Понеже не съм чел романът "Дон Кихот" ,моля който го е чел да ми помогне.А именно да отговори на въпросите:
Кое доказва че Дон Кихот е хуманист??
Кои са белезите на Умопомрачението ???
Трагичното и комичното????
Благодаря предварително
Трагичното и комичното в образа на Дон Кихот
В романа “Дон Кихот” Мигел де Сервантес разказва и описва “великите подвизи’ на героя си, Алонсо Кехана. Дон Кехана е петдесет годишен старец, със завидно здраве и силна страст към четенето на рицарски романи. Но тази негова страст се превръща в лудост. Той се самопровъзгласява за рицар и се нарича Рицарят на печалния образ.
С един замах Сервантес разобличава абсолютната несвързаност на романа с действителността. Героят е поставен във всекидневната реалност, а не в приказни предели. Така авторът изтъква факта, че Дон Кихот е един безумец, готов да защитава “онеправданите”, дори когато неговата помощ е ненужна и нежелана.
В образа на Дон Кихот се преплитат трагичното с комичното. Ситуациите, в които авторът поставя своя герой, са комични за читателите, но погледнати от друга страна са трагедии. Гледайки отстрани как Дон Кихот се бие с вятърни мелници, как разпаря меховете с вино в един хан, авторът иронизира и усмива своя герой. Стоящ далеч от подвизите на господаря си, оръженосецът Санчо Панса, го съжалява и по всякакъв начин се опитва да обясни на Дон Кихот какво всъщност се случва. От тук идва и трагедията. Героят вижда и живее в нереален свят, който съществува само в романите, които чете. Трагично е как един здрав и нормален човек полудява, напуска дома си и близките си и тръгва по света да търси приключенията, описани в книгите.
Произведението “Дон Кихот” на Мигел де Сервантес преплита в себе си комедия и трагедия. В един свят много по различен от този, в който живеем сега, един безумец с желанието си да направи добро причинява само злини. Поуката тази история е, че трябва да живеем в реалния свят, а не в измислени.
Умопомрачението на героя е в синонимно отношение с понятието висша нравственост. Мотивът за лудостта в романа е интерпретиран и от редица философи и критици, между които испанецът Унамуно, който обявява себе си в защита на Дон Кихот: "Много често, когато най-съкровеното в нас, когото вечно човешкото, което се таи в дълбочините на нашите духовни недра се надигне изведнъж … ние изглеждаме луди или се преструваме, че сме луди, за де ни бъде простен нашия героизъм". Самият Сервантес, чрез дълбочинната смислова структура на текста, задава нравствеността на Дон Кихот като неразделна част от неговата лудост. Чрез свръхморалния образ на рицаря текстът се превръща в съсредоточие на взаимно изключващи се категориални понятия като добро и зло. Дон Кихот носи семантиката на висшата нравственост, откроена в постъпките и действията му. Самият той променя спътника си и го превръща от прагматик във верен приятел. Санчо преосмисля моралните си устои и се откроява като мъдър човек. Така Сервантес представя изградената от привидно противоположни и взаимноизключващи се личности персонажна схема като кулминация на висшия морал в битката с арогантността и злобата.