PDA

View Full Version : Съчинение разсъждение



beti_niki
01-08-2009, 12:56
Доброто-порив към човека и свободата
(съчинение разсъждение върху 1 и 2 част на Вазовия разказ ,,Една българка''


плс помогнете :( :-o

1n5ub0rd1na73
01-08-2009, 13:18
Не заслужаваш помощ.

Tedi4ka
01-08-2009, 16:31
„ЕДНА БЪЛГАРКА”

Иван Вазов


Анализ на І и ІІ част

Идеята на разказа подчинява всичко на себе си – и заглавието, и мотото, и случката с нейните епизоди, и композицията, и героите, и описанието на персонажа, и пейзажа.
Основната мисъл, която Вазов се опитва да внуши на читателя, е че обикновената българска жена съхранява в себе си най-висшите човешки добродетели – отзивчивост, милосърдие, родолюбие, нравствена сила, които я довеждат до мълчалив и скромен подвиг. И с подзаглавието на разказа (исторически епизод), и с първите редове Вазов внушава усещането за достоверност, за истинност на това, което разказва. Белетристът описва тревожното и опасно, размирно и неспокойно време, през което потери сноват из страната. В този момент авторът спира вниманието върху сцена на брега на Искъра – турски конни заптиета не разрешават на група българки да преминат на отсрещния бряг на реката. Представено е циничното и грубо господарско отношение на поробителите към раята. Откроява се един образ на „жена, около шейсетгодишна, висока, кокалеста – мъжка на вид”. В портретното й описание авторът загатва за героизма, който възрастната селянка ще прояви многократно през тази нощ. Тя с особена настойчивост моли турците да премине на другия бряг.
Във втора част на разказа писателят разкрива причината за упоритостта на българката. Използвайки ретроспекция, авторът представя неочакваната среща на баба Илийца с бунтовника. Първата й естествена реакция е уплаха, но челопеченката е наблюдателна и тя бързо съобразява, че момъкът е „от ония, дето ги гонят сега”. Неговият измъчен вид провокира множеството човешки чувства, които челопеченката изпитва не само в този момент, но изживява през цялата трудна и изпълнена с опасности нощ. Тя проявява съчувствие, милосърдие, състрадание, доброта, човечност, майчина отзивчивост и жал, които авторът успява да постигне не само с обръщенията й към непознатия „синко”, но и представяйки външността и поведението й. Тя гледа „милостиво” четника, очите й се пълнят със сълзи и в този момент взема решение. Християнските й добродетели, нравствеността й на българка я карат да даде дума, че ще помогне на изпадналия в беда Ботев четник. Решението й е продиктувано както от чисто човешките й чувства, така и от родолюбивите пориви у нея: „Божичко, закрили го, българин е, тръгнал е за християнска вяра курбан да става.”.
Читателят усеща, че тази жена, която бърза „с утроена сила” би могла да извърши подвиг в името на българското и вярата.
баба Илийца Бунтовника
челопеченката Ботев четник
българката революционер
старата жена „бежанец”
вазова героиня млад българин
християнка борец за свобода


Анализ на І и ІІ част

В трета част на творбата напрежението на действието расте. Метафоричната картина на искърската клисура вдъхва тревога и неспокойно очакване. Самотност и пустота са обхванали манастира. Авторът използва пейзажно-образен паралелизъм, за да подчертае преживяванията на възрастната жена.
На фона на този пейзаж читателят приема с неприязън нелепия и подъл страх на калугера. Няколкото щрихи, от които е обрисуван този епизодичен герой, го охарактеризират като един от българите в онези страшни времена, които живеят на българска земя без да усещат пулса й, чужди, откъснати, ненужни. Духовното и нравственото превъзходство на баба Илийца над страхливия калугер се извисява със страшна сила при техния сблъсък. На смелостта на челопеченката се противопоставя уплахата на монаха. На нейните доброта и човечност – неговите безсърдечие и бездушие. На нейното упования в Бога – неговото безверие. На нейното родолюбие – пълната липса на родова принадлежност у отец Евтимий. Желанието на селянката да сподели тревогата си още повече засилва контраста между двата образа. „Не искам нищо да чувам ни да ми обаждат” – това е философията на егоиста, на безотечественика, който брани своето жалко съществуване. Силата на Илийчината смелост, доблест и родолюбие се постига в пълното противопоставяне с поведението на калугера.
Преживяванията на селянката са изразени с градация. Растат трудностите пред баба Илийца, но тя ги надмогва, водена от майчина жалост. За това тя отново взема решение да помогне на непознатия момък, но като се справи сама, без ничия помощ. Духовната сила на българката изпъква ярко в този момент.
Слуховата картина „портата се хлопна зад нея и заключи”, подчертава, че възрастната жена отново се озовава в пространството на мрака и опасностите, навън в тъмната гора с болно дете на ръце, в свят, в който турците са се развилнели, българката проявява себеотрицание и благородство заради живота на четника. В същото време монахът остава зад високите манастирски стени в пространството на сигурността.


