PDA

View Full Version : хелп. Анализ на "Един Убит" и "Тиха победа&qu



DoomShadow
08-29-2009, 06:52
Моля ако някой има регистрация в pomagalo.com или някой може да помогне и да намери анализи на творбите на Димчо Дебелянов "Един Убит" и "Тиха победа". Благодаря предшарително :) :-)

ni76
08-30-2009, 12:03
“Един убит”от Димчо Дебелянов
Светът на Димчо Дебелянов е свят , в който поетът въздиша замечтано по прекрасното , по красотата и по духовната извисеност.Той непрекъснато се стреми към добро , към хармония , към чистота и нравственост , но в действителността неговите идеали се сблъскват с грозотата на заобикалящия го свят.Животът му е низ от най-възвишени надежди и жестоки разочарования от съдбата.По природа Димчо Дебелянов не е бунтовна натура.Той не може да изрази в гневни и яростни стихове несъгласието си с действителността , белязана с груб материализъм и ужаса на войната.Поезията му е изповед , в която той излива цялата възвишеност на душата си.Човеколюбието и бляновете по един красив и мирен свят на хармония са били тази светлина , която е озарявала стръмния път на живота му и са го вдъхновили да сътвори прекрасни стихове , които се превръщат в актуална тема за всички поколения.
Военната поезия на Дебелянов отразява образно ужаса на войната и несъгласието на поета с необходимоста от нея , протеста му срещу масовото унищожаване на хиляди човешки същества.Неговият хуманизъм проличава изключително силно в стихотворението “Един убит” , където поетът проповядват , че вече убит , врагът вече не е безчувствен , бездушен и жесток противник , а човешко същество , което също е обичало и е имало свой свят , свои мечти и надежди .Човеколюбието на Дебелянов се доближава до хуманизма на Йовков.Военните произведения на двамата творци се доближават не само по своите идеи , но и по самите образи , които ги отразяват.Стихотворението “Един убит” много напомня очерка на Йовков “При Одрин” , като в тях най – впечатляващите образи и моменти се препокриват :
“Тия ризи , тия бедняшки , прекършени дрехи , и те са били грижливо сгъвани с треперещите пръсти на някоя любеща ръка , и бърху тях са падали едрите , горчиви сълзи на раздялата” пише Йовков , а при Дебелянов :
“по сивата земя,
трепкат праха и ненужни,
с кръв напръскани писма.”
Друг момент , който съвпада и при двамата творци , е описанието на природните картина и “състоянието” на героите.Макар поетът да рисува пейзажа само с две-три думи , а Йовков да е по-многословен , и при двамата проличава безстрастността на природата и яркият контраст между нейната красота и грозотата на трагедията на войнишката смърт : “Дълго време бродих между тия трупове.Наблизо и надалече се лежат неподвижни в мълчанието на тихо и нямо страдание.Едно тъмно и зловещо тържество на смуртта.А денят е тъй хубав и светъл , слънцето тъй нехайно и щедро пилее сребърни лъчи , небето се издига тъй високо и тъй безстрастно синьо” и
“Ето , в хлътналия сняг,
Легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.”
И у Йовков , и у Дебелянов видът на убития “ неприятел “ събужда в съзнанието най-дълбоки хуманни чувства и преживявания.Те виждат близките , виждат майката на “врага” , защото за тях той е преди всичко човек .При Дебелянов майката е изобразена чрез нежната милувка на старата и трепереща ръка :
“Клета майчината ръка,
ти ли го в неволя черна,
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?...”
Както Йовков , така и Дебелянов изразява протеста си срещу безсмислието на войната и разкрива своя хуманизъм , който е част от неговия блян за възцаряване на един по – добър свят.В стихотворението “Един убит” , където с изключителна проницателност и простота изразява важни общочовешки изводи за живота , поетът е определил като “жестоко време” непоносимата трагедия на обикновения човек в чудовищното престъпление , наречено война : “Смешна жал , нелепа жал
в грохотно , жестоко време!
не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?”
Дори самото заглавие на творбата насочва към идеята , че между всички тези хора , повлечени от колелото на войната , няма разлика , защото те всички са човеци.Този “убит” може да бъде както “наш” , така и “враг” , но той е преди всичко човек. До такива изводи ни довежда произведението на хуманиста Дебелянов.
Именно дълбокочовешкия патос на стихотворението го прави така актуало за поколенията и му носи неоценими обществена стойност.То представлява обръщение към човека и неговата съдба през ожесточения грохот на войната , в който проличава болката на поета от тази грозна картина , от най – грубата и жестока реалност на човешкия живот.
Неслучайно военната поезия на Дебеляноя е често сравнявана с военната проза на Йовков – писателят , признат за най – дълбоко хуманния творец в българската литература.При съпоставянето на Дебеляновото стихотворение с очерка “При Одрин” се откриват много допирни точки , дори в самите образи и моменти , чрез които и двамата изразяват протеста си срещу военната действителност , несъгласието си с необходимостта от такава безчувствена машина , която поглъща хиляди човешки живота.В безчувствените тела , разпръснати по полето , които са потънали във вечния сън на смъртта , те - бедните войници , вече са не врагът , а само и единствено човешките същества , които обичат , трудят се , мечтаят , творят.Двамата хуманисти възкликват сякаш с едни и същи думи ;
Дебелянов : “...мъртвия не ни е враг” , Йовков : “Нима в тия мъртъвци можеше да се вижда врагът , нима имаше място за ненавист , за мъст?...”
Тази дълбока любов към човека , това проклятие към войната , която е най – голямото зло на Земята – това е заветът , който Дебелянов оставя за поколенията

