ласкавия си свят ,непритежа-ващи обаче най-ценните нещата на този
свят.Скъпите коли,маркови дрехи и парфюми се обезмислят,ако няма любов.Истинското щастие не се измерва в материални блага и големия брой приятели.Единстеното необходимо е чо-
век да има здраве и неколцина приятели,
които да го обичат и подкрепят в тежките
моменти.А това може да го притежава само човек с благородо сърце,умеещ да цени възвишаните неща на този свят.
Добряците свикнали да живеят непри-тенциозен живот понякога се увличат
по фалша и суетата,несаумяващи да разберат,че тези които са за завиждане са всъщност те.Парите не могат да купят съкровищата заключени в благо- родното – здраве,любов, човечност,
съвест,спокойствие . Пътешествието на плаващите по реката на ”блясъка” също си има своя край.Край ,който не значи, че те ще слезнат от своя кораб на лук- са и фалша.Те няма да изчезнат,но ще изчезне заблудата,че този свят непоз- наващ искреност,непотправеност и любов ,може да направи някого
щастлив.Те винаги ще останат осъдени да не познаят “простичкия“живот,в кой -то и най-малките неща носят щастие.
За да бъде щастлив човек ,той трябва да има огромно сърце пълно с много любов.Трябва да умее да цени себе си и малките неща в живота,носещи усе-
щането за пълноценост.За мен щас- тието е една непрестанна борба и когато кажеш “аз съм щастлив” ,значи си изгубил нишата на живота.

_summer_girl_
01-03-2009, 14:24
може лиии Образа на Хора в Антигона???СПЕШНОООО :( :( :( :( :(

Tedi4ka
01-03-2009, 14:29
ако намериш нещо в помагало дай линк и ще ти го изтегля :)

SkyEatsAirplane
01-03-2009, 14:49
http://zamunda.pomagalo.com/download/11569/?search=731605
ще ми спасиш живота

_summer_girl_
01-03-2009, 17:09
ако намериш нещо в помагало дай линк и ще ти го изтегля :)
http://download.pomagalo.com/76767/komentar+vyrhu+monologa+na+antigona+ot+v+epizod+na +tragediyata+antigona+ot+sofokyl/?search=7674267 ...маиии товаа...

Tedi4ka
01-03-2009, 18:55
Заповядай:

Коментар върху монолога на Антигона от ІV епизод на трагедията „Антигона” от Софокъл


След перипетиите и сблъсъците, пред които Софокъл е изправил своите герои в развитието на действието, финалният монолог на Антигона е заключителният акорд, даващ представа за прекрасния образ на девойката. Всички качества, на които зрителят се е възхищавал, следвайки трагичните усилия на героинята да остане вярна на себе си и на своя човешки и нравствен дълг, тук са разкрити в цялата им пълнота и величие.
Антигона поема своя тежък жребий. Нейният трагичен плач внася забавяне на действието, но той хвърля и нова светлина върху героите и върху конфликтите. Девойката, която толкова смело и непреклонно е защитавала принципите си и правото си да почита неписаните човешки закони, сега оплаква рано погубения си живот:
О гроб, чертог мой брачен, мое жилище
подземно, вечен мой пазач! Отивам аз
при скъпите си, от които толкова
сред мъртвите прибрала е Ферсефаса!
Последна слизам – най-злочеста клетница,
преди да са изтекли още дните ми.
Реакцията на девойката е напълно естествена и с нищо не помрачава нейния силен характер. Страданието по неизживените дни, по загиващата младост, по хилядите мечти, които никога няма да се осъществят, е най-човешкото и нормално поведение на отиващата на смърт героиня. Животът е най-висшият дар, който човек има и неговата загуба винаги носи скръб и болка. Нещастието, което Антигона преживява, всъщност я издига още повече в очите на зрителя, защото така се разкрива не само непримиримият дух на девойката, но е нейното любящо и нежно сърце. Сълзите, които са израз на слабост, в очите на Антигона са още един знак за нейната твърдост, защото въпреки страданието си тя не отстъпва от своите принципи и не съжалява за своята постъпка. Това още веднъж я противопоставя на суровия и бездушен тиранин, който я осъжда на смърт.плачът на героинята е естествен и в него се разкриват и дълбочината на чувствата й към родния брат и отговорността, която носи пред живите и мъртвите близки.
И днес понеже твоя труп
погребах, Полиник, пострадах толкова.
Достойно те почетох според умните.
Убедена, че е постъпила правилно, Атнигона поема пътя към смъртта жалейки неизживяната си младост, но не съжалявайки за това, което е сторила, тъй като се е подчинявала на по-висши закони от тези на тиранина Креон. Съзнанието, че не е изменила на своя човешки и сестрински дълг пред мъртвия брат, й дава сили да превъзмогне болката и скръбта. Девойката е осъзнала една от вечните истини – че в смъртта всички са равни и заслужават еднакво отношение.
Какъв закон божествен съм пристъпила?
Защо да гледам още аз, злочестата,
небето и кого да моля, щом като
чрез благочестен труд добих безчестие?
В този последен монолог особено силно е разкрит трагизмът на образа, но и неговата героичност. Въпреки, че я очаква ненавременна смърт, въпреки, че е наказана, защото е спазила истинските човешки закони, в плача на Антигона няма нито за миг съжаление, няма отчаяние, нито покорство и примирение. Пред смъртта тазе крехка девойка проявява същата сила и твърдост, каквато преди това е проявявала в споровете с Креон, защитавайки правото на своето сърце.

SkyEatsAirplane
01-03-2009, 20:43
http://download.pomagalo.com/32250/kolkoto+poveche+davam+tolkova+poveche+poluchavam/ тази може ли:(

Tedi4ka
01-03-2009, 22:44
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ДАВАМ,ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ПОЛУЧАВАМ!


Замисляли сме се,че всичко на този свят се плаща?Всяко едно нещо,за да го получим,трябва да положим необходимия труд.
Няма безплатни неща.Ние сме хора,живеем сред хора,всеки иска нещо,но колко е склонен да даде?Винаги ни се иска да получим нещо,но да не заплатим за него-било то с труд или нещо друго.Едни дават повече,други дават по-малко,а трети само искат.Не може само да се иска,но какво да се прави-живот,иди го разбери.Не може всички да сме еднакви,всеки има свой морал,свой начин на разсъждение,своя личност.Както е казано в народната поговорка ''Вълкът кожата си мени,но нрава-не''.Всички хора се раждат еднакви,малки,крехки,безза итни,нуждаещи се от грижи.Независимо от цвета на кожата,всички сме хора,имаме еднакво устроен организъм и с течение на времето,ние порастваме,оформя се нашата личност,оформя се нашият характер,единствен и неповторм.Животът е една постоянна въртележка,която се върти без спир.Да можеш да даваш,означава да си надминал ''летвата'' на своята личност.Както е казал Христос ''Давай,но очаквай да получиш нищо''.Любовта-това чувсто,което само иска ли,иска само да даваш,а дали ще получиш,зависи от човека на когото даваш,дали и той е способен да дава повече от колкото може да има.Любовта е много трудно чувство,то е като растение,трябва постоянно да отлгеждаш,да го поливаш,да го пръскаш,да го ториш,с една дума всичко необходимо на едно растение за да расте нормално.А предполагам всички знаем,като не се грижиш за цветето-то умира.Така е и с любовта,трябва постоянно да даваш,за да имаш,колкото повече даваш,толкова повече получаваш.Да деш живот или да спасиш живот,също е една не лека задача в нашия житейски земен път.Всяко семейство полага огромни усилия за да отгледа детето си,родителите дават,дават и накрая,когато тяхната рожба порасне,те получават,неговата обич.Тогава идва момента,когато те започват да получават.Във всяка една частица на този свят,има и нещо лошо.Понеже ако светът беше,изграден само от добрини,той не би бил интересен.Из между милярдите хора на тази палнета,не всички могат да дават.Има хора,които само ''попиват''.Понякога когато съм из между такива хора,които само искат и вземат,без да дават,ми става много гадно.Тези хора не познават сладкото чувсто,да даваш.Тези хора са се вкопчили в една цикличност,засмукваща ги все повече и повече.Според тях това е редно.За тях е нужно те да са добре,без да ги интересува за другите.Аз лично отбягвам такива хора,понеже покрай тях,няма да ми се случи нищо хубаво.Но не можем да съдим някой,само защото е научен да иска,а да не дава.Все пак всеки има право да бъде такъв какъвто си иска.Когато се раздаваш,когато бъдеш добър,всички ти дават,всички са добри с теб.Правилно ли е само да даваме,а да не взимаме?Хората който са склонни да дават ,,не говоря само за пари,а за подкрепа,любов,приятелство и др.'' получават без да искат.Всяко едно добро се заплаща.За съжаление добрите хора са малко и на изчезване.И само ние хората,истинските хора,можем да спасим този изчезващ вид,като самите ние станем по-добри.Когато полагаш усилия да запазиш едно приятелство или връзка,не след дълго време,ще ти бъдеш възнаграден.Когато даваме,всъщност ние се издигаме все по-нагоре в духовното на нашия земен живот.В крайна сметка нали един ден,когато настъпи времето да напуснем земното си тяло и да се принесем към друга по висша форма на живот,трябва да можем да кажем ,,ето аз дадох всичко от себе си,за да са добре хората,които ценя и обичам'',нали след като идем на оня сват,трябва да има кой да каже за нас ,,е,той бе добър човек,много се раздаваше''.За това в живота колкото повече даваш,толкова повече получаваш.Рано или късно,всяко едно добро дело,ще бъде двойно отблагодарено!,,Когато даваш-получаваш'' е казала Клеопатра.

SkyEatsAirplane
01-04-2009, 13:10
Благодаря много! :)

Tedi4ka
01-04-2009, 13:42
Няма проблем :)

didonsbn
01-04-2009, 15:45
моля за ето тази http://zamunda.pomagalo.com/download/3343/ ам мерси много предварително (sun)

Tedi4ka
01-04-2009, 16:01
моля за ето тази http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/3343/ ам мерси много предварително (sun)

Хамлет - Трагизмът на ренесансовата личност

Западноевропейският ренесанс бележи в своето развитие два периода - първия - период на светли надежди, на раждане и утвърждаване на хуманистичния идеал,
на вяра в човека и неговите качества и възможности да преобрази и хармонизира света, и втория, наречен сполучливо "криза на хуманизма", характеризиращ се
с разочарование и обезверяване на светлите умове, с липсата на перспектива за установяване на ред, хармония и висока нравственост.
Плод на тази песимистична епоха е трагедията на Шекспир "Хамлет".
Трагизмът на на главния герой - датския принц Хамлет, се поражда най-вече от жестокия сблъсък м/у ренесансовия идеал, чиито носител е той, и реалната
действителност, в която попада при завръщането си в Дания, в родния Елсинор. Външен израз на този конфликт е мотивът за лудостта, реализиран в
произведението чрез образите на самия Хамлет, а и на неговата любима Офелия.
Повод за завръщането на престолонаследника е смъртта на баща му и невероятно бързата женитба на майка му - овдовялата кралица. за неговия роден чичо -двор. След срещата и
разговора си с духа на стария крал, при който се изясняват причините, участниците и се очертават последствията от мерзкото убийство, извършено от настоящия
крал.
За ренесансовата личност човешкия живот е с особено висока цена и никой смъртен няма право да го отнема. Още повече - когато става дума за живота на
личност, олицетворение на ренесансовия идеал, какъвто за Хамлет е неговия баща. Точно него има предвид героят в монолога си за човека във II действие,
III сцена.
"Какво дивно създание е човекът! Колко благороден в разума си! Как безграничен по способности! По форма и движения - колко ясен и възхитителен!
Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си на бог! Красотата на света! Идеал на всичко живо!"
Израз на разочарованието от доскоро издиганата в култ човешка личност е обобщението на героя, че всичко това за него е "квинтесенция на праха", че
"друг такъв" едва ли вече ще срещне в живота си.
Трагичното разочарование на принца, произтичащо от предателството на приятелите от детството Розенкранц и Гилденстерн прераства в страдание от
поведението на неговата майка. Гертруда като че ли е забравила наскоро починалия си силно любящ съпруг. Тя е точно на мястото си в своя Елсинор -
свят на лиемерие братоубийство и пошлост, свят тъмница. В този свят непрекъснато търсят забавления и устройват шумни пирове, сякаш опитвайки се да потънат
в забрава, да заглушат гласа на съвестта, връщащ ги към истината.
Хамлет е безкрайно разочарован от своята майка. Отношението му към нея на моменти граничи с жестокост, но както сам казва героят - той е "от любов жесток".
С упреците си към Гертруда синът й като че ли опитва да накара нейната съвест да се разбунтува, да я поттикне към покаяние, за да се спаси от срама и от греха
на прелюбодеянието. Такава е целта на думите му особено в сцената с портретите.
Шанс за възвръщане към достойното човешко съществуване героят дава и на останалите герои - на Полонии чрез иронията и сарказма си към неговото
хамелеонство в прочутия диалог за формата на облаците, и на Офелия, сочейки й пътя към манастира...
Противоречиво е отношението на главния герой към любимата девойка. За нея той, отпътувалият преди време от Елсинор обичан и очакван момък, единственият,
с когото тя се вижда в сънищата и в мечтите си, е идеал за нравственост и красота. Виждайки промяната, настъпила в него, неможейки да си обясни причините,
които са я породили, Офелия е лишена от възможността да стане другар и съмишленик на Хамлет. Огромната й любов към него, отблъсквана всячески от принца,
кръвта на баща й, Полоний, ролята, която самата принудително поема в двореца, довеждат девойката до лудост. Еднакво трагична е нейната съдба с на съдбата
на Хамлет. Дори - още повече. Защото, докато той има възможност да действа, докато той вече е наясно с истинското лице на обществото и на събитията, Офелия,
възпитана по принципите на средновековната нравственост в подчинение на родителите и на по-висшестоящите, не е в състояние да достигне сама до истината.
Нейното полудяване и смъртта й всъщност са потвърждение на идеята, че в света на порока и насилието чистите, невинни личности нямат място. По този начин
Шекспир като че ли "спасява" своята героиня от страстите на Елсинор. Маската на лудостта е спасение и за самия Хамлет, тя му позволява да действа безнаказано,
а и му осигурява така необходимото време за размисъл и за вземане на така важното за героя решение по повод отмъщението.
Отлагайки кървавото отмъщение, за което се е заклел пред духа на баща си, Хамлет сякаш дава шанс и на самия себе си да остане ренесансова личност,
независимо от условията, в които е попаднал.
Героят многократно има възможност да отмъсти със смъртта на убиеца на своя баща, краля на Дания. Но кървавото отмъщение може да бъде цел само за
средновековния човек, какъвто Хамлет не е. Той иска възмездие, а не смърт. Ето защо, преди да посегне към меча, принцът използва оръжието на словото, на
театралното изкуство, което нанася по-дълбоки рани и носи по-пълно удовлетворение. Забележителни са неговите монолози и особено прочутият
"Да бъдеш или не...", в който героят като че ли, разсъждавайки за ценността и смисъла на човешкия живот, за пореден път утвърждава ренесансовия принцип за
висшата ценност, каквато е живота.
По време на сценичното действие много от героите намират своя край. В последните сцени на V действие театралната сцена е осеяна с трупове -
Лаерт, Клавдий, Гертруда, самия Хамлет.
Според естетите смъртта на носителя на прекрасното, на идеала, е висш израз на трагичното. И въпреки че Шекспир се опитва да завърши своята трагедия с
известен оптимизъм чрез оцеляването на единствения докрай останал верен на Хамлет и на ренесансовия идеал персонаж - Хорацио, зрителят не може да се
освободи от състраданието към трагичната участ на един от най-прекрасните образи в световната литература - принц Хамлет - потопен в скръб, облечен винаги в
черно, чийто светъл ренесансов свят е жестоко разбит при трагичния си конфликт с гнилия свят ма средновековна Дания.