Анализ на ІV част

І – да стегни
ІІ – да помогне
ІІІ – да го спаси
Четвърта част на разказа започва с пейзажно-образен паралелизъм. Описанието на природната картина внушава на читателя тревогата, безпокойството и уплахата на възрастната жена в тъмната нощ. Чувствата, преживяванията, настроенията на челопеченката са подчертани с метафоирите, с които белетристът рисува природата. Нощта е „дрезгава”, бърдата са „зловещи”, планината е „дива”. Всичко е някак тревожно, пусто и самотно, мрачно и тъжно, както е тъжно и безпокойно на Илийчината душа. Старата жена подчинява страха на волята си. В нея се борят две чувства – човешки страх и дълг, но тя преодолява уплахата си, водена от мисълта да спаси четника.
Възрастната жена отива до брега на Искъра, но нова трудност се изпречква пред нея – колибата на лодкаря е празна. Той се е прибрал в селото, изплашен да пренощува до реката в тези размирни времена. Вазов отново използва контраст като похват за изграждане образа на баба Илийца. В този момент изпъкват нейните качества, като: смелост, решителност, упоритост, всеотдайност, доброта. Християнка и родолюбка, тя държи на обещанието си. Изненадата на героинята е голяма. Белетристът два пъти повтаря въпроса: „Що да чини?”, с цел да изобрази затруднението и вълнението на възрастната жена. Селянката бързо взема решение. Тревога и страх я разкъсват като гледа мътните талази на реката, но тя знае, че я чака момъкът „примрял от страх, безпокойство и глад”. Чака я бунтовникът, тръгнал да се жертва за българщината, чака я момчето, което тя отнася с жал в сърцето си. За да му помогне взема решение да се качи на лодката и макар никога да не е гребала сама, да се опита да стигне до отсрещния бряг.
Поведението й в този момент и решението, което взема, са продиктувани както от даденото обещание, така и от мисълта да помогне на четника. В този момент българката изпъква с качествата си на родолюбка и християнка.
Отдадена на мисълта за революционера, възрастната жена дори забравя собственото си внуче. Вазов използва този похват, за да подчертае благородството на героинята. Тя преценява, че трябва да поеме риска сама със собствени усилия да стигне до другия бряг, независимо от трудностите и опасността. Образът й изпъква с ярката си жертвоготовност. Тя не се колебае да пожертва собствения си живот и този на детето, заради непознатия четник, тръгнал да се бие за свободата на родината си.
Неочаквано нова трудност се изпречква пред баба Илийца. Синджирът на лодката не е вързан за кола, който я държи, а е заключен с катинар. Във възходяща градаци са предадени вълнението и напрежението на добрата жена. Тя се изправя „втрещена”, „изохква” в „безсилно отчаяние”, но въпреки безизходицата се опитва да скъса синджира или да счупи катанеца.
В следващия момент разказвачът представя кулминацията в развитието на действието. Той рисева ярка осезателна сетивна, слухова и зрителна картина. Читателят, като че ли вижда непосредствено пред себе си възрастната жена, по чието лице струи пот, а краката й потъват в пясъка. Тя е превита около забития в земята кол и се опитва да го извади.
Авторът използва оригинални метафори. Ръцете й са „изпечени”, „мишците” й са със стоманена пъргавина, кокалите й „изпращяха”. Като че ли се чува учестеното й и задъхано дишане. Белетристът прави изключително сполучливо сравнение „като че ли е изсякла кол адърва” с цел да подчертае невероятните усилия, които прави Илийца в този момент Те са непосилни както за женската й природа, така и за възрастта й. Българката е поставена в миг на върховно напрежение – и физическо, и нравствено. Тя проявява изключителни качества – борбеност, упоритост, воля, силен дух. Те са продиктувани от човечността й, добротата, милосърдието, майчинското съчувствие, съчетани с пробудилите се у нея родолюбиви пориви. Но, преди всичко, мъжеството, героизмът, нравствената красота на баба Илийца, на които читателят става свидетел, са резултат от стремежа й да спаси един човешки живот, и то живот на българин, жертвал се за свободата на отечеството. За това тя – майката и българката, събира своята милост и доброта, своята българска любов, за да изтръгне от години забития в земята кол. Авторът представя страшни мигове на върховно напрежение и воля. Като на филмова лента се редят драматичните кадри. Читателят запазва в паметта си тази картина като образ – символ на жертва и себеотрицание в името на човешката доброта и вяра. Така се запомня баба Илийца – действаща като майка и българка: силна като българката, запазила род и език в най-страшното робство, и нежна като майката, изпълнена с преданост и жал към света и хората.