ni76
08-30-2009, 12:11
"Тихата Победа"
Димчо Дебелянов спада към авторите, чиито текстове са били променяни след смъртта им. В този факт сам по себе си няма нищо необичайно, още по-малко изключително. Било поради ранна смърт, добила някъде на прехода от ХVІІІ към ХІХ век естетическата функция да сътворява фрагменти (Новалис), или поради негативните изисквания на модернизма, т. нар. “негативен канон” (Адорно), довеждащ в крайните си прояви до невъзможност да се “завърши” творбата и/или до отказ от публикуване, редакторите на съответното посмъртно издание на практика имат последната дума как да изглежда даден текст. Подобен е случаят с “Ленц” на Георг Бюхнер или “Процесът” на Фр. Кафка, за да споменем само два представителни случая. Обикновено тези намеси в текста биват отстранявани едва след завършването на процеса на канонизация на автора, когато идва времето на текстологично изрядните издания. Дълго преди рецепцията да навлезе във фазата на текстологичния интерес, най-късно от момента на включването на даден автор в училищната програма се предполага, че текстовете на творбите му изцяло и във всяка своя част отговарят на авторовата воля. Вярата в автентичността на текстовете на “класиците” обаче е по-скоро институционален и идеологически ефект, отколкото продукт на експертни общности. Текстът е автентичен, защото вече е бил в учебника и защото изначално е “изказ” на автора. В случая с Д. Дебелянов оформянето на отвъдната на текстовете фигура на автора протича за по-малко от 20 години, завършвайки през 1934 г. с откриването на надгробния паметник в Копривщица. Паметникът се състои от скулптура на седяща възрастна жена със забрадка, облакътила ръце на колената и подпряла глава на лявата ръка, и цитат от стихотворението на Д. Дебелянов “Тихата победа” (1916):
и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете.[.]
Именно в стихотворението “Тихата победа”, цитирано в надгробния паметник на Д. Дебелянов, откриваме една съществена редакторска намеса в текста – променено е заглавието, което от “Тихата победа” (по-нататък в текста като ТП-1916) е станало “Тиха победа” (по-нататък в текста като ТП-1920). Преди да коментираме тази промяна в програмното заглавие на последното публикувано приживе стихотворение на Дебелянов, ще се спрем накратко върху фактите и свидетелствата около ТП-1916. Стихотворението е изпратено на Д. Подвързачовна 1.VІІІ.1916 г. с указанието, че е за сп. “Отечество”. Публикувано е две седмици по-късно в сп. “Отечество” от 15.VІІІ.1916 г., на практика веднага след получаването на писмото, имайки предвид забавянията на военновременната поща. По свидетелството на Тихомир Геров, броят със стихотворението е бил получен на фронта, т.е. Дебелянов го е видял в печатен вид и е имал възможност евентуално да нанесе корекции върху екземпляра на списанието. Няма сведения този хипотетичен коригиран екземпляр да е бил открит в походното сандъче на Дебелянов след смъртта му на 2.Х.1916 г.
При тази от текстологична гледна точка достатъчно ясна картина възниква въпросът какви са били основанията за промяната на заглавието в С-1920, която се възпроизвежда във всички последващи издания. Прави впечатление, че промяната е възприета дори в текстологично коректния двутомник под редакцията на Елка Константинова и Здравко Петров (1968, 1970