Tedi4ka
01-04-2009, 16:02
моля за ето тази http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/3343/ ам мерси много предварително (sun)
Хамлет - Трагизмът на ренесансовата личност

Западноевропейският ренесанс бележи в своето развитие два периода - първия - период на светли надежди, на раждане и утвърждаване на хуманистичния идеал,
на вяра в човека и неговите качества и възможности да преобрази и хармонизира света, и втория, наречен сполучливо \"криза на хуманизма\", характеризиращ се
с разочарование и обезверяване на светлите умове, с липсата на перспектива за установяване на ред, хармония и висока нравственост.
Плод на тази песимистична епоха е трагедията на Шекспир \"Хамлет\".
Трагизмът на на главния герой - датския принц Хамлет, се поражда най-вече от жестокия сблъсък м/у ренесансовия идеал, чиито носител е той, и реалната
действителност, в която попада при завръщането си в Дания, в родния Елсинор. Външен израз на този конфликт е мотивът за лудостта, реализиран в
произведението чрез образите на самия Хамлет, а и на неговата любима Офелия.
Повод за завръщането на престолонаследника е смъртта на баща му и невероятно бързата женитба на майка му - овдовялата кралица. за неговия роден чичо -
новия крал Клавдий. Този факт обърква принца, разочарова го, но неговият поглед прониква още по-дълбоко в живота на Елсинорския двор. След срещата и
разговора си с духа на стария крал, при който се изясняват причините, участниците и се очертават последствията от мерзкото убийство, извършено от настоящия
крал.
За ренесансовата личност човешкия живот е с особено висока цена и никой смъртен няма право да го отнема. Още повече - когато става дума за живота на
личност, олицетворение на ренесансовия идеал, какъвто за Хамлет е неговия баща. Точно него има предвид героят в монолога си за човека във II действие,
III сцена.
\"Какво дивно създание е човекът! Колко благороден в разума си! Как безграничен по способности! По форма и движения - колко ясен и възхитителен!
Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си на бог! Красотата на света! Идеал на всичко живо!\"
Израз на разочарованието от доскоро издиганата в култ човешка личност е обобщението на героя, че всичко това за него е \"квинтесенция на праха\", че
\"друг такъв\" едва ли вече ще срещне в живота си.
Трагичното разочарование на принца, произтичащо от предателството на приятелите от детството Розенкранц и Гилденстерн прераства в страдание от
поведението на неговата майка. Гертруда като че ли е забравила наскоро починалия си силно любящ съпруг. Тя е точно на мястото си в своя Елсинор -
свят на лиемерие братоубийство и пошлост, свят тъмница. В този свят непрекъснато търсят забавления и устройват шумни пирове, сякаш опитвайки се да потънат
в забрава, да заглушат гласа на съвестта, връщащ ги към истината.
Хамлет е безкрайно разочарован от своята майка. Отношението му към нея на моменти граничи с жестокост, но както сам казва героят - той е \"от любов жесток\".
С упреците си към Гертруда синът й като че ли опитва да накара нейната съвест да се разбунтува, да я поттикне към покаяние, за да се спаси от срама и от греха
на прелюбодеянието. Такава е целта на думите му особено в сцената с портретите.
Шанс за възвръщане към достойното човешко съществуване героят дава и на останалите герои - на Полонии чрез иронията и сарказма си към неговото
хамелеонство в прочутия диалог за формата на облаците, и на Офелия, сочейки й пътя към манастира...
Противоречиво е отношението на главния герой към любимата девойка. За нея той, отпътувалият преди време от Елсинор обичан и очакван момък, единственият,
с когото тя се вижда в сънищата и в мечтите си, е идеал за нравственост и красота. Виждайки промяната, настъпила в него, неможейки да си обясни причините,
които са я породили, Офелия е лишена от възможността да стане другар и съмишленик на Хамлет. Огромната й любов към него, отблъсквана всячески от принца,
кръвта на баща й, Полоний, ролята, която самата принудително поема в двореца, довеждат девойката до лудост. Еднакво трагична е нейната съдба с на съдбата
на Хамлет. Дори - още повече. Защото, докато той има възможност да действа, докато той вече е наясно с истинското лице на обществото и на събитията, Офелия,
възпитана по принципите на средновековната нравственост в подчинение на родителите и на по-висшестоящите, не е в състояние да достигне сама до истината.
Нейното полудяване и смъртта й всъщност са потвърждение на идеята, че в света на порока и насилието чистите, невинни личности нямат място. По този начин
Шекспир като че ли \"спасява\" своята героиня от страстите на Елсинор. Маската на лудостта е спасение и за самия Хамлет, тя му позволява да действа безнаказано,
а и му осигурява така необходимото време за размисъл и за вземане на така важното за героя решение по повод отмъщението.
Отлагайки кървавото отмъщение, за което се е заклел пред духа на баща си, Хамлет сякаш дава шанс и на самия себе си да остане ренесансова личност,
независимо от условията, в които е попаднал.
Героят многократно има възможност да отмъсти със смъртта на убиеца на своя баща, краля на Дания. Но кървавото отмъщение може да бъде цел само за
средновековния човек, какъвто Хамлет не е. Той иска възмездие, а не смърт. Ето защо, преди да посегне към меча, принцът използва оръжието на словото, на
театралното изкуство, което нанася по-дълбоки рани и носи по-пълно удовлетворение. Забележителни са неговите монолози и особено прочутият
\"Да бъдеш или не...\", в който героят като че ли, разсъждавайки за ценността и смисъла на човешкия живот, за пореден път утвърждава ренесансовия принцип за
висшата ценност, каквато е живота.
По време на сценичното действие много от героите намират своя край. В последните сцени на V действие театралната сцена е осеяна с трупове -
Лаерт, Клавдий, Гертруда, самия Хамлет.
Според естетите смъртта на носителя на прекрасното, на идеала, е висш израз на трагичното. И въпреки че Шекспир се опитва да завърши своята трагедия с
известен оптимизъм чрез оцеляването на единствения докрай останал верен на Хамлет и на ренесансовия идеал персонаж - Хорацио, зрителят не може да се
освободи от състраданието към трагичната участ на един от най-прекрасните образи в световната литература - принц Хамлет - потопен в скръб, облечен винаги в
черно, чийто светъл ренесансов свят е жестоко разбит при трагичния си конфликт с гнилия свят ма средновековна Дания.

didonsbn
01-04-2009, 16:11
благодаря супер много :-) :grin:

Tedi4ka
01-04-2009, 16:12
благодаря супер много :-) :grin:

няма проблеми :-)

InnchetO
01-04-2009, 16:17
Ako moje towa

http://download.pomagalo.com/16690/smisylyt+na+jivota/?search=7707655

:)

Tedi4ka
01-04-2009, 16:29
Ako moje towa

http://download.http://www.teenproblem.net/school/16690/smisylyt+na+jivota/?search=7707655

:)

Всеки от нас е различен.Но на всички ни се налага да правим едно и също нещо всеки ден-да живеем.
Самият живот е грешка.Понякога го осъзнаваме.Но винаги е достатъчно късно.Човек се разкайва за грешките си.А ние хората често се разкайваме,че сме се родили.
Животът е предизвикателство.Посреща е го всеки ден.Но не можем да го победим.Затова понякога го отхвърляме.Затова се и самоубиваме.
Животът е подарък.Не го оценяваме.Отнемаме го от другите.Убиваме.
Животът е приключение.Страх ни е да го осъществим. Още никой не е излязъл жив от него.Не знаем какво ни очаква.А хората се плашат от неизвестността.
Животът е мъка.Никога не я преодоляваме напълно.Затова никой не забравя как се плаче.
Животът е дълг.Забравяме,че трябва да го изпълним.Вместо това постоянно мислим за себе си.Защо иначе съществува егоизмът?
Животът е игра.Играем я,без да сме научили правилата.Иначе не бихме наранявали останалите.Не бихме се чудили защо губим.
Животът е песен.Никой не е успял да напише текста.Защото не владеем езика на емоциите.Умеем само да ги изпитваме.Не и да ги контролираме.
Животът е възможност.Не знаем как да я използваме.И не си даваме сметка,колко ценна е в дейиствителност.А когато не взимаме живота насериозно,се оставяме течението да ни носи.Тогава съжаляваме.
Животът е пътешествие.Нямаме карта.Само едно сърце-компас.А то винаги сочи болката.Затова се чувстваме изгубени и объркани.Затова се опитваме да предначертаем пътя си.Но никой не се е научил да рисува бъдещето.
Животът е обещание.Не можем да го спазим.Защото един ден си отиваме.
Животът е любов.Опитваме се да я открием.А не разбираме,че тя трябва да намери нас.Тя е причината да съществуваме.Тя е и причината да страдаме.Бихме ли посвещавали иначе безброй книги на нея?
Животът е красота.Възхваляваме я.Ценим изкувството.Но и красотата умира.Цветята от картините например отдавна са увехнали.
Животът е истина.Не можем и не искаме да я осъзнаем.Защото избледнява пред лъжата.А тя е нашият начин да избгягаме от истината.
Животът е загадка.Искаме да я разрешим.Но нямаме достатъчно време.Мистерията е вечна.Това понятие го е имало и преди,съществува и днес.Но хората уви-са подвластни на времето и неспособни да разберат вечността.
Животът е цел.Поставяме си я.Макар че не можем да я постигнем.Но надеждата умира последна.Жалко,че все пак умира.
Животът е битка.Губим я.Защото времето не ни стига да я спечелим.Не съжаляваме ли,че не сме имали достатъчно време да постигнем целите си,когато си отиваме от този свят?
Животът е пиеса.Всеки си приписва и играе някаква роля.Малцина осъзнават че сме кукли на конци.Веднъж написан,сценарият не се променя от актьорите.И няма кой да го промени,освен анонимният сценарист.
Животът е знание.Учим се бързо.Прилагайки знанията си показваме,че нищо не сме научили.Уж се учим как да сложим край страданието.Но нали все още причиняваме болка на другите?
Смисълът на живота ни е да се научим как да го живеем.За нещастие умираме преди да сме разбрали как.Подигравка на съдбата,казваме ние.Но да живееш,значи да умреш.В противен случай вместо живот,бихме използвали понятието вечност.

InnchetO
01-04-2009, 16:35
Ako moje towa

http://download.http://www.teenproblem.net/school/16690/smisylyt+na+jivota/?search=7707655

:)

Всеки от нас е различен.Но на всички ни се налага да правим едно и също нещо всеки ден-да живеем.
Самият живот е грешка.Понякога го осъзнаваме.Но винаги е достатъчно късно.Човек се разкайва за грешките си.А ние хората често се разкайваме,че сме се родили.
Животът е предизвикателство.Посреща е го всеки ден.Но не можем да го победим.Затова понякога го отхвърляме.Затова се и самоубиваме.
Животът е подарък.Не го оценяваме.Отнемаме го от другите.Убиваме.
Животът е приключение.Страх ни е да го осъществим. Още никой не е излязъл жив от него.Не знаем какво ни очаква.А хората се плашат от неизвестността.
Животът е мъка.Никога не я преодоляваме напълно.Затова никой не забравя как се плаче.
Животът е дълг.Забравяме,че трябва да го изпълним.Вместо това постоянно мислим за себе си.Защо иначе съществува егоизмът?
Животът е игра.Играем я,без да сме научили правилата.Иначе не бихме наранявали останалите.Не бихме се чудили защо губим.
Животът е песен.Никой не е успял да напише текста.Защото не владеем езика на емоциите.Умеем само да ги изпитваме.Не и да ги контролираме.
Животът е възможност.Не знаем как да я използваме.И не си даваме сметка,колко ценна е в дейиствителност.А когато не взимаме живота насериозно,се оставяме течението да ни носи.Тогава съжаляваме.
Животът е пътешествие.Нямаме карта.Само едно сърце-компас.А то винаги сочи болката.Затова се чувстваме изгубени и объркани.Затова се опитваме да предначертаем пътя си.Но никой не се е научил да рисува бъдещето.
Животът е обещание.Не можем да го спазим.Защото един ден си отиваме.
Животът е любов.Опитваме се да я открием.А не разбираме,че тя трябва да намери нас.Тя е причината да съществуваме.Тя е и причината да страдаме.Бихме ли посвещавали иначе безброй книги на нея?
Животът е красота.Възхваляваме я.Ценим изкувството.Но и красотата умира.Цветята от картините например отдавна са увехнали.
Животът е истина.Не можем и не искаме да я осъзнаем.Защото избледнява пред лъжата.А тя е нашият начин да избгягаме от истината.
Животът е загадка.Искаме да я разрешим.Но нямаме достатъчно време.Мистерията е вечна.Това понятие го е имало и преди,съществува и днес.Но хората уви-са подвластни на времето и неспособни да разберат вечността.
Животът е цел.Поставяме си я.Макар че не можем да я постигнем.Но надеждата умира последна.Жалко,че все пак умира.
Животът е битка.Губим я.Защото времето не ни стига да я спечелим.Не съжаляваме ли,че не сме имали достатъчно време да постигнем целите си,когато си отиваме от този свят?
Животът е пиеса.Всеки си приписва и играе някаква роля.Малцина осъзнават че сме кукли на конци.Веднъж написан,сценарият не се променя от актьорите.И няма кой да го промени,освен анонимният сценарист.
Животът е знание.Учим се бързо.Прилагайки знанията си показваме,че нищо не сме научили.Уж се учим как да сложим край страданието.Но нали все още причиняваме болка на другите?
Смисълът на живота ни е да се научим как да го живеем.За нещастие умираме преди да сме разбрали как.Подигравка на съдбата,казваме ние.Но да живееш,значи да умреш.В противен случай вместо живот,бихме използвали понятието вечност.

mersi :-)

Tedi4ka
01-04-2009, 17:06
моля :) :-)

rashito0o
01-05-2009, 14:25
http://download.pomagalo.com/164196/hora+i+bogove+v+iliada/ ще може ли да ми го дръпнеш и да ми го пишеш на лична защото не си ги проверявам винаги темите мссс предварително :-) :-) :-)

anincenceto
01-05-2009, 16:22
Може малко да ви се стори че съм нахална но просто незнам кое да напиша :)
http://download.http://www.teenproblem.net/school/10663/santa+claus/
http://zamunda.pomagalo.com/download/196873/
http://zamunda.pomagalo.com/download/63867/

Трябва ми спешно ,ако някой може :) ще съм му много благодарна :-)

Tedi4ka
01-06-2009, 00:54
My Christmas


Hello! My name is Peter and I will tell you about the last Christmas I celebrated – where I spent it, when, who with, how and so on.
In Bulgaria, where I and my family live, Christmas is a public holiday and people do not go to work. The students also do not go to school.
All over the world Christmas is one of the most loved and esteemed holidays. And of course it is very famous. On this day people give presents to their families and friends.
So all over the world people are getting ready for it.
Yesterday mum and went out to buy what we need for the celebration. We bought the presents and a lovely pine-tree. I will decorate it on my one with a variety of toys, biscuits, twinkling lights and colour festoons. I will also put a beautiful Christmas wreath on the entrance door.
December 24. Christmas Eve has come. Except changing presents, people have a special dinner with their families, relatives and friends.
By tradition on Christmas Eve there should be at least seven (they can also be nine or eleven) different dishes – and all of them must be vegetarian.
For example in my house on the table there is a variety of seven different vegetarian dishes – stewed fruit and nuts, pickled cucumbers, popcorn, cabbage (or vine) leaves stuffed with rice and walnuts, pumpkin-pie and baked beans. On the table there is also a Christmas round loaf with a candle in its middle. In the loaf there is also a coin. This year my mother puts a silver-plated coin. I have won it from a raffle.
And on December 31. except a coin, mum puts “luck charms”. These are cornel buds – one bud for success, two buds for happiness and so on.
And so it’s time to turn the baking tin with the round loaf around… Oh! Yeah! Yippee! Ihave got the coin. I am lucky! This is the best Christmas I have eve celebrated.
I hope that the next Christmas celebration will be even better than this one!
I wish you Merry Christmas and a Happy New Year.


Динко Митков Щилиянов
VIII“Б”клас, №9

Tedi4ka
01-06-2009, 00:54
Коледа в моя град
Есе

Тази Коледа дойде неусетно в моя град. Огнено – жълтите есенни месеци преминаха бързо и, ето че отново дойдоха зимните празници.
За мен най-красивата гледка през змата е как снегът тихо пада и покрива улици, покриви, дървета… Всяка летяща снежинка дарява хората с усмивки и настроение. Дори възрастните се чувстват деца.
Градът също се подготвя за зимните празници. Улиците са озарени от разноцветна коледна светлина във формите на снежинки, звезди, елхички… Витрините на магазините също са различни- украсени с шарени гирлянди и бляскави играчки, които придават коледно настроение.
Лицата на хората греят от щастие. Всеки един от тях усеща коледния дух в себе си. Подготят се за празничната трапеза и размяна на подаръци. В сърцата им се възражда милосърдието и се включват в различни благотворителни идеи. В центъра на града сияа голяма коледна елха, украсена със стотици гирлянди, лампички и крахки играчки. През тихата вечер нейната хубост се вижда най-много. Цялата е обгърната от бляскава светлина и красота. Като че ли е събрала в себе си човешките мечти и пожелания. Тя е като светлина в тъмната нощ. Спираш се и занемял се любуваш на красотата й.
Домовете на хората също са украсени празнично. По прозорците на къщите се гонят примигващи, разноцветни светлинки. През коминчетата се издигат струики дим, носещи в себе си топлината и усещането за семеен празник.
Това е Коледата в моя град. Всичко около нас допринася за празничното усещане. Улиците, витрините, къщите, елхата са пременени до неузнаваемост. Хората са щастливи и нетърпеливи. Всички очакват с вълнение и трепет Коледната нощ.

dAiSy94
01-06-2009, 14:20
http://zamunda.pomagalo.com/download/20650/
ako може да ми го качите 10Х !!! :-) :-) :-) :-) :-) :-)

