Защо съм толкова объркан и различен от другите?

[teenproblem999]

Всичко започна преди около 1-2 години.
Нещо се промени в мен. Дотогава си бях напълно нормален(от сегашната ми гледна точка). Но почнаха да ми се въртят едни въпроси в главата.. които всеки мисля си задава в един момент от живота.. и са без конкретен отговор, всеки си отговаря за себе си.. а повечето хора и не отговарят. Нещата, които обичах да правя (футбол, компютърни игри, графити) някак си започнах да ги чувствам по по-различен начин. Понякога исках да съм футболист, друг път не(тренирам футбол от 7 години). Все още тренирам. Преди време много обичах да играя ЦС, разни игри в интернет, а сега ми се струват толкова тъпи. Донякъде се радвам, че не са ми интересни, за да не ми губят времето. Рядко излизам с приятели,не обичам да седя по кафенета или заведения, мразя facebook(просто ми се струва страшно скучен, не знам какво толкова му харесвате), през повечето време съм затворен в себе си и си мисля какво искам да правя с живота си, какво ме прави щастлив, размишлявам защо съм такъв. Обичам да се разхождам из природата, обожавам да ходя, обичам да тичам , да спортувам. През по-голямата чат от времето съм доста объркан..често не знам какво точно искам. Лошото е, че откакто започна това объркване в мен, нещата на терена не вървят добре. Иначе в училище, Слава Богу съм като преди, имам основно 6-ци. Обаче когато съм свободен напр. събота или неделя, през повечето време няма какво да правя. Ужасно скучно ми е и се чувствам като болен. Да гледам ТВ-тъпо ми е, на компютъра седя, за да търся какво бих могъл да правя, музика радко слушам, с приятели не ми се излиза-просто не са като мен, много искам да намеря сродна душа, но едва ли.. Просто не харесвам дългите обяснения, хвалби и т.н. Обикновено като говоря казам това, което има смисъл да се каже. Не съм много сладкодумен. Понякога говоря "насила" с някой, просто за да има диалог, иначе може въобще да нямам приятели. Обичам да чета, независимо, дали е вестник, книга, списание или мнения във форум. Много искам да си намеря някакво хоби, някаква страст да открия в себе си. Имал съм страст, знам колко по-пълноценен е живота на човек тогава, но изчезна.. Имам интерес към икономика, бизнес и пр., но освен да чета за тях не знам какво друго мога да правя. Искам да си имам собствена фирма, но нямам никакви идеи. Ако мога да почна да я развивам още от сега (на 15г. съм) ще съм много доволен. Бих искал да намеря дейност, която ме влече истински, или изработването на нещо, и да се усъвършенствам в него. Правенето на нищо и прахосването на време ме убива. Голямо желание ми е и да си намеря приятел/и(може и 1 да е ама истински), които да ме разбира и да мисли като мен, да имаме общи интереси. Но не знам къде да търся. Като гледам моите връстници, просто не съм като тях.
Смятам, че всичко това се дължи на пубертета, но при мен сякаш действа по-различно от другите.


Знам, че за повечето от вас това може да е тъпо, но се надявам да има хора, които да споделят някакво мнение.

Благодаря.

[SÜß]

Порастваш , пич :)

[DennisCobain]

И аз се чувствам по същия начин и наистина не знам какво ми става -.- Просто не се вписвам към другите. :(

[Anonyss]

Виж сега.. И аз бях така, изведнъж поумнях, започнах да разсъждавам по различен начин, по-добре от преди, някои неща ме влечат все още, други не.. Насила мислех по същия начин като другите, за да мога да се впиша, иначе уникално добра компания ми бяха по-големите. Започнах да се събирам по-големи, тялото ми се разви, мисленето ми беше по-добро, всички ме мислиха за по-голям. Сега съм същия.. Момичетата на моята възраст (преди) ми се струваха лигли, а другите момчета ги харесваха. Аз осъзнавах всъщност какво искам. Намерих си момиче, въпреки че беше по-голяма от мен (1 година). Тя ме разбираше напълно, аз нея също. Такъв е живота, някои се развиват по-бавно, други по-бързо. Осмисли какво те влече - потърси го. :)

