teenproblem999
07-15-2012, 12:31
Всичко започна преди около 1-2 години.
Нещо се промени в мен. Дотогава си бях напълно нормален(от сегашната ми гледна точка). Но почнаха да ми се въртят едни въпроси в главата.. които всеки мисля си задава в един момент от живота.. и са без конкретен отговор, всеки си отговаря за себе си.. а повечето хора и не отговарят. Нещата, които обичах да правя (футбол, компютърни игри, графити) някак си започнах да ги чувствам по по-различен начин. Понякога исках да съм футболист, друг път не(тренирам футбол от 7 години). Все още тренирам. Преди време много обичах да играя ЦС, разни игри в интернет, а сега ми се струват толкова тъпи. Донякъде се радвам, че не са ми интересни, за да не ми губят времето. Рядко излизам с приятели,не обичам да седя по кафенета или заведения, мразя facebook(просто ми се струва страшно скучен, не знам какво толкова му харесвате), през повечето време съм затворен в себе си и си мисля какво искам да правя с живота си, какво ме прави щастлив, размишлявам защо съм такъв. Обичам да се разхождам из природата, обожавам да ходя, обичам да тичам , да спортувам. През по-голямата чат от времето съм доста объркан..често не знам какво точно искам. Лошото е, че откакто започна това объркване в мен, нещата на терена не вървят добре. Иначе в училище, Слава Богу съм като преди, имам основно 6-ци. Обаче когато съм свободен напр. събота или неделя, през повечето време няма какво да правя. Ужасно скучно ми е и се чувствам като болен. Да гледам ТВ-тъпо ми е, на компютъра седя, за да търся какво бих могъл да правя, музика радко слушам, с приятели не ми се излиза-просто не са като мен, много искам да намеря сродна душа, но едва ли.. Просто не харесвам дългите обяснения, хвалби и т.н. Обикновено като говоря казам това, което има смисъл да се каже. Не съм много сладкодумен. Понякога говоря "насила" с някой, просто за да има диалог, иначе може въобще да нямам приятели. Обичам да чета, независимо, дали е вестник, книга, списание или мнения във форум. Много искам да си намеря някакво хоби, някаква страст да открия в себе си. Имал съм страст, знам колко по-пълноценен е живота на човек тогава, но изчезна.. Имам интерес към икономика, бизнес и пр., но освен да чета за тях не знам какво друго мога да правя. Искам да си имам собствена фирма, но нямам никакви идеи. Ако мога да почна да я развивам още от сега (на 15г. съм) ще съм много доволен. Бих искал да намеря дейност, която ме влече истински, или изработването на нещо, и да се усъвършенствам в него. Правенето на нищо и прахосването на време ме убива. Голямо желание ми е и да си намеря приятел/и(може и 1 да е ама истински), които да ме разбира и да мисли като мен, да имаме общи интереси. Но не знам къде да търся. Като гледам моите връстници, просто не съм като тях.
Смятам, че всичко това се дължи на пубертета, но при мен сякаш действа по-различно от другите.
Знам, че за повечето от вас това може да е тъпо, но се надявам да има хора, които да споделят някакво мнение.
Благодаря.
Нещо се промени в мен. Дотогава си бях напълно нормален(от сегашната ми гледна точка). Но почнаха да ми се въртят едни въпроси в главата.. които всеки мисля си задава в един момент от живота.. и са без конкретен отговор, всеки си отговаря за себе си.. а повечето хора и не отговарят. Нещата, които обичах да правя (футбол, компютърни игри, графити) някак си започнах да ги чувствам по по-различен начин. Понякога исках да съм футболист, друг път не(тренирам футбол от 7 години). Все още тренирам. Преди време много обичах да играя ЦС, разни игри в интернет, а сега ми се струват толкова тъпи. Донякъде се радвам, че не са ми интересни, за да не ми губят времето. Рядко излизам с приятели,не обичам да седя по кафенета или заведения, мразя facebook(просто ми се струва страшно скучен, не знам какво толкова му харесвате), през повечето време съм затворен в себе си и си мисля какво искам да правя с живота си, какво ме прави щастлив, размишлявам защо съм такъв. Обичам да се разхождам из природата, обожавам да ходя, обичам да тичам , да спортувам. През по-голямата чат от времето съм доста объркан..често не знам какво точно искам. Лошото е, че откакто започна това объркване в мен, нещата на терена не вървят добре. Иначе в училище, Слава Богу съм като преди, имам основно 6-ци. Обаче когато съм свободен напр. събота или неделя, през повечето време няма какво да правя. Ужасно скучно ми е и се чувствам като болен. Да гледам ТВ-тъпо ми е, на компютъра седя, за да търся какво бих могъл да правя, музика радко слушам, с приятели не ми се излиза-просто не са като мен, много искам да намеря сродна душа, но едва ли.. Просто не харесвам дългите обяснения, хвалби и т.н. Обикновено като говоря казам това, което има смисъл да се каже. Не съм много сладкодумен. Понякога говоря "насила" с някой, просто за да има диалог, иначе може въобще да нямам приятели. Обичам да чета, независимо, дали е вестник, книга, списание или мнения във форум. Много искам да си намеря някакво хоби, някаква страст да открия в себе си. Имал съм страст, знам колко по-пълноценен е живота на човек тогава, но изчезна.. Имам интерес към икономика, бизнес и пр., но освен да чета за тях не знам какво друго мога да правя. Искам да си имам собствена фирма, но нямам никакви идеи. Ако мога да почна да я развивам още от сега (на 15г. съм) ще съм много доволен. Бих искал да намеря дейност, която ме влече истински, или изработването на нещо, и да се усъвършенствам в него. Правенето на нищо и прахосването на време ме убива. Голямо желание ми е и да си намеря приятел/и(може и 1 да е ама истински), които да ме разбира и да мисли като мен, да имаме общи интереси. Но не знам къде да търся. Като гледам моите връстници, просто не съм като тях.
Смятам, че всичко това се дължи на пубертета, но при мен сякаш действа по-различно от другите.
Знам, че за повечето от вас това може да е тъпо, но се надявам да има хора, които да споделят някакво мнение.
Благодаря.