Tedi4ka
01-06-2009, 18:37
Биографични бележки

Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) (26.05.1885, Стара Загора - 6.10.1960, София).
Роден в семейство на потомствени учители и свещеници. От малък остава кръгъл сирак. Основно образование получава в родния си град, завършва търговска гимназия в Свищов (1903). Литературните му интереси се проявяват през ученическите години, но тласък за поетическа изява му дава срещата с Д. Подвързачов към края на 1903. По това време Лилиев е чиновник в старозагорската земеделска банка и е отпечатал само 2 пародии в сп. "Българан", подписани с инициали. През 1905-1906 следва 3 семестъра литература в Лозана, откъдето изпраща стихове в списанията "Ново общество" и "Демократически преглед". През 1907 е чиновник в Долна баня; запознава се с Д. Дебелянов, среща се за пръв път с Вл. Василев и Б. Пенев, с които е свързана творческата му съдба. През 1908-09 е учител в III мъжка гимназия в София. Заедно с Д. Дебелянов се радва на покровителството на Д. Подвързачов и на приятелството на млади поети, журналисти, художници от неговия артистичен кръг. Същата година в сп. "Съвременник", № 2, под стихотворението "An die Natur" ("Към природата") за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, измислен от редактора на списанието Г. Бакалов. През есента на 1909 Лилиев спечелва конкурс и заминава за Париж, където следва търговски науки със стипендия на Министерството на търговията. От Париж изпраща стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в списанията "Съвременник", "Оса", "Смях", "Наш живот", "Демократически преглед", "Съвременна мисъл" и др. В хумористичните издания се подписва с псевдонимите Одуванчик, Анонимус, Лилипут. Кореспонденцията на тримата поети е ценен документ за епохата и за равнището на епистоларната култура. През 1910 Лилиев е представен с 14 стихотворения в първата "Антология на българската поезия. От Вазова насам", съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. След завръщането си от Париж (лятото на 1912) е учител в търговската гимназия в Пловдив (1912-13) и в Свищов (1913-15). По време на Балканската война е граждански мобилизиран в Стара Загора. През 1914 участвува със стихове, преводи и критика във всяка от петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. "Звено". В I световна война е редник и кореспондент. След войната работи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в изд. на Ал. Паскалев, в Дирекцията по печата във Външното министерство, в различни редакции. Излиза в две издания (едно след друго) първата му книга "Птици в нощта". От началото на 1920 Вл. Василев започва да издава сп. "Златорог" и привлича Лилиев за съредактор и постоянен сътрудник. През 1921 заминава (заедно с проф. Н. Михов) за Виена и до септември 1924 работи последователно в големите библиотеки на Виена и Мюнхен върху подготовката на историческа библиография за българския стопански живот през вековете. В тези години стриктно изпълнява ангажиментите си към сп. "Златорог", като осигурява голяма част от чуждестранната кореспонденция на списанието. През 1922 излиза книгата му "Лунни петна" (наградена от Министерството на просвещението). От есента на 1924 до 1928 и от 1934 е драматург на Народния театър в София. След поемата си "Родина" (1925) в продължение на 9 години Лилиев не публикува нови стихове. Тази пауза е белязана с две важни събития в творческата му биография. В края на 1931 се появява антологичната му книга "Стихотворения", а през март 1934 в "Златорог" излиза цикълът "При морето'' - последните стихове, които поетът отпечатва приживе. Те са свързани с пребиваването му във Варна, където е преподавател по френски език (1932-1934) в Търговската академия. Цикълът предизвиква широк отзвук. Възприема се като поетическо възкресение и обновление, като нова стилистична ориентация на поета.
Като драматург в Нар. театър в София (1934-1960) Лилиев оставя трайни следи в българската театрална култура. Възражда и следва най-добрите традиции на театъра, положени от П. П. Славейков и П. К. Яворов. Присъствието му се оказва особено стимулиращо за развитието на бълг. драматургия. Привлича за каузата на театъра най-добрите български писатели и преводачи. Превежда за нуждите на репертоара огромна част от европейската класическа и съвременна драма: У. Шекспир ("Сън в лятна нощ", "Ромео и Жулиета", "Крал Лир"), Пиер Корней ("Сид"), М. Метерлинк ("Чудото на Св. Антоний"), Хуго фон Хофманстал ("Електра"), В. Юго ("Ернани"), Ал. Толстой ("Цар Феодор"), X. Ибсен ("Малкият Ейолф") и др. Името на поета е свързано с разцвета на българския театър през 30-те и 40-те г. След 1944 поезията на Лилиев е обречена на забрава и отрицание от страна на официалната литературна критика. Академик (1945); участвува активно в изданията на Института за литература при БАН.
От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на Българияя. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критичните полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм, с богатството на изобразително-изразните му средства, както и с изчерпването му като художествена система. Свързването на Лилиевата поезия със символизма, макар да има своите основания, ограничава нейното универсално значение за българската поезия, развила се в европейския контекст, но по свои самобитни пътища. Поезията на Лилиев е етап в преодоляването на езиковата съпротива, в усъвършенствуването на езика като материал за художествен изказ и естетическо превъплъщение. Опитът на европейския модернизъм и символизъм, богатата културна и литературна ерудиция на поета са вградени по такъв начин в лириката му, че тя представлява изключително постижение на българската литература, представя нова степен в културата на лиричното изразяване. Съвършенството и ефирността на лиричните образи в тази поезия са адекватен израз на авторовата съвършена нравственост и извисеност над материалния свят. Но заедно с това - разкривайки откровенията на една обречена на страдания човешка душа, тя внушава непреходни общочовешки ценности. Поезията на Лилиев е преведена на множество европейски езици, името му неизменно присъствува в европейските литературни речници и енциклопедии.

Тихата бащина стряха...
Тихата бащина стряха!
Тамо шумяха
някога тъмни лози;
своята тайна мълвяха,
сякаш не бяха,
сънни брези.

Вечер, в пустинни градини,
думи невинни
ронеше ясна луна.
Слушаха, ден не видели,
чисти и бели,
бели сърца, в тишина.

Още зори не зорили,
гаснем немили
с първите златни лъчи.
И сред пустиня безбрежна,
плаха и нежна,
моята песен звучи.

Небето е безумно синьо...

Небето е безумно синьо,
полето празнично звъни,
там моята душа ще мине
към неизвестни далнини.

Ще пръска времето забрава
над позлатените вълни
и моята душа ще плава
към неизвестни далнини.

А щом блянът на дух унесен
безбрежна есен осени,
тя ще издъхне като песен
над разлюлените вълни.

rashito0o
01-06-2009, 18:38
Може ли да ми изтеглиш и това : http://download.pomagalo.com/80157/modata+nachin+da+izrazish+sebe+si/ :-)

Tedi4ka
01-06-2009, 23:44
Може ли да ми изтеглиш и това : http://download.http://www.teenproblem.net/school/80157/modata+nachin+da+izrazish+sebe+si/ :-)

Изборат на личността в стихотворението "На прощаване"

Теза:
Бунтовникът тръгва по пътя на борбата. В своя избор той се раководи от две силни чувства:
гореща пламенна любов към род и родина и страстна умраза към робството и поробителя. Лирическия герой не трае да гледа как турчин беснее над бащино му огнище, защото е закърмен с патриотичен дух, смелос и самопожертвователство.

Аргументи:
1. Изповета на героя пред майката,която единствена може да приеме неговия избор.
2. Нетарпимостта към робството и робската участ на героя.
3. Желанието на бунтовника да се бори за свободата, защото носи, сърце мъжко юнажко.
4. Любовта към бащиното огнище,бащата,братята и любимата също са в основата избора на героя.
5. Изборът на бунтовника е бъпрос на чест и достойнство и е продиктуван от желанието да живее свободен.

Увот:
Цялата поезия на Ботев е доказателство за това, че той слива в едно живот и творчество. В произведенията поетът свързва с борбата за свобода а житеиският си път посвещава на поробеното отечество.

girl4eety
01-07-2009, 09:04
http://download.pomagalo.com/111714/prometeii+chovekolyubec+i+borec+sreshtu+tiraniyata +i+pravdata/
Плс който може да ми я изтегли, че ми е за утре

Anf3tamin4o
01-07-2009, 09:10
Прометей - човеколюбец и борец против тиранията и примирието с неправдата