[scandalousLady]

Първо да кажа, на твоите години съм и съм съгласна с теб ,че вече не трябва да си прахосвахме времето ей така. Повечето от връсниците, мислят, че е рано да мислят какво биха искали да направят в живота си. Е да, но всеки е различен и с различно мислене. Както каза Anonyss, важно е да откриеш и осмсилиш какво ТИ искаш да правиш и какво ще те прави щастлив. Не се чувствай странно, че другите мислят разилчно и гледат само как да се похвалят. Горе главата и дано скоро откриеш с какво искаш да се занимаваш, търпение и успех. :)

[roni9043]

здравей! и аз съм като теб в подобно положение само че съм момиче...пиши на ЛС да поговорим ..и аз съм така с приятелите :(

[ve6ti4kata1994]

Все едно че мен описа, чувствам се така от почти година. Не мисля че си странен, по - скоро мислиш по-зряло от връстниците ти. Не знам какво да ти кажа, аз по-рано също пуснах тема и получих някакви съвети, като в крайна сметка стигнах до извода, че това е период който ще отмине с течение на времето.

П.П По-дърта съм от теб :Д

[sashko705]

Спрете да се чувствате зле за това, че сте различни.. аз пък си се гордея с тва, че съм различен от моите връсници. Аз съм горе/долу като теб, само че моята "страст" е музиката и четенето. Обичам да чета, да слушам музика и да си дрънкам на китарата. Това ме прави истински щастлив.Четенето, играенето на футбол и разхождането не е прахосване на време според мен.. Аз и приятели си имам, може да не са много, но са истински.. Не трябва да се чувстваш зле, че не познаваш много хора. Има адски много "popular kids", които познават адски много хора, но не са истински.. Прави нещата, които те правят наистина щастлив и не мисли за другите и най-важното е да останеш себе си и да не се влиаеш от други хора... Stay true, stay you...

П.П: И аз съм колкото теб..

[SÜß]

Sorry , нещо лошо ли има да си различен ?

[john41]

И аз се чувствам така,Преди се разнообразявах с приятели,но сега е различно,Чувствам се изолиран и от съучениците ми,сякаш никой не иска да говори с мен и не знам какво да правя ,,,,,,,,,,,,,,,,,

[friedpotato]

И аз съм така, спокойно. Сега ще бъда 10ти клас.Цялата учебна година се чувствах странно.Постоянно си мислех за бъдещето ми. Като например, къде ще уча, къде ще живея, колко деца ще имам и т.н...Постоянно имам усещането , че си пилея живота ..Чувствам се много изолирана от съучениците си, защото винаги изказвам различно мнение.. те не го приемат и ме игнорират..До 8 клас излизах доста често навън с приятели, които ми бяха супер близки..но тази година някак си се отчуждихме и вече не правя абсолютно нищо събота и неделя. Просто се чувствам по зряла от другите и , ако им заговоря за нещо имам чувството, че няма да ме разберат..Вълнуват ме много интересни и вълнуващи теми, а когато им заговоря за нещо такова те ме гледат много странно..

[embraceme]

Зодия Риби ли си :Д

[Amore-Mio*]

Растеш просто. И минаваш през такъв период, така че моментното ти състояние да не те плаши. Всичко ще мине. Добре е , че си се осъзнал от толкова рано и се чудиш какво ще стане след време с теб, какво ще работиш, с какво искаш да се занимаваш. Браво! Но не се задълбочавай толкова много в това. Изживей си живота. Изживей си детството, което след време ще ти липсва.
Не се затваряй в себе си - единствено на себе си вредиш по този начин. Излизай си , дори от време на време , с приятели. Забавлявай се.