PDA

View Full Version : есе



mishanti
06-19-2009, 08:48
на тема старостта винаги ли е мъдрост ? трябва да са включени 3 момента от "Българи от старо време"

TEARS
06-22-2009, 12:07
Есе на тема „Старостта не винаги е мъдрост”
Една стара поговорка казва: ''Всеки се учи докато е жив", а друга: "Никой не се е родил научен". Човек цял живот да учи никога няма да бъде запознат с материята, тъй като всичко в този свят е преходно. Днес аз знам нещо, утре то се променя и моите знания вече не са актуални. Старите хора се мислят за умни, защото имат повече опит в живота, но не винаги е така. Всичко това е формолирано и добре стегнато в заглавието. Старостта хмм хората си мислят, че старите са много по-добре запознати от нас за всичко, но не е така. Даже подобно изказване е някак си глупаво. Всичко зависи от човека.
Нямам никаква представа от къде идва изказването, че старите са по мъдри от нас.Нали има една поговрка: "Не питай старило, а питай патило", а няма възрастен, който да не се прави на компетентен по всички въпроси зададени от нас. И все пак всичко това ми се струва една измислица на обществото. Аз даже мога да кажа, че разбирам много повече от компютри, отколкото баща ми, въпреки че повечето ми приятели ме гледат някак страно като им кажа, че баща ми не разбира почти нищо. А уж трябва да е обратното.Това е страното и обърканото. Но съм твърдо против изказването, че възрастните са по-мъдри.
Да го погледнем от два ъгъла. Единият ъгъл - да погледнем думата „мъдрост” не като наука за нещо, а за самият живот, с други думи-обща култура. Тогава наистина възрастните имат обща култура. Така е наистина няма спор. И аз да съм живял поне 40 години, и аз ще имам огромна обща култура. Това обаче не е другото значение, което ще погледнем, а имено мъдростта като наука. Тогава вече започвам спор. Човек, който не е посещавал училище от години и няма допир към новото в науката, освен от свойте деца, е посредствен. Нямам за цел да обиждам никой, но е така. Човек винаги трябва да се интересува от новостите. Това показва, че повечето възрастни са посредствени. Общата култура не е най-големия фактор за мъдростта.
Мисля, че не общата култура прави човека. Мъдроста не се купува, нито подарява. За нея трябва да се работи непрекъснато. Тя се натрупва с времето. Повечето от възрастните нямат време за четене на новото и актуалното.
Познавах един дядо. Той не можеше да чете, а беше на повече от 80 години. Аз от него нищо не можех да науча за живота. Та това е то- човек неполагащ грижи да се развива, не става за това ново, динамично общество. И все пак има хора, полагащи грижи да се учат и да усвояват новите неща. Малко са хората, който го правят. Останлите се носят на стари лаври. За тях развитието отдавна е спряло и самите те се мислят за мъдри. Такива хора не се радват на слушанието на по-младите. Нали има нещо като традиция да се предават семейни мъдрости от баща на син. Това вече е отживелица. Младото поколение знае много повече от старото. Все пак, в тези динамични години всичко се случва на бързи обороти.
И все пак аз мисля, че мъдроста никога не зависи от годините на човека. Всичко зависи от нас. Дали ще останем посредствени, без знания, само на обща култура или ще се вземем в ръце и ще се образоваме всеки ден. Това в нашият век е наистина трудно, тъй като всеки ден излизат нови и нови открития, които сега не са направени от стари хора, а от млади, туко що завършили или още даже в училище- хора които просто се учат и творят. Вече много малко от изобретенията се правят от хора над средната възраст. Всичко това говори, че старото поколение не е чак толкова мъдро и знаещо, както повечето говорят.