Античността нарекла Есхил "баща на трагедията". Това почетно прозвище се оправдава не само от предимството, че живял преди Софокъл и Еврипид, а и защото в неговото творчество трагедията се превърнала от тържествена оратория в драма.
В пети век - века на гръцката класика - ценели Есхил за високата идейност и възвишената поетичност на неговия образен език,[1] който, естествено, тогава бил напълно разбираем. Особено показателна е оценката на консервативно настроения Аристофан. В комедията си "Жаби" той представил Есхил и Еврипид в спор за първенство. Бог Дионис слиза в царството на Плутон, за да изведе на земята своя любимец Еврипид. Там той изслушва техния спор за целите на трагическото изкуство и понеже аргументите на Есхил силно натежават в критическата везна на трагическия бог, той се отмята от своя любимец и вместо него тържествено извежда на земята Есхил.
Вековете не се съобразили с Аристофановата оценка. Скоро престанали да разбират Есхил и цялата популярност минала в блюдото на Еврипид. Много по-реален и психологичен, той намирал слушатели през цялата античност и във всички епохи на новото време, докато пантеизмът и универсалният дух на Есхиловата драма рядко намирали отклик в буржоазна Европа. Единствената активна форма, живяла в просветителския и романтичен век, бил "Прикованият Прометей". Наистина по-цялостно превъплъщение Есхил получил в музикалната драма на Вагнер. Но дори двадесети век, който натежал от култура, черпи безразборно сюжети от античността, избягва Есхил. Затова присъствието на Есхиловата "Орестия" в "Мухите" на Сартър е формално, то е по-скоро горделива литературна реминисценция, отколкото действително обръщане към древността на Есхиловата трагедия.
Истинският родител на атическата трагедия всъщност е атинската демокрация от края на шести и началото на пети век пр.н е. Новите обществени обстоятелства предизвикали превръщането на първобитното театрално представление в сериозна драма. От гледна точка на тази метаморфоза на обществените процеси в неповторимия феномен на атическата трагедия Есхил е носителят на необходимостта, геният- изразител, който се издигнал до високата задача. Сложният синтез на обществените тенденции успял да се осъществи благодарение на зрелостта на редица предходни театрални и литературни форми. Следователно причината за появата на атическата трагедия не е нито само в зрелостта им, нито само в тенденциите, които ги актуализирали, нито само в гения на Есхил, а в неповторимото общо действие на трите фактора.
Научната точност изисква да различаваме атическата трагедия като драма с висока идейна атмосфера и като театър. От гледна точка на предходните форми Есхиловата драма естествено завършва еволюцията на фолклорния театър и на сценичните достижения на няколко предходници. Затова обхващането й като литература не може да започне със самата нея.
Театърът дремел дълбоко в първобитния народен живот. Но там той бил миметическо действие, култ, не драма Първобитните се отнасяли по своеобразен начин активно към околния свят. Те вярвали, че редица магически действия насочват обстоятелствата в желана посока или предотвратяват катастрофа. Те вярвали, че ловът се облекчава и увенчава с успех, ако бъде представен предварително в ритуална игра. Така в дълбоката древност театърът съществувал като неделима съставка на магическото действие, в което преобличането[2 ] и представянето се вършели не с художествена, а с утилитарна цел. Театрални елементи съдържа и древният ритуал на оплакването, който откриваме изобразен върху антични съдове или описан в епическата поезия. Един заплаквач подема тъжния възглас, след него започват и другите. В облекчителния ритъм на оплакването могат да се разкажат заслугите на покойния. Това дало повод да се говори в науката за т.н. тренетичен[3] произход на трагедията.
Още по-силен бил театралният момент в култа на боговете и героите. В деня на празника адептите на култа представяли страданията и приключенията на честваното божество. Прочути били мистериите на богинята на плодородието Деметра, чествани в съседната на Атина Елевзина, родното място на Есхил. На празника представяли скитането на обезумялата от скръб богиня[4] след изчезването на любимата й дъщеря Кора, представяли вероятно помирението и благодарностите на Деметра към жителите на Елевзина, които я приели радушно, също как научила Триптолем да засява жито. В Делос представяли борбата на Аполон с питона. В Сикион хор пеел за мъките на аристократическ ия герой Адраст. За да отслаби аристократите, тиранът на Сикион Клистен подменил култа на Адраст с един нов култ, с чието разпространение се свързва възникването на трагедията - култа на Дионис.
Не се знае точно откъде пристигнал в Гърция Дионис. Най-възможно е да е слязъл от север, от Тракия. Той бил по начало селско божество, което символизирало виталната сила на зачатието. Като бог на лозата и виното той сменил старите божества на житото, когато лозата взела превес в стопанството на Гърция. Негови свещени животни били козелът и пантерата, а измежду растенията освен лозата символизирал го още бръшлянът. Култът му силно напомнял религията на египетския Озирис и някои умиращи и възкръсващи малоазийски божества[5]. Празнували го напролет буйно и колективно. Адептите му изпадали в транс, като търсели в екстаза да постигнат самия бог. Нощем в планината, изпълнени с оргиастичната същност на бога, те разкъсвали и изяждали животното- Дионис. По този начин той потичал в телата им[6]. Свирепият аграрен бог носел сила, единение и динамика. Той се отличавал от старите аристократическ и божества, които живеели далече от човека и чийто култ бил съзерцателен и неподвижен. Дионис напротив предполагал колектив и го създавал в екстаза. Затова неговият култ скоро станал носител на нарастващите демократически тенденции в гръцкия свят и предизвикал яростна съпротива сред старата аристокрация. Религиозният конфликт на тъжно-веселата селска екстатика и градската сериозност се отразил в митовете за жестокото отмъщение на Дионис срещу ония, които не повярвали в него. Така пострадали цар Ликург в Тракия, Икарий в Атика и Пентей в Тива, който бил разкъсан от своята собствена майка[7], заслепена от Дионис. На края Дионис бил приет и поставен в Олимпийския пантеон. Негова майка станала тиванската царица СемеЛа, а негов баща естествено Зевс. Недоносен поради ревнивия съвет на Хера, тъй като Семела пожелала Зевс да й се покаже в естествен вид, Дионис се родил в огненото величие на бога-съпруг и след смъртта на майка си довършил утробния си живот в бедрото на своя баща Зевс. Като всяко младо божество Дионис си присвоил някои атрибути на старата аграрна религия. Той присъединил към своята свита козите хорове и сатирите, получовеци- полукозли, които отдавна съществували във фантазията на народа в Пелопонес.
Тираните, едноличните властители от 6 в.пр.н.е., които узурпирали властта в гръцките полиси, за да обуздаят старата аристокрация, и които управлявали известно време в интерес на народа, усетили важната идеологическа функция на Дионисовия култ и се погрижили да го внедрят като оръдие на демократичната власт. По това време именно тиранът на Сикион Клистен подменил култа на Адраст с Дионис, а Периандър в Коринт дал възможност да се прояви легендарният поет Арион, който може би е първият трагически автор. Смята се, че Арион пръв придал на ритуалната религиозна песен в чест на Дионис сериозен характер и в същото време, за да запази веселата същност на празника, прибавил към изпълнението на хора представление на сатирите. Ако това е вярно, Арионовата драма почти не се различава по форма от атическата трагедия. Но безспорно е, че с въвеждането на култа се слели театърът на Дионис и старата хорова лирика, смесили се митологическата героика и селската активност. Изглежда в Коринт липсвали необходимите обществени условия, за да се осъществи докрай процесът на филтрация на идеи и форми в жанра на трагедията. Това станало в Атина.
Политическата история на Атика от 6 в.пр.н.е. е изключително богата със събития - почти вековна борба със старата земеделска аристокрация, реформите на Солон, тиранията на Пизистрат, реформите на Клистен, бавно и сигурно придвижване към класическите форми на полисната демокрация. И Солон, и Пизистрат разбирали значението на литературата за демократическат а революция. Сам Солон бил поет и правел всичко, за да изведе Атина на широкия друм на общогръцката култура. Пизистрат продължил неговата политика на разширяване на кръгозора. Той въвел рецитацията на Омир на празника Панатенеи и с това открил епическото сказание като извор за бъдещата поезия. Но специалната му заслуга е в създаването на градския празник на Дионис - Големите Дионисии[8], честван в края на март и началото на април, когато задължително се представяли трагедии. Това, което само се рецитирало на Панатенеите, можело да се види на Големите Дионисии. Но Пизистрат въвел в Атина не селския Дионис, а един сериозен Дионис от Беотия[9] и може би с помощта на културни чужденци направил нещо подобно на това, което сторил Арион в Коринт.
Първият трагически поет бил от Атика, от дема Икария. Наричал се Теспид. Пизистрат го повикал в Атина и той представил в 534 г. пр.н.е. на първите Големи Дионисии първата трагедия. Това е рождената дата на атическата трагедия. Есхил ще се реди след десетина години и само за три десетилетия трагедията ще се превърне в пълноценно драматично произведение. Сега тя е все още хорова песен, а авторът, единственият актьор, отговаря на въпросите на хора[10], като сменя костюмите и маските си и създава по този начин илюзията за множественост. Играело се на кръгла площадка, заобиколена отвсякъде с публика. Понеже главното било в танца и пеенето на хора, тази позиция била напълно удобна.
Най- значителният автор между Теспид и Есхил бил Фриних. Той получил първата си награда в същата Олимпиада, когато изгонили тираните от Атина[11]. В 494 г. пр.н.е. той разплакал публиката с трагедията "Превземането на Милет", за което му наложили парична глоба, защото внушил слабост у атиняните, като показал трагедията на превзетия от персите Милет. Но в 476 г. Фриних се поправил с "Финикийките". Този път показал унинието в персийския лагер след битката при Саламин. От фриних притежаваме само няколко незначителни фрагмента.
Най-трудният въпрос в историята на атическата драма е как трагедията изоставила Дионисовата веселост и станала сериозна. Тази промяна едва ли се извършила с хрумването на един човек - на един Арион или Пизистрат. Още повече че в културата на Пизистратовата еюха имало нещо пародийно и подражателно, което напомня пародийния дух на сатировската драма. Пизистрат може би покрил с известна сериозност култа на Дионис, но едва ли по време на тиранията трагедията приела възвишен и сериозен дух.
Този дух трябва да потърсим не в повърхността на фактите, а в духовните промени на атинското общество, настъпили след изгонването на тираните при откритата демократизация на политическия строй. Солон и Пизистрат подготвили с реформите си атинското общество, колектива на равните граждани. Но чак с установяването на демократичната власт и при засилената външна опасност атиняните усетили на дело своето общество като колектив от граждани. Особено в борбата с деспотична Персия, която заплашила в началото на пети век гръцкия свят, Атина изпитала силата и виталността на демократичната система и това я изпълнило с гражданско достойнство. Новата политическа обстановка пораждала чувство за увереност и свързаност. Поколението на Фриних и Есхил живеело със съзнанието, че е създало устойчив правов ред и било изпълнено с готовност да го съхрани.
Атическата трагедия отразила тази обществена актуалност във възвишения конфликт на един абстрактен герой с някаква митична сила. Този конфликт всъщност криел действителното взаимоотношение на човека с обществото, новите връзки на гражданина с полисната общност, на която той бил подчинен и упован. Неговата личност придобивала значение именно в конфликта с общността, която я изграждала и издигала до трагическо самосъзнание.
Атическата трагедия изразявала едно mо-висше разбиране за ред и справедливост. За Омир правдата[12] е просто обичай. За Солон в началото на шести век тя има и някакво социално съдържание. Атическата трагедия завършва еволюцията на тази категория, като я поставя в основата на драмата на човечността.
Чрез трагедията поетът- гражданин се обръщал към колектива от граждани. Митът и религията му позволявали да се изрази обемно, да засегне житейските проблеми в пълнота, да им придаде една извънвременна първична сериозност. Така те звучели като важно обобщение и като пример за поведение. В света на трагедията действителният живот се издигал и пречиствал във вечната структура на митичната истина.
Конкретните обществени конфликти се стопявали в грамадния вечен конфликт. С твърде специфичния елемент на този конфликт - съдбата, атинянинът митично изразил и увереност в своето съществуване. Тя му служела за етичен център и художествено укрепявала колебанията във възприятието на справедливостта .
Атическата трагедия открито внушава морално- философски идеи, още повече че представя не толкова събития, дори не действия, а по-скоро мотивите за действие и техния духовен израз[13]. Особено в първоначалния си ораторен вид, когато хоровите партии имали превес, тя представлявала всеобща идеална лирическа реакция на действителния свят.
Атическата трагедия била немислима без робовладелската демокрация, която създала новото възприятие за света и най-важно активно отношение към човешките проблеми. Човешката активност, която дремела и във фолклорните театрални форми, покълнала при новата обществена ситуация, за да се увековечи в жанра на трагедията. Обществената актуалност проникнала в старата весела драма и станала нейно съдържание.
Важна дата в историята на трагедията е 501/500 г. пр.н.е. Тогава окончателно бил закрепен редът за представяне на трагедии на празника Големите Дионисии. В три последователни дена трима автори извеждали своя хор и се състезавали с три трагедии и една сатировска драма, като пародирали по дионисовски сериозния сюжет на трилогията. Казват, че поетът Пратин бил този, който въвел сатировската драма, за да върне трагедията към стария Дионисов празник, когато тя твърде много се отдалечила от култа на бога.
Няма данни за това как- музикалната оратория събрала зрителите в амфитеатър и се отдръпнала срещу тях, за да представи първото елементарно действие. Трудно е да си представим музиката, танца и пеенето. Още в произхода си атическата трагедия е синтетично изкуство, в което музиката и танцът имали превес. Хористите се свързвали ритуално в един култов колектив, достоен да почита бога. С времето партиите на хора отстъпили на диалога и трагедията загубила религиозния си характер, но запазила докрай своя възвишен тон. Нейните герои идват от древността и на високите контурни[14], скрили лица в маски, те представят хора с друг ръст и други възможности. Античният зрител настоявал за един своебразен митичен реализъм и представлението трябвало да удовлетвори представите му за силните и едри герои на митическите сказания.
Никога не бива да забравяме условностите, в които оживявал достигналия до нас текст на гръцките трагедии. Без музиката и митичния реализъм, без белотата на каменния театър[15] и синьото небе, под което на пълна светлина се разигравала драмата, ние губим емоционална представа за величието и размерите на античния театър.
Възможно е името на Есхил да събира повече заслуги за развитието на трагедията, отколкото имал атинянинът Есхил. Възможно е неговият принос за създаването на трагедията да се преувеличава. Но това е неизбежно. То се случва с всички, които имат първото място.
За не много дългия си живот Есхил създал 70 трагедии и 20 сатировски драми. От тях достигнали до нас 7 трагедии и около 400 фрагмента. Най-щастливият случай е, че сред тях е единствената цяла трилогия. Това е прочутата "Орестия". Есхил спечелил 13 победи през живота си, първата през 484 г., когато вече не бил млад човек. Роден е през 525 г. пр.н.е. в свещеното градче Елевзина и принадлежи към стар аристократическ и род. Говори се, че бил посветен в Деметрините мистерии и дори бил наказан затова, че в своя трагедия издал някаква свещена тайна. По-скоро мистериите на Деметра първи наранили неговото въображение. Той бил най-напред гражданин и войн, а после поет. Надписът на гроба му, съчинен вероятно от него, съобщавал, че на това място почива войнът от Маратон, но нищо не казвал за поета. Есхил се гордеел с участието в битките срещу Персия[16] и проявил тази скромност да премълчи поетическото си дело. Това било израз на сериозното отношение към живота на онова поколение, за което театърът е все пак нещо странично.
Младостта на Есхил съвпада с първите години на демокрацията. Есхиловите политически възгледи са издържани в духа на примирение на крайностите и спазване на мярка, т.е. в демократичния дух на първия атински реформатор Солон. Когато с времето демокрацията превишила мярката така, както я разбирал Есхил, той се оказал защитник на някои по- консервативни институции. Предполага се, че към края на своя живот Есхил се настроил съвсем скептично към новостите на демокрацията[17 ] и може би затова прекарал последните си дни в Сицилия в двора на сиракузкия тиран Хиерон. Там в Гела починал и бил погребан.
Есхил посетил Сицилия двадесетина години mо-рано по покана на същия този Хиерон. Тогава представили тържествено неговите "Перси". А за основаването на град Етна Есхил написал специална трагедия. Не се знае какво научил от старата драматична традиция в Сицилия, от сицилийския мим и митологичната травестия. Предполага се само, че впечатления от пребиваването в Сицилия активизирали Есхил за написването на трилогията за Прометей, представена скоро след връщането му в Атина[18]. Имало вярване, че под Етна лежи прикован Тифон, стоглавият великан, опълчил се срещу боговете и наказан от Зевс. Може би видът на пушещата Етна събудил представи и мисли за мощта на върховния бог и справедливостта на властта му. Може би в Сицилия Есхил прибавил към трилогията, чиято първа част е "Перси", сатирната драма "Прометей", в която представял възторга на изумените сатири при вида на огъня, донесен от Прометей от небето. Титанът най-напред се появил на сцената в традиционния си смешен вид.
За прерастването на сериозната оратория в драма Есхил има огромни заслуги. Той въвел втория актьор и създал вероятно сцена срещу амфитеатрално разположената публика. Той намалил партиите на хора, свел го до 12 души и увеличил ролята на диалога[19]. Негова заслуга са театралните машини, с които на сцената се спускали богове и излизали сенки на покойници изпод земята. Есхил въвел пищни декорации, разнообразил танците и музиката. Неговата дейност обхваща цялото театрално дело. Той бил автор, драматург, режисьор, композитор, балетмайстор, декоратор и не на последно място актьор. Дори само от текста на трагедиите личи редкият му синтетичен талант, способността му да показва и движи човешки маси, да съчетава слово и музика в единството на силен сугестивен двигател. Есхиловата постановка целяла мощно въздействие върху сетивата, преживяване, не само рационален извод.
За точната преценка на цялото творчество на Есхил достигналите седем трагедии са недостатъчни. Някои от тях, понятни само в целостта на трилогиите, в този си вид представляват възвишени оратории с елементарно действие, не драма. Неговите сюжети третират важно епохално събитие, което се нуждае от огромен плац време, за да се осъществи. Есхиловата трагедия третира често и човека в епохален план. Съответно и конфликтът приема космически размери. Есхил го разрешава обикновено положително, не с гибел, а с примирение и сливане. В края тържествува иманентната справедливост, която активно променя ония, които са стоели срещу нея. Драматичното действие прилича на урок по истина.
Трагизмът в драмата на Есхил рядко се преживява усложнено психологически. Колебанието на Есхиловите герои е обикновено просто и завършва с разумен избор. Затруднен, първият колебаещ се герой в гръцката трагедия Пеласг в "Молителките" на Есхил чувства нужда да се гмурне в дълбините на мисълта, но колебанието му свършва скоро със справедливо решение. Разколебан в правотата на отмъщението и вече вдигнал меч срещу родната майка, Орест се обръща с въпрос към Пилад. Но верният приятел му напомня повелята на Аполон и колебанието рухва в действие.
Понякога Есхил умее да създава и по-сложни психологически типове, подчинени на външната сила, но в същото време способни за собствена воля. Такъв сравнително сложен характер е убийцата Клитемнестра в "Орестия". Есхил я представя престъпна и страдаща, можеща да оправдае действията си, пленително активна. Разбира се, дори Клитемнестра носи нещо архаично. Нейната трагедия е външна, не е доведена до съзнанието. Няколко десетилетия я делят от Медея.
Най-силен Есхил е там, дето кръстосва старата представа за родовия грях с необходимостта от лична воля. Една надлична сила влече рода на Агамемнон към гибел. В същото време личните несъвършенства и страсти оправдават стихията на родовия грях. Старото проклятие донася гибелта на Агамемнон, но той като че ли предизвиква Клитемнестра за убийството - пожертвал е тяхната дъщеря Ифигения. Сама Клитемнестра го подканя да стъпи на скъпия килим, за да предизвика завистта на божеството и с това да му навлече нещастие. По Омировски религиозните и чисто човешките мотиви съществуват успоредно. Но общо взето, Есхил не се занимава с човека вън от цялостта на действието. В движението на хора и събитията като намира образ за всяко абстрактно положение, той като че ли музицира човешката същност.
Есхил твърде много се отдалечил от Омировата представа за боговете. Художествената традиция го карала да извежда на сцената богове. Но във възгледите си за божеството Есхил стоял много по-близко до йонийските натурфилософи - до един Анаксимандър или Хераклит. Като тях той вярвал в иманентната справедливост па света, в единния закон и единната субстанция Често някаква справедливост- закон, Есхиловият Зевс значително отстъпва от митологичната представа за бога с човешки вид. Но Есхил не е философ. И в него могат да се открият противоречия, резултат на резюмиращия творчески мироглед, наследен от Омир.
В съкровището на духовната култура Есхил е оставил един образ, който би стигал, за да се помни вечно името на поета. Прометей е може би най-популярният античен образ.
Като символ на мъченик, деятелен човеколюбец и бунтар той привличал в ново време поети, художници, музиканти, помагал им да изразят нови човешки състояния и ги сродявал. Прометей служил на френското просвещение, представил гения в периода "Буря и натиск", бил символ а творческа сила в естетиката на Шефстбъри, бил страдалец, бунтар или самотник за романтиците. Той станал музика у Бетовен, сто години по-късно у Скрябин. Два противни гения Микеланджело и Рубенс се помирили в него[20].
Като Едип, Сизиф, Нарцис, като много други антични образи Прометей е символ в езика на човешката култура. Наред с другите символи той осъществява косвеното присъствие на античния свят в съвременността. Благодарение гъвкавостта на подобни символи съществува културна традиция.
Но символът на бунтаря е само дума в езика на културната традиция, докато оригиналният Прометей е цял сложен и конкретен свят. Популярността на символа затъмнила оригиналния смисъл. Различните времена имали нужда само от различни страни на този смисъл. А дългата употреба го опростила, той станал почти еднозначен.
Една от благородните задачи на науката е да се грижи за символите на културата и когато станат абстрактни, да потърси в историята оригиналното им съдържание и доколкото е възможно да им върне чрез него тяхната гъвкавост и многозначност, да ги събуди за нови възможности.
На пръв поглед може да се стори, че всички мотиви, цялата драматична ситуация в "Прикованият Прометей" е Есхилово дело. Всъщност никое поетическо произведение не може да бъде изцяло оригинално. Напротив, само с различаването на традиционното може да се усети и разбере оригиналното в една творба.
Затова ако за символа Прометей оригинал е "Прикованият Прометей" на Есхил, то и той има някакъв оригинал, който отвежда далеч преди Есхил, много преди да съществува литература, във фетишисткия период на първобитното съзнание, когато родовият човек обожествявал предметите и явленията. Много прели да се очовечи в главите на хората, Прометей бил просто огънят, станал после атрибут на неговата творческа сила. Бог от по-старото поколение, той е син на титана Япет и вероятно разполагал с огъня и занаятите. Когато дошли новите богове, а с тях и малоазийският Хефест, Прометей загубил силата си. С огъня се разпореждал сам Зевс, а на Хефест олимпиецът възложил материалното изкуство и занаятите. Така изтикан, Прометей продължил да съществува като локално божество. Чествали го със специален празник, наречен Прометей kрай Атина, като устройвали щафетни надбягвания с факли. Един късен мит го представя и за създател на хората, които Прометей слепил от кал. Дори показвали мястото, дето работел титанът[21]. В конфликта на Зевс и Прометей има зърно от бунта на старото божество, което отстъпва с недоволство функциите си на бог от но-младото поколение. Но това зърно е покрито с мотиви от по-ново време.
Когато с разложението на родовото общество митологията загубила ролята на синкретичен мироглед и постепенно започнала да се превръща в литература, били натрупани толкова противоречиви версии за един мит, че се наложило да се внесе порядък в разказа за боговете. Това сторил беотийският поет Хезиод в своята "Теогония". Тя била вероятно главният извор на Есхил за Прометеевата трилогия, в която бащата на трагедията давал нова концепция за враждата на Зевс и Прометей.
Какво разказвал Хезиод. Когато се възцарили новите богове на Олимп, започнал пазарлък със смъртните коя част от жертвеното животно да бъде за боговете и коя за хората. Прометей, който напомня по-късния Хермес, хитро разделил жертвеното месо на две. На една страна оставил кокалите, покрити с тлъстина, а на друга месото, скрито в кожа и сухожилия. Зевс се помамил и избрал по-лошата част. (С този мит се обяснявал обичаят при жертва да се изгарят кокалите и тлъстината, а месото да се оставя.) Зевс страшно се ядосал, отнел на хората огъня и изобщо ги лишил от прехрана. Но Прометей продължил своите шеги, откраднал огъня от Олимп в тръстиково стъбло и го върнал на хората. С това пък се обяснява древният способ за запазване на огъня. Тогава Зевс го наказал жестоко, като го приковал на Кавказ. А за хората поръчал на Хефест да създаде гръцката Ева-Пандора, която им занесла с любопитството си всички злини и пороци. След много години гневът на Зевс се умирил и в прослава на своя син Херакъл той му позволил да освободи Прометей.
В друг вариант на мита се разказва, че Зевс дори замислил да унищожи човешкия род поради неговата негодност. Прометей се възпротивил единствен между боговете. Във всички случаи той е на страната на хората.
Гръцката митология представя хаотично и художествено историята на родовото общество. С измамата на Прометей, открадването на огъня, с Пандора и Херакъл са разказани цели исторически периоди и революции. Но те са смесени в свободна разказна конструкция. Тъкмо в неустановеностт а на митологичния разказ, в неговата естествена многозначност се корени свободата и широтата на разработката на Прометеевия мит от Есхил.
Той представил титана веднъж в сатирната драма "Прометей". Но там, наобиколен от ликуващите при вида на огъня сатири, Прометей не излизал от рамките на бурлескното Хезиодово сказание.
У Хезиод конфликтът Зевс - Прометей е нещо дребно и обикновено. Подигравчимта Прометей не само не помага на хората, но им вреди. Доброто, което им донася, цели да ядоса Зевс и те по-късно го плащат с огромни мъки. Структурно Есхил не изменил нищо - Прометей е с хората срещу Зевс и страда заради това. Но от каламбурната ситуация той създал възвишено трагическо действие.
С това той отговорил на вкусовете на своята публика, воините- победители при Маратон и Саламин. За тях театърът бил храм и трибуна и те търсели да изживеят там естетически възвишеното близко минало. А Есхил не можел да върви срещу вкуса и характера на публиката, неговата задача била да разбира и да изразява този характер. Представете си сериозна, морална и непосредствена публика, която реагира емоционално, не е капризна и няма особено силно критическо чувство. Настроена положително, тя по-скоро приема, отколкото отхвърля. За нея театърът не е развлечение, а сериозно обществено занимание. Именно за тази публика Есхил хуманизирал мита за Прометей. Пътят, по който минал шегобиецът Прометей, за да стане герой и човеколюбец, е пътят, по който буфонната игра се превърнала в сериозно драматично действие.
В митичния си вид конфликтът не бил нито драматичен, нито трагичен. При преобразуването най-напред отпаднала измамата с жертвеното месо и гневът на Зевс се оправдавал с открадването на огъня. Но сериозният конфликт изисква и сериозна цел, затова Прометей открадва не за да разсърди Зевс, а за да помогне на хората. Есхил постига едновременно две цели. Прави Прометей човеколюбец, придава му сериозни възвишени черти и намира основание за състрадание - зрителите ще състрадават на своя благодетел. Прометей се противопоставил на Зевсовото намерение да унищожи негодния човешки род и става първопричина за прогреса. За Хезиод тиранът беше причина за злото на земята. С проста градация Есхил преобръща и уголемява значението на Прометей, за да го направи достоен за конфликта в божествения план и за да включи в него съдбата на човечеството.
Но това не е достатъчно основание за състрадание. Прометей трябва да страда несправедливо. От друг митологически цикъл към благодетеля на хората се прибавя и мотивът за помощника на Зевс. Прометей помогнал на Зевс в борбата с титаните за установяване на неговия ред. Следователно новият властник дължал победата си на Прометей.
След тия промени и образите, и ситуацията са възвишени, но конфликтът все още е лиричен, защото Зевсовата сила е независима от Прометей. за да стане конфликтът драматичен, то и Прометей трябва да има някаква власт над Зевс. Той я има най-напред чрез справедливостта , която е на негова страна. Но е необходимо още нещо, за да стане тази зависимост конкретна. Тогава от цикъла за Ахил Есхил използвал мотива за голямата тайна. Темида отървала Зевс от гибел, като предрекла, че от желания брак с морската богиня Тетида ще се роди син по-могъщ от бащата, който ще му отнеме властта. Зевс се отказал от намеренията си, а Тетида се омъжила за царя на Фтия Пелей. Есхил смесил Темида с майката на Прометей Гея и така титанът научил толкова важната за Зевс тайна за брака с Тетида. Тази тайна става неговата сила срещу Зевс. Тя поставя в зависимост върховния бог. Така конфликтът звучал вече и драматично, и трагично.
Всички промени Есхил извършил съобразно с възможностите на мита и съобразно с необходимостта от сериозно възвишено действие. Но дотук той бил малко нещо идеолог и философ. Истинската работа на поета и драматурга започнала с претворяването на сюжета в слово и движение, в музика и декор.
Митът за Прометей Есхил развил в трилогия. Оцеляла само първата част. Другите две "Освободеният Прометей" и 'Прометей- огненосец" не достигнали до нас. Въпреки това "Прикованият Прометей" внушава достатъчно убедително колосалните размери на цялото.
Есхил разделил наказанието на Прометей. В първата част на трилогията той е прикован на края на света в Скития и чак във втората трагедия след 30 000 години, прекарани в дълбините на Тартара, ще бъде прикован в Кавказ. Тогава наказанието ще бъде отежнено с орела, който ще кълве вечно прерастващия черен дроб. Есхил взел тази подробност от мита за великана Титий.
На сцената скалата била изобразена. И ударите на Хефестовия чук звучали действително. Това поразявало публиката. Прометей мълчи. Той ще проговори, когато стане напълно неподвижен и сам. Словото ще бъде тогава единствената възможност за израз. Но макар да мълчи в пролога, Прометей се оформя в реакциите на тия, които го приковават, служителите на Зевс - Сила, Власт и Хефест. На Власт й стига знанието "единствен свободен е Зевс, властителят[22] , за да бъде дръзка и враждебна. Нейните ритмични подкани към Хефест разкриват робската ярост на слугата. Хефест, напротив, съчувства и се колебае, за него освен подчинението има и други връзки - роднинството и дружбата. Есхил изгражда от естественото сродство на двата бога на занаятите емоция на привързаност. С ударите на чука расте страданието на Прометей и състраданието на Хефест. Но приковаващият се подчинява на новия ред, който откъсва ръцете от сърцето му. Когато след малко Прометей заговори за Зевсовата несправедливост , Есхил вече ще я е внушил с позицията на Хефест.
Останал сам, Прометей издига глас, мълчаливото страдание се излива в реч:
"Аз, богът страдам от ръцете божии!"
Противопоставен о е това, което не бива да бъде противопоставен о: богът страда от бог. Това е равно на световен катаклизъм. И тази несъвместимост се разпада на нови несъвместимости : той не може да мълчи, нито да говори; знае, че нищо неочаквано не ще го сполети, но въпреки това страда. Богът Прометей страда напълно по човешки в самота и неподвижност.
Дали страданието и неговите причини ще изчерпят трагедията? Оратория ли ще бъде тя? Сцената се оживява от хора на Океанидите. Те притичват с боси нозе, ударът на чука ги е смутил в "далечния пещерен кът".
Съчувствието на Хефест сега продължава в песента на женските божества, които по природа са състрадаващи. Те разпитват. Есхил подготвя далечната развръзка на трилогията. Прометеи е сгрешил пред новото божество, кост" наложило опре челен ред, разпределило длъжностите и почестите. И огънят се паднал на Хефест. А Прометей дръзнал да наруши хармонията, вмесил се в реда. Есхил не отделя историята на Прометеевата грешка спрямо Зевс от съчувствието на Океанидите. Всеки факт от миналото се реагира в настоящето и всяка нова реакция извежда нещо от миналото. Изведнъж на повърхността излиза най-важното:
"ще почувства нужда блаженият цар съзаклятния план да разкрия!
Че той ще отнеме от него и скиптър, и чест."
Трагедията ще бъде истинска драма, защото страдащият Прометей може да причини с никаква тайна страдание на Зевс. Следователно божата воля не е изключителна и те двамата с Прометей са истински антагонисти. Наистина Зевс не се явява никъде. Други представят силата и властта му с това Есхил умело избягнал принизяването на божеството в пряк диалог с Прометей. Но неговото появяване не е необходимо. Зрителят знае за него толкова определени неща, колкото и за Прометей. "Зевс е тиран и закон е сега произволът му."
Политическото съдържание на понятието "тиранин" само характеризира Зевс. Новият бог е узурпирал властта и макар да е въвел ред, той наказва Прометей не в името на някаква справедливост, а от властничество и амбиция. С това демократично тълкуване на властника Зевс Есхил подготвя Софокловия Креон[23] .Дали напомнял на зрителите за Пизистратовата епоха, или за тиранията на Хнерон, която наскоро видял в Сицилия? Независимо от реалните факти, които се крият зад образа, Есхил създал актуален образ. Но той е също етап в развитието на Зевс, показано в изгубените части на трилогията. С думите "безмилостни са всички нови властелини" се намеква за промяната, която ще претърпи богът в своето развитие.
Есхил представил всички страни на драматичната хармония: страданието за справедливо дело, тирана Зевс, съчувствието, тайната, коя го ще промени непримиримия върховен бог. Нататък той ще комбинира тоновете, ще повишава един, ще приглушава друг. Майсторството на Есхиловия израз не е в логичността на драматичното развитие, а в едновременното внушително движение на мотивите.
В първия епизод Океанидите научават от Прометей неправдите на Зевс - Прометей и майка му Темида-Гая били "Зевсови поддръжници" в борбата с Кронос, но Зевс забравил благодеянието, след като Прометей спасил смъртните от гибел. Океанидите изтръпват - направил е нещо прекомерно, това е грешка, нима не е знаел. "Аз знаех всичко", отговаря Прометей. "Да, чуйте, исках, исках и така сгреших!" Мотивите стават все по-ясни в общото движение. Прометей е не само мъченик за хората, той е доброволен мъченик. Неговата трагедия, преминала през съзнанието, се извисява и става символ на човешка активност. Гордата деятелност поражда винаги страдание.
Съчувствието на Океанидите е смутено от прекомерността на Прометеевото дело. На крилат кон долита баща им Океан за ново съчувствие, по-мъжествено и по-принципно на пръв поглед. Океан съветва:
"Виж кой си, промени си характера,
да стане нов, защото нов е властелинът."
Океан желае да примири, той е дух на отстъплението, на подчинението и разума. Но тъкмо когато се готви да отлети при Зевс да моли прошка за непокорния, Прометей го уплашва с едно единствено "гледай да не разгневиш сърцето му". Изведнъж разумът се превръща в страх, а съчувствието в благоразумие. Океан и Прометей силно контрастират. Единият е способен да страда хиляди години, у другия доброто намерение се стопява за няколко минути. От този епизод титанът излиза още по-възвисен.
Но увереността, че е прав и че ще дойде ден на спасение, не намалява страданието, защото Прометей страда физически в настоящето. Размисълът не утешава, а издига страданието на по-висока степен, на степента на парадокса:
"Да. толкова неща открих за смъртните нещастен аз, а ето, сам не зная как да се спася от днешните страдания."
Прометей подробно излага своите благодеяния към хората - това минало на подвига, увеличаващо сега мъката на настоящето, онази сила на деятеля, станала причина за неподвижното страдание. Той не само спасил от гибел човешкия род, като се застъпил за него единствен сред боговете. Прометей отворил очите и ушите на хората, научил ги да строят домове, да разпознават звездите. На него човешкият род дължал писмото "всепамет и всемайка на изкуствата"; на него знанието да гадае по вътрешностите на животните и "незнайните знамения на огъня". Прометей създал цивилизацията и прогреса, като извел човека от тъмнината на миналото. С образа на Прометей Есхил открил нов възглед за хода на човешката история.[24] .Докато за Омир и Хезиод златният век се намирал далече в миналото, а след него следвали епохи на упадък, Есхил видял с исторически очи хода на човешкия прогрес и символизирал този възглед в делото на човеколюбеца Прометей, който дал сила и единение на скоросмъртния човешки род.
Прометеевото щастие е в миналото, когато творял за хората. Настоящето е нещастие. Той страда и от контраста на миналата мощ и настоящата немощ. Границата на трагизма е спасителното знание, че Зевс е по-слаб от съдбата и нему не е съдена вечна власт. Щом се яви опасността действието да стане патетична оратория, излиза на помощ тайната. "Ти криеш нещо важно без съмнение" - казва обезпокоен и ангажиран хорът. Тайната, която ще спаси Прометей, е драматургичната сърцевина на трагедията. Тя поддържа равновесието между двамата антагонисти.
Есхил държи здраво юздите на трите стихии: епическата - власт- справедливост, лирическата - страдание- съчувствие и драматургическа та - тайната. Щом придаде на една по-голяма сила, тя се предава органично и на другите.
На сцената излиза гонената по света и превърната в крава Ио - жертва на Зевсовата любов и Херината ревност. Още едно несправедливо страдание, причинено от Зевс, закрепява каузата на Прометей, прави я обективна и силна. Прометей все пак е сгрешил нещо, "прекомерно... почел смъртния човешки род". Ио е виновна само с красотата си. "Не е ли безсърдечен повелителят на боговете?" Ио научава бъдещето на своите страдания от страдащия Прометей и възкликва: "Да умреш веднъж е по-добре, отколкото да изнемогващ всеки ден". "На мене и смъртта не ми е дадена" - отговаря Прометей и вълната общо страдание и съчувствие се разделя. Титанът страда повече, защото е безсмъртен. Но той няма да страда вечно. Отново има нужда от тайната и в диалог с Ио Прометей я разкрива почти напълно: Зевс желае брак, от който ще се роди син, по-могъщ от него и спасението е да свали оковите на Прометей, за да научи какъв е този брак. Хорът най-после разбира в какво е силата на Прометей.
Но Ио научава още нещо - далечен неин потомък след 13 поколения ще стане освободител на титана. И на него както на нея сега Прометей ще посочи бъдещия път. Скрил се зад титана, Есхил с любознателностт а на учен и пътешественик указва на Ио страните и племената, през които ще мине нейният мъчителен път. Щастлив повод, за да прояви младежката ревностност на своето поколение към знание и движение.
Отново сме в допир с пластичната техника на Есхил. Ио се свързва с цялото с няколко връзки - по аналогия, защото страда подобно страдание; по контраст, защото тя смъртната страда в движение; докато Прометей безсмъртният страда в неподвижност; сюжетно, защото е баба на Херакъл, бъдещият освободител на Прометей. Включено с няколко основания, страданието на Ио звучи органично в цялото.
С изчезването й всичко е свършено. Тайната не може да се изрече по-ясно, справедливостта е изцяло на страната на Прометей. За момент се нарушава хармонията, губи се лицето на антагониста Зевс. Тайната трябва да достигне до него и да го засегне. Останал сам, Прометей я изрича дръзко към небето като явна заплаха. "И как не тръпнеш, като богохулстваш?" - нита хорът. "Защо да тръпна? Смърт не ми е съдена" - отговаря смело Прометей. Страданието се превръща в бунт, за да бъде предизвикан антагониста Зевс. "За мен е по-нищожен той от нищото."
Зевс се появява в лицето на Хермес. "Слуга на повелителя" го нарича Прометей. Той повтаря Власт от пролога на трагедията. Но сега титанът не мълчи. Започва яростна схватка на два типа поведение. Хермес е дошъл да научи какъв е бракът, който заплашва Зевс. На робската му дързост Прометей отговаря с дързостта, на чиято страна са свободата и справедливостта . Хермес заплашва, Прометей упорства, хорът тръпне. Бунтът на титана минава всички граници. Тогава Зевс задвижва стихиите, продънва го в дълбините на земята и го връща от бунта в страданието.
Кулминацията е в самия край на трагедията[25]. Нарастването върви успоредно с разкриването на Прометей, която остава в центъра на действието. Композицията на "Прикованият Прометей" непосредствено зависи от характеровото развитие на главния образ. С пулсацията на всеки нов диалог бунтът нараства, за да свърши с катаклизъм...
Споровете около смисъла на "Прикования Прометей" напомнят споровете около "Хамлет". Пък и не само в това има прилика между Есхил и Шекспир. Публиката и на двамата ги разбирала конкретно. Но с изчезването на обществено- психологическат а атмосфера, която дишали, те станали трудни за разбиране и предложили богата храна за абстрактни изводи и постройки.
Така от "Прикования Прометей" оставал жив само някой момент от цялото - бунтарството или богоборството, или пък само страданието, или дори самият факт на приковаването, което напомняло на християнския апологет Тертулиан, например разпъването на Христос. Но безусловно неразбираема и чужда за бъдещите поколения останала ясната цел на Есхил да покаже тържеството на универсалното единство-добро. Неговите герои страдат, за да достигнат до знанието за това единство. Затова Есхиловият Прометей е по-богат от символа Прометей.
Рядко има друг образ, чиято история да може да предаде така пълно движението на човешката култура като Прометеевия образ От вярата, че е огън през Хезиод, Есхил, Тертулиан, Беикън, Волтер, Гьоте, Шели, Маркс до Андре Жид и Йоханес Бехер той е като дума която се обогатява и обеднява, става привлекателен или войнствен, оръжие или жалба, служи за оперативен символ на реалното безсмъртие на човечеството. В това отношение символът е повече от богатия и сложен Прометей на Есхил

