View Full Version : Защо се получи така при мен?
fifito19
07-04-2012, 17:45
Ще бъда кратка...
Разбирам всеки и всичко, винаги съчувствам и съм съпричастна. Не съм кифла, нито загубенячка. Не съм зубър, нито двойкаджийка. Не съм бедна, нито червива с пари. Всичко е перфектно.
И до тук с перфектните неща...
Нямам нито един истински приятел. Има едно момиче, но тя си има приятел- не мога да я отделям от него...
Имаше друго момиче- но тя се влюби и знае само една тема на разговор- нейната любов.
Имаше момче. То беше живота ми. И най- добрият ми приятел. Каза ми че е изстинал. А аз не съм. Не мога да съм близо до него, боли ме, толкова сме говорили, не мога... За това и той отпада...
Нямам никого. Познавам адски много хора, но никой от тях не умее да ме разбира. Както аз разбирам тях, проблемите им,чувствата им... Що за изрод съм, кажете ми? Самотна съм. Животът за останалите е толкова лесен, толкова красив и щастлив изглежда в очите им, а аз се мъча.. Обръщам внимание на толкова неща, влияя се от толкова много неща, интересувам се от толкова много неща...
Пускам обява- търся си приятелче, което да ме разбира... Нямам никакви изисквания. Няма да разказвам тъпия си живот тук. Но понякога всеки има нужда просто от една добра дума. От старото "до теб съм, прегръщам те." ..
А на мен никой никога не ми каза, че ме обича, нито, че ще е с мен в каквото и да попадна...
Как да живея по лесния начин? Защо не мога да надуя чалгата, да обуя ниските дънки и да отида на дискотека? Защо си търся приятел, вместо да се възползвам от всички мазници, които ми се лепят? Защо търся сродна душа? Защо имам нужда от такъв човек... Искам да съм като другите- да не ме интересува друго освен дрехи, пари и гаджета...
anonymousx
07-04-2012, 18:21
Все едно чета нещо написано от мен.. Чувствам се по същия начин, нямам никого на когото да споделя. Само 1 истинска приятелка имам, която никога нищо не издава, но пък не се чувствам свободна да и споделям, нещата в живота ми не я интересуват, нито пък тя ми споделя. Много рядко се караме, но и да го направим се сдобряваме след 5 минути.
Нямам с кого да си говоря поне малко за мен, повечето ми приятели ми споделят проблемите си сякаш съм няк'ва касичка за проблеми, но моите никой не ги слуша ;/
Аз също се скарах с най - добрата ми фр, тя даже ме блокира във фейсбук, ама няма и да я потърся.. >.<
Така, че "до теб съм" ^_^
И аз съм така имам много приятели, но на никой не мога да споделям преди бях близка с повечето, но след това се отчуждихме, сега излизам с една приятелка, защото всички други ме забравиха, в училище бяхме големи приятели после ...... И сега това момиче ми е добра приятелка, но просто й нямам довери, защото неведнъж е клюкарила това, което съм й споделяла и така и аз съм си самичка !! А ако тръгна да споделям на някой той не ме разбира, за това и вече не го правя !! Ако искаш можем да разменим скайп и да станем приятелки, защото наистина се нуждая от някой, който да ме разбира и аз да го разбирам !!
Аз съм момче и имам подобен проблем. Липсват ми истинските приятели, с които да сме неразделни и на които да мога да разчитам за всичко. Вместо това, постоянно се чувствам предаден от т.нар. настоящи "приятели" . А точно когато мислех, че съм открил своята "soulmate", с огромно огорчение разбрах, че и тя не държи на мен. Все си мислех, че не съм чак такъв смотаняк , но фактите сочат друго... Сега надеждата ми е като се преместя в друг град да открия хора, с които да сме наистина на една вълна (не съм никак убеден дали съществуват такива, но надеждата умира последна). Дали ще е приятелка или някой "авер", с когото да сме като братя, няма значение, просто искам да усещам, че има човек, който да е до мен във всяко начинание, на когото по някакъв начин да му пука за мен и за когото да съм сигурен, че никога няма да ме предаде. Засега единственото ми решение е да продължавам това търсене, пък каквото сабя покаже. Приемам всякакви съвети. Благодаря !
vikenceto1212
07-05-2012, 01:59
Горе главата всички !!! Аз имам приятели, но имам и проблеми като - криви зъби и различия в гърдите ...
DanieLa_SmiLe
07-05-2012, 18:10
В този живот в около 96% от случаите няма приятели, има само общи инереси.. Така че не се ядосвай толкова.. Дано откриеш сродната си душа : )))
TaylorGang
07-07-2012, 10:02
Преди и аз бях така .. лошо е да си различен [В добрия смисъл на думата] .. На колко години си ? Това ,че приятелките ти обръщат повече внимание на гаджето си отколкото на стар приятел [В случая ти] говори само ,че не са ти били истински приятелки .. ще си намериш човек ,които се чувства по същия начин просто се иска време .. не знам как може да има хора които не са те оценили .. някои биха дали много за такава приятелка като теб ама просто не си попаднала на правилните хора ...
Разбирам те напълно, и аз се чувствам така.........ако искаш може да ми кажеш скайпа си и да си пишем ;]
sweetycherry33
07-08-2012, 10:10
Все едно аз съм го писала това... (е, поне някои неща)
Дай скайп ако искаш да си пишем
Повечето приятели са използвачи....аз имам само една приятелка на която мога да споделя всичко и ме разбира.Дано и ти намериш човек,на когото да разчиташ.Ако искаш дай скайп,фб да си чатим.
fifito19
07-10-2012, 08:21
Благодаря Ви за подкрепата...
Хубаво е да знаеш, че не си само ти.. Но не мисля, че разказвайки за проблемите си по скайп, ще са случи нещо.
Наистина, оценявам подкрепата, която ми указвате и се радвам на приятни хора като вас.
Все пак, ако някога ви се говори с някого, без значение кога, скайпът ми е ivche97.
Amore-Mio*
07-10-2012, 11:58
Историята ти ми напомня за една позната, която се чувстваше самотна и тогава си беше решила да си вземе куче. Вече си има домашен любимец от 5 години. Тогава наистина гледаше по различен начин на нещата. Обръщаше внимание и беше поела сериозна отговорност към това куче. Та, така , де. След време този период отмина. Тя се записа на курс по рисуване, запозна се с нови хора и се сприятели с доста. Но никога не остави кучето си. Не знам дали ми следваш логиката, де. Иначе ако имаш нужда да споделиш или просто ти се говори с някой: драсни едно лично съобщение и ще помогна, с каквото мога.
roni9043
07-16-2012, 08:13
И АЗ СЪМ ТАКА :( сякаш аз съм го писала това.. пиши ми на ЛС моля те
sofityoy
07-16-2012, 19:48
Преди около година се чувствах така (даже бях в нещо малко по малко от депресия!). След това се захванах с важните неща в живота ми,а след един месец си намерих гадже открих най-добрата приятелка на света и най-забавната тайфа! Станах отличник на училището.Сега този малък свят се срина...Но изобщо не съм отчаяна защото: Да скъсах с гаджето,но сега сме добри приятели,скарах се с тайфата,но разбрах,кой е истински и кой не! Е остана ми тази най-добра приятелка...не е много но знам,че е нещо така че и ти намери нещо хубаво което да ти дава стимул и да те прави щастлива (дори нова мания по нещо или някоя звезда! ;D ) ... И не се отчайвай,защото всеки човек има такива моменти...
Ще се оправиш - а приятели можеш да намериш навсякъде и да не са истински Да не ти пука важното е да си изкарвате Супер заедно!!!