GUESS
07-09-2012, 09:13
Здравейте :)
Of mnogo mi е болно и се чуствам адски разочарована от моите приятели. Малко ми е тъпо, че прибягвам да пиша в форуми, но все пак искам да Ви споделя каква е ситуацията. Просто имам нуждатата да споделя с някой.
По принцип нямам много приятели, имам само две приятелки, които намирах за много точни и си споделях с тях. Те ми се водеха най-близките приятелки. Преди си излизахме нон стоп, по дискотеки, кафета, плажове и си имам много хубави спомени с тях. Винаги съм държала на тях, вършела им съм услуга когато трябва, подкрепяла съм ги. Не сме малки деца, по на 19 god сме все пак. И за съжаление точно това, че не сме от най малките ме разсмива за ситуацията, в която ме поставиха.
В последната година и половина си намерихме сериозни приятели, гаджета и сякаш от тогава нещата се промениха. Специално аз много започнах да държа на приятеля ми, да му отделям повече време отколкото на тях. Моят приятел не ги харесва много, много, а и е доста ревнив щом дойде време да се виждам с тях въпреки, че и те си имат приятели. Затова контактите ми с тези две момичета в един момент напълно изчезнаха. Аз бях буквално поглатната от приятеля ми и неговата компания. Докато при тях нещата стояха по малко по-различен начин. Те си излизаха по дискотеки без гаджетата им, виждаха се с други момчета. Абе като цяло не им се отразяваше много, много че си имат приятел. И точно поради това те бяха неприятни на моят приятел. Намираше ги за леки момичета. Та така по рядко им звънях, но все пак се чувахме, виждахме се на кафе понякога по-рядко, друг път по-често. Опитвах се да не губя връзка с тях, защото преди всичко те ми са приятелки. Никога не съм ги опреквала за действията им спрямо тяхните гаджета, а напротив - те мен опрекваха, че съм непрекъсното с моят приятел. Но пак отбелязвам, че винаги съм се опитвала да намеря време покрай училището, работата и приятеля ми да ги видя, ако не да им звънна поне. Вярно, не излизах с тях на дискотека, по барове и кръчми, защото приятеля ми работи wеекендите и му се налага да става по-рано от нас.
Та днес реших да им звънна да ги поканя на кафе да се видим, защото не ги бях чувала 2-3 седмици. Не знам защо не бях намерила времето да ги видя или да им се обадя, просто бях заета. Звъннах на едната от тях и по телефона всичко беше ОК, разбрахме се да се видим, а тя да се обади на другото момиче. Отидох на кафето, а те вече бяха там. Сядам аз весела, щастлива, че ги виждам "Здрасти как сте.." отговор чувам само от едната. Хубаво. Нито ме питаха как съм, какво правя нищо. Аз отидох с цел да се видим, да си поговорим, нали не се бяхме виждали от 2-3 седмици. Та опитвах се да започна разговор, не се получи. През цялото време те се гледаха една друга и си говориха сякаш аз не бях на масата. "Ох, ама много беше готино снощи, трябва пак да идем. Ох, ама нямам натърпение за другият weekend. Ох, колко яко си изкарахме". Това се чуваше през цялото време. Аз какво можех да кажа, как да се включа в разговор, в които не знам за какво става на въпрос.Опитах се да ги подпитам къде са били, как си са изкарали -пълен игнор. Аз по едно време само стоях и ги слушах. Изпих си кафето, сока и играх ролята на слушател. Беше от ясно, по-ясно, че го правеха нарочно.Опитах се да вметна някоя шега защо ме игнорират, а отговора беше "Ами какво да ти кажем, като не излизаш с нас". Да, за 3 седмици, че не сме се видяли и няма какво да си кажем. Ми ок, аз исках сметката и щях да си тръгвам, но и те станаха с мен. Щяха да ходят на басейн, нито ме поканиха, нито нищо. Аз нищо не им казах, пожелах им лек ден и си тръгнах сякаш нищо няма.
Прибрах се аз и едната ми звънна вечерта и ме покани да отида в тях. Отидох, защото ми беше интересно какво става. Друготото момиче го нямаше, беше само тя. Аз я питах директно "Какво става, защо се държахте така днес"? А тя ми обясни, че ми са били много обидени затова, че ми са били звъняли, а аз не им съм вдигала тела, че аз на тях не съм звъняла в продължение на един месец, че съм се обаждала само когато нямам какво да правя. Което не е така. Те и двете знаят колко ревнив е приятеля ми и че ми е тъпо да излизам по дискотеки без него. Че когато имам време им звъня, винаги. Опитах се да и обясня как стоят нещата. Уж се разбрахме и отворихме съвсем друга тема. Но тя отиде до тоалетната нещо и телефона и звънна. Гледам другата се обажда и и писа смс. Та случайно погледнах и видях какво си бяха писали преди това. "Да бе, сега за кафе ще ти се обажда; Ххаха малее много сме гадни; Тя си го заслужава".. . Някакви ей такива глупости, които не успях да изчета докрай, но стигнах до извода, че те са си ги писали докато са били с мен в кафето, защото се сетих, че и двете бяха на телефона по едно време. Явно всичко е било нагласено, да ме накарат да се чуствам така. И на мен ми стана ощо по-болно и си тръгнах.
Не знам какво да правя сега. Те ми са единствените уж приятелки и наистина само те ми останаха. С приятеля ми се разбираме добре, но не искам да оставам без един приятел. Все пак нищо не се знае. Та какво бихте ме посъветвали? Да им тегля ли майната и на двете или ?