Slashy
01-07-2009, 17:53
http://zamunda.pomagalo.com/download/224046/#materialzaglavie
моляя :(

antonov92
01-07-2009, 18:34
трябва ми есе на тема : Ако някой ден срещна тартюф ! моля помогнете ми !!! pls Трябва ми за утре спешно!!!!
:booooomb: :booooomb:

Black_Element
01-07-2009, 20:17
http://download.pomagalo.com/108667/smyrt+i+bezsmyrtie+v+obesvaneto+na+vasil+levski/

antonov92
01-07-2009, 22:31
трябва ми есе на тема : Ако някой ден срещна тартюф ! моля помогнете ми !!! pls Трябва ми за утре спешно!!!! :booooomb: :booooomb:

Tedi4ka
01-08-2009, 00:45
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/224046/#materialzaglavie
моляя :(

ТЕМА:
ПРИРОДНА ЗОНА ВЕЧНОЗЕЛЕНИ ТВЪРДОЛИСТНИ ГОРИ В АФРИКА





Географското разпространение на природните елементи е подчинено на определени закономерности. Те са били обект на проучване от различни поколения географи. Основна географска закономерност е зоналността- т.е. закономерното изменение на природните елементи от Екватора към полюсите.
Вследствие на неравномерното разпределение на слънчевата топлина по повърхността на земното кълбо от Екватора към полюсите се изменя не само климатът, но и особеностите на водите, почвите, растителния и животинския свят.
Ако земната повърхност беше равна или еднородна (само суша и с еднакъв релеф), то разнообразието на природата на планетата нямаше да е така голямо. Ето защо в зависимост от географското положение, релефа и историята на развитие на всеки континент и океан са се формирали свойствени за тях природни условия
Всички елементи на природата са взаимосвързани помежду си и взаимно си влияят. Тяхното съчетание и взаимодействие водят до образуването на природни единици, като например влажни екваториални гори, пустини, широколистни гори и др. От условията на средата в тях зависи многообразието на организмовия свят.
Големи територии от суша със сходни природни условия, формирани при съчетанието на топлината и влагата, се наричат природни (географски) зони.
Природните елементи в зоната са във взаимодействие и образуват единно цяло. Природните зони нямат резки граници, а постепенно преминават една в друга. Растителността най-добре разкрива особеностите и чертите на природата на определена територия и има пряко влияние върху животинския свят. Ето защо названията на природните зони се определят от характера на преобладаващата растителност.
Всеки един континент на Земята се характеризира със своите природни зони.
Африка е вторият по големина и по население континент след Азия, на север е заета предимно от необятната пустиня Сахара, а на изток - от голямата разломна долина. Африка заема 6,00% от повърхността и 20,3% от сушата на Земята, а нейните 900 милиона обитатели представляват 14% от населението на света.
Африка е континент с много интересно местоположение. Тя е разделена в четирите полукълба. Екваторът я разделя симетрично. Докато Гринуичкият меридиян я разделя така, че по-голямата й площ се намира в източното полукълбо. Границите на Африка са Средиземно,Червено море, Индийски и Атлантически океан.
Климатът й попада в горещия топлинен пояс, т.е. тя е топъл континент. Името на континента Африка произлиза от латинската дума “африа”, което означава без студ.

