MD Manassey - Edin Jivot
Ако някой намери текста ще съм му много благодарен :)
година хиляда деветстотин и осемдесета
съм се родил аз, ебати късмета
една студена зима е било, колко време мина
двадесет и седем чертички белязани на едно дърво
дървото на живота, ясно издълбани
…от ноктите ми двадесет и седем живи рани
а ти чуваш ли ударите на брадвата
как се забива във корените ми година след година
и наближава моментът когато дървото ще бъде повалено
изсушено как разграбено на съчки и в камини изгорено
…тогава ще усетиш тази моя топлота
моята доброта
виж на пръсти са хората.. които ме разбират
и на пръсти остават са хората кои не ме презират
те са моята гордост, моя цвят моята опора
моята корона напоена със отрова
припев:
когато гледам назад, живота ми е водопад
във бързеите на река, понесъл съм се, до кога
хващам се за клон - откършва се не се предавам
водопада ме повлича, оцелявам, продължавам
и гледам напред, с надежда всичко ще бъде наред
реката вече тиня ме изхвърля бряг в пустиня
..и миналото в настояще, настоящето е бъдеще
а то е вечната зима
2:
един нещастник, записал се на кастинг участие
препятствие, след препятствие, сервирано му
на маса безвкусното студено ястие
от което повръщам, назаде лентата връщам и те прегръщам
о, баща ми простих и всяка всяка грешка затрих
времето лекува всяка шибана рана
макар и заменена с по - голяма такава
а ти почивай в мир, добрите спомени не ще забравя
и аз бил съм дете, детето в мене реве
със ноктите си дере , до кръв която тече
къде живота меле , превърна малко момче
в брутално копеле, да избягам искам на къде
пред мен, зад мен, над мен под мен, навсякъде около мен
витаят сенки и мечтаят да ме дистанцират, дисциплинират
изследват ме за цел, но в мен стандартно не намират и се спират
припев:………………..
3:
къде е смисъла, смисъла е в мисълта ,
съвестта да запазиш будна, колкото и трудна
картата предначертана… и викам МАМА
къде беше, когато имах нужда
и намирах в кучките прегръдката чужда
злобата се пробужда и всяка топла искрица прокужда
отчуждих се от родата ми
не искам децата ми, да имат съдбата ми
как трепери ръката ми, тя сега над словата ми
защото колелото на живота се завъртя и крещя
МАРИЯ - къде се дяна и завря
ни кост , ни вест от нея пост след пост
въпрос задавам и не смея да си отговарям
тя не е фея но не я забравям себе си що наранявам
отговори - кой те защити тогава, кой сгреши, кой ти прости
не ме лъжи, крещи във мене болката крещи - крещи
но къде си ти кажи, малко пале станало кучка
наздраве - в гърлото ми бучка и не мога да те преглътна
мътна е водата и ще изтръпна от вида и
съжалявам скъпа моя, но ще се отдръпна
бъди щастлива ти и мен не ме мисли
родителите ти да те напътстват, както преди
аз ще се оправя, както винаги го правя
сам самичък ще градя след мене някой ще разваля
по дървото на живота и на брой безброй гадини ме ядът
години след години, още притока не мой да спрът
приток на живот един живот, … моя живот
листо до листо, образували корона - моя род