Of mnogo mi е болно и се чуствам адски разочарована от моите приятели. Малко ми е тъпо, че прибягвам да пиша в форуми, но все пак искам да Ви споделя каква е ситуацията. Просто имам нуждатата да споделя с някой.
По принцип нямам много приятели, имам само две приятелки, които намирах за много точни и си споделях с тях. Те ми се водеха най-близките приятелки. Преди си излизахме нон стоп, по дискотеки, кафета, плажове и си имам много хубави спомени с тях. Винаги съм държала на тях, вършела им съм услуга когато трябва, подкрепяла съм ги. Не сме малки деца, по на 19 god сме все пак. И за съжаление точно това, че не сме от най малките ме разсмива за ситуацията, в която ме поставиха.
В последната година и половина си намерихме сериозни приятели, гаджета и сякаш от тогава нещата се промениха. Специално аз много започнах да държа на приятеля ми, да му отделям повече време отколкото на тях. Моят приятел не ги харесва много, много, а и е доста ревнив щом дойде време да се виждам с тях въпреки, че и те си имат приятели. Затова контактите ми с тези две момичета в един момент напълно изчезнаха. Аз бях буквално поглатната от приятеля ми и неговата компания. Докато при тях нещата стояха по малко по-различен начин. Те си излизаха по дискотеки без гаджетата им, виждаха се с други момчета. Абе като цяло не им се отразяваше много, много че си имат приятел. И точно поради това те бяха неприятни на моят приятел. Намираше ги за леки момичета. Та така по рядко им звънях, но все пак се чувахме, виждахме се на кафе понякога по-рядко, друг път по-често. Опитвах се да не губя връзка с тях, защото преди всичко те ми са приятелки. Никога не съм ги опреквала за действията им спрямо тяхните гаджета, а напротив - те мен опрекваха, че съм непрекъсното с моят приятел. Но пак отбелязвам, че винаги съм се опитвала да намеря време покрай училището, работата и приятеля ми да ги видя, ако не да им звънна поне. Вярно, не излизах с тях на дискотека, по барове и кръчми, защото приятеля ми работи wеекендите и му се налага да става по-рано от нас.
Та днес реших да им звънна да ги поканя на кафе да се видим, защото не ги бях чувала 2-3 седмици. Не знам защо не бях намерила времето да ги видя или да им се обадя, просто бях заета. Звъннах на едната от тях и по телефона всичко беше ОК, разбрахме се да се видим, а тя да се обади на другото момиче. Отидох на кафето, а те вече бяха там. Сядам аз весела, щастлива, че ги виждам "Здрасти как сте.." отговор чувам само от едната. Хубаво. Нито ме питаха как съм, какво правя нищо. Аз отидох с цел да се видим, да си поговорим, нали не се бяхме виждали от 2-3 седмици. Та опитвах се да започна разговор, не се получи. През цялото време те се гледаха една друга и си говориха сякаш аз не бях на масата. "Ох, ама много беше готино снощи, трябва пак да идем. Ох, ама нямам натърпение за другият weekend. Ох, колко яко си изкарахме". Това се чуваше през цялото време. Аз какво можех да кажа, как да се включа в разговор, в които не знам за какво става на въпрос.Опитах се да ги подпитам къде са били, как си са изкарали -пълен игнор. Аз по едно време само стоях и ги слушах. Изпих си кафето, сока и играх ролята на слушател. Беше от ясно, по-ясно, че го правеха нарочно.Опитах се да вметна някоя шега защо ме игнорират, а отговора беше "Ами какво да ти кажем, като не излизаш с нас". Да, за 3 седмици, че не сме се видяли и няма какво да си кажем. Ми ок, аз исках сметката и щях да си тръгвам, но и те станаха с мен. Щяха да ходят на басейн, нито ме поканиха, нито нищо. Аз нищо не им казах, пожелах им лек ден и си тръгнах сякаш нищо няма.
Прибрах се аз и едната ми звънна вечерта и ме покани да отида в тях. Отидох, защото ми беше интересно какво става. Друготото момиче го нямаше, беше само тя. Аз я питах директно "Какво става, защо се държахте така днес"? А тя ми обясни, че ми са били много обидени затова, че ми са били звъняли, а аз не им съм вдигала тела, че аз на тях не съм звъняла в продължение на един месец, че съм се обаждала само когато нямам какво да правя. Което не е така. Те и двете знаят колко ревнив е приятеля ми и че ми е тъпо да излизам по дискотеки без него. Че когато имам време им звъня, винаги. Опитах се да и обясня как стоят нещата. Уж се разбрахме и отворихме съвсем друга тема. Но тя отиде до тоалетната нещо и телефона и звънна. Гледам другата се обажда и и писа смс. Та случайно погледнах и видях какво си бяха писали преди това. "Да бе, сега за кафе ще ти се обажда; Ххаха малее много сме гадни; Тя си го заслужава".. . Някакви ей такива глупости, които не успях да изчета докрай, но стигнах до извода, че те са си ги писали докато са били с мен в кафето, защото се сетих, че и двете бяха на телефона по едно време. Явно всичко е било нагласено, да ме накарат да се чуствам така. И на мен ми стана ощо по-болно и си тръгнах.
Не знам какво да правя сега. Те ми са единствените уж приятелки и наистина само те ми останаха. С приятеля ми се разбираме добре, но не искам да оставам без един приятел. Все пак нищо не се знае. Та какво бихте ме посъветвали? Да им тегля ли майната и на двете или ?