АФРИКА

Африка е заемана от четири климатични пояса. Те са екваториален,субекваториа ен,тропичен и субтропичен. Преходните зони са екваториални гори, савани, тропични пустини и вечнозелени гори. Екваториалните гори се намират около екватора. Там е много горещо и валят всекидневни валежи. В Саваните е приспосблено за живот и има разнообразие от растителен и животински свят. В тропичните пустини се намира и най-голямата пустиния на света Сахара, тя заема 30% от Африка.
В Африка зоната на вечнозелените твърдолистни гори не е голяма, Тя заема съвсем малка площ в краищата й. Тази природна зона е разположена в субтропичните климатични пояси, които обхващат малки площи от най-севените и най-южните части на континента Африка. Климатът е мек , лятото е сравнително горещо и сухо, а зимата- мека и дъждовна. Температурите през лятото са около 28

Tedi4ka
01-08-2009, 00:48
http://download.http://www.teenproblem.net/school/108667/smyrt+i+bezsmyrtie+v+obesvaneto+na+vasil+levski/


СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ В “ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
Темата за смъртта и безсмъртието е една от основните теми в Ботевата поезия. С майсторството на гениален поет той преплита свобода, смърт и безсмъртие в едно цяло. Поетът е разбрал, че свободата има цена и тя трябва да бъде заплатена. Пътят към свободата е поемане на тежък дял, изплащане на дълг, мрачна решителност, свръхчовешко усилие и безмерна тъга. Героят вгражда себе си в основите на свободата.
За него смъртта не е драма, а върховна възможност за саможертва. При него смъртта е воля за смърт, да се учиш да живееш и да умееш да умираш е едно и също. Смъртта в Ботевата лирика стои над всичко, тя не е страшна, злокобна и враждебна сила, а усмихната, приканваща, зашеметяваща.
И докато в баладата “Хаджи Димитър”, героят е обгърнат едновременно в романтичен, мъченически и трагичен ореол, за да премине в края на творбата в легендата и оттам в безсмъртието, то “Обесването на Васил Левски” е елегия за мащабите на българското страдание, за голямата българска болка. Българинът е особено чувствителен, към въпроса за смъртта на своите национални герои. Народните песни, преданията, спомените за Апостола, както и творбата на Ботев дават ясна представа, че неговата смърт е предизвикала първата велика национална безутешност през епохата на Възраждането. В нея поетът слива в едно майка и родина, за да изрази и своята лична скръб по Апостола, и общонародната мъка.
Два са централните образи в “Обесването на Васил Левски” – родината-майка и загиналия син. Между тях стои класическия мотив за плача. Загубата на героя е загуба на целия народ. Гарванът грозно оповестява още един гроб в българската земя и той като че ли е зловещо ехо на безпомощния майчин глас Желанието на автора да води диалог е съдбовно, защото само чрез него може да открие сърцето си и да сподели болката. Диалогът тук е своеобразен ритуал (като магическите думи в обредите), чрез който майката ще изрече святото име, заради което е в скърби. На преден план е съдбата на почернената майка. Задал страшния въпрос в началото, поетът разбира, че отговорът ще роди нови страдания за родината и затова я жали: “Ох, зная, зная...” След тази жалба идва категоричното: “Плачи!” Лирическият Аз не оставя надежди за възможно оцеляване на юнака, както в “На прощаване”. Нещо повече, той представя и себе си като свидетел на смъртта: “Аз видях, черно бесило”. Тук се изправя ключовият образ на бесилото като обединение на личната и обществената драма. Бесилото е пред очите му. Като че ли поетът е пожелал ритуално да бъде до своя другар. Стихът “стърчи, аз видях, черно бесило” е вест не само за смъртта, но и за величието на героя, за неговата “страшна сила”. Тази картина не може да се представи като видяна от друг, тя трябва да се преживее и внуши чрез болката на очевидеца.
Народът не е непосредствено пред бесилката, но той също оплаква героя си и още по-жално, защото е в безнадеждност. Чувството е подсилено от зловещата зимна картина: грачещи гарвани и воя на псета. Картината свързана с обесването на Васил Левски, е картина на всенародното обединение в скръбта. Страданието е консолидираща сила: “старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата”. Ключов стих за разбирането на елегията е стихът “зимата пее своята зла песен”. Никъде в поезията си Христо Ботев не търси знака на сезоните освен в “Хаджи Димитър” и “Обесването на Васил Левски”. Характеристиката на лятото е очертана чрез жътвата, която в “Хаджи Димитър” не е осмислена чрез плодородието и благослова на земята, а чрез болката на робините, пеещи тъжни песни. В “Обесването на Васил Левски” зимата е представена в нейния обичаен образ като изконно зло. Тя пее “своята зла песен”, защото българинът е безпомощен спрямо смъртта на героя. Зимата не е част от ритуално-празничния календар на живота му. Тя е затворила света в своя ад, в ужаса на отчайващата скръб. След смъртта на героя човешкият свят е отчаян, няма хармония между човек и природа. Хармонията е между безнадежност и пустота.
Кой е загиналият син? Това го казва заглавието на творбата – Васил Левски. Ботев е изключително пестелив на подробности . Това, което той казва е, че Левски е Синът на родината-майка, той е святата жертва на родната земя. Смъртта на героя обрича света на болка и страдание, но смъртта е и повеля да се мисли за спасение. Родила герои като Левски, надеждата за свободата на българската земя не може да загине. Пътят към свободата е проправен и в това е смисълът на героичната смърт и безсмъртието.

Slashy
01-08-2009, 16:46
благодаря :)

Tedi4ka
01-08-2009, 17:26
благодаря :)


моля :)

Librarian_girl
01-08-2009, 18:12
Моля за следните теми:
1.Eтническо многообразие, национална култура и европейска интеграция
2.Етногеографски особености и етнически конфликти
3.Eтническа толерантност
4.Език и етническа индивидуализация
5.Етническа история на българската народност
6.За Балканите и балканизацията

Благодаря предварително!

Tedi4ka
01-08-2009, 19:00
Моля за следните теми:
1.Eтническо многообразие, национална култура и европейска интеграция
2.Етногеографски особености и етнически конфликти
3.Eтническа толерантност
4.Език и етническа индивидуализация
5.Етническа история на българската народност
6.За Балканите и балканизацията

Благодаря предварително!

я дай линкове на темите и аз ще ти ги дръпна

Librarian_girl
01-08-2009, 20:34
1.http://download.pomagalo.com/135385/etnichesko+mnogoobrazie+nacionalna+kultura+i+evrop eiiska+integraciya/?search=7899925

2.http://download.pomagalo.com/109688/etnogeografski+osobenosti+i+etnicheski+konflikti/?search=7899961

3.http://download.pomagalo.com/105871/etnicheska+tolerantnost/

4.http://download.pomagalo.com/122172/ezik+i+etnicheska+individualizaciya/

5.http://download.pomagalo.com/122525/etnicheska+istoriya+na+bylgarskata+narodnost/

6.http://download.pomagalo.com/50925/za+balkanite+i+balkanizaciyata/?search=7900308

7.http://download.pomagalo.com/60620/problemyt+s+kosovo+i+metohiya+i+nacionalnata+sigur nost+na+balkanite/?search=7900331

8.http://download.pomagalo.com/122322/retrospektivna+nacionalna+bibliografiya/?search=7900428

9.http://download.pomagalo.com/153038/bylgarska+vyzrojdenska+knijnina+bylgarski+knigopis/?search=7900448

Librarian_girl
01-09-2009, 08:38
Ако можеш да ми ги изтеглиш сте съм ти много благодарна. :)