Анализ на І и ІІ част

В пета част на разказа Вазов прави читателите свидетели на повторната среща на баба Илийца с бунтовника. Авторът отново разкрива нравствените добродетели на героинята, намерили израз в човеколюбието и майчиното отношение към непознатия момък. Възрастната жена дава хляб и дреха на четника, взема му пушката, подкрепя го с освободената си ръка. Всички тези последователни действия на баба Илийца показват добротата, загрижеността, съчувствието, състраданието, желанието й да помогне на революционера.
Чрез пряка характеристика на няколко места в творбата, белетристът доизгражда образа на българката чрез отношението на бунтовника към нея. Когато се виждат отново, той „покъртен” й благодари. Оценил е жертвоготовността на старата жена, нейната доброта и човеколюбие.
В още два момента авторът подчертава величието и силата на българката. Баба Илийца знае, че жива ще я изгорят в селото, ако усетят, че крие бунтовник, и въпреки това, когато чува безнадеждния въпрос на момъка: „Къде ще се дяна, бабо, сега?”, тя отговаря естествено спонтанно и искрено”Как къде? Ами у дома!”. Всяка дума на този отговор разкрива неподправена човешка сила и доблест. Челопеченката дори за миг не се колебае. За себе си тя е решила, че ще спаси младия момък. Независимо от огромния риск, който поема за собствения си живот и живота на внучето, Илийца взема решение да скрие бунтовника в къщата си. Големият художник Вазов, поклонник на човешките добродетели, не отминава този също върховен момент, а го запечатва в ярка картина – склонената глава на момъка към напуканата селска ръка, за да я целуне благоговейно с благодарност като на майка. За втори път четникът открива и оценява изключителната нравственост на баба Илийца. Той разбира, че заради него тя е готова да пожертва дори живота си. Затова и хуманистът Вазол използва художествен детайл – израз на благодарността, на вълнението и възхищението на революционера пред добротата и героизма на тази жена.
Другия покъртителен момент в развитието на действието довежда до нов връх в изявата на българката. Дори в мига, в който старата жена изживява огромна мъка, болга, трагедия, страдание, като мисли, че внучето й е умряло, тя не забравя обещанието си, българския си дълг, и нейният разплакан глас догонва отчаяния момък: „Момче, крий се хубаво днес. Довечера – пак тука, та да те намеря.”. В този епизод се открива потвърждение на последователно изградените в образа на база Илийца човешки чувства и родолюбиви пориви. Чрез възходяща градация на редица епизоди в развитието на действието, довеждайки до голямо напрежение, Вазов разкрива християнските добродетели, нравствената сила и родолюбието на българската жена.
Разказът „Една българка” е живо късче от предосвобожденската ни история. В него няма очертов елемент, въпреки че започва с исторически факт – разбиването на Ботевата чета. Писателят представя фргмент от историята, но в друга жанрова форма. Творбата прилича на дневник, в който Вазов представя събитията като свидетел – повествува от първо лице и внушава достоверност на това, което разказва.
Баба Илийца извършва ли подвиг? Да. Една българска селянка израства пред читателя с благородните си пориви и силни изживявания. Тя поставя живота си в опасност заради християнския си и родолюбив дълг, водена от мисълта да помогне на бунтовника и да го спаси и то в момент, в който нейното лично нещастие е много голямо. В образа й се събират добродетелите на народа ни: човещина, отзивчивост, милосърдие, духовна извисеност.
Ненапразно и заглавието, избрано от автора, е такова. Това е една от милионите българки и всяка, която носи родолюбив дух, би извършила същото. В този смисъл образът на баба Илийца може да се тълкува като обобщен образ на българската жена. Въпреки че тя е една от многото, тя е и една единствена, индивидуализирана и неповторима – възрастната 60-годишна Илийца от Челопек.
Вазовата героиня не успява да спаси бунтовника заради мощта на турската потеря, но това, което прави за него, поредицата от героични постъпки, които извършва, вътрешният й порив на жена и родолюбка, извисява делото й до подвиг.


Анализ на І и ІІ част

В шеста част на творбата е представена смъртта на Ботевия четник. След като убива Джамбалаза, бунтовникът изпада в трагична безизходица и не намира друго решение, освен сам да сложи край на живота си. Неговата смърт е достойна и трагична, защото не позволява да го убият турците и така се превръща в моралния победител. В края на разказа 20-годишното момче изпълнява мечтата на всеки революционер – да умре с чест, като българин.

1. Пейзажът в началото на VІ част
2. Турската конница и пехота, предвождана от Джамбалазът.
3. Потерята пред Челопешката гора.
4. Паниката на потерята и убийството на Джамбалазът.
5. Самоубийството на бунтовника.
6. Победата на башибозуците и запалването на кошарата.

Кое дава сили на баба Илийца в борбата с кола? – ІV част
Как Вазов разкрива образа на баба Илийца в разказа „Една българка” при последната среща с бунтовника? – V част
По какъв начин бунтовникът загива в трагичната безизходица на разгрома?

beti_niki
01-09-2009, 11:59
Tedi4ka това не ми върши работа не ми трябва анализ на главите

ronaLd0vka
12-30-2009, 19:45
Трябва ми съчинение разсъждение на Баба Илийца , да не е много дълго ... ще съм много благодарна ако някой ми помогне :oops: