PDA

View Full Version : есе по биология



PocuTy
10-12-2009, 21:41
Здравйте,хора.Трябва ми есе за някой от екологичните фактори в природата-водата,светлината ,температурат аили някой друг.Благодаря предварително!

Tedi4ka
10-13-2009, 15:36
Валери Спасов Урлачки
“Филмов и ТВ монтаж”
I-ви курс

РЕФЕРАТ
на тема
“Светлината в природата – характеристика. Особености и видове ефекти на осветление в природата.\"

Източниците на осветление в природата са слънцето, небето или комбинация от двете. Слънцето свети с голяма интензивност която е резултат от висока температура. Яркостта на слънцето се изчислява средно на 2.10 nt, силата на светлината му е равна на 3,0.10 cd, а пълният светлинен поток е 3,8.10 lm. Когато грее слънце се получава насочено осветление. То подчертава обема на предметите, създава светло сенчест рисунък с ясно изявени осветени места и дълбоки сенки, подобрява видимостта и дълбочината в пространството, създава настроение и жизненост.
Освен от слънцето земята се осветява и от отразената светлина от небето. Това се нарича дифузно осветление. Такова осветление имаме сутрин преди изгрев, вечер след залез или когато слънцето е зад облаци. Характеризира се с равномерност във всички посоки, заличава сенките на предметите, но създава известна пластичност в овалните форми, носи спокойствие. Съчетани, двете дават огромно богатство от светлинни ефекти и настроения.

Естественото осветление се изменя както в количествено така и в качествено отношение. Това зависи от положението на източника на светлина и състоянието на атмосферата, зависи от съотношението между насоченото и дифузно осветление.









С у м р а ч н о в р е м е /когато се зазорява или след залез/ - слънцето се намира под хоризонта. По това време се наблюдава обща слаба осветеност на земната повърхност и небето се очертава по ярко над хоризонта.
Е ф е к т н о о с в е т л е н и е. Времето на изгрева и залеза, което се определя от положението на слънцето до 2-3 часа след изгряването или преди залеза, като неговата височина е от 0 до 15. Характерното за този период е, че яркостта и спектралният състав бързо се изменят. Светлината не е бяла, а има подчертана червено оранжева оцветеност. Колебанията на цветната температура са в границите от 2300 до 4500 К което е особено важно за цветната фотография. Снимките направени по това време се характеризират с повишения си контраст. Зад предметите се образуват неестествени дълги сенки; предните им части са силно осветени, а зад тях са разположени дълбоки сенки.
Д н е в н о о с в е т л е н и е. Нормално снимачно време в часовете от 08.00 – 10.30 часа и от 14.30 – 17.30 часа което отговаря на движението на слънцето от 15 до 60 над хоризонта. Това е най-подходящото време за снимане. В този период светлината има постоянна интензивност и стабилен спектрален състав. Тогава осветеността на земните предмети в хоризонтална и вертикална посока е почти еднаква. Осветлението върху предметите подпомага изявяването на техните части, а получените рефлекси между отделните обекти действат като просветка на сенчестите места, което намалява съотношението на яркостите.
З е н и т н о о с в е т л е н и е. Времето на зенита създава най-неблагоприятните условия за снимки. Това са обедните часове от 11.00 – 13.00 часа, когато слънцето преминава през най-високата си точка над земята, като сключва ъгъл 65-90. Светлината е силно актинична поради преобладаване на сини и виолетови лъчи, сенките лежат в основата на предметите и имат голяма плътност, понякога предизвикват деформация във формите.
При снимки в слънчево време е необходимо да се предвиди и прецени изобразителният характер на насоченото спрямо обекта слънчево осветление. Когато е възможно обекта се наглася спрямо осветлението според изискванията на поставените задачи, например да се покаже обема, да се изяви формата, да се предаде пластичност, да се изтъкнат отделни части от обекта. В противен случай трябва да се изчака движението а слънцето и да се избере най-подходящото осветление. Това се практикува при архитектурните снимки и при някои пейзажи и панорамни снимки.
Понеже насоченото осветление дава светло сенчест рисунък с голям контраст между светли и тъмни места в обекта, се прибягва до използването на отражатели, за да се балансира интервала на яркостите. В повечето случаи по-добри резултати дава страничното насочено осветление, което подчертава фактурата на предметите, материала от който са направени, изявява цвета и тоналността в детайлите. Осветената мъгла помага за добро предаване на пространство. Редуването на светлини и сенки придава на обекта повече изразителност и динамичност.
Когато правим снимки с цел да се покаже човека най-подходящо е да използваме диагоналното, високо страничното насочено осветление.
По трудни са снимките когато липсва насочено осветление, а източник на светлина е небесната сфера /при облачност, дъжд, мъгла/. Тогава характера на осветлението е разсеян, което намалява контраста, сенките отслабват, които може и напълно да липсват, обемът и формите се сливат с фона. При снимки в дъжд, мъгла, повишена влажност на въздуха често стават причина за пораждането на интересни отражения. Определянето на експозиция при насоченото осветление става лесно защото обилната слънчева светлина не се променя в големи граници и посочената експозиция в указанията към негативният светлочувствителен материал е съвсем близка до истинската. За определянето на експозиции може да се използуват таблици, калкулатори, оптически и фото елек-трически светломери. Не е така лесно определянето на експозиция при дифузно осветление. Различните осветености или степени на мрачност не се предвиждат в никакви таблици, а липсва и обективна преценка. В тези случаи най-добри са оптическите и фотоелектрическите светломери.
Докато снимките, направени при насочено осветление, изискват меко работещи негативни фото материали и проявители, снимките, направени при дифузно осветление, изискват употребата на по-контрастни фото-материали и проявители.