Tedi4ka
01-09-2009, 10:15
1.Доста е дискутирана темата за различието между характерното развитие на западноевропейските нации по пътя на хомогенизиране на своите народи чрез силна политическа еманципация и изграждането на балканските нации при етнически идентитети на големи групови общности, процес, който протича и днес като отглас от дългите периоди на чуждо господство . Днес етническите процеси проблематизират и в страните от Западна Европа засилването на сепаратизма в националните държави. Тази тенденция е вследствие нарастването на социалната и политическата значимост на етническите и имигрантските общности. С още по радикално развитие процесите протичат в страните от Централна и Югоизточна Европа, които доведоха до разпадане на СССР, Югославия и Чехословакия и създаването на нови държави . Етническата и религиозна ситуация и политика на Балканите и стремежът за европейски интеграционни процеси проблематизират въпросите за съвместимост на несъвместими идентитети в глобализационни процеси не само на Европейския континент, но и в световен мащаб. Френският етнолог Кюизиньое пише, че историята на Европа е история на непрекъсната смяна на идентичности . Авторът има предвид сложните трансформации в историята на Европейския континент, на формирането на генетични и регионални етнически общности, различни по религия, държавно-политическо управление и култура, чието наслагване води до отчуждение на “двете” Европи.
Европа за “Западна Европа”. Краят на 80-те години на миналия век оформи отново глобални процеси на континента, свързани с нарастващите имигрантски потоци и еманципацията на етническите малцинства. В началото на 1994 г. Съветът на Европа актуализира три направления в своята дейност: изработване на нови културни парадигми; нормативно направление за правата на културите и културно и възпитателно направление . В тях се акцентира върху интегративната роля на училището (като място на солидарност и взаимно приемане, където знанията се възприемат чрез науката, художествените изразявания и религията) и на връзката между училището, семейството и социалната среда на децата и цялата общност, като се отчитат културните различия, но се търси и общото между хората .
За разлика от САЩ, Канада, Австралия и други страни с мултикултурен национален характер, при повече от западноевропейските страни имигрантите не участват в образуването на техните нации, поради което интеркултурната опция приема, че в техните национални култури съществуват едновременно, взаимопроникват се няколко типа култури: регионална, професионална, детска, чуждестранна култура и прочее. Самите тези култури могат да бъдат доминиращи или доминирани, масови или редки, признати или отхвърлени и т.н.; те също могат да бъдат разположени в отделните сфери на живот и да имат секторен характер, като формират друг тип култури от друг порядък като политическа, спортна, медийна, религиозна култура и прочее. Културните практики и ценности, на които е носител едно общество, едновременно единни помежду си и разкъсвани от противоречия, като разнообразие представляват богатство, когато се поставят във връзка едни с други с цел тяхното отваряне едни към други, но те не засягат същността и целостта на националните култури. Затова принципът на интеркултурната опция отговаря на правото и свободата на избор на всеки индивид да притежава и да може да включва в своята индивидуална неповторимост елементи от посочените типове култури. Върху тази концепция се конструира социокултурен модел на взаимоотношения между основното население и имигрантите, който сочи техните тенденции на развитие: 1) възприемане на имигрантите като културни и етнически групи, но в рамките на глобални политики относно всички жители, и 2) различието е тясно свързано с единството, тъй като интеркултурната опция е в отношения и взаимозависимост с исторически и социално по-глобални опции, поради което е необходимо съобразяване с цялото общество при провеждането на интеркултурния подход сред имиграцията в социалните, културните и образователните дейности . Ясно е представена интегративната позиция в проектните концепции за защита целостта на западноевропейските национални култури. Водещи парадигми в следването на една национална традиция са етноложките изследвания и познания. Европейската етнология е етнология на националните стратегии, твърде различна във всяка страна според нейните исторически, политически, идеологически и културни традиции, но онова, което ги обединява, е мощният импулс на съзнанието за нация .
Из опита на етнологията на Франция. През последните десетилетия френските изследователи преосмислят традиционните вярвания, нормативни практики и обичаи, смятани доскоро като ирационално поведение на примитивност и изостаналост, като ги превръщат в символни знаци. Изследванията в отделни области на Франция търсят символната връзка при старите елементи на селската култура между техния смисъл и функции, т.е. откриването на символната рефлексия между биологичното и социалното в обществения живот. На тази основа френските етнолози разработват проблемите за собствеността и наследяването в селска среда, които се свързват с отношения от патриархален тип, като юридическата сфера се превръща в символен посредник между кръвното родство, сродяването чрез брак и земята. Друго изследване търси в символното значение на честта смисловата функция и връзка между обичайното отмъщение и съвременната съдебна система. В градски условия пък изследването на Франсоаз Лотман открива връзка между култа към предците и ритуално религиозно поклонничество, въпреки работническия състав на Лимож и управлението на социалисти, и т.н. Културата, разглеждана като символна структура от схеми на значения и на посредничество, обяснява връзката на човека със света и на света с човека и неговата култура. Интересът към символното във френската етнология е реванш към тяхната селска (регионална) култура, извеждайки я от квалификацията на невежеството или немодерността в защита на нейната етничност. В държавна политика е преосмислянето на народните традиции чрез специално организиран щаб от институции, т.нар. Мисия за етноложкото наследство с изследвания, разпространение и международен обмен . Чрез символите като една обща културна схема могат да имат своето обяснение традиционни явления във всяка една среда – както на селото, така и на града, както при “примитивните” народи, така и при индустриалните.
Изобщо националната стратегия на френските изследователи е насочена към изследване на социални общности, които изграждат френското общество, техните знания, представи за света, техния идентитет. Но в крайна сметка се представя модел за синтезно познание на обществото с неговите знакови системи, пространствени, времеви и исторически обстоятелства на развитие. Според Рива Кастелиано “френският модел е пример за национална държава, основана на предпоставката за републиканския индивидуализъм, включващ асимилация на индивидите, които са станали френски граждани по избор”, и това е концепция, която определя правителствените стратегии по отношение на имигрантите, станали френски граждани .
Европа за “Другата Европа” (Източна и Югоизточна Европа). Терминът “малцинство”, употребяван в документите на СЕ, се свързва с процеса на формиране на нацията и националната култура . За изходна позиция в проектите на СЕ по отношение на промените в страните от Източна и Югоизточна Европа служи постановката, че “националният фактор е признат като решаващ за колапса на мултинационалните държави Съветски съюз, Югославия и Чехословакия, и за колапса на целия съветски блок в Източна Европа” . Подготвеният международен документ “Рамкова конвенция за защита на националните малцинства” засяга статута на коренното население, което вследствие разпадането на СССР, Югославия и Чехословакия попада в други държави. В този документ се набляга върху културата на тези национални малцинства - публичност, комуникации и култура на малцинствения език, обособяване на културно-териториално пространство чрез институциите за образование и квалификация, топонимия, религиозни сдружения и етнически организации . Интеграцията като форма на междуетническо общуване не се коментира в документа. За страните с нова демокрация, при исторически създадения синкретизъм в културите чрез двуезичието, смесените бракове, битовата култура, социалните религиозни доктрини, проблемът е свързан предимно с образованието и социалната реализация на инородното население. Това е и водещата тема на семинар, организиран от СЕ в Естония, на който се определят насоките и перспективите за защита на правата на етнически разнородното население - признаване на специфичните му народни традиции и разкриване на общото културно наследство и универсалните ценности за цялото общество . Така се отчитат както проявите на идентичността, така и на историческите междукултурни взаимоотношения.
В исторически контекст сходната съдба на балканските народи по време на имперска власт създава стереотипите за затворено балканско пространство, чието етническо усвояване и национално образуване често води до противопоставяне и вражда между съседни народи. Отношението към “другите”, стигащо до войни, създава нелицеприятния образ на “балканския синдром” с доминиращите стереотипи за враждебност, конфликтност и неразбирателство. Дори усилията на българската страна например да покаже своята културна идентичност на “Европалия 2002” чрез етнографска изложба със съпровождащи доклади на учени от Гент на тема: “Културният идентитет на Балканите” и “Символиката на сватбата на балканските славяни” не са достатъчни да превъзмогнат това . За дълъг период от време Югоизточна Европа, макар и да попада в “европейската парадигма”, остава извън нея. Дори днес, когато се отработват общоевропейските интеграционни концепции в областта на икономиката, законодателството и политическите инвенции за интегритет, в културологичен план тази парадигма е под въпрос и страните от Европейския югоизток остават “големият европейски проект за развитие и модернизация” .
Европоцентризмът на изследователи от Централна и Западна Европа поставя граница с югоизточните страни, приемани като етнически конгломерати от колективни идентичности. Едни се позовават на методологията на културните ареали, определени по принципите на културния център, културната периферия, културните граници и т.н. За други съществуването на затворени етнически общности като регионални своеобразия в културната хомогенност са контрапункт на националното единство и при отпадане на политическите граници са компенсаторно формирование в защита на личността от отчуждението в процеса на глобализация . Етническото многообразие не за първи път се толерира от западноевропейски изследователи в контекста на националното етническо фрагментиране. Подражавайки на тях, дори някои български изследователи говорят днес за “колективна”, а не за “национална” идентичност . В още по-прав негативен текст са размислите на Петер Нидермюлер от Института за европейска етнология към Берлинския Хумболт-университет в публикацията му “Етнография на Източна Европа: знание, представа, фантазии”. Той не е единственият учен, който с високомерие и пренебрежение се отнася изобщо към науката и научните изследвания на източноевропейските учени, но същевременно насажда негативизъм към народите на Източна и Югоизточна Европа чрез представата за “Дивия Изток” като убежище на заплахи, най-големите от които са “яростните диктатури на националното” и мизерията . Изследванията на западноевропейците по отношение на “другата Европа”, независимо от своя субективизъм, са медия, която до голяма степен формира общественото мнение в техните страни по отношение на източноевропейците.
България и проблематизиране на етничността. В България езиковото и правово единство, отразени в българската конституция, не абсолютизират културното единство, а се приемат и културните различия, дължащи се на етническа или религиозна принадлежност, а така и диференциацията, въведена в културите от социалното разслоение, възрастта, поколението, пола и прочее. У нас обаче намирането на мярата между етническото и националното винаги е страдало от непоследователност в защита на рационалистичната концепция от държавните политики в управлението на този процес. Интеграцията през 70-те и началото на 80-те години на миналия век доведе до унифициране на бита и културата на национално ниво, образователните и професионални предимства за инородното население създадоха интелигентския слой на арменци, евреи, турци, с отворени контакти и присъствие в структурите на обществото. Създаден беше един национален културен модел, а етническите културни традиции се възпроизвеждаха в кръга на семейството и родовите контакти. Краят на 1989 г. бележи преход към нов тип културна политика, насочена към обществена толерантност и афиширане на самобитността. Турци, цигани, власи, каракачани, арменци, евреи, арумъни, староверци, татари откриват нови възможности за популяризиране на своето културно наследство чрез събори на народното творчество, етнографски изложби, различни форми на читалищна дейност, фолклорни и културни празници при пълна свобода на вероизповеданията. Всяка етническа общност има вече и своята написана история. Процесът на колективната еманципация е доста хаотичен при липса на концепции, които да носят отпечатъка на националните традиции, суверенитет и национален интегритет. Рационализмът лесно преминава в ирационализъм при тенденцията на раздробяване на нацията вследствие на етническото и религиозното обособяване, спада в образователната и езиковата подготовка, професионалната маргинализация, профанация в културата чрез изживяване на народните традиции като чужди съвременни култури, налагане на религиозната догматика в социалния живот на жените мюсюлманки и прочее. Всички тези процеси се задълбочават от липсата на социална перспектива за интеграция и отрицателните резултати вече са налице: над 200,000 млади хора – цигани, турци, българи – неграмотни . Социалното разделение при тези общности е вече факт, който би трябвало да бъде изследван по-подробно, за да има и диференциран поглед към социалните и адаптивните проблеми на децата от турските и циганските семейства, а вече и при българските. В този смисъл опитът на френските изследователи по отношение на интеграционните процеси е възможна алтернатива за българските етноложки изследвания, които в повечето случаи следват изискванията на западните автори за вътрешно интегриране на малцинствата, но не и на обществото като цяло. С това се характеризират най-вече изследванията, проведени по специални поръчки на държавни институции или финансирани от чуждестранни фондации. Противоречивата политика на европейските страни по отношение на малцинствата показва, че дори и да има формални аналози на национални и етнически ситуации, не съществува еднозначност в развитието дори в две отделни страни, а проблемът е по-скоро в неговите рационални решения.
Темата за “европеизацията” на страните с нова демокрация от Европейския югоизток наред с многобройните вътрешноетнически проблеми поставя и този за националната идентичност и европейската интеграция. В повечето случаи се акцентира върху адаптирането, приспособяването и моделирането на стереотипи, характерни за европейската гражданска култура като основа за модернизацията на Югоизточна Европа . Страните в преход се приемат все още за затворени патриархални общества с традиционни оценъчни системи, които противоречат на изискванията на съвременния гражданско-индустриален свят. Всяко противодействие за еманципално духовно развитие се приема като амбивалентно отношение на източноевропейците към Запада и се контрира като страх за сблъсък с основни стойности на нормативната обичайна система, както и страх от социално-културна дестабилизация и загубване на идентичността. И все пак не се избягва прогнозата за търсене на нови модели за модернизация на страните от Европейския югоизток, които да отговарят на тяхното историческо и културно развитие.
В контекста на твърдението, че историята на Европа е история на непрекъснатата смяна на идентичности, можем да обобщим, че основното движение на историческия процес е взаимодействието не между отделните общности, етноси или националности, а взаимодействие между техните култури . И ако априори се мисли за тях като за равностойни или съществуващи паралелно, в историческото взаимодействие няма еквивалент на равномерност и равнозначно натрупване или преповтаряне на техните основни опори. В този процес все пак отделните народи се изявяват чрез националните си култури със самочувствие за уникалност, породено от събития и значими исторически или културни постижения. Те се преживяват субективно във времето и пространството, остават в основата на паметта и се превръщат в програма за тяхното бъдеще. Историческото поведение на всеки народ определя насоките в неговото развитие и гарантира устойчивия му идентитет, но културното взаимодействие е средата, в която и чрез която се реализира този идентитет.
Българска национална идентичност и европейска интеграция. В практически план последните години са белязани с широко отваряне на географския хоризонт на българската култура за диалог. На първо място, с културите на балканските страни. Успешни литературни контакти има между носителите на балкански “Нобел” и проекта“Балканите четат…”. Обединяващата теза на писателите е, че запазването на националната идентичност не противоречи на космополитизма, а напротив, всеки със собствената си идентичност може да приеме и предизвикателствата на глобализацията. При това културата на съседите е мост към културата на по-глобалните общества. Фестивалите “Балкански дни на изкуствата”, “Златната амфора”, “Балкански куклен театрален фест”, “Златният делфин”, “Балкански младежки фестивал” са срещи на младото поколение на Балканите с представители на художествената култура и една от формите за предаване на опит и знания, за формиране на общобалканска толерантност към културите на своите съседи. Балкански срещи, на които гостите представят културните традиции на своите страни - традиционни песни, танци, обичаи.
Културният диалог на Балканите разширява своите граници и прераства в европейски интелектуален мост. “Европейският музикален фестивал” и музикалният филмов фестивал “Караян” са уникални като европейска музикална интеграция и доказателство за ролята на музиката като духовен посредник на разбирателство между хората, които заедно празнуват “Денят на Европа”. Филмовите ленти на фестивала “Караян” представят не само известни български изпълнители и инструменталисти, а разширяват музикалната ни култура с най-добрите световни изпълнения на Берлинската и Виенската филхармония и произведенията на Йохан Щраус, Моцарт, Брамс, Чайковски, Шостакович. “Фестивалът на европейските коопродукции” и “София филм фест” са културни събития, чиято значимост се измерва с интегриране на постиженията на българските киноматографисти с най-добрите образци на европейските киноленти на Бунюел, Луи Мал, Анджей Вайда, Бигас Луна. Филмите се съпровождат от техните автори и сценаристи, режисьори, оператори, актьори и продуценти, с което изцяло се реализира една от най-важните цели на фестивалите – контакти на българските кинаджии с утвърдени международни филмови среди, своеобразна съпоставимост на постигнатите резултати във филмовата индустрия, обмяна на опит и не на последно място - една филмова фиеста, която в крайна сметка носи професионално удовлетворение за създатели и приятно съприкосновение със седмото изкуство на техните почитатели. Фестивалът за телевизионни филми “Златната ракла” с традиции от 1965 г. има участници от Холандия, Индия, Англия, Аржентина, Чехия, Сирия, Русия, САЩ, Корея, Япония, Финландия, Германия и е илюстрация на културните контакти на българските киноматографисти със света. “Международният театрален фестивал във Варна” се смята като български емблематичен културен празник и един от най-старите в Европа . Професионални творчески контакти и индивидуализация на националния характер се постига чрез различни форми на общуване, включително и смесени театрални постановки. Международният фестивал “Театър в куфар” пък е посветен на иновациите в европейското театрално изкуство, но той утвърждава и националните традиции, независимо от доминиращите в момента модни тенденции на танцовия театър.
И ако събитията в областта на градската художествена култура носят като съдържание интернационални послания, в частност българската национална културна идентичност вече е придобила интегративност по отношение на европейската култура, то целта на фолклорните фестивали е да възроди и утвърди регионалното богатство на танцовия, певчески и инструментален жанр в изкуството и тяхното професионализиране. Ярко присъства и международното участие на страни от всички континенти, което е особен отличителен знак на съвременните фолклорни прояви и отговаря на актуалните интереси за опознаване на чуждестранната народна култура, поднесена в нейните етнически традиции. Фолклорните фестивали: Международен старопланински събор “Балкан фолк”, фолклорен фестивал “Витоша”, “Пловдивски фолклорен фестивал”, “Добруджа пее и танцува”, традиционните международни фолклорни фестивали във Варна и Бургас са шествия-спектакли от специфични за страната на гостите традиционни костюми, игри, танци, народни обичаи. Желанието за културна идентичност не е самоцел, а присъства като неизменна част от културния модел на всяка отделна страна.
Фолклорната култура се оказва не само жива в световен мащаб, но и тенденцията е към нейната етническа идентификация и заемане на съществен дял от националната култура на всяка страна. В контекста на европейския модел за гражданска култура фолклорът може да не присъства, но неговата реалност и битност във всички страни по света е факт. Тенденция в последните години е съвместяването на несъвместими на първо значение факти като съчетанието между джаз и фолклор. На “фестивал за електронна музика” заедно с гостуващите британски звезди “Трансглобал Ъндърграунд” участват с изпълнения световноизвестната формация на Яна Рупкина “Трио българка”; певиците на “Ева квартет”, които пеят автентичен фолклор на фона на известен дръм-енд-бейс; известната народна певица Снежка Борисова изнася концерт съвместно с група “Трансформейшън”. Вплитането на автентичен фолклор в електронното изпълнение е една от най-големите изненади в шоубизнеса на този жанр и доказва съвместимостта на велики изпълнители, независимо от граници и националности. Легендарната четворка в джаза “Манхатън Трансфер”, която участва в друг джазфестивал - “Арена музика”, споделя за “Мистерията на българските гласове”: “Слушаме тяхна музика от над 30 години. Наскоро те имаха концерт в Лос Анджелис и ние отидохме да ги чуем. Бяха дошли всички хора от звукозаписната индустрия в САЩ. Изумени сме от хармонията, от силата на гласовете, от начина на звукоизвличане на певиците ви. Западнякът никога не е чувал подобно нещо” . Това е голямо международно признание не само за изумителната формация, но и за българските изпълнители – китаристи, барабанисти, вокални изпълнители, пианисти, за тяхното изкуство без граници.
Етномузика в столицата и джаз в по-малките градове и в българското село са най-новите съвместимости в техния културен идентитет. На “Джазфест Банско” и “Джаз фест Банкя” родните джазмени се срещат с известни имена от чужбина като Бони Тейлър, Крис Норман, Фиш, Крис Томсън, Савър, Валери Пономарьов, Вики Алмазиду…. Ново явление е “джазфест на село” – засега в троянското село Дебнево и самоковското Бели Искър. Музика, бира, скара събира хора и от съседните села, което празненство наподобява някогашните събори, но с нов репертоар и нагласа за граждански иновации в културния живот на българското село.
Изобщо в областта на културата и изкуството във всичките им жанрове се извършва широкомащабен културен обмен. Контактите на професионална основа създават духовния диалог между българската и европейската култура, между културите по целия свят. Това е националната култура, която изпълнява интегративни функции във века на високите технологии и комуникации. В основата на “културния туризъм” обаче обменът е между етнически специфичните, различните, противоположните, чуждите култури. В своето историческо “пътуване” към Европа българите като народ и нация имплицитно се вписват в динамиката на усвояване на нейното социокултурно пространство – от формулиране на модели за “граничност” към модели за “комуникативност” и обмен . Футболът е най-европеизираната дейност, според френския политолог Тиери Соре . Защото изграждането на Обединена Европа се подчинява на една логика и това е функционалният метод, при който културните идентичности представят националната идентичност. Така както футболистите имат възможността и свободата да преминават от един в друг отбор, но запазват своята българска идентичност. Би могло да се каже същото за всяка друга добре свършена професионална дейност.
Корупцията, наркотрафикът, проституцията, девалвацията на образованието и науката, етногруповата изолация са също дейности и част от културата на обществото. Ако перефразираме казаното от Минчо Драганов по сходен повод, то звучи така: съществена (несвършена) дейност на националната държава е вътрешно да се самоорганизира и трансформира в условията на един съвременен глобализиращ се свят .


КУЛТУРНАТА ИДЕНТИЧНОСТ КАТО ЕВРОИДЕНТИЧНОСТ
Таня Неделчева

Независимо от силните социално-икономически, политически и други напрежения и сътресения процесът на европеизация на българското общество протича без екстремни противопоставяния, запазвайки достатъчен консенсус. Това показва, че формиралата се културна субстанция има като принцип съвместимостта, съ-съществуването на различията. В това се крие и спецификата, и жизнеността на българската национална идентичност, на етническия модел, който генерира положителни изменения и оптимистични хоризонти. В основата му стои умението да се живее с другия, съчетаването на различни културни образци, обединяването на специфични етнически битови ритуали и практики. Развитието му е по-скоро процес на институционализиране и закрепване в обществено видими форми на този традиционен вариант на взаимоотношения между различните етноси. В този смисъл може да се каже, че именно отвореността на етническите общности и съответно на идентичностите им позволява бързото преживяване и изживяване на собствени негативни нагласи и отношения. Това всъщност е процесът на предефиниране в рамките на общественото съзнание на обема и съдържанието на понятието «българско».
Укрепването и засилването на преживяването за равнопоставеност на всички граждани на България като социален феномен се проявяват силно в среда на обособени и обособяващи се общности като интегрално социално и личностно състояние. В този смисъл в днешната ситуация етническият модел като всеки добър политически продукт изисква внимателното отглеждане и грижливо пазене, защото той не е веднъж завинаги даден, а е динамично състояние и има определена цена. Като цяло сегашното му състояние се характеризира с доминираща етническа кохерентност, с увеличаващи се полета на структурно-функционални взаимодействия между етническите общности, без да се имплицират явни или неявни форми на напрежения, с разширяващи се когнитивни, емотивни и поведенчески междуетнически "стиковки" в структурите на властта, със засилващ се процес на приемане на другостта като манифестирана гражданска стратегия в контекста на засилено заявяване от всяка етническа общност на собствената културна самобитност. Но не само това – идентичностите на различните етнически общности в България по принцип са отворени и като такива са насочени към бъдещето. Не са обременени от константни елементи в такава степен, че да не могат да се променят. Има варианти за по-сложно ситуиране - ориентирането към миналото може да бъде толкова значимо за трансформацията на идентичността, колкото и ориентацията към бъдещето. Х. Маркус и П. Нуриус (H. Markus and P. Nurius, 1986) смятат, че отминали "схеми" на Аз-а, поставени в основата на конституиране на нови Аз-образи, правят реална възможността за тяхното препоявяване в бъдещето. В случая тази постановка се разширява с концепцията за природата на групата в миналото и за потенциалните членства в нея като важни елементи на възможните социални идентичности. Тези репрезентации на миналото активизират конституирането на социалната идентичност в настоящето и в бъдеще. Етническата група например чрез археологични или исторически изследвания може да преоткрие или реактивира това, което се нарича "латентна" колективна социална идентичност (в смисъла на К. Антъни Апия ).
Ето защо може да се каже, че в етническите общности се трансформира етническата и националната идентичност по посока на една по-универсална и по-адекватно ситуирана спрямо актуалните събития идентичност.
Емпиричното социологическо изследване (национално представително) “България пред присъединяване към Европейския съюз”, проведено през ноември 2004 г., показва незначителни разлики в образа на Европа сред различните етнически общности, от една страна, и от друга - по-високо доверие в европейските институции в сравнение с периода преди 1-2 години. За да изпъкнат по-релефно етническите профили на “Европа”, е необходимо да се очертае средният конструктивен модел. Според респондентите от приписваните характеристики на първо място се поставя спазването на законите – 73, 9% от респондентите. Европа в случая е образец на законност и уважение към личността. На второ място е съответстващото заплащане на труда (61,3%). Това показва, че гражданите на България се нуждаят много повече от правов ред, от ефективно спазване и прилагане на законите, отколкото да мислят за “европейски заплати”. На трето място е административната уреденост (45,3%), на четвърто – зачитане достойнството, правата и свободата на личността (31,6%), високо качество на образованието (23,4%), поощряване на индивидуалната инициатива (18,4%), опазване на околната среда (17,1%). След тези характеристики се появява и уважаване правата на малцинствата – 4,5%.
При българите се очертава релеф с по-друг профил: на първите места са административна уреденост – 76,0%, спазване на законите – 61,0%, опазване на природната среда – 45,5%, традиционното за българската етническа група високо качество на образованието – 31,5%, съответстващото заплащане на труда – 25,0% (което показва в известна степен, че има определена задоволеност в това отношение), зачитане на личността – 18,6%, индивидуална инициатива – 17,7%, правата на малцинствата – 2,0%.
По-чувствителни към правата на малцинствата са турците, които поставят това изискване на шесто място – 16,7% от респондентите. Тази етническа общност е запазила своята чувствителност към нарушаването на нейните права, свързани със смяната на имената им от периода 1984 – 1985 година. На първо място те поставят административната уреденост (67,7% от респондентите), на второ място - законността (53,6%), на трето място (така както е и при българите) - опазване на околната среда (49,8%). Съвпадение за двете етнически групи има и при четвъртата позиция - високото качество на образованието като съществена характеристика на “европейската държава” – 40,2%. Тук трябва да се отбележи по-високата стойност на тази ценност дори в сравнение с българите. На пето място е зачитането на личността – 19,9%. Заплащането на труда е едва на седма позиция – 12,7%.
Най-специфичен е образът на Европа за ромите. Най-голямата разлика е по отношение правата на малцинствата. Тук те са на втора позиция – 39,7% от респондентите. На първо място е спазването на законите – 77,7%. На трето място е административната уреденост – 38,7%. На четвърто - опазване на природната среда (32,1%). На пето място е зачитането на личността – 20,0%. Ромите са индиферентни към заплащането на труда и го поставят на шесто място – 19,8%, а индивидуалната инициатива е на последно място.
При въпроса за доверието в европейските, българските и местните институции също има видими разлики между отделните етнически групи. Българите се отнасят по принцип с по-голямо доверие към европейските институции, отколкото към българските и местните. Най-големите натрупвания обаче са при частичното доверие към всички институции. Това е важен знак за амбивалентното отношение към национална държава, местна власт и бъдещо членство в Европейския съюз. Като че ли етническият българин живее в несигурност и я проектира в бъдещето си.

Етнически българи
Напълно Отчасти Изобщо не Не мога да преценя
Европейски 18,7 46,0 18,2 17,1
Български 5,3 47,2 41,9 5,7
Местни 13,6 42,3 37,3 6,8
Етнически турци
Напълно Отчасти Изобщо не Не мога да преценя
Европейски 20,8 41,5 8,0 29,7
Български 9,7 51,6 31,5 7,3
Местни 29,5 36,8 19,9 13,8

Турците, обратно - имат по-голямо доверие в местните, много слабо в българските и сравнително голямо доверие в европейските институции. Но и тук частичното доверие във всички институции е определящо. Към това се прибавя и нежеланието да се заеме категорична позиция по отношение на европейските институции и ориентирането към “не мога да преценя”.

Етнически роми
Напълно Отчасти Изобщо не Не мога да преценя
Европейски 13,9 40,2 15,7 30,2
Български 15,8 30,7 36,7 16,7
Местни 20,4 18,1 44,6 16,9

За ромите ситуацията е по-сложна: те имат както най-голямо доверие в местните институции, така и най-голямо недоверие в същите. Към европейските институции отношението в най-голяма степен може да се определи като неопределено положително. Вероятно поради непознаването им, тази общност не си позволява категорична позиция. Доказателство за подобна интерпретация на резултатите е високият дял (30,2%) на респонденти, които “не могат да преценят”.
Ако трябва да се определи цялостното отношение на българския гражданин към трите типа институции, най-близко то е до “дистанциране” от тях и ориентиране към частния живот. За съжаление - доста неоптимистична позиция. Единственото позитивно в нея е, че липсват силни етнически различия, т.е. видима е консистентността в етническите образи за бъдещето на българската национална държава. Ако отсъствието на силни националистични пристрастия, местни патриотизми и еврооптимизъм може да се интерпретира като кохерентност на очакванията на етническите общности за перспективите в развитието на националното цяло, това би означавало изтласкването на етническото в периферията на социалния живот.
Трансформацията и изменението на етническата и националната идентичност не са специфика само за социалните процеси, които протичат у нас, а отразяват по-обща тенденция. Усещането, че се развива нова идентичност в рамките на европейските нации, все още се рационализира, все още се търсят основните понятийни схеми, които да реконструират културната идентичност. Например Жан-Марк Фери развива идеята за "постнационална" идентичност, свързана с принципите за универсалност, автономия и отговорност. В този контекст политическото гражданство се основава върху една рефлексивна морална идентичност, чийто принцип е вписан във френската Декларация за правата на човека и гражданина с правото (на човека) и задължението (на гражданина) да въстава против тиранията. Индивидите ще могат да се присъединяват към принципите на правовата държава независимо от отношението си към конкретна територия, историческа и културна общност. Демократичната държава ще може да вдъхнови патриотизма. В същата перспектива е и идеята на Жаклин Коста-Ласку за европейското гражданство като продукт на хармонизирани национални законодателства, съобразени с правата на човека и придружени от "договор за гражданство" между народите, които могат да остават привързани към каквато и да е особена култура само при условие, че произтичащите от тази култура социални практики не са несъвместими с наднационалните принципи на правата на човека (Шнапер, 2000).
При анализа на доверието като социален феномен, т.е. като определен тип отношения между хората, което предполага по-висока степен на съпреживяване, унгарският социолог Дьорт Чепели ситуира нещата спрямо унгарската национална идентичност. Той въвежда три специфични национални идентичности - обществена национална идентичност, общностна национална идентичност и нископрофилно национално съзнание. Обществената национална идентичност се конструира в резултат на членството в демократичната политическа общност, а общностната е свързана с етноса, фолклора и културната традиция. Нископрофилното национално съзнание възприема нацията “като социално-психологическа общност, обединена от една културна традиция, която улеснява общуването между хората, считащи себе си за членове на тази общност”. В случая не е важна конкретната форма на концептуализация, а отчитането на факта на промяна на националното съзнание, на националната идентичност по посока на подчертаване или доминиране на културата и културната традиция при изграждането на нова идентичност.
Изследването "Етносите и властта" (национално представително), проведено през 1998 г., констатира трансформация на българската национална идентичност по посока на преструктуриране на нейните вътрешни елементи с акценти върху онези, които я превръщат в мека национална идентичност, т.е. в моделите на национална идентичност на различните етнически групи започват да доминират културните елементи.
Резултатите от повторения модул въпроси в национално представително изследване, проведено през есента на 2002 г., потвърждават продължаващ процес на трансформация на националната идентичност с акценти върху нейните културни елементи.
Деструкцията на националната идентичност е елемент от общия процес на преформулиране на ролята и значението на националната държава в съвременното глобализиращо се общество и непрекъснато променящи се геополитически и военни конфигурации. На конкретно ниво това се проявява в намаляване "присъствието" на държавата, държавността, нейното изтегляне от общностния етос и оставането й предимно в полето на санкции и контрол. При различните етноси и в различните им слоеве този процес протича с различна скорост и има различна конфигурация.
Освен това при деструкцията на националната идентичност могат да се мислят две основни възможности. Първата е, когато поради различни причини се активизира етническата идентичност (не снетата в националната), и втората - когато има активизиране на снетия етнически комплекс в рамките на националната идентичност. Ако втората възможност води до деструкция на националната идентичност с еднопосочна векторна измеримост и е свързана с формирането на мека национална идентичност поради преструктуриране (с акценти върху културния комплекс), то при първата възможност могат да се очертаят поне две линии на развитие. Едната води до втвърдяване на националната идентичност, т.е. акцентиране върху държавно-юридическия комплекс, а втората - до мека национална идентичност, с акценти върху културно-гражданските елементи от идентификационното поле. Няма съмнение, че тези възможности имат и действителна социална реализация, чиито обем и мащаб не могат точно да бъдат определени, но основното, доминиращото при деструкцията на националната идентичност на съвременния етап, е минимизиране на държавно-правните елементи в структурната конфигурация на националната идентичност, т.е. движение към културна идентичност.
Трансформирането на идентичността е свързано с нейната продължителност във времето, с интензивността на наративите в групата, с които се поддържа степента на кохерентност и устойчивостта на Аз-концепцията. Културно установените традиции на разказване на приказки и повтарянето на наративни структури афектират начина, по който индивидите представят живота си. Наративите се използват от индивидите, когато реконструират вътрегруповата история (т.е. минали възможни колективни идентичности), или когато говорят за възможно бъдеще на групата (т.е. за бъдещи възможни идентичности). Групите създават общи истории за живота си, които свързват минало, настояще и предсказано бъдеще в кохерентна репрезентация. Вътрегруповите членове ще бъдат мотивирани да реинтерпретират и реконструират миналите, настоящите и ориентираните към бъдещето възможни колективни социални идентичности при положение, че съществува усещането за темпорална продължителност. Някои групи имат относително стабилни темпорални ориентации, други приемат вариращи. За повечето групи те се колебаят в зависимост от контекстуални фактори като реакции към масмедийното портретиране на групата, среща с минали вътрегрупови или външногрупови членове, ново посещаване на места, важни за групата.
Когато индивиди или общности се опитват да придобият нова, желана колективна идентичност и евентуално да изоставят старата, често се появява в някаква степен т.нар. изпреварваща идентификация. Ако се използва терминологията на релационизма, може да се каже, че изпреварващата идентификация е "готовността" за промяна в налично функциониращата - тя изразява възможността да бъде променена дадена идентичност или да се акцентира върху съвършено други елементи от менталното й поле. Н. Елмърс и А. Книпенберг (Ellemers, Knippenberg, 1990) демонстрират експериментално съществуването на такава изпреварваща идентификация, свързвайки я с идеята, че бъдещите Аз-схеми могат да породят търсене на информация и предварителна нагласа за промяна на идентичността. Груповите граници трябва да са отворени, за да позволят изпреварваща идентификация. Този процес зависи съществено от достъпността на желаната колективна идентичност и съзнанието, че тя може да се постигне. Така се увеличава възможността индивидите да приемат норми и стереотипи на желаната идентичност, преди да са приели самата социална идентичност. Понятието за изпреварваща идентификация предлага вътрешен поглед върху това как желаните идентичности могат да улеснят промените в конструирането на социална идентичност и членството в групи (Tajfel, 1984).
Понятието за възможна колективна идентичност способства за изграждането на модел как и кога изпреварващата идентичност е налична. Изследването на М. Синирела (Cinnirella, 1998) върху европейската интеграция показва например, че част от британските граждани със съжаление приемат бъдещата си европейска идентичност, сякаш им е наложена от по-високи инстанции. Тези индивиди проявяват признаци за налична изпреварваща европейска идентификация, лишена от емоционални конотации или епистемологична значимост за Аз-а. Този процес може да се анализира и от друга гледна точка. Ориентирането към сегашното и бъдещето създават условия за по-голяма готовност за промяна, основана на потенциалните възможности за идентифициране. Колективните идентичности включват концептуализации на категории и групи, на които индивидът може да е бил член в миналото или да стане такъв в бъдеще. Те съдържат и прогнози за изменението на съществуващите групови членства във времето и оценки за специфичността на групите в миналото. Така възможните идентичности могат да се отнасят до потенциални групови членства (и минали, и бъдещи ) и до настоящи (реални) групови членства с рационализиране на различността им в миналото и развитието им в бъдещето. Това дава знание за факта, че индивидите могат да "фантазират" не само "какво може да се случи на настоящата група, към която принадлежат", но и "какво би могло да бъде, ако се включат в друга група в бъдеще", или "ако са се включили в друга група в миналото".
Евроидентичността е специфична изпреварваща идентичност, което означава, че въпреки липсата на пълния набор от обективни и субективни условия, които трябва да бъдат налични, за съществуването й в своя цялостен вид тя съществува изпреварващо и това се дължи на механизмите на автопойезис, на самотворението или, както други автори го наричат, самоструктуриране (Лурье, 1994: 34, 70-75).
Евроидентичността е феномен, съпътстващ съвременната социална ситуация и по-специално децентрирането на националната държава, формирането на глобално гражданско общество, сгъстяване на социалното време и пространство и умножаване на социалните роли. В края на модерността и настъпването на глобалната епоха жизнените светове се умножават и индивидите обитават едновременно много от тях. Съотнасянето на личността не е спрямо една уникална група, строго дефинирани общности като етноса или нацията, а в подвижната и изпълнена с рискове социална среда на световното гражданско общество, където съществува висока динамика, комплексност, многослоестност, с отсъстващ аксиологичен център или систематично единство.
В тази ситуация за индивидите става все по-трудно да утвърдят идентичността си в строгите рамки на нацията, пола, възрастта или при някое друго категориално разграничение. Още повече, че огромното мнозинство индивиди не желаят това (Олброу, 2001). Идентичността се релативизира и става въпрос все повече на договаряне. При този тип договаряне културните фактори имат основна роля, което е свързано с избора на уникален идентификатор, на който всяка личност има право и чрез който утвърждава своята партикуларност, призната в контекста на универсалността на правото да бъдеш характерно човешко същество.
Съвременното общество все повече изчерпва своите интегративни възможности, основани на политически, икономически или институционални фактори. Жизненият свят, основна съставна част на който е културата, притежава голяма част от своите ресурси. Той е специфична цялост, интегрираща културно наследство и езиково организиран запас от модели на тълкуване, на основата на които индивидите и групите утвърждават себе си в света, като овладяват конкретни ситуации. Комуникативното действие е съвременната форма на усвояване на конкретните ситуации. Развитието на съвременното общество се основава на всекидневна комуникативна практика, в която съществува динамиката на бързопроменящите се нормативни системи и те като културни образувания стимулират, формират и защитават индивидуалните жизнени стратегии на участниците в съответната социална общност. Именно в тази комплексна ситуация се ражда еднаквият респект на всеки, не към хората със собствения общ корен, а към личността на другия или другите в тяхната другост. Солидарното застъпничество за другия като един от нас е свързано с подвижното "ние" на една общност, която се противопоставя на всичко субстанциално и която непрекъснато разширява своите пропускливи граници. Тази морална общност се конституира единствено чрез негативната идея за преодоляването на дискриминацията и страданието, както и за включването на маргинализираните - и на маргинализирания - в отношения на взаимно уважение. В анализите си за включеността на другия Хабермас отбелязва, че така конструктивно проектираната общност не е колектив, който принуждава своите "униформени" членове към приемане на неговите собствени представи; включването тук не означава затваряне в Своето и заключване срещу Другото, а че границите на общността са отворени за всички.
След демократичната държава (политическата демокрация) и социалната държава (социалната демокрация) следва културна демократизация, която по прогнозата на Бек, променя основите на семейството, отношенията между половете, сексуалността и интимността. Като деца на свободата, ние живеем в ситуация на радикализирана демокрация, по отношение на която много от понятията и формулите на първата модерност стават неадекватни (Бек, 1997, 1999). А това означава обновление на трансценденталната "ценностна екология", в която се коренят толерантността, солидарността, справедливостта.




Бележки

Олброу, M. Глобалната епоха. С., 1996.
Бек, У. Що е глобализация. С., 2002.
Бек, У. Световното рисково общество. С., 2001.
Лурье, С. Метаморфозите на традиционното съзнание. Санкт Петербург, 1994.
Шнапер, Д. Общността на гражданите. Върху модерната идея за нация. С., 2000.
Cinnirella, M. Exploring Temporal Aspects of Social Identity: The Concept of Possible Social
Identities. - In: European Journal of Social Psychology, 1998. р. 28.
Ellemers, N. & A. Van Knippenberg. Social Identification and Permibility of Group
Boundaries. - In: European Journal Social Psychology, 1990. р.18.
Markus, H. & Nurius, P. Possible Selves. - In: American Psychologist, 1986. р. 41.
Tajfel, H. The Social Ientity Teory of Itergroup Bhavior. - In: H. Tajfel (Ed.) The Socia
l Dimension: European Developments in Social Psychology. Cambridge, 1984.































НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО СРЕД МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ
Боряна Бужашка

Можем да се съгласим с твърдението на политици, политолози, културолози, че етнорелигиозната идентичност и интеграция в гражданското общество извикват веднага в съзнанието ни понятието “взаимозависимост”, “представата за значимия друг”, пред когото и с когото ти трябва да бъдеш в отношение на взаимно одобряване. Това безспорно е технологията на интеграция на малцинствата. Но етническата обособеност не трябва да се търси главно, още по-малко единствено, в наличието на “другост”, на тенденциозното противопоставяне. Известен е този пример, че интелигентният римлянин, усвоил гръцкия език, пишещ и говорещ на гръцки език, е стоял на времето си по-близо до елинския етнос, отколкото някои необразовани членове на този етнос по рождение. Образованият човек все повече осъзнава, че извън етническите различия, има много духовни ценности, които ги обединяват. Етническото взаимопротивопоставяне от психологическа гледна точка е свързано до голяма степен с ниска култура.
Зад понятието “малцинство” стои отделният индивид, към който трябва да се прилага една рационална социална политика. Макар и различни като социални феномени, етническата, националната и религиозната идентичност се оказват взаимнозависими от участието на индивида в дадена общност. Затова и интеграцията на малцинствата е преди всичко индивидуален акт, а не колективна привилегия.
Последните десетилетия минаха под знака на етническото диференциране, на извеждане на преден план на етническата специфика, на утвърждаване на самостоятелността на етнокултурната идентичност. Едновременно с възстановяването на традиционните механизми на взаимоотношения между различните етнически общности след 1989 г. започна изграждане на нови елементи, съобразени с ценностите на гражданското общество. В настоящия момент някои от етническите общности формулират наново или преформулират идентичности в българското общество, осъществяват културното си обособяване и еманципация. Това се извършва в условията на сложна социална трансформация, без изградена стратегия за предотвратяване и управление на рискове, породени от кризисни социални ситуации.
Един известен политик твърди, че социално-икономическата интеграция е празно, измислено понятие. Но хората от малцинствените групи, изпаднали в несигурност, започват да разглеждат социалните проблеми като безработица, жилищна криза, дефицит в образованието и свързаните с това социални неравенства като културно-етнически неравноценности. И точно така се получава противопоставянето на общности. От това се възползва етническият национализъм, който инструментализира страховете на хората и предлага прости решения и обяснения на обществените им проблеми. Например ромите са бедни и нямат работа, защото са роми, а не, защото предпочитат социалните помощи пред това да работят или защото са необразовани.
